Търсене в текстове за 'Песен'

10. 30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер GA_26 Мистерията на Михаил

В северната форма на разказа е изразено, че имагинациите се отнасят към един "астрален свят"; в средноевропейската форма на песента на нибелунгите имагинациите са вмъкнати в това, което хората виждат във физическия свят.
Същото е "легендата за нибелунгите" виждаме, как онази форма на виждане на духовния свят се запазва по-чиста в северните страни, докато в Средна Европа имагинациите са свързани с физическия живот. В северната форма на разказа е изразено, че имагинациите се отнасят към един "астрален свят"; в средноевропейската форма на песента на нибелунгите имагинациите са вмъкнати в това, което хората виждат във физическия свят.
към текста >>

11. 18. Лечебна евритмия GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Така както звукът на говора се изтръгва от устройството на човека, също така при едно действително познание на това устройство от човека и от група хора могат да бъдат изведени движения, които са един действителен видим говор или видима песен.
Тя е била често пъти описвана от Д-р Рудолф Щайнер като евритмично изкуство и е намерила вече също като изкуство едно широко разпространение. На сцената Евритмията се представя в движещия се човек: обаче тя не е никакво танцово изкуство. Това проличава още във факта, че у човека в движение са предимно мишците и ръцете, човешки групи в движение издигат цялото до една художествено действаща в себе си сценична картина. Всички движения почиват на вътрешната същност на човешкия организъм. От този организъм произтича в първите години на човешкия живот говорът. Така както звукът на говора се изтръгва от устройството на човека, също така при едно действително познание на това устройство от човека и от група хора могат да бъдат изведени движения, които са един действителен видим говор или видима песен. При това в тези движения няма нищо произволно, както няма нищо произволно в самия говор. Както в една дума не може да бъде интонирано едно "О" там където принадлежи едно "И", така и в Евритмията за едно "И" или за едно "ДО ДИЕЗ" може да се яви само един еднозначен жест или движение. С това Евритмията е едно действително откровение на човешката природа, което не се развива от нея несъзнателно както в говора или в песента, а което може да бъде развито съзнателно чрез действително познание на човека. При представлението на сцената имаме движещия се човек или движещите се човешки групи. Поезията, която бива превърната във видим говор, се рецитира едновременно.
към текста >>

С това Евритмията е едно действително откровение на човешката природа, което не се развива от нея несъзнателно както в говора или в песента, а което може да бъде развито съзнателно чрез действително познание на човека.
Всички движения почиват на вътрешната същност на човешкия организъм. От този организъм произтича в първите години на човешкия живот говорът. Така както звукът на говора се изтръгва от устройството на човека, също така при едно действително познание на това устройство от човека и от група хора могат да бъдат изведени движения, които са един действителен видим говор или видима песен. При това в тези движения няма нищо произволно, както няма нищо произволно в самия говор. Както в една дума не може да бъде интонирано едно "О" там където принадлежи едно "И", така и в Евритмията за едно "И" или за едно "ДО ДИЕЗ" може да се яви само един еднозначен жест или движение. С това Евритмията е едно действително откровение на човешката природа, което не се развива от нея несъзнателно както в говора или в песента, а което може да бъде развито съзнателно чрез действително познание на човека. При представлението на сцената имаме движещия се човек или движещите се човешки групи. Поезията, която бива превърната във видим говор, се рецитира едновременно. Ние чуваме съдържанието на поетическата творба и го гледаме едновременно с очите. Или на сцената се представя една музикална композиция, която отново се явява в движещите се жестове като видима песен. В Евритмията е дадена една движеща се пластика, която съществено разширява областта на художественото.
към текста >>

Или на сцената се представя една музикална композиция, която отново се явява в движещите се жестове като видима песен.
Както в една дума не може да бъде интонирано едно "О" там където принадлежи едно "И", така и в Евритмията за едно "И" или за едно "ДО ДИЕЗ" може да се яви само един еднозначен жест или движение. С това Евритмията е едно действително откровение на човешката природа, което не се развива от нея несъзнателно както в говора или в песента, а което може да бъде развито съзнателно чрез действително познание на човека. При представлението на сцената имаме движещия се човек или движещите се човешки групи. Поезията, която бива превърната във видим говор, се рецитира едновременно. Ние чуваме съдържанието на поетическата творба и го гледаме едновременно с очите. Или на сцената се представя една музикална композиция, която отново се явява в движещите се жестове като видима песен. В Евритмията е дадена една движеща се пластика, която съществено разширява областта на художественото.
към текста >>

12. Съдържание GA_40 Стихове и медитации

Песен на инициацията (сатира)
Песен на инициацията (сатира)
към текста >>

13. Песен на инициацията (сатира) GA_40 Стихове и медитации

ПЕСЕН НА ИНИЦИАЦИЯТА (сатира)
ПЕСЕН НА ИНИЦИАЦИЯТА (сатира)
към текста >>

14. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

им бе показвано как Ману бе избрал някои от пра-семитите, но от тези избрани го последваха само малка група, докато останалите отидоха към разрушение, следвайки песента на сирените на външната култура.
Но после ние имаме чистата култура на интелигентността, която отклонява хората от онова, което се развиваше в тях под влиянието на Ману. Във всички окултни писания вие намирате описани събитията, случили се тогава. Ману избра малка група и отиде с тях в пустинята на Гоби или Себамо. Имаше едва една шепа хора, които му останаха верни, докато останалите бяха нелоялни и се разпръснаха във всички посоки. Това важно събитие бе показвано на кандидатите за посвещение - т.е. им бе показвано как Ману бе избрал някои от пра-семитите, но от тези избрани го последваха само малка група, докато останалите отидоха към разрушение, следвайки песента на сирените на външната култура.
към текста >>

15. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Първата песен на Едда, която очевидно съдържа описание на церемониите, извършвани при посвещение на един кандидат, казва, че той търси да научи науките, притежавани от Аеас или боговете.
Първата песен на Едда, която очевидно съдържа описание на церемониите, извършвани при посвещение на един кандидат, казва, че той търси да научи науките, притежавани от Аеас или боговете. Той открива двореца, чийто покрив с безкрайни размери е покрит със златни щитове. Той среща един мъж, зает с хвърляне нагоре на 7 цветя. Тук ние лесно откриваме астрономическото значение: Дворецът е светът, покривът – небето; златните щитове – звездите, 7-те цветя – 7-те планети. Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето.
към текста >>

16. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

64) В стихотворенията «Миньорски живот» и «Миньорска песен» и в драмата «Битката на духовете с миньорите.» В записки на слушателите, които са послужили като основа за текста, е записано името «Керниг», което несъмнено се дължи на недочуване.
64) В стихотворенията «Миньорски живот» и «Миньорска песен» и в драмата «Битката на духовете с миньорите.» В записки на слушателите, които са послужили като основа за текста, е записано името «Керниг», което несъмнено се дължи на недочуване. Виж К. С. Пихт, «Теодор Кьорнер и отношенията му към царството на минералите» в седмичното списание «Гьотеанумът», 19-та годишнина, 1940 г., № 21.
към текста >>

17. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Чудесна песен аз ще ви изпея.
Чудесна песен аз ще ви изпея.
към текста >>

че с много размисъл таз песен цяла
че с много размисъл таз песен цяла
към текста >>

18. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

всред братята-сфери, своята древна песен;
всред братята-сфери, своята древна песен;
към текста >>

19. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Песента на Валтар.
Общия единен език на атлантците. Разделянето на хората на отделни народностни племена и раздробяване на общия език от Асен води до война. Образуването на сменящите се състояния на сън и будност и възникването на болестите. Минало и бъдещо развитие на сетивните органи. Пророчествата в германския мит за залеза на боговете. Песента на Валтар. Заключителни думи на Генералното събрание.
към текста >>

20. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Синът на този Алфард беше легендарният Валтер от песента за Валтар.
То е едно астрално същество, което биваше възприемано, но вече не се познаваше достатъчно, но което беше познато праз епохата на Атлантида, във времената когато беше познато и древното виждане и ясновидство, и което сега изглеждаше като един натрапник в света, също както и Трут, с която се запознахме предишния път. Тъкмо в тези племена, които не можеха да се на годят към новите условия, хората чувстваха, когато "идва Алпа и потиска", че така може да се вижда във висшите светове. При всички племена, и особено при готите, но също и при бургундите и останалите германски племена, винаги съществуваха отделни хора те се считаха за връзката с божествените сили, които преживяваха такива извънредни състояния и бяха в състояние да ги тълкуват като нахлуване на астралния свят във физическия. Такъв един беше готският крал Алфард, който се споменава през онези времена, когато готите населяваха южна Франция. Той беше крал на Аквитания и владееше през времето, когато Атила предприе своя поход от изток на запад. Синът на този Алфард беше легендарният Валтер от песента за Валтар. Той ни показва прехода от онова време, когато хората знаеха от бащите си нещо за древните способности и за връзките между древните племена. Бащите знаеха как племената са принадлежали едно към друго в древността. Затова бащата на Валтер, Алфард отдавна се беше уговорил с краля на Бургундия, неговата дъщеря Хилдегунд да стане жена на Валтер, за да се предотврати застрашаващото разделение между народите. Но племената не бяха в състояние да се противопоставят на нахлуването на хуните, които още притежаваха древните си живителни сили, които преди бяха и тяхно достояние. Затова в плен на в двора на хунския крал Етцел бяха отведени Валтер, синът на Алфард, Хилдегунд, дъщерята на бургундския крал, и от страна на франкския двор Хаген фон Тронье.
към текста >>

Не е нужно да разказваме цялата песен за Валтар.
Бащите знаеха как племената са принадлежали едно към друго в древността. Затова бащата на Валтер, Алфард отдавна се беше уговорил с краля на Бургундия, неговата дъщеря Хилдегунд да стане жена на Валтер, за да се предотврати застрашаващото разделение между народите. Но племената не бяха в състояние да се противопоставят на нахлуването на хуните, които още притежаваха древните си живителни сили, които преди бяха и тяхно достояние. Затова в плен на в двора на хунския крал Етцел бяха отведени Валтер, синът на Алфард, Хилдегунд, дъщерята на бургундския крал, и от страна на франкския двор Хаген фон Тронье. Тъй като Гунтер, синът на франкския крал Гибих, все още не можеше да бъде взет в плен, то неговото място трябваше да заеме наследникът на древния род Тронье, Хаген. Не е нужно да разказваме цялата песен за Валтар. В двореца на крал Етцел те се отличават като смели герои, но в едно не успяват: те явно успяват да завоюват това, което издига човека до Аз, но това, което води Азовете до мира, това те не успяват да придобият, то е било невъзможно за тях. Всеки от тях е бил смел на своето място, затова те са смели дори и в страната на врага в двора на Етцел или Атила. Но когато Гунтер взима в ръцете си управлението на Франкското кралство и слага край на приятелството с Етцел, те вече не могат да останат там, трябва да бягат. В този момент настъпва нещо забележително. Съществува една стара версия на песента за Валтар, в която е описано как той, след като е избягал с Хилдегунд се бие срещу гонещите ги хуни.
към текста >>

Съществува една стара версия на песента за Валтар, в която е описано как той, след като е избягал с Хилдегунд се бие срещу гонещите ги хуни.
Не е нужно да разказваме цялата песен за Валтар. В двореца на крал Етцел те се отличават като смели герои, но в едно не успяват: те явно успяват да завоюват това, което издига човека до Аз, но това, което води Азовете до мира, това те не успяват да придобият, то е било невъзможно за тях. Всеки от тях е бил смел на своето място, затова те са смели дори и в страната на врага в двора на Етцел или Атила. Но когато Гунтер взима в ръцете си управлението на Франкското кралство и слага край на приятелството с Етцел, те вече не могат да останат там, трябва да бягат. В този момент настъпва нещо забележително. Съществува една стара версия на песента за Валтар, в която е описано как той, след като е избягал с Хилдегунд се бие срещу гонещите ги хуни. Тази версия произхожда от франкската земя. Съществува обаче и една по-късна версия, за която стана дума вчера, и която произлиза от чисто християнски интенции. Тя е обработена за последен път през 10 век от Екерхард И., монах в манастира Сент Гален. Двете версии се различават значително една от друга. По-древната е от франкската държава.
към текста >>

Тъкмо по отношение на тази песен на Валтар трябва да се пазим от спекулация или влагане на някакъв смисъл.
Тъкмо по отношение на тази песен на Валтар трябва да се пазим от спекулация или влагане на някакъв смисъл. Отделните черти: изваждането на окото, отсичането на ръката, отсичането на крака и други подобни, са такива, че в тях веднага се продължава нещо от типа или формата на легендата и се завръща там, където се счита за нужно. Вчера с право беше казано, че по отношение на този, който е написал песента за Валтар става дума за посветен. Но трябва също така да подчертаем, че той беше християнски посветен, който искаше да представи на хората едно съвсем определено християнско учение.
към текста >>

Вчера с право беше казано, че по отношение на този, който е написал песента за Валтар става дума за посветен.
Тъкмо по отношение на тази песен на Валтар трябва да се пазим от спекулация или влагане на някакъв смисъл. Отделните черти: изваждането на окото, отсичането на ръката, отсичането на крака и други подобни, са такива, че в тях веднага се продължава нещо от типа или формата на легендата и се завръща там, където се счита за нужно. Вчера с право беше казано, че по отношение на този, който е написал песента за Валтар става дума за посветен. Но трябва също така да подчертаем, че той беше християнски посветен, който искаше да представи на хората едно съвсем определено християнско учение.
към текста >>

21. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

Нека да с замислим колко трудни за разбиране са например онези текстове от божествената песен Бхагавад Гита, които се стремят да обхванат най-дълбоките връзки между човека и Йерархиите.
Този факт изпъква особено ясно, когато се замислим върху някои текстове, които произтичат от древната, първична Мъдрост, понеже те съдържат един далечен отзвук от тази Мъдрост и могат да бъдат разбрани единствено с нейна помощ. Нека да с замислим колко трудни за разбиране са например онези текстове от божествената песен Бхагавад Гита, които се стремят да обхванат най-дълбоките връзки между човека и Йерархиите. Ето как звучат стиховете 23 и 24 от глава 8: На тео, човеко, които търсиш истината "приблизително така изглежда преводът "аз искам да покажа, през какви състояния преминават богоизбраните, когато те напуснат Земята през Портата на смъртта, за да се преродят отново, или за да останат в духовния свят. Аз искам да ти кажа: Погледни огъня, погледни деня, погледни времето на растящата Луна, погледни средата на годината, когато Слънцето се намира в най-високата си точка. Онези, които умират в огъня, през деня, в периода на растящата Луна и на високостоящото Слънце, след смъртта преминават в Брахма; но онези, които умират под знака на дима, на нощта, през периода на намаляваща Луна и в онази част на годината когато Слънцето се намира в най-ниската си точка след като напуснат света през Портата на смъртта, те достигат само до светлината на Луната и отново слизат на Земята. "
към текста >>

Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот.
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот. И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и подмладена от християнството продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и Архаите, и т.н. И ние действително ще открием ключа за разбирането на подобни текстове, като този, на който се спряхме, само ако го разглеждаме в светлината на старото духовно познание. Да, тръгвайки тази вече от този пасаж на божествената Бхагавад Гита, които остава непонятен за екзотеричния живот, ние ще намерим ключа, които ще ни отвори пътя към духовните Йерархии.
към текста >>

22. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Божествената песен е отправена не към човешкия Аз, а към природните Същества, към онези елементарни Същества, които идват от външния свят и проникват в човека.
Тук отново сме изправени пред едно забележително място от Бхагавад Гита, за която стана дума и в предишната лекция. Божествената песен е отправена не към човешкия Аз, а към природните Същества, към онези елементарни Същества, които идват от външния свят и проникват в човека. Ето приблизително как продължават думите на Бхагавад Гита: Погледни огъня, погледни дима! Това, което чрез своята духовна дейност човекът превръща в огън, са всъщност онези елементарни Духове, които той освобождава със своята смърт. А тези, които той оставя в дима, минават заедно с него през Портата на смъртта и трябва отново да се преродят, когато дойде времето за неговата следваща инкарнация.
към текста >>

23. 4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана дума във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита.
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана дума във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита. Припомнете си какво казахме вчера: Ако всеки път Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн, биха вдишвали яйцеподобните топлинни тела, без да оставят нищо от тях, тогава целият Сатурн, привършвайки своето развитие, би се оказал всмукан от духовния свят. Обаче това не се случи, защото Духовете на Личността оставиха своя отпечатък върху Стария Сатурн много по-интензивно, отколкото трябваше, оставяйки там нещо от себе си, а именно въпросните, външно възприемаеми топлинни тела.
към текста >>

24. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Един далечен отзвук от тази Битка на Небето ние откриваме още в първите изречения на божествената песен Бхагавад Гита, които загатват за началото на това грандиозно космическо противопоставяне.
Един далечен отзвук от тази Битка на Небето ние откриваме още в първите изречения на божествената песен Бхагавад Гита, които загатват за началото на това грандиозно космическо противопоставяне. О, това всъщност представляваше едно огромно бойно поле! Защото от намесата на Господствата, или Кириотетес, имаща за цел изграждането на Старото Слънце, до образуването на Старата Луна, която се превърна в арена за действие на Силите, или Динамис, наистина се разрази една грандиозна космическа битка. Господствата, или Кириотетес, "свиха" нашата Слънчева система до планетарната орбита на днешния Юпитер, а Силите, или Динамис, я ограничиха до планетарната орбита на днешния Марс. И бойното поле на това космическо противопоставяне се оказа именно пространството между двете планетарни сфери. Огледайте се за последиците от тази Битка на Небето.
към текста >>

25. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята.
Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество. Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности. Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение. На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра. Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
към текста >>

В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности. Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение. На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра. Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
към текста >>

26. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

И ще дочуеш песен на небесен хор.
И ще дочуеш песен на небесен хор.
към текста >>

27. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Веднъж старият Харденберг поразително усетил този полъх на духа, на християнския дух, когато заедно с другите бил в своята моравска общност и започнали песен.
Веднъж старият Харденберг поразително усетил този полъх на духа, на християнския дух, когато заедно с другите бил в своята моравска общност и започнали песен. Тази песен[5], чиито произход му бил неизвестен, му навяла дъх на вечност и той бил дълбоко трогнат от нея. Тя започвала така:
към текста >>

Тази песен[5], чиито произход му бил неизвестен, му навяла дъх на вечност и той бил дълбоко трогнат от нея.
Веднъж старият Харденберг поразително усетил този полъх на духа, на християнския дух, когато заедно с другите бил в своята моравска общност и започнали песен. Тази песен[5], чиито произход му бил неизвестен, му навяла дъх на вечност и той бил дълбоко трогнат от нея. Тя започвала така:
към текста >>

Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител!
И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха. Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител! “, така и ние, спомняйки си родения в душата ни Христос, ще възприемем в нас посланието на тази истинска висша Аз-същност. Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност!
към текста >>

[5] духовна песен на Новалис – първата от духовните песни
[5] духовна песен на Новалис – първата от духовните песни
към текста >>

28. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента.
Говорът не е свързан с нашата истинска индивидуалност, с онова, което съставлява истинската ни човешка стойност. Говорът е нещо, което имаме съвместно с други човешки същества; то идва до нас от външни условия. Въпреки това не може да се отрече, че словото е нещо, в което нашето най-вътрешното себе, духът, изразява себе си. Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили. Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство. Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето. Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност.
към текста >>

В това, че човек не само диша, но може също и да превърне дихателния си процес в песен и говор, породени от ларингса, той има в своето дишане качество, способно на най-висшето възможно развитие.
В това, че човек не само диша, но може също и да превърне дихателния си процес в песен и говор, породени от ларингса, той има в своето дишане качество, способно на най-висшето възможно развитие. Затова има добри основания да кажем, че човекът винаги ще се развива, че той ще се издига до все по-висши степени на духовност. В източната философия най-висшият член, който човекът, като Дух-Човек, ще развие в бъдещето, е наречен "Атма" дума, извлечена от "Атмен" (дъх). Но самият човек трябва да участва в развиването на този Дух-Човек от настоящите елементарни наченки. Той трябва да работи върху развитието на говора и песента в които, като преобразен дихателен процес, има безгранични възможности.
към текста >>

Той трябва да работи върху развитието на говора и песента в които, като преобразен дихателен процес, има безгранични възможности.
В това, че човек не само диша, но може също и да превърне дихателния си процес в песен и говор, породени от ларингса, той има в своето дишане качество, способно на най-висшето възможно развитие. Затова има добри основания да кажем, че човекът винаги ще се развива, че той ще се издига до все по-висши степени на духовност. В източната философия най-висшият член, който човекът, като Дух-Човек, ще развие в бъдещето, е наречен "Атма" дума, извлечена от "Атмен" (дъх). Но самият човек трябва да участва в развиването на този Дух-Човек от настоящите елементарни наченки. Той трябва да работи върху развитието на говора и песента в които, като преобразен дихателен процес, има безгранични възможности.
към текста >>

29. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И Слънцето пее своята древна песен
И Слънцето пее своята древна песен
към текста >>

Те изобщо не подозират, че когато един поет от величината на Гьоте казва „И Слънцето пее своята древна песен", той пресъздава самата действителност, само че според светоусещането на древните.
Разбира се, естетите ще сметнат всичко това за нещо измислено; за тях е истинско удоволствие да говорят за поетичната свобода, с която Гьоте кара Слънцето да „пее". Те изобщо не подозират, че когато един поет от величината на Гьоте казва „И Слънцето пее своята древна песен", той пресъздава самата действителност, само че според светоусещането на древните. Защото Слънцето и днес пее за онзи, който е посветен.
към текста >>

30. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Пей Слънцето старинна песен
Пей Слънцето старинна песен
към текста >>

31. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас.
Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства. Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси. Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас. Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села. По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше.
към текста >>

Ако мога да споделя с вас една малка “Звездна Песен", вие може би ще почувствате само от един-единствен ред как елементите на Природата говореха от душата - останалото от песента е много примитивно.
Бих искал още да ви дам някаква идея как хората чувстваха своя път в природата, когато наближаваше Коледният празник. Те правеха това съвсем примитивно, макар че можеха да говорят по много истински и жив начин от своето усещане и чувство за природните елементи. Ако мога да споделя с вас една малка “Звездна Песен", вие може би ще почувствате само от един-единствен ред как елементите на Природата говореха от душата - останалото от песента е много примитивно. Но ако слушате по-внимателно, вие ще можете да забележите това природно настроение в още няколко реда.
към текста >>

Коледната Песен:
Коледната Песен:
към текста >>

32. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето.
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло. Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството. Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>

33. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Към стр...: по-добре просек в горния свят: Омир, Одисея, песен ХІ.
Към стр...: по-добре просек в горния свят: Омир, Одисея, песен ХІ.
към текста >>

34. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Песен, Стих 488-491
*34. Омир, „Одисея“ XI. Песен, Стих 488-491
към текста >>

35. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

29. Думи от песента на Миньон в Гьотевия „Вилхелм Майстер".
29. Думи от песента на Миньон в Гьотевия „Вилхелм Майстер".
към текста >>

36. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

В десетата песен той казва:
Защото, какво всъщност представлява откровението на Кришна? То представлява нещо, което никога вече не може да се повтори, което трябва да бъде прието именно в своята връхна точка, понеже не може да бъде надминато. И който има разбиране за тези неща, той пази у себе си едно понятие, една идея за силата на онази духовна светлина, която струи към нас, когато се оставим под въздействието на едни или други факти, свързани с епохата на Кришна. Необходимо е само тези факти да бъдат разбирани както трябва. Ако вземем например няколко фрагмента от Бхагават Гита, където Кришна говори за себе си, ние стигаме до определени познания, чувства и усещания, за които ще стане дума по-късно. В десетата песен той казва:
към текста >>

37. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Трудно е да бъде охарактеризиран този живот, тези неща със земни думи, можем да кажем като сравнение: Музиката на сферите се променя при преминаването от Марс към Юпитер така, бихме могли да кажем само, като оркестралното в песенната музика.
Обаче духовно човекът живее в сферата на Марс в посоченото време след смъртта, а след това той живее отново по-нататък, преминавайки в сферата на Юпитер. В сферата на Юпитер връзката със Земята, която преди това все още съществуваше малко така да се каже, изгубва всякакво значение за човека: от Слънцето все още действува нещо върху него, а напротив Космосът действува мощно върху него. Всичко действува отвън навътре и човекът приема космическото естество. Целият Космос действува именно чрез хармонията на сферата, която прима все по-други форми, колкото по-нататък проследяваме животът между смъртта и едно ново раждане. Трудно е да бъде охарактеризиран този живот, тези неща със земни думи, можем да кажем като сравнение: Музиката на сферите се променя при преминаването от Марс към Юпитер така, бихме могли да кажем само, като оркестралното в песенната музика. Тя се превръща все повече в тон, в това което прониква същевременно това, като нещо пълно със значение, като нещо изразяващо неговата същност. Музиката на сферите получава съдържание, когато проникваме в сферата на Юпитер и след това в сферата на Сатурн, тя се превръща в цялостно съдържание, в израз на Мировото слово, чрез което са станали всички неща. В началото бе словото... Това слово е прозвучаването във Вселената на космическата закономерност и мъдрост. След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори. Духовният човек преминава в по-далечните сфери, в които се е намирал преди това.
към текста >>

Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово.
След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори. Духовният човек преминава в по-далечните сфери, в които се е намирал преди това. И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано. Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера. Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово. След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера. Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането. И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: защото човешкия зародиш е едно копие на великия космос. Той носи в себе си и целия Космос. Това, което става материално между зачатието и раждането и се образува като човек, но също и това, през което човек е минал в мировия сън, той го носи в себе си като една сила в състоянието на зародиша.
към текста >>

38. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И не бива никога да забравяме, че един възвишен дух като Вилхем фон Хумболт сподели, след като се запозна с тази поема, че тя е най-дълбокото философско произведение, което е срещал през живота си; и той можа да изкаже прекрасните думи, че наистина си заслужава човек да стигне до неговата преклонна възраст, само за да се запознае с Бхагавад Гита, великата духовна песен, която се носи към нас от прадревната, свещена източна мъдрост.
Но ето че през 19 век настъпи нещо твърде особено, нещо, което може да бъде завършено само от теософията или антропософията. Сега ние виждаме какви огромни последици може да има едно художествено произведение. Когато Европа се запозна за пръв път с чудесната поема Бхагавад Гита, някои забележителни личности се почувствуваха неудържимо привлечени и усетиха истинско възхищение пред нейните дълбоки откровения. И не бива никога да забравяме, че един възвишен дух като Вилхем фон Хумболт сподели, след като се запозна с тази поема, че тя е най-дълбокото философско произведение, което е срещал през живота си; и той можа да изкаже прекрасните думи, че наистина си заслужава човек да стигне до неговата преклонна възраст, само за да се запознае с Бхагавад Гита, великата духовна песен, която се носи към нас от прадревната, свещена източна мъдрост. И колко вълнуващо е, че през 19 век, макар и бавно, макар и в ограничени размери, Бхагавад Гита продължава да ни обогатява с най-доброто от източната мъдрост. Защото Бхагавад Гита коренно се различава от много други съчинения, които са достигнали до нас от древния Изток. Другите писмени съчинения винаги показват източното мислене и светоусещане от тази или онази гледна точка. Обаче в лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си нещо, за което бихме могли да заявим: Тук ние сме изправени пред едно истинско сливане на всички направления и гледни точки, характерни за източното мислене, за източните усещания и чувства. Ето кое е важното в Бхагавад Гита!
към текста >>

39. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Този поглед в познавателните основи на Бхагавад Гита е особено важен, защото е напълно сигурно, че същественото в тази поема, в тази песен, а именно всичко онова, което се отнася до мисловното съдържание, ни предлага една степен на познание, която е възникнала още преди раждането на будизма; така че бихме могли да кажем: духовният хоризонт, който заобикаля великия Буда и от който той израства, ние вече имаме пред нашия поглед чрез самото съдържание на Бхагавад Гита.
Както вчера споменах, Бхагавад Гита, величествената поема на индийците, е била определена от една известна личност като най-значителната философска поема на човечеството. И наистина, всеки, който се задълбочи във величествената Бхагавад Гита, ще потвърди, че това изказване е напълно уместно. В хода на лекциите ние отново ще имаме възможност да изтъкнем високите художествени качества на Бхагавад Гита, но преди всичко нека да осмислим значението на тази поема като най-напред хвърлим поглед върху това, което е заложено в нейните основи, върху могъщите идеи, върху могъщото познание на света, от което тя е възникнала, и за чиято прослава е била всъщност създадена. Този поглед в познавателните основи на Бхагавад Гита е особено важен, защото е напълно сигурно, че същественото в тази поема, в тази песен, а именно всичко онова, което се отнася до мисловното съдържание, ни предлага една степен на познание, която е възникнала още преди раждането на будизма; така че бихме могли да кажем: духовният хоризонт, който заобикаля великия Буда и от който той израства, ние вече имаме пред нашия поглед чрез самото съдържание на Бхагавад Гита. Следователно, когато се оставим под въздействието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето преди възникването на будизма. Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно. Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита. Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност.
към текста >>

40. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ето коя противоположност откриваме във величествената песен Бхагавад Гита.
Ето коя противоположност откриваме във величествената песен Бхагавад Гита. Там ние откриваме самата човешка душа. Тя живее в своите телесни обвивки и те могат да бъдат описани. Те представляват нещо, което се намира в процес на непрекъснато изменение. В своя сегашен вид душата е вплетена в Пракрити, тя живее в рамките на Пракрити. А с помощта на Йога душата се освобождава от своите обвивки и навлиза в духовната сфера.
към текста >>

41. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

На нежното сукалче люлчената песен бе
На нежното сукалче люлчената песен бе
към текста >>

42. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

28. 11 песен от Омировата Одисея.
28. 11 песен от Омировата Одисея.
към текста >>

Менелай ... след отпътуването си от Троя посветил щита на Аполон... „ Също и в „Метаморфози“ на Овидий, Питагор разказва в 15-та песен за своята инкарнация като Еуфорбос:
29. Виж „Диоген Лаертинс. Живот и мнения на прочути философи“ превод на немски от Ото Апелт. философска библиотека, том 53/54, второ издание, Хамбург 1967, книга 8, 1. Лекция: Питагор, стр. 112: „Хераклаидес Понтикос му пише като изказване, което той често повтаря, че някога вече е бил на Земята като Аиталидес и е бил смятан за син на Хермес;... Известно време след това отново слязъл на Земята като Еуфорбос и бил ранен от Менелай.... След като Еуфорбос умрял, душата му преминала в тялото на Хермо-тимос, който от своя страна искал да се прекръсти и към края се отправил към Бранхида; там, като влиза в храма на Аполон, посочва щита си, окачен там от Менелай. Менелай ... след отпътуването си от Троя посветил щита на Аполон... „ Също и в „Метаморфози“ на Овидий, Питагор разказва в 15-та песен за своята инкарнация като Еуфорбос:
към текста >>

57. Виж „Киприян и Юстина“, втора песен преведена на немски от Фердинанд Грегоровиус в труда му „ Атениада.
57. Виж „Киприян и Юстина“, втора песен преведена на немски от Фердинанд Грегоровиус в труда му „ Атениада. Историята на една византийска царица“, трето издание, Лайпциг 1892, стр. 267.
към текста >>

43. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Ние намираме това в песента на Томас от Келано в стиховете:
Той се появява постепенно във времето, когато се явява Тайната на Голгота. Ние виждаме как след това той добива влияние над римските поети, как прониква даже в съчиненията на Вергилий; как одухотворени хора се стараят да изградят живота, като се позовават на изказванията на сибилите. Колко много неща са дадени върху изказванията на сибилите се вижда в така наречените сибилински книги, които се консултират от хората, за да потърсят в тях нужния съвет. И по отношение на изказванията на сибилите ние отново виждаме също във външния свят, как странно се примесват разумни неща с пълно шарлатанство. След това виждаме, как това Сибилство се намесва в самото Християнство. Ние намираме това в песента на Томас от Келано в стиховете:
към текста >>

44. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И Аполон е бог на музите, преди всичко бог на песента и на музикалното изкуство.
И Аполон е бог на музите, преди всичко бог на песента и на музикалното изкуство. Защо той е това? Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението. Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха. Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон. За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос.
към текста >>

Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението.
И Аполон е бог на музите, преди всичко бог на песента и на музикалното изкуство. Защо той е това? Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението. Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха. Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон. За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос. Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>

Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента.
Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента. Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението. Лечителят, свръхсетивният лечител е Аполон. Ние видяхме трите степени на неговото развитие и лечителят, който стои на основата на Аполон, се роди на земята и хората го наричат Исус, т.е. преведено на нашия език "Лекуващият чрез Бога". Това е Натановото момче Исус, лекуващият чрез Бога, Иехошуа - Исус.
към текста >>

45. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Англосаксонската руническа песен.
Схващането за Христос при гнозиса и при догматическото вероизповедание. Изчезване на представата за Христос на юг поради изкореняване и изтляване на гнозиса, първоначална липса на разбиране за Исус сред новопокръстените езичници на Север. Нордските мистерии на ингевоните. Вазите и азите. Преклонението пред Херта. Англосаксонската руническа песен. "Откровение от висините и мир на земята". "Обругаването" на човешкия копнеж за мир.
към текста >>

46. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Друга отломка е известната англосаксонска песен за руните*173, съдържаща само няколко реда.
При съвсем точно проучване се установява, че не само Фрига, Фрия или Фрея представляват, както и нордският Ньорт, своего рода семантичен нюанс на Нертус, но че и самото име Инг, по което се наричат ингевоните, е прозвище на Нертус. Свързаните с тази мистерия назовавали себе си принадлежащи на бога или богинята Инг-ингевони. Във външния свят са се запазили само отломки от онова, което собствено е било налице. Към отломките се числят думите на Тацит, които Ви съобщих. Друга отломка е известната англосаксонска песен за руните*173, съдържаща само няколко реда. Тези прочути редове, познати и изучавани днес от всеки филолог германист, без някой да схваща смисъла им, звучат приблизително така:
към текста >>

В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа.
В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа. Извършващото се в духовния свят се знаело преди всичко на датския полуостров. Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни. А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази".
към текста >>

Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни.
В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа. Извършващото се в духовния свят се знаело преди всичко на датския полуостров. Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни. А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази". Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният разум цели да обхване. И когато хората от Севера на влезли в една епоха, в която разумът на отделния индивид започнал да се изявява и азите заели мястото на вановете, тогава старият мистериен обичай се изопачил.
към текста >>

Днес Духовната Наука ни го разбулва и единствено тя осмисля англосаксонската песен за руните.
Ето защо, когато в Евангелието от Лука четем описанието за появата на архангел Гавраил пред Мария, ние трябва да търсим неговото първоначало в истинските видения, намерили израз в онова, което някога се отразило в Нертусовата символика на старите Нертусови мистерии. То се било пренесло на изток. Днес Духовната Наука ни го разбулва и единствено тя осмисля англосаксонската песен за руните. Защото Нертус и Инг са едно и също. А нали за Инг се казва: "Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани. Сетне се отправил на изток. През вълните крачел той, а подире му идела колесницата." През вълните на облаците, разбира се, както и Нерта крачела през вълните на облаците. Каквото било общо за областите от по-студената зона, станало единично, станало частно.
към текста >>

47. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток.
А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба. При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба. А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил. Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток.
към текста >>

48. Бележки GA_173 Карма на неистината

*74. "Тъй рече Заратустра", IV, Песен на опиянението, превод Ж Николова-Гълъбова, изд.
*74. "Тъй рече Заратустра", IV, Песен на опиянението, превод Ж Николова-Гълъбова, изд. "Христо Ботев", София, 1990, стр. 328
към текста >>

49. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Предадена ни е като "Песента за съня на Олаф Естезон".
Предадена ни е като "Песента за съня на Олаф Естезон". Рудолф Щайнер я е превел на немски език и често е споменавал за нея; за първи път през рождественските и новогодишни дни на 1912-13 година. Съответните лекции са издадени в изданието "Връзката на човека с елементарния свят", СС № 158, Дорнах, 1968 г. Там е даден и текста на "Песента за съня".
към текста >>

Там е даден и текста на "Песента за съня".
Предадена ни е като "Песента за съня на Олаф Естезон". Рудолф Щайнер я е превел на немски език и често е споменавал за нея; за първи път през рождественските и новогодишни дни на 1912-13 година. Съответните лекции са издадени в изданието "Връзката на човека с елементарния свят", СС № 158, Дорнах, 1968 г. Там е даден и текста на "Песента за съня".
към текста >>

"Одисея", песен II, строфа 48
"Одисея", песен II, строфа 48
към текста >>

50. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

111. В «Тъй рече Заратустра», 4-та част (1891 г.), «Нощна песен на странника» (публикувана също като «Песен на опиянението»), стр.
111. В «Тъй рече Заратустра», 4-та част (1891 г.), «Нощна песен на странника» (публикувана също като «Песен на опиянението»), стр. 6 и 12.
към текста >>

51. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Една утринна песен“, 1773 г.. M. A.
95. „Върху загадките на човешкото същество“ (1916 г.), Събр. съч. 20. Прочетете у Хердер: „Най-старият документ на човешкото познание“, Рига, 1774 г., Част I, План III, стр. 70, където дословно се казва: „Най-древното прекрасно откровение на Бог ти се явява всяка сутрин като един факт“ в „Картини на сутрешната зора, Картина на идващия ден“. – Виж и стихотворението на Хердер „Сътворението. Една утринна песен“, 1773 г.. M. A. Kу Хунг-Mинг: „Духът на китайския народ и изходът от войната“, превод от Оскар A. Х. Шмит, Йена 1916 г.
към текста >>

52. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Той присъства, Той съществува както Коледната песен обявява всяка година отново: „На нас Спасител се роди.“.
Много неща, които са се появили в Египетската мъдрост, ще трябва да се повторят под различна форма през Петата Следатлантска епоха. Ще трябва все повече да се учим да разсъждаваме на духовно-научна основа Мистериите на египетските свещеници във форма, която е подходяща за нашия собствен период и в светлината на Християнството. Защото за египтяните, Озирис бе един вид представителят на Христос, който все още не се бе появил. Те гледаха на Озирис като на Слънчевото Същество, но те си въобразяваха, че Слънчевото Същество бе изчезнало и трябва отново да бъде намерено. Ние не можем да си представим, че човечеството може да загуби Слънчевото Същество, Христос, който вече е преминал през Мистерията на Голгота; защото Той слезе долу от духовни висоти, свърза себе си с човека Исус от Назарет и вече остава свързан със Земята. Той присъства, Той съществува както Коледната песен обявява всяка година отново: „На нас Спасител се роди.“. Това изразява не временната, а вечната природа на това събитие Исус не само веднъж е роден във Витлеем, но се ражда непрекъснато, с други думи, Той остава в живота на Земята. Христос и онова, което Той означава за нас не могат да бъдат загубени.
към текста >>

53. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Днес, когато интелектът властва навсякъде, хората смятат, че са напреднали също и в песенното и в поетичното изкуство, обаче в тази интелектуалистична епоха те напълно са забравили именно връзката между пеенето и Космоса.
Човечеството отдавна е забравило да си задава въпроса: Защо пойните птици пеят? Днес, когато интелектът властва навсякъде, хората смятат, че са напреднали също и в песенното и в поетичното изкуство, обаче в тази интелектуалистична епоха те напълно са забравили именно връзката между пеенето и Космоса. И само този, който е истински вдъхновен от музиката, който издига музикалното изкуство високо над цялата филистерска човешка природа, може да изрече в тази по-късно интелектуалистична епоха думите:
към текста >>

Песента, която в нея напира
Песента, която в нея напира
към текста >>

Птицата никога не би могла да каже, че песента е “наградата моя от Всемира”.
Да, точно така би се изразил този човек. Обаче самата птица никога не би могла да каже това. Птицата никога не би могла да каже, че песента е “наградата моя от Всемира”. Не биха могли да го кажат и учениците от древните Мистерии. Защото когато в определено годишно време чучулиги и лястовици започват да пеят, звуците се понасят не във въздуха, а в етерния елемент на Космоса, вибрират навън в Космоса до определени граници; после, завръщайки се към Земята, продължават да вибрират, и тъкмо тогава животинският свят улавя това, което вибрира по обратния си път към Земята, само че сега то вече се е свързало с божествено-духовните сили на Космоса. Представете си как чучулигите и лястовиците изпращат гласовете си навън в Космоса (Рис. 12, червено) и как после те – вече в етерна форма – отново се връщат към тях (жълто), но сега те не пеят, сега всичко наоколо е протъкано от съдържанието на божествено-духовния свят. Лястовиците изпращат гласовете си навън в света и после божествено-духовните сили, които участвуват в изграждането и цялостното формиране на животинските качества, поемат обратно към Земята върху вълните на птичите песни, излъчени към Космоса.
към текста >>

Песента, която в нея напира, е и наградата моя от Всемира”, а ние по-скоро би трябвало да кажем: Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее.
Следователно, ако се произнасяме не от името на интелектуалистическата епоха, а от името на действителното, всеобхватно човешко съзнание, ние не би трябвало да казваме: “Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее. Песента, която в нея напира, е и наградата моя от Всемира”, а ние по-скоро би трябвало да кажем: Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее. Но песента, която се лее от нея нагоре към мировите простори, се завръща като благословия обратно към Земята, оплождайки земния живот с импулсите на божествено-духовния свят, които после продължават да действуват в царството на птиците и те могат да действуват в Земното царство на птиците само защото са намерили обратния път върху вълните на птичите песни, излъчени към Всемира.
към текста >>

Но песента, която се лее от нея нагоре към мировите простори, се завръща като благословия обратно към Земята, оплождайки земния живот с импулсите на божествено-духовния свят, които после продължават да действуват в царството на птиците и те могат да действуват в Земното царство на птиците само защото са намерили обратния път върху вълните на птичите песни, излъчени към Всемира.
Следователно, ако се произнасяме не от името на интелектуалистическата епоха, а от името на действителното, всеобхватно човешко съзнание, ние не би трябвало да казваме: “Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее. Песента, която в нея напира, е и наградата моя от Всемира”, а ние по-скоро би трябвало да кажем: Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее. Но песента, която се лее от нея нагоре към мировите простори, се завръща като благословия обратно към Земята, оплождайки земния живот с импулсите на божествено-духовния свят, които после продължават да действуват в царството на птиците и те могат да действуват в Земното царство на птиците само защото са намерили обратния път върху вълните на птичите песни, излъчени към Всемира.
към текста >>

54. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

„Песента на Александър“ от свещеника Лампрехт.
Хибернийските и Ефеските мистерии. Изживяване в Хибернийските мистерии на самостоятелното действие на Слънцето и Луната. Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената. Аристотел и Александър. „Песента на Александър“ от свещеника Лампрехт. Загубата и съдбата на много от трудовете на Аристотел. Аристотел учи Александър за етера, за връзките между човека и елементите, както и за връзката между човека и земята. Опитът на Александър по отношение на действието на елементите в различните посоки на света и импулсът за поход на Изток.
към текста >>

55. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Всичко това е било изразено по удивителен начин от Омир.* /*Виж Омир "Одисея", XI песен, стихове 489-491; думите на Ахил в подземния свят./ Където и да е позволявал на троянците да надделеят над гърците, навсякъде ни дава да видим този контраст.
Всичко това е било изразено по удивителен начин от Омир.* /*Виж Омир "Одисея", XI песен, стихове 489-491; думите на Ахил в подземния свят./ Където и да е позволявал на троянците да надделеят над гърците, навсякъде ни дава да видим този контраст. Можете да видите това, например, в характерните фигури на Хектор и Ахил. И в този контраст е изразено това, което е имало място на границата между Азия и Европа. Азия, която в онези древни времена е имала излишък на живот, е жадувала смъртта. Европа е имала - на гръцка почва – излишък на смърт в човека и човек не е можел да добие правилно отношение към нея. По такъв начин, от друга гледна точка, виждаме Европа и Азия противопоставени една на друга.
към текста >>

56. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

"Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие.
Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги. Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии. Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия. "Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие. В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики. /*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./
към текста >>

В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества".
" В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време. Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората. Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове. Това хоро на цветните духове се явявало на свещеник Лампрехт и на него особено му харесвало да го описва. Това е наистина многозначително, скъпи мои приятели: Лампрехт даже в XII, в началото на XII век, желаейки да опише походите на Александър, навсякъде ги пронизва с описания на природата, които съдържат откровения за стихийните царства. В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества".
към текста >>

Защото, каква е целта на Александровите походи в "Песента на Александър" от Лампрехт?
Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите. Това, несъмнено, е напълно убедително за съвремието. Но каква детинщина е това в сравнение с истината! От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел. Ние чувстваме, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в качеството му на встъпление. Защото, каква е целта на Александровите походи в "Песента на Александър" от Лампрехт?
към текста >>

Не без умисъл ви говорих за "Песента на Александър".
Не без умисъл ви говорих за "Песента на Александър". Защото сега няма да се учудите, ако започнем с походите на Александър, за да опишем, какво е станало преди и какво после в историята на западното човечество в неговата връзка с Изтока. Защото стоящото в основата на тези неща усещане, както видяхме, е било все още широко разпространено в сравнително късен период на средновековието. И не само като общо усещане: то е съществувало в толкова конкретна форма, че е могла да възникне "Песента на Александър", описваща с удивителна драматическа сила събития, станали благодарение на двама души, които охарактеризирах. Значението на този момент в историята на Македония се простира, от една страна, далеч в миналото, а от друга – далеч в бъдещето. Важно е да се разбере, че всемирно-историческият трагизъм осеня всичко, което е свързано с Аристотел и Александър.
към текста >>

И не само като общо усещане: то е съществувало в толкова конкретна форма, че е могла да възникне "Песента на Александър", описваща с удивителна драматическа сила събития, станали благодарение на двама души, които охарактеризирах.
Не без умисъл ви говорих за "Песента на Александър". Защото сега няма да се учудите, ако започнем с походите на Александър, за да опишем, какво е станало преди и какво после в историята на западното човечество в неговата връзка с Изтока. Защото стоящото в основата на тези неща усещане, както видяхме, е било все още широко разпространено в сравнително късен период на средновековието. И не само като общо усещане: то е съществувало в толкова конкретна форма, че е могла да възникне "Песента на Александър", описваща с удивителна драматическа сила събития, станали благодарение на двама души, които охарактеризирах. Значението на този момент в историята на Македония се простира, от една страна, далеч в миналото, а от друга – далеч в бъдещето. Важно е да се разбере, че всемирно-историческият трагизъм осеня всичко, което е свързано с Аристотел и Александър. Даже външно трагизмът се проявява. Това е видно ето от какво, скъпи мои приятели. Предвид особените обстоятелства – съдбовни за световната история – само най-незначителна част от съчиненията на Аристотел е стигнала до Западна Европа и по-нататък се изучавала и съхранявала от Църквата; фактически това са били само съчинения по логика и съчинения, облечени в логическа форма.
към текста >>

57. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител.
На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител.
към текста >>

58. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят.
Така ние насочваме нашият поглед нагоре към тези индивидуалности, така да се каже, в духовни пътувания, които се проектират долу на Земята по току-що посочения начин. Вие знаете вече от историята, как аристотелизмът, как легендите за Александър Велики са се вляли и разпространили в християнството. В 9-и, 10-и, 11-и, 12-и, 13-и век една от най-популярните теми, за която се разказваше навсякъде в Европа, беше темата, която беше свързана с Александър Велики. И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят. Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия. Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен живот на Александър. С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това. В това разработване на материала в Средновековието се съдържаше всичко това. И така аристотелизмът се разпространява чак до схоластиката, навсякъде аристотелски понятия.
към текста >>

Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма.
Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия. Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен живот на Александър. С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това. В това разработване на материала в Средновековието се съдържаше всичко това. И така аристотелизмът се разпространява чак до схоластиката, навсякъде аристотелски понятия. Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма.
към текста >>

59. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Там бяха събрани най-знаменитите германски поети, които водеха война едни срещу други чрез песен.
Кой беше във войната на певците във Вартбург? Там бяха събрани най-знаменитите германски поети, които водеха война едни срещу други чрез песен. Известно е в какво се състоеше състезанието на певците във Вартбург, как там се бореха да спечелят славата пред князете и за своята собствена слава Валтер фон дер Фогелвайде, Волфрам фон Ешенбах, Райнмар фон Цветер, но имаше и един, който всъщност беше срещу всички други - Хайнрих фон Офтердинген. И в този Хайнрих фон Офтердинген аз намерих индивидуалността, която стоеше в основата на първообраза на Щрадер.
към текста >>

60. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

За всички чувства, които обгарят понятието, които биха замръзнали, ако биха били оставени на понятието, за всички чувства, за които понятието би било като паяков враг, ти ще им дадеш възможността да издъхват навън в околността на Земята на крилата на песента и на мелодията вътрешно същество на душата и да отпечатат в тази околност на земята нещо, което иначе не би съществувало там.
Те трябва да разпалят това чрез едно ново сетиво, което иначе познават по съвършено друг начин: тогава те трябва да дадат на сетивото на звука, на тона една нова форма; те трябва да намерят музикалния тон в собствената душа. Тогава те ще трябва да творят от собствената си душа като небесни висини: и когато хората ще творят така, от тяхната собствена душа ще се разлива нещо, което ще бъде като един отблясък на всичко, което във външната природа може да тече и расте само по несъвършен начин. Като такъв отблясък ще изтича от душите на хората това, което прави навън да блика изворът, което произвежда вятърът, което прави да трещи гръмотевицата; но едно копие на това, но нещо, което застава като една самопонятна сестра срещу всички тези величествени неща на природата, които изтичат като от непознати духовни дълбочини, това ще изтича, ще се разлива от душите на хората. Чрез това хората ще станат способни да творят нещо, което обогатява Земята, което е нещо ново на Земята, което не би съществувало без твоята способност, което е като едно семе на бъдещето върху Земята. И ти ще им дадеш способността да изразяват онова, което живее в тяхната душа, което никога не би могло да бъде изразено, ако хората биха си служели само с това, което сега имат, мисълта, понятието. За всички чувства, които обгарят понятието, които биха замръзнали, ако биха били оставени на понятието, за всички чувства, за които понятието би било като паяков враг, ти ще им дадеш възможността да издъхват навън в околността на Земята на крилата на песента и на мелодията вътрешно същество на душата и да отпечатат в тази околност на земята нещо, което иначе не би съществувало там. Всички сложни и силни чувства, всички чувства, които живеят в човешката душа като един мощен свят, които иначе никога не могат да бъдат изживени в тази форма във външния свят, които биха могли да бъдат изживени само когато човек би пребродил мировата история и небесните пространства с душата, всички тези царства, които не могат да бъдат изживени във външния свят, защото там би трябвало да се влеят всички насрещни течения, които би трябвало да знае, какво научават хората тук и там: всичко това те ще могат да съберат заедно и да го влеят в нещо, което са си завладели, в техните симфонично-музикални творения".
към текста >>

61. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Следователно само имитирането на модела няма вече художествена стойност, няма повече художествена стойност от подражанието чрез някакви звуци на песента на славея.
Защото в действителността чрез материала биват осъществени съвършено други неща, отколкото подражанието на модела и други подобни. Следователно само имитирането на модела няма вече художествена стойност, няма повече художествена стойност от подражанието чрез някакви звуци на песента на славея. Истинското изкуство започва там, където вече не се подражава нищо, а се работи от нещо ново, художествено. В архитектурата при музиката не, при скулптурата много ние се опираме на модела. Обаче това, което се отнася по някакъв начин подражаващо към модела, е нещо друго, а не изкуство. Изкуството започва едвам там, където не може вече да става дума за подражание. И това, което действува и тъче като нещо самостоятелно духовно, което художникът долавя несъзнателно, но ясновидецът го изживява съзнателно, е общото в ясновидското схващане на света и в художественото творчество, само че ясновидецът го изказва също духовно, а художникът, понеже не може да го изкаже, а го има само несъзнателно в своите ръце, в своята фантазия, може да го въплъти в материята.
към текста >>

62. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

И после те веднага запяват старата си песен: фантазията Трябва да бъде подтисната, имагинациите трябва да бъдат изключени, човекът трябва да се ограничи в областта на чистата логика.
Естествено, след подобни размишления, високообразованите хора веднага биха възразили: Да, обаче художественото изобразяване на света винаги ни отдалечава от действителността; художественият образ на света е ненаучен! И после те веднага запяват старата си песен: фантазията Трябва да бъде подтисната, имагинациите трябва да бъдат изключени, човекът трябва да се ограничи в областта на чистата логика.
към текста >>

Да, тази стара песен е добре позната.
Да, тази стара песен е добре позната. Обаче помислете върху следното: Ако действителността, ако самата природа беше една художничка, не би я ползвало нищо, ако примерно от хората се изискваше да бъдат винаги и във всичко логични. Ако самата природа беше художничка, с нашите логически понятия ние не бихме могли да прибавим към нея абсолютно нищо. А всъщност природата е художничка! Ето какво открива човекът, напредвайки в своето антропософско познание. Нека престанем да живеем само в идеите.
към текста >>

63. Съдържание GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Връзката между цвят, реч и песен.
За същността на творчеството. Преживяването на отделния тон. Връзката между цвят, реч и песен. Отклоняването на драматическото изкуство към натурализма. Възникването на евритмията, разгледано от окултна гледна точка на човешката същност. Връзката на Гьоте с учението за тоновете. Кратка забележка към методите на пеене. Изкуство и разглеждане на изкуството.
към текста >>

64. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Например най-малкото за древните гърци човек би трябвало да приеме, че те са различавали рецитацията и песента само като нюанс.
Следователно, когато се върнем към по-ранните форми на театралното изкуство и на мимиката, имаме работа едновременно с родеене на театралното представление с музикалното и с пластичното. За изкуството се отнася това, че определени праформи са си го поделили така, че от онова, което в дълбока древност е било вид певческо изкуство, са възникнали отделните форми, диференцираните форми на изкуството. И ако се е появил някой като Рихард Вагнер, който е обърнал цялото си сърце и цялата си душа назад към праформите на изкуството, при него е възникнал стремежът към една цялостна творба на изкуството. Но колкото по-назад в духовното развитие на човека се връщаме, все повече откриваме, че онова, което днес е отделено едно от друго, протича в едно цяло. Например най-малкото за древните гърци човек би трябвало да приеме, че те са различавали рецитацията и песента само като нюанс. Рецитацията е била изпълнявана по начин, твърде сходен с този на пеене. А песента се е доближавала много до рецитирането. Онова, което се е диференцирало в песен и рецитация, е било нещо единно. По подобен начин са стояли нещата и при северните народи. Това, което те са имали, също не е било едностранчиво пеене и едностранчиво говорене или декламиране, а е било декламаторско изкуство, възникнало от северния народностен характер - също както рецитаторското изкуство е възникнало от южния народностен характер, - било е декламаторско изкуство и пеене на Севера, които се дължат на съвсем други предпоставки в сравнение с тези на гръцкото пеене, но отново са нещо единно.
към текста >>

А песента се е доближавала много до рецитирането.
За изкуството се отнася това, че определени праформи са си го поделили така, че от онова, което в дълбока древност е било вид певческо изкуство, са възникнали отделните форми, диференцираните форми на изкуството. И ако се е появил някой като Рихард Вагнер, който е обърнал цялото си сърце и цялата си душа назад към праформите на изкуството, при него е възникнал стремежът към една цялостна творба на изкуството. Но колкото по-назад в духовното развитие на човека се връщаме, все повече откриваме, че онова, което днес е отделено едно от друго, протича в едно цяло. Например най-малкото за древните гърци човек би трябвало да приеме, че те са различавали рецитацията и песента само като нюанс. Рецитацията е била изпълнявана по начин, твърде сходен с този на пеене. А песента се е доближавала много до рецитирането. Онова, което се е диференцирало в песен и рецитация, е било нещо единно. По подобен начин са стояли нещата и при северните народи. Това, което те са имали, също не е било едностранчиво пеене и едностранчиво говорене или декламиране, а е било декламаторско изкуство, възникнало от северния народностен характер - също както рецитаторското изкуство е възникнало от южния народностен характер, - било е декламаторско изкуство и пеене на Севера, които се дължат на съвсем други предпоставки в сравнение с тези на гръцкото пеене, но отново са нещо единно. Така че си имаме работа с едно диференциране на изкуствата. И изхождайки от старата форма, трябва напълно да приемем, че пеенето, следователно музикалното, рецитацията или декламацията и ритмичното, танцовото движение са били цялостно свързани едно с друго.
към текста >>

Онова, което се е диференцирало в песен и рецитация, е било нещо единно.
И ако се е появил някой като Рихард Вагнер, който е обърнал цялото си сърце и цялата си душа назад към праформите на изкуството, при него е възникнал стремежът към една цялостна творба на изкуството. Но колкото по-назад в духовното развитие на човека се връщаме, все повече откриваме, че онова, което днес е отделено едно от друго, протича в едно цяло. Например най-малкото за древните гърци човек би трябвало да приеме, че те са различавали рецитацията и песента само като нюанс. Рецитацията е била изпълнявана по начин, твърде сходен с този на пеене. А песента се е доближавала много до рецитирането. Онова, което се е диференцирало в песен и рецитация, е било нещо единно. По подобен начин са стояли нещата и при северните народи. Това, което те са имали, също не е било едностранчиво пеене и едностранчиво говорене или декламиране, а е било декламаторско изкуство, възникнало от северния народностен характер - също както рецитаторското изкуство е възникнало от южния народностен характер, - било е декламаторско изкуство и пеене на Севера, които се дължат на съвсем други предпоставки в сравнение с тези на гръцкото пеене, но отново са нещо единно. Така че си имаме работа с едно диференциране на изкуствата. И изхождайки от старата форма, трябва напълно да приемем, че пеенето, следователно музикалното, рецитацията или декламацията и ритмичното, танцовото движение са били цялостно свързани едно с друго. Те са били изпълнявани в пълна хармония като нещо единно.
към текста >>

Подбуден от това, бих искал да попитам по какъв начин трябва да процедира човек, когато разучава някоя песен?
Г-жа Щайнер ни улесни много да съпреживеем духовно живото в нейната декламация. Подбуден от това, бих искал да попитам по какъв начин трябва да процедира човек, когато разучава някоя песен? Мога да Ви уверя, че в новия, легнал на сърцето ни начин да се занимаваме с изкуство, за основаването може би на едно ново певческо изкуство не можем да имаме предвид някой педагог като помощник за школуването на един мъжки певчески глас. Искам да попитам още дали жена може бъде педагог в случая? “
към текста >>

Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента.
Повечето днешни методи всъщност са подготвителни методи, методи за настройка, методи за дишане и т. н. Трябва да се откажем от всичко това, което всъщност цели човешкият организъм да бъде разглеждан като машина, която трябва да се смазва по правилния начин и чиито колела да се приведат на правилната височина на оста и подобни. Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид. Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс. Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания. Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента. Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен.
към текста >>

65. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Когато човек се изразява чрез говор или чрез песен, той изразява като едно откровение целия си организъм - тяло, душа и дух - в посока навън, а също така и в посока навътре към себе си.
Ако разгледаме човешкото устройство, каквото е то тук, на земята, ще видим, че е изцяло отражение на духовното. Тук всичко е отражение на духовното - не само това, което човек носи със себе си, а също и онова, което го заобикаля във външната природа. Когато човек се изразява чрез говор или чрез песен, той изразява като едно откровение целия си организъм - тяло, душа и дух - в посока навън, а също така и в посока навътре към себе си. В това, което човек разкрива звуково или тоново, се съдържа целият човек. Доколко той се съдържа в това, виждаме едва тогава, когато съвсем точно с подробностите схванем какво представлява човекът, докато говори или пее.
към текста >>

А в съвсем древни времена земното човешко развитие не е правело разлика между песен и говор, а двете са били едно.
Да изходим от езика. В хода на историческото развитие на човечеството речта произлиза всъщност от една първоначална форма на пеене. Колкото по назад в предисторическите времена се връщаме, толкова речта е по-подобна на речитатива и накрая на пеенето. А в съвсем древни времена земното човешко развитие не е правело разлика между песен и говор, а двете са били едно. И това, което откриваме за човешката прареч, е, че тя е една прапесен. Когато разглеждаме речта в нейното днешно състояние, когато тя вече много силно се е отдалечила от чисто песенното и се е потопила в проза-елемента и в интелектуалистичния елемент, тогава в речта имаме основно два елемента: съгласния и гласния елемент. Всичко, което изказваме чрез речта, се състои от съгласен и гласен елемент. Съгласният елемент се дължи изцяло на по-фината ни телесна пластика. Когато изговаряме Б или П, Л или М, това се дължи на факта, че нещо в нашето тяло има определена форма.
към текста >>

Когато разглеждаме речта в нейното днешно състояние, когато тя вече много силно се е отдалечила от чисто песенното и се е потопила в проза-елемента и в интелектуалистичния елемент, тогава в речта имаме основно два елемента: съгласния и гласния елемент.
Да изходим от езика. В хода на историческото развитие на човечеството речта произлиза всъщност от една първоначална форма на пеене. Колкото по назад в предисторическите времена се връщаме, толкова речта е по-подобна на речитатива и накрая на пеенето. А в съвсем древни времена земното човешко развитие не е правело разлика между песен и говор, а двете са били едно. И това, което откриваме за човешката прареч, е, че тя е една прапесен. Когато разглеждаме речта в нейното днешно състояние, когато тя вече много силно се е отдалечила от чисто песенното и се е потопила в проза-елемента и в интелектуалистичния елемент, тогава в речта имаме основно два елемента: съгласния и гласния елемент. Всичко, което изказваме чрез речта, се състои от съгласен и гласен елемент. Съгласният елемент се дължи изцяло на по-фината ни телесна пластика. Когато изговаряме Б или П, Л или М, това се дължи на факта, че нещо в нашето тяло има определена форма. Когато човек говори за тези форми, той има да говори не само за говорен или певчески апарат. Те са само кулминацията.
към текста >>

Песента в действителност е един реален спомен със земни средства за онова, което е било преживяно в предшестващото земното битие.
Поетът все още се старае да съблюдава ритъма на дишане в начина, по който си служи с речта в стиховете си. Онзи, който композира песни, отново връща всичко обратно към дишането, също и към дишането в главата. Така че можем да кажем: Това, което човек трябва да извърши тук, на земята, докато пригажда своята реч към земните отношения, именно то се привежда в известна степен в обратно движение, когато преминаваме от говор към пеене. Песента в действителност е един реален спомен със земни средства за онова, което е било преживяно в предшестващото земното битие. Защото с ритмичната си система стоим много по-близо до духовния свят, отколкото с мисловната система. А мисловната система оказва влияние върху станалата прозаична реч.
към текста >>

Самият свят става мирова песен.
Но тези духовни съответствия на съгласните вече живеят не между гласните, а в гласните. В речта тук, на земята, съгласните и гласните живеят едни до други. Когато се изкачвате в духовния свят, губите съгласните. Заживявате в един вокализиращо пеещ свят. Всъщност вие преставате да пеете; пее се. Самият свят става мирова песен. Но онова, което е вокализиращо, се обагря духовно-душевно, така че в гласните живее нещо, което представлява духовните съответствия на съгласните. Тук, в земното, има А като звук и нека бъде например до диез като тон в дадена октава. Веднага щом човек дойде в духовния свят, вече няма А, няма до диез в дадена октава, а има нещо вътрешно, не само на различна височина, а и вътрешно качествено неизброимо. Защото е съвсем различно дали някой от йерархията на ангелите изговаря някому едно А или някой от йерархията на архангелите, или пък някое друго същество го прави. Външно винаги е налице същото откровение, но откровението е вътрешно одушевено.
към текста >>

Сега сте вътре в мировата музика, в мировата песен.
Сега сте вътре в мировата музика, в мировата песен. Сега сте вътре в творческия тон, в творческото слово. И ако тук, на земята, си представите тона, който се разкрива като звук, тук той живее във въздуха. Но физическата представа, че въздушното формирование е тонът, е само наивна представа. Наистина е наивна. Защото само помислете, че тук например имате под и върху него човек.
към текста >>

Значи имате планетната сфера, която ви пее с гласни във вселената, и имате неподвижните звезди, които, сега вече можем да го кажем, одушевяват със съгласни тази песен на планетната сфера.
Като погледнете към Овена, имате впечатлението за нещо душевно-съгласно. Може би там зад Овена е Сатурн: нещо душевно-гласно. И в това душевно-гласно, което засиява от Сатурн към цялата вселена, живее душевно-духовно съгласното на Овена или на Телеца. Значи имате планетната сфера, която ви пее с гласни във вселената, и имате неподвижните звезди, които, сега вече можем да го кажем, одушевяват със съгласни тази песен на планетната сфера.
към текста >>

Ако вземем дъха, с който си служи душата, за да свири на този инструмент при пеене, ако, от друга страна, вземем от човека гласните, възниква музикалното, песенното.
Или ако погледнем съгласните, ако имаме необходимата ясновидска фантазия да видим съгласните в тяхна-та взаимовръзка, се получава човешкото тяло в пълната му пластика. Следователно ако вземем съгласните от човека, възниква скулптурното изкуство. Ако вземем дъха, с който си служи душата, за да свири на този инструмент при пеене, ако, от друга страна, вземем от човека гласните, възниква музикалното, песенното. Значи, вземем ли съгласните от човека, възниква формата, която те трябва да оформят пластично. Ако вземем гласните от човека, възниква песенното, музикалното. И така човекът, такъв, какъвто той стои пред нас на земята, всъщност е резултат от две мирови изкуства: от едно пластициращо мирово изкуство и от едно песенно, музикално мирово изкуство. Едното дава инструмента, другото свири на този инструмент; едното формира инструмента, другото свири на него.
към текста >>

Ако вземем гласните от човека, възниква песенното, музикалното.
Или ако погледнем съгласните, ако имаме необходимата ясновидска фантазия да видим съгласните в тяхна-та взаимовръзка, се получава човешкото тяло в пълната му пластика. Следователно ако вземем съгласните от човека, възниква скулптурното изкуство. Ако вземем дъха, с който си служи душата, за да свири на този инструмент при пеене, ако, от друга страна, вземем от човека гласните, възниква музикалното, песенното. Значи, вземем ли съгласните от човека, възниква формата, която те трябва да оформят пластично. Ако вземем гласните от човека, възниква песенното, музикалното. И така човекът, такъв, какъвто той стои пред нас на земята, всъщност е резултат от две мирови изкуства: от едно пластициращо мирово изкуство и от едно песенно, музикално мирово изкуство. Едното дава инструмента, другото свири на този инструмент; едното формира инструмента, другото свири на него.
към текста >>

И така човекът, такъв, какъвто той стои пред нас на земята, всъщност е резултат от две мирови изкуства: от едно пластициращо мирово изкуство и от едно песенно, музикално мирово изкуство.
Или ако погледнем съгласните, ако имаме необходимата ясновидска фантазия да видим съгласните в тяхна-та взаимовръзка, се получава човешкото тяло в пълната му пластика. Следователно ако вземем съгласните от човека, възниква скулптурното изкуство. Ако вземем дъха, с който си служи душата, за да свири на този инструмент при пеене, ако, от друга страна, вземем от човека гласните, възниква музикалното, песенното. Значи, вземем ли съгласните от човека, възниква формата, която те трябва да оформят пластично. Ако вземем гласните от човека, възниква песенното, музикалното. И така човекът, такъв, какъвто той стои пред нас на земята, всъщност е резултат от две мирови изкуства: от едно пластициращо мирово изкуство и от едно песенно, музикално мирово изкуство. Едното дава инструмента, другото свири на този инструмент; едното формира инструмента, другото свири на него.
към текста >>

66. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

В същото време имаме възникването на песента.
В същото време имаме възникването на песента. Днес е трудно да се даде представа за това, какви са били песните по онова време, когато квинтовото изживяване беше още чисто. Тогава песните бяха още нещо като изразяване чрез слово. Човек пееше, но това беше в същото време едно говорене за духовния свят. И човек съзнаваше: Говориш ли за череши и грозде, тогава употребяваш земни думи; говориш ли за боговете, тогава трябва да пееш.
към текста >>

От въплъщаването на духовното чрез песенния тон се стигна до въплъщаване на словесното чрез песенния тон.
И тогава дойде онова време, в което човек повече нямаше имагинации. Но той имаше още остатъците от имагинацията - днес обаче човек не ги разпознава, - това са думите на езика. От въплъщаването на духовното чрез песенния тон се стигна до въплъщаване на словесното чрез песенния тон. Това е една стъпка навътре във физическия свят. И едва тогава се случи по-късната еманципация на песенното вътре в арийното пеене и т. н. Това е едно по-нататъшно ниво.
към текста >>

И едва тогава се случи по-късната еманципация на песенното вътре в арийното пеене и т. н.
И тогава дойде онова време, в което човек повече нямаше имагинации. Но той имаше още остатъците от имагинацията - днес обаче човек не ги разпознава, - това са думите на езика. От въплъщаването на духовното чрез песенния тон се стигна до въплъщаване на словесното чрез песенния тон. Това е една стъпка навътре във физическия свят. И едва тогава се случи по-късната еманципация на песенното вътре в арийното пеене и т. н. Това е едно по-нататъшно ниво.
към текста >>

67. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като израз на радост от тяхното световно творение.
Но тъй като човекът можеше да изживява непосредствено интервалите, които за нас днес са такива, че можем да кажем: Прима в едната ок-тава, секунда в следващата октава, терца в третата октава, така този по-стар човек възприемаше един вид обективен мажор и обективен минор, не мажор и минор, изживявани вътрешно, а мажор и минор, които бяха усещани като израз на душевното изживяване на боговете. Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и потиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване на боговете и космическите жалби на боговете. Ние можем да погледнем назад към една земна епоха, изживявана действително от хората, в която във вселената беше проектирано онова, което човек изживява днес при мажор и минор. Каквото той днес преживява вътрешно, беше проектирано навън. Това, което вълнува днес неговата душевност, той го възприемаше в състояние на отделеност от физическото си тяло като преживяване на боговете отвън. Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като израз на радост от тяхното световно творение. А това, което имаме като вътрешно минорно преживяване, човекът в лемурийската епоха го възприемаше като оплакване на боговете от възможността хората да попаднат в това, което е описано в Библейската история като Грехопадение, като отпадане от божествено-духовните сили, от добрите сили.
към текста >>

68. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

278 Евритмията като видима песен 8 лекции от 19-27 февруари 1924 г., 1 лекция от 26 август 1923 г.
278 Евритмията като видима песен 8 лекции от 19-27 февруари 1924 г., 1 лекция от 26 август 1923 г. и 1 кратка статия от 2 март 1924 г.
към текста >>

69. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение.
Ф.: Аз мислех, че меланхолични деца ще имат много по-малък интерес към ритмичните упражнения, към тактуването, т.е. към всички упражнения, свързани с необхватността на човешката същност. С по-голямо удоволствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания. Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение. Така ще бъдат въвлечени в ритъма без физическо напрежение. Възможно е също децата да отказват тези упражнения, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност. Тогава би трябвало да се освободят, да скачат в ритъм, за да се ангажират изцяло. В същото време те са обективни.
към текста >>

70. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Потърсете онази книжка, където са събрани всички песни, които са звучали през този ден, например чудноватата песен за археоптерикса, който точи клюна си на върха на църковната кула – и представете си младенческата свежест на живота, който кипеше около Хекел.
Ако вземете речта на Хекел, Вие ще доловите в нея нещо свежо и живо, но после внасят ешафода, влиза колегата Гертнер и отсича главата. И физиологът, този бивш католически деец, тъжно се оглежда, понеже – заедно с другите – и той трябва да участвува в дискусията. Но погледнете Хекел и вижте какво подмладяващо въздействие оказва той! Духовният му подем увличаше всички студенти. У тях също се пробуждаше някаква имагинативна способност. Потърсете онази книжка, където са събрани всички песни, които са звучали през този ден, например чудноватата песен за археоптерикса, който точи клюна си на върха на църковната кула – и представете си младенческата свежест на живота, който кипеше около Хекел. Препоръчвам Ви да медитирате върху всичко това, и тогава Вие ще проумеете какво означава Йена за духовното развитие на Европа.
към текста >>

71. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

[7] изречението на Ницше – „Das trunkene Lied [Песен на опиянението]“, в 4 част „Also sprach Zarathustra [Тъй рече Заратустра]“.Изречението е взето от превода на Исак Паси.
[7] изречението на Ницше – „Das trunkene Lied [Песен на опиянението]“, в 4 част „Also sprach Zarathustra [Тъй рече Заратустра]“.Изречението е взето от превода на Исак Паси.
към текста >>

72. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

[3] по-добре просяк в горния свят: - Омир, «Одисея», 11 Песен.
[3] по-добре просяк в горния свят: - Омир, «Одисея», 11 Песен.
към текста >>

73. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

7. по-добре просяк в горния свят: - Омир, «Одисея», 11 Песен.
7. по-добре просяк в горния свят: - Омир, «Одисея», 11 Песен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.70242476463318