Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1582
резултата от
680
текста в
2
страници с части от думите : '
Плод
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
423
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тук стояха една срещу друга една наука на принципите, на която липсваш живото съдържание, любвеобилното вдълбочаване в непосредствената действителност, и една лишена от принципи наука, на която липсваше идейното съдържание, без някаква връзка помежду им, всяка една без
плод
на за другата.
Философията на Християн Волф не можеше да намери пътя от сферата на нейните общи понятия в царството на непосредствената действителност, на индивидуалното съществуване. Там и най-понятните по себе си неща бяха третирани с пълна подробност. Установяваше се, че вещта е нещо,което няма никакво противоречие в себе си, че има крайни и безкрайни вещества и т.н. Обаче когато с тези общи понятия се пристъпваше към самите неща, за да се разбере тяхното действие и живот, привържениците на тази философия бяха напълно безпомощни; те не можеха да направят никакво приложение на такива понятия към света, в който ние живеем и който искаме да разберем. Обаче самите заобикалящи ни неща бяха описани приблизително по безпринципен начин, чисто по техния външен изглед, според техните външни признаци.
Тук стояха една срещу друга една наука на принципите, на която липсваш живото съдържание, любвеобилното вдълбочаване в непосредствената действителност, и една лишена от принципи наука, на която липсваше идейното съдържание, без някаква връзка помежду им, всяка една безплодна за другата.
Здравата природа на Гьоте се чувстваше отблъсквана и от двете едностранчивости по еднакъв начин и в борбата срещу тях у него се развиха представи, които по-късно го доведоха до онзи плодотворен възглед за природата, до онова схващане, в което идеи и опитност се взаимно оживяват във всестранно проникване и се превръща в едно цяло.
към текста >>
Здравата природа на Гьоте се чувстваше отблъсквана и от двете едностранчивости по еднакъв начин и в борбата срещу тях у него се развиха представи, които по-късно го доведоха до онзи
плод
отворен възглед за природата, до онова схващане, в което идеи и опитност се взаимно оживяват във всестранно проникване и се превръща в едно цяло.
Там и най-понятните по себе си неща бяха третирани с пълна подробност. Установяваше се, че вещта е нещо,което няма никакво противоречие в себе си, че има крайни и безкрайни вещества и т.н. Обаче когато с тези общи понятия се пристъпваше към самите неща, за да се разбере тяхното действие и живот, привържениците на тази философия бяха напълно безпомощни; те не можеха да направят никакво приложение на такива понятия към света, в който ние живеем и който искаме да разберем. Обаче самите заобикалящи ни неща бяха описани приблизително по безпринципен начин, чисто по техния външен изглед, според техните външни признаци. Тук стояха една срещу друга една наука на принципите, на която липсваш живото съдържание, любвеобилното вдълбочаване в непосредствената действителност, и една лишена от принципи наука, на която липсваше идейното съдържание, без някаква връзка помежду им, всяка една безплодна за другата.
Здравата природа на Гьоте се чувстваше отблъсквана и от двете едностранчивости по еднакъв начин и в борбата срещу тях у него се развиха представи, които по-късно го доведоха до онзи плодотворен възглед за природата, до онова схващане, в което идеи и опитност се взаимно оживяват във всестранно проникване и се превръща в едно цяло.
към текста >>
В чашката силите отново се свиват в една осова точка; короната се произвежда от следващото разширение /тук под корона трябва да се разбират венчелисчетата на цвета); тичинките и близалцето се раждат от следващото свиване;
плод
ът чрез последното /трето/ разширение, след което цялата сила на живота на растението /ентелехичният принцип/ се скрива отново в най-високо свитото състояние на семето.
Когато разглеждаме учението за метаморфозите на Гьоте, както го имаме от 1790 година, ние намираме в него, че това понятие у Гьоте е понятието за сменяващото се разширение и свиване. В семето формата на растението е най-много свита /концентрирана/. По-нататък с листата следва първото разгръщане, разширение на формиращите сили. Това, което в семето е концентрирано в една точка, в листата то се явява разгърнато в пространството.
В чашката силите отново се свиват в една осова точка; короната се произвежда от следващото разширение /тук под корона трябва да се разбират венчелисчетата на цвета); тичинките и близалцето се раждат от следващото свиване; плодът чрез последното /трето/ разширение, след което цялата сила на живота на растението /ентелехичният принцип/ се скрива отново в най-високо свитото състояние на семето.
Ние можем да проследим приблизително всички подробности на мисълта за метаморфозата до последното превръщане в излязлата в 1790 година статия; но това не може да сторим така лесно с понятието за разширението и свиването. Обаче не ще сгрешим, ако допуснем, че тази кореняща се дълбоко в духа на Гьоте мисъл е била свързана още в Италия с понятието за образуването на растението. Тъй като съдържанието на тази мисъл е обусловеното от формиращите сили по-голямо или по-малко разгръщане в пространството.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тази мисъл въздейства неимоверно
плод
отворно върху следващата немска философия.
Една идейна, типична форма на човека, която като такава самата не съществува действително сетивно, се осъществява в неограничен брой отделени пространствено едни от други и различни по своите качества същества до човека. На по-ниските степени на организацията тя се осъществява постоянно в определена посока; според тази посока тя се развива по особен начин. Като се издига до човека, тази типична форма събира всички формиращи принципи, които при по-нисшите организми беше развила винаги само едностранчиво, които тя беше разпределила в различните същества, за да се образува една форма. От това се получава възможността за едно такова високо съвършенство при човека. При него природата е използувала едно същество това, което при животните беше разпръснала върху множество класи и раздели.
Тази мисъл въздейства неимоверно плодотворно върху следващата немска философия.
Нека тук споменем описанието, което по-късно Окаен даде за същата представа, за нейното изяснение. Той казва* /*Окаен, Учебник по Натурфилософия, 2.издание, Йена 1831 г, стр.589./: “Животинското царство е само едно животно, т.е. изображението на животинското с всички негови органи всеки за себе си едно цяло. Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото животинско цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия. Животинското царство е само раздробеното най-висше животно: човекът.
към текста >>
Можем да приемем, че теорията на познанието, която сега се явява навсякъде като основна философска наука, ще може да стане
плод
отворна едва тогава, когато ще вземе своята изходна точка от Гьотевия подход на разглеждане и мислене.
Можем да приемем, че теорията на познанието, която сега се явява навсякъде като основна философска наука, ще може да стане плодотворна едва тогава, когато ще вземе своята изходна точка от Гьотевия подход на разглеждане и мислене.
Самият Гьоте дава причината, поради която това негово замислено творение не бе създадено като в аналите на 1790 година казва думите: “Задачата беше толкова голяма че тя можеше да бъде решена в един разпръснат живот”.
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В половите органи /тичинките т и близалцето у -) се явява следващото свиване, след което в образуването на
плод
а (к) става едно ново разширение.
Цветните листа (ц) са по-фини в сравнение с листата на чашката, по-нежни; нещо, което може да се получи само от една по-малка интензивност в една точка, следователно от по-голямото разширение на формиращите сили.
В половите органи /тичинките т и близалцето у -) се явява следващото свиване, след което в образуването на плода (к) става едно ново разширение.
В произлизащото от плода семе (а) отново цялото същество на растението се явява сбито в една точка*./*Плодът се ражда чрез едно израстване на плодника /на долната част на плодника/, така наречения възел на плода; той представлява един по-късен стадий на същия, следователно може да бъде показан само отделно.
към текста >>
В произлизащото от
плод
а семе (а) отново цялото същество на растението се явява сбито в една точка*./*
Плод
ът се ражда чрез едно израстване на
плод
ника /на долната част на
плод
ника/, така наречения възел на
плод
а; той представлява един по-късен стадий на същия, следователно може да бъде показан само отделно.
Цветните листа (ц) са по-фини в сравнение с листата на чашката, по-нежни; нещо, което може да се получи само от една по-малка интензивност в една точка, следователно от по-голямото разширение на формиращите сили. В половите органи /тичинките т и близалцето у -) се явява следващото свиване, след което в образуването на плода (к) става едно ново разширение.
В произлизащото от плода семе (а) отново цялото същество на растението се явява сбито в една точка*./*Плодът се ражда чрез едно израстване на плодника /на долната част на плодника/, така наречения възел на плода; той представлява един по-късен стадий на същия, следователно може да бъде показан само отделно.
към текста >>
В образуването на
плод
а се явява последното разширение.
В образуването на плода се явява последното разширение.
Животът на растението се диференцира в един завършващ орган, същинския плод, и в семето; в първия се съединени един вид всички моменти на явлението, той е чисто явление, отчуждава се от живота, превръща се в мъртъв продукт. В семето всички вътрешни, съществени моменти на живота на растението са концентрирани. От него се ражда едно ново растение. То е станало почти напълно идейно, явлението у него е сведено до един минимум.
към текста >>
Животът на растението се диференцира в един завършващ орган, същинския
плод
, и в семето; в първия се съединени един вид всички моменти на явлението, той е чисто явление, отчуждава се от живота, превръща се в мъртъв продукт.
В образуването на плода се явява последното разширение.
Животът на растението се диференцира в един завършващ орган, същинския плод, и в семето; в първия се съединени един вид всички моменти на явлението, той е чисто явление, отчуждава се от живота, превръща се в мъртъв продукт.
В семето всички вътрешни, съществени моменти на живота на растението са концентрирани. От него се ражда едно ново растение. То е станало почти напълно идейно, явлението у него е сведено до един минимум.
към текста >>
Природата преминава от семето до
плод
а през редица степени, така че следващото се явява като резултат на предшестващото го.
Природата преминава от семето до плода през редица степени, така че следващото се явява като резултат на предшестващото го.
И това напредване Гьоте нарича едно напредване по една духовна стълба. Само това се съдържа в неговите посочени от нас думи, "че един по-горен възел, раждайки се от предидущия и приемайки чрез него непосредствено соковете, получава тези сокове по-фини и по-филтрирани, вкусени също и от развилите се между тях листа, следователно трябва да се образува самият той по-тънко и да достави на своите листа и очи по-тънки сокове." Всички тези неща стават разбираеми, когато им се предаде смисъла, който самият Гьоте е разбирал.
към текста >>
Съчинението на Шелинг за Мировата душа и неговият очерк на една Натурфилософия*(*Гьотеви анали към 1798-1799 г.) както и книгата на Щефен "Основни черти на общата естествена наука" му подействаха
плод
отворно.
Общението със съвременните философи както и четенето на техните съчинения доведе Гьоте до определена гледна точка в това отношение.
Съчинението на Шелинг за Мировата душа и неговият очерк на една Натурфилософия*(*Гьотеви анали към 1798-1799 г.) както и книгата на Щефен "Основни черти на общата естествена наука" му подействаха плодотворно.
Той води разговори по някои въпроси и с Хегел. Тези подбуди доведоха най-после дотам, Гьоте да се заеме отново с изучаването на Кант, с който той вече се беше занимавал веднъж по подбудата на Шилер.
към текста >>
При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една не
плод
ородна почва.
Той много се зарадва, че намери в Жьофроай дьо Сент-Илер един съмишленик: "Сега Жьофроай дьо Сент-Илер е решително на нашата страна и с него всички знаменити учени и последователи на Франция. Това събитие има неимоверно голяма стойност за мене и аз с право ликувам върху крайната победа на една кауза, на която посветих своя живот и която е предимно също и моя", казва той на 2 август 1830 година на Екерман. Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите. Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи. Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз.
При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва.
Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте. Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>
4.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тази идея ще се окаже толкова по-
плод
отворна, колкото тя се явява в неговия дух с по-определени очертания, с по-ясно съдържание.
Ако действието на човека не трябва да бъде нищо друго освен осъществяването на неговото собствено идейно съдържание, тогава естествено е, че такова едно съдържание трябва да се намира в него. Неговият дух трябва да действува производително. Защото какво би могло да го изпълни със стремежа да извърши нещо, ако не една възникваща в неговия дух активна идея?
Тази идея ще се окаже толкова по-плодотворна, колкото тя се явява в неговия дух с по-определени очертания, с по-ясно съдържание.
Защото само това може да ни тласка с пълна сила към осъществяване, което е напълно определено по отношение на неговото цяло "що". Идеалът, който си представяме само смътно, който оставяме неопределен, е неподходящ като подбуда за действие. Какво може да ни разпали при него, тъй като неговото съдържание не стои открито и ясно пред очите ни. Ето защо подбудите за нашето действие трябва винаги да се явяват във формата на индивидуални намерения. Всичко, което човек върши като плодотворно, дължи своето раждане на такива индивидуални подтици.
към текста >>
Всичко, което човек върши като
плод
отворно, дължи своето раждане на такива индивидуални подтици.
Тази идея ще се окаже толкова по-плодотворна, колкото тя се явява в неговия дух с по-определени очертания, с по-ясно съдържание. Защото само това може да ни тласка с пълна сила към осъществяване, което е напълно определено по отношение на неговото цяло "що". Идеалът, който си представяме само смътно, който оставяме неопределен, е неподходящ като подбуда за действие. Какво може да ни разпали при него, тъй като неговото съдържание не стои открито и ясно пред очите ни. Ето защо подбудите за нашето действие трябва винаги да се явяват във формата на индивидуални намерения.
Всичко, което човек върши като плодотворно, дължи своето раждане на такива индивидуални подтици.
Напълно лишени от стойност се /явяват/ оказват общите морални закони, моралните закони, и т.н., които са валидни за всички хора. Когато Кант счита за морално само онова, което важи като закон за всички хора, срещу това трябва да кажем, че би трябвало да престане да съществува всяка положителна дейност, би трябвало да изчезне от света всичко велико, ако всеки би трябвало да върши само това, което важи за всички.
към текста >>
5.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче то не можа да бъде за него
плод
отворно.
Когато преминем сега към отношението на Гьоте към съвременните му философи, ние трябва да говорим преди всичко за Кант. Кант се счита всеобщо като основател на днешната философия. По неговата време той предизвика едно такова мощно движение, че за всеки образован човек беше една необходимост да се обясни с него. За Гьоте също това обяснение става една необходимост.
Обаче то не можа да бъде за него плодотворно.
Защото съществува една дълбока противоположност между това, което Кантовата философия учи, и това, което познаваме като Гьотев начин на мислене. Можем даже да кажем, че цялото германско мислене протича в две успоредни направления, едното пропито от Кантовия начин на мислене и другото, което е и близо до Гьотевото мислене. Но тъй като днес философията се приближава все повече до Кант, тя се отдалечава от Гьоте и с това за нашето време все повече се изгубва възможността да разберем и оценим Гьотевия светоглед. Тук ние ще изложим принципите на Кантовото учение дотолкова, доколкото те представляват интерес за възгледите на Гьоте. За Кант изходната точка за човешкото мислене е опитността /опитът/, т.е.
към текста >>
плод
отворен, там мотивът на волята съвсем не се взема под внимание.
плодотворен, там мотивът на волята съвсем не се взема под внимание.
Че той въобще приема този мотив, това иде оттам, че счита идеята като нещо неактивно, като нещо почиващо, което, за да стигне до действие, се нуждае от тласъка на волята. Според Хартман волята никога не може сама да стигне до сътворението на света, защото тя е празният, сляп стремеж към съществуване. Ако волята трябва да произведе нещо, трябва да се прибави идеята, защото само тази и дава съдържанието на нейното действие. Обаче какво трябва да предприемем ние с такава воля? Тя ни се изплъзва, когато искаме да я обхванем; защото не можем да обхванем безсъдържателния, празен стремеж.
към текста >>
Песимизмът на Хартман няма смисъл, който влагат в него онези хора, които се оплакват за без
плод
ието на нашата деятелност, защото смятат да извлекат от това едно оправдание за своето бездействие, не искайки да правят нищо.
Хартман е третирал това понятие във феноменално и метафизическо отношение /виж "Моралното Съзнание" ІІ издание Берлин 1885 г., стр.225-247, 629-651, 641, 638-641/. Само че той не предава на любовта стойността на последната дума на етиката./ Там, където не повдигаме никаква лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално. Обаче там ние действаме от любов. Тук всяка собствена воля, всичко лично трябва да изчезне. За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на Любовта.
Песимизмът на Хартман няма смисъл, който влагат в него онези хора, които се оплакват за безплодието на нашата деятелност, защото смятат да извлекат от това едно оправдание за своето бездействие, не искайки да правят нищо.
Хартман не спира при оплакването; той се издига над всеки подобен пристъп до чистата етика. Той показва безстойността на гонитбата по щастие, като разкрива нейното безплодие. С това той ни насочва към нашата дейност. Че той е въобще песимист, това е негова грешка. Това е може би остатък от предишни стадии на неговото мислене.
към текста >>
Той показва безстойността на гонитбата по щастие, като разкрива нейното без
плод
ие.
Обаче там ние действаме от любов. Тук всяка собствена воля, всичко лично трябва да изчезне. За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на Любовта. Песимизмът на Хартман няма смисъл, който влагат в него онези хора, които се оплакват за безплодието на нашата деятелност, защото смятат да извлекат от това едно оправдание за своето бездействие, не искайки да правят нищо. Хартман не спира при оплакването; той се издига над всеки подобен пристъп до чистата етика.
Той показва безстойността на гонитбата по щастие, като разкрива нейното безплодие.
С това той ни насочва към нашата дейност. Че той е въобще песимист, това е негова грешка. Това е може би остатък от предишни стадии на неговото мислене. Там, където стои сега, той би трябвало да разбере, че емпирическото доказателство, че в света на действителността незадоволителното преобладава не може да оправдае песимизма. Защото по-висшият човек съвсем не може да желае нещо друго, освен да трябва да извоюва своето щастие.
към текста >>
6.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Същият този принцип беше онзи, който доведе Гьоте до
плод
отворната идея за ледената епоха*/* Геологически проблеми и опит за тяхното решение; Ест.
Не, тя противоречеше на неговото чувство за един единен възглед за природата. Той не можеше да я включи в това, което беше природосъобразно. И на това чувство дължи той, че още от рано /още от 1782 г./ стигна до един възглед, до който официалната геология се издигна едва след десетилетия: до възгледа, че вкаменените животински и растителни остатъци стоят в една необходима връзка със скалите, в които те се намират. Волтер беше говорил за тях още като за игри на природата, защото нямаше никакво предчувствие за последователността в закономерността на природата. Гьоте можеше да намери едно нещо дадено на определено място само тогава, когато съществуваше една проста, естествена връзка с околната среда на това нещо.
Същият този принцип беше онзи, който доведе Гьоте до плодотворната идея за ледената епоха*/* Геологически проблеми и опит за тяхното решение; Ест.
Н.ІІ. стр.308/. Той търсеше едно просто, природосъобразно обяснение на появяването на отдалечените върху големи площи гранитни маси. Той трябваше да отхвърли обяснението, според което те са били хвърлени там при буйните революционни процеси станали в планините, които са разположени далече назад в страната, защото това обяснение извеждаше един факт на природата не от съществуващите, действащи природни закони, даже чрез едно пренебрегване на тези закони. Той допускаше, че някога северна Германия при по-голям студ е имала едно водно ниво високо хиляда стъпки, че една голяма част е била покрита от ледена повърхност и че въпросните гранитни блокове са останали на място, след като ледът се е стопил. С това беше даден един възглед опиращ се на познати, достъпни за нашия опит закони.
към текста >>
7.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Днес много се говори за
плод
отворното развитие на естествените науки в 19-я век.
Днес много се говори за плодотворното развитие на естествените науки в 19-я век.
Аз мисля, че може да се говори с право само за имащите пълно значение естественонаучни опитности, които са били направени, и за едно преобразуване на практическите отношения на живота чрез тези опитности. Обаче що се отнася за основните представи, чрез които модерният възглед за природата се стреми да разбере света на опитностите, аз ги считам за нездрави и пред едно енергично мислене те са незадоволителни. Върху този въпрос аз вече се изказах в този труд. В по-ново време един именит природоизследовател на нашето съвремие, химикът Вилхелм Оствалд, е изказал същото мнение. Той казва* /*"Преодоляването на научния материализъм": сказка държана на 5-то общо заседание на Събранието на Германските Природоизследователи и лекари в Любек на 20.9.1895 г.; Лайпциг 1895 г.
към текста >>
8.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Който може да приеме посочените тук гледища като свои, той добива възможността да си представя
плод
отворната действителност свързана с неговия душевен живот в неговия себесъзнателен Аз.
Който може да приеме посочените тук гледища като свои, той добива възможността да си представя плодотворната действителност свързана с неговия душевен живот в неговия себесъзнателен Аз.
Този е възгледът, към който се стреми философското развитие от Гръцката епоха насам и който е показал своите първи ясно доловими следи в светогледа на Гьоте. Стига се до познанието, че този себесъзнателен Аз не изживява себе си изолирано вътре в себе си и вън от обективния свят, а напротив неговото откъсване от този свят е само едно явление на съзнанието, което може да бъде преодоляно. Преодоляна чрез това, което му дава разбирането, че като човек той трябва да прояви в определено състояние на развитието една преходна форма на Аза, като изтласка вън от съзнанието силите, които свързват душата със света. Ако тези сили биха действали непрестанно в съзнанието, тогава човек не би развил едно пълно силно, почиващо в себе си себесъзнание. Той не би могъл да изживее себе си като себесъзнателен Аз.
към текста >>
Този последният проследява растенията, как то пуска корен, развива стебло и листа, по-нататък развива цветове и
плод
ове.
Такива мисли могат да бъдат тук само бегло засегнати. Това, което те съдържат, открива перспективата за една духовна наука, която е нейната вътрешна същина е изградена по образеца на естествената наука. Този, който обработва една такава наука, ще постъпи както постъпва ботаникът.
Този последният проследява растенията, как то пуска корен, развива стебло и листа, по-нататък развива цветове и плодове.
В плода той намира зародиша на новия растителен живот. И когато вижда да се ражда едно нова растение, той търси неговия произход в зародиша, който се е получил от едно друго растение. Ученият на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, как външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението; но вътре той ще проследи духовно-душевната ядка, която подслонява в себе си заложбата за един нов човек. В човека, който влиза в живота чрез раждането, той ще види да идва отново в сетивния свят онова, което е излязло от него чрез смъртта. Той ще се научи да наблюдава, как онова, което е предадено на човека във физическото наследствено течение от предците, е само веществото, материалът, който духовно-душевният човек изгражда оформяйки го, за да доведе до физическото съществуване това, което се е образувало зародишно в един предхождащ живот.
към текста >>
В
плод
а той намира зародиша на новия растителен живот.
Такива мисли могат да бъдат тук само бегло засегнати. Това, което те съдържат, открива перспективата за една духовна наука, която е нейната вътрешна същина е изградена по образеца на естествената наука. Този, който обработва една такава наука, ще постъпи както постъпва ботаникът. Този последният проследява растенията, как то пуска корен, развива стебло и листа, по-нататък развива цветове и плодове.
В плода той намира зародиша на новия растителен живот.
И когато вижда да се ражда едно нова растение, той търси неговия произход в зародиша, който се е получил от едно друго растение. Ученият на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, как външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението; но вътре той ще проследи духовно-душевната ядка, която подслонява в себе си заложбата за един нов човек. В човека, който влиза в живота чрез раждането, той ще види да идва отново в сетивния свят онова, което е излязло от него чрез смъртта. Той ще се научи да наблюдава, как онова, което е предадено на човека във физическото наследствено течение от предците, е само веществото, материалът, който духовно-душевният човек изгражда оформяйки го, за да доведе до физическото съществуване това, което се е образувало зародишно в един предхождащ живот.
към текста >>
9.
03_б. НАУКАТА НА ГЬОТЕ ПО МЕТОДА НА ШИЛЕР
GA_2 Светогледа Гьоте
По този начин ние считаме да сме направили научните стремежи на Гьоте и на Шилер
плод
отворни за нашето съвремие.
Никой като него не е обхванал с поглед величието на Гьотевия гений. В своите писма до Гьоте той е представил на този последния един огледален образ на неговото същество; в своите писма “Върху естественото възпитание на човека” той извежда идеала на художника така, както го е познал от самия Гьоте; и в своята статия “Върху наивната и сентиментална поезия” той рисува същността на истинското изкуство, каквато е беше добил от Гьотевата поезия. С това същевременно се оправдава фактът, защо посочваме нашите изложения като изградени на основата на светогледа на Гьоте и на Шилер. Тези изложения искат да разгледат научното мислене на Гьоте според онзи метод, за който Шилер е дал образеца. Погледът на Гьоте е насочен върху природата и живота; и начинът, по който той разглежда нещата, трябва да бъде темата /съдържанието/ за нашето изложение; погледът на Шилер е насочен към Гьотевия дух; и начинът, по който той постъпва в разглеждането на този дух, трябва да бъде идеалът на нашия метод.
По този начин ние считаме да сме направили научните стремежи на Гьоте и на Шилер плодотворни за нашето съвремие.
към текста >>
10.
06_в. ПОЗНАНИЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Една чисто формална наука на познанието не може да стори това, тя остава без
плод
на.
Тази цел се състои в това, да дадем на незавършената опитност на непълната опитност един завършек, една пълнота чрез откриването на нейната ядка. Тя е мисъл, идея. Най-после, трето, тя трябва да покаже, как става това откриване. Разделът "Мислене и Възприятие" в настоящата книга ни изяснява това. Нашата теория на познанието води до положителния резултат, че мисленето е същността на света и че индивидуалното човешко мислене е отделната форма на изява на тази същност.
Една чисто формална наука на познанието не може да стори това, тя остава безплодна.
Тя няма никакъв възглед върху това, какво отношение има това, което науката добива, към мировата същност и към мировите процеси. И все пак това отношение трябва да се разкрие именно в теорията на познанието. Следователно тази наука трябва да ни покаже, докъде ще стигнем с нашето познание, накъде ни води всяка друга наука. По никой друг път, а само по пътя на теорията на познанието ние стигаме до възгледа, че мисленето е ядката на света. Защото тя ни показва връзката на мисленето с останалата действителност.
към текста >>
11.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Наукоучението на Фихте е довод в полза на това, че даже и на най-остроумното мислене не се удава да работи
плод
отворно на какво да е поприще, ако то не се домогне до правилната форма на мислене /категория, идея/, която бидейки изпълнена с даденото, дава действителността.
Действително, ако веднъж е било познато, че дейността на "Аза" трябва да се полага от самия него, лесно би могло да се стигне до мисълта, че тя получава своето съдържание от "Аза". Но как може да стане това другояче, освен като се припише съдържание на чисто формалната работа на "Аза". Но за да се вложи чрез "Аза" действително съдържание, в неговата иначе съвършено неопределена деятелност, то трябва да бъде определено и по отношение на неговата природа. Иначе то би могло да бъде осъществено най-много чрез заложената в "Аза" "вещ в себе си", за оръдие на която служи "Азът", а не чрез самия "Аз". Ако Фихте би се опитал да направи това определение, той би стигнал до понятието на познанието, което трябва да бъде осъществено от "Аза".
Наукоучението на Фихте е довод в полза на това, че даже и на най-остроумното мислене не се удава да работи плодотворно на какво да е поприще, ако то не се домогне до правилната форма на мислене /категория, идея/, която бидейки изпълнена с даденото, дава действителността.
С такъв наблюдател става същото, както с човек, на когото се предлага най-прекрасната мелодия, но той съвсем не я слуша, защото няма никаква възприемчивост към тези мелодии. Само онзи може да охарактеризира съзнанието, като нещо дадено, който умее да овладее "идеята на съзнанието".
към текста >>
12.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
При това не трябва да смятаме, че тази идея е
плод
на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една Антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
към текста >>
13.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Целият му стремеж е една без
плод
на борба за примиряване на тези противоположности, които нарича ту Дух и материя, ту субект и обект, ту мислене и явление.
Мислителят търси законите на явленията, стреми се мислейки да проникне в онова, което узнава чрез наблюдение. Едва след като сме превърнали съдържанието на света в наше мисловно съдържание, ние преоткриваме взаимовръзката, от която сами сме се откъснали. По- нататък ще видим, че тази цел може да се постигне, само ако задачата на научния изследовател се схваща много по-дълбоко, отколкото това обичайно се прави. Цялостното съотношение, изложено тук от мен, ни се представя в едно световноисторическо явление: в противостоенето на схващането за единния свят, или монизма, и на теорията за двата свята, или дуализма. Дуализмът насочва поглед само върху извършеното от съзнанието на човека разделение между Аз и свят.
Целият му стремеж е една безплодна борба за примиряване на тези противоположности, които нарича ту Дух и материя, ту субект и обект, ту мислене и явление.
Той има усещането, че между двата свята трябва да съществува мост, ала не е в състояние да го намери. Изживявайки се като „Аз", човекът не може да отнесе този „Аз" другаде, освен на страната на Духа; а противопоставяйки този „Аз" на света, към последния той трябва да причисли достъпния за сетивата свят на възприятията, материалния свят. По такъв начин човекът сам се поставя в противоположността: Дух и свят. Той трябва да стори това, след като и собственото му тяло спада към материалния свят. Така „Азът" принадлежи към духовното като една негова част, а възприеманите от сетивата материални неща и процеси - към „светът".
към текста >>
14.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
На мен ми е пределно ясно, че понятието за нещо е
плод
на моя дейност, докато насладата у мен се поражда от някакъв предмет по подобен начин, както например промяната, предизвикана в един предмет от падащ камък, който се стоварва върху него.
Някой би могъл да възрази, че отбелязаното от мен тук за мисленето е валидно също така за чувстването и за останалите духовни дейности. Когато изпитваме например чувство на наслада, то също се подклаждало от някакъв предмет, при което аз несъмнено съм наблюдавал този предмет, но не и чувството на наслада. Това възражение обаче почива на една заблуда. Насладата съвсем не стои в същото отношение към своя предмет, както понятието, което се създава от мисленето.
На мен ми е пределно ясно, че понятието за нещо е плод на моя дейност, докато насладата у мен се поражда от някакъв предмет по подобен начин, както например промяната, предизвикана в един предмет от падащ камък, който се стоварва върху него.
За наблюдението насладата е дадена по съвсем същия начин, както предизвикващият я процес. По отношение на понятието това не е валидно. Аз мога да попитам защо определен процес поражда у мен чувството на наслада? Не върви обаче да питам защо даден процес поражда у мен определен набор от понятия? Това просто не би имало никакъв смисъл.
към текста >>
15.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Онова обаче, което той представя тъй сякаш е непосредствена и саморазбираща се истина, в действителност представлява
плод
на мисловна операция, протичаща по следния начин: Наивният човек смята, че във вида, в който ги възприема, обектите съществуват и извън неговото съзнание.
Този възглед смята, че изразява нещо безусловно сигурно, нещо, което без всякакви доказателства направо се разбира. „Първата фундаментална теза, която философът трябва ясно да осъзнае, се състои в разбирането, че нашето знание първоначално не се простира върху нищо друго освен върху представите ни. Нашите представи са единственото, което непосредствено узнаваме, непосредствено изживяваме; и тъкмо защото ги узнаваме непосредствено, даже най-дълбокото съмнение не успява да ни отнеме знанието за тях. В противовес на това знанието, излизащо извън рамките на представите ни (тук навсякъде използвам този термин в най-широк смисъл, така че в него се включва всичко ставащо в психиката), не е защитено от съмнение. Ето защо в началото на философското размишление изрично трябва да се приема като подлежащо на съмнение всяко знание, излизащо извън рамките на представите." Така Фолкелт започва книгата си за „Квантовата теория на познанието".
Онова обаче, което той представя тъй сякаш е непосредствена и саморазбираща се истина, в действителност представлява плод на мисловна операция, протичаща по следния начин: Наивният човек смята, че във вида, в който ги възприема, обектите съществуват и извън неговото съзнание.
Но физиката, физиологията и психологията изглежда обаче да учат, че предпоставка за възприятията ни е нашето органично устройство, така че следователно ние не можем да знаем нищо повече от онова, което нашето органично устройство ни предава за нещата. Следователно нашите възприятия са преобразования на органичното ни устройство, а не неща сами за себе си. Скицираният тук ход на мисълта действително е характеризиран от Едуард фон Хартман като такъв, който трябва да доведе до убеждение в тезата, че пряко знание ние можем да имаме само за нашите представи (срв. книгата му „Основни проблеми на теорията на познанието", стр. 16-40). Тъй като извън нашия организъм откриваме трептения на телата и въздуха, които ни се представят като звук, бива заключавано, че наричаното от нас звук не е нищо друго освен субективна реакция на нашия организъм на съответните движения във външния свят.
към текста >>
16.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са
плод
на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм.
Произхода на нравствеността той (метафизическият реализъм) също трябва да търси в сферата на реалното извън човека. Налице са различни възможности. Ако предпоставяната същност се приеме като безмисловна, действаща по чисто механични закони, каквато я постулира материализмът, тогава тя по чисто механична необходимост ще произведе от себе си и човешкия индивид ведно с всичко налично у него. В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия. Защото, докато аз се смятам за творец на моето действие, у мен действат съставящата ме материя и нейните движещи процеси.
Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са плод на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм.
Според този възглед ние имаме чувството за свобода само защото не познаваме принуждаващите ни мотиви. „Тук отново трябва да подчертаем, че това чувство за свобода се основава на отсъствието на външни принуждаващи мотиви... Нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост" (Цийен, Ръководство по физиологическа психология, стр. 207 и сл.)*/* Относно начина, по който тук се говори за „материализъм", и основанието за това сравни втората добавка в края на тази глава. - Б. а./
към текста >>
17.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
А както е вярно, че нравствените идеи на индивида са произлезли възприемаемо от тези на неговите предци, по същия начин е вярно, че индивидът е нравствено без
плод
ен, ако той самият няма морални идеи.
Следователно етичният индивидуализъм не противоречи на една правилно разбрана еволюционна теория, а следва пряко от нея. Хекеловото родословно дърво от едноклетъчните до човека като органично същество би трябвало да позволява възходящо проследяване без прекъсване на природната законност и без нарушаване на единното развитие до индивида като нравствено същество в посочения смисъл. Никъде обаче от същността на един предходен вид не би могла да се изведе същността на един следващ вид.
А както е вярно, че нравствените идеи на индивида са произлезли възприемаемо от тези на неговите предци, по същия начин е вярно, че индивидът е нравствено безплоден, ако той самият няма морални идеи.
към текста >>
18.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Тази радост съпътства труда, с чиито
плод
ове трябва да се сдобием едва в бъдещето.
В действителност вярно е дори точно обратното. Сам по себе си стремежът (желанието) създава радост. Кой не познава насладата, която предлага надеждата за една далечна, но силно желана цел?
Тази радост съпътства труда, с чиито плодове трябва да се сдобием едва в бъдещето.
Това удоволствие е напълно независимо от постигането на целта. А когато тя бъде постигната, тогава удоволствието от изпълнението й се прибавя като нещо ново към удоволствието от стремежа. Ако ли пък някой рече, че към неудоволствието от непостигнатата цел се прибавяло и това от измамената надежда и в крайна сметка правело неудоволствието от неизпълнението все пак по-голямо, отколкото евентуалното удоволствие от изпълнението, нему трябва да се отговори: възможен е и обратният случай - ретроспективният поглед към насладата по време на неизпълненото желание ще въздейства не по-рядко облекчително върху неудоволствието от неизпълнението. Доказателство за това твърдение е онзи, който предвид на пропадналата надежда възкликва: - Направих всичко, каквото можах! Блаженото чувство, че си искал да постигнеш максималното според силите си, остава незабелязано за ония, които свързват всяко неизпълнено желание с твърдението, че не само не е настъпила радостта от изпълнението, но е била разрушена и насладата от самото желание.
към текста >>
Човекът, чийто егоизъм копнеел за
плод
овете на удоволствието, ги намирал кисели, защото не можел да ги стигне - обръщал им гръб и се отдавал на безкористен начин на живот.
За нравствения светоглед, който от признаването на песимизма очаква отдаване на неегоистични цели в живота, не може да се каже, че преодолява егоизма в истинския смисъл на думата. Нравствените идеали били достатъчно силни да овладеят волята едва тогава, когато човекът се уверял, че егоистичният стремеж към удоволствие не може да доведе до удовлетворение.
Човекът, чийто егоизъм копнеел за плодовете на удоволствието, ги намирал кисели, защото не можел да ги стигне - обръщал им гръб и се отдавал на безкористен начин на живот.
Според песимистите нравствените идеали не били достатъчно силни за преодоляване на егоизма; те обаче изграждали своето господство върху почвата, разчистена преди туй от познанието за безперспективността на егоизма.
към текста >>
19.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Антипатията е
плод
на непосредствено чувство, въобще не става въпрос за съзнателно обмисляне.
В личността на Ницше живеят инстинкти11, противоречащи на представите на неговите съвременници. Той се отвръща с инстинктивна антипатия от най-важните културни идеи на онези, в чиято среда се е развивал, но не по начин, по който човек отхвърля едно твърдение, в което е открил логическо противоречие, а както се отвръща от един цвят, който му причинява болка в очите.
Антипатията е плод на непосредствено чувство, въобще не става въпрос за съзнателно обмисляне.
Усещането на други хора, когато през главата им минават мисли за вина, угризение на съвестта, отвъден живот, блаженство, родина, действа върху Ницше неприятно. Инстинктивният начин на противопоставяне срещу изброените представи отличава Ницше от така наречените съвременни „свободомислещи“. Същите знаят всички възражения на здравия разум срещу „старите заблуждаващи представи“, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях? Тъкмо инстинктите си правят лоши шеги със съвременните свободомислещи. Мисленето приема от традиционните идеи един независим характер, но инстинктите не могат да се напаснат с този променен характер на разбирането.
към текста >>
Нашата философия понастоящем е достатъчно без
плод
на и би могла добре да използва живителната сила от мисли на един смел и решителен писател, какъвто е Ницше.
Във всеки случай, със смелите си мисловни скокове Ницше се озовава в по-дълбоки тайни на човешката природа, отколкото мнозина логически мислители с предпазливото си пълзене. Какъв е смисълът от логиката, щом с мрежата си от понятия тя улавя само едно безстойностно съдържание? Когато чуваме стойностни мисли, се изпълваме със задоволство, дори да не са свързани с логически нишки. Житейската радост не зависи само от логиката, а също и от създаването на мисли.
Нашата философия понастоящем е достатъчно безплодна и би могла добре да използва живителната сила от мисли на един смел и решителен писател, какъвто е Ницше.
Силата на развитие на тази философия е парализирана от влиянието, оказано върху нея от Кантовото мислене. Чрез това влияние тя е загубила цялата си самобитност и кураж. От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия разум“. Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, намиращи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“. От едно столетие се прилага изключително остроумие, за да се преосмислят мислите на Кант от всички страни.
към текста >>
20.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Глупак е този, който къса пъпката от растението и вярва, че откъснатата пъпка ще се развие до
плод
.
Глупак е този, който къса пъпката от растението и вярва, че откъснатата пъпка ще се развие до плод.
Глупак е също така този, който отделя духа от природата и вярва, че един такъв отделен дух може да твори.
към текста >>
Отказ от имущество, напускане на родното място, изоставяне на близките, отдаване на дълбока, пълна самота, прекарвана в безмълвно съзерцание, в доброволно покаяние и ужасяващо, бавно себеизтезание, стигащо до тотално умъртвяване на волята, което накрая достига до доброволна смърт чрез глад, също чрез изправяне пред крокодилите, чрез хвърляне от свещения скалист връх в Хималаите, чрез живо погребване, както и чрез хвърляне под колелата на огромната кола, разнасяща ликовете на боговете под звуците на ликуващи песни и танци“.45 Това са последните
плод
ове на аскетичното убеждение.
Не е чудно, че подобен начин на мислене накрая води до това, неговите привърженици не само да презират живота, а и да работят за унищожението му. Когато се казва на хората, че само страдащият, слабият може да достигне действително един по-висш живот, тогава те започват да търсят страданието и слабостта. Да си причиняваш болка, да умъртвяваш напълно волята си става цел на живота. Жертвите на това убеждение са светците. „Пълно целомъдрие и отказ от наслада за онзи, който е устремен към същинска святост.
Отказ от имущество, напускане на родното място, изоставяне на близките, отдаване на дълбока, пълна самота, прекарвана в безмълвно съзерцание, в доброволно покаяние и ужасяващо, бавно себеизтезание, стигащо до тотално умъртвяване на волята, което накрая достига до доброволна смърт чрез глад, също чрез изправяне пред крокодилите, чрез хвърляне от свещения скалист връх в Хималаите, чрез живо погребване, както и чрез хвърляне под колелата на огромната кола, разнасяща ликовете на боговете под звуците на ликуващи песни и танци“.45 Това са последните плодове на аскетичното убеждение.
към текста >>
Тънкото анализиране, което са употребявали в това изследване, е останало без
плод
но.
Тънкото анализиране, което са употребявали в това изследване, е останало безплодно.
Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт. Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото те са възможни. Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки!
към текста >>
“ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко
плод
отворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт. Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото те са възможни. Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки!
“ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
към текста >>
Естественият ход на световната история ще показва винаги силни и слаби, създаващи и без
плод
ни хора.
Тъй като Ницше вижда в човешкия начин на действие само резултат от инстинктите, а те самите при различните хора са различни, на него му се струва необходимо техният начин на действие да е различен. Затова Ницше е категоричен противник на основните демократични принципи: еднакви права и задължения за всички. Хората не са еднакви, затова правата и задълженията им не трябва да са еднакви.
Естественият ход на световната история ще показва винаги силни и слаби, създаващи и безплодни хора.
И силните винаги ще бъдат призвани да определят целите за слабите. Също така силните ще си служат със слабите като средство към целта, което значи, че ще си служат с тях като с роби. Разбира се, Ницше не говори за „морално право“ на силните да третират слабите. „Морални права“ той не признава. Иначе е на мнение, че превъзмогването на по-слабото чрез по-силното, което той смята за принцип на живота, по необходимост трябва да води до робството.
към текста >>
21.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и не
плод
отворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги.
За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства. И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае. Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво.
Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги.
(„Давид Щраус“, § 6) Филистерът нарича здраво само отговарящото на средностатистическото образование. Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като маймуна или тюлен! Този императив за жалост е безполезен и безсилен, защото с понятието човек са свързани и най-различни концепции, например патагонец и магистър Щраус, и защото никой не ще се осмели да каже със същото право: живей като патагонец и живей като магистър Щраус! “ („Давид Щраус“, § 7) Това е идеал от най-жалък вид, предлаган на хората от Щраус. И Ницше протестира.
към текста >>
22.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Един
плод
отворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни!
Походът му срещу Вагнер е поход срещу самия него. По едно време, когато се намира сред противоречиви идейни кръгове, той почти неволно се свързва с Вагнер. Сприятелява се с него. В очите му Вагнер е неизмерим. Нарича го своя „Юпитер“, при когото той от време на време си поема дъх.
„Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни!
Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер. Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
към текста >>
23.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни почитатели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели
плод
ове.
В този привиден „вдругиден“ човек трябва да каже думите на Заратустра: „Вие казвате, че вярвате в Заратустра? Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде?... Сега ви казвам: изгубете ме и се открийте; и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас.“ Дали Ницше, ако все още живееше днес, творейки активно, би погледнал с огромно удоволствие на онези, които го почитат в съмнение, или съвсем други - кой може да се осмели да каже?
Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни почитатели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове.
Много по-вълнуващи от новината за смъртта му са две новини, които преди малко повече от десет години достигнаха „ушите“, които бяха „израснали“ на тогавашните почитатели на Ницше. Едната касаеше един цикъл от лекции, който Георг Брандес83 изнесе за мирогледа на Ницше в университета в Копенхаген през 1888 г. Ницше усеща това признание като такова, което трябва да произлезе от „тези“, които „ще се родят след смъртта му“. Той се чувства откъснат от самотата си по начин, който съответства на духа му. Той не иска да бъде оценяван.
към текста >>
„Един
плод
отворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни!
Това, което филологът търси в душата си, да вдъхне гръцки въздух, той вярва, че ще го намери в действителност тук. Той може да открие едно лично отношение към свят, който досега е търсил в представата. Може да изживее интимно това, което иначе може да си представи само в мисли. Като своя родина чувства Трибшенската идилия. Колко показателни са думите, с които описва чувството си във връзка с Вагнер.
„Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни!
Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“
към текста >>
24.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един
плод
отворен начин".
Върху такава основа изгражда Майстер Екхарт своето отношение към Бога. То е нещо духовно и не може да бъде направено по един образ, който да е зает от човешкия индивидуален живот. Бог не може да люби своето творение, както отделният човек люби друг; Бог не е искал да сътвори света, както един строител изгражда една къща. Всички подобни мисли изчезват пред вътрешното виждане. Присъщо е на същността на Бога той да люби света.
Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин".
И вътрешното озарение е нещо, което душата трябва да намери по необходимост, когато тя се задълбочи в тази основа. Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг. Това съобщение може и да не стане. Един човек може да се затвори за друг. По своята същност, Бог трябва да съобщи себе си.
към текста >>
25.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Отношението между двете се ограничава в това, че същият обект, който произвежда своето въздействие при същите обстоятелства, предизвиква същия знак и че следователно различните знаци отговарят винаги на различните въздействия..... Когато ягодови
плод
ове от определен вид образуват същевременно червен пигмент и захар, тогава в нашето усещане винаги ще се намерят заедно при ягоди от тази форма и червеният цвят и сладкият вкус." /виж Хелмхолц: фактите на възприятието, стр.12 и след./.
Херман Хелмхолц /1821 -1894 г./ е изразил много ясно тази мисъл. "Нашите усещания са само действия, които са произведени чрез външни причини в нашите органи и как се проявява едно такова действие, зависи напълно от вида на апарата, върху който се действува. Понеже качеството на нашето усещане ни съобщава нещо за особеността на външното въздействие, което го предизвиква, то може да бъде считано за един негов знак, но не като едно копие. Защото от образа се изисква да има някаква прилика с изобразения предмет, от една статуя се изисква да има подобие на формата, от една рисунка се изисква подобие на перспективната проекция в полето на зрението, от една картина също еднаквостта на цветовете. Обаче един знак не е нужно да има някакво подобие с това, за което то служи като знак.
Отношението между двете се ограничава в това, че същият обект, който произвежда своето въздействие при същите обстоятелства, предизвиква същия знак и че следователно различните знаци отговарят винаги на различните въздействия..... Когато ягодови плодове от определен вид образуват същевременно червен пигмент и захар, тогава в нашето усещане винаги ще се намерят заедно при ягоди от тази форма и червеният цвят и сладкият вкус." /виж Хелмхолц: фактите на възприятието, стр.12 и след./.
Аз описах подобно този начин на мислене в моята книга "Философия на свободата" /Берлин, Философско-антропософско издателство/ и в книгата "Загадки на философията", 1918 г. Нека следваме стъпка по стъпка хода на мислите, който е свойствен на този възглед. Вън в пространството се предполага един процес. Този процес упражнява едно действие върху моя сетивен орган; моята нервна система превежда полученото впечатление до моя мозък. Сега аз имам усещането на "червено".
към текста >>
26.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния
плод
.
Това, което те още не можеха да сторят, а именно да осветят и фактите на природата със светлината, която беше изгряла за тях, това несъмнено би било техен копнеж, ако тази естествена наука би съществувала по тяхно време. Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата. Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека. Днес те биха разполагали със съвършено други средства отколкото през тяхната епоха, за да покажат, че един съществуващ в достъпна за сетивната форма дух може да бъде намерен само в човека.
Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния плод.
Те биха допуснали, че духът в сетивно тяло е резултат на развитието, и че подобен дух не може и не трябва да се търси на по-ниските степени на развитието. Те биха разбрали, че при раждането на духа в организма не е царувала една "мисъл на сътворението", както такава една мисъл не е направила маймуната да произлезе от двуутробните животни.
към текста >>
27.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Те искат само да предложат
плод
овете, които техният Дух сам е събрал; дали другият ги вижда, това ще зависи само от обстоятелството, дали неговото духовно око е отворено.
А на това, което сетивата виждат, пипат и чуват, те приписват една действителност от по-низше естество. Те знаят, че не могат да докажат това, което изразяват по този начин. Те знаят, че само могат да разкажат за своите нови опитности и че със своя разказ се намират в същото положение, в което се намира виждащият, който разказва за своите възприятия на сля породения. Те се осмеляват да разкажат за своите вътрешни опитности, като вярват, че около тях стоят други хора, чиито духовни очи са още затворени, но чието мислене може да бъде насърчено чрез силата на разказа. Защото те имат вяра в човечеството и искат да отварят духовните очи на другите.
Те искат само да предложат плодовете, които техният Дух сам е събрал; дали другият ги вижда, това ще зависи само от обстоятелството, дали неговото духовно око е отворено.
към текста >>
Ако душата се остави да бъде о
плод
ена от природата, тя ще роди нещо Божествено.
И сега човек поглежда в себе си. Божественото действува в неговото душа като скрита творческа сила, като сила, лишена още от съществувание. В тази душа има едно място, в което омагьосаният Бог може да оживее, да възкръсне. Душата е майката, която е приела Бога от природата.
Ако душата се остави да бъде оплодена от природата, тя ще роди нещо Божествено.
От брака на душата с природата се ражда Бог. Това не е вече „скритият Бог", това е проявеният Бог. Той има живот, живот достъпен за възприятието, който се движи, ходи между хората. Той е освободеният Бог, потомък на омагьосания Бог. Разбира се, това не е великият Бог, който е бил, който е, и ще бъде, но в известен смисъл може да бъде взет и за негово откровение.
към текста >>
Душата сякаш го е родила, без да бъде о
плод
ена.
То е един процес, също така действителен, както и другите природни процеси, но на по-висока степен. Това е великата тайна на миста, че той сам създава своя Бог, но първо се подготвя, за да познае създадения от него Бог. Който не е мист, няма чувство за Отца на този Бог. Защото този Отец лежи невидим и омагьосан. Синът изглежда като роден от девица.
Душата сякаш го е родила, без да бъде оплодена.
Всички други неща, които тя ражда, са получени от сетивния свят. Тук може да се види и докосне техният Отец. Той има сетивен живот. Единствен Бог-Синът е приет от вечния и скрит Бог-Отец.
към текста >>
28.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите философски мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си без
плод
ен и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство.
Когато Филон встъпва в този път, за да търси Логоса, който за него е Син Божи, той чувствува това като едно посвещение: „Аз не се боя да съобщя това, което безброй пъти е ставало със самия мен.
Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите философски мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си безплоден и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство.
Но същевременно аз се учудвах на тайнствената сила, която придава реалност на мисълта, способна да отваря и затваря глъбините на душата. Друг път започвах с празно съзнание и внезапно стигах до просветление, като мислите падаха невидимо отгоре подобно на снежинки или на семена и ме обхващаше и одухотворяваше един вид божествена сила, така че не знаех къде съм, кой е при мен, кой съм аз самият, какво говоря и какво пиша: защото сега мисълта течеше леко, притежавах чудна светлина, остър поглед, ясно овладяване на материята, като че сега вътрешното око можеше да познае всичко с най-голяма яснота."
към текста >>
29.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той му принася в жертва
плод
овете на своята личност.
Когато като мист човек търсел мъдрото съдържание на един мит, той имал съзнанието, че прибавя нещо към това, което вече съществувало в съзнанието на народа. Той бил на ясно, че се поставя над това съзнание, както ботаникът се поставя над растящото растение. Той казвал нещо съвършено друго от това, което съществувало в митичното съзнание, обаче считал това, което казва за една по-дълбока истина от тази, която била изразявана символично в мита. Човекът стои пред чувствения живот като пред едно чудовище.
Той му принася в жертва плодовете на своята личност.
Чувственият живот ги поглъща. Той върши това до тогава, докато в човека се пробуди победителят (Тезей). Неговото познание му изпраща нишката, чрез която той отново се ориентира, когато навлиза в лабиринта на чувствеността, за да убие там своя враг. В това побеждаване на чувствеността е изразена самата тайна на човешкото познание. Мистът познава тази тайна.
към текста >>
Тя докарала не
плод
ородие на Земята.
Така безсмъртието се осуетило. То станало невъзможно. Деметра напуснала дома. Келей издигнал в нейна чест един храм. Тъгата на Деметра по Персефона била безкрайно голяма.
Тя докарала неплодородие на Земята.
Боговете трябвало да я утешат, за да не настъпи нещо страшно по Земята. Плутон бил посъветван от Зевс да пусне отново Персефона в горния свят. Но преди да стори това, Богът на ада й дал да яде от един наров плод. Тя е принудена да слиза периодично отново в долния свят. От тогава тя прекарва една трета от годината в долния свят, а две трети в горния.
към текста >>
Но преди да стори това, Богът на ада й дал да яде от един наров
плод
.
Келей издигнал в нейна чест един храм. Тъгата на Деметра по Персефона била безкрайно голяма. Тя докарала неплодородие на Земята. Боговете трябвало да я утешат, за да не настъпи нещо страшно по Земята. Плутон бил посъветван от Зевс да пусне отново Персефона в горния свят.
Но преди да стори това, Богът на ада й дал да яде от един наров плод.
Тя е принудена да слиза периодично отново в долния свят. От тогава тя прекарва една трета от годината в долния свят, а две трети в горния. Деметра се примирява, тя се връща на Олимп. Обаче в Елевзис, мястото на нейното страдание, тя основава чествуването на един празник, който от сега нататък трябвало да напомня за нейната съдба.
към текста >>
Тя вкусва от
плод
а на долния свят: човешката душа се насища с преходното; заради него тя не може да обитава постоянно във висините на Божествено то.
Не е трудно да се вникне в смисъла на мита за Деметра-Персефона. Това, което пребивава последователно ту в долния, ту в горния свят, е душата. С това е символизирана вечността на душата и нейното преобразяване чрез раждането и смъртта. Душата произхожда от Безсмъртието, Деметра. Обаче тя е съблазнена от преходното и определена да участвува в неговата съдба.
Тя вкусва от плода на долния свят: човешката душа се насища с преходното; заради него тя не може да обитава постоянно във висините на Божествено то.
Тя постоянно трябва да се връща в страната на преходното. Деметра е представителка на онази същност, от която е произлязло човешкото съзнание; но тук трябва така да разбираме това съзнание, както то е могло да се роди от духовните сили на Земята. Деметра е най-първичната Земна същност, а надаряването на Земята със семенните сили на полските плодове от страна на Деметра, само загатва за една още по-дълбока страна на нейното същество. Това същество иска да подари на човека безсмъртие. Деметра скрива през нощта своя възпитаник в огъня.
към текста >>
Деметра е най-първичната Земна същност, а надаряването на Земята със семенните сили на полските
плод
ове от страна на Деметра, само загатва за една още по-дълбока страна на нейното същество.
Душата произхожда от Безсмъртието, Деметра. Обаче тя е съблазнена от преходното и определена да участвува в неговата съдба. Тя вкусва от плода на долния свят: човешката душа се насища с преходното; заради него тя не може да обитава постоянно във висините на Божествено то. Тя постоянно трябва да се връща в страната на преходното. Деметра е представителка на онази същност, от която е произлязло човешкото съзнание; но тук трябва така да разбираме това съзнание, както то е могло да се роди от духовните сили на Земята.
Деметра е най-първичната Земна същност, а надаряването на Земята със семенните сили на полските плодове от страна на Деметра, само загатва за една още по-дълбока страна на нейното същество.
Това същество иска да подари на човека безсмъртие. Деметра скрива през нощта своя възпитаник в огъня. Но човек не може да понася чистата сила на огъня (на Духа). Деметра трябва да се откаже от своето намерение. Тя може само да създаде един култ, чрез който, доколкото това е възможно, човек да участвува в Божественото.
към текста >>
30.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
И рече Исус: Занапред никой да не вкуси
плод
от тебе во веки!
Какво обаче е отношението между някои факти, които изглеждат исторически и самите притчи, показва разказът за проклятието над смоковицата. В Евангелието на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И влезе Исус в Йерусалим и в храма, като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с учениците си. А на другия ден, когато излязоха от Витания, той огладня, и като видя отдалече една смоковница, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо на нея, и като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
И рече Исус: Занапред никой да не вкуси плод от тебе во веки!
" На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си. И дойде той и потърси плод, но не намери. Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв. Изкорени я. Защо да заема мястото?
към текста >>
И дойде той и потърси
плод
, но не намери.
Какво обаче е отношението между някои факти, които изглеждат исторически и самите притчи, показва разказът за проклятието над смоковицата. В Евангелието на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И влезе Исус в Йерусалим и в храма, като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с учениците си. А на другия ден, когато излязоха от Витания, той огладня, и като видя отдалече една смоковница, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо на нея, и като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече Исус: Занапред никой да не вкуси плод от тебе во веки! " На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си.
И дойде той и потърси плод, но не намери.
Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв. Изкорени я. Защо да заема мястото? " Това е притча, която символизира безплодието на старото учение, представено в образа на безплодната смоковница. Това, което взема като образ, Марко описва като един факт, който изглежда исторически.
към текста >>
Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся
плод
на тази смоковница и не намерих никакъв.
В Евангелието на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И влезе Исус в Йерусалим и в храма, като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с учениците си. А на другия ден, когато излязоха от Витания, той огладня, и като видя отдалече една смоковница, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо на нея, и като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече Исус: Занапред никой да не вкуси плод от тебе во веки! " На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си. И дойде той и потърси плод, но не намери.
Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв.
Изкорени я. Защо да заема мястото? " Това е притча, която символизира безплодието на старото учение, представено в образа на безплодната смоковница. Това, което взема като образ, Марко описва като един факт, който изглежда исторически. Следователно, трябва да приемем, че фактите на Евангелията въобще не трябва да се вземат в исторически, а в мистичен смисъл.
към текста >>
" Това е притча, която символизира без
плод
ието на старото учение, представено в образа на без
плод
ната смоковница.
" На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си. И дойде той и потърси плод, но не намери. Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв. Изкорени я. Защо да заема мястото?
" Това е притча, която символизира безплодието на старото учение, представено в образа на безплодната смоковница.
Това, което взема като образ, Марко описва като един факт, който изглежда исторически. Следователно, трябва да приемем, че фактите на Евангелията въобще не трябва да се вземат в исторически, а в мистичен смисъл. Те трябва да се вземат като опитности, за възприемането на които е нужно духовно виждане и които произхождат от различни мистични предания. Обаче тогава престава да съществува различието между Евангелието на Йоан и синоптиците. За мистичното тълкуване не е необходимо да се взема под внимание историческото изследване.
към текста >>
От сега нататък от
плод
овете на Мистериите трябваше да вкусят нещо и онези, които все още не можеха да участвуват в посвещението.
От сега нататък от плодовете на Мистериите трябваше да вкусят нещо и онези, които все още не можеха да участвуват в посвещението.
Царството Божие не трябваше да зависи ни най-малко от „външните церемонии", не, „то не е тук или там, то е вътре във вас". За него беше по-малко важно колко далече е стигнал този или онзи в царството на Духа; за него беше важно всички да имат убеждението, че то съществува. „Не се радвайте, че ви се подчиняват духовете; но радвайте се, че вашите имена са записани на небесата." Това значи: Имайте доверие в божествения свят и ще дойде времето, когато ще го намерите.
към текста >>
31.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял
плод
на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат. Идете при тях и започнете да им говорите за цветовете и за всички явления, които могат да се видят само с очите и да се възприемат само посредством светлината. Тогава ще се случи едно от двете: Или това, за което им говорите за тях е нищо и това е най- щастливия случай, защото така скоро ще забележите грешката си; или, ако не сте в състояние да им отворите очите, то тогава трябва да прекратите напразните приказки".
към текста >>
32.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от о
плод
ените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек.
Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът. Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие.
Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек.
Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения.
към текста >>
Сетивната Душа не само получава усещания от външния свят; тя има свой собствен живот, който се о
плод
ява по същия начин, както от усещането, така и от мисленето.
Ако искаме да разберем цялата природа на човека, трябва да вземем под внимание всички части, от които е съставен той. Тялото се изгражда от веществата на физическия свят и е подчинено на мислещия Аз. То е проникнато от жизнената сила и така става етерно тяло или жизнено тяло. Тогава то се отваря към външния свят посредством сетивните органи и става "душевно тяло". То прониква Сетивната Душа и образува с нея едно цяло.
Сетивната Душа не само получава усещания от външния свят; тя има свой собствен живот, който се оплодява по същия начин, както от усещането, така и от мисленето.
Тогава тя става Разсъдъчна Душа. Чрез Интуициите тя може да се отваря нагоре, към духовния свят, както чрез усещанията се отваря надолу, към физическия свят. Тя е вече Съзнаваща Душа. Това тя дължи на духовния свят, който изгражда в нея органа на Интуицията, както физическия свят и дава сетивните органи. Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и Духа и предава Интуициите чрез органа на интуицията.
към текста >>
33.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Но не и техните
плод
ове.
Тези богатства в никакъв случай не остават непроменени в Духа. Впечатленията, които човекът получава от изживяванията, постепенно изчезват от паметта.
Но не и техните плодове.
Човек не си спомня всички изживявания от детството, когато например сме се учили да пишем и четем. Но ние не бихме се научили да четем и да пишем, ако нямахме тези изживявания и не бихме съхранили техните плодове под формата на способности. Именно това е преобразяването, което Духът извършва с богатствата на паметта. Той изоставя на произвола на съдбата всичко, което могат да ни донесат отделните изживявания и извлича от тях само силата за извисяване на своите способности. По този начин нито едно изживяване не остава неизползвано: Душата го запазва като спомен, а духът извлича от него онова, което може да обогати неговите способности и жизнено съдържание.
към текста >>
Но ние не бихме се научили да четем и да пишем, ако нямахме тези изживявания и не бихме съхранили техните
плод
ове под формата на способности.
Тези богатства в никакъв случай не остават непроменени в Духа. Впечатленията, които човекът получава от изживяванията, постепенно изчезват от паметта. Но не и техните плодове. Човек не си спомня всички изживявания от детството, когато например сме се учили да пишем и четем.
Но ние не бихме се научили да четем и да пишем, ако нямахме тези изживявания и не бихме съхранили техните плодове под формата на способности.
Именно това е преобразяването, което Духът извършва с богатствата на паметта. Той изоставя на произвола на съдбата всичко, което могат да ни донесат отделните изживявания и извлича от тях само силата за извисяване на своите способности. По този начин нито едно изживяване не остава неизползвано: Душата го запазва като спомен, а духът извлича от него онова, което може да обогати неговите способности и жизнено съдържание. Човешкият Дух израства чрез преработените изживявания.
към текста >>
Вече посочихме, че тази храна се състои от изживяванията, получени по време на живота и от
плод
овете, които могат да се извлекат от тях.
Това нейно участие се проявява през цялото и съществувание. Тя ще зависи от организацията на Душевното Тяло, както и от развитието на способностите на Сетивната Душа. И от живота на Съзнаващата Душа, от друга страна, ще зависи степента на развитие, което Духът-Себе може да постигне в нея. Сетивната Душа може да разгърне толкова по-добро общуване с външния свят, колкото по-развито е Душевното Тяло. А Духът-Себе става толкова по-богат и по-силен, колкото повече се изхранва от Съзнаващата Душа.
Вече посочихме, че тази храна се състои от изживяванията, получени по време на живота и от плодовете, които могат да се извлекат от тях.
към текста >>
Тези закони се свързват посредством Съзнаващата Душа с личните душевни опитности, които, макар и преходни в своето естество, носят трайни
плод
ове.
Духът-Себе донася на "Азът" от света на Духа вечните закони на истината и доброто.
Тези закони се свързват посредством Съзнаващата Душа с личните душевни опитности, които, макар и преходни в своето естество, носят трайни плодове.
Фактът, че Духът-Себе е бил свързан с тях, внася в него един елемент на трайност. Ако човешкия Дух се приближи до едно изживяване, подобно на друго, с което той вече е бил свързан, той вижда в него нещо познато и умее да се отнася към него по-добре, отколкото, ако го срещне за първи път. На този факт се основава цялата възможност за обучение на човека. А плодовете от обучението са нашите придобити способности.
към текста >>
А
плод
овете от обучението са нашите придобити способности.
Духът-Себе донася на "Азът" от света на Духа вечните закони на истината и доброто. Тези закони се свързват посредством Съзнаващата Душа с личните душевни опитности, които, макар и преходни в своето естество, носят трайни плодове. Фактът, че Духът-Себе е бил свързан с тях, внася в него един елемент на трайност. Ако човешкия Дух се приближи до едно изживяване, подобно на друго, с което той вече е бил свързан, той вижда в него нещо познато и умее да се отнася към него по-добре, отколкото, ако го срещне за първи път. На този факт се основава цялата възможност за обучение на човека.
А плодовете от обучението са нашите придобити способности.
към текста >>
Така Духът събира
плод
овете на своя преходен живот.
Така Духът събира плодовете на своя преходен живот.
Възприемаме ли ние обаче тези плодове в самите нас? Върху какво се основават заложбите, които като особеност на духовния човек бяха изложени по-горе? Човек започва земния си жизнен път само с онези способности, които сам донася със себе си. Тези способности винаги наподобяват нещо, което можем да научим по време на живота. Нека вземем за пример гениалността на един човек.
към текста >>
Възприемаме ли ние обаче тези
плод
ове в самите нас?
Така Духът събира плодовете на своя преходен живот.
Възприемаме ли ние обаче тези плодове в самите нас?
Върху какво се основават заложбите, които като особеност на духовния човек бяха изложени по-горе? Човек започва земния си жизнен път само с онези способности, които сам донася със себе си. Тези способности винаги наподобяват нещо, което можем да научим по време на живота. Нека вземем за пример гениалността на един човек. За Моцарт е известно, че като момче е можел само по памет да запише дълги музикални произведения.
към текста >>
Ако такива способности, които се основават на заложбите, не се разглеждат като чудеса, те трябва да се приемат като
плод
ове на възприятията, до които Духът-Себе е стигнал посредством една душа; те са били отпечатани в него.
Самият Лесинг не казва ли за себе си, че чрез дарбата на критичното наблюдение е придобил нещо, което го доближило до гениалността?
Ако такива способности, които се основават на заложбите, не се разглеждат като чудеса, те трябва да се приемат като плодове на възприятията, до които Духът-Себе е стигнал посредством една душа; те са били отпечатани в него.
Той не ги е получил в този живот, а в предишен живот. Човешкият Дух е един вид сам по себе си. И както човекът, като представител на един физически вид, наследява своите качества вътре в този вид, така и Духът ги наследява в рамките на своя вид, т. е. вътре в себе си.
към текста >>
Човешкият Дух се явява в живота като едно възпроизвеждане на самия себе си обогатен с
плод
овете на минали опитности, изживени в предишни съществувания.
Човешкият Дух се явява в живота като едно възпроизвеждане на самия себе си обогатен с плодовете на минали опитности, изживени в предишни съществувания.
Следователно този живот е повторение на един друг живот и носи със себе си това, което Духът-Себе е постигнал в предишния живот. Ако той приеме нещо в себе си, което може да даде плод, той се прониква с Духът-Живот. Както жизненото тяло предава формата на вида, така и Духът-Живот предава на душата от едно лично съществувание към друго лично съществувание.
към текста >>
Ако той приеме нещо в себе си, което може да даде
плод
, той се прониква с Духът-Живот.
Човешкият Дух се явява в живота като едно възпроизвеждане на самия себе си обогатен с плодовете на минали опитности, изживени в предишни съществувания. Следователно този живот е повторение на един друг живот и носи със себе си това, което Духът-Себе е постигнал в предишния живот.
Ако той приеме нещо в себе си, което може да даде плод, той се прониква с Духът-Живот.
Както жизненото тяло предава формата на вида, така и Духът-Живот предава на душата от едно лично съществувание към друго лично съществувание.
към текста >>
Като Сетивна Душа, тя приема впечатленията от външния свят, предава ги на Духа, за да извлече той
плод
овете им за вечността.
Между тях се намира душата, която води самостоятелен и отделен живот. Нейните желания, страсти и наклонности, и служат; тя поставя в служба на себе си и мисълта.
Като Сетивна Душа, тя приема впечатленията от външния свят, предава ги на Духа, за да извлече той плодовете им за вечността.
Нейното предназначение е да бъде посредница и тази роля е достатъчна. Тялото създава нейните впечатления, тя ги формира като усещания, съхранява ги в паметта като представи и ги предава на Духа, за да може той да ги отнесе във вечността. Всъщност душата е нещо, чрез което човек принадлежи на своя земен живот. Чрез тялото си той принадлежи на човешкия вид; той е част от този вид. Със своя Дух той живее в един по-висш свят.
към текста >>
Обаче размишлявайки, ние си даваме сметка, че самите ние сме
плод
на такива "случайности".
Обаче размишлявайки, ние си даваме сметка, че самите ние сме плод на такива "случайности".
Който размишлява върху себе си след 40 преживяни години и не остава при една празна и абстрактна представа за Азът задавайки си въпроса за същността на душата може да каже за себе си: Аз не съм нищо друго освен това, което съм станал в резултат на "сполетелите" ме събития. Не бих ли бил друг, ако например на 20 години ми се бяха случили други неща вместо тези, които ме сполетяха? Тогава той ще търси своя "Аз" не само в подтиците, които идват отвътре, а и в обстоятелствата, които се намесват "отвън" в неговия живот. В това, което му се случва, той ще познае своя Аз. За непробуденото познание е необходима само една крачка по-нататък в интимното разглеждане на живота, за да види онова, което се влива в него от определени събития на съдбата: Азът обхваща тези "външни" събития по такъв начин, както ги обхващат и спомените само че "отвътре" за да осветлят една или друга случка от миналото.
към текста >>
Чрез едно действие, което душата извършва, в нея се създават потенциални заложби за друго действие, което ще бъде
плод
на първото.
Така е и с човешкия Дух. Душата му предава определени способности, само когато действува. Те съответствуват на извършените дела.
Чрез едно действие, което душата извършва, в нея се създават потенциални заложби за друго действие, което ще бъде плод на първото.
Душата носи тази предразположба в себе си като една необходимост, докато второто действие се осъществи докрай. Може да се каже също, че едно извършено действие влага в душата необходимостта, тя да предприеме и друго действие, което е последица от първото.
към текста >>
Напротив, човешкият Дух трябва непрестанно да се превъплътява и законът, който царува над него, го принуждава да донася в своите следващи съществувания
плод
овете от предишните животи.
Напротив, човешкият Дух трябва непрестанно да се превъплътява и законът, който царува над него, го принуждава да донася в своите следващи съществувания плодовете от предишните животи.
Душата живее в настоящето. Но този живот в настоящето не е независим от предишния живот. Превъплъщаващият Дух извлича своята съдба от предишния живот. И тази съдба определя неговия нов живот. Какви впечатления би могла да има душата, кои нейни желания ще се удовлетворяват, какви радости и скърби ще я сполетят, с какви хора тя ще се срещне, зависи от това, какви са бил и делата и в предишните превъплъщения на Духа.
към текста >>
34.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Този "остатък" може да бъде съхранен като
плод
само в Духа и той свързва душата с Духа в един чисто духовен свят.
Нещо подобно съществува и в отношението между душата и Духа. Душата освобождава Духа в по-висшия, духовен свят, когато нейните сили не могат да действуват повече в смисъла на душевната човешка организация. Духът ще бъде свободен в този миг, когато душата му е предала всичко, което е могла да преживее само в тялото, а се запазва само това, което може да продължи да живее с Духа.
Този "остатък" може да бъде съхранен като плод само в Духа и той свързва душата с Духа в един чисто духовен свят.
към текста >>
35.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Така той събира известно количество опитности, о
плод
отворяват неговата работа, и когато се залови да направи нов план, този план ще бъде обогатен с всичко, което архитектът ще е научил от изпълнението на първия.
За по-голяма яснота, нека следваме сравнението, което вече направихме. Архитектът изработва плана на една къща и го поставя в изпълнение.
Така той събира известно количество опитности, оплодотворяват неговата работа, и когато се залови да направи нов план, този план ще бъде обогатен с всичко, което архитектът ще е научил от изпълнението на първия.
към текста >>
Той е свободен да се посвети напълно на изискванията на духовния живот; освободен от физическото тяло, той се развива във всички направления и събира в себе си
плод
овете от миналите си прераждания.
Същото е и с последователните съществувания на човека. Между преражданията, Духът живее в своята собствена област.
Той е свободен да се посвети напълно на изискванията на духовния живот; освободен от физическото тяло, той се развива във всички направления и събира в себе си плодовете от миналите си прераждания.
Следователно, неговото внимание е винаги обърнато към физическия свят и към целите които този свят му налага. Ето защо той работи непрестанно, следвайки еволюцията на Земята, доколкото тази последната съставлява поле на неговата дейност. Той работи за своето собствено развитие, за да може всеки път, когато се преражда, да служи в името на Земята, според изискванията за момента.
към текста >>
Да, ежедневните обстоятелства от земния живот дават своите
плод
ове тъкмо в тази низша област от "царството на духовете".
Да, ежедневните обстоятелства от земния живот дават своите плодове тъкмо в тази низша област от "царството на духовете".
И тъкмо тук, тази страна от човешката природа, чиито интерес е насочен изцяло към ежедневието, за продължителен период от време ще се почувствува свързана с духовния живот между две прераждания.
към текста >>
Плод
овете на религиозния живот и всичко, свързано с него, ясно изпъкват в тази област.
В "царството на духовете" всичко това е не вече отражението, а живата същност на мисълта, откриваща се в своята истинска форма. Тук човек действително може да се слее с единството, пред което се е прекланял на Земята.
Плодовете на религиозния живот и всичко, свързано с него, ясно изпъкват в тази област.
към текста >>
Тук зреят
плод
овете на всички дела, които са извършени на Земята в служба на общността с чувство на преданост към нашите братя човеци.
Тук се намират първообразите на желанията, страстите, чувствата и т.н. Но тук, в духовния свят, тези душевни състояния изгубват своя егоистичен характер. Както във втората област и в тази трета област всички страсти, всички желания, удоволствия и неудоволствия също образуват едно неделимо цяло, едно единство. Страстите, желанията и удоволствията на другите същества не се различават от моите желания и страсти. Усещанията и чувствата на всички същества образуват един единен свят, обгръщат всичко останало, както физическата атмосфера на "царството на духовете".
Тук зреят плодовете на всички дела, които са извършени на Земята в служба на общността с чувство на преданост към нашите братя човеци.
Защото, извършвайки ги, човек дава израз на своя живот в третата област от "царството на духовете". Великите благодетели на човечеството, преданите натури, онези, които истински и всеотдайно служат на общността, са развили в предишните прераждания, те непрекъснато са се стремили към родство с нея.
към текста >>
В "царството на духовете" те могат само да се наслаждават от
плод
овете на това, което са извършели според личните си дарби и според еволюционната степен на народа и държавата, в която са се родили.
По-горе споменахме, че тази област също не може да се нарече "чисто царство на духовете" в пълния смисъл на тази дума. Това е така, защото културното равнище, с което хората напускат Земята, продължава да оказва влияние върху тяхното духовно съществувание.
В "царството на духовете" те могат само да се наслаждават от плодовете на това, което са извършели според личните си дарби и според еволюционната степен на народа и държавата, в която са се родили.
към текста >>
Азът пренася
плод
овете от едно въплъщение в следващото.
Едва сега, човекът разбира своята истинска същност. Той представлява едно духовно същество, което периодически се въплъщава във видимия физически свят. Едва в тази пета област, истинският човешки аз може да изживее в себе си свободно и без никакви ограничения. Следователно, Азът е онази сила, която отново и отново се появява при всяко прераждане. То носи в себе си онези способности които Азът сам е развил в по-низшите области от "царството на духовете".
Азът пренася плодовете от едно въплъщение в следващото.
Той съхранява последиците от всички минали въплъщения.
към текста >>
Както архитектът вади поуки от несъвършенствата на вече построената сграда, за да вложи в новия си проект само онези елементи, които е усъвършенствувал, така и в петата област човешкият Аз се освобождава от последиците на миналите си съществувания, свързани с несъвършенствата на низшите светове, и с опитностите от миналите си прераждания о
плод
ява целите които се формират в "царството на духовете".
Следователно, обитавайки петата област от "царството на духовете", Азът попада в царството на целите и намеренията.
Както архитектът вади поуки от несъвършенствата на вече построената сграда, за да вложи в новия си проект само онези елементи, които е усъвършенствувал, така и в петата област човешкият Аз се освобождава от последиците на миналите си съществувания, свързани с несъвършенствата на низшите светове, и с опитностите от миналите си прераждания оплодява целите които се формират в "царството на духовете".
към текста >>
В тази област,
плод
може да даде само онази част от Аза, която се издига над всекидневните грижи.
Ясно е, че силата, която може да бъде черпена от тази област, зависи от това, до каква степен Азът е извлякъл поуки от своето поредно въплъщение, които са достойни, за да бъдат признати от света на целите. Азът, който през време на земния живот се е стремил да осъществи намеренията на Духа чрез активен мисловен живот и чрез мъдра, действена любов, ще постигне твърде много в петата област. Напротив, Азът, който е бил погълнат от всекидневието и от преходните стойности, не посява никакви семена, в името на вечния световен порядък.
В тази област, плод може да даде само онази част от Аза, която се издига над всекидневните грижи.
Обаче не трябва да се мисли, че тук става дума за нещата, които носят "земната слава". Не, тук се има предвид всичко, което дори при най-скромните житейски условия, поражда у нас съзнанието за решаващото значение на нашите действия с оглед на мировата еволюция. Налага се да свикнем с мисълта, че в тази област човек разсъждава по друг начин, а не както във физическия свят. Да предположим, че в хода на едно въплъщение, даден човек не полага достатъчно усилие, за да се свърже с тази пета област; тогава у него възниква порива: "през следващия земен живот аз ще потърся такава лична съдба (карма), която на всяка цена ще ми открие последиците от едно несъвършенство в това отношение". И всичко, което от гледна точка на земния живот, занапред ще приеме очертанията на една мъчителна орис, будеща дълбоко състрадание у околните, в тази област от "царството на духовете", за човека изглежда като нещо абсолютно необходимо.
към текста >>
36.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Изобретателните натури, чиито мисли са особено
плод
отворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях.
Тяхната аура грее в приказно красиви оттенъци. Така изглежда и аурата на преданите, на религиозните натури. Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък. Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре.
Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях.
В най-висша степен това се отнася за онези личности, които наричаме "мъдри" и особено тези от тях, които са богати на плодотворни идеи. Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
към текста >>
В най-висша степен това се отнася за онези личности, които наричаме "мъдри" и особено тези от тях, които са богати на
плод
отворни идеи.
Така изглежда и аурата на преданите, на религиозните натури. Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък. Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре. Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях.
В най-висша степен това се отнася за онези личности, които наричаме "мъдри" и особено тези от тях, които са богати на плодотворни идеи.
Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
към текста >>
37.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Както за този, който притежава духовно познание, мислите са непосредствен израз на това, което той вижда в Духа, така и съобщението на този израз на друг, неподготвен човек, може да превърне в зародиш, от който ще се роди
плод
ът на познанието.
Който застъпва мнението, че съсредоточаването върху подобен мисловен образ е излишно, допуска сериозна грешка. Явно, той вижда в мислите нещо несъстоятелно, нещо абстрактно. Обаче в основата на мислите е вложена една огромна и жива сила.
Както за този, който притежава духовно познание, мислите са непосредствен израз на това, което той вижда в Духа, така и съобщението на този израз на друг, неподготвен човек, може да превърне в зародиш, от който ще се роди плодът на познанието.
Ако в името на висшето познание, ние пренебрегнем мисловната работа и се обърнем към други сили в човека, пропускаме обстоятелството, че тъкмо мисленето е най-висшата човешка способност в сетивния свят. Следователно, на този, който пита: "- Как мога сам да се добира до висшите познания на науката за духа? , ще отговорим "започнете най-напред с описанията на тези, които вече ги притежават". А ако той отвърне: "но аз искам да постигна всичко сам и не желая да знам какво са видели другите! ", ние ще заявим: "тъкмо в изучаването на това, което са оставили другите, се намира първата степен в постигането на личното познание.
към текста >>
Впрочем, немотивираното отричане е също вредно, понеже то се проявява като една отблъскваща сила, която не позволява на духовния ученик да възприеме важните и
плод
отворни мисли.
Впрочем, немотивираното отричане е също вредно, понеже то се проявява като една отблъскваща сила, която не позволява на духовния ученик да възприеме важните и плодотворни мисли.
Предпоставка за отварянето на свръхсетивните възприемателни органи е не сляпата вяра, а запознаването с духовнонаучния мисловен свят. Духовният изследовател се изправя пред своя ученик с думите: "Аз не искам от теб да вярваш това, което казвам, а да го мислиш, да го превърнеш в съдържание на твоя собствен мисловен свят и едва тогава моите мисли ще ти помогнат да разбереш скритата в тях истина. " Ето, такова е светоусещането на духовния изследовател. Той дава на своя ученик необходимия подтик, обаче ученикът сам трябва да намери в себе си силата, с която ще провери истинността на едни или други послания от духовния свят. Духовно-научните данни следва да бъдат разглеждани тъкмо в този смисъл.
към текста >>
Плод
овете от неговите упражнения се изразяват в нарастване на духовната възприемателна способност спрямо свръхсетивния свят.
Ако окултният ученик съумее да упражни желаните въздействия върху своя вътрешен живот, той постепенно напредва в духовното познание.
Плодовете от неговите упражнения се изразяват в нарастване на духовната възприемателна способност спрямо свръхсетивния свят.
Той ще узнае истинския смисъл на наставленията, които е получил относно този свят и ще ги потвърди от свой личен опит. Постигне ли тази степен, очаква го едно събитие, което той може да изживее само в определен етап от своето обучение. По един особен начин, чието значение ще му стане ясно едва тогава, той ще получи от "висшите духовни сили, ръководещи човешкия род" това, което наричаме посвещение. Той става "ученик на мъдростта". Колкото в по-малка степен свързваме това посвещение с външните условия на човешкия живот, толкова по-точна представа ще изградим за него.
към текста >>
38.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако искаш да развиеш
плод
отворно отношение към външния свят, трябва умело да се отнасяш към своите собствени чувства и представи.
Човек, който се нахвърля от едно сетивно впечатление към друго и е склонен към непрекъснато "разпиляване", не намира пътя към Тайната Наука. Окултният ученик не трябва да остава глух за впечатленията си от неговия богат вътрешен живот. Когато човек с богати и дълбоки душевни изживявания прекосява една красива планинска местност, той има други изживявания, различни от тези на човек с бедна душевност. Само вътрешните изживявания могат да ни дадат ключа за красотата на външния свят. В душата на човек, който пътува по море, могат да възникнат незначителни вътрешни изживявания; докато друг при същите условия ще долови вечното слово на мировия дух и ще му се открият много тайни от сътворението.
Ако искаш да развиеш плодотворно отношение към външния свят, трябва умело да се отнасяш към своите собствени чувства и представи.
Във всичките си проявления външният свят е преизпълнен с божествена красота; обаче най-напред трябва да я изживеем в собствената си душа, и едва после да я търсим всред външния свят.
към текста >>
39.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Те са
плод
на опита и знанието от най-древни времена.
Първите наставления, които дават на окултния ученик, се отнасят до преклонението и до развитието на неговия вътрешен живот. Духовната Наука предлага също и практически правила, чието спазване позволява развитието на вътрешните способности. Тези практически правила не са възникнали случайно.
Те са плод на опита и знанието от най-древни времена.
Навсякъде, където се дават указания за постигане на висшето познание, практическите методи са едни и същи. Всички истински окултни учители са единодушни относно вътрешния смисъл на тези правила, макар и те не винаги да са облечени в еднакви думи. Второстепенните и привидни различия се дължат на факти, които не са предназначени за разглеждане в тази книга.
към текста >>
Докато човек не е усетил
плод
овете на вътрешното спокойствие, той трябва да спазва последователно и строго посочените правила.
Докато човек не е усетил плодовете на вътрешното спокойствие, той трябва да спазва последователно и строго посочените правила.
За всеки, който постъпва по този начин, идва ден, когато около него се разлива духовна светлина и вътрешно зрение му открива един съвършено нов свят. Обстоятелството, че започва да прилага правила, изобщо не трябва да промени външния живот на окултния ученик. Той както и по-рано, продължава да изпълнява своите задължения; понася същите страдания изпитва същата радост. Той съвсем не се отчуждава от "живота". Напротив, през останалата част на деня, той ще води много по-активен живот, защото в минутите на съзерцание, се издига до "по-висшия живот".
към текста >>
Всичко, което без тези наставници би било едно несигурно напипване в мрака, се превръща под тяхно ръководство в целенасочена и
плод
отворна дейност.
Окултният ученик тръгва с уверена крачка по житейския път. Каквото и да срещне по него, той продължава напред. По-рано той не знаеше защо работи и страда; сега знае това. Очевидно е, че подобна медитативна дейност води по-сигурно да целта, ако се ръководи от опитни хора, които знаят какво точно трябва да се прави. Съветите и указанията на такива хора имат огромна стойност и съвсем не накърняват свободата на ученика.
Всичко, което без тези наставници би било едно несигурно напипване в мрака, се превръща под тяхно ръководство в целенасочена и плодотворна дейност.
Който се обръща към такива опитни и знаещи хора, никога няма да остане разочарован. Защото търси приятелски съвет, а не деспотизма на един човек, който се стреми към лична власт. Винаги се потвърждава: онези, които наистина знаят, са най-скромните хора на света и нищо не им е толкова чуждо, колкото желанието за власт. Този, който чрез медитацията се издига до състоянието, в което човек може да се свърже с Духа, пробужда в себе си нещо, което е вечно и не се ограничава нито от раждането, нито от смъртта. В него могат да се съмняват само онези, които не са го изживели в себе си.
към текста >>
40.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Вместо дребнава сантименталност и случайни мисловни асоциации, на преден план идват дълбоко съдържателни чувства и
плод
отворни мисли.
Те трябва да се породят от живота на неговата душа. Това се постига, когато човек не допуска до себе си лоши чувства и мисли. Всяко произволно мечтателство и фантазиране, всички случайно възникващи и бързо преходни чувства трябва да бъдат отстранени. В същото време човек далеч не обеднява душевно. Напротив, той скоро установява, че когато контролира своя вътрешен свят по описания начин, богатството на неговите чувства и творческата продуктивност на неговото въображение рязко нарастват.
Вместо дребнава сантименталност и случайни мисловни асоциации, на преден план идват дълбоко съдържателни чувства и плодотворни мисли.
И тези чувства и мисли позволяват на човека да се ориентира в духовния свят. Сега той влиза в правилни отношения с нещата в духовния свят. За ученика този факт има точно определени последици. Както, като физически човек, той може да се ориентира всред физическите предмети, така и сега той намира пътя между явленията на растеж и умиране, с които е запознат по гореописания начин. Сега той наблюдава по най-полезен за себе си и за света начин всичко което израства и се развива, всичко което увяхва и умира.
към текста >>
41.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Там ще узреят
плод
овете, отгледани в сетивния свят.
Едва след като съществата изградят определени качества в условията на сетивния свят, те могат да се развиват и в свръхсетивния свят. Тези същества са човеците. Такива, каквито днес, те отговарят на една несъвършена степен от духовната еволюция и тъкмо в нея трябва да постигнат онова съвършенство, което ще им позволи да се намесят в развитието на висшите светове. А сега се открива и изгледът към бъдещето. Той насочва към една по-висша степен на свръхсетивния свят.
Там ще узреят плодовете, отгледани в сетивния свят.
Рано или късно, този свят ще бъде преодолян; обаче последиците от него ще бъдат включени в един по-висш свят.
към текста >>
Да, неговата задача е да извлече от преходния физически свят
плод
овете на безсмъртието.
Смъртният елемент е краен стадий от едно непрекъснато развитие. Обаче само в рамките на тази двойственост, намираща израз в сетивнофизическия свят, човек може да изгради качества, необходими за навлизането му в света на безсмъртието.
Да, неговата задача е да извлече от преходния физически свят плодовете на безсмъртието.
Следователно, вглеждайки се в себе си, така както е изградил своята същност в хода на миналото, той трябва да признае: "В себе си аз нося елементите на едни умиращ свят и те продължават да работят в мен, така че само постепенно аз мога да превъзмогна тяхната сила и да ги превърна в градивните елементи на едни нов и безсмъртен живот".
към текста >>
Ако ти не искаш да изразходваш твоите сили, ще дойдат други и ще ги изразходват те; и тогава висшият свръхсетивен свят ще е събрал всички
плод
ове на сетивния свят; само че ти ще изгубиш под нозете си здравата почва, на която си стоял досега.
Ако сега ти би се разделил с тях, ще злоупотребиш с онези сили, които можа да развиеш само в условията на вашата общност. Ако те не бяха слезли в сетивния свят, ти нямаше да постигнеш нищо; без тях нямаше да разполагаш с никакви сили за твоето свръхсетивно съществувание. Силите, които си извоювал заедно с тях, трябва да споделиш също с тях. Ето защо аз няма да ти позволя да навлезеш в по-висшите свръхсетивни области, докато не употребиш всичките си сили за спасението на целия сетивен свят. С това, което вече си постигнал, ти можеш да останеш в по-долните области на свръхсетивния свят; обаче пред портата на висшите светове, аз се изправям като херувима с огнен меч пред рая и ти забранявам влизането там, докато все още имаш неизразходвани сили за спасението на сетивния свят.
Ако ти не искаш да изразходваш твоите сили, ще дойдат други и ще ги изразходват те; и тогава висшият свръхсетивен свят ще е събрал всички плодове на сетивния свят; само че ти ще изгубиш под нозете си здравата почва, на която си стоял досега.
Ти ще бъдеш изключен от всяко по-нататъшно развитие. Твоят път се оказва черният път, а онези, от които ти се отдели, поемат по белия път". Така се изразява "Големият пазач" на прага малко след като душата вече е срещнала първия "пазач". Обаче посветеният знае съвсем точно какво му предстои, ако се поддаде на изкушението за преждевременно оставяне в свръхсетивния свят. Едно неописуемо сияние се излъчва от втория "Пазач на прага"; съединяването с него стои като една далечна цел пред съзерцаващата душа.
към текста >>
42.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Материалистичното схващане, колкото и
плод
отворно да е било то като естественонаучна хипотеза за работа, колкото и
плод
отворно да остане то в този смисъл и в бъдеще посочвам само успехите на структурната химия, толкова неизползуваемо е то като основа за един светоглед.
Никой човек не би могъл да види, или да възприеме по някакъв сетивен начин, как при тези движещи се атоми възникват усещания и представи. Резултатите на материалистичното схващане при неговия опит да припише духовните процеси на движенията на атомите, илюстрират твърде нагледно неговата продуктивна способност; откакто съществува материалистичният възглед, той не е могъл да обясни дори и най-простото усещане чрез движението на атомите. Така е било и така ще бъде в бъдеще. Как би могло да се мисли, че някога неща, които не са сетивно възприемаеми, каквито са психическите процеси, биха могли да намерят своето обяснение чрез едно просто разлагане на по-големите тела в техните най-малки частици! Атомът винаги си остава едно тяло и никакво движение на атоми не ще бъде някога в състояние да премине пропастта между света на телата и душата.
Материалистичното схващане, колкото и плодотворно да е било то като естественонаучна хипотеза за работа, колкото и плодотворно да остане то в този смисъл и в бъдеще посочвам само успехите на структурната химия, толкова неизползуваемо е то като основа за един светоглед.
Тук то се оказва твърде тясно. Философският материализъм е изиграл своята роля. Този опит за един природонаучен светоглед завинаги е пропаднал”. Така говори един природоизследовател в началото на 20-то столетие върху възгледа, който към средата на 19-то столетие бе възвестен като едно ново, изискано от научния напредък евангелие.
към текста >>
Естествената наука е узряла да приеме
плод
овете на един по-висш светоглед.
Такова живеене по-нататък няма ли нещо общо с всички явления, също и на физическата природа? Ние виждаме, че материалистичното схващане на света трябваше да подкопае своите собствени основи. А нови основи то не може още да съгради. Едва истинското разбиране на мистиката, теософията, гнозиса ще му даде възможност да стори това. Химикът Оствалд преди няколко години говори пред Конгреса на природоизследователите в Любек за “преодоляване на материализма”, и за посочената с това цел основа едно ново натурфилософско списание.
Естествената наука е узряла да приеме плодовете на един по-висш светоглед.
И всяко опълчване против това не ще я ползува с нищо; тя трябва да държи сметка за нуждите на копнеещата човешка душа.
към текста >>
43.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Можеха да обработват почвата и да използват нейните
плод
ове за живота си.
За сега нека бъде достатъчно да кажем, че те притежаваха свръхчовешка мъдрост и сила. Те отделиха от лемурийското човечество една малка група и я определиха за родоначалник на бъдещата атлантска раса. Мястото, на което те направиха това, се намираше в горещата зона. Под тяхно ръководство мъжете от тази групичка развиваха способността да владеят природните сили. Те бяха силни и разбираха как да добиват от Земята най-разнообразни съкровища.
Можеха да обработват почвата и да използват нейните плодове за живота си.
Чрез възпитанието, което бяха получили, те бяха станали силни волеви натури. По-слабо беше развита при тях душата и сърдечността. В замяна на това последните бяха развити при жените. Памет и фантазия, и всичко, което беше свързано с тези способности, се намираха при жените.
към текста >>
44.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
О
плод
яването не беше външен процес, а нещо, което ставаше във вътрешността на самото човешко тяло.
В едно древно време пред нас се явяват меки и пластични човешки форми, напълно различни от по-късните. Те още носят в себе си мъжко-женската природа. С течение на времето веществата се втвърдяват. Човешкото тяло се изявява в две форми, от които едната прилича на по-късната мъжка форма, другата на по-късната женска форма. Когато тази разлика още не беше настъпила, всеки човек можеше да произведе от себе си един друг човек.
Оплодяването не беше външен процес, а нещо, което ставаше във вътрешността на самото човешко тяло.
Чрез това, че тялото стана мъжко или женско, то изгуби възможността да се самоопложда. То трябваше сега да си взаимодейства с друго тяло, за да се роди един нов човек.
към текста >>
Вътрешните органи, които можеха да бъдат изградени чрез излишната сила на душата, се о
плод
иха от духа.
Отново имаме един вид оплождане, което става тук в човека, когато той стана едно духовно същество.
Вътрешните органи, които можеха да бъдат изградени чрез излишната сила на душата, се оплодиха от духа.
Душата в самата себе си е двучленна: Мъжко-женска. Така в стари времена тя изграждаше също и своето тяло. По-късно тя можеше да оформя своето тяло само така, че за външния живот то да действува съвместно с едно друго тяло; самата душа получи чрез това способността да действува съвместно с духа. Отсега нататък за външното човекът бива оплоден отвън, за вътрешността отвътре, чрез духа. Можем сега да кажем, че мъжкото тяло има женска душа, а женското тяло мъжка душа.
към текста >>
Отсега нататък за външното човекът бива о
плод
ен отвън, за вътрешността отвътре, чрез духа.
Отново имаме един вид оплождане, което става тук в човека, когато той стана едно духовно същество. Вътрешните органи, които можеха да бъдат изградени чрез излишната сила на душата, се оплодиха от духа. Душата в самата себе си е двучленна: Мъжко-женска. Така в стари времена тя изграждаше също и своето тяло. По-късно тя можеше да оформя своето тяло само така, че за външния живот то да действува съвместно с едно друго тяло; самата душа получи чрез това способността да действува съвместно с духа.
Отсега нататък за външното човекът бива оплоден отвън, за вътрешността отвътре, чрез духа.
Можем сега да кажем, че мъжкото тяло има женска душа, а женското тяло мъжка душа. Тази вътрешна едностранчивост в човека сега се компенсира чрез оплождането с духа. Едностранчивостта е премахната. Мъжката душа в женското тяло и женската душа в мъжкото тяло стават отново двуполови чрез оплождането с духа. Така мъжът и жената са различни в тяхната външна форма; във вътрешността си и при двамата душевната едностранчивост се слива в едно хармонично цяло.
към текста >>
За тяхната душа става възможно тя да се о
плод
и от духа, без първо да изчака развитието на вътрешните органи, както при човека.
Те естествено също бяха двуполови. Защото при тогавашното състояние на Земното развитие не можеше да бъде създадено никакво мъжко или женско тяло. Затова липсваха още външните условия. Обаче имаше други същества, които въпреки двуполовостта можеха да придобиват познание и мъдрост. Това беше възможно благодарение на факта, че тези същества бяха минали през едно съвършено друго развитие в едно още подалечно минало.
За тяхната душа става възможно тя да се оплоди от духа, без първо да изчака развитието на вътрешните органи, както при човека.
Душата на сегашния човек може да мисли с помощта на физическия мозък само това, което възприема чрез физическите сетива. Човешката душа трябваше да чака, докато се развие един мозък, който стана посредник на духа. Без този околен път тази душа би останала лишена от дух. Тя би останала на степента на сънищното съзнание. Не беше така с гореспоменатите свръхчовешки същества.
към текста >>
45.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Благодарение на това неговото тяло остана пластично и меко до такава степен, че той можа да отдели от себе си органите, които можаха да бъдат о
плод
ени от духа.
В други области обаче живееха животни, които вече имаха гъсти тела, и които също бяха развили еднополовостта и сетивата. Откъде бяха дошли те, това ще покажат по-късните съобщения. Те не можеха да се развиват вече по-нататък, защото техните тела преждевременно бяха приели по-гъстата материя. Някои видове от тях загинаха; други се развиха в техния вид до днешните форми. Човекът можа да стигне до по-висши форми благодарение на това, че остана в областите, които отговаряха на неговото тогавашно устройство.
Благодарение на това неговото тяло остана пластично и меко до такава степен, че той можа да отдели от себе си органите, които можаха да бъдат оплодени от духа.
По-късно неговото външно тяло беше развито вече до такава степен, че той можа да премине в по-гъстата материя и тялото му стана закриляща обвивка за по-фините му духовни органи. Обаче не всички човешки тела бяха развити до тази степен. Напредналите бяха малко. Тези тела първи бяха проникнати от духа. Имаше и по-малко напреднали, в които духът не можеше да проникне.
към текста >>
46.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Този истински вътрешен живот се прояви едва тогава, когато стана о
плод
яването чрез духа, когато човекът започна да мисли върху това, което отвън действаше върху него.
Всичко става постепенно, също и развитието на вътрешния живот.
Този истински вътрешен живот се прояви едва тогава, когато стана оплодяването чрез духа, когато човекът започна да мисли върху това, което отвън действаше върху него.
Обаче всичко, което бе описано тук, показва, как човекът се врастна в състоянието, което бе описано в предишния раздел. И ние се движим всъщност вече във времето, което бе охарактеризирано, когато описваме следното: Душата все повече се научава да прилага изживяното в себе към външното телесно съществуване. Това става сега с цветните образи. Както по-рано едно приятно впечатление от нещо душевно беше свързано с един светъл цветен образ в собствената душа на човека, така сега тя се свързва с впечатленията от външната светлина. Душата започна да вижда нещата около себе си цветни.
към текста >>
От една страна човешкото тяло стана възприемчиво за о
плод
яването само чрез едно друго човешко същество, от друга страна се развиха телесните органи служещи непосредствено на душата (нервната система и мозъка), чрез които сетивните впечатления на външния свят бяха отразявани в душата.
Двете очи се развиха, когато душата започна все по-интимно да свързва външните светлинни впечатления с нейния собствен живот. С това се изгуби способността за възприемане на душевното, намиращо се в окръжаващия свят. Душата стана все повече и повече огледало на външния свят. Този външен свят се отразява във вътрешността на душата като представа. Редом с това стана разделянето на половете.
От една страна човешкото тяло стана възприемчиво за оплодяването само чрез едно друго човешко същество, от друга страна се развиха телесните органи служещи непосредствено на душата (нервната система и мозъка), чрез които сетивните впечатления на външния свят бяха отразявани в душата.
И с това бе подготвено навлизането на мислещия дух в човешкото тяло.
към текста >>
47.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и
плод
ове.
Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят. Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали. Ние още ще говорим за тези минали състояния. Този път ще трябва да обърнем внимание само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното. Можем да си представим едно такова преобразуване като го сравним с преминаването на растението през зародишното състояние.
Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и плодове.
То приема вещества от заобикалящия го свят и отново отделя от себе си такива вещества. Обаче всичко, което в него е вещества, форма и процеси изчезва, като остава само малкият зародиш. Минавайки през този зародиш се развива животът, за да се роди в следващите години отново в същата форма. Така всичко, което е съществувало в предишното състояние на нашата Земя, е изчезнало, за да се роди отново в настоящето състояние. Това, което за предишното състояние бихме могли да наречем минерал, растение, животно е преминало, както за растението са преминали, изчезнали коренът, стеблото и така нататък.
към текста >>
48.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Те стигат до това като до един
плод
на тяхната дейност през време на третия и четвъртия Слънчев кръг.
Това продължава така до средата на третия Слънчев кръг. Тогава започват да действат “Духовете на формата”. Чрез тях етерното тяло, което преди това имаше само една облакоподобна подвижност, получава определена форма. В средата на четвъртия слънчев кръг “Духовете на формата” придобиват съзнание, което човекът ще има на бъдещата “Венера”, която ще бъде втората планетна форма на Земята след нейното настоящо съществуване и на която човекът ще живее тогава. Това е едно свръх психическо съзнание.
Те стигат до това като до един плод на тяхната дейност през време на третия и четвъртия Слънчев кръг.
Чрез това те добиват способността да преобразят развитите през Сатурновия период и от тогава насам зародиши на сетивата, които до този момент бяха само физически апарати, превръщайки ги чрез етера в оживени сетива.
към текста >>
49.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
Естествено, има и критици, според които тази книга е
плод
на необуздана фантастика и неконтролирана игра на мислите.
Естествено, има и критици, според които тази книга е плод на необуздана фантастика и неконтролирана игра на мислите.
Отговорът на това обвинение се съдържа в самата книга. Там ясно е показано, че здравото мислене може и трябва да стане пробният камък за всичко, което читателят ще срещне в тази книга. Само този, който подложи следващите описания на истинска логическа проверка, както става и с обективните факти на естествената наука, ще може да прецени точните аргументи на разума.
към текста >>
50.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Този е прекрасният
плод
на духовно-научното познание че то не само задоволява жаждата за знание,а предава на живота крепкост и сила.
Този е прекрасният плод на духовно-научното познание че то не само задоволява жаждата за знание,а предава на живота крепкост и сила.
Изворът,от които това познание черпи сила за работа и доверие в живота, е неизчерпаем. Нито един човек, който поне веднъж е пристъпил към този извор, не ще остане неподкрепен, когато и да се обърне към него.
към текста >>
51.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ето защо всичко, което човекът познава във видимия свят, трябва да бъде допълнено и о
плод
ено от познанията, водещи своето начало направо от свръхсетивния свят.
Напротив, истинското състояние на нещата е следното. Както човекът не може да е непрекъснато бодър, така той не може да се справи и с реалните съотношения на живота без това, което получава от свръхсетивния свят. Животът продължава по време на съня и силите, които работят и творят по време на будността, черпят своята бодрост и мощ именно от него. Така стоят нещата с това, което човек наблюдава във видимия свят. Светът обаче далеч надхвърля рамките на това наблюдение.
Ето защо всичко, което човекът познава във видимия свят, трябва да бъде допълнено и оплодено от познанията, водещи своето начало направо от свръхсетивния свят.
Ако човек не черпи постоянно сили и възстановяване от съня, той би разрушил своя живот; по същия начин, ако един светоглед не се оплодява от познанието за невидимия свят, би се превърнал в нещо мъртво. Така е и със „смъртта". Живите същества умират, само за да се роди живот. И тъкмо свръх сетивното може да хвърли ясна светлина върху прекрасните думи на Гьоте: „Природата е изнамерила смъртта, само за да осигури изобилие от живот." Както без смъртта не може да има никакъв живот, така и не може да съществува истинско познание за видимия свят без проникването в свръхсетивния свят. За да напредва, всяко познание за видимото трябва винаги, отново и отново да се потопява в невидимото.
към текста >>
Ако човек не черпи постоянно сили и възстановяване от съня, той би разрушил своя живот; по същия начин, ако един светоглед не се о
плод
ява от познанието за невидимия свят, би се превърнал в нещо мъртво.
Както човекът не може да е непрекъснато бодър, така той не може да се справи и с реалните съотношения на живота без това, което получава от свръхсетивния свят. Животът продължава по време на съня и силите, които работят и творят по време на будността, черпят своята бодрост и мощ именно от него. Така стоят нещата с това, което човек наблюдава във видимия свят. Светът обаче далеч надхвърля рамките на това наблюдение. Ето защо всичко, което човекът познава във видимия свят, трябва да бъде допълнено и оплодено от познанията, водещи своето начало направо от свръхсетивния свят.
Ако човек не черпи постоянно сили и възстановяване от съня, той би разрушил своя живот; по същия начин, ако един светоглед не се оплодява от познанието за невидимия свят, би се превърнал в нещо мъртво.
Така е и със „смъртта". Живите същества умират, само за да се роди живот. И тъкмо свръх сетивното може да хвърли ясна светлина върху прекрасните думи на Гьоте: „Природата е изнамерила смъртта, само за да осигури изобилие от живот." Както без смъртта не може да има никакъв живот, така и не може да съществува истинско познание за видимия свят без проникването в свръхсетивния свят. За да напредва, всяко познание за видимото трябва винаги, отново и отново да се потопява в невидимото. Единствено науката за свръхсетивния свят прави възможно съществуването на познание за видимия свят; и ако тя се издига до своите истински форми, не само че не подкопава живота, а непрекъснато го укрепва и оздравява.
към текста >>
Тук много по-лесно отколкото в предишните части на тази книга, човек може да вземе тези данни за
плод
на фантазията; просто, защото има много случаи, когато човек сам затваря ума си и не желае да види как свръхсетивните сили действуват във физическия свят.
Едва след като придобие способността да осъзнава своя Аз и по друг начин, той ще е в състояние да възприема своя траен Аз дори и тогава, когато се намира вън от своето физическо тяло. Такива способности дава свръхсетивното познание и по-нататък в тази книга ще говорим за средствата, чрез които те могат да бъдат постигнати. Смъртта също настъпва не по друг начин, а като промяна в съотношенията на съставните части, образуващи човешкото същество. Всичко, което установява свръхсетивното наблюдение, може да бъде видяно в неговите действия, също и във външния свят, така че непредубеденото обективно мислене, "наблюдавайки външния живот, неизбежно стига до потвърждаване на данните, които изнася свръхсетивното познание. Обаче в тези факти, невидимите си ли не се проявяват така явно и човек може да срещне големи трудности, ако иска да усети реалната стойност на онези външни процеси, които потвърждават данните на свръхсетивното познание.
Тук много по-лесно отколкото в предишните части на тази книга, човек може да вземе тези данни за плод на фантазията; просто, защото има много случаи, когато човек сам затваря ума си и не желае да види как свръхсетивните сили действуват във физическия свят.
към текста >>
Това е духовната придобивка, духовният
плод
на живота.
Но в този свят човек внася и нещо по-различно, а именно това, което Азът е изживял в сетивния свят. Първоначално, веднага след смъртта, изниква сборът от онези изживявания, които изграждат доколкото етерното тяло е все още свързано с Аза всеобхватната панорама от спомените. Наистина, след това етерното тяло също се разпада, обаче от тази образна панорама на спомените, Азът запазва нещо непреходно и вечно. Този остатък можем да сравним например с това, което извличаме като един екстракт от всички изживявания и опитности на човека по време на живота между раждането и смъртта.
Това е духовната придобивка, духовният плод на живота.
Този плод съдържа всичко онова, което Духът проявява чрез сетивата. Обаче без живота в сетивния свят, този духовен плод не би могъл да узрее. След смъртта, Азът усеща духовния плод на сетивния свят като един свой, вътрешен свят, и с него той пристъпва в новия свят, населен от духовни Същества; тези Същества се изявяват така, както само Азът може да изяви себе си в своите най-скрити дълбини. Както семето на едно растение е екстракт на цялото растение и може да израсне, само ако бъде положено в друг свят, в почвата, така сега и това, което Азът донася със себе си от сетивния свят като един кълн, като един зародиш, може да се развие, само ако бъде приет в духовното обкръжение на човека след смъртта.
към текста >>
Този
плод
съдържа всичко онова, което Духът проявява чрез сетивата.
Но в този свят човек внася и нещо по-различно, а именно това, което Азът е изживял в сетивния свят. Първоначално, веднага след смъртта, изниква сборът от онези изживявания, които изграждат доколкото етерното тяло е все още свързано с Аза всеобхватната панорама от спомените. Наистина, след това етерното тяло също се разпада, обаче от тази образна панорама на спомените, Азът запазва нещо непреходно и вечно. Този остатък можем да сравним например с това, което извличаме като един екстракт от всички изживявания и опитности на човека по време на живота между раждането и смъртта. Това е духовната придобивка, духовният плод на живота.
Този плод съдържа всичко онова, което Духът проявява чрез сетивата.
Обаче без живота в сетивния свят, този духовен плод не би могъл да узрее. След смъртта, Азът усеща духовния плод на сетивния свят като един свой, вътрешен свят, и с него той пристъпва в новия свят, населен от духовни Същества; тези Същества се изявяват така, както само Азът може да изяви себе си в своите най-скрити дълбини. Както семето на едно растение е екстракт на цялото растение и може да израсне, само ако бъде положено в друг свят, в почвата, така сега и това, което Азът донася със себе си от сетивния свят като един кълн, като един зародиш, може да се развие, само ако бъде приет в духовното обкръжение на човека след смъртта.
към текста >>
Обаче без живота в сетивния свят, този духовен
плод
не би могъл да узрее.
Първоначално, веднага след смъртта, изниква сборът от онези изживявания, които изграждат доколкото етерното тяло е все още свързано с Аза всеобхватната панорама от спомените. Наистина, след това етерното тяло също се разпада, обаче от тази образна панорама на спомените, Азът запазва нещо непреходно и вечно. Този остатък можем да сравним например с това, което извличаме като един екстракт от всички изживявания и опитности на човека по време на живота между раждането и смъртта. Това е духовната придобивка, духовният плод на живота. Този плод съдържа всичко онова, което Духът проявява чрез сетивата.
Обаче без живота в сетивния свят, този духовен плод не би могъл да узрее.
След смъртта, Азът усеща духовния плод на сетивния свят като един свой, вътрешен свят, и с него той пристъпва в новия свят, населен от духовни Същества; тези Същества се изявяват така, както само Азът може да изяви себе си в своите най-скрити дълбини. Както семето на едно растение е екстракт на цялото растение и може да израсне, само ако бъде положено в друг свят, в почвата, така сега и това, което Азът донася със себе си от сетивния свят като един кълн, като един зародиш, може да се развие, само ако бъде приет в духовното обкръжение на човека след смъртта.
към текста >>
След смъртта, Азът усеща духовния
плод
на сетивния свят като един свой, вътрешен свят, и с него той пристъпва в новия свят, населен от духовни Същества; тези Същества се изявяват така, както само Азът може да изяви себе си в своите най-скрити дълбини.
Наистина, след това етерното тяло също се разпада, обаче от тази образна панорама на спомените, Азът запазва нещо непреходно и вечно. Този остатък можем да сравним например с това, което извличаме като един екстракт от всички изживявания и опитности на човека по време на живота между раждането и смъртта. Това е духовната придобивка, духовният плод на живота. Този плод съдържа всичко онова, което Духът проявява чрез сетивата. Обаче без живота в сетивния свят, този духовен плод не би могъл да узрее.
След смъртта, Азът усеща духовния плод на сетивния свят като един свой, вътрешен свят, и с него той пристъпва в новия свят, населен от духовни Същества; тези Същества се изявяват така, както само Азът може да изяви себе си в своите най-скрити дълбини.
Както семето на едно растение е екстракт на цялото растение и може да израсне, само ако бъде положено в друг свят, в почвата, така сега и това, което Азът донася със себе си от сетивния свят като един кълн, като един зародиш, може да се развие, само ако бъде приет в духовното обкръжение на човека след смъртта.
към текста >>
Онези чувства и страсти, чиито мотиви се коренят във външния свят, трябва да бъдат отнесени към третата област на духовния свят; обаче всичко онова, което живее в човешката душа и превръща човека в творец, с
плод
отворни и преобразяващи околния свят действия, в своята първична същност и форма, то произлиза от четвъртото поле на духовния свят.
Нека да си представим мисълта, както тя съществува в човека, само че изнесена вън от него, като едно активно, действено Същество със свой собствен вътрешен живот. Така ще имаме бегла представа за това, което изпълва четвъртата област на духовния свят. Това, което човек възприема като мисли в своя физически свят между раждането и смъртта, е само откровение на мисловния свят, доколкото то може да възникне чрез физическите органи на тялото. Обаче всички мисли, които човек храни и които означават едно обогатяване на физическия свят, имат своя произход точно в тази област на духовния свят. Тук не трябва да имаме предвид само идеите на великите откриватели, на гениалните личности; всеки има своите „хрумвания" които не идват от външния свят, но които позволяват на човека да променя и преобразява този външен свят.
Онези чувства и страсти, чиито мотиви се коренят във външния свят, трябва да бъдат отнесени към третата област на духовния свят; обаче всичко онова, което живее в човешката душа и превръща човека в творец, с плодотворни и преобразяващи околния свят действия, в своята първична същност и форма, то произлиза от четвъртото поле на духовния свят.
към текста >>
След смъртта Азът е потопен в този свят заедно с духовния
плод
, който той носи със себе си от сетивния свят.
След смъртта Азът е потопен в този свят заедно с духовния плод, който той носи със себе си от сетивния свят.
Този плод е все още свързан с онази част от астралното тяло, която е останала след периода на пречистването. От астралното тяло отпада само онази част, която след смъртта насочва своите желания и страсти към физическия живот. Потопяването на Аза в духовния свят заедно с това, което той е извлякъл от сетивния свят може да се сравни със заравянето на едно семе в плодородната почва. Както това семе привлича различни вещества и сили от своята околна среда, за да се развие в едно ново растение, така и Азът израства и се развива в духовния свят. В това, което един сетивен орган възприема, е скрита и силата, чрез която е образуван този орган.
към текста >>
Този
плод
е все още свързан с онази част от астралното тяло, която е останала след периода на пречистването.
След смъртта Азът е потопен в този свят заедно с духовния плод, който той носи със себе си от сетивния свят.
Този плод е все още свързан с онази част от астралното тяло, която е останала след периода на пречистването.
От астралното тяло отпада само онази част, която след смъртта насочва своите желания и страсти към физическия живот. Потопяването на Аза в духовния свят заедно с това, което той е извлякъл от сетивния свят може да се сравни със заравянето на едно семе в плодородната почва. Както това семе привлича различни вещества и сили от своята околна среда, за да се развие в едно ново растение, така и Азът израства и се развива в духовния свят. В това, което един сетивен орган възприема, е скрита и силата, чрез която е образуван този орган. Окото възприема светлината.
към текста >>
Потопяването на Аза в духовния свят заедно с това, което той е извлякъл от сетивния свят може да се сравни със заравянето на едно семе в
плод
ородната почва.
След смъртта Азът е потопен в този свят заедно с духовния плод, който той носи със себе си от сетивния свят. Този плод е все още свързан с онази част от астралното тяло, която е останала след периода на пречистването. От астралното тяло отпада само онази част, която след смъртта насочва своите желания и страсти към физическия живот.
Потопяването на Аза в духовния свят заедно с това, което той е извлякъл от сетивния свят може да се сравни със заравянето на едно семе в плодородната почва.
Както това семе привлича различни вещества и сили от своята околна среда, за да се развие в едно ново растение, така и Азът израства и се развива в духовния свят. В това, което един сетивен орган възприема, е скрита и силата, чрез която е образуван този орган. Окото възприема светлината. Обаче без светлина не би съществувало никакво око. Същества, които живеят в тъмнина, не изграждат никакви зрителни органи.
към текста >>
Тези Същества от духовния свят работят заедно с това, което човек е донесъл като
плод
от предишния си живот и което сега се превръща в един зародиш.
Тези Същества от духовния свят работят заедно с това, което човек е донесъл като плод от предишния си живот и което сега се превръща в един зародиш.
И благодарение на това съвместно действие човек отново израства, този път като едно духовно Същество. По време на сън, физическото и етерното тяло продължават да съществуват; астралното тяло и Азът са наистина вън от тях, но продължават да са свързани с тези две тела. Това, което астралното тяло и Азът приемат сега от духовния свят, може да послужи само за възстановяване на изчерпаните по време на будното състояние сили. Обаче след като човек се освободи от физическото и етерното тяло по време на смъртта, и след като в периода на пречистването се освободи и от онези части на астралното тяло, които чрез своите желания продължават да са зависими от физическия свят, тогава вече всичко, което нахлува от духовния свят към Аза, не само го подобрява, но го и преизгражда. И след определено време, върху което ще говорим по-нататък в тази книга, около Аза се формира едно астрално тяло, което отново може да живее в такова физическо и етерно тяло, каквито са присъщи на човека между раждането и смъртта.
към текста >>
Човекът може отново да мине през едно раждане и да се появи в ново земно съществуване, което ще съдържа в себе си и
плод
а на предишния земен живот.
И благодарение на това съвместно действие човек отново израства, този път като едно духовно Същество. По време на сън, физическото и етерното тяло продължават да съществуват; астралното тяло и Азът са наистина вън от тях, но продължават да са свързани с тези две тела. Това, което астралното тяло и Азът приемат сега от духовния свят, може да послужи само за възстановяване на изчерпаните по време на будното състояние сили. Обаче след като човек се освободи от физическото и етерното тяло по време на смъртта, и след като в периода на пречистването се освободи и от онези части на астралното тяло, които чрез своите желания продължават да са зависими от физическия свят, тогава вече всичко, което нахлува от духовния свят към Аза, не само го подобрява, но го и преизгражда. И след определено време, върху което ще говорим по-нататък в тази книга, около Аза се формира едно астрално тяло, което отново може да живее в такова физическо и етерно тяло, каквито са присъщи на човека между раждането и смъртта.
Човекът може отново да мине през едно раждане и да се появи в ново земно съществуване, което ще съдържа в себе си и плода на предишния земен живот.
До новообразуването на астралното тяло, човек е свидетел на своето ново изграждане. Понеже силите на духовния свят му се явяват не чрез външни органи, а отвътре, както собствения Аз в акта на себесъзнанието, той може да възприема тяхното откровение дотогава, докато стремежът му не е насочен към един външно възприемаем свят.
към текста >>
Човек винаги се връща на Земята, но не и преди
плод
ът от физическия живот да е узрял в духовния свят.
Това, което става с човека от раждането до смъртта и после отново до следващото раждане, се повтаря.
Човек винаги се връща на Земята, но не и преди плодът от физическия живот да е узрял в духовния свят.
И все пак не съществува едно непрекъснато повторение без начало и край; от определени форми на съществувание човек преминава в такива, каквито описваме сега, докато в бъдеще той ще премине към съвсем други форми на съществувание. Представа за тези преходни степени ние ще получим най-вече ако проследим от свръхсетивна гледна точка развитието на Вселената и свързаната с него еволюция на човека. Естествено, за сетивното наблюдение процесите между смъртта и новото раждане са много по-скрити, отколкото духовните причини, лежащи в основата на
към текста >>
А друг още от първия миг на раждането си, е поет от грижливи ръце и любещи сърца; у него се развиват блестящи способности; предопределен е за
плод
отворен и щастлив живот.
При всяко сериозно и дълбоко изследване в тази област, възникват загадка след загадка. Виждаме например как един човек е роден в бедност и нищета, с незначителни дарби, така че при тези условия, още от раждането си, той е сякаш предопределен да води жалък и нещастен живот.
А друг още от първия миг на раждането си, е поет от грижливи ръце и любещи сърца; у него се развиват блестящи способности; предопределен е за плодотворен и щастлив живот.
Спрямо подобни въпроси често възникват две противоположни становища. Едното се при държа към чисто сетивните възприятия и към опиращата се на тях елементарна логика. Според това становище, обстоятелството,че единият се ражда в щастие, а другият в нещастие, изобщо не трябва да се превръща в проблем. Ако не желае да си послужи с думата „случайност", този начин на мислене ще потърси някаква друга закономерност, за да обясни нещата. Колкото до способностите и заложбите, причините се търсят в „унаследените" качества от родители, деди и т.н.
към текста >>
Нека отново да приемем за вярно и друго, което Духовната Наука установява: че
плод
овете от предишния живот се въплъщават в духовния зародиш на човека и че духовният свят, където човекът се намира между смъртта и следващия живот, е областта, в която тези
плод
ове узряват, за да метаморфозират по-късно в опре делени заложби и способности, изграждайки една нова личност, носеща обаче в себе си и последиците от предишния живот.
Нека отново да приемем за вярно и друго, което Духовната Наука установява: че плодовете от предишния живот се въплъщават в духовния зародиш на човека и че духовният свят, където човекът се намира между смъртта и следващия живот, е областта, в която тези плодове узряват, за да метаморфозират по-късно в опре делени заложби и способности, изграждайки една нова личност, носеща обаче в себе си и последиците от предишния живот.
към текста >>
Ако човек отново и отново повтаря подобни вътрешни процеси, те се превръщат в средство, чрез което той започва да създава нови вътрешни сили; тези процеси доказват своя смисъл чрез своята
плод
отворност.
Така е също и с мислите на човек, който си представя, че в един предишен живот той сам е посял в себе си силата, която сега го среща с това събитие. Тази елементарна представа пробужда в него една реална сила, благодарение на която той може да се изправи пред събитието по съвършено друг начин, отколкото ако не беше подхранвал тази представа. Така той получава светлина, която му открива самата необходимост на събитието, което иначе би сметнал за чиста случайност. И тогава той ще има непосредствената убеденост: Моята мисъл беше правилна, защото тя ми даде силата да разгадая фактите.
Ако човек отново и отново повтаря подобни вътрешни процеси, те се превръщат в средство, чрез което той започва да създава нови вътрешни сили; тези процеси доказват своя смисъл чрез своята плодотворност.
Този смисъл се потвърждава достатъчно ясно. Такива процеси действуват оздравяващо в духовно, душевно и физическо отношение, както и във всяка друга област на живота. Човек забелязва, че едва сега застава по правилен начин в условията на живота, докато приемайки за достоверен само живота между раждането и смъртта, той затъва от едно заблуждение в друго. Той сам разбира, че от
към текста >>
Но все пак повечето от тях не стигат до мисълта за прераждането; не стигат до мисълта, че в промеждутъка между отделните земни съществувания точно
плод
овете от предишния живот се превръщат в сили, които съизграждат следващия живот.
Има обаче мислители, които чрез своите наблюдения се издигат над мнението, според което човекът е изграден от чисто наследствени сили. Те се издигат до идеята, че една духовна същност, една индивидуалност подготвя и изгражда телесното съществуване.
Но все пак повечето от тях не стигат до мисълта за прераждането; не стигат до мисълта, че в промеждутъка между отделните земни съществувания точно плодовете от предишния живот се превръщат в сили, които съизграждат следващия живот.
Ще спомена само един от редицата такива мислители. В своята „Антропология" Имануел Херман Фихте, син на великия Фихте, изнася своите наблюдения, които го довеждат до следните изводи (стр.528):
към текста >>
52.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
След това Азът пренася
плод
овете от тази си работа в следващия живот.
Науката за Духа както още бихме могли да наричаме свръхсетивното познание или „Тайната Наука" проследява тази връзка с помощта на познание, което черпи своите данни от един по-различен вид възприятия, допълнително изострени чрез духовните органи. Тя проследява човека в хода на неговото развитие, само че в обратната посока и установява, че истинската духовна същност на човека минава през цяла поредица от съществувания на тази Земя. Духовното изследване стига до един период от далечното минало, когато духовната същност на човека за пръв път навлиза във външния физически свят. Още от първото земно въплъщение „Азът" започва своята дейност в трите тела астралното, жизненото и физическото.
След това Азът пренася плодовете от тази си работа в следващия живот.
към текста >>
За да имаме нагледен образ, нека си представим как
плод
ът на една къпина или малина е съставен от отделни зрънца.
За да имаме нагледен образ, нека си представим как плодът на една къпина или малина е съставен от отделни зрънца.
В описвания период от развитието си, за свръхсетивното познание Сатурн е съставен от отделни Сатурнови Същества, които впрочем нямат нито собствен живот, нито собствена душевност, а отразяват живота и душевността на обитаващите в тях Същества.
към текста >>
53.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
И при такъв „разхлабен" усет за истината, той би могъл да вземе за духовна реалност всичко, което всъщност е само
плод
на неговата фантазия.
Така стоят нещата и в моралната област. Ако човек не е постигнал точност и сила в моралното съждение, ако не е станал в достатъчна степен господар над своите влечения, инстинкти и страсти, той ще тласне своя обикновен Аз в една област, където действуват тъкмо споменатите душевни сили. Може да се случи така, че в проверката на свръхсетивното познание, човек да не прояви онзи висш усет за истината, какъвто проявява спрямо физическия свят.
И при такъв „разхлабен" усет за истината, той би могъл да вземе за духовна реалност всичко, което всъщност е само плод на неговата фантазия.
В този специфичен усет за истината трябва да действуват здравината на моралното съждение, сигурността на характера и неподкупната съвест, които са изработени в обикновения Аз преди висшият Аз да се е ангажирал в свръхсетивното познание.
към текста >>
Трябва да се подтиска не оправданата скръб, а неволният плач; не отвращението пред едно злодеяние, а слепият изблик на гняв; не предпазливостта пред една опасност, а без
плод
ното „страх ме е" и т. н.
Радостното събитие трябва да радва душата, тъжното да я наскърбява. Тя обаче трябва да овладее външния израз на радостта и болката, на удоволствието и неудоволствието. В стремежа си към това качество, човек скоро ще забележи, че усещанията му не само не се притъпяват, а напротив, че става все по-чувствителен към всяко радостно или тъжно събитие от околния свят. Ако човек иска да постигне въпросното качество, необходимо е прецизно внимание върху собствения душевен свят в продължение на доста време. Той трябва да съизживява в пълен размер удоволствието и страданието, без да допуска неволен израз на своите чувства.
Трябва да се подтиска не оправданата скръб, а неволният плач; не отвращението пред едно злодеяние, а слепият изблик на гняв; не предпазливостта пред една опасност, а безплодното „страх ме е" и т. н.
към текста >>
Ако човек им позволи да проникнат в душата му, той тръгва по сигурен път; а спрямо по-висшия свят носи в себе едно чувство, което рано или късно ще го възнагради с най-прекрасни
плод
ове.)
Специално подчертавам, че тези книги нямат нищо общо с данните на самата Духовна Наука. И въпреки това там е показано, че чистото и работещо само в себе си мислене, може да се издигне до поразяващи открития върху света, живота и човека. Тези съчинения заемат много важна междинна степен, свързваща познанието за сетивния свят с това на духовния свят. Те предлагат онова, което мисленето може да извоюва след като се извиси над сетивното наблюдение, но все още не се осмелява да пристъпи към духовното изследване. Ако човек поеме тези съчинения с цялата си душа, вече стои в духовния свят, само че той му се открива единствено под формата на мисловен свят.
Ако човек им позволи да проникнат в душата му, той тръгва по сигурен път; а спрямо по-висшия свят носи в себе едно чувство, което рано или късно ще го възнагради с най-прекрасни плодове.)
към текста >>
Когато например едно растение преминава от цъфтеж в
плод
одаване, свръхсетивно наблюдаващият човек вижда, как пред него метаморфозира едно астрално Същество, което по време на цъфтежа обгръща растението отгоре като облак.
Който е непосветен в тези неща, може да попита: „За мен е важно само да узная съдбата на човешката душа след смъртта; достатъчно е да чуя подробности по този въпрос. Защо Духовната Наука трябва да ме занимава с толкова далечни неща като Сатурновото и Слънчевото състояние, като отделянето на Слънцето, Луната и т.н.? " Но който е добре запознат с тези неща, той е наясно, че истинското познание в тази област е недостижимо без вникването в това, което на пръв поглед изглежда толкова ненужно. Едно описание на човешките състояния след смъртта остава напълно неразбираемо и без всякаква стойност, ако не го обхванем с понятия, извлечени тъкмо от тези далечни епохи. Дори най-простото наблюдение на даден човек в свръхсетивния свят, подсказва колко необходимо е да се познават тези неща.
Когато например едно растение преминава от цъфтеж в плододаване, свръхсетивно наблюдаващият човек вижда, как пред него метаморфозира едно астрално Същество, което по време на цъфтежа обгръща растението отгоре като облак.
Ако оплождането не би станало, астралното Същество би приело съвършено друга форма. След като сме вникнали в онзи величествен процес, разиграл се със Земята и всички нейни обитатели, а именно отделянето на Слънцето, вече разбираме по свръхсетивен начин и всички подробности от живота на растенията. Преди оплождането, растението се намира в такова състояние, в каквото се е намирала цялата Земя преди отделянето на Слънцето. След оплождането растителният цвят изглежда така, както е изглеждала Земята, съхраняваща и Лунните сили след отделянето на Слънцето от нея. Ако вникнем в представите, които можем да извлечем от отделянето на Слънцето, ще вникнем и в самите процеси на оплождането.
към текста >>
Нека вложим в душата си образа на постепенно израстващо растение: Както покълва от семето, как пуска лист след лист, как цъфти и дава
плод
.
Един друг пример: Нека се вглъбим в представата за едно израстващо и умиращо растение.
Нека вложим в душата си образа на постепенно израстващо растение: Както покълва от семето, как пуска лист след лист, как цъфти и дава плод.
И след това по-нататък от увяхването до пълното разпадане. Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ. След съответна продължителност и постоянство в тези упражнения, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране. Ако обаче искаме да стигнем до съответната Инспирация, трябва да променим упражнението. В този случай трябва да размислим върху собствената си душевна дейност, която от образа на растението извлича представата за раждане и умиране.
към текста >>
54.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като
плод
на Любовта.
От всичко, което Азът прави в себе си, ще блика Любов. Всеобхватния „образец на Любовта" имаме в лицето на висшето Слънчево Същество, за което говорихме при описанието на Христовото събитие. Чрез Христос в самата сърцевина на човешкото същество беше вложен зародишът на Любовта. От тук той трябва да нахлуе в цялата еволюция на световете. Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния външен свят на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата Любов ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила.
Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като плод на Любовта.
Колкото повече е силата на Любовта, толкова повече творческа мощ ще се проявява в бъдещето. В това, което ще произлезе от Любовта, ще са вложени онези могъщи сили, които ще поведат Земята към нейното пълно одухотворяване. И колкото повече духовно познание се влива в развитието на човечеството и Земята, толкова по-жизнеспособни ще са зародишите на бъдещия свят. Духовното познание, чрез своята собствена същност, се превръща в Любов. Целият процес, който беше описан, започвайки от гръко-римската до днешната Пета следатлантска епоха ясно показва как трябва да се извърши това велико превръщане и къде е поставено началото на бъдещата еволюция.
към текста >>
55.
ЗА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА СЛЕД СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Този екстракт съдържа
плод
овете на изтеклия живот.
Когато след смъртта етерното тяло се отделя от човека, все пак от него остава нещо, което има отношение към цялото следващо развитие на човека; можем да го наречем екстракт или есенция на етерното тяло.
Този екстракт съдържа плодовете на изтеклия живот.
Той е носител на всичко онова, което по време на духовното развитие на човека между смъртта и новото раждане пониква като един зародишен кълн за следващия живот.
към текста >>
56.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Може да ти се вижда странно, ако ти призная, че голяма част от смятаното от тебе за истинско изкуство, за мен представлява само без
плод
на критика на живота.
Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш. Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество. На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл. На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство. И за да не изпадам във всевъзможни словоизлияния, искам само още да ти кажа: уверена съм, че мечтите, които споделяш с толкова много хора, ще могат да се осъществят само когато на хората се удаде да свържат това, което наричат действителност и живот, с по-дълбоките опитности, които толкова често си наричала фантазиране и мечтателство.
Може да ти се вижда странно, ако ти призная, че голяма част от смятаното от тебе за истинско изкуство, за мен представлява само безплодна критика на живота.
Защото не се задоволява никакъв глад, не се избърсват сълзи, не се пресушава изворът на моралната деградация, когато на сцената се показва само външната страна на глада, на просълзените лица, на пропадналите хора. Начинът, по който обикновено се показва всичко това, стои неизмеримо далеч от същинските глъбини на живота и отношенията между отделните души.
към текста >>
57.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
без
плод
на – хубавата връзка,
безплодна – хубавата връзка,
към текста >>
се проявява като
плод
на злото,
се проявява като плод на злото,
към текста >>
да о
плод
ят, без формата да ѝ придават.
да оплодят, без формата да ѝ придават.
към текста >>
тъй чуждо, чудно, а дори и
плод
на болест
тъй чуждо, чудно, а дори и плод на болест
към текста >>
Ако
плод
ът на благородна вяра
Ако плодът на благородна вяра
към текста >>
се изявява
плод
отворно,
се изявява плодотворно,
към текста >>
плод
а на словото си, че желае тя
плода на словото си, че желае тя
към текста >>
плод
а им да откъсна.
плода им да откъсна.
Този начин да се мисли
към текста >>
от страшното без
плод
но нищо:
от страшното безплодно нищо:
към текста >>
че на учението ни
плод
ът е здраве,
че на учението ни плодът е здраве,
към текста >>
Аз виждам
плод
овете в много хора,
Аз виждам плодовете в много хора,
към текста >>
58.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
това е
плод
на тези думи:
това е плод на тези думи:
към текста >>
И могат лоши
плод
ове да се родят,
И могат лоши плодове да се родят,
към текста >>
като реален
плод
на същността ми.
като реален плод на същността ми.
към текста >>
59.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
до
плод
узрял се е развило
до плод узрял се е развило
към текста >>
и
плод
овете на изкуството да сбираш.
и плодовете на изкуството да сбираш.
към текста >>
живота възприема като
плод
на множество животи.
живота възприема като плод на множество животи.
към текста >>
във същността човешка като
плод
във същността човешка като плод
към текста >>
60.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
плод
а на неговото дело.
плода на неговото дело.
към текста >>
плод
а от дейността си.
плода от дейността си.
към текста >>
61.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ще ти говорят те за
плод
ове, които
Ще ти говорят те за плодове, които
към текста >>
Онази светлина, която като
плод
Онази светлина, която като плод
към текста >>
да носим
плод
ове в човешките души.
да носим плодове в човешките души.
към текста >>
духовни
плод
ове ще зреят,
духовни плодове ще зреят,
към текста >>
Делата ми ще са без
плод
ни
Делата ми ще са безплодни
към текста >>
В човешките дела ще носиш
плод
ове,
В човешките дела ще носиш плодове,
към текста >>
ако се грижа аз за
плод
овете.
ако се грижа аз за плодовете.
към текста >>
62.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
чрез тебе бяха о
плод
ени.
чрез тебе бяха оплодени.
към текста >>
Така и двамата се хранеха със
плод
овете,
Така и двамата се хранеха със плодовете,
към текста >>
за да узрее
плод
–
за да узрее плод –
към текста >>
63.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
узрели
плод
ове
узрели плодове
към текста >>
богати
плод
ове.
богати плодове.
към текста >>
64.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
щом като
плод
на изживяването ми те виждам.
щом като плод на изживяването ми те виждам.
към текста >>
Чрез мене
плод
на мъдростта израстна в теб.
Чрез мене плод на мъдростта израстна в теб.
към текста >>
65.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
На слабостта си виждате
плод
а.
На слабостта си виждате плода.
към текста >>
за тях най-хубавите
плод
ове в духа.
за тях най-хубавите плодове в духа.
към текста >>
могло би
плод
ове да донесе.
могло би плодове да донесе.
към текста >>
66.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Духовни същества са вложили
плод
а
Духовни същества са вложили плода
към текста >>
67.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Че
плод
овете на стремежа си видяхте,
Че плодовете на стремежа си видяхте,
към текста >>
със
плод
, узрял за вечността.
със плод, узрял за вечността.
към текста >>
68.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в творбите му живеят
плод
отворно.
в творбите му живеят плодотворно.
към текста >>
картини,
плод
на личната заблуда.
картини, плод на личната заблуда.
– – – –
към текста >>
69.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от
плод
овете на мъдруване безкрайно.
от плодовете на мъдруване безкрайно.
към текста >>
70.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
събрах със радост много
плод
ове.
събрах със радост много плодове.
към текста >>
71.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
плод
а, узряващ в идните епохи.
плода, узряващ в идните епохи.
към текста >>
не може да узрее хубав
плод
.
не може да узрее хубав плод.
към текста >>
72.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
подир смъртта ни и принася
плод
подир смъртта ни и принася плод
към текста >>
73.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
как трябва да узреят
плод
овете,
как трябва да узреят плодовете,
към текста >>
74.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато
плод
овете от делата
когато плодовете от делата
към текста >>
75.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че на умуването ми
плод
ът
че на умуването ми плодът
към текста >>
По този начин може
плод
отворно
По този начин може плодотворно
към текста >>
76.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да стане
плод
отворно в световете,
да стане плодотворно в световете,
към текста >>
във
плод
ове, изпълнени със сила.
във плодове, изпълнени със сила.
към текста >>
77.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ако
плод
ът им зрял е за духа му.
ако плодът им зрял е за духа му.
към текста >>
да се преобразуват в цвят и
плод
да се преобразуват в цвят и плод
към текста >>
плод
а на знанието да пожертва.
плода на знанието да пожертва.
към текста >>
изслушван бил си заради
плод
а
изслушван бил си заради плода
към текста >>
На любовта
плод
а човекът може
На любовта плода човекът може
към текста >>
78.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
по-
плод
отворна става чрез души,
по-плодотворна става чрез души,
към текста >>
79.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
сами и
плод
духовен не показват,
сами и плод духовен не показват,
към текста >>
плод
а на жаждата за слава, той
плода на жаждата за слава, той
към текста >>
80.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
духовен
плод
житейският здрав разум,
духовен плод житейският здрав разум,
към текста >>
81.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
един за друг да правят
плод
отворно.
един за друг да правят плодотворно.
към текста >>
82.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да мъмри
плод
овете на духа си... – – – –
да мъмри плодовете на духа си... – – – –
към текста >>
сгъстяваме, нищожна правим в
плод
овете
сгъстяваме, нищожна правим в плодовете
към текста >>
и
плод
оносим, и витаем,
и плодоносим, и витаем,
към текста >>
от
плод
овете ни се хранят
от плодовете ни се хранят
към текста >>
създаваните
плод
ове от тях
създаваните плодове от тях
към текста >>
83.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
плод
а на най-добрите свои сили.
плода на най-добрите свои сили.
към текста >>
което в него е дори без
плод
но.
което в него е дори безплодно.
към текста >>
на минали животи
плод
овете,
на минали животи плодовете,
към текста >>
84.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Вместо меч нещо като кама и вместо планета – червено кълбо, подобно на
плод
)
ДРУГАТА ФИЛИЯ (като копие на Луцифер, но липсва лъчезарящото свойство на долната и горната дреха.
Вместо меч нещо като кама и вместо планета – червено кълбо, подобно на плод)
към текста >>
плод
силата на слънчевото слово,
плод силата на слънчевото слово,
към текста >>
85.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
така че да узреят
плод
овете
така че да узреят плодовете
към текста >>
да иска да прахоса
плод
овете,
да иска да прахоса плодовете,
към текста >>
86.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
кълнът узря като душевен
плод
.
кълнът узря като душевен плод.
към текста >>
плод
а, чрез който беше той подтикнат
плода, чрез който беше той подтикнат
към текста >>
87.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
плод
ът на миналите ти животи,
плодът на миналите ти животи,
към текста >>
88.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
На мен не ми донесе
плод
животът.
На мен не ми донесе плод животът.
към текста >>
89.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Защото знаем, че при своето раждане човек внася във физичесния свят
плод
овете на предишните си земни съществувания.
Подробности за този най-ранен период от живота могат да ни разкажат само родителите или други лица. Обаче нашият собствен спомен се простира назад в миналото само до определена точка. Това е моментът, в който човек се е научил да усеща своя „Аз". За хората, чийто спомени са в рамките на нормалните граници, такъв момент задължително съществува. Но тъкмо преди този момент човешката душа е извършила за самия човек най-мъдрите неща; после, когато човек се издига до своето съзнание, той вече не може да извърши големи, величави дела, както тези, присъщи му в първите години от неговото детство, при напълно неосъзнати душевни подбуди.
Защото знаем, че при своето раждане човек внася във физичесния свят плодовете на предишните си земни съществувания.
Така например при раждането човешкият мозък е все още твърде несъвършен инструмент. Тепърва човешката душа трябва да изработи в него най-фините структури, които ще го превърнат в посредник за всичко онова, на което е способна самата тя. В действителност, преди да е стигнала до съзнанието, човешката душа работи над мозъка по такъв начин, че той да стане инструмент за изживяване на всички способности, заложби, качества и т.н., присъщи за нея като последица от предишните и земни съществувания.
към текста >>
И когато обгърнем с поглед всичко, пред нас трябва да застане като най-висш идеал: В мига на планетарната смърт на Земята, човек да е стигнал толкова напред, че да е усвоил всички
плод
ове от живота на Земята.
Преминаването през последователната поредица от прераждания има своето значение за цялостната еволюция на човешкото същество. То е минало през такива прераждания в миналото и продължава пътя си напред към други. Паралелно с това напредва и еволюцията на Земята и тя ще продължи до определен момент, когато нейният път ще стигне до своя край. Тогава като физическо същество планетата Земя трябва да отпадне от единната обилност на човешките души, така както при смъртта физическото тяло на човека отпада от Духа, а човешката душа, за да живее по-нататък, навлиза в духовното царство, отредено и между смъртта и новото раждане.
И когато обгърнем с поглед всичко, пред нас трябва да застане като най-висш идеал: В мига на планетарната смърт на Земята, човек да е стигнал толкова напред, че да е усвоил всички плодове от живота на Земята.
към текста >>
Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като
плод
на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява.
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят.
Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява.
Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие. Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък. Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен!
към текста >>
90.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е
плод
на въображение и самовнушение.
Това чувство е истинското начало, когато човек започва да вижда духовните измерения на душата. И ако то не то довежда до никъде, причината е само в това, че с настъпването на този момент, той е спрял да работи върху себе си. Споменатото начало може да представлява едно трудно доловимо, смътно усещане. И то може да остане такова дълго време. Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество.
Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение.
Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност. Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност. Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>
91.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Те са зародишите, семената за бъдещите
плод
ове на свръхсетивното познание.
В издигането си към по-висшите светове нито един човек не може да срещне пречки, стига той сам да не се намесва по неправилен начин в процесите, през които трябва да мине. Тези процеси вече бяха описани в предишните медитации. Ако трябва да ги изразим с думи, взети само от обикновения човешки живот, ние можем да сторим това единствено по този начин. Защото изживяванията, съпровождащи свръхсетивния път на познание, са такива, че наподобяват например едно изострено чувство на самотност, едно чувство, като че ли човек виси над бездна и други подобни усещания. Тъкмо в такива усещания се раждат силите за себепознание.
Те са зародишите, семената за бъдещите плодове на свръхсетивното познание.
Описаните изживявания носят в себе си нещо скрито, което след като те са вече факт води до едно нарастващо напрежение; сякаш определени сили взривяват чувството на самотност, което е като една обвивка около тези "сили" и проникват в душевния живот като средство на познанието.
към текста >>
Особено
плод
отворни са усилията, свързани с любовта и нейните подвизи, които възпламеняват в човека най-топли и искрени чувства.
Тук същественото е да не си послужим с мислите и чувствата, както правим това в сетивния свят, а да живеем със мислите и чувствата, да съсредоточим във тях всичките си душевни сили. По време на медитациите те трябва да изпълнят цялото съзнание. Човек трябва например да се спре на една мисъл, която обогатява душата му с някаква увереност, да изключи нейната външна страна и да се вживее в тази мисъл така, че да стане едно цяло с нея. Няма нужда тази мисъл да се отнася за висшия миров ред, макар че може да е във висша степен полезна. За целите на медитирането може да се вземе една мисъл, която отразява едно обикновено изживяване.
Особено плодотворни са усилията, свързани с любовта и нейните подвизи, които възпламеняват в човека най-топли и искрени чувства.
Но когато преди всичко става дума за познание, най-действени са символните представи, извоювани в живота или взети от хора, които са, така да се каже, компетентни в тази област, защото от личен опит добре познават, доколко надеждни са прилаганите средства.
към текста >>
92.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
Тази мисъл е особено
плод
отворна за медитирането.
Така ние се приближаваме до истинския процес на медитирането. Най-напред човек формулира една мисъл, която може да обхване със средствата, които му предоставят обикновеният живот и обикновеното познание. След това той непрекъснато се потопява в тази мисъл и става едно цяло с нея. Укрепването на душата идва когато тя започва да живее с подобна ясно формулирана мисъл. Като пример тук избрахме една мисъл, взета от природата на самото мислене.
Тази мисъл е особено плодотворна за медитирането.
Но казаното тук за медитацията е валидно за всяка мисъл, до която човек стига според описания начин. За медитиращия е особено полезно да познава крайните настроения в разгледания вече диапазон на душевния живот. По този начин човек най-сигурно стига до усещането, че по време на медитацията е в непосредствена връзка с духовния свят. Това усещане е естествена последица от медитацията. То трябва да разпростре своята сила върху съдържанието на целия останал живот, характерен за будното дневно съзнание.
към текста >>
Истинските
плод
ове на медитацията се състоят в това, че чрез своето специфично настроение, тя се откроява от останалия живот.
Това усещане е естествена последица от медитацията. То трябва да разпростре своята сила върху съдържанието на целия останал живот, характерен за будното дневно съзнание. Не става дума за едно непосредствено впечатление от медитивното настроение, а за това, че човек постоянно може да си казва: Ето, чрез медитивното изживяване се влива нова сила в целия живот. Когато медитивното настроение прониква като непосредствено впечатление през целия дневен живот, то разпростира върху него нещо, което смущава естествената непринуденост на този живот. Тогава в хода на медитациите то не успява да постигне достатъчно сила, достатъчно чистота.
Истинските плодове на медитацията се състоят в това, че чрез своето специфично настроение, тя се откроява от останалия живот.
И върху него тя действува най-добре тогава, когато я усещаме като нещо особено, като нещо, което се откроява.
към текста >>
93.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид о
плод
ено от човешката душа.
Тя завладява тялото и зародишния живот на човека. Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло. Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място. В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно. Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно.
Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа.
И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще.
към текста >>
Въпреки това, о
плод
ени чрез неговите мистични изживявания, гръцките мисли приемат формата на идеи на развитието, които си представят мировия процес като произлизане на една редица от степени на намиращи се в слизане несъвършени същества от едно най-висше съвършено същество.
Плотин се представя като една личност, която се вижда поставена в невъзможност да продължи гръцкия мислителен живот. Той не може да стигне да нищо, което да бъде една по-нататъшна издънка на светогледния живот на самата мисъл. Ако насочим поглед върху смисъла на развитието на светогледите, ние сме оправдани да кажем: Образното мислене се е превърнало в мислене с мисли; по същия начин мисленето с мисли трябва да се преобрази по-нататък. Но по времето на Плотин развитието на светогледите не беше още узряло за това. Ето защо Плотин напуска мисълта и търси вън от изживяването на мисълта.
Въпреки това, оплодени чрез неговите мистични изживявания, гръцките мисли приемат формата на идеи на развитието, които си представят мировия процес като произлизане на една редица от степени на намиращи се в слизане несъвършени същества от едно най-висше съвършено същество.
В мисленето на Плотин продължават да действат гръцките мисли; но те не растат по-нататък като един организъм, а са приети от мистичното изживяване и се оформят не в това, което сами образуват от себе си, а в нещо, което е преобразено чрез извънмисловни сили. Последователите и продължители на този светоглед са Амониус Саккас /175-250 г. сл. Хр./, Порфирий /232-304 г./, Ямблик /който е живял през 4-тото столетие сл. Хр./, Проклус /410-485 г./ и др.
към текста >>
94.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
И едно такова съзиране е
плод
отворно до безкрайност".
Главно той говори за нови непознати материали и сега е услужено на света. Тълпата се разпръсва на всички небесни посоки и донася обратно много отделни неща, а в това време гражданите се занимават у дома с нови планове, нови дейности, поселения и поглъщат вниманието". Гьоте казва това в своята История на теорията на цветовете, там, където говори за Бейкън. В една следваща глава върху Галилей той казва: "Ако чрез разсейващия метод на Бейкън естествената наука се явява завинаги разкъсана, то Галилей веднага я събра отново; той доведе природоучението отново в човека и показа още от ранна младост, че за гения един случай струва колкото хиляда, като разви от колебаещата се църковна лампа учението за махалото и за падането на телата. В науката всичко се свежда до това, което наричаме духовно хрумване, в едно съзиране на това, което всъщност стои на основата на явленията.
И едно такова съзиране е плодотворно до безкрайност".
към текста >>
Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда
плод
отворен; но Гьоте показва с примера на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква.
Обаче той не знае, че в различните епохи в човека действат властващо различни душевни сили. Той отбелязва само, че той, Бейкън, трябва да отхвърли Аристотел. И върши това със страст. Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да слуша спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас. Бейкън не разбира, че самият той иска да постигне същото, което Платон и Аристотел са постигнали, и че на същата цел той трябва да си послужи с други средства, защото средствата на древността не могат вече да бъдат такива на новото време.
Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда плодотворен; но Гьоте показва с примера на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква.
Ето защо пътят на Бейкън трябва да се окаже съвсем безплоден, когато душата търси достъпа не само до отделното изследване, а до един светоглед. Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност? В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата. И душата трябва да търси за себе си възможността, да създаде валидност на своето собствено откритие, на създадения от нея образ. Тя трябва да може да вярва в собственото си творение.
към текста >>
Ето защо пътят на Бейкън трябва да се окаже съвсем без
плод
ен, когато душата търси достъпа не само до отделното изследване, а до един светоглед.
Той отбелязва само, че той, Бейкън, трябва да отхвърли Аристотел. И върши това със страст. Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да слуша спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас. Бейкън не разбира, че самият той иска да постигне същото, което Платон и Аристотел са постигнали, и че на същата цел той трябва да си послужи с други средства, защото средствата на древността не могат вече да бъдат такива на новото време. Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда плодотворен; но Гьоте показва с примера на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква.
Ето защо пътят на Бейкън трябва да се окаже съвсем безплоден, когато душата търси достъпа не само до отделното изследване, а до един светоглед.
Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност? В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата. И душата трябва да търси за себе си възможността, да създаде валидност на своето собствено откритие, на създадения от нея образ. Тя трябва да може да вярва в собственото си творение. Всичко това Бейкън не го чувства; ето защо за построяването на новия светоглед той насочва към строителните материали, а именно към отделните природни явления.
към текста >>
Какъв
плод
ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност?
И върши това със страст. Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да слуша спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас. Бейкън не разбира, че самият той иска да постигне същото, което Платон и Аристотел са постигнали, и че на същата цел той трябва да си послужи с други средства, защото средствата на древността не могат вече да бъдат такива на новото време. Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда плодотворен; но Гьоте показва с примера на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква. Ето защо пътят на Бейкън трябва да се окаже съвсем безплоден, когато душата търси достъпа не само до отделното изследване, а до един светоглед.
Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност?
В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата. И душата трябва да търси за себе си възможността, да създаде валидност на своето собствено откритие, на създадения от нея образ. Тя трябва да може да вярва в собственото си творение. Всичко това Бейкън не го чувства; ето защо за построяването на новия светоглед той насочва към строителните материали, а именно към отделните природни явления. Но както една къща не може да бъде никога построена, ако наблюдаваме само формите на камъните на строеж, които трябва да бъдат използвани, също така в една душа не може да се роди един плодотворен светоглед, ако тя иска да борави само с отделните природни явления.
към текста >>
Но както една къща не може да бъде никога построена, ако наблюдаваме само формите на камъните на строеж, които трябва да бъдат използвани, също така в една душа не може да се роди един
плод
отворен светоглед, ако тя иска да борави само с отделните природни явления.
Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност? В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата. И душата трябва да търси за себе си възможността, да създаде валидност на своето собствено откритие, на създадения от нея образ. Тя трябва да може да вярва в собственото си творение. Всичко това Бейкън не го чувства; ето защо за построяването на новия светоглед той насочва към строителните материали, а именно към отделните природни явления.
Но както една къща не може да бъде никога построена, ако наблюдаваме само формите на камъните на строеж, които трябва да бъдат използвани, също така в една душа не може да се роди един плодотворен светоглед, ако тя иска да борави само с отделните природни явления.
към текста >>
Следователно тя самата пренася от една епоха на човечеството
плод
овете на тези епохи в следващите епохи и по този начин е "възпитавана" чрез историята.
Със своя себесъзнателен Аз Лесинг се чувства в една епоха на развитието на човечеството, който трябва да постигне чрез силата на себесъзнанието това, което по-рано се беше вля в него отвън чрез откровението. За Лесинг това, което по този начин беше предхождало в историята, става процес на подготовка на онзи момент, в който себесъзнанието на човека само застава на собствената си основа. Така за него историята се превръща в едно "Възпитание на човешкия род". И това е също заглавието на неговото съчинение написано когато той се намираше в своята висота, и което той счита, че същността на човешката душа не е ограничена само в един земен живот, а тя минава през повтарящи се земни съществувания. Душата живее в съществувания разделени чрез междинни времена в периодите на развитието на човечеството, приема във всеки период това, което този период може да му даде, и отново се въплътява в един следващ период, за да се развива там по-нататък.
Следователно тя самата пренася от една епоха на човечеството плодовете на тези епохи в следващите епохи и по този начин е "възпитавана" чрез историята.
Следователно във възгледа на Лесинг Азът е разширен над отделния живот; той е вкоренен в един духовно действащ свят, който се намира зад сетивния свят.
към текста >>
95.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Следователно Кант беше доказал
плод
овитостта на Спинозовия начин на мислене, според който всичко става със строга математическа необходимост, чрез едно свое голямо откритие в една специална област.
Душата, която Кант трябваше да предприеме сега срещу знанието на разума, се простираше много по-далеч отколкото този на Якоби. Този последният може поне да остави на знанието възможността, да разбира природата и нейните необходими връзки. Кант извърши едно важно дело в областта на природознанието с неговия излязъл през 1755 година труд "Обща история на природата и теория на небето". Той вярваше да е показал, че можем да си представим цялата наша планетарна система произлязла от едно газообразно кълбо, което се върти около своята ос. Чрез строго необходими математически и физически сили сред това кълбо са се сгъстили слънцето и планетите и са приели движенията, които те имат съгласно ученията на Коперник и Кеплер.
Следователно Кант беше доказал плодовитостта на Спинозовия начин на мислене, според който всичко става със строга математическа необходимост, чрез едно свое голямо откритие в една специална област.
Той беше така убеден от тази плодотворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят". И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката. Ако Юм би бил прав, тогава не би искало да става дума за една сигурност на математическите и природонаучните познания. Защото тогава тези познания не биха били нищо друго освен навици на мислене, които човек е усвоил, защото е видял ходът на света да става в техния смисъл. Обаче не би съществувала и най-малката сигурност върху това, че тези навици на мислене имат нещо общо със закономерната връзка на нещата.
към текста >>
Той беше така убеден от тази
плод
отворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят".
Този последният може поне да остави на знанието възможността, да разбира природата и нейните необходими връзки. Кант извърши едно важно дело в областта на природознанието с неговия излязъл през 1755 година труд "Обща история на природата и теория на небето". Той вярваше да е показал, че можем да си представим цялата наша планетарна система произлязла от едно газообразно кълбо, което се върти около своята ос. Чрез строго необходими математически и физически сили сред това кълбо са се сгъстили слънцето и планетите и са приели движенията, които те имат съгласно ученията на Коперник и Кеплер. Следователно Кант беше доказал плодовитостта на Спинозовия начин на мислене, според който всичко става със строга математическа необходимост, чрез едно свое голямо откритие в една специална област.
Той беше така убеден от тази плодотворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят".
И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката. Ако Юм би бил прав, тогава не би искало да става дума за една сигурност на математическите и природонаучните познания. Защото тогава тези познания не биха били нищо друго освен навици на мислене, които човек е усвоил, защото е видял ходът на света да става в техния смисъл. Обаче не би съществувала и най-малката сигурност върху това, че тези навици на мислене имат нещо общо със закономерната връзка на нещата. От своите предпоставки Юм вади заключението: "Явленията се менят непрестанно в света, едно следва другото в непрекъсната редица; обаче законите и силите, които движат всемира, са напълно скрити за нас и не се показват в никое възприемано свойство на телата..." Следователно когато поставим светогледа на Спиноза в светлината на възгледа на Юм, ние трябва да кажем: Човекът е свикнал да си представя процесите на света в една необходима, закономерна връзка според протичането на тези процеси, което той възприема със своите сетива; обаче той не трябва да твърди, че тази връзка е нещо повече от един чист навик на мислене.
към текста >>
Така Гьоте може да каже: - Щом "станеше дума" за спора върху Кантовия възглед за света, "аз можах да застана на онази страна, която най-много прави чест на човека, и а
плод
ирах напълно на всички приятели, които твърдяха заедно с Кант, че въпреки цялото наше познание да е свързано с опита, то все пак не произхожда изцяло от опита".
Том ХІ, стр. 377/: Основната грешка на Кант, мисли Гьоте, се състои в това, че той "разглежда" самата субективна познавателна способност като обект и рязко разграничава точката, където субективното се среща с обективното, но прави това не съвсем правилно". Гьоте е именно на мнение, че в субективната познавателна способност на човека се изразява не само духът като такъв, но че самата духовна природа е тази, която си е създало в човека един орган, чрез който тя прави да се разкрият нейните тайни. Човекът съвсем не говори върху природата; а природата говори в човека върху себе си. Това е убеждението на Гьоте.
Така Гьоте може да каже: - Щом "станеше дума" за спора върху Кантовия възглед за света, "аз можах да застана на онази страна, която най-много прави чест на човека, и аплодирах напълно на всички приятели, които твърдяха заедно с Кант, че въпреки цялото наше познание да е свързано с опита, то все пак не произхожда изцяло от опита".
Защото Гьоте вярва, че вечните закони, според които постъпва природата, се разкриват в човешкия дух; обаче затова за него те не бяха субективните закони на този дух, а обективните закони на природния ред. Ето защо той не можеше да се съгласи с Шилер, когато този последният, под влиянието на Кант, издигаше една рязка разделителна стена между царството на природната необходимост и това на свободата. Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха. Вместо да я разглежда като самостоятелна, жива, произвеждаща по закони от глъбините до висините, той я вземаше от страна на някои емпирични човешки естествености". И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата".
към текста >>
Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането,
плод
а и на новия зародиш и ги премисля.
Във вашата правилна интуиция се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме. Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях". За светогледа на Гьоте и този на Шилер истината не съществува само сред науката, но също и сред изкуството. Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука. И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата".
Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля.
Тогава той ще покаже своя вкус не чрез избора от явленията, а ще ни учуди също и чрез едно правилно изложение на свойствата". Така и художественото творчество царува истината, защото според това схващане стилът на изкуството почива на "най-дълбоката основа на познанието, на същността на нещата, доколкото ни е позволено да го познаем във видими и осезаеми форми".
към текста >>
Който вижда в истината най-висшия
плод
на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина.
Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека. Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/. Ето защо за този светоглед истината не е нужно да се яви на всички хора в същата форма във всеки отделен човек тя може да носи един индивидуален отпечатък. Който търси истината в съвпадението с нещо външно, за него съществува само една нейна форма и тогава заедно с Кант той ще търси онази "метафизика", която единствена "ще може да се яви като наука".
Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина.
И така всеки един може да има своята собствена истина, и въпреки това тя е винаги същата". Същността на битието не стои в това, което външният свят ни доставя, а това, което човекът ражда в себе си, без то вече да съществува във външния свят. Ето защо Гьоте се обръща против онези, които искат да проникнат с инструменти и обективни опити в така наречената "вътрешност на природата", защото по самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-големият и най-точният физикален инструмент, който може да съществува и това е именно голямото нещастие на по-новата физика, че нейните последователи са отделили някак си опитите от човека и познават природата само в това, което тази физика може да произведе, тя иска чрез това да го ограничи и докаже". В замяна на това "обаче човекът стои така високо, че това, което иначе не може да бъде изобразено, то се изобразява в него. Какво представлява всъщност една струна и едно механическо деление на същата в сравнение с ухото на музиканта?
към текста >>
96.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
От изследователя на природата никой не иска той да създаде звездното небе, въпреки че той прави своите изследвания върху него; възгледите на Хегел се обявяват за без
плод
ни, защото той, който е размислил върху връзката на природните закони, не е създал същевременно тези природни закони.
Той самият достатъчно ясно е казал: "- Задача на философията е да разбере това, което е; защото това, което е разумно, то е действително, което е действително, то е разумно. Когато философията рисува своите сиви и сиви тонове /еднообразни/, тогава една форма на живота е остаряла; бухълът на Миневра започва да лети едва при настъпване на здрача". А това не значи нищо друго освен, че фактическите познания трябва да са вече налице, когато идва мислителят и ги осветлява от своята гледна точка. Но нека не се изисква от Хегел той да изведе нови природни закони от чистото мислене; защото той съвсем не е искал това. Не, той не е искал нищо друго, освен да хвърли една философска светлина върху сбора от природни закони, които са съществували по негова време.
От изследователя на природата никой не иска той да създаде звездното небе, въпреки че той прави своите изследвания върху него; възгледите на Хегел се обявяват за безплодни, защото той, който е размислил върху връзката на природните закони, не е създал същевременно тези природни закони.
към текста >>
Гьоте изисква от този, който иска да разбере същността на растителния организъм: "Разглеждай растението в развитие, както постепенно се развива, образува цветове и
плод
".
Това, което Гьоте предприемаше с отделни природни процеси, да ги обясни чрез тяхното ставане, чрез тяхното развитие, Хегел го приложи върху целия Космос.
Гьоте изисква от този, който иска да разбере същността на растителния организъм: "Разглеждай растението в развитие, както постепенно се развива, образува цветове и плод".
Хегел иска да разбере всички явления на света в поредицата от степени на тяхното развитие, от най-простото, тъпо действие на инертната материя до себесъзнателния дух нагоре. И в себесъзнателния дух той вижда изявата на първичното същество на света.
към текста >>
97.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
"Пъпката изчезва в разтварянето на цвета, и бихме могли да кажем, че цветът опровергава пъпката; също така
плод
ът обявява цвета като едно погрешно съществуване на растението и
плод
ът застава като негова истина на мястото на цвета.
"Пъпката изчезва в разтварянето на цвета, и бихме могли да кажем, че цветът опровергава пъпката; също така плодът обявява цвета като едно погрешно съществуване на растението и плодът застава като негова истина на мястото на цвета.
Тези форми не само се различават, но и се изтласкват като непонасящи се едни други. Обаче тяхната тъчаща природа ги прави същевременно моменти на органическото единство, в което те не само не си противоречат, но са също така необходими едното и другото и една тази еднаква необходимост прави живота на цялото". В тези думи на Хегел е изразена една от най-важните характерни черти на неговия начин на мислене. Той вярваше в това, че нещата на действителността носят противоречието в себе си; и че именно в това стои подбудата на тяхното развитие, за тяхното живо движение, че те непрестанно се стремят да преодолеят това противоречие. Цветът никога не би станал плод, ако той би бил без противоречие.
към текста >>
Цветът никога не би станал
плод
, ако той би бил без противоречие.
"Пъпката изчезва в разтварянето на цвета, и бихме могли да кажем, че цветът опровергава пъпката; също така плодът обявява цвета като едно погрешно съществуване на растението и плодът застава като негова истина на мястото на цвета. Тези форми не само се различават, но и се изтласкват като непонасящи се едни други. Обаче тяхната тъчаща природа ги прави същевременно моменти на органическото единство, в което те не само не си противоречат, но са също така необходими едното и другото и една тази еднаква необходимост прави живота на цялото". В тези думи на Хегел е изразена една от най-важните характерни черти на неговия начин на мислене. Той вярваше в това, че нещата на действителността носят противоречието в себе си; и че именно в това стои подбудата на тяхното развитие, за тяхното живо движение, че те непрестанно се стремят да преодолеят това противоречие.
Цветът никога не би станал плод, ако той би бил без противоречие.
Той не би имал тогава никакъв повод, никакъв случай да излезе вън от своето противоречиво съществуване. От една точно противоположна форма на мисленето изходи Йохан Фридрих Хербарт /1776-1841 г./. Хегел е един тънък мислител, но същевременно един жаден за действителност дух. Той би искал да има само мисли, които са приели в себе си богатото, наситено съдържание на света. Ето защо неговите мисли трябва да бъдат също така във вечното течение, в постоянно ставане, в пълно с противоречие движение напред както самата действителност.
към текста >>
Ето защо работата на Хербарт в областта на педагогиката е станала
плод
отворна.
Поради неговия дух склонен към математически необходимото Хербарт е разгледал щастливо онези процеси на човешкия душевен живот, които действително протичат по същия начин при всички хора с известна правилност. Естествено това не ще бъдат по-интимните, по-индивидуални процеси. Оригиналното и особеното във всяка една личност ще бъде пропуснато от един такъв математически ум. Но той ще постигне известно разбиране в това, което е среден израз на духа, и същевременно със своята пресметлива сигурност една власт над развитието на духа. Както механическите закони са тези, които ни правят способни за техниката, така и законите на душевния живот ни правят способни за възпитанието, за техниката и развитието на душата.
Ето защо работата на Хербарт в областта на педагогиката е станала плодотворна.
Той е намерил много привърженици между педагозите. При този светоглед, който предлага един образ на бедни, сиви общи неща, това изглежда на пръв поглед необяснимо. Но то се обяснява с това, че натурите, които най-много се нуждаят от светоглед, имат склонност към такива общи неща, които се подреждат със строга необходимост едни до други по примера на една математическа операция с влизащите в нея членове. Има нещо пленяващо в това, да изживее човек, как едно звено на мисълта се свързва с друго като от само себе си, защото то събужда чувството на сигурност. Те се изграждат някак си от само себе си; човек дава само мислителния материал за целта и оставя по-нататъшното на самостоятелната логическа необходимост.
към текста >>
98.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Затова, защото също и мисли те са подложени на едно органическо развитие, и мислите също трябва да узреят и се проявят, както
плод
овете в полето и децата в утробата на майката".
ти си представяш, че си различен от него, но в замяна на това още за дълго време не се различаваш действително... Няма ли право също и Лихтенберг, когато твърди: Всъщност човек не би трябвало да казва, аз мисля, а нещо мисли. Следователно щом също и това: Аз мисля, се различава от тялото, от това следва, че и това: Нещо мисли, непроизволно в нашето мислене, коренът и основата на: Аз мисля, се различава от тялото? Но от къде идва това, че ние не през всяко време можем да мислим, че мислите не стоят по желание на нашето разположение, че често пъти сред една духовна работа при най-голямо напрежение на волята не помръдваме от мястото, докато някой външен повод, често пъти само една промяна на времето, отново развързва мислите? Това иде от там, че също и нашата мислителна дейност е една органическа дейност. Защо трябва години наред да носим със себе си мисли, докато ни станат ясни?
Затова, защото също и мисли те са подложени на едно органическо развитие, и мислите също трябва да узреят и се проявят, както плодовете в полето и децата в утробата на майката".
към текста >>
Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799 година мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан като предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове като Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал
плод
отворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи като тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани.
Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799 година мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан като предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове като Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал плодотворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи като тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани.
Достатъчно е само да припомним отделни изказвания на този мислител, за да покажем, как неговият дух отново е оживял във въведеното от Фойербах движение на мислите. "Бог създаде Човека по свой образ, а това значи вероятно, човекът създаде Бога по своя образ". "Нашият свят ще се изтънчи още така много, че ще бъде също така смешно да вярваме в някакъв Бог, както е смешно днес да се вярва в призраци". "Нима нашето понятие за Бога е нещо друго освен едно олицетворено неразбиране? " "Представата, която си образуваме за една душа, има голяма прилика с тази за един магнит в земята, това е само един образ.
към текста >>
Тя му изглеждаше без
плод
на, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят.
Фойербах вярваше, че от своето уединение най-добре ще може да обсъди това, което във формата, която е приел действителният живот, не е естествено, а е било внесено в него от човешката илюзия. Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача. За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии. Той търсеше истинския живот; но във формата, която животът беше приел чрез културата на епохата, той не можеше да намери този истински живот. Колко честно мислеше той за "концентрирането върху тукашния свят", това ни показва едно изказване, което той направи върху мартенската революция.
Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят.
"Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра. Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода! Да бъде право! , и веднага ще има свобода, ще има право; а републиканците вярваха, че е достатъчно само да искат една република, за да я извикат вече в живота; те вярваха следователно в създаването на една република от нищо. Първите пренасяха християнските мирови чудеса, последните християнските делови чудеса в областта на политиката".
към текста >>
Идеята на Волф, за новообразуването внася в образа на природата
плод
отворни импулси; Фойербах използва тези импулси за една духовна наука, която може да съществува само благодарение на това, че съвсем не се занимава с духа.
Той прави от човешката душа един член на природата. Но той може да стори това само защото мислено изхвърля от човешката душа всичко, което му пречи да я признае като член на природата. Фихте, Шелинг, Хегел вземаха човешката душа като това, което тя е; Фойербах прави от нея това, от което той се нуждае за своя образ на света. С него се явява един начин на мислене, който се чувства преодолян от образа на природата. Той не може да се справи с двете части на модерния образ на света, образа на природата и образа на душата; ето защо той минава напълно настрана от единия от тези образи, от образа на душата.
Идеята на Волф, за новообразуването внася в образа на природата плодотворни импулси; Фойербах използва тези импулси за една духовна наука, която може да съществува само благодарение на това, че съвсем не се занимава с духа.
Той основава едно светогледно течение, което стои безпомощно срещу най-новия импулс на модерния душевен живот, живото себесъзнание. В това светогледно течение този импулс се показва по такъв начин, че той се явява не само неразбираем, но понеже изглежда неразбираем, мислителя не му обръща внимание и прави от него нещо, един фактор на природата -, което той не е за едно безпристрастно наблюдение.
към текста >>
Времето е така малко узряло, за да бъдат о
плод
ени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст.
Първата половина на 19-то столетие роди своите светогледи за идеализма. Когато се хвърли един мост към естествената наука, както при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, това става от гледна точка на идеалистическия светоглед и в интерес на същия.
Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст.
Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в борба с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да прозре значението на тези идеи. Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
към текста >>
99.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Възгледът, който искам да изразя в книгата, е напротив този, че когато философията стигне до там, да разбира действително себе си, трябва да спре със своето духовно превозно средство при едно душевно изживяване, което е наистина
плод
на нейната работа, но което израства над тази работа.
Авторът на настоящата книга не си представя, че онзи, който може да признае казаното в заключителната глава, трябва да бъде на мнение, че е необходим един светоглед, който да замени философията с нещо, което тази последната не може вече да счита като философия.
Възгледът, който искам да изразя в книгата, е напротив този, че когато философията стигне до там, да разбира действително себе си, трябва да спре със своето духовно превозно средство при едно душевно изживяване, което е наистина плод на нейната работа, но което израства над тази работа.
С това философията запазва своето значение за всеки човек, който трябва да изисква една сигурна духовна основа за резултатите на това душевно изживяване. Който си е създал убеждение за тези резултати чрез естественото чувство за истината, той има право да се чувства върху една сигурна почва даже и когато не посвещава никакво внимание на философското обоснование на тези резултати. Който търси научното оправдание на светогледа, за който се говори в края на настоящата книга, той трябва да поеме пътя чрез философското обоснование.
към текста >>
100.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Да разгледаме едно растение, което се развива минавайки от корена през стеблото и листата и стигайки до цвета и
плод
а.
От възприемането, от чувстването, от волението тя може да отиде до мисълта и да пита: - Какво се получава, когато аз мисля върху възприемането, върху чувстването, върху волението? Отначало тя не може да отиде по-нататък от мисленето; тя може само постоянно отново да мисли. За този, който проследява по-новото развитие на светогледите до епохата на Хегел може да се стори като най-важно при този философ това, че той проследява импулсите на това развитие до една точка, над която то не може да бъде изведено, ако се запази характерът, с който то се е явило до тази точка. Който долавя нещо подобно, той може след това да стигне до въпроса: Ако мисленето в смисъла на Хегел довежда първо до там, да се разпростре пред душата една мисловна картина в смисъла на един образ на света: Нима с това мисленето е развило действително от себе си всичко онова, което е затворено живо в него? Би искало все пак да бъде така, че в мисленето да се намери нещо повече от чистото мислене.
Да разгледаме едно растение, което се развива минавайки от корена през стеблото и листата и стигайки до цвета и плода.
Ние можем сега да завършим живота на това растение, като вземем от плода семената и ги използваме например за храна на човека. Но можем също така да поставим семената на растението при подходящи условия, така че те да се развият и дадат едно ново растение.
към текста >>
Ние можем сега да завършим живота на това растение, като вземем от
плод
а семената и ги използваме например за храна на човека.
Отначало тя не може да отиде по-нататък от мисленето; тя може само постоянно отново да мисли. За този, който проследява по-новото развитие на светогледите до епохата на Хегел може да се стори като най-важно при този философ това, че той проследява импулсите на това развитие до една точка, над която то не може да бъде изведено, ако се запази характерът, с който то се е явило до тази точка. Който долавя нещо подобно, той може след това да стигне до въпроса: Ако мисленето в смисъла на Хегел довежда първо до там, да се разпростре пред душата една мисловна картина в смисъла на един образ на света: Нима с това мисленето е развило действително от себе си всичко онова, което е затворено живо в него? Би искало все пак да бъде така, че в мисленето да се намери нещо повече от чистото мислене. Да разгледаме едно растение, което се развива минавайки от корена през стеблото и листата и стигайки до цвета и плода.
Ние можем сега да завършим живота на това растение, като вземем от плода семената и ги използваме например за храна на човека.
Но можем също така да поставим семената на растението при подходящи условия, така че те да се развият и дадат едно ново растение.
към текста >>
Новите мислители се стараят да свържат своите разсъждения в тази или онази точка при техните философски предшественици; обаче липсва силата за едно
плод
отворно продължение, за едно по-нататъшно изграждане на Хегеловия образ на света.
Това, което бе изказано по-горе изискването да чувстваме живота на мисълта: То е чувствано несъзнателно; то тегне на душите около средата на 19-то столетие. Обхваща ги отчаяние, че не могат да изпълнят това изискване; но това отчаяние не стига до съзнанието. Така на полето на философията настъпва едно безсилие да се върви по-напред. Производителността на философските идеи престава. Тя би трябвало да се движи в горепосочената посока; но изглежда, че първо е необходимо да се размисли върху постигнатото.
Новите мислители се стараят да свържат своите разсъждения в тази или онази точка при техните философски предшественици; обаче липсва силата за едно плодотворно продължение, за едно по-нататъшно изграждане на Хегеловия образ на света.
Нека видим, какво пише Карл Розенкранщ в своя предговор към книгата си "Животът на Хегел" през 1844 година: "Не без болка се разделям аз от работа, ако не би трябвало някога да направим развитието да се прояви в съществуването. Защото не изглежда ли, че ние днешните хора сме само гробари и поставители на паметници на философите, които втората половина на 18-то столетие роди, за да умрат в първата половина на настоящето столетие? Кант започна това умиране на немската философия. Той бе последван от Фихте, Якоби, Золгер, Райнхолд, Краузе, Шлайермахер, В. Ф. Хумболд, Фр.
към текста >>
Един човек, който от 1833 до 1872 година имаше като професор по философия в Берлин едно много влиятелно положение сред германския духовен живот, Тренделенбург, можа да привлече върху себе си големи а
плод
исменти, кога то разсъждаваше върху Хегел: този /философ/ искаше чрез своя метод "да учи другите, без сам да се учи", защото, "въобразявайки си, че притежава божественото понятие, възпрепятства уморителното изследване в неговото сигурно притежание".
Вярно е, че това мнение върху Хегеловия начин на мислене отговаря възможно най-малко на неговия светоглед /виж изложението на този светоглед в главната "Класиците на светогледа"/, обаче по средата на столетието то беше завладяно вече множество духове и спечели все по-широка почва.
Един човек, който от 1833 до 1872 година имаше като професор по философия в Берлин едно много влиятелно положение сред германския духовен живот, Тренделенбург, можа да привлече върху себе си големи аплодисменти, кога то разсъждаваше върху Хегел: този /философ/ искаше чрез своя метод "да учи другите, без сам да се учи", защото, "въобразявайки си, че притежава божественото понятие, възпрепятства уморителното изследване в неговото сигурно притежание".
Напразно Мишеле се стараеше да поправи това със собствените думи на Хегел, като тези: "Развитието на философията се дължи на опита. Емпирическите науки подготвят съдържанието на особеното, за да бъде то прието във философията. От друга страна с това те съдържат необходимостта за самото мислене, да отиде по-нататък към тези конкретни определения".
към текста >>
101.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите животни, може да бъде направена
плод
отворна за цялото животинско царство.
Нуждата великите светогледни въпроси да бъдат доведени в непосредствен допир с отделните научни изследвания доведе Хекел до един от онези факти, за които Гьоте казва, че те означават съдържателни точки, при които природата дава доброволно основните идеи за нейното обяснение и ни ги поднася насреща.
Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите животни, може да бъде направена плодотворна за цялото животинско царство.
При всички животни, с изключение на простите, които през време на своя живот се състоят от една клетка, от яйцеклетката, с която съществото започва своето зародишно развитие, се образува едно чашкообразно или гърнеобразно тяло, така нареченият чашков зародиш или гаструла. Този чашков зародиш е една животинска форма, която приемат всички животни в техния начален стадий на развитие, от сюнгерите до човека. Тази форма има само кожа, уста и стомах. Но съществуват нисши растения-животни, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш. Хекел изтълкува този факт в смисъла на еволюционната теория.
към текста >>
102.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Че всеки научен стремеж трябва да остане без
плод
ен, ако той не се придържа към това, което сетивата казват и към логическия ум, който свързва данните на сетивата: Това е убеждението на Ланге.
Че всеки научен стремеж трябва да остане безплоден, ако той не се придържа към това, което сетивата казват и към логическия ум, който свързва данните на сетивата: Това е убеждението на Ланге.
Но че сетивата и умът заедно не ни доставят нищо, освен един резултат на нашия собствен организъм, това му е ясно от неговите разглеждания върху произхода на познанието. Следователно всъщност за него светът е едно творение на сетивата и на ума. Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за истинността на идеите. Ланге не познава една истина, която да ни изясни същността на света. Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават.
към текста >>
Животът не се оценява с идеите, а идеите получават стойност при тяхната
плод
отворност за живота.
В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос. Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината. Идеите нямат стойност, защото са от истината. Те имат стойност, за щото служат на живота в неговите най-висши форми.
Животът не се оценява с идеите, а идеите получават стойност при тяхната плодотворност за живота.
Човекът се стреми не към истински познания, а към пълно ценни мисли.
към текста >>
Той описва развитието, растежа на растението така: "Растението може да расте, да цъфти или да носи
плод
ове, но това са винаги все същите органи, които изпълняват предписанието на природата в множество определения и често под изменени форми.
Без съмнение за сравнителната история на развитието на светогледите не е безинтересно наблюдението, че тук Спенсер стига от наблюдението на развитието на мировите явления до една мисъл подобна на тази, която и Гьоте е изказал въз основа на своите идеи върху развитието на живота.
Той описва развитието, растежа на растението така: "Растението може да расте, да цъфти или да носи плодове, но това са винаги все същите органи, които изпълняват предписанието на природата в множество определения и често под изменени форми.
Същият орган, който се е разширил на стеблото като лист и е приел една извънредно разнообразна форма, се свива сега в чашката, разширява се във венчелистчета отново, свива се в половите органи, за да се разшири за последен път като плод". Да си представим тази представа пренесена върху целия миров процес и ще стигнем до Спенсеровото свиване и разпръскване на веществото.
към текста >>
Същият орган, който се е разширил на стеблото като лист и е приел една извънредно разнообразна форма, се свива сега в чашката, разширява се във венчелистчета отново, свива се в половите органи, за да се разшири за последен път като
плод
".
Без съмнение за сравнителната история на развитието на светогледите не е безинтересно наблюдението, че тук Спенсер стига от наблюдението на развитието на мировите явления до една мисъл подобна на тази, която и Гьоте е изказал въз основа на своите идеи върху развитието на живота. Той описва развитието, растежа на растението така: "Растението може да расте, да цъфти или да носи плодове, но това са винаги все същите органи, които изпълняват предписанието на природата в множество определения и често под изменени форми.
Същият орган, който се е разширил на стеблото като лист и е приел една извънредно разнообразна форма, се свива сега в чашката, разширява се във венчелистчета отново, свива се в половите органи, за да се разшири за последен път като плод".
Да си представим тази представа пренесена върху целия миров процес и ще стигнем до Спенсеровото свиване и разпръскване на веществото.
към текста >>
Строгото подчертаване на наблюдението и едностранното разработване на методите на естественонаучните представи върху целия обхват на човешкото знание чрез Спенсер: Те трябваше да съответствуват на чувствата на една епоха, която виждаше в идеалистичните светогледи на Фихте, Шелинг, Хегел само израждания на човешкото мислене и която ценеше единствено успехите на естественонаучното изследване, докато липсата на единство при идеалистичните мислители и, според мнението на мнозина, пълното без
плод
ие на задълбочаващото се в себе си мислене създадоха едно дълбоко недоверие по отношение на идеализма.
Спенсер и Мил са упражнили голямо влияние върху развитието на светогледа през последната полови на 19-тото столетие.
Строгото подчертаване на наблюдението и едностранното разработване на методите на естественонаучните представи върху целия обхват на човешкото знание чрез Спенсер: Те трябваше да съответствуват на чувствата на една епоха, която виждаше в идеалистичните светогледи на Фихте, Шелинг, Хегел само израждания на човешкото мислене и която ценеше единствено успехите на естественонаучното изследване, докато липсата на единство при идеалистичните мислители и, според мнението на мнозина, пълното безплодие на задълбочаващото се в себе си мислене създадоха едно дълбоко недоверие по отношение на идеализма.
Можем да твърдим, че един широко разпространен през последните четири десетилетия възглед изразява това, което Рудолф Вирхов /1893 г./ казва в своята реч: "Основаването на Берлинския Университет и преминаването от епохата на философията в тази на естествената наука": "От както вярата във вълшебни формули бе изтласкана в най-външните кръгове на народа, формулите на натурфилософите намираха също малък отзвук". И един от най-бележитите философи от втората половина 19-тото столетие, Едуард Хартман, резюмира характера на своя светоглед в мотото, което той поставя начело на своята книга "Философия на несъзнателното": Спекулативни резултати на индуктивно-естествено научни методи". Даже той е на мнение, че трябва да се признае "величието на произведения от Мил напредък", чрез който бе преодолян и победен завинаги всеки опит за дедуктивно философстване". /виж Е.Ф. Хартман: История на метафизиката.
към текста >>
103.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Без съмнение съществува само една гранична област, в която експериментът е
плод
отворен, а именно областта, в която съзнателните процеси ни привеждат отвъд във вече несъзнателните, в задните основи на душевния живот, които водят в материалното.
Наблюдението на душата ни доставя, както и наблюдението въобще, само съставното явление. Едва в експеримента ние събличаме явлението от всички случайни обстоятелства, с които то е свързано в природата. Чрез експеримента ние създаваме изкуствено явлението от условията, които имаме под ръка. Ние променяме тези условия и чрез това променяме по измервателен начин също и явлението. Така винаги и навсякъде експериментът ни насочва към природните закони, защото само в експеримента можем да обгърнем с поглед едновременно причините и резултатите".
Без съмнение съществува само една гранична област, в която експериментът е плодотворен, а именно областта, в която съзнателните процеси ни привеждат отвъд във вече несъзнателните, в задните основи на душевния живот, които водят в материалното.
Истинските психически явления могат да се добият само чрез едно чисто духовно наблюдение. Въпреки това напълно оправдано е изречението на Е. Крепелин, един психофизик, че "новата наука... ще бъде в състояние да утвърди трайно своето самостоятелно място наред с останалите отрасли на естествената наука и особено на физиологията". /Психически трудове, издадени от Е. Крепелин, том І, стр. 4/.
към текста >>
Голямо значение за малката
плод
отворност на психическото изследване, което иска да подражава напълно естествената наука, има това, че един такъв сериозен търсител на истината като Франц Брентано и досега не е направил първият том на неговата Психология, който се занимаваше с въпроси, които "които могат да бъдат всичко друго, но не едно обезщетение" за най-висшите въпроси на душата, да бъде последван от един втори том, който да разгледа действително най-висшите въпроси.
Хората биха искали истини върху духовния свят, върху съдбата на душата и нейната връзка със света, които да са добити както представите на естествената наука. Един мислител, който черпеше също така основно от философското мислене на миналото, както и се вживяваше в метода на естественонаучното изследване, Франц Брентано, постави за философията изискването: Тя трябва да стигне до нейните резултати по същия начин, както естествената наука. Той се надяваше, че например науката за душата /психологията/ не е необходимо поради това подражаване на методите на естествената наука да се откаже от правото, да добива обяснения върху пълно ценните въпроси на душевния живот". За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност относно безсмъртието на нашата най-добра част, законите на асоцията на представите, на развитието на убеждения и мнения и на възникването в развитието на удоволствие и любов биха могли да бъдат напротив всичко друго, но не едно истинско обезщетение... И ако действително "новият естественонаучен начин на мислене" би говорил за изключване на въпроса за безсмъртието, тогава това изключване би могло да се нарече нещо извънредно забележително за психологията". Това казва Брентано в своята "Психология от емпирическа гледна точка" в 1874 година /стр. 20/.
Голямо значение за малката плодотворност на психическото изследване, което иска да подражава напълно естествената наука, има това, че един такъв сериозен търсител на истината като Франц Брентано и досега не е направил първият том на неговата Психология, който се занимаваше с въпроси, които "които могат да бъдат всичко друго, но не едно обезщетение" за най-висшите въпроси на душата, да бъде последван от един втори том, който да разгледа действително най-висшите въпроси.
На мислителите им липсва еластичността, която действително би могла да отговори на изискванията на новото време. Гръцката мисъл овладяваща образа на природата и образа на душевния живот, като и двата образа се съединяваха в една обща картина. В следващото време животът на мислите се разви самостоятелно в дълбочините на душевния живот, отделяйки се от природата; новата естествена наука достави един образ на природата. Спрямо този образ на природата се роди необходимостта да бъде намерен един образ на душевния живот в себесъзнателния Аз който да се окаже достатъчно сигурен, за да може заедно с образа на природата да съществува в един общ образ на света. За целта е необходимо да се намери в самата душа една опорна точка на сигурността, която да носи така сигурно, както резултатите на естественонаучното изследване.
към текста >>
104.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един
плод
отворен начин; самонаблюдението е вътрешната беднота; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването.
Въпреки това душата на Ницше е пълна с живот; силата на този вътрешен живот се стреми навън от това, което може да получи от разглеждането на природата. Разглеждането на природата показва, как животното става човек, и как в чувстването на вътрешната жизнена сила се ражда представата: Животното е носило в себе си човека; не трябва ли човекът да носи в себе си нещо по-висше, свръхчовека? И сега Ницше изживява в душата си изтръгването на свръхчовека от човека; тази душа се опиянява в това, да издигне новата еволюционна идея, която се опира на сетивния свят, в областта, която сетивата не виждат, която се чувства, когато душата изживява в себе си смисъла на развитието. Това, което Ролф си беше извоювал чрез своето разглеждане: "Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, трябва да се добие също и удобство, ако не даже богатство, сила и влияние. Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния стремеж на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието.
Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един плодотворен начин; самонаблюдението е вътрешната беднота; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването.
Познанието израства над това, което то е било; то се превръща в творческа сила и създавайки, творейки човекът застава в смисъла на живота. Това, което душата на Ницше чувства, което тя изживява в блаженството на сътворението на "свръхчовека" от човека, то облича при Ницше един лиричен размах в неговия "Заратустра" /1884 г./. Такова едно познание, което чувства себе си да твори, изпитва в Аза на човека повече отколкото това, което може да се изживее в един отделен живот; това, което съществува в този отделен живот, не може да се изчерпи в него. То постоянно ще се връща към нов живот. Така към идеята за свръхчовека при Ницше се прибави натрапливо и онази за "вечното възвръщане" на човешката душа.
към текста >>
И като причина на този натиск ние познаваме
плод
овитостта, носещата сила на този начин на мислене.
Ако обгърнем с поглед така охарактеризираното положение на новата светогледно развитие, получава се като негова най-изпъкваща характерна черта натискът, който естественонаучният начин на мислене е упражнил върху духовете от неговото разцъфтяване насам.
И като причина на този натиск ние познаваме плодовитостта, носещата сила на този начин на мислене.
За да видим, че това се потвърждава, нека хвърлим поглед върху един мислител на естествената наука като Т. Х. Хъксли /1825-1895 г./. Този мислител не е съгласен с възгледа, че в познанието на естетическата наука може да се вижда нещо, което дава отговор на последните въпроси върху човешката душа. Обаче той вярва, че човешкото изследване трябва да остане в рамките на естественонаучния начин на разглеждане нещата и да си признае, че човекът не разполага с никакво средство, чрез което да добие едно знание върху това, което се намира зад природата. Резултатът на това мнение е: Естествената наука не казва нищо върху най-висшите надежди на познанието на човека; но тя дава чувството, че поставя изследването върху една сигурна почва; следователно всичко друго, което не се намира в нейната област, да го оставим да почива на себе си или да бъде обект на вярата.
към текста >>
29/ обърна още през 1870 година вниманието на това, че начинът на изследване, който се прилага за една такава еволюционна идея, е
плод
отворен.
При това за нея не се касае, щото и връзките, които тя изследва, да бъдат сетивно възприемаеми, а за това, тези връзки да се получат на посоченото поле. Чрез спазването на тези нейни основи новата естествена наука е станала образец за всяка научно познание. И приближавайки се до настоящето време тя е била все повече доведена до една практика на мисленето, която е в смисъла на прагматизма и на философията на "Като че ли". Например дарвинизмът беше заставен първо да установи една линия на развитието на живи те същества от най-несъвършеното до най-съвършеното; при това маймуните. Анатомът Карл Гегенбауер /виж по-горе стр.
29/ обърна още през 1870 година вниманието на това, че начинът на изследване, който се прилага за една такава еволюционна идея, е плодотворен.
Този начин на изследване бе продължен в по-новото време; и оправдани сме да кажем, че този подход на изследването, оставяйки верен на самия себе си, е извел над възгледите, с който той беше свързан отначало. Изследваше се, "Като че" човекът трябва да се търси в напредващата линия на човекоподобните маймуни; и понастоящем се е стигнало почти до там, да се познае, че това не може да бъде и че напротив в миналото трябва да е имало едно същество, което има в човека своя истински потомък, докато човекоподобните маймуни са се отклонили от това същество и са образували един несъвършен вид. Така първоначалната нова еволюционна мисъл беше само един помощник на изследването.
към текста >>
Устремът на живота, който в човека се издига до мислещото същество, е вече налице, когато се изявява в най-простото живо същество; тогава той така се е изразходвал в създаването на живите същества, че при изявата в човека му е останала само една част от неговата цяла същност, без съмнение онази, която се изявява като
плод
на цялото предидущо творчество на живота.
Там, където Азът би трябвало да изживява себе си в своята същност, той не може да извърши нищо с мисленето. Така е също за Бергсон и с изследването на живота. Това, което действува в развитието на живите същества, което поставя тези същества в една поредица от несъвършеното до съвършеното, не е достъпно на познанието чрез мислителното разглеждане на живите същества, така както те застават пред човека в тяхната форма. Не, когато човекът изживява себе си като душевно същество в самото себе си, той стои в елемента на живота, който живее в съществата и който в него съзерцава самия себе си познавайки. Този елемент на живота е трябвало първо да се излее в безбройните форми, за да се подготви чрез това изливане на онова, което той е станал в човека.
Устремът на живота, който в човека се издига до мислещото същество, е вече налице, когато се изявява в най-простото живо същество; тогава той така се е изразходвал в създаването на живите същества, че при изявата в човека му е останала само една част от неговата цяла същност, без съмнение онази, която се изявява като плод на цялото предидущо творчество на живота.
Така същността на човека съществува преди всички други живи същества; обаче тя може да се прояви като човек едва тогава, когато е отхвърлила от себе си другите форми на живота, които след това човекът може да наблюдава само отвън, той самият като една форма между тези форми. Бергсон иска да оживи резултатите на естествената наука от своето интуитивно познание така, че да може да каже: "Всичко става така, като че едно неопределено и волящо същество, няма значение дали ще го наречем човек или свръхчовек, се е стремило към усложнение и е постигнало това усложнение благодарение на това, че в пътя към тази цел е загубило една част от неговата същност. Тези загуби са това, което представлява останалото животинско царство, а също и растителния свят; това дотолкова, доколкото те означават нещо положително, нещо освободено от случайностите на развитието". /Бергсон, Творческо развитие, германско издание 1912 г., стр. 270/.
към текста >>
В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го о
плод
отвори създаденото от Дарвин понятие за развитието.
С това Бергсон създава от лесно изтъкано, лесно постижимо /мислене/ размишление една идея на развитието, която по-рано, в 1882 г., В. Х. Пройс беше изказал дълбокомислено в своята книга "Дух и материя" /Олденбург, 2-ро издание, 1899 г. /. И за този мислител човек не е произлязъл от други природни същества, а той от самото начало е основното същество, което само, преди да може да си даде на Земята полагащата му се форма, трябваше първо да отхвърли от себе си по-долните степени в лицето на другите живи същества.
В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието.
Центърът на това ново учение е човекът, само веднъж повтарящият се върху нашата планета вид: Homo capiens. Странно е, че по-старите наблюдатели са започнали при природните предмети и след това така са се объркали, че не са искали да намерят пътя към човека, което също и Дарвин успя по най-оскъден и незадоволителен начин, като потърси господаря на сътворението между животните докато природоизследователят трябваше да започне при себе си като човек, за да се върне обратно към човечеството напредвайки така през цялата област на битието и на мисленето... фактът, че човешката природа е възникнала от земната природа, не е било случайност, а необходимост. Човекът е цел на всички земни процеси и всяка друга възникваща до него форма е взела своите черти от неговата форма. Човекът е първородното същество на цялата вселена... Когато се бяха родили неговите зародиши, останалият органически остатък нямаше вече необходимата сила, за да създаде по-нататъшни човешки зародиши. Това, което още се роди, стана животно или растение...."
към текста >>
Той о
плод
ява също и живота на мислите, но не само него.
Този духовен свят е изживян непосредствено в душата, когато душата се чувства едно с него. Така, в смисъла на Ойкен, душата се вижда носена от един жив в себе си, творящ духовен свят. И Ойкен е на мнение, че мисловното, интелектуалното не е достатъчно силно, за да изчерпи дълбините на този духовен свят. Това, което се влива в човека от духовния свят, то да влива не само в интелекта, а в целия обширен душевен живот. Духовният свят е нещо живо, надарено с характер на личност.
Той оплодява също и живота на мислите, но не само него.
В тази жива духовна връзка трябва да се чувства душата. Ойкен умее да опише на този духовен свят. В книгите "Борба за едно духовно съдържание на живота", "Истината, която религията съдържа", "Основни линии на един нов възглед на живота", "Духовни течения на настоящето", "Възгледи за живота на великите мислите ли", "Познание и живот" той се опитва да покаже от различни страни, как човешката душа, когато тя изживява самата себе си и в това изживяване разбира правилно себе си, съзнава, че е проникната и пропулсира на от едно творящо, живо духовно битие, вътре в което тя е една част и един член. Подобно на Дилтей, Ойкен също описва като съдържание на самостоятелния духовен живот онова, което се представя в културата на човечеството, в моралните, техническите, социалните и тези на изкуството творения на народите и епохите.
към текста >>
Те насочват тяхното внимание върху онова, което им се явява като най-висш
плод
на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/.
Представите на Дитлей, Ойкен, Винделбанд, Рикерт и други са такива опити в съвременната философия, които искат да държат сметка за изискванията на природознанието и на разглеждането на душевното изживява не по такъв начин, че наред с естествената наука да може да съществува и една духовна наука. Същата цел преследват с насоката на своите мисли и Херман Коен /роден в 1848 г. виж стр. 50 на настоящия том/, Паул Наторн, Август Щадлер, Ернст Касирер, Валтер Кинкел и техните съмишленици. Насочвайки своя поглед направо върху мисленето, тези мислители вярват, че долавят в най-висшата мислителна дейност на себесъзнателния Аз едно притежание на душата, която позволява на душата да се потопи в действителното съществуване.
Те насочват тяхното внимание върху онова, което им се явява като най-висш плод на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/.
Един прост пример за това би било мисленето на един кръг, при което се абстрахираме напълно от представата за този начин, дотолкова се простира в душата силата на онова, което може да се потопи в действителността. Защото това, което човек може да мисли по този начин, то изразява своята собствена същност чрез мисленето в човешкото съзнание. Чрез своите наблюдения, експерименти, методи науките се стремят да стигнат до такива резултати върху света, които биват обхванати в чистото мислене. Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят борба за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния външен свят или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене никаква действителност пред себе си. Това, което наблюдението на сетивата предлага, е само една подкана, да се търси една действителност, а не самата действителност.
към текста >>
105.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Който може да усвои посочените тук гледища, той добива възможността да мисли
плод
отворната действителност свързана с неговия душевен живот в себесъзнателния Аз.
Който може да усвои посочените тук гледища, той добива възможността да мисли плодотворната действителност свързана с неговия душевен живот в себесъзнателния Аз.
Този е възгледът, към който се стреми философското развитие на древната гръцка епоха насам и който е показал своите първи ясно доловими следи в светогледа на Гьоте. По този начин човек познава, че този себесъзнателен Аз не изживява себе си в своята вътрешност и вън от обективния свят, а напротив неговата откъснатост от този свят е само едно явление на съзнанието, което може да бъде преодоляно, превъзмогнато благодарение на това, че разберем: Като човеци ние сме добили в течение на развитието, в определено състояние на това развитие една преходна форма на Аза, чрез това, че сме изхвърлили от съзнанието силите, които свързват душата със света. Ако тези сили бяха действали непрестанно в съзнанието, тогава ние не бихме стигнали до пълносилното, почиващо в себе си себесъзнание. Ние не бихме искали да изживеем себе си, да се чувствуваме като себе съзнателен Аз. Следователно развитието на себесъзнанието зависи именно от това, че на душата е дадена възможност да възприема света без онази част на действителността, която себесъзнателният Аз заличава на определена степен, а именно на онази степен, която се намира преди неговото познание.
към текста >>
Ботаникът проследява растението, как то пуска корени, развива стебло и листа, образува цветове и
плод
.
Такива мисли могат да бъдат само бегло засегнати тук. Това, което те съдържат, разкрива перспективата за една духовна наука, която в нейната вътрешна същност е изградена по образеца на естествената наука. Разработващият една такава наука на духа ще постъпи например ботаникът.
Ботаникът проследява растението, как то пуска корени, развива стебло и листа, образува цветове и плод.
В плода той вижда зародиша на един нов растителни живот. И когато вижда да се ражда едно растение, той търси неговия произход в зародиша, който произхожда от едно друго растение. Последователят на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, че външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението, но вътре в човека ще проследи духовно-душевната ядка, която крие в себе си заложбата на един нов човешки живот. В човека, който влиза чрез раждането и живота, той ще вижда, как отново идва в сетивния свят онова, което е излязло от него чрез смъртта. Той ще се научи да наблюдава, как онова, което е предадено на човека в наследственото течение от прадедите, е само вещество, материалът, който душевно-духовния човек изгражда давайки му форма, за да доведе във физическото съществуване това, което се беше образувало като зародиш в един предидущ живот.
към текста >>
В
плод
а той вижда зародиша на един нов растителни живот.
Такива мисли могат да бъдат само бегло засегнати тук. Това, което те съдържат, разкрива перспективата за една духовна наука, която в нейната вътрешна същност е изградена по образеца на естествената наука. Разработващият една такава наука на духа ще постъпи например ботаникът. Ботаникът проследява растението, как то пуска корени, развива стебло и листа, образува цветове и плод.
В плода той вижда зародиша на един нов растителни живот.
И когато вижда да се ражда едно растение, той търси неговия произход в зародиша, който произхожда от едно друго растение. Последователят на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, че външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението, но вътре в човека ще проследи духовно-душевната ядка, която крие в себе си заложбата на един нов човешки живот. В човека, който влиза чрез раждането и живота, той ще вижда, как отново идва в сетивния свят онова, което е излязло от него чрез смъртта. Той ще се научи да наблюдава, как онова, което е предадено на човека в наследственото течение от прадедите, е само вещество, материалът, който душевно-духовния човек изгражда давайки му форма, за да доведе във физическото съществуване това, което се беше образувало като зародиш в един предидущ живот.
към текста >>
106.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Тогава ще Ви кажа, че за моя труд може да се заплаща само с
плод
овете на Земята" „С
плод
овете на Земята ли?
„Който не приема злато, нека се труди на вятъра! ", беше техният отговор.
„Тогава ще Ви кажа, че за моя труд може да се заплаща само с плодовете на Земята" „С плодовете на Земята ли?
Та ние не ги познава ме, никога не сме ги опитвали! ", удивиха се те. „И така да е, но аз не мога да Ви пусна сега, без да ми обещаете, че ще ми набавите три зелки, три артишока и три големи глави лук", каза Лодкарят.
към текста >>
Всички растения в моята толкова голяма градина не раждат нито цветове, нито дават
плод
ове.
„Зелки и лук ще се намерят във всички случаи, но артишок ще търсиш тук напразно.
Всички растения в моята толкова голяма градина не раждат нито цветове, нито дават плодове.
Но всяка суха клонка, която откъсвам и посаждам върху гроба на любимо същество, веднага се раззеленява и израства високо. За съжаление всички тези храсти, тези горички са израснали все по този начин: короните на вечнозелените пинии, обелиските от кипариси, издигащите се като колоси дъбове и букове всички те бяха малки, сухи клонки, а сега се издигат като тъжни паметници, увековечаващи въздействието на моята ръка върху иначе неплодородната почва." Старицата почти не слушаше нейната изповед, само се беше втренчила в своята ръка, която в присъствието на Красивата Лилия ставаше все по-черна и от минута на минута все повече се смаляваше. Тя тъкмо беше решила да вземе кошницата и да продължи пътя си, когато почувствува, че е забравила най-важното. Извади веднага вкамененото куче и го постави върху тревата, недалеч от Красавицата.
към текста >>
За съжаление всички тези храсти, тези горички са израснали все по този начин: короните на вечнозелените пинии, обелиските от кипариси, издигащите се като колоси дъбове и букове всички те бяха малки, сухи клонки, а сега се издигат като тъжни паметници, увековечаващи въздействието на моята ръка върху иначе не
плод
ородната почва." Старицата почти не слушаше нейната изповед, само се беше втренчила в своята ръка, която в присъствието на Красивата Лилия ставаше все по-черна и от минута на минута все повече се смаляваше.
„Зелки и лук ще се намерят във всички случаи, но артишок ще търсиш тук напразно. Всички растения в моята толкова голяма градина не раждат нито цветове, нито дават плодове. Но всяка суха клонка, която откъсвам и посаждам върху гроба на любимо същество, веднага се раззеленява и израства високо.
За съжаление всички тези храсти, тези горички са израснали все по този начин: короните на вечнозелените пинии, обелиските от кипариси, издигащите се като колоси дъбове и букове всички те бяха малки, сухи клонки, а сега се издигат като тъжни паметници, увековечаващи въздействието на моята ръка върху иначе неплодородната почва." Старицата почти не слушаше нейната изповед, само се беше втренчила в своята ръка, която в присъствието на Красивата Лилия ставаше все по-черна и от минута на минута все повече се смаляваше.
Тя тъкмо беше решила да вземе кошницата и да продължи пътя си, когато почувствува, че е забравила най-важното. Извади веднага вкамененото куче и го постави върху тревата, недалеч от Красавицата.
към текста >>
", каза мъжът с лампата; „на нея ти дължиш живота си, а твоите народи моста, свързващ тези съседни брегове, превръщайки ги за пръв път в населени,
плод
ородни земи.
„Спомняй си за Змията с признателност!
", каза мъжът с лампата; „на нея ти дължиш живота си, а твоите народи моста, свързващ тези съседни брегове, превръщайки ги за пръв път в населени, плодородни земи.
Онези плуващи и блестящи скъпоценни камъни, остатъците от принесеното й в жертва тяло, са основните стълбове на този величествен мост; върху тях се издига той и върху тях ще се крепи занапред."
към текста >>
107.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Но аз не мога да приема златото; Вие можете да ми заплатите само с
плод
овете на природата.
Лодкарят се съгласява с тях и изпълнява желанието им. Но те се държат толкова странно, толкова неспокойни и нетърпеливи са, че Лодкарят е обзет от страх, да не би да обърнат лодката му. Все пак той успява да ги превози благополучно до отсрещния бряг, но когато стъпват на брега, те решават да се разплатят по един твърде необичаен начин. Те разтърсват телата си и от тях започват да се сипят златни монети: това следва да е възнаграждението за положените усилия. Обаче Лодкарят съвсем не е във възторг от златните монети и казва: Добре, че нищо не падна в реката, защото тогава тя щеше страшно да се разгневи.
Но аз не мога да приема златото; Вие можете да ми заплатите само с плодовете на природата.
И той посочва цената на своя труд: три глави лук, три артишока и три зелки. Следователно те трябва да заплатят с тези продукти на природата. Ние веднага ще видим дълбокото значение на всяка подробност, на всеки отделен факт.
към текста >>
Тя се чувствува далеч от
плод
отворните сили на живота; нейната градина е пълна с най-различни растения, които само цъфтят, но не дават
плод
; тя е приказно красива, обаче стои далеч от всичко живо.
Старицата и поднася подаръка. Момъкът е дошъл, за да утоли копнежа, който изпитва към Красивата Лилия; обаче ние виждаме, че Красивата Лилия също е измъчвана от своите копнежи.
Тя се чувствува далеч от плодотворните сили на живота; нейната градина е пълна с най-различни растения, които само цъфтят, но не дават плод; тя е приказно красива, обаче стои далеч от всичко живо.
Тогава Старицата изрича една многозначителна фраза. Тя повтаря думите, които прозвучаха от устата на нейния съпруг в под земния храм и сега те дават нови надежди на Лилия. И това беше последният миг, в който тя можеше да се улови за някаква надежда; защото последното живо същество, което я свързваше с живия свят, току що и беше отнето. Тя имаше едно канарче и много се боеше да не го докосне, понеже знаеше, че това веднага би го умъртвило. Но ето че отнякъде беше долетял един ястреб и канарчето, опитвайки се да се спаси от него, хвръкна към Лилия и докосвайки се до нея, мигом намери смъртта си.
към текста >>
По това време е било създадено едно произведение,
плод
от изучаването на Гьотевия светоглед, което изигра огромна роля във възпитанието и култивирането на немския духовен живот: Писмата на Шилер върху естетическото възпитание на човека.
Колцина са тези, които стига да биха искали да се поставят под въздействието на образите от приказката не биха възкликнали: Да, тук са скрити големи загадки. Нека засега да се докоснем поне малко до тези загадки. Ако подходим исторически и си припомним как през средата на 1795 е възникнало приятелството между Гьоте и Шилер, и как е протекло във времето, лесно ще разберем задачата, която Гьоте си е поставил с въпросната Приказка.
По това време е било създадено едно произведение, плод от изучаването на Гьотевия светоглед, което изигра огромна роля във възпитанието и култивирането на немския духовен живот: Писмата на Шилер върху естетическото възпитание на човека.
Нека само отчасти да посочим какво искаше да постигне Шилер с тези Писма./*16/
към текста >>
Той е толкова продуктивен,
плод
отворен, защото неговите творби съдържат голяма част от вечните истини на света.
Дори и на Шилер да беше трудно да разбере Гьоте, все пак ние трябва да кажем: Това, което Шилер абстрактно изразява в своите Писма, и това, което Гьоте образно описва в своята Приказка, представляват едно и също нещо. Приказката носи в себе си цялата Гьотева психология. Ние виж даме, че в специфичния устрем на своите творчески пориви Гьоте става до такава степен продуктивен, че дори и днес мнозина от нас се ориентират именно по него. Дори и днес ние считаме Гьоте за наш съвременник. Ние го четем така, сякаш е писател от нашето съвремие.
Той е толкова продуктивен, плодотворен, защото неговите творби съдържат голяма част от вечните истини на света.
Той действува в смисъла на онази максима, която сам считаше да общовалидна:
към текста >>
„Истинно е само това, което е
плод
отворно."
„Истинно е само това, което е плодотворно."
към текста >>
Или с други думи: човекът трябва да овладее онези истини, които се проявяват по такъв начин, че когато той навлезе в живота, те непрекъснато намират там своето потвърждение и непрекъснато дават своите добри
плод
ове.
Или с други думи: човекът трябва да овладее онези истини, които се проявяват по такъв начин, че когато той навлезе в живота, те непрекъснато намират там своето потвърждение и непрекъснато дават своите добри плодове.
Гьотевият критерий за истината беше: „Истинно е само това, което е плодотворно! "
към текста >>
Гьотевият критерий за истината беше: „Истинно е само това, което е
плод
отворно!
Или с други думи: човекът трябва да овладее онези истини, които се проявяват по такъв начин, че когато той навлезе в живота, те непрекъснато намират там своето потвърждение и непрекъснато дават своите добри плодове.
Гьотевият критерий за истината беше: „Истинно е само това, което е плодотворно!
"
към текста >>
Те ще усетят, че у Гьоте живее нещо от чистата истина, защото Гьоте е
плод
отворен, а това, което е
плод
отворно, е истинно.
Именно тези лекции, имащи за цел да Ви приближат до Гьоте, следва да ни покажат, че Гьоте сам изпита върху себе си тази максима. И това ще усетят най-вече онези, които се опитат да вникнат в неговия живот.
Те ще усетят, че у Гьоте живее нещо от чистата истина, защото Гьоте е плодотворен, а това, което е плодотворно, е истинно.
към текста >>
108.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Следователно, какво предизвиква същото това злато, което за Блуждаещите Светлини е дотолкова безполезно, че Лодкарят отказва да го приеме и настоява да му се заплати само с
плод
ове, какво предизвиква то в тялото на Зелената Змия?
Напротив, при Гьоте нещата стоят така, че когато се свързва с определена душевна сила, у него бликват потоци от чувства и тъкмо чувствата прерастват в този или онзи образ. Така той създава самия процес на Приказката, който е по-важен дори от нейните персонажи. Ето, сега пред очите ни застават Блуждаещите Светлини и Зелената Змия. Ние виждаме, че Блуждаещите Светлини идват от отсрещния бряг и показват твърде странно поведение. Те лакомо поглъщат златото, дори го облизват от стените на колибата, в която живее Старецът, а после прахоснически го разпиляват наоколо.
Следователно, какво предизвиква същото това злато, което за Блуждаещите Светлини е дотолкова безполезно, че Лодкарят отказва да го приеме и настоява да му се заплати само с плодове, какво предизвиква то в тялото на Зелената Змия?
След като го поглъща, Змията започва да излъчва едно вътрешно сияние! Но също и растенията, както и всички неща около нея, изведнъж започват да светят, след като тя поглъща това, което за Блуждаещите Светлини няма никаква стойност, никакво значение. Обаче на Блуждаещите Светлини е отредена друга роля. Те знаят, че в решителния час Старецът ще се обърне именно към тях, за да отворят вратите на храма, така че цялата процесия да влезе вътре в него.
към текста >>
И така, това което живее в Блуждаещите Светлини стига да бъде преработено по друг начин се проявява в човешката душа като нещо извънредно
плод
отворно.
И така, това което живее в Блуждаещите Светлини стига да бъде преработено по друг начин се проявява в човешката душа като нещо извънредно плодотворно.
Ако човекът не се отнася абстрактно към своите понятия, идеи и образи, а ги разглежда като ориентири, като предводители по пътя си към действителния свят около него, тогава той си служи с тази душевна сила по същия начин, по който това прави Зелената Змия. Тогава от студените, абстрактни понятия той извлича не друго, а светлина и мъдрост. И тогава те не го тласкат към вертикалната линия на живота, при която човекът губи всяко отношение, всяка връзка с триизмерния пространствен свят. Блуждаещите Светлини са родственици на Змията, само че те са представители на вертикалната линия. Златните монети падат между скалите, Змията ги поглъща и по този начин тя се изпълва с едно вътрешно сияние; тя започва да свети.
към текста >>
109.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Приказката като
плод
на Гьотевото розенкройцерско посвещение.
Приказката като плод на Гьотевото розенкройцерско посвещение.
към текста >>
„Портата на посвещението" също е
плод
на тези мисли."
„Портата на посвещението" също е плод на тези мисли."
към текста >>
110.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
При това не трябва да смятаме, че тази идея е
плод
на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
„Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
към текста >>
111.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тя ще бъде о
плод
ена от живите идеи, които могат да възникнат единствено от източниците на такъв духовен живот.
Юридическите факултети се регламентират от държавата. Държавата изисква от тях преподаването на правни науки, чието съдържание тя реализира с оглед на своята конституция и на своите изпълнителни органи. Факултети, които се ръководят изцяло от един свободен духовен живот, ще извличат съдържанието на правните науки от самия него. А държавата просто ще изчаква онова, което свободният духовен живот може да и предложи.
Тя ще бъде оплодена от живите идеи, които могат да възникнат единствено от източниците на такъв духовен живот.
към текста >>
112.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Нека само да се замислим как в определени области на Земята, където бананите са основна храна за населението, важна особеност за съвместния човешки живот се явява онази част от трудовата дейност, която се стреми да пренесе
плод
овете от банановите плантации до определени места, за да се преработят в едни или други хранителни продукти.
Той трябва да бъде поставен в самите основи на социалния живот, както например в основите на възпитанието трябва да залегнат дарбите, които човек има в различните области, неговите физически и духовни качества. Изобщо природните дадености трябва да бъдат вземани под внимание при всеки опит за социализиране, при всеки опит, целящ да предаде стопански облик на съвместния човешки живот. Защото в основата на всеки стокооборот и на всяка трудова дейност, както и на всякакъв вид духовен живот, е заловено като първопричина това, което обвързва човека към определена част от природата. Върху зависимостта между социалния организъм и природните дадености трябва да мислим по същия начин, както при обучението на отделния човек се съобразяваме с неговите дарби. Можем да онагледим това с един прост пример.
Нека само да се замислим как в определени области на Земята, където бананите са основна храна за населението, важна особеност за съвместния човешки живот се явява онази част от трудовата дейност, която се стреми да пренесе плодовете от банановите плантации до определени места, за да се преработят в едни или други хранителни продукти.
Ако сравним човешкия труд, целящ да превърне бананите в храна за човешкото общество с труда, необходим примерно тук в Средна Европа за преработката на даден сорт пшеница, ще се окаже, грубо сметнато, че в първия случаи трудът е триста пъти по-малък.
към текста >>
Нека например да сравним: В Германия, ако вземем областите със средно
плод
ородие, приблизителният добив от пшеницата е такъв, че при жътвата се възвръща седем-осемкратно това, което е засято при посева; в Чили възвръщаемостта е дванадесет пъти; в Северно Мексико седемнадесет пъти в Перу двадесет пъти.
Разбира се, това е един краен случаи. Обаче подобни разлики в необходимия размер на труда относно конкретните природни дадености, съществуват и при различните производствени отрасли, застъпени в социалния организъм на Европа разбира се не в този краен вид, както при бананите и пшеницата. Така стопанският организъм се основава на това, че чрез отношението на човека към природните дадености на неговата стопанска дейност се обуславя и размерът на работната сила, която трябва да се вложи в стопанския процес.
Нека например да сравним: В Германия, ако вземем областите със средно плодородие, приблизителният добив от пшеницата е такъв, че при жътвата се възвръща седем-осемкратно това, което е засято при посева; в Чили възвръщаемостта е дванадесет пъти; в Северно Мексико седемнадесет пъти в Перу двадесет пъти.
(Йенч „Политическа икономия", стр.64).
към текста >>
Не
плод
ородната почва може да стане по-
плод
ородна с помощта на технически средства; от друга страна поради прекаления спад в благосъстоянието се променя качеството и размера на влагания труд.
Съществува една възможност, да не се пречи твърде много на икономическото благосъстояние от страна на законодателството и правото, както има възможност и да се подобряват природните дадености.
Неплодородната почва може да стане по-плодородна с помощта на технически средства; от друга страна поради прекаления спад в благосъстоянието се променя качеството и размера на влагания труд.
Обаче тази промяна не следва да се извежда непосредствено от кръговрата на стопанския живот, а от убеждението, което изниква от правовия живот, след като той е постигнал независимост от стопанската система.
към текста >>
Хора, които са добили съответните опитности в стопанския живот, ще намерят и прехода към духовния организъм, за да действуват в него продуктивно спрямо онова, което трябва да бъде о
плод
ено от един нов вид познание.
Както политическата държава, така и стопанският живот занапред ще получават необходимите им духовни влияния не по друг начин, а от самоуправляващия се духовен организъм. Дори и практическото обучение в областта на стопанския живот ще може да разгърне своята пълна сила едва при свободното си взаимодействие с духовния организъм. Подготвените специалисти ще могат да обогатяват своите икономически познания опирайки се на освободените духовни стойности.
Хора, които са добили съответните опитности в стопанския живот, ще намерят и прехода към духовния организъм, за да действуват в него продуктивно спрямо онова, което трябва да бъде оплодено от един нов вид познание.
към текста >>
И само тогава те трите ще стигнат до смислено и
плод
отворно взаимодействие.
В системата на гражданското право, където имаме работа с чисто човешките отношения между една личност и друга, трябва да градим върху идеята за равенството. А в духовната област, която е не по-малко самостоятелна в рамките на социалния организъм, трябва да осъществяваме импулса на свободата. Само ако бъдат разгледани по този начин, трите идеала показват своята реална стойност. Те не могат да бъдат реализирани в един хаотичен социален живот, а само в троичния здрав социален организъм. Идеалите за свобода, равенство и братство могат да бъдат съвместно осъществени не в една абстрактно-централизирана социална общност; всяка от трите съставни части на социалния организъм следва да черпи силите си от съответния импулс.
И само тогава те трите ще стигнат до смислено и плодотворно взаимодействие.
към текста >>
113.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
С обяснения, които са извлечени от ограничени и непълни наблюдения днес не може да се постигне нещо
плод
отворно.
Без усилието да вникнем в същинските сили на социалния организъм, изобщо не можем да разберем самите факти в социалната област и техните последици. В замисъла на тази книга е вложен тъкмо опитът да се вникне в реалните движещи сили на социалния организъм.
С обяснения, които са извлечени от ограничени и непълни наблюдения днес не може да се постигне нещо плодотворно.
Фактите, които изникват в резултат на социалното движение разкриват дефекти в самите основи на социалния организъм, а не само нарушения в неговия видим повърхностен пласт.
към текста >>
Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от
плод
отворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа.
Несъмнено, в съвременния социален живот управлението на капитала в стоковото производство е тясно свързано със собствеността върху средствата за производство. Но тези два вида отношения на човека към капитала са коренно различни, що се отнася до техните действия в социалния организъм. Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички.
Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа.
Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива. Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
към текста >>
А за нея е характерно, че
плод
отворно разгръщане на индивидуалните способности чрез капитала не може да настъпи без свободното разпореждане с този капитал в кръговрата на стопанския живот.
А за нея е характерно, че плодотворно разгръщане на индивидуалните способности чрез капитала не може да настъпи без свободното разпореждане с този капитал в кръговрата на стопанския живот.
Искаме ли ефективно производство, там споменатото разпореждане трябва да е налице, не защото то осигурява предимства за даден индивид или за дадена група от хора, а защото то в случаи, че е проникнато от правилно разбиране на социалните въпроси може да служи по най-добър начин на цялото общество.
към текста >>
Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите
плод
отворни сили за благото на социалния организъм.
Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства. Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм. И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки. От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност.
Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм.
Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост. Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго. Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път.
към текста >>
Но
плод
отворна цел ще постигнем пори и когато само разсъждаваме в смисъла на дадената посока.
В изложените тук мисли може би има редица несъвършенства. Но при едно съответствуващо на действителността мислене, нещата не се свеждат до това да се даде една „програма" веднъж завинаги, а до това да се очертае посоката, в която хората трябва да работят. В този ход на мисли, очертаната посока може да стане още по-ясна с помощта на един или друг пример.
Но плодотворна цел ще постигнем пори и когато само разсъждаваме в смисъла на дадената посока.
към текста >>
А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една
плод
ородна или не
плод
ородна година.
А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна година.
От гледна точка на стопанския механизъм, както духовната организация, така и държавата, са само отделни стокопроизводители. Това, което те произвеждат в техните собствени рамки се превръща в стока едва тогава, когато то се поеме от стопанския сектор. Те не произвеждат в техните собствени рамки, но с постиженията им разполагат ръководните органи на стопанският организъм.
към текста >>
Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други
плод
отворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие.
Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност. И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието.
Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие.
Само че в този случай, обикновено се оказва твърде късно за реализирането на това, което днешните факти настойчиво извисяват. В социалния организъм е невъзможно да разглеждаме развитието по онзи обективен начин, както правим това по отношение на природата. Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика. Ето защо за здравото социално мислене е просто фатално, когато пред него застават съвременни идеи, който що се отнася до необходимите социални процеси искат да „докажат" правотата си, както се „доказват" нещата в естествените науки. В социалния живот „доказателството" е в ръцете на този, който мирогледно съумее да възприеме не само това, което вече съществува, а и онова, което често пъти незабележимо е стаено в човешките импулси и напира към осъществяване.
към текста >>
114.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Обаче трябва да се разбере, че културните взаимоотношения, възникнали по този начин, могат да са
плод
отворни, само ако в същото време се образуват и други отношения между различните хора, които възникват изцяло от потребностите на самия културен живот.
Ако искаме културните отношения на цивилизования свят да не изпаднат в пълна зависимост от икономическите интереси, тези отношения ще трябва да развиват свой собствен международен живот, който е съобразен с техните специфични условия. Естествено, не отричаме факта, че икономическите отношения могат да послужат като основа и за културен обмен.
Обаче трябва да се разбере, че културните взаимоотношения, възникнали по този начин, могат да са плодотворни, само ако в същото време се образуват и други отношения между различните хора, които възникват изцяло от потребностите на самия културен живот.
към текста >>
Всеки, който иска да докаже, че не са възможни
плод
отворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща.
Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически. Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения. Същите затруднения биха спъвали както вноса, така и износа на стоки.
Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща.
Непредубедените слушатели непременно ще се съгласят с него.
към текста >>
115.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако администрацията на духовния и културния живот получи автономия, ще осигури човешки духовни импулси за икономическия живот, които ще го правят
плод
отворен отново и отново дотогава, докогато неговата администрация стои в рамките само на своята сфера и контролира само стоките и производствените потоци.
Пречистването на икономическия живот — неговото ограничаване до управлението на стоките и контрола на процесите в производството — е възможно само ако заедно с този икономически живот съществува нещо, което заменя предишната форма на администрация, и още нещо, което прави човешкия дух истински регулатор на икономиката. Това изискване се покрива от идеята за троичния социален ред.
Ако администрацията на духовния и културния живот получи автономия, ще осигури човешки духовни импулси за икономическия живот, които ще го правят плодотворен отново и отново дотогава, докогато неговата администрация стои в рамките само на своята сфера и контролира само стоките и производствените потоци.
Правната сфера, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която един човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически средства, не може да има дума в това управление.
към текста >>
116.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В културния живот без
плод
ието на старите импулси се вижда в недоверието, с което хората гледат духа.
В културния живот безплодието на старите импулси се вижда в недоверието, с което хората гледат духа.
Това, което произтича от недуховните занимания в живота, привлича човешкия интерес; те си съставят представи и мнения за него. А онова, което произтича от духовната дейност, хората го причисляват към личните занимания на дадения творец; те са по-склонни да възпрепятстват, отколкото да подкрепят навлизането на тази дейност в обществения живот. Една от най-широко разпространените характеристики на нашите съвременници е, че те остават затворени за личните духовни постижения на другите хора.
към текста >>
117.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Затова са неспособни да формулират какъвто и да било
плод
отворен начин за преобразуването на тези сили.
Хора, които бленуват за нещо различно от традиционните форми на живот, или които в действителност вече са били откъснати от тези по-стари форми подир разни събития, са хора, които досега са стояли толкова далеч от силите, движещи обстоятелствата на повърхността на историята, че нямат и най-малка представа за начина им на действие или значението им. Сред тези маси от работническите класи има притъпено съзнание, което изисква промяна в начина им на живот, но те го разглеждат като следствие от капиталистическите сили, господстващи в икономиката. Освен това начинът им на участие в икономическия живот досега не им е помогнал да разберат как тези сили действат.
Затова са неспособни да формулират какъвто и да било плодотворен начин за преобразуването на тези сили.
към текста >>
118.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако се съди по без
плод
ните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще.
Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии. И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг.
към текста >>
119.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат
плод
отворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1]. Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност. Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши.
Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>
120.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
А това, че една такава цел подбужда ентусиазъм сред широките маси на населението е просто следствие от повяхващия интерес към
плод
овете на труда им, който не е бил заменен с поощряването на какъвто и да било друг интерес.
След това хората ще се окажат между зъбните колелета на една бездушна социална машина и неизбежно ще бъдат пресушени от всичко, наподобяващо воля за живот.
А това, че една такава цел подбужда ентусиазъм сред широките маси на населението е просто следствие от повяхващия интерес към плодовете на труда им, който не е бил заменен с поощряването на какъвто и да било друг интерес.
Подбуждането на такъв интерес би трябвало да е специфичната работа на онези, които днес заемат място в духовно-културната сфера и са съхранили възможността си да мислят отвъд чисто икономическите интереси към нещата, съставляващи социалното добруване. Тези хора трябва да свикнат да виждат, че съществуват две сфери на интерес, които трябва да заемат мястото на стария интерес към работата.
към текста >>
121.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Плод
овете на това култивиране ще се пренесат и в структурирането на икономиката.
Всичко, което ще се случва в социалната сфера сега и в близкото бъдеще, зависи от куража да се направи тази стъпка напред в култивирането на духа и в установяването на правото. Ако нещо не произлиза от този кураж, то може да носи много добри намерения, но няма да доведе до устойчив социален модел. Ето защо най-голямата социална нужда е да се добие проницателен и всеобхватен възглед, според който единствената основа, върху която човечеството може да израсне по правилен начин, е култивирането на нов духовен живот.
Плодовете на това култивиране ще се пренесат и в структурирането на икономиката.
Ако икономическият живот опитва със собствените си сили да еволюира в нова форма, единствено и само ще пропагандира и умножава своите стари недостатъци и вреди. Докато от икономическия живот се очаква да определя какви бихме могли да бъдем, ще се добавят нови злини към старите. Така ще е, докато човечеството разбере, че човешкото същество — водено от собствения му дух — трябва да даде необходимото на икономическия живот; както и че хората трябва да са способни съзнателно да работят за това, което сега изискват несъзнателно.
към текста >>
122.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
И чак когато излекуваме тези корени, можем да очакваме здрав цъфтеж и добри
плод
ове.
Днес има изгаряща потребност от приближаване до истинската човешка същност. Идеологическите преструвки на враждуващите партии направиха достатъчно. Време е човек да проумее, че нанесените поражения не могат да се поправят с нови враждуващи лагери, а само чрез признаване на онова, което самата история изисква на този етап от човешката еволюция. Лесно е да виждаме злото и да искаме програми за неговото премахване, но това, което е необходимо, е да се проникне с разбиране чак до корените на социалния живот.
И чак когато излекуваме тези корени, можем да очакваме здрав цъфтеж и добри плодове.
към текста >>
123.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки, който не желае да види основната разлика между троичната идея и обичайните програми, ще отказва да бъде убеден, че тази идея може да е
плод
отворна.
Всеки, който не желае да види основната разлика между троичната идея и обичайните програми, ще отказва да бъде убеден, че тази идея може да е плодотворна.
Идеята е в съзвучие с реалността; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват. Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в един жизнен процес, а този жизнен процес по-напред трябва да се създаде. Той ще добие истинската си форма, когато структурата на социалния организъм е такава, че трите жизнени сили в основата на човешкото битие се разгърнат в пълна форма — от едва съзнаван инстинкт към напълно съзнателна мисъл.
към текста >>
124.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Също доста очевидно е колко малко досега са
плод
овете от тази вяра в духа.
Също доста очевидно е колко малко досега са плодовете от тази вяра в духа.
Ако се очаква от нея да дойдат идеи за политическата икономика, тази вяра е обречена на провал. Иска се нещо повече от просто споменаване на духа. Това споменаване може само да изрази дадена потребност, но по никакъв начин не може да я задоволи. Зад този факт човек трябва да разпознае един от проблемите на сегашното време и да се запита:
към текста >>
Само тогава почвата ще бъде готова за истинска социална наука, която може да има
плод
отворно влияние върху реалния живот.
Всички опити да се подреди правилно социалният живот, произтичащи от такова бездуховно просвещение, са обречени на провал, защото те изключват духа. Когато някой изгони духа от съзнанието си, този дух действа в несъзнателните области. Духовните сили могат да подпомогнат изпълнението на човешките задачи само когато не работим срещу духа. Само тези, които са приели този дух в съзнанието си, работят заедно с духа. Трябва да се преодоле измамното просвещение, което е произлязло от грешна представа за природата и се е превърнало в своего рода евангелие, разпространено сред големи групи от хората.
Само тогава почвата ще бъде готова за истинска социална наука, която може да има плодотворно влияние върху реалния живот.
към текста >>
125.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Той може да бъде само: „Кои са
плод
отворните мисли, които могат, след като бъдат осъществени, да насочат човешкия труд към задоволяване на нашите потребности?
Социалното мислене започва само тогава, когато човекът работи върху природата чрез интелекта си. С помощта на мисленето той се превръща в господар на природните сили; с мисленето той се свързва с други човешки същества в даден работен процес, чрез който „хлябът“, извоюван от природата, става част от общия социален живот. За този живот „въпросът за хляба“ е интелектуален въпрос.
Той може да бъде само: „Кои са плодотворните мисли, които могат, след като бъдат осъществени, да насочат човешкия труд към задоволяване на нашите потребности?
“
към текста >>
Това е техният специфичен начин да избегнат признанието за необходимост от
плод
отворни социални идеи.
Същото се отнася и за другото остроумие, чрез което някои опитват да заобиколят същността на социалния въпрос: „Преди всичко хората трябва да се върнат на работа.“ Хората работим, когато дадена мисъл подбужда душите ни и ни подтиква към действие. Ако искаме някой да работи като член на обществото, докато в същото време се чувства ценен като индивидуалност, социалният живот трябва да се оформи от мисли, които разкриват личностния принос в светлината на човешкото достойнство. Определени среди обаче, особено социалистическите, искат да заменят това поощрение за работа чрез принудителна работа.
Това е техният специфичен начин да избегнат признанието за необходимост от плодотворни социални идеи.
към текста >>
126.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова
плод
отворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица".
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения. Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски език те бяха преведени още при тяхното изнасяне. Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори.
Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица".
Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията. Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
към текста >>
Бихме искали да помогнем на читателя, който би започнал да чете следващите страници, без да има още необходимата подготовка, която трябва да добие, за да може да извлече от тях целия
плод
.
Но единството може да се осъществи, когато центърът поддържа равновесието между полярностите. Така се разкриват на различните равнища на съществото съответствия, за които често ще се загатва в следващите страници. Ние ще можем да ги познаем по-задълбочено само тогава, когато се върнем към изворите, т. е. делото на Р. Щайнер в неговата цялост.
Бихме искали да помогнем на читателя, който би започнал да чете следващите страници, без да има още необходимата подготовка, която трябва да добие, за да може да извлече от тях целия плод.
Ще посочим следователно тук някои от тези съответствия, които лесно могат да се проверят, както и равнището на съществото към което те се отнасят. Това са:
към текста >>
127.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Само то може да даде
плод
овете на една наука и на едно изкуство съобразени с духа.
Върху този дух като върху основен камък ние поискахме в 1913 година да построим сградата на Гьотеанума. В един момент, когато цяла Европа и много народи извън нейните граници бяха разкъсвани от конфликти, този дух обедини при пълна свобода всички народи на Европа в една велика обща цел. В Дорнах никога не е престанало международното сътрудничество. Нека ми бъде позволено днес да настоявам върху тази точка, за да подчертая, в какъв дух са произнесен и тези приветствени думи. Всичко, което е извършено тук, е извършено в негово име, в името на свободното човечество, на универсалното и цялостно човечество.
Само то може да даде плодовете на една наука и на едно изкуство съобразени с духа.
Този универсален дух е също онзи, благодарение на който от сърцето се излъчва благородната топлина способна да обгърне всяко човешко същество. Нека той проникне тези приветствени думи, които произнасям от дъното на сърцето. От все сърце също пожелавам да изработим заедно и да формулираме това, което ще осветли най-различните области на науката и на живота, за да могат всички, които са дошли тук, да се завърнат при техните огнища с едно несъмнено задоволство в сърцето. Всички онези, които от години работят в Гьотеанума, ще се чувстват особено щастливи, ако след това ще могат да извикат в съзнанието си мисълта за това задоволство, което нашите посетители извличат от своето идване. Позволете ми още веднъж да ви поздравя в този смисъл и да ви благодаря, че сте дошли тук.
към текста >>
Духовното познание, към което са насочени нашите усилия, е една сила предназначена да о
плод
отвори практическия живот в много области.
Духовното познание, към което са насочени нашите усилия, е една сила предназначена да оплодотвори практическия живот в много области.
То не трябва да бъде смесвано с някои окултни практики или пък с това, което понякога се нарича с името "мистицизъм". В действителност окултизма се намира в противоположност с духа на нашето време, с един истински модерен дух, който е определен от развитието на науките в нашата епоха. Познанието на духа или по-добре казано духовното познание съвсем не остава чуждо за научното изследване. Това, което днес често се нарича окултизъм, почива на стари предания и не е одушевено от духа на днешните времена.
към текста >>
Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина
плод
отворна.
Възможно е да се добият познания, които не се ограничават в строго локализирани точки, и да се обгърне една област, в която могат да се стекат всички науки, всички форми на живота на нашата епоха. Не става дума да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване. За да илюстрирам това, ще взема като пример медицината. Така, както тя се представя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч.
Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна.
По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа. То трябва да обхване човешката природа в нейната цялост и да не се ограничава в една или друга от нейните способности. Духовното познание прави усилия да направи да се влее отново в живота на духа всичко онова, което се отнася за практическия живот както и теориите, за да създаде един кадър из цяло и универсално човешки.
към текста >>
128.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Следователно извънредно
плод
отворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа.
Когато човек се съсредоточава върху една математическа задача, той във всеки момент знае, че дейността на душата се задържа вътре в това, което тя възприема той знае, че никакво ефективно действие, никакво чувство, никакъв спомен не трябва да се примесват в тези представи, които трябва да завършат с решаването на задачата. Това трябва да бъде именно отношението на добре проведената медитация. За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея. Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили.
Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа.
Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло. Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото.
към текста >>
Когато имагинативното познание е
плод
на подходящи медитации, медитиращият, който се е задържал в него и е изпитал неговата действителност, трябва да може веднага след това да намери отново своето физическо тяло, да си служи със своите очи и със своите уши, за да вижда и чува както обикновено и да възприема нормално чрез осезанието.
Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм. Но това не бива да става в никой случай. Цялата дейност разгъната за постигане на имагинативното познание силите, които прилагаме в тази дейност, трябва да упражнят своето въздействие изключително върху отношенията на човека с външния свят и не трябва в никой случай да засягат организма. Този последният трябва да остане незасегнат, така че когато е добил съответната способност, когато чрез мисленето се къпи в етерния свят, медитиращият трябва да може да обърне своя вътрешен поглед към своето неизменно физическо тяло, винаги същото, и върху което етерното мислене няма никакво въздействие. Човек чувства, че това етерно мислене е напълно освободено от тялото, обаче това освобождаване от тялото трябва да може да бъде следвано по воля от едно състояние на съвършено присъствие вътре в тялото.
Когато имагинативното познание е плод на подходящи медитации, медитиращият, който се е задържал в него и е изпитал неговата действителност, трябва да може веднага след това да намери отново своето физическо тяло, да си служи със своите очи и със своите уши, за да вижда и чува както обикновено и да възприема нормално чрез осезанието.
Тези сменящи се преминавания от присъствието във физическото тяло към излъчване в етерното трябва да се провеждат постоянно с пълна лекота. Тогава човек е постигнал истинското имагинативно мислене и сега ние ще видим, какви са резултатите от това.
към текста >>
Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите
плод
ове в целия физически и етерен организъм.
За да се получи добър резултат, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други упражнения. Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика.
Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм.
Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа. Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се представят на съзнанието.
към текста >>
129.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде
плод
само на тази подготовка на душата.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата.
Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
към текста >>
За съвременния човек, който живее след Тайната на Голгота, това влияние може да бъде
плод
на едно вътрешно усърдие, на една вътрешна ревност, с която той се е обърнал към Христа и към събитието на Голгота.
и като че бихме изгубили чувството за нашето единство. Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него. В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се сравни с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение. Фактически в този момент тя минава през състояния, които трябва да окачествим като събуждащи страх. В този момент на съня тя действително изпитва влиянието на това, което е станало през деня.
За съвременния човек, който живее след Тайната на Голгота, това влияние може да бъде плод на едно вътрешно усърдие, на една вътрешна ревност, с която той се е обърнал към Христа и към събитието на Голгота.
Всички мисли, които са били посветени на това събитие, всички образи, които човек е замислил, прожектират своите следствия върху този втори етап на съня.
към текста >>
130.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
През тези състояния е минала душата в течение на предземното съществуване; те донасят своите
плод
ове в земния живот; те се възобновяват всяка нощ.
Ако в своя земен живот човек носи в себе си стремежи към една космологическа мъдрост, това е последствие от опитността, която току-що описахме; също така религиозното съзнание е едно последствие на първата фаза, тази на съзнанието изцяло пропито от Бога.
През тези състояния е минала душата в течение на предземното съществуване; те донасят своите плодове в земния живот; те се възобновяват всяка нощ.
Те са налице, когато човекът се ражда на Земята, защото той ги донася под формата на стремежи. Когато денят идва след нощта, тези състояния преминават в сянка. Обаче всяка нощ живата опитност на звездния свят, на планетарния свят, оживява отново космологическите стремежи, а също и пропитото изцяло от Бога космологично съществуване е оживено отново през време на последната фаза на съня, тази на най-дълбокия сън. За да дадем на религиозния живот и на Космологията като основа познанието, необходимо е запазвайки пълното съзнание на земния живот, човек да направи да възникнат отново в него образите, които току-що бяха описани.
към текста >>
131.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш
плод
съзнанието на Аза.
Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш плод съзнанието на Аза.
А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
към текста >>
132.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Но ние трябва да я създаваме отново всеки път, даже в момента, ако искаме това да бъде един жив
плод
.
Всяка последователна работа на медитация е една помощ, когато искаме да говорим за свръхсетивния свят.
Но ние трябва да я създаваме отново всеки път, даже в момента, ако искаме това да бъде един жив плод.
Тогава произнесените думи ще прозвучат, даже в тяхната форма, като един пряк отзвук на духовния свят. Нека ми бъде позволено тук да припомня една лична подробност: Аз съм разглеждал някои теми по 30, даже 40 пъти. На тридесетият път работата не е по-лесна; тя е също така трудна, както първия път, и пътят, който трябва да бъде изминат е точно същия. Това, от което се нуждаем, за да подкрепим на една основа тази производителна работа, е съсредоточеност и спокойствие; само при спокойствие душата може да произвежда, да твори. Тук бих искал да направя една забележка, която може би не е наложителна, но ще допринесе за изяснение на нещата.
към текста >>
Както вече изложих, Интуицията е
плод
на упражнения, които поставят в действие волята.
Някои описания на свръхсетивните факти ни казват просто: Когато човек е буден, неговата душа и неговият дух живеят в неговия организъм; когато спи, те са излъчени от него. Работата не е така проста и ние можем да я изразим по този начин най-много, когато говорим за главата, но не и за организма в неговата цялост. Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията.
Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята.
Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята. Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията. Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там. В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно.
към текста >>
133.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Там е налице една действителност, която то само е внесло, която представлява неговата морална и духовна стойност и която е
плод
ът на неговото последно съществуване.
За да опишем това преминаване на съзнанието от света на душите към опитността на духа, от гледна точка на земното съществуване можем да кажем: Докато човешкото същество пребивава в света на душите, т.е. през време когато преминава от космическото чувство към това на моралното същество, каквото е било през време на своето земно съществуване, докато чувствува да се вливат и отливат тези две действителности, то е още насочено към това минало съществуване.
Там е налице една действителност, която то само е внесло, която представлява неговата морална и духовна стойност и която е плодът на неговото последно съществуване.
Неговата душа е още свързана с тази действиелност и само когато е надмогнало тази наклонност, тази привързаност, то може да премине към чистата опитност на Космоса. То ще живее тази опитност в общение със свръхсетивните същества, от които ще приеме силите, от които ще приеме силите, които ще изработят космическия духовен зародиш на неговия бъдещ физически организъм. Така формулирани нещата са изразени от земна гледна точка. Но ние можем да ги охарактеризираме също и в перспективата на космическото съзнание и тогава ще кажем: След като човешкото същество е съблякло своето етерно тяло и докато в неговия Аз и в неговото астрално тяло още съществуват стремежите, които го свързват с миналия живот, то е вътрешно проникнато от духовните сили на Луната, чиито вълни къпят Космоса.
към текста >>
След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите
плод
ове.
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм. Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него. Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции. Такъв е резултатът получен чрез аскетизма. Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван.
След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове.
Да се продължава с такива упражнения, това би значило да се парализира физическото тяло по такъв начин, че съзнанието за Аза да не може вече да се развива в него. В такъв случай човек никога не би искал да се издигне до съзнанието за свободата. Също така той никога не би искал вече да се съедини свободно с Импулса даден от Христа.
към текста >>
В тези лекции аз се опитах да ви покажа, как антропософията може да о
плод
и Философията, Космологията и Религиозното познание.
В тези лекции аз се опитах да ви покажа, как антропософията може да оплоди Философията, Космологията и Религиозното познание.
Разбира се религиозното познание не е религия. Ние можем да живеем религията, като отворим сърцето си за всичко, което интуитивното познание разкрива, като отворим сърцето си безрезервно за това. Чрез възобновяването на едно религиозно познание могат следователно да бъдат задълбочени по този начин религиозните чувства.
към текста >>
134.
01. 1. Антропософски ръководни принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Работата ще може да стане
плод
отворна за Обществото, когато този процес бъде посрещнат с надлежната отзивчивост и любов, когато ръководещите членове ще уведомяват и Президиума на Гьотеанума за съдържанието и формата на техните сказки и подбуди.
Работата ще може да стане плодотворна за Обществото, когато този процес бъде посрещнат с надлежната отзивчивост и любов, когато ръководещите членове ще уведомяват и Президиума на Гьотеанума за съдържанието и формата на техните сказки и подбуди.
Само по този начин ние ще се превърнем от един хаос от различни групи в едно Общество с едно духовно съдържание.
към текста >>
135.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
И това, което въпреки всичко ни говори за такива други форми на съзнанието, митовете и приказките, него съвременните хора, начело с учените, считат като
плод
на поетизиращата фантазия на древните хора.
Също така чрез Инспиративното познание отново намираме древното инстинктивно виждане, което още е познавало нещо от повтарящите се земни съществувания /прераждания/. Днешната история на човечество то не се занимава с това преобразуване на формите на човешкото съзнание. Тя по-скоро е склонна да вярва , че по същество днешните форми на съзнанието винаги са съществували, откакто съществува едно земно човечество.
И това, което въпреки всичко ни говори за такива други форми на съзнанието, митовете и приказките, него съвременните хора, начело с учените, считат като плод на поетизиращата фантазия на древните хора.
към текста >>
136.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Неговото космическо детство си останало без
плод
но за него.
Тук имаме работа с една такава епоха, в която духовните Същества, които искат да развият човека според заложбите, които бяха вложени в него още от самото начало от по-висшите божествено-духовни Същества, срещат своите противници. Тези противници искат да насочат човека по други пътища, различни от тези, които му бяха предназначени от самото начало. В такъв случай той не би могъл да използува вложените отначало в него сили за своето по-нататъшно развитие.
Неговото космическо детство си останало безплодно за него.
То би се превърнало в една изсъхваща част на неговото същество. Последствието от това би било, че човекът би могъл да стане плячка на луциферическите и ариманическите същества и би бил лишен от неговото собствено развитие. Ако със своите стремежи тези врагове на човечеството биха постигнали не само да създават пречки, но биха го осъществили напълно, развитието на Съзнателната душа би било възпрепятствувано.
към текста >>
137.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
Растенията съдържат повече зародишна сила, отколкото използуват за растежа на листата и на
плод
овете.
През есента и зимата то показва умиращи сили. Ясновидското съзна ние вижда в тези форми на явление същността на онези сили, които са довели Космоса до неговото умира не. През пролетта и лятото в живота на растенията се проявяват покълващи, растящи сили. Ясновидското съзнание вижда в това покълване и растеж не само това, което прави да се развие благодатта на растенията за годината, но и един излишък. Този излишък е една зародишна сила.
Растенията съдържат повече зародишна сила, отколкото използуват за растежа на листата и на плодовете.
Пред ясновидското съзнание този излишък на зародишна сила се разлива навън в извънземното пространство, в извънземния Макрокосмос.
към текста >>
138.
Предговор
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Плод
ът на една съвместна работа бе изложен в тази малка книга.
Плодът на една съвместна работа бе изложен в тази малка книга.
към текста >>
Ние имахме намерението, тази малка книга да бъде последвана от още една, която да бъде
плод
на нашата обща работа.
Ние имахме намерението, тази малка книга да бъде последвана от още една, която да бъде плод на нашата обща работа.
За съжаление това не беше вече възможно. Въпреки това аз възнамерявам, от многото подбуди и бележки, които притежавам, да напиша един втори, а може би също и един трети том. - Нека обаче този първи том, бе коригиран от него с радост и вътрешно задоволство три дни преди смъртта на Рудолф Щайнер, да намери своя път при всички онези, които от загадките на живота се стремят да стигнат до разбиране на живота в неговото великолепие и величие.
към текста >>
139.
16. Познание на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Когато третиран по определен начин става електролитен и бива доведен като утайки при катода, катодът екс
плод
ира, когато е докоснат с един металически връх.
Чрез този процес той става фино влакнест. Но процесът на кристализирането (зайгеруването) е такъв, който започва така да се каже долу физически и горе преминава в етерното. Антимонът се включва в това преминаване. По-нататък антимонът показва, че при нажежаване се окислява, при горенето произвежда един бял дим, който се отлага върху студените тела и създава антимоновите цветя. По-нататък антимонът има определена отбранителна сила против действията на електричеството.
Когато третиран по определен начин става електролитен и бива доведен като утайки при катода, катодът експлодира, когато е докоснат с един металически връх.
Всичко това показва, че в антимона се съдържа тенденцията да премине леко в етерния елемент в момента, в който съществуват макар и в малка степен условия за това. За духовното вижда не тези подробности важат само като указания; защото това духовно виждане възприема непосредствено отношение между дейността на Аза и действието на антимона така, че антимоновите процеси, внесени в организма на човека, действуват както азовия организъм.
към текста >>
140.
18. Лечебна евритмия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тя бе създадена от Д-р Рудолф Щайнер като
плод
на Антропософията първо като едно ново изкуство.
В областта на нашата терапия една особена роля играе още така наречената "лечебна евритмия".
Тя бе създадена от Д-р Рудолф Щайнер като плод на Антропософията първо като едно ново изкуство.
Тя е била често пъти описвана от Д-р Рудолф Щайнер като евритмично изкуство и е намерила вече също като изкуство едно широко разпространение. На сцената Евритмията се представя в движещия се човек: обаче тя не е никакво танцово изкуство. Това проличава още във факта, че у човека в движение са предимно мишците и ръцете, човешки групи в движение издигат цялото до една художествено действаща в себе си сценична картина. Всички движения почиват на вътрешната същност на човешкия организъм. От този организъм произтича в първите години на човешкия живот говорът.
към текста >>
141.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Това е възможно чрез
плод
ови сокове, които имат кора подобно на кожа.
Етерното тяло преобладава в неговите сили и астралното тяло се оттегля, има тенденцията да не действува правилно в етерното и физическото тяло. А катаралните явления са последствие на това, че в заболелите части редовното действие на астралното тялоа с това също и на азовия организъм е нарушено. Астралното тяло и азовият организъм стават свръхчувствителни и по този начин се обясняват също настъпващите спазматично и в пристъп реакции на сетивните впечатления като светлина, топлина, студ, прах и други подобни. Следователно лечебният процес трябва да бъде насочен към астралното тяло и да му помогне да се включи правилно със своето действие в етерното тяло.
Това е възможно чрез плодови сокове, които имат кора подобно на кожа.
При такива плодове се показва още при гледането им, че формиращи, действуващи отвън навътре сили работят особено силно.
към текста >>
При такива
плод
ове се показва още при гледането им, че формиращи, действуващи отвън навътре сили работят особено силно.
Етерното тяло преобладава в неговите сили и астралното тяло се оттегля, има тенденцията да не действува правилно в етерното и физическото тяло. А катаралните явления са последствие на това, че в заболелите части редовното действие на астралното тялоа с това също и на азовия организъм е нарушено. Астралното тяло и азовият организъм стават свръхчувствителни и по този начин се обясняват също настъпващите спазматично и в пристъп реакции на сетивните впечатления като светлина, топлина, студ, прах и други подобни. Следователно лечебният процес трябва да бъде насочен към астралното тяло и да му помогне да се включи правилно със своето действие в етерното тяло. Това е възможно чрез плодови сокове, които имат кора подобно на кожа.
При такива плодове се показва още при гледането им, че формиращи, действуващи отвън навътре сили работят особено силно.
към текста >>
142.
21. Послесловие
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
До тук е стигнал днес
плод
ът на една обща работа.
До тук е стигнал днес плодът на една обща работа.
За нашата голяма скръб тук трябваше да спре продължението на писането, когато настъпи заболяването на Рудолф Щайнер. Нашият план беше да разгледаме в продължение онова, което действува като земни и космически сили в металите злато, сребро, олово, желязо , мед, живак, калай и да изложим, как тези метали трябва да бъдат използувани в лечебното изкуство. Трябваше също да изложим, как в древните мистерии хората са имали едно дълбоко разбиране за отношението на металите към планетите и техните отношения към различните органи на човешкия организъм. Намерението ни беше да говорим за това знание, да го основем отново.
към текста >>
143.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Произходът на висшите организми от низшите ми се струваше
плод
отворна идея, но свързването ѝ с това, което познавах като духовен свят – неизмеримо трудно.
Фактът, че изпитвах известен респект към хода на мислите, характеризиращи теорията за еволюцията на организмите, направи за мен невъзможно да се откажа от тази концепция.
Произходът на висшите организми от низшите ми се струваше плодотворна идея, но свързването ѝ с това, което познавах като духовен свят – неизмеримо трудно.
към текста >>
144.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
От Шрьоер получавах най-
плод
отворни импулси и в сферата на педагогическата мисъл.
От Шрьоер получавах най-плодотворни импулси и в сферата на педагогическата мисъл.
Той дълги години беше работил като директор на евангелските училища във Виена и бе изложил опита си в очарователната книжка „Въпроси на преподаването“. Това, което прочитах в нея, след това можех да обсъждам с него. По отношение на възпитанието и преподаването той често се изказваше против простото набиване на знания в главата, но за всестранното развитие на човешкото същество.
към текста >>
145.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Когато с душата си живеех в духовния свят, често имах усещането, че борбите за постигане на всичките тези цели ще останат без
плод
ни, защото отказваха да се приближат към духовните сили на битието.
Това бе времето, през което в тогавашна Австрия подобни интереси бяха обърнати към кризисните явления, появили се в обществения живот. Мнозина от тези, с които общувах, бяха посветили работата и усилията си на решаването на конфликтите между народностите в Австрия. Други се занимаваха със социалния въпрос. Трети пък изпитваха стремеж към обновяване на творческия живот.
Когато с душата си живеех в духовния свят, често имах усещането, че борбите за постигане на всичките тези цели ще останат безплодни, защото отказваха да се приближат към духовните сили на битието.
Осъзнаването на тези духовни сили ми се струваше най-важно. Обаче в духовния живот, който ме заобикаляше, не откривах ясно разбиране за това.
към текста >>
146.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Виждах как, при всичките добри страни на неговия характер и способностите му, той като че ли все повече затъваше в безпочвени и без
плод
ни размишления, надигащи се в душата му.
Не мога да отрека, че понякога това, което правеше Зуфан, начинът, по който постъпваше при управлението на Архива, и ръководенето на Гьотевото издание ми правеше много неприятно впечатление. Никога не съм държал това в тайна. Но погледна ли назад към годините, преживени с него, все пак връх взема дълбокото вътрешно съчувствие към съдбата и личността на този преживял толкова много тежки изпитания човек. Той страдаше от живота и страдаше от себе си.
Виждах как, при всичките добри страни на неговия характер и способностите му, той като че ли все повече затъваше в безпочвени и безплодни размишления, надигащи се в душата му.
Когато Архивът на Гьоте и Шилер се премести в новопостроената за него сграда на река Илм, във връзка с откриването на тази сграда Зуфан каза, че вижда в себе си една от онези човешки жертви, които в древността са зазиждали в портите на свещени здания за благословия на делото. Наистина постепенно той изцяло се вживя в една изфантазирана от самия него роля на жертва на нещо, с което не се чувстваше напълно свързан. Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита никаква радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-висша степен. В подобно настроение го намирах винаги, когато се срещах с него вече след отпътуването ми от Ваймар. Той сложи край на живота си в помрачено съзнание.
към текста >>
147.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
В това бяха заложени импулси, които донесоха
плод
овете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за литература“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен живот и да ги премислям.
За мен беше важно, че тази книжарница издаваше вестник, в който поместваха обзорни статии за съвременния духовен живот и рецензии за новостите в областта на поезията, науката и изкуството. Този вестник също беше в упадък. Разпространението му беше доста намаляло. На мен обаче той предоставяше възможност да пиша за много от нещата, които тогава се намираха на духовния ми хоризонт или имаха отношение към него. Въпреки че многобройните статии и рецензии на книги, които пишех, се четяха от малцина, ми беше приятна възможността да имам на разположение вестник, който да отпечатва нещата, които аз пожелаех.
В това бяха заложени импулси, които донесоха плодовете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за литература“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен живот и да ги премислям.
към текста >>
148.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Когато след около три и половина години написах книгата „Възгледи за света и живота през деветнадесети век“, бях доста напреднал по отношение на много неща и представеното тук преживяване на познанието даде
плод
за описанието на отделните светогледи, появили се в историята.
Когато след около три и половина години написах книгата „Възгледи за света и живота през деветнадесети век“, бях доста напреднал по отношение на много неща и представеното тук преживяване на познанието даде плод за описанието на отделните светогледи, появили се в историята.
към текста >>
Основното положение на Лайел, съгласно което явленията, случили се в доисторическата епоха от развитието на земята и поради това неподдаващи се на сетивно наблюдение, могат да бъдат обяснени с помощта на идеите, произтичащи от сегашното наблюдение на това развитие, ми се струваше доста
плод
отворно в посоченото направление.
Основното положение на Лайел, съгласно което явленията, случили се в доисторическата епоха от развитието на земята и поради това неподдаващи се на сетивно наблюдение, могат да бъдат обяснени с помощта на идеите, произтичащи от сегашното наблюдение на това развитие, ми се струваше доста плодотворно в посоченото направление.
Да се търси разбиране за физическата структура на човека чрез извеждане на нейните форми от животинските, както прави по обстоен начин „Антропогения“ на Хекел, смятах за добра основа за развитие на познанието.
към текста >>
149.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
Така че за антропософската работа се откриваше област от изкуството, даваща възможност да се изпита
плод
отворността на духовното съзерцание на изкуството.
Обаче възниква тъкмо противоположното, когато духовното съдържание, което е наистина видяно, озарява фантазията. Тогава отново оживява цялата сила на образа, която води човечеството към изкуството. Мари фон Сиверс владееше изкуството на художествено формиране на словото и прекрасно разбираше драматичното изкуство.
Така че за антропософската работа се откриваше област от изкуството, даваща възможност да се изпита плодотворността на духовното съзерцание на изкуството.
към текста >>
150.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
То беше зрелият
плод
на убеждението, че знание се явява само това, което може да се изследва в сетивния свят с помощта на числа, мерки и теглилки.
Но аз усещах, че над всички тези стремления тежи някакво бреме.
То беше зрелият плод на убеждението, че знание се явява само това, което може да се изследва в сетивния свят с помощта на числа, мерки и теглилки.
Хората не се осмеляваха да разгърнат вътрешно активно мислене, за да могат чрез него да преживеят действителността по-дълбоко, отколкото тя се преживява чрез сетивата. Така ситуацията си оставаше такава, че те казваха: „Средствата, които досега са били прилагани за обяснение дори на такива висши форми на действителността като органичната, вече не са достатъчни.“ Но когато след това би трябвало да стигнат до нещо позитивно, когато би трябвало да кажат кое е действеното в жизнените дейности, те започваха да се движат в неопределени идеи.
към текста >>
151.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива
плод
отворно в тази област.
Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент. Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото.
Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>
152.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Тъй като нашите чувства и усещания се разгръщат най-добре в отношението ни към другите, то
плод
ът на Духовната Наука, на духовнонаучното познание, ще проличи най-добре тъкмо в представата, която добиваме за човека до нас с помощта на това познание.
Духовната Наука, или Антропософията, както в по-ново време е прието да се нарича тя, ще има специална задача тъкмо по отношение на тази индивидуална човешка загадка. Не само че тя трябва да осветли това, което човек е по принцип, но и да бъде едно познание, което да се влива в нашето непосредствено ежедневие, във всички наши усещания и чувства.
Тъй като нашите чувства и усещания се разгръщат най-добре в отношението ни към другите, то плодът на Духовната Наука, на духовнонаучното познание, ще проличи най-добре тъкмо в представата, която добиваме за човека до нас с помощта на това познание.
към текста >>
Но ние ще видим, ако проследим развитието на един човек от неговото детство, как от сърцевината на неговата природа се разгръща това, което представлява
плод
а на предишни животи, което той никога не би могъл да наследи от дедите си.
Духовната Наука ни казва: Вярно е наистина, че човекът е потопен в потока, който можем да наречем поток на наследствеността, на наследствените белези. Но освен това в човек има и нещо друго, най-съкровената духовна сърцевина на човешката същност. На това място качествата, които човек донася със себе си от духовния свят, се свързват с онова, което могат да му дадат бащата и майката и прадедите. С това, което се излива в потока на поколенията, се свързва нещо друго, което не произлиза от непосредствените предци на човека, от родителите, не идва и от прародителите, а от съвсем други сфери, и преминава от съществувание в съществувание. От една страна казваме: тези и тези качества човек има от своите предци.
Но ние ще видим, ако проследим развитието на един човек от неговото детство, как от сърцевината на неговата природа се разгръща това, което представлява плода на предишни животи, което той никога не би могъл да наследи от дедите си.
към текста >>
Хората ще разберат, че човешката същност е
плод
на минали съществувания.
Ще дойде време, когато сърцевината на човешката същност ще бъде извеждана от предишните съществувания.
Хората ще разберат, че човешката същност е плод на минали съществувания.
Странна ще бъде съдбата на този закон в света. Така ще бъде и с един друг закон. Съпротивата, с която това учение ще се сблъска и с която ще трябва да свикне, ще бъде преодоляна, точно както бяха преодолени мненията на учените от миналите столетия, че живата материя може да възникне от мъртва материя. Чак до 17 век учени и неуки не са се и съмнявали, че от обикновени, неодушевени обекти биха могли да се развият не само нисши животински видове, но и дъждовни червеи, дори че от обикновена речна тиня могат да се родят риби. Първият, който застъпи по енергичен начин становището, че жива материя може да произлезе само от жива материя, бе големият италиански естествоизпитател Франческо Реди, 1627-1697, който показа, че живата материя се свежда само до жива материя.
към текста >>
Човек трябва да разчита на своята сангвиничност; самонапомнянията не дават никакъв
плод
.
Когато човек твърде често си набива в съзнанието: Поне веднъж се спри на едно нещо - тогава неговият сангвиничен темперамент ще му играе все по-лоши и по-лоши номера. Той може да разчита само на една сила, която притежава. Зад разума трябва да стоят други сили. Може ли сангвиникът да разчита на нещо друго освен на сангвиничния си темперамент? Също и при самовъзпитанието е важно човек да се опитва да прави това, което разумът непосредствено би могъл да постигне.
Човек трябва да разчита на своята сангвиничност; самонапомнянията не дават никакъв плод.
Всичко зависи от това, сангвиничността да се прояви на подходящото място. Човек трябва да опита да не проявява интерес към определени неща, към които изпитва интерес. Ние можем да си доставим чрез разума преживявания, спрямо които краткотрайният интерес на сангвиника е оправдан. Нека той се опита да се поставя изкуствено в такива положения, да привлича по пътя си възможно повече неща, които не го интересуват. Когато създадем такива условия, макар и отнасящи се за дребни неща, при които краткотрайният интерес е съвсем подходящ, ще бъде постигнат необходимият ефект.
към текста >>
А цветът и
плод
ът на един такъв живот, вдъхновяван от Духовната Наука, е любовта.
Ето защо Духовната Наука представлява основата на живота.
А цветът и плодът на един такъв живот, вдъхновяван от Духовната Наука, е любовта.
Затова Духовната Наука може да каже, че основава нещо, което съставлява почвата за най-прекрасната цел на човешкото предопределение: истинската, неподправена човешка любов. В нашето състрадание, в нашата любов, в начина, по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение, трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната Наука. Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука.
към текста >>
Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на
плод
овете на Духовната Наука.
Ето защо Духовната Наука представлява основата на живота. А цветът и плодът на един такъв живот, вдъхновяван от Духовната Наука, е любовта. Затова Духовната Наука може да каже, че основава нещо, което съставлява почвата за най-прекрасната цел на човешкото предопределение: истинската, неподправена човешка любов. В нашето състрадание, в нашата любов, в начина, по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение, трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната Наука.
Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука.
към текста >>
Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската,
плод
отворна, неподправена човешка любов.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов.
Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов.
Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек. И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек. Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>
153.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Който има едно растение пред себе си, което тепърва ще покарва листа, той добре знае, че на стеблото, на което поникват листа, ще се появят и цветове, и
плод
ове.
Целият живот е като едно растение, което съдържа не само това, което разкрива пред очите, а носи и едно бъдещо състояние в скритите си дълбини.
Който има едно растение пред себе си, което тепърва ще покарва листа, той добре знае, че на стеблото, на което поникват листа, ще се появят и цветове, и плодове.
Но как някой би могъл да каже, как ще изглеждат тези органи, ако изследва само това, което понастоящем се разкрива пред очите. Само този, който се е запознал със същността на растението, може да направи това.
към текста >>
Човек знае, че подобни нему дават толкова и толкова често цветове и
плод
ове.
Така и целият човешки живот съдържа в себе си основите на бъдещето. За да може да се каже нещо за това бъдеще обаче, би трябвало да се проникне в скритата природа на човека. Нашето съвремие не проявява особено голяма склонност към това. То се занимава с всичко, което е на повърхността и си мисли, че ще изпадне в несигурност, ако се наложи да пристъпи към това, което се изплъзва на повърхностното наблюдение. При растението нещата са значително по-прости.
Човек знае, че подобни нему дават толкова и толкова често цветове и плодове.
Човешкият живот обаче е неповторим и цветовете, които трябва да даде, досега не са съществували. Въпреки това те са налични като заложба, също както и цветовете на едно понастоящем даващо листа растение.
към текста >>
Различните реформаторски идеи на настоящето биха могли да станат наистина
плод
отворни и практични едва тогава, когато бъдат извлечени от едно такова дълбоко изследване на човешкия живот.
Има една възможност да се каже нещо за това бъдеще - ако се проникне под повърхността на човешката природа до нейната същност.
Различните реформаторски идеи на настоящето биха могли да станат наистина плодотворни и практични едва тогава, когато бъдат извлечени от едно такова дълбоко изследване на човешкия живот.
към текста >>
Именно затова изследването на човешката същност от гледна точка на Духовната Наука трябва да предлага най-
плод
отворните и практични средства за решаването на най-важните жизнени въпроси на съвремието.
Именно затова изследването на човешката същност от гледна точка на Духовната Наука трябва да предлага най-плодотворните и практични средства за решаването на най-важните жизнени въпроси на съвремието.
към текста >>
Тук изключително добре може да се види, колко
плод
отворно влияе Антропософията върху практическия живот.
Тук изключително добре може да се види, колко плодотворно влияе Антропософията върху практическия живот.
Ако някой, който прави тези сравнения по материалистически начин, пристъпи към млади хора, по правило не може да им направи особено впечатление. Обикновено такъв човек си измисля сравненията по умствен път. Такива сравнения, с които самият този човек не е свързан, не влияят убедително върху този, за когото са предназначени. Ако на някого се говори образно, влияние оказват не само думите и жестовете; от разказвача към слушателя тръгва един фин духовен поток. Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето сравнение, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено.
към текста >>
Ако бъде о
плод
ена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили.
И той самият абсолютно вярва на това. И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително. Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина. Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика.
Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили.
Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало. Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен. Духовната Наука притежава подходящи сравнения за всички мирови тайни, чиито образи са сътворени не от човека, а от самите мирови сили. Ето защо Духовната Наука трябва да бъде жизнената основа на всяко възпитателно изкуство.
към текста >>
Духовните истини се познават най-добре чрез техните
плод
ове, а не чрез псевдонаучните доказателства, които едва ли са нещо повече от празна логическа престрелка.
Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията. Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват. Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в живота и ще го направят здрав и силен. Тъкмо чрез това, че се прилагат практически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар. „научни" основания.
Духовните истини се познават най-добре чрез техните плодове, а не чрез псевдонаучните доказателства, които едва ли са нещо повече от празна логическа престрелка.
към текста >>
Едва когато антропософските среди се проникнат от убеждението, че духовнонаучните истини са
плод
отворни, ако ги прилагаме във всички области на живота и не се задоволяваме само да теоретизираме върху тях, едва тогава животът ще открие цялото си многообразие пред Духовната Наука.
Второто необходимо условие е свързано с правилното развитие на самата Антропософия.
Едва когато антропософските среди се проникнат от убеждението, че духовнонаучните истини са плодотворни, ако ги прилагаме във всички области на живота и не се задоволяваме само да теоретизираме върху тях, едва тогава животът ще открие цялото си многообразие пред Духовната Наука.
В противен случай и занапред Антропософията ще продължава да се счита за един вид религиозно сектантство на отделни особняци и мечтатели. Ако обаче постигне положителни и полезни резултати, антропософското движение ще извоюва пълно и трайно признание.
към текста >>
154.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Изкуството е
плод
на свободната човешка природа.
Той поставя своите максимални изисквания относно интелектуалното развитие. Ето защо в името на интелектуалното развитие се прави по-скоро твърде много, отколкото твърде малко. Обаче едва моралните качества превръщат човека наистина в човек. Един неморален човек не разкрива в себе си пълния образ на човека. Ето защо би било грях срещу човешката природа, ако не насърчаваме в пълна степен моралното развитие на детето.
Изкуството е плод на свободната човешка природа.
Трябва да обикнем изкуството, ако искаме да вникнем в неговата необходимост за цялостния човек. Животът не принуждава да обичаме. Но той самия блика в своя първичен вид именно в любовта. Той съществува там, където няма принуда.
към текста >>
155.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Клоните, листата, цветовете и
плод
овете на антропософията растат във всички полета на човешкия живот и дейност.
Но дори антропософията да има корени във вече спечелените познания за духовния свят, все пак те не са нищо повече от едни корени.
Клоните, листата, цветовете и плодовете на антропософията растат във всички полета на човешкия живот и дейност.
към текста >>
Антропософията насища с
плод
оносните семена на духовното виждане погледа на човека в природата, превръща обикновеното природознание, което е знание за природата, в истинско познание за нея.
Антропософията насища с плодоносните семена на духовното виждане погледа на човека в природата, превръща обикновеното природознание, което е знание за природата, в истинско познание за нея.
към текста >>
156.
2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Отначало те искаха да се запознаят с тази антропософия и я направят
плод
отворна в своя живот.
Антропософското усилие израсна от малки начинания. В рамките на Теософското общество се срещнаха малко на брой хора, за да участват в това, което пристъпи към тях под особения образ на антропософията.
Отначало те искаха да се запознаят с тази антропософия и я направят плодотворна в своя живот.
В тесни кръгове и малки публични събирания се разговаряше за духовния свят, за същността на човека и за начина, по който човек стига до познание за тях. Едва ли някой друг извън кръга на участниците в тези събирания се интересуваше от представяните там неща. И мнозина от участниците откриха това, което душите им търсеха с най-дълбок копнеж. Тогава те станаха или предани, тихи участници, или малко или повече ентусиазирани сътрудници. Други не намериха това, което търсеха и разбирайки го останаха настрана.
към текста >>
Те трябваше да разберат, че науките биха могли да напреднат, ако бъдат о
плод
ени чрез Антропософията.
По това време се случи нещо друго. Мъже и жени, които работеха в една или друга област на науката или академичното образование, постепенно навлязоха в Обществото. Първоначалната подбуда за присъединяването им със сигурност беше широко разпространената и чисто човешка нужда на сърцето и душата. Те искаха да намерят в собствените си души пътища, водещи към светлината на духа. Но техният научен опит им помогна също да разберат, че господстващите научни възгледи се провалят навсякъде, където решаващите познания се превръщат в изгаряща нужда за човека, защото стигат до задънена улица.
Те трябваше да разберат, че науките биха могли да напреднат, ако бъдат оплодени чрез Антропософията.
И така се появи антропософската работа в различни области от науката.
към текста >>
157.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Това трябва да са места, от които животът на истина да може да се о
плод
отвори.
За това още дълго време сантименталността, която се бои от радостта и въодушевлението, не трябва да бъде жизнения елемент в общия живот на антропософите. Но пък лекомисленото себеотдръпване от "профанския живот", за да се прави "истинска езотерика", Антропософското общество не може да понася. Животът съдържа навсякъде много повече езотерика, от колкото тези, които се оставят да мечтаят си мислят и повтарят: "Не може да се прави езотерика тук или на там; човек трябва да я прави на това или онова особено място". Несъмнено такива места често са необходими. Но те не понасят същества, които си "играят" с тях.
Това трябва да са места, от които животът на истина да може да се оплодотвори.
Езотерични кръгове, които поради липса на сериозна цел се появяват само за да изчезнат след кратко време, могат да привнесат само разрушителни сили вътре в Обществото. Твърде често те са единствено резултат от желанието да се образуват клики, чието въздействие е да има не повече, а по-малко живот в Антропософското общество. Ако успеем да противодействаме на вътрешната неистина, която намираме в много приказки за "езотериката" досега, тогава истинският езотеризъм ще може да намери своя дом в Антропософското общество.
към текста >>
158.
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи
GA_39 Писма до членовете
Това може да стане
плод
отворно за цялото Общество, ако срещне истински отклик и водещите членове също информират Ръководството към Гьотеанума за съдържанието и начина на поднасяне на собствените им лекции и предложения.
Това може да стане плодотворно за цялото Общество, ако срещне истински отклик и водещите членове също информират Ръководството към Гьотеанума за съдържанието и начина на поднасяне на собствените им лекции и предложения.
Само тогава ще израснем от хаоса на отделните групи до едно Общество с истинско духовно съдържание.
към текста >>
159.
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Характерно за последната е, че тя произвежда неограничено разнообразие от
плод
оносни и обещаващи резултати, но все пак й липсва истинската почва, в която да ги посее.
Въпреки всичко чувствата на много членове по тези въпроси имат солидно основание. Нашето първо задължение като антропософи е чрез средствата на Антропософията да изострим душевния си поглед така, че в нейната истинска светлина да видим това, което цивилизацията на нашата епоха поднася.
Характерно за последната е, че тя произвежда неограничено разнообразие от плодоносни и обещаващи резултати, но все пак й липсва истинската почва, в която да ги посее.
Без съмнение точно тогава трябва да се преценява най-критично, но когато човек се настрои положително, а не отрицателно към проявленията на нашето време.
към текста >>
Колко често чуваме да се казва точно от учените в Обществото: "Ще изплашим неантропософите, ако започнем да им говорим за етерно или астрално тяло." Но нашата работа ще остане не
плод
оносна, ако само критикуваме неантропософите в тяхната собствена област и все още се придържаме, както правим, към мисловни линии, които еднакво добре могат да възникнат и в тази област.
Забравяйки за това положително отношение към живота на нашето време, ние сме изложени на опасността в решителния момент да се страхуваме да говорим по истинския антропософски начин.
Колко често чуваме да се казва точно от учените в Обществото: "Ще изплашим неантропософите, ако започнем да им говорим за етерно или астрално тяло." Но нашата работа ще остане неплодоносна, ако само критикуваме неантропософите в тяхната собствена област и все още се придържаме, както правим, към мисловни линии, които еднакво добре могат да възникнат и в тази област.
към текста >>
160.
Дванадесет настроения
GA_40 Стихове и медитации
за
плод
отворно зреене в развоя.
за плодотворно зреене в развоя.
към текста >>
161.
Есен
GA_40 Стихове и медитации
Плод
ове на топлината
Плодове на топлината
към текста >>
162.
Свят и човек
GA_40 Стихове и медитации
узряват
плод
овете на живота.
узряват плодовете на живота.
към текста >>
163.
Антропософски календар на душата. Предговор към първото издание 1912/13 г.
GA_40 Стихове и медитации
Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност и с това в
плод
оносен извор на действително себепознание.
Това, което големият свят разкрива като откровение в хода на времето, съответства на махаловидното движение на човешкото същество, което движение обаче не протича в елемента на времето. Своето същество, отдадено на сетивата и на техните възприятия, човек може да почувства много повече като съответстващото на пронизаната със светлина и топлина природа на лятото. Самооснование в самия себе си и живота в света на собствените мисли и воля човек усеща като зимно битие. По този начин това, което в природата се представя като смяна на времената, като лято и зима, в човека се превръща в един сменящ се ритъм на външен и вътрешен живот. Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя ритъм на възприятия и мисли, поставен вън от времето, и хода на годишните времена в природата, тогава могат да му се разкрият велики тайни на битието.
Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност и с това в плодоносен извор на действително себепознание.
В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, при което може да почувства в настроенията на годишните времена, от седмица на седмица, движението на собствената си душа в образи чрез въздействията от хода на годишните времена. Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувството. Чрез дадените характерни стихове за всяка седмица това познание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот да бъде изживяван в хода на времето като извънвремеви. Трябва да се подчертае, че тук имаме предвид само възможност за един път на себепознание. Тук не са дадени „предписания“ по образеца на теософските педанти; вниманието е насочено по-скоро към живото движение на душата, такова, каквото то може да бъде.
към текста >>
164.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
но в себе си – душевния си
плод
.
но в себе си – душевния си плод.
към текста >>
в пространството творяща
плод
отворно,
в пространството творяща плодотворно,
към текста >>
да носят личностните
плод
ове
да носят личностните плодове
към текста >>
Аз чувствам
плод
отворна чужда мощ,
Аз чувствам плодотворна чужда мощ,
към текста >>
за да създава
плод
ове, с които
за да създава плодове, с които
към текста >>
плод
а на самоосъзната воля.
плода на самоосъзната воля.
към текста >>
На мисленето зрели
плод
ове
На мисленето зрели плодове
към текста >>
Аз чувствам
плод
отворна лична сила,
Аз чувствам плодотворна лична сила,
към текста >>
плод
а небесен на надеждата,
плода небесен на надеждата,
към текста >>
165.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много
плод
отворно, ако то би било направено от един човек към друг.
По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука.
Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг.
В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд. Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека. Непосредственият повод на смъртта на така обичания от Гьоте Виланд го е накарал да се изкаже по един популярен начин спрямо един човек като Фалк, който проявяваше разбиране за това.
към текста >>
166.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Съществуват определени растения, които цъфтят многократно и дават
плод
, при които така да се каже върху старото стъбло постоянно се посаждат нови растителни форми, като паразити.
Чрез едно просто разсъждение можем да се убедим, че това е така.
Съществуват определени растения, които цъфтят многократно и дават плод, при които така да се каже върху старото стъбло постоянно се посаждат нови растителни форми, като паразити.
Но тук можете да се убедите, че те изкупуват възможността да живеят по-нататък, като изтласкват определени части в неживо състояние, в смъртта, т.е. заобикалят се с една кора. За едно растение, което се заобикаля с една кора, което може да носи в себе си мъртвото и да живее по-нататък, съвсем оправдано трябва да кажем, че то има един излишък на живот. И понеже има този излишък, който не отдава то отдава само това, от което се нуждаят младите същества , то трябва да се осигури благодарение на това, че изтласква смъртта навън. Но също така можем да кажем, че всяко живо същество, което съдържа в себе си възможността да продължи да живее и след създаването на едно ново същество, е поставяне пред необходимостта постоянно да побеждава в себе си самия живот, като приема неорганичната материя, неживата материя.
към текста >>
В неговото развитие могат да се намерят извънредно
плод
отворни гледища.
Аз мога само да обърна вниманието върху този важен факт.
В неговото развитие могат да се намерят извънредно плодотворни гледища.
Следователно само това, което се доставя на едно живо същество по околния път чрез един процес на съзнанието, за което повод е съзнанието, може да причини умора. Ето защо съвсем безсмислено би било да се говори за умора при растенията. Можем следователно да кажем: Във всичко, което може да измори едно същество, пред него трябва да застане нещо чуждо нему, трябва да му се придаде нещо, което не се намира в неговата природа.
към текста >>
Такива сили, които са
плод
ове на изминалия живот.
Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били. Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото. Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук?
Такива сили, които са плодове на изминалия живот.
Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка. Защото ние не си изграждаме нашата обвивка от това, което научаваме в един живот, или поне в една част от този живот, а изграждаме тази обвивка според мярката на това, което сме станали в предидущия живот. Следователно ние можем да си изградим нашия живот само благодарение на това, че използуваме това, което сме усвоили през предидущия живот, че изхвърляме старото както дървото кората и преминаваме в смъртта. А с това, което вземаме с нас минавайки през смъртта, ние сме в състояние да изградим нашия бъдещ живот, същото то съдържа в себе си същите сили, които са изградили нашето духовно-душевно израстване, когато се развивахме свежо и радостно в младостта. То е еднородно с тези сили.
към текста >>
Ние можем наистина да изпитаме семената на тези
плод
ове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка.
Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били. Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото. Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот.
Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка.
Защото ние не си изграждаме нашата обвивка от това, което научаваме в един живот, или поне в една част от този живот, а изграждаме тази обвивка според мярката на това, което сме станали в предидущия живот. Следователно ние можем да си изградим нашия живот само благодарение на това, че използуваме това, което сме усвоили през предидущия живот, че изхвърляме старото както дървото кората и преминаваме в смъртта. А с това, което вземаме с нас минавайки през смъртта, ние сме в състояние да изградим нашия бъдещ живот, същото то съдържа в себе си същите сили, които са изградили нашето духовно-душевно израстване, когато се развивахме свежо и радостно в младостта. То е еднородно с тези сили. Ние сме го приели от опитността на живота и си изграждаме едно бъдещо същество, една бъдеща телесна обвивка, която ще носи заложено като цвят това, което сме добили в един живот.
към текста >>
Сега той може да каже: Аз погледнах зад духовния свят, който Азът не закрива, и
плод
ът на това виждане е, че в живота на моето съзнание се е включило нещо, което не съм добил от сетивния свят, защото съм го донесъл от света на съня.
Сравнете съзнателния живот при събуждането и при заспиването. Докато човек получава само съзнателни впечатления от външния сетивен живот, той донася отново сутринта със себе си само това, което е имал вечерта в съзнанието. Той се събужда отново със същото съдържание на съзнанието, спомня си за същите неща, може да мисли за същото, и т.н. Но когато започва да се упражнява по посочения начин, така че Азът да не присъствува, тогава нещата се представят различно. При такова упражнение човек познава своя напредък по това, че при събуждането той се чувствува обогатен чрез съня, че онова, което е приел преди заспиването, се връща обратно в него с едно по-богато съдържание.
Сега той може да каже: Аз погледнах зад духовния свят, който Азът не закрива, и плодът на това виждане е, че в живота на моето съзнание се е включило нещо, което не съм добил от сетивния свят, защото съм го донесъл от света на съня.
Такива са първите стъпки на онзи, който минава през един душевно-духовен живот.
към текста >>
Ние носим в себе си
плод
овете на миналите съществувания.
Тогава ще открием, че трябва да съществува една духовно-душевна ядка на човешкото същество и че ние пренасяме тази духовно-душевна ядка през смъртта в едно ново земно съществуване, както сме я донесли чрез раждането в живота. Така Духовната наука може да обърне вниманието върху това, което в човека е вечно по отношение на живота и на смъртта, не по един прост начин, но така както обективно е правилно. И можем да кажем: Логическото заключение върху смъртта и живота по отношение на човешкото същество ни казва предварително, че в тази човешка индивидуалност съществува също възможността тя да развие една памет за миналите земни съществувания. Тогава вече не ще бъде нужно да се казва: Щом човек не може да си спомня за своите минали земни съществувания, тогава те не го ползуват нищо! Нима само това ползува човека, за което той си спомня?
Ние носим в себе си плодовете на миналите съществувания.
Ние развиваме в нас без нашето съзнание в нашия настоящ живот това, което имаме от миналите съществувания. И когато започваме да виждаме в миналите земни съществувания, тогава споменът на миналото е налице. Тогава ние можем също да си кажем, колко добре е било, че не сме могли да си спомняме за времената на нашите минали съществувания. Например споменът за миналото не може да се постигне само с това, което аз описах относно чувствата и усещанията спрямо бъдещето, но ние бихме могли да го понасяме само благодарение на едно такова душевно състояние. Ако този спомен би се явил по един изкуствен начин и въпреки това човек би запазил един живот на желания проникнат от егоизъм, неговият духовно-душевен живот би изгубил равновесие, би се разглобил.
към текста >>
И фактът, как ние ще се развием по-нагоре в новите въплъщения, е свързан с това, как ще оползотворим
плод
овете от миналите съществувания.
Така ние можахме да проследим това, което е вечно в човека, което минава през живота и смъртта, което от живота преминава чрез смъртта в духовните светове и отново се явява в нови въплъщения.
И фактът, как ние ще се развием по-нагоре в новите въплъщения, е свързан с това, как ще оползотворим плодовете от миналите съществувания.
Днес трябваше да покажем отношенията на ядката на човешкото същество с тези две понятия. Когато имаме пред погледа си това, тогава при въпроса за същността на живота и смъртта не ще отговаряме: Ние познаваме същността на смъртта по това, че след нея остават мъртви трупове, а ще кажем: Ние потърсихме в най-вътрешната ядка на човешкото същество това, което трябва да произведе нов живот. Но да може да се роди нов живот, старото трябва постепенно да умре и да угасне напълно, както старото растение, когато то е едногодишно, трябва да умре, за да може новото растение да вземе своя живот от него. Който така разглежда света на смъртта, не ще насочи своя поглед към това, което остава като труп, а във всяко същество ще спре своя поглед на най-характерното на живота, което се пренася в един нов живот. Макар и Шекспир да поставя в устата на мрачния датски принц думите, които мнозина могат да считат за доказани от фактите на днешната наука:
към текста >>
167.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това е така да се каже най-близката врата, през която о
плод
еният от духа Аз действува в тялото.
Това, което придобихме до сега, ни показва, че трябва да търсим същинското значение на човешкото същество във факта, че вътре в това човешко същество Азът застава между духа и тялото. Но при човека това ни се показва и външно телесно, като себесъзнателният Аз, какъвто го срещаме в живота, се проявява така да се каже в човешката вътрешност и ни се показва, бихме могли да кажем, във физиономията и в жестовете на човека. Някои от вас ще си спомнят, че аз не само изказах, но и доказах, че на основата на старото изречение "Кръвта е една твърде особена течност" стои една дълбока истина. Това е действително така. А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в организма.
Това е така да се каже най-близката врата, през която оплоденият от духа Аз действува в тялото.
Ние виждаме това, когато наблюдаваме как душата действува върху кръвообращението. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси. Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава. Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението.
към текста >>
168.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-без
плод
на от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката.
Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката.
Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето. Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие.
към текста >>
Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до
плод
а нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено.
Какво трябва да ни каже този символ? Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода. Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои.
Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено.
Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво. И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>
169.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Следователно, когато имаме нещата на природата около нас и в тях имаме сенките на божествените идеи, с това нашите представи биват отново о
плод
ени.
А как е за него духът в природата? Като форма, казва той, а с тази дума Джордано Бруно разбира това, което съществува в божествения Дух като идеи, това е в кристала, който има една форма, в животното, което има форма, в човешкото тяло, което има една форма. А това, което във външните неща е форма, в човешката душа то съществува като представи. Даже Джордано Бруно казва още по-точно: Нещата на природата са сенките на божествените идеи; и нашите представи са сенките на божествените мисли! Нека добре си отбележим: Нашите представи, казва той, не са сенки на нещата, а сенки на божествените идеи, на божествените мисли.
Следователно, когато имаме нещата на природата около нас и в тях имаме сенките на божествените идеи, с това нашите представи биват отново оплодени.
Когато си образуваме представи, когато мислим, в това действува божественият Дух с неговите идеи, така щото имаме едно течение, можем да кажем, което ни свързва с божествените идеи.
към текста >>
170.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Седейки върху един висок и гол връх на планината и обгръщайки с погледа една обширна област, аз мога да си кажа: Тук ти седиш непосредствено върху една основа, която стига до най-дълбоките места на Земята, между тебе и твърдата почва на първичния свят не се е наслоил никакъв по-нов пласт, не са се натрупали никакви наносни развалини, ти не минаваш над един непрекъснат ров както в онези
плод
ородни хубави долини, тези планински върхове не са родили нищо живо и не са погълнали нищо живо, те съществуват преди всякакъв живот над всеки живот.
". . . С тези мисли и чувства се приближавам аз до вас, вие най-старите и най-достойни паметници на времето.
Седейки върху един висок и гол връх на планината и обгръщайки с погледа една обширна област, аз мога да си кажа: Тук ти седиш непосредствено върху една основа, която стига до най-дълбоките места на Земята, между тебе и твърдата почва на първичния свят не се е наслоил никакъв по-нов пласт, не са се натрупали никакви наносни развалини, ти не минаваш над един непрекъснат ров както в онези плодородни хубави долини, тези планински върхове не са родили нищо живо и не са погълнали нищо живо, те съществуват преди всякакъв живот над всеки живот.
В този момент, когато вътрешните привличащи и движещи сили на Земята действуват така да се каже непосредствено върху мене, когато влиянията на небето ме обгръщат до тук, аз съм настроен за едно по-възвишено съзерцание на природата, и както човешкият дух оживява всичко, така в мене се събужда един символ, на чиято възвишеност аз не мога да противостоя. Така самотен, аз казвам на себе си, когато гледам целия този планински връх надолу и съзирам в далечината към полите едвам израстващ мъх, така самотен, казвам аз, се чувствува човек, който иска да разтвори своята душа за най-старите, най-първи и най-дълбоки чувства на истината."
към текста >>
И стараейки се да си състави една обща картина за това, което става върху земята, върху която вървим, той стига до един своебразен резултат: че всъщност това, което се разиграва, по лицето на нашата Земя, е един процес на разрушение и че всъщност почвата, върху която прокарваме днес плуга на нивата, от която идват нашите
плод
ове, е възникнала само благодарение на това, че от някъде другаде са действували нагъвания, потъвания накратко: разрушителни процеси.
В действие са други сили, които правят, щото струпаното да се срути след това; така се получава после образуването на моретата. Следователно той обяснява например планинския масив на Алпите чрез потъвания, чрез нагъвания нагоре и набръчквания. По този начин по един остроумен начин е показано, че цялото лице на Земята е възникнало чрез такива нагъвания на земните пластове едни върху други, чрез потъвания, чрез набръчквания. Образуването на моретата и на континентите е обяснено например чрез това, че стават определени потъвания, че водите се стичат към една посока и там, където по-рано е било вода, сушата се освобождава от нея и т.н. Следователно имаме работа с една повърхност на Земята, където стават процеси, които почиват върху едно разтръсване една върху друга на земните маси, причинено от механически сили, и върху потъване.
И стараейки се да си състави една обща картина за това, което става върху земята, върху която вървим, той стига до един своебразен резултат: че всъщност това, което се разиграва, по лицето на нашата Земя, е един процес на разрушение и че всъщност почвата, върху която прокарваме днес плуга на нивата, от която идват нашите плодове, е възникнала само благодарение на това, че от някъде другаде са действували нагъвания, потъвания накратко: разрушителни процеси.
Нужно е да цитираме само малко думи от този забележителен труд на съвременната геология и от това ще можете да видите, до къде чисто сетивният геологически начин на разглеждане е довел съвестния природоизпитател Едуард Зюс.
към текста >>
171.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
" Така за Лесинг повтарящите се земни съществувания по отношение на
плод
отворността на земния стремеж стават документът, който ни казва: Ние не се намираме напразно на Земята; ние действуваме сред земния живот и поглеждаме към един все по-разширяващ се земен живот, в който ще можем да доведем до зрялост
плод
овете на миналите земни съществувания.
Даже едно повърхностно разглеждане на историята на нашия западен духовен живот би могло да ни покаже, как идеята за повтарящите се земни съществувания няма всъщност нищо общо с разбирането за Будизма и обратно. Защото в духовния живот на запада идеята за преражданията се явява по един такъв величествен начин у една личност, която без съмнение е останала неповлияна от будисткия начин на мислене: у ЛЕСИНГ в неговото най-зряло съчинение върху "Възпитанието на човешкия род"; той завършва това съчинение с признаването на прераждането. Във връзка с тази идея в съчинението на Лесинг "Възпитанието на човешкия род" намираме пълните със значение думи: "Не е ли цялата вечност моя?
" Така за Лесинг повтарящите се земни съществувания по отношение на плодотворността на земния стремеж стават документът, който ни казва: Ние не се намираме напразно на Земята; ние действуваме сред земния живот и поглеждаме към един все по-разширяващ се земен живот, в който ще можем да доведем до зрялост плодовете на миналите земни съществувания.
Следователно именно изгледът към едно пълно със съдържание, носещо плодове бъдеще и съзнанието, че в човешкия живот се намира нещо, което по отношение на повтарящите се земни съществувания трябва да си каже: ти продължаваш да действуваш! това именно е онова, което е съществено за Лесинг.
към текста >>
Следователно именно изгледът към едно пълно със съдържание, носещо
плод
ове бъдеще и съзнанието, че в човешкия живот се намира нещо, което по отношение на повтарящите се земни съществувания трябва да си каже: ти продължаваш да действуваш!
Даже едно повърхностно разглеждане на историята на нашия западен духовен живот би могло да ни покаже, как идеята за повтарящите се земни съществувания няма всъщност нищо общо с разбирането за Будизма и обратно. Защото в духовния живот на запада идеята за преражданията се явява по един такъв величествен начин у една личност, която без съмнение е останала неповлияна от будисткия начин на мислене: у ЛЕСИНГ в неговото най-зряло съчинение върху "Възпитанието на човешкия род"; той завършва това съчинение с признаването на прераждането. Във връзка с тази идея в съчинението на Лесинг "Възпитанието на човешкия род" намираме пълните със значение думи: "Не е ли цялата вечност моя? " Така за Лесинг повтарящите се земни съществувания по отношение на плодотворността на земния стремеж стават документът, който ни казва: Ние не се намираме напразно на Земята; ние действуваме сред земния живот и поглеждаме към един все по-разширяващ се земен живот, в който ще можем да доведем до зрялост плодовете на миналите земни съществувания.
Следователно именно изгледът към едно пълно със съдържание, носещо плодове бъдеще и съзнанието, че в човешкия живот се намира нещо, което по отношение на повтарящите се земни съществувания трябва да си каже: ти продължаваш да действуваш!
това именно е онова, което е съществено за Лесинг.
към текста >>
Там от него бе държано настрана всичко, което можем да наречем човешка неволя, човешки мизерия, което се явява в живота и постоянно действува разрушително върху
плод
оносното течение на живота.
Това, което стана в душата на този Бодисатва, ни се разказва чрез една легенда. До своята двадесет и девета година той беше виждал само това, което можеше да види в царския дворец на Судодана.
Там от него бе държано настрана всичко, което можем да наречем човешка неволя, човешки мизерия, което се явява в живота и постоянно действува разрушително върху плодоносното течение на живота.
Така израсна следователно Бодисатва обаче имайки своето съзнание на Бодисатва, т.е. едно съзнание, което благодарение на миналите съществувания беше постоянно проникнато от вътрешна мъдрост гледайки само плодоносната, само разцъфтяващата се страна на живота. Но след това той излезе от двореца на своя баща легендата е достатъчно известна и затова ние ще посочим само нейните съществени черти и видя това, което никога не можеше да види в царския дворец.../липсва малко текст/...доносен, пресъздаващ живот. Той видя един болен и хилав човек: в здравето се вмъква болестта. И видя след това един старец, който се люлееше на краката си: старостта прониква в това, което се издига младо и свежо в съществуването.
към текста >>
едно съзнание, което благодарение на миналите съществувания беше постоянно проникнато от вътрешна мъдрост гледайки само
плод
оносната, само разцъфтяващата се страна на живота.
Това, което стана в душата на този Бодисатва, ни се разказва чрез една легенда. До своята двадесет и девета година той беше виждал само това, което можеше да види в царския дворец на Судодана. Там от него бе държано настрана всичко, което можем да наречем човешка неволя, човешки мизерия, което се явява в живота и постоянно действува разрушително върху плодоносното течение на живота. Така израсна следователно Бодисатва обаче имайки своето съзнание на Бодисатва, т.е.
едно съзнание, което благодарение на миналите съществувания беше постоянно проникнато от вътрешна мъдрост гледайки само плодоносната, само разцъфтяващата се страна на живота.
Но след това той излезе от двореца на своя баща легендата е достатъчно известна и затова ние ще посочим само нейните съществени черти и видя това, което никога не можеше да види в царския дворец.../липсва малко текст/...доносен, пресъздаващ живот. Той видя един болен и хилав човек: в здравето се вмъква болестта. И видя след това един старец, който се люлееше на краката си: старостта прониква в това, което се издига младо и свежо в съществуването. Ние трябва да бъдем наясно нещо, което индийският светоглед предполага в смисъла на Будизма -, че онзи, който от един Бодисатва е станал един Буда, виждаше всички подобни изживявания със своето съзнание на Бодисатва. Той виждаше следователно, как в пълното с мъдрост развитие прониква разрушителният елемент на съществуването.
към текста >>
" Нека застанем на гледната точка на онзи, който гледа тези неща от самия Будизъм, на гледната точка на този Бодисатва Готама, който с висша мъдрост която живееше в него, но за която той нямаше пълно съзнание беше гледал до сега
плод
отворното развитие и сега насочваше своя поглед върху това, което носи разрушение, върху загиващия елемент на съществуването.
Той видя един болен и хилав човек: в здравето се вмъква болестта. И видя след това един старец, който се люлееше на краката си: старостта прониква в това, което се издига младо и свежо в съществуването. Ние трябва да бъдем наясно нещо, което индийският светоглед предполага в смисъла на Будизма -, че онзи, който от един Бодисатва е станал един Буда, виждаше всички подобни изживявания със своето съзнание на Бодисатва. Той виждаше следователно, как в пълното с мъдрост развитие прониква разрушителният елемент на съществуването. Това подействува на неговата велика душа така, че той си каза така разказва легендата -: "Страдание пронизва живота!
" Нека застанем на гледната точка на онзи, който гледа тези неща от самия Будизъм, на гледната точка на този Бодисатва Готама, който с висша мъдрост която живееше в него, но за която той нямаше пълно съзнание беше гледал до сега плодотворното развитие и сега насочваше своя поглед върху това, което носи разрушение, върху загиващия елемент на съществуването.
Нека застанем на една такава гледна точка, на която по силата на предпоставките на своето съществуване трябваше да застане самият Буда. Тогава ще можем да си представим, че този Буда с неговата велика душа трябваше да си каже: Когато добиваме мъдрост, знание, това знание ни води до развитие, тогава в нашата душа възникна една идея за едно постоянно напредващо плодотворно развитие. Следователно мъдростта дава идеята за плодотворно развитие. Но след това ние поглеждаме в света навън. Там ние виждаме един разрушителен елемент: болест, старост, смърт.
към текста >>
Тогава ще можем да си представим, че този Буда с неговата велика душа трябваше да си каже: Когато добиваме мъдрост, знание, това знание ни води до развитие, тогава в нашата душа възникна една идея за едно постоянно напредващо
плод
отворно развитие.
Ние трябва да бъдем наясно нещо, което индийският светоглед предполага в смисъла на Будизма -, че онзи, който от един Бодисатва е станал един Буда, виждаше всички подобни изживявания със своето съзнание на Бодисатва. Той виждаше следователно, как в пълното с мъдрост развитие прониква разрушителният елемент на съществуването. Това подействува на неговата велика душа така, че той си каза така разказва легендата -: "Страдание пронизва живота! " Нека застанем на гледната точка на онзи, който гледа тези неща от самия Будизъм, на гледната точка на този Бодисатва Готама, който с висша мъдрост която живееше в него, но за която той нямаше пълно съзнание беше гледал до сега плодотворното развитие и сега насочваше своя поглед върху това, което носи разрушение, върху загиващия елемент на съществуването. Нека застанем на една такава гледна точка, на която по силата на предпоставките на своето съществуване трябваше да застане самият Буда.
Тогава ще можем да си представим, че този Буда с неговата велика душа трябваше да си каже: Когато добиваме мъдрост, знание, това знание ни води до развитие, тогава в нашата душа възникна една идея за едно постоянно напредващо плодотворно развитие.
Следователно мъдростта дава идеята за плодотворно развитие. Но след това ние поглеждаме в света навън. Там ние виждаме един разрушителен елемент: болест, старост, смърт. Мъдростта, знанието не може да бъде това, което би примесило в живота старостта, болестта и смъртта. Нещо друго трябва да върши това.
към текста >>
Следователно мъдростта дава идеята за
плод
отворно развитие.
Той виждаше следователно, как в пълното с мъдрост развитие прониква разрушителният елемент на съществуването. Това подействува на неговата велика душа така, че той си каза така разказва легендата -: "Страдание пронизва живота! " Нека застанем на гледната точка на онзи, който гледа тези неща от самия Будизъм, на гледната точка на този Бодисатва Готама, който с висша мъдрост която живееше в него, но за която той нямаше пълно съзнание беше гледал до сега плодотворното развитие и сега насочваше своя поглед върху това, което носи разрушение, върху загиващия елемент на съществуването. Нека застанем на една такава гледна точка, на която по силата на предпоставките на своето съществуване трябваше да застане самият Буда. Тогава ще можем да си представим, че този Буда с неговата велика душа трябваше да си каже: Когато добиваме мъдрост, знание, това знание ни води до развитие, тогава в нашата душа възникна една идея за едно постоянно напредващо плодотворно развитие.
Следователно мъдростта дава идеята за плодотворно развитие.
Но след това ние поглеждаме в света навън. Там ние виждаме един разрушителен елемент: болест, старост, смърт. Мъдростта, знанието не може да бъде това, което би примесило в живота старостта, болестта и смъртта. Нещо друго трябва да върши това. Следователно човек може да бъде проникнат от мъдрост нещо подобно можете да каже великият Буда, или по-добре казано да почувствува, защото не му беше още ясно неговото съзнание на Бодисатва човек може да добие от мъдростта идеята да плодотворното развитие, обаче животът ни показва разрушение, болест, смърт и някои други неща, които застават разрушително в живота.
към текста >>
Следователно човек може да бъде проникнат от мъдрост нещо подобно можете да каже великият Буда, или по-добре казано да почувствува, защото не му беше още ясно неговото съзнание на Бодисатва човек може да добие от мъдростта идеята да
плод
отворното развитие, обаче животът ни показва разрушение, болест, смърт и някои други неща, които застават разрушително в живота.
Следователно мъдростта дава идеята за плодотворно развитие. Но след това ние поглеждаме в света навън. Там ние виждаме един разрушителен елемент: болест, старост, смърт. Мъдростта, знанието не може да бъде това, което би примесило в живота старостта, болестта и смъртта. Нещо друго трябва да върши това.
Следователно човек може да бъде проникнат от мъдрост нещо подобно можете да каже великият Буда, или по-добре казано да почувствува, защото не му беше още ясно неговото съзнание на Бодисатва човек може да добие от мъдростта идеята да плодотворното развитие, обаче животът ни показва разрушение, болест, смърт и някои други неща, които застават разрушително в живота.
Тук трябва да бъде познато нещо, което Бодисатва не можеше още да прозре напълно. Бодисатва е минал от един живот в друг, той така е използувал своите пререждания, че мъдростта е нараснала все повече в него, така щото можеше да гледа на живота от една по-висока гледна точка. След като излезе от царския дворец и видя действителния живот, неговото съзнание не можеше още да прозре същността на този живот. Това, което събираме в нас като знание от един живот в друг, това, което натрупваме в нас като мъдрост, не може в крайна сметка да ни доведе до разбирането на същинските тайни за съществуването. Тези тайни трябва да се намират някъде другаде, трябва да се намират вън от живота, който живеем от едно прераждане в друго.
към текста >>
Тази идея стана
плод
отворна в душата на великия Готама и доведе именно до озарението, което се нарича "Озарение под дървото Боди".
Тази идея стана плодотворна в душата на великия Готама и доведе именно до озарението, което се нарича "Озарение под дървото Боди".
Тогава му стана ясно така можем да го опишем: Ние се намираме в един свят на майя, на илюзията. Ние живеем един живот след друг в този свят на майя или на илюзията, в който сме слезли от едно духовно съществуване. В този живот ние можем да се издигнем от един чин на друг в духовно отношение. Обаче през колкото и прераждания да минем и колкото и по-мъдри да ставаме в този живот, чрез това, което той ни дава ние не можем да разрешим великата загадка на съществуването, която ни гледа през очите на старостта, на болестта и на смъртта. Тогава в него проблесна мисълта, че учението за страданието трябва да бъде за него още по-велико от мъдростта на един Бодисатва.
към текста >>
Аз самият, моята познавателна способност, цялото мое душевно устройство са ме поставили така в света, че сега аз не виждам вече това, което е било първоначално, че сега последствията от моите дела не се явяват така, щото всичко да бъде
плод
отворно или да може лесно да възникне.
пита будистът. И той отговаря: Причината е в самия свят! Коя е причината този свят да бъде една илюзия? пита християнинът. И той отговаря: Причината съм самият аз!
Аз самият, моята познавателна способност, цялото мое душевно устройство са ме поставили така в света, че сега аз не виждам вече това, което е било първоначално, че сега последствията от моите дела не се явяват така, щото всичко да бъде плодотворно или да може лесно да възникне.
Аз самият съм този, който е обвил света в булото на илюзията. Така будистът може да каже: Светът е великата илюзия, следователно аз трябва да надвия света! А християнинът може да каже: Аз съм поставен в света и трябва да намеря там моята цел.
към текста >>
А това значи: Аз искам да направя нещо, което може да направи
плод
оносно и да оживи всичко, което се разлива надолу от Бога още от прачовечеството, което се влива в света, влива се в нас.
Нека сравним сега едно такова изказване с едно друго, което намираме в Евангелието на Йоана, в което Христос също обръща вниманието върху това, че той обитава в своето външно тяло, и ние чуваме тук Христос да казва: "Съборете този храм и на третия ден аз отново ще го издигна! " Съвършено противоположният възглед!
А това значи: Аз искам да направя нещо, което може да направи плодоносно и да оживи всичко, което се разлива надолу от Бога още от прачовечеството, което се влива в света, влива се в нас.
В тези думи ние виждаме указанието за това, че Христос ще изпълни с живот всички сили в постоянно възвръщащите се земни съществувания, сили, които предават истина на думите: "Не аз а Христос в мене! " Само трябва да бъдем наясно, че Христос говореше така, че съграждането на този храм има така да се каже едно вечно значение, че с това се разбира едно проникване на Христовата Сила във всички онези, които се чувствуват така поставени в цялостното развитие на човечеството. За това събитие, което наричаме Христов Импулс, ние не трябва да говорим така, като че то би могло да се повтори по някакъв начин в течение на развитието на човечеството. Когато будистът мисли в истинския смисъл, той има едно редуване един след друг на Буди, едно повторение на земните епохи, които в тяхното земно протичане имат всъщност един подобен смисъл. Християнинът сочи към едно еднократно събитие, което е охарактеризирано в грехопадението, и затова той трябва също така да говори за едно еднократно събитие: за Тайната на Голгота, която е едно събитие противоположно, обратно на онова първо събитие.
към текста >>
И така ние поглеждаме с Фауст не само към трайността на нашите земни творения, но към
плод
овете на нашите земни творения във вечността на нашата собствена душа и казваме, като обхващаме в истински Гьотев смисъл това, което трябва да ни изведе над Будизма, резюмирайки го в думите:
И аз нямам вече в себе си нищо, което в бъдеще би могло да ми напомни за моето земно съществуване. Така говори Шопенхауер, след като е бил проникнат от начина на мислене и чувствуване на Будизма, от настроението, което Будизмът е донесъл в света. Напротив един Гьоте гледа света от един истински християнски импулс, както той прави неговият Фауст да гледа света. Макар и да не гледаме във външния тривиален смисъл към това, макар и да знаем, че всичко, което са нашите земни творения, ще се разпаднат заедно със Земята и ще умрат заедно с трупа на Земята, въпреки това в смисъла на Гьоте можем да кажем: Ние поглеждаме към всичко, през което минаваме на Земята и изпитвайки го ние се учим. Защото макар и да загине това, което ние градим тук на Земята -, не ще загине обаче това, което добиваме когато в нашето земно строителство минаваме през училището на земното съществуване.
И така ние поглеждаме с Фауст не само към трайността на нашите земни творения, но към плодовете на нашите земни творения във вечността на нашата собствена душа и казваме, като обхващаме в истински Гьотев смисъл това, което трябва да ни изведе над Будизма, резюмирайки го в думите:
към текста >>
172.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което се е съдържало като зародиш в нея, е дало своите
плод
ове, проявило се е.
Ние не разбираме тези народи, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия. Но общото развитие на човечеството върви така, че така да се каже за всяка една такава мисия е отредена една епоха. Когато тази епоха е изминала, тази съответна мисия е изпълнена. Съответната мисия беше отредена на един народ. Може така да се каже да е минал часът за една такава съответна мисия на един народ.
Това, което се е съдържало като зародиш в нея, е дало своите плодове, проявило се е.
Но тогава може да се яви случаят, щото този или онзи народ да запази по-нататък съответната особеност, това, което лежи в неговия темперамент, в неговите заложби. Тогава така да се каже един народ прескача момента, когато на мястото на старата мисия трябва да се яви една нова, продължава да живее по-нататък със своята особеност в по-късно време, през което обективният ход на развитието на човечеството е поставил нещо ново на нейно място.
към текста >>
И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и
плод
отворна да бъде разгледана и в наше време.
Така ние виждаме като един вид изменение на посоката в общия смисъл на развитието на човечеството. За целта ние трябва да вникнем с мисълта в развитието на египетската мисия. Това, което можеше да бъде извлечено от него, да бъде почерпено от него, него остави първо Мойсей да действува върху неговата душа. Това действуваше и в душите на неговия народ. Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството.
И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време.
Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души. Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно.
към текста >>
Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го о
плод
и.
Това, което можеше да бъде извлечено от него, да бъде почерпено от него, него остави първо Мойсей да действува върху неговата душа. Това действуваше и в душите на неговия народ. Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството. И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време. Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души.
Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди.
Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят.
към текста >>
Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е о
плод
ено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес. Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата. Не така е мислил древният човек под влиянието на ясновидската дарба. Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата. Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества.
Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
към текста >>
Обаче онзи ентусиазъм, който не остава само едно мъртво удивление, а се състои в това, че ние приемаме в нашата душа семената на миналите времена и развиваме тези семена в
плод
ове за бъдещето.
Когато така обгръщаме с поглед развитието на човечеството, ние си казваме: Ние се научаваме да се познаваме като стоящи в един жив смисъл на развитието. Ние се научаваме да познаваме, как така да се каже мировите Духове са имали нещо предвид с нашето съществуване и как това, което те са имали предвид, което са мислили, все повече и повече се проявява в живота. Да, разглеждането на най-великите духове и на най-великите събития на развитието на човечеството ни даряват с онова силно съзнание, с онази сигурност в нашата душа, с онази сигурност на надеждата, благодарение на която единствено можем да застанем правилно в общото определение на човечеството така, че да обгърнем по този начин мировата история и отново да почувствуваме хубавите думи на Гьоте, който казва: "Най-доброто", което историята може да роди в нас, е "ентусиазмът".
Обаче онзи ентусиазъм, който не остава само едно мъртво удивление, а се състои в това, че ние приемаме в нашата душа семената на миналите времена и развиваме тези семена в плодове за бъдещето.
И думите на поета оживяват в една изменена форма, когато от разглеждането на най-великите личности и на най-великите събития добиваме истината:
към текста >>
И всичко е
плод
и всичко е семе!
И всичко е плод и всичко е семе!
към текста >>
173.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това познание, че наистина двигателната енергия се превръща без остатък в топлина, обаче не и обратно топлината да се превърне без остатък в двигателна енергия, е станало и във външно отношение едно от най-
плод
оносните познания за науката на 19-то столетие.
Това познание, че наистина двигателната енергия се превръща без остатък в топлина, обаче не и обратно топлината да се превърне без остатък в двигателна енергия, е станало и във външно отношение едно от най-плодоносните познания за науката на 19-то столетие.
Защото всичко, за което сега съществуват преподавателски катедри, върху което съществуват цели библиотеки върху термодинамиката -, почива единствено на това познание. Така щото една голяма част от нашата съвременна физика е изградена върху това, което именно тук охарактеризирахме като познание, че не може безусловно топлината да се превърне в двигателна енергия, но че винаги остава един остатък от топлина, която се излъчва.
към текста >>
174.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Човешката интелигентност е крайно без
плод
на, когато е обърната само към себе си.
Гьоте я нарича “Вечната Жена”. В Медея в мита за Аргонавтите, в Пенелопа, ние трябва да разбираме истинската душа, към която Одисей търси пътя отново. Дева Мария също, в християнската религия, е стремящата се човешка душа, само че значението там е безкрайно по-дълбоко. Строго казано, Пенелопа е човешката душа на петата коренна раса. Петата коренна раса трябва да развие човешката интелигентност.
Човешката интелигентност е крайно безплодна, когато е обърната само към себе си.
Когато тя има нещо, което може да се нарече съдържание, тогава интелигентността може да бъде приложена към него. Интелигентността е мрежа, оплетена около нещата, които имаме от друго място. Когато външният опит ви учи на нещо, вие можете да плетете около него със своята интелигентност. Когато висшата окултна мъдрост ви учи нещо, вие също можете мислите по него. Хората казват, че окултната мъдрост противоречи на разума.
към текста >>
175.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Тези събития са
плод
на мистерийно посвещение.
Ако изучавате темата от литературна гледна точка, естествено е да попитате как става така, че точно на края, в двора на хуните, са представени Дитрих от Берн, Хилдебранд и всички германски герои, тъй като те принадлежат на един период, вече преминал през Християнството. Те са християнски герои. Християнството причинява смъртта на древните народни души. Първо ние имаме зората на Християнството в Рудигер от Бехларен, и след това Християнството достига същностния елемент на древната народна душа. Тове не е нещо, казано след събитията, а нещо изживяно като пророчество вътре в Мистериите далеч преди появата на Християнството.
Тези събития са плод на мистерийно посвещение.
Посвещението в Мистериите включва не само посвещение в истините на настоящето, а също и в истините на миналото и на бъдещето. Апокалипсисът винаги формира част от него. Сагата за Зигфрид дълго време бе Апокалипсисът на северните народи.
към текста >>
176.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Науката, която възниква от това, не може да бъде оценена със силата й на абстрактно мислене, а със силата й да кара душите да разцъфтяват и да дават
плод
ове.
Науката, която възниква от това, не може да бъде оценена със силата й на абстрактно мислене, а със силата й да кара душите да разцъфтяват и да дават плодове.
Това е разликата между "Logia" и "Sophia", между наука и божествена Мъдрост, между Теология и Теософия.
към текста >>
177.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е без
плод
на истина.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие.
Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина.
Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата. Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
178.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и
плод
ове, аз не бих могло да живея.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб.
Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея.
И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>
179.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Днес ние жънем
плод
овете на тесногръдите, материалистични мисли, разпръснати от нашите предци в астралния свят.
Всичко, което изхвърляме от себе си в астралния свят, в бъдещите времена ще се появи отново по някое време на физически план. Онова което посеем в астралния свят, ще пожънем на Земята в бъдещите времена.
Днес ние жънем плодовете на тесногръдите, материалистични мисли, разпръснати от нашите предци в астралния свят.
към текста >>
180.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Неговата субстанция се състои от напъпващи,
плод
ордни енергии.
5. Този слой е познат като Земята на растежа. Той съдържа прототипният източник на всеки земен живот.
Неговата субстанция се състои от напъпващи, плодордни енергии.
към текста >>
181.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Чрез своята природа на Дева човечеството о
плод
ява своята нисша природа.
Ако човечеството бе задържано в стадия си на развитие от лемурийското време, днес бихме притежавали съноподобно съзнание.
Чрез своята природа на Дева човечеството оплодява своята нисша природа.
От своето себесъзнание, от своето осъзнаване на свободата, човек трябва да събуди онази искра на осъзнаване, която някога е свалил от небето с оправдана самонадеяност: Той отново трябва да събуди онова духовно знание, което е имал без да е положил усилия, когато все още е бил несвободен. В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода. И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот. Той ще бъде отново събуден в човека на петата коренна раса, нашата съвременна епоха. Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени.
към текста >>
182.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
След като Адам беше живял 130 години, създаде
плод
по свое подобие, по свой образ и нарече
плод
а с името Сет".
Да вземем първото изречение от петата глава на Битие/*4/, "това е книгата за родословието на човека. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие; мъж-жена го създаде; и го благослови и нарече с името Адам (човек) в деня, в който го създаде.
След като Адам беше живял 130 години, създаде плод по свое подобие, по свой образ и нарече плода с името Сет".
към текста >>
Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-висшите
плод
ове на духа.
И идва един контраст в тяхното отношение към Бог.
Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-висшите плодове на духа.
Бог поглежда жертвата на Авел със задоволство – разбира се, защото това е, което Самият Той е поставил на Земята. Каин предявява друго искане. Той се обръща към Бог с произведенията на своята собствена интелигентност. Това е нещо твърде чуждо за Бога, това е нещо, което човекът е постигнал чрез собствената си свобода.
към текста >>
183.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и
плод
оносно, пасивният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила.
С привилегията, да се участва в Съвета на боговете, може да се злоупотреби. Това означава една реалност, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал. Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони. Това са мисли. С този вид мислене, което е само мъгляво мозъчно мислене, нищо не може да бъде постигнато.
В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно, пасивният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила.
Пашкулът на гъсеницата е празната обвивка на гъсеницата; когато бъде изпълнена с /продуктивно/ мислене, тя е живата гъсеница. В обвивките-мисли се излива жива действителна сила, така че жрецът е в състояние не само да съзерцава света, ала и да работи в него като вълшебник. Опасността е, че с тази сила може да се злоупотреби. Той може../ липсва текст/.
към текста >>
184.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Затова женският елемент – който в нашето съвремие съществува само в зародиш и по-късно ще бъде напълно развит, – този самонаправляващ се душевен принцип, който вече не е застанал пред божествения о
плод
ител, се нарича от Мани "вдовицата".
През 5-та коренна раса бащата се оттегля. Душата овдовява, трябва да овдовее. Човечеството е оставено само на себе си. То трябва да намери светлината на истината вътре в собствената си душа, за да може само да се ръководи. Всичко, което е от душевно естество, винаги е било изразявано в женски образи.
Затова женският елемент – който в нашето съвремие съществува само в зародиш и по-късно ще бъде напълно развит, – този самонаправляващ се душевен принцип, който вече не е застанал пред божествения оплодител, се нарича от Мани "вдовицата".
И ето защо той нарича себе си "Синът на вдовицата".
към текста >>
О
плод
отворяването отгоре /о
плод
отворяване от Манас/, внедрено в човека в средата на лемурийските времена, днес е станало неговия вътрешен живот.
Не е ли същото и с човешките същества? Какво е човешкият живот?
Оплодотворяването отгоре /оплодотворяване от Манас/, внедрено в човека в средата на лемурийските времена, днес е станало неговия вътрешен живот.
Формата е онова, което се пренася като семе от лунната епоха. По онова време, в лунния период животът на човека се е състоял от развитието на астралното тяло; сега то е станало обвивка, форма. Винаги животът на една предишна епоха става формата на една по-следваща епоха. При хармонизиране на формата с живота се изразява и другият проблем – проблемът за доброто и злото, чрез факта, че доброто на една предишна епоха се свързва с доброто на една по-късна епоха, което в основата си не е нищо друго, освен едно хармонизиране на напредъка с нещата, които пречат на напредъка. Това е, което същевременно прави възможно материалното съществуване, прави възможно нещата да се проявят във външна форма.
към текста >>
185.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Фактът, че Авел жертва животно на Йехова, докато Каин носи
плод
ове на Земята, е една илюстрация, която Библията дава на този контраст между рода на Каин и рода на Авел.
Цялото схващане, лежащо в основата на историята за сътворението според Легендата за храма, се базира на факта, че Йехова изпитва един вид враждебност към всичко, което произтича от другия Елохим и неговите потомци, "Синовете на огъня" – така са наречени потомците на Каин в Храмовата легенда. Йехова създава враждебност между Каин с неговите потомци и Авел с неговия род. Резултатът от това е, че Каин убива Авел. Това е прототипната враждебност, която съществува между онези, които получават своето съществуване като дар от божествените светове и онези, които сами си изработват всичко.
Фактът, че Авел жертва животно на Йехова, докато Каин носи плодове на Земята, е една илюстрация, която Библията дава на този контраст между рода на Каин и рода на Авел.
Каин трябва да изтръгва с упорит труд плодовете на Земята, това, което е необходимо за човека; Авел взима онова, което вече е живо, което вече е подготвено за живота. Родът на Каин твори, така да се каже, живото от неживото. Авел взима онова, което вече е живо, на което вече е вдъхнат живот. Жертвоприношението на Авел е приятно за Бога, а това на Каин не е.
към текста >>
Каин трябва да изтръгва с упорит труд
плод
овете на Земята, това, което е необходимо за човека; Авел взима онова, което вече е живо, което вече е подготвено за живота.
Цялото схващане, лежащо в основата на историята за сътворението според Легендата за храма, се базира на факта, че Йехова изпитва един вид враждебност към всичко, което произтича от другия Елохим и неговите потомци, "Синовете на огъня" – така са наречени потомците на Каин в Храмовата легенда. Йехова създава враждебност между Каин с неговите потомци и Авел с неговия род. Резултатът от това е, че Каин убива Авел. Това е прототипната враждебност, която съществува между онези, които получават своето съществуване като дар от божествените светове и онези, които сами си изработват всичко. Фактът, че Авел жертва животно на Йехова, докато Каин носи плодове на Земята, е една илюстрация, която Библията дава на този контраст между рода на Каин и рода на Авел.
Каин трябва да изтръгва с упорит труд плодовете на Земята, това, което е необходимо за човека; Авел взима онова, което вече е живо, което вече е подготвено за живота.
Родът на Каин твори, така да се каже, живото от неживото. Авел взима онова, което вече е живо, на което вече е вдъхнат живот. Жертвоприношението на Авел е приятно за Бога, а това на Каин не е.
към текста >>
186.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Плод
овете на окултната наука, разбира се, проправят своя път вън в света по много различни канали.
Човек не може да достигне до онова, което обикновено е известно като безсмъртие, ако не е до известна степен запознат с окултните науки.
Плодовете на окултната наука, разбира се, проправят своя път вън в света по много различни канали.
Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено участват в живота на едно религиозно общество, имат известен дял в това знание и се подготвят за постигане на безсмъртие. Но по-различно е човек да получи познанието за това безсмъртие с пълно съзнание в конкретното изживяване и с чувството, че принадлежи на духовния свят.
към текста >>
187.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като
плод
и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе.
Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат.
Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе.
Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън. Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано.
към текста >>
Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/
плод
а/ и външната форма на християнството.
Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал. В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал.
Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството.
към текста >>
188.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, о
плод
явайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни.
Така вътрешното Слово оживява в апостолите; така то разстла своето влияние навън от тях. Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса.
Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни.
След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството. Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
към текста >>
189.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Често се разисква голямата цел, чрез теософското движение човечеството да се доведе до онзи момент на развитие, когато в бъдеще ще възникне нова раса човешки същества, когато нашата интелектуалност, такава, каквато е сега, няма повече да играе централна роля в света, а ще бъде о
плод
ена чрез Будхи.
Често се разисква голямата цел, чрез теософското движение човечеството да се доведе до онзи момент на развитие, когато в бъдеще ще възникне нова раса човешки същества, когато нашата интелектуалност, такава, каквато е сега, няма повече да играе централна роля в света, а ще бъде оплодена чрез Будхи.
Ние трябва да работим с този велик световен поток и имаме голяма отговорност към теософското движение. Задачата на теософите се разширява в посока към далечното бъдеще. Чрез това ние не навлизаме в една фантастична област на измислици, а онова, което научаваме за далечното бъдеще, събужда сили в нас, създава в нас това, от което се нуждаем и за ежедневните неща. Всеки, който позволи тези велики световни перспективи да ангажират неговия ум дори само за 10 минути дневно, ще действа по-различно от онзи, който е потънал само в ежедневието. Такъв човек може да внесе нещо ново, творческо и оригинално в съвременния живот.
към текста >>
190.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Духовни движения винаги са имали
плод
оносно влияние върху развитието на културата също и на физическото поле.
Днес, когато всъщност цялото човечество с копнеж гледа към по-висшите светове, без да намери пътищата натам, днес трябва да бъде популяризирана още една част от окултното познание. И окултизмът вътре в Теософското общество има тази задача.
Духовни движения винаги са имали плодоносно влияние върху развитието на културата също и на физическото поле.
Нейният външен израз не е нищо друго, освен реализиране на Земята на онова, което е било подготвено духовно. Какво става, когато например разглеждаме работите на Микеланжело и Леонардо да Винчи. В тези творби в цветове и форми вие имате нещо духовно, извълшебствано на стената. Картината е проникната от онова, което първо духовно е живяло в душата на художника. Духовното е предшествало нейното по-късно изразяване като проявление в материалния свят.
към текста >>
191.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Ние би трябвало да попитаме: – Какво бе в отделния индивид оплождащото и какво бе о
плод
еното?
Ние искаме да си изясним как стана това. То стана така, че в началото, преди да е имало отделно мъжки и женски пол, във всеки отделен индивид имаше двойнствена половост.
Ние би трябвало да попитаме: – Какво бе в отделния индивид оплождащото и какво бе оплоденото?
В древногръцката митология Зевс е изобразен с могъщи женски гърди. В това се изразява една истина, която бе известна в древните мистерии и която ние също научаваме от старите документи, че родът – ако мога да го нарека така, – който непосредствено е предшествал нашия род, външно-физически е наподобявал не мъжкия, а женския пол. Така че преди външното отделяне имаме и двата пола в един и същ индивид, който външно – във физическия израз, в цялото му чувстване и в неговата същност – беше женски. Следователно в началото на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женската страна. Мъжкият пол се е породил по-късно.
към текста >>
Трябва да ни бъде обаче ясно, че в този индивид, който е имал и двата пола в себе си, е имало също о
плод
яващото, или мъжкото семе.
В древногръцката митология Зевс е изобразен с могъщи женски гърди. В това се изразява една истина, която бе известна в древните мистерии и която ние също научаваме от старите документи, че родът – ако мога да го нарека така, – който непосредствено е предшествал нашия род, външно-физически е наподобявал не мъжкия, а женския пол. Така че преди външното отделяне имаме и двата пола в един и същ индивид, който външно – във физическия израз, в цялото му чувстване и в неговата същност – беше женски. Следователно в началото на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женската страна. Мъжкият пол се е породил по-късно.
Трябва да ни бъде обаче ясно, че в този индивид, който е имал и двата пола в себе си, е имало също оплодяващото, или мъжкото семе.
Жената съдържала мъжа у себе си. Когато схванем факта, че жената е имала мъжкия принцип вътре в себе си, тогава можем да схванем с нашите обикновени научни понятия, че възпроизвеждането е било осигурено. Трябва обаче да запомним, че по онова време това е ставало посредством жената.
към текста >>
Какъв характер всъщност имаше о
плод
яващият принцип в жената, това, което оплождаше женската природа на физическото поле?
Настъпва времето, когато нещата трябваше да се разделят.
Какъв характер всъщност имаше оплодяващият принцип в жената, това, което оплождаше женската природа на физическото поле?
Онова, което въздействаше в женската натура като семе, беше мъжкото и то беше духовното, мъдростта. Жената даваше веществеността, духът даваше формата. Изграждането на физическото поле е реализирана мъдрост. В женската натура работеше мъдростта. Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса.
към текста >>
Тази двойственост се поражда така, че най-напред
плод
витостта, способността на женското яйце да се о
плод
и престава да функционира в единия индивид.
Жената даваше веществеността, духът даваше формата. Изграждането на физическото поле е реализирана мъдрост. В женската натура работеше мъдростта. Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса. Онова, което преди е било съединено в един единствен човешки орган, се разделя и чрез това се поражда една двойственост в човешкото формиране.
Тази двойственост се поражда така, че най-напред плодвитостта, способността на женското яйце да се оплоди престава да функционира в единия индивид.
Женското яйце загубва възможността да бъде оплодено от собственото си тяло. Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и една стояща над него духовност. Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и възможността за оплодяване става възможна само чрез другия пол. Появяват се два индивида, единият с физическа женственост, а другият с физическа мъжественост. При мъжа, мъдростта има женски характер, при жената тя има мъжки характер.
към текста >>
Женското яйце загубва възможността да бъде о
плод
ено от собственото си тяло.
Изграждането на физическото поле е реализирана мъдрост. В женската натура работеше мъдростта. Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса. Онова, което преди е било съединено в един единствен човешки орган, се разделя и чрез това се поражда една двойственост в човешкото формиране. Тази двойственост се поражда така, че най-напред плодвитостта, способността на женското яйце да се оплоди престава да функционира в единия индивид.
Женското яйце загубва възможността да бъде оплодено от собственото си тяло.
Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и една стояща над него духовност. Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и възможността за оплодяване става възможна само чрез другия пол. Появяват се два индивида, единият с физическа женственост, а другият с физическа мъжественост. При мъжа, мъдростта има женски характер, при жената тя има мъжки характер.
към текста >>
Така вече имаме един женски индивид, който е станал без
плод
ен и една стояща над него духовност.
В женската натура работеше мъдростта. Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса. Онова, което преди е било съединено в един единствен човешки орган, се разделя и чрез това се поражда една двойственост в човешкото формиране. Тази двойственост се поражда така, че най-напред плодвитостта, способността на женското яйце да се оплоди престава да функционира в единия индивид. Женското яйце загубва възможността да бъде оплодено от собственото си тяло.
Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и една стояща над него духовност.
Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и възможността за оплодяване става възможна само чрез другия пол. Появяват се два индивида, единият с физическа женственост, а другият с физическа мъжественост. При мъжа, мъдростта има женски характер, при жената тя има мъжки характер.
към текста >>
Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и възможността за о
плод
яване става възможна само чрез другия пол.
Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса. Онова, което преди е било съединено в един единствен човешки орган, се разделя и чрез това се поражда една двойственост в човешкото формиране. Тази двойственост се поражда така, че най-напред плодвитостта, способността на женското яйце да се оплоди престава да функционира в единия индивид. Женското яйце загубва възможността да бъде оплодено от собственото си тяло. Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и една стояща над него духовност.
Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и възможността за оплодяване става възможна само чрез другия пол.
Появяват се два индивида, единият с физическа женственост, а другият с физическа мъжественост. При мъжа, мъдростта има женски характер, при жената тя има мъжки характер.
към текста >>
Единият от Елохимите о
плод
и Ева и бе роден Каин.
Единият от Елохимите оплоди Ева и бе роден Каин.
След това друг Елохим, Йехова, известен също като Адонай, сътвори Адам. И чрез Ева на Адам му се роди Авел. Тази легенда противопоставя мъдростта на Каин на библейската мъдрост, така че в началото на 4-та следатлантска епоха ние имаме две противопоставящи се течения. Библията, представляваща женската мъдрост и храмовата мъдрост като мъжката противоположност. Онова, което мъжката мъдрост искаше, беше в опозиция с женската мъдрост в предихристиянските времена.
към текста >>
Последствията от всичко това беше, че
плод
ородието, което се размножаваше чрез собствената си мъдрост бе убито.
Какви бяха последствията от появяването на тази Каинова мъдрост?
Последствията от всичко това беше, че плодородието, което се размножаваше чрез собствената си мъдрост бе убито.
След като Каин уби Авел, мъжкото познание в него уби това, което бе създадено от боговете – възможността за размножаване, за продължение на рода в собствения организъм. Това означава, че чрез това, че познанието преминава в мъжа, Авел беше убит в него.
към текста >>
Древната свещеническа мъдрост беше интуитивната мъдрост, която някога бе работила в жената като сила за о
плод
яване, а след това бе преобразена на една по-висока степен като духовна мъдрост.
Сред потомците на Авел най-силният представител е Соломон. По време на 3-та културна епоха всичките представители на Авеловото потекло бяха свещеници.
Древната свещеническа мъдрост беше интуитивната мъдрост, която някога бе работила в жената като сила за оплодяване, а след това бе преобразена на една по-висока степен като духовна мъдрост.
От тази свещеническа мъдрост идва Библията: по този начин Библията става женска мъдрост. Тази женска мъдрост е в състояние да даде големи откровения за божественото, да разказва за ангелите и духовете. Работата на синовете на Каин е да създават на Земята. Затова и Тубал-Каин е първоначалният баща на ковачите. Соломон трябваше да повика Хирам-Абиф, който можеше да му съгради храма.
към текста >>
192.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
В Битие това е казано много хубаво и ясно: Преди Йахве да създаде човека, той направил
плод
ове, животни и т. н.
Затова по онова време се е обръщало малко внимание на съществуването на отделните полове. Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха). Ведите принадлежат на много по-късно време. Вече във 2-та подраса има голямо разцепление. Външният израз на това разцепление Стария завет ни представя в една чудесна картина.
В Битие това е казано много хубаво и ясно: Преди Йахве да създаде човека, той направил плодове, животни и т. н.
на Земята, и накрая създал човека Адам, когото след това той разделил на два пола.
към текста >>
Цялата о
плод
яваща и продуктивна сила, която създава един нов човек някога е била съчетана в един пол.
Цялата оплодяваща и продуктивна сила, която създава един нов човек някога е била съчетана в един пол.
След това човекът бива разделен в мъжки и женски. Кой пол може да има най-голяма претенция за детеродната сила? Това е жената. Поради това Зевс, който е бил обожаван като баща на човешката раса, в най-древната гръцка митология е бил изобразяван с женски гърди/*2/. Зевс, като свръхчовешко същество е бил по-близо до женския пол.
към текста >>
В това еднополово човешко същество о
плод
яващият принцип беше мъдростта, самият дух; и о
плод
яването на женския дух чрез инспирирана мъдрост е едно по-късно повторение на това.
Това е жената. Поради това Зевс, който е бил обожаван като баща на човешката раса, в най-древната гръцка митология е бил изобразяван с женски гърди/*2/. Зевс, като свръхчовешко същество е бил по-близо до женския пол. Женският пол е бил първият, по-раншният и по онова време е имал в себе си силата да възпроизвежда целия човешки индивид. Тази размножителна сила се намираше вътре в едно човешко същество от неразделен пол, което се приближава в своята външност повече към женската форма.
В това еднополово човешко същество оплодяващият принцип беше мъдростта, самият дух; и оплодяването на женския дух чрез инспирирана мъдрост е едно по-късно повторение на това.
Това човешко същество от еднополовата епоха е резултат на намиращата се в жената субстанция и оплодяването чрез Божествения дух.
към текста >>
Това човешко същество от еднополовата епоха е резултат на намиращата се в жената субстанция и о
плод
яването чрез Божествения дух.
Поради това Зевс, който е бил обожаван като баща на човешката раса, в най-древната гръцка митология е бил изобразяван с женски гърди/*2/. Зевс, като свръхчовешко същество е бил по-близо до женския пол. Женският пол е бил първият, по-раншният и по онова време е имал в себе си силата да възпроизвежда целия човешки индивид. Тази размножителна сила се намираше вътре в едно човешко същество от неразделен пол, което се приближава в своята външност повече към женската форма. В това еднополово човешко същество оплодяващият принцип беше мъдростта, самият дух; и оплодяването на женския дух чрез инспирирана мъдрост е едно по-късно повторение на това.
Това човешко същество от еднополовата епоха е резултат на намиращата се в жената субстанция и оплодяването чрез Божествения дух.
към текста >>
Физически най-напред имаме жената, която се о
плод
ява отгоре.
Трябва да разберете какво беше онова, чрез което жената е можела да роди човека.
Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре.
Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип. Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието.
към текста >>
Божественият дух в жената е бил о
плод
яващият принцип.
Трябва да разберете какво беше онова, чрез което жената е можела да роди човека. Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре.
Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип.
Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието. Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка.
към текста >>
Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за о
плод
яване в органи на мъдростта.
Трябва да разберете какво беше онова, чрез което жената е можела да роди човека. Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре. Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип.
Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта.
Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието. Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка. От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писание, Дървото на познанието и Дървото на живота.
към текста >>
В едната част женската страна, възможността да произвежда човешки същества се оттегля назад и в замяна остава силата за о
плод
яване, но по съвсем друг начин.
Новите същества се приспособили към промяната. Не всички женски ндивиди, възприели женската форма.
В едната част женската страна, възможността да произвежда човешки същества се оттегля назад и в замяна остава силата за оплодяване, но по съвсем друг начин.
Физическата природа се бе разделила в оплодяваща и оплодявана. Също и духовната природа се разделя. В женските индивиди духът придобива мъжки характер и оцветяване; в мъжките духът имаше женски характер. Това все още е жената в мъжа.
към текста >>
Физическата природа се бе разделила в о
плод
яваща и о
плод
явана.
Новите същества се приспособили към промяната. Не всички женски ндивиди, възприели женската форма. В едната част женската страна, възможността да произвежда човешки същества се оттегля назад и в замяна остава силата за оплодяване, но по съвсем друг начин.
Физическата природа се бе разделила в оплодяваща и оплодявана.
Също и духовната природа се разделя. В женските индивиди духът придобива мъжки характер и оцветяване; в мъжките духът имаше женски характер. Това все още е жената в мъжа.
към текста >>
"Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на о
плод
яването и не ще я правиш независима".
Библейската легенда показва това много ясно. Както знаете, на двуполовия човек се забранява да яде от Дървото на познанието. Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в жената.
"Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима".
Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената. Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал. Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си. Така жената стана зависима от мъжа.
към текста >>
Защото чрез това силата на Йехова, о
плод
яващата сила, ще бъде загубена за жената.
Библейската легенда показва това много ясно. Както знаете, на двуполовия човек се забранява да яде от Дървото на познанието. Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в жената. "Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима".
Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената.
Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал. Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си. Така жената стана зависима от мъжа. Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо.
към текста >>
Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да о
плод
ява себе си чрез мъдрост.
Както знаете, на двуполовия човек се забранява да яде от Дървото на познанието. Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в жената. "Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима". Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената. Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал.
Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост.
Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си. Така жената стана зависима от мъжа. Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо. Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от Дървото на познанието. Обаче жената яде и даде и на мъжа.
към текста >>
Жената вече не може да се о
плод
ява чрез себе си, а е станала без
плод
на.
Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо. Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от Дървото на познанието. Обаче жената яде и даде и на мъжа. Мъжът също яде, и от това произтече наказанието на Йехова. Нови тела трябваше да се породят, които да могат да носят кармата на предишния живот; смъртта и раждането влязоха в света.
Жената вече не може да се оплодява чрез себе си, а е станала безплодна.
И с това, че оплодяването идва вече отвън, в света навлиза възможността за този вид смърт.
към текста >>
И с това, че о
плод
яването идва вече отвън, в света навлиза възможността за този вид смърт.
Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от Дървото на познанието. Обаче жената яде и даде и на мъжа. Мъжът също яде, и от това произтече наказанието на Йехова. Нови тела трябваше да се породят, които да могат да носят кармата на предишния живот; смъртта и раждането влязоха в света. Жената вече не може да се оплодява чрез себе си, а е станала безплодна.
И с това, че оплодяването идва вече отвън, в света навлиза възможността за този вид смърт.
към текста >>
Жената тогава стана без
плод
на по отношение на духовната мъдрост, защото тя бе поискала физическо възприятие, познание.
Библейският разказ за рая разкрива тази дълбока истина в образи; древни свещенически традиции стават съдържание на тези образи, древна свещеническа мъдрост нагледно бе въплътена в тях.
Жената тогава стана безплодна по отношение на духовната мъдрост, защото тя бе поискала физическо възприятие, познание.
Тя даде на мъжа и той също яде; те станаха виновни и бяха изпъдени от рая, към чието създаване те не бяха допринесли нищо. Това е древната свещеническа традиция относно пораждането на половете; вътре лежи дълбоко знание за взаимовръзката в действителните събития.
към текста >>
Същата божествена сила, която о
плод
яващо е действала някога в жената, за да произведе физическо човешко същество, работи като о
плод
яващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека.
И какво се случва като резултат от това, че жената се отделя от мъжа? В кой от половете все още се е запазила сянката на продуктивната сила на мъдростта, в мъжът или в жената? Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава.
Същата божествена сила, която оплодяващо е действала някога в жената, за да произведе физическо човешко същество, работи като оплодяващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека.
Религиите работят чрез думи и образи за да развият по-нататък този процес.
към текста >>
Женското същество става физически без
плод
но, в смисъл, че жената не може да произвежда само от себе си потекло, както е правила преди.
Женското същество става физически безплодно, в смисъл, че жената не може да произвежда само от себе си потекло, както е правила преди.
Мъжкият пасивен дух е този, който духовно е безплоден, ала мъжът е този, който може физически да оплоди. Духовно той се оставя да бъде оплоден от всичко, което се намира в света; Той става духовно оплодяван, за да може самият той да оплодява физически. Най-напред целият свят го прониква. Той става духовно оплоден, жената физически оплодена.
към текста >>
Мъжкият пасивен дух е този, който духовно е без
плод
ен, ала мъжът е този, който може физически да о
плод
и.
Женското същество става физически безплодно, в смисъл, че жената не може да произвежда само от себе си потекло, както е правила преди.
Мъжкият пасивен дух е този, който духовно е безплоден, ала мъжът е този, който може физически да оплоди.
Духовно той се оставя да бъде оплоден от всичко, което се намира в света; Той става духовно оплодяван, за да може самият той да оплодява физически. Най-напред целият свят го прониква. Той става духовно оплоден, жената физически оплодена.
към текста >>
Духовно той се оставя да бъде о
плод
ен от всичко, което се намира в света; Той става духовно о
плод
яван, за да може самият той да о
плод
ява физически.
Женското същество става физически безплодно, в смисъл, че жената не може да произвежда само от себе си потекло, както е правила преди. Мъжкият пасивен дух е този, който духовно е безплоден, ала мъжът е този, който може физически да оплоди.
Духовно той се оставя да бъде оплоден от всичко, което се намира в света; Той става духовно оплодяван, за да може самият той да оплодява физически.
Най-напред целият свят го прониква. Той става духовно оплоден, жената физически оплодена.
към текста >>
Той става духовно о
плод
ен, жената физически о
плод
ена.
Женското същество става физически безплодно, в смисъл, че жената не може да произвежда само от себе си потекло, както е правила преди. Мъжкият пасивен дух е този, който духовно е безплоден, ала мъжът е този, който може физически да оплоди. Духовно той се оставя да бъде оплоден от всичко, което се намира в света; Той става духовно оплодяван, за да може самият той да оплодява физически. Най-напред целият свят го прониква.
Той става духовно оплоден, жената физически оплодена.
към текста >>
Жената напротив, е самоо
плод
яваща се духовно, докато мъжът бива о
плод
яван от духа.
Жената напротив, е самооплодяваща се духовно, докато мъжът бива оплодяван от духа.
Мъжката мъдрост се оплодява от всичко външно, което се събира и съчетава. По този начин се поражда мъжката мъдрост, която е ориентирана към придобиване на световната мъдрост. Тази мъдрост наистина не е съществувала първоначално, както тази, която отгоре е протичала надолу. Тя трябваше най-напред да бъде събрана чрез възприемане и опознаване на физическия свят. В противовес женската мъдрост фактически бе прехвърлена на свещеничеството.
към текста >>
Мъжката мъдрост се о
плод
ява от всичко външно, което се събира и съчетава.
Жената напротив, е самооплодяваща се духовно, докато мъжът бива оплодяван от духа.
Мъжката мъдрост се оплодява от всичко външно, което се събира и съчетава.
По този начин се поражда мъжката мъдрост, която е ориентирана към придобиване на световната мъдрост. Тази мъдрост наистина не е съществувала първоначално, както тази, която отгоре е протичала надолу. Тя трябваше най-напред да бъде събрана чрез възприемане и опознаване на физическия свят. В противовес женската мъдрост фактически бе прехвърлена на свещеничеството. Мъдростта на свещениците стана богатството, произтичащо първоначално от древната женска мъдрост.
към текста >>
Той представлява пасивната мъжка мъдрост, която трябва първо да бъде о
плод
ена отвън, която излиза вън в света, за да събере мъдрост и да създава от събраната мъдрост.
Има разлика между женската свещеническа мъдрост и мъжкия стремеж. Това е описано в легендата за Каин и Авел. Авел беше пастир и се занимаваше с вече създадения живот. Той е символът на вродената божествена сила, която работи в човека като мъдрост, която той не придобива сам, която протича в него. Каин създава нещо ново от онова, което светът предлага.
Той представлява пасивната мъжка мъдрост, която трябва първо да бъде оплодена отвън, която излиза вън в света, за да събере мъдрост и да създава от събраната мъдрост.
Каин убива Авел; което означава, че мъжката мъдрост се противопоставя срещу женската мъдрост, тъй като тя чувства, че трябва да победи и преоформи физическата мъдрост.
към текста >>
То работи, за да се даде възможност към пасивния принцип в мъжкия елемент да се въведе активният; така че отново да може да се придобие о
плод
ителната сила в духа, за да се обърне пасивното в активно, така че синовете на Каин да могат да произвеждат сами от себе си.
Онези, които са се посветили на женственото свещеничество, са синове на Авел. На Хирам бе обещано: – Ти ще имаш син, който ще основе едно ново поколение. Обаче ти не ще го познаваш. – Това ново поколение трябва да дойде, когато изгубеното слово отново придобие своята сила, когато се възроди по нов начин. Окултната традиция, която е олицетворена в Свободното масонство работи за възраждането на изгубената дума.
То работи, за да се даде възможност към пасивния принцип в мъжкия елемент да се въведе активният; така че отново да може да се придобие оплодителната сила в духа, за да се обърне пасивното в активно, така че синовете на Каин да могат да произвеждат сами от себе си.
към текста >>
193.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия
плод
на теософския мироглед.
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито". Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора.
Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
към текста >>
Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има
плод
а преди семето.
От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване. Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит. И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание. Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието.
Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето.
Ние трябва да извоюваме нашето знание. Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме. Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването. Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство, плодът на опита – знанието.
към текста >>
Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство,
плод
ът на опита – знанието.
Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието. Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето. Ние трябва да извоюваме нашето знание. Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме. Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването.
Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство, плодът на опита – знанието.
към текста >>
194.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Той принася в жертва онова, което е придобил чрез собствения си труд, онова, което той е спечелил от
плод
овете на Земята като обработва почвата.
От друга страна, какво жертва Каин?
Той принася в жертва онова, което е придобил чрез собствения си труд, онова, което той е спечелил от плодовете на Земята като обработва почвата.
Той жертва това, за което е необходимо човешко умение, знание и мъдрост, което трябва да се обхване с разбиране, където на човека трябва да му е ясно какво прави той самият, каквото се основава в духовен смисъл върху свободата на човека да решава нещата за себе си. Това трябваше да бъде платено с вината, като най-напред се убие дареното от природата или от божествените сили, така както Каин уби Авел.
към текста >>
Каин напротив, беше принесъл в жертва нещо, което самият той бе спечелил от Земята чрез собствения си труд, като
плод
ове на усилието си/*20/.
Когато в миналото Авел принесе в жертва онова, което му е било дадено от божествената ръка, той жертва от областта на живото само онова, което бе получил от природата.
Каин напротив, беше принесъл в жертва нещо, което самият той бе спечелил от Земята чрез собствения си труд, като плодове на усилието си/*20/.
Ето защо по това време /в Средните векове/, бе въведена една съществена нова насока в Свободното масонство. И тази насока е обозначавана чрез символа на Светия Граал – силата на саможертвата. Често съм казвал, че хармонията в човешките отношения не се постига, като бъде проповядвана, а като бъде създавана. Където се събуждат истински сили в човешката природа, изчезва враждата. Понятието за множество и малцинство са безсмислени в онова, което изразяват масонските символи.
към текста >>
Всичко, което все още върви по тази линия, е без
плод
но, и е обречено да умре.
Той не може да донесе никакъв положителен резултат. Което би трябвало да се постигне чрез него, може да бъде постигнато само посредством жива деятелност. Не е достатъчна само колоната на силата. Социализмът не може повече да бъде създаван с неодушевени сили. Идеите на Френската революция – свобода, равенство и братство, са последните идеи, изтичащи от неодушевеното.
Всичко, което все още върви по тази линия, е безплодно, и е обречено да умре.
Защото огромното зло съществуващо днес в света, ужасяващата мизерия, която се изразява с такава страхотна сила, която се нарича социален въпрос, вече не може да бъде премахната с неодушевеното. За това е необходимо едно царско изкуство и точно това царско изкуство бе внедрено в символа на Светия Граал.
към текста >>
И когато този човешки род отново се появи на Земята вече в нова форма, тогава Земята ще види
плод
овете на тези елементи с вечна стойност.
Държави и всички други човешки общества идват и си отиват пред нашите очи. Ала онова, което хората са изградили от своите души, като такива общества, това са вложените от хората вътре в тях идеи с вечна стойност, с вечно траеща значимост.
И когато този човешки род отново се появи на Земята вече в нова форма, тогава Земята ще види плодовете на тези елементи с вечна стойност.
към текста >>
195.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на
плод
а от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи".
Не се страхувай! Аз съм те направил неуязвим; хвърли се в пламъците". Хирам се хвърлил в огнената пещ и там, където други бяха намерили своята смърт, той изпитал неописуема радост. Притеглен от една непреодолима сила той попитал: "Къде ме водиш? " "В центъра на Земята, в душата на света, в царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода.
Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи".
"Кой тогава съм аз и кой си ти? " "аз съм бащата на твоите бащи, аз съм синът на Ламех, аз съм Тубал-Каин".
към текста >>
лекция 3 от 30 септември 1904 г./: "Сектата на албигойците, клонът на манихейство от своя страна о
плод
и зародишите на темплиерите и розенкройцерите и на всички онези сдружения, които продължиха учението и се бориха срещу църковното и гражданското подтискане".
/*5/ – Според Чарлз Уилям Хекатрон /виж бел.
лекция 3 от 30 септември 1904 г./: "Сектата на албигойците, клонът на манихейство от своя страна оплоди зародишите на темплиерите и розенкройцерите и на всички онези сдружения, които продължиха учението и се бориха срещу църковното и гражданското подтискане".
Отношението между манихейство и Свободното масонство е изразено от Хекатрон по следния начин: "Масоните от тази степен наричат себе си "деца на вдовицата", Слънцето, слизайки в своя гроб, остава природата – на която масоните се смятат ученици – вдовица; но прозвището също може да има своя произход в манихейската секта, чиито последователи бяха известни като "синове на вдовицата".
към текста >>
Христос възкръсна от мъртвите, за да донесе първите
плод
ове на живота.
Размислете върху това и разберете, че това е едно от най-славните християнски учения, които са били корумпирани.
Христос възкръсна от мъртвите, за да донесе първите плодове на живота.
към текста >>
Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от
плод
а на дървото на милостта от един ангел..
/*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на английски от Уйлям Какстон.
Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел..
към текста >>
И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде
плод
, той ще бъде излекуван.
На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон.
И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван.
Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб. То траяло до времето на Соломон. И той видял, че то било красиво, отрязал го и го поставил в своята къща, наречена Салтус. И когато Савската царица дошла да посети Соломон, тя много харесала това дърво възхитила му се и казала, че Спасителят на целия свят ще виси на него..
към текста >>
196.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Науката, която възниква от това, не може да бъде оценена със силата й на абстрактно мислене, а със силата й да кара душите да разцъфтяват и да дават
плод
ове.
Науката, която възниква от това, не може да бъде оценена със силата й на абстрактно мислене, а със силата й да кара душите да разцъфтяват и да дават плодове.
Това е разликата между “Logia” и “Sophia”, между наука и божествена Мъдрост, между теология и теософия.
към текста >>
197.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е без
плод
на истина.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие.
Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина.
Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата. Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
198.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и
плод
ове, аз не бих могло да живея.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб.
Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея.
И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: - Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>
199.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Днес ние жънем
плод
овете на тесногръдите, материалистични мисли, разпръснати от нашите предци в астралния свят.
Всичко, което изхвърляме от себе си в астралния свят, в бъдещите времена ще се появи отново по някое време на физически план. Онова което посеем в астралния свят, ще пожънем на Земята в бъдещите времена.
Днес ние жънем плодовете на тесногръдите, материалистични мисли, разпръснати от нашите предци в астралния свят.
към текста >>
200.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Неговата субстанция се състои от напъпващи,
плод
ордни енергии.
5. Този слой е познат като Земята на растежа. Той съдържа прототипният източник на всеки земен живот.
Неговата субстанция се състои от напъпващи, плодордни енергии.
към текста >>
201.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Петият пласт се нарича
плод
на Земя.
Петият пласт се нарича плодна Земя.
Така се нарича поради съвсем особени причини. Естествоизпитателят или изобщо хората запитват: Как се е появил животът? Това постоянно се обсъжда не само при популярни лекции, но също и в естественонаучни материали. Изследван в областта на духовното такъв въпрос изглежда дилетантски. За духовното изследване не се поставя въпросът как изобщо се е породило живото, а точно обратното: Как се е породило мъртвото?
към текста >>
Това още се съдържа в
плод
ната Земя.
Въпросът: Как живото е произлязло от мъртвото – е един от най-безсмислените въпроси, понеже първо е съществувало живото, а мъртвото се е отделило като вкаменелост, като втвърдяване. Така на цялата Земя някога е имало живот и животът, който е съществувал, когато още е нямало нищо мъртво, е бил първоначално жива материя.
Това още се съдържа в плодната Земя.
Тя не живее само живот, подобен на сегашния живот, както предишните неща. Тук, в плодната Земя, се съдържа най-първоначалният живот, какъвто се е намирал на повърхността на Земята, когато там не е съществувало нищо безжизнено. Така трябва да си представим петия пласт, плодната Земя.
към текста >>
Тук, в
плод
ната Земя, се съдържа най-първоначалният живот, какъвто се е намирал на повърхността на Земята, когато там не е съществувало нищо безжизнено.
Въпросът: Как живото е произлязло от мъртвото – е един от най-безсмислените въпроси, понеже първо е съществувало живото, а мъртвото се е отделило като вкаменелост, като втвърдяване. Така на цялата Земя някога е имало живот и животът, който е съществувал, когато още е нямало нищо мъртво, е бил първоначално жива материя. Това още се съдържа в плодната Земя. Тя не живее само живот, подобен на сегашния живот, както предишните неща.
Тук, в плодната Земя, се съдържа най-първоначалният живот, какъвто се е намирал на повърхността на Земята, когато там не е съществувало нищо безжизнено.
Така трябва да си представим петия пласт, плодната Земя.
към текста >>
Така трябва да си представим петия пласт,
плод
ната Земя.
Въпросът: Как живото е произлязло от мъртвото – е един от най-безсмислените въпроси, понеже първо е съществувало живото, а мъртвото се е отделило като вкаменелост, като втвърдяване. Така на цялата Земя някога е имало живот и животът, който е съществувал, когато още е нямало нищо мъртво, е бил първоначално жива материя. Това още се съдържа в плодната Земя. Тя не живее само живот, подобен на сегашния живот, както предишните неща. Тук, в плодната Земя, се съдържа най-първоначалният живот, какъвто се е намирал на повърхността на Земята, когато там не е съществувало нищо безжизнено.
Така трябва да си представим петия пласт, плодната Земя.
към текста >>
Също както
плод
ната Земя съдържа само живот, така огнената Земя съдържа всички пориви.
Шестият пласт е огнената Земя.
Също както плодната Земя съдържа само живот, така огнената Земя съдържа всички пориви.
Тя съдържа всичко, което е животински живот; живот, който в своето първоначално избликване може да е изпълнен с наслада и страдание. Възможно е да ви изглежда чудно, но е истина, че доколкото е разпростряна тази огнена Земя, тя чувства. Може да се наблюдава. Това е истински усещащ пласт на Земята. Всичко на Земята, изпълващо цялата Земя, се намира в определените пластове.
към текста >>
Това празно пространство е свързано като един вид канал с петия пласт, който се нарича
плод
на Земя.
Именно точно през центъра на Земята преминават две ясно намиращи се перпендикулярно една на друга силови посоки. Това не са пътища, а силови посоки. Има още различни други посоки. Важни за разглеждането са следните факти. Когато изследваме най-горния пласт, виждаме, че е пронизан с празно пространство.
Това празно пространство е свързано като един вид канал с петия пласт, който се нарича плодна Земя.
Когато става въпрос за природна катастрофа като вулканично изригване, участват по-дълбоките земни пластове, които описах тук. Това важи както за изригването на вулкани, така и за земетресенията. Материалът от най-горните пластове се раздвижва от силите, произлизащи от плодната Земя, насочени към споменатото празно пространство. Тук имаме въздействия, които произхождат преди всичко от петия пласт на земната вътрешност. Но участва още и това, което наричаме огнена Земя, като тя става неспокойна.
към текста >>
Материалът от най-горните пластове се раздвижва от силите, произлизащи от
плод
ната Земя, насочени към споменатото празно пространство.
Важни за разглеждането са следните факти. Когато изследваме най-горния пласт, виждаме, че е пронизан с празно пространство. Това празно пространство е свързано като един вид канал с петия пласт, който се нарича плодна Земя. Когато става въпрос за природна катастрофа като вулканично изригване, участват по-дълбоките земни пластове, които описах тук. Това важи както за изригването на вулкани, така и за земетресенията.
Материалът от най-горните пластове се раздвижва от силите, произлизащи от плодната Земя, насочени към споменатото празно пространство.
Тук имаме въздействия, които произхождат преди всичко от петия пласт на земната вътрешност. Но участва още и това, което наричаме огнена Земя, като тя става неспокойна. Тя всъщност непрекъснато е неспокойна, но е особено неспокойна по времето, в което стават такива абнормени явления като земетресения или вулканични изригвания. Плодната Земя – тази, от която произлиза всякакъв живот – стои във взаимовръзка с всичко живо. Огнената Земя стои във взаимовръзка с това, което чувства, с това, което изпитва удоволствие, наслада или мъка, страдание, т. е.
към текста >>
Плод
ната Земя – тази, от която произлиза всякакъв живот – стои във взаимовръзка с всичко живо.
Това важи както за изригването на вулкани, така и за земетресенията. Материалът от най-горните пластове се раздвижва от силите, произлизащи от плодната Земя, насочени към споменатото празно пространство. Тук имаме въздействия, които произхождат преди всичко от петия пласт на земната вътрешност. Но участва още и това, което наричаме огнена Земя, като тя става неспокойна. Тя всъщност непрекъснато е неспокойна, но е особено неспокойна по времето, в което стават такива абнормени явления като земетресения или вулканични изригвания.
Плодната Земя – тази, от която произлиза всякакъв живот – стои във взаимовръзка с всичко живо.
Огнената Земя стои във взаимовръзка с това, което чувства, с това, което изпитва удоволствие, наслада или мъка, страдание, т. е. с нисшата душевност, с нейните страсти и пориви.
към текста >>
Някои от които биха могли да осветят връзката на това, което става на Земята с неспокойствието на огнената и
плод
ната Земя.
В цялата огромна област мога да покажа няколко светли момента.
Някои от които биха могли да осветят връзката на това, което става на Земята с неспокойствието на огнената и плодната Земя.
Когато човекът на Земята бива оплоден за първи път с висшата душевност и започва да бъде човек, още са съществували могъщи пориви, стоящи под влиянието на плодната и огнената Земя. Всичко това е бушувало по съвсем друг начин, отколкото може да стане днес. Хората на лемурийската раса са били вплетени в могъща дейност. Целият лемурийски континент, който се е простирал между днешна Австралия, Азия и Южна Африка, е потънал поради вулканични изригвания, поради силното бушуване на плодния и огнения елемент на Земята. Това е било във връзка с разиграващото се някога в хората, живеещи изцяло в страсти, нагони и инстинкти.
към текста >>
Когато човекът на Земята бива о
плод
ен за първи път с висшата душевност и започва да бъде човек, още са съществували могъщи пориви, стоящи под влиянието на
плод
ната и огнената Земя.
В цялата огромна област мога да покажа няколко светли момента. Някои от които биха могли да осветят връзката на това, което става на Земята с неспокойствието на огнената и плодната Земя.
Когато човекът на Земята бива оплоден за първи път с висшата душевност и започва да бъде човек, още са съществували могъщи пориви, стоящи под влиянието на плодната и огнената Земя.
Всичко това е бушувало по съвсем друг начин, отколкото може да стане днес. Хората на лемурийската раса са били вплетени в могъща дейност. Целият лемурийски континент, който се е простирал между днешна Австралия, Азия и Южна Африка, е потънал поради вулканични изригвания, поради силното бушуване на плодния и огнения елемент на Земята. Това е било във връзка с разиграващото се някога в хората, живеещи изцяло в страсти, нагони и инстинкти. Тогава е съществувала още по-тясна връзка между страстите, нагоните, поривите и инстинктите, и силите на вулканичната дейност.
към текста >>
Целият лемурийски континент, който се е простирал между днешна Австралия, Азия и Южна Африка, е потънал поради вулканични изригвания, поради силното бушуване на
плод
ния и огнения елемент на Земята.
В цялата огромна област мога да покажа няколко светли момента. Някои от които биха могли да осветят връзката на това, което става на Земята с неспокойствието на огнената и плодната Земя. Когато човекът на Земята бива оплоден за първи път с висшата душевност и започва да бъде човек, още са съществували могъщи пориви, стоящи под влиянието на плодната и огнената Земя. Всичко това е бушувало по съвсем друг начин, отколкото може да стане днес. Хората на лемурийската раса са били вплетени в могъща дейност.
Целият лемурийски континент, който се е простирал между днешна Австралия, Азия и Южна Африка, е потънал поради вулканични изригвания, поради силното бушуване на плодния и огнения елемент на Земята.
Това е било във връзка с разиграващото се някога в хората, живеещи изцяло в страсти, нагони и инстинкти. Тогава е съществувала още по-тясна връзка между страстите, нагоните, поривите и инстинктите, и силите на вулканичната дейност. Краят на лемурийския континент е предизвикан от огромния егоизъм на последните лемурийски раси, които са упражнявали черна магия, за която днес не можем повече да имаме никаква представа.
към текста >>
Природните сили са зависими от това какво хората развиват като своя сила в девахана и силите, които биват предизвикани като реакция на огнената и
плод
ната Земя при такива катастрофи, имат вътрешна връзка с души, определени в следващия си живот да имат практическа материалистическа нагласа.
Родените при такива обстоятелства са особени души, при които съществува определена склонност да проявяват страсти, нагони, инстинкти и са родени като истински материалисти. Родените под влиянието на такова събитие, се развиват като материалисти, и то най-често като неморални практици.
Природните сили са зависими от това какво хората развиват като своя сила в девахана и силите, които биват предизвикани като реакция на огнената и плодната Земя при такива катастрофи, имат вътрешна връзка с души, определени в следващия си живот да имат практическа материалистическа нагласа.
Родените под влиянието на вулканичните изригвания са истинските материалисти, невярващи хора, тези, които не искат да знаят нищо за някакъв духовен живот.
към текста >>
Действително има привличане между материализма и това, което се намира в огнената и
плод
ната Земя, така че нашата Земя ще стане спокойна и хармонична в такава степен, в каквато човечеството се освободи от материализма.
Това са фактите, които наистина могат да се констатират, така че лесно можете да си извадите извода как ще изглежда в тази насока напредъкът в развитието на Земята. Колкото повече бива отблъскван истинският материализъм, толкова по-малко ще се появяват такива катастрофи на нашата Земя.
Действително има привличане между материализма и това, което се намира в огнената и плодната Земя, така че нашата Земя ще стане спокойна и хармонична в такава степен, в каквато човечеството се освободи от материализма.
към текста >>
202.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Церес е не само богиня на земното
плод
ородие, но и о
плод
ителка на духовния живот.
Така този мислител призовава духовете, които наистина са се явявали на учениците от Елевзин. После той призовава самата богиня Церес, която е действала в центъра на мистериите.
Церес е не само богиня на земното плодородие, но и оплодителка на духовния живот.
към текста >>
Разбира се, че любовта и състраданието са главното нещо, но само познанието може да о
плод
и любовта и състраданието.
Теософското движение е правилно разбрано, ако осъзнаем, че живият дух на Елена Петровна Блаватска следва да действа в нас за доброто и напредъка на човечеството. Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да живее и работи там, където трябва да работи. Защото единственото лично желание на основателката наистина е членовете на теософското движение да станат живо изразно средство за духа, който тя самоотвержено постави в служба на това движение и колкото членовете на този дух разбират самоотвержеността и колкото повече се научават да разбират, че съществува задължение към познанието, толкова повече ще осъществяват духа на Елена Петровна Блаватска. Човек чува хората винаги да казват: «Важното са любовта и състраданието».
Разбира се, че любовта и състраданието са главното нещо, но само познанието може да оплоди любовта и състраданието.
Съществува склонност към удобството и тя съвсем не се среща рядко също и сред тези, които вярват, че се стремят към духа. Да се казва «любов» може да се научи за една секунда. Да се постигне познание за доброто и благословението на човечеството, е необходима цяла вечност. Да събудим в нас съзнанието, че познанието е основата на всяко действително духовно действие, трябва все повече да става смисъл на теософското движение. Затова става въпрос да последваме основателката на нашето движение в постигането на безспирно познание – къс по къс, без да се оставим да ни заблуждава удобството, което не иска да учи, а да схване всичко за един ден.
към текста >>
203.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Който е правил усилие да отсъжда морално правилно и в това усилие може би е бил поощряван и от друго, в следващия си живот има
плод
овете на усилието като заложби в етерното си тяло, като един вид навик, свойство на характера си.
Нека от разглеждането на съставните части на човека да преминем към това, което е кармата и да ги видим в тяхната взаимовръзка. Което бавно се извършва в един и същ земен живот, т. е. преходът на нещо, намиращо се само в астралното тяло, към етерното тяло, се извършва кармически от едно въплъщение в друго по следния начин.
Който е правил усилие да отсъжда морално правилно и в това усилие може би е бил поощряван и от друго, в следващия си живот има плодовете на усилието като заложби в етерното си тяло, като един вид навик, свойство на характера си.
Което сега се намира в астралното тяло, в следващия живот става притежание на етерното тяло. Ако срещнете човек с добри черти на характера, ако тези свойства се проявяват постоянно в живота му, това показва, че в предишния си живот е възприел или сам създавал съответните представи. Склонности и черти на характера произлизат от представи, мисли и понятия, които сме си изградили в предишния живот. Ако вземете това под внимание, можете да предприемете нещо за следващия си живот, така че да заложите определена организация на етерното си тяло за през следващия живот. Можете да си кажете: В този живот ще се опитам постоянно да разбирам доброто и правилното.
към текста >>
Каквото в един живот се прояви в етерното тяло, в следващия живот пренася
плод
овете си във физическото тяло.
Така виждате, че това, което ни показва голямата стрелка на часовника на живота, в следващия живот се превръща в малката стрелка. Ако в единия живот се стремим да задълбочим принципите и възгледите си, в следващия те се затвърдяват.
Каквото в един живот се прояви в етерното тяло, в следващия живот пренася плодовете си във физическото тяло.
Добри привички и склонности, добри черти на характера подготвят здраве, физическа сила, сръчност, следователно здраво физическо тяло за следващия живот. Здраво физическо тяло през един живот показва, че въпросният човек си е подготвил физическото тяло в предишен живот чрез изградените от него привички и черти на характера. Особено силна зависимост има между добре изградената памет в един живот и физическото тяло в следващия живот.
към текста >>
Следва също да се разбере, че човек трябва да стигне от егоизма до самопожертвувателен начин на живот, който не очаква веднага да получи
плод
овете на делата си.
Така кармическите закони ни показват взаимната връзка между здравето и духовния живот. Че тази връзка всъщност не може да се достигне с две крачки, а трябва да се стигне до детайлите, не може да се отрича. Също така не може да се оспорва, че моралната, правдивата и съвестната душа е бъдещият строител на здравословния живот. Но не бива да се очаква това да стане от днес за утре, и да се вярва, че този, който има душевни недостатъци, може да се излекува изведнъж.
Следва също да се разбере, че човек трябва да стигне от егоизма до самопожертвувателен начин на живот, който не очаква веднага да получи плодовете на делата си.
Това, което стане навик, може да се отрази на физическото тяло още в този живот. Доказателство е окултното развитие, което по съзнателен начин може да има въздействие не само върху астралното тяло, но също и върху етерното тяло. Който премине през окултно развитие, се научава да влияе не само на астралното си тяло, но също и върху етерното и физическото си тяло. Чрез преобразяването на обичайното поведение е възможно от един сприхав да се получи мек човек, от някой избухлив – уравновесен, хармоничен човек. Окултистът трябва да промени навиците си в относително кратко време.
към текста >>
Делата не винаги са
плод
ове от предишен живот, а в определени случаи се уравняват в някой бъдещ живот.
И тези злини и несправедливости, които е бил принуден да извърши не кармически, а заради професията си, се връщат обратно като известна антипатия към света, изправящ се сега насреща му. Това е повторението на собствените, извършени от него дела. Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да мислите, че всичко е предопределено. За това, което човекът върши сега, не е нужно да е предопределен чрез предишния си живот. Това често се изравнява едва в следващия живот.
Делата не винаги са плодове от предишен живот, а в определени случаи се уравняват в някой бъдещ живот.
Когато се говори за песимистичното основно настроение при Шопенхауер42, имаме предвид такива дела.
към текста >>
204.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Днес ще разгледаме пътя на познанието и какви са
плод
овете по този път.
Днес ще разгледаме пътя на познанието и какви са плодовете по този път.
Вие познавате някои главни гледни точки, които ще бъдат взети под внимание. Но и за тези, които вече са слушали съответните лекции за пътя на познанието или са чели «Луцифер»53, именно номер тридесет и втори, ще има нещо ново, когато обсъдим пътя на познанието така, както може да се направи само в интимния кръг от ученици на духовната наука. При това ще се касае главно да опишем този път на познанието, доколкото е показан чрез розенкройцерското западно духовно течение, което от 14-то столетие насам насочва и предвожда европейската култура.
към текста >>
Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват
плод
овете.
Тогава се обръща към цветето като към член от собственото си тяло: Ти принадлежиш към мен, ти си част от мен самия. Постепенно той започва да усеща какво се нарича седмата степен на розенкройцерското обучение – божественото блаженство. То се установява като необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да мисли, но да се научи да чувства в тези светове.
Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете.
Всички неща, които се описват като опасности в окултното развитие, се изключват, ако то се насочва по правилните пътища. Става ли така, тогава окултният ученик ще бъде истински помощник на човечеството.
към текста >>
205.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Същата дейност, която в горния организъм предизвиква
плод
оносността на мисленето, в долния организъм се предизвиква чрез белтъчините.
Нека да засегнем още нещо. Трябва особено много да се погрижим да не даваме на тялото прекалено много или прекалено малко белтъчини. Тук непременно трябва да се намери правилната мярка. Защото при храносмилането белтъчините отговарят на това, което в мисловната дейност става при създаването на мисловните представи.
Същата дейност, която в горния организъм предизвиква плодоносността на мисленето, в долния организъм се предизвиква чрез белтъчините.
Ако те не се дават в уравновесено количество, тогава създават изобилие от сили, които в долната телесна дейност отговарят на образуването на представите в горния човек. Но човекът трябва винаги да бъде господар на мислите и представите си. Затова приемането на белтъчини трябва да остане в известни граници, иначе човекът ще бъде надмогнат от прекалена представна дейност, от която следва именно да е свободен. Това е имал предвид Питагор, когато е учил учениците си: Въздържайте се от боба!
към текста >>
Не е достатъчно само да се храним с
плод
ове, за да ни се разкрият висшите области на духовния живот.
Който не се занимава по друг начин, освен както прави някой банкер, обикновен учен или бюрократ, в случай, че не приема спиритуални представи, може много да си навреди чрез силите, които се спестяват поради вегетарианския му начин на живот. Тогава по-добре да не бъде вегетарианец, паметта му би могла да се увреди, известни мозъчни области биха могли да се увредят и т. н.
Не е достатъчно само да се храним с плодове, за да ни се разкрият висшите области на духовния живот.
към текста >>
Гьоте казва в този смисъл:71 «Наблюдавай я развиваща се, как растението постепенно, стъпка по стъпка се развива до образуването на цветове и
плод
.»
Днес наистина би било вече възможно да се основе лаборатория за хранителни средства и с това да се влияе върху храненето на народите. Но ще дойде времето, когато учениците на науката за духа ще работят химически в съзвучие с развиващата се природа, а не с вече готовата природа.
Гьоте казва в този смисъл:71 «Наблюдавай я развиваща се, как растението постепенно, стъпка по стъпка се развива до образуването на цветове и плод.»
към текста >>
206.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и
плод
ове, че Земята е изпълнена с рождената сила.
Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.»80 Йоан, предвестителят на идващия Христос, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява. Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение.
Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила.
Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показван в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживявали те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака. Те наблюдавали в скалистата пещера избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно мъртвото.
към текста >>
207.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ние виждаме в движение растението, което покълва от зародиша и разгръща стъбло, листа, цвят и
плод
, виждаме животното, изразяващо своя воля, човешкото същество в промяната на жестовете и физиономията.
Но те не са така хаотични картини, както ги показва сънят. С картините от съня те имат само толкова общо, че непрекъснато се преобразяват. Масата и столът винаги показват един и същ образ. Растенията и хората, доколкото са външни същества, показват образа, който веднъж са получили. Но навлизаме ли повече в царството на съзнателното, срещаме преобразувания.
Ние виждаме в движение растението, което покълва от зародиша и разгръща стъбло, листа, цвят и плод, виждаме животното, изразяващо своя воля, човешкото същество в промяната на жестовете и физиономията.
Но всичко това е статично, сравнено с изживяното от човека в едно по-висше състояние в света на девахана. Там виждаме постоянно преобразяване. Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък. Той научава как багрите представляват издигащи се и слизащи форми в празното пространство. Той има истинско съзерцание, когато е в състояние да види багри, да чуе тонове сами за себе си и да ги свърже с определени същества.
към текста >>
Достигне ли се до кулминацията, човекът ще е стигнал до последното си въплъщение и като
плод
на живота в себе си ще има старото ясновидство плюс новопостигнатия елемент.
Достигне ли се до кулминацията, човекът ще е стигнал до последното си въплъщение и като плод на живота в себе си ще има старото ясновидство плюс новопостигнатия елемент.
към текста >>
208.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
И когато Земята е готова да стане ново астрално кълбо, ще е узрял
плод
ът, всички съюзи ще са разкъсани и един велик съюз ще обхване цялото човечество.
И когато Земята е готова да стане ново астрално кълбо, ще е узрял плодът, всички съюзи ще са разкъсани и един велик съюз ще обхване цялото човечество.
Задачата, импулсът и силата да основе такъв братски съюз, си е поставил Христос Исус. Оттам мисията на Христос Исус и идеалът на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Оттам произлиза и отговорът: «Това не е майка ми; майка ми и братята ми са тези, които следват волята на Отца.» Това е новият дух, който следва да дойде в човечеството на мястото на принципа на кръвта.
към текста >>
209.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ще трае още дълго, докато всички
плод
ове свързани с появата на Христос Исус узреят и се поемат от Земята.
Не бива да схващате това така, като че ли е станало изведнъж с раждането, страданията и смъртта на Христос. Промяната е била подготвяна столетия наред в духовната същност на нашата планета, а също и днес още не е завършена. С ясновиждащите очи все още би могло да се види как това, което Земята е получила тогава като нов духовен импулс, все още се сгъстява и консолидира.
Ще трае още дълго, докато всички плодове свързани с появата на Христос Исус узреят и се поемат от Земята.
към текста >>
210.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като
плод
там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата.
При тях Манас ще бъде изграден. Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност. В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват Христос. Насочваме се към този момент. Той е времето, когато ще се появи Христос Исус.
Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата.
Христос ще бъде видим за тези, които са развили Христовото око в себе си. Каквото човекът е развил в себе си, се посочва с една притча, с един символ. Както физическият човек се ражда чрез взаимодействието между мъжката и женската същност, така можем да си представим, че също и останалите части в човека ще бъдат оплодени, че различните части ще бъдат оплодени по определен начин. В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека. Това е било през времето на Сатурн.
към текста >>
Както физическият човек се ражда чрез взаимодействието между мъжката и женската същност, така можем да си представим, че също и останалите части в човека ще бъдат о
плод
ени, че различните части ще бъдат о
плод
ени по определен начин.
Насочваме се към този момент. Той е времето, когато ще се появи Христос Исус. Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата. Христос ще бъде видим за тези, които са развили Христовото око в себе си. Каквото човекът е развил в себе си, се посочва с една притча, с един символ.
Както физическият човек се ражда чрез взаимодействието между мъжката и женската същност, така можем да си представим, че също и останалите части в човека ще бъдат оплодени, че различните части ще бъдат оплодени по определен начин.
В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека. Това е било през времето на Сатурн. По-късно се е развило етерното и след това астралното тяло. Това настъпване на новите моменти в развитието изглежда като оплождане. Точно при този пример можете да видите колко дълбоко трябва да се схващат думите в Библията.
към текста >>
Не напразно Библията казва114: «И Адам позна своята жена» за факта, че е о
плод
ена, понеже в основата лежи съзнанието за духовното оплождане.
В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека. Това е било през времето на Сатурн. По-късно се е развило етерното и след това астралното тяло. Това настъпване на новите моменти в развитието изглежда като оплождане. Точно при този пример можете да видите колко дълбоко трябва да се схващат думите в Библията.
Не напразно Библията казва114: «И Адам позна своята жена» за факта, че е оплодена, понеже в основата лежи съзнанието за духовното оплождане.
Опознавам означава оплождане с нещо. Самопознание не означава нищо друго освен оплождане с божествената същност. Опознай себе си означава: Остави се да бъдеш оплоден с божествената същност (аз), която прониква света.
към текста >>
Опознай себе си означава: Остави се да бъдеш о
плод
ен с божествената същност (аз), която прониква света.
Това настъпване на новите моменти в развитието изглежда като оплождане. Точно при този пример можете да видите колко дълбоко трябва да се схващат думите в Библията. Не напразно Библията казва114: «И Адам позна своята жена» за факта, че е оплодена, понеже в основата лежи съзнанието за духовното оплождане. Опознавам означава оплождане с нещо. Самопознание не означава нищо друго освен оплождане с божествената същност.
Опознай себе си означава: Остави се да бъдеш оплоден с божествената същност (аз), която прониква света.
към текста >>
Всяка от човешките същности е представена като девица, която още не е о
плод
ена, а о
плод
ените (с духа) същности в човека са представени като девиците, които са налели масло в лампата.
Всяка от човешките същности е представена като девица, която още не е оплодена, а оплодените (с духа) същности в човека са представени като девиците, които са налели масло в лампата.
Неразвитата част от човечеството ще изостане, няма да има масло в лампата, няма да издигне своята същност до Будхи. Развитият човек е оставил духът да действа в тялото му, така да се каже, налял е масло в лампата. Другите нямат масло в лампата, не са развили петте си същности. Първите са ги развили, те са се подготвили за важния момент, в който ще се появи Христос. Но идва моментът, когато Христос се появява.
към текста >>
Притчата, отнасяща се до оплождането (с духа), означава, че Той ще дойде, за да о
плод
и шестата същност в човека, и ще навлезе в шестата същност.
Притчата, отнасяща се до оплождането (с духа), означава, че Той ще дойде, за да оплоди шестата същност в човека, и ще навлезе в шестата същност.
Адам позна жена си и тя забременя.» Сега годеникът говори на глупавите девици: Не ви познавам. – Когато разберем такива думи от дълбочината на писанието, тогава те ще са верни. Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква духовнонаучното учение и че можем да изучаваме духовнонаучните истини от нея. Не ни е нужна друга книга. Който казва, че Библията противоречи на науката за духа, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери духовният живот в тези документи.
към текста >>
211.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Принципът на розенкройцерството е да се внесе духът в света, да се дойде до
плод
оносна работа за душата.
Антропософията може също и да се строи. Може да се внесе в архитектониката, във възпитанието и в социалните проблеми.
Принципът на розенкройцерството е да се внесе духът в света, да се дойде до плодоносна работа за душата.
Ще се удаде също и изкуството да се издигне до мистерийно изкуство, за което така много копнееше Рихард Вагнер. Имаме такъв опит в мистерийните драми на Едуард Шуре120. Тук Шуре се опитва да възобнови мистерийните игри. Каквото е замислил, е намерението да внесе теософията в строежа на света. Програмата беше в празничния цвят червено и имаше черен кръст с рози, обгърнат със синьо поле.
към текста >>
Това, което произлизайки от същността на човечеството, същевременно ни показва задачата на науката за духа: «По
плод
овете ще я познаете», по това, че тя прави хората способни и подходящи за живота, с лица, които са израз на хармонична душа.
Целта на теософията (антропософията) не лежи в отрицанието, а в одобрението. Свръхличностното означава отрицание, свръхличностното – одобрение, дори и когато се проявява слабо.
Това, което произлизайки от същността на човечеството, същевременно ни показва задачата на науката за духа: «По плодовете ще я познаете», по това, че тя прави хората способни и подходящи за живота, с лица, които са израз на хармонична душа.
Духът никога не се отразява в едно измъчено лице. Дори това, което човекът трябва да изживее като болка, се преобразява в лицето на мислителя и се появява облагородено. Изразът на болката се показва пречистен в хармоничното лице на мислещия. Измъченото лице е израз на все още непреодолян егоизъм. Науката за духа ни насочва да излезем от себе си навън, но не да се изгубим, а външният свят да ни запази.
към текста >>
212.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
О
плод
яване чрез духа в любов и смирение води до божествено блаженство.
Концентрация, инициативна дейност, овладяване на радостта и болката, позитивност, непреднамереност. Животът след смъртта. Кармата. Предварителен поглед върху бъдещия живот. Пазачът на прага. Двете страни на самопознанието.
Оплодяване чрез духа в любов и смирение води до божествено блаженство.
към текста >>
Съпреживяване на природата като
плод
на антропософията.
Минерал, растение, животно, човек. Груповите души на животните (миграцията на птиците). Удоволствие и болка в растителния свят. Същност на минерала. Болка и удоволствие в минералното царство.
Съпреживяване на природата като плод на антропософията.
към текста >>
213.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
То протяга корените си надолу в почвата, стъблото се издига право нагоре, а горе се намират цветът и
плод
ът.
Как става превръщането на мислите в картини? В розенкройцерската школа учителят казва на ученика: «Погледни растението.
То протяга корените си надолу в почвата, стъблото се издига право нагоре, а горе се намират цветът и плодът.
Сравни сега растението с човека. При повърхностно мислене би казал, че цветът е подобен на главата на човека, а долната част на растението е подобна на краката на човека. В действителност главата на растението е коренът, а това, което растението непорочно разтваря към светлината, са органите на оплождането. Всичко това е обратно при човека. Цветът обръща тези органи към светлината.
към текста >>
214.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Познай себе си означава: «О
плод
и се чрез мъдростта в теб, разгледай душата като женски орган и се о
плод
и.
Това е израз за оплождането.
Познай себе си означава: «Оплоди се чрез мъдростта в теб, разгледай душата като женски орган и се оплоди.
Искаш ли да постигнеш самопознанието, потърси в теб, там ще познаеш всички твои грешки. Искаш ли да опознаеш твоето висше себе, търси извън теб, защото там мировото познание е самопознание. В Слънцето е всичко, понеже всичко е слънце.» Ние трябва да напуснем себе си. Веднъж ми казаха: «Ти разказваш за развитието и други подобни, ние обаче искаме издигане на душата, на чувствата.» Който говори така, сам си е враг. Не поради това, че се взираме в нас, а чрез това, че опознаваме света частица по частица, ставаме самоотвержени и можем да стигнем до самопознанието и до божественото познание.
към текста >>
Който се о
плод
ява с обич и смирение, намира божественото блаженство, докато този, който търси Бог в себе си, се вкостенява.
Човекът принадлежи на Слънцето, на цял слънчев свят според етерното и астралното си тяло. Най-голямата заблуда е някой да иска да намери аза, себето в себе си. Правилното е човек да се откъсне от себе си чрез задълбочаването във всичките детайли на света.
Който се оплодява с обич и смирение, намира божественото блаженство, докато този, който търси Бог в себе си, се вкостенява.
Така виждате, че човек има много да учи, когато наистина иска да опознае езотеричния път. И става въпрос да имаме правилната представа за тези неща. Не е нужно от сутрин до вечер да мислите за това, също както не е необходимо постоянно да повтаряте собственото си име. Достатъчно е да познавате мислите. Има мисли, без които езотерикът не може да бъде езотерик.
към текста >>
215.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Каквото духовната наука представя, е истински конкретно
плод
оносното в живота.
Резултатите от ясновиждането могат да бъдат разбрани с обикновената логика и само за изследването на тези неща е необходимо ясновидството. Това, което се намира в антропософията, е единствено логичното за теоретическия и практическия живот. Това, което хората обясняват по материалистически начин за свръхсетивните неща, е нелогично.
Каквото духовната наука представя, е истински конкретно плодоносното в живота.
към текста >>
216.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
В израстващите от почвата растения, в лицето на животните, които по това време разгръщат своята
плод
овитост, езотеричният християнин вижда по един външен физически начин същия принцип, който е същността, на която Слънцето е външният израз.
Така това, което лежи в древния Йехова-принцип, в Стария закон – духовната светлина на Луната, – за езотеричния християнин представлява отразената светлина на по-висшия Христов импулс. И с последователите на най-древните мистерии дори и по време на Средновековието езотеричният християнин вижда в Слънцето израза на управляващата Земята духовна светлина – Христовата светлина, а в Луната – израза на отразената Христова светлина, която в своето непосредствено лъчене би заслепявала хората. А в самата Земя езотеричният християнин, заедно с последователите на най-древните мистерии вижда това, което понякога му скрива, загръща ослепяващата слънчева светлина на духа. В Земята, както и във всички останали тела той вижда физическия израз на нещо духовно. Когато Слънцето видимо огрява Земята, когато през пролетта и по време на лятото изпраща лъчите си надолу и изтиква от Земята покълващия и избуяващ живот, когато през дългите летни дни достига своята кулминация, езотеричният християнин си представя как то подхранва външния избуяващ физически живот.
В израстващите от почвата растения, в лицето на животните, които по това време разгръщат своята плодовитост, езотеричният християнин вижда по един външен физически начин същия принцип, който е същността, на която Слънцето е външният израз.
към текста >>
Но след като човекът е научил много в една инкарнация, умре и отново се роди, не е необходимо отново да се съживят всички негови идеи, а той живее с
плод
овете от своя предишен живот, с
плод
овете от своето учене.
Ние преминаваме през много въплъщения, от една инкарнация в друга. Във всяка научаваме по нещо. Всяка една ни дава много възможности да събираме нови опитности. Не е възможно да пренесем всичко с всички подробности от една инкарнация в друга. Когато човекът се ражда, не е необходимо да оживи всичко, което е научил по-рано с всички подробности.
Но след като човекът е научил много в една инкарнация, умре и отново се роди, не е необходимо отново да се съживят всички негови идеи, а той живее с плодовете от своя предишен живот, с плодовете от своето учене.
Неговата нагласа, неговото чувстване съответстват на познанията от предишните му въплъщения.
към текста >>
Тук, в Гьотевото стихотворение, това чудесно е изразено, като пред нас пристъпва един човек, който с най-прости думи – като от детска уста, не изговорено в разумна и идейна форма – изразява най-висшата мъдрост като
плод
от предишни познания.
Тук, в Гьотевото стихотворение, това чудесно е изразено, като пред нас пристъпва един човек, който с най-прости думи – като от детска уста, не изговорено в разумна и идейна форма – изразява най-висшата мъдрост като плод от предишни познания.
към текста >>
Този обаче, който се е запознал с импулсите, които му дава езотеричното християнство, а именно Коледният празник, в уголемяващата се сила на слънчевото тяло ще види външното тяло на вътрешния Христос, който се излъчва през Земята, който я оживява и о
плод
ява, така че самата Земя става носител на Христовата сила, на Земния дух.
За да може човекът в тази външна физическа сила все повече да обожава и се моли на духовната слънчева сила, трябва да се научи да познава значението на Коледния празник. За човека, който не познава това значение, новата сила на Слънцето не е нещо различно от старата физическа сила.
Този обаче, който се е запознал с импулсите, които му дава езотеричното християнство, а именно Коледният празник, в уголемяващата се сила на слънчевото тяло ще види външното тяло на вътрешния Христос, който се излъчва през Земята, който я оживява и оплодява, така че самата Земя става носител на Христовата сила, на Земния дух.
Това, което се ражда всяка Коледа, всеки път се ражда отново. Христос ни оставя да възприемем в душата си микрокосмоса в макрокосмоса и това възприятие ще ни издига все по-нависоко и по-нависоко.
към текста >>
217.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Петдесятница е
плод
ът от разгръщането на тази сила.
Ако човекът не осъществи връзката, ще се превърне в елементарно същество. Човечеството трябва да даде възможност за въплъщаване на слизащата същност от висшите светове. Във Великденското събитие на човека му е дадена силата да възприеме такива мощни представи и да се стреми към еднният Дух.
Петдесятница е плодът от разгръщането на тази сила.
към текста >>
218.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и
плод
.
Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости. Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас. Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора. Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота.
То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод.
Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме. И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества. Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
към текста >>
219.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Тази астралност, въздействаща на растението, предизвиква неговия завършек в цвета и
плод
а.
При растението виждаме как се повтаря лист след лист. Защо? Защото това повторение лежи в основата на етерното тяло. Също и в човека цари този принцип на етерното тяло. Ние го срещаме например в гръбначния стълб, където се нареждат прешлен върху прешлен. Наблюдава ли ясновидецът растението в неговата общност, той вижда при растението и етерното тяло, но горе то е загърнато като с обвивка от астрални облаци, така че физическото тяло на растението, състоящо се от корени, листа и т.н., го виждаме проникнато с етерното тяло и горе обвито от един вид трептяща светлина, астрална светлина.
Тази астралност, въздействаща на растението, предизвиква неговия завършек в цвета и плода.
Ако действа само етерното тяло, растението безкрайно ще развива листо след листо, докато чрез астралното тяло то стига до завършек. Може да се каже, че етерното тяло се потиска от астралността. Аза на растението можем да го видим като ножница,43 насочена към центъра на Земята.
към текста >>
220.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Едва когато християнството постигне своите най-зрели
плод
ове, хората ще достигат своята степен.
Тези същества са били по-възвишени от хората, но още не толкова зрели като останалите същества на Слънцето. Тогава от Слънцето се отцепват планети за тези същества – Меркурий и Венера, чиито същества стоят между земните и слънчевите същества. Тези са съществата, които насочват и управляват развитието на аза, когато азът още не може да го прави сам. Да се развие азът е мисията на земното развитие.
Едва когато християнството постигне своите най-зрели плодове, хората ще достигат своята степен.
Венерините същества действат в астралния и деваханичния свят, или са се въплътявали в хора и са ставали техни водачи. По несъзнателен за хората начин те полагат в тях зародиша за по-нататъшното развитие. От друга гледна точка, те се казват луциферични същества. Меркуриевите същества също стоят във връзка със земното развитие. Те са били първите велики учители в мистериите.
към текста >>
221.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Когато панорамата изчезне, остава един вид екстракт, като
плод
от последния живот.
Тя се представя така: Умре ли човекът, първо има чувството, че все повече и повече расте и това уголемяване е придружено с изплуването на тази панорама на спомените.
Когато панорамата изчезне, остава един вид екстракт, като плод от последния живот.
Той образува един вид зародишна сила за изграждането на човека в неговата следваща инкарнация. Той е един вид етерна, диференцирана в себе си есенция, която му остава като най-същественото от изживяванията в етерното тяло и с нея преминава във вечността. Спомним ли си, че след преминаването през камалока човекът взима този екстракт със себе си в девахана и че там не бездейства, а има важни задачи, ще ни стане разбираема дейността на тези същества, които стоят една степен по-високо от човека.
към текста >>
Човекът се въплъщава отново, когато може да изживее нещо ново, когато може да приеме нов
плод
в себе си.
Човекът се въплъщава отново, когато може да изживее нещо ново, когато може да приеме нов плод в себе си.
Земята преминава през много преобразувания. Затова е неправилно, когато някои хора вярват, че не е необходимо постоянно да се прераждаме. Човекът може винаги да изживее нещо ново, което отново взима във вечността.
към текста >>
222.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Хората биха могли да използват много по-
плод
оносно такива природни процеси, при които сами ще трябва да съдействат, ако отново опознаят по съзнателен начин дейността на духовните същества.
Хората биха могли да използват много по-плодоносно такива природни процеси, при които сами ще трябва да съдействат, ако отново опознаят по съзнателен начин дейността на духовните същества.
Който веднъж разгледа живота в тази област, ще види, че по отношение на науката за пчелите е добро това, което произхожда от стари времена, докато природоизпитателите от днес отчасти правят ужасни неща, които изобщо не са приложими, а водят хората в заблуждение. Повечето пчелари се водят от сигурния си инстинкт и за щастие не отдават голямо значение на модерната наука. Дори това, което например играе голяма роля, което съществува като теория за процеса на оплождането, е погрешно, не може да издържи пред действителното познание.
към текста >>
223.
Съдържание
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Времето след зачатието и по-нататъшното формиране на
плод
а.
Приятелство и връзките на любовта – основа за съвместното битие на душите в Девакана. Включване в състава на физическия свят при ново раждане.
Времето след зачатието и по-нататъшното формиране на плода.
Великата година на Платон. Раждане в мъжки и женски облик. Общата карма на хората.
към текста >>
224.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това увеличава жизнената есенция и способства за това,само ако миналите животи са били
плод
отворни следващият живот да се развие по съответен начин.
Но в човека остава нещо от това, не всичко се изгубва. Това, което би могло да се нарече етерна, или жизнена субстанция се разтваря в мировия етер, но остава една есенция, която вече не напуска човека в неговия по-нататъшен жизнен път. Човекът взема със себе си като един вид екстракт от екрана на своя земен живот и го пренася в следващото прераждане, дори и ако после той да не може да си спомни за това. Това, което се образува от този екстракт на спомените, конкретно-реално се нарича причинно тяло. Всеки земен живот добавя нова страница в книгата на живота.
Това увеличава жизнената есенция и способства за това,само ако миналите животи са били плодотворни следващият живот да се развие по съответен начин.
Тук е причината за това, че човешкият живот може да бъде богат или беден на таланти, способности и т.н.
към текста >>
Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид
плод
отворна буря.
Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план. Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти. Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти. Ако всичко това си го представим като външен израз това е точно тази картина, която се представя на Деваканичен план.
Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид плодотворна буря.
Това е атмосферата, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръжена от въздушна обвивка, така там подобно на атмосферата са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не.
към текста >>
225.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Макар че човекът, състоящ се от "Аз", астрално тяло и етерно тяло, да се намира от самия момент на зачеване в близост до майката, имаща в себе си о
плод
ената яйцеклетка, той действа отвън.
Описаният процес завършва примерно към третата седмица след зачатието.
Макар че човекът, състоящ се от "Аз", астрално тяло и етерно тяло, да се намира от самия момент на зачеване в близост до майката, имаща в себе си оплодената яйцеклетка, той действа отвън.
В това време, примерно от третата седмица, астралното и етерното тяло като че ли подхващат зародиша и започват да работят над човека. До този момент развитието на физическия човек се извършва без влиянието на астралното и етерно тяло, от този момент те започват да оказват влияние върху развитието на детето и сами обуславят по-нататъшното оформяне на плода. И така, ние виждаме, че по отношение на физическото тяло още в по-голяма степен е вярно казаното за етерното тяло: тук е още по-трудно да се достигне съгласуваност. Този важен факт излива светлина върху голяма част на случващото се в света.
към текста >>
До този момент развитието на физическия човек се извършва без влиянието на астралното и етерно тяло, от този момент те започват да оказват влияние върху развитието на детето и сами обуславят по-нататъшното оформяне на
плод
а.
Описаният процес завършва примерно към третата седмица след зачатието. Макар че човекът, състоящ се от "Аз", астрално тяло и етерно тяло, да се намира от самия момент на зачеване в близост до майката, имаща в себе си оплодената яйцеклетка, той действа отвън. В това време, примерно от третата седмица, астралното и етерното тяло като че ли подхващат зародиша и започват да работят над човека.
До този момент развитието на физическия човек се извършва без влиянието на астралното и етерно тяло, от този момент те започват да оказват влияние върху развитието на детето и сами обуславят по-нататъшното оформяне на плода.
И така, ние виждаме, че по отношение на физическото тяло още в по-голяма степен е вярно казаното за етерното тяло: тук е още по-трудно да се достигне съгласуваност. Този важен факт излива светлина върху голяма част на случващото се в света.
към текста >>
Колкото по-късно човекът започне да се съединява с физическия
плод
, толкова по-малко той ще бъде стопанин на своето физическо тяло.
До сега ние описвахме обикновения съвременен човек в неговото нормално развитие. За човека, който е започнал в едно от предишните си прераждания окултно развитие, всичко това няма да бъде напълно вярно. Колкото по-високо се е издигнал този човек, толкова по-рано настъпва момента, когато той започва да работи над своето физическо тяло, за да го направи по-приспособено към мисията, която му предстои да изпълни тук, на Земята.
Колкото по-късно човекът започне да се съединява с физическия плод, толкова по-малко той ще бъде стопанин на своето физическо тяло.
При най-високоразвитите човешки индивидуалности, които се явяват ръководители и предводители на духовната част от нашия свят, това съединяване става още в момента на зачеването. При тях нищо не се извършва без участието, именно те управляват своите физически тела до самата смърт и започват за изграждат новото тяло, още в момента, в който е даден първия тласък за това.
към текста >>
Само тогава ние ще можем да действаме така, че когато човек отново се роди в света, да го открие пригоден за
плод
отворна работа в него.
Идеалните стремежи на нашето време не могат да достигнат до своите идеали, защото желаят да действат само с физически средства и само на физическо ниво. Например, така постъпват обществото на Пацифистите, желаещи да постигнат мир само с физически средства. само тогава, когато се научим да влияем и на астралното ниво, ще узнаем, кои средства са верни.
Само тогава ние ще можем да действаме така, че когато човек отново се роди в света, да го открие пригоден за плодотворна работа в него.
към текста >>
226.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всичко, което в тези далечни времена, когато Слънцето, Луната и Земята били още заедно, действало по такъв начин, че може да се нарече женско начало,това се о
плод
отворявало от силите на самото Слънце.
Всичко, което в тези далечни времена, когато Слънцето, Луната и Земята били още заедно, действало по такъв начин, че може да се нарече женско начало,това се оплодотворявало от силите на самото Слънце.
Слънцето усещало себе си като мъжки принцип, а Луната женски. Сега Луната получила самостоятелност, и силите на двете тела се смесили. Ние изобщо можем да наречем съществата, които възникнали до изхвърлянето на Луната, един вид женски същества, понеже всички оплодяващи сили идват от вън, от Слънчевите сили. Едва на Земята, изтръгвайки от себе си Луната, така че от тогава Слънцето осветявало сега съвършенно различно тяло,едва тук старото и недиференцирано женско начало можело да се раздели на мъжко и женско естество, тъй като с процеса на втвърдяване и образуване на костите станал и преход към битие от полов ред. По този начин била дадена и възможност правилно да се изгради "Аза".
към текста >>
Ние изобщо можем да наречем съществата, които възникнали до изхвърлянето на Луната, един вид женски същества, понеже всички о
плод
яващи сили идват от вън, от Слънчевите сили.
Всичко, което в тези далечни времена, когато Слънцето, Луната и Земята били още заедно, действало по такъв начин, че може да се нарече женско начало,това се оплодотворявало от силите на самото Слънце. Слънцето усещало себе си като мъжки принцип, а Луната женски. Сега Луната получила самостоятелност, и силите на двете тела се смесили.
Ние изобщо можем да наречем съществата, които възникнали до изхвърлянето на Луната, един вид женски същества, понеже всички оплодяващи сили идват от вън, от Слънчевите сили.
Едва на Земята, изтръгвайки от себе си Луната, така че от тогава Слънцето осветявало сега съвършенно различно тяло,едва тук старото и недиференцирано женско начало можело да се раздели на мъжко и женско естество, тъй като с процеса на втвърдяване и образуване на костите станал и преход към битие от полов ред. По този начин била дадена и възможност правилно да се изгради "Аза".
към текста >>
227.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Той пробужда чисти
плод
оносни сили, които дремят в това растение.
Така трябва да се чувства търсещият Граала и розенкройцерът. Казват му: Погледни на чашката на цветето, която приема в себе си слънчевия лъч.
Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение.
За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество.
към текста >>
Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще о
плод
ява човека за създаване на себеподобно същество.
Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение. За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение.
Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество.
Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот. От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша. В целомъдрие той трябва да развие в себе си това, че да създаде Светия Граал на бъдещето.
към текста >>
228.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Петия слой е
плод
оносна Земя.
Петия слой е плодоносна Земя.
Това вещество е изпълнено с излъчващ енергия на растеж. Всяка негова частица тутакси израства, разраства се като гъба, увеличават се размерите, и да се спре нейния растеж могат само горните слоеве. Тя служи на формите от предидущия слой като стоящ за тя живот.
към текста >>
Подстрекавана от човешките страсти, тя прониква през
плод
оносната Земя, излиза по каналите на горния слой и дори се влива в твърдата Земя, стеснява я,става земетресение.
Случва се, субстанция на огнената Земя да се възмути.
Подстрекавана от човешките страсти, тя прониква през плодоносната Земя, излиза по каналите на горния слой и дори се влива в твърдата Земя, стеснява я,става земетресение.
Ако тази страст на огнения слой изтласква нагоре вътрешно вещество на Земята възниква вулкан. През лемурийската епоха горния слой е бил още много мек, а огнения слой се е намирал значително по-нагоре от сега. Ето така, съществува връзка между човешката страст и страстното вещество на този слой. И ако човекът е много зъл, той усилва тази страст. Така се случило в края на лемурийската епоха.
към текста >>
229.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
А горе върховете на дърветата проникваха в страната на духовете, а от духовното слизаха капките на о
плод
ените нервни флуиди.
При третия корен е изворът на Мимир, Мимир, който пие питието на мъдростта. Това се изразява чрез говора.
А горе върховете на дърветата проникваха в страната на духовете, а от духовното слизаха капките на оплодените нервни флуиди.
Свещениците-мъдреци изразяваха това със следните думи: Там горе в короната на дървото на света пасе една коза, от чието виме непрестанно капе надолу. Така долния свят непрестанно се опложда от горния. А една катеричка непрестанно тича отгоре надолу и отдолу нагоре и пренася думи на кавга: това е борбата на нисшата срещу висшата природа.
към текста >>
Ако можем да четем тази писменост, ние ще можем да поглеждаме дълбоко в миналото, и в същото време ни о
плод
ява и самият мит.
И едва, когато знаем какво в духовния свят отговаря на един такъв знак, едва тогава можем да разберем истинското значение на знаците и митовете. Никой, който не се е доближил по този начин към дълбокия смисъл на тези митове, не може да разбулва и употребява силите за човешкото развитие, заложени в древните нордически митове. Именно чрез окултизма ние достигаме до разкрития относно света и човека, които бяха заложени от древните друиди в образите на германските митове, не просто защото желаеха да ги изведат от развихрената си фантазия, а ги видяха като образи. За окултизма не е важен нито един знак, който не може да бъде наблюдаван във висшите светове. Древните митове и легенди са знаци за висшата действителност поставени във физическия свят.
Ако можем да четем тази писменост, ние ще можем да поглеждаме дълбоко в миналото, и в същото време ни оплодява и самият мит.
към текста >>
Един символ на духа, тъй като е
плод
на духовния свят.
Запознавайки се с митовете по този начин, ние ги опознаваме много по-дълбинно отколкото абстрактната наука. Науката може да ни покаже дванадесетте нервни окончания, окултизмът ни показва възникването им в целокупността на света. Какво е човекът?
Един символ на духа, тъй като е плод на духовния свят.
Той е една съвкупност от духовни сили. Опознавайки сам себе си правилно, човекът се вижда като един символ на заложената в него вечност. Нека продължим това наблюдение и през следващите осем дни. Нека мислим за него в смисъла на Гьотевите думи: "Всичко преходно е само едно отражение". Самият човек е едно отражение на непреходния дух в преходното.
към текста >>
230.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това което християнството донесе най-напред със себе си бяха чувствата, които живееха в хората и изпълваха разбиранията на тези, които принадлежаха към тайните школи и бяха поучавани и о
плод
ени от тях.
Така ние виждаме кои сили действуват в разпространението на християнството от спомените за древните епохи и като пророчество за следващите.
Това което християнството донесе най-напред със себе си бяха чувствата, които живееха в хората и изпълваха разбиранията на тези, които принадлежаха към тайните школи и бяха поучавани и оплодени от тях.
към текста >>
231.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това, което днес е вашето физическо и етерно тяло, което тогава водеше съществуване на растение, то израсна бавно от земята, то беше най-древния пра
плод
на земята.
Нека сега си представим собственото ви възникване по това време от космическо-универсалната му страна.
Това, което днес е вашето физическо и етерно тяло, което тогава водеше съществуване на растение, то израсна бавно от земята, то беше най-древния пра плод на земята.
А това, което днес живее във вас като душа и дух, дойде от заобикалящата земята атмосфера, то постепенно пропи вашето физическо и вашето етерно тяло. Подготовката за това се осъществи в една обща аура на земята, която трябва да си представим изключително телесно като една обща топлина, просветлена от изпълнената с дух слънчева светлина. Така вие сте приели топлината, която първоначално заобикаляше земята. Това, което днес живее във вашата топла кръв, е част от този заобикалял земята първичен огън. Ако днес извадим цялата вътрешна топлина от телата на животните и хората, то ние ще можем да възстановим първичното състояние на праогъня.
към текста >>
232.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но ние наблюденията ще бъдат много по-
плод
отворни, ако най-напред разгледаме и останалите числа.
Трябва да изхождаме от числото едно, от единството. Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата. Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в числото едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване.
Но ние наблюденията ще бъдат много по-плодотворни, ако най-напред разгледаме и останалите числа.
към текста >>
Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове,
плод
, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение.
Много често, когато се заговори за теософия, истинския окултизъм се упреква заради изречението, че числото две е число на откровението, но не и на пълнотата, на изпълнеността. Така в популярния окултизъм, често бихте могли да чуете от хора, които не са запознати с фактите, да говорят, че всяко развитие протича в еволюция и инволюция. Ние ще видим как протичат нещата действително. Но нека най-напред проследим какво означават понятията инволюция и еволюция.
Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение.
Това е първото. А нека сега разгледаме едно семе, от което може да се роди растението. Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре. Защо се намира то там? Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили.
към текста >>
Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са
плод
отворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят.
Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало. Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото. Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си.
Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят.
Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува. Нека отново вземем за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са подействували на милиони хора извисяващо. Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби.
към текста >>
233.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако наблюдавате растенията трябва да насочите вниманието си преди всичко към това, че растението развива корените си в почвата, че със стеблото си се стреми нагоре, разгръща листата си нагоре, постепенно ги подрежда в потир от листа и в корона, в която след това се образува
плод
ът.
Ако наблюдавате растенията трябва да насочите вниманието си преди всичко към това, че растението развива корените си в почвата, че със стеблото си се стреми нагоре, разгръща листата си нагоре, постепенно ги подрежда в потир от листа и в корона, в която след това се образува плодът.
Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека. Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението.
към текста >>
234.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в о
плод
ителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда.
Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса. Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха. С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въздуха. Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата.
Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда.
Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето.
към текста >>
Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и о
плод
ителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч.
Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето.
Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч.
Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал. Това е един реален идеал. Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството.
към текста >>
Можем да нарисуваме това така, че да изобразим семенцето като изпращащо лъчи към листата, цветовете и
плод
овете.
В окултните школи съществуваха указания за постепенното запознаване със стойностите на числата. Така се преподаваше значението на тройката, като се казваше: Ако обгърнем с поглед развитието на растението, ние трябва да съобразим три неща. Нека започнем с растителното семе. Имаме едно невероятно малко семенце, от което постепенно се развива растението.
Можем да нарисуваме това така, че да изобразим семенцето като изпращащо лъчи към листата, цветовете и плодовете.
От семенцето става растение, а растението на свой ред отново се превръща в семенце. Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето. У едно развито растение всичко е проявено сетивно. След това сетивно проявеното се побира в нещо съвсем миниатюрно, в семенцето. Така в зрънцето имаме сетивното възможно най-умалено, а духовното най-увеличено.
към текста >>
Това, което растението разгръща като листа, цвят и
плод
, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето.
Така се преподаваше значението на тройката, като се казваше: Ако обгърнем с поглед развитието на растението, ние трябва да съобразим три неща. Нека започнем с растителното семе. Имаме едно невероятно малко семенце, от което постепенно се развива растението. Можем да нарисуваме това така, че да изобразим семенцето като изпращащо лъчи към листата, цветовете и плодовете. От семенцето става растение, а растението на свой ред отново се превръща в семенце.
Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето.
У едно развито растение всичко е проявено сетивно. След това сетивно проявеното се побира в нещо съвсем миниатюрно, в семенцето. Така в зрънцето имаме сетивното възможно най-умалено, а духовното най-увеличено.
към текста >>
Тогава тя разгръща това, което е донесла като
плод
ове от миналите си въплъщения.
Нека сега отново се спрем на човешката душа и на живота и между раждането и смъртта.
Тогава тя разгръща това, което е донесла като плодове от миналите си въплъщения.
Така както върху несъзнателното растение действуват външни влияния, така и човекът в живота между раждане и смърт също приема безбройни влияния отвън. Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито плодове човекът пренася в един следващ живот, в следващо въплъщение. Това, което беше заложено в старото растение продължава действието си в новото растение. Но в разгръщането на новото растение се проявява още нещо, което не се е съдържало в старото.
към текста >>
Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито
плод
ове човекът пренася в един следващ живот, в следващо въплъщение.
Нека сега отново се спрем на човешката душа и на живота и между раждането и смъртта. Тогава тя разгръща това, което е донесла като плодове от миналите си въплъщения. Така както върху несъзнателното растение действуват външни влияния, така и човекът в живота между раждане и смърт също приема безбройни влияния отвън.
Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито плодове човекът пренася в един следващ живот, в следващо въплъщение.
Това, което беше заложено в старото растение продължава действието си в новото растение. Но в разгръщането на новото растение се проявява още нещо, което не се е съдържало в старото.
към текста >>
235.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – о
плод
отворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя.
Тогава те били устроени така, че имали за нисш член на своето същество етерно тяло, което може да се сравни с етерното тяло на човека. И така, трябва напълно да отхвърлим физическото тяло и да си представим нисшия член на Духовете на Формата етерно тяло. По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения. По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с помощта на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с помощта на своето физическо тяло. Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло.
Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя.
Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн. Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало. Благодарение на това възникнали – сега аз описвам по-подробно това, което само споменах в предишните лекции – тези отразени образи на Сатурн, за които говорих. Вие можете да си представите топлата материя на Сатурн, как той непрекъснато е възприемал излъчването на етерното тяло на Духовете на Формата и ги отразява обратно. Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как дъжда пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре.
към текста >>
Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата о
плод
отворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн.
И така, трябва напълно да отхвърлим физическото тяло и да си представим нисшия член на Духовете на Формата етерно тяло. По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения. По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с помощта на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с помощта на своето физическо тяло. Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло. Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя.
Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн.
Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало. Благодарение на това възникнали – сега аз описвам по-подробно това, което само споменах в предишните лекции – тези отразени образи на Сатурн, за които говорих. Вие можете да си представите топлата материя на Сатурн, как той непрекъснато е възприемал излъчването на етерното тяло на Духовете на Формата и ги отразява обратно. Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как дъжда пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре. Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове плодотворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи.
към текста >>
Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези о
плод
отворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало.
По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения. По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с помощта на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с помощта на своето физическо тяло. Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло. Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя. Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн.
Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало.
Благодарение на това възникнали – сега аз описвам по-подробно това, което само споменах в предишните лекции – тези отразени образи на Сатурн, за които говорих. Вие можете да си представите топлата материя на Сатурн, как той непрекъснато е възприемал излъчването на етерното тяло на Духовете на Формата и ги отразява обратно. Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как дъжда пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре. Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове плодотворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи. Те всъщност се състоят от отражение.
към текста >>
Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове
плод
отворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи.
Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн. Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало. Благодарение на това възникнали – сега аз описвам по-подробно това, което само споменах в предишните лекции – тези отразени образи на Сатурн, за които говорих. Вие можете да си представите топлата материя на Сатурн, как той непрекъснато е възприемал излъчването на етерното тяло на Духовете на Формата и ги отразява обратно. Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как дъжда пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре.
Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове плодотворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи.
Те всъщност се състоят от отражение. Ще имаме правилна картина на това, което е ставало тогава на Сатурн, с физическите зачатъци на човека, ако си представим, че пред нас стои човек и ние гледаме в очите му: вие изпращате своята светлина в очите на другия, и вашият образ сияе срещу вас от неговите очи. Така е било с Духовете на Формите в обкръжение на Стария Сатурн. Те изпращали своите жизнено творящи сокове надолу в топлата маса на Сатурн, и техният собствен образ, тяхно подобие, се отразявал в тази топла маса; този отразен образ бил и първия зачатък на човешкото физическо тяло. Дори вече на Стария Сатурн човекът бил, в буквален смисъл, подобие на своето Божество.
към текста >>
Те вече не изпращат повече надолу о
плод
отворяваща жизнена основа, а те отдават етерното тяло, и благодарение на това първите физически зачатъци на хората се пронизват от етерното тяло.
Ако ние преминем по-нататък, към Слънцето, което възникнало от Стария Сатурн, то това развитие се изразява в това, че Духовете на Формата не се нуждаят повече от етерното или жизненото тяло, те отдават етерното тяло.
Те вече не изпращат повече надолу оплодотворяваща жизнена основа, а те отдават етерното тяло, и благодарение на това първите физически зачатъци на хората се пронизват от етерното тяло.
Етерното тяло, което хората получили на Слънцето, преди всичко се е образувало от етерното тяло на Духовете на Формата и е било част от тяхното етерно тяло. Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ. Ако това отражение което сияе срещу вас от очите на вашия близък, бихте можели да го дарите с живот и би могло да излезе от очите навън – тогава бихте имали това деяние, което Духовете на Формата са извършили при прехода от Стария Сатурн към Слънцето. Това е била голяма крачка напред в нашето космическо развитие.
към текста >>
Техният нисш член е Аза; те жертват сега също и този Аз и даряват човека в неговия зачатъчен вид с този Аз, който се явява
плод
отворяща сила, изливаща се от Духовете на Формата , в себе си Духовете на Формата оставят, като нисш член Духа-Себе или Манас.
Да проследим сега развитието на самата Земя: в началото на земното развитие човек е имал зачатък на физическо тяло, после етерно и астрално тяло. Духовете на Формата преминават тук от Луната.
Техният нисш член е Аза; те жертват сега също и този Аз и даряват човека в неговия зачатъчен вид с този Аз, който се явява плодотворяща сила, изливаща се от Духовете на Формата , в себе си Духовете на Формата оставят, като нисш член Духа-Себе или Манас.
Така че ако бихме искали да ги опишем, би трябвало да кажем: горе, над нас, в нашето обкръжение в атмосферата на Земята действат Духовете на Формата. Техният нисш член е Духа-Себе или Манас, в който те живеят и действат; и те пожертвали това, което са имали вече на Луната, своя във всички посоки действащ Аз. Той се излял и оплодотворил човека.
към текста >>
Той се излял и о
плод
отворил човека.
Да проследим сега развитието на самата Земя: в началото на земното развитие човек е имал зачатък на физическо тяло, после етерно и астрално тяло. Духовете на Формата преминават тук от Луната. Техният нисш член е Аза; те жертват сега също и този Аз и даряват човека в неговия зачатъчен вид с този Аз, който се явява плодотворяща сила, изливаща се от Духовете на Формата , в себе си Духовете на Формата оставят, като нисш член Духа-Себе или Манас. Така че ако бихме искали да ги опишем, би трябвало да кажем: горе, над нас, в нашето обкръжение в атмосферата на Земята действат Духовете на Формата. Техният нисш член е Духа-Себе или Манас, в който те живеят и действат; и те пожертвали това, което са имали вече на Луната, своя във всички посоки действащ Аз.
Той се излял и оплодотворил човека.
към текста >>
В тази Лемурийска епоха, в течение на дълги промеждутъци от време, при различните хора, този Аз за първи път влиза в астралното тяло и го о
плод
отворява.
При човека може да се покаже мястото, където в него се е излял Аза; но днес ще разгледаме това само схематично. Човекът приема в себе си своя Аз. Естествено този Аз среща преди всичко астралното тяло, което обкръжава човек като аурна обвивка; тук в това астрално тяло се влива Аза и го пронизва. Това става в епохата, която ние нарекохме “лемурийска”. Това е средата на развитието.
В тази Лемурийска епоха, в течение на дълги промеждутъци от време, при различните хора, този Аз за първи път влиза в астралното тяло и го оплодотворява.
Да си представим по-нататъшното развитие на човека.
към текста >>
Такова е било тогава физическото тяло, след това етерното тяло и астралното тяло, които се о
плод
отворяват със силите на Аза.
Без съмнение, тогава физическото тяло не се е състояло от кости, плът и кръв, както сега, а е било още съвсем меко образувание, нямащо дори хрущял и е било пронизано като че ли от магнитни потоци.
Такова е било тогава физическото тяло, след това етерното тяло и астралното тяло, които се оплодотворяват със силите на Аза.
Това оплодотворяване трябва да си го представим така, че в астралното тяло се е образувало нещо като отвор, вдлъбнатина. Това наистина е било така, че отгоре в астралното тяло се е образувало нещо като отвор през който е влязъл Аза – отвор, стигащ до етерното тяло. Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия външен свят. В предишните състояния човек не е възприемал нищо друго, освен онова, което е живеело в неговата вътрешност, той като че ли е бил херметрически затворен от външното. Той възприемал само самия себе си и това, което е ставало във вътрешността му.
към текста >>
Това о
плод
отворяване трябва да си го представим така, че в астралното тяло се е образувало нещо като отвор, вдлъбнатина.
Без съмнение, тогава физическото тяло не се е състояло от кости, плът и кръв, както сега, а е било още съвсем меко образувание, нямащо дори хрущял и е било пронизано като че ли от магнитни потоци. Такова е било тогава физическото тяло, след това етерното тяло и астралното тяло, които се оплодотворяват със силите на Аза.
Това оплодотворяване трябва да си го представим така, че в астралното тяло се е образувало нещо като отвор, вдлъбнатина.
Това наистина е било така, че отгоре в астралното тяло се е образувало нещо като отвор през който е влязъл Аза – отвор, стигащ до етерното тяло. Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия външен свят. В предишните състояния човек не е възприемал нищо друго, освен онова, което е живеело в неговата вътрешност, той като че ли е бил херметрически затворен от външното. Той възприемал само самия себе си и това, което е ставало във вътрешността му. Сега в него за първи път се отваря поглед за външния физически свят.
към текста >>
Такова е било първото о
плод
отворяващо действие на Аза.
Това било съвсем смътно виждане, което се е състояло в това, че когато в онези времена човек се е движел по Земята, той е възприемал това, което било извън неговото телесно същество; и възприемал това именно в смисъл, доколко това му е било приятно или неприятно, полезно или вредно. Така, например, движейки се по Земята той е възприемал рязък червен образ, който излизал пред него, като ауричен червен образ, тъй като тогава за външното е било открито само астралното му тяло. И той знаел, че когато пред него възникне в червено оцветен образ: в близост до мен се намира същества, което е опасно за мен; когато срещал синьо-червено /виолетово/ оцветен образ, той е знаел, че може да отиде към него. Така се е ръководил от тези смътни ясновидски възприятия. Но той е възприемал именно само душевното; той още не е възприемал онова което има например в съвременните растения; възприемал е само това, което като душевно е било в другите хора и в животните, и разбира се, възприемал също и груповите души.
Такова е било първото оплодотворяващо действие на Аза.
към текста >>
Азът е продължил да се развива, по такъв начин, че неговият о
плод
отворяващ елемент, влизащ в астралното тяло, все повече и повече пронизвал това астрално тяло, и така Азът все повече и повече присъствал в чувствата на удоволствие или неудоволствие на астралното тяло.
Азът е продължил да се развива, по такъв начин, че неговият оплодотворяващ елемент, влизащ в астралното тяло, все повече и повече пронизвал това астрално тяло, и така Азът все повече и повече присъствал в чувствата на удоволствие или неудоволствие на астралното тяло.
И според това как Азът се е разпространил в астралното тяло е възникнало това, което в книгата ми “Теософия” вие намирате под названието Чувстващата душа. Това е станало по този път, че Азът се е разпрострял по цялото астрално тяло и по този начин е извикало към битие Чувстващата душа.
към текста >>
Ние до сега разглеждахме как на Старата Луна Духовете на Формата са излъчили своя нисш член, своя Аз и как те – когато от Луната се е образувала Земята – отдали този Аз и така о
плод
отворили с този Аз човека.
Тук трябва да добавим още един факт.
Ние до сега разглеждахме как на Старата Луна Духовете на Формата са излъчили своя нисш член, своя Аз и как те – когато от Луната се е образувала Земята – отдали този Аз и така оплодотворили с този Аз човека.
Но знаем, че на Луната са останали същества, които не са завършили тогава своето развитие. Какво значи това? Това означава, че те не са стигнали до степента, където биха придобили способността да излеят своя Аз и с него да оплодотворят човека. Те не биха могли да го направят. Те все още са се намирали на старата лунна степен, когато в същото време със своите Азове са действали в атмосферата на Земята.
към текста >>
Това означава, че те не са стигнали до степента, където биха придобили способността да излеят своя Аз и с него да о
плод
отворят човека.
Тук трябва да добавим още един факт. Ние до сега разглеждахме как на Старата Луна Духовете на Формата са излъчили своя нисш член, своя Аз и как те – когато от Луната се е образувала Земята – отдали този Аз и така оплодотворили с този Аз човека. Но знаем, че на Луната са останали същества, които не са завършили тогава своето развитие. Какво значи това?
Това означава, че те не са стигнали до степента, където биха придобили способността да излеят своя Аз и с него да оплодотворят човека.
Те не биха могли да го направят. Те все още са се намирали на старата лунна степен, когато в същото време със своите Азове са действали в атмосферата на Земята. В средата, обкръжаващата човека, имало изостанали същества, които действа ли съгласно природата на Духовете на Формата на Старата Луна; така действали тези изостанали същества на Земята. В атмосферата на Земята човек е бил обкръжен от Аз-същества, още не отдали своите Азове. Тези същества търсят възможност да извършат на Земята това последното, което били длъжни да свършат на Луната.
към текста >>
236.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Не получавайки никакъв
плод
от земното битие, духът би се устремил към бързо развитие, и човекът би бил лишен от всичко онова, което може да научи на арената на Земята.
Те се интересуват само от развитието на човек до пълна духовност. Ако те бяха останали свързани със Земята, то телата, може да се каже биха загинали, биха били изгорени.
Не получавайки никакъв плод от земното битие, духът би се устремил към бързо развитие, и човекът би бил лишен от всичко онова, което може да научи на арената на Земята.
И преди всичко би останало неразкрито в космическия процес развитието на любовта. За да може любовта да се развие на Земята, трябвало в началото тялото да се развие от примитивна степен. Любовта е трябвало да бъде заложена в своята нисша форма като полова любов, за да може постепенно, преминавайки редица степени да се издигне нагоре и да може накрая, когато Земята достигне своята последна епоха, тази любов да се прояви като чиста любов, като духовна любов в човека. Нисшата любов е обучение, подготовка за висшата любов. Земният човек трябва да развие в себе си любовта, за да може в края на развитието си да я върне на Земята; понеже всичко, което се развива в микрокосмоса, ще бъде в края на краищата влято в Макрокосмоса.
към текста >>
Но ако си спомняте, това което непрекъснато сме подчертавали, че
плод
овете на всеки отделен земен живот, т.е.,
плод
овете на всичко, което се достига под влиянието на Духовете на Любовта се вливат в цялото развитие, в това, което ръководят Духовете на Мъдростта, и ако, от друга страна си изясните, че под въздействието на силите на Духовете на Мъдростта, протича всичко това, което се съдържа в човешкото тяло до астралното тяло – ние вече описахме, как трябва да се измени и преобрази опитността събрана на Земята,то ще ви бъде ясно, че на човешкото същество, доколкото има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, действат също и Духовете на Мъдростта.
– се намира до известна степен под ръководството на Духовете на Мъдростта. Но ние, отново, не трябва да шаблонизираме това и да казваме: и така, ти твърдиш, че човешката индивидуалност се намира под влиянието на Духовете на Мъдростта, а човешката личност се намира под влиянието на Духовете на Любовта. Ако започнем да шаблонизираме, то отново би се получила грешка. Понеже понятията имат смисъл само, когато се вземат в тяхната реалност, когато се знае, че всяко понятие съдържа в себе си две страни. Само ако бихте били на мнение, че отделния живот между раждането и смъртта няма никакво значение, за всички следващи животи, тогава вие бихте могли да установите такива шаблони.
Но ако си спомняте, това което непрекъснато сме подчертавали, че плодовете на всеки отделен земен живот, т.е., плодовете на всичко, което се достига под влиянието на Духовете на Любовта се вливат в цялото развитие, в това, което ръководят Духовете на Мъдростта, и ако, от друга страна си изясните, че под въздействието на силите на Духовете на Мъдростта, протича всичко това, което се съдържа в човешкото тяло до астралното тяло – ние вече описахме, как трябва да се измени и преобрази опитността събрана на Земята,то ще ви бъде ясно, че на човешкото същество, доколкото има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, действат също и Духовете на Мъдростта.
Това, което човек като личност развива под действието на любовта – когато развие това,се съхранява за неговата индивидуалност, то на свой ред по обиколен път през мъдростта, Духовете на Любовта действат в онова, което се развива в отделния човешки живот. Тогава те действат съвместно. Но, от друга страна, тяхното действие се различава, така че всичко отнасящо се до личността, подлежи на непосредствено пряко въздействие на любовта, и всичко, което се случва между раждане и смърт, подлежи на косвено въздействие на мъдростта.
към текста >>
Те можели с могъществото на своята мъдрост да издигнат човека и да го откъснат от Земята; но тогава хората би трябвало да се откажат от използването на
плод
овете, каквито могат да съзреят само във времето.
Но Духовете на Мъдростта се отказали от това, да доведат човека към такова стремително развитие. Те си отишли от Земята, за да намалят, за да направят съразмерни периоди от време, които иначе биха протекли стремително. Затова в окултизма се казва, че Духовете на Мъдростта са станали “Духове на Кръговрата на времената”. В последователните кръговрати на времето, управляващите хода на светилата, били установили последователни въплъщения на човека. Духовете на Мъдростта станали Духове на Кръговрата на времената.
Те можели с могъществото на своята мъдрост да издигнат човека и да го откъснат от Земята; но тогава хората би трябвало да се откажат от използването на плодовете, каквито могат да съзреят само във времето.
Плодовете на любовта, на земния опит, не биха били достижими. Тайните, които притежават, и които трябвало да съблюдават съществата, за да дадат възможност на любовта да съзрее на Земята, за да отгледат земния опит били скрити от тези Духове на Кръговрата на времената. За това в Писанието се казва:”Те закрили своето лице пред Свещения Агнец”. Понеже “Свещеният Агнец” – това е Слънчевия Дух, който притежава тайната не само да издига от Земята духовете, но и да освобождава от Земята телата, да ги одухотворява след като те преминат през много въплъщения. Владеещият тайната на любовта е Духът на Слънцето, когото ние наричаме Христос.
към текста >>
Плод
овете на любовта, на земния опит, не биха били достижими.
Те си отишли от Земята, за да намалят, за да направят съразмерни периоди от време, които иначе биха протекли стремително. Затова в окултизма се казва, че Духовете на Мъдростта са станали “Духове на Кръговрата на времената”. В последователните кръговрати на времето, управляващите хода на светилата, били установили последователни въплъщения на човека. Духовете на Мъдростта станали Духове на Кръговрата на времената. Те можели с могъществото на своята мъдрост да издигнат човека и да го откъснат от Земята; но тогава хората би трябвало да се откажат от използването на плодовете, каквито могат да съзреят само във времето.
Плодовете на любовта, на земния опит, не биха били достижими.
Тайните, които притежават, и които трябвало да съблюдават съществата, за да дадат възможност на любовта да съзрее на Земята, за да отгледат земния опит били скрити от тези Духове на Кръговрата на времената. За това в Писанието се казва:”Те закрили своето лице пред Свещения Агнец”. Понеже “Свещеният Агнец” – това е Слънчевия Дух, който притежава тайната не само да издига от Земята духовете, но и да освобождава от Земята телата, да ги одухотворява след като те преминат през много въплъщения. Владеещият тайната на любовта е Духът на Слънцето, когото ние наричаме Христос. И тъй като Той има отношение не само към индивидуалността, но и към всяка отделна личност на Земята, то затова Го наричаме “Великата жертва на Земята”, “Свещеният Агнец”.
към текста >>
Всичко, което човекът може да внесе като
плод
от отделната личност в индивидуалността, той достига благодарение на своята връзка със Съществото Христос.
И така, Духовете на Мъдростта останали Духове на Кръговрата на времената и ръководели последователните инкарнации. Христос станал център, доколкото отделната човешка личност трябвало да бъде осветена и изчистена.
Всичко, което човекът може да внесе като плод от отделната личност в индивидуалността, той достига благодарение на своята връзка със Съществото Христос.
Съзирането на Христос, чувството на връзка с Христос изчиства и облагородява личността. Ако развитието на Земята бе минало без проявата на Христос, то тялото на човека би останало, ако вземем този израз в най-широк смисъл, зло; то трябвало да се свърже със Земята и би останало завинаги в материалното. И ако Духовете на Мъдростта не бяха се отказали от това, да одухотворят човека в самото начало на собственото им земно развитие, то би могло да настъпи следното: тогава, т.е., в Лемурийската епоха, Духовете на Мъдростта веднага биха изтръгнали човека от тялото, биха го повели срещу бързото духовно развитие и бързо биха изгорили неговото тяло; така че Земята никога не би могла да изпълни своята мисия. Или Духовете на Мъдростта биха казали: ние не искаме това, ние искаме тялото на човека напълно да се развие, но ние самите нямаме към това никакъв интерес и поради това предоставяме това на този, който ще се появи по-късно, Йехова, който е Владиката на Формите! Но тогава тялото на човека би било мумифицирано, то би изсъхнало.
към текста >>
Те въздействали върху хората, и това тяхно въздействие не било без
плод
но за Земята.
Тази картина би показала действителното равновесие между Духовете на Формата и Духовете, които станаха Духове на Кръговрата на времето, всъщност, Духове на Светлината. Тъй като след Мистерията на Голгота в развитието на Земята ще влезе Христос, то това равновесие би се съхранило и би настъпил действителен възход. Но нещата отново не са толкова прости. Ние знаем, че имало изостанали духове, които не са достигнали до пълна зрялост в развитие на мъдростта и поради това не били предразположени да отстъпят своето ръководство над течението на любовта. Те искали да продължават да действат и да изливат мъдрост.
Те въздействали върху хората, и това тяхно въздействие не било безплодно за Земята.
Те донесли на хората свободата. Ако Христовото начало е донесло любовта, то тези духове, които ние наричаме луциферични, донесли на хората свободата, свободата на личността. Те дали на човека възможност да избира между доброто и злото. Изоставането на определени духове има също така и положителна страна, и всичко, било то предвижване напред или изоставане има Божествена природа. И така, имало Духове на Кръговрата на времето, които ръководели последователните инкарнации – по такъв начин, че индивидуалността преминава през всички инкарнации; и имало и Духове на Любовта, които се намирали пад ръководството на Христовия принцип, и подготвяли тази индивидуалност, така че личността да може постепенно да премине в царството на любовта.
към текста >>
237.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Неговото етерно излиза от физическото тяло, и понеже човек съхранява само вярата във физическия свят, и в него отсъства съзнанието, че духовното е действителност във физичното, което излиза с етерното тяло като
плод
от изживяното във физическото тяло.
Ние трябва да си представим, че етерното тяло е навлязло дълбоко във физическото тяло, и сега трябва да започне обратния път. То трябва да вземе от физическото тяло всичко, което може да бъде възприето с физическите сетива. Но, благодарение на това, етерното тяло отново се освобождава, всичко, което по-рано било физическа действителност, трябва да бъде постепенно одухотворено. Човекът трябва да вземе в бъдещето съзнание, знанието, че във физическото също има духовно. Защото, какво излиза от него?
Неговото етерно излиза от физическото тяло, и понеже човек съхранява само вярата във физическия свят, и в него отсъства съзнанието, че духовното е действителност във физичното, което излиза с етерното тяло като плод от изживяното във физическото тяло.
По този начин, може да се случи, че хората, така да се каже, да не намерят подстъпите към това освобождение на тяхното етерно тяло.
към текста >>
238.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта,
плод
овете на живота, на изминалия живот.
Тя остава в течение на 2-3 дни; при различните хора е различно. Като правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи. В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му.
След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта, плодовете на живота, на изминалия живот.
Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел плодовете на своя предшестващ живот. Така, човекът има в себе си този екстракт на живота и може да построи от него своето ново тяло в следващият живот.
към текста >>
Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел
плод
овете на своя предшестващ живот.
Като правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи. В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му. След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта, плодовете на живота, на изминалия живот.
Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел плодовете на своя предшестващ живот.
Така, човекът има в себе си този екстракт на живота и може да построи от него своето ново тяло в следващият живот.
към текста >>
239.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние знаем, че човекът върви от въплъщение към въплъщение, от инкарнация в инкарнация, ние знаем, че във всяка инкарнация той внася
плод
овете от предидущата.
Но сега трябва да си съставим разбиране за това, какво място заемат в еволюцията тези същества, доколкото това е свързано със стоящата пред нас по-дълбока задача. Този въпрос наистина е много важен и е свързан не само с нашето минало развитие, но и с бъдещето. Това е съществено. За да подредим нещата, да разгледаме още веднъж развитието на човека.
Ние знаем, че човекът върви от въплъщение към въплъщение, от инкарнация в инкарнация, ние знаем, че във всяка инкарнация той внася плодовете от предидущата.
Знаем, че всъщност, във всяка нова инкарнация човекът действа творчески както на своята форма, така и на своите способности и на своята съдба. Това, което го постига като съдба, то всъщност са неговите дела във външния свят, че той сам е отпечатал в себе си своя живот, връщайки се към него във вид на таланти и способности. По този начин, човекът се явява сътворец, както по смисъла на своята външна съдба, така и в смисъла на своята вътрешна организация. Да се попитаме сега: от какво произхожда, с какво се обяснява това, че ние се оказваме на много по-съвършена степен на развитие? -Нали в това отношение всеки съвременен човек се оказва на по-съвършена степен на развитие.
към текста >>
Ние не напразно гледаме с очи, слушаме с уши, във всяка инкарнация ние усвояваме
плод
овете на живота.
Това, което го постига като съдба, то всъщност са неговите дела във външния свят, че той сам е отпечатал в себе си своя живот, връщайки се към него във вид на таланти и способности. По този начин, човекът се явява сътворец, както по смисъла на своята външна съдба, така и в смисъла на своята вътрешна организация. Да се попитаме сега: от какво произхожда, с какво се обяснява това, че ние се оказваме на много по-съвършена степен на развитие? -Нали в това отношение всеки съвременен човек се оказва на по-съвършена степен на развитие. Това наше усъвършенстване ние получаваме при преминаването от инкарнация в инкарнация.
Ние не напразно гледаме с очи, слушаме с уши, във всяка инкарнация ние усвояваме плодовете на живота.
И след смъртта ние пренасяме със себе си това, което може да стане действително, което може да образува силовото зърно, за да съучаства в създаването и развитието на следващата инкарнация.
към текста >>
Идеалното състояние би било това, когато във всяка инкарнация човекът напълно използва своя живот, не пропуска нищо от онова, което може да научи, което може да изживее и може да пренесе
плод
овете за следващата инкарнация, и всичко това го взема със себе си.
Но може да бъде различно. Стрелката на везните може да се наклони ту на една ту на друга страна.
Идеалното състояние би било това, когато във всяка инкарнация човекът напълно използва своя живот, не пропуска нищо от онова, което може да научи, което може да изживее и може да пренесе плодовете за следващата инкарнация, и всичко това го взема със себе си.
Но като правило, това не става. Човек се накланя на една или друга страна. Или не използва достатъчно своя живот, оставяйки не употребени някои сили и пренася в бъдещата инкарнация по-малко, отколкото би могъл; или той твърде дълбоко навлиза в своята организация и твърде много се сраства с тази инкарнация, със своето телесно същество. Има два вида хора. Едните биха искали да живеят изцяло в духа и не се спускат до телесното.
към текста >>
240.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е
плод
на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят.
Когато вечер човекът излизал от физическото тяло, той не е изпадал в абсолютна безсъзнателност. Това било само друг вид битие на съзнанието. В тези времена човекът възприемал още в своето обкръжение духовните събития и духовните същества, макар и не с такава точност, както действителното ясновидство, но като последни остатъци от него, съхранили се от древното ясновидство. През деня човекът живеел в свят с неопределени, разливащи се, мъгляви очертания. През нощта той е живеел сред духовните същества, които са го обкръжавали, както сега обкръжават древните предмети.
Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят.
Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените. Да твърди може само този, който никога не се е запознавал със същността на народната фантазия. На народа изобщо не му идва на ум за такъв вид олицетворение. Това бил опита на древните времена. Вотан и Тор били същества, с които човекът общувал, както сега той общува със своите събратя-хора; и митовете и преданията именно са спомени от времето на древното ясновиждане.
към текста >>
241.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните
плод
ове от физическо-сетивния земен свят,
плод
овете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно.
Но човекът все повече и повече се приближава към новото състояние. В следатлантския период ние сме преминали през различни културни епохи; древноиндийска, прадревноперсийска, след това тази, която нарекохме вавилоно-асиро-халдейско-египетска, след това гръко-латинската, и сега ние се намираме в петата културна следатлантска епоха. И между това, както в течение на целия този период чак до наше време съединението на етерното и физическо тяло все повече укрепвало, станало вътрешно все по-тясно и по-близко, човекът и сега се движи към такъв период в бъдещето, когато етерното тяло постепенно ще се отделя и ще става самостоятелно. И сега вече има хора, които имат доста по-свободно етерно тяло, отколкото други.
Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно.
Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи.
към текста >>
242.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако тя не беше тълкувана по материалистичен начин, тогава и в официалната наука никога един Хекел не би тълкувал материалистично природния свят; това, което през 14-то – 15-то столетие беше вложено в основата на религиозното светоусещане, даде своя
плод
през 19-то столетие в областта на естествените науки; и всичко доведе дотам, че стана невъзможно разбирането на Йоановото Евангелие, без проникването в духовните бездни на света.
Самият материалистичен възглед създаде това, което днес сам оспорва. Така Вие виждате, как материалистичните възгледи проникнаха в човечеството и как по тази причина се изгуби истинското разбиране на религиозните документи. Когато антропософията изпълни своята мисия и покаже на човека какви тайни са скрити зад физическия свят, тогава ще се разбере как тези тайни са описани в религиозните документи. Външният, тривиален материализъм , който днес хората смятат за толкова опасен, е само последната фаза на материализма, който Ви описах. Най-напред беше материализирана Библията, нейните тълкувания.
Ако тя не беше тълкувана по материалистичен начин, тогава и в официалната наука никога един Хекел не би тълкувал материалистично природния свят; това, което през 14-то – 15-то столетие беше вложено в основата на религиозното светоусещане, даде своя плод през 19-то столетие в областта на естествените науки; и всичко доведе дотам, че стана невъзможно разбирането на Йоановото Евангелие, без проникването в духовните бездни на света.
Човек може да подценява Евангелието на Йоан само тогава, когато не го разбира. И понеже онези, които се заразиха от материалистичното светоусещане престанаха да разбират това Евангелие, то започна да им се явява в описаната по-горе светлина.
към текста >>
Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда
плод
а, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение.
Те бяха в семето. В него беше скрита самата възможност за появата на цветето. Без нея то не би могло да израсне. А откъде идва семето? То също идва от едно такова цвете.
Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение.
Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете. Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово. Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата. В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог. Днешният човек произлиза от безсловесния, от немия човек, но преди всичко в началото беше Логосът или Словото.
към текста >>
243.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Нещата изглеждат така, сякаш в еволюцията се влива една огромна сила, която започва да работи, за да се яви накрая и
плод
ът.
Нека да спрем вниманието си на този момент: духовното възвестяване чрез Мойсей и края на това възвестяване, явяването на обещания Месия в лицето на Христос. През тази епоха, която бихме определили като първия период от историята на християнството, в еволюцията на човечеството беше вложен реалният импулс за единство и братство, които ще тържествуват в шестата културна епоха.
Нещата изглеждат така, сякаш в еволюцията се влива една огромна сила, която започва да работи, за да се яви накрая и плодът.
Тя продължава да работи и в нашата съвременност, когато човечеството изцяло се потопи в материята с интелектуалните си и духовни възможности. Някои би могъл да попита: Защо християнството трябваше да дойде в света като непосредствен предшественик на най-мрачната материалистична епоха?
към текста >>
244.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “О
плод
и себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят!
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане.
И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят!
”. “Познай себе си! ” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!
към текста >>
” означава: О
плод
и себе си със съдържанието на духовния свят!
Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят! ”. “Познай себе си!
” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!
към текста >>
245.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Плод
на фантазията е, когато учените на зелената маса твърдят, че образите на северната или на германската митология, или тези на гръцката митология, че всички документи за богове и дела на боговете са само съчинения на народната фантазия.
Плод на фантазията е, когато учените на зелената маса твърдят, че образите на северната или на германската митология, или тези на гръцката митология, че всички документи за богове и дела на боговете са само съчинения на народната фантазия.
Това не са съчинения на народната фантазия; народът не съчинява така, че, когато вижда да преминават облаци, да казва: Това са овце. Че народът така съчинява, това са измислици на днешната ученост, която в тези неща е жива фантазия.
към текста >>
246.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение
плод
ът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура.
Сега трябва да запомним това, че първо може да се достигне един връх, от който можем да обгърнем с поглед 7-те културни епохи на голямата Следатлантска епоха, както от върха на една планина виждаме да се простира пред нас обширното поле. Ние всички познаваме вече тези културни епохи. Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската. Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е. епохата, в която ние сега живеем.
През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура.
Седмата културна епоха ще завърши с войната на всички против всички. Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма. Следователно ние живеем, както казахме, в Петата подепоха /или Западно-европейската културна епоха/. Както от върха на една планина се виждат градове, села и гори, така от върха на посвещението се виждат редуващите се културни епохи. Посветеният вижда тяхното значение.
към текста >>
Естествено
плод
овете на това образуване на расите се простира и до нашата епоха; ето защо и днес все още се говори за раси.
Те представляват това, което се разгръща на нашето физическо поле като човешки култури. Ето защо ние говорим за културни епохи, в противоположност на расите. Всичко което е свързано с понятието "раса", е остатък от епохата, която е предхождала нашата, а именно Атлантската. Ние живеем в епохата на културните периоди. Атлантида беше епохата, когато постепенно се развиха 7 редуващи се велики раси.
Естествено плодовете на това образуване на расите се простира и до нашата епоха; ето защо и днес все още се говори за раси.
Обаче днес това се за мъглени понятия на онези резки различия, които съществуваха между отделните раси. Днес понятието "култура" вече замени понятието "раса". Ето защо ние говорим за древната Индийска култура, а културата, за която ни разказват свещените индийски книги, Ведите, е само един неин отзвук. Древната Индийска култура е първо утринно зазоряване на Следатлантската епоха; тя следва непосредствено атлантската епоха.
към текста >>
Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили
плод
овете на този земен живот.
"аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта.
Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот.
Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот. Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове. Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт".
към текста >>
Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските
плод
ове.
"/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот.
Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове.
Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот. Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове. Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт". "който има уши да слуша, нека слуша, що говори духът на църквите.
към текста >>
Той не взема със себе си никакви
плод
ове в духовния живот.
Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот. Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове.
Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот.
Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове. Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт". "който има уши да слуша, нека слуша, що говори духът на църквите. който победи, той няма да бъде повреден от втората смърт.
към текста >>
Но в духовното съществуване той може да живее само от тези
плод
ове.
Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот. Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот.
Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове.
Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт". "който има уши да слуша, нека слуша, що говори духът на църквите. който победи, той няма да бъде повреден от втората смърт. "/Откров., 2, 11/.
към текста >>
Следователно, ако не донесе там със себе си никакви
плод
ове, той ще изпита "втората смърт".
Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот. Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот. Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове.
Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт".
Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт". "който има уши да слуша, нека слуша, що говори духът на църквите. който победи, той няма да бъде повреден от втората смърт. "/Откров., 2, 11/.
към текста >>
247.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това, което е могло да се развие в човечеството вследствие на отделянето на конската природа, ще се покаже в своя
плод
.
Но нещата не стоят така, като че в бъдеще ще стане нещо във физическия свят. За посветения, който в процеса на посвещението застава в състояние на ясновидство между астралния и деваканическия свят, се показва, как човекът все повече и повече ще развие и облагороди това, което той държи на отделянето от себе си на конската природа. Той ще произведе едно одухотворение на интелигентността, на ума. Това, което днес е ум, интелигентност, в бъдеще, след войната на всички против всички, ще бъде превърната в мъдрост, в духовност. Това ще изпитват онези, които ще са достигнали тогава целта.
Това, което е могло да се развие в човечеството вследствие на отделянето на конската природа, ще се покаже в своя плод.
към текста >>
Всичко това, което вие, намиращите се сега тук, приемате с вашите души, ще донесе своите явни
плод
ове през времето след войната на всички против всички.
Вие ще преминете по-нататък в епохата на Филаделфия, после в тази, в която ще царува Амен. И все повече и повече ще се развие една човешка общност, която ще показва на лицата на хората това, което се е подготвило в нашите епохи. Това, което днес вече работи във вашите души, това, което сте приели през време на Индийската епоха, ще се появи върху вашата физиономия през първата подепоха на голямата епоха следваща войната на всички против всички. А това, което човекът е усвоил през време на Древно-персийската културна епоха, ще измени лицето на втора степен. И така ще върви от степен на степен.
Всичко това, което вие, намиращите се сега тук, приемате с вашите души, ще донесе своите явни плодове през времето след войната на всички против всички.
Днес вие съединявате с живота на вашата душа това, което 7-те духове Божии и 7-те звезди дават.
към текста >>
А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските
плод
ове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа Исуса.
Всяка културна епоха е сложила на нея един печат. Във вас е запечатано това, което Индийците са записали в душите си (т.е. вие самите въплътени като индийци); запечатано е във вас това, което Персийците, Египтяните, Гърците, Римляните са записали в душата и което и нашата културна епоха записва в нея. Тези печати ще бъдат разтворени, т.е. нещата ще се изявят външно, след великата война на всички против всички.
А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските плодове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа Исуса.
7 печата трябва да бъдат разтворени в една книга. Коя е тази книга? Къде се намира тя? Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една библия. Думата книга се намира в Библията само на много места.
към текста >>
Тук се говори за мярка и за динар, за да се покаже това, което човечеството е научило в третата културна епоха:
Плод
овете са пренесени в следващите епохи и разпечатани.
"и видях, и ето кон бял" това показва, че одухотвореният ум, одухотворената интелигентност се изявява "и този, който седеше на него имаше лък; и даде му се корона и той тръгна да побеждава и победи. И когато се отвори вторият печат, чух другото животно да казва: Ела и виж! И ето излезе друг кон, който бе червен, а на седящия на него бе дадено да отнеме мира на земята и да се избива един друг" (да загине това, което е недостойно да върви заедно с възлизащото човечество), "и даден му бе голям меч. И когато бе отворен третия печат, чух третото животно да казва: ела и виж! И ето видях; кон черен а седящият на него имаше в ръката си везни и чух един глас между животните да казва: една мярка пшеница за един динар и три мерки ечемик за динар".
Тук се говори за мярка и за динар, за да се покаже това, което човечеството е научило в третата културна епоха: Плодовете са пренесени в следващите епохи и разпечатани.
А в Четвъртата културна епоха е дошъл Христос Исус, за да победи смъртта и сега ни се казва откриването на това събитие, на това постижение: "И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да казва: Ела и виж! И ето видях кон блед и името на седящия на него беше смърт и адът идеше след него". Ето кон блед: Всичко това отпада, пропада в расата на злите; но това, което е чуло зова, което е победило смъртта, преминава в духовния живот.
към текста >>
248.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Както днес един къпинов
плод
се състои от отделни сферични зрънца, така беше съставен тогава Сатурн само от човеци, каквито описахме.
Но вие бихте могли да намерите също нещо подобно като фигурите, които бихте получили днес съединявайки различните пътища на вашата кръв според различните топлинни състояния. Това е физическото състояние на този стар Сатурн. От днешните състояния на материята там имаше само топлина. От всички същества, които днес населяват Земята, там съществуваше само човекът и то само тази заложба на неговото физическо тяло. Сатурн се състоеше само от такива зачатъци на физическите човешки тела, които бяха съставени от топлина.
Както днес един къпинов плод се състои от отделни сферични зрънца, така беше съставен тогава Сатурн само от човеци, каквито описахме.
към текста >>
Той се състоеше само от човеци, както къпиновият
плод
се състои от отделни зрънца.
Ето защо човешките форми изглеждаха съвършено различно от днешните. Човекът имаше формата на растително съществуване. Той имаше физическо и етерно тяло като растенията днес, но на Слънцето той изглеждаше съвсем различно от днешните растения. Този напредък на развитието беше свързан с това, че на Слънцето се появи една втора категория същества. На Сатурн имаше само човеци, а никакви други същества.
Той се състоеше само от човеци, както къпиновият плод се състои от отделни зрънца.
Обаче сега от човешките зачатъци някои бяха изостанали назад на сатурновата степен; те не бяха достигнали всичко, което трябваше да бъде достигнато. Тези изостанали назад същества, които идват от Сатурн, не могат поради това да получат никакво етерно тяло и на Слънцето трябва да останат само с физическо тяло, следователно намират се на степента, на която се намираше човекът на Сатурн. Тези същества, които на Слънцето имат само физическо тяло, са първите заложби за нашите днешни животни, така щото на Слънцето имаме: Човешки зачатъци с физическо и етерно тяло и животински зачатъци имащи само физическо тяло.
към текста >>
249.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е
плод
на късогледството на всяка съвременна мисъл.
От малката сферичка се отделя първо една капка, която се върти около по-голямата като едно външно тяло. После се отделя втора, трета капка, и накрая в средата остава една по-голяма капка, около която се въртят по-малките. Ето ви една планетарна система в малък мащаб, казва се. И хората си мислят: Защо тази първична мъглявина да не е възникнала някога чрез въртене нашата слънчева система, когато и сега можем да подражаваме това с една такава миниатюрна слънчева система? Обикновено това сравнение изглежда извънредно убедително и сега те разбират, как някога от такава една мъглявина са се отделили Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий.
Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл.
Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят. Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло. Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос. Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение.
към текста >>
250.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Представете си, че тази сила е отстранена, представете си човека нео
плод
ен от Христовата Сила, и тогава човекът се връща назад в животинската форма.
В момента, когато отнемете душата от човешкото каучуково тяло, човекът би ви показал животинската форма. Това, което човекът е добил, е като нещо, което той днес произвежда чрез своята собствена сила. Ако бихте могли да гледате това, което той е произвел по-рано в астралното тяло, бихте видели, как това подобие на животните съществува. Действително съществува нещо като една вътрешна сила, която предава на каучуковия човек днешната форма.
Представете си, че тази сила е отстранена, представете си човека неоплоден от Христовата Сила, и тогава човекът се връща назад в животинската форма.
Така ще се случи с онези, които ще отпаднат назад: те ще образуват един свят, който стои така да се каже под днешния свят, един свят на бездната, където човекът отново ще приеме животинската форма. Така ние се научаваме да разбираме, какво ще бъде в действителност развитието. Част по част ще се прояви онова, което сега се подготвя, както и в нашата епоха се е проявило част по част това, което е било заложено през Атлантската епоха.
към текста >>
251.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Всяко подобно желание, което прави човека да се стреми да изгуби своя Аз, да се потопи с него в едно всеобщо съзнание, е
плод
на слабостта.
Това понятие за Аза създава трудности за мнозина. На нас ни стана ясно, че Азът на човека се е развил от една групова душевност, от един вид всеобгръщащ Аз, от който той се е диференцирал. Би било неправилно, ако човекът би проявил отново желание да се потопи в някакво всеобщо съзнание.
Всяко подобно желание, което прави човека да се стреми да изгуби своя Аз, да се потопи с него в едно всеобщо съзнание, е плод на слабостта.
Само онзи разбира Аза, който знае, че след като в течение на космическото развитие е добил този Аз, той е вече неизгубим; и преди всичко човек трябва да се стреми към мощната сила (ако той разбира мисията на света), да направи този Аз все по-съвършен, все по-божествен. Истинските антропософи нямат нищо от онова разбиране, което постоянно подчертава, че човешкият Аз трябва да премине в един всеобщ Аз, да се претопи в него в някаква каша.
към текста >>
Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е
плод
именно на духовното познание.
И че този остър, двурежещ меч излиза от устата на Сина Человечески, това е също така понятно; защото там, където човекът се е научил да изговаря с пълно съзнание "Аз", там той му бе даден, за да се издигне до най-висшето, но същевременно имайки възможността да потъне и до най-нисшето. Острият двурежещ меч е един от най-важните символи, които срещаме в Откровението. Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното разглеждане, че нашата сегашна култура ще бъде последвана от онази, която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да преминат и живеят в следващата епоха. Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха. Така наречената Седма културна епоха ще има съвсем малко значение.
Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е плод именно на духовното познание.
Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха. А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено. Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата култура като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка.
към текста >>
Най-зрелият
плод
на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха.
Острият двурежещ меч е един от най-важните символи, които срещаме в Откровението. Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното разглеждане, че нашата сегашна култура ще бъде последвана от онази, която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да преминат и живеят в следващата епоха. Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха. Така наречената Седма културна епоха ще има съвсем малко значение. Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е плод именно на духовното познание.
Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха.
А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено. Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата култура като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка.
към текста >>
Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата култура като един презрял
плод
, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка.
Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха. Така наречената Седма културна епоха ще има съвсем малко значение. Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е плод именно на духовното познание. Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха. А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено.
Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата култура като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка.
към текста >>
Вие бихте видели, как това отпада като обвивка на
плод
в материалното кълбо, което ще бъде като един остатък след тази епоха, обозначена със 7-те звуци на тръбите.
Представете си, как всичко ще стане така да се каже образно; земята ще стане все по-фина и по-фина в нейната материя, а най-грубите части ще се виждат сред фината материя като черупки, както например влечугите или охлювите изхвърлят своите обвивки. Така твърдите части ще бъдат все повече и повече окачени към префинената материя. През последната епоха, епохата на тръбните звуци, вие бихте виждали вече с ясновидските очи, как хората са съставени от тънки тела, от одухотворени тела и как онези, които са втвърдили в себе си материалния принцип, са запазили в себе си това, което днес съставлява най-важните съставни части на материята.
Вие бихте видели, как това отпада като обвивка на плод в материалното кълбо, което ще бъде като един остатък след тази епоха, обозначена със 7-те звуци на тръбите.
Това ни дава Откровението на Йоана като пророчество. И много е важно да почувствуваме това пророчество вътре в душите си, така че то да действува възпламеняващо върху нашата воля. Защото, какво ще е направил от себе си човекът тогава, когато ще изминат тази Шеста и тази Седма епохи? Какво ще е направил тогава човекът от своето тяло? Когато гледаме сега човешкото тяло, то не е още израз на живеещата в него душа; обаче тялото ще стане все повече и повече израз на това, което човекът изживява вътре в себе си.
към текста >>
252.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Трябва да кажем, че този велик момент на преминаването в одухотворената Земя е изразен по един чудесен начин в Библията, където се казва, че всичко, което човекът изработва сега през Земната епоха във физическото тяло, е като семе, което ще израсте и даде
плод
, когато Земята ще бъде одухотворена.
Някои хора трябва да минат още през много прераждания, за да развият Манас до такава степен, че да станат съзнателни за това, което изработват в своето човешко същество. Но когато Земята ще е достигнала своята цел, когато следователно ще прозвучи 7-та тръба, ще настъпи следното: Това, което съществува от физическото тяло, ще бъде разтворено като готварска сол в топла вода. Човешкият Манас (Духовното Себе) ще бъде развит до висока степен, така щото човекът винаги ще си казва думите на апостол Павла: "Не Аз, а Христос в мене върши всичко. "Чрез това той ще разтвори своето физическо тяло и ще превърне облагороденото етерно тяло в една същност, която може да живее в астрализираната Земя. Така човекът ще премине да живее в одухотворената Земя като едно ново същество.
Трябва да кажем, че този велик момент на преминаването в одухотворената Земя е изразен по един чудесен начин в Библията, където се казва, че всичко, което човекът изработва сега през Земната епоха във физическото тяло, е като семе, което ще израсте и даде плод, когато Земята ще бъде одухотворена.
към текста >>
Как хората донасят със себе си
плод
овете на Земното съществуване, това виждаме ние предварително нарисувано.
Това физическо и етерно тяло са преддверието: Те трябва да отпаднат, да бъдат изхвърлени. Това, което човекът сам е направил, него трябва да задържи той. Това е храмът, в който трябва да живеят нови същества през време на Юпитеровото съществувание. Следователно ние живеем вътре в една одухотворена Земя. Ние виждаме как вече се подготвя образцово тази Юпитерова епоха.
Как хората донасят със себе си плодовете на Земното съществуване, това виждаме ние предварително нарисувано.
А сега трябва да бъдем наясно върху факта, че посред това духовно състояние на Земята, посред една по-висока степен на развитието се явява отново онова, което съществуваше по-рано. Преди всичко явяват се носителите на духовните течения, на които се крепи Земята, от които тя е произлязла. Носителите на тези течения се явяват живи. Илия и Мойсей, ако следваме християнското предание, се считат като лични представители на това, което вчера разглеждахме в двата огнени стълбове. Тези, които дават ученията на двата огнени стълбове, са според християнския езотеризъм Илия и Мойсей.
към текста >>
253.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но това е без
плод
но.
В сравнение с пълната действителност това не може още да се уподоби даже с вътрешното скеле на една сграда, а само с външното, върху което зидарите строят и зидат. То бива разтурено, когато сградата е завършена. Така и мисловното скеле трябва да бъде разтурено, ако искаме да имаме пред себе си истината такава, каквато тя е в действителност. Ако считаме тази отвлеченост за нещо действително, тогава ние не говорим за действителен Окултизъм, а само за представата, която съвременният човек може да си състави за окултните факти. Така както днес човекът си съставя представа за окултните факти, това се съдържа в една такава схема.
Но това е безплодно.
Аз трябваше да представя тази схема, защото ние се нуждаем от една такава схема. Но всъщност тя не помага нищо на онзи, който иска да върви по действителния окултен път. Когато описвате целия свят да най-висшите окултни факти, чрез една такава схема, това има значение само за нашето настоящо въплъщение. В следващото въплъщение вие отново трябва да изучите една такава схема. Тя може да бъде мислена само чрез това, че си служим с мозъка; скроена е само за мозъка.
към текста >>
254.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Онези, които ще достигнат целта на Земното развитие, ще имат тогава едно астрално тяло напълно проникнато от духовното съдържание дадено и преработено от Аза, те ще притежават това съзна ние като резултат, като
плод
на Земното развитие и ще го пренесат в развитието на Юпитер.
Да осъзнае тези действия днес може само посветеният; но човекът постепенно се развива към това съзнание.
Онези, които ще достигнат целта на Земното развитие, ще имат тогава едно астрално тяло напълно проникнато от духовното съдържание дадено и преработено от Аза, те ще притежават това съзна ние като резултат, като плод на Земното развитие и ще го пренесат в развитието на Юпитер.
Бихте могли да кажем, че когато ще завърши Земното развитие, човекът ще е добил способности, които символично са представени чрез изграждането на новия Йерусалим; тогава човекът ще може вече да вижда в образния астрален свят на Юпитер; духовното себе ще бъде вече изработено в него. Тази е целта на Земното развитие. Следователно, какво трябва да добие човекът в течение на Земното развитие? Кое е първата цел на това развитие?
към текста >>
Който наблюдава едно растение, както израства от корена до
плод
а, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията.
Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия. Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват.
Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията.
Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия. Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога. Показахме, че от половината на Атлантската епоха насам човекът е проспал, така да се каже, по-висшето духовно развитие. Той и днес продължава да се намира в това спящо състояние. Но то беше необходимо.
към текста >>
255.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като
плод
от онези древни времена.
Когато сме отправяли поглед към пирамидите, когато сме съзерцавали сфинкса, колко различно е протичал онзи живот, колко различно е живяла тогава нашата душа между раждането и смъртта! Този живот просто не би могъл да се сравнява с днешния живот, а и сравнението не би имало никакъв смисъл. Тогава през Египетската епоха душата изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия свят, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни. Другият свят, духовният свят също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло. Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости.
И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена.
Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие. Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот. Онова, което действуваше някога, ние го виждаме отново да просветва в заобикалящия ни свят и по-точно в това, което ни интересува от този заобикалящ ни свят. Ние ще стигнем до съответните изводи за тези зависимости както във физическо, така и в духовно отношение. За тази цел ще посочим как развитието напредва, как Четвъртата следатлантска епоха представлява едно чудно свързващо звено между Третата и Петата епоха.
към текста >>
И тогава нашата душа ще се издигне до тайнствените връзки и зависимости, на които е подчинен света, а
плод
ът от всичко това ще бъде едно дълбоко разбиране на силите, които живеят вътре в самите нас.
Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие. Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот. Онова, което действуваше някога, ние го виждаме отново да просветва в заобикалящия ни свят и по-точно в това, което ни интересува от този заобикалящ ни свят. Ние ще стигнем до съответните изводи за тези зависимости както във физическо, така и в духовно отношение. За тази цел ще посочим как развитието напредва, как Четвъртата следатлантска епоха представлява едно чудно свързващо звено между Третата и Петата епоха.
И тогава нашата душа ще се издигне до тайнствените връзки и зависимости, на които е подчинен света, а плодът от всичко това ще бъде едно дълбоко разбиране на силите, които живеят вътре в самите нас.
към текста >>
256.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже о
плод
и заварените културни традиции.
Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха участие в голямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна. Имаше както напреднали, така и изостанали хора, и лесно можеше да се отгатне, че според характера на тогавашното развитие най-малко напреднали бяха тъкмо онези, които продължиха да са ясновиждащи, понеже те изостанаха на една предишна еволюционна степен и запазиха стария характер на атлантците. Най-напредналите се оказаха тези, които първи усвоиха физическото възприемане на света, които първи се доближиха до нашето днешно предметно съзнание. Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния свят, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия свят. И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия.
Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции.
За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят. Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света. Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център.
към текста >>
257.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Този беше
плод
ът на един от походите под водачеството на Александър Велики в Индия.
Така гърците даваха израз на това, което остана като отзвук от процесите, разиграващи се в душите на онези ученици, които бяха представители на пра-древната индийска култура.
Този беше плодът на един от походите под водачеството на Александър Велики в Индия.
към текста >>
258.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние знаем, че онова, което душата поема в себе си, преминавайки от една инкарнация в друга инкарнация, винаги носи някакви
плод
ове.
Ето какви неща преминаха в съзнанието на народа. И сега нека да се замислим, че същите души, които днес живеят в нашите тела, са били инкарнирани също и в онези древни времена. Нека да се замислим, че същите души са виждали онези изображения, които посветените извличаха от това, което те виждаха в духовния свят.
Ние знаем, че онова, което душата поема в себе си, преминавайки от една инкарнация в друга инкарнация, винаги носи някакви плодове.
Макар и човекът да не си спомня, положението е такова, че това, което живее днес в душата, живее в нея тъкмо поради факта, че е било вложено там по-рано. Душата бива оформена както тук във физическия живот, така и отвъд него. Докато се е намирала между раждането и смъртта, докато се е намирала между смъртта и новото раждане, египетските представи са действували: тъкмо поради тях са възникнали и днешните представи. Днес определени представи възникват именно от египетските представи. Онова, което днес наричаме дарвинизъм, далеч не е възникнало от някакви външни причини.
към текста >>
В древното посвещение можеше да се каже:
Плод
овете на духовния свят ние събираме във физическия свят!
В древното посвещение можеше да се каже: Плодовете на духовния свят ние събираме във физическия свят!
- Обаче сега във физическия свят настъпи едно Събитие, чиито последици започнаха да действуват в духовния свят. И тук можем да допълним: Не напразно човекът предприе слизането във физическия свят, не напразно се включи той във веригата на инкарнациите. Той предприе това слизане, за да могат тук, във физическия свят да бъдат събрани плодовете за духовния свят.
към текста >>
Той предприе това слизане, за да могат тук, във физическия свят да бъдат събрани
плод
овете за духовния свят.
В древното посвещение можеше да се каже: Плодовете на духовния свят ние събираме във физическия свят! - Обаче сега във физическия свят настъпи едно Събитие, чиито последици започнаха да действуват в духовния свят. И тук можем да допълним: Не напразно човекът предприе слизането във физическия свят, не напразно се включи той във веригата на инкарнациите.
Той предприе това слизане, за да могат тук, във физическия свят да бъдат събрани плодовете за духовния свят.
към текста >>
И да бъдат събрани тези
плод
ове - това стана възможно чрез Христос, Който беше при живите и при мъртвите, Който даде един импулс, толкова могъщ, че разтърси целия свят.
И да бъдат събрани тези плодове - това стана възможно чрез Христос, Който беше при живите и при мъртвите, Който даде един импулс, толкова могъщ, че разтърси целия свят.
към текста >>
259.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Важното е друго: Ученията и възгледите за висшите светове да станат
плод
отворни в човека и истинската Духовната наука да навлезе навсякъде в ежедневието.
Когато хората определят Духовната наука като някакъв фантастичен светоглед, това не е нещо друго, освен едно оклеветяване. Тя може да стои здраво и сигурно в условията на реалния свят. И ако хората биха поискали да се задълбочат в едно схематично представяне на висшите светове, това би означавало само една първа стъпка по пътя на Духовната наука. Не е толкова важно последователят на Духовната наука да познава фактите и да помни наизуст духовно-научните понятия. Това не е толкова важно.
Важното е друго: Ученията и възгледите за висшите светове да станат плодотворни в човека и истинската Духовната наука да навлезе навсякъде в ежедневието.
към текста >>
260.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Той казва: Да, велики Буда, всичко, което ти проповядваш като
плод
на своето озарение, всичко, което проповядваш за безкрайните страдания, е абсолютно вярно.
Ако някой добре познава източниците на розенкройцерската Мъдрост, на розенкройцерското изследване, той никога не би твърдял, че писанията на Буда съдържат някакви неистини. Всеки, който говори от източниците на розенкройцерството, напълно споделя възгледите на Буда, както и цялата източна Мъдрост; той съвсем не ги отрича.
Той казва: Да, велики Буда, всичко, което ти проповядваш като плод на своето озарение, всичко, което проповядваш за безкрайните страдания, е абсолютно вярно.
Нищо, абсолютно нищо не бива да се отнема от учението на Буда. Всичко трябва да остане на мястото си. И тъкмо понеже всичко е вярно и следва да остане на мястото си а именно, че както учи Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание и т.н., именно поради тази причина Христовият Импулс е за нас едно могъщо лечебно средство: той е тук именно за да премахне страданията, които в противен случай биха продължили да заливат света. Защо Христос извърши Своето спасително дело? Защото Буда беше казал истината!
към текста >>
261.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Цялата Сатурнова повърхност беше покрита с едни вид "яйца от топлина" Погледнат отвън, Сатурн би наподобявал на един къпинов
плод
.
Цялата Сатурнова повърхност беше покрита с едни вид "яйца от топлина" Погледнат отвън, Сатурн би наподобявал на един къпинов плод.
Какво представляваха тези "яйца от топлина"? Не друго, а телата, с които разполагаха Духовете на Личността, и тъкмо чрез вътрешната си топлина тези Духове на Личността пораждаха външната топлина на Стария Сатурн. Бихме могли да се изразим и така: Носейки се над топлината, Духовете, като един вид квачки, мътеха първите огнени тела. В мировото пространство бяха измътени първите огнени тела. Или, ако бихме могли да си послужим с този израз, външните "яйца от топлина" претърпяха един вид коагулация в мировото пространство под въздействието на идващият отвътре огън.
към текста >>
262.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
При това не трябва да смятаме, че тази идея е
плод
на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно "повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид "медитативна философия": "Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
към текста >>
"Общо взето, още през седмото хилядолетие жените ще станат без
плод
ни... Последните епохи от планетарната еволюция на Земята ще принудят човека – макар и да е все още в нейните предели да се откаже от физическото тяло".
Прекратяването на физическото размножение е посочено в Лекция от 7 Октомври 1917, "Духовете на Мрака..." (Събр. Съч. №177).
"Общо взето, още през седмото хилядолетие жените ще станат безплодни... Последните епохи от планетарната еволюция на Земята ще принудят човека – макар и да е все още в нейните предели да се откаже от физическото тяло".
към текста >>
263.
2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Там е предадено това, което е
плод
на моето "духовно виждане", което постепенно се беше оформило в моята душа и се превърна в сграда на Антропософията въпреки че в много отношения по един несъвършен начин.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на Антропософията пред съзнание то на съвременното човечество, трябва да стори това ръководейки се от моите издадени за широката публика книги. В тях аз съм обяснил с всичко онова, което представлява стремеж към познание в нашата епоха.
Там е предадено това, което е плод на моето "духовно виждане", което постепенно се беше оформило в моята душа и се превърна в сграда на Антропософията въпреки че в много отношения по един несъвършен начин.
към текста >>
А това, върху което говорех, беше
плод
на вслушването ми в появилите се в течение на времето душевни нужди на членовете.
Имайки предвид тази работа, извираща от самата дейност на душевните нужди на членовете, частните издания трябва да се преценяват съвършено различно от даденото на широката публика. Съдържанието на тези издания беше замислено като устно съобщение и не беше предназначено за публичния печат.
А това, върху което говорех, беше плод на вслушването ми в появилите се в течение на времето душевни нужди на членовете.
към текста >>
264.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Благодарение на това, че силите на Луна та и на Слънцето си държаха равновесие, стана възможно о
плод
яването на човека от Аза.
Ако Земята беше останала съединена със Слънцето, човекът никога не би достигнал своето настоящо състояние на развитие; той не би могъл да подържа ритъма на развитие на слънчевите същества. В тези висши сфери, на Слънцето, човекът, такъв какъвто той живее на Земята, не би могъл да напредва; но на Слънцето се развиваше един духовен първообраз на човека, от който днешния човек в неговата физическа форма е всъщност само едно копие /образ и подобие/. Ако от друга страна Луната беше останала съединена със Земята, човекът постепенно би изсъхнал, би се мумифицирал. Земята би станала едно вкаменено небесно тяло. Вместо днешните човешки тела, върху земната почва би имало само безжизнени същества от старата Луна, състоящи се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, да получат и един Аз.
Благодарение на това, че силите на Луна та и на Слънцето си държаха равновесие, стана възможно оплодяването на човека от Аза.
към текста >>
265.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Цялото Сатурново кълбо беше съставено само от тези зачатъци, както един къпинов
плод
е съставен от отделни зрънца.
На стария Сатурн съществуваха само зачатъците на човешкото физическо тяло; там нямаше никаква следа от животинско, растително и минерално царство.
Цялото Сатурново кълбо беше съставено само от тези зачатъци, както един къпинов плод е съставен от отделни зрънца.
Всичко, което упражняваше действие върху това кълбо, действуваше от вън, в атмосферата. От къде е дошло това "нещо", което е положило тогава първия зачатък на човешкото физическо тяло? В определен смисъл можем да кажем, че това "нещо" е дошло от две различни посоки. Висши духовни Същества са разлели своето собствено вещество и са извършили на стария Сатурн една велика жертва; езотеричното християнство нарича тези същества "Престоли". Нито човешката мисъл, нито даже ясновиждането не могат да претендират да проникнат с поглед в това възвишено развитие, което Престолите са осъществили, преди да стигнат до там да се жертвуват и дадат веществото за образуването на първия зачатък на човешкото тяло.
към текста >>
През пролетта от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава
плод
ове, които узряват и след това през есента увяхва.
През пролетта от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава плодове, които узряват и след това през есента увяхва.
Това, което радва очите през пролетта, през лятото, умира през есента, и привидно не остава нищо. Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете. Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята. През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията.
към текста >>
266.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Неговата духовна работа ще донесе
плод
ове най-малко в следващото въплъщение, в следващото прераждане.
Хората ще бъдат напълно оковани в нея, ако във всеки момент не възтържествуват върху миналото чрез един силен подтик на духа. Естествено в една епоха като нашата човек не бива да изпада в една противоположна прекаленост и да мисли, че всички онези, които вярват в духа, са по необходимост здрави. Човекът не е един изолиран индивид в света. Той е част от едно цяло и неговата духовна природа трябва още да укрепне. Но когато той е оставил тази духовна природа да отслабне, даже ако сега дава храна на своя дух, той няма още достатъчно сили да възтържествува над това, което идва от физическата страна.
Неговата духовна работа ще донесе плодове най-малко в следващото въплъщение, в следващото прераждане.
Всичко зависи от отношението, което човек заема спрямо духа. Нека не се мисли, че някой би могъл да обгърне с един поглед всичко, което влиза тук в действие.
към текста >>
Христос предприе посвещението на едного от своите ученици, този, който впоследствие трябваше да възвести неговото Евангелие по най-
плод
отворен начин.
За да напредва развитието, винаги е необходимо старото да се свърже с новото, Самият Христос трябваше да осъществи този преход от старото към новото посвещение. Той трябваше да осъществи този преход и да се счита с някои неща на старото посвещение, но така, че всичко, което идваше от старите богове, да се влее чрез Христовото Същество.
Христос предприе посвещението на едного от своите ученици, този, който впоследствие трябваше да възвести неговото Евангелие по най-плодотворен начин.
Разказът, който евангелистът Йоан ни дава за възкресението на Лазара, е едно було, което покрива това посвещение.
към текста >>
267.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
За тях лъчезарността на Платоновия дух оставаше в сянка всичко друго, Те мислеха, че душата, която бе живяла в това тяло, беше родена от едно висше същество, което е о
плод
ило неговата човешка природа.
Той описва особено дейността на Христа в тялото на Исуса от Назарет в течение на трите години, оставяйки настрана всичко, което се е случило до тогава. Този евангелист е минал през едно посвещение подобно на тези от Мала Азия, а даже и на гръцките посвещения. Това посвещение беше най-модерното от онези времена и то би могло да бъде наречено също така добре европейско, както азиатско или езическо. То имаше своето отражение във външния свят в смисъл, че онзи, който беше една висша личност и който е бил посветен, не беше разглеждан само според неговия естествен произход, но според свръхестествената причина на неговото съществуване. Спомнете си, че учениците на Платон, които наистина искаха да разберат своя учител в неговата действителна същност, не търсеха, кой е физическият баща на Платон.
За тях лъчезарността на Платоновия дух оставаше в сянка всичко друго, Те мислеха, че душата, която бе живяла в това тяло, беше родена от едно висше същество, което е оплодило неговата човешка природа.
Така те приписваха за рождението на Платон, не на физическия, а на духовния Платон, на Аполона. За тях Платон беше син на Аполона. И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествувал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските почитатели и ученици, които бяха едни от най-напредналите. Трябва да си дадем сметка за значението, което това описание имаше за човешкия живот на тези синове на боговете на Земята. Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята.
към текста >>
268.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"Тогава дойде един човек от Ваал-Салиса, който донесе на божия човек хляб от първите
плод
ове двадесет печени хляба, и пресни класове жито.
"Тогава дойде един човек от Ваал-Салиса, който донесе на божия човек хляб от първите плодове двадесет печени хляба, и пресни класове жито.
И Елизей каза: дай от това на народа, за да ядат.
към текста >>
269.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Човекът изгубва постепенно всички
плод
ове на физическия живот и на края трябва да напусне своето тяло.
За човешкото развитие са се представили две възможности. Първата: човекът се развива без Христос; етерното тяло, което се излъчва от физическото тяло, не отнася нищо със себе си. Следователно то не може да оживотвори физическото тяло, да го предпази от пресушаване, да го предпази да не се разпадне на прах.
Човекът изгубва постепенно всички плодове на физическия живот и на края трябва да напусне своето тяло.
Но човечеството е дошло на Земята именно за да прибави към своята предишна природа физическия елемент. Зачатъкът на физическото тяло е положен още през Сатурновия период; но ако от този зачатък не бъде създадено физическото тяло така, както то е било заложено, тогава мисията на Земята не ще се изпълни. Влиянията на Луцифер и на Ариман са дошли да се упражнят на Земята. Ако човекът не извлече ни-що от своето физическо тяло, ако той не може да пренесе нищо от това тяло в етерното ако отгоре на всичко е изразходвал съкровището от древна мъдрост, мисията на Земята е изгубена и тя е загубена за цялата вселена. Бъдещето не ще получи нищо от човека освен един етерен череп, който той беше получил изпълнен с мъдрост при влизането в земното развитие, а сега е съвършено празен!
към текста >>
Ако то съдържа в повече от този живот и от тази сила,
плод
ът на работата на човека на Земята е спасен.
Но ако в подходящия момент се намесва нещо, което може да направи чо-века способен да оживотвори етерното тяло в момента на неговото излъчване, в този случай това етерно тяло може да посрещне бъдещето с един нов живот, с нови сили, Даже на свой ред той ще може да укрепи, да ожитвори физическото тяло.
Ако то съдържа в повече от този живот и от тази сила, плодът на работата на човека на Земята е спасен.
Физическото тяло не ще се разложи без да остави нищо, но тази преходна част на човешкото същество ще приеме формата на етерното тяло, която е трайна. Възкресението на човека, като отнася със себе си придобивките от физическото поле, е осигурено.
към текста >>
Този зародиш на смъртта би дал своите последни
плод
ове в края на земното развитие, ако не беше дошъл Христос.
Но какво е била сетивната външност? Какво произведе действието на луциферическите и ариманически същества във физическото тяло? Те внесоха в него зародиша на покварата, на разложението, зародиша на смъртта.
Този зародиш на смъртта би дал своите последни плодове в края на земното развитие, ако не беше дошъл Христос.
Етерното тяло би било неспособно да ожитвори човека, всички физически тела биха станали жертва на разложението и самата мисия на Земята би пропаднала в смъртта. Всеки път, когато в този живот виждаме да се явява смъртта, това е един признак на всемирната смърт, която би могла да царува в края на земното развитие. Силата на живот, която е била дадена на човечеството, ще възтържествува само бавно и постепенно. Ако човекът има възможност днес да познае нови раждания, да се превъплъщава, причината за това е, че той е бил дарен с един нов източник на живот. За чисто външния живот, при всички случаи, всяка възможност за живот би пресъхнала в края на развитието.
към текста >>
И земното тяло на човека ще бъде оживотворено от Христовия Импулс до такава степен, че
плод
ът на мисията на Земята ще може да бъде пренесен във времената следващи земната епоха.
В този момент Луцифер-Ариман е изхвърлен вън от физическото тяло на Христа. Пред нас се явява великият идеал, който в бъдеще ще се осъществи за цялото човечество; препятствията на Луцифер-Ариман ще бъдат изхвърлени вън от физическото тяло, благодарение на Христовия Импулс!
И земното тяло на човека ще бъде оживотворено от Христовия Импулс до такава степен, че плодът на мисията на Земята ще може да бъде пренесен във времената следващи земната епоха.
към текста >>
270.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е о
плод
ено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва.
За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта.
Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва.
И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване. И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала.
към текста >>
Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да о
плод
отвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз.
Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея. Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта! Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило. Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз. Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност.
Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз.
Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс. На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството. Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце. От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен. Той става все повече образ и подобие на Христа.
към текста >>
Ако съм успял макар и малко да направя тези сказки
плод
отворни за Вашия живот, те ще допринесат да Ви покажат колкото и малко, че познанията на духа проникват с една жива топлина чувството, мисълта, волята, труда.
Ако съм успял макар и малко да направя тези сказки плодотворни за Вашия живот, те ще допринесат да Ви покажат колкото и малко, че познанията на духа проникват с една жива топлина чувството, мисълта, волята, труда.
Светлината, която черпихме от тези антропософски истини, ще лъчезари върху Вашето съществуване. И когато този огън ще е станал достатъчно мощен, за да освети целия ви живот, целта, която си бях поставил чрез тези сказки, ще е била постигната.
към текста >>
271.
1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това, което има да каже, то може да го каже от най-различни гледища и именно благодарение на това духовното познание смята, че може да действува
плод
отворно.
Те са свързани с представянето на драмата "Децата на Луцифер" от Едуард Шуре. Особено първата сказка е на годена в нейното устройство към това представяне. Който обгръща с поглед застъпената от мене антропософска Духовна наука, може да знае, че начинът, по който аз се изразявам, когато търся формата на това изразяване единствено въз основа на импулси те на тази Духовна наука, се различава от този употребяван в сказките. Но действителното духовно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично. То може да прокара нишките към най-различните сродни възгледи, свързвайки ги помежду си.
Това, което има да каже, то може да го каже от най-различни гледища и именно благодарение на това духовното познание смята, че може да действува плодотворно.
Догматици от всички отсенки могат да се намерят в това противоречие. Но с това те само показват, че техните мисли са далече от самия живот. Заради тях и за да избегне техните противоречия Духовната наука не може да стане чужда на живота.
към текста >>
272.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като
плод
в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно.
Но когато обгърнем, когато схванем идеята и понятието на Историята живо, към нея принадлежи, както вече отбелязахме, и нещо друго: търпение или умение да чакаме.
Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно.
Колко много пречки имаше тогава, които не позволяваха да пристъпим веднага към изпълнението на появилия се в мисълта ни план за едно сценично въплъщение на това духовно творение! Нужно е само да приведа един факт и ще разберете, какво пречеше тогава да пристъпим към представянето на драмата. Онзи, който се взира в духовния живот, знае, че там царуват определени велики духовни закони. Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма: духовният живот си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано. И един от най-великите закони на духовния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
към текста >>
Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че
плод
овете на нашето творение загиват пред очите ни?
Погледнете само, как тези Същества работят в природата; обърнете внимание на това, как природата твори и вие ще видите, че в природата винаги съществува възможността, от създаденото да се получат безброй несполуки. Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете внимание, колко много от тези зародиши дават живи същества!
Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни?
Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките. Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е. в произведението на висшия духовен живот. Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие. Това трябва да бъде един закон на Духовната наука.
към текста >>
Тогава между хората ще може да зрее
плод
ът на Братството,
плод
ът на духовната хармония.
И то цъфти само там, където душите съзвучат в хармония; т.е. там, където трепти един общ духовен живот в душите по един общ начин. Това имах ме именно вчера. Нашето движение трябва да бъде един инструмент да укрепи нашите души по този начин и същевременно да ги разтвори така, щото заедно да оставим да се влее в нас нещо духовно, което трябва да се влее. Един общ полъх трябва да минава през душите.
Тогава между хората ще може да зрее плодът на Братството, плодът на духовната хармония.
към текста >>
Вярата от едната страна, това е истинския
плод
на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане.
Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци. И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското.
към текста >>
Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински
плод
ове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук.
Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път.
Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук.
Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно.
към текста >>
Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато
плод
овете узреят.
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното.
Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят.
Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост.
към текста >>
Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят
плод
овете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад.
Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина.
Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад.
Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено. То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина.
към текста >>
Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели
плод
ове.
Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено. То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина.
Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели плодове.
към текста >>
273.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто,
плод
отворното и на злото, разрушаващото в света.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество.
В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света.
От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
И като творящи сили, като о
плод
яващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето.
от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека.
И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето.
Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот. Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят.
към текста >>
274.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това беше един вид о
плод
яване на Земята в нейното хаотично състояние: следователно, за да говорим с древния гръцки мъдрец: стана едно о
плод
яване на Хтон чрез Зевс.
Но в древни времена такива не ща не се разказвали с такива сухи, брутални понятия както днес, а са употребявали цветисти представи за това, което са виждали и познавали духом. И Ферекид от Сирос казвал: Хтон стана Геа, стана Земя, стана това, което днес се нарича Земя, благодарение на това, че Зевс и даде почетния подарък и чрез това я облече с дреха. Това са прекрасните думи за онова развитие, което аз ви изложих накратко с малко думи. Земята стоеше сама; вън бяха Слънцето и Луната, духовните царства на Зевс и на Хронос. Тогава първо започна да действува върху Земята отделеното Слънце.
Това беше един вид оплодяване на Земята в нейното хаотично състояние: следователно, за да говорим с древния гръцки мъдрец: стана едно оплодяване на Хтон чрез Зевс.
Долу във физическия свят бяха изпратени слънчевата топлина и слънчевата светлина, заедно със слънчевата топлина и слънчевата светлина бяха изпратени долу благотворните действия на царството на Зевс, което оплоди всичко. Тогава на Земята бе даден почетният дар Земята се покри с дреха и тази дреха не е нищо друго освен килимът от форми на растенията и на животните, от формите на физическия човек, с които сега Земята се загърна. Хтон стана Гея чрез това, че Зевс я дари с почетния дар и с това тя се облече в дреха.
към текста >>
Долу във физическия свят бяха изпратени слънчевата топлина и слънчевата светлина, заедно със слънчевата топлина и слънчевата светлина бяха изпратени долу благотворните действия на царството на Зевс, което о
плод
и всичко.
И Ферекид от Сирос казвал: Хтон стана Геа, стана Земя, стана това, което днес се нарича Земя, благодарение на това, че Зевс и даде почетния подарък и чрез това я облече с дреха. Това са прекрасните думи за онова развитие, което аз ви изложих накратко с малко думи. Земята стоеше сама; вън бяха Слънцето и Луната, духовните царства на Зевс и на Хронос. Тогава първо започна да действува върху Земята отделеното Слънце. Това беше един вид оплодяване на Земята в нейното хаотично състояние: следователно, за да говорим с древния гръцки мъдрец: стана едно оплодяване на Хтон чрез Зевс.
Долу във физическия свят бяха изпратени слънчевата топлина и слънчевата светлина, заедно със слънчевата топлина и слънчевата светлина бяха изпратени долу благотворните действия на царството на Зевс, което оплоди всичко.
Тогава на Земята бе даден почетният дар Земята се покри с дреха и тази дреха не е нищо друго освен килимът от форми на растенията и на животните, от формите на физическия човек, с които сега Земята се загърна. Хтон стана Гея чрез това, че Зевс я дари с почетния дар и с това тя се облече в дреха.
към текста >>
Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до
плод
а винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята.
От много неща може да се види, че ученията, които днес могат да бъдат открити по един оригинален първичен начин, могат да се намерят по съответен начин в древни времена, стига само да можем да разчетем изразите. Все пак бива да изпускате изпредвид, че би било съвършено погрешно да помислим, какво сме изчерпили нещата, когато днес се опитваме да хвърлим светлина върху източната мъдрост чрез това, което днес можем да добием в западния свят, като кажем: ние намираме на изток това или онова като мнение за развитието на света; и така говорим ние днес. Но ние намираме това по същия начин и у Ферекид от Сирос, според мене, намираме го и в египетската епоха, в епохата на халдейските маги, в древно-индийската епоха. Ако бихме считали това за единствено възможното, тогава бихме могли да кажем: "следователно днес ние намираме една мъдрост, която е съществувала в най-различни форми навсякъде, където хората са се стремили към една мъдрост: една и съща мъдрост навсякъде! " Срещу това твърдение в неговата абстрактна форма не би могло ни най-малко да се възрази, защото фактически нещата стоят така; но трябва да кажем, че това е само една част от истината.
Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята.
Ако е напълно правилно да се каже, че постоянно едни и същи мъдрости се явяват в най-различни форми, съществува обаче едно развитие на тези мъдрости; и просто казано не е правилно да се каже, че още през древно-индийската епоха е съществувало същото онова, което днес съществува. Това би било също така неправилно да се каже, както не би било правилна да се каже, че когато растението образува своите цветове, това е едно и също нещо, както когато то развива своя корен. Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството.
към текста >>
За проявлението на единния божествен живот в неговите различни форми, за познаването напредъка на божествения живот към все по-висши и по-висши форми, за узряването на истинските
плод
ове на мировото съществуване, за всичко това ще говорим утре.
Така с един пример аз Ви показах, що значи да осветлим онези древни светове от съвременна гледна точка За това е необходимо да вземем съвсем сериозно понятието на историята и да се запитаме: когато днес търсим същото същество, което е съществувало преди хиляди години, как ни се представя то днес изменено и кое е произвело това изменение? Исках да Ви изясня историята на духовния живот с един особен пример Ако добре запомните, че има същества, които намираме днес и кои то отново намираме, когато насочим погледа си в миналото, само че с други имена и форми и с друг израз, и ако същевременно запомните, че в духовния живот има историческо развитие, има напредък в този духовен живот, който стои на основата на физическия живот, тогава ще имате двата истински принципа, които трябва да стоят на основата на всяка Духовна наука, която иска да действува в бъдещето на човечество то, която иска да напредва.
За проявлението на единния божествен живот в неговите различни форми, за познаването напредъка на божествения живот към все по-висши и по-висши форми, за узряването на истинските плодове на мировото съществуване, за всичко това ще говорим утре.
към текста >>
275.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
За образуването на
плод
а е необходимо о
плод
яването.
Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка.
За образуването на плода е необходимо оплодяването.
Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване.
към текста >>
О
плод
яващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в
плод
; а не би било възможно от цвета да се образува
плод
ът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред.
От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването.
Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред.
Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние.
към текста >>
Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без о
плод
яването не би произвел
плод
а.
Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща.
Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода.
Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия.
към текста >>
Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно о
плод
яване.
За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода.
Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване.
Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот.
към текста >>
Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се о
плод
яват взаимно, за да може да се създаде правилното.
Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние.
Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното.
И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия.
към текста >>
Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се о
плод
яват.
Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток.
Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват.
В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н.
към текста >>
Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо
плод
отворно, нещо правилно за тогавашно време.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби.
Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време.
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
към текста >>
Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се о
плод
яват.
Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха.
Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват.
Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао.
към текста >>
Отначало разделени, както о
плод
яващите се мъжки и женски органи на растението, тези две течения на народите се развиваха известно време отделно едно от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на духа външно.
Можем да охарактеризираме разликата между двете течения на народите като кажем: че вярното течение на народите работи, за да ни представи един човек, който в своето външно тяло ни показва един образ и подобие на духа; за другото течение на народите беше важно да развият невидимо показващата се душа, следователно онова, което може да бъде почувствувано само, когато насочим погледа на вътре. Така северното течение на народите създаде образа и подобието на божеството, както този образ и подобие се явяват външно; а южното течение на народите създаде душевния образ и подобие на божеството, душевният образ и подобие на божеството, който работи и тъче невидимо във вътрешността.
Отначало разделени, както оплодяващите се мъжки и женски органи на растението, тези две течения на народите се развиваха известно време отделно едно от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на духа външно.
И после, когато настъпи подходящият момент, двете тези течения трябваше да се оплодят взаимно. Можем да разгледаме едното или другото течение на народите, навсякъде ще намерим потвърдено това, което току що бе казано, ще намерим това потвърдено и външно, исторически.
към текста >>
И после, когато настъпи подходящият момент, двете тези течения трябваше да се о
плод
ят взаимно.
Можем да охарактеризираме разликата между двете течения на народите като кажем: че вярното течение на народите работи, за да ни представи един човек, който в своето външно тяло ни показва един образ и подобие на духа; за другото течение на народите беше важно да развият невидимо показващата се душа, следователно онова, което може да бъде почувствувано само, когато насочим погледа на вътре. Така северното течение на народите създаде образа и подобието на божеството, както този образ и подобие се явяват външно; а южното течение на народите създаде душевния образ и подобие на божеството, душевният образ и подобие на божеството, който работи и тъче невидимо във вътрешността. Отначало разделени, както оплодяващите се мъжки и женски органи на растението, тези две течения на народите се развиваха известно време отделно едно от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на духа външно.
И после, когато настъпи подходящият момент, двете тези течения трябваше да се оплодят взаимно.
Можем да разгледаме едното или другото течение на народите, навсякъде ще намерим потвърдено това, което току що бе казано, ще намерим това потвърдено и външно, исторически.
към текста >>
И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските о
плод
ителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер.
Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите.
И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер.
Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа.
към текста >>
Така ще стане постепенно о
плод
яването на тези две течения на народите.
Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер.
Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите.
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/.
към текста >>
276.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се о
плод
ят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите.
По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека.
Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа.
към текста >>
277.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
От едно подземно Същество Луцифер се превръща в едно космическо Същество; и човекът трябва да се подготви, за да снабди своето етерно тяло с такива сили, че Луцифер да може да бъде за него един о
плод
яващ, един благоприятно действуващ елемент, а не един разрушителен елемент.
Понеже е проникнато от Христа, то ще навлезе в един неподходящ за него елемент и ще бъде подложено на разрушение. Така то ще действува разрушително и върху физическото тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер. Така, докато по-рано човекът виждаше Луцифер да изпъква през булото на душевния живот като едно вътрешно изживяване, сега той трябва да се подготви, за да може да изживее Луцифера като космическо Същество в окръжаващия го свят.
От едно подземно Същество Луцифер се превръща в едно космическо Същество; и човекът трябва да се подготви, за да снабди своето етерно тяло с такива сили, че Луцифер да може да бъде за него един оплодяващ, един благоприятно действуващ елемент, а не един разрушителен елемент.
Човекът трябва да мине през изживяването на Христа, но така, че да стане възприемчив в този свят да виж да духовните основи, основите на духовните събития, от които е произлязъл светът следователно човекът минава през изживяването на Христа, но цялото естество на развитието изисква, щото духовното обучение да подготви човека отново да разбира светлината от царството на Луцифер, защото само благодарение на това човешкото етерно тяло ще получи необходимите му жизнени сили.
към текста >>
Аз Ви дадох примера с растението, което израства, но не би могло да даде
плод
, ако развитието не би получило еди нов тласък.
От това виждаме, че развитието на човечеството никак не е праволинейно, че то протича подобно на всичко друго в природата.
Аз Ви дадох примера с растението, което израства, но не би могло да даде плод, ако развитието не би получило еди нов тласък.
Тук Вие имате един образ, който Ви показах, че от страни трябва да дойдат други влияния. Не съществува едно праволинейно развитие. Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света. Само който обгръща отделните течения и след това вижда, как теченията се оплодяват взаимно, само той може да разбере действително развитието. През епохата, когато при древната индийска култура хората бяха в известно отношение различно устроени в сравнени е с по-късно, това човешко виждане беше различно.
към текста >>
Само който обгръща отделните течения и след това вижда, как теченията се о
плод
яват взаимно, само той може да разбере действително развитието.
От това виждаме, че развитието на човечеството никак не е праволинейно, че то протича подобно на всичко друго в природата. Аз Ви дадох примера с растението, което израства, но не би могло да даде плод, ако развитието не би получило еди нов тласък. Тук Вие имате един образ, който Ви показах, че от страни трябва да дойдат други влияния. Не съществува едно праволинейно развитие. Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света.
Само който обгръща отделните течения и след това вижда, как теченията се оплодяват взаимно, само той може да разбере действително развитието.
През епохата, когато при древната индийска култура хората бяха в известно отношение различно устроени в сравнени е с по-късно, това човешко виждане беше различно. Какво е било човешкото виждане в далечното минало, за това днес може да има известна опитност онзи, който добива тази опитност чрез методите на духовно-научното изследване, което отговаря на днешното време. Днес това може да се добие само изкуствено, а някога то е било естествена способност. Даже за един добре подготвен познавателна Духовната наука е трудно разбираемо, как душевните изживявания през древната индийска епоха са били различни в сравнение с по-късно и можем само да се опитаме да изразим приблизително с думи, как тези изживявания са били различни.
към текста >>
Злото трябваше да се влее в
плод
оносната духовна сила на развитието на човечеството и да съдействува за доброто.
Но имало е също съзнание и за това, че тези неща отново ще се обърнат, че това, което идва от такива светове, ще стане нещо за човечеството, че върху това, което идва от такива светове, само за известно време ще се разпростре едно було върху изживяването. И за това хората са имали съзнание, и това е било изразено от създаващите митове сили на развитието на човечеството. Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг. Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Космоса, това, което идва от духовните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството. Това, което беше станало вредно за човечеството, което се беше превърнало в зло за него, трябва да бъде влято и превърнато във фермент на доброто.
Злото трябваше да се влее в плодоносната духовна сила на развитието на човечеството и да съдействува за доброто.
Това също е било изразено в митологията. Съществува една друга легенда, която гласи приблизително както следва: на една родителска двойка било предсказано от един оракул, че ще добие един син, че синът ще донесе голямо нещастие върху целия свой народ. Той ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Майката роди този син. За да се избегне изпълнението на предсказанието, синът бил изоставен на остров Кариот; намерила го Царицата на Кариот.
към текста >>
278.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Двата пътя, която в тяхната противоположност се показаха у Хелдейците и Египтяните, трябваше взаимно да се о
плод
ят.
Духът, който по-рано беше навън, трябваше сега да влезе в човешката душа, за да може да бъде намерен във вътрешността, както по-рано луциферическите божества можаха да бъдат намерени, както Озирис можеше да бъде намерен вътрешно.
Двата пътя, която в тяхната противоположност се показаха у Хелдейците и Египтяните, трябваше взаимно да се оплодят.
Това трябваше да стане. Но как можеше да стане то? То можеше да стане, като се създадеше един свързващ ги член. Този свързващ член изхожда от Ур в Халдея, както правилно Библията разказва това. Той /Авраам/ взема със себе си онези откровения, които идват от вън.
към текста >>
Така ние виждаме, как тези две направления застават едно до друго и взаимно се о
плод
яват, тези две направления, които толкова много ни занимаваха.
След това отива в Египет, приема това, което идва от вътре и съединява двата елемента, така щото за първи път в лицето на Яхве се явява едно Същество отразявайки предварително Христовата светлина, Същество, което съединява двата пъти. Това, което бяха предишните богове, сега се изявява на човека от две страни. Както по-късно Христос е осветлен вътрешно, така бива поне осветлено това, което по-рано се явява като определени богове в тъмнината. Така ние виждаме, че в лицето на Яхве или Йехова се явява един Бог, който се намира по вътрешния път, но не става още видим чрез самия себе си, а става видим, когато е осветлен от вън. Отразената Христова Светлина е у Йехова.
Така ние виждаме, как тези две направления застават едно до друго и взаимно се оплодяват, тези две направления, които толкова много ни занимаваха.
Обаче с това в развитието на човечеството започва нещо съвършено ново и особено. Сега започва това, че външното и вътрешното се оплодяват; сега започва това, при което вътрешното става външно, излиза навън в пространството, за да бъдат двете едно до друго, където излиза навън в пространството това, което по-рано беше живяло само вътрешно във времето. Изследвайте Вашия душевен живот, този живот не е разпрострян в пространството, той протича във времето. Отделните мисли в усещания, чувства идват едно след друго. Това, което е навън, е разпростряна в пространството, то стои едно до друго.
към текста >>
Сега започва това, че външното и вътрешното се о
плод
яват; сега започва това, при което вътрешното става външно, излиза навън в пространството, за да бъдат двете едно до друго, където излиза навън в пространството това, което по-рано беше живяло само вътрешно във времето.
Както по-късно Христос е осветлен вътрешно, така бива поне осветлено това, което по-рано се явява като определени богове в тъмнината. Така ние виждаме, че в лицето на Яхве или Йехова се явява един Бог, който се намира по вътрешния път, но не става още видим чрез самия себе си, а става видим, когато е осветлен от вън. Отразената Христова Светлина е у Йехова. Така ние виждаме, как тези две направления застават едно до друго и взаимно се оплодяват, тези две направления, които толкова много ни занимаваха. Обаче с това в развитието на човечеството започва нещо съвършено ново и особено.
Сега започва това, че външното и вътрешното се оплодяват; сега започва това, при което вътрешното става външно, излиза навън в пространството, за да бъдат двете едно до друго, където излиза навън в пространството това, което по-рано беше живяло само вътрешно във времето.
Изследвайте Вашия душевен живот, този живот не е разпрострян в пространството, той протича във времето. Отделните мисли в усещания, чувства идват едно след друго. Това, което е навън, е разпростряна в пространството, то стои едно до друго. Ето защо сега трябва да настъпи това, което се нарича: изтичането на вън в пространството на нещо, което досега е живяло само във времето, за да бъде едно до друго. Това и стана, че нещо, което бе живяло само във времето, от сега нататък живее в пространство то едно до друго.
към текста >>
279.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Будизмът ни се явява като
плод
от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано.
на издигнатия чрез християнството будизъм, беше необходимо именно нежното сърце на евангелиста Лука. Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата. Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря. И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие. Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено.
Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано.
Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма? Ние ще си отговорим, едва когато хвърлим по-точен поглед върху учението на великия Буда и с помощта на антропософската подготовка, която имаме, вникнем в това, което движеше душата на Буда.
към текста >>
Понеже Буда нямаше задачата да говори за това, което посветеният знае, а неговата мисия беше да приближи хората до силите, бликащи от техните собствени души, той можа не само да загатне за
плод
овете на своето просветление, но и да си каже: „Да, аз съм длъжен да говоря за онези душевни състояния, до които хората ще стигнат благодарение на много по-висши но все пак спотаени в самите тях сили, благодарение на такива душевни качества, каквито са характерни за сегашната еволюционна степен на развитие."
Така Буда показва на своите последователи, как той постепенно се е издигнал до едно познание, което наистина е притежавал по-рано, но което той отново трябва да постигне при всяко свое прераждане, според условията на епохата, в която живее, и че сега отново трябва да постигне такова познание, което да съответствува на неговото пълно и цялостно инкарниране в едно човешко физическо тяло. Едва сега ние стигаме до едно предчувствие за значението и величието на онази индивидуалност, която шестстотин години преди нашата ера се беше въплътила в царския син от рода на Сакия. За всичко онова, което Буда можа да си припомни по този начин, и което можа да обозре със своя духовен поглед, той вече знаеше: тук сме изправени пред един свят, който хората притежаващи обичайното съзнание за настоящето и близкото бъдеще трябваше да напуснат. Само „посветени", какъвто беше самият Буда, могат да виждат в духовния свят; обаче нормалното човечество вече беше изгубило тази възможност. Наследствените рудиментарни останки от старото ясновидство бяха на изчезване.
Понеже Буда нямаше задачата да говори за това, което посветеният знае, а неговата мисия беше да приближи хората до силите, бликащи от техните собствени души, той можа не само да загатне за плодовете на своето просветление, но и да си каже: „Да, аз съм длъжен да говоря за онези душевни състояния, до които хората ще стигнат благодарение на много по-висши но все пак спотаени в самите тях сили, благодарение на такива душевни качества, каквито са характерни за сегашната еволюционна степен на развитие."
към текста >>
280.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Нещо подобно само че в безкрайно по-широк мащаб се случи с онова дете, което израсна като „Исус", за да предостави после на Буда и неговата Нирманакайя една неимоверно
плод
отворна астрална майчина обвивка.
Нещо подобно само че в безкрайно по-широк мащаб се случи с онова дете, което израсна като „Исус", за да предостави после на Буда и неговата Нирманакайя една неимоверно плодотворна астрална майчина обвивка.
Ето какъв е случаят! И сега ние стигаме до един тайнствен факт, в който всеки е свободен да вярва или да не вярва, обаче днес този факт може да бъде изложен пред подготвените антропософи, както и да бъде основно проверен от всеки. Да, проверете всички подробности и факти, намиращи се в официалните Евангелия или в официалната история и Вие ще се убедите в истинността на този протъкан от тайни основен факт, дори чрез чисто материалните данни, стига да преценявате спокойно и точно. Когато окултистът се произнася върху фактите от висши те светове, той ги поверява на човечеството като един вид залог и когато черпи от сигурни източници, той заявява: Вие бихте могли да проверите моите твърдения по възможно най-строгия начин; но ако ги проверявате правилно и честно, ще установите, че те навсякъде се потвърждават както от писмените документи, така и от естественонаучните факти на видимия физически свят.
към текста >>
За да стане то общодостъпно и
плод
отворно, в това, което Буда беше извоювал до този момент, трябваше да се влее една свежа и неимоверно млада сила.
Това, което великият Буда донесе на човечеството, трябваше да съществува в завършен вид, в противен случай то остава трудно разбираемо, понеже се намира в най-висшите духовни сфери.
За да стане то общодостъпно и плодотворно, в това, което Буда беше извоювал до този момент, трябваше да се влее една свежа и неимоверно млада сила.
Той трябваше да поеме мечтаната сила от Земята, насочвайки се към едно дете, от което можеше да получи свежите младенчески сили, вложени в отделящата се от него астрална майчина обвивка. Раждането на това дете, чието родословие стигаше до родоначалника на човечеството, Буда познаваше добре, както и факта, че то носи онази древно-млада душа, присъща на човечеството още от епохата на Лемурия и въплътена сега като „новия Адам". Това дете, чиято душа беше идентична с майчината душа на самото човечество, живя по такъв начин, че озари със своите младенчески и свежи сили онова астрално тяло, което по-късно се отдели и сля с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
към текста >>
281.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Те не протичат изолирано това се наблюдава само в отделни епохи защото после те се кръстосват по всевъзможни начини и се о
плод
яват взаимно.
Всички велики духовни течения, определящи еволюцията на човечеството имат своята особена мисия в света.
Те не протичат изолирано това се наблюдава само в отделни епохи защото после те се кръстосват по всевъзможни начини и се оплодяват взаимно.
Едно такова величествено и могъщо сливане на духовни течения настъпи най-вече в Събитието от Палестина. Нека да се опитаме и хвърлим известна светлина върху този исторически момент. Обаче човешките възгледи се променят и напредват не по някакъв механичен начин, както хората абстрактно си представят, сякаш възгледите се носят по въздуха и се пресичат в определена точка; не, човешките възгледи, човешките светогледи, напредват чрез определени индивидуалности! Там, където един светоглед се появява за пръв път, неизбежно ще открием и необходимата личност, необходимата индивидуалност. И когато духовните течения се сливат и взаимно оплодяват, с техните носители обикновено настъпва нещо твърде особено.
към текста >>
И когато духовните течения се сливат и взаимно о
плод
яват, с техните носители обикновено настъпва нещо твърде особено.
Те не протичат изолирано това се наблюдава само в отделни епохи защото после те се кръстосват по всевъзможни начини и се оплодяват взаимно. Едно такова величествено и могъщо сливане на духовни течения настъпи най-вече в Събитието от Палестина. Нека да се опитаме и хвърлим известна светлина върху този исторически момент. Обаче човешките възгледи се променят и напредват не по някакъв механичен начин, както хората абстрактно си представят, сякаш възгледите се носят по въздуха и се пресичат в определена точка; не, човешките възгледи, човешките светогледи, напредват чрез определени индивидуалности! Там, където един светоглед се появява за пръв път, неизбежно ще открием и необходимата личност, необходимата индивидуалност.
И когато духовните течения се сливат и взаимно оплодяват, с техните носители обикновено настъпва нещо твърде особено.
към текста >>
282.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В този случай имаме едно културно направление, при което хората развиват своите качества до определена степен, така че тези качества израстват като
плод
на вътрешната човешка природа.
Ако човечеството иска да напредва, то трябва да постигне онзи баланс, при който в рамките на едно културно направление хората натрупват известни качества, докато в същото време друго културно направление се оказва изоставащо.
В този случай имаме едно културно направление, при което хората развиват своите качества до определена степен, така че тези качества израстват като плод на вътрешната човешка природа.
Обаче развитието напредва: Появява се нещо съвсем ново. И само сега това културно направление се оказва неспособно да се издигне до следващата степен чрез самото себе си. Ето защо трябва да се търси онзи баланс, при който в същото време е налице и друго културно направление. В известен смисъл второто направление изглежда изоставащо и в никакъв случай не достига равнището на първото. То продължава напред и поема от първото онези негови качества, с които самото то не е така дълбоко свързано, но понеже междувременно е съхранило младенческите си сили, изведнъж става така, че изпреварва първото.
към текста >>
Обаче делото на Мойсей трябваше да бъде продължено, и то така, че в подходящото време да роди подходящия
плод
.
Този народ трябваше ако мога така да се изразя да остане недокоснат и спасен от откровенията на Буда и да се задържи в едно незряло културно състояние. Ето защо всред древно-еврейския народ трябваше да се намерят личности, които да не са в състояние да приемат цялата същност на една индивидуалност, която би била олицетворение на „Закона". Всред древноеврейския народ не беше възможно да се появи една личност като Буда. Но беше възможно друго: до Закона да се стига по външен път, чрез озарението отвън, и то благодарение на факта, че Мойсей вече притежаваше етерното тяло на Заратустра и можеше да възприема това, което не възниква в собствената душа. Възникването на моралния закон в собственото сърце това беше немислимо за еврейския народ.
Обаче делото на Мойсей трябваше да бъде продължено, и то така, че в подходящото време да роди подходящия плод.
Ето защо всред древноеврейския народ трябваше да се появят онези личности, които познаваме като пророци и ясновидци. А един от най-забележителните ясновидци беше този, когото познаваме под името Илия.
към текста >>
И само така ли вярвате, че ще родите
плод
ове, достойни за покаяние, като казвате: Наш отец е Авраам." Но сега Йоан продължава проповедта на Буда: „И не казвайте, че ваш отец е Авраам, а станете истински човеци там, където сте поставени в света.
Да, сега намирайки се в своята Нирманакайя Буда просто заливаше с лъчите си Натановото дете Исус и всъщност продължаваше своята проповед, произнасяйки думите чрез устата на Йоан Кръстител. Това, което устата на Йоан говореше, се дължеше на Буда и неговата инспирация. И често пъти, когато Йоан казва нещо, то ни звучи като продължение от проповедите на Буда. Защото, ето как говори Йоан: „Вие, които толкова много разчитате на вашите предшественици и на тези, които в служенето си на духовните сили бяха наречени „деца на змията" и се позовавате на „мъдростта на змията", кой ви доведе до тук?
И само така ли вярвате, че ще родите плодове, достойни за покаяние, като казвате: Наш отец е Авраам." Но сега Йоан продължава проповедта на Буда: „И не казвайте, че ваш отец е Авраам, а станете истински човеци там, където сте поставени в света.
Защото на мястото на камъка, където стоите, може да бъде пробуден един истински човек. Наистина, Бог може да пробуди чада на Авраам дори и от камъните." (Лука 3, 7-8). А после, продължавайки проповедта на Буда, казва: „Който има две дрехи, нека да ги раздели с онзи, който няма" /Лука 3, 11/. Хората идват и питат: „Учителю, какво трябва да сторим? " (Лука 3,12), точно както и монасите някога отидоха при Буда и попитаха: „Какво трябва да сторим?
към текста >>
283.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Друг забележителен скок настъпва, когато растението цъфне, и после идва един друг, много съществен скок, свързан с образуването на
плод
а.
Няма по-погрешна постановка от тази, дори да разглеждаме нещата откъм най-елементарната им страна. Природата непрекъснато прави скокове! Ето кое е същественото. Нека да разгледаме например, как се развива зародишът на растението. Когато пониква първото листенце, това е един забележителен скок.
Друг забележителен скок настъпва, когато растението цъфне, и после идва един друг, много съществен скок, свързан с образуването на плода.
Непрекъснато се извършват скокове, и който не се съобразява с този факт, просто не е в състояние да разбере природата. Разглеждайки еволюцията на човечеството, той ще повярва, че в дадено столетие тя напредва със скоростта на охлюв, а в следващите епохи скоростта не се променя значително. Обаче напълно е възможно, в дадена епоха развитието да напредва бавно, както при растението, което се разлиства; но както при растението настъпва един скок, когато след последния зелен лист се появява първият цвят и растението в един миг цъфва, така и в развитието на човечеството непрекъснато стават скокове.
към текста >>
Според окултното изследване, ще изминат още около 3000 години от Земното развитие и тогава голяма част от хората ще бъдат толкова напреднали, че ще постигат мъдростта на Буда и
плод
овете от осемстепенния път чрез своите собствени усилия, чрез собствените си морални убеждения, черпейки от своите собствени души и сърца.
Досега са изминали 1900 и още около 500 години откакто Буда живя на Земята.
Според окултното изследване, ще изминат още около 3000 години от Земното развитие и тогава голяма част от хората ще бъдат толкова напреднали, че ще постигат мъдростта на Буда и плодовете от осемстепенния път чрез своите собствени усилия, чрез собствените си морални убеждения, черпейки от своите собствени души и сърца.
Буда трябваше да се роди в света. От него бликна силата, която постепенно хората трябваше да доразвият като мъдрост на осемстепенния път. После, след около 3000 години, те изцяло ще притежават тази мъдрост. Хората сами ще доразвият учението на Буда и ще са убедени: Сега този осемстепенен път извира от самите нас като мъдрост за любовта и състраданието.
към текста >>
284.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето кое е най-доброто; но първо тя трябва да го възстанови и едва тогава да о
плод
и другото.
Зрялата част е проникната от луциферическите сили, но тя проявява своето действие още в мига на оплождането. Луциферическите сили пронизват също и детето, така че в обикновения живот, вложените у човека сили преди на месата на Луцифер, остават непроявени. Тъкмо тях трябва да пробуди Христовата Сила. Христовата Сила трябва да се свърже с най-добрите качества от детинската природа на човека. Тя не се интересува от съмнителните човешки способности и от постиженията на чистия интелект; тя разчита на детинската човешка природа от древните времена.
Ето кое е най-доброто; но първо тя трябва да го възстанови и едва тогава да оплоди другото.
към текста >>
285.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Така било положено началото на културата, чиито
плод
ове и до ден днешен са включени в цялата наша западна култура и цивилизация.
С наблюденията в Акаша хрониката се съгласува и посоката, откъдето е дошъл Авраам; първоначално той вървял отвъд р. Ефрат на запад, в посока към Ханаан. Авраам бил призован, както се казва в Библията, от Ур Халдейски[1]. По това време, както в египетската, така и в халдейско-вавилонската култура е имало още отзвуци от древното сумрачно ясновидство, обаче от халдейския народ бил подбран индивид, който не се базирал повече на него, а на наблюдението на явленията от външния свят.
Така било положено началото на културата, чиито плодове и до ден днешен са включени в цялата наша западна култура и цивилизация.
Всевъзможното комбинативно мислене и математическата логика са започнати от Авраам; в известен смисъл чак до средните векове той се разглежда като представител на аритметиката. Цялата предразположеност на мисленето му било именно такова – да разглежда света съгласно съотношенията на мерките и числата.
към текста >>
286.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова не следва да се смята, че това, което преди е водело до там, да станеш ясновиждащ познавач на Христа, би довело до важно и
плод
отворно познание също и в смисъла на съвременния човек.
Хората, които се подготвяли да бъдат способни ясновидски да разбират и осъзнават, какво, собствено, означава Христос, се наричат назореи[2]. Те са можели ясновидски да проникват в това, което се е подготвяло в древния еврейски народ така, че Христос да може да се роди от този народ и да бъде разбран. По отношение начина на живот, който са водели, и от страна на вътрешното формиране и благодарение на своето ясновидско развитие, назореите са били свързани със строги правила. Тези правила, които принадлежат на съвсем друго време,повече или по-малко се различават, например, от правилата, с помощта на които се развиват духовните знания днес, но все пак още имат определено сходство с тях. В назорейството много от това, което днес представлява спомагателни условия, е важно, а много от това, което днес е основно, представлява нещо второстепенно.
Затова не следва да се смята, че това, което преди е водело до там, да станеш ясновиждащ познавач на Христа, би довело до важно и плодотворно познание също и в смисъла на съвременния човек.
към текста >>
Но сега, при Йоановото кръщение, се изявило нещо съвсем друго: че именно сред хората, преминали кръщението, имало вече такива, които в своята природа показвали, че развитието на човечеството е претърпяло прогрес, че азът, о
плод
ен от външния свят, притежава огромни сили.
Но сега, при Йоановото кръщение, се изявило нещо съвсем друго: че именно сред хората, преминали кръщението, имало вече такива, които в своята природа показвали, че развитието на човечеството е претърпяло прогрес, че азът, оплоден от външния свят, притежава огромни сили.
Тук се проявил съвсем различен образ, от този, който се появявал по-рано, при Йоановото кръщение: човек виждал творческите сили на етерното тяло вече не в образа на змия, а в образа на Агнец. Етерното тяло вече не било проникнато отвътре с това, което идвало от луциферическите сили, а било напълно отдадено на духовния свят, светещ в душата на човека през явленията от външния свят. Това видение на Агнеца при Йоановото кръщение било преживяване на тези, които действително са можели да разберат, какво е означавало тогава Йоановото кръщение. Те са били тези, които са можели да си кажат, че човек трябва да стане съвсем друго, ново същество. Малцината, преживели това при Йоановото кръщение, са могли да кажат: настъпи велико, огромно събитие и човекът стана друг; сега азът доби господство на Земята!
към текста >>
Затова, принасяйте
плод
ове достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.“
[4] Матей 3:7-9 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?
Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.“
към текста >>
287.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Разбира се, този, който е ясновиждащ визионер и мислител, може да направи
плод
отворно това, което вижда визионерски.
Напротив, фактически той веднага започва да осъзнава това, което е приел в съобщенията, ако ги е разбрал с разума. След смъртта има значение именно това, което сме разбрали, без значение дали сме го видели или не. Да вземем един най-дълбоко посветен: той може да обхваща с ясновиждането си целия духовен свят, но това не усилва значението си след смъртта, ако той не е в състояние да изрази съзерцаваните факти в човешки понятия. След смъртта му помагат само тези неща, които той притежава тук като понятия. Това са семената за живота след смъртта.
Разбира се, този, който е ясновиждащ визионер и мислител, може да направи плодотворно това, което вижда визионерски.
Но двама човека от немислещия тип, единият от които ясновиждащ, а другият само чуващ това, което другият вижда, след смъртта се оказват в едно и също положение; защото в живота след смъртта донасяме това, което добиваме тук с помощта на ясното мислене. Това прораства после като семе, а не това, което извличаме от световете, в които влизаме. Това, което приемаме от висшите светове, не го получаваме като свободен дар, който удобно да го владеем след това, когато напуснем физическия план, а за да го пуснем в обръщение тук, превеждайки го на езика на земните ценности. Доколкото пуснем този капитал в обръщение, в земни ценности, дотолкова това ще ни помогне след смъртта. Ето кое е съществено.
към текста >>
Но всички, които усвояват даденото в мисловна форма в истинската духовна наука, ще получат в следващото си въплъщение
плод
овете на това, защото са усвоили основите.
Разбира се, тук седят много хора, чиято карма в това въплъщение е такава, че те не са стигнали до там, да виждат света ясновидски.
Но всички, които усвояват даденото в мисловна форма в истинската духовна наука, ще получат в следващото си въплъщение плодовете на това, защото са усвоили основите.
Човек може, така да се каже, да бъде ясновидец без да знае за това, и този, който акуратно изучава духовната наука и има виждане, може да очаква, че кармата му ще му позволи да съзерцава също и конкретни неща.
към текста >>
288.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Човек наистина е виждал
плод
овете на своите зли действия и духовете на отмъщението около себе си.
Гръцкото съзнание е формирало понятието за съвест някъде между тях. Това, което днес човек нарича „вътрешен глас“, се е развивало. Можем да кажем, че дотогава в човечеството е имало някакъв вид ясновидско съзнание. Още щом човек е правил нещо, което не е трябвало да прави, му се е явявал образ на дух-отмъстител, който го преследвал. Гърците са наричали тези духове фурии.
Човек наистина е виждал плодовете на своите зли действия и духовете на отмъщението около себе си.
Това явление, което отначало е било външно, е навлязло в човешката душа като глас на съвестта. Така стои работата и с другите качества на хората, които постепенно са се появили, и само късогледството на хората, които, така да се каже, не виждат по-далеч от носа си (което особено е присъщо на външната наука) позволява да се смята, че хората винаги са били същите, като днес.
към текста >>
289.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Човечеството отново трябва да се издига към духовния свят, да се издига с всички постижения, които е придобило, с всички
плод
ове на физическия план.
Знаем, че тези културни епохи съществено се различават една от друга, и в хода на нашето антропософско движение сме посочвали различните неща, по които те се различават една от друга. Посочвайки древноиндийската културна епоха, сме отбелязвали, че душевните качества на човека по това време са били различни от тези по-късно, че човек тогава е бил още в значителна степен надарен с ясновидско съзнание. Посочвахме, че развитието в следващите културни епохи се е състояло в това, че хората все повече губили ясновиждането и е трябвало все повече да се ограничават на физически план със своите способности за възприятие и разсъдък. Видяхме как бавно се е подготвяла четвъртата културна епоха, в която хората били, така да се каже, напълно въвлечени във физическия план, така че сега съществото, което наричаме Христос Исус, могло да се въплъти на физически план като човешко същество от физическия план.След това видяхме, как оттогава това преминава през един поток, който все повече усилва човешките способности на физически план, как материалистичната тенденция на нашето време кара всички тези стремежи на хората да се съобразяват само с това, което им се поднася във физическия околен свят, и как всичко това е свързано с по-нататъшното слизане на човека на физически план. Но това развитие в никакъв случай не трябва да продължава.
Човечеството отново трябва да се издига към духовния свят, да се издига с всички постижения, които е придобило, с всички плодове на физическия план.
Именно това трябва да бъде антропософията – това, което отново може да предостави на човек възможност за издигане в духовния свят.
към текста >>
290.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
[2] Това е известният в науката биогенетичен закон, формулиран от Е.Хекел и Ф.Мюлер: Онтогенезата (развитието на индивида от о
плод
ена яйцеклетка, спора или зародиш до неговата смърт) е кратко и бързо повторение на филогенезата (процесът на историческото развитие на определена група организми)
[2] Това е известният в науката биогенетичен закон, формулиран от Е.Хекел и Ф.Мюлер: Онтогенезата (развитието на индивида от оплодена яйцеклетка, спора или зародиш до неговата смърт) е кратко и бързо повторение на филогенезата (процесът на историческото развитие на определена група организми)
към текста >>
291.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови
плод
ове от великото дърво на християнския живот.
По такъв начин, празникът Рождество бил установен чак в четвъртото християнско столетие. Можем да кажем, че в 354 година в Рим било отпразнувано първото християнско Рождество.
И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от великото дърво на християнския живот.
Ето защо можем да си спомним за външния символ на Рождество, символа на рождественската елха, който стои тук пред нас, с който в близките дни ще се срещнат много хора и който в особеното му значение духовната наука е призвана да отпечатва в сърцата и душите на хората все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>
Това, което не са можели да имат без своите заслуги, без развитието си, те е трябвало постепенно да го постигат, придобивайки заслуги с помощта на познанието, ставайки посредством работа на физически план зрели и способни да приемат
плод
овете на Дървото на живота.
По такъв, толкова съществен начин, легендата ни напомня за второто Райско дърво: хората вкусили от Дървото на познанието, но на тях им била отнета възможността да вкусват от Дървото на живота. Но в сърцата на хората завинаги останала тъгата, стремежът към това Дърво. Изгонени от духовните светове, представени в образа на Рая, във външния свят на явленията, хората чувствали в своите сърца стремеж към това Дърво на живота.
Това, което не са можели да имат без своите заслуги, без развитието си, те е трябвало постепенно да го постигат, придобивайки заслуги с помощта на познанието, ставайки посредством работа на физически план зрели и способни да приемат плодовете на Дървото на живота.
към текста >>
Трите семена символизират за нас тъгата по
плод
овете на Дървото на живота.
Трите семена символизират за нас тъгата по плодовете на Дървото на живота.
Легендата ни разказва, че в дървесината на Кръста се съдържало това, което произлизало от Дървото на живота. В продължение на цялото развитие се осъзнавало, че сухата дървесина на Кръста съдържа, въпреки това, зачатък на новия духовен живот, че от него трябва да покълне това, което, ако хората правилно се възползват от него, ще могат да го обединят с душата си като плод на Дървото на живота, плод, даряващ им безсмъртие в истинския смисъл на думата, запалващ светлината на душата и озаряващ я така, че да намери пътя от тъмните глъбини на физическия свят, към светлите висини на духовното битие и да се почувства там причастна към безсмъртния живот.
към текста >>
В продължение на цялото развитие се осъзнавало, че сухата дървесина на Кръста съдържа, въпреки това, зачатък на новия духовен живот, че от него трябва да покълне това, което, ако хората правилно се възползват от него, ще могат да го обединят с душата си като
плод
на Дървото на живота,
плод
, даряващ им безсмъртие в истинския смисъл на думата, запалващ светлината на душата и озаряващ я така, че да намери пътя от тъмните глъбини на физическия свят, към светлите висини на духовното битие и да се почувства там причастна към безсмъртния живот.
Трите семена символизират за нас тъгата по плодовете на Дървото на живота. Легендата ни разказва, че в дървесината на Кръста се съдържало това, което произлизало от Дървото на живота.
В продължение на цялото развитие се осъзнавало, че сухата дървесина на Кръста съдържа, въпреки това, зачатък на новия духовен живот, че от него трябва да покълне това, което, ако хората правилно се възползват от него, ще могат да го обединят с душата си като плод на Дървото на живота, плод, даряващ им безсмъртие в истинския смисъл на думата, запалващ светлината на душата и озаряващ я така, че да намери пътя от тъмните глъбини на физическия свят, към светлите висини на духовното битие и да се почувства там причастна към безсмъртния живот.
към текста >>
Ако през лятото сме се обръщали към сияещия въздушен кръг, към израстващите
плод
ове на Земята, сега се обръщаме към мъртвия камък, като знаем, че в тази мъртва скала се съдържа това, което трябва да се появи отново като външно битие.
Така ние, подобно на семе, буквално се вживяваме в Земята, пронизваме Земята.
Ако през лятото сме се обръщали към сияещия въздушен кръг, към израстващите плодове на Земята, сега се обръщаме към мъртвия камък, като знаем, че в тази мъртва скала се съдържа това, което трябва да се появи отново като външно битие.
Духовно следваме собствената си душа след прорастващата, пускаща нови кълнове сила, която изчезва от погледа и се скрива в камъка в продължение на зимния период. И когато зимата достигне своя апогей, когато цари най-голямата тъмнина, именно тогава благодарение на това, че външният свят не препятства усещането на връзката ни с Духа, усещаме, че в дълбините, в които сме се оттеглили, пробива светлина, тази духовна светлина, за която най-мощен импулс за човечеството е дал Христос Исус. Тогава усещаме това, което са преживявали хората в древните времена, когато са казвали, че трябва да се спуснат там, където през зимата почива семето за да познае Духа в неговите съкровени сили. Тук усещаме, че трябва да търсим Христос в съкровеното, в това съкровено, което ще бъде тъмно и мрачно, ако самите ние първо не се просветлим в душата, но това съкровено ще просветлее и ще засияе, ако приемем в душата си светлината на Христос. Тогава ще открием, как с всяко Рождество ставаме все по-силни и здрави благодарение на този Импулс, който е проникнал в човечеството чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
292.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Наистина тези мисли и идеи стават действително
плод
оносни за нас когато ние не само мислим, чувствуваме и усещаме тяхното съдържание и значение, но и когато, под тяхно влияние, се научаваме да гледаме по-различно на света около себе си.
Тези идеи не служат само, за да задоволят нашето теоретично или научно любопитство. По-скоро те изясняват загадките на живота, тайните на съществуването.
Наистина тези мисли и идеи стават действително плодоносни за нас когато ние не само мислим, чувствуваме и усещаме тяхното съдържание и значение, но и когато, под тяхно влияние, се научаваме да гледаме по-различно на света около себе си.
Тези идеи трябва да ни проникнат с топлота; те би трябвало да станат в нас импулси, сили на чувството и ума. Това те все повече и повече правят, когато отговорите, които получаваме на някои въпроса отново ни довеждат до нови въпроси, когато биваме водени от въпрос до отговор, а отговорът ни довежда до по-нататъшни въпроси и т.н. По този начин ние напредваме в духовното знание и в духовния живот.
към текста >>
Тогава чрез отговора, дадени ни за прераждането, което доставя толкова ценни
плод
ове за нашия живот, от своя страна ще възникнат нови въпроси.
Без съмнение един многозначителен въпрос възниква пред нас, когато не само абстрактно разглеждаме идеята за прераждането, за повтарящите се земни животи, но когато вместо това разрешим на себе си замислено да потънем в този факт на духовния живот.
Тогава чрез отговора, дадени ни за прераждането, което доставя толкова ценни плодове за нашия живот, от своя страна ще възникнат нови въпроси.
Може например да зададем следният въпрос: Ако едно лице живее на земята повече от веднъж, ако то се връща отново и отново в нови въплъщения, какво е по-дълбокото значение на това повтарящо се преминаване през живота? Като правило, на това се отговаря, че ние без съмнение по този начин се изкачваме все по-високо и като преживяваме в по-късни земни животи плодовете от предишните живота, в края на краищата се усъвършенствуваме. Това обаче все още представлява твърде общо, абстрактно мнение. Само чрез познание за цялото значение на земния живот, можем да проникнем и в знанието на повтарящите се животи на земята. Ако например нашата земя не би се променяла, ако човек непрекъснато се връща към една земя, която по същината си остава винаги същата, то тогава твърде малко ще може да се научи чрез последователните въплъщения или прераждания.
към текста >>
Като правило, на това се отговаря, че ние без съмнение по този начин се изкачваме все по-високо и като преживяваме в по-късни земни животи
плод
овете от предишните живота, в края на краищата се усъвършенствуваме.
Без съмнение един многозначителен въпрос възниква пред нас, когато не само абстрактно разглеждаме идеята за прераждането, за повтарящите се земни животи, но когато вместо това разрешим на себе си замислено да потънем в този факт на духовния живот. Тогава чрез отговора, дадени ни за прераждането, което доставя толкова ценни плодове за нашия живот, от своя страна ще възникнат нови въпроси. Може например да зададем следният въпрос: Ако едно лице живее на земята повече от веднъж, ако то се връща отново и отново в нови въплъщения, какво е по-дълбокото значение на това повтарящо се преминаване през живота?
Като правило, на това се отговаря, че ние без съмнение по този начин се изкачваме все по-високо и като преживяваме в по-късни земни животи плодовете от предишните живота, в края на краищата се усъвършенствуваме.
Това обаче все още представлява твърде общо, абстрактно мнение. Само чрез познание за цялото значение на земния живот, можем да проникнем и в знанието на повтарящите се животи на земята. Ако например нашата земя не би се променяла, ако човек непрекъснато се връща към една земя, която по същината си остава винаги същата, то тогава твърде малко ще може да се научи чрез последователните въплъщения или прераждания. Напротив истинското значение за нас е във факта, че всяко от тези прераждания на земята ни дава нови полета за учене и опитност. Това не е толкова очебиещо за къси периоди, но ако прегледаме големи отсечки от време както сме в състояние да правим това чрез Духовната Наука, веднага става ясно, че епохите на нашата земя възприемат доста по-различни форми и че ние непрекъснато сме поставени пред нови опитности.
към текста >>
Духовната наука подготвя човешки същества за тази епоха, подготвят ги по правилен начин да се свържат със своя период и да видят с пълна яснота на разбирането и знанието онова, което е фактически в него и което може да премине през човешките същества, без да бъде о
плод
ено.
Така виждаме, че има нещо в нашата епоха, което оправдава съществуването и дейността на Духовната наука в света. Нейната цел не е само да задоволи теоретични нужди или научно любопитство.
Духовната наука подготвя човешки същества за тази епоха, подготвят ги по правилен начин да се свържат със своя период и да видят с пълна яснота на разбирането и знанието онова, което е фактически в него и което може да премине през човешките същества, без да бъде оплодено.
Това е нейната цел!
към текста >>
Христос слезе сред човешките същества, защото само тук във физическия свят Той можеше да им даде доказателство, като ги накара да преживеят нещо в Мистерията на Голгота от онова, което щеше да донесе голям
плод
в духовния свят.
Ако те не са получили в своето земно съзнание онова, което Антропософията или Духовната наука има да даде, те ще трябва да чакат, докато отново се въплътят, за да имат възможността да получат съответно учение тук на земята. Има неща, които могат да бъдат научени или преживяни само тук на земята. Може да се каже например, че в духовния свят не е възможно да се придобие никакво знание за смъртта и един Бог трябваше да слезе във физическия свят, за да може да умре. Човек не би могъл в никакъв друг свят да научи какво фактически е Мистирията на Голгота по съшия начин както може да научи тук във физическия свят. Ние сме слезли долу във физическия свят, за да придобием онова, което може да бъде придобито само тук.
Христос слезе сред човешките същества, защото само тук във физическия свят Той можеше да им даде доказателство, като ги накара да преживеят нещо в Мистерията на Голгота от онова, което щеше да донесе голям плод в духовния свят.
Семената обаче трябва да бъдат посети тук във физическия свят.
към текста >>
293.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако си представите всичко това, трябва да си кажете, че има възможност за душите да преживят нещо ново през всяко съществуване на земята, винаги да получават нови
плод
ове и тогава да свързват тези
плод
ове със собствения ни живот, за да преминат през един духовен живот между смърт и ново раждане.
Ако си представите всичко това, трябва да си кажете, че има възможност за душите да преживят нещо ново през всяко съществуване на земята, винаги да получават нови плодове и тогава да свързват тези плодове със собствения ни живот, за да преминат през един духовен живот между смърт и ново раждане.
Когато условията се променят така че нещо ново да може да бъде научено и си струва труда да се слезе отново на земята, тези души отново идват в ново прераждане.
към текста >>
294.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това няма предвид да постави тези течения в опозиция едно на друго; по-скоро е необходимо да разберем, в какво отношение всяко от тези течения може да бъде
плод
оносно.
Има голяма разлика между духовното течение, което дойде от Буда и онова, което възникна от Христовия Импулс.
Това няма предвид да постави тези течения в опозиция едно на друго; по-скоро е необходимо да разберем, в какво отношение всяко от тези течения може да бъде плодоносно.
И двете течения ще трябва да се обединят в бъдеще, а Християнството трябва да бъде оплодено от Духовната Наука. За известно време Християнството трябваше да отстрани учението за прераждането. То бе включено в езотеричното учение, но не можеше да бъде прието в екзотеричното Християнство, поради някои всемирни педагогически причини. В противовес прераждането беше основен принцип на Будизма. Там то бе свързано с учението за страданието, което е точно онова, което Християнството възнамерява да победи.
към текста >>
И двете течения ще трябва да се обединят в бъдеще, а Християнството трябва да бъде о
плод
ено от Духовната Наука.
Има голяма разлика между духовното течение, което дойде от Буда и онова, което възникна от Христовия Импулс. Това няма предвид да постави тези течения в опозиция едно на друго; по-скоро е необходимо да разберем, в какво отношение всяко от тези течения може да бъде плодоносно.
И двете течения ще трябва да се обединят в бъдеще, а Християнството трябва да бъде оплодено от Духовната Наука.
За известно време Християнството трябваше да отстрани учението за прераждането. То бе включено в езотеричното учение, но не можеше да бъде прието в екзотеричното Християнство, поради някои всемирни педагогически причини. В противовес прераждането беше основен принцип на Будизма. Там то бе свързано с учението за страданието, което е точно онова, което Християнството възнамерява да победи. След като веднъж осъзнаем целите и мисиите на двете течения ще сме също така в състояние ясно да ги различаваме.
към текста >>
295.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това влияние повече не е
плод
оносно.
Трябва обаче да помним, че при някои комети Азът все повече и повече бива натикван във физическия свят и това е нещо, на което ние трябва да противодействуваме. Ако влиянието на Халеевата комета би продължило, едно ново нейно появяване може да донесе голямо усилване на Бюхеровата мисъл и това ще бъде огромно нещастие. Всяко появяване на Халеевата комета следователно би трябвало да ни предупреждава, че тя може да е една злотворна гостенка, ако просто се отдадем на нейното влияние, ако не се противопоставим на него. Касае се да се държим здраво към по-висши и по-значителни въздействия и влияния на космоса, отколкото тези на Халеевата комета. Необходимо е обаче, щото човешките същества да считат тази комета като едно предзнаменование; те трябва да осъзнаят, че нещата вече не са каквито са били досега, когато в известен смисъл е било ползотворно за човечеството да се отдава на тези влияния.
Това влияние повече не е плодоносно.
Човешките същества вече трябва да се свържат с по-различни сили, за да балансират тези опасни влияния на Халеевата комета. Когато се казва, че Халеевата комета може да бъде едно предупреждение, че нейното влияние, когато работи само може да накара хората да станат повърхностни и да въведе Аза все повече и повече във физическото поле; и точно в нашето съвремие на това трябва да се противодействува, то това се казва не за да се съживи едно старо суеверие. Противодействието може да стане само чрез един духовен мироглед за света, такъв като този на Антропософията, който да замени еволюционната насока, предизвикана от Халеевата комета.
към текста >>
296.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Никой следователно не може да смята, че откровението на Христовото събитие, което може да бъде разбрано само чрез цялото духовно-научно учение, не ще донесе
плод
за него, ако вече е преминал през портите на смъртта по времето, когато то ще стане.
Тук ние трябва да придобием способности, които не можем да придобием в никакъв друг свят. Способностите за едно разбиране на Христовото събитие, за което току-що говорихме и за последващите събития, трябва да бъдат придобити тук на земята. Онези човешки същества, които придобиват тези способности сега, тук на тази земя чрез ученията на Духовната Наука, ще принесат тези способности през портите на смъртта. Не само чрез посвещение, но и чрез приемане чрез разбиране на ученията на Духовната Наука човек може да придобие тези способности, възможността да възприема Христовото събитие също и в духовния свят между смърт и ново раждане. Всеки, който няма уши да слуша обаче ще трябва да чака до следващо въплъщение, за да придобие способностите, които трябва да бъдат придобити тук, за да може да бъде преживяно Христовото събитие тук и в духовния свят.
Никой следователно не може да смята, че откровението на Христовото събитие, което може да бъде разбрано само чрез цялото духовно-научно учение, не ще донесе плод за него, ако вече е преминал през портите на смъртта по времето, когато то ще стане.
То ще донесе плод и за него.
към текста >>
То ще донесе
плод
и за него.
Способностите за едно разбиране на Христовото събитие, за което току-що говорихме и за последващите събития, трябва да бъдат придобити тук на земята. Онези човешки същества, които придобиват тези способности сега, тук на тази земя чрез ученията на Духовната Наука, ще принесат тези способности през портите на смъртта. Не само чрез посвещение, но и чрез приемане чрез разбиране на ученията на Духовната Наука човек може да придобие тези способности, възможността да възприема Христовото събитие също и в духовния свят между смърт и ново раждане. Всеки, който няма уши да слуша обаче ще трябва да чака до следващо въплъщение, за да придобие способностите, които трябва да бъдат придобити тук, за да може да бъде преживяно Христовото събитие тук и в духовния свят. Никой следователно не може да смята, че откровението на Христовото събитие, което може да бъде разбрано само чрез цялото духовно-научно учение, не ще донесе плод за него, ако вече е преминал през портите на смъртта по времето, когато то ще стане.
То ще донесе плод и за него.
към текста >>
297.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Антропософията трябва да донесе своите
плод
ове на човечеството, така че душите да станат способни, да се свържат с Христос.
Там душата ще види онова, което някога Павел видя: Христос в неговото етерно тяло. Без книги и документи това велико събитие второто идване на Христос ще стане за онези, които са направили себе си достойни за него. Задължение на Антропософията е да обяви това. Вече има човешки същества, които усещат, че ние сме надделяли Тъмния Век и приближаваме към една по-светла епоха. Антропософите трябва да вървят по този път съзнателно.
Антропософията трябва да донесе своите плодове на човечеството, така че душите да станат способни, да се свържат с Христос.
Дали тези души живеят в едно физическо тяло или не, няма значение; Той е слязъл и при мъртвите, както и при живите. Великото и възвишено събитие на Христовото появяване в етерния свят така има значение за целия свят.
към текста >>
298.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Интелектуалният принцип, в който ние сме наистина будни, ни носи сенки-образи от Астралната област, когато се отдаваме през деня на мисълта, откъдето произтичат най-
плод
оносните идеи за ежедневния живот и великите открития.
Тук пак имаме тристранен живот на душата.
Интелектуалният принцип, в който ние сме наистина будни, ни носи сенки-образи от Астралната област, когато се отдаваме през деня на мисълта, откъдето произтичат най-плодоносните идеи за ежедневния живот и великите открития.
По време на сън, когато сънуваме, тези сънища владеят нашия спящ живот и образи от Нисшия Девакан се отразяват в нас. Когато работим по време на сън, отпечатвайки моралност в нашата воля това не можем да съзнаваме пряко, но можем да схванем неговите въздействия, когато сме в състояние да наситим нашето мислене през нощта с влиянието на божествено духовни сили, тогава импулсите, които възприемаме, са отражение от Висшия Девакан, от Висшия Небесен Свят. Тези отражения са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите мисли в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна кръв на божествено-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
към текста >>
299.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
От типа би трябвало да изкочи един фактор, сред множеството фактори, които биха могли днес да доведат до един
плод
оносен път към социални и политически идеи.
Следователно не е човек само продукт на парчето земя, върху което той стои. Може да бъде така че силите, изкачващи се от земята да противодействуват на характера на човешките същества там. Не трябва да се обърква онова, което наистина се развива вътре в човешкото същество с характеристиките на земния организъм в определена територия. В такъв случай човек просто ще отвори себе си отново за света на илюзиите. Току-що казах обаче, че Ирландия е една специална, земя, което можем да кажем това и днес.
От типа би трябвало да изкочи един фактор, сред множеството фактори, които биха могли днес да доведат до един плодоносен път към социални и политически идеи.
Такива фактори трябва да се имат предвид. Това, което току-що казах за Ирландия е един фактор. И трябва да се взимат предвид такива фактори. Би трябвало да се съберат всички неща заедно, да се сътворят в една наука за формиране на човешки условия на земята. И докато това не стане, никакво истинско лечение не може да се проведе в обществените дела.
към текста >>
300.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Всяка вечер при заспиване нашите души вземат със себе си нещо от дневния живот; онова, което вземаме със себе си
плод
а на нашите изживявания по време на съня се преобразява по такъв начин, че се превръща в наши способности и възможности.
Всяка вечер при заспиване нашите души вземат със себе си нещо от дневния живот; онова, което вземаме със себе си плода на нашите изживявания по време на съня се преобразява по такъв начин, че се превръща в наши способности и възможности.
Да вземем конкретен пример. Какви усилия сме били длъжни да правим ден след ден когато сме били млади, за да се научим да пишем! Но ние съвсем не съзнаваме тези минали изживявания, когато днес вземаме писалката за да дадем израз на своите мисли. Всички наши ранни усилия да оформяме буквите са се преобразували в способността за писане. Силата, преобразувала всички тези дневни изживявания в способността за писане, действително присъства в дълбините на душата, но може да действа само когато самите ние сме несъзнателни там.
към текста >>
Плод
на тези две чувства в душата на истинския мистик е една мисъл, която може да се изрази така: Какво щеше да бъде ако Съществата, създали онова, което днес се простира във Вселената, които ни даряват толкова много какво щеше да бъде, ако те в миналото не бяха направили нищо за да допринесат за собственото си развитие?
Плод на тези две чувства в душата на истинския мистик е една мисъл, която може да се изрази така: Какво щеше да бъде ако Съществата, създали онова, което днес се простира във Вселената, които ни даряват толкова много какво щеше да бъде, ако те в миналото не бяха направили нищо за да допринесат за собственото си развитие?
Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават. В какво щяхме да се превърнем самите ние, ако те не бяха направили нищо за да се развият до тези високи степени? Без тях ние нямаше да можем да съществуваме! Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност.
към текста >>
301.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Човек не може да изживее себе си във физическото тяло освен чрез чувството, че е влязъл в него с
плод
овете на предишната инкарнация.
Изживял отново тези усилия, ученикът бива върнат от учителя отново към сегашната му инкарнация. Тази стъпка от предишното към настоящото прераждане се прави бързо и тогава ученикът се ориентира отново. Сега той има странното чувство като че ли е две личности, сякаш е пренесъл със себе си допълнително една от духовния свят към своята настояща личност. Това поражда чувството на живеене във физическото тяло.
Човек не може да изживее себе си във физическото тяло освен чрез чувството, че е влязъл в него с плодовете на предишната инкарнация.
към текста >>
302.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние трябва да добием себепознание, но то би останало без
плод
но постижение, ако не е свързано с волята за самоусъвършенстване.
Това е необходимо съответствие на себепознанието.
Ние трябва да добием себепознание, но то би останало безплодно постижение, ако не е свързано с волята за самоусъвършенстване.
През епохите отекваха древните Аполонови думи: "Познай себе си! " Това е вярно и правилно, но към него трябва да се добави нещо повече. Както бе казано вчера, всъщност погрешните идеи не са изцяло катастрофални, защото самият живот ги поправя; но едностранните истини, полуистините, представляват много по-големи спънки. Призивът към себепознание трябва да бъде също и призив за постоянно самоусъвършенстване. Ако дадем това обещание на своето висше себе, ние можем уверено и безопасно да се устремим в Макрокосмоса, защото тогава постепенно ще се научим да се ориентираме в лабиринта, който неминуемо се изправя пред нас.
към текста >>
303.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и
плод
.
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод.
През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението.
към текста >>
304.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но тогава той ще е усвоил
плод
овете на междинния етап на развитие, етапа на логиката на интелекта.
Ние можем да погледнем напред към едно бъдещо човечество, когато логиката на сърцето отново ще действа в най-пълна степен, когато човек ще съзира истината от едно непосредствено чувство.
Но тогава той ще е усвоил плодовете на междинния етап на развитие, етапа на логиката на интелекта.
Следователно може да се каже, че ние сега преминаваме през еволюционния етап на интелектуалното мислене, за да си възвърнем на по-висше ниво онова, което вече е било постигнато на по-нисше, а именно логиката на сърцето. Докато на по-нисшето ниво тя не беше осветена от интелекта, на по-висшето ниво тя по-късно ще бъде озарена от онова, което човекът е овладял чрез логиката на интелекта.
към текста >>
Пряко превръщане от предишното към бъдещото състояние е, разбира се, немислимо;
плод
овете на настоящето трябва да бъдат приети в душата, за да се издигне тя до по-висши степени.
Имайки предвид тези три последователни етапа на човечеството, сега ние трябва да се вгледаме доста по-отблизо в естеството на човека, ако искаме да увеличим своето разбиране за човешката еволюция. Човекът не винаги е бил това, което е днес; той е станал онова, което е, постепенно и на етапи. Той се е развил от други степени, от други форми на съществуване, до своето настоящо състояние. Във връзка с душевния живот ние трябва да се обърнем към едно предишно състояние, защото то прилича на онова, което човек трябва да постигне в бъдещето след като е познал онова, което в настоящата епоха наричаме силата на мисленето на главата.
Пряко превръщане от предишното към бъдещото състояние е, разбира се, немислимо; плодовете на настоящето трябва да бъдат приети в душата, за да се издигне тя до по-висши степени.
Някой, който иска да достигне степента на логиката на сърцето, трябва да е усвоил онова, което може да придобие от логиката на интелекта, въпреки че след това, разбира се, тя трябва да бъде забравена.
към текста >>
305.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Интелектът е достигнал своя зенит и ще бъде включен в бъдещото развитие на човешката душа като
плод
на настоящия етап на еволюцията, но интелектът като такъв не може да достигне по-високо ниво.
Ние практически се нуждаем от целия обсег от достъпните днес понятия и идеи, ако искаме да имаме ясно разбиране за сведенията на духовно-научното познание и всеки от нас може да си каже: "Аз може още да не съм способен да достигна висшите светове със собствено ясновидство, но аз мога да проумея със своята интелигентност онова, което ми се съобщава." Не всеки, който копнее вътрешно за откровенията на Духовната Наука, е способен веднага да поеме трудния интелектуален път, за който споменаваме. Затова онзи, който съобщава духовно познание, не може винаги да взема за дадено, че всички негови твърдения биват непосредствено и неизменно подлагани на проверката на разума. Следователно той е длъжен да направи различно допускане, а именно, че във всяка човешка душа присъстват не само способности и сили, придобивани през дълги периоди от време и доведени до определена степен на съвършенство. Една от тези способности е, разбира се, интелектът, но Духовната Наука знае, че той няма бъдеще. Други способности обаче, такива като мисленето на сърцето, ще се разгръщат заедно с преобразуванията в човешката душа в идващите времена; ще се развиват нови, още невъобразими способности.
Интелектът е достигнал своя зенит и ще бъде включен в бъдещото развитие на човешката душа като плод на настоящия етап на еволюцията, но интелектът като такъв не може да достигне по-високо ниво.
Освен душевните способности, които са познати днес и които сочат назад към миналото на човека, откъдето са се развили от елементарни наченки до своето настоящо ниво, има и други, за които ние можем само да загатнем пророчески. Но също както способностите, усъвършенствани днес, са видими като основни наченки преди много епохи, така и способностите, принадлежащи на бъдещето, днес вече присъстват като семена в душата и ще разцъфтяват в бъдещето. Способността за придобиване на познание чрез логиката на сърцето още изобщо не е активна до голяма степен, но дарбата за това вече присъства в много човешки същества. Някои хора имат естествено чувство на истината що се касае за онова, което чрез логиката на сърцето ще бъде възможно да разберат изцяло едва в бъдещето.
към текста >>
Също както цветът носи в себе си семето на
плод
а, така и сърцето на Старата Луна е носело в себе си земното сърце.
И накрая ние ще попитаме: Има ли нещо в човека, което сочи към бъдещето? Според вчерашната лекция човешкото сърце е много древен орган. В изцяло различна форма той вече е съществувал на Старата Луна и на Земята просто е бил преобразуван. На Старата Луна още не е имало мозък; но сърцето е съществувало и освен това е имало в себе си основата за едно бъдещо преобразуване.
Също както цветът носи в себе си семето на плода, така и сърцето на Старата Луна е носело в себе си земното сърце.
към текста >>
306.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13 година в много по-късна възраст и те биха дали едни или други
плод
ове.
Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот. И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година. Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай. И така, по време на своето гимназиално обучение т.е. пет години преди принудителната смяна на професията този младеж усеща в своя чувствен живот един вид вътрешно блаженство.
Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13 година в много по-късна възраст и те биха дали едни или други плодове.
Но ето, че идва неочакваната професия, която първоначално не интересува младия човек. Новите усещания и чувства, свързани с нея, изтласкват предишните. Известно време това може да продължава така, обаче постепенно в изтласканите чувства се натрупва една особена сила; вътрешният душевен живот започва да показва признаци на силна напрегнатост. Същото става, когато упражняваме натиск върху една еластична топка: Ние можем да правим това само до определена граница; после съпротивлението става непреодолимо и когато изведнъж я отпуснем, тя заема предишната си форма с толкова голяма сила, с каквато сме я притискали в ръцете си.
към текста >>
Когато апелираме към силите, вложени в личните му душевни пространства, тогава в залеза на живота, ще дочакаме и зрелите
плод
ове, под формата на богат и разностранен душевен живот.
Оказва се, че има два съвършено различни метода за въздействие върху детето през първите седем години от неговия живот. И ако наблюдаваме по-нататъшното му развитие, ние твърде дълго време няма да открием ясни последици от това, което сме внесли в детската душа. Но всъщност се оказва, че истинските последици от ранни те изживявания на детската душа, се проявяват едва в залеза на живота. Човек може да съхрани своята духовна продуктивност до края на живота си, ако сме го възпитали според току що описания начин: с истинска загриженост за всичко онова, което е живо и спонтанно в неговата душа.
Когато апелираме към силите, вложени в личните му душевни пространства, тогава в залеза на живота, ще дочакаме и зрелите плодове, под формата на богат и разностранен душевен живот.
Обратно, в бедната и опустошена душа на възрастния човек, както и в неговите физически недъзи (защото, както по-късно ще видим, опустошената душа силно влияе върху тялото), се проявяват грешките, които ние сме допуснали в неговото най-ранно възпитание. Общо взето, посочените фактори и зависимости между причина и следствие настъпват закономерно и са валидни за всеки човек.
към текста >>
307.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Но трябва да се добави и друго: удивителните открития често остават не
плод
отворни за човечеството, защото тъкмо материалистическите мнения и теории ги спъват по всевъзможни начини.
След тези уводни мисли, надявам се, е ясно: и дума не може да става за някакво участие в долнопробните атаки, които днес някои отправят към постиженията на университетската медицина.
Но трябва да се добави и друго: удивителните открития често остават неплодотворни за човечеството, защото тъкмо материалистическите мнения и теории ги спъват по всевъзможни начини.
Ето защо за Антропософията е много по-добре, ако тя без никакви претенции посочи своите основания, отколкото да се намесва в ненужни спорове. Така тя няма да разпалва излишно страстите, които днес и без друго са достатъчно силни.
към текста >>
Ето защо няма да се учудите, ако разберете, че ако един човек в предишната си инкарнация е мислил, чувствувал и действувал само егоистично, и види след смъртта
плод
овете на своите егоистични мисли, чувства и воля, ще се изпълни с ярост срещу самия себе си.
Ако искаме да вникнем още по-дълбоко в смисъла на тези понятия, трябва да напомним: Това, което осъществяваме в живота като действия, след като минем през Портата на смъртта, се превръща в могъщи афекти и тези афекти, които сега не могат да бъдат удържани от никакви земни представи и от никакво физическо съзнание защото тук изобщо няма нужда от мозък биват изживени с помощта на друг, по-дълбок вид съзнание и, накратко, пренасят последиците от нашите минали действия в следващата инкарнация.
Ето защо няма да се учудите, ако разберете, че ако един човек в предишната си инкарнация е мислил, чувствувал и действувал само егоистично, и види след смъртта плодовете на своите егоистични мисли, чувства и воля, ще се изпълни с ярост срещу самия себе си.
Така стоят нещата в действителност. Човек сам поражда тенденциите, които в новата инкарнация ще насочи срещу себе си. И доколкото тези тенденции идват от егоистичната същност на вече екскарнирания човек, те ще се проявят в следващата му инкарнация под формата на един слаб организъм. (Тук изразът „слаб организъм" се отнася до вътрешната същност, а не до външното впечатление, което даден човек прави на другите.) Нека повторим: един слаб организъм може да бъде кармически свързан с егоистичните действия на човека в неговата предишна инкарнация. Но да продължим нататък.
към текста >>
308.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Личността, за която аз конкретно говоря, искаше да разбере живота не като се вслушва в съветите на другите, а с без
плод
но мъдруване относно това, как следва да постъпи при едни или други обстоятелства.
Нека да приемем, че на определена възраст даден човек се заразява от „дребна шарка", морбили, а ние имаме задачата да вникнем в кармическите закономерности на този случай. И тогава ние ще установим, че заразяването с дребна шарка е кармическа последица от един предишен живот, който бихме могли да опишем по следния начин: През миналата инкарнация въпросната личност не се е интересувала особено от външния свят, не в грубо-егоистичен смисъл, но все пак е предпочитала да се занимава със себе си; следователно, една личност, която е размишлявала много, но не върху външните събития, а в рамките на своя интимен душевен свят. Днес Вие несъмнено ще срещнете много хора, които вярват, че могат да решат световните загадки с помощта на самовглъбяване и безкрайно ровене в едни или други подробности.
Личността, за която аз конкретно говоря, искаше да разбере живота не като се вслушва в съветите на другите, а с безплодно мъдруване относно това, как следва да постъпи при едни или други обстоятелства.
Тази слабост на душата, която се очерта приживе, доведе съответното лице до там, че в живота между смъртта и новото раждане, то трябваше да подготви своя бъдещ организъм за заразяването с дребна шарка в относително късен период от следващата си инкарнация.
към текста >>
Това стана така, защото мнозинството от хората изобщо не се занимават с неща, които притежават живи и
плод
отворни сили.
С други думи, Вие разбирате, че наистина можем да говорим за болестта, като за нещо, което сме в състояние, макар и само в известен смисъл, да превърнем обратно в един духовен процес. И многозначително тук е, че когато издигнем този процес като една висша максима на живота, когато душата го приеме за свое кредо, той започва да излива върху нас своите могъщи оздравителни сили. Но в наши дни изобщо не е за учудване, колко повърхностни са опитите да влияем върху душата. И ако човек обхване епохата от антропософска гледна точка, лесно ще разбере защо толкова много медици, толкова много лекари стават материалисти и нямат никакво доверие в силите на душата.
Това стана така, защото мнозинството от хората изобщо не се занимават с неща, които притежават живи и плодотворни сили.
Те впрочем липсват и на цялата съвременна литература. Ето защо този, който иска да работи за Антропософията, открива в нея неимоверно могъщи оздравителни сили, защото антропософското разбиране за човечеството и света изпълва душите и ги прави независими от физическия организъм. Нека добавя само, че не трябва да смесваме това, което се открои в началото на Антропософското Движение, с това, което то действително може да бъде. Днес в Антропософското Движение се намесват много неща, които са типични за външния свят, а това означава, че мнозина, в желанието си да станат антропософи, внасят в нашите среди и голяма част от неразбирането и антипатията на външния свят спрямо Антропософията. Така всред нас попадат влияния от мрачната страна на нашата епоха.
към текста >>
309.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Преди да бъде о
плод
ен с Аза, човекът се състоеше само от физическото тяло, етерно тяло и астрално тяло.
През епохата на Старата Луна, „лунният" човек не притежаваше никакъв Аз. Азът се свърза с човешкото същество едва в сегашното планетарно въплъщение на Земята. Ето защо човекът можа да се издигне до днешната степен на съзнание едва през Земната епоха. Едно съзнание като това, което днес ние имаме между раждането и смъртта, предполага че Азът взаимодействува с другите три съставни части на човешкото същество и е най-висш из между тях.
Преди да бъде оплоден с Аза, човекът се състоеше само от физическото тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Тогава именно астралното тяло беше най-силно развито измежду трите тела и неговата степен на съзнание беше такава, че днес ние бихме могли да я сравним със сънищното съзнание, което е един вид остатък от човешкото съзнание по времето на Старата Луна. Обаче Вие съвсем не трябва да си представяте днешното сънищно съзнание, а такъв вид съзнание, което пренасяше в образите на съня конкретни духовни процеси и събития. Ако изследвате днешните сънища, неизбежно ще откриете, колко много хаос има в тях. Ако обаче изследвате човешкото съзнание през епохата на Старата Луна, ще установите, че там изобщо не бихте могли да възприемете никакви външни предмети, например растения. На Старата Луна външните впечатления бяха нещо напълно невъзможно за човека.
към текста >>
310.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Когато нашата сегашна Слънчева система постига своята конфигурация съобразно Земната цел, настъпват закономерните движения на Слънцето, Земята и другите планети, респективно: Смяната между „ден" и „нощ", редуването на четирите годишни времена, различните атмосферни условия, узряването на
плод
овете и т.н.
А впрочем кои процеси от земния свят бихме окачествили като „нормални"?
Когато нашата сегашна Слънчева система постига своята конфигурация съобразно Земната цел, настъпват закономерните движения на Слънцето, Земята и другите планети, респективно: Смяната между „ден" и „нощ", редуването на четирите годишни времена, различните атмосферни условия, узряването на плодовете и т.н.
Всички тези природни явления се повтарят според космическите ритми, всред които сегашната Земя попадна едва след като Старата Луна напусна мировото пространство. Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие. И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е. в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н.
към текста >>
311.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Защото при едно ясновидство, което е не
плод
на строго и адекватно провеждано систематично обучение, а настъпва под формата на спонтанни атавистични прояви, под формата на всевъзможни образи, гласове и звуци, с една дума, при едно „абнормно" ясновидство, ние винаги установяваме, че след известно време то изчезва напълно, особено ако съответният индивид има възможност, а най-вече вътрешната готовност да се заеме с продължително и сериозно проучване на антропософската литература, или пък направо да пристъпи към истинско окултно обучение.
Изводите от последната лекция са много съществени, ако искаме да сме точни в преценките си, когато, рано или късно, се изправим пред илюзиите на т.н. „ясновидство".
Защото при едно ясновидство, което е не плод на строго и адекватно провеждано систематично обучение, а настъпва под формата на спонтанни атавистични прояви, под формата на всевъзможни образи, гласове и звуци, с една дума, при едно „абнормно" ясновидство, ние винаги установяваме, че след известно време то изчезва напълно, особено ако съответният индивид има възможност, а най-вече вътрешната готовност да се заеме с продължително и сериозно проучване на антропософската литература, или пък направо да пристъпи към истинско окултно обучение.
към текста >>
312.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Това са древни окултни принципи, които остават валидни за всички идващи епохи и които занапред ще се окажат
плод
отворни не само в областта на познанието, но и в сферата на практическата човешка дейност.
И така, в днешната лекция се опитах да изложа някои факти, без които кармическите връзки и закони не могат да бъдат разбрани правилно. Аз не се поколебах и да разкрия някои дълбоки тайни, за които съвременната наука няма да е дозряла още дълго време: например, че материята е всъщност сгъстена светлина, а душевния живот на човека един вид „разредената" субстанция на любовта.
Това са древни окултни принципи, които остават валидни за всички идващи епохи и които занапред ще се окажат плодотворни не само в областта на познанието, но и в сферата на практическата човешка дейност.
към текста >>
313.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Размишлявайки върху универсалния „план" на човешкото развитие, ние сме длъжни да се съобразяваме и с още нещо: че накрая, когато Земята ще е изпълнила своята мисия, резултатите от последователните културни епохи ще се окажат
плод
отворни за всички човешки индивиди, независимо от техните лични съдби.
Ето как пред нашия поглед се разиграват едновременно два процеса: първият включва събития, които са преходни; вторият процес, така да се каже, извлича от тези преходни събития еволюционния екстракт и го дава на човечеството. Ние можем да обхванем развитието на човечеството, едва след като сме разбрали, че откакто съществува индивидуалната човешка Карма, всред човечеството непрекъснато действуват силите на Луцифер и Ариман.
Размишлявайки върху универсалния „план" на човешкото развитие, ние сме длъжни да се съобразяваме и с още нещо: че накрая, когато Земята ще е изпълнила своята мисия, резултатите от последователните културни епохи ще се окажат плодотворни за всички човешки индивиди, независимо от техните лични съдби.
Но тази далечна мисия на Земята се очертава пред нас, само ако разглеждаме мировото развитие в светлината на Антропософията.
към текста >>
Но след като веднъж сме стигнали до разбирането за Луцифер и Ариман, ние идваме и до ново отношение към тези сили, ние вече можем да съберем
плод
овете на това, което е направено досега и сме в състояние, така да се каже, да освободим Луцифер и Ариман от техните задачи.
Но след като веднъж сме стигнали до разбирането за Луцифер и Ариман, ние идваме и до ново отношение към тези сили, ние вече можем да съберем плодовете на това, което е направено досега и сме в състояние, така да се каже, да освободим Луцифер и Ариман от техните задачи.
Но след като бъдат поети от нас, действията на Луцифер, с техните безкрайни разочарования, ще се превърнат в своята противоположност. Досега те трябваше да възбуждат страсти и да водят човека към света на злото. Ние посочихме силата, която може да се противопостави на Луцифер: ако искаме да се изправим срещу Луцифер, ако искаме да спасим Луцифер, можем да постигнем това единствено чрез любовта; само тя може да заеме мястото на Луцифер.
към текста >>
Ето как универсалната Карма, която движи света, о
плод
отворява индивидуалната човешка Карма.
Нека да предположим, че през 1910 година една свръхчовешка индивидуалност би предприела едно или друго действие, което на физическо равнище се осъществява чрез даден човек, така че се сключва един вид контакт между свръхчовешката индивидуалност и човека. В този случай човекът е вече вплетен в Кармата на висшите Същества. Започва се, бих казал, една кореспонденция. И тогава от висшите светове към човека поемат определени потоци, които внасят в живота му нови задачи; той ги включва в своята Карма, за да ги изпълни по един или друг на чин.
Ето как универсалната Карма, която движи света, оплодотворява индивидуалната човешка Карма.
към текста >>
314.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ние знаем, че Египетско-халдейската култура продължи да дава своите
плод
ове, дори и след настъпването на гръцката култура, а на свой ред гръцката култура продължи да цъфти дори и след настъпването на римската култура.
Ако обгърнете с поглед онзи период от време, започващ след Атлантската катастрофа която впрочем дотолкова измени облика на Земята, че потъна онзи континент, който е съществувал между днешните Африка, Америка и Европа -, Вие ще различите онези велики народи, които станаха основатели на големите следатлантски култури: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдейската, Гръцко-римската и нашата съвременна култура, която след известно време ще премине в така наречената Шеста културна епоха. Ние ясно забелязваме, че през всичките тези епохи действуват съответните вдъхновители или инспиратори на народите.
Ние знаем, че Египетско-халдейската култура продължи да дава своите плодове, дори и след настъпването на гръцката култура, а на свой ред гръцката култура продължи да цъфти дори и след настъпването на римската култура.
Ето как народите съществуват един след друг и един до друг. Обаче наред с това, което става със и всред народите, се развива и нещо друго. В общочовешката еволюция непрекъснато се извършва някакъв напредък. Тук не става дума да поставяме една култура на по-високо или на по-ниско стъпало. Някой би могъл например да заяви: На мен най-много ми харесва индийската култура.
към текста >>
Междувременно оттеглените Духове на Времето напредват в своето собствено развитие и в определен момент ръководещ Дух на Времето отново става онзи, който най-дълго е отсъствувал от сцената, за да предложи на напредналото човечество под формата на интуиции
плод
овете на своето собствено развитие, и най-вече, да загатне пред него своята по-висша мисия.
След изтичането на определен брой епохи, съответният Дух на Времето започва друг вид развитие. Нека да си представим това по следния начин: когато умираме и приключваме с нашето сегашно развитие, нашата личност пренася резултата от този земен живот в следващия земен живот и т.н. Същото става и с Духовете на Епохите. Всяка епоха се ръководи от един такъв Дух на Епохата и когато тя привърши, той връчва ръководството на своя приемник; после новият приемник връчва ръководството на следващия и т.н.
Междувременно оттеглените Духове на Времето напредват в своето собствено развитие и в определен момент ръководещ Дух на Времето отново става онзи, който най-дълго е отсъствувал от сцената, за да предложи на напредналото човечество под формата на интуиции плодовете на своето собствено развитие, и най-вече, да загатне пред него своята по-висша мисия.
Да, ние можем да отправим поглед нагоре към тези Духове на Личността, обозначавани с нищо незначещия израз „Дух на Времето“ и да потвърдим: Да, ние хората се реинкарнираме*10 и минаваме от една инкарнация в друга инкарнация; обаче ние знаем точно: Прераждайки се от една епоха в друга и насочвайки поглед в бъдещето, за нас е напълно ясно, че предстоящите събития на Земята ще бъдат ръководени от други Духове на Времето. Обаче нашият сегашен Дух на Времето отново ще се появи и ние отново ще се срещнем с него. Поради факта, че тези Духове на Личността описват един вид кръгове или цикли и винаги се връщат в тяхната изходна точка, те биват наричани също и „Духове на циклите“. През следващите дни ние ще се убедим в правотата на този израз.
към текста >>
315.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Тези думи са подбрани съвсем точно, те не са
плод
на някаква фантастика, а са в точно съответствие с природата на нещата.
Следователно, мисията на Стария Сатурн трябваше да бъде изпълнена, защото в противен случай човекът не би могъл да получи наченките на физическото тяло и волята. Мисията на Старото Слънце трябваше да бъде изпълнена, защото в противен случай човекът не би разполагал с етерното тяло и с чувствата, и накрая трябваше да бъде изпълнена мисията на Старата Луна, защото в противен случай човекът не би разполагал с астралното тяло и с това, което наричаме сила на мисленето. И така, трите предходни въплъщения на нашата Земя бяха посветени най-вече на онова, което можем да наречем един от най-важните елементи на човешката същност, а именно на човешкия „Аз“. Ние сме изправени пред факта, че външното, физическото тяло, което е „излято“ от природата на Стария Сатурн, от Духовете на Земята, не представлява нищо друго, освен волята, погледната от вън. При нас волята е импулсирана от вътрешната човешка природа и се проявява под съответните форми на вътрешния душевен живот.
Тези думи са подбрани съвсем точно, те не са плод на някаква фантастика, а са в точно съответствие с природата на нещата.
И от тях Вие бихте могли да си направите важни изводи. Земята мина през Слънчевия период, за да положи от една страна основите на етерното тяло чрез Духовете на Мъдростта, и от друга страна също чрез елемента на Мъдростта за да положи основата на онова, което отразява вътрешната мъдрост: Чувствата! А мисията на Старата Луна беше свързана, както вече казах, с астралното тяло и с мисленето.
към текста >>
316.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
И едва после тази древна култура чрез смесването на най-различни расови общности и качества може да о
плод
и отделните Души на Народите, отделните Духове на Народите, които непрекъснато поставяха Аза във все нови и нови ситуации, за да го възпитат; Азът, който се бореше, за да се освободи от мрачните пластове на онова, което лежи под Аза на човека.
Обаче тъкмо в тази епоха, когато тези европейски Души на Народите трябваше да издигнат хората дотам, че да черпят импулсите за своите действия от самите себе си, беше необходимо едно важно условие: Мистериите да се оттеглят на заден план. Ето защо с оттеглянето на келтския елемент настъпи и едно цялостно затихване на Мистериите изобщо. По времето на древните келти Мистериите осигуряваха едно много по-пряко и непосредствено общуване между народа и духовните Същества понеже Азът все още беше плътно свързан с груповата душевност, но въпреки това келтският елемент трябваше да се превърне във възпитател и разпространител на Аза за останалото европейско население. Или с други думи: Във времето преди същинското северно-германско развитие, европейската култура можа да изпита възпитателното влияние на Мистериите единствено чрез древните келтски Мистерии. И това възпитание в духа на Мистериите пролича външно само дотолкова, доколкото беше необходимо, за да се положат основите на една обща европейска култура.
И едва после тази древна култура чрез смесването на най-различни расови общности и качества може да оплоди отделните Души на Народите, отделните Духове на Народите, които непрекъснато поставяха Аза във все нови и нови ситуации, за да го възпитат; Азът, който се бореше, за да се освободи от мрачните пластове на онова, което лежи под Аза на човека.
към текста >>
Защото другите народи, които израснаха от тяхната култура, вече притежаваха голяма част от това, което, така да се каже, о
плод
ява Аза и го изтласква навън във физическия свят, черпейки сили от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и от самата Съзнателна душа.
Всичко онова, което римският народ предвождан от своя Архангел можа да постигне в името на общата европейска мисия, беше предназначено именно да утвърди човешкия Аз. Ето защо римляните изградиха преди всичко онова, което определя отношенията между Аза и другите Азове. Римският народ положи основите на частното право. Ето защо той стана и създател на юриспруденцията, която изцяло е изградена върху външните характеристики на Аза. Как Азът трябва да застане срещу другия Аз: Ето големият въпрос в мисията на римляните!
Защото другите народи, които израснаха от тяхната култура, вече притежаваха голяма част от това, което, така да се каже, оплодява Аза и го изтласква навън във физическия свят, черпейки сили от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и от самата Съзнателна душа.
За тази цел бяха необходими всички онези изброени от официалната история смесвания на расите, които станаха в Италианския и Перинейския полуостров, в рамките на днешна Франция и днешна Великобритания: само и само да бъде изграден Азът тук на физическия план според различните нюанси, идващи от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Ето в какво се заключаваше великата мисия на онези народи, които постепенно се обособиха в западните части на Европа.
към текста >>
Да, ние не разполагаме с никакво друго изразно средство, освен да си представим всепроникващия Дух на Земята като един вид о
плод
яване на майчиното Земно естество.
В земите на Изтока ние откриваме например следното светоусещане: Ето, Западът е приел наличието на светове, които произлизат един от друг или пък стоят редом един до друг. Обаче тук ние имаме ясното съзнание за един свят на космическия Отец. Всичко онова, чиито съзидателни действия откриваме в огъня и въздуха, изобщо в елементите, които се намират в Земята и над нея, представлява за нас едно огромно, всеобхватно понятие, едно цялостно светоусещане, което е пълна противоположност на понятието за небесния Отец. И както например ние си представяме света на Девакана, който опложда нашата Земя, приблизително по този начин усещаме как небесният свят, светът на Отеца прониква на Изток и опложда онова, което за нас е майчиният елемент, Духът на Земята.
Да, ние не разполагаме с никакво друго изразно средство, освен да си представим всепроникващия Дух на Земята като един вид оплодяване на майчиното Земно естество.
И тогава един срещу друг застават цели два свята, а не отделните, индивидуални образи на Боговете. С после срещу тях двата застава един трети свят: Всичко онова, което бихме могли да усетим като тяхна благословенна рожба. И то не е някакво индивидуално същество, не е просто някакво душевно усещане, а едно общо творение на небесния Отец и майката Земя. Ето как изглежда от гледна точка на духовния свят отношението на Девакана*23 към Земята. И всичко, което сега възниква като благословия, като същинска пролет и неудържим растеж в материалното тяло, човекът усеща като една изцяло духовна сила, а това, което покълва в душата, човекът усеща като един нов свят, като благословенната рожба на небесния Отец и майката Земя.
към текста >>
Особено интересно е да видим, как под влиянието на Изтока там можа да възникне едно понятие за Христос, което се оказа много по-издигнато, отколкото западното понятие за Христос, доколкото то не е
плод
на духовно-научните изследвания.
Извънредно забележително и във висша степен интересно е, как източният европеец показа своята възприемчивост за чистия Дух чрез факта, че той прие западно-европейската култура с едно безгранично доверие, пророчески загатвайки по този начин, че след време той ще се съедини и с нещо много по-велико. Ето защо лесно е да си обясним и слабия интерес, който той проявява към отделните подробности на западно-европейската култура. От нея той възприема същественото, а не второстепенното, именно защото се подготвя да усвои онова, което ще навлезе в човечеството като Дух-Себе.
Особено интересно е да видим, как под влиянието на Изтока там можа да възникне едно понятие за Христос, което се оказа много по-издигнато, отколкото западното понятие за Христос, доколкото то не е плод на духовно-научните изследвания.
От всички философи, стоящи далеч от Духовната наука, най-издигнатото понятие за Христос има руският философ Соловьов*24. Той има такова понятие за Христос, което може да бъде разбрано само от последователите на Духовната наука, понеже непрекъснато го развива, извисявайки го до една безкрайна перспектива и дава ясно да се разбере: това, което днешните хора знаят за Христос, е само началото, защото засега Христовият Импулс може да открие на човечеството само малка част от това, което съдържа в себе си. Ако обаче се замислим върху понятието за Христос, според както то е формулирано на пример от Хегел, ние ще установим: Хегел го схваща така, както може да го схване най-сублимираната Съзнателна душа. Коренно различно изглежда понятието за Христос при Соловьов. При него ясно различаваме двучленността на понятието за Христос и той категорично отхвърля всичко онова, което намира израз в безкрайните теологични спорове и което общо взето се дължи на едно голямо недоразумение, защото обикновените понятия съвсем не са достатъчни, за да обхванат двойнствената природа на Христовото Същество, съвсем не са достатъчни, за да подскажат, че в Христовото Същество ние трябва ясно да разграничаваме човешката същност от духовната същност.
към текста >>
Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият
плод
, най-зрелият философски
плод
на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе.
Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият плод, най-зрелият философски плод на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе.
Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин. Наистина св. Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот.
към текста >>
317.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ако е
плод
отворно, то е
плод
отворно за целия свят; ако е една разрушителна грешка, то е една разрушителна сила в целия свят".
Това е така, защото идеалите на Капезиус по отношение на духовния свят се коренят само във външния, възприемем чрез сетивата свят. Човекът съвсем не е едно изолирано същество. Това, което той изговаря в своите думи, което действува в неговите мисли, което живее в неговите чувства, е свързано с целия космос. И всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл продължава да действуват в света; без човек да знае това, неговата грешка, неговото изопачено чувство действуват разрушително в елементарните царства на нашето съществуване. И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят.
Ако е плодотворно, то е плодотворно за целия свят; ако е една разрушителна грешка, то е една разрушителна сила в целия свят".
към текста >>
318.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Да се проникнем от това доверие и ние ще получим истинските
плод
ове на тази почва, която да ни въведе в духовния живот.
Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек. Тук ние се вглеждаме в един дълбок трагизъм на човешкия живот; виждаме, как това отново събужда необходимостта, духовете да бъдат насочени към изворите на духовния живот. Духовното познание е възможно само тогава, когато хората отново ще потърсят живия дух. Те отново ще го потърсят; защото това е свързано с един непреодолим стремеж на човешката душа. И в доверието, че този стремеж съществува в човешката душа, че сърцето тласка човека да търси отново връзката с духовните извори и ще го тласка за разбирането на истинската основа на религиозните документи, на това почива общо взето цялата сила, която може да ни въодушеви на нашата антропософска почва.
Да се проникнем от това доверие и ние ще получим истинските плодове на тази почва, която да ни въведе в духовния живот.
към текста >>
319.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като
плод
на Земното развитие.
Как се обяснява това привидно противоречие, че Генезисът не говори по-рано за човека. Тук трябва да се обърне внимание на едно нещо. Там, където започва да се говори за човешкото развитие, Генезисът говори за Адам и в известен смисъл в древния свещенически език на Евреите изразът "Адам" съвпада с нашия израз "Човекът". Но ние трябва да разбираме по-точно този израз "Адам". В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният".
Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие.
Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед. Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите. Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек.
към текста >>
Но всичко, което накрая се събира и проявява в
плод
а, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/.
Тук трябва да се обърне внимание на едно нещо. Там, където започва да се говори за човешкото развитие, Генезисът говори за Адам и в известен смисъл в древния свещенически език на Евреите изразът "Адам" съвпада с нашия израз "Човекът". Но ние трябва да разбираме по-точно този израз "Адам". В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният". Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие.
Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/.
Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед. Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите. Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек. Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние.
към текста >>
320.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Забележете сега, какво безкрайно
плод
отворно и пълно със значение понятие внася именно Библията в учението за еволюцията, за развитието.
Всичко това трябваше да бъде предхождано от закономерното създаване на другите нисши същества. Така следователно бихме могли да кажем чрез един предишен акт на сътворението нисшите животински същества са станали живи същества. Същият израз "нефиш" се употребяваше и по отношение на тези животински същества и накрая той се употребява и за човека; но как се употребява той за човека? Той се употребява така, че в момента, когато се явява Явех-Елохим и създава човека като днешен човек, там изрично се казва, че Явех-Елохим внедрява в човека нешама. А с това, че в човека се внедрява един по-висш член, чрез това този същият човек става едно живо същество.
Забележете сега, какво безкрайно плодотворно и пълно със значение понятие внася именно Библията в учението за еволюцията, за развитието.
Без съмнение, би било глупаво да не признаем по отношение на външното оформяване, че човекът принадлежи на горната степен на животинското царство. Тази тривиалност нека я оставим на Дарвинизма. Но същественото е това, че човекът не е станел едно живо същество по същия начин, както другите нисши същества, той не е станал по същия начин едно същество, чийто характер да може да бъде назован с думата "нефиш", а първо трябваше да бъде надарен с един по-висш член на неговото същество: един по-висш член, който по отношение на неговата духовно-душевна природа е бил подготвен от по-рано. Тук ние стигаме до едно друго паралелизиране на древното еврейско учение с нашата Антропософия. Когато говорим за душевната природа на човека, ние различаваме Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
към текста >>
Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за
плод
отворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията.
Бих могъл да насоча още вниманието ви върху много неща. Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света.
Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията.
И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер.
към текста >>
И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено
плод
отворни.
Бих могъл да насоча още вниманието ви върху много неща. Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света. Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията.
И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни.
Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет.
към текста >>
Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат
плод
в нашия външен живот!
От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението. Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили. Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите. Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини.
Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот!
Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот. Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение. Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло. Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора.
към текста >>
Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да о
плод
ят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот.
И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението. Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили. Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите. Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот!
Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот.
И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот. Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение. Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло. Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора. Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят.
към текста >>
Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света
плод
овете за окръжаващия свят.
Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот. Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение. Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло. Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора.
Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят.
Така ние се разделяме физически, но оставаме съединени духом и искаме да действуваме заедно чрез това, че пренасяме учението в живота. Нека се проникнем от този дух, да не отслабваме в този дух, до онзи момент, когато ще видим осъществени не само в духовната област, но и във физическата област думите, които и този път ще изговоря като последни:
към текста >>
321.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Напълно ясно е, че ако продължим с подобни въпроси, ние ще се отклоним от самото смислово съдържание на първоначалния факт и ще се оплетем в една без
плод
на игра на въпроси и отговори.
Един от възможните отговори гласи: От колелата на една каруца. Следващ възможен въпрос би бил: Как е изглеждала каруцата? Или: Защо тази каруца е минала по пътя? Или: Защо точно този човек е стоял в нея? Какви са били неговите намерения?
Напълно ясно е, че ако продължим с подобни въпроси, ние ще се отклоним от самото смислово съдържание на първоначалния факт и ще се оплетем в една безплодна игра на въпроси и отговори.
към текста >>
Това, което Хермес, ученикът на Заратустра, възнамеряваше да постигне, можеше да намери
плод
ородна почва само всред онези народи, които през след атлантските епохи поеха по-скоро южния път и се установиха в Източна Африка; тези народи до голяма степен бяха запазили част от атлантското ясновидство.
Но за да бъде постигнато това, което стана чрез този мисионер, чрез този пратеник на Заратустра, трябваше да е налице, естествено, и един подходящ за целта народ.
Това, което Хермес, ученикът на Заратустра, възнамеряваше да постигне, можеше да намери плодородна почва само всред онези народи, които през след атлантските епохи поеха по-скоро южния път и се установиха в Източна Африка; тези народи до голяма степен бяха запазили част от атлантското ясновидство.
Душевната същност на египетския народ влезе в досег с това, което можеше да даде Хермес, и така възникна египетската култура.
към текста >>
322.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
За да може Мойсеевата мъдрост да даде своите
плод
ове, нейните семена трябваше да бъдат посети в онзи на род, чийто родоначалник беше Авраам.
И така, в известен смисъл, възгледите на Заратустра бяха напълно противоположни спрямо тези на древните Риши. Културата, която възникна след индийската, стана забележителна с това, че тя се стремеше да отпечата във външния свят всичко онова, което човекът съумяваше да постигне чрез своите духовни усилия. И ние видяхме също, как Заратустра успя да предаде на Хермес и Мойсей най-доброто, с което разполагаше.
За да може Мойсеевата мъдрост да даде своите плодове, нейните семена трябваше да бъдат посети в онзи на род, чийто родоначалник беше Авраам.
Защото Авраам беше първият, у когото бяха вложени физическите заложби за извоюване на Яхве-съзнанието; обаче той трябваше да се увери, че Богът, който чрез физическите познавателни сили се изявяваше вътре в него, говори със същия глас, с който говори и вечният, всепроникващ Бог на Мистериите, само че по един стеснен начин, именно за да бъде разбиран от него, от Авраам.
към текста >>
323.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
А това, което е над тях, над тези седем пъти по седем поколения, вече ни извежда извън пределите на Земята; то е, така да се каже,
плод
ът, предназначен за духовния свят.
Следователно, за нас в случая е важно това, което се намира в рамките на шест пъти по седем. Но с пълното завършване на числото седем (т.е. 7 х 7), ние се изправяме пред нещо, което следва да признаем за съвършено ново. Сега, след четиридесет и двете поколения, ние навлизаме в една област, където имаме работа не с едно човешко, а с едно свръхчовешко съществувание. И така, ние различаваме шест пъти по седем поколения, който са изцяло свързани със Земята.
А това, което е над тях, над тези седем пъти по седем поколения, вече ни извежда извън пределите на Земята; то е, така да се каже, плодът, предназначен за духовния свят.
След шест пъти по седем поколения възниква плодът, който по-късно, след седем пъти по седем поколения, се проявява в духовния свят.
към текста >>
След шест пъти по седем поколения възниква
плод
ът, който по-късно, след седем пъти по седем поколения, се проявява в духовния свят.
Но с пълното завършване на числото седем (т.е. 7 х 7), ние се изправяме пред нещо, което следва да признаем за съвършено ново. Сега, след четиридесет и двете поколения, ние навлизаме в една област, където имаме работа не с едно човешко, а с едно свръхчовешко съществувание. И така, ние различаваме шест пъти по седем поколения, който са изцяло свързани със Земята. А това, което е над тях, над тези седем пъти по седем поколения, вече ни извежда извън пределите на Земята; то е, така да се каже, плодът, предназначен за духовния свят.
След шест пъти по седем поколения възниква плодът, който по-късно, след седем пъти по седем поколения, се проявява в духовния свят.
към текста >>
324.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тогава той ни обещава всичко, което възприемаме в сетивния свят, което обаче не е нищо друго, освен
плод
на нашата собствена илюзия, на нашата собствена Майя.
Когато се явява като изкушение, това слизане може да бъде описано по малко по-особен начин. То представлява едно изживяване, до което стига всеки човек в хода на посвещението; то съпровожда всеки, който при слизането си във физическото и етерното тяло се издига до онази степен, която му позволява да вижда себе си, ако мога така да кажа, отвътре. Сега той вижда всичко, което е свързано с трите най-висши качества. За него то представлява един цял свят; но първоначално то съществува само в неговите собствени илюзии; един свят, който не може да бъде видян като вътрешна истина, ако човек не премине през обвивката на физическото тяло и не се издигне до самите духовни Същества, които макар и да не влизат в състава на физическото тяло непрекъснато поддържат неговото съществуване. И ако не съумеем да се освободим от егоизма, тогава Изкусителят на физическия свят, Луцифер или Дяволът, е винаги този, който ни подтиква да се заблуждаваме относно самите себе си.
Тогава той ни обещава всичко, което възприемаме в сетивния свят, което обаче не е нищо друго, освен плод на нашата собствена илюзия, на нашата собствена Майя.
Не се ли изтръгнем от този Дух на егоизма, тогава ние попадаме в един цял свят, изграден от заблуждения и измами; и Луцифер ни обещава тъкмо този свят. Ние не бива да вярваме, че този свят е свят на истината. Първоначално ние влизаме в този свят, обаче ако не се освободим от него, ние оставаме в Майя.
към текста >>
325.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
преди появата на цвят и
плод
ове.
Нека сега да разгледаме развитието на отделния човешки индивид. Впрочем ние говорим за човека в пълно съгласие с онези, които черпеха верните си изводи за неговата природа от древните Мистерии. Но тъкмо по този начин трябваше да гледат на човека също и апостолите: А това те можеха да постигнат само благодарение на поучаващите, животворни сили, които се изливаха върху тях от Христос Исус. И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е.
преди появата на цвят и плодове.
Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове. Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа. Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
към текста >>
Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и
плод
ове.
Нека сега да разгледаме развитието на отделния човешки индивид. Впрочем ние говорим за човека в пълно съгласие с онези, които черпеха верните си изводи за неговата природа от древните Мистерии. Но тъкмо по този начин трябваше да гледат на човека също и апостолите: А това те можеха да постигнат само благодарение на поучаващите, животворни сили, които се изливаха върху тях от Христос Исус. И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове.
Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове.
Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа. Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
към текста >>
Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и
плод
ове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар.
Впрочем ние говорим за човека в пълно съгласие с онези, които черпеха верните си изводи за неговата природа от древните Мистерии. Но тъкмо по този начин трябваше да гледат на човека също и апостолите: А това те можеха да постигнат само благодарение на поучаващите, животворни сили, които се изливаха върху тях от Христос Исус. И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове. Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове.
Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар.
Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа. Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
към текста >>
Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до
плод
овете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове. Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове. Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа.
Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
към текста >>
Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите
плод
ове.
И как назоваваха в Мистериите онзи вътрешен цъфтеж на човешкото същество, който се подготвяше като естествен резултат от неговото развитие? И как трябваше да бъде назован той в обкръжението на Христос Исус, ако учениците му действително искаха да напредват по своя път?
Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове.
Ето защо, нормално развитите хора, които все още не бяха подготви ли естествения плод в Съзнателната Душа и в себе си нямаха нищо от υιοξ του ανδρωπον, казваха: Да, нормалните хора още не са развили нищо от „Сина човешки"; обаче винаги се намират хора, които са изпреварили своите себеподобни и, така да се каже, предварително носят в себе си отличителните белези на следващата епоха. Между предводителите на човечеството задължително трябваше да има и такива, които през Четвъртата следатлантска епоха когато за нормално се смяташе да бъде развивана само Разсъдъчната Душа въпреки че външно изглеждаха като останалите хора, все пак вътрешно бяха готови със своята Съзнателна Душа, озарена от Духа-Себе.
към текста >>
Ето защо, нормално развитите хора, които все още не бяха подготви ли естествения
плод
в Съзнателната Душа и в себе си нямаха нищо от υιοξ του ανδρωπον, казваха: Да, нормалните хора още не са развили нищо от „Сина човешки"; обаче винаги се намират хора, които са изпреварили своите себеподобни и, така да се каже, предварително носят в себе си отличителните белези на следващата епоха.
И как назоваваха в Мистериите онзи вътрешен цъфтеж на човешкото същество, който се подготвяше като естествен резултат от неговото развитие? И как трябваше да бъде назован той в обкръжението на Христос Исус, ако учениците му действително искаха да напредват по своя път? Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове.
Ето защо, нормално развитите хора, които все още не бяха подготви ли естествения плод в Съзнателната Душа и в себе си нямаха нищо от υιοξ του ανδρωπον, казваха: Да, нормалните хора още не са развили нищо от „Сина човешки"; обаче винаги се намират хора, които са изпреварили своите себеподобни и, така да се каже, предварително носят в себе си отличителните белези на следващата епоха.
Между предводителите на човечеството задължително трябваше да има и такива, които през Четвъртата следатлантска епоха когато за нормално се смяташе да бъде развивана само Разсъдъчната Душа въпреки че външно изглеждаха като останалите хора, все пак вътрешно бяха готови със своята Съзнателна Душа, озарена от Духа-Себе.
към текста >>
Следователно, тук имаме нещо, което слиза отгоре и потъва в човека като една о
плод
отворяваща сила от духовния свят.
И така, в своята Съзнателна Душа човекът се отваря и към него слизат Духът-Себе или Манас, Духът-Живот или Буди и Човекът-Дух или Атма.
Следователно, тук имаме нещо, което слиза отгоре и потъва в човека като една оплодотворяваща сила от духовния свят.
Докато с другите си съставни части човекът израства в посока отдолу нагоре и се отваря като един вид цвете, наричано от нас Син човешки, налага се когато той напредва и иска да приеме мечтаното Азово съзнание към него да слязат силите на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. И кой е представителят на всичко онова, което слиза отгоре и загатва за безкрайно далечните епохи от бъдещата еволюция на човечеството? Неговия първи дар ние получаваме под формата на Духа-Себе. Чий представител е този, който ще приеме дара на слизащия отгоре Дух-Себе? Това е Синът на Бога, който е жив, на Духа-Живот или „Синът на живия Бог". Следователно,
към текста >>
Ако човек е възпитан в материалистическо мислене, той казва: Ето, сега растението цъфти и ако приемем, че този цвят ще даде
плод
ове след време ще се появят семената.
Когато ясновидските способности нараснат и човек стигне до непосредствени и живи представи за духовния свят, той научава неща, които по-рано са били недостъпни за него; той научава например, връзката между отделните фази в растежа на растенията.
Ако човек е възпитан в материалистическо мислене, той казва: Ето, сега растението цъфти и ако приемем, че този цвят ще даде плодове след време ще се появят семената.
После ще вземем семената и ще ги заровим в земята, така че след още време ще израсне ново растение, което на свой ред също носи семената в себе си. И така, според материалистическите възгледи, част от семето се разлага в земята и след време ще се появи като ново растение. Да, материалистическите възгледи не допускат друго обяснение, освен че една материална част от растението, колкото и малка да е тя, все пак преминава в новото растение. Обаче това не е така. В действителност що се отнася до материалния състав цялото старо растение е разрушено.
към текста >>
326.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Така всеки човек получава специфичните
плод
ове на своята епоха, но също и тези на предходните епохи.
Нека засега да разгледаме това, което наричаме култура: тя представлява това, което хората имат да научат, за да се развиват.
Така всеки човек получава специфичните плодове на своята епоха, но също и тези на предходните епохи.
Единствено това, което идва от Духа на Времето и от по-нисшите от него йерархии, може да бъде исторически съхранено, може да бъде обект на преподаване и обучение във времето. Това, което произлиза от царствата на природата, не може да бъде съхранено в традициите. Тези, които могат да проникнат в свръхестествените светове надминават, чрез тяхната свръхсетивна познавателна сила, сферата на Духа на времето и достигат до по-висши откровения. Тези последните идват от области отвъд Духа на времето, те имат по-голяма тежест от това, което идва от него и което действа върху хората по много особен начин. Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена?
към текста >>
Защото човек събира всички
плод
ове от своите превъплъщения, той се обогатява от съдържанието на тези инкарнации, с едно съдържание, което той не притежаваше преди.
В такъв случай за нас в действителност става дума за това да почувстваме това прогресивно слизане на човека в материята, като го наричаме Адам или по друг начин, от лемурийската епоха до предхристиянските времена, след това импулса на едно изкачване, което ще позволи на човека да се върне, станал по-силен от всички земни опитности, в своето първоначално духовно състояние. Ако не искаме да пренебрегнем истинския смисъл на еволюцията, ние не трябва да питаме дали това слизане би могло да бъде спестено на човека. Защо трябваше човекът да влезе в плът, да премине през много превъплъщения, за да се изкачи след това и да намери отново онова, което преди това притежаваше? Този въпрос може да се роди само от едно пълно неразбиране на истинския дух на еволюцията.
Защото човек събира всички плодове от своите превъплъщения, той се обогатява от съдържанието на тези инкарнации, с едно съдържание, което той не притежаваше преди.
към текста >>
Но ако тези макрокосмични сили идваха да о
плод
ят един достигнал до зрялост човешки Аз, би се случило това, което стана за първи път в момента, в който Духът слезе в Исус от Назарет при кръщението в река Йордан: трите години на невинното детско развитие се смесиха с това, което е чисто човешко.
Това е духът, наречен Син Човешки в смисъла на павликянското Християнство. Трябва да усвоите това понятие: Човешкият Син, намиращ се в човека от момента, в който започват спомените му, с всичката култура, която той може да усвои. Погледнете този човек и си представете това, което той би станал, ако все още се ползваше от всичко. получено от макрокосмоса в течение на своите първи години. През този период от детството става дума само за една база, защото човешкият Аз все още не е развит.
Но ако тези макрокосмични сили идваха да оплодят един достигнал до зрялост човешки Аз, би се случило това, което стана за първи път в момента, в който Духът слезе в Исус от Назарет при кръщението в река Йордан: трите години на невинното детско развитие се смесиха с това, което е чисто човешко.
Това стана на първо време. Какво беше следствието от това? Когато този невинен детски живот пожела да се развие на физическата земя, той можа да го направи само за три години, трите години от неговата нормална продължителност и завърши на Голгота, т.е. този живот не можа да се смеси с това, което става човек от момента, в който започват спомените му.
към текста >>
327.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Когато този
плод
на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли".
По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение. Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година.
Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли".
Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата. Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама."
към текста >>
328.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният
плод
на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света.
Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща. Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души.
Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света.
Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора. В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури. Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности. Но ако ние искаме да разберем удивителните и тайнствени връзки между по-ранното и по-късното в историческото развитие, ние трябва да усвоим цял куп понятия, които ги няма в ежедневния живот.
към текста >>
329.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Тогава е трябвало да изобразят това, което човек изработвал тук на физически план и това как той го възнасял заедно с всички свои
плод
ове в духовния свят.
Какво е трябвало да стане с това по-нататък в след-гръцкото време в инстинкта на народите?
Тогава е трябвало да изобразят това, което човек изработвал тук на физически план и това как той го възнасял заедно с всички свои плодове в духовния свят.
И така, ако по-рано усещали: необходимо е да се види духовното по-рано от физическото, а физическия човек е като негова сянка; ако в гръцката епоха мъдреците виждали живеещите, така да се каже, като "аз" друг "аз", то в след-гръцката епоха е трябвало да се видят личностите, които живеят на физически план и вече след това да се вживеят в духовното чрез това, което живее във физическото. Това разбиране се развило от някакво инстинктивно знание. Както до-гръцката епоха имала синове на богове, а гърците - мъдреци, така след-гръцките народи имат светци, които се издигат до духовния живот чрез това, което постигат на физически план. Тук в народния инстинкт живее нещо и ние можем да видим тук как зад майя се намира нещо такова, което исторически все пак движи човечеството напред.
към текста >>
330.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И когато хората, които подозират или вече познават този висш идеал на познанието, се събират като истински побратимени души, които ще се слеят в стремежът си към най-висшето, това означава, ще опознаят себе си в най-интимната си същност, тогава в земното битие ще има хора, които ще могат да съзнават, че сами съдържат зародишите, които ще продължат да се развиват ще дадат
плод
за по-нататъшното развитие на Земята и човечеството.
Така духовната наука ни позволява да свържем физиологическите процеси в човешкия организъм с предопределеността ни във Вселената. И тази наука, ако я разглеждаме като нещо, което трябва да се спусне над нас, нещо, което няма да ни даде само голи теории или абстрактно познание, тази наука ще ни изпълни с всички сили, които ни превръщат в хора: с това ние заставаме не само на Земята, но и в цялата вселена! Когато се научим така да разсъждаваме за висшето и вечно предопределение на човечество то, за това, как човекът взема сили от Земята, за да се възкачи до Вечността, тогава и чрез Духовната Наука ще вземем това, което може да се получи от нея за целия човек не само за нашето познание.
И когато хората, които подозират или вече познават този висш идеал на познанието, се събират като истински побратимени души, които ще се слеят в стремежът си към най-висшето, това означава, ще опознаят себе си в най-интимната си същност, тогава в земното битие ще има хора, които ще могат да съзнават, че сами съдържат зародишите, които ще продължат да се развиват ще дадат плод за по-нататъшното развитие на Земята и човечеството.
С цялата скромност антропософите имат право да се събират и да свържат усещанията си с това, което е най-висше и най-всеобхватно за човека. И там, където се събират хора с такива мисли, там те опознават себе си в най-дълбоката си същност, защото опознават себе си не като отделни хора в тяхното земно предназначение, но в тяхното предназначение във Вечността.
към текста >>
331.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
А сега, за да стигна до една мисъл, която може да бъде
плод
отворна за нас, аз бих искал първо да вмъкна една междинна забележка, да обърна именно внимание на това, че човекът може да приеме, да допусне съществуването на множество светове още в обикновения живот.
А сега, за да стигна до една мисъл, която може да бъде плодотворна за нас, аз бих искал първо да вмъкна една междинна забележка, да обърна именно внимание на това, че човекът може да приеме, да допусне съществуването на множество светове още в обикновения живот.
Човекът потъва в сън без да знае, че прониква в един друг свят. Че той проспива този свят, че не знае нищо за него, това не е никакво доказателство, че той не съществува. Но в този свят проникват по определен начин другите светове. Когато човекът се намира във физическия свят, той възприема чрез сетивата. Когато се оттегля вътре в себе си – не.
към текста >>
Тези индивидуалности биват като внезапно о
плод
ени от една друга индивидуалност.
И в двата случая в същото тяло ще бъде приета една друга индивидуалност. Те живеят като деца в света и след определени години тяхната индивидуалност бива сменена. Това не е едно непрекъснато развитие, а такова, което претърпява прекъсване, какъвто бе случаят и при Исус от Назарет. При него имаме една смяна на индивидуалността в дванадесетата година, след това отново при Кръщението, извършено от Йоан. Такава една смяна ще настъпи именно при Бодисатвата, който става Майтрейя-Буда.
Тези индивидуалности биват като внезапно оплодени от една друга индивидуалност.
Особено Майтрейя Буда ще живее до тридесетата година с определена индивидуалност и след това ще стане една смяна, каквато ние имаме при Кръщението на Исус в реката Йордан. Обаче Майтрейя-Буда винаги ще бъде познат по това, че когато ще бъде между хората, те не ще знаят нищо за тази смяна на индивидуалността. Тогава той ще се яви внезапно.
към текста >>
332.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
То преминава с всичките си
плод
ове в непосредственото външно съществуване.
Можем да научим най-вече това, че в нашата найдълбока душа, в нашето най-дълбоко чувствуване можем да вземем със себе си нещо друго в следващите прераждания, именно когато се проникнем с Духовната наука, а не когато стоим далеч от нея. Днес ние наистина не сме заставени да приемем това, което Духовната наука може да ни даде като едно абстрактно учение, като една теория. Това, което Вашите души приемат, това което навлиза в тях като една теория, то съществува затова, за да се превърне цялото в живот. И това, което става по този начин живот, действува при някои хора още днес, още в тази инкарнация; ако то не се превърне в пълноценен живот, действието му ще се прояви в следващите инкарнации. Всичко това се превръща в действителен, в непосредствен живот, представа за който можем да имаме само тогава, когато се вслушаме в онзи пророчески глас, който казва: Накъде отива това развитие?
То преминава с всичките си плодове в непосредственото външно съществуване.
И онова, което днес можем само да кажем, да изговорим, да въплътим в нашите думи, се превръща в поглед, в поглед при по-младите, в поглед при повъзрастните, в поглед, който ощастливява.
към текста >>
Всички, които не са могли да се докоснат до топлината и светлината на Духовната наука, за да стигнат за самите себе си до
плод
овете на тази Духовна наука, ще почувствуват тогава блаженството, което един такъв поглед дава!
Всички, които не са могли да се докоснат до топлината и светлината на Духовната наука, за да стигнат за самите себе си до плодовете на тази Духовна наука, ще почувствуват тогава блаженството, което един такъв поглед дава!
Всичко онова, което може да бъде външна личност, занапред ще има в себе си онзи огън, за който това, което днес е теория, ще бъде отоплителният материал. Днес само една малка група хора иска да бъде носител на това, което в бъдеще ще стане достояние на всички хора, които се нуждаят от него: от истинските плодове на човешката любов и на човешкото състрадание. Ние изучаваме Духовната наука не за собствено удоволствие, не заради нашето задоволство, а за да получим нежни, благославящи ръце, да получим нежния поглед, който действува вече чрез това, че се излъчва от очите, за да разпространяваме онова, за което окото е извор, извор на всичко онова, което наричаме духовно виждане. Хората, които могат именно да живеят така близо до природата, би трябвало сега да обърнат внимание как в сегашно време всичко се променя, всичко става друго! Нещата се променят, променят се именно във великия Космос.
към текста >>
Днес само една малка група хора иска да бъде носител на това, което в бъдеще ще стане достояние на всички хора, които се нуждаят от него: от истинските
плод
ове на човешката любов и на човешкото състрадание.
Всички, които не са могли да се докоснат до топлината и светлината на Духовната наука, за да стигнат за самите себе си до плодовете на тази Духовна наука, ще почувствуват тогава блаженството, което един такъв поглед дава! Всичко онова, което може да бъде външна личност, занапред ще има в себе си онзи огън, за който това, което днес е теория, ще бъде отоплителният материал.
Днес само една малка група хора иска да бъде носител на това, което в бъдеще ще стане достояние на всички хора, които се нуждаят от него: от истинските плодове на човешката любов и на човешкото състрадание.
Ние изучаваме Духовната наука не за собствено удоволствие, не заради нашето задоволство, а за да получим нежни, благославящи ръце, да получим нежния поглед, който действува вече чрез това, че се излъчва от очите, за да разпространяваме онова, за което окото е извор, извор на всичко онова, което наричаме духовно виждане. Хората, които могат именно да живеят така близо до природата, би трябвало сега да обърнат внимание как в сегашно време всичко се променя, всичко става друго! Нещата се променят, променят се именно във великия Космос.
към текста >>
Вижте например онези скокове, които наблюдаваме при растенията: От листата до цветовете, от цветовете до
плод
овете.
Никак не е правилно, когато се казва: Природата не прави никакви скокове. Напротив, в природата постоянно има скокове.
Вижте например онези скокове, които наблюдаваме при растенията: От листата до цветовете, от цветовете до плодовете.
Когато от яйцето се излюпва пиленцето също имаме един скок. Няма по-неверни думи от тези, че природата не прави никакви скокове. Навсякъде има скокове, внезапни скокове. И така, ние живеем във времето на един такъв преход. Ние сме минали през една календарна година, която има голямо значение: Годината 1899.
към текста >>
333.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Всяка една от тези седем индивидуалности можеше да о
плод
отвори за тогавашното и сегашно време само едно течение.
Става дума за това, че в онзи период на тъмнина живееха дванадесет човека, дванадесет изтъкнати духове, които се обединиха, за да подпомогнат напредъка на човечеството. Всички те не можеха да виждат непосредствено в духовния свят, обаче можеха да пробудят в себе си спомена за това, което бяха изживели чрез тяхното минало посвещение. И Кармата на човечеството се стече така, че в седем от тези индивидуалности беше въплътено това, което беше останало от човечеството като остатъци от древната Атлантска епоха. В моята книга „Тайната наука” вече е казано, че в лицето на седемте свещени Риши, учителите на Древно-индийската културна епоха, беше пренесено това, което бе останало от Атлантската епоха. Седемте мъже, които отново бяха въплътени през тринадесетото столетие, които бяха част от колегиума на дванадесетте, бяха именно онези, които можеха да насочат поглед назад върху седемте течения на древната Атлантска епоха от развитието на човечеството и върху това, което продължаваше да живее от тези седем течения.
Всяка една от тези седем индивидуалности можеше да оплодотвори за тогавашното и сегашно време само едно течение.
Към тези седем се прибавиха други четири индивидуалности, които не можеха да насочат поглед назад върху отдавна минали стари времена, а само върху това, което човечеството беше усвоило като окултна мъдрост през четирите следатлантски културни епохи. От тези четирима първият можеше да насочи поглед назад върху Древно-индийската епоха, вторият – върху Древно-персийската епоха, третият – върху Египетско-халдео-асиро-вавилонската епоха, четвъртият – върху Гръцко-латинската културна епоха. Тези четирима се съединиха със седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие. Най-после една дванадесета личност имаше, така да се каже, най-малко спомени, но тя беше най-интелектуалната между тях и беше развила особено склонността си към външните науки. Тези дванадесет индивидуалности не живееха само в съдържанията на западния окултизъм, а дванадесетте течения на мъдростта действуваха заедно, образувайки един цялостен образ.
към текста >>
Това беше едно от събитията, което можеше да настъпи само тогава, когато – заради
плод
овете, които такова едно събитие трябваше да донесе – макрокосмическите сили действуват съвместно.
Стигна се дотам, че той прекъсна почти всякаква връзка с външния живот, изчезна всякакъв интерес към физическия свят. Той живееше само за духовното развитие, за което получаваше подтик от дванадесетте. В него имаше едно отражение на мъдростта на дванадесетте. Работата стигна дотам, че тринадесетият отказваше всякаква храна и все повече слабееше. Тогава настъпи едно събитие, което можеше да се яви само веднъж в историята.
Това беше едно от събитията, което можеше да настъпи само тогава, когато – заради плодовете, които такова едно събитие трябваше да донесе – макрокосмическите сили действуват съвместно.
След няколко дни тялото на тринадесетия стана напълно прозрачно и той беше като мъртъв дни наред. Около него се събираха дванадесетте в определени периоди от време. От техните уста се разливаше в тези моменти цялото знание и цялата мъдрост. Те вливаха в тринадесетия своята мъдрост в кратки формули, които бяха като молитви, докато тринадесетият лежеше като мъртъв. Можем да си представим най-добре дванадесетте в кръг около тринадесетия.
към текста >>
Трябва да си представим окултния процес така, че
плод
ът на посвещението на тринадесетия се запази като остатък от неговото етерно тяло в атмосферата на Земята.
Тази нова форма беше такава, като че ли беше дадена от самия Христос. Това, което той им разкри, те нарекоха истинско християнство, синтез на всички религии и те правеха разлика между това истинско християнство и християнството на епохата, в която живееха. Тринадесетият умря сравнително млад и след това дванадесетте се посветиха на задачата да запишат в имагинации това, което им беше разкрил тринадесетият, защото това можеше да стане само така. Ето как се родиха символичните образи и фигури, които се съдържат в сборника на Хинрикус Мадатанус Теозофикус и в съобщенията на Е. П. Блаватска в книгата „Разбулената Изида”.
Трябва да си представим окултния процес така, че плодът на посвещението на тринадесетия се запази като остатък от неговото етерно тяло в атмосферата на Земята.
Този остатък действуваше инспириращо върху дванадесетте, както и върху техните следващи ученици, така че от тях можа да се роди розенкройцерското окултно течение. Обаче това етерно тяло продължи да действува по-нататък и то проникна след това етерното тяло на преродилия се тринадесети.
към текста >>
Това изживяване трябва да бъде определено като
плод
на един зародиш от предишната инкарнация.
В това си въплъщение тази индивидуалност живя повече от сто години. Той бе възпитан по един подобен начин в кръга на учениците и последователите на дванадесетте, обаче не така отчужден от света, както в предходната си инкарнация. Когато стана на двадесет и осем години, той се посвети на един чуден идеал. Той трябваше да пътува и да напусне Европа. Първо отиде в Дамаск, където за него още веднъж се повтори събитието, което Павел изживя там.
Това изживяване трябва да бъде определено като плод на един зародиш от предишната инкарнация.
Всички сили, бликащи от чудотворното етерно тяло на индивидуалността на тринадесетия бяха останали непокътнати и след неговата смърт нищо от тях не премина в общия миров етер. Това беше едно устойчиво етерно тяло, което оттогава остана непокътнато в етерните сфери. Същото това фино духовно етерно тяло отново озари и изпълни със своите лъчи, действувайки от духовния свят, новото въплъщение на индивидуалността в четиринадесетото столетие. Ето защо тя бе подтикната да изживее още веднъж събитието от Дамаск. Това е индивидуалността на Кристиян Розенкройц.
към текста >>
И след като прие цялата мъдрост на дванадесетте, о
плод
ена чрез великото Христово Събитие, на него му беше лесно да усвои в течение на седем години цялата мъдрост на тогавашното време.
При своето прераждане в четиринадесетото столетие Кристиян Розенкройц пропътува през целия свят.
И след като прие цялата мъдрост на дванадесетте, оплодена чрез великото Христово Събитие, на него му беше лесно да усвои в течение на седем години цялата мъдрост на тогавашното време.
Когато след седем години отново се завърна в Европа, той прие като ученици най-развитите ученици и последователи на дванадесетте и всъщност тогава започна същинската работа на розенкройцерите.
към текста >>
334.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни о
плод
ява.
Не е нужно човек да бъде някакъв ясновидец, за да изживее това, нужно е само да наблюдава душевния живот. От това следва нещо твърдо важно.
Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява.
Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот. Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън. Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
335.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние ще забележим
плод
овете, когато систематично работим против този недо статък; чрез борбата срещу твърдоглавието ние ставаме доволни от себе си.
Даже хора, които минават много невнимателно през живота, могат да бъдат твърдоглави. Хора, които имат съвсем слаба воля, ние ги виждаме да вършат именно онова, което не очакваме и слабостта на волята става все по-голяма, когато не се стараем да водим борба против твърдоглавието. Ние намираме това твърдоглавие именно при лица със слаба воля. Напротив, когато полагаме усилия, за да не развием твърдоглавието, именно тогава ще забележим, че винаги сме подобрили чувствата и сме укрепили волята. Винаги, когато някой прояви твърдоглавие и ние не се поддаваме, не отстъпваме, тогава винаги ще се оказваме по-силни в живота.
Ние ще забележим плодовете, когато систематично работим против този недо статък; чрез борбата срещу твърдоглавието ние ставаме доволни от себе си.
Именно културата на чувствата е тази, която зависи от това, че ние водим борба срещу твърдоглавието, притъпяването, липсата на интерес, водим тази борба по всякакъв начин. Следователно интересът и вниманието спрямо заобикалящия ни свят насърчават чувствата и волята. Притъпяването и твърдоглавието пораждат обратното.
към текста >>
336.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Той вкусва едно състояние, за което може да каже: Да би било възможно това състояние да продължи, да му се наслаждавам като на един животворен елемент, който може да се разпространи като о
плод
яваща сила върху нашия душевен живот!
Третият елемент намираме в моралната област, във волевите импулси. При заспиването онзи, който при прегледа на своя дневен живот може да погледне назад към добри дела, изпитва блажени моменти.
Той вкусва едно състояние, за което може да каже: Да би било възможно това състояние да продължи, да му се наслаждавам като на един животворен елемент, който може да се разпространи като оплодяваща сила върху нашия душевен живот!
към текста >>
337.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче онези, които не ще са се подготвили за това, че нещо подобно ще дойде в развитието на човечеството, ще считат всичко това само за някакъв
плод
на една фантазия или на една болна душа.
Не в едно физическо тяло, но затова пък за онези хора, които все повече и повече ще постигнат способността да възприемат етерния Христос, за тях Христос ще се намеси в историята на Земното човечество. Тогава ще има например хора, които ще са извършили това или онова, които ще са извършили някакво дело. Тогава тези хора ще доловят подтика – и започвайки от нашето столетие, в бъдещите три хилядолетия ще има все повече такива хора – тези хора ще доловят, че трябва да отстъпят от тяхното действие. Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ. В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ.
Обаче онези, които не ще са се подготвили за това, че нещо подобно ще дойде в развитието на човечеството, ще считат всичко това само за някакъв плод на една фантазия или на една болна душа.
Онези обаче, които са се подготвили добре чрез новото откровение, чрез това трето откровение на последния цикъл на човечеството, което ще настъпи в нашето време чрез Духовната наука, те ще знаят, че това са израстващи нови способности, които им позволяват да виждат в духовния свят. И те ще знаят, че образът, който се явява пред тяхната душа, е едно предизвестие на онова кармическо дело, което трябва да настъпи някога в бъдеще, било още в този живот, било именно в следващите земни съществувания, за да създаде изправянето на това, което сме извършили. Накратко казано, хората постепенно ще добият способността да виждат като в сънищен образ кармическото изправяне, изправящото действие, което ще трябва да стане в бъдеще. Следователно ние виждаме как и в нашето време можем да кажем, както Йоан Кръстител казваше, кръщавайки хората в реката Йордан: Изменете вашето душевно настроение, вашето душевно състояние, защото идват нови времена, в които се пробуждат нови способности.
към текста >>
338.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Вярно е, че отначало целият външен живот би минал по определен начин, дори и ако това благовестие би било счетено като
плод
на една объркана фантазия, вярно е също, че някои хора не ще почувствуват отначало вредните последствия, които ще се родят чрез незачитането на това, за което става дума тук, обаче антропософите трябва да бъдат наясно върху факта, че душите, които днес живеят в човешките тела, безразлично какво приемат те сега в себе си, отиват към определено бъдеще.
Но ние не бива да схващаме тази характеристика на нашето време, така че да стигнем само до някои теоретически или само научни усещания, свързани с това ново откровение, а действително, като антропософи, трябва все повече и повече да се издигнем до познанието, че в своето развитие човечеството ще пропусне нещо съществено, ако се държи далече от това наше настоящо и бъдещо благовестие.
Вярно е, че отначало целият външен живот би минал по определен начин, дори и ако това благовестие би било счетено като плод на една объркана фантазия, вярно е също, че някои хора не ще почувствуват отначало вредните последствия, които ще се родят чрез незачитането на това, за което става дума тук, обаче антропософите трябва да бъдат наясно върху факта, че душите, които днес живеят в човешките тела, безразлично какво приемат те сега в себе си, отиват към определено бъдеще.
И това, което бих искал да кажа първо, засяга всички души, защото то е нещо, което принадлежи към поврата на времената, който се извършва в наши дни.
към текста >>
339.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В този свой земен живот тя направи външно
плод
отворно онова, което беше изживяла в своя минал кратък живот.
Обаче сега трябва да добавим, че младежът умря скоро след това, така че земното му съществувание беше твърде кратко. Неговата мисия се състоеше в това, мисловно да свърже дванадесетте течения на мъдростта, да ги изживее и да създаде новото, което после можа да остави на дванадесетте мъдреци, които на свой ред продължиха да работят върху него. Даден беше един много важен стимул за духовна работа. Индивидуалността, от която тръгна този импулс, носеше името Кристиян Розенкройц. Същата тази индивидуалност се прероди през четиринадесетото столетие и този път живя повече от сто години.
В този свой земен живот тя направи външно плодотворно онова, което беше изживяла в своя минал кратък живот.
Тя пропътува целия западен свят и почти цялата позната тогава Земя, за да приеме отново по един нов начин всяка мъдрост, от която в предишния живот възникна споменатият нов импулс, който трябваше да се влее като един вид есенция в цялата култура на тогавашното време.
към текста >>
340.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ето как следва да приемаме нещата, ако искаме да е
плод
отворно в антропософски смисъл онова, което завчера казахме относно приемането на кармата.
Нашата карма ни показва не просто онова, което изпълва нашия живот със страдания и радости, а в живота срещаме например много хора, с които ни свързва само едно бегло запознанство, или хора, които в една или друга степен на родство, на приятелство стоят близо до нас продължително време от нашия живот. Ние срещаме хора, които по един или друг начин ни причиняват страдания, сътрудничеството с тях поражда страдания, следователно пречки, или пък срещаме хора, които ни подпомагат или ние ги подпомагаме, накратко: възникват най-разнообразни отношения. Спрямо един такъв житейски факт ние трябва да си изработим нагласата: Да, ние самите сме го поискали с по-разумното същество в нас, поискали сме, примерно, един човек “случайно” да ни срещне по нашия път, търсили сме именно този, който да ни причини това или онова.
Ето как следва да приемаме нещата, ако искаме да е плодотворно в антропософски смисъл онова, което завчера казахме относно приемането на кармата.
към текста >>
341.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Но
плод
овете от това дело на Боговете, което трябваше да се разиграе тук, на нашата Земя, се паднаха на човечеството и християнското посвещение дава на хората силата да разберат това дело на Боговете.
Но плодовете от това дело на Боговете, което трябваше да се разиграе тук, на нашата Земя, се паднаха на човечеството и християнското посвещение дава на хората силата да разберат това дело на Боговете.
И също както произходът на човечеството, неговото произлизане от лоното на Бога можеше да стане само веднъж, така и преодоляването на това, което проникна в човешката душа при този произход, можеше да стане само веднъж.
към текста >>
И навред разпръсква сянка,
плод
ове и сила!
И навред разпръсква сянка, плодове и сила!
към текста >>
Дървото мое
плод
но в земната градина,
Дървото мое плодно в земната градина,
към текста >>
342.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Като окултист човек вижда, че едно такова о
плод
яване на човечеството е неизбежно.
Като окултист човек вижда, че едно такова оплодяване на човечеството е неизбежно.
И че именно ние можем да се чувствуваме задължени да подадем ръка на това оплодяване: Ето кое трябва да считаме като една милост.
към текста >>
И че именно ние можем да се чувствуваме задължени да подадем ръка на това о
плод
яване: Ето кое трябва да считаме като една милост.
Като окултист човек вижда, че едно такова оплодяване на човечеството е неизбежно.
И че именно ние можем да се чувствуваме задължени да подадем ръка на това оплодяване: Ето кое трябва да считаме като една милост.
към текста >>
343.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Защото в един по-дълбок смисъл, за Лесинг тази идея означава и още нещо: Когато една душа е била инкарнирана през епохата на Стария Завет, тя е приела това, което е можела да приеме тогава; но когато се преражда в една по-късна епоха, тя пренася
плод
овете от предишния си живот в условията на следващия си живот,
плод
овете от втория си живот в последващия и т.н.
Ето по какъв начин в ума на Лесинг възниква идеята за прераждането, която изцяло е съобразена с човешкото същество.
Защото в един по-дълбок смисъл, за Лесинг тази идея означава и още нещо: Когато една душа е била инкарнирана през епохата на Стария Завет, тя е приела това, което е можела да приеме тогава; но когато се преражда в една по-късна епоха, тя пренася плодовете от предишния си живот в условията на следващия си живот, плодовете от втория си живот в последващия и т.н.
Ето как последователните степени намират своето обяснение в хода на развитието. И когато една душа постига нещо, тя не го постига само за себе си, а за цялото човечество. За Лесинг човечеството се превръща в един величествен и жив организъм, а прераждането в нещо необходимо, защото без него човешкият род не би могъл да напредва в своето развитие. И така, Лесинг тръгва от историческото развитие, от това което е дело на цялото човечество и накрая стига до идеята за реинкарнацията.
към текста >>
344.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
„Погледни бадемовия
плод
, който расте на дървото“, казва той, „и помисли, че семето е взето от друг
плод
, заровено е в земята и изгнива; но от него израства дървото, на чиито клони виждаме бадемовия
плод
.
Докато поучава цар Милинда, Нагазена избира и една друга притча.
„Погледни бадемовия плод, който расте на дървото“, казва той, „и помисли, че семето е взето от друг плод, заровено е в земята и изгнива; но от него израства дървото, на чиито клони виждаме бадемовия плод.
Можеш ли да твърдиш, че плодът върху дървото има нещо общо с онзи плод, с онова семе, от което е израснало дървото, освен името и външната форма? “ Нагазена иска да каже: Колкото общо има бадемовият плод върху дървото с онзи бадемов плод, който е бил посят в земята като семе, толкова общо има и човекът със своята предишна инкарнация; и който вярва, че това, което стои пред нас като човек, непрекъснато застрашаван от болести и смърт, е нещо друго, освен име и форма, допуска същата грешка, както и онзи, който вярва, че в каляската в думата „каляска“ се съдържа нещо друго, освен нейните части: Колелета, оси, седалка и т.н. От предишната инкарнация в новата инкарнация не преминава нищо от това, което човекът е свикнал да нарича свой Аз.
към текста >>
Можеш ли да твърдиш, че
плод
ът върху дървото има нещо общо с онзи
плод
, с онова семе, от което е израснало дървото, освен името и външната форма?
Докато поучава цар Милинда, Нагазена избира и една друга притча. „Погледни бадемовия плод, който расте на дървото“, казва той, „и помисли, че семето е взето от друг плод, заровено е в земята и изгнива; но от него израства дървото, на чиито клони виждаме бадемовия плод.
Можеш ли да твърдиш, че плодът върху дървото има нещо общо с онзи плод, с онова семе, от което е израснало дървото, освен името и външната форма?
“ Нагазена иска да каже: Колкото общо има бадемовият плод върху дървото с онзи бадемов плод, който е бил посят в земята като семе, толкова общо има и човекът със своята предишна инкарнация; и който вярва, че това, което стои пред нас като човек, непрекъснато застрашаван от болести и смърт, е нещо друго, освен име и форма, допуска същата грешка, както и онзи, който вярва, че в каляската в думата „каляска“ се съдържа нещо друго, освен нейните части: Колелета, оси, седалка и т.н. От предишната инкарнация в новата инкарнация не преминава нищо от това, което човекът е свикнал да нарича свой Аз.
към текста >>
“ Нагазена иска да каже: Колкото общо има бадемовият
плод
върху дървото с онзи бадемов
плод
, който е бил посят в земята като семе, толкова общо има и човекът със своята предишна инкарнация; и който вярва, че това, което стои пред нас като човек, непрекъснато застрашаван от болести и смърт, е нещо друго, освен име и форма, допуска същата грешка, както и онзи, който вярва, че в каляската в думата „каляска“ се съдържа нещо друго, освен нейните части: Колелета, оси, седалка и т.н.
Докато поучава цар Милинда, Нагазена избира и една друга притча. „Погледни бадемовия плод, който расте на дървото“, казва той, „и помисли, че семето е взето от друг плод, заровено е в земята и изгнива; но от него израства дървото, на чиито клони виждаме бадемовия плод. Можеш ли да твърдиш, че плодът върху дървото има нещо общо с онзи плод, с онова семе, от което е израснало дървото, освен името и външната форма?
“ Нагазена иска да каже: Колкото общо има бадемовият плод върху дървото с онзи бадемов плод, който е бил посят в земята като семе, толкова общо има и човекът със своята предишна инкарнация; и който вярва, че това, което стои пред нас като човек, непрекъснато застрашаван от болести и смърт, е нещо друго, освен име и форма, допуска същата грешка, както и онзи, който вярва, че в каляската в думата „каляска“ се съдържа нещо друго, освен нейните части: Колелета, оси, седалка и т.н.
От предишната инкарнация в новата инкарнация не преминава нищо от това, което човекът е свикнал да нарича свой Аз.
към текста >>
345.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Но ако сега искаме да постигнем известна яснота относно това, как
плод
овете на всяко едно развитие, което осъществяваме в нашите тела, стават достояние на човешката индивидуалност, ние трябва да добавим следното.
Но ако сега искаме да постигнем известна яснота относно това, как плодовете на всяко едно развитие, което осъществяваме в нашите тела, стават достояние на човешката индивидуалност, ние трябва да добавим следното.
Нашите тела ни дават възможността да живеем така, че нашата индивидуалност да извлича от живота онези плодове, които по-късно се включват в нейното по-нататъшно развитие. Когато при смъртта имам предвид смъртта на един обикновен човек напускаме нашите тела, ние не оставяме в тях това, което нашата индивидуалност е постигнала чрез тези тела. По-късно ще видим, при какви обстоятелства може да остане нещо в телата; но по правило индивидуалността не позволява в тялото да остане нещо от това, което тя е постигнала в хода на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>
Нашите тела ни дават възможността да живеем така, че нашата индивидуалност да извлича от живота онези
плод
ове, които по-късно се включват в нейното по-нататъшно развитие.
Но ако сега искаме да постигнем известна яснота относно това, как плодовете на всяко едно развитие, което осъществяваме в нашите тела, стават достояние на човешката индивидуалност, ние трябва да добавим следното.
Нашите тела ни дават възможността да живеем така, че нашата индивидуалност да извлича от живота онези плодове, които по-късно се включват в нейното по-нататъшно развитие.
Когато при смъртта имам предвид смъртта на един обикновен човек напускаме нашите тела, ние не оставяме в тях това, което нашата индивидуалност е постигнала чрез тези тела. По-късно ще видим, при какви обстоятелства може да остане нещо в телата; но по правило индивидуалността не позволява в тялото да остане нещо от това, което тя е постигнала в хода на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>
346.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от
плод
отворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество.
Понякога дори и на онези хора, които са вече запознати с Духовната наука, им се струва, че нашето духовно движение е нещо съвсем ново.
Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество.
Само че онзи, който се стреми да напредне в духовния свят по днешните пътища на теософията, остава донякъде озадачен от начина, по който хората са изучавали теософията например през 18 век. Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия. Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив.
към текста >>
347.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче неповторимите, величествените черти от делото на Спасителя, от самата Мистерия на Голгота, при този евангелист също са
плод
на неговото ясновиждащо съзнание.
Преди всичко трябва да отбележим, че този езотеричен път към Христос Исус всъщност е бил и пътят на евангелистите, на онези, които написаха Евангелията. Защото, въпреки че авторът на Йоановото Евангелие сам е видял както бихте могли да се убедите от съдържанието на моите лекционни цикли голяма част от това, което е описано в неговото Евангелие, не се състоеше във възпроизвеждане на неговите спомени; защото те всъщност съдържат само онези незначителни подробности, които както видяхме ни изненадват тук или там в Евангелието на Йоан.
Обаче неповторимите, величествените черти от делото на Спасителя, от самата Мистерия на Голгота, при този евангелист също са плод на неговото ясновиждащо съзнание.
Ето защо трябва да напомним: както Евангелията са всъщност „опреснени“ ритуали на посвещението за това става дума и в моята книга „Християнството като мистичен факт“ така и от друга страна до този факт се е стигнало именно защото в своя езотеричен път евангелистите са извлекли от свръхсетивния свят един образ на това, което се е случило в Палестина и като цяло в Мистерията на Голгота. И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Сега нека да насочим вниманието си към основния процес на християнското посвещение.
към текста >>
Как биха могли да възникнат
плод
овете на културата, ако хората не се прераждаха и не пренасяха в следващата и в последващата епоха това, което са научили в предишната?
Докато ориенталецът превръща това, което му е дадено като учение за преражданията в една истина за неговото индивидуално спасение, Лесинг, например, смяташе за важно нещо съвсем друго: Как може да напредва цялото човечество? И за себе си той направи следния извод: В хода на общочовешката еволюция ние трябва да разграничим отделни епохи. И във всяка от тях, на човечеството се дава нещо ново. Ако проследим историята, ние ще видим как в хода на нейното развитие периодически настъпват нови и нови културни постижения. И как бихме могли да говорим за едно истинско развитие на цялото човечество, пита Лесинг, ако една душа има възможност да живее само в една или друга епоха?
Как биха могли да възникнат плодовете на културата, ако хората не се прераждаха и не пренасяха в следващата и в последващата епоха това, което са научили в предишната?
към текста >>
Нека именно тези да са
плод
овете от нашите антрпософски занимания.
Нека и този лекционен цикъл а той ми стана особено близък на сърцето, понеже често се докосвахме до идеята за спасението да се превърне в подтик за нашите по-нататъшни стремежи; обединени от нашите стремежи, нека да се срещаме все по-често в тази, а също и в следващите инкарнации.
Нека именно тези да са плодовете от нашите антрпософски занимания.
Нека тук вече да приключим лекционния цикъл и да отнесем със себе си усърдието „непрестанно да се стремим“, защото един ден то ще ни позволи, от една страна да видим какво представлява Христос, а от друга страна да се доближим до истинското спасение: защото то не трябва да бъде само освобождаване от трудните земни пътища и съдби, а също и освобождаване от всичко онова, което пречи на човека в усилията му да се издигне до своето човешко достойнство. Обаче това са неща, които в тяхната истинност, са записани само там, в свръхсетивната писменост на духовните светове. Защото истински е само онзи почерк, който може да бъде разчетен в страната на Духовете и ето защо, нека да положим усилия и да разчетем главата за човешкото достойнство и мисията на човека в свръхсетивната писменост, на която тези неща са записани в духовните светове!
към текста >>
348.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
При това не трябва да смятаме, че тази идея е
плод
на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух.“
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“: „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух.“
към текста >>
349.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, без
плод
ен елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването.
Ако човек се замисли поне малко върху протичането на своите душевни изживявания и върху начина, по който стига до едно или друго познание, той ще потвърди от собствен опит, че нормалният, здравият път към познание винаги има за своя изходна точка именно удивлението, учудването. Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота. Защото какво би представлявало едно познание, ако то няма за изходна точка удивлението? То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението! Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка.
Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването.
Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка. Всяко друго познание лесно може да бъде повлияно от ред странични фактори. Истинското познание никога не може да избликне от човешката душа, без да е съпроводено от тези две душевни качества. Целият аромат на познанието, който поражда неговата трепетна и жива атмосфера, идва от тези две качества, от удивлението и от щастието.
към текста >>
350.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Плод
овете от тези преживявания ние носим в себе си, дори когато не си спомняме съзнателно за преживяното.
За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта. Той прибягва към една свръхестествена сила там, където законите на физическата природа не достигат. Трябва да се има предвид, че когато тук се говори за паметта, става дума само за едно сравнение, за един образ. Не трябва да се смята, че под душа разбираме нещо, което е равнозначно на съзнателната памет. Също и в ежедневния живот не винаги е налице съзнателна памет, когато човек се осланя на преживявания от миналото.
Плодовете от тези преживявания ние носим в себе си, дори когато не си спомняме съзнателно за преживяното.
Кой си спомня всички подробности, когато се е учил да чете и пише? Да, кой изобщо би могъл да си припомни съзнателно всички тези подробности? Навикът например е един вид несъзнателна памет. Чрез сравнението с паметта само посочваме душевното, което се намира между тялото и духа и представлява посредник между вечното и онова, което се вплита като физическо в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Сега вече никаква телесна връзка не го свързва с физическото битие и откъснат от желанията, приковавали го към това физическо битие, му е останал
плод
ът на неговия опит.
За Гьоте едно изживяване е било нещо по-различно, отколкото за неговия камериер; то е имало за единия едни последствия, а за другия – съвсем други. Какви способности ще си спечелим чрез едно изживяване зависи от духовната работа, която сме извършили във връзка с изживяването. Във всеки миг от своя живот аз имам в себе си един сбор от резултатите от моя опит. И този сбор изгражда основата за способностите, които в последствие могат да се проявят. Един такъв сбор от опитности притежава човешкият дух след напускане на тялото.
Сега вече никаква телесна връзка не го свързва с физическото битие и откъснат от желанията, приковавали го към това физическо битие, му е останал плодът на неговия опит.
А този плод е напълно освободен от непосредственото въздействие на миналия живот. Сега духът може да наблюдава само това, което се отнася до бъдещето. Така духът, след като е напуснал „областта на желанията“, е в такова състояние, в което пренася своите преживявания от предишния живот – предразположения, способности – като зародиши в бъдещето. Животът на духа в това състояние се обозначава като престой в „областта на блаженството“ (devachan). („Блаженство“ се нарича състоянието, при което се забравят всички грижи за миналото и сърцето бие само за бъдещето.) Става ясно, че това състояние като общо правило продължава толкова по-дълго, колкото по-големи изгледи е имало за усвояване на нови способности след смъртта.
към текста >>
А този
плод
е напълно освободен от непосредственото въздействие на миналия живот.
Какви способности ще си спечелим чрез едно изживяване зависи от духовната работа, която сме извършили във връзка с изживяването. Във всеки миг от своя живот аз имам в себе си един сбор от резултатите от моя опит. И този сбор изгражда основата за способностите, които в последствие могат да се проявят. Един такъв сбор от опитности притежава човешкият дух след напускане на тялото. Сега вече никаква телесна връзка не го свързва с физическото битие и откъснат от желанията, приковавали го към това физическо битие, му е останал плодът на неговия опит.
А този плод е напълно освободен от непосредственото въздействие на миналия живот.
Сега духът може да наблюдава само това, което се отнася до бъдещето. Така духът, след като е напуснал „областта на желанията“, е в такова състояние, в което пренася своите преживявания от предишния живот – предразположения, способности – като зародиши в бъдещето. Животът на духа в това състояние се обозначава като престой в „областта на блаженството“ (devachan). („Блаженство“ се нарича състоянието, при което се забравят всички грижи за миналото и сърцето бие само за бъдещето.) Става ясно, че това състояние като общо правило продължава толкова по-дълго, колкото по-големи изгледи е имало за усвояване на нови способности след смъртта. Разбира се, тук не става дума за това да се развият всички познания, които се отнасят до човешкия дух.
към текста >>
351.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Така че това, което е
плод
на най-задълбочен ум, трябва да се изостави.
Човек ще може да стигне до една определена точка с помощта на стремеж, основаващ се на размишлението; но той ще стигне само до една определена точка. Защото всъщност нашият мисловен мир, така, както някога е бил сътворен, е напълно и изцяло зависим от вътрешното устройство на човешкия ни организъм, което се ограничава от инкарнацията, в която живеем. И от това устройство, от специфичното оформление на физическото тяло, както и от стоящото само една степен над него етерно тяло, зависи всичко, което можем да наречем наш мисловен свят. И колкото по-проницателни са тези мисли, толкова повече те могат да навлязат в абстрактни истини, толкова повече са зависими от външното, ограничено само от една инкарнация човешко устройство. Вече можем да разберем, че – както често бе споменавано – в живота между смъртта и едно ново раждане, следователно в духовния живот, от всичко, преживяно в душата, мислите са тези, които в най-малка степен можем да вземем със себе си.
Така че това, което е плод на най-задълбочен ум, трябва да се изостави.
Може да се каже формално: Какво оставя човекът, когато прекрачва прага на смъртта? Най-напред физическото тяло. Но от всичко онова, което е вътрешно, човек оставя почти всичко, което е изградил в душата си под формата на абстрактни мисли. Тези две неща, физическото тяло и абстрактните мисли, да, именно научните мисли, могат да се отнесат в най-малка степен през портата на смъртта. Човек отнася лесно своите наклонности, влечения, желания, както са се изградили, особено своите навици.
към текста >>
352.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато въведем в живота си правилни и конкретни идеи за прераждането и кармата – само за такива може да става въпрос, – едва тогава ще видим как този живот може да бъде о
плод
ен посредством тези идеи.
Ще се получи едно напълно необикновено преобразяване на живота, ако не само в главите на отделни хора, както е днес все още, живее под формата на теория това, че съществуват прераждане и карма. Засега това в най-широк смисъл е все още само теория. Може да се каже, че има определен брой антропософи, които вярват в прераждането и кармата, но те живеят по такъв начин, че все едно прераждане и карма не съществуват и животът се заключава само между раждането и смъртта. Това не може и да е другояче. Защото привичките, които животът носи със себе си, се променят с по-бавни темпове, отколкото се променят идеите.
Когато въведем в живота си правилни и конкретни идеи за прераждането и кармата – само за такива може да става въпрос, – едва тогава ще видим как този живот може да бъде оплоден посредством тези идеи.
към текста >>
Защото ако не е доволен от своите кръвни роднини, човек ще научи, че той сам е поставил началото на това си недоволство и че следователно трябва да се погрижи по различен начин за следващата си инкарнация и едва тогава идеята за прераждането и кармата ще стане
плод
отворна в живота.
Вероятно това днес може да се окаже неприятно, но въпреки това е вярно.
Защото ако не е доволен от своите кръвни роднини, човек ще научи, че той сам е поставил началото на това си недоволство и че следователно трябва да се погрижи по различен начин за следващата си инкарнация и едва тогава идеята за прераждането и кармата ще стане плодотворна в живота.
Работата е там, че тези идеи не служат за задоволяване на нечие любопитство и т. н., а за нашето усъвършенстване и следователно за усъвършенстването на целия живот. Ще разберем още, че това, което бе казано, важи също и за настоящия живот и последствията от него, а именно че тези, с които се свържем около тридесетата си година, следователно когато вярваме, че преценяваме с пълния си разсъдък, се свързват с нас така, че в следващия ни живот ще се появят в неговата изходна точка, може би като родители или като братя и сестри. Когато знаем от какво зависи формирането на семейните конфигурации и това с кои хора да бъдем, чувството ни за отговорност ще се разшири значително под влияние на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
353.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Тогава ще стигнете до много
плод
отворни мисли, особено ако все още си спомняте какво е написано във „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“.
Опитайте се някой път да размишлявате върху това, което днес бе казано за познанствата в средата на нашия живот и за тяхната връзка с най-близкостоящите ни хора в една предишна инкарнация.
Тогава ще стигнете до много плодотворни мисли, особено ако все още си спомняте какво е написано във „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“.
Тогава ясно и точно се разкрива, че резултатът от вашите размишления се намира в съзвучие с изнесеното в тази книга.
към текста >>
С помощта на това цялата връзка ще стане много по-
плод
отворна, отколкото ако човек просто ей така преминава през живота.
Ако духовните факти не ме бяха довели до това, аз действително нямаше да мога да го изведа от обикновеното логическо мислене, но след като веднъж то е на разположение, човек може да го провери логически. И тогава той ще види: колкото по-внимателно, колкото по-добросъвестно подходи към проверката, толкова по-сигурно е, че ще установи, че всичко отговаря на истината. Дори за такива неща, които човек не може да провери дали са верни, като например това, което днес казахме за родителите, братята и сестрите от единия живот и познанствата в средата на другия живот, по начина по който са свързани една с друга отделните части от веригата, човек ще трябва да открие, че те не просто създават едно впечатление за голяма вероятност, а впечатление, граничещо с увереност. Когато нещата се проверят в живота, се получава една обоснована увереност. Така при някои хора, които е срещнал, човек ще види собственото си поведение и това на другите в съвсем друга светлина, ако се отнася към някого, когото открива в средата на живота си така, сякаш в предишния живот му е бил брат или сестра.
С помощта на това цялата връзка ще стане много по-плодотворна, отколкото ако човек просто ей така преминава през живота.
към текста >>
На нас обаче трябва да ни е ясно, че благодарение на факта, че се запознаваме по-точно с живота, ние го правим по-
плод
отворен и съдържателен.
Така че можем да кажем: Антропософията се превръща все повече в нещо, което не само дава знания и познания за живота, а ни дава и указания за това как да разбираме житейските връзки и да можем да ги осветлим не само за нас самите, а и във връзка с отношението ни към живота и житейската ни мисия. Важно е това, че не смятаме, че по този начин си разваляме непосредствения и непредвидим живот. В това могат да повярват само някои страхливи хора, които не приемат живота съвсем на сериозно.
На нас обаче трябва да ни е ясно, че благодарение на факта, че се запознаваме по-точно с живота, ние го правим по-плодотворен и съдържателен.
Това, което ни се случва в него, благодарение на антропософията трябва да се насочи към един хоризонт, на който всички сили стават по-богати, по-благонадеждни и събуждащи надежди, отколкото са били преди това.
към текста >>
354.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е
плод
на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране.
Не трябва просто да казваме: само онзи добива едно отношение към духовния свят, който е минал през едно езотерично развитие. Езотеризмът не започва едвам с окултното развитие. В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове. За едно такова същество целият свят би изглеждал различно. Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание.
Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране.
Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа. Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука. От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки.
към текста >>
Когато наблюдаваме растения, как те през време на пролетта поникват, покарват от Земята вземете си добра бележка, кога то растенията покарват техните първи зелени издънки, не по-късно когато се приготвят да носят
плод
ове -, тогава окултният поглед чувствува, че същите същества, които беше открил в разпръскващата се вода и в образуващите се мъгли, обгръщат като че ги оплакват /умиват/ напълващите растения.
Обаче като окултисти ние се запознаваме именно с тези същества още и по друг начин.
Когато наблюдаваме растения, как те през време на пролетта поникват, покарват от Земята вземете си добра бележка, кога то растенията покарват техните първи зелени издънки, не по-късно когато се приготвят да носят плодове -, тогава окултният поглед чувствува, че същите същества, които беше открил в разпръскващата се вода и в образуващите се мъгли, обгръщат като че ги оплакват /умиват/ напълващите растения.
Така щото можем да кажем, че когато тук на Земята виждаме да покарват растенията, ние ги виждаме навсякъде като обмивани от такива метаморфозиращи се същества. И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата. Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение.
към текста >>
355.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Още когато растенията започват да развиват
плод
ове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на
плод
овете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят. Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове. Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества.
Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества.
Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма. Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух.
към текста >>
Окултният поглед може да се запознае с тази четвърта категория, когато изчака докато цветовете на растенията образуват
плод
овете и зародишите и наблюдава тогава, как зародишът постепенно израства в едно растение.
Втората категория, която описахме вчера, ние ги намерихме в свиващата се и разпръскващата се вода; ето защо можем да свържем тези същества с това, което окултизмът нарича от най-древни времена течен или воден елемент или накратко вода. В този течен елемент се метаморфозират те, поемат същевременно ролята да изтеглят от земната почва всичко, което расте, което покарва и се развива от земната почва. С елемента на възможно най-свободния от вода въздух стоят във връзка онези същества, за които можахме да говорим днес. Така че можем да говорим за природни духове на Земята, на Водата и на Въздуха в древния смисъл. Но ние можем да обгърнем с погледа още една четвърта категория такива духовни същества.
Окултният поглед може да се запознае с тази четвърта категория, когато изчака докато цветовете на растенията образуват плодовете и зародишите и наблюдава тогава, как зародишът постепенно израства в едно растение.
Само по този начин можем да наблюдаваме този четвърти род същества иначе е трудно, защото този четвърти род природни същества са съхранителите на зародишите, на семената във всички природен царства. Като пазители на семената те пренасят тези семена от едно поколение растения или други природни същества в следващото поколение. И ние можем да наблюдаваме, че тези същества, които са съхранители на семената или на зародишите и чрез това правят възможно, щото винаги на Земята да се явяват отново същите същества, можем да наблюдаваме, че тези същества живеят заедно с топлината на нашата планета, с това, което от най-древни времена хората са наричали елемент на Огъня или елемент на Топлината. Ето защо силите на семената са свързани също с определен градус топлина, с определена температура. И когато окултният поглед наблюдава съвсем точно, той открива именно, че необходимото превръщане на топлината от околната среда в такава топлина, от която се нуждае семе то или зародишът за да узрее, че това превръщане на неживата топлина в жива топлина се извършва от такива същества.
към текста >>
356.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Защото когато се отдаваме често на такива настроения, каквито бяха описани, те се оказват
плод
отворни за нас.
Ако например човек се отдава често пъти на мисълта: "дали това или онова ядене е добро, върху това ти можеш да имаш твоето мнение и някой друг може да има едно друго мнение.” Обаче математиката, моралните задължения не са нещо произволно. При тях аз зная, че те ми разкриват нещо, по отношение на което, ако не искам да го призная за вярно, аз се оказвам недостоен да се наричам човек. Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация. Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе. Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния свят.
Защото когато се отдаваме често на такива настроения, каквито бяха описани, те се оказват плодотворни за нас.
Те се оказват плодотворни именно тогава, когато ги внасяме колкото е възможно конкретно в мислите, а именно когато храним такива мисли, когато приемаме в нас такива мисли, които просветват за нас като истинни и които въпреки това противоречат на сетивния свят. Такива мисли могат да бъдат отначало само образи; обаче такива образи са извънредно полезни за окултното развитие на човека.
към текста >>
Те се оказват
плод
отворни именно тогава, когато ги внасяме колкото е възможно конкретно в мислите, а именно когато храним такива мисли, когато приемаме в нас такива мисли, които просветват за нас като истинни и които въпреки това противоречат на сетивния свят.
При тях аз зная, че те ми разкриват нещо, по отношение на което, ако не искам да го призная за вярно, аз се оказвам недостоен да се наричам човек. Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация. Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе. Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния свят. Защото когато се отдаваме често на такива настроения, каквито бяха описани, те се оказват плодотворни за нас.
Те се оказват плодотворни именно тогава, когато ги внасяме колкото е възможно конкретно в мислите, а именно когато храним такива мисли, когато приемаме в нас такива мисли, които просветват за нас като истинни и които въпреки това противоречат на сетивния свят.
Такива мисли могат да бъдат отначало само образи; обаче такива образи са извънредно полезни за окултното развитие на човека.
към текста >>
357.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен свят, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на
плод
а.
Форми имат растенията, форми имат животните, форма има човекът. Когато ясновиждащият поглед се насочи с всички качества, които описахме днес, върху всичко, което има форма в заобикаля щата ни природа, и когато се абстрахира от всичко друго при същества и вижда само формите, когато разглежда следователно при растенията разнообразието от форми, също при животните и при човека, тогава този ясновиждащ поглед възприема от общността на съществата на втората йерархия онези, които наричаме Духове на Формата, Ексузиаи. Но при съществата на заобикалящата ни природа можем да обгърнем с поглед също и нещо друго освен формата. Ние знаем, че всичко, което живее, изменя своята форма в определено отношение, като расте. Това изменение, тази смяна на формата изпъква за нас най-много при растителния свят, той подлежи най-много на метаморфози.
Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен свят, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на плода.
Ние наблюдаваме растящото животно, растящия човек, накратко казано, наблюдаваме не само формата, каквато тя е в даден момент, а наблюдаваме развитието на живото същество. Когато се оставим да бъдем подбудени от това наблюдение на развитието на живото същество: как формите се променят, как те се намират в една жива метаморфоза..., тогава за ясновидския поглед на втората степен пред нас застава това, което наричаме категория на Духовете на Движението, Динамис. По-трудно е обаче да наблюдаваме една трета категория такива същества на втората йерархия. Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата. Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение.
към текста >>
358.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и
плод
на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен свят, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума.
Ние възприемаме тогава същества, които не можем да охарактеризираме по друг начин, освен като кажем: те не се състоят от плът и кръв, също нито от светлина и въздух, а се състоят от това, което можем да възприемем само в самите нас, когато осъзнаваме, че имаме воля. Те се състоят от воля само по отношение на тяхната най-нисша субстанция. После, когато се възпитаме чрез това, че се потопяваме по описания начин също в по-нисши животни и обгръщаме с окултния поглед техния живот, или също когато се потопим в живота на растенията, но го разглеждаме не само така, както вече охарактеризирахме това вчера чрез жеста, чрез мимиката -, а когато станем едно с растенията и от растенията гледаме самите нас, тогава добиваме една опитност, едно изживяване, за което всъщност няма вече никакво истинско сравнение в света, който иначе познаваме. Най-добре добиваме едно сравнение за качествата на онези Същества, до които се издигаме като до Същества на втората категория на първата йерархия, добиваме една възможност да ги охарактеризираме, когато оставим да действува добре върху нашата душа онова, до което са стигнали сериозни, достойни хора, които са употребили много стъпки на техния живот, за да съберат в себе си мъдрост, които след много години на богато изживяване са събрали толкова мъдрост, че си казваме: когато такива хора изказват едно съждение, на нас ни говори не една лична воля, а ни говори самият живот, който се е събрал в тези хора в течение на години, на десетилетия и чрез който те са станали в известно отношение безлични.
Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен свят, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума.
В западния езотеризъм тези Същества се наричат Херувими. Извънредно трудно е да охарактеризираме съществата на тези по-висши категории, защото колкото повече се издигаме нагоре, толкова по-невъзможно става да приведем качества на обикновения живот, за да събудим една характеристика за висотата, величието, и възвишеността на Съществата на тези йерархии. Духовете на Волята, най-ниската категория следователно на първата йерархия, тях все още можем да охарактеризираме чрез това, че си казваме: ние се изясняваме, що е воля; защото воля е най-нисшата субстанция, от която те се състоят. Обаче ако вземем за сравнение само волята, каквато срещаме в обикновения живот при човека или при животните, ако вземем за сравнение само обикновените чувства и мисли на човека, ако вземем за сравнение това, което е взето от обикновеното човешко мислене, чувствуване и воление, би било невъзможно да охарактеризираме Съществата на втората категория на първата йерархия. Тук ние трябва да прибегнем до особени хора на живота, които са натрупали именно по описания начин поразяваща сила на мъдростта в тяхната душа.
към текста >>
359.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите
плод
ове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото.
В течение на тези сказки аз изнесох, че трябва да считаме природните духове като потомци на третата йерархия, а груповите азове трябва да считаме като потомци на втората йерархия. Към това се прибавят сега Духовете на Циклите на Времената, които регулират времената. Тук ние се намираме на едно място, където можем да обърнем вниманието върху функцията на определена категория на такива Духове на циклите на времената; именно на това място можем да обърнем вниманието върху това, че определени Духове на циклите на времената свързват за растенията действията на произхождащите от планетите сили на движението, които действуват спирално, заедно със силите, които произхождат от Слънцето.
Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото.
Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в плодното коленце в средата на растението. Когато кръгообращението на растението е изтекло, т.е. когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в плодното коленце: и двете биват съединени. Растежът на растението е завършен, като към двете духовни дейности на Духовете на Движението и на Духовете на Мъдростта се прибавя дейността на Духовете на циклите на времената, които свързват двата вида духовни същества в един вид брак.
към текста >>
Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в
плод
ното коленце в средата на растението.
В течение на тези сказки аз изнесох, че трябва да считаме природните духове като потомци на третата йерархия, а груповите азове трябва да считаме като потомци на втората йерархия. Към това се прибавят сега Духовете на Циклите на Времената, които регулират времената. Тук ние се намираме на едно място, където можем да обърнем вниманието върху функцията на определена категория на такива Духове на циклите на времената; именно на това място можем да обърнем вниманието върху това, че определени Духове на циклите на времената свързват за растенията действията на произхождащите от планетите сили на движението, които действуват спирално, заедно със силите, които произхождат от Слънцето. Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото.
Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в плодното коленце в средата на растението.
Когато кръгообращението на растението е изтекло, т.е. когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в плодното коленце: и двете биват съединени. Растежът на растението е завършен, като към двете духовни дейности на Духовете на Движението и на Духовете на Мъдростта се прибавя дейността на Духовете на циклите на времената, които свързват двата вида духовни същества в един вид брак.
към текста >>
когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в
плод
ното коленце: и двете биват съединени.
Към това се прибавят сега Духовете на Циклите на Времената, които регулират времената. Тук ние се намираме на едно място, където можем да обърнем вниманието върху функцията на определена категория на такива Духове на циклите на времената; именно на това място можем да обърнем вниманието върху това, че определени Духове на циклите на времената свързват за растенията действията на произхождащите от планетите сили на движението, които действуват спирално, заедно със силите, които произхождат от Слънцето. Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото. Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в плодното коленце в средата на растението. Когато кръгообращението на растението е изтекло, т.е.
когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в плодното коленце: и двете биват съединени.
Растежът на растението е завършен, като към двете духовни дейности на Духовете на Движението и на Духовете на Мъдростта се прибавя дейността на Духовете на циклите на времената, които свързват двата вида духовни същества в един вид брак.
към текста >>
360.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно о
плод
яване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота.
За отбелязване е, че двете най-външни планети, които физическата астрономия брои към нашата планетна система, Уран и Нептун, първоначално не са принадлежали на нашата слънчева система, а са се присъединили към нея много по-късно, като са влезли в областта на привличането на нашата система; тогава те са станали другари на другите наши планети и са останали в слънчевата система. Следователно те могат да бъдат зачислени към нашата система не в същия смисъл както другите планети започвайки от Сатурн надолу, които принадлежаха на нашата система така да се каже от самото начало. Така, когато разглеждаме именно Сатурн в неговата стара форма, ние трябва да виждаме в него една планета, която, изпращайки към нашата Земя своето собствено етерно течение излизащо от неговата среда, създава можем даже да кажем веществото на оловото. Същевременно обаче виждаме, как се вливат в Земята груповите души на минералите, как тези групови души са хванати, като върху тях се упражнява една привличаща сила от Слънцето, от което се разлива също астралното тяло на минерала. От Слънцето се разлива навън в пространството астралното тяло на минерала, от мировото пространство се разлива груповият аз на минерала.
Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота.
По този начин, връщайки се още веднъж към кометите, ние трябва да виждаме в планетите обаче също нещо, кое то всъщност се разлива от мировото пространство с един вид същност подобна на тази на груповите души на минералите. Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот. Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите. С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен. Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди.
към текста >>
361.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
прехрана и сили, с
плод
ове, цветя и уханни треви."
прехрана и сили, с плодове, цветя и уханни треви."
към текста >>
362.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Оттам възниква
плод
отворност и деятелна сила за живота.
Деметра: свързаният със сетивния свят човешки дух. Персефона: земни страдания, земни радости – душевно. Дионис: душевно, хармонизиращо с духовното. Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосмоса. Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания.
Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота.
Благодарност към актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура. Благодарност към д-р Унгер за лекциите. Самозадължаването към правдивост носи благословия на едно окултно движение. Който е правдив, е също така и толерантен.
към текста >>
363.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на
плод
овете, които може да предложи Ерос.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос.
Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости.
към текста >>
И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде
плод
овитост и сила на въздействие в живота.
Скъпи приятели! Можете да говорите много за всякакви теософски неща на хората вън в света; може също така те да изглеждат удовлетворени от това. Когато обаче човек успее да прозре в дълбините на душите, той знае от какво имат нужда, колко е необходимо да им се даде това, което самите те сигурно не съзнават, което обаче жадуват в най-дълбоките основи на сърцето си. Такива чувства проникваха душата ми, когато миналата неделя видяхме да се спуска завесата след последната сцена на „Елисейската мистерия“.
И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на въздействие в живота.
И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години. И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура.
към текста >>
И ако видяхме тази
плод
овитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази
плод
овитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години.
Скъпи приятели! Можете да говорите много за всякакви теософски неща на хората вън в света; може също така те да изглеждат удовлетворени от това. Когато обаче човек успее да прозре в дълбините на душите, той знае от какво имат нужда, колко е необходимо да им се даде това, което самите те сигурно не съзнават, което обаче жадуват в най-дълбоките основи на сърцето си. Такива чувства проникваха душата ми, когато миналата неделя видяхме да се спуска завесата след последната сцена на „Елисейската мистерия“. И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на въздействие в живота.
И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години.
И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура. Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението.
към текста >>
364.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато човек си изясни хода на развитието и как едното преминава в другото, как зародишът на растението се преобразява и се превръща в листа, цвят и
плод
, може да си каже: Човешката личност също намира нещо, което е и което може да стане чрез средствата, дадени в „Как се постигат познания за висшите светове“ и които са първите стъпки към това, което води нагоре и до най-висшите области на инициацията.
Когато се изкачват първите стъпки към висините на инициацията, настъпва пълно преобразяване на това, което човек изживява в себе си, и е необходимо той да осъзнае, че схваща това като вътрешно преобразяване на човешката личност, както впрочем е също и принципът на развитието в света, така че едно нещо преминава в друго и човек – макар и може би не напълно съобразно – нарича по-късното по-ранно по отношение на по-съвършеното.
Когато човек си изясни хода на развитието и как едното преминава в другото, как зародишът на растението се преобразява и се превръща в листа, цвят и плод, може да си каже: Човешката личност също намира нещо, което е и което може да стане чрез средствата, дадени в „Как се постигат познания за висшите светове“ и които са първите стъпки към това, което води нагоре и до най-висшите области на инициацията.
Добре е – и ще видите, че е добре – да извикате пред себе си една такава жива представа за това как хората, които трябва да бъдат водачи в духовното в течение на епохите, се преобразяват вътрешно, как това, което първо се изисква в човека и което изглежда толкова несъвършено като ръцете по отношение на другите органи, се преобразява, което не се забелязва външно; затова пък вътрешно той става значително по-друг. Така в света се съдържа нещо, по начина, по който е на разположение за този, който е сляп и не може да вижда това, което иначе се вижда с очите, което се проявява, едва когато е налице окото. По същия начин е наличен около нас и светът на духовното. Но трябва да му дадем това, което ние самите можем да му дадем, за да се прояви пред нас това, което се съдържа като духовно в света.
към текста >>
365.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Може да се избира между
плод
отворното, подпомагащото, което се показва на някого и е подходящо за него, или може да се приемат унищожаващите сили, ако има съпротива към първото.
Би могло много лесно да се каже: Щом това е така, тогава човекът би бил напълно несвободен в свръхсетивните светове, защото тогава стои срещу външния свят и би трябвало да работи над себе си така, както външният свят изисква. Когато обаче наблюдаваме в свръхсетивните светове, ще видим: едно същество усеща упрека и започва да работи, така че да си изработи съвършенството; друго същество обаче оставя всичко както си е, брани се срещу това, което е срещу него като упрек. Тази отбрана обаче в свръхсетивните светове е нещо напълно различно от това, което причинява в сетивното битие. Когато едно същество се брани да поеме действително това последствие, тогава то е тласнато в съвсем други светове, които са му чужди, в които му липсват житейски предпоставки. Това означава, че едно такова същество се осъжда на един вид самоунищожение.
Може да се избира между плодотворното, подпомагащото, което се показва на някого и е подходящо за него, или може да се приемат унищожаващите сили, ако има съпротива към първото.
Съществува свобода. Но е налице едновременното действие на моралното и на това, което протича в свръхсетивното пространство.
към текста >>
366.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Под натиска на механизацията, на несвободата, на без
плод
ната борба човечеството няма да изхвърли задръжките, които тегнат върху растежа на неговата душа.
Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите. Душата на тази епоха няма да донесе на света изкуството на единението, защото изкуството е едно огледало и една игра на душата, не неин инициатор.“ Човек би искал да каже: така долавя нещата един човек. А какво сме направили ние в последните десет години? Полагахме усилия да дадем отговор на това, какво се проявява като сили на времето. Нататък той казва: „Най-великото и най-чудно нещо е простото.
Под натиска на механизацията, на несвободата, на безплодната борба човечеството няма да изхвърли задръжките, които тегнат върху растежа на неговата душа.
Това няма да стане чрез разсъждение и мислене, а чрез свободно изживяване. Каквото днес мнозина казват и малцина схващат, по-късно мнозина, а накрая всички ще го схванат: че срещу душата няма да устои никаква земна мощ.“ Че срещу душата няма да устои никаква земна мощ! Упованието ни изисква в бъдеще да израстем с това, което имаме, което е в съзвучие с най-доброто от времето, което не знае нищо за нас или изобщо не иска да узнае нещо. Но ние не искаме да се изкушаваме от онова, което нашето време жадува, защото знаем, че ръководството на човечеството е предоставено на по-висши, духовни сили и това, което се показва на човечеството, идва от тези духовни сили, дори когато трябва да се появи не такова, каквото ни се иска, когато се явява не чрез някакъв произвол, а като произлизащо от центъра на душата с импулса на времето. Така ни говори нашата епоха.
към текста >>
367.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И други паднаха между тръните, и тръните израснаха и ги заглушиха, та не дадоха
плод
.
И други паднаха между тръните, и тръните израснаха и ги заглушиха, та не дадоха плод.
към текста >>
А други паднаха на добра почва и дадоха
плод
, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет, кое сто.
А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет, кое сто.
към текста >>
Но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат в тях, заглушават Словото и то става без
плод
но.“ (4,14-20)
Но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат в тях, заглушават Словото и то става безплодно.“ (4,14-20)
към текста >>
368.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от земята, виждаме ги как узряват, дават
плод
, оставят семена и от тези семена, когато отново бъдат заровени в земята, виждаме как през следващата година израстват същите растения по същия начин, постигат своята зрялост и отново оставят семена.
Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от земята, виждаме ги как узряват, дават плод, оставят семена и от тези семена, когато отново бъдат заровени в земята, виждаме как през следващата година израстват същите растения по същия начин, постигат своята зрялост и отново оставят семена.
И всичко това се повторя през всяка следваща година.
към текста >>
А после виждаме как към този първоначален импулс се прибавя още нещо, за да се стигне до узряването на
плод
овете и накрая, с наближаването на зимата, до умирането на растителния свят.
Но виждайки как това, което има значение за отделния човек, може да се отнесе и за цялото човечество, ние бихме добавили следното: Относно цялото човечество и неговото последователно развитие, е валидно както едното, така и другото. При това не се налага да напускаме така наречената Следатлантска епоха. В рамките на Следатлантската епоха ние различаваме Първата следатлантска културна епоха, или Древноиндийската епоха, Втората е Древноперсийската културна епоха, следвана от Третата, или Египетско-халдейската епоха, Четвъртата, или Гръко-латинската епоха, и Петата, или нашата съвременна епоха, а след предстоящите Шеста и Седма епоха ще настъпи една огромна катастрофа. В своите последователни периоди този ход на еволюцията показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния свят. Ние виждаме как тези периоди протичат по такъв начин, че в началото на всеки от тях човечеството получава известни откровения, към човечеството се насочва един поток от духовния живот, също както всяка пролет Земята се обогатява с един растителен импулс.
А после виждаме как към този първоначален импулс се прибавя още нещо, за да се стигне до узряването на плодовете и накрая, с наближаването на зимата, до умирането на растителния свят.
Обаче наред с това, в последователните периоди се проявява нещо, което е сходно с напредъка на отделния човек и за което бихме могли да кажем, че в случая времето играе важна роля и представлява един реален фактор. Нещата съвсем не стоят така, че примерно Втората, или Древно-персийска епоха поема зародишите от Първата епоха, или пък че в Третата епоха се проявяват някои от чертите на Първата епоха; не, импулсите са винаги други, все помощни, винаги нови, както е и в човешкия живот, в чиито рамки отделните седемгодишни периоди са винаги различни.
към текста >>
369.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
И Той проговори, думайки: От сега нататък никой да не яде
плод
от тебе до века.
И Той проговори, думайки: От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века.
И учениците Му чуха това.“ (11, 12-14.)
към текста >>
Сега всеки честно мислещ човек би трябвало да се запита: Нима не е твърде странно Евангелието да разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси, но не намира никакви смокини поради простата причина, че „не беше време за смокини“, следователно, да ни разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси
плод
ове, въпреки че дървото не би могло да роди нищо в тази част на годината, след което изрича забележителните думи: „От сега нататък никой да не яде
плод
от тебе до века!
Сега всеки честно мислещ човек би трябвало да се запита: Нима не е твърде странно Евангелието да разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси, но не намира никакви смокини поради простата причина, че „не беше време за смокини“, следователно, да ни разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси плодове, въпреки че дървото не би могло да роди нищо в тази част на годината, след което изрича забележителните думи: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века!
“ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава плодове за вечни времена. Добре, какво представлява това смокиново дърво и защо Евангелието ни разказва цялата тази история?
към текста >>
“ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви
плод
ове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава
плод
ове за вечни времена.
Сега всеки честно мислещ човек би трябвало да се запита: Нима не е твърде странно Евангелието да разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси, но не намира никакви смокини поради простата причина, че „не беше време за смокини“, следователно, да ни разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси плодове, въпреки че дървото не би могло да роди нищо в тази част на годината, след което изрича забележителните думи: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века!
“ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава плодове за вечни времена.
Добре, какво представлява това смокиново дърво и защо Евангелието ни разказва цялата тази история?
към текста >>
Сега беше в сила един нов световноисторически факт: Дървото, под което Буда беше получил своето озарение, вече нямаше
плод
ове.
А каква е връзката със самото Евангелие ще видим по-нататък. Да седиш под „дървото Боди“ това означава същото, както и да седиш под „смокиновото дърво“. В световноисторически план и по отношение на човешкото ясновидство, времето на Буда може да се нарече „епохата на смокините“, или с други думи: Седейки под дървото Боди какъвто е случаят с Буда, седейки под смокиновото дърво човекът стигаше до озарение. Но сега нещата бяха съвсем други. Ето какво трябваше да разберат учениците!
Сега беше в сила един нов световноисторически факт: Дървото, под което Буда беше получил своето озарение, вече нямаше плодове.
към текста >>
Фактът, че Буда е намирал
плод
ове в това смокиново дърво, вече няма значение.
И учениците трябваше да участвуват в тази Мистерия, да са наясно с нея. Христос ги завежда до смокиновото дърво и им открива тайната на дървото Боди.
Фактът, че Буда е намирал плодове в това смокиново дърво, вече няма значение.
Сега не е „времето на смокините“, което някога позволи на Буда да се издигне до своята проповед от Бенарес; Христос трябваше да констатира, че дървото, от чиято светлина изгря проповедта на Буда, завинаги е спряло да ражда каквито и да е „плодове на познанието“, тъй като сега изгрява Мистерията на Голгота.
към текста >>
Сега не е „времето на смокините“, което някога позволи на Буда да се издигне до своята проповед от Бенарес; Христос трябваше да констатира, че дървото, от чиято светлина изгря проповедта на Буда, завинаги е спряло да ражда каквито и да е „
плод
ове на познанието“, тъй като сега изгрява Мистерията на Голгота.
И учениците трябваше да участвуват в тази Мистерия, да са наясно с нея. Христос ги завежда до смокиновото дърво и им открива тайната на дървото Боди. Фактът, че Буда е намирал плодове в това смокиново дърво, вече няма значение.
Сега не е „времето на смокините“, което някога позволи на Буда да се издигне до своята проповед от Бенарес; Христос трябваше да констатира, че дървото, от чиято светлина изгря проповедта на Буда, завинаги е спряло да ражда каквито и да е „плодове на познанието“, тъй като сега изгрява Мистерията на Голгота.
към текста >>
По ясновиждащ път те възприемат дървото Боди, смокиновото дърво, и Христос Исус им показва, че дървото Боди вече не може да ражда никакви „
плод
ове на познанието“, защото „времето на смокините“ , тоест времето на старото познание е отминало.
И така, какви са фактите, пред които сме изправени? Ние виждаме как Христос и Неговите ученици се отправят от Бетания към Ерусалим и в този момент у учениците се пробужда едно особено силно усещане, една могъща сила, която прераства в имагинативни способности, в ясновидство. В душите на учениците бликват имагинативни, ясновидски сили.
По ясновиждащ път те възприемат дървото Боди, смокиновото дърво, и Христос Исус им показва, че дървото Боди вече не може да ражда никакви „плодове на познанието“, защото „времето на смокините“ , тоест времето на старото познание е отминало.
Това дърво ще изсъхне за вечни времена и вместо него трябва да израсне едно ново дърво, дървото, поникващо от мъртвата дървесина на Кръста, където ще зреят не плодовете на старото познание, а плодовете, които човечеството ще извлича от Мистерията на Голгота, чийто Кръст ще се превърне в един нов символ на живота. И така, на онова място от световната история, където Буда седи под дървото Боди, сега идва образът на Голгота, където се извисява едно друго дърво, дървото на Кръста, носещо живия плод на изявяващия се Богочовек.
към текста >>
Това дърво ще изсъхне за вечни времена и вместо него трябва да израсне едно ново дърво, дървото, поникващо от мъртвата дървесина на Кръста, където ще зреят не
плод
овете на старото познание, а
плод
овете, които човечеството ще извлича от Мистерията на Голгота, чийто Кръст ще се превърне в един нов символ на живота.
И така, какви са фактите, пред които сме изправени? Ние виждаме как Христос и Неговите ученици се отправят от Бетания към Ерусалим и в този момент у учениците се пробужда едно особено силно усещане, една могъща сила, която прераства в имагинативни способности, в ясновидство. В душите на учениците бликват имагинативни, ясновидски сили. По ясновиждащ път те възприемат дървото Боди, смокиновото дърво, и Христос Исус им показва, че дървото Боди вече не може да ражда никакви „плодове на познанието“, защото „времето на смокините“ , тоест времето на старото познание е отминало.
Това дърво ще изсъхне за вечни времена и вместо него трябва да израсне едно ново дърво, дървото, поникващо от мъртвата дървесина на Кръста, където ще зреят не плодовете на старото познание, а плодовете, които човечеството ще извлича от Мистерията на Голгота, чийто Кръст ще се превърне в един нов символ на живота.
И така, на онова място от световната история, където Буда седи под дървото Боди, сега идва образът на Голгота, където се извисява едно друго дърво, дървото на Кръста, носещо живия плод на изявяващия се Богочовек.
към текста >>
И така, на онова място от световната история, където Буда седи под дървото Боди, сега идва образът на Голгота, където се извисява едно друго дърво, дървото на Кръста, носещо живия
плод
на изявяващия се Богочовек.
И така, какви са фактите, пред които сме изправени? Ние виждаме как Христос и Неговите ученици се отправят от Бетания към Ерусалим и в този момент у учениците се пробужда едно особено силно усещане, една могъща сила, която прераства в имагинативни способности, в ясновидство. В душите на учениците бликват имагинативни, ясновидски сили. По ясновиждащ път те възприемат дървото Боди, смокиновото дърво, и Христос Исус им показва, че дървото Боди вече не може да ражда никакви „плодове на познанието“, защото „времето на смокините“ , тоест времето на старото познание е отминало. Това дърво ще изсъхне за вечни времена и вместо него трябва да израсне едно ново дърво, дървото, поникващо от мъртвата дървесина на Кръста, където ще зреят не плодовете на старото познание, а плодовете, които човечеството ще извлича от Мистерията на Голгота, чийто Кръст ще се превърне в един нов символ на живота.
И така, на онова място от световната история, където Буда седи под дървото Боди, сега идва образът на Голгота, където се извисява едно друго дърво, дървото на Кръста, носещо живия плод на изявяващия се Богочовек.
към текста >>
370.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Нека сега да разгледаме втората степен на разбиране и да поставим въпроса: Как водачите на юдейския народ можаха да си обяснят идването на Онзи, който се появи в Давидовия род като
плод
на цялата древноеврейска еволюция?
Нека сега да разгледаме втората степен на разбиране и да поставим въпроса: Как водачите на юдейския народ можаха да си обяснят идването на Онзи, който се появи в Давидовия род като плод на цялата древноеврейска еволюция?
Едно от първите места, където срещаме описание за разбирането на древноеврейския народ спрямо потомъка на Давидовия род, се намира в Десета глава на Марковото Евангелие. Това е решаващото място, когато Христос влиза в Йерусалим и древноеврейският народ Го посреща като истинския Син Давидов.
към текста >>
371.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Вие знаете, че зародишният живот на човека започва със сферичната малка о
плод
ена яйцеклетка.
Това, което е важно сега да бъде изследвано, е именно връзката между тази втора част на живота между смъртта и едно ново раждане и зародишния живот на човека.
Вие знаете, че зародишният живот на човека започва със сферичната малка оплодена яйцеклетка.
Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса. В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система. И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система. Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния. Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън.
към текста >>
372.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата сфера, този човек работи
плод
отворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия свят.
Съществува една разлика според това, дали съответния човек носи през вратата на смъртта едно морално разположение на душата, или носи със себе си едно неморално разположение на душата. Когато човек е бил неморален през време на земния живот, той наистина се събира с принадлежащи на неговото семейство и с приятели, обаче чрез самото негово същество той постоянно създава една стена, през която не може да мине, за да отиде при другите същества, в сферата на които е поставен. Обаче душата с едно морално разположение, душата с такива вътрешни представи, които имаме когато пречистим нашата воля, става един общителен, дружелюбен дух и намира винаги мостове и връзка със съществата в сферата на която той живее, а един човек с неморално разположение на душата след своята смърт е един самотник, който навсякъде около себе си има една стена и не може да мине през тази стена, за да отиде при другите същества в сферата в която е поставен. Дали сме самотни, или общителни духове след нашата смърт, това се решава според нашите морални, или неморални разположения на душата, на нашата душа. Това решение носи след себе си нещо много важно.
Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата сфера, този човек работи плодотворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия свят.
Неморалния човек, който след смъртта си е един самотник, един самотен дух, такъв човек работи върху разрушението на целия свят. Той създава толкова големи дупки в целия свят, колкото е голяма степента на неговата неморалност, на неговата затвореност. Действително неморалните дела на един такъв човек е за него едно мъчение, а за света едно разрушение.
към текста >>
Онова, което можем да влеем в нашето етерно тяло, онова от което се нуждаем след това в душата, за да може да мине тя
плод
отворно през сферите на Слънцето, него можем да получим само от общото съдържание, което тече във всички човешки религии.
Само през едно нещо минаваме ние, без да можем да извлечем истинските сили: през самото Слънце. Защото от Слънцето нашето етерно тяло трябва да извлече силите от които се нуждае, за да бъде изградено отново. Във времената преди идването на Христос, работата е била такава, че когато човекът се е развивал нагоре в духовният свят той е вземал със себе си и една част от силите на своето етерно тяло и тези резервни сили са ми позволявали да извлече от Слънцето онова, което се е нуждаел за новото изграждане на неговото етерно тяло в едно ново въплъщение. Сега положението е различно: сега човекът остава все повече и повече незасегнат от силите на Слънцето. Ако не направи съответното нещо, за да бъде неговото етерно тяло подготвено така, че да влее в душата си нещо, което може да извлече от Слънцето силите, от които се нуждае за новото изграждане на неговото етерно тяло, той минава незасегнат през сферите на Слънцето: Обаче това, което можем да почувствуваме от едно отделно религиозно вероизповедание на Земята, не може никога да даде на душата това, от което се нуждаем, за да можем да издържим, за да можем да съществуваме в сферата на Слънцето.
Онова, което можем да влеем в нашето етерно тяло, онова от което се нуждаем след това в душата, за да може да мине тя плодотворно през сферите на Слънцето, него можем да получим само от общото съдържание, което тече във всички човешки религии.
А какво тече във всички човешки религии? Ако сравним различните религии на света, а това е една от най-важните задачи на духовно-научната работа, ядката на истината съдържаща се във всички религии е тази: Ще откриете, че тези религии са били винаги съвършени по техния начин, обаче винаги по отношение на едни определен народ, на една определена епоха: че те са дали на този народ и на тази епоха най-важното, което тази епоха може да получи. И всъщност ние знаем най-много за една религия, там където тези религии са могли да служат на тяхното време и на техния народ, чрез това, че са се затворили в себе си по определен егоистичен начин, така, както са били дадени от великия първичен извор на живота.
към текста >>
373.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Такива моменти биха могли да бъдат извънредно
плод
отворни за човека, когато мъртвите действуват в него, когато той ще има едно съзнателно знание за мъртвите.
И какво ще можем ние постепенно да чувствуваме например, чрез нещо подобно, когато човешката природа се е насочила според разбирането дадено от Духовната наука? Чрез един такъв момент, в който би могло да се случи нещо, което е свързано с нас, ние бихме се превърнали в един временен медиум, бихме се пренесли в едно кратко медиумистично състояние, стигайки до положението да направим духовният свят да просветне в нашето съзнание.
Такива моменти биха могли да бъдат извънредно плодотворни за човека, когато мъртвите действуват в него, когато той ще има едно съзнателно знание за мъртвите.
Моменти на несбъднати се факти, които са свързани с нас, се превръщат по определен начин в будители за впечатления от духовния свят. Твърде особената форма на един пълен с предчувствие живот ще се развие, чрез това именно в душите на онези, които са се сближили в живота с Духовната наука. И поради причината, че човечеството се намира в еволюция, действително в еволюция и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес. Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с мисълта възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности. Следователно също и по този начин съществува изглед Духовната наука да се превърне в една сила на живота, която ще действува съграждащо в живота.
към текста >>
374.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тук имаме една от точките, където можем да видим, как Духовната наука е действително призвана, когато е правилно разбрана, да действува
плод
отворно в целият човешки живот.
Тук имаме една от точките, където можем да видим, как Духовната наука е действително призвана, когато е правилно разбрана, да действува плодотворно в целият човешки живот.
Човекът, който е минал през вратата на смъртта, не може да промени нищо в неговите отношения към съществата, които са около него, а и другите които са около него също не могат. След смъртта настъпва непроменяемост на отношенията. Обаче там, където все още може да настъпи променяемост, това е областта на отношенията между умерилите и живите.
към текста >>
И в много случаи
плод
отворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от Духовната наука.
Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта.
И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от Духовната наука.
Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука. Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука. Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите.
към текста >>
Това наистина е било установено като нещо твърде
плод
отворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука.
Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта. И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от Духовната наука.
Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука.
Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука. Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите. Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин.
към текста >>
Тук вече наш ръководител е Луцифер, ние навлизаме в един свят, който ни о
плод
ява с нови сили.
Така след смъртта ние минаваме през една сфера на Луната, на Меркурий, на Венера и на Слънцето и живеем последователно в тези сфери. В сферата на Меркурий ни постига всичко, което имаме като морални не съвършенства, в сферата на Венера това, което имаме като религиозни несъвършенства, в сферата на Слънцето онова, което ни разделя от всичко, което се нарича "човешко". Следователно сега ние преминаваме в други сфери, които окултистът познава, като сфери на Марс, на Юпитер и на Сатурн.
Тук вече наш ръководител е Луцифер, ние навлизаме в един свят, който ни оплодява с нови сили.
Както тук имаме под нас Земя то, така там имаме Космоса и Слънцето под нас. Ние се врастваме в божествено-духовните светове и през време на нашето врастване в тези божествено-духовни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия Импулс. Този Импулс ние трябва да добием само на Земята и колко то по-силно сме го добили, толкова по-далече можем да го отнесем в Космоса. Тогава при нас идва Луцифер. Той ни води в света, в който трябва да влезем, за да бъдем подготвени за едно ново въплъщение.
към текста >>
375.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И тогава душите тук на Земята ще чувствуват също така, което може да стане
плод
отворно в истинския смисъл на думата, когато им се чете нещо върху духовните истини.
От двете неща, които ви казах: че чрез живите, чрез мислите на антропософите тук се създава нещо, което е възприемаемо за мъртвите и че мъртвите ще могат да говорят на сърцата, които са развили духовното чувствуване от този факт можете да разберете, какъв подем ще възпроизведе разпространението на Антропософията за цялото човечество. Ще бъде построен мост, който ще свързва сетивния свят с духовният свят. И вярно е това, че животът между смъртта и едно ново раждане ще стане друг. Това не ще бъде само една теория, а едно преминаване в действителността, така то ще има разбиране между така наречените живи и така наречените мъртви които обаче са много по-живи.
И тогава душите тук на Земята ще чувствуват също така, което може да стане плодотворно в истинския смисъл на думата, когато им се чете нещо върху духовните истини.
Да вземе един краен случай. Можете да изпитате това, когато живеете заедно с други хора, братя и сестри, родители или съпруги. Докато в единия се ражда стремеж към Духовната наука, в другия се ражда омраза, когато първият се приближава до тази наука. Колко често може да изживее човек това. Това, което може да се прояви така в съзнанието, обаче не е нужното да бъде така в дълбочина на душата.
към текста >>
376.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Така получената малка духовна сфера се съединява сега с физическото клъбце, което съставлява зародишната човешка клетка и я о
плод
ява от духовното царство.
След като човекът се е разширил до сферата на звездите, той започва отново да се смива. Той минава обратно през сферата на Сатурн, на Юпитер, на Марс, на Слънцето, на Меркурий, на Венера и Луната, като става все по-малък и по-малък. И като става все по-малък той е приел духовните сили на Космоса. И той става все по-малък и по-малък. И това което накрая се е свило така, че е станало като едно духовно, едно духовно кълбо, то се е сглобило чрез натиск от едно извънредно голямо разредяване.
Така получената малка духовна сфера се съединява сега с физическото клъбце, което съставлява зародишната човешка клетка и я оплодява от духовното царство.
Така ние виждаме как човекът влиза в земното съществувание чрез раждането.
към текста >>
От тази човешка зародишна клетка, даже когато тя е о
плод
ена, не може да бъде окултно изследвана, ако в нея не би могла да се съедини тази сбита духовна сфера.
След като е минал през последната смърт, той се е разширил в мировите далечини, станал е един вид гигантско кълбо. Духовно той е бил заедно с духовните същества и факта, след това той отново се свива, става все по-малък и по-малък, докато дойде момента, когато чрез живеещите в него сили се съединява с физическата материя. Това, което от човешката зародишна клетка изгражда едно човешко тяло то е извлечение от Космоса.
От тази човешка зародишна клетка, даже когато тя е оплодена, не може да бъде окултно изследвана, ако в нея не би могла да се съедини тази сбита духовна сфера.
И какво би могло да се роди само от човешката зародишна клетка? От нея би могло да се роди само заложбите на сетивата и на нервната система, за тях може Земята да даде необходимите сили. Това, което се изгражда около сетивата и нервната система, трябва да бъде взето от Космоса. И само когато една нова наука ще разбере процесите в човешката зародишна клетка, под ръководството на това окултно познание, ще бъде разбираемо онова, което сега не може да бъде разбираемо сега за ясно мислещия човек и никакво описание на естествената наука. Дали четете остроумните обяснения върху това при Хегел, или при някой друг представител на естествената наука, навсякъде ще намерите, че нещата не са разбираеми от само себе си.
към текста >>
377.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тези демонически същества постепенно са изпращали именно срещу това, което трябва да о
плод
и хората от духовната страна.
Така се поставят нещата в човешката душа. Онези, които вярват, че трябва да кажат много ясно истината и които са надарени с определена нечиста фантазия върху фактите на физическото поле, се заглушават, зашеметяват се като хвърлят ругатни върху това, което трябва да бъде схващано свръхсетивно. Така човечеството търси замайване не само в алкохола, а също и във всякакви други средства. Ние трябва да виждаме ясно някои неща и за да виждаме ясно ще ни бъде ръководител духовният светоглед. Търсят се най-разнообразни средства за замайване и те също се намират, намират се поради причината, защото все повече и повече в глъбините на човешките души действуват истински демонически натури, те действуват в скритите глъбини на човешките души.
Тези демонически същества постепенно са изпращали именно срещу това, което трябва да оплоди хората от духовната страна.
към текста >>
378.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са
плод
отворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста.
В началото на 17-тото столетие една друга планета освен Земята се намираше в точката на една степен на развитието, както Земята се намираше в една такава точка, когато настъпи Тайната на Голгота. И както тогава в земното съществуване се яви Христос, идвайки от по-висшите области, така е онази криза на Марс към 17-тото столетие на Марс се яви Буда. Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области. Буда премина от земните отношения на Марс.
И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста.
Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс. И пренасянето на съществото, което е изпълнено изцяло със силите на мира и любовта, в полето на борбата, на раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване на кръст.
към текста >>
Тогава е достатъчно, може би съответният да види само почеркът не фотография научава за едно любимо изречение на мъртвия и не може да бъде така, че съответният вече малко по-напреднал антропософ да чете
плод
отворно на едни такъв, с когото не е имал никакъв допир през време на земният живот.
Тогава може да бъде заместено по определен начин това, което сега можахме да охарактеризираме като един вид съвместен живот, като едно идване в допир. Ако не биха съществували такива общества, тогава фактически всеки мъртвец би бил заставен да му се чете само от много близки хора. Само такива духовни общества, в които се култивира общодуховни идеали, разширяват това положение. И така може да се случи и това се случва, да се намери един антропософ, който по определен начин е в състояние, благодарение на това, което вече е научил, да чете силно концентрирано духовни мисли, или да прекара тези мисли през своята душа. Тогава може да му се каже: ето, че е умрял един човек, аз ви показвам неговият почерк, той беше също антропософ, принадлежи на същото общество.
Тогава е достатъчно, може би съответният да види само почеркът не фотография научава за едно любимо изречение на мъртвия и не може да бъде така, че съответният вече малко по-напреднал антропософ да чете плодотворно на едни такъв, с когото не е имал никакъв допир през време на земният живот.
Това ще бъде една хубава задача на Духовната наука, да бъде хвърлено един такъв силен начин мост над пропастта разделяща живите от мъртвите.
към текста >>
379.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И тук ние стигаме до едно от най-забележителните противоречия: най-доброто за следващото време е
плод
отворното несъвършенство то е
плод
отворно, оправданото несъвършенство на предхождащото време.
За една следваща епоха несъвършенствата на предхождащата епоха са още по-важни отколкото съвършенствата. Съвършенствата съществуват за да бъдат съзерцавани, обаче това което на Земята е било оформено съвършено до определена степен, то е стигнало така да се каже до един завършек, обаче това което е било несъвършено, то е зародиш за следващото божествено развитие.
И тук ние стигаме до едно от най-забележителните противоречия: най-доброто за следващото време е плодотворното несъвършенство то е плодотворно, оправданото несъвършенство на предхождащото време.
към текста >>
380.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тези познания трябва да ни доведат до това, което се върши там, където го вършат наши приятели и което е донесло вече много добри
плод
ове: то е онова което мога да нарека четене на мъртвите.
Онова, което носим със себе си като духовни мисли в съня, това е светът, от който мъртвите трябва да живеят в определено отношение, и един мъртъв, който няма никого тук на Земята, който при съня да носи в себе си духовни мисли, гладува така да се каже, той е като някой човек на Земята поставен на скалист остров. Така чувствува мъртвият, когато той няма никакви души, в които живеят духовни мисли и чувства, той чувствува, като че се намира в една пустиня, където ни би имало нищо от което човек се нуждае в живота. Ето защо не можем никак да изкажем, колко сериозно трябва да се вземат мислите на духовно-научния светоглед, когато в нашето време виждаме да взема все повече и повече светогледа, който не иска да знае нищо за духовните светове. По-рано когато човек отиваше да спи вечер с една благоговей на религиозна вечерна молитва, не беше така както днес, когато след едно ядене, или други наслаждения хората потъват в сън, без да са мислили нещо свръхсетивно. По този начин те отнемат на мъртвите тяхната духовна храна.
Тези познания трябва да ни доведат до това, което се върши там, където го вършат наши приятели и което е донесло вече много добри плодове: то е онова което мога да нарека четене на мъртвите.
Това четене на мъртвите има извънредно голямо значение.
към текста >>
381.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме
плод
ове и използуваме тези
плод
ове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени
плод
ове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане.
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна.
Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане.
Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени.
към текста >>
Тогава с тези души на умрелите се случва така, както на нас ни се случва на нашето физическо поле, когато поради не
плод
ородие на нашите ниви настъпва глад.
Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние. Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите. Аз познавам областта в Европа, където младежите биват възпитавани във висшите училища в смисъла да заспиват така, че предварително да изпиват значително количество бира, за да заспят по-дълбоко. По този начин техните идеи не могат да живеят в духовният свят те не занасят там заспивайки живи идеи. И когато след това идват души, те намират така да се каже една празна градина.
Тогава с тези души на умрелите се случва така, както на нас ни се случва на нашето физическо поле, когато поради неплодородие на нашите ниви настъпва глад.
към текста >>
Когато говорим на живите за техния дневен живот, ние създаваме чрез духовното задоволяване на душите за нощният живот такива идеи, които са
плод
отворна храна на душите чиято Карма е била те да умрат преди нас.
За да бъде разбран добре този факт, трябва да споменем, че след смъртта душата може да се храни с идеите на онези души на живите с които е имала някаква връзка на Земята. Душата на умрелия не може да се храни с мислите идеите на онези хора, с които тя не е имала никаква връзка на Земята. Когато в нашето време ние разпространяваме Духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим не само за живите, не само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с мисли за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани на Земята, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането на техния духовен живот. Днес ние се чувствуваме не само като работници за така наречените живи хора, а същевременно като работници така, че духовно научната работа, разпространението на антропософския живот служи също и на духовните светове.
Когато говорим на живите за техния дневен живот, ние създаваме чрез духовното задоволяване на душите за нощният живот такива идеи, които са плодотворна храна на душите чиято Карма е била те да умрат преди нас.
Ето защо нашият стремеж е да разпространяваме Духовната наука, или Антропософията в обществата в кръжците, защото от значение е онези хора, които се занимават с Духовна наука, да бъдат заедно в общества. Защото аз казах, че като е заминал за духовния свят човек може да черпи храна само от душите на онези живи хора, с които той е бил близко свързан на Земята.
към текста >>
Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно
плод
отворно мислене.
Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други. След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи.
Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене.
При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно. И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието. Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите. И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>
382.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Личността не иска да се откаже от
плод
овете на своето познание.
Те копнеят за живата вода, също както някога избраният народ търсеше своя път към обетованата земя. Ние сме вече толкова обременени в нашия душевен живот, че натискът става непоносим и застрашителен, ако не бихме могли да излезем „вън от себе си". С частния живот на личността е вече свършено. Той отново трябва да намери своите връзки с Космоса. Обаче този живот не може да протича, както по-рано, в едно приглушено и смътно състояние на съзнанието.
Личността не иска да се откаже от плодовете на своето познание.
Те представляват, както тя с право ги нарича, нейното истинско щастие. Сега тя трябва да ги разшири и пречисти, за да ги издигне до обхващането на своята най-дълбока същност, която засега само очаква пробуждането си чрез усилията на самостоятелната човешка воля.
към текста >>
383.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Цветът и
плод
ът на Ведите, на ведизма, е в онова ощастливяващо усещане за единение и сливане с целия видим свят, с целия духовен Космос; да, тъкмо за това пребиваване на човека в духовния Космос ни говори Ведизмът тук не бихме могли да кажем: Словото на Ведите, понеже Веди означава именно слово понеже според ведическите представи то е един вид издишване от страна на единната космическа същност на света и човешката душа може да го приеме в себе си като най-висша форма на познанието.
Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе". И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си. Това е като един вид духовно издишване Брахман. И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „Мирово Себе". Една монистично-духовна философия, която е същевременно и религия: Ето какво се изправя пред нас в лицето на Ведите.
Цветът и плодът на Ведите, на ведизма, е в онова ощастливяващо усещане за единение и сливане с целия видим свят, с целия духовен Космос; да, тъкмо за това пребиваване на човека в духовния Космос ни говори Ведизмът тук не бихме могли да кажем: Словото на Ведите, понеже Веди означава именно слово понеже според ведическите представи то е един вид издишване от страна на единната космическа същност на света и човешката душа може да го приеме в себе си като най-висша форма на познанието.
С приемането на съдържащото се във Ведите слово, човекът приема и най-добрата част от вездесъщото мирово Слово, като се издига до съзнанието за връзката между индивидуалното човешко „Себе" и вездесъщото „Мирово Себе". Това, което изразяват Ведите, е Словото Божие тъкмо то е съзидателното и творческо начало, което непрекъснато се новоражда в човешкото познание, хвърляйки по този начин мост между човешкото познание и творческия жизнен Принцип. Ето защо написаното във Ведите беше смятано за самото божествено Слово, а онзи, който разбираше Ведите, беше смятан за притежател на божественото Слово. Божественото Слово беше дошло на света по духовен път и хората го откриваха в книгите на Ведите. Онези, които действително разбираха тези книги, всъщност бяха участници в творческия Принцип на света.
към текста >>
384.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Но то може да възникне и като нещо, което идва като
плод
на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост.
Да, тъкмо по този начин Кришна проявява своята същност и застава пред Арджуна. Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по силите на човека. Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога.
Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост.
Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл. Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв. Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна. Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна.
към текста >>
385.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си трайните резултати и така да се каже зрелия
плод
от едно продължително развитие на цялото човечество в течение на хиляди години, чийто завършен и преизпълнен с мъдрост художествен израз ние откриваме тъкмо в Бхагавад Гита; докато в Посланията на апостол Павел имаме пред себе си зародиша на нещо съвършено ново, което тепърва ще израства все повече и повече, и което разгръща своите могъщи въздействия само тогава, когато го разглеждаме в неговата зародишна същност, когато с един вид пророчески поглед виждаме всичко онова, което някога ще възникне от него, от зародишните сили вложени в Посланията на апостол Павел.
В лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си трайните резултати и така да се каже зрелия плод от едно продължително развитие на цялото човечество в течение на хиляди години, чийто завършен и преизпълнен с мъдрост художествен израз ние откриваме тъкмо в Бхагавад Гита; докато в Посланията на апостол Павел имаме пред себе си зародиша на нещо съвършено ново, което тепърва ще израства все повече и повече, и което разгръща своите могъщи въздействия само тогава, когато го разглеждаме в неговата зародишна същност, когато с един вид пророчески поглед виждаме всичко онова, което някога ще възникне от него, от зародишните сили вложени в Посланията на апостол Павел.
Само ако имаме предвид този факт, ние можем да правим истински сравнения. И тогава вече ще сме наясно: Това, което един ден ще се изви си до своето истинско величие, първоначално трябваше да се появи от дълбините на християнството в съвсем незначителна форма, то трябваше да бликне по един донякъде хаотичен начин от човешката душа ето какво проличава в Посланията на апостол Павел. Следователно, ако някой реши да посочи значението на Павловите Послания с оглед на общочовешката еволюция, той трябва да стори това по съвсем различен начин от този, който ги преценява като художествени произведения с оглед на тяхната простота, мъдрост и вътрешно съвършенство на формата.
към текста >>
Обаче дори и само от това, което вече казах, Вие ще се убедите, че величествената поема Бхагавад Гита не може да се отнася по друг начин към Посланията на апостол Павел, а именно: цялото повествование на Бхагават Гита е напълно завършено в себе си, понеже то идва като зрелият
плод
на много предшествуващи епохи; докато от друга страна Посланията на апостол Павел трябваше да бъдат много по-несъвършени, понеже те са първите зародишни кълнове на една следваща несъмнено много по-съвършена и по-всеобхватна мирова епоха.
Ето на какво се дължи обстоятелството, че Христовият Импулс живя само три години в тялото на Исус. Това отново потвърждава превъзходството на Христовия Импулс: Той просто не може да остане повече от три години в едно човешко тяло, какъвто беше случаят с Кришна, който беше инкарниран в съответното тяло още от раждането си. За превъзходството на Христовия Импулс ние ще говорим и по-нататък.
Обаче дори и само от това, което вече казах, Вие ще се убедите, че величествената поема Бхагавад Гита не може да се отнася по друг начин към Посланията на апостол Павел, а именно: цялото повествование на Бхагават Гита е напълно завършено в себе си, понеже то идва като зрелият плод на много предшествуващи епохи; докато от друга страна Посланията на апостол Павел трябваше да бъдат много по-несъвършени, понеже те са първите зародишни кълнове на една следваща несъмнено много по-съвършена и по-всеобхватна мирова епоха.
И така, онзи, който описва мировата еволюция, действително трябва да признае несъвършенствата в Посланията на апостол Павел и художествените предимства на Бхагавад Гита; и тези забележителни несъвършенства не бива да бъдат скривани; той е длъжен да разбере защо тези несъвършенства трябваше да съществуват.
към текста >>
386.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Нека тези бъдат и последните думи от лекционния цикъл върху Бхагавад Гита и Посланията на Павел, макар че мнозина от Вас вероятно ще отнесат в душите си нещо от казаното, което след време ще се окаже
плод
отворно в рамките на нашето Атропософско Движение.
И ако антропософията, скъпи мои приятели, бъде приета от Вас по този начин, тя ще тръгне по добър път и ще постигне една цел, която ще означава истинско благо както за отделния индивид, така и за всяко човешко общество.
Нека тези бъдат и последните думи от лекционния цикъл върху Бхагавад Гита и Посланията на Павел, макар че мнозина от Вас вероятно ще отнесат в душите си нещо от казаното, което след време ще се окаже плодотворно в рамките на нашето Атропософско Движение.
Защото Вие, скъпи мои приятели, бяхте събрани тук, така да се каже, за пръв път тъкмо в името на Антропософското Движение. Нека и занапред да се срещаме под знака на антропософията така, че с пълно право да се позоваваме на онези думи, които сега бихме искали да повторим в самия край на този лекционен цикъл, думите „скромност" и „себепознание", за да ги издигнем в този миг като един истински идеал пред нашата душа.
към текста >>
387.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
При това не трябва да смятаме, че тази идея е
плод
на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека ни то със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една Антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека ни то със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
към текста >>
388.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Праведникът, който се намира в Девахана, наистина има благоволението на Слънцето, това означава въздействието на
плод
оносните сили, които го придвижват напред в живота.
В обикновения физически свят Слънцето еднакво огрява праведните и грешните. Който е извършил престъпление, може да бъде затворен в затвора, но физическото Слънце не се помрачава над него. Това означава, че в света на физическите неща има една морална закономерност и една физическа, те са две различни неща. Обаче в Девахана изобщо не е така; там всичко, което произлиза от моралното, от интелектуално-мъдрото, от естетически-красивото и т.н., води до съзидание, а това, което произлиза от неморалното, от интелектуалните неистини, от естетически-грозното, води до умиране, до упадък. Там природните закони се проявяват така, че там Слънцето не свети еднакво за праведните и грешните, а ако мога да се изразя картинно, пред грешните то наистина се помрачава.
Праведникът, който се намира в Девахана, наистина има благоволението на Слънцето, това означава въздействието на плодоносните сили, които го придвижват напред в живота.
Лъжливият или вътрешно грозният човек така преминава през тази област, че там духовните сили биват отблъсквани от него. Там това е възможно, тук не е. Когато тук двама души стоят един до друг и единият е праведен, а другият грешен, тогава Слънцето не може да огрява само единия. Там обаче, в духовния свят е абсолютно вярно, че от качествата на човека зависи как духовните сили ще действат върху него. Това означава, че природните и духовните закони не вървят по два отделни пътя, а по един и същ път.
към текста >>
И тогава в душата ни се посаждат природни сили, които действат разрушително, ако са следствие на неморалните постъпки от предишния ни живот, а когато са резултат от морални действия, те действат
плод
оносно.
Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния. Вместо да си изработи дадени органи по правилен начин, той ги изгражда като болна система от физически органи. Що за хора ще бъдем в живота зависи не само от нашите физически условия, а също и от нашите морални и интелектуални качества. Когато вече се намираме извън духовния план, тогава природните и духовните закони застават един до друг. Между смъртта и новото раждане обаче те са едно, природните и духовните закони са едно, те са едно цяло.
И тогава в душата ни се посаждат природни сили, които действат разрушително, ако са следствие на неморалните постъпки от предишния ни живот, а когато са резултат от морални действия, те действат плодоносно.
Това се отнася не само за нашата вътрешна конфигурация, но и за всичко онова, което ни пресреща отвън като наша карма.
към текста >>
Грозното е елементът на непрекъснатото разрушение и ние не можем да срещнем нещо красиво, за което да не предположим, че е
плод
на непрестанно развитие, че е непрестанно о
плод
яване.
Там не можем да срещнем грозота, която да не е заслужена и ако един човек, който поради някоя своя предишна инкарнация в сегашния си живот е бил принуден да носи грозен образ, но в този си живот се старае да бъде честен и праведен, не е възможно в Девахана да го срещнем под някаква грозна форма; тогава той е превърнал своята грозота в красота. Но истина е, че един лъжлив, суетен, надут човек ще се появи в Девахана с грозна форма. Освен това има и нещо друго. Във физическия живот ние не виждаме грозният човек да си отнема нещо, а красивият да получава нещо. В Девахана става следното.
Грозното е елементът на непрекъснатото разрушение и ние не можем да срещнем нещо красиво, за което да не предположим, че е плод на непрестанно развитие, че е непрестанно оплодяване.
Ние трябва да си изработим съвсем различни представи и усещания за деваханическия или така наречения ментален свят от тези за физическия свят.
към текста >>
389.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато се задълбочим в тези познания, откриваме, че даже и най-елементарните знания стават
плод
оносни, когато се приложат към живота.
Когато от друга страна говорим за вътрешния път към Христос, тогава срещаме все повече и повече неща, които в съвременността могат да бъдат разбрани и почувствани, само ако се доближим до тях с правилното духовно-научно разбиране. Тук ще се опитаме да говорим за вътрешното изживяване на Христос така, че да се види как то може да се появи във всеки човек. Но за тази цел трябва да разглеждаме човешката същност с познанията, които сме постигнали чрез духовната наука.
Когато се задълбочим в тези познания, откриваме, че даже и най-елементарните знания стават плодоносни, когато се приложат към живота.
Вижда се, че се излиза от абстрактната схематичност за седемте части на човека, когато се обърне вниманието към произхода и възникването на човека. Физическото човешко тяло има своето особено развитие през първите седем жизнени години. Ние забелязваме още, че през вторите седем жизнени години, от смяната на зъбите до половата зрялост, в човешкото същество играят засилена роля силите на етерното тяло. След това започват да се проявяват силите на астралното тяло и чак около двадесетата, двадесет и първата година в човека се утвърждава като всичко зависи от това, каква е цялата организация на човека и какви са силите в него това, което се проявява като Аз, като носител на Аза със силата, която всъщност този Аз има през целия живот на човека чрез своята организация. В днешно време, понеже съвремието още не е склонно да обръща внимание на тези неща, все още особено не се забелязва, че носителят на Аза става особено жизненоспособен в двадесетата, двадесет и първата година.
към текста >>
390.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И наистина душата на човека едва тогава се обогатява
плод
оносно, когато той достигне до това становище по отношение на външния свят.
В картинни образи, взети от природата, Христос обяснява на своите ученици духовните процеси. Той говори за семена за посев, които са разпръснати и имат различна съдба. Това може да бъде само едно сравнение, понеже самите неща в природата са отражения, подобия. След това обаче, когато пояснява на учениците си, че самият той е едно цяло с духовната природа на всичко съществуващо, че той трябва да премине през смъртта, че това, което живее в него и което трябва да бъде потопено в смъртта, за да разцъфти по-късно като сила в човешките души и човешките сърца, което той ще даде на всички хора чрез тази смърт, тогава той говори за действителността, понеже говори за Духа и за това, което ще се случи чрез този Дух. Оттук се разбира, че истинското познание се постига само тогава, когато човек постепенно навлезе зад мировите тайни и познае, че това, което застава срещу него, е само отражение, само подобие на духовните процеси.
И наистина душата на човека едва тогава се обогатява плодоносно, когато той достигне до това становище по отношение на външния свят.
към текста >>
Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента
плод
овете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото.
Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа. При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние. Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента.
Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото.
През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта. Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин със събуждането на физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента. Това обаче би било тежко заблуждение, на което не бива да се поддаваме, ако искаме да открием истината.
към текста >>
391.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И
плод
овете на духовната наука постепенно ще станат онези жизнени условия, които ще изглеждат като външно въплъщение на самото духовно познание, на душата на бъдещото човешко развитие, така както то трябва да се извърши.
И така, духовната наука като едно ядро преминава в човешкото чувстване, в човешките усещания. Всички поуки, които може да даде духовното изследване няма да съществуват вечно, те ще се превърнат в непосредствен живот там, в човешката душа.
И плодовете на духовната наука постепенно ще станат онези жизнени условия, които ще изглеждат като външно въплъщение на самото духовно познание, на душата на бъдещото човешко развитие, така както то трябва да се извърши.
към текста >>
392.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат
плод
ове, какво имаме тогава тук?
Какво тогава става с това, което остава в леглото? Когато ясновидецът погледне от своето астрално тяло към това, което се извършва в етерното и физическото тяло, вижда как там започва един по-скоро вегетативен живот, един живот, който всъщност се руши чрез дневното съзнание. Уморяването се компенсира; това означава: в етерното и във физическото тяло нещо започва да цъфти и избуява, а астралното тяло и Азът са се оттеглили. Когато сутрин те отново навлязат във физическото и етерното тяло, тогава отново допринасят за тяхната умора, те „изгризват“, довеждат до увяхване на това, което е избуяло през нощта. Всичко, което е в микрокосмоса, е налице също и в макрокосмоса.
Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук?
Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта. Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването. Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването. Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането.
към текста >>
393.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
плод
ът на обрасналите с листаци върхове
плодът на обрасналите с листаци върхове
към текста >>
О, той точно описва тези сили, към които са можели да погледнат онези, които са били запознати със старите правила на посвещението по времето, когато тези стари източници вече не важат; той покъртително описва тяхната неподходяща вече за епохата
плод
отворност. *
Така Киприян опознава всичко, каквото е можело да се опознае, когато, така да се каже, човек е бил посветен в предхристиянските мистерии.
О, той точно описва тези сили, към които са можели да погледнат онези, които са били запознати със старите правила на посвещението по времето, когато тези стари източници вече не важат; той покъртително описва тяхната неподходяща вече за епохата плодотворност. *
към текста >>
Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я о
плод
и или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията.
Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер. Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер. А силата и могъществото! Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан. Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем участие в силата и могъществото на света.
Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията.
В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила. И ние гледаме в този свят и знаем: Щом сами искаме да сме същества на този Космос, то нещо от тези сили трябва да действа и в нас, ние трябва да вземем участие в силата и могъществото. Чрез това ние сме поставени вътре в света: божествените и ариманическите сили ни пронизват и живеят в нас. Всемогъществото не е всесилно, понеже то винаги има своя противник Ариман срещу себе си.
към текста >>
394.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Този пълен със значение факт, наред с някои други неща, които бяха засегнати в предговора към цикъла "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", направиха коренното отделяне от Теософското Общество да бъде една необходимост, тъй като само благодарение на това може да бъде създадена възможността за едно
плод
отворно по-нататъшно развитие на изградената върху основата на християнския езотеризъм и на естественонаучното мислене Антропософия.
Непознаването на такива неща беше до голяма степен причината на сериозни обърквания в Теософското Общество, които искаха да наложат на европееца източни методи за развитието на вътрешното виждане, до като този европеец трябваше да мине в изработването на своята личност през едно съвършено друго развитие на неговото душевно същество. Както чрез превръщането на сънищните душевни сили в заострена умствена дейност, така също чрез затвърдяването на физическия организъм, се налага едно съобразно с времето изменение и обновяване на онези методи, които водят до духовно познание: към това духовно познание трябва да се стремим днес по бавния път на будното съзнание и на вътрешната дейност. Днес не трябва да се посяга в сферата на несъзнателните душевни сили.
Този пълен със значение факт, наред с някои други неща, които бяха засегнати в предговора към цикъла "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", направиха коренното отделяне от Теософското Общество да бъде една необходимост, тъй като само благодарение на това може да бъде създадена възможността за едно плодотворно по-нататъшно развитие на изградената върху основата на християнския езотеризъм и на естественонаучното мислене Антропософия.
към текста >>
395.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Това, което другите растения си икономисват само за младия зародиш, цялата растежна сила, която иначе се икономисва само за младия зародиш и не се влиза в останалия организъм, при гроздето тази сила се влива също по определен начин в пулпа на
плод
а, така че чрез така наречената ферментация, чрез превръщането на това, което се влива в гроздето, което е доведено до най-високо напрежение в гроздето, се създава нещо, което в действителност има в растението една сила, която бихме могли да сравним окултно със силата, която Азът на човека има върху кръвта.
Алкохолът е нещо още по-особено в царствата на природата. Той се оказва като нещо, което произвежда не само едно бреме, един товар в човешкия организъм, а се оказва като противостояща сила, произвежда една противостояща сила в човешкия организъм до определена точка; с изключение на лозата, която превишава тази точка.
Това, което другите растения си икономисват само за младия зародиш, цялата растежна сила, която иначе се икономисва само за младия зародиш и не се влиза в останалия организъм, при гроздето тази сила се влива също по определен начин в пулпа на плода, така че чрез така наречената ферментация, чрез превръщането на това, което се влива в гроздето, което е доведено до най-високо напрежение в гроздето, се създава нещо, което в действителност има в растението една сила, която бихме могли да сравним окултно със силата, която Азът на човека има върху кръвта.
Следователно това, което се създава при производството на виното, което се образува винаги при производството на алкохола, е, че в едно друго природно царство се произвежда онова, когато човек трябва да произведе, когато той действува от своя Аз върху кръвта.
към текста >>
Това действие от Аза върху кръвта, което обаче съществува също иначе, е, окултно взето, напълно подобно на действието, което се ражда, когато растителният процес бива развит обратно, така че това, което се намира в
плод
овото месо на гроздето или което въобще идва от растението бива превърнато в алкохол.
Ние познаваме вътрешната връзка между Аза и кръвта. Тя може вече да бъде външно охарактеризирана чрез това, че когато Азът чувствува срам, червенината на срама се качва в лицето на човека, а когато Азът изпитва страх, той побледнява.
Това действие от Аза върху кръвта, което обаче съществува също иначе, е, окултно взето, напълно подобно на действието, което се ражда, когато растителният процес бива развит обратно, така че това, което се намира в плодовото месо на гроздето или което въобще идва от растението бива превърнато в алкохол.
към текста >>
396.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Това, което е било посято благодарение на разказа на г-жа Фелиция, е като семе, о
плод
ило душевните му сили.
Докато преди професор Капезий, може би тъкмо поради своята ученост, би разбрал в по-малка степен обясненията на Бенедикт, сега у него има изключително разбиране.
Това, което е било посято благодарение на разказа на г-жа Фелиция, е като семе, оплодило душевните му сили.
към текста >>
Благодарение на това, че приказките, действащи
плод
отворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент.
Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват.
Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него. Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите. Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност.
към текста >>
Преди, когато той слуша особено о
плод
отворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент. Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него.
Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония. И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
397.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Говорим ли за християнския импулс, лесно ще бъдем разбрани, ако обърнем внимание на следното: В определен момент
плод
овете от напредващото християнство се проявиха по такъв начин, че стана ясно разрастването на Христовия Импулс започна да поражда истинско въодушевление.
В недалечно бъдеще, когато се говори за разпространението на християнството, ще се изтъкват и други важни подробности.
Говорим ли за християнския импулс, лесно ще бъдем разбрани, ако обърнем внимание на следното: В определен момент плодовете от напредващото християнство се проявиха по такъв начин, че стана ясно разрастването на Христовия Импулс започна да поражда истинско въодушевление.
Но колкото се приближаваме до по-новите времена, толкова по-ясно установяваме, че разрастването на християнството все повече и повече замира.
към текста >>
И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са
плод
ове на християнството.
„индекс" чак до 20-те годи ни на 19 век и го разглеждаше като свой враг. Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник. И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец. И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс.
И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството.
Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник. Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно. Те станаха възможни само в условията на християнската култура и само благодарение на християнския импулс.
към текста >>
Да, самата Църква не успя да разпознае
плод
овете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник.
Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник. И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец. И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс. И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството.
Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник.
Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно. Те станаха възможни само в условията на християнската култура и само благодарение на християнския импулс.
към текста >>
398.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Като о
плод
ени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието. И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов.
Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите.
Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени. С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа. Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие.
към текста >>
Преди всичко, той се научи да вниква в онова събитие, за което наистина може да се каже, че беше проспано от него, понеже тук пълното разбиране не беше по силите на разума; тук беше необходимо нещо съвсем друго: а именно о
плод
яването с всепобеждаващата Любов.
Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят. Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек. Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития. И всичко, което беше станало и което Петър беше проспал, сега отново застана пред душата му.
Преди всичко, той се научи да вниква в онова събитие, за което наистина може да се каже, че беше проспано от него, понеже тук пълното разбиране не беше по силите на разума; тук беше необходимо нещо съвсем друго: а именно оплодяването с всепобеждаващата Любов.
Сега пред очите му се появиха образите от Мистерията на Голгота. И те се появиха пред очите му по същия начин, по който ние можем да ги изживеем отново, стига да ги пробудим с ретроспективното ясновиждащо съзнание след като сме създали необходимите за целта условия.
към текста >>
Ние можем да се доближим до това Събитие само по пътя на ясновидството и само ако се вглъбим в душата на Петър или в някой от другите апостоли, които в празника на Петдесятницата се усетиха като о
плод
ени от всепобеждаващата космическа Любов.
Ние можем да се доближим до това Събитие само по пътя на ясновидството и само ако се вглъбим в душата на Петър или в някой от другите апостоли, които в празника на Петдесятницата се усетиха като оплодени от всепобеждаващата космическа Любов.
Само ако надникнем в душите и изживяванията на тези хора, по един заобиколен път ние ще сме в състояние да отправим поглед към Кръста, издигнат на Голгота, към затъмнението на Земята, което я обхвана в онзи момент, както и към последвалото земетресение. Никой не отрича, че външно погледнато, въпросното затъмнение и земетресение бяха съвсем обикновени природни събития; обаче за ясновиждащия поглед смисълът на тези събития е. вложен там, в окултната космическа писменост; да, космическият текст трябва да бъде просто прочетен ето какво трябва да заяви с цялата си решителност онзи, който е създал в себе си необходимите за това душевни предпоставки. Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което, един вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън. В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението.
към текста >>
За Петър това бяха първите
плод
ове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница.
Само ако надникнем в душите и изживяванията на тези хора, по един заобиколен път ние ще сме в състояние да отправим поглед към Кръста, издигнат на Голгота, към затъмнението на Земята, което я обхвана в онзи момент, както и към последвалото земетресение. Никой не отрича, че външно погледнато, въпросното затъмнение и земетресение бяха съвсем обикновени природни събития; обаче за ясновиждащия поглед смисълът на тези събития е. вложен там, в окултната космическа писменост; да, космическият текст трябва да бъде просто прочетен ето какво трябва да заяви с цялата си решителност онзи, който е създал в себе си необходимите за това душевни предпоставки. Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което, един вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън. В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението.
За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница.
И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там. Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов. Петър усети това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста. Една могъща истина озари душата на Петър: На Кръста не беше на стъпвала никаква смърт! В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч.
към текста >>
Те смътно усещаха, че са изправени пред един духовен образ; те предполагаха, че вероятно са Го придружавали тук или там в тяхното съноподобно състояние, обаче в този образ, в който им се явяваше Той след о
плод
яването от всепобеждаващата Любов, те не успяваха да Го разпознаят.
Както сутрин човек се пробужда и си спомня, как насън е бил с този или онзи така и най-различни спомени започнаха да нахлуват в апостолските души. Отделните събития нахлуваха в апостолските души по един твърде странен начин. Те винаги трябваше да се питат: Но кой е Този, с когото ние сме там заедно? И те непрекъснато се изправяха пред Него, без да го разпознават.
Те смътно усещаха, че са изправени пред един духовен образ; те предполагаха, че вероятно са Го придружавали тук или там в тяхното съноподобно състояние, обаче в този образ, в който им се явяваше Той след оплодяването от всепобеждаващата Любов, те не успяваха да Го разпознаят.
Сега, след Мистерията на Голгота, те се виждаха рамо до рамо с Онзи, когото наричаме Христос. Но в същото време те виждаха и как Той им дава учението за Царството на Духа, виждаха как Той ги поучава. И те се научиха да разбират как четиридесет дни бяха прекарали заедно с това Същество, което се роди на Кръста, как това Същество видим израз на всепобеждаващата космическа Любов се превърна в техен Учител, макар и те да не бяха достатъчно узрели, за да вникнат в поученията Му със своето нормално съзнание, как бяха приемали всичко това с подсъзнателните си душевни сили, как бяха вървели до Христос като сомнамбули, без да проумеят напълно това, което Той можеше да им даде. През тези четиридесет дни те Го възприемаха с едно приглушено съзнание; те разбраха това едва след Петдесятницата. Те бяха слушали думите Му като сомнамбули.
към текста >>
399.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Който е изпитал подобни изживявания, добре знае, че без
плод
ното мъдруване тук е напълно неуместно, понеже тези неща са потресаващи.
Който е изпитал подобни изживявания, добре знае, че безплодното мъдруване тук е напълно неуместно, понеже тези неща са потресаващи.
Освен това човек скоро се убеждава, че в случая обикновените човешки мисли са крайно недостатъчни. Човешките мисли далеч не могат да се справят с тези факти. Обаче подобни впечатления не само проникват в дълбините на душата, а просто стават неотменна част от самия душевен живот. С онази част от душата си, в която е събрал такива изживявания, човек се чувствува вече свързан със самите тях и продължава да ги носи по-нататък през живота си.
към текста >>
400.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвременност има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от един такъв спиритуален метод, чиито въздействия върху човешките души биха били наистина
плод
отворни.
Когато стояхме там горе на хълма, където ще бъде построена нашата сграда същото се повтори и при тържественото полагане на основния камък, и погледът се носеше над полята и над далечните планински вериги, трябваше да помислим в същото време и за страстния повик на цялото човечество към духовните истини, към възвестяването на нов духовен мироглед такъв, какъвто може да бъде намерен в нашето духовно течение.
Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвременност има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от един такъв спиритуален метод, чиито въздействия върху човешките души биха били наистина плодотворни.
Да, точно това беше главното усещане, което ни окриляше, когато полагахме в земята камъка, върху който ще се извиси нашата сграда. А в своите характерни форми, тази сграда трябва да изразява онова, което ние искаме; така че онези, които един ден я разглеждат отвън или отвътре, да доловят в нейните форми, ако мога така да се изразя, писмените знаци, чрез които ще говори всичко онова, което ние искаме да постигнем в света.
към текста >>
401.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Но всички те придобиват за нас съответната стойност, само ако ги направим
плод
отворни за нас, наистина
плод
отворни.
Както казах, върху всички тези неща ще говорим по-късно; тук аз искам само да загатна за тях.
Но всички те придобиват за нас съответната стойност, само ако ги направим плодотворни за нас, наистина плодотворни.
И това, което можем да извлечем от образа на младежа от Саис, обогатен сега от Парсифаловата тайна, е че ние трябва да се научим да питаме, и то според новия дух на нашата епоха. Научавайки се да питаме, ние подготвяме възходящия ход на общочовешката еволюция.
към текста >>
Той просто ще о
плод
и думите с жизнените сили, бликащи от неговата собствена душа.
Обаче след Мистерията на Голгота, душите, които питат, идват по друг начин до новата Мистерия на Изида. Ето защо нещата са поставени така, че днес важното е да се задават правилните въпроси, или с други думи, човекът да посреща по подобаващ начин онова, което идва от висшите светове като един или друг духовен мироглед. Ако някой пристъпва към тези неща с настроението, идващо от усилията на разума, тогава той може да прочете всички книги и всички цикли обаче няма да проумее нищо, понеже ще му липсва Парсифаловото настроение. Но ако се появи друг човек и освободи своята питаща душа, тогава той ще разбере много повече от това, което е скрито между думите.
Той просто ще оплоди думите с жизнените сили, бликащи от неговата собствена душа.
Същественото тук е да превърнем духовните послания в непосредствено вътрешно изживяване.
към текста >>
402.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Сега в Исус от Назарет, Христос беше изживян като нещо, за което при Йоановото Кръщение в реката Йордан, Христос Исус можа да каже: Ето, от свръхсетивния свят в мен навлезе нещо, което може да действува о
плод
отворяващо в Аза!
Сега в Исус от Назарет, Христос беше изживян като нещо, за което при Йоановото Кръщение в реката Йордан, Христос Исус можа да каже: Ето, от свръхсетивния свят в мен навлезе нещо, което може да действува оплодотворяващо в Аза!
към текста >>
Научим ли се да гледаме към онова, което идва от духовните висини и ни о
плод
ява духовно, да гледаме към Христос със същия копнеж, със същата дълбочина на чувствата, каквито някога изпитваха древните евреи, казвайки: Ето, аз гледам нагоре към Авраам, моя отец т.е.
Научим ли се да гледаме към онова, което идва от духовните висини и ни оплодява духовно, да гледаме към Христос със същия копнеж, със същата дълбочина на чувствата, каквито някога изпитваха древните евреи, казвайки: Ето, аз гледам нагоре към Авраам, моя отец т.е.
към физическата наследствена линия, към праотеца Авраам като най-ценното в душата; когато приписваме всяка от нашите способности и изобщо всичко, което можем и което ни прави истински човеци, когато приписваме всичко това на някаква земна сила, а на Христос, едва тогава ние постигаме живата връзка с Христос. „Ако се радваш на някакъв дар, макар и съвсем обикновен, който прави от тебе човек, откъде си го получил ти? " От Христос.
към текста >>
403.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Аз и друг път съм обръщал вниманието Ви на една легенда, която е добре известна в по-късния будизъм: там се казва, че истинският будист гледа на това, което преминава от една инкарнация в друга, като го сравнява с
плод
а на дървото манго когато този
плод
попада в земята, израства ново дърво, което дава нов
плод
.
На онези човешки същества, които не можаха да сторят това, първоначално им беше дадено един друг вид откровение. Защото характерната разлика между откровението на Буда и откровението на Христос е следната: откровението на Буда беше предвидено за хора, които всъщност не идваха до съзнанието за своите Азове, напредващи от една инкарнация в друга. Ако човек пропуска тази важна подробност, той изобщо не разбира будизма.
Аз и друг път съм обръщал вниманието Ви на една легенда, която е добре известна в по-късния будизъм: там се казва, че истинският будист гледа на това, което преминава от една инкарнация в друга, като го сравнява с плода на дървото манго когато този плод попада в земята, израства ново дърво, което дава нов плод.
Общото между стария и новия плод се свежда само до името и формата. Характерното за будизма е, че при него не се говори за един действителен Аз, който преминава от една инкарнация в друга. И това е така, понеже народите на Изтока не бяха стигнали до пълното съзнание за Аза. Дори и днес все още може да се види: Когато хора, изповядващи ученията на Изтока, поискат да разберат светогледите на Запада, те не могат да проникнат до точката, от която започва Азът.
към текста >>
Общото между стария и новия
плод
се свежда само до името и формата.
На онези човешки същества, които не можаха да сторят това, първоначално им беше дадено един друг вид откровение. Защото характерната разлика между откровението на Буда и откровението на Христос е следната: откровението на Буда беше предвидено за хора, които всъщност не идваха до съзнанието за своите Азове, напредващи от една инкарнация в друга. Ако човек пропуска тази важна подробност, той изобщо не разбира будизма. Аз и друг път съм обръщал вниманието Ви на една легенда, която е добре известна в по-късния будизъм: там се казва, че истинският будист гледа на това, което преминава от една инкарнация в друга, като го сравнява с плода на дървото манго когато този плод попада в земята, израства ново дърво, което дава нов плод.
Общото между стария и новия плод се свежда само до името и формата.
Характерното за будизма е, че при него не се говори за един действителен Аз, който преминава от една инкарнация в друга. И това е така, понеже народите на Изтока не бяха стигнали до пълното съзнание за Аза. Дори и днес все още може да се види: Когато хора, изповядващи ученията на Изтока, поискат да разберат светогледите на Запада, те не могат да проникнат до точката, от която започва Азът.
към текста >>
404.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Вътрешното познание,
плод
на тази инспирация, предизвика пареща болка в душата му.
Сега той можа да разкаже и думите му бяха проникнати от дълбоки, затрогващи чувства за най-важните изживявания на своята малко или много самотна душа. Разказът му беше нагледен и убедителен. Той говори за това, как през тези години от неговата дванадесета до осемнадесета година, душата му беше озарена от висшите божествени учения, от онези божествени учения, които някога бяха дадени като откровение на еврейските пророци. Защото всичко то изпълни душата на Исус от неговата дванадесета до осемнадесета година като един вид инспирация, започнала от момента, когато той се намираше в храма между книжниците. Това беше една инспирация, подобна на онези, каквито някога получаваха древните еврейски пророци.
Вътрешното познание, плод на тази инспирация, предизвика пареща болка в душата му.
Исус вече знаеше: древните истини бяха дадени на древните евреи в такова време, когато устройството на телата им позволяваше тези истини да бъдат разбрани. Но сега вече телата им не бяха годни да приемат тези истини така, както по времето на древните пророци.
към текста >>
405.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Геология,
плод
ородие на Земята е това, което във формата на разузнавачи ги примамва към обетованата земя.
Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология. Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята. Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята. Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното действие. Геологията царува над съдбата на еврейския народ.
Геология, плодородие на Земята е това, което във формата на разузнавачи ги примамва към обетованата земя.
към текста >>
406.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Днес например има един човек, който напразно и без
плод
но се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика.
Духовната наука, която предлага нови и здравословни принципи за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието. Но фактически на първо място възниква следната необходимост: Мисленето да се запознае със своите собствени закони и импулси. В противен случай всеки би бил застрашен от всевъзможни нелепости.
Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика.
Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям философски речник.
към текста >>
407.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде
плод
ът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание.
Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог.
И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание.
Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото. Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това! От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
към текста >>
408.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Вие виждате, какво е отношението на физическото поле към духовния свят и колко
плод
отворно за ръководенето в живота може да бъде на физическото поле знанието, познанието на духовния свят.
Вие виждате, какво е отношението на физическото поле към духовния свят и колко плодотворно за ръководенето в живота може да бъде на физическото поле знанието, познанието на духовния свят.
към текста >>
409.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И това, което можем да наречем като
плод
на последния си земен живот, ние го чувствуваме така, като че то не би останало такова, каквото е било през време на картината от спомени, но като че се отдалечава, отива надалече, като че прониква в бъдещето на времената и изчезва в това бъдеще на времената.
И ние можем да поддържаме това състояние толкова време, колкото имаме силата при нормални условия да се задържим будни във физическото тяло през време на земния живот. Тук не се касае за това, колко време сме останали някога будни в живота при ненормални условия, а за това, какви сили имаме в себе си, за да се задържим будни. У едни хора тези сили са толкова, че той едва може да бодърствува една нощ, без да го надделее умората, у други пък те са повече и им позволяват да останат будни по-дълго време. Обаче от количеството на тези сили зависи, от колко време се нуждае човек, за да завърши преживяването на тази картина на спомените. Но заминалият има също ясното съзнание; благодарение на това, че на задния план се намира звездата от воля, и тази картина от спомени се намира онова, което сме постигнали през последния земен живот; че в нея се намира това, което показва с колко сме узрели повече, придобивката в повече в сравнение с това, което сме имали при нашето навлизане в раждането, която придобивка сега отнасяме през смъртта.
И това, което можем да наречем като плод на последния си земен живот, ние го чувствуваме така, като че то не би останало такова, каквото е било през време на картината от спомени, но като че се отдалечава, отива надалече, като че прониква в бъдещето на времената и изчезва в това бъдеще на времената.
към текста >>
И така,
плод
ът на нашия земен живот се отдалечава, когато сме добили такъв
плод
, и в душата си ние знаем: Този
плод
съществува някакси, но ние сме останали зад него.
Днес аз ще говоря предимно за това, какво е положението в живота между смъртта и едно ново раждане при такива хора, които са достигнали нормална дълготрайност на живота и са умрели при нормални условия. За случаите на изключение ще говорим после утре по-подробно.
И така, плодът на нашия земен живот се отдалечава, когато сме добили такъв плод, и в душата си ние знаем: Този плод съществува някакси, но ние сме останали зад него.
Мъртвият има съзнанието, че е останал в един предишен момент, плодът на живота отива бързо напред, така че той пристига по-рано в една по-късна точка на времето и ние трябва да го догонваме, да вървим след него. Това, което сега казах, това вътрешно изживяване, че плодът на живота пребивава във всемира, съществува, това трябва добре да си представим; защото това е, което образува основата за нашето съзнание, за началото на нашето съзнание след смъртта. Нашето съзнание трябва винаги да бъде, така да се каже, подбуждано от нещо. Когато се събуждаме сутрин, нашето съзнание се запалва отново, докато през време на съня се намираме в безсъзнание; чрез потопяването във физическото тяло и благодарение на това, че външните неща застават пред нас, че нещо действува от вън, нашето съзнание се пробужда. При отношенията непосредствено след смъртта това съзнание се запалва чрез вътрешното чувствуване и изживяване на това, което е плод на нашия последен земен живот, което сме придобили на Земята.
към текста >>
Мъртвият има съзнанието, че е останал в един предишен момент,
плод
ът на живота отива бързо напред, така че той пристига по-рано в една по-късна точка на времето и ние трябва да го догонваме, да вървим след него.
Днес аз ще говоря предимно за това, какво е положението в живота между смъртта и едно ново раждане при такива хора, които са достигнали нормална дълготрайност на живота и са умрели при нормални условия. За случаите на изключение ще говорим после утре по-подробно. И така, плодът на нашия земен живот се отдалечава, когато сме добили такъв плод, и в душата си ние знаем: Този плод съществува някакси, но ние сме останали зад него.
Мъртвият има съзнанието, че е останал в един предишен момент, плодът на живота отива бързо напред, така че той пристига по-рано в една по-късна точка на времето и ние трябва да го догонваме, да вървим след него.
Това, което сега казах, това вътрешно изживяване, че плодът на живота пребивава във всемира, съществува, това трябва добре да си представим; защото това е, което образува основата за нашето съзнание, за началото на нашето съзнание след смъртта. Нашето съзнание трябва винаги да бъде, така да се каже, подбуждано от нещо. Когато се събуждаме сутрин, нашето съзнание се запалва отново, докато през време на съня се намираме в безсъзнание; чрез потопяването във физическото тяло и благодарение на това, че външните неща застават пред нас, че нещо действува от вън, нашето съзнание се пробужда. При отношенията непосредствено след смъртта това съзнание се запалва чрез вътрешното чувствуване и изживяване на това, което е плод на нашия последен земен живот, което сме придобили на Земята. Това съществува, но то съществува вън от нас.
към текста >>
Това, което сега казах, това вътрешно изживяване, че
плод
ът на живота пребивава във всемира, съществува, това трябва добре да си представим; защото това е, което образува основата за нашето съзнание, за началото на нашето съзнание след смъртта.
Днес аз ще говоря предимно за това, какво е положението в живота между смъртта и едно ново раждане при такива хора, които са достигнали нормална дълготрайност на живота и са умрели при нормални условия. За случаите на изключение ще говорим после утре по-подробно. И така, плодът на нашия земен живот се отдалечава, когато сме добили такъв плод, и в душата си ние знаем: Този плод съществува някакси, но ние сме останали зад него. Мъртвият има съзнанието, че е останал в един предишен момент, плодът на живота отива бързо напред, така че той пристига по-рано в една по-късна точка на времето и ние трябва да го догонваме, да вървим след него.
Това, което сега казах, това вътрешно изживяване, че плодът на живота пребивава във всемира, съществува, това трябва добре да си представим; защото това е, което образува основата за нашето съзнание, за началото на нашето съзнание след смъртта.
Нашето съзнание трябва винаги да бъде, така да се каже, подбуждано от нещо. Когато се събуждаме сутрин, нашето съзнание се запалва отново, докато през време на съня се намираме в безсъзнание; чрез потопяването във физическото тяло и благодарение на това, че външните неща застават пред нас, че нещо действува от вън, нашето съзнание се пробужда. При отношенията непосредствено след смъртта това съзнание се запалва чрез вътрешното чувствуване и изживяване на това, което е плод на нашия последен земен живот, което сме придобили на Земята. Това съществува, но то съществува вън от нас. И чрез това чувствуване и изживяване на нашето най-вътрешно земно същество вън от нас ние имаме първото запалване на нашето съзнание след смъртта; при него оживява нашето съзнание.
към текста >>
При отношенията непосредствено след смъртта това съзнание се запалва чрез вътрешното чувствуване и изживяване на това, което е
плод
на нашия последен земен живот, което сме придобили на Земята.
И така, плодът на нашия земен живот се отдалечава, когато сме добили такъв плод, и в душата си ние знаем: Този плод съществува някакси, но ние сме останали зад него. Мъртвият има съзнанието, че е останал в един предишен момент, плодът на живота отива бързо напред, така че той пристига по-рано в една по-късна точка на времето и ние трябва да го догонваме, да вървим след него. Това, което сега казах, това вътрешно изживяване, че плодът на живота пребивава във всемира, съществува, това трябва добре да си представим; защото това е, което образува основата за нашето съзнание, за началото на нашето съзнание след смъртта. Нашето съзнание трябва винаги да бъде, така да се каже, подбуждано от нещо. Когато се събуждаме сутрин, нашето съзнание се запалва отново, докато през време на съня се намираме в безсъзнание; чрез потопяването във физическото тяло и благодарение на това, че външните неща застават пред нас, че нещо действува от вън, нашето съзнание се пробужда.
При отношенията непосредствено след смъртта това съзнание се запалва чрез вътрешното чувствуване и изживяване на това, което е плод на нашия последен земен живот, което сме придобили на Земята.
Това съществува, но то съществува вън от нас. И чрез това чувствуване и изживяване на нашето най-вътрешно земно същество вън от нас ние имаме първото запалване на нашето съзнание след смъртта; при него оживява нашето съзнание.
към текста >>
Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с
плод
овете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени.
Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля. В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта.
Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени.
Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото. Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа.
към текста >>
Следователно намираме се в периода, през който сме усвоили способността да виждаме в света на елементалните същества и да чувствуваме самите себе си, така щото знаем:
плод
овете на нашия земен живот са се отдалечили; но ние още сме свързани с нашия последен земен живот.
Сега, след като държах предидущите сказки, аз съм в състояние да Ви опиша някои отношения по-точно отколкото иначе, когато трябваше да описвам в обзор; защото за точното описание винаги е необходимо да бъдат създадени първо необходимите за това понятия. Да предположим, че сме оставили един човек на Земята и ние самите сме преминали през вратата на смъртта.
Следователно намираме се в периода, през който сме усвоили способността да виждаме в света на елементалните същества и да чувствуваме самите себе си, така щото знаем: плодовете на нашия земен живот са се отдалечили; но ние още сме свързани с нашия последен земен живот.
Да предположим, че когато сме пристъпили през вратата на смъртта, сме оставили на Земята един човек, когото много сме обичали. Сега след смъртта, когато сме привикнали да познаваме нашите собствена елементални творения, ние постепенно преминаваме към познаването, към виждането на елементалните същества на другите. Това ние научаваме постепенно от нашите собствени елементални същества. Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа. Следователно сега можем да имаме много по-дълбока връзка с вътрешността на съответния човек, отколкото когато бяхме заедно на Земята.
към текста >>
Обаче сега за това може да спомогне само едно; че с това, което сме отделили като наш земен
плод
от себе си, което чувствуваме да се отдалечава от нас при напускането на физическото тяло, с него трябва да остане свързано едно душевно изпълване, душевното изпълване, което можем да имаме благодарение на това, че Христос се е разлял в земната аура.
Трептенията отново се събират в самотността. Но едно нещо трябва да запазим ние, което трябва да остане да съществува, безразлично, дали се разширяваме във великия духовен свят, или се оттегляме вътре в нас. Преди да стане Тайната на Голгота, беше възможно, благодарение на силите, чрез които човекът е бил свързан с древните времена, той да има здравото сцепление на своя аз, да не изгубва това азово сцепление. т.е. да запази напълно като спомен за миналия земен живот това: Аз съм бил на Земята в този живот като един аз това чувство на вътрешното сцепление на аза трябва да се разпростира във времената на самотност и на външен задружен живот. Преди Тайната на Голгота за целта спомагаха онаследените сили.
Обаче сега за това може да спомогне само едно; че с това, което сме отделили като наш земен плод от себе си, което чувствуваме да се отдалечава от нас при напускането на физическото тяло, с него трябва да остане свързано едно душевно изпълване, душевното изпълване, което можем да имаме благодарение на това, че Христос се е разлял в земната аура.
Това проникване с Христовата субстанциалност, това е, което в настоящия цикъл на времето при преминаването от физическия живот в смъртта ни дава възможност, да запазим спомена на нашия аз до мировата среднощ, въпреки всяко разширяване в духовния свят, въпреки всяко прибиране в самотността. До там достига импулсът, който изхожда от Христовата Сила, така щото ние не изгубваме самите себе си. Обаче след това от копнежа една нова духовна сила трябва да запали нашия копнеж и създаде една нова светлина. Тази сила съществува само в духа, само в духовния живот.
към текста >>
410.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Но така е добре в природата; защото там вън в природата царува редът и необходимостта, щото това, което се отклонява от принадлежащия и основан в него самото поток на съществуване и
плод
оношение, да бъде използувано да бъде използувано така, че да служи на другия течащ поток на съществуването.
Искам да Ви съобщя нещо чисто външно, но което е извънредно важно, когато гледаме природата, ние виждаме странното зрелище, че навсякъде само малка част от зародишите се използуват, за да се възпроизвежда еднородния живот, за да се създават нови подобни на родителите същества, обаче безброй други зародиши загиват. Представете си само огромният брой зародиши на риби, които съществуват в морето. Само малко от тях стават риби, другите загиват. Ако погледнем навън в полето, виждаме безброй много житни зародиши; само малко от тях стават отново житни растения, другите загиват като житни зърна, като се превръщат в храна за човека и за други цели. В природата трябва да се създава много повече отколкото е необходимо да се осигури равномерното течение на потока на живота, на съществуването.
Но така е добре в природата; защото там вън в природата царува редът и необходимостта, щото това, което се отклонява от принадлежащия и основан в него самото поток на съществуване и плодоношение, да бъде използувано да бъде използувано така, че да служи на другия течащ поток на съществуването.
Съществата не биха могли да живеят, ако всички зародиши биха действително дали плодове, биха плодоносили и биха стигнали до лежащото в тях развитие. Трябва да има същества, които да се използуват, за да се създаде така се каже почвата, от която да могат да израстват съществата.
към текста >>
Съществата не биха могли да живеят, ако всички зародиши биха действително дали
плод
ове, биха
плод
оносили и биха стигнали до лежащото в тях развитие.
Представете си само огромният брой зародиши на риби, които съществуват в морето. Само малко от тях стават риби, другите загиват. Ако погледнем навън в полето, виждаме безброй много житни зародиши; само малко от тях стават отново житни растения, другите загиват като житни зърна, като се превръщат в храна за човека и за други цели. В природата трябва да се създава много повече отколкото е необходимо да се осигури равномерното течение на потока на живота, на съществуването. Но така е добре в природата; защото там вън в природата царува редът и необходимостта, щото това, което се отклонява от принадлежащия и основан в него самото поток на съществуване и плодоношение, да бъде използувано да бъде използувано така, че да служи на другия течащ поток на съществуването.
Съществата не биха могли да живеят, ако всички зародиши биха действително дали плодове, биха плодоносили и биха стигнали до лежащото в тях развитие.
Трябва да има същества, които да се използуват, за да се създаде така се каже почвата, от която да могат да израстват съществата.
към текста >>
Аз посочих вече, че нормалният момент е този, в който имаме чувството: Ние се съединяваме с това, което се е отдалечило от нас като
плод
на нашия последен земен живот.
Аз посочих вече, че нормалният момент е този, в който имаме чувството: Ние се съединяваме с това, което се е отдалечило от нас като плод на нашия последен земен живот.
Но човек не стига винаги до тази точка. Тогава нашият живот протича така, че ние бихме чувствували напълно връзката между телесното и духовното, ако бихме стигнали до този момент но повечето пъти човек навлиза в съществуването по-рано. Болшинството от хората са духовно преждевременно родени и едва по-късно се получава едно уравновесяване благодарение на това, че имаме такива изживявания, в които ние се сливаме напълно хармонично.
към текста >>
411.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Човек на драго сърце проверява
плод
овете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид.
Обстоятелството, че църквите не са в състояние да дадат задоволителен отговор, доказва победоносното надмощие на материалистичния мироглед, както и появата на атеистичните движения с техния дълбок вътрешен цинизъм. Това, което се разигра в Съветска Русия, намери вече своето отражение в Берлин, отправи се към Азия и разлага голяма част от пролетарската младеж. Защо става така пита боязливата душа че това, което може да помогне из основи, което дава нова проницателност и въвежда спасителни възгледи, е яростно отхвърлено от представителите на официалната религия и наука? Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване? Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят.
Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид.
Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение. Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди. Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления. Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната клевета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма никаква друга защита освен своето духовно оръжие.
към текста >>
412.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че
плод
овете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и
плод
овете на работата ще могат да узреят.
Когато живеем през деня, ние знаем например, какво дължим в този ден на Слънцето, как задачата на нашия живот е свързана със слънчевата светлина, но ние не мислим върху това, че така да се каже, през цялото това наслаждение от слънцето, от задоволството, което имаме от слънчевата светлина, несъзнателно знаем и друго: ние знаем съвсем сигурно, че на следващото утро, след като сме почивали през нощта, Слънцето отново ще изгрее за нас. В нашата душа живее една вяра в трайната действителност на мировия ред. Може би ние не винаги си изясняваме това, но ако бъдем запитани, ще отговорим сигурно в смисъла, който се разбира тук.
Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят.
Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година. И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността". Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността. А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот. И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция.
към текста >>
Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от
плод
овете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и
плод
ове в следващата година.
Когато живеем през деня, ние знаем например, какво дължим в този ден на Слънцето, как задачата на нашия живот е свързана със слънчевата светлина, но ние не мислим върху това, че така да се каже, през цялото това наслаждение от слънцето, от задоволството, което имаме от слънчевата светлина, несъзнателно знаем и друго: ние знаем съвсем сигурно, че на следващото утро, след като сме почивали през нощта, Слънцето отново ще изгрее за нас. В нашата душа живее една вяра в трайната действителност на мировия ред. Може би ние не винаги си изясняваме това, но ако бъдем запитани, ще отговорим сигурно в смисъла, който се разбира тук. Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят.
Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година.
И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността". Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността. А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот. И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция. Това е думата „нашите идеали".
към текста >>
Защото от развитието на действителността ние не можем да кажем някакси в същия смисъл, че нашите идеали ще се окажат в живота като семена на една бъдеща действителност също така, както например семената на растенията от тази година се оказват като заложба на
плод
овете на следващата година.
И когато насочим поглед към външния живот, когато насочим поглед към онова, което ни гарантира сигурността на живота, тогава ние често сме измъчвани от мисълта: „Съдържа ли тази действителност нещо, което именно да гарантира осъществяването на нашите идеали като най-ценното в живота? ". Безброй конфликти на човешката душа произхождат от това, че хората се съмняват повече или по-малко, по-силно или по-слабо в осъществяването на това, за което биха искали да се придържат с всичките нишки на своята душа за осъществяването на техните идеали. И достатъчно е само да разгледаме света на физическото поле, и ако разглеждаме безпристрастно това физическо поле, ние ще намерим безброй много човешки души, които преминават през най-силни, през най-сурови душевни борби без осъществяването на това, което те считат за ценно в идеален смисъл.
Защото от развитието на действителността ние не можем да кажем някакси в същия смисъл, че нашите идеали ще се окажат в живота като семена на една бъдеща действителност също така, както например семената на растенията от тази година се оказват като заложба на плодовете на следващата година.
към текста >>
Там, където е Христос, благата на живота не се уединяват; те остават
плод
отворни за отделния човек, но същевременно приемат характера на едно благо за цялото човечество.
По този начин това, което една такава душа е приела в себе си, е не само едно благо, което служи само за по-нататъшното развитие на тази душа, а е едно благо чрез Христос, който е общ, за цялото човечество и действува отново върху цялото човечество. И онази душевна панорама, която за ясновидския поглед се развива в душата, която тази пролет премина през Портата на смъртта, онази душевна панорама, скъпи мои приятели, така както тя се представя проникната от Христос, е за мене гаранция, че това, което днес може да бъде говорено от духовните светове, ще свети надолу чрез Христовата Любов в душите, които ще дойдат по-късно; тези души ще бъдат възпламенени от това, те ще бъдат вдъхновени от това. Не само нашият приятел ще носи в собствения си живот проникнатата от Христос Антропософия за свое собствено усъвършенствуване, а чрез това, че той е приел Антропософията проникната от Христос, тя ще стане един импулс за душите от духовния свят, един импулс за душите, които ще живеят в следващите столетия; в тях ще се вливат лъчите на онова, което е проникнато от Христос. Това, което вашите души получават като най-доброто благо от проникнатата от Христос Антропософия, не могат да го приемат само за самите себе си, а го носят за по-късните времена на еволюцията. Ако е проникнато от Христос, то тече и се влива като едно семе в цялото човечество, защото Христос е Съществото, което принадлежи на цялото човечество.
Там, където е Христос, благата на живота не се уединяват; те остават плодотворни за отделния човек, но същевременно приемат характера на едно благо за цялото човечество.
към текста >>
Това е, което прави Христос, когато Той прониква
плод
овете на нашето познание.
Това, което тази душа можеше да даде чрез нейните заложби по отношение на красотата за осъществяване на нашите духовни идеали, това действуваше от духовния свят надолу, идващо като от един Ангел пазител на нашите мистерийни драми, така че ние чувствувахме в себе си сила да предприемем онези инициативи, които бяха необходими; защото както във физическия свят нашата мускулна сила ни подкрепя, така и духовната сила, която се излива надолу от духовния свят, се вливаше в нашата собствена духовна сила. Така мъртвите действуват заедно с нас. Така те са с нас. Отново ни се представя един друг случай и сега идва обратът, за които трябва особено да говоря днес това беше отново един случаи, при който това, което въпросната личност бе приела на антропософското поле, допринасяше очебийно не само за нейния собствен напредък в индивидуалния живот, а то се разливаше отново обратно към нас в нещо, което ние трябваше да правим за цялото Антропософско Общество. Съществуваха две възможности: едната възможност, че именно тази личност беше приела в себе си това, което можа да приеме, че тя го имаше в нейната душа и можеше сега да го използува за нейното по-нататъшно напредване през живота, но също и през живота след смъртта.... Това е нещо правилно, това трябва да стане точно по този начин, защото ако човешката душа трябва да постигне нейната божествена цел, тя трябва да става все по-съвършена и по-съвършена; тя трябва да направи всичко, което може да допринесе за това усъвършенствуване... Но понеже и тази душа също беше вече приела в себе си цялото настроение и цялото проникване от Христос, това, което тя бе приела, можа да действува не само за самата нея, а можа да се разлее надолу върху нас, можа да стане едно общо благо, едно общо благо в неговата действеност.
Това е, което прави Христос, когато Той прониква плодовете на нашето познание.
Той не ни отнема това, което плодовете на нашето познание представляват за нашата индивидуалност, но Христос е понесъл смъртта за всички души и когато ние се въздигнем до познанието,което трябва да бъде познание на истинския земен човек: „Не аз, а Христос в мен", когато сякаш знаем, че Христос е в нас при всичко, което собствено знаем, когато приписваме на Христос силите, които ние самите използуваме, тогава това, което приемаме в нас, действува не само за нас, а и за цялото човечество. Тогава то става плодотворно за цялото човечество. Където и да насочим поглед по земното кълбо към човешки души за всички тях Христос е понесъл смъртта и онова, което приемате в Негово име, бие го приемате за собственото си усъвършенствуване, но също и като скъпи въздействуващи блага за цялото човечество.
към текста >>
Той не ни отнема това, което
плод
овете на нашето познание представляват за нашата индивидуалност, но Христос е понесъл смъртта за всички души и когато ние се въздигнем до познанието,което трябва да бъде познание на истинския земен човек: „Не аз, а Христос в мен", когато сякаш знаем, че Христос е в нас при всичко, което собствено знаем, когато приписваме на Христос силите, които ние самите използуваме, тогава това, което приемаме в нас, действува не само за нас, а и за цялото човечество.
Така мъртвите действуват заедно с нас. Така те са с нас. Отново ни се представя един друг случай и сега идва обратът, за които трябва особено да говоря днес това беше отново един случаи, при който това, което въпросната личност бе приела на антропософското поле, допринасяше очебийно не само за нейния собствен напредък в индивидуалния живот, а то се разливаше отново обратно към нас в нещо, което ние трябваше да правим за цялото Антропософско Общество. Съществуваха две възможности: едната възможност, че именно тази личност беше приела в себе си това, което можа да приеме, че тя го имаше в нейната душа и можеше сега да го използува за нейното по-нататъшно напредване през живота, но също и през живота след смъртта.... Това е нещо правилно, това трябва да стане точно по този начин, защото ако човешката душа трябва да постигне нейната божествена цел, тя трябва да става все по-съвършена и по-съвършена; тя трябва да направи всичко, което може да допринесе за това усъвършенствуване... Но понеже и тази душа също беше вече приела в себе си цялото настроение и цялото проникване от Христос, това, което тя бе приела, можа да действува не само за самата нея, а можа да се разлее надолу върху нас, можа да стане едно общо благо, едно общо благо в неговата действеност. Това е, което прави Христос, когато Той прониква плодовете на нашето познание.
Той не ни отнема това, което плодовете на нашето познание представляват за нашата индивидуалност, но Христос е понесъл смъртта за всички души и когато ние се въздигнем до познанието,което трябва да бъде познание на истинския земен човек: „Не аз, а Христос в мен", когато сякаш знаем, че Христос е в нас при всичко, което собствено знаем, когато приписваме на Христос силите, които ние самите използуваме, тогава това, което приемаме в нас, действува не само за нас, а и за цялото човечество.
Тогава то става плодотворно за цялото човечество. Където и да насочим поглед по земното кълбо към човешки души за всички тях Христос е понесъл смъртта и онова, което приемате в Негово име, бие го приемате за собственото си усъвършенствуване, но също и като скъпи въздействуващи блага за цялото човечество.
към текста >>
Тогава то става
плод
отворно за цялото човечество.
Така те са с нас. Отново ни се представя един друг случай и сега идва обратът, за които трябва особено да говоря днес това беше отново един случаи, при който това, което въпросната личност бе приела на антропософското поле, допринасяше очебийно не само за нейния собствен напредък в индивидуалния живот, а то се разливаше отново обратно към нас в нещо, което ние трябваше да правим за цялото Антропософско Общество. Съществуваха две възможности: едната възможност, че именно тази личност беше приела в себе си това, което можа да приеме, че тя го имаше в нейната душа и можеше сега да го използува за нейното по-нататъшно напредване през живота, но също и през живота след смъртта.... Това е нещо правилно, това трябва да стане точно по този начин, защото ако човешката душа трябва да постигне нейната божествена цел, тя трябва да става все по-съвършена и по-съвършена; тя трябва да направи всичко, което може да допринесе за това усъвършенствуване... Но понеже и тази душа също беше вече приела в себе си цялото настроение и цялото проникване от Христос, това, което тя бе приела, можа да действува не само за самата нея, а можа да се разлее надолу върху нас, можа да стане едно общо благо, едно общо благо в неговата действеност. Това е, което прави Христос, когато Той прониква плодовете на нашето познание. Той не ни отнема това, което плодовете на нашето познание представляват за нашата индивидуалност, но Христос е понесъл смъртта за всички души и когато ние се въздигнем до познанието,което трябва да бъде познание на истинския земен човек: „Не аз, а Христос в мен", когато сякаш знаем, че Христос е в нас при всичко, което собствено знаем, когато приписваме на Христос силите, които ние самите използуваме, тогава това, което приемаме в нас, действува не само за нас, а и за цялото човечество.
Тогава то става плодотворно за цялото човечество.
Където и да насочим поглед по земното кълбо към човешки души за всички тях Христос е понесъл смъртта и онова, което приемате в Негово име, бие го приемате за собственото си усъвършенствуване, но също и като скъпи въздействуващи блага за цялото човечество.
към текста >>
Прави едно потресающо впечатление, когато ясновидското съзнание гледа нагоре в духовния свят и вижда, как душите се борят за своите идеали, души, които в последната си инкарнация не са стигнали още до Христовото съзнание ясновиждащото съзнание вижда, как душите се борят за това, което е най-скъпо за тях, защото Луцифер има една сила над душите и техните идеали, така че той може да ги отдели от
плод
овете, които целият свят трябва да вкуси като действителни
плод
ове.
Прави едно потресающо впечатление, когато ясновидското съзнание гледа нагоре в духовния свят и вижда, как душите се борят за своите идеали, души, които в последната си инкарнация не са стигнали още до Христовото съзнание ясновиждащото съзнание вижда, как душите се борят за това, което е най-скъпо за тях, защото Луцифер има една сила над душите и техните идеали, така че той може да ги отдели от плодовете, които целият свят трябва да вкуси като действителни плодове.
към текста >>
Защото това, което приемаме в този свят от тази жизнена гледна точка, от жизнената гледна точка на „Не аз, а Христос в мен", това става наше притежание, това става наша вътрешна природа между смъртта и едно ново раждане, така щото чрез това, което е станало по този начин наша вътрешна природа, ние бихме могли да го предадем като
плод
на цялото човечество.
Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място. Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по един човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен". Ако човек знае да мисли тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по един мощен и пълен със значение начин.
Защото това, което приемаме в този свят от тази жизнена гледна точка, от жизнената гледна точка на „Не аз, а Христос в мен", това става наше притежание, това става наша вътрешна природа между смъртта и едно ново раждане, така щото чрез това, което е станало по този начин наша вътрешна природа, ние бихме могли да го предадем като плод на цялото човечество.
Това, което приемаме от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен", това същото Христос превръща в общо притежание на цялото човечество. Това, което аз приемам от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен" за него бих могъл да кажа и чувствувам след смъртта: „Не само за мен, а и за всичките мои братя човеци"! И само тогава бих могъл да изговоря думите: „Да, аз го обичах повече от всичко, повече и от мен самия, затова изпълних заповедта „Обичаи Господа Бога твоего повече от всичко! "
към текста >>
413.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става
плод
отворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос.
Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос.
И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос.
И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос. И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас.
към текста >>
Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде
плод
отворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези
плод
ове.
И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос. И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас.
Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове.
към текста >>
Много от това, което е добро, което е духовно добро в нашето духовно-научно движение, когато го наблюдаваме ясновидски, ни се показва така, че то произхожда от онези, които заедно с нас са приели нашата проникната от Христос Духовна Наука и онези, които след като са преминали през Портата на смъртта, отново изпращат надолу
плод
овете на тази проникната от Христос Духовна Наука.
Много от това, което е добро, което е духовно добро в нашето духовно-научно движение, когато го наблюдаваме ясновидски, ни се показва така, че то произхожда от онези, които заедно с нас са приели нашата проникната от Христос Духовна Наука и онези, които след като са преминали през Портата на смъртта, отново изпращат надолу плодовете на тази проникната от Христос Духовна Наука.
В нас живее вече това, което ни изпращат от духовните светове онези, които са приели проникнатата от Христос Духовна Наука. Защото, в своята Карма те не го задържат само за тяхно собствено усъвършенствуване, а могат да го накарат да се излее в душите на онези, които искат да го приемат. Утеха и надежда за нашата Духовна Наука разцъфтява в нас от това, че ние знаем: нашите така наречени „мъртви" работят заедно с нас.
към текста >>
414.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ще израсне духовен
плод
Ще израсне духовен плод
към текста >>
415.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Защото, ако бихме поискали да представим всяко едно човешко действие като
плод
на свободата, ние също ще изпаднем в един голям предразсъдък.
Ако отново насочим поглед към човешките събития, ние навсякъде ще открием нишките на необходимостта.
Защото, ако бихме поискали да представим всяко едно човешко действие като плод на свободата, ние също ще изпаднем в един голям предразсъдък.
Отново бих желал да се обоснова с един хипотетичен пример. Нека да предположим следното: Някой израства тук или там и според специфичните условия на своето раждане, детство, възпитание и т.н. след известно време става пощенски раздавач, един селски пощенски раздавач, който всяка сутрин пътува до съответното село, за да раздава писма. После отново се връща. На следващата сутрин пак заминава за селото.
към текста >>
416.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ще израсне духовен
плод
,
Ще израсне духовен плод,
към текста >>
417.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Могат ли да се намерят по-ясни научни доказателства от това, което е
плод
на факта, че естествената наука обхваща просто времевото, това, което приключва със смъртта, и че онова, което живее, както посочих, в чувствата и волята, принадлежи на тялото толкова малко, че естествоизпитателят не го открива, че той дори го отхвърля и отрича?
Например при д-р Теодор Циен5, съвременния известен психиатър и психолог, най-лесно можете да откриете това, което Ви казвам сега. Той показва отделните процеси, които отговарят на мисленето и усещанията. Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига. Така той отрича чувствата и волята. Те изобщо не съществуват, казва той.
Могат ли да се намерят по-ясни научни доказателства от това, което е плод на факта, че естествената наука обхваща просто времевото, това, което приключва със смъртта, и че онова, което живее, както посочих, в чувствата и волята, принадлежи на тялото толкова малко, че естествоизпитателят не го открива, че той дори го отхвърля и отрича?
Поради тази причина и хората крещят: „Чувства и воля не съществуват, защото не могат да се докажат с помощта на официалната наука. Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията! “
към текста >>
Той пише и въз основа на своите материалистически понятия не може да не каже, че всичко това е
плод
на фантазията и че нещата не се правят така.
Когато четете за него във вестниците, ще откриете, че то е описано по начина, по който въпросният репортер смята, че може да направи впечатление на своите читатели. Но чувството за това, че написаното трябва да отговаря на истината, все повече и повече отсъства. И така, докато това чувство не проникне човечеството, в душите няма да могат да се събудят онези импулси, които отвеждат от сетивния свят в духовния. Защото благодарение на тази липса на разбиране на истината нашите понятия стават все по-фалшиви. Колко често изживяваме например следното: някой пише за духовната наука, да кажем, за това, което съм публикувал за нея.
Той пише и въз основа на своите материалистически понятия не може да не каже, че всичко това е плод на фантазията и че нещата не се правят така.
И после стига до това да изследва как става така, че даден човек може да бъде фантазьор.
към текста >>
После хората ще могат да направят по правилен начин
плод
отворен за бъдещето и духовния еквивалент на това най-значително световно събитие, както и да мислят и чувстват по правилен начин:
Това е, което духовната наука трябва да даде на хората във връзка с настоящите събития.
После хората ще могат да направят по правилен начин плодотворен за бъдещето и духовния еквивалент на това най-значително световно събитие, както и да мислят и чувстват по правилен начин:
към текста >>
духовен
плод
ще израсте,
духовен плод ще израсте,
към текста >>
418.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни
плод
ове.
Така духовната наука практически се включва в живота. Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота.
Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове.
Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука. Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16. Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично.
към текста >>
Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се о
плод
и от духовната наука.
Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове.
Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука.
Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16. Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично. Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети.
към текста >>
Така че педагогиката трябва да се о
плод
и.
Съществуват обаче много други начини да се познае това, което е на физическия план, като отражение на духовния свят. Един от начините – сега, разбира се, не може да се посочат всички – е да се търси духовното там, където то действа, например в децата, в които трябва да бъде развивано.
Така че педагогиката трябва да се оплоди.
Педагогиката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за духовното, така че учителят да упражнява педагогиката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие. Това трябва да се постигне, правилно да се постигне! И е добре, ако ние, за да можем да повярваме в такова постижение, обърнем внимание на факта, че човекът в настоящето е всъщност ужасяващо късоглед. Той вярва, че най-накрая е успял да се освободи от всевъзможни детинщини на по-ранните столетия. Не е вярно обаче, че се е освободил от предразсъдъците.
към текста >>
духовен
плод
ще израсте,
духовен плод ще израсте,
към текста >>
419.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
духовен
плод
ще израсте,
духовен плод ще израсте,
към текста >>
420.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява без
плод
но за живота.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот.
Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота.
И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.? “ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна. Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>
“ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда без
плод
на.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот. Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота. И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.?
“ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна.
Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>
Може би тя изглежда без
плод
на дори за хора, които са нейни предани последователи.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот. Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота. И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.? “ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна.
Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>
Съзнателната душа може да се развива само когато човек изгражда с други хора връзки, които са
плод
на същността му.
Сега, когато се срещаме, за да може да се развива по-изолираната в човека съзнателна душа, нещата трябва да изглеждат повече така: даден човек среща друг човек; движещият фактор между тях трябва да бъде това, което в единия или другия човек се проявява като резултат на по-ранни инкарнации. Това отнема повече време от непосредственото запознанство, бих казал, от пръв поглед. Хората трябва постепенно, чрез чувството, инстинктивно да осъзнават какво са преживели с другия човек. Към това призоваваме днес: да се опознаваме и да изглаждаме противоречията си, дължащи се на нашата индивидуалност. Защото това опознаване, това изглаждане на противоречия се дължи на факта, че все още несъзнателно, инстинктивно се надигат реминисценции, последствия от по-ранни инкарнации.
Съзнателната душа може да се развива само когато човек изгражда с други хора връзки, които са плод на същността му.
Докато разсъдъчната душа се е развивала повече чрез непосредствените запознанства.
към текста >>
По този начин се учим да приемаме живота така, че когато чрез кармата срещнем даден човек, с когото осъществяваме връзка, да развиваме правилна, дълготрайна връзка, връзка, която действително да бъде
плод
отворна за живота.
Каква форма на социално разбиране сме имали досега? Досега сме имали абстрактни идеали, всевъзможни абстрактни идеали, свързани с националното благосъстояние и човешкото щастие, имали сме и различни форми на социализъм. Ако такива социални идеали действително се въведат в практическия живот тук или там, се вижда, че те не могат да сработят. Това, за което става дума, няма абсолютно нищо общо със създаването на секти или общества с определени програми. Става въпрос за разпространяването на познания за човека, които ни дават възможност да разберем правилно развиващия се, растящия човек, да разберем правилно детето, действително да разберем как се развива собствената му индивидуалност.
По този начин се учим да приемаме живота така, че когато чрез кармата срещнем даден човек, с когото осъществяваме връзка, да развиваме правилна, дълготрайна връзка, връзка, която действително да бъде плодотворна за живота.
Практическа психология, практически интерес към човека, това е, за което става дума. Днес човечеството има все още съвсем малък успех в тази област. Как преценяваме днес даден човек, когото срещаме? Той ни е симпатичен или антипатичен. Огледайте се около себе си и ще откриете, че в повечето случаи критерият за лично мнение се основава на базата на тази единствена гледна точка: този ми е симпатичен, онзи не ми е симпатичен, или: това ми е симпатично, онова не ми е симпатично. Предубеждения!
към текста >>
Той иска да има
плод
овете без корените.
Единственото, което всъщност не се харесва на автора, е издигането към духовното познание, към конкретното, реалното духовно познание. Което значи, че той би искал да има това, което може да произлиза от теософията – също и според възгледите му – като импулси за морално усъвършенстване на човека. Но той не разпознава още, че в петата следатлантска епоха това може да дойде само от действителното, конкретно духовно познание. Не разпознава корените.
Той иска да има плодовете без корените.
Не разпознава взаимовръзката. Тъкмо този човек е изключително интересен, защото той, както се вижда, също е изучавал усърдно моята книга „Теософия“, но не е разбрал, че едното не е възможно без другото. Той би премахнал с удоволствие главата на тази книга, като задържи тялото, защото разглежда това тяло като нещо стойностно. Това е във връзка с нещата, които Ви описах. Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят.
към текста >>
421.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са
плод
тъкмо на човешките желания и страсти.
Това, което духовната наука има да каже за живота и естеството на духовните светове, е придобито чрез познание на обективните факти, до които човек може да получи достъп благодарение на съответните способности. Това вече го знаем. В случаи, когато се налага духовната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на духовните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в духовните светове. Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите сетива, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти.
Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти.
Например се казва следното: „Ако духовната наука твърди това или онова за духовните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в духовните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на духовните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано. То обаче не се явява само в тази очевидна и абсурдна форма, а се явява, бих казал, маскирано във всевъзможни отрицателни нагласи, насочени към духовната наука. Следователно, от една страна, дори ако дадено познание, придобито чрез духовната наука, не би могло да се опре на факта, че светът има само един смисъл, ако нещата в духовния свят изглеждат по такъв и такъв начин – все пак човек може да знае как действително изглеждат те в духовния свят, – дори ако, изхождайки от такива предпоставки, човек никога да не може да каже нещо относно устройството на духовните светове, а именно само въз основа на действително познание, от друга страна, все пак е възможно наистина да се посочи какво може да означава духовната наука за живота на човека, когато вече разполагаме с резултатите от нея.
към текста >>
422.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят
плод
ове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука.
Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес. Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят.
И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука.
Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни духовни същества и духовни сили. Трябва да сме наясно, че най-добрите хора, с най-искрени убеждения, имат трудности да схванат найважното: признаването на духовния свят като такъв.
към текста >>
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са
плод
отворни.
По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното. Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един духовен възглед! Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството.
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни.
И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
към текста >>
Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде о
плод
ено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят.
Следователно човекът губи тази свобода чрез своята природа. И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази. Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес.
Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят.
В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
към текста >>
Това обаче те могат само когато бъдат о
плод
ени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове.
Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността!
Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове.
Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето. Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава. Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи.
към текста >>
423.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Плод
овете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса.
И поради факта, че това взаимоотношение се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят. Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система. Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят. То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него. Ние не живеем напразно.
Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса.
Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение. Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
към текста >>
НАГОРЕ