Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
14
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
Намерени са резултати от
1650
текста в
17
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Пост
'.
На страница
14
:
880
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Пост
епенното разгръщане на Християнството във връзка с Антропософското Движение.
Байрон, Волтер, Сведенборг, Лоренс Олифант. Гений на Марс и гений на Меркурий. Космически разглеждания но волевия живот на човека. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
Постепенното разгръщане на Християнството във връзка с Антропософското Движение.
Тинтагел и ирландските мистерии. Християнството преди слизането на Христос на Земята: Христос като герой на Слънцето течението на Артус. Християнско Християнство: От Палестина чрез Тайната на Голгота обхващащо кръвта и сърцата на хората течението на Граала. Среща на двете течения в Европа. Течението на Михаел.
към текста >>
На Слънцето не живеят никакви същества, които да са живели някога на Земята, а Същества на висшите йерархии, космическите първообрази на човека, които
пост
авят в действие човешкото бъдеще.
Цюрих, 28 януари 1924 г. Вратата на Слънцето и вратата на Луната. Праучителите на човека, които преди отделянето на Луната са живели на Земята, образуват на Луната един вид мирова колония. Те водят книга за миналото на човека. Преди да слезем на Земята преди раждането, ние минаваме през сферата на Луната и приемаме импулсите на тези Същества в нашето астрално тяло.
На Слънцето не живеят никакви същества, които да са живели някога на Земята, а Същества на висшите йерархии, космическите първообрази на човека, които поставят в действие човешкото бъдеще.
Кармически връзки от миналото действуват при срещата на хората върху душата и волята, докато чрез хора, които срещаме за първи път, ние обогатяваме общо нашето познание за света и за човека. Относно Коледното Тържество при Гьотеанума в 1923 година. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. Луна и Слънце, двете врати в духовния свят.
към текста >>
Едно съждение върху съдържанието на едно такова печатно издание се признава само за онзи, който познава, какви пред
пост
авки се допускат за неговото произнасяне.
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята Автобиография "Пътят на моя живот"/глава 35 до 36, март 1925 година/ както следва: "Съдържанието на тези печатни издания бяха замислени като устни съобщения, неопределени за печатане. Никъде в тях не е казано и до най-малка степен нещо, което да не е чист резултат на изграждащата се Антропософия... Който чете тези частни печатни издания, може да ги взема в пълния смисъл като това, което има да каже Антропософията. Ето защо без колебание... можахме първоначално да приемем една такава форма, тези печатни издания да се разпространяват само в кръга на членовете на Антропософското Общество. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мене издания могат да се намерят някои грешки.
Едно съждение върху съдържанието на едно такова печатно издание се признава само за онзи, който познава, какви предпоставки се допускат за неговото произнасяне.
А за по-голяма част от тези печатни издания това е антропософското познание на човека и на Космоса, доколкото същността на това познание е изложено в Антропософията, а също и познанието на това, което се намира като Антропософска История в съобщенията от духовния свят".
към текста >>
2.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
До това Коледно Тържество аз
пост
оянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество.
СКАЗКА ПЪРВА Арнхайм, 18 юли 1924 г. Поради късното пристигане вчера не можах да Ви кажа онези думи, които на драго сърце бих казал и които трябва да подхождат на онова, което стана в Антропософското Общество при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. Тъй като чрез нашия Бюлетин между приятели е станало по същество известно, какво беше замислено с онова Коледно Тържество, бих искал също да говоря само накратко върху най-същественото и след това в разглежданията, които са свързани повече вътрешно с това, което Коледното Тържество означава за Антропософското Общество, да продължа да говоря по-нататък върху него. Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество.
До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество.
Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят. Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството. Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение. Но с течение на времето това не се прояви като нещо, което може да бъде свързано с едно истинско култивиране на антропософското благо. Ето защо яви се необходимостта аз самият, който до тогава бях само учител на антропософското благо без всякаква официална връзка с Антропософското Общество да поема заедно с президиума от Дорнах ръководството на Антропософското Общество като такова.
към текста >>
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде
пост
епенно
пост
авено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи.
Ето защо яви се необходимостта аз самият, който до тогава бях само учител на антропософското благо без всякаква официална връзка с Антропософското Общество да поема заедно с президиума от Дорнах ръководството на Антропософското Общество като такова. Чрез това обаче Антропософското Движение и Антропософското Общество станаха едно. И от онова Коледно Тържество в Дорнах насам трябва да важи именно противоположното: не трябва вече да се прави разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество, а двете трябва да бъдат едно. И онези, които са в моя помощ като президиум при Гьотеанума, трябва да бъдат считани като един вид езотеричен президиум. Така щото това, което става чрез този президиум, може да бъде охарактеризирано както следва: провеждане на Антропософия, докато по-рано можеше само да бъде администрирано, управлявано това, което се учеше в Антропософията.
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи.
Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа. Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество. Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини. Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах. Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност.
към текста >>
Тук на Земята се разви
пост
епенно едно Християнство, което схващаше Евангелията така, като че тези Евангелия говорят само за едно същество Исус от Назарет, което възвестява Христос от някакви абстрактни висини.
По този начин стана великото космическо-духовно тържество, което продължава много десетилетия и образува един духовен процес в онзи свят, който граничи непосредствено с физическия. Там бяха душите, които след това слязоха и се въплътиха на Земята, тези души, които бяха или души уморени от Християнството на първите столетия или такива копнеещи за Християнството души. Те бяха действували заедно в свръхсетивния свят за следващото земно въплъщение. След това те се въплътиха на Земята към края на 19-то столетие и слизайки на Земята бяха подготвени за това, да дойдат в Антропософското Общество. Всичко това беше подготвено обаче в течение на столетия.
Тук на Земята се разви постепенно едно Християнство, което схващаше Евангелията така, като че тези Евангелия говорят само за едно същество Исус от Назарет, което възвестява Христос от някакви абстрактни висини.
Хората нямаха вече никакво предчувствие, как светът на звездите като израз на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората. За онези, които днес разглеждат историята по общоприетия начин, съвсем не съществуват най-важните факти. Преди всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си. Към 7-то, 8-то столетие постепенно изчезнаха онези предания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството. Те останаха да съществуват още само в малки кръгове, където бяха подържани до средата на Средновековието, до 12-то столетие.
към текста >>
Към 7-то, 8-то столетие
пост
епенно изчезнаха онези предания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството.
Всичко това беше подготвено обаче в течение на столетия. Тук на Земята се разви постепенно едно Християнство, което схващаше Евангелията така, като че тези Евангелия говорят само за едно същество Исус от Назарет, което възвестява Христос от някакви абстрактни висини. Хората нямаха вече никакво предчувствие, как светът на звездите като израз на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората. За онези, които днес разглеждат историята по общоприетия начин, съвсем не съществуват най-важните факти. Преди всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си.
Към 7-то, 8-то столетие постепенно изчезнаха онези предания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството.
Те останаха да съществуват още само в малки кръгове, където бяха подържани до средата на Средновековието, до 12-то столетие. Тогава съществуваха, бих могъл да кажа, малки кръгове от богопомазани учители, които бяха получили още нещо от преданията на древните времена върху духовното Християнство, върху космологическото Християнство. Между тези учители имаше също такива, които получиха тези съобщения от древни времена и което изгря като един вид вдъхновение; така щото те още можаха да изживеят един макар и по-силен или по-слаб отблясък на онова, което през първите столетия на християнството хората можеха да виждат под въздействието на едно мощно вдъхновение като сливане на Бога на Слънцето в Тайната на Голгота. Следователно съществуваха две течения. Първо онова течение, което произхожда пряко от еретическите движения на първите столетия на Християнството.
към текста >>
Тази школа имаше великите представители, които още притежаваха преданията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от такива предания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше
пост
авено християнството.
Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците. И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството. И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците. И между тези платоници и аристотелци се намираха също ръководителите на онези, които изисваха Антропософското Движение и които съставляваха двете групи души, които посочих. Към 12-то столетие се разви като чрез една вътрешна необходимост определена школа, в която оживя именно като отглас старото платоническо виждане.
Тази школа имаше великите представители, които още притежаваха преданията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от такива предания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството.
В школата от Шартр във Франция, където се намира катедралата от Шартр, изградена в толкова много велики подробности, се обедини, концентрира се това, което по-рано беше разпространено в голям размер в малки кръгове. Ако искаме да назовем един от онези, с които можеше да бъде свързана школата от Шартр, която се разцъфтя особено в края на 11-то и в 12-то столетие, ние трябва да назовем Петер от Компостелла, който в своите вдъхновени видения в собствената си душа възобнови старото духовно Християнство. И наред с него ние се запознаваме с редица чудесни образи, които учеха в Шартр. В това 12-то столетие в школата от Шартр съществуваха твърде забележителни тонове върху Християнството. Там имаме например Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йохан Селисбъри; там беше именно великият Аланус аб Инсулис.
към текста >>
Ако искаме да назовем един от онези, с които можеше да бъде свързана школата от Шартр, която се разцъфтя особено в края на 11-то и в 12-то столетие, ние трябва да назовем Петер от Ком
пост
елла, който в своите вдъхновени видения в собствената си душа възобнови старото духовно Християнство.
И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците. И между тези платоници и аристотелци се намираха също ръководителите на онези, които изисваха Антропософското Движение и които съставляваха двете групи души, които посочих. Към 12-то столетие се разви като чрез една вътрешна необходимост определена школа, в която оживя именно като отглас старото платоническо виждане. Тази школа имаше великите представители, които още притежаваха преданията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от такива предания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството. В школата от Шартр във Франция, където се намира катедралата от Шартр, изградена в толкова много велики подробности, се обедини, концентрира се това, което по-рано беше разпространено в голям размер в малки кръгове.
Ако искаме да назовем един от онези, с които можеше да бъде свързана школата от Шартр, която се разцъфтя особено в края на 11-то и в 12-то столетие, ние трябва да назовем Петер от Компостелла, който в своите вдъхновени видения в собствената си душа възобнови старото духовно Християнство.
И наред с него ние се запознаваме с редица чудесни образи, които учеха в Шартр. В това 12-то столетие в школата от Шартр съществуваха твърде забележителни тонове върху Християнството. Там имаме например Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йохан Селисбъри; там беше именно великият Аланус аб Инсулис. Мощни учители! Като че между тези духове действуваше самият Платон, тълкувайки Християнството, така говореха те в школата от Шартр.
към текста >>
Бих искал да
пост
авя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение.
Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел. Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис. Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения.
Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение.
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее.
към текста >>
Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека
пост
авим Слънцето пространствено в центъра на мировата система!
Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение. Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин.
Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система!
Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества.
към текста >>
Но когато дойде този, който ще
пост
ави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее.
Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение. Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система!
Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее.
Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества. Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници.
към текста >>
Но имаше още нещо, бих могъл да кажа, което се намеси значително в духовния живот на Европа, което остана именно от тези духове: Петер От Ком
пост
елла, Аланус аб Инсулис, Бернардус от Шартр, Йоханес Селисбъри и онзи поет, който от школата на Шартр съчини една значителна поема за 7-те свободни изкуства.
В напреднала възраст Аланус аб Инсулис облече дрехата на ордена на Цистерцинците. А в ордена на Цистерцинците имаше много нещо от такива учения. Обаче тъкмо онзи от Цистерцинците, които имаха по-дълбоките разбирания, си казаха: от сега нататък ние можем да действуваме само от духовния свят, трябва да изоставим полето на аристотелците. Тези аристотелци станаха главно Доминиканците. И така в 13-то столетие ръководството в духовния свят на Европа премина върху тях.
Но имаше още нещо, бих могъл да кажа, което се намеси значително в духовния живот на Европа, което остана именно от тези духове: Петер От Компостелла, Аланус аб Инсулис, Бернардус от Шартр, Йоханес Селисбъри и онзи поет, който от школата на Шартр съчини една значителна поема за 7-те свободни изкуства.
Това, което ставаше в Школата на Шартр, беше така действено, че неговото влияние се простираше например чак до университета от Орлеан, където през втората половина на 12-то столетие проникна като учение нещо, което се разливаше в такива велики, мощни образи като със сребърни слова от устата на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис към учениците от Шартр. Но бих могъл да кажа, духовната атмосфера беше така надалече проникната от това, че веднъж един човек, който като италианец се завръщаше от своето посланичество в Испания и при завръщането си, когато бързаше към своята родина, научи, че велфите са били изгонени от тяхната власт. Към това се прибави и един лек слънчев удар, поради което неговото етерно тяло се излъчи и той улови това, което така да се каже лъхаше в етерния свят от Школата на Шартр, лъхаше това, което беше останало от нея. И чрез това, което лъхаше по този начин към него от етерния свят, той получи нещо като една интуиция, една интуиция, която съществуваше при много хора през първите християнски столетия. Той видя първо разпрострян пред себе си земния свят, какъвто той съществува около човека, обаче в този свят царуваха, не както се казваше по-късно, природни закони, а царуваше великата помощница на божествения Демиург, духовната Природа, която беше приемница на Прозерпина в първите християнски столетия.
към текста >>
Бях такава натура, която живееше
пост
оянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови.
Защото аз имах голямо влечение към тези отци, които в голяма част бяха също извън редно учени хора. Аз прочетох много от това, което тези отци бяха написали, то ме засягаше извънредно дълбоко; обичах тези отци. И всъщност аз минах "покрай" Цистерцинския орден само благодарение на това че не отидох да уча в гимназията. Кармата ме водеше по друг начин; обаче цистерцинският орден не ме изпускаше. Това аз също описвам.
Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови.
Това бяха почти всички свещеници от Цистерцинския орден. Там се създаде така да се каже перспективата да се върна назад. Лично за мене това беше твърде близко: създаде се погледът перспективата да мина обратно през течението на цистерцинския орден и да навляза в духовния живот чак до школата от Шартр. Защото Аланус аб Инсулис беше един цистерцинзец. И странно е: когато по-късно написах моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", поради естетически необходимости не можах да постъпя по друг начин, освен да изкарам на сцената жените в едно облекло, което се състоеше от една дълга туника и това, което се нарича "стола" /антична женска дреха/.
към текста >>
И странно е: когато по-късно написах моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", поради естетически необходимости не можах да
пост
ъпя по друг начин, освен да изкарам на сцената жените в едно облекло, което се състоеше от една дълга туника и това, което се нарича "стола" /антична женска дреха/.
Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови. Това бяха почти всички свещеници от Цистерцинския орден. Там се създаде така да се каже перспективата да се върна назад. Лично за мене това беше твърде близко: създаде се погледът перспективата да мина обратно през течението на цистерцинския орден и да навляза в духовния живот чак до школата от Шартр. Защото Аланус аб Инсулис беше един цистерцинзец.
И странно е: когато по-късно написах моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", поради естетически необходимости не можах да постъпя по друг начин, освен да изкарам на сцената жените в едно облекло, което се състоеше от една дълга туника и това, което се нарича "стола" /антична женска дреха/.
Ако си представите едно такова облекло така, че имате една жълто-бяла туника, към нея столата и поясите черни тогава имате дрехата на Цистерцинския орден. Тогава аз мислех само за естетическите необходимости; обаче това облекло беше много близко до дрехите на цистерцинския орден. Тук имате едно указание за това, как се получават връзките за този, който може да проследи явяващите се във външния свят симптоми в тяхното вътрешно духовно значение. На Коледа започнахме с това, да разкриваме все повече и повече тези външни връзки. Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение.
към текста >>
Аз изложих върху тази проблема моите идеи, които по същество останаха същите, които
пост
оянно изнасям в моите сказки.
И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата. Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек. Ние бяхме излезли от едно общество и говорихме върху проблемата "Христос".
Аз изложих върху тази проблема моите идеи, които по същество останаха същите, които постоянно изнасям в моите сказки.
През време когато обяснявах това, моят събеседник бе обхванат от безпокойство и каза: може би ще стигнем до нещо такова; ние не ще си позволим, да мислим нещо подобно. По същия начин се изказа той и върху други проблеми на Христологията. Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене. Ще ви дам една книга от моята библиотека; в нея се намира нещо забележително, което е свързано с това, което току що казахте". Аз отидох с него.
към текста >>
3.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Защото импулсивността на Михаел се провира само
пост
епенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел.
Обаче тези царувания, които траят около 300 години и малко повече, се различават съществено едни от други. Те не се различават винаги така силно, както царуването на Михаел от царуването на Габриел, но те се различават съществено едни от други. И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични. Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент? Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха.
Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел.
Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха. Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха. Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики.
към текста >>
Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било
пост
игнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха. Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха. Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики.
Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел. Това беше предидущата епоха на Михаел. След това идват на власт другите шест Архангели. И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел.
към текста >>
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било
пост
игнато за човечеството от гръцкия народ.
Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха. Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ.
И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел. Това беше предидущата епоха на Михаел. След това идват на власт другите шест Архангели. И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел. Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие.
към текста >>
И на тях им беше ясен фактът: сега космическата интелигентност преминава
пост
епенно от Космоса върху Земята.
"Той заминава! ", това беше великото преживяване. В действителност човешките души получават техните насоки не само на Земята, те получават тези насоки също и в живота между смъртта и едно ново раждане. Така беше преди всичко за онези, които бяха преживяли епохата на Александър Велики. Един велик, мощен импулс бликна от космическо-световноисторическия момент, когато тези души видяха, как Христос напусна Слънцето.
И на тях им беше ясен фактът: сега космическата интелигентност преминава постепенно от Космоса върху Земята.
И Михаел и онези, които бяха около него, видяха така да се каже, как постепенно всичко, което по-рано се разливаше от Космоса като Интелигентност, се спусна на Земята. И Михаел и неговите последователи било когато бяха горе в духовния свят, било когато за кратко време бяха въплътени на Земята видяха, как в 8-то следхристиянско столетие лъчите на интелигентния живот слезе в областта на Земята, те знаеха: там долу интелигентността ще се развива по-нататък! И на Земята можеше да се забележи, как се явиха първите мислители. Другите, които по-рано бяха се явили като велики същества, бяха вдъхновени притежатели на мисълта. Собствено мислещи хора се явиха едва от това 8 следхристиянско столетие насам.
към текста >>
И Михаел и онези, които бяха около него, видяха така да се каже, как
пост
епенно всичко, което по-рано се разливаше от Космоса като Интелигентност, се спусна на Земята.
", това беше великото преживяване. В действителност човешките души получават техните насоки не само на Земята, те получават тези насоки също и в живота между смъртта и едно ново раждане. Така беше преди всичко за онези, които бяха преживяли епохата на Александър Велики. Един велик, мощен импулс бликна от космическо-световноисторическия момент, когато тези души видяха, как Христос напусна Слънцето. И на тях им беше ясен фактът: сега космическата интелигентност преминава постепенно от Космоса върху Земята.
И Михаел и онези, които бяха около него, видяха така да се каже, как постепенно всичко, което по-рано се разливаше от Космоса като Интелигентност, се спусна на Земята.
И Михаел и неговите последователи било когато бяха горе в духовния свят, било когато за кратко време бяха въплътени на Земята видяха, как в 8-то следхристиянско столетие лъчите на интелигентния живот слезе в областта на Земята, те знаеха: там долу интелигентността ще се развива по-нататък! И на Земята можеше да се забележи, как се явиха първите мислители. Другите, които по-рано бяха се явили като велики същества, бяха вдъхновени притежатели на мисълта. Собствено мислещи хора се явиха едва от това 8 следхристиянско столетие насам. И сред хора на Архангелите в областта на Слънцето от съществото на Михаел прозвуча мощното слово: "това, което беше сила на моето царство, което аз управлявах от тук, не е вече тук; то трябва да тече и се вълнува по-нататък там долу на Земята!
към текста >>
Сега Интелигентността не беше още така видима на Земята, но
пост
епенно се признаваше, че на Земята се развиват хора, които имат собствено мислене, собствена интелигентност.
" Този беше изгледът на Земята гледан от Слънцето от 8-то столетие насам. Тази беше също великата тайна, че силите, които са предимно силите на Михаел, слязоха от небето на Земята. Тази беше също великата тайна, която бе предадена на някои посветени в школите от рода на тези, за които аз говорих вчера, например във висшата Школа от Шартр. Бихме могли да кажем: по-рано, когато човек искаше да знае, що е интелигентност, той трябваше да насочи поглед към Слънцето чрез мистериите.
Сега Интелигентността не беше още така видима на Земята, но постепенно се признаваше, че на Земята се развиват хора, които имат собствено мислене, собствена интелигентност.
Един от онези, които сред европейската цивилизация имаха първи проникнала в тяхната душа искрата на собственото мислене, беше без съмнение често споменаваният от мене Скотус Еригена. Обаче той е бил предшествуван вече от някои, които са имали собствено мислене, а не вече само вдъхновено мислене, разкрито отгоре мислене. И все повече и повече се разпространяваше това собствено мислене. Обаче в земното развитие съществуваше една възможност това собствено мислене да бъде поставено в една особена служба. Защото помислете: това собствено мислене беше сборът от импулсите слезли на Земята от Небето от областта на Михаел.
към текста >>
Обаче в земното развитие съществуваше една възможност това собствено мислене да бъде
пост
авено в една особена служба.
Бихме могли да кажем: по-рано, когато човек искаше да знае, що е интелигентност, той трябваше да насочи поглед към Слънцето чрез мистериите. Сега Интелигентността не беше още така видима на Земята, но постепенно се признаваше, че на Земята се развиват хора, които имат собствено мислене, собствена интелигентност. Един от онези, които сред европейската цивилизация имаха първи проникнала в тяхната душа искрата на собственото мислене, беше без съмнение често споменаваният от мене Скотус Еригена. Обаче той е бил предшествуван вече от някои, които са имали собствено мислене, а не вече само вдъхновено мислене, разкрито отгоре мислене. И все повече и повече се разпространяваше това собствено мислене.
Обаче в земното развитие съществуваше една възможност това собствено мислене да бъде поставено в една особена служба.
Защото помислете: това собствено мислене беше сборът от импулсите слезли на Земята от Небето от областта на Михаел. Михаел беше призван първо за това, да остави тази интелигентност да се развие по-нататък на Земята. Той не участвуваше още в това развитие, а трябваше да слезе отново на Земята едва в 1879 година. Това земно мислене се разви първо на Земята така, че Михаел не можеше да упражни власт върху него. Той не можеше още да импулсира хората, които бяха свободомислещи, защото неговото господство, неговото време не беше още дошло.
към текста >>
В този блестящ сбор от мъдреци при този дворец съществуваше едно повече или по-малко съзнателно чувство за това: интелигентността на Земята, която беше слязла от Небето на Земята, трябва да бъде
пост
авена в служба на мохамеданския духовен способ!
Именно защото тази тайна беше стигнала до Багдадския дворец при царуването на Харун ал Рашид, затова този дворец беше така блестящ. Всичко, което съществуваше като мъдрости, като изкуство, като дълбока религиозност на изток, се концентрира обаче под мохамеданско оцветение в дворецът на Харун ал Рашид. Докато при двореца на Карл Велики в Европа, който беше съвременник на Харун ал Рашид, хората се занимаваха с това, да съставят първите елементи на една граматика и всичко беше още варварско, Багдад беше столица, блестящият културен център на източния, предноазиатски духовен живот. Харун ал Рашид обедини около себе си онези, които знаеха за великите предания на източните мистерии. И той имаше пред себе си именно един съветник, който в минали времена беше посветен, върху духовната импулсивност на когото още действуваха неговите минали въплъщения и който стана организатор на всичко, което се развиваше при двореца на Харун ал Рашид като геометрия, физика и химия, музика, архитектура и други изкуства, обаче особено поетическото изкуство.
В този блестящ сбор от мъдреци при този дворец съществуваше едно повече или по-малко съзнателно чувство за това: интелигентността на Земята, която беше слязла от Небето на Земята, трябва да бъде поставена в служба на мохамеданския духовен способ!
А сега помислете: от времето на Мохамед, от епохата на халифите насам мохамеданизмът беше пренесен от Азия през Северна Африка в Европа. Там той се разпространи чрез война. Обаче заедно с онези, които разпространиха арабизма по военен начин чак до Испания от това беше засегната духовно Франция и цялата западна Европа с тях дойдоха също забележителни личности. И на всички Вас са известни онези военни походи на франкските царе против маврите, против арабизма. Обаче това е външната страна, която протича в историята, а много по-голямо значение има това, как духовните течения постоянно протичат във вътрешността на развитието на човечеството.
към текста >>
Обаче това е външната страна, която протича в историята, а много по-голямо значение има това, как духовните течения
пост
оянно протичат във вътрешността на развитието на човечеството.
В този блестящ сбор от мъдреци при този дворец съществуваше едно повече или по-малко съзнателно чувство за това: интелигентността на Земята, която беше слязла от Небето на Земята, трябва да бъде поставена в служба на мохамеданския духовен способ! А сега помислете: от времето на Мохамед, от епохата на халифите насам мохамеданизмът беше пренесен от Азия през Северна Африка в Европа. Там той се разпространи чрез война. Обаче заедно с онези, които разпространиха арабизма по военен начин чак до Испания от това беше засегната духовно Франция и цялата западна Европа с тях дойдоха също забележителни личности. И на всички Вас са известни онези военни походи на франкските царе против маврите, против арабизма.
Обаче това е външната страна, която протича в историята, а много по-голямо значение има това, как духовните течения постоянно протичат във вътрешността на развитието на човечеството.
След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта. Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип. Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам.
към текста >>
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа
пост
оянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия.
Обаче заедно с онези, които разпространиха арабизма по военен начин чак до Испания от това беше засегната духовно Франция и цялата западна Европа с тях дойдоха също забележителни личности. И на всички Вас са известни онези военни походи на франкските царе против маврите, против арабизма. Обаче това е външната страна, която протича в историята, а много по-голямо значение има това, как духовните течения постоянно протичат във вътрешността на развитието на човечеството. След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта. Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип.
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия.
Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа. Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
към текста >>
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глу
пост
да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
И за онези, които тогава имаха уши за това, ариманическите духове казваха: космическата интелигентност се е изплъзнала от властта на Михаел; нека не допускаме Михаел отново да добие власт над интелигентността! Но онзи важен небесен събор се състоеше именно в това, че платоници и аристотелци начертаха заедно един план, как трябваше да бъдат разработени по-нататък импулсите на Михаел. Срещу номиналистите застанаха доминиканските реалисти, които казваха: идеите, понятията са нещо действително, което живее в нещата, те не са само имена. Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията".
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
към текста >>
Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало
пост
епенно да се превърне в агне.
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк. По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име.
Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
Обаче той не се превръща в агне. На против, той продължава да бъде действителността вълк. При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма. Обаче този спор беше всъщност това, за което номиналистите и реалистите се бореха едни срещу други: касаеше се за действителността на това, което може да бъде обхванато чрез интелигентността. Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел.
към текста >>
пост
авянето в духовното развитие на цивилизацията но онова, което беше християнски аристотелизъм и е такъв и което трябваше да подготви новата епоха на Михаел.
Обаче този спор беше всъщност това, за което номиналистите и реалистите се бореха едни срещу други: касаеше се за действителността на това, което може да бъде обхванато чрез интелигентността. Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел. И докато платониците, например учителите от Шартр, след завръщането на станалия на небето в началото на 13-то столетие небесен събор останаха в духовния свят, нямаха никакво меродавно прераждане, аристотелците трябваше да работят тогава за земните работи на интелигентността. И от схоластиката която в модерно време Рим изопачи и окарикатури, ариманизира изходи сега всеки модерен интелигентен стремеж, доколкото този стремеж не беше завладян от арабизма. Така ние виждаме в това време в средна и западна Европа да текат две течения: от една страна течението, с което са свързани Бейкън и Амос Комениус, и от друга страна имаме течението на схоластиката, т.е.
поставянето в духовното развитие на цивилизацията но онова, което беше християнски аристотелизъм и е такъв и което трябваше да подготви новата епоха на Михаел.
Когато през времето на царуването на предишния Архангел схоластиците искаха да насочат поглед към духовните области, те си казваха: там се намира Михаел, царуването на когото трябва да очакваме. Трябва да бъде подготвено това, което той трябва отново да поеме под своята власт в подходящото време на Земята, след като съобразно с космическото развитието трябваше да отпадне от неговото господство! Така се разви едно течение, което след това бе отклонено по един погрешен страничен път само от католическия ултрамонтанизъм, което обаче остава за себе си и продължава онова, което бе основано в 13-то столетие. Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма. В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята.
към текста >>
Защото това е споразумението
пост
игнато в онзи небесен събор в началото на 13-то столетие, че платониците и аристотелците трябва да се явят заедно на Земята и да работят за това, щото Антропософското Движение да се разцъфти все повече и повече в 20-то столетие, за да може Антропософията да
пост
игне в края на това столетие, чрез съюза на платониците и аристотелците определена връхна точка в земната цивилизация.
Тук ние не можем да бъдем фаталисти. Тук ние можем само да кажем: хората трябва да работят съвместно с Боговете. Михаел одушевлява хората със самия Михаел, за да се яви на Земята една духовност, която да бъде по силите на собствената интелигентност на хората, за да могат хората да мислят и едновременно да бъдат духовни човеци; защото това означава първо господството на Михаел. За това трябва да се води борба сред Антропософското Движение. Тогава онези, които днес действуват за Антропософското Движение, отново ще се преродят в края на 20-то столетие и ще бъдат свързани на Земята с онези, които бяха учители в Школата от Шартр.
Защото това е споразумението постигнато в онзи небесен събор в началото на 13-то столетие, че платониците и аристотелците трябва да се явят заедно на Земята и да работят за това, щото Антропософското Движение да се разцъфти все повече и повече в 20-то столетие, за да може Антропософията да постигне в края на това столетие, чрез съюза на платониците и аристотелците определена връхна точка в земната цивилизация.
Ако нещо подобно ще може да бъде изработено, както е предопределено от Михаел, тогава Европа, модерната цивилизация ще излезе от своя упадък. Обаче това не ще може да се постигне по някакъв друг начин! Това извеждане на цивилизацията от упадъка е свързано с разбирането на Михаел. С това, обични приятели, аз Ви доведох до разбирането на тайната на Михаел, която царува именно в настоящето над мислещото и стремящото се към мъдрост, към духовна мъдрост човечество. Че с това чрез Антропософията в духовното земно развитие трябва да бъде внесено нещо, което на мнозина изглежда парадоксално, това Вие можете да разберете, защото всякакви демонично-ариманически същества обсебват хората.
към текста >>
Обаче това не ще може да се
пост
игне по някакъв друг начин!
Михаел одушевлява хората със самия Михаел, за да се яви на Земята една духовност, която да бъде по силите на собствената интелигентност на хората, за да могат хората да мислят и едновременно да бъдат духовни човеци; защото това означава първо господството на Михаел. За това трябва да се води борба сред Антропософското Движение. Тогава онези, които днес действуват за Антропософското Движение, отново ще се преродят в края на 20-то столетие и ще бъдат свързани на Земята с онези, които бяха учители в Школата от Шартр. Защото това е споразумението постигнато в онзи небесен събор в началото на 13-то столетие, че платониците и аристотелците трябва да се явят заедно на Земята и да работят за това, щото Антропософското Движение да се разцъфти все повече и повече в 20-то столетие, за да може Антропософията да постигне в края на това столетие, чрез съюза на платониците и аристотелците определена връхна точка в земната цивилизация. Ако нещо подобно ще може да бъде изработено, както е предопределено от Михаел, тогава Европа, модерната цивилизация ще излезе от своя упадък.
Обаче това не ще може да се постигне по някакъв друг начин!
Това извеждане на цивилизацията от упадъка е свързано с разбирането на Михаел. С това, обични приятели, аз Ви доведох до разбирането на тайната на Михаел, която царува именно в настоящето над мислещото и стремящото се към мъдрост, към духовна мъдрост човечество. Че с това чрез Антропософията в духовното земно развитие трябва да бъде внесено нещо, което на мнозина изглежда парадоксално, това Вие можете да разберете, защото всякакви демонично-ариманически същества обсебват хората. Така щото ариманическите същества вече тържествуваха в някои човешки тела, че Михаел не ще може вече да получи под своята власт космическата Интелигентност, която беше слязла на Земята. И това тържествуване, това ликуване беше особено силно към средата на 19-то столетие, когато Ариман вярваше вече, че Михаел не ще може да намери отново своята някогашна космическа Интелигентност, която беше намерила пътя от небето към Земята.
към текста >>
Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да
пост
ави заедно "един от най-учените и най-обърканите".
Защото казва ли Ви някой, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял? Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно. Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията. Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър. Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете.
Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите".
И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре". Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк. Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове. Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин".
към текста >>
Повече от всяка друга борба е
пост
авена в човешкото сърце.
И така ритмично по-нататък. "Ритми" съществуват в света. Но от този пример можете да видите, как най-просветените духове на съвременността приемат това, което трябва да бъде основано като епоха на Михаел в света, което трябва да бъде направено, за да може Михаел отново да намери сред земното човечество космическата Интелигентност, която съгласно космическия порядък на нещата трябваше да се откъсне от неговото господство в 8-то столетие. Цялата традиция на Михаел трябва да бъде отново разгледана. Михаел с нозе стъпили върху змея: ние с право съзираме тази картина, която представя борещия се Михаел, как той представлява космическия дух срещу ариманическите същества, които той има под своите нозе.
Повече от всяка друга борба е поставена в човешкото сърце.
Вътре в това сърце е закотвена тя от последна та третина на 19-то столетие насам. Решаващо трябва да стане онова, което човешките сърца правят с тази мирова работа на Михаел в течение на 20-то столетие. И в течение на това 20-то столетие, когато ще са изтекли първите 100 години от края на Кали-Юга, човечеството ще стои или до гроба на всяка цивилизация или в началото на онази епоха, когато в душите на хората, които свързват в тяхното сърце интелигентността с духовността, борбата на Михаел ще бъде водена в полза на Михаеловия импулс.
към текста >>
4.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това извоюване бе
пост
игнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност.
СКАЗКА ТРЕТА Арнхайм, 20 юли 1924 г. От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели. И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята. Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това.
Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност.
Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята. Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера. Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила. Това ще ги накара да разберат, да знаят, че трябва да работят в посоката, да станат все повече и повече продължители на онова, което някога е живяло в мистериите.
към текста >>
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той
пост
авя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята.
Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера. Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила. Това ще ги накара да разберат, да знаят, че трябва да работят в посоката, да станат все повече и повече продължители на онова, което някога е живяло в мистериите. Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята.
Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята. Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството. Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е. в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма.
към текста >>
Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята,
пост
епенно да напусне небето.
Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила. Това ще ги накара да разберат, да знаят, че трябва да работят в посоката, да станат все повече и повече продължители на онова, което някога е живяло в мистериите. Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето. И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята.
Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето.
И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята. Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството. Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е. в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма. Но сега настъпи едно особено време, едно време, което ни показва Михаела, най-изпъкващия архангелски Дух на Слънцето, показва ни го сред това Слънце така, че той знае, как неговото управление на космическата Интелигентност е отпаднала от Слънцето; че той знае: уредени са също и работите, които могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Земята.
към текста >>
Защо то от редуващите се едно друго господства на Архангелите, от всичките 7 господства на Архангелите
пост
оянно се вливат импулси: само един е винаги главният.
Това време настъпва към 16-то, 17-то следхристиянско столетие. Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса. Земните развития управлява Габриел по начина, както описах това вчера. Михаел се намира сега в едно особено положение. Когато един Архангел не е иначе управляващ княз на земните работи, той прави въпреки това неговите импулси да се вливат в това, което другите вършат.
Защо то от редуващите се едно друго господства на Архангелите, от всичките 7 господства на Архангелите постоянно се вливат импулси: само един е винаги главният.
Когато например в минали епохи Габриел е бил ръководният дух в развитието на човечеството, от него се вливаше главно това, което той трябваше да управлява, в земното развитие; обаче другите Архангели съдействуваха. Но сега, когато Габриел упражняваше своето господство, Михаел се намираше в едно особено положение, в положени ето именно, да не може да съдействува от Слънцето при земните работи. Това е едно твърде особено положение за един ръководещ Архангел: да вижда, че неговата дейност, която е била упражнявана през дълги периоди, е престанала така да се каже. И така стана, че Михаел каза на своите: необходимо е, щото за времето, в което не можем да изпращаме импулси на Земята за времето, което ще завърши към 1879 година да си търсим една особена задача, да си търсим една задача сред слънчевата област. За онези души, които тяхната Карма беше довела в Антропософското Движение, трябваше да съществува възможността, да гледат в областта на Слънцето онова, което Михаел и неговите вършеха през времето, което на Земята беше време на господството на Габриел.
към текста >>
Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то
пост
епенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората
пост
епенно Интелигентността, която е станала земна.
Импулсите не могат вече да се вливат в Земята. Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството. Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека. Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце. Това е изчезнало от Земята.
Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна.
Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите. Нека доведем тези тайни до нашето съзнание! Нека ги доведем до съзнанието на онези духовни Същества, които намирайки се около мене никога не са се явили в земно тяло, а живеят само по етерен начин. Нека ги доведем обаче и до съзнанието на онези души, които често пъти са били на Земята в земни тела, но сага са имен но тук и принадлежат към общността на Михаел, нека ги доведем до съзнанието на тези човешки души. Нека скицираме великото учение на посветените, което някога се е вливало по стария начин на Земята чрез мистериите нека скицираме това учение пред душите на онези, които са свързани по интелигентен начин с Михаела
към текста >>
Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противо
пост
авя на Михаел.
Буквата е това нещо до тогава, докато тя тече в непрекъснат развой от духовното чрез един човек. Тя се превръща в една ариманическа духовна сила, когато бива фиксирана чрез механическото, фиксирана е така да се каже от другата страна на света, когато се явява като напечатана буква пред очите на човека. Защото това е именно особеното, че онази Школа на Ариман, която беше основана като контрашкола на Михаел и беше действувала в 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, е тази, която донесе на Европа печатарското изкуство с всички последствия на това печатарско изкуство. От печатарското изкуство могат да букнат демоническите същества, които са пригодни да водят борба срещу господството на Михаел. Когато човек е антропософ, той трябва да прозре в неговото действително значение това, което е реално в живота.
Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел.
Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга. Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество. Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги! Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература.
към текста >>
Затова и това
пост
оянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа,
пост
оянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга.
Тя се превръща в една ариманическа духовна сила, когато бива фиксирана чрез механическото, фиксирана е така да се каже от другата страна на света, когато се явява като напечатана буква пред очите на човека. Защото това е именно особеното, че онази Школа на Ариман, която беше основана като контрашкола на Михаел и беше действувала в 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, е тази, която донесе на Европа печатарското изкуство с всички последствия на това печатарско изкуство. От печатарското изкуство могат да букнат демоническите същества, които са пригодни да водят борба срещу господството на Михаел. Когато човек е антропософ, той трябва да прозре в неговото действително значение това, което е реално в живота. Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел.
Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга.
Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество. Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги! Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература. Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел!
към текста >>
Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е
пост
авено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда.
Във всички области ще пише Ариман! Това ще бъде положението, с което човечеството ще се сблъска в своя живот в края на 20-то столетие. И онези, които днес са още млади ще видят някои неща от това, как Ариман ще се яви като писател. Хората ще трябва да проявяват будност във всички области и да имат един свещен ентусиазъм за Мъдростта на Михаел. Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация.
Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда.
Това е, което исках първо да поставя на сърцето Ви чрез тези сказки. Защото аз трябва да говоря предимно на сърцата. Сърцата трябва да станат помощници на Михаел в завладяването на падналата от небето на Земята Интелигентност. Както старата змия трябваше да бъде потъпкана от Михаел, така превърналата се в змия Интелигентност трябва да бъде завладяна от Михаел. И навсякъде, където тя се явява като противник не одухотворена, а ариманизирана духом там тя трябва да бъде позната по правилния начин чрез възпитаната чрез Михаеловия начин на мислене будност на антропософския дух.
към текста >>
Това е, което исках първо да
пост
авя на сърцето Ви чрез тези сказки.
Това ще бъде положението, с което човечеството ще се сблъска в своя живот в края на 20-то столетие. И онези, които днес са още млади ще видят някои неща от това, как Ариман ще се яви като писател. Хората ще трябва да проявяват будност във всички области и да имат един свещен ентусиазъм за Мъдростта на Михаел. Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация. Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда.
Това е, което исках първо да поставя на сърцето Ви чрез тези сказки.
Защото аз трябва да говоря предимно на сърцата. Сърцата трябва да станат помощници на Михаел в завладяването на падналата от небето на Земята Интелигентност. Както старата змия трябваше да бъде потъпкана от Михаел, така превърналата се в змия Интелигентност трябва да бъде завладяна от Михаел. И навсякъде, където тя се явява като противник не одухотворена, а ариманизирана духом там тя трябва да бъде позната по правилния начин чрез възпитаната чрез Михаеловия начин на мислене будност на антропософския дух.
към текста >>
5.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тогава аз изходих от пред
пост
авката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба.
Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл. Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото. Това възобновяване беше свързано за самия мене и аз трябва да спомена това тук това възобновяване беше свързано с нещо много, много важно. През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото. Пред мене изникна необходимостта да се реша да сторя онова, което поради много основателни причини аз отхвърлих по онова време, когато Антропософското Общество бе отделено от Теософското Общество.
Тогава аз изходих от предпоставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба.
Обаче тези неща, които бяха предположени тогава, през годините 1912, 1913, когато Антропософското Общество бе отделеното Теософското Общество, тези неща именно не настъпиха. Предположенията не се изпълниха сред Антропософското Общество. И така за мене се наложи, да преценя действително сериозно въпроса, дали сега трябва да поема председателството на Антропософското Общество или не. И аз видях, че е необходимо да поема това председателство. Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество.
към текста >>
По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се
пост
авих пред една съвсем определена евентуалност.
Обаче тези неща, които бяха предположени тогава, през годините 1912, 1913, когато Антропософското Общество бе отделеното Теософското Общество, тези неща именно не настъпиха. Предположенията не се изпълниха сред Антропософското Общество. И така за мене се наложи, да преценя действително сериозно въпроса, дали сега трябва да поема председателството на Антропософското Общество или не. И аз видях, че е необходимо да поема това председателство. Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество.
По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих пред една съвсем определена евентуалност.
Антропософското Движение почива на това, че от духовния свят се изливат действителни откровения относно съдържанието на духовните познания. Когато човек иска да върши делото на Антропософското Движение, той не може да върши само човешко дело. Той трябва да бъде отворен за това, което се излива надолу от духовните светове. Законите на духовните светове са напълно определени, а не такива, които могат да се напипват. Те трябва строго да се спазват.
към текста >>
Така щото още тогава аз трябваше да
пост
авя пред себе си въпроса: дали духовните същества, които досега дариха Антропософското Общество с онова, което може да се разлива от тях, дали тези духовни същества ще даряват и по-нататък, бих могъл да кажа, по този начин Антропософското Движение?
Когато човек иска да върши делото на Антропософското Движение, той не може да върши само човешко дело. Той трябва да бъде отворен за това, което се излива надолу от духовните светове. Законите на духовните светове са напълно определени, а не такива, които могат да се напипват. Те трябва строго да се спазват. И в наше време е трудно да бъде съчетано това, което изисква една външна служба, макар и службата на председател на Антропософското Общество, с окултните задължения спрямо откровенията на духовния свят.
Така щото още тогава аз трябваше да поставя пред себе си въпроса: дали духовните същества, които досега дариха Антропософското Общество с онова, което може да се разлива от тях, дали тези духовни същества ще даряват и по-нататък, бих могъл да кажа, по този начин Антропософското Движение?
Без съмнение Вие можете да оцените цялото значение на една така евентуалност. Аз трябваше да застана пред възможността, духовните Същества да кажат: това не върви, не може да бъде приета една външна служба. Днес обаче можем действително да кажем по отношение на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че следователно фактически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи. Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьотеанума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано. Така щото в тази насока още от доста дълго време насам от Антропософското Общество можа да бъде отнет един тежък кошмар.
към текста >>
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде
пост
авен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе
пост
авен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван.
Така щото в тази насока още от доста дълго време насам от Антропософското Общество можа да бъде отнет един тежък кошмар. Преди още да бъде проведено това Коледно Тържество при Гьотеанума, аз често пъти трябваше да подчертавам, че трябва да се прави разлика между Антропософското Движение, което е едно духовно течение в неговото отражение на Земята, и Антропософското Общество, което е именно едно общество управлявано по външен начин, като неговите функционери се избраха или се определяха по друг начин. От Коледа насам трябва да кажем противоположното. Вече не може да се прави разлика между Антропософско Движение и Антропософско Общество. И двете станаха едно: защото благодарение на това, че аз самият станах председател на обществото, Антропософското Движение стана едно с Антропософското Общество.
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван.
Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа. И този президиум е онова, което бих могъл да нарека един инициативен президиум, един президиум, който вижда своите задачи в това, което върши. Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н. Това, което президиумът ще възнамерява, то се намира в това, което не е никакъв устав, което е приело само формата на устав, а всъщност е само един разказ на това, което искаме да направим. Всичко беше различно от това, което иначе става при общества.
към текста >>
Естествено би било много по-просто някой да
пост
ави печата с моето име под всичките 12,000 членски карти, но това не трябва да става.
Всички тези членски карти трябва да бъдат подписани сега от мен. Естествено някои счетоха, че може също да се направи един печат с моя подпис и работата да бъде извънредно много улеснена по този начин Обаче в Антропософското Общество трябва от сега нататък да има един индивидуален, човешки характер. Ето защо и в една такава дребна работа аз трябва да спазвам това. Всяка членска карта трябва да стои пред моите очи, аз да прочета името, да сложа със собствената си ръка моя подпис отдолу. Така се създава първо едно малко, обаче човешко отношение към всеки отделен член на нашето Общество.
Естествено би било много по-просто някой да постави печата с моето име под всичките 12,000 членски карти, но това не трябва да става.
Това трябва да ни покаже първо, бих могъл да кажа, символично, че в бъдеще важното ще бъде само това, което царува като човешко през Обществото. Ако по този начин се прояви разбиране към президиума при Гьотеанума, тогава ще се види естествено всичко ще върви по-бавно, трябва да имате търпение, обични приятели; но макар и да върви бавно; възнамеренията заложени на Коледа ще бъдат всички постепенно изпълнени. Само че трябва да се прояви също разбиране към президиума при Гьотеанума, той не може да направи петата крачка преди втората, втората преди първата. И ако до сега той е стигнал само да направи половин крачка, нещата все пак ще вървят, ще дойде вече време, когато той ще стигне и до петата крачка. Защото когато нещата трябва да бъдат извършени човешки, тогава не можем да стоим при абстрактното, а навсякъде трябва да навлезем в конкретното.
към текста >>
Ако по този начин се прояви разбиране към президиума при Гьотеанума, тогава ще се види естествено всичко ще върви по-бавно, трябва да имате търпение, обични приятели; но макар и да върви бавно; възнамеренията заложени на Коледа ще бъдат всички
пост
епенно изпълнени.
Ето защо и в една такава дребна работа аз трябва да спазвам това. Всяка членска карта трябва да стои пред моите очи, аз да прочета името, да сложа със собствената си ръка моя подпис отдолу. Така се създава първо едно малко, обаче човешко отношение към всеки отделен член на нашето Общество. Естествено би било много по-просто някой да постави печата с моето име под всичките 12,000 членски карти, но това не трябва да става. Това трябва да ни покаже първо, бих могъл да кажа, символично, че в бъдеще важното ще бъде само това, което царува като човешко през Обществото.
Ако по този начин се прояви разбиране към президиума при Гьотеанума, тогава ще се види естествено всичко ще върви по-бавно, трябва да имате търпение, обични приятели; но макар и да върви бавно; възнамеренията заложени на Коледа ще бъдат всички постепенно изпълнени.
Само че трябва да се прояви също разбиране към президиума при Гьотеанума, той не може да направи петата крачка преди втората, втората преди първата. И ако до сега той е стигнал само да направи половин крачка, нещата все пак ще вървят, ще дойде вече време, когато той ще стигне и до петата крачка. Защото когато нещата трябва да бъдат извършени човешки, тогава не можем да стоим при абстрактното, а навсякъде трябва да навлезем в конкретното. И така Антропософското Движение ще получи действително едно ново течение, една нова черта. То ще бъде езотерично по дух, не ще търси вече езотеричното във външни неща.
към текста >>
Всички тези неща трябва да бъдат
пост
епенно разбрани.
Езотерични ще бъдат определени истини, които могат да бъдат съобщавани само в това Движение, защото само онзи, който минава живо през всичко това, което е в Обществото, ще може да преработи в себе си такива истини, да ги преработи в своето сърце. Обаче циклите не ще бъдат вече запечатани за външния свят, както това ставаше до сега. Вярно е, че циклите не ще се продават чрез книжарниците, обаче онзи, който иска да ги има, ще може да ги има. Само че, като вече загатнахме, ние ще теглим една духовна граница: ще кажем, че не можем да признаем никакви възражения, никакво критика, освен само на онези, които също стоят на почвата, на която стоят циклите. Нека от сега нататък в бъдеще хората да приказват каквото си щат в окултното се работи в положителното, не в отрицателното.
Всички тези неща трябва да бъдат постепенно разбрани.
Когато бъдат разбрани, тогава в Антропософското Движение ще дойде едно съвършено ново течение. Тогава ще се разбере, как президиумът при Гьотеанума се чувствува отговорен само пред същността на духовния свят; обаче членовете ще се чувствуват също в цялото общество свързани с този президиум. И тогава може би чрез това ново течение ще може да се постигне онова, което трябва да бъде постигнато с Антропософското Движение, ако то трябва да стане това, което аз ще изложа тук в течение на тези сказки от вътрешността на духовния живот. С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения. * /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски.
към текста >>
И тогава може би чрез това ново течение ще може да се
пост
игне онова, което трябва да бъде
пост
игнато с Антропософското Движение, ако то трябва да стане това, което аз ще изложа тук в течение на тези сказки от вътрешността на духовния живот.
Само че, като вече загатнахме, ние ще теглим една духовна граница: ще кажем, че не можем да признаем никакви възражения, никакво критика, освен само на онези, които също стоят на почвата, на която стоят циклите. Нека от сега нататък в бъдеще хората да приказват каквото си щат в окултното се работи в положителното, не в отрицателното. Всички тези неща трябва да бъдат постепенно разбрани. Когато бъдат разбрани, тогава в Антропософското Движение ще дойде едно съвършено ново течение. Тогава ще се разбере, как президиумът при Гьотеанума се чувствува отговорен само пред същността на духовния свят; обаче членовете ще се чувствуват също в цялото общество свързани с този президиум.
И тогава може би чрез това ново течение ще може да се постигне онова, което трябва да бъде постигнато с Антропософското Движение, ако то трябва да стане това, което аз ще изложа тук в течение на тези сказки от вътрешността на духовния живот.
С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения. * /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски. Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./. В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят. Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма.
към текста >>
Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл
пост
епенно в знака на материализма.
И тогава може би чрез това ново течение ще може да се постигне онова, което трябва да бъде постигнато с Антропософското Движение, ако то трябва да стане това, което аз ще изложа тук в течение на тези сказки от вътрешността на духовния живот. С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения. * /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски. Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./. В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят.
Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма.
И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното. Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта. Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света? Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н.
към текста >>
Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не
пост
авим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н. В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания. И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес. Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания.
Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания. Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето.
към текста >>
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде
пост
авен историческият живот на човечеството.
В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания. И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес. Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството.
Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания. Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето. Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството.
към текста >>
От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде
пост
авян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл.
Дарвин е бил християнин, обаче неговото християнство няма ни най-малко нещо общо с това, което той е мислил върху произхода на животните и на човека. В него живее едно съвършено друго течение, едно съвършено друг импулс отколкото християнския импулс. Ние не можем да разберем това положение, ако не се запитаме: какви са били миналите земни съществувания, да речем, при Бейко от Верулам? или при Дарвин? Какво са донесли те от техните мина ли земни съществувания в този земен живот?
От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл.
Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра. Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи. С такива съзерцания искаме да започнем сега, искаме да обгърнем първо нещо историческо, за да се отнесем съвсем сериозно с разглежданията на Кармата, за да разберем прогреса в развитието на човечеството по отношение на цивилизацията и на всичко онова, което човечеството прави, така, че да можем да доловим, как хората пренасят от една епоха в друга онова, което са усвоили в предишни епохи. Ние виждаме, да речем, как Бейко от Верулам се явява в една епоха, виждаме, как по-късно се явява Дарвин: виждаме в тях нещо сродно. Когато някой е повърхностен, той проучва, как Бейко, как Дарвин са стигнали до техните възгледи.
към текста >>
Когато човек иска да вникне по-надълбоко, той намира, как те
пост
авят в християнската цивилизация нещо, което отначало съвсем не може да бъде разбрано от християнската цивилизация.
Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра. Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи. С такива съзерцания искаме да започнем сега, искаме да обгърнем първо нещо историческо, за да се отнесем съвсем сериозно с разглежданията на Кармата, за да разберем прогреса в развитието на човечеството по отношение на цивилизацията и на всичко онова, което човечеството прави, така, че да можем да доловим, как хората пренасят от една епоха в друга онова, което са усвоили в предишни епохи. Ние виждаме, да речем, как Бейко от Верулам се явява в една епоха, виждаме, как по-късно се явява Дарвин: виждаме в тях нещо сродно. Когато някой е повърхностен, той проучва, как Бейко, как Дарвин са стигнали до техните възгледи.
Когато човек иска да вникне по-надълбоко, той намира, как те поставят в християнската цивилизация нещо, което отначало съвсем не може да бъде разбрано от християнската цивилизация.
Когато насочим поглед назад, трябва да изникне въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен живот? От тези минали земни съществувания те са пренесли онова, което застава пред погледа ни от техния по-късен земен живот. Ние ги разбираме исторически едва тогава, когато ги разберем индивидуално. Защото когато вземем сериозно Кармата, историята се разтваря в човешките течения от далечни минали времена в настоящето, в бъдещето. От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт.
към текста >>
При всички обстоятелства човек ще вземе отначало
пост
авянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем.
Когато насочим поглед назад, трябва да изникне въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен живот? От тези минали земни съществувания те са пренесли онова, което застава пред погледа ни от техния по-късен земен живот. Ние ги разбираме исторически едва тогава, когато ги разберем индивидуално. Защото когато вземем сериозно Кармата, историята се разтваря в човешките течения от далечни минали времена в настоящето, в бъдещето. От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт.
При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем.
Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща. И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно. Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят.
към текста >>
И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които
пост
авих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка.
Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща. И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно. Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят.
И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка.
Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел. Господството на Михаел, т.е. влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на човечеството, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие. Когато човек е живял във времето, което последва непосредствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят. Когато човек живее себе си, когато има изживявания в Чувствуващата или Разсъдъчна душа, той живее вън от физическия свят.
към текста >>
6.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше
пост
авено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика.
Той се беше преродил и като прероден посветен живееше в двореца на Харун ал Рашид Тук това, което той притежаваше в миналото като посвещение, се прояви като гениална организаторска дарба, като велика управленска дарба за другите учени, които живееха в двореца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосредствен посветен. Той притежаваше чрез своето собствено същество, а не са само чрез посвещението, древната наука на посвещение то, но самият той не правеше впечатлението на един посветен. Но Харун ал Рашид държеше много на този мъдър човек. Той му предаде работата по организирането на това, което блестеше като науки и като изкуства в двореца на Харун ал Рашид. Той се радваше, че има този човек, и се чувствуваше непосредствено като негов приятел.
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика.
Когато в Европа всичко беше първобитно, отвъд в Азия във владетеля, когото Карл Велики почиташе извънредно много, в Харун ал Рашид, беше въплътена една мощна, блестяща духовна култура, обаче една култура, която не знаеше нищо за Христос, която също не искаше да знае нищо за Християнството, в която живееха най-добрите елементи на мохамеданизма, най-добрите елементи на арабизма, в която живееха също стари форми на аристотелизма, онези форми, които наистина не се бяха разпространили в Европа, защото в Европа се беше разпространила повече логиката, диалектиката на аристотелизма. Тя бе преработена от отците на църквата, а по-късно от схоластиците. Отвъд в Азия хората бяха развили чрез това, което беше направил Александър Велики, повече вътрешните мистично-естественонаучни познания на Аристотел. И всичко това те бяха развили под влиянието на извънредно силната интелигентност на арабизма, обаче взета като дадена чрез откровението, като дадена чрез вдъхновение интелигентност. В двореца на Харун ал Рашид беше така, че там знаеха за Християнството, обаче в сравнение с извънредно големия блясък, който се развиваше там, то беше считано като едно първобитно Християнство, така както се представяше тогава.
към текста >>
И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият живот /нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният живот, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в живота между смъртта и едно ново раждане,
пост
оянно упражняват влияние върху земния живот.
Те дължаха това, което бяха приели в техните души, на александризма, на аристотелизма. Но бяха приели в себе си също всичко онова, което беше станало в преобразуването на аристотелизма, на александризма в по-късни времена. Ние разбираме действително света само в една негова много малка част, когато не обгръщаме с поглед това, което става в духовния свят, докато тук долу в земния живот стават обикновените физически събития на физическия свят. Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид беше последвана от нещо друго, което Вие познавате от историята. Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в Средновековието, над този физически живот се разигра в духовния свят едно друго мощно събитие.
И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият живот /нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният живот, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно упражняват влияние върху земния живот.
Така щото можем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една такава епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят. Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот. И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед. Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот.
към текста >>
След като имаха тази среща, и двамата, както Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад,
пост
оянно наблюдавайки, какво става в земния живот.
Между другите, които взеха участие в тази борба в 9-то следхристиянско столетие, стояха твърдо едни срещу други от едната страна Харун ал Рашид и неговият съветник, от друга страна Александър и Аристотел, т.е. индивидуалностите, които бяха живели в тези последните двама. Това, което се разигра там като духовна борба, то оказа своето последействие в европейската цивилизация, продължава да действува и до днес. Защото това, което става там горе, то действува върху земните събития. И именно от онази съпротива, която Харун ал Рашид и неговият съветник проявиха тогава спрямо Александър и Аристотел, се засили по определен начин импулсът, така щото от онази среща изникна действието на две течения: едното, което протича в арабизма, и другото, което пренася аристотелството и александризма в християнството чрез Импулса на господството на Михаел.
След като имаха тази среща, и двамата, както Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад, постоянно наблюдавайки, какво става в земния живот.
От свръхсетивното битие единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция. Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен живот, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия. И след това тези двамата се преродиха почти в същото време в европейската култура. При такова едно прераждане не е нужно да има една външна прилика. Обикновено се греши напълно, когато се вярва, че онзи, който има определена духовност, се преражда със същата духовност.
към текста >>
При определени обстоятелства Вие ще намерите именно в тези малко думи много от това което може да Ви
пост
ави по правилен начин в Антропософското Движение, което може правилно да Ви ориентира, така че да можете да почувствувате Вашата принадлежност към това Движение дълбоко свързана с Вашата Карма.
С това обаче е свързано нещо друго. С него е свързано това, че благодарение на особената форма, която господството на Михаел приема, онези личности, които чрез тяхната Карма във връзка с господството на Михаел влизат в Антропософското Движение, ще се преродят отново към прехода от 20-то към 21-то столетие, нарушавайки законите на прераждането следователно ще се преродят за по-малко от едно столетие за да доведат тогава до увенчание, до пълен израз това, което сега могат да направят в служба на Антропософията, която се развива под господството на Михаел. В интереса, който човек може да проявява към такива неща, каквито бяха изнесени днес, когато този интерес е достатъчно силен, се изразява вътрешният стремеж, той да бъде истински антропософ. Обаче именно с това че някой разбира тези неща, той приема също и себе си импулса да се яви отново на Земята след по-малко от едно столетие, за да доведе до пълнота онова, което Антропософията иска. Размишлявайте, обични приятели, почувствувайте малкото ориентиращи думи, които свързах днес с настоящото разглеждане.
При определени обстоятелства Вие ще намерите именно в тези малко думи много от това което може да Ви постави по правилен начин в Антропософското Движение, което може правилно да Ви ориентира, така че да можете да почувствувате Вашата принадлежност към това Движение дълбоко свързана с Вашата Карма.
към текста >>
7.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче човечеството трябва да узрее само
пост
епенно, за да приеме в себе си цялата тайна, която е свързана с Христос.
Но сегашното господство на Михаел, което е започнало неотдавна и ще трае три до четири столетия, означава, че космическите слънчеви сили преминават окончателно във физическото и етерно тяло на човека. Тук ние трябва да се запитаме преди всичко: какво представляват тези сили, тези импулси, тези космически слънчеви сили? Михаел е предимно слънчев Дух. Ето защо той е също онзи Дух, който има в нашата епоха именно задачата, да задълбочи съществено Християнството съгласно неговата истина. Слънчевото същество Христос аз често пъти съм казвал това е живяло на Земята чрез тялото на Исуса, а от тогава насам по свръхсетивен начин заедно с човешкия свят.
Обаче човечеството трябва да узрее само постепенно, за да приеме в себе си цялата тайна, която е свързана с Христос.
Една съществена част на това задълбочаване трябва да настъпи в нашата епоха на Михаел. Когато действуват на Земята, слънчевите сили се състоят винаги в това, че са свързани с една импулсова вълна, която се разлива на струи в земната цивилизация и която можем да охарактеризираме като интелектуална вълна. Защото всичко, което човекът има като интелект, което въобще светът има като интелект, до колкото става въпрос за нашия свят, произхожда от Слънцето. Слънцето е извор на интелектуалното. Когато изказваме тази истина, ние можем да доловим известна чувствена съпротива даже при съвременните хора, защото съвсем правилно е да не очакваме твърде много от днешната форма на интелекта.
към текста >>
Обаче в по-новото следхристиянско време настъпи фактът, че след Тайната на Голгота Михаел
пост
епенно изгуби властта над Интелигентността.
Това е тогава човекът /Виж рис. №1/. Обаче при древния човек беше така, че всеки момент, когато мислеше, той имаше съзнание за това, че мислите му са вдъхновени, открити. Той приписваше Интелигентност само на Вселената, не на себе си. Но във всички времена управител на тази космическа Интелигентност, която се разпространява от Слънцето лъчезарейки както светлината над целия свят, беше Духът, който е назован с името Михаел. Михаел е управителят на космическата Интелигентност.
Обаче в по-новото следхристиянско време настъпи фактът, че след Тайната на Голгота Михаел постепенно изгуби властта над Интелигентността.
Откакто Земята съществува, Михаел е управлявал космическата Интелигентност. И когато един човек е чувствувал в себе си мисли, т.е. интелигентно съдържание, още във времето на Александър Велики, на Аристотел, той е считал тези мисли не като негово собствено съдържание на мисли, а като мисли открити му чрез силата на Михаел, макар и в онова езическо време хората да са наричали това Същество с друго име. Обаче това съдържание на мисли постепенно отпада от господството на Михаел. И когато насочваме поглед в духовния свят, ние виждаме това потъване на Интелигентността от Слънцето към Земята, което потъване става до към 8-то следхристиянско столетие.
към текста >>
Обаче това съдържание на мисли
пост
епенно отпада от господството на Михаел.
Михаел е управителят на космическата Интелигентност. Обаче в по-новото следхристиянско време настъпи фактът, че след Тайната на Голгота Михаел постепенно изгуби властта над Интелигентността. Откакто Земята съществува, Михаел е управлявал космическата Интелигентност. И когато един човек е чувствувал в себе си мисли, т.е. интелигентно съдържание, още във времето на Александър Велики, на Аристотел, той е считал тези мисли не като негово собствено съдържание на мисли, а като мисли открити му чрез силата на Михаел, макар и в онова езическо време хората да са наричали това Същество с друго име.
Обаче това съдържание на мисли постепенно отпада от господството на Михаел.
И когато насочваме поглед в духовния свят, ние виждаме това потъване на Интелигентността от Слънцето към Земята, което потъване става до към 8-то следхристиянско столетие. В 9-то следхристиянско столетие хората започват вече, бих могъл да кажа, като предшественици на по-късните си себеподобни, да развиват собствена интелигентност, тогава интелигентността заема нейното седалище в душите на хората. И Михаел и неговите сподвижници гледат от Слънцето долу на Земята и могат да кажат: това, което ние управлявахме в течение на еони, отпадна от нашето господство, ние изгубихме власт над него, то се разля надолу и сега се намира на Земята в душите на хората. Видите ли, обични приятели, това беше настроението сред общността на Михаел на Слънцето. По времето на Александър Велики и столетия по-рано беше така, господството на Земята имаше Михаел.
към текста >>
И по времето на Тайната на Голгота те не само видяха Христос да напуска Слънцето, привържениците на Михаел видяха не както земните обитатели Христос да идва при тях, а как той напуска Слънцето, но те видяха същевременно, как властта им над Интелигентността
пост
епенно изчезна.
В 9-то следхристиянско столетие хората започват вече, бих могъл да кажа, като предшественици на по-късните си себеподобни, да развиват собствена интелигентност, тогава интелигентността заема нейното седалище в душите на хората. И Михаел и неговите сподвижници гледат от Слънцето долу на Земята и могат да кажат: това, което ние управлявахме в течение на еони, отпадна от нашето господство, ние изгубихме власт над него, то се разля надолу и сега се намира на Земята в душите на хората. Видите ли, обични приятели, това беше настроението сред общността на Михаел на Слънцето. По времето на Александър Велики и столетия по-рано беше така, господството на Земята имаше Михаел. Обаче по времето на Тайната на Голгота Михаел и неговите съратници бяха на Слънцето.
И по времето на Тайната на Голгота те не само видяха Христос да напуска Слънцето, привържениците на Михаел видяха не както земните обитатели Христос да идва при тях, а как той напуска Слънцето, но те видяха същевременно, как властта им над Интелигентността постепенно изчезна.
Така в течение на по-новото развитие на човечеството ние имаме явлението, че от Тайната на Голгота насам това развитие продължава своя път така: ако тук имаме духовно-небесната линия и тук земната /Виж рис. № 2: червено и жълто/, Христос идва на Земята и се развива по-нататък със Земята, интелигентната същност постепенно слиза на Земята до към 8-то, 9-то следхристиянско столетие /зелено/. Тогава в това, което хората наричат наука, което те развиват в техните мислите започват да приписват на себе си собствената индивидуална, лична интелигентност. Михаел вижда между хората онова, което той е управлявал в течение на еони. И сред общността на Михаел съществува настрое-нието: при нашето следващо господство което трябваше да започне в последната третина на 19-то столетие когато отново ще проникнем земната цивилизация с нашите импулси, ние ще трябва отново да намерим там интелигентността, която от Небето потъна на Земята, за да управляваме в сърцата, в душите на хората това, което сме управлявали от Слънцето, от Космоса в течение на еони.
към текста >>
№ 2: червено и жълто/, Христос идва на Земята и се развива по-нататък със Земята, интелигентната същност
пост
епенно слиза на Земята до към 8-то, 9-то следхристиянско столетие /зелено/.
Видите ли, обични приятели, това беше настроението сред общността на Михаел на Слънцето. По времето на Александър Велики и столетия по-рано беше така, господството на Земята имаше Михаел. Обаче по времето на Тайната на Голгота Михаел и неговите съратници бяха на Слънцето. И по времето на Тайната на Голгота те не само видяха Христос да напуска Слънцето, привържениците на Михаел видяха не както земните обитатели Христос да идва при тях, а как той напуска Слънцето, но те видяха същевременно, как властта им над Интелигентността постепенно изчезна. Така в течение на по-новото развитие на човечеството ние имаме явлението, че от Тайната на Голгота насам това развитие продължава своя път така: ако тук имаме духовно-небесната линия и тук земната /Виж рис.
№ 2: червено и жълто/, Христос идва на Земята и се развива по-нататък със Земята, интелигентната същност постепенно слиза на Земята до към 8-то, 9-то следхристиянско столетие /зелено/.
Тогава в това, което хората наричат наука, което те развиват в техните мислите започват да приписват на себе си собствената индивидуална, лична интелигентност. Михаел вижда между хората онова, което той е управлявал в течение на еони. И сред общността на Михаел съществува настрое-нието: при нашето следващо господство което трябваше да започне в последната третина на 19-то столетие когато отново ще проникнем земната цивилизация с нашите импулси, ние ще трябва отново да намерим там интелигентността, която от Небето потъна на Земята, за да управляваме в сърцата, в душите на хората това, което сме управлявали от Слънцето, от Космоса в течение на еони. И така в това време има една подготовка, с оглед общността на Михаел да намери отново в сърцата на хората онова, което е било изгубено, което така да се каже под влиянието на Тайната на Голгота също изми на пътя от небето към Земята, макар и това да беше един по дълъг път. Какво става по-нататък, как Михаел и неговите съратници се стремяха отново да завладеят изплъзналата им се Интелигентност от слънчевото небе, да я завладеят сега в сърцата на хората започвайки от тази епоха на Михаел, от края на 70-те години на миналото столетие, това бих искал да Ви опиша малко.
към текста >>
Но видите ли, към всичко, което трябва да бъде
пост
игнато в духа, принадлежи винаги нещо, което е основно условие.
Там ние виждаме действието на Слънцето в земното вещество. Когато гледаме това, предимно от едно такова място, каквото е това, ние добиваме едно езическо религиозно настроение не можем да бъдем набожни по християнски, езически набожен е нещо различно от християнската набожност тогава ние ставаме езически набожни. Да бъде човек езически набожен, това значи той да се отдаде със сърце и душа на съществуващи в природните действия духовни същества, на множеството съществуващи в природните действия духовни същества. Но общо взето за днешния човек и при нашите днешни социални уредби не е възможно да бъдат задържа ни тези действия, които се изявяват в играта на природните сили. Само на познанието на посвещението е възможно да проникне в тези неща.
Но видите ли, към всичко, което трябва да бъде постигнато в духа, принадлежи винаги нещо, което е основно условие.
Тази сутрин при един пример, с който първо обясних, какво трябва да бъде направено за познанието на външните явления, аз Ви казах, че за целта трябва да действува хармонизиращата Карма на двама човека. За да можеше това, което се изявява по такъв чудесен начин от морето като духове, да се влее по един правилен начин в мисията, в задачата на цар Артус и неговите последователи, в онова време трябваше да има нещо особено. Положението е напълно такова, като че и днес още продължава играта, която проникната от слънчевата светлина, от слънчевия блясък става над надиплящите се, пенливи морски вълни, като че и днес още над това море, на тази планина природата е изпълнена навсякъде с бродещи духове. Обаче за да бъде задържа но това, което бродеше като духове в действията на природата, беше необходимо то да бъде възприето не само от един човек. За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето.
към текста >>
За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха
пост
оянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето.
Но видите ли, към всичко, което трябва да бъде постигнато в духа, принадлежи винаги нещо, което е основно условие. Тази сутрин при един пример, с който първо обясних, какво трябва да бъде направено за познанието на външните явления, аз Ви казах, че за целта трябва да действува хармонизиращата Карма на двама човека. За да можеше това, което се изявява по такъв чудесен начин от морето като духове, да се влее по един правилен начин в мисията, в задачата на цар Артус и неговите последователи, в онова време трябваше да има нещо особено. Положението е напълно такова, като че и днес още продължава играта, която проникната от слънчевата светлина, от слънчевия блясък става над надиплящите се, пенливи морски вълни, като че и днес още над това море, на тази планина природата е изпълнена навсякъде с бродещи духове. Обаче за да бъде задържа но това, което бродеше като духове в действията на природата, беше необходимо то да бъде възприето не само от един човек.
За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето.
Така щото и кръглата маса се състоеше именно от това, че цар Артус заемаше мястото в средата и около него бяха наредени 12-те, които там, където бяха заедно така да се каже в техния съвет, имаха като емблема, като свой знак зодиакалните знаци, за да покажат, под кое космическо влияние се намира всеки един от тях. От това място изходи така да се каже цивилизацията на Европа. Тук цар Артус и негови те 12 другари приемаха силите, които черпеха от Слънцето, за да правят своите мощни походи през останалата Европа и да водят борба за прогонване от хората на старите диви демонически същества, които в голяма част още се намираха в европейското население. Тези 12 другари на цар Артус, който ги управляваше, се бореха за външната цивилизация. Ако се запитаме сега: Как се чувствуваха 12-те?
към текста >>
Оттатък се намира противоположният замък, замъкът на Граала, където от небето не се черпи вече на Земята Интелигентността, където се държи напълно сметка за това, че онова, което е мъдрост пред хората, е глу
пост
пред Бога, а което е мъдрост пред Бога, е глу
пост
пред хората.
Съществува онова сведение, което намирате посочено в легендата за Парцивал. Течението на Граала съществува. И в това течение на Граала също намираме 12-те групирани около един, но така, като сега се държи напълно сметка за това, че Интелигентността, мислите от интелигентно естество не се изявяват вече разливайки се от небето надолу към Земята, а сега онова, което се разлива надолу, изглежда в сравнение с земните мисли които проявява непрактичния човек Парцивал. Това се разлива сега от небето надолу и на интелигентността се разчита още само сред земния свят. Тук на север имаме замъка на Артус, където още се мисли за космическата Интелигентност, където определен кръг хора искат да внесат нтелигентността на Вселената в цивилизацията на Земята.
Оттатък се намира противоположният замък, замъкът на Граала, където от небето не се черпи вече на Земята Интелигентността, където се държи напълно сметка за това, че онова, което е мъдрост пред хората, е глупост пред Бога, а което е мъдрост пред Бога, е глупост пред хората.
Тук от замъка тече повече на юг онова, което с изключение на интелигентността иска да се влее в интелигентността. И така в древните времена, които обаче се простират чак до онези времена, когато отвъд Азия стана Тайната на Голгота, ние имаме в тези древни времена, когато правилно застанем в това, което става, имаме от една страна буйния стремеж да бъде осигурено космическото господство на Михаел върху Интелигентността чрез принципа на Артус, а от друга страна от Испания имаме от принципа на Граала стремежа, да се държи сметка за това, че в бъдеще интелигентността трябва да бъде намерена на Земята, че тя не се разлива вече от небето. Цялата легенда на Граала диша смисъла на това, което аз току що изказах. И така, поставяйки едно до друго тези две течения, ние намираме великата проблема, която е била поставена в миналото, бих могъл да кажа, чрез онова, което стоеше исторически пред хората: последействията на принципа на Артус и последействията на принципа на Граала. Поставена беше проблемата: как не само един човек като Парцивал, а също и самият Михаел ще намери пътя от своите артусови-покровители, които искат да осигурят неговото космическо господство, към своите граалови покровители, които искат да му проправят пътя вътре в сърцата, в душите на хората, за да може той да обхване там интелигентността?
към текста >>
И така,
пост
авяйки едно до друго тези две течения, ние намираме великата проблема, която е била
пост
авена в миналото, бих могъл да кажа, чрез онова, което стоеше исторически пред хората: последействията на принципа на Артус и последействията на принципа на Граала.
Тук на север имаме замъка на Артус, където още се мисли за космическата Интелигентност, където определен кръг хора искат да внесат нтелигентността на Вселената в цивилизацията на Земята. Оттатък се намира противоположният замък, замъкът на Граала, където от небето не се черпи вече на Земята Интелигентността, където се държи напълно сметка за това, че онова, което е мъдрост пред хората, е глупост пред Бога, а което е мъдрост пред Бога, е глупост пред хората. Тук от замъка тече повече на юг онова, което с изключение на интелигентността иска да се влее в интелигентността. И така в древните времена, които обаче се простират чак до онези времена, когато отвъд Азия стана Тайната на Голгота, ние имаме в тези древни времена, когато правилно застанем в това, което става, имаме от една страна буйния стремеж да бъде осигурено космическото господство на Михаел върху Интелигентността чрез принципа на Артус, а от друга страна от Испания имаме от принципа на Граала стремежа, да се държи сметка за това, че в бъдеще интелигентността трябва да бъде намерена на Земята, че тя не се разлива вече от небето. Цялата легенда на Граала диша смисъла на това, което аз току що изказах.
И така, поставяйки едно до друго тези две течения, ние намираме великата проблема, която е била поставена в миналото, бих могъл да кажа, чрез онова, което стоеше исторически пред хората: последействията на принципа на Артус и последействията на принципа на Граала.
Поставена беше проблемата: как не само един човек като Парцивал, а също и самият Михаел ще намери пътя от своите артусови-покровители, които искат да осигурят неговото космическо господство, към своите граалови покровители, които искат да му проправят пътя вътре в сърцата, в душите на хората, за да може той да обхване там интелигентността? И това, което стои пред нас като велика проблема на нашата епоха, се обединява в едно: чрез господството на Михаел християнството трябва да бъде схванато в един по-дълбок смисъл. Пред нас стои мощно тази проблема, записана чрез двете противоположности, чрез онзи замък, чиито развалини могат да се видят в Тинтагел, и в онзи замък, който не може да бъде видян така лесно от хората, защото той отвсякъде е обграден с гора от духове, която се простира 60 мили наоколо. Обаче между тези два замъка стои великият въпрос: как Михаел става този, който дава новия импулс за схващане истината на християнството? Сега ние не можем да кажем, че рицарите на цар Артус не са воювали за Христос и за смисъла на Христовия Импулс.
към текста >>
Пост
авена беше проблемата: как не само един човек като Парцивал, а също и самият Михаел ще намери пътя от своите артусови-покровители, които искат да осигурят неговото космическо господство, към своите граалови покровители, които искат да му проправят пътя вътре в сърцата, в душите на хората, за да може той да обхване там интелигентността?
Оттатък се намира противоположният замък, замъкът на Граала, където от небето не се черпи вече на Земята Интелигентността, където се държи напълно сметка за това, че онова, което е мъдрост пред хората, е глупост пред Бога, а което е мъдрост пред Бога, е глупост пред хората. Тук от замъка тече повече на юг онова, което с изключение на интелигентността иска да се влее в интелигентността. И така в древните времена, които обаче се простират чак до онези времена, когато отвъд Азия стана Тайната на Голгота, ние имаме в тези древни времена, когато правилно застанем в това, което става, имаме от една страна буйния стремеж да бъде осигурено космическото господство на Михаел върху Интелигентността чрез принципа на Артус, а от друга страна от Испания имаме от принципа на Граала стремежа, да се държи сметка за това, че в бъдеще интелигентността трябва да бъде намерена на Земята, че тя не се разлива вече от небето. Цялата легенда на Граала диша смисъла на това, което аз току що изказах. И така, поставяйки едно до друго тези две течения, ние намираме великата проблема, която е била поставена в миналото, бих могъл да кажа, чрез онова, което стоеше исторически пред хората: последействията на принципа на Артус и последействията на принципа на Граала.
Поставена беше проблемата: как не само един човек като Парцивал, а също и самият Михаел ще намери пътя от своите артусови-покровители, които искат да осигурят неговото космическо господство, към своите граалови покровители, които искат да му проправят пътя вътре в сърцата, в душите на хората, за да може той да обхване там интелигентността?
И това, което стои пред нас като велика проблема на нашата епоха, се обединява в едно: чрез господството на Михаел християнството трябва да бъде схванато в един по-дълбок смисъл. Пред нас стои мощно тази проблема, записана чрез двете противоположности, чрез онзи замък, чиито развалини могат да се видят в Тинтагел, и в онзи замък, който не може да бъде видян така лесно от хората, защото той отвсякъде е обграден с гора от духове, която се простира 60 мили наоколо. Обаче между тези два замъка стои великият въпрос: как Михаел става този, който дава новия импулс за схващане истината на християнството? Сега ние не можем да кажем, че рицарите на цар Артус не са воювали за Христос и за смисъла на Христовия Импулс. Само че в тях царуваше настроението, че те търсиха Христос още в Слънцето и не искаха да престанат да търсят Христовото Същество в Слънцето.
към текста >>
И затова положението беше такова, че, бих могъл да кажа, над Школата от Шартр още висеше нещо от онова слънчево Християнство, което като рицари на Михаел героите на кръглата маса на Артус се стараеха да
пост
авят в света.
Това беше настроението, което царуваше в тях и чрез което те чувствуваха, че пренасят небето долу на Земята, че водят техните Михаелови борби за действуващия от слънчевите лъчи Христос. Но в един друг смисъл действуваше с пълно съзнание Христовия Импулс сред течението на Граала, а именно в смисъла, че той беше слязъл на Земята, че трябва да бъде носен от сърцата на хората, че така да се каже той съединява най-духовното естество на Слънцето със земното развитие на хората. През тези дни аз можах да Ви разкажа за онези индивидуалности, за онези личности, които през 12-то столетие бяха действували в подържаната от висока духовност Школата от Шартр. Аз обърнах вниманието Ви върху такива учители на Школата от Шартр, като Бернардус Силвестрис, Самият Бернардус от Шартр, Аланус аб Инсулис; там бяха преподавали също и някои други и имаха около себе си голям брой ученици. Когато вземем всичко това, което аз вече Ви охарактеризирах, което беше свойствено на тези учители от Шартр, ние можем да кажем: те още имаха в себе си нещо от древните предания за една жива реална природа, не за една абстрактна природа, която беше материална.
И затова положението беше такова, че, бих могъл да кажа, над Школата от Шартр още висеше нещо от онова слънчево Християнство, което като рицари на Михаел героите на кръглата маса на Артус се стараеха да поставят в света.
Бих могъл да кажа, че тази Школа от Шартр беше поставена по един забележителен начин между северния принцип на Артус и южния Христов Принцип. И невидимите свръхсетивни Импулси действуваха както сенките на замъка на Артус и както сенките на замъка на Граала, не толкова в съдържанието на учението, колкото повече в целия тон, в цялото държане, в настроението на това, което бихме могли да кажем седеше като въодушевени ученици в аудиториите от Шартр. Това беше времето, в което именно тези учители от Шартр застъпваха Християнството така, че техните ученици виждаха навсякъде в Христос, който се беше явил в Исуса от Назарет, висшето слънчево Същество. Така щото, бих могъл да кажа, когато говореха за Христос, те виждаха Христовия Импулс действуващ сред земното развитие според смисъла на възгледа на Граала, но същевременно виждаха в Христос разливащия се надолу към Земята слънчев Импулс. Това, което се предлагаше на духовното виждане като основен тон на учението от Шартр, то не може да бъде добито днес от литературните документи, които са останали от отделните учители от Школата от Шартр.
към текста >>
Бих могъл да кажа, че тази Школа от Шартр беше
пост
авена по един забележителен начин между северния принцип на Артус и южния Христов Принцип.
Но в един друг смисъл действуваше с пълно съзнание Христовия Импулс сред течението на Граала, а именно в смисъла, че той беше слязъл на Земята, че трябва да бъде носен от сърцата на хората, че така да се каже той съединява най-духовното естество на Слънцето със земното развитие на хората. През тези дни аз можах да Ви разкажа за онези индивидуалности, за онези личности, които през 12-то столетие бяха действували в подържаната от висока духовност Школата от Шартр. Аз обърнах вниманието Ви върху такива учители на Школата от Шартр, като Бернардус Силвестрис, Самият Бернардус от Шартр, Аланус аб Инсулис; там бяха преподавали също и някои други и имаха около себе си голям брой ученици. Когато вземем всичко това, което аз вече Ви охарактеризирах, което беше свойствено на тези учители от Шартр, ние можем да кажем: те още имаха в себе си нещо от древните предания за една жива реална природа, не за една абстрактна природа, която беше материална. И затова положението беше такова, че, бих могъл да кажа, над Школата от Шартр още висеше нещо от онова слънчево Християнство, което като рицари на Михаел героите на кръглата маса на Артус се стараеха да поставят в света.
Бих могъл да кажа, че тази Школа от Шартр беше поставена по един забележителен начин между северния принцип на Артус и южния Христов Принцип.
И невидимите свръхсетивни Импулси действуваха както сенките на замъка на Артус и както сенките на замъка на Граала, не толкова в съдържанието на учението, колкото повече в целия тон, в цялото държане, в настроението на това, което бихме могли да кажем седеше като въодушевени ученици в аудиториите от Шартр. Това беше времето, в което именно тези учители от Шартр застъпваха Християнството така, че техните ученици виждаха навсякъде в Христос, който се беше явил в Исуса от Назарет, висшето слънчево Същество. Така щото, бих могъл да кажа, когато говореха за Христос, те виждаха Христовия Импулс действуващ сред земното развитие според смисъла на възгледа на Граала, но същевременно виждаха в Христос разливащия се надолу към Земята слънчев Импулс. Това, което се предлагаше на духовното виждане като основен тон на учението от Шартр, то не може да бъде добито днес от литературните документи, които са останали от отделните учители от Школата от Шартр. За човека, който ги чете днес, те изглеждат почти като каталози на имена.
към текста >>
8.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Но това беше едно дръзновение дотолкова, доколкото бяха
пост
авени естествено пред евентуалността да бъде изгубено чрез това също и нещо от онези духовни течения, които искат днес да се влеят от духовния свят в човешкия свят и приемането на които е задача на Антропософското Движение.
Всичко това аз обясних през време на Коледното Тържество, тук бих искал да спомена само за него. В известен смисъл представляваше една дързост да се стигне през седмиците преди Коледното Тържество до решението, аз самият да поема председателството на Антропософското Общество, както то беше сега наново основано от Гьотеанума. Защото до сега беше така, че аз стоях само изцяло на задния план като учител сред Антропософското Движение и официално не приемах никаква служба. Трудно е, с всичко онова, което е възложено в духовния свят като задължение на учащия, с всички отговорности по отношение на духовния свят да се поеме външното администриране на Обществото тъкмо в нашето време, което има задача да администрира духовното благо, мъдростното благо на Антропософията. Обаче това трябваше да стане.
Но това беше едно дръзновение дотолкова, доколкото бяха поставени естествено пред евентуалността да бъде изгубено чрез това също и нещо от онези духовни течения, които искат днес да се влеят от духовния свят в човешкия свят и приемането на които е задача на Антропософското Движение.
Сега мога обаче да кажа, че работата се разви по такъв начин, щото от Коледното Тържество насам не само не се получи едно задържане на откровенията от духовния свят, а напротив, духовния свят гледа с още по-голямо благоговение на това, което става чрез Антропософското Движение в Антропософското Общество, че от Коледното Тържество насам даровете от духовния свят станаха всъщност още по изобилни. Така що то в това езотерично отношение ние можем да гледаме с пълно задоволство назад към Коледното Тържество. Онова, което е казано с думите: езотеричното значение на Антропософското Движение, това трябва да стане, обични приятели, все по-истинно и по-истинно, все по-действително и по-действително. Течението, което минава през Антропософското Движение трябва да се оформи все по-езотерично и по-езотерично. Това ще бъде разбрано правилно само тогава, когато ще бъде разбрана напълно задачата, езотеричната задача на президиума при Гьотеанума, когато ще бъде разбрано онова, кое то аз мислех при Коледното Тържество, като казах, че той трябва да бъде един инициативен президиум, трябва да обхване задачите, които са поставени на Антропософското Движение от духовния свят, трябва да приеме тези задачи, да ги направлява в света, не трябва да бъде само един административен президиум.
към текста >>
Това ще бъде разбрано правилно само тогава, когато ще бъде разбрана напълно задачата, езотеричната задача на президиума при Гьотеанума, когато ще бъде разбрано онова, кое то аз мислех при Коледното Тържество, като казах, че той трябва да бъде един инициативен президиум, трябва да обхване задачите, които са
пост
авени на Антропософското Движение от духовния свят, трябва да приеме тези задачи, да ги направлява в света, не трябва да бъде само един административен президиум.
Но това беше едно дръзновение дотолкова, доколкото бяха поставени естествено пред евентуалността да бъде изгубено чрез това също и нещо от онези духовни течения, които искат днес да се влеят от духовния свят в човешкия свят и приемането на които е задача на Антропософското Движение. Сега мога обаче да кажа, че работата се разви по такъв начин, щото от Коледното Тържество насам не само не се получи едно задържане на откровенията от духовния свят, а напротив, духовния свят гледа с още по-голямо благоговение на това, което става чрез Антропософското Движение в Антропософското Общество, че от Коледното Тържество насам даровете от духовния свят станаха всъщност още по изобилни. Така що то в това езотерично отношение ние можем да гледаме с пълно задоволство назад към Коледното Тържество. Онова, което е казано с думите: езотеричното значение на Антропософското Движение, това трябва да стане, обични приятели, все по-истинно и по-истинно, все по-действително и по-действително. Течението, което минава през Антропософското Движение трябва да се оформи все по-езотерично и по-езотерично.
Това ще бъде разбрано правилно само тогава, когато ще бъде разбрана напълно задачата, езотеричната задача на президиума при Гьотеанума, когато ще бъде разбрано онова, кое то аз мислех при Коледното Тържество, като казах, че той трябва да бъде един инициативен президиум, трябва да обхване задачите, които са поставени на Антропософското Движение от духовния свят, трябва да приеме тези задачи, да ги направлява в света, не трябва да бъде само един административен президиум.
Сега, обични приятели, ние видяхме, че сърцата приемат с още по-голяма възприемчивост езотеричното, което се разлива под формата на сказки при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. И можем да се надяваме, че такъв ще бъде случаят също и в бъдеще, макар и може би нещата да стоят така, че поради консервативното чувство в Англия все още се забелязва едно леко течение, което показва, че хората биха предпочели да бъде запазено старото отношение, каквото то беше по-рано, без включването на онова, което трябва да изхожда от Гьотеанума изцяло чрез волята на Антропософското Движение. Но в този консерватизъм постепенно ще се превърне може би в навик и нещо прогресивно. И трябва да се надяваме, че онова, което днес е може би тук, но не се забелязва още, въобще не се забелязва, ще премине, без да бъде забелязано и ще изчезне като навик, без хората да знаят, че то е тук. Аз зная, колко много се привързват хората към онова, което веднъж е получило гражданство.
към текста >>
Но в този консерватизъм
пост
епенно ще се превърне може би в навик и нещо прогресивно.
Онова, което е казано с думите: езотеричното значение на Антропософското Движение, това трябва да стане, обични приятели, все по-истинно и по-истинно, все по-действително и по-действително. Течението, което минава през Антропософското Движение трябва да се оформи все по-езотерично и по-езотерично. Това ще бъде разбрано правилно само тогава, когато ще бъде разбрана напълно задачата, езотеричната задача на президиума при Гьотеанума, когато ще бъде разбрано онова, кое то аз мислех при Коледното Тържество, като казах, че той трябва да бъде един инициативен президиум, трябва да обхване задачите, които са поставени на Антропософското Движение от духовния свят, трябва да приеме тези задачи, да ги направлява в света, не трябва да бъде само един административен президиум. Сега, обични приятели, ние видяхме, че сърцата приемат с още по-голяма възприемчивост езотеричното, което се разлива под формата на сказки при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. И можем да се надяваме, че такъв ще бъде случаят също и в бъдеще, макар и може би нещата да стоят така, че поради консервативното чувство в Англия все още се забелязва едно леко течение, което показва, че хората биха предпочели да бъде запазено старото отношение, каквото то беше по-рано, без включването на онова, което трябва да изхожда от Гьотеанума изцяло чрез волята на Антропософското Движение.
Но в този консерватизъм постепенно ще се превърне може би в навик и нещо прогресивно.
И трябва да се надяваме, че онова, което днес е може би тук, но не се забелязва още, въобще не се забелязва, ще премине, без да бъде забелязано и ще изчезне като навик, без хората да знаят, че то е тук. Аз зная, колко много се привързват хората към онова, което веднъж е получило гражданство. Обаче ние трябва да можем да повдигнем напълно нашите чувства, обични приятели, да ги издигнем до това, че Антропософското Движение е нещо ново въобще в сравнение с всичко друго в света и че е извънредно трудно това ново нещо да бъде развивано в старите форми. Естествено е, че на човека е трудно да намери новата форма за новото съдържание. А сега, обични приятели, изхождайки от тук бих искал също да обърна вниманието върху факта, че всъщност Антропософското Движение, такова, каквото то иска да бъде изградено сега, да бъде изградено именно в неговите духовни течения, е един вид завръщане към онова, което първоначално беше в нашите намерения.
към текста >>
И проведени бяха
пост
оянно частни заседания, на които искаха да ме накарат да разбера, че това не може да върви така.
В тези намерения не се криеше само това, което стана тогава, когато в Берлин бе основано Теософското Общество, когато през време на основаването на тази германска секция на Теософското Общество аз говорих в един цикъл от сказки, който носеше заглавието "Антропософия", така щото тогава през време на основаването на германската теософска секция наред с това основание стоеше Антропософското Движение; но онова, което стана от наша страна сред Теософското Общество, не е било никога нещо друго освен Антропософско. И не само това съществуваше, а съществуваше също и това, че тогава аз имах силното намерение да внеса в Антропософското Движение езотерическото течение. Ето защо първата сказка, която аз държах тогава в рамките на това, което трябваше да бъде говорено в германската секция на Теософското Общество, носеше заглавието: "Практически упражнения върху кармата". Обаче личностите, които тогава присъствуваха при основаването, се изплашиха ужасно, когато чуха заглавието, и днес аз още бих могъл да опиша с пълна нагледност астралните вълни на трептенето и тресенето, което проявих старите господа , които тогава, израснали от теософското движение, чуха, че искам да говоря върху Кармата. И срещу мене бяха отправени думи като тези: нима искате да погребете за един ден цялата работа извършена от нас в течения на десетилетия тези хора вярваха, че са вършили работа в течение на десетилетия.
И проведени бяха постоянно частни заседания, на които искаха да ме накарат да разбера, че това не може да върви така.
И тогава аз долових не само астралното и азово впечатление на вълните на треперенето и тресенето, а долових също замразяващото впечатление на астралната гъша кожа, която старите господа получиха. Следователно тогава беше невъзможно да спазя програмата, защото това би било без перспектива. И така Теософското Движение в Германия навлезе в едно повече теоретическо русло, каквото беше положението въобще в Теософското Общество, и истински езотеричното трябваше да чака. А това беше може би добре за него. Защото междувременно изтекоха обилно три пъти по седем години, през време на които някои неща можаха да се вживеят в безсъзнанието и подсъзнанието, някои неща, които не искаха да проникнат в съзнанието.
към текста >>
Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който
пост
оянно е обвивал Земята.
И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно човечество, което имаше три други състояния на съзнанието. Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите. Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането.
Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята.
За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина. И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят. Казвам угасващо постепенно, т.е. постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно. Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня.
към текста >>
За това съзнанието всичко е било потопено в една
пост
епенно угасваща астрална светлина.
Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите. Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята.
За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина.
И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят. Казвам угасващо постепенно, т.е. постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно. Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня. Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество.
към текста >>
И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно
пост
епенно угасващо астрално виждане на физическия свят.
Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята. За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина.
И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят.
Казвам угасващо постепенно, т.е. постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно. Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня. Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество. Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял.
към текста >>
Казвам угасващо
пост
епенно, т.е.
Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята. За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина. И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят.
Казвам угасващо постепенно, т.е.
постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно. Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня. Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество. Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял. Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение.
към текста >>
пост
епенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно.
В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята. За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина. И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят. Казвам угасващо постепенно, т.е.
постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно.
Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня. Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество. Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял. Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение. След като тези древни хора напуснаха определен вид обитатели на Вселената, те се чувствуваха поставени в един друг свят, в света на физическото изживяване между раждането и смъртта.
към текста >>
Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на
пост
епенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня.
Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята. За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина. И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят. Казвам угасващо постепенно, т.е. постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно.
Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня.
Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество. Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял. Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение. След като тези древни хора напуснаха определен вид обитатели на Вселената, те се чувствуваха поставени в един друг свят, в света на физическото изживяване между раждането и смъртта. Но те чувствуваха също ясно спомена за духовния свят, за онзи свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
След като тези древни хора напуснаха определен вид обитатели на Вселената, те се чувствуваха
пост
авени в един друг свят, в света на физическото изживяване между раждането и смъртта.
постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно. Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня. Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество. Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял. Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение.
След като тези древни хора напуснаха определен вид обитатели на Вселената, те се чувствуваха поставени в един друг свят, в света на физическото изживяване между раждането и смъртта.
Но те чувствуваха също ясно спомена за духовния свят, за онзи свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане. Можем да кажем: тогава в постепенно угасващото астрално виждане проникваше виждането на духовния свят. Така щото всъщност това състояние на съзнанието, при което днешният човек се намира между чисто физическите същества, съвсем не е съществувало в онова далечно минало. Тогавашните хора чувствуваха вече не само в един вид сънища, а в една истинска представа на действителността: когато навлизаме в дневното съзнание ние виждаме дърветата и животните и планини и скали и облаци, но това е същият свят, в който живеят също онези духовни същества, онези човешки души, които не са въплътени на Земята, които живеят в духовния свят, с които ние живеем между смъртта и едно ново раждане. И тогава тези хора получаваха действителната представа: през време когато човекът се събужда, във всяко дърво, във всяка забележителна скала, в глъбините на планините и в облачните висини се движат тези същества, вмъкват се, потопяват се в отделните същества, в създанията на външната физическа природа.
към текста >>
Можем да кажем: тогава в
пост
епенно угасващото астрално виждане проникваше виждането на духовния свят.
Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество. Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял. Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение. След като тези древни хора напуснаха определен вид обитатели на Вселената, те се чувствуваха поставени в един друг свят, в света на физическото изживяване между раждането и смъртта. Но те чувствуваха също ясно спомена за духовния свят, за онзи свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане.
Можем да кажем: тогава в постепенно угасващото астрално виждане проникваше виждането на духовния свят.
Така щото всъщност това състояние на съзнанието, при което днешният човек се намира между чисто физическите същества, съвсем не е съществувало в онова далечно минало. Тогавашните хора чувствуваха вече не само в един вид сънища, а в една истинска представа на действителността: когато навлизаме в дневното съзнание ние виждаме дърветата и животните и планини и скали и облаци, но това е същият свят, в който живеят също онези духовни същества, онези човешки души, които не са въплътени на Земята, които живеят в духовния свят, с които ние живеем между смъртта и едно ново раждане. И тогава тези хора получаваха действителната представа: през време когато човекът се събужда, във всяко дърво, във всяка забележителна скала, в глъбините на планините и в облачните висини се движат тези същества, вмъкват се, потопяват се в отделните същества, в създанията на външната физическа природа. Те отиваха в гората, виждаха едно особено дърво. Тогава знаеха: тук в това дърво се е вмъкнало едно нощно същество, с което ние бяхме заедно.
към текста >>
Той живееше в едно състояние на съзнанието, което отново
пост
авяше пред душата един съвършено друг свят.
Обаче това, което от една страна изразяваха във възвишеното, от друга страна в безсилието, в шеговитостта, отговаряше точно на чувството, което те имаха по отношение на това душевно съмване. А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането. Защо това беше така? Защо едва при събуждането, когато духовете изчезваха, той виждаше този духовен-свръхсетивен свят, в който е живял между смъртта и едно ново раждане? То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на съня в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието.
Той живееше в едно състояние на съзнанието, което отново поставяше пред душата един съвършено друг свят.
А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в сън и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма. Това трето състояние на съзнанието на хората, които живееха непосредствено след атлантската катастрофа, беше виждането на Кармата. В онова време това виждане на Кармата беше за тях просто една действителност. 1. БУДНО СЪЗНАНИЕ: ПОСТЕПЕННО УГАСВАЩО АСТРАЛНО ВИЖДАНЕ. 2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ.
към текста >>
1. БУДНО СЪЗНАНИЕ:
ПОСТ
ЕПЕННО УГАСВАЩО АСТРАЛНО ВИЖДАНЕ.
То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на съня в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието. Той живееше в едно състояние на съзнанието, което отново поставяше пред душата един съвършено друг свят. А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в сън и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма. Това трето състояние на съзнанието на хората, които живееха непосредствено след атлантската катастрофа, беше виждането на Кармата. В онова време това виждане на Кармата беше за тях просто една действителност.
1. БУДНО СЪЗНАНИЕ: ПОСТЕПЕННО УГАСВАЩО АСТРАЛНО ВИЖДАНЕ.
2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ. 3. СЪННО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА КАРМАТА. И както днес през денонощния живот се сменят трите състояния на съзнанието, така в далечното минало за човека се сменяха състоянията на постепенно угасващото астрално виждане, на виждането на духовния свят, на виждането на развитието на Кармата. Да, обични приятели, положението е такова, че в тези древни времена виждането на Кармата е било просто една действителност на съзнанието за човека и затова с право можем да кажем: някога в човечеството е имало един вид съзнание, чрез което хората просто са гледали действителността на Кармата. След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува.
към текста >>
И както днес през денонощния живот се сменят трите състояния на съзнанието, така в далечното минало за човека се сменяха състоянията на
пост
епенно угасващото астрално виждане, на виждането на духовния свят, на виждането на развитието на Кармата.
Това трето състояние на съзнанието на хората, които живееха непосредствено след атлантската катастрофа, беше виждането на Кармата. В онова време това виждане на Кармата беше за тях просто една действителност. 1. БУДНО СЪЗНАНИЕ: ПОСТЕПЕННО УГАСВАЩО АСТРАЛНО ВИЖДАНЕ. 2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ. 3. СЪННО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА КАРМАТА.
И както днес през денонощния живот се сменят трите състояния на съзнанието, така в далечното минало за човека се сменяха състоянията на постепенно угасващото астрално виждане, на виждането на духовния свят, на виждането на развитието на Кармата.
Да, обични приятели, положението е такова, че в тези древни времена виждането на Кармата е било просто една действителност на съзнанието за човека и затова с право можем да кажем: някога в човечеството е имало един вид съзнание, чрез което хората просто са гледали действителността на Кармата. След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува. То се затъмнява. И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите. Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост.
към текста >>
Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше
пост
епенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен.
Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят. Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е. в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение.
Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен.
Ние долавяме това особено силно в онова, което срещаме като древен египетски възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтарящите се земни съществувания. След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството. Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека. Съвсем понятно е, че въпреки това у мнозина се ражда стремежът да покрият тази незначителна част от човека с всякакви така наречени външни дрехи, за да представлява все пак нещо, докато в глъбините на подсъзнанието живее чувството, че все пак то е нещо незначително и принадлежи на светещото и сгряващо облекло на аурата, на астралната дреха, на съществото на Аза. И когато хората почувствуваха за първи път този преход от виждането на човека с неговата аура към виждането на съвременния незначителен човек, те се стремяха да подражават в облеклото, как изглежда това, което е човешката аура.
към текста >>
След това
пост
епенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството.
Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е. в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение. Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен. Ние долавяме това особено силно в онова, което срещаме като древен египетски възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтарящите се земни съществувания.
След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството.
Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека. Съвсем понятно е, че въпреки това у мнозина се ражда стремежът да покрият тази незначителна част от човека с всякакви така наречени външни дрехи, за да представлява все пак нещо, докато в глъбините на подсъзнанието живее чувството, че все пак то е нещо незначително и принадлежи на светещото и сгряващо облекло на аурата, на астралната дреха, на съществото на Аза. И когато хората почувствуваха за първи път този преход от виждането на човека с неговата аура към виждането на съвременния незначителен човек, те се стремяха да подражават в облеклото, как изглежда това, което е човешката аура. Така щото древните моди ако мога да употребя тази дума са в известно отношение копия на аурата на човека. За по-новите моди мога да Ви уверя, че те съвсем не са нещо подобно.
към текста >>
Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата
пост
епенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно.
Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието. Тогава съзнанието за Кармата би се пробудило отново. Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата. Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това. Но човечеството трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние.
Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно.
Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата. С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната. По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите. И това може да бъде. Това може да бъде благодарение на факта, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при възпитанието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят.
към текста >>
Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат
пост
роени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата.
Тогава съзнанието за Кармата би се пробудило отново. Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата. Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това. Но човечеството трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние. Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно.
Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата.
С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната. По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите. И това може да бъде. Това може да бъде благодарение на факта, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при възпитанието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят. Когато идва посветеният и разказва нещата, които се намират в духовния свят, когато разказва за процесите, които стават в духовния свят и ако днес също човекът не може още да вижда тези духовни неща и духовни процеси с обикновеното съзнание: когато си послужи със своя безпристрастен човешки ум, тогава този човешки ум може да бъде озарен чрез съобщението за духовния свят.
към текста >>
С други думи казано това значи: когато
пост
авим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата. Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това. Но човечеството трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние. Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно. Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата.
С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите. И това може да бъде. Това може да бъде благодарение на факта, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при възпитанието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят. Когато идва посветеният и разказва нещата, които се намират в духовния свят, когато разказва за процесите, които стават в духовния свят и ако днес също човекът не може още да вижда тези духовни неща и духовни процеси с обикновеното съзнание: когато си послужи със своя безпристрастен човешки ум, тогава този човешки ум може да бъде озарен чрез съобщението за духовния свят. И този е днес при всички обстоятелства първата правилна стъпка за всеки човек.
към текста >>
И когато се правят последователно и с
пост
оянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с
пост
оянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества.
Но докато този човешки ум остава здрав, така пишеше този човек, той не ще знае нищо за един свръхсетивен свят, и щом знае за един свръхсетивен свят, тогава положително този ум не е вече здрав. Може би никога аз не съм чувал да се изказва с такава честна вътрешна откровеност това, което всъщност всеки, който днес изхождайки от "здравия човешки ум" отхвърля познанието на свръхсетивния свят и говори в общоприетия смисъл за границата на познанието, би трябвало да твърди, ако е честен, вътрешно честен; защото човек или трябва да се откаже от днешния възглед, или трябва да твърди това; друго нещо не е вътрешно честно. Днешният посветен знае именно да каже абсолютно, как чрез познанието в съзнанието бива освободено едно духовно същество от всяка звезда, как други духовни същества биват освободени от растенията. Те застават пред посветения, когато той не остава при външното сетивно виждане. И всеки път, когато отива в природата, когато например вижда първо подобни на домашни духове елементарните същества да излизат от техните жилища в камъните, които елементарни същества се намират навсякъде, където природата започва да бъде малко стихийна тогава, когато човек се запознава и се сприятелява с тези същества на стихиите, той скоро вижда зад тези елементарни същества, а именно зад елементарните същества на минералния свят, по-висши същества, които накрая водят нагоре до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.
И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества.
Те излизат само така навън, измъкват се от всички страни, нарастват, стават големи и свидетелствуват, че са били всъщност само навити, поместени заедно в частите на елементарния свят. Това са същества първо сред минералната област на природата, там, където Земята идва в състоянието на опреснение, където тя се чувствува така свежа, че има аромат на земя, че растенията също имат аромат на земя. Когато човек навлиза в този свят на елементарните същества, там е така, че тези елементарни същества могат да предизвикат у някого страх и боязън. И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие. Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества!
към текста >>
И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига
пост
епенно в познанието на посвещението до онова познание, което човечеството е изгубило.
И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие. Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества! И понеже много хора не могат да кажат сериозно това, понеже тези хора не могат да кажат, че едно малко дете, което току що е родено, е много по-умно от онзи, който много е учил когато гледаме това дете вътрешно поради тази причина тези елементарни същества се изплъзват от погледа на хората. Ако обаче човек може да се задълбочи в тях, тогава се разширява така да се каже хоризонтът и това, което тези закачливи, шегуващи се с човека с тяхното остроумие и схватливост същества разкриват пред нега като преден план, водещ в един заден план, който се простира чак до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите. И когато човек изостря своето съзнание с това, което човечеството е научило именно чрез естествената наука през последното столетие, едва тогава с помощта на дадените упражнения той може да проникне в този свят на елементарните същества и от там в един по-висш свят.
И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което човечеството е изгубило.
В заключение, който стига днес до там, от дърветата да застане срещу него духът на дървото, който за хората от древността се вмъкваше сутрин в душевното зазоряване в тези дървета, който вечер при душевното смрачаване отново изпъкваше от тях, такъв човек може тогава да пристъпи по съответния начин към съвременния човек и да вижда, как от този съвременен човек изпъкват навън неговите форми от минали земни съществувания с развитието на Кармата. Защото това вижда не се влива за човека в Кармата. За минералния свят, където първо се явяват излизайки навън шегуващите се джуджета с тяхното остроумие, виждането отива до Серафимите, Херувимите и Престолите. За растенията виждането отива до Ексузиаи, Динамис и Кириотетес. За животните, когато човек вижда как от тях излизат техните духовни същества, виждането стига до Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
9.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Правят се различни исторически
пост
роения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически
пост
роения.
Лондон, 24 август 1924 г. Ако прекараме погледа върху историческото развитие на човечеството, тогава в течение на времената се явяват събития след събития и в по-ново време хората са свикнали твърде много да разглеждат просто историческите явления, които се явяват, така, че в по-късните времена се търсят следствията на предшествуващите ги времена, даже в историята се говори за причини и следствия, както във външния физически свят се говори за причини и следствия. Когато историческия живот се обгръща с поглед по този начин, хората трябва да си признаят, че почти всичко остава неизяснено. Вие не ще успеете например да изведете световната война като едно следствие от събитията от началото на 19-то столетие до 1914 година. Не ще успеете просто да изведете избухналата в края на 18-то столетие френска революция от това, което е било по-рано.
Правят се различни исторически построения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически построения.
Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания. И едва когато сме се занимавали известно време с това, да разгледаме Кармата на такива исторически личности в течение на повтарящите се земни съществувания, тогава усвояваме едно душевно настроение за това, как стои въпросът със собствената Карма. Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен живот. Благодарение на това ще стигнем до възгледа, че нещата, които стават в една историческа епоха, са пренесени в нея от хората от минали епохи. И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
към текста >>
И когато с цялата сериозност
пост
авим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
Правят се различни исторически построения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически построения. Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания. И едва когато сме се занимавали известно време с това, да разгледаме Кармата на такива исторически личности в течение на повтарящите се земни съществувания, тогава усвояваме едно душевно настроение за това, как стои въпросът със собствената Карма. Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен живот. Благодарение на това ще стигнем до възгледа, че нещата, които стават в една историческа епоха, са пренесени в нея от хората от минали епохи.
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
Едва когато вземем напълно сериозно това, ние ще можем да кажем, че познаваме този възглед за Кармата. Обаче ние можем да се поучим от възгледа на Кармата, само тогава, когато това, което приемаме като идеи върху Кармата, го оформим като един велик въпрос за историческия живот. Тогава вече не ще си казваме: това, което е станало в 1914 година, е последствие на това, което е станало в 1910 година, че то е последствие на онова, което е станало в 1900 година и т.н. А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия живот, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума. И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
към текста >>
Искам да обърна вниманието върху отделни такива личности, при които на драго сърце се
пост
авят два вида въпроси, когато това са личности, които стоят близо до нашия настоящ живот, т.е., когато те не са живели в далечни минали времена.
Видите ли, обични приятели, често пъти в историята се явяват личности, бихме могли да кажем като метеори. Ние се чудим на това, че те се явяват в определено време. Ако проверим тяхното възпитание, ние не можем да обясним тяхното възпитание, защо те се явяват по този начин. Ако проверим тяхната епоха, също не можем да обясним, защо те се явяват по този начин. Едва кармическите връзки ни дават истинските обяснения.
Искам да обърна вниманието върху отделни такива личности, при които на драго сърце се поставят два вида въпроси, когато това са личности, които стоят близо до нашия настоящ живот, т.е., когато те не са живели в далечни минали времена.
Тогава на драго сърце се пита: Как е изглеждало в техния минал земен живот? Какво са донесли те от този минал земен живот, благодарение на което са станали такива, каквито са станали? И когато отново имаме работа с личности от миналото, които са действували в далечни минали времена на историческото развитие, ние на драго сърце бихме искали да знаем, кога те са се явили отново, като какви са се явили те отново. Когато именно един минал исторически живот е направил съответната личност знаменита, ние се питаме: като какви са дошли те отново на земята? Ние искаме да имаме по отношение на този техен исторически земен живот други; може би това е отново един исторически или друг някой знаменит земен живот но ние бихме искали именно да се запознаем с връзките на тези земни съществувания.
към текста >>
Аз изпитвах нужда
пост
оянно да проникна зад тайната на личността на този учител.
Като ученик имах един учител по геометрия, когото много обичах. За него не беше трудно да бъде обичан от мене, защо то в моите момчешки години аз обичах извънредно много геометрията. Обаче учителят имаше в себе си действително нещо твърде, твърде особено. Той имаше една специфична дарба в геометрията, която омагьосваше, въпреки че върху хора, които не могат да приемат дълбоки впечатления от други хора, той лесно правеше едно сухо, прозаично впечатление. Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извънредно художествено.
Аз изпитвах нужда постоянно да проникна зад тайната на личността на този учител.
И тогава се опитах да приложа онези средства на окултното изследване, които могат да доведат до целта в такива неща. Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек напредне в развитието на окултните сили на душата, както аз описах това също и тук в кръжочната сказка преди една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес преди обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни както една математическа истина и които от определени явления в настоящия живот на един човек сочат към миналия земен живот. Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител. И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст. След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него.
към текста >>
Сега, след като
пост
авих пред Вашите души това, бих искал да обърна вниманието върху факта, колко интересен става от историческа гледна точка въпросът за Кармата.
Аз вече имах веднъж опитността, да бъда доведен до интимните кармически връзки на една личност чрез нещо второстепенно. При тази личност, която често трябваше да преподава като професор в университета, на мене ми на прави дълбоко впечатление фактът, че всеки път, преди да започне своята лекция, тя изваждаше носната си кърпа от джоба и си избърсваше носа. Този човек никога не започваше своята лекция по друг начин, това беше една дълбоко вкоренена в него особеност. В значителното впечатление, което получих от това, аз можах да намеря една интуиция, за да стигна в миналото до важни неща, до пълни със значение неща в миналия живот на тази личност. Ние трябва да намерим знаци, знаци, нещо у човека, което често пъти означава важни неща: тогава можем да проникнем в минали земни съществувания.
Сега, след като поставих пред Вашите души това, бих искал да обърна вниманието върху факта, колко интересен става от историческа гледна точка въпросът за Кармата.
Вземете само отделни конкретни случаи. Вземете например случая: през 18-то столетие се яви по един съвсем странен начин Сведенборг. Миналата година в Пемнемавър аз говорих върху духовната особеност на Сведенборг от една съвършено друга гледна точка, но тогава не засегнах неговата Карма. Сведенборг е една чудна личност. Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове.
към текста >>
И отново имаме една личност като Волтер сега искам да приведа отделни примери, които могат да ни
пост
авят въпроси Волтер, който се явява, бих могъл да кажа, като една съвсем несравнима личност.
С издаването на тези много точни научни трудове се занимава например Арениус, и трябва вече да кажем, че в тези трудове се намира нещо до най-висока степен недуховно, щом Арениус се интересува от тях! Следователно до неговата 40-та година никой не можеше да каже за Сведенборг, че той би имал нещо духовно в своите познания. След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал. Това се явява като нещо съвършено ново, като една комета в този живот на Сведенборг. Ние се питаме: какъв ще е бил неговият минал земен живот, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен живот?
И отново имаме една личност като Волтер сега искам да приведа отделни примери, които могат да ни поставят въпроси Волтер, който се явява, бих могъл да кажа, като една съвсем несравнима личност.
Ние съвсем не знаем отначало, как този отчасти подиграващ се, отчасти намазан набожно с всички мазилки на живота човек израства от своята епоха и добива толкова огромно влияние върху тази епоха. И колко иронично действува тук съдбата! Този Волтер упражнява такова голямо влияние върху краля на Прусия, чрез тази връзка на Волтер с краля на Прусия стават такива важни неща в съдбата на европейския духовен живот! За нас възниква въпроса: какво по-дълбоко се крие всъщност тук в задните основи на историческото развитие? И можем да посочим още един друг случай, именно в днешно време, когато от задните основи на съществуването отново се показва нещо твърде агресивно: да разгледаме една такава личност, като тази на починалия в 16-то столетие Игнациус де Лоайола, основателят на обществото на Исуса, на ордена на йезуитите.
към текста >>
В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си
пост
ави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи.
Така щото Волтер носеше в себе си всичко това, което Ви описах за северно африканските, за испанските хора, носеше го в себе си от един минал земен живот, но преработено така, че образуването на Кармата беше станало чрез помощта на това същество на Марс, на този особен марсов дух. Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния. И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс. Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една определена задача в определено време. И чрез това същество на Марс бе осветлено отново следното, което съставлява земни събития.
В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи.
Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите. Който се задълбочава в живота на Игнациус де Лоайола, стига вече до там да се удивлява по определен начин на този забележителен живот. И когато проследим въпроса именно с интуитивно-окултния поглед, ние стигаме до нещо важно. Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия.
към текста >>
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който
пост
игна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак.
Така щото научаваме: няма никакъв исторически смисъл да говорим за днешния орден на йезуитите така, че да го приписваме на Игнациус де Лоайола. Официалната история прави това. Обаче вътрешното познание не може да прави това, защото ние виждаме, как индивидуалностите се отделят от техните движения. Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие. Това е едното.
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак.
И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло. Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг. И така се явява блестящият, величествен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна воля на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин. Винаги е така: ако проследим конкретните връзки, от това се получава по правило нещо фрапиращо.
към текста >>
И така тази душа, която беше останала
пост
оянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло.
Официалната история прави това. Обаче вътрешното познание не може да прави това, защото ние виждаме, как индивидуалностите се отделят от техните движения. Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие. Това е едното. Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак.
И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло.
Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг. И така се явява блестящият, величествен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна воля на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин. Винаги е така: ако проследим конкретните връзки, от това се получава по правило нещо фрапиращо. Онова, което много често се мъдрува върху повтарящите се земни съществувания, то е нещо "измъдрувано".
към текста >>
Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да
пост
авя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене.
Лоренс Олифант е една извънредно интересна личност, една личност, която веднага ни се явява като много важна, когато изучаваме нейните книги. Книгите, които третират върху аналогичното в различните религии, върху духовните религии и т.н., всички тези книги свидетелствуват за едно дълбоко познаване от страна на Лоренс Олифант на връзката на човека с неговите различни процеси, в телесните и в душевните процеси, с тайните на вселената. И когато четем съчиненията на Лоренс Олифант ние получаваме всъщност впечатлението: тук е описан човекът в неговия земен живот изхождайки от дълбоки космически инстинкти. И отново, процесите на човешкия живот, които са свързани с раждането, със зародишния живот, с неговия произход и т.н., са така описани, че в светлината, в която се явяват при Лоренс Олифант, те показват, как като микрокосмос човекът се корени чудесно в Макрокосмоса. Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи.
Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене.
Отначало аз често пъти не можех да си дам сметка, какво искаше този образ, какво означават неговите прояви. Обаче от целия начин, по който този образ се проявяваше, за който аз точно знаех, че това е индивидуалността на Лоренс Олифант, се показа, че този образ е имал един дълъг живот във времето между смъртта и едно ново раждане, т.е. именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен живот, който обаче е бил много важен за другия свят. Така щото в тази личност Лоренс Олифант можеше да се крие много нещо. Накратко казано, това явяване на образа на Лоренс Олифант винаги сочеше към един важен кармически въпрос.
към текста >>
И когато Брунето Латини се връщаше от своя
пост
като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар.
Това е една извънредно важна връзка. Обаче тази връзка води тогава по-нататък, именно към страната, която е свързана по някакъв начин с патологичното, тя води към изследването на кармическите въпроси. А изследванията, които аз описах именно сега в Торки, ме доведоха до там, да се запозная по един по-подробен начин с един такъв дух, какъвто е бил Брунето Латини, учителят на Данте. Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време. И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества.
И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар.
И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия". Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин. Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини. Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий. Овидий също се намира там.
към текста >>
И не само Брунето Латини, а също и други личности от средновековния духовен живот
пост
оянно изнасят, че Овидий е бил техен ръководител.
Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини. Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий. Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант. След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание.
И не само Брунето Латини, а също и други личности от средновековния духовен живот постоянно изнасят, че Овидий е бил техен ръководител.
Това изглежда на първо време като една традиция, която продължава да се изживява, нали? В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед. Бих могъл да кажа, че това е един от най-блестящите и най-показателните примери, един пример, който ни се разкрива чрез тази връзка между Лоренс Олифант и Овидий и който има извънредно голямо значение. Върху тези неща ще говоря по-нататък в следващия час.
към текста >>
10.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И разгръщането,
пост
епенното развитие на Християнството предлага най-чудните факти.
СКАЗКА ДЕВЕТА Лондон, 27 август 1924 г. Насочвайки поглед назад върху развитието на човечеството от Тайната на Голгота насам, ние получаваме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е можал да се вживее сред европейската, сред американската цивилизация само борейки срещу определени съпротивления с други духовни течения.
И разгръщането, постепенното развитие на Християнството предлага най-чудните факти.
Днес бих искал да опиша това развитие на Християнството, като цитирам само няколко щриха, бих искал да ги опиша във връзка с онова, което трябва да живее сред Антропософското Общество, което не само трябва, а и може да живее сред Антропософското Общество, защото онези хора, които се чувствуват привлечени към Антропософията от един честен вътрешен стремеж, имат този стремеж от най-вътрешната част на тяхното същество. Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания. Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам. Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота? Даже външно, екзотерично може да се види, че даже такива, съвсем дълбоко стоящи в християнското развитие хора, като свети Августин, са имали изказвания като това: християнството не съществува само от идването на Христос на Земята, а и преди идването на Христос е имало християни, само че те не са били наричани така.
към текста >>
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме
пост
авени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
СКАЗКА ДЕВЕТА Лондон, 27 август 1924 г. Насочвайки поглед назад върху развитието на човечеството от Тайната на Голгота насам, ние получаваме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е можал да се вживее сред европейската, сред американската цивилизация само борейки срещу определени съпротивления с други духовни течения. И разгръщането, постепенното развитие на Християнството предлага най-чудните факти. Днес бих искал да опиша това развитие на Християнството, като цитирам само няколко щриха, бих искал да ги опиша във връзка с онова, което трябва да живее сред Антропософското Общество, което не само трябва, а и може да живее сред Антропософското Общество, защото онези хора, които се чувствуват привлечени към Антропософията от един честен вътрешен стремеж, имат този стремеж от най-вътрешната част на тяхното същество.
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам. Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота? Даже външно, екзотерично може да се види, че даже такива, съвсем дълбоко стоящи в християнското развитие хора, като свети Августин, са имали изказвания като това: християнството не съществува само от идването на Христос на Земята, а и преди идването на Христос е имало християни, само че те не са били наричани така. Така казва свети Августин. Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на човечеството, който може да проучи тайните на духовния живот на човечеството с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече
пост
авени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам.
Лондон, 27 август 1924 г. Насочвайки поглед назад върху развитието на човечеството от Тайната на Голгота насам, ние получаваме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е можал да се вживее сред европейската, сред американската цивилизация само борейки срещу определени съпротивления с други духовни течения. И разгръщането, постепенното развитие на Християнството предлага най-чудните факти. Днес бих искал да опиша това развитие на Християнството, като цитирам само няколко щриха, бих искал да ги опиша във връзка с онова, което трябва да живее сред Антропософското Общество, което не само трябва, а и може да живее сред Антропософското Общество, защото онези хора, които се чувствуват привлечени към Антропософията от един честен вътрешен стремеж, имат този стремеж от най-вътрешната част на тяхното същество. Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам.
Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота? Даже външно, екзотерично може да се види, че даже такива, съвсем дълбоко стоящи в християнското развитие хора, като свети Августин, са имали изказвания като това: християнството не съществува само от идването на Христос на Земята, а и преди идването на Христос е имало християни, само че те не са били наричани така. Така казва свети Августин. Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на човечеството, който може да проучи тайните на духовния живот на човечеството с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл. Това е така.
към текста >>
И ако след това насочим духовния поглед в миналото, ние си представяме онзи момент, който е отдалечен с малко хилядолетия от нас в миналото, в който течението на Артус е започнало, тогава ние виждаме: хората, които са живеели там в замъка на Артус какъвто е случаят с всички тези окултни места са си избрали този момент, защото той им беше необходим за импулсите, от които се нуждаеха, за задачата, която те си бяха
пост
авели, за всичко, което трябваше да направят в света, избрали са си това място с всичко онова, което ставаше там пред тях в природата.
Само че тогава се явява дълбоката потребност да трябва да познаем, как е живяла по-рано това, което чрез Тайната на Голгота е станало на Земята историческия Христов Импулс. Днес аз мога, бих казал, да обърна внимание уводно върху тази предишна форма на Християнството чрез това, че ще изходя от впечатления, които можаха да се получат в близост до мястото на нашия летен курс в Торки, на мястото, от където изходи духовното течение на цар Артус, в Тинтагел. Ние можахме да почувствуваме впечатленията, които и днес още могат да се получат на онова място, където някога е стоял замъкът на цар Артус с кръглата маса, впечатленията именно от заобикалящата този замък величествена природа. Там става така, че на онова място, където сега съществуват само развалени от древния замък на цар Артус, ние виждаме, виждаме един вид мислено, как столетията, откакто течението на Артус е изходило от там, столетията са разрушили камък по камък, така щото днес едва ли би могло да се познае нещо повече от старите замъци, които са били обитавани от цар Артус и неговите сподвижници. Обаче когато насочим поглед с духовните очи от онова място, където е стоял замъкът, когато насочим поглед върху морето, което стои така пред нас бушуващо и проблясващо в много цветове, когато насочим поглед там тук от една страна една планинска гугла, тук морето тогава получаваме впечатлението, че човек е способен там да приеме в себе си елементарната същност на природата и на Космоса в един особено дълбок смисъл.
И ако след това насочим духовния поглед в миналото, ние си представяме онзи момент, който е отдалечен с малко хилядолетия от нас в миналото, в който течението на Артус е започнало, тогава ние виждаме: хората, които са живеели там в замъка на Артус какъвто е случаят с всички тези окултни места са си избрали този момент, защото той им беше необходим за импулсите, от които се нуждаеха, за задачата, която те си бяха поставели, за всичко, което трябваше да направят в света, избрали са си това място с всичко онова, което ставаше там пред тях в природата.
/Виж рис. №4 /. На това място съществува една увлекателна красива игра днес аз не мога да кажа, че е винаги така, но в онези моменти, когато аз гледах това, нещата се представяха така съществува една пленяваща красива игра на издигащите се от дълбочината морски вълни, чието чудесно набръчкване и без това е една от най-величествените игри на природата; отблъскваните от стените на скалите вълни и отново бушуващи обратно морски вълни правят да израстват отдолу и да се проявяват елементарните духове, отгоре пада надолу слънчевата светлина, слънчевият блясък, който се оглежда по най-разнообразен начин във въздушните вълни всичко това, бих могъл да кажа е един момент, в който може да бъде развито онова, което бих могъл да нарека: да стане човек набожен по езически начин. Тази взаимообразна игра на елементарните същества от горе, на елементарните същества от долу показва цялата слънчева сила, разпростира пред човека тази слънчева сила така, че човек може да я приеме. И онзи, който може да приеме това, което тук родените от светлината елементарни същества от горе, родените от тежестта елементарни същества отдолу вършат в тяхната взаимна игра, който може да приеме в себе си това, той приема в себе си именно силата на Слънцето, импулса на Слънцето.
към текста >>
Обаче те стояха живо вътре в Христовия Дух-Живот, който облъхваше Земята с космическа конфигурация, в който те
пост
оянно живееха и
пост
оянно ставаше тази игра на светлината и въздуха, в който ставаше тази игра на елементарните същества от горе и елементарните същества отдолу.
Но физическите отношения за място са съвършено различни за духовния живот в сравнение с тези за физическия живот. Този Дух-Живот на Христос можеше да бъде виждан преди всичко от ирландските мистерии, от мистериите на Хиберния и той можеше да бъде виждан преди всичко от рицарите на кръглата маса на Артус. Така щото до Тайната на Голгота от това място изхождаше в действителност Христовият Импулс на Слънцето. Тези Импулси на Христос бяха приемани от Слънцето. След това и силата на рицарите на Артус стана по-малка, намаля.
Обаче те стояха живо вътре в Христовия Дух-Живот, който облъхваше Земята с космическа конфигурация, в който те постоянно живееха и постоянно ставаше тази игра на светлината и въздуха, в който ставаше тази игра на елементарните същества от горе и елементарните същества отдолу.
Представете си: когато гледаме така рифа, върху който отгоре се намира замъкът на цар Артус, ние виждаме как отгоре играе Слънцето в светлината и въздуха, от долу възлизащи и играещи елементарните същества на Земята. Горе елементарните същества, долу елементарните същества Слънце и Земя в живо взаимодействие. Обаче през столетията след Тайната на Голгота всичко това ставаше в Духа-Живот на Христос. Така щото в тази игра на морето и скалите, на въздуха и светлината от онова място вътре във всички това играеше същевременно като в едно духовно сияние, обаче сред природните факти, духовният факт на Тайната на Голгота. /Виж рис.
към текста >>
11.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да
пост
оянствуват със спокойна душа в пълен покой.
От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята. Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават. Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на човечеството. Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха.
Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой.
И тогава с тези хора на прадревните времена т.е. с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение. Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих. От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен.
към текста >>
То е онова, което прави, щото човек да противо
пост
авя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение.
Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците. Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме. Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества.
То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение.
Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно. Това зависи напълно от факта, как са направени записванията от неговия минал земен живот, от неговата Карма. Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания. Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората. Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен живот, т.е.
към текста >>
Така се
пост
ъпва и по отношение на други неща.
След още един месец тя пак не се е изменила много. Тогава въпросният изследовател пресмята, колко се е изменила структурата на сърцето за една година. Достатъчно е само да се умножи, и ще има изменението на структурата на сърцето за 10 години. Тогава той може да изчисли, каква е била структурата на сърцето преди 300 години, каква ще бъде след 300 години, и изчислението положително ще бъде вярно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало и то не ще съществува вече след 300 години.
Така се постъпва и по отношение на други неща.
Изчисленията са винаги правилни, обаче те не отговарят на действителността. Така е също и по отношение на външното вещество на небесните тела. Те променят тяхното вещество, обаче духовно-душевното остава. А за Луната това духовно-душевно естество е онова, което великите регистратори на нашето минало, на нашия минал живот втъкават в нашата съдба, което е свързано именно с една част на тези наша тъкан на съдбата като човек. Така фактически Луната е една от вратите, които насочват човека в духовния свят, от който бива изтъкана неговата съдба от Съществата, които някога са били нашите мъдри другари на Земята в онова време, когато от един вътрешен инстинкт хората сами са си изтъкавали съдбата.
към текста >>
Ние
пост
оянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо.
И по отношение на нашия Аз ние хората сме свързани с тези по-висши индивиди, ние сме свързани заедно с тези по-висши индивиди чрез слънчевото съществуване. Ангелите са така да се каже космически образци на човека, защото някога човекът ще достигне степента на Ангелите. На Слънцето живеят онези Същества, до които ние самите се приближаваме по отношение на тяхното устройство. От това Вие ще видите, че също както с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще. Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще.
Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо.
също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето. Обаче те могат да действуват в бъдещето само благодарение на това, че така да се каже Ангелите насочват техните душевни погледи върху онова, което човекът върши в настоящето, и правят то да действува в бъдещето. Едно много добро чувство е това, когато считаме с тази професия на Ангелите в света Ние вършим някои неща, които ще донесат плодове в бъдещето. Съвременното човечество е станало ужасно лишено от мисли по отношение на такива неща. То трябва да взема предвид такива неща и когато човек върши нещо, той трябва да мисли за своя Ангел приблизително така: "нека моят дух-пазител приеме това, което е мое дело, като един корен и произведе плодове от него".
към текста >>
Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се
пост
игат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот.
В действителност от Слънцето е изпратена на Земята не само слънчевата светлина, не само външната светлина на Луната; но когато насочим духовния поглед към Слънцето и Луната, ние знаем, че Луната стои във връзка с нашето астрално тяло. Чрез тази връзка с нашето астрално тяло Луната е изходната точка за всичко онова, което се втъкава от миналото в нашата съдба. Слънцето стои във връзка с нашия Аз, и чрез Съществата, които са за нас един образец за нашето космическо бъдеще, Слънцето стои във връзка с това, което е наша бъдеща съдба. Така в Слънцето и Луната, които външно стоят във взаимни отношения на светлината, в образа на взаимоотношенията на Слънцето и Луната се тъкат небесните отражения на нашата съдба. Науката на посвещението доставя в това отношение едно истинско обяснение на състоянието на нещата.
Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот.
И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие. В едно подобно отношение може човекът да гледа също и Слънцето. И там също той може да предчувствува онова, което му прави знак като бъдещи определения на съдбата, поне в общи черти, ако не специално. Когато сега се абстрахираме от космическото и насочваме поглед към самия човек, тогава виждаме как човешката съдба действително е изтъкана по един чудесен начин от два елемента. Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг.
към текста >>
Ако
пост
ъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял.
Ето защо става така, че за всеки човек, когото среща за първи път в Космоса, посветеният е един друг, той е в този момент нещо от Ангела на този човек. На това почива способността за преобразуване на онези хора със силата на посвещението. Сега несъмнено хората имат една много малка способност да чувствуват такива неща. Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато човечеството е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща. Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои пред редица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин.
Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял.
Обаче може би и 20-те са го видели. Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора. Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото. По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек.
към текста >>
Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е
пост
авил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора.
Сега несъмнено хората имат една много малка способност да чувствуват такива неща. Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато човечеството е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща. Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои пред редица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин. Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял. Обаче може би и 20-те са го видели.
Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора.
Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото. По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек. Хората са изгубили даже и спомена за това. Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
към текста >>
Напълно невъзможно е, да
пост
игнем истинско познание на човека, без да имаме познание на Ангелите.
Така ние можем да кажем: онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, с който е свързан кармически, възприема неговото минало като свое собствено, научава се да познава това минало чрез духовно-душевното естество на лунните същества. Онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, когото среща за първи път в Космоса, получава задачата да се свърже с неговия Ангел. Тогава той се научава да познава много неща от външния свят. Наистина Ангелите му говорят отвътре, Ангелите говорят общо взето вътре в нас, и ние сме един външен свят. В действителност ние не можем никак да познаем други хора по-дълбоко с духовни сили, без да познаем войнството от Ангели.
Напълно невъзможно е, да постигнем истинско познание на човека, без да имаме познание на Ангелите.
Също така, както трябва да кажа, че и обикновеното тънко чувство, когато то се среща с хората, които не са кармически свързани, се научава да познава заобикалящия свят, така и посветеният се научава да познава добре същинския външен свят, света на Ангелите. С това той получава посредници за по-висшите йерархии. Също и нещо друго може да обърне вниманието ни, как сме свързани кармически с един човек в живота. Ние срещаме в живота един човек, срещаме някой друг. Достатъчно е само да бъдем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него.
към текста >>
12.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Всичко това ни сочи и е действително така, че човекът
пост
оянно изтласква материята от своя център и
пост
оянно я заменя с нова.
И така ние трябва да гледаме с едно задълбочено чувство, с едно чувство задълбочено чрез Антропософията, нагоре към лунното съществуване и да обгръщаме с поглед не само онова, което една физическа наука описва за Луната, а да обгърнем с поглед онова, което една Духовна Наука може да ни каже за духовно-душевното, за духовното, което съществува на Луната. Нека помислим само веднъж, как навсякъде се намират притчи за онова, което прави разбираема тази небесна сфера! По отношение на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно знание, което не се взема под внимание за живота; но то съществува като знание все пак. И в нашите редове често пъти беше подчертано: човекът сменя своето физическо вещество на всеки 7 до 8 години. Вие знаете, че човекът изтласква навън своето физическо вещество в кожата, той си изрязва ноктите, косите.
Всичко това ни сочи и е действително така, че човекът постоянно изтласква материята от своя център и постоянно я заменя с нова.
Това, което изрязвате днес от Вашите нокти, то беше преди 7 или 8 години едно вещество сред Вашия организъм, Вие го изтласквате на вън, то отпада. Физическото вещество се възобновява. За онези, които са седели тук преди 10 години, положението е такова, че те не трябва да си въобразяват: същите мускули и същите материални съставни части, които някога са седели върху тези столове тук, днес отново седят на тях. От всичко това не съществува вече нищо; обаче духовно-душевното естество съществува, то е отново тук. Същото е обаче, когато насочим поглед към небесните тела.
към текста >>
Настоящето
пост
оянно се превръща в бъдеще.
Сега зад човека се явяват Ангели, Архангели. За разбирането на посветения има голяма разлика, дали някой среща един друг човек, с когото вече е бил заедно в миналия земен живот, или го среща за първи път. Ако е бил заедно с него продължително време в миналия земен живот, тогава зад него се явяват миналите земни съществувания. Ако не е бил заедно с него, тогава зад него се явяват Същества от първата по-висша от човека йерархия, а именно такива Същества, които проникват на Земята до нас със слънчевите лъчи, със светенето на слънчевите лъчи. И също както лунните Същества втъкават в нас, в нашето астрално тяло Кармата, която е минала, тези слънчеви Същества втъкават в нашия Азов организъм в подсъзнателния организъм на Аза на човека онова, което става, след като тук на Земята сме се запознали с един друг човек: това, което е основа за една по-нататъшна карма в бъдещето.
Настоящето постоянно се превръща в бъдеще.
Това, което сега е още настояще, е било бъдеще за предидущия момент. Така щото всъщност нашето развитие протича от миналото в бъдещето. Онова, което виждаме да напредва от миналото в бъдещето при човека ние го виждаме навън в Космоса в неговия насрещен образ, като наблюдаваме движещата се в небесното пространство Луна и после след нея или преди нея наблюдаваме Слънцето. Както Слънцето и Луната се отнасят в тяхното движение в света, така се отнасят миналото и бъдещето в течението на човешкия живот с неговата изтъкана с тайнственост съдба. Също както при срещата с един човек си казваме с помощта на науката на посвещението от едно дълбоко, много дълбоко и развълнувано чувство: това, което виждаш зад него, което лунните същества са записали в неговото астрално тяло, то принадлежи еднакво на тебе както и на него, чрез него ти си се сраснал с него.
към текста >>
Видите ли, да се срасне човек по този начин със света, това е също една от задачите, които Антропософията си
пост
авя в нейната дейност.
Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота. Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин? Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съзнанието за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно. Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, както Слънцето и Луната застават във Вселената. Нашето благоговение, нашата отдайност, нашата самопожертвувателност за Вселената се повишава, когато разбираме да разширим по този начин нашето съществуване до мировото съществуване, за да видим в подробности родството на онова, което живее в нас, с онова, което тъче във Вселената.
Видите ли, да се срасне човек по този начин със света, това е също една от задачите, които Антропософията си поставя в нейната дейност.
И аз се надявам, че ние, които сме събрани в такъв голям брой в тези клонове на Антропософското Общество, ще се сраснем именно чрез такива разглеждания с тази задача на Антропософията, да задълбочим не само мислите, но и усещанията, и сърцето. И за да стане това все по-добре, все по-интензивно, за това бе устроено Коледното Тържество. Това Коледно Тържество обърна вниманието върху факта, че, ако Антропософското Общество трябва да разгърне неговата дейност, неговото действие по един правилен начин по-нататък, то трябва да изостави пътищата, по които е вървяло през последните 10 години, трябва да изостави това, което е външно съобразно с обществото, и да обхване с неговата дейност вътрешно духовното. То трябва да приеме в цялост един езотеричен характер. Това, което ще съществува в бъдеще в Дорнах като Висша Школа за Духовна Наука, трябва да носи един вид езотеричен характер, и цялата конституция на Обществото трябва да носи един езотеричен характер.
към текста >>
Ето защо при това, което би могло също да се нарече устави, ние
пост
ъпихме на Коледното Тържество съвършено различно от това, което се прави иначе при създаването на устави.
Колко много трябваше да се съгласим с такива желания, въпреки че знаехме: тъкмо чрез това ние ще дадем в ръцете на противниците това, от което те имат нужда. Ние живеем в едно време, в което такива неща са невъзможни. Ето защо при Коледното Тържество трябваше да бъде взета под внимание пълната откритост за Обществото. Това никак не ще противоречи на факта, че от другата страна то ще стане толкова повече езотерично. Обаче в ръководството на Обществото трябва да се влее едно интензивно съзнание, Обществото трябва да бъде така да се каже ръководено езотерично.
Ето защо при това, което би могло също да се нарече устави, ние постъпихме на Коледното Тържество съвършено различно от това, което се прави иначе при създаването на устави.
При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи. По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи. Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н. Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност. След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност.
към текста >>
Така ние се
пост
арахме да
пост
авим на мястото на абстракциите чисто човешкото, непосредственото човешкото още в "устава".
И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото. Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува. И в тези така наречени устави не се изисква живот на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там. Тези принципи са едно разказване, а не устави. Аз обърнах вниманието на това, че Обществото трябва да има един президиум, който върши, действува, който в действието, в своята инициатива вижда онова, което го съставлява, кое то го образува.
Така ние се постарахме да поставим на мястото на абстракциите чисто човешкото, непосредственото човешкото още в "устава".
Така може единствено да живее едно Общества, което трябва да бъде един организъм за нещо духовно, което се влива в света. Видите ли, аз бих могъл да кажа: този президиум, който бе образуван в Дорнах на Коледното Тържество, почива на един вид хипотетично съждение. Когато Обществото иска да приемем това, което той върши, тогава той ще бъде президиумът; ако то не иска да го приеме, тогава този президиум не ще бъде въобще нищо. Но ние ще можем да го приеме също така, бих могъл да кажа, като център на живото действие С това аз мога само да загатна защото казах, че бих искал да кажа само малко думи, всичко останало се казва ясно в "Бюлетините" мога само да загатна, че фактически чрез Коледното Тържество бе направен опит да се внесе един нов дух в Антропософското Общество. Обаче желателно е да се разбере, от какъв род е този нов дух: че това е един дух на живота в сравнение с духа на абстракциите, че това е един дух, който би искал да говори не на главите, на умовете, а на сърцата.
към текста >>
Нали, не всичко може да бъде направено така набързо, това може да стане само
пост
епенно.
Дали ще бъде действено като Коледното Тържество за живота, зависи, дали то ще бъде продължено. Видите ли, ние изразихме много ясно това. В сърцето на всеки участник бе положен духовният камък на Антропософското Общество. Ние наистина приключихме формално, обаче всъщност Коледното Тържество не трябва да приключва никога, а да продължава да трае в Антропософското Общество. Ето защо бих искал да Ви помоля, да приемете с цялата сериозност това, което се съдържа в Бюлетина, да гледате действително с цялата сериозност на това, което ще дойде при Вас не само в описанието, а като действителност.
Нали, не всичко може да бъде направено така набързо, това може да стане само постепенно.
Постоянно идват някои и питат: как трябва да бъде направено това и това? Естествено не всичко може да стане за един ден. Вие ще видите, че скоро в бюлетина "Какво става в Антропософското Общество" всяка седмица ще бъдат публикувани насочващи линии ако мога да се изразя абстрактно във формата на тезиси. Всяка седмица там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по отношение на човек човешкия живот, религията, изкуството и т.н. в този бюлетин носещ името "Какво става в Антропософското Общество".
към текста >>
Пост
оянно идват някои и питат: как трябва да бъде направено това и това?
Видите ли, ние изразихме много ясно това. В сърцето на всеки участник бе положен духовният камък на Антропософското Общество. Ние наистина приключихме формално, обаче всъщност Коледното Тържество не трябва да приключва никога, а да продължава да трае в Антропософското Общество. Ето защо бих искал да Ви помоля, да приемете с цялата сериозност това, което се съдържа в Бюлетина, да гледате действително с цялата сериозност на това, което ще дойде при Вас не само в описанието, а като действителност. Нали, не всичко може да бъде направено така набързо, това може да стане само постепенно.
Постоянно идват някои и питат: как трябва да бъде направено това и това?
Естествено не всичко може да стане за един ден. Вие ще видите, че скоро в бюлетина "Какво става в Антропософското Общество" всяка седмица ще бъдат публикувани насочващи линии ако мога да се изразя абстрактно във формата на тезиси. Всяка седмица там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по отношение на човек човешкия живот, религията, изкуството и т.н. в този бюлетин носещ името "Какво става в Антропософското Общество". И тогава в различните антропософски клонове членовете ще имат случая да кажат: от Дорнах ни е изпратена тази или онази мисъл като насочваща линия: нека наред с другото да говорим в нашите клонове преди всичко всяка седмица върху това, което ни се изпраща от Дорнах като мисъл, която е изразена в бюлетина.
към текста >>
И така по този начин ще се родят
пост
епенно много неща, които ще проникват фактически като кръв Антропософското Общество, не само за да се говори за единство, а за да се внесе нещо в него, което може да го проникне с един на духовна кръв.
Вие ще видите, че скоро в бюлетина "Какво става в Антропософското Общество" всяка седмица ще бъдат публикувани насочващи линии ако мога да се изразя абстрактно във формата на тезиси. Всяка седмица там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по отношение на човек човешкия живот, религията, изкуството и т.н. в този бюлетин носещ името "Какво става в Антропософското Общество". И тогава в различните антропософски клонове членовете ще имат случая да кажат: от Дорнах ни е изпратена тази или онази мисъл като насочваща линия: нека наред с другото да говорим в нашите клонове преди всичко всяка седмица върху това, което ни се изпраща от Дорнах като мисъл, която е изразена в бюлетина. Чрез това ще дойде единство в различните области на антропософския живот в Обществото.
И така по този начин ще се родят постепенно много неща, които ще проникват фактически като кръв Антропософското Общество, не само за да се говори за единство, а за да се внесе нещо в него, което може да го проникне с един на духовна кръв.
Върху това искахме да обърнем вниманието на Коледното Тържество. Тогава присъствуващите можаха да почувствуват това сега членовете на Обществото ще го видят по-нататък. Но това е необходимо особено тук в Германия. Действително в Германия членовете стоят в антропософския живот по един съвършено различен начин в сравнение с другаде. Другаде враждебността против Антропософското Общество, въобще против Антропософията не се е развила така както тук.
към текста >>
13.
Указания за езотеричното обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
9), «Как се
пост
игат познания за висшите светове?
* * * Събраните в настоящото изложение текстове от Рудолф Щайнер принадлежат към учебния материал на създаденото от него Езотерично училище между годините 1904 и 1914. Те представляват допълнение към тома «За историята и същността на първия отдел на Езотеричното училище 1904-1914» (Събр.Съч. 264), който съдържа всички запазени документи - писма, циркулярни писма, документи и речи, доколкото те са във връзка с изграждането и ръководството на първия отдел на тристепенно ръководеното училище. За даденото тук съдържание и сведения трябва да се има предвид това, което е изложено в основоположните трудове на Рудолф Щайнер, особено в «Теософия» (Събр. Съч.
9), «Как се постигат познания за висшите светове?
» (Събр.Съч. 10) и «Въведение в Тайната наука» (Събр.Съч. 13) - като основни предпоставки за пристъпването по пътя на познанието.[1] Текстът на упражненията и мантрите в настоящето издание са дадени писмено от самия Рудолф Щайнер. Докато лекциите в част четвърта и пета, с едно означено изключение, са допълнително записани от участниците, понеже при езотеричните часове не се е позволявало воденето на бележки.
към текста >>
13) - като основни пред
пост
авки за пристъпването по пътя на познанието.[1]
264), който съдържа всички запазени документи - писма, циркулярни писма, документи и речи, доколкото те са във връзка с изграждането и ръководството на първия отдел на тристепенно ръководеното училище. За даденото тук съдържание и сведения трябва да се има предвид това, което е изложено в основоположните трудове на Рудолф Щайнер, особено в «Теософия» (Събр. Съч. 9), «Как се постигат познания за висшите светове? » (Събр.Съч. 10) и «Въведение в Тайната наука» (Събр.Съч.
13) - като основни предпоставки за пристъпването по пътя на познанието.[1]
Текстът на упражненията и мантрите в настоящето издание са дадени писмено от самия Рудолф Щайнер. Докато лекциите в част четвърта и пета, с едно означено изключение, са допълнително записани от участниците, понеже при езотеричните часове не се е позволявало воденето на бележки. По-точни сведения за съдържанието и писмените документи са дадени в послесловието на издателя. [1] Виж „Литература“ в края на тази книга
към текста >>
14.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Той подробно е описан от Рудолф Щайнер най-вече в три негови книги: «Въведение в тайната наука», «Как се
пост
игат познания за висшите светове», публикувани на български език, и предлаганата сега книга «Указания за езотерично обучение».
Предговор към българското издание В днешната епоха, когато съзнанието на човечеството е отдалечено до най-голяма степен от духовния свят, посланията от там се превръщат в най-належаща и неотменима необходимост. Има хора, които усещат това отдалечаване като тежко препятствие в живота, копнеят за посланията на духовния свят и търсят път да ги достигнат. Много са погрешните пътища, верният е само един.
Той подробно е описан от Рудолф Щайнер най-вече в три негови книги: «Въведение в тайната наука», «Как се постигат познания за висшите светове», публикувани на български език, и предлаганата сега книга «Указания за езотерично обучение».
В първите две са разгледани принципните положения, а в настоящата са дадени практически указания за едно сериозно езотерично обучение. Още в самото начало Рудолф Щайнер посочва необходимите условия, които трябва да се изпълнят като предварителна подготовка. Това са душевни качества, които човек трябва сам да си изработи и превърне в навик, за да може успешно да протече духовното обучение с дадените духовни упражнения. Тези качества - ясно мислене, постоянство, душевно равновесие, позитивност, безпристрастност - водят до засилване на човешкия Аз и намаляване на егоизма, на себичността до необходимия минимум. Четем също предупреждението, че ако тези условия не бъдат спазени, обучението ще е безрезултатно и в известно отношение дори вредно.
към текста >>
Тези качества - ясно мислене,
пост
оянство, душевно равновесие, позитивност, безпристрастност - водят до засилване на човешкия Аз и намаляване на егоизма, на себичността до необходимия минимум.
Много са погрешните пътища, верният е само един. Той подробно е описан от Рудолф Щайнер най-вече в три негови книги: «Въведение в тайната наука», «Как се постигат познания за висшите светове», публикувани на български език, и предлаганата сега книга «Указания за езотерично обучение». В първите две са разгледани принципните положения, а в настоящата са дадени практически указания за едно сериозно езотерично обучение. Още в самото начало Рудолф Щайнер посочва необходимите условия, които трябва да се изпълнят като предварителна подготовка. Това са душевни качества, които човек трябва сам да си изработи и превърне в навик, за да може успешно да протече духовното обучение с дадените духовни упражнения.
Тези качества - ясно мислене, постоянство, душевно равновесие, позитивност, безпристрастност - водят до засилване на човешкия Аз и намаляване на егоизма, на себичността до необходимия минимум.
Четем също предупреждението, че ако тези условия не бъдат спазени, обучението ще е безрезултатно и в известно отношение дори вредно. Защото ако човек не развива своите сили по правилен начин, той нанася вреда както на себе си, така и на целия свят и на всички живи същества. Указанията са давани на Езотерично училище през годините 1906-1909, когато духовният живот в Европа е бил под силното влияние на теософията - упадъчна форма на великите за времето си древни индуски учения. Без да отчитат промените в човешкото съзнание, книгите на авторите-теософи са написани на символичен език, инстинктивно възприеман от древното безазово съзнание, но напълно неразбираем за съвременния интелект. За да ги направи разбираеми за съвременното съзнание, Рудолф Щайнер е започнал да прави тълкуване на «Светлина по пътя» от Мейбъл Колинс и на «Гласът на мълчанието» от Елена Блаватска.
към текста >>
От там узнаваме, че медитацията е единствената действително свободна
пост
ъпка в живота.
Само е започнал, не е продължил, защото междувременно напълно е изчезнал интересът към тези произведения и към теософията изобщо. В българското издание тези две глави от книгата са изоставени. Вместо тях са прибавени две лекции на Рудолф Щайнер от 1992 година: «Древни и съвременни методи на посвещение», която направо обосновава изоставянето на посочените глави, и «Изследване на свръхсетивните светове», в която най-пълно е развит въпросът за медитацията - такава, каквато е най-подходяща за съвременното съзнание. Затова може да се препоръча упражненията, дадени в книгата, да се правят под осветлението на тази лекция. В нея е казана последната дума по този въпрос.
От там узнаваме, че медитацията е единствената действително свободна постъпка в живота.
Духовните упражнения са давани на конкретни ученици съобразно техните индивидуални качества. Така че читателят може сам за себе си да реши на кои упражнения да наблегне повече и кои мантри му въздействат най-силно. Наред с упражненията читателят трябва да се запознае и с други трудове на Рудолф Щайнер, да изживее дадените в тях послания и да се запознае с основни духовни факти. Иначе, ако чрез упражненията успее да проникне в свръхсетивния свят без да отправя духовния си поглед към определени свръхсетивни факти, за него духовният свят ще се яви като един неясен и объркан хаос. Материалистичните идеи пречат на човека да се свърже с духовния свят, който всъщност е нашата духовна родина, и това води в крайна сметка до безнадеждност, отчаяние и духовна смърт.
към текста >>
Но той може да
пост
игне това само ако застане пред тях със смирение, с благоговение.
За да опише най-точно духовните факти и да предаде по адекватен начин духовните истини, Рудолф Щайнер си служи с особен начин на изразяване. Тези езикови особености трябва да се отчитат и при превеждането. Тук обаче вниманието ще бъде насочено към една съществена особеност от съвсем друг порядък: Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното познание, - възприема непосредствено фактите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния език на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски език и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен характер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание. Читателят от своя страна ги разкрива, опознава ги и ги изживява.
Но той може да постигне това само ако застане пред тях със смирение, с благоговение.
Тогава наистина се включва в определен поток на духовното битие и изживява това, което е смятал за обикновено предаване на мисли. При такова системно изживяване човек добива представи и идеи, каквито не е имал, а това означава, че е развил усет за духовния език, на който духовните същества говорят на посветените, станал е съпознавач /Mit-Erkenner/ на свръх-сетивния свят. Това изживяване е същественият момент и когато се превеждат трудовете на Рудолф Щайнер. Дадените в книгата указания не съдържат нищо лично. С тях Рудолф Щайнер не развива някакво ново свое учение, това са послания от реално съществуващия духовен свят, обективни закони и изисквания, които трябва да бъдат спазени от всеки, който искрено се стреми към свръхсетивно познание.
към текста >>
15.
Съдържание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Всеобщи изисквания, които трябва да
пост
ави пред самия себе си всеки, който иска да
пост
игне духовно развитие
СЪДЪРЖАНИЕ Увод. Задачата на Духовната наука Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 I ВСЕОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ (СЪПРОВОЖДАЩИ УПРАЖНЕНИЯ)
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» За дните на седмицата Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота II ГЛАВНИ УПРАЖНЕНИЯ
към текста >>
16.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е
пост
авила тези закони пред човешкия дух.
Че Християнската религия е разбираема за всяка степен на съзнанието, ни учи историята на нейното развитие. Да се покаже че тя приканва към вникване в най-дълбоките учения на човешката мъдрост изобщо, това трябва да бъде задачата на Теософското духовно течение или на Духовна-та наука[2], ако тя разбира своята задача. Теософията не е религия, а средство за разбиране на религиите. Тя се отнася към религиозните документи така, както математическата теория се отнася към документите, които са се появили като учебници по математика. Човек може да разбере математиката със своите собствени духовни сили, може да проникне в законите на пространството, без да се опира на старите книги.
Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух.
Така е и с Теософията. Нейните източници не са в документите и не се основават на предания. Техният извор е в действителните духовни светове. Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, както схваща математиката, когато се стреми да развие силите на своя интелект. Нашият интелект, който ни служи да схващаме законите на сетивния свят, се носи от един специален орган, от мозъка.
към текста >>
С това астралното тяло бива
пост
оянно заето,
пост
оянно в действие.
Околният свят му е говорел чрез образи, чрез изразните средства на астралния свят. Живи, вътрешно подредени картини и цветове свободно витаели наоколо в пространството като израз на удоволствие и неудоволствие, на симпатия и антипатия. След това тези цветове сякаш се уталожили и наслагали по повърхността на нещата, предметите придобили твърди очертания. Такъв процес се е развивал, когато човешкото тяло е ставало по-твърдо и по-организирано. Когато неговите очи напълно се отварят за физическата светлина, когато пред духовния свят се спуска булото на Майя, тогава астралното тяло на човека започва да получава впечатления от околния свят чрез физическото и етерното тяло и от своя страна ги препраща на Аза, откъдето те навлизат в съзнанието на човека.
С това астралното тяло бива постоянно заето, постоянно в действие.
Но това, което сега работи в него, не са ваятелни, не са градивни сили съответстващи на неговата природа. Това са сили, които го изтощават, които го разяждат и умъртвяват, за да събудят Аз-съзнанието. Само през нощта, когато потъва в хомогенния му ритмично-духовен свят, то отново се засилва и може да достави сили също на физическото и етерното тяло. От нахлуването на впечатленията, от умъртвяването на астралните органи, които по-рано са действали несъзнателно в човека, от всичко това се е породил и се поражда животът на отделния Аз, на Аз-съзнанието. От живот - смърт, от смърт - живот.
към текста >>
Новият човек бавно и
пост
епенно се освобождава от своя посветител, от своя гуру.
Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека. Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвещение във воля. Истинското християнство е обобщение на всичките степени на посвещение. Посвещението на древността е предизвестието, подготовката.
Новият човек бавно и постепенно се освобождава от своя посветител, от своя гуру.
Първоначално посвещението е ставало в напълно трансово съзнание, но е било съоръжено със средствата да отпечатва във физическото тяло спомените за това, което се е случвало вън от физическото тяло. Затова е било необходимо заедно с астралното тяло да се отдели и етерното тяло, което е носител на паметта. И двете тела са се потопявали в морето на мъдростта, в Махадева, в светлината на Озирис. Това посвещение се е извършвало в най-дълбока тайна и в пълно усамотение. Никакъв полъх от външния свят не бивало да прониква там.
към текста >>
17.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Всеобщи изисквания, които трябва да
пост
ави пред самия себе си всеки,
Всеобщи изисквания (Съпровождащи упражнения)
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки,
който иска да постигне духовно развитие[1] В следващото изложение ще бъдат описани условията, които трябва да стоят в основата на едно духовно развитие. Никой не трябва да си мисли, че може да напредне чрез някакви мероприятия на външния или вътрешния живот, ако не изпълни тези условия. Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия. На човека не могат да се дадат сили отвън, той може само да развие силите, които вече се намират в него.
към текста >>
който иска да
пост
игне духовно развитие[1]
Всеобщи изисквания (Съпровождащи упражнения) Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки,
който иска да постигне духовно развитие[1]
В следващото изложение ще бъдат описани условията, които трябва да стоят в основата на едно духовно развитие. Никой не трябва да си мисли, че може да напредне чрез някакви мероприятия на външния или вътрешния живот, ако не изпълни тези условия. Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия. На човека не могат да се дадат сили отвън, той може само да развие силите, които вече се намират в него. Те не се развиват от само себе си, защото срещу тях съществуват външни и вътрешни препятствия.
към текста >>
Това, което трябва да се
пост
игне в духовно отношение, се
пост
ига даже по-добре, ако в началото човек се
пост
арае да избере по възможност най-неинтересна и най-незначителна мисъл.
Човек трябва да стане господар в своя мисловен свят. Той не е господар, когато външни обстоятелства - професия, някаква традиция, обществени отношения, дори самата принадлежност към известна народност, когато дневна програма, известни задължения и пр., и пр. определят дали той ще има една или друга мисъл и как ще я развие. В посоченото по-горе време напълно по свободна воля човек трябва да опразни душата си от обикновеното, от всекидневното протичане на мислите и по собствена инициатива да придвижи и настани в средището на душата си определена мисъл. Не бива да се мисли, че тя трябва да е някаква забележителна или интересна мисъл.
Това, което трябва да се постигне в духовно отношение, се постига даже по-добре, ако в началото човек се постарае да избере по възможност най-неинтересна и най-незначителна мисъл.
По този начин повече се възбужда самодейната сила на мисленето, за която става въпрос, докато една интересна мисъл сама грабва и увлича мисленето. По-добре е, ако това условие за контрол на мисленето бъде предприето с една топлийка, отколкото с Наполеон Велики. Човек си казва: Сега аз тръгвам от тази мисъл и по своя собствена инициатива присъединявам към нея всичко, което по същество може да се свърже с нея. При това до края на медитирането мисълта трябва да стои пред душата все така ярка и жива, както в началото. Това упражнение се прави всеки ден в продължение най-малко на един месец.
към текста >>
Нека сам превърне тази
пост
ъпка в ежедневно задължение.
Това упражнение се прави всеки ден в продължение най-малко на един месец. Всеки ден може да се захваща нова мисъл, но може и няколко дни да се задържи една и съща мисъл. В края на такова упражнение се опитва напълно да се доведе до съзнанието чувството за устойчивост и сигурност, което скоро се забелязва при фино насочване на вниманието към собствената душа и упражнението се завършва с това, че човек си представя главата и гръбнака (главния и гръбначния мозък) така, като че ли той иска да влее онова чувство в тези части на тялото. След като човек така се е упражнявал приблизително един месец, нека премине към едно второ изискване. Да се опита да измисли някакво действие, което според обичайното протичане на живота му дотогава съвсем не би предприел.
Нека сам превърне тази постъпка в ежедневно задължение.
Добре ще е, ако може да избере едно действие, което да повтаря всеки ден по възможност дълъг период от време. Отново е по-добре да започне с едно незначително действие, за извършването на което, така да се каже, да трябва да употребява вътрешна принуда, например всеки ден в определен час да полива купено цвете. След известно време към първото действие да прибави второ подобно, по-късно трето и т.н., колкото може да извършва при запазване на всичките си други задължения. Това упражнение също трябва да се прави един месец. Доколкото е възможно първото упражнение трябва да се изпълнява и през втория месец, макар и не така безусловно задължително както през първия месец.
към текста >>
В третия месец като ново упражнение нека се
пост
ави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение.
Това упражнение също трябва да се прави един месец. Доколкото е възможно първото упражнение трябва да се изпълнява и през втория месец, макар и не така безусловно задължително както през първия месец. То не трябва да се оставя без внимание, иначе скоро ще се забележи, че се загубват плодовете от първия месец и се възстановява старият навик на неконтролираните мисли. Трябва да се полагат грижи никога да не бъдат отново загубени придобитите вече плодове. Когато чрез второто упражнение човек е осъществил вече такова инициативно поведение, той с грижливо внимание трябва да осъзнае в душата си това чувство на вътрешен подтик за дейност и тогава така да излее това чувство в тялото си, че да го остави да протече от главата до над сърцето.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение.
Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр. Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата. Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>
Тя се състои в следното: При всички събития, същества и неща
пост
оянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр.
Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата. Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец. През четвъртия месец като ново упражнение да бъде подето придобиването на така наречената позитивност.
Тя се състои в следното: При всички събития, същества и неща постоянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр.
Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно. Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото. Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа. В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно.
към текста >>
Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с А
пост
олите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно.
Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец. През четвъртия месец като ново упражнение да бъде подето придобиването на така наречената позитивност. Тя се състои в следното: При всички събития, същества и неща постоянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр.
Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно.
Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото. Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа. В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така?
към текста >>
Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се
пост
авя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да
пост
ъпва така?
Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно. Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото. Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа. В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно.
Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така?
Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят. Защото тези житейски отношения тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно обучение. Има много житейски отношения, които до голяма степен правят невъзможно такова окултно обучение. Тогава не трябва нетърпеливо да се иска, въпреки всичко да се постигне напредък, който е възможен само при определени условия.
към текста >>
Тогава не трябва нетърпеливо да се иска, въпреки всичко да се
пост
игне напредък, който е възможен само при определени условия.
Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така? Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят. Защото тези житейски отношения тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно обучение. Има много житейски отношения, които до голяма степен правят невъзможно такова окултно обучение.
Тогава не трябва нетърпеливо да се иска, въпреки всичко да се постигне напредък, който е възможен само при определени условия.
Който в продължение на един месец в своите преживявания се насочва към положителното, постепенно ще забележи, че в душата му се прокрадва особено чувство, като че ли кожата му от всички страни е станала пропусклива и душата му широко се е отворила за всякакви тайни и неуловими процеси в нейното обкръжение, които преди това напълно са убягвали от вниманието й. Тук става дума точно за това, да се воюва с даденото във всеки човек невнимание към такива субтилни неща. Забележи ли, че описаното чувство се явява в душата като един вид блаженство, човек трябва да се опита мислено да насочи това чувство към сърцето, а оттам да го остави да се влее в очите, откъдето да се излъчи напред и наоколо в пространството. Той ще забележи, че чрез това е получил едно интимно отношение към това пространство. Същевременно човек надраства себе си.
към текста >>
Който в продължение на един месец в своите преживявания се насочва към положителното,
пост
епенно ще забележи, че в душата му се прокрадва особено чувство, като че ли кожата му от всички страни е станала пропусклива и душата му широко се е отворила за всякакви тайни и неуловими процеси в нейното обкръжение, които преди това напълно са убягвали от вниманието й.
Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят. Защото тези житейски отношения тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно обучение. Има много житейски отношения, които до голяма степен правят невъзможно такова окултно обучение. Тогава не трябва нетърпеливо да се иска, въпреки всичко да се постигне напредък, който е възможен само при определени условия.
Който в продължение на един месец в своите преживявания се насочва към положителното, постепенно ще забележи, че в душата му се прокрадва особено чувство, като че ли кожата му от всички страни е станала пропусклива и душата му широко се е отворила за всякакви тайни и неуловими процеси в нейното обкръжение, които преди това напълно са убягвали от вниманието й.
Тук става дума точно за това, да се воюва с даденото във всеки човек невнимание към такива субтилни неща. Забележи ли, че описаното чувство се явява в душата като един вид блаженство, човек трябва да се опита мислено да насочи това чувство към сърцето, а оттам да го остави да се влее в очите, откъдето да се излъчи напред и наоколо в пространството. Той ще забележи, че чрез това е получил едно интимно отношение към това пространство. Същевременно човек надраства себе си. Той се научава да разглежда част от своето обкръжение като нещо, което принадлежи към самия него.
към текста >>
По този начин
пост
епенно се изгражда прекрасно равновесие на душата.
Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет сетива, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината. При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието. На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област. Затова ученикът нека остави тези неща за една по-късна степен. През шестия месец да се опита системно и в правилно подреждане отново и отново да извършва всичките пет упражнения.
По този начин постепенно се изгражда прекрасно равновесие на душата.
Човек специално ще забележи, че напълно изчезва всякакво недоволство от събитията и съществата в света. Душата се завладява от едно примиряващо всичките преживявания настроение, което в никакъв случай не е безразличие и безучастност, а напротив, сега то прави човека способен наистина по-добре и по-успешно да работи в света. Разкрива се спокойно разбиране за нещата, които по-рано са били напълно заключени за душата. Самата походка и жестовете на човека се променят под влиянието на такива упражнения и някой ден той може да забележи, че даже неговият почерк е добил друг характер; тогава може да си каже, че е в състояние да постигне първото кълнче по пътя нагоре. Още веднъж трябва да се подчертаят две неща:
към текста >>
Самата походка и жестовете на човека се променят под влиянието на такива упражнения и някой ден той може да забележи, че даже неговият почерк е добил друг характер; тогава може да си каже, че е в състояние да
пост
игне първото кълнче по пътя нагоре.
През шестия месец да се опита системно и в правилно подреждане отново и отново да извършва всичките пет упражнения. По този начин постепенно се изгражда прекрасно равновесие на душата. Човек специално ще забележи, че напълно изчезва всякакво недоволство от събитията и съществата в света. Душата се завладява от едно примиряващо всичките преживявания настроение, което в никакъв случай не е безразличие и безучастност, а напротив, сега то прави човека способен наистина по-добре и по-успешно да работи в света. Разкрива се спокойно разбиране за нещата, които по-рано са били напълно заключени за душата.
Самата походка и жестовете на човека се променят под влиянието на такива упражнения и някой ден той може да забележи, че даже неговият почерк е добил друг характер; тогава може да си каже, че е в състояние да постигне първото кълнче по пътя нагоре.
Още веднъж трябва да се подчертаят две неща: Първо, че споменатите шест упражнения парализират лошото влияние, което могат да имат други окултни упражнения, така че остава само благотворното влияние. И второ, че всъщност те единствени осигуряват положителните резултати от медитацията и концентрацията. Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър. Езотерикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото постепенно осъзнава, че само доброто движи еволюцията напред, докато злото, неразумността и грозното поставят препятствия по пътя на еволюцията.
към текста >>
Езотерикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото
пост
епенно осъзнава, че само доброто движи еволюцията напред, докато злото, неразумността и грозното
пост
авят препятствия по пътя на еволюцията.
Самата походка и жестовете на човека се променят под влиянието на такива упражнения и някой ден той може да забележи, че даже неговият почерк е добил друг характер; тогава може да си каже, че е в състояние да постигне първото кълнче по пътя нагоре. Още веднъж трябва да се подчертаят две неща: Първо, че споменатите шест упражнения парализират лошото влияние, което могат да имат други окултни упражнения, така че остава само благотворното влияние. И второ, че всъщност те единствени осигуряват положителните резултати от медитацията и концентрацията. Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър.
Езотерикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото постепенно осъзнава, че само доброто движи еволюцията напред, докато злото, неразумността и грозното поставят препятствия по пътя на еволюцията.
[1] Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч. № 95, 1978. Споменатата персийска легенда за Исус Христос (на стр. 18) се намира в Гьотевите «Бележки и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.»
към текста >>
18.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо
пост
авените изисквания.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания. Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила. Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила.
Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания.
Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност. Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика. Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства.
към текста >>
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална
пост
ъпка от полза за всички хора.
Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика. Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства. От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила. Тези правила са: Първо: Да не бъде допускана в моето съзнание нито една непроверена представа.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора.
Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил.
към текста >>
Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички
пост
ъпки, мисли и чувства и на другите хора.
Първо: Да не бъде допускана в моето съзнание нито една непроверена представа. Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение.
Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора.
Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител.
към текста >>
Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е
пост
авил.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора.
Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил.
Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл.
към текста >>
Проверката трябва да се
пост
ави на правилното място.
Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко. Например днес никой не е в състояние пряко да провери дали е живял или не Фридрих Велики. Може само да се провери дали заслужава доверие пътят, по който са дошли сведенията за Фридрих Велики.
Проверката трябва да се постави на правилното място.
По този начин човек трябва да се отнася с така наречената вяра в авторитети. Ако някой от някъде узнае нещо, което не може непосредствено да види, той трябва преди всичко да провери, чрез намиращите се на негово разположение материали, дали този който му съобщава това, е заслужаващ доверие авторитет, дали той казва неща, които предизвикват усещането, че са верни. От този пример ще се разбере, че се касае за това, проверката да се премести на правилното място. Второ правило: Пред моята душа да стои важното задължение, непрекъснато да увеличавам количеството на моите представи.
към текста >>
Безкрайно важно е,
пост
оянно да се усвояват все нови и нови представи и понятия.
Ако някой от някъде узнае нещо, което не може непосредствено да види, той трябва преди всичко да провери, чрез намиращите се на негово разположение материали, дали този който му съобщава това, е заслужаващ доверие авторитет, дали той казва неща, които предизвикват усещането, че са верни. От този пример ще се разбере, че се касае за това, проверката да се премести на правилното място. Второ правило: Пред моята душа да стои важното задължение, непрекъснато да увеличавам количеството на моите представи. За езотеричния ученик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да остане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ.
Безкрайно важно е, постоянно да се усвояват все нови и нови представи и понятия.
Ако това не стане, в случай че ученикът дойде до свръхсетивни прозрения, ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране и те ще го надвият, което или ще бъде в негов ущърб, или най-малкото той ще изпита неудовлетвореност, защото при такива обстоятелства е възможно да е достигнал до висши изживявания, без сам да забележи това. Не е малък броят на учениците, които може изцяло да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради бедността на техните представи те имат съвсем различни очаквания, отколкото са истинските опитности. Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в живота на представите си никак не са разположени да се обогатяват и да си изграждат нови понятия. Трето правило: Аз постигам познание само за тези неща, към чието ДА и НЕ не изпитвам нито симпатия, нито антипатия.
към текста >>
Аз
пост
игам познание само за тези неща, към чието ДА и НЕ не изпитвам нито симпатия, нито антипатия.
Безкрайно важно е, постоянно да се усвояват все нови и нови представи и понятия. Ако това не стане, в случай че ученикът дойде до свръхсетивни прозрения, ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране и те ще го надвият, което или ще бъде в негов ущърб, или най-малкото той ще изпита неудовлетвореност, защото при такива обстоятелства е възможно да е достигнал до висши изживявания, без сам да забележи това. Не е малък броят на учениците, които може изцяло да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради бедността на техните представи те имат съвсем различни очаквания, отколкото са истинските опитности. Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в живота на представите си никак не са разположени да се обогатяват и да си изграждат нови понятия. Трето правило:
Аз постигам познание само за тези неща, към чието ДА и НЕ не изпитвам нито симпатия, нито антипатия.
(Аз имам познание само за тези неща, към които нямам нито положително, нито отрицателно отношение.) Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно. Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта. - Както в този важен случай, така е с всички истини. Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна светлина на Истината.
към текста >>
Човек трябва да се
пост
арае да мисли с такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са съвършени, а са само приблизителни както например понятието за окръжността, за кръга.
Длъжен съм да преодолея боязънта пред така наречената абстрактност. Докато един езотеричен ученик е привързан към понятия, които набират материал от сетивния свят, не може да достигне никаква истина за по-висшите светове. Той трябва да положи усилия да усвои несетивни представи и понятия. От четирите правила това е най-трудното, особено в житейските отношения на нашето време. Материалистичното мислене във висока степен е отнело способността на човека да мисли с несетивни понятия.
Човек трябва да се постарае да мисли с такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са съвършени, а са само приблизителни както например понятието за окръжността, за кръга.
Никога не е налице съвършена окръжност (кръг), тя може само да се мисли, обаче в основата на всички кръгли образувания лежи тази мислена окръжност като техен закон. Или човек може да мисли за един висок нравствен идеал; в своя съвършен вид този идеал може да не бъде напълно осъществен от никой човек, но той лежи в основата на много човешки постъпки като техен закон. Не може да постигне езотерично развитие никой, който не разбере пълното значение на така наречените абстракции за живота и не обогати душата си със съответните представи и понятия. [1] Този текст беше написан от Рудолф Щайнер и размножен през 1907. Заглавието тогава беше: «Правила за всички тези, които вече са се постарали да изпълнят онези изисквания, които бяха поставени пред тях от първите лекции.»
към текста >>
Или човек може да мисли за един висок нравствен идеал; в своя съвършен вид този идеал може да не бъде напълно осъществен от никой човек, но той лежи в основата на много човешки
пост
ъпки като техен закон.
Той трябва да положи усилия да усвои несетивни представи и понятия. От четирите правила това е най-трудното, особено в житейските отношения на нашето време. Материалистичното мислене във висока степен е отнело способността на човека да мисли с несетивни понятия. Човек трябва да се постарае да мисли с такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са съвършени, а са само приблизителни както например понятието за окръжността, за кръга. Никога не е налице съвършена окръжност (кръг), тя може само да се мисли, обаче в основата на всички кръгли образувания лежи тази мислена окръжност като техен закон.
Или човек може да мисли за един висок нравствен идеал; в своя съвършен вид този идеал може да не бъде напълно осъществен от никой човек, но той лежи в основата на много човешки постъпки като техен закон.
Не може да постигне езотерично развитие никой, който не разбере пълното значение на така наречените абстракции за живота и не обогати душата си със съответните представи и понятия. [1] Този текст беше написан от Рудолф Щайнер и размножен през 1907. Заглавието тогава беше: «Правила за всички тези, които вече са се постарали да изпълнят онези изисквания, които бяха поставени пред тях от първите лекции.»
към текста >>
Не може да
пост
игне езотерично развитие никой, който не разбере пълното значение на така наречените абстракции за живота и не обогати душата си със съответните представи и понятия.
От четирите правила това е най-трудното, особено в житейските отношения на нашето време. Материалистичното мислене във висока степен е отнело способността на човека да мисли с несетивни понятия. Човек трябва да се постарае да мисли с такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са съвършени, а са само приблизителни както например понятието за окръжността, за кръга. Никога не е налице съвършена окръжност (кръг), тя може само да се мисли, обаче в основата на всички кръгли образувания лежи тази мислена окръжност като техен закон. Или човек може да мисли за един висок нравствен идеал; в своя съвършен вид този идеал може да не бъде напълно осъществен от никой човек, но той лежи в основата на много човешки постъпки като техен закон.
Не може да постигне езотерично развитие никой, който не разбере пълното значение на така наречените абстракции за живота и не обогати душата си със съответните представи и понятия.
[1] Този текст беше написан от Рудолф Щайнер и размножен през 1907. Заглавието тогава беше: «Правила за всички тези, които вече са се постарали да изпълнят онези изисквания, които бяха поставени пред тях от първите лекции.»
към текста >>
Заглавието тогава беше: «Правила за всички тези, които вече са се
пост
арали да изпълнят онези изисквания, които бяха
пост
авени пред тях от първите лекции.»
Човек трябва да се постарае да мисли с такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са съвършени, а са само приблизителни както например понятието за окръжността, за кръга. Никога не е налице съвършена окръжност (кръг), тя може само да се мисли, обаче в основата на всички кръгли образувания лежи тази мислена окръжност като техен закон. Или човек може да мисли за един висок нравствен идеал; в своя съвършен вид този идеал може да не бъде напълно осъществен от никой човек, но той лежи в основата на много човешки постъпки като техен закон. Не може да постигне езотерично развитие никой, който не разбере пълното значение на така наречените абстракции за живота и не обогати душата си със съответните представи и понятия. [1] Този текст беше написан от Рудолф Щайнер и размножен през 1907.
Заглавието тогава беше: «Правила за всички тези, които вече са се постарали да изпълнят онези изисквания, които бяха поставени пред тях от първите лекции.»
към текста >>
19.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тогава
пост
епенно се
пост
ига правилно себепознание и човек също вижда какъв напредък е направил.
ЗА ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА Човек трябва да обърне внимание и да положи грижи за известни душевни процеси, които той обикновено изпълнява безгрижно и невнимателно. Съществуват осем такива процеса.[1] Най-добре е, разбира се, в началото да се предприеме само едно упражнение в продължение например на осем или четиринадесет дни, след това второто и т.н.; после отново да се започне отначало. Най-добре е, в това време осмото упражнение да се прави ежедневно.
Тогава постепенно се постига правилно себепознание и човек също вижда какъв напредък е направил.
По-късно - започвайки например от събота - може всеки ден да предприема по едно упражнение в добавка към осмото с трайност около пет минути, така че съответното упражнение винаги да попада в един и същи ден. Значи в събота се прави мисловно упражнение, в неделя упражнението за съждението, в понеделник за говора, във вторник за постъпките, в сряда за гледището и т.н. СЪБОТА Вниманието да се насочи към представите (мислите). Да се мислят само значими мисли.
към текста >>
Значи в събота се прави мисловно упражнение, в неделя упражнението за съждението, в понеделник за говора, във вторник за
пост
ъпките, в сряда за гледището и т.н.
Съществуват осем такива процеса.[1] Най-добре е, разбира се, в началото да се предприеме само едно упражнение в продължение например на осем или четиринадесет дни, след това второто и т.н.; после отново да се започне отначало. Най-добре е, в това време осмото упражнение да се прави ежедневно. Тогава постепенно се постига правилно себепознание и човек също вижда какъв напредък е направил. По-късно - започвайки например от събота - може всеки ден да предприема по едно упражнение в добавка към осмото с трайност около пет минути, така че съответното упражнение винаги да попада в един и същи ден.
Значи в събота се прави мисловно упражнение, в неделя упражнението за съждението, в понеделник за говора, във вторник за постъпките, в сряда за гледището и т.н.
СЪБОТА Вниманието да се насочи към представите (мислите). Да се мислят само значими мисли. Постепенно човек да се научи да различава в своите мисли същественото от несъщественото, вечното от преходното, истината от самото мнение. Да се опитва при слушане речта на другите да остава съвсем тих и безмълвен в душата си, да се въздържа в мислите и в чувствата си от всяко одобрение и особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне).
към текста >>
Пост
епенно човек да се научи да различава в своите мисли същественото от несъщественото, вечното от преходното, истината от самото мнение.
По-късно - започвайки например от събота - може всеки ден да предприема по едно упражнение в добавка към осмото с трайност около пет минути, така че съответното упражнение винаги да попада в един и същи ден. Значи в събота се прави мисловно упражнение, в неделя упражнението за съждението, в понеделник за говора, във вторник за постъпките, в сряда за гледището и т.н. СЪБОТА Вниманието да се насочи към представите (мислите). Да се мислят само значими мисли.
Постепенно човек да се научи да различава в своите мисли същественото от несъщественото, вечното от преходното, истината от самото мнение.
Да се опитва при слушане речта на другите да остава съвсем тих и безмълвен в душата си, да се въздържа в мислите и в чувствата си от всяко одобрение и особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне). Това е тъй нареченото: «правилно мнение». НЕДЕЛЯ Дори за най-незначителните неща да се взема решение само след основно и цялостно обмисляне.
към текста >>
Точно при общуването говоренето
пост
епенно трябва да се развие и да добие смисъл и значение.
ПОНЕДЕЛНИК Говоренето. Само което има смисъл и значение да излиза от устата на този, който се стреми към по-висше развитие. Всяко говорене за самото говорене - например за убиване на времето - е вредно в този смисъл. Обикновеният начин на разговор, където всичко се говори безразборно, да се отбягва. При това човек не бива да се отказва от общуване със своите ближни.
Точно при общуването говоренето постепенно трябва да се развие и да добие смисъл и значение.
Човек да разговаря с всеки, но всяка дума и всеки отговор да са обмислени във всяко отношение. Никога да не се говори без причина! Охотно да се мълчи. Да се опитва да се говори нито прекалено много, нито прекалено малко. Най-напред спокойно да се изслушва и тогава казаното да се премисли и да се преработи.
към текста >>
Да гледа отвъд ежедневното и моментното и да си
пост
авя цели (идеали), свързани с най-висшите задължения на едно човешко същество.
В това отношение се говори също за «правилно гледище». ЧЕТВЪРТЪК Човешкият стремеж. Човек да внимава да не върши нищо, което не е по силите му, но също така да не пропуска нищо, което се намира в неговите сили и възможности.
Да гледа отвъд ежедневното и моментното и да си поставя цели (идеали), свързани с най-висшите задължения на едно човешко същество.
Например с оглед предписаните упражнения да се стреми да се развива така, че след това да може да помага и съветва своите ближни, макар може би не в непосредственото бъдеще. Това може да бъде обобщено така: «Всички предшестващи упражнения да бъдат превърнати в навик». ПЕТЪК Стремежът възможно най-много да се научи от живота.
към текста >>
Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се
пост
игат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч.
(Да не изпада в грешката да си мисли, че е извършил каквото и да било добре, а непрекъснато да се стреми по-нататък към най-висши образци.) Това упражнение също се нарича «правилната съзерцателност» [1] За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951. Една оригинална записка на Рудолф Щайнер за това не се намира в архива.
Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч.
№ 10, 1975, както и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч. № 114, 1977, 3 лекция.
към текста >>
20.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
За да
пост
игне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея.
Две общо дадени главни упражнения Рано сутрин, веднага след събуждане, когато през душата още не са минали други впечатления, човек се отдава на своята медитация. Опитва се да бъде вътрешно съвсем спокоен, тоест напълно отклонява вниманието си от външни впечатления и всички спомени от всекидневния живот. Стреми се да освободи душата си от всички грижи и безпокойства, които го гнетят в това време. Тогава започва медитацията[1].
За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея.
Тези седем реда трябва да живеят в съзнанието пет минути. Ако други представи искат да се натрапят, тогава човек винаги отново се връща към тези седем реда, в които напълно потъва. In den reinen Strahlen des Lichtes Erglänzt die Gottheit der Welt. In der reinen Liebe zu allen Wesen
към текста >>
При «Той иска» «Той» означава «Бог», в чиято воля
пост
авяме цялото наше същество.
Ако е правил тези концентрации няколко седмици, човек ще получи особени усещания в местата, върху които се е концентрирал, а именно в корена на носа, в ларинкса, ще усети като че ли един поток протича по продължение на ръцете до края на пръстите и по цялата външна повърхност на тялото. При концентрирането върху ръцете той ще почувства как в тях протича сила, която ги отблъсква една от друга, той ги оставя да се отделят една от друга, тоест да последват силата, а не да си внушава това. Това трябва да се получи напълно от само себе си. В горепосоченото «То мисли» това «То» е «Общото световно мислене» и в нашите думи трябва да го изживяваме безлично. При «Тя чувства» «Тя» означава «Световната душа», тоест не трябва да чувстваме това лично, а безлично, в смисъла на Световната душа.
При «Той иска» «Той» означава «Бог», в чиято воля поставяме цялото наше същество.
След завършване на тези четири упражнения за известно време човек изцяло да изпълни съзнанието си с една представа, в която напълно да се потопи така, че душата да не чувства нищо друго. Тази представа е: според личността на ученика дадени от Рудолф Щайнер, например: «Meine Kraft» - «Моята сила» или
към текста >>
«Ich bin bestandig» - «Аз съм
пост
оянен (непреходен)»
или «Ich in mir» - «Аз в себе си» или «Ich will» - «Аз искам (аз действам волево)» или
«Ich bin bestandig» - «Аз съм постоянен (непреходен)»
или «Ruhe in der Starke - Starke in der Ruhe» «Спокойствие в силата - Сила в спокойствието» или «Seelenwarme durchdringet mich» - «Душевна топлота ме прониква» След това човек за пет минути изцяло се потопява в своя собствен божествен идеал.
към текста >>
Все пак той трябва да се
пост
арае да си съставя по възможност само верни представи.
Тогава от напълно успокоената душа трябва да изплува представата: Горе всичко като долу Долу всичко като горе. В продължение точно на десет минути (не по часовник, а по чувство) човек трябва да се потопи в такива представи, които се извличат от горната представа, когато тя се приложи към явленията на света. Не става въпрос за това, всичките тези представи да са верни, а за това, човек да изгражда представите си по този начин.
Все пак той трябва да се постарае да си съставя по възможност само верни представи.
След като това е направено, да се премине към следното: Да се направят седем вдишвания и издишвания така, че вдишването да е толкова дълго, че това, което следва след него, да не причинява умора и вреда. Вдишва се; веднага се издишва и известно време се остава без въздух, дишането се задържа. Трябва да се спазват следните времена: Вдишване: произволно в горния смисъл Издишване: двойно по-дълго от вдишването
към текста >>
Задържане на дишането: четири пъти по-дълго от вдишването (това в началото, след това
пост
епенно се увеличава до десет пъти по-дълго от вдишването).
След като това е направено, да се премине към следното: Да се направят седем вдишвания и издишвания така, че вдишването да е толкова дълго, че това, което следва след него, да не причинява умора и вреда. Вдишва се; веднага се издишва и известно време се остава без въздух, дишането се задържа. Трябва да се спазват следните времена: Вдишване: произволно в горния смисъл Издишване: двойно по-дълго от вдишването
Задържане на дишането: четири пъти по-дълго от вдишването (това в началото, след това постепенно се увеличава до десет пъти по-дълго от вдишването).
При първото и второто задържане на дишането ученикът изцяло да се потопи в представата: Ich bin - Аз съм и при това да се концентрира в точката между веждите в корена на носа. (Тази точка се открива, като от точката между веждите се прекара хоризонтална линия назад – тя лежи на разстояние около един сантиметър назад.) При третото и четвъртото задържане ученикът се потопява в представата:
към текста >>
21.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Той
пост
епенно ще осъзнае, че по този начин в него се ражда интелектуална, душевна и морална сила от по-висш разряд и че той встъпва във все по-съзнателно отношение с един по-висш свят.
- Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина. В това вътрешно излъчване на светлина човек се чувства весел, щастлив и жизнерадостен. Прониква го едно чувство, което може да се означи само като «радостна любов към творчески живот». И на волята се придава сила, като че ли посочената мисъл я прониква с топлина, която я прави енергична. Всичко това човек може да поеме от описаното правилно потъване в «Аз съм».
Той постепенно ще осъзнае, че по този начин в него се ражда интелектуална, душевна и морална сила от по-висш разряд и че той встъпва във все по-съзнателно отношение с един по-висш свят.
Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро».
към текста >>
Когато има отбелязаното по-горе търпение и
пост
оянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам,
пост
епенно ще става все по-мъдро».
Той постепенно ще осъзнае, че по този начин в него се ражда интелектуална, душевна и морална сила от по-висш разряд и че той встъпва във все по-съзнателно отношение с един по-висш свят. Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора.
Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро».
Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест. Третото изречение е: «Тя чувства». Силата на този израз някога в още по-предишно време също не е била в човека, а в един по-висш душевен свят. Оттам е действала надолу и е преобразила формата, която човешкото тяло е имало дотогава. Дотогава ръцете на човешкото тяло не са се различавали от краката.
към текста >>
Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само
пост
ъпките на едно така устроено същество се
пост
авят под неговата собствена отговорност.
Оттам е действала надолу и е преобразила формата, която човешкото тяло е имало дотогава. Дотогава ръцете на човешкото тяло не са се различавали от краката. По онова време днешните ръце и крака са били само еднакво оформени органи за движение и по тази причина човекът не е имал изправена походка. Голяма стъпка напред в човешкото развитие е, че неговите предни двигателни органи са били превърнати в работни органи. По този начин той придобива изправената походка, която му дава способността да преодолее низшата природа, при което неговият поглед се насочва към небесните духовни светове.
Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само постъпките на едно така устроено същество се поставят под неговата собствена отговорност.
Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства». Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове. Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите. От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство. Това чувство може да се означи като деен живот на любовта.
към текста >>
Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик
пост
епенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)».
С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния полъх. Четвъртото изречение е «Той иска (проявява воля за действие)». Чрез силата на този израз в най-далечното минало човешкото тяло за пръв път е било излъчено от неговото обкръжение, като самостоятелно същество. Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение. Разбира се, това обкръжение е било съвсем различно от днешното земно обкръжение.
Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)».
Това са онези сили на свръхсетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетивните неща. Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли. Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае. По време на себепотапянето в тази мисъл-сила езотерикът същевременно да насочи вниманието си към дихателния процес и за кратко време да го превърне от несъзнателна в съзнателно регулирана дейност, понеже докато по време на описаното въздействие на силите от висшите светове се е извършвало означеното преобразяване (на човешката фигура), чрез същите тези сили във вътрешността на тази фигура е била изградена днешната дихателна система. Тя е необходима за същество с такава самостоятелност на тялото; с такива ръце, които работят на своя собствена отговорност; с такива говорни инструменти, които превръщат вътрешните изживявания на душата във външно чуван звук.
към текста >>
Ако прояви достатъчно
пост
оянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли.
Чрез силата на този израз в най-далечното минало човешкото тяло за пръв път е било излъчено от неговото обкръжение, като самостоятелно същество. Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение. Разбира се, това обкръжение е било съвсем различно от днешното земно обкръжение. Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)». Това са онези сили на свръхсетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетивните неща.
Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли.
Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае. По време на себепотапянето в тази мисъл-сила езотерикът същевременно да насочи вниманието си към дихателния процес и за кратко време да го превърне от несъзнателна в съзнателно регулирана дейност, понеже докато по време на описаното въздействие на силите от висшите светове се е извършвало означеното преобразяване (на човешката фигура), чрез същите тези сили във вътрешността на тази фигура е била изградена днешната дихателна система. Тя е необходима за същество с такава самостоятелност на тялото; с такива ръце, които работят на своя собствена отговорност; с такива говорни инструменти, които превръщат вътрешните изживявания на душата във външно чуван звук. Чрез съответното насочване на вниманието върху дихателния процес се подпомага издигането във висшите творящи духовни области. Когато езотеричният ученик постепенно се научи съзнателно да изживява световните сили, които винаги са дремели в него, само че той не ги е съзнавал, сега това, което преди е усвоявал чрез учене, му става живо, пълно с предчувстваща нагледност.
към текста >>
Когато езотеричният ученик
пост
епенно се научи съзнателно да изживява световните сили, които винаги са дремели в него, само че той не ги е съзнавал, сега това, което преди е усвоявал чрез учене, му става живо, пълно с предчувстваща нагледност.
Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли. Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае. По време на себепотапянето в тази мисъл-сила езотерикът същевременно да насочи вниманието си към дихателния процес и за кратко време да го превърне от несъзнателна в съзнателно регулирана дейност, понеже докато по време на описаното въздействие на силите от висшите светове се е извършвало означеното преобразяване (на човешката фигура), чрез същите тези сили във вътрешността на тази фигура е била изградена днешната дихателна система. Тя е необходима за същество с такава самостоятелност на тялото; с такива ръце, които работят на своя собствена отговорност; с такива говорни инструменти, които превръщат вътрешните изживявания на душата във външно чуван звук. Чрез съответното насочване на вниманието върху дихателния процес се подпомага издигането във висшите творящи духовни области.
Когато езотеричният ученик постепенно се научи съзнателно да изживява световните сили, които винаги са дремели в него, само че той не ги е съзнавал, сега това, което преди е усвоявал чрез учене, му става живо, пълно с предчувстваща нагледност.
Той би трябвало да се е запознал с това, че преди да стигне днешното земно състояние човекът заедно с цялото земно развитие е преживял различни степени на преобразувания. Тези степени се наричат Сатурново състояние, Слънчево състояние, Лунно състояние. Сега езотерикът трябва да се запознае с това, че предишните състояния се повтарят по определен начин в по-късните епохи. През Земното развитие са се повторили Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние и то така, че Сатурновото повторение съответства на творчеството на «Той иска» при външната обвивка на човека; Слънчевото повторение съответства на творчеството на «Тя чувства» при ръцете и краката; Лунното повторение съответства на творчеството на «То мисли» при говорните органи. Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека.
към текста >>
И така трябва да бъде, когато
пост
епенно се намери пътят от екзотеричното към езотеричното.
Тези степени се наричат Сатурново състояние, Слънчево състояние, Лунно състояние. Сега езотерикът трябва да се запознае с това, че предишните състояния се повтарят по определен начин в по-късните епохи. През Земното развитие са се повторили Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние и то така, че Сатурновото повторение съответства на творчеството на «Той иска» при външната обвивка на човека; Слънчевото повторение съответства на творчеството на «Тя чувства» при ръцете и краката; Лунното повторение съответства на творчеството на «То мисли» при говорните органи. Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека. И самите понятия, които човекът си е изградил за такива неща като Сатурн, Слънце, Луна, стават живи възгледи и изживявания.
И така трябва да бъде, когато постепенно се намери пътят от екзотеричното към езотеричното.
Във всеки случай даденото тук като упражнение трябва да се разглежда като началото на това развитие. Първо трябва с цялата енергия да се работи върху даденото тук и тогава се достига толкова далеч, че да се получат по-нататъшни упражнения, чрез които ще се пробудят още по-висши сили, които дремят вътре в човека. Важното е в изразите «Аз съм», «То мисли», «Тя чувства», «Той иска» да се усетят лежащите в тях духовни факти и да се почувства тяхната връзка с членовете на тялото, което е една възникваща от духовния свят постройка. За информация трябва още да се каже, че съдържащите се в горните силови изрази, три формули То - Тя - Той
към текста >>
Важното е в изразите «Аз съм», «То мисли», «Тя чувства», «Той иска» да се усетят лежащите в тях духовни факти и да се почувства тяхната връзка с членовете на тялото, което е една възникваща от духовния свят
пост
ройка.
Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека. И самите понятия, които човекът си е изградил за такива неща като Сатурн, Слънце, Луна, стават живи възгледи и изживявания. И така трябва да бъде, когато постепенно се намери пътят от екзотеричното към езотеричното. Във всеки случай даденото тук като упражнение трябва да се разглежда като началото на това развитие. Първо трябва с цялата енергия да се работи върху даденото тук и тогава се достига толкова далеч, че да се получат по-нататъшни упражнения, чрез които ще се пробудят още по-висши сили, които дремят вътре в човека.
Важното е в изразите «Аз съм», «То мисли», «Тя чувства», «Той иска» да се усетят лежащите в тях духовни факти и да се почувства тяхната връзка с членовете на тялото, което е една възникваща от духовния свят постройка.
За информация трябва още да се каже, че съдържащите се в горните силови изрази, три формули То - Тя - Той намират своето основание в същността на висшите светове. «Es - То» е думата-сила за световното мислене, което се представлява от онези същества във висшия свят, на които творческото мислене в същата степен е свойствено, в каквато сетивното съзерцание, сетивното възприятие е свойствено на стоящите по-долу от тях човеци. «Sie - Тя» е думата-сила за световната душа, чието чувстване изтича от самата нея, докато човешкото чувства-не чрез външна подбуда се влива отвън.
към текста >>
22.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
1. Ретроспекция така, както се изисква в книгата «Как се
пост
игат познания за висшите светове» - около пет минути.
Да живее в дълбините на сърцето ми, Да живее като светлина във мен. (Душевен мир и спокойствие) V Вечер:
1. Ретроспекция така, както се изисква в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» - около пет минути.
2. Розенкройцерската медитация за около пет минути, към която за още пет минути се присъединява мантрата:17[6] In des Lichtes reinen Strahlen Kann ich schauen Aller Weisheit reine Kraft. In des Herzens Wellenschlag
към текста >>
23.
Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри)
GA_245 Указания за езотеричното обучение
което аз трябва да
пост
игна.
den Geist findet. Du bist. ВТОРНИК ЗА СРЯДА Велики всеобхватен Дух, в Твойто същество познанието е познание световно,
което аз трябва да постигна.
Ти си. Аз искам да съединя душата си със Тебе. Твоят вещ водач да осветява моя път. Чувствайки Твоя водач
към текста >>
24.
Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час
GA_245 Указания за езотеричното обучение
За тях се мисли по правилен начин, ако се пред
пост
авя, че човек никога не може напълно да изчерпи тяхното съдържание, а колкото повече се задълбочава в тяхната същност, винаги намира още нещо в тях.
Това Себе съм Аз, Аз съм това Себе. Тази мантра всяка сутрин ни издига до нашия висш Аз. Такива стихове не са произволно измислени от някоя личност, а са извлечени от духовния свят. Затова в тях се съдържа много повече, отколкото обикновено се вярва.
За тях се мисли по правилен начин, ако се предпоставя, че човек никога не може напълно да изчерпи тяхното съдържание, а колкото повече се задълбочава в тяхната същност, винаги намира още нещо в тях.
Ето защо от Езотеричната школа могат да се дадат само единични указания за това, как да се търси тяхното съдържание. Няколко такива указания ще бъдат дадени както следва: Strahlender als die Sonne – По-сияйно от Слънцето Човек вижда заобикалящите го предмети само когато те са осветени от Слънцето. Онова, което ги прави видими, са отразените от тях в окото на наблюдателя слънчеви лъчи.
към текста >>
Пост
ъпката преминава, ала това, което той е посадил в душата ми, остава.
Слънцето също се е появило в дадено време и също ще изчезне някога. Душата обаче съществува затова, за да познае вечното в преходните неща. Когато самата Земя вече няма да я има, душите, които са я населявали, още ще съществуват. И онова, което тези души са преживели на Земята, ще го отнесат другаде като спомен. Както ако някой ми направи някакво добро.
Постъпката преминава, ала това, което той е посадил в душата ми, остава.
И връзката изтъкана от любов, която така ме е свързала с него, не преминава. Всичко, което преживяваме, винаги е източник на нещо трайно в нас. По този начин самите ние извличаме трайното от нещата и го пренасяме във вечността. И когато един ден хората бъдат пренесени на съвсем друга сцена, те ще отнесат със себе си това, което са събрали тук, и техните дела в новия свят ще бъдат изтъкани от спомени за стария свят. Защото няма семе, което да не дава плод.
към текста >>
Никога да не мислят, че напълно са разбрали една такава сентенция, а винаги да пред
пост
авят, че в нея се крие много повече, отколкото вече са открили.
Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето». Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи. Тогава самата тя втъкава божественото в нещата. * Нека участниците в Школата да използват някои от своите свободни минути през деня, за да свързват такива мисли с божествените мъдри слова, които са ни дадени от посветените вследствие на неизмеримо голям жизнен опит.
Никога да не мислят, че напълно са разбрали една такава сентенция, а винаги да предпоставят, че в нея се крие много повече, отколкото вече са открили.
С такава нагласа човек постига чувството, че във всяка истинска мъдрост се намира ключът към безкрайността и чрез такава нагласа той се свързва с безкрайността. * Не е въпросът да се медитира върху много изречения, а да се остави малкото отново и отново да живее в притихналата душа. По време на медитацията човек не трябва да спекулира, а спокойно да остави да му въздейства съдържанието на изреченията, върху които медитира. Извън медитацията обаче, в свободните моменти през деня, трябва да се връща към съдържанието на изреченията и да види какви размисли може да извлече от тях.
към текста >>
С такава нагласа човек
пост
ига чувството, че във всяка истинска мъдрост се намира ключът към безкрайността и чрез такава нагласа той се свързва с безкрайността.
Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи. Тогава самата тя втъкава божественото в нещата. * Нека участниците в Школата да използват някои от своите свободни минути през деня, за да свързват такива мисли с божествените мъдри слова, които са ни дадени от посветените вследствие на неизмеримо голям жизнен опит. Никога да не мислят, че напълно са разбрали една такава сентенция, а винаги да предпоставят, че в нея се крие много повече, отколкото вече са открили.
С такава нагласа човек постига чувството, че във всяка истинска мъдрост се намира ключът към безкрайността и чрез такава нагласа той се свързва с безкрайността.
* Не е въпросът да се медитира върху много изречения, а да се остави малкото отново и отново да живее в притихналата душа. По време на медитацията човек не трябва да спекулира, а спокойно да остави да му въздейства съдържанието на изреченията, върху които медитира. Извън медитацията обаче, в свободните моменти през деня, трябва да се връща към съдържанието на изреченията и да види какви размисли може да извлече от тях. Тогава те стават жива сила, която навлиза в душата и я прави силна и могъща.
към текста >>
25.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се
пост
авя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност.
И в първообраза на Земята се съдържат всички други първообрази на физическия свят. Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни. Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена.
Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност.
Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят. Ние постоянно сме заобиколени от такива същества. Тогава се научаваме да ги възприемаме. Когато се опитваме да извикаме в спомена събития от миналото, при които сме присъствали, това е нещо различно от случая, когато мислим за минали събития, за които само сме чели и слушали. Разликата е в това, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе.
към текста >>
Ние
пост
оянно сме заобиколени от такива същества.
Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена. Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност. Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят.
Ние постоянно сме заобиколени от такива същества.
Тогава се научаваме да ги възприемаме. Когато се опитваме да извикаме в спомена събития от миналото, при които сме присъствали, това е нещо различно от случая, когато мислим за минали събития, за които само сме чели и слушали. Разликата е в това, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе. И това е важ-ното. Добре е, когато се упражняваме в това, да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало.
към текста >>
Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да
пост
игнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме.
Разликата е в това, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе. И това е важ-ното. Добре е, когато се упражняваме в това, да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало. Болка и радост, които сме изпитали, в спомена изглеждат съвсем другояче, отколкото някога в тогавашното настояще. Чрез това обратно извикване се приближаваме до истинското познание.
Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме.
Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата божественост. Такива учения са давани на учениците в Розенкройцер-ските училища. Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност. Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи. На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития.
към текста >>
На този, който още не е можел сам да
пост
игне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития.
Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме. Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата божественост. Такива учения са давани на учениците в Розенкройцер-ските училища. Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност. Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи.
На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития.
Именно това е, което остава от събитията в света. Към това човек трябва да се научи да се извисява. Човекът до такава степен и толкова ще си спомня за предишните земни животи, до каквато степен е научил да познава вечното в нещата, и колкото самият той внася в света от това вечно. Ученикът-йога прави дихателни упражнения. Дишането на обикновения човек е неправилно, неритмично.
към текста >>
Колкото по-високо се издига човек в своето развитие, толкова повече неговите действия и
пост
ъпки придобиват индивидуален отпечатък.
Неритмичното дишане е всъщност едно умъртвяване. Чрез своя дъх, който човек издишва, той убива, умъртвява. Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества. Чрез ритмичното дишане дишането на човека става също и индивидуално, индивидуализира се. При диваците и самите им действия са малко индивидуални.
Колкото по-високо се издига човек в своето развитие, толкова повече неговите действия и постъпки придобиват индивидуален отпечатък.
Обаче и при всички развити човеци най-напред дишането е еднакво; човек трябва да се научи да индивидуализира своето дишане. Така в дихателния процес той по характерен начин ще изгражда себе си и все повече ще се включва в околния свят. И колкото повече със своето дишане той отпечатва себе си в околния свят, толкова повече от него остава нещо вечно и непреходно, толкова повече от себе си ще намери във всички следващи въплъщения. Чрез ритмичния дихателен процес той преобразява околния свят и така става сътрудник в космичните процеси. Човек участва като сътворец тук на Земята.
към текста >>
Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се
пост
авя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони.
Въздухът в градовете е по-лош не само защото се замърсява от всякакви физически вещества, а също и защото неритмичното, непречистеното дишане на човека разваля въздуха. Въздухът в градовете е пълен с отрова поради неморалността на хората. На село въздухът е по-чист от този в градовете. Там хората все още водят по-прост, по-ритмичен живот с по-голямо спокойствие. Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена.
Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони.
С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот. Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот. Обикновеният човек обаче със своето дишане носи смърт на околния свят.
към текста >>
Пост
авеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
Изначален Аз, Ти, който живееш във всички неща, Към Тебе, Аз-Всевисш, ние се завръщаме. [1] 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател.
Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>
26.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Сега
пост
епенно е могла да се развие човешката реч.
Никое животно не може това. Само същество с изправена походка твори собствена карма. Това е предизвикано от едно второ специално етерно течение. Едно трето етерно течение има за резултат трето важно преобразувание. Сега, когато човекът развива изправена походка, могат да се образуват белите дробове, каквито само човекът ги има, и във връзка с това се изгражда ларинксът от нежна етерна субстанция.
Сега постепенно е могла да се развие човешката реч.
Чрез едно четвърто етерно течение се изгражда органът между веждите до корена на носа и с това човекът за пръв път се събужда за себесъзнание: преди това той е притежавал само себечувстване. Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези упражнения се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от учител на ученик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло. Окултното обучение се състои преди всичко в това да станем съзнателни за процесите, които несъзнателно работят в нашето тяло. Ние трябва да влезем в съзнателна връзка със силите на Космоса. Когато кръстоса ръцете си така, че дясната длан да легне върху горната страна на лявата длан и се концентрира върху така кръстосаните ръце във връзка с точно определена дума, при условие, че упражнението бъде правено достатъчно често с най-голяма енергия и издръжливост, човек скоро ще забележи, че ръцете се стремят да се отделят, че те сами се разгъват.
към текста >>
През човешкото тяло
пост
оянно циркулират етерни течения от Космоса.
Окултното обучение се състои преди всичко в това да станем съзнателни за процесите, които несъзнателно работят в нашето тяло. Ние трябва да влезем в съзнателна връзка със силите на Космоса. Когато кръстоса ръцете си така, че дясната длан да легне върху горната страна на лявата длан и се концентрира върху така кръстосаните ръце във връзка с точно определена дума, при условие, че упражнението бъде правено достатъчно често с най-голяма енергия и издръжливост, човек скоро ще забележи, че ръцете се стремят да се отделят, че те сами се разгъват. Това е позата на средновековните светци. Също и това упражнение има своето определено значение.
През човешкото тяло постоянно циркулират етерни течения от Космоса.
Едно такова течение навлиза през главата, продължава през десния крак до дясното стъпало, оттам в лявата ръка (до края на пръстите), после в дясната ръка (също до края на пръстите), след това в левия крак до лявото ходило и оттам обратно в главата. Представим ли си човека застанал в описаното положение с разтворени встрани ръце, така етерното течение има формата на пентаграм. Лошо би било за човека, ако течението не би навлизало през главата, а през ходилата. През стъпалата в човешкото тяло навлизат всички лоши въздействия. Това се използва от черната магия, от черните магьосници.
към текста >>
Тези пет течения циркулират в човека и го
пост
авят във връзка с целия Космос.
През стъпалата в човешкото тяло навлизат всички лоши въздействия. Това се използва от черната магия, от черните магьосници. Но това течение циркулира в човека, не само когато той се намира в тази особена поза, а винаги, макар и ръцете да са събрани заедно или краката свити. През човешкото тяло минават пет различни етерни трептения. Едното от тях циркулира също и в твърдата субстанция и затова се нарича «земно», понеже може да прониква и в твърдата земя.
Тези пет течения циркулират в човека и го поставят във връзка с целия Космос.
Същността на човека е изтъкана от Духа. Ние сме родени от Духа, слезли сме в материята и отново пак се връщаме обратно към Духа. Теченията, които са действали при нашето слизане в материята, сега трябва да станат съзнателни за нас. Връщаме се по същия път, по който сме дошли, но правим това съзнателно. Няма друго правилно развитие.
към текста >>
27.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ние всички сме
пост
ъпили в езотеричното училище, за да развием вътре в себе си известни органи, които да ни направят способни, сами да изживяваме висшите светове.
Училището, към което принадлежим, е организирано така, че в него има различни кръгове. Всички новодошли са «търсещите». Който напредне по-нататък принадлежи към «упражняващите се». И тогава настъпва същинското «обучение». Нашето училище е разделено на тези три кръга.
Ние всички сме постъпили в езотеричното училище, за да развием вътре в себе си известни органи, които да ни направят способни, сами да изживяваме висшите светове.
Как човек развива органи в себе си? Всички наши органи са породени от наша предишна дейност. Да онагледим това с един пример: Било е време, когато всички ние не сме имали очи. Тогава човекът се е движел, като се е носел и плувал в едно воднисто праморе. За да се ориентира, той е имал един орган, който е останал днес само като рудимент.
към текста >>
Пост
епенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък.
Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък.
Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък.
2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли. Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност». В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото. Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето.
към текста >>
Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да
пост
игна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност».
Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък. 2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли.
Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност».
В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото. Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето. 3. Извисяване над удоволствие и неудоволствие, над наслада и страдание. Понякога човек го прихваща да плаче. Тогава е време да прави това упражнение.
към текста >>
Той оставя това чувство да се разлее през цялото тяло, като първо се оставя да потече от сърцето към ръцете и китките, за да премине през китките и пръстите в действията и
пост
ъпките.
С всички сили той се заставя сега да не плаче. Това важи също и за смеха. Когато му дойде настроение да се смее, той да се опита да не се смее, а да остане спокоен. Това не значи, че човек не трябва вече да се смее, а за това да се владее, да стане господар на смеха и плача. И ако така няколко пъти се надвие, скоро ще усети чувство на покой и равновесие.
Той оставя това чувство да се разлее през цялото тяло, като първо се оставя да потече от сърцето към ръцете и китките, за да премине през китките и пръстите в действията и постъпките.
След това го оставя да потече към краката и накрая в главата. Това упражнение се нуждае от сериозно себенаблюдение, което човек трябва да прави най-малко четвърт час на ден. 4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост. Тогава получава чувството, като че ли се разширява навън от кожата си. То е подобно на чувството за разширяване, уголемяване, разрастване, каквото етерното тяло има след смъртта.
към текста >>
Отново по-голямо значение имат малките незначителни
пост
ъпки, тъй като тъкмо усилието е това, което събужда силата на душата.
Важна е също вечерната ретроспекция. Тя трябва да се прави отзад напред, понеже трябва да привикнем за възприемането на астралния план. При ретроспекцията човек трябва да си представя всичко по възможност най-картинно. Разбира се, в началото, ако човек е имал осемдесет значителни изживявания през деня, не може картинно да извика всичките пред душата си. Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият живот през деня се разгъне като табло пред душата.
Отново по-голямо значение имат малките незначителни постъпки, тъй като тъкмо усилието е това, което събужда силата на душата.
[1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание.
към текста >>
28.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Учителите
пост
оянно говорят на хората, но само подготвените, чиито души са отворени, та учителите да намерят достъп до тях, само те могат да чуят техния глас.
Кратка бележка от езотеричния час в Берлин на 9. Октомври 1907[1] ЗНАЧЕНИЕ НА ГОДИНАТА 1879 ОБСЪЖДАНЕ НА ЕДНА МЕДИТАТИВНА ФОРМУЛА Всичко, което се говори в даден езотеричен урок, ни се доставя непосредствено от посветените, от учителите, и този, който преподава, е само инструмент на тяхното намерение. Разликата между един екзотеричен и един езотеричен урок се състои в това, че там се получават учения, знания; тук нещо се изживява.
Учителите постоянно говорят на хората, но само подготвените, чиито души са отворени, та учителите да намерят достъп до тях, само те могат да чуят техния глас.
- Езотеричната работа е от голямо значение за развитието на света, но също така и за стоящия в най-обикновеното, най-ниското социално положение човек. Годината 1879 е една от най-важните епохи в развитието на човечеството поради едно събитие, станало в астралния план: от тогава нашата култура получи друга насока. В 1250 година започва едно духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459 година: когато Християн Розенкройцер е издигнат в рицар на Розенкройцерството, на Кръста с розите. Тогава /1510/ започва епохата, която в окултизма се нарича епохата на Гавраил. В 1879 година започва епохата на Михаил; следващата ще бъде епохата на Орифиел.
към текста >>
29.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Представете си как древният лунен човек е бил
пост
авен и се е намирал в хармония със силите и съществата на своето обкръжение.
Представете си един лунен човек. Той още не е могъл да казва за себе си «Аз», а е живял в едно смътно, сумрачно картинно съзнание, приютен изцяло в астрални сили и същества, с които се е чувствал едно и в пълна хармония. Представете си само, мои сестри и братя, един ден у един такъв лунен човек изведнъж се събужда чувството: «Аз съм един Аз. Аз съм различен от другите, аз съм самостоятелно същество и всички други около мене ме гледат.» Тогава едно невероятно чувство на срам би пламнало отгоре до долу в целия лунен човек; той би се опитал да изчезне, да потъне от срам, ако би могъл да почувства такова подранило азово чувство. Така също и ние, мои сестри и братя, когато ни обземе чувство на срам, желаем да изчезнем, да потънем в земята, да премахнем нашата индивидуалност.
Представете си как древният лунен човек е бил поставен и се е намирал в хармония със силите и съществата на своето обкръжение.
Когато го е приближавало някое враждебно същество, той не е размишлявал, а инстинктивно е знаел как трябва да го избегне. Действал е с чувството, което, ако би го съзнавал, то би могло да се изрази по следния начин: «Знам, че световната закономерност не действа така, че това диво животно непременно да ме разкъса, а световната хармония е такава, че трябва да има средство, което да ме пази от моите врагове.» - Така древният лунен човек се е чувствал съвсем непосредствено в хармония със силите на Вселената. И ако тогава в него би се събудило чувство за Аза, то веднага би нарушило тази хармония. И действително, когато чувството за Аза започва да прониква в човека на Земята, то все повече и повече го довежда в дисхармония с неговото обкръжение. Посветеният, ясночуващият чува как Вселената звучи във величествена хармония и когато сравни с нея тоновете, които от отделните човеци достигат до него, чува как при всеки човек днес се получава дисонанс, при един повече, при друг по-малко, но при всекиго имаме дисонанс.
към текста >>
Ако човеците бяха останали
пост
оянно в хармония, те никога нямаше да достигнат самостоятелност.
И ако тогава в него би се събудило чувство за Аза, то веднага би нарушило тази хармония. И действително, когато чувството за Аза започва да прониква в човека на Земята, то все повече и повече го довежда в дисхармония с неговото обкръжение. Посветеният, ясночуващият чува как Вселената звучи във величествена хармония и когато сравни с нея тоновете, които от отделните човеци достигат до него, чува как при всеки човек днес се получава дисонанс, при един повече, при друг по-малко, но при всекиго имаме дисонанс. И вашата задача е, в течение на вашето развитие все повече да разтваряте и превръщате този дисонанс в хармония. Този дисонанс е възникнал чрез себичността, чрез индивидуалността, но това е било мъдро аранжирано от Духовните Сили, които владеят и ръководят Вселената.
Ако човеците бяха останали постоянно в хармония, те никога нямаше да достигнат самостоятелност.
Дисонансът е допуснат, за да може човекът отново да достигне хармонията свободно, по своя воля и със свои сили. Себесъзнателното азово чувство трябваше да се развие най-напред за сметка на вътрешната хармония. Щом настъпи времето, в което ще засвети Юпите-ровото съзнание и човекът отново ще дойде в хармонична връзка със силите на Космоса, той ще пренесе и ще запази своето себесъзнателно азово съзнание в новото състояние на съзнанието, така че тогава човекът ще бъде един самостоятелен, индивидуален Аз и въпреки това в хармония с Вселената. Видяхме, че в чувството страх вече се загатва Юпи-теровото съзнание. Когато обаче едно бъдещо състояние започне да настъпва преждевременно, тогава то винаги е прибързано и не на място.
към текста >>
Ако в парник бъде доведено до цъфтеж през май едно цвете, което според своя вид трябва да цъфти през август, когато дойде същинското му време, то няма да даде цветове; силите му ще са изчерпани и няма да съответстват на условията, в които е
пост
авено.
Себесъзнателното азово чувство трябваше да се развие най-напред за сметка на вътрешната хармония. Щом настъпи времето, в което ще засвети Юпите-ровото съзнание и човекът отново ще дойде в хармонична връзка със силите на Космоса, той ще пренесе и ще запази своето себесъзнателно азово съзнание в новото състояние на съзнанието, така че тогава човекът ще бъде един самостоятелен, индивидуален Аз и въпреки това в хармония с Вселената. Видяхме, че в чувството страх вече се загатва Юпи-теровото съзнание. Когато обаче едно бъдещо състояние започне да настъпва преждевременно, тогава то винаги е прибързано и не на място. Ще ви онагледя това с един пример.
Ако в парник бъде доведено до цъфтеж през май едно цвете, което според своя вид трябва да цъфти през август, когато дойде същинското му време, то няма да даде цветове; силите му ще са изчерпани и няма да съответстват на условията, в които е поставено.
То ще трябва да загине през май, ако бъде изнесено от оранжерията, тъй като не подхожда на естествените условия на това годишно време. Точно това става при чувството страх. То също не си е на мястото днес и още по-малко в бъдеще. Какво става при чувството страх? Кръвта се изтласква в центъра, пресова се в сърцето, за да си създаде там здрава опора, за да направи човека силен срещу външния свят.
към текста >>
Вие трябва все повече да се учите да противо
пост
авяте своите вътрешни сили на нападащия външен свят.
Това го върши най-съкро-вената сила на Аза. Тази сила на Аза, която действа върху кръвта, тя трябва да става все по-съзнателна и по-крепка и на Юпитер човекът ще може напълно съзнателно да насочва своята кръв към центъра си и по този начин ще става силен. Чувството страх, което е свързано с този приток на кръвта, днес е неестествено и вредно. В бъдеще не трябва да бъде така; тогава трябва да действат само силите на Аза, да действат без страх. В течение на човешкото развитие външният свят става все по-враждебен към нас.
Вие трябва все повече да се учите да противопоставяте своите вътрешни сили на нападащия външен свят.
Но страхът трябва да изчезне. Особено необходимо е това за този, който преминава през езотерично обучение. За него е абсолютно необходимо да се освободи от всяко чувство на страх и ужас. Страхът има известно оправдание само доколкото да ни направи внимателни и да осъзнаем, че трябва да станем силни, но всякакви неестествени страхове, които измъчват човека, трябва напълно да изчезнат. Какво ще се случи, ако човекът още продължава да изпитва страх, когато се установи Юпитеровото съзнание?
към текста >>
Всичко, което той днес изгражда като апарати и машини, в бъдеще ще придобие живот, ще оживее и по ужасен начин враждебно ще се противо
пост
авя на човека.
И все по-ясно ще става това на човека в онова страшно време, което ще настъпи под управлението на Орифиел, за когото ви говорих последния път. Там човекът трябва да се е научил да стои здраво, да устоява. Самата наша днешна култура създава онова ужасно чудовище, което ще заплашва човека на Юпитер. Погледнете гигантските машини, които днешната човешка техника конструира с цялото си остроумие и проницателност. В тях човекът си създава демоните, които в бъдеще ще беснеят срещу него.
Всичко, което той днес изгражда като апарати и машини, в бъдеще ще придобие живот, ще оживее и по ужасен начин враждебно ще се противопоставя на човека.
Всичко, което се създава върху основата на принципа за ползата, поради личен или групов егоизъм, в бъдеще ще бъде враг на човека. Днес ние премного се питаме за ползата от това, което правим. Ако искаме действително да подпомогнем развитието, трябва да питаме не за ползата, а много повече за това, дали дадено нещо е красиво и благородно. Трябва да действаме не само според принципа на изгодата, а от чистата радост пред хубавото и красивото. Всичко, което човекът днес върши, за да задоволи своите потребности от изкуство, което прави от чиста любов към красивото, в бъдеще също ще оживее и ще допринесе за извисяване на човека, ще подпомогне неговото развитие.
към текста >>
За да може да се противо
пост
авя на злите сили на бъдещето, човекът трябва да вземе в ръцете си вътрешната сила на своя Аз, трябва да може съзнателно да регулира кръвта си така, че да му дава силата срещу Злото, обаче без всякакъв страх.
Можем да си съставим понятие за това, как приблизително ще бъде на Юпитер, ако сме наясно, че днес не съществува абсолютно Добро и абсолютно Зло. Във всеки човек днес Доброто и Злото са смесени. Добрият трябва винаги да си казва, че има само малко повече добро, отколкото злият, но съвсем не е добър сам по себе си. На Юпитер обаче Доброто и Злото няма да бъдат смесени, а човеците ще бъдат разделени на напълно добри и напълно зли. И всичко красиво и благородно, за което днес се грижим, служи за засилване на Доброто на Юпитер; и всичко, което се прави само от егоистична гледна точка и от гледна точка на ползата, усилва Злото.
За да може да се противопоставя на злите сили на бъдещето, човекът трябва да вземе в ръцете си вътрешната сила на своя Аз, трябва да може съзнателно да регулира кръвта си така, че да му дава силата срещу Злото, обаче без всякакъв страх.
Той трябва да владее и да управлява силата, която насочва кръвта навътре. Не трябва обаче да се загубва и другата способност, способността да кара кръвта да тече от сърцето към периферията. Юпитеровото състояние по определен начин също ще означава възвръщане към старото Лунно състояние и човекът отново ще дойде в хармония с великите световни закони, пак ще се чувства едно с тях. Той отново ще постигне способността да се слива със световните сили, обаче това няма да става несъзнателно и смътно, както е било на Луната, а на Юпитер той ще запази своето ясно дневно съзнание и своето себесъзнание за Аза и така ще живее в хармонията на Вселената. Дисонансът тогава ще се разтвори в хармонията.
към текста >>
Той отново ще
пост
игне способността да се слива със световните сили, обаче това няма да става несъзнателно и смътно, както е било на Луната, а на Юпитер той ще запази своето ясно дневно съзнание и своето себесъзнание за Аза и така ще живее в хармонията на Вселената.
И всичко красиво и благородно, за което днес се грижим, служи за засилване на Доброто на Юпитер; и всичко, което се прави само от егоистична гледна точка и от гледна точка на ползата, усилва Злото. За да може да се противопоставя на злите сили на бъдещето, човекът трябва да вземе в ръцете си вътрешната сила на своя Аз, трябва да може съзнателно да регулира кръвта си така, че да му дава силата срещу Злото, обаче без всякакъв страх. Той трябва да владее и да управлява силата, която насочва кръвта навътре. Не трябва обаче да се загубва и другата способност, способността да кара кръвта да тече от сърцето към периферията. Юпитеровото състояние по определен начин също ще означава възвръщане към старото Лунно състояние и човекът отново ще дойде в хармония с великите световни закони, пак ще се чувства едно с тях.
Той отново ще постигне способността да се слива със световните сили, обаче това няма да става несъзнателно и смътно, както е било на Луната, а на Юпитер той ще запази своето ясно дневно съзнание и своето себесъзнание за Аза и така ще живее в хармонията на Вселената.
Дисонансът тогава ще се разтвори в хармонията. И за да може така да се влее в хармонията на Всемира, той трябва съзнателно да може да насочва вътрешните сили на своя Аз да се излъчват от сърцето навън. Той съзнателно трябва да може да центрира вътрешните сили на кръвта си, когато срещу него приближава враг, а също съзнателно да ги излъчва навън. Само така ще може да е дорасъл за бъдещите условия. Който се стреми към вътрешно развитие, още днес трябва да започне постепенно да поставя тези сили все повече под своя власт.
към текста >>
Който се стреми към вътрешно развитие, още днес трябва да започне
пост
епенно да
пост
авя тези сили все повече под своя власт.
Той отново ще постигне способността да се слива със световните сили, обаче това няма да става несъзнателно и смътно, както е било на Луната, а на Юпитер той ще запази своето ясно дневно съзнание и своето себесъзнание за Аза и така ще живее в хармонията на Вселената. Дисонансът тогава ще се разтвори в хармонията. И за да може така да се влее в хармонията на Всемира, той трябва съзнателно да може да насочва вътрешните сили на своя Аз да се излъчват от сърцето навън. Той съзнателно трябва да може да центрира вътрешните сили на кръвта си, когато срещу него приближава враг, а също съзнателно да ги излъчва навън. Само така ще може да е дорасъл за бъдещите условия.
Който се стреми към вътрешно развитие, още днес трябва да започне постепенно да поставя тези сили все повече под своя власт.
За да постигне това, той трябва да се научи да направи дишането си съзнателно, съзнателно да издишва и вдишва. Когато човекът вдишва, тогава в дейност встъпват силите на Аза, които го свързват с онези сили на Космоса, които се излъчват от сърцето навън. Когато издишва и след това задържа дишането, тогава встъпват в действие онези сили на Аза, които се съсредоточават навътре към сърцето и там му създават стабилен център и здрава опора. Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно, ученикът постепенно още днес се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз. Никой не бива да вярва, че може да предприеме самостоятелно такива упражнения, без да е получил указания за това.
към текста >>
За да
пост
игне това, той трябва да се научи да направи дишането си съзнателно, съзнателно да издишва и вдишва.
Дисонансът тогава ще се разтвори в хармонията. И за да може така да се влее в хармонията на Всемира, той трябва съзнателно да може да насочва вътрешните сили на своя Аз да се излъчват от сърцето навън. Той съзнателно трябва да може да центрира вътрешните сили на кръвта си, когато срещу него приближава враг, а също съзнателно да ги излъчва навън. Само така ще може да е дорасъл за бъдещите условия. Който се стреми към вътрешно развитие, още днес трябва да започне постепенно да поставя тези сили все повече под своя власт.
За да постигне това, той трябва да се научи да направи дишането си съзнателно, съзнателно да издишва и вдишва.
Когато човекът вдишва, тогава в дейност встъпват силите на Аза, които го свързват с онези сили на Космоса, които се излъчват от сърцето навън. Когато издишва и след това задържа дишането, тогава встъпват в действие онези сили на Аза, които се съсредоточават навътре към сърцето и там му създават стабилен център и здрава опора. Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно, ученикът постепенно още днес се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз. Никой не бива да вярва, че може да предприеме самостоятелно такива упражнения, без да е получил указания за това. Всеки ще ги получи в подходящото време.
към текста >>
Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно, ученикът
пост
епенно още днес се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз.
Само така ще може да е дорасъл за бъдещите условия. Който се стреми към вътрешно развитие, още днес трябва да започне постепенно да поставя тези сили все повече под своя власт. За да постигне това, той трябва да се научи да направи дишането си съзнателно, съзнателно да издишва и вдишва. Когато човекът вдишва, тогава в дейност встъпват силите на Аза, които го свързват с онези сили на Космоса, които се излъчват от сърцето навън. Когато издишва и след това задържа дишането, тогава встъпват в действие онези сили на Аза, които се съсредоточават навътре към сърцето и там му създават стабилен център и здрава опора.
Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно, ученикът постепенно още днес се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз.
Никой не бива да вярва, че може да предприеме самостоятелно такива упражнения, без да е получил указания за това. Всеки ще ги получи в подходящото време. Също така никога не е твърде рано за този, който още не прави такива упражнения, да се запознае със смисъла на тези упражнения и да ги разбере. Тогава по-късно те ще се окажат много плодоносни за него. Така и вие, мои сестри и братя, трябва да получавате все повече разбиране също и за неуловимите процеси във вас и в света и постепенно да израствате в бъдещите периоди на човешкото развитие.
към текста >>
Така и вие, мои сестри и братя, трябва да получавате все повече разбиране също и за неуловимите процеси във вас и в света и
пост
епенно да израствате в бъдещите периоди на човешкото развитие.
Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно, ученикът постепенно още днес се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз. Никой не бива да вярва, че може да предприеме самостоятелно такива упражнения, без да е получил указания за това. Всеки ще ги получи в подходящото време. Също така никога не е твърде рано за този, който още не прави такива упражнения, да се запознае със смисъла на тези упражнения и да ги разбере. Тогава по-късно те ще се окажат много плодоносни за него.
Така и вие, мои сестри и братя, трябва да получавате все повече разбиране също и за неуловимите процеси във вас и в света и постепенно да израствате в бъдещите периоди на човешкото развитие.
От изложението на същата тема в езотеричния час в Берлин на 26. Януари 1908 беше записано следното: ...Ако дълбоко поемем дъх и задържим дишането, ние повтаряме сбито откъс от Лунното състояние. Обратно, ако задържим дишането след издишване, в това имаме откъс от Юпитеровото състояние. От това зависи дали езотеричният ученик получава упражнения, в които трябва да задържи дъха в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава упражнения, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да постигне Юпитеровото състояние.
към текста >>
От това зависи дали езотеричният ученик получава упражнения, в които трябва да задържи дъха в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава упражнения, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да
пост
игне Юпитеровото състояние.
Така и вие, мои сестри и братя, трябва да получавате все повече разбиране също и за неуловимите процеси във вас и в света и постепенно да израствате в бъдещите периоди на човешкото развитие. От изложението на същата тема в езотеричния час в Берлин на 26. Януари 1908 беше записано следното: ...Ако дълбоко поемем дъх и задържим дишането, ние повтаряме сбито откъс от Лунното състояние. Обратно, ако задържим дишането след издишване, в това имаме откъс от Юпитеровото състояние.
От това зависи дали езотеричният ученик получава упражнения, в които трябва да задържи дъха в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава упражнения, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да постигне Юпитеровото състояние.
Към всеки трябва да се подходи индивидуално. Знаем, че човешкият поток вече се разклонява на две части: едната преминава в доброто, в моралното; другата завършва в зловещото, в злото. Такива състояния отсега вече се подготвят, зародишите им са вече налице още сега. Всичко, което днес съществува и действа като машини, като инструменти, на Юпитер ще се превърне в страшни, в ужасни демони. Всичко, което служи на принципа на ползата, ще се превърне в такива страшни сили.
към текста >>
30.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Нахвърляни бяха чертежи и планове за
пост
ройките и беше определено място за изкопа, в който трябваше да бъде положен издяланият от нашия приятел Макс Бенцин-гер основен камък.
Последваха дълги преговори с градските власти, обаче молбата за узаконяване беше отхвърлена. Нашите приятели се събраха в свободна Швейцария и издействаха разрешение за строеж върху хълма над Дорнах, който усамотен се издигаше в полето и служеше за летуване на някои базелчани. Това предложение беше прието с благодарност. Така реши съдбата. Започнахме подготвителните работи.
Нахвърляни бяха чертежи и планове за постройките и беше определено място за изкопа, в който трябваше да бъде положен издяланият от нашия приятел Макс Бенцин-гер основен камък.
Извисената над него постройка щеше да се вижда от всички посоки. Враждебните на напредъка на човечеството сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление. И като че ли те бяха призовали природните сили на помощ, за да попречат на поставянето на основния камък. Природните елементи беснееха, дъждът се изливаше на талази, ветровете беснееха. В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий галош.
към текста >>
Извисената над него
пост
ройка щеше да се вижда от всички посоки.
Нашите приятели се събраха в свободна Швейцария и издействаха разрешение за строеж върху хълма над Дорнах, който усамотен се издигаше в полето и служеше за летуване на някои базелчани. Това предложение беше прието с благодарност. Така реши съдбата. Започнахме подготвителните работи. Нахвърляни бяха чертежи и планове за постройките и беше определено място за изкопа, в който трябваше да бъде положен издяланият от нашия приятел Макс Бенцин-гер основен камък.
Извисената над него постройка щеше да се вижда от всички посоки.
Враждебните на напредъка на човечеството сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление. И като че ли те бяха призовали природните сили на помощ, за да попречат на поставянето на основния камък. Природните елементи беснееха, дъждът се изливаше на талази, ветровете беснееха. В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий галош. Обаче на никого от нас не би му хрумнало да помисли, поради тези причини да се отложи денят на поставянето на основния камък; та той беше за това определен от съдбата.
към текста >>
Враждебните на напредъка на човечеството сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противо
пост
ави мощно укрепление.
Това предложение беше прието с благодарност. Така реши съдбата. Започнахме подготвителните работи. Нахвърляни бяха чертежи и планове за постройките и беше определено място за изкопа, в който трябваше да бъде положен издяланият от нашия приятел Макс Бенцин-гер основен камък. Извисената над него постройка щеше да се вижда от всички посоки.
Враждебните на напредъка на човечеството сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление.
И като че ли те бяха призовали природните сили на помощ, за да попречат на поставянето на основния камък. Природните елементи беснееха, дъждът се изливаше на талази, ветровете беснееха. В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий галош. Обаче на никого от нас не би му хрумнало да помисли, поради тези причини да се отложи денят на поставянето на основния камък; та той беше за това определен от съдбата. Одухотвореният глас на Рудолф Щайнер победи беснеещата стихия и проникна в сърцата.
към текста >>
И като че ли те бяха призовали природните сили на помощ, за да попречат на
пост
авянето на основния камък.
Така реши съдбата. Започнахме подготвителните работи. Нахвърляни бяха чертежи и планове за постройките и беше определено място за изкопа, в който трябваше да бъде положен издяланият от нашия приятел Макс Бенцин-гер основен камък. Извисената над него постройка щеше да се вижда от всички посоки. Враждебните на напредъка на човечеството сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление.
И като че ли те бяха призовали природните сили на помощ, за да попречат на поставянето на основния камък.
Природните елементи беснееха, дъждът се изливаше на талази, ветровете беснееха. В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий галош. Обаче на никого от нас не би му хрумнало да помисли, поради тези причини да се отложи денят на поставянето на основния камък; та той беше за това определен от съдбата. Одухотвореният глас на Рудолф Щайнер победи беснеещата стихия и проникна в сърцата. Около него плътно един до друг стояха приятелите, един от които успя, макар и с пропуски, да отбележи и увековечи словото на д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>
Обаче на никого от нас не би му хрумнало да помисли, поради тези причини да се отложи денят на
пост
авянето на основния камък; та той беше за това определен от съдбата.
Извисената над него постройка щеше да се вижда от всички посоки. Враждебните на напредъка на човечеството сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление. И като че ли те бяха призовали природните сили на помощ, за да попречат на поставянето на основния камък. Природните елементи беснееха, дъждът се изливаше на талази, ветровете беснееха. В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий галош.
Обаче на никого от нас не би му хрумнало да помисли, поради тези причини да се отложи денят на поставянето на основния камък; та той беше за това определен от съдбата.
Одухотвореният глас на Рудолф Щайнер победи беснеещата стихия и проникна в сърцата. Около него плътно един до друг стояха приятелите, един от които успя, макар и с пропуски, да отбележи и увековечи словото на д-р Рудолф Щайнер. Така че с това споменът за този ден - 20 Септември 1913 можа да бъде запазен за бъдещите поколения.
към текста >>
31.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитаме да се
пост
авим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг.
Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето. Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета. Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята.
Да се опитаме да се поставим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството. Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния. Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание. Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа.
към текста >>
Да приемем в нас макрокосмичната молитва с чувството, че с това започваме да
пост
игаме разбиране на Евангелието на познанието: Петото Евангелие.
и забрави Вашите имена, о Вие, Отци в Небесата. Молитвата «Отче наш» беше дадена като молитва на човечеството. Срещу микрокосмичната молитва «Отче наш», която беше оповестена от Изтока към Запада, сега отеква прадревната, макрокосмичната молитва. Така отеква тя отново, когато правилно разбрана от човешките души, зазвучава нататък към световните ширини и отразена оттам се завръща със словата, извлечени от Макрокосмоса.
Да приемем в нас макрокосмичната молитва с чувството, че с това започваме да постигаме разбиране на Евангелието на познанието: Петото Евангелие.
От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката еволюция Любов. Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа. Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2]. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля.
към текста >>
В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес
пост
авихме основния камък.
Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2]. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж.
В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък.
Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването. Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен смисъл; чуйте как все по-опустошени стават силите на стремежа на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа. Почувствайте какво ще изживее този, който правилно чуе тона на съзидателната духовност. Хората, които към старото «Отче наш» се научат да разбират смисъла на молитвата от Петото Евангелие, ще могат въз основа на повратния момент на нашето време основно да познаят този смисъл.
към текста >>
Ако започнем да учим да разбираме смисъла на тези слова, ще потърсим да поемем зародишите, които трябва да разцъфнат, ако земната еволюция не бъде пресушена, ако тя продължи плодоносно да расте, за да може Земята чрез човешката воля да
пост
игне
пост
авената й в праначалото цел.
Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването. Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен смисъл; чуйте как все по-опустошени стават силите на стремежа на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа. Почувствайте какво ще изживее този, който правилно чуе тона на съзидателната духовност. Хората, които към старото «Отче наш» се научат да разбират смисъла на молитвата от Петото Евангелие, ще могат въз основа на повратния момент на нашето време основно да познаят този смисъл.
Ако започнем да учим да разбираме смисъла на тези слова, ще потърсим да поемем зародишите, които трябва да разцъфнат, ако земната еволюция не бъде пресушена, ако тя продължи плодоносно да расте, за да може Земята чрез човешката воля да постигне поставената й в праначалото цел.
Почувствайте тази вечер, че в човешката душа трябва да оживее мъдростта и смисълът на новото познание, на новата любов и на новата могъща сила. Душите, които ще действат в разцвета и плода на бъдещата земна еволюция, ще трябва да разберат това, което ние днес за първи път искаме да въплътим в нашите души: отекващият макрокосмически глас на прадревната вечна молитва: AUM, Amen! Es walten die Übel, Zeugen sich lösender Ichheit,
към текста >>
32.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са
пост
игали познание...
Лекция от 27. Май 1922, Дорнах включена в «Човешкият душевен живот и духовен стремеж във връзка със световното и Земно развитие», Събр.Съч. №212
Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание...
Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова познание днес. Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание. Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги... Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове. Казах вече веднъж също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове.
към текста >>
Начинът за
пост
игане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се
пост
ига такова познание днес.
Май 1922, Дорнах включена в «Човешкият душевен живот и духовен стремеж във връзка със световното и Земно развитие», Събр.Съч. №212 Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание...
Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова познание днес.
Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание. Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги... Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове. Казах вече веднъж също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като «Пътят на Йога».
към текста >>
Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и
пост
епенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание.
включена в «Човешкият душевен живот и духовен стремеж във връзка със световното и Земно развитие», Събр.Съч. №212 Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание... Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова познание днес.
Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание.
Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги... Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове. Казах вече веднъж също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като «Пътят на Йога». Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път.
към текста >>
Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се
пост
игат познания за висшите светове», също и в други книги...
и духовен стремеж във връзка със световното и Земно развитие», Събр.Съч. №212 Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание... Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова познание днес. Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание.
Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги...
Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове. Казах вече веднъж също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като «Пътят на Йога». Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път. В онази древна епоха на човешкото развитие общото съзнание е било съвсем друго, отколкото е днес.
към текста >>
Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да
пост
игне по-висши познания по този път.
Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание. Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги... Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове. Казах вече веднъж също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като «Пътят на Йога».
Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път.
В онази древна епоха на човешкото развитие общото съзнание е било съвсем друго, отколкото е днес. Ние, днешните хора, гледаме света, възприемаме с нашите сетива например цветове, тонове и т.н. Търсим да открием закономерностите в сетивния свят, но съзнаваме, че ако искаме да отидем по-нататък - да изживеем духовно-душевното във външните неща, тогава ние черпим от нашата фантазия. В онези древни времена не е било така. Както знаем, тогава хората са виждали във външните неща повече, отколкото вижда днес нормалният човек.
към текста >>
Но за сметка на това той
пост
епенно е завоювал чувство за самостоятелност, завоювал е своето чувство за себе си, за своя Аз.
Така древният се е чувствал, че е воден надолу от духовното. Това е само един случайно избран пример. Във всичко, което е изживявал във външния свят, човекът е смятал и чувствал, че е носен и задвижван, можем да кажем, от боговете на вятъра, на реките, от всичко, което е вън. Чувствал е в себе си елементите на природата. Това себечувстване вътре в природата е отминало и е загубено за човека.
Но за сметка на това той постепенно е завоювал чувство за самостоятелност, завоювал е своето чувство за себе си, за своя Аз.
От множеството хора, които са чувствали така, се е издигал обученият в Йога - ученикът йога. Той е правел определени упражнения и за тези упражнения ще говоря сега. По-късно те са стигнали до упадък и докато са служели за добро на една по-древна човешка природа, по-късно са употребявани, бих желал да кажа, почти само за вредни цели. Това са упражненията, които тук вече често съм споменавал - упражненията за йога-дишане, за йогийско дишане. Това, което сега описвам е валидно като подходящ начин за проникване в по-висшите светове само за хората от една много древна ориенталска култура.
към текста >>
Чувството, което получавал от самия себе си, е едно
пост
оянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издишването.
В обикновения живот дишането в най-голямата си част остава един несъзнателен процес. По време на упражняване на дишането йога превръщал дишането в съзнателен процес така, че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес. Той вдишвал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения. По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане.
Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издишването.
По такъв начин той се пренасял в дишането с цялото си душевно същество. Ако искаме да разберем какво собствено е постигано с това, можем да кажем: когато например вдишваме, дихателният тласък навлиза в нашия организъм, след това през канала на гръбначния мозък преминава в главния мозък и оттам се разпространява вътре в онези процеси, които протичат в нервната и сетивната система. Следователно когато мислим, ние човеците използваме като инструмент на това мислене не само сетивната и нервната система, - това в никой случай не е така - а сетивната и нервната система постоянно биват пронизвани и задвижвани в ритмично и вълнообразно трептене от дишането, от ритъма на дишането. Ние не можем да мислим, без този ритъм на дишането да изпълва нашия нервно-сетивен процес. Естествено, това не се осъзнава, защото при днешния нормален човек целият дихателен процес остава несъзнателен.
към текста >>
Ако искаме да разберем какво собствено е
пост
игано с това, можем да кажем: когато например вдишваме, дихателният тласък навлиза в нашия организъм, след това през канала на гръбначния мозък преминава в главния мозък и оттам се разпространява вътре в онези процеси, които протичат в нервната и сетивната система.
Той вдишвал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения. По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане. Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издишването. По такъв начин той се пренасял в дишането с цялото си душевно същество.
Ако искаме да разберем какво собствено е постигано с това, можем да кажем: когато например вдишваме, дихателният тласък навлиза в нашия организъм, след това през канала на гръбначния мозък преминава в главния мозък и оттам се разпространява вътре в онези процеси, които протичат в нервната и сетивната система.
Следователно когато мислим, ние човеците използваме като инструмент на това мислене не само сетивната и нервната система, - това в никой случай не е така - а сетивната и нервната система постоянно биват пронизвани и задвижвани в ритмично и вълнообразно трептене от дишането, от ритъма на дишането. Ние не можем да мислим, без този ритъм на дишането да изпълва нашия нервно-сетивен процес. Естествено, това не се осъзнава, защото при днешния нормален човек целият дихателен процес остава несъзнателен. Това променено дишане йога съзнателно е пренасял в нервно-сетивния процес. По този начин той изживявал един вътрешен процес, съставен от това, което произлиза от нервно-сетивния процес, и от това, което трепти в мозъка на вълни и вихри под въздействието на дихателния ритъм.
към текста >>
Следователно когато мислим, ние човеците използваме като инструмент на това мислене не само сетивната и нервната система, - това в никой случай не е така - а сетивната и нервната система
пост
оянно биват пронизвани и задвижвани в ритмично и вълнообразно трептене от дишането, от ритъма на дишането.
По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане. Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издишването. По такъв начин той се пренасял в дишането с цялото си душевно същество. Ако искаме да разберем какво собствено е постигано с това, можем да кажем: когато например вдишваме, дихателният тласък навлиза в нашия организъм, след това през канала на гръбначния мозък преминава в главния мозък и оттам се разпространява вътре в онези процеси, които протичат в нервната и сетивната система.
Следователно когато мислим, ние човеците използваме като инструмент на това мислене не само сетивната и нервната система, - това в никой случай не е така - а сетивната и нервната система постоянно биват пронизвани и задвижвани в ритмично и вълнообразно трептене от дишането, от ритъма на дишането.
Ние не можем да мислим, без този ритъм на дишането да изпълва нашия нервно-сетивен процес. Естествено, това не се осъзнава, защото при днешния нормален човек целият дихателен процес остава несъзнателен. Това променено дишане йога съзнателно е пренасял в нервно-сетивния процес. По този начин той изживявал един вътрешен процес, съставен от това, което произлиза от нервно-сетивния процес, и от това, което трепти в мозъка на вълни и вихри под въздействието на дихателния ритъм. Така в дихателния ритъм той изживявал също душевността на своето мислене.
към текста >>
Така той получава картина за начина, по който човек е
пост
авен във външния свят между раждането и смъртта.
Той разпростирал по чувство своето мислене върху целия си организъм. Така ставал съзнателен за своето мислене във въздуха и то в регулирания въздушен процес, който се извършвал вътре в него. За йога това имало съвсем особено последствие. Днес, когато човекът се чувства в сетивния свят, съвсем правилно е да не обръща внимание на своето мислене като такова. Неговите сетива го осведомяват за това, което се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си.
Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта.
Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Настъпва промяна и
пост
епенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява.
Този е бил начинът, по който в древността се е търсел път към духовния свят. По-късно този начин се променя. Следователно в древността йога се пренасял в такова променено дишане. Чувствал как мислите минават през дихателните потоци и с това потъване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са се провирали през дихателните потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на света и изразявал в сентенции и афоризми това, което е могло да се разкрие от това усещане. Забелязвало се, че йога говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин.
Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява.
Вместо това постепенно започва да се изживява как словата се издишват навън, как словата от само себе си се скандират в поговорки, в мъдрости и сами се превръщат в речитатив. Така от променения дихателен процес, когато словата носени от този дихателен процес се изричали по особен начин, са се създали мантричните изрази, мантрите. И докато в по-древни времена съществен бил дихателният процес и неговото изживяване, по-късно същественото стават тези мантри. Това преминава в традицията, в историческото съзнание на хората и от това всъщност произлизат по-късните ритъм, такт и другите елементи на поезията. Ако обаче се върнем назад от това, което например в Древна Гърция вече е било закономерност, задължителна за спазване закономерност на речта, което вече се е превърнало в хекзаметър, пентаметър, ако се върнем назад, тогава ще намерим едно старо изживяване на дихателния процес.
към текста >>
Вместо това
пост
епенно започва да се изживява как словата се издишват навън, как словата от само себе си се скандират в поговорки, в мъдрости и сами се превръщат в речитатив.
По-късно този начин се променя. Следователно в древността йога се пренасял в такова променено дишане. Чувствал как мислите минават през дихателните потоци и с това потъване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са се провирали през дихателните потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на света и изразявал в сентенции и афоризми това, което е могло да се разкрие от това усещане. Забелязвало се, че йога говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин. Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява.
Вместо това постепенно започва да се изживява как словата се издишват навън, как словата от само себе си се скандират в поговорки, в мъдрости и сами се превръщат в речитатив.
Така от променения дихателен процес, когато словата носени от този дихателен процес се изричали по особен начин, са се създали мантричните изрази, мантрите. И докато в по-древни времена съществен бил дихателният процес и неговото изживяване, по-късно същественото стават тези мантри. Това преминава в традицията, в историческото съзнание на хората и от това всъщност произлизат по-късните ритъм, такт и другите елементи на поезията. Ако обаче се върнем назад от това, което например в Древна Гърция вече е било закономерност, задължителна за спазване закономерност на речта, което вече се е превърнало в хекзаметър, пентаметър, ако се върнем назад, тогава ще намерим едно старо изживяване на дихателния процес. Това изживяване обаче било определено да изнесе човека от света, в който той е живял между раждането и смъртта, в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се
пост
игат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и
пост
игне една качествена промяна, тогава той
пост
ига точно обратното на това, което е
пост
игал древният йога.
Но днешното медитиране винаги най-напред представлява едно изживяване в мислите, преминаване на една мисъл в друга, преминаване на една представа в друга. Докато древният индийски йога преминавал от един вид дишане в друг, днешният човек трябва да опитва да се вживее живо и с цялата си душа например в червения цвят. Следователно той остава в областта на мисълта. След това се вживява в синьото. Той преживява ритъма: червено-синьо, синьо-червено, червено-синьо, - което е мисловен ритъм, но не така, както той протича в логичното мислене, а като едно много по-живо мислене.
Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога.
Древният йога свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес. Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна. Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес. Докато мислите, вашият дъх постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес. Всички упражнения по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от дихателния процес.
към текста >>
Докато мислите, вашият дъх
пост
оянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес.
Той преживява ритъма: червено-синьо, синьо-червено, червено-синьо, - което е мисловен ритъм, но не така, както той протича в логичното мислене, а като едно много по-живо мислене. Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога. Древният йога свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес. Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна. Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес.
Докато мислите, вашият дъх постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес.
Всички упражнения по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от дихателния процес. Така обаче човек не го откъсва от ритъма изобщо, а го откъсва само от вътрешния ритъм. Но тогава човек постепенно свързва мисленето с един външен ритъм. С това, че мисленето се освобождава от дихателния ритъм - от това изхождат нашите днешни медитации - човек оставя мисленето в известна степен да се влее в ритъма на външния свят. Йога се връща назад към своя собствен ритъм.
към текста >>
Но тогава човек
пост
епенно свързва мисленето с един външен ритъм.
Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна. Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес. Докато мислите, вашият дъх постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес. Всички упражнения по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от дихателния процес. Така обаче човек не го откъсва от ритъма изобщо, а го откъсва само от вътрешния ритъм.
Но тогава човек постепенно свързва мисленето с един външен ритъм.
С това, че мисленето се освобождава от дихателния ритъм - от това изхождат нашите днешни медитации - човек оставя мисленето в известна степен да се влее в ритъма на външния свят. Йога се връща назад към своя собствен ритъм. Днешният човек се отправя обратно към ритъма на външния свят. Прочетете първите упражнения, които съм дал в «Как се постигат познания за висшите светове», където описвам как да бъде проследено покълването и израстването на едно растение. Медитацията се насочва върху това, да се освободи от дишането представата, мисленето и да се остави да потъне в силите на растежа на самото растение.
към текста >>
Прочетете първите упражнения, които съм дал в «Как се
пост
игат познания за висшите светове», където описвам как да бъде проследено покълването и израстването на едно растение.
Така обаче човек не го откъсва от ритъма изобщо, а го откъсва само от вътрешния ритъм. Но тогава човек постепенно свързва мисленето с един външен ритъм. С това, че мисленето се освобождава от дихателния ритъм - от това изхождат нашите днешни медитации - човек оставя мисленето в известна степен да се влее в ритъма на външния свят. Йога се връща назад към своя собствен ритъм. Днешният човек се отправя обратно към ритъма на външния свят.
Прочетете първите упражнения, които съм дал в «Как се постигат познания за висшите светове», където описвам как да бъде проследено покълването и израстването на едно растение.
Медитацията се насочва върху това, да се освободи от дишането представата, мисленето и да се остави да потъне в силите на растежа на самото растение. Мисленето трябва да се включи в ритъма, който прониква външния свят. В момента, в който мисленето действително се освободи от телесните функции по този начин и се отдели от дишането, когато се свърже с външния ритъм, тогава то потъва не в сетивните възприятия, не в сетивните свойства на нещата, а наистина потъва в духовната същност на отделните неща. Когато наблюдавате едно растение, виждате, че то е зелено, че цъфти червено. Това казва вашето око.
към текста >>
И поради това, че човекът
пост
епенно започва да живее в този външен ритъм, тогава се случва следното:
Едно друго съзнание развиваме, когато откъснем мисленето от дишането и го свържем с външния свят. Това мислене се научава да вибрира с растението - как то израства, как се разцъфтява, как розата например преминава от зелено в червено. То вибрира вътре в духовното, което лежи в основата на всички отделни неща във външния свят. Виждате в какво се състои различието между съвременното медитиране и йога-упражненията в една много древна епоха. Естествено, между тях се намират много други методи и упражнения, но аз споменах тук само тези две крайности.
И поради това, че човекът постепенно започва да живее в този външен ритъм, тогава се случва следното:
Йога се потапял в своя собствен дихателен процес. Той потъвал в себе си. Така е получавал Аза като спомен. Спомнял си, какво е бил по-рано, преди да слезе на Земята. Ние с нашата душа излизаме извън нашето тяло.
към текста >>
Имало е и друг начин: йога
пост
авял тялото си в определени пози.
Ако тук е съвременният човек със свръхсетивно познание /схема 2/, той развива такъв процес, че излиза извън своето тяло /синьо/, с това заживява в ритъма на външния свят и сега съзерцава като външен обект /червено/, което е бил, преди да слезе на Земята. Така в древни времена познанието на положението преди раждането било като спомен. А в днешно време познанието за положението преди раждането, ако това познание е развито правилно, представлява пряко съзерцание на онова, което човекът е бил /червено/. Тази е разликата. Това е бил единият начин, по който йога живеел в духовния свят.
Имало е и друг начин: йога поставял тялото си в определени пози.
Правел е например следното упражнение - оставал дълго време с прострени ръце или предприемал една съвсем определена поза, като сядал и кръстосвал краката си един върху друг, и т.н. Какво постигал с това? Така добивал възможността да възприема със сетивата, които днес почти не се вземат под внимание. Знаем, че човекът има не само пет, а дванадесет сетива; той има например сетиво за равновесие - често съм говорил за него, - чрез което възприема как се задържа в равновесие, без да пада наляво, надясно, назад, напред. Както възприема цветовете, така той трябва да възприема и своето равновесие, иначе щеше да се люшка на всички страни или да пада.
към текста >>
Какво
пост
игал с това?
А в днешно време познанието за положението преди раждането, ако това познание е развито правилно, представлява пряко съзерцание на онова, което човекът е бил /червено/. Тази е разликата. Това е бил единият начин, по който йога живеел в духовния свят. Имало е и друг начин: йога поставял тялото си в определени пози. Правел е например следното упражнение - оставал дълго време с прострени ръце или предприемал една съвсем определена поза, като сядал и кръстосвал краката си един върху друг, и т.н.
Какво постигал с това?
Така добивал възможността да възприема със сетивата, които днес почти не се вземат под внимание. Знаем, че човекът има не само пет, а дванадесет сетива; той има например сетиво за равновесие - често съм говорил за него, - чрез което възприема как се задържа в равновесие, без да пада наляво, надясно, назад, напред. Както възприема цветовете, така той трябва да възприема и своето равновесие, иначе щеше да се люшка на всички страни или да пада. Пияният например залита, понеже не възприема равновесието си. Същото е и при припадък.
към текста >>
За йога това
пост
епенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения.
Както възприема цветовете, така той трябва да възприема и своето равновесие, иначе щеше да се люшка на всички страни или да пада. Пияният например залита, понеже не възприема равновесието си. Същото е и при припадък. За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките. Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също.
За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения.
Така той развивал фино чувство за тези други сетива, за които споменах извън познатите пет сетива. Но когато тези други сетива бъдат изживявани, те имат много по-духовен характер от обикновените сетива. С това йога се вживявал в едно възприемане за посоките на пространството. Ние отново трябва да постигнем това, но по друг начин. По причини, които ще изложа при друг повод, ние не можем да се упражняваме по начина, както е ставало при старата Йога.
към текста >>
Ние отново трябва да
пост
игнем това, но по друг начин.
Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също. За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения. Така той развивал фино чувство за тези други сетива, за които споменах извън познатите пет сетива. Но когато тези други сетива бъдат изживявани, те имат много по-духовен характер от обикновените сетива. С това йога се вживявал в едно възприемане за посоките на пространството.
Ние отново трябва да постигнем това, но по друг начин.
По причини, които ще изложа при друг повод, ние не можем да се упражняваме по начина, както е ставало при старата Йога. Но като предприемаме такива упражнения на мисленето, както ги описах, които могат да се отделят от дишането и да заживеят с външния ритъм, тогава по този начин изживяваме разликата между посоките. Изживяваме какво означава това, че гръбначният стълб на животното през целия му живот е разположен хо-ризонтално, а гръбначният стълб на човека е изправен във вертикална посока. За обикновената неорганична природа хората знаят, че магнитната стрелка сочи само посоката север - юг, че тази посока север - юг означава нещо особено за действието на магнетичната сила, защото магнитната стрелка, която иначе би се държала неутрално, винаги застава в това положение; следователно, че това е една особена посока. По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия.
към текста >>
Съвременният човек няма представа за това, което някогашните аскети са
пост
игали, защото днешният човек иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм.
Той научавал от тялото си невидимото значение на посоките в пространството. Пространството не е произволно наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение. Следователно упражненията, които днес водят човека в по-висшия свят, както ги представих, са повече упражнения, отправени към мисълта. Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме упражнения, които чрез аскетичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания. Така физическото тяло се извеждало от нормалните си функции.
Съвременният човек няма представа за това, което някогашните аскети са постигали, защото днешният човек иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм.
Всеки път, когато някогашният аскет болезнено и мъчително е потискал едни или други телесни функции, той изтеглял вън от организма своята духовно-душевна същност. Когато живеете нормален живот между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, както трябва да бъде според нормалната човешка организация. Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили. След като се знае как днешният човек се чувства, когато му бъде причинена дори малка болка, ще се разбере, че има голяма разлика в сравнение с това, което са понасяли от време на време древните аскети, само и само да освободят своя душевен организъм. И тогава са заживявали в духовния свят с душевния си организъм, който бил излъчван чрез аскетизъм.
към текста >>
Великите религии не са
пост
игнати без болка, те са дълбоко изстрадани.
Съвременните тълкуватели на религиозното съзнание много си улесняват живота. Те обявяват религиозните представи за поезия, защото твърдо стоят на принципа: Познанието, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява болка, нито страдание. Древните изследователи на религиите не са стояли на това гледище, те са били наясно: Когато човекът изцяло е вътре в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведение, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят. Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка. Всеки път, когато чрез болка са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал душевно-духовното в духовния свят.
Великите религии не са постигнати без болка, те са дълбоко изстрадани.
Това, което се съобщавало като резултат на човешкото развитие, днес се приема чрез вярата. Днес хората хубавичко разделят едно от друго: На една страна знанието; знанието да бъде знание за природата. Сега то се придобива с главата. Главата е дебела, нея особено не я боли, най-вече понеже познанията се придобиват с изключително повърхностни понятия. И на другата страна стои това, което се е запазило като свещени традиционни представи; то, както се казва, се приема чрез вярата.
към текста >>
И всъщност от определена гледна точка би трябвало да се каже: Разликата между знание и вяра е, че днес човек иска да признава за знание само това, което когато се придобива, не причинява болка и че по пътя на вярата, която също не причинява болка, човек се стреми да
пост
игне това, което някога е било
пост
игано като знание, но не принадлежи на сетивния свят, а е придобивано с много болки и страдание.
Това, което се съобщавало като резултат на човешкото развитие, днес се приема чрез вярата. Днес хората хубавичко разделят едно от друго: На една страна знанието; знанието да бъде знание за природата. Сега то се придобива с главата. Главата е дебела, нея особено не я боли, най-вече понеже познанията се придобиват с изключително повърхностни понятия. И на другата страна стои това, което се е запазило като свещени традиционни представи; то, както се казва, се приема чрез вярата.
И всъщност от определена гледна точка би трябвало да се каже: Разликата между знание и вяра е, че днес човек иска да признава за знание само това, което когато се придобива, не причинява болка и че по пътя на вярата, която също не причинява болка, човек се стреми да постигне това, което някога е било постигано като знание, но не принадлежи на сетивния свят, а е придобивано с много болки и страдание.
Въпреки всичко, което току-що казах, аскетичният път също не може да бъде пътят на съвременния човек. Защо, това ще разгледаме при друг удобен случай. Но днес е напълно възможно чрез вътрешно себевъзпитание, чрез дисциплиниране на волята човек да вземе развитието си в собствените си ръце, което иначе е предоставено само на живота и възпитанието, да въздейства върху собствената си личност, върху нарастване силата на волята. Ако например си каже: За пет години ти трябва да придобиеш определен навик и през тези пет години трябва да насочиш цялата сила на волята си към това, да придобиеш този навик, - ако човек така разгърне волята си за вътрешно усъвършенстване, тогава и без аскетизъм освобождава духовното си същество от телесната природа. Тогава ще открие, че предприетото себеусъвършенстване може да бъде осъществено с продължителна собствена дейност.
към текста >>
Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което
пост
епенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко
пост
игнато познание боли.
Тогава ще открие, че предприетото себеусъвършенстване може да бъде осъществено с продължителна собствена дейност. Всеки ден трябва да се прави нещо вътрешно, душевно. Понякога това са малки задължения, дребни прояви, но те трябва да се изпълняват с желязно усърдие и търпение. Ако на хората се препоръчат такива упражнения, например да се концентрират всяка сутрин върху определена мисъл, често може да се случи те горещо да се ентусиазират да правят това. Но то не трае дълго, усърдието намалява, нещата се вършат механично, защото хората не искат да прилагат засилена енергия, която все повече и повече е необходима.
Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато познание боли.
Много добре мога да си представя съвременните хора, които искат да тръгнат по пътя към висшите светове. Те започват. Настъпва първото деликатно познание. Това боли. Значи съм болен, казват си те.
към текста >>
Но когато се
пост
ига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен.
Те започват. Настъпва първото деликатно познание. Това боли. Значи съм болен, казват си те. Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен.
Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен.
Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека.
към текста >>
Но чрез това не се
пост
ига познанието.
Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен. Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен. Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно.
Но чрез това не се постига познанието.
За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека. Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания. Когато те са постигнати така, тогава могат да бъдат предадени на общото човешко съзнание. Хората днес се съпротивляват срещу такива истини по простата причина, че усещат, че нещата не са такива, както на тях им се иска да бъдат. Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг.
към текста >>
Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат
пост
игнати без болезнени вътрешни изживявания.
Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека.
Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
Когато те са постигнати така, тогава могат да бъдат предадени на общото човешко съзнание. Хората днес се съпротивляват срещу такива истини по простата причина, че усещат, че нещата не са такива, както на тях им се иска да бъдат. Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг. Самата тази мисъл прави някои хора неспокойни в душата. А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка.
към текста >>
Когато те са
пост
игнати така, тогава могат да бъдат предадени на общото човешко съзнание.
Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека. Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
Когато те са постигнати така, тогава могат да бъдат предадени на общото човешко съзнание.
Хората днес се съпротивляват срещу такива истини по простата причина, че усещат, че нещата не са такива, както на тях им се иска да бъдат. Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг. Самата тази мисъл прави някои хора неспокойни в душата. А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка. Не говоря това, за да обезсърчавам, макар че за мнозина днес то звучи като обезсърчаване; говоря просто самата истина.
към текста >>
33.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това познание се
пост
ига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание.
Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят. Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха. Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време. И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство. Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание.
Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание.
Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението. Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание. В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите. Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът.
към текста >>
Не може да се разкрие как стоят нещата с това мислене, колкото и дълго да се обмисля този въпрос; защото тогава мисленето остава
пост
оянно на едно и също място и човекът се върти винаги около оста, която вече си е изградил.
А онзи, който не може да приеме природонаучните познания без да погледне критично на самия себе си, той във всеки случай трябва да се запита: Какво означава това, което аз самият правя, когато проследявам същество по същество от несъвършенството към съвършенството? Или той трябва да се запита: Докато математизирам, докато изграждам математиката, аз изграждам мисли чисто от себе си. Математиката е една нишка, една тъкан, която аз изтеглям от самия себе си. Тогава прилагам тази тъкан към външните неща и тя подхожда, тя им съответства. Тогава идваме до големия, до - бих желал да кажа - направо трагичния за мислителя въпрос: Какво е положението с това, което аз използвам при всяко познание, именно със самото мислене?
Не може да се разкрие как стоят нещата с това мислене, колкото и дълго да се обмисля този въпрос; защото тогава мисленето остава постоянно на едно и също място и човекът се върти винаги около оста, която вече си е изградил.
Трябва да се извърши нещо със самото мислене. С мисленето трябва да се извърши това, което в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове» съм описал като медитация. За медитацията не трябва да се мисли «мистично», но за нея не трябва да се мисли също и повърхностно. Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен смисъл. Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия.
към текста >>
С мисленето трябва да се извърши това, което в моята книга «Как се
пост
игат познания за висшите светове» съм описал като медитация.
Математиката е една нишка, една тъкан, която аз изтеглям от самия себе си. Тогава прилагам тази тъкан към външните неща и тя подхожда, тя им съответства. Тогава идваме до големия, до - бих желал да кажа - направо трагичния за мислителя въпрос: Какво е положението с това, което аз използвам при всяко познание, именно със самото мислене? Не може да се разкрие как стоят нещата с това мислене, колкото и дълго да се обмисля този въпрос; защото тогава мисленето остава постоянно на едно и също място и човекът се върти винаги около оста, която вече си е изградил. Трябва да се извърши нещо със самото мислене.
С мисленето трябва да се извърши това, което в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове» съм описал като медитация.
За медитацията не трябва да се мисли «мистично», но за нея не трябва да се мисли също и повърхностно. Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен смисъл. Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия. И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава. Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот.
към текста >>
Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна
пост
ъпка в този си човешки живот.
С мисленето трябва да се извърши това, което в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове» съм описал като медитация. За медитацията не трябва да се мисли «мистично», но за нея не трябва да се мисли също и повърхностно. Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен смисъл. Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия. И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава.
Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот.
В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата. Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот. Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия живот. Ако бихме поискали да изоставим внезапно всичко това, бихме застанали срещу нищото. Ако обаче започнем да правим медитация сутрин и вечер, за да учим постепенно да проникваме в свръхсетивния свят, това винаги можем да направим или да изоставим, нищо не ни пречи.
към текста >>
Ако обаче започнем да правим медитация сутрин и вечер, за да учим
пост
епенно да проникваме в свръхсетивния свят, това винаги можем да направим или да изоставим, нищо не ни пречи.
Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот. В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата. Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот. Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия живот. Ако бихме поискали да изоставим внезапно всичко това, бихме застанали срещу нищото.
Ако обаче започнем да правим медитация сутрин и вечер, за да учим постепенно да проникваме в свръхсетивния свят, това винаги можем да направим или да изоставим, нищо не ни пречи.
Опитът също учи, че повечето пристъпват с голямо усърдие към медитативния живот, но скоро го изоставят. В това ние сме напълно свободни. Това медитиране е прасвободно действие. При все това ако можем да останем верни ако си обещаем, не на някой друг, а на самите себе си, че ще останем верни на това медитиране, тогава само по себе си това представлява огромна сила на душата, а именно самото това да останем верни. След като разгледах тези въпроси, бих желал да насоча вниманието, как се извършва самата медитация в нейните най-прости форми.
към текста >>
Ако човек продължи да се упражнява по този начин, идва денят, бих желал да кажа, великият ден, в който човек
пост
ига едно съвсем определено наблюдение, наблюдението, че той
пост
епенно навлиза в душевна дейност, която е съвсем независима от тялото.
Но времето ще става все по-дълго и по-дълго. В какво се състои въпросът? Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа. Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание. По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили.
Ако човек продължи да се упражнява по този начин, идва денят, бих желал да кажа, великият ден, в който човек постига едно съвсем определено наблюдение, наблюдението, че той постепенно навлиза в душевна дейност, която е съвсем независима от тялото.
И той забелязва също: Преди е бил с цялото си мислене и чувстване зависим от тялото, с представната дейност от сетивно-нервната система, с чувстването от системата на кръвообращението и т. н.; сега той се чувства в една духовно-душевна дейност, която е независима от каквато и да било телесна дейност. При това човек забелязва, че вече е в състояние сам да поставя във вибрация нещо в главата си, което по-рано е оставало неосъзнато. Сега именно той прави едно забележително откритие. Прави откритието, в какво се състои разликата между спането и будното състояние.
към текста >>
При това човек забелязва, че вече е в състояние сам да
пост
авя във вибрация нещо в главата си, което по-рано е оставало неосъзнато.
Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание. По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили. Ако човек продължи да се упражнява по този начин, идва денят, бих желал да кажа, великият ден, в който човек постига едно съвсем определено наблюдение, наблюдението, че той постепенно навлиза в душевна дейност, която е съвсем независима от тялото. И той забелязва също: Преди е бил с цялото си мислене и чувстване зависим от тялото, с представната дейност от сетивно-нервната система, с чувстването от системата на кръвообращението и т. н.; сега той се чувства в една духовно-душевна дейност, която е независима от каквато и да било телесна дейност.
При това човек забелязва, че вече е в състояние сам да поставя във вибрация нещо в главата си, което по-рано е оставало неосъзнато.
Сега именно той прави едно забележително откритие. Прави откритието, в какво се състои разликата между спането и будното състояние. Разликата е именно в това, че когато човек е буден, в целия човешки организъм нещо вибрира; само не в главата; там се намира в покой същото онова, което иначе в останалия човешки организъм е в движение. За какво става дума тук, ще разберем по-добре, когато ви обърна внимание, че като хора ние не сме тези яки, набити и твърди тела, които обикновено мислим, че сме. Ние сме съставени приблизително до 90 % от течност и твърдите съставни части от около 10 % са потопени в тази течност и плуват в нея.
към текста >>
Който медитира дълго време по посочения начин, той идва до положението
пост
епенно да оформя образи и картини в спокойното етерно тяло на главата.
Спането започва с това - и продължава по същия начин, - че етерното тяло започва да се движи и в главата. Така че по време на спане ние като цял човек, както главата така и останалият човек, имаме едно вътрешно подвижно етерно тяло. И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят като сънища. При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи.
Който медитира дълго време по посочения начин, той идва до положението постепенно да оформя образи и картини в спокойното етерно тяло на главата.
В книгата, която цитирах, аз наричам това имагинации. И тези имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина. Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот. Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот.
към текста >>
То ни
пост
авя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина.
Те ни се представят като сънища. При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи. Който медитира дълго време по посочения начин, той идва до положението постепенно да оформя образи и картини в спокойното етерно тяло на главата. В книгата, която цитирах, аз наричам това имагинации. И тези имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме.
То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина.
Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот. Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот. Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага. Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност.
към текста >>
В действителност имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, едно етерно тяло, което
пост
оянно е в движение.
Този деен фактор в организма ние разглеждаме като етерното тяло на човека. То не е пространствено тяло, то е времево тяло, тяло на времето. Поради това вие можете да опишете етерното тяло като пространствена форма само ако съзнавате, че при това вие вършите същото, както ако рисувате една светкавица. Когато рисувате светкавицата, вие естествено рисувате един миг; вие задържате този миг. Човешкото етерно тяло също може да бъде уловено пространствено, но това е само един миг от него.
В действителност имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, едно етерно тяло, което постоянно е в движение.
Има смисъл да говорим за етерното тяло само ако говорим за него като за времево тяло, което обхващаме с вътрешния поглед като едно единство чак до нашето раждане от мига, в който сме в състояние да направим това откритие. Това е първото нещо, което най-напред можем да открием като свръхсетивна заложба в себе си. Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание. Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек.
към текста >>
Това, което се
пост
ига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание.
Когато рисувате светкавицата, вие естествено рисувате един миг; вие задържате този миг. Човешкото етерно тяло също може да бъде уловено пространствено, но това е само един миг от него. В действителност имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, едно етерно тяло, което постоянно е в движение. Има смисъл да говорим за етерното тяло само ако говорим за него като за времево тяло, което обхващаме с вътрешния поглед като едно единство чак до нашето раждане от мига, в който сме в състояние да направим това откритие. Това е първото нещо, което най-напред можем да открием като свръхсетивна заложба в себе си.
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание.
Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек. Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал. Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот. Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот.
към текста >>
Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което
пост
епенно става принадлежност на посветения.
И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си. Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това. Това става от само себе си. Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен смисъл да се гмурне, да се потопи в своята телесност. Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен напредък.
Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения.
Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание. - В обикновения живот ние изживяваме себе си. Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет. Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така.
към текста >>
Ето защо човек трябва предварително да е укрепил своите понятия, предварително да е придобил здрава логика в мисленето, та когато погледне отвъд, да не забравя
пост
оянно тази логика.
И ако трябва отново да застане пред душата, то трябва да бъде изживяно отново. То не се запомня в обикновения смисъл. То се запомня, то се отпечатва в паметта само тогава, когато човек с най-голямо усилие облече в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, когато пренесе със себе си своя разум в свръхсетивния свят. Това е съвсем трудно. Тъй като там, отвъд, човек трябва да мисли по същия начин, без неговото тяло да му помага при това мислене.
Ето защо човек трябва предварително да е укрепил своите понятия, предварително да е придобил здрава логика в мисленето, та когато погледне отвъд, да не забравя постоянно тази логика.
Примитивните ясновидци могат да видят някои неща, но тъкмо те забравят логиката, когато са отвъд. И когато трябва да съобщи някому свръхсетивни истини, тъкмо тогава човек забелязва тази промяна на паметта по отношение на свръхсетивните истини. И от това вижда как нашето физическо тяло участва при осъществяването на паметта, не при мисленето, а при употребата на паметта, която постоянно се намесва в свръхсетивното. Ако мога да кажа нещо лично, то е това: когато аз самият изнасям лекции, то е нещо различно от това, когато иначе се изнасят лекции. Там често се говори на основата на спомена; често от спомена се развива това, което е било заучено или помислено.
към текста >>
И от това вижда как нашето физическо тяло участва при осъществяването на паметта, не при мисленето, а при употребата на паметта, която
пост
оянно се намесва в свръхсетивното.
Това е съвсем трудно. Тъй като там, отвъд, човек трябва да мисли по същия начин, без неговото тяло да му помага при това мислене. Ето защо човек трябва предварително да е укрепил своите понятия, предварително да е придобил здрава логика в мисленето, та когато погледне отвъд, да не забравя постоянно тази логика. Примитивните ясновидци могат да видят някои неща, но тъкмо те забравят логиката, когато са отвъд. И когато трябва да съобщи някому свръхсетивни истини, тъкмо тогава човек забелязва тази промяна на паметта по отношение на свръхсетивните истини.
И от това вижда как нашето физическо тяло участва при осъществяването на паметта, не при мисленето, а при употребата на паметта, която постоянно се намесва в свръхсетивното.
Ако мога да кажа нещо лично, то е това: когато аз самият изнасям лекции, то е нещо различно от това, когато иначе се изнасят лекции. Там често се говори на основата на спомена; често от спомена се развива това, което е било заучено или помислено. Който наистина развива свръхсетивни истини, той всъщност трябва да ги създава в момента, в който ги излага. Така че аз мога да изнеса една и съща лекция тридесет, четиридесет, петдесет пъти, но за мене тази лекция никога не е същата. Естествено това и в другите случаи е така, но в повишена степен е така, когато е налице тази независимост от паметта, това пренасяне в един вътрешен живот, когато е достигната вътрешната степен на паметта.
към текста >>
Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за
пост
игане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си.
Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби. От такова познание, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука». Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното познание. Това става, като се развива и усъвършенства медитацията. Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си живот.
Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си.
Както в обикновения живот той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си. Понякога това не е лесно дори в обикновения живот. Помислете колко малко човекът може да прогони своите мисли. Мисли, особено ако са неприятни, понякога преследват човека в продължение на дни. Той не може да ги отпъди.
към текста >>
Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня
пост
игаме следното: изкачили сме една стълба.
Оставяме нещата да пристъпват към нас така, както те се случват. Това, което пристъпва към нас по-рано, ние го мислим по-рано, което пристъпва към нас по-късно, мислим го по-късно. Дори когато в предимно логическото мислене не се съобразяваме с протичането на времето и тогава на заден план все пак съществува нагласата да се придържаме към външното, към действителното протичане на даден факт. За да се упражняваме в съотношението на духовно-душевните сили, трябва да се освободим от външното протичане на нещата. За тази цел има едно добро упражнение, което е същевременно упражнение на волята, а то е, като се опитваме да премисляме събитията, които сме преживели от сутринта до вечерта, но не както са протекли от сутринта към вечерта, а в обратна посока, от вечерта обратно до сутринта като при това навлизаме възможно повече в подробностите.
Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба.
Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден.
към текста >>
Но
пост
епенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден.
Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба. Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането.
Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден.
Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията. Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик.
към текста >>
Твърдо си
пост
авяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик.
Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията. Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик.
Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик.
Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас.
към текста >>
По този начин ние
пост
епенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас.
Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля.
По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас.
Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това. След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества. Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени.
към текста >>
Пост
епенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите физически съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа.
Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди. За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално. Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица. Той не мисли за това, като за нещо реално. Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша реалност.
Постепенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите физически съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа.
Просветва ни реалността на моралния свят. Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони. Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае.
към текста >>
Всъщност то може да бъде напълно
пост
игнато чрез духовното познание.
Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони. Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае. Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред.
Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание.
Това сега аз мога само да скицирам. Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши. Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването. Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката. Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота.
към текста >>
Обаче човек не може да
пост
игне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши.
Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае. Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред. Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание. Това сега аз мога само да скицирам.
Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши.
Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването. Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката. Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота. Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-напред е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото. Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка.
към текста >>
Своите познания обаче аз съм
пост
игнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания.
Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката. Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието. Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба.
Своите познания обаче аз съм постигнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания.
Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос. Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание. Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
към текста >>
34.
Послесловие на немския издател
GA_245 Указания за езотеричното обучение
С началото на Езотеричното училище в 1904 година, последва едновременно откритото излагане на училищния път в произведението «Теософия»[3], в «Как се
пост
игат познания за висшите светове» (1.
(сравни с «Моят жизнен път», Събр. Съч. 28, Дорнах 1962). След още десет години, в началото на 1924 година, Рудолф Щайнер поиска да организира една Езо-терична школа, Висшата школа за духовна наука. Също както Езотеричното училище се състоеше от три различни класа, така и Свободната висша школа за духовна наука щеше да бъде изградена в три класа; «Моля не се плашете от тези три класа, мои мили приятели! Трите класа първоначално бяха вече в антропософското общество до 1914 година само че под една друга форма.»[2]
С началото на Езотеричното училище в 1904 година, последва едновременно откритото излагане на училищния път в произведението «Теософия»[3], в «Как се постигат познания за висшите светове» (1.
издание 1909), както и в началото на 1910 година издаденото произведение «Въведение в Тайната наука». Едно описание на основните изисквания за вътрешното развитие, преди всичко така наречените допълнителни упражнения, се намира също и в тези произведения, затова Рудолф Щайнер посочваше споменатите трудове, когато се касаеше до придружителните упражнения. Необходимите предпоставки при всички упражнения са описани във «Въведение в Тайната наука» в глава: Познанието на висшите светове (За посвещението или инициацията). «.. .Вижда се обаче, колко е необходимо, човек да не изисква собственото пристъпване в духовния свят, преди със своята придобита във физически-сетивния свят обикновена способност за преценка да е разбрал някои истини за духовния свят. Това което в тази книга е дадено преди заниманията с «Познанията за висшите светове», това ученикът на духовната наука би трябвало в хода на нормалното си развитие да го разбере с обикновените си разбирателни способности, преди да пожелае сам да се възнесе в надсетивните светове.»
към текста >>
Необходимите пред
пост
авки при всички упражнения са описани във «Въведение в Тайната наука» в глава: Познанието на висшите светове (За посвещението или инициацията).
Също както Езотеричното училище се състоеше от три различни класа, така и Свободната висша школа за духовна наука щеше да бъде изградена в три класа; «Моля не се плашете от тези три класа, мои мили приятели! Трите класа първоначално бяха вече в антропософското общество до 1914 година само че под една друга форма.»[2] С началото на Езотеричното училище в 1904 година, последва едновременно откритото излагане на училищния път в произведението «Теософия»[3], в «Как се постигат познания за висшите светове» (1. издание 1909), както и в началото на 1910 година издаденото произведение «Въведение в Тайната наука». Едно описание на основните изисквания за вътрешното развитие, преди всичко така наречените допълнителни упражнения, се намира също и в тези произведения, затова Рудолф Щайнер посочваше споменатите трудове, когато се касаеше до придружителните упражнения.
Необходимите предпоставки при всички упражнения са описани във «Въведение в Тайната наука» в глава: Познанието на висшите светове (За посвещението или инициацията).
«.. .Вижда се обаче, колко е необходимо, човек да не изисква собственото пристъпване в духовния свят, преди със своята придобита във физически-сетивния свят обикновена способност за преценка да е разбрал някои истини за духовния свят. Това което в тази книга е дадено преди заниманията с «Познанията за висшите светове», това ученикът на духовната наука би трябвало в хода на нормалното си развитие да го разбере с обикновените си разбирателни способности, преди да пожелае сам да се възнесе в надсетивните светове.» Заниманията в Езотеричното училище се провеждаха с дадените упражнения и в лекции - така наречените езотерични часове, които Рудолф Щайнер държеше пред членовете на училището на различните места - преди всичко в Берлин и Мюнхен, където бяха разяснявани упражненията. Упражненията общо взето се състояха от: медитационни указания за сутринта и вечерта, наречени «главни упражнения», както и така наречената вечерна «ретроспекция»; така наречените придружителни упражнения, които се изпълняваха през деня; мантри (медитационни стихове), които бяха давани допълнително. От тези упражнения «ретроспекцията», «допълнителните упражнения» и различни мантри, като например дневните мантри: «Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите» или мантрата «В Духа лежи зародишът на моето тяло», важаха за всички ученици.
към текста >>
Ако тези се правят с енергия и упоритост, и с необходимото вътрешно спокойствие се
пост
оянства, в края на краищата те преодоляват огромните пречки на физическото тяло.
Това са въздействия, които само надсетивното познание може да преценява. Те нямат нищо общо с никакво външно познание. Те се представят като успех в процеса на узряване на съзнанието, когато то има изживявания в интуицията, въпреки че преди това е отстранило всички външни и вътрешни изживявания от себе си. Но изживяването на интуициите е нежно, интимно и фино; а физическото човешко тяло в настоящата степен на своето развитие в сравнение с тях е грубо. То е затова една силно действаща пречка за успеха на интуиционните упражнения.
Ако тези се правят с енергия и упоритост, и с необходимото вътрешно спокойствие се постоянства, в края на краищата те преодоляват огромните пречки на физическото тяло.
Ученикът на Духовната наука забелязва, че постепенно някои изяви на физическото тяло, които преди са протичали съвсем без неговото съзнание, сега се намират под неговия контрол. Той забелязва и по това, че за кратко време изпитва потребност, например така да настрои дишането си (или нещо подобно), че то идва в съзвучие или хармония с това, което душата извършва в упражненията или по друг начин казано - вътрешно потапяне. Идеалът на развитието е, че самото физическо тяло не изпълнява никакви упражненията, включително дихателните упражнения, но че всичко, което трябва да се случи с него, идва само в резултат на чисти упражнения с интуиция.» [1] С изключение на двете последни лекции, които принадлежат на Събр.Съч. 212 и Събр.Съч. 214. (бел.пр.)
към текста >>
Ученикът на Духовната наука забелязва, че
пост
епенно някои изяви на физическото тяло, които преди са протичали съвсем без неговото съзнание, сега се намират под неговия контрол.
Те нямат нищо общо с никакво външно познание. Те се представят като успех в процеса на узряване на съзнанието, когато то има изживявания в интуицията, въпреки че преди това е отстранило всички външни и вътрешни изживявания от себе си. Но изживяването на интуициите е нежно, интимно и фино; а физическото човешко тяло в настоящата степен на своето развитие в сравнение с тях е грубо. То е затова една силно действаща пречка за успеха на интуиционните упражнения. Ако тези се правят с енергия и упоритост, и с необходимото вътрешно спокойствие се постоянства, в края на краищата те преодоляват огромните пречки на физическото тяло.
Ученикът на Духовната наука забелязва, че постепенно някои изяви на физическото тяло, които преди са протичали съвсем без неговото съзнание, сега се намират под неговия контрол.
Той забелязва и по това, че за кратко време изпитва потребност, например така да настрои дишането си (или нещо подобно), че то идва в съзвучие или хармония с това, което душата извършва в упражненията или по друг начин казано - вътрешно потапяне. Идеалът на развитието е, че самото физическо тяло не изпълнява никакви упражненията, включително дихателните упражнения, но че всичко, което трябва да се случи с него, идва само в резултат на чисти упражнения с интуиция.» [1] С изключение на двете последни лекции, които принадлежат на Събр.Съч. 212 и Събр.Съч. 214. (бел.пр.) [2] Сравни.
към текста >>
35.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Заглавието тогава беше: «Правила за всички тези, които вече са се
пост
арали да изпълнят онези изисквания, които бяха
пост
авени пред тях от първите лекции.»
4. Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч. № 95, 1978. Споменатата персийска легенда за Исус Христос (на стр. 18) се намира в Гьотевите «Бележки и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.» 5. Този текст беше написан от Рудолф Щайнер и размножен през 1907.
Заглавието тогава беше: «Правила за всички тези, които вече са се постарали да изпълнят онези изисквания, които бяха поставени пред тях от първите лекции.»
6. За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951. Една оригинална записка на Рудолф Щайнер за това не се намира в архива. Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч. № 10, 1975, както и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч. № 114, 1977, 3 лекция.
към текста >>
Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се
пост
игат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч.
18) се намира в Гьотевите «Бележки и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.» 5. Този текст беше написан от Рудолф Щайнер и размножен през 1907. Заглавието тогава беше: «Правила за всички тези, които вече са се постарали да изпълнят онези изисквания, които бяха поставени пред тях от първите лекции.» 6. За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951. Една оригинална записка на Рудолф Щайнер за това не се намира в архива.
Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч.
№ 10, 1975, както и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч. № 114, 1977, 3 лекция. 7. Това означение и преводът на немски, на вероятно дадените от Е. П. Блаватска на английски език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер. По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби.
към текста >>
По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са
пост
авени в скоби.
Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч. № 10, 1975, както и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч. № 114, 1977, 3 лекция. 7. Това означение и преводът на немски, на вероятно дадените от Е. П. Блаватска на английски език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер.
По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби.
Оригинални документи не се намират в архива. Първото печатане е това издание. 8. Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906. За упражнение I е налице ръкопис, за упражнение II - отпечатано за пръв път в това издание - само един екземпляр от размножените. При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане.
към текста >>
Пост
авеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
Трябва да се приеме, че преводът на немски е направен от Рудолф Щайнер. По-късно той замества тази медитационна формула със създадената от самия него: «В чистите лъчи на светлината заблестява Божеството на света... » 32. 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател.
Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99. 33. Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател. Първо отпечатване в това издание.
към текста >>
36.
Литература
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Как се
пост
игат познания за висшите светове (1904/05) Събр.Съч.
ЛИТЕРАТУРА Към съдържанието на този том препоръчваме следните произведения на Рудолф Щайнер: 1. Основни произведения Теософия. Въведение в свръхсетивното познание на света и човешкото предназначение (1904) Събр.Съч. № 9
Как се постигат познания за висшите светове (1904/05) Събр.Съч.
№ 10 Степени на висшето познание (1905-08) Събр.Съч. № 12 Въведение в Тайната наука (1910) Събр.Съч. № 13
към текста >>
37.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Компромисът,
пост
игнат чрез въвеждането на медиумизма и спиритуализма.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е 1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год. Ясновидство и мислене. Символизмът на школите за Посвещение. Конфликтът между езотерици и екзотерици за публикуването на езотерично знание.
Компромисът, постигнат чрез въвеждането на медиумизма и спиритуализма.
Неуспех на опита. Духовната Наука и принципът, следван от екзотериците от средата на XIX век. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. Медиумни методи на изследване в Теософското Общество. Пътят на познанието в Духовната Наука.
към текста >>
Границите,
пост
авени от науката и религията за да спират навлизането в духовните светове.
Древното знание все още присъства в епохата на зараждащия се материализъм, например в Хайнрот и Гьоте (Макариа във "Вилхелм Майстер"). 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. Изследване на живота между смъртта и новото раждане. Трансформацията на неизползвани физически сили в духовни сили след смъртта. В периода на Камалока след смъртта човек изживява в обратен ред опитностите, изпитани по време на сън.
Границите, поставени от науката и религията за да спират навлизането в духовните светове.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. Целта на използването на символи в т.н. тайни Общества или Ордени. Проблемът за публикуването на досега пазеното в тайна знание. Трансформацията на силите в световната история, илюстрирана с Данте в "Божествена Комедия" и приказката за отец Антониус.
към текста >>
38.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Това древно ясновидство след това
пост
епенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна.
Вие ще разберете от лекциите изнесени напоследък, че в нашето време един материалистичен светоглед, един материалистичен начин на мислене, не е резултат от случайната проява на нечия воля, а от определена историческа необходимост. Онези, които имат някакви разбирания за духовните процеси на човешката еволюция знаят, че принципно казано, във всички по-ранни векове и хилядолетия човекът е вземал участие в духовния живот в значително по-голяма степен, отколкото през последните четиристотин или петстотин години. Ние знаем с какво широко разпространено явление е свързано това. В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството. Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен.
Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна.
Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век. Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука. То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици. Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено отношение със старите инспирации и интуиции. Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно познание.
към текста >>
Но броят на хората, в които тези признаци на древно ясновидство оцеляваха,
пост
оянно намаляваше.
Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век. Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука. То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици. Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено отношение със старите инспирации и интуиции. Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно познание.
Но броят на хората, в които тези признаци на древно ясновидство оцеляваха, постоянно намаляваше.
Често съм казвал, че тези следи могат много лесно да бъдат изведени до състояние на атавистично, зрително ясновидство. Показвали сме по много различни начини как това атавистично ясновидство може да се прояви в нашето време. От всичко това ще разберете, че колкото повече се приближаваме към нашия сегашен етап в еволюцията, толкова повече си имаме работа със западане на старите душевни сили и нарастване на склонността на човешката душа към наблюдение на външния, материален свят. След бавна и постепенна подготовка, това достигна своя връх през XIX век, фактически в средата на столетието. Колкото и малко това да се осъзнава днес от онези, които не се занимават с подобни неща, ще бъде ясно на бъдещите хора, че материалистическите тенденции на втората половина на XIX век са достигнали своя връх в средата на века; тогава беше, когато тези тенденции разгърнаха своята най-голяма сила.
към текста >>
След бавна и
пост
епенна подготовка, това достигна своя връх през XIX век, фактически в средата на столетието.
Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно познание. Но броят на хората, в които тези признаци на древно ясновидство оцеляваха, постоянно намаляваше. Често съм казвал, че тези следи могат много лесно да бъдат изведени до състояние на атавистично, зрително ясновидство. Показвали сме по много различни начини как това атавистично ясновидство може да се прояви в нашето време. От всичко това ще разберете, че колкото повече се приближаваме към нашия сегашен етап в еволюцията, толкова повече си имаме работа със западане на старите душевни сили и нарастване на склонността на човешката душа към наблюдение на външния, материален свят.
След бавна и постепенна подготовка, това достигна своя връх през XIX век, фактически в средата на столетието.
Колкото и малко това да се осъзнава днес от онези, които не се занимават с подобни неща, ще бъде ясно на бъдещите хора, че материалистическите тенденции на втората половина на XIX век са достигнали своя връх в средата на века; тогава беше, когато тези тенденции разгърнаха своята най-голяма сила. Но смисъла на всяка тенденция е в това определени умения да се развият и наистина внушителното величие на методите, създадени от материалистичната наука, води началото си от тази тенденция на душите да се придържат здраво към външния, материален свят на сетивата. Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане.
към текста >>
Човечеството
пост
епенно изгуби тази способност за живеене във връзка с духовния свят.
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
Човечеството постепенно изгуби тази способност за живеене във връзка с духовния свят.
Разбира се, винаги имаше личности, които използваха всяка все още останала възможност да развият ясновидство. Но въпреки това ставаше все по и по-трудно. Как хората в старите времена развиваха индивидуалната дарба за ясновидство? Ако с проницателност днес изучаваме философията на Платон, или съществуващото в тази на Хераклит, трябва да осъзнаем и това се отнася особено за още ранните гръцки философи че те са съвсем различни от по-късните философи. Прочетете първата глава на моята книга "Загадките на философията", където съм разкрил как тези древни философи, Талес и Парменид, Анаксимен и Хераклит, са все още под въздействието на своите лични темпераменти.
към текста >>
И това няма отново да бъде възможно, докато новите методи, посочени като начало в книгата "Как се
пост
игат познания за висшите светове?
Бидейки по-малко абстрактни от философите на съвременността, те все още можеха да съживят способностите за ясновидство, присъщи на човешката душа. Така че се случваше при хората, отдали себе си на философията, иначе потънали под повърхността способности да бъдат раздвижени за живот. Ето така се появяваха ясновидците. Но понеже онова, което сега трябваше да бъде научено за физическия свят и това се отнася също и за философията беше от значение за самия физически план, то ставаше все по-важно човекът да се отчуждава все повече и повече от останалото от древното ясновидство. Той повече не можеше да проникне в скритите дълбини на Битието и беше все по-трудно да стане ясновидец.
И това няма отново да бъде възможно, докато новите методи, посочени като начало в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?
", не бъдат възприети от човечеството като правдоподобни. Ние чухме, че периодът на материализъм достигна своя връх някой може също да каже, своята най-дълбока точка в средата на XIX век. Сигурно е, че условията ще стават все по и по-трудни, но свързващите нишки с по-ранните импулси в еволюцията на човечеството трябва въпреки всичко да не се късат. Следната диаграма показва как се е развивало ясновидството: yellow жълто /оцветената част над хоризонталната линия/
към текста >>
Тук (в жълтото) ясновидството все още присъства с пълна сила; то
пост
епенно започва да изчезва все повече и повече, докато най-ниската точка е достигната в средата на XIX век, и след това има отново възход.
Следната диаграма показва как се е развивало ясновидството: yellow жълто /оцветената част над хоризонталната линия/ green зелено /оцветената част под хоризонталната линия/ Mid 19 Century Средата на XIX век /на дъното на параболата/ Дребните буквички (а,б,c,e намират се до различните линии) си остават същите.
Тук (в жълтото) ясновидството все още присъства с пълна сила; то постепенно започва да изчезва все повече и повече, докато най-ниската точка е достигната в средата на XIX век, и след това има отново възход.
Но разбирането на духовния свят не е същото като ясновидството. Точно както по отношение на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно възприятие; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното. В най-ранните епохи хората бяха задоволени, в по-голямата част, със свръх-сетивно виждане; те не стигаха до въпроса за размисъл в някаква по-голяма степен за това какво беше виждано, защото бяха удовлетворени от своето ясновидство. Но сега, мисленето твърде много излезе на преден план. Линията а-b, следователно, показва ясновидството, виждането; линията c-d показва мисълта или разсъжденията за духовния свят.
към текста >>
Но с течение на времето броят на хората в тези събрания, все още способни да виждат в духовния свят,
пост
оянно намаляваше, докато броят на онези, които имаха теории за духовния свят и ги изразяваха в символи и други подобни,
пост
оянно нарастваше.
И след това ясновидството малко по-малко потъна под прага на съзнанието и да го призовем от дълбините на душата ставаше все по-трудно. Беше, разбира се, възможно да задържим някои от идеите, дори да ги доразвием по-нататък; и така най-накрая дойде времето, когато имаше посветени, които не бяха непременно ясновидци забележете добре, посветени, които не бяха задължително ясновидци. На различните места, където имаше събирания на тези посветени, те само усвояваха запазеното отчасти от стари времена, за което се твърдеше, че древни пророци са го разкрили или каквото можеше да бъде извлечено от хората, все още притежаващи способностите на атавистичното ясновидство. Едно убеждение дойде отчасти от историческите традиции, отчасти чрез опити. Хората се убеждаваха, че каквото техният интелект мислеше, това беше вярно.
Но с течение на времето броят на хората в тези събрания, все още способни да виждат в духовния свят, постоянно намаляваше, докато броят на онези, които имаха теории за духовния свят и ги изразяваха в символи и други подобни, постоянно нарастваше.
А сега помислете за последиците от това в средата на XIX век, когато материалистичните тенденции на хората бяха достигнали своята най-дълбока точка. Естествено, имаше хора, които знаеха че има духовен свят, и също знаеха какво се намира в духовния свят, но те никога не бяха виждали този свят. В действителност, най-видните учени в XIX век бяха хора, които въпреки че не бяха видели абсолютно нищо от духовния свят, знаеха че той съществува, можеха да разсъждават за него, можеха дори да откриват нови истини с помощта на определени методи и определен символизъм, запазен в древна традиция. Да вземем само един пример. Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество.
към текста >>
Нищо особено няма да бъде
пост
игнато с разглеждането на рисунка на човешко същество.
Но с течение на времето броят на хората в тези събрания, все още способни да виждат в духовния свят, постоянно намаляваше, докато броят на онези, които имаха теории за духовния свят и ги изразяваха в символи и други подобни, постоянно нарастваше. А сега помислете за последиците от това в средата на XIX век, когато материалистичните тенденции на хората бяха достигнали своята най-дълбока точка. Естествено, имаше хора, които знаеха че има духовен свят, и също знаеха какво се намира в духовния свят, но те никога не бяха виждали този свят. В действителност, най-видните учени в XIX век бяха хора, които въпреки че не бяха видели абсолютно нищо от духовния свят, знаеха че той съществува, можеха да разсъждават за него, можеха дори да откриват нови истини с помощта на определени методи и определен символизъм, запазен в древна традиция. Да вземем само един пример.
Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество.
Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек. Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен. Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях. За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука. И така ситуацията в средата на XIX век беше такава, че човечеството като цяло, особено цивилизованото човечеството, притежаваше способността за духовно виждане дълбоко долу в подсъзнанието, само че имаше и склонност към материализъм.
към текста >>
Това им тежеше, и резултата от първото гласуване ако мога отново да използвам тази дума не беше приет, и още веднъж ще използвам дума, която като извадена от обикновения език трябва да бъде вземана метафорично беше
пост
игнато нещо като компромис.
Не и докато в по-нови времена дойде моментът, когато някои членове са изгонени или са напуснали. Такива неща обикновено не се случваха, защото хората разбираха, че трябва да държат един на друг като братя. Така че екзотериците не можеха да направят друго, освен да отстъпят. Но тяхното задължение към цялото човечеството ги измъчваше. Те се чувстваха, така да се каже, като пазители на еволюцията.
Това им тежеше, и резултата от първото гласуване ако мога отново да използвам тази дума не беше приет, и още веднъж ще използвам дума, която като извадена от обикновения език трябва да бъде вземана метафорично беше постигнато нещо като компромис.
Това доведе до следната ситуация. Бе казано, и това бе също признато и от езотериците: спешно е необходимо човечеството като цяло да осъзнае, че околният свят не е лишен от духовността, не е съставен само от материя, нито е резултат от чисто материални закони; човечеството трябва да узнае, че също както сме заобиколени от материя, също така сме заобиколени и от духовността, и че човекът не е само онова същество, което застава пред нас когато го погледнем в материален смисъл, но също има и нещо от рода на дух и душа. Възможността за узнаване на това трябва да бъде запазена за човечеството. Върху това бе постигнато споразумение и това беше компромисът. Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод.
към текста >>
Върху това бе
пост
игнато споразумение и това беше компромисът.
Те се чувстваха, така да се каже, като пазители на еволюцията. Това им тежеше, и резултата от първото гласуване ако мога отново да използвам тази дума не беше приет, и още веднъж ще използвам дума, която като извадена от обикновения език трябва да бъде вземана метафорично беше постигнато нещо като компромис. Това доведе до следната ситуация. Бе казано, и това бе също признато и от езотериците: спешно е необходимо човечеството като цяло да осъзнае, че околният свят не е лишен от духовността, не е съставен само от материя, нито е резултат от чисто материални закони; човечеството трябва да узнае, че също както сме заобиколени от материя, също така сме заобиколени и от духовността, и че човекът не е само онова същество, което застава пред нас когато го погледнем в материален смисъл, но също има и нещо от рода на дух и душа. Възможността за узнаване на това трябва да бъде запазена за човечеството.
Върху това бе постигнато споразумение и това беше компромисът.
Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод. Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян. В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
към текста >>
И така, бе очевидно, че този опит не
пост
игна нищо друго, освен да разпространи една голяма заблуда.
В това състояние медиумът може да влезе в контакт с хипнотизатор, или внушител т.е. с някакъв друг човек. Азът на другия човек, а също и околната среда, могат тогава да окажат въздействие върху медиума. Невъзможно е за медиума да влезе в царството на мъртвите, защото самите членове на неговото същество, принадлежащи на това царство, са били обезсилени. Медиумите се заблуждаваха; те уж описваха царството на мъртвите.
И така, бе очевидно, че този опит не постигна нищо друго, освен да разпространи една голяма заблуда.
Един прекрасен ден, следователно, трябваше да се признае, че е бил следван път, който водеше хората към заблуда към една чисто Луциферическа доктрина, обвързана с изцяло Ариманически наблюдения. Измама, от която нищо добро не можеше да произлезе, беше разпространена на длъж и шир. Това бе осъзнавано с напредване на времето. Вие виждате, следователно, как бе направен опит да се спрат материалистическите тенденции на епохата и дори да бъдат накарани хорските умове да разберат, че има духовен свят около нас. По начало, този път доведе до заблуждения, както вече чухме.
към текста >>
39.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото,
пост
ави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита?
Лемурийска епоха. Няколко публикации от този род бяха следователно вече излезли, и точно по времето, когато членовете на Теософското Общество ни посещаваха, много броеве от списанието, съдържащи важни сведения, бяха готови и изпратени на абонираните. Един много уважаван член в Теософското Общество бе прочел тези материали, отнасящи се за Атлантида, и ми зададе един въпрос. И това е въпросът, който искам да спомена като достойна за внимание опитност, във връзка с казаното във вчерашната лекция. Този член на Теософското Общество, който по време на неговото основаване от Блаватска бе вземал участие в най-важните заседания, т.е.
един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото, постави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита?
" Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез определен вид медиумно изследване. Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено отношение с медиумизъм. С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание. Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за предисторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме сред нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания. След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество.
към текста >>
С други думи, някой бе
пост
авян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание.
И това е въпросът, който искам да спомена като достойна за внимание опитност, във връзка с казаното във вчерашната лекция. Този член на Теософското Общество, който по време на неговото основаване от Блаватска бе вземал участие в най-важните заседания, т.е. един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото, постави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита? " Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез определен вид медиумно изследване. Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено отношение с медиумизъм.
С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание.
Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за предисторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме сред нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания. След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество. Пътят, който бях определил за себе си обаче, бе следният: Да се отхвърлят всички предишни начини на изследване и разбира се, чрез свръхсетивни възприятия да се изследва чрез употреба само на разкритото от онзи, който е самият той изследовател. Съгласно позицията, която трябва да заема в духовното Движение, никакъв друг курс не е възможен за мен, освен стриктно да приведа в действие онези методи на изследване, които са подходящи за съвременния свят и за съвременното човечество. Има значителна разлика, както виждате, между методите на изследване, практикувани в Духовната Наука, и онези, които бяха прилагани в Теософското Общество.
към текста >>
Аз казах, че ясновидството
пост
епенно изчезна, и че останаха малцина отделни ясновидци, при които можеха да бъдат предизвиквани медиумни състояния, и от които можеше да бъдат извлечени някакви сведения.
По този повод, въвеждането на нашата духовно-научна насока на работата бе от самото начало нещо съвсем ново в Теософското Общество. Тя сериозно взема под внимание нови научни методи, които е нужно да бъдат разработени и доразвити, за да направят издигането до духовната област възможно. Разговорът беше показателен. Той се проведе през 1904 год., и показа колко голяма беше разликата между прилаганото в Духовната Наука и прилаганото от останалите в Теософското Общество; показа, че това, което имаме в Духовната Наука, беше непознато в Теософското Общество по онова време, и че Теософското Общество продължаваше методите, които бяха приети като компромис между екзотерици и езотерици. Такъв бе неизбежният резултат от развитието, което описах в лекцията вчера.
Аз казах, че ясновидството постепенно изчезна, и че останаха малцина отделни ясновидци, при които можеха да бъдат предизвиквани медиумни състояния, и от които можеше да бъдат извлечени някакви сведения.
По този начин възникнаха, както бяха наречени, "Окултните Ордени". Ордени, в които имаше, и това е вярно, много хора, които бяха посветени, но не и ясновидци. Сред господстващия материализъм тези Ордени бяха изправени пред необходимостта от развиване и усложняване на методи, които дълго са били на мода, и трябваше да се търсят средства за изследване сред личностите, в които медиумните способности с други думи, атавистичното ясновидство можеше все още да бъде развито и да даде някакви резултати. В тези кръгове имаше учения с голямо значение и, в допълнение, символи. Обаче онези, които желаеха да се захванат с истинско проучване, трябваше да разчитат на помощта на хората, притежаващи атавистично ясновидство.
към текста >>
Както ви разказах, компромисът
пост
игнат от екзотерици и езотерици за да убеди материалистичния свят чрез всевъзможни медиуми в съществуването на духовния свят бе пълен провал, тъй като медиумите говореха винаги за един свят, който при съществуващите условия просто не можеше да бъде достъпен за тях, а именно светът на мъртвите.
Но може и да се каже, че това не бе случаят, за който ще чуем след малко. Взето като цяло обаче, то бе продължение на опита, който от средата на XIX век бе последствие от компромиса между екзотерици и езотерици, като изключим това, че по-късно нещата бяха направени доста по-езотерични от Теософското Общество. Докато предшестващият опит бе направен, за да представи медиумите пред света, членовете на Теософското Общество предпочитаха да работят само в своя тесен кръг и просто да съобщават резултатите. Това бе важно различие, защото там някои хора се връщаха към метод на изследване, установен като общоприета традиция от различните Ордени преди средата на XIX век. Изложих това, защото трябва силно да подчертаем факта, че с появата на нашата Духовна Наука един напълно нов метод, който взе изцяло под внимание дейността и становището на съвременната наука, бе внесен в окултното Движение.
Както ви разказах, компромисът постигнат от екзотерици и езотерици за да убеди материалистичния свят чрез всевъзможни медиуми в съществуването на духовния свят бе пълен провал, тъй като медиумите говореха винаги за един свят, който при съществуващите условия просто не можеше да бъде достъпен за тях, а именно светът на мъртвите.
Медиумите разказваха за инспирации, за които твърдяха, че са били получени от един свят, в който живеят мъртвите. Ситуацията беше такава, че опитът направен от екзотерици и езотерици не постигна желания от тях резултат. Как се стигна до такова положение на нещата? Каква бе развръзката на забележителния опит, направен като резултат от компромиса? Развръзката беше, че посветени от определена група изтръгнаха властта от ръцете на онези, които бяха направили компромиса.
към текста >>
Ситуацията беше такава, че опитът направен от екзотерици и езотерици не
пост
игна желания от тях резултат.
Докато предшестващият опит бе направен, за да представи медиумите пред света, членовете на Теософското Общество предпочитаха да работят само в своя тесен кръг и просто да съобщават резултатите. Това бе важно различие, защото там някои хора се връщаха към метод на изследване, установен като общоприета традиция от различните Ордени преди средата на XIX век. Изложих това, защото трябва силно да подчертаем факта, че с появата на нашата Духовна Наука един напълно нов метод, който взе изцяло под внимание дейността и становището на съвременната наука, бе внесен в окултното Движение. Както ви разказах, компромисът постигнат от екзотерици и езотерици за да убеди материалистичния свят чрез всевъзможни медиуми в съществуването на духовния свят бе пълен провал, тъй като медиумите говореха винаги за един свят, който при съществуващите условия просто не можеше да бъде достъпен за тях, а именно светът на мъртвите. Медиумите разказваха за инспирации, за които твърдяха, че са били получени от един свят, в който живеят мъртвите.
Ситуацията беше такава, че опитът направен от екзотерици и езотерици не постигна желания от тях резултат.
Как се стигна до такова положение на нещата? Каква бе развръзката на забележителния опит, направен като резултат от компромиса? Развръзката беше, че посветени от определена група изтръгнаха властта от ръцете на онези, които бяха направили компромиса. Посветените от крайната левица овладяха заседанията, провеждани по описания начин. Те придобиха огромно влияние, защото достиганото от медиумите изобщо не произлизаше от царството на мъртвите, а от царството на живите от посветени, които бяха в далечен или близък контакт с медиумите.
към текста >>
Защото всичко беше причинено от тези посветени и медиуми, беше оцветено с теориите на онези, които искаха да
пост
авят медиумите под свой контрол.
Как се стигна до такова положение на нещата? Каква бе развръзката на забележителния опит, направен като резултат от компромиса? Развръзката беше, че посветени от определена група изтръгнаха властта от ръцете на онези, които бяха направили компромиса. Посветените от крайната левица овладяха заседанията, провеждани по описания начин. Те придобиха огромно влияние, защото достиганото от медиумите изобщо не произлизаше от царството на мъртвите, а от царството на живите от посветени, които бяха в далечен или близък контакт с медиумите.
Защото всичко беше причинено от тези посветени и медиуми, беше оцветено с теориите на онези, които искаха да поставят медиумите под свой контрол.
Желанието на онези сред екзотериците и езотериците, които бяха направили компромиса, бе да накарат хората да разберат, че наистина има духовен свят. Това е което те искаха да внушат. Но когато онези, които се мислеха за способни да ръководят ги изпуснаха от контрол, окултистите от крайната левица влязоха във владение и се постараха чрез медиумите ако мога да използвам тази тафтология да съобщят своите теории и своите възгледи на света. За онези, които бяха направили компромиса за доброто на човечеството, положението беше катастрофално, защото чувстваха все по-силно, че невярна доктрина за свръхсетивното се внася в света. Такова беше положението в развитието на окултизма през 40-те, 50-те и дори 60-те години на XIX век.
към текста >>
Но когато онези, които се мислеха за способни да ръководят ги изпуснаха от контрол, окултистите от крайната левица влязоха във владение и се
пост
араха чрез медиумите ако мога да използвам тази тафтология да съобщят своите теории и своите възгледи на света.
Посветените от крайната левица овладяха заседанията, провеждани по описания начин. Те придобиха огромно влияние, защото достиганото от медиумите изобщо не произлизаше от царството на мъртвите, а от царството на живите от посветени, които бяха в далечен или близък контакт с медиумите. Защото всичко беше причинено от тези посветени и медиуми, беше оцветено с теориите на онези, които искаха да поставят медиумите под свой контрол. Желанието на онези сред екзотериците и езотериците, които бяха направили компромиса, бе да накарат хората да разберат, че наистина има духовен свят. Това е което те искаха да внушат.
Но когато онези, които се мислеха за способни да ръководят ги изпуснаха от контрол, окултистите от крайната левица влязоха във владение и се постараха чрез медиумите ако мога да използвам тази тафтология да съобщят своите теории и своите възгледи на света.
За онези, които бяха направили компромиса за доброто на човечеството, положението беше катастрофално, защото чувстваха все по-силно, че невярна доктрина за свръхсетивното се внася в света. Такова беше положението в развитието на окултизма през 40-те, 50-те и дори 60-те години на XIX век. Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна. Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото. В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение.
към текста >>
В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да
пост
игне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение.
Но когато онези, които се мислеха за способни да ръководят ги изпуснаха от контрол, окултистите от крайната левица влязоха във владение и се постараха чрез медиумите ако мога да използвам тази тафтология да съобщят своите теории и своите възгледи на света. За онези, които бяха направили компромиса за доброто на човечеството, положението беше катастрофално, защото чувстваха все по-силно, че невярна доктрина за свръхсетивното се внася в света. Такова беше положението в развитието на окултизма през 40-те, 50-те и дори 60-те години на XIX век. Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна. Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото.
В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение.
Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел. Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи. Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение. Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация.
към текста >>
Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да
пост
игнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност!
Категорично това беше случай, при който тук бе личност, която просто заради своята организмова конструкция даваше възможността отново за доказване на много неща, които дълго време се знаеха само от традицията. Това беше фактът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица. Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини. Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат. Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност.
Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност!
И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея. Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата. И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят. И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите".
към текста >>
Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на
пост
оянство във външното поведение.
Това най-напред и бе разкрито от левицата. Но тя бе принципно почтена по природа и след като това загатване и бе направено за нещо, което отначало тя трудно можеше да одобри поради своята почтенност, тя се опита от своя страна да достигне до нещо като компромис с едно окултно Братство в Европа. Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и символизма. Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество". И тя безспорно беше!
Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение.
И така, имаше моменти, когато тя можеше да бъде много нагла и в едно от тези настроения на безочливост наложи на окултното Братство, което се беше решило да направи опит с нея, изисквания които не можеха да бъдат задоволени. Но като знаеше, че наистина много би могло да бъде постигнато с нейното сътрудничество, тя реши да повдигне въпроса пред други Братства. И така тя стигна до едно Американско Братство. Това Американско Братство беше такова, че там мнозинството винаги се колебаеше между десницата и левицата, но във всички случаи имаше изгледи за откриване на неща от огромно значение относно духовния свят. Това беше периодът, когато силен интерес бе проявен към Елена Блаватска от други Братства от левицата.
към текста >>
Но като знаеше, че наистина много би могло да бъде
пост
игнато с нейното сътрудничество, тя реши да повдигне въпроса пред други Братства.
Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и символизма. Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество". И тя безспорно беше! Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение. И така, имаше моменти, когато тя можеше да бъде много нагла и в едно от тези настроения на безочливост наложи на окултното Братство, което се беше решило да направи опит с нея, изисквания които не можеха да бъдат задоволени.
Но като знаеше, че наистина много би могло да бъде постигнато с нейното сътрудничество, тя реши да повдигне въпроса пред други Братства.
И така тя стигна до едно Американско Братство. Това Американско Братство беше такова, че там мнозинството винаги се колебаеше между десницата и левицата, но във всички случаи имаше изгледи за откриване на неща от огромно значение относно духовния свят. Това беше периодът, когато силен интерес бе проявен към Елена Блаватска от други Братства от левицата. По това време тези леви Братя вече имаха свои собствени особени интереси. В момента не възнамерявам да говоря за тези интереси.
към текста >>
Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически характер; те си представяха възможността за
пост
игане на нещо от политическо естество в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка.
Това Американско Братство беше такова, че там мнозинството винаги се колебаеше между десницата и левицата, но във всички случаи имаше изгледи за откриване на неща от огромно значение относно духовния свят. Това беше периодът, когато силен интерес бе проявен към Елена Блаватска от други Братства от левицата. По това време тези леви Братя вече имаха свои собствени особени интереси. В момента не възнамерявам да говоря за тези интереси. Ако е необходимо, бих могъл да го направя някой път.
Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически характер; те си представяха възможността за постигане на нещо от политическо естество в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка.
Последствието беше, че в момента когато Елена Блаватска бе вече придобила несметно количество от окултно знание чрез работата си с Американската Ложа, тя трябваше да бъде изключена от там, защото се разкри, че има нещо политическо на заден план. Така нещата не можеха да продължават. Ситуацията сега беше извънредно трудна, ужасно трудна. Защото каквото бе предприето с цел да насочи световното внимание към съществуването на духовен свят, трябваше в определено отношение да бъде върнато назад от сериозните окултисти, защото то бе един провал. Беше необходимо да се покаже, че не може да се има никакво доверие на представяното от спиритуализма, въпреки факта, че той имаше много привърженици.
към текста >>
пр.) Елена Блаватска беше
пост
авена в окултен плен.
Какво щеше да стане? И тогава се случи нещо, на което съм обръщал внимание по различни поводи, понеже разказваното днес във връзка с това съм го разказвал и другаде. Случи се нещо, наречено в Окултизма "Окултен плен". (Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "Дървото на живота и дървото на познанието за добро и зло, лекция 4-та. "Нещата в настоящето и миналото в Духа на човека", лекция 5-та; вижте също и бележките в края на петата лекция в тази книга бел. англ.
пр.) Елена Блаватска беше поставена в окултен плен.
Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре. Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа. С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо. Това се случи по времето, когато Елена Блаватска можеше да стане много опасна с разпространяването на неща, които са сред най-търсените от всичко в обсега на Окултното Движение. Определени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели.
към текста >>
Бяха и дадени инструкции да се
пост
ави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея.
От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи. Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено отношение. И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за предаване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи. И така нещо много необикновено беше "уредено" ако мога да използвам тази нескопосана дума. Какво беше уредено, може да се изрази приблизително по следния начин: Индийските окултисти искаха да отстояват свои особени цели в противоречие с тези на другите окултисти, и за тази цел те използваха Елена Блаватска.
Бяха и дадени инструкции да се постави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея.
По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът. Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа. След това, под маската на по-ранна индивидуалност в обсега на духовното виждане на Блаватска се появи личност, която беше в основата си комуникационното средство за онова, което желаеха от Индия да лансират в света. Някои от вас може би знаят, че в своята книга "Хора от другият свят" Колонел Олкът е написал много за тази индивидуалност, сега появяваща се в полето на виждане на Елена Блаватска под маската на по-ранна личност, обозначена като Махатма Кат-Хами. Вие може би знаете, че Колонел Олкът е написал много неща за този Махатма Кат-Хами, сред които и това, че през 1874 год.
към текста >>
Това изисква задълбочено общуване с този свят на идеи, каквото може да бъде
пост
игнато само след много години.
Бях поканен от граф и графиня Брокдорф да говоря за мистицизма пред аудитория, сериозно интересуваща се от тази тема. Десет години по-рано не бих си позволил да отговоря на подобна молба. Не защото светът от идеи, които сега изразявам, още не бе готов вътре в мен. Този свят от идеи е представен в моята "Философия на свободата", публикувана от Емил Фелбер, Берлин, 1894 год. Но да изразя този свят от идеи, както правя това днес, и така да го направя основа на изучаване както в настоящата книга, изисква нещо съвсем различно от една действително непоколебима увереност в неговите интелектуални истини.
Това изисква задълбочено общуване с този свят на идеи, каквото може да бъде постигнато само след много години.
Едва сега, след като бях удостоен с такова задълбочено общуване, то направи така, че да се осмеля да говоря по начина, по който е написана тази книга." Сега можете да схванете защо позволих съдържанието на лекции, изнесени в доста различни кръгове, да намерят място в едно окултното движение. В първото издание на книгата "Възгледи за света и живота през XIX век" в главата за Шелинг пише следното. Цитирам първото издание, посветено на Ернст Хекел и публикувано през Февруари 1900 год. Ще прочета няколко пасажа от книгата, за която хората казваха, че води началото си от светоглед, съвсем различен от представения в книгата за Мистицизма.
към текста >>
Тази дама впоследствие ставаше все повече и повече фанатичен последовател на Теософското Общество и по-късно получи висок
пост
в Ордена, основан да чака Второто Идване на Христос.
Г-жа Щайнер следователно вече беше присъствала на някои от лекциите, които изнасях по онова време. Би било интересно да свържем няколко детайла тук но те могат да бъдат пропуснати; те просто добавят малко колоритност на случката. Ако е необходимо, могат да се разкажат по друг повод. След като бе далеч за известно време, Г-жа Щайнер се върна в Берлин от Русия през есента, и със знанието на графиня Брокдорф присъстваше на втория курс от лекции, изнесени през зимата на 1901-1902 год. След една от тези лекции върху Гръцките Мистерии, тази позната дойде до мен и каза добре, нещо точно за това, за което се говореше!
Тази дама впоследствие ставаше все повече и повече фанатичен последовател на Теософското Общество и по-късно получи висок пост в Ордена, основан да чака Второто Идване на Христос.
По времето за което говоря, тя дойде при мен след лекцията за Гръцките Мистерии и, приемайки вид на наистина дълбоко посветена в Теософското Общество и възнамерявайки да докаже своята посветеност, каза: "Вие говорихте за Мистерии; но те още съществуват. Все още има тайни общества. Знаете ли това? " След една по-нататъшна лекция по същата тема, тя отново дойде до мен и каза: "Вижда се, че още помните доста добре онова, което казахте, когато бяхте в Гръцките Мистерии!
към текста >>
40.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ние знаем, че това са глу
пост
и.
Тя не е станала физическа, или по-добре казано, минерална в химически смисъл, допреди Земния период. Цялата разклонена нервна система, която сега имаме в нашето тяло, е продукт на Земята. През Земното развитие е била включена минерална материя в имагинативните първообрази на нашата нервна система, така както и в другите първообрази. Ето как е възникнала нашата сегашна нервна система. Материалистите казват: С тази нервна система аз мисля, или възприемам.
Ние знаем, че това са глупости.
За да добием вярна представа за процеса, нека нарисуваме движението на някои нерви в организма (виж диаграмата). А сега нека проследим различни нерви, преминаващи през организма, и изпратим разклонения, като клони. И така, всеки нерв има стъбло, от което се разгръщат клони; тези клони влизат в съседство с други и после едно друго влакънце продължава по своя път. (Диаграмата е, разбира се, само много груба скица). Как човешкият душевен живот тече в тази нервна система?
към текста >>
Някога познавах един интересен човек, който бе
пост
игнал съзнание за това по необичаен начин.
Сега хората мислят със своите Аз и астрално тяло и можем следователно да кажем: Мисленето е дейност, която се пренася от Аза и астралното тяло към етерното тяло. Нещо от етерното тяло също играе роля най-малкото неговото движение. Причината за съзнанието е, че в процесите на мисленето непрекъснато стигам до някоя точка, където се появява удар. Аз се сблъсквам в безкраен брой точки, но не го съзнавам. Това става съзнателно само в случай, когато някой съзнателно преживява процеса на събуждане; когато съзнателно се вмъкне в мрежата на своите нерви, той се чувства, сякаш е бил убоден навсякъде.
Някога познавах един интересен човек, който бе постигнал съзнание за това по необичаен начин.
Той беше изтъкнат математик, запознат с цялата област на математиката по онова време. Той, разбира се, също се занимаваше и с диференциално и интегрално смятане. "Диференциалното" в математиката е атомното, най-малката единица, която може да се формулира не мога да кажа повече за това днес. Въпреки, че това не беше изцяло съзнателно преживяване, този човек имаше усещането за убождане навсякъде, когато бе погълнат от изучаването на диференциалното смятане. Ако това изживяване не се издигне до съзнанието по правилен начин, чрез такива упражнения като дадените в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?
към текста >>
Ако това изживяване не се издигне до съзнанието по правилен начин, чрез такива упражнения като дадените в книгата "Как се
пост
игат познания за висшите светове?
Някога познавах един интересен човек, който бе постигнал съзнание за това по необичаен начин. Той беше изтъкнат математик, запознат с цялата област на математиката по онова време. Той, разбира се, също се занимаваше и с диференциално и интегрално смятане. "Диференциалното" в математиката е атомното, най-малката единица, която може да се формулира не мога да кажа повече за това днес. Въпреки, че това не беше изцяло съзнателно преживяване, този човек имаше усещането за убождане навсякъде, когато бе погълнат от изучаването на диференциалното смятане.
Ако това изживяване не се издигне до съзнанието по правилен начин, чрез такива упражнения като дадените в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?
" много странни неща могат да се случат. Този човек вярваше, че чувства диференциалите навсякъде в себе си. "Аз съм натъпкан, изпълнен с диференциали", казваше той. "Нямам нищо интегрално в мен." И още повече демонстрираше по много остроумен начин, че беше изпълнен с диференциали! Сега се опитайте ясно да си представите тези "убождания".
към текста >>
41.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде
пост
авено на изпитание с настъпването на материализма.
(Намек за дискусиите, състояли се по онова време във връзка с определени вътрешни дела на Обществото бел. англ. пр.) Съществува свързваща линия между определени важни фактори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме. Длъжен съм да направя голям завой днес и ви моля да разгледате различните сведения, които ще изнеса, с определена предпазливост по простата причина, че те се отнасят за теми по които, както ще осъзнаете, понастоящем може да се знае само съвсем малко. По-късно те ще се окажат напълно потвърдени.
Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма.
Материализмът щеше да застане на хоризонта като Цирцея (или Кирка митична гръцка магьосница, превърнала с измама другарите на Одисей в прасета, но надхитрена от него с помощта на Хермес /виж "Одисея" на Омир, глава X/ бел. бълг. пр.), като изкусителка, и човешките склонности и чувства щяха да свършат буквално влюбени в нея. Затова наистина може да се каже, че хората на XIX век бяха влюбени в материализма. От друга страна сме виждали как до голяма степен материализмът заслужава похвала. Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили.
към текста >>
Като метод, материализмът направи възможни големите
пост
ижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили.
Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма. Материализмът щеше да застане на хоризонта като Цирцея (или Кирка митична гръцка магьосница, превърнала с измама другарите на Одисей в прасета, но надхитрена от него с помощта на Хермес /виж "Одисея" на Омир, глава X/ бел. бълг. пр.), като изкусителка, и човешките склонности и чувства щяха да свършат буквално влюбени в нея. Затова наистина може да се каже, че хората на XIX век бяха влюбени в материализма. От друга страна сме виждали как до голяма степен материализмът заслужава похвала.
Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили.
Имаше съчетание на два фактора. От една страна, еволюцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап. Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма.
към текста >>
Всички фактори се съчетаха, за да
пост
авят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
От една страна, еволюцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап. Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма. Всичко клонеше към него.
Всички фактори се съчетаха, за да поставят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
Вече съм ви разказвал за онези сред окултистите които, така да се каже, имаха отговорността да се погрижат човечеството да не потъне изцяло в материализъм, за опита направен с медиумизма, и ви показах, че медиумизмът доведе до отклонения. Вече съм посочвал едно от най-значимите от тези отклонения. Беше странно, че медиумите навсякъде твърдяха, че са способни да дадат сведения, откровения от царството на мъртвите, царството в което хората живеят след смъртта. Най-необикновеното от всичко, в допълнение на вече казаното, беше че тези съобщения идващи чрез медиумите уж от царството на мъртвите навсякъде издаваха силно пристрастен характер. Можете да прегледате всички тези съобщения, направени от медиуми и ще откриете, че те винаги имат силно пристрастен характер точно където се засяга животът на душата след смъртта.
към текста >>
Тези лекции съдържат много важни факти, които изникват, когато някой достигне царството на мъртвите по правилния начин чрез
пост
авяне самия себе си в състояние, при което те могат да му говорят.
Можете да прегледате всички тези съобщения, направени от медиуми и ще откриете, че те винаги имат силно пристрастен характер точно където се засяга животът на душата след смъртта. Във важни кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени изявления, които у старите езотерици т.е. онези, които не желаеха определени окултни истини да се направят публични станаха причина за вцепенение от ужас. Мога да посоча причината за тяхното ужасяване по следния начин. С цел да бъдем съвсем ясни по темата, моля прочетете курса от лекции, които изнесох във Виена през 1914 год., озаглавен "Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане".
Тези лекции съдържат много важни факти, които изникват, когато някой достигне царството на мъртвите по правилния начин чрез поставяне самия себе си в състояние, при което те могат да му говорят.
Но в много широки кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени откровения от много различен вид. Ако прочетете вниманително повечето литература, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен характер. Бяха дадени такива описания на живота след смъртта, които, ако ги сравните с казаното в лекциите от Виена, се оказват изцяло погрешни. Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве. Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи!
към текста >>
Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер
пост
оянно бяха смесвани.
А казаното във Виенските лекции относно живота между смъртта и новото раждане е несъвместимо с каквато и да е форма на материализма като възглед за света. Но един човек може да бъде материалист в своя начин на мислене и да вярва на казаното от различните медиуми за живота след смъртта, понеже то в действителност е само вид разкрасен материализъм, срамуващ се да се нарече такъв, и затова той прибягва до медиумите, за да събере оттук-оттам нещо относно духовния свят. Материализмът следователно беше фактор, който се взе под внимание, и онези които го взеха впредвид сполучиха най-много. Освен всичко това имаше и нещо друго. Дори и сред онези, които знаеха нещо за духовните светове, възникна голямо объркване в течение на XIX век по отношение на тема с която, ако едно духовно Движение би искало да има истински прогрес, е абсолютно необходимо да бъде наясно.
Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани.
Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях. Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване. Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер. В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер. В XIX век хората нямаха способност да направят разграничение между представителите на двата духовни потока между Ариман и Луцифер.
към текста >>
Ако Ариман и Луцифер са смесени, както са те в Гьотевия образ на Мефистофел, опасността е тази, че Ариман
пост
оянно ще се явява във формата на Луцифер.
Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда. (Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар. Статуята сега стои в специална стая във втория Гьотеанум. бел. англ. пр.) Липсата на ясно различаване на тези две сили води до особен вид объркване в духовните разбирания.
Ако Ариман и Луцифер са смесени, както са те в Гьотевия образ на Мефистофел, опасността е тази, че Ариман постоянно ще се явява във формата на Луцифер.
И не се знае за някого дали се занимава със самия Ариман или с Луцифер във формата на Ариман. Ариман желае да насади неистини чрез материалистичния възглед за света. Но материалистичният възглед за света не би довел до последствието споменато вчера, ако хората само се придържаха към нишката на мисленето. Без това така значимо мислене, материализмът не може да бъде преодолян. Но ако Ариман и Луцифер се смесват, човекът е склонен да приеме материалистичната картина на света, която му се представя, защото Луцифер идва на помощ на Ариман и възниква определено силно желание у него да вплете определени заблуди под маската на истини в неговото схващане за света.
към текста >>
Когато нещата стоят така, такъв човек ще се
пост
арае да намери духовното в самата материалност и ще направи усилия да придаде на духовното материалистична форма.
Това беше ситуацията, в която хората бяха въвлечени в течение на XIX век и онези, които желаеха, можеха да се възползват от нея. Личност, способна да прозира такива неща, можеше да се заеме да засили тенденцията с посока наляво. Това не би било толкова просто нещо, ако през XIX век хората не бяха в позиция, в която можеха лесно да бъдат заблудени в резултат от смесването на Ариман и Луцифер. И така можеше да се случи, че определени изцяло материалистични натури да имат достатъчно луциферически елементи в себе си, за да не вярват в материализма, и да се опитат да намерят в самия материализъм духовно схващане за света. Само помислете за това XIX век можа да роди тип хора, чиито глави пораждаха напълно материалистичен начин на мислене, но чиито сърца копнееха за духовното!
Когато нещата стоят така, такъв човек ще се постарае да намери духовното в самата материалност и ще направи усилия да придаде на духовното материалистична форма.
Ако се случеше зад такъв тип човек да стои някоя личност, която да вижда в същината на такива въпроси, тази последната имаше много лесна плячка. Защото, ако е в интересите на тази личност, тя можеше да предизвика такъв човек да заблуждава другите, като представя духовното в материална форма, и похватите планирани да измамят тези други хора тогава да могат да подействат. Тези мерки успяват най-добре, когато са осъществени точно на правилното място, когато се предават на хората истини и за тях е открит пътят към нещата, за които жадуват. По този начин определени духовни истини можеха да бъдат изнесени за човечеството и една едностранна тенденция се насочваше в определена посока; от една страна се съобщаваха истини с материалистична окраска, но въпреки това истини и от друга страна, на определено място, се внасяше нещо, което съвсем неминуемо водеше до заблуждение, но не можеше лесно да бъде открито. Това е, което се случи при книгата на Синет "Езотеричен Будизъм".
към текста >>
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа
пост
авиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици".
От друга страна, "Езотеричен Будизъм" на Синет, а също и в известно отношение "Тайната Доктрина" на Блаватска бяха направили голямо впечатление, особено на хората, наистина решени да търсят духовен свят. И това естествено отново разтревожи онези, които имаха основание да се тревожат при възможността да се появи едно Окултно Движение с такава източна насоченост. Тук много безсмислени нападки бяха отправени към Блаватска, към Синет, към Теософското Общество и т.н. Но сред различните атаки, направени срещу Теософското Общество в течение на времето, имаше някои, които произлизаха от добре осведомени, но пристрастни среди. Тенденцията на Англиканския духовен живот беше да се допусне колкото се може по-малко от източното учение, колкото е възможно по-малко от каквото и да е учение за повтарящите се Земни животи да стане достояние на широката публика.
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици".
Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи.
към текста >>
Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противо
пост
авиха имайки това впредвид.
И това естествено отново разтревожи онези, които имаха основание да се тревожат при възможността да се появи едно Окултно Движение с такава източна насоченост. Тук много безсмислени нападки бяха отправени към Блаватска, към Синет, към Теософското Общество и т.н. Но сред различните атаки, направени срещу Теософското Общество в течение на времето, имаше някои, които произлизаха от добре осведомени, но пристрастни среди. Тенденцията на Англиканския духовен живот беше да се допусне колкото се може по-малко от източното учение, колкото е възможно по-малко от каквото и да е учение за повтарящите се Земни животи да стане достояние на широката публика. Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици".
Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид.
(Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група.
към текста >>
Какво тези хора тръгнаха да
пост
игат, може да се посочи накратко така: те също се възползваха от материалистичния възглед на времето.
Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система. Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането. И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата. Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети. Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите.
Какво тези хора тръгнаха да постигат, може да се посочи накратко така: те също се възползваха от материалистичния възглед на времето.
Защото ако представите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите. Другите планети също принадлежат на еволюцията на Земята. За материалиста, тези планети се движат в пространството като прости парчета материя. И така, в описването на техните функции в духовната еволюция на човечеството, ще трябва да се върнем до тяхната духовна същност на Същества, към Духовете на планетите. Виждате чрез това как духовното Движение беше заклещено по този начин между две установени намерения, едното стремящо се към изкривяване на истината за Луната, а другото към изопачаване на истината за планетите.
към текста >>
Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера
пост
авеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера.
В "Езотеричен Будизъм" той просто казва, че материята на Луната е далеч по-плътна от тази на Земята. Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло. Следователно той направи отстъпка с това, че говори само за материята на Луната. Но духовността зад Луната там не се взема впредвид; тя в основата си не принадлежи на Земята, и е свързана много повече със Старата Луна, отколкото със Земята. Този факт беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така представи един верен факт а именно, че Луната има нещо общо с Осмата Сфера в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение.
Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера.
Както вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата Сфера, да я направи неефективна. Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата Сфера, ако материята е била отхвърлена от Луната. Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната. Онова, което всъщност прави Осмата Сфера неефектива, а именно нейната материя, Синет нарича Осмата Сфера, и което е в действителност Осмата Сфера, а именно силите на Старата Луна, той скрива. Често използвана хитрост в окултизма е да се казва нещо, което по принцип е вярно, но то да се представя по такъв начин, че е абсолютно погрешно простете парадокса!
към текста >>
42.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако Духовете на Формата били извършили всичко, което тяхната свойствена природа желае и при това е способна да
пост
игне, когато мисията на Третата Сфера е била завършена в Космоса, Четвъртата Сфера щяла да възникне съвсем естествено от Третата Сфера.
Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо е станало материално възприемаемо, т.е. се е минерализирало. Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна. Какво се случи за да може Четвъртата Сфера да възникне от Третата е ясно описано в книгата "Тайната Наука", където е казано, че към дейността на Духовете на Движението се прибавя онази на Духовете на Формата, под чието водачество се е състоял целият процес на преобразуване. Можем следователно да кажем, че Четвъртата Сфера последва Третата чрез факта, че Духовете на Формата прибавили своята дейност към тази на Духовете на Движението.
Ако Духовете на Формата били извършили всичко, което тяхната свойствена природа желае и при това е способна да постигне, когато мисията на Третата Сфера е била завършена в Космоса, Четвъртата Сфера щяла да възникне съвсем естествено от Третата Сфера.
Това е ясно. Но ние знаем, че работят Луциферически и Ариманически духове и те задържат за себе си нещо от субстанцията на Старата Луна, измъкват го, така да се каже, от Духовете на Формата. Фактът, че Луцифер и Ариман правят това е показателен за същностната им природа. Така, докато Третата Сфера напредва към по-нататъшен етап, нещо е изтръгнато от Духовете на Формата от Луцифер и Ариман; в онази част, която е измъкната, проникват Луцифер и Ариман вместо Духовете на Формата. Действията на Луцифер и Ариман се прибавят към онези на Духовете на Движението и като резултат, Осмата Сфера възниква от Третата.
към текста >>
Кре
пост
та, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера.
най-благороден орган на човека те са способни да изтръгват най-много от минерализираната субстанция. Тази алхимия, чрез която минералната субстанция се прехвърля в Осмата Сфера, се случва през цялото време зад кулисите на нашето съществуване. За начало, аз просто съобщавам сведения; потвържденията ще се очертават все по-ясно като продължим нашето изследване. Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава.
Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера.
Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс. Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера. Следователно е било необходимо да се създаде противотежест от онези Духове, принадлежащи към йерархията на Духовете на Формата. Външната противотежест, създадена от тях, се състояла в това: в "пространството", така да се каже, на Осмата Сфера е било вмъкнато нещо, което работи срещу тази Осма Сфера. За да представим това правилно, трябва да покажем Земята тук, и Осмата Сфера тук (виж диаграмата).
към текста >>
Всичко, което било подходящо на Земята е било изтеглено и
пост
авено там, за да има достатъчно физическа материя, негодна за изтръгване.
Това било установено от Яхве като Луна, като противодействащ фактор. Това е субстанция с извънредна плътност и тази плътност бе описана от Синет като субстанция от далеч по-плътен физично-минерален характер, отколкото съществува където и да е на Земята. Ето защо Луцифер и Ариман не могат да я разтворят в техния свят на имагинации. И така тази Луна обикаля наоколо като кълбо плътна материя, твърда, сгъстена, неразрушима. Ако четете достатъчно внимателно ще намерите, че дори описанията на Луната, дадени от физиците, съвпадат с това.
Всичко, което било подходящо на Земята е било изтеглено и поставено там, за да има достатъчно физическа материя, негодна за изтръгване.
Когато погледнем Луната, виждаме там във Вселената субстанция, далеч по-силно минерализирана, далеч по-плътна физически, отколкото съществува където и да е на Земята. Яхве или Йехова тогава трябва да се разглежда като онова Същество, което дори във физическата област осигурява това, да не може цялата материалност да бъде отнесена от Луцифер и Ариман. И след това, в правилното време, по равноправен начин същият Дух ще се погрижи Луната да се върне отново в Земята, когато Земята е достатъчно силна да я приеме, когато опасността е предотвратена от развитието, състояло се междувременно. (Виж лекцията на Рудолф Щайнер "От отделянето на Луната до завръщането на Луната", изнесена в Дорнах на 13 Май 1921 год.) Това се отнася за външната, физико-минерална област.
към текста >>
И това било
пост
игнато чрез работата на добрите Духове на Формата, които внедрили принципа на Любовта в принципа на наследствеността на Земята.
Но в човешката област също било нужно да се създаде противотежест на стремежа, насочен към човешката глава. Точно както във външния свят материалността трябвало да бъде сгъстена, така че Луцифер и Ариман да не могат да я разтворят чрез тяхната алхимия, така и в човешкото същество трябвало нещо да бъде установено срещу органа, който най-лесно може да бъде атакуван от Луцифер и Ариман. Яхве следователно трябвало да се погрижи, точно както бе направил по отношение на минералната област, да не може всичко да се поддаде на атаките на Луцифер и Ариман. Той трябвало да се погрижи да не може всичко в човека, произлизащо от главата, да стане плячка на Луцифер и Ариман; да не зависи всичко от дейността на главата и от дейността на външно-насочените сетива, защото тогава Луцифер и Ариман биха били победители. Било необходимо да се създаде противотежест в областта на земния живот, така че там би трябвало да има в човешкото същество нещо изцяло независимо от главата.
И това било постигнато чрез работата на добрите Духове на Формата, които внедрили принципа на Любовта в принципа на наследствеността на Земята.
С други думи, сега в човешката раса има нещо независимо от главата, което преминава от поколение на поколение и има своите най-дълбоки основи във физическата природа на човека. Всичко свързано с размножаването и наследствеността, всичко независимо от човека в смисъл, че той не може да го проникне със своето мислене, всичко, което е дарът на Луната в небесната твърд това в човека е което произлиза от принципа на Любовта, проникнал в процеса на размножаване и онаследяване. Оттук и яростната битка, преминаваща през историята, битката водена от Луцифер и Ариман срещу всичко, което идва от тази област. Луцифер и Ариман искат да наложат на човека изключителна власт на главата, и насочват своите атаки чрез главата срещу всичко, което е чисто естествено влечение. Тъй като каквото е наследствена субстанция на Земята не може да бъде изтръгнато от тях.
към текста >>
Онова, което трябва да се придобие от човечеството свобода на волята може да се
пост
игне само по време на Земната еволюция.
Ако си спомните казаното в "Тайната Наука" за еволюцията на човека през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, ще осъзнаете, че в тези етапи не може да става въпрос за свобода. В онези други етапи човекът е обхванат от паяжината на необходимостта. За да може той да бъде узрял за свободата, минералната природа трябвало да бъде включена в него; той трябвало да стане същество, проникнато от минералния елемент. Затова човекът може да бъде обучен за свободата само вътре в земно-материалния свят. Това само по себе си показва огромното значение на земно-материалния свят.
Онова, което трябва да се придобие от човечеството свобода на волята може да се постигне само по време на Земната еволюция.
В етапите на Юпитер, Венера и Вулкан на хората ще им е нужна тази свобода на волята. Следователно, когато разглеждаме въпроса за свободата, ние сме в сфера от огромна важност; тъй като знаем, че Земята е родителят на свободата точно защото Земята е тази, която внедрява в човека физико-минералния елемент. От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята. За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата. Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера.
към текста >>
Луцифер и Ариман
пост
оянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера. Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина. Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера.
Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
Когато ясновидството във всичките му различни форми се развива в наивни, лековерни, суеверни хора, често се случва тяхната свободна воля да бъде пожертвана. Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души. Можете да си представите от това колко дълбока бе загрижеността на онези, направили компромис със съгласието си чрез медиумизма всички видове истини за духовния свят да бъдат дадени на обществеността, когато откриха, че медуимите вярват в това, че им говорят мъртвите. Но окултистите знаеха, че случващото се между медиумите и живите хора е това, че потокът на свободната воля се влива в Осмата Сфера. Вместо да бъде създадена връзка с Вечността, медиумите свиделствуваха точно за онова, което непрекъснато изчезваше в Осмата Сфера.
към текста >>
Още повече, че има начин за
пост
игането и.
От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера. Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман! Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция. Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа.
Още повече, че има начин за постигането и.
Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане. Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите. Затова, ако желаем сърцата и умовете на хората да бъдат водени към Осмата Сфера, нека да им кажем: ние ви казваме нещо, което идва от мъртвите. Ние ще завладеем хората със заявяването, че мъртвите са в нашето царство. Този дяволски план защото тук наистина си имаме работа с дявола бе приведен в действие от Луцифер и Ариман, когато на окултистите им хрумна да се опитат да постигнат нещо чрез медиумизма.
към текста >>
Този дяволски план защото тук наистина си имаме работа с дявола бе приведен в действие от Луцифер и Ариман, когато на окултистите им хрумна да се опитат да
пост
игнат нещо чрез медиумизма.
Още повече, че има начин за постигането и. Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане. Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите. Затова, ако желаем сърцата и умовете на хората да бъдат водени към Осмата Сфера, нека да им кажем: ние ви казваме нещо, което идва от мъртвите. Ние ще завладеем хората със заявяването, че мъртвите са в нашето царство.
Този дяволски план защото тук наистина си имаме работа с дявола бе приведен в действие от Луцифер и Ариман, когато на окултистите им хрумна да се опитат да постигнат нещо чрез медиумизма.
Луцифер и Ариман инспирираха медиумите, чрез които нагласиха цялата работа, за да може хората да бъдат водени към царството от което се твърдеше, че им говорят мъртвите. Луцифер и Ариман можеха тогава да дадат отражение върху техните души. Окултистите се разтревожиха, когато видяха по какъв курс поеха нещата, и се посъветваха помежду си как да се отклонят от него. Дори принадлежащите към левицата осъзнаха какво се случваше, и казаха: Ние ще направим нещо различно! Представяше се благоприятна възможност чрез появата на забележителна личност, а именно Елена Блаватска.
към текста >>
В основата си, каквото се желаеше да се
пост
игне чрез Елена Блаватска беше хората да бъдат заблудени във вярването в Осмата Сфера.
Чрез самото познание можем да се приближим към тези неща наистина чрез самото познание. Затова когато започнахме периодичното списание "Луцифер-Гнозис", първата статия бе, разбира се, по темата за Луцифер, за да бъде той правилно разбран, защото трябва да се осъзнае, че доколкото той предизвиква дейността на главата, е благодетел на човечеството. Но противотежестта трябваше също да бъде там: Любовта трябваше да бъде там като противотежест. Това бе заявено в най-първата статия в списанието, защото в онзи момент беше крайно необходимо това да се появи. Както виждате, нещата бяха сложни.
В основата си, каквото се желаеше да се постигне чрез Елена Блаватска беше хората да бъдат заблудени във вярването в Осмата Сфера.
Те най-лесно можеха да бъдат заблудени в това вярване, като нещо погрешно им бъде представено като Осмата Сфера. Естествено, хората бяха водени към духовния свят, тъй като "Тайната Доктрина" на Блаватска имаше голямата заслуга чрез нея умовете на хората да бъдат насочвани към духовния свят. Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на човечеството като цяло. Всички тези неща трябва точно да се имат предвид, ако искаме да бъдем съвсем ясни за това кой е здравословният път. Не трябва да приемаме празни приказки без проверка, ако желаем да имаме истински окултизъм; ние трябва да сме твърдо решени да видим нещата ясно.
към текста >>
Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че
пост
оянно се правеха нарушения относно нашата цел за
пост
игане.
Ето защо убеждаването трябва отново и отново да се практикува сред вас, мои скъпи приятели, това е крайно необходимо, за да не се оставите да бъдете измамени от онова, което води към Осмата Сфера. И ако отново и отново се казва, че трябва да се проявява повече предпазливост в областта на зрителното ясновидство, обоснованост на това трябва да се приписва само за онова ясновидство, което в отвеждането в духовните светове изключва Луцифер и Ариман тогава ще се види, че всичко способно да свърже душата с Осмата Сфера трябва да бъде отстранено. Ако тенденцията да се оковава свободната воля в областта на зрителното ясновидство се доказва отново и отново, това е знак, че се прави съпротива по пътя на ясно очертаните усилия на нашето Движение, поради склонността да се оковава свободната воля в зрителното ясновидство. Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната воля! Това беше признак колко много от характерните черти на другите Движения споменати тук се внасяха в нашето собствено Движение.
Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане.
Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване! Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера. Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована. Всеки път, когато хората дават път на фатализма вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценят, те показват своето предразположение към Осмата Сфера. И всичко, което се влива по този начин в Осмата Сфера изчезва от Земната еволюция, не продължава напред по правилния път със Земната еволюция.
към текста >>
Това се случва всеки път когато нещо, което трябва да бъде пазено в ограничен кръг, се изнася в света така, че няма възможност за задържането му.... През годините, в които сме преследвали нашето изучаване на Духовната Наука, съм се стремял да развия нещата по такъв начин, че да може да е ясно на всеки, който наистина навлиза в тях, че те са разбираеми дори преди да бъде
пост
игнато ясновидство.
И ако в своето високомерие човек иска да замести екзотеричното с езотеричното, той забравя, че те са два диалекта на един неизразим език и че всичко зависи от това как той е способен да балансира между двата. Но каквото още остава между двата, също трябва да се счита за неизразим език винаги има нещо, което не може да бъде изразено пряко. Ако както в книгата "Тайната Наука" се разгласяват определени езотерични теми, трябва да се вземе предвид, че в такава публикация всичко е изразено по такъв начин, че да бъде подходящо за съвременната култура, преобладаваща в не-окултния свят отвън. Когато е казано, че нещо би трябвало да остане езотерично, това просто означава, че би трябвало да остане в кръга на онези, които участват във всичко, представено в сферата на езотеризма. Ако нещата тук се объркат, езотеричното става екзотерично и тогава някой винаги е изправен пред опасност.
Това се случва всеки път когато нещо, което трябва да бъде пазено в ограничен кръг, се изнася в света така, че няма възможност за задържането му.... През годините, в които сме преследвали нашето изучаване на Духовната Наука, съм се стремял да развия нещата по такъв начин, че да може да е ясно на всеки, който наистина навлиза в тях, че те са разбираеми дори преди да бъде постигнато ясновидство.
Стараел съм се да не давам гласност на нищо, което не може да бъде достъпно в своята собствена област. Затова следва, че само онези, които желаят да видят как човешките същества преминават в Осмата Сфера, могат да имат някакви сериозни възражения към това духовно-научно Движение. Когато направих обществено достояние най-деликатните факти за всичко относно двете деца Исус, възникна съпротива от група, която нищо не разбираше и още вярваше в медиумизма; докато всеки, който днес изучава Библията достатъчно дълбоко, може да разбере обстоятелствата, които подкрепят твърдението за двете деца Исус. Следователно трябва да заемем нашето становище на принципа да следваме грижливо каквото е изнесено, но да не допускаме да се казва, че то е признато сред нас заради вярата в авторитета. Никога не трябва да се чува фразата, че истините се приемат просто защото аз съм ги казал!
към текста >>
И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде
пост
авена в различен смисъл.
Ето защо, в същината си, нищо друго не е по-мразено от истината, неукрасената истина. И така може да има много последователи тук и там, които всъщност подхранват омразата дълбоко долу вътре в себе си. Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго. Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили.
И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл.
Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят без стойност. Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели. Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера. Усилия като онези, за които споменах, са насочени към превръщането на Общество, в което свободата може да тържествува, в Общество на роби. Това е метод, който може да служи на Ариман, тъй като той се стреми да направи подобни дейности от полза за себе си.
към текста >>
Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съ
пост
ави в някакви други цели.
Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго. Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили. И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл. Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят без стойност.
Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели.
Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера. Усилия като онези, за които споменах, са насочени към превръщането на Общество, в което свободата може да тържествува, в Общество на роби. Това е метод, който може да служи на Ариман, тъй като той се стреми да направи подобни дейности от полза за себе си. Това е по-езотеричната страна на въпроса, който трябва сега също да разгледаме с необходимата сериозност и от екзотеричната страна с другия диалект. Ще ви помоля да не изгубвате от поглед факта, че ние стоим на критична точка в развитието на нашата Духовна Наука.
към текста >>
"Кама Лока може да бъде
пост
оянно обитавана от астрални същества, от елементали, но може да бъде само преддверие към някакво друго място за човешкото същество.
Харисън в своето изказване, съдържащо се в "Трансцедентната Вселена" (виж бележките по-надолу). В третото издание на "Езотеричен Будизъм" обаче, съответният пасаж е идентичен с онзи в осмото издание, и макар и не споменаващ специално Луната, я загатва така ясно, сякаш нищо съществено не е било направено относно някаква корекция. Пасажът в "Езотеричен Будизъм" е както следва (стр. 104 и 105, третото издание, също и осмото издание, стр. 117 и 118):
"Кама Лока може да бъде постоянно обитавана от астрални същества, от елементали, но може да бъде само преддверие към някакво друго място за човешкото същество.
В представения случай, оцеляващата индивидуалност изведнъж е въвлечена в потока на нейните бъдещи съдбини, и те нямат нищо общо с тази Земна атмосфера или с Девакана, извън онази “Осма Сфера”, за която могат да бъдат намерени случайни споменавания в по-старите окултни писания. Би било неразбираемо за обикновените читатели дотук защо това е било наречено “Осма Сфера”, но до обяснението как то произлезе за пръв път от седморното устройство на нашата планетарна система значението ще бъде достатъчно ясно.... Може лесно да се отгатне, че единствената сфера свързана с нашата планетарна система, която е по-ниско от нашата собствена в скалата, имаща дух на върха и материя на дъното, трябва самата тя да бъде не по-малко видима за окото и оптичните инструменти от самата Земя, и тъй като задълженията, които тази сфера трябва да изпълнява в нашата планетарна система са непосредствено свързани с тази Земя, сега не остана много неизвестност относно загадката за Осмата Сфера, нито относно мястото в небето, където тя може да се търси. ..." Най-интересните споменавания се намират в "Трансцедентната Вселена" на С. Дж. Харисън (книга съдържаща лекциите, изнесени от него през 1893 год. пред "Общество Береан", което било "дружество на изучаващите теоретичен окултизъм").
към текста >>
43.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се
пост
игат познания за висшите светове?
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори. Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, пред него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в живота. Сега в живота на физически план в много отношения сме предпазени от отклонения в една или друга посока. Преди много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох определени загатвания, които бяха разширени с течение на времето.
Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?
", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот. Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство. Добре знаем, че едва в по-късните години достигаме етапа да бъдем способни да упражняваме нашата способност за свободно отсъждане. Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика. Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен живот, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка.
към текста >>
Бих могъл да ви дам много доказателства, че по-рано се знаеше нещо за етерното тяло, съществуването на което започна
пост
епенно да се пренебрегва.
Могат да се направят забележителни открития, ако някой навлезе дълбоко в тези неща. Цялото усещане, че човекът има етерно тяло е изчезнало и господства усещането, че той има само физическо тяло. Но ще бъде изцяло погрешно да вярваме, че това схващане за човека, имащ само физическо тяло, е много старо. Това изобщо не е така. Ако това ограничаване до физическото тяло наистина бе предизвикано от цялостния прилив на материализъм през XIX век, тогава хората би трябвало по-преди да подразбират нещо за етерното тяло, което тогава е било подтиснато, но сега отново излиза наяве.
Бих могъл да ви дам много доказателства, че по-рано се знаеше нещо за етерното тяло, съществуването на което започна постепенно да се пренебрегва.
Бих могъл да цитирам много пасажи от по-ранни творби, но ще ви прочета един такъв от книга, публикувана през 1827 год. На стр. 208 се натъкваме на забележителен абзац. Ще го прочета много бавно, така че да можете да прецените колко различно се пише за тези неща днес под влиянието на възгледи, станали изцяло материалистични. "Понятието за хранене се свързва погрешно просто с поглъщането на храна и течности и тяхното преработване в органите на храносмилането.
към текста >>
Някой може да каже: Едно течение на познание
пост
епенно изчезва и се появява материалистичният възглед за света, но под течението се развива суб-течение в човешката природа.
последните две думи са в скоби. "Aura Vitalis" може да се преведе само като "етерно тяло". Човекът, написал това, бе професор по психиатрична терапия в Университета в Лайпциг и доктор в болницата "Сейнт Джордж" там. Това бе Йохан Кристиян Аугуст Хайнрот, за когото говорих веднъж във връзка с Гьоте. Могат да се дадат стотици подобни примери и те ще ви посочат как някога начинът на мислене беше напълно различен, как знанието, което беше налице във всеки случай до не толкова отдавна, бе изродено в материалистичния възглед за света.
Някой може да каже: Едно течение на познание постепенно изчезва и се появява материалистичният възглед за света, но под течението се развива суб-течение в човешката природа.
Връзката с Космоса е установена отново, този път отвътре. Вие можете още да кажете: Докажете ни, че е имало хора, които са подразбирали факта, че докато от една страна знанието за дейностите на етерното тяло изчезваше, от друга етерното тяло се ревитализираше отново отвътре. Тук ще ви прочета пасаж от книга, публикувана дори още по-рано, от който можете да разберете, че наистина имаше хора, които обръщаха внимание на промяната, която ще се състои в устройството на човечеството в бъдеще. Разбира се, историята е разказана в много забулена форма, но във всеки случай е разказана. Историята е за един женски образ.
към текста >>
Както тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя бродеше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в
пост
оянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят.
Тя си спомня от детството своето най-вътрешно Себе като пронизано от светлинни същества, като прояснено от светлина, на която дори и най-ярката слънчева светлина не може да повлияе. Тя следователно носи източници на светлина вътре в себе си, и външната светлина не може да "влияе" над нея. Често тя вижда две слънца; едно вътрешно, друго в небето; две луни, от които външната в своята големина си остава същата във всички фази; вътрешната винаги намалява все повече и повече. Този дар отдалечи нейните интереси от обичайните неща, но чудесните и родители насочваха всичко към нейната култура. Всички способности бяха живи в нея, всички дейности работеха, така че тя разбираше как да удовлетвори всички свои външни взаимоотношения, и докато сърцето и, духът и, бяха изцяло изпълнени с видения не от този свят, нейните действия и дела оставаха винаги подхождащи на най-възвишено благоприличие.
Както тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя бродеше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в постоянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят.
Разкошът на това положение бе до известна степен променен, така че на нея също и изглеждаше сякаш се зазорява и смрачава; докато с угасена вътрешна светлина тя се стремеше най-предано да изпълни външните си задължения, със свежия блясък на вътрешната светлина тя се отдаваше на най-благословено спокойствие. Да, тя щеше да забележи, че нещо като облаци надвисват над нея от време на време, и за известно време затъмняваха погледа и към небесните придружители – период, който тя разбираше как да оползотворява непрекъснато за благополучието и възхищението на своето обкръжение. Докато тя пазеше своите виждания в тайна, изискваше се много от нея, за да ги понася. Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство. Но когато придоби доверие в него, тя постепенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната.
към текста >>
Но когато придоби доверие в него, тя
пост
епенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната.
Както тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя бродеше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в постоянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят. Разкошът на това положение бе до известна степен променен, така че на нея също и изглеждаше сякаш се зазорява и смрачава; докато с угасена вътрешна светлина тя се стремеше най-предано да изпълни външните си задължения, със свежия блясък на вътрешната светлина тя се отдаваше на най-благословено спокойствие. Да, тя щеше да забележи, че нещо като облаци надвисват над нея от време на време, и за известно време затъмняваха погледа и към небесните придружители – период, който тя разбираше как да оползотворява непрекъснато за благополучието и възхищението на своето обкръжение. Докато тя пазеше своите виждания в тайна, изискваше се много от нея, за да ги понася. Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство.
Но когато придоби доверие в него, тя постепенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната.
Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите. Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост. Той е математик и следователно твърдоглав, ясен ум и следователно невярващ. Дълго време той се съпротивляваше, следеше какво тя споменава, именно така се стараеше да се доближи до последствието от различните години, придържаше се особено към най-новото становище, противоположното на разбиранията за небесата и техните задачи, и накрая възкликна: "Защо Бог и Природата да не бъдат живееща "Armillarsphere", разумно движение на часовников механизъм, така че точно както часовниците биха ни го представяли ежедневно и ежечасно, ако бяха в състояние от само себе си по особен начин да следват движението на звездите!
към текста >>
Ариман и Луцифер могат да
пост
игнат нещо, само когато някое противоречие остава незабелязано, когато нямаме нито силата, нито волята да го разкрием.
Тези свръхестествени сили, към които принадлежат Луцифер и Ариман, естествено работят в човешкия живот чрез човешките души, които просто са техни инструменти. Затова е нужно да знаем за какво точно става въпрос в един или друг случай; но което е несравнимо по-нужно от всичко друго е никога да не се пренебрегва придобиването на способността за ясно, точно мислене. Вие знаете, че самият живот има своите противоречия, и Хегел изгради цялата си философия върху това. Не става въпрос за избягване на противоречията в живота, защото те са там. Същественото е да ги разпознаваме и да сме будни за тях.
Ариман и Луцифер могат да постигнат нещо, само когато някое противоречие остава незабелязано, когато нямаме нито силата, нито волята да го разкрием.
Всеки път, когато се оплитаме в противоречие, което не разпознаваме като такова, а просто го считаме за естествена част от живота, това дава възможност на Луцифер и Ариман да завладеят нашата душа. Нека вземем едно странно противоречие, пред което наскоро бяхме изправени тук. Обстоятелствата ме задължиха да прочета част от писмото на дама, която твърдеше, че исканото "не е учението или учителят, а човекът". Учението следователно бе взето за нещо като допълнение, и се придаваше главна стойност на човека. След това идва друго твърдение самата противоположност!
към текста >>
Особено трябва да сме на
пост
за всяка едностранчивост.
Но щом в света излизат твърдения, които просто изобщо не се доближават до истината, трябва да бъдем подготвени и да знаем как да ги осъдим. Не трябва да възприемаме становището само да изучаваме намиращото се в литературата; ние трябва да превърнем в същински живот жизнения принцип, съдържащ се в нашето учение. С други думи, трябва да съдим за живота според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория. Нуждата от спорове не се появява, докато не сме атакувани. Но тогава трябва да осъзнаем, че нашето учение много лесно се изопачава в неговата противоположност, и че следователно трябва да го пазим и защитаваме.
Особено трябва да сме на пост за всяка едностранчивост.
Например, могат да се дочуят полугласни намеци във връзка с определени неща казани тук и там намеци идващи от становище, което много лесно преминава в противоположни крайности. И тогава не е трудно то се опровергае. Ще си спомните, че бе нужно да се каже много по темата за илюзиите относно отделните инкарнации. Ако това бе отнесено до крайността всички подобни теми да бъдат осмивани, нашите опоненти можеха да кажат: "Тези хора учат нещо. Но нека един от тях докосне самите му наченки и те незабавно прибягват до там да му се присмеят!
към текста >>
В същото време трябва да работим с всички сили да предотвратим онова, което би било извънредно пагубно за едно окултно Движение, а именно
пост
епенното изпадане в мъглявост и липса на яснота.
Но просто да гледаме една личност, търсейки друга, не е от полза. Това е лесният път. Правилният път е да се стараем да достигнем точката, където започваме да откриваме определени тайни от нашия собствен живот. Тогава несъмнено ще имаме напредък. Във връзка с това, ние стоим в момент с огромно значение, а именно, че трябва да обърнем внимание на поговорката: Не изхвърляйте детето заедно с мръсната вода!
В същото време трябва да работим с всички сили да предотвратим онова, което би било извънредно пагубно за едно окултно Движение, а именно постепенното изпадане в мъглявост и липса на яснота.
Има определени неща, които е нужно да се третират с определена безкомпромисност. Това е друга тема. Но ние никога не трябва да забравяме почвата, на която стоим почва на сериозно и стойностно духовно Движение. Това са някои от гледните точки, които могат да ни помогнат да осъзнаем най-важните условия за живота на нашето Движение. Когато е казано, че външната реалност е майа, тогава тази майа също трябва да бъде докрай проучена.
към текста >>
44.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Бе
пост
авен също и трудният въпрос как моята собствена работа можеше да намери място в литературата.
Накратко, тези хора не желаеха да се осъзнае, че това троично разграничаване бе нещо изцяло ново и беше нужно да изтъкват това отново и отново. И подобни неща се случваха много, много пъти. От самото начало ние сме поели в посоката, изисквана от нуждите на настоящата епоха, вземайки предвид всички неща, за които ви разказвам накратко през последните седмици. Но за да следваме стриктно този курс, бе необходимо да се придаде различна форма на начина на работа, възприет навсякъде в Теософското Общество. Това естествено изискваше усилия, наистина упорити усилия.
Бе поставен също и трудният въпрос как моята собствена работа можеше да намери място в литературата.
През първите години аз бях длъжен да представям определени неща с голяма сдържаност по простата причина, че са нужни години на изследване и строго проверяване по отношение на определени теми, и защото от самото начало бях твърдо решен никога да не публикувам или казвам нещо освен онова, за което мога да бъда отговорен, подлагайки го изцяло на категорична проверка. Както ще сте разбрали след казаното от мен, бе възникнал безпорядък, защото изследването на живота между смъртта и прераждането бе провеждано с изцяло погрешни средства. Говорих за това в предходните лекции. Но не винаги е било лесно тези неща да се проверят така, като трябва. Ако някой решава да работи съзнателно и с чувство на пълна отговорност, трябва да се използва всяка възможност за строго проверяване, но тези възможности никога не трябва да бъдат принудени.
към текста >>
Това по никакъв начин не е лесно за осъзнаване и може да се разкрива само
пост
епенно.
След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред. В нашия живот тук на Земята ние сме заети с онова, което ни носят дните и също въпреки, че не го съзнаваме с онова, което преживяваме през нощите. След смъртта обаче всичко, което сме изживели през нощите, идва в нашето съзнание. Нощ след нощ всичко се връща при нас. И е важно да се схване, че мъртвите живеят преди всичко през нощта.
Това по никакъв начин не е лесно за осъзнаване и може да се разкрива само постепенно.
Естествено, човек преживява своя живот, но го преживява чрез своите опитности през нощите. Често съм казвал, че времето прекарано в Камалока е приблизително една трета от времето, прекарано в живот на Земята. Ако размислите за това, че човек, който не умира в детството, прекарва около една трета от своя живот заспал, ще разберете защо времето в Камалока възлиза на приблизително една трета от времето на Земния живот; периодът на Камалока трае толкова време, колкото е прекараното в сън около една трета от целия живот на Земята. Необходимо е много да съберем старателно съобщенията за определени знания, които са били изнесени, и да ги съпоставим. И това е защото как да кажа това е защото има дразнещ ефект (въпреки че това не изразява точно какво имам предвид), когато някой, който се опитва да говори за духовния свят с пълна отговорност, е запитван с всевъзможни въпроси за това или онова след лекциите.
към текста >>
Необходимо е много да съберем старателно съобщенията за определени знания, които са били изнесени, и да ги съ
пост
авим.
И е важно да се схване, че мъртвите живеят преди всичко през нощта. Това по никакъв начин не е лесно за осъзнаване и може да се разкрива само постепенно. Естествено, човек преживява своя живот, но го преживява чрез своите опитности през нощите. Често съм казвал, че времето прекарано в Камалока е приблизително една трета от времето, прекарано в живот на Земята. Ако размислите за това, че човек, който не умира в детството, прекарва около една трета от своя живот заспал, ще разберете защо времето в Камалока възлиза на приблизително една трета от времето на Земния живот; периодът на Камалока трае толкова време, колкото е прекараното в сън около една трета от целия живот на Земята.
Необходимо е много да съберем старателно съобщенията за определени знания, които са били изнесени, и да ги съпоставим.
И това е защото как да кажа това е защото има дразнещ ефект (въпреки че това не изразява точно какво имам предвид), когато някой, който се опитва да говори за духовния свят с пълна отговорност, е запитван с всевъзможни въпроси за това или онова след лекциите. Тези хора искат да знаят всичко, но от друга страна този някой се старае да говори от начало до край само за онова, което в действително е било намислено. Тогава той е принуден да говори по цяла група теми, за които все още не е имало удобен случай за пълно изследване. Разбира се, възможно е да се даде някакъв отговор, понеже науката на окултизма е на разположение; но когато някой е възприел като основен принцип да говори само за онова, което е изследвал и проверил, този вид разговори не му се нравят. А сега си припомнете, че казах: когато пресичаме Прага на духовния свят ние откриваме, че относително скоро след своята смърт човешкото същество, починало на възраст от 11, 12 или 13 години, живее сред онези, които скоро ще се върнат на Земята и ще изпълняват своите задачи там.
към текста >>
Работата е там, че откриваме определени неща в истинския смисъл на думата, само когато можем да
пост
авим правилните въпроси.
Разбира се, възможно е да се даде някакъв отговор, понеже науката на окултизма е на разположение; но когато някой е възприел като основен принцип да говори само за онова, което е изследвал и проверил, този вид разговори не му се нравят. А сега си припомнете, че казах: когато пресичаме Прага на духовния свят ние откриваме, че относително скоро след своята смърт човешкото същество, починало на възраст от 11, 12 или 13 години, живее сред онези, които скоро ще се върнат на Земята и ще изпълняват своите задачи там. Такава душа им помага да намерят правилния път към инкарнация. Може да изглежда странно, но въпреки това случаят е такъв. Тези неща са свързани с ред определени тайни на живота, с много особени тайни от живота.
Работата е там, че откриваме определени неща в истинския смисъл на думата, само когато можем да поставим правилните въпроси.
Не всеки въпрос е правилно поставен; трябва да изчакаме, докато станем способни, така да се каже, да поставяме въпросите по правилния начин. Сега ще кажа нещо, което може да изглежда странно, но въпреки това е вярно. Човешкото същество има две серии зъби: първо има зъбите, които падат около седмата година, и след това има вторичните си зъби. Не вярвам, че на много хора им идва на ум да питат нещо за излизането на тези вторични зъби, тъй като винаги съм откривал, че когато темата е разисквана сред специалисти, те говорят като че ли няма разлика между първото и второто никнене на зъби. За един окултист обаче, първото изникване на зъби е изцяло различно нещо от развитието на вторите зъби.
към текста >>
Не всеки въпрос е правилно
пост
авен; трябва да изчакаме, докато станем способни, така да се каже, да
пост
авяме въпросите по правилния начин.
А сега си припомнете, че казах: когато пресичаме Прага на духовния свят ние откриваме, че относително скоро след своята смърт човешкото същество, починало на възраст от 11, 12 или 13 години, живее сред онези, които скоро ще се върнат на Земята и ще изпълняват своите задачи там. Такава душа им помага да намерят правилния път към инкарнация. Може да изглежда странно, но въпреки това случаят е такъв. Тези неща са свързани с ред определени тайни на живота, с много особени тайни от живота. Работата е там, че откриваме определени неща в истинския смисъл на думата, само когато можем да поставим правилните въпроси.
Не всеки въпрос е правилно поставен; трябва да изчакаме, докато станем способни, така да се каже, да поставяме въпросите по правилния начин.
Сега ще кажа нещо, което може да изглежда странно, но въпреки това е вярно. Човешкото същество има две серии зъби: първо има зъбите, които падат около седмата година, и след това има вторичните си зъби. Не вярвам, че на много хора им идва на ум да питат нещо за излизането на тези вторични зъби, тъй като винаги съм откривал, че когато темата е разисквана сред специалисти, те говорят като че ли няма разлика между първото и второто никнене на зъби. За един окултист обаче, първото изникване на зъби е изцяло различно нещо от развитието на вторите зъби. Веднъж трябваше да дам нещо, което изглеждаше като гротесков отговор на въпрос, повдигнат от един медицински експерт.
към текста >>
45.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Някои религиозни общности, каквито са те сега, винаги ще бъдат склонни да се противо
пост
авят на изнасяното от Духовната Наука, защото нямат интерес да се посочи духа зад изразите на душевния живот и считат, че духът трябва да се пази скрит.
Това, разбира се, не може да освободи никого от задължението да се бори с тази опозиция, където тя възниква. Но на нея ще се противодейства по правилния начин само когато това, което току-що казах, се взема в предвид. От друга страна по подобен начин идва противодействие от представителите на разнообразните религиозни общности. Точно както в областта на съвременната наука има интерес за скриване на духовното зад природата, така и представителите на съвременните религиозни организации имат интерес за скриване на духовното зад душата. Следователно можем да кажем: На Духовната Наука се пречи от страна на естествената наука поради желанието да се пази скрито духовното зад природата; пречи се и от страна на религиозните организации, защото се счита, че духовното трябва да се пази скрито зад проявленията на душевния живот.
Някои религиозни общности, каквито са те сега, винаги ще бъдат склонни да се противопоставят на изнасяното от Духовната Наука, защото нямат интерес да се посочи духа зад изразите на душевния живот и считат, че духът трябва да се пази скрит.
Това трябва да се осъзнае, макар че това отново не означава, че опозицията трябва да се пренебрегва; става въпрос да се възприеме правилното отношение към нея. Това е тема, за която е изключително трудно да се говори, защото тук се докосваме до неща, които всеки неминуемо трябва да осъзнае от прочетено между редовете в литературата на Духовната Наука, и който чувства нещо от съдържащото се в нейните съобщения. В основата на нещата, към които се насочвам, лежи нещо много дълбоко, нещо много значимо. По определени причини е наистина опасно да се насочим от самата природа т.е. от външните проявления на природата към скритото зад природата.
към текста >>
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може
пост
епенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора. Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън. Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика. В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи.
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини.
към текста >>
Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да
пост
игне това със свои собствени усилия.
И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини.
Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
Може да бъде зададен въпросът: Това наистина ли е защита? Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце? Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце. Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо.
към текста >>
Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа
пост
епенно да загуби възможността да се придържа към символизма със старата преданост.
Затова оттогава окултните Ордени задълго изгубиха значимостта, която някога им се придаваше. В много отношения те бяха станали Общества, където се преследват всякакви видове особени цели; те са Общества за подхранване на лично честолюбие и т.н. В много случаи те вече не са притежатели на никакво специално знание, а по-скоро на празен формализъм. Развитието на естествената наука от времето на Галилей, Коперник и др. тук изигра съществена роля.
Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа постепенно да загуби възможността да се придържа към символизма със старата преданост.
Всъщност, всички символи допринасяха за разкриването на духовното зад природата. Но естествената наука с нейните материалистични методи, достигнала своята връхна точка в XIX век, въздействаше на човешката душа по такъв начин, че тя изгуби интерес към реалността, за която символизмът е едно указание. Практическо доказателство за това е, че всеки който вярва, че е способен да изгради светоглед върху данните на естествената наука, вече няма никаква склонност да се занимава със символизма с истинска задълбоченост и сериозност. И така се появи едни признак, значимостта на който е изцяло налице днес. Символите на тайните Общества, представяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини.
към текста >>
Затова много от онова, което отдавна е достъпно в книгите, е смятано от членовете на такива Ордени за тайна, по която само техните високо
пост
авени членове могат оправдано да имат познания.
Нека някой опита да се рови в ранния, изцяло автентичен символизъм и той скоро ще намери как има една малка трудност. Нашата епоха е такава на публичност и тя няма да толерира неестествена потайност, неестествена мистика. Нашата епоха иска всичко веднага да излиза наяве. Освен това може също да се каже, че за запознатите с публикуваната литература за символизма, едва ли нещо все още е недостъпно! Практически всичко е намерило своето място в книги, и някои Ордени днес работят върху принципа на отклоняване съзнанията на своите членове от литературата, където може да се прочете едно или друго нещо.
Затова много от онова, което отдавна е достъпно в книгите, е смятано от членовете на такива Ордени за тайна, по която само техните високопоставени членове могат оправдано да имат познания.
Няма област, където лицемерието да е по-разпространено, отколкото в тази на окултните Ордени! Както казах, вече наистина не е възможно да се отстоява принципът на пазене в тайна и изграждане на прегради чрез символизма. Но тези неща могат да бъдат правилно разбрани, само когато някой се опита да открие причините защо в стари времена определени неща бяха пазени в тайна. Както вече казах, трудно е да се говори по тези теми, защото би трябвало да се каже много, което не може да се обсъжда лекомислено. Следователно днес и утре ще подходя по различен начин.
към текста >>
Предположете, че Данте не бе изгонен, а бе станал нещо като съветник или чиновник във Флоренция; той нямаше да
пост
игне всичко, за което дарбата му бе подходяща.
То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател. Той може би няма да разбере защо неговите чувства ще бъдат приковани специално към този пасаж. Всъщност, самият Гарлайл не осъзнаваше неговата значимост. Той направи изказването, защото бе човек с дълбока проницателност, но той не почувства нищо от онова, което имам предвид тук. Трябва да ви обясня моята идея по заобиколен начин.
Предположете, че Данте не бе изгонен, а бе станал нещо като съветник или чиновник във Флоренция; той нямаше да постигне всичко, за което дарбата му бе подходяща.
Той дори можеше да стане абат, и ако го бе направил, щеше да бъде много изтъкнат абат. От Данте щеше да дойде много но не би имало "Божествена Комедия". Въпросът обаче не е толкова прост. Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние. Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност.
към текста >>
Нека допуснем, че Данте беше
пост
игнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата
пост
ове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние.
Трябва да ви обясня моята идея по заобиколен начин. Предположете, че Данте не бе изгонен, а бе станал нещо като съветник или чиновник във Флоренция; той нямаше да постигне всичко, за което дарбата му бе подходяща. Той дори можеше да стане абат, и ако го бе направил, щеше да бъде много изтъкнат абат. От Данте щеше да дойде много но не би имало "Божествена Комедия". Въпросът обаче не е толкова прост.
Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние.
Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност. При тези обстоятелства историята би придобила изцяло различен аспект. Флоренция щеше да има много важен служител и държавник да, но не само това! Представете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "Божествена Комедия"! Това способно ръководство щеше да има предвид, че много, много други присъстващи сили щяха да бъдат възпрепятствани в тяхната скрита дейност.
към текста >>
Крайна глу
пост
е да се заяви, че в света няма гениални хора.
Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност. При тези обстоятелства историята би придобила изцяло различен аспект. Флоренция щеше да има много важен служител и държавник да, но не само това! Представете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "Божествена Комедия"! Това способно ръководство щеше да има предвид, че много, много други присъстващи сили щяха да бъдат възпрепятствани в тяхната скрита дейност.
Крайна глупост е да се заяви, че в света няма гениални хора.
Има много само че те се губят, защото не са пробудени. Ако Данте бе станал лидер на държавата, той щеше да има приемник също с огромна значимост и щеше да има седем такива наследници. Точно седем души някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция. Щеше да възникне нещо много величествено но нямаше да я има "Божествената Комедия". Данте е роден през 1265 год.
към текста >>
Не мисля, че много от вас биха се забавлявали изпълнявайки задачите, които Отец Антониус
пост
авял пред своята кукла!
И отново чрез разказ ще направя възможно за вас да схванете определени неща, които в противен случай не биха могли да бъдат изложени. Ще взема една история, която ви е позната, но обикновено не се разпознава като изразяваща такива дълбоки истини, какъвто е случая. Един човек на име Пол отишъл един ден при отец Антониус, желаейки да прилича на негова кукла. Той си придал вид на много глуповат човек. Антониус обаче приел този човек като кукла ние ще го наричаме Пол Глупакът и го карал година след година да изпълнява определени задачи.
Не мисля, че много от вас биха се забавлявали изпълнявайки задачите, които Отец Антониус поставял пред своята кукла!
Тя трябвало да носи вода, но в продупчени съдове, така че когато стигала до своята цел, в тях не била останала никаква вода; и той трябвало да прави това година след година. Трябвало да шие дрехи и когато били готови, да ги разшива; година след година, той трябвало да носи камъни нагоре по планините и достигайки върха, да ги пуска да се търкалят към първоначалните им места. Последствието било, че Пол Глупакът претърпял огромно задълбочаване на душата и осъзнал, че надигащите се от подсъзнанието му сили постепенно го превръщали в човек на мъдростта. Пол Глупакът станал Пол Мъдрецът. Не препоръчвам да се подражва на това, което отец Антониус правил с Пол Глупакът!
към текста >>
Последствието било, че Пол Глупакът претърпял огромно задълбочаване на душата и осъзнал, че надигащите се от подсъзнанието му сили
пост
епенно го превръщали в човек на мъдростта.
Той си придал вид на много глуповат човек. Антониус обаче приел този човек като кукла ние ще го наричаме Пол Глупакът и го карал година след година да изпълнява определени задачи. Не мисля, че много от вас биха се забавлявали изпълнявайки задачите, които Отец Антониус поставял пред своята кукла! Тя трябвало да носи вода, но в продупчени съдове, така че когато стигала до своята цел, в тях не била останала никаква вода; и той трябвало да прави това година след година. Трябвало да шие дрехи и когато били готови, да ги разшива; година след година, той трябвало да носи камъни нагоре по планините и достигайки върха, да ги пуска да се търкалят към първоначалните им места.
Последствието било, че Пол Глупакът претърпял огромно задълбочаване на душата и осъзнал, че надигащите се от подсъзнанието му сили постепенно го превръщали в човек на мъдростта.
Пол Глупакът станал Пол Мъдрецът. Не препоръчвам да се подражва на това, което отец Антониус правил с Пол Глупакът! Само ви разказвам историята. Предположете, че Антониус не бе избрал този метод, а бе направил нещата по-лесни за Пол Глупакът. Какво щеше да се случи?
към текста >>
46.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В това, че човек наблюдава и също изследва чисто минералния свят, че е активен в този свят, той
пост
епенно развива своята свободна воля.
Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период. Методите на изследване, предшестващи онези на материализма, всичките бяха все още повлияни от ясновидството, което човекът наследи от своите предишни еволюционни степени. И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция. Погледнато в този светлина, системата на материализма придобива голямо значение; но той трябва да си остане "метод", начин на изследване на физическия, материален свят. Има го и това, че дори в един по-висш смисъл той има наистина огромна значимост.
В това, че човек наблюдава и също изследва чисто минералния свят, че е активен в този свят, той постепенно развива своята свободна воля.
Понеже докато стои в минералния свят, стоящото в основата на този свят е забулено за него. През последните седмици ние чухме какъв е резултата, ако човек се ограничава до теоретичните предположения в обсега на възприятията на физическите сетива. Последствието е атомизма и както също чухме, атомизмът не е нищо друго освен субективна заблуда. Но ако човек, който се оставя да бъде заблуждаван така, би могъл да излезе в света, където търси атомите, той би намерил Ариман и неговите същества. Понеже чрез онези духовни същества, за които говорих вчера и които човек среща, когато пробие воала на природата, той ще бъде доведен до това да развие сили на разрушение.
към текста >>
Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го
пост
ави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него.
От силите, в чиято област той навлиза, интелектът се развива в него като характерна, изцяло външна интелигентност, така че той става хитър, проницателен по неуловим начин. Ако неговата Земна интелигентност не е достатъчно развита да прозре тези неща, той става несъзнателно, но остро лукав и коварен. Следователно може да се каже, че материалистичната филисофия представлява един период, през който човек може да узрее и така по-късно да бъде способен безопасно да навлезе в това царство на Ариман. Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт. Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората.
Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него.
Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто. Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си. Това е едната страна на въпроса.
към текста >>
И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да
пост
игат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто.
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт. Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман.
И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто.
Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си. Това е едната страна на въпроса. Но другата страна е тази: Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените. Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа!
към текста >>
Така че дори и неведението, в което човек е
пост
авян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си.
Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто.
Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си.
Това е едната страна на въпроса. Но другата страна е тази: Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените. Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа! Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността.
към текста >>
Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е
пост
авян инстинктивно от учените.
Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто. Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си. Това е едната страна на въпроса. Но другата страна е тази:
Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените.
Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа! Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността. Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, както реалността би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката. Изтъкнатите учени заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем. Втората половина на XIX век направи всичко, за да причини това хората да бъдат затрупвани със съмнение след съмнение.
към текста >>
Той се потапя все по и по-дълбоко в материалистичния възглед за света, но
пост
оянно изникват съмнения за неговата валидност, и няма да отнеме много време като резултат от научната философия всяко човешко същество да заживее в състояние на искрено съмнение.
Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността. Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, както реалността би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката. Изтъкнатите учени заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем. Втората половина на XIX век направи всичко, за да причини това хората да бъдат затрупвани със съмнение след съмнение. Но истината е, че ние сме изправени пред наближаването на ера, причинена от факта, че човекът живее все повече и повече в илюзия, докато вярва, че е в реалност.
Той се потапя все по и по-дълбоко в материалистичния възглед за света, но постоянно изникват съмнения за неговата валидност, и няма да отнеме много време като резултат от научната философия всяко човешко същество да заживее в състояние на искрено съмнение.
Хората тогава няма да бъдат способни повече да се придържат към каквото и да е; ще се надига съмнение върху всеки проблем, върху всяка задача. Скептицизмът ще стане необятен океан, в който човешката душа неминуемо ще потъне. Задачата на Духовната Наука е да накара хората да осъзнаят, че огромен океан от скептицизъм и съмнения заплашва да нахлуе и потопи човешката душа. И по-далечната задача на Духовната Наука е да издигне стена, която да удържи този прилив на скептицизъм и съмнение. Тук се изправяме пред перспективата за нещо, което неизбежно ще сполети човечеството, ако естествено-научната доктрина продължава като възглед за света.
към текста >>
Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа
пост
епенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света.
Тук се изправяме пред перспективата за нещо, което неизбежно ще сполети човечеството, ако естествено-научната доктрина продължава като възглед за света. Това, което казвам сега, е свързано с дълбока тайна: тайната, че всичко във външния, материален свят се изживява в двойнственност. Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него. Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция. Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа.
Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света.
Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността. Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа. Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят. Както виждате, съществува двойнственност. Природата-майа продължава, но под нея е напъпилият живот, подготовката за Духовната Наука.
към текста >>
Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и
пост
анови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа.
Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа. Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля. Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт. Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството. Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство.
Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа.
И от тогава нататък това стана обичайно на Запад. В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност. Това е доказателство за старанието да се търси дори и в числата като съотнесени към човека онова, което има значение само за този Земен свят. Тенденцията е човекът да бъде пазен в свят, който всъщност е само майа, защото той не отива отвъд мисленето, чувстването и волята, които самите са от същото естество. Вниманието бива ограничавано до онези следствия на настоящата инкарнация, продължаващи само през първия период между смъртта и новото раждане.
към текста >>
47.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала,
пост
авен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Ако възнамеряваме да навлезем по-дълбоко в темите, които няма как да не ни заинтересоват в настоящия момент, е необходимо ясно да схванем определен аспект на човешкото съзнание, каквото е то днес. Нека помислим за определени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици.
Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята.
Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно. Само че отново не можем да проникнем зад воала. Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан. От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната реалност. Ние размишляваме, но не можем веднага да пробием воала.
към текста >>
Ние
пост
епенно се подготвяме за тези различни форми на съзнание.
Знаем, че това съзнание се е развило от ранното човешко съзнание с неговото наследство от древното ясновидство; но знаем също, че това унаследено ясновидство изчезна, и че настоящото ни съзнание, когато функционира правилно на физически план, е като описаното по-горе. Може да бъде зададен въпросът: Защо нашето съзнание е устроено по този начин? Причината е тази, че през настоящия цикъл на еволюцията, наред със всичко друго вече описано, трябва да изградим правилното взаимоотношение, което трябва да господства между две човешки души. Следователно, нашата настояща форма на съзнание има строго определена задача. През изминалите периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, ние сме живели в други състояния на съзнанието, и в бъдещите периоди на Юпитер, Венера и Вулкан съзнанието ни отново ще бъде различно.
Ние постепенно се подготвяме за тези различни форми на съзнание.
През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан. В етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, предшестващи Земния период, човекът не е придобил в този смисъл правилното отношение към другите хора; в известен смисъл, той е бил твърде близо до тях. На Старата Луна условията били още такива, че волята на един имала пряко въздействие върху другия; той се чувствал повлиян от волята на ближния си. При това, този процес бил направляван и ръководен от Духовете на Висшите Йерархии. Продължеше ли това водачество на Духовете на Висшите Йерархии, човекът никога не би достигнал пълна свобода в Космическото Битие.
към текста >>
През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме
пост
игнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
Може да бъде зададен въпросът: Защо нашето съзнание е устроено по този начин? Причината е тази, че през настоящия цикъл на еволюцията, наред със всичко друго вече описано, трябва да изградим правилното взаимоотношение, което трябва да господства между две човешки души. Следователно, нашата настояща форма на съзнание има строго определена задача. През изминалите периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, ние сме живели в други състояния на съзнанието, и в бъдещите периоди на Юпитер, Венера и Вулкан съзнанието ни отново ще бъде различно. Ние постепенно се подготвяме за тези различни форми на съзнание.
През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
В етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, предшестващи Земния период, човекът не е придобил в този смисъл правилното отношение към другите хора; в известен смисъл, той е бил твърде близо до тях. На Старата Луна условията били още такива, че волята на един имала пряко въздействие върху другия; той се чувствал повлиян от волята на ближния си. При това, този процес бил направляван и ръководен от Духовете на Висшите Йерархии. Продължеше ли това водачество на Духовете на Висшите Йерархии, човекът никога не би достигнал пълна свобода в Космическото Битие. Ръководството трябваше в някой момент да спре.
към текста >>
Мога да го
пост
авя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото фактът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него.
Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница. Съществуването на тази граница се дължи на настоящата ни форма на съзнание, специфичен белег на която е, че онова, което всъщност преживяваме са отражения, огледални образи. Това, разбира се, се отнася също и за взаимоотношенията между хората. Защото когато срещаме друго човешко същество, в нашата сегашна форма на съзнание ние имаме само отражение, ние не можем да се доближим до него по толкова своеволен начин, че да излеем съдържанието на нашето съзнание в неговата душа. Следователно, ако нашето съзнание е нормално развито, то ни предпазва от прекалено приближаване до съзнанието на другия.
Мога да го поставя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото фактът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него.
Това е тема с много голямо значение за разбирането на човешката еволюция. Всеки път, когато има недостатък в нормалното съзнание, веднага е ясно какво се случва. Помислете за личност, чието съзнание не е съвсем нормално, и има нещо общо с онова, което напоследък срещаме под формата на "мистична ексцентричност" ако използваме един доста груб израз, но който често е много подходящ. Предположете, че такава личност е склонна към всякакви видове произволни заблуди, основани на определени опитности, неестествени в наши дни. Винаги ще намирате, че личност с ненормално съзнание от този род има далеч по-силно влияние върху другите души, отколкото някой с нормално съзнание.
към текста >>
Да го
пост
авим още по-грубо, един човек, малко луд в една или друга насока, може да има по-силно влияние върху своите близки, отколкото някой нормален; и чрез засилване на своето съзнание нормалният човек трябва да се защитава от въздействието на някой, който е ненормален.
Това е тема с много голямо значение за разбирането на човешката еволюция. Всеки път, когато има недостатък в нормалното съзнание, веднага е ясно какво се случва. Помислете за личност, чието съзнание не е съвсем нормално, и има нещо общо с онова, което напоследък срещаме под формата на "мистична ексцентричност" ако използваме един доста груб израз, но който често е много подходящ. Предположете, че такава личност е склонна към всякакви видове произволни заблуди, основани на определени опитности, неестествени в наши дни. Винаги ще намирате, че личност с ненормално съзнание от този род има далеч по-силно влияние върху другите души, отколкото някой с нормално съзнание.
Да го поставим още по-грубо, един човек, малко луд в една или друга насока, може да има по-силно влияние върху своите близки, отколкото някой нормален; и чрез засилване на своето съзнание нормалният човек трябва да се защитава от въздействието на някой, който е ненормален.
Ненормалният човек, докато не е разпознат като такъв, е винаги определена заплаха за своите близки, защото те се оставят да бъдат твърде силно повлияни от него, и защото са готови да го разглеждат като рядко срещан, необичаен човек. Точно където има пробив в огледалото на съзнанието, чрез тези отвори се оказва прекалено силно влияние върху другите хора. Затова в съвременната епоха на еволюцията ние постигаме нашата отделна форма на съзнание, с цел в света да бъде установено правилното отношение на една човешка душа към друга. Сега, след всичко казано в тези лекции е ясно следното: в другия край на воала на природата е Ариманическият свят с всички същества, които описах; в другия край на воала на душевния живот е Луциферическият свят с всички характерни черти, които описах. Човекът, така да се каже, е затворен между Ариманическия и Луциферическия свят.
към текста >>
Затова в съвременната епоха на еволюцията ние
пост
игаме нашата отделна форма на съзнание, с цел в света да бъде установено правилното отношение на една човешка душа към друга.
Предположете, че такава личност е склонна към всякакви видове произволни заблуди, основани на определени опитности, неестествени в наши дни. Винаги ще намирате, че личност с ненормално съзнание от този род има далеч по-силно влияние върху другите души, отколкото някой с нормално съзнание. Да го поставим още по-грубо, един човек, малко луд в една или друга насока, може да има по-силно влияние върху своите близки, отколкото някой нормален; и чрез засилване на своето съзнание нормалният човек трябва да се защитава от въздействието на някой, който е ненормален. Ненормалният човек, докато не е разпознат като такъв, е винаги определена заплаха за своите близки, защото те се оставят да бъдат твърде силно повлияни от него, и защото са готови да го разглеждат като рядко срещан, необичаен човек. Точно където има пробив в огледалото на съзнанието, чрез тези отвори се оказва прекалено силно влияние върху другите хора.
Затова в съвременната епоха на еволюцията ние постигаме нашата отделна форма на съзнание, с цел в света да бъде установено правилното отношение на една човешка душа към друга.
Сега, след всичко казано в тези лекции е ясно следното: в другия край на воала на природата е Ариманическият свят с всички същества, които описах; в другия край на воала на душевния живот е Луциферическият свят с всички характерни черти, които описах. Човекът, така да се каже, е затворен между Ариманическия и Луциферическия свят. Ако проникне само малко зад воала на природата, той не може да не се запознае с Ариманическия свят. Ако проникне само малко зад воала на душевния живот, той неминуемо ще се запознае с Луциферическия свят. Имаме зад себе си определена епоха, през която човекът бе предпазван от това да не направи твърде голям напредък към едната или другата страна.
към текста >>
Това е изглед, който Духовната Наука трябва да
пост
ави пред нас, защото
пост
оянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели.
Добре е известно, например, че авторите на определени вестници и списания са много далеч от изказване само на онова, което произлиза от собствените им души. Те представляват интелигентността на определени кръгове, една обективна реалност, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети. Извънредно важно е да имаме това в предвид, защото това е явление, което ще става все по-широко разпространено. А сега пред нас има строго определена перспектива. Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората.
Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели.
Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа. Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да постигнат чрез собствената си интелигентност. Помислете за последния разговор между Бенедиктус и Ариман в мистерийната драма "Пробуждането на Душите". Преди да изчезне, Ариман казва: "Сега за мен е време бързо да изчезна
към текста >>
Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да
пост
игнат чрез собствената си интелигентност.
Извънредно важно е да имаме това в предвид, защото това е явление, което ще става все по-широко разпространено. А сега пред нас има строго определена перспектива. Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората. Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели. Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа.
Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да постигнат чрез собствената си интелигентност.
Помислете за последния разговор между Бенедиктус и Ариман в мистерийната драма "Пробуждането на Душите". Преди да изчезне, Ариман казва: "Сега за мен е време бързо да изчезна от неговото обкръжение; понеже ясновидски погледът му може да ме мисли в моята действителност,
към текста >>
Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на
пост
, защото тогава Ариман лесно взема надмощие.
Тук се съдържа дълбока тайна, тайна с която всеки ученик на Духовната Наука трябва да е наясно. Хората трябва да се борят с течение на времето да запазят интелигентността си под своя собствен индивидуален контрол, непрекъснато да бдят за нея. Това е крайно необходимо и е добре, че човекът ще знае с какви съблазнителни и мощни думи Ариман се доближава до него, опитвайки се да изтръгне интелигентността му. Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти. Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност.
Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие.
Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес. Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време. Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл. Такава самотренировка, особено в тези задълбочени детайли, трябва да бъде предприета от онези, които сериозно се заемат със задачите на епохата.
към текста >>
Анекдотът е "от верен по-верен", тъй като същото нещо се случва сред нас
пост
оянно.
Скоро след това кметът го настигнал, водейки коня му. Мъжът възкликнал: "Каква беше целта на тази комедия? " На което кметът отговорил: "Просто исках да ти покажа моята общност! " Естествено, Ариман беше в дъното на това и действаше ефективно като обективна сила.
Анекдотът е "от верен по-верен", тъй като същото нещо се случва сред нас постоянно.
Цялостният човешки живот е насочен към това да се увеличава броят на хората, които се заклеват в несъществуването на коня. Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот. Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове? ", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка. Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин.
към текста >>
Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се
пост
игат познания за висшите светове?
" Естествено, Ариман беше в дъното на това и действаше ефективно като обективна сила. Анекдотът е "от верен по-верен", тъй като същото нещо се случва сред нас постоянно. Цялостният човешки живот е насочен към това да се увеличава броят на хората, които се заклеват в несъществуването на коня. Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот.
Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове?
", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка. Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин. Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към постигане на желаната цел. В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на съзнание. Ако дадените указания се следват точно ще бъде ясно, че той трябва да се издигне от нормалната форма на съзнание до друга форма на съзнанието.
към текста >>
Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към
пост
игане на желаната цел.
Цялостният човешки живот е насочен към това да се увеличава броят на хората, които се заклеват в несъществуването на коня. Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот. Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове? ", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка. Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин.
Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към постигане на желаната цел.
В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на съзнание. Ако дадените указания се следват точно ще бъде ясно, че той трябва да се издигне от нормалната форма на съзнание до друга форма на съзнанието. Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят. Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание.
към текста >>
Боговете
пост
авили пред него храна, но извън неговия обсег, и наблюдавали мъченията, които той трябвало да търпи.
Това е част от тяхната практическа работа само че не трябва да остават прекалено дълго. Хората, достигнали до духовно разбиране, държат тези същества на разстояние. Но тези същества имат голяма власт над душите, чието мислене е материалистично и които не придобиват разбиране за духовния свят. Души, презиращи всякакви опити за придобиване на познание за духовния свят, имат да страдат много заради Ариман. Гръцкият мит е описал това много нагледно в образа на Тантал.
Боговете поставили пред него храна, но извън неговия обсег, и наблюдавали мъченията, които той трябвало да търпи.
(Според мита, заради прегрешения към Олимпийските Богове преживе, след смъртта си цар Тантал бил подложен в ада на невероятни мъчения. Той стоял изгарящ от жажда в едно езеро, но в мига в който се опитвал да отпие от водата, тя изчезвала. Над него, точно над главата му, имало клони с натежали плодове. Той бил измъчван от ужасен глад, но повдигнел ли ръка към плодовете, духвал вятър и ги издигал нависоко. /Виж "Старогръцки митове и легенди"/ бел.
към текста >>
Духовната Наука избягва погрешния окултизъм с това, че използва
пост
оянно нарастващите интелектуални способности за изграждане на наука, за която се изисква повече интелект, отколкото досега.
Тъй като виждат някой от духовете на разрушението да го отнася и тогава осъзнават, че всъщност са го направили напразно! Това, разбира се, е илюзия; но такива души изпитват мъките на Тантал, защото духовете на унищожението са всичко около тях. Те не осъзнават, че целият Земен живот от раждането до смъртта ще бъде без смисъл и цел, ако не е бил обхванат от Духовете на Висшите Йерархии. Но тези души не могат да видят Духовете на Висшите Йерархии и така всичко трябва да им изглежда сякаш е било напразно.
Духовната Наука избягва погрешния окултизъм с това, че използва постоянно нарастващите интелектуални способности за изграждане на наука, за която се изисква повече интелект, отколкото досега.
Естеството на Духовната Наука неминуемо изисква по-голямо интелектуално усилие от онова, което хората са свикнали да правят. В това отношение на хората им харесва да се самозаблуждават. Приложат ли истински интелектуалните възможности на тяхно разположение днес, те биха разбрали Духовната Наука. Чрез големите интелектуални усилия нужни в Духовната Наука, Сцила е избегната и преодоляна от едната страна. Антропософът добре знае защо хората изпитват неохота да се заловят с изучаване на Духовната Наука.
към текста >>
Тази склонност да се живее и мисли
пост
оянно в нечия собствена душа трябва да бъде отстранена.
Чрез големите интелектуални усилия нужни в Духовната Наука, Сцила е избегната и преодоляна от едната страна. Антропософът добре знае защо хората изпитват неохота да се заловят с изучаване на Духовната Наука. Това е защото са твърде мързливи, за да приложат достатъчно интелектуално усилие. Ето защо говоря за мързела точно сега. От другата страна трябва да се избегне клопката на погрешния мистицизъм чрез прекратяване на затъването в чисто вътрешния живот.
Тази склонност да се живее и мисли постоянно в нечия собствена душа трябва да бъде отстранена.
Душата трябва да излезе вън от самата себе си и да гледа с очите на любовта дълбоките връзки, разкриващи се в живота отвън. Мистерийните Драми бяха написани, за да помогнат на хората да доловят такива връзки които могат да бъдат наблюдавани също и външно. В Драмите са описани вътрешни процеси на живота на душата. Ако се научите да разбирате и усещате случващото се например с Kапезиус, как той преминава от едно събитие към друго, то тъчащата, творяща дейност присъстваща там ще ви помогне да осъзнаете своя собствен вътрешен живот, да го освободите. Това е също и най-важното в нашето изкуство.
към текста >>
Поради тази причина често съм бил длъжен да се противо
пост
авям на всяко опростяване и популяризиране на Духовната Наука, което би премахнало нуждата от напрегнато мислене.
Ако по този начин следваме случващото се с Капезиус, ние живеем в тъчащия живот на душата но не сме свити вътре в себе си. Ние достигаме всичко, до което стигат мистиците, но по различен начин. Така че виждате, корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван с ясна цел между двете клопки. Предаваните учения трябва да бъдат от такъв характер, че да се избегне и погрешния окултизъм, и погрешния мистицизъм. Наистина може да се каже, че Духовната Наука отговаря на нуждите и изискванията на епохата.
Поради тази причина често съм бил длъжен да се противопоставям на всяко опростяване и популяризиране на Духовната Наука, което би премахнало нуждата от напрегнато мислене.
Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н. Защото в това там няма желание да се търси Божественото във външния живот чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране. Наскоро казах на някого, че Духовната Наука може да се счита за практически полезна в най-висша степен. Не казах това с цел да се хваля с достойнствата на нашето Движение, а просто за да покажа, че в него положителното винаги може да бъде намерено. Аз казах: дори ако хората приемат само онова, което могат да признаят, оставяйки настрана каквото не ги интересува, Духовната Наука може въпреки всичко да бъде от най-голяма полза.
към текста >>
Еднакво съм бил длъжен и да се противо
пост
авям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н.
Ние достигаме всичко, до което стигат мистиците, но по различен начин. Така че виждате, корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван с ясна цел между двете клопки. Предаваните учения трябва да бъдат от такъв характер, че да се избегне и погрешния окултизъм, и погрешния мистицизъм. Наистина може да се каже, че Духовната Наука отговаря на нуждите и изискванията на епохата. Поради тази причина често съм бил длъжен да се противопоставям на всяко опростяване и популяризиране на Духовната Наука, което би премахнало нуждата от напрегнато мислене.
Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н.
Защото в това там няма желание да се търси Божественото във външния живот чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране. Наскоро казах на някого, че Духовната Наука може да се счита за практически полезна в най-висша степен. Не казах това с цел да се хваля с достойнствата на нашето Движение, а просто за да покажа, че в него положителното винаги може да бъде намерено. Аз казах: дори ако хората приемат само онова, което могат да признаят, оставяйки настрана каквото не ги интересува, Духовната Наука може въпреки всичко да бъде от най-голяма полза. Ако помислите за начина, по който работим от 15 години ще осъзнаете, че множество истини, принадлежащи към областта на естествената наука, изкуството, историята на изкуството и т.н.
към текста >>
Ако с този втори период от седем години зад нас помислим за нашето Движение като за един организъм, този организъм тогава ще е достигнал зрялост; той трябва да следва своя собствен път и да бъде способен сам да
пост
игне нещо.
Но после, в 1909 год. (1902 + 7 = 1909) бе необходимо също и да добием вторите си зъби. Ще си спомните, че това бяха годините, когато заради аферата Ледбитер всичко претърпя коренна промяна. Не е далеч и 1916 година. Тогава ще трябва да имаме вторите седем години зад себе си.
Ако с този втори период от седем години зад нас помислим за нашето Движение като за един организъм, този организъм тогава ще е достигнал зрялост; той трябва да следва своя собствен път и да бъде способен сам да постигне нещо.
След всичко изнесено, би трябвало да е възможно за работата да продължи ефективно дори и без учителя. Говорил съм в този смисъл по много случаи. Преди време в Берлин казах, че "Дружеството за Теософско Изкуство" (Един проект, който не се осъществи. бел. англ. пр.) би трябвало да бъде организация, която води свой собствен живот независимо от мен.
към текста >>
Ние трябва само да
пост
игнем онова, което би трябвало да
пост
игнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен живот, който може на свой ред да породи нов живот.
Крайно необходимо е да се избегне възможността която действително съществува нашите членове да не се оценяват правилно един друг! Защото можете да разберете каква лоша услуга щеше бъде направена на нашата кауза, ако винаги се казваше: "Той е ръководителят и трябва да бъде следван" или "Той е председателят и ще разбере, че е било направено еди-какво си". Това просто не трябва да се прави. Какво би се случило, ако някой ден аз вече не съм там? Обществото веднага би се разпаднало!
Ние трябва само да постигнем онова, което би трябвало да постигнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен живот, който може на свой ред да породи нов живот.
Това не е невъзможно, ако помним нашите истински цели. Безспорно, сега има няколко трудни години, но ние трябва да преодоляваме подобни трудности. И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява. В настоящото време съществуват много видове трудности. Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика.
към текста >>
И може да бъде
пост
авена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява.
Какво би се случило, ако някой ден аз вече не съм там? Обществото веднага би се разпаднало! Ние трябва само да постигнем онова, което би трябвало да постигнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен живот, който може на свой ред да породи нов живот. Това не е невъзможно, ако помним нашите истински цели. Безспорно, сега има няколко трудни години, но ние трябва да преодоляваме подобни трудности.
И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява.
В настоящото време съществуват много видове трудности. Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика. Но бях задължен да се откажа от идеята, защото живеем в дни, когато такова разделяне не е приемливо. За да разберем по-ясно, онова което се опитах да представя в тези лекции трябва да бъде добре взето впредвид. Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито.
към текста >>
Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да
пост
игнат своите цели.
Защото те никога няма да пожелаят да позволят човека да навлезе в света, от който толкова много се страхуват. Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си. Те искат хората да си представят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях. Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение.
Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели.
Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество. Задачата, падащата се на Духовната Наука, е сериозна и тежка и трябва да съзнаваме нейната важност. Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде поставено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на човечеството. А такъв прогрес е крайна необходимост за човечеството. Ние виждаме, от една страна, как един материалистичен възглед за света се опитва да добие непоколебима опора, и как нищо, което да предлага съпротива, не е от полза!
към текста >>
Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде
пост
авено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на човечеството.
Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение. Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели. Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество. Задачата, падащата се на Духовната Наука, е сериозна и тежка и трябва да съзнаваме нейната важност.
Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде поставено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на човечеството.
А такъв прогрес е крайна необходимост за човечеството. Ние виждаме, от една страна, как един материалистичен възглед за света се опитва да добие непоколебима опора, и как нищо, което да предлага съпротива, не е от полза! А от друга страна виждаме как се правят усилия да се разпространява невежество, как се прави все повече и повече, за да се заличат истините относно духовния свят! Само помислете как всяко съобщение от духовния свят е гледано със същинска омраза от представителите на определени религиозни общности! Изнесох тези лекции за да покажа посоката на пътя, който трябва да бъде възприет от Духовната Наука, и за да ви помогна да осъзнаете следното.
към текста >>
Ние трябва да се противо
пост
авим на материалистичните учени, макар че те всъщност не могат да не действат така, понеже са под властта на Ариман и той желае да скрие от тях истинските мотиви, лежащи в основата на дейността им.
А такъв прогрес е крайна необходимост за човечеството. Ние виждаме, от една страна, как един материалистичен възглед за света се опитва да добие непоколебима опора, и как нищо, което да предлага съпротива, не е от полза! А от друга страна виждаме как се правят усилия да се разпространява невежество, как се прави все повече и повече, за да се заличат истините относно духовния свят! Само помислете как всяко съобщение от духовния свят е гледано със същинска омраза от представителите на определени религиозни общности! Изнесох тези лекции за да покажа посоката на пътя, който трябва да бъде възприет от Духовната Наука, и за да ви помогна да осъзнаете следното.
Ние трябва да се противопоставим на материалистичните учени, макар че те всъщност не могат да не действат така, понеже са под властта на Ариман и той желае да скрие от тях истинските мотиви, лежащи в основата на дейността им.
И трябва също да се противопоставим и на другите макар че те отново не могат да действат различно, защото са в ръцете на Луцифер. Правилният начин за тях да работят е да се борят с онова, което Духовната Наука може да ни даде. О, ако само имаше множество хора, които да осъзнават уникалността на Духовната Наука, че тя не трябва да бъде обърквана с други неща! Тогава това само по себе си би било голяма стъпка напред. Всеки може също и да научи много от грешки, и да им обърне внимание от тази гледна точка.
към текста >>
И трябва също да се противо
пост
авим и на другите макар че те отново не могат да действат различно, защото са в ръцете на Луцифер.
Ние виждаме, от една страна, как един материалистичен възглед за света се опитва да добие непоколебима опора, и как нищо, което да предлага съпротива, не е от полза! А от друга страна виждаме как се правят усилия да се разпространява невежество, как се прави все повече и повече, за да се заличат истините относно духовния свят! Само помислете как всяко съобщение от духовния свят е гледано със същинска омраза от представителите на определени религиозни общности! Изнесох тези лекции за да покажа посоката на пътя, който трябва да бъде възприет от Духовната Наука, и за да ви помогна да осъзнаете следното. Ние трябва да се противопоставим на материалистичните учени, макар че те всъщност не могат да не действат така, понеже са под властта на Ариман и той желае да скрие от тях истинските мотиви, лежащи в основата на дейността им.
И трябва също да се противопоставим и на другите макар че те отново не могат да действат различно, защото са в ръцете на Луцифер.
Правилният начин за тях да работят е да се борят с онова, което Духовната Наука може да ни даде. О, ако само имаше множество хора, които да осъзнават уникалността на Духовната Наука, че тя не трябва да бъде обърквана с други неща! Тогава това само по себе си би било голяма стъпка напред. Всеки може също и да научи много от грешки, и да им обърне внимание от тази гледна точка. Това е по-важно отколкото само да ги критикуваме, макар че критиката понякога също е необходима.
към текста >>
И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието,
пост
авяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
Но медицината може да бъде правилно обогатена само от онези, които не се страхуват да пронижат воала на природата, да навлязат правилно в Ариманическия свят, където трябва да се борят с духовете на разрушението. За да открие какво носи здраве на човека, някой трябва да навлезе в областта на онези духове, които рушат целия човешки живот, които причиняват болести и смърт; защото само в сферата, където лежат по-дълбоките причини за болестта и смъртта, може да бъде намерено лекарството. По същия начин някой, който желае да научи какво ще бъде плодотворно за човешката душа, не трябва да се страхува да се бори с Луциферическите същества; той трябва да запази непоклатима морална смелост ако желае да пресече Прага, трябва да осъзнае, че влиза в сфера на духовни същества, където всяка негова мисъл ще е насочвана да породи в него лек пристъп на замайване, защото е на границата да бъде изтръгната от него, защото може тя да отлети и той трябва бързо да я задържи за да не му избяга. Никой не може да проникне в тази област без спокойно да се бори с всичко което, когато е в нарушено равновесие, довежда човешкото същество до болестен, субективен мистицизъм. Но Духовната Наука ни направлява по такъв начин, че ако я разбираме, всъщност намираме силата да се борим с Ариманическите сили на унищожение, където и да работят те.
И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
От това ще разберете, че Духовната Наука бе длъжна от самото начало да приеме формата, в която действително е представена, и че онова, което тя създава освен нейната теоретична доктрина, също е съществена част от нея. Нека се опитаме все повече и повече да правим нашето мислене съответстващо на мисленето, подходящо за Духовната Наука, защото докато не се освободим от предразсъдъците, установени във външния свят, не можем да имаме подобаващо място в Духовната Наука.
към текста >>
48.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Неговият подход в мисленето, неговият подход в
пост
ановката на проблемите остава обаче като едно трайно
пост
ижение, към което се отнасяме с най-голяма несправедливост, когато го третираме гледайки отгоре надолу.
Твърде често липсва именно тук необходимото безпристрастие, което единствено дава възможност да се потопим в дълбочините на Гьотевия гений, преди да седнем на критическия стол. Счита се, че Гьоте е вече надминат в много неща, понеже не се познава цялото негово значение. Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и факти. При Гьоте съвсем не се касае за това, дали резултатът на неговите изследвания е в съгласие с този на днешната наука, а винаги само за това, как е схващал той нещата. Резултатите носят печата на неговото време, т.е., те стигат до там, до където са стигали научните помощни средства и опитът на неговото време.
Неговият подход в мисленето, неговият подход в постановката на проблемите остава обаче като едно трайно постижение, към което се отнасяме с най-голяма несправедливост, когато го третираме гледайки отгоре надолу.
Обаче нашето време има тази особеност, че за него производителната духовна сила на гения се явява почти лишена от значение. Как би могло също да бъде другояче в едно време, в което е забранено всяко излизане над физическия опит в науката както и в изкуството. За чисто сетивното наблюдение хората считат, че не се нуждаят по-нататък от нищо освен от здрави сетива, а при това геният е нещо, от което направо можем да се лишим. Обаче истинският прогрес в науката както и в изкуството не е бил никога постигнат чрез едно такова наблюдение или чрез една рабско подражание на природата. Хиляди и хиляди хора минават покрай едно наблюдение, без да му обръщат внимание, но след това идва някой, който се спира на същото наблюдение и открива един велик научен закон.
към текста >>
Обаче истинският прогрес в науката както и в изкуството не е бил никога
пост
игнат чрез едно такова наблюдение или чрез една рабско подражание на природата.
Резултатите носят печата на неговото време, т.е., те стигат до там, до където са стигали научните помощни средства и опитът на неговото време. Неговият подход в мисленето, неговият подход в постановката на проблемите остава обаче като едно трайно постижение, към което се отнасяме с най-голяма несправедливост, когато го третираме гледайки отгоре надолу. Обаче нашето време има тази особеност, че за него производителната духовна сила на гения се явява почти лишена от значение. Как би могло също да бъде другояче в едно време, в което е забранено всяко излизане над физическия опит в науката както и в изкуството. За чисто сетивното наблюдение хората считат, че не се нуждаят по-нататък от нищо освен от здрави сетива, а при това геният е нещо, от което направо можем да се лишим.
Обаче истинският прогрес в науката както и в изкуството не е бил никога постигнат чрез едно такова наблюдение или чрез една рабско подражание на природата.
Хиляди и хиляди хора минават покрай едно наблюдение, без да му обръщат внимание, но след това идва някой, който се спира на същото наблюдение и открива един велик научен закон. Мнозина преди Галилей са виждали люлеещата се църковна лампа: но трябваше да дойде тази гениална глава, за да открие при нея пълния със значение за физиката закон на движението на махалото. "Ако окото не би било от слънчево естество, как бихме могли ние да виждаме светлината", извиква Гьоте; с това той иска да каже, че само онзи може да проникне с погледа в дълбочините на природата, който има необходимата за това заложба и производителната сила да вижда във фактите повече от голите външни факти. Хората не искат да разберат това. Ние не трябва да смесваме великите постижения, които дължим на Гьотевия гений, с недостатъците на неговите изследвания, които се дължат на ограниченото положение на опита в неговото време.
към текста >>
Ние не трябва да смесваме великите
пост
ижения, които дължим на Гьотевия гений, с недостатъците на неговите изследвания, които се дължат на ограниченото положение на опита в неговото време.
Обаче истинският прогрес в науката както и в изкуството не е бил никога постигнат чрез едно такова наблюдение или чрез една рабско подражание на природата. Хиляди и хиляди хора минават покрай едно наблюдение, без да му обръщат внимание, но след това идва някой, който се спира на същото наблюдение и открива един велик научен закон. Мнозина преди Галилей са виждали люлеещата се църковна лампа: но трябваше да дойде тази гениална глава, за да открие при нея пълния със значение за физиката закон на движението на махалото. "Ако окото не би било от слънчево естество, как бихме могли ние да виждаме светлината", извиква Гьоте; с това той иска да каже, че само онзи може да проникне с погледа в дълбочините на природата, който има необходимата за това заложба и производителната сила да вижда във фактите повече от голите външни факти. Хората не искат да разберат това.
Ние не трябва да смесваме великите постижения, които дължим на Гьотевия гений, с недостатъците на неговите изследвания, които се дължат на ограниченото положение на опита в неговото време.
Самият Гьоте е охарактеризирал сполучливо отношението на неговите научни резултати към прогреса на изследването с един хубав образ; той нарича тези резултати камъни, с които може би се е осмелил да отиде твърде далече вървейки по дъската, от които обаче може да се познае планът, който играчът на дъската има. Когато оценим добре тези думи, тогава за нас възниква следната висока задача в областта на изследването на Гьоте: това изследване трябва да насочи навсякъде погледа към тенденциите, които Гьоте е имал. Това, което той самият дава като резултати, може да важи само като пример, как той се е стремил да реши своите големи задачи с ограничени средства. Ние трябва да се опитаме да ги решим в неговия дух, обаче с нашите по-големи средства и въз основа на нашия по-голям опит. По този път ще могат да бъдат оплодени всички клонове на изследването, към които Гьоте е насочил своето внимание, и, нещо повече: те ще носят един единен отпечатък, ще бъдат напълно членове на един единен велик светоглед.
към текста >>
С това са дадени конфликтите между идеалите и действителността, между желаното и
пост
игнатото, накратко казано на всичко онова, което води една човешка душа в един истински духовен лабиринт.
В момента, когато позна с пълна яснота своето собствено себе, в момента, в който разбра, че в неговата вътрешност живее едно царство, което е поне равностойно на това на външния свят, той трябваше да се освободи от връзките на природата. Сега той вече не можеше да и се отдаде напълно, за да разполага тя с него и го владее, за да създава неговите нужди и отново да ги задоволява. Сега той трябваше да застане срещу нея и с това той фактически се освободи от нея, отдели се от нея, създаде вътре в себе си един нов свят и от този свят изтича сега неговият копнеж, от него идват неговите желания. Дали тези желания, родени сега настрана от природата, могат да бъдат също задоволени от нея, това е изоставено естествено на случайността. Във всеки случай сега една рязка пропаст отделя човека от действителността и той трябва тепърва да възстанови хармонията, която по-рано съществуваше в първичното съвършенство.
С това са дадени конфликтите между идеалите и действителността, между желаното и постигнатото, накратко казано на всичко онова, което води една човешка душа в един истински духовен лабиринт.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2.
към текста >>
Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме
пост
авени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото.
Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната. Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности. За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата. Че човекът се издига над становището на гърцизма, това си има своята добра причина.
Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото.
Ние не виждаме нищо около нас освен факти, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното. Следователно, ако отчужденият от природата човешки дух трябва отново да се върне към природата, това връщане трябва да стане към нещо друго, а не към онзи сбор от случайности. И това връщане означава за Гьоте: връщане към природата, обаче връщане с цялото богатство на развития дух, с достигнатото високо развитие на новото време. Принципът на делението на природа и дух не отговаря на Гьотевите възгледи; той иска да вижда в света само едно велико цяло, една единна еволюционна верига от същества, в която човекът съставлява един член, макар и най-висшия. Природата! ние сме заобиколени от нея и обгърнати от нея без да можем да излезем от нея и без да можем да проникнем по-дълбоко в нея.
към текста >>
Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една
пост
оянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения.
На 23 август 1794 година той обясни на Гьоте същността, която лежи на основата на неговия дух, със следните думи: "Вие вземате заедно цялата природа, за да получите светлина върху отделните неща; вие търсете в цялостността на нейните форми на проявите обяснителната основа за индивида. От простата организация се издигате стъпка по стъпка до повече сложната, за да изградите накрая най-сложната от всички, да го изградите генетично от материалите на цялата сграда на природата. Чрез това, че го пресъздавате един вид от природата, вие се стремите да проникнете в неговата скрита техника". В това пресъздаване се крие ключът за разбиране светогледа на Гьоте. Ако искаме да се издигнем до първообразите на нещата, до това, което не се променя във вечните промени, тогава трябва да разгледаме не това, което е завършено, защото то не отговаря вече напълно на идеята, която се изразява в него, а трябва да се върнем към това, което става, което се развива, трябва да подслушваме природата в нейното творчество.
Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения.
Аз проникнах първо несъзнателно и от вътрешен подтик неуморно до първообразното, до типичното". Следователно Гьотевите първо образи не са празни схеми, а са тласкащи, работещи зад явленията сили. Това е "по-висшата природа" в природата, която Гьоте иска да завладее. От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна пред нашите сетива, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата. Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност.
към текста >>
"Когато човекът е
пост
авен на върха на природата, той вижда отново себе си като една цяла природа, която отново трябва да произведе в себе си един връх.
Обаче един такъв свят не съществува в действителността, един такъв свят човекът трябва тепърва да си създаде и този свят е светът на изкуството: едно необходимо трето царство наред с царството на разума. И естетиката трябва да счита като своя задача да разбере изкуството като това трето царство. Божествено то, което липсва на природните неща, самият човек трябва да го посади в тях и в това се състои една висша задача, която възниква за художниците. Те имат така да се каже задачата да доведат това Царство Божие на тази Земя. Тази религиозна /така трябва да я наречем/ мисия на изкуството Гьоте изразява в книгата върху Винкелман със следните величествени думи:
"Когато човекът е поставен на върха на природата, той вижда отново себе си като една цяла природа, която отново трябва да произведе в себе си един връх.
За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място. Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето. От такива чувства бяха обзети онези, които виждаха олимпийския Юпитер, както можем да видим това от описанията, съобщенията и свидетелствата на древните хора. Богът беше станал човек, за да издигне човека до Бога. Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата красота".
към текста >>
Да бъде възбуден проблемът по посочения от нас начин и да
пост
ави в течение всички главни естетически въпроси, това е заслуга на излязлата в 1790 година книга на Кант "Критика на разсъдъчната способност", обясненията на която бяха приети със симпатия от страна на Гьоте.
Богът беше станал човек, за да издигне човека до Бога. Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата красота". С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на човечеството. Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други. И задачата на естетиката не е никоя друга, освен да разбере това проникване в неговата същност и да го преработи в отделните форми, в които то се проявява в различните области на изкуството.
Да бъде възбуден проблемът по посочения от нас начин и да постави в течение всички главни естетически въпроси, това е заслуга на излязлата в 1790 година книга на Кант "Критика на разсъдъчната способност", обясненията на която бяха приети със симпатия от страна на Гьоте.
Обаче при цялата сериозност и при всичкия труд, които са били употребени върху този въпрос, трябва да признаем днес, че ние нямаме днес всестранно задоволяващо решение на естетическите задачи. Старият учител на нашата естетика, остроумният мислител и критик Фридрих Теодор Вишер, се е придържал до края на живота си към изказаното от него убеждение: "естетиката се намира още в своите наченки". С това той признава, че всички стремежи и усилия в тази област, включително неговата пет томна Естетика, отбелязват повече или по-малко погрешни пътища. И тази е именно действителността. Ако мога да изкажа тук моето убеждение, това може да се припише само на обстоятелството, че Гьотевите плодотворни зародиши в тази област са били оставени невзети под внимание, че той не е бил счетен за научен човек.
към текста >>
Първо Шилер
пост
авя един срещу друг два проявяващи се независимо подтици на човека.
Когато имаме възприятие от тези последните, тогава идва нашият ум и пита за ползата и целта. И нашият ум не е задоволен, докато не получи отговор на въпроса "за какво". При красивото въпросът "за какво" се съдържа в самия предмет и умът няма нужда да се издигне над него. От тук Шилер започва да развива своите идеи. И той прави това, като втъкава идеята на свободата в редицата от мисли по такъв начин, който прави най-висока чест на човешката природа.
Първо Шилер поставя един срещу друг два проявяващи се независимо подтици на човека.
Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас външен свят. Тук в нас прониква едно богато съдържание, обаче без ние да можем да упражним едно определящо влияние върху неговата природа. Тук всичко става с една безусловна необходимост. Това, което възприемаме се определя от вън; тук ние не сме свободни, а сме подчинени, трябва просто да се подчиним на заповедта на природната необходимост. Вторият подтик е подтикът на формата.
към текста >>
Но при това изменение на действителността не е меродавен законът на логическата необходимост, както например когато
пост
рояваме една машина, при което трябва да се подчиняваме строго на законите на разума, а при играта чисто и просто служим на една субективна нужда.
Както при първия подтик ние се намираме под властта на природната необходимост, така тук се намираме под властта на необходимостта на разума. И по отношение на двете свободата търси едно прибежищно място. Шилер посочва за целта областта на изкуството, като изтъква аналогията на изкуството с играта на детето. В какво се състои същността на играта? Вземат се неща на действителността и се изменят по един произволен начин техните отношения.
Но при това изменение на действителността не е меродавен законът на логическата необходимост, както например когато построяваме една машина, при което трябва да се подчиняваме строго на законите на разума, а при играта чисто и просто служим на една субективна нужда.
Играещият поставя нещата в една връзка, която му доставя радост, той съвсем не се подчинява на някаква принуда. Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произволно; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото редът, в който поставя нещата, е негово изобретение. Така играещия отпечатва в действителността своята субективност и придава на тази последната една обективна стойност. Отделното действие на двата подтика е престанало; те са се слели в едно и с това са станали свободни: природното е нещо духовно, духовното е нещо природно. Сега Шилер, поетът на свободата, вижда така в изкуството само една свободна игра на човека на една по-висока степен и извиква въодушевен: "човекът е напълно човек само там, където той играе.... и играе само там, където е човек в пълно значение на думата".
към текста >>
Играещият
пост
авя нещата в една връзка, която му доставя радост, той съвсем не се подчинява на някаква принуда.
И по отношение на двете свободата търси едно прибежищно място. Шилер посочва за целта областта на изкуството, като изтъква аналогията на изкуството с играта на детето. В какво се състои същността на играта? Вземат се неща на действителността и се изменят по един произволен начин техните отношения. Но при това изменение на действителността не е меродавен законът на логическата необходимост, както например когато построяваме една машина, при което трябва да се подчиняваме строго на законите на разума, а при играта чисто и просто служим на една субективна нужда.
Играещият поставя нещата в една връзка, която му доставя радост, той съвсем не се подчинява на някаква принуда.
Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произволно; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото редът, в който поставя нещата, е негово изобретение. Така играещия отпечатва в действителността своята субективност и придава на тази последната една обективна стойност. Отделното действие на двата подтика е престанало; те са се слели в едно и с това са станали свободни: природното е нещо духовно, духовното е нещо природно. Сега Шилер, поетът на свободата, вижда така в изкуството само една свободна игра на човека на една по-висока степен и извиква въодушевен: "човекът е напълно човек само там, където той играе.... и играе само там, където е човек в пълно значение на думата". Шилер нарича подтика стоящ на основата на изкуството подтик на играта.
към текста >>
Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произволно; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото редът, в който
пост
авя нещата, е негово изобретение.
Шилер посочва за целта областта на изкуството, като изтъква аналогията на изкуството с играта на детето. В какво се състои същността на играта? Вземат се неща на действителността и се изменят по един произволен начин техните отношения. Но при това изменение на действителността не е меродавен законът на логическата необходимост, както например когато построяваме една машина, при което трябва да се подчиняваме строго на законите на разума, а при играта чисто и просто служим на една субективна нужда. Играещият поставя нещата в една връзка, която му доставя радост, той съвсем не се подчинява на някаква принуда.
Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произволно; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото редът, в който поставя нещата, е негово изобретение.
Така играещия отпечатва в действителността своята субективност и придава на тази последната една обективна стойност. Отделното действие на двата подтика е престанало; те са се слели в едно и с това са станали свободни: природното е нещо духовно, духовното е нещо природно. Сега Шилер, поетът на свободата, вижда така в изкуството само една свободна игра на човека на една по-висока степен и извиква въодушевен: "човекът е напълно човек само там, където той играе.... и играе само там, където е човек в пълно значение на думата". Шилер нарича подтика стоящ на основата на изкуството подтик на играта. Този подтик създава в художника творения, които задоволяват нашия разум още в сетивното съществувание и чието умствено съдържание присъствува също като сетивно съществувание.
към текста >>
Ето защо, когато съ
пост
авяме творенията на изкуството с тези на природата, те ни се явяват като чиста илюзия.
Този подтик създава в художника творения, които задоволяват нашия разум още в сетивното съществувание и чието умствено съдържание присъствува също като сетивно съществувание. И на тази степен човешкото същество действува така, че неговата природа действува същевременно духовно и неговият дух същевременно природно. Природата е издигната до духа, духът се снижава в природата. Чрез това природата бива облагородена , а духът принесен от неговата невидима висота във видимия свят. Творенията, които се раждат чрез това, не са разбира се чрез това напълно природно истински, защото никъде в действителността духът и природата не се покриват.
Ето защо, когато съпоставяме творенията на изкуството с тези на природата, те ни се явяват като чиста илюзия.
Но те трябва да бъдат илюзия, защото иначе не биха били истински творения на изкуството. Шилер е единственият, който застава тук като естетик с понятието на илюзията в тази връзка, ненадминат, недостижим. Тук би трябвало да се гради по-нататък и да се прокара по-нататък отначало само едностранното решение на проблема на красотата използувайки Гьотевото схващане на изкуството. Вместо това Шелинг се явява на полето с един напълно погрешен основен3 възглед и поставя началото на една грешка, от която германската естетика не е могла вече да излезе. Както цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки стремеж в схващането на вечните първообрази на нещата.
към текста >>
Вместо това Шелинг се явява на полето с един напълно погрешен основен3 възглед и
пост
авя началото на една грешка, от която германската естетика не е могла вече да излезе.
Творенията, които се раждат чрез това, не са разбира се чрез това напълно природно истински, защото никъде в действителността духът и природата не се покриват. Ето защо, когато съпоставяме творенията на изкуството с тези на природата, те ни се явяват като чиста илюзия. Но те трябва да бъдат илюзия, защото иначе не биха били истински творения на изкуството. Шилер е единственият, който застава тук като естетик с понятието на илюзията в тази връзка, ненадминат, недостижим. Тук би трябвало да се гради по-нататък и да се прокара по-нататък отначало само едностранното решение на проблема на красотата използувайки Гьотевото схващане на изкуството.
Вместо това Шелинг се явява на полето с един напълно погрешен основен3 възглед и поставя началото на една грешка, от която германската естетика не е могла вече да излезе.
Както цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки стремеж в схващането на вечните първообрази на нещата. Духът преминава настрана и над действителния свят и се издига до висините, където царува Божественото. Там за него изгрява цялата истина и цялата красота. Само това, което е вечно, е истинно и също красиво. Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо.
към текста >>
После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото както съдържанието на науката, защото и двете
пост
авят на основата вечната истина, която е същевременно красота.
Там за него изгрява цялата истина и цялата красота. Само това, което е вечно, е истинно и също красиво. Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо. Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна красота, която никога не можем да възприемем със сетивата. Ние вижда ме до къде стига това разбиране: творението на изкуството не е красиво заради себе си и чрез това, което то е, а защото изобразява идеята на красотата.
После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото както съдържанието на науката, защото и двете поставят на основата вечната истина, която е същевременно красота.
За Шелинг изкуство е само науката, която е станала обективна. Това, което е много важно сега, е, с какво е свързано нашето удоволствие съзерцавайки творението на изкуството. Това е тук само изразената идея. Сетивният образ е само изразително средство, формата, в която се изразява едно свръхсетивно съдържание. И тук всички естетици следват идеалистичната насока на Шелинг.
към текста >>
От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противо
пост
авя един вид физиология на вкуса.
Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна. Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност.
От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса.
Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго. Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго.
към текста >>
Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противо
пост
авят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу".
Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса.
Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу".
По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго. Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго. Касае се винаги за познанието на обекта.
към текста >>
Когато отделим някое отделно същество от кръга на неговата околна среда и го
пост
авим в това особено положение пред нашия поглед, веднага много неща ще ни останат неразбираеми при него.
Марк назовава веднъж творчеството на Гьоте с думите: "твоят стремеж, твоята неотклонна посока е, да дадеш на действителното една поетическа форма: другите се стремят да осъществят така нареченото поетично, имагинативното, и това не дава нищо освен нещо глупаво". С това е казано приблизително същото нещо, което е казано с Гьотевите думи във втората част на "Фауст": "размисли върху въпроса "що", обаче размисли повече върху въпроса "Как”. Ясно е казано, за какво се касае в изкуството. Касае се не за едно въплъщение на свръхсетивното, а за едно преобразяване на сетивно-фактическото. Сетивното, действителното не трябва да бъде понижено до степента на изразно средство: не, то трябва да остане да съществува в неговата пълна самостоятелност; то трябва да приеме само една нова форма, една форма, в която ни задоволява.
Когато отделим някое отделно същество от кръга на неговата околна среда и го поставим в това особено положение пред нашия поглед, веднага много неща ще ни останат неразбираеми при него.
Ние не можем да го поставим в съзвучие с понятието, с идеята, която би трябвало по необходимост да поставим на неговата основа. Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за определяне на неговата форма. Ако нещо би могло да се развие независимо и свободно, неповлияно от други неща, то би проявило само лежащата на неговата основа идея. Тази лежаща на основата на нещата, но възпрепятствувана да се развие свободно в действителността идея трябва да улови художникът и да я доведе до развитие. Той трябва да намери в обекта онази точка, от която предметът може да се развие в неговата най-съвършена форма, в която обаче той не може да се развие в природата.
към текста >>
Ние не можем да го
пост
авим в съзвучие с понятието, с идеята, която би трябвало по необходимост да
пост
авим на неговата основа.
С това е казано приблизително същото нещо, което е казано с Гьотевите думи във втората част на "Фауст": "размисли върху въпроса "що", обаче размисли повече върху въпроса "Как”. Ясно е казано, за какво се касае в изкуството. Касае се не за едно въплъщение на свръхсетивното, а за едно преобразяване на сетивно-фактическото. Сетивното, действителното не трябва да бъде понижено до степента на изразно средство: не, то трябва да остане да съществува в неговата пълна самостоятелност; то трябва да приеме само една нова форма, една форма, в която ни задоволява. Когато отделим някое отделно същество от кръга на неговата околна среда и го поставим в това особено положение пред нашия поглед, веднага много неща ще ни останат неразбираеми при него.
Ние не можем да го поставим в съзвучие с понятието, с идеята, която би трябвало по необходимост да поставим на неговата основа.
Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за определяне на неговата форма. Ако нещо би могло да се развие независимо и свободно, неповлияно от други неща, то би проявило само лежащата на неговата основа идея. Тази лежаща на основата на нещата, но възпрепятствувана да се развие свободно в действителността идея трябва да улови художникът и да я доведе до развитие. Той трябва да намери в обекта онази точка, от която предметът може да се развие в неговата най-съвършена форма, в която обаче той не може да се развие в природата. Природата остава именно във всеки неин отделен предмет зад своето намерение.
към текста >>
Така законите, според които
пост
ъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка.
Нито едно от тези растения не довежда до конкретен живот лежащата на неговата основа идея. Едното проявява едната страна, другото другата страна, доколкото позволяват обстоятелствата. Обаче художникът трябва да стигне до това, което му се явява като тенденция на природата. И това разбира Гьоте, когато изразява своето творчество с думите: "аз не спирах, докато не намерих една изпъкваща точка, от която можех да извлека много неща". При художника цялата външност на неговото творение трябва да изразява цялата вътрешност; при произведенията на природата външността остава зад вътрешността, вътрешността не е напълно изразена във външността, и изследващият човешки дух трябва тепърва да познае тази вътрешност.
Така законите, според които постъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка.
Следователно не това, което е, лежи на основата на творенията на изкуството, а това, което би могло да бъде, не действителното, а възможното. художникът твори според същите принципи, според които твори природата; обаче той третира според тези принципи индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите. "тя постоянно гради и постоянно разрушава", защото иска да постигне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото. Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да постигне в по-висок размер това, което е възможно с нейните средства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това. Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено.
към текста >>
"тя
пост
оянно гради и
пост
оянно разрушава", защото иска да
пост
игне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото.
И това разбира Гьоте, когато изразява своето творчество с думите: "аз не спирах, докато не намерих една изпъкваща точка, от която можех да извлека много неща". При художника цялата външност на неговото творение трябва да изразява цялата вътрешност; при произведенията на природата външността остава зад вътрешността, вътрешността не е напълно изразена във външността, и изследващият човешки дух трябва тепърва да познае тази вътрешност. Така законите, според които постъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка. Следователно не това, което е, лежи на основата на творенията на изкуството, а това, което би могло да бъде, не действителното, а възможното. художникът твори според същите принципи, според които твори природата; обаче той третира според тези принципи индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите.
"тя постоянно гради и постоянно разрушава", защото иска да постигне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото.
Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да постигне в по-висок размер това, което е възможно с нейните средства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това. Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено. В това издигане на предмета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото. Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството". В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде.
към текста >>
Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да
пост
игне в по-висок размер това, което е възможно с нейните средства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това.
При художника цялата външност на неговото творение трябва да изразява цялата вътрешност; при произведенията на природата външността остава зад вътрешността, вътрешността не е напълно изразена във външността, и изследващият човешки дух трябва тепърва да познае тази вътрешност. Така законите, според които постъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка. Следователно не това, което е, лежи на основата на творенията на изкуството, а това, което би могло да бъде, не действителното, а възможното. художникът твори според същите принципи, според които твори природата; обаче той третира според тези принципи индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите. "тя постоянно гради и постоянно разрушава", защото иска да постигне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото.
Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да постигне в по-висок размер това, което е възможно с нейните средства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това.
Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено. В това издигане на предмета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото. Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството". В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде. Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява.
към текста >>
Предметът, който художникът
пост
авя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено.
Така законите, според които постъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка. Следователно не това, което е, лежи на основата на творенията на изкуството, а това, което би могло да бъде, не действителното, а възможното. художникът твори според същите принципи, според които твори природата; обаче той третира според тези принципи индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите. "тя постоянно гради и постоянно разрушава", защото иска да постигне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото. Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да постигне в по-висок размер това, което е възможно с нейните средства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това.
Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено.
В това издигане на предмета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото. Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството". В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде. Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява. Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е.
към текста >>
Защото туй, което да
пост
игне може добрият човек,
С това художникът се издига над обикновения действителен живот, и той ни възвисява нас, които се вглъбяваме в неговите творения, възвисява ни заедно със себе си. Той не твори за света, който свършва, а израства над този свят. Гьоте прави този негов възглед да бъде изказан от музата към художника със следните думи в неговото съчинение "Апотеоз на художника": "Така със сила действува човекът благороден Столетия наред връз своите себеподобни:
Защото туй, което да постигне може добрият човек,
Не се постига в тясното пространство на живота. Затуй живее той все още след смъртта И действен е като че е още жив; Доброто дело, словото красиво, Безсмъртно се стреми, тъй както смътно той стремил се.
към текста >>
Не се
пост
ига в тясното пространство на живота.
Той не твори за света, който свършва, а израства над този свят. Гьоте прави този негов възглед да бъде изказан от музата към художника със следните думи в неговото съчинение "Апотеоз на художника": "Така със сила действува човекът благороден Столетия наред връз своите себеподобни: Защото туй, което да постигне може добрият човек,
Не се постига в тясното пространство на живота.
Затуй живее той все още след смъртта И действен е като че е още жив; Доброто дело, словото красиво, Безсмъртно се стреми, тъй както смътно той стремил се. Така и ти /художникът/ живеещ в неизмеримо време;
към текста >>
Обаче геният на Гьоте е неизчерпаем, той не може да бъде обгърнат с един поглед и ние можем да се приближим до него само
пост
оянно от различни страни.
При тях всичко произволно, въобразено отпада: тук имаме необходимостта, тук е Бог". Това говори предостатъчно за цялата дълбочина на неговите възгледи. Една естетика в неговия дух несъмнено не може да бъде лоша. И това може да важи също за някой друг отдел на нашите модерни науки. Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването.
Обаче геният на Гьоте е неизчерпаем, той не може да бъде обгърнат с един поглед и ние можем да се приближим до него само постоянно от различни страни.
И за тази цел всичко трябва да бъде добре дошло за нас. Също и това, което погледнато отделно изглежда без ценно, добива значение, когато го разгледаме във връзка с обширния светоглед на поета. Само когато извървим цялата богатство на жизнените прояви, в които този универсален дух се е изразил, пред нашата душа се явява неговото същество, неговата тенденция, от която всичко извира при него и която бележи една върхова точка на човечеството. Само когато тази тенденция стане нещо общо благо на всички духовно стремящи се, когато вярата стане нещо всеобщо, че ние трябва не само да разберем Гьотевия възглед за света, а да живеем в този възглед и той да живее в нас, само тогава Гьоте ще е изпълнил своята мисия. Този възглед за света трябва да бъде във всички членове на германския народ и далече над неговите граници знакът, в който те да се срещат и познават като в един общ стремеж.
към текста >>
Но това могат да бъдат противо
пост
авени великите мислители и мистици на средновековието.
НЯКОЛКО ЗАБЕЛЕЖКИ 1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена. Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес. 2. Би могло да бие на очи, че в тези изложения се казва: средновековното мислене не намира "абсолютно нищо" в природата.
Но това могат да бъдат противопоставени великите мислители и мистици на средновековието.
Обаче едно такова възражение почива изцяло на едно пълно недоразумение. Тук не се казва, че средновековното мислене не би било в състояние да си образува представи за значението на възприятието и т.н., а само, че в онова време човешкият дух беше обърнат към духовното като такова, в неговата присъща му от край време форма и не чувствуваше никаква склонност да се обяснява с отделните факти на природата. 3. С "несполучливия основен възглед" на Шелинг не разбираме никак извисяването на духа "до висините, където царува божественото", а прилагането на това извисяване към разглеждането на изкуството. Това трябва да бъде особено изтъкнато, за да не бъде смесено казаното против Шелинг с критиките, които днес изобилно са насочени против този философ и против философския идеализъм въобще. Можем да поставим много високо Шелинг, както прави това авторът на настоящата студия, и въпреки това да трябва да възразим против някои отделни части и неговите съчинения.
към текста >>
Можем да
пост
авим много високо Шелинг, както прави това авторът на настоящата студия, и въпреки това да трябва да възразим против някои отделни части и неговите съчинения.
Но това могат да бъдат противопоставени великите мислители и мистици на средновековието. Обаче едно такова възражение почива изцяло на едно пълно недоразумение. Тук не се казва, че средновековното мислене не би било в състояние да си образува представи за значението на възприятието и т.н., а само, че в онова време човешкият дух беше обърнат към духовното като такова, в неговата присъща му от край време форма и не чувствуваше никаква склонност да се обяснява с отделните факти на природата. 3. С "несполучливия основен възглед" на Шелинг не разбираме никак извисяването на духа "до висините, където царува божественото", а прилагането на това извисяване към разглеждането на изкуството. Това трябва да бъде особено изтъкнато, за да не бъде смесено казаното против Шелинг с критиките, които днес изобилно са насочени против този философ и против философския идеализъм въобще.
Можем да поставим много високо Шелинг, както прави това авторът на настоящата студия, и въпреки това да трябва да възразим против някои отделни части и неговите съчинения.
4. Сетивната действителност бива озарена в изкуството чрез това, че тя се явява така, като че би била дух. В този смисъл художественото творчество не е едно подражание на нещо вече съществуващо, а едно извиращо от човешката душа продължение на световния процес. Простото подражание на природното не създава нищо ново както и изобразяването на съществуващия вече дух. Ние не можем да чувствуваме като действително силен художник онзи, който прави върху наблюдателя впечатлението на вярно предаване на нещо действително, а онзи, който принуждава наблюдателя да върви заедно с него, когато в своите творения продължава творчески световните процеси.
към текста >>
49.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И тя
пост
ави единия крак пред другия, превърна спокойствието в движение и превърна движението в хоро и затвори хорото във формата.
Тогава ти ще освободиш твоето сетиво на равновесието и ще се издигнеш духовно освободена над оковите на Земята! " И душата на жената стори това. Тя стана едно с духовната фигура в отвъдния свят. И като се съедини с нея, тя почувствува, че може да изпълни нещо, че трябва да изпълни нещо.
И тя постави единия крак пред другия, превърна спокойствието в движение и превърна движението в хоро и затвори хорото във формата.
"Сега ти ме преобрази! " така каза духовната фигура. "Сега аз станах това, което мога да стана само чрез тебе, когато се държиш така, както току що се държа. Сега аз станах една част от тебе, станах така, че в този вид хората могат само да ме предчувстват. Сега аз се превърнах в танцово изкуство.
към текста >>
И чрез
пост
авяне стъпките отпред ти ме отнесе нагоре до духовните йерархии, към които принадлежа, до Духовете на Движението, доведе ме и при Духовете на Формата, като затвори хорото.
" така каза духовната фигура. "Сега аз станах това, което мога да стана само чрез тебе, когато се държиш така, както току що се държа. Сега аз станах една част от тебе, станах така, че в този вид хората могат само да ме предчувстват. Сега аз се превърнах в танцово изкуство. Понеже ти поиска да останеш душа и не се съедини с физическата материя, ти можа да ме освободиш.
И чрез поставяне стъпките отпред ти ме отнесе нагоре до духовните йерархии, към които принадлежа, до Духовете на Движението, доведе ме и при Духовете на Формата, като затвори хорото.
Ти ме заведе самата мене при Духовете на Формата. Но сега ти не трябва да отиваш по-нататък; защото ако направиш само една стъпка по-нататък, отколкото направи за мене, тогава всичко, което ти направи, ще е било напразно. Защото Духовете на Формата са тези, които имат задачата да произведат всичко в течение на земната епоха. Ако би влязла в това, което е задача на Духовете на Формата, ти би унищожила отново всичко, което току що направи, защото би изпаднала в областта, която тези, които ви разказват за духовните царства, наричат при описанието на астралния свят "огън на горещото желание". Твоят духовен танц би се превърнал в това, което извира от дивото горещо желание, когато хората изпълняват това, което те днес единствено познават от мене, когато изпълняват техния танец.
към текста >>
И тогава духовната фигура каза: "чрез това твое дело ти
пост
игна нещо, което отново прави от тебе нещо отделно във великата област на това, според което ти бе назована.
И отново духовната фигура поиска: "Ти трябва да се пренесеш в моето собствено същество! Да останеш отвън всичко, което хората имат като тяхна себичност и да се пренесеш в моята собствена форма, да станеш едно със самата мене! " И душата на тази жена стори това. Тогава тя забеляза, че въпреки онази фигура да се простираше в една линия, тя се изпълваше със сила към всички страни, че тя самата изпълваше сега онази форма, която имаше на Земята, за която си спомняше, и която тук и се яви в нейния блясък, в нейната нова красота.
И тогава духовната фигура каза: "чрез това твое дело ти постигна нещо, което отново прави от тебе нещо отделно във великата област на това, според което ти бе назована.
в този момент ти се превърна в онова, за което хората имат без съмнение възможност там долу на Земята: ти стана образецът на пластичното изкуство /скулптурата/! " Душата на тази жена стана образецът на пластичното изкуство. И образецът на пластичното изкуство можеше сега да влее в самите души на хората една способност, чрез онова, което тя беше приела. Чрез онзи Дух на Личността тя беше в състояние да влее това в душите на хората; тя можеше да го влее като способност.
към текста >>
Ти можеш да дадеш на хората образеца на архитектурната фантазия, когато влееш в човешката душа онова, което си
пост
игнала именно сега.
Те можаха само да ме разкъсат на отделни парчета. Те също ми отнеха моята последна рожба; но те я разкъсаха на отделни парчета". И отново душата на жената без да се страхува, че ще бъде за момент разкъсана на парчета, без да се страхува да принесе тази жертва се съедини с това духовно същество. Тогава това духовно същество и каза: "Сега, като стори това, ти отново стана една отделна част на това, което си била наречена като цяло. Ти стана образец на архитектурата, образец на строителното изкуство.
Ти можеш да дадеш на хората образеца на архитектурната фантазия, когато влееш в човешката душа онова, което си постигнала именно сега.
Обаче ти ще можеш да им дадеш само една архитектурна фантазия, която им показва в отделни части онова, което им дава възможност да стоят сгради, които изглеждат като нещо, което се разпростира от духовния свят от горе надолу, както това е представено в пирамидата. Ти ще предадеш на хората способността да предават само един вид копие от това, което аз съм, като ги насочиш да използуват строителното изкуство само за един храм на духа, а не за нещо, което трябва да служи на някаква земна цел, и когато строителното изкуство носи този характер в самата негова външност". И както по-рано от това вълнуващо море се яви пирамидата, сега се яви гръцкият храм. И от това вълнуващо се астрално море се яви една друга фигура, една форма, която не се стремеше от горе надолу, за да се разшири надолу, която обаче се стремеше нагоре, стремеше се подмладяваща се нагоре: една трета форма, в която трябваше да бъде разкъсана архитектурната фантазия. Яви се готическата катедрала.
към текста >>
И тя разбра, какво беше казал
пост
ът така мъдро от неговото предчувствие.
И от хора на човешките чеда тя чу това, което най-добрите правеха да звучи като техни предчувствия върху онова, за което те не знаят нищо чрез Имагинацията, което обаче правят да се разлива от най-дълбоките основи на тяхната душа като насочваща сърцевина за цялото човечество; тя чу гласа на един поет, който някога беше предчувствувал величието на това, което човешката душа изживява от имагинативния свят. Тя разбра сега, че трябва да стане една спасителка на това, което тук е една полузамръзнала наука, разбра, че трябва да го стопли и проникне с това, което е тя самата първо с това, което тя е като изкуство, и че трябва да предаде това, което донася със себе си при нощния сън, на полузамръзналата наука. И тя забеляза, как това, което е полузамръзнало, може отново да оживее с крила на вятъра, когато предаденото може да бъде прието от науката като познание. Тя отново насочи поглед към утринната заря. И утринната заря стана за нея символ на това, от което тя самата се събуди, и символ на нейните собствени имагинации.
И тя разбра, какво беше казал постът така мъдро от неговото предчувствие.
Това, което чу от един нов дух, проникна срещу нея от земното кълбо: Само чрез утринната заря на красивото Ти проникваш в страната на познанието!
към текста >>
50.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Още затова, че изкуството е принудено да
пост
авя за определено разбиране нещо недействително в живота, все пак то трябва да се корени по определен начин дълбоко в живота.
Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство. И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено. Светогледните поетически съчинения, представянето на светогледи чрез изкуството отговарят на един неразвит вкус, отговарят на едно варваризиране на човешкия чувствен живот. Самото изкуство обаче е дълбоко закотвено в живота. И ако то не би било закотвено в живота, все пак чрез целия начин, по който се явява, то не би имало едно оправдано съществуване: защото в сравнение с едно осъществено схващане на света в него биха действували всякакви недействителности, в него би трябвало да действуват всякакви илюзии, които биват извикани на живот.
Още затова, че изкуството е принудено да поставя за определено разбиране нещо недействително в живота, все пак то трябва да се корени по определен начин дълбоко в живота.
Но някой би могъл да каже, че от определена граница на чувството от една долна граница на чувството до една друга горна граница на чувството, която без съмнение някои хора трябва първо да развият навсякъде в живота се явява художественото чувство. То се явява, макар и не като изкуство, явява се тогава, когато в сетивния, в обикновения сетивен живот, в обикновеното съществуване на сетивния живот се проявява нещо свръхсетивно, нещо пълно с тайнственост. И то се явява тогава, когато свръхсетивното, чисто мисленото, чисто чувствуваното, чисто преживяното в духа просиява пред нас в една сетивна видима форма, а не чрез това, че е предадено в сламени символи или в дървени алегории, а така, както то самото иска да се прояви в една сетивна форма. Че обикновеното сетивно се показва още в обикновения живот така да се каже като нещо вълшебно, като нещо, което има в себе си един вид свръхсетивно, това чувствува всеки човек, който държи своята душа между двете гореспоменати граници на настроението. Можем напълно да кажем: когато някой ме е поканил и мен позволява да вляза в една стая, която има червени стени, аз имам определено предположение, което при червените стени е свързано с някакво художествено чувство.
към текста >>
Но човек ще може вероятно да приближи до себе си изживяното с изкуството тогава, когато се
пост
арае да вникне с погледа дълбоко в процесите на душата, които стават, било при художественото творчество, било при художествената наслада.
Естествено нещата не могат да бъдат обхванати в общи закони; някой човек може да чувствува съвършено различно върху тези неща. Обаче положението е все пак такова, че за всеки човек съществува в живота едно така устроено чувствуване, при което външното, което застава срещу него в сетивния свят, той го чувствува напълно като нещо, което съдържа в себе си така да се каже нещо духовно, едно духовно положение, едно духовно устройство, едно духовно настроение като омагьосано в него. Някому може напълно да му се струва, като че онова, което стои там пред него като едно предизвикателство на душата, и в което така често в живота сме разочаровани, разочаровани сме горчиво, предизвиква необходимостта да бъде създадена едно особена сфера на живота именно за такива нужди, които изискват задоволяване в човешкия живот. И тази особена сфера на живота ми се струва на мене, че тя е именно изкуството. То дава форма именно на това от останалия живот, което задоволява онова чувство, което лежи сред такива граници на чувствуването.
Но човек ще може вероятно да приближи до себе си изживяното с изкуството тогава, когато се постарае да вникне с погледа дълбоко в процесите на душата, които стават, било при художественото творчество, било при художествената наслада.
Защото достатъчно е човек да е живял действително само малко с изкуството, достатъчно е само да се е постарал да се справи с него по-интимно, и той ще открие, че именно душевните процеси, които трябва да бъдат сега описани при художника и при художествено наслаждаващия се отнасят някакси обратно, но всъщност те са същите. Художникът изживява това, което иска да опише, предварително, така че той изживява първо определен душевен процес, който след това е заменен чрез един друг; художествено наслаждаващият се изживява втория душевен процес, за който говоря, изживява го първо и след това изживява първия, от който е изходил художникът. Сега аз мисля, че хората се приближават трудно до изкуството, че те се приближават така трудно психологически до него, защото не се осмеляват да слязат толкова дълбоко в човешката душа, колкото е необходимо, за да уловят онова, което всъщност предизвиква художествената нужда. Може би въобще едвам нашето време е годно, да говорим малко по-ясно върху тази художествена нужда. Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това подсъзнание.
към текста >>
Защото достатъчно е човек да е живял действително само малко с изкуството, достатъчно е само да се е
пост
арал да се справи с него по-интимно, и той ще открие, че именно душевните процеси, които трябва да бъдат сега описани при художника и при художествено наслаждаващия се отнасят някакси обратно, но всъщност те са същите.
Обаче положението е все пак такова, че за всеки човек съществува в живота едно така устроено чувствуване, при което външното, което застава срещу него в сетивния свят, той го чувствува напълно като нещо, което съдържа в себе си така да се каже нещо духовно, едно духовно положение, едно духовно устройство, едно духовно настроение като омагьосано в него. Някому може напълно да му се струва, като че онова, което стои там пред него като едно предизвикателство на душата, и в което така често в живота сме разочаровани, разочаровани сме горчиво, предизвиква необходимостта да бъде създадена едно особена сфера на живота именно за такива нужди, които изискват задоволяване в човешкия живот. И тази особена сфера на живота ми се струва на мене, че тя е именно изкуството. То дава форма именно на това от останалия живот, което задоволява онова чувство, което лежи сред такива граници на чувствуването. Но човек ще може вероятно да приближи до себе си изживяното с изкуството тогава, когато се постарае да вникне с погледа дълбоко в процесите на душата, които стават, било при художественото творчество, било при художествената наслада.
Защото достатъчно е човек да е живял действително само малко с изкуството, достатъчно е само да се е постарал да се справи с него по-интимно, и той ще открие, че именно душевните процеси, които трябва да бъдат сега описани при художника и при художествено наслаждаващия се отнасят някакси обратно, но всъщност те са същите.
Художникът изживява това, което иска да опише, предварително, така че той изживява първо определен душевен процес, който след това е заменен чрез един друг; художествено наслаждаващият се изживява втория душевен процес, за който говоря, изживява го първо и след това изживява първия, от който е изходил художникът. Сега аз мисля, че хората се приближават трудно до изкуството, че те се приближават така трудно психологически до него, защото не се осмеляват да слязат толкова дълбоко в човешката душа, колкото е необходимо, за да уловят онова, което всъщност предизвиква художествената нужда. Може би въобще едвам нашето време е годно, да говорим малко по-ясно върху тази художествена нужда. Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това подсъзнание. Днес хората проявяват напълно по необходимост повече интерес за художествените и наслаждаващите се на изкуството човешки душевни процеси чрез всичко това, което се е говорило върху такива неща като импресионизма и експресионизма, отколкото е бил случаят в миналите времена, когато естетическите понятия на учените господа са стояли много далече от това, което е живяло всъщност в изкуството.
към текста >>
Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си
пост
оянно към това, да се превърне в смисъла на видението.
В последно време при разглеждането на изкуството са били намерени понятия, представи, които в известно отношение стоят близо до това, което настоящото изкуство твори, поне в сравнение с минали времена. Животът на душата е всъщност безкрайно много по-дълбок, отколкото обикновено се предполага. И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват. Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение.
Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението.
Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве. Този стремеж към видение, който всъщност съществува в душата на всички хора, може да бъде задоволен, когато държим срещу душата това, което иска да се роди, но не трябва да се роди в една здрава душа именно болестното видение -, когато го поставим срещу душата в едно външно впечатление, в една външна форма, в едно външно скулптурно произведение или нещо подобно. И тогава външното скулптурно произведение, външната форма може да бъде онова, което се явява, за да оставим по един здравословен начин в основата на душата това, което всъщност иска да бъде видение. Ние предлагаме така да се каже на душата от вън съдържанието на видението. И ние и предлагаме само тогава нещо действително художествено, когато сме в състояние да отгатнем от оправдани визионерни стремежи, каква форма, какво образно впечатление трябва да предложим на душата, за да бъде изравнен нейният стремеж към визионерното.
към текста >>
Този стремеж към видение, който всъщност съществува в душата на всички хора, може да бъде задоволен, когато държим срещу душата това, което иска да се роди, но не трябва да се роди в една здрава душа именно болестното видение -, когато го
пост
авим срещу душата в едно външно впечатление, в една външна форма, в едно външно скулптурно произведение или нещо подобно.
И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват. Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение. Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението. Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
Този стремеж към видение, който всъщност съществува в душата на всички хора, може да бъде задоволен, когато държим срещу душата това, което иска да се роди, но не трябва да се роди в една здрава душа именно болестното видение -, когато го поставим срещу душата в едно външно впечатление, в една външна форма, в едно външно скулптурно произведение или нещо подобно.
И тогава външното скулптурно произведение, външната форма може да бъде онова, което се явява, за да оставим по един здравословен начин в основата на душата това, което всъщност иска да бъде видение. Ние предлагаме така да се каже на душата от вън съдържанието на видението. И ние и предлагаме само тогава нещо действително художествено, когато сме в състояние да отгатнем от оправдани визионерни стремежи, каква форма, какво образно впечатление трябва да предложим на душата, за да бъде изравнен нейният стремеж към визионерното. Аз вярвам, че много разглеждания на по-новото време, които се впускат в тази насока, която се нарича експресионизъм, са близо до тази истина, и че обясненията върху него са на път да намерят това, което аз току що казах; само че хората не отиват достатъчно далече, не виждат достатъчно дълбоко в душата и не се запознават с този неудържим стремеж към визионерното, който се намира всъщност във всяка човешка душа. Обаче това е само едното.
към текста >>
Тази човешка форма, която е проникната от човешката душа, от човешкия живот, е
пост
оянно убивана чрез човешката душа, чрез човешкия живот, бива
пост
оянно победена.
Тези по-дълбоки тайни на простиращата се около нас природа се представят може би пред съвременното съзнание на човечеството даже твърде парадоксални, когато човек ги изкаже, но все пак има нещо, което именно от нашето време нататък прави този вид тайни, за които говоря, все по-популярни и по-популярни. В природата има нещо, което не е само растящ, развиващ се и разцъфтяващ се живот, на което естествено се радваме при една здрава душа, а освен това в природата съществува нещо, което в обикновения смисъл наричаме смърт на живота, разрушение. В природата съществува нещо, което непрестанно разрушава и побеждава един живот чрез друг. Който може да чувствува това, ще може да чувствува, когато пристъпва към човешката форма, към естествената човешка форма нека изберем имен но този отличен пример -, че тази човешка форма съдържа в нейните отделни части нещо пълно с тайнственост: че във всеки момент тази форма, която се осъществява във външния живот, бива умъртвена чрез един по-висш живот. Тази е тайната на всеки живот: непрестанно и навсякъде един по-нисш живот бива умъртвен чрез един по-висш.
Тази човешка форма, която е проникната от човешката душа, от човешкия живот, е постоянно убивана чрез човешката душа, чрез човешкия живот, бива постоянно победена.
А именно така, че можем да кажем: човешката форма като такава носи в себе си нещо, което би било съвсем различно, ако би била изоставена напълно на самата себе си, ако би могла да следва нейния собствен живот. Обаче тя не може да следва този неин собствен живот, защото в нея има един друг живот, който убива този живот. Скулпторът пристъпва към човешката форма, открива, макар и несъзнателно, тази тайна чрез усещането, чрез чувството. Той разбира, че тази човешка форма иска нещо, което не се изразява при човека, което бива победено от един по-висш живот, чрез душевния живот, бива убито чрез душевния живот; той създава един вид магически от човешката форма това, което липсва на действителния човек, което природата скрива. Гьоте е чувствувал нещо подобно, когато говореше за "явните тайни".
към текста >>
Особено при един такъв пример това се изразява така значително, че в природата
пост
оянно един живот бива победен, бива убит от един друг живот.
Получава се нещо, което няма вкостенени опре делени растежни наставки, раменни лопатки, а което иска да се превърне в крила, което даже иска да израсне над раменете и от крилата иска да се развие над главата, което тогава се явява като една наставка на главата, така щото това, което при обикновената човешка форма имаме ухо, се разширява и се свързва с крилата. Накратко казано, получава се нещо, което е един вид духовна форма. То е онова, което ако чрез едно разширено виждане го развием до това, до което Гьоте е стигнал предчувствуващо хвърля напълно светлина в тайните на човешката природа. Така щото при този пример можем да видим: природата е такава, че всъщност във всяка част тя се стреми, не само абстрактно, а в нагледна конкретност, да стане нещо съвършено друго, нещо съвършено различно от това, което ни показва сетивно. Когато чувствуваме с проникновение, ние никъде нямаме чувството, че някоя форма, че въобще каквато и да е в природата освен това, което то е сетивно, не би имала още и възможността да бъде нещо съвършено друго.
Особено при един такъв пример това се изразява така значително, че в природата постоянно един живот бива победен, бива убит от един друг живот.
Ние не можем да видим онова, което чувствуваме като един двоен човек, като едно раздвоение в човешкия растеж, само поради това, че нещо по-висше, нещо свръхсетивно съединява една с друга тези две страни на човешкото същество, довежда ги в равновесие една с друга така, че пред нас застава обикновената човешка форма. Тази е причината, че природата ни изглежда така чаровна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен. Който само веднъж насочва своето чувство в това направление, което посочих тук, той ще открие навсякъде, че тази явна тайна, че този преминаващ през цялата природа чар е онова, което, както стремежът от вътре е насочен към визионерното, така то действува от вън и подбужда човека да се издигне над природата, да започне някъде да взема от цялото нещо особено и от там да направи да лъчезари онова, което природата иска да осъществи в една нейна част, което може да се превърне в нещо цяло, което обаче в природата не е нещо цяло. Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой.
към текста >>
Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде
пост
авена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой.
Тази е причината, че природата ни изглежда така чаровна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен. Който само веднъж насочва своето чувство в това направление, което посочих тук, той ще открие навсякъде, че тази явна тайна, че този преминаващ през цялата природа чар е онова, което, както стремежът от вътре е насочен към визионерното, така то действува от вън и подбужда човека да се издигне над природата, да започне някъде да взема от цялото нещо особено и от там да направи да лъчезари онова, което природата иска да осъществи в една нейна част, което може да се превърне в нещо цяло, което обаче в природата не е нещо цяло. Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой. Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой.
Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой.
Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество.
към текста >>
Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново
пост
авяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него.
Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество.
Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него.
/Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман. Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това. Тя действително е съгласувала човека така, че от различните отделни членове той е съставен хармонично. Когато отново освобождаваме това, което е омагьосано в природата, ние разтваряме природата, ние разтваряме природата в нейните свръхсетивни сили. Ние не изпадаме в положението да търсим по един саменно-алегоричен или умствено-нехудожествен начин нещо като идея, като измислено, нещо като чисто свръхсетивно-духовно зад нещата на природата, а стигаме до там просто да питаме природата: как би израснала ти в твоите отделни части, ако твоят растеж не би бил прекъснат от един по-висш живот?
към текста >>
Това, което става тук, а именно, че едно подтиснато видение бива задоволено, или че пред природата бива
пост
авено нещо, което продължава да сътворява нейния процес: към това винаги са се стремили хората на изкуството.
Ние не изпадаме в положението да търсим по един саменно-алегоричен или умствено-нехудожествен начин нещо като идея, като измислено, нещо като чисто свръхсетивно-духовно зад нещата на природата, а стигаме до там просто да питаме природата: как би израснала ти в твоите отделни части, ако твоят растеж не би бил прекъснат от един по-висш живот? Ние стигаме до там, да освободим нещо свръхсетивно, да го освободим от сетивното, докато иначе то е омагьосано в сетивното. Ние стигаме до там да бъдем свръхнатуралистични-натуралистични. Аз вярвам, че във всички различни тенденции и стремежи, които хората са започнали, но при които са останали в самото начало и които се именуват "импресионизъм", може да бъде почувствуван копнежът на нашето време да бъдат намерени действително горепосочените тайни на природата, гореспоменатото сетивно-свръхсетивно на природата, и да му се даде форма. Защото ние имаме чувството, че онова, което става в художественото съответно в художественото творчество и в художественото наслада, трябва днес да бъде издигнато от подсъзнанието в съзнанието повече отколкото е било издигнато в по-предни епохи на изкуството.
Това, което става тук, а именно, че едно подтиснато видение бива задоволено, или че пред природата бива поставено нещо, което продължава да сътворява нейния процес: към това винаги са се стремили хората на изкуството.
Защото тези са всъщност двата извора на изкуството. Но да се върнем във времената на Рафаел. Самопонятно е, че времената на Рафаел са се стремили съвършено различно към тези неща, отколкото в нашето време към нещо подобно са се стремили Сезан, Ходлер. Обаче винаги към това са се стремили повече или по-малко художниците, стремили са се към това, което в изкуството е отбелязано с тези две течения. Само че в по-стари времена то е било чувствувано като нещо истински елементарно първоначално, когато художникът не е знаел, че в неговата душа нещо духовно несъзнателно пристъпва към природата и обезмагьосва това, което е омагьосано в нея, когато той го търси в сетивно-свръхсетивното.
към текста >>
Някои картини на Синьак ни се явяват така малко задоволяващи затова, въпреки че в други отношения те могат да бъдат задоволяващи, защото в тях винаги синьото е третирано по същия начин, както, да речем, жълтото или червеното, без да съществува някакво съзнание, че синият цветен ефект,
пост
авен до жълтия, има съвършено друга валентност отколкото червеното до жълтото.
И, макар и днес нещо още елементарно, пред нас застава от другата страна действително освобождението, и след това отново става едно свързване, едно съчетание, едно копиране на природата, тогава това чувство се разширява и ние откриваме, че всъщност е напълно валидно това, което аз сега току що казах. Не за всички цветове, цветовете говорят по-най-различен начин. Докато светлите цветове, червените, жълтите, фактически ни атакуват, казват ни много нещо, сините цветове са такива, които предават на образа преминаването към формата. Чрез синьото ние вече навлизаме във формата, а именно в създаващата формите душа. Художниците бяха на път да открият, да направят такива открития, но често пъти са останали да стоя на половината път.
Някои картини на Синьак ни се явяват така малко задоволяващи затова, въпреки че в други отношения те могат да бъдат задоволяващи, защото в тях винаги синьото е третирано по същия начин, както, да речем, жълтото или червеното, без да съществува някакво съзнание, че синият цветен ефект, поставен до жълтия, има съвършено друга валентност отколкото червеното до жълтото.
Това изглежда да бъде нещо тривиално за всеки, който може да чувствува цветовете. Обаче в по-дълбокия смисъл художниците са на път да открият такива тайни. Синьото, виолетовото са цветове, които привеждат напълно образа от пълната изразителност във вътрешно перспективното. И напълно мислимо е, щото просто чрез използуването на синьото до другите цветове в една картина, се извежда навън една чудно интензивна перспектива, без да се рисува по някакъв начин. По този начин се стига по-нататък.
към текста >>
Когато някой успява да приведе предаването на цветовете в движение, че първо той има рисунката все тайнствено във воденето на цвета, той ще забележи, че може да
пост
игне това особено при синия цвят, а може да го
пост
игне по-малко при жълтото и червеното, защото не отговаря на тези цветове те да бъдат използувани така, че да се получи вътрешно движение, да се придвижим от една точка до друга.
Обаче в по-дълбокия смисъл художниците са на път да открият такива тайни. Синьото, виолетовото са цветове, които привеждат напълно образа от пълната изразителност във вътрешно перспективното. И напълно мислимо е, щото просто чрез използуването на синьото до другите цветове в една картина, се извежда навън една чудно интензивна перспектива, без да се рисува по някакъв начин. По този начин се стига по-нататък. Стига се до там да се познае, че рисуването действително може да бъде това, което бихме могли да наречем произведение на цвета.
Когато някой успява да приведе предаването на цветовете в движение, че първо той има рисунката все тайнствено във воденето на цвета, той ще забележи, че може да постигне това особено при синия цвят, а може да го постигне по-малко при жълтото и червеното, защото не отговаря на тези цветове те да бъдат използувани така, че да се получи вътрешно движение, да се придвижим от една точка до друга.
Ако искаме да имаме една форма, която се движи вътрешно ту малка, ту голяма, следователно подвижна е в себе си, тогава, без да изхождаме от принципа на разума или от някоя учена естетика, която никога не е оправдана, а именно тогава, когато изхождаме от елементарното чувствуване, се намираме безусловно принудени да използуваме сини нюансирания, за да приведем тази форма в движение. Ние ще забележим, че само тогава една линия, едвам тогава рисунката, фигурното може да се роди, когато продължим това, което е започнало така, че сме направили синьо оцветеното да премине в движение. Защото всеки път, когато преминаваме от живописното, от колоритното във фигурното, във формата, ние ще пренесем това, което е сетивно, в основния тон на свръхсетивното. При преминаването от светли цветове, през синьото и от там по някакъв начин вътрешно към рисуването, ние ще имаме в светлите тонове преминаването към нещо сетивно-свръхсетивно, което, бих могъл да кажа, съдържа свръхсетивното в един по-малък тон, защото цветът винаги иска да каже нещо, защото цветът винаги има душа, която е свръхсетивна. И ние ще открием, че колкото повече влизаме в рисуването, толкова повече навлизаме в абстрактно-свръхсетивното, което обаче, поради това, че се явява в сетивното, трябва само да се устрои, да се оформи сетивно.
към текста >>
Но чрез това, че окото се развива едностранно, ние имаме, ако можем да чувствуваме нещо подобно, имаме
пост
оянно стремежа да изживеем онова, което се проявява в окото като чувствува що сетиво, като самочувствие, като сетиво на движението, което се развива, когато вървим през пространството и чувствуваме, как се движат нашите крайници и което е подтиснато.
Обаче човекът има също отново в себе си онази способност, която бих могъл да нарека синтеза, едно синтетично чувство, той има тази способност често пъти много силно изразена именно тогава, когато това разцепване, това анализиране, това разтваряне на природата в нещо сетивно-свръхсетивно съществува интензивно в неговото подсъзнание. Особеното е, че онзи, който може да наблюдава правилно човека, може да направи откритието, че едно сетиво винаги е използувано от нас по много едностранчив начин. Когато виждаме с очите цветове, форми, светлинни ефекти, ние развиваме окото по един едностранчив начин. В окото винаги има нещо като едно тайнствено сетиво на осезанието; винаги когато гледа, окото също чувствува. Обаче в обикновения живот това е подтиснато.
Но чрез това, че окото се развива едностранно, ние имаме, ако можем да чувствуваме нещо подобно, имаме постоянно стремежа да изживеем онова, което се проявява в окото като чувствува що сетиво, като самочувствие, като сетиво на движението, което се развива, когато вървим през пространството и чувствуваме, как се движат нашите крайници и което е подтиснато.
Онова, което се проявява в окото от другите сетива и което е подтиснато в него, него чувствуваме ние възбудено, въпреки че остава спокойно, в другия човек, когато гледаме. И това, което е възбудено по този начин във виждането, което обаче е подтиснато чрез едностранчивостта на окото, това преобразява скулпторът, дава му друга форма. Скулпторът създава всъщност форми, които окото вече вижда, но които то вижда толкова слабо, че това слабо виждане остава напълно в подсъзнанието. Това е едно непосредствено привеждане на осезанието в зрението, на което служи скулпторът. Ето защо скулпторът трябва, или да се старае да превърне спокойната форма, която иначе е само предмет на едностранчивото око, в жест, който винаги ни възбужда да бъде подражаван отново в един жест и този жест, който сега сме освободили от магията, да бъде отново доведен до спокойствие.
към текста >>
Някога например ще почувствуваме следното даже при определени хора на изкуството можем да кажем, че те са почувствували нещо подобно повече или по-малко съзнателно или несъзнателно; ние разбираме например наскоро починалия Густав Климт особено добре, когато допускаме подобни пред
пост
авки в неговото чувство, в неговия разум.
Ето защо скулпторът трябва, или да се старае да превърне спокойната форма, която иначе е само предмет на едностранчивото око, в жест, който винаги ни възбужда да бъде подражаван отново в един жест и този жест, който сега сме освободили от магията, да бъде отново доведен до спокойствие. Защото всъщност това, което бива възбудено в тази посока и отново бива доведено в спокойствие в другата посока, което действува в нас като душевен процес, когато творим художествено или се наслаждаваме художествено, е от едната страна винаги така, както в обикновения живот човекът вдишва и издишва. Този процес, извлечен от човешката душа, прави понякога едно гротескно впечатление, въпреки че от друга страна предизвиква чувството за интензивните безкрайности, които са омагьосани в природата. Развитието на изкуството и това показват именно определени наченки, които имаме от десетилетия насам и особено в настоящето се движи напълно в посоката, да стигне зад такива тайни и да даде форма на тези неща повече или по-малко несъзнателно. Не е нужно да говорим много върху тези неща, те ще бъдат все повече и повече оформени от изкуството.
Някога например ще почувствуваме следното даже при определени хора на изкуството можем да кажем, че те са почувствували нещо подобно повече или по-малко съзнателно или несъзнателно; ние разбираме например наскоро починалия Густав Климт особено добре, когато допускаме подобни предпоставки в неговото чувство, в неговия разум.
Някога ще почувствуваме следното: да предположим, че в нас се ражда стремежът да нарисуваме една хубава жена. Обаче онзи, който има едно тънко чувство, може да почувствува, че в момента, когато е направил нещо от една хубава жена, в същия момент той е пренесъл тази хубава жена вътрешно, духовно-свръхсетивно, от живота към смъртта. В същия момент, в който се решим да нарисуваме една хубава жена, ние сме я убили духовно, отнели сме и нещо иначе бихме могли да застанем срещу жената и живота, не бихме оформили това, което в образа може да бъде оформено художествено -, ние трябва първо да сме убили художествено жената и след това трябва да бъдем в състояние да проявим толкова много хумор, за да я оживим отново вътрешно. Това натуралистът не може да направи фактически. Натуралистичното изкуство боледува от това, че му липсва хуморът.
към текста >>
Такива неща се е опитал да
пост
игне Ходлер.
Ето защо то ни доставя много мъртви трупове, доставя ни това, което в природата убива всеки по-висш живот, обаче липсва му хуморът, за да оживи отново това, което в първия процес трябва да убие. Даже една прелестна жена по отношение на нея ни се струва, като че не само сме я убили тайнствено, а като че първо сме я малтретирали и след това сме я убили. Това е винаги един процес, който се движи в едната посока, този процес на убиването, който е свързан с това, че трябва да копираме това, което в един по-висш живот побеждава нещо, което в природата иска да встъпи в съществуванието. Винаги имаме едно убиване и едно новооживяване чрез хумора, което трябва да стане в душата както на художествено творящия така и на художествено наслаждаващия се. Ето защо онзи, който иска да нарисува едно пъргаво селско момче на планинското пасище, няма нужда да предаде това, което вижда, а преди всичко трябва да бъде наясно, че в това, което е схванал като художествен замисъл, той убива пъргавото селско момче на планинското пасище, или поне го е вцепенил, и че трябва отново да оживи тази вцепенена форма, трябва да и предаде един израз, един жест, който сега отново съединява с останалата природна връзка това, което е убито в отделните части, и чрез това да даде един нов живот.
Такива неща се е опитал да постигне Ходлер.
Днес те отговарят напълно на копнежите на хората на изкуството. Можем да кажем, че двата извора на изкуството отговарят на най-дълбоките нужди, на несъзнателните нужди на човешката душа. Да бъде създадено едно задоволяване на това, което всъщност иска да се превърне във видение, това винаги ще се превръща повече или по-малко в експресионистичната форма на изкуството, макар и да не трябва да отдаваме голямо значение на тази характерна дума. И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично.
към текста >>
Тези две направления това трябва да подчертаваме
пост
оянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно.
Да бъде създадено едно задоволяване на това, което всъщност иска да се превърне във видение, това винаги ще се превръща повече или по-малко в експресионистичната форма на изкуството, макар и да не трябва да отдаваме голямо значение на тази характерна дума. И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления.
Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно.
Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески. Аз вярвам напълно, че художественият процес е в много отношения нещо намиращо се дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, но все пак може да бъде от голямо значение за живота да имаме при определени обстоятелства такива силни, такива интензивни представи за художествения процес, че тези силни, интензивни представи да произвеждат в душата нещо, което слаби представи никога не произвеждат, а именно да се превърнат в чувство. Когато тези два източника на изкуството се проявят чувствено в човешката душа, тогава ще се види без съмнение, колко здраво е чувствувал Гьоте, когато за определен момент на живота такива неща са винаги разбира се едностранчиви той чувствувал истински художественото в музиката, като е казал: музиката представлява затова най-висшето в изкуството както казах, това е едностранчиво, защото всяко изкуство може да стигне до тази висота, но когато характеризираме, ние винаги характеризираме едностранчиво -, музиката представлява най-висшето затова, защото тя никак не е в състояние да подражава нещо от природата, а е съдържание и форма в нейния собствен елемент. Но така всяко изкуство става съдържание и форма в неговия първичен елемент, когато изтръгва по посочения начин от природата нейните тайни, не чрез измисляне, не чрез измъдруване, а чрез откриване на сетивно-свръхсетивното в нея. Аз вярвам, че без съмнение в самата душа има често пъти един много тайнствен процес, когато насочим дълбоко вниманието върху сетивно-свръхсетивното в природата.
към текста >>
Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши
пост
оянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде
пост
оянно и
пост
оянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления. Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно.
Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
Аз вярвам напълно, че художественият процес е в много отношения нещо намиращо се дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, но все пак може да бъде от голямо значение за живота да имаме при определени обстоятелства такива силни, такива интензивни представи за художествения процес, че тези силни, интензивни представи да произвеждат в душата нещо, което слаби представи никога не произвеждат, а именно да се превърнат в чувство. Когато тези два източника на изкуството се проявят чувствено в човешката душа, тогава ще се види без съмнение, колко здраво е чувствувал Гьоте, когато за определен момент на живота такива неща са винаги разбира се едностранчиви той чувствувал истински художественото в музиката, като е казал: музиката представлява затова най-висшето в изкуството както казах, това е едностранчиво, защото всяко изкуство може да стигне до тази висота, но когато характеризираме, ние винаги характеризираме едностранчиво -, музиката представлява най-висшето затова, защото тя никак не е в състояние да подражава нещо от природата, а е съдържание и форма в нейния собствен елемент. Но така всяко изкуство става съдържание и форма в неговия първичен елемент, когато изтръгва по посочения начин от природата нейните тайни, не чрез измисляне, не чрез измъдруване, а чрез откриване на сетивно-свръхсетивното в нея. Аз вярвам, че без съмнение в самата душа има често пъти един много тайнствен процес, когато насочим дълбоко вниманието върху сетивно-свръхсетивното в природата. Самият Гьоте е употребил този израз "сетивно-свръхсетивно".
към текста >>
51.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Онзи, който има едно чувство за природата, ще трябва всъщност винаги да има по отношение на сетивното чувство, когато иска да го изобрази и да създаде един вид копие от него, че той не може да
пост
игне всъщност природата като такава, че все пак природата е винаги по-красива и по-съвършена от каквото и да е нейно изображение.
Ние бихме могли да говорим върху изкуството от една пълнота на сърцето, а не от едно критическо разбиране, и също така не трябва да имаме претенцията да изкажем с това, което имаме да кажем, нещо закономерно или общовалидно, а всъщност само един вид субективно изповядване. Но при всяко говорене върху изкуството струва ми се, че едно дълбоко действуващо чувство е това, че всъщност мисълта ни смущава и именно това ми се струва да показва веднага, как стои жизненият въпрос с изкуството. Понеже като хора ние живеем първо в сетивния свят, можем да зададем въпроса: в какво отношение стои изкуството към сетивното? Също така, понеже като хора можем да чувствуваме изчерпващо само върху сетивния свят, когато имаме едно отношение към свръхсетивното, бихме могли също да запитаме: какво отношение има изкуството към свръхсетивното? Но, както ми се струва, при едно елементарно чувствуване, което се развива по отношение на художественото творчество, ние скоро трябва да стигнем до убеждението, че изкуството не е в състояние нито да изобрази сетивното такова, каквото то ни заобикаля непосредствено, нито също да изрази мисълта.
Онзи, който има едно чувство за природата, ще трябва всъщност винаги да има по отношение на сетивното чувство, когато иска да го изобрази и да създаде един вид копие от него, че той не може да постигне всъщност природата като такава, че все пак природата е винаги по-красива и по-съвършена от каквото и да е нейно изображение.
По отношение на духовното поетичните съчинения имащи за основа един светоглед и нещо подобно свидетелствуват за това ние ще имаме чувството, че, когато искаме да го изобразим, създаваме нещо сламенно и излишно. Поетичните съчинения имащи за основа един светоглед имат при всички обстоятелства един педантично-школен характер; всяко истинско художествено чувствуване ще отхвърли всъщност винаги алегорично-символичното. И така именно въпросът за отношението на изкуството към сетивното и свръхсетивното ще ни се яви като един жизнен въпрос на изкуството. Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение? На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем.
към текста >>
Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа
пост
оянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място.
На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем. Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта. Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно. Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството. От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта.
Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място.
Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието. Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение. Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл.
към текста >>
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има
пост
оянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно. Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството. От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта. Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място. Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
към текста >>
Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като
пост
оянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл.
Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място. Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието. Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение. Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот.
Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл.
Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща. Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване.
към текста >>
Казвам: ние вървим всъщност през света, като
пост
оянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието.
Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието.
Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща. Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното. Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение.
към текста >>
Обаче който се
пост
арае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща.
Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието.
Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща.
Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното. Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение. Естествено напълно е възможно човек да се подаде в тази област на големи илюзии.
към текста >>
Също така бихме могли да кажем: когато някой ме приема в една червена стая и ме оставя
пост
оянно сам да говоря, т.е.
Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното. Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение. Естествено напълно е възможно човек да се подаде в тази област на големи илюзии. Това не вреди. Защото ако и да не е никак вярно, че за едно общество, което яде от червени чинии, трябва да се каже, това са гастрономи, естествено погледнато работата остава вярна.
Също така бихме могли да кажем: когато някой ме приема в една червена стая и ме оставя постоянно сам да говоря, т.е.
е крайно скучен човек, аз казвам: този човек ме лъже. Защото в една червена стая аз очаквам да намеря един човек, който има да ми каже нещо и аз чувствувам една лъжа на живота, когато той ме оставя аз самият да говоря. Така, когато минаваме през живота, ние сме постоянно склонни да изкарваме нагоре това, което изживяваме, до едно задържано видение, което след това избледнява под външните впечатления на живота. Художественото наслаждение и творчество винаги отива една крачка по-далече. Художественото наслаждение и творчество не може да остави това, което ври и кипи в душевния живот, да стигне подсъзнателно само до мисълта.
към текста >>
Така, когато минаваме през живота, ние сме
пост
оянно склонни да изкарваме нагоре това, което изживяваме, до едно задържано видение, което след това избледнява под външните впечатления на живота.
Това не вреди. Защото ако и да не е никак вярно, че за едно общество, което яде от червени чинии, трябва да се каже, това са гастрономи, естествено погледнато работата остава вярна. Също така бихме могли да кажем: когато някой ме приема в една червена стая и ме оставя постоянно сам да говоря, т.е. е крайно скучен човек, аз казвам: този човек ме лъже. Защото в една червена стая аз очаквам да намеря един човек, който има да ми каже нещо и аз чувствувам една лъжа на живота, когато той ме оставя аз самият да говоря.
Така, когато минаваме през живота, ние сме постоянно склонни да изкарваме нагоре това, което изживяваме, до едно задържано видение, което след това избледнява под външните впечатления на живота.
Художественото наслаждение и творчество винаги отива една крачка по-далече. Художественото наслаждение и творчество не може да остави това, което ври и кипи в душевния живот, да стигне подсъзнателно само до мисълта. Това би било нещо, което би ни проникнало именно с мисли, обаче не би ни довело до нещо художествено. Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено. Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение.
към текста >>
Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да
пост
авим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено.
Защото в една червена стая аз очаквам да намеря един човек, който има да ми каже нещо и аз чувствувам една лъжа на живота, когато той ме оставя аз самият да говоря. Така, когато минаваме през живота, ние сме постоянно склонни да изкарваме нагоре това, което изживяваме, до едно задържано видение, което след това избледнява под външните впечатления на живота. Художественото наслаждение и творчество винаги отива една крачка по-далече. Художественото наслаждение и творчество не може да остави това, което ври и кипи в душевния живот, да стигне подсъзнателно само до мисълта. Това би било нещо, което би ни проникнало именно с мисли, обаче не би ни довело до нещо художествено.
Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено.
Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение. При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство. Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на човечеството: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата. Ако обаче някой би искал да изрази една мисъл, нещо, което вече е стигнало от стадия на видение до избледнялата мисъл, ако той би искал да изрази това чрез някакви сетивни средства, той би бил човек без художествено чувство. Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена.
към текста >>
Когато избегнем мисълта и
пост
авим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена.
Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено. Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение. При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство. Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на човечеството: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата. Ако обаче някой би искал да изрази една мисъл, нещо, което вече е стигнало от стадия на видение до избледнялата мисъл, ако той би искал да изрази това чрез някакви сетивни средства, той би бил човек без художествено чувство.
Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена.
И можем да кажем: това е именно същественото, че изкуството не изобразява нито сетивното, нито свръхсетивното, а нещо сетивно-свръхсетивно, нещо, при което в сетивното се намира непосредствено нещо противоположно на едно свръхсетивно изживяване. Чрез изкуството не може да бъде осъществено нито сетивното, нито свръхсетивното, а само сетивно-свръхсетивното. От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата? Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството. Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа.
към текста >>
Когато природата
пост
авя една форма пред нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме.
Но предстои нещо друго. Трябва да кажем: когато проследим това, което се изразява в една човешка форма, то всъщност онова, което ни се явява като форма, е убито чрез всичко останало, което живее в тази форма чрез тонирането, което идва от непосредствения живот, чрез душевното съдържание. И тази е тайната на природата: тази природа е толкова безкрайна в нейните отделни части, че всяка една отделна част понася да бъде убита чрез нещо по-висше от нея. Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да събудим към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да събудим това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание. Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което представя.
Когато природата поставя една форма пред нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме.
Когато нещо в природата застава срещу нас, което е оцветено, тогава напълно сигурно цветът на самия обект е убит чрез нещо друго. Ако взема само цвета, аз съм в състояние да събудя от самия цвят нещо, което съвсем няма нещо общо с това, което е цветът върху обекта Аз създавам от цвета един живот, който се намира само омагьосан в цвета, когато цветът се явява на повърхността на природния обект. По този начин е възможно да обезмагьосваме омагьосания живот от всичко, което застава срещу нас в природата. По този начин е възможно да освободим това, което се крие в природата и нейната интензивна безкрайност, да го освободим навсякъде от тази природа и да не създава ме никъде едно подражание на природата, а да обезмагьосваме отново това, което в природата е убито чрез нещо по-висше. Когато говорим върху тези неща, ние сме изкушени да изкажем парадокси; обаче аз вярвам, че това не вреди нищо, защото можем да видим при крайните, радикални случаи, как стои всъщност работата при по-малко радикалните случаи.
към текста >>
Ако изключим мисълта, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме
пост
авени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме.
За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата. Обаче за този, който прозира нещата, е все пак така, че, когато има само главата и сега от нея се допълва като чрез едно видение целия човек, този така допълнен човек става нещо различно от това, което той е в действителност, а не както правим обратното. Полученият по този начин човек е подобен и все пак различен. Така щото и тук можем да кажем: в природата в човека е създадено нещо цяло, което се състои от двете части: главата и останалият организъм; обаче всяка отделна част иска да стане един цял човек. В едно по-висше цяло е убит животът, който във всяка отделна част е омагьосан като цял човек.
Ако изключим мисълта, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме поставени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме.
И по този начин ние градим творчески, както самата природа, изграждаме отново природата. Ние създаваме този безкрайно интензивен, пълен със значение процес на унифициране на това, което трябва да бъде първо убито в неговите части, за да се яви отново на по-висока степен. И самопонятното става нещо различно, когато го пресъздаваме в духа. Аз вярвам, че това предизвиква ужас още в представата. Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от дърво важно е, че тя трябва да бъде изваяна от дърво, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една средна фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето.
към текста >>
Когато сетивно-свръхсетивното е възприето, то
пост
авя художника в необходимостта да прибави действително това, което е необходимо като други форми.
Всеки човек е асиметричен. Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите. За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на левия човек и на десния човек. И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек. Когато сега създаваме художествено една форма, в която в самата форма е посочено, че човекът е едно асиметрично същество, тогава трябва да се прибави нещо друго.
Когато сетивно-свръхсетивното е възприето, то поставя художника в необходимостта да прибави действително това, което е необходимо като други форми.
Ето защо ние бяхме принудени да създадем други фигури. Бяхме принудени да изравним разделянето и съчетаването отново на левия и на десния човек чрез това, че отбелязахме двете други противоположности. Какво живее в човека като едно видение, когато си представяме човек туловище допълнен визионерно до цялостния човек? Тук ние бихме имали живеещо във външната форма това, което възлиза като нагони, като инстинкти от туловището и отива в главата, което бихме могли да наречем луциферическото. Ние ще искаме да оформим луциферическото по начин различен от този, който природата прилага: ще превърнем например раменните лопатки в крила; след това ще бъде отново съблазнени да съберем, да свържем това, което природата стеснява, ограничава, тези крила, с формата на ухото и на главата.
към текста >>
Би било ужасно, ако някой би
пост
авил за себе си нещо подобно като фигура, обаче заедно с човека и доведено в подходяща композиция към човека, то може отново да бъде изработено така, че да подражаваме композиционната сила на природата.
Бяхме принудени да изравним разделянето и съчетаването отново на левия и на десния човек чрез това, че отбелязахме двете други противоположности. Какво живее в човека като едно видение, когато си представяме човек туловище допълнен визионерно до цялостния човек? Тук ние бихме имали живеещо във външната форма това, което възлиза като нагони, като инстинкти от туловището и отива в главата, което бихме могли да наречем луциферическото. Ние ще искаме да оформим луциферическото по начин различен от този, който природата прилага: ще превърнем например раменните лопатки в крила; след това ще бъде отново съблазнени да съберем, да свържем това, което природата стеснява, ограничава, тези крила, с формата на ухото и на главата. От тези сетивно-свръхсетивни части на човека ще се получи нещо различно от един обикновен естествен човек, обаче то ще представлява една определена страна на човека, която не бихме могли да представим отделно.
Би било ужасно, ако някой би поставил за себе си нещо подобно като фигура, обаче заедно с човека и доведено в подходяща композиция към човека, то може отново да бъде изработено така, че да подражаваме композиционната сила на природата.
Обратно трябва да пресъздадем също така това, което в човешката глава иска да стане един цял човек. Това, което в човешката глава иска да стане един цял човек, то се вкостенява, втвърдява се, когато го развием, за да добием целия човек. То е това, което постоянно трябва да побеждаваме в самите нас, което фактически побеждаваме, като към импулсите, които носим в нас чрез нашата глава, в нас действуват онези импулси, които идвайки от останалия организъм подържат в свежо състояние това втвърдяващо се. Това, което е глава, ние трябва да го победим чрез това, което произхожда от кръвта на сърдечния организъм. Тук сетивно-свръхсетивното устройство на човека дава възможността да пресъздадем в отделни форми това, което в отделната човешка форма е компонирано от самата природа по един скрит начин на друга степен.
към текста >>
То е това, което
пост
оянно трябва да побеждаваме в самите нас, което фактически побеждаваме, като към импулсите, които носим в нас чрез нашата глава, в нас действуват онези импулси, които идвайки от останалия организъм подържат в свежо състояние това втвърдяващо се.
Ние ще искаме да оформим луциферическото по начин различен от този, който природата прилага: ще превърнем например раменните лопатки в крила; след това ще бъде отново съблазнени да съберем, да свържем това, което природата стеснява, ограничава, тези крила, с формата на ухото и на главата. От тези сетивно-свръхсетивни части на човека ще се получи нещо различно от един обикновен естествен човек, обаче то ще представлява една определена страна на човека, която не бихме могли да представим отделно. Би било ужасно, ако някой би поставил за себе си нещо подобно като фигура, обаче заедно с човека и доведено в подходяща композиция към човека, то може отново да бъде изработено така, че да подражаваме композиционната сила на природата. Обратно трябва да пресъздадем също така това, което в човешката глава иска да стане един цял човек. Това, което в човешката глава иска да стане един цял човек, то се вкостенява, втвърдява се, когато го развием, за да добием целия човек.
То е това, което постоянно трябва да побеждаваме в самите нас, което фактически побеждаваме, като към импулсите, които носим в нас чрез нашата глава, в нас действуват онези импулси, които идвайки от останалия организъм подържат в свежо състояние това втвърдяващо се.
Това, което е глава, ние трябва да го победим чрез това, което произхожда от кръвта на сърдечния организъм. Тук сетивно-свръхсетивното устройство на човека дава възможността да пресъздадем в отделни форми това, което в отделната човешка форма е компонирано от самата природа по един скрит начин на друга степен. Фактически това, което бихме могли да наречем процес на пресъздаването, се превръща в един процес на човешкия душевен живот, нещо, което природата подражава не само външно абстрактно, а което то продължава развитието на природата в самия човек. Това предполага, че всъщност художникът и този, който се наслаждава художествено стоят срещу природата и срещу самите себе си по един много сложен начин нещо, което остава в подсъзнанието, тъй като мисълта е изключена. Трябва вече да кажем: към това, което трябва да стане художествено, ние стоим в един сложен процес.
към текста >>
Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се
пост
арая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено.
Трябва да открием първо чрез хумор това, което отново създава онова, което всъщност трябва да убием. Можем да кажем: когато седим срещу един сериозен учен, тогава изобразяването на този учен е всъщност първо една комедия, ние ще бъдем съблазнени може би да се присмеем на неговия сериозен израз. Обаче ние ще завършим художествено сериозното лице на учения едвам тогава, когато сме го оживили отново по един пълен с хумор начин чрез нещо друго. Ние трябва отново да го направим миловиден и ще можем тогава да го разберем от една съвършено друга страна. Следователно касае се за това, да направим да възкръсне отново онова, което е убито в природата, чрез собствен субективен живот, да го обезмагьосаме, да го освободим.
Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено.
Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот. Чрез това сетивно-свръхсетивното идва при човека от две страни, чрез това човекът може да се опита да го доведе до едно по-висше ново съществуване в изкуството. В моята предишна сказка върху същата тема аз се опитах да свържа мислите, които развих тук пред Вас, за да изложа, как сетивно-свръхсетивното може да се осъществи чрез изкуството, с определени мисли на Гьоте. Това бе изтълкувано лошо и сега аз забелязвам именно, че работата провървя и без да се свързвам с мислите на Гьоте. Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата.
към текста >>
Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и
пост
оянно убито чрез един по-висш живот.
Можем да кажем: когато седим срещу един сериозен учен, тогава изобразяването на този учен е всъщност първо една комедия, ние ще бъдем съблазнени може би да се присмеем на неговия сериозен израз. Обаче ние ще завършим художествено сериозното лице на учения едвам тогава, когато сме го оживили отново по един пълен с хумор начин чрез нещо друго. Ние трябва отново да го направим миловиден и ще можем тогава да го разберем от една съвършено друга страна. Следователно касае се за това, да направим да възкръсне отново онова, което е убито в природата, чрез собствен субективен живот, да го обезмагьосаме, да го освободим. Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено.
Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот.
Чрез това сетивно-свръхсетивното идва при човека от две страни, чрез това човекът може да се опита да го доведе до едно по-висше ново съществуване в изкуството. В моята предишна сказка върху същата тема аз се опитах да свържа мислите, които развих тук пред Вас, за да изложа, как сетивно-свръхсетивното може да се осъществи чрез изкуството, с определени мисли на Гьоте. Това бе изтълкувано лошо и сега аз забелязвам именно, че работата провървя и без да се свързвам с мислите на Гьоте. Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата. Ние можем да разберем такива прояви; това е един природосъобразен процес в човешкия живот и понякога трябва много да се радваме, когато това, което казваме, бива съдено по този начин.
към текста >>
Аз вярвам, че изкуството
пост
оянно трябва да напредва заедно с напредъка на душевния живот.
И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството. Без съмнение тогава стигаме до там да имаме един странен опит. По правило хората на изкуството ругаят ужасно върху това, което други хора на изкуството произвеждат и когато изпитваме радост при произведенията на художниците, понякога не изпитваме радост от това, което художниците изказват върху техните произведения, защото понякога те живеят в илюзии относно техните собствени произведения. Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество. Макар и да допускам всичко това, и макар от една страна да разбирам напълно, че художникът действително е суров по отношение на всичко това, което се проявява като сприятеляване към него от страна на тези, които разглеждат изкуството естетично-научно или по друг начин, все пак вярвам, че не е съвсем ненужно да си образуваме чувствени представи върху изкуството.
Аз вярвам, че изкуството постоянно трябва да напредва заедно с напредъка на душевния живот.
Вярвам, че именно чрез разглеждането на сетивно-свръхсетивното, както то се оформя чрез задържаното видение, както то застава срещу нас от външната природа, когато обезмагьосваме това, което е омагьосано в нея, изкуството разрешава загадките на природата по сетивно-свръхсетивен начин. Така щото накрая искам да цитирам това хубаво, световно-човешко изказване като едно резюмиране на днешното разглеждане: "Комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
към текста >>
52.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Чрез
пост
игане на възможността да изживеем мисловното съдържание на света и духовното съдържание на света с помощта на превърнатите в мислене емоционално чувствуване и воление, ние стигаме до там, да установим едно забележително отношение към архитектурата.
Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят. Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят. Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство. Изкуството обхваща много различни области: архитектурата, пластика /скулптура/, музика, поезия, живопис и други, и бихме могли да кажем: ако бихме искали да установим чрез опита на ясновидеца отношенията между различните изкуства, тогава пред нашия поглед застава конкретно различието на изкуствата много по-пълнозначително отколкото това, което философията би искала да обхване чрез думата изкуство.
Чрез постигане на възможността да изживеем мисловното съдържание на света и духовното съдържание на света с помощта на превърнатите в мислене емоционално чувствуване и воление, ние стигаме до там, да установим едно забележително отношение към архитектурата.
Аз казах: в това ясновиждане престава обикновеното мислене и възприятие, обаче явява се един съвършено друг род мислене, което изтича от чувствуването и волението, едно образуване на представи, което е всъщност мислене във форми, което мислейки би могло да изобрази форми на разпределението на силата в пространството. Това мислене се чувствува сродно с това, което се изразява в архитектурата и скулптурата, когато тези последните изобразяват истински художествени форми. Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля. Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука. Тогава той не би познал нищо духовно.
към текста >>
Тук положението е такова, че ясновидецът чувствува
пост
епенно своята вътрешност по съвършено различен начин от обикновеното съзнание, което си образува представи върху сетивния свят и го възприема.
Така архитектът и скулпторът създават своите форми. Раз ликата е само тази, че това, което стои на основата на архитектурното и скулптурното творчество като съществена сила даваща формите, се издига нагоре от подсъзнателните импулси и че ясновидецът открива тези импулси като това, от което се нуждае, за да схване великите връзки на духовния свят. Както човек има иначе представата и възприятието, така ясновидецът трябва да развие дарби, които сочат към това, което прави да потръпне и да потрепери великата сграда на света. И това, което той вижда и преживява по този начин като ясновидец, то живее по един подсъзнателен начин в архитекта и скулптора, прониква тяхното творчество, когато те създават художествени форми. По един друг начин се чувствува в своите изживявания онзи, който познава свръхсетивни изживявания и който търси отношение към поетическото и музикалното творчество.
Тук положението е такова, че ясновидецът чувствува постепенно своята вътрешност по съвършено различен начин от обикновеното съзнание, което си образува представи върху сетивния свят и го възприема.
Той се чувствува в едно чувствуване и воление в себе си. Който може да упражнява самонаблюдение, знае, че се намира в своето себе само в чувствуването и волението. Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и волението от себе си и чрез това, че чувствуване то и волението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и воление. Но в замяна на това се явява нещо друго. Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи.
към текста >>
Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също
пост
оянно издишваме и вдишваме.
Тук съществува една пропаст, която обикновено не може да бъде премината. Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество. Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма.
Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме.
Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас. Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми. Тогава се показва следното. При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес.
към текста >>
Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние
пост
оянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас.
Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество. Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме.
Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас.
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми. Тогава се показва следното. При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес. Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
към текста >>
Ето защо някой може да разбере като факт на днешното време, че трябва да бъде
пост
роен мостът изкуството и ясновидството, той може да подчертае това като необходимост, така както Християн Моргенщерн го подчертава така прекрасно в думи, които сочат към необходимостта от един прелом.
Само този разбира днес времето, в което живеем, който превръща несъзнателното все повече в свободното схващане на съзнателното. Ако това изискване на времето не бъде изпълнено, човечеството ще навлезе в една задънена улица на културата. Изкуството не може да бъде познато чрез обикновената наука, ето защо художникът отхвърля тази естетика. Обаче ясновидството развива една наука, която не отнема на изкуството росата на цветята, когато тя се стреми да разбере. Ясновидството е достатъчно подвижно, за да разбере изкуството.
Ето защо някой може да разбере като факт на днешното време, че трябва да бъде построен мостът изкуството и ясновидството, той може да подчертае това като необходимост, така както Християн Моргенщерн го подчертава така прекрасно в думи, които сочат към необходимостта от един прелом.
Той казва: "Който може да се потопи само чувствувайки в това, което днес може да бъде изпитано от божествено-духовното, а не иска да проникне в него познавайки, той прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата". Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на познанието на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, както тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в смисъл на Моргенщерн, че може да построи мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина. Така щото като плод на правилните усилия в едно здраво бъдеще чрез светлината на ясновидството и чрез топлината на изкуството в бъдещето развитие на човечеството ще може да действува един пълен със значение импулс.
към текста >>
Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на познанието на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, както тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в смисъл на Моргенщерн, че може да
пост
рои мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина.
Изкуството не може да бъде познато чрез обикновената наука, ето защо художникът отхвърля тази естетика. Обаче ясновидството развива една наука, която не отнема на изкуството росата на цветята, когато тя се стреми да разбере. Ясновидството е достатъчно подвижно, за да разбере изкуството. Ето защо някой може да разбере като факт на днешното време, че трябва да бъде построен мостът изкуството и ясновидството, той може да подчертае това като необходимост, така както Християн Моргенщерн го подчертава така прекрасно в думи, които сочат към необходимостта от един прелом. Той казва: "Който може да се потопи само чувствувайки в това, което днес може да бъде изпитано от божествено-духовното, а не иска да проникне в него познавайки, той прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата".
Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на познанието на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, както тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в смисъл на Моргенщерн, че може да построи мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина.
Така щото като плод на правилните усилия в едно здраво бъдеще чрез светлината на ясновидството и чрез топлината на изкуството в бъдещето развитие на човечеството ще може да действува един пълен със значение импулс.
към текста >>
53.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Като се опитва да се пренесе в архитектурните форми и размер ни отношения, в това, което архитектът внася като по магия в своите
пост
ройки, той се чувствува сроден с тези архитектурни размерни отношения и хармонии, с това именно, което в него, в ясновидеца, се развива като съвършено друго мислене в сравнение със сянкообразното мислене на обикновения живот.
Дервишеството и други подобни са противоположни на познанието на духовния свят. Когато чувствуването и волението се развиват навътре, от тях израства една пълносветла, строго очертана дейност на душата. Израства една дейност на душата, на която са подобни образуванията на мислите. Нещо предметно, което не е по-малко определено пропито от действителност в сравнение с обикновеното мислене, израства за ясновидеца от чувствуването и волението. Именно при опитностите с изкуството можем да охарактеризираме това, което ясновидецът изживява по отделно в неговите душевни способности.
Като се опитва да се пренесе в архитектурните форми и размер ни отношения, в това, което архитектът внася като по магия в своите постройки, той се чувствува сроден с тези архитектурни размерни отношения и хармонии, с това именно, което в него, в ясновидеца, се развива като съвършено друго мислене в сравнение със сянкообразното мислене на обикновения живот.
Ясновидецът развива едно ново мислене, което не е така сродно с нищо друго освен с формите, в които архитектът мисли и които той създава. Мисленето, което царува в обикновения живот, няма нищо общо с действително то ясновиждане. Мисленето, което царува при ясновиждането, включва пространството в своето творческо изживяване. Ясновидецът знае, че с тези форми, които са живи мисъл-форми, той прониква в свръхсетивната действителност зад сетивния свят, но че той трябва да развие това проявяващо се в пространствени форми-мислене. Ясновидецът чувствува: във всичко това, което се проявява в хармонии на размерите и на формите, действуват волята и емоционалните чувства.
към текста >>
Бих искал да изложа това от една друга страна, където привидно се говори за нещо научно, което сочи към нещо, което трябва все повече да се развие, за да се
пост
роят мостове от една страна между обикновеното виждане на действителността и от друга страна изживяването на художествената фантазия и свръхсетивно то познание.
Ясновидецът има едно особено отношение също и към езика. Сега възниква въпросът: На какво се дължи, че ясновидецът има такива отношения към художника, че съществуват такива отношения между ясновидеца и човека на изкуството? На какво се дължи, че ясновидецът не може да не вземе под внимание впечатлението създадено от едно произведение на изкуството? Това се дължи на факта, че в произведението на изкуството се явява нещо сродно със свръхсетивното познание, само че в една друга дреха. Това се дължи на факта, че вътрешния живот на човека е много по-сложен, отколкото може да си представи днешната наука.
Бих искал да изложа това от една друга страна, където привидно се говори за нещо научно, което сочи към нещо, което трябва все повече да се развие, за да се построят мостове от една страна между обикновеното виждане на действителността и от друга страна изживяването на художествената фантазия и свръхсетивно то познание.
Искам да запитам: на какво се дължи, че творящия музикант произвежда от своята вътрешност онова, което живее в неговите тонове? Тук трябва да бъдем наясно, че това, което се нарича обикновено себепознание, е нещо още абстрактно. Даже това, което мистиците или мъгливите теософи си представят със себепознанието, е нещо много абстрактно. Когато някой вярва, че изживява божественото в своята душа, това е нещо съвсем неясно пред действителното, конкретното ясновиждане. То е нещо твърде мъгливо.
към текста >>
Една голяма част на обучението за
пост
игане на по-висше позна ние се състоеше при индийците в ритмично подреждане на хода на дишането: те искаха да регулират процеса на дишането.
Във времената, които не могат вече да бъдат наши, духовния живот трябваше да бъде търсен по друг начин. Обаче времето на този начин да се търси духовният живот и вече минало, минало е времето да бъде търсена духовна наука по източно-индийски начин. Това можем да проучим по-късно, обаче напълно се греши, когато се вярва, че трябва да се върнем към индийските методи. Това не е вече за нашето време, то би заблудило човечеството. Нашите методи са много по-интелектуални, все пак проучвайки нещата може да се види, какво е искало древното индийство.
Една голяма част на обучението за постигане на по-висше позна ние се състоеше при индийците в ритмично подреждане на хода на дишането: те искаха да регулират процеса на дишането.
Сравнете това, което е било преследвано там, с току що казаното: вие ще откриете, че ученикът на школата йога искаше да изпита в себе си чрез вътрешно чувствуване на дихателния процес това, което аз описах. Индиецът го изпитваше чрез това, че се стараеше да чувствува процеса на дишането, който се вълнува нагоре и надолу. Нашите методи са други. Който проследи това с разбиране, ще намери, че ние не трябва да се вживяваме в организма по този физически начин, а се стараем да уловим по пътя на медитацията от интелекта това, което тече надолу, и чрез упражненията на волята да уловим това, което тече нагоре. По този начин ние се стараем да застанем с нашия душевен живот срещу течението и да го почувствуваме, когато това течение отива нагоре и слиза надолу.
към текста >>
Нека отново разгледаме процеса на излъчването, вълната, която отива надолу и удря в разклонението на кръвната вълна: тук се изразява едно
пост
авяне на нашето собствено равновесие в равновесието на заобикалящия свят.
Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието. Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа. При стоенето на човека срещу външния сетивен свят външното впечатление заличава това, което става там в окото. Обаче това, което става между нервните вълни и сетивните процеси, то е било винаги поет; там във всеки човек живее поетът. И с това, какво е равновесието между душата и тялото, зависи отново, дали това, което става там долу /в глъбините на душата/, дали то остава долу, или бива издигнато в съзнанието и бива излято в поезията.
Нека отново разгледаме процеса на излъчването, вълната, която отива надолу и удря в разклонението на кръвната вълна: тук се изразява едно поставяне на нашето собствено равновесие в равновесието на заобикалящия свят.
Особено силно е подсъзнателното изживяване, когато човекът преминава от състоянието на пълзящо дете в изправеното равновесие. Това едно извънредно силно подсъзнателно изживяване. Фактът че имаме това, което при маймуната е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на тялото съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване. Тук човек изживява несъзнателно архитектурно-пластичното отношение. Когато нервната вълна отивайки надолу се среща с течението на кръвта, не съзнателно бива изживяно архитектурното, скулптурното.
към текста >>
Древните времена са чувствували правилно, че по отношение на архитектурата всяка форма, всяка мярка съществува в собственото
пост
авяне на човека във външния свят.
Когато нервната вълна отивайки надолу се среща с течението на кръвта, не съзнателно бива изживяно архитектурното, скулптурното. И в този случай отново благодарение на неустойчивото или устойчивото отношение това бива издигнато повече или по-малко в съзнанието и бива оформено. Живописта и това, което се изразява там, бива изживяно вътрешно, където нервната вълна и кръвната вълна се срещат. Художественият процес е съзнателен, обаче импулсите са несъзнателни. Ясновидството се потопява съзнателно в това, което лежи като импулс на основата художествената фантазия, като вътрешно изживяване, което не може да бъде охарактеризирано само абстрактно, както това става днес, а така конкретно, че ние намираме отново всяка отделна фаза в конфигурацията на собственото тяло.
Древните времена са чувствували правилно, че по отношение на архитектурата всяка форма, всяка мярка съществува в собственото поставяне на човека във външния свят.
Древната архитектура произхожда от друго чувствуване на тези размерни отношения в сравнение с готическата, но и двете произхождат от едно чувствуване на собствените отношения на равновесие с отношенията на Макрокосмоса. Тук ние познаваме, как човекът е в неговото устройство едно копие на Макрокосмоса. Ето защо тялото е било наречено храм на душата. В такива изрази се крие много истина. Всъщност изворите, от които художникът черпи, когато той е истински художник и има отношение към действителността, са същите извори, от които черпи ясновидецът, при когото само това, което трябва да остане импулс в своето действие, се явява сега в съзнанието, докато, когато импулсът остава в подсъзнанието, той издига в съзнанието това, което художникът създава във видимата форма.
към текста >>
Ето защо върху изкуството трябва да бъде разлята светлината на ясновидството от самия художник и чрез това ще бъде
пост
роен мостът между несмущаващите се едно друго изкуство и ясновидство.
Всъщност изворите, от които художникът черпи, когато той е истински художник и има отношение към действителността, са същите извори, от които черпи ясновидецът, при когото само това, което трябва да остане импулс в своето действие, се явява сега в съзнанието, докато, когато импулсът остава в подсъзнанието, той издига в съзнанието това, което художникът създава във видимата форма. От това се вижда, че тези области са строго разделени в човешкото изживяване. Ето защо неоснователен е страхът, който се проявява от много хора на изкуството, че първичността на изкуството се изгубва чрез ясновидството. Ясновидството се развива при същите състояния, които можем да отделим от художественото творчество и изживяване, но двете не могат да си пречат, когато те са правилно изживяни. Напротив. Ние живеем в такова време, когато човечеството трябва да стане все по-съзнателно и по-съзнателно, все по-свободно и по-свободно.
Ето защо върху изкуството трябва да бъде разлята светлината на ясновидството от самия художник и чрез това ще бъде построен мостът между несмущаващите се едно друго изкуство и ясновидство.
Ние можем да разберем, че художникът се чувствува смущаван, когато се развива наука на изкуството по модела на по-новата естествена наука или на умствено-научната естетика, както тя се схваща днес. Едно познание, което прониква виждащо в действителното изкуство, една такава наука не съществува още днес; някога тя не ще бъде чувствувана от художниците като смущаваща, а като оплодотворяваща. Който микроскопира, знае как трябва да подходи, за да се научи да вижда правилно нещата. Както човек се прониква от вътре със способността да може правилно да микроскопира при това вътрешно виждане не пречи на външното, а го подбужда -, така ще дойде време, когато действителното ясновидство ще пропива, ще подпомага и прониква плодотворно елементарната продуктивна способност на художника. Често пъти криво се разбира това, което е истинско ясновидство, защото хората се представят свръхсетивната наука твърде много по модела на обикновената сетивна наука и на обикновеното сетивно познание.
към текста >>
По-важно от всяко патологично ясновидство за духовния познавател е мостът, който може да бъде
пост
роен между изкуството и ясновидството.
В неговата новоиздадена книга "Степени" Моргенщерн се изказва, че който, както художникът, иска да стигне при духовното, трябва да бъде готов да приеме в себе си, да съедини със себе си това, което вече днес, прониквайки чрез свръхсетивното познание, може да разбере от Божествено-Духовното. Той казва: "Който иска само да се потопи с чувствата в това, което днес може да се узнае за божествено-духовното, а не да проникне в него чрез познанието, прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата". Това характеризира, на каква точка на нашата култура се намираме ние. Когато човек може да вникне в това, от което крайно се нуждае нашето време, той ще трябва, както Моргенщерн, да стигне до впечатлението: човек не трябва да остане неграмотен по отношение на ясновидството; като художник той трябва да търси отношения към ясновидското познание. Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус.
По-важно от всяко патологично ясновидство за духовния познавател е мостът, който може да бъде построен между изкуството и ясновидството.
Който прозира това, знае, че ще бъде за благото на човечеството в настоящето и в бъдещето, когато хората ще потърсят все повече и повече духовните неща, духовното познание. Светлина на ясновидството трябва да свети в изкуството, за да може топлината и величието на изкуството да действува плодотворно върху широтата и величието на хоризонта на ясновидството. Това е необходимо за изкуството, което иска да се потопи в истинското съществувание, както ние се нуждаем от това, за да можем да овладеем задачите, кои то все повече ще се изправят пред нас от неопределените дълбочини на човечеството.
към текста >>
54.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Също както не сме в състояние да
пост
авим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н.
Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада. Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството. И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи. Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане. От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието.
Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н.
между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото. Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят. Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност.
към текста >>
Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги
пост
авя пред душата.
Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато. Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно. Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено според това, което хората вече познават. То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н. Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви.
Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата.
Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото. В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото. Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо. Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света.
към текста >>
Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде
пост
роен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада.
Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото. В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото. Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо. Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света.
Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде построен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада.
За онзи, който живее в ясновидството, е напълно една опитност, че изворът, действителният извор, от който художникът твори, е точно същият както този, от който ясновидецът, наблюдателят на духовните светове, черпи своите опитности. Само че начинът, по който ясновидецът се старае да получи своите опитности и да изрази тези опитности в понятия, в мисли, и този, по който художникът твори се различават твърде много един от друг и върху този начин бих искал да говоря днес. Обаче изворът, това трябва да се подчертае, изворът е в действителност един и същ. Преди да разгледам този всъщност принципен въпрос, бих искал да направя няколко забележки, които може бе на някои ще се сторят тривиални, които обаче нямат никаква друга претенция, освен да покажат, че художественият светоглед не е нещо, което се прибавя само произволно към живота. За онзи човек, който се стреми към определена цялост на живота, художественият светоглед се явява като нещо, което принадлежи към живота също както познанието и както външното еснафско действие.
към текста >>
Забележително е това, че по отношение на това ново мислене, новото мислене, което ясновидецът усвоява, той не се чувствува по-сроден с нещо друго, освен с формите, които действително художественият архитект създава, и с формите, които скулпторът трябва да
пост
ави на основата на своето творчество.
Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстрактни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата. Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, както прави това математикът. Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите. Днес това може да стане много по-живо, това вътрешно, виждащо мислене. Това виждащо мислене е извънредно много сродно с това, което лежи на осно вата при определени области на творческото изкуство, а именно при скулптурата и архитектурата.
Забележително е това, че по отношение на това ново мислене, новото мислене, което ясновидецът усвоява, той не се чувствува по-сроден с нещо друго, освен с формите, които действително художественият архитект създава, и с формите, които скулпторът трябва да постави на основата на своето творчество.
Това е действително като едно архитектурно мислене, или като мислене в скулптурните форми, което е подходящо да следва в ясновидското схващане на света нещата така, че човек се научава да ги познава в тяхната духовна вътрешност, научава се също да ги побеждава, да се издигне чисто в духовния свят. С абстрактните мисли не може да се изпита, да се научи нищо върху вътрешната същност на нещата. По отношение на това, което е неговото мислене, ясновидецът се чувствува сроден с архитекта и със скулптора. Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор. Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това.
към текста >>
Как аз стоя в Космоса, дали отивам към Слънцето или се отдалечавам от него и чувствувам да се приближавам все повече до светлината, а при отдалечаването ми чувствувам да се затъмнява по някакъв начин, това чувствуване на човека в целостта на света е нещо, което не можем да наречем другояче, освен: в своето движение като микрокосмос човекът е изграден от макрокосмоса и изживява като микрокосмос своето
пост
авяне в макрокосмоса чрез едно такова сетиво.
Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот. Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието. Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание. Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания. Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
Как аз стоя в Космоса, дали отивам към Слънцето или се отдалечавам от него и чувствувам да се приближавам все повече до светлината, а при отдалечаването ми чувствувам да се затъмнява по някакъв начин, това чувствуване на човека в целостта на света е нещо, което не можем да наречем другояче, освен: в своето движение като микрокосмос човекът е изграден от макрокосмоса и изживява като микрокосмос своето поставяне в макрокосмоса чрез едно такова сетиво.
Когато се твори чрез скулптурата, това не е нищо друго, освен че възприятия на едно обикновено скрито сетиво биват превърнати във външна повърхностна форма и други подобни. Това, което ние винаги носим в себе си като човек в нашето чувствуване на света, ние го оформяме несъзнателно в архитектурата и в скулптурата. Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих. Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на поставянето на себе си в света. Той развива това сетиво така, както архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло.
към текста >>
Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на
пост
авянето на себе си в света.
Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса. Как аз стоя в Космоса, дали отивам към Слънцето или се отдалечавам от него и чувствувам да се приближавам все повече до светлината, а при отдалечаването ми чувствувам да се затъмнява по някакъв начин, това чувствуване на човека в целостта на света е нещо, което не можем да наречем другояче, освен: в своето движение като микрокосмос човекът е изграден от макрокосмоса и изживява като микрокосмос своето поставяне в макрокосмоса чрез едно такова сетиво. Когато се твори чрез скулптурата, това не е нищо друго, освен че възприятия на едно обикновено скрито сетиво биват превърнати във външна повърхностна форма и други подобни. Това, което ние винаги носим в себе си като човек в нашето чувствуване на света, ние го оформяме несъзнателно в архитектурата и в скулптурата. Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих.
Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на поставянето на себе си в света.
Той развива това сетиво така, както архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло. Бих могъл да кажа, от тази гледна точка биват гледани определени неща; бих могъл в това отношение да говоря не часове, а дни наред. Който си усвоява едно чувство за скулптурното изкуство, знае, че всичко, което се получава само чрез интуицията, не е всъщност действително скулптурното. Онзи, който се старае да отговори, чувствувайки себе си, не по абстрактен начин на въпроса: Какво се крие всъщност в скулптурното изкуство? Той може да каже, че една повърхнина има за него значение само затова, защото тя подражава една съществуваща във външната природа повърхнина в човешкото тяло и други подобни.
към текста >>
Аз вярвам, изхождайки именно от пред
пост
авките, които стоят на основата на днешните разглеждания, че не трябва да произнеса действително едно критическо съждение, а трябва да изразя просто, какво идва все повече до съзнанието на човека: аз вярвам, че въобще някой, който някога не е изработвал форми от глината, което е съществено в скулптурата.
Който е стигнал до там да разбере, каква разлика съществува между една повърхнина, която е огъната само веднъж, и една такава, която е огъната още веднъж не може да има по някакъв начин скулптурно живот в себе си. Само една два пъти огъната повърхност може да изразява живота като повърхнина. Това вътрешно изразяване, не символично, а художествено -, вътрешният израз е това, което е важното, а не подражава щото, не придържането към модела, това основава тайната на самата повърхност. Тук аз засягам един въпрос, който днес е фактически съвсем неизяснен. Днес ние виждаме много хора, които съдят почти професионално за изкуството.
Аз вярвам, изхождайки именно от предпоставките, които стоят на основата на днешните разглеждания, че не трябва да произнеса действително едно критическо съждение, а трябва да изразя просто, какво идва все повече до съзнанието на човека: аз вярвам, че въобще някой, който някога не е изработвал форми от глината, което е съществено в скулптурата.
Вярвам наистина, че всеки може да се наслаждава на изкуството, но не вярвам, че за изкуството може да съди някой, който не е направил онези опити, които са му показали, какви художествени форми могат да бъдат осъществени в материала, с който един художник работи. Защото в действителността чрез материала биват осъществени съвършено други неща, отколкото подражанието на модела и други подобни. Следователно само имитирането на модела няма вече художествена стойност, няма повече художествена стойност от подражанието чрез някакви звуци на песента на славея. Истинското изкуство започва там, където вече не се подражава нищо, а се работи от нещо ново, художествено. В архитектурата при музиката не, при скулптурата много ние се опираме на модела.
към текста >>
Аз не разбирам това като едно
пост
оянно състояние, а само в моментите, в които се пренасям в такова състояние на ясновиждане.
Изкуството започва едвам там, където не може вече да става дума за подражание. И това, което действува и тъче като нещо самостоятелно духовно, което художникът долавя несъзнателно, но ясновидецът го изживява съзнателно, е общото в ясновидското схващане на света и в художественото творчество, само че ясновидецът го изказва също духовно, а художникът, понеже не може да го изкаже, а го има само несъзнателно в своите ръце, в своята фантазия, може да го въплъти в материята. Съвършено различно се чувствува ясновидецът сроден с поетическото и с музикалното изкуство. Интерес но е особено при музикалното изкуство, как ясновидецът изживява своите опитности в една друга форма, когато навлиза ясновидски в областта на изкуството. Трябва да направя една забележка, какво разбирам аз под думата "ясновидски".
Аз не разбирам това като едно постоянно състояние, а само в моментите, в които се пренасям в такова състояние на ясновиждане.
Ето защо това не значи, че ясновидецът изживява музикално така, както това е посочено сега, в други времена, освен когато той иска. В други времена той изживява музикалното така, както го изживява всеки друг човек. Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното. По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество.
към текста >>
Съществува напълно обективният факт, че в нашия организъм става едно такова действие, което
пост
ъпва по духовни закони на копирането.
При всяко несъзнателно, което се явява в душевния живот, действува по съвършено друг начин чудесното устройство на нашия организъм. Ние разбираме все повече, че нашият организъм не трябва да бъде разглеждан така, както го разглежда обикновения биолог или физиолог, а трябва да бъде разглеждан като едно копие на един духовен първообраз, на един духовен образец. Това, което човекът носи в себе си, е копие на един духовен образец. Човекът влиза в съществуванието чрез раждането, съответно чрез зачатието, и това, което получава като наследствени закони, той го използува, но използува също така и това, което слиза от един духовен свят и се отнася към физическото така, че физическото е действително едно копие на духовното. Как става това, аз нямам време да го обясня днес.
Съществува напълно обективният факт, че в нашия организъм става едно такова действие, което постъпва по духовни закони на копирането.
При музиката това е особено забележително. Ние вярваме, че при насладата изпитана от музиката участвува ухото и може би нервната система на нашия мозък. Физиологията се намира в тази област изцяло още в своето начало, тя ще стигне до определена висота едвам тогава, когато в тази физиологична и биологична област се влеят художествените мисли. На основата на музикалното изживяване лежи нещо съвършено друго отколкото само процесът на чуването и онова, което става в нервната система на нашия мозък. Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода.
към текста >>
Можем да приведем най-груби неща, за да покажем, как човекът е
пост
роен според една чудна космическа закономерност.
Това, което се влива като тон през ухото, което живее в нас като тонова представа, се превръща в музика, когато се среща с външната музика, която се изпълнява чрез това, че целият организъм е един чудесен музикален инструмент, както аз току що описах това. Ако бих Ви описал всичко, тогава бих имал да Ви описвам една чудесна вътрешна човешка музика, която наистина не се чува, но бива вътрешно изживяна. Това, което изживяваме музикално, не е всъщност нищо друго освен идването насреща на едно вътрешно пеене на човешкия организъм. По отношение на това, което аз сега описах, човешкият организъм е точно едно копие на Микрокосмоса: че ние носим в нас в конкретните закони, в най-конкретните закони, по-строги от природните закони, тази лира на Аполон, върху която космосът свири в нас. Не това, което само биологията признава, е нашият организъм, а той е най-чудесният музикален инструмент.
Можем да приведем най-груби неща, за да покажем, как човекът е построен според една чудна космическа закономерност.
За да приведем най-тривиалното: ние имаме осемнадесет вдишки в минута, средно взето. Ако пресметнем колко вдишки имаме в течение на 24 часа, получаваме 25,920 такива вдишки. Толкова вдишки за едно денонощие. Но нека сметнем един човешки ден. Нали, въпреки че някои хора живеят повече години, можем да вземем един човешки ден в размер на 70 до 71 години: това е един миров ден на човека.
към текста >>
Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме
пост
авени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм.
Модерната астрономия схематизира. Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години. Платоническата слънчева година брои 25,920 години! Вземете един човешки ден от 71 години: той съдържа 25,920 денонощия; вземете един обикновен ден от 24 часа: човекът прави през това време 25,920 вдишки. Вие виждате, че ние сме включени в ритъма на Космоса.
Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм.
Ясновидецът се старае да проникне духовно това поставяне на човека в Космоса. То се проявява в нашата вътрешна музика. Това, което се издига от организма, което удря горе в душата съзвучието на душата, която съзвучи с Космоса -, е несъзнателният елемент на художественото творчество. Целият свят съзвучи, когато ние творим действително художествено. Тук имате общия извор както на изкуството така и на ясновидството: в художника несъзнателно, когато той влага мировите закони във формите създадени в материята, в ясновидеца съзнателно, когато той се старае да гледа чисто духовното чрез ясновиждащото съзнание.
към текста >>
Ясновидецът се старае да проникне духовно това
пост
авяне на човека в Космоса.
Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години. Платоническата слънчева година брои 25,920 години! Вземете един човешки ден от 71 години: той съдържа 25,920 денонощия; вземете един обикновен ден от 24 часа: човекът прави през това време 25,920 вдишки. Вие виждате, че ние сме включени в ритъма на Космоса. Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм.
Ясновидецът се старае да проникне духовно това поставяне на човека в Космоса.
То се проявява в нашата вътрешна музика. Това, което се издига от организма, което удря горе в душата съзвучието на душата, която съзвучи с Космоса -, е несъзнателният елемент на художественото творчество. Целият свят съзвучи, когато ние творим действително художествено. Тук имате общия извор както на изкуството така и на ясновидството: в художника несъзнателно, когато той влага мировите закони във формите създадени в материята, в ясновидеца съзнателно, когато той се старае да гледа чисто духовното чрез ясновиждащото съзнание. Чрез това, че проучваме тези неща по този начин, ние се научаваме да познаваме това, което дава повод на човека, щото художественото да бъде внесено това, което бива поверено на материята.
към текста >>
Например ясновидецът не може да чувствува героинята Текла от Шилеровата трагедия "Валенщайн" по друг начин, освен като една картонена фигура, така че като я гледа, той я вижда да прегъва
пост
оянно коленете си.
Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът. Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение. Той трябва да гледа това, което поетът произвежда, на което поетът дава форма. Това води до там, че в момента, в който поетът представя едно или друго нещо и не черпи от действителността, а представя нещо просто само измислено, само сглобено, нещо недействително, нехудожествено, в този момент ясновидецът гледа формиращо това, което е предоставено по този начин, когато драматургът представя една недействителна фигура, едно недействително лице.
Например ясновидецът не може да чувствува героинята Текла от Шилеровата трагедия "Валенщайн" по друг начин, освен като една картонена фигура, така че като я гледа, той я вижда да прегъва постоянно коленете си.
И това при един такъв велик поет като Шилер! Всяко отклонение от действителността, всяко неописване, нерисуване на действителността бива чувствувано така, че ясновидецът трябва да си пресъздаде във фантазията именно това, което поетът създава, да го пресъздаде в пластично и той оттегля своето мислене от пластичното. По отношение на поета ясновидецът се потопява в една вътрешна пластика. Това е особеното, че тук при поетическото ясновидското съзнание създава пластика, ето защо той вижда карикатури в това, което често пъти бива много прославено, много хвалено. Но ясновидецът не може другояче, освен в някои драматургични произведения, при които хората съвсем не забелязват, че фигурите са само кукли напълнени с чоп, да гледа как на сцената маршируват такива напълнени с чоп кукли, или как те възникват пред него, когато чете драмата.
към текста >>
Ето защо ясновидецът може да изпита мъчение чрез това, което модната глу
пост
възнася нависоко или когато това се прави по друг начин, защото той вижда това, което е създадено безформено в чисто поетическо изкуство.
И това при един такъв велик поет като Шилер! Всяко отклонение от действителността, всяко неописване, нерисуване на действителността бива чувствувано така, че ясновидецът трябва да си пресъздаде във фантазията именно това, което поетът създава, да го пресъздаде в пластично и той оттегля своето мислене от пластичното. По отношение на поета ясновидецът се потопява в една вътрешна пластика. Това е особеното, че тук при поетическото ясновидското съзнание създава пластика, ето защо той вижда карикатури в това, което често пъти бива много прославено, много хвалено. Но ясновидецът не може другояче, освен в някои драматургични произведения, при които хората съвсем не забелязват, че фигурите са само кукли напълнени с чоп, да гледа как на сцената маршируват такива напълнени с чоп кукли, или как те възникват пред него, когато чете драмата.
Ето защо ясновидецът може да изпита мъчение чрез това, което модната глупост възнася нависоко или когато това се прави по друг начин, защото той вижда това, което е създадено безформено в чисто поетическо изкуство.
Християн Моргенщерн, който се стремеше към ясновидство, направи едно хубаво изказване. Това изказва не се намира в последния том от създадените от него творби, а именно под заглавието "Степени". Там той казва, като иска да охарактеризира своята собствена душа, че се чувствува сроден с архитектурата, със скулптурата. Чувството е това: когато човек се стреми към ясновидството, поетичното се превръща вътрешно в пластичното. Когато човек вижда нещата така, той никога не ще може да вярва, че действителното ясновидското състояние с неговата вътрешна подвижност и с неговото запознаване с духовни същества би могло да действува като опърлящо и като парализиращо върху художника, а само като един добър приятел, като един добър помощник.
към текста >>
И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме
пост
игнали нищо.
Може би някой ще каже: човекът ругае върху живота. Той разбира само, че не всичко може да бъде съвършено и пропуска следователно да създаде съвършенство в една област, в която по необходимост трябва да царува несъвършенство. Във външния физически живот е напълно така, че трябва да съществуват несъвършенства: дърветата трябва също да изсъхват, не само да растат. В живота трябва винаги да има нещо несъвършено, за да може да се роди съвършенството. Езикът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен.
И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо.
Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор, език като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма. То не съществува за това, да даде на хората възможност да се разбират едни други във всекидневния живот; то е като израз на духа на народа едно произведение на изкуството. Ние го понижаваме, но трябва да сторим това, като снижаваме до проза на живота онова, което всъщност само в поетическите творби на един народ, когато неговият дух действително царува. Този е вторият начин, по който езикът живее. Третият начин може да бъде изживян само в областта на ясновиждането.
към текста >>
Той
пост
оянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже.
Човек се намира в едно странно положение: защото когато иска да изрази това, което вижда ясновидски, той няма на разположение думите на езика. Те не съществуват там в действителност. Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой език и използуват думите, за да го изразят. Думите не са изковани за това. Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща.
Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже.
Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото. Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството.
към текста >>
Благодарение на това, че ясновидецът
пост
ъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството.
Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото. Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата.
Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството.
Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това. Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език. За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва.
към текста >>
Той стига
пост
епенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва.
Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език. За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва. Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството.
към текста >>
Много важно е това да бъде
пост
авено като основа при едно друго изкуство, защото то ни показва нагледно, как стоят едно до друго ясновидството и изкуството.
Можете да намерите вече такива обяснения, но те казват: когато стоя срещу един човек, аз виждам, каква форма има неговият нос, и според една такава форма на носа аз заключвам, че това е един човек. Едно заключение по аналогия. Но не съществува реално едно такова заключение. Който може да възприема света ясновиждащо, знаем, къде се намират заключенията; но тези заключения по аналогия не съществуват. Душата на човека бива възприемана непосредствено; външно-сетивното естество на човека е такова, че то се заличава.
Много важно е това да бъде поставено като основа при едно друго изкуство, защото то ни показва нагледно, как стоят едно до друго ясновидството и изкуството.
Когато стоим срещу един човек, ние го гледаме и не знаем, че онова, което се явява така, че само се заличава, че става духовно прозрачно. Всеки път, когато стоя срещу един човек, аз го виждам ясновидски. Там, където ясновидецът вижда двама човека да стоят един срещу друг, той има един особен проблем: това е пълният с тайнственост инкарнат. Когато има срещу себе си един човек, ясновидецът вижда неговия инкарнат не в покой, а в колебаещо се движение. Когато стои срещу един човек, той вижда едно състояние, при което това, което е иначе на човека, побледнява, след това отново то се явява стоплящо, изчервено.
към текста >>
Между тези две състояния се колебае физическата форма насам и нататък, така че на ясновидеца се явява, като че човешката форма се изменя, изчервява се при чувството на срам и побледнява при чувството на страх, като че тя
пост
оянно възстановява своето нормално състояние между чувството на страх и чувството на срам, така както махалото има своята почивна точка между колебанията на една и на друга страна.
Когато стоим срещу един човек, ние го гледаме и не знаем, че онова, което се явява така, че само се заличава, че става духовно прозрачно. Всеки път, когато стоя срещу един човек, аз го виждам ясновидски. Там, където ясновидецът вижда двама човека да стоят един срещу друг, той има един особен проблем: това е пълният с тайнственост инкарнат. Когато има срещу себе си един човек, ясновидецът вижда неговия инкарнат не в покой, а в колебаещо се движение. Когато стои срещу един човек, той вижда едно състояние, при което това, което е иначе на човека, побледнява, след това отново то се явява стоплящо, изчервено.
Между тези две състояния се колебае физическата форма насам и нататък, така че на ясновидеца се явява, като че човешката форма се изменя, изчервява се при чувството на срам и побледнява при чувството на страх, като че тя постоянно възстановява своето нормално състояние между чувството на страх и чувството на срам, така както махалото има своята почивна точка между колебанията на една и на друга страна.
Така както ни се явява външно инкарнатът е само едно междинно състояние. Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той позволява първото несъзнателно виждане зад кулисите. Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно. Той го вижда така, че във всичко, което иначе е цветно, което е впечатление на формата, възприема нещо вътрешно. Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете".
към текста >>
Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се
пост
епенно така, че той вижда духовно.
Когато има срещу себе си един човек, ясновидецът вижда неговия инкарнат не в покой, а в колебаещо се движение. Когато стои срещу един човек, той вижда едно състояние, при което това, което е иначе на човека, побледнява, след това отново то се явява стоплящо, изчервено. Между тези две състояния се колебае физическата форма насам и нататък, така че на ясновидеца се явява, като че човешката форма се изменя, изчервява се при чувството на срам и побледнява при чувството на страх, като че тя постоянно възстановява своето нормално състояние между чувството на страх и чувството на срам, така както махалото има своята почивна точка между колебанията на една и на друга страна. Така както ни се явява външно инкарнатът е само едно междинно състояние. Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той позволява първото несъзнателно виждане зад кулисите.
Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно.
Той го вижда така, че във всичко, което иначе е цветно, което е впечатление на формата, възприема нещо вътрешно. Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете". Цялото учение за цветовете се превръща в изживяване, но така, че при това ясновидецът изживява духовното. Той изживява и останалия духовен свят така, че има същите изживявания, които иначе има при цветовете. В моята книга "Теософия" ще намерите, че там душевното естество се вижда във формата на един вид аура.
към текста >>
Ако ясновидецът би го продължил, той би трябвало да
пост
ави тук този, татък онзи цвят, да го нюансира цяло в цветове.
Той описва въобще всичко това, което изживява в духовния свят и което е аналогично на това, което може да бъде изживяно при цветовете в сетивния свят. Това показва, как ясновидецът изживява живописта. Това е едно различно изживяване, то се различава от всяко изживяване по отношение на всяко друго изкуство. По отношение на всяко друго изкуство ясновидецът има чувството, че се потопява в самия художествен елемент. Той има елемента, отива до определена граница, там престава ясновиждането.
Ако ясновидецът би го продължил, той би трябвало да постави тук този, татък онзи цвят, да го нюансира цяло в цветове.
Когато изживява живописта, той идва срещу него от другата страна. Като рисува това, което се оформя като светло и тъмно, когато твори действително живописно, живописецът довежда художественото действие до онази точка, където живописта и ясновидството се срещат, където започва ясновидското. И ясновиждането отива точно до там, където, ако човек иска да го продължи навън, той започва да рисува. Когато човек има една конкретна живописна представа, той знае: тук трябва да наложим с четката този цвят, до него един друг. Тук човек започва да разбира тайната на цветовете, да разбира това, което е казано в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че формата на цвета е произведение, че всъщност да се рисуват линии, това е една лъжа.
към текста >>
Християн Моргенщерн е казал: който днес още вярва, че онова, което живее като духовно в света, не трябва да бъде схващано в ясни представи, а иска да го
пост
игне само в едно смътно, мистично потопяване в себе си, той прилича на един неграмотен човек, който иска да преспи в течение на цял живот в неграмотност държейки буквара под възглавницата си.
Но точно това, което тук се разбира под модерна Духовна Наука, е нещо съвършено различно от онова, което по-рано се е наричало естетика и се нарича и днес така. Художници са ми казвали, че такива хора те наричат "естетически мърморковци". Естетическо мърморене не е това, което разбираме тук, а то е едно живеене в същия елемент, в който живее също и художникът, само че ясновидецът изживява в чисто духовното това, на което художникът дава форма. Бих могъл да кажа, че към много неща, които действуват поощряващо върху човечеството, принадлежи също и това. Аз вярвам, че ще престанат времената, в които хората са мислели, че елементарното, първичното в изкуството бива възпрепятствувано от това, което бива изследвано чрез духа.
Християн Моргенщерн е казал: който днес още вярва, че онова, което живее като духовно в света, не трябва да бъде схващано в ясни представи, а иска да го постигне само в едно смътно, мистично потопяване в себе си, той прилича на един неграмотен човек, който иска да преспи в течение на цял живот в неграмотност държейки буквара под възглавницата си.
Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието. Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството. Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството. Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят. Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
към текста >>
55.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Но аз вярвам, че художникът, който изобразява хора, ще се издигне
пост
епенно до едно особено чувствуване.
За този, който чувствува по-добре нещата, натурализмът се оказва именно нещо противно на чувството. Следователно един такъв човек ще може да счита без съмнение за оправдано само онова в изкуството, което се опитва, поне в представянето да даде нещо различно от това, което чистата природа може да представи на човека. Но как стигаме ние въобще като хора да развиваме изкуство? Защо в пластиката, в архитектурата ние се издигаме над самата природа? Който добива едно разбиране за връзките на света, той ще види, как например в пластиката се работи по определен начин към това, да бъде предадена човешката форма, как се прави опит в създаването на формата да бъде изразено човешкото; как можем да въплътим във формата не просто човешката форма, каквато тя стои пред нас в естествения човек, а да я въплътим проникната от вътрешното одушевяване, от инкарната, от това, което виждаме при естествения човек вън от формата, когато оформяме едно пластично произведение на изкуството, когато изобразяваме един човек.
Но аз вярвам, че художникът, който изобразява хора, ще се издигне постепенно до едно особено чувствуване.
И за мене е несъмнено, че гръцкият скулптор е имал чувството, за което сега искам да говоря и че това чувство е било изгубено само в натуралистичната епоха. На мене ми се струва, че скулпторът, който изобразява човешката форма, има един съвършено друг вид чувствуване в предаването на формата, когато той оформя пластично главата и когато оформя останалата част на тялото. В работата на скулптора тези две неща се различават всъщност основно едно от друго: пластичното изработване на формата на главата и тази на останалото тяло. Когато скулпторът работи за пластичното оформяне на главата, той има чувството, че постоянно бива всмукан от материала, че материалът като че иска да го увлече вътре в себе си. Напротив, когато той оформя пластично художествено останалата част на тялото, той има чувството, като че навсякъде всъщност боде неоправдано в тялото, като че натиска в него, удря в него отвън навътре.
към текста >>
Когато скулпторът работи за пластичното оформяне на главата, той има чувството, че
пост
оянно бива всмукан от материала, че материалът като че иска да го увлече вътре в себе си.
Който добива едно разбиране за връзките на света, той ще види, как например в пластиката се работи по определен начин към това, да бъде предадена човешката форма, как се прави опит в създаването на формата да бъде изразено човешкото; как можем да въплътим във формата не просто човешката форма, каквато тя стои пред нас в естествения човек, а да я въплътим проникната от вътрешното одушевяване, от инкарната, от това, което виждаме при естествения човек вън от формата, когато оформяме едно пластично произведение на изкуството, когато изобразяваме един човек. Но аз вярвам, че художникът, който изобразява хора, ще се издигне постепенно до едно особено чувствуване. И за мене е несъмнено, че гръцкият скулптор е имал чувството, за което сега искам да говоря и че това чувство е било изгубено само в натуралистичната епоха. На мене ми се струва, че скулпторът, който изобразява човешката форма, има един съвършено друг вид чувствуване в предаването на формата, когато той оформя пластично главата и когато оформя останалата част на тялото. В работата на скулптора тези две неща се различават всъщност основно едно от друго: пластичното изработване на формата на главата и тази на останалото тяло.
Когато скулпторът работи за пластичното оформяне на главата, той има чувството, че постоянно бива всмукан от материала, че материалът като че иска да го увлече вътре в себе си.
Напротив, когато той оформя пластично художествено останалата част на тялото, той има чувството, като че навсякъде всъщност боде неоправдано в тялото, като че натиска в него, удря в него отвън навътре. Скулпторът има чувството, че оформя останалата част на тялото от вън, че образува формите отвън. Той има такова чувство, като че, когато оформя тялото, всъщност работи навътре в него, а когато оформя главата, има чувството, като че работи отвътре навън. Това е драстично изразено, но то отговаря на действителността. Това ми се струва на мене да е едно особено чувство при пластичното изработване на формите, което без съмнение гръцкият скулптор още е притежавал и което само в натуралистичното време, когато художници те започнаха да бъдат роби на модела, бе изгубено.
към текста >>
Той иска да го изнесе по някакъв начин навън и да го
пост
ави пред себе си, и създаде архитектурата, създаде скулптурата.
Ние забравяме всъщност пространството и времето, или поне пространството, и живеем вън от нас в морално се намираме в равновесие по отношение на други същества, следователно това, което изпитваме и изживяваме между смъртта и едно ново раждане, за него ние си спомняме първо несъзнателно и то бива изобразено фактически в архитектурното изкуство и в скулптурата. И когато изживяваме след това тази особеност пред скулптурата и архитектурата, ние откриваме, че всъщност в скулптурата и в архитектурата не искаме нищо друго, освен да вложим изживяванията, които сме имали преди нашето раждане, съответно преди нашето зачатие, да вложим по някакъв начин тези изживявания във физическия сетивен свят. Когато строим къща не чисто по принципа на ползуването, а строим архитектурно красиви къщи, ние даваме форма на динамическите отношения такива, каквито те възникват от нашия спомен за изживявания, за изживявания на равновесия, за трептящи изживявания на формите и т.н., които сме имали между смъртта и това раждане. И по този начин ние откриваме, как всъщност човекът стига до там, да твори архитектура и скулптура като изкуства. В неговата душа тайнствено шуми изживяването между смъртта и едно ново раждане.
Той иска да го изнесе по някакъв начин навън и да го постави пред себе си, и създаде архитектурата, създаде скулптурата.
Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане. Той внася изживяванията, които е имал преди раждането, във физическия сетивен живот. И това, което виждаме пред нас в обзор върху архитектурните и скулптурните произведения на изкуството, не е нищо друго, освен осъществени несъзнателни спомени за живота между смъртта и едно ново раждане. Сега ние имаме един действителен отговор, защо човекът създава изкуство. Ако човекът не би бил едно свръхсетивно същество, което идва в този живот чрез раждането, съответно чрез зачатието, той без съмнение не би упражнявал никакво скулптура и никаква архитектура.
към текста >>
И когато разглеждаме онова, което човекът
пост
авя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество.
Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно. Така щото навсякъде изкуствата ни сочат към свръхсетивното. За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и събуждането. Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта. Така онова, което е наше участие в духовния свят, прониква в нашия обикновен физически земен живот.
И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество.
Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване. Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството. Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване преди раждането. А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот.
към текста >>
Ние
пост
авяме в движение самото човешко тяло.
Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството. Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване преди раждането. А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот. Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта. А сега да разгледаме евритмията.
Ние поставяме в движение самото човешко тяло.
Какво поставяме ние в движение? Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта. Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията? Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот. Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта.
към текста >>
Какво
пост
авяме ние в движение?
Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване преди раждането. А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот. Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта. А сега да разгледаме евритмията. Ние поставяме в движение самото човешко тяло.
Какво поставяме ние в движение?
Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта. Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията? Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот. Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта. Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията.
към текста >>
Ние
пост
авяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта.
А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот. Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта. А сега да разгледаме евритмията. Ние поставяме в движение самото човешко тяло. Какво поставяме ние в движение?
Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта.
Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията? Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот. Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта. Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията. Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е.
към текста >>
И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава
пост
епенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят.
По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния свят, като го караме да евритмизира. Навсякъде, където се създава изкуство от едно истинско художествено настроение и разбиране, изкуството е един свидетел за връзката на човека със свръхсетивните светове. И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, както боговете биха живели в неговата действуваща воля, това е тогава моментът, ако човечеството иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще представя непосредствено свръхсетивното. Как би могло да бъде другояче? Духовната Наука иска да представи непосредствено също свръхсетивното, следователно тя трябва да създаде също от себе си едно такова изкуство.
И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят.
Душата на човека, свръхсетивната душа е тази, която в Евритмията преминава в движение. Живата проява на свръхсетивното е тази, която излиза наяве в евритмичните движения. Всичко, което Духовната Наука донася, е във вътрешна хармония едно с друго. Тя го донася от една страна, за да може животът, в който се намираме, да бъде прозрян по-дълбоко, за да се научим да насочваме нашия поглед към живите доказателства, за съществуването преди раждането и за съществуването след смъртта, за предрождението и за безсмъртието. А от друга страна в човешката воля бива вложено това, което е свръхсетивен елемент в човека.
към текста >>
Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова
пост
рояване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно.
Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане.
Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно.
Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта. Ние ще кажем: никой човек не може да стане поет, ако във всички хора не се криеше това, което твори всъщност в поета: силата, която оживява външно едвам след смъртта, но която още от сега се намира в нас. Това е внасянето на свръхсетивното в обикновеното съзнание, което трябва да бъде отново разширено, ако човечеството не трябва да потъне по-нататък в онова, в което е навлязло чрез това, че съзнанието се е свило до такава степен и живее всъщност още само в това, което протича между раждането и смъртта и най-много оставя да му се проповядва за това, което съществува в свръхсетивния свят Вие виждате, че навсякъде стигаме до Духовната Наука, когато говорим за най-важните културни нужди на настоящото време.
към текста >>
56.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Защото тогава от определени пред
пост
авки на живота на мене ми бе внушено да говоря върху същността на изкуствата изхождайки от философските разсъждения.
Дорнах, 9 април 1921 г. Психология на изкуствата Как трябва да се говори върху изкуството, с този въпрос, бих могъл да кажа, аз се боря всъщност през целия мой живот, и ще си позволя да взема като изходна точка два етапа, в които се опитах да преустановя малко тази борба. Първият път това беше, когато в края на 80-те години на 19-то столетие трябваше да държа пред Гьотивия Съюз във Виена моята сказка: "Гьоте като баща на една нова естетика". С онова, което исках да кажа тогава върху същността на изкуствата, аз изглеждах на себе си като един човек, който искаше да говори, но всъщност е ням и трябва да изрази чрез жестове това, върху което искаше всъщност да обърне вниманието.
Защото тогава от определени предпоставки на живота на мене ми бе внушено да говоря върху същността на изкуствата изхождайки от философските разсъждения.
Аз бях проучил във философията Кантианизма и бях преминал към изучаването на Хербартианизма и този Хербартианизъм застана срещу мене в една представителна за Хербартианизма личност в лицето на естета Роберт Цимерман. Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите". Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област. И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек.
към текста >>
Той беше
пост
авил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област.
Първият път това беше, когато в края на 80-те години на 19-то столетие трябваше да държа пред Гьотивия Съюз във Виена моята сказка: "Гьоте като баща на една нова естетика". С онова, което исках да кажа тогава върху същността на изкуствата, аз изглеждах на себе си като един човек, който искаше да говори, но всъщност е ням и трябва да изрази чрез жестове това, върху което искаше всъщност да обърне вниманието. Защото тогава от определени предпоставки на живота на мене ми бе внушено да говоря върху същността на изкуствата изхождайки от философските разсъждения. Аз бях проучил във философията Кантианизма и бях преминал към изучаването на Хербартианизма и този Хербартианизъм застана срещу мене в една представителна за Хербартианизма личност в лицето на естета Роберт Цимерман. Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите".
Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област.
И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен. Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик!
към текста >>
Но тъй като аз вече от дълго време се бях занимавал с четенето на книгите на философа Хербарт, още след първото впечатление на мене ми просветна и аз си казах: Ах да, тук през вратата се влиза по хербартски, тук тънкият бастун за разходка се
пост
авя долу по хербартски, тук дрехата се съблича по хербартски, тук погледът с очите без очила се прокарва върху слушателите по хербартски.
И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания. Но след това, или може би и по-рано, аз се запознах с Роберт Цимерман, когато той говореше като хербартианец от катедрата. И трябва да кажа, че тогава престана да съществува естетически напълно милия, симпатичен човек, тогава човекът Роберт Цимерман се превърна напълно в хербартианец. Отначало на мене ми беше напълно ясно, какво означаваше това, как този човек влезе вече през вратата, качи се на подиума, сложи долу своя тънък бастун за разходка, странно съблече своето сако, странно направи пауза, странно насочи поглед с очите без очила наляво, надясно, надълбоко върху твърде малобройните присъствуващи слушатели, във всички това имаше нещо фрапиращо.
Но тъй като аз вече от дълго време се бях занимавал с четенето на книгите на философа Хербарт, още след първото впечатление на мене ми просветна и аз си казах: Ах да, тук през вратата се влиза по хербартски, тук тънкият бастун за разходка се поставя долу по хербартски, тук дрехата се съблича по хербартски, тук погледът с очите без очила се прокарва върху слушателите по хербартски.
И сега Роберт Цимерман започва да говори върху практическата философия също на своя извънредно симпатичен пражки диалект, на нюансирания от пражкия диалект говор, и ето, този пражки немски диалект се облече във формата на хербартовата естетика. Това изживях аз, и тогава разбрах добре от субективната Цимерманова гледна точка, какво означаваше всъщност, че като мото на Цимермановата естетика на първия лист стоеше Шилеровото изказване, което без съмнение при Роберт Цимерман бе превърнато в хербартско: в заличаването на материята чрез формата се крие истинската тайна на изкуството на майстора защото бях видял, как милият, симпатичен, напълно грациозен човек бе заличен като съдържание и изплува отново на катедрата в хербартова форма. Това беше за психологията на изкуствата извънредно пълно със значение впечатление. И когато разберете, че една такава характеристика може да бъде направена също и тогава, когато човек обича, Вие не ще считате за криво впечатление, израза, който аз сега искам да употребя, че нека Роберт Цимерман, когото аз много почитах, ми прости, че аз употребих думата "Антропософия", която той беше употребил в една книга, за да охарактеризира една сглобена от логически, естетически и етически абстракции картонена фигура върху кориците на книгата, нека той ми прости, че аз използувах тази дума, за да третирам научно одухотворения и одушевен човек. Роберт Цимерман беше нарекъл своята книга, в която прилагаше тази процедура, която аз току що описах, именно "Антропософия".
към текста >>
Аз можах да разбера напълно дълбоката оправданост на тази тенденция, но не можах да престана да противо
пост
авям на това, че онова, което може да бъде
пост
игнато по този начин от действителната фантазия като форма, трябва да бъде издигнато нагоре и трябва сега да се яви в изкуството така, щото от произведението на изкуството да получим едно подобно впечатление какво то иначе получаваме само от света на идеите.
Роберт Цимерман беше нарекъл своята книга, в която прилагаше тази процедура, която аз току що описах, именно "Антропософия". Аз трябваше да се освободя от това изживяване, чрез което така да се каже художествено се явяваше преизлято в една форма без съдържание, когато държах моята сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика". Аз можах да приема това, което беше напълно оправдано във възгледа на Цимерман, че в изкуството имаме работа не със съдържанията, не с въпроса "Какво", не с това, което бива направено от съдържанието на наблюдаваното и т.н. чрез фантазията, чрез творческата сила на човека. И ние видяхме, че Цимерман взе също формата на Шилер.
Аз можах да разбера напълно дълбоката оправданост на тази тенденция, но не можах да престана да противопоставям на това, че онова, което може да бъде постигнато по този начин от действителната фантазия като форма, трябва да бъде издигнато нагоре и трябва сега да се яви в изкуството така, щото от произведението на изкуството да получим едно подобно впечатление какво то иначе получаваме само от света на идеите.
Да бъде одухотворено това, което човекът възприема, да издигнем сетивното в сферата на духа, а не унищожаването на духа чрез формата, това беше онова, от което се стремях да се освободя тогава от това, което бях приел в едно вярно обработване на Хербартовата естетика. Без съмнение в мене се бяха влели също и други елементи. Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман. И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич. Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек.
към текста >>
Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би
пост
ъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек.
Аз можах да разбера напълно дълбоката оправданост на тази тенденция, но не можах да престана да противопоставям на това, че онова, което може да бъде постигнато по този начин от действителната фантазия като форма, трябва да бъде издигнато нагоре и трябва сега да се яви в изкуството така, щото от произведението на изкуството да получим едно подобно впечатление какво то иначе получаваме само от света на идеите. Да бъде одухотворено това, което човекът възприема, да издигнем сетивното в сферата на духа, а не унищожаването на духа чрез формата, това беше онова, от което се стремях да се освободя тогава от това, което бях приел в едно вярно обработване на Хербартовата естетика. Без съмнение в мене се бяха влели също и други елементи. Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман. И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич.
Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек.
И след това Едуард фон Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята естетика. И одраната кожа чудно ли е, че тя се превърна в щавена кожа под твърдата обработка, на която бе подложена от така далече стоящата от изкуствата естетика? Това беше второто нещо, от което аз трябваше да се освободя тогава. И аз се стремях да приема тогава в моята сказка като съдържание на настроението това, което бих могъл да нарека: когато философът иска да говори върху изкуствата, философът трябва да има себеотрицанието да стане в известно отношение ням и да иска да покаже само чрез девствени жестове онова, в което философията не може всъщност никога да проникне говорейки, пред което тя трябва да спре и трябва да обърне вниманието върху същественото като един ням наблюдател. Това беше, психологично охарактеризирано, настроението, от което аз говорих тогава в моята сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика".
към текста >>
Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то
пост
авя целия човек в света така, както иначе е
пост
авено в света отделното око или отделното ухо.
Кое е при Новалис това, което го превръща психологически в нещо музикално-поетическо-творческо? Кое е при Гьоте това, което го тласка да чувствува най-пълната необходимост на творчеството на природата в изобразителните изкуства, да чувствува напълно несвободната необходимост на творчеството на природата при пространствените, при материалните произведения на изкуството? Кое е това, което го тласка тук, да каже въпреки чувствуването на необходимостта: Тук е Бог? На двата полюса, при Новалис и при Гьоте, където на единия полюс се намира целната точка, до която трябва да доведе пътят в психологичното разбиране на поетичното и на музикалното, където на другия полюс се намира целната точка, до която трябва да стигне психологическото разбиране, когато то иска да схване архитектурното и скулптурното, на двата полюса се намира едно изживяване, което в областта на изкуството бива изживяно вътрешно и по отношение на което съществува най-великата задача на действителността то да бъде внесено също и навън в света: изживяването на човешката свобода. Духовно-душевното прониква формиращо в обикновеното духовно-физическо-сетивно изживяване стигайки до организма на сетивата; тогава то прави да проблесне в сетивата това, което е външна физическо-материална действителност и в сетивата се среща външната физическо-материална действителност с вътрешното духовно-душевно съществувание и става онова пълно с тайнственост свързване, което създава толкова много грижи на физиологията и на психологията.
Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, както иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо.
Тогава духовно-душевното спира и се задържа във вътрешността на човека, и когато това духовно-душевно иска да се обясни с материалния свят, тогава в прозаичната действителност не са приети времето и пространството, тогава пространството и времето биват претопени в човешкото виждане. Така е на единия полюс. Тук душата живее в поетично-музикалното в нейната свобода, защото тя е организирана така, че претопява действителността на пространството и времето в нейното виждане. Тук, без да докосва почвата на физическо-прозаичното съществуване, душата живее в свобода, в една свобода обаче, която не може да проникне надолу в тази прозаична действителност. А на другия полюс душата, духът на човека живее така, както те са живели приблизително в Гьоте.
към текста >>
Обаче както е вярно, че човекът трябва да съгреши против такива думи: създавай форми, образи, художнико, а не говори също така вярно е, вярвам аз, че той трябва да изкупи този грях, като се стреми
пост
оянно, когато иска да говори върху изкуствата, да създава в говоренето образите и форми.
Когато насочим поглед върху такива две превъзходно художествени натури, каквито са Новалис и Гьоте, тогава ни се разкриват феноменолистично /като феномен, като явление. Бележка на преводача./ от самата действителност, както аз вярвам, тайните на психологията на изкуствата. Шилер е почувствувал това веднъж особено дълбоко, когато гледайки Гьоте е казал: само чрез зората на красивото проникваш ти в страната на познанието. С други думи казано: само чрез художественото вживяване в пълната човешка душа ти се издигаш борейки се горе в областта на сферата, към която се стреми познанието. И това са хубави, вярвам думи на художник, когато се казва: създавайки форми, образи, о художнико, а не говори но това са думи, против които човекът трябва някога да съгреши, защото той е едно говорещо същество.
Обаче както е вярно, че човекът трябва да съгреши против такива думи: създавай форми, образи, художнико, а не говори също така вярно е, вярвам аз, че той трябва да изкупи този грях, като се стреми постоянно, когато иска да говори върху изкуствата, да създава в говоренето образите и форми.
Създавай образи и форми, художнико, не говори; и когато си принуден като човек да говориш върху изкуствата, старай се да говориш създавайки образи, да говориш в образи.
към текста >>
57.
11. Указания.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно
пост
иженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа.
Също втората сказка от този том "Същност на изкуствата" бе издадена от самия Рудолф Щайнер в 1910 година за първи път. Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния предговор. "Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години. Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване. Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука.
Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа.
Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание. Когато тези сказки бяха изнесени в Мюнхен, те можаха да бъдат още малко разбрани, въпреки че събудиха силен интерес, който се прояви външно също в това, че според мнението на организаторите те биха могли да бъдат държани пред един пълен салон не два, а четири пъти. За съжаление записките имат недостатъци, имат пропуски и отначало изглеждаха едва използваеми. Все пак след изтеклите от тогава насам 32 години същественото в развитието на мислите застана така ясно пред погледа, че болезнено чувствените празноти и неточности отстъпват на заден план пред това същественото, което иска да бъде спасено. Тъй като всяка една от тези сказки бе държана два пъти, те се допълват взаимно, защото Рудолф Щайнер говореше свободно, винаги използуваше нови обръщения, разкриваше нови гледни точки.
към текста >>
58.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Да, ако днес някой би се пренесъл назад в душевната същност на хората от онова време, а това е възможно, понеже ние сме живели също и в Древно-индийската епоха, и я съ
пост
ави с душевната същност на днешния човек, който смята, че мислите произлизат от мозъка, той би окачествил последното становище за нещо напълно безсмислено.
Азът никога не би могъл да ги извлече от физическите събития и процеси, които протичат на Земята. Азът би могъл да ги извлече само от движенията на планетите, само от звездното небе, защото фактически той произлиза от звездите. Азът може да усвои едно или друго движение, само ако се обърне към Марс, към Юпитер, към Венера. И когато Азът съзнателно се придвижва по Земята, той осъществява един процес, който всъщност принадлежи на подвижния планетарен свят. И по-нататък, за един човек от тази древна епоха би изглеждало съвсем непонятно, ако някой би казал: Ето виж, сега от твоя мозък се отделят мисли.
Да, ако днес някой би се пренесъл назад в душевната същност на хората от онова време, а това е възможно, понеже ние сме живели също и в Древно-индийската епоха, и я съпостави с душевната същност на днешния човек, който смята, че мислите произлизат от мозъка, той би окачествил последното становище за нещо напълно безсмислено.
Защото древният човек знаеше, че мислите никога не могат да произлязат от мозъчната тъкан. Той знаеше, че именно Слънцето раздвижва мислите, а Луната е онази, която отново ги успокоява. Той разглеждаше своя собствен мисловен живот като последица от взаимодействието между Слънцето и Луната. И така, през Първата следатлантска епоха, през Древно-индийската епоха божественият Аз беше считан за нещо, което принадлежи на звездното небе, на планетарните движения, на взаимодействието между Слънцето и Луната. Фактически хората усещаха Земното участие в природата на Азът като един вид събития, които минават покрай космическия божествен Аз, а самата същност на Азът за тях за тях си оставаше от космическо-божествен произход.
към текста >>
През Третата следатлантска епоха той
пост
епенно изгуби връзката със звездния свят и със своя Аз.
Обаче представителите на Египетско-халдейската епоха усещаха физическото тяло по такъв начин, сякаш в него те виждаха само последиците от всичко онова, което живее в етерното тяло като мисловно съдържание. За хората от Египетско-халдейската епоха физическото тяло беше един образ на човешката мисъл. Те далеч не му отдаваха онова значение, което му отдават днешните хора. В хода на същата тази епоха понятието „народ“ ставаше все по-точно и по-конкретно. И ние с право можем да кажем: Човекът все повече и повече ставаше гражданин на Земята.
През Третата следатлантска епоха той постепенно изгуби връзката със звездния свят и със своя Аз.
Астрологията все още се съобразяваше с тази връзка, обаче не и хората. Те престанаха да усещат годишния цикъл, който е от първостепенна важност за астралното тяло. Обаче все пак те не се заблуждаваха относно мисловното естество на Космоса. Човекът беше стигнал дотам, че съдеше за света главно с оглед на Земната тежест, която усещаше в себе си. А мислите той усещаше като нещо толкова живо, че отхвърляше всяка възможност те да имат нещо общо със Земната тежест.
към текста >>
При римляните тази специфична особеност
пост
епенно угасна.
Те възприемаха своето физическо тяло като един вид държавно облекло, което са получили от самия миров ред. От своя страна гърците изпитваха огромна радост, че сега, след като са вече родени, могат да си послужат с предоставеното им физическо тяло. Всичко това даде на гръцкото изкуство, на гръцката трагедия и на Омировата поезия онзи неповторим полет в описанието на човешката природа, доколкото тя е свързана с външните форми на неговото физическо тяло. Всички психологически особености имат своите дълбоки вътрешни основания. Опитайте се поне веднъж да се пренесете в онази неподправена радост, която се излъчва от Омир, когато той описва Хектор, Ахил и така нататък, и вижте каква голяма важност се отдава на външните описания.
При римляните тази специфична особеност постепенно угасна.
Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание. Защото човекът стана гражданин на Земята едва през тази Четвърта следатлантска културна епоха. Предишните възгледи за Азът, астралното тяло и етерното тяло се разпаднаха. Древните гърци все още имаха живото усещане, че в основата на нещата са именно мислите. Аз подробно съм описал това в моята книга „Загадките на Философията“.*10 Тази характерна особеност постепенно се изгуби и хората започнаха да вярват, че мислите възникват не другаде, а в човешката глава.
към текста >>
Аз подробно съм описал това в моята книга „Загадките на Философията“.*10 Тази характерна особеност
пост
епенно се изгуби и хората започнаха да вярват, че мислите възникват не другаде, а в човешката глава.
При римляните тази специфична особеност постепенно угасна. Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание. Защото човекът стана гражданин на Земята едва през тази Четвърта следатлантска културна епоха. Предишните възгледи за Азът, астралното тяло и етерното тяло се разпаднаха. Древните гърци все още имаха живото усещане, че в основата на нещата са именно мислите.
Аз подробно съм описал това в моята книга „Загадките на Философията“.*10 Тази характерна особеност постепенно се изгуби и хората започнаха да вярват, че мислите възникват не другаде, а в човешката глава.
Човекът все повече и повече започна да се отъждествява със своето физическо тяло. Днешните хора все още нямат никаква представа за промените, настъпили след 15 век, когато започна и Петата следатлантска културна епоха. Ние отново започваме да растем и да излизаме извън очертанията на нашето физическо тяло, само че все още не забелязваме нищо. Ние просто фантазираме, когато се опитваме да вникнем в основното усещане на древните гърци, което те са изпитвали при вида на човешкото физическо тяло. В този смисъл, нашите усещания са значително притъпени.
към текста >>
По отношение на всяко едно изкуство, ние сме
пост
авени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти.
Ние отново започваме да растем и да излизаме извън очертанията на нашето физическо тяло, само че все още не забелязваме нищо. Ние просто фантазираме, когато се опитваме да вникнем в основното усещане на древните гърци, което те са изпитвали при вида на човешкото физическо тяло. В този смисъл, нашите усещания са значително притъпени. Нашата абстрактна представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо. Че изобщо гърците можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено.
По отношение на всяко едно изкуство, ние сме поставени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти.
Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите. Виждате ли, за един грък от 6 предхристиянски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка. Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно. Той би отговорил приблизително по същия начин, по който ние например изказваме съждението: Ето, сега аз вземам часовника в ръката си. После аз би следвало да се впусна в безкрайни философски спекулации за съотношенията между часовника и моята ръка; да изследвам телесните тъкани, металните части на часовника, неговото стъкло и така нататък, за да стигна до причините, поради които ръката ми държи часовника.
към текста >>
Той просто не би могъл да допусне, че някой може да
пост
ави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно.
Нашата абстрактна представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо. Че изобщо гърците можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено. По отношение на всяко едно изкуство, ние сме поставени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти. Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите. Виждате ли, за един грък от 6 предхристиянски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка.
Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно.
Той би отговорил приблизително по същия начин, по който ние например изказваме съждението: Ето, сега аз вземам часовника в ръката си. После аз би следвало да се впусна в безкрайни философски спекулации за съотношенията между часовника и моята ръка; да изследвам телесните тъкани, металните части на часовника, неговото стъкло и така нататък, за да стигна до причините, поради които ръката ми държи часовника. И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек. Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката. Да, древните гърци изобщо не размишляваха върху тези връзки; за тях те бяха нещо самопонятно.
към текста >>
И ако бих
пост
ъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек.
Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите. Виждате ли, за един грък от 6 предхристиянски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка. Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно. Той би отговорил приблизително по същия начин, по който ние например изказваме съждението: Ето, сега аз вземам часовника в ръката си. После аз би следвало да се впусна в безкрайни философски спекулации за съотношенията между часовника и моята ръка; да изследвам телесните тъкани, металните части на часовника, неговото стъкло и така нататък, за да стигна до причините, поради които ръката ми държи часовника.
И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек.
Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката. Да, древните гърци изобщо не размишляваха върху тези връзки; за тях те бяха нещо самопонятно. Те инстинктивно се досещаха за характера на връзките между мислите и човешките същества. Нека да допуснем, че аз си задавам въпроса: Добре, тук виждам една човешка ръка, но защо часовникът, който е на нея, не пада? За древните гърци подобен въпрос би звучал по същия начин, както ако например днес бихме попитали: Какво правят мислите там в мозъка?
към текста >>
Казвам всичко това, само за да напомня основното:
Пост
епенно ние ставаме все по-чужди за нашето физическо тяло.
За тях човешкото тяло представляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и волевите импулси. Днес ние просто не знаем как да се отнасяме с мислите, чувствата и волята. Положението е такова, сякаш имаме джобове, а всички наши вещи пропадат през тях; или сякаш носим всички вещи в ръцете си, понеже не съзнаваме, че имаме джобове. Така ние сме лишени от съзнанието за същинската природа на нашия организъм и не знаем как да си обясним несъмнената връзка между тялото и душевния живот, измисляме си куриозни идеи като тази за психопаралелизма и т.н. За гръцкото светоусещане всичко това би изглеждало така, сякаш пред него застава един слепец, който не вижда, че има джобове и не се досеща, че може да си послужи с тях.
Казвам всичко това, само за да напомня основното: Постепенно ние ставаме все по-чужди за нашето физическо тяло.
Тази закономерност е нещо неизбежно в хода на общочовешката еволюция. Ако още веднъж се обърнем назад към Древно-индийската епоха, ние ще установим как тогавашният човек отправяше поглед към веригата от поколения на своите предшественици и не изпитваше потребност да търси Боговете другаде, освен в тази верига от поколения. Понеже за него самият човек беше от божествен произход, индиецът спокойно оставаше в рамките на човешкото развитие и търсеше Боговете не другаде, а в света на своите пра родители. Да, той търсеше Боговете именно там, в полето на общочовешката еволюция. После дойде времето на египетско-халдейската култура, когато понятието „народ“ се издигна до още по-висока степен.
към текста >>
И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще
пост
игнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на познание, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния свят.
Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие. Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите. Обаче ние трябва да превъзмогнем този враждебен елемент.
И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще постигнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на познание, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния свят.
Днес аз отново се опитах да говоря от една гледна точка, която ще Ви помогне да разберете как антропософията възниква като една истинска необходимост за съвременния етап от еволюцията на човечеството.
към текста >>
59.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И нищо чудно, че при това положение изкуството
пост
епенно придоби характеристиките на лукса.
Един от резултатите на правилно разбираната и правилно прилагана антропософска Духовна наука ще бъде този, че тя ще се окаже плодотворна за всеки вид изкуство. За нашето съвремие е характерно тъкмо това, че поривът към изкуството е до голяма степен притъпен. Да, бихме могли да добавим, че дори всред антропософските кръгове не винаги е налице пълно разбиране за нашите непрекъснати усилия да влеем до възможно най-голяма степен художествения елемент в самото Антропософско Движение. Естествено, това е свързано с вече споменатата антипатия, която днешното човечество изпитва към изкуствата. Нека да спомена и още нещо, а именно, че Гьоте беше един от последните велики умове на нашето време, които имаха силното усещане за единството между духовния живот и различните видове изкуства, защото по-късно хората започнаха все повече и повече да гледат на изкуството като на нещо, което всъщност не представлява някаква жизнена необходимост, а по-скоро е бих казал един вид лукс, прибавен към живота.
И нищо чудно, че при това положение изкуството постепенно придоби характеристиките на лукса.
Обаче древните хора, както често съм описвал пред Вас, поддържаха една жива връзка с духовния свят благодарение на остатъците от старото ясновидство и в изкуството те търсеха нещо, без което е немислимо да съществува която и да е цивилизация. Разбира се, ако се ръководим от днешните критерий; бихме могли да изпитваме известна сдържаност към някои от изкуствата, характерни за Ориента или за Африка, обаче не това е важното. Важно е не как се отнасяме към отделните изкуства, а как да включим художествения елемент в светоусещането на нашите съвременници. Ето върху какво ще говорим днес, надявайки се, че по този начин ще подготвим необходимите предпоставки за следващите лекции. Ние трябва да сме наясно, че има пряка връзка между цялостния характер на днешния духовен живот, от една страна, и изкуството, от друга страна.
към текста >>
Ето върху какво ще говорим днес, надявайки се, че по този начин ще подготвим необходимите пред
пост
авки за следващите лекции.
Нека да спомена и още нещо, а именно, че Гьоте беше един от последните велики умове на нашето време, които имаха силното усещане за единството между духовния живот и различните видове изкуства, защото по-късно хората започнаха все повече и повече да гледат на изкуството като на нещо, което всъщност не представлява някаква жизнена необходимост, а по-скоро е бих казал един вид лукс, прибавен към живота. И нищо чудно, че при това положение изкуството постепенно придоби характеристиките на лукса. Обаче древните хора, както често съм описвал пред Вас, поддържаха една жива връзка с духовния свят благодарение на остатъците от старото ясновидство и в изкуството те търсеха нещо, без което е немислимо да съществува която и да е цивилизация. Разбира се, ако се ръководим от днешните критерий; бихме могли да изпитваме известна сдържаност към някои от изкуствата, характерни за Ориента или за Африка, обаче не това е важното. Важно е не как се отнасяме към отделните изкуства, а как да включим художествения елемент в светоусещането на нашите съвременници.
Ето върху какво ще говорим днес, надявайки се, че по този начин ще подготвим необходимите предпоставки за следващите лекции.
Ние трябва да сме наясно, че има пряка връзка между цялостния характер на днешния духовен живот, от една страна, и изкуството, от друга страна. Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят. Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила.
към текста >>
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да
пост
ига пълна хармония с външния свят.
Обаче древните хора, както често съм описвал пред Вас, поддържаха една жива връзка с духовния свят благодарение на остатъците от старото ясновидство и в изкуството те търсеха нещо, без което е немислимо да съществува която и да е цивилизация. Разбира се, ако се ръководим от днешните критерий; бихме могли да изпитваме известна сдържаност към някои от изкуствата, характерни за Ориента или за Африка, обаче не това е важното. Важно е не как се отнасяме към отделните изкуства, а как да включим художествения елемент в светоусещането на нашите съвременници. Ето върху какво ще говорим днес, надявайки се, че по този начин ще подготвим необходимите предпоставки за следващите лекции. Ние трябва да сме наясно, че има пряка връзка между цялостния характер на днешния духовен живот, от една страна, и изкуството, от друга страна.
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят.
Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата.
към текста >>
Тогавашният човек е имал ясното усещане: Ето, аз съм
пост
авен в този физически свят, но както нося душа и Дух в моето човешко тяло, така в себе си аз нося и още нещо, което не се съдържа в заобикалящия ме природен свят.
Да, когато се говори за архитектура от натуралистична гледна точка, на преден план винаги идва мисълта как най-добре да предпазим човешкото тяло. Дори и в общи линии това да не се признава, защото хората изпитват неудобство да го признаят, то изцяло отговаря на истината. Днес много хора се дразнят, ако една сграда, предназначена за жилище, или нещо друго, чиято целесъобразност е явна за всички, бъде пожертвувана в името на красотата или изкуството. Днес често чуваме възражението: Да се строи според някакви художествени принципи, това е твърде скъпо. Обаче хората не винаги са мислили по този начин, и то най-вече през онези епохи, когато в душите си те са усещали връзката с духовния свят.
Тогавашният човек е имал ясното усещане: Ето, аз съм поставен в този физически свят, но както нося душа и Дух в моето човешко тяло, така в себе си аз нося и още нещо, което не се съдържа в заобикалящия ме природен свят.
Когато Духът и душата напуснат моето физическо тяло, тогава става ясно как физическото обкръжение се отнася към моята телесна обвивка. Тогава заобикалящият ме физически свят веднага разяжда формата на моето физическо тяло и го превръща в труп. Природните закони влизат в сила, едва когато човекът е превърнат в труп. И докато не е превърнат в труп, докато е жив на физическата Земя, чрез това, което е свалил от духовния свят, чрез своите душа и Дух, той не позволява на закономерностите от физическия свят да засегнат онези субстанции и сили, които после, след смъртта, остават в неговия труп. Както често съм изтъквал, храненето съвсем не е толкова просто нещо, както обикновено си го представяме.
към текста >>
Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противо
пост
авя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят.
Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане. Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници. Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите.
Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят.
Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток. В същото време тези архитектурни форми на древния Изток са едно живо доказателство, че хората, от чиято фантазия те са възникнали, са си казвали: В своята вътрешна същност, човекът не принадлежи на физическия земен свят. Той принадлежи на един друг свят. И доколкото принадлежи на един друг свят, той се нуждае от такива форми, с които е родствено свързан. Изхождайки от чистия натуралистичен принцип, ние не бихме могли да си обясним историческото възникване на нито един архитектурен стил.
към текста >>
Да, те сякаш казваха: Скъпи наши души, които една след друга ни напускате, какви форми искате да ви
пост
роим, за да се приближите още сега, докато витаете около вашите тела до онези форми, които искате да приемете след смъртта?
Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички. И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с физическия свят, със Земята? Всъщност в архитектурните форми на църквите се оглеждаше копнежът на душата по онези форми, които тя търсеше след напускането на физическото тяло. Културните традиции от по-старите времена могат да бъдат разбрани само с оглед на усещанията, на чувствата, на интуициите, които поддържаха връзката между хората и духовния свят. И ние действително трябва да изработим у себе си онова дълбоко усещане, с което древните подбираха местата на своите църкви, за да разположат впоследствие и гробовете около тях.
Да, те сякаш казваха: Скъпи наши души, които една след друга ни напускате, какви форми искате да ви построим, за да се приближите още сега, докато витаете около вашите тела до онези форми, които искате да приемете след смъртта?
И тогава идваше спонтанният отговор: Но разбира се, това следва да бъдат не някакви други форми, а формите на църквата, архитектурата на църквата. Така ние стигаме до единия край на човешкия живот, когато на преден план излиза художествената стойност на архитектурата. Несъмнено, всичко това се променя и метаморфозира. Онова, което възниква от култа към мъртвите, може да се превърне във висша проява на живота, какъвто беше случаят с изграждането на Гьотеанума.“ Важното е да разбираме нещата, да разбираме например и това, как архитектурата, сама по себе си, се развива според законите, по които душата напуска физическото тяло и се издига над него, както всъщност и става, след като човекът мине през Портата на смъртта. Ако се обърнем към другия край на човешкия живот, към раждането, към слизането във физическия свят, ще трябва да спомена и още нещо, което всред мнозина от Вас може би ще предизвика една лека вътрешна усмивка, а може би не и в такъв случай бих казал: Слава Богу!
към текста >>
За да
пост
игна такова съответствие, аз трябва да предприема определени действия.
Защото онова, което в миналите инкарнации представляваше останалата част от тялото му аз често съм изтъквал тази подробност в сегашната инкарнация се съсредоточаваше в рамките на неговата глава. Останалата част от тялото се превръща в глава именно през следващата инкарнация. И древният човек усещаше как тази останала част от тялото без главата е подчинена на гравитацията, на силите, които опасват Земята. Както казах, той я усещаше като окована в пространството. И той си казваше: Няма никакво съответствие между моето физическо тяло – доколкото то е съставено от елементите на околната среда и моята истинска същност, която аз нося от духовния свят.
За да постигна такова съответствие, аз трябва да предприема определени действия.
Виждате ли, човекът идва от духовните светове като носи със себе си, наред с всичко друго, и цвета на своите одежди, на своето облекло. Ако архитектурата ни отвежда до единия край на човешкия живот, където настъпва смъртта, то естетиката на облеклото, разглеждана в смисъла на древните времена, когато хората изпитваха непосредствена радост и веселие от художествения елемент на своето облекло, съпровождани от истинско разбиране за тези неща, ни отвежда до другия край на човешкия живот, който започва с раждането. В художествената изработка на облеклото древните влагаха нещо от своя пренатален живот, т.е. от живота преди раждането, като например предпочитанието към едни или други цветове, спомена за хармоничните връзки в духовния свят и така нататък. И нищо чудно, че по-късно, когато спомените за пренаталния живот угаснаха, изкуството да се обличаме красиво се изроди в пълно дилетантство.
към текста >>
60.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Или, казано с други думи: В пластиката, в изкуството на ваятеля ние виждаме духовната страна на човека и как той е
пост
авен в настоящето, докато архитектурата ни насочва към онзи момент, когато душата напуска тялото, а изкуството на обличането ни отвежда към другия край на човешкия живот, когато душата слиза от Небето и търси своето тяло.
Формата на носа има отношение към дишането, следователно към това, което наричаме „човекът-гърди“. Ако разглеждаме долната част на главата, където са устата и брадичката, ние също откриваме един вид приспособяване към физическите условия на Земята. Този маниер на разглеждане може да бъде разширен върху целия човек. Във всяко засводяване на горната част на главата, в изпъкването или вдлъбването на черепа ние ясно долавяме как свръхсетивната човешка природа има отношение към формирането на човешкото око. Ясно можем да доловим и онова интимно отношение, което показва горната част на главата към Небето; също и отношението на средната лицева част към Земното обкръжение, към всичко онова, което обгръща Земята като въздушни и етерни форми; и накрая ние усещаме как долната челюст, или брадичката влиза във вътрешно отношение с целия двигателно-веществообменен човек, с храносмилателната система, като по този начин човекът окончателно се свързва със Земята.
Или, казано с други думи: В пластиката, в изкуството на ваятеля ние виждаме духовната страна на човека и как той е поставен в настоящето, докато архитектурата ни насочва към онзи момент, когато душата напуска тялото, а изкуството на обличането ни отвежда към другия край на човешкия живот, когато душата слиза от Небето и търси своето тяло.
Да, в известен смисъл изкуството на обличането ни отвежда към времето „преди“ инкарнацията, а архитектурата във времето „след“ инкарнацията. Ето защо, както обясних вчера, архитектурата възниква от над гробните паметници и постройки. Напротив, пластиката загатва за начина, по който в Земната си форма човекът непосредствено участвува в процесите на духовния свят, как той непрекъснато преодолява земно-натуралистичните принципи и как във всяка една от своите форми той остава израз на духовния свят. С това ние засегнахме онези изкуства, които имат нещо общо с пространствените форми и, следователно, с отношението, което човешката душа изгражда към света чрез физическото пространствено тяло. Ако се приближим с още една крачка до безпространствения свят, тогава ние стигаме от пластиката, от ваятелското изкуство до живописта.
към текста >>
Ето защо, както обясних вчера, архитектурата възниква от над гробните паметници и
пост
ройки.
Този маниер на разглеждане може да бъде разширен върху целия човек. Във всяко засводяване на горната част на главата, в изпъкването или вдлъбването на черепа ние ясно долавяме как свръхсетивната човешка природа има отношение към формирането на човешкото око. Ясно можем да доловим и онова интимно отношение, което показва горната част на главата към Небето; също и отношението на средната лицева част към Земното обкръжение, към всичко онова, което обгръща Земята като въздушни и етерни форми; и накрая ние усещаме как долната челюст, или брадичката влиза във вътрешно отношение с целия двигателно-веществообменен човек, с храносмилателната система, като по този начин човекът окончателно се свързва със Земята. Или, казано с други думи: В пластиката, в изкуството на ваятеля ние виждаме духовната страна на човека и как той е поставен в настоящето, докато архитектурата ни насочва към онзи момент, когато душата напуска тялото, а изкуството на обличането ни отвежда към другия край на човешкия живот, когато душата слиза от Небето и търси своето тяло. Да, в известен смисъл изкуството на обличането ни отвежда към времето „преди“ инкарнацията, а архитектурата във времето „след“ инкарнацията.
Ето защо, както обясних вчера, архитектурата възниква от над гробните паметници и постройки.
Напротив, пластиката загатва за начина, по който в Земната си форма човекът непосредствено участвува в процесите на духовния свят, как той непрекъснато преодолява земно-натуралистичните принципи и как във всяка една от своите форми той остава израз на духовния свят. С това ние засегнахме онези изкуства, които имат нещо общо с пространствените форми и, следователно, с отношението, което човешката душа изгражда към света чрез физическото пространствено тяло. Ако се приближим с още една крачка до безпространствения свят, тогава ние стигаме от пластиката, от ваятелското изкуство до живописта. Ние бихме могли да вникнем истински в живописта, само ако се съобразим с материалните средства на живописеца. Днес, в Петата следатлантска епоха живописта решително е тръгнала по онзи път, който води в натурализма.
към текста >>
За тази цел, естествено, е необходимо не само някакво теоретично разбиране, защото творческият импулс никога не идва от теоретичните
пост
ановки.
Но по този начин предварително се отрича главното изразно средство на художника, защото той твори не в „пространството“, а в „повърхността“ и е пълно безумие, ако някой апелира към неговия пространствен усет, понеже неговият първичен елемент се съдържа именно в повърхността. Естествено, Вие разбирате, че аз нямам нищо против пространствения усет, защото да вмъкне пространствената перспектива върху платното това беше един строго необходим момент от еволюцията на човечеството; самопонятно е, че рано или късно трябваше да се стигне до този момент. Но занапред този момент трябва да бъде преодолян! Не става дума за това, че бъдещите поколения ще престанат да разбират перспективата. Ние трябва да разбираме перспективата, но наред с това трябва отново да се върнем и към цветната перспектива.
За тази цел, естествено, е необходимо не само някакво теоретично разбиране, защото творческият импулс никога не идва от теоретичните постановки.
Ето защо аз отново бих искал да Ви припомня това, което изтъкнах тук в моите лекции върху цветовете*13 и което после Алберт Щефен преразказа толкова увлекателно, така че неговият преразказ се оказа по-лесен за разбиране от моите собствени думи. Вие ще намерите казаното от Щефен в списанието „Гьотеанум“. Това е едното. Другото опира до следния въпрос: В природата ние непрекъснато срещаме едни или други цветове и ги свързваме с различните предмети, които сме свикнали да измерваме, претегляме и т.н. Обаче за нас, като антропософи, нещата трябва да са пределно ясни: Цветовете са от духовно естество!
към текста >>
Вашата фантазия е толкова жива, че Вие просто не забелязвате двата бели листа; но понеже извършвам същите движения, Вие виждате онези цветни хармонизации, които
пост
игнах преди три седмици с червения и зеления лист.
След това вдигам зеления лист нагоре и спускам червения лист надолу. Нека да приемем, че аз съм извършил тези движения днес. После нека да си представим, че минават три седмици и след три седмици аз отново идвам тук не с един червен и един зелен лист, а с два бели листа и правя с тях същите движения. Мнозина биха си помислили: Сега този човек държи бели листове, но преди три седмици той размахваше зелен и червен лист, с които предизвика у нас определени сетивни впечатления. Нека сега, макар и само от учтивост, да предположим, че всеки от Вас разполага с толкова жива, обърната към миналото фантазия, благодарение на която той вижда пред себе си моите движения отпреди три седмици, въпреки че сега държа в ръцете само два бели листа.
Вашата фантазия е толкова жива, че Вие просто не забелязвате двата бели листа; но понеже извършвам същите движения, Вие виждате онези цветни хармонизации, които постигнах преди три седмици с червения и зеления лист.
Да, Вие виждате цветния образ отпреди три седмици, въпреки че аз държа само два бели листа в ръцете си, но за сметка на това извършвам същите движения, същите жестове, както преди три седмици. Виждате ли, нещо подобно се разиграва и във външната природа, когато, примерно, наблюдавате един зелен скъпоценен камък. Само че зеленият скъпоценен камък не се обръща към Вашата душевна фантазия, а апелира към концентрираната фантазия, скрита във Вашето око, защото това око, това човешко око с неговите кръвоносни съдове и нервни окончания е формирано от силите на фантазията, то чисто и просто е последицата от една активна, действена фантазия. И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят. Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния свят, служейки си именно със силите на зеления цвят.
към текста >>
Тя
пост
авя целия този свят, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд.
Ние просто не сме в състояние да видим един цветен скъпоценен камък в настоящия момент, също както и намирайки се в подножието на една планина не можем да видим най-високия й връх в непосредствена близост до себе си. Именно защото сме отдалечени от съответния факт, ние трябва да го виждаме в перспектива. Когато пред себе си имаме един топаз, ние го виждаме не в настоящия момент, а назад в перспективата на времето. И когато, разглеждайки скъпоценния камък, се взираме назад в перспективата на времето, ние виждаме самото създаване на Земята още преди Лемурийската епоха*14, виждаме и създаването на скъпоценния камък като едно цветно образувание в духовния свят. И сега нашата физика предприема нещо извънредно абсурдно.
Тя поставя целия този свят, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд.
Когато вижда ме цветовете в неживата природа, ние влизаме във връзка с нея и стигаме до един жив спомен, отнасящ се до прадалечното минало. И всеки път, когато през пролетта зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния свят беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят. Накратко: ние действително виждаме цветовете в природата само тогава, когато цветовете ни карат да се взираме в прадалечното творчество на Боговете. За тази цел обаче ние се нуждаем най-вече от художествената способност да живеем с цветовете. Аз често съм загатвал за тази подробност и вие бихте могли да си припомните съответните лекции в списанието „Гьотеанум“: ние се нуждаем от способността да усещаме повърхността като такава; когато например я оцветяваме в синьо, тя се отдалечава, а когато я оцветяваме в червено или жълто, тя се приближава до нас.
към текста >>
Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния свят се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз
пост
авям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета.
Обаче това четвърто измерение изобщо не съществува, то чисто и просто унищожава третото измерение, както бих казал дълговете унищожават имуществото. Излизайки от триизмерното пространство ние не по падаме в никакво четириизмерно пространство; ние попадаме в едно четвърто пространство, което е двуизмерно, защото четвъртото измерение унищожава третото, така че действителни остават само двете измерения, и когато се издигаме от трите измерения на физическия свят, отправяйки се към етерния свят, всичко е ориентирано според двете измерения. Ние разбираме етерния свят само ако си го представяме ка то ориентиран според двете измерения. Вие бихте могли да възразите, че придвижвайки се от тук дотам, аз прекосявам също и етерния свят. Обаче третото измерение няма никакво значение за етерния свят; от значение са само двете измерения.
Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния свят се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз поставям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета.
Така човек стига до способността да живее с цвета, да живее с цвета в две измерения. По този начин обаче той се издига от пространствените изкуства към онези изкуства, каквото е например живописта, които са двуизмерни и така той преодолява чисто пространствения свят. Онова, което живее в нас като чувства, няма никакво отношение към трите пространствени измерения; само волята има отношение към тях, но не и чувствата, които винаги остават затворени в двете измерения. Ето как, вниквайки в двете измерения, ние съумяваме да пренесем чувствения елемент в живописта, където той бива изживян в две измерения. Вие виждате, че ако искаме да извървим пътя от архитектурата, от изкуството на обличането, от пластиката и да стигнем до живописта, ние трябва да се освободим от триизмерния материален свят.
към текста >>
Защото, съгласете се, че когато аз казвам: „Ето, нека сега да отправим поглед към неживия материален свят“, това не е някаква теоретична
пост
ановка.
И в рамките на Земния свят, душевно-духовният човек изразява себе си именно с помощта на тези нервни разклонения. Най-съвършеният инструмент на този свят е самият човек и един музикален инструмент ни предлага своите музикални тонове само дотолкова, доколкото в трептенето на струните човекът усеща нещо, което чрез нервните разклонения и кръвните пътища е дълбоко свързано с неговия собствен организъм. Човекът, доколкото е рожба на нервната система, е вътрешно изграден от музика, и той има художествено-музикални възприятия само дотолкова, доколкото те съвпадат с тайните на неговото собствено музикално устройство. Следователно, отдавайки се на музиката, човекът се обръща към своята собствена душевно-духовна същност. Тайните на вътрешната душевно-духовна човешка природа, до които стигаме благодарение на антропософията, упражняват своето плодотворно въздействие също и в областта на музиката, и то не теоретично, а направо там, където блика самото музикално творчество.
Защото, съгласете се, че когато аз казвам: „Ето, нека сега да отправим поглед към неживия материален свят“, това не е някаква теоретична постановка.
Възприемайки този цвят в цветове, ние осъществяваме един космически спомен. Да, благодарение на антропософското духовно-научно познание, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност. И когато проумеем, че нещата са цветни, защото Боговете се изразяват чрез тях, тогава ни обзема онзи ентусиазъм, който е присъщ на непосредственото изживяване на духовния свят. Тук няма никакво теоретизиране, тук има нещо, което веднага изпълва душата с могъщи вътрешни сили. И като последица от всичко това идва не някакво теоретизиране върху изкуството, а стремеж към художествено творчество и желание за изпитване на художествена наслада.
към текста >>
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които
пост
игат своите цели като си служат с човешките тела.
И така, в лириката ние имаме, бих казал, чистото, непосредствено проявление на натурализма. Напротив, в драмата виждаме как от дълбините напират подземните Богове. А в епоса виждаме как горните Богове се спускат долу на Земята. Музата, която се спуска и използва човешката глава, за да разкаже, като муза, това, което хората връщат на Земята, или това, което изобщо става в Космоса, е епическа. А при драмата виждаме как подземните Богове се издигат нагоре и разполагайки с човешките тела проявяват своята божествена воля.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела.
Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето. А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество. Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра. Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата. Виждате ли, когато действително навлизаме в духовната същност на мировите явления, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да оживотворим и оцветим мъртвите до този момент абстрактни представи.
към текста >>
Виждате ли, когато действително навлизаме в духовната същност на мировите явления, ние не можем да
пост
ъпим по друг начин, освен да оживотворим и оцветим мъртвите до този момент абстрактни представи.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела. Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето. А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество. Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра. Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
Виждате ли, когато действително навлизаме в духовната същност на мировите явления, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да оживотворим и оцветим мъртвите до този момент абстрактни представи.
И сега, бих казал, съвсем неочаквано идейното описание се превръща в художествено описание, защото художественият елемент живее във всичко онова, което е разположено около самите нас. Ето защо, винаги се налага да съживяваме тези абстрактни и дръзки понятия физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло изобщо всички онези дръзки праволинейни и непогрешими дефиниции, цялото ужасяващо-научно, филистерско мислене, и непрекъснато да го превръщаме в живи художествени цветове и форми. И това е една вътрешна, а не външна потребност на антропософското светоусещане. И така, нека накрая да изразя моята надежда, че рано или късно, човечеството действително ще се изтръгне от оковите на натурализма, че то решително ще се дефилистеризира, депедантизира и т.н. Днес то е затънало в педантизъм, филистерство и заклинания в правотата на всевъзможни абстрактни теории.
към текста >>
61.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Общо взето аз
пост
ъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася както до настоящето, така и до бъдещето.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 3 Юни 1923 Последните две лекции бяха посветени главно на различните области от художествения усет и художественото творчество на хората.
Общо взето аз постъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася както до настоящето, така и до бъдещето.
В края на вчерашната лекция аз посочих, как чрез антропософския светоглед човекът стига до една непосредствена връзка с духовния свят и как натрупва онези духовни сили, които са необходими за възникването на истинското изкуство, онези духовни сили, които винаги са съществували, когато в една или друга епоха истинското изкуство е напирало от самата човешка природа. Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството. В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия. Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера. Обръщайки се към заобикалящия го свят, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав.
към текста >>
Ето, сега аз съм
пост
авен в потока на Земното битие, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност.
Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството. В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия. Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера. Обръщайки се към заобикалящия го свят, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав. И той е бил дълбоко убеден в това през всички епохи, които са носели отпечатъка на един истински художествен и религиозен подем.
Ето, сега аз съм поставен в потока на Земното битие, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност.
Но от друга страна аз нося нещо в моята човешка същност, което е образ на един съвсем друг свят, или на съвсем други светове, коренно различни от всичко онова, което изживявам тук между раждането и смъртта. Нека да се спрем на тези чувства, които току що охарактеризирах именно от антропософска гледна точка и които имат отношение към познанието. С помощта на познанието човекът се стреми да проникне в тайните, в загадките на мировото съществувание. И колко гордо е съвременното човечество със своето външно, натуралистично познание! И дори бихме могли да кажем, че през последните три, четири столетия съвременното човечество е напреднало твърде много по отношение на външното, натуралистично познание.
към текста >>
Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за
пост
игане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят.
Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството.
Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят.
И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество. И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност. В епохата на Гьоте и Шилер ясно проличава, бих казал, величественият стил на самото мирово развитие. Характерна за епохата на Гьоте и Шилер е тъкмо борбата за уравновесяване, борбата за хармонизиране на духовно-божествения и сетивно-физическия свят. За да се убедим във верността на това твърдение, достатъчно е да насочим само един поглед към усилията на Гьоте и Шилер в тази посока.
към текста >>
Защото в своето северно обкръжение той нямаше никаква възможност да
пост
игне някакво съзвучие между божествено-духовните сили, които от една страна витаеха над него вата душа и сетивно-физическите възприятия, които от друга страна той получаваше чрез своя телесен организъм.
През епохата на Гьоте и Шилер възникна, възприета и от самите тях като един вид идейно ориентиране разликата между романтичното и класическото изкуство. Гьоте например се прояви като застъпник на класическото изкуство. Вживявайки се във всичко онова, което му се откриваше от същинските тайни на великото гръцко изкуство, той наистина се превърна в образец на класицизма. И чрез своето пътуване из Италия той действително се потопи в тайните на гръцкото изкуство. Да, пътуването из Италия беше един вид сбъдване на неговия копнеж.
Защото в своето северно обкръжение той нямаше никаква възможност да постигне някакво съзвучие между божествено-духовните сили, които от една страна витаеха над него вата душа и сетивно-физическите възприятия, които от друга страна той получаваше чрез своя телесен организъм.
В това, което бих казал успя да предусети за характера на гръцкото изкуство по време на пътуването си из Италия Гьоте искаше да хармонизира всичко онова, което го измъчваше във Ваймар. И в един много по-дълбок смисъл тук ще си послужа с един странен израз, но аз просто не откривам друг, когато трябва да говоря за Гьотевото влечение към Италия всички ние оставаме с впечатлението за нещо героично-затрогващо. Да, Гьоте е представител на класическото направление в изкуството. И ако искаме да изразим това с думи, в които се оглеждат неговите собствени идеи, трябва да посочим, че неговият поглед беше отправен преди всичко към външното, към сетивно-реалното.Обаче той беше прекалено дълбок, за да не почувствува: Този сетивно-физически свят изобщо не отговаря на онези области, всред които човекът търси своето душевно отечество. Този сетивно-физически свят трябва да бъде пречистен и издигнат на една по-висока степен.
към текста >>
И ако се замислим върху тези факти, ние с право бихме могли да
пост
авим въпроса: Добре, и какво би се получило, ако Шилер не беше сторил това?
Но после, вече в напреднала възраст, само филистерски настроеният Некерман успя да го склони и Гьоте можа да довърши Фауст. Тук се разигра невероятна борба и се наложи намесата на един помагач, за да стигне Гьоте до художествения завършек на своя Фауст. Вземете после Вилхелм Майстер. Ако изхождаме от първоначалния вариант, за нас е очевидно, че Гьоте чисто и просто не желаеше да го завърши. Тук на помощ се притече Шилер.
И ако се замислим върху тези факти, ние с право бихме могли да поставим въпроса: Добре, и какво би се получило, ако Шилер не беше сторил това?
Защото това, което Гьоте създаде и допълни после, далеч не е на висотата на първоначалния замисъл. Вземете втората част на Фауст: поредица от трудно съчетаващи се епизоди. Това далеч не е едно цялостно произведение на изкуството! Или си помислете как Гьоте се устреми към една от най-големите висоти на поетичното вдъхновение, когато поиска да извае образите от любимата му гръцка епоха, какъвто е случаят с Пандора. Те си остават отделни фрагменти, които той не успя да обедини в едно цяло.
към текста >>
В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не
пост
ига това, което Гьоте
пост
оянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност.
На младини Лудвиг Тик написа своя роман Вилиам Ловел. Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен стремеж, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте. Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик! Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни. В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, както я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен свят и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния свят.
В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност.
Така благодарение на нещо по-висше, благодарение на философията, изповядвана от Фихте и Шелинг, Вилиам Ловел губи всяка опора в живота. В този роман авторът загатва за своеобразната опасност от познанието, през която обаче човекът по необходимост трябва да мине. Да, при Лудвиг Тик ние ясно виждаме, как в художествената сериозност навлизат лъчите на познавателната сериозност. По-късно, вече на стари години, Лудвиг Тик написа поетичната си творба Бунтът в Севените. Добре, и какво представлява тази творба?
към текста >>
В този случай ние виждаме истинския преход от онези древни епохи, когато живата връзка с духовния свят беше все още запазена, в нашата съвременна епоха, която е просто заслепена от сами по себе си впечатляващите
пост
ижения на естествените науки; ние виждаме как съвременното човечество никога няма да стигне до духовния свят, ако разчита единствено на себе си и продължава да отхвърля възможността за непосредственото духовно изследване с помощта на имагинацията, инспирацията и интуицията.
Понеже самият Лудвиг Тик все пак не беше толкова забележителна личност, а величието му се изразяваше главно в това, да откликва на Гьотевия дух, извънредно характерно е, как Тик се възпротивяваше срещу всички онези „действително практични хора“, които имаха художествени претенции, обаче бяха лишени от каквито и да са духовни импулси. Да, в известно отношение няма по-сполучлива сатира от тази, която в Синята брада Лудвиг Тик отправя срещу рицарските и разбойнически романи на своето време. Няма по-сполучлива сатира срещу сълзливото и сантиментално съчинителство, което претендира да има художествена стойност, а всъщност остава жалко хленчене и безкрайно мърморене по адрес на някакъв въображаем духовен свят нещо което Лудвиг Тик, особено като декламатор, несъмнено е усетил от известната творба на Тик Котаракьт с чизми. Замислена като отговор срещу сълзливи съчинители като Ифланд и бъбривци като Котцебус, тази творба просто им показва мястото, което те заслужават. Виждате ли, тъкмо начинът, по който едно такова течение като гьотеанизма*16, възникнал в първата половина на 19 век, оказва още по-рано влиянието си и върху една толкова възприемчива личност като Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден, както казах, би било редно да отбележим през тези дни, показва как в по-ново време се пробужда един вид спомен за онези древни епохи, когато човечеството отправяше поглед нагоре към божествено-духовния свят, за да го възвеличи в своите земни художествени произведения.
В този случай ние виждаме истинския преход от онези древни епохи, когато живата връзка с духовния свят беше все още запазена, в нашата съвременна епоха, която е просто заслепена от сами по себе си впечатляващите постижения на естествените науки; ние виждаме как съвременното човечество никога няма да стигне до духовния свят, ако разчита единствено на себе си и продължава да отхвърля възможността за непосредственото духовно изследване с помощта на имагинацията, инспирацията и интуицията.
Нека още веднъж и то тъкмо от наша гледна точка да насочим поглед към извънредно голямата сериозност, която вдъхновяваше тези хора. Гьоте, както и много негови съвременници дълбоко се съмняваха, че могат да намерят пътя към духовния свят. И Гьоте не се успокои, докато в Италия не го осени предчувствието за начина, по който гърците са навлизали в тайните на съществуванието именно чрез своите художествени произведения. Аз често съм цитирал изказването на Гьоте: „Аз предполагам, че при създаването на своите художествени произведения, те, гърците са се ръководили от същите закони, според които работи самата природа и аз долавям следите на тези закони.“ Следователно, Гьоте вярваше, че при създаването на своите художествени произведения гърците получават един вид помощ от Боговете, така че тези художествени произведения се превръщат в нещо като по-висши природни произведения, а по този начин и в отпечатъци на божествено-духовния свят. Ето защо Гьотевите последователи се научиха от него да се вслушват в странното усещане: Да, за да стигнем отново до Духа, ние би трябвало да се върнем назад в миналите епохи, поне до елинството.
към текста >>
62.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Да, поетическото настроение се състоеше именно в
пост
игането на тази връзка, на тази душевна общност с извънземния свят.
Макар и да съществуваха, те бяха слабо развити, понеже древните знаеха: Благодарение на словото, което извличаха от най-съкровените дълбини на своите физически тела, те даваха непосредствен израз на нещо свръхсетивно, така че словото им позволяваше, и то по най-добър начин, да изразят всичко онова, което иначе се проявяваше в звездните констелации и движения, много по-добре отколкото това беше възможно чрез друг вид изкуство, което в крайна сметка би се нуждаело от една или друга материална субстанция. В онези древни времена хората усещаха: Да, словото извира от самата духовна същност на човека. Ето защо то откликва най-интензивно и най-вярно на всичко онова, с което звездният Космос дарява Земята. И хората узнаха за тези дарове, които се проявиха също и чрез другите изкуства, най-напред именно чрез поезията, която през онези древни времена беше рожба не само на фантазията, а и на непосредственото виждане в духовния свят. Поезията, която хората градяха благодарение на словото, беше усещана от тях като един вид душевна връзка със самия Космос.
Да, поетическото настроение се състоеше именно в постигането на тази връзка, на тази душевна общност с извънземния свят.
И благодарение на тази душевна общност хората усещаха как техните мисли, които те все още не разграничаваха от нещата, заемаха съответните образни форми в човешката глава и по-точно, в нейната засводена като небосклон горна част, наподобяваща един духовен небосклон. Онова, което те усещаха като мисли, беше разпращано из целия Космос. Отделните мисли бяха изразявани според констелациите и движенията на звездите. В онези древни времена мислите не се пораждаха от вътрешната сила на човека. Това стана привилегия на свободния човек много по-късно.
към текста >>
Ето защо и цялото повествование на Илиадата е предадено от звездна, а не от земна гледна точка и не може да бъде веднага проумяно, защото тук не става дума за разговор между простосмъртни, а за намеса на Боговете; защото тук, редом с
пост
ъпките на хората, ние непрекъснато виждаме и
пост
ъпките на Боговете.
Музите живеят на различните планети. Епическата муза живее на една от тях. И сега Омир се усеща пренесен на тази планета: Пей, о музо, нека прозвучи в мен небесната мелодия на планетата, разкажи ми за онова, което хората вършат на Земята, разкажи ми за Агамемнон, Ахил, Одисей, Идоменей, Менелай; пей ми така, че да получа онзи поглед върху нещата, който бих имал, ако се намирах не върху Земята, а всред звездите. Би ли някой сериозно повярвал, че до величествените образи, изграждащи Илиадата, можем да стигнем, ако разполагахме с перспективата на жабешкото око? Не, за тази цел е необходима не жабешка, а звездна перспектива!
Ето защо и цялото повествование на Илиадата е предадено от звездна, а не от земна гледна точка и не може да бъде веднага проумяно, защото тук не става дума за разговор между простосмъртни, а за намеса на Боговете; защото тук, редом с постъпките на хората, ние непрекъснато виждаме и постъпките на Боговете.
Да, за тази цел е необходима не жабешката перспектива, присъща за тези, които ходят по Земята, а звездната перспектива на небето, към която е устремен истинският поет, изричащ думите: Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев! И сега за нас става пределно ясно: физическите средства, с които си служи изкуството, в случая поезията, си остават само средства и нищо повече, а действителното художествено постижение се състои в това, че ни кара да предусещаме онези свръхсетивни светове, до които можем да стигнем не само с думите, но също и с цветовете, звуците и формите. Ако действително искаме отново да пробудим едно истинско художествено настроение всред човечеството, ние трябва да се пренесем в онези далечни времена, когато човешката душа усещаше поетичното настроение като един вид небесно настроение. И ако постигнем това, ние вече знаем как човек може да си послужи и с други художествени средства, за да издигне истинското изкуство до сферата на духовния свят. Виждате ли, днес нашите усещания са загрубели до такава степен, че вече не забелязваме дори това, което до неотдавна беше характерен признак на истинското изкуство.
към текста >>
И сега за нас става пределно ясно: физическите средства, с които си служи изкуството, в случая поезията, си остават само средства и нищо повече, а действителното художествено
пост
ижение се състои в това, че ни кара да предусещаме онези свръхсетивни светове, до които можем да стигнем не само с думите, но също и с цветовете, звуците и формите.
И сега Омир се усеща пренесен на тази планета: Пей, о музо, нека прозвучи в мен небесната мелодия на планетата, разкажи ми за онова, което хората вършат на Земята, разкажи ми за Агамемнон, Ахил, Одисей, Идоменей, Менелай; пей ми така, че да получа онзи поглед върху нещата, който бих имал, ако се намирах не върху Земята, а всред звездите. Би ли някой сериозно повярвал, че до величествените образи, изграждащи Илиадата, можем да стигнем, ако разполагахме с перспективата на жабешкото око? Не, за тази цел е необходима не жабешка, а звездна перспектива! Ето защо и цялото повествование на Илиадата е предадено от звездна, а не от земна гледна точка и не може да бъде веднага проумяно, защото тук не става дума за разговор между простосмъртни, а за намеса на Боговете; защото тук, редом с постъпките на хората, ние непрекъснато виждаме и постъпките на Боговете. Да, за тази цел е необходима не жабешката перспектива, присъща за тези, които ходят по Земята, а звездната перспектива на небето, към която е устремен истинският поет, изричащ думите: Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев!
И сега за нас става пределно ясно: физическите средства, с които си служи изкуството, в случая поезията, си остават само средства и нищо повече, а действителното художествено постижение се състои в това, че ни кара да предусещаме онези свръхсетивни светове, до които можем да стигнем не само с думите, но също и с цветовете, звуците и формите.
Ако действително искаме отново да пробудим едно истинско художествено настроение всред човечеството, ние трябва да се пренесем в онези далечни времена, когато човешката душа усещаше поетичното настроение като един вид небесно настроение. И ако постигнем това, ние вече знаем как човек може да си послужи и с други художествени средства, за да издигне истинското изкуство до сферата на духовния свят. Виждате ли, днес нашите усещания са загрубели до такава степен, че вече не забелязваме дори това, което до неотдавна беше характерен признак на истинското изкуство. В нашето непосредствено физическо обкръжение често пъти наблюдаваме как една майка носи на ръце малкото си дете. Естествено, това винаги е една вълнуваща гледка.
към текста >>
И ако
пост
игнем това, ние вече знаем как човек може да си послужи и с други художествени средства, за да издигне истинското изкуство до сферата на духовния свят.
Не, за тази цел е необходима не жабешка, а звездна перспектива! Ето защо и цялото повествование на Илиадата е предадено от звездна, а не от земна гледна точка и не може да бъде веднага проумяно, защото тук не става дума за разговор между простосмъртни, а за намеса на Боговете; защото тук, редом с постъпките на хората, ние непрекъснато виждаме и постъпките на Боговете. Да, за тази цел е необходима не жабешката перспектива, присъща за тези, които ходят по Земята, а звездната перспектива на небето, към която е устремен истинският поет, изричащ думите: Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев! И сега за нас става пределно ясно: физическите средства, с които си служи изкуството, в случая поезията, си остават само средства и нищо повече, а действителното художествено постижение се състои в това, че ни кара да предусещаме онези свръхсетивни светове, до които можем да стигнем не само с думите, но също и с цветовете, звуците и формите. Ако действително искаме отново да пробудим едно истинско художествено настроение всред човечеството, ние трябва да се пренесем в онези далечни времена, когато човешката душа усещаше поетичното настроение като един вид небесно настроение.
И ако постигнем това, ние вече знаем как човек може да си послужи и с други художествени средства, за да издигне истинското изкуство до сферата на духовния свят.
Виждате ли, днес нашите усещания са загрубели до такава степен, че вече не забелязваме дори това, което до неотдавна беше характерен признак на истинското изкуство. В нашето непосредствено физическо обкръжение често пъти наблюдаваме как една майка носи на ръце малкото си дете. Естествено, това винаги е една вълнуваща гледка. Обаче ние просто сме свикнали – виждайки как майката носи детето да отделяме за тази прекрасна гледка съвсем малко време, дори, бих казал само броени секунди. Намирайки се във физическия свят, ние сме свикнали с това, как всеки момент главата на майката променя своето положение.
към текста >>
Това което той
пост
ига чрез дълбочината и хармонията на цветовете, е възможно само благодарение на обстоятелството, че тук третото пространствено измерение е предварително изключено, но същевременно и силно одухотворено.
Ти не бива да го оставяш във времето и пространството, защото там то се превръща в не истина. Ти трябва да превърнеш този миг във вечност. Нанасяйки боите върху платното, ти трябва да по родиш предчувствие за нещо, което е немислимо да съществува там, върху платното. Виждате ли, тъкмо това днес хората съвсем абстрактно определят като идеалистичен художествен стил на Рафаело. Но този идеалистичен Рафаелов стил е само неговото оправдание, че той задържа мига.
Това което той постига чрез дълбочината и хармонията на цветовете, е възможно само благодарение на обстоятелството, че тук третото пространствено измерение е предварително изключено, но същевременно и силно одухотворено.
Така че нанасяйки цветовете, той издига в духовния свят всичко онова, което иначе хората виждат като материални предмети в третото измерение. Следователно, вечност на мига придава това, което чрез синия цвят се проявява не върху повърхността, а зад нея, това което чрез червения цвят се проявява пред повърхността, това което напуска границите на повърхността, докато третото пространствено измерение остава свързано с материалния свят. Да, на мига трябва да бъде придадена именно вечност. И вечността трябва да диша от самото изкуство, понеже в противен случай то не е никакво изкуство. В моя живот аз срещнах хора, и то хора на изкуството, които мразеха Рафаело. Защо?
към текста >>
Да, аз познавах един такъв човек, мразещ Рафаело, който виждаше голямото
пост
ижение на своята собствена живопис най-вече в това,както сам се изразяваше, че пръв се осмелил да изобрази всички окосмени части на голото човешко тяло, само и само да не съгреши спрямо природата.
Следователно, вечност на мига придава това, което чрез синия цвят се проявява не върху повърхността, а зад нея, това което чрез червения цвят се проявява пред повърхността, това което напуска границите на повърхността, докато третото пространствено измерение остава свързано с материалния свят. Да, на мига трябва да бъде придадена именно вечност. И вечността трябва да диша от самото изкуство, понеже в противен случай то не е никакво изкуство. В моя живот аз срещнах хора, и то хора на изкуството, които мразеха Рафаело. Защо? Защото те изобщо не разбираха тази важна подробност и предпочитаха да имитират това, което виждаха в рамките на мига.
Да, аз познавах един такъв човек, мразещ Рафаело, който виждаше голямото постижение на своята собствена живопис най-вече в това,както сам се изразяваше, че пръв се осмелил да изобрази всички окосмени части на голото човешко тяло, само и само да не съгреши спрямо природата.
Впрочем лесно е да разберем, как един човек, смятащ това за постижение, същевременно изпитва омраза към Рафаело. Този пример ясно показва доколко нашето време е напуснато от истинските духовни импулси на изкуството, които, например, подсказват защо основната повърхност се явява толкова важен фактор в живописта. Обаче ние трябва да разбираме и пространствената перспектива. И наистина, в нашата Пета следатлантска епоха, епоха на свободата, е наложително да разберем, че пространствената перспектива възниква именно сега и че всъщност тя би искала да утвърди върху основната повърхност пластичното, а не живописното начало. И все пак, същественото се свежда до цветната перспектива, която преодолява третото измерение не чрез скъсяване или удължаване на разстоянията, а чрез духовно-душевните съотношения между синьото и червеното, или между синьото и жълтото.
към текста >>
Впрочем лесно е да разберем, как един човек, смятащ това за
пост
ижение, същевременно изпитва омраза към Рафаело.
Да, на мига трябва да бъде придадена именно вечност. И вечността трябва да диша от самото изкуство, понеже в противен случай то не е никакво изкуство. В моя живот аз срещнах хора, и то хора на изкуството, които мразеха Рафаело. Защо? Защото те изобщо не разбираха тази важна подробност и предпочитаха да имитират това, което виждаха в рамките на мига. Да, аз познавах един такъв човек, мразещ Рафаело, който виждаше голямото постижение на своята собствена живопис най-вече в това,както сам се изразяваше, че пръв се осмелил да изобрази всички окосмени части на голото човешко тяло, само и само да не съгреши спрямо природата.
Впрочем лесно е да разберем, как един човек, смятащ това за постижение, същевременно изпитва омраза към Рафаело.
Този пример ясно показва доколко нашето време е напуснато от истинските духовни импулси на изкуството, които, например, подсказват защо основната повърхност се явява толкова важен фактор в живописта. Обаче ние трябва да разбираме и пространствената перспектива. И наистина, в нашата Пета следатлантска епоха, епоха на свободата, е наложително да разберем, че пространствената перспектива възниква именно сега и че всъщност тя би искала да утвърди върху основната повърхност пластичното, а не живописното начало. И все пак, същественото се свежда до цветната перспектива, която преодолява третото измерение не чрез скъсяване или удължаване на разстоянията, а чрез духовно-душевните съотношения между синьото и червеното, или между синьото и жълтото. В живописта трябва да бъде овладяна именно цветовата перспектива, която преодолява пространствените измерения по духовен път.
към текста >>
Вие добре знаете с каква изключителна сериозност протичат научните дебати, с една такава сериозност, че човекът започва да я възприема като нещо не
пост
ижимо за отделната личност, като нещо, до което той просто не намира смелост да се докосне.
Достатъчно е да се вгледаме в крайните различия, които днес съществуват между изкуството и науката, между поезията и науката. Може би ще възразите, че далеч не е нужно да стигаме до крайности, за да си представим днешните, бих казал, толкова злополучни съотношения между науката и изкуството. Обаче тези злополучни съотношения проличават именно в крайностите. Веднъж аз присъствувах на една конференция, свикана от известни природоизследователи. На тази конференция те сериозно обсъждаха материалната страна на важни научни проблеми.
Вие добре знаете с каква изключителна сериозност протичат научните дебати, с една такава сериозност, че човекът започва да я възприема като нещо непостижимо за отделната личност, като нещо, до което той просто не намира смелост да се докосне.
Ето защо той застава зад един пулт, слага там своя ръкопис и започва да чете от него. Обаче в този случай личният елемент не може да се превърне в нещо обективно. Сериозността е толкова голяма, че един вид се отделя от лектора и застава на пулта. Същата сериозност виждаме и по лицата на всички участници в подобни конференции. Някои от лицата са като отражение на самия пулт, но така или иначе те остават крайно сериозни.
към текста >>
Научните
пост
ижения, научните разработки са от значение само за Земята; техните въздействия са от мисловно естество и те веднага би ват разрушавани, погребвани; те не разполагат с по-нататъшен живот.
То се занимава само с онова, което съществува на Земята и дори се стреми да изследва звездните процеси и движения единствено с помощта на такива изчисления, които са валидни само в условията на физическия свят. Да, днешното научно познание е валидно само тук, на Земята. Но в услови ята на нейните бъдещи планетарни превъплъщения, в условията на Юпитер, Венера и Вулкан, днешното научно познание няма никаква стойност! Това което днес наричаме наука, е от значение само за Земните условия и съществува единствено в името на човешката свобода; обаче за Боговете, които ръководят космическата еволюция, тази наука е неизползваема. В нашето абстрактно мислене ние сме стигнали до трупа на духовния свят.
Научните постижения, научните разработки са от значение само за Земята; техните въздействия са от мисловно естество и те веднага би ват разрушавани, погребвани; те не разполагат с по-нататъшен живот.
И несъмнено това, което бабата на поета Адалберт Щифтер*18, Урсула Кари, е разказвала на малкия си внук за залеза на Слънцето, е било много по силно свързано с Космоса, отколкото научните статии в днешните книги. Вземете всички научни описания за Слънчевите лъчи, които пронизват облаците по строго определен начин, за да се получи оптическият ефект на залеза, вземете всички описания на природните закони и Вие ще установите, че те са от значение само в условията на физическия свят. В Космоса Боговете нямат нужда от тях. И как се обръщаше бабата на Адалберт Щифтер към малкото момче? Тя питаше: Скъпо детенце, какво представлява вечерната заря?
към текста >>
63.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Следователно, избраният предмет е само един повод, една пред
пост
авка за нещо съвсем друго.
И нали така, да нарисуваш едно дърво в зелен цвят, подражавайки на природата, не е никаква живопис, поради факта, че каквото и да направиш, природата винаги си остава по-истинска и по-красива! Природата винаги е по-пълна с живот. Просто няма никакъв смисъл да се подражава на външната природа. И истинският художник никога не прави това. Истинският художник само използва даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината.
Следователно, избраният предмет е само един повод, една предпоставка за нещо съвсем друго.
Естествено, художникът никога не рисува самото цвете, което, примерно стои до прозореца; той рисува светлината, която нахлува през прозореца, а цветето просто му позволява да я види по един или друг начин. Или иначе казано, художникът рисува оцветената светлина на Слънцето. Именно нея улавя той. Цветето само го улеснява и му дава възможност да улови светлината. Художественото изобразяване на човешкото тяло е един още по-духовен процес.
към текста >>
Задачата на художника е съвсем друга: Той показва как едно човешко лице се излага под падащите Слънчеви лъчи, как върху него възниква и една друга приглушена светлина, как се преливат светлината и тъмнината, следователно всичко онова, с което предметът улеснява художника, така че със своята четка и палитра той да улови бързопреходния миг и да го
пост
ави в някакво отношение спрямо духовния свят.
Или иначе казано, художникът рисува оцветената светлина на Слънцето. Именно нея улавя той. Цветето само го улеснява и му дава възможност да улови светлината. Художественото изобразяване на човешкото тяло е един още по-духовен процес. Да нарисуваме например човешкото тяло и да го оцветим с подходящия цвят, както някои смятат че трябва да се направи, това е чиста безсмислица; тук няма никаква живопис.
Задачата на художника е съвсем друга: Той показва как едно човешко лице се излага под падащите Слънчеви лъчи, как върху него възниква и една друга приглушена светлина, как се преливат светлината и тъмнината, следователно всичко онова, с което предметът улеснява художника, така че със своята четка и палитра той да улови бързопреходния миг и да го постави в някакво отношение спрямо духовния свят.
Ако например един художник с добър усет влиза в една стая, той не бива да насочва погледа си към човека, който, да кажем, е коленичил пред иконата и се моли. Спомням си как веднъж, заедно с мой познат по сетихме една художествена изложба. Спряхме се пред една картина, изобразяваща човек, коленичил пред олтара. Той беше нарисуван откъм гърба. Явно художникът си беше поставил задачата да улови нахлува щата през един прозорец слънчева светлина именно така, както тя пада върху гърба на човека.
към текста >>
Явно художникът си беше
пост
авил задачата да улови нахлува щата през един прозорец слънчева светлина именно така, както тя пада върху гърба на човека.
Задачата на художника е съвсем друга: Той показва как едно човешко лице се излага под падащите Слънчеви лъчи, как върху него възниква и една друга приглушена светлина, как се преливат светлината и тъмнината, следователно всичко онова, с което предметът улеснява художника, така че със своята четка и палитра той да улови бързопреходния миг и да го постави в някакво отношение спрямо духовния свят. Ако например един художник с добър усет влиза в една стая, той не бива да насочва погледа си към човека, който, да кажем, е коленичил пред иконата и се моли. Спомням си как веднъж, заедно с мой познат по сетихме една художествена изложба. Спряхме се пред една картина, изобразяваща човек, коленичил пред олтара. Той беше нарисуван откъм гърба.
Явно художникът си беше поставил задачата да улови нахлува щата през един прозорец слънчева светлина именно така, както тя пада върху гърба на човека.
Но ето че сега моят придружител, разглеждайки картината, изведнъж каза: Да, обаче аз бих предпочел да гледам този човек откъм лицето! Нали разбирате, в този случай е налице само един материален, а не художествен интерес. Моят придружител смяташе за по-добре, ако художникът беше нарисувал конкретния човек. Обаче това би било оправдано само ако искаме да изобразим това, което възприемаме чрез цветовете. Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на болничното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния свят, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност.
към текста >>
И средството, чрез което
пост
игам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, както и задържането на бързопреходния миг.
Обаче това би било оправдано само ако искаме да изобразим това, което възприемаме чрез цветовете. Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на болничното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния свят, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност. Когато се опитвам да представя цвета на човешката плът, на инкарната, в тоталността на тяхното космическо проявление, това също може да има художествена стойност. Но когато рисувам г-н Леман такъв, какъвто стои пред мен съгласете се, че това, първо, не ми се удава, и второ, изобщо не представлява никаква художествена задача; художествената задача изисква да уловя как слънчевата светлина залива лицето му, как тя се отклонява от рунтавите му вежди и т.н. Следователно, аз трябва да уловя въздействията на целия свят върху този, когото рисувам.
И средството, чрез което постигам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, както и задържането на бързопреходния миг.
В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице. Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух. Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт. И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин. Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
към текста >>
Защото ако поискаме да си послужим с цветовете за художествена цел, тогава материалната тежест веднага им се противо
пост
авя.
Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт. И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин. Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария. Ето на какво трябва да се научим: да живеем с цветовете! За нас цветовете трябва да се превърнат в средство за живот, в нещо, което се е освободило от всякаква материална тежест.
Защото ако поискаме да си послужим с цветовете за художествена цел, тогава материалната тежест веднага им се противопоставя.
Ето защо да се рисува с готовата палитра от цветове е нещо, което противоречи на истинската живопис. Нанесени върху платното, те винаги ще внасят някаква тежест. С тези цветове не може да се живее. Може да се живее само с подвижните, с течните цветове. Животът на цветовете възниква именно от дълбоката връзка между човека и подвижните, течни цветове; и тогава разбирането на света идва не от другаде, а от цветове те, от природата на цветовете.
към текста >>
Ако някой е подивял до такава степен, че нанася цветовете както му хрумне и вярва, че е
пост
игнал онова състояние, което аз нарекох „преодоляване на обичайното рисуване“, той не е разбрал нещата както трябва.
Да, в този случай светът вече може да бъде създаден, понеже всеки цвят внася своето непосредствено, дори бих казал своето лично-родствено отношение към духовния свят. И всъщност днес, с изключение на някои плахи опити в областта на импресионизма и най-вече на експресионизма, ние потънали във всеобщия материализъм просто сме изгубили всяка представа за живописта. Днес в повечето случаи никой не рисува истински, а само подражава външните форми, скицирайки ги върху платното. Обаче това са само обработени плоскости, това не е рисуване, това не е възникнало от цветовете и от играта на светлосенките. Впрочем нека да не допускаме никакви недоразумения.
Ако някой е подивял до такава степен, че нанася цветовете както му хрумне и вярва, че е постигнал онова състояние, което аз нарекох „преодоляване на обичайното рисуване“, той не е разбрал нещата както трябва.
Защото с този израз аз исках да посоча, че рисунката трябва да се роди от самите цветове. Научавайки се да живеем в цветовете, ние ще се убедим, че това е точно така. Непосредственият живот в цветовете позволява на истинския художник напълно да се абстрахира от останалия свят и да извлича творбите си направо от цветовете. Вземете например картината „Възнесението на Мария“ от Тициан. Тук Вие сте изправени пред едно художествено произведение, което просто отхвърля стария стил на рисуване.
към текста >>
Най-долу са а
пост
олите, които съзерцават възнесението на Мария.
Но нека да се върнем към „Възнесението на Мария“ от Тициан. Когато я разглеждате, Вие бихте могли да си кажете: Ето тук крещи зеленото, тук крещи червеното, синьото. И едва после Вие забелязвате отделните подробности. Но когато усетите, бих казал, диалога между Тициановите цветове, Вие ще имате представа как той живее в тях, как в този случай той извлича и трите свята от самите цветове. Вгледайте се внимателно в чудната последователност на тези три свята.
Най-долу са апостолите, които съзерцават възнесението на Мария.
За бележете как той изгражда техните образи от самите цветове. Цветовете показват как апостолите са приковани към Земята, обаче липсва каквато и да е тежест в цветовете; ние долавяме само някакъв тъмен нюанс ,особено в долната част на Тициановата картина и тъкмо този тъмен нюанс сочи колко силно апостолите са приковани към Земята. А в цялото цветово третиране на Марииния образ ние изживяваме междинното царство. Тя все още е свързана със Земята. Ако имате възможност, вгледайте се в картината и ще установите как в долната част на женския образ е прибавен един приглушен тъмен нюанс, как по-горе светлина та непрекъснато нараства и как най-горе третото царство е преизпълнено от светлина и увенчано с главата на Мария, докато нозете и стъпалата са все още приковани към Земята.
към текста >>
Цветовете показват как а
пост
олите са приковани към Земята, обаче липсва каквато и да е тежест в цветовете; ние долавяме само някакъв тъмен нюанс ,особено в долната част на Тициановата картина и тъкмо този тъмен нюанс сочи колко силно а
пост
олите са приковани към Земята.
И едва после Вие забелязвате отделните подробности. Но когато усетите, бих казал, диалога между Тициановите цветове, Вие ще имате представа как той живее в тях, как в този случай той извлича и трите свята от самите цветове. Вгледайте се внимателно в чудната последователност на тези три свята. Най-долу са апостолите, които съзерцават възнесението на Мария. За бележете как той изгражда техните образи от самите цветове.
Цветовете показват как апостолите са приковани към Земята, обаче липсва каквато и да е тежест в цветовете; ние долавяме само някакъв тъмен нюанс ,особено в долната част на Тициановата картина и тъкмо този тъмен нюанс сочи колко силно апостолите са приковани към Земята.
А в цялото цветово третиране на Марииния образ ние изживяваме междинното царство. Тя все още е свързана със Земята. Ако имате възможност, вгледайте се в картината и ще установите как в долната част на женския образ е прибавен един приглушен тъмен нюанс, как по-горе светлина та непрекъснато нараства и как най-горе третото царство е преизпълнено от светлина и увенчано с главата на Мария, докато нозете и стъпалата са все още приковани към Земята. Вгледайте се още веднъж как вътрешното изживяване на цветовете действително поражда едно степенуване и как пред нас застават долното, междинното и висшето царство, увенчано от самия Бог Отец с главата на Мария. И тогава Вие си казвате: Да, за да разбера тази картина, всъщност аз трябва да забравя всичко останало и да съзерцавам само цветовете, защото тук от цветовете е извлечено самото троично устройство на света, и то не по мисловен, интелектуален, а по чисто художествен път.
към текста >>
Ако сега отново се вгледате долу, където са а
пост
олите, Вие ще имате следното усещане: Да, фактически в картината на Тициан художествен е само образът на Мария!
И ако вие не сте в състояние да сторите това, ако не съумеете да се задържите в неясното положение между битие и илюзия, ако изцяло навлезете в битието, в битието на Духа, тогава художественият елемент престава да съществува. Обаче ако се пренесем в 17 век нещата веднага се променят. Сега в изобразяването на духовния свят се намесва самият материализъм. Сега Вие навсякъде виждате, как всички прибягват до един рутинен, опростен замах, така че никому не би хрумнало да попита:Но нима това не са облаци? Да, започнат ли размислите, художественият елемент престава да съществува.
Ако сега отново се вгледате долу, където са апостолите, Вие ще имате следното усещане: Да, фактически в картината на Тициан художествен е само образът на Мария!
А горе, там започва опасността от прекрачване на границата, от преминаването в чистата, безформена, нехудожествена мъдрост. И ако задържим безформеното там горе, на полагаемото му се място, ние постигаме, бих казал, от една страна, не друго, а пълния завършек на художественото произведение, защото тук се проявява художествената смелост да се изправиш пред бездната, където изкуството престава да съществува, където цветовете биват залети от светлината и където, в случай че продължим още по-нататък, ще попаднем в областта на обичайното рисува не. Обаче рисуването не е живопис. И така, в посока нагоре ние се приближаваме към сферата на мъдростта. Един художник е толкова по-велик, колкото по-голяма мъдрост сваля в сетивния свят и, за да се изразя съвсем конкретно, колкото повече съумява да рисува Ангелите по такъв начин, че хората да ги смятат за плуващи облаци, понесени в морето от светлина.
към текста >>
И ако задържим безформеното там горе, на полагаемото му се място, ние
пост
игаме, бих казал, от една страна, не друго, а пълния завършек на художественото произведение, защото тук се проявява художествената смелост да се изправиш пред бездната, където изкуството престава да съществува, където цветовете биват залети от светлината и където, в случай че продължим още по-нататък, ще попаднем в областта на обичайното рисува не.
Сега в изобразяването на духовния свят се намесва самият материализъм. Сега Вие навсякъде виждате, как всички прибягват до един рутинен, опростен замах, така че никому не би хрумнало да попита:Но нима това не са облаци? Да, започнат ли размислите, художественият елемент престава да съществува. Ако сега отново се вгледате долу, където са апостолите, Вие ще имате следното усещане: Да, фактически в картината на Тициан художествен е само образът на Мария! А горе, там започва опасността от прекрачване на границата, от преминаването в чистата, безформена, нехудожествена мъдрост.
И ако задържим безформеното там горе, на полагаемото му се място, ние постигаме, бих казал, от една страна, не друго, а пълния завършек на художественото произведение, защото тук се проявява художествената смелост да се изправиш пред бездната, където изкуството престава да съществува, където цветовете биват залети от светлината и където, в случай че продължим още по-нататък, ще попаднем в областта на обичайното рисува не.
Обаче рисуването не е живопис. И така, в посока нагоре ние се приближаваме към сферата на мъдростта. Един художник е толкова по-велик, колкото по-голяма мъдрост сваля в сетивния свят и, за да се изразя съвсем конкретно, колкото повече съумява да рисува Ангелите по такъв начин, че хората да ги смятат за плуващи облаци, понесени в морето от светлина. А какво виждаме в по-долната част на картината? Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери.
към текста >>
Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до а
пост
олите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята.
Един художник е толкова по-велик, колкото по-голяма мъдрост сваля в сетивния свят и, за да се изразя съвсем конкретно, колкото повече съумява да рисува Ангелите по такъв начин, че хората да ги смятат за плуващи облаци, понесени в морето от светлина. А какво виждаме в по-долната част на картината? Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери. И тук всичко се проявява така, че ние сме обвзети от чувството: Да, ако се издигне още съвсем малко, тя действително ще навлезе в мъдростта. В този случай изкуството няма какво повече да каже.
Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до апостолите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята.
Ако би поставил Мария малко по-ниско, той нямаше да е в състояние да я изобрази в онази нейна вътрешна красота, която сякаш сама крепи себе си. Защото ако Мария би стояла малко по-ниско, ние нямаше да разберем основанията на художника, и всред апостолите тя никога не би постигнала своята естествена среда, намираща се между небето и Земята. Нали разбирате, там долу са застанали апостолите в техните кафеникави цветове, които са крайно неподходящи за Мария. Съзерцавайки Мария, ние не можем да останем долу, в Земната тежест на апостолите. сега трябва да се появи нещо съвсем друго.
към текста >>
Ако би
пост
авил Мария малко по-ниско, той нямаше да е в състояние да я изобрази в онази нейна вътрешна красота, която сякаш сама крепи себе си.
А какво виждаме в по-долната част на картината? Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери. И тук всичко се проявява така, че ние сме обвзети от чувството: Да, ако се издигне още съвсем малко, тя действително ще навлезе в мъдростта. В този случай изкуството няма какво повече да каже. Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до апостолите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята.
Ако би поставил Мария малко по-ниско, той нямаше да е в състояние да я изобрази в онази нейна вътрешна красота, която сякаш сама крепи себе си.
Защото ако Мария би стояла малко по-ниско, ние нямаше да разберем основанията на художника, и всред апостолите тя никога не би постигнала своята естествена среда, намираща се между небето и Земята. Нали разбирате, там долу са застанали апостолите в техните кафеникави цветове, които са крайно неподходящи за Мария. Съзерцавайки Мария, ние не можем да останем долу, в Земната тежест на апостолите. сега трябва да се появи нещо съвсем друго. И то наистина се появява: елементът на самото рисуване.
към текста >>
Защото ако Мария би стояла малко по-ниско, ние нямаше да разберем основанията на художника, и всред а
пост
олите тя никога не би
пост
игнала своята естествена среда, намираща се между небето и Земята.
Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери. И тук всичко се проявява така, че ние сме обвзети от чувството: Да, ако се издигне още съвсем малко, тя действително ще навлезе в мъдростта. В този случай изкуството няма какво повече да каже. Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до апостолите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята. Ако би поставил Мария малко по-ниско, той нямаше да е в състояние да я изобрази в онази нейна вътрешна красота, която сякаш сама крепи себе си.
Защото ако Мария би стояла малко по-ниско, ние нямаше да разберем основанията на художника, и всред апостолите тя никога не би постигнала своята естествена среда, намираща се между небето и Земята.
Нали разбирате, там долу са застанали апостолите в техните кафеникави цветове, които са крайно неподходящи за Мария. Съзерцавайки Мария, ние не можем да останем долу, в Земната тежест на апостолите. сега трябва да се появи нещо съвсем друго. И то наистина се появява: елементът на самото рисуване. Тъкмо в тази Тицианова картина Вие виждате колко силно се намесва рисунъчният елемент. Защо?
към текста >>
Нали разбирате, там долу са застанали а
пост
олите в техните кафеникави цветове, които са крайно неподходящи за Мария.
И тук всичко се проявява така, че ние сме обвзети от чувството: Да, ако се издигне още съвсем малко, тя действително ще навлезе в мъдростта. В този случай изкуството няма какво повече да каже. Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до апостолите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята. Ако би поставил Мария малко по-ниско, той нямаше да е в състояние да я изобрази в онази нейна вътрешна красота, която сякаш сама крепи себе си. Защото ако Мария би стояла малко по-ниско, ние нямаше да разберем основанията на художника, и всред апостолите тя никога не би постигнала своята естествена среда, намираща се между небето и Земята.
Нали разбирате, там долу са застанали апостолите в техните кафеникави цветове, които са крайно неподходящи за Мария.
Съзерцавайки Мария, ние не можем да останем долу, в Земната тежест на апостолите. сега трябва да се появи нещо съвсем друго. И то наистина се появява: елементът на самото рисуване. Тъкмо в тази Тицианова картина Вие виждате колко силно се намесва рисунъчният елемент. Защо? С помощта на кафявото, следователно изхождайки от цветовия елемент, за художника е невъзможно да из образи вътрешната красота на Мария.
към текста >>
Съзерцавайки Мария, ние не можем да останем долу, в Земната тежест на а
пост
олите.
В този случай изкуството няма какво повече да каже. Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до апостолите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята. Ако би поставил Мария малко по-ниско, той нямаше да е в състояние да я изобрази в онази нейна вътрешна красота, която сякаш сама крепи себе си. Защото ако Мария би стояла малко по-ниско, ние нямаше да разберем основанията на художника, и всред апостолите тя никога не би постигнала своята естествена среда, намираща се между небето и Земята. Нали разбирате, там долу са застанали апостолите в техните кафеникави цветове, които са крайно неподходящи за Мария.
Съзерцавайки Мария, ние не можем да останем долу, в Земната тежест на апостолите.
сега трябва да се появи нещо съвсем друго. И то наистина се появява: елементът на самото рисуване. Тъкмо в тази Тицианова картина Вие виждате колко силно се намесва рисунъчният елемент. Защо? С помощта на кафявото, следователно изхождайки от цветовия елемент, за художника е невъзможно да из образи вътрешната красота на Мария. И той постига това чрез нещо съвсем друго, което се различава от истински красивото.
към текста >>
И той
пост
ига това чрез нещо съвсем друго, което се различава от истински красивото.
Съзерцавайки Мария, ние не можем да останем долу, в Земната тежест на апостолите. сега трябва да се появи нещо съвсем друго. И то наистина се появява: елементът на самото рисуване. Тъкмо в тази Тицианова картина Вие виждате колко силно се намесва рисунъчният елемент. Защо? С помощта на кафявото, следователно изхождайки от цветовия елемент, за художника е невъзможно да из образи вътрешната красота на Мария.
И той постига това чрез нещо съвсем друго, което се различава от истински красивото.
Виждате ли, ако Мария би се намирала по-долу или ако би стояла редом с кафеникаво обагрените апостоли, това всъщност щеше да е нещо оскърбително. Ужасно оскърбително! Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред апостолите. Защо? Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност. Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности.
към текста >>
Виждате ли, ако Мария би се намирала по-долу или ако би стояла редом с кафеникаво обагрените а
пост
оли, това всъщност щеше да е нещо оскърбително.
сега трябва да се появи нещо съвсем друго. И то наистина се появява: елементът на самото рисуване. Тъкмо в тази Тицианова картина Вие виждате колко силно се намесва рисунъчният елемент. Защо? С помощта на кафявото, следователно изхождайки от цветовия елемент, за художника е невъзможно да из образи вътрешната красота на Мария. И той постига това чрез нещо съвсем друго, което се различава от истински красивото.
Виждате ли, ако Мария би се намирала по-долу или ако би стояла редом с кафеникаво обагрените апостоли, това всъщност щеше да е нещо оскърбително.
Ужасно оскърбително! Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред апостолите. Защо? Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност. Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности. Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях.
към текста >>
Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред а
пост
олите. Защо?
Тъкмо в тази Тицианова картина Вие виждате колко силно се намесва рисунъчният елемент. Защо? С помощта на кафявото, следователно изхождайки от цветовия елемент, за художника е невъзможно да из образи вътрешната красота на Мария. И той постига това чрез нещо съвсем друго, което се различава от истински красивото. Виждате ли, ако Мария би се намирала по-долу или ако би стояла редом с кафеникаво обагрените апостоли, това всъщност щеше да е нещо оскърбително. Ужасно оскърбително!
Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред апостолите. Защо?
Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност. Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности. Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях. Обаче при Мария нещата не стоят така. При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност.
към текста >>
Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на а
пост
олите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност.
С помощта на кафявото, следователно изхождайки от цветовия елемент, за художника е невъзможно да из образи вътрешната красота на Мария. И той постига това чрез нещо съвсем друго, което се различава от истински красивото. Виждате ли, ако Мария би се намирала по-долу или ако би стояла редом с кафеникаво обагрените апостоли, това всъщност щеше да е нещо оскърбително. Ужасно оскърбително! Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред апостолите. Защо?
Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност.
Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности. Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях. Обаче при Мария нещата не стоят така. При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност. Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог.
към текста >>
Но тъкмо а
пост
олите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности.
И той постига това чрез нещо съвсем друго, което се различава от истински красивото. Виждате ли, ако Мария би се намирала по-долу или ако би стояла редом с кафеникаво обагрените апостоли, това всъщност щеше да е нещо оскърбително. Ужасно оскърбително! Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред апостолите. Защо? Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност.
Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности.
Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях. Обаче при Мария нещата не стоят така. При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност. Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог. Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин.
към текста >>
Но при а
пост
олите положението е друго.
Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог. Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин. Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна! “, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен! “ Обаче тук нещата стават вече абстрактни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството.
Но при апостолите положението е друго.
При тях ние сме в правото си да заявим: Да, тук чрез цветовите съчетания художникът е съумял да представи апостолите като крайно добродетелни хора. А сега нека отново, водени от гения на езика, да се върнем към нашата тема. Добродетелност! Какво означава всъщност да си добродетелен? Да си добродетелен означава да си годен, да си подготвен, за да се справиш с нещо. Например Гьоте се опитва да говори за добродетелността като за една троичност, съставена от мъдрост, блясък и сила.
към текста >>
При тях ние сме в правото си да заявим: Да, тук чрез цветовите съчетания художникът е съумял да представи а
пост
олите като крайно добродетелни хора.
Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин. Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна! “, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен! “ Обаче тук нещата стават вече абстрактни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството. Но при апостолите положението е друго.
При тях ние сме в правото си да заявим: Да, тук чрез цветовите съчетания художникът е съумял да представи апостолите като крайно добродетелни хора.
А сега нека отново, водени от гения на езика, да се върнем към нашата тема. Добродетелност! Какво означава всъщност да си добродетелен? Да си добродетелен означава да си годен, да си подготвен, за да се справиш с нещо. Например Гьоте се опитва да говори за добродетелността като за една троичност, съставена от мъдрост, блясък и сила. Мъдрост = онова, което се превръща в лишено от форми познание; блясък = красотата, изкуството; сила = онова, което те прави действително годен.
към текста >>
В средната част Тициан
пост
авя красотата, а в долната част – добродетелността.
Мъдрост = онова, което се превръща в лишено от форми познание; блясък = красотата, изкуството; сила = онова, което те прави действително годен. Тази троичност е била почитана от най-древни времена. И преди доста години аз лесно можах да разбера един мой познат, който се оплакваше, че му дошло до гуша от хора, говорещи за истинното, красивото и доброто, защото всеки, който има склонност към идеалистични фрази, веднага започва да се произнася за тях. Ако обаче се обърнем към миналите епохи, ще видим, че тези неща са били изживявани с едно дълбоко душевно съучастие. А сега, погледнете още веднъж Тициановата картина с необходимия художествен усет: горе е мъдростта, но тя не е само мъдрост, защото все още блести и свети, все още се намира в областта на художественото пресъздаване.
В средната част Тициан поставя красотата, а в долната част – добродетелността.
Но тук ние трябва да се запитаме за вътрешния смисъл и значение на добродетелността. На влизайки в тези детайли чрез гения на езика, ние достигаме до онази съзидателна сила, до онази душа на езика, която непрекъснато работи долу между хората. Но ако разглеждаме детайлите само външно, можем да заприличаме на участниците в една позната история: Веднъж един възрастен човек с недъгаво тяло слушал пасторската проповед в църквата. Пасторът си служел с повърхностни фрази и обяснявал на присъствуващите как всичко в света е добро, красиво и целесъобразно. После човекът изчакал пред църковната порта и когато проповедникът излязъл, му задал следния въпрос: Вие казахте, че според първоначалната си идея, всички неща са добри!
към текста >>
Опитаме ли се да изобразим истински добродетелния човек, ние можем да го сторим само като придадем някакъв външен вид на една или друга добродетел, даже и ако се наложи да я противо
пост
авим на порока.
Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата.
Опитаме ли се да изобразим истински добродетелния човек, ние можем да го сторим само като придадем някакъв външен вид на една или друга добродетел, даже и ако се наложи да я противопоставим на порока.
Обаче художественото изобразяване на добродетелта фактически не е вече никакво изкуство. В наши дни то представлява едно излизане от областта на красотата, едно напускане на художествено изобразяваната красота. Но къде ли в наши дни не сме свидетели на едно такова пропадане, защото, бих казал, навсякъде срещаме едно грубо натуралистично пресъздаване на съотношенията в живота, без да се търси истинската връзка с духовния свят. Обаче без тази връзка с духовния свят не може да съществува никакво изкуство. Ето защо в наши дни стремежът на импресионизма и експресионизма към завръщане в духовния свят е толкова силен.
към текста >>
Но това създава пред
пост
авките за един дълбок трагизъм, в който човечеството ще изпадне още през това столетие.
Когато думите летят от човек на човек, те се превръщат в една сила, чиито източници обаче сме самите ние, самият човек. И такава е неговата Карма, чрез която той е свързан със света, че тази сила отново ще се стовари върху него. Сега вече трагичното възниква чрез самите думи, които водят свой самостоятелен живот, понеже те принадлежат на гения на езика, а не на нас. И тъкмо днес ние виждаме как човечеството, бих казал, е навсякъде предразположено да изпада в трагични ситуации именно чрез надценяването на езика, чрез надценяването на думите. Народите се делят според езиците, на които говорят; те искат да се делят според езиците.
Но това създава предпоставките за един дълбок трагизъм, в който човечеството ще изпадне още през това столетие.
Това е трагизмът на Кармата. Както говорим за отминалия трагизъм като за трагизъм на демонологията, така и занапред ще говорим за трагизма на бъдещето като за трагизъм на Кармата. Изкуството е вечно, променят се само неговите форми. И ако допуснете, че изкуството винаги създава някакво отношение към духовния свят, Вие ще се съгласите: изкуството е нещо, чрез което човекът – именно като съзидателен и наслаждаващ се човек влиза във връзка с духовния свят. Истинският художник може да нарисува своята картина, дори и да се намира в пустинята.
към текста >>
Няма по-ужасно усещане от това да минаваш през една изложбена зала, в която са
пост
авени примерно скулптури, но по такъв начин, че те нямат никаква връзка помежду си и стоят напълно произволно една от друга.
Творбата трябва да живее в духовната същност на света. Забравим ли тази духовна връзка, изкуството се видоизменя и се превръща малко или много в неизкуство. Виждате ли, всъщност художественото творчество е възможно само тогава, когато художественото произведение лежи вътре в мировите закономерности. И онези стари художници, които рисуваха картините си върху стените на църквите, бяха наясно с това, защото тези картини служеха като предводители на вярващите и художниците знаеха, че картините им се намират тук, на земята, но в същото време служат за предводители в духовния свят. Едва ли бихме могли да си представим нещо по-лошо от това, някой да твори не в горепосочения смисъл, а заради участието си в изложби.
Няма по-ужасно усещане от това да минаваш през една изложбена зала, в която са поставени примерно скулптури, но по такъв начин, че те нямат никаква връзка помежду си и стоят напълно произволно една от друга.
И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински смисъл. Когато, все пак, художникът рисува на статива, бихме могли да си представим, че той гледа през прозореца и изобразява не що, което вижда в далечината, но нищо повече. Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече. И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството.
към текста >>
64.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В хода на антропософското познание, изхождайки от живия Дух, ние се опитваме да се приближим до са мото художествено произведение, както например аз
пост
ъпих с Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия тук аз не съчиних някакъв коментар, а трябваше просто да влея една жива субстанция в друга жива субстанция.
Абстрактните мисли са истински умъртвители на художествената фантазия. Ставайки все по-логичен и по-логичен, човекът умъртвява художествената фантазия и обикновено превръща художественото произведение в някакъв коментар. И едно от най-ужасните неща в нашата материалистична епоха е, че академичните среди превърнаха художествените произведения в коментарии, в обяснения. Всъщност тези претенциозни научни обяснения, тези коментари върху Фауст, Хамлет, тези академични описания за изкуството на Леонардо, Рафаело, Микеланджело са истински ковчези, в които днес вкарват всичко онова, което представлява живото изкуство. Ако вземете един коментар върху Фауст, Вие имате усещането, че се докосвате до трупа на Фауст, при коментара върху Хамлет, Вие имате усещането, че се докосвате до трупа на Хамлет, и това е така, защото абстрактните мисли са умъртвили художественото произведение.
В хода на антропософското познание, изхождайки от живия Дух, ние се опитваме да се приближим до са мото художествено произведение, както например аз постъпих с Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия тук аз не съчиних някакъв коментар, а трябваше просто да влея една жива субстанция в друга жива субстанция.
В нашата нехудожествена епоха се родиха прекалено много естети. Всъщност самите естети са нещо нехудожествено. Естествено, след подобни размишления, високообразованите хора веднага биха възразили: Да, обаче художественото изобразяване на света винаги ни отдалечава от действителността; художественият образ на света е ненаучен! И после те веднага запяват старата си песен: фантазията Трябва да бъде подтисната, имагинациите трябва да бъдат изключени, човекът трябва да се ограничи в областта на чистата логика. Да, тази стара песен е добре позната.
към текста >>
Напълно естествено беше познанието да прелее в художествено творчество, когато например възникна идеята да се
пост
рои една сграда, каквато е Гьотеанума.
Нека престанем да живеем само в идеите. За да обхванем природата, трябва да мислим в образи, особено когато се обръщаме към най-висшето творение на природата: човекът в неговите физически форми. физическият човек не може да бъде разбран от никаква анатомия, от никаква физиология. Това може да стори анатомия, от никаква физиология. Това може да стори единствено протъканото от художествени пориви живо познание.
Напълно естествено беше познанието да прелее в художествено творчество, когато например възникна идеята да се построи една сграда, каквато е Гьотеанума.
Сега това, което до този момент антропософията излагаше в идеи, трябваше да се прояви в художествени форми. Гьоте, който действително имаше художествен усет за нещата, казва: Изкуството е една манифестация на скритите природни закони, без което те никога нямаше да се проявят! И Гьоте усети именно това, което антропософията се готвеше да каже на света. Когато си напреднал в познанието за света, рано или късно възниква една изключително жива потребност: сега ти не бива да се занимаваш с идеи, а с живопис, с музика, с поезия. Защото често пъти се случва нещо твърде лошо.
към текста >>
И какво
пост
игаме?
Защото често пъти се случва нещо твърде лошо. Често пъти хората се опитват да изразяват с думи това, което аз съм дал в „Мистерийните драми“. Има добронамерени, но не напълно разбиращи хора, които започват да разясняват „Мистерийните драми“ и да пишат отзиви върху тях. Това е нещо ужасно, но то се случва, понеже често пъти проводник на умъртвяващите абстрактни мисли става именно антропософското Движение. Непрекъснато оживотворяване на абстрактните мисли ето какво трябва да се върши в рамките на антропософското Движение!
И какво постигаме?
Това, че от определен момент нататък се доближаваме до нещата, които е не възможно да бъдат изживени с помощта на мислите, доближаваме се до живите образи, до сценичните картини, оставяме се под непосредственото въздействие на драмата, а не се впускаме в абстрактни обяснения. Рано или късно истинската антропософия ни отвежда в истинското изкуство, защото истинската антропософия действува върху художествените сили на човешката душа не умъртвяващо, а инспириращо. Не се правят никакви опити за символично или алегорично обогатяване на идеите, а им се позволява механично да следват художествените форми. В този случай е напълно възможно да възникне един Гьотеанум като израз на безидейна архитектура, само че нека да не забравяме: Формите на Гьотеанума са взети направо от духовния свят. Да, Гьотеанумът трябва да бъде съзерцаван, а не разясняван.
към текста >>
И ако
пост
игнем това, у нас се пробужда силното усещане за свързаност с онези светове, които сме напуснали в мига на нашето раждане.
В духовен смисъл, ти можеш да присъствуваш не само в думите, но също и в образите, цветовете, тоновете. Едва по този начин може да възникне истинското художествено изживяване. Защото художественият елемент означава именно това: проявлението на свръхсетивния свят в условията на нашия физически свят. Вземете например онова изкуство, което днес е до най-голяма степен подчинено на външните закономерности:архитектурата. За да вникнем в архитектурните форми, ние първо трябва да вникнем, и то по художествен начин, в човешките форми.
И ако постигнем това, у нас се пробужда силното усещане за свързаност с онези светове, които сме напуснали в мига на нашето раждане.
Ако разглеждам една мечка, облечена в своята козина, аз имам ясното усещане, че Вселената е направила всичко възможно, за да постигне пълна хармония между мечката и света. Тук аз имам ясното усещане за една цялост. Но ако моят художествен поглед се спре на човека, аз веднага долавям една съществена липса, особено ако се огранича сам в рамките на сетивното наблюдение. Виждам, например, че той не е получил от Вселената онова, което е за мечката нейната козина. Що се отнася до външния му вид, той е чисто гол в света.
към текста >>
Ако разглеждам една мечка, облечена в своята козина, аз имам ясното усещане, че Вселената е направила всичко възможно, за да
пост
игне пълна хармония между мечката и света.
Едва по този начин може да възникне истинското художествено изживяване. Защото художественият елемент означава именно това: проявлението на свръхсетивния свят в условията на нашия физически свят. Вземете например онова изкуство, което днес е до най-голяма степен подчинено на външните закономерности:архитектурата. За да вникнем в архитектурните форми, ние първо трябва да вникнем, и то по художествен начин, в човешките форми. И ако постигнем това, у нас се пробужда силното усещане за свързаност с онези светове, които сме напуснали в мига на нашето раждане.
Ако разглеждам една мечка, облечена в своята козина, аз имам ясното усещане, че Вселената е направила всичко възможно, за да постигне пълна хармония между мечката и света.
Тук аз имам ясното усещане за една цялост. Но ако моят художествен поглед се спре на човека, аз веднага долавям една съществена липса, особено ако се огранича сам в рамките на сетивното наблюдение. Виждам, например, че той не е получил от Вселената онова, което е за мечката нейната козина. Що се отнася до външния му вид, той е чисто гол в света. И сега възниква потребността, вместо физическите обвивки, ние да създадем за него един вид духовно обкръжение.
към текста >>
Те
пост
ъпваха така, защото ясно усещаха формообразуващите сили на покоя, в който се намира мировото пространство.
Така не може. Това е напълно изключено. Главата трябва да бъде оставена на спокойствие, да бъде изпразнена, а ръцете да започнат извайването на формите. Особено когато искаме да изобразим една човешка фигура, нейните форми трябва да излязат от нашите собствени пръсти. И тогава ние започваме да разбираме защо художественият усет на древните гърци ги караше да изобразяват по толкова забележителен начин горната част на главата на Атина, която остава напълно закрита от нейния боен шлем.
Те постъпваха така, защото ясно усещаха формообразуващите сили на покоя, в който се намира мировото пространство.
И ако после проследим характерната извивка на носа и челото, тогава в този гръцки профил ние усещаме цялото отношение на гърците към космическите движения и в частност как те свързваха формата на носа с точно определено космическо движение. Колко вълнуващо е да наблюдаваме, как, изобразявайки един античен профил, гърците веднага се превръщат в пластици, в художници. За разлика от мозъчното мислене, духовният светоглед рано или късно ни отвежда в изкуството. Това се отнася, разбира се, и за антропософския светоглед, така че в определен мо мент човекът си казва: Да, в света има неща, до които ти не можеш да достигнеш чрез мислите, и за да ги достигнеш, ти трябва да станеш художник. В своята интелектуална образованост, човекът, колкото и логично да обяснява нещата, само кръжи около тях, докато антропософското познание винаги насърчава стремежа да се потопим вътре в нещата и да пресъздаваме онова, което вече е създадено от Космоса.
към текста >>
В този случай ние
пост
епенно навлизаме в онова, което бих нарекъл астрално обхващане на света.
Да, съумеем ли да навлезем в човешката форма според нейния космически замисъл, ние се превръщаме в пластици. Научим ли се да разбираме физическото тяло откъм всичките му страни, ние се превръщаме в архитекти. Научим ли се да вникваме в етерното тяло или в тялото на градивните, образни сили, както го наричам аз в антропософията в неговата вътрешна подвижност, в неговия същински живот и в начина, по който то засводява челото, формира челото и изостря брадичката, тогава ние се превръщаме в скулптори, във ваятели. Защото задачата на скулптора е не друга, а да следва формите на етерното тяло. Вгледаме ли се както трябва в душевните сили, тогава пъстрата палитра на цветовете се превръща в един свят сам по себе си.
В този случай ние постепенно навлизаме в онова, което бих нарекъл астрално обхващане на света.
Откровението на цветовете се превръща в откровение на душата. Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение. Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците. Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението. Защото не са нищо друго, освен една пълна абстракция.
към текста >>
Ако
пост
авяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението.
Вгледаме ли се както трябва в душевните сили, тогава пъстрата палитра на цветовете се превръща в един свят сам по себе си. В този случай ние постепенно навлизаме в онова, което бих нарекъл астрално обхващане на света. Откровението на цветовете се превръща в откровение на душата. Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение. Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците.
Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението.
Защото не са нищо друго, освен една пълна абстракция. В действителност ни е никога не можем да стигнем до една жива представа за растението без зеления цвят. Самото растение непрекъснато създава зеления цвят. Добре, но как става това? Виждате ли, мъртвите земни субстанции са включени в растението.
към текста >>
Но ако погледнем целия човек, и по-специално неговия гръбначен мозък, ще видим, че нервните влакна се разклоняват по всички посоки и ако после ги съ
пост
авим с артериалните съдове на цялата кръвоносна система, ще се убедим в голямата хармония между тях, защото кръвоносната система е дадена на човека от Слънцето, а нервната система му е дадена от Земята.
Нормално при възрастния човек броят на сърдечните пулсации е четири пъти по-голям от броя на дихателните движения На четири сърдечни пулсации отговаря едно вдишване и издишване; това прави 72 удара в минута. И така, Вие виждате, че онова, което живее в кръвта а в кръвта живее Азовата, Слънчевата природа на човека намира своя израз в дихателната система, а чрез нея и в нервната система. Ако спрем вниманието си на един такъв орган, какъвто е окото, ще установим, че там са разположени извънредно фини кръвоносни съдове. Ще установим още, че в окото става една среща между кръвната циркулация и нервните разклонения на зрителния нерв. Да, в областта на кръвната циркулация, която подхранва зрителния нерв, се осъществява един чуден художествен процес.
Но ако погледнем целия човек, и по-специално неговия гръбначен мозък, ще видим, че нервните влакна се разклоняват по всички посоки и ако после ги съпоставим с артериалните съдове на цялата кръвоносна система, ще се убедим в голямата хармония между тях, защото кръвоносната система е дадена на човека от Слънцето, а нервната система му е дадена от Земята.
Гърците, верни на своя художествен усет, не пропуснаха да отбележат този факт. В своя бог Аполон те виждаха не друго, а Слънчевата природа на човека и нейния художествен танц върху разклоненията на нервната система, а лирата на Аполон те виждаха ствола на гръбначния мозък, с неговите странично изтеглени струни, върху които танцува човешката кръв, носеща в себе си топлината на Слънцето. И така, приближавайки се към човека отвън, ние срещаме елементите на архитектурата, пластиката, рисуването, изкуството да се обличаме, а навлизайки навътре в него, ние срещаме музиката, ритмичното изкуство, и ставаме свидетели на чудните художествени процеси, които се разиграват при взаимодействието между кръвоносната и нервната система. За разлика от външната музика, в човешкия организъм съществува и една вътрешна музика, чиито изпълнители са кръвоносната и нервната система, и в тази вътрешна музика има нещо много, много величествено. И когато после музикалният елемент бъде пренесен в поетичното творчество, ние усещаме: Ето, сега в думите прозвучава не друго, а същата тази вътрешна музика, която извира от кръвта и нервите.
към текста >>
Днес аз се
пост
арах да покажа, как антропософското познание, за разлика от интелектуалистичното познание, не умъртвява мислите и не ни превръща в механични коментатори и, следователно, в гробокопачи на изкуството, а непрекъснато подхранва и оживотворява източниците на художественото вдъхновение.
Човешкото слово е силно зависимо от въздушния елемент. Когато изговаряме една дума, ние упражняваме натиск върху въздуха и, така да се каже, изтегляме навън един въздушен жест. Ако разполагаме със сетивно-свръхсетивни възприемателни възможности и наблюдаваме какво точно излиза от човешката уста, ние ще установим породените от нас въздушни жестове и това са думите. Възпроизвеждайки думите, ние получаваме евритмията; нейните многозначителни жестове са видими за физическото око, за разлика от невидимите въздушни жестове на човешкия говор. Върху тези неща, допълвайки темата „Антропософия и изкуство“, аз ще говоря в следващата си лекция „Антропософия и поезия“.
Днес аз се постарах да покажа, как антропософското познание, за разлика от интелектуалистичното познание, не умъртвява мислите и не ни превръща в механични коментатори и, следователно, в гробокопачи на изкуството, а непрекъснато подхранва и оживотворява източниците на художественото вдъхновение.
Антроиософското познание ни превръща или в истински почитатели на изкуство то, или направо в творци, потвърждавайки основната истина, която днес е напълно забравена, а именно, че някога изкуството, религията и науката бяха неразделни сестри, които в хода на времето се отчуждиха и престанаха да се познават. Но всеки от нас, ако иска да бъде човек в истинския смисъл на тази дума, може и трябва да възстанови техните сестрински отношения. Учените не бива да гледат с високомерие на изкуството и да го принизяват дотолкова, доколкото са в състояние да го коментират. Те трябва да си кажат: Да, това, което ние обозначаваме с помощта на нашите мисли, поражда у нас живата потребност да го пресъздаваме и по съвсем друг начин като архитекти, скулптори, художници, музиканти, поети. Гьотевите думи ще се окажат напълно верни: Изкуството е вид познание, защото останалото познание не може да ни даде вярна представа за света.
към текста >>
65.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Завчера се
пост
арах да обясня, че антропософското познание, което в същото време е идентично с вътрешния живот на душата, съвсем не ни отклонява от изкуството и от художественото светоусещане, и че всеки, който пълнокръвно живее в антропософията, рано или късно открива в себе си същинските извори на художественото творчество.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Кристиания, 20 Май 1923
Завчера се постарах да обясня, че антропософското познание, което в същото време е идентично с вътрешния живот на душата, съвсем не ни отклонява от изкуството и от художественото светоусещане, и че всеки, който пълнокръвно живее в антропософията, рано или късно открива в себе си същинските извори на художественото творчество.
Опитах се още, навлизайки в различните области на изкуството, да посоча как истинското изкуство непрекъснато се стреми да се освободи от обичайните изразни средства. Редом с архитектурното изкуство, към което, колкото и парадоксално да звучи, аз причислявам изкуството да се обличаме, както и пластиката, аз разгледах и живописта, посочвайки,как действителното изживяване на цветовете далеч не представлява нещо, което ни задържа върху повърхността на предметите, защото фактически то ни отвежда до тяхната най-дълбока интимна същност. После аз посочих, че зеленото представлява реалния образ на живота и че в този цвят протича животът на растителния свят. Но аз добавих, че зеленото включва в себе си и минерални, следователно мъртви съставни части. Така че чрез зеленото ние стигаме до мъртвия образ на живота.
към текста >>
Това се
пост
ига чрез нежното сияние на синьото.
Следвайки нашия художествен усет, ние виждаме как светът около нас сияе в трите цвята на червеното, жълтото и синьото, и си казваме: Да, в припламването на червения отблясък ние съзерцаваме не друго, а самия живот. Живата природа иска да ни се открие именно в онзи миг, когато срещу нас грейва червеното, интензивно червеното, така че ние ще обозначим червеното като „сияние на живата природа“. От друга страна, ако Духът има намерение да ни се открие не в своята абстрактна универсалност, а да ни проговори интимно и настоятелно, той ще поиска всъщност такова ще бъде желанието на нашата душа да се обърне към нас не в спокойствието на бялото, а в сиянието на жълтото. В жълтия цвят е скрито сиянието на Духа. Ако душата поиска да потъне в своята истинска, вътрешна природа, а после да намери съответния художествен израз в областта на цветовете, тя трябва напълно да се откъсне от външните събития и да се затвори в самата себе си.
Това се постига чрез нежното сияние на синьото.
В нежното сияние на синьото е скрита светлината на душата. И сега ние започваме да възприемаме другите три цвята по следния начин: червеното като сияние на живота, синьото като сияние на душата, и жълтото като сияние на Духа. Виждате ли, едва когато стигнем до усещането, как от цветовете-образи на инкарната, зеленото, черното и бялото възниква един цял свят, и как после към него се прибавят откровенията на червеното, жълтото и синьото, едва тогава ние започваме да разбираме цветовете и да живеем в тях самите. Ние се научаваме, примерно, да разбираме какво точно иска да ни каже отделният цвят. Вече споменах, че в синьото е скрита светлината на душата.
към текста >>
И ако поискаме да оцветим една повърхност в синьо, ние ще усетим, че за да
пост
игнем целта си, трябва да нанесем синьото по такъв начин, че в краищата то да е по-наситено, а в средата нюансите му да са по-бледи.
В нежното сияние на синьото е скрита светлината на душата. И сега ние започваме да възприемаме другите три цвята по следния начин: червеното като сияние на живота, синьото като сияние на душата, и жълтото като сияние на Духа. Виждате ли, едва когато стигнем до усещането, как от цветовете-образи на инкарната, зеленото, черното и бялото възниква един цял свят, и как после към него се прибавят откровенията на червеното, жълтото и синьото, едва тогава ние започваме да разбираме цветовете и да живеем в тях самите. Ние се научаваме, примерно, да разбираме какво точно иска да ни каже отделният цвят. Вече споменах, че в синьото е скрита светлината на душата.
И ако поискаме да оцветим една повърхност в синьо, ние ще усетим, че за да постигнем целта си, трябва да нанесем синьото по такъв начин, че в краищата то да е по-наситено, а в средата нюансите му да са по-бледи.
Напротив, ако поискаме да оцветим една повърхност в жълто и желаем този цвят да ни проговори, тогава краищата трябва да са в тъмножълти нюанси, а средата в светложълти нюанси. Самият цвят изисква това! И по този начин всичко онова, което живее в цветовете, неусетно проговаря на един ясен и разбираем език. Ние стигаме дотам, че създаваме форми от самите цветове, или казано с други думи, следвайки на шия художествен усет, ние се превръщаме в художници, които извличат рисунките си от света на цветовете. Живеем ли наистина в цветовете, никога не би ни хрумнало, например, допълнително да оцветим една бяла фигура, следователно една фигура, която е устремена към Духа, с друг цвят, освен с нюанси на жълтото, които избледняват в краищата на рисунката.
към текста >>
Рисувайки върху едно платно с червено и синьо, ние вече
пост
игаме перспективата, понеже червеното се приближава към нас, а синьото се отдалечава.
Живеем ли наистина в цветовете, никога не би ни хрумнало, например, допълнително да оцветим една бяла фигура, следователно една фигура, която е устремена към Духа, с друг цвят, освен с нюанси на жълтото, които избледняват в краищата на рисунката. Никога не би ни хрумнало да изразим в една картина душевния елемент по друг начин, освен чрез синьото, което, отивайки към центъра, става все по-нежно и по-нежно. И сега, след тези мои думи, обърнете се още веднъж към художниците на Ренесанса, към Рафаело, Микеланджело, Леонардо и ще видите, че техните художествени пориви действително се осъществяваха именно там, в света на цветовете. За всички тях беше характерно нещо, което съвременната живопис почти не познава: Вътрешната перспектива на образа, която се съдържа изцяло в цветовете. Който например действително усеща червеното, сиянието на червеното, той винаги ще знае от непосредствен опит, как червеното се стреми да излезе извън образа, как червеното приближава към нас всичко онова, което го отразява в съответната картина, докато синьото го отнася в далечината.
Рисувайки върху едно платно с червено и синьо, ние вече постигаме перспективата, понеже червеното се приближава към нас, а синьото се отдалечава.
Ето в какво се състои цветната, вътрешната перспектива. Това е онази перспектива, която все още живееше в душевно-духовната област. Пространствената перспектива този факт непрекъснато се изплъзва от съзнанието на хората се появи едва през материалистичната епоха; тази перспектива се съобразява само с пространствени величини; тя не потопява далечните предмети в синьо, а просто ги смалява; тя не потопява близките предмети в червено, а ги уголемява. Тази перспектива е атрибут на материалистическата епоха; тя живее в материалното пространство и не желае да го напуска. Обаче днес ние се приближаваме до такъв момент от развитието, когато отново ще преоткрием естествените закономерности на рисуването.
към текста >>
Обаче в хода на времето, тази особеност
пост
епенно избледня и настъпи един преход от септимата в квинта.
И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката. При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди. Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка. Обаче хората, унесени в насладата от септакордите, действително се усещаха откъснати от своите тела и пренесени от човешкия свят направо в света на Боговете.
Обаче в хода на времето, тази особеност постепенно избледня и настъпи един преход от септимата в квинта.
Изживявайки квинтата, човекът имаше усещането, че благодарение на музикалния елемент, той се освобождава от физическата материя. При септимите човекът се усещаше изцяло пренесен в духовния свят, а при квинтите той се усещаше на самата граница, очертаваща неговото физическо тяло. Той усещаше своята духовна природа именно там, в граничната област на кожата, едно усещане, което е трудно постижимо за днешното съзнание. А после, както знаете от историята на музиката, настъпва епохата на терците, епохата на големите и малките терци. Тази епоха на терците означава, че музикалният елемент започва да губи своя екстатичен характер и от едно изживяване, съществуващо извън човека, се превръща в нещо, което човекът приема изцяло в себе си.
към текста >>
Той усещаше своята духовна природа именно там, в граничната област на кожата, едно усещане, което е трудно
пост
ижимо за днешното съзнание.
Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка. Обаче хората, унесени в насладата от септакордите, действително се усещаха откъснати от своите тела и пренесени от човешкия свят направо в света на Боговете. Обаче в хода на времето, тази особеност постепенно избледня и настъпи един преход от септимата в квинта. Изживявайки квинтата, човекът имаше усещането, че благодарение на музикалния елемент, той се освобождава от физическата материя. При септимите човекът се усещаше изцяло пренесен в духовния свят, а при квинтите той се усещаше на самата граница, очертаваща неговото физическо тяло.
Той усещаше своята духовна природа именно там, в граничната област на кожата, едно усещане, което е трудно постижимо за днешното съзнание.
А после, както знаете от историята на музиката, настъпва епохата на терците, епохата на големите и малките терци. Тази епоха на терците означава, че музикалният елемент започва да губи своя екстатичен характер и от едно изживяване, съществуващо извън човека, се превръща в нещо, което човекът приема изцяло в себе си. Терцата, както голямата, така и малката терца, а също и свързаните с тях мажорна и минорна тоналност, просто вкарват музикалния елемент вътре в човешкия организъм. Ето защо в по-новото време, когато епохата на квинтите беше заменена от епохата на терците, настъпи онзи забележителен момент, когато музикалното изживяване стана чисто човешко притежание и се съсредоточи, тъй да се каже, дълбоко вътре в човешкото тяло. И така, ние сме изправени пред един двоен преходен период: От едната страна стигаме до пространствената перспектива, която ни извежда навън от материалното пространство, от другата страна стигаме до терците, които нахлуват в етерно-физическото човешко тяло, следователно, и в двата случая ние имаме работа с чисто натуралистични възгледи.
към текста >>
Фантазията няма „действителни“
пост
ижения, само защото растежните сили, от които тя произлиза, са ангажирани в изграждането на човешкия организъм.
Ако искате да научите какво представлява антропософията, насочете вниманието си към живите форми на растителния свят, към чудната цялост на вътрешните човешки органи, която дава основите на Азът, насочете вниманието си към всичко онова, което разгръща градивните си, формиращи въздействия в подсъзнателните области на Космоса, и тогава Вие ще имате известна представа за онзи излишък, който остава, след като човекът е приключил с изграждането на своя организъм и вече не се нуждае от пълния капацитет на растежните или етерни сили. Една част от тях се връща в душата и започва да работи там като сили на фантазията“. А съвсем накрая, последният излишък се превръща в не бих казал „почва“, защото почвата се намира долу превръща се в нещо, което се издига нагоре, и това е силата на разума. Хората не виждат връзката между тези сили и смятат, че разумът е много „по-действителен“ отколкото фантазията. Обаче фантазията е първородната рожба на естествените растежни сили.
Фантазията няма „действителни“ постижения, само защото растежните сили, от които тя произлиза, са ангажирани в изграждането на човешкия организъм.
И когато това изграждане приключи, душата получава излишъка от растежни сили под формата на фантазия. Онези сили, които карат ръцете ни да растат, са същите, които по-късно се проявяват в художествената фантазия. И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля. Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви. Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят.
към текста >>
В поезията важно е не буквалното съдържание, а това, което поетът
пост
ига чрез музикалните, ритмически и имагинативни средства.
Виждате ли, ние никога не бива да забравяме, че още преди да стигнат до вербалния израз на своите произведения, Шилер, примерно, носеше в душата си една неопределена мелодия, а Гьоте, от своя страна, живееше с един неопределен, подвижен образ. Днес основната тежест при рецитацията и декламацията пада върху прозаическия елемент. Обаче това, че си служим с проза, за да изразим поетическата реч, е само един сурогат. Пое тическото изкуство няма нищо общо със съдържанието на прозата. От хората, които пишат стихове, 99 процента не са никакви поети.
В поезията важно е не буквалното съдържание, а това, което поетът постига чрез музикалните, ритмически и имагинативни средства.
От поетическа гледна точка е все едно ако някой, примерно, каже: „Героят беше обзет от радостен трепет! “ Това е чиста проза, дори и да бъде изказано в поетическа форма. Същественото в поезията е да налучкаме верния ритъм. Когато казвам: „Жената беше потънала в мъка“ това също е проза. Но ако намеря подходящия ритъм, аз ще изобразя мъката още със самата тежест и забавеност на словесния ритъм.
към текста >>
Но рано или късно, напредвайки в нашето развитие, ние ще противо
пост
авим на днешната проза срещу която не бива да казваме нищо лошо, а да съхраним всичко онова, което сме
пост
игнали чрез натурализма, нещо, което ще укрепи не само нашата чисто човешка природа, но и нашата душевна и духовна същност; ще й противо
пост
авим именно художественото формиране на говора, без да забравяме, че самото съдържание на думите никога не дава представа за скритите зад тях сили.
Нещата опират до ритъма, до извайването на формата. Да, при декламирането и рецитирането всичко се свежда до художественото формиране на говора, до усвояването на ритъма и мелодията, до имагинативното вникване в редуването на приглушените и тъмни звуци, от една страна, и ясните и светли звуци, от друга страна. Думите са само проводниците, по които протича развитието на рецитаторското и декламаторското изкуство. Години наред г-жа д-р Щайнер полага усилия за възобновяване на рецитаторското изкуство. Но тя все още не среща достатъчно разбиране.
Но рано или късно, напредвайки в нашето развитие, ние ще противопоставим на днешната проза срещу която не бива да казваме нищо лошо, а да съхраним всичко онова, което сме постигнали чрез натурализма, нещо, което ще укрепи не само нашата чисто човешка природа, но и нашата душевна и духовна същност; ще й противопоставим именно художественото формиране на говора, без да забравяме, че самото съдържание на думите никога не дава представа за скритите зад тях сили.
Поетът с право казва: „Да говори душата повече не може.“ Или иначе казано, когато душевният свят започне да изковава прозаическия текст, когато душата започне да говори в проза, тя вече престава да бъде душа. Душата е тук и следва вътрешните си движения само дотолкова, доколкото изразява себе си в ритъм и такт, в мелодия и образи. Аз винаги казвам: декламиране и рецитиране, защото това са две различни изкуства. Декламаторът се чувства у дома си главно в северните области на Европа. Същественото при него е, че той работи най-вече с тежестта на сричките, с редуването на ниските и високите тонове.
към текста >>
Ако съ
пост
авим двете Ифигении, лесно ще доловим чудната разлика между декламацията и рецитацията.
Преди да замине за Италия като „северен художник“, както Шилер по-късно го нарече, Гьоте написа своята Ифигения, но я написа изцяло в стила на декламаторското изкуство, в което преобладава, тъй да се каже, животът на кръвта, редуването на високите и ниските тонове. Но след като пристигна в Италия, Гьоте основно преработи своята Ифигения. И ако човек разполага с един по-фин художествен усет, той съвсем точно ще може да различи немската Ифигения от римската Ифигения. Навсякъде в северната декламаторска Ифигения Гьоте се стремеше да вмъкне рецитаторския елемент на Юга. И накрая италианската Ифигения, римската Ифигения, се превърна в нещо, което можеше да се чете само ка то речитатив.
Ако съпоставим двете Ифигении, лесно ще доловим чудната разлика между декламацията и рецитацията.
Рецитацията, както казах, беше присъща на древна Гърция, понеже на Юг дишането и кръвната циркулация са малко по-ускорени. Декламацията е присъща на Севера; там човекът потъва в своя най-дълбок вътрешен свят. Кръвта е един „особен сок“, носител на най-дълбоките човешки качества. На Север човешкият характер живееше в кръвта, в личността. Там поетите по необходимост са декламатори.
към текста >>
Да, всичко това може да звучи абсурдно, обаче тъкмо такива абсурди ще ни накарат да се замислим, че сме длъжни да се борим срещу всякакви имитации и срещу самия принцип на сляпото подражание, противо
пост
авяйки им не друго, а истинското изкуство.
Но днес никой не се интересува от тези важни подробности. Материализмът е осигурил пълно удобство. И аз често се учудвам дали хората, придържайки се към абсолютния натурализъм защото има такива автори няма да издигнат на сцената също и една четвърта стена, защото нито една стая не се състои от три стени, нали така? Естествено, аз не съм сигурен колко билета ще бъдат продадени, ако зрителите седят на своите места и наблюдават пред себе си артистите, които си разменят реплики, затворени между четирите стени. Във всеки случай, напълно в духа на натурализма би било, ако някой реши да премахне тази грешка и да издигне не сцената липсващата четвърта стена.
Да, всичко това може да звучи абсурдно, обаче тъкмо такива абсурди ще ни накарат да се замислим, че сме длъжни да се борим срещу всякакви имитации и срещу самия принцип на сляпото подражание, противопоставяйки им не друго, а истинското изкуство.
Въпреки че натурализмът направи огромния скок от сценичното представление до филмовото изкуство защото аз не съм педант и мога да ценя дори това, към което не изпитвам симпатия ние трябва да извървим обратния път от филмите към сценичното изобразяване на духовните факти и събития. В изкуството ние отново трябва да открием присъствието на Боговете, на божествено-човешките сили. А това ще постигнем само тогава, когато окрилени от истинското познание открием пътя към божествено-духовния свят. Антропософията би искала да посочи пътя към Духа също и в областта на изобразителните изкуства. За съжаление художествено построената сграда на Гьотеанума ни беше отнета.
към текста >>
А това ще
пост
игнем само тогава, когато окрилени от истинското познание открием пътя към божествено-духовния свят.
Естествено, аз не съм сигурен колко билета ще бъдат продадени, ако зрителите седят на своите места и наблюдават пред себе си артистите, които си разменят реплики, затворени между четирите стени. Във всеки случай, напълно в духа на натурализма би било, ако някой реши да премахне тази грешка и да издигне не сцената липсващата четвърта стена. Да, всичко това може да звучи абсурдно, обаче тъкмо такива абсурди ще ни накарат да се замислим, че сме длъжни да се борим срещу всякакви имитации и срещу самия принцип на сляпото подражание, противопоставяйки им не друго, а истинското изкуство. Въпреки че натурализмът направи огромния скок от сценичното представление до филмовото изкуство защото аз не съм педант и мога да ценя дори това, към което не изпитвам симпатия ние трябва да извървим обратния път от филмите към сценичното изобразяване на духовните факти и събития. В изкуството ние отново трябва да открием присъствието на Боговете, на божествено-човешките сили.
А това ще постигнем само тогава, когато окрилени от истинското познание открием пътя към божествено-духовния свят.
Антропософията би искала да посочи пътя към Духа също и в областта на изобразителните изкуства. За съжаление художествено построената сграда на Гьотеанума ни беше отнета. Както завчера споменах, антропософията би искала да утвърди и новото евритмично изкуство. Тя би искала да остави своя принос и в областта на декламацията, на рецитацията. Обаче днес хората постъпват именно натуралистично.
към текста >>
За съжаление художествено
пост
роената сграда на Гьотеанума ни беше отнета.
Да, всичко това може да звучи абсурдно, обаче тъкмо такива абсурди ще ни накарат да се замислим, че сме длъжни да се борим срещу всякакви имитации и срещу самия принцип на сляпото подражание, противопоставяйки им не друго, а истинското изкуство. Въпреки че натурализмът направи огромния скок от сценичното представление до филмовото изкуство защото аз не съм педант и мога да ценя дори това, към което не изпитвам симпатия ние трябва да извървим обратния път от филмите към сценичното изобразяване на духовните факти и събития. В изкуството ние отново трябва да открием присъствието на Боговете, на божествено-човешките сили. А това ще постигнем само тогава, когато окрилени от истинското познание открием пътя към божествено-духовния свят. Антропософията би искала да посочи пътя към Духа също и в областта на изобразителните изкуства.
За съжаление художествено построената сграда на Гьотеанума ни беше отнета.
Както завчера споменах, антропософията би искала да утвърди и новото евритмично изкуство. Тя би искала да остави своя принос и в областта на декламацията, на рецитацията. Обаче днес хората постъпват именно натуралистично. Те разглеждат, примерно, дишането и търсят значението му за човешкия организъм. Те не търсят ритмично изговореното изречение, което може да бъде чуто от самите тях и остават далеч от мисълта, че упражнявайки своя говор, те могат да упражняват и своето дишане.
към текста >>
Обаче днес хората
пост
ъпват именно натуралистично.
А това ще постигнем само тогава, когато окрилени от истинското познание открием пътя към божествено-духовния свят. Антропософията би искала да посочи пътя към Духа също и в областта на изобразителните изкуства. За съжаление художествено построената сграда на Гьотеанума ни беше отнета. Както завчера споменах, антропософията би искала да утвърди и новото евритмично изкуство. Тя би искала да остави своя принос и в областта на декламацията, на рецитацията.
Обаче днес хората постъпват именно натуралистично.
Те разглеждат, примерно, дишането и търсят значението му за човешкия организъм. Те не търсят ритмично изговореното изречение, което може да бъде чуто от самите тях и остават далеч от мисълта, че упражнявайки своя говор, те могат да упражняват и своето дишане. Всички тези неща трябва да бъдат преосмислени и формирани отново. Те могат да бъдат разбрани не с помощта на теории и агитаторство, а единствено чрез точния духовен поглед в житейските факти, които имат не само материален, но и духовен произход. За изкуството се казва, че то е рожба на божествения свят.
към текста >>
66.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското Общество, Гьотеанумът е трябвало да бъде
пост
роен в Мюнхен.
*9. 24 Юни, Еньовден *10. Събр. Съч, №18 *11. Гьотеанумът е съвременен мистериен център, изграден по проект на Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария, южно от Базел. Името „Гьотеанум“ идва не само от преклонението на Щайнер към Гьоте, чието творчество е обект на първите му научни разработки, но и поради обстоятелството, че Щайнеровият светоглед е органически свързан с Гьотевия път на познание.
Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското Общество, Гьотеанумът е трябвало да бъде построен в Мюнхен.
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво. През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи. През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал.
към текста >>
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер
пост
авя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво.
*10. Събр. Съч, №18 *11. Гьотеанумът е съвременен мистериен център, изграден по проект на Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария, южно от Базел. Името „Гьотеанум“ идва не само от преклонението на Щайнер към Гьоте, чието творчество е обект на първите му научни разработки, но и поради обстоятелството, че Щайнеровият светоглед е органически свързан с Гьотевия път на познание. Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското Общество, Гьотеанумът е трябвало да бъде построен в Мюнхен.
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво.
През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи. През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал. Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
към текста >>
Сградата е
пост
роена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал.
Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското Общество, Гьотеанумът е трябвало да бъде построен в Мюнхен. По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво. През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи. През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928.
Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал.
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание. Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука. *12. В своята „Тайна Наука“(Събр.Съч. № 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Ангелите, по следния начин: (вдясно са имената им според езотеричното християнство) 1. Серифими Духове на Любовта
към текста >>
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противо
пост
авя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да
пост
игне т.н.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция. От „биологична“ гледна точка, ясновидството е свързано със световно-историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява“; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло. Ето защо, все повече хора ще имат опитности „вън“ от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни“ феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н.
„екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение. *18. Адалберт Щифтер, поет, 1806-1868 *19. schön = красив, Schein = блясък *20. Евритмия практически нов вид изкуство, чиито принципи Рудолф Щайнер извлича по свръхестествен път от Гьотевото учение за метаморфозата.
към текста >>
През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да
пост
игне съвършено нови опитности.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око“ на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума“ ,“Теософия“ (Събр. Съч. № 9) Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности.
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други. В библиотеките на Антропософските Дружества се съхраняват и са на разположение нередактираните български преводи на поредицата Езотеричии изследвания на кармическите връзки, която включва:
към текста >>
67.
Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
С тази книга Издателско ателие Аб
пост
авя началото на нова поредица от езотерични книги „Просветление“.
и от 1920 до 1923 година * Превод от немски: Мария Пашова и Христо Маринов *
С тази книга Издателско ателие Аб поставя началото на нова поредица от езотерични книги „Просветление“.
Целта е българският читател да се докосне до най-интересните произведения на езотеричната мисъл. * * * Издаването на този превод става с разрешение на Rudolf Steiner-Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz, разполагащ с авторските права на оригиналното произведение: Rudolf Steiner, „Das Wesen des Musikalischen und das Tonerlebnis im Menschen“, GA 283. * Rudolf Steiner
към текста >>
68.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Абстрактност на някои
пост
авяни въпроси.
Отклоняването на драматическото изкуство към натурализма. Възникването на евритмията, разгледано от окултна гледна точка на човешката същност. Връзката на Гьоте с учението за тоновете. Кратка забележка към методите на пеене. Изкуство и разглеждане на изкуството.
Абстрактност на някои поставяни въпроси.
Разглеждане на приказките, значение на приказките. ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г. Значението на видовете дървесен материал при изработването на музикалните инструменти. Проблеми на акустиката и на пространственото оформление. Геологическа връзка на дадена местност с музикалността на нейните жители.
към текста >>
69.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Който желае да приложи тази теория върху музиката, едва ли би
пост
игнал резултат.
Ако искаме да сравним музиката с другите изкуства, трябва да кажем: Всички други изкуства имат образец във физическия свят. Например когато скулпторът създава статуята на Аполон или Зевс, той работи според идеализираната действителност на човешкия свят. Същото е и при живописта. Днес дори при живописта се счита за важно само това, което дава непосредствен отпечатък на действителността. Също и поезията се стреми да създаде едно изображение на действителността.
Който желае да приложи тази теория върху музиката, едва ли би постигнал резултат.
Човек трябва да се запита: Откъде всъщност идва тонът, създаден чрез изкуство, с какво е свързан в света? Един велик дух на деветнадесетото столетие, който е дал ясни и точни понятия относно изкуството, е Шопенхауер[1]. Той отрежда на музиката особено място сред изкуствата, а на изкуството като такова - особена стойност в живота на човека. В основата на своята философия той е взел като лайтмотив следното изречение: Животът е нещо лошо и аз се опитвам да го направя поносим, като размишлявам за него. Според него в целия свят царува една несъзнателна, сляпа Воля.
към текста >>
Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да
пост
игне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята.
Живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването. После Шопенхауер казва: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава - това е Представата. Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж. В човека се надига Волята към това лъжливо създание. И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена.
Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята.
Едно такова средство е изкуството. Чрез него човек е в състояние да се извиси над неудовлетвореността на Волята. Когато човек създава едно произведение на изкуството, той твори от своята Представа. Докато обаче другите представи са празни образи, при изкуството съществува нещо друго. Например Фидиевият Зевс не се е получил чрез изобразяване на някой действителен човек.
към текста >>
Чрез навлизане до известна степен в дълбините на творящата природа човек
пост
ига освобождение.
Докато обаче другите представи са празни образи, при изкуството съществува нещо друго. Например Фидиевият Зевс не се е получил чрез изобразяване на някой действителен човек. Скулпторът е комбинирал много впечатления, запазил е всички предимства и е отхвърлил всички недостатъци. Той е образувал от много хора един прототип, който не съществува никъде в природата, но който се съдържа в множество отделни индивидуалности. Шопенхауер казва, че истинският творец създава прототипи, не представи, които иначе човекът има, не изображения, а прототипи.
Чрез навлизане до известна степен в дълбините на творящата природа човек постига освобождение.
Така е с всяко изкуство, освен с музиката. Другите изкуства трябва да преминат през Представата, следователно предават образите на Волята. Но тонът е непосредствен израз на самата Воля, без участието на Представата. Когато чрез изкуството човек участва активно в тона, той до известна степен е прилепил ухото си до сърцето на природата, долавя нейната Воля и я възпроизвежда в поредица от тонове. Така - казва Шопенхауер - човек влиза в едно интимно отношение с нещата, така той прониква дълбоко в тяхната същност.
към текста >>
н., тогава в него
пост
епенно настъпва промяна.
Откъде ги донася, това ще се установи, ако обърнем внимание на световете, които не се възприемат от сетивата. Трябва да видим как са устроени по-висшите светове. Човек е в състояние да отключи в душата заложени способности, които иначе дремят. Както е възможно за слепородения физическият свят да стане видим чрез операция, така също вътрешните органи на човека могат да се развият, за да може той да разпознае по-висшите духовни светове. Когато човек развива такива способности, които иначе дремят в него, когато той започне да развива душата си чрез медитация, концентрация и т.
н., тогава в него постепенно настъпва промяна.
Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море. Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни.
към текста >>
Пост
епенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него.
Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива. Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете. Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете.
Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него.
Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят. Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека. Той изживява един свят, който е много по-действителен от обикновения физически свят. Физическият свят е един вид сгъстяване, кристализиране на астралния свят. Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.
към текста >>
Тогава
пост
епенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека.
Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива. Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете. Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете. Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него. Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят.
Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека.
Той изживява един свят, който е много по-действителен от обикновения физически свят. Физическият свят е един вид сгъстяване, кристализиране на астралния свят. Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание. Човек достига едно още по-високо ниво на съзнание, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние. Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни.
към текста >>
В това състояние на съзнанието човек
пост
ига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо.
Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание. Човек достига едно още по-високо ниво на съзнание, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние. Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни. Той се учи да става съзнателен в един свят, за който иначе нищо не знае. Този нов свят не е свят на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков свят.
В това състояние на съзнанието човек постига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо.
Този свят се нарича свят на девакана. Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния свят на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете. Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят. Но същностната част на девакана е вълнуващото се море на тоновете. От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят.
към текста >>
Етерното тяло се противо
пост
авя на трептенията на тялото на усещането.
Така то получава нови тонове. Възниква своеобразна борба между тялото на усещането и етерното тяло. Когато тези тонове са толкова силни, че преодоляват тоновете на етерното тяло, тогава възниква ведра музика, в мажорна тоналност. Когато една музика звучи в мажорна тоналност, тогава може да се види как тялото на усещането става победител над етерното тяло. При минорна тоналност етерното тяло е победител над тялото на усещането.
Етерното тяло се противопоставя на трептенията на тялото на усещането.
Когато човек живее в музикалното, така той живее в едно отражение на своята духовна родина. В сенчестия образ на духовния свят душата открива най-висшето освобождение, най-интимната връзка с праелемента на човека. Ето защо музиката въздейства също и върху най-обикновената душа. Тя чувства в музиката отзвука на онова, което е преживяла в девакана. По този начин тя се чувства в своята родина.
към текста >>
Пост
авих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея.“
[1] Артур Шопенхауер, 1788-1860. Срв. следните изложения в основния му труд „Светът като воля и представа“, 3-та книга, за музиката, особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер). Животът е нещо лошо; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В. Гвинер в „Артур Шопенхауер, представен от лично общуване“, Лайпциг 1922 г., стр. 45. Дословно: „Животът е нещо лошо.
Поставих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея.“
[2] Парацелз, Филип Авреолий Теофраст Бомбаст фон Хоенхайм, 1493-1541. Точният цитат не можа да бъде удостоверен. Все пак подобно твърдение се намира в „Четвъртата защита“ (Парацелз, Събрани съчинения, издадени от Зудхоф, том 11, стр. 145).
към текста >>
70.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
За изходна точка ще
пост
авим въпроса: Как може да бъде обяснено, че съществува едно толкова забележително наследяване, каквото например виждаме във фамилията Бах?
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Берлин, 12 ноември 1906 г. Виждаме как чрез духовнонаучния начин на разглеждане на нещата светът и цялата природа около нас ни се изясняват и ни става все по-ясно как външните факти от живота могат да имат повече или по-малко значение за същността на човека. Днес ще се задълбочим върху въпроса защо музиката въздейства по един определен, своеобразен начин върху човешката душа. При това искаме да осветим дълбоко основите на душата.
За изходна точка ще поставим въпроса: Как може да бъде обяснено, че съществува едно толкова забележително наследяване, каквото например виждаме във фамилията Бах?
Виждаме как в продължение на един период от 250 години почти тридесет членове на това семейство показват забележителна музикална дарба. Или да вземем един друг случай. Във фамилията Бернули по сходен начин се наследява математическото дарование и осем нейни представители са били по-големи или по-малки математици. Това са два случая, които се разбират като наследяване. Но те представляват две напълно различни неща.
към текста >>
Да съ
пост
авим мислите на Шопенхауер с тези на Гьоте, чийто израз откриваме в следните думи: В природата са по-важни намеренията[1].
Когато творецът, например скулпторът, иска да създаде идеализиран образ на Зевс, той търси един първообраз. Той не наблюдава някой отделен човек, за да намери първообраза, а наблюдава много хора. От един човек той взима едно, от друг - друго и т. н. Той запомня всичко, което е сила, което е благородно, което е забележително, и от него оформя един идеализиран образ на Зевс. Това е идеята в човека, която е придобита чрез съчетаване на онова, което ни открива светът, което се приближава към нас в отделни детайли.
Да съпоставим мислите на Шопенхауер с тези на Гьоте, чийто израз откриваме в следните думи: В природата са по-важни намеренията[1].
Така виждаме, че Шопенхауер и Гьоте са в пълно съгласие един с друг. Двамата приемат, че в природата съществуват намерения, които тя не постига напълно в делата си, не може да доведе до пълно проявление, най-малкото не ги постига в подробности. Творецът се стреми да разпознае тези намерения в природата, да ги обедини и да ги представи. Така разбираме, че Гьоте иска да каже, че изкуството е откровение на тайните намерения на природата, че творецът представлява продължението на природата. Той приема природата в себе си, оставя я да се възроди в него и да излезе от него.
към текста >>
Двамата приемат, че в природата съществуват намерения, които тя не
пост
ига напълно в делата си, не може да доведе до пълно проявление, най-малкото не ги
пост
ига в подробности.
От един човек той взима едно, от друг - друго и т. н. Той запомня всичко, което е сила, което е благородно, което е забележително, и от него оформя един идеализиран образ на Зевс. Това е идеята в човека, която е придобита чрез съчетаване на онова, което ни открива светът, което се приближава към нас в отделни детайли. Да съпоставим мислите на Шопенхауер с тези на Гьоте, чийто израз откриваме в следните думи: В природата са по-важни намеренията[1]. Така виждаме, че Шопенхауер и Гьоте са в пълно съгласие един с друг.
Двамата приемат, че в природата съществуват намерения, които тя не постига напълно в делата си, не може да доведе до пълно проявление, най-малкото не ги постига в подробности.
Творецът се стреми да разпознае тези намерения в природата, да ги обедини и да ги представи. Така разбираме, че Гьоте иска да каже, че изкуството е откровение на тайните намерения на природата, че творецът представлява продължението на природата. Той приема природата в себе си, оставя я да се възроди в него и да излезе от него. Като че ли природата не би могла да придобие завършеност и в човека се открива възможността да доведе делото й докрай. Природата намира в него своя завършек, своя апогей, тя, така да се каже, възликува в него, в творчеството му.
към текста >>
Гьоте вижда в природата големия творец, който не може да
пост
игне напълно своите намерения, които, така да се каже, се изправят пред нас като една загадка.
Така разбираме, че Гьоте иска да каже, че изкуството е откровение на тайните намерения на природата, че творецът представлява продължението на природата. Той приема природата в себе си, оставя я да се възроди в него и да излезе от него. Като че ли природата не би могла да придобие завършеност и в човека се открива възможността да доведе делото й докрай. Природата намира в него своя завършек, своя апогей, тя, така да се каже, възликува в него, в творчеството му. В човешкото сърце се намира способността да се виждат нещата до техния край и това, което е било намерение на природата, да се изведе навън.
Гьоте вижда в природата големия творец, който не може да постигне напълно своите намерения, които, така да се каже, се изправят пред нас като една загадка.
Творецът обаче разрешава тази загадка. Той е големият разрешител, тъй като си представя намеренията на природата до края и ги извежда от себе си в своите творби. Така е с всички изкуства, освен с музиката, казва Шопенхауер. Тя стои на едно по-високо ниво от останалите изкуства. Защо? Шопенхауер намира отговора и казва: Всички други изкуства, скулптурата, живописта, трябва да обединяват представите, преди да разгадаят тайните намерения на природата.
към текста >>
Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко,
пост
епенно да зазвучава духовно.
Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят. И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой.
Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно.
Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене. А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека. И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина. От великата тишина към него прозвучава тонът от другия свят.
към текста >>
Третото състояние на съзнанието, в което човек
пост
епенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене.
Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове.
Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене.
А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека. И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина. От великата тишина към него прозвучава тонът от другия свят. Така в действителност стои въпросът със света на девакана. Някои теософски книги съдържат други описания за него, но те не се основават върху лично изживяване на действителността в този свят.
към текста >>
Обикновеният човек изживява тези състояния действително и
пост
оянно, само че не знае нищо за това, защото не е съзнателен за себе си и за преживяното.
Оттам идва всяко истинско вдъхновение и в тази област се движат авторите, които са вдъхновени. Там те преживяват едно звучене в унисон с истините на по-висшите светове. Сега трябва да си представим, че не само посветеният живее в тези светове. Разликата е само в това, че посветеният изживява тези видоизменени състояния в съзнание. В него е изменено в съзнанието само това, което обикновеният човек изживява отново и отново несъзнателно.
Обикновеният човек изживява тези състояния действително и постоянно, само че не знае нищо за това, защото не е съзнателен за себе си и за преживяното.
Но въпреки това той донася нещо от тези въздействия, които изживяването предизвиква у него. Сутрин, когато човек се пробуди от сън, той не носи само телесно освежаване чрез съня, а носи със себе си от онези светове също и изкуството. Защото изкуството не е нищо друго освен несъзнателно спомняне на преживяното в астралния свят. Например художникът излиза далеч над действителните физически цветове, когато полага своите цветни тонове и цветни хармонии върху платното. Къде е видял тези тонове, тези искрящи цветове, къде ги е изживял?
към текста >>
71.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И тогава азът започва да се свързва
пост
епенно с тези същества.
Тогава откриваме на физическия земен план един вид по-висши животни, животни, от които нищо не е останало днес на земята, които са измрели отдавна. Те са били устроени много особено. Това, което са днес по-висши животни, са потомците на онези напълно различно устроени същества, но това са изостаналите потомци. Тези същества са предците на днешната физическа човешка природа. Те имат само физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането.
И тогава азът започва да се свързва постепенно с тези същества.
Той се спуска надолу от по-висшия свят. Животинската природа нараства към човешката душа, душата се отправя отгоре надолу. Отдолу нагоре се развива животинската същност, отгоре надолу се спуска душата. Сякаш един трептящ облак прах се вдига над земята и горе го посреща един воден облак - така се свързват животинското тяло и човешката душа. Тялото на усещането на живеещото долу, на земята, животно, на онзи потомък на човека, има такова голямо развитие, че да може да приеме аза.
към текста >>
72.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но още по-голямо
пост
ижение за него е, когато чуе слънцето да звучи.
Тогава той се учи да разбира какво имат предвид великите духове, когато говорят като Питагор за музиката на сферите. Правили са се опити да се опише символично музиката на сферите на кръжащите слънца, но тя не може да бъде обяснена. Звучащото през пространството слънце е една звучаща действителност. Ето една окултна картина: да се види слънцето в полунощ. В мига, когато ученикът става ясновиждащ, той вижда слънцето през земята.
Но още по-голямо постижение за него е, когато чуе слънцето да звучи.
Думите на Гьоте в пролога на „Фауст“ не са просто фраза: „По древен начин слънцето звучи“[5]. Тръбите, които Йоан споменава в Откровението, са познати на окултиста като действителност. В теософските писания се появяват грешки. Например Ледбийтър описва правилно астралния план, но описанието му на деваканическия план е негово усещане. Наистина той го описва по-фин от астралния план, ала невярно.
към текста >>
Така чрез Вагнеровата музика се
пост
ига промяна на темперамента и на склонностите в етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7].
В музиката се съдържа нещо пророческо за бъдещото развитие. Новото етерно тяло започва да трепти чрез музиката и тогава и външното етерно тяло започва да трепти. В творбите на Моцарт и особено в тези на Росини продължават трептенията в старото етерно тяло, но в много незначителна степен. Но ако бихте могли да наблюдавате слушателя на „Лоенгрин“, щяхте да видите, че въздействието е напълно различно. Вагнеровата музика възбужда Будхи тялото толкова силно, че е налице директно въздействие върху етерното тяло.
Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7].
Окултистът казва: Когато човек изживява развитие и чува музиката на сферите, тогава той чува небесната музика. Но обикновеният човек не може да достигне до това състояние. Затова човек има задачата да завоюва по-висшия свят във физическия свят. В това, което твори, човек създава един отпечатък на духовния свят. Това са почувствали Шопенхауер и Вагнер и затова са отредили на музиката толкова важна роля.
към текста >>
Отговор на въпрос (
пост
авеният въпрос не е запазен)
Това са почувствали Шопенхауер и Вагнер и затова са отредили на музиката толкова важна роля. За духовната наука е настъпило времето да даде помощ на човека да достигне вече не като в сън до съзнателното творчество. Бих искал да изясня защо музиката въздейства толкова непосредствено. В девакана сме си у дома, там живее нещо вечно и когато на човека тук се дава нещо от прародината, не е чудно, че той се затрогва. И затова влиянието на музиката е толкова голямо дори върху най-обикновения човек, който не предчувства нищо от това, което му се говори чрез музикалните тонове: Аз съм ти, а ти си от моята същност.
Отговор на въпрос (поставеният въпрос не е запазен)
Чрез изкуството се създава леглото за астралното и деваканическото влияние. Характерното при Вагнер е това, че неговата музика упражнява необикновено голямо въздействие върху етерното тяло. Това го чувстват дори немузикални хора. Музиката въздейства по заобиколен път през етерното тяло върху астралното тяло. Бах беше много по-абстрактен, той не притежаваше непосредствеността на Вагнер.
към текста >>
Пост
епенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот.
За мен това е така, както когато някой търси скъпоценни камъни сред речни камъни. Той посяга само към скъпоценните камъни, на другите не обръща внимание. [1] Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер: Рихард Вагнер, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография „Моят живот“ как през есента на 1854 г. се е запознал с основните трудове на Шопенхауер и е бил силно впечатлен от тях. „Оттогава нататък през годините книгата („Светът като воля и представа“) никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път.
Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот.
Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж. също писмото на Рихард Вагнер до Ференц Лист от 16 декември 1854 г. [2] Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей.
към текста >>
в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е
пост
авен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей.
Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот. Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж. също писмото на Рихард Вагнер до Ференц Лист от 16 декември 1854 г. [2] Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г.
в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей.
За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения. [3] Хермес Трисмегист: гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура. Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж. Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж. също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието“, Събр.
към текста >>
Шелинг и Шлегел: Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 17751854,
пост
авя изчерпателно схващането, че архитектурата е „вцепенена“ или „замръзнала“ музика в извънредната част на неговата „Философия на изкуството“, §106-118; юбилейно издание на творбите на Шелинг, Мюнхен 1959 г., в третия допълнителен том, стр. 222-249.
Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж. Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж. също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието“, Събр. съч. 60. [4] 40.
Шелинг и Шлегел: Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 17751854, поставя изчерпателно схващането, че архитектурата е „вцепенена“ или „замръзнала“ музика в извънредната част на неговата „Философия на изкуството“, §106-118; юбилейно издание на творбите на Шелинг, Мюнхен 1959 г., в третия допълнителен том, стр. 222-249.
При романтиците по различен начин се появява същото схващане - при Август Вилхелм Шлегел, Фридрих Шлегел, Йозеф Гьорес и др. [5] „По древен начин слънцето звучи“: Фауст I, Пролог в небесата (Рафаел). Тръбите, които Йоан споменава в Откровението: в Гл. 8.11. В бъдеще движението на кръвта: вж. изложеното от Рудолф Щайнер в „Хрониките на Акаша“ (1904-1908) в главата „Четиричленният земен човек“, Събр.
към текста >>
73.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Възможно е да се направят само някои загатвания, тъй като ако искаме да отговорим изчерпателно само на
пост
авените от г-н Щутен[1] въпроси, можем да беседваме цяла седмица.
ОТГОВОР НА ВЪПРОСИ Дорнах, 29 септември 1920 г. добавен по време на дискусията след три лекции от Пол Бауман За разширяването на тоновата система
Възможно е да се направят само някои загатвания, тъй като ако искаме да отговорим изчерпателно само на поставените от г-н Щутен[1] въпроси, можем да беседваме цяла седмица.
Ще видим докъде ще успеем да стигнем днес. Първоначално бих искал да се опра на една тема, от която да можем да продължим нататък. Стана дума за разширяването на то-новата система и мисля, че различните оратори проявиха интерес към това. Между тях имаше и музиканти и композитори. И така, целият въпрос зависи от един друг, който не е толкова лесен за разбиране, колкото човек обикновено смята.
към текста >>
На цялата дискусия за шумовете може да се отговори само ако първо бъде направена пред
пост
авката, която изложих тук.
При един тон човек може да остане в по-голяма степен на повърхността или пък да навлезе по-дълбоко в него, нали така? И сега питам тези, които взеха участие в дискусията, дали могат да получат някаква представа за това, че съвременното музикално изживяване все повече отива в посока към разделяне на отделния тон на повече части в схващането на хората, и при това да се запитат дали самият тон вече не представлява мелодия? Дали с това може да бъде свързана някаква представа? Защото всъщност почти е невъзможно да се говори за разширяване на тоновата система, без да разполагаме с основа, на базата на която да говорим. Преди малко бе направена забележка по отношение на шумовете.
На цялата дискусия за шумовете може да се отговори само ако първо бъде направена предпоставката, която изложих тук.
Защото ако допусна например - не знам дали тези неща не се изживяват днес вече твърде субективно, - че господинът, който надълго и нашироко се разпростря върху темата за шумовете, е склонен да отговори в най-широк смисъл с „да“ на въпроса дали в тона може да бъде доловена мелодия, тогава аз го разбирам, напълно разбирам навлизането му в отделния тон[3] или пък в отделните звукове, които другите възприемат просто като шум, и как посредством потапянето му в дълбините на тона той несъмнено намира нещо в тоновете, които изграждат шума, което бива възприемано като музикално от него и което онзи, който не се потапя в тези дълбини на тона, дори не е в състояние да проследи. Днес сутринта г-н Хуземан[4] обърна внимание върху факта, че съвременното човечество се изправя пред явлението раздвояване на личността. Оказва се също така, че днес има множество хора, които просто имат друго изживяване на тона и то е в противовес на отделния единичен тон на някой много добре школуван музикант. И това е във взаимовръзка с другия въпрос, който също бе поставен: Как се отнася духовната наука към всичко това? Сега бих искал да поставя прецизно въпроса дали може да се получи някаква разумна представа при изказване на твърдението, че при дадени обстоятелства отделният тон може да се възприеме като мелодия посредством това, че човек, навлизайки в неговите дълбини, извлича от тона частици, така да се каже, частични тонове, чието отношение едни към други, чието съзвучие може, от своя страна, да бъде вече един вид мелодия?
към текста >>
И това е във взаимовръзка с другия въпрос, който също бе
пост
авен: Как се отнася духовната наука към всичко това?
Преди малко бе направена забележка по отношение на шумовете. На цялата дискусия за шумовете може да се отговори само ако първо бъде направена предпоставката, която изложих тук. Защото ако допусна например - не знам дали тези неща не се изживяват днес вече твърде субективно, - че господинът, който надълго и нашироко се разпростря върху темата за шумовете, е склонен да отговори в най-широк смисъл с „да“ на въпроса дали в тона може да бъде доловена мелодия, тогава аз го разбирам, напълно разбирам навлизането му в отделния тон[3] или пък в отделните звукове, които другите възприемат просто като шум, и как посредством потапянето му в дълбините на тона той несъмнено намира нещо в тоновете, които изграждат шума, което бива възприемано като музикално от него и което онзи, който не се потапя в тези дълбини на тона, дори не е в състояние да проследи. Днес сутринта г-н Хуземан[4] обърна внимание върху факта, че съвременното човечество се изправя пред явлението раздвояване на личността. Оказва се също така, че днес има множество хора, които просто имат друго изживяване на тона и то е в противовес на отделния единичен тон на някой много добре школуван музикант.
И това е във взаимовръзка с другия въпрос, който също бе поставен: Как се отнася духовната наука към всичко това?
Сега бих искал да поставя прецизно въпроса дали може да се получи някаква разумна представа при изказване на твърдението, че при дадени обстоятелства отделният тон може да се възприеме като мелодия посредством това, че човек, навлизайки в неговите дълбини, извлича от тона частици, така да се каже, частични тонове, чието отношение едни към други, чието съзвучие може, от своя страна, да бъде вече един вид мелодия? Пол Бауман: „От моята лекция следва също, че именно шума поставям във връзка с хармоничното, значи и с общо мелодичното. Може ли звукът-шум да бъде сметнат за нещо, което е мелодия, може би хармония, която обаче да можем да възприемем музикално? В действителност всеки шум несъмнено е нещо музикално, само дето не го смятаме задължително за музикално изкуство. Ние не можем да го различим, но това много ясно се възприема в тембрите, така че тук отново говори нещо особено музикално, нещо от движението на нещата, така че човек много ясно може да отличи самия музикален тон, който сам по себе си няма да бъде чут, но много отчетливо трепти в него.“
към текста >>
Сега бих искал да
пост
авя прецизно въпроса дали може да се получи някаква разумна представа при изказване на твърдението, че при дадени обстоятелства отделният тон може да се възприеме като мелодия посредством това, че човек, навлизайки в неговите дълбини, извлича от тона частици, така да се каже, частични тонове, чието отношение едни към други, чието съзвучие може, от своя страна, да бъде вече един вид мелодия?
На цялата дискусия за шумовете може да се отговори само ако първо бъде направена предпоставката, която изложих тук. Защото ако допусна например - не знам дали тези неща не се изживяват днес вече твърде субективно, - че господинът, който надълго и нашироко се разпростря върху темата за шумовете, е склонен да отговори в най-широк смисъл с „да“ на въпроса дали в тона може да бъде доловена мелодия, тогава аз го разбирам, напълно разбирам навлизането му в отделния тон[3] или пък в отделните звукове, които другите възприемат просто като шум, и как посредством потапянето му в дълбините на тона той несъмнено намира нещо в тоновете, които изграждат шума, което бива възприемано като музикално от него и което онзи, който не се потапя в тези дълбини на тона, дори не е в състояние да проследи. Днес сутринта г-н Хуземан[4] обърна внимание върху факта, че съвременното човечество се изправя пред явлението раздвояване на личността. Оказва се също така, че днес има множество хора, които просто имат друго изживяване на тона и то е в противовес на отделния единичен тон на някой много добре школуван музикант. И това е във взаимовръзка с другия въпрос, който също бе поставен: Как се отнася духовната наука към всичко това?
Сега бих искал да поставя прецизно въпроса дали може да се получи някаква разумна представа при изказване на твърдението, че при дадени обстоятелства отделният тон може да се възприеме като мелодия посредством това, че човек, навлизайки в неговите дълбини, извлича от тона частици, така да се каже, частични тонове, чието отношение едни към други, чието съзвучие може, от своя страна, да бъде вече един вид мелодия?
Пол Бауман: „От моята лекция следва също, че именно шума поставям във връзка с хармоничното, значи и с общо мелодичното. Може ли звукът-шум да бъде сметнат за нещо, което е мелодия, може би хармония, която обаче да можем да възприемем музикално? В действителност всеки шум несъмнено е нещо музикално, само дето не го смятаме задължително за музикално изкуство. Ние не можем да го различим, но това много ясно се възприема в тембрите, така че тук отново говори нещо особено музикално, нещо от движението на нещата, така че човек много ясно може да отличи самия музикален тон, който сам по себе си няма да бъде чут, но много отчетливо трепти в него.“ Нямам предвид това.
към текста >>
Пол Бауман: „От моята лекция следва също, че именно шума
пост
авям във връзка с хармоничното, значи и с общо мелодичното.
Защото ако допусна например - не знам дали тези неща не се изживяват днес вече твърде субективно, - че господинът, който надълго и нашироко се разпростря върху темата за шумовете, е склонен да отговори в най-широк смисъл с „да“ на въпроса дали в тона може да бъде доловена мелодия, тогава аз го разбирам, напълно разбирам навлизането му в отделния тон[3] или пък в отделните звукове, които другите възприемат просто като шум, и как посредством потапянето му в дълбините на тона той несъмнено намира нещо в тоновете, които изграждат шума, което бива възприемано като музикално от него и което онзи, който не се потапя в тези дълбини на тона, дори не е в състояние да проследи. Днес сутринта г-н Хуземан[4] обърна внимание върху факта, че съвременното човечество се изправя пред явлението раздвояване на личността. Оказва се също така, че днес има множество хора, които просто имат друго изживяване на тона и то е в противовес на отделния единичен тон на някой много добре школуван музикант. И това е във взаимовръзка с другия въпрос, който също бе поставен: Как се отнася духовната наука към всичко това? Сега бих искал да поставя прецизно въпроса дали може да се получи някаква разумна представа при изказване на твърдението, че при дадени обстоятелства отделният тон може да се възприеме като мелодия посредством това, че човек, навлизайки в неговите дълбини, извлича от тона частици, така да се каже, частични тонове, чието отношение едни към други, чието съзвучие може, от своя страна, да бъде вече един вид мелодия?
Пол Бауман: „От моята лекция следва също, че именно шума поставям във връзка с хармоничното, значи и с общо мелодичното.
Може ли звукът-шум да бъде сметнат за нещо, което е мелодия, може би хармония, която обаче да можем да възприемем музикално? В действителност всеки шум несъмнено е нещо музикално, само дето не го смятаме задължително за музикално изкуство. Ние не можем да го различим, но това много ясно се възприема в тембрите, така че тук отново говори нещо особено музикално, нещо от движението на нещата, така че човек много ясно може да отличи самия музикален тон, който сам по себе си няма да бъде чут, но много отчетливо трепти в него.“ Нямам предвид това. Имам предвид специално да се разшири способността за изживяване на тона, което означава при изживяване на тона да се навлезе в неговите дълбини или пък да се извлече нещо от него, така че да се изживее нещо вече в самия тон.
към текста >>
Това е във връзка с другия въпрос, който се
пост
авя
пост
оянно - как трябва да се отнася към музиката духовна-та наука.
По този начин ще произлезе много подвижен музикален живот. Аз мога само да нахвърля нещата. Можем да продължим да говорим цяла нощ, но не бихме искали да правим това, тъй като утре отново ще се съберем. Но ще произлезе един много подвижен музикален живот. И може да се каже, че това по-подвижно музикално изживяване наистина предстои на човека в най-скоро време.
Това е във връзка с другия въпрос, който се поставя постоянно - как трябва да се отнася към музиката духовна-та наука.
За мен в този въпрос винаги се съдържа нещо несимпатично. Моля, не искам да засегна никого с това, което казвам, но все пак в този въпрос има нещо несимпатично, а именно че той всъщност е поставен без усет към изкуството. Дори и задалият го да не смята така, като цяло той е поставен много теоретично и без усет към изкуството. И изобщо имам усещането, че при дискусии върху изкуството истински художественото с голяма лекота се изплъзва и се навлиза в празно теоретизиране. Без каквото и да е съмнение духовната наука, тъй като тя не е нещо интелектуално, не е нещо, което разглежда само част от същността на човека, а разглежда цялостния човек, оказва съществено влияние върху цялостния човек, върху мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
Моля, не искам да засегна никого с това, което казвам, но все пак в този въпрос има нещо несимпатично, а именно че той всъщност е
пост
авен без усет към изкуството.
Можем да продължим да говорим цяла нощ, но не бихме искали да правим това, тъй като утре отново ще се съберем. Но ще произлезе един много подвижен музикален живот. И може да се каже, че това по-подвижно музикално изживяване наистина предстои на човека в най-скоро време. Това е във връзка с другия въпрос, който се поставя постоянно - как трябва да се отнася към музиката духовна-та наука. За мен в този въпрос винаги се съдържа нещо несимпатично.
Моля, не искам да засегна никого с това, което казвам, но все пак в този въпрос има нещо несимпатично, а именно че той всъщност е поставен без усет към изкуството.
Дори и задалият го да не смята така, като цяло той е поставен много теоретично и без усет към изкуството. И изобщо имам усещането, че при дискусии върху изкуството истински художественото с голяма лекота се изплъзва и се навлиза в празно теоретизиране. Без каквото и да е съмнение духовната наука, тъй като тя не е нещо интелектуално, не е нещо, което разглежда само част от същността на човека, а разглежда цялостния човек, оказва съществено влияние върху цялостния човек, върху мисленето, чувствата и волята. Докато нашата днешна материалистично-интелектуална наука като цяло оказва влияние само върху мисленето, върху интелектуалния елемент в човека. Духовната наука обхваща човека изцяло и следствието от това е, че той става вътрешно по-подвижен, че постига по-големи възможности за вариации на изживяването си на частично-то и следователно има по-високи изисквания по отношение на хармонията на своето изживяване на частичното.
към текста >>
Дори и задалият го да не смята така, като цяло той е
пост
авен много теоретично и без усет към изкуството.
Но ще произлезе един много подвижен музикален живот. И може да се каже, че това по-подвижно музикално изживяване наистина предстои на човека в най-скоро време. Това е във връзка с другия въпрос, който се поставя постоянно - как трябва да се отнася към музиката духовна-та наука. За мен в този въпрос винаги се съдържа нещо несимпатично. Моля, не искам да засегна никого с това, което казвам, но все пак в този въпрос има нещо несимпатично, а именно че той всъщност е поставен без усет към изкуството.
Дори и задалият го да не смята така, като цяло той е поставен много теоретично и без усет към изкуството.
И изобщо имам усещането, че при дискусии върху изкуството истински художественото с голяма лекота се изплъзва и се навлиза в празно теоретизиране. Без каквото и да е съмнение духовната наука, тъй като тя не е нещо интелектуално, не е нещо, което разглежда само част от същността на човека, а разглежда цялостния човек, оказва съществено влияние върху цялостния човек, върху мисленето, чувствата и волята. Докато нашата днешна материалистично-интелектуална наука като цяло оказва влияние само върху мисленето, върху интелектуалния елемент в човека. Духовната наука обхваща човека изцяло и следствието от това е, че той става вътрешно по-подвижен, че постига по-големи възможности за вариации на изживяването си на частично-то и следователно има по-високи изисквания по отношение на хармонията на своето изживяване на частичното. А като постигне това, означава, че се е стигнало до обогатяване на цялостното музикално въздействие и преживяване.
към текста >>
Духовната наука обхваща човека изцяло и следствието от това е, че той става вътрешно по-подвижен, че
пост
ига по-големи възможности за вариации на изживяването си на частично-то и следователно има по-високи изисквания по отношение на хармонията на своето изживяване на частичното.
Моля, не искам да засегна никого с това, което казвам, но все пак в този въпрос има нещо несимпатично, а именно че той всъщност е поставен без усет към изкуството. Дори и задалият го да не смята така, като цяло той е поставен много теоретично и без усет към изкуството. И изобщо имам усещането, че при дискусии върху изкуството истински художественото с голяма лекота се изплъзва и се навлиза в празно теоретизиране. Без каквото и да е съмнение духовната наука, тъй като тя не е нещо интелектуално, не е нещо, което разглежда само част от същността на човека, а разглежда цялостния човек, оказва съществено влияние върху цялостния човек, върху мисленето, чувствата и волята. Докато нашата днешна материалистично-интелектуална наука като цяло оказва влияние само върху мисленето, върху интелектуалния елемент в човека.
Духовната наука обхваща човека изцяло и следствието от това е, че той става вътрешно по-подвижен, че постига по-големи възможности за вариации на изживяването си на частично-то и следователно има по-високи изисквания по отношение на хармонията на своето изживяване на частичното.
А като постигне това, означава, че се е стигнало до обогатяване на цялостното музикално въздействие и преживяване. И тогава при личности, които, ако мога така да се изразя, са изтъкани, пропити, оживени от духовната наука, ще се получи онова, което може да се постигне в областта на музиката с помощта на духовната наука. Върху това не е възможно да се теоретизира. Днес човек не трябва да теоретизира, а да усеща в много по-голяма степен как духовната наука действително го прави вътрешно по-подвижен и как посредством това той отива към едно по-интензивно, по-нюансирано музикално изживяване. Това може да бъде разгледано и във взаимовръзка с някои най-основни въпроси.
към текста >>
А като
пост
игне това, означава, че се е стигнало до обогатяване на цялостното музикално въздействие и преживяване.
Дори и задалият го да не смята така, като цяло той е поставен много теоретично и без усет към изкуството. И изобщо имам усещането, че при дискусии върху изкуството истински художественото с голяма лекота се изплъзва и се навлиза в празно теоретизиране. Без каквото и да е съмнение духовната наука, тъй като тя не е нещо интелектуално, не е нещо, което разглежда само част от същността на човека, а разглежда цялостния човек, оказва съществено влияние върху цялостния човек, върху мисленето, чувствата и волята. Докато нашата днешна материалистично-интелектуална наука като цяло оказва влияние само върху мисленето, върху интелектуалния елемент в човека. Духовната наука обхваща човека изцяло и следствието от това е, че той става вътрешно по-подвижен, че постига по-големи възможности за вариации на изживяването си на частично-то и следователно има по-високи изисквания по отношение на хармонията на своето изживяване на частичното.
А като постигне това, означава, че се е стигнало до обогатяване на цялостното музикално въздействие и преживяване.
И тогава при личности, които, ако мога така да се изразя, са изтъкани, пропити, оживени от духовната наука, ще се получи онова, което може да се постигне в областта на музиката с помощта на духовната наука. Върху това не е възможно да се теоретизира. Днес човек не трябва да теоретизира, а да усеща в много по-голяма степен как духовната наука действително го прави вътрешно по-подвижен и как посредством това той отива към едно по-интензивно, по-нюансирано музикално изживяване. Това може да бъде разгледано и във взаимовръзка с някои най-основни въпроси. Виждате ли, духовно-научното движение многократно е било упреквано, че от него се интересуват предимно жени и че не се виждат мъже на антропософските събирания.
към текста >>
И тогава при личности, които, ако мога така да се изразя, са изтъкани, пропити, оживени от духовната наука, ще се получи онова, което може да се
пост
игне в областта на музиката с помощта на духовната наука.
И изобщо имам усещането, че при дискусии върху изкуството истински художественото с голяма лекота се изплъзва и се навлиза в празно теоретизиране. Без каквото и да е съмнение духовната наука, тъй като тя не е нещо интелектуално, не е нещо, което разглежда само част от същността на човека, а разглежда цялостния човек, оказва съществено влияние върху цялостния човек, върху мисленето, чувствата и волята. Докато нашата днешна материалистично-интелектуална наука като цяло оказва влияние само върху мисленето, върху интелектуалния елемент в човека. Духовната наука обхваща човека изцяло и следствието от това е, че той става вътрешно по-подвижен, че постига по-големи възможности за вариации на изживяването си на частично-то и следователно има по-високи изисквания по отношение на хармонията на своето изживяване на частичното. А като постигне това, означава, че се е стигнало до обогатяване на цялостното музикално въздействие и преживяване.
И тогава при личности, които, ако мога така да се изразя, са изтъкани, пропити, оживени от духовната наука, ще се получи онова, което може да се постигне в областта на музиката с помощта на духовната наука.
Върху това не е възможно да се теоретизира. Днес човек не трябва да теоретизира, а да усеща в много по-голяма степен как духовната наука действително го прави вътрешно по-подвижен и как посредством това той отива към едно по-интензивно, по-нюансирано музикално изживяване. Това може да бъде разгледано и във взаимовръзка с някои най-основни въпроси. Виждате ли, духовно-научното движение многократно е било упреквано, че от него се интересуват предимно жени и че не се виждат мъже на антропософските събирания. Не желая да определям доколко това е така или не.
към текста >>
Така в една одухотворена физиология, в която вече ще присъства нещо от изкуството, хората все по-често ще
пост
авят въпроса за музикалното във взаимна връзка с човешкото устройство.
Това е все едно някой да иска да опише съвсем точно времето вдругиден. Не искам да кажа, че не съществува такова състояние на съзнанието, което в голяма степен би съумяло и това. Всъщност подобно нещо няма никакво значение. По-добре човек да остави живота да тече, отколкото да теоретизира по такъв един начин. В този ход на мисълта разглеждането на музикалното се насочва към устройството на човека.
Така в една одухотворена физиология, в която вече ще присъства нещо от изкуството, хората все по-често ще поставят въпроса за музикалното във взаимна връзка с човешкото устройство.
Само си помислете, че твърдението, което г-н Бауман изказа за връзката на мелоса с дишането, съдържа нещо дълбоко основателно. В действителност мелосът и дишането са две неща, които взаимно си принадлежат. Но не трябва да забравяме, че дишането е процес, който се осъществява в ритмичната система. Тази средна система от човешкото устройство граничи, от една страна, с нервно-сетивната система, с мозъчната система. Между ритмичната и нервно-сетивната система се осъществява взаимодействие.
към текста >>
Когато човек обхване това с поглед, той ще разполага с една ръководна нишка, за да може да си отговори на многото въпроси, които бяха
пост
авени от г-н Щутен.
Това е също и едно непрекъснато съдействие на ритмично-то движение на мозъчната вода с онова, което се нарича органи на представните възможности. От друга страна имаме непрестанно взаимоизтласкване на слизащата надолу мозъчна вода с всичко, което циркулира в кръвта, във веществообменната система. Това вътрешно изживяване, мислено органично, се намира в много по-голяма взаимна връзка с музикалното, отколкото човек би си помислил. И тази връзка се осъществява по следния начин. Музикалното се проявява в степента, до която дишането се приближава към главата и в която нервно-сетивният живот се приближава към гореспоменатото съдействие, а същинският ритмичен елемент се проявява в същата степен, в която ритмичната система се приближава към системата на крайниците.
Когато човек обхване това с поглед, той ще разполага с една ръководна нишка, за да може да си отговори на многото въпроси, които бяха поставени от г-н Щутен.
Следователно това, което г-н Щутен изложи, е правилно. Бих искал да насоча вниманието към едно от нещата, за които той говори - към връзката между мислене, чувства и воля. Това отново съответства на органите, за които преди малко ви говорих. Вече говорихме за това[6], а и г-н Щутен днес повтори, че музикалните форми съответстват на цялостния човек, следователно на синтетичното съзвучие на мислене, чувства и воля. Той постави още и въпроса за връзката между тематичните групи.
към текста >>
Той
пост
ави още и въпроса за връзката между тематичните групи.
Когато човек обхване това с поглед, той ще разполага с една ръководна нишка, за да може да си отговори на многото въпроси, които бяха поставени от г-н Щутен. Следователно това, което г-н Щутен изложи, е правилно. Бих искал да насоча вниманието към едно от нещата, за които той говори - към връзката между мислене, чувства и воля. Това отново съответства на органите, за които преди малко ви говорих. Вече говорихме за това[6], а и г-н Щутен днес повтори, че музикалните форми съответстват на цялостния човек, следователно на синтетичното съзвучие на мислене, чувства и воля.
Той постави още и въпроса за връзката между тематичните групи.
Разбира се, те са специфично различни, съобразно това дали произлизат от един или друг композитор. И можем да кажем следното. Съвсем точно казахте, че на представата съответства мелодията, нали така, че чувствата съответстват на хармонията, волята - на ритъма, а музикалната форма съответства на цялостния човек. Следователно имаме една част от човека - мислене, друга част - чувства, трета част - воля и цялостния човек. Но в реалния човешки живот нямаме единствено цялостния човек, а той живее през всичките години между раждането и смъртта си.
към текста >>
Някои други въпроси, които бяха
пост
авени, като например за връзката на Гьотевото учение за тоновете с духовната наука, биха разпрострели дискусията твърде много.
Когато някой в 45-тата година от живота си[7] изживява даден период, той го изживява отново на едно следващо стъпало през 52-рата си година. Повторението в човешките преживявания може съвсем ясно да се долови - това, което е преживял през 52-рата си година, не е задължително да бъде същото като онова през 45-тата година, но по своя вътрешен характер то представлява нещо сходно. Всички тези неща се случват и в музикалното произведение. Поне за времето, в което е създадено, то е израз на цялостния човек. За такива неща всъщност може само да се загатне.
Някои други въпроси, които бяха поставени, като например за връзката на Гьотевото учение за тоновете с духовната наука, биха разпрострели дискусията твърде много.
Мисля, че тези дни или при друг случай бихме могли отново да се съберем и да поговорим за това. Също с отговор на въпроса за мажор и минор, за значението на гръцката музика бихме се разпрострели твърде много днес. По отношение на споменатото във връзка с теориите за дишането, пеенето и стойката на тялото, бих искал само да отбележа, че на практика тези неща, както са описани в споменатата книга, не са без определено значение, ако човек съумее да ги използва благоразумно. Вече е извънредно важно човекът да се разглежда като едно цяло. Такива хора като автора на книгата по правило не го правят, но дават своя принос и дори когато ги погледнем в правилната светлина на духовната наука, в тях може да има все нещо плодотворно и за духовната наука.
към текста >>
Също и по въпроса за метода на пеене не бих искал да говоря днес, защото това много лесно може да се разбере неправилно, ако не се изходи от някои пред
пост
авки, още повече че днес съществуват страшно много методи на пеене.
Мисля, че тези дни или при друг случай бихме могли отново да се съберем и да поговорим за това. Също с отговор на въпроса за мажор и минор, за значението на гръцката музика бихме се разпрострели твърде много днес. По отношение на споменатото във връзка с теориите за дишането, пеенето и стойката на тялото, бих искал само да отбележа, че на практика тези неща, както са описани в споменатата книга, не са без определено значение, ако човек съумее да ги използва благоразумно. Вече е извънредно важно човекът да се разглежда като едно цяло. Такива хора като автора на книгата по правило не го правят, но дават своя принос и дори когато ги погледнем в правилната светлина на духовната наука, в тях може да има все нещо плодотворно и за духовната наука.
Също и по въпроса за метода на пеене не бих искал да говоря днес, защото това много лесно може да се разбере неправилно, ако не се изходи от някои предпоставки, още повече че днес съществуват страшно много методи на пеене.
И човек може да срещне хора, които са се научили на пет различни начина на пеене един след друг, което означава, че всъщност изобщо са се отучили да пеят! Тогава наистина не може се да говори по толкова прост начин за различните методи на пеене. Към казаното за темпераментите, за теза, антитеза и синтеза, трябва да спомена, че това наистина е неплодотворен начин за разглеждане на нещата, защото като правило от такива безкръвни абстракции може да се изведе какво ли не. Със същия успех, с който можете да кажете: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, а духовна наука - синтеза, така някой друг, който прави разделението по друг начин, би могъл да каже: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, Малер - синтеза. Когато се навлезе в подобни безкръвни абстракции, със сигурност може да се каже и едното, и другото!
към текста >>
74.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глу
пост
и в собствения си организъм, толкова много глу
пост
и, че те даже го навеждат на мисълта, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява.
н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща. Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там. И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен.
При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глупости в собствения си организъм, толкова много глупости, че те даже го навеждат на мисълта, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява.
И наистина можем да си представим, че една наивна душа откликва на това: трябва дори да плащам повече данъци, за да може онзи да живее с магията си в своя маймунарник, нали така? Действително днес има много, много неща, които просто целят да докарат до полуда хората, които се отдават на тях - дори съществува жажда за такива неща, даже можем да кажем, че те наистина правят хората луди. Следователно подобни неща не са напълно безопасни и е добре да се внимава с тях. Виждате ли, когато човек често трябва да пътува през половин Европа, както беше при мен преди войната - сега това вече не е възможно, - той среща из цялата половин Европа едно постоянно явление. Не знам колко хора са го забелязали, но онзи, който живее в духовната наука, усвоява също наблюдателски талант тъкмо за външните неща, той просто вижда определени неща.
към текста >>
Виждате ли, когато човек често трябва да пътува през половин Европа, както беше при мен преди войната - сега това вече не е възможно, - той среща из цялата половин Европа едно
пост
оянно явление.
И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен. При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глупости в собствения си организъм, толкова много глупости, че те даже го навеждат на мисълта, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява. И наистина можем да си представим, че една наивна душа откликва на това: трябва дори да плащам повече данъци, за да може онзи да живее с магията си в своя маймунарник, нали така? Действително днес има много, много неща, които просто целят да докарат до полуда хората, които се отдават на тях - дори съществува жажда за такива неща, даже можем да кажем, че те наистина правят хората луди. Следователно подобни неща не са напълно безопасни и е добре да се внимава с тях.
Виждате ли, когато човек често трябва да пътува през половин Европа, както беше при мен преди войната - сега това вече не е възможно, - той среща из цялата половин Европа едно постоянно явление.
Не знам колко хора са го забелязали, но онзи, който живее в духовната наука, усвоява също наблюдателски талант тъкмо за външните неща, той просто вижда определени неща. Например не е възможно той да живее в някой хотел и изобщо да не забележи какво се крие в портиерските стаички в писма до хора, които пристигат там или пък които още не са пристигнали. Писмата се слагат там за хора, които са прескочили до града или до този хотел поради необходимостта от пътуването и т. н. И в такива портиерски стаички, а също и на други места - а това беше едно повтарящо се явление - можеше да се открие отново и отново следното нещо: пратките на една, както я наричаха, психологично-окултна централа. На всякакви възможни адреси, до които успяваше да се добере, тя изпращаше такива известия за една „Окултна система“, чрез която човек може да се обучава в какво ли не.
към текста >>
Вчера бяха
пост
авени различни въпроси, които очевидно се позовават на предварителните изказвания под формата на забележки, които направих в първия час по рецитация[4] и които бяха във връзка с изложеното от г-н Бауман по отношение на музикалното.
Такива неща се изпращаха и светът прояви голям интерес към тях. После войната сложи своя отпечатък по простата причина, че на хората им стана неприятна цензурата върху писмата. В повечето области, в които цензурите още не са отменени и дори оказват въздействие по един наистина забележителен начин, усилието да се навлезе в окултизма по този начин не се е превърнало в повишаване на интереса и тези неща се срещат по-рядко днес. Но мисля, че те се разпространяват сега в по-голяма степен от човек на човек, а не чрез пощенските връзки. С това само исках да кажа, че тази игра с дишането при гласните съвсем не е без значение и може да породи мъчителни странични ефекти.
Вчера бяха поставени различни въпроси, които очевидно се позовават на предварителните изказвания под формата на забележки, които направих в първия час по рецитация[4] и които бяха във връзка с изложеното от г-н Бауман по отношение на музикалното.
Разбира се, относно най-важното бих ви насочил към следващите ми часове по декламация, но още сега бих могъл да отбележа някои неща накратко. Така например бе поставен въпросът какви промени в начина на говорене в театралното изкуство биха могли да се породят с помощта на духовната наука. Бе направено изказването, ако съм го разбрал правилно, защото може да се окаже и че не съм го разбрал, какво трябва да се появи на мястото на красноречието на тялото. Със сигурност абсолютно не знам какво се има предвид под „красноречие на тялото“! Викове от залата: „Имаше се предвид мимиката.“
към текста >>
Така например бе
пост
авен въпросът какви промени в начина на говорене в театралното изкуство биха могли да се породят с помощта на духовната наука.
В повечето области, в които цензурите още не са отменени и дори оказват въздействие по един наистина забележителен начин, усилието да се навлезе в окултизма по този начин не се е превърнало в повишаване на интереса и тези неща се срещат по-рядко днес. Но мисля, че те се разпространяват сега в по-голяма степен от човек на човек, а не чрез пощенските връзки. С това само исках да кажа, че тази игра с дишането при гласните съвсем не е без значение и може да породи мъчителни странични ефекти. Вчера бяха поставени различни въпроси, които очевидно се позовават на предварителните изказвания под формата на забележки, които направих в първия час по рецитация[4] и които бяха във връзка с изложеното от г-н Бауман по отношение на музикалното. Разбира се, относно най-важното бих ви насочил към следващите ми часове по декламация, но още сега бих могъл да отбележа някои неща накратко.
Така например бе поставен въпросът какви промени в начина на говорене в театралното изкуство биха могли да се породят с помощта на духовната наука.
Бе направено изказването, ако съм го разбрал правилно, защото може да се окаже и че не съм го разбрал, какво трябва да се появи на мястото на красноречието на тялото. Със сигурност абсолютно не знам какво се има предвид под „красноречие на тялото“! Викове от залата: „Имаше се предвид мимиката.“ Аха, мимиката като телесно красноречие? Добре, щом това се е имало предвид, това е истинско окултно изказване.
към текста >>
Когато актьорът Крастел[5] изпълняваше ролята по такъв начин, на места хората изпитваха потребност да се снабдят с клетка, за да
пост
авят граници на диващината.
Достатъчно е само да си припомним факта, че Гьоте например е разучавал своята „Ифигения“ заедно с актьорите, използвайки диригентска палка, следователно е придавал на метрума много голямо значение. И вероятно хората от втората половина на 19-ти век биха описали това. което Гьоте окачествява като красиво в своето театрално изкуство, като един вид монотонно и еднообразно пеене или нещо подобно. Наистина на метрума е била придавана голяма стойност. И не би трябвало да си представяме, че когато например Гьоте е играл сам своя Орест, е подивявал по начина, по който някои актьори го правят сега на модерните сцени, както неведнъж съм виждал това.
Когато актьорът Крастел[5] изпълняваше ролята по такъв начин, на места хората изпитваха потребност да се снабдят с клетка, за да поставят граници на диващината.
Така че изобщо не трябва да си представяме, че Гьоте е изпълнил своя Орест сам. Напротив, чрез грижливо съблюдаване на метрума той е смекчил и изгладил тъкмо силата и вътрешния интензивен живот, присъстващи в съдържанието. Така че размерът и съгласуваността в начина на декламиране са били тези, които Гьоте е използвал за представяне на Орест. Що се отнася до мимическото, трябва да кажа, че то в миналото, при това съвсем не в далечното минало, е било в много по-голяма степен подчинено на закономерността, отколкото на станалото общоприето в театралното изкуство в последната третина на 19-ти век. Съществували са стереотипни движения за определени чувства и тези движения са били съблюдавани.
към текста >>
Много интересно например би било, ако естетическите желания на Арно Холц[6]
пост
авят още и изискването сценичното пространство да се затвори и отпред със стена, за да може една стая да бъде изобразена съвсем натуралистично.
Така че например много рядко е можело да се види някое прекалено рязко движение на ръката да се използва за изразяване на страст, а в повечето случаи се е виждало как протича едно движение на ръката, как то се свързва с нейното предишно движение, образувайки красива форма и как преминава в едно последващо движение. Така че в мимическото е било меродавно вътрешното оформяне. И в степента, в която художественото в говора и мимиката отстъпи назад, на преден план излезе натуралистичната себеизява в отделния жест и отделната дума. Дойде това, което за цялата драматика бе изискването на натурализма и което, сериозно погледнато, всъщност е трудно възможно да се следва. Защото когато всичко, което се вижда в сценичното пространство, се заключва в една стая, в която се разиграва онова, което обикновено протича за три часа в някоя стая, тогава човек би трябвало да си каже: Сценичното пространство би било оформено съвсем натуралистично, ако страната откъм завесата също бъде преградена и така ще е завършен последният щрих на натуралистичното, към което всъщност е стремежът на сцената.
Много интересно например би било, ако естетическите желания на Арно Холц[6] поставят още и изискването сценичното пространство да се затвори и отпред със стена, за да може една стая да бъде изобразена съвсем натуралистично.
Тогава бихме могли да видим какво ще е впечатлението на публиката от един такъв абсолютен натурализъм. Знам, че лесно се критикува, когато нещата бъдат доведени до гротеска. Но в края на краищата екстремният натурализъм стига вече дотам, че на човек не му остава нищо друго освен да си помисли, че нещо такова ще е естественото следствие. Същото е и с това пресилване у актьора при обичайния натуралистичен начин на говорене и при натуралистичните жестове. Във времената, когато съществуваше усет към изкуството, господстваше друга тенденция.
към текста >>
Това, което те са имали, също не е било едностранчиво пеене и едностранчиво говорене или декламиране, а е било декламаторско изкуство, възникнало от северния народностен характер - също както рецитаторското изкуство е възникнало от южния народностен характер, - било е декламаторско изкуство и пеене на Севера, които се дължат на съвсем други пред
пост
авки в сравнение с тези на гръцкото пеене, но отново са нещо единно.
Например най-малкото за древните гърци човек би трябвало да приеме, че те са различавали рецитацията и песента само като нюанс. Рецитацията е била изпълнявана по начин, твърде сходен с този на пеене. А песента се е доближавала много до рецитирането. Онова, което се е диференцирало в песен и рецитация, е било нещо единно. По подобен начин са стояли нещата и при северните народи.
Това, което те са имали, също не е било едностранчиво пеене и едностранчиво говорене или декламиране, а е било декламаторско изкуство, възникнало от северния народностен характер - също както рецитаторското изкуство е възникнало от южния народностен характер, - било е декламаторско изкуство и пеене на Севера, които се дължат на съвсем други предпоставки в сравнение с тези на гръцкото пеене, но отново са нещо единно.
Така че си имаме работа с едно диференциране на изкуствата. И изхождайки от старата форма, трябва напълно да приемем, че пеенето, следователно музикалното, рецитацията или декламацията и ритмичното, танцовото движение са били цялостно свързани едно с друго. Те са били изпълнявани в пълна хармония като нещо единно. Това танцово изкуство е била тъкмо старата форма на евритмията. И тази евритмия - до това може да се стигне само с изследователските методи на духовната наука - дори и в малко по-друга форма, защото, разбира се, всичко претърпява развитие, е напълно свързана като евритмична част в единството между пеене и рецитаторско изкуство на гърците.
към текста >>
Тайната на говора се състои в това, че цялото етерно тяло следва импулсите на гласните и на съгласните, следва цялата
пост
ройка на изречението.
Винаги преди евритмично представление[8] под формата на въведение съм споменавал, че човек не трябва да си представя, че просто сме взели нещо от старите евритмични форми, а че е издигнато до съзнанието онова, което по-рано е било усещано по-скоро инстинктивно. Именно този видим език на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния свят. Защото всъщност всички хора евритмизират! Всички те евритмизират, а по-точно етерното си тяло. Когато говорите, вие евритмизирате.
Тайната на говора се състои в това, че цялото етерно тяло следва импулсите на гласните и на съгласните, следва цялата постройка на изречението.
Когато хората говорят, в движенията на етерното тяло се отразява всичко, което се изпълнява евритмично. И говоренето се дължи единствено на факта, че това, което е разпростряно като движения върху цялото етерно тяло, се концентрира във физическото посредством ларинкса и съседните му органи. Така че онзи, който може да вижда етерното тяло на човек, който говори, възприема говора два пъти: посредством движенията на ларинкса и съседните му органи и посредством цялото етерно тяло. И когато упражняваме евритмия, не правим друго, освен че отвеждаме във физическото тяло онова, което се изпълнява от етерното тяло. когато човек говори.
към текста >>
- следователно той е бил във втората половина на двадесетте, - той би го изпъстрил с червено и отдолу би
пост
авил оценка „слаб“.
От обмена на писма с Целтер[11] научаваме някои неща за начина, по който Гьоте в неговата зрялост е мислел за тона и музиката. Първият източник е, че той е имал едно определено наивно музикално разбиране. Той не е бил особено прилежен в часовете по музика. Това сигурно се дължи на факта, че не е било възможно Гьоте да бъде подтикнат към прилежност в часовете по предмети, учителите по които са били доста глуповати. И ако познаваме правописа на Гьоте в определена възраст от живота му, знаем, че ако някой гимназиален учител получи някой ръкопис от Гьотевия архив от около 1775 г.
- следователно той е бил във втората половина на двадесетте, - той би го изпъстрил с червено и отдолу би поставил оценка „слаб“.
И така, от наученото в училище възниква единият източник на наивното му музикално разбиране. Обаче има и друг източник на Гьотевото учение за тоновете. А именно че от своето учение за цветовете Гьоте се е опитвал да придобие възглед, който би могъл да бъде наречен общ физически възглед. Учението за цветовете е напълно оригинално и създадено от същината на нещата с огромно вътрешно усърдие. Но Гьоте не е могъл да предприеме първични изследвания във всички области на физиката.
към текста >>
Имаме само една схема и в нея едното е съ
пост
авено с другото и обратното.
И това се прибавя като трето към горепосочените фактори. Така че на дело той е виждал в света на тоновете много повече, отколкото би съответствало на наученото му разбиране за музиката. Именно това му е помогнало да отстрани своите предразсъдъци. Затова се появява и една определена духовно научна тенденция в схематично представеното Гьотево учение за тоновете. И това, което се намира в схемата на учението за тоновете например по отношение на полярните връзки между мажор и минор, естествено може да бъде тълкувано по най-различен начин.
Имаме само една схема и в нея едното е съпоставено с другото и обратното.
Разбира се, трябва да познаваме Гьоте съвсем добре, ако искаме да си отговорим на въпроса как той е измислил учението си. Но от скиците се вижда, че тук вече могат да се намерят пътища за стигане до благоприятни резултати. Гьотевото учение за тоновете би могло да е също толкова духовно-научно стимулиращо за някой физик, колкото и за някой музикант. Защото и в научните трудове на Гьоте цари изцяло художествен елемент. И тъкмо в схемата на учението за тоновете има нещо, което прави впечатление с характера си на партитура.
към текста >>
Сега вече мисля, че в общи линии изчерпах
пост
авените въпроси.
В начина на изложението всъщност се вижда как човек разбира нещата. Към печалните придобивки на новото време спада също и това, че колкото по-добър преподавател става някой, толкова по-малко художествено, с усет към изкуството може да пише той, толкова по-лош е стилът му, и че колкото по-художествено пише някой, толкова по-лош преподавател е. Това естествено не се казва, но системата е направена така. И за тази варварщина в научно-то стилизиране на новото време по-късно ще бъдат писани интересни глави в историята на културата, каквито днешното човечество едва ли би могло и да сънува. „Научното варварство на стила през 19-ти и 20-ти век“ - това вероятно някога ще запълва много страници на бъдещите литературни творби, ако още съществуват такива особняци, които да пишат толкова много за тези неща, колкото пишат за някои неща днешните особняци.
Сега вече мисля, че в общи линии изчерпах поставените въпроси.
Не знам дали остана още нещо, но виждате ли, не е възможно всичко да се каже наведнъж. Тези лекции и упражнения трябва да дават само импулс. Надявам се, няма да си тръгнете оттук без чувството, че сте получили такива импулси. Въпрос: „Какво е понятието за изкуство, което всъщност не е никакво изкуство? Каква е същността на изкуството и по какво се отличава то от науката за изкуството?
към текста >>
Цветовете са делата на светлината.“ И тъй, който се занимава с фактите от някоя област, някоя област на изкуството във форма, която се приближава до изживяването на тази област на изкуството, той
пост
епенно излага един вид разсъждения върху същността на съответната област на изкуството.
Но днес сме стигнали до точката, от която трябва да напреднем в загатнатата посока. Тук също става дума за това, че въпроси като „Каква е същността на изкуството? Каква е същността на човека? “, които се свеждат до даването на дефиниции, изобщо ще престанат да съществуват. Става дума за това, че ние все повече трябва да се опитваме да проумеем какво са имали предвид хора като Гьоте, който в увода си за учението за цветовете[15] казва: „За същността на светлината не може да се говори.
Цветовете са делата на светлината.“ И тъй, който се занимава с фактите от някоя област, някоя област на изкуството във форма, която се приближава до изживяването на тази област на изкуството, той постепенно излага един вид разсъждения върху същността на съответната област на изкуството.
Но в началото или на друго място някак си несвързано да се правят дефиниции, да се подхвърлят въпроси: „Каква е същността на човека? Каква е същността на изкуството? “ и подобни, изобщо ще бъде надскочено. Вчера тук имахме един така забележителен случай - някой каза: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, а духовната наука трябваше да представлява синтезата. Да, виждате ли, подобно изказване би било поставено на подходящото място, когато например съм казал нещо смислено за Вагнер, а след това съм казал нещо разумно за Брукнер и след това съм добавил нещо за традиционно разумното.
към текста >>
Да, виждате ли, подобно изказване би било
пост
авено на подходящото място, когато например съм казал нещо смислено за Вагнер, а след това съм казал нещо разумно за Брукнер и след това съм добавил нещо за традиционно разумното.
Цветовете са делата на светлината.“ И тъй, който се занимава с фактите от някоя област, някоя област на изкуството във форма, която се приближава до изживяването на тази област на изкуството, той постепенно излага един вид разсъждения върху същността на съответната област на изкуството. Но в началото или на друго място някак си несвързано да се правят дефиниции, да се подхвърлят въпроси: „Каква е същността на човека? Каква е същността на изкуството? “ и подобни, изобщо ще бъде надскочено. Вчера тук имахме един така забележителен случай - някой каза: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, а духовната наука трябваше да представлява синтезата.
Да, виждате ли, подобно изказване би било поставено на подходящото място, когато например съм казал нещо смислено за Вагнер, а след това съм казал нещо разумно за Брукнер и след това съм добавил нещо за традиционно разумното.
И тогава, обхващайки в известна степен многото казани неща, бих могъл с цел обобщение да използвам абстрактните безкръвни понятия: теза, антитеза и синтеза. Но като отделно изказване това е невъзможно. Трябва да имаме усещането за това, кога нещо е един организъм. Искам да ви дам пример от една друга област: Хегеловата енциклопедия[16] на философските науки. Там в последната глава става дума за самата философия.
към текста >>
Изглежда, че днес в
пост
авянето на въпроси не присъства нещо особено хомеопатично!
Г-жа Щайнер ни улесни много да съпреживеем духовно живото в нейната декламация. Подбуден от това, бих искал да попитам по какъв начин трябва да процедира човек, когато разучава някоя песен? Мога да Ви уверя, че в новия, легнал на сърцето ни начин да се занимаваме с изкуство, за основаването може би на едно ново певческо изкуство не можем да имаме предвид някой педагог като помощник за школуването на един мъжки певчески глас. Искам да попитам още дали жена може бъде педагог в случая? “
Изглежда, че днес в поставянето на въпроси не присъства нещо особено хомеопатично!
На първо място, нали така, тук няма много какво да се добави, освен това, което е налице и при която и да е друга човешка способност. Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново съзнание при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло. Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем конкретни изследвания. Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото. Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание.
към текста >>
Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е
пост
авен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска
пост
авилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се
пост
игне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-научен смисъл?
Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново съзнание при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло. Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем конкретни изследвания. Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото. Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание. Сега за казаното във връзка с декламацията на г-жа Щайнер.
Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-научен смисъл?
Да, тук трябва да кажа, че съгласно усещането ми в поставения въпрос се намесва порядъчно много еснафщина. Защото човек първо трябва да се отнася сериозно към това, че духовно-научното има определено влияние върху хората, че има определено въздействие върху тях, но че те в никакъв случай не се премоделират посредством духовната наука, не се обработват отвън, а стават в състояние да извадят на бял свят от себе си определени сили, които досега са останали латентни в развитието на човечеството, и чрез тях да разкрият една по-дълбока човешка природа. Посредством това ще се развият още повече най-различни направления на човешкия духовен живот. И от многото неща, които, разбира се, би трябвало да бъдат казани поотделно по един такъв въпрос, е важно да се обърне внимание върху факта, че преди всичко трябва да превъзмогнем това да говорим за всичките методи при обучение по пеене. Не казвам това с удоволствие, но помещенията, в които измислят тези методи, са така ужасно пренаселени, че човек въобще не знае на какво се опира, когато изказва мнението си за съвременните методи за обучение по пеене!
към текста >>
Да, тук трябва да кажа, че съгласно усещането ми в
пост
авения въпрос се намесва порядъчно много еснафщина.
Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем конкретни изследвания. Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото. Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание. Сега за казаното във връзка с декламацията на г-жа Щайнер. Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-научен смисъл?
Да, тук трябва да кажа, че съгласно усещането ми в поставения въпрос се намесва порядъчно много еснафщина.
Защото човек първо трябва да се отнася сериозно към това, че духовно-научното има определено влияние върху хората, че има определено въздействие върху тях, но че те в никакъв случай не се премоделират посредством духовната наука, не се обработват отвън, а стават в състояние да извадят на бял свят от себе си определени сили, които досега са останали латентни в развитието на човечеството, и чрез тях да разкрият една по-дълбока човешка природа. Посредством това ще се развият още повече най-различни направления на човешкия духовен живот. И от многото неща, които, разбира се, би трябвало да бъдат казани поотделно по един такъв въпрос, е важно да се обърне внимание върху факта, че преди всичко трябва да превъзмогнем това да говорим за всичките методи при обучение по пеене. Не казвам това с удоволствие, но помещенията, в които измислят тези методи, са така ужасно пренаселени, че човек въобще не знае на какво се опира, когато изказва мнението си за съвременните методи за обучение по пеене! Не бих желал да се разпростирам върху това, но ще насоча вниманието ви върху едно нещо.
към текста >>
Мисля, че трябва да започнем да разбираме какво означава да се работи не по даден метод, да не се пита как трябва да се нагласи това и онова, как трябва да се
пост
ави дишането, как трябва да се правят многото подготвителни упражнения, преди изобщо да се стигне до същинско пеене.
Защото човек първо трябва да се отнася сериозно към това, че духовно-научното има определено влияние върху хората, че има определено въздействие върху тях, но че те в никакъв случай не се премоделират посредством духовната наука, не се обработват отвън, а стават в състояние да извадят на бял свят от себе си определени сили, които досега са останали латентни в развитието на човечеството, и чрез тях да разкрият една по-дълбока човешка природа. Посредством това ще се развият още повече най-различни направления на човешкия духовен живот. И от многото неща, които, разбира се, би трябвало да бъдат казани поотделно по един такъв въпрос, е важно да се обърне внимание върху факта, че преди всичко трябва да превъзмогнем това да говорим за всичките методи при обучение по пеене. Не казвам това с удоволствие, но помещенията, в които измислят тези методи, са така ужасно пренаселени, че човек въобще не знае на какво се опира, когато изказва мнението си за съвременните методи за обучение по пеене! Не бих желал да се разпростирам върху това, но ще насоча вниманието ви върху едно нещо.
Мисля, че трябва да започнем да разбираме какво означава да се работи не по даден метод, да не се пита как трябва да се нагласи това и онова, как трябва да се постави дишането, как трябва да се правят многото подготвителни упражнения, преди изобщо да се стигне до същинско пеене.
Повечето днешни методи всъщност са подготвителни методи, методи за настройка, методи за дишане и т. н. Трябва да се откажем от всичко това, което всъщност цели човешкият организъм да бъде разглеждан като машина, която трябва да се смазва по правилния начин и чиито колела да се приведат на правилната височина на оста и подобни. Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид. Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс. Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания.
към текста >>
Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и
пост
оянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента.
Повечето днешни методи всъщност са подготвителни методи, методи за настройка, методи за дишане и т. н. Трябва да се откажем от всичко това, което всъщност цели човешкият организъм да бъде разглеждан като машина, която трябва да се смазва по правилния начин и чиито колела да се приведат на правилната височина на оста и подобни. Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид. Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс. Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания.
Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента.
Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен. Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене. Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното. Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни. Изрично бих искал да ви подтикна към това.
към текста >>
Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който
пост
авилият въпроса може би иска да бъде насочен.
Трябва да се откажем от всичко това, което всъщност цели човешкият организъм да бъде разглеждан като машина, която трябва да се смазва по правилния начин и чиито колела да се приведат на правилната височина на оста и подобни. Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид. Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс. Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания. Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента.
Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен.
Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене. Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното. Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни. Изрично бих искал да ви подтикна към това. И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище.
към текста >>
Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните пред
пост
авки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене.
Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид. Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс. Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания. Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента. Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен.
Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене.
Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното. Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни. Изрично бих искал да ви подтикна към това. И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище. Днес ме попитаха - не знам дали господинът сега е тук - с едно усещане, че и на други места трябва да се основат училища.
към текста >>
Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други пред
пост
авки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни.
Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания. Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента. Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен. Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене. Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното.
Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни.
Изрично бих искал да ви подтикна към това. И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище. Днес ме попитаха - не знам дали господинът сега е тук - с едно усещане, че и на други места трябва да се основат училища. Казах, че трябва да се започне тъкмо с началото. Имате ли пари, тогава ще говорим по-нататък!
към текста >>
И смятам, че това, което още днес може да се
пост
игне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище.
Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен. Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене. Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното. Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни. Изрично бих искал да ви подтикна към това.
И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище.
Днес ме попитаха - не знам дали господинът сега е тук - с едно усещане, че и на други места трябва да се основат училища. Казах, че трябва да се започне тъкмо с началото. Имате ли пари, тогава ще говорим по-нататък! Това също може би е нещо, което попада в целта! Или имахте друго предвид?
към текста >>
[1] това, което съм написал: в статията „
Пост
авяне на педагогически цели на Валдорфското училище в Щутгарт“, излязла в списание „Социално бъдеще“, Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
Пол Бауман: „Сега по въпроса за мъжките гласове.“ Може би ще бъде разочарование, ако оставя въпроса невзет под внимание. Може ли жена да бъде педагог за един мъжки глас? Вече казах, че се касае най-вече до личното и неопределимо от рационалния разсъдък, така че бих искал да развия мисълта си в отговора на този въпрос. Наистина мисля, че при определени обстоятелства това може да бъде едно много благоприятно отношение, че дори този мъж би могъл много да научи, много повече - особено ако дамата е и красива или още и безупречна, отколкото ако му преподава мъж.
[1] това, което съм написал: в статията „Поставяне на педагогически цели на Валдорфското училище в Щутгарт“, излязла в списание „Социално бъдеще“, Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
[2] зад тази завеса: вероятно се имат предвид картините в малкия купел на първия Гьотеанум. [3] Д-р Лудвиг Щауденмайер, род. 1865 г. Пише „Магията като експериментална наука за природата“, второ изд., Лайпциг 1922 г. [4] в първия час по рецитация: Изложението на Рудолф Щайнер на 29 септември, отпечатано като първа лекция в „Изкуството на рецитацията и декламацията“, Събр.
към текста >>
Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му
пост
ъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер.
[14] Мориц Кариер, 1817-1895, професор по естетика и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен. Пише „Естетика. Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2 тома, Трето изд., Лайпциг 1885 г. [15] учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме на-празно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо.
Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер.
- Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а-е, Том III, стр. 77. [16] Хегеловата енциклопедия: „Енциклопедия на философските науки в съкратен курс“, Част III „Философия на духа“; последната глава „Философията“, §§572-577. [17] Д-р Карл Бютнер, 1874-1936, адвокат в Берлин.
към текста >>
75.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но в мисълта си човек би могъл да си представи едно идеално помещение, което е
пост
роено изцяло съобразно акустичните принципи.
Да кажем, че човек например може да се запита: Защо в нашето строителство колоните са от различни видове дървесен материал? И той би могъл да разгледа тези видове дървесен материал във връзка с онези, от които се правят инструментите. Това няма да е правилно, защото не това е задачата на тези видове дървесен материал, а задачата им се състои в нещо друго, за което ще говоря след малко, след като предварително кажа още нещо. Виждате ли, човек може да си представи по един съвсем идеален начин как би трябвало да прави инструментите, ако иска да чува идеално. При това във всички случаи трябва да се разгледа още и следното: Дори и когато се вземе някое помещение, някоя концертна зала, която се намира на дадено място и притежава добра акустика, и я копираме съвсем точно, но на друго място, акустиката може и съвсем да липсва.
Но в мисълта си човек би могъл да си представи едно идеално помещение, което е построено изцяло съобразно акустичните принципи.
Г-н Томастик изложи нещо извънредно важно, а именно че човек усеща като нещо смущаващо, когато седи в концертната зала и оркестърът се намира пред него. Контрабасистът се поти ужасно, мъчи се и човек трябва да гледа всичко това, да вижда различното кривене на крайници и т. н. Това, което стои пред него визуално, му действа като огромна пречка да се отдаде на тона, а също така му действат архитектурните пропорции и т. н. Но да си представим едно помещение, което е построено от акустична, от музикална гледна точка. Да, едно такова помещение не може да бъде опазено от това, че когато седим вътре в него, също така го и виждаме отвътре.
към текста >>
Но да си представим едно помещение, което е
пост
роено от акустична, от музикална гледна точка.
При това във всички случаи трябва да се разгледа още и следното: Дори и когато се вземе някое помещение, някоя концертна зала, която се намира на дадено място и притежава добра акустика, и я копираме съвсем точно, но на друго място, акустиката може и съвсем да липсва. Но в мисълта си човек би могъл да си представи едно идеално помещение, което е построено изцяло съобразно акустичните принципи. Г-н Томастик изложи нещо извънредно важно, а именно че човек усеща като нещо смущаващо, когато седи в концертната зала и оркестърът се намира пред него. Контрабасистът се поти ужасно, мъчи се и човек трябва да гледа всичко това, да вижда различното кривене на крайници и т. н. Това, което стои пред него визуално, му действа като огромна пречка да се отдаде на тона, а също така му действат архитектурните пропорции и т. н.
Но да си представим едно помещение, което е построено от акустична, от музикална гледна точка.
Да, едно такова помещение не може да бъде опазено от това, че когато седим вътре в него, също така го и виждаме отвътре. Ние трябва също така и да го гледаме. Ако не излизаме от принципа, че в момента, в който започва музиката, помещението се затъмнява, не можем само да слушаме, тъй като имаме и очи. Не можем да го построим само от акустична гледна точка, имайки предвид факта, че трябва и да му се наслаждаваме, преди да започне музиката. Иначе би трябвало да влезем на тъмно.
към текста >>
Не можем да го
пост
роим само от акустична гледна точка, имайки предвид факта, че трябва и да му се наслаждаваме, преди да започне музиката.
Това, което стои пред него визуално, му действа като огромна пречка да се отдаде на тона, а също така му действат архитектурните пропорции и т. н. Но да си представим едно помещение, което е построено от акустична, от музикална гледна точка. Да, едно такова помещение не може да бъде опазено от това, че когато седим вътре в него, също така го и виждаме отвътре. Ние трябва също така и да го гледаме. Ако не излизаме от принципа, че в момента, в който започва музиката, помещението се затъмнява, не можем само да слушаме, тъй като имаме и очи.
Не можем да го построим само от акустична гледна точка, имайки предвид факта, че трябва и да му се наслаждаваме, преди да започне музиката.
Иначе би трябвало да влезем на тъмно. Помещения, построени изцяло съобразно акустични принципи, не биха били по-приятни за гледане, отколкото някой оркестър! Необходимо е значи също така действителността да не се конструира само от една гледна точка, а човек да има усет за конструиране на действителността от най-различни гледни точки. Виждате ли, за акустиката е необходимо едновременното разглеждане и усещане на много по-широк кръг фактори, за да се открият онези неща, чрез които в едно помещение, което в същото време трябва да е красиво, тонът да се чува по съответния начин, защото той винаги не само се отразява от стената, в която се удря, но също така се поглъща от нея. Той винаги потъва на известно разстояние в нея и едва тогава се отразява.
към текста >>
Помещения,
пост
роени изцяло съобразно акустични принципи, не биха били по-приятни за гледане, отколкото някой оркестър!
Да, едно такова помещение не може да бъде опазено от това, че когато седим вътре в него, също така го и виждаме отвътре. Ние трябва също така и да го гледаме. Ако не излизаме от принципа, че в момента, в който започва музиката, помещението се затъмнява, не можем само да слушаме, тъй като имаме и очи. Не можем да го построим само от акустична гледна точка, имайки предвид факта, че трябва и да му се наслаждаваме, преди да започне музиката. Иначе би трябвало да влезем на тъмно.
Помещения, построени изцяло съобразно акустични принципи, не биха били по-приятни за гледане, отколкото някой оркестър!
Необходимо е значи също така действителността да не се конструира само от една гледна точка, а човек да има усет за конструиране на действителността от най-различни гледни точки. Виждате ли, за акустиката е необходимо едновременното разглеждане и усещане на много по-широк кръг фактори, за да се открият онези неща, чрез които в едно помещение, което в същото време трябва да е красиво, тонът да се чува по съответния начин, защото той винаги не само се отразява от стената, в която се удря, но също така се поглъща от нея. Той винаги потъва на известно разстояние в нея и едва тогава се отразява. Чувството за материала е налице, когато човек чува тона в дадено помещение, чиито стени са направени от определен материал. И така, за да предизвика възможността за добро отразяване, човек трябва да разгледа съвместното влияние на различни фактори.
към текста >>
На разглеждане подлежат също и други неща, най-вече че човек не винаги може да използва мястото, на което акустиката би могла да се
пост
игне по най-лесен начин.
И така, за да предизвика възможността за добро отразяване, човек трябва да разгледа съвместното влияние на различни фактори. Един от тях е изборът на седемте различни вида дървесен материал за колоните. Те са именно за да служат на акустиката, предизвикана от отразяването. Така е и с някои други неща. Например двойният купол в строителството, който дава основа за резонанса, доколкото това е възможно, се конструира съобразно такива гледни точки.
На разглеждане подлежат също и други неща, най-вече че човек не винаги може да използва мястото, на което акустиката би могла да се постигне по най-лесен начин.
С помощта на интуитивното виждане могат да се открият много неща в тази насока. Също това с потъналия в земята орган е нещо изключително духовито! Но това ще създаде една определена трудност, тъй като относителната неутралност на тръбите на органа спрямо външния въздух ще престане да съществува в мига, в който действително потопим органа в земята. И през зимата той ще звучи съвсем различно, отколкото през лятото. Следователно през зимата с него ще трябва да се борави и да се настройва по друг начин, отколкото през лятото.
към текста >>
Г-н д-р Томастик направи една изключително интересна забележка - тази, че Виена е била събирателният пункт за всички велики музиканти и че тези музиканти са се задържали във Виена, преживели са много неща там, въпреки че не са им
пост
илали легло от рози!
И през зимата той ще звучи съвсем различно, отколкото през лятото. Следователно през зимата с него ще трябва да се борави и да се настройва по друг начин, отколкото през лятото. Така ще се усещат преди всичко зимата и лятото по един твърде интензивен начин. И още някои неща трябва да се вземат под внимание. Възникват голям брой много трудни проблеми, които не могат да бъдат решени от акустична, нито дори от музикална гледна точка.
Г-н д-р Томастик направи една изключително интересна забележка - тази, че Виена е била събирателният пункт за всички велики музиканти и че тези музиканти са се задържали във Виена, преживели са много неща там, въпреки че не са им постилали легло от рози!
Искам да ви кажа едно просто нещо, от което можете да видите, че именно Виена трябваше да бъде „водоем“ за определени хора. Можете да проучите геоложките условия в Европа, насочвайки погледа си към най-обширни области. Виенската котловина, просто земята, върху която е разположена Виена и нейните околности, съдържа на едно място по малко от всички европейски почвени условия, така че във Виенската котловина човек може да изучи цялата европейска геология. И ако имате някаква представа какво означава това и доколко тясно свързано със земята е всичко, което е в духовното, ако си помислите какво означава това, че действително във Виена се намира компендиум на всички почвени условия в Европа и ако свържете този факт с това, че субстанциалното като такова, съотношенията на субстанциите една към друга са всъщност нотната гама - нали химическите еквивалентни стойности всъщност са тонови съотношения (пропуск в записките), - ако обмислите всичко това, ще видите, че тъкмо изхождайки от космичните взаимовръзки, човек стига вътрешно до нещо правилно, когато казва, че Виена е такава душевно-духовна среда, в която изключителните музикални гении се заседяват и към която те изпитват голяма симпатия. Интересна също е забележката, че Грац е един не-музикален град.
към текста >>
Може някои да обичат Грац, но целите Алпи са
пост
авени по немузикален начин по отношение на почвената структура.
Увесът на нейното корито клокочи извънредно несимпатично! Това се дължи обаче и на тамошната, съвсем особена конфигурация на почвата. Колко по-музикално е, когато, да кажем, човек пътува към Виена със северозападната железница! Музикално е цялото устройство на почвата. Планините и всичко останало е подредено музикално.
Може някои да обичат Грац, но целите Алпи са поставени по немузикален начин по отношение на почвената структура.
И така, като излезем отвъд чисто музикалното, могат да се повдигнат много обширни въпроси. Бих искал да отбележа това като особено благоприятен успех за високо стойностното изложение на г-н д-р Томастик, щом у вас, скъпи мои приятели, възникват много такива въпроси. И искам още да ви обърна специално внимание върху изключителната важност на факта, че музикалните инструменти всъщност са възникнали от традициите на четвъртата следатлантска епоха. И тъй като сме в петата следатлантска епоха, те преминават в упадък. Това е във връзка с развитието на петата следатлантска епоха.
към текста >>
76.
ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И тогава идва ред на човека като цяло, при когото се усеща, че той представлява нещо ново в рамките на земната еволюция и че още не може да бъде
пост
авен в непосредствена връзка с нещо космическо, както могат неговата глава като част и гръдните му органи като част.
След лекция на Леополд ван дер Палс Бих искал да добавя само още нещо: г-н ван дер Палс[1] с основание насочи вниманието върху това, че в китайската легенда[2] за „Лунната цигулка“ човекът отсъства от полагащото му се място в космоса в музикален смисъл. Това е във връзка с духовното значение, което има една такава легенда в източната, следователно и в китайската литература. Все пак човекът в известен смисъл намира своето място в едно, както може да се каже и за по-древните епохи, дълбоко чувствано, инстинктивно-ясновидско съзнавано единство с целия космос. Така тъкмо при китайците съществува дълбоко съзнание за връзката между човешката глава и горните сфери, между ритмичната система на човека, системата на белия дроб и сърцето и земята, в чиито процеси човекът участва посредством дишането, като чрез самото дишане ритмичната му система бива привеждана в движение.
И тогава идва ред на човека като цяло, при когото се усеща, че той представлява нещо ново в рамките на земната еволюция и че още не може да бъде поставен в непосредствена връзка с нещо космическо, както могат неговата глава като част и гръдните му органи като част.
Изобщо отношението на целия човек към космоса остава нещо неопределено. Онова, което остава неопределено в човека, бива описвано като Луна в него. И е съществувало едно дълбоко, макар и инстинктивно съзнание за това, че третата съставна част на един тричленен човек е нещо луноподобно. Това лежи в основата и на духовнонаучното разглеждане на човека (виж. рис., Луна).
към текста >>
Тези две съставни части на човека са
пост
авени на преден план в човешката природа.
Това лежи в основата и на духовнонаучното разглеждане на човека (виж. рис., Луна). Правело се е разлика между луноподобното и онова, което произлиза от цялата ритмична система, което е резултат от нея. Това е слънчевото (виж рис., Слънце). То би трябвало да се намира концентрирано главно в сърцето на човека.
Тези две съставни части на човека са поставени на преден план в човешката природа.
Слънчевото той още не е довел до пълно развитие, слънчевото не в смисъл на старата планета, както е в моята книга „Въведение в тайната наука“, а настоящото, светещо на небето Слънце. Към тях се прибавя онова в човека, което се придържа към ритмичната система: разклоненията на неговия нервен апарат, които се намират във връзка с останалите планети. Така че имаме приблизително следното: най-горе в главата, във връзка с цялата нервна система, централната нервна система - Сатурн (виж рис.); Юпитер - онова, което се отнася повече към сетивните органи, към очите; Марс - лежащото в основата на органите на говора, органите за пеене; Венера и Меркурий - преминаващото към симпатиковата нервна система. Така получаваме цялата същност на човека, както тя е дошла от Луната. И би трябвало да отличаваме пет свързващи линии, които ни отвеждат към петте планети:
към текста >>
77.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Тези дни имахме голямата радост да чуем в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо
пост
ижение[3].
Една душа се свързва с друга душа. Усещаме, че именно в говора имаме нещо от съществена важност тук, на земята, и той всъщност е земното отражение на живота в логоса, в мировото слово. Ето защо е особено интересно да бъде разбрана взаимовръзката на това, което човек извоюва като своя реч тук, на земята, с метаморфозата, която има тази реч в предшестващото земното битие. И когато човек разглежда тази връзка, той ще се насочи към вътрешното устройство на човека от звука, от тона. И в този момент е уместно да вмъкна в нашето космологическо разглеждане, с което се занимаваме вече от няколко седмици[2], главата за изразяването на човека чрез тон и слово.
Тези дни имахме голямата радост да чуем в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо постижение[3].
И позволете ми днес, като израз на вътрешното задоволство от това изпълващо ни с толкова радост художествено събитие, да кажа някои неща за взаимовръзката на тоновото и звуковото изразяване на човека тук, на земята, с живота на човека в онова, което съответства на тона и звука там, в духовното. Ако разгледаме човешкото устройство, каквото е то тук, на земята, ще видим, че е изцяло отражение на духовното. Тук всичко е отражение на духовното - не само това, което човек носи със себе си, а също и онова, което го заобикаля във външната природа. Когато човек се изразява чрез говор или чрез песен, той изразява като едно откровение целия си организъм - тяло, душа и дух - в посока навън, а също така и в посока навътре към себе си. В това, което човек разкрива звуково или тоново, се съдържа целият човек.
към текста >>
Когато човек се издигне в духовния свят по начина, който съм описал в книгата ми „Как се
пост
игат познания за висшите светове“, той стига първо до имагинацията, до имагинативното познание.
Но той е оформен от духовното. Какво всъщност е налице тук, може да се научи само чрез духовно-научно изследване. Искам да изясня това схематично. Да допуснем, че душевното в своя вокален израз се изобразява по следния начин (червено). То се удря о съгласния елемент (жълто), а последният е оформен пластично, съобразно земните отношения.
Когато човек се издигне в духовния свят по начина, който съм описал в книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове“, той стига първо до имагинацията, до имагинативното познание.
Но междувременно той губи съгласните и засега му остават само гласните. В имагинирането той е загубил физическото си тяло. Загубил е съгласните. В имагинативния свят човек вече няма никакъв усет за съгласните. Ако иска да опише напълно адекватно с думи онова, което се намира там, би трябвало да каже, че то се състои от чисти гласни.
към текста >>
Докато обаче се отдалечава от земята след смъртта, на човека
пост
епенно му се удава да види планетите, както и звездите отзад.
В този музикален елемент се разкрива все повече и повече от духовния свят едно одушевяване. И както ви казах, това излизане на човека в света, след като пристъпи през портата на смъртта, в същото време е преход от земния в звездния свят. Когато представяме нещо такова, очевидно говорим образно, но образното е самата действителност. Представете си значи земята и около нея първо планетите, след това неподвижното звездно небе, което човек от древността с пълно право си представя като животински кръг. Докато стои на земята, човек вижда планетите и звездите от земята в техния отблясък, следователно да го наречем виждане отпред - за да отдаде почит на човека, Старият завет се изразява по друг начин.
Докато обаче се отдалечава от земята след смъртта, на човека постепенно му се удава да види планетите, както и звездите отзад.
Сега той вижда не тези светлинни точки или светлинни повърхности, които се виждат от земята, а съответните духовни същества. Навсякъде е един свят от духовни същества. Поглеждайки към Сатурн, Слънцето, Луната или към Овен, Телец и т. н., той вижда духовни същества. В действителност това виждане в същото време е и чуване и също така може да се каже: Човек вижда от другата страна, значи отзад Луната, Венера, Овен, Телец и т. н.
към текста >>
Ако
пост
авим на дисекционната маса един човешки бял дроб, ще открием химически вещества, които могат да се изследват химически.
Когато човек говори, той си служи с тялото: съгласните в него се превръщат в пластиката на тялото. Душата използва непреминаващия в твърдата пластика въздушен поток, за да свири на този телесен инструмент. Като говорещи хора на земята, ние проявяваме тенденция към божественото по два начина. Да вземем съгласния човешки организъм, да го освободим от трайната форма, която е придобил от земното притегляне или чрез химическите сили на хранителните вещества, да отделим онова, което изпълва човека чрез съгласните! И нека тогава говорим!
Ако поставим на дисекционната маса един човешки бял дроб, ще открием химически вещества, които могат да се изследват химически.
Но белият дроб не е това. Какво е белият дроб? Една съгласна, която е изговорена от космоса и е приела форма. Да поставим сърцето на дисекционната маса. То се състои от клетки, които могат да се изследват химически.
към текста >>
Да
пост
авим сърцето на дисекционната маса.
И нека тогава говорим! Ако поставим на дисекционната маса един човешки бял дроб, ще открием химически вещества, които могат да се изследват химически. Но белият дроб не е това. Какво е белият дроб? Една съгласна, която е изговорена от космоса и е приела форма.
Да поставим сърцето на дисекционната маса.
То се състои от клетки, които могат да се изследват химически. Но сърцето не е това. То е друга съгласна, която е изговорена от космоса. И ако човек си представи дванадесетте съгласни като изговорени от космоса, се появява човешкото тяло. Или ако погледнем съгласните, ако имаме необходимата ясновидска фантазия да видим съгласните в тяхна-та взаимовръзка, се получава човешкото тяло в пълната му пластика.
към текста >>
Исках да оформя днешната лекция тъкмо по този начин, за да отправя малък поздрав за тъй добрите
пост
ижения на нашите почитаеми певици[4], които ни радват тези дни.
Едното дава инструмента, другото свири на този инструмент; едното формира инструмента, другото свири на него. Нищо чудно, че в най-стари времена, когато човек все още е усещал тези неща, за най-голям човек на изкуството са смятали Орфей, който наистина е бил с такава душевна мощ, че е могъл не само да използва вече формираното човешко тяло като инструмент, а дори да излива неоформената материя във форми, съответстващи на тоновете. Разбирате, че когато човек представя нещо подобно, той трябва да използва думите по малко по-друг начин от този, по който те обикновено се използват в днешното прозаично време. Но в същото време нещата не са предадени чисто образно или символично, а в напълно реален смисъл. Нещата наистина стоят така, както ви ги представих, въпреки че понякога езикът трябва да бъде използван в по-голяма широта, отколкото този, който днес обикновено е в употреба.
Исках да оформя днешната лекция тъкмо по този начин, за да отправя малък поздрав за тъй добрите постижения на нашите почитаеми певици[4], които ни радват тези дни.
И така, скъпи мои приятели, утре ще присъстваме на изпълващия ни с толкова радост концерт с убеждения, дадени от антропософска гледна точка, както всичко тук трябва да бъде. [1] дискусиите, които проведохме в последно време: вж. Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството“, Събр. съч. 219. [2] вж.
към текста >>
[3] в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо
пост
ижение: Има се предвид концертът на сестрите Свердщрьом.
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството“, Събр. съч. 219. [2] вж. Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството“, Събр. съч. 219.
[3] в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо постижение: Има се предвид концертът на сестрите Свердщрьом.
[4] Има се предвид концертът на сестрите Свердщрьом.
към текста >>
78.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Едното усещане, което нашата епоха е
пост
игнала до висока степен, е терцово-то усещане.
От това по необходимост следва, че когато човек започне да говори за музикалното, не може да употребява обикновените понятия, чрез които се схваща светът. Човек ще се доближи най-добре до това, до което искаме да стигнем през тези два дни, ако тръгне от една определена настояща историческа гледна точка. Ако сравним нашата епоха с по-ранни епохи, ще открием нашата епоха, охарактеризирана във връзка с музикалното, по един напълно конкретен начин. Можем да кажем: Нашата епоха стои в средата между две музикални усещания. Едното усещане епохата вече има, другото - все още не.
Едното усещане, което нашата епоха е постигнала до висока степен, е терцово-то усещане.
Можем да проследим много добре в историята как е намерен преходът в музикалния свят на усещането от квинтовото усещане към терцовото усещане. Терцовото усещане е нещо ново. Напротив, в нашата епоха все още няма онова, което някога ще бъде дадено: октавовото усещане. Едно действително октавово усещане в човечеството все още не е изградено. Вие можете да почувствате разликата, която съществува в сравнение с усещането[4] на тоновете до септимата.
към текста >>
И така човекът започна да получава по-голямо задоволство от квинтовото изживяване, така че една скала,
пост
роена по нашата система, би била през много дълго време след атлантската епоха тази: ре, ми, сол, ла, си и отново ре, ми.
Той се чувстваше веднага в един друг свят. И човекът от тази епоха би могъл да каже: „Аз изживявам музиката“, все едно че казва: „Аз се чувствам в духовния свят“. Това беше преобладаващото септимово изживяване. То продължи дори през следатлантската епоха и играеше голяма роля, докато започна да се усеща като несимпатично. Когато човекът пожела да направи от физическото си тяло своя собственост, септимовото изживяване започна да става болезнено, леко болезнено.
И така човекът започна да получава по-голямо задоволство от квинтовото изживяване, така че една скала, построена по нашата система, би била през много дълго време след атлантската епоха тази: ре, ми, сол, ла, си и отново ре, ми.
Без фа и до. Така фа-усещането и до-усещането трябва да си ги представяме по-късно, когато отиваме в първата следатлантска епоха. Затова пък бяха изживявани квинтите през различните октави. В хода на времето квинтите започнаха да стават приятното, изпълнено с удоволствие усещане. Но всяко музикално изживяване, което беше налице, с изключение на терцата и с изключение на това, което днес наричаме до, беше проникнато от една степен на унесеност.
към текста >>
Всичко това е извънредно важно, когато човек си
пост
авя задачата да проведе развитието на човека във връзка с музикалното.
Можете да си представите какво огромно задълбочаване още може да претърпи музикалното в бъдеще, което ще доведе човека не само до това, което днес той може да изживее в нашите обикновени композиции, които наистина са отишли много надалеч, ала той ще може да изживее своето преобразяване по време на слушането на една музикална композиция. Той ще се чувства откъснат и отново върнат на себе си. В това чувстване на една съвсем друга човешка възможност лежи по-нататашното усъвършенстване на музикалното. Така човек може да каже: Към старите пет тона ре, ми, сол, ла, си вече напълно се е присъединило фа, но все още не и същинското до. В пълното си значение за усещането на човека то тепърва трябва да навлезе.
Всичко това е извънредно важно, когато човек си поставя задачата да проведе развитието на човека във връзка с музикалното.
Тъй като, виждате ли, детето до около деветата година още няма правилен усет за мажорно и минорно настроение. Когато тръгва на училище, детето може да приеме мажорното и минорното настроение като подготовка за нещо последващо, но реално то няма нито едното, нито другото. Детето всъщност още живее в квинтовото настроение, колкото и малко на човек да му се иска да признае това. Поради това естествено в училище бихме могли да му даваме и примери, в които има терци, но ако желаем истински да се приближим до детето, трябва да подпомагаме музикалното разбиране от усета за квинтата. Това е важното, докато правим на детето едно голямо добро, когато с мажорни и минорни настроения, изобщо с усета за терцовите взаимовръзки, се приближаваме до онази точка във времето, която описвам като намираща се след деветата година, когато детето започва да ни поставя важни въпроси.
към текста >>
Това е важното, докато правим на детето едно голямо добро, когато с мажорни и минорни настроения, изобщо с усета за терцовите взаимовръзки, се приближаваме до онази точка във времето, която описвам като намираща се след деветата година, когато детето започва да ни
пост
авя важни въпроси.
Всичко това е извънредно важно, когато човек си поставя задачата да проведе развитието на човека във връзка с музикалното. Тъй като, виждате ли, детето до около деветата година още няма правилен усет за мажорно и минорно настроение. Когато тръгва на училище, детето може да приеме мажорното и минорното настроение като подготовка за нещо последващо, но реално то няма нито едното, нито другото. Детето всъщност още живее в квинтовото настроение, колкото и малко на човек да му се иска да признае това. Поради това естествено в училище бихме могли да му даваме и примери, в които има терци, но ако желаем истински да се приближим до детето, трябва да подпомагаме музикалното разбиране от усета за квинтата.
Това е важното, докато правим на детето едно голямо добро, когато с мажорни и минорни настроения, изобщо с усета за терцовите взаимовръзки, се приближаваме до онази точка във времето, която описвам като намираща се след деветата година, когато детето започва да ни поставя важни въпроси.
Един от важните въпроси е стремежът към живот с голямата и малката терца. Това е нещо, което идва около деветата и десетата година и което особено трябва да насърчаваме. Доколкото ни е възможно според това, което имаме в съвременната музика, е необходимо да се опитаме около дванадесетата година да насърчаваме усета за октавата. Така това, което трябва да бъде поднесено на детето, ще бъде отново съобразено с неговата възраст. Изключително важно е да сме наясно, че музиката живее в човека само вътрешно, в етерното тяло, при което физическото тяло естествено се взема за долните тонове на скалата.
към текста >>
79.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Аз не знам дали някои си спомнят, че веднъж при
пост
авяне на въпроси в Дорнах[3] казах, че отделният тон ще бъде почувстван като една музикална диференцираност, че вече в отделния тон ще се намира музикално диференцираното.
И така, можем да забележим: Тези три стъпала, септима, секста, квинта, човекът изживява в отдалечаването, с квартата влиза в себе си, с терцата той е вътре в себе си. Октавата в нейното пълно музикално значение той ще изживее в бъдеще. Същинското изживяване на секундата човек днес още не е достигнал. Това са нещата, които се намират в бъдещето. При едно още по-голямо вглъбяване на човека, той ще усети секундата и накрая отделния тон.
Аз не знам дали някои си спомнят, че веднъж при поставяне на въпроси в Дорнах[3] казах, че отделният тон ще бъде почувстван като една музикална диференцираност, че вече в отделния тон ще се намира музикално диференцираното.
Сега, когато обхващате с поглед това, което бе казано, ще разберете също защо в нашата тонова евритмия навлизат точно такива форми, но ще схванете и още нещо. Например ще разберете, че от самия инстинкт ще произлезе усещането за движение назад при долните членове на октавата (прима, секунда, терца) и че при горните тонове (квинта, секста, септима) човек има инстинкт за движение напред. Такива биха били приблизително формите, които човек може да употреби като стереотипни, като типични форми. А при формите, които са образувани за отделните музикални пиеси, ще почувствате приблизително, че те се съдържат вътре в квартовото или терцовото изживяване. Абсолютно е необходимо именно слизането на хармонията във волята чрез ритъма да се изживява особено силно евритмично в долните форми.
към текста >>
Тоновете на пианото са
пост
авени чисто абстрактно един до друг.
И един оркестър е един човек. В оркестъра просто не трябва да има пиано. Но защо? Музикалните инструменти са свалени от духовния свят. Човекът е направил единствено пианото във физическия свят.
Тоновете на пианото са поставени чисто абстрактно един до друг.
Която и да е свирка, която и да е цигулка, всички те са спуснати музикално от духовния свят. Едно пиано е точно като филистера, който няма вече в себе си по-висшия човек. Пианото е филистерският инструмент. Цяло щастие е, че то съществува, защото иначе филистерът не би имал никаква музика. Но пианото е онова, което се е появило чрез едно материалистическо изживяване на музикалното.
към текста >>
[3] при
пост
авяне на въпроси в Дорнах: на 29 септември 1920 г.
Методично-дидактично“, Събр. съч. 294. [2] Когато писах моята „Теософия“: Книгата излиза за първи път през 1904 г. (Събр. съч. 9). Описанието на деветчленната човешка природа се намира в главата „Природата на човека“.
[3] при поставяне на въпроси в Дорнах: на 29 септември 1920 г.
Изложението се намира на стр. 46 на настоящия том. [4] Антон Брукнер, (1824-1896), австрийски композитор. [5] ще имаме възможност да продължим темата: до продължаване на лекциите не се стига.
към текста >>
80.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на Архаи-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното
пост
оянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите.
То носеше за свръх-сетивния свят едно събитие с изключително значение, а именно как Властите - силите, Духовете на формата - отдадоха своите мисловни сили на Архаите, на Прасилите или Праначалата (виж рис.). Тогава Праначалата, Архаите, придобиха професията, която по-рано упражняваха Властите. Такива събития има в свръхсетивния свят. Това беше едно открояващо се по своята важност събитие. Духовете на формата си запазиха задачата да регулират външните сетивни възприятия, както и да владеят с особени космически сили всичко онова, което е налице в света на цветовете, тоновете и т. н.
Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на Архаи-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното постоянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите.
И този факт на свръхсетивния свят се отразяваше долу, в сетивния свят, така, че в онази по-стара епоха, в която например живееха гърците, мислите бяха възприемани обективно в нещата. Както днес вярваме, че възприемаме червеното или синьото на нещата, така един грък не схващаше една мисъл просто с главата, а я виждаше да се излъчва от нещата, както се излъчва червеното или синьото. В моята книга „Загадките на философията“ вече описах другата, човешка страна на нещата. Как се отразява това важно събитие на свръхсетивния свят във физическо-сетивния свят, това е описано точно в моята книга „Загадките на филсофията“. Там се използват философски изрази, защото философският език е език за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на Архаите.
към текста >>
Това е станало
пост
епенно в развитието на човека.
Той ги усеща така, сякаш те се намират в неговия свят, докато по-рано са били в цветовете, в червеното, в синьото на предметите. Те са се приближавали с червеното, със синьото, или също с до диез или със сол. След това предаване той се чувства в едно по-свободно взаимоотношение с мисловния свят. Ето как възниква илюзията, че човекът сякаш сам създава мислите. Едва с течение на времето човек се е развил така, че да възприема в себе си онова, което преди му се е представяло като обективен външен свят.
Това е станало постепенно в развитието на човека.
Ако се върнем наистина далеч назад в човешкото развитие, ако се върнем до старото атлантско време преди атлантската катастрофа, ви моля да си представите човешкото същество от атлантската епоха така, както съм го описал в „Тайната наука“ или в „Из хрониката на Акаша“ Тези хора бяха устроени съвсем различно. Тях-ната телесна субстанция беше по-фина, отколкото стана по-късно, в следатлантската епоха. Ето защо душевното беше - всичко това съм описал в книгите - в едно напълно друго отношение със света. И тези атлантци преживяваха света по коренно различен начин. Искам да посоча само едно нещо от този особен начин на изживяване.
към текста >>
А това ще може да се осъществи - вече съм го казвал при един въпрос[3],
пост
авен в Гьотеанума при първия висш курс, - това би се случило например в една област, когато вътрешното богатство на усещанията, което се изживява при мелодията, премине върху отделния тон, когато човек разбере тайната на отделния тон, когато, с други думи, човек изживява не само интервали, а действително може да изживее отделния тон като една мелодия с вътрешното й богатство, с вътрешното й разнообразие.
Онова, което те преживяваха тогава, по-късно го загубиха. Това настроение за загубата на едно прастаро познавателно, художествено и религиозно наследство на човечеството тежеше на по-дълбоките гръцки души. За по-новия човек трябва да дойде нещо друго. При него трябва да стане така, че чрез разгръщане на правилните сили на неговото душевно преживяване да открие отново онова, което някога беше загубено. Бих искал да кажа: Човекът трябва да развие своето съзнание за това - ние живеем тъкмо в епохата на съзнанието, - как онова, което сега е станало вътрешно, открива отново пътя навън към божествено-духовното.
А това ще може да се осъществи - вече съм го казвал при един въпрос[3], поставен в Гьотеанума при първия висш курс, - това би се случило например в една област, когато вътрешното богатство на усещанията, което се изживява при мелодията, премине върху отделния тон, когато човек разбере тайната на отделния тон, когато, с други думи, човек изживява не само интервали, а действително може да изживее отделния тон като една мелодия с вътрешното й богатство, с вътрешното й разнообразие.
За това днес едва ли е налице някаква представа. Ала виждате как се развиват нещата: от септимата към квинтата, от квинтата към терцата, от терцата към примата надолу до отделния тон и така още по-нататък. Така че онова, което някога е било загуба на божественото, трябва да се промени за развитието на човечеството, ако то иска да се развива по-нататък, а не да залезе; това трябва да се промени за земното човечество към преоткриване на божественото. Ние разбираме миналото правилно само тогава, когато му противопоставим точния образ на нашето развитие в бъдещето, когато напълно дълбоко, разтърсващо дълбоко можем да почувстваме това, което в старата гръцка епоха е чувствал един по-дълбок човек: Аз загубих настоящето на боговете. И когато съумеем да противопоставим на това от дъното на разтърсената ни, но интензивно и най-вътрешно стремящата се душа: Ние искаме духа, който е в зародиш в нас, да разцъфти и даде плод, за да можем отново да открием боговете.
към текста >>
Ние разбираме миналото правилно само тогава, когато му противо
пост
авим точния образ на нашето развитие в бъдещето, когато напълно дълбоко, разтърсващо дълбоко можем да почувстваме това, което в старата гръцка епоха е чувствал един по-дълбок човек: Аз загубих настоящето на боговете.
Бих искал да кажа: Човекът трябва да развие своето съзнание за това - ние живеем тъкмо в епохата на съзнанието, - как онова, което сега е станало вътрешно, открива отново пътя навън към божествено-духовното. А това ще може да се осъществи - вече съм го казвал при един въпрос[3], поставен в Гьотеанума при първия висш курс, - това би се случило например в една област, когато вътрешното богатство на усещанията, което се изживява при мелодията, премине върху отделния тон, когато човек разбере тайната на отделния тон, когато, с други думи, човек изживява не само интервали, а действително може да изживее отделния тон като една мелодия с вътрешното й богатство, с вътрешното й разнообразие. За това днес едва ли е налице някаква представа. Ала виждате как се развиват нещата: от септимата към квинтата, от квинтата към терцата, от терцата към примата надолу до отделния тон и така още по-нататък. Така че онова, което някога е било загуба на божественото, трябва да се промени за развитието на човечеството, ако то иска да се развива по-нататък, а не да залезе; това трябва да се промени за земното човечество към преоткриване на божественото.
Ние разбираме миналото правилно само тогава, когато му противопоставим точния образ на нашето развитие в бъдещето, когато напълно дълбоко, разтърсващо дълбоко можем да почувстваме това, което в старата гръцка епоха е чувствал един по-дълбок човек: Аз загубих настоящето на боговете.
И когато съумеем да противопоставим на това от дъното на разтърсената ни, но интензивно и най-вътрешно стремящата се душа: Ние искаме духа, който е в зародиш в нас, да разцъфти и даде плод, за да можем отново да открием боговете. [1] Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г.
към текста >>
И когато съумеем да противо
пост
авим на това от дъното на разтърсената ни, но интензивно и най-вътрешно стремящата се душа: Ние искаме духа, който е в зародиш в нас, да разцъфти и даде плод, за да можем отново да открием боговете.
А това ще може да се осъществи - вече съм го казвал при един въпрос[3], поставен в Гьотеанума при първия висш курс, - това би се случило например в една област, когато вътрешното богатство на усещанията, което се изживява при мелодията, премине върху отделния тон, когато човек разбере тайната на отделния тон, когато, с други думи, човек изживява не само интервали, а действително може да изживее отделния тон като една мелодия с вътрешното й богатство, с вътрешното й разнообразие. За това днес едва ли е налице някаква представа. Ала виждате как се развиват нещата: от септимата към квинтата, от квинтата към терцата, от терцата към примата надолу до отделния тон и така още по-нататък. Така че онова, което някога е било загуба на божественото, трябва да се промени за развитието на човечеството, ако то иска да се развива по-нататък, а не да залезе; това трябва да се промени за земното човечество към преоткриване на божественото. Ние разбираме миналото правилно само тогава, когато му противопоставим точния образ на нашето развитие в бъдещето, когато напълно дълбоко, разтърсващо дълбоко можем да почувстваме това, което в старата гръцка епоха е чувствал един по-дълбок човек: Аз загубих настоящето на боговете.
И когато съумеем да противопоставим на това от дъното на разтърсената ни, но интензивно и най-вътрешно стремящата се душа: Ние искаме духа, който е в зародиш в нас, да разцъфти и даде плод, за да можем отново да открием боговете.
[1] Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“.
към текста >>
81.
Бележки. Към настоящето издание.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Тази от 3 декември е с относително най-добри и пълни записки и затова бе изнесена отпред, а тази от 10 ноември бе
пост
авена накрая като най-непълна.
Напечатана е още веднъж, тъй като във втората й част се разглеждат музикални въпроси във взаимовръзка с духовната история на човечеството. Лекцията в Дорнах от 2 декември 1922 г. "Изразяване на човека чрез тон и слово", която не се съдържа в първото издание на настоящия том от 1969 г., е прибавена във второто издание от 1975 г., защото е била изнесена от Рудолф Щайнер във връзка с предстоящия на следващия ден концерт на певиците Свердщрьом и поради това може да се разглежда като особена лекция, която с право трябва да се намира по-скоро в настоящия том, отколкото както е било по-рано в рамките на хронологичната поредица от лекции от Събрани съчинения № 219 ("Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят-духовното причастие на човечеството"). Лекциите и изказванията са подредени най-общо в хронологическа последователност. Единствено в рамките на четирите лекции от 1906 г., които са запазени с много пропуски и не дума по дума, се наложи разместване.
Тази от 3 декември е с относително най-добри и пълни записки и затова бе изнесена отпред, а тази от 10 ноември бе поставена накрая като най-непълна.
Прегледът на стенограмата за третото издание от 1981 г. показа, че вторият и третият отговор на въпроси от предишните издания образуват един единствен отговор на въпроси, при което текстът на предишния втори отговор на въпроси трябва да бъде добавен непосредствено след тогавашния трети. Бе предприето съответното разместване. За четвъртото издание от 1989 г. текстът бе прегледан още веднъж, данните по съдържанието бяха отчасти разширени и бяха добавени кратките записки на Матилде Шол от 1905 (1906?) г.
към текста >>
82.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Пост
авих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея.“
9. Артур Шопенхауер, 1788-1860. Срв. следните изложения в основния му труд „Светът като воля и представа“, 3-та книга, за музиката, особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер). Животът е нещо лошо; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В. Гвинер в „Артур Шопенхауер, представен от лично общуване“, Лайпциг 1922 г., стр. 45. Дословно: „Животът е нещо лошо.
Поставих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея.“
13. Парацелз, Филип Авреолий Теофраст Бомбаст фон Хоенхайм, 1493-1541. Точният цитат не можа да бъде удостоверен. Все пак подобно твърдение се намира в „Четвъртата защита“ (Парацелз, Събрани съчинения, издадени от Зудхоф, том 11, стр. 145). 20. В природата са по-важни намеренията: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв.
към текста >>
Пост
епенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот.
30. Във фамилия Бах: Това изречение изглежда е било развалено в записките, но е възпроизведено точно така, както стои там, тъй като не можа да бъде открита смислена коректура. 33. думите в Библията: Мойсей: Книга І, глава 2, стих 7. 38. Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер: Рихард Вагнер, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография „Моят живот“ как през есента на 1854 г. се е запознал с основните трудове на Шопенхауер и е бил силно впечатлен от тях. „Оттогава нататък през годините книгата („Светът като воля и представа“) никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път.
Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот.
Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж. също писмото на Рихард Вагнер до Ференц Лист от 16 декември 1854 г. 39. Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей.
към текста >>
в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е
пост
авен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей.
Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот. Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж. също писмото на Рихард Вагнер до Ференц Лист от 16 декември 1854 г. 39. Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г.
в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей.
За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения. Друг път той казва: вж. бел. към 20 стр. Хермес Трисмегист: гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура. Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж.
към текста >>
40. Шелинг и Шлегел: Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 1775-1854,
пост
авя изчерпателно схващането, че архитектурата е „вцепенена“ или „замръзнала“ музика в извънредната част на неговата „Философия на изкуството“, §106–118; юбилейно издание на творбите на Шелинг, Мюнхен 1959 г., в третия допълнителен том, стр. 222-249.
Хермес Трисмегист: гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура. Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж. Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж. също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието“, Събр. съч. 60.
40. Шелинг и Шлегел: Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 1775-1854, поставя изчерпателно схващането, че архитектурата е „вцепенена“ или „замръзнала“ музика в извънредната част на неговата „Философия на изкуството“, §106–118; юбилейно издание на творбите на Шелинг, Мюнхен 1959 г., в третия допълнителен том, стр. 222-249.
При романтиците по различен начин се появява същото схващане – при Август Вилхелм Шлегел, Фридрих Шлегел, Йозеф Гьорес и др. 41. „По древен начин слънцето звучи“: Фауст І, Пролог в небесата (Рафаел). Тръбите, които Йоан споменава в Откровението: в Гл. 8.11. В бъдеще движението на кръвта: вж. изложеното от Рудолф Щайнер в „Хрониките на Акаша“ (1904-1908) в главата „Четиричленният земен човек“, Събр.
към текста >>
64. това, което съм написал: в статията „
Пост
авяне на педагогически цели на Валдорфското училище в Щутгарт“, излязла в списание „Социално бъдеще“, Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
Основава и ръководи санаториума Вийснек, Бухенбах към Фрайбург. По време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември – 16 октомври 1920 г., изнася три лекции от 27 до 29 септември на тема „Психиатрични въпроси от гледна точка на антропософията“, отпечатани в „Енигматичното в изкуството и науката“, Щутгарт 1922 г., стр. 231-330. 52. Клод Дебюси, 1862-1918, френски композитор. 57. Вече говорихме за това: отнася се най-вероятно за изложението на г-н Бауман, което не е било записано. 58. Когато някой в 45-тата година от живота си: На това място записките са с пропуски, но лесно може да се познае, че мисълта за ритмично повтарящи се периоди в живота е била изложена още по-подробно.
64. това, което съм написал: в статията „Поставяне на педагогически цели на Валдорфското училище в Щутгарт“, излязла в списание „Социално бъдеще“, Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
65. зад тази завеса: вероятно се имат предвид картините в малкия купел на първия Гьотеанум. 66. Д-р Лудвиг Щауденмайер, род. 1865 г. Пише „Магията като експериментална наука за природата“, второ изд., Лайпциг 1922 г. 68. в първия час по рецитация: Изложението на Рудолф Щайнер на 29 септември, отпечатано като първа лекция в „Изкуството на рецитацията и декламацията“, Събр.
към текста >>
Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му
пост
ъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер.
82. Мориц Кариер, 1817-1895, професор по естетика и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен. Пише „Естетика. Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2 тома, Трето изд., Лайпциг 1885 г. 83. учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме напразно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо.
Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер.
– Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а–е, Том ІІІ, стр. 77. 84. Хегеловата енциклопедия: „Енциклопедия на философските науки в съкратен курс“, Част ІІІ „Философия на духа“; последната глава „Философията“, §§572-577. 86. Д-р Карл Бютнер, 1874-1936, адвокат в Берлин.
към текста >>
в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо
пост
ижение: Има се предвид концертът на сестрите Свердщрьом.
105. дискусиите, които проведохме в последно време: вж. Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят – духовното причастие на човечеството“, Събр. съч. 219. 107. космологическо разглеждане, с което се занимаваме вече от няколко седмици: срв. с предната бел.
в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо постижение: Има се предвид концертът на сестрите Свердщрьом.
120. на нашите почитаеми певици: срв. с предната бел. 121. Това, за което ще говорим през тези два дни: Двете лекции от 7 и 8 март 1923 г. са изнесени след кратък престой на Рудолф Щайнер в Щутгарт. На тях са били поканени и учещите се в основаното и ръководено от Рудолф Щайнер Свободно Валдорфско училище и тези от ръководеното от Мари Щайнер Евритмично училище.
към текста >>
147. при
пост
авяне на въпроси в Дорнах: на 29 септември 1920 г.
Методично-дидактично“, Събр. съч. 294. 145. Когато писах моята „Теософия“: Книгата излиза за първи път през 1904 г. (Събр. съч. 9). Описанието на деветчленната човешка природа се намира в главата „Природата на човека“.
147. при поставяне на въпроси в Дорнах: на 29 септември 1920 г.
Изложението се намира на стр. 46 на настоящия том. Антон Брукнер, (1824-1896), австрийски композитор. 152. ще имаме възможност да продължим темата: до продължаване на лекциите не се стига. 165. какво е имал Гьоте предвид: вж. бел.
към текста >>
83.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
10 Как се
пост
игат познания за висшите светове (1904 г.) Подготов- ката, стр. 49
501 и 503. 5 Фридрих Ницше, борец против своето време (1895 г.), Глава II: Свръх- човекът, Част 16, стр. 50 9 Теософия (1904 г.) Духовното прераждане и съдбата, стр. 79 Трите свята, III Страната на ду- ховете, стр. 123-124
10 Как се постигат познания за висшите светове (1904 г.) Подготов- ката, стр. 49
11 От хрониките на Акаша (1904 г.) Лемурийската раса, стр. 68 Степе- ните на висшето познание (1905 r.) 12 Степените на висшето познание, стр. 21 Инспирация и интуиция, стр. 69 13 Въведение в Тайната наука (1920 r.) Световното развитие и човекът, стр.
към текста >>
10 април 308 Методика на обучението и пред
пост
авки за предиобед и възпитанието.
7-ма лекция 1924 г. 1 февруари 234 Антропософия - резюме след 21 години. 4-та лекция 1 март 235 Езотерично разглеждане на кармичните зависимости - Първи том, 5-та лекция
10 април 308 Методика на обучението и предпоставки за предиобед и възпитанието.
3-та и 4-та лекция вечерта 15 април 309 Антропософската педагогика и нейните предпоставки. 3-та лекция 20 април 233а Мистерийни места на средновековието. Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството.
към текста >>
15 април 309 Антропософската педагогика и нейните пред
пост
авки.
1 февруари 234 Антропософия - резюме след 21 години. 4-та лекция 1 март 235 Езотерично разглеждане на кармичните зависимости - Първи том, 5-та лекция 10 април 308 Методика на обучението и предпоставки за предиобед и възпитанието. 3-та и 4-та лекция вечерта
15 април 309 Антропософската педагогика и нейните предпоставки.
3-та лекция 20 април 233а Мистерийни места на средновековието. Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството. 2-ра лекция 20 и 24 юни 310 Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката.
към текста >>
84.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съ
пост
авен с Шилер“ (Събр.
съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр.
съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>
„Как се
пост
игат познания за висшите светове?
съч. 34). 1904 г. „Теософия“. Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр. съч. 9). 1904 - 1905 г.
„Как се постигат познания за висшите светове?
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12). 1910 г.
към текста >>
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум,
пост
роен по-късно от бетон.
Започва да излиза списание „Гьотеанум“. 1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1923 г. По време на Коледата на 1923 г. „Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер. 1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
към текста >>
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Пред
пост
авки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер. 1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26).
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
съч. 27). 1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледуването.
към текста >>
85.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Те тогава са средството за
пост
игане на знания, или ясновидство.
Така, когато окултно се говори за Пентаграма, като за фигура на човека, това не е нещо измислено, но всъщност окултистът в този случай говори, както анатомът говори за скелета. Тези фигури действително ги има в етерното тяло. Това е факт. От горното ние виждаме как стои въпросът по отношение на действителното значение на символа. Всички знаци и символи, които срещаме в Окултизма ни отправят към такива реалности и което е още по-важно, с течение на времето, човек получава указание за изполването на такива фигури.
Те тогава са средството за постигане на знания, или ясновидство.
Никой, който размишлява дълбоко върху Пентаграма, не може да не достигне успех, ако само има търпение. Той трябва да се потопи в Пентаграма, така да се каже: тогава той ще намери теченията в етерното тяло. Няма смисъл да се измислят условия значения за тези знаци. Човек трябва да ги постави пред вътрешните си очи: така те водят към окултни действителности. Това е случаят не само с това, което може да се намери в пределите на Теософията, но също така и при символите и знаците, съдържащи се в различни религиозни документи, защото тези документи се основават на Окултизма.
към текста >>
Човек трябва да ги
пост
ави пред вътрешните си очи: така те водят към окултни действителности.
Всички знаци и символи, които срещаме в Окултизма ни отправят към такива реалности и което е още по-важно, с течение на времето, човек получава указание за изполването на такива фигури. Те тогава са средството за постигане на знания, или ясновидство. Никой, който размишлява дълбоко върху Пентаграма, не може да не достигне успех, ако само има търпение. Той трябва да се потопи в Пентаграма, така да се каже: тогава той ще намери теченията в етерното тяло. Няма смисъл да се измислят условия значения за тези знаци.
Човек трябва да ги постави пред вътрешните си очи: така те водят към окултни действителности.
Това е случаят не само с това, което може да се намери в пределите на Теософията, но също така и при символите и знаците, съдържащи се в различни религиозни документи, защото тези документи се основават на Окултизма. Когато един пророк, или основателят на някоя религия говори за светлина, а с това има предвид мъдрост, то не е затова, защото смята това за остроумна метафора. Окултистът основава своето мислене върху факти. Следователно, не е важно за него да бъде остроумен, но истинен! Като окултист, човек трябва да се откаже от мисленето без закони: човек не трябва да прави условни заключения и да отсъжда.
към текста >>
Онова, което се развива в човека
пост
епенно, облагородява неговата, понастоящем несъвършенна форма, за да стане някога той Същество от Светлина, за което говорим: това се нарича, асимилиране на Мъдростта.
Той вече така е разбрал някои от своите страсти, че си казва: "Тази мога да изпълня, но онази не." Някои подтици и страсти той насочва към по-изтънчен състав, което нарича свой идеал. Той си оформя морални схващания. Всичко това са трансформации на астралното му тяло. Дивакът не може да смята задачи по аритметика, нито да отсъжда. Това човек е придобил чрез работа върху астралното си тяло от въплъщение, във въплъщение.
Онова, което се развива в човека постепенно, облагородява неговата, понастоящем несъвършенна форма, за да стане някога той Същество от Светлина, за което говорим: това се нарича, асимилиране на Мъдростта.
Колкото повече мъдрост съдържа астралното тяло, толкова по-светещо ще бъде. Елохимите, онези същества, които живяха на Слънцето, бяха напълно проникнати от мъдрост. Така, както нашите души имат отношение към нашите тела, така мъдростта има отношение към светлината, която протича в космическото пространство. Както виждате,отношението между мъдростта и светлината не е само една измислена метафора. То е основано на факт.
към текста >>
След това ще се опитва
пост
епенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина.
То е основано на факт. Това е една петина. Така се обяснява, защо религиозните документи говорят за светлината, като символ на мъдростта. За ученикът, който иска да развие своя капацитет за по-висше /познание/ виждане, за ясновидството, много е важно да прави следното упражнение. Първоначално, ще си представя пространството като тъмнина, като загасва всяка светлина през нощта, или като си затваря очите.
След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина.
Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство. Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина. Когато ученикът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите. Тези същества от Светлина, каквито някой ден ще станат и човеците, дори сега винаги присъствуват.
към текста >>
Ако той правилно прави това упражнение, може да се
пост
игне зрителна представа на напълно осветено пространство.
Това е една петина. Така се обяснява, защо религиозните документи говорят за светлината, като символ на мъдростта. За ученикът, който иска да развие своя капацитет за по-висше /познание/ виждане, за ясновидството, много е важно да прави следното упражнение. Първоначално, ще си представя пространството като тъмнина, като загасва всяка светлина през нощта, или като си затваря очите. След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина.
Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство.
Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина. Когато ученикът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите. Тези същества от Светлина, каквито някой ден ще станат и човеците, дори сега винаги присъствуват. Това е начинът, който са използвували всички, които познават духовния свят от свой собствен опит.
към текста >>
Преди споменахме, че нашата Земя се е развила
пост
епенно.
Когато човек се е упражнявал достатъчно, според инструкции, тогава започва да чува истинска музика, която протича през космическото пространство. Когато пространството започне така да звучи духовно, тогава може да се каже, че това лице е в ("Девакан"). Тези тонове имат духовна есенция: те не живеят във въздуха, а в много по-финно вещество, в Акаша. Пространството около нас е непрекъснато изпълнено с такава музика, а има и известни основни тонове. Бихте могли да схванете нещо от това, ако ме последвате в следното размишление, което, сигурен съм, ще се сметне за очевидна лудост от математическите астрономи.
Преди споменахме, че нашата Земя се е развила постепенно.
Първоначално тя е била Сатурн, след това е станала Слънце, след това Луна и тогава Земя. С течение на времето тя ще стане Юпитер, Венера, Вулкан. Сега Вие бихте могли да запитате: "Но днес все още има един Сатурн на небето: в какво отношение първото въплъщение на Земята е спрямо този Сатурн? " Настоящият Сатурн е получил своето име в древни времена, когато мъдрите все още даваха имена със значението на нещата. Името му е било дадено, поради самото му естество.
към текста >>
Тонът
пост
ига едно разпределение на материала.
Чрез съотношението на различните бързини на планетите, произтичат основните тонове на хармонията на сферите, която звучи в Космоса. И тъй, школата на Питагор, оправдателно е говорила за небесната хармония. Човек може да я чуе с духовните си уши. Когато разпростре много фин прах, равномерно по тънка бронзова пластинка и след това ударите краищата и с лък от цигулка, прахът се раздвижва и образува определени линии. Образуват се всевъзможни видове фигури, според височината на тона.
Тонът постига едно разпределение на материала.
Тези фигури се наричат, фигури на Хладни. Когато прозвучи духовния тон на небесната хармония във Вселената, той организира планетите в техните отношения помежду им. Това, което виждате разпростряно в космическото пространство е подредено от този творчески тон на Върховния Бог. Поради това, че този тон е прозвучал през всемирното пространство, материята се е сформирала в слънчева система, в планетна система. Може, следователно, да видите, че изразът "небесна хармония" е нещо повече от наивно сравнение.
към текста >>
Външното виждане на предмета, се е развило
пост
епенно.
В ранните дни на Атлантската еволюция, виждането е било нещо съвсем различно. Когато един човек се е приближавал към друг, не са били виждани контурите на неговата фигура. По-скоро е възниквал един цветен образ, който не е имал нищо общо с външния образ, но е бил отражение на вътрешното душевно състояние. Той е могъл, например, да види чувството на отмъщение у другия и да побегне. Чувството на отмъщение се е изразявало във вълнуваща се червена картина.
Външното виждане на предмета, се е развило постепенно.
Това, което преди човек е виждал, е било нещо като астрални цветове и трансформацията се е получавала, когато човек, така да се каже, е разпростирал този цвят върху предмета, обекта. Естествено, този друг вид перцелция, виждане, се е дължало на факта, че човекът по онова време е бил съвсем другояче устроен. В по-късния Атлантски период, например, човек е имал едно наклонено назад чело, докато етерното му тяло е изпъквало като огромна сфера. След това, физическото и етерното тяло се приближават и когато се съединяват зад челото, между очите, човек идва до важен момент в своята еволюция. Днес етерната глава на човека съвпада напълно с физическата.
към текста >>
Пост
епенно е възникнала настоящата човешка форма.
Естествено, този друг вид перцелция, виждане, се е дължало на факта, че човекът по онова време е бил съвсем другояче устроен. В по-късния Атлантски период, например, човек е имал едно наклонено назад чело, докато етерното му тяло е изпъквало като огромна сфера. След това, физическото и етерното тяло се приближават и когато се съединяват зад челото, между очите, човек идва до важен момент в своята еволюция. Днес етерната глава на човека съвпада напълно с физическата. Това съвсем не е така при коня, но когато се е променила човешката глава, други негови органи също са се трансформирали.
Постепенно е възникнала настоящата човешка форма.
Нека ясно да си представим времето назад в края на Атлантската епоха. Човек все още е имал някакво ясновиждане: въздухът е бил наситен с водни изпарения. С този гъст, водняв въздух, Слънцето и звездите не са били могли да бъдат виждани: не е било възможно да се образува дъга: гъсти, тежки, мъгливи маси, покривали Земята. Ето защо легендата разказва за Нифлхейм, за мъгливия дом. След това водите, които били разпростряни из въздуха, се кондензират.
към текста >>
86.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Пост
епенно започнали да се появяват дъждовните бури:
пост
епенно хората свикнали на съвсем нов начин на живот, на ново възприемане, на ново /съзнание/ осъзнаване.
Когато всичко това го имате предвид правилно, ще разберете какво се е случило в края на Атлантската епоха, въздухът не е /бил/ съществувал, какъвто съществува днес. Мъгла е заобикаляла Атлантида. Когато си представите как се издигат мъглите, как се оформят облаците и вали дъжд, тогава имате в миниатюрен вид онова, което се бе случило над огромни пространства от Атлантида в течение на хилядолетия. С промяна на неговите външни условия на живеене, човек също се е променил. Преди, в една покрита с гъсти маси мъгла, е живеел народ, който е имал един вид ясновидство.
Постепенно започнали да се появяват дъждовните бури: постепенно хората свикнали на съвсем нов начин на живот, на ново възприемане, на ново /съзнание/ осъзнаване.
Човешките тела, също е трябвало да се променят. Вие бихте се учудили, ако видехте картини на първите атлантийци. Колко по-различни са били те от днешните хора! Не си представяйте обаче, че тази промяна е станала от само себе си. В течение на дълги периоди от време, човешката душа е трябвало да работи върху човешките тела и да доведе до резултати, като тези описани от простия пример за въздействието на архитектурните стилове, върху чувствата на душата, които по-късно се проявяват вън физиономиите.
към текста >>
И всред това,
пост
епенно са се проявявали контурите.
Нека да разгледаме това по-дълбоко! Нека да си представим един древен атлантидец. Той все още е имал ясновидско съзнание и то бе свързано с обстановката, в която той е живял, в изпълнената с мъгли атмосфера. Поради тази атмосфера, нещата не са му се явявали със строго определени контури. Фактически, за него те са били цветни картини: неговите възприятия са били вълнуващи се, преплитащи се цветове.
И всред това, постепенно са се проявявали контурите.
Предметите му са се разкривали като фенери всред мъглата, заобиколени с цветовете на дъгата и съответно с това са се развивали неговите духовни способности. Ако това състояние би продължавало, щеше да бъде невъзможно за човека да се сдобие с настоящето си тяло. Предметите трябваше да възприемат настоящите си контури, за което въздухът се освободи от водата. Този процес е продължавал в течение на хиляди години. Съвсем постепенно нещата са започнали ясно да се очертават.
към текста >>
Съвсем
пост
епенно нещата са започнали ясно да се очертават.
И всред това, постепенно са се проявявали контурите. Предметите му са се разкривали като фенери всред мъглата, заобиколени с цветовете на дъгата и съответно с това са се развивали неговите духовни способности. Ако това състояние би продължавало, щеше да бъде невъзможно за човека да се сдобие с настоящето си тяло. Предметите трябваше да възприемат настоящите си контури, за което въздухът се освободи от водата. Този процес е продължавал в течение на хиляди години.
Съвсем постепенно нещата са започнали ясно да се очертават.
Човешката душа е трябвало да получи други впечатления, нови впечатления и да оформи съответно своето тяло, защото твоето тяло се оформя, съответно на онова, което мислиш и чувствуваш. Каква форма е трябвало да си оформи душата, когато се е освободила от водния, влажен пейзаж на Атлантида и е навлязла в новия въздушен пейзаж? За да може настоящото тяло да се оформи, човешкото същество е трябвало да бъде заобиколено с определена дължина, ширина и дълбочина. Фактически, този калъп му бе даден, така че тялото да може да се оформи според него. Така, както настроението на мистиците се е оформило от формата на катедралите и така както посветеният, би могъл да каже кои физиономии са се оформили съответно на тях, така постепенно човешките същества, оттогава насам са се променили: и тъй, те живели в плавателни съдове, под влиянието на Велики Посветени и които съдове са били построени със съответни мерки.
към текста >>
Така, както настроението на мистиците се е оформило от формата на катедралите и така както посветеният, би могъл да каже кои физиономии са се оформили съответно на тях, така
пост
епенно човешките същества, оттогава насам са се променили: и тъй, те живели в плавателни съдове, под влиянието на Велики Посветени и които съдове са били
пост
роени със съответни мерки.
Съвсем постепенно нещата са започнали ясно да се очертават. Човешката душа е трябвало да получи други впечатления, нови впечатления и да оформи съответно своето тяло, защото твоето тяло се оформя, съответно на онова, което мислиш и чувствуваш. Каква форма е трябвало да си оформи душата, когато се е освободила от водния, влажен пейзаж на Атлантида и е навлязла в новия въздушен пейзаж? За да може настоящото тяло да се оформи, човешкото същество е трябвало да бъде заобиколено с определена дължина, ширина и дълбочина. Фактически, този калъп му бе даден, така че тялото да може да се оформи според него.
Така, както настроението на мистиците се е оформило от формата на катедралите и така както посветеният, би могъл да каже кои физиономии са се оформили съответно на тях, така постепенно човешките същества, оттогава насам са се променили: и тъй, те живели в плавателни съдове, под влиянието на Велики Посветени и които съдове са били построени със съответни мерки.
Преди времето на настоящето наше човечество, имало е един вид воден, или морски живот, който се е живял в плавателни съдове, в които човечеството постепенно свикнало с живота на Земята. Животът на атландците, през по-голямата си част, е бил живот в плавателни съдове. Не само са били заобиколени те с воден, мъгляв въздух, по една голяма част от Атлантида е била покрита от морето. Това с дълбоката тайна на Ноевия Ковчег. Онова, което се намира в оригиналните религиозни документи има огромна дълбочина.
към текста >>
Преди времето на настоящето наше човечество, имало е един вид воден, или морски живот, който се е живял в плавателни съдове, в които човечеството
пост
епенно свикнало с живота на Земята.
Човешката душа е трябвало да получи други впечатления, нови впечатления и да оформи съответно своето тяло, защото твоето тяло се оформя, съответно на онова, което мислиш и чувствуваш. Каква форма е трябвало да си оформи душата, когато се е освободила от водния, влажен пейзаж на Атлантида и е навлязла в новия въздушен пейзаж? За да може настоящото тяло да се оформи, човешкото същество е трябвало да бъде заобиколено с определена дължина, ширина и дълбочина. Фактически, този калъп му бе даден, така че тялото да може да се оформи според него. Така, както настроението на мистиците се е оформило от формата на катедралите и така както посветеният, би могъл да каже кои физиономии са се оформили съответно на тях, така постепенно човешките същества, оттогава насам са се променили: и тъй, те живели в плавателни съдове, под влиянието на Велики Посветени и които съдове са били построени със съответни мерки.
Преди времето на настоящето наше човечество, имало е един вид воден, или морски живот, който се е живял в плавателни съдове, в които човечеството постепенно свикнало с живота на Земята.
Животът на атландците, през по-голямата си част, е бил живот в плавателни съдове. Не само са били заобиколени те с воден, мъгляв въздух, по една голяма част от Атлантида е била покрита от морето. Това с дълбоката тайна на Ноевия Ковчег. Онова, което се намира в оригиналните религиозни документи има огромна дълбочина. Излъчване на Мъдрост и безбрежна възвишеност заобикаля тези първични документи /записвания/, когато вникнем дълбоко в тях.
към текста >>
Пост
епенно то се е сгъстило до настоящата месеста форма.
Човешката форма, винаги е била налице през различните прераждания на Земята на Сатурн, Слънце и Луна. Неговото Себе обаче, е било придобито за първи път на Земята. Сега ще обърнем нашето внимание накратко към вида на Земята, какъвто вид тя е имала през първото си въплъщение, докато тя е била все още Сатурн. По онова време скали и полета за копаене, все още не са съществували. Човешкото физическо тяло е съществувало, но в едно по-тънко състояние.
Постепенно то се е сгъстило до настоящата месеста форма.
Когато огледате материалите наоколо Ви днес, ще видите, че те съществуват в различни състояния. Първо: твърдото, наричано Земя в Окултизма: след това течното, наричано Вода в Окултизма не се разбира само водата по Земята, но и всичко течно. След това: всичко газообразно наричано Въздух в Окултизма. Има едно още по-финно състояние Огън. Разбира се, днешните физици не приемат това, но окултистът знае, че Огънят може да бъде сравнен с Земята, Водата и Въздуха, че Огънят е първото етерно състояние, че е по-фин от Въздуха.
към текста >>
Развитието
пост
епенно продължило.
Те биха могли да сравнят с една Фата Моргана, толкова леки и летливи са били. Обаче въздухът на Слънцето е бил малко нещо по-гъст, отколкото е нашият днес. Водното състояние най-напред е възникнало на Луната и всичко, което е живяло на тази Луна е било кондеизация на Вода. Медузите и други мекотели същества, каквито все още могат да се видят днес, ни дават някаква представа за тези водни същества. Само такъв вид физически тела са били способни да поемат астралните тела.
Развитието постепенно продължило.
В края на Лунния период, някои водни части са били достатъчно втвърдени, така че нещо като твърда почва, като торф, тиня се е оформила. Най-голямото втвърдяване е представлявало твърдостта на настоящите ни дървета. След това Луната се превърналата настоящата наша, днешна Земя: състоянието на твърдите тела, на минералите е било прибавено. Външната кора станала твърда: съответно и постепенно, всички същества станали по-твърди, по-гъсти. Постепенно човекът се развил в същества от плът първо на Сатурн: същество от Топлина, въздушно същество на Слънцето, водно същество на Луната, на Земята той е станал същество от плът.
към текста >>
Външната кора станала твърда: съответно и
пост
епенно, всички същества станали по-твърди, по-гъсти.
Само такъв вид физически тела са били способни да поемат астралните тела. Развитието постепенно продължило. В края на Лунния период, някои водни части са били достатъчно втвърдени, така че нещо като твърда почва, като торф, тиня се е оформила. Най-голямото втвърдяване е представлявало твърдостта на настоящите ни дървета. След това Луната се превърналата настоящата наша, днешна Земя: състоянието на твърдите тела, на минералите е било прибавено.
Външната кора станала твърда: съответно и постепенно, всички същества станали по-твърди, по-гъсти.
Постепенно човекът се развил в същества от плът първо на Сатурн: същество от Топлина, въздушно същество на Слънцето, водно същество на Луната, на Земята той е станал същество от плът. Нека сега да разгледаме значението на това развитие. На Сатурн, зародишните основи на физическото тяло били формирани, на Слънцето е било прибавено етерното тяло: на Луната астралното тяло. Човешкото същество, което останало на старата Луна, тогава е имало много по-ниско развитие, отколкото е сега, защото астралното тяло през Лунния период е било изпълнено с бушуващи страсти. Само по-късно, когато Себето е било прибавено, астралното тяло е било прочистено.
към текста >>
Пост
епенно човекът се развил в същества от плът първо на Сатурн: същество от Топлина, въздушно същество на Слънцето, водно същество на Луната, на Земята той е станал същество от плът.
Развитието постепенно продължило. В края на Лунния период, някои водни части са били достатъчно втвърдени, така че нещо като твърда почва, като торф, тиня се е оформила. Най-голямото втвърдяване е представлявало твърдостта на настоящите ни дървета. След това Луната се превърналата настоящата наша, днешна Земя: състоянието на твърдите тела, на минералите е било прибавено. Външната кора станала твърда: съответно и постепенно, всички същества станали по-твърди, по-гъсти.
Постепенно човекът се развил в същества от плът първо на Сатурн: същество от Топлина, въздушно същество на Слънцето, водно същество на Луната, на Земята той е станал същество от плът.
Нека сега да разгледаме значението на това развитие. На Сатурн, зародишните основи на физическото тяло били формирани, на Слънцето е било прибавено етерното тяло: на Луната астралното тяло. Човешкото същество, което останало на старата Луна, тогава е имало много по-ниско развитие, отколкото е сега, защото астралното тяло през Лунния период е било изпълнено с бушуващи страсти. Само по-късно, когато Себето е било прибавено, астралното тяло е било прочистено. За това е било необходимо едно планетно развитие.
към текста >>
87.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
По-късно ще видите как вдълбочаването в това число ЕДНО, може да се
пост
игне от само себе си и ще бъде по-полезно, ако първо разгледаме другите числа.
Трябва да започнем от числото ЕДНО. По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря. Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената. Бог е означен чрез числото ЕДНО. Не трябва, обаче, да смятаме, че до нещо може да се достигне, ако човек се вдълбочи единствено в това число.
По-късно ще видите как вдълбочаването в това число ЕДНО, може да се постигне от само себе си и ще бъде по-полезно, ако първо разгледаме другите числа.
ДВЕ в Окултизма е числото на разкриваното, на откровението. Това означава, че каквото и да ми се явява в света, каквото и да ни се разкрива, всичко, което не е скрито, се откроява като двойственност. Чрез това ние придобиваме почва под краката си, докато с числото ЕДНО, ние напипваме бездънното. Навсякъде в природата виждате, че нищо не се разкрива, без да е свързано с числото ДВЕ. Светлината сама не може да се разкрие.
към текста >>
Само когато човек е
пост
игнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта.
Тук за първи път, човек е станал същество, което знае нещо за себе си и може да различи себе си от останалите предмети. За да достигне до това, било е не само необходимо да направлява себе си отвън, но и се е налагало да се вмъкне в това тяло, да се види, че е там и да каже "Аз" за него. Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание. Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така.
Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта.
В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/. Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание. Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот.
към текста >>
Само
пост
епенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/.
Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание. Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си.
Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/.
Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание. Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот. Така, бихме могли да посочим двойнствености на всяка стъпка в живота. Във физиката, Вие откривате положително и отрицателно електричество, при магнетизма сили на привличане и отблъскване.
към текста >>
Като използвува минералите човека може да си
пост
рои къща, часовник и други неща, защото те са подчинени на минералните закони.
Това е специален случай за всички творения, които ни изглеждат така. Те всички се намират под знака четири. Окултистът казва, че хората днес стоят в минералното царство. Какво всъщност означала това? Защото хората разбират само минералното царство, те могат да контролират само това царство.
Като използвува минералите човека може да си построи къща, часовник и други неща, защото те са подчинени на минералните закони.
Той няма същата тази способност за разни други дейности. Той не може, например, да образува едно растение от собственото си мислене. За да може да направи това, той самият ще трябва да съществува в растителното царство. Някога, в бъдещето, това ще стане. Днес, обаче, хората са творци на минералното царство.
към текста >>
В ранните периоди на живота, твърде много може да се
пост
игне като се съблюдават известни закони на възпитанието и образованието.
Възможно е при много случки да се докаже, че числото ПЕТ има значение за външни случки и неща. Животът на човека се състои от периоди по седем години от раждането до смяната на зъбите, пубертетът седем, или осем години по-късно и т.н. по седем години периоди до края на живота. Един ден, когато човек ще взема предвид тези периоди и ще размисли какво ще е най-добре за него и от какво ще трябва да се предпази, то той ще знае твърде добре как да си подготвя една по-добра старост. По такъв начин той може да си навлече добро, или зло за останалата част от живота си.
В ранните периоди на живота, твърде много може да се постигне като се съблюдават известни закони на възпитанието и образованието.
След това идва една много важна повратна точка. Тогава твърде лесно може да се деградира, ако на младежа му бъде позволено, твърде рано да се впусне в живота, с пълна увереност в себе си. Възприетият принцип днес, който изпраща младите хора твърде рано самостоятелно в живота, е твърде вреден: би трябвало да мине Петият период на живота, преди това да стане. Такива древни окултни принципи са от голяма важност. Ето защо в миналото, по наставленията на онези, които са знаели нещо по тези въпроси, е било необходимо да се завършат годините на чиракуването и калфа, преди човек да се нарече майстор.
към текста >>
Разбира се, то може да бъде подразделено, например: 1/3, 2/3 и т.н., но това може да се
пост
игне само мисловно.
Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството. Няма никакво суеверие, или магия в това. Нека сега отново да погледнем назад към числото ЕДНО. Понеже сме разгледали други числа, онова, което сега ще кажем за числото ЕДНО, ще бъде правилно разбрано. Същността на числото ЕДНО е неговата неделимост.
Разбира се, то може да бъде подразделено, например: 1/3, 2/3 и т.н., но това може да се постигне само мисловно.
В света, особенно в Духовния свят, когато извадите двете трети, едната трета продължава да бъде част от тях. В същия смисъл, може да се каже, че когато някоя част от Бога е отделена от Него и бъде проявена, останалото съществува като нещо, което все още и принадлежи. В Питагоров смисъл, бихме могли да кажем: "Раздели Единството, но в никакъв случай по друг начин, освен като държиш в основните си мисли, остатъкът, съединен с онова, което е било отделено." Вземете една тънка златиста пластинка от стъкло и погледнете през нея. Светът ще изглежда жълт, защото това е цветът, който ще се отрази.
към текста >>
По този начин Вие
пост
игате онова, което в Питагоров смисъл се нарича "Разделението на Едното, така че останалото се запазва."
Следователно, един червен предмет изглежда червен, защото отразява червените лъчи и абсорбира останалите. Не е възможно да се раздели червената светлина, от бялата, без да се задържат и останалите цветове. С това ние се докосваме до края на една всемирна тайна. Вие гледате на нещата по известен начин. Вие виждате например, едно червено парче плат, разпростряно на масата и същевременно Ви се струва, че зеленото е скрито вътре в него.
По този начин Вие постигате онова, което в Питагоров смисъл се нарича "Разделението на Едното, така че останалото се запазва."
Математиците имат един израз за това и то е валидно за всички окултни школи: 1 = / 2 Х / / 1 Х /. Това е окултна формула, която изразява как Единството може да бъде разделено и частите, така да се подредят, че се получава Едното. Това показва, че като окултисти, ние не трябва да мислим за Единството /Цялото/ само като ЕДНО, но като части, които ние отново събираме заедно. Така в настоящата сказка, ние разгледахме, така наречения символизъм на числата и научили, че когато медитираме върху Света от гледна точка на числа, можем да проникнем в дълбоки всесилни тайни. За да завършим, нека още веднъж да кажем, че на Петия ден, или на Петия час, можем да намерим важни неща, които, или могат да бъдат пропуснати, или да се използуват, за добро.
към текста >>
88.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Посветеният, Платон, също така
пост
авя царската душа в сърцето.
Като че ли тези сили са екстрахирали лъвската есенция и с божествено артистично умение са изработили от нея сърцето. Вие може да смятате, че човешкото сърце няма нищо лъвско в себе си: но, че наистина притежава това, все пак е така за окултиста. Не трябва да забравяте факта, че когато нещо бъде въведено в съотношението на един организъм, тогава то ще функционира много по-различно, отколкото функционира, когато е свободно. Обратното, може да се каже, ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето и да формирате едно същество, което да съответствува на това сърце ще рече, едно същество формирано по такъв начин, че силите на организма да не определят неговата структура тогава Вие ще направите един лъв. Всички качества на смелост и кураж, или както казва окултистът, царствените качества на човешкото същество се получават от връзката с лъва.
Посветеният, Платон, също така поставя царската душа в сърцето.
Парацелз използува едно много красиво сравнение, за да покаже тази връзка на човешкото същество с природата. Той казал, че отделните същества в природата са букви, а хората са думи, които са съставени от тях. Навън, големият свят, Макрокосмоса: в нас, малкият свят, Микрокосмоса. Навън всичко съществува отделно. В хората е определено от хармоничното отношение с другите органи.
към текста >>
Само
пост
епенно се е развила главата, а и ще продължава да се развива.
Може да се каже, че този печат представлява идеята за едно общо човечество. Това ще бъде разбрано, като си припомним някои идеи, които вече са известни на някои от по-старите членове тук. Когато се връщаме назад в човешката еволюция, идваме до едно време, когато хората са били още на един несъвършен етап. Така например, те не са имали глави, като тези, които Вие сега носите на раменете си. Би прозвучало гротескно, наистина, ако бихте чули описание на хората от онова време.
Само постепенно се е развила главата, а и ще продължава да се развива.
Хората също така днес имат органи, които са дошли до края на своето развитие и в бъдеще те не ще бъдат повече част от човешкото тяло. Има други пък, които ще се трансформират. Един такъв пример е ларинкса, който положително има огромно бъдеще във връзка със сърцето. Понастоящем ларинкса е в началото на своето развитие, но в бъдеще той ще бъде трансформиран в един одухотворен орган на възпроизвеждането. Бихте могли да имате някаква представа за тези тайни, ако си изясните онова, което човек постига днес чрез своя ларинкс.
към текста >>
Бихте могли да имате някаква представа за тези тайни, ако си изясните онова, което човек
пост
ига днес чрез своя ларинкс.
Само постепенно се е развила главата, а и ще продължава да се развива. Хората също така днес имат органи, които са дошли до края на своето развитие и в бъдеще те не ще бъдат повече част от човешкото тяло. Има други пък, които ще се трансформират. Един такъв пример е ларинкса, който положително има огромно бъдеще във връзка със сърцето. Понастоящем ларинкса е в началото на своето развитие, но в бъдеще той ще бъде трансформиран в един одухотворен орган на възпроизвеждането.
Бихте могли да имате някаква представа за тези тайни, ако си изясните онова, което човек постига днес чрез своя ларинкс.
Докато Ви говоря, Вие чувате думите ми. Чрез факта, че този звук изпълва въздуха и че се създават трептения, думите ми се пренасят в ушите Ви и в душите Ви. Когато изговоря една дума, например "свят", въздухът трепти и дава едно въплъщение на тази дума. Онова, което произвеждаме по този начин днес, се нарича "творение на минералното царство". Движенията на въздуха са минерални движения, така да се каже и така, чрез ларинкса ние въздействуваме минерално върху заобикалящата ни обстановка.
към текста >>
Пост
епенно само, те са успели да се развият до настоящата си независимост.
Тук на Земята, човек вижда физически хора, като всеки един нося своето Аз, своето Себе. В астралния свят, човек намира същества като себе си, но в астрални обвивки, вместо във физически. Човек би могъл да им говори като на равни. Това са животинските групови души. В ранните времена, хората също така са имали групови души.
Постепенно само, те са успели да се развият до настоящата си независимост.
Тези групови души първоначално са били в астралния свят, човек нарича четири аспекта, от които са произлезли човешки същества. Ако тези четири вида същества биха били сравнени с груповите души, които принадлежат на днешните животински видове, ще се види, че единия вид може да се сравни с лъвовете, другият с орела, третият с кравата и четвъртият вид на човека от древните времена, преди слизането на неговото Аз. Така във втората картина, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек ни е показано, един еволюционен етап на човечеството. Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е символизирана от агнето в центъра на печата, мистичното Агне, знакът на Спасителя. Това групиране на петте групови души, четирите на човека, около великата групова душа, която все още принадлежи общо на всички хора, е представена във втория печат.
към текста >>
Следната картина ни показва, че човешкото същество, когато
пост
игне най-висша духовност, възприема формата на Архангел Михаел, който сковава във вериги злото в света, символизирано чрез Дракона.
Хората, толкова много ще са напреднали морално и етично, че всички разрушителни сили в тяхната нисша природа ще бъдат победени. Това е изобразено, чрез животното със седемте глави и десетте рога. В краката на Слънчевата Жена е Луната, която съдържа всички тези нисши субстанции, които Земята не може да използува, но не е и изхвърлила. Всички магически сили, които Луната, все още упражнява върху Земята ще бъдат победени тогава. Когато човекът се съедини със Слънцето, той ще е победил Луната.
Следната картина ни показва, че човешкото същество, когато постигне най-висша духовност, възприема формата на Архангел Михаел, който сковава във вериги злото в света, символизирано чрез Дракона.
В известен смисъл сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото еволюция, има същите условия и трансформации. Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя. Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал. Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат. Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго.
към текста >>
Нека с няколко думи да
пост
авя пред очите Ви този печат.
Когато човекът се съедини със Слънцето, той ще е победил Луната. Следната картина ни показва, че човешкото същество, когато постигне най-висша духовност, възприема формата на Архангел Михаел, който сковава във вериги злото в света, символизирано чрез Дракона. В известен смисъл сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото еволюция, има същите условия и трансформации. Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя. Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал.
Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат.
Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него.
към текста >>
Модерната астрономия се подържа от два
пост
улата на Коперник, но един трети не е взет предвид.
Те се прочистват много видяхме до каква висота но са излезли от нисшите импулси, които се символюзират от змията. Процесът на прочистването се символизира от контра-измеренията, съсредоточен в двете змии, стоящи една срещу друга. Когато човечеството се прочиства, то се издига през това, което се нарича световната спирала. Прочистеното тяло на змията спиралата на този свят, има дълбоко значение. Следният пример, ще Ви даде известна идея за това.
Модерната астрономия се подържа от два постулата на Коперник, но един трети не е взет предвид.
Коперник е казал, че Слънцето, също така се движи, то напредва по една спирала, така че Земята, следвайки Слънцето, се движи в едва сложна крива. Същото важи и за Луната, която се движи около Земята. Тези движения са далеч по-сложни, отколкото това се приема от елементарната астрономия. Тук виждаме как спиралата има значение за небесните тела, а те описват една форма, с която един ден хората, ще се идентифицират. По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган.
към текста >>
89.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са
пост
игнали с човешката душа преди нейната инкарнация.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Предговор към българското издание. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха. Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация.
Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето. Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна. Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят. За необходимостта от самовъзпитание на учителя. 2. Втора лекция, 22.08.1919
към текста >>
Неопределените интуиции и тези които са описани в "Как се
пост
игат познания за висшите светове?
Засега Азът не може да бъде пренасян направо в духовния свят. Непоносимата болка, която човек би изпитал, ако съзнателно изживее процесите на веществообмяната. Азът и неговите три степени на будност в обикновения живот. За космическия произход на Инспирациите. Защо Гьоте продиктува, а не написа, втора та част на „Фауст".
Неопределените интуиции и тези които са описани в "Как се постигат познания за висшите светове?
" Участието на Азът в мисленето, чувствата и волята. 7. Седма лекция, 28.08.1919 Правилното съпоставяне на фактите като предпоставка за изграждане на точни понятия. За необходимостта от разбиране на свръхсетивните опитности. Един от основните проблеми при възпитанието: еманципирането на чувствата от волята.
към текста >>
Правилното съ
пост
авяне на фактите като пред
пост
авка за изграждане на точни понятия.
За космическия произход на Инспирациите. Защо Гьоте продиктува, а не написа, втора та част на „Фауст". Неопределените интуиции и тези които са описани в "Как се постигат познания за висшите светове? " Участието на Азът в мисленето, чувствата и волята. 7. Седма лекция, 28.08.1919
Правилното съпоставяне на фактите като предпоставка за изграждане на точни понятия.
За необходимостта от разбиране на свръхсетивните опитности. Един от основните проблеми при възпитанието: еманципирането на чувствата от волята. Мориц Бенедикт, и неспособността на днешните психолози да го разберат. За качествената разлика между усещанията в детска и в старческа възраст. Понятията следва да се извличат от фактите, а не от тълкуването на думите.
към текста >>
Преклонението пред живия Космос като пред
пост
авка за педагогическото изкуство.
Същност на музикалното изкуство. По отношение на своята глава човекът произлиза от животинското царство. За необходимостта от покой в системата на главата. Произход на сетивните усещания. Католическата Църква като проводник на материализма.
Преклонението пред живия Космос като предпоставка за педагогическото изкуство.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919 Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие. Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава". За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава. Първото възпитателно средство: Майчиното мляко.
към текста >>
90.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ние ще
пост
игнем това, само ако се издигнем над всекидневието и погледнем към основаването на този вид училища*1, като на един празничен акт, засягащ целия миров ред.
При изпълнението на тази огромна задача, следва да сме наясно: ние не се включваме в нея просто като жители на физическия свят; стремежът, сами да възлагаме пред себе си определени задачи, особено нараства през последните столетия и всред тези задачи, на първо място е обучението и възпитанието на децата. И така, още в началото на нашата подготвителна дейност, нека да се замислим: Как всеки един от нас може да укрепи и засили връзката си с духовните сили, в името на които и с чието позволение, така да се каже, той ще трябва да работи занапред. Моля Ви, тези въвеждащи думи да бъдат схванати като един вид молитва пред онези сили, на чиито имагинативни, инспиративни и интуитивни въздействия ще трябва да се осланяме, докато осъществяваме нашите намерения и задачи. Скъпи мои приятели, просто сме длъжни да усетим цялата важност на нашите задачи, съзнавайки особената цел на този вид училища. Ето защо нека действително да конкретизираме нашите мисли, да ги формулираме с пределна точност и сила, и да вникнем в истинската мисия на тези училища.
Ние ще постигнем това, само ако се издигнем над всекидневието и погледнем към основаването на този вид училища*1, като на един празничен акт, засягащ целия миров ред.
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество. Аз добре зная, че той съзнава колко недостатъчни са днес силите, необходими за напредъка на това начинание. Обаче тъкмо чрез обстоятелството, че всички ние също усещаме празничното величие на днешния акт и неговото място в общия миров ред, г-н Молт заслужава и нашата пълна подкрепа. След тези кратки думи, скъпи мои приятели, нека да започнем нашата работа. Нека да погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник.
към текста >>
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с
пост
рояването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
И така, още в началото на нашата подготвителна дейност, нека да се замислим: Как всеки един от нас може да укрепи и засили връзката си с духовните сили, в името на които и с чието позволение, така да се каже, той ще трябва да работи занапред. Моля Ви, тези въвеждащи думи да бъдат схванати като един вид молитва пред онези сили, на чиито имагинативни, инспиративни и интуитивни въздействия ще трябва да се осланяме, докато осъществяваме нашите намерения и задачи. Скъпи мои приятели, просто сме длъжни да усетим цялата важност на нашите задачи, съзнавайки особената цел на този вид училища. Ето защо нека действително да конкретизираме нашите мисли, да ги формулираме с пределна точност и сила, и да вникнем в истинската мисия на тези училища. Ние ще постигнем това, само ако се издигнем над всекидневието и погледнем към основаването на този вид училища*1, като на един празничен акт, засягащ целия миров ред.
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
Аз добре зная, че той съзнава колко недостатъчни са днес силите, необходими за напредъка на това начинание. Обаче тъкмо чрез обстоятелството, че всички ние също усещаме празничното величие на днешния акт и неговото място в общия миров ред, г-н Молт заслужава и нашата пълна подкрепа. След тези кратки думи, скъпи мои приятели, нека да започнем нашата работа. Нека да погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник. Първото, с което трябва да започнем, е да уточним естеството на нашата педагогическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение.
към текста >>
Нека да погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се
пост
авя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник.
Ние ще постигнем това, само ако се издигнем над всекидневието и погледнем към основаването на този вид училища*1, като на един празничен акт, засягащ целия миров ред. В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество. Аз добре зная, че той съзнава колко недостатъчни са днес силите, необходими за напредъка на това начинание. Обаче тъкмо чрез обстоятелството, че всички ние също усещаме празничното величие на днешния акт и неговото място в общия миров ред, г-н Молт заслужава и нашата пълна подкрепа. След тези кратки думи, скъпи мои приятели, нека да започнем нашата работа.
Нека да погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник.
Първото, с което трябва да започнем, е да уточним естеството на нашата педагогическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение. Нашата педагогическа задача трябва коренно да се различава от педагогическите задачи, които човечеството имаше да решава до този момент. Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в педагогиката; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на човечеството поставя пред него задължително нови задачи. През Първата следатлантска епоха*3 човечеството е имало една основна задача, през Втората следатлантска, епоха друга, така стоят нещата и с нашата Пета следатлантска епоха. По правило, това което трябва да се извърши в определена епоха, се долавя от човечеството едва след известно време.
към текста >>
Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в педагогиката; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на човечеството
пост
авя пред него задължително нови задачи.
Обаче тъкмо чрез обстоятелството, че всички ние също усещаме празничното величие на днешния акт и неговото място в общия миров ред, г-н Молт заслужава и нашата пълна подкрепа. След тези кратки думи, скъпи мои приятели, нека да започнем нашата работа. Нека да погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник. Първото, с което трябва да започнем, е да уточним естеството на нашата педагогическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение. Нашата педагогическа задача трябва коренно да се различава от педагогическите задачи, които човечеството имаше да решава до този момент.
Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в педагогиката; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на човечеството поставя пред него задължително нови задачи.
През Първата следатлантска епоха*3 човечеството е имало една основна задача, през Втората следатлантска, епоха друга, така стоят нещата и с нашата Пета следатлантска епоха. По правило, това което трябва да се извърши в определена епоха, се долавя от човечеството едва след известно време. Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век. Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха. Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Ние ще обгърнем нашето възпитателно изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са
пост
игнали преди неговото физическо раждане.
Ние живеем в една епоха, когато ако искаме да отклоним човечеството от наклонения път, по който то крачи днес сме длъжни да се изправим срещу този апел към човешкия егоизъм. Ние ще трябва все повече и повече да насочваме нашето съзнание към другия край на земния живот, а именно към раждането. Ще трябва да осмислим все по-ясно фактът, че в периода между смъртта и поредното си ново раждане, човек преминава през едно продължително развитие и че в хода на това развитие, той стига до определен момент, когато за духовния свят той, така да се каже, умира; и че за да продължи да живее в условията на духовния свят, той трябва да навлезе в съвсем други форми на съществувание. Тези други форми на съществувание той получава, когато ако мога така да се изразя се „облича" във физическото си и етерно тяло; ако би следвал само своето праволинейно развитие в духовния свят, той никога не би стигнал до „обвивките" на физическото и етерното тяло. Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества.
Ние ще обгърнем нашето възпитателно изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са постигнали преди неговото физическо раждане.
След като днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното прозрение са лишени от какъвто и да е смисъл. Често например, се задава въпросът за т.н. пренатално или предрожденно възпитание, с други думи, за възпитанието на детето по време на бременността; т.е. преди неговото физическо раждане. Днес има много хора, които вземат нещата абстрактно; а когато се отнасяме към нещата конкретно, въпросите в дадена област не могат да се задават произволно.
към текста >>
Задачата на възпитателя е да
пост
игне истинско съзвучие между тези два полюса.
При слизането си във физическия свят, те освен че са свързани помежду си трябва да се свържат още и с астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Обаче от своя страна, последните са свързани помежду си в утробата на майката, като после на физическия план се свързват и с неговите три царства: минералното, растителното и животинското, така че и тук възниква една връзка между двете троични формации. Ако наблюдавате израстващото дете с истинска непредубеденост, Вие на всяка цена ще констатирате следното: Тук, във физическите условия, духовно-душевните сили на детето все още не са свързани с неговите физическо-телесни форми. И в духовен смисъл, задачата на възпитанието се състои тъкмо в хармонизирането на двата полюса. Те трябва да бъдат приведени в хармония, защото при новороденото дете, а и по-късно, хармония между тях липсва!
Задачата на възпитателя е да постигне истинско съзвучие между тези два полюса.
Нека сега да разгледаме тази задача по-конкретно. Между многото връзки, които човек поддържа с външния свят, най-важната е дишането. Веднага след раждането, ние вдишваме първата глътка въздух. В майчината утроба, дишането е все още, така да се каже, в подготвителен стадий и далеч не осъществява някаква значителна връзка с външния свят. Това, което наричаме „дишане" в истинския смисъл на тази дума, започва едва тогава, когато детето напусне утробата на майката.
към текста >>
Към тази троична система на физическия човек, на първо място ще
пост
авим веществообмяната.
Между многото връзки, които човек поддържа с външния свят, най-важната е дишането. Веднага след раждането, ние вдишваме първата глътка въздух. В майчината утроба, дишането е все още, така да се каже, в подготвителен стадий и далеч не осъществява някаква значителна връзка с външния свят. Това, което наричаме „дишане" в истинския смисъл на тази дума, започва едва тогава, когато детето напусне утробата на майката. Да, дишането означава много, твърде много за човешкото същество, понеже тук е представен онзи троичен организъм, онази троична система на физическия човек, за която Вие знаете от моите книги и лекции.*5
Към тази троична система на физическия човек, на първо място ще поставим веществообмяната.
Обаче от една страна, веществообмяната е дълбоко свързана тъкмо с дишането; във веществообменен смисъл, дихателният процес е тясно вплетен в кръвната циркулация, защото чрез нея хранителните вещества достигат до всяка част на човешкото тяло. Следователно, наред със своите собствени функции, дишането има задачи, които са в тясна връзка с веществообменната система*6. От друга страна, дишането е в зависимост и от нервно-сетивния живот на човека. Вдишвайки, ние непрекъснато тласкаме ликворната течност в посока към мозъка; издишвайки, ние връщаме тази течност обратно в тялото. Ето как ние пренасяме дихателния ритъм в областта на мозъка.
към текста >>
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да
пост
игнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят.
Преди всичко, налага се да вникнем в човешката природа от антропологично-антропософска гледна точка. Най-важните възпитателни мерки се опират върху наблюдението на всичко онова, което дихателният процес успява да вмъкне и пренесе там, в рамките на нервно-сетивния живот. В един по-висш смисъл, детето трябва да се научи да приема в душата си онзи дар, койтo му е даден благодарение на простия факт, че то е създадено, за да диша. Вие виждате, как този дял от възпитанието се обръща към духовно-душевните сили: Благодарение на обстоятелството, че хармонизираме дишането с нервно-сетивния процес, ние просто вмъкваме духовно-душевните сили във физическия живот на детето. Накратко: Детето все още не може да диша правилно, и една от нашите задачи, е да го научим да диша правилно!
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят.
Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин. Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в сън. Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7 Детето има всевъзможни изживявания на физическия план. То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н.
към текста >>
Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да
пост
игнем истинска хармония между дишането и духовния свят.
Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и децата. Въпреки съпротивата, ние сме изградили тази връзка благодарение на това, което сами сме направили от себе си. Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа педагогическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и децата, така че да влизаме в класната стая с ясното съзнание: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение". Всички те са външни подробности и ние трябва да се съобразяваме с тях, но те ще са от полза само ако вземем под внимание основния факт, че съществува несъмнена връзка между нашите собствени мисли от една страна, и онези детски мисли и чувства, които се пробуждат в хода на обучението, от друга страна. Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят.
Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят.
В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят. Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област. И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
Чрез възпитанието и обучението ние трябва да
пост
игнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област.
Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа педагогическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и децата, така че да влизаме в класната стая с ясното съзнание: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение". Всички те са външни подробности и ние трябва да се съобразяваме с тях, но те ще са от полза само ако вземем под внимание основния факт, че съществува несъмнена връзка между нашите собствени мисли от една страна, и онези детски мисли и чувства, които се пробуждат в хода на обучението, от друга страна. Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят. Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят. В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят.
Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област.
И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
91.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Трябва да сме наясно: У човека дремят определени сили, чрез които се осъществява отблъскването на пренаталните (предрожденни) спомени и съхраняването в зародишно състояние на
пост
наталните (следсмъртни) процеси, като тук стигаме до най-важните психологически понятия на факти, чийто отражения са разгледани в моята „Теософия"*14, а именно, антипатията и симпатията.
Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност волята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим. За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта. Ето как, в известен смисъл, разделихме човешкия душевен живот на две области: на образни представи, и на зародишна воля; впрочем между „образ" и „зародиш" минава една ясна граница. Тази граница се състои в цялостните изживявания на самия физически човек, който непрекъснато отхвърля пренаталните си опитности, за да породи образите на своите представи, а от друга страна не позволява на волята да се прояви докрай, запазвайки я в зародишно състояние. Но чрез какви сили така следва да попитаме се извършва всичко това?
Трябва да сме наясно: У човека дремят определени сили, чрез които се осъществява отблъскването на пренаталните (предрожденни) спомени и съхраняването в зародишно състояние на постнаталните (следсмъртни) процеси, като тук стигаме до най-важните психологически понятия на факти, чийто отражения са разгледани в моята „Теософия"*14, а именно, антипатията и симпатията.
Както беше споменато в първата лекция, ние се раждаме във физическия свят, само защото не можем да останем повече в духовния свят. След като сме вече инкарнирани в материалния свят, ние развиваме една антипатия към всичко, което е духовно, така че отблъскваме пренаталните духовни спомени в една несъзнавана антипатия. Ние просто носим в себе си силата на антипатията и чрез нея превръщаме пренаталните елементи в мисловни образи. А всичко онова, в която ще се превърне нашата воля след смъртта, ние, така да се каже, заливаме с вълни от симпатия. Ние не възприемаме съзнателно тези две сили, симпатията и антипатията, обаче те живеят в нас под формата на нашите чувства (рис 2), които бликат от непрекъснатия ритъм, от непрекъснатото взаимодействие между симпатията и антипатията.
към текста >>
Тяхното взаимодействие е
пост
оянно в нас.
След като сме вече инкарнирани в материалния свят, ние развиваме една антипатия към всичко, което е духовно, така че отблъскваме пренаталните духовни спомени в една несъзнавана антипатия. Ние просто носим в себе си силата на антипатията и чрез нея превръщаме пренаталните елементи в мисловни образи. А всичко онова, в която ще се превърне нашата воля след смъртта, ние, така да се каже, заливаме с вълни от симпатия. Ние не възприемаме съзнателно тези две сили, симпатията и антипатията, обаче те живеят в нас под формата на нашите чувства (рис 2), които бликат от непрекъснатия ритъм, от непрекъснатото взаимодействие между симпатията и антипатията. Ние изграждаме в себе си светът на чувствата като една непрекъсната смяна систола, диастола между симпатията и антипатията.
Тяхното взаимодействие е постоянно в нас.
Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност. Тук Вие се докосвате до истинското разбиране на духовно-душевния живот: ние създаваме зародиша на душевния живот като един ритъм на симпатия и антипатия. Но какво отблъсквате, какво отхвърляте Вие чрез антипатията? Вие отхвърляте целия си живот, преживян от Вас в периода преди раждането, респективно преди зачатието. А по същество, той има определено познавателен характер.
към текста >>
Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще
пост
игнат своята духовна реалност.
Ние просто носим в себе си силата на антипатията и чрез нея превръщаме пренаталните елементи в мисловни образи. А всичко онова, в която ще се превърне нашата воля след смъртта, ние, така да се каже, заливаме с вълни от симпатия. Ние не възприемаме съзнателно тези две сили, симпатията и антипатията, обаче те живеят в нас под формата на нашите чувства (рис 2), които бликат от непрекъснатия ритъм, от непрекъснатото взаимодействие между симпатията и антипатията. Ние изграждаме в себе си светът на чувствата като една непрекъсната смяна систола, диастола между симпатията и антипатията. Тяхното взаимодействие е постоянно в нас.
Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност.
Тук Вие се докосвате до истинското разбиране на духовно-душевния живот: ние създаваме зародиша на душевния живот като един ритъм на симпатия и антипатия. Но какво отблъсквате, какво отхвърляте Вие чрез антипатията? Вие отхвърляте целия си живот, преживян от Вас в периода преди раждането, респективно преди зачатието. А по същество, той има определено познавателен характер. Следователно, Вие дължите Вашите познавателни способности на живота си преди раждането.
към текста >>
Ето как в нас непрекъснато се разиграват двата процеса: образуване на кръвта унищожаване на кръвта; това се
пост
ига чрез вдишването и издишването.Така в себе си ние имаме един двуполюсен процес.
И така, в себе си имаме нещо материално, което непрекъснато се стреми да премине в едно духовно състояние. Обаче ние не му позволяваме това; дори го унищожаваме още в мига, когато то по желае да се издигне в духовния свят. Това „нещо" е кръвта пълната противоположност на нервите. Кръвта наистина е една „особена течност".*18 Защото ако се опитаме напълно да я отделим от човешкото тяло което в условията на земния свят е невъзможно тя няма да бъде унищожена чрез едни или други физически субстанции, а веднага би се понесла нагоре като ,Дух". За да не се случи това, за да не се понесе нагоре като „Дух" и за да я задържим в тялото си до нашата смърт, ние сме длъжни непрекъснато да унищожаваме кръвта.
Ето как в нас непрекъснато се разиграват двата процеса: образуване на кръвта унищожаване на кръвта; това се постига чрез вдишването и издишването.Така в себе си ние имаме един двуполюсен процес.
Част от него се осъществява в самата кръв, в кръвоносните съдове, които имат постоянната тенденция да изнесат нашето съществувание горе в духовния свят. Да се говори за „двигателни" или „моторни" нерви просто противоречи на фактите. За разлика от кръвта, всички нерви са така устроени, че могат да бъдат разбрани най-вече в процесите на умирането, в процесите на материализацията. Това, което лежи по хода на нервните пътища, е всъщност бих казал „утаената" материя. Стремежът на кръвта е да става все по-духовна; стремежът на нервите е да стават все по-материални.
към текста >>
Част от него се осъществява в самата кръв, в кръвоносните съдове, които имат
пост
оянната тенденция да изнесат нашето съществувание горе в духовния свят.
Обаче ние не му позволяваме това; дори го унищожаваме още в мига, когато то по желае да се издигне в духовния свят. Това „нещо" е кръвта пълната противоположност на нервите. Кръвта наистина е една „особена течност".*18 Защото ако се опитаме напълно да я отделим от човешкото тяло което в условията на земния свят е невъзможно тя няма да бъде унищожена чрез едни или други физически субстанции, а веднага би се понесла нагоре като ,Дух". За да не се случи това, за да не се понесе нагоре като „Дух" и за да я задържим в тялото си до нашата смърт, ние сме длъжни непрекъснато да унищожаваме кръвта. Ето как в нас непрекъснато се разиграват двата процеса: образуване на кръвта унищожаване на кръвта; това се постига чрез вдишването и издишването.Така в себе си ние имаме един двуполюсен процес.
Част от него се осъществява в самата кръв, в кръвоносните съдове, които имат постоянната тенденция да изнесат нашето съществувание горе в духовния свят.
Да се говори за „двигателни" или „моторни" нерви просто противоречи на фактите. За разлика от кръвта, всички нерви са така устроени, че могат да бъдат разбрани най-вече в процесите на умирането, в процесите на материализацията. Това, което лежи по хода на нервните пътища, е всъщност бих казал „утаената" материя. Стремежът на кръвта е да става все по-духовна; стремежът на нервите е да стават все по-материални. „Кръв" и „нерви" са две напълно противоположни неща.
към текста >>
От всичко, което вече изложих пред Вас, логически следва, че човешката природа може да бъде разбрана само ако я
пост
авим във връзка с Космоса.
Защо се говори за „моторни" нерви? Защото има много случаи, когато поради засягане на определени нервни пътища, например тези, които водят долните крайници, човек иска да ходи, но не може. Обикновено се казва, че човек не може да се движи понеже нервните центрове и пътища са „парализирани", в случая тези „моторни" нерви, които привеждат краката в движение. В действителност обаче, нещата тук се свеждат до следното: чисто и просто човек не може да възприема своите крака. По силата на една историческа необходимост, епохата в която живеем, е длъжна да потъне в море от заблуждения, за да се превърнем освобождавайки се от тях в самостоятелни и свободни личности.
От всичко, което вече изложих пред Вас, логически следва, че човешката природа може да бъде разбрана само ако я поставим във връзка с Космоса.
Защото, дори и когато мислим, ние осъществяваме в себе си един космически процес. Още преди раждането, ние сме били в Космоса и нашите тогавашни изживявания се отразяват сега в нас; а след като минем през Портата на смъртта, ние отново ще бъдем там, и целият ни бъдещ живот е вложен като зародишен кълн в нашата воля. Това, което бушува в нас, макар и несъзнателно, от гледна точка на висшето познание, ръководи събитията в Космоса по напълно съзнателен начин. Впрочем симпатията и антипатията имат троичен израз в нашето физическо тяло. То има, така да се каже, три огнища, където се срещат симпатията и антипатията.*19 Най-напред такова огнище имаме в нашата глава, където при взаимодействието между кръвта и нервите, възниква паметта.
към текста >>
Като земни човеци, ние сме съставени от „системата-глава" (Kopfsystem), „системата-гърди" (Brustsystem), и „двигателно-веществообменната система" (Stoffwechsel-Gliedmassensystem).*20 Много моля да се има предвид, че тази диференциация лесно подвежда, защото когато днес хората систематизират, те
пост
авят прекалено резки граници между отделните системи.
На тези места, където нервните влакна се прекъсват, ние се включваме с нашата симпатия и антипатия в душевния свят; това се повтаря и там, където ганглийните възли преминават в симпатикусовата нервна система. Ето как с нашите изживявания ние сме включени в целия Космос. Както нашите човешки дейности могат да бъдат проследени и по-нататък в Космоса, така и Космосът непрекъснато осъществява заедно с нас определени процеси, а именно процесите на симпатия и антипатия. Ако разглеждаме себе си като човешки същества, ние сме до известна степен резултат от симпатиите и антипатиите на Космоса. Ние пораждаме антипатия от самите себе си: Космосът развива антипатията заедно с нас; ние пораждаме симпатия: Космосът развива симпатия заедно с нас.
Като земни човеци, ние сме съставени от „системата-глава" (Kopfsystem), „системата-гърди" (Brustsystem), и „двигателно-веществообменната система" (Stoffwechsel-Gliedmassensystem).*20 Много моля да се има предвид, че тази диференциация лесно подвежда, защото когато днес хората систематизират, те поставят прекалено резки граници между отделните системи.
След като чуят да се говори за „система-глава", „система-гьрди" и „двигателно-веществообменна система", хората веднага поставят строгите гранични линии, но те са просто невъзможни при реалности от подобен вид. Вярно е, че „системата-глава" е застъпена предимно в областта на човешката глава, макар че в известен смисъл целият човек е, така да се каже, „глава". Знаем, че сетивните органи са съсредоточени в главата, но от друга страна сетивата за допир и топлина например са разположени по цялото тяло; когато усещаме топлината, ние целите сме в известен смисъл, „глава". Да, в главата ние сме „предимно" глава, а в останалите части от тялото сме глава „по край другото". Следователно, отделните части се преплитат така тясно, че далеч не сме в състояние да ги разделим една от друга, както биха пожелали мнозина педанти.
към текста >>
След като чуят да се говори за „система-глава", „система-гьрди" и „двигателно-веществообменна система", хората веднага
пост
авят строгите гранични линии, но те са просто невъзможни при реалности от подобен вид.
Ето как с нашите изживявания ние сме включени в целия Космос. Както нашите човешки дейности могат да бъдат проследени и по-нататък в Космоса, така и Космосът непрекъснато осъществява заедно с нас определени процеси, а именно процесите на симпатия и антипатия. Ако разглеждаме себе си като човешки същества, ние сме до известна степен резултат от симпатиите и антипатиите на Космоса. Ние пораждаме антипатия от самите себе си: Космосът развива антипатията заедно с нас; ние пораждаме симпатия: Космосът развива симпатия заедно с нас. Като земни човеци, ние сме съставени от „системата-глава" (Kopfsystem), „системата-гърди" (Brustsystem), и „двигателно-веществообменната система" (Stoffwechsel-Gliedmassensystem).*20 Много моля да се има предвид, че тази диференциация лесно подвежда, защото когато днес хората систематизират, те поставят прекалено резки граници между отделните системи.
След като чуят да се говори за „система-глава", „система-гьрди" и „двигателно-веществообменна система", хората веднага поставят строгите гранични линии, но те са просто невъзможни при реалности от подобен вид.
Вярно е, че „системата-глава" е застъпена предимно в областта на човешката глава, макар че в известен смисъл целият човек е, така да се каже, „глава". Знаем, че сетивните органи са съсредоточени в главата, но от друга страна сетивата за допир и топлина например са разположени по цялото тяло; когато усещаме топлината, ние целите сме в известен смисъл, „глава". Да, в главата ние сме „предимно" глава, а в останалите части от тялото сме глава „по край другото". Следователно, отделните части се преплитат така тясно, че далеч не сме в състояние да ги разделим една от друга, както биха пожелали мнозина педанти. С други думи: главата продължава и надолу, простира се и всред останалите части на тялото, но „най-подчертана" е горе, където и сме свикнали да я виждаме.
към текста >>
Да, ние
пост
игаме по-висши степени на познание, само защото осигуряваме по-добро изхранване на нашите мозъчни нерви, отколкото правят това животните.
Не прави изключение, разбира се, и „долният човек". Главата, както вече казах носи в себе си елементи от „долният човек"; физиолозите отдавна са забелязали: най-финно устроена е не кората на главния мозък, с която толкова се гордеем, не „сивото вещество", а онази част която е разположена под него. В мозъчната кора по-скоро имаме един вид изхранваща система, така че метафорично казано, по-добре е човек да не си въобразява нещо особено за своето „сиво вещество"; всъщност там, в сивата мозъчна кора имаме преход от по-комплицираните мозъчни структури към тези които имат отношение по-скоро към изхранването на мозъка. Характерно за мозъчната обвивка например е, че тя осигурява изхранването на онези нервни влакна, които са пряко свързани с мисловната дейност. Човешкият мозък превъзхожда животинския, само защото неговите мозъчни нерви са по-добре изхранвани.
Да, ние постигаме по-висши степени на познание, само защото осигуряваме по-добро изхранване на нашите мозъчни нерви, отколкото правят това животните.
Обаче мозъкът и поначало нервната система нямат нищо общо с истинското мислене; те са само негов физически инструмент в рамките на човешкото тяло. Но сега възниква въпросът: защо е налице тази противоположност между „системата-глава" (нека за сега да оставим встрани „системата-гърди") и „системата-крайници", заедно с цялата област на „долният човек"? Тази противоположност се дължи на обстоятелството, че в определен момент „системата-глава" бива „издишана" от Космоса. Човек изгражда своята глава чрез антипатията на Космоса. Ако това, което човек носи в себе си, не будеше, така да се каже, толкова силно „отвращение" в Космоса, че последният непрекъснато да го отблъсква, у нас не би възникнала и самата глава, която фактически е отражение или копие на Космоса.
към текста >>
Главата е инструмент за
пост
игане на човешката свобода, само защото Космосът изхвърля тази глава вън от себе си.
Тази противоположност се дължи на обстоятелството, че в определен момент „системата-глава" бива „издишана" от Космоса. Човек изгражда своята глава чрез антипатията на Космоса. Ако това, което човек носи в себе си, не будеше, така да се каже, толкова силно „отвращение" в Космоса, че последният непрекъснато да го отблъсква, у нас не би възникнала и самата глава, която фактически е отражение или копие на Космоса. Да, сферично оформената човешка глава е копие на Космоса. Чрез своята антипатия, Космосът създава едно копие на самия себе си, но извън своите собствени предели: Това е нашата глава.
Главата е инструмент за постигане на човешката свобода, само защото Космосът изхвърля тази глава вън от себе си.
Не разбираме вярно главата, ако смятаме, че тя е така интензивно включена в Космоса, какъвто е случаят със „системата-крайници" и принадлежащата и сексуална сфера. Нашата „система-крайници" е наистина включена в Космоса и Космосът непрекъснато я тегли към себе си, залива я със симпатия, докато към главата непрекъснато запраща потоци от антипатия. В главата, нашата антипатия среща антипатията на Космоса; там те се сблъскват. И там, в яростния сблъсък между човешките антипатии и тези на Космоса, възникват нашите възприятия. Останалата част от нашия интимен, вътрешен живот, разиграваща се в „другата страна" на човешкото същество, възниква в протъканата от обич, дълбока симпатия, с която Космосът привлича нашият „долен човек", респективно,"нашата система-крайници".
към текста >>
92.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И една от най-големите язви на днешната образователна система се състои в следното: Учителите в началните класове са
пост
авени в такова положение, че на тяхната работа се гледа като на много по-маловажна, отколкото тази на учителите от горните гимназиални класове.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 23.08.1919 Скъпи мои приятели, В ежедневната си практика, съвременният учител би трябвало да се издигне до един всеобхватен мироглед относно законите на Космоса. Напълно самопонятно е, че тъкмо обучението в началните класове изисква една дълбока връзка между душевните качества на учителя и най-висшите идеи на човечеството.
И една от най-големите язви на днешната образователна система се състои в следното: Учителите в началните класове са поставени в такова положение, че на тяхната работа се гледа като на много по-маловажна, отколкото тази на учителите от горните гимназиални класове.
Естествено, аз не съм длъжен точно в този момент да обсъждам подобни общи въпроси, свързани с троичното устройство на социалния организъм*21. Обаче налага се да припомня, че занапред всички елементи, включени в преподавателската дейност, трябва да бъдат напълно равноправни; занапред цялото общество ще има задачата да изгради в себе си здравото усещане, че началният учител е равностоен на учителя от висшите училища, особено по отношение на своята духовна мисия. Ето защо съвсем не бива да се учудвате, когато днес твърдим, че в основата на цялото преподаване включително и в началните класове следва да залегне онова, което безусловно сме длъжни, в качеството си на учители, да знаем, макар и да не го прилагаме непосредствено в нашата практика. В хода на преподаването ние запознаваме детето от една страна с природния свят и от друга с духовния свят. Като човешки същества, от една страна ние сме сродни с природния свят, а от друга с духовния свят; впрочем това се отнася най-вече за живота ни между раждането и смъртта.
към текста >>
Навсякъде Вие ще чуете, че човекът е изграден от тяло и душа, или от тяло и Дух, като в случая несъмнено се
пост
авя знак на равенство между „душа" и “Дух".
В хода на преподаването ние запознаваме детето от една страна с природния свят и от друга с духовния свят. Като човешки същества, от една страна ние сме сродни с природния свят, а от друга с духовния свят; впрочем това се отнася най-вече за живота ни между раждането и смъртта. Днес психологията е изключително слабо развита. Тя страда най-вече от последиците на онази църковна догма, оповестена през 869 година, която помрачи много по-древния, инстинктивен светоглед, а именно дълбокото убеждение, че човекът е съставен от тяло, душа и Дух. Почти навсякъде, където днес се говори за психология, Вие ще срещнете твърдението за двойствеността на човешкото същество.
Навсякъде Вие ще чуете, че човекът е изграден от тяло и душа, или от тяло и Дух, като в случая несъмнено се поставя знак на равенство между „душа" и “Дух".
Почти всички психологии са построени върху това погрешно схващане за „двойствената" човешка природа. И ако се подведем, и го приемем за вярно, ние просто няма да стигнем до една истинска представа за човека. Ето защо, почти всичко, което описват днешните психолози, е или дилетантство, или както често съм изтъквал само една празна игра на думи. Общо взето, всичко това се дължи на една голяма заблуда, която нарасна през втората половина на 19 век, понеже беше превратно изтълкува но едно от най-забележителните постижения на съвременната физика. Вие добре знаете, че Юлиус Роберт Майер*22 е откривател на т.н.
към текста >>
Почти всички психологии са
пост
роени върху това погрешно схващане за „двойствената" човешка природа.
Като човешки същества, от една страна ние сме сродни с природния свят, а от друга с духовния свят; впрочем това се отнася най-вече за живота ни между раждането и смъртта. Днес психологията е изключително слабо развита. Тя страда най-вече от последиците на онази църковна догма, оповестена през 869 година, която помрачи много по-древния, инстинктивен светоглед, а именно дълбокото убеждение, че човекът е съставен от тяло, душа и Дух. Почти навсякъде, където днес се говори за психология, Вие ще срещнете твърдението за двойствеността на човешкото същество. Навсякъде Вие ще чуете, че човекът е изграден от тяло и душа, или от тяло и Дух, като в случая несъмнено се поставя знак на равенство между „душа" и “Дух".
Почти всички психологии са построени върху това погрешно схващане за „двойствената" човешка природа.
И ако се подведем, и го приемем за вярно, ние просто няма да стигнем до една истинска представа за човека. Ето защо, почти всичко, което описват днешните психолози, е или дилетантство, или както често съм изтъквал само една празна игра на думи. Общо взето, всичко това се дължи на една голяма заблуда, която нарасна през втората половина на 19 век, понеже беше превратно изтълкува но едно от най-забележителните постижения на съвременната физика. Вие добре знаете, че Юлиус Роберт Майер*22 е откривател на т.н. „закон за съхранение на енергията".
към текста >>
Общо взето, всичко това се дължи на една голяма заблуда, която нарасна през втората половина на 19 век, понеже беше превратно изтълкува но едно от най-забележителните
пост
ижения на съвременната физика.
Почти навсякъде, където днес се говори за психология, Вие ще срещнете твърдението за двойствеността на човешкото същество. Навсякъде Вие ще чуете, че човекът е изграден от тяло и душа, или от тяло и Дух, като в случая несъмнено се поставя знак на равенство между „душа" и “Дух". Почти всички психологии са построени върху това погрешно схващане за „двойствената" човешка природа. И ако се подведем, и го приемем за вярно, ние просто няма да стигнем до една истинска представа за човека. Ето защо, почти всичко, което описват днешните психолози, е или дилетантство, или както често съм изтъквал само една празна игра на думи.
Общо взето, всичко това се дължи на една голяма заблуда, която нарасна през втората половина на 19 век, понеже беше превратно изтълкува но едно от най-забележителните постижения на съвременната физика.
Вие добре знаете, че Юлиус Роберт Майер*22 е откривател на т.н. „закон за съхранение на енергията". Според този закон, сборът от всички налични енергии и сили в Космоса е постоянна величина, само че те непрекъснато се трансформират, така че напр. една сила се проявява веднъж като топлина, друг път като механична сила и т.н. Обаче да се влага такъв смисъл в закона на Юлиус Роберт Майер, означава само, че е разбран крайно погрешно!
към текста >>
Според този закон, сборът от всички налични енергии и сили в Космоса е
пост
оянна величина, само че те непрекъснато се трансформират, така че напр.
И ако се подведем, и го приемем за вярно, ние просто няма да стигнем до една истинска представа за човека. Ето защо, почти всичко, което описват днешните психолози, е или дилетантство, или както често съм изтъквал само една празна игра на думи. Общо взето, всичко това се дължи на една голяма заблуда, която нарасна през втората половина на 19 век, понеже беше превратно изтълкува но едно от най-забележителните постижения на съвременната физика. Вие добре знаете, че Юлиус Роберт Майер*22 е откривател на т.н. „закон за съхранение на енергията".
Според този закон, сборът от всички налични енергии и сили в Космоса е постоянна величина, само че те непрекъснато се трансформират, така че напр.
една сила се проявява веднъж като топлина, друг път като механична сила и т.н. Обаче да се влага такъв смисъл в закона на Юлиус Роберт Майер, означава само, че е разбран крайно погрешно! Защото основното тук е метаморфозата на силите, а не формулирането на някакъв абстрактен принцип за съхранение на енергията. Но какво представлява този закон за съхранение на енергията от културно-историческа гледна точка? Всъщност той е една голяма пречка за правилното разбиране на човешката природа.
към текста >>
Без да е запознат с природата, поне до известна степен, и без да е ориентиран в духовния живот, днешният човек не може да бъде правилно
пост
авен в социалния живот.
Ние никога не бихме стигнали до такова разбиране, ако смятаме, че в хода на еволюцията е невъзможно да се породят съвсем нов вид сили. Защото истинската природа на човека подсказва, че чрез него непрекъснато се пораждат нови сили. Впрочем в условията на физическия свят, човекът е единственото същество, в което се образуват нови сили а както по-късно ще чуем също и нови вещества, нови субстанции. В известен смисъл, законът за съхранение на енергията не представлява пречка за разбирането на минералното, растителното и животинското царство, но стигне ли се до едно истинско познание на човешкото същество, нещата изцяло се променят. Като учители, Вие по необходимост ще трябва да запознавате Вашите ученици с природата, но от друга страна ще се налага да ги въвеждате и в сферата на духовния живот.
Без да е запознат с природата, поне до известна степен, и без да е ориентиран в духовния живот, днешният човек не може да бъде правилно поставен в социалния живот.
Нека най-напред да се обърнем към външната природа. Външната природа застава пред нас по такъв начин, че от една страна ние й противопоставяме нашия представен и мисловен живот, които имат образен характер, и които са един вид отражение на живота преди раждането; от друга страна насочваме към природата нашата волева същност, чиито зародишни сили са отправени към нашия живот след смъртта. По този начин, ние сме в непрекъсната връзка с природата. Първоначално тъкмо това двойнствено отнасяне на човека към природния свят е дало повод да се мисли, че и самият той е „двойнствено същество": Една пълна заблуда. На този въпрос ще се върнем по-късно.
към текста >>
Външната природа застава пред нас по такъв начин, че от една страна ние й противо
пост
авяме нашия представен и мисловен живот, които имат образен характер, и които са един вид отражение на живота преди раждането; от друга страна насочваме към природата нашата волева същност, чиито зародишни сили са отправени към нашия живот след смъртта.
Впрочем в условията на физическия свят, човекът е единственото същество, в което се образуват нови сили а както по-късно ще чуем също и нови вещества, нови субстанции. В известен смисъл, законът за съхранение на енергията не представлява пречка за разбирането на минералното, растителното и животинското царство, но стигне ли се до едно истинско познание на човешкото същество, нещата изцяло се променят. Като учители, Вие по необходимост ще трябва да запознавате Вашите ученици с природата, но от друга страна ще се налага да ги въвеждате и в сферата на духовния живот. Без да е запознат с природата, поне до известна степен, и без да е ориентиран в духовния живот, днешният човек не може да бъде правилно поставен в социалния живот. Нека най-напред да се обърнем към външната природа.
Външната природа застава пред нас по такъв начин, че от една страна ние й противопоставяме нашия представен и мисловен живот, които имат образен характер, и които са един вид отражение на живота преди раждането; от друга страна насочваме към природата нашата волева същност, чиито зародишни сили са отправени към нашия живот след смъртта.
По този начин, ние сме в непрекъсната връзка с природата. Първоначално тъкмо това двойнствено отнасяне на човека към природния свят е дало повод да се мисли, че и самият той е „двойнствено същество": Една пълна заблуда. На този въпрос ще се върнем по-късно. И така, когато заставаме пред природата по такъв начин, че обръщаме към нея нашите мисли, нашите представи, тогава долавяме от природата само една непрекъсната смърт, едно непрекъснато умиране. Това е изключително важен закон.
към текста >>
Ако например наблюдава те изпъкналите напред очи на коня, Вие веднага ще получите усещането, че поради различното разположение на очите си, конят е
пост
авен в своето обкръжение по съвсем различен начин, отколкото човека.
Ето защо те приемат за нещо детинско, когато Платон твърди, че всъщност при зрението се протягат един вид пипала от очите, за да се насочат към предметите*24. Разбира се, тези „пипала" остават незабелязани от сетивните органи; обаче за Платон те бяха факт, доказващ, че той е проникнал в свръхсетивния свят. Всъщност, когато обхващаме нещата с поглед, ние само осъществяваме макар и по деликатен начин един процес, сходен с този, при който докосваме предметите. Когато например хващате парче тебешир, тук е налице един физически процес, сходен с онзи духовен процес, който се разиграва докато Вие изпращате етерните сили от Вашите очи, за да изградите зрителен образ за съответния предмет. Да, ако днешните хора изобщо можеха да наблюдават, те сами щяха да стигнат до тези факти.
Ако например наблюдава те изпъкналите напред очи на коня, Вие веднага ще получите усещането, че поради различното разположение на очите си, конят е поставен в своето обкръжение по съвсем различен начин, отколкото човека.
За да обясня нещата, най-добре е да си послужа със следния хипотетичен случай. Представете си, че двете Ви ръце са така устроени, че е невъзможно да ги протегнете напред и да обгърнете раменете си. В този случай Вие би трябвало завинаги да останете евритмично при „А", без да стигнете до „О", просто защото една съпротивителна сила не Ви позволява да протегнете ръцете си напред и да ги приближите една до друга*25. По отношение на свръхсетивните пипала, излизащи от очите му, конят е в следното положение: с пипалата на лявото око той никога не може да докосне пипалата на дясното око. Обаче поради разположението на своите очи, човекът винаги може да докосне тези две свръхсетивни пипала.
към текста >>
Впрочем съвременната наука не стига до разбирането за тези неща; за нея природата е, така да се каже, някакво „единство" и тя
пост
оянно смесва разрушителното и съзидателното начало; ето защо в съвременните научни
пост
ановки за същността на природата винаги има нещо изключително конфузно.
В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност. Обаче над тези два елемента обхващането на мъртвия свят чрез разума и обхващането на живите сили в природата чрез волята човекът разполага с нещо, което нито едно друго земно същество не носи у себе си от раждането до смъртта: Това е чистото мислене, т.е. мисленето, което се отнася не до външната природа, а до свръхсетивната същност в самия човек, която прави от човека самостоятелно същество, разширяващо се извън пределите на мъртвите и живи сили в природата. Искаме ли да говорим за човешката свобода, трябва да посочим тъкмо тази автономия, тъкмо това чисто и независещо от сетивата мислене, в което непрекъснато пулсира волята. Но ако разглеждате природата от тази гледна точка, Вие ще се съгласите: Да, намирайки се всред нея, аз нося в себе си както потока на разрушението, така и потока на съзиданието.
Впрочем съвременната наука не стига до разбирането за тези неща; за нея природата е, така да се каже, някакво „единство" и тя постоянно смесва разрушителното и съзидателното начало; ето защо в съвременните научни постановки за същността на природата винаги има нещо изключително конфузно.
Поискаме ли да разграничим тези два потока в природния свят, неизбежно възниква въпросът: Как би изглеждала природата, ако човекът не съществуваше в нея? Съвременната естествена наука е напълно безпомощна пред подобен въпрос. И така, представете си, че задавате този въпрос на един съвременен естествоизпитател: Как би изглеждала природата и нейните създания, ако човекът не би бил включен всред природните царства? Естествено, той би бил донякъде шокиран, понеже въпросът звучи малко странно. Обаче той веднага ще се замисли и ще потърси съответните естественонаучни аргументи, за да отговори приблизително следното: В този случай, на Земята щяха да съществуват само минералите, растенията и животните, но не и човекът!
към текста >>
Ето защо е изключително важно да се
пост
игне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и костно-нервната система от друга страна.
Това е единия полюс. Другият полюс този на животворните сили е представен в мускулната и кръвоносната система, както и във всичко, което им принадлежи. Нервите не се превръщат в кости, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално вкостяване. Ако обаче възникне една неправилна връзка между костите от една страна, и кръвта и мускулите от друга, тогава се появява рахитът. Той възниква поради това, че мускулите и кръвта смущават правилното умъртвяване на субстанциите в костната система.
Ето защо е изключително важно да се постигне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и костно-нервната система от друга страна.
Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система. Тук ние стигаме до една интересна подробност, която играеше съществена роля в естествените науки на миналите столетия, макар че за днешната наука, тя не е нещо повече от една смехотворна, детинска представа. Рано или късно, новата наука отново ще обърне внимание на тази забравена подробност, но ще стори това но съвсем различен начин. Древните учени винаги са усещали дълбокото родство между нервната и костната субстанция; те просто поддържаха мнението, че човек мисли както с нервната субстанция, така и с костната субстанция. И това е самата истина.
към текста >>
В моите първи съчинения, аз непрекъснато застъпвах идеята, че всъщност
пост
авям познанието на една по-друга основа, а не тази, върху която сме свикнали да го изграждаме в днешно време*31.
Едва ли е нужно да се добавя и това, което вълнуваше Хартман най-вече поради цялата ограниченост на естествено-научния му мироглед: Понеже самоунищожението на хората явно не беше достатъчно, той искаше и самата Земя да бъде хвърлена по някакъв начин във въздуха. Впрочем до тази крайност не би трябвало да се стига. Нужно е само да се подготви голямото самоунищожение на хората, и Земята от само себе си ще хвръкне във въздуха! Защото без екстракта, който човек внася в тялото на Земята, нейната еволюция е немислима. Днес тези неща трябва да бъдат отново разбрани.
В моите първи съчинения, аз непрекъснато застъпвах идеята, че всъщност поставям познанието на една по-друга основа, а не тази, върху която сме свикнали да го изграждаме в днешно време*31.
Според официалната философия, която се опира на англо-американския стил на мислене, човекът е само един обикновен „зрител" на света; да, с целия си душевен живот, той е само зрител на света. И ако човекът не би бил тук така е прието да се вярва ако не би изживявал в душата си процесите и събитията от външния свят, всичко щеше да си продължава по същия начин. Това се отнася както до естествените науки, за които вече споменах, така и за философията. Днешният философ се чувствува твърде удобно като „зрител" на света, т.е. чувствува се удобно в мъртвите елементи на познанието.
към текста >>
Особено ако четете последната глава от моята книга „Истина и наука", отнасяща се до човешката свобода, Вие ще установите, че там акцентът е
пост
авен върху следното: това, което се извършва в човека, се различава от процесите във външната природа; в известен смисъл тя е тази,която се вмъква в него, така че процесите в човека са и космически, или с други думи, човешката душа е арена, където се разиграват не само човешки, но и космически процеси.
чувствува се удобно в мъртвите елементи на познанието. Но аз исках да освободя познанието от тези мъртви елементи. Ето защо винаги повтарях: Човекът е не просто зрител на световните процеси; той е същинската арена, където непрекъснато се разиграват грандиозните космически процеси и събития. Винаги съм подчертавал: С целия си душевен живот, човекът е арената, където се разиграват космическите процеси. Тази мисъл може да се изрази и по абстрактно-философски начин.
Особено ако четете последната глава от моята книга „Истина и наука", отнасяща се до човешката свобода, Вие ще установите, че там акцентът е поставен върху следното: това, което се извършва в човека, се различава от процесите във външната природа; в известен смисъл тя е тази,която се вмъква в него, така че процесите в човека са и космически, или с други думи, човешката душа е арена, където се разиграват не само човешки, но и космически процеси.
Естествено, в определени среди тези неща не могат да бъдат разбрани лесно. Обаче без да вникне в тях, човек не може да стане истински възпитател. Какво всъщност наблюдаваме при човека? От една страна имаме костно-нервната система, от друга: кръвно-мускулната система. Чрез тяхното взаимодействие, непрекъснато се създават нови субстанции и сили.
към текста >>
Едва когато хората отново се издигнат до мисълта, че „нищо не може да възникне от нищото", и че субстанциите и силите само метаморфозират от един вид в друг; едва когато тази мисъл измести закона за съхранение на енергията, едва тогава ще
пост
авим науката на здрави и трайни основи.
Чрез тяхното взаимодействие, непрекъснато се създават нови субстанции и сили. И Земята е предпазена от смъртта, само поради факта, че в самия човек непрекъснато се създават нови субстанции и сили. Сега вече Вие лесно ще свържете двете твърдения: това че в съприкосновението си с нервите, кръвта създава нови субстанции и сили, и това, което казах в предишната лекция а именно, че кръвта непрекъснато се стреми към одухотворяване и непрекъснато среща препятствия по своя път. Да, нека свържем основните мисли от последните две лекции, за да продължим нататък. Обаче Вие вече се убедихте, колко погрешно е тълкуван днес законът за съхранението на енергията: той просто е в противоречие с това, което се извършва в дълбините на човешката природа и, следователно, се превръща в едно препятствие за разбирането на човешкото същество.
Едва когато хората отново се издигнат до мисълта, че „нищо не може да възникне от нищото", и че субстанциите и силите само метаморфозират от един вид в друг; едва когато тази мисъл измести закона за съхранение на енергията, едва тогава ще поставим науката на здрави и трайни основи.
Вие добре виждате, колко изопачено може да бъде човешкото мислене. Ние установяваме даден факт, като напр. законът за съхранение на енергията и материята, и го обявяваме за всеобщ закон. В основата му обаче стои не друго, а определена черта от нашия представен или душевен живот, изразяваща се в твърде едностранчиво описание на околния свят; докато в действителност ние трябва да се стремим само към онези постулати, които извличаме от нашето мислене. В учебниците по физика Вие ще срещнете например законът за „непроницаемостта" на телата, изложен като една аксиома: На определено място в пространството, където се намира дадено тяло, в същото време не може да стои никакво друго тяло.
към текста >>
В основата му обаче стои не друго, а определена черта от нашия представен или душевен живот, изразяваща се в твърде едностранчиво описание на околния свят; докато в действителност ние трябва да се стремим само към онези
пост
улати, които извличаме от нашето мислене.
Обаче Вие вече се убедихте, колко погрешно е тълкуван днес законът за съхранението на енергията: той просто е в противоречие с това, което се извършва в дълбините на човешката природа и, следователно, се превръща в едно препятствие за разбирането на човешкото същество. Едва когато хората отново се издигнат до мисълта, че „нищо не може да възникне от нищото", и че субстанциите и силите само метаморфозират от един вид в друг; едва когато тази мисъл измести закона за съхранение на енергията, едва тогава ще поставим науката на здрави и трайни основи. Вие добре виждате, колко изопачено може да бъде човешкото мислене. Ние установяваме даден факт, като напр. законът за съхранение на енергията и материята, и го обявяваме за всеобщ закон.
В основата му обаче стои не друго, а определена черта от нашия представен или душевен живот, изразяваща се в твърде едностранчиво описание на околния свят; докато в действителност ние трябва да се стремим само към онези постулати, които извличаме от нашето мислене.
В учебниците по физика Вие ще срещнете например законът за „непроницаемостта" на телата, изложен като една аксиома: На определено място в пространството, където се намира дадено тяло, в същото време не може да стои никакво друго тяло. Този акт се определя като универсално качество на телата. Но тук би трябвало да се добави: „Непроницаеми" са онези тела или Същества, които са така устроени, че на тяхното пространствено място в същото време не може да стои никакво друго тяло или Същество от техния вид. Чисто и просто, с понятията трябва да си служим по такъв начин, че да разграничаваме сходните области; нека градим постулати, а не дефиниции, които претендират за универсалност. Важно е не да се открие „законът" за съхранение на енергията и материята, а да се посочи за кои тела и Същества този закон има някакво значение.
към текста >>
Чисто и просто, с понятията трябва да си служим по такъв начин, че да разграничаваме сходните области; нека градим
пост
улати, а не дефиниции, които претендират за универсалност.
законът за съхранение на енергията и материята, и го обявяваме за всеобщ закон. В основата му обаче стои не друго, а определена черта от нашия представен или душевен живот, изразяваща се в твърде едностранчиво описание на околния свят; докато в действителност ние трябва да се стремим само към онези постулати, които извличаме от нашето мислене. В учебниците по физика Вие ще срещнете например законът за „непроницаемостта" на телата, изложен като една аксиома: На определено място в пространството, където се намира дадено тяло, в същото време не може да стои никакво друго тяло. Този акт се определя като универсално качество на телата. Но тук би трябвало да се добави: „Непроницаеми" са онези тела или Същества, които са така устроени, че на тяхното пространствено място в същото време не може да стои никакво друго тяло или Същество от техния вид.
Чисто и просто, с понятията трябва да си служим по такъв начин, че да разграничаваме сходните области; нека градим постулати, а не дефиниции, които претендират за универсалност.
Важно е не да се открие „законът" за съхранение на енергията и материята, а да се посочи за кои тела и Същества този закон има някакво значение. Един от характерните стремежи на 19 век беше тъкмо този: да се изнамери онзи закон, който е валиден за всичко! Вместо да постъпваме по този начин, нека да настроим нашия душевен живот към вярно и точно наблюдаване на нещата и на свързаните с тях душевни изживявания.
към текста >>
Вместо да
пост
ъпваме по този начин, нека да настроим нашия душевен живот към вярно и точно наблюдаване на нещата и на свързаните с тях душевни изживявания.
Този акт се определя като универсално качество на телата. Но тук би трябвало да се добави: „Непроницаеми" са онези тела или Същества, които са така устроени, че на тяхното пространствено място в същото време не може да стои никакво друго тяло или Същество от техния вид. Чисто и просто, с понятията трябва да си служим по такъв начин, че да разграничаваме сходните области; нека градим постулати, а не дефиниции, които претендират за универсалност. Важно е не да се открие „законът" за съхранение на енергията и материята, а да се посочи за кои тела и Същества този закон има някакво значение. Един от характерните стремежи на 19 век беше тъкмо този: да се изнамери онзи закон, който е валиден за всичко!
Вместо да постъпваме по този начин, нека да настроим нашия душевен живот към вярно и точно наблюдаване на нещата и на свързаните с тях душевни изживявания.
към текста >>
93.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да
пост
игне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н.
Вие добре знаете, че физическото тяло, с което разполагаме, е присъщо и на животните. Когато сравняваме човекът с неговите девет съставни части от една страна, и животинският свят от друга страна, ние лесно стигаме до една представа за отношението между човека и животното, която между другото е твърде подходяща за разбиране на волята. Както душата на човека е обвита от физическото тяло, така стоят нещата и с физическото тяло на животното; обаче до голяма степен, физическото тяло на животното е устроено по друг начин. Строго погледнато, човешкото физическо тяло не е по-съвършено от животинското физическо тяло. Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра.
Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н.
Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище. В този смисъл, негов учител се явява собственото му физическо тяло. Ако наблюдаваме осите, пчелите и други от така наречените низши животни, ще установим, че това, което се крие във формите на тяхното физическо тяло, не се проявява със същата сила и при човешкото физическо тяло. Всичко, за което става дума, се свежда до понятието инстинкт, така че в действителност ние можем да проучваме инстинкта само ако го разглеждаме във връзка с формата на физическото тяло. Ако изследваме цялата еволюционна верига на животинското царство, както изглежда то пред външния поглед, разновидностите на инстинкта ще открием тъкмо там: във формите на животинското физическо тяло.
към текста >>
Днешните психолози са
пост
авени на кръстопът: те не знаят, дали строго да разграничават отделните душевни прояви, или да ги разглеждат като едно цяло!
Страстите нямат и не се нуждаят от трайна психологическа характеристика, те просто възникват и изчезват. Ето защо те са по-близо до душевната област, отколкото нагоните. Сега идва ред на въпросът: Какво всъщност става, ако в своя Аз, т.е. в своята Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа следователно тук не става дума за животните,човекът осмисли всичко онова, което живее в неговото тяло под формата на инстинкти, нагони и страсти? Между отделните душевни прояви на съвременния човек няма резки граници, защото така както се разиграват в областта на физическото тяло те често преливат една в друга.
Днешните психолози са поставени на кръстопът: те не знаят, дали строго да разграничават отделните душевни прояви, или да ги разглеждат като едно цяло!
И все пак у някои психолози се долавя старото разграничаване между воля, чувства и мисли; докато други, Например тези, които са повлияни от Хербарт, изместват нещата в посока на представите, а повлияните от Вунд в посока на волята. Впрочем хората нямат ясна представа, как точно да разгранича ват душевните сили. Това се дължи на факта, че практически Азът пронизва всички душевни способности, и че при съвременния човек, съществени различия между трите съставни части на душата не се забелязват. Ето за що езикът не разполага и с точни думи за онези душевни сили, които са от волево естество инстинкта, нагона, страстите дори когато те са обхванати от Азът. Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви.
към текста >>
Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите
пост
ижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре.
Обаче аз имам предвид съвсем друго: това, което има волев характер и се носи като лек тътен в човешката душа. Тук ние се доближаваме до нещо, което все още е в областта на волята, след като имаме мотиви, и то е не друго, а желанието. Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви. Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре. Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре?
Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре.
И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си. Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс. В тази област обикновено се допускат много грешки. Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка. Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен!
към текста >>
Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри
пост
ижения, или просто за друг род
пост
ижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс.
Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви. Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре. Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре? Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре. И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си.
Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс.
В тази област обикновено се допускат много грешки. Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка. Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен! Но точно тук е скрит един дълбок егоизъм. Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път.
към текста >>
Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга
пост
ъпка.
Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре? Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре. И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си. Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс. В тази област обикновено се допускат много грешки.
Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка.
Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен! Но точно тук е скрит един дълбок егоизъм. Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път. С най-голяма стойност е не разкаянието, а намерението да осъществим определено действие по най-добрия начин. Обаче в намерението винаги ще открием следи от желанието.
към текста >>
Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да
пост
ъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен!
Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре. И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си. Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс. В тази област обикновено се допускат много грешки. Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка.
Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен!
Но точно тук е скрит един дълбок егоизъм. Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път. С най-голяма стойност е не разкаянието, а намерението да осъществим определено действие по най-добрия начин. Обаче в намерението винаги ще открием следи от желанието. Нека да се замислим: Какво представлява онзи душевен трепет, който изпитваме под формата на едно или друго желание?
към текста >>
Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато
пост
авим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път.
Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс. В тази област обикновено се допускат много грешки. Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка. Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен! Но точно тук е скрит един дълбок егоизъм.
Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път.
С най-голяма стойност е не разкаянието, а намерението да осъществим определено действие по най-добрия начин. Обаче в намерението винаги ще открием следи от желанието. Нека да се замислим: Какво представлява онзи душевен трепет, който изпитваме под формата на едно или друго желание? За този, който действително може да наблюдава душевните процеси, този трепет е първия елемент от всичко онова, което остава след смъртта. Той е част от онова, което ние ясно чувствуваме: ние бихме искали да постъпим по-добре, ние бихме могли да осъществим нашите действия по-добре.
към текста >>
Той е част от онова, което ние ясно чувствуваме: ние бихме искали да
пост
ъпим по-добре, ние бихме могли да осъществим нашите действия по-добре.
Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път. С най-голяма стойност е не разкаянието, а намерението да осъществим определено действие по най-добрия начин. Обаче в намерението винаги ще открием следи от желанието. Нека да се замислим: Какво представлява онзи душевен трепет, който изпитваме под формата на едно или друго желание? За този, който действително може да наблюдава душевните процеси, този трепет е първия елемент от всичко онова, което остава след смъртта.
Той е част от онова, което ние ясно чувствуваме: ние бихме искали да постъпим по-добре, ние бихме могли да осъществим нашите действия по-добре.
Всичко това вече принадлежи към Духът-Себе: желанието, проявено във формата, която описах. Сега желанието може да приеме още по-конкретни форми. В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори. Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре.
към текста >>
Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да
пост
ъпи още по-добре.
Той е част от онова, което ние ясно чувствуваме: ние бихме искали да постъпим по-добре, ние бихме могли да осъществим нашите действия по-добре. Всичко това вече принадлежи към Духът-Себе: желанието, проявено във формата, която описах. Сега желанието може да приеме още по-конкретни форми. В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори.
Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре.
Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание. Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път. Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение. Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек".
към текста >>
Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да
пост
ъпи, ако се намери още веднъж в същото положение.
В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори. Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре. Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание. Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път.
Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение.
Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа. Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани. Всред гостите имало, естествено, и дами.
към текста >>
И у този друг човек живее „по-добрия" човек, който е винаги готов да се заеме с усъвършенствуването на нашите действия; така че във въздуха винаги се носи намерението, несъзнателното, подсъзнателното намерение: следващият път ти трябва да
пост
ъпиш още по-добре.
И подсъзнанието в този случай е толкова рафинирано, че дамата нагласява цялата ситуация, чак до падането във водата, само за да бъде отведена обратно при човека, в когото е влюбена. Тя дори пророчески предвижда, че ще бъде спасена. Наистина, психоанализата се опитва да се приближи до тези скрити душевни сили, обаче стига само до твърде общите приказки за „втория" човек. Ние добре знаем, че това, което бушува в подсъзнателните душевни сили, и което често се проявява много" по-рафинирано, отколкото изглеждат обикновените душевни изживявания, е налице у всеки човек. Дълбоко у всеки човек, сякаш в подземните пластове на неговата душа, е скрит „другия" човек.
И у този друг човек живее „по-добрия" човек, който е винаги готов да се заеме с усъвършенствуването на нашите действия; така че във въздуха винаги се носи намерението, несъзнателното, подсъзнателното намерение: следващият път ти трябва да постъпиш още по-добре.
И едва когато душата се освободи от тялото, това намерение се превръща в решение. Да, обикновено намерението остава само в зародишно състояние, а решението следва много по-късно. Решението има своите корени в Човекът-Дух, както намерението в Духът-Живот и чистото желание в Духът-Себе. Следователно, ако се обърнете към човека като към едно волево същество, Вие ще установите следните съставни части: Инстинкти, нагони, страсти и мотиви, а после леко отеква това, което вече живее в Духът-Себе, в Духът-Живот и в Човекът-Дух, съответно под формата на желание, намерение и решение. Всичко това има огромно значение за развитието на човека.
към текста >>
Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако възпитанието бъде
пост
авено на здрава основа.
Защото, ако вземат надмощие, те просто ще изкоренят всички влияния от предишните културни епохи. Всичко това няма да се усети в рамките на едно или две поколения, но много скоро хората ще се убедят, че на Земята изчезват и последните следи от култура. Представете си, че се оставим на дилетантските социалистически изисквания, които разпореждат как трябва да живеем. В този случай, много скоро ще усетим дълбоката извратеност на социализма, където „доброто" и „злото" не могат да бъдат повече различавани. Дори и тук Вие често сте свидетели, как мнозина пеят възторжени химни в чест на болшевизма, без да имат каквото и да е предчувствие за неговата сатанинска същност.
Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако възпитанието бъде поставено на здрава основа.
Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението. Към какво всъщност се стремят обикновените марксисти? Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"?
към текста >>
Накратко, преподаването и възпитанието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да
пост
игнат нищо.
Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието. Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните.
Накратко, преподаването и възпитанието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да постигнат нищо.
И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във волевата природа на човека? Този въпрос е изключително сериозен. От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст. Ето защо всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно. Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения.
към текста >>
Налага се да
пост
авим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето?
Този въпрос е изключително сериозен. От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст. Ето защо всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно. Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения. Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето.
Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето?
Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия. А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия. Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост. Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси. Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността.
към текста >>
Това ще
пост
игнем единствено чрез повторението на едни или други действия.
От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст. Ето защо всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно. Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения. Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето. Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето?
Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия.
А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия. Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост. Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси. Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността. Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план.
към текста >>
Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени
пост
ъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост.
Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения. Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето. Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето? Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия. А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия.
Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост.
Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси. Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността. Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план. С други думи, трябва да правим ясната разлика между волевата и интелектуалната природа на детето. Интелектуалната страна на възпитанието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване" колкото може По-добре.
към текста >>
Колкото повече тези
пост
ъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите
пост
ъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.
Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето. Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето? Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия. А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия. Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост.
Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.
Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността. Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план. С други думи, трябва да правим ясната разлика между волевата и интелектуалната природа на детето. Интелектуалната страна на възпитанието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване" колкото може По-добре. Тук тежестта пада върху еднократното усилие; после нещата трябва само да се запомнят.
към текста >>
Следователно, несъзнателно повтаряните
пост
ъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните
пост
ъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността.
Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето? Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия. А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия. Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост. Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.
Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността.
Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план. С други думи, трябва да правим ясната разлика между волевата и интелектуалната природа на детето. Интелектуалната страна на възпитанието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване" колкото може По-добре. Тук тежестта пада върху еднократното усилие; после нещата трябва само да се запомнят. Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и волята; върху чувствата и волята оказват влияние многократно повтаряните постъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота.
към текста >>
Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните
пост
ъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план.
Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия. А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия. Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост. Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси. Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността.
Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план.
С други думи, трябва да правим ясната разлика между волевата и интелектуалната природа на детето. Интелектуалната страна на възпитанието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване" колкото може По-добре. Тук тежестта пада върху еднократното усилие; после нещата трябва само да се запомнят. Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и волята; върху чувствата и волята оказват влияние многократно повтаряните постъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота. По-старите патриархални форми на възпитание са запазили, макар и по наивен начин, нещо много важно.
към текста >>
Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и волята; върху чувствата и волята оказват влияние многократно повтаряните
пост
ъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота.
Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността. Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план. С други думи, трябва да правим ясната разлика между волевата и интелектуалната природа на детето. Интелектуалната страна на възпитанието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване" колкото може По-добре. Тук тежестта пада върху еднократното усилие; после нещата трябва само да се запомнят.
Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и волята; върху чувствата и волята оказват влияние многократно повтаряните постъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота.
По-старите патриархални форми на възпитание са запазили, макар и по наивен начин, нещо много важно. С една дума, това са обикновените жизнени навици. Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически инстинкт. Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"? Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи.
към текста >>
Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните
пост
ъпки и действия.
Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически инстинкт. Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"? Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди.
Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия.
Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани. Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята. Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо. Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди. След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото!
към текста >>
Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не
пост
игнем абсолютно нищо.
Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия. Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани. Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята.
Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо.
Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди. След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото! " И децата се подчиняват по силата на авторитета, защото те добре разбират, че в училището трябва да има един, който заповядва. Следователно, ако на всяко дете ежедневно се определя каква работа има да свърши и то, при възможност през цялата учебна година, това несъмнено ще укрепи неговата воля. От друга страна, по този начин възникват нови контакти между учениците, които повтаряйки едни и същи общи действия взаимно укрепват своята воля.
към текста >>
94.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Сега ще се
пост
араем да вникнем още по-дълбоко във волята, за да осмислим нейното истинско значение за цялостния човешки организъм.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 26.08.1919 Скъпи мои приятели! Вече обсъдихме същността на волята, доколкото тя е един от двигателите на човешкия душевен живот.
Сега ще се постараем да вникнем още по-дълбоко във волята, за да осмислим нейното истинско значение за цялостния човешки организъм.
Вие сигурно забелязахте, че в досегашните лекции аз обърнах внимание предимно върху интелектуалната, познавателната страна на човешкото същество от една страна, и върху волевата му дейност от друга! Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато волевата активност е във връзка с дейността на кръвта. Ако размислите върху тези неща, Ние неизбежно ще поставите и въпроса: А какво е положението с третата душевна сила, с чувствата? Вярно е, че досега не бяхме отделили достатъчно време за тях. Обаче след като днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във волевата природа на човека.
към текста >>
Ако размислите върху тези неща, Ние неизбежно ще
пост
авите и въпроса: А какво е положението с третата душевна сила, с чувствата?
Скъпи мои приятели! Вече обсъдихме същността на волята, доколкото тя е един от двигателите на човешкия душевен живот. Сега ще се постараем да вникнем още по-дълбоко във волята, за да осмислим нейното истинско значение за цялостния човешки организъм. Вие сигурно забелязахте, че в досегашните лекции аз обърнах внимание предимно върху интелектуалната, познавателната страна на човешкото същество от една страна, и върху волевата му дейност от друга! Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато волевата активност е във връзка с дейността на кръвта.
Ако размислите върху тези неща, Ние неизбежно ще поставите и въпроса: А какво е положението с третата душевна сила, с чувствата?
Вярно е, че досега не бяхме отделили достатъчно време за тях. Обаче след като днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във волевата природа на човека. Тук ще се наложи да си припомним нещо, което по различни поводи аз многократно съм изтъквал. Душевните сили на мисленето, чувствата и волята далеч не са рязко отделени, а непрекъснато преливат една от друга. Нека за миг да се спрем на волята.
към текста >>
И ние
пост
игаме това с помощта на нашите нравствени идеали, пред които инстинктите изглеждат като нещо антипатично; ето как между раждането и смъртта с тяхна помощ ние
пост
епенно вмъкваме антипатията всред симпатията на детските инстинкти.
Обаче тя не може да остане в този вид, тя трябва да бъде протъкана и, така да се каже, „озарена" от разума. А това става най-вече, когато към нашите инстинкти, ние включим и идеалите, нравствените идеали. И сега Вие лесно ще разберете, какво всъщност означава антипатията в тази област. Ако оставим импулсите, които наблюдаваме у детето, да черпят сили единствено от симпатията, ние бихме превърнали нашите инстинкти в нещо животинско. Но за нас, тези инстинкти трябва да станат антипатични, ние просто сме длъжни да влеем в тях антипатията.
И ние постигаме това с помощта на нашите нравствени идеали, пред които инстинктите изглеждат като нещо антипатично; ето как между раждането и смъртта с тяхна помощ ние постепенно вмъкваме антипатията всред симпатията на детските инстинкти.
Тъкмо поради тези причини, нравственото развитие винаги е нещо аскетично. Само че този аскетичен елемент трябва да бъде разбран и използван по правилен начин. Във всички случаи, той се свежда до преодоляване на животинската природа. Всичко това идва да ни убеди, до каква голяма степен „волята" се проявява в практическия живот не само като „воля", а като една сила, проникната от нашето мислене, от нашето познание. Но между мисленето и волята са затаени човешките чувства.
към текста >>
Така че Брентано и Зигварт биха
пост
игнали съгласие, ако приемат, че обективното съдържание на съждението стои извън дейността на чувствата; но за да стигнем в душата си до истинско убеждение за верността на съждението, трябва да се намесят и чувствата.
Следователно, съдържанието на съждението трябва да бъде обективно. Но когато упражняваме нашата разсъдъчна способност се намесва и нещо друго. Нещата, които са обективно верни, са все още неосъзнати в нашата душа. Да, ние трябва да ги осъзнаем там, в душата си. Защото никакво съждение не може да осветли душата, без помощта на чувствата.
Така че Брентано и Зигварт биха постигнали съгласие, ако приемат, че обективното съдържание на съждението стои извън дейността на чувствата; но за да стигнем в душата си до истинско убеждение за верността на съждението, трябва да се намесят и чувствата.
Виждате, следователно, колко трудно е за днешните приблизителни философски трактовки да стигнат до определени и точни понятия. Обаче човек трябва да се издигне до такива точни понятия, а днес нито една от въз питателните системи не води до точни понятия, освен тази на антропософската Наука за Духа. Официалната наука смята, че разполага с точни понятия и всячески отхвърля антропософските изводи и понятия, понеже изобщо не подозира, че антропософските понятия са много по-точни и екзактни, защото те са извлечени от самата реалност, а не от произволната игра на думи. След като сте наясно с емоционалния елемент в мисловния процес от една страна, и с неговото присъствие във волевия процес от друга страна, Вие стигате до убеждението: Чувствата са като една срединна душевна дейност между мисленето и волята, оказвайки на свой ред влияние върху двата процеса. Чувствата са все още едно незавършено познание, както и все още една непроявена воля, едно задържано познание, една за държана воля.
към текста >>
95.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
От каквото и гледище да разглеждате човека, независимо от целта, която си
пост
авяте, Вие винаги ще трябва да се съобразявате с трите основни сфери в човешкия душевен живот: мисловната, чувствената и волевата.
Още в началото е добре да разграничим и трите гледни точки духовната, душевната и физическата и за да получим представа за цялостната антропология, нека да разгледаме човека с оглед на всяка една от тях. Да започнем от душевната страна на човека, защото в обикновения живот най-често се сблъскваме с нея. Вие видяхте, че обсъждайки човешкия душевен живот, ние се спряхме на двете основни понятия: Антипатия и симпатия. Сега за нас съвсем не е уместно да преминем направо от душевната сфера в телесната, понеже от нашите антропософски лекции отдавна сме се убедили: телесните прояви могат да бъдат разбрани, само ако виждаме в тях едно откровение на Духа и на душата. Ето защо към душевната гледна точка, която вече формулирахме в най-общи линии, се налага да прибавим и едно внимателно обсъждане от духовна гледна точка, за да се приближим до така наречената „антропология", която разглежда човешкото същество според проявленията му във видимия физически свят.
От каквото и гледище да разглеждате човека, независимо от целта, която си поставяте, Вие винаги ще трябва да се съобразявате с трите основни сфери в човешкия душевен живот: мисловната, чувствената и волевата.
Досега ние обсъждахме тези три сфери най-вече с оглед на симпатията и антипатията. Нека сега да вникнем във волята, чувствата и мисленето по друг начин: от гледна точка на духовното познание. Тази гледна точка също потвърждава голямата разлика между волята, чувствата и мислещото познание. Размислете върху следното: Когато опознавате нещата с помощта на мисленето, Вие трябва и да усещате ако мога така да се изразя, как образите под помагат Вашите понятия, за да живеете, малко или много, в светлина. С помощта на мисленето, Вие придобивате познания, обаче ясно чувствувате, как Вашият Аз е напълно ангажиран в тази познавателна дейност.
към текста >>
Представете си още, че напречно върху тях
пост
авяте трета греда.
Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин. Доколкото осъществяваме един или друг волев акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно. И това не се отнася само до волевите прояви в нашия биологичен организъм. Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на съзнанието. Представете си само, че имате две изправени греди.
Представете си още, че напречно върху тях поставяте трета греда.
Замислете се сега, колко много се различават Вашите напълно съзнателни действия в този конкретен случай, от всичко онова, което формулирате в съждението „Този човек е добър". Моля Ви да разграничите тази познавателна дейност, от онова, за което Вие не знаете нищо, въпреки че участвувате в него с цялата си воля: Защо тези греди крепят напречно поста вената върху тях трета греда? Вместо отговор, днешната физика ни предлага само хипотези. И когато хората вярват, че „знаят" отговора, те чисто и просто си въобразяват. Общо взето, всички понятия като „кохезия", „адхезия", „сили на привличане" и „сили на отблъскване", са само хипотези.
към текста >>
Моля Ви да разграничите тази познавателна дейност, от онова, за което Вие не знаете нищо, въпреки че участвувате в него с цялата си воля: Защо тези греди крепят напречно
пост
а вената върху тях трета греда?
И това не се отнася само до волевите прояви в нашия биологичен организъм. Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на съзнанието. Представете си само, че имате две изправени греди. Представете си още, че напречно върху тях поставяте трета греда. Замислете се сега, колко много се различават Вашите напълно съзнателни действия в този конкретен случай, от всичко онова, което формулирате в съждението „Този човек е добър".
Моля Ви да разграничите тази познавателна дейност, от онова, за което Вие не знаете нищо, въпреки че участвувате в него с цялата си воля: Защо тези греди крепят напречно поста вената върху тях трета греда?
Вместо отговор, днешната физика ни предлага само хипотези. И когато хората вярват, че „знаят" отговора, те чисто и просто си въобразяват. Общо взето, всички понятия като „кохезия", „адхезия", „сили на привличане" и „сили на отблъскване", са само хипотези. В нашите действия, ние разчитаме на тези външни хипотези; ние изчисляваме, че при известен диаметър, двете греди ще поемат тежестта на третата без да се огънат. Обаче ние далеч не можем да вникнем в целия гореописан процес, както и не можем да вникнем във вътрешните процеси на нашите мускули, докато крачим по пътя.
към текста >>
Обаче ние
пост
игаме тези състояния единствено в областта на мисленето.
Чувствата се намират по средата между волята и мисленето. Характерно за чувствата е, че една част от тях е озарена от съзнанието, а друга част е обхваната от несъзнателните сили на душата. По този начин, от една страна чувствата се намесват в познавателния процес, а от друга страна във волята. Какво означава този факт от духовна гледна точка? В обикновения живот, ние говорим за будност, за състояния на ясно и будно съзнание.
Обаче ние постигаме тези състояния единствено в областта на мисленето.
Следователно, ако трябва да сте съвсем точни, Вие ще потвърдите: Фактически човекът е буден само дотолкова, доколкото обхваща и опознава нещата със своето мислене. А как стои въпросът с волята? Всички Вие познавате безсъзнателното състояние, в което изпада човек при заспиване. Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето съзнание. Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното.
към текста >>
При Вас често
пост
ъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити.
Ето защо, на такива деца Вие можете да влияете с помощта на силни чувства. Много вероятно е, че тези силни чувства ще пробудят у тях ясно и точно мислене, защото всеки дълбок сън, с оглед на самия жизнен ритъм, носи в себе си тенденцията, след известно време да премине в будност. Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите мечти и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли. Деца, които все още са унесени в своите мечтания и са дори твърде ограничени в своя чувствен живот, ще Ви очудят със силната си воля. Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст.
При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити.
Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи.
към текста >>
" и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да
пост
ъпи в училище за умствено изоставащи.
Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите мечти и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли. Деца, които все още са унесени в своите мечтания и са дори твърде ограничени в своя чувствен живот, ще Ви очудят със силната си воля. Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст. При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити. Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито!
" и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи.
Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така.
към текста >>
При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се
пост
авя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр.
Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън.
При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр.
да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър! По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето. Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
към текста >>
По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и
пост
епенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето.
Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето.
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища. Но сега идва ред на един друг въпрос: Какво е отношението на човешкия „Аз" към тези различни степени на съзнание? Най-лесно ще си отговорите на този въпрос, ако вземете в съображение неоспоримия факт, че всъщност това, което наричаме „свят" или „Космос" е сбор от различни дейности. За нас тези дейности са видими в многообразните проявления на елементарните Същества и сили. Например жизнената сила на етерното тяло е навсякъде около нас.
към текста >>
Замислете се само, че ние действително сме
пост
авени всред едно обкръжение, където огънят предизвиква всевъзможни явления.
Но сега идва ред на един друг въпрос: Какво е отношението на човешкия „Аз" към тези различни степени на съзнание? Най-лесно ще си отговорите на този въпрос, ако вземете в съображение неоспоримия факт, че всъщност това, което наричаме „свят" или „Космос" е сбор от различни дейности. За нас тези дейности са видими в многообразните проявления на елементарните Същества и сили. Например жизнената сила на етерното тяло е навсякъде около нас. А между елементарните сили и жизнената сила е разположено всичко, което поражда, примерно, топлината и огъня.
Замислете се само, че ние действително сме поставени всред едно обкръжение, където огънят предизвиква всевъзможни явления.
В определени географски области, например в Южна Италия, е достатъчно само да запалите лист хартия и в същия миг от порите на Земята започва да излиза дим. Защо се получава това? Защото запалената хартия и топлината разреждат въздуха, така че силите, скрити до този момент под Земната повърхност, бликват нагоре и се проявяват под формата на димни облаци. Този експеримент може да се потвърди от всеки пътник, минаващ през околностите на Неапол. Изтъквам горния пример само за да напомня, че при задълбоченото разглеждане на света, ние винаги стигаме до извода: „Да, човекът е поставен всред едно обкръжение, което от край до край е проникнато от видими и невидими сили."
към текста >>
Изтъквам горния пример само за да напомня, че при задълбоченото разглеждане на света, ние винаги стигаме до извода: „Да, човекът е
пост
авен всред едно обкръжение, което от край до край е проникнато от видими и невидими сили."
Замислете се само, че ние действително сме поставени всред едно обкръжение, където огънят предизвиква всевъзможни явления. В определени географски области, например в Южна Италия, е достатъчно само да запалите лист хартия и в същия миг от порите на Земята започва да излиза дим. Защо се получава това? Защото запалената хартия и топлината разреждат въздуха, така че силите, скрити до този момент под Земната повърхност, бликват нагоре и се проявяват под формата на димни облаци. Този експеримент може да се потвърди от всеки пътник, минаващ през околностите на Неапол.
Изтъквам горния пример само за да напомня, че при задълбоченото разглеждане на света, ние винаги стигаме до извода: „Да, човекът е поставен всред едно обкръжение, което от край до край е проникнато от видими и невидими сили."
Но има и сили, които са по-висши от топлината. Те също пулсират в нашето обкръжение и като физически човеци ние неизбежно се свързваме с тях. Нашето физическо тяло е така изградено, че ние носим в себе си тези сили, макар и да не ги забелязваме. Обаче ако нашият Аз тази най-млада свръхсетивна част на човешкото същество беше непосредствено свързана с тези космически сили, ние едва ли бихме могли да се движим свободно в земния свят. Човешкият Аз не би могъл изцяло да се посвети на околния свят.
към текста >>
Обаче там Азът живее само в образи, и ако в живота си между раждането и смъртта човекът пренебрегне упражненията, споменати в моята книга „Как се
пост
игат познания за висшите светове?
За Вас е истинско щастие, че не изживявате този момент, респективно, че го изживявате в спящо състояние. Ако бяхте не спящи, а будни, Вие щяхте да изпитате една ужасна болка, възможно най-голямата болка на света. С други думи: пробуждайки се в нашата воля, ние все пак трябва да оставим латентната болка в заглушаващите прегръдки на сънното състояние. И сега Вие разбирате защо аз описвам три степени от живота на Азът в обикновения живот: Пълна будност, будност, придружена от сънуване, и ако мога така да се изразя спяща будност. Напълно будният Аз живее в мис ловното познание.
Обаче там Азът живее само в образи, и ако в живота си между раждането и смъртта човекът пренебрегне упражненията, споменати в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
", той ще ограничи своето мислене единствено в сферата на образите. При чувствата, Азът не е вече така буден. Да, при чувствата ние сме сънуващо-будни. И как впрочем изживяваме проявленията на това междинно състояние? Ние ги изживяваме в така наречените Инспирации, инспирираните представи, несъзнателно инспирираните представи.
към текста >>
Това, което в „Как се
пост
игат познания за висшите светове?
И как впрочем изживяваме проявленията на това междинно състояние? Ние ги изживяваме в така наречените Инспирации, инспирираните представи, несъзнателно инспирираните представи. Тук е огнището на онези сили, които бликат от чувствата на творческите натури, за да се издигнат към областта на будното съзнание. Всичко се поражда най-напред именно тук и това се отнася най-вече за „хрумванията" на будния човек, които впоследствие метаморфозират в едни или други образи.
Това, което в „Как се постигат познания за висшите светове?
" наричам Инспирации, са всъщност прояснените и на пълно осъзнати изживявания, които всеки човек има в областта на своите чувства. И когато определени хора говорят за своите Инспирации, те фактически имат предвид това, което светът влага в техния чувствен живот и което по силата на известни техни способности се издига в областта на ясното и будно съзнание. Тези Инспирации, както и самото мисловно съдържание, имат по същество космически произход. Обаче през периода между раждането и смъртта, в несъзнателните Инспирации се отразяват такива космически процеси, които ние можем да изживеем единствено в сънно състояние; в противен случай нашият Аз би бил изпепелен в тези процеси, би бил задушен, буквално задушен. Впрочем това задушаване понякога настъпва и при определени абнормни състояния.
към текста >>
Не бива да се смесва това, което наричам „Интуиция" в моята книга „Как се
пост
игат познания за висшите светове?
Всичко, което иначе Азът изживява в представи, сега потъва в тялото, първоначално в чувствата, а после във волята. Вие не долавяте нито това, което се разиграва в чувствата, нито това, което става във волята. Едва когато започнете да се движите, да ходите или да вършите нещо, Вие забелязвате най-напред волята, а не чувствата. Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната воля е по-близко до образното съзнание, отколкото до сънищните инспиративни чувства. Ето защо хората често казват, че имат някаква смътна, неопределена интуиция.
Не бива да се смесва това, което наричам „Интуиция" в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
" с повърхностните интуиции на обикновеното съзнание. Сега Вие се доближавате до истинския образ на човешкото тяло. Представете си за миг, че ходите и наред с това наблюдавате света. Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях. В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи.
към текста >>
Доколкото главата Ви е
пост
авена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло.
" с повърхностните интуиции на обикновеното съзнание. Сега Вие се доближавате до истинския образ на човешкото тяло. Представете си за миг, че ходите и наред с това наблюдавате света. Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях. В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи.
Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло.
И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън. Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него. Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия. Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>
Вярна представа за образа на човешкото тяло се
пост
ига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън. Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него. Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия.
Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>
96.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Всеки вид разбиране изисква съ
пост
авяне на нещата.
В хода на досегашните лекции и чрез общата педагогика, ние се опитахме да обхванем човешкото същество най-напред от душевна, а после и от духовна гледна точка. Днес ще продължим по-нататък. Разбира се, ние непрекъснато ще се натъкваме на понятия, които са общоприети в педагогиката и психологията. Ако разглеждаме човека от душевна гледна точка, несъмнено главната тежест ще падне върху двата основни принципа, антипатията и симпатията, лежащи в основата на космическите закономерности; ако обаче го разглеждаме от духовна гледна точка, несъмнено акцентът ще падне върху различните състояния на съзнанието. Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята.
Всеки вид разбиране изисква съпоставяне на нещата.
Тази методическа забележка е важна и аз специално я подчертавам. Насочим ли към света нашите познавателни стремежи, ние започваме с наблюдението. Ние прибягваме или до нашите сетива, както обикновено постъпваме в живота, или в резултат на определено развитие наблюдаваме с помощта на душата и Духа, т.е. с помощта на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Обаче духовното наблюдение е също един вид „наблюдение" и за да бъде то пълно, необходимо е правилно разбиране на наблюдаваните процеси и явления.
към текста >>
Ние прибягваме или до нашите сетива, както обикновено
пост
ъпваме в живота, или в резултат на определено развитие наблюдаваме с помощта на душата и Духа, т.е.
Ако разглеждаме човека от душевна гледна точка, несъмнено главната тежест ще падне върху двата основни принципа, антипатията и симпатията, лежащи в основата на космическите закономерности; ако обаче го разглеждаме от духовна гледна точка, несъмнено акцентът ще падне върху различните състояния на съзнанието. Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята. Всеки вид разбиране изисква съпоставяне на нещата. Тази методическа забележка е важна и аз специално я подчертавам. Насочим ли към света нашите познавателни стремежи, ние започваме с наблюдението.
Ние прибягваме или до нашите сетива, както обикновено постъпваме в живота, или в резултат на определено развитие наблюдаваме с помощта на душата и Духа, т.е.
с помощта на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Обаче духовното наблюдение е също един вид „наблюдение" и за да бъде то пълно, необходимо е правилно разбиране на наблюдаваните процеси и явления. А ние можем да разбираме, само ако сравняваме и съпоставяме нещата, които виждаме в Космоса и в заобикалящия ни свят. Вие ще си изградите точни понятия за тялото, душата и Духа, най-вече ако обхванете целия жизнен път на човека. Само че следва да имате предвид: тези съпоставки, за които загатвам, представляват само началните степени на разбирането.
към текста >>
А ние можем да разбираме, само ако сравняваме и съ
пост
авяме нещата, които виждаме в Космоса и в заобикалящия ни свят.
Тази методическа забележка е важна и аз специално я подчертавам. Насочим ли към света нашите познавателни стремежи, ние започваме с наблюдението. Ние прибягваме или до нашите сетива, както обикновено постъпваме в живота, или в резултат на определено развитие наблюдаваме с помощта на душата и Духа, т.е. с помощта на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Обаче духовното наблюдение е също един вид „наблюдение" и за да бъде то пълно, необходимо е правилно разбиране на наблюдаваните процеси и явления.
А ние можем да разбираме, само ако сравняваме и съпоставяме нещата, които виждаме в Космоса и в заобикалящия ни свят.
Вие ще си изградите точни понятия за тялото, душата и Духа, най-вече ако обхванете целия жизнен път на човека. Само че следва да имате предвид: тези съпоставки, за които загатвам, представляват само началните степени на разбирането. Понятията, до които, стигате по този начин, се нуждаят от по-нататъшно развитие. Ако си представите едно новородено дете, с неговите движения, форми и звуци, Вие ще получите и един образ на човешкото тяло. Обаче този образ ще бъде цялостен, само ако го съпоставите с образа, характерен за средната и за старческата възраст на човека.
към текста >>
Само че следва да имате предвид: тези съ
пост
авки, за които загатвам, представляват само началните степени на разбирането.
Ние прибягваме или до нашите сетива, както обикновено постъпваме в живота, или в резултат на определено развитие наблюдаваме с помощта на душата и Духа, т.е. с помощта на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Обаче духовното наблюдение е също един вид „наблюдение" и за да бъде то пълно, необходимо е правилно разбиране на наблюдаваните процеси и явления. А ние можем да разбираме, само ако сравняваме и съпоставяме нещата, които виждаме в Космоса и в заобикалящия ни свят. Вие ще си изградите точни понятия за тялото, душата и Духа, най-вече ако обхванете целия жизнен път на човека.
Само че следва да имате предвид: тези съпоставки, за които загатвам, представляват само началните степени на разбирането.
Понятията, до които, стигате по този начин, се нуждаят от по-нататъшно развитие. Ако си представите едно новородено дете, с неговите движения, форми и звуци, Вие ще получите и един образ на човешкото тяло. Обаче този образ ще бъде цялостен, само ако го съпоставите с образа, характерен за средната и за старческата възраст на човека. В средната си възраст, човекът е по-скоро душевно същество, а в старческата по-скоро духовно същество. Последното твърдение лесно може да се оспори.
към текста >>
Обаче този образ ще бъде цялостен, само ако го съ
пост
авите с образа, характерен за средната и за старческата възраст на човека.
А ние можем да разбираме, само ако сравняваме и съпоставяме нещата, които виждаме в Космоса и в заобикалящия ни свят. Вие ще си изградите точни понятия за тялото, душата и Духа, най-вече ако обхванете целия жизнен път на човека. Само че следва да имате предвид: тези съпоставки, за които загатвам, представляват само началните степени на разбирането. Понятията, до които, стигате по този начин, се нуждаят от по-нататъшно развитие. Ако си представите едно новородено дете, с неговите движения, форми и звуци, Вие ще получите и един образ на човешкото тяло.
Обаче този образ ще бъде цялостен, само ако го съпоставите с образа, характерен за средната и за старческата възраст на човека.
В средната си възраст, човекът е по-скоро душевно същество, а в старческата по-скоро духовно същество. Последното твърдение лесно може да се оспори. Мнозина ще възразят: Но как, нима доста старци не показват признаци на слабоумие? Това твърдение упорито се поддържа от хора с материалистичен светоглед, които често се позовават на допускането, че дори такъв голям дух като Кант също би станал слабоумен с напредването на възрастта. Тези факти и възражения, общо взето, са верни.
към текста >>
Защото и Кант, преди да застане пред Портата на смъртта, беше много по-мъдър, отколкото в своето детство; само че на младини тялото му беше в състояние да възприема всичко онова, което идваше от неговата мъдрост; ето защо той
пост
игна тази висока степен на съзнание във физическия живот.
Последното твърдение лесно може да се оспори. Мнозина ще възразят: Но как, нима доста старци не показват признаци на слабоумие? Това твърдение упорито се поддържа от хора с материалистичен светоглед, които често се позовават на допускането, че дори такъв голям дух като Кант също би станал слабоумен с напредването на възрастта. Тези факти и възражения, общо взето, са верни. Само че с тях материалистите съвсем не доказват това, което искат да докажат.
Защото и Кант, преди да застане пред Портата на смъртта, беше много по-мъдър, отколкото в своето детство; само че на младини тялото му беше в състояние да възприема всичко онова, което идваше от неговата мъдрост; ето защо той постигна тази висока степен на съзнание във физическия живот.
Напротив, в старческа възраст, тялото стана неспособно да възприема това, което идваше от Духа. Тялото престана да бъде подходящ инструмент на Духа. Ето защо на физическия план, Кант не можеше да стига до съзнанието за това, което живееше в неговия дух. Въпреки привидната аргументация на току що споменатото възражение, трябва да сме наясно: В напредналата си възраст човек става все по-мъдър, все по-духовен, все по-близо до Духовете. Ето защо при старци, които са съхранили пластичната си и жизнена сила дори в напреднала възраст, ние можем да видим духовните им качества в техния първоначален вид.
към текста >>
Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята,
пост
епенно се освобождават от нея.
Вгледаме ли се в душевния свят на детето, ще се убедим в тясната връзка между неговите чувства и воля. Бихме могли дори да кажем, че при детето чувства и воля са сраснали в едно цяло. Когато то се движи или подскача, движени ята му в този момент отговарят на неговите чувства; то просто не е в състояние да разграничи движенията от чувствата. В старческата възраст нещата не изглеждат така. Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно.
Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея.
При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята. Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето. Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание. Защо се вслушваме в старците, когато те споделят своите лични опитности? Защото в хода на живота, те са свързали личните си усещания със своите понятия и идеи.
към текста >>
Нека оставим настрана психологическите дефиниции и изводи, нека по-добре да вникнем в самата природа на усещането и да
пост
авим въпроса: Коя от душевните сили е най-сродна с усещането?
Ние усещаме цветове, звуци, топлина, студ и т.н. Но ако приемем описанията на днешните психолози, ние изобщо няма да стигнем до точна представа за същността на усещането. Произнасяйки се върху усещането, те казват: Там, във външния свят протича определен физически процес и неговите вибрации или трептения стигат до нашите сетивни органи като предизвикват един или друг вид дразнене. Психолозите охотно говорят за „дразнене", но с това те не ни казват нищо. Вярно е, че има връзка между „дразнене", „сетивен орган" и „усещане", но как протича целия процес днешната наука и днешната психология изобщо не са в състояние да обяснят.
Нека оставим настрана психологическите дефиниции и изводи, нека по-добре да вникнем в самата природа на усещането и да поставим въпроса: Коя от душевните сили е най-сродна с усещането?
За днешните психолози нещата са ясни; те веднага отнасят усещанията към мисловната дейност и заявяват: Най-напред ние усещаме, после възприемаме, изграждаме си представи и понятия и т.н. Да, външно погледна то, тази последователност е логична, само че тя е безкрайно далеч от действителната същност на усещането. Ако чрез достатъчно упорито самонаблюдение човек поиска да вникне в тези неща, той рано или късно ще се убеди: Усещането има волев характер и само допълнително е обагрено от чувствени елементи. И преди всичко, то няма нищо общо с мисленето, с познанието; то е свързано с чувствената воля или с волевите чувства. Аз съвсем не зная, каква част от днешните психолози естествено, невъзможно е да се познават всички съвременни психологии допускат някаква родствена връзка между усещането и волята.
към текста >>
Един добър наблюдател не бива да подценява
пост
иженията на Мориц Бенедикт само поради недопустимата основна тенденция в неговите съчинения.
И на трето място: Той е евреин, а посвещава своята „Психология" на католическия свещеник философ към теологическия факултет на Виенския университет, Лауренц Мюлнер. Три наистина смущаващи подробности, които пречат на професионалните психолози да приемат сериозно неговите изводи. Но ако разлистите неговата „Психология", Вие ще установите изключително много сполучливи и остроумни разсъждения, въпреки че в основата си тя е погрешна, защото почива на едно материалистическо схващане за света. Като цяло, книгата няма голяма стойност, обаче отделните наблюдения са превъзходни. Човек трябва да се възползва от едно добро обяснение, независимо къде ще го срещне.
Един добър наблюдател не бива да подценява постиженията на Мориц Бенедикт само поради недопустимата основна тенденция в неговите съчинения.
И така, усещането е нещо, което има връзка както с волевите чувства, така и с чувствената воля. Освен това: там, където се простира човешката сетивна сфера а грубо казано, ние носим сетивата във външната страна на нашето тяло, там ние откриваме, поне в известен смисъл, чувствената воля и волевите чувства. Нека да погледнем тази схематична рисунка: Откъм външната повърхност на човека моля Ви да не забравяте, че това е само една схема ние имаме сетивната сфера, където откриваме волевите чувства и чувствената воля. Но какво извършваме ние в тази телесна повърхност, доколкото там е разположена и сетивната сфера? Тук ние осъществяваме една дейност, която се намира между сънуването и спането; бихме могли да я наречем „сънуващо спане" или „спящо сънуване".
към текста >>
С него учихме в едно основно училище, после аз
пост
ъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария.
Хората често си изграждат понятия като тълкуват думите. Обаче това не трябва да се прави; понятията следва да се извличат от фактите. Усещанията са нещо живо и също подлежат на развитие, така че при детето те имат по-скоро волев характер, докато при стареца показват по-скоро разсъдъчен, интелектуален характер. Естествено, за човека е много по-лесно да извлича всичко от думите; но срещат се и такива тълкуватели, които могат да ни хвърлят в истински ужас. Наскоро имах възможност да разговарям с мой съученик, след като дълго време не бяхме се виждали.
С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария.
Така изглеждаха нещата през 70-те години на миналия век. Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината. От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н. Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината. Моят някогашен съученик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
към текста >>
Съ
пост
авяйки действителните факти, ние стигаме до реални и точни понятия.
Ако потърсим произхода на думата ,Дух" в лингвистичните изследвания на Фриц Маутнер*45, ще открием близост между „Дух" (Geist) и „пяна" (Gischt) или „газ" (Gas). Да, известна близост има, но ако разчитаме на подобни обяснения, няма да стигнем до никъде. За съжаление, тези методи се прилагат често, особено при тълкуване На Библията. Ето защо Библията е онази книга, която повечето хора и най-вече съвременните теолози, разбират най-зле. С други думи, искаме ли да стигнем до едно точно понятие за Духа, няма защо да разчитаме на етимологията; необходимо е, в случая, да сравним изживяванията на детското тяло с тези на стареца.
Съпоставяйки действителните факти, ние стигаме до реални и точни понятия.
И така, ние стигаме до едно реално и точно понятие за усещането, когато знаем: то възниква в телесната периферия на детето под формата на волеви чувства или чувствена воля, защото телесната периферия на детето, сравнена с неговата вътрешност, просто спи и наред с това, сънува. Следователно, Вие сте будни не само във Вашето мислене, а по начало сте будни най-вече във вътрешността на Вашето тяло. В неговата периферия Вие непрекъснато спите. И по-нататък: Това, което става в обкръжението на тялото, или по-добре казано, в неговата периферия, се извършва също и в главата, а в още по-голяма степен го откриваме в мускулите, в кръвта. Да, там вътре човекът непрекъснато спи и сънува.
към текста >>
Докато другите системи „живеят" и имат непосредствена връзка с духовно-душевния свят, нервната система непрекъснато умира; тя сякаш
пост
оянно се обръща към човека с думите: „Ти можеш да се развиваш, понеже не ти правя никакви спънки; понеже чисто и просто аз не живея тук!
Тази органна система е подложена на не прекъснатата тенденция да се разпада, да се минерализира. Ако у един жив човек Вие бихте могли да отделите неговата нервна система от мускулната, кръвотворна и костна система но не забравяйте, че костната система е извънредно близка до нервната, от живия човек би останал само един труп. В своята нервна система човекът непрекъснато умира. Нервната система е единствената, която няма непосредствено отношение към духовно-душевния свят. Кръвта, мускулите и т.н., всички те имат непосредствено отношение към духовния свят, обаче нервната система прави изключение; нейното отношение към духовно-душевния свят се свежда до това, че тя непрекъснато се стреми да се откъсне от човешкия организъм, сякаш не му принадлежи.
Докато другите системи „живеят" и имат непосредствена връзка с духовно-душевния свят, нервната система непрекъснато умира; тя сякаш постоянно се обръща към човека с думите: „Ти можеш да се развиваш, понеже не ти правя никакви спънки; понеже чисто и просто аз не живея тук!
" Ето своеобразието! Психолозите и физиолозите твърдят: нервната система представлява връзката между сетивата и мисленето. Защо? Само защото тя непрекъснато бяга от живота, само защото не създава никакви пречки пред мисленето и сетивните усещания и, следователно, не поражда никакви отношения спрямо тях и оставя човека така да се каже празен, що се отнася до връзките му с духовно-душевния свят. От гледна точка на духовно-душевния свят, там където са нервите, има празни пространства.
към текста >>
Да, обаче човек трябва да прояви известна твърдост, когато защитава своите истини и убеждения в полето на физиологията и психологията, понеже хората често казват: Вие, антропософите,
пост
авяте света с главата надолу!
От гледна точка на духовно-душевния свят, там където са нервите, има празни пространства. Ето защо свръхсетивният свят може да прояви себе си най-вече там, където са налице празни пространства. И всички ние трябва да сме благодарни на нервната система, че тя просто нехае за духовно-душевния свят и че изобщо не се занимава с всичко онова, което и приписват психолозите и физиолозите. Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок сън. Защото в този случай нервите само биха улеснили неговото настъпване.
Да, обаче човек трябва да прояви известна твърдост, когато защитава своите истини и убеждения в полето на физиологията и психологията, понеже хората често казват: Вие, антропософите, поставяте света с главата надолу!
Истината обаче е тази, че тъкмо те стоят с главата надолу, макар че с помощта на антропософската Наука за Духа те могат да застанат на собствените си нозе физиолозите казват: Органът на мисленето е мозъка и изобщо нервната система. Истината е съвсем друга: мозъчната и нервната система имат нещо общо с мисленето, само защото те непрекъснато изключват себе си от човешкия организъм и по този начин позволяват на мисленето да се разгърне докрай! Моля Ви сега да вникнете в следното. В сетивната сфера, която обгражда човека отвсякъде, непрекъснато протичат реални процеси, които са в непосредствена връзка с космическите процеси и явления. Нека да се спрем върху светлината, която прониква в човека чрез окото.
към текста >>
То
пост
епенно заспива и когато след време отново си спомните за него, то се пробужда.
цялата будност на Вашето съзнание. Когато се занимавате с него, когато мислите върху него, Вие сте напълно будни. После Вие се отклонявате в една или друга посока. Вашите интереси и Вашето внимание веднага се привличат от други неща. И какво става с всичко онова, което беше ангажирало Вашето внимание до този момент?
То постепенно заспива и когато след време отново си спомните за него, то се пробужда.
Вие ще вникнете в тези важни подробности, само ако отхвърлите всички небивалици, с които психолозите обясняват „запомнянето" и „забравянето", и ги замените с реални и точни понятия. Какво представляват „спомените"? Те са един вид пробуждане на определен комплекс от представи. А какво е „забравянето"? Нищо друго, освен заспиваме на представите.
към текста >>
97.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Спомнянето и забравянето могат да бъдат
пост
авени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях.
Те се отдават прекалено силно на външните впечатления, обаче не успяват да ги подредят, нито пък да се свържат с тях чрез своя Аз. Но по този начин, след като не са свързани както трябва с външния свят, те „дремят" и в своите представи. В стремежа си да разберат нещо, те съвсем не търсят съзнателния достъп до съкровищницата на своите представи, а им позволяват да изплуват като от самите себе си. По явява се ту една, ту друга представа; съзнателната воля тук на-пълно липсва. Може да се каже, че описаното душевно състояние е характерно за много хора, а особено често то се среща тъкмо в детска възраст.
Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях.
Сега идва ред да поставим въпроса: Как възникват спомените? Те възникват поради това, че волята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на безсъзнание то и я отнася „горе" в областта на съзнанието. Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето. Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност. Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин.
към текста >>
Сега идва ред да
пост
авим въпроса: Как възникват спомените?
Но по този начин, след като не са свързани както трябва с външния свят, те „дремят" и в своите представи. В стремежа си да разберат нещо, те съвсем не търсят съзнателния достъп до съкровищницата на своите представи, а им позволяват да изплуват като от самите себе си. По явява се ту една, ту друга представа; съзнателната воля тук на-пълно липсва. Може да се каже, че описаното душевно състояние е характерно за много хора, а особено често то се среща тъкмо в детска възраст. Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях.
Сега идва ред да поставим въпроса: Как възникват спомените?
Те възникват поради това, че волята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на безсъзнание то и я отнася „горе" в областта на съзнанието. Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето. Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност. Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин. Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените.
към текста >>
Така
пост
ъпват и почти всички психолози.
Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н. сетиво на „равновесието". Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят. Днес хората не са склонни да правят строго разграничение между нещата. Когато мислим за „Азът", ние си представяме преди всичко нашата душевна същност и това ни задоволява напълно.
Така постъпват и почти всички психолози.
Те просто не забелязват огромната разлика между това, да означим като „Аз" сбора от нашите лични изживявания, и от друга страна умението да възприемем отсрещния човек като един индивидуален и неповторим „Аз". А тук става дума за две съвсем различни духовно-душевни действия. В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам израз на личното си отношение към него, в смисъл, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен. Възприемането на моя собствен „Аз" не е равнозначно с възприемането на чуждия „Аз". Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението.
към текста >>
На всичко това педантът би възразил: „Но как, в последната си лекция Вие казахте, че по същество всяка сетивна дейност е от волево естество; а сега
пост
улирате „сетивото за Азът" и твърдите, че то е от познавателно естество!
Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението. Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете. Докато в известен смисъл „окото" е извън човешкия организъм, възприемателният орган за „Азовете" на другите човешки същества е разпрострян над целия човек и е изграден от толкова фина субстанция, че хората просто не го забелязват. Има огромна разлика между възприемането на моя собствен „Аз" и възприемането на чуждите „Азове". Защото възприемането на собствения „Аз" е предимно волев процес, докато възприемането на чуждия „Аз" е предимно познавателен процес.
На всичко това педантът би възразил: „Но как, в последната си лекция Вие казахте, че по същество всяка сетивна дейност е от волево естество; а сега постулирате „сетивото за Азът" и твърдите, че то е от познавателно естество!
" Обаче ако поискате да вникнете в това „Азово сетиво" както се опитах да направя и аз в моята „философия на свободата", Вие ще се убедите, че става дума за нещо много сложно. Как впрочем да си обясним начина, по който възприемаме „Азът" на другите хора? Нашите абстрактно мислещи съвременници могат да ни изненадат с ред чудновати твърдения. Те казват: Всъщност ние имаме пред себе си външния образ на човека, чуваме неговия глас и това е достатъчно, за да приемем, че и ние самите изглеждаме като него, и че в себе си крием духовно-душевната същност на човека изобщо.
към текста >>
Само че умозаключението по аналогия, в случаят е една пълна глу
пост
.
Как впрочем да си обясним начина, по който възприемаме „Азът" на другите хора? Нашите абстрактно мислещи съвременници могат да ни изненадат с ред чудновати твърдения. Те казват: Всъщност ние имаме пред себе си външния образ на човека, чуваме неговия глас и това е достатъчно, за да приемем, че и ние самите изглеждаме като него, и че в себе си крием духовно-душевната същност на човека изобщо. И по аналогия, те заключават: Както у мен има едно мислещо, чувствуващо и волево същество, така е устроен и другия човек. Да, по аналогия на моя душевен живот, аз правя заключения за живота на другите.
Само че умозаключението по аналогия, в случаят е една пълна глупост.
Взаимодействията между двама души включват в себе си нещо съвсем друго. Какво става, когато застанете срещу един човек? Известно време Вие го наблюдавате и той Ви прави едно или друго впечатление. Независимо какво е то, впечатлението предизвиква у Вас вътрешен смут: Вие усещате, как този подобен на Вас човек сякаш започва една атака срещу Вас. Вие отговаряте с една вътрешна защита, отблъсквате атаката и подемате един вид агресия срещу него.
към текста >>
Пост
епенно Вашата агресивност спада и впечатления продължават.
Взаимодействията между двама души включват в себе си нещо съвсем друго. Какво става, когато застанете срещу един човек? Известно време Вие го наблюдавате и той Ви прави едно или друго впечатление. Независимо какво е то, впечатлението предизвиква у Вас вътрешен смут: Вие усещате, как този подобен на Вас човек сякаш започва една атака срещу Вас. Вие отговаряте с една вътрешна защита, отблъсквате атаката и подемате един вид агресия срещу него.
Постепенно Вашата агресивност спада и впечатления продължават.
Така Вие имате време да подновите Вашата вътрешна агресия. После тя отново спада, впечатленията продължават и т.н. И така, когато един човек възприема чуждия Аз, имаме следната смяна на състояния: привличане към човека вътрешна отбрана; привличане към другия вътрешна отбрана; симпатия антипатия; симпатия антипатия. Сега аз говоря не за чувствената, а за възприемащата страна на душевния живот. Душата непрекъснато вибрира: Най-напред се появява симпатията, после антипатията; симпатия антипатия; симпатия антипатия.
към текста >>
Когато този сетивен орган е повреден, ние „губим" равновесие и залитаме; в този случай ние не можем да
пост
игнем равновесие, също както не можем да разграничаваме цветовете при някакъв дефект в зрението.
Накратко: „мисловното сетиво" е нещо съвсем различно от говоримия език. После идва ред на слуховите, топлинни, зрителни, вкусови и мирисни усещания. За всяко едно от тях ние разполагаме с определен сетивен орган. Следва „сетивото за равновесие". Благодарение на един вътрешен усет, ние много добре знаем, кога да се наклоним в дясно или ляво, напред или назад, за да останем в изправено положение.
Когато този сетивен орган е повреден, ние „губим" равновесие и залитаме; в този случай ние не можем да постигнем равновесие, също както не можем да разграничаваме цветовете при някакъв дефект в зрението.
Освен „сетивото за равновесие" (Gleichgewichtsinn), ние разполагаме и със „сетиво за нашите собствени движения" или „двигателно сетиво" (Bewegungssinn), чрез което различаваме дали сме в покой или не, дали мускулите ни са в контракция и т.н. Следователно, наред със „сетивото за равновесие" и „сетивото за движение", ние разполагаме и с едно друго сетиво, чрез което възприемаме общото телесно състояние в най-широкия смисъл на тази дума. Ще го означим като „витално сетиво" (Lebenssinn) и ще напомним, че хората са твърде зависими от него. Те смътно усещат да ли са яли много или малко, дали са уморени или не и съответно изпитват чувства на задоволство, неразположеност и т.н. Ето истинското положение на нещата, фактически човекът има дванадесет сетива.
към текста >>
Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съ
пост
авим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива.
Нещата просто Ви принуждават да ги обединявате и практически Вие вършите това с голяма вътрешна готовност. А съжденията те са дело на цялостния човек. Ето как Вие навлизате все по-дълбоко в сложните взаимоотношения между човека и света. Ако не разполагахме с дванадесет сетива, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния свят, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения. Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят.
Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива.
А това важи за всяко едно сетиво. Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло. По този начин той взема непосредствено участие в най-интимния живот на нещата. Сега Вие разбирате колко безкрайно важно е да възпитаме детето по такъв начин, че да спомогнем за правилното развитие на всяко отделно сетиво и с необходимата систематичност да ги приведем в пълна хармония. Нека добавя, че Азовото, мисловното, слуховото и говорното сетиво имат предимно познавателен характер, понеже при тях волята просто спи; да, тук вибрациите на спящата воля неусетно проникват в областта на познанието.
към текста >>
98.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И сега, ако обхванем целия процес и
пост
авим въпроса: „Какво представлява лъва?
Това не е вярно. Първото нещо в съзнателния живот са умозаключенията. Нека да обобщим: първото нещо, което извършваме в зоологическата градина е умозаключението; влизането там, както и сетивното възприемане на лъва, са само фрагменти от нашия цялостен живот. А той далеч не започва от мига, когато влизаме в зоологическата градина и насочваме погледа си към лъва. Тези фрагменти се наслагват към нашия до сегашен опит.
И сега, ако обхванем целия процес и поставим въпроса: „Какво представлява лъва?
", ще трябва да отговорим: „Преди всичко, лъвът е едно умозаключение". Малко по-късно „лъвът" става съждение и едва накрая той се превръща в понятие. Вие сигурно помните едно старо логическо умозаключение: „Всички хора са смъртни; Карл е човек; следователно Карл е смъртен". Единствено преподавателите по логика рязко разграничават тези три съждения: „Всички хора са смъртни", „Карл е човек", и „следователно Карл е смъртен". Обаче практически съжденията са вплетени едно в друго, защото на живота е присъща една непрекъсната мисловно познавателна активност.
към текста >>
фактите трябва да се съ
пост
авят; отношенията и различията между тях са толкова разнообразни, че ние и без друго ще прибегнем до характеристика, а не до дефиниция.
Ако преподаваме естествознание и описваме животинското царство, така както се прави днес, ние не можем да избегнем дефинициите. Нека да се опитаме и да охарактеризираме едно животно от най-различни гледни точки, напр. как хората са го открили, как са го опитомили в своите стопанства и т.н. Обаче разумно замисленото обучение дори само по себе си вече отблъсква дефинициите. Погрешно е да се описват чисто хронологически етапите в еволюцията на животинското царство: например първо сепията, после мишката, човека и т.н.
фактите трябва да се съпоставят; отношенията и различията между тях са толкова разнообразни, че ние и без друго ще прибегнем до характеристика, а не до дефиниция.
Истинското обучение и възпитание изобщо не разчита на дефинициите. Извънредно важно е да запомним: нищо не трябва да се умъртвява в душата на израстващото дете; то трябва да бъде обучавано и възпитавано по такъв начин, че силите му да останат свежи и пластични. Вие ясно следва да различавате пластичните и подвижни понятия защото има и такива, които не подлежат на развитие. Последните ще останат в детска та душа като една неподвижна и мъртва конструкция, като скелет. А Вие следва да поднесете на детето нещо живо и дейно, нещо, което ще го съпровожда през целия му жизнен път.
към текста >>
Обаче идеята и понятието за човека се изграждат бавно и
пост
епенно; на детето не бива да се предлагат готови понятия за човека.
А Вие следва да поднесете на детето нещо живо и дейно, нещо, което ще го съпровожда през целия му жизнен път. Но важно е и нещо друго: Всичко трябва да бъде отнесено към човека; всичко трябва да се подчини на истинската идея за човека. Тази идея, трябва да остане непокътната. Всичко, което поверявате на детето, докато му разказвате приказки или му обяснявате връзката между .сепията, мишката и човека, или докато събуждате удивлението му пред чудесата на техниката, всичко това следва да се отнася към идеята за човека. Тя трябва да остане!
Обаче идеята и понятието за човека се изграждат бавно и постепенно; на детето не бива да се предлагат готови понятия за човека.
Но веднъж формирани, те трябва да останат. Възможно най-прекрасното, което детето може да пренесе в по-нататъшния си живот, това е съдържателната и достоверна идея за човека. Всичко, което живее у човека, има естествената тенденция да се променя, да метаморфозира. Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме като „молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни позволява да благославяме. Възрастните хора, съхранили от детството навика да се молят, имат силата да благославят!
към текста >>
Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри
пост
ижения.
От зъбната смяна до половата зрелост, детето се интересува не от миналото, а от настоящето. Какво е характерното в този случай? Това, че ние възприемаме и се радваме на света не по анималистичен, а по специфично човешки начин. Детето от основното училище иска да се радва на света дори и в часовете на обучение. Ето защо ние трябва да преподаваме по такъв начин, че да пробудим у детето наслада и то в най-висш човешки смисъл, а не антипатия и отвращение.
Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения.
Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота. А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството. Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив.
към текста >>
А това може да се
пост
игне само ако той съхрани един жив усет към изкуството.
Ето защо ние трябва да преподаваме по такъв начин, че да пробудим у детето наслада и то в най-висш човешки смисъл, а не антипатия и отвращение. Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения. Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота.
А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството.
Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив. И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване. Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици.
към текста >>
Защото тук ние тръгваме от пред
пост
авката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив.
Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения. Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота. А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството.
Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив.
И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване. Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици. Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ.
към текста >>
И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази пред
пост
авка: светът е красив.
Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота. А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството. Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив.
И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив.
А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване. Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици. Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ. Обаче въпросите, които се поставят на децата, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата.
към текста >>
Обаче въпросите, които се
пост
авят на децата, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата.
И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване. Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици. Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ.
Обаче въпросите, които се поставят на децата, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата.
В този случай от примерите няма никаква полза. Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с усет към красотата. И така, от раждането до смяната на зъбите, детето живее с неясното предчувствие, че светът е морален. През втория възрастов период, от смяната на зъбите до половата зрялост, детето е убедено, че светът е красив. И едва след настъпването на половата зрялост, юношата стига до убеждението, че светът е истинен.
към текста >>
99.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
А „човекът-гърди" е
пост
авен между двете крайности.
Нейната задача е непрекъснато да превръща движението в покой. Ако мислено се пренесете в главата, бихте имали усещането, че се намирате в движещ се влак, докато в същото време Вие сте спокойно разположен на седалката. Ето как, образно казано, душата Ви е разположена в главата, която се оставя да бъде премествана в пространството, а самата тя непрекъснато превръща движението в покой. Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина. По сходен начин главата успокоява всичко онова, което крайниците напират да извършат в света.
А „човекът-гърди" е поставен между двете крайности.
Той уравновесява двете противоположни тенденции на главата и крайниците. Представете си за миг, как един от нашите човешки стремежи е да подражаваме движението на света с помощта на нашите крайници. И какво правим всъщност ние? Ние танцуваме! Да, Вие наистина танцувате; салонните танци са само фрагмент от общия танц на човека.
към текста >>
Цялата разлика е там, че физиологията
пост
авя този въпрос на последно място, а психологията на първо.
Тя негодува, когато крайниците извършват неправилни движения; тя просто се задъхва при несъразмерните движения, а пее, когато крайниците следват хармоничните движения на Космоса. Ето как външният танц се проявява вътре в нас под формата на пеене и музика. Съвременната физиология не приема космическия произход на човека и никога не стига до правилно разбиране на човешките усещания. Тя казва: Ето, там навън са трептенията на въздуха, а човекът ги приема вътре като звуци. А какво е съотношението между тях това не се коментира.
Цялата разлика е там, че физиологията поставя този въпрос на последно място, а психологията на първо.
Защо това е така? Защото хората, които се занимават с физиология и психология, просто не знаят, че в душата си всички ние привеждаме външните движения в покой, за да ги превърнем после в звуци. А така е и с всички други сетивни усещания. Понеже главата не може да участвува във външните движения, тя ги отпраща към гърдите, превръщайки ги в звуци и в други сетивни усещания. Ето същинският произход на усещанията!
към текста >>
Да, така е
пост
авен човекът в Космоса.
Понеже главата не може да участвува във външните движения, тя ги отпраща към гърдите, превръщайки ги в звуци и в други сетивни усещания. Ето същинският произход на усещанията! Но тук е загатната и връзката между самите изкуства. Музикалното изкуство например възниква от пластичните и архитектонични изкуства, доколкото те са насочени навън, а музикалното изкуство навътре. Отразеният навън вътрешен свят ето същността на музикалното изкуство.
Да, така е поставен човекът в Космоса.
Вие усещате един цвят като движение, приведено в покой. А самото движение Вие не възприемате както и пътувайки във влака, имате само илюзията, че сте в покой. По същия начин Вие позволявате на Вашето тяло с помощта на крайниците да подражава на външния Космос; Вие не забелязвате фините движения на крайниците, но за сметка на това възприемате вътре цветове и звуци. Вие разполагате със сетивни възприятия, благодарение на обстоятелството, че поверявате Вашата глава на „човекът-крайници". Вече споменах, че обсъжданите теми са трудни за разбиране, най-вече защото нашата епоха не полага никакви усилия за тази цел.
към текста >>
Какво
пост
ига впрочем днешното образование?
А самото движение Вие не възприемате както и пътувайки във влака, имате само илюзията, че сте в покой. По същия начин Вие позволявате на Вашето тяло с помощта на крайниците да подражава на външния Космос; Вие не забелязвате фините движения на крайниците, но за сметка на това възприемате вътре цветове и звуци. Вие разполагате със сетивни възприятия, благодарение на обстоятелството, че поверявате Вашата глава на „човекът-крайници". Вече споменах, че обсъжданите теми са трудни за разбиране, най-вече защото нашата епоха не полага никакви усилия за тази цел. Днешното образование изобщо няма намерение да работи в тази насока; то просто полага грижи, хората да останат в непрогледен мрак.
Какво постига впрочем днешното образование?
Грубо казано, след като човек ни кога не е обръщал наопаки своя чорап или ръкавица, той няма да знае и нищо за вътрешната им страна; той има поглед само за онова, което е обърнато навън. Той получава само половината от необходимите понятия. Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло. Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло. Голямата сфера (рис.
към текста >>
100.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
И така, докато изхождайки от главата човек
пост
ига трайните форми на своето тяло, с „човекът-гърди" настъпва нещо друго.
Какво впрочем се извършва през този период? Извършва се това, което наричаме формообразуване. Човекът приема в тялото си онези сили, които са го „втвърдили", силите, които са изваяли неговите форми. Покажат ли се вторите зъби на детето, можем да заявим: Първият голям спор със света е вече приключен! Човекът е привършил това, което се отнася до неговите форми, до неговия облик.
И така, докато изхождайки от главата човек постига трайните форми на своето тяло, с „човекът-гърди" настъпва нещо друго.
В антропософски смисъл, „гърдите" са един самостоятелен организъм, който още от самото раждане има подчертан те лесно-душевен характер. Гърдите не са просто „тяло", както главата; те са телесно-душевен организъм, а Духът витае извън тях в сънищно състояние. Ако внимателно наблюдаваме малките деца, ще установим, че техните гръдни органи са много по-будни и по-живи отколкото тези на главата. Би било погрешно, ако гледаме на човека като на същество, в което цари безредие и хаос. При крайниците нещата са още по-различни.
към текста >>
чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме
пост
игнали самите ние.
Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател. А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето". Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е.
чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние.
И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби. Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма. Нашият възпитаник може да стане по-добър от нас, но това е малко вероятно, ако към нашите усилия не се прибави и житейския опит на други хора. Наскоро аз споменах, че в езика живее един вид гений. Геният на езика е по-умен от самите нас.
към текста >>
Следва да сме наясно: няма нужда да сме
пост
игнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма.
Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето". Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние. И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби.
Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма.
Нашият възпитаник може да стане по-добър от нас, но това е малко вероятно, ако към нашите усилия не се прибави и житейския опит на други хора. Наскоро аз споменах, че в езика живее един вид гений. Геният на езика е по-умен от самите нас. Извънредно поучително е да вникнем в строежа на говоримия език и в начина, по който Духът организира езика. Обаче геният на езика се проявява не само там, но и в целия заобикалящ ни свят.
към текста >>
Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да
пост
игнем нищо.
Припомнете си миналата лекция: по отношение на своята глава, човекът се инкарнира със спящ Дух и сънуваща душа; така че още от мига на раждането ние трябва да възпитаваме чрез волята, понеже в противен случай изобщо не бихме могли да се доберем до спящия в главата Дух. Обаче бихме допуснали огромен пропуск в израстването на детето, ако пренебрегнем този момент. Ние не можем да заставим детето с неговите неукрепнали крайници да играе гимнастика или евритмия. Това е невъзможно. В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение.
Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да постигнем нищо.
По този начин ние изобщо не можем да прехвърлим мост от волята към спящия Дух на детето. Можем да сторим това едва по-късно, когато започнем да го учим на първите думи. Първите думи, произнесени от говорния апарат са вече проява на волята и тази воля обхваща спящия Дух в детската глава, за да го пробуди. Обаче първоначално ние не разполагаме с никакъв мост. Няма никаква връзка между крайниците и спящия Дух на детето, в която да се проявява волята.
към текста >>
Едва тогава
пост
епенно разбираме величието на онези мирови тайни, всред които живеем.
В детския организъм млякото е единствената субстанция, която действува пробуждащо върху спящия в главата Дух. А това, скъпи мои приятели, е Духът, който пронизва цялата материя, за да се изяви там, където трябва! Да, млякото носи своя Дух в себе си, и този Дух има задачата да пробуди спящия в детето Дух. Не просто алегория, а необорим естественонаучен факт е, че властвуващият в природата Дух, с чиито сили млякото бликва от тайнствените дълбини на природата, пробужда спящия в детето човешки Дух. Тези тайнствени връзки трябва да бъдат ясно осъзнати.
Едва тогава постепенно разбираме величието на онези мирови тайни, всред които живеем.
Едва тогава разбираме чудовищното невежество, в което изпадаме, когато градим такива теории за материята, сякаш тя е една механична конструкция, готова всеки миг да се разпадне на молекули и атоми. Да, обаче това изобщо не е вярно! Защото тази материя също както млякото още в мига на своето раждане изпитва истинския и неумолим копнеж да пробуди спящия човешки Дух. Както при човека и животните говорим за „влечения", т.е. за силата, лежаща в основата на волята, така можем да говорим и за „влечения" на материята.
към текста >>
Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и обучението, ние не можем да
пост
игнем нещо кой знае какво със „системата-глава".
Вие виждате, как първоначално за човешкото развитие се грижи самият Дух, самият гений на природата. И когато започнем да възпитаваме детето, ние всъщност поемаме част от работата на самата природа. Започнем ли да влияем върху детската воля чрез говора и чрез нашите действия, които то несъзнателно подражава, всъщност ние продължаваме онази активност, която е била присъща на природата, докато тя е хранела детето с мляко, защото в този случай човекът е само средството, за да бъде детето изхранено. Ето как изглежда природното възпитание. Защото млякото е първото възпитателно средство.
Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и обучението, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава".
Още с раждането на детето, тя представлява едно завършено цяло. Ние можем да пробудим това, което вече се намира в нея, но не и да прибавим нещо ново. Естествено, налага се да приемем, че с раждането си, човек слиза във физическия свят с точно определени телесни качества. Всичко, което е възникнало в хода на културното развитие по външен и конвенционален път, няма нищо общо с духовния свят. С други думи: Детето изобщо не носи със себе си никакви конвенционални средства за четене и писане.
към текста >>
И ние
пост
игаме нещо полезно не когато внасяме тази културна конвенция чрез главата, а когато поднасяме на детето това четене и писане именно по страничния път на гърдите и крайниците.
С други думи: Детето изобщо не носи със себе си никакви конвенционални средства за четене и писане. Духовете не се занимават нито с писане, нито с четене. Чиста измислица на спиритистите е, че духовните Същества говорят човешки езици или дори пишат. Това, което се съдържа в говора и писането, е нещо условно; то е така да се каже една културна конвенция. То съществува само тук на Земята.
И ние постигаме нещо полезно не когато внасяме тази културна конвенция чрез главата, а когато поднасяме на детето това четене и писане именно по страничния път на гърдите и крайниците.
Разбира се, когато седемгодишното дете влиза в училище, то вече има известен опит и чрез подражаване на възрастните е успяло да пробуди до известна степен спящия в главата си Дух. Сега ние можем да се възползваме от спонтанно пробудения Дух, за да упражняваме детето -макар и по един общоприет стандарт в четене и писане, обаче от този миг започват и нашите вредни въздействия. Ето защо, доброто обучение в четене и писане следва да се осъществява най-вече с помощта на изкуството. Четенето и писането следва да бъдат предхождани от рисуване и музициране, понеже те оказват директно влияние върху „човекът-крайници" и „човекът-гърди", без да се намесват пряко във функциите на главата. Само така ще пробудим онова, което е заложено в „човекът-глава".
към текста >>
Ако оставим детето най-напред да рисува и чак тогава му позволим да извлече графичните очертания на буквите от самите рисунки, ние
пост
ъпваме правилно.
Сега ние можем да се възползваме от спонтанно пробудения Дух, за да упражняваме детето -макар и по един общоприет стандарт в четене и писане, обаче от този миг започват и нашите вредни въздействия. Ето защо, доброто обучение в четене и писане следва да се осъществява най-вече с помощта на изкуството. Четенето и писането следва да бъдат предхождани от рисуване и музициране, понеже те оказват директно влияние върху „човекът-крайници" и „човекът-гърди", без да се намесват пряко във функциите на главата. Само така ще пробудим онова, което е заложено в „човекът-глава". И сега ние изобщо няма да малтретираме човешката глава с традиционното интелектуалистично преподаване на четенето и писането.
Ако оставим детето най-напред да рисува и чак тогава му позволим да извлече графичните очертания на буквите от самите рисунки, ние постъпваме правилно.
Да предположим, че показваме на дете то готовата буква „ф". Следователно, най-напред то я наблюдава, после я прекопирва. Какво означава това? Това означава, че интелектът се опитва да „дресира" волята: един изключително неправилен подход. Правилният подход се свежда до друго: В максимална степен да пробудим волята чрез интелекта.
към текста >>
Ето защо в началните класове, Вие няма да
пост
игнете нищо, ако пропуснете този важен факт: докато Вие възпитавате и обучавате детето, то израства благодарение на своята гръдна система.
Да, то трябва да расте и Вие следва да сте наясно: докато го възпитавате и обучавате, то трябва да расте правилно. Накратко: Възпитанието не бива да смущава правилното израстване на детето. Обучението, осъществявано от Вас, трябва да напредва успоредно с израстването. Тези неща са от голяма важност за децата в началните класове. До периода на зъбната смяна, формообразуването зависи от главата; после се пробуждат жизнените или етерни сили, така че полова та зрялост е завършека на един кратък жизнен цикъл, който зависи от „човекът-гьрди".
Ето защо в началните класове, Вие няма да постигнете нищо, ако пропуснете този важен факт: докато Вие възпитавате и обучавате детето, то израства благодарение на своята гръдна система.
В известен смисъл, Вие трябва да станете приятел на природата, понеже тъкмо тя ръководи детското развитие чрез дишането, храненето, движението и т.н. Да, Вие трябва да станете един добър приятел на самата природа. Обаче нима това е възможно, ако не познавате природата и законите на нейното развитие? Ако например не знаете как да забавите или ускорите растежа с помощта на чисто душевни въздействия, бихте ли могли в този случай да възпитавате и обучавате правилно? Донякъде Вие разполагате дори с тази възможност, да забавите или пък да ускорите растежните процеси, което също може да бъде вредно.
към текста >>
НАГОРЕ