Търсене в текстове за 'Планети'

12. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети?
Даже той изпревари така много своето време, че дарвинисти, които искаха да изтълкуват Гьоте в смисъла на Дарвин, днес могат да твърдят: Гьоте е един предтеча на Дарвин. Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи. И това, което Гьоте можа да каже на своето време, би могъл да си го каже всъщност всеки човек. И други изследователи, които се стремяха да осъществят по научен начин познавателни нужди за живота, се намираха в същото положение. Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда". Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети? Какво становище заемат такива последователи на Хекел по отношение на възможността за едно прераждане на човека, както това изниква в посоченото съчинение на Кант от 1775 година? Днес хората се позовават на неща така, че трябва да се учудят, ако онези, които се позовават на Кант действително са прочели тези неща! Днес нещата стоят вече различно от това, което са били преди едно или едно и половина столетия по-рано. Беше една нужда на епохата, да се говори върху нещата на духовния живот по определен начин, който не искаше да има нищо общо с науката, защото хората чувствуваха, че се говори за нещо, което не се намира в никакво противоречие с това, което може да се твърди от науката. Всеки, който остави да му подействува науката от края на осемнадесетия и началото на деветнадесетия век, ще почувствува, когато приема научните неща само чрез популярните описания, че би могъл да говори така, както е говорил Гьоте: Убежденията, които съм си съставил за един духовен живот, в никоя точка не са в противоречие с това, което днес се предлага като наука.
към текста >>

13. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Да, очите на Галилей първи видяха луните на Юпитер, които обикалят Юпитер, както планетите обикалят Слънцето една малка слънчева система: Юпитер със своите луни както Слънцето със своите планети.
Защото той постоянно твърдеше: На човешкия ум подхожда да разбере истината в проста форма. Красиво е не сложното, а простото, а истината е красива. Тогавашното време прие мисълта на коперниковата система на света заради красотата и заради красотата в простотата. И Галилей намери особено това, което търсеше като простота и красота у Коперник. Сега той стоеше там, видя това, което хората едва ли искаха да вярват: той видя със своя телескоп луните на Юпитер! Да, очите на Галилей първи видяха луните на Юпитер, които обикалят Юпитер, както планетите обикалят Слънцето една малка слънчева система: Юпитер със своите луни както Слънцето със своите планети. Това беше в състояние да потвърди една система на света, която беше построена напълно върху мисълта на сетивния свят. Галилей беше този, който особено видя в малък мащаб мисълта на Коперник за сетивния свят. С това той стана един откривател на пътя на новата наука. Той беше също така първият, който имаше едно предчувствие, че на Луната има планини, че съществуват слънчеви петна и че това, което минава като една ивица мъгла над звездите, е един разсеян звезден свят. Накратко казано, дойде всичко това, което може да се нарече: една изразена в сетивния свят, "информирана" писменност на божествената мъдрост.
към текста >>

14. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Каквото беше положението по отношение на Озирис и Изис спрямо Слънцето и Луната, така беше и по отношение на другите звезди и планети при другите богове.
Каквото беше положението по отношение на Озирис и Изис спрямо Слънцето и Луната, така беше и по отношение на другите звезди и планети при другите богове. Египтяните виждаха в положението на небесните тела първо символи за това, което те изживяваха като свръхсетивно или което им беше предадено като изживявания на най-древните ясновидци. Но в този израз на един миров часовник те виждаха изявата на същите онези сили, които накрая чувствуваха в човешката душа. Така великият миров часовник с движението на неговите звезди и с отношението на подвижните звезди към неподвижните стана едно откровение на духовните, свръхсетивни сили, които стояха зад тях, които предизвикваха тези положения и си създаваха едно изразно средство за своите свръхсетивни сили в една универсална писменост.
към текста >>

При това голямо значение е имал Зодиакът с неговия относителен покой и това, което се движи като планети минавайки пред зодиакалните знаци.
А когато египтянинът е искал да изрази в една особена писменост, когато искал да обрисува начина, по който Изис се отнася към Озирис, той го е изразявал чрез движението на Слънцето и на Луната по небето, а другите Същества чрез отношенията на другите звезди. При това голямо значение е имал Зодиакът с неговия относителен покой и това, което се движи като планети минавайки пред зодиакалните знаци. Във всичко, което се разкриваше в това, древният египтянин е виждал начина, как най-добре можеше да изрази в една духовна писменост това, което вълнуваше неговата душа. Той знаеше: От това, което е на Земята, аз не мога да взема нищо, за да изразя, за какво е призван човек, когато следва силата на Изис към Озирис; когато трябва да бъде описано това, то трябва да бъде взето от звездните констелации.
към текста >>

15. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но това, което човешката глава може да измисли като един вид образ на света, както той се получава, когато си представим пространството изпълнено със слънца, планети, спътници на планетите, с мирови мъглявини и други образувания и техните преплетени едни в други движения и закономерни взаимодействия, за този образ на света, който се получава по този начин и които ние установяваме в нашите мисли ние казваме: Можем да считаме за понятно, че един такъв образ се яви на стремящия се към познание човек като образец на яснота и вътрешна еднородност, когато ставаше дума действителността да бъде обхваната с мисълта.
Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас. Докато по-рано беше възможно да бъде изчислявано само онова, което ставаше в една плоскост, която стои перпендикулярно на посоката на нашия поглед. В един такъв принцип, какъвто е свързването на Доплеровия принцип със спектралната анализа, се съдържат големи постижения на астрономическата наука. Но това, което човешката глава може да измисли като един вид образ на света, както той се получава, когато си представим пространството изпълнено със слънца, планети, спътници на планетите, с мирови мъглявини и други образувания и техните преплетени едни в други движения и закономерни взаимодействия, за този образ на света, който се получава по този начин и които ние установяваме в нашите мисли ние казваме: Можем да считаме за понятно, че един такъв образ се яви на стремящия се към познание човек като образец на яснота и вътрешна еднородност, когато ставаше дума действителността да бъде обхваната с мисълта.
към текста >>

Когато чрез едно по-висше познание се издигнем по пътя на ясновиждането до онова, което една външна астрономия не може да ни даде, тогава в космическите сили ние имаме причините за това, което е станало в отделянето на Слънцето, а също и на другите планети от Земята т.е.
Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмосфера и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята. Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова състояние на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето. По-нататък бихме открили, че отделянето на Земята и Слънцето е станало поради това, за да бъде създадена възможността за явяването на съзнателни същества въобще на Земята. Само чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето са възникнали такива системи от сили, които са направили възможно съществата да могат да стигнат в самите себе си до едно изживяване и до едно съзнание. Така старото ясновидско съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето -, а развитието до едно по-висше съзнание, до едно интелектуално съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Луната от Земята. Когато чрез едно по-висше познание се издигнем по пътя на ясновиждането до онова, което една външна астрономия не може да ни даде, тогава в космическите сили ние имаме причините за това, което е станало в отделянето на Слънцето, а също и на другите планети от Земята т.е. стигаме до духовни причини!.
към текста >>

16. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Никой от великите водачи, тласкали хората напред, водачите, дали им своите важни импулси в предишните коренни раси, не е преминал своята еволюция изцяло на Земята; те я преминаха частично на други планети, и така донесоха от други светове онова, което трябваше да дадат на Земята като велики импулси.
Преди да започна да говоря за този мит, бих искал да посоча нещо друго, което повечето от вас вече знаят, но то е нещо, което трябва да се подчертава отново и отново. В хода на нашата пета коренна раса, т.е. във времето лежащо между края на Атлантида и началото на следващата, шестата коренна раса, ще бъде направен напредък от най-голямо значение; водачите на човечеството, неговите Ману, ще възникват в самото човечество. Никой от великите водачи, тласкали хората напред, водачите, дали им своите важни импулси в предишните коренни раси, не е преминал своята еволюция изцяло на Земята; те я преминаха частично на други планети, и така донесоха от други светове онова, което трябваше да дадат на Земята като велики импулси. Онези Ману на Лемурия и Атлантида, както и главният Ману на нашата пета коренна раса, са свръхсетивни индивидуалности, преминали на други планети едно възвишено обучение, позволило им да станат водачи на човечеството. Но през петата коренна раса високо развити човешки индивидуалности са обучили себе си така, че от шестата коренна раса нататък те ще бъдат способни да станат водачите на човечеството. В частност водачът на шестата коренна раса ще бъде човек като нас, само че един от най-напредналите, наистина най-напредналият сред хората. Той ще бъде същество, започнало своето развитие с началото на инкарнациите, приблизително по средата на Лемурия, един който винаги е бил човек всред човеци, само че е бил способен да напредне по-бързо, и който е преминал всеки етап от човешката еволюция. Това ще бъде основната характеристика на Ману на шестата коренна раса.
към текста >>

Онези Ману на Лемурия и Атлантида, както и главният Ману на нашата пета коренна раса, са свръхсетивни индивидуалности, преминали на други планети едно възвишено обучение, позволило им да станат водачи на човечеството.
Преди да започна да говоря за този мит, бих искал да посоча нещо друго, което повечето от вас вече знаят, но то е нещо, което трябва да се подчертава отново и отново. В хода на нашата пета коренна раса, т.е. във времето лежащо между края на Атлантида и началото на следващата, шестата коренна раса, ще бъде направен напредък от най-голямо значение; водачите на човечеството, неговите Ману, ще възникват в самото човечество. Никой от великите водачи, тласкали хората напред, водачите, дали им своите важни импулси в предишните коренни раси, не е преминал своята еволюция изцяло на Земята; те я преминаха частично на други планети, и така донесоха от други светове онова, което трябваше да дадат на Земята като велики импулси. Онези Ману на Лемурия и Атлантида, както и главният Ману на нашата пета коренна раса, са свръхсетивни индивидуалности, преминали на други планети едно възвишено обучение, позволило им да станат водачи на човечеството. Но през петата коренна раса високо развити човешки индивидуалности са обучили себе си така, че от шестата коренна раса нататък те ще бъдат способни да станат водачите на човечеството. В частност водачът на шестата коренна раса ще бъде човек като нас, само че един от най-напредналите, наистина най-напредналият сред хората. Той ще бъде същество, започнало своето развитие с началото на инкарнациите, приблизително по средата на Лемурия, един който винаги е бил човек всред човеци, само че е бил способен да напредне по-бързо, и който е преминал всеки етап от човешката еволюция. Това ще бъде основната характеристика на Ману на шестата коренна раса. Такива същества трябва да преминат всякакви видове посвещения, те трябва да бъдат посвещавани отново и отново.
към текста >>

Те бяха пряко зависими от висши Същества, Същества преминали собственото си развитие на други планети.
Това ще бъде основната характеристика на Ману на шестата коренна раса. Такива същества трябва да преминат всякакви видове посвещения, те трябва да бъдат посвещавани отново и отново. Затова петата коренна раса от самото си начало винаги е имала Посветени, хора посветени така, че това да им позволи да вървят по своя свободно избран път. Нито на Лемурия, нито на Атлантида случаят беше такъв. И на Лемурия, и на Атлантида онези, които помагаха на човечеството да върви напред, онези които управляваха и ръководеха човечеството, онези които бяха политически лидери и лидери на големи религиозни общности, бяха под влиянието на висши Същества. Те бяха пряко зависими от висши Същества, Същества преминали собственото си развитие на други планети. Едва през петата коренна раса човечеството бе оставено свободно. Тогава ние имаме Посветени, имащи връзка с висши Същества, но на които не е дадено такова обхватно ръководство; на Посветените на петата коренна раса се позволява все повече и повече свобода относно детайлите. Дава се ръководство в общи линии, не само на Посветените, но и на онези, тласкани от тях. Импулсите им се дават, но по такъв начин, че от тяхната собствена духовност идва това те да изпълнят нещата, които трябва.
към текста >>

17. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

И тъй в края на такава еволюция на планети става нещо много специално.
И тъй, когато една планетна еволюция завърши, когато нашата Земя завърши настоящия си планетен цикъл, тогава Учителите на мъдростта, които хармонизират възприятията, ще са готови с плана, който те ще трябва да изработят за юпитеровия цикъл. И тъй в края на такава еволюция на планети става нещо много специално.
към текста >>

18. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Тук ние лесно откриваме астрономическото значение: Дворецът е светът, покривът – небето; златните щитове – звездите, 7-те цветя – 7-те планети.
Първата песен на Едда, която очевидно съдържа описание на церемониите, извършвани при посвещение на един кандидат, казва, че той търси да научи науките, притежавани от Аеас или боговете. Той открива двореца, чийто покрив с безкрайни размери е покрит със златни щитове. Той среща един мъж, зает с хвърляне нагоре на 7 цветя. Тук ние лесно откриваме астрономическото значение: Дворецът е светът, покривът – небето; златните щитове – звездите, 7-те цветя – 7-те планети. Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3. Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената.
към текста >>

19. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако си спомняте, тук вече често е говорено, че нашата Земя е преминала през подобно развитие както човекът; че от началото не е била същата планета, която обитаваме днес, а, така да се каже, е превъплъщение на други планети.
Ако си спомняте, тук вече често е говорено, че нашата Земя е преминала през подобно развитие както човекът; че от началото не е била същата планета, която обитаваме днес, а, така да се каже, е превъплъщение на други планети. В смисъла на науката за духа говорим, че нашата Земя се е развила от планета, която я е предшествала, но преди много години, и често сме говорили, че в окултизма тази планета носи името «Луна (Старата Луна)». Не, че би могла да се взима за днешната Луна. Днешната Луна, която е спътник на Земята, е един вид изхвърлен непотребен отпадък. Бихте могли да си представите как се е образувала предшественичката на Земята, като смесите всичко, което е днес нашата Земя и Луната, заедно с духовното и душевното, което съдържат. Тогава бихте получили приблизително планетата, която е предшествала Земята в предишното ѝ въплъщение, т. е.
към текста >>

Някой би могъл да запита: Една Венера стои днес на небето, също и Юпитер, как тези планети се отнасят една към друга?
Някой би могъл да запита: Една Венера стои днес на небето, също и Юпитер, как тези планети се отнасят една към друга? Че нашето днешно човечество е било някога на Стария Сатурн, който днес е вън в космоса, е съвсем погрешна представа. Това би било същото, ако видите дете на шест години и петдесетгодишен мъж и бихте повярвали, че силите на детето някога биха могли да се прехвърлят върху мъжа. Мъжът също е бил някога шестгодишно дете, той е преминал през съвсем същия стадий. Така е също с днешната планета Сатурн. Тя няма нищо общо със земното развитие, но представлява стадий, в който е била някога Земята.
към текста >>

Не е маловажно да се знае това, защото започваме малко да разбираме взаимната връзка между тези човешки сили и съответните днешни форми на съответните планети само като си спомним за времето, когато Земята им е била подобна.
Трябва да сте наясно, че всички сили, които по това време са били в човека като сили на разцъфващия живот, слънчевите сили, се проявяват и развиват във времето от смяната на зъбите до половата зрялост. Не е маловажно да се знае това, защото започваме малко да разбираме взаимната връзка между тези човешки сили и съответните днешни форми на съответните планети само като си спомним за времето, когато Земята им е била подобна. Така в детето до седмата му година действат сили, сродни с днешния Сатурн. Тук виждате първия вътрешен зародиш на широкоразпространената и могъща мъдрост, предадена като астрология от времената на действително великите посветени, която днес повече не се разбира. Понеже съществува вътрешно сродство между Сатурн и детската възраст, можете да разберете как тези неща са вътрешно свързани. Също така виждате как силите са изтръгнати и от самото Слънце. Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята.
към текста >>

20. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета.
В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета. Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
към текста >>

21. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Седемте ъгъла символично означават седемте планети.
От древни времена затова има окултни символи115. Седмоъгълникът е символът за добрия слънчев дух. Седемте ъгъла символично означават седемте планети. Пентаграмът е символ за човека. Окултистът изобразява звездите символично като седем очи във фигурата на седмоъгълника. Всички сили са оградени с една линия. Тя свързва всичко заедно. Това е изобразено от окултистите и в дните на седмицата.
към текста >>

Тук ще имате седемте очи, означаващи седемте планети и двадесет и четири стари господари, дванадесет за деня и дванадесет за нощта.
Оттам денят и нощта имат по дванадесет часа. Тези дванадесет часа отговарят на големите епохи на мировото развитие, които се регулират от господарите на циркулирането на Зодиака. Двадесет и четири господари на циркулацията би трябвало да изобразя около този знак. Ако бих ви начертал това, бихте имали тук септаграма. Тук ще имате седемте очи, означаващи седемте планети и двадесет и четири стари господари, дванадесет за деня и дванадесет за нощта.
към текста >>

22. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

Затова от Слънцето е трябвало да се отделят две други планети, на които да живеят тези същества.
На Земята също не са могли да останат, тя е била много малко напреднала за тях. На двете мирови тела те не са можели да живеят. Затова от Слънцето е трябвало да се отделят две други планети, на които да живеят тези същества. Това са Меркурий и Венера. На Меркурий живеят същества, подобни на човешките същества, но те не познават смъртта. Животът на меркуриевите същества протича така, че един такъв преход е само като преобразуване, както ние променяме тялото си между раждането и смъртта. Така живеят душите на меркуриевите същества, когато се пораждат и отпадат техните духовни тела; те обаче не познават смъртта. На Венера живеят също същества, които стоят между хората и слънчевите същества.
към текста >>

23. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Така за тези изостанали същества са били създадени планетни степени на съществуването и сега те живеят на тези планети.
Така за тези изостанали същества са били създадени планетни степени на съществуването и сега те живеят на тези планети. По времето, когато се отделя и Луната от Земята, се извършва много тайнствено събитие в нашето космическо развитие, което е трудно да се обясни и което се означава като «преминаване на Марс през нашата Земя». Както казах, извънредно трудно е да се обясни, понеже когато Земята е била още свързана със Слънцето, марсовата субстанция е била още вътре, след това Слънцето се отделя от Земята и после Марс излиза навън, като оставя на Земята субстанцията, която се означава като желязо. Също и Марс става арена за изостаналите същества. Тези марсови същества са подбудителите за развитието на сетивната душа. Ако не биха упражнили влияние върху нашата планета, сетивната душа нямаше да се оформи.
към текста >>

24. Развитие на Земята и човека GA_98 Природни и духовни същества

В това първо време на земната топлина Земята е още съединена със Слънцето, Луната и другите планети.
В това първо време на земната топлина Земята е още съединена със Слънцето, Луната и другите планети. По-късно става втвърдяване. Топлинното материално състояние преминава в газообразно състояние. Тази степен на земното развитие има голямо значение за хората. Защото при преминаването от топлина към въздух въздушните потоци се присъединяват към силовите линии от топлина и в земното развитие се появява дихателният процес. Появява се и много важен факт.
към текста >>

Тогава тя още не е била отделена от другите планети, които са принадлежали към нейната система.
Човешкият аз обаче може да започне да се самоуправлява само бавно и постепенно. В началото, когато тялото се опложда с аза, азът не е можел да вземе развитието в ръцете си. Проследим ли цялото развитие на Земята, виждаме Земята първо в топлинно състояние. Тогава тя още не е била отделена от другите планети, които са принадлежали към нейната система. Физиката също познава този изходен момент, но само по физически начин. Тя говори за едно мъртво газово кълбо. Откъде е дошъл животът, тя не отговаря. Представя се пораждането на една планетна система като капка олио във вода. В капката се пъхва една карта, която се върти с игла.
към текста >>

Тогава от Слънцето се отцепват планети за тези същества – Меркурий и Венера, чиито същества стоят между земните и слънчевите същества.
Тези същества са били по-възвишени от хората, но още не толкова зрели като останалите същества на Слънцето. Тогава от Слънцето се отцепват планети за тези същества – Меркурий и Венера, чиито същества стоят между земните и слънчевите същества. Тези са съществата, които насочват и управляват развитието на аза, когато азът още не може да го прави сам. Да се развие азът е мисията на земното развитие. Едва когато християнството постигне своите най-зрели плодове, хората ще достигат своята степен. Венерините същества действат в астралния и деваханичния свят, или са се въплътявали в хора и са ставали техни водачи. По несъзнателен за хората начин те полагат в тях зародиша за по-нататъшното развитие.
към текста >>

25. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ние по-добре ще разберем още нещо, ако преминем самата еволюция на човечеството, и то не само на Земята, а и на другите планети, явяващи се другите въплъщения на нашата Земя.
Още по-дълбоко ще навлезем в закона на кармата, ако преминем към развитието на човечеството и към развитието на Земята. Ние посочихме редица факти, които трябва да ни доведат до разбиране закона на кармата. Ние по-добре ще разберем още нещо, ако преминем самата еволюция на човечеството, и то не само на Земята, а и на другите планети, явяващи се другите въплъщения на нашата Земя. Тук ще открием някои допълнения към закона на кармата, обръщайки се към най-далечните времена и едновременно гледайки в най-далечното бъдеще.
към текста >>

Нашата Земя в нейния сегашен вид се явява въплъщение на предишните планети, към три от които сега ще се насочим.
Подобно на това както човекът се въплъщава многократно, така и Земята преминала през няколко въплъщения и на нея и предстои ред нови. Прераждане става в целия Космос. Нашата Земя в нейния сегашен вид се явява въплъщение на предишните планети, към три от които сега ще се насочим.
към текста >>

Думите "Марс" и "Меркурий" тук означават не сегашните планети, а именно това, което оказва горепосочените важни влияния в едната и другата половина.
По-рано Земята не е имала желязо, желязото не е било в кръвта и въобще не е имало тази кръв, от която сега зависи човек. В първата половина на съществуването на Земята в нейното сегашно въплъщение, определящо за нея било влиянието на планетата Марс, а във втората половина такова било влиянието на Меркурий. Марс дал на Земята желязото, а влиянието на Меркурий се проявило в това, че то все повече освобождава човешката душа и благодарение на това душата става все повече независима. Окултизмът казва за двете фази от сегашното въплъщение на Земята половината на Марс и половината на Меркурий. Другите въплъщения се наричат с името на една планета, това е "Марс-Меркурий". Думите "Марс" и "Меркурий" тук означават не сегашните планети, а именно това, което оказва горепосочените важни влияния в едната и другата половина.
към текста >>

26. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Утре ние ще поговорим за тази планети по отделно, понеже, както нашата Земя по-рано, в атлантската или лемурийската епоха, е изглеждала различно, а по-късно отново ще изглежда по-различна, така също е имало различни състояния при Луната, Слънцето и Сатурн, и ще има различни състояния при Юпитер и Венера.
Утре ние ще поговорим за тази планети по отделно, понеже, както нашата Земя по-рано, в атлантската или лемурийската епоха, е изглеждала различно, а по-късно отново ще изглежда по-различна, така също е имало различни състояния при Луната, Слънцето и Сатурн, и ще има различни състояния при Юпитер и Венера.
към текста >>

Днес ние се запознахме с големите, всеобхващащи кръговрата на планетите, а утре ще се заемем с измененията, които са станали на тези планети, когато са били поле за дейност на човека.
Днес ние се запознахме с големите, всеобхващащи кръговрата на планетите, а утре ще се заемем с измененията, които са станали на тези планети, когато са били поле за дейност на човека.
към текста >>

27. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тези духове водели човечеството през всички следващи планети.
Ако на Сатурн и на последвалите го планетарни състояния не се насаждала отново и отново природата на егоизма, то човекът никога не би станал самостоятелно същество, способно да каже на себе си "Аз". Във вашето тяло още на Сатурн е заложена съвкупност от сили, която ви прави самостоятелни същества, отделяйки ви от всички други същества. За това трябвало да се потрудят духовете на Егоизма азурите. Тези духове са два вида /ако оставим настрана незначителните варианти/. Егоизмът на едните е възникнал по благороден, самостоятелен път: те се издигали все по-нагоре в процеса на формиране на духа на свободата тази прекрасна самостоятелност на егоизма. Тези духове водели човечеството през всички следващи планети. Те станали възпитатели на самостоятелността на хората.
към текста >>

28. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Две планети, и по-точно, неподвижна звезда и планета възникнали от предишната слънчева система.
В първите времена, след като отново се появило Слънцето, за разделяне на Слънцето и Луна още не може да се говори те били заедно, както през слънчевата епоха. След това, станало така, което се нарича повторение на предишното състояние. На една по-висока степен се повторило това, което се случило на Сатурн и на Слънцето. След този процес настъпило забележително изменение в състоянието на това отново появило се Слънце: от него се отделил спътник. Две планети, и по-точно, неподвижна звезда и планета възникнали от предишната слънчева система. Образувала се голяма и малка маса Слънце и Луна. Луната, за която говорим сега, съдържала в себе си не само това, което съдържа сегашната Луна, а и тези различни субстанции и същества, които се намират на днешната Земя и Луна; ако ние бихме смесили всичко това, то би се получила тази Луна, за която става дума сега и която тогава се отделила от Слънцето.
към текста >>

29. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Вие всички сте чували за подобни сетивни образи и знаци и ви е известно, че например различните планети във вселената се изобразяват със знаци.
Сетивните образи и знаци често създават впечатлението не само на профаните, а и в теософския свят за нещо случайно, което има само едно "значение". Често това не е правилно. Вие всички сте чували за подобни сетивни образи и знаци и ви е известно, че например различните планети във вселената се изобразяват със знаци. Знаете, че един известен в теософските алегории символ е така нареченият пентаграм. По-малко сигурно ви е известно, че в различните религии светлината се въвежда в смисъла на мъдрост, на духовна яснота. Ако попитате за значението на тези неща, то вие можете да чуете, че това означава едно или друго. Един триъгълник например означава висшата троичност, и други подобни. Често в теософските писания и лекции се прилагат митове и легенди, "които означават нещо", така се казва.
към текста >>

Ако наблюдаваме изпълненото със звезди небе, ние виждаме познатите ни екзотерично планети.
Говорихме за това, че нашата земя се е развила постепенно, говорихме за земните въплъщения. Нашата земя беше най-напред Сатурн, след това стана Слънце, след това Луна и сега е Земя, по-късно ще стане Юпитер, Венера, Вулкан. Сега вие можете да запитате: Днес на небето има Сатурн. Има ли този Сатурн нещо общо със Сатурн, който беше земно въплъщение? Ако наблюдаваме изпълненото със звезди небе, ние виждаме познатите ни екзотерично планети. Имената на планетите не са избрани произволно, поне не като в по-ново време, когато те се наричат на откривателя си, а това са изпълнени със смисъл имена, които са дадени от дълбокото знание за същността на звездите. Днес това вече не се прави, и например Уран не носи така законно име, тъй като е открит по-късно. Това, което днес се намира на небето като Сатурн, се намира на онова ниво на развитие на земята, на което тя беше, когато се намираше в състоянието Сатурн. Екзотеричният Сатурн се отнася така към Земята както момчето към стареца. Точно както старецът се е развил от стоящото до него момче той самият е бил някога старец точно така се е развила Земята от днешния Сатурн.
към текста >>

и така както хора от различни възрасти са един до друг, както до стареца стои момче, така и на небето една до друга са планети, намиращи се на различни стадии на развитие, през които нашата Земя, тъй като се намира вече в четвъртото си въплъщение, отчасти вече е преминала, а отчасти ще премине в бъдеще.
Екзотеричният Сатурн се отнася така към Земята както момчето към стареца. Точно както старецът се е развил от стоящото до него момче той самият е бил някога старец точно така се е развила Земята от днешния Сатурн. Този Сатурн, който днес е на небето, някога също ще стане "Земя", той се намира сега на стадия на юношеството. Подобно е и при останалите небесни тела. Слънцето е едно такова тяло, каквото някога е била Земята, само то е така да се каже, "авансирано" (постигнало по-висока степен на развитие бел. прев.). и така както хора от различни възрасти са един до друг, както до стареца стои момче, така и на небето една до друга са планети, намиращи се на различни стадии на развитие, през които нашата Земя, тъй като се намира вече в четвъртото си въплъщение, отчасти вече е преминала, а отчасти ще премине в бъдеще. Планетите се намират в строго определени взаимоотношения помежду си. Но окултистът изразява тези отношения различно от днешния астроном.
към текста >>

Скоростите, с които отделните планети преминават през орбитите си, се съотнасят една към друга в съвсем определени, хармонични отношения, и тези отношения се събират за слушащия като тоновете на една симфония, която беше обозначена от питагорейците като музика на сферите.
Знаете, че планетите се движат със съвсем определени скорости около слънцето. Но и то се движи, и това движение,както и движението на планетите е изследвано съвсем точно от окултните астрономи. Изследванията показаха, че слънцето се движи около един духовен център, и че орбитите на планетите са спирали, чиято посока е орбитата на слънцето. Скоростите, с които отделните планети преминават през орбитите си, се съотнасят една към друга в съвсем определени, хармонични отношения, и тези отношения се събират за слушащия като тоновете на една симфония, която беше обозначена от питагорейците като музика на сферите. Това съзвучие, тази музика е едно отражение на космическите процеси, и в това, на което учи питагорейската школа няма нищо измислено. Древните окултни астрономи си казваха: Звездното небе, което изглежда застинало в спокойствие, в действителност се намира в движение и се върти около духовния център с такава скорост, че за 100 години се измества с 1°. Скоростите на планетите се отнасят една към друга както следва:
към текста >>

30. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

От онзиденшните ми изложения си спомняте, че се говори за скоростите, с които се движат отделните планети.
Първото, с което днес ще се занимаем е едно разглеждане на това, което се нарича символика на числата. Когато говорим за окултни знаци и символи е нужно поне накратко да се споменат онези символи, които се изразяват в числата. От онзиденшните ми изложения си спомняте, че се говори за скоростите, с които се движат отделните планети. Видяхме, че тези числа и съотношенията помежду им се изразяват в хармонията на сферите, която преминава като вълна през вселената, и че тя има определено значение за световното цяло и за разглеждането на света.
към текста >>

Съществуват много планети, които не можете да видите с физически очи, онези планети, които се намират в първото, второто и третото елементарно царство, не са видими за физическите очи.
Като цяло съществуват седем такива природни царства. Така човекът се намира днес в четвъртото си царство, в него той постига същинското си съзнание навън. На Старата Луна той действуваше в третото елементарно царство, на Старото Слънце във второто и на Стария Сатурн в първото. На Юпитер човекът ще бъде в състояние да действува в растителното царство, той ще може да създава растения, така както днес прави часовник. Всичко, което се явява видимо в откровението, се намира под знака на четворката. Съществуват много планети, които не можете да видите с физически очи, онези планети, които се намират в първото, второто и третото елементарно царство, не са видими за физическите очи. Едва когато планетата навлезе в четвъртото царство, в минералното, ние можем да я съзрем. Затова четворката е числото на космоса, или на сътворението. Едва с навлизането в четвъртото си състояние съществото става напълно видимо за очите, които могат да виждат външното.
към текста >>

31. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети.
Сега човекът присъствува физически на земята, но съществуваха епохи, когато това, което се движеше по земята все още не беше в състояние да приеме човешките души. Тогава душата се намираше на астрален план. Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана. В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека. И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят. И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите. В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите.
към текста >>

32. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Върху етерното тяло въздействуваха седемте планети.
То има своята причина в световното битие. Ако проследим развитието от най-древното сатурново съществуване до сегашното земно, то ние скоро ще открием как то е обосновано в човешкото съществуване. По време на първото си въплъщение Стария Сатурн, земята беше заобиколена от дванадесетте зодиакални знака. Те дадоха първия зачатък на физическото тяло. Чрез влиянието на съответните знаци върху тялото възникна това съотношение на числото 12 към отделните съставни части на физическото тяло. Върху етерното тяло въздействуваха седемте планети. Когато земята се намираше в състоянието на Старото Слънце, около нея бяха разположени останалите планети, и така числото седем прояви влиянието си върху етерното тяло. Когато земята навлезе във въплъщението си като Старата Луна, най-напред върху нея действуваше слънцето. Поради това обаче, че Слънцето и Луната се отделиха от земята, от едно тяло възникнаха три, и за това по време на образуването на астралното тяло върху него действуваше числото три. Когато Азът се спусна от висшите светове, това се изрази в числото едно. Съотношението на 1 : 3 дава съотношението на Аза към астралното тяло, към 7 ни дава съотношението му към етерното тяло, а към 12 съотношението към физическото тяло.
към текста >>

Когато земята се намираше в състоянието на Старото Слънце, около нея бяха разположени останалите планети, и така числото седем прояви влиянието си върху етерното тяло.
Ако проследим развитието от най-древното сатурново съществуване до сегашното земно, то ние скоро ще открием как то е обосновано в човешкото съществуване. По време на първото си въплъщение Стария Сатурн, земята беше заобиколена от дванадесетте зодиакални знака. Те дадоха първия зачатък на физическото тяло. Чрез влиянието на съответните знаци върху тялото възникна това съотношение на числото 12 към отделните съставни части на физическото тяло. Върху етерното тяло въздействуваха седемте планети. Когато земята се намираше в състоянието на Старото Слънце, около нея бяха разположени останалите планети, и така числото седем прояви влиянието си върху етерното тяло. Когато земята навлезе във въплъщението си като Старата Луна, най-напред върху нея действуваше слънцето. Поради това обаче, че Слънцето и Луната се отделиха от земята, от едно тяло възникнаха три, и за това по време на образуването на астралното тяло върху него действуваше числото три. Когато Азът се спусна от висшите светове, това се изрази в числото едно. Съотношението на 1 : 3 дава съотношението на Аза към астралното тяло, към 7 ни дава съотношението му към етерното тяло, а към 12 съотношението към физическото тяло.
към текста >>

33. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Аз-душата на животните, растенията и минералите на различните планети.
За елементарните същества. Аз-душата на животните, растенията и минералите на различните планети. Човек в сън. Четирите системи на физическото тяло: органи на чувствата, жлези, нерви, кръв. Разлика между "физическо" и "минерално". Отделяне на Аза и астралното тяло от физическото и етерното тяло по време на сън. Пронизване на физическото и етерно тяло от висши същества.
към текста >>

34. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната. Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята. Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор. Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи. Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета.
към текста >>

35. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това беше предшествано от разглеждането на тази планетарна система в смисъл на обитаемостта на отделните планети от различни същества, които от своя страна, имат влияние върху нашето човешко тяло.
И така, в последната лекция аз представих развитието на цялата наша планетарна система. Това беше предшествано от разглеждането на тази планетарна система в смисъл на обитаемостта на отделните планети от различни същества, които от своя страна, имат влияние върху нашето човешко тяло. С днешните сведения ще се присъединим към тези предидущи разглеждания. Ние още повече ще разширим разглеждането на планетарната система и ще научим при това, от духовна гледна точка някои тайни на мировото битие.
към текста >>

Когато пред нас застане една от обширните представи за възникването на нашата планетарна система, то пред нас се оказва, преди всичко, някаква мъглявина, на огромно струпване на мъглявини, от които след това се е образувало нашето Слънце с обкръжаващите го планети, при което движещите сили на това образувание се признават, като правило, само като физически сили.
Когато пред нас застане една от обширните представи за възникването на нашата планетарна система, то пред нас се оказва, преди всичко, някаква мъглявина, на огромно струпване на мъглявини, от които след това се е образувало нашето Слънце с обкръжаващите го планети, при което движещите сили на това образувание се признават, като правило, само като физически сили. Вие знаете, че тази теория, която нееднократно се е модифицирала, се нарича кантоапласовска теория, и също знаете, че хората достигнали сега до такова разбиране за произхода на планетите и в частност на Земята, са извънредно горди с тези разбирания. И те винаги са подчертавали доколко несъвместимо с такива напредничави виждания са желанията да се говори още и за духовни сили и духовни същества, участващи в отделянето на небесните сили от тяхната първична мъглявина. Вие знаете, че съществуват популярни книги, в които това желание се определя като нещо много изостанало и суеверно.
към текста >>

И така при образуването на тези планети са действали духовни сили и духовни същества, и ние ще разгледаме нещо от тези деятелности.
Затова образно казано само трябва да се вземе не голяма капка масло, която плава във вода, да се сложи в нейната екваториална област не голям кръг картон и да се прободе с игла в средата. След това, ако достатъчно бързо се завърти иглата, то от капката масло ще започнат да се отделят малки капки, така че в умален вид ще се появи цялата мирова система, и може нагледно да се види това, което се е случило при образуването на мировата система в пространството. Но научният работник забравя едно: а именно, че сам е присъствал в това, че е направил всички необходими приготовления и е започнал да върти иглата, и че във великия Космос не може от само себе си да стене това, което и в малкия космос също не може да се случи от само себе си. А там, в пространството, по негово мнение, трябва да става от само себе си. Това никак не е трудно да се разбере; но правилните физични положения се използват по такъв начин, че който не може да види това, той и не вижда. И така при образуването на тези планети са действали духовни сили и духовни същества, и ние ще разгледаме нещо от тези деятелности.
към текста >>

И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран.
Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука. И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран. Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина. Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото. Но в първичната мъглявина се съдържат множество духовни сили и духовни същества, които влизат в нейния състав; и това, което се случва в тази мъглявина е последствие от деянието на духовните същества. Всичко, което описва физикът, е тази картина, която би могла да се види, ако се постави в мировото пространство стол и от него се наблюдава случващото се. Той наистина описва като някакъв наблюдател, който отрича гнева и страстта и вижда една движеща се ръка.
към текста >>

Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата.
Луната е трябвало да бъде изхвърлена от Земята, тъй като тя би мумифицирала цялото развитие на човека. Хората не биха могли да преминат такова бързо развитие, каквото би станало, ако Слънцето бе останало съединено със Земята; но те биха се вдървили, биха се превърнали в сухи мумии, тяхното развитие би било така забавено, че те биха се мумифицирали, ако Луната бе останала съединена със Земята. Луната със своите сили и с подчинените и същества е трябвало да бъде извлечена от Земята, за да може да се създадат условия възможни за развитието на човека. И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете. Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната. Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата. Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел. Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества. За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран. То е станало арена за действие за същества, които трябвало да останат на много далечна, изостанала степен на развитие.
към текста >>

Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества.
И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете. Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната. Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата. Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел. Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества. За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран. То е станало арена за действие за същества, които трябвало да останат на много далечна, изостанала степен на развитие.
към текста >>

При отделянето на Юпитер и на другите планети, както вече ги знаем, Слънцето и Луната са били още съединени със Земята.
Следващото, което се е случило, е било отделянето на нова планета, която е трябвало да стане арена за същества в определена степен на развитие. Това бил “Юпитер”, третата планета, която се е отделила от общата маса на мъглявината, явяваща се за нас Земя. При отделянето на Юпитер и на другите планети, както вече ги знаем, Слънцето и Луната са били още съединени със Земята. Тези планети са били вече отделени от хаоса, когато със Земята е ставало това, което сега става със Слънцето, когато нашата Земя е било още съединена със Слънцето и Луната. По времето, когато се е отделил Юпитер, постепенно са възникнали предшестващите на съвременното човечество, т.е., съвременните хора се появили тогава отново, както новото растение се появява от семето. Тези човешки семена са се образували постепенно по времето на Стария Сатурн, на Старото Слънце и Старата Луна. Сега, когато Слънцето е било още свързано със Земята, тези човешки семена са се появили отново.
към текста >>

Тези планети са били вече отделени от хаоса, когато със Земята е ставало това, което сега става със Слънцето, когато нашата Земя е било още съединена със Слънцето и Луната.
Следващото, което се е случило, е било отделянето на нова планета, която е трябвало да стане арена за същества в определена степен на развитие. Това бил “Юпитер”, третата планета, която се е отделила от общата маса на мъглявината, явяваща се за нас Земя. При отделянето на Юпитер и на другите планети, както вече ги знаем, Слънцето и Луната са били още съединени със Земята. Тези планети са били вече отделени от хаоса, когато със Земята е ставало това, което сега става със Слънцето, когато нашата Земя е било още съединена със Слънцето и Луната. По времето, когато се е отделил Юпитер, постепенно са възникнали предшестващите на съвременното човечество, т.е., съвременните хора се появили тогава отново, както новото растение се появява от семето. Тези човешки семена са се образували постепенно по времето на Стария Сатурн, на Старото Слънце и Старата Луна. Сега, когато Слънцето е било още свързано със Земята, тези човешки семена са се появили отново.
към текста >>

Това не е за учудване, тъй като в първичната мъглявина, подобно на другите планети, така също е бил и Марс със своето желязо, което той е оставил след себе си.
И тогава е станало това, което правилно ще разберем, ако си изясним, че съществата, които нарекохме Духове на Огъня, преместили арената на своите действия извън Земята. Слънцето се отделя от Земята и Земята остава с Луната. В този период – ние сега няма да се спираме подробно на него, тъй като това би ни отвело твърде далече – отново като арена за действие за определени същества бил отделен Марс, който в по-нататъшното си развитие минава през Земята с Луната и при своето преминаване оставя в Земята с Луната това, което ние знаем сега като желязо. Тук се крие причината желязото да има място в живото същество, т.е., в кръвта. Но някой би казал: желязо има навсякъде, и в Слънцето и т.н. Това не е за учудване, тъй като в първичната мъглявина, подобно на другите планети, така също е бил и Марс със своето желязо, което той е оставил след себе си. То се съдържа и във всички други планети! И съвременната наука вече дава удивително потвърждение, че нещата стоят точно така, както се говори тук от страна на духовното учение. Вие разбира се, помните как веднъж аз ви обрисувах по какъв начин символично се преминава от зеления растителен сок, хлорофила, към човешката кръв. Растенията възникнали в епохата предшестваща това преминаване на Марс и запазили своите способности. След това, в съществата, които са организирани сега по-високо отколкото растенията било заложено желязото, и те били пронизани от червена кръв.
към текста >>

То се съдържа и във всички други планети!
Слънцето се отделя от Земята и Земята остава с Луната. В този период – ние сега няма да се спираме подробно на него, тъй като това би ни отвело твърде далече – отново като арена за действие за определени същества бил отделен Марс, който в по-нататъшното си развитие минава през Земята с Луната и при своето преминаване оставя в Земята с Луната това, което ние знаем сега като желязо. Тук се крие причината желязото да има място в живото същество, т.е., в кръвта. Но някой би казал: желязо има навсякъде, и в Слънцето и т.н. Това не е за учудване, тъй като в първичната мъглявина, подобно на другите планети, така също е бил и Марс със своето желязо, което той е оставил след себе си. То се съдържа и във всички други планети! И съвременната наука вече дава удивително потвърждение, че нещата стоят точно така, както се говори тук от страна на духовното учение. Вие разбира се, помните как веднъж аз ви обрисувах по какъв начин символично се преминава от зеления растителен сок, хлорофила, към човешката кръв. Растенията възникнали в епохата предшестваща това преминаване на Марс и запазили своите способности. След това, в съществата, които са организирани сега по-високо отколкото растенията било заложено желязото, и те били пронизани от червена кръв. С тези духовнонаучни факти напълно се съгласува това, което неотдавна беше открито в една бернска лаборатория: кръвта не може да бъде приравнена с хлорофила.
към текста >>

Всички други арени за тях биха били непригодни, макар тези същества да би трябвало да бъдат причислени към Духовете на Огъня, но те не са изпълнили докрай съответствуващото космическо развитие и представят себе си главно като две групи изостанали духовни същества; за тях са били създадени специални арени чрез отделяне на Слънцето от другите две планети “Меркурий” и “Венера”.
Има същества, които не са се издигнали толкова високо, че действително да са в състояние да понесат слънчевото битие. Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в състояние да живеят на Слънцето. За тези същества е трябвало да се създаде арена на действие. Всички други арени за тях биха били непригодни, макар тези същества да би трябвало да бъдат причислени към Духовете на Огъня, но те не са изпълнили докрай съответствуващото космическо развитие и представят себе си главно като две групи изостанали духовни същества; за тях са били създадени специални арени чрез отделяне на Слънцето от другите две планети “Меркурий” и “Венера”. Меркурий и Венера всъщност са две планети, които са се отделили като арена за действие за тези Духове на Огъня, които стоят много над човешкото битие, но които не са могли да понесат слънчевия живот. Така вие имате в близост до Слънцето Меркурий като обител на такива същества, които не могат да пребивават на Слънцето заедно с Духовете на Огъня, и Венера като обител на същества, които в известно отношение са изостанали от съществата на Меркурий, но все пак са над човека.
към текста >>

Меркурий и Венера всъщност са две планети, които са се отделили като арена за действие за тези Духове на Огъня, които стоят много над човешкото битие, но които не са могли да понесат слънчевия живот.
Има същества, които не са се издигнали толкова високо, че действително да са в състояние да понесат слънчевото битие. Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в състояние да живеят на Слънцето. За тези същества е трябвало да се създаде арена на действие. Всички други арени за тях биха били непригодни, макар тези същества да би трябвало да бъдат причислени към Духовете на Огъня, но те не са изпълнили докрай съответствуващото космическо развитие и представят себе си главно като две групи изостанали духовни същества; за тях са били създадени специални арени чрез отделяне на Слънцето от другите две планети “Меркурий” и “Венера”. Меркурий и Венера всъщност са две планети, които са се отделили като арена за действие за тези Духове на Огъня, които стоят много над човешкото битие, но които не са могли да понесат слънчевия живот. Така вие имате в близост до Слънцето Меркурий като обител на такива същества, които не могат да пребивават на Слънцето заедно с Духовете на Огъня, и Венера като обител на същества, които в известно отношение са изостанали от съществата на Меркурий, но все пак са над човека.
към текста >>

От всичко това достатъчно ясно се вижда, че на човека действат съществата от други планети, и тези действия са извънредно разнообразни.
В мистериите хората са обучавани от по-висшите Духове на Огъня на Меркурий. Те са се явявали там, ако може така да се каже, в духовно въплъщение, и били учители на първите посветени. И ако първите посветени са били учители на големи човешки маси, то учителите на първите посветени били съществата на Меркурий. От всичко това достатъчно ясно се вижда, че на човека действат съществата от други планети, и тези действия са извънредно разнообразни.
към текста >>

36. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид.
Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид. И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието. Разбира се, ние трябва да си изясним, че това, което се появява като задръжка и разрушение, в общия велик план изцяло, на свой ред, се включва в мъдростта на цялата система. Затова мога да кажа: ако някъде съществува нещо, изглеждащо разрушаващо, задържащо и зло, то общия ход на еволюцията се направлява така мъдро, че това изцяло разрушително, задържащо и зло се превръща, преобразява в благо, в добро. Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество. Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези същества, които са участвали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.
към текста >>

37. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Говорих вече за отделянето на другите планети.
Днес за нас е особено важно, напълно ясно да осъзнаем, че във всяко следващо състояние на развитието трябва по някакъв начин да се повтори по-ранното състояние. Когато разглеждаме миналото развитие на нашата Земя, то ние имаме в началото нещо от рода на Сатурн, именно повторение на състоянието на Сатурн, след това имаме един вид развитието на Слънцето, повторение състоянието на Слънцето; след това един вид лунно развитие, и чак тогава се започва действителното днешно развитие на нашата Земя. Когато нашата Земя е излязла от състоянието Пралайа, от сумрачното състояние, през което е минала след това когато е била Луна, то нашата Земя на свой ред е била само топлинно кълбо. Говорих вече за отделянето на другите планети. Сега ще се спрем на Земята като образувание съдържащо в себе си само топлинен или огнен елемент. В това топлинно кълбо, състоящо се от огън, е бил заложен вече и човекът. И както на Сатурн вече съществувал зачатък на човека, така и сега, при повторението на състоянието Сатурн на Земята, отново, само човекът е съществувал. Човекът е първородния на Земята. В началото на своето развитие не е имало нито растително царство, нито животинско царство, нито минерално царство,така че в същност и нашата Земя е била съставена само от човешки тела.
към текста >>

38. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Тогава тя беше толкова голяма, че се простираше до най-отдалечените планети на нашата Слънчева система.
Когато една планета постига целта на своето развитие, с нея се случва приблизително същото, което става и с един човек, който в своята поредна инкарнация е постигнал основната си цел: планетата преминава в друго, невидимо състояние, наречено Пралайя, и после се въплъщава отново. Между предишното въплъщение на нашата Земя или Старата Луна и нейното днешно въплъщение се простира едно междинно състояние. От едно, така да се каже, духовно, оживотворено в себе си, макар и външно невидимо съществувание, Земята проблясва в онова първично състояние, от което по-късно се развиха степените, описани вчера. Когато нашата Земя проблясва в онези древни времена, тя беше все още свързана с всичко, което принадлежи към нашата Слънчева система. Тогава тя беше толкова голяма, че се простираше до най-отдалечените планети на нашата Слънчева система. Всичко беше едно цяло; отделните планети се обособиха по-късно. До определен момент, Земята беше слята с нашето днешно Слънце и с нашата днешна Луна. Следователно, имаше епохи, когато Слънцето, Луната и Земята представляваха едно тяло, също както ако днес вземете сегашното Слънце и сегашната Луна и ги прибавите към Земята, за да получите едно огромно небесно тяло. Такава беше някога нашата Земя; такава беше тя, когато Вашето астрално тяло и Вашият Аз плуваха в странната водно-парообразна формация, която вече описах. Слънце, Луна и Земя бяха слети в едно тяло.
към текста >>

Всичко беше едно цяло; отделните планети се обособиха по-късно.
Когато една планета постига целта на своето развитие, с нея се случва приблизително същото, което става и с един човек, който в своята поредна инкарнация е постигнал основната си цел: планетата преминава в друго, невидимо състояние, наречено Пралайя, и после се въплъщава отново. Между предишното въплъщение на нашата Земя или Старата Луна и нейното днешно въплъщение се простира едно междинно състояние. От едно, така да се каже, духовно, оживотворено в себе си, макар и външно невидимо съществувание, Земята проблясва в онова първично състояние, от което по-късно се развиха степените, описани вчера. Когато нашата Земя проблясва в онези древни времена, тя беше все още свързана с всичко, което принадлежи към нашата Слънчева система. Тогава тя беше толкова голяма, че се простираше до най-отдалечените планети на нашата Слънчева система. Всичко беше едно цяло; отделните планети се обособиха по-късно. До определен момент, Земята беше слята с нашето днешно Слънце и с нашата днешна Луна. Следователно, имаше епохи, когато Слънцето, Луната и Земята представляваха едно тяло, също както ако днес вземете сегашното Слънце и сегашната Луна и ги прибавите към Земята, за да получите едно огромно небесно тяло. Такава беше някога нашата Земя; такава беше тя, когато Вашето астрално тяло и Вашият Аз плуваха в странната водно-парообразна формация, която вече описах. Слънце, Луна и Земя бяха слети в едно тяло. Следователно, силите, които днес са в Слънцето, духовните и физическите сили на Слънцето, са принадлежали и на Земята.
към текста >>

39. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Вие можете да видите в някои книги на Средновековието, които изразяват истинското положение на нещата, че външните планети на нашата планетарна система са изброени така: Сатурн, Юпитер, Марс, Земя, а след това идват, не както сега, Венера, Меркурий, а обратно Меркурий, Венера.
Средновековният езотеризъм не е могъл да си помогне по друг начин, освен прибягвайки до едно грубо средство. Той разместил имената на планетите, като назовал Меркурий "Венера", а Венера "Меркурий". В действителност, когато искаме да говорим в смисъла на езотеризма, както прави това авторът на Откровението, ние трябва да наричаме Зорницата Меркурий. За него Зорницата е Меркурий. "аз дадох на твоя аз насоката нагоре, насоката на зорницата, на Меркурий". Вие можете да видите в някои книги на Средновековието, които изразяват истинското положение на нещата, че външните планети на нашата планетарна система са изброени така: Сатурн, Юпитер, Марс, Земя, а след това идват, не както сега, Венера, Меркурий, а обратно Меркурий, Венера. Ето защо в Откровението е казано: "Както аз приех от моя Отец; и ще му дам зорницата. "
към текста >>

40. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Бележки на преводача.) От тази мъглявина, така се приема, чрез един процес на сгъстяване се е образувало нашето Слънце и движещите се около него планети.
В материалистичната наука, с изключение на някои кръгове, които в последно време са се насочили към едно друго обяснение, е прието раждането на нашата днешна слънчева система да се описва така: Слънчевата система се е образувала от един вид първична мъглявина, която е обхващала едно пространството до отвъд границата на Нептун, т.е. до пътя на най-външната планета на нашата слънчева система (по времето, когато Р. Щайнер изнася тези сказки, планетата Плутон не беше още открита. Бележки на преводача.) От тази мъглявина, така се приема, чрез един процес на сгъстяване се е образувало нашето Слънце и движещите се около него планети. Както отбелязахме, малцина учени са се насочили към един друг възглед; но и те не донасят още нищо съществено за нас, които стоим на почвата на един духовен светоглед. Следователно така се приема, че се е образувало нашето Слънце и въртящите се около него планети.
към текста >>

Следователно така се приема, че се е образувало нашето Слънце и въртящите се около него планети.
В материалистичната наука, с изключение на някои кръгове, които в последно време са се насочили към едно друго обяснение, е прието раждането на нашата днешна слънчева система да се описва така: Слънчевата система се е образувала от един вид първична мъглявина, която е обхващала едно пространството до отвъд границата на Нептун, т.е. до пътя на най-външната планета на нашата слънчева система (по времето, когато Р. Щайнер изнася тези сказки, планетата Плутон не беше още открита. Бележки на преводача.) От тази мъглявина, така се приема, чрез един процес на сгъстяване се е образувало нашето Слънце и движещите се около него планети. Както отбелязахме, малцина учени са се насочили към един друг възглед; но и те не донасят още нищо съществено за нас, които стоим на почвата на един духовен светоглед. Следователно така се приема, че се е образувало нашето Слънце и въртящите се около него планети.
към текста >>

41. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Наистина тази облачна формация би била много по-голяма от нашата днешна Земя, защото тя би се разпростирала до границата на външните планети от нашата Слънчева система и дори отвъд тях.
Колкото по-назад отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до едно състояние, което - ако бихме го разглеждали от мировите далечини - щяхме да го виждаме като една мъгла, като един фин етерен облак. Наистина тази облачна формация би била много по-голяма от нашата днешна Земя, защото тя би се разпростирала до границата на външните планети от нашата Слънчева система и дори отвъд тях. Тази облачна формация би обхващала в себе си не само това, от което е образувана нашата Земя, но и всички планети, включително и Слънцето. И ако бихме могли да изследваме тази облачна формация - предполагайки че наблюдателят може да се приближава към нея - тя би ни изглеждала така, сякаш е съставена от фини етерни точки. Когато отдалеч виждаме един рояк мушици, той ни изглежда като един облак, но в близост до него виждаме отделните животинки. Приблизително така ние бихме виждали тази Земна маса в пра-далечното минало, която тогава не беше „материална” в днешния смисъл на думата, а беше сгъстена само до етерно състояние. Следователно, тази Земна формация се състоеше от отделни етерни точки, обаче с тези етерни точки беше свързано нещо твърде особено.
към текста >>

Тази облачна формация би обхващала в себе си не само това, от което е образувана нашата Земя, но и всички планети, включително и Слънцето.
Колкото по-назад отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до едно състояние, което - ако бихме го разглеждали от мировите далечини - щяхме да го виждаме като една мъгла, като един фин етерен облак. Наистина тази облачна формация би била много по-голяма от нашата днешна Земя, защото тя би се разпростирала до границата на външните планети от нашата Слънчева система и дори отвъд тях. Тази облачна формация би обхващала в себе си не само това, от което е образувана нашата Земя, но и всички планети, включително и Слънцето. И ако бихме могли да изследваме тази облачна формация - предполагайки че наблюдателят може да се приближава към нея - тя би ни изглеждала така, сякаш е съставена от фини етерни точки. Когато отдалеч виждаме един рояк мушици, той ни изглежда като един облак, но в близост до него виждаме отделните животинки. Приблизително така ние бихме виждали тази Земна маса в пра-далечното минало, която тогава не беше „материална” в днешния смисъл на думата, а беше сгъстена само до етерно състояние. Следователно, тази Земна формация се състоеше от отделни етерни точки, обаче с тези етерни точки беше свързано нещо твърде особено. Ако предположим, че човешкото око би могло да различава тези етерни точки, то не би възприемало нещата така, както би ги виждал ясновидецът днес, а фактически той може това, насочвайки своя поглед назад в миналото.
към текста >>

В прадалечното минало всички планети бяха съединени с нашата Земя.
В прадалечното минало всички планети бяха съединени с нашата Земя. Нека най-напред да разгледаме Слънцето, Луната и Земята, които ни интересуват най-много дори и днес. Нашето Слънце, нашата Луна и нашата Земя тогава не съществуваха поотделно, а образуваха едно цяло. Ако бихме разбъркали заедно тези три днешни небесни тела като една обща каша в един огромен миров казан, и бихме си представили това като едно небесно тяло, щяхме да получим това, което Земята беше в нейното първично състояние: Слънце+Земя+Луна. Естествено, в това небесно тяло човекът можеше да живее само в едно духовно състояние. Тогава той можеше да живее само в това състояние, защото със Земята беше свързано също и това, което представлява днешното Слънце.
към текста >>

42. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Но защо се отделиха и другите планети?
Но защо се отделиха и другите планети? Защото с времето са се отделили и другите планети: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий. Защо стана така? Ние ще разберем това, ако си припомним, че във великата Вселена става нещо подобно както това, което става също и в нашия обикновен, делничен живот. Ученици повтарят същия клас не само в гимназията; в големия Космос също има Същества, които изостават в своето развитие и не могат да вървят в крак с т.н. „нормални” Същества.
към текста >>

Защото с времето са се отделили и другите планети: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий.
Но защо се отделиха и другите планети? Защото с времето са се отделили и другите планети: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий. Защо стана така? Ние ще разберем това, ако си припомним, че във великата Вселена става нещо подобно както това, което става също и в нашия обикновен, делничен живот. Ученици повтарят същия клас не само в гимназията; в големия Космос също има Същества, които изостават в своето развитие и не могат да вървят в крак с т.н. „нормални” Същества. Нека да сме наясно по този въпрос.
към текста >>

Тези Същества са причина за възникването на тези две планети.
Те не можаха да се отделят заедно със Слънцето; Слънцето би ги изгорило. Но от друга страна те бяха прекалено „благородни” за Земята, поради което извлякоха от общата маса особени субстанции, отговарящи на тяхната природа, но стоящи по финност между тези на Слънцето и Земята и си изградиха от тях обиталища, разположени между Слънцето и Земята. Така се отделиха Венера и Меркурий. И така, тук ние имаме две групи Същества, които не бяха стигнали до висотата на Слънчевите Духове, но бяха по-напреднали от човека. Те станаха Духове на Венера, Духове на Меркурий. Тези Същества са причина за възникването на тези две планети. Но още по-рано, по други причини, бяха образувани Марс, Юпитер и Сатурн. Тези планети също станаха обиталища на определени Същества. Така ние виждаме, че именно Духовете са причина за възникването на планетите. Обаче ние не бива да смятаме, че тези Същества, обитаващи различните небесни тела на нашата Слънчева система, нямат връзка със жителите на Земята. Трябва да разберем, че физическите граници не са действителните граници, че дори и извън тези граници съществуват многократно по-големи възможности за Съществата на другите небесни тела да упражняват магически действия върху Земята.
към текста >>

Тези планети също станаха обиталища на определени Същества.
Така се отделиха Венера и Меркурий. И така, тук ние имаме две групи Същества, които не бяха стигнали до висотата на Слънчевите Духове, но бяха по-напреднали от човека. Те станаха Духове на Венера, Духове на Меркурий. Тези Същества са причина за възникването на тези две планети. Но още по-рано, по други причини, бяха образувани Марс, Юпитер и Сатурн. Тези планети също станаха обиталища на определени Същества. Така ние виждаме, че именно Духовете са причина за възникването на планетите. Обаче ние не бива да смятаме, че тези Същества, обитаващи различните небесни тела на нашата Слънчева система, нямат връзка със жителите на Земята. Трябва да разберем, че физическите граници не са действителните граници, че дори и извън тези граници съществуват многократно по-големи възможности за Съществата на другите небесни тела да упражняват магически действия върху Земята. Ето защо действията на Слънчевите, Мар-совите, Юпитеровите, Сатурновите, Венерините, Меркуриевите Духове и т.н се простират и навътре в Земята. Последните две планети са по-близо до Земята; след като Слънцето вече се беше отделило, те помогнаха на човека да подготви Земята такава, каквато я виждаме пред себе си днес.
към текста >>

Последните две планети са по-близо до Земята; след като Слънцето вече се беше отделило, те помогнаха на човека да подготви Земята такава, каквато я виждаме пред себе си днес.
Тези планети също станаха обиталища на определени Същества. Така ние виждаме, че именно Духовете са причина за възникването на планетите. Обаче ние не бива да смятаме, че тези Същества, обитаващи различните небесни тела на нашата Слънчева система, нямат връзка със жителите на Земята. Трябва да разберем, че физическите граници не са действителните граници, че дори и извън тези граници съществуват многократно по-големи възможности за Съществата на другите небесни тела да упражняват магически действия върху Земята. Ето защо действията на Слънчевите, Мар-совите, Юпитеровите, Сатурновите, Венерините, Меркуриевите Духове и т.н се простират и навътре в Земята. Последните две планети са по-близо до Земята; след като Слънцето вече се беше отделило, те помогнаха на човека да подготви Земята такава, каквато я виждаме пред себе си днес.
към текста >>

От всички планети тръгват определени въздействия, които са отправени към човека.
Всички тези планетарни Духове действуват върху Земята. От всички планети тръгват определени въздействия, които са отправени към човека. Тези въздействия трябваше да бъдат нагодени към човека и това стана чрез факта, че великият Ману посвети седемте Риши по такъв начин, че всеки един от тях разбираше тайните на една от тези планети; и понеже имаше седем планети, тези седем Риши в тяхната общност бяха онова, което представляваше седемчленната Ложа, която можеше да запознае своите ученици с ученията за тайните на нашата Слънчева система. Ето защо в някои стари окултни текстове ние намираме указания по този въпрос. Например в тези текстове е записано: Има тайни, които трябва да бъдат търсени отвъд седемте, това са онези тайни, които съхраняваше самият Ману, тайни отнасящи се за времето преди отделянето на планетите.
към текста >>

Тези въздействия трябваше да бъдат нагодени към човека и това стана чрез факта, че великият Ману посвети седемте Риши по такъв начин, че всеки един от тях разбираше тайните на една от тези планети; и понеже имаше седем планети, тези седем Риши в тяхната общност бяха онова, което представляваше седемчленната Ложа, която можеше да запознае своите ученици с ученията за тайните на нашата Слънчева система.
Всички тези планетарни Духове действуват върху Земята. От всички планети тръгват определени въздействия, които са отправени към човека. Тези въздействия трябваше да бъдат нагодени към човека и това стана чрез факта, че великият Ману посвети седемте Риши по такъв начин, че всеки един от тях разбираше тайните на една от тези планети; и понеже имаше седем планети, тези седем Риши в тяхната общност бяха онова, което представляваше седемчленната Ложа, която можеше да запознае своите ученици с ученията за тайните на нашата Слънчева система. Ето защо в някои стари окултни текстове ние намираме указания по този въпрос. Например в тези текстове е записано: Има тайни, които трябва да бъдат търсени отвъд седемте, това са онези тайни, които съхраняваше самият Ману, тайни отнасящи се за времето преди отделянето на планетите.
към текста >>

Там той чуваше звуците от сферите на седемте планети.
Това виждаше ученикът - той не само го виждаше, но дори го чуваше - когато се издигаше в Девакана, в деваканическия свят: защото този свят е свят на звуците. Там той чуваше звуците от сферите на седемте планети. В астралния свят той виждаше образа; в деваканическия свят той чуваше звука; в най-горния, най-висшия от световете той изживяваше Словото. Следователно, когато индийският ученик се издигаше във висшия Девакан, чрез музиката на сферите и чрез Словото на сферите той възприемаше как в хода на еволюцията първичният Дух Брахма се разпределя в седемстепенната верига на планетите, и той чуваше това от първичното слово Вха. Това беше названието на първичния тон на сътворението, който ученикът чуваше: в него той чуваше цялото мирово развитие. Разпределеното в седем части Слово, първичното Слово на сътворението: тъкмо то действуваше в душата на ученика, първичното Слово, което той описваше на непосветените приблизително така, както днес ние бихме описали нашата мирова еволюция. Това, което той възприемаше, е накратко описано в моята книга „Теософия”.
към текста >>

43. Духовните йерархии GA_110 Духовните йерархии

ЗОДИАК, ПЛАНЕТИ, КОСМОС
ЗОДИАК, ПЛАНЕТИ, КОСМОС
към текста >>

44. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

Но ще настъпи онова време, когато за тази модерна митология бъдещите поколения ще казват приблизително следното: Да, в миналото са живеели хора, които са намерили достатъчно основания, за да поставят едно материално Слънце в центъра на една елипса, а около него да си представят елипсите на различните планети, всяка от които се върти около собствената си ос; тези хора са изградили своята космическа система, както впрочем е ставало и много пъти в миналото.
Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция двете направления все повече се раздалечават. С тези думи, които днес хората използуват, за да обозначат физическите небесни тела, древните посветени се обръщаха към духовните светове, към определени области от духовните светове. А под тези думи външният свят, включително и нашата днешна митология аз нарочно си служа с този израз -, наричаща себе си модерна астрономия, влага чисто материален смисъл; и след като Духовната наука признава цялата стойност на другите митологии, Вие ще разберете, че тя действително цени модерните митологии, включително и онази митология, която нарича себе си модерна астрономия, а се занимава единствено с механическото движение на физическите небесни тела. Обаче за този, който разбира нещата, тази модерна астрономия не е нищо друго, освен една особена фаза, характерна за всички митологии. Една права линия свързва това, което древните обитатели на Европа описваха в своите легенди за Боговете и звездите, това, което гърците и римляните вярваха в своите митологии, това, което пулсираше в малко или много помрачените митологии на Средновековието, с онази превъзходна и достойна за удивление митология, основана от Коперник, Кеплер и Галилей*10. Но ще настъпи онова време, когато за тази модерна митология бъдещите поколения ще казват приблизително следното: Да, в миналото са живеели хора, които са намерили достатъчно основания, за да поставят едно материално Слънце в центъра на една елипса, а около него да си представят елипсите на различните планети, всяка от които се върти около собствената си ос; тези хора са изградили своята космическа система, както впрочем е ставало и много пъти в миналото. Обаче днес така ще се произнесат бъдещите поколения всичко това не представлява нищо друго, освен приказки и легенди. И наистина, наближава времето въпреки че съвременните хора се отнасят с пренебрежение към древните митологии и се кълнат в правилността на своите собствени теории когато, колкото и невероятно да им се струва, ще се говори за една "коперниканска митология". Но всичко това би могло да ни подскаже как зад едни и същи думи често пъти се крият съвсем различни неща.
към текста >>

45. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

И така, това е следващата еволюционна степен: Когато Слънцето, стоящо в основата на една мирова система, първоначално е толкова слабо, че то трябва да отдели от себе си своите планети, за да могат те да продължат своето собствено развитие.
И така, това е следващата еволюционна степен: Когато Слънцето, стоящо в основата на една мирова система, първоначално е толкова слабо, че то трябва да отдели от себе си своите планети, за да могат те да продължат своето собствено развитие. Но после то израства и приема обратно своите планети в себе си; то се превръща във Вулкан. И накрая, след приключване на Вулкановата епоха, небесното тяло Вулкан ще стане "празно" или "кухо", и от него ще произлезе нещо подобно на Престолите, Херувимите, и Серафимите. Следователно, накрая Слънцето се разтваря в Космоса и принася себе си в жертва. И така то дава началото на една друга, нова мирова епоха, подготвяйки космическия танц на други духовни Същества, подобни на Престолите, Херувимите и Серафимите.
към текста >>

Но после то израства и приема обратно своите планети в себе си; то се превръща във Вулкан.
И така, това е следващата еволюционна степен: Когато Слънцето, стоящо в основата на една мирова система, първоначално е толкова слабо, че то трябва да отдели от себе си своите планети, за да могат те да продължат своето собствено развитие. Но после то израства и приема обратно своите планети в себе си; то се превръща във Вулкан. И накрая, след приключване на Вулкановата епоха, небесното тяло Вулкан ще стане "празно" или "кухо", и от него ще произлезе нещо подобно на Престолите, Херувимите, и Серафимите. Следователно, накрая Слънцето се разтваря в Космоса и принася себе си в жертва. И така то дава началото на една друга, нова мирова епоха, подготвяйки космическия танц на други духовни Същества, подобни на Престолите, Херувимите и Серафимите.
към текста >>

Преди една мирова система от Престоли, Херувими и Серафими да се появи в Космоса, тя трябва да е минала през етапите на Слънчевата система; а това означава: Когато едно Слънце е напреднало дотам, че отново се съединява със своите планети, тогава то се превръща в един вид обкръжение, нещо повече, тогава самото то става Зодиак!
Защо обаче Престолите можаха да извлекат от присъщата си субстанция всичко онова, от което се нуждаеше Старият Сатурн? Защото в една предишна мирова система Престолите бяха вече подготвени чрез пробни седем състояния, през които ceгa минава нашата Слънчева система. Преди една мирова система от Престоли, Херувими и Серафими да се появи в Космоса, тя трябва да е минала през етапите на Слънчевата система; а това означава: Когато едно Слънце е напреднало дотам, че отново се съединява със своите планети, тогава то се превръща в един вид обкръжение, нещо повече, тогава самото то става Зодиак! Онези величествени духовни Същества, които гледат към нас от Зодиака, са само останките от една древна Слънчева система, които са успели да достигнат до нашия миров цикъл. Всичко онова, което по-рано е еволюирало в рамките на една Слънчева система, сега може отново да прояви своите сили в Космоса, пораждайки от тях една нова Слънчева система. Ето защо тези Същества, Серафими, Херувими, Престоли са за нас най-висшата Йерархия сред Божествените Същества: защото те вече са преминали през своята еволюция в рамките на съответстващата им Слънчева система и са узрели за космическата саможертва.
към текста >>

В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-Лапласовата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети.
Нека сега да обърнем поглед към тази извънредно фантастична теория за възникването на Вселената, разработена от Кант и Лаплас. Според нея за изходна точка на нашата Слънчева система служи така наречената "първична мъглявина". В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-Лапласовата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети. Първоначално се образува един пръстен, който започва да се свива; в средата остава Слънцето, а планетите започват да кръжат около него. Кант-Лапласовата теория си представя нещата чисто механически. И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин. Той изцяло доказва, разбира се, в умален мащаб, как е възникнала Слънчевата система. Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с помощта на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици.
към текста >>

Както виждате, ние тръгнахме от дейността на Йерархиите и постепенно се приближаваме до теорията за възникването на днешните планети.
Както виждате, ние тръгнахме от дейността на Йерархиите и постепенно се приближаваме до теорията за възникването на днешните планети. Сега продължаваме нататък. Ние знаем, че следващата, трета степен от планетарната еволюция на нашата Земя е Старата Луна и че тук процесът на сгъстяване напредва още повече. Онези от Вас, които са проучвали данните от Хрониката Акаша знаят, че Старата Луна възниква след сгъстяване на Слънчевата субстанция, преминаващо от състоянието "въздух" в състоянието "вода". Старата Луна не е твърда планета; тя е съставена от огън, въздух и вода. Старата Луна просто включва водния елемент в своя състав.
към текста >>

46. 6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Да приемем, че Слънцето се намира в центъра и да изчислим къде трябва да стоят отделните планети, а после да проверим дали това съвпада със сетивното наблюдение.
Нека за момент да се абстрахираме от възгледите на Птоломей*28. Да приемем, че Слънцето се намира в центъра и да изчислим къде трябва да стоят отделните планети, а после да проверим дали това съвпада със сетивното наблюдение. Разбира се, при чисто физическото наблюдение нещата съвпадат напълно. И наистина, на тази основа бяха изградени различни теории за Слънчевата система, една от които е теорията на Кант-Лаплас. И сега ние опираме до нещо, което е свързано с някои по-късни астрономически открития и което, от научна гледна точка, не е съвсем честно. Накратко: след време чисто сетивното наблюдение откри две нови планети, Уран и Нептун. Какво означават те за нашата Слънчева система ще обсъдим по-късно.
към текста >>

Накратко: след време чисто сетивното наблюдение откри две нови планети, Уран и Нептун.
Нека за момент да се абстрахираме от възгледите на Птоломей*28. Да приемем, че Слънцето се намира в центъра и да изчислим къде трябва да стоят отделните планети, а после да проверим дали това съвпада със сетивното наблюдение. Разбира се, при чисто физическото наблюдение нещата съвпадат напълно. И наистина, на тази основа бяха изградени различни теории за Слънчевата система, една от които е теорията на Кант-Лаплас. И сега ние опираме до нещо, което е свързано с някои по-късни астрономически открития и което, от научна гледна точка, не е съвсем честно. Накратко: след време чисто сетивното наблюдение откри две нови планети, Уран и Нептун. Какво означават те за нашата Слънчева система ще обсъдим по-късно. Но когато разглеждат Кант-Лапласовата теория, хората трябва да са наясно: Тези две планети, Уран и Нептун, здраво объркаха сметката на нейните откриватели.
към текста >>

Но когато разглеждат Кант-Лапласовата теория, хората трябва да са наясно: Тези две планети, Уран и Нептун, здраво объркаха сметката на нейните откриватели.
Разбира се, при чисто физическото наблюдение нещата съвпадат напълно. И наистина, на тази основа бяха изградени различни теории за Слънчевата система, една от които е теорията на Кант-Лаплас. И сега ние опираме до нещо, което е свързано с някои по-късни астрономически открития и което, от научна гледна точка, не е съвсем честно. Накратко: след време чисто сетивното наблюдение откри две нови планети, Уран и Нептун. Какво означават те за нашата Слънчева система ще обсъдим по-късно. Но когато разглеждат Кант-Лапласовата теория, хората трябва да са наясно: Тези две планети, Уран и Нептун, здраво объркаха сметката на нейните откриватели.
към текста >>

Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна.
Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна. Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една, която се движи твърде странно. Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети. Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система. По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития. А старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>

Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една, която се движи твърде странно.
Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна. Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една, която се движи твърде странно. Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети. Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система. По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития. А старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии. И ако искаме да се съобразим с тези сфери на действие, тогава нашата Слънчева система би трябвало да изглежда по съвсем друг начин.
към текста >>

Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети.
Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна. Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една, която се движи твърде странно. Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети. Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система. По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития. А старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии. И ако искаме да се съобразим с тези сфери на действие, тогава нашата Слънчева система би трябвало да изглежда по съвсем друг начин. Ще се опитам схематично да начертая пред Вас тази планетарна система според указанията, давани в Мистериите на Заратустра.
към текста >>

Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система.
Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна. Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една, която се движи твърде странно. Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети. Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система. По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития. А старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии. И ако искаме да се съобразим с тези сфери на действие, тогава нашата Слънчева система би трябвало да изглежда по съвсем друг начин. Ще се опитам схематично да начертая пред Вас тази планетарна система според указанията, давани в Мистериите на Заратустра. Ние бихме могли да се позовем и на други Мистерии, обаче за да охарактеризираме нашата Слънчева система и нейните планети, и сферите, в който действуват висшите Йерархии, уместно е да се обърнем именно към Мистериите на Заратустра.*29
към текста >>

По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития.
Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна. Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една, която се движи твърде странно. Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети. Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система. По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития. А старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии. И ако искаме да се съобразим с тези сфери на действие, тогава нашата Слънчева система би трябвало да изглежда по съвсем друг начин. Ще се опитам схематично да начертая пред Вас тази планетарна система според указанията, давани в Мистериите на Заратустра. Ние бихме могли да се позовем и на други Мистерии, обаче за да охарактеризираме нашата Слънчева система и нейните планети, и сферите, в който действуват висшите Йерархии, уместно е да се обърнем именно към Мистериите на Заратустра.*29
към текста >>

Ние бихме могли да се позовем и на други Мистерии, обаче за да охарактеризираме нашата Слънчева система и нейните планети, и сферите, в който действуват висшите Йерархии, уместно е да се обърнем именно към Мистериите на Заратустра.*29
Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система. По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития. А старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии. И ако искаме да се съобразим с тези сфери на действие, тогава нашата Слънчева система би трябвало да изглежда по съвсем друг начин. Ще се опитам схематично да начертая пред Вас тази планетарна система според указанията, давани в Мистериите на Заратустра. Ние бихме могли да се позовем и на други Мистерии, обаче за да охарактеризираме нашата Слънчева система и нейните планети, и сферите, в който действуват висшите Йерархии, уместно е да се обърнем именно към Мистериите на Заратустра.*29
към текста >>

Обаче това няма да отговаря на истината, понеже по-късната астрономия размени имената на двете планети.
Следователно, Вие трябва да си представите Земята като един вид център, около който е разположена сферата на Луната, после идва сферата на Меркурий, след нея сферата на Венера, а после сферата на Слънцето. Вероятно ще се учудите, че аз подредих планетите по този начин. Защото сигурно сте, очаквали, че ще поставя Меркурий в непосредствена близост до Слънцето, а после ще отбележа планетата Венера. Обаче това няма да отговаря на истината, понеже по-късната астрономия размени имената на двете планети. Това, което днес наричаме Меркурий, всички учения са наричали Венера, и това което днес наричаме Венера, всички учения са наричали Меркурий. Следователно, ние изобщо не разбираме древните учения, древните автори, когато четем техните описания за Венера или Меркурий, понеже впоследствие техните имена бяха разменени. Това, което е казано за Венера, се отнася за днешния Меркурий, и това, което е казано за Меркурий, се отнася за днешната Венера. Когато космическата система беше променена и обърната наопаки, когато на Земята беше отнето предишното място, тогава се промени не само перспективата, а Меркурий и Венера размениха имената си по отношение на древната космическа система.
към текста >>

Но Вие бихте могли да допуснете и следната ситуация: Земята стои тук (знакът на Венера), а другите планети се завъртят така, че застават зад Слънцето.
Сега Вие лесно ще приведете нашата схема в съответствие с днешната космическа система. Представете си, че Слънцето (знака на Слънцето) се намира тук в центъра, а около Слънцето се върти Венера; после около Слънцето се върти Меркурий, после Земята с Луната, следвани от Марс, Юпитер и Сатурн. Вие трябва да си представите физическите движения като движение на всяка планета около Слънцето. Но Вие бихте могли да допуснете и следната ситуация: Земята стои тук (знакът на Венера), а другите планети се завъртят така, че застават зад Слънцето. Ето, тук ние изобразяваме графически нашата сегашна физическа система. В един от центровете поставяме Слънцето, а около него Венера, Меркурий, Земята с нейната Луна: Това тук са Земята, Меркурий, Венера според старите означения; следва Марс, а отвъд зоната на астеоридите са Юпитер и Сатурн.
към текста >>

Нали така, след като изброените планети могат да застанат във всички възможни констелации една спрямо друга, те биха могли да заемат и точно това положение.
Но представете си сега, че тук долу (знакът на Венера) стои Земята, после идват Меркурий и Венера, Марс остава горе (знакът на Марс), следван от Юпитер (знакът на Юпитер) и т.н. Сега Вие имате Слънцето, Меркурий; днешната Венера тук (знакът на Венера). Нали така, след като изброените планети могат да застанат във всички възможни констелации една спрямо друга, те биха могли да заемат и точно това положение. То е напълно правдоподобно. По този начин тук е изобразена съвременната физическа система, само че е подбран такъв момент, когато след като Земята, Меркурий и Венера се намират от едната страна на Слънцето другите планети Марс, Юпитер и Сатурн остават от другата страна на Слънцето. Тук е изобразено само това, нищо друго. Тук са Земята, Меркурий, Венера, а от другата страна на Слънцето са Марс, Юпитер и Сатурн. Следователно, тук става дума само за смяна на гледната точка, за смяна на перспективата.
към текста >>

По този начин тук е изобразена съвременната физическа система, само че е подбран такъв момент, когато след като Земята, Меркурий и Венера се намират от едната страна на Слънцето другите планети Марс, Юпитер и Сатурн остават от другата страна на Слънцето.
Но представете си сега, че тук долу (знакът на Венера) стои Земята, после идват Меркурий и Венера, Марс остава горе (знакът на Марс), следван от Юпитер (знакът на Юпитер) и т.н. Сега Вие имате Слънцето, Меркурий; днешната Венера тук (знакът на Венера). Нали така, след като изброените планети могат да застанат във всички възможни констелации една спрямо друга, те биха могли да заемат и точно това положение. То е напълно правдоподобно. По този начин тук е изобразена съвременната физическа система, само че е подбран такъв момент, когато след като Земята, Меркурий и Венера се намират от едната страна на Слънцето другите планети Марс, Юпитер и Сатурн остават от другата страна на Слънцето. Тук е изобразено само това, нищо друго. Тук са Земята, Меркурий, Венера, а от другата страна на Слънцето са Марс, Юпитер и Сатурн. Следователно, тук става дума само за смяна на гледната точка, за смяна на перспективата. Тази система е напълно възможна, обаче само при наличие на посочената констелация. И тя, констелацията, наистина съществуваше, когато над Сатурн бяха разположени Близнаците.
към текста >>

Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан. Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето. Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер. Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети. Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети. Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии. Накратко: пространството между Земята и Луната е населено от Ангелите, пространството от Земята до Меркурий е населено от Архангелите и т.н.
към текста >>

Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан. Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето. Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер. Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети. Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети. Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии. Накратко: пространството между Земята и Луната е населено от Ангелите, пространството от Земята до Меркурий е населено от Архангелите и т.н.
към текста >>

Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан. Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето. Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер. Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети. Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети. Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии. Накратко: пространството между Земята и Луната е населено от Ангелите, пространството от Земята до Меркурий е населено от Архангелите и т.н.
към текста >>

47. 7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Аз установих, че някои от уважаемите слушатели поставиха акцента като идея, това естествено би могло да се допусне върху следното, а именно, че в направената от мен схематична рисунка отделните планети стоят на една линия със Слънцето, като по този начин образуват така наречения съвпад; обаче аз настойчиво моля да се отбележи, че не това е главното.
Позволете ми още в началото на днешната лекция да направя една забележка, която се отнася към края на вчерашната лекция. Аз установих, че някои от уважаемите слушатели поставиха акцента като идея, това естествено би могло да се допусне върху следното, а именно, че в направената от мен схематична рисунка отделните планети стоят на една линия със Слънцето, като по този начин образуват така наречения съвпад; обаче аз настойчиво моля да се отбележи, че не това е главното. Нека да не затрудняваме нашата работа с погрешни представи.
към текста >>

Нека да си представим, че това тук горе е съзвездието Близнаци и че през съответните планети слизаме от /знакът на Близнаци/ до Слънцето.
Нека да си представим, че това тук горе е съзвездието Близнаци и че през съответните планети слизаме от /знакът на Близнаци/ до Слънцето. Сега се опитайте да свържете независимо дали планетите образуват съвпад или не Слънцето със съзвездието Близнаци. Няма значение къде се намират в момента Сатурн, Юпитер или Марс; важното е да отбележим техните орбити, които представляват граничните знаци между отделните Йерархии.
към текста >>

Да, обръщайки се назад към нашите далечни предшественици, всред тях ние откриваме и такива, които духовните Йерархии са "разпратили" на отделните планети, защото духовните Същества от Йерархиите са упражнявали своите въздействия върху тях, върху тези "планетарни човеци" още преди възникването на нашата Земя, създавайки необходимите предпоставки за тяхното вътрешно израстване.
Да, обръщайки се назад към нашите далечни предшественици, всред тях ние откриваме и такива, които духовните Йерархии са "разпратили" на отделните планети, защото духовните Същества от Йерархиите са упражнявали своите въздействия върху тях, върху тези "планетарни човеци" още преди възникването на нашата Земя, създавайки необходимите предпоставки за тяхното вътрешно израстване. Тук е скрита една не вероятно дълбока мъдрост. И за нас е от огромно значение, че можем да изследваме тъкмо тази мъдрост, която насочваше човечеството още в най-ранните мигове от неговото развитие.
към текста >>

Утре ще проследим възникването на отделните физически планети, защото до този момент ние ги разглеждахме само като маркировъчни знаци, определящи "обиталищата" на различните Същества от висшите Йерархии.
Утре ще проследим възникването на отделните физически планети, защото до този момент ние ги разглеждахме само като маркировъчни знаци, определящи "обиталищата" на различните Същества от висшите Йерархии.
към текста >>

48. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Един от въпросите, които биха могли да възникнат още в самото начало на днешната лекция, се свежда до следното: А как да се отнасяме със сегашните планети от нашата Слънчева система?
Напълно естествено е, ако след подобно на вчерашното обсъждане, третиращо толкова всеобхватни истини, отнасящи се до Космоса, у слушателите да са останали и ред неразбрани неща. Но аз още вчера изтъкнах и отново моля това да бъде взето под внимание че тук не става дума за някакви спекулативни твърдения, а за онези действителни факти, които съществуват в Хрониката Акаша и които допълнително могат да бъдат систематизирани по един ясен и нагледен начин. Един от въпросите, които биха могли да възникнат още в самото начало на днешната лекция, се свежда до следното: А как да се отнасяме със сегашните планети от нашата Слънчева система? Вчера ние проследихме развитието на нашата планета до онзи момент, когато тя стана една завършена видима планета. Тук някой би могъл да добави: Добре, обаче ако се замислим върху днешните планети, възможно ли е те да са възникнали преди посочения момент, и да са вече приключили с всички етапи на своето развитие?
към текста >>

Тук някой би могъл да добави: Добре, обаче ако се замислим върху днешните планети, възможно ли е те да са възникнали преди посочения момент, и да са вече приключили с всички етапи на своето развитие?
Напълно естествено е, ако след подобно на вчерашното обсъждане, третиращо толкова всеобхватни истини, отнасящи се до Космоса, у слушателите да са останали и ред неразбрани неща. Но аз още вчера изтъкнах и отново моля това да бъде взето под внимание че тук не става дума за някакви спекулативни твърдения, а за онези действителни факти, които съществуват в Хрониката Акаша и които допълнително могат да бъдат систематизирани по един ясен и нагледен начин. Един от въпросите, които биха могли да възникнат още в самото начало на днешната лекция, се свежда до следното: А как да се отнасяме със сегашните планети от нашата Слънчева система? Вчера ние проследихме развитието на нашата планета до онзи момент, когато тя стана една завършена видима планета. Тук някой би могъл да добави: Добре, обаче ако се замислим върху днешните планети, възможно ли е те да са възникнали преди посочения момент, и да са вече приключили с всички етапи на своето развитие?
към текста >>

Обаче това е оправдано, защото, както видяхме, днешните планети имат отношение към повторението на четвъртото състояние: планетата Земя.
Вероятно една друга трудност възниква поради обстоятелството, че аз описвам втората планета, която се отдели като днешния Юпитер, третата планета като днешния Марс, защото предишната хронология започваше от Сатурновото развитие, следвана от Слънчевото развитие и Лунното развитие. Обаче това е оправдано, защото, както видяхме, днешните планети имат отношение към повторението на четвъртото състояние: планетата Земя. Когато Сатурн се образува за пръв път в мировото пространство, не съществуваха ни какви други елементи. А когато по-късно започна Слънчевото развитие, условията там бяха такива, че ние бихме могли да говорим именно за едно Слънце.
към текста >>

И така, ние установяваме, че днешните планети, които виждаме на небето, са възникнали през онзи четвърти период от планетарните въплъщения, обозначаван в Хрониката Акаша като Земя.
И така, ние установяваме, че днешните планети, които виждаме на небето, са възникнали през онзи четвърти период от планетарните въплъщения, обозначаван в Хрониката Акаша като Земя. Тези неща са изключително важни, макар че, естествено, когато говорим за целия Космос, ние не можем да се спираме на всички подробности. Накратко: най-напред възниква едно кълбо в случая със Сатурн това беше огнено кълбо, или един вид огромно огнено яйце а после то започва да се върти.
към текста >>

Вие не бива да забравяте, че такъв пояс се образува и при възникването на отделните планети.
Изграждането на този пояс става по силата на един общовалиден космически закон. На първо място, нека да отбележим, че всичко идва в резултат на едно струпване по протежението на съответния екватор или пояс. Млечният път също е подчинен на този закон. Когато Вие имате пред себе си Млечния път, прострян като един гигантски пояс из небесното пространство, осеян тук или там с оскъдно количество звезди, това се дължи на същия закон, според който при започване на ротацията небесните тела се подреждат по протежение на това, което означаваме като пояс. Ето защо и нашата космическа система всъщност има формата на леща; тя не е сферична, както мнозина смятат, а наподобява една леща, чийто пояс е образуван от дължината на екватора. Вие не бива да забравяте, че такъв пояс се образува и при възникването на отделните планети. Следователно, ако се върнем към по-предишните рисунки, и вземем, грубо казано, едно яйце и поискаме да изобразим отделните състояния, би трябвало да очертаем, примерно с червен цвят, един такъв пояс. С червено би трябвало да оцветим не цялото яйце, а само пояса. А после по протежение на пояса се струпват телата, които са предназначени да образуват едно голямо планетарно тяло. И на едно определено място би трябвало да отбележим точката, където се концентрират всички тела.
към текста >>

49. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Следователно, ние виждаме, че тези две планети, които днешната астрономия разглежда като напълно равноправни с другите планети, всъщност се движат в друга сфера и общо взето нямат нищо общо с нашия свят.
Следователно, ние виждаме, че тези две планети, които днешната астрономия разглежда като напълно равноправни с другите планети, всъщност се движат в друга сфера и общо взето нямат нищо общо с нашия свят. Те са израз именно на онези светове, които са възникнали още през епохата на Стария Сатурн, когато определени Същества са участвували в нашето развитие, а по-късно са се оттеглили извън нашата планетарна система. От тук Вие бихте могли да си обясните и ред други факти, например това, че Луните на тези планети се въртят в обратна посока.
към текста >>

От тук Вие бихте могли да си обясните и ред други факти, например това, че Луните на тези планети се въртят в обратна посока.
Следователно, ние виждаме, че тези две планети, които днешната астрономия разглежда като напълно равноправни с другите планети, всъщност се движат в друга сфера и общо взето нямат нищо общо с нашия свят. Те са израз именно на онези светове, които са възникнали още през епохата на Стария Сатурн, когато определени Същества са участвували в нашето развитие, а по-късно са се оттеглили извън нашата планетарна система. От тук Вие бихте могли да си обясните и ред други факти, например това, че Луните на тези планети се въртят в обратна посока.
към текста >>

50. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Това, което се отдели вследствие на тази необходимост, съставлява днес външните планети, Сатурн, Юпитер и Марс.
Преди Слънцето да може да се отдели, за определени духовни същества се яви необходимостта да заемат различни места в пространството. Това, което се отдели вследствие на тази необходимост, съставлява днес външните планети, Сатурн, Юпитер и Марс. Ние виждаме следователно, че в общата мирова материална маса, в която отначало бяха слети Слънцето и Луната, се намираха също в потенциална сила Сатурн, Юпитер и Марс. Съществата, които се отделиха първо, отделяйки тези небесни тела, имаха нужда от особените условия на живот, които можеха да намерят на тези планети. После се отдели Слънцето с най-възвишените Същества и развитието продължи до момента, когато Луната бе отделена от Земята. Но Съществата, които се бяха отделили заедно със Слънцето, не бяха всички способни да продължат своето развитие на него. Ако е позволено да си послужим с един образ /защото трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език и понякога е нужно да прибегнем до сравнение/, ще кажем, че когато Слънцето се отдели, определени Същества се считаха достатъчно силни, за да могат да предприемат това пътуване; обаче само най-възвишените същества можаха това и другите трябваше да се отделят впоследствие от тях.
към текста >>

Съществата, които се отделиха първо, отделяйки тези небесни тела, имаха нужда от особените условия на живот, които можеха да намерят на тези планети.
Преди Слънцето да може да се отдели, за определени духовни същества се яви необходимостта да заемат различни места в пространството. Това, което се отдели вследствие на тази необходимост, съставлява днес външните планети, Сатурн, Юпитер и Марс. Ние виждаме следователно, че в общата мирова материална маса, в която отначало бяха слети Слънцето и Луната, се намираха също в потенциална сила Сатурн, Юпитер и Марс. Съществата, които се отделиха първо, отделяйки тези небесни тела, имаха нужда от особените условия на живот, които можеха да намерят на тези планети. После се отдели Слънцето с най-възвишените Същества и развитието продължи до момента, когато Луната бе отделена от Земята. Но Съществата, които се бяха отделили заедно със Слънцето, не бяха всички способни да продължат своето развитие на него. Ако е позволено да си послужим с един образ /защото трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език и понякога е нужно да прибегнем до сравнение/, ще кажем, че когато Слънцето се отдели, определени Същества се считаха достатъчно силни, за да могат да предприемат това пътуване; обаче само най-възвишените същества можаха това и другите трябваше да се отделят впоследствие от тях. Те създадоха тогава собствено обиталище и така се родиха планетите Венера и Меркурий. Следователно Сатурн, Юпитер и Марс са се отделили от Земята преди Слънцето, докато Венера и Меркурий се отделят след това от Слънцето и най-после Луната се отдели от Земята.
към текста >>

Тогава те трябваше да се оттеглят за известно време върху другите планети Сатурн, Юпитер и Марс.
Те не можеха да се съединят всички с Духовете на Слънцето, нямайки нужната зрялост за това. Тогава те трябваше да се оттеглят за известно време върху другите планети Сатурн, Юпитер и Марс. Докато на Земята, която се превръщаше в пустиня, телата не можеха вече да служат за жилища на човешките души, тези души изчакаха върху планетите времето, когато да могат отново да намерят подходящи тела. Само отделни, редки човешки тела, най-силните, можаха още да приемат души, за да осигурят живота през кризата, причинена от действието на съединената още със Земята Луна. Когато Луната бе отделена, слънчевите сили отново можаха да действуват върху човешките форми, които приеха тази подтик и станаха достатъчно гъвкави и пластични, за да могат отново да слязат в тях душите намиращи се на Сатурн, Юпитер и Марс И тези души постепенно се върнаха на Земята, за да населят възобновените човешки тела. Следователно, след отделянето на Луната ние имаме една епоха, през която човешките тела отново се размножават. Така можа да се пази човешкият род през тази криза, чийто дълбок смисъл Вие сега разбирате.
към текста >>

51. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

В това време той остава изложен на всякакъв вид влияния; не само на влиянията на висшите духовни същества, които обитават на Слънцето или на различните планети на нашата слънчева система но също и на тези на луциферическите духове, които действуват върху неговото астрално тяло.
В миналото хората са били много по-тясно свързани. Причината за това беше, че те са живеели в една атмосфера съвършено различна от нашата. Днес въздухът, който ни за обикаля, съдържа повече вода само когато вали. През Атлантската епоха въздухът беше непрестанно изпълнен с гъсти водни пари; а в началото на тази епоха човекът беше съставен от меко вещество, подобно на това на пихтие-образните животни, които днес живеят в моретата и които едва можем да различаваме от заобикалящата ги водна маса. Постепенно веществото на човешкото тяло се сгъстява. В това време той остава изложен на всякакъв вид влияния; не само на влиянията на висшите духовни същества, които обитават на Слънцето или на различните планети на нашата слънчева система но също и на тези на луциферическите духове, които действуват върху неговото астрално тяло. Тези, които трябваше да бъдат ръководители на атлантското население, трябваше да побеждават луциферическите влияния в своето собствено астрално тяло. Тогавашния човек имаше ясновиждащо и духовно съзнание и затова той възприемаше всички духовни влияния, които се упражняваха над него. Някой, който не знаеше нищо за Духовната наука, би се смял днес, ако му кажем: "твоето астрално тяло е подложено на влиянието на луциферическите духове! " Но той не знае, че това влияние е толкова по-силно, колкото по-малко той има съзнание за него.
към текста >>

Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите божествени същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети.
Тези думи на Гьотевия Фауст съдържа една много дълбока истина; и много от материалистичните влияния не биха са проявявали, ако хората знаеха, че все още се намират под властта на Луцифер. В миналото учителите на човечеството и техните ученици са се наблюдавали много строго по отношение на страстите, желанията и инстинктите, които тласкаха човека към физическия свят повече отколкото изискваше неговото развитие. Който искаше да стане учител, трябваше да развива преди всичко едно себесъзнание, което много строго следеше за всичко, което можеше да дойде от Луцифер. Той трябваше да знае да разпознава в своето астрално тяло действието на луциферическите същества. Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите божествени същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети. И, според своя духовен произход, хората виждаха различни духовни същества. Имаше човешки души, които идваха от Марс; побеждавайки в себе си луциферическите влияния, те стигаха до по-висока степен на едно по-чисто ясновиждане и виждаха духовните същества от царството, от където те самите бяха дошли, от царството на Марс. Тези, които бяха дошли от Сатурн, можеха да виждат съществата на Сатурн; тези, които бяха дошли от Юпитер или от Венера, виждаха духовните същества от тези небесни тела. Всеки виждаше това, което му съответствуваше. Но най-издигнатите човешки души, тези, които бяха устояли на лунната криза, можаха да стигнат постепенно да виждат не само духовните същества на Марс, Юпитер или Венера, но и тези на самото Слънце.
към текста >>

52. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

за временност, там една по-стара наука е поставила на основа седемте планети.
Ето защо за мирови явления, които принадлежат на нашата Земя, тя е казала: ние се ориентираме, когато отнасяме пространствените отношения на дадено нещо, което става на Земята, към дванадесет трайни точки, които са разпределени в пространството. Тези дванадесет трайни точки са дадени чрез дванадесетте зодиакални знака в мировото пространство. Това трябваше да бъдат дванадесет основни точки, към които се отнася всичко в пространството. Но това не почива просто на едно произволие на човешкия начин на мислене, този начин на мислене се е поучил от действителността и си е образувал това отношение, че човек се ориентира най-добре в пространството, когато вземе за основа на своето ориентиране дванадесет члена. Там, където се касае за промени, т.е. за временност, там една по-стара наука е поставила на основа седемте планети. Там ръководна нишка е числото седем.
към текста >>

53. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Те се преселиха на другите планети, които междувременно се обособиха от общата субстанция.
Но какво ставаше с тези души, които не намираха подходящи тела? Те се преселиха на другите планети, които междувременно се обособиха от общата субстанция. Така например определени души се преселиха на Сатурн, други на Юпитер, Марс, Венера или Меркурий; така че на Земята настъпи период от време, когато на нея обхваната от един вид тежка зима слизаха само най-могъщите души. По-слабите души се отправиха към другите планети от нашата Слънчева система.
към текста >>

По-слабите души се отправиха към другите планети от нашата Слънчева система.
Но какво ставаше с тези души, които не намираха подходящи тела? Те се преселиха на другите планети, които междувременно се обособиха от общата субстанция. Така например определени души се преселиха на Сатурн, други на Юпитер, Марс, Венера или Меркурий; така че на Земята настъпи период от време, когато на нея обхваната от един вид тежка зима слизаха само най-могъщите души. По-слабите души се отправиха към другите планети от нашата Слънчева система.
към текста >>

И в края на Лемурийската епоха, а дори и през част от Атлантската епоха душите изчакващи подходящия момент на други планети започнаха отново да се връщат на Земята.
По този начин Земята отново се насели. И в края на Лемурийската епоха, а дори и през част от Атлантската епоха душите изчакващи подходящия момент на други планети започнаха отново да се връщат на Земята. Ето как възникна атлантското човечество: То беше предвождано от атлантските посветени, за чиито светилища сме говорили и друг път.
към текста >>

54. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Всички вие сте запознати с идеите, поддържани от съвременната астрономическа наука за движението на Земята около Слънцето и също за движението на другите планети, принадлежащи на Слънчевата система.
Всички вие сте запознати с идеите, поддържани от съвременната астрономическа наука за движението на Земята около Слънцето и също за движението на другите планети, принадлежащи на Слънчевата система. Казаното в трактати от обичайния вид представлява, в кръгозора на Духовната Наука, само най-елементарното начало. За Духовната Наука случващото се във физическия свят е символ, външна картина на вътрешни духовни процеси, и онова което сме свикнали да научваме за нашата планетарна система от елементарната астрономия може да се сравни, спрямо лежащото в основата му, с наученото от едно дете за движението на часовника. Ние му обясняваме за какво са 12-те общоприети цифри и какво означава въртенето на двете стрелки едната бавна, а другата по-бърза. Детето евентуално ще може да ни каже от позицията на двете стрелки кога, да речем, часът е девет и половина. Но това не би означавало много.
към текста >>

Подчертавам, че в течение на времето се е получила промяна в имената на тези две планети.
А сега ще помислим за външния аспект на нашата Слънчева система (виж диаграмата). Земята се върти около Слънцето в центъра. Ще пропусна подробностите. В определено време на годината Земята стои в една точка, а в друго време някъде другаде. Луната се върти около Земята, а планетите обикновено наричани Меркурий и Венера са по-близо до Слънцето и се въртят около него. Подчертавам, че в течение на времето се е получила промяна в имената на тези две планети. Планетата, днес наричана Меркурий, по-рано беше наричана Венера, а планетата, днес наричана Венера, преди беше наричана Меркурий. Венера (някога Меркурий) е по-близо до Слънцето от планетата, сега наричана Меркурий (някога Венера). След това, по-нататък от Земята, диаграмата показва Марс, Юпитер и Сатурн, въртящи се около Слънцето. Относителните положения не са точно верни, но това няма значение тук. За днес ще оставим другите планети вън от разглеждане.
към текста >>

За днес ще оставим другите планети вън от разглеждане.
Подчертавам, че в течение на времето се е получила промяна в имената на тези две планети. Планетата, днес наричана Меркурий, по-рано беше наричана Венера, а планетата, днес наричана Венера, преди беше наричана Меркурий. Венера (някога Меркурий) е по-близо до Слънцето от планетата, сега наричана Меркурий (някога Венера). След това, по-нататък от Земята, диаграмата показва Марс, Юпитер и Сатурн, въртящи се около Слънцето. Относителните положения не са точно верни, но това няма значение тук. За днес ще оставим другите планети вън от разглеждане.
към текста >>

Така ние откриваме забележително съотношение между човешкия живот, Микрокосмоса, и силите работещи във великия космически часовник, движещи различните планети около Слънцето в Макрокосмоса.
Така ние откриваме забележително съотношение между човешкия живот, Микрокосмоса, и силите работещи във великия космически часовник, движещи различните планети около Слънцето в Макрокосмоса.
към текста >>

55. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Всичко, проявявано от отделните планети, насочва към великата духовна опитност, описана току-що, както един часовник посочва времето на явленията във външния живот.
Но нещо друго от огромно значение бе свързано с това виждане на Слънцето. Фактът, за който вчера бе дадено само едно абстрактно указание, тогава се разкриваше в цялата си истина, а именно, че има живо взаимодействие между планетите и Слънцето, тъй като постоянно текат потоци напред-назад от планетите към Слънцето и от Слънцето към планетите. Духовно се разкриваше нещо, което може да се сравни с кръвообращението в човешкото тяло. Както кръвта тече в жива циркулация от сърцето към органите и от органите отново обратно към сърцето, така и Слънцето се разкриваше като центърът на живи духовни потоци, течащи напред-назад между Слънцето и планетите. Слънчевата система се разкрива като духовна система на живи реалности, външното проявление на които е не повече от символ. Всичко, проявявано от отделните планети, насочва към великата духовна опитност, описана току-що, както един часовник посочва времето на явленията във външния живот.
към текста >>

56. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние различаваме 7 планети, движещи се и вършещи дела, и зад тях в покой 12 зодиакални съзвездия.
Ние различаваме 7 планети, движещи се и вършещи дела, и зад тях в покой 12 зодиакални съзвездия. Ние схващаме, че духовните факти курсовете на планетите се причиняват от 12 Същества. Само по този начин е възможно да се говори вярно за Света на Духа, лежащ зад Елементарния Свят. Ние трябва да си представяме не просто 12 зодиакални съзвездия, а Същества, всъщност категории от Същества, и не просто 7 планети, а духовни факти.
към текста >>

Ние трябва да си представяме не просто 12 зодиакални съзвездия, а Същества, всъщност категории от Същества, и не просто 7 планети, а духовни факти.
Ние различаваме 7 планети, движещи се и вършещи дела, и зад тях в покой 12 зодиакални съзвездия. Ние схващаме, че духовните факти курсовете на планетите се причиняват от 12 Същества. Само по този начин е възможно да се говори вярно за Света на Духа, лежащ зад Елементарния Свят. Ние трябва да си представяме не просто 12 зодиакални съзвездия, а Същества, всъщност категории от Същества, и не просто 7 планети, а духовни факти.
към текста >>

57. 10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Наистина, ние нямаме професор, който да върти капка олио, но имаме картина на определени космически Същества, работещи от различни духовни области и позволяващи да възникнат различни планети.
Тук ние имаме поглед към нещо, което съвременната наука не може да разкрие. Тя се опитва да обясни произхода на една планетарна система с примера на въртяща се капка олио. Ние обаче имаме представа как една планета възниква от предшестваща я форма. Наистина, ние нямаме професор, който да върти капка олио, но имаме картина на определени космически Същества, работещи от различни духовни области и позволяващи да възникнат различни планети. Ние имаме картина как духовното работи във физическото.
към текста >>

Настоящата ни Земя е възможна само на определено разстояние от Слънцето и в определено отношение с другите планети.
Аз ви показах, че устройството на човека трябва да бъде съобразено с устройството на Земята. Настоящата ни Земя е възможна само на определено разстояние от Слънцето и в определено отношение с другите планети. Ако нещо, каквото и да било, се променеше в Слънчевата система, човекът също би бил съвсем различен; с превръщането на Старата Луна в нашата Земя се е променила цялата Слънчева система.
към текста >>

58. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Нека да не се спираме върху начина, по който се отделиха другите планети, например Юпитер, Марс и т.н.
След края на Старата Луна, ако мога така да се изразя, всичко премина в състояние на хаос. Както знаем от моята книга „Въведение в Тайната Наука", последва период от време на т.н. „космическа нощ", след която из гря новия Космос на нашата днешна Земя. В този нов Космос на Земното развитие се съдържаше всичко, което днес ни свързва със Земята и с цялата Слънчева система. Постепенно от древното единство, от древната космическа цялост на Земята се отделиха всички други небесни тела. Нека да не се спираме върху начина, по който се отделиха другите планети, например Юпитер, Марс и т.н. Само ще припомним, че в определен момент от Земното развитие, нашата Земя и нашето Слънце се разделиха. И когато Слънцето беше вече откъснато от Земята и неговите въздействия обливаха Земята като външни сили, нашата Земя все още беше свързана с днешната Луна, така че те представляваха едно небесно тяло; субстанциите и духовните сили, които днес са локализирани на Луната, тогава бяха все още свързани с нашата Земя.
към текста >>

Ето защо духовно-душевната част на голям брой човешки предшественици окончателно напусна Земята и за определен период от време потърси убежище върху други планети от нашата Слънчева система.
Ето защо духовно-душевната част на голям брой човешки предшественици окончателно напусна Земята и за определен период от време потърси убежище върху други планети от нашата Слънчева система. Само незначителна част от физическите тела можа да изпълни своето предназначение и да се спаси за по-нататъшно развитие. Аз многократно съм описвал пред Вас, как преобладаващия брой човешки души бяха изнесени в небесното пространство, а еволюционният ход беше поддържан от една малка част, а именно от онези човешки души, които бяха достатъчно крепки и силни, за да понесат всички изпитания. Да, тъкмо тези крепки и силни души спасиха човечеството и преодоляха критичната точка в неговото развитие.
към текста >>

За тази цел ние трябваше да се пренесем на други планети и да изоставим животинските тела, които потънаха, така да се каже, в упадък.
Ето как пред нас нагледно застава целия процес, при който, ако мога така да се изразя, ние изоставяме определени същества, за да си осигурим възможността да се издигнем самите ние. За тази цел ние трябваше да се пренесем на други планети и да изоставим животинските тела, които потънаха, така да се каже, в упадък. А на това, което изостана под нас, в известен смисъл, ние дължим сегашната си „човешка" еволюционна степен. Да, тези наши „задължения" могат да бъдат описани още по-подробно. Но има и друг въпрос: „Как изобщо стана възможно, че през критичния период на Земята, ние можахме да я напуснем? " Защото едно същество не може току така да се отправи в една или друга желана от него посока.
към текста >>

59. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Когато нашата сегашна Слънчева система постига своята конфигурация съобразно Земната цел, настъпват закономерните движения на Слънцето, Земята и другите планети, респективно: Смяната между „ден" и „нощ", редуването на четирите годишни времена, различните атмосферни условия, узряването на плодовете и т.н.
А впрочем кои процеси от земния свят бихме окачествили като „нормални"? Когато нашата сегашна Слънчева система постига своята конфигурация съобразно Земната цел, настъпват закономерните движения на Слънцето, Земята и другите планети, респективно: Смяната между „ден" и „нощ", редуването на четирите годишни времена, различните атмосферни условия, узряването на плодовете и т.н. Всички тези природни явления се повтарят според космическите ритми, всред които сегашната Земя попадна едва след като Старата Луна напусна мировото пространство. Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие. И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е. в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н.
към текста >>

60. 6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

А последните намират своите средишни точки в другите пет планети, взети според техните древни наименования.
Ако искаме да имаме задоволителна представа за деятелността на тези нормални Духове на Формата, най-добре е да си кажем: Те изпращат към нас своите лъчи в Слънчевата светлина. Обаче за да си представим абнормните Духове на Формата, респективно съвместната им работа с нормалните Духове на Формата, които са един вид съсредоточени в Слънцето защото Йехова се отклони в посока на Луната само заради утвърждаването на равновесието трябва да си послужим със следния образ: Ето, сега нормалните Духове на Формата изпращат към нас определена Слънчева сила, но тя се променя поради намесата на абнормните Духове на Формата, които всъщност са Духове на Движението. А последните намират своите средишни точки в другите пет планети, взети според техните древни наименования. Следователно, Вие трябва да търсите центровете на тези абнормни Духове на Формата там, в небесните тела на Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий.
към текста >>

Ето защо в това, което се разгръща тук като сила, идваща от Духовете на Формата, започва да вибрира, да танцува не само нормалното, но и всичко онова, което се намесва в нормалните сили на Елохимите, в нормалните сили, присъщи за Духовете на Формата, а именно влиянията, идващи от абнормните Духове на Формата, които са разположени в центровете на отделните планети.
Следователно, ако вземете даден участък от Земната повърхност и си представите как чрез Елохимите, или нормалните Духове на Формата, Слънцето упражнява там определени действия, върху съответната точка от Земната повърхност не би било възможно да възникне нищо друго, освен напълно нормалният Аз. В този случай би възникнало онова, което осигурява нормалното съществувание на човека и, така да се каже, неговите естествени условия за живеене. Но сега в работата, извършвана от Духовете на Формата които иначе чрез характерния за тях стремеж към равновесие просто биха танцували на повърхността се намесват, примерно, силите на Меркурий. Ето защо в това, което се разгръща тук като сила, идваща от Духовете на Формата, започва да вибрира, да танцува не само нормалното, но и всичко онова, което се намесва в нормалните сили на Елохимите, в нормалните сили, присъщи за Духовете на Формата, а именно влиянията, идващи от абнормните Духове на Формата, които са разположени в центровете на отделните планети. Следователно, абнормните Духове на Формата допринасят за появата на пет центрове на влияние и фактически тези пет центрове на влияние след като съответните влияния биват отразени от Земния център пораждат това, което наричаме петте основни човешки раси.
към текста >>

Ето по този начин, проследявайки все по-точно окултния смисъл на нещата, Вие стигате до силите, чиито материални откровения се проявяват именно в тези мирови точки, в тези пет планети.
И сега ние попадаме в Азия, където откриваме расата на Венера или малайската раса. Ако продължим през обширните пространства на Азия, ние откриваме също и монголската раса или расата на Марс. После се отправяме към европейската област и в европейското население, в неговия първичен характер, в неговия расов характер, ние откриваме хората на Юпитер. Ако прекосим океана и стъпим в Америка, където се намира точката, мястото, на което расите или културите умират, ние откриваме расата на мрачния Сатурн, първичната индианска раса, американската раса. Следователно, индианската раса е Сатурнова раса. Ето по този начин, проследявайки все по-точно окултния смисъл на нещата, Вие стигате до силите, чиито материални откровения се проявяват именно в тези мирови точки, в тези пет планети.
към текста >>

Накратко: ние видяхме, как общото човечество възникна на нашата Земя чрез Елохимите, или нормалните Духове на Формата, и как после от общата човешка маса, от общия поток на човечеството се разклониха неговите пет главни раси, оставайки свързани с ръководните Духове от войнството на абнормните Духове на Формата, чиито имена трябва да заемем от петте планети, докато нормалните Духове на Формата следва да търсим в Слънцето и в Луната.
Накратко: ние видяхме, как общото човечество възникна на нашата Земя чрез Елохимите, или нормалните Духове на Формата, и как после от общата човешка маса, от общия поток на човечеството се разклониха неговите пет главни раси, оставайки свързани с ръководните Духове от войнството на абнормните Духове на Формата, чиито имена трябва да заемем от петте планети, докато нормалните Духове на Формата следва да търсим в Слънцето и в Луната. А по-нататък ще се запознаем с други процеси, за което ще сме улеснени от факта, че се докосваме до познати неща, каквито са отделните племена и народи.
към текста >>

61. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Може би някои от Вас, които са чели моята „Тайна наука“ или други антропософски текстове, ще си спомнят, че някога в хода на Земната еволюция се разигра едно събитие, което бихме определили като един вид „слизане“ на онези човешки души, които в предревни времена, още преди древната Лемурийска епоха*25 бяха напуснали Земята, отправяйки се към отделните планети на нашата планетарна система.
Колкото повече навлизаме в детайлите на северно-германската митология, толкова повече се убеждаваме, че в нейните образи са представени най-важните окултни истини, нещо което не можем да срещнем в нито една друга митология. Може би някои от Вас, които са чели моята „Тайна наука“ или други антропософски текстове, ще си спомнят, че някога в хода на Земната еволюция се разигра едно събитие, което бихме определили като един вид „слизане“ на онези човешки души, които в предревни времена, още преди древната Лемурийска епоха*25 бяха напуснали Земята, отправяйки се към отделните планети на нашата планетарна система. Да, тези души имаха специални причини, за да се отправят към Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, и после, през последните периоди на Лемурийската епоха и през цялата Атлантска епоха отново да се съединят с човешките тела, които между временно се развиха на Земята с присъщите им заложби, качества и т.н. Всичко това стана възможно благодарение на факта, че Луната се отдели от Земята. Едва тогава тези Сатурнови, Юпитерови, Марсови, Венерини в Меркуриеви души слязоха на Земята. Тук става дума за един величествен процес, който днес също може да бъде проследен в Хрониката Акаша. В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че старото атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези души.
към текста >>

62. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

С това всички други планети включително и Слънцето са били съвсем различно устроени.
Това е било единствено възможното съзнание на старата Луна. Защото това, което става на нашата Земя, трябва да бъде в хармония с целия Космос. Едно такова съзнание, каквото днес човекът има на Земята, с различаване на вътрешното от външното, с това възприятие, че вън се намират действителни предмети и че наред с това ние сме една вътрешност, такова едно съзнание изискваше, щото цялото развитие от старата Луна да премине към Земята, да настъпи една съвършено друга форма на деление в нашата космическа система. Например отделянето на Луната от Земята, каквото то днес съществува, не е съществувало през време на старата Луна. Това, което наричаме старата Луна, трябва да си го представите така, че днешната Луна и Земята са образовали едно цяло. С това всички други планети включително и Слънцето са били съвсем различно устроени. И при условията, които тогава са съществували, можеше да се развие само едно такова образно съзнание. Едва след като целият Космос, който принадлежи към нас, е приел формата, която има като заобикалящ Земята свят, можа да се развие предметното съзнание, каквото го имаме ние днес. Следователно трябва да кажем: Такова едно съзнание, каквото човекът има като земно съзнание, е било запазено за него за Земната епоха. И не само човекът не е имал такова съзнание: не са го имали и всички други Същества, които описахме като принадлежащи на тези или онази йерархии. Би било твърде повърхностно, ако бихме си представили, понеже например Ангелите са минали на старата Луна своята човешка степен на развитие, че поради това то е трябвало да имат на старата Луна едно такова съзнание, каквото днес човеците имат на Земята.
към текста >>

63. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И според степента на тяхното развитие сега тези човешки души-духове продължиха своето по-нататъшно развитие върху другите планети, които принадлежат към нашата слънчева система.
Резултатът от това беше, че в по-нататъшния ход на Земното развитие човешките същества можеха все по-малко и по-малко да виреят оставайки свързани със Земята всичко това ви е по-точно описано в моята книга "Тайната наука". От вчерашната сказка знаем, че тогава човеците бяха наистина духовно-душевни същества, но че в това духовно-душевно състояние те не можеха да се свържат с това, което се излъчваше в окръжността на Земята като земна материя, защото то беше твърде грубо за тях, докато Душата още беше свързана със Земята. И така става, че по-голяма част от човешките души трябваше да се освободят от своите връзки със Земята. С това ние загатваме за едно важно събитие, което стана в отношението на човека и Земята през периода, който се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната. С изключение на много малък брой човешките души-духове се сбогуваха през този междинен период земните условия и се насочиха към по-висши области. И според степента на тяхното развитие сега тези човешки души-духове продължиха своето по-нататъшно развитие върху другите планети, които принадлежат към нашата слънчева система. Определени души-духове имаха заложбата да продължат първо своето развитие върху Сатурн, други върху Марс, други върху Меркурий и т.н. Само много малък брой от най-силните човешки души-духове остана свързан със Земята. През този междинен период другите станаха жители на съседните на нашата Земя планети. Това беше в такъв един период ако употребим този обикновен израз който е предхождал нашата Лемурийска епоха. Тогава това, което можем да наречем наше душевно състояние, е минало през едно развитие върху съседните на Земята планети.
към текста >>

През този междинен период другите станаха жители на съседните на нашата Земя планети.
С това ние загатваме за едно важно събитие, което стана в отношението на човека и Земята през периода, който се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната. С изключение на много малък брой човешките души-духове се сбогуваха през този междинен период земните условия и се насочиха към по-висши области. И според степента на тяхното развитие сега тези човешки души-духове продължиха своето по-нататъшно развитие върху другите планети, които принадлежат към нашата слънчева система. Определени души-духове имаха заложбата да продължат първо своето развитие върху Сатурн, други върху Марс, други върху Меркурий и т.н. Само много малък брой от най-силните човешки души-духове остана свързан със Земята. През този междинен период другите станаха жители на съседните на нашата Земя планети. Това беше в такъв един период ако употребим този обикновен израз който е предхождал нашата Лемурийска епоха. Тогава това, което можем да наречем наше душевно състояние, е минало през едно развитие върху съседните на Земята планети. След това дойде онова важно събитие, за което вече знаем, че то стана през време на Лемурийската епоха и чрез което веществеността на Луната с всички лунни сили бе отделена от Земята: стана излизането на Луната от Земята. Но с това със Земята станаха големи промени. Едва сега Земята бе доведена до едно състояние, при което човекът можеше да вирее.
към текста >>

Тогава това, което можем да наречем наше душевно състояние, е минало през едно развитие върху съседните на Земята планети.
И според степента на тяхното развитие сега тези човешки души-духове продължиха своето по-нататъшно развитие върху другите планети, които принадлежат към нашата слънчева система. Определени души-духове имаха заложбата да продължат първо своето развитие върху Сатурн, други върху Марс, други върху Меркурий и т.н. Само много малък брой от най-силните човешки души-духове остана свързан със Земята. През този междинен период другите станаха жители на съседните на нашата Земя планети. Това беше в такъв един период ако употребим този обикновен израз който е предхождал нашата Лемурийска епоха. Тогава това, което можем да наречем наше душевно състояние, е минало през едно развитие върху съседните на Земята планети. След това дойде онова важно събитие, за което вече знаем, че то стана през време на Лемурийската епоха и чрез което веществеността на Луната с всички лунни сили бе отделена от Земята: стана излизането на Луната от Земята. Но с това със Земята станаха големи промени. Едва сега Земята бе доведена до едно състояние, при което човекът можеше да вирее. Докато, ако Земята би останала свързана със Слънцето, силите биха били така да се каже твърде тънки, твърде духовни, те трябваше да станат твърде груби, ако Земята би останала свързана с Луната. И така Луната се отдалечи и Земята остана в един вид уравновесено състояние което бе произведено благодарение на това, че силите на Слънцето на Луната действуваха отвън.
към текста >>

А сега развитието върви по-нататък и постепенно става едно възвръщане долу на Земята на човешките души-духове от съседните планети.
Едва сега Земята бе доведена до едно състояние, при което човекът можеше да вирее. Докато, ако Земята би останала свързана със Слънцето, силите биха били така да се каже твърде тънки, твърде духовни, те трябваше да станат твърде груби, ако Земята би останала свързана с Луната. И така Луната се отдалечи и Земята остана в един вид уравновесено състояние което бе произведено благодарение на това, че силите на Слънцето на Луната действуваха отвън. И чрез това Земята се подготви да може да стане носителка на съществуването на хората. Всичко това стана през време на Лемурийската епоха. А сега развитието върви по-нататък и постепенно става едно възвръщане долу на Земята на човешките души-духове от съседните планети. Това е нещо, което продължи до голяма част и през Атлантската епоха, душите продължиха постоянно да слизат от съседните планети. И развитието през време на последните периоди на Лемурийската епоха и през време на Атлантската епоха стана така, че това, което изкристализира като човек, постепенно бе надарено с души-духове то различен род, според това, дали душите-духове лизаха от Марс, от Меркурий, от Юпитер и т.н. Чрез това настъпи едно голямо разнообразие в земното развитие на човека. Онези от вас, които са се запознали с моите сказки, държани в Християния, знаят, че това деление според човеци на Марс, на Сатурн и т.н. бе дадено нещо първоначално, което по-късно доведе до диференцирането на човешките раси.
към текста >>

Това е нещо, което продължи до голяма част и през Атлантската епоха, душите продължиха постоянно да слизат от съседните планети.
Докато, ако Земята би останала свързана със Слънцето, силите биха били така да се каже твърде тънки, твърде духовни, те трябваше да станат твърде груби, ако Земята би останала свързана с Луната. И така Луната се отдалечи и Земята остана в един вид уравновесено състояние което бе произведено благодарение на това, че силите на Слънцето на Луната действуваха отвън. И чрез това Земята се подготви да може да стане носителка на съществуването на хората. Всичко това стана през време на Лемурийската епоха. А сега развитието върви по-нататък и постепенно става едно възвръщане долу на Земята на човешките души-духове от съседните планети. Това е нещо, което продължи до голяма част и през Атлантската епоха, душите продължиха постоянно да слизат от съседните планети. И развитието през време на последните периоди на Лемурийската епоха и през време на Атлантската епоха стана така, че това, което изкристализира като човек, постепенно бе надарено с души-духове то различен род, според това, дали душите-духове лизаха от Марс, от Меркурий, от Юпитер и т.н. Чрез това настъпи едно голямо разнообразие в земното развитие на човека. Онези от вас, които са се запознали с моите сказки, държани в Християния, знаят, че това деление според човеци на Марс, на Сатурн и т.н. бе дадено нещо първоначално, което по-късно доведе до диференцирането на човешките раси. Тук трябва да търсим различията в човешкия род и днес още, когато човек има поглед за това, при един човек може да се познае, дали неговата душа произхожда от тази или онези от съседните на Земята планети.
към текста >>

Тук трябва да търсим различията в човешкия род и днес още, когато човек има поглед за това, при един човек може да се познае, дали неговата душа произхожда от тази или онези от съседните на Земята планети.
Това е нещо, което продължи до голяма част и през Атлантската епоха, душите продължиха постоянно да слизат от съседните планети. И развитието през време на последните периоди на Лемурийската епоха и през време на Атлантската епоха стана така, че това, което изкристализира като човек, постепенно бе надарено с души-духове то различен род, според това, дали душите-духове лизаха от Марс, от Меркурий, от Юпитер и т.н. Чрез това настъпи едно голямо разнообразие в земното развитие на човека. Онези от вас, които са се запознали с моите сказки, държани в Християния, знаят, че това деление според човеци на Марс, на Сатурн и т.н. бе дадено нещо първоначално, което по-късно доведе до диференцирането на човешките раси. Тук трябва да търсим различията в човешкия род и днес още, когато човек има поглед за това, при един човек може да се познае, дали неговата душа произхожда от тази или онези от съседните на Земята планети. Но ние често сме подчертавали вече в моята книга "Тайната наука", че не всички души бяха напуснали Земята. Ако искаме да говорим тривиално, трябва да кажем: Най-способните човешки души можаха да използуват по-нататък земния материал и да останат свързани с него. Аз даже обърнах вниманието върху това, че по един изненадващ начин съществуваше една главна двойка човеци, която преодоля онова загрубяване на земните състояния. Ние сме заставени, принудени от резултатите на душевното изследване, да приемем нещо, което отначало човек не може да повярва -,че тогава съществуваше една главна човешка двойка, както ни показва Библията в лицето на Адам и Ева, и че към потомците на тази двойка се присъединиха, прибавиха се онези видове човеци, които се родиха благодарение на това, че техните души-духове слязоха от всемирното пространство върху Земята.
към текста >>

Така вторият ден на сътворението съвпада с един напълно определен период между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната от Земята, с напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планети.
Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията. При днешните материалистични представи за Библията се налага необходимостта да не се пристъпва така лесно към тълкуването на Библията внасяйки в нея фактите на Духовната наука е тази, която ни принуждава да намерим в Библията това, което трябваше да кажем тези дни, и даже ако се противим, накрая пак ще бъдем принудени да намерим в Библията това, което първо намира ясновидското изследване. След тези предпоставки можем да си кажем: На кое място в описанието на Генезиса трябва да намерим излизането на духовно-душевното, напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планетарни тела или същества, което бе предизвикано от загрубялото състояние на Земята? Ние трябва да го поставим там, където ни се разказва, че чрез възникването на звуковия етер аз много точно ви описах това при разглеждането на така наречения ден втори на сътворението се отделят горните вещества от долните. И когато проследяваме с погледа на ясновидеца това, което трябва да се разбира, тогава ние си казваме: С това, което отива нагоре, което се отдалечава от Земята; за което се казва, че Елохимите го нарекоха Небе, с него същевременно се отдалечаваха и душите-духове на човеците. Така вторият ден на сътворението съвпада с един напълно определен период между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната от Земята, с напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планети.
към текста >>

Това, което действува като сили в астралното тяло, него трябва да имаме ние предвид, когато говорим за душата-дух на човека, то напуска тогава Земята, за да отиде на съседните планети.
Нека във връзка с това разгледаме човека. Днешният човек е съставен от познатите нам членове: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и носител на Аза. Знаем, че от тези четири членове през време на нощното сънно състояние в леглото се намират изоставени от другите членове физическото тяло и етерното тяло, когато говорим за древните времена, които са описани в Библията за втория и до третия ден, тогава ние не можем да говорим още за физическото и етерно тяло така, каквито те са днес. Те се образуваха едва по-късно от веществото на Земята. Това, което съществуваше тогава от човека, днес то принадлежи главно на това, което през време на нощното сънно състояние се отделя от по-грубите членове на човешката природа, това което наричаме астралната същност на човека. Това, което действува като сили в астралното тяло, него трябва да имаме ние предвид, когато говорим за душата-дух на човека, то напуска тогава Земята, за да отиде на съседните планети. Следователно това, което принадлежи на нашите сили, когато ние се намираме в астралното тяло вън от физическото и етерно тяло, това трябва да търсим на съседните на Земята планети след втория ден на сътворението. Но ние знаем, че когато през време на нощното сънно състояние човекът се намира със своите по-тънки членове вън от физическото тяло и етерното тяло, той е включен така да се каже в астралната /звездната/ среда заобикаляща нашата Земя, в силите и теченията на членовете на нашата планетарна система. През време на нощното сънно състояние човекът
към текста >>

Следователно това, което принадлежи на нашите сили, когато ние се намираме в астралното тяло вън от физическото и етерно тяло, това трябва да търсим на съседните на Земята планети след втория ден на сътворението.
Днешният човек е съставен от познатите нам членове: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и носител на Аза. Знаем, че от тези четири членове през време на нощното сънно състояние в леглото се намират изоставени от другите членове физическото тяло и етерното тяло, когато говорим за древните времена, които са описани в Библията за втория и до третия ден, тогава ние не можем да говорим още за физическото и етерно тяло така, каквито те са днес. Те се образуваха едва по-късно от веществото на Земята. Това, което съществуваше тогава от човека, днес то принадлежи главно на това, което през време на нощното сънно състояние се отделя от по-грубите членове на човешката природа, това което наричаме астралната същност на човека. Това, което действува като сили в астралното тяло, него трябва да имаме ние предвид, когато говорим за душата-дух на човека, то напуска тогава Земята, за да отиде на съседните планети. Следователно това, което принадлежи на нашите сили, когато ние се намираме в астралното тяло вън от физическото и етерно тяло, това трябва да търсим на съседните на Земята планети след втория ден на сътворението. Но ние знаем, че когато през време на нощното сънно състояние човекът се намира със своите по-тънки членове вън от физическото тяло и етерното тяло, той е включен така да се каже в астралната /звездната/ среда заобикаляща нашата Земя, в силите и теченията на членовете на нашата планетарна система. През време на нощното сънно състояние човекът
към текста >>

Така ние можем също да кажем: През онези, древни времена човекът беше свързан с тези външни планети не само през време на някакво нощно сънно състояние, а след напускането на Земята той беше постоянно свързан с тях.
е свързан със Съществата на планетите. Така ние можем също да кажем: През онези, древни времена човекът беше свързан с тези външни планети не само през време на някакво нощно сънно състояние, а след напускането на Земята той беше постоянно свързан с тях. Той обитаваше на тези планети. Следователно за онова време, което ни е описано като ден трети на сътворението, трябва да имаме предвид, че, с изключение само на онези издържали на тежките земни услови човешки души-духове, за които вече говорихме, човешките души-духове не се намираха на Земята, където бяха установили своето местожителство и се развиваха по-нататък там. А в това време на Земята се развиваха онези, които бяха останали там като най-силните, като най-способните. И тяхното развитие се състоеше в това, че те все повече и повече се обличаха с веществения материал на Земята, че така да се каже там долу на Земята бе също предварително образувано това, което сега през време на деня наричаме и имаме като наше физическо и етерно тяло. За да могат това етерно и това физическо тяло да минат през всички положения на Земното развитие, на Земята бяха задържани именно няколко души-духове; благодарение на този факт това, което трябваше да бъде образувано и развито за етерното и за физическото тяло и през времето, когато луниите сили бяха свързани със Земята, можа да се размножава.
към текста >>

Той обитаваше на тези планети.
е свързан със Съществата на планетите. Така ние можем също да кажем: През онези, древни времена човекът беше свързан с тези външни планети не само през време на някакво нощно сънно състояние, а след напускането на Земята той беше постоянно свързан с тях. Той обитаваше на тези планети. Следователно за онова време, което ни е описано като ден трети на сътворението, трябва да имаме предвид, че, с изключение само на онези издържали на тежките земни услови човешки души-духове, за които вече говорихме, човешките души-духове не се намираха на Земята, където бяха установили своето местожителство и се развиваха по-нататък там. А в това време на Земята се развиваха онези, които бяха останали там като най-силните, като най-способните. И тяхното развитие се състоеше в това, че те все повече и повече се обличаха с веществения материал на Земята, че така да се каже там долу на Земята бе също предварително образувано това, което сега през време на деня наричаме и имаме като наше физическо и етерно тяло. За да могат това етерно и това физическо тяло да минат през всички положения на Земното развитие, на Земята бяха задържани именно няколко души-духове; благодарение на този факт това, което трябваше да бъде образувано и развито за етерното и за физическото тяло и през времето, когато луниите сили бяха свързани със Земята, можа да се размножава. Когато си представим добре онова състояние след излизането на Слънцето, трябва да кажем: Най-голямата част от това, което съставлява душевно-духовната същност на човеците, се намира върху заобикалящата Земята планети.
към текста >>

Когато си представим добре онова състояние след излизането на Слънцето, трябва да кажем: Най-голямата част от това, което съставлява душевно-духовната същност на човеците, се намира върху заобикалящата Земята планети.
Той обитаваше на тези планети. Следователно за онова време, което ни е описано като ден трети на сътворението, трябва да имаме предвид, че, с изключение само на онези издържали на тежките земни услови човешки души-духове, за които вече говорихме, човешките души-духове не се намираха на Земята, където бяха установили своето местожителство и се развиваха по-нататък там. А в това време на Земята се развиваха онези, които бяха останали там като най-силните, като най-способните. И тяхното развитие се състоеше в това, че те все повече и повече се обличаха с веществения материал на Земята, че така да се каже там долу на Земята бе също предварително образувано това, което сега през време на деня наричаме и имаме като наше физическо и етерно тяло. За да могат това етерно и това физическо тяло да минат през всички положения на Земното развитие, на Земята бяха задържани именно няколко души-духове; благодарение на този факт това, което трябваше да бъде образувано и развито за етерното и за физическото тяло и през времето, когато луниите сили бяха свързани със Земята, можа да се размножава. Когато си представим добре онова състояние след излизането на Слънцето, трябва да кажем: Най-голямата част от това, което съставлява душевно-духовната същност на човеците, се намира върху заобикалящата Земята планети. Но ако тогава някой човек би могъл да застане на Земята, той би видял лицето на Земята гъсти маси от изпарения. Той не би видял никакво Слънце. Слънцето, което се беше отдалечило със своите сили, действуваше само постепенно върху Земята така, че тези мъгливи маси от изпарения се проясниха и приеха онази форма за окръжността на Земята, която беше необходима за развитието на човечеството. И само постепенно един такъв човек, който би гледал така да се каже развитието отвън, би видял, как мъглите започнаха да се проясняват, как масите от изпарения се разредиха, как слънчевите сили не действуваха само пронизвайки тъмната обвивка от изпарения, а станаха вече видими за човешките очи. Тук ние навлизаме в четвъртия ден на сътворението и с това се приближаваме все повече до онова събитие, което трябва да наречем отделяне на Луната.
към текста >>

И когато тези състояния настъпиха, Земята постепенно доби онези условия, които бяха благоприятни за развитието на човека, когато на Земята отново можеха да живеят човеци, когато така да се каже от физическите потомци на онези, които бяха надделели земните условия, можаха да бъдат създадени тела за душите-духове, които сега отново се връщаха на Земята идвайки от съседните планети.
Той не би видял никакво Слънце. Слънцето, което се беше отдалечило със своите сили, действуваше само постепенно върху Земята така, че тези мъгливи маси от изпарения се проясниха и приеха онази форма за окръжността на Земята, която беше необходима за развитието на човечеството. И само постепенно един такъв човек, който би гледал така да се каже развитието отвън, би видял, как мъглите започнаха да се проясняват, как масите от изпарения се разредиха, как слънчевите сили не действуваха само пронизвайки тъмната обвивка от изпарения, а станаха вече видими за човешките очи. Тук ние навлизаме в четвъртия ден на сътворението и с това се приближаваме все повече до онова събитие, което трябва да наречем отделяне на Луната. Така щото фактически един човек, който тогава би живял на Земята, би започнал да вижда слънчевите лъчи, които пронизваха масите от водни и други изпарения. И когато тези състояния настъпиха, Земята постепенно доби онези условия, които бяха благоприятни за развитието на човека, когато на Земята отново можеха да живеят човеци, когато така да се каже от физическите потомци на онези, които бяха надделели земните условия, можаха да бъдат създадени тела за душите-духове, които сега отново се връщаха на Земята идвайки от съседните планети. Така, бих могъл да кажа, имате две вида размножение. Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия. А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети. Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята.
към текста >>

А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети.
Тук ние навлизаме в четвъртия ден на сътворението и с това се приближаваме все повече до онова събитие, което трябва да наречем отделяне на Луната. Така щото фактически един човек, който тогава би живял на Земята, би започнал да вижда слънчевите лъчи, които пронизваха масите от водни и други изпарения. И когато тези състояния настъпиха, Земята постепенно доби онези условия, които бяха благоприятни за развитието на човека, когато на Земята отново можеха да живеят човеци, когато така да се каже от физическите потомци на онези, които бяха надделели земните условия, можаха да бъдат създадени тела за душите-духове, които сега отново се връщаха на Земята идвайки от съседните планети. Така, бих могъл да кажа, имате две вида размножение. Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия. А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети. Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята. Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите. Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети.
към текста >>

Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие.
Така щото фактически един човек, който тогава би живял на Земята, би започнал да вижда слънчевите лъчи, които пронизваха масите от водни и други изпарения. И когато тези състояния настъпиха, Земята постепенно доби онези условия, които бяха благоприятни за развитието на човека, когато на Земята отново можеха да живеят човеци, когато така да се каже от физическите потомци на онези, които бяха надделели земните условия, можаха да бъдат създадени тела за душите-духове, които сега отново се връщаха на Земята идвайки от съседните планети. Така, бих могъл да кажа, имате две вида размножение. Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия. А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети. Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята. Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите. Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети. Следователно делото, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено действието на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.
към текста >>

В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята.
И когато тези състояния настъпиха, Земята постепенно доби онези условия, които бяха благоприятни за развитието на човека, когато на Земята отново можеха да живеят човеци, когато така да се каже от физическите потомци на онези, които бяха надделели земните условия, можаха да бъдат създадени тела за душите-духове, които сега отново се връщаха на Земята идвайки от съседните планети. Така, бих могъл да кажа, имате две вида размножение. Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия. А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети. Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята. Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите. Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети. Следователно делото, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено действието на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.
към текста >>

Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети.
А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети. Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята. Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите. Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети. Следователно делото, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено действието на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.
към текста >>

64. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Нека да не забравяме, че наред с отделянето на Земята и Слънцето, се разиграват и други космически процеси, свързани с отделянето на другите планети от нашата Слънчева система.
Ако искаме да охарактеризираме онзи забележителен процес, а именно взаимодействието между двамата големи ученици на Заратустра, между Хермес или Тот и Мойсей, ние бихме могли да сторим това най-добре, ако го представим като повторение на един велик космически процес, според източниците, с които разполагаме в лицето на окултната мъдрост, на Духовната Наука. За да си представим нагледно този космически процес, нека отново да обърнем поглед назад към онази епоха, когато нашата Земя се отдели от своето Слънце и, така да се каже, двете небесни тела продължиха своя живот в Космоса, разполагайки със свой самостоятелен център. Ще онагледим този процес още по-пълно, ако си представим как в прадалечното минало, цялата маса на Земята и на Слънцето са образували едно цяло, едно огромно небесно тяло, което в последствие се раздели на две. Нека да не забравяме, че наред с отделянето на Земята и Слънцето, се разиграват и други космически процеси, свързани с отделянето на другите планети от нашата Слънчева система. За целта на нашите лекции, нека засега се абстрахираме от времевите отношения, свързани с отделянето на другите планети, и тогава бихме могли да кажем: В прадалечното минало стана така, че Слънцето образува свой собствен център, а Земята също образува свой собствен център.
към текста >>

За целта на нашите лекции, нека засега се абстрахираме от времевите отношения, свързани с отделянето на другите планети, и тогава бихме могли да кажем: В прадалечното минало стана така, че Слънцето образува свой собствен център, а Земята също образува свой собствен център.
Ако искаме да охарактеризираме онзи забележителен процес, а именно взаимодействието между двамата големи ученици на Заратустра, между Хермес или Тот и Мойсей, ние бихме могли да сторим това най-добре, ако го представим като повторение на един велик космически процес, според източниците, с които разполагаме в лицето на окултната мъдрост, на Духовната Наука. За да си представим нагледно този космически процес, нека отново да обърнем поглед назад към онази епоха, когато нашата Земя се отдели от своето Слънце и, така да се каже, двете небесни тела продължиха своя живот в Космоса, разполагайки със свой самостоятелен център. Ще онагледим този процес още по-пълно, ако си представим как в прадалечното минало, цялата маса на Земята и на Слънцето са образували едно цяло, едно огромно небесно тяло, което в последствие се раздели на две. Нека да не забравяме, че наред с отделянето на Земята и Слънцето, се разиграват и други космически процеси, свързани с отделянето на другите планети от нашата Слънчева система. За целта на нашите лекции, нека засега се абстрахираме от времевите отношения, свързани с отделянето на другите планети, и тогава бихме могли да кажем: В прадалечното минало стана така, че Слънцето образува свой собствен център, а Земята също образува свой собствен център.
към текста >>

Когато Земята се появи в днешната си форма, тя продължаваше да е свързана със субстанциите на всички планети, които спадат към нашата Слънчева система и които ще се отделят и обособят едва по-късно.
Обаче с това отделяне на Луната от Земята е свързано и нещо друго. Следва да сме наясно, че всичко, което наричаме „живот", е възникнало бавно и постепенно на нашата планета. Духовната Наука точно описва отделните състояния, които позволиха възникването на живота. Многократно сме говорили за Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и за сегашната Земя*14. Следователно, това което наричаме „отделяне на Слънцето", а също и предишното състояние, когато Слънцето и Земята представляваха едно тяло, са предшествувани от други еволюционни процеси, които са от съвсем друго естество, а именно Сатурновото развитие, Слънчевото развитие и Лунното развитие. Когато Земята се появи в днешната си форма, тя продължаваше да е свързана със субстанциите на всички планети, които спадат към нашата Слънчева система и които ще се отделят и обособят едва по-късно. Тази диференциация е резултат от определени сили, които се проявяваха на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
към текста >>

Ето защо, когато Земята се появи от космическия мрак и беше все още свързана със Слънцето и с другите планети, ние би трябвало да си представим, че тя включва в себе си тези седем елементарни състояния.
Следователно, на Земята ние имаме седем състояния от елементарно естество, докато на стария Сатурн имахме едно единствено състояние: Топлината. Ето защо, когато Земята се появи от космическия мрак и беше все още свързана със Слънцето и с другите планети, ние би трябвало да си представим, че тя включва в себе си тези седем елементарни състояния. Обаче след отделянето на Слънцето настъпва нещо забележително.
към текста >>

65. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Всичко това е изразено в звездната писменост, като числото седем е взето от седемте планети, а това, което човек трябва да измине в мировото пространство, е взето от дванадесет те съзвездия на Зодиака.
Когато човек става ясновиждащ в описания тук смисъл, тогава заспивайки той се разлива в нещо, което може да бъде изразено в тайната на 12 х 7. Обаче в рамките на 12 х 7 човекът е вече в духовния свят, понеже с навършването на 11 х 7 той се докосва до границата на тайните. Искали да измине този път, тогава за да навлезе в духовния свят той се нуждае от 11 х 7 степени, т.е. в астралното си тяло и Аза той трябва да премине през 11x7 степени. Всичко това е изразено в звездната писменост, като числото седем е взето от седемте планети, а това, което човек трябва да измине в мировото пространство, е взето от дванадесет те съзвездия на Зодиака. Както в рамките на Зодиака седемте планети покриват дванадесетте съзвездия, така и човекът за да навлезе по един жив начин в мировото пространство трябва да премине през 7 х 12, респективно 7 x 11 степени.
към текста >>

Както в рамките на Зодиака седемте планети покриват дванадесетте съзвездия, така и човекът за да навлезе по един жив начин в мировото пространство трябва да премине през 7 х 12, респективно 7 x 11 степени.
Когато човек става ясновиждащ в описания тук смисъл, тогава заспивайки той се разлива в нещо, което може да бъде изразено в тайната на 12 х 7. Обаче в рамките на 12 х 7 човекът е вече в духовния свят, понеже с навършването на 11 х 7 той се докосва до границата на тайните. Искали да измине този път, тогава за да навлезе в духовния свят той се нуждае от 11 х 7 степени, т.е. в астралното си тяло и Аза той трябва да премине през 11x7 степени. Всичко това е изразено в звездната писменост, като числото седем е взето от седемте планети, а това, което човек трябва да измине в мировото пространство, е взето от дванадесет те съзвездия на Зодиака. Както в рамките на Зодиака седемте планети покриват дванадесетте съзвездия, така и човекът за да навлезе по един жив начин в мировото пространство трябва да премине през 7 х 12, респективно 7 x 11 степени.
към текста >>

66. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети.
И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето. Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества. Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето. И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя.
към текста >>

67. Лекция втора GA_126 Окултна история

Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации.
Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации. Така че ние имаме души, които сравнително рано се спуснали от планетите, и други, които се спуснали по-късно, в по-късни епохи на атлантското развитие. Първите, тези, които се спуснали по-рано, имат зад себе си повече инкарнации на земята, от тези, които се спуснали по-късно, и затова в противоположност на първите ние можем да наречем тези души млади души, души, които, по-малко са възприели в себе си. Стара душа е била тази индивидуалност, която се крие зад името Гилгамеш, и по-млада - тази, която е била въплътена в Енкиду в началото на вавилонската култура. Да, относно по-голямата и по-малката възраст на човешките души се открива, може да се каже, даже за изумление на окултиста, нещо удивително.
към текста >>

68. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Дванадесетте знака на Зодиака и петте планети им дали 5 х 12 = 60; това е основното число.
Така е и с другите мерни единици, например с фута, който е бил взет от човешкия крайник, или лакът - него са измервали по човешката ръка; навсякъде можем да намерим, че в основата лежи нещо, което е било намерено като закономерност в човека, в микрокосмоса. И всъщност до неотдавна в основата на нашата мерна система е стояло цялото мислене на древните вавилонци. Дванадесетте знака на Зодиака и петте планети им дали 5 х 12 = 60; това е основното число. Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет. След шестдесет те започвали отначало. Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения. Защото това число има дванадесет части. Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците.
към текста >>

69. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

той не знае нищо за влиянията, които вътрешните светове или най-вътрешните планети упражняват върху него, докато именно най-характерното е, че външните светове въздействуват върху неговото съзнание.
Тук обаче откриваме важна разлика между своеобразностите на главния мозък, за които говорихме вчера, и тази система от вътрешни светове. Тази разлика се състои в следното: човекът за сега не знае нищо за то ва, което се разиграва в долната част на неговия организъм; т.е. той не знае нищо за влиянията, които вътрешните светове или най-вътрешните планети упражняват върху него, докато именно най-характерното е, че външните светове въздействуват върху неговото съзнание.
към текста >>

70. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Първоначално, когато тези имена са възникнали в окултните школи, те са били прилагани не просто за назоваване на отделните планети, но името Сатурн например е било прилагано за нещо, което огражда дадена система от външния свят, която система се развива ритмично вътре в себе си.
Сега вече се приближаваме, макар че, както ще видим, все още не сме много близо, до причините, които винаги си остават малко външни, но поради които в окултизма биват избрани такива имена. Те биват така избрани, защото с тези имена, като например носят планетите, окултистът свързва не само това, което се отнася до планетите. Първоначално, когато тези имена са възникнали в окултните школи, те са били прилагани не просто за назоваване на отделните планети, но името Сатурн например е било прилагано за нещо, което огражда дадена система от външния свят, която система се развива ритмично вътре в себе си. Това, че една система се само изолира и се развива равномерно, ритмично сама, съдържа известен недостатък за общото развитие на света. И тогава окултистите се позамислили над този недостатък. Можем да кажем: лесно разбираемо е, че в основата си всички влияния в света са вътрешно свързани, че между всичко съществува вътрешно взаимоотношение. Когато даден свят, бил той Слънчевата система, бил той кръвната система на човека, бива отделен от околния свят, то това означава, че по свободен начин той нарушава външните закони, че се обявява за самостоятелен спрямо външните закони, че се променя, че развива собствени вътрешни закони, собствен вътрешен ритъм.
към текста >>

71. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И би трябвало да говоря не със седмици, а с месеци, ако трябваше да ви изложа всички основания, поради които при едно точно и интимно окултно наблюдение отношението на Слънцето към външните планети от нашата планетарна система действително може да бъде сравнено с отношението, което в човешкия организъм сърцето има спрямо вътрешната планетарна система, спрямо черния дроб, жлъчката и слезката.
Цялостното, равномерно регулиране на вътрешната подвижност го виждаме като функция на тази вътрешна планетарна система в човека. И цялото това съществуващо отношение в действителност намира израз в това, ако си представим, че сърцето подобно на Слънцето е застанало в центъра и осигурява 3-те тела на вътрешната планетарна система, означаващи възходящия процес на поемане. Тъй като в планетарната система Слънцето е застанало спрямо Сатурн, Юпитер и Марс, така и вътрешното Слънце, сърцето, в човешкия организъм стои спрямо Сатурн – слезка, Юпитер черен дроб и жлъчка Марс. И би трябвало да говоря не със седмици, а с месеци, ако трябваше да ви изложа всички основания, поради които при едно точно и интимно окултно наблюдение отношението на Слънцето към външните планети от нашата планетарна система действително може да бъде сравнено с отношението, което в човешкия организъм сърцето има спрямо вътрешната планетарна система, спрямо черния дроб, жлъчката и слезката. Защото в действителност външното отношение е било така възприето, че във взаимодействието на тези органи се отразява това, което се разиграва в големия свят, в макрокосмоса, в нашата Слънчева система. И процесите, разиграващи се между Слънцето и вътрешните планети чак до Земята, ние ги виждаме отразени в отношението сърце-Слънце спрямо белите дробове тъй както спрямо Меркурий, и спрямо бъбреците, тъй както спрямо Венера. Така в лицето на тази вътрешна планетарна система на човека ние имаме нещо, което отразява външната планетарна система.
към текста >>

И процесите, разиграващи се между Слънцето и вътрешните планети чак до Земята, ние ги виждаме отразени в отношението сърце-Слънце спрямо белите дробове тъй както спрямо Меркурий, и спрямо бъбреците, тъй както спрямо Венера.
Цялостното, равномерно регулиране на вътрешната подвижност го виждаме като функция на тази вътрешна планетарна система в човека. И цялото това съществуващо отношение в действителност намира израз в това, ако си представим, че сърцето подобно на Слънцето е застанало в центъра и осигурява 3-те тела на вътрешната планетарна система, означаващи възходящия процес на поемане. Тъй като в планетарната система Слънцето е застанало спрямо Сатурн, Юпитер и Марс, така и вътрешното Слънце, сърцето, в човешкия организъм стои спрямо Сатурн – слезка, Юпитер черен дроб и жлъчка Марс. И би трябвало да говоря не със седмици, а с месеци, ако трябваше да ви изложа всички основания, поради които при едно точно и интимно окултно наблюдение отношението на Слънцето към външните планети от нашата планетарна система действително може да бъде сравнено с отношението, което в човешкия организъм сърцето има спрямо вътрешната планетарна система, спрямо черния дроб, жлъчката и слезката. Защото в действителност външното отношение е било така възприето, че във взаимодействието на тези органи се отразява това, което се разиграва в големия свят, в макрокосмоса, в нашата Слънчева система. И процесите, разиграващи се между Слънцето и вътрешните планети чак до Земята, ние ги виждаме отразени в отношението сърце-Слънце спрямо белите дробове тъй както спрямо Меркурий, и спрямо бъбреците, тъй както спрямо Венера. Така в лицето на тази вътрешна планетарна система на човека ние имаме нещо, което отразява външната планетарна система.
към текста >>

72. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Между смъртта и едно ново раждане човекът стои в определена връзка с другите планети.
На Земята ние живеем между раждането и смъртта. Между смъртта и едно ново раждане човекът стои в определена връзка с другите планети. В моята книга „Теософия” е описано пребиваването на душата в Камалока. Това пребиваване на човека за определено време в душевния свят, е времето, през което човекът става обитател на Луната. После той става обитател на Меркурий, после обитател на Венера, след това обитател на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн и накрая обитател на обширното небесно или мирово пространство. Не е неправилно да се твърди, че между две инкарнации на Земята има пребивавания на други планети, живот в духовни тела. Днес човекът не е достатъчно напреднал в своето развитие, за да може да си спомня в сегашната инкарнация това, което той изживява между смъртта и едно ново раждане, обаче в бъдеще това ще бъде възможно.
към текста >>

Не е неправилно да се твърди, че между две инкарнации на Земята има пребивавания на други планети, живот в духовни тела.
На Земята ние живеем между раждането и смъртта. Между смъртта и едно ново раждане човекът стои в определена връзка с другите планети. В моята книга „Теософия” е описано пребиваването на душата в Камалока. Това пребиваване на човека за определено време в душевния свят, е времето, през което човекът става обитател на Луната. После той става обитател на Меркурий, после обитател на Венера, след това обитател на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн и накрая обитател на обширното небесно или мирово пространство. Не е неправилно да се твърди, че между две инкарнации на Земята има пребивавания на други планети, живот в духовни тела. Днес човекът не е достатъчно напреднал в своето развитие, за да може да си спомня в сегашната инкарнация това, което той изживява между смъртта и едно ново раждане, обаче в бъдеще това ще бъде възможно. Макар и сега да не може да си спомня това, което е изживял например на Марс, той все пак има в себе си силите на Марс, макар и да не знае нищо за тях. Можем направо да заявим: Сега аз съм жител на Земята, обаче моите сили съдържат в себе си нещо, което съм усвоил на Марс. – Нека да разгледаме един човек, който е живял на Земята, след като беше приета Коперниковата система, Коперниковият светоглед. Откъде Коперник, Джордано Бруно, Галилей и други имат способностите, които проявяват в тази инкарнация?
към текста >>

73. Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Животът на всяка една от тези планети зависи от състоянието на душата, до което човек е стигнал в сферата на Луната.
През периода на Камалока етерната форма на човека се уголемява все повече и повече, така че най-външната ù граница се очертава от орбитата на Луната. Всички хора изпълват същото пространство, което е затворено от орбитата на Луната; те не си препречват пътя през периода на Камалока. После ние ставаме обитатели на Меркурий, както преди това сме били обитатели на Луната, после ставаме обитатели на Венера, обитатели на Слънцето. Сега е налице една по-висша духовност, астралната природа на Лунната сфера е преодоляна. Животът на всяка една от тези планети зависи от състоянието на душата, до което човек е стигнал в сферата на Луната. Онези, които имат морално съчувствие, живеят различно от егоистите и се отварят за човечеството. Ние ще можем да изградим отношения, особено с онези, с които сме били заедно в земния живот. Видът на тези отношения ще зависи от взаимната утеха, която сме си давали, и от страданията, които сме си причинявали. Докато се намира на Меркурий, един недостатъчно морален човек ще бъде духовен отшелник, а един морален човек ще бъде дружелюбен обитател на тази планета.
към текста >>

74. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Възгледите от 19 век, според които нашата Слънчева система респективно животът на отделните планети е произлязла от т.н.
Но след като човекът изгуби първоначалната си връзка с Боговете, какво можеше да види той в областта на материалния свят? Успоредно с потъването си в материята, човекът изгуби и своя поглед за духовните светове. Изчезнаха и последните следи от древното ясновидство, така че накрая човекът се оказа попаднал в една природа, която беше напусната от Боговете! Пред човешкия поглед вече се разстилаше един чисто материален свят. И по отношение на този материален свят човекът не можеше да поддържа каквато и да е вяра, включваща в себе си обективната сила на Христовия Принцип. Възгледите от 19 век, според които нашата Слънчева система респективно животът на отделните планети е произлязла от т.н. Кант-Лапласова мъглявина, доведоха до там, че хората започнаха да разглеждат целия свят като един конгломерат от атоми, и за материалистичното естествено-научно мислене би представлявало истинско безумие да търси всред този конгломерат от атоми какъвто и да е Христос. В един такъв мироглед нямаше никакво място за Христовото Същество; такъв мироглед по начало изключва каквото и да е духовно присъствие. И ние трябва да сме наясно, че ако някой повярва във Възкресението, фактически той е длъжен да разруши цялата си дотогавашна представа за света. Да, целият този образ на света, който постепенно се утвърди в главите на хората, показва как те бяха напълно лишени от възможността да проникват със своето мислене в живата същност на природните факти.
към текста >>

75. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Този трябва да бъде ходът на нашите разглеждания, че първо ще опишем просто фактите, които окултно обученият поглед може да изживее при външния свят; факти, които се получават, когато гледаме дълбочините на земята, атмосферата, това, което става в отделните природни царства, което става в небесните ширини при движещите се планети, при изпълващите небесното пространство неподвижни звезди.
Когато утре ще преминем към описанието на третата и четвърта класа, която е още по-интересна, това ще ни се покаже още по-точно. Това трябва да запомним, когато провеждаме такива разглеждания, които стоят така далече от съвременното съзнание на човечеството: "всичко, което в този свят застава срещу нас, е нещо физическо, проникнато от нещо духовно." Както трябва да си представим отделния човек проникнат от това, което окултният поглед вижда като етерно тяло, така също трябва да си представим всичко, което тъче и съществува във външния свят, проникнато от едно множество, от едно разнообразие от духовни живи същества и сили. Този трябва да бъде ходът на нашите разглеждания, че първо ще опишем просто фактите, които окултно обученият поглед може да изживее при външния свят; факти, които се получават, когато гледаме дълбочините на земята, атмосферата, това, което става в отделните природни царства, което става в небесните ширини при движещите се планети, при изпълващите небесното пространство неподвижни звезди. След това едвам накрая ще свържем цялото в един вид теоретическо познание, което ще ни изясни върху това, което стои като не що духовно на основата на нашата физическа Вселена и на нейните различни царства и области.
към текста >>

76. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Това съгласуване на движенията на една планета с тези на друга планета, този факт, че в движението на една планета се държи сметка за това на другите планети, това отговаря на дейността на Херувимите.
Следователно движението на планетата в пространството отговаря на Духовете на Волята или на Престолите. Ако тези Духове на Волята биха давали на планетата само импулсите на движението, тогава всяка планета в света би вървяла по своя собствен път. Но това не е така, а всяка планета се направлява според цялата система. Движението се регулира не само така, че планетата да се движи, а се внася ред в цялата планетарна система. Както се внася ред, когато, да речем, една група хора, в която един отива насам, друг нататък, започва да се стреми една обща цел, така движенията на планетата се подреждат, докато дойдат в една съгласуваност. Това съгласуване на движенията на една планета с тези на друга планета, този факт, че в движението на една планета се държи сметка за това на другите планети, това отговаря на дейността на Херувимите. Следователно регулирането на общото движение на системата отговаря на дейността на Херувимите. И всяка планетна система със своята неподвижна звезда, която стои така да се каже като главен водач под ръководството на Херувимите, има отново своето отношение с други те планетни системи, които принадлежат на други неподвижни звезди, споразумява се със свои съседни системи относно своето място в пространството и относно своето значение, както отделните хора се споразумяват помежду си, разговарят едни с други относно техните общи дела. Както хората основават една социална система чрез това, че имат взаимоотношения, така също съществува едно взаимоотношение на планетните системи. От една неподвижна звезда към друга неподвижна звезда царува взаимно разбирателство. Това, което така да се каже планетните системи разговарят едни с други, за да се получи Космосът, то се регулира от онези Духове, които наричаме Серафими.
към текста >>

77. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Това значи, тези Духове на Формата, които отговарят на нашите планети, са един вид колегиум, един комитет от Духове, който има своето седалище в Слънцето и разграничава от Слънцето определени етерни субстанции, етерни маси, така че се ражда това, което сега нарекохме "окултен Сатурн", "окултен Юпитер" и т.н.
А сега възниква въпросът: къде се намира всъщност духът на формата, който отговаря на Сатурн, или този, който отговаря на Юпитер, този на Марс? Ако искаме да говорим за едно място, на което се намират тези Духове, къде е това място? О, не може да се говори в обикновения смисъл на дума ма върху това, а можем само да кажем: тези духовни същества, които наричаме Духове на Формата, действуват като сили в етерната субстанция, която вече споменах; обаче всички те имат един общ център, и този общ център не е нищо друго, освен Слънцето. Следователно когато търсим истинското място, от което действуват Духовете на Формата както Духът на Сатурн така и Духът на Юпитер, както и този на Марс, също и Духът на Формата, който отговаря на Земята, когато търсим точката на действие, изходната точка, от която действуват тези Духове на Формата, ние я намираме в Слънцето. Това значи, тези Духове на Формата, които отговарят на нашите планети, са един вид колегиум, един комитет от Духове, който има своето седалище в Слънцето и разграничава от Слънцето определени етерни субстанции, етерни маси, така че се ражда това, което сега нарекохме "окултен Сатурн", "окултен Юпитер" и т.н. А сега нека се запитаме: какво би било положението, ако биха действували само тези Духове на Формата?
към текста >>

Целият смисъл на разглежданията, които да провеждаме, може да Ви покаже, че всъщност тези физически планети не биха съществували, ако биха действували само тези Духове на Формата.
Целият смисъл на разглежданията, които да провеждаме, може да Ви покаже, че всъщност тези физически планети не биха съществували, ако биха действували само тези Духове на Формата. Те биха имали така да се каже тяхното седалище там, където образуват един колегиум, в Слънцето. И наоколо бихме имали планетарните сфери до сферата на Сатурн, защото биха съществували само концентрични сфери, сплескани сферични черупки като окултни планети: Най-външната сферична черупка от най-тънка етерна материя, следващата от малко по-гъста материя и най-вътрешната от най-гъста етерна материя! Следователно ако биха действували само тези Духове на Формата, не биха съществували физическите планети, а сферообразни -масови натрупвания, които биха били разграничени чрез това, което днес физическата астрономия нарича пътища на планетите. Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа. Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие.
към текста >>

И наоколо бихме имали планетарните сфери до сферата на Сатурн, защото биха съществували само концентрични сфери, сплескани сферични черупки като окултни планети: Най-външната сферична черупка от най-тънка етерна материя, следващата от малко по-гъста материя и най-вътрешната от най-гъста етерна материя!
Целият смисъл на разглежданията, които да провеждаме, може да Ви покаже, че всъщност тези физически планети не биха съществували, ако биха действували само тези Духове на Формата. Те биха имали така да се каже тяхното седалище там, където образуват един колегиум, в Слънцето. И наоколо бихме имали планетарните сфери до сферата на Сатурн, защото биха съществували само концентрични сфери, сплескани сферични черупки като окултни планети: Най-външната сферична черупка от най-тънка етерна материя, следващата от малко по-гъста материя и най-вътрешната от най-гъста етерна материя! Следователно ако биха действували само тези Духове на Формата, не биха съществували физическите планети, а сферообразни -масови натрупвания, които биха били разграничени чрез това, което днес физическата астрономия нарича пътища на планетите. Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа. Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/.
към текста >>

Следователно ако биха действували само тези Духове на Формата, не биха съществували физическите планети, а сферообразни -масови натрупвания, които биха били разграничени чрез това, което днес физическата астрономия нарича пътища на планетите.
Целият смисъл на разглежданията, които да провеждаме, може да Ви покаже, че всъщност тези физически планети не биха съществували, ако биха действували само тези Духове на Формата. Те биха имали така да се каже тяхното седалище там, където образуват един колегиум, в Слънцето. И наоколо бихме имали планетарните сфери до сферата на Сатурн, защото биха съществували само концентрични сфери, сплескани сферични черупки като окултни планети: Най-външната сферична черупка от най-тънка етерна материя, следващата от малко по-гъста материя и най-вътрешната от най-гъста етерна материя! Следователно ако биха действували само тези Духове на Формата, не биха съществували физическите планети, а сферообразни -масови натрупвания, които биха били разграничени чрез това, което днес физическата астрономия нарича пътища на планетите. Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа. Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/. В една друга точка на тази етерна сфера действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън.
към текста >>

78. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Тук ние имаме самите планети; Имаме неподвижната звезда, Слънцето, като нещо заставащо срещу планетите и владеещо ги, а около планетите въртящи се техните луни следователно когато говорим за Земя та нашата луна; и вътре в планетната система имаме онези странни звезди, които за външното съзнание така трудно могат да бъдат внедрени в общия образ на планетната система, имаме метеоритни, подобните на комети тела.
Когато обикновеното нормално съзнание насочва погледа в мировото пространство, то намира вече първо като такова обикновено съзнание небесни тела от различен вид. Тези небесни тела от различен вид са описани също и различени от материалистичната астрономия. Днес искаме да обгърнем с поглед онова, което така да се каже се явява вече в една планетна система за външното съзнание, за материалистичната астрономия. Тук ние имаме самите планети; Имаме неподвижната звезда, Слънцето, като нещо заставащо срещу планетите и владеещо ги, а около планетите въртящи се техните луни следователно когато говорим за Земя та нашата луна; и вътре в планетната система имаме онези странни звезди, които за външното съзнание така трудно могат да бъдат внедрени в общия образ на планетната система, имаме метеоритни, подобните на комети тела. Искаме първо да се абстрахираме от всичко останало в звездната система и искаме да обгърнем с поглед тази четворка в една планетна система: планетата, неподвижната звезда, Луната и кометата. Искаме сега да бъдем наясно върху самопонятния факт, че всъщност за външното нормално съзнание е възможно само наблюдението на самата планета, а именно на онази планета, на която се намира това нормално възприемащо съзнание; следователно за земните обитатели Земята като планета. Всичко останало е за нормалното външно съзнание бих могъл да каже наблюдаемо само по отношение на неговата най-външна страна. Искаме да пристъпим към това външно деление с предпоставките, които ни даде езотерично-окултният път. До сега в редицата на съществата, които разглеждаме, различихме самия човек като стоящ така да се каже на най-долно то стъпало на йерархическата стълба.
към текста >>

Както ни учи окултният поглед, че цялата тази система от Същества има работа с планетата Земя, по същия начин една подобна система има работа с други планети.
Следователно ние трябвало всъщност да покажем това редуване на Съществата на йерархиите, защото всичко, което изхожда от тези йерархии като сили, като форми на действие, е възприемаемо при цялото явление на човека върху една планета. Както ни учи окултният поглед, че цялата тази система от Същества има работа с планетата Земя, по същия начин една подобна система има работа с други планети. Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед към другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети. С други думи: всичко, което ви описах като необходимо, за да се издигне човек до едно същество на Серафимите, до едно същество на Херувимите, до едно същество на Престолите, всичко, което той трябва да направи, за да се издигне до тези духове, доколкото те съдействуват, сътрудничат в процесите на планетата Земя, ние намираме всичко това, когато насочваме да речем погледа, окултния поглед върху Сатурн или върху една друга планета. Точно по същия начин трябва да постъпим надолу до Духовете на Движението. Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта: до тук за отделните планети на нашата планетна система резултатът на окултното наблюдение е напълно същият, независимо от това, дали насочваме наблюдението към Марс, към Юпитер, към Меркурий или към Венера; когато обгърнете с поглед работите на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, навсякъде ще намерите същите резултати. На против, ние не ще намерим същите резултати, когато обгърнем с поглед за другите планети на нашата система това, което произхожда като форми на действие от Духовете на Движението и от Духовете на Формата.
към текста >>

Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед към другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети.
Следователно ние трябвало всъщност да покажем това редуване на Съществата на йерархиите, защото всичко, което изхожда от тези йерархии като сили, като форми на действие, е възприемаемо при цялото явление на човека върху една планета. Както ни учи окултният поглед, че цялата тази система от Същества има работа с планетата Земя, по същия начин една подобна система има работа с други планети. Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед към другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети. С други думи: всичко, което ви описах като необходимо, за да се издигне човек до едно същество на Серафимите, до едно същество на Херувимите, до едно същество на Престолите, всичко, което той трябва да направи, за да се издигне до тези духове, доколкото те съдействуват, сътрудничат в процесите на планетата Земя, ние намираме всичко това, когато насочваме да речем погледа, окултния поглед върху Сатурн или върху една друга планета. Точно по същия начин трябва да постъпим надолу до Духовете на Движението. Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта: до тук за отделните планети на нашата планетна система резултатът на окултното наблюдение е напълно същият, независимо от това, дали насочваме наблюдението към Марс, към Юпитер, към Меркурий или към Венера; когато обгърнете с поглед работите на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, навсякъде ще намерите същите резултати. На против, ние не ще намерим същите резултати, когато обгърнем с поглед за другите планети на нашата система това, което произхожда като форми на действие от Духовете на Движението и от Духовете на Формата.
към текста >>

Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта: до тук за отделните планети на нашата планетна система резултатът на окултното наблюдение е напълно същият, независимо от това, дали насочваме наблюдението към Марс, към Юпитер, към Меркурий или към Венера; когато обгърнете с поглед работите на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, навсякъде ще намерите същите резултати.
Следователно ние трябвало всъщност да покажем това редуване на Съществата на йерархиите, защото всичко, което изхожда от тези йерархии като сили, като форми на действие, е възприемаемо при цялото явление на човека върху една планета. Както ни учи окултният поглед, че цялата тази система от Същества има работа с планетата Земя, по същия начин една подобна система има работа с други планети. Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед към другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети. С други думи: всичко, което ви описах като необходимо, за да се издигне човек до едно същество на Серафимите, до едно същество на Херувимите, до едно същество на Престолите, всичко, което той трябва да направи, за да се издигне до тези духове, доколкото те съдействуват, сътрудничат в процесите на планетата Земя, ние намираме всичко това, когато насочваме да речем погледа, окултния поглед върху Сатурн или върху една друга планета. Точно по същия начин трябва да постъпим надолу до Духовете на Движението. Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта: до тук за отделните планети на нашата планетна система резултатът на окултното наблюдение е напълно същият, независимо от това, дали насочваме наблюдението към Марс, към Юпитер, към Меркурий или към Венера; когато обгърнете с поглед работите на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, навсякъде ще намерите същите резултати. На против, ние не ще намерим същите резултати, когато обгърнем с поглед за другите планети на нашата система това, което произхожда като форми на действие от Духовете на Движението и от Духовете на Формата.
към текста >>

На против, ние не ще намерим същите резултати, когато обгърнем с поглед за другите планети на нашата система това, което произхожда като форми на действие от Духовете на Движението и от Духовете на Формата.
Както ни учи окултният поглед, че цялата тази система от Същества има работа с планетата Земя, по същия начин една подобна система има работа с други планети. Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед към другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети. С други думи: всичко, което ви описах като необходимо, за да се издигне човек до едно същество на Серафимите, до едно същество на Херувимите, до едно същество на Престолите, всичко, което той трябва да направи, за да се издигне до тези духове, доколкото те съдействуват, сътрудничат в процесите на планетата Земя, ние намираме всичко това, когато насочваме да речем погледа, окултния поглед върху Сатурн или върху една друга планета. Точно по същия начин трябва да постъпим надолу до Духовете на Движението. Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта: до тук за отделните планети на нашата планетна система резултатът на окултното наблюдение е напълно същият, независимо от това, дали насочваме наблюдението към Марс, към Юпитер, към Меркурий или към Венера; когато обгърнете с поглед работите на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, навсякъде ще намерите същите резултати. На против, ние не ще намерим същите резултати, когато обгърнем с поглед за другите планети на нашата система това, което произхожда като форми на действие от Духовете на Движението и от Духовете на Формата.
към текста >>

Когато зададем същия въпрос за Духовете на Движението, тогава случаят не е такъв, дейностите на тази категория, а също и тези на Духовете на Формата се различават за отделните планети.
С други думи казано: когато се опитаме да насочим окултния поглед върху една друга планета да речем върху Марс, и се запитаме: как действуват върху Марс Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта?... Ние получаваме тогава като отговор: те действуват също така, както върху нашата земя. Когато зададем същия въпрос за Духовете на Движението, тогава случаят не е такъв, дейностите на тази категория, а също и тези на Духовете на Формата се различават за отделните планети. Така щото трябва да правим разлика: всяка отделна планета на нашата планетна система си има своите собствени Духове на Движението, своите собствени Духове на Формата.
към текста >>

Когато искаме да познаем самата неподвижна звезда в нейната същност, трябва да внимаваме, да не примесваме в наблюдението на неподвижната звезда онова, което всъщност има значение не за неподвижната звезда, а за заобикалящите я планети.
Сега можем също да насочим окултно школувания поглед върху самото Слънце, върху неподвижната звезда. Когато искаме да познаем самата неподвижна звезда в нейната същност, трябва да внимаваме, да не примесваме в наблюдението на неподвижната звезда онова, което всъщност има значение не за неподвижната звезда, а за заобикалящите я планети. Нека се разберем добре! Завчера изнесохме, как всъщност всички тези Същества на по-висшите йерархии до Духовете на Формата, следователно започвайки от Серафимите и стигайки до Духовете на Формата, действуват в мировата система като един вид колегиум, който има своето седалище на Слънцето. Така щото изходната точка на действието на тези Същества се намира фактически в Слънцето. Когато следователно днес казахме, че например Марс има своите собствени Духове на Формата, също Юпитер, също така и Земята, тогава, говорейки образно /по отношение на тези висши отношения всичко е повече или по-малко образ/ ние трябва тогава да си представим, че наистина седалището, точката, от която действуват Духовете на Формата отговарящи на планетата Марс, на тези отговарящи на планетата Юпитер и т.н. се намира винаги на Слънцето, в неподвижната звезда, че те действуват именно от там.., обаче на Духовете на Формата, които действуват върху Марс, този ресор им е даден от Слънцето: те действуват върху Марс от слънцето други върху Земята, други върху Юпитер като Духове на Формата.
към текста >>

Но сега ние задаваме въпроса: абстрахирайки се от това, че неподвижната звезда е за обиколена от планети, как става развитието върху неподвижната звезда като такава, като едно отделно същество?
Обаче сега ние не питаме: какво става от Слънцето от неподвижната звезда за планетите? А: какво става вътре в областта на неподвижната звезда за нейните собствени същества, за собственото развитие на съществата върху неподвижната звезда? Нали, ние можем да разбираме тук въпроса именно така както сравнително онова, което един човек върши за другия. Ние можем да схващаме първо дейността, която един човек върши за другия, така, че тази дейност трябва да означава непосредствено нещо за неговото собствено развитие; тя е в полза на другия. Така дейността на Духовете на Движението и на Духовете на Формата, за която говорим тук, е в полза на планетната система. Но сега ние задаваме въпроса: абстрахирайки се от това, че неподвижната звезда е за обиколена от планети, как става развитието върху неподвижната звезда като такава, като едно отделно същество? Какво участвува в развитието на съществата върху неподвижната звезда? И тук ние получаваме фактически същата граница. Когато насочим именно окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно за нашата планетна система върху Слънцето, ние трябва да кажем; определена власт над съществата на Слънцето имат само онези духовни същества на висшите йерархии, които започвайки от Серафимите надолу стигат до Духовете на Мъдростта, те са активни за развитието на самата неподвижна звезда и за нейните същества; докато Духовете на Движението и Духовете на Формата не могат да сторят така да се каже нищо за развитието на съществата на Слънцето, на самата неподвижна звезда, а имат задачата да действуват върху онова в планетната система, което заобикаля неподвижната звезда.
към текста >>

Следователно понеже животинското царство живее на Земята /и доколкото човекът е в своето живо тяло един екстракт на животинските тела можем да вземем за сравнение също живото тяло на човека/, и едно впечатление от всички живеещи и действуващи в него сили е подобно на силите, които изхождат от отделните планети, можем да кажем: същинското живо тяло, тялото, с което е надарено едно живо съзнателно същество, каквото познаваме например в един примитивен човек и в животните, то отговаря на системата на планетите на една планетна система; така щото в онова, което можем да наречем: цялостта на планетната маси, ние имаме пред себе си живото тяло, т.е.
А сега да отидем по-нататък и да се опитаме да опишем едно впечатление, което окултният поглед има, когато си представи, че в една планетна система ги няма луните, няма я и неподвижната звезда и евентуално съществуващите комети. Следователно когато той обгърне цялата система на планетите, поставя ги пред своя окултен поглед и тогава концентрирайки се напълно оставя да действува върху него само системата на планетите, изяснява си впечатлението и го запечатва в своята памет, за да може да го охарактеризира.... той трябва да сравни след това по-късно това впечатление с нещо друго, което е различно от впечатлението получено от планетите. Когато човек търси нещо, което му дава едно такова впечатление както цялостта на една планетна система, той не стига тогава в близката заобикаляща среда до нищо друго, освен до впечатлението, което има, когато оставя да действуват върху себе си различните форми на животните. Извънредно трудно е да се получи напълно това впечатление; но то може да се добие частично чрез това, че оставяме да действуват върху нас различни животински форми; ние не можем да имаме едновременно едно окултно впечатление от всички животни на земята, това би било твърде сложно, но можем да имаме един компромис, когато оставим да действуват върху нас определен брой характерни животински форми така, че вземаме под внимание само онова, което действува като окултни сили в животинските форми. Тогава със сравняващия окултен поглед можем да добием от животинските форми нещо, което прави едно подобно впечатление, както цялостта на планетите на една слънчева система. Следователно понеже животинското царство живее на Земята /и доколкото човекът е в своето живо тяло един екстракт на животинските тела можем да вземем за сравнение също живото тяло на човека/, и едно впечатление от всички живеещи и действуващи в него сили е подобно на силите, които изхождат от отделните планети, можем да кажем: същинското живо тяло, тялото, с което е надарено едно живо съзнателно същество, каквото познаваме например в един примитивен човек и в животните, то отговаря на системата на планетите на една планетна система; така щото в онова, което можем да наречем: цялостта на планетната маси, ние имаме пред себе си живото тяло, т.е. тялото проникнато от жизнения принцип и от принципа на съзнанието в цялата планетна система. Следователно цялостта на планетите на една планетна система е живото тяло на тази планетна система. Когато разглеждаме всички духовни същества, които описахме като съдържащи се в планетната система, ние трябва да считаме съвкупността на планетите като живото тяло на планетната система, а духовните същества като дух и душа на тази планетна система. А както видяхме цялостта на луните съставлява мъртвия труп, който планетната система влачи със себе си. А сега нека насочим окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно при нас върху Слънцето.
към текста >>

Когато описваме една планетна система, трябва да поставяме най-нисшия член малко различно, трябва да кажем: една планетна система се състои от своите луни това е нейният труп -, от своите планети това е нейното физическо тяло и от всичко онова, диригент на което се оказва неподвижната система това е нейното етерно тяло.
Вие нито за момент не ще се усъмните, обични приятели, че в цялата планетна система не съществува само това, което сега нарекохме труп, живо тяло и етерно тяло, а естествено навсякъде това е проникнато от съществата на различните йерархии; естествено навсякъде съществуват духовно-душевни сили. Достатъчно е сама да помислите, че в планетната система се намират самопонятно Духовете на Времето, Архангелите и луциферическите същества.... те също принадлежат към планетната система. Ние открихме сега в планетната система мъртвия труп, физическото тяло, етерното тяло. От това, което чухте до сега, можем самопонятно да кажем, че навсякъде в планетната система съществува също астрална субстанция, която е присъединена към съществата, защото в съществата на по-висшите йерархии има също астрална субстанция. Когато разглеждаме човека, така както той ходи пред нас, микрокосмоса, ние казваме: този човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т.н. Когато описваме една планетна система, трябва да поставяме най-нисшия член малко различно, трябва да кажем: една планетна система се състои от своите луни това е нейният труп -, от своите планети това е нейното физическо тяло и от всичко онова, диригент на което се оказва неподвижната система това е нейното етерно тяло. Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система живеят същества. Както човекът живее в своите обвивки /тела/, така съществата на по-висшите йерархии обитават в обвивката труп, във физическата обвивка и в етерната обвивка на планетната система. За астралното тяло /обвивка/ бих могъл да кажа ние не трябва първо да се грижим, него ние имаме чрез езотерично-окултния поглед, който е насочен навътре. Обаче още когато разглеждаме човешкия живот върху Земята, ще допуснете, че чрез този човешки живот това Вие знаете от досегашната елементарна Духовна наука се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които са в същност вредни, пречещи за живота. От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък.
към текста >>

79. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Сега като един втори опит на ясновидското наблюдение трябва да се абстрахираме още веднъж от нашата Земя, да се абстрахираме също от Луната, въобще от всички луни в цялата планетна система, и доколкото можем да се пренесем в състоянието на една друга планета или на редица други планети и да сравним тези състояния помежду им.
Сега като един втори опит на ясновидското наблюдение трябва да се абстрахираме още веднъж от нашата Земя, да се абстрахираме също от Луната, въобще от всички луни в цялата планетна система, и доколкото можем да се пренесем в състоянието на една друга планета или на редица други планети и да сравним тези състояния помежду им. Забележете добре, аз разказвам сега действителни факти, които могат да се я явят в ясновидското съзнание. Ясновидският поглед може, макар и може би не едновременно обстоятелствата не позволяват понякога това -, обаче ясновиждащият поглед може да бъде насочен върху други планети на нашата планетна система и може да се запознае с това, което се получава като впечатление от други планети на нашата планетна система. Когато наблюдаваме по този начин една или друга планета или няколко планети, тогава не се получава нещо особено много, тогава не се получава още никаква ясна представа; обаче получаваме веднага една ясна представа, когато постъпваме по определен начин с нашите ясновидски впечатления. Искам отново да избера едно сравнение, за да може да ни стане ясно това, което всъщност искам да кажа. Представете си, че си спомняте за нещо, което се преживяли във Вашата 18-годишна възраст, и че си казвате: "На моята 18-годишна възраст аз възприех по отношение на това преживяване една гледна точка, за която бях зрял тогава.
към текста >>

Ясновидският поглед може, макар и може би не едновременно обстоятелствата не позволяват понякога това -, обаче ясновиждащият поглед може да бъде насочен върху други планети на нашата планетна система и може да се запознае с това, което се получава като впечатление от други планети на нашата планетна система.
Сега като един втори опит на ясновидското наблюдение трябва да се абстрахираме още веднъж от нашата Земя, да се абстрахираме също от Луната, въобще от всички луни в цялата планетна система, и доколкото можем да се пренесем в състоянието на една друга планета или на редица други планети и да сравним тези състояния помежду им. Забележете добре, аз разказвам сега действителни факти, които могат да се я явят в ясновидското съзнание. Ясновидският поглед може, макар и може би не едновременно обстоятелствата не позволяват понякога това -, обаче ясновиждащият поглед може да бъде насочен върху други планети на нашата планетна система и може да се запознае с това, което се получава като впечатление от други планети на нашата планетна система. Когато наблюдаваме по този начин една или друга планета или няколко планети, тогава не се получава нещо особено много, тогава не се получава още никаква ясна представа; обаче получаваме веднага една ясна представа, когато постъпваме по определен начин с нашите ясновидски впечатления. Искам отново да избера едно сравнение, за да може да ни стане ясно това, което всъщност искам да кажа. Представете си, че си спомняте за нещо, което се преживяли във Вашата 18-годишна възраст, и че си казвате: "На моята 18-годишна възраст аз възприех по отношение на това преживяване една гледна точка, за която бях зрял тогава. Може би нещата ще ми станат по-ясни, ако си спомня още едно друго преживяване. Аз преживях върху същия факт, за който си спомних, нещо на моята 25-годишна възраст.
към текста >>

Когато наблюдаваме по този начин една или друга планета или няколко планети, тогава не се получава нещо особено много, тогава не се получава още никаква ясна представа; обаче получаваме веднага една ясна представа, когато постъпваме по определен начин с нашите ясновидски впечатления.
Сега като един втори опит на ясновидското наблюдение трябва да се абстрахираме още веднъж от нашата Земя, да се абстрахираме също от Луната, въобще от всички луни в цялата планетна система, и доколкото можем да се пренесем в състоянието на една друга планета или на редица други планети и да сравним тези състояния помежду им. Забележете добре, аз разказвам сега действителни факти, които могат да се я явят в ясновидското съзнание. Ясновидският поглед може, макар и може би не едновременно обстоятелствата не позволяват понякога това -, обаче ясновиждащият поглед може да бъде насочен върху други планети на нашата планетна система и може да се запознае с това, което се получава като впечатление от други планети на нашата планетна система. Когато наблюдаваме по този начин една или друга планета или няколко планети, тогава не се получава нещо особено много, тогава не се получава още никаква ясна представа; обаче получаваме веднага една ясна представа, когато постъпваме по определен начин с нашите ясновидски впечатления. Искам отново да избера едно сравнение, за да може да ни стане ясно това, което всъщност искам да кажа. Представете си, че си спомняте за нещо, което се преживяли във Вашата 18-годишна възраст, и че си казвате: "На моята 18-годишна възраст аз възприех по отношение на това преживяване една гледна точка, за която бях зрял тогава. Може би нещата ще ми станат по-ясни, ако си спомня още едно друго преживяване. Аз преживях върху същия факт, за който си спомних, нещо на моята 25-годишна възраст. Искам да сравня едно с друго двете впечатления." Опитайте се да си изясните, какво добивате с това в живота, когато сравните едни с другите същите неща, които в живота са разделени едни от други.
към текста >>

За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети.
Вие несъмнено сте плакали някога, били сте натъжени до плач и пълни със състрадание за същества, които се намират около Вас във физическия живот. Но човек може да има също и едно друго впечатление. Без съмнение между Вас има мнозина, които познават онова впечатление, което се получава понякога, когато имаме пред себе си едно пленяващо, затрогващо описание в едно произведение на изкуството, в един роман например, и четем една сцена, за която, ако само помислим малко, знаем веднага: Ние нямаме пред себе си никаква действителност, обаче обилни сълзи текат от очите. Човек не стига до там, да размисли, дали има или не пред себе си една действителност, а приема това, което е описано, което приема в мислите, в чувствата, така че то действува като една действителност, че го кара да му потекат сълзите. Който е имал някога това впечатление, обични приятели, той донякъде има една представа за това, що значи: да получа едно впечатление чрез нещо духовно, при което не стига до положението да пита, дали на неговата основа стои една сетивна действителност, да получи като чрез вдъхновение едно такова впечатление, до едно такова впечатление, при което никак не пита за нещо друго, освен за това, което го завладява и го свързва със самия себе си, от което е изпълнен само вътрешно и въпреки това като изпълнен от един нормален акт на възприятието на нормалното съзнание. За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети. Тук всичко, което преживяваме, е така, че то действува само чрез нашата вътрешност, като едно душевно впечатление. И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре. Никой не разбира например действително съдържанието на Евангелията, ако той не може да ги сравни по отношение на тяхното впечатление с едно такова впечатление, което току що бе описано сега. Защото Евангелията са написани от вдъхновения, от инспирации; само че тогава трябва да се запознаем с техния първоначален текст. Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети.
към текста >>

Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети.
За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети. Тук всичко, което преживяваме, е така, че то действува само чрез нашата вътрешност, като едно душевно впечатление. И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре. Никой не разбира например действително съдържанието на Евангелията, ако той не може да ги сравни по отношение на тяхното впечатление с едно такова впечатление, което току що бе описано сега. Защото Евангелията са написани от вдъхновения, от инспирации; само че тогава трябва да се запознаем с техния първоначален текст. Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети. Това е едното, което бих искал да кажа върху това впечатление. Второто е, че това впечатление не може да се получи несмущавано и безпрепятствено, ако не сме способни, поне за момент в настоящия цикъл на времето едва ли някой е способен за повече от един момент, от един миг да чувствуваме безостатъчно само състрадание и любов, да прогоним безостатъчно егоизма напълно от нашата душа; защото всяка степен на егоизъм, с който се съединява това впечатление, действува веднага заглушаващо, и вместо това, което описах, човек получава веднага едно състояние на заглушеност, като едно понижение на съзнанието. Тогава съзнанието се затъмнява веднага. Ето защо да получи едно такова впечатление, това представлява същевременно за човека най-блаженото преживяване.
към текста >>

80. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Силите, които образуват различните животински видове, се разливат върху нашата планета Земя от другите планети на нашата планетна система.
Окултният поглед ни показва, че това, което произвежда различието на животинските видове, не произхожда само от Земята, че напротив животинските видове получават техните форми от небесното пространство, а именно така, че силите, които довеждат до един вид, идва от едно място на небесното пространство различно от това, от което идват силите образуващи другите видове. Силите, които образуват различните животински видове, се разливат върху нашата планета Земя от другите планети на нашата планетна система. Можем да разделим цялото животинско царство на шест до седем главни групи и тези главни групи имат най-горните групови азове. Тези най-горни групови азове имат своите действуващи импулси в шестте до седем главни планети на нашата планетна система, така че силите, които образуват главните групи на животинското царство, действуват духовно от планетите. С това обаче на нас ни е дадено действително, що значи да говорим за групови азове при животните: това значи, че в животните живеят духовни сили, същността на които ние съвсем не трябва, да търсим на Земята, а трябва да търсим тази същност вън от Земята в небесното пространство, а именно първо в света на планетите. На нашите планети живеят така да се каже регентите на главните групови форми на животните и тези регенти трябваше да се оттеглят на тези планети, за да действуват с техните сили върху Земята от подходящите разстояния, от подходящата страна. За щото само от тези страни може да бъде произведено по един правилен начин това, което образува главните животински форми.
към текста >>

Тези най-горни групови азове имат своите действуващи импулси в шестте до седем главни планети на нашата планетна система, така че силите, които образуват главните групи на животинското царство, действуват духовно от планетите.
Окултният поглед ни показва, че това, което произвежда различието на животинските видове, не произхожда само от Земята, че напротив животинските видове получават техните форми от небесното пространство, а именно така, че силите, които довеждат до един вид, идва от едно място на небесното пространство различно от това, от което идват силите образуващи другите видове. Силите, които образуват различните животински видове, се разливат върху нашата планета Земя от другите планети на нашата планетна система. Можем да разделим цялото животинско царство на шест до седем главни групи и тези главни групи имат най-горните групови азове. Тези най-горни групови азове имат своите действуващи импулси в шестте до седем главни планети на нашата планетна система, така че силите, които образуват главните групи на животинското царство, действуват духовно от планетите. С това обаче на нас ни е дадено действително, що значи да говорим за групови азове при животните: това значи, че в животните живеят духовни сили, същността на които ние съвсем не трябва, да търсим на Земята, а трябва да търсим тази същност вън от Земята в небесното пространство, а именно първо в света на планетите. На нашите планети живеят така да се каже регентите на главните групови форми на животните и тези регенти трябваше да се оттеглят на тези планети, за да действуват с техните сили върху Земята от подходящите разстояния, от подходящата страна. За щото само от тези страни може да бъде произведено по един правилен начин това, което образува главните животински форми. Но видите ли, ако планетите биха изпращали на нашата Земя само такива сили, тогава не бихме имали фактически едно такова голямо разнообразие на животинското царство, каквото го имаме сега, а бихме имали само седем главни форми. И действително в едно прадалечно минало са съществува ли само седем главни форми на животинското царство; обаче тези седем главни форми са били много подвижни, подаващи се на изменение така че те са били така да се каже меки, пластични в тяхното образуване, можеха да бъдат лесно изменени, една форма можела да бъде изменена в една друга специална форма, друга в друга специална форма.
към текста >>

На нашите планети живеят така да се каже регентите на главните групови форми на животните и тези регенти трябваше да се оттеглят на тези планети, за да действуват с техните сили върху Земята от подходящите разстояния, от подходящата страна.
Окултният поглед ни показва, че това, което произвежда различието на животинските видове, не произхожда само от Земята, че напротив животинските видове получават техните форми от небесното пространство, а именно така, че силите, които довеждат до един вид, идва от едно място на небесното пространство различно от това, от което идват силите образуващи другите видове. Силите, които образуват различните животински видове, се разливат върху нашата планета Земя от другите планети на нашата планетна система. Можем да разделим цялото животинско царство на шест до седем главни групи и тези главни групи имат най-горните групови азове. Тези най-горни групови азове имат своите действуващи импулси в шестте до седем главни планети на нашата планетна система, така че силите, които образуват главните групи на животинското царство, действуват духовно от планетите. С това обаче на нас ни е дадено действително, що значи да говорим за групови азове при животните: това значи, че в животните живеят духовни сили, същността на които ние съвсем не трябва, да търсим на Земята, а трябва да търсим тази същност вън от Земята в небесното пространство, а именно първо в света на планетите. На нашите планети живеят така да се каже регентите на главните групови форми на животните и тези регенти трябваше да се оттеглят на тези планети, за да действуват с техните сили върху Земята от подходящите разстояния, от подходящата страна. За щото само от тези страни може да бъде произведено по един правилен начин това, което образува главните животински форми. Но видите ли, ако планетите биха изпращали на нашата Земя само такива сили, тогава не бихме имали фактически едно такова голямо разнообразие на животинското царство, каквото го имаме сега, а бихме имали само седем главни форми. И действително в едно прадалечно минало са съществува ли само седем главни форми на животинското царство; обаче тези седем главни форми са били много подвижни, подаващи се на изменение така че те са били така да се каже меки, пластични в тяхното образуване, можеха да бъдат лесно изменени, една форма можела да бъде изменена в една друга специална форма, друга в друга специална форма. И това действително се е получило в едно по-късно време. Седемте главни форми са съществували далече, далече в миналото.
към текста >>

ние получаваме един отговор само тогава, когато първо си отговорим също на другия въпрос; от какъв род са тези духове, които нарекохме групови души на животните и които имат тяхното обиталище на различните планети.
Когато свържем този факт, който току що изнесохме, с това, че днес импулсите на животинските форми така често се търсят в някои принципи на Земята, например в борбата за съществувание, в някакъв естествен подбор други подобни неща, тогава наистина от една страна фактите, които са се родили чрез тези стремежи, каквито например Дарвин е изтъкнал, се явяват като нещо величествено, до толкова, доколкото Дарвин се е придържал към фактите. Защото дарвинизмът е описал несъзнателно, как съществува подвижността на животинските форми, как в тази област се създават фактически специалните форми от основните форми. Обаче съобразно цялото настроение на нашето време хората са пропуснали факта, че силите, които създават тези форми, действуват от небесното пространство; че следователно творците на животинските форми трябва да бъдат търсени в света на планетите, които принадлежат на нашата планетна система, обаче вън от нашата Земя. Ако се запитаме сега: Как стои същият въпрос относно хората? ние получаваме един отговор само тогава, когато първо си отговорим също на другия въпрос; от какъв род са тези духове, които нарекохме групови души на животните и които имат тяхното обиталище на различните планети. Тогава се оказва, че тези групови души на животните са потомци на онази категория духовни същества, които в течение на тези сказки бяха наречени от мене Духове на Движението. Следователно трябва да схващаме груповите азове на животните като потомци на Духовете на Движението. А именно през време на Лунното състояние Духовете на Движението /старата Луна/ са дали от тяхното собствено същество, от тяхната собствена субстанция на човека неговото астрално тяло. Следователно, за да допълним нещата, можем да кажем: Тази Земя е била предшествувана от старото Лунно състояние, през време на това Лунно състояние човеците са получили от Духовете на Движението техните астрални тела. С други думи това значи: Когато Земята беше старата Луна старата Луна, а не сегашната – /настоящата Луна е само една откъсната от Земята част, докато старата Луна е нещо като едно предидущо въплъщение на нашата Земя/, през време когато Земята беше в това старо Лунно състояние, тогава Духовете на Движението витаеха така да се каже над старата Луна и правеха да се влива като на капки тяхната собствена субстанция в това, което човекът беше донесъл със себе си от по-предни състояние /своето физическо тяло от стария Сатурн и своето етерно тяло от старото Слънце/.
към текста >>

Тези потомци на Духовете на Движението, това са онези същества, които наричаме групови азове на животните и които са приели техните обиталища не на Земята, а на другите планети, за да действуват от там върху Земята и да произведат на Земята животинските форми по описания начин.
А именно през време на Лунното състояние Духовете на Движението /старата Луна/ са дали от тяхното собствено същество, от тяхната собствена субстанция на човека неговото астрално тяло. Следователно, за да допълним нещата, можем да кажем: Тази Земя е била предшествувана от старото Лунно състояние, през време на това Лунно състояние човеците са получили от Духовете на Движението техните астрални тела. С други думи това значи: Когато Земята беше старата Луна старата Луна, а не сегашната – /настоящата Луна е само една откъсната от Земята част, докато старата Луна е нещо като едно предидущо въплъщение на нашата Земя/, през време когато Земята беше в това старо Лунно състояние, тогава Духовете на Движението витаеха така да се каже над старата Луна и правеха да се влива като на капки тяхната собствена субстанция в това, което човекът беше донесъл със себе си от по-предни състояние /своето физическо тяло от стария Сатурн и своето етерно тяло от старото Слънце/. Така щото това, което човекът получи като астрално тяло, което беше за него ново защото той имаше тогава физическо и етерно тяло -, произхожда от Духовете на Движението. Старата Луна изчезна, възникна Земята, а освен тяхното собствено по-нататъшно развитие Духовете на Движението създадоха също свои потомци. Тези потомци на Духовете на Движението, това са онези същества, които наричаме групови азове на животните и които са приели техните обиталища не на Земята, а на другите планети, за да действуват от там върху Земята и да произведат на Земята животинските форми по описания начин. Това е специалната част на онова, което казах, че можем да охарактеризираме груповите азове на животните по определен начин като потомци на съществата на втората йерархия.
към текста >>

Тези луциферически Духове на Движението са групирани също на различните планети в отношение със Земята, както нормалните потомци на Духовете на Движението; те са разпределили някакси тяхната роля така, че са се настанили на различните планети.
Сега трябва да поставим следния въпрос: Върху животните действуват следователно от планетите тези потомци на Духовете на Движението; действуват ли подобни духовни същества също върху човека, върху човешкия род, който е разпространен по лицето на Земята? Това ние не можем да твърдим за онези духовни същества, които посочихме като нормални членове на отделните йерархии. Обаче ние говорихме за особената категория, която нарекохме луциферически духове, и охарактеризирахме, как се отнасят тези луциферически Духове към нормалните Духове. За всяка категория на различните йерархии в нашия цикъл на времето съществуват също луциферически Духове. Докато животинските групови души са напълно нормални потомци, истински потомци на Духовете на Движението, луциферическите Духове, които отговарят на Духовете на Движението, са такива, които са се разбунтували против нормалния път на Духовете на Движението. Тези луциферически Духове на Движението са групирани също на различните планети в отношение със Земята, както нормалните потомци на Духовете на Движението; те са разпределили някакси тяхната роля така, че са се настанили на различните планети. Както груповите души на животните обитават на планетите, така също определени луциферически Духове на Движението обитават на планетите. Те са си поставили задачата, която вече отговаря на Духовете на Движението: да действуват формиращо от планетите, така че на Земята да възникнат групи на съответните същества.
към текста >>

Докато следователно човекът беше замислен в целия миров план така, че на Земята да съществува само една човешка форма, от различните планети действуваха луциферическите Духове на Движението и специфицираха човешката форма така, че можаха да се родят отделните човешки главни раси по лицето на Земята.
Както са се образували седем главни животински групи, от които са се родили различните специални животински форми чрез описаните отношения, така луциферическите Духове на Движението действуват от планетите върху Земята, като произвеждат специалните форми на човешкия род, който всъщност беше за мислен по определен начин да съществува и се развива по един единствен план. Докато следователно човекът беше замислен в целия миров план така, че на Земята да съществува само една човешка форма, от различните планети действуваха луциферическите Духове на Движението и специфицираха човешката форма така, че можаха да се родят отделните човешки главни раси по лицето на Земята. По-точно описание на тези факти ще намерите в моите сказки изнесени в Християния върху особения специален начин, по който луциферическите Духове на Движението действуват образувайки човешките раси. Така ние трябва да правим разлика между потомците на нормалните Духове на Движението и луциферическите Духове на Движението. Но сега още нещо! Сега естествено ние ще зададем въпроса: къде се намират сега нормалните Духове на Движението, които през време на старата Лунна епоха дадоха на човека неговото астрално тяло? Следователно, онези, които бяха достигнали целта на тяхното развитие в онова време, което изтече при преминаването на старото Лунно състояние в сегашното Земно състояние, тези напълно узрели Духове на Движението, къде се намират те?
към текста >>

Други културни импулси, които надвишават сферите на самите Духове на Времето, дойдоха от Духове на Движението, които действуват от другите планети.
И когато обгърнем с поглед историята на човечеството, историята на човешката култура, тогава виждаме, че отделните човеци са ръководени от Ангелите; народите са ръководени от Архангелите, определени епохи, а също определени сфери /както още ще видим/ от Духовете на Времето, още по-големи епохи или сфери са ръководени от Духовете на Формата. След това обаче имаме цялостното протичане на културите в развитието на човечеството така, че определени дълги времена, които са много по-дълги от тези, които обхваща един Дух на Времето, действуват вдъхновяващо в по-големи сфери, като веднъж действува Духът на Движението, който, изпраща своите сили от една планета, друг път един Дух на Движението, който изпраща своите си ли от друга планета. По този начин тези Духове на Движението, които имат нормално развитие, действуват от планетите така, че те се сменят едни други в процеса на развитието на човечеството и се показват в големите културни импулси на развитието на човечеството, които обхващат много по-големи епохи в сравнение с тези на Духовете на Времето. Така например културният импулс на Духа на Движението, който действува от планетата, която днешната астрономия нарича Венера и която старата астрономия наричаше. Меркурий /тези две имена са били объркани от съвременната астрономия, този културен импулс, той дойде първоначално от онзи Дух на Движението, който се изрази в Будизма. Други културни импулси, които надвишават сферите на самите Духове на Времето, дойдоха от Духове на Движението, които действуват от другите планети. Следователно, докато от потомците на Духовете на Движението произхождат груповите души на животните и от луциферическите Духове на Движението произхождат расите на човечеството, тези големи културни импулси идват от Духовете на Движението, които са достигнали тяхното нормално развитие. От тази страна идват още и някои други импулси, но първо е важно да разберем културните импулси също от тази гледна точка.
към текста >>

Съществува определено средство за изследване действителните пътища на отделните планети в техните изображения; И когато някога официалната наука познае този факт, тогава някои неща от досегашните астрономически системи ще бъдат коригирани.
Съществува определено средство за изследване действителните пътища на отделните планети в техните изображения; И когато някога официалната наука познае този факт, тогава някои неща от досегашните астрономически системи ще бъдат коригирани. Определени растения са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Марс; други са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Венера, други пък към тези, които действуват от планетата Меркурий. От там действуват тези сили върху растенията на Земята и според това, дали действуват от една или от друга от планетите, те предават на растението движението изразяващото се в спиралите образувани от неговите листа: същото движение, което планетата прави, абсолютното движение на съответната планета, което тя прави в небесното пространство. Ако вземете една обикновена полска поветица и разгледате, как нейното стъбло се обвива, Вие ще имате в спиралните движения на това стъбло подражавани даже планетните движения, които произхождат от Духовете на Движението. Там, където стъблото стои здраво, там в изходните места на листата имате изображения на онези сили, които произхождат от Духовете на Движението от планетите на планетната система. Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено към центъра на Земята.
към текста >>

Трябва да бъдем наясно, че това е същото Слънце, което минава през целия Зодиак и че това са различни планети, които минават пред съзвездията на Зодиака.
Би било едно огромно отклонение от първоначалния дух на Теософското Движение, в което царуваха такива велики, верни и важни, истини на Окултизма, ако би се стигнало до смесването на това, което Окултизмът може да ни предаде върху такива духове, които достигат тяхната върхова точка в едно име като това на Буда, за когото Х.П. Блаватска така ясно показа в нейното просто изложение, че той отговаря на Духа на Движението на Меркурий... би било едно скъсване с всички първоначални изходни точки на теософското учение, което някога бе правилно разбрано и съгласно което никога духът на Буда не би бил смесен с Христовия Дух,... ако днес бихме разбъркали едно през друго тези Същества; ако изхождайки от основните елементи на окултното учение не бихме знаели да направим разликата между онези Духове, които ръководят развитието на човечеството в течение на редуващите се една след друга сфери на времето и които достигат тяхната върхова точка в духове като Буда, и онзи Дух, за който са намеквали всички други, също и самият Буда, който е Духът на Единството на земната култура, както слънцето е единното тяло за планетната система. И в смисъла на четвъртата следатлантска култура този единен Дух трябва да бъде наречен Христос. В слънчевата система не може да се говори в обикновения смисъл за две слънца и да се каже: друго слънце покрива единият път съзвездието Овен, друго е това, което покрива другият път съзвездието Козирог. Трябва да бъдем наясно, че това е същото Слънце, което минава през целия Зодиак и че това са различни планети, които минават пред съзвездията на Зодиака. Обаче също така трябва да бъдем наясно, когато говорим за Христос, който минава през културните сфери на цялото развитие на човечеството на Земята, както това е било признато във всички времена от всички религии, там, където тези религии бяха до стигнали техния връх. Тогава трябва да различаваме този Христов Дух от Духовете на отделните сфери, които намират своя връх така да се каже във великите индивидуалности, както Будизмът намира своя връх в Буда. Това ни показва, как можем да намерим само обективната страна в тези неща.
към текста >>

Така с това деяние е извършено преди възникването на Теософското Движение теософското деяние, да се помогне на отделните религии да добият тяхното право, като нито един отделен импулс принадлежащ, на някоя отделна група хора не се счита за Христос, а се претендира само това, което Теософията също претендира: да се търси онзи Импулс, които е един Импулс на човечеството за разлика от специалните религии, както Слънчевият Импулс за всичките планети.
Така с това деяние е извършено преди възникването на Теософското Движение теософското деяние, да се помогне на отделните религии да добият тяхното право, като нито един отделен импулс принадлежащ, на някоя отделна група хора не се счита за Христос, а се претендира само това, което Теософията също претендира: да се търси онзи Импулс, които е един Импулс на човечеството за разлика от специалните религии, както Слънчевият Импулс за всичките планети. Обични приятели, когато този факт е изложен така обектив но, това става от дълбочините на Окултизма; И ако някога би било казано, че това представяне на Христо вия Импулс произлиза от някакъв особен национален или народен интерес или от интереса на запада, това би било възможно само от едно незнание на фактическите отношения или от едно изопачение на тези отношения. Във всички неща важното е това, да гледаме неподправено и смело самите обективни факти. Ние можем да сторим това само тогава, когато вникнем с погледа в дълбочините на мировото развитие. Всички окултни истини ни показват в крайна сметка, как става развитието на човечеството и на света; обаче ние трябва да имаме смелостта, а също и безпристрастието, да застанем пред това развитие на света. Какво значение имат за нас имена, дали те са взети от изтока или от запада, дали те са носени от тези или онези лични духове, те нямат значение за нас.
към текста >>

81. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ние видяхме, че за целта трябва да се издигнем с нашето наблюдение до областта на планетите на нашата планетна система; следователно при нашата планетна система до онези планети, които съществуват вън от Земята.
Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци. Сега стигаме до това, което трябва да считаме като втори член на едно същество на минералното царство, до така нареченото етерно тяло. Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия свят; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните. И вчера ние видяхме: той няма нужда да предприема нещо друго със своята душа, освен онова, което е необходимо, за да намери груповите азове на животните. Със същите състояния на съзнанието, с които възприема груповите азове на животните, той намира също астралните те ла на растенията и това, което стои като етерно тяло на основата на минерала. Ние видяхме, че за целта трябва да се издигнем с нашето наблюдение до областта на планетите на нашата планетна система; следователно при нашата планетна система до онези планети, които съществуват вън от Земята. И ние показахме, как така да се каже непосредствено от тези планети, от местата на тези планети действуват съответните сили, които се проявяват в груповите азове на животните, в астралните тела на растенията.
към текста >>

И ние показахме, как така да се каже непосредствено от тези планети, от местата на тези планети действуват съответните сили, които се проявяват в груповите азове на животните, в астралните тела на растенията.
Сега стигаме до това, което трябва да считаме като втори член на едно същество на минералното царство, до така нареченото етерно тяло. Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия свят; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните. И вчера ние видяхме: той няма нужда да предприема нещо друго със своята душа, освен онова, което е необходимо, за да намери груповите азове на животните. Със същите състояния на съзнанието, с които възприема груповите азове на животните, той намира също астралните те ла на растенията и това, което стои като етерно тяло на основата на минерала. Ние видяхме, че за целта трябва да се издигнем с нашето наблюдение до областта на планетите на нашата планетна система; следователно при нашата планетна система до онези планети, които съществуват вън от Земята. И ние показахме, как така да се каже непосредствено от тези планети, от местата на тези планети действуват съответните сили, които се проявяват в груповите азове на животните, в астралните тела на растенията.
към текста >>

Как един минерал е обливан с жизнени сили, това ни се показва първо, когато отидем до онзи общ живот, който е еднороден от Земята до другите планети на нашата планетна система.
Обаче към планетите трябва да отидем също, когато искаме да търсим това, което действува етерно в минералите. Как един минерал е обливан с жизнени сили, това ни се показва първо, когато отидем до онзи общ живот, който е еднороден от Земята до другите планети на нашата планетна система. Така следователно ние имаме принципа, чрез който е оживотворен минералът, не на физическото поле, не трябва да го търсим в областта, която нашата Земя непосредствено ни предлага, а в жизнените течения, които се разливат надолу от планетите. Във всеки случай този принцип е подбуден от Слънцето, но се разлива непосредствено именно от планетите и прониква живо нашата планета Земя, за да проникнат с техните потомци, етерните природни духове, за които говорихме, онова, което е форма: Така щото следователно онова, което е форма, има вътрешност; с други думи казано, формата на минерала, която произхождаща единствено от физическото поле не е проницаема, а ни оказва съпротивление. Ако в минерала не би действувало нищо друго освен това, което е действено на физическото поле, тогава ние бихме възприемали от минерала само формата: Обаче тази форма е изпълнена с вътрешност. Минералът все пак има вътрешност, той има вътрешността на различните минерални вещества. Той има не само форма, има материя, има вещество.
към текста >>

Тези жизнени течения, тези жизнени сили, това етерно естество трябва да бъде търсено разливащо се надолу от отделните планети.
Минералът все пак има вътрешност, той има вътрешността на различните минерални вещества. Той има не само форма, има материя, има вещество. Когато виждаме това вещество непосредствено във физическия свят, то е обаче едно мъртво вещество, но за мировото пространството не е мъртво, поне за пространството на планетите то е нещо, което принадлежи на неговия живот, което излъчва живота на планетната система. Както човешкият или животинският организъм отделя да речем също твърди продукти, ноктите например, така бива отделено минералното вещество. Обаче действуващите сили, чрез които то бива отделено, не трябва да се търсят на самата Земя, и затова те ни се явя ват мъртви за Земята. Тези жизнени течения, тези жизнени сили, това етерно естество трябва да бъде търсено разливащо се надолу от отделните планети. И както при разглеждането груповите азове на животните можахме да кажем, груповите азове създават в същност само общи форми, които биват специализирани по-нататък, така също трябва да кажем: жизнените течения, които се разливат надолу от различните планети и проникват всестранно Земята, те не създават за минералите формите, защото тези форми са създадени от Духовете на Формата, обаче тези течения проникват минералите с вътрешност. Но първо така, че тази вътрешност дава определени главни типове, главни вътрешности, главни вещества, като всяко едно от тези вещества е свързано с определено течение, което излиза от една планета. Но поради това, че минералите са до били вече твърди форми, тези планетарни течения не създават типове отговарящи на планетите, които те повече са в движение, а еднозначни типове. И след това чрез различните положения на планетите, както обясних това вчера за груповите души на животните, освен главните типове, освен главните вещества биват създадени други типове, вторични вещества, които отново зависят от констелациите на планетите; Обаче това, което планетите създават чрез тяхната първична свойственост, то се изразява в главните вещества на земния организъм. Следователно имаме определени главни минерални вещества на земния организъм, за които можем да кажем: тук имаме едно вещество, което е такова, каквото е благодарение на това, че е проникнато с етерното течение идващо от една планета; едно друго вещество е проникнато от етерното течение на една друга планета.
към текста >>

И както при разглеждането груповите азове на животните можахме да кажем, груповите азове създават в същност само общи форми, които биват специализирани по-нататък, така също трябва да кажем: жизнените течения, които се разливат надолу от различните планети и проникват всестранно Земята, те не създават за минералите формите, защото тези форми са създадени от Духовете на Формата, обаче тези течения проникват минералите с вътрешност.
Той има не само форма, има материя, има вещество. Когато виждаме това вещество непосредствено във физическия свят, то е обаче едно мъртво вещество, но за мировото пространството не е мъртво, поне за пространството на планетите то е нещо, което принадлежи на неговия живот, което излъчва живота на планетната система. Както човешкият или животинският организъм отделя да речем също твърди продукти, ноктите например, така бива отделено минералното вещество. Обаче действуващите сили, чрез които то бива отделено, не трябва да се търсят на самата Земя, и затова те ни се явя ват мъртви за Земята. Тези жизнени течения, тези жизнени сили, това етерно естество трябва да бъде търсено разливащо се надолу от отделните планети. И както при разглеждането груповите азове на животните можахме да кажем, груповите азове създават в същност само общи форми, които биват специализирани по-нататък, така също трябва да кажем: жизнените течения, които се разливат надолу от различните планети и проникват всестранно Земята, те не създават за минералите формите, защото тези форми са създадени от Духовете на Формата, обаче тези течения проникват минералите с вътрешност. Но първо така, че тази вътрешност дава определени главни типове, главни вътрешности, главни вещества, като всяко едно от тези вещества е свързано с определено течение, което излиза от една планета. Но поради това, че минералите са до били вече твърди форми, тези планетарни течения не създават типове отговарящи на планетите, които те повече са в движение, а еднозначни типове. И след това чрез различните положения на планетите, както обясних това вчера за груповите души на животните, освен главните типове, освен главните вещества биват създадени други типове, вторични вещества, които отново зависят от констелациите на планетите; Обаче това, което планетите създават чрез тяхната първична свойственост, то се изразява в главните вещества на земния организъм. Следователно имаме определени главни минерални вещества на земния организъм, за които можем да кажем: тук имаме едно вещество, което е такова, каквото е благодарение на това, че е проникнато с етерното течение идващо от една планета; едно друго вещество е проникнато от етерното течение на една друга планета. Така че, трябва да припишем природата на минералните вещества на дейности съществуващи в планетната система, на дейности, които се проявяват като етерни течения в земния организъм.
към текста >>

И затова окултните школи, които имат да изследват такива въпроси, са свързали главните вещества на нашия земен организъм с планетите така, че са назовали онези вещества, които са произведени напълно не посредствено не чрез констелацията, а чрез главната дейност на планетата, със същите или с подобни име на както планетите или най-малко са свързали тези вещества със съответните планети, а именно така, че е било спазено действително окултното наблюдение.
И затова окултните школи, които имат да изследват такива въпроси, са свързали главните вещества на нашия земен организъм с планетите така, че са назовали онези вещества, които са произведени напълно не посредствено не чрез констелацията, а чрез главната дейност на планетата, със същите или с подобни име на както планетите или най-малко са свързали тези вещества със съответните планети, а именно така, че е било спазено действително окултното наблюдение. Да вземем в нашата планетна система планетата Сатурн; с течението, което прониква непосредствено от него като етерно течение Земята, е свързано веществото, което наричаме олово; следователно в оловото имаме едно основно вещество, което е вътрешно оживено от Сатурн. От Юпитер имаме като главно вещество калая, от Марс желязото, от Венера /не Венера на днешната астрономия, а Венера на Окултизма, която отговаря на Меркурий на астрономията/ имаме медта. При Меркурий трябва да имаме предвид, че той е бил по-късно смесен с Венера. Това, което е произвела жизнената дейност на Меркурий/в смисъла на истинското окултно наименование/, това, което е произвела жизнената дейност на тази планета като вещество прониквайки земния организъм, показа още повече подобие то с планетата благодарение на по-голямата близост; защото Меркурий стои по-близо до Земята отколкото другите планети. Ето защо на веществото произведено от неговото жизнено течение е дадено същото име както на планетата, а именно меркурий или живак.
към текста >>

Това, което е произвела жизнената дейност на Меркурий/в смисъла на истинското окултно наименование/, това, което е произвела жизнената дейност на тази планета като вещество прониквайки земния организъм, показа още повече подобие то с планетата благодарение на по-голямата близост; защото Меркурий стои по-близо до Земята отколкото другите планети.
И затова окултните школи, които имат да изследват такива въпроси, са свързали главните вещества на нашия земен организъм с планетите така, че са назовали онези вещества, които са произведени напълно не посредствено не чрез констелацията, а чрез главната дейност на планетата, със същите или с подобни име на както планетите или най-малко са свързали тези вещества със съответните планети, а именно така, че е било спазено действително окултното наблюдение. Да вземем в нашата планетна система планетата Сатурн; с течението, което прониква непосредствено от него като етерно течение Земята, е свързано веществото, което наричаме олово; следователно в оловото имаме едно основно вещество, което е вътрешно оживено от Сатурн. От Юпитер имаме като главно вещество калая, от Марс желязото, от Венера /не Венера на днешната астрономия, а Венера на Окултизма, която отговаря на Меркурий на астрономията/ имаме медта. При Меркурий трябва да имаме предвид, че той е бил по-късно смесен с Венера. Това, което е произвела жизнената дейност на Меркурий/в смисъла на истинското окултно наименование/, това, което е произвела жизнената дейност на тази планета като вещество прониквайки земния организъм, показа още повече подобие то с планетата благодарение на по-голямата близост; защото Меркурий стои по-близо до Земята отколкото другите планети. Ето защо на веществото произведено от неговото жизнено течение е дадено същото име както на планетата, а именно меркурий или живак. Това са главните вещества, които в тяхното етерно тяло са свързани със съответните планети на планетната система.
към текста >>

Това са главните вещества, които в тяхното етерно тяло са свързани със съответните планети на планетната система.
Да вземем в нашата планетна система планетата Сатурн; с течението, което прониква непосредствено от него като етерно течение Земята, е свързано веществото, което наричаме олово; следователно в оловото имаме едно основно вещество, което е вътрешно оживено от Сатурн. От Юпитер имаме като главно вещество калая, от Марс желязото, от Венера /не Венера на днешната астрономия, а Венера на Окултизма, която отговаря на Меркурий на астрономията/ имаме медта. При Меркурий трябва да имаме предвид, че той е бил по-късно смесен с Венера. Това, което е произвела жизнената дейност на Меркурий/в смисъла на истинското окултно наименование/, това, което е произвела жизнената дейност на тази планета като вещество прониквайки земния организъм, показа още повече подобие то с планетата благодарение на по-голямата близост; защото Меркурий стои по-близо до Земята отколкото другите планети. Ето защо на веществото произведено от неговото жизнено течение е дадено същото име както на планетата, а именно меркурий или живак. Това са главните вещества, които в тяхното етерно тяло са свързани със съответните планети на планетната система.
към текста >>

За отбелязване е, че двете най-външни планети, които физическата астрономия брои към нашата планетна система, Уран и Нептун, първоначално не са принадлежали на нашата слънчева система, а са се присъединили към нея много по-късно, като са влезли в областта на привличането на нашата система; тогава те са станали другари на другите наши планети и са останали в слънчевата система.
Следователно ние имаме възможността да погледнем в миналото и да видим вливането на груповите ду ши на минералите в нашата планетна система. Тук отново отделните станции ни са дадени главни от зодиакалните знаци. За отбелязване е, че двете най-външни планети, които физическата астрономия брои към нашата планетна система, Уран и Нептун, първоначално не са принадлежали на нашата слънчева система, а са се присъединили към нея много по-късно, като са влезли в областта на привличането на нашата система; тогава те са станали другари на другите наши планети и са останали в слънчевата система. Следователно те могат да бъдат зачислени към нашата система не в същия смисъл както другите планети започвайки от Сатурн надолу, които принадлежаха на нашата система така да се каже от самото начало. Така, когато разглеждаме именно Сатурн в неговата стара форма, ние трябва да виждаме в него една планета, която, изпращайки към нашата Земя своето собствено етерно течение излизащо от неговата среда, създава можем даже да кажем веществото на оловото. Същевременно обаче виждаме, как се вливат в Земята груповите души на минералите, как тези групови души са хванати, като върху тях се упражнява една привличаща сила от Слънцето, от което се разлива също астралното тяло на минерала. От Слънцето се разлива навън в пространството астралното тяло на минерала, от мировото пространство се разлива груповият аз на минерала. Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота.
към текста >>

Следователно те могат да бъдат зачислени към нашата система не в същия смисъл както другите планети започвайки от Сатурн надолу, които принадлежаха на нашата система така да се каже от самото начало.
Следователно ние имаме възможността да погледнем в миналото и да видим вливането на груповите ду ши на минералите в нашата планетна система. Тук отново отделните станции ни са дадени главни от зодиакалните знаци. За отбелязване е, че двете най-външни планети, които физическата астрономия брои към нашата планетна система, Уран и Нептун, първоначално не са принадлежали на нашата слънчева система, а са се присъединили към нея много по-късно, като са влезли в областта на привличането на нашата система; тогава те са станали другари на другите наши планети и са останали в слънчевата система. Следователно те могат да бъдат зачислени към нашата система не в същия смисъл както другите планети започвайки от Сатурн надолу, които принадлежаха на нашата система така да се каже от самото начало. Така, когато разглеждаме именно Сатурн в неговата стара форма, ние трябва да виждаме в него една планета, която, изпращайки към нашата Земя своето собствено етерно течение излизащо от неговата среда, създава можем даже да кажем веществото на оловото. Същевременно обаче виждаме, как се вливат в Земята груповите души на минералите, как тези групови души са хванати, като върху тях се упражнява една привличаща сила от Слънцето, от което се разлива също астралното тяло на минерала. От Слънцето се разлива навън в пространството астралното тяло на минерала, от мировото пространство се разлива груповият аз на минерала. Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота. По този начин, връщайки се още веднъж към кометите, ние трябва да виждаме в планетите обаче също нещо, кое то всъщност се разлива от мировото пространство с един вид същност подобна на тази на груповите души на минералите.
към текста >>

И както видяхме, че всички планети, всички небесни тела стоят във връзка със същества на висшите йерархии, така и Луната.
Вчера ние можахме да посочим нещо от това. Човекът беше създаден като едно единство по лицето на Земята, чрез което единство трябваше да се прояви общият, първичният Аз на човеците като една групова душа, която живее във всички хора, която беше слязла именно до физическото поле. Така както за минералите от Духовете на Формата може да бъде създаде на само външната форма, така от същите Духове на Формата е създаден за човека груповият Аз, който след това е диференциран от другите същества на различните йерархии. Но това, което бе създадено за минералното царство чрез образуването на Луната като равновесие, то бе създадено също и за човека като равновесие, а именно така, че, докато за минералното царство е налице също физическото изправяне, за човека също съществува точно по същия начин един лунен принцип, който действува срещу луциферическото влияние върху човешката природа също така, както минералното царство тъмният лунен принцип действува срещу луциферическия принцип. Както в минералното царство от Луната действува нещо, което държи равновесие на разливащия се от Слънцето луциферически принцип, така също от Луната действува един духовен лунен принцип срещу изкушението на Луцифер, което е насочено срещу човеците в течение на Земното развитие. И както видяхме, че всички планети, всички небесни тела стоят във връзка със същества на висшите йерархии, така и Луната. Духовете на Мъдростта основаха една колония на Луната, за да спасят равновесието така също в посоката от Луната върху човека действуват изправящи Духове срещу Луцифер, който действува изкушаващо върху човека, и както той разпространи светлината, така също внесе свои те духовни принципи в човешките души. Така щото с това можем да посочим към Луната като носител на противника на Луцифер, като обиталище на Тъмните Духове /в смисъла на Духове, които не излъчват физическа светлина. Бележка на преводача./, които обаче трябва да бъдат там, за да държат равновесие на напиращите напред Носители на светлината, които са същевременно изкусяващите духове на човечеството. В еврейската древност бе всъщност открита тайната на Луната и нейния духовен принцип на човечеството и това, което намерихме физически на Луната, то е в неговия духовен аспект това, което еврейската древност нарече принципът на Яхве. С това е обозначена така да се каже Луната като изходна точка на действуващите сили на противника на Луцифер върху човека: Яхве или Йехова е противникът на Луцифер.
към текста >>

82. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Виждате ли, точно тук е разликата между все възможните екзотерични концепции и нашето учение: При тях също се говори за Луцифер и Духовете на отделните планети, само че в случая тези неща не ни обогатяват с никакво реално познание.
Но сега, при навлизането във втората степен на посвещението, се оказва, че Луцифер може да разгърне и съвсем други сили. Ако не бихме могли да разгърнем в себе си силите на отделяне, силите, които се съдържат в нашите жлези, в нашите съдове, ние не бихме могли да станем някакви човеци, изключено би било да станем човеци. Движението, осъществяващо кръвта и движението, осъществяващо дишането не са в състояние да ни поддържат като живи същества. Тук трябва да се включи и движението, осъществяващо жлезите, което се управлява от Луцифер, от Духа на Венера. Виждате ли, точно тук е разликата между все възможните екзотерични концепции и нашето учение: При тях също се говори за Луцифер и Духовете на отделните планети, само че в случая тези неща не ни обогатяват с никакво реално познание. А реалното познание наистина не е нито забавление, нито някаква детинска игра. То ни показва Луцифер от една страна като изпълнен с ненавист, като една персонализирана ненавист по отношение на човешката фигура, а от друга страна като необходимия Дух, който ни изгражда като неповторими личности по единствено възможния за този свят начин.
към текста >>

По този начин обаче ние бихме се доближили само до най-висшите ръководни Духове и техните планети.
Но за да се впуснем в изучаването на седемте планетарни Духове и техните царства, ние трябва да разполагаме с една отправна точка. По този начин обаче ние бихме се доближили само до най-висшите ръководни Духове и техните планети. Това не е достатъчно, ние не трябва да спираме до тук. Доколкото окултното изследване позволява, ние трябва да проникваме още по-дълбоко в тези сфери, и точно тогава, на окултният кандидат се предоставя една нова възможност. Според съвета на един опитен окултист, той може да пристъпи към своята задача, като се залови да проучи един такъв живот, като този на Буда.
към текста >>

83. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя.
историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце. Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на Старото Слънце. Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост. Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране. Тук, на Старото Слънце, историята с изкушението няма повече място. И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя. И само с най-големи усилия е възможно да прокараме граница между тях, да видим разликата между тях. На Старото Слънце разликата между Христос и Луцифер не се установява външно, а само ако проникнем дълбоко навътре в техните Същества. Много трудно, изключително трудно е да се открият все пак такива външни средства, с които да Ви покажа в какво се състои тази разлика.
към текста >>

мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител.
Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие. Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос! мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител.
към текста >>

От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство.
Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство. Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък. Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
към текста >>

Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство. Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък. Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
към текста >>

Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето.
Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство. Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък. Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
към текста >>

Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф).
С други думи: Христос е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3. И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс. Но за да обясним всичко, ние трябва да се обърнем към предишните инкарнации на Буда. Знаем, че по-рано Буда беше Бодисатва и в продължение на дълго време той действуваше на Земята като Бодисатва. Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено. Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф). Някога наистина имаше такова състояние; при което Земята беше съединена със Слънцето. Но после те се разделиха и Вие знаете, че когато по-късно настъпи отделянето и на Луната, тогава Земята беше, така да се каже, подсилена от другите планети. Припомнете си и онзи момент, когато Слънцето се отдели от Земята. Астрономически погледнато, тогава вътре в Слънцето се намираха все още и двете планети Венера и Меркурий. И процесът всъщност се извърши така, че първо стана отделянето на Слънцето от Земята и едва по-късно Венера и Меркурий се отделиха от Слънцето.
към текста >>

Но после те се разделиха и Вие знаете, че когато по-късно настъпи отделянето и на Луната, тогава Земята беше, така да се каже, подсилена от другите планети.
Но за да обясним всичко, ние трябва да се обърнем към предишните инкарнации на Буда. Знаем, че по-рано Буда беше Бодисатва и в продължение на дълго време той действуваше на Земята като Бодисатва. Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено. Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф). Някога наистина имаше такова състояние; при което Земята беше съединена със Слънцето. Но после те се разделиха и Вие знаете, че когато по-късно настъпи отделянето и на Луната, тогава Земята беше, така да се каже, подсилена от другите планети. Припомнете си и онзи момент, когато Слънцето се отдели от Земята. Астрономически погледнато, тогава вътре в Слънцето се намираха все още и двете планети Венера и Меркурий. И процесът всъщност се извърши така, че първо стана отделянето на Слънцето от Земята и едва по-късно Венера и Меркурий се отделиха от Слънцето. На Земята, между впрочем, развитието продължаваше. Там остана само една малка част от човеците.
към текста >>

Астрономически погледнато, тогава вътре в Слънцето се намираха все още и двете планети Венера и Меркурий.
Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено. Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф). Някога наистина имаше такова състояние; при което Земята беше съединена със Слънцето. Но после те се разделиха и Вие знаете, че когато по-късно настъпи отделянето и на Луната, тогава Земята беше, така да се каже, подсилена от другите планети. Припомнете си и онзи момент, когато Слънцето се отдели от Земята. Астрономически погледнато, тогава вътре в Слънцето се намираха все още и двете планети Венера и Меркурий. И процесът всъщност се извърши така, че първо стана отделянето на Слънцето от Земята и едва по-късно Венера и Меркурий се отделиха от Слънцето. На Земята, между впрочем, развитието продължаваше. Там остана само една малка част от човеците. Друга част от тях се издигаше нагоре до планетите и после отново се спускаше долу. По времето, когато Слънцето се отдели от Земята, придружаващите Същества защото светът се състои не само от външната материя, а и от Същества тези придружаващи Същества бяха в постоянно движение.
към текста >>

Защото в онази епоха от Земното развитие, когато Слънцето се отдели от Земята, се извърши и процеса, който бихме означили като "духовното превъзходство" на Христос над Луцифер и другите планети.
На Земята, между впрочем, развитието продължаваше. Там остана само една малка част от човеците. Друга част от тях се издигаше нагоре до планетите и после отново се спускаше долу. По времето, когато Слънцето се отдели от Земята, придружаващите Същества защото светът се състои не само от външната материя, а и от Същества тези придружаващи Същества бяха в постоянно движение. Техен водач е Христос. Защото в онази епоха от Земното развитие, когато Слънцето се отдели от Земята, се извърши и процеса, който бихме означили като "духовното превъзходство" на Христос над Луцифер и другите планети. По-късно се отдели Венера, отдели се и Меркурий. Нека се замислим върху това откъсване на Венера от Слънцето. Заедно с Венера се отделиха и такива Същества, които се оказват неспособни да останат на Слънцето и се заселиха на Венера. Тези обитатели на Венера бяха преди всичко нещо като пратеници и пълномощници на Христос, на Слънцето, т.е. онези Същества, които подготвиха основите за по-късния Буда.
към текста >>

84. Бележки GA_138 За инициацията

Животински кръг, планети, космос“, GA 110; „Еволюцията от гледна точка на истинното“ GA 132 и „Духовните същества в небесните тела и природните царства“, GA 136.
света на Висшите йерархии, които познаваме: виж „Въведение в тайната наука“, GA 13, и лекциите „Духовни йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Животински кръг, планети, космос“, GA 110; „Еволюцията от гледна точка на истинното“ GA 132 и „Духовните същества в небесните тела и природните царства“, GA 136.
към текста >>

85. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Защото на нито един астроном не би хрумнало да отъждествява Слънцето с другите планети.
И понеже едно изолирано събитие винаги е само част от един по-голям организъм, ние трябва да поставяме всяко нещо на неговото място и да търсим съответните различия между нещата, както хората вършат това в другите области на живота. Защото на нито един астроном не би хрумнало да отъждествява Слънцето с другите планети. За него е напълно самопонятно, че трябва да отдели Слънцето от останалите планети. Също и за този, който се опитва да вникне в общочовешката еволюция, е напълно самопонятно, че всред великите предводители на човечеството трябва да съществува едно „Слънце“. И както би било чисто безсмислие да се говори за Слънцето от нашата планетарна система по същия начин, както бихме говорили за Юпитер, Марс и така нататък, същото безсмислие е да говорим за Христос така, сякаш говорим за Бодисатвите и за другите велики учители на човечеството. Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед. Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като израз на някаква догма.
към текста >>

За него е напълно самопонятно, че трябва да отдели Слънцето от останалите планети.
И понеже едно изолирано събитие винаги е само част от един по-голям организъм, ние трябва да поставяме всяко нещо на неговото място и да търсим съответните различия между нещата, както хората вършат това в другите области на живота. Защото на нито един астроном не би хрумнало да отъждествява Слънцето с другите планети. За него е напълно самопонятно, че трябва да отдели Слънцето от останалите планети. Също и за този, който се опитва да вникне в общочовешката еволюция, е напълно самопонятно, че всред великите предводители на човечеството трябва да съществува едно „Слънце“. И както би било чисто безсмислие да се говори за Слънцето от нашата планетарна система по същия начин, както бихме говорили за Юпитер, Марс и така нататък, същото безсмислие е да говорим за Христос така, сякаш говорим за Бодисатвите и за другите велики учители на човечеството. Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед. Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като израз на някаква догма. Когато говорим за една христология в истинския, космологичен смисъл на тази дума, не се налага да даваме никакво предимство на християнството пред една или друга религия.
към текста >>

Представете си, че в свещените писания на дадена религия е записано как Слънцето е само една от планетите и тогава идва някой, който заявява: Сега ние трябва да извадим Слънцето от числото на другите планети!
Също и за този, който се опитва да вникне в общочовешката еволюция, е напълно самопонятно, че всред великите предводители на човечеството трябва да съществува едно „Слънце“. И както би било чисто безсмислие да се говори за Слънцето от нашата планетарна система по същия начин, както бихме говорили за Юпитер, Марс и така нататък, същото безсмислие е да говорим за Христос така, сякаш говорим за Бодисатвите и за другите велики учители на човечеството. Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед. Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като израз на някаква догма. Когато говорим за една христология в истинския, космологичен смисъл на тази дума, не се налага да даваме никакво предимство на християнството пред една или друга религия. Представете си, че в свещените писания на дадена религия е записано как Слънцето е само една от планетите и тогава идва някой, който заявява: Сега ние трябва да извадим Слънцето от числото на другите планети! нещо, което веднага среща възражението: Да, обаче по този начин Слънцето получава едно предимство. Но това изобщо не е вярно; това е само едно признаване на самата истина.
към текста >>

86. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: то проявява едно влияние.
Фактически нашият мозък крие една пълна със значение тайна. И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения. Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят. То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: то проявява едно влияние. И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба. Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта. Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща. В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени. Гърците са наричали Омир-слепият, защото той е бил голям ясновидец.
към текста >>

87. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята.
Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване. Това, което изнесох за другия свят, важи също за Земята. Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс. Той не ги вижда и те не го виждат. Така е също и на Земята. През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята. Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети. Фактически обитателите на другите планети, постоянно минават през нашата земна сфера. Земните хора не могат да влязат в никакво отношение с тях, защото те живеят при съвършено други условия на съществуванието и защото при дадените обстоятелства хората не са завързали именно никаква връзка с тези същества на Марс.
към текста >>

Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети.
Това, което изнесох за другия свят, важи също за Земята. Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс. Той не ги вижда и те не го виждат. Така е също и на Земята. През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята. Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети. Фактически обитателите на другите планети, постоянно минават през нашата земна сфера. Земните хора не могат да влязат в никакво отношение с тях, защото те живеят при съвършено други условия на съществуванието и защото при дадените обстоятелства хората не са завързали именно никаква връзка с тези същества на Марс.
към текста >>

Фактически обитателите на другите планети, постоянно минават през нашата земна сфера.
Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс. Той не ги вижда и те не го виждат. Така е също и на Земята. През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята. Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети. Фактически обитателите на другите планети, постоянно минават през нашата земна сфера. Земните хора не могат да влязат в никакво отношение с тях, защото те живеят при съвършено други условия на съществуванието и защото при дадените обстоятелства хората не са завързали именно никаква връзка с тези същества на Марс.
към текста >>

Следователно, какво би било необходимо, за да срещнем тези същества преминаващи през сферата на Земята, които всъщност принадлежат на другите планети?
Следователно, какво би било необходимо, за да срещнем тези същества преминаващи през сферата на Земята, които всъщност принадлежат на другите планети? Необходимо би било човек да е намерил допирни точки с тях на тяхната собствена планета. Това е възможно само тогава, когато още тук на Земята човек може да дойде във връзка със съществата различни от земните, чрез съзнателно развитие на свръхсетивните способности.
към текста >>

Така действително се явява възможността, щото при онези, които са минали през едно по-високо духовно обучение, да може да стане една среща с съществата от другите планети, които минават през сферата на Земята.
Така действително се явява възможността, щото при онези, които са минали през едно по-високо духовно обучение, да може да стане една среща с съществата от другите планети, които минават през сферата на Земята. И колкото и странно да изглежда в действителност вярно е това, което ви казвам: За онзи, който физиката и астрономията изнасят за обитателите на Марс за този, който ги познава като същества преминаващи през нашата планета, научава от тях както е съществуванието на Марс, защото само така може да се научи за това съществувание, за него тези хипотези са много смешни, защото положението е съвършено друго. Аз ви изнасям всички тези неща, защото бих искал вашият поглед да се разшири за земният живот ви другите светове над и вън от видимите светове, над и вън от видимите същества, от които сме заобиколени до съществата, които не могат да бъдат възприемани дотогава, докато не е отворен погледът за тях.
към текста >>

Обаче между смъртта и едно ново раждане, ние не само не можем да се съберем на другите планети с хора, с които не сме завързали тук на Земята отношения, ние не можем да стигнем също до такива отношения, не можем да дойдем между смъртта и едно ново раждане в допир с такива отношения, които принадлежат на мисията на Земята, които трябва да се развият така на Земята и към които на Земята не сме развили някакво отношение, или с които не сме имали и не идваме в отношение по околния път чрез земните отношения /условия/.
Обаче между смъртта и едно ново раждане, ние не само не можем да се съберем на другите планети с хора, с които не сме завързали тук на Земята отношения, ние не можем да стигнем също до такива отношения, не можем да дойдем между смъртта и едно ново раждане в допир с такива отношения, които принадлежат на мисията на Земята, които трябва да се развият така на Земята и към които на Земята не сме развили някакво отношение, или с които не сме имали и не идваме в отношение по околния път чрез земните отношения /условия/.
към текста >>

88. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Но както Земята минава през едно развитие, едно низходящо развитие до идването на Тайната на Голгота и едно възходящо развитие от Тайната на Голгота насам, така също и другите планети минават по техен на чин през едно развитие.
Но както Земята минава през едно развитие, едно низходящо развитие до идването на Тайната на Голгота и едно възходящо развитие от Тайната на Голгота насам, така също и другите планети минават по техен на чин през едно развитие. И както от годината 33 насам, това не е съвсем точно, но все пак приблизително, на Земята започна едно възходящо развитие, следователно там се намира центъра на тежестта на земното развитие, така на Марс началото на нашето 17-то столетие беше този център на тежестта и всички отношения на Марс се развиват до тази гледна точка в една съвършено друга, в една възходяща линия. По отношение на нашето земно развитие ние се запознахме с извънредната фигура на Гоатама Буда. Ние изтъкнахме, че развитието на този Буда е станало така, че той беше в началото един Бодисатва и в 29-тата година на неговия живот се издигна до чина Буда, при който той вече нямаше нужда да се въплъщава отново на Земята. От други сказки вие ще сте разбрали, че в по-късно време Буда е действувал от духовният свят в сфера та на Земята. Вие знаете, че той е действувал в астралното тяло на момчето Исус, за което говори в евангелието на Лука.
към текста >>

Горе в небесното пространство се намира Марс, който се намира в определена констелация, в определено съчетание с Луната, външните планети дават противоположните положения.
Тези писмености са вдълбани в сферите, в сферите на Луната, на Меркурий, на Венера и т.н. Тези сфери извършват определени движения, така че може да се получи следното: човекът е вдълбал в сферата на Луната определено свое несъвършенство. През време на минава нето през сферата на Марс той вписва там една особеност на своя характер, чрез това, че е усвоил там определен агресивен елемент, който не е имал: това той е вписал там. Сега той отива по-нататък, идва на Земята в едно прераждане. Като живее тук на Земята, той е приел в своята Карма това, което е вдълбал в различните сфери, обаче това стои написано и върху него. Горе в небесното пространство се намира Марс, който се намира в определена констелация, в определено съчетание с Луната, външните планети дават противоположните положения. Когато Марс се намира в определена констелация с Луната, в същата констелация стои неговия агресивен отпечатък и неговото несъвършенство. Последствието от това е, че те струват когато стоят една зад друга и че това е момента, който може да покаже, къде в своя следващ живот той предприема чрез агресивният елемент на Марс това, което е останало несъвършено. Така положението на планетите показват това, което човекът сам е вписал първо там в тази сфера. И когато отчитаме астрологически положението на планетите спрямо неподвижните звезди, това показва един вид, какво сме вписали самите ние в самите тях. Не се касае толкова за външните планети това което действува върху нас е същото и показва това, което човекът е вписал сам първо в тази сфера.
към текста >>

Не се касае толкова за външните планети това което действува върху нас е същото и показва това, което човекът е вписал сам първо в тази сфера.
Горе в небесното пространство се намира Марс, който се намира в определена констелация, в определено съчетание с Луната, външните планети дават противоположните положения. Когато Марс се намира в определена констелация с Луната, в същата констелация стои неговия агресивен отпечатък и неговото несъвършенство. Последствието от това е, че те струват когато стоят една зад друга и че това е момента, който може да покаже, къде в своя следващ живот той предприема чрез агресивният елемент на Марс това, което е останало несъвършено. Така положението на планетите показват това, което човекът сам е вписал първо там в тази сфера. И когато отчитаме астрологически положението на планетите спрямо неподвижните звезди, това показва един вид, какво сме вписали самите ние в самите тях. Не се касае толкова за външните планети това което действува върху нас е същото и показва това, което човекът е вписал сам първо в тази сфера. И когато отчитаме астрологически положението на планетите спрямо неподвижните звезди, това показва един вид какво сме вписали самите ние в тях. Тук имаме основната причина, защо действуват констелациите на планетите, защо оказват те въздействия върху човешката природа. Това е защото човекът минава през тях. И когато Луната стои в определено положение към Марс и към една неподвижна звезда, тази констелация действува съвместно: Т.е. Силата на Марс действува съвместно с Луната и неподвижната звезда върху човека и като последствие става това, което може да стане чрез съвместното действие.
към текста >>

89. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тези планети извършват спираловидно движение в звездното пространство и действат надолу така, че карат растенията да направят същото спираловидно движение около своето стъбло.
Ние виждаме как листата израстват ритмично като спирала около изправеното стъбло. При други растения, както например при поветицата, виждаме как самото стъбло описва тази спираловидна линия. Хората не обръщат внимание на такива неща. Ако биха ги изучавали, биха открили нещо ново. Те биха видели, че това спирално движение зависи от сили, които изобщо не се намират на Земята, които действат от планетите отгоре надолу. Тези планети извършват спираловидно движение в звездното пространство и действат надолу така, че карат растенията да направят същото спираловидно движение около своето стъбло. Стъблото обаче расте отдолу нагоре. Чрез това движение се пресича спираловидното движение. Това е силата, която горе прави един завършек, която довежда до цъфтежа, до възникването на цвета. Тази сила произлиза от Земята, протича към Слънцето и се връща обратно. Едни видове растения зависят от движенията на една планета, други от движенията и силите на друга планета.
към текста >>

90. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Образ на Слънцето за астралното тяло, и на въртящите се около него планети, за размножението на Себе-то.
На мястото на физическата материя се явяват имагинации. 12 членове (части) на една мирова картина, чрез която при окултното развитие говорят йерархиите. Етерното тяло е един разказвач на историята на света. Астралното тяло става все повече израз за вътрешната стойност на човека в Космоса. Себе-то на човека се разделя, изпраща навън съдържанието на своето съзнание, пренася го в едно същество на йерархиите. Образ на Слънцето за астралното тяло, и на въртящите се около него планети, за размножението на Себе-то. Превръщането на Съзнателната душа в Имагинативна душа, на Разсъдъчната душа в Инспиративна душа, на Сетивната душа в Интуитивна душа.
към текста >>

91. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ако бихте изследвали окултно света, Вие не бихте намерили това, което на Земята е вещество на млякото, на никоя друга планета на нашата слънчева система Това, което е произвеждано в живите същества по същия начин на другите планети на нашата слънчева система, би Ви се представило като нещо съвършено различно от земното мляко.
Видите ли, интересно е да сравним три вида хранителни средства относно тяхното космическо значение: това са млякото и всичко, което е свързано с него, растителния свят и всичко, което е свързано с него, и животинската храна. Млякото, растението и животното като хранителни средства ние можем да се научим да ги сравним по определен начин, когато сме станали по-чувствителни чрез езотеричното развитие, когато сме станали по-чувствителни за това, което изпитваме при тези хранителни средства. И тогава ние ще се научим също да обгърнем по-лесно с поглед потвържденията, които се получават чрез разумното разглеждане на външния свят. Ако бихте изследвали окултно света, Вие не бихте намерили това, което на Земята е вещество на млякото, на никоя друга планета на нашата слънчева система Това, което е произвеждано в живите същества по същия начин на другите планети на нашата слънчева система, би Ви се представило като нещо съвършено различно от земното мляко. Млякото е нещо специфично земно.
към текста >>

Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е.
И ако бихме искали да генерализираме това, което е млякото, би трябвало да кажем: живите същества на всяка една планетна система имат тяхното собствено мляко. Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е. същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система. Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети. Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род. Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл. И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята.
към текста >>

същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система.
И ако бихме искали да генерализираме това, което е млякото, би трябвало да кажем: живите същества на всяка една планетна система имат тяхното собствено мляко. Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е. същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система. Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети. Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род. Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл. И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята. Млечната храна прави от него един гражданин на Земята, обаче не му пречи той да бъде същевременно един гражданин на цялата слънчева система.
към текста >>

Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети.
И ако бихме искали да генерализираме това, което е млякото, би трябвало да кажем: живите същества на всяка една планетна система имат тяхното собствено мляко. Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е. същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система. Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети. Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род. Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл. И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята. Млечната храна прави от него един гражданин на Земята, обаче не му пречи той да бъде същевременно един гражданин на цялата слънчева система.
към текста >>

92. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

То показва, как планети и слънца или също отделни човешки култури на Земята или също отделни човеци се изменят чрез техните въплъщения, как изглеждат в редуващото се развитие.
ЕТЕРНОТО ЧОВЕШКО ТЯЛО показва при едно не намиращо се в окултно развитие лице хода на развитието на света, това, което се редува във времето. То показва, как планети и слънца или също отделни човешки култури на Земята или също отделни човеци се изменят чрез техните въплъщения, как изглеждат в редуващото се развитие. Следователно, етерното тяло е всъщност разказвачът. То разказва хода на развитието на света. Докато физическото тяло на човека е като един сбор от картини, нарисувани от един художник, етерното се оказва като един вид разказвач, който разказва историята на света в своите собствени вътрешни процеси. И колкото повече един човек е обхванат в едно окултно развитие, толкова по-далече нагоре се простират разказите. Един човек, който е относително малко обхванат в окултно развитие, показва за ясновидския поглед в своето етерно тяло може би няколко поколения, които са го предхождали във физическото наследство, защото това развитие се показва още също в етерното тяло на човека.
към текста >>

Така при един човек обхванат в окултното развитие и Себе-то предлагат фактически образа на едно слънце това е астралното тяло -, заобиколено от неговите планети това е един брой от размноженията на Себе-то, които са изпращани в други същества, за да може човек чрез това, което се отразява към него чрез него чрез неговото размножено Себе от тези други същества, да познае същността на тези други същества.
Така, при едно правилно окултно развитие астралното тяло става като едно слънце, което излъчва своите мирови интереси. Обаче когато едно Себе добива едно високо развитие, то става като планетите, които са въртят около това слънце на астралното тяло и които в тяхното въртене през света срещат други същества и като срещат други същества, донасят от тези други същества известия за познаващото същество на човека. Така при един човек обхванат в окултното развитие и Себе-то предлагат фактически образа на едно слънце това е астралното тяло -, заобиколено от неговите планети това е един брой от размноженията на Себе-то, които са изпращани в други същества, за да може човек чрез това, което се отразява към него чрез него чрез неговото размножено Себе от тези други същества, да познае същността на тези други същества.
към текста >>

93. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период.
В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот. Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е. изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие. При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
към текста >>

94. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Вероятно от Слънцето се излъчва не само светлина и топлина из цялата Вселена, а то представлява и седалище на чистия разум, и извор на хармонията в цялата Вселена и всички планети са одушевени."*51
„Планетите и техните аспекти имат определено влияние върху душевните сили на човека. Те пораждат душевни вълнения и страсти от всякакъв род, често водещи до най-ужасяващи събития. Те оказват влияние върху зачатието, раждането, темперамента и характера на човека, а върху всичко това се опира голяма част от астрологията. Вероятно от Слънцето се излъчва не само светлина и топлина из цялата Вселена, а то представлява и седалище на чистия разум, и извор на хармонията в цялата Вселена и всички планети са одушевени."*51
към текста >>

95. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И тук за наблюдението, за което често говорих, за ясновидското наблюдение, се установява следното: Нека си припомним това, което е описано в "Тайната Наука", как в Лемурийската епоха, с изключение на една главна двойка на човечеството /която Библията нарича Адам и Ева, бележка на преводача/, душите постепенно слязоха от другите планети и през време на Атлантската епоха се въплътиха в човешки тела.
Щайнер/ и сили, които принадлежат на висшите йерархии. Като казваме, че от душевното естество, от душевната субстанция, която след това се разпредели в отделни човешки души, остана нещо в духовния свят, което след това се роди така да се каже в Натановото момче Исус, с това не казваме, че това същество не се е намирало по-рано в някакво отношение с развитието на Земята. Само че то не беше дошло в отношение с развитието на Земята и човечеството така, че да е ходило по-рано като човек по Земята. Как трябва да си представим отношение то на това същество с развитието на Земята? Когато обгърнем с поглед развитието на това Натаново момче Исус, ние трябва да го търсим не сред това, което може да ни предложи физическото развитие на Земята, а трябва да го търсим в духовните царства, в онова, което не е било по-рано земно. И тук за наблюдението, за което често говорих, за ясновидското наблюдение, се установява следното: Нека си припомним това, което е описано в "Тайната Наука", как в Лемурийската епоха, с изключение на една главна двойка на човечеството /която Библията нарича Адам и Ева, бележка на преводача/, душите постепенно слязоха от другите планети и през време на Атлантската епоха се въплътиха в човешки тела. Следователно ние трябва да разглеждаме развитието на Земята така, че от заобикалящия Земята космически свят слизат човешките души и започват отново тяхното земно развитие в различни моменти. Знаем, че преди Лемурийската епоха човешките души се бяха оттеглили на планетите на нашата слънчева система. Но сега знаем също, че това развитие на Земята, в което трябваше отново да влязат човешките души, беше изложена на нападенията на Луцифер, а по-късно и на тези на Ариман*/. Така човешките души трябваше да живеят в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман. Ако по-на татък не би настъпило нищо друго освен това, че човешките души отново слязоха от тяхното планетарно съществувание и след това бяха изложени на влиянията на Луцифер и Ариман, тогава с тези човеци на Земята, така както те минават през техните въплъщения, би се случило нещо, което аз не посочих в книгата "Тайната Наука", защото не всичко може да бъде казано открито в настоящето: тогава тези човеци, както те слизаха от планетите и трябваше да */ Виж също: "Луциферическото и Ариманическото естество в отношение с човека.
към текста >>

Онези сили именно, които трябва да подържат и снабдяват тези жизнени органи, не идват направо от Слънцето, а от това, което в миналите времена хората наричаха седемте планети.
По-късно дойде време, то се пада вече в Атлантската епоха когато стана така, че земните човешки тела не можеха да бъдат един подходящ инструмент за човешките души, ако развитието трябваше да продължи съответно по-нататък. Това, което известно време се беше развило по един използуваем начин, а именно човешките жизнени органи и техните основни сили, етерното тяло, изпадна в безредие. Защото космическите сили, които действуваха от окръжността на Земята и които имаха задачата да внесат ред именно в тези жизнени органи на човека, в органите на дишането, на кръвообращението и т.н., тези сили се развиха под влиянието на Луцифер и на Ариман така, че жизнените органи не биха станали вече използуваеми за човешките същества на Земята. Те биха приели една твърде своебразна форма. Онези сили именно, които трябва да подържат и снабдяват тези жизнени органи, не идват направо от Слънцето, а от това, което в миналите времена хората наричаха седемте планети. Планетните сили действуваха в човека от Космоса.
към текста >>

Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н. Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението. Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене. Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята. Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз. Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>

И още по-късно, в Четвъртата следатлантска културна епоха гръцкият народ възприе отражението на планетните духове, които се родиха чрез това, че проникнатото от Христос същество обходи всички планети, като на всяка планета стана това или онова същество.
И още по-късно, в Четвъртата следатлантска културна епоха гръцкият народ възприе отражението на планетните духове, които се родиха чрез това, че проникнатото от Христос същество обходи всички планети, като на всяка планета стана това или онова същество. На Юпитер то стана онова същество, което по-късно гърците нарекоха Зевс; на Марс то стана онова същество, което те по-късно нарекоха Марс; на Меркурий то стана онова същество, което гърците нарекоха Меркурий. В гръцките богове на планетите се отразява после това, което Христос-Исус направи от различните същества, които бяха проникнати от луциферическия и ариманическия принцип. Когато гъркът поглеждаше нагоре към небето на своите богове, той имаше отсенките и отраженията на действието на Христа-Исуса върху различните планети с много други неща, които аз вече описах по-рано.
към текста >>

Когато гъркът поглеждаше нагоре към небето на своите богове, той имаше отсенките и отраженията на действието на Христа-Исуса върху различните планети с много други неща, които аз вече описах по-рано.
И още по-късно, в Четвъртата следатлантска културна епоха гръцкият народ възприе отражението на планетните духове, които се родиха чрез това, че проникнатото от Христос същество обходи всички планети, като на всяка планета стана това или онова същество. На Юпитер то стана онова същество, което по-късно гърците нарекоха Зевс; на Марс то стана онова същество, което те по-късно нарекоха Марс; на Меркурий то стана онова същество, което гърците нарекоха Меркурий. В гръцките богове на планетите се отразява после това, което Христос-Исус направи от различните същества, които бяха проникнати от луциферическия и ариманическия принцип. Когато гъркът поглеждаше нагоре към небето на своите богове, той имаше отсенките и отраженията на действието на Христа-Исуса върху различните планети с много други неща, които аз вече описах по-рано.
към текста >>

Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система.
Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост. В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие. Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог. Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове. Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система. Те са ги виждали така, че когато насочваха поглед нагоре в космическите далечини, когато пронизваха с погледа си светлинния етер, с право приписваха на Зевса /Юпитер/ произхода не външния произход, а действителния духовен, вътрешен произход -, говорейки тогава за Зевса. Така говореха те за Атина Палада, за Артемида, за различните планетни богове, които бяха от сенки на това, за което ние говорихме. Обаче от тези възгледи изникна над другите образи на боговете един образ: образът на Аполон. Този образ на Аполон израсна по своебразен начин. Какво виждаха гърците в техния Аполон?
към текста >>

96. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа.
Другото, върху което бих иска да обърна вниманието Ви, е също един факт от възникващото ново време в Петата следатлантска епоха. Бих искал да обърна вниманието Ви върху това, какво пише един човек, който бихме могли да кажем се чувствуваше тогава проникнат с това, което се раждаше като ново време, и можа да се проникне с него. Той се чувствуваше проникнат така, че усещаше бихме могли да кажем усещаше несъзнателно: Да, ражда се отново едно време, когато старата Астрология ще оживее в нова форма, в една проникната от Христос форма, когато отново, ако бъде правилно практикува на, ако бъде проникната от Христовия Импулс, човек ще може да насочи поглед към звездите и да ги пита върху това, което тяхната писменност изразява. Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа. Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина.
към текста >>

И всички планети са одушевени.
Планетите и техните аспекти имат влияние върху душевните сили на човека. Те възбуждат всякакъв вид вълнения и страсти и чрез това често пъти ужасни действия и събития. Те имат влияние върху зачатието и раждането и чрез това върху темперамента и характера на човека и на това почива голяма част на Астрологията. Вероятно от Слънцето се разпространява не само светлина и топлина в цялата Вселена, а то е също център и седалище на чистия ум и извор на хармония в цялата Вселена. И всички планети са одушевени. В цялото творение се намира една величествена, чудесна хармония, а именно както в сетивното така и в свръхсетивното, в идеите както и в нещата, в царството на природата и на милостта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така също и в техните отношения едни към други. Най-висшата хармония е Бог, и той е отпечатал във всички души една вътрешна хармония като свой образ. Числата, фигурите, звездите, природата въобще хармонират с определени тайни на християнската религия. Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънце, неподвижни звезди и интермедиум, и всичко останало е подвижно, така в единния Бог има: Отец, Син и Дух.
към текста >>

Тези и безброй други промени и явления, които стават върху Земята и вътре в нея, са така редовни и отмерени, че не можем да ги припишем на никаква сляпа причина, и тъй като самите планети не знаят за никакви ъгли, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа.
Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от един фокус или като от един извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия. Че Земята има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които това състояние е постоянно произвеждано. При определени аспекти и констелации въздухът става винаги неспокоен, ако няма никакви такива аспекти и констелации или има малко, или бързо преминаващи, той остава спокоен. Тези и безброй други промени и явления, които стават върху Земята и вътре в нея, са така редовни и отмерени, че не можем да ги припишем на никаква сляпа причина, и тъй като самите планети не знаят за никакви ъгли, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. При нея можем да видим всичко, което е аналогично на частите на животинското тяло: растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята притежава една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести, и приливът и отливът са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда да е един вид пламък, от тук идва под земната топлина и поради това без топлина няма никакво размножение. Определен образ на зодиака е бил отпечатан от Бога в душата на Земята. "
към текста >>

97. Съдържание GA_151 Човешката и космическата мисъл

Отношенията на седемте мирогледни нагласи (планети) към дванадесетте мирогледи (Зодиак).
Отношенията на седемте мирогледни нагласи (планети) към дванадесетте мирогледи (Зодиак). Троичният душевен тон на мирогледите (Слънце, Луна и Земя). Особеното място на антропоморфизма (Земя).
към текста >>

98. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

11), фактически в областта на духовното то е корелат на онова, което съществува във външния свят като отношение между зодиакалните знаци и планетите, онези 7 известни планети, които често пъти сме обсъждали в нашата духовна наука; ето как стигаме до един образ, изразяващ отношенията между нашите седем мирогледни нагласи и нашите 12 основни мирогледа, до един външен образ, който не е създаден от нас, но въпреки това съществува в Космоса.
Строго погледнато, не съществуват други мирогледни нагласи, освен тези седем, за които говорих досега; възможни са само преходи от една мирогледна нагласа към друга мирогледна нагласа. И така, ние следва да различаваме не само 12 различни нюанса в човешките мирогледи, които – така да се каже – спокойно са застанали срещу нас – но и в рамките на всеки един от тях е възможно да се проявява една или друга особена нагласа, особено настроение на човешката душа. Следователно, вие виждате колко необичайно сложни и многообразни могат да са мирогледите на човешките личности. Всяка една от тези седем мирогледни нагласи може да бъде много силно изразена, обаче въпреки това всяка една от тези мирогледни нагласи да бъде твърде едностранчива в едно или друго отношение. Това, което скицирам тук на дъската (Рис. 11), фактически в областта на духовното то е корелат на онова, което съществува във външния свят като отношение между зодиакалните знаци и планетите, онези 7 известни планети, които често пъти сме обсъждали в нашата духовна наука; ето как стигаме до един образ, изразяващ отношенията между нашите седем мирогледни нагласи и нашите 12 основни мирогледа, до един външен образ, който не е създаден от нас, но въпреки това съществува в Космоса. И ние можем истински да се потопим в този образ, ако имаме предвид следното.
към текста >>

И това, което възниква в резултат на придвижването на разглежданите от нас планети през Зодиакалния кръг има своето съответствие в лицето на отношенията, които възникват всред 7-те мирогледни нагласи, но по такъв начин, че сега ние можем да усетим гнозиса като Сатурн, логизма като Юпитер, волунтаризма като Марс, емпиризма като Слънце, мистицизма като Венера, трансцедентализма като Меркурий и окултизма като Луна.
Започвайки с идеализма, ще го определим като духовно-зодиакален знак на Овена, рационализмът ще свържем с Телеца, математизмът – с Близнаци, материализмът с Рак, сензуализмът – с Лъв, феноменализмът – с Дева, реализмът – с Везни, динамизмът – със Скорпион, монадизмът – със Стрелец, спиритуализмът – с Козирога, пневматизмът – с Водолей, психизмът – с Риби. Разглеждани в рамките на външния пространствено-материален свят връзките между отделните знаци на Зодиака съществуват обективно, но всъщност те се пренасят и в духовната област, съответно като връзки между посочените 12 основни мирогледа. И това, което възниква в резултат на придвижването на разглежданите от нас планети през Зодиакалния кръг има своето съответствие в лицето на отношенията, които възникват всред 7-те мирогледни нагласи, но по такъв начин, че сега ние можем да усетим гнозиса като Сатурн, логизма като Юпитер, волунтаризма като Марс, емпиризма като Слънце, мистицизма като Венера, трансцедентализма като Меркурий и окултизма като Луна.
към текста >>

Ето защо, много от древните мистерийни школи въвеждаха своите ученици тъкмо в това настроение, което им позволяваше да навлизат в света най-лесно и, което сега описвам: И то се отличаваше с това, че всички душевни планети се намираха в духовно-зодиакалния знак Дева.
Особено благоприятен е случаят, когато даден човек притежава различни душевни нагласи – окултизъм, трансцедентализъм, мистицизъм, емпиризъм, волунтализъм, логизъм, гнозис – и ги изпробва върху себе си по такъв начин, сякаш внезапно усеща тяхното общо въздействие не другаде, а в духовно-зодиакалното съзвездие на феноменализма, в знака Дева. И тогава действително – под формата на феномени – светът разбулва пред него своя грандиозен облик. Но ако отделните мирогледни нагласи са поставени по същия начин по отношение на друго съзвездие, това не е толкова благоприятно. Ето защо, много от древните мистерийни школи въвеждаха своите ученици тъкмо в това настроение, което им позволяваше да навлизат в света най-лесно и, което сега описвам: И то се отличаваше с това, че всички душевни планети се намираха в духовно-зодиакалния знак Дева. Те обхващаха феномените, но ги обхващаха гностически, логически и т.н.; обаче те бяха в състояние да проникнат зад феномените. Те усещаха света по един фин начин. И това беше възможно само тогава, когато душевната нагласа на волунтаризма се намираше в знака Скорпион. Накратко: Благодарение на констелацията, определяна от душевните мирогледни нагласи, представляващи планетарния елемент, и благодарение на основните мирогледни нюанси, представляващи духовно-зодиакалния елемент, се постигаше това, което в една или друга инкарнация човекът имаше като свой мироглед.
към текста >>

И както в един по-широк смисъл нашето тясно тяло, заедно със Слънцето, Луната и Земята може отново да бъде разположено в седемте планети, така и антропоморфизмът, като най-тривиален мироглед, може да бъде разположен в това, което звучи общо от теизма, интуитизма, натурализма, а то – на свой ред – в това, което може да звучи общо от седемте душевни нагласи.
Излезем ли извън очертанията на човешкото тяло, ние стигаме дотам, че трябва да признаем за оправдани тези три тона: Теизъм, интиутизъм, натурализъм; за да обясни земните явления съвременната наука също трябва да излезе извън очертанията на Земята и да я погледне откъм Слънцето и Луната, обаче тя не постъпва по този начин. Защото най-близко до истината е не това, което извличаме от втория или третия тон, а това, което прозвучава от тяхното общо звучене. И както в един по-широк смисъл нашето тясно тяло, заедно със Слънцето, Луната и Земята може отново да бъде разположено в седемте планети, така и антропоморфизмът, като най-тривиален мироглед, може да бъде разположен в това, което звучи общо от теизма, интуитизма, натурализма, а то – на свой ред – в това, което може да звучи общо от седемте душевни нагласи. А тези седем душевни нагласи се нюансират според 12-те знака на Зодиака.
към текста >>

А всичко друго може да възникне чрез това, че съответните планети кръжат през 12-те знака на духовния Зодиак.
И така, вие виждате, следвайки името, че правилен е не само един мироглед, а оправдани са 12+7=19+3=22+1=23 мирогледа. Ние имаме 23 оправдани, основателни мирогледа. А всичко друго може да възникне чрез това, че съответните планети кръжат през 12-те знака на духовния Зодиак.
към текста >>

99. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Така действително можем да направим сравнение между нашето отношение, като самостоятелни елементарни същества – каквито сме благодарение на етерните си тела, – с определен брой други елементарни същества, които всъщност ни съпровождат през целия ни живот, с отношението на слънцето към намиращите се около него планети.
Ако се върнем към казаното преди малко, че нашето отношение към елементарния свят е различно от отношението ни към физическия свят, бих искал да приведа един пример, който ще потвърди това. Чрез свободната човешка воля, най-малкото видимо, във физическия свят формираме нашите отношения към едно или друго същество. Изграждаме приятелства, връзки със съществата около нас. В елементарния свят, в който се намираме чрез нашите етерни тела, това не става така непосредствено, а малко или много чрез цялостния ни живот ние се намираме в една по-тясна връзка с определени елементарни същества. Така действително можем да направим сравнение между нашето отношение, като самостоятелни елементарни същества – каквито сме благодарение на етерните си тела, – с определен брой други елементарни същества, които всъщност ни съпровождат през целия ни живот, с отношението на слънцето към намиращите се около него планети. Нашето собствено етерно тяло е един вид слънчево елементарно същество, съпровождано от известен брой елементарни същества, които му принадлежат така, както планетите принадлежат към слънцето, така че тези елементарни същества образуват с него един вид седморност така, както планетите, според древните възгледи, образуват един вид седморност със слънцето.
към текста >>

Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение. Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно. В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята. Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система. Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
към текста >>

100. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава. Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение. Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука. Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия. Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората. И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>

101. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Защото както теченията преминават през човешкия гръбначен стълб и се вливат в общото течение, което има връзка с Лунния живот, така в човека протичат и други течения, които имат нещо общо с другите планети на нашата Слънчева система.
И все пак това е едно елементарно разглеждане на връзките между човека и Космоса. Защото както теченията преминават през човешкия гръбначен стълб и се вливат в общото течение, което има връзка с Лунния живот, така в човека протичат и други течения, които имат нещо общо с другите планети на нашата Слънчева система. Това са във висша степен реални процеси. Обаче съвременната наука изобщо не подозира за тяхното съществувание. Ето защо тя няма и никакъв усет и за следната особеност на човешкото същество: Тя се състои именно в това, че към външния съзнателен земен живот се прибавя и един подсъзнателен живот, който е свързан с гръдния живот, издигащ се от тайнствените дълбини на душата и който трябва да бъде взет под внимание тъкмо в такова време, пред чийто праг сме застанали, най-вече заради възпитанието, понеже в противен случай този подсъзнателен живот ще бъде завладян от враждебните ариманически Същества. И би се оказало фатално, ако човекът пропусне този факт че една важна част от неговия душевен живот, най-интимния, интровертен душевен живот, е застрашена да падне под властта на ариманическите Същества, ако този живот не бъде издигнат до съзнанието, ако не бъде ясно осъзнат и задълбочен чрез антропософското духовно-научно познание, чиито източници ни позволиха да се произнесем и върху такива области, до които официалната наука не може да достигне.
към текста >>

102. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Това се представя в грандиозната картина на преливащите се един в друг космически тела – планети и слънца, заедно със стоящите зад тях йерархии.
Много хора по времето на Гьоте са го казвали. Друго е мястото във „Фауст“, в което се показва характерното за Гьоте. То е там, където Фауст взима в ръка книгата на Нострадамус и най-напред съглежда знака на макрокосмоса. Този знак изобразява как човекът е поставен в целия макрокосмос. Как духът му се намира във взаимна връзка с духа на света, душата му – с душата на света, – а физиката му – с физиката на света. Това се представя в грандиозната картина на преливащите се един в друг космически тела – планети и слънца, заедно със стоящите зад тях йерархии. Но Фауст се отвръща от тях с думите: „Прекрасна гледка, ала гледка само! “ Само картинни образи вижда той, само театър или гледка. Защо? Защото в този момент, в един единствен миг той иска да обхване мировата тайна. Но това е възможно само когато се обхване целият човешки живот, цялото развитие, доколкото физическият свят съществува. Познанието изобщо може да предоставя само образи.
към текста >>

103. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

А всичко, което ни помага да бъдем човеци, дори и в най-долните степени на животинската организация, него ние дължим на констелацията на Луната спрямо останалите планети.
Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока. Преди да се потопим в планетарната система, т.е. в силите на планетарната система, ние например не притежаваме посоката на изправения гръбначен стълб, според която главата е разположена в посока горе. По-скоро притежаваме това, което управлява животното в смисъла на неговите насочващи сили. Всичко което конструира например ръката като орган на нашата душевност, а не като я прави просто орган захващане, или орган за ходене, а я превръща именно в орган за свободно проявление на душевните импулси, всичко това ние дължим на планетарните въздействия. А всичко, което ни помага да бъдем човеци, дори и в най-долните степени на животинската организация, него ние дължим на констелацията на Луната спрямо останалите планети.
към текста >>

104. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Казано на популярен език, Слънцето „изпраща“ светлината, а другите планети я отразяват обратно.
Обаче както Слънцето се явява като извор и източник на светлина, така и другите небесни тела се явяват като образи. Ето защо и популярната астрономия счита, че те само отразяват Слънчевата светлина. Казано на популярен език, Слънцето „изпраща“ светлината, а другите планети я отразяват обратно.
към текста >>

Представете си живо тази разлика: че от една страна Слънцето проявява дълбоката си вътрешна същност имен но в светлината, докато другите планети показват само външния си облик, само това, което носят на своята повърхност и че те стават видими поради факта, че отразяват Слънчевата светлина.
Представете си живо тази разлика: че от една страна Слънцето проявява дълбоката си вътрешна същност имен но в светлината, докато другите планети показват само външния си облик, само това, което носят на своята повърхност и че те стават видими поради факта, че отразяват Слънчевата светлина. Тази разлика е съществена. И както Слънцето е източник на светлината, така то е също и източник на живота (рис. 14).
към текста >>

Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети.
Вие помните, че вчера се опитах да представя връзката между 12-те части на човешкото тяло и небето на неподвижните звезди. Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети. Практически животът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето. Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек животът умира, бива съхранен в образи. В долния човек животът бива задържан, така че индивидът съумява да вземе нещо от материята, да вземе нещо от силите на Земята. Човекът просто включва в своята вътрешна организация определени Земни „сили на отблъскване“ и благодарение на това изгражда своите органи.
към текста >>

105. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер. Но сега става следното. Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот. Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>

Благодарение на факта, че тези най-външни планети могат по един или друг начин да бъдат покрити, нервният живот се обособява и отделя от сетивния живот, а самият човек, както вече казах, е в състояние да действува съзнателно в своя мисловен и представен живот, да си спомня, да „подтиска“ представите и т.н.
Благодарение на факта, че тези най-външни планети могат по един или друг начин да бъдат покрити, нервният живот се обособява и отделя от сетивния живот, а самият човек, както вече казах, е в състояние да действува съзнателно в своя мисловен и представен живот, да си спомня, да „подтиска“ представите и т.н.
към текста >>

По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия.
Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос. По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия. Сатурн и Юпитер изпра щат своите лъчи към Земята, те действуват върху човека. Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
към текста >>

И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата.
Ако Вие свържете съвременната епоха с небето на неподвижните звезди и обозначите 12-те съзвездия: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби тогава трябва да отделим ето тези четири зодиакални съзвездия (рис. 18) и да ги отнесем към главата. От друга страна трябва да помним, че под тяхното въздействие главата се изпълва с това, което наричаме „умиращ живот“. Ето как главата стига до душевното изживяване на образа, до душевното изживяване на представата. Противоположните четири съзвездия за съвременната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион. И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение. Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност. Той свързва кислорода с въглерода. Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“.
към текста >>

Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот. Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“. Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата.
към текста >>

Ако човек живее в северното полукълбо, с помощта на Земята той се освобождава от съответните планети и съзвездия; в южното полукълбо също; всичко се върти, всичко е движение, и по този начин като двигателно-веществообменен човек, съществуващ тук между раждането и смъртта той е „напълно“ Микрокосмос, и вече притежава един собствен свят, който може да пренесе напред в бъдещето.
Ако човек живее в северното полукълбо, с помощта на Земята той се освобождава от съответните планети и съзвездия; в южното полукълбо също; всичко се върти, всичко е движение, и по този начин като двигателно-веществообменен човек, съществуващ тук между раждането и смъртта той е „напълно“ Микрокосмос, и вече притежава един собствен свят, който може да пренесе напред в бъдещето. Да, сега човекът развива най-младата издънка на душевния живот, волята, която все още се нуждае от пълната закрила на физическото тяло; волята, която допуска до себе си единствено Азът, понеже там, в областта на физическото тяло, се извършва едно постоянно „изразходване“ на астралното и етерното тяло.
към текста >>

106. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Погледнете отделните планети и техните различни въздействия.
форма. Ето защо при различните животински видове ние виждаме и различни вдлъбнатини, сакове и т.н. Погледнете отделните планети и техните различни въздействия. Сатурн предизвиква един вид вдлъбване, Юпитер втори вид, Марс трети вид, и т.н. Вътрешната сакообразна форма на лъва е родово специфична, защото планетарните въздействия при него са съвсем други, отколкото например при камилата.
към текста >>

107. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Долавяме все повече и повече, че този универс, най-напред величествен той е величествен най-вече по средата на пътя между смъртта и едно ново раждане се стеснява, така да се каже, че планетите, които ние носим в себе си, че движението на планети те става това, което вибрира, това, което са неподвижните звезди в Зодиака, става това, което съставя на шия нервносетивен живот.
Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към един нов земен живот, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас. Долавяме все повече и повече, че този универс, най-напред величествен той е величествен най-вече по средата на пътя между смъртта и едно ново раждане се стеснява, така да се каже, че планетите, които ние носим в себе си, че движението на планети те става това, което вибрира, това, което са неподвижните звезди в Зодиака, става това, което съставя на шия нервносетивен живот. Всичко това се стеснява, приема форма, става едно тяло, най-напред духовно, после етерно. И едва тогава, после е прието от майчината утроба и облечено от земна материя, когато е станало съвсем малко.
към текста >>

108. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И както минаваме покрай Луната, която ни довежда в земното битие, така минаваме и покрай другите планети.
И както минаваме покрай Луната, която ни довежда в земното битие, така минаваме и покрай другите планети. Не е все едно дали минаваме по един или друг начин например покрай Сатурн. Бихме могли да преминем покрай Сатурн така, че силата на Сатурн да действа чрез особеното съотношение заедно със силата на Лъва в Зодиака. Поради това, че прекосяваме точно областта на Сатурн, когато той е усилен от Лъва в Зодиака, в душата си получаваме силата въз основа на предхождащата ни карма да посрещаме разумно външни жизнени случайности, така че те да не ни смажат. Ако Сатурн се намира повече, да речем, под влиянието на Козирог, ще станем слаби хора, които ще се пречупят пред външните жизнени условия.
към текста >>

109. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека.
От другата страна стоят съществата, които са въплътени във въздуха и топлината. Те също така са незрели същества, каквито са враждебните на Яхве същества. Но тези същества, които са постигнали зрелостта, обитават Марс, Юпитер, Сатурн. Така че въздушните и огнените същества нападат ариманичните сили не само от своите крепости във въздуха, а те се борят срещу всичко, което като въздействия се упражнява върху хората от Марс, Юпитер, Сатурн. Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека. Докато Луната, Венера и Меркурий въздействат вътре в човека, във вътрешните органи, Сатурн, Юпитер и Марс имат своите въздействия в сетивните органи. Въздействията например от Сатурн се простират главно в човешките очи. Тези същества, сатурновите, юпитеровите и марсовите същества искат да направят човека истински земен човек, т.е. да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността. Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността.
към текста >>

110. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И тези планети и постоянни звезди накрая поемат етерното тяло.
Инициационното познание показва, че това трае само няколко дни, понеже чрез него човек стига дотам, в известен смисъл изкуствено да съзерцава етерното тяло в земния живот. То остава във физическото тяло, но бива използвано от посветения, без да се зачита физическото тяло, и тогава се съзерцава ретроспективната панорама на земния живот. Когато съзерцаваме ретроспективната панорама на своя земен живот, в това етерно тяло същевременно проблясва отражението на целия Всемир. Цялото звездно небе се намира в етерното тяло. Вие изобщо не можете да съзерцавате отделеното от физическото тяло етерно тяло, без то навсякъде да ви показва звездния свят, планетите и постоянните звезди. И тези планети и постоянни звезди накрая поемат етерното тяло. Инициационната наука, инициационното познание може да задържи картинните образи, които се представят по този начин в етерното тяло най-много три до четири дни, след това те изчезват и ако човек иска да запази някаква връзка с него, трябва да се завърне във физическото си тяло, за да може да задържи етерното тяло. Така етерното тяло изчезва няколко дни след смъртта, но чрез това, човек сам се враства все повече и повече в звездния свят.
към текста >>

111. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н.
Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво. И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
към текста >>

112. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

А когато преминем извън пределите на Земните планети естествено и тук се налага да си служа с представи от физическия свят тогава, както това е присъщо на сегашната космическа ситуация (изразът „сега" следва да се разбира като едно космическо „Сега" с огромна продължителност), тогава, в разширеното съзнание между смъртта и новото раждане, ние си казваме: Да, най-висше благо е за нас, че Сатурновите сили се проявяват не само в планетарното обкръжение на Земята, а също и в необятните простори на Космоса.
Да, човек минава през сферите на Луната, Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн. Помислете си само как той е излязъл навън в пределите на Космоса... как наблюдава звездите откъм „обратната" им страна. От Земята ние гледаме звездите от долу на горе; когато сме в духовния свят, ние гледаме звездите от вън на вътре. Онези сили, които ни правят способни да гледаме към звездите, ни дават физическия образ на звездите. Силите, които ни позволяват да гледаме звездите от „другата страна", ни ги разкриват не като физически тела, а като духовни Същества. А когато преминем извън пределите на Земните планети естествено и тук се налага да си служа с представи от физическия свят тогава, както това е присъщо на сегашната космическа ситуация (изразът „сега" следва да се разбира като едно космическо „Сега" с огромна продължителност), тогава, в разширеното съзнание между смъртта и новото раждане, ние си казваме: Да, най-висше благо е за нас, че Сатурновите сили се проявяват не само в планетарното обкръжение на Земята, а също и в необятните простори на Космоса. Там те са нещо много повече от слабите и незначителни синкави лъчи на Сатурн, които могат да се наблюдават от Земята. Там те ни заливат отвсякъде, там ние сме потопени в духовното сияние на Сатурн и това духовно сияние престава вече да е свързано с пространството; то свети в нещо което е много повече от пространство, и ни озарява по такъв начин, че между смъртта и новото раждане, ние си казваме: с каква голяма благодарност поглеждаме сега към най-външната планета от нашата Слънчева система (защото строго погледнато Уран и Нептун не са Земни планети; те идват много по-късно), сега ние знаем, че Сатурн грее не само надолу към Земята, той грее и навън към необятните простори на Космоса; и тъкмо на Сатурновото духовно сия ние дължим неописуемата благодарност за това, че ще се освободим от Земната тежест, за това, че ще се освободим от физическите говорни сили, от силите на физическото мислене. В живота между смъртта и новото раждане, Сатурн е най-големия благодетел на човека. От духовна гледна точка Сатурн е зареден с такива сили, които са противоположни на Лунните сили.
към текста >>

Там те ни заливат отвсякъде, там ние сме потопени в духовното сияние на Сатурн и това духовно сияние престава вече да е свързано с пространството; то свети в нещо което е много повече от пространство, и ни озарява по такъв начин, че между смъртта и новото раждане, ние си казваме: с каква голяма благодарност поглеждаме сега към най-външната планета от нашата Слънчева система (защото строго погледнато Уран и Нептун не са Земни планети; те идват много по-късно), сега ние знаем, че Сатурн грее не само надолу към Земята, той грее и навън към необятните простори на Космоса; и тъкмо на Сатурновото духовно сия ние дължим неописуемата благодарност за това, че ще се освободим от Земната тежест, за това, че ще се освободим от физическите говорни сили, от силите на физическото мислене.
От Земята ние гледаме звездите от долу на горе; когато сме в духовния свят, ние гледаме звездите от вън на вътре. Онези сили, които ни правят способни да гледаме към звездите, ни дават физическия образ на звездите. Силите, които ни позволяват да гледаме звездите от „другата страна", ни ги разкриват не като физически тела, а като духовни Същества. А когато преминем извън пределите на Земните планети естествено и тук се налага да си служа с представи от физическия свят тогава, както това е присъщо на сегашната космическа ситуация (изразът „сега" следва да се разбира като едно космическо „Сега" с огромна продължителност), тогава, в разширеното съзнание между смъртта и новото раждане, ние си казваме: Да, най-висше благо е за нас, че Сатурновите сили се проявяват не само в планетарното обкръжение на Земята, а също и в необятните простори на Космоса. Там те са нещо много повече от слабите и незначителни синкави лъчи на Сатурн, които могат да се наблюдават от Земята. Там те ни заливат отвсякъде, там ние сме потопени в духовното сияние на Сатурн и това духовно сияние престава вече да е свързано с пространството; то свети в нещо което е много повече от пространство, и ни озарява по такъв начин, че между смъртта и новото раждане, ние си казваме: с каква голяма благодарност поглеждаме сега към най-външната планета от нашата Слънчева система (защото строго погледнато Уран и Нептун не са Земни планети; те идват много по-късно), сега ние знаем, че Сатурн грее не само надолу към Земята, той грее и навън към необятните простори на Космоса; и тъкмо на Сатурновото духовно сия ние дължим неописуемата благодарност за това, че ще се освободим от Земната тежест, за това, че ще се освободим от физическите говорни сили, от силите на физическото мислене. В живота между смъртта и новото раждане, Сатурн е най-големия благодетел на човека. От духовна гледна точка Сатурн е зареден с такива сили, които са противоположни на Лунните сили.
към текста >>

113. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

За другата категория Същества можем да си изградим представа, само ако знаем, че върху човека действуват не само Луната, Венера и Меркурий, но и намиращите се зад Слънцето планети на Марс, Юпитер и Сатурн.
Това е едната категория Същества, които са скрити зад кулисите на външния сетивен свят. За другата категория Същества можем да си изградим представа, само ако знаем, че върху човека действуват не само Луната, Венера и Меркурий, но и намиращите се зад Слънцето планети на Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>

Този преход от вътрешните към външните планети има своето съответствие и в самата вътрешна организация на човешкото същество.
Нещата са така устроени, че докато сме на 17, 18 години върху нас упражняват въздействия предимно Луната, Венера и Меркурий. След като станем на 20, 21 години, върху нас започват да действуват Марс, Юпитер и Сатурн. Този преход от вътрешните към външните планети има своето съответствие и в самата вътрешна организация на човешкото същество.
към текста >>

114. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Човешкият разум разглежда Кант-Лапласовата теория, разглежда Кант-Лапласовата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите постепенно възникват природните царства, възниква също и човекът.
Човешкият разум разглежда Кант-Лапласовата теория, разглежда Кант-Лапласовата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите постепенно възникват природните царства, възниква също и човекът. И ако надникне в далечното бъдеще, разумът може да предположи как всичко това отново ще изчезне от голямото гробище на природата. Разумът не може да си представи нещата по друг начин. Ето защо, тъй като на разума все повече и повече се признаваше единствената водеща сила в човешкото познание, постепенно човечеството усвои онзи мироглед, който днес преобладава всред по-голямата част от света. Обаче при всички онези хора, за които споменах току що, продължаваше да е в сила, бих казал, окото на душата. В своя разум човекът може да се изолира от света, понеже всеки си има своята собствена глава и вътре в нея – своите собствени мисли.
към текста >>

115. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

В кратката си лекция, естествено аз не бих могъл да се спра върху всички отделни планети, но с оглед на нашата непосредствена цел това е без значение.
Последният път аз говорих за това, как истинският духовен светоглед ни показва, че планетите от нашата планетарна система не са само онези физически тела, за които ни говори днешната астрономия и че те трябва да бъдат разбирани от нас като откровения на определени духовни Същества. В този смисъл аз говорих както за Луната, така и за Сатурн. В кратката си лекция, естествено аз не бих могъл да се спра върху всички отделни планети, но с оглед на нашата непосредствена цел това е без значение. Аз исках само да посоча, как целият поглед върху човешката душа може да бъде разширен далеч извън пределите на Земята. Едва по този начин е възможно да разглеждаме външния свят като принадлежащ към самите нас, също както разглеждаме като наша принадлежност всичко онова, което се разиграва в рамките на нашето тяло, например дишането, кръвообращението и т.н.
към текста >>

116. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Но тя означава също не що различно за Земята, според това, дали е подсилена или отслабена чрез другите планети на нашата планетна система.
Сега, ако насочим нашия поглед във висините по този начин, бих могъл да кажа утежнен с всичко, което се получава от едно такова разглеждане, ние сме насочени към почиващата, тихата атмосфера и към просветлената от Слънцето атмосфера. Обаче в един такъв случай не можем да разглеждаме Слънцето така за самото него. Слънцето получава своята си ла чрез това, че то влиза в отношение с различните области на Вселената. Това отношение е изразено чрез факта, че със своите познания човекът отнася действията на Слънцето към така наречения зодиак, така щото, когато светлината на Слънцето пада на Земята от съзвездието Лъв, от съзвездията Везни, Скорпион, тя винаги означава нещо различно за Земята. Но тя означава също не що различно за Земята, според това, дали е подсилена или отслабена чрез другите планети на нашата планетна система. И тогава съществуват различни отношения към различните планети на нашата планетна система. Други отношения съществуват към така наречените външни планети Марс, Юпитер, Сатурн, и други отношения към така наречените вътрешни планети Меркурий, Венера и Луната.
към текста >>

И тогава съществуват различни отношения към различните планети на нашата планетна система.
Сега, ако насочим нашия поглед във висините по този начин, бих могъл да кажа утежнен с всичко, което се получава от едно такова разглеждане, ние сме насочени към почиващата, тихата атмосфера и към просветлената от Слънцето атмосфера. Обаче в един такъв случай не можем да разглеждаме Слънцето така за самото него. Слънцето получава своята си ла чрез това, че то влиза в отношение с различните области на Вселената. Това отношение е изразено чрез факта, че със своите познания човекът отнася действията на Слънцето към така наречения зодиак, така щото, когато светлината на Слънцето пада на Земята от съзвездието Лъв, от съзвездията Везни, Скорпион, тя винаги означава нещо различно за Земята. Но тя означава също не що различно за Земята, според това, дали е подсилена или отслабена чрез другите планети на нашата планетна система. И тогава съществуват различни отношения към различните планети на нашата планетна система. Други отношения съществуват към така наречените външни планети Марс, Юпитер, Сатурн, и други отношения към така наречените вътрешни планети Меркурий, Венера и Луната.
към текста >>

Други отношения съществуват към така наречените външни планети Марс, Юпитер, Сатурн, и други отношения към така наречените вътрешни планети Меркурий, Венера и Луната.
Обаче в един такъв случай не можем да разглеждаме Слънцето така за самото него. Слънцето получава своята си ла чрез това, че то влиза в отношение с различните области на Вселената. Това отношение е изразено чрез факта, че със своите познания човекът отнася действията на Слънцето към така наречения зодиак, така щото, когато светлината на Слънцето пада на Земята от съзвездието Лъв, от съзвездията Везни, Скорпион, тя винаги означава нещо различно за Земята. Но тя означава също не що различно за Земята, според това, дали е подсилена или отслабена чрез другите планети на нашата планетна система. И тогава съществуват различни отношения към различните планети на нашата планетна система. Други отношения съществуват към така наречените външни планети Марс, Юпитер, Сатурн, и други отношения към така наречените вътрешни планети Меркурий, Венера и Луната.
към текста >>

Юпитер е главно представител на външните планети.
Ако разгледаме сега организацията на орела, тогава трябва да насочим нашето внимание върху това, доколко слънчевите сили биват изменени, подсилени и отслабени чрез съвместното действие на Слънцето със Сатурн, Юпитер, Марс. Не напразно легендата разказва за това, че орелът е в същност птицата на планетата Юпитер. Юпитер е главно представител на външните планети. И ако нарисуваме схематично това, за което става дума, тогава трябва да нарисуваме сферата, която в мировото пространство представлява планетата Сатурн, сферата, която представлява Планетата Юпитер, сферата, която представлява планетата Марс.
към текста >>

Ако преминем към вътрешните планети, към близките до Земята планети, тогава имаме първо сферата на Меркурий, която е свързана именно с тънките части на обмяната на веществата, на организма на обмяната на веществата при човека, там където хранителните вещества биват превърнати в лимфа, където след това са пренесени в кръвообращението.
Ако преминем към вътрешните планети, към близките до Земята планети, тогава имаме първо сферата на Меркурий, която е свързана именно с тънките части на обмяната на веществата, на организма на обмяната на веществата при човека, там където хранителните вещества биват превърнати в лимфа, където след това са пренесени в кръвообращението.
към текста >>

Обръщайки се към онези космически действия, които Слънцето упражнява в съюз с Меркурий, Венера и Луната, ние стигаме в областта, която съдържа силите приемани от онези животни, които са представени чрез кравата в смисъла, в който аз обясних вчера това Тук ние имаме това, което Слънцето не може да извърши чрез самото себе си, а което то може да извърши, когато неговите сили са доведени до Земята чрез силите на близките до Земята планети.
По този начин ние поставихме човека в цялата Вселена. Обръщайки се към онези космически действия, които Слънцето упражнява в съюз с Меркурий, Венера и Луната, ние стигаме в областта, която съдържа силите приемани от онези животни, които са представени чрез кравата в смисъла, в който аз обясних вчера това Тук ние имаме това, което Слънцето не може да извърши чрез самото себе си, а което то може да извърши, когато неговите сили са доведени до Земята чрез силите на близките до Земята планети. Когато всички тези сили действуват тогава, когато не само проникват въздуха, а пронизват по различен начин повърхността на Земята, тогава тези сили действуват нагоре от дълбочините на Земята. И това, което действува така на горе от дълбочините на Земята, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена именно в организма на кравата.
към текста >>

117. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Отделните планети на нашата планетна система от Сатурн до Луната се намираха още в стария Сатурн който, както знаете, се състоеше само от топлинен етер, те бяха разтворени в него небесни тела.
Ние разгледахме по определен начин връзката на земните отношения, мировите отношения и на животинския свят с човека. През следващите дни ще продължим именно тези разглеждания; днес обаче бих искал да намерим прехода към по-нататъшни области, които ще трябва да ни занимават в бъдеще. И тук бих искал първо да насоча вниманието върху това, как в моята "Тайна Наука" развитието на Земята в Космоса бе описано така, че трябваше да вземем изходната точка, когато се касае за това земно развитие, от прадревната Сатурнова метаморфоза на Земята. Ние трябва да си представим тази Сатурнова метаморфоза така, че в нея се съдържа още всичко, което въобще принадлежи към нашата планетна система. Отделните планети на нашата планетна система от Сатурн до Луната се намираха още в стария Сатурн който, както знаете, се състоеше само от топлинен етер, те бяха разтворени в него небесни тела. Следователно Сатурн, който не беше стигнал още до гъстотата на въздуха, а се състоеше именно от топлинен етер, съдържаше също така в етерна форма разтворено всичко, което по-късно се оформи самостоятелно, индивидуализира се в отделните планети.
към текста >>

Следователно Сатурн, който не беше стигнал още до гъстотата на въздуха, а се състоеше именно от топлинен етер, съдържаше също така в етерна форма разтворено всичко, което по-късно се оформи самостоятелно, индивидуализира се в отделните планети.
Ние разгледахме по определен начин връзката на земните отношения, мировите отношения и на животинския свят с човека. През следващите дни ще продължим именно тези разглеждания; днес обаче бих искал да намерим прехода към по-нататъшни области, които ще трябва да ни занимават в бъдеще. И тук бих искал първо да насоча вниманието върху това, как в моята "Тайна Наука" развитието на Земята в Космоса бе описано така, че трябваше да вземем изходната точка, когато се касае за това земно развитие, от прадревната Сатурнова метаморфоза на Земята. Ние трябва да си представим тази Сатурнова метаморфоза така, че в нея се съдържа още всичко, което въобще принадлежи към нашата планетна система. Отделните планети на нашата планетна система от Сатурн до Луната се намираха още в стария Сатурн който, както знаете, се състоеше само от топлинен етер, те бяха разтворени в него небесни тела. Следователно Сатурн, който не беше стигнал още до гъстотата на въздуха, а се състоеше именно от топлинен етер, съдържаше също така в етерна форма разтворено всичко, което по-късно се оформи самостоятелно, индивидуализира се в отделните планети.
към текста >>

И Земята не би могла да произведе нито едно насекомо, нито даже една бълха, ако намиращите се над Слънцето планети не биха дарили заедно Земята с този дар на насекомите същества.
Следователно бих могъл да кажа, че в пеперудите трябва да виждаме малките същества, които са един вид разпръснати по Земята чрез онова, което е Слънце и което е над Слънцето в нашата планетна система. Пеперудите, насекомите въобще, водните кончета, също и другите насекоми са напълно дарове на Сатурн, Юпитер, Марс и Слънцето. И Земята не би могла да произведе нито едно насекомо, нито даже една бълха, ако намиращите се над Слънцето планети не биха дарили заедно Земята с този дар на насекомите същества. И фактът, че Сатурн, Юпитер и така нататък могат да бъдат така щедри, че могат да направят да пърха светът на насекомите, това се дължи на първите две метаморфози, през които е минала Земята.
към текста >>

Но да се повери тогава на Космоса нещо, на външните планети, това означаваше то да бъде поверено и на Земята.
В началото на третата метаморфоза Слънцето още беше съединено със Земята и се е отделило едвам след това. Ето защо пеперудите също не бяха още така чупливи, нееластични и никак не биха поверили техните яйца на Земята. Те ги поверяваха същевременно на Слънцето, като ги поверяваха на Земята. Така тогава се яви едно диференциране. Тук, при първите две метаморфози, можем да говорим само за прадедите на света на насекомите. Но да се повери тогава на Космоса нещо, на външните планети, това означаваше то да бъде поверено и на Земята. Едвам когато Земята се сгъсти, получи вода, когато тя получи магнетичните сили на Луната, нещата се измениха и настъпи едно диференциране.
към текста >>

От яйцето до възрастното насекомо пеперудата е същото нещо намиращо се под влиянието на Слънцето с горните планети, каквото долу е растението под влиянието на Земята.
И нека отидем по-нататък нагоре, тогава имате, свито все повече до горе, където е чашката, имате онова, което е какавида. И най-после се развива пеперудата в цвета, който е също така оцветен, както пеперудата горе във въздуха. Цикълът е приключен. Както пеперудата снася своето яйце, така в цвета отново се развива семето на бъдещето растение. И Вие виждате: ние поглеждаме нагоре към пеперудата, разбираме я като издигнато във въздуха растение. От яйцето до възрастното насекомо пеперудата е същото нещо намиращо се под влиянието на Слънцето с горните планети, каквото долу е растението под влиянието на Земята. Кога то това се развива до листото /виж рисунката/, имаме от Земята лунното влияние, след това влиянието на Венера и влиянието на Меркурий. След това то отново се връща под влиянието на Земята.
към текста >>

118. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Аз описах тази природа на пеперудите именно в противоположност на същността на растенията и ние можахме да си кажем, как пеперудата е всъщност едно същество, което принадлежи на светлината, принадлежи на светлината доколкото тази светлина бива изменена от силата на външните планети Марс, Юпитер и Сатурн.
В тези сказки ние разглеждаме вътрешната връзка на явленията на света и съществата на света и Вие вече видяхте, че се добиват някои неща, за които онзи, който обгръща с поглед само външния свят на явленията, не може да има отначало никакво предчувствие. Ние видяхме, как всъщност всеки вид животно показах ме това с няколко примера въобще всеки вид същество има своята задача в цялата връзка на космическото съществувание. Днес искаме, един вид повтаряйки казаното по-рано, да насочим поглед върху такива видове същества, за които вече говорихме, искаме да насочим поглед върху онова, което през последните дни казах върху природата на пеперудите. Аз описах тази природа на пеперудите именно в противоположност на същността на растенията и ние можахме да си кажем, как пеперудата е всъщност едно същество, което принадлежи на светлината, принадлежи на светлината доколкото тази светлина бива изменена от силата на външните планети Марс, Юпитер и Сатурн. Така че всъщност, ако искаме да разберем пеперудата в нейната същност, трябва да насочим поглед нагоре в горните области на Космоса и трябва да си кажем: Тези горни области на Космоса даряват Земята, облагодетствуват Земята със съществото на пеперудата.
към текста >>

119. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

То преминало след това през процесите, които съм описал във «Въведение в тайната наука»; то дошло, отново заминало по други планети, после пак се върнало в атлантския период.
Следователно можем да кажем: за разлика от сегашното, човечеството тогава не е било разделено на отделни индивидуалности, а е било всеобщо човечество с още духовно-ду-шевна природа, потопена в етера. Защото заедно със струящия от Вселената към Земята етер е дошло и това всеобщо човечество от Вселената. То преминало след това през процесите, които съм описал във «Въведение в тайната наука»; то дошло, отново заминало по други планети, после пак се върнало в атлантския период. Това е ставало наред с другите събития. Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си.
към текста >>

120. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И всичко като цяло беше пронизано от звучащо Слънце и звучащи планети.
Ще си позволя тук една лична забележка. Нещо съвършено чудесно се представя пред човек, който, имайки усет за такива неща, влиза в кабинет или музей по естествена история. Защото това е някаква чудна сбирка от инструменти за грандиозен оркестър, която симфонично звучи по най-прекрасен начин, когато влезете в подобен музей. Веднъж усетих това особено дълбоко, когато посетих музей в Триест и там, в резултат на особеното разположение на скелетите на животните, направено инстинктивно, действително една след друга звучаха на единия край на животните лунните тайни, а на другия край на животните - слънчевите тайни. И всичко като цяло беше пронизано от звучащо Слънце и звучащи планети. Тук именно се чувства връзката между тази живееща във варовика костна система, като скелет, и това, което е звучало някога на човека от тъчащата Вселена, звучало е като мирова тайна и едновременно като негова собствена тайна.
към текста >>

121. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това отношение й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово.
След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това отношение й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово. Каквото за Земята е желязото, такова за Сатурн е оловото. Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в Гърция, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпределение на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма. Сатурн, така да се каже, заграбва в себе си оловото и го задържа посредством своята собствена планетарна жизнена сила и благодарение на своята собствена планетарна топлина в такова състояние, че то може да пронизва цялата планетарна система, към която се отнася и нашата Земя, с тези фино разпределени оловни сили.
към текста >>

122. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени.
Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени. Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства. Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер. В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека. Аз разпростирам това върху качествата на народите по Земята. В това, което човек преживява съвместно с атмосферното обкръжение, аз виждам тайната на зодиакалния кръг.
към текста >>

123. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн.
Така е било в древния Египет и при древните хора от Изтока. Когато те стъпвали на някакъв камък, вдигали някакъв камък, за тях това не е бил някакъв безразличен камък, както сега за нас; за тях това не е била въобще обикновена земна субстанция, а част от божественото тяло, каквато е била за тях Земята. И така, както ние сега в своето съзнание се отнасяме към кожата на човека, така и древните се отнасяли към външната повърхност на Земята. Когато днес се приближим към някакъв човек и благодарение на едни или други обстоятелства, излизащи пред нашето съзнание, той ни напомня на друг познат ни човек, който може би сега не се намира тук, тогава в съзнанието ни непосредствено идва: тези двамата имат една плът и кръв, те по определен начин са единни телесно. А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн.
към текста >>

Да виждаш в Земята божествено тяло, сестрински член в тялото на всички други планети от мировата система - това вече значи нещо.
И по такъв начин древните са имали нещо напълно ду-шевно-духовно в усещането на целия Космос и в усещането на Земята като част от този Космос. Във вашето вътрешно същество трябва действително дълбоко да си представите, че това е означавало за душите съвсем друго нещо от това, което човек усеща днес. Да виждаш в Земята божествено тяло, сестрински член в тялото на всички други планети от мировата система - това вече значи нещо. Защото за древните Вселената е била изпълнена с Богове. Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности. В камъните и дърветата, в реките и скалите, в облаците и мълниите виждали някакви духовно-божествени същества. Такова съзнание е било пробудено в широки кръгове от земното население и това съзнание се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята.
към текста >>

В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена.
Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-гръцки Мистерии. Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие. В тези стомни извършвали нещо като свещено кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1]. Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в символичните стомни. В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена. Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето.
към текста >>

124. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
Още вчера ви обърнах внимание на следното: природните явления, природните процеси за древния човек са били непосредствено божествени явления. Така, както на никого няма да му хрумне да разглежда движението на човешките очи само по себе си, а не като израз на душевно-духовно-телесното в човека, толкова малко и на древния човек му хрумвало да разглежда кое да е природно явление като отделно, само по себе си. Той го разглеждал като израз на Бога, който се откривал в природните явления. Повърхността на Земята за древния човек е била също такава кожа на Божествено-земното същество, както кожата на човека е кожа на одушевеното човешко същество за днешния човек. Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
към текста >>

125. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И винаги са говорили за седем планети, за седем небесни тела.
Откъде произтичало това? Най-добре ще ви се изясни, ако направя целия трагически скепсис на средновековните изследователи нагледен, като днес още един път покажа формата, която човешкото знание някога е имала на Земята, като покажа древната форма. Тази най-древна форма на човешките знания, която е била тясно свързана с живота на отделния човек, не е била такава, в която хората гледат нагоре към планетите и виждат математическите величини, математическите движения, които днес изчисляват и измислят. Всяка планета, както и въобще всичко, което е разпространено на небосвода, е било живо същество, не само живо, но и одушевено, не само одушевено, но и пронизано от духовно същество. И винаги са говорили за седем планети, за седем небесни тела. Защото знаели: както съществува кръвно родство между членовете на семейството, така съществува и вътрешно родство между членовете на една планетна система. Имало е съвършен паралел между човешкото и това, което се откривало вън в космоса.
към текста >>

Също както от Слънцето и Луната, стигали до впечатления и от другите планети при душевната подготовка.
Искам да ви приведа още един пример. Също както от Слънцето и Луната, стигали до впечатления и от другите планети при душевната подготовка. Така е и с една от тайните на древните времена, отнасяща се до Венера. Днес наблюдават Венера с телескопа и я смятат за подобна на другите планети, на другите небесни светила. Както става с човешкия организъм, когато изследват късче черен дроб, а след това частица мозък, изследват при това само клетъчния строеж, без да разбират, че тук имаме две радикално отличаващи се субстанции - субстанцията на мозъка и субстанцията на черния дроб, - по подобен начин насочват телескопа и предполагат, че Меркурий, Венера, Марс и т.н. се състоят от еднакви субстанции. В древни времена са знаели, че гледайки втренчено Луната и Слънцето, още може да се види нещо, което има непосредствена връзка с физическото на Земята, със земното, с водното, с въздушното, с огненото.
към текста >>

Днес наблюдават Венера с телескопа и я смятат за подобна на другите планети, на другите небесни светила.
Искам да ви приведа още един пример. Също както от Слънцето и Луната, стигали до впечатления и от другите планети при душевната подготовка. Така е и с една от тайните на древните времена, отнасяща се до Венера. Днес наблюдават Венера с телескопа и я смятат за подобна на другите планети, на другите небесни светила. Както става с човешкия организъм, когато изследват късче черен дроб, а след това частица мозък, изследват при това само клетъчния строеж, без да разбират, че тук имаме две радикално отличаващи се субстанции - субстанцията на мозъка и субстанцията на черния дроб, - по подобен начин насочват телескопа и предполагат, че Меркурий, Венера, Марс и т.н. се състоят от еднакви субстанции. В древни времена са знаели, че гледайки втренчено Луната и Слънцето, още може да се види нещо, което има непосредствена връзка с физическото на Земята, със земното, с водното, с въздушното, с огненото. Разширявайки духовното наблюдение до Луната, се достига до етера. Но разширявайки своето наблюдение чак до Венера, се навлиза в духовния свят, в чисто астралния свят.
към текста >>

126. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

И ръководителите на древните Мистерии можеха да се обърнат към човека и да му кажат: „Ти, човече, припомни си, че преди да слезеш на Земята, се нуждаеше от силите на Луната и че тези сили се образуваха на Луната според начина, по който Лунните Същества поглеждаха към другите планети на нашата планетарна система.
По този начин дори самото разпределение на времето както в планетарната система, така и в съзнанието на хората се определяше от Луната, от „наблюдателния пункт" на Лунните Същества. И ръководителите на древните Мистерии можеха да се обърнат към човека и да му кажат: „Ти, човече, припомни си, че преди да слезеш на Земята, се нуждаеше от силите на Луната и че тези сили се образуваха на Луната според начина, по който Лунните Същества поглеждаха към другите планети на нашата планетарна система. Но това, което Луната има от вторника, срядата, четвъртъка, петъка и т.н. нему ти дължиш особената конфигурация, която твоето етерно тяло може да приеме непосредствено преди началото на новия ти земен живот".
към текста >>

Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система.
Ако обаче човек живееше в етерното тяло, той живееше в целия Космос. И тогава той изживяваше говора не като продукт на ларинкса, а го изживяваше като Миров говор, пораждан от силите на Марс. Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса. Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина. Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система. Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно. Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно.
към текста >>

Утре, придържайки се още по-близо към определени принципи от Мистериите, ще се опитам доколкото мога да се задълбоча по-нататък в нашата тема, която днес разгледах откъм небесните съотношения на Слънцето, Луната и останалите планети.
Утре, придържайки се още по-близо към определени принципи от Мистериите, ще се опитам доколкото мога да се задълбоча по-нататък в нашата тема, която днес разгледах откъм небесните съотношения на Слънцето, Луната и останалите планети.
към текста >>

127. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Загатнах още и за „наблюденията", за съзерцанията, които съществуват на Луната и които са отправени към другите планети.
Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма нежност, с най-интимно и дълбоко разбиране. Ние неизбежно трябва да отправим поглед към Мистериите, където се поддържаше духовния огън на човешкия род. Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната. Загатнах още и за „наблюденията", за съзерцанията, които съществуват на Луната и които са отправени към другите планети. И според резултатите от тези наблюдения, слизайки от Космоса в поредната земна инкарнация, човекът си изгражда своето етерно тяло.
към текста >>

128. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната еволюция.
Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут. Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън. В него виждали чужд човек и той, всъщност, не би могъл сам да се справи с всички трудности, които възникнали в резултат на завземането на града. След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга личност. Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази личност сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното човечество е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”. Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната еволюция.
към текста >>

129. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Видяхме, как различните планети и неподвижни звезди взимат участие в човешкия живот, в това, което прониква и пропива човешкия живот тук на Земята.
Когато навлизаме в един нов земен живот, ние се връщаме в него от света на звездите. И щом с помощта на днешното духовно изследване се приближим тогава до съответната област, за нас става очебийно, как по естествен начин отново изникват стари възгледи, макар и да не свързваме по традиция нещата с тях. Видяхме, как различните планети и неподвижни звезди взимат участие в човешкия живот, в това, което прониква и пропива човешкия живот тук на Земята. В крайна сметка, когато пред нас имаме един изживян земен живот, който не е заседнал в долните граници, а надвишава половината на обикновения земен живот, можем да кажем: - Слизайки от духовно космическите ширини в едно земно съществуване, човек винаги идва от определена звезда. Можем да проследим тази посока и не е безпредметно, а напротив много точно, когато говорим за това, че всеки човек си има своята «звезда». Определена звезда, определена неподвижна звезда е духовната родина на човека.
към текста >>

130. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

От моята книга «Тайната наука» знаете, че в определено време от земното развитие някои души са се оттеглили от протичащото земно развитие и са отишли да обитават други планети, и че през едно определено време, а именно през време на лемурийската и атлантската епохи, отново са слезли на Земята.
Предпоставките за това групиране се намират в изминалите древни времена. От моята книга «Тайната наука» знаете, че в определено време от земното развитие някои души са се оттеглили от протичащото земно развитие и са отишли да обитават други планети, и че през едно определено време, а именно през време на лемурийската и атлантската епохи, отново са слезли на Земята. Също знаем, как под влияние на факта, че душите са слезли през тези епохи от другите планети, от Юпитер, Сатурн, Марс и пр., а също и от Слънцето, за да приемат земна форма, са се породили първоначалните мистерии, които в моята книга «Тайната наука» аз нарекох оракули.
към текста >>

Също знаем, как под влияние на факта, че душите са слезли през тези епохи от другите планети, от Юпитер, Сатурн, Марс и пр., а също и от Слънцето, за да приемат земна форма, са се породили първоначалните мистерии, които в моята книга «Тайната наука» аз нарекох оракули.
Предпоставките за това групиране се намират в изминалите древни времена. От моята книга «Тайната наука» знаете, че в определено време от земното развитие някои души са се оттеглили от протичащото земно развитие и са отишли да обитават други планети, и че през едно определено време, а именно през време на лемурийската и атлантската епохи, отново са слезли на Земята. Също знаем, как под влияние на факта, че душите са слезли през тези епохи от другите планети, от Юпитер, Сатурн, Марс и пр., а също и от Слънцето, за да приемат земна форма, са се породили първоначалните мистерии, които в моята книга «Тайната наука» аз нарекох оракули.
към текста >>

131. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Но съществува определена противоположност - която винаги е съществувала, откакто е имало земно развитие, - между интелигенциите на всички планети[2] и интелигенцията на Слънцето.
Виждате ли, тук в основата фактически стои един космически факт. Вие знаете от моите лекции, които изнесох от това място, че всичко, което се счита за физическа планета, е колектив от духовни същества. Когато гледаме нагоре към една звезда, това, което се явява физически, е само външността; в действителност там ние имаме работа с един колектив от духовни същества. Но съществува определена противоположност - която винаги е съществувала, откакто е имало земно развитие, - между интелигенциите на всички планети[2] и интелигенцията на Слънцето. От една страна имаме интелигенцията на Слънцето, от друга страна имаме интелигенциите на планетите. И винаги е било така, че интелигенцията на Слънцето е стояла под господството на Михаил, а другите планетни интелигенции под властта на другите Архангели. Следователно можем да кажем:
към текста >>

132. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели.
Когато като хора разглеждаме света около нас, тогава ние намираме като заобикалящ човека свят първо всичко онова, което е на Земята: съществата на различните царства на Земята, на минералното, растителното, животинското царство, намираме човешкото царство, към което ние самите принадлежим, и намираме всичко онова, което принадлежи към тези царства, което е образувано от тях: планини, реки, облаци. Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели. Обаче когато човек насочва първо своя поглед както върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе. От антропософските разглеждания знаем, че ние хората сме съставени от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло. Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло. Отначалото не стои за нас в никакво отношение с нашето астрално тяло и с нашия Аз.
към текста >>

133. Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ако се върнем на предходните планети, ще видим, че на Старата Луна са живели същества, които са вдишвали огън, а не въздух.
Много е важно какво дава човек на своя Дух при издишването. Чрез тези мисли се изгражда неговият Дух. Чрез всяка мисъл, която той поверява на издишания дъх, която той излива навън, човек изгражда своя Дух. Човекът не е имал винаги такъв орган за вдишване на въздух. Ако се върнем на предходните планети, ще видим, че на Старата Луна са живели същества, които са вдишвали огън, а не въздух. Както сега човекът вдишва кислород и издишва въглена киселина, така те са вдишвали огън и са издишвали студ.
към текста >>

134. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Земята и преди всичко човека никога не са били свързани с другите планети на Слънчевата Система .
Земята и преди всичко човека никога не са били свързани с другите планети на Слънчевата Система . . . по тази причина човекът никога не е живял на Меркурий, Венера, Марс или Юпитер. От тази страна следователно силно се подчертаваше, че няма връзка между човека и другите планети на Слънчевата Система. Но това е най-добрия начин да се внедри още една заблуда в света, и да се разпростре най-голямата възможна тъмнина върху учението за прераждането. Другата заблуда, заблуждението на Синет, действително поддържаше учението за реинкарнацията, но в материалистична форма.
към текста >>

От тази страна следователно силно се подчертаваше, че няма връзка между човека и другите планети на Слънчевата Система.
Земята и преди всичко човека никога не са били свързани с другите планети на Слънчевата Система . . . по тази причина човекът никога не е живял на Меркурий, Венера, Марс или Юпитер. От тази страна следователно силно се подчертаваше, че няма връзка между човека и другите планети на Слънчевата Система. Но това е най-добрия начин да се внедри още една заблуда в света, и да се разпростре най-голямата възможна тъмнина върху учението за прераждането. Другата заблуда, заблуждението на Синет, действително поддържаше учението за реинкарнацията, но в материалистична форма. Заблудата, състояща се в твърдението, че през своята Земна еволюция човекът никога не е имал каквито и да било връзки с Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и т.н. – всъщност това заблуждение беше разпространено навсякъде не от онези, които му дадоха гласност, а от стоящите зад тях. Те бяха онези, които работеха върху душите на хората по такъв начин, че тези души никога не биха могли сериозно да повярват в прераждането.
към текста >>

Следователно това, на което строго се наблягаше от тези кръгове, беше че човекът никога не е бил свързан с друга планета освен със Земята, нито е имал нещо общо с другите планети на Слънчевата Система.
Но това е най-добрия начин да се внедри още една заблуда в света, и да се разпростре най-голямата възможна тъмнина върху учението за прераждането. Другата заблуда, заблуждението на Синет, действително поддържаше учението за реинкарнацията, но в материалистична форма. Заблудата, състояща се в твърдението, че през своята Земна еволюция човекът никога не е имал каквито и да било връзки с Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и т.н. – всъщност това заблуждение беше разпространено навсякъде не от онези, които му дадоха гласност, а от стоящите зад тях. Те бяха онези, които работеха върху душите на хората по такъв начин, че тези души никога не биха могли сериозно да повярват в прераждането. Следователно това, на което строго се наблягаше от тези кръгове, беше че човекът никога не е бил свързан с друга планета освен със Земята, нито е имал нещо общо с другите планети на Слънчевата Система.
към текста >>

Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети.
Това може да бъде открито само ако проучим живота между смъртта и новото раждане. Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети. Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря. Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за живота между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху живота между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че животът след смъртта просто е продължение на живота на Земята.
към текста >>

Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система.
Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература. Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система. Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането. И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата. Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети. Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите.
към текста >>

Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети.
Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература. Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система. Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането. И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата. Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети. Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите.
към текста >>

Другите планети също принадлежат на еволюцията на Земята.
Какво тези хора тръгнаха да постигат, може да се посочи накратко така: те също се възползваха от материалистичния възглед на времето. Защото ако представите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите. Другите планети също принадлежат на еволюцията на Земята. За материалиста, тези планети се движат в пространството като прости парчета материя. И така, в описването на техните функции в духовната еволюция на човечеството, ще трябва да се върнем до тяхната духовна същност на Същества, към Духовете на планетите.
към текста >>

За материалиста, тези планети се движат в пространството като прости парчета материя.
Какво тези хора тръгнаха да постигат, може да се посочи накратко така: те също се възползваха от материалистичния възглед на времето. Защото ако представите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите. Другите планети също принадлежат на еволюцията на Земята. За материалиста, тези планети се движат в пространството като прости парчета материя. И така, в описването на техните функции в духовната еволюция на човечеството, ще трябва да се върнем до тяхната духовна същност на Същества, към Духовете на планетите.
към текста >>

135. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Читателите на "Езотеричен Будизъм" ще си спомнят, че вътре е казано, че човекът се развива на седем планети; три от които (включително Земята) са видими, а останалите четири са съставени от материя, твърде разредена за да бъде видяна.
Читателите на "Езотеричен Будизъм" ще си спомнят, че вътре е казано, че човекът се развива на седем планети; три от които (включително Земята) са видими, а останалите четири са съставени от материя, твърде разредена за да бъде видяна. Освен това има и осма планета, Луната, в която материята "изпъква" още по-силно, отколкото на Земята. Всичко по-силно заблуждаващо е невъзможно за схващане. Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
към текста >>

Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
Читателите на "Езотеричен Будизъм" ще си спомнят, че вътре е казано, че човекът се развива на седем планети; три от които (включително Земята) са видими, а останалите четири са съставени от материя, твърде разредена за да бъде видяна. Освен това има и осма планета, Луната, в която материята "изпъква" още по-силно, отколкото на Земята. Всичко по-силно заблуждаващо е невъзможно за схващане. Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
към текста >>

136. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система.
Замесените бяха хора на познанието, те бяха добре информирани. Може да се каже, че те разбираха много повече от окултизъм, отколкото водещите членове на Теософското Общество. Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система.
към текста >>

Намерението бе те да се отклонят от осъзнаването, че душата е свързана не само със Земята и нейните събития, а също и с онова там отвън в Космоса, просветващо долу до нас например от другите планети на нашата Слънчева система.
Силите тук, внедрени в човешката душа, имат нещо общо главно с човешкото участие в Космоса извън Земята; и от тези среди се желаеше хората да бъдат оставени в неведение относно това участие. Намерението бе те да се отклонят от осъзнаването, че душата е свързана не само със Земята и нейните събития, а също и с онова там отвън в Космоса, просветващо долу до нас например от другите планети на нашата Слънчева система.
към текста >>

Поради това, че работят върху човешкото същество, импулсите произлизащи от другите планети на нашата Слънчева система имат силата да изтръгнат душата, като живееща душа, от физическата смърт.
Поради това, че работят върху човешкото същество, импулсите произлизащи от другите планети на нашата Слънчева система имат силата да изтръгнат душата, като живееща душа, от физическата смърт. Това е тяхната съществена функция, както можете да осъзнаете от описанията на живота между смъртта и новото раждане, които съм давал по различни поводи и от различни гледни точки.
към текста >>

Те може да са били още неоткрити малки планети по онова време, тъй като от друга страна може да се направи заключение, че тя, далеч отвъд орбитата на Марс, се приближаваше към орбитата на Юпитер.
От друга страна възникват съмнения и грешки, защото тя, която изглежда посочваше една или друга звезда като появяваща се по същия начин в Зодиака, но за която в небето тя не знаеше. Те може да са били още неоткрити малки планети по онова време, тъй като от друга страна може да се направи заключение, че тя, далеч отвъд орбитата на Марс, се приближаваше към орбитата на Юпитер. Открито, за дълго време, тя бе разглеждала тези планети, в каква степен е трудно да се каже, с удивление от тяхното могъщо великолепие, и бе наблюдавала играта на луните им около тях, но бе виждала това по най-удивителен начин като намаляваща луна, и без в действителност да се върти наоколо, както нарастващата луна се явява за нас. От това може да се направи извод, че тя виждаше това отстрани, и наистина бе на границата да се движи отвъд нейната орбита, в безкрайното пространство идващо в опозиция на Сатурн. Нататък не я следваше никакво въображение, но се надяваме, че такава ентелехия няма да напусне изцяло нашата Слънчева система; но щом бе стигнала до границата и, тя ще копнее да се върне, за да работи отново в услуга на нашите правнуци с обществен живот и благотворителност.
към текста >>

Открито, за дълго време, тя бе разглеждала тези планети, в каква степен е трудно да се каже, с удивление от тяхното могъщо великолепие, и бе наблюдавала играта на луните им около тях, но бе виждала това по най-удивителен начин като намаляваща луна, и без в действителност да се върти наоколо, както нарастващата луна се явява за нас.
От друга страна възникват съмнения и грешки, защото тя, която изглежда посочваше една или друга звезда като появяваща се по същия начин в Зодиака, но за която в небето тя не знаеше. Те може да са били още неоткрити малки планети по онова време, тъй като от друга страна може да се направи заключение, че тя, далеч отвъд орбитата на Марс, се приближаваше към орбитата на Юпитер. Открито, за дълго време, тя бе разглеждала тези планети, в каква степен е трудно да се каже, с удивление от тяхното могъщо великолепие, и бе наблюдавала играта на луните им около тях, но бе виждала това по най-удивителен начин като намаляваща луна, и без в действителност да се върти наоколо, както нарастващата луна се явява за нас. От това може да се направи извод, че тя виждаше това отстрани, и наистина бе на границата да се движи отвъд нейната орбита, в безкрайното пространство идващо в опозиция на Сатурн. Нататък не я следваше никакво въображение, но се надяваме, че такава ентелехия няма да напусне изцяло нашата Слънчева система; но щом бе стигнала до границата и, тя ще копнее да се върне, за да работи отново в услуга на нашите правнуци с обществен живот и благотворителност.
към текста >>

137. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Потъвайки в своите мисли, човекът усещаше, че пребивава по-скоро в пространството на неподвижните звезди, а потъвайки в своите чувства, той усещаше, че пребивава в сферата на подвижните планети.
И после, когато се обръщаше към своите чувства, той срещаше не онези абстрактни чувства, за които говорим в нашата абстрактна епоха, а нещо конкретно, което свързваше в едно цяло вътрешното изживяване на дишането, вътрешното изживяване на кръвообращението и така нататък. Но по този начин човекът усещаше, че се движи не по Земната повърхност, а всред планетарното пространство. И той, примерно, не си казваше, че милиони кръвни телца циркулират в неговия организъм, а си казваше: Ето, сега пътищата на Меркурий и Марс се пресичат с пътищата на Слънцето и Луната. Да, тогавашният човек усещаше себе си като разлят из целия Космос. Но имаше и още нещо. Потъвайки в своите мисли, човекът усещаше, че пребивава по-скоро в пространството на неподвижните звезди, а потъвайки в своите чувства, той усещаше, че пребивава в сферата на подвижните планети. И само потъвайки в своята воля, той усещаше, че е здраво стъпил на Земята. Възприемайки Земните сили като отражение на космическите, човекът виждаше как силите на Юпитер, на Луната, на Венера, на Слънцето навлизат в Земята, в нейния твърд, течен и въздушен елемент и как тогава от този твърд, течен и въздушен елемент в човека се възпламеняват волевите импулси, също както от неподвижните звезди в човека се вливат мисловните импулси, а от планетарните движения в него се вливат чувствените импулси.
към текста >>

Музите живеят на различните планети.
При Омир ние все още бихме могли да се досетим какво означават, например, думите: „Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев“. Тук в него пее не собствената му душа, а онази душа в него, която е свързана с движенията на Космоса. Музите живеят на различните планети. Епическата муза живее на една от тях. И сега Омир се усеща пренесен на тази планета: Пей, о музо, нека прозвучи в мен небесната мелодия на планетата, разкажи ми за онова, което хората вършат на Земята, разкажи ми за Агамемнон, Ахил, Одисей, Идоменей, Менелай; пей ми така, че да получа онзи поглед върху нещата, който бих имал, ако се намирах не върху Земята, а всред звездите. Би ли някой сериозно повярвал, че до величествените образи, изграждащи Илиадата, можем да стигнем, ако разполагахме с перспективата на жабешкото око? Не, за тази цел е необходима не жабешка, а звездна перспектива! Ето защо и цялото повествование на Илиадата е предадено от звездна, а не от земна гледна точка и не може да бъде веднага проумяно, защото тук не става дума за разговор между простосмъртни, а за намеса на Боговете; защото тук, редом с постъпките на хората, ние непрекъснато виждаме и постъпките на Боговете.
към текста >>

Ето защо тогавашните хора чувствуваха: Да, Боговете се из явяват чрез звездите, чрез намиращите се в покой неподвижни звезди, както и чрез подвижните планети.
Обаче старите времена усещаха и още нещо. Виждате ли, тогавашните хора говореха за питието сома и го отъждествяваха със Слънчевата светлина, уловена от сребърната чаша на Луната. Те знаеха: За да разбереш тайните на Космоса, чрез питието сома, ти трябва да бъдеш проникнат от тази светлина. Да, хората говореха за питието сома и бяха дълбоко убедени в своя космически произход. Душата живееше на Земята, но в същото време тя живееше и в Космоса. Ето защо тогавашните хора чувствуваха: Да, Боговете се из явяват чрез звездите, чрез намиращите се в покой неподвижни звезди, както и чрез подвижните планети. Душата има своите космически изживявания благодарение на влиянията, които неподвижните звезди и планетите оказват върху Земята. И когато поглъща питието сома и принася своята култово-художествено-познавателна жертва, тогава с издигащия се нагоре жертвен дим, на който поверява религиозно-художественото слово, душата отново връща на Боговете всичко онова, от което те се нуждаят за по-нататъшното управление на света. Защото човекът не напразно е създаден от Боговете; той е тук на Земята заради Боговете и Боговете имат нужда от силите, които могат да се породят единствено в човешката душа. Да, човекът е тук на Земята, понеже Боговете се нуждаят от неговите мисли, чувства и воля. И когато човекът мисли, чувствува и проявява воля в съответствие с живите сили на Космоса, тогава Боговете вземат всичко това и го отнасят горе, превръщайки човека в техен космически сътрудник, за да му предложат после чрез звездните светове онези свои откровения, които след време той отново ще им върне, вече под формата на своето изкуство, или под формата на своята саможертва.
към текста >>

138. ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Към тях се прибавя онова в човека, което се придържа към ритмичната система: разклоненията на неговия нервен апарат, които се намират във връзка с останалите планети.
Към тях се прибавя онова в човека, което се придържа към ритмичната система: разклоненията на неговия нервен апарат, които се намират във връзка с останалите планети. Така че имаме приблизително следното: най-горе в главата, във връзка с цялата нервна система, централната нервна система - Сатурн (виж рис.); Юпитер - онова, което се отнася повече към сетивните органи, към очите; Марс - лежащото в основата на органите на говора, органите за пеене; Венера и Меркурий - преминаващото към симпатиковата нервна система. Така получаваме цялата същност на човека, както тя е дошла от Луната. И би трябвало да отличаваме пет свързващи линии, които ни отвеждат към петте планети:
към текста >>

И би трябвало да отличаваме пет свързващи линии, които ни отвеждат към петте планети:
Към тях се прибавя онова в човека, което се придържа към ритмичната система: разклоненията на неговия нервен апарат, които се намират във връзка с останалите планети. Така че имаме приблизително следното: най-горе в главата, във връзка с цялата нервна система, централната нервна система - Сатурн (виж рис.); Юпитер - онова, което се отнася повече към сетивните органи, към очите; Марс - лежащото в основата на органите на говора, органите за пеене; Венера и Меркурий - преминаващото към симпатиковата нервна система. Така получаваме цялата същност на човека, както тя е дошла от Луната. И би трябвало да отличаваме пет свързващи линии, които ни отвеждат към петте планети:
към текста >>

139. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Представете си това живо: в по-голяма степен почиващите си неподвижни звезди и там отзад странстващите планети.
Представете си това живо: в по-голяма степен почиващите си неподвижни звезди и там отзад странстващите планети. Докато една странстваща планета минава покрай някоя неподвижна звезда, прозвучава, не бих казал, един тон, а цял един свят от тонове, а докато преминава през Овен и Телец, прозвучава друг свят от тонове.
към текста >>

140. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци.
Символите и знаците не само в светската област, но и в теософския свят, често правят впечатлението на нещо производно, условно, което само "означава" нещо. Това не е правилно. Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци. Вие знаете, че един твърде известен знак в теософската алегория е пентаграма. Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота. Ако питате за значението на такива неща, тогава бихте могли да научите, че имат това, или онова значение един триъгълник например, означава Висша троица. Често в теософски писания и сказки се тълкуват митове и легенди, казва се, че "означават нещо". Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад смисъла, зад същността на такива значения, да признаем реалността на тези символи.
към текста >>

Нашата Земя ще се трансформира в други планети.
Днес човекът има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе. Когато Себето действува върху астралното тяло, облагородявайки го интелектуално, морално и духовно, тогава астралното тяло става Духовното Себе, или Манас. Това за сега едва е започнало, но когато в бъдеще този процес ще бъде завършен и когато човек ще е трансформирал цялото си астрално тяло, тогава неговото астрално тяло ще стане физически светящо. Така, както семето съдържа в себе си цялото растение, така астралното тяло съдържа в себе си семето на светлината. Тя ще потече в света на пространството, ще се развива и непрекъснато ще продължава своето формиране с непрекъснатото пречистване и облагородяване на астралното тяло. Нашата Земя ще се трансформира в други планети. Днес тя е тъмна. Ако човек я наблюдава от пространството ще забележи, че тя изглежда светла от отразената светлина на Слънцето. Някой ден, тя ще бъде блестяща, ще свети от това, че човешките същества ще са трансформирали своите астрални тела напълно. Всичките човешки астрални тела ще излъчват в световното пространство светлина, както е било също така по времето на старото Слънце. На него е имало по-висши същества в техния, човешки стадий и тези същества са имали блестящи астрални тела.
към текста >>

Тя е изследвала, не само движението на Земята и другите планети, но също така и движението на самото Слънце.
Вие знаете, че Земята се върти около Слънцето, че Меркурий и Венера, като сестри на Земята, също се въртят и знаете, че и самото Слънце се движи. Окултната астрономия е провела точни изследвания на тези отношения. Тя е изследвала, не само движението на Земята и другите планети, но също така и движението на самото Слънце. Тук човек идва до една определена точка в космическото пространство, която е нещо като духовен център, около който Слънцето, а заедно с него нашата Земя и всички планети се въртят. Различните тела, обаче, не се въртят еднакво бързо. Точно това съотношение на бързината на техните движения, едно спрямо друго, е което окултната астрономия е определила. Това произтича от факта, че когато наближаваме Марс, Венера и т.н., тези небесни тела се движат с дадена бързина, а цялото звездно небе, като че ли стои неподвижно. В смисъла на истинското окултно изследване, тази неподвижност е само привидна.
към текста >>

Тук човек идва до една определена точка в космическото пространство, която е нещо като духовен център, около който Слънцето, а заедно с него нашата Земя и всички планети се въртят.
Вие знаете, че Земята се върти около Слънцето, че Меркурий и Венера, като сестри на Земята, също се въртят и знаете, че и самото Слънце се движи. Окултната астрономия е провела точни изследвания на тези отношения. Тя е изследвала, не само движението на Земята и другите планети, но също така и движението на самото Слънце. Тук човек идва до една определена точка в космическото пространство, която е нещо като духовен център, около който Слънцето, а заедно с него нашата Земя и всички планети се въртят. Различните тела, обаче, не се въртят еднакво бързо. Точно това съотношение на бързината на техните движения, едно спрямо друго, е което окултната астрономия е определила. Това произтича от факта, че когато наближаваме Марс, Венера и т.н., тези небесни тела се движат с дадена бързина, а цялото звездно небе, като че ли стои неподвижно. В смисъла на истинското окултно изследване, тази неподвижност е само привидна. В действителност, това звездно небе изминава определено разстояние за сто години и това разстояние, през което небесната твърд се придвижва е определено като основно число.
към текста >>

141. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Вие, може би си спомняте, че завчера споменах за числените пропорции на Вселената, за бързината, с която отделните планети се движат и за хармонията на сферите, която се излъчва поради тези различни скорости.
Днес най-напред ще се занимаем с разглеждането символизма на числата. Като говорим за окултни знаци и символи, необходимо е да споменем символите, изразени с числа, макар и накратко. Вие, може би си спомняте, че завчера споменах за числените пропорции на Вселената, за бързината, с която отделните планети се движат и за хармонията на сферите, която се излъчва поради тези различни скорости. Дори само от това може да видите, че числа и числени пропорции имат известно /отношение/ значение за Космоса и Света. Може да се каже, че хармонията, която избликва от пространството се изразява в числа. Сега ще обърнем вниманието си към един по-интимен числен символизъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем. Ако наистина се вдълбочим в него, ще трябва да бъдат разгледани и много други неща. Все пак ще се сдобиете, поне с идея за онова, което се разбира, когато се каже, че древната окултно Питагорейска школа е подчертавала необходимостта, човек да се потопи в естеството на числата, за да може да проникне навътре в света.
към текста >>

142. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Дясната му ръка е заобиколена от знаците на нашите планети Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера.
Първият печат представлява един човек, облечен в бяло и една огнена сабя се показва из устата му. Дясната му ръка е заобиколена от знаците на нашите планети Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера. Онези, които са запознати с Откровението на Св.Йоан, ще си спомнят, че в него има едно описание, което твърде много прилича на тази картина, защото Св.Йоан е бил един посветен. Може да се каже, че този печат представлява идеята за едно общо човечество. Това ще бъде разбрано, като си припомним някои идеи, които вече са известни на някои от по-старите членове тук. Когато се връщаме назад в човешката еволюция, идваме до едно време, когато хората са били още на един несъвършен етап. Така например, те не са имали глави, като тези, които Вие сега носите на раменете си.
към текста >>

Седемте планети в печата показват това.
Онова същество, което е изговорило всичко, което е в света днес, е великият прототип на хората. Той изговори Сатурн във Вселената, Слънцето, Луната, Меркурий, Юпитер и Венера. Седемте планети в печата показват това. Те са знака, който показва висините, до които човек ще бъде способен да се саморазвие. Тогава неговата планета ще се състои от огнена материя и той ще може да говори творчески и чрез това да оформя тази огнена материя. Огнената сабя, която се подава из устата на фигурата в печата, означава това. Всичко ще бъде огън и от там краката от течащ метал.
към текста >>

Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети.
Ако бихме се върнали малко назад, милиони години в човешката еволюция, друга картина ще ни се представи. Понастоящем хората са физически на Земята, но имало е време, когато онова, което се е скитало тук на Земята, не е било още в състояние да приюти напълно една човешка душа, защото тя е била в астралното поле. Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан. В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети. През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове. Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят. Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях. И поради това, виждаме тръбите в третия печат.
към текста >>

143. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Древният египтянин, древният халдеец, знаеше в какво отношение се намира към един или друг образ от зодиака, знаеше какво влияние упражняват върху телесното му устройство луната, слънцето, другите планети.
Египетско-хадейските хора разсъждаваха малко или изобщо не разсъждаваха върху това, за което днешният човек мисли посредством своята интелигентност. Защото те не притежаваха този вид интелигентност. Когато те мислеха, когато раздвижваха интелигентността си, то в нея заживяваше връзката им с космоса. Древният египтянин, древният халдеец, знаеше в какво отношение се намира към един или друг образ от зодиака, знаеше какво влияние упражняват върху телесното му устройство луната, слънцето, другите планети. Той знаеше как въздействува редуването на годишните сезони върху човешкото същество. Всичко това той схващаше благодарение на интелигентността си. Чрез интелигентността си той получаваше една съвършенно вътрешна картина на родството си с космоса.
към текста >>

144. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тъй наречените външни планети, към които трябва да причислим Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун само астрономически се числят към нашата система; те са навлезли в нашата система поради това, че чужди тела, разположени вън от тази система, в известен смисъл са се присъединили към нея, така че вярно ще бъде, ако засега оставим настрана тези тела, поканени от нашата планетарна система, които ни придружават, и които всъщност са гости тези външни планетарни сили предизвикват обратен ход в насочената нагоре сила, при което отблъскват това, което иначе би изявило себе си само в листната спирала и спомагат за образуването на цветове и семена.
Днес всъщност цялата коперниканска представа за света би трябвало да бъде проверена и да бъде заменена с друга. Тъй наречените външни планети, към които трябва да причислим Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун само астрономически се числят към нашата система; те са навлезли в нашата система поради това, че чужди тела, разположени вън от тази система, в известен смисъл са се присъединили към нея, така че вярно ще бъде, ако засега оставим настрана тези тела, поканени от нашата планетарна система, които ни придружават, и които всъщност са гости тези външни планетарни сили предизвикват обратен ход в насочената нагоре сила, при което отблъскват това, което иначе би изявило себе си само в листната спирала и спомагат за образуването на цветове и семена. И така, ако разглеждате развитието на растението от формирането на листата нагоре, то произходът му ще трябва да отдадете на онези сили, които възникват от съвместната дейност на слънчевия елемент с марсовия, юпитеровия и сатурновия елемент. Само че тук действуват заедно не само тези два елемента, но на тях от своя страна противодействува нещо, произхождащо от Луната и от тъй нар. вътрешни планети, от Меркурий и Венера. Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените. Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната.
към текста >>

вътрешни планети, от Меркурий и Венера.
Днес всъщност цялата коперниканска представа за света би трябвало да бъде проверена и да бъде заменена с друга. Тъй наречените външни планети, към които трябва да причислим Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун само астрономически се числят към нашата система; те са навлезли в нашата система поради това, че чужди тела, разположени вън от тази система, в известен смисъл са се присъединили към нея, така че вярно ще бъде, ако засега оставим настрана тези тела, поканени от нашата планетарна система, които ни придружават, и които всъщност са гости тези външни планетарни сили предизвикват обратен ход в насочената нагоре сила, при което отблъскват това, което иначе би изявило себе си само в листната спирала и спомагат за образуването на цветове и семена. И така, ако разглеждате развитието на растението от формирането на листата нагоре, то произходът му ще трябва да отдадете на онези сили, които възникват от съвместната дейност на слънчевия елемент с марсовия, юпитеровия и сатурновия елемент. Само че тук действуват заедно не само тези два елемента, но на тях от своя страна противодействува нещо, произхождащо от Луната и от тъй нар. вътрешни планети, от Меркурий и Венера. Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените. Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната. И така, в лицето на растението намира израз бих желал да кажа цялата принадлежаща ни планетарна система. Не можем да вникнем във взаимовръзката между растителната система и човека, ако не разберем, как растението намира израз цялата принадлежаща ни планетарна система, и как от друга страна това се отразява върху човека.
към текста >>

Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната.
Тъй наречените външни планети, към които трябва да причислим Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун само астрономически се числят към нашата система; те са навлезли в нашата система поради това, че чужди тела, разположени вън от тази система, в известен смисъл са се присъединили към нея, така че вярно ще бъде, ако засега оставим настрана тези тела, поканени от нашата планетарна система, които ни придружават, и които всъщност са гости тези външни планетарни сили предизвикват обратен ход в насочената нагоре сила, при което отблъскват това, което иначе би изявило себе си само в листната спирала и спомагат за образуването на цветове и семена. И така, ако разглеждате развитието на растението от формирането на листата нагоре, то произходът му ще трябва да отдадете на онези сили, които възникват от съвместната дейност на слънчевия елемент с марсовия, юпитеровия и сатурновия елемент. Само че тук действуват заедно не само тези два елемента, но на тях от своя страна противодействува нещо, произхождащо от Луната и от тъй нар. вътрешни планети, от Меркурий и Венера. Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените. Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната. И така, в лицето на растението намира израз бих желал да кажа цялата принадлежаща ни планетарна система. Не можем да вникнем във взаимовръзката между растителната система и човека, ако не разберем, как растението намира израз цялата принадлежаща ни планетарна система, и как от друга страна това се отразява върху човека.
към текста >>

Така, както можем да установим връзката на отделните планети с металите, както характеризирах това преди, така може да се установи и връзката между Слънцето и златото.
Така, както можем да установим връзката на отделните планети с металите, както характеризирах това преди, така може да се установи и връзката между Слънцето и златото. Но и тук нещата стоят така, че древните наистина са ценели златото не заради ариманическата му стойност, но заради връзката му със Слънцето, заради връзката му с равновесието между Дух и материя. Важното сега е, винаги да насочваме погледа си към факта, че по някакъв начин в природата непрекъснато бива обединявано това, което ние разделяме; както в мислите си, така и в това, което извършваме на Земята. Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е. това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете.
към текста >>

145. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Така също, когато говорим за подслънчевите планети, трябва да търсим огледален образ в Земята и след това да търсим тяхното повече физическо, обратно въздействие; изхождайки от земното, да си представим обратното въздействие върху физическото.
В областта на физическото, всички тези явления, проявяващи себе си чрез приливите и отливите и чрез много други неща, не са истински телурически въздействия, но това са всъщност лунни въздействия; но те идват не от влиянието на Луната, както твърдят по-новите теории, но от това, което е лунен елемент в самата Земя. Ето защо външно нещата си съответствуват. Но по правило те най-малкото не са непосредствена взаимовръзка във времето. Така също, когато говорим за подслънчевите планети, трябва да търсим огледален образ в Земята и след това да търсим тяхното повече физическо, обратно въздействие; изхождайки от земното, да си представим обратното въздействие върху физическото. Това, което възниква повече в сферата на душевно-духовното, него можем да го отдадем на извънземните планети. И така, при Луната нещата стоят по следния начин: в известна степен Луната хвърля към Земята определени формообразуващи сили, която намира израз в това, че тя стимулира за действия самия човек в действената област на фантазията. Луната има силно влияние върху душевно-фантазната дейност. Такива неща също би трябвало да бъдат изследвани. Разбира се, във времето на материализма на тях се обръща твърде малко внимание.
към текста >>

Това, което възниква повече в сферата на душевно-духовното, него можем да го отдадем на извънземните планети.
В областта на физическото, всички тези явления, проявяващи себе си чрез приливите и отливите и чрез много други неща, не са истински телурически въздействия, но това са всъщност лунни въздействия; но те идват не от влиянието на Луната, както твърдят по-новите теории, но от това, което е лунен елемент в самата Земя. Ето защо външно нещата си съответствуват. Но по правило те най-малкото не са непосредствена взаимовръзка във времето. Така също, когато говорим за подслънчевите планети, трябва да търсим огледален образ в Земята и след това да търсим тяхното повече физическо, обратно въздействие; изхождайки от земното, да си представим обратното въздействие върху физическото. Това, което възниква повече в сферата на душевно-духовното, него можем да го отдадем на извънземните планети. И така, при Луната нещата стоят по следния начин: в известна степен Луната хвърля към Земята определени формообразуващи сили, която намира израз в това, че тя стимулира за действия самия човек в действената област на фантазията. Луната има силно влияние върху душевно-фантазната дейност. Такива неща също би трябвало да бъдат изследвани. Разбира се, във времето на материализма на тях се обръща твърде малко внимание. Но те реално съществуват.
към текста >>

Това например важи и за подслънчевите планети, разположени извън орбита на Луната.
Разбира се, във времето на материализма на тях се обръща твърде малко внимание. Но те реално съществуват. Луната упражнява силно влияние върху човешката фантазна дейност повече във връзка с душевно-духовното. Обратния образ, лунното въздействие върху органическото, изхожда противоположно от Земята, изхожда от лунния елемент в Земята и оттам въздействува върху човешкото устройство. И така това е, което трябва да имаме предвид. Това например важи и за подслънчевите планети, разположени извън орбита на Луната.
към текста >>

146. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Когато всяка една от тези планети въздействува не поединично, а когато действува заедно, тогава те действуват не живачно, не сребърно, не медно, тогава те действуват така, както действува антимонът на Земята.
Виждате ли, изразено по един планетарен начин, това представлява взаимодействието между Меркурий, Венера и Луната. Когато всяка една от тези планети въздействува не поединично, а когато действува заедно, тогава те действуват не живачно, не сребърно, не медно, тогава те действуват така, както действува антимонът на Земята. Това е нещо, което може да бъде изследвано по прост начин, ако потърсим такива констелации с тяхното въздействие върху човека, където трите сили, лунната сила, меркуриевата сила и венерината сила взаимно се неутрализират чрез съответни позиции и квадрати. Когато те се неутрализират, когато тези три планети действуват по такъв начин една спрямо друга, че се неутрализират, тогава се осъществява същото онова взаимодействие, имащо нещо общо с антимоновото въздействие, което въздействие бива ангажирано от Земята в лицето на самия антимон. Във всичко, което е антимон на Земята, по посока от Земята навън действува същата онази сила, която влияе върху Земята, изхождайки от тези три планетни тела, от сферата на извънземното. Тук достигаме до нещо, за което все пак трябва да спомена. А именно: Земята е така устроена, че всъщност няма да се изразим неправилно, ако при нещо подобно като антимона говорим просто за едно отделно парче.
към текста >>

Когато те се неутрализират, когато тези три планети действуват по такъв начин една спрямо друга, че се неутрализират, тогава се осъществява същото онова взаимодействие, имащо нещо общо с антимоновото въздействие, което въздействие бива ангажирано от Земята в лицето на самия антимон.
Виждате ли, изразено по един планетарен начин, това представлява взаимодействието между Меркурий, Венера и Луната. Когато всяка една от тези планети въздействува не поединично, а когато действува заедно, тогава те действуват не живачно, не сребърно, не медно, тогава те действуват така, както действува антимонът на Земята. Това е нещо, което може да бъде изследвано по прост начин, ако потърсим такива констелации с тяхното въздействие върху човека, където трите сили, лунната сила, меркуриевата сила и венерината сила взаимно се неутрализират чрез съответни позиции и квадрати. Когато те се неутрализират, когато тези три планети действуват по такъв начин една спрямо друга, че се неутрализират, тогава се осъществява същото онова взаимодействие, имащо нещо общо с антимоновото въздействие, което въздействие бива ангажирано от Земята в лицето на самия антимон. Във всичко, което е антимон на Земята, по посока от Земята навън действува същата онази сила, която влияе върху Земята, изхождайки от тези три планетни тела, от сферата на извънземното. Тук достигаме до нещо, за което все пак трябва да спомена. А именно: Земята е така устроена, че всъщност няма да се изразим неправилно, ако при нещо подобно като антимона говорим просто за едно отделно парче. В земното устройство всичкият антимон представлява едно единство, тъй както всичкото сребро и всичкото злато на Земята представлява едно единство. Нещата съвсем не се свеждат до отделния къс.
към текста >>

147. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран.
Това хвърля светлина върху всичко онова, което живее в атмосферата и така нататък; ето защо на първо време трябва да отчитаме почвените процеси, свързани с абсорбцията на сярата и желязото. В друг случай имаме територия, богата на желязо и тогава възниква въпросът: Как се формират взаимоотношенията между Земята и човека, така че Земята толкова силно да привлича желязото, а човекът да не е в състояние или пък да го постига с големи трудности? Какви констелации са необходими, за да получи човек способността да отблъсква желязото, а да приема сярата? – И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изследване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни. Възниква и друг въпрос: Дали наистина при децата албиноси са налице някакви особени констелации, които могат да се получат много рядко? Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран. И така, виждате как следва да бъдат представяни въпросите при подобни случаи. Найнапред трябва да формулираме въпросите, след което ще пристъпим към разглеждане на случая.
към текста >>

148. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Направи ли Ви впечатление самото разположение на външните планети Уран и Нептун?
Направи ли Ви впечатление самото разположение на външните планети Уран и Нептун?
към текста >>

149. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите планети от планетната система.
Така виждате, през първите 7 години човекът действува в своята вътрешност със силите на Слънцето, през вторите 7 години от живота, със силите на Луната. След това Слънчевата сила остава, а Лунните си ли се вмесват допълнително. През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите планети от планетната система. Тогава в растежния процес на човешкото същество се проявяват другите планетни сили, и тъй като те действуват върху човека по-слабо, много по-слабо от Слънцето и Луната, затова и нещата, които човек приема в себе си, външно са много по-слабо видими. Докато между 14-та и 21-та година от живота планетните сили все още имат работа във човешкото тяло, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното. Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили. Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да прозре това преобразяване, ала то съществува.
към текста >>

150. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ето така в подробности, в конкретното Вие имате пред себе си нахлуването на слънчевите сили, модифициране от силите на тъй наречените други външни планети.
Какви задачи имат всъщност Марс, Юпитер, Сатурн? Да, скъпи мои приятели, припомнете си това, което казах вчера. При това навлизане на Слънчевия елемент: трябва да бъде спряна светлината; втория етап: трябва да бъде спрян макрокосмичния химизъм; трети етап: трябва да бъде спрян животът. Сатурновите сили спират светлината, Юпитеровите сили със своята мъдрост спират световния химизъм. Марсовите сили спират живота. Ето така в подробности, в конкретното Вие имате пред себе си нахлуването на слънчевите сили, модифициране от силите на тъй наречените други външни планети. Обратно, в другата посока биват модифицирани лунните сили, които всъщност, ако действуват самостоятелно в пълната си сила, довеждат до ембрионалното, т.е. довеждат до възникване на физическата форма. Когато бъдат отслабени по посока на духовното, когато не достигат до физическата материя, ако останем само при чистите, душевни любовни сили на Венера, и ако те бъдат още повече отслабени, така че в ежедневния живот все по-малко да могат да се обединяват с това, което нахлува от другата страна, тогава те се превръщат в Меркуриевите сили на Пратеника на Боговете, изнасящ в обикновения земен живот долните сили по посока на горните.
към текста >>

Излизаме навън, по посока на най-външните планети, свързани със Слънцето и тук, в правилния час към причастието прибавяме предсмъртното миропомазване.
Изхождайки от причастието, ние ще открием, че от едната страна стои нещо, свързано с подкрепата, която Слънцето получава, свързано със затъмнението заедно със светлината, свързано с постепенното нахлуване на смъртта заедно с живота. Излизаме навън, по посока на най-външните планети, свързани със Слънцето и тук, в правилния час към причастието прибавяме предсмъртното миропомазване.
към текста >>

151. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Противоположност на глава и крайници в тяхното съответствие на над- и подслънчевите планети в положение на опозиция или в положение на съвпад.
Три формиращи принципа в човека: сфера, радиус, контур. Метаморфоза на формата на лемнискатата в строежа на човешките кости. Противоположност на глава и крайници в тяхното съответствие на над- и подслънчевите планети в положение на опозиция или в положение на съвпад. Радиално-вертикалното в човешката форма и връзката ѝ с орбитата на Слънцето. Линията на гръбнака на човека и животното във връзка с орбитите на Слънцето и Луната. Следване на Земята относно Слънцето и съвпадане на орбитите им. Уговорка относно приказката, че тук се извършва революция в астрономията. Става дума за включване на човешката форма в системата на движение на звездите.
към текста >>

Разликата между горни и долни планети спрямо Слънцето, като основа на птолемеевата система.
Хелиоцентричната система на Аристарх Самоски. Това е системата на 3-та следатлантска култура. Птолемеевата мирова система. Тя е ограничена от 4-ти културен период. Разликата между горни и долни планети спрямо Слънцето, като основа на птолемеевата система. Отношение към човешката организация над и под сърцето. Значение на птолемеевата система в историческото развитие на човечеството. Кеплер и привидното му връщане към хелиоцентричната система на египтяните. Характеристика на древната хелиоцентрична система и птолемеевата система. Процесът на абстрахиране във възгледите на Нютон.
към текста >>

Противоположност на горни и долни спрямо Слънцето планети и противоположностите човек-животно и растение-минерал.
Отношение към човешката организация над и под сърцето. Значение на птолемеевата система в историческото развитие на човечеството. Кеплер и привидното му връщане към хелиоцентричната система на египтяните. Характеристика на древната хелиоцентрична система и птолемеевата система. Процесът на абстрахиране във възгледите на Нютон. Противоположност на горни и долни спрямо Слънцето планети и противоположностите човек-животно и растение-минерал.
към текста >>

Пространството на долните планети и антипространството на горните планети.
Кривата на Касини с две отклонения, кръг на делене, изменчивост от втори порядък. Конструкция на антипространството. Системата Млечен път и зодиакът като примери. Сваляне на трите измерения в съзерцанието и в човешката организация. Връзката на зрителния процес с бъбречната секреция. Пространството на долните планети и антипространството на горните планети. Точки с кривина и поле на действие, насочени навън и навътре. Точката на антипространството, която изчезва в далечината и намира своето продължение в центъра. Приложение към Луната и към звездния свят. Сравнение на тези космически отношения със секрецията на бъбреците и с очния организъм.
към текста >>

Слънцето и Земята във връзка с другите планети.
Лемниската в повърхнина и като ротационна лемниската. Промени в обмяната на веществата по време на сън и будност като реакция на движенията на Земята и Слънцето. Направление на растежа на растенията и човека като свързваща линия на Земята и Слънцето, но с противоположно значение. Полярност между растение и човек, Земя и Слънце; крайници и глава на човека. Взаимните движения на Слънцето и Земята по ротационна лемниската. Слънцето и Земята във връзка с другите планети. Те, собствено, сменят местата си. Гравитацията като принцип „влачи след себе си“. Движенията на вътрешните и външните планети по лемниската. Тяхната противоположност като радиални и сферични движения. Работата не е да се каже нещо, което се разминава с общоприетото.
към текста >>

Движенията на вътрешните и външните планети по лемниската.
Полярност между растение и човек, Земя и Слънце; крайници и глава на човека. Взаимните движения на Слънцето и Земята по ротационна лемниската. Слънцето и Земята във връзка с другите планети. Те, собствено, сменят местата си. Гравитацията като принцип „влачи след себе си“. Движенията на вътрешните и външните планети по лемниската. Тяхната противоположност като радиални и сферични движения. Работата не е да се каже нещо, което се разминава с общоприетото. Указание за необходимите корекции в астрономията: истинско Слънце, междинно Слънце, средно Слънце; уравнения на Бесел (корекции). Отхвърляне на изискването за простота. Физически-сетивният и морален миров ред и разпадът му в новото време.
към текста >>

152. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Да си представим, че тук би имало друга констелация на планети, които биха действали една на друга така,(b, b1).
Те действат така, че импулсите, чрез които те действат една на друга, лежат на тази линия. Тук (m) се образува, да кажем, клетка, – естествено, изобразяваме това схематично. Нейните очертания приемат форма в съответствие със сферата. Тук, вътре в своя скелет (рис. 8), тя има твърдо образувание, което зависи от действието на тази планета (a) върху тази планета (a1). Да си представим, че тук би имало друга констелация на планети, които биха действали една на друга така,(b, b1). Нека тук се намира и друга планета (c), нямаща опозиция. Тя ще изкриви цялата картина, която иначе би изглеждала, може би, правоъгълна.
към текста >>

153. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята.
След това науката или, по-добре е да се каже, научната тенденция, се е придвижила по-нататък. Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята.
към текста >>

По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе.
По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе. По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето. По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето. Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето.
към текста >>

По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето.
По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе. По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето. По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето. Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето.
към текста >>

154. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери.
Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така? Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа. Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери. И така, различавали са сферата на Луната, сферата на Меркурий, сферата на Венера, слънчевата сфера, сферата на Марс, сферата на Юпитер, сферата на Сатурн и осмата сфера – сферата на неподвижните звезди. Различали са тези осем сфери и са виждали в тях това, което се изразява във външните жестове: определена сфера се държи така, че е видно, как тя присвятка ту тук, ту там. Реалност е била, например, сферата на Луната, и Луната е била не затворено същество, а само жест. Там, където тя се е появявала, там тази сфера е правела определен жест. Споменах това само за да ви посоча живостта на този възглед.
към текста >>

Трети закон: Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси.
Трети закон: Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси.
към текста >>

И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура.
И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура. „ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце. Виждате ли, този закон съдържа много неща, ако се възприема така живо, както това е правил Кеплер. Нютон след това е умъртвил целия този закон. Той е направил това по много прост начин. Да вземем третия закон на Кеплер.
към текста >>

„ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце.
И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура. „ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце. Виждате ли, този закон съдържа много неща, ако се възприема така живо, както това е правил Кеплер. Нютон след това е умъртвил целия този закон. Той е направил това по много прост начин. Да вземем третия закон на Кеплер. Той може да бъде записан така:
към текста >>

И когато преминаваме към третия закон, вие имате като вътрешно преживяване отношението към останалите планети и вашата връзка с тези планети.
Да, вие описвате заедно с кривата във времето такъв отрязък, че постоянно се намирате във връзка със Слънцето. Ако искам да се изразя антропоморфично, би трябвало да кажа: трябва постоянно да внимавате да не се подхлъзнете, да не се движите твърде бързо, така че радиус-векторът ви да не описва твърде голяма плоскост. Той би трябвало постоянно да бъде в правилно отношение към Слънцето – външната точка, движеща се по елипса. Тук (според първия закон) движението, което сами правите, се характеризира като чиста линия в пространството. Във втория закон е характеризирано отношението към Слънцето. И когато преминаваме към третия закон, вие имате като вътрешно преживяване отношението към останалите планети и вашата връзка с тези планети. Тази жива връзка просто е изразена от третия закон на Кеплер. Тоест, не само трябва да търсим в човека процесите, които отново ще ни изведат в космоса, но и отново да стигнем към това, дълбоко да осъзнаем външно количественото. И ако само правилно интерпретираме това, което математически прави за нас осезаеми видимите космически процеси, доколкото човек преживява тук математиката, доколкото самият той стои вътре в живата математика, ще успеем да осъществим това.
към текста >>

155. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията. И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори. – Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност.
към текста >>

– Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията. И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори. – Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност. Обаче от този образ, съвсем не от реалността, а от този образ, посредством дедукция е получено всичко това, което по-нататък се превърнало в генетическата астрономия.
към текста >>

Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми?
Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до определения момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да представим като резултат, тогава изследването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения? С това ще се заемем в следващата лекция. Аналитичното построение довежда до несъизмеримо число. Да поставим преди всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения? Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа? Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми? Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък. Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма.
към текста >>

От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене.
[6] това особено може да се проследи при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж. От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене. (В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство. – На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност. По-късно през 1885 г. Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение.
към текста >>

При това „вцепеняване“ частично трябва да се разбира в смисъла на динамично вцепеняване, както то съществува при свързаното собствено въртене на Луната, спътника на Земята, и луните, спътници на другите планети.
(виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S. 307ff.) – Последните резултати позволяват да се говори за „практическа несъизмеримост“ в планетната система, например, когато в уравнението сборът на целочислените кратности на времената на въртене между тези периоди е по-голям или равен на 4. Нестабилност при малки кратности се открива, например, във връзката на Юпитер с празнините на Киркууд в планетоидния пояс. Тук по определен начин господства „изпълнената безкрайност“, както е наречена в текста. При това „вцепеняване“ частично трябва да се разбира в смисъла на динамично вцепеняване, както то съществува при свързаното собствено въртене на Луната, спътника на Земята, и луните, спътници на другите планети. Това отново се казва на с. 64 и по-нататък. – В изданието на курса от 1983 г. в бележките подробно са се спрели, както се оказа необосновано, на една от съвременните теории (KAMTheorie). Юрген Мозер (Jurgen Moser), един от основателите на тази теория, в 1975 г.
към текста >>

156. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления.
Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ. И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления. Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки. Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме. Това е нещо, в което човек изцяло и хаотично се отдава на произвола на мировото течение. Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления. Но такива неща в най-добрия случай не водят по-далеч от аналогии, които понякога, разбира се, са свързани с действителността, но които, несъмнено, не могат да задоволят този, който иска по-дълбоко да се вгледа в реалността.
към текста >>

[4] биха довели планетната система до неподвижност – виж „Brockhaus abc Astronomie“, Leipzig 1977, статията „Sonnensystem“: „Вследствие продължителните смущения, които претърпяват под въздействието на големите планети и преди всичко на Юпитер, се установяват тесни взаимоотношения между орбитите на телата, които дълго време се намират в близост до тях, а именно във вътрешните части на слънчевата система, и орбитите на планетите.
[4] биха довели планетната система до неподвижност – виж „Brockhaus abc Astronomie“, Leipzig 1977, статията „Sonnensystem“: „Вследствие продължителните смущения, които претърпяват под въздействието на големите планети и преди всичко на Юпитер, се установяват тесни взаимоотношения между орбитите на телата, които дълго време се намират в близост до тях, а именно във вътрешните части на слънчевата система, и орбитите на планетите. Такива връзки се откриват в орбитите на планетоидите с орбитата на Юпитер, а също в орбитите на краткопериодичните комети с орбитите на някои планети“. И в статията „Planetoiden“: „Така многобройните планетоиди имат примерно същата дължина на перихелия, каквато има и Юпитер“. „Неподвижност“ в тази връзка следва да се разбира като равнозначно със съизмеримост, тоест вечното възвръщане на едно и също.
към текста >>

Такива връзки се откриват в орбитите на планетоидите с орбитата на Юпитер, а също в орбитите на краткопериодичните комети с орбитите на някои планети“.
[4] биха довели планетната система до неподвижност – виж „Brockhaus abc Astronomie“, Leipzig 1977, статията „Sonnensystem“: „Вследствие продължителните смущения, които претърпяват под въздействието на големите планети и преди всичко на Юпитер, се установяват тесни взаимоотношения между орбитите на телата, които дълго време се намират в близост до тях, а именно във вътрешните части на слънчевата система, и орбитите на планетите. Такива връзки се откриват в орбитите на планетоидите с орбитата на Юпитер, а също в орбитите на краткопериодичните комети с орбитите на някои планети“. И в статията „Planetoiden“: „Така многобройните планетоиди имат примерно същата дължина на перихелия, каквато има и Юпитер“. „Неподвижност“ в тази връзка следва да се разбира като равнозначно със съизмеримост, тоест вечното възвръщане на едно и също.
към текста >>

157. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Наблюдаваното движение е такова, че когато се проследява траекторията на планетата, доколкото е видима, се движи по крива, която обаче приема особен вид, различен за отделните планети, а също различен и за една и съща планета в нейното последователно движение, и засега това е, към което трябва да се придържаме.
Сега, след като видяхме по какъв начин става движението на неподвижните звезди, нека попитаме за движенията на планетарните звезди. Движението на планетарните звезди, както ни се представя, разкрива, наистина, някои усложнения. Наблюдаваното движение е такова, че когато се проследява траекторията на планетата, доколкото е видима, се движи по крива, която обаче приема особен вид, различен за отделните планети, а също различен и за една и съща планета в нейното последователно движение, и засега това е, към което трябва да се придържаме. Да вземем, например, планетата Меркурий. Именно тогава, когато се приближава най-много до нас, тя ни показва удивителното очертание на своята траектория. По небосвода тя се приближава до известна степен в определено направление. Виждаме, как тя се движи по ето такъв начин (рис. 4), ако ежедневно я наблюдаваме, докато е видима.
към текста >>

Но и неговата траектория, както и траекториите на другите планети, ги откриваме често така оформени, че примката направо се е разтворила: тя става толкова плоска, че се разтваря.
Но и неговата траектория, както и траекториите на другите планети, ги откриваме често така оформени, че примката направо се е разтворила: тя става толкова плоска, че се разтваря. Следователно, може да се каже, че е траектория, която само прилича на примка (рис. 7). Ако се абстрахираме от все пак също интересните малки планети и разгледаме Юпитер или Сатурн, ще намерим, че и тези две планети образуват примки или траектории подобни на примка (като Марс), когато се намират най-близо до Земята и то, само един път в течение на годината. И така, в общи линии един път в годината те образуват една единствена примка.
към текста >>

Ако се абстрахираме от все пак също интересните малки планети и разгледаме Юпитер или Сатурн, ще намерим, че и тези две планети образуват примки или траектории подобни на примка (като Марс), когато се намират най-близо до Земята и то, само един път в течение на годината.
Но и неговата траектория, както и траекториите на другите планети, ги откриваме често така оформени, че примката направо се е разтворила: тя става толкова плоска, че се разтваря. Следователно, може да се каже, че е траектория, която само прилича на примка (рис. 7). Ако се абстрахираме от все пак също интересните малки планети и разгледаме Юпитер или Сатурн, ще намерим, че и тези две планети образуват примки или траектории подобни на примка (като Марс), когато се намират най-близо до Земята и то, само един път в течение на годината. И така, в общи линии един път в годината те образуват една единствена примка.
към текста >>

158. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека.
В съответствие и отвън, в мировото пространство, в движенията на небесните тела намираме забележителни конфигурации на тези движения. Вчера видяхме, че в образуването на примките на планетите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас. При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека. Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети. Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека. Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето. Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
към текста >>

Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети.
В съответствие и отвън, в мировото пространство, в движенията на небесните тела намираме забележителни конфигурации на тези движения. Вчера видяхме, че в образуването на примките на планетите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас. При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека. Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети. Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека. Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето. Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
към текста >>

Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
Вчера видяхме, че в образуването на примките на планетите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас. При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека. Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети. Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека. Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето. Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
към текста >>

Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън.
Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън. Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие. Това трябва да съотнасяме към Венера и Меркурий. Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията. Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис. 5), трябва да си я представите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я представите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава
към текста >>

Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие.
Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън. Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие. Това трябва да съотнасяме към Венера и Меркурий. Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията. Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис. 5), трябва да си я представите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я представите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава
към текста >>

Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията.
Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън. Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие. Това трябва да съотнасяме към Венера и Меркурий. Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията. Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис. 5), трябва да си я представите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я представите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава
към текста >>

Следва, че по отношение на това качествено въздействие, което констатираме тук, а също и в орбитата на Слънцето, трябва да виждаме нещо, което по форма стои някак между формите на орбитите на горните планети и формите на орбитите на долните планети.
От това за нас следва нещо съвсем определено. Следва, че по отношение на това качествено въздействие, което констатираме тук, а също и в орбитата на Слънцето, трябва да виждаме нещо, което по форма стои някак между формите на орбитите на горните планети и формите на орбитите на долните планети. Оттук виждате, че откритото от нас в орбиталното движение на Слънцето трябва да го прибавим към всичко това, което в човека се намира в средата между главовото образувание и системата на обмяната на веществата, тоест трябва да добавим ритмичната система към това, което някак е свързано с траекторията на Слънцето. Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях. И така, както по отношение на траекторията на Слънцето, така и по отношение на траекторията на Луната, тук обаче е налице нещо много важно. Тук имаме съществения факт, че нито траекторията на Слънцето, нито траекторията на Луната, ако се проследят движенията на тези небесни тела, не притежават образуването на примки. Те нямат примки.
към текста >>

Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях.
От това за нас следва нещо съвсем определено. Следва, че по отношение на това качествено въздействие, което констатираме тук, а също и в орбитата на Слънцето, трябва да виждаме нещо, което по форма стои някак между формите на орбитите на горните планети и формите на орбитите на долните планети. Оттук виждате, че откритото от нас в орбиталното движение на Слънцето трябва да го прибавим към всичко това, което в човека се намира в средата между главовото образувание и системата на обмяната на веществата, тоест трябва да добавим ритмичната система към това, което някак е свързано с траекторията на Слънцето. Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях. И така, както по отношение на траекторията на Слънцето, така и по отношение на траекторията на Луната, тук обаче е налице нещо много важно. Тук имаме съществения факт, че нито траекторията на Слънцето, нито траекторията на Луната, ако се проследят движенията на тези небесни тела, не притежават образуването на примки. Те нямат примки. Значи, по определен начин трябва да противопоставим това, което свързва Слънцето и Луната с човека и изобщо със земното същество, и това, което представляват траекториите на планетите с техните примки. Траекториите на планетите с техните примки съответстват, очевидно, на това, което в човека се закръгля и приема формата на лемниската.
към текста >>

159. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Своеобразието е в това, че ако образувам хз + хʼ, х4 + хʼʼ, х5 + хʼʼʼ, и след това събера движенията по епициклите и движенията на центровете на епициклите, тоест по деферента, ще получа за тези планети една постоянна величина, именно тази, която получавам като у за движението на Слънцето и центъра на епициклите на Меркурий и Венера[7]:
Приемаме за Слънцето стойност y, и по-нататък удивително следва, че ако намерим стойност за движението на центъра на епицикъла за Меркурий, тя ще бъде равна на тази за движението на Слънцето. Отново трябва да напишем y. За Венера също ще получим y. Това означава, че за Меркурий и Венера е еднакво валидно, че центровете на епициклите им се движат по траектории, които напълно съвпадат с траекторията на Слънцето, съответстват на траекторията на Слънцето, следователно са паралелни. Затова пък, движенията на центровете на епициклите за Марс, Юпитер и Сатурн са различни, да кажем: хʼ, хʼʼ, хʼʼʼ. Своеобразието е в това, че ако образувам хз + хʼ, х4 + хʼʼ, х5 + хʼʼʼ, и след това събера движенията по епициклите и движенията на центровете на епициклите, тоест по деферента, ще получа за тези планети една постоянна величина, именно тази, която получавам като у за движението на Слънцето и центъра на епициклите на Меркурий и Венера[7]:
към текста >>

Тази закономерност ни кара по друг начин да погледнем космическото значение на центъра на епициклите на Венера и Меркурий, които наричаме най-близки до Слънцето планети, отколкото при Юпитер, Марс, Сатурн и така нататък, които наричаме отдалечени от Слънцето планети.
Виждате, че тук съществува удивителна закономерност! Тази закономерност ни кара по друг начин да погледнем космическото значение на центъра на епициклите на Венера и Меркурий, които наричаме най-близки до Слънцето планети, отколкото при Юпитер, Марс, Сатурн и така нататък, които наричаме отдалечени от Слънцето планети. При тези отдалечени от Слънцето планети центърът на епицикъла няма такова космическо значение. Тук е заложено нещо, което превръща цялото значение на хода на орбитата в нещо различно от това, при близките до Слънцето планети. Този факт е бил добре известен на привържениците на Птолемей, и той е бил определящ за цялата постройка на тази забележителна мисъл за ориентираните кръгове и епицикли, освободила се в духа от емпиричните факти. Именно в този факт те са видели необходимостта да се обяви такава система. Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима мисълта: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно.
към текста >>

При тези отдалечени от Слънцето планети центърът на епицикъла няма такова космическо значение.
Виждате, че тук съществува удивителна закономерност! Тази закономерност ни кара по друг начин да погледнем космическото значение на центъра на епициклите на Венера и Меркурий, които наричаме най-близки до Слънцето планети, отколкото при Юпитер, Марс, Сатурн и така нататък, които наричаме отдалечени от Слънцето планети. При тези отдалечени от Слънцето планети центърът на епицикъла няма такова космическо значение. Тук е заложено нещо, което превръща цялото значение на хода на орбитата в нещо различно от това, при близките до Слънцето планети. Този факт е бил добре известен на привържениците на Птолемей, и той е бил определящ за цялата постройка на тази забележителна мисъл за ориентираните кръгове и епицикли, освободила се в духа от емпиричните факти. Именно в този факт те са видели необходимостта да се обяви такава система. Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима мисълта: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно. Защото планетата има значение не само вътре в своето пространство, но също и извън своето пространство.
към текста >>

Тук е заложено нещо, което превръща цялото значение на хода на орбитата в нещо различно от това, при близките до Слънцето планети.
Виждате, че тук съществува удивителна закономерност! Тази закономерност ни кара по друг начин да погледнем космическото значение на центъра на епициклите на Венера и Меркурий, които наричаме най-близки до Слънцето планети, отколкото при Юпитер, Марс, Сатурн и така нататък, които наричаме отдалечени от Слънцето планети. При тези отдалечени от Слънцето планети центърът на епицикъла няма такова космическо значение. Тук е заложено нещо, което превръща цялото значение на хода на орбитата в нещо различно от това, при близките до Слънцето планети. Този факт е бил добре известен на привържениците на Птолемей, и той е бил определящ за цялата постройка на тази забележителна мисъл за ориентираните кръгове и епицикли, освободила се в духа от емпиричните факти. Именно в този факт те са видели необходимостта да се обяви такава система. Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима мисълта: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно. Защото планетата има значение не само вътре в своето пространство, но също и извън своето пространство. Тя се държи така, че трябва да гледаме към нея не само тогава, когато следим положението ѝ на небето и отношенията ѝ с другите небесни тела, а трябва да се излезе от нея в центъра на епицикъла.
към текста >>

Но другите планети: Марс, Юпитер, Сатурн – не се държат така, а те могат да претендират да осъществяват своите движения като Слънцето само тогава, когато се сумират движенията им по епициклите с движенията по деферента.
Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима мисълта: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно. Защото планетата има значение не само вътре в своето пространство, но също и извън своето пространство. Тя се държи така, че трябва да гледаме към нея не само тогава, когато следим положението ѝ на небето и отношенията ѝ с другите небесни тела, а трябва да се излезе от нея в центъра на епицикъла. Центърът на нейния епицикъл се държи в пространството така, както се държи в пространството Слънцето. Така че ако преведем това на съвременен език, тези хора са казвали: центровете на епициклите на Меркурий и Венера се държат в космическото пространство по отношение на своите движения така, както се държи самото Слънце. Но другите планети: Марс, Юпитер, Сатурн – не се държат така, а те могат да претендират да осъществяват своите движения като Слънцето само тогава, когато се сумират движенията им по епициклите с движенията по деферента. И така, поведението им по отношение на Слънцето е различно.
към текста >>

Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни планети и вътрешните планети, и в средата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята.
Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция. Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа. Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни планети и вътрешните планети, и в средата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята. По също толкова забележителен начин намираме някакъв вид противоположност, за която говорихме вчера, между минерала и растението, стоящи на единия клон, на едната страна, и животното и човека – на другия клон, на другата страна. Рисувайки разклонението, трябва да рисуваме растението и минерала като продължение едно на друго; животното и човека трябва да ги рисуваме така, че формированието да се връща само в себе си (рис. 3).
към текста >>

И така, имаме пред себе си нещо двояко: това, което може да бъде наречено особеното отношение на пътищата на центровете на епициклите и точките на окръжността на епициклите, вследствие на което при горните планети възникват други отношения към Слънцето, отколкото при долните планети; и по-нататък, придвижването напред във формирането на растенията, скока в минералното, от една страна, и, от друга страна, формирането на животните и обрата от животинското формиране към човека.
И така, имаме пред себе си нещо двояко: това, което може да бъде наречено особеното отношение на пътищата на центровете на епициклите и точките на окръжността на епициклите, вследствие на което при горните планети възникват други отношения към Слънцето, отколкото при долните планети; и по-нататък, придвижването напред във формирането на растенията, скока в минералното, от една страна, и, от друга страна, формирането на животните и обрата от животинското формиране към човека. Трябва, както казах вчера, само малко да се запознаете с изследванията на Зеленка, и тогава ще признаете за справедлива символиката в нашата диаграма.
към текста >>

По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните планети за спътници на Слънцето“.
Затова подвижната Земя не се е смятала в Гърция за някаква невъзможна мисъл. След това при Платон. В историята на астрономията може да се прочете, че той е поставил задача да се представят планетните движения посредством равномерни движения по окръжност, което е било разрешено чрез грандиозни конструкции от Евдокс и Аристотел с концентрични сфери. Обаче Р. Волф съобщава за него: „Не е известно, дали Аристарх …е следвал по-нататък идеите, които още Платон срамежливо е изрекъл отчасти в своя „Тимей“, където е посочил въртенето на Земята около оста си, отчасти на старини, когато, според свидетелството на Плутарх, вече не е поставял Земята в центъра на цялото, а е оставял това място за друго, по-добро светило“. По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните планети за спътници на Слънцето“. Същото го твърди, без да се позовава на египтяните, разбира се, ученикът на Платон Хераклеид от Понт. Той даже е отишъл по-нататък. В статията „Astronomia“ на Enciciopedia Italiana , която се обляга на изследванията на Скиапарели, се казва, че по времето на Хераклеид, благодарение на него самия или на други, горните планети също са ги смятали за спътници на Слънцето. По такъв начин, още тогава е била зачената системата на Тихо Брахе. Също и по-нататъшната крачка – собствено към хелиоцентричната система – е била направена от Хераклеид.
към текста >>

В статията „Astronomia“ на Enciciopedia Italiana , която се обляга на изследванията на Скиапарели, се казва, че по времето на Хераклеид, благодарение на него самия или на други, горните планети също са ги смятали за спътници на Слънцето.
Обаче Р. Волф съобщава за него: „Не е известно, дали Аристарх …е следвал по-нататък идеите, които още Платон срамежливо е изрекъл отчасти в своя „Тимей“, където е посочил въртенето на Земята около оста си, отчасти на старини, когато, според свидетелството на Плутарх, вече не е поставял Земята в центъра на цялото, а е оставял това място за друго, по-добро светило“. По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните планети за спътници на Слънцето“. Същото го твърди, без да се позовава на египтяните, разбира се, ученикът на Платон Хераклеид от Понт. Той даже е отишъл по-нататък. В статията „Astronomia“ на Enciciopedia Italiana , която се обляга на изследванията на Скиапарели, се казва, че по времето на Хераклеид, благодарение на него самия или на други, горните планети също са ги смятали за спътници на Слънцето. По такъв начин, още тогава е била зачената системата на Тихо Брахе. Също и по-нататъшната крачка – собствено към хелиоцентричната система – е била направена от Хераклеид. Именно така съобщава предаденият от Симплиций фрагмент, който, разбира се, е бил въвлечен във филологичен спор. Скоро след Аристарх халдеят Селевкос от Селевкии е обосновал тази изказана в началото хипотетична мисъл. Но след това в продължение на столетия следата ѝ се губи.
към текста >>

[7] Уравненията са верни за горните планети и геометрично означават, че радиусът в епицикъла, посочващ планетата, винаги има посока Земя-Слънце.
[7] Уравненията са верни за горните планети и геометрично означават, че радиусът в епицикъла, посочващ планетата, винаги има посока Земя-Слънце. Това е следствие от фундаменталното допускане на Птолемей, че времето на въртене в деферента трябва да е равно на сидеричното, а времето на въртене в епицикъла трябва да е равно на синодичното (Almagest, 9 книга, 6 глава): двете времена на въртене могат пряко да се определят по явленията. И така, ако вземем стойност за Марс, хз = 360°: синодичното време на въртене, хʼ = 360°: сидеричното време на въртене, двете времена са пресметнати в денонощия. Но синодичното време на въртене има отношение към Слънцето. Това е времето, за което Слънцето с пълни 360° изпреварва планетата. Тоест хз е стъпката, с която средно Слънцето се отдалечава за едно денонощие от планетата.
към текста >>

160. Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тази гравитационна линия можем да си я представим като въртяща се, и тогава от образа, който възниква вследствие на тази въртяща се линия на гравитацията, приблизително бихме получили това, което съгласно предишните астрономически възгледи са наричали сфери – сферите на някакви планети.
Ако сега развиете представата, че живеете вътре в някаква субстанционална връзка, у вас ще се появи чувството: това е нещо много, много реално. Но в нашия общоприет астрономически възглед, днес сме заменили това с нещо измислено. Заменили сме това с нещо, което наричаме гравитация. Намираме само съществуването на взаимна сили на притегляне между това, което мислим за тяло на Луната, и това, което мислим за тяло на Земята. Тази гравитационна линия можем да си я представим като въртяща се, и тогава от образа, който възниква вследствие на тази въртяща се линия на гравитацията, приблизително бихме получили това, което съгласно предишните астрономически възгледи са наричали сфери – сферите на някакви планети. По същество не е станало нищо друго, освен преобразуването в мислени линии на това, което са усещали субстанциално, и което сега отново може да бъде преживяно субстанциално.
към текста >>

161. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

При по-нататъшното проследяване на планетарните орбити е необходимо да се използва вече представата, че според основния закон на орбитите на вътрешните планети стигаме до необходимостта да си представяме, че за тях има някакъв център в обикновеното пространство, и че ако искаме да си представим центровете за орбитите на Юпитер, Марс и така нататък, е необходимо да се излезе от обикновеното пространство.
намира там отзад в неопределеността (рис. 10), и тогава получавам такива координати (щрихованите линии); в такъв случай винаги трябва да пропускам известна част. Тогава получавам линия, която също има нещо подобно на център, но този център се намира в безкрайната сфера. При по-нататъшното проследяване на планетарните орбити е необходимо да се използва вече представата, че според основния закон на орбитите на вътрешните планети стигаме до необходимостта да си представяме, че за тях има някакъв център в обикновеното пространство, и че ако искаме да си представим центровете за орбитите на Юпитер, Марс и така нататък, е необходимо да се излезе от обикновеното пространство.
към текста >>

162. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

За целта искам да ви нарисувам, изключвайки от разглеждането двете най-външни планети – те не са ни нужни в тази връзка, – първо обичайната хипотетична слънчева система (рис. 4):
Сега работата е, правилно да отнесем кривата, която получихме тук, към нашата слънчева система. За целта искам да ви нарисувам, изключвайки от разглеждането двете най-външни планети – те не са ни нужни в тази връзка, – първо обичайната хипотетична слънчева система (рис. 4):
към текста >>

Някъде на тези орбити в такъв случай трябва да търсим съответните планети.
орбитата на Сатурн – отношенията тук нямат значение, – орбитата на Юпитер, орбитата на Марс, орбитата на Земята с лунната орбита, орбитата на Венера, орбитата на Меркурий и Слънцето. Някъде на тези орбити в такъв случай трябва да търсим съответните планети. Сега работата е в това, как се вписва тук казаното за орбитата на Слънцето и Земята, ако преди всичко искаме да разглеждаме това, което имаме тук, като някакъв перспективен образ. Ако проведем изчисленията така, както преди беше казано, това се вписва по следния начин. Трябва да начертаем орбитата на Земята така, че по определен начин тя да се стреми към това място, което дотогава е заемало Слънцето, а Слънцето на свой ред – към мястото, което дотогава е заемала Земята. По такъв начин в резултат получаваме половината на лемнискатата: Земя, Слънце, Земя, Слънце; завършвайки кръга, по-нататък това продължава (рис. 5).
към текста >>

Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така.
И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма. Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така. По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание. Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис. 7; новата орбита е дорисувана около рис.
към текста >>

От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис.
И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма. Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така. По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание. Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис. 7; новата орбита е дорисувана около рис. 6); сега трябва да я нарисувам отгоре и следващата ще бъде същата. Но лемнискатата се движи напред, тоест минава през тази лемниската, представляваща външните планети. Имаме система от точно разположени лемнискати като орбитите на планетите, а също и като орбитата Земя-Слънце. Това, което изобразих тук схематично, можете лесно да го приведете в съответствие с факта, че в перспектива виждаме примката на Венера и Меркурий в съединение, и че, освен това, трябва да видим примките на Юпитер, Марс и Сатурн в противостоене.
към текста >>

Но лемнискатата се движи напред, тоест минава през тази лемниската, представляваща външните планети.
Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис. 7; новата орбита е дорисувана около рис. 6); сега трябва да я нарисувам отгоре и следващата ще бъде същата. Но лемнискатата се движи напред, тоест минава през тази лемниската, представляваща външните планети. Имаме система от точно разположени лемнискати като орбитите на планетите, а също и като орбитата Земя-Слънце. Това, което изобразих тук схематично, можете лесно да го приведете в съответствие с факта, че в перспектива виждаме примката на Венера и Меркурий в съединение, и че, освен това, трябва да видим примките на Юпитер, Марс и Сатурн в противостоене. Сега преди всичко ще видите, каква връзка съществува на свой ред между планетите и човека.
към текста >>

Напротив, другите орбити, орбитите на външните планети, на горните планети, се вземат повече предвид благодарение на своето странично направление, благодарение на своето сферично направление; със своето действие те се приближават повече към това, което протича в тяхното движение периферно.
Защото си струва само да разгледате това, и да си кажете: това, което имаме в Меркурий и Венера, се намира близо до направлението на самата орбита Земя-Слънце. То се намира в космическа близост до траекторията Земя-Слънце. Затова тук имаме работа с радиална линия, която по същество, представлява съединение на Земята и Слънцето. Напротив, другите орбити, орбитите на външните планети, на горните планети, се вземат повече предвид благодарение на своето странично направление, благодарение на своето сферично направление; със своето действие те се приближават повече към това, което протича в тяхното движение периферно. Затова можем също да кажем: това, което виждаме във Венера и Меркурий, е по-родствено на живеещото в нас като космическа действителност, а което виждаме в орбитите на външните планети, е по-родствено на това, което като цяло е небосводът на неподвижните звезди. Тук стигаме също до някакъв вид качествена оценка на това, което, собствено, става тук в космоса. Естествено, трябва да се разглеждат линиите, които приведох тук, само като съвсем схематични, и, собствено, трябва да се каже: вътрешната планета има орбита, която образува примка, центърът на която е самата орбита Земя-Слънце; външната планета приема в своята примка орбитата Земя-Слънце.
към текста >>

Затова можем също да кажем: това, което виждаме във Венера и Меркурий, е по-родствено на живеещото в нас като космическа действителност, а което виждаме в орбитите на външните планети, е по-родствено на това, което като цяло е небосводът на неподвижните звезди.
Защото си струва само да разгледате това, и да си кажете: това, което имаме в Меркурий и Венера, се намира близо до направлението на самата орбита Земя-Слънце. То се намира в космическа близост до траекторията Земя-Слънце. Затова тук имаме работа с радиална линия, която по същество, представлява съединение на Земята и Слънцето. Напротив, другите орбити, орбитите на външните планети, на горните планети, се вземат повече предвид благодарение на своето странично направление, благодарение на своето сферично направление; със своето действие те се приближават повече към това, което протича в тяхното движение периферно. Затова можем също да кажем: това, което виждаме във Венера и Меркурий, е по-родствено на живеещото в нас като космическа действителност, а което виждаме в орбитите на външните планети, е по-родствено на това, което като цяло е небосводът на неподвижните звезди. Тук стигаме също до някакъв вид качествена оценка на това, което, собствено, става тук в космоса. Естествено, трябва да се разглеждат линиите, които приведох тук, само като съвсем схематични, и, собствено, трябва да се каже: вътрешната планета има орбита, която образува примка, центърът на която е самата орбита Земя-Слънце; външната планета приема в своята примка орбитата Земя-Слънце.
към текста >>

163. Бележки към настоящото издание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка.
115), за който отново ще стане дума в бележките. И така, този курс не е учебник по астрономия или естествознание. Собствено, той предполага наличие на училищни знания за представяните неща. Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание. Тук са се появили и проблеми с издателя. Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка. От гледна точка на учебниците това не е вярно, защото Меркурий прави три примки на година. В първото издание това място е било коригирано. В настоящето издание то е възстановено в първоначалната редакция. Това място може да се разбира и така, че само едната примка дава добра видимост на Меркурий. Бележка 88 се спира на това още по-подробно.
към текста >>

164. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети.
Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети. Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност. Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го. По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда. Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей.
към текста >>

165. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Вижте, в небесното пространство Земята се заобикаля най-напред от Луната и след това от другите планети на нашата планетна система.
Вижте, в небесното пространство Земята се заобикаля най-напред от Луната и след това от другите планети на нашата планетна система. В една стара инстинктивна наука, в която Слънцето се причислява към планетите, те имат следното подреждане: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн. Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите. Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен живот възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека живот на силициевата субстанция в света. Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата. Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали.
към текста >>

По-нататък. Всичко, което живее в кварцовите субстанции, притежава сили, които не произлизат от Земята, а от тъй наречените отдалечени от Слънцето или външни планети: Марс, Юпитер, Сатурн.
По-нататък. Всичко, което живее в кварцовите субстанции, притежава сили, които не произлизат от Земята, а от тъй наречените отдалечени от Слънцето или външни планети: Марс, Юпитер, Сатурн. Това, което идва от тези планети, действа върху растенията по околния път на кварца и сродните му елементи. А от близките до Земята, от вътрешните планети: Луна, Венера, Меркурий върху растителния и животинския живот действат сили по околния път на варовиците. И за всяка обработвана нива можем да кажем: тук в нивата действа кварцова и варовикова субстанция. В кварцовата субстанция действат Сатурн, Юпитер, Марс, във варовиковата субстанция Луна, Венера, Меркурий.
към текста >>

Това, което идва от тези планети, действа върху растенията по околния път на кварца и сродните му елементи.
По-нататък. Всичко, което живее в кварцовите субстанции, притежава сили, които не произлизат от Земята, а от тъй наречените отдалечени от Слънцето или външни планети: Марс, Юпитер, Сатурн. Това, което идва от тези планети, действа върху растенията по околния път на кварца и сродните му елементи. А от близките до Земята, от вътрешните планети: Луна, Венера, Меркурий върху растителния и животинския живот действат сили по околния път на варовиците. И за всяка обработвана нива можем да кажем: тук в нивата действа кварцова и варовикова субстанция. В кварцовата субстанция действат Сатурн, Юпитер, Марс, във варовиковата субстанция Луна, Венера, Меркурий.
към текста >>

А от близките до Земята, от вътрешните планети: Луна, Венера, Меркурий върху растителния и животинския живот действат сили по околния път на варовиците.
По-нататък. Всичко, което живее в кварцовите субстанции, притежава сили, които не произлизат от Земята, а от тъй наречените отдалечени от Слънцето или външни планети: Марс, Юпитер, Сатурн. Това, което идва от тези планети, действа върху растенията по околния път на кварца и сродните му елементи. А от близките до Земята, от вътрешните планети: Луна, Венера, Меркурий върху растителния и животинския живот действат сили по околния път на варовиците. И за всяка обработвана нива можем да кажем: тук в нивата действа кварцова и варовикова субстанция. В кварцовата субстанция действат Сатурн, Юпитер, Марс, във варовиковата субстанция Луна, Венера, Меркурий.
към текста >>

Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн.
Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца. Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн. От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава. На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.
към текста >>

Действието посредством топлината на силите на Сатурн и на другите далечни планети и ние виждаме в трайните, в многогодишните растения в кората на дърветата и във всичко в тях, което ги прави трайни и многогодишни растения.
Това не се вижда при едногодишните растения, които в течение на една година поникват и си отиват, като остават само семена. Действието посредством топлината на силите на Сатурн и на другите далечни планети и ние виждаме в трайните, в многогодишните растения в кората на дърветата и във всичко в тях, което ги прави трайни и многогодишни растения.
към текста >>

166. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята.
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
към текста >>

Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата.
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
към текста >>

Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
към текста >>

В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>

Там, вътре в почвата действа това, което като източник на сила живее в далечните планети.
Това, което се проявява като обагряне при цветовете, същото то действа особено силно в корените. Там, вътре в почвата действа това, което като източник на сила живее в далечните планети. Навсякъде нещата стоят така, че трябва да си кажем: ако изскубнем едно растение от земята, отдолу в корена имаме космичното, в цвета имаме най-много земен елемент и само във финото му обагряне се намира космическият елемент.
към текста >>

167. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък.
Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията. Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък. И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин. В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция. При това, когато силициевото действие също произлиза от самата Земя, то все пак опосредява това, което се излъчва от Юпитер, Марс, Сатурн, а не това, което се излъчва от Луната, Меркурий, Венера.
към текста >>

И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин.
Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията. Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък. И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин. В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция. При това, когато силициевото действие също произлиза от самата Земя, то все пак опосредява това, което се излъчва от Юпитер, Марс, Сатурн, а не това, което се излъчва от Луната, Меркурий, Венера.
към текста >>

В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция.
Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията. Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък. И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин. В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция. При това, когато силициевото действие също произлиза от самата Земя, то все пак опосредява това, което се излъчва от Юпитер, Марс, Сатурн, а не това, което се излъчва от Луната, Меркурий, Венера.
към текста >>

И обратно, всичко онова, което идва по друг път, който лежи над нивото на почвата, то произлиза от другите сили, от силите на външните планети.
И обратно, всичко онова, което идва по друг път, който лежи над нивото на почвата, то произлиза от другите сили, от силите на външните планети. То може схематично така да се начертае, че мога да кажа: това тук е същото, което навлиза в растението и се преобразува, разклонява се нашироко, прави растението да изглежда дебело и месесто, а ние го употребяваме за храна, понеже един непрекъснат поток отново го създава. Това, което вземаме например от ябълката, от прасковата и го ядем като месо на плода, всичкото то произхожда от далечните на Земята планетни сили. От тези възгледи произлиза начинът, по който могат да се използват тези сили, ако искаме да повлияем върху развитието на растението, защото човек може да повлияе върху развитието на растението само като вземе под внимание тези различни сили.
към текста >>

168. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията.
Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование. Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията. Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
към текста >>

Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети.
Луната тук е причислена към планетите. Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети.
към текста >>

От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети.
Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети. Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето. Но тук не искаме да разискваме цялата астрономия на Луната. Сходството с планетите е съвсем близко. Те са подредени само феноменологично, тоест така, както се възприемат, а не по Коперник.
към текста >>

169. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото съзнание на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер.
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото съзнание на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер. Вследствие на това във физическото тяло настъпва разграждане, втвърдяване и отделяне, следователно състаряващи процеси.
към текста >>

За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите планети опосредяват намесата на астралността и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси.
Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот. За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите планети опосредяват намесата на астралността и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси.
към текста >>

170. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

«Когато говорим за подслънчевите планети, трябва също да търсим техния съответен образ в Земята и тогава да помислим за физическото обратно въздействие, за произлизащото от Земята обратно въздействие върху физическия елемент.
«Когато говорим за подслънчевите планети, трябва също да търсим техния съответен образ в Земята и тогава да помислим за физическото обратно въздействие, за произлизащото от Земята обратно въздействие върху физическия елемент. А това, което стои насреща повече духовно-душевно, това трябва да го припишем на надслънчевите планети» (Марс, Юпитер, Сатурн).[10]
към текста >>

А това, което стои насреща повече духовно-душевно, това трябва да го припишем на надслънчевите планети» (Марс, Юпитер, Сатурн).[10]
«Когато говорим за подслънчевите планети, трябва също да търсим техния съответен образ в Земята и тогава да помислим за физическото обратно въздействие, за произлизащото от Земята обратно въздействие върху физическия елемент. А това, което стои насреща повече духовно-душевно, това трябва да го припишем на надслънчевите планети» (Марс, Юпитер, Сатурн).[10]
към текста >>

171. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата.
Лекцията съдържа, също и описания от основно значение, а не само такива за обезвреждане на вредителите за целта на селското стопанство. Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на планетните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция. Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин. Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
към текста >>

При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>

Много добро допълнение към това действие на посочените три близки планети представлява изложението на Рудолф Щайнер в Дорнах осем месеца преди Селскостопанския курс отнaсящо се до етерните сили на преживните животни.[11]
Много добро допълнение към това действие на посочените три близки планети представлява изложението на Рудолф Щайнер в Дорнах осем месеца преди Селскостопанския курс отнaсящо се до етерните сили на преживните животни.[11]
към текста >>

«Но за Земята тя (слънчевата светлина) означава също и нещо друго, според случая дали бива усилвана или отслабвана от другите планети на нашата планетна система...
«Но за Земята тя (слънчевата светлина) означава също и нещо друго, според случая дали бива усилвана или отслабвана от другите планети на нашата планетна система...
към текста >>

Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети.
Щом ние се обърнем към онези космически действия, които Слънцето осъществява съвместно с Меркурий, Венера и Луната, навлизаме в областта, която съдържа силите, приемани от онова животно, което ни е представено чрез кравата, в смисъла както изложих вчера. Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети. Когато тези сили действат заедно, когато не изпълват само въздуха, а по най-различен начин проникват в повърхностния земен слой, тогава тези сили действат от земните дълбини нагоре. И това, което действа върху повърхността на Земята от нейните дълбини, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена в организма на кравата.»
към текста >>

Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията.
За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена. През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата. Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва. Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация. Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети.
към текста >>

От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре.
Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва. Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация. Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети. Атмосферата се изпълва с цветен прашец. Рано цъфтящите като кокичето и други, също нашите овощни дървета,[13] цъфтят като последица от вегетацията през предшестващата година, тоест тяхното цъфтене всъщност е било забавено.
към текста >>

Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети.
Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация. Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети. Атмосферата се изпълва с цветен прашец. Рано цъфтящите като кокичето и други, също нашите овощни дървета,[13] цъфтят като последица от вегетацията през предшестващата година, тоест тяхното цъфтене всъщност е било забавено.
към текста >>

[15] Топлината, засилваща въздействията на надслънчевите планети, виж 1. Лекция.
[15] Топлината, засилваща въздействията на надслънчевите планети, виж 1. Лекция. Към това виж различните изложения на Щайнер относно протичането на годишните времена, Сс 223 и 220.
към текста >>

172. 7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство GA_327 Биодинамично земеделие

Образно казано, животното носи своите планети в себе си.[3]
Висшето животно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на планетния космос. Органите (мозък, сърце, черен дроб, бял дроб, бъбреци) заместват непосредствените въздействия на планетите при растенията. Дотолкова едно отделно животно съответства на целия растителен свят, тоест на живота на организма земя в неговото отношение към планетното обкръжение. Образно казано, животното носи своите планети в себе си.[3]
към текста >>

173. Обобщение GA_327 Биодинамично земеделие

Силите, които произвеждат и поддържат живота, са полярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети.
1. Животът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос. Земята е член на този космос и е, тъй да се каже, потопена в него. Силите, които произвеждат и поддържат живота, са полярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети. Посредници на техните действия са минералите на земната повърхност, кварцови и варовикови. В много фина концентрация те се съдържат също и в атмосферата. Топлината съдейства на надслънчевите, влагата подпомага подслънчевите действия.
към текста >>

174. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

След това идват множество малки - за мировото пространство - планети, които се наричат планетоиди; планетоид означава «подобен», «приличащ» на планета.
В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша планетна система. Около Слънцето се въртят отначало Меркурий (вж. рис.), след това Венера, след това Земя. На свой ред, около Земята се върти Луната. След това е Марс, който също се върти около Слънцето. След това идват множество малки - за мировото пространство - планети, които се наричат планетоиди; планетоид означава «подобен», «приличащ» на планета. След това идва Юпитер и след това Сатурн. Има още Уран и Нептун (в 1923 г. Плутон още не е бил открит, той е открит в 1930 г. - бел. пр.); няма необходимост да ги рисувам.
към текста >>

175. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

По същия начин стои работата и с другите планети.
Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо? Закономерностите могат с точност да се открият само тогава, когато навсякъде се има предвид и космосът. Не е фантастика, ако, когато се говори за Марс, се каже, че той има едни или други свойства. Работата не е в това, просто да се развие смътно, неопределено ясновидство, прозиращо чак до Марс, а трябва да сме запознати с влиянието на Марс в човека; само тогава може да се говори за Марс, но не преди това. По същия начин стои работата и с другите планети. И ние бихме могли например да кажем: винаги ще откриваме, че ако на човек не му достига нещо вътрешно, както това става в случая с хлорозата - когато желязото не се усвоява, - тези явления са свързани с това, че Меркурий въздейства върху човека по неправилен начин. Ако на човек не му достига нещо отвън, такива явления са свързани с това, че на човек неправилно му въздейства Марс.
към текста >>

176. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Така че това било много значително деяние, когато Исус от Назарет, сочейки не към другите планети, а преди всичко към Слънцето, казал: влияние върху човека оказва не само Луната, влияние оказва също така и Слънцето.
Не, в течение на своя живот човек притежава и вътрешна воля, посредством която той може да направи своето собствено същество, своята личност по-добра или по-лоша. За времето си това е било направо колосална идея. Защото, виждате ли, звездната мъдрост се е пазела като тайна и в самата Палестина за нея никой нищо не е знаел! В Рим знаели още по-малко. Звездната мъдрост била тайна, щателно скривана. Така че това било много значително деяние, когато Исус от Назарет, сочейки не към другите планети, а преди всичко към Слънцето, казал: влияние върху човека оказва не само Луната, влияние оказва също така и Слънцето.
към текста >>

177. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Тези небесни тела, които се придвижват, ние наричаме блуждаещи звезди или планети.
Разбира се, вие вече сте чували за това, как Луната възбужда фантазията в човека. За това всеки знае. Но аз съм ви разказвал и за другите влияния на Луната, които тя оказва върху размножението на съществата и тем подобни. Освен това виждаме други небесни тела, държащи се по подобен на Луната начин. Луната се придвижва, вие можете да виждате нейното придвижване, другите небесни тела, приличащи на нея, също се придвижват. Тези небесни тела, които се придвижват, ние наричаме блуждаещи звезди или планети. (Рис. 17)
към текста >>

Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга.
Не е ли така, ако гледате алеята, дърветата ви се струват приближаващи се едно към друго. Но ако сега тръгнете в това направление, ще ви се стори така, сякаш дърветата се отдалечават едно от друго. Виждате, че разстоянието между две дървета става все по-голямо. Сега си представете, че тук се намира съзвездието Херкулес и звездите на съзвездието Херкулес са отдалечени една от друга на известно разстояние. Ако заедно с нашата Слънчева система стояхме на едно място неподвижно, тези разстояния би трябвало да остават без изменения, едни и същи. Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга. Което и става с тях в действителност! В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи. Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес. И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно.
към текста >>

178. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното.
Описание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс. Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното. Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините. Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо.
към текста >>

179. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Отделните планети - Венера, Юпитер и т. н.
Отделните хора се различават, но той, подобно на Слънцето, трябва да господства над хората. Затова те са го наричали «син на Слънцето». И той е бил задължен да управлява на Земята така, както управлява в света Слънцето. Отделните планети - Венера, Юпитер и т. н. - предизвикват различия, но Слънцето, като господар на планетите, прави всички равни. Според техните представи този, който е цар, е и син на Слънцето. Под думата «син» се подразбира това, което принадлежи към нещо, нали така?
към текста >>

180. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н.
Така се открива това, за което всъщност става дума. Ако разглеждаме Слънцето, неговото влияние се оказва най-силното от всички. Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н. Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това. Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната. На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества. При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
към текста >>

Така че можем да кажем: ако Марс, както и всички планети, се сближава със Земята, не следва да се придава много голямо значение на такова външно сближаване; много по-важни са връзките на космическите обекти с фините процеси в живите организми.
Следователно върху фините съотношения в растежа и живота оказват своето влияние планетите. Така че можем да кажем: ако Марс, както и всички планети, се сближава със Земята, не следва да се придава много голямо значение на такова външно сближаване; много по-важни са връзките на космическите обекти с фините процеси в живите организми.
към текста >>

[1] Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
[1] Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс. Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космическата сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн, и в зелените листа самото Слънце». Този специален курс е бил изнесен за по-подготвена аудитория.
към текста >>

НАГОРЕ

3.1082499027252