Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
80
резултата от
39
текста с части от думите : '
Пиле
'.
1.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Според убеждението, божествената сила в човека се проявява в едно е
пиле
птично и конвулсивно състояние.
Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор. Този отвор се затварял с огромен камък. Марта и Мария побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба. Вълнението, което Исус изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало чудесата. (Йоан,11,33 и 38).
Според убеждението, божествената сила в човека се проявява в едно епилептично и конвулсивно състояние.
Вземайки за вярно нашето горно предположение, Исус поискал още веднъж да види този, когото обичал и когато отместили надгробния камък, Лазар излязъл вън в своята плащеница и с глава, увита в саван. Естествено това е трябвало да бъде общо прието като едно възкресение. Вярата не познава никакъв друг закон, освен този, който за нея е истина."
към текста >>
2.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Нека да си представим, как току-що излюпеното
пиле
веднага се включва в редица действия, свързани с неговия живот.
Безспорно и абстрахирайки се от свръхсетивното наблюдение току-що посоченото доказателство, основано върху действената сила на определени мисли, е единственото, което може да устои на всяка непредубедена логика. Разбира се, имат значение и всякакви други доводи; но всички те съдържат нещо, спрямо което противникът ще намери уязвими точки. Впрочем, всеки непредубеден човек лесно ще открие, че дори възпитанието на детето съдържа един вид доказателствена сила за това, че под телесните обвивки напира една духовна същност. Той ще сравни животното с човека и ще си каже: При животното характерните качества и способности се проявяват още с раждането като нещо строго детерминирано; това ясно показва, че те са предопределени от наследствеността.
Нека да си представим, как току-що излюпеното пиле веднага се включва в редица действия, свързани с неговия живот.
При човека обаче, възпитанието внася нещо, което може да няма никаква връзка с наследствеността. Външните въздействия се поемат и преработват от човека. Възпитателят знае, че подобни въздействия по раждат в човешката душа определени сили; ако това не беше така, обучението и възпитанието нямаше да имат никаква стойност. Ето защо умният възпитател поставя ясна граница между наследствените заложби и онези вътрешни сили на човека, бликащи от минали съществувания, които само леко просветват през наследените от предци те качества и способности. Разбира се, подобни факти не подлежат на „точни" доказателства, каквито например везните могат да представят за определени физически процеси.
към текста >>
3.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
Подобно повтарящо се концентриране върху тази конкретна мисъл привлича в душата такива сили, които в обикновения живот са раз
пиле
ни; тя ги превлича и средоточава в себе си.
Една добра подготовка за обхващане на духовното познание е тази, когато човек усеща каква подкрепа блика от душевното настроение: "Мислейки, аз усещам себе си в потока на мировото битие". Тук не става дума за абстрактната познавателна стойност на тази мисъл, а за нейното укрепващо въздействие върху нашия душевен живот, особено когато тя го изпълни като духовна жизнена атмосфера. Не става дума за смисловото съдържание, вложено в една такава мисъл, а за изживяването. До смисловото съдържание стигаме винаги, щом разполагаме с достатъчно разсъдъчна сила, но ако тази мисъл има за цел да ни подготви за разбирането на духовния свят с неговите Същества и процеси, необходимо е, съответната мисъл след като бъде разбрана непрекъснато да подновява своя живот в нашата душа. Душата трябва да се изпълва отново и отново с нея, изключвайки всички други мисли, чувства, спомени и т.н.
Подобно повтарящо се концентриране върху тази конкретна мисъл привлича в душата такива сили, които в обикновения живот са разпилени; тя ги превлича и средоточава в себе си.
Тези сили се превръщат във възприемателни органи за духовния свят и неговите истини. Така ние се приближаваме до истинския процес на медитирането. Най-напред човек формулира една мисъл, която може да обхване със средствата, които му предоставят обикновеният живот и обикновеното познание. След това той непрекъснато се потопява в тази мисъл и става едно цяло с нея. Укрепването на душата идва когато тя започва да живее с подобна ясно формулирана мисъл.
към текста >>
4.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Нека се види, какво изнася самият Хегел против подхода на Кант да изследва познанието, преди човек да познае: "Една главна гледна точка на критическата философия е, че, преди да се пристъпи към познаването на Бога, на същността на нещата и т.н., трябва първо да се изследва самата познавателна способност, дали тя е в състояние да извърши подобно нещо; че първо трябва да се познава инструментът, преди да се предприеме работата, която трябва да се извърши посредством този инструмент; ако се окаже, че този инструмент е недостатъчен, тогава всички усилия ще се
пиле
ят напразно.
Когато овладява мисълта, той вярва, че изживява творящия дух на света. В това съединяване с творящата мисъл той чувства стойността и истинското значение на познанието. Той не може да пита: Какво значение има познанието? Защото, когато познава, той изживява това значение. С това хегелианецът се вижда рязко противопоставен на кантианизма.
Нека се види, какво изнася самият Хегел против подхода на Кант да изследва познанието, преди човек да познае: "Една главна гледна точка на критическата философия е, че, преди да се пристъпи към познаването на Бога, на същността на нещата и т.н., трябва първо да се изследва самата познавателна способност, дали тя е в състояние да извърши подобно нещо; че първо трябва да се познава инструментът, преди да се предприеме работата, която трябва да се извърши посредством този инструмент; ако се окаже, че този инструмент е недостатъчен, тогава всички усилия ще се пилеят напразно.
Тази мисъл се е явила толкова правдоподобна, че тя е събудила най-голямото удивление и съгласие и е съсредоточила познанието от неговия интерес към предметите и към занимаването с тях върху самата себе си. Но ако не искаме да се измамваме с думи, лесно може да се види, че наистина други инструменти могат да бъдат изследвани не чрез предприемането на специалната работа, за която те са предназначени, а по друг начин. Обаче познанието не може да бъде изследвано по друг начин освен познавайки; при този така наречен инструмент, да се изследва същия не значи нищо друго, освен познание. Да искаме да познаваме, обаче преди да сме познали, е също така неуместно, както мъдрото намерение на онзи схоластик да се научи да плува, преди да се осмели да влезе във водата". За Хегел важното е, душата да изживява себе си изпълнена с мировата мисъл.
към текста >>
5.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на
пиле
нцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н.
Можем именно да говорим за едно обръщане на посоката на потребността за обяснение. Това обръщане стана важно за образуването на мислите върху развитието на отделния органически индивид от яйцето до зрялото състояние, за така наречената история на зародиша /онтогенезис/. Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите. Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр.
468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н.
Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците.
към текста >>
Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на
пиле
нцето.
Това обръщане стана важно за образуването на мислите върху развитието на отделния органически индивид от яйцето до зрялото състояние, за така наречената история на зародиша /онтогенезис/. Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите. Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр. 468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н.
Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето.
Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците. От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни".
към текста >>
Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при
пиле
нцето един след друг през време на люпенето.
Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите. Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр. 468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н. Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето.
Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето.
Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците. От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни". В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор.
към текста >>
6.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ето защо и появата на старата жена в компанията на двата весели пламъка, беше за всички една много приятна изненада; те бяха раз
пиле
ли доста своето злато и сега се появиха доста изтънели, но пък толкова по-вежливо се отнесоха към принцесата и нейните компаньонки.
Ето защо и появата на старата жена в компанията на двата весели пламъка, беше за всички една много приятна изненада; те бяха разпилели доста своето злато и сега се появиха доста изтънели, но пък толкова по-вежливо се отнесоха към принцесата и нейните компаньонки.
С най-голяма увереност и доста подчертано те изрекоха почти обикновени неща, но особена чувствителност те проявиха към очарованието, което светещият воал разпръскваше като сияние над Лилия и нейните придружителки. Те сведоха поглед в тихо смирение, а възхвалата за тяхната красота ги правеше още по-прекрасни. Всички бяха обзети от някакво удовлетворение и спокойствие, с изключение на Старицата, която независимо от уверенията на нейния мъж, че ръката и няма да се смалява, докато я осветява неговата лампа, непрекъснато
към текста >>
7.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Те приличат на един човек, който събира мъдрости в някаква библиотека, само за да ги раз
пиле
е навън в света.
И тъкмо тази душевна нагласа, отличаваща се с абстрактно мислене и с непродуктивност, ние виждаме изобразена в лицето на Блуждаещите Светлини. Те жадно поемат в себе си златото, където и да се намира то; те са лишени от всякакви откривателски дарби, те са непродуктивни и не могат да вникнат в нито една идея. За тях идеите са нещо напълно чуждо. Те не разполагат с волята да се потопят безкористно в нещата около себе си и си служат с понятия само за да постигнат някаква формална връзка с външния свят. С помощта на понятията, те, бих казал, само „удължават" периметъра на своя разум, за да ги захвърлят прахоснически при първия удобен случай.
Те приличат на един човек, който събира мъдрости в някаква библиотека, само за да ги разпилее навън в света.
И така, Блуждаещите Светлини олицетворяват онези душевни способности, които никога не са в състояние да вникнат в една или друга литературна идея, в смисловото съдържание на едно или друго чувство, но са в състояние да придадат изящни форми на това, което вече е влязло в литературната история, инспирирано от продуктивните Духове. Тук не бих искал да се изказвам срещу тези душевни способности. Ако човекът не разполагаше с тях или не се грижеше достатъчно за тяхното култивиране, би се оказал лишен от нещо, което е наложително да присъствува в процеса на истинското познание. В образа на Блуждаещите Светлини, в цялото разнообразие от отношения, в които Гьоте им позволява да се проявят, той ни показва как една такава душевна способност се сблъсква с други душевни способности, как те си взаимодействуват, как си помагат или пречат. Разбира се, ако някой не разполага точно с тази душевна способност и въпреки това желае да се издигне до по-висши степени на познанието, тогава няма да получи нищо от това, което храмът би могъл да му открие.
към текста >>
8.
15. Метод на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Настъпват е
пиле
птични състояния, защото една отслабнала дейност на астралния организъм в организма на главата води до едно напрежение на принадлежащите там етерни сили.
Ако се намираме пред болестни състояния, които се проявяват в анормални сърцебиения, тогава една неправилна дейност на астралното тяло се упражнява върху хода на движението на кръвта. Тази дейност на астралното тяло отслабва тогава за процесите на мозъка.
Настъпват епилептични състояния, защото една отслабнала дейност на астралния организъм в организма на главата води до едно напрежение на принадлежащите там етерни сили.
Ако внесем в организма смолообразното вещество, което може да се извлече от растението levisticum officinalis (лечебен селим, левущян) под формата на чай, а още по-добре под една преработена в препарат форма, тогава неправилно изразходваната дейност на астралното тяло за кръвообращението се освобождава и настъпва подсилването за организма на мозъка. Във всички тези случаи трябва да установим посоката на действията на болестта чрез една съответна диагноза. Да вземем последния случай. Той може да стои така, че причината да изхожда от едно нарушено взаимодействие между етерното и астралното тяло в кръвообращението. Тогава последствията от това са явления в мозъка.
към текста >>
9.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Без съмнение, ние не искаме да отречем, че и животното трябва тепърва да научи някои неща, че наистина
пиле
нцето веднага след излюпването кълве, но не може да направи разлика между това, което е за ядене, и което не е, което е смилаемо или не.
Често пъти е казвано, човекът идва безпомощен чрез раждането в съществуването. Животното се ражда така, че природата изобилствува в него отвътре и то донася със себе си като наследен капитал това, което му дава възможност да живее така, както трябва да живее.
Без съмнение, ние не искаме да отречем, че и животното трябва тепърва да научи някои неща, че наистина пиленцето веднага след излюпването кълве, но не може да направи разлика между това, което е за ядене, и което не е, което е смилаемо или не.
Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена. Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице. Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него.
към текста >>
10.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати
пиле
та.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си.
Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета.
Това блажество в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>
11.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати
пиле
та.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си.
Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета.
Това блаженство в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>
12.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Те одушевиха, проникнаха с дух тези същества, които се намираха между хората и боговете, тези нисши същества, тъй като по-висшите човешки тела все още бяха твърде непохватни, както детето след раждането си е много по-непохватно от едно малко
пиле
.
Очите на човека бяха още слепи и ушите му глухи. Очите и ушите му бяха развити само като зародиши, едва по-късно те щяха да виждат и да чуват. Но някои по-нисши живот ни бяха съхранили от Старата Луна форми, които в определен смисъл можеха да използват по-умело от колкото човека своето тяло. И действително в тях се въплътиха слезлите от Луната същества, които още не бяха развити дотам, че да продължат развитието си на Слънцето, но бяха по-напреднали от хората. Те се въплътиха във форми, които днес вече отдавна са потънали, в същества, които им дадоха възможност да виждат физическата заобикаляща ги среда.
Те одушевиха, проникнаха с дух тези същества, които се намираха между хората и боговете, тези нисши същества, тъй като по-висшите човешки тела все още бяха твърде непохватни, както детето след раждането си е много по-непохватно от едно малко пиле.
Тези нисши същества бяха дракони или змии, които тогава бяха населени временно от тези намиращи се между боговете и хората същества. Тези видове бяха родствени с всичко в човека, което принадлежи към земята, но не притежаваха нищо от насочената към слънцето част на човека. Но в едно те превъзхождаха живеещите още в притъпено картинно съзнание хора: те вече бяха в състояние да възприемат физическите предмети на земята. Човекът съществуваше в пълно неведение и невинност относно физическия процес на половостта, за него той беше обгърнат в мрак. Тези същества го виждаха и поради това можеха да се приближат до хората и да им кажат: вие можете да станете като боговете, нужно е да направите само едно, трябва да разпрострете желанието си чак до долните части.
към текста >>
13.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Както малкото
пиле
нце излиза от кокошето яйце, така и от топлинните яйца възникнаха правилни, добре очертани газообразни, димни форми и тези добре очертани димни форми представляваха най-плътните тела, с които разполагаха Архангелите.
Тези димни, газообразни течения имат правилна форма. Следователно, при всяко издишване определено количество от тези правилни форми се включват в Слънчева субстанция. Онова, което по-рано имаше просто яйцевидна форма, яйцата от топлина, сега се превръща във всевъзможни правилни форми. Възникнаха твърде странни газообразни форми, притежаващи свой вътрешен живот, своя вътрешна структура. И ако бих могъл да се изразя по този начин: "Яйцата се излюпиха." Наистина възникна нещо, което би могло да бъде сравнено с един процес на сгъстяване, на втвърдяване.
Както малкото пиленце излиза от кокошето яйце, така и от топлинните яйца възникнаха правилни, добре очертани газообразни, димни форми и тези добре очертани димни форми представляваха най-плътните тела, с които разполагаха Архангелите.
В тела, съставени от дим, от газ, от въздух, те прекарваха своя живот на Слънцето; да, те, бих казал, бродеха из Слънцето, постигайки по този начин своята "човешка" степен. Следователно, сега ние се доближаваме до духовното понятие за една неподвижна звезда, до духовното понятие за едно космическо Слънце, което е така да се каже истинско Слънце благодарение на своята собствена мощ, която предизвиква редуването на дните и нощите. Вдишвайки и издишвайки, респективно пораждайки на равни интервали светлина и тъмнина, Слънцето се превърна в една неподвижна звезда. Всичко, което в нашето космическо пространство поражда светлина чрез своята собствена мощ, разпраща из Космоса наред със светлината също и живота на духовните пратеници: Архангелите.
към текста >>
14.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Нима всичко ще се превърне в прах и ще се раз
пиле
е из Космоса?
Естествено, от духовна гледна точка най-напред трябва да разгледаме развитието на човешката индивидуалност. Леонардо да Винчи например е израснал чрез своите постижения. Тук обаче ние би трябвало да се запитаме: Означават ли нещо за бъдещето на Земята онези велики мисли, онези велики импулси, които забележителните личности влагат в Земната материя? Нима с края на нашата Земя ще изчезнат и всички духовни постижения на човека?
Нима всичко ще се превърне в прах и ще се разпилее из Космоса?
Вие с право се удивлявате, примерно, на Кьолнската катедрала. Но след относително кратко време от нея няма да остане нито камък върху камък; обаче нищо ли не означава за цялата Земя фактът, че идеята за тази катедрала е вложена в каменната постройка? Следователно, нека да се абстрахираме от това, което човекът взема със себе си след смъртта, нека да разгледаме съдбата на самата Земя. Виждате ли, фактически в хода на своето развитие една планета става все по-малка и по-малка, тя непрекъснато се свива. Такава е съдбата на планетарната материя, обаче има и още нещо, което излиза извън рамките на физическото наблюдение.
към текста >>
15.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Да речем едно
пиле
.
Има едно нещо, което ще се разбере днес, което все още не е разбрано. Днес някой гледа някакво живо същество.
Да речем едно пиле.
Когато в това живо същество възникне ново ембрио, биологът изследва как от това пиле расте яйцето. Той изследва силите, които се предполага, че позволяват на яйцето да израсне от пилето. Това са направо глупости. Яйцето никак не израства от кокошката; кокошката е само основата; силите работят от космоса, силите, които произвеждат яйцето върху основата, която е била подготвена вътре в кокошката. Когато днес биологът работи със своя микроскоп, той вярва, че онова което вижда в полето на микроскопа, включва също енергиите, от които зависи онова, което той наблюдава.
към текста >>
Когато в това живо същество възникне ново ембрио, биологът изследва как от това
пиле
расте яйцето.
Има едно нещо, което ще се разбере днес, което все още не е разбрано. Днес някой гледа някакво живо същество. Да речем едно пиле.
Когато в това живо същество възникне ново ембрио, биологът изследва как от това пиле расте яйцето.
Той изследва силите, които се предполага, че позволяват на яйцето да израсне от пилето. Това са направо глупости. Яйцето никак не израства от кокошката; кокошката е само основата; силите работят от космоса, силите, които произвеждат яйцето върху основата, която е била подготвена вътре в кокошката. Когато днес биологът работи със своя микроскоп, той вярва, че онова което вижда в полето на микроскопа, включва също енергиите, от които зависи онова, което той наблюдава. Онова, което той вижда там обаче е субект на енергиите на звездите, които заедно работят в някакво съзвездие и само когато човек тук открива космичното, ще открие истината, реалността: вселената е, която извиква яйцето от кокошката.
към текста >>
Той изследва силите, които се предполага, че позволяват на яйцето да израсне от
пиле
то.
Има едно нещо, което ще се разбере днес, което все още не е разбрано. Днес някой гледа някакво живо същество. Да речем едно пиле. Когато в това живо същество възникне ново ембрио, биологът изследва как от това пиле расте яйцето.
Той изследва силите, които се предполага, че позволяват на яйцето да израсне от пилето.
Това са направо глупости. Яйцето никак не израства от кокошката; кокошката е само основата; силите работят от космоса, силите, които произвеждат яйцето върху основата, която е била подготвена вътре в кокошката. Когато днес биологът работи със своя микроскоп, той вярва, че онова което вижда в полето на микроскопа, включва също енергиите, от които зависи онова, което той наблюдава. Онова, което той вижда там обаче е субект на енергиите на звездите, които заедно работят в някакво съзвездие и само когато човек тук открива космичното, ще открие истината, реалността: вселената е, която извиква яйцето от кокошката.
към текста >>
16.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато от яйцето се излюпва
пиле
нцето също имаме един скок.
Никак не е правилно, когато се казва: Природата не прави никакви скокове. Напротив, в природата постоянно има скокове. Вижте например онези скокове, които наблюдаваме при растенията: От листата до цветовете, от цветовете до плодовете.
Когато от яйцето се излюпва пиленцето също имаме един скок.
Няма по-неверни думи от тези, че природата не прави никакви скокове. Навсякъде има скокове, внезапни скокове. И така, ние живеем във времето на един такъв преход. Ние сме минали през една календарна година, която има голямо значение: Годината 1899. Началото на двадесетото столетие е важно за цялото културно развитие чрез изтичането на това, което от източния свят се влива в западния, смесва се там, за да изгрее онова, което може да бъде именно всмукано направо от природния живот като нещо оживотворяващо нашия най-дълбок душевен живот.
към текста >>
17.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Скитат по света, раз
пиле
ни във одежди бедни!
Скитат по света, разпилени във одежди бедни!
към текста >>
18.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Формите не могат да останат, те ще се раз
пиле
ят: Времето и Духът са по-силни от човека с неговите желания и страсти.
Обаче за разлика от хората на Средновековието, на които им беше достатъчна вярата, ние се нуждаем от нещо друго. Едно седемгодишно дете се нуждае от нещо различно, отколкото един човек, който има вече седем пъти по седем години. Духовната наука може да ни изтръгне от пасивните шаблони, без чрез това да станем неустойчиви. Външният блясък на нашата цивилизация ще се сгромоляса бурно. Изкуства, науки, всичко ще се разпадне.
Формите не могат да останат, те ще се разпилеят: Времето и Духът са по-силни от човека с неговите желания и страсти.
Духовната наука е необходимост и последователят на Духовната наука трябва да е вътрешно убеден, че тя е една необходимост.
към текста >>
19.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „раз
пиле
ния по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна.
Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост. Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл. Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв. Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна.
Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна.
Останалият свят изчезва и сега съществува единствено Кришна. Кришна се отнася към отделните човешки същества, както Макрокосмосът се отнася към Микрокосмоса.
към текста >>
20.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
За много от следващите столетия ще има репродукции, но което може да даде представа за личността на Рафаел, за това какво е бил Рафаел, какво сам е направил неговите произведения това ще се раз
пиле
е, ще стане на прах, ще отмине.
И когато така се разглежда образа на Рафаел, който е живял през изминалите столетия и живее и днес, и се погледне към това, което днес е тук и това, което вече е разрушено от неговите произведения, и човек се замисли, че всичко, което е тук в материалното, ще премине пътя на нетрайността, ще отпадне, тогава човек знае, че това, което живее в тези картини, преди те да се разрушат, ще бъде поето в душите на хората.
За много от следващите столетия ще има репродукции, но което може да даде представа за личността на Рафаел, за това какво е бил Рафаел, какво сам е направил неговите произведения това ще се разпилее, ще стане на прах, ще отмине.
И нищо земно, нищо на нашата Земя не е в състояние да го запази. Но чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее като индивидуалност в Рафаел, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея. И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството. Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот! Колко безкрайно се обогатява нашата душевност, когато се научаваме как вечното в човека преминава от една личност в друга личност!
към текста >>
21.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Обаче действително но духовно е станало нещо подобно, каквото става, когато
пиле
нцето, което се намира в черупката на яйцето, счупва тази черупка и след това гледа тази счупена яйчна черупка, която го е обвивала, своя досегашен свят, от вън вместо от вътре /при предположение, че би изживяло всичко това съзнателно/.
Важното сега, обични мои приятели, не е, че това е един илюзорен образ, че ние сами си въобразяваме тази синя окръжност поради ограничеността на нашите способности, но важното е това, че ние не можем другояче освен да го виждаме така. Ние виждаме именно това, което ни се представя така само поради ограничеността на нашите способности, виждаме една синя сфера като небосвод над нас. Когато човекът е преминал през вратата на смъртта, първото нещо е, че той трябва да образува в своята душа представата: Сега ти се намираш вън от тази синя сфера, в която беше по-рано. Ти я гледаш отвън, но така, като че тя се е свила, спарушила и станала като една звезда. Отначало душата на умрелия няма никакво съзнание за звездния свят, в което той всъщност се разширява, а отначало тя има съзнание само за това, което е изоставила: че е напуснала своята сфера на съзнанието, която е имала във физическото тяло; че е изоставила това, до което се е простирало нейното виждане благодарение на човешките способности, които се развиват във физическото тяло.
Обаче действително но духовно е станало нещо подобно, каквото става, когато пиленцето, което се намира в черупката на яйцето, счупва тази черупка и след това гледа тази счупена яйчна черупка, която го е обвивала, своя досегашен свят, от вън вместо от вътре /при предположение, че би изживяло всичко това съзнателно/.
Естествено и тази представа е едва илюзия, майя. Както казахме: това, което по-рано ни даваше съдържанието на нашето съзнание, сега се е свило, спарушило до един вид звезда, само че изхождайки от тази звезда се разпръсква онова, което бихме могли да наречем "лъчезаряща космическа мъдрост".
към текста >>
22.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Той се пренесъл в отделни, раз
пиле
ни мистерийни общности на Изтока.
А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази". Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният разум цели да обхване. И когато хората от Севера на влезли в една епоха, в която разумът на отделния индивид започнал да се изявява и азите заели мястото на вановете, тогава старият мистериен обичай се изопачил.
Той се пренесъл в отделни, разпилени мистерийни общности на Изтока.
И само един човек онзи, в когото трябвало да се обнови целият смисъл на Земя та, само един, в когото трябвало да се въплъти Христос, оставало да обедини в себе си нявгашното съдържание на нордските мистерии.
към текста >>
23.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Е
пиле
птик, патологична личност, болезнена натура.
Днес има произведения – възможно е вече да съм споменавал тук за това, в които от позицията на истинската съвременна наука се обсъжда проблема за Христос Исус. Много интересни книги, защото те процедират безкомпромисно. Преди всичко една датска книга /бележка 98/. Има и други, които последователно изговарят това, което съвременният психолог, съвременният психиатър, мислещ съвременно естественонаучно, би трябвало да мисли за Христос Исус. Какво представлява тогава Христос Исус?
Епилептик, патологична личност, болезнена натура.
И Евангелията така се тълкуват, че от всяка глава е ясно, че те са болезнени измислици. Всичко това, разбира се, е тъпота на ума, но да каже, че това е тъпота на ума, има основание само този, който вижда духовното. Но за тези, за които естественонаучните психология и психиатрия са авторитетни, такова разбиране за Христос, ако се изхожда от техните позиции, е правилно, тъй като то е негов последователен извод. И човек, който разсъждава като съвременния психиатър, е по-добър, правдив и честен, от този, който признава авторитета на съвременната психиатрия и в същото време съди за Христос по-различно, като пасторите и свещениците, които признават съвременното естествознание и правят компромиси с него.
към текста >>
Ако съвременният психиатър не иска да разглежда Христос като е
пиле
птик и безумец – какъвто е от гледна точка на съвременната психиатрия – тогава той трябва да се откаже от съвременната психиатрия и да приеме духовната наука.
Лъжата действа като лъжа, колкото и да е натруфена, тъй като тя е реална сила. Днес е необходимо преди всичко да не се крием зад компромиси, а да виждаме това, което в нашите условия е необходимо да можем да виждаме.
Ако съвременният психиатър не иска да разглежда Христос като епилептик и безумец – какъвто е от гледна точка на съвременната психиатрия – тогава той трябва да се откаже от съвременната психиатрия и да приеме духовната наука.
Ако хората днес бяха способни действително да вземат позиция, точно да си представят, да охарактеризират на основата на това, което може да бъде познато, тогава ние ще сме с това, което може да притежава правилния импулс, с това, което трябва да действа по-нататък.
към текста >>
24.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Всичко това е напълно възможно, но ако Вие бихте предприели тази намеса, поставяйки яйцето в безвъздушно пространство, във вакуум, мислите ли че новоизлюпеното
пиле
би могло да оживее?
Едва ли бихме могли да твърдим, че нашето съвремие е лишено от идеали. Напротив, то има много,много идеали. Обаче тези идеали не са активни, не са действени. Защо те не са действени? Представете си – моля да ме извините за необичайното сравнение, но то отговаря на истината представете си, че една кокошка е готова да измъти едно яйце, но Вие вземате това яйце и го поставяте в изкуствена топлина.
Всичко това е напълно възможно, но ако Вие бихте предприели тази намеса, поставяйки яйцето в безвъздушно пространство, във вакуум, мислите ли че новоизлюпеното пиле би могло да оживее?
Или казано с други думи: В случая са налице повечето важни условия, необходими за развитието на новоизлюпеното пиле, с изключение на едно ние не сме осигурили естествената среда за неговия живот.
към текста >>
Или казано с други думи: В случая са налице повечето важни условия, необходими за развитието на новоизлюпеното
пиле
, с изключение на едно ние не сме осигурили естествената среда за неговия живот.
Напротив, то има много,много идеали. Обаче тези идеали не са активни, не са действени. Защо те не са действени? Представете си – моля да ме извините за необичайното сравнение, но то отговаря на истината представете си, че една кокошка е готова да измъти едно яйце, но Вие вземате това яйце и го поставяте в изкуствена топлина. Всичко това е напълно възможно, но ако Вие бихте предприели тази намеса, поставяйки яйцето в безвъздушно пространство, във вакуум, мислите ли че новоизлюпеното пиле би могло да оживее?
Или казано с други думи: В случая са налице повечето важни условия, необходими за развитието на новоизлюпеното пиле, с изключение на едно ние не сме осигурили естествената среда за неговия живот.
към текста >>
25.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се раз
пиле
е и да се превърне в свят.
С тези неща ние минаваме през смъртта. Всичко онова, което бушува като воля в дълбините на нашето същество, то пренася копнежа да се превърнем отново в човек. Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият човек е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята. Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека. Обаче този копнеж остава и след смъртта.
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят.
И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат. В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
към текста >>
26.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Ш
пиле
р, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед.
Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален.
Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед.
Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило. Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света. Ние имаме нещо неправилно, ако си представим, че това е направил някой, който е виждал.
към текста >>
Филип Ш
пиле
р, 1800-1879, физик.
Филип Шпилер, 1800-1879, физик.
към текста >>
27.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да про
пиле
е тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
А сега, виждате ли, ние отново срещаме двете личности преродени като Юлия и като Тит Ливий. И като Юлия и Тит Ливий те отново минават през вратата на смъртта.
Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
към текста >>
28.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един е
пиле
птик.
Той показваше най-различни ненормалности, защото този живот беше повторението на един затворнически живот. В такъв случай човек не върши винаги съвсем нормални неща.
Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един епилептик.
Такова впечатление правеше също и Вайнингер. Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически.
към текста >>
Обаче тази е
пиле
псия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот.
Той показваше най-различни ненормалности, защото този живот беше повторението на един затворнически живот. В такъв случай човек не върши винаги съвсем нормални неща. Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един епилептик. Такова впечатление правеше също и Вайнингер.
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот.
И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
към текста >>
29.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И така, навсякъде можете да видите, така например и във връзка с възникването на е
пиле
псията, че в себе си белият имел притежава способността да противодействува на човешкия организъм.
И така, навсякъде можете да видите, така например и във връзка с възникването на епилепсията, че в себе си белият имел притежава способността да противодействува на човешкия организъм.
Това обаче е много по-малко свързано с паразитната му същност, отколкото с обстоятелството, че белият имел кара цялата природа да работи специално за него (в оригинала идиоматичен израз, буквално: "кара природата да му опече специална наденица, ако ми позволите да употребя този тривиален израз, който виенчани ще разберат добре... " бел. прев.). Белият имел кара природата да работи специално за него в смисъл, че той не желае да вирее в обичайния годишен ритъм, да цъфти през пролетта и след това да дава плод, но всички тези неща белият имел развива през различно време, именно през специален период от време, през зимата. По този начин белият имел консервира тъкмо онези сили, които се противопоставят на обичайния ход на нещата. Ако не бихме предизвикали прекалено обосновани духовно-научни изследвания, но в мига, в който от друга страна започне практическия лечебен процес, започва и пълната зависимост от начина на обработване на имелната субстанция, за което всъщност почти не съществуват необходимите познания, за да бъде провеждан този процес по правилен начин.
към текста >>
30.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Азът и астралното тяло, неспособни да навлизат в органите, водят до е
пиле
псия.
Непосредственото отношение на Аза към физическото. Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот. Вътрешната физикална същност на окото.
Азът и астралното тяло, неспособни да навлизат в органите, водят до епилепсия.
Лечение на епилепсията с оглед познаването на този факт. Органът като правилно или неправилно включена мисъл. Несигурната воля в началото на инкарнацията; придобиване на моралност. Моралният дефект: остатъчни симптоми. Причини за моралната слепота.
към текста >>
Лечение на е
пиле
псията с оглед познаването на този факт.
Непосредственото отношение на Аза към физическото. Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот. Вътрешната физикална същност на окото. Азът и астралното тяло, неспособни да навлизат в органите, водят до епилепсия.
Лечение на епилепсията с оглед познаването на този факт.
Органът като правилно или неправилно включена мисъл. Несигурната воля в началото на инкарнацията; придобиване на моралност. Моралният дефект: остатъчни симптоми. Причини за моралната слепота. Клептоманията: причини и преобразяване.
към текста >>
Причини за е
пиле
птичното (е
пиле
птоидното) разстройство. Т.н.
Обсъждане на кармата. Възпитанието в ембрионалния период – това е възпитание на майката.
Причини за епилептичното (епилептоидното) разстройство. Т.н.
истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване. Душевна конституция и нагласа на възпитателя. Лечебно въздействие на шока и променливото темпо на работа. Терапия при себенеуверените деца. За възпитателя: Да се ръководи не от предписания, а от съзнателно изживяване на вътрешната същност на всяко дете.
към текста >>
– Случай с е
пиле
псия при
Обсъждане на случай със забавено душевно развитие. Причината се търси в отказа на двигателно-веществообменната система да приеме силите, живеещи в организацията на главата; педагогическа терапия.
– Случай с епилепсия при
към текста >>
31.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И ние ще видим, че дори и най-тежките случаи при възрастните, например тези с е
пиле
псия, биха имали голям шанс за подобрение или направо за излекуване, ако правилните мерки са били предписани навреме още в детските им години.
При много от така наречените душевни заболявания нещата стоят така, че по причини, които Вие ще си изясните в хора на тези лекции, те не могат да бъдат лекувани, или в краен случай биха могли да бъдат лекувани при извънредно тежки предпоставки, дори и ако се ръководим от духовно-научните принципи. За тези възрастни душевно болни са необходими определени санаториуми, където – макар и трудно – те биха могли да бъдат лекувани; имам предвид точно определени възрастни пациенти, които са важни за нас с оглед на абнормностите в детска възраст. От друга страна, Вие ще се убедите, че правилният педагогически подход също може да е от помощ при децата.
И ние ще видим, че дори и най-тежките случаи при възрастните, например тези с епилепсия, биха имали голям шанс за подобрение или направо за излекуване, ако правилните мерки са били предписани навреме още в детските им години.
А до правилни мерки в индивидуалните случаи се стига, ако добре познаваме принципа на прехода от това, което лежи в основата на нещата, към това, което трябва да се прави. Но преди всичко, ние трябва да знаем какво точно лежи в основата на заболяването.
към текста >>
Вие виждате, как изглежда състоянието на е
пиле
птика, гледано отвътре.
Вие виждате, как изглежда състоянието на епилептика, гледано отвътре.
При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах. Какво всъщност се случва при епилептика? При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях. Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб.
към текста >>
При е
пиле
псията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах.
Вие виждате, как изглежда състоянието на епилептика, гледано отвътре.
При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах.
Какво всъщност се случва при епилептика? При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях. Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там.
към текста >>
Какво всъщност се случва при е
пиле
птика?
Вие виждате, как изглежда състоянието на епилептика, гледано отвътре. При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах.
Какво всъщност се случва при епилептика?
При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях. Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло.
към текста >>
При е
пиле
птиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях.
Вие виждате, как изглежда състоянието на епилептика, гледано отвътре. При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах. Какво всъщност се случва при епилептика?
При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях.
Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч.
към текста >>
Едва сега ние стигаме до истинската причина на е
пиле
птичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание.
Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган.
Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание.
Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло. Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл. Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
Ако Вие приемете това, което обсъждаме тук, вероятно ще се запитате: Как трябва да постъпя аз, ако в детска възраст се проявят симптоми на е
пиле
псия, припадъци със загуба на съзнание, гърчове или техни еквиваленти, за които тепърва ще говорим?
Ако Вие приемете това, което обсъждаме тук, вероятно ще се запитате: Как трябва да постъпя аз, ако в детска възраст се проявят симптоми на епилепсия, припадъци със загуба на съзнание, гърчове или техни еквиваленти, за които тепърва ще говорим?
Какво да се прави във всеки конкретен случай? – Във всеки конкретен случай ние трябва, бих казал, да се ръководим от нашия инстинкт. На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на съзнанието не става дума за обикновено главозамайване. Такива главозамайвания се наблюдават често. При децата се установява и известна предразположеност към тях.
към текста >>
По сходен начин трябва да се постъпва и при лечението на е
пиле
птичните и е
пиле
птоидни деца, за да се улесни тяхното включване в другите сили.
След това, детето да вземе в лявата си ръка една гира, която е по-лека от дясната и нека отново да прави упражнения, после обратно: да вземе в дясната си ръка по-леката от двете гири и да продължи с упражненията. Сега привържете някаква тежест към крака му, която да не е прекалено голяма, за да може да ходи и да усеща силата, която тегли крака му надолу. Обикновено то не усеща достатъчно тази сила; но то трябва да навлезе навътре със своята Азова организация и тогава веднага ще забележи, че сте му закачили някаква тежест. После закачете тежестта на другия крак; подтикнете го да извършва движенията по-скоро мислено, да се пренася мислено в движенията, в протягането на лявата ръка, в протягането на дясната ръка, в протягането на двете ръце; накарайте го съзнателно да възприема тежестта, докато стои на единия си крак, а другия повдига във въздуха. Накратко, в случаите на главозамайване, Вие ще забележите: Детето не навлиза както трябва в земните сили; ето защо се налага да го принудите да извършва такива движения, при които то ще се учи да овладява и постига равновесието.
По сходен начин трябва да се постъпва и при лечението на епилептичните и епилептоидни деца, за да се улесни тяхното включване в другите сили.
към текста >>
Вие бихте могли да постигнете нещо при някои е
пиле
птици, при които сте установили нарушения в циркулаторната система, които всъщност се обуславят от обращението на соковете.
До тук нещата са ясни.
Вие бихте могли да постигнете нещо при някои епилептици, при които сте установили нарушения в циркулаторната система, които всъщност се обуславят от обращението на соковете.
Ако Вие забележите, че епилептичните припадъци, появяващи се гърчове, спазми или световъртеж, са свързани с усещане за гадене, това се обяснява с невъзможност за включване във водния елемент. Добре би било, ако направим водния елемент по-забележим за детето, преди той да бъде приет в организма, опитвайки се да приготвяме храната така, че детето да я усеща много силно. Външно бихме могли да постигнем нещо, ако научим детето да плува. Обучението по плуване е едно много добро средство при епилептиците; нужно е само да се вглеждаме с разбиране в това, което се проявява в този случай.
към текста >>
Ако Вие забележите, че е
пиле
птичните припадъци, появяващи се гърчове, спазми или световъртеж, са свързани с усещане за гадене, това се обяснява с невъзможност за включване във водния елемент.
До тук нещата са ясни. Вие бихте могли да постигнете нещо при някои епилептици, при които сте установили нарушения в циркулаторната система, които всъщност се обуславят от обращението на соковете.
Ако Вие забележите, че епилептичните припадъци, появяващи се гърчове, спазми или световъртеж, са свързани с усещане за гадене, това се обяснява с невъзможност за включване във водния елемент.
Добре би било, ако направим водния елемент по-забележим за детето, преди той да бъде приет в организма, опитвайки се да приготвяме храната така, че детето да я усеща много силно. Външно бихме могли да постигнем нещо, ако научим детето да плува. Обучението по плуване е едно много добро средство при епилептиците; нужно е само да се вглеждаме с разбиране в това, което се проявява в този случай.
към текста >>
Обучението по плуване е едно много добро средство при е
пиле
птиците; нужно е само да се вглеждаме с разбиране в това, което се проявява в този случай.
До тук нещата са ясни. Вие бихте могли да постигнете нещо при някои епилептици, при които сте установили нарушения в циркулаторната система, които всъщност се обуславят от обращението на соковете. Ако Вие забележите, че епилептичните припадъци, появяващи се гърчове, спазми или световъртеж, са свързани с усещане за гадене, това се обяснява с невъзможност за включване във водния елемент. Добре би било, ако направим водния елемент по-забележим за детето, преди той да бъде приет в организма, опитвайки се да приготвяме храната така, че детето да я усеща много силно. Външно бихме могли да постигнем нещо, ако научим детето да плува.
Обучението по плуване е едно много добро средство при епилептиците; нужно е само да се вглеждаме с разбиране в това, което се проявява в този случай.
към текста >>
А за да постигнат правилната връзка с топлината, е
пиле
птичните деца трябва да бъдат обучавани така, че да чувствуват топлината.
При помрачения в съзнанието, които не са съпроводени със силно гадене, не е лошо да се правят регулирани дихателни упражнения, за да се постигне свързването с въздушния елемент.
А за да постигнат правилната връзка с топлината, епилептичните деца трябва да бъдат обучавани така, че да чувствуват топлината.
Това означава, че ако за нормалните деца е нежелателно да се разхождат полуголи, което често е причина за раздразване, а дори и за възпаление на апендикса в по-късна възраст – хората, естествено, не го знаят – то за епилептичните деца това е истинска отрова. Епилептичните деца трябва да са така облечени, че винаги да са склонни към изпотяване, – да имат готовност за изпотяване, да се обличат в по-топли дрехи, отколкото е необходимо. Това е същинска терапия. Всички ужасни разговори на тема закаляване водят до това, че още като деца хората стават ужасно закалени и последицата от това закаляване е, че когато хората остареят, те не могат да пресекат огрения от слънце площад, без да им се подкосят краката. Обаче не е закален този, който не може да пресече площада в един топъл ден, без да му прилошее.
към текста >>
Това означава, че ако за нормалните деца е нежелателно да се разхождат полуголи, което често е причина за раздразване, а дори и за възпаление на апендикса в по-късна възраст – хората, естествено, не го знаят – то за е
пиле
птичните деца това е истинска отрова.
При помрачения в съзнанието, които не са съпроводени със силно гадене, не е лошо да се правят регулирани дихателни упражнения, за да се постигне свързването с въздушния елемент. А за да постигнат правилната връзка с топлината, епилептичните деца трябва да бъдат обучавани така, че да чувствуват топлината.
Това означава, че ако за нормалните деца е нежелателно да се разхождат полуголи, което често е причина за раздразване, а дори и за възпаление на апендикса в по-късна възраст – хората, естествено, не го знаят – то за епилептичните деца това е истинска отрова.
Епилептичните деца трябва да са така облечени, че винаги да са склонни към изпотяване, – да имат готовност за изпотяване, да се обличат в по-топли дрехи, отколкото е необходимо. Това е същинска терапия. Всички ужасни разговори на тема закаляване водят до това, че още като деца хората стават ужасно закалени и последицата от това закаляване е, че когато хората остареят, те не могат да пресекат огрения от слънце площад, без да им се подкосят краката. Обаче не е закален този, който не може да пресече площада в един топъл ден, без да му прилошее. Вижте само господата, които свалят своите цилиндри, когато прекосяват огрения от слънце площад, а краката им непрекъснато се подкосяват.
към текста >>
Е
пиле
птичните деца трябва да са така облечени, че винаги да са склонни към изпотяване, – да имат готовност за изпотяване, да се обличат в по-топли дрехи, отколкото е необходимо.
При помрачения в съзнанието, които не са съпроводени със силно гадене, не е лошо да се правят регулирани дихателни упражнения, за да се постигне свързването с въздушния елемент. А за да постигнат правилната връзка с топлината, епилептичните деца трябва да бъдат обучавани така, че да чувствуват топлината. Това означава, че ако за нормалните деца е нежелателно да се разхождат полуголи, което често е причина за раздразване, а дори и за възпаление на апендикса в по-късна възраст – хората, естествено, не го знаят – то за епилептичните деца това е истинска отрова.
Епилептичните деца трябва да са така облечени, че винаги да са склонни към изпотяване, – да имат готовност за изпотяване, да се обличат в по-топли дрехи, отколкото е необходимо.
Това е същинска терапия. Всички ужасни разговори на тема закаляване водят до това, че още като деца хората стават ужасно закалени и последицата от това закаляване е, че когато хората остареят, те не могат да пресекат огрения от слънце площад, без да им се подкосят краката. Обаче не е закален този, който не може да пресече площада в един топъл ден, без да му прилошее. Вижте само господата, които свалят своите цилиндри, когато прекосяват огрения от слънце площад, а краката им непрекъснато се подкосяват. Ето как изглеждат последиците от днешното закаляване.
към текста >>
Защото в тези случаи, когато е
пиле
птичните прояви са вече налице, ние можем да пристъпим към работа само с помощта на лечебните средства и ние не бива да се плашим от използването на лечебните средства.
С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата организация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена. Обаче тук ние вече навлизаме в онази област, където непосредствено към работата на педагога трябва да се включи и лекарят.
Защото в тези случаи, когато епилептичните прояви са вече налице, ние можем да пристъпим към работа само с помощта на лечебните средства и ние не бива да се плашим от използването на лечебните средства.
Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното тяло е ангажирано в своите главни задачи, т.е. когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването на астралното тяло във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек. И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното тяло е ангажирано, или не.
към текста >>
Доколкото е
пиле
птичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното тяло е ангажирано в своите главни задачи, т.е.
С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата организация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена. Обаче тук ние вече навлизаме в онази област, където непосредствено към работата на педагога трябва да се включи и лекарят. Защото в тези случаи, когато епилептичните прояви са вече налице, ние можем да пристъпим към работа само с помощта на лечебните средства и ние не бива да се плашим от използването на лечебните средства.
Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното тяло е ангажирано в своите главни задачи, т.е.
когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването на астралното тяло във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек. И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното тяло е ангажирано, или не.
към текста >>
Който е наблюдавал много е
пиле
птични или е
пиле
птоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния.
И как да познаем, дали астралното тяло е достатъчно ангажирано в тези процеси?
Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния.
При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение. Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства. Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък. Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки. А за известна група епилептични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните упражнения следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
към текста >>
Така че ако ние имаме работа с е
пиле
птични или е
пиле
птоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства.
И как да познаем, дали астралното тяло е достатъчно ангажирано в тези процеси? Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния. При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение.
Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства.
Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък. Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки. А за известна група епилептични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните упражнения следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
към текста >>
Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото е
пиле
птичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим е
пиле
птичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък.
И как да познаем, дали астралното тяло е достатъчно ангажирано в тези процеси? Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния. При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение. Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства.
Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък.
Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки. А за известна група епилептични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните упражнения следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
към текста >>
А за известна група е
пиле
птични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните упражнения следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния. При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение. Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства. Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък. Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки.
А за известна група епилептични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните упражнения следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
към текста >>
А сега стигаме до онова място, където е
пиле
птичните явления напълно логично преминават в друг вид явления.
А сега стигаме до онова място, където епилептичните явления напълно логично преминават в друг вид явления.
Вчера аз казах, че мислите всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си мислите. Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб. Следователно, тук имаме един мисловен дефект. Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път. Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи.
към текста >>
Ако сте изправени пред същинските е
пиле
птични прояви, Вие ще трябва да ги диагностицирате с оглед на описаните от мен симптоми, пристъпи на главозамайване, загуба на съзнание и така нататък.
Виждате ли, тук става дума за това, че всъщност човекът е изцяло поставен в моралната област. Ние трябва да вникнем в тези неща по правилния начин.
Ако сте изправени пред същинските епилептични прояви, Вие ще трябва да ги диагностицирате с оглед на описаните от мен симптоми, пристъпи на главозамайване, загуба на съзнание и така нататък.
Всички те са преходни състояния. Но ако искате да установите морални дефекти в моралната област, Вие трябва да имате не преходните, а трайните симптоми.
към текста >>
И човекът е склонен към е
пиле
псия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде.
Ето как трябва да бъдат разбирани нещата, които обсъждахме вчера; и за тях не би трябвало предварително да се съди, както хората обикновено правят. Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът на мислите и представите, и полюсът на волята. Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец. Мозъчно-представната организация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага. Тя трябва да има инстинкта за присвояване на всичко.
И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде.
Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята! Волевата организация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния живот. Помислете: животните, които повече от хората живеят в света на представите, биха гладували постоянно, ако нямаха инстинкта да си присвояват всичко. Нека да се замислим върху тези неща. Това не бива да се промъква във волевата организация, то трябва да остане в областта на фините представи.
към текста >>
32.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на е
пиле
птичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация.
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация.
И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата? Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите. Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация. Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове.
към текста >>
И какво установихме при всички форми на е
пиле
птични и е
пиле
птоидни разстройства при децата?
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация.
И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата?
Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите. Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация. Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове. Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис.
към текста >>
Дотук ние разгледахме онези форми на умопомрачение, включително и в детския организъм, които се вливат в е
пиле
птичната или е
пиле
птоидната патология и които ще обсъдим по-подробно, когато се спрем на конкретните случаи.
Дотук ние разгледахме онези форми на умопомрачение, включително и в детския организъм, които се вливат в епилептичната или епилептоидната патология и които ще обсъдим по-подробно, когато се спрем на конкретните случаи.
към текста >>
То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с е
пиле
птичното умопомрачение; то разпростира своето астрално тяло и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен.
Нека да помислим какво всъщност става тук. Както посочих вчера, детето трудно обхваща външния свят.
То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално тяло и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен.
И какво възниква сега?
към текста >>
Навсякъде, където срещате такава противоположност на е
пиле
птичното и е
пиле
птоидното умопомрачение, Вие трябва да обръщате внимание на това, как протичат секретиращите функции на организма.
Навсякъде, където срещате такава противоположност на епилептичното и епилептоидното умопомрачение, Вие трябва да обръщате внимание на това, как протичат секретиращите функции на организма.
Особено внимание заслужава изпотяването при детето. Вие внимателно трябва да проверите, ако искате да научите детето на нещо, ако искате да породите някакви представи у него, дали в състоянията на изпотяване не бива изживявана всъщност тъкмо тази вътрешна ранимост. И тук съществува една голяма трудност. Обикновено Вие ще установите, че това, което предизвиква такива вътрешни състояния, веднага води до изпотяване. Това обикновено е така, но не винаги.
към текста >>
При е
пиле
псията имаме един опит за „пресиране” на живота в човешкия организъм, един опит за подражание на инкарнационните процеси, само че при абнормни условия.
Обикновено Вие ще установите, че това, което предизвиква такива вътрешни състояния, веднага води до изпотяване. Това обикновено е така, но не винаги. Защото често пъти се случва нещо много своеобразно: Вътрешният страх или вътрешната сдържаност, като израз на вътрешната ранимост, не действува така, както външното усещане за рана, а това, което възниква сега, първо трябва да се „смели” в човека по найстранни начини, и то не веднага, а едва след около три, три и половина дни. Всичко, което след случва при разширяване на астралното тяло и Азовата организация, има нещо общо с нормалното разширяване на астралното тяло и Азовата организация при настъпването на смъртта. Когато имаме работа с натрупване или застой, тогава настъпва нещо, което е противоположно на умирането.
При епилепсията имаме един опит за „пресиране” на живота в човешкия организъм, един опит за подражание на инкарнационните процеси, само че при абнормни условия.
При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание на това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън от тялото и с това е свързано споменатото разширяване на астралното тяло и Аза. Ето с какво си имаме работа.
към текста >>
И така, Вие виждате: ако при е
пиле
птичното или е
пиле
птоидното разстройство се прилагат поскоро практически или морални средства, за които говорих вчера, при този вид разстройства, за които става дума днес, главното внимание трябва да се насочва към дидактическите методи.
И така, Вие виждате: ако при епилептичното или епилептоидното разстройство се прилагат поскоро практически или морални средства, за които говорих вчера, при този вид разстройства, за които става дума днес, главното внимание трябва да се насочва към дидактическите методи.
Да се предизвикват леки стресови въздействия, това е едното. Другото е: внимателно да следим как се редуват депресивните състояния и манийните пристъпи, свързани с оживление и веселост.
към текста >>
33.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
То е в състояние да раздаде най-ловко всичко, което е присвоило, на свои приятели, или да го про
пиле
е, просто за да им достави радост.
Неговата едностранчива клептомания е почти изцяло изключена от останалия му душевен живот. Странността се състои в това, че съзнанието, което – бих казал – трябва да осветява всички ситуации от живота, е изключено тъкмо по отношение на неговите клептомански постъпки. Човек има ясното усещане: Детето не знае за част от това, което върши, въпреки че – и Ви моля да го имате предвид – то постъпва по един възможно най-рафиниран начин. Необходими бяха много усилия, за да бъде преместено от Берн в друго училище. Детето постъпваше много хитро, без да е егоистично.
То е в състояние да раздаде най-ловко всичко, което е присвоило, на свои приятели, или да го пропилее, просто за да им достави радост.
Наред с това, естествено, се развива една особена форма на частично осъзната лъжа; защото то не знае съвсем точно – съзнанието не осветява отделните подробности – какво се е случило и разказва невероятни истории за това, как е намерило този или онзи предмет, докато всъщност то го е откраднало. То много ловко показва как е намерило нещата, как тази или онази вещ се намирала на точно определено място и разказва дълги истории, за да обясни откъде има всички тези неща. Нещата изглеждат така, сякаш са дело на магьосници. Ако правилно съм разбрал това, което д-р Вегман ми разказа, известно време всички смятали, че от него би станал един порядъчен младеж, докато един ден забелязали – никой не допускал, че то може да си присвоява чужди вещи
към текста >>
34.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И така, наскоро имахме един типичен случай, едно 15-годишно момче с е
пиле
псия.
И така, наскоро имахме един типичен случай, едно 15-годишно момче с епилепсия.
При него също имахме характерните симптоми, които вече разгледахме, само че то е с няколко години по-голямо. Тук трудността идва от това, че момчето се намира в прехода към половата зрелост. Не беше ли то кастрирано? Процесът засяга целия организъм.
към текста >>
35.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната е
пиле
псия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него.
Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите. Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното. Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло. Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите.
Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него.
Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно. И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена. Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание.
към текста >>
И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, е
пиле
птични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена.
Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите. Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него. Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно.
И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена.
Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание. Така например споменът прилепва към горните органи, защото в спомена, в паметта взима участие целият човек, сега споменът прилепва към горните органи, отсъствува от долните органи и обратно. В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните органи остават бездейни в спомена, участвуват долните органи; и така, при такъв един човек протичат едно след друго две течения на съзнанието. В едното състояние на съзнание той си спомня всичко онова, което се е случило в същото това състояние на съзнанието, в другото състояние си припомня нещата от второто състояние на съзнанието; но такъв човек никога не знае в едното състояние на съзнанието, какво е съдържанието на другото състояние на съзнанието.
към текста >>
Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до е
пиле
псията при този човек, който се развива патологично и т.н.
Всички тези неща принадлежат на едно и също нещо, но трябва да ги разгледаме от тези два аспекта. Ако разгледаме всичко това, Вие лесно ще откриете наченките на това, което Ви описах. Това намира ясен израз в скиталческите стремежи, но в един краен стадий. Вслушайте се само в разговорите, човек може да се отчае, виждайки в каква слаба степен тези хора са достъпни за това, което им казваме, и как те непрекъснато повтарят детайли, които определят като свое "изживяване": те непрекъснато, отново и отново се връщат към едно и също нещо. Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло.
Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н.
Това е родството.
към текста >>
36.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тези скални породи, раз
пиле
ни, разчупени и раздробени на зърна, са прекалено твърди, за да са в състояние да станат растения.
И така, можем да кажем: външното въздействие на мировите сили вече нищо не може да направи в скалите.
Тези скални породи, разпилени, разчупени и раздробени на зърна, са прекалено твърди, за да са в състояние да станат растения.
Обаче това, което се намира вътре в Земята, още може да бъде употребено за извършваното от мировото пространство построяване на растения, доколкото Земята все още отдава на зародиша своите най-важни вещества и сили.
към текста >>
37.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Представете си
пиле
нце, току-що излюпило се от яйце, което веднага кълве истински зрънца.
Нека днес да сравним развитието на животното и развитието на човека. Макар животното и да се обучава на нещо по време на своя живот, най-важното то прави без обучение, благодарение на вродени способности. Животното би могло да се обучи на доста малко неща, ако то вече не умееше много неща.
Представете си пиленце, току-що излюпило се от яйце, което веднага кълве истински зрънца.
Това качество е заложено в него. Човек трябва отначало на всичко да се учи. Има три рода дейности, на които човек трябва да се научи в най-първите години от своя живот. Първо, това, което се нарича ходене. На животното това му се отдава лесно, то придобива навици за ходене много по-лесно.
към текста >>
38.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И ето, господинът, стоящ на вратата, ги повежда наоколо, разказва им за всяка отделна стая и им казва: тук се помещава психично болен с ярко изразени халюцинации, утежнени с е
пиле
псия.
Искам да ви разкажа един малък анекдот по темата. Една лекарска комисия искала да обследва психиатрична клиника. На вратата я посрещнал солиден господин, приел ги и те решили, че това е директорът, главният лекар. Казали му: уважаеми колега, бихте ли могъл да ни покажете болничните стаи и да ни разясните всичко?
И ето, господинът, стоящ на вратата, ги повежда наоколо, разказва им за всяка отделна стая и им казва: тук се помещава психично болен с ярко изразени халюцинации, утежнени с епилепсия.
При следващата стая той казал: при този болен има волеви и емоционални отклонения от нормата. Обяснявал им всичко това много точно. След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи. Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора. А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко болния от всички, които имаме.
към текста >>
39.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Погледнете
пиле
нцето.
Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания. Както виждате, това ни свидетелства, че човек е задължен за своето съвършенство на факта, че способностите, които притежават животните и растенията, той ги има в несъвършено състояние, те са трансформирани. Така че можем да кажем: поради какво човек е по-съвършен от останалите природни същества? Поради факта, че при него се намира в несъвършен вид това, което при другите същества е съвършено. С лекота бихте могли да признаете това.
Погледнете пиленцето.
Едва излюпило се от яйцето, то моментално може да прави това, което му е нужно. То вече може да си търси храна, може да рови, търсейки я. Помислете само: животното може всичко. Защо? Защото неговите външни органи на мозъка още не са се трансформирали в органи за мислене. При човека, когато той се роди, тези рудиментарни остатъци на сетивните органи трябва първо да бъдат подчинени на мозъка.
към текста >>
НАГОРЕ