Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
132
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Педагогика
'.
На страница
1
:
187
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на
педагогика
та, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
Но „познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек" и неговите връзки с външния свят, В случаят и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати" душевни способности, чрез „концентрация" и други разновидности на „душевно обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание. Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме, как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивнофизически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и очна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
Още преди своя редовен университетски курс във Виенската политехника, Рудолф Щайнер се запознава подробно с Кантовата „Критика на чистия разум", както и с основните трудове на Фихте и Хегел. За тези младежки години, той пише в „Моят жизнен път" (Събр. Съч. №28, 1962 г., 52 стр.): „По това време пред мен назряваше задачата да пренеса живия трепет на човешката душа в строгите форми на мисленето. Постепенно моите усилия, свързани с яснотата и точността на естественонаучните понятия, ме убедиха, че единствено възможната изходна точка за едно истинско познание, се намира в действеността на човешкия „Аз". Както Азът е действен и сам наблюдава своята действеност, духовните факти се проявяват непосредствено пред човешкото съзнание."
към текста >>
2.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1916 - 1918 г.
към текста >>
3.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В курсовете по
педагогика
, по философските и хистологически въпроси той положи основите на една нова научна методика за наблюдения и изследвания, както и на начините за тяхното прилагане, претворяване в най-различни, конкретни трудови дейности.
„Едва когато превърнем космическото съдържание в съдържание на нашето мислене, едва тогава ще намерим отново връзката, от която сами сме се отделили.", пише той в 1893 в своя философски труд „Философия на свободата". Основната посока на това, което Рудолф Щайнер създаде през следващите години чрез многобройните си статии и преди всичко реферати, както и в творческо- художествените си изпълнения, беше ясно очертана още в този труд. Това бе антропософията, както той нарече своята духовна наука, което означава наука за мъдростта на човека; свързана същевременно с мъдростта на Космоса, тя представлява космософия. А онази наука, която няма за цел „да повдигне битието на личността, всъщност не може да бъде нищо друго, освен задоволяване на повърхностно любопитство". През годините след Първата Световна война Рудолф Щайнер разгъна своята изследователска дейност върху множество области.
В курсовете по педагогика, по философските и хистологически въпроси той положи основите на една нова научна методика за наблюдения и изследвания, както и на начините за тяхното прилагане, претворяване в най-различни, конкретни трудови дейности.
При това в ядрото на неговото мислене винаги е бил стремежът към вътрешното съчетаване на творческия с научния и религиозния живот. „Нима не трябва" пита той в една своя лекция, изнесена пред учени в Хага, 1922 год. „когато се стремим към научната дейност да имаме в душевната си нагласа онова, което формира творческата? Какво би било, ако ние въобще не можехме да проникнем в природата по друг начин..., ако природата иска да бъде разбрана творчески? ... Не е по-различно и когато се заемаме с друга област, било то нравствена, социална или религиозна.
към текста >>
4.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1916 - 1918 г.
към текста >>
5.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ето защо работата на Хербарт в областта на
педагогика
та е станала плодотворна.
Поради неговия дух склонен към математически необходимото Хербарт е разгледал щастливо онези процеси на човешкия душевен живот, които действително протичат по същия начин при всички хора с известна правилност. Естествено това не ще бъдат по-интимните, по-индивидуални процеси. Оригиналното и особеното във всяка една личност ще бъде пропуснато от един такъв математически ум. Но той ще постигне известно разбиране в това, което е среден израз на духа, и същевременно със своята пресметлива сигурност една власт над развитието на духа. Както механическите закони са тези, които ни правят способни за техниката, така и законите на душевния живот ни правят способни за възпитанието, за техниката и развитието на душата.
Ето защо работата на Хербарт в областта на педагогиката е станала плодотворна.
Той е намерил много привърженици между педагозите. При този светоглед, който предлага един образ на бедни, сиви общи неща, това изглежда на пръв поглед необяснимо. Но то се обяснява с това, че натурите, които най-много се нуждаят от светоглед, имат склонност към такива общи неща, които се подреждат със строга необходимост едни до други по примера на една математическа операция с влизащите в нея членове. Има нещо пленяващо в това, да изживее човек, как едно звено на мисълта се свързва с друго като от само себе си, защото то събужда чувството на сигурност. Те се изграждат някак си от само себе си; човек дава само мислителния материал за целта и оставя по-нататъшното на самостоятелната логическа необходимост.
към текста >>
6.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на
педагогика
та не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост.
н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х. Макай, стр. 16/. Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр. 5 и следв./, изказал се е върху това, че за него мисленето, знанието не може да проникне до ядката на личността. Ето защо той счита като един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието.
"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост.
Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново като воля и като свободна личност да създава себе си отново всекидневно". Само в личността на отделния човек може да се намира изворът на това, което той върши. Моралните задължения не могат да бъдат заповеди, които се дават на човека от някъде, а цели, които той самият си поставя. Илюзия е когато човекът вярва, че върши нещо затова, защото следва заповедта на една обща свещена етика. Той го върши затова, защото към това го подтиква животът на неговия Аз.
към текста >>
7.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Върху тяхното естество беше разпростряна тъмнина, събитията са була на истината... "Вале завършва своята книга, която трябва да изложи заветите на философията към отделните науки, към богословието, физиологията, естетиката и държавната
педагогика
, с думите: "Дано настъпи времето, когато човек ще каже: Някога имаше философия".
Случвало му се е, както е стоял така привидно в противоположност към заобикалящия свят, той да заличи себе си и да се слее в една поредица от събития заедно с всички събития. Той "не знаеше" вече света; казваше, аз не съм сигурен, че тук съществуват знаещи, а тук направо има събития. Без съмнение те идват по такъв начин, че понятието на една знание можеше да се роди твърде бързо неопределено. И "понятия" преминаваха бърза нагоре, за да донесат светлина в събитията, обаче това бяха блуждаещи светлини, души на желанията за знание, жалки, нищо не казващи в тяхната явност постулати на една незапълнена форма на знанието. Непознати фактори трябва да царуват на смени.
Върху тяхното естество беше разпростряна тъмнина, събитията са була на истината... "Вале завършва своята книга, която трябва да изложи заветите на философията към отделните науки, към богословието, физиологията, естетиката и държавната педагогика, с думите: "Дано настъпи времето, когато човек ще каже: Някога имаше философия".
Гореспоменатата книга на Вале /както и другите негови книги: "Исторически обзор върху развитието на философията" 1895 г., "Относно механизма на духовния живот" 1906 г./ е едни от най-важните симптоми на развитието на светогледите в 19-тото столетие. Липсата на доверие спрямо познанието, което взема своята изходна точка от Кант, завършва за един мисловен свят, какъвто той се явява при Вале, с пълното безверие във всеки светоглед.
към текста >>
8.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и хистологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на
педагогика
та, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
„обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и хистологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
*5.Писмо от 23 Август 1794. *6.За да сме наясно с възникването на „предметното съзнание", налага се да направим следното уточнение. Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета „Земя" е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание. 1. Старият Сатурн (трансово съзнание) 2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
9.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Постепенно Антропософията навлиза в области като
педагогика
та (т.н.
ПРЕДГОВОР НА ПРЕВОДАЧА „Същност на социалния въпрос" от Рудолф Щайнер излиза през 1919 год., в третия седемгодишен цикъл от развитието на Антропософията, когато в Средна Европа вече са налице предпоставките за практическо прилагане на антропософското духовно-научно познание.
Постепенно Антропософията навлиза в области като педагогиката (т.н.
Валдорфски училища), медицината (антропософската медицина е призната за официална терапевтична доктрина от Европейския парламент през м. юли 1992 год. в Страсбург), биодинамични селски стопанства, архитектура, банково дело, фармацевтика, индустрия... След първите издания на въвеждащите антропософски книги от Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събрани съчинения №13), „Духовното ръководство на човека и човечеството" (№15), „Христос и човешката душа" (№155), „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" с помощта на фондация „Инфо 3" предлага и първото българско издание на „(Същност на социалния въпрос" (Събрани съчинения № 23) с надеждата, че въпреки малкия тираж, книгата ще попадне в ръцете и съзнанието на тези, за които е предназначена, за тези които ще съумеят да се вслушат в суровото предупреждение на Рудолф Щайнер, че след „диктатурата на пролетариата неизбежно идва епохата в която ще се появи диктатурата на съвестта". Според възгледите на Рудолф Щайнер, създател на Антропософията, Първата световна война възникване по силата на военна и световно-политическа необходимост, а до голяма степен поради неовладяни социални проблеми, които правителствата заобикалят, предпочитайки да търсят стълкновения с външния враг.
към текста >>
10.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Доста хора смятат, че след като
педагогика
та се провежда под контрола на държавата, това се отразява благоприятно върху развитието на човечеството.
Защото държавата има възможност така да насочи възпитателните и образователните тенденции, а с това и значителна част от духовния живот на обществото, че да служи по най-добър начин на своите поданици. Лесно е да се допусне също, че индивидът ще се превърне във възможно най-добрия член на обществото, ако той е възпитаван според икономическите условия, всред които израства, и ако благодарение на съответното възпитание заеме онова място, което е подходящо за него от икономическа гледна точка. Предлаганата книга си поставя не особено приятната задача да покаже, че хаосът в нашия обществен живот се корени в подчинението на духовния живот пред държавата и икономиката. Тя трябва да покаже, че освобождаването на духовния живот от тази зависимост е част от разрешаването на социалния въпрос. Книгата посочва и други широко разпространени заблуждения.
Доста хора смятат, че след като педагогиката се провежда под контрола на държавата, това се отразява благоприятно върху развитието на човечеството.
И социалистически ориентираните мислители едва ли си представят друго, освен че обществото се стреми да служи на индивида според своите възможности. В тази област съвсем не е лесно да се приеме един възглед, който днес се налага Като безусловно необходим. А той се свежда до това, че за един по-късен етап от историческата еволюция на човечеството дадено твърдение, което по-рано е било вярно, може да се окаже напълно погрешно. За съвременното човечество беше необходимо да се отнемат възпитанието и свързаният с него официален духовен живот от онези кръгове, които го поддържаха през Средновековието, и да ги предоставят на държавата. Обаче по-нататъшното запазване на това съотношение представлява огромна социална грешка.
към текста >>
11.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Педагогика
та и инструкционната методология ще могат да осъществят това условие единствено чрез действително знание за развитието на човешкото същество.
Ако бъде използвана правилно, тя може да служи за събирането на хора около инициативи за социални начинания, изискващи нови основи. Въпреки това, нужно е в този случай да се посочи, че и най-добрите намерения трябва да бъдат спрени, ако не отчитат тези основополагащи условия, които се основават на практическо вникване в нещата. Следователно, това е едно от условията за разглеждане, когато се планира основаването на каквато и да е институция като Валдорфското училище. Идеализмът трябва да работи в духа на учебния план и методология на училището. Но трябва и да бъде идеализъм, който има силата да събужда у младите и растящи човешки същества силите и уменията, от които те ще имат нужда в по-късния си живот, за да имат пособията за работа в модерното общество и за да добиват за себе си адекватна прехрана.
Педагогиката и инструкционната методология ще могат да осъществят това условие единствено чрез действително знание за развитието на човешкото същество.
Прозорливи хора днес се обявяват за образование и обучение в посока не само култивирането на едностранчиво знание, но и на умения; образование не само в посока култивиране на интелектуални способности, но и на развиване на волята. Обосноваността на тази идея е неоспорима; но е невъзможно да се развива волята и това чувство на здравословност, на която почива, докато не развием вникването в нещата, което събужда енергийните импулси на волята и чувствата. Честа съвременна грешка в това отношение е не, че хората пренасищат младите умове с прекалено много концепции, а че видовете концепции, които се култивират, са изпразнени от всякаква животворна сила. Всеки, който вярва, че може да култивира волята, без да култивира концепции, които ѝ дават живот, страда от заблуда. Работа на съвременните учители е да разберат това ясно; но това ясно разбиране може единствено да изхожда от живо разбиране за цялото човешко същество.
към текста >>
В образоването, това което учителят прави, може да зависи само донякъде от това, което той заема от една обща, абстрактна
педагогика
: то трябва да е по-скоро новораждащо се всеки момент от живо разбиране за младото човешко същество, което се обучава.
Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него. Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази метаморфоза от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет. Модерният светоглед, базиран на природния закон, не подхожда към тези факти на човешкото развитие в пълно съзнание. За да ги наблюдаваме с необходимото внимание, трябва да имаме усещане за най-фините манифестации на живота в човешкото същество. Този вид усещане трябва да протича в цялото изкуство на образованието; то трябва да оформя учебния план; то трябва да живее в духа, обединяващ ученик и учител.
В образоването, това което учителят прави, може да зависи само донякъде от това, което той заема от една обща, абстрактна педагогика: то трябва да е по-скоро новораждащо се всеки момент от живо разбиране за младото човешко същество, което се обучава.
Критика на това твърдение е, че не работи в големи класове. Тази критика е без съмнение обоснована в някакъв ограничен смисъл. Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета. Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“.
към текста >>
12.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Но дали стигаме до това схващане на троичното устройство посредством
педагогика
та, медицината, социологията или пък чрез науката, изкуството, същественото е да имаме един сигурен и плодотворен метод да доловим самите себе си, да обхванем самите себе си и нашата изравнител на дейност в тези противоположности, за да се опознаем и да се ръководим свързано в нашето тяло, в нашата душа и в нашия дух.
От проучването на организма той изтъква за лекарите трите групи функции: нервна (и сетивни), двигателни (обхващащи храносмилането), и регулиращи (дихателните и кръвообращателни ритми). Морфологично това функционално разпределение се изразява в противоположността на главата и крайниците, свързани помежду им чрез туловището, което играе една посредническа, уравновесяваща роля. За възпитателите той изследва на тази основа трите главни функции на душата: мисленето, което има своя инструмент в нервната система, чувствуването свързано с ритмите на сърцето и дишането, волята, която се изразява чрез скрития динамизъм в крайниците. Това познание позволява на преподавателите да дадат на техните ученици едно обучение, което същевременно да упражнява едно формиращо влияние върху техния характер и върху тяхното физическо развитие. Той се обръща също към политиците и към икономистите, за да привлече вниманието им върху необходимостта да се съблюдава това троично естествено разпределение на човешката природа в социалното тяло, ако искаме то да бъде уравновесено.
Но дали стигаме до това схващане на троичното устройство посредством педагогиката, медицината, социологията или пък чрез науката, изкуството, същественото е да имаме един сигурен и плодотворен метод да доловим самите себе си, да обхванем самите себе си и нашата изравнител на дейност в тези противоположности, за да се опознаем и да се ръководим свързано в нашето тяло, в нашата душа и в нашия дух.
Във всяко троично устройство се различава една полярност и една посредническа функция. Но единството може да се осъществи, когато центърът поддържа равновесието между полярностите. Така се разкриват на различните равнища на съществото съответствия, за които често ще се загатва в следващите страници. Ние ще можем да ги познаем по-задълбочено само тогава, когато се върнем към изворите, т. е. делото на Р.
към текста >>
13.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Една истинска
педагогика
може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други.
Но това не е точно. Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения. Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно.
Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други.
Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище. Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия. Свръхсетивният поглед възприема тази редуващи се смени между силите на асимилация и на дисимилация, между разрушението и възраждането. Един прилив и един отлив съставени от разрушителни и възстановителни дейности регулират в органическата съвкупност и в отделните органи състоянието на здраве, добро или лошо. За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване.
към текста >>
Тази
педагогика
развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище.
Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения. Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други.
Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище.
Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия. Свръхсетивният поглед възприема тази редуващи се смени между силите на асимилация и на дисимилация, между разрушението и възраждането. Един прилив и един отлив съставени от разрушителни и възстановителни дейности регулират в органическата съвкупност и в отделните органи състоянието на здраве, добро или лошо. За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване. Или пък виждаме, как дисимилацията идва да се намесва противоположно на асимилацията, пренасяйки по този начин произведения на лошо изработена обмяна на веществата.
към текста >>
Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска
педагогика
, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище.
Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
Свръхсетивният поглед възприема тази редуващи се смени между силите на асимилация и на дисимилация, между разрушението и възраждането. Един прилив и един отлив съставени от разрушителни и възстановителни дейности регулират в органическата съвкупност и в отделните органи състоянието на здраве, добро или лошо. За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване. Или пък виждаме, как дисимилацията идва да се намесва противоположно на асимилацията, пренасяйки по този начин произведения на лошо изработена обмяна на веществата. Този поглед, който възприема аномалиите в равновесието между асимилацията и дисимилацията, е също така необходим на онзи, който иска да лекува болните, както и за възпитателя.
към текста >>
14.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната
педагогика
, която след около 30 години ще предложи на света.
Щайнер повтаря опитите на Гьоте, търсейки духовно-научно обяснение на феномена на светлината и цветовете, на природните процеси, растенията, намирайки свой път към учението за метаморфозата. Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека. За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост. Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия. След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина.
Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света.
По-нататъшното навлизане в естественонаучните съчинения на Гьоте довежда до написването на „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ през 1886 г. По същото време 25-годишният Щайнер среща любовта – едно красиво приятелство с момиче, носещо праобраза на немската девойка. Макар че в този живот трябва да останат разделени, споменът за този чудесен период го стопля до края на живота му. По това време е поканен в кръга на младата поетеса Мари деле Грацие, която всяка събота събира в дома си литературния, философски и религиозен елит на Виена. Поради доминиращия песимизъм и антипатия към Гьоте в този дом, Шрьоер се оттегля и трудно понася Щайнеровото въодушевление, което довежда до временен конфликт между тях, от който Щайнер е дълбоко наранен.
към текста >>
15.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1914 - 1918 г.
към текста >>
16.
Съдържание
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Лекция върху
педагогика
та по време на "Френския курс" в Гьотеанума, 16.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Тайната на четирите темперамента Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
Лекция върху педагогиката по време на "Френския курс" в Гьотеанума, 16.
09. 1922 Педагогика и изкуство Педагогика и морал Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
към текста >>
Педагогика
и изкуство
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Тайната на четирите темперамента Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията Лекция върху педагогиката по време на "Френския курс" в Гьотеанума, 16. 09. 1922
Педагогика и изкуство
Педагогика и морал Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
към текста >>
Педагогика
и морал
Тайната на четирите темперамента Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията Лекция върху педагогиката по време на "Френския курс" в Гьотеанума, 16. 09. 1922 Педагогика и изкуство
Педагогика и морал
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
към текста >>
17.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
За житейската мъдрост, както и за
педагогика
та, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността. Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на темпераментите. И наистина, ние сме наследили знанието за четирите темперамента от едно дълбоко древно познание за човешката природа. Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента. При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи.
За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
Но да продължим нататък! Отново виждаме, как и флегматичният темперамент се изразява във външната форма. При него преобладава дейността на етерното или жизненото тяло, което се изразява физически в системата на жлезите, а душевно се изразява в задоволството, във вътрешната уравновесеност. Когато във вътрешния мир на един такъв човек всичко е не само нормално и наред, но и тези вътрешни градивни сили на задоволството са особено, абнормно активни, техните продукти се присъединяват към човешкото тяло; той става корпулентен, напълнява много. В пълнотата на тялото, в образуването на тлъстини се съдържа това, което изработват вътрешните градивни сили на етерното тяло.
към текста >>
18.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Основата на една правилна
педагогика
не могат да бъдат общи формули като „хармонично развитие на тяло и дух" и подобни, а такава може да бъде изградена само върху едно истинско познание на човешкото същество.
В момента, в който и астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период. Този завършек се изразява в половата зрялост. Размножителните органи стават самостоятелни, защото освободеното астрално тяло вече не действува навътре, а взаимодействува непосредствено с външния свят. Както върху все още нероденото дете не влияят въздействията на външния свят, така преди смяната на зъбите върху етерното тяло не действуват силите, които съответствуват на въздействията на физическото обкръжение върху физическото тяло. Върху астралното тяло съответните сили оказват влияние едва от момента на половата зрялост.
Основата на една правилна педагогика не могат да бъдат общи формули като „хармонично развитие на тяло и дух" и подобни, а такава може да бъде изградена само върху едно истинско познание на човешкото същество.
Не може да се твърди също, че подобни формули са неправилни, но просто те могат да се използуват толкова малко, колкото и твърдението, че всички части на една машина би трябвало да бъдат сглобени съразмерно, за да е ефективна работата й. Само този, който не използува общи фрази, а пристъпи към човешкото същество с истински знания, може да я използува. Това се отнася и до възпитателното изкуство - необходима е ясна представа за съставните части на човешкото същество и за главните подробности от тяхното развитие. Трябва да се знае върху коя част от човешкото същество може да се въздействува в определена възраст, и как това въздействие протича съобразно основната задача. Няма съмнение, че едно наистина реалистично възпитателно изкуство, за каквото тук се говори, може да си пробие път само бавно и постепенно.
към текста >>
Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „
Педагогика
" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия.
Към него се отнасят не само осезаемо възприемаемия свят, а и всичко, което се отразява в обкръжението, което може да въздействува върху духовните сили на детето. Тук принадлежат всички морални или неморални, разумни или безразсъдни постъпки, които то може да види. Не морални формули, нито разумни поучения въздействуват на детето в това отношение, а само онова, което възрастните в неговото обкръжение вършат пред очите му. Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата година е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка. Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина.
Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия.
Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия. Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда.
към текста >>
Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата
педагогика
.
За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото. И той самият абсолютно вярва на това. И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително. Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина.
Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика.
Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили. Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало. Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен. Духовната Наука притежава подходящи сравнения за всички мирови тайни, чиито образи са сътворени не от човека, а от самите мирови сили. Ето защо Духовната Наука трябва да бъде жизнената основа на всяко възпитателно изкуство.
към текста >>
Цялото възпитателно изкуство, цялата
педагогика
са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен.
Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина. Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика. Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили. Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало.
Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен.
Духовната Наука притежава подходящи сравнения за всички мирови тайни, чиито образи са сътворени не от човека, а от самите мирови сили. Ето защо Духовната Наука трябва да бъде жизнената основа на всяко възпитателно изкуство. Една душевна сила, на която в този период от развитието човек отдава голямо значение, е паметта. Развитието на паметта е свързано с преобразяване на етерното тяло. То се освобождава между смяната на зъбите и половата зрялост и през този период може съзнателно да влияе върху по-нататъшното развитие на паметта.
към текста >>
Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в
педагогика
та.
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно.
Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката.
Но това е естествено. За мнозина нейните истини са все още необичайни. Но ако действително са истина, рано или късно те ще се влеят в културата. Само чрез ясно съзнание за това, как единичните възпитателни мерки влияят върху младия човек, възпитателят може да намери правилния подход към всеки единичен случай. Затова трябва да се знае, как отделните душевни сили, а именно мислене, чувства и воля, трябва да се третират, за да може тяхното развитие да влияе обратно върху етерното тяло, което в периода между смяната на зъбите и настъпването на половата зрелост може да бъде постигнато чрез външни въздействия.
към текста >>
19.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
ЛЕКЦИЯ ВЪРХУ
ПЕДАГОГИКА
ТА
ЛЕКЦИЯ ВЪРХУ ПЕДАГОГИКАТА
по време на „френския курс" в Гьотеанума („Космология, религия и философия", Събр. Съч. №215) 16. 09. 1922 Днешната епоха е време на интелектуализма. Интелектът е онази душевна сила, при чието проявление човек ангажира своята дълбока същност в най-слаба степен.
към текста >>
Ето защо тя смята, че - преди всичко - трябва да бъде одухотворена самата
педагогика
, а чрез нея и цялата педагогическа дейност на възпитателя.
Отдавна се говори, че интелектуализмът действува осакатяващо върху преподаването и възпитанието. Но в случая се има предвид само интелигентността на детето, а не тази на възпитателя. Преподавателските и възпитателни методи трябва да се формират по такъв начин, че у детето да се развие не само студения разум, но и топлината на сърцето. Антропософската Духовна Наука приема тази теза напълно и признава в максимална степен посочените възпитателни принципи. Обаче тя е наясно, че една душа може да бъде стоплена само от друга душа.
Ето защо тя смята, че - преди всичко - трябва да бъде одухотворена самата педагогика, а чрез нея и цялата педагогическа дейност на възпитателя.
Вън от всяко съмнение е, че интелектуализмът се промъкна в преподавателските и възпитателни методи. Това впрочем му се отдаде по обиколните пътища на съвременната наука. Родителите смятат за неоспоримо това, което науката твърди, че е полезно за телесното, душевно и духовно здраве на детето. Науката, от друга страна, принуждава учителите да приемат утвърдените от нея възпитателни методи. Обаче съвременната наука постигна своя триумф именно с помощта на интелектуализма.
към текста >>
Интелектуалистичната наука постига изключително прецизно естествознание, но тя не може да изгради една истинска
педагогика
.
Родителите смятат за неоспоримо това, което науката твърди, че е полезно за телесното, душевно и духовно здраве на детето. Науката, от друга страна, принуждава учителите да приемат утвърдените от нея възпитателни методи. Обаче съвременната наука постигна своя триумф именно с помощта на интелектуализма. В своите постулати тя не влага нищо от душевната същност на човека. Тя разчита предимно на сетивното наблюдение и експеримента.
Интелектуалистичната наука постига изключително прецизно естествознание, но тя не може да изгради една истинска педагогика.
Истинската педагогика може да възникне само според троичното устройство на човека като същество, изградено от тяло, душа и Дух. Защото сетивното наблюдение и експеримента стигат само до телесната част на човека; с други думи - интелектуализмът обхваща само човешкото физическо тяло. Следователно, за изграждането на една истинска педагогика, е необходимо истинско познание за човешкото същество. И Антропософията се бори не за друго, а за него, за истинското познание на човешкото същество. Човекът не може да бъде разбран, ако първо се доверим на материалистично ориентираната наука, а после зададем въпроса, дали той притежава определени душевни и духовни качества.
към текста >>
Истинската
педагогика
може да възникне само според троичното устройство на човека като същество, изградено от тяло, душа и Дух.
Науката, от друга страна, принуждава учителите да приемат утвърдените от нея възпитателни методи. Обаче съвременната наука постигна своя триумф именно с помощта на интелектуализма. В своите постулати тя не влага нищо от душевната същност на човека. Тя разчита предимно на сетивното наблюдение и експеримента. Интелектуалистичната наука постига изключително прецизно естествознание, но тя не може да изгради една истинска педагогика.
Истинската педагогика може да възникне само според троичното устройство на човека като същество, изградено от тяло, душа и Дух.
Защото сетивното наблюдение и експеримента стигат само до телесната част на човека; с други думи - интелектуализмът обхваща само човешкото физическо тяло. Следователно, за изграждането на една истинска педагогика, е необходимо истинско познание за човешкото същество. И Антропософията се бори не за друго, а за него, за истинското познание на човешкото същество. Човекът не може да бъде разбран, ако първо се доверим на материалистично ориентираната наука, а после зададем въпроса, дали той притежава определени душевни и духовни качества. Подобно отношение към познанието за човека е изключително вредно за възпитанието на детето.
към текста >>
Следователно, за изграждането на една истинска
педагогика
, е необходимо истинско познание за човешкото същество.
В своите постулати тя не влага нищо от душевната същност на човека. Тя разчита предимно на сетивното наблюдение и експеримента. Интелектуалистичната наука постига изключително прецизно естествознание, но тя не може да изгради една истинска педагогика. Истинската педагогика може да възникне само според троичното устройство на човека като същество, изградено от тяло, душа и Дух. Защото сетивното наблюдение и експеримента стигат само до телесната част на човека; с други думи - интелектуализмът обхваща само човешкото физическо тяло.
Следователно, за изграждането на една истинска педагогика, е необходимо истинско познание за човешкото същество.
И Антропософията се бори не за друго, а за него, за истинското познание на човешкото същество. Човекът не може да бъде разбран, ако първо се доверим на материалистично ориентираната наука, а после зададем въпроса, дали той притежава определени душевни и духовни качества. Подобно отношение към познанието за човека е изключително вредно за възпитанието на детето. Защото при него тялото, душата и Духа образуват единно цяло в много по-голяма степен отколкото при възрастния. Не е възможно да полагаме грижи за детското здраве, опирайки се на съвременните научни обяснения, а после да „добавим" към здравия организъм това, което му съответствува в душевен и в духовен смисъл.
към текста >>
Истинската
педагогика
сама подсказва тези неща.
Защото при него тялото, душата и Духа образуват единно цяло в много по-голяма степен отколкото при възрастния. Не е възможно да полагаме грижи за детското здраве, опирайки се на съвременните научни обяснения, а после да „добавим" към здравия организъм това, което му съответствува в душевен и в духовен смисъл. Всяка душевно-духовна намеса спрямо едно дете, се отразява благотворно или болестотворно върху неговия телесен живот. Душата и Духът определят физическия облик на земния човек. Всеки телесен процес е едно откровение на душевните и духовни сили.
Истинската педагогика сама подсказва тези неща.
Но от друга страна човек лесно се поддава на грешките, които нашата съвременност допуска в това отношение. Никой не го казва гласно, но всеки смята, че педагогиката не може да просперира с помощта на официалната наука; следователно, педагогическите методи следва да се извеждат не от тази наука, а от възпитателните инстинкти. Теоретически това би трябвало да се признае, обаче практически то не води до никъде, защото съвременното човечество просто е изгубило самата първичност на своя инстинктивен живот. И ако днес човек не се опита да изгради една инстинктивна педагогика тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен мрак. Антропософското познание показва, че интелектуалната ориентация на науката дължи своето съществуване на една необходима фаза от развитието на човечеството.
към текста >>
Никой не го казва гласно, но всеки смята, че
педагогика
та не може да просперира с помощта на официалната наука; следователно, педагогическите методи следва да се извеждат не от тази наука, а от възпитателните инстинкти.
Всяка душевно-духовна намеса спрямо едно дете, се отразява благотворно или болестотворно върху неговия телесен живот. Душата и Духът определят физическия облик на земния човек. Всеки телесен процес е едно откровение на душевните и духовни сили. Истинската педагогика сама подсказва тези неща. Но от друга страна човек лесно се поддава на грешките, които нашата съвременност допуска в това отношение.
Никой не го казва гласно, но всеки смята, че педагогиката не може да просперира с помощта на официалната наука; следователно, педагогическите методи следва да се извеждат не от тази наука, а от възпитателните инстинкти.
Теоретически това би трябвало да се признае, обаче практически то не води до никъде, защото съвременното човечество просто е изгубило самата първичност на своя инстинктивен живот. И ако днес човек не се опита да изгради една инстинктивна педагогика тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен мрак. Антропософското познание показва, че интелектуалната ориентация на науката дължи своето съществуване на една необходима фаза от развитието на човечеството. Новото човечество вече е напуснало периода на инстинктивния живот. Интелектът разбра своето изключително значение.
към текста >>
И ако днес човек не се опита да изгради една инстинктивна
педагогика
тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен мрак.
Всеки телесен процес е едно откровение на душевните и духовни сили. Истинската педагогика сама подсказва тези неща. Но от друга страна човек лесно се поддава на грешките, които нашата съвременност допуска в това отношение. Никой не го казва гласно, но всеки смята, че педагогиката не може да просперира с помощта на официалната наука; следователно, педагогическите методи следва да се извеждат не от тази наука, а от възпитателните инстинкти. Теоретически това би трябвало да се признае, обаче практически то не води до никъде, защото съвременното човечество просто е изгубило самата първичност на своя инстинктивен живот.
И ако днес човек не се опита да изгради една инстинктивна педагогика тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен мрак.
Антропософското познание показва, че интелектуалната ориентация на науката дължи своето съществуване на една необходима фаза от развитието на човечеството. Новото човечество вече е напуснало периода на инстинктивния живот. Интелектът разбра своето изключително значение. Човечеството се нуждаеше от него, за да поеме правилния път на своето развитие. А той води към онази степен на съзнание, която то трябва да постигне в определен период, както и отделния човек трябва да придобие определени способности в съответната възраст.
към текста >>
20.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
ПЕДАГОГИКА
И ИЗКУСТВО
ПЕДАГОГИКА И ИЗКУСТВО
Резюме от лекция, изнесена по време на „Художествено-педагогическата конференция на Валдорфските училища" 25. 03 - 29. 03. 1923 Педагогическото изкуство може да съществува само върху истинското познание за човека. А то не би могло да бъде съвършено, ако се изчерпваше само с наблюдението.
към текста >>
Знанието за човека като основа на
педагогика
та е нещо, което трябва да бъде пробудено у всеки.
Човешкото същество не се опознава чрез пасивно знание. Това, което знаем за човека, трябва поне до известна степен да изживеем като творческа способност на нашата собствена душа и като познавателна дейност на нашата собствена воля. Едно пасивно знание за човека може да доведе само до имитация на възпитателна и преподавателска практика. Защото преходът от пасивното знание към практиката винаги се свежда до чисто външни инструкции и указания. Дори и човек сам да си дава тези указания, те си остават външни.
Знанието за човека като основа на педагогиката е нещо, което трябва да бъде пробудено у всеки.
Всяка мисъл за човека трябва да бъде непосредствено изживяна, също както човек усеща правилното си дишане и кръвообръщение като признак на своето собствено здраве. След като сме изправени пред задачата да възпитаме и да обучим едно дете, познанието за човека трябва естествено да премине в действие, а в тази естественост - да се пробуди любовта. Тук няма първо пасивно знание за човека, а после външното умозаключение: понеже това или онова у детето е такова или онакова, ти трябва да постъпиш по този или онзи начин. Тук има най-вече непосредствено изживяното знание, което в конкретното си проявление е идентично със самото себе си. Едва тогава възпитателния процес се превръща в проникнато от любов действие, което постепенно приема своя необходим облик.
към текста >>
В
педагогика
та не е така.
Подобни възгледи насочват погледа към жизнените проявления на детето, които са един вид зародишни състояния на израстващия човек. Пълноценният човек трябва да се впуска в своята работа без обаче да изгубва себе си в механизма на професията. Детската природа изисква такава подготовка от страна на възпитателя, която може да се получи само като един вид откровение на човешкото същество. Неговите малки възпитаници се стремят към действеност, понеже тя е заложена в човешката природа. Безкомпромисният външен свят изисква от възрастния окончателно завършена работа.
В педагогиката не е така.
Там израстващите човешки същества изискват една действеност, която - насочена правилно -дава само зародишните кълнове на истинското възпитателно изкуство. Който съумее истински да се вслуша в детската душа по пътя й от играта до едно или друго смислено занимание, той ще се замисли и за междинната област, който свързва заниманието и обучението. Защото при детето играта е най-сериозното откровение на вътрешния порив към действие. Израз на голямо лекомислие е да се каже, че детето трябва „да учи играейки". Такъв педагог би възпитал само хора, за които животът е повече или по-малко една игра.
към текста >>
Жалко, че Шилеровите „Естетически писма" са оказали толкова слабо влияние върху
педагогика
та.
Но той самия блика в своя първичен вид именно в любовта. Той съществува там, където няма принуда. Шилер е усетил това по своеобразен начин и то му дава повод на напише своите „Писма за естетическото възпитание на човека". Шилер вижда като най-важен елемент на цялото възпитателно изкуство тъкмо проникващия в човека естетически дух. Човекът е длъжен да изпълни своя познавателен стремеж с такава любов към познанието, че в своите действия да бъде или творецът-художник, или естетът-зрител.
Жалко, че Шилеровите „Естетически писма" са оказали толкова слабо влияние върху педагогиката.
А спрямо мястото на изкуството във възпитателската и преподавателска работа, те биха могли да упражнят решаващо влияние. Изкуството, както изобразителното, така и поетично-музикалното, е наистина необходимо за детската природа. Има занимания с изкуство, които са подходящи за съответната училищна възраст. Като възпитатели не трябва да говорим твърде много за това, че едно или друго изкуство е „полезно" за изграждането на тези или онези човешки способности. В случая изкуството съществува заради самото изкуство.
към текста >>
21.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
ПЕДАГОГИКА
И МОРАЛ*
ПЕДАГОГИКА И МОРАЛ*
/* Резюме от лекция, изнесена по време на „Художествено-педагогическа конференция на Валдорфските училища" 25. 03 - 29. 03. 1923/ Задачите на възпитателя и преподавателя достигат връхната си точка в това, което той може да постигне относно моралното равнище на поверените му деца. В рамките на училищното възпитание той среща огромни трудности при изпълнението на тази задача.
към текста >>
22.
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
GA_34 Тайната на четирите темперамента
293. Цялостното познание за човека като основа на
педагогика
та.
Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919) 294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство. Основен педагогически курс II-pa част 14 лекции (Щутгарт 1919) 295. Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919)
към текста >>
Духовни, културно-исторически и социални основи на
педагогика
та във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство. Основен педагогически курс II-pa част 14 лекции (Щутгарт 1919) 295. Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919) 296. Въпросите на възпитанието като социални въпроси.
Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
297. Рудолф Щайнер и Валдорфските училища – лекции и разговори (Щутгарт 1919-1924) 299. Духовнонаучни съзерцания върху говора 6 лекции (Щутгарт 1920) 300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924) 301. Обновлението на педагогично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920) 302. Познание за човека и организация на обучението 8 лекции Щутгарт 1921)
към текста >>
304а Антропософските възгледи за човека и
педагогика
та 9 лекции (разл.
303. Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек. Коледен учителски курс. 16 лекции (Дорнах 1921-22) 304. Възпитателни и преподавателски методи от гледище на Антропософията 9 лекции (разл. градове 1921-22)
304а Антропософските възгледи за човека и педагогиката 9 лекции (разл.
градове 1923-24) 305. Основните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство 12 лекции (Оксфорд 1922) 306. Педагогическата практика от гледище на духовно научното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923) 307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923)
към текста >>
309. Антропософската
педагогика
и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
305. Основните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство 12 лекции (Оксфорд 1922) 306. Педагогическата практика от гледище на духовно научното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923) 307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923) 308. Методика на обучението и предпоставки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924)
309. Антропософската педагогика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката 10 лекции (Арнхайм 1924) 311. Познанието за човешкото същество и възпитателното изкуство 7 лекции (Торкуей 1924)
към текста >>
310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на
педагогика
та 10 лекции (Арнхайм 1924)
306. Педагогическата практика от гледище на духовно научното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923) 307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923) 308. Методика на обучението и предпоставки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924) 309. Антропософската педагогика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката 10 лекции (Арнхайм 1924)
311. Познанието за човешкото същество и възпитателното изкуство 7 лекции (Торкуей 1924)
към текста >>
23.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1916 - 1918 г.
към текста >>
24.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1916 - 1918 г.
към текста >>
25.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на
педагогика
та, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
В случая и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и "признати" душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на "душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание. Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 "учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от "обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът".
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
*28. Клавдий Птоломей. 87-165, астроном и географ в Александрия. Планетата Уран е открита през 1781 от Herschel, а Плутон през 1846 от L. Verrier. *29. За индивидуалността на Заратустра един от великите предводители на човечеството, основател на персийската култура, както и за мястото му в тайната на "двете деца Исус" виж Лекция от 18 Септември 1909 в "Евангелието на Лука" (Събр. Съч. №114), както и Лекции от 1 Септември и 2 Септември 1910 в "Евангелието на Матей" (Събр.
към текста >>
26.
11. Бележки
GA_114 Евангелието на Лука
За противоположността между „кръв" и „нерви" виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на
педагогика
та" (Събр.
*15 Духовно-научното изследване на Рудолф Щайнер установява, че не сърцето движи кръвта, а обратно: кръвта е истинската причина за сърдечната дейност. Виж: Рудолф Щайнер „Духовна Наука и медицина" (Събр. Съч. №312, 20 лекции в Дорнах, 1920) и „Окултна физиология" (Събр. Съч. №128,8 лекции в Прага, 1911) двата лекционни цикъла са преведени на български от д-р Теменуга Станева и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. Д-р Емил Танев „Джогингът и съвременният спорт в светлината на Антропософията" (Глава 3 „Как антропософските лекари разбират сърдечно-съдовата система и нейната функция")
За противоположността между „кръв" и „нерви" виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката" (Събр.
Съч. J4293) *16 Рудолф Щайнер „Евангелието на Йоан" (Събр. Съч. №103, 12 лекции в Хамбург 1908/
към текста >>
27.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Поради това че аналитичната психология се опитва да се намеси в живота чрез
педагогика
та, терапията, а скоро навярно и чрез социални и политически средства, опасността, свързана с това трябва да се гледа с голяма загриженост.
1917 г. Вие ще си спомните изучаванията, при които се опитахме да установим едно съотношение към различните предпоставки и твърдения на съвременната психоанализа. Онова, което беше важно за мене в тези проучвания бе да се изясни понятието за "безсъзнателното", да се докаже, че начинът, по който понятието за "безсъзнателното" се обикновено използува в психоанализата е без никакво основание. Доколкото човек не е в състояние да отиде отвъд това понятие, което е едно чисто негативно понятие, не може да се каже нищо повече освен, че психоанализата работи с недостатъчни методи за познание върху едно специално важно решение днес. Поради това, че психоаналитиците се стремят да изследват душата и духа и, както сме наблюдавали, дори следват тази душа и дух в социалния живот, човек трябва да признае, че тук ние имаме едно отклонение което е много по-значително, отколкото онова, което официалната академична наука е в състояние да предложи в тази област.
Поради това че аналитичната психология се опитва да се намеси в живота чрез педагогиката, терапията, а скоро навярно и чрез социални и политически средства, опасността, свързана с това трябва да се гледа с голяма загриженост.
Така възниква въпросът какво е същественото, което съвременните изследователи не могат и не желаят да достигнат. Те признават, че съществува една душевна природа отвъд съзнанието; те търсят една душа отвъд съзнанието обаче не могат да се издигнат до познание на самия дух. Духът по никакъв начин не може да бъде схванат чрез едно понятие за безсъзнателното, защото един несъзнателен дух е като човешко същество без глава. Аз съм ви обръщал вниманието, че има хора, които в известни хистерични състояния вървят из улиците и виждат в другите човешки същества само техните тела, но не и главите им. Ако човек не е в състояние да види главата на едно лице, това е определена болестна форма.
към текста >>
28.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
За противоположността между „кръв и „нерви“ виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на
педагогика
та“ (Събр.
Духовно-научното изследване на Рудолф Щайнер установява, че не сърцето движи кръвта, а обратно: Кръвта е истинската причина за сърдечната дейност. Виж: Рудолф Щайнер .Духовна наука и медицина“ (Събр. Съч. №312, 20 лекции в Дорнах, 1920) и „Окултна физиология“ (Събр. Съч. №128, 8 лекции в Прага, 1911) - двата лекционни цикъла са преведени на български от д-р Теменуга Станева и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. Д-р Емил Танев „Джогингьт и съвременният спорт в светлината на Антропософията“ (Глава 3 „Как антропософските лекари разбират сърдечно-съдовата система и нейната функция“).
За противоположността между „кръв и „нерви“ виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката“ (Събр.
Съч. №293). *27. Blut = кръв. *28. „Новото идване на Христос в етерния свят“. Публична лекция, изнесена в Кристияния (Осло) на 13. Юни 1910.
към текста >>
29.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на
педагогика
та, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
В случая и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание. Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“. В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
*2. Според свръхсетивното познание човекът разполага с дванадесет сетива. 1. Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек) 2. Мисловно сетиво 3. Говорно сетиво 4. Слухово сетиво
към текста >>
30.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
34. Част от окултното значение на човешките трупове е разгледана в Лекция от 23 Август 1919, „Общото човекознание като основа на
педагогика
та" (14 лекции от 21 Август до 15 Септември 1919, Мюнхен, Събр.
33. Виж Рудолф Щайнер, Лекция от 10 Юни 1904 в „Легендата за храма и Златната легенда като символичен израз на миналите и бъдещите еволюционни тайни"' (20 лекции, Берлин 1904-1906, Събр. Съч. №93), превод от английски: Вера Гюлгелиева и Лекция от 27. Март 1913 в „Какво значение има окултното развитие на човека за неговите обвивки физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе" (10 лекции, Хага 1913, Събр. Съч. №145), превод от немски: Димо Даскалов. И двата нередактирани превода са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
34. Част от окултното значение на човешките трупове е разгледана в Лекция от 23 Август 1919, „Общото човекознание като основа на педагогиката" (14 лекции от 21 Август до 15 Септември 1919, Мюнхен, Събр.
Съч. №293) 35. Лекцията „Духът в растителния свят " е изнесена на 8 Декември 1910 в Берлин и по-късно е включена в цикъла „Отговорите на Духовната наука на големите въпроси, свързани с битието" (15 лекции, Берлин 1910-1911, Събр. Съч. №60) 36. В антропософската терминология „Груповата Душа" се доближава до „колективното Азово съзнание" и представлява отминал етап от общочовешката еволюция. Основните форми на човешките групови души са отпечатани в етерното тяло и са представени в образите на:
към текста >>
31.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на
педагогика
та, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
В случаят и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати" душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание. Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
*2. Първата световна война.1914 -1918 *3. Теософското Общество е основано от Елена Петровна Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк. Първоначалното се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар. През 1902 Р. Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.
към текста >>
32.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Оставете цялата
педагогика
да декламира, че трябва да се изходи от наблюдението; ако там първо не е удивлението, учудването, остава се само при обикновеното интелектуално опознаване.
Това е първото, което още старите гръцки философи са подчертавали: Някой, който може само добре да мисли, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното мислене и философстване не може да навлезе в духовните светове. Трябва да се тръгне от нещо друго. Преди да се застане пред едно нещо с познавателни намерения, към него трябва да се подходи по друг начин. Всяко познание започва с удивлението и само който започне с удивлението, с учудването, той е на пътя към правилното познание14. Всичко, пред което не застанем първо с удивление, с учудване, не може да ни поведе по пътя на познанието.
Оставете цялата педагогика да декламира, че трябва да се изходи от наблюдението; ако там първо не е удивлението, учудването, остава се само при обикновеното интелектуално опознаване.
Удивлението е първото, което човек трябва да има. Второто, което ни позволява да пристъпим в духовния свят, е да се научим да уважаваме, да почитаме това, което действа в предмета. Познание, което не е свързано с душата така, че душата да пристъпи по пътя на познанието, без първо да изпита удивление и почитание към това, което се проявява чрез предмета на наблюдението, не може да надхвърли едно интелектуално опознаване. Третото е: Да се чувстваме в хармония с това, което се случва в света. За тази цел духовно-научното учение дава много средства, особено чрез това, че с всичката сериозност на живота ние приемаме идеята за кармата.
към текста >>
33.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1914 - 1918 г.
към текста >>
34.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Педагогика
та, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука.
Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове.
Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука.
Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16. Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично. Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети.
към текста >>
Така че
педагогика
та трябва да се оплоди.
Но в своята неяснота той представя този физически начин като духовност, накратко, иска да остане във физическия свят и при това да има духовното! Болезнено е, че е станало възможно онова нарастване на нашия материализъм, което навлиза в общоприетия, особено в процъфтяващия в Америка спиритизъм. Защото там се развива тенденцията духовното да се огрубява, духовното и духовните процеси да се представят материално. Съществуват обаче много други начини да се познае това, което е на физическия план, като отражение на духовния свят. Един от начините – сега, разбира се, не може да се посочат всички – е да се търси духовното там, където то действа, например в децата, в които трябва да бъде развивано.
Така че педагогиката трябва да се оплоди.
Педагогиката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за духовното, така че учителят да упражнява педагогиката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие. Това трябва да се постигне, правилно да се постигне! И е добре, ако ние, за да можем да повярваме в такова постижение, обърнем внимание на факта, че човекът в настоящето е всъщност ужасяващо късоглед. Той вярва, че най-накрая е успял да се освободи от всевъзможни детинщини на по-ранните столетия. Не е вярно обаче, че се е освободил от предразсъдъците.
към текста >>
Педагогика
та може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за духовното, така че учителят да упражнява
педагогика
та не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие.
Болезнено е, че е станало възможно онова нарастване на нашия материализъм, което навлиза в общоприетия, особено в процъфтяващия в Америка спиритизъм. Защото там се развива тенденцията духовното да се огрубява, духовното и духовните процеси да се представят материално. Съществуват обаче много други начини да се познае това, което е на физическия план, като отражение на духовния свят. Един от начините – сега, разбира се, не може да се посочат всички – е да се търси духовното там, където то действа, например в децата, в които трябва да бъде развивано. Така че педагогиката трябва да се оплоди.
Педагогиката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за духовното, така че учителят да упражнява педагогиката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие.
Това трябва да се постигне, правилно да се постигне! И е добре, ако ние, за да можем да повярваме в такова постижение, обърнем внимание на факта, че човекът в настоящето е всъщност ужасяващо късоглед. Той вярва, че най-накрая е успял да се освободи от всевъзможни детинщини на по-ранните столетия. Не е вярно обаче, че се е освободил от предразсъдъците. Хората е трябвало да се освободят – за да виждат ясно на физическия план и да си извоюват свободата – единствено от старото атавистично ясновидство, от чиито последни остатъци са се освободили преди не много време.
към текста >>
35.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1914 - 1918 г.
към текста >>
36.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
Троичното устройство в различните му аспекти функционалния в отделния човек и социалния в човечеството става главна тема в лекциите на Рудолф Щайнер през следващите години и от него възниква също така "Свободното Валдорфско училище" в Щутгарт като първа институция на един "свободен" духовен живот и като изходна точка за една нова
педагогика
.
Следователно при прочита на тези лекции трябва да имаме предвид и онова, което Рудолф Щайнер още през лятото на 1917 г. за първи път формулира като нов импулс към социалния въпрос, когато в така наречените "Меморандуми" (в Събр. Съч.№ 24) скицира троичното устройство на социалния организъм, намерило отражение през 1919 г. в "Призив към немския народ и културния свят" и в "Главни точки на социалния въпрос" (Събр. Съч.№ 23).
Троичното устройство в различните му аспекти функционалния в отделния човек и социалния в човечеството става главна тема в лекциите на Рудолф Щайнер през следващите години и от него възниква също така "Свободното Валдорфско училище" в Щутгарт като първа институция на един "свободен" духовен живот и като изходна точка за една нова педагогика.
В тези лекции стремежът на Рудолф Щайнер е въз основа на духовно-научното познаване на по-дълбоките импулси за развитието на човечеството да насочи вниманието върху такива съществени моменти в историята на народите, за които никоя от страните не държи сметка. Лекциите би трябвало да се осмислят именно с оглед на едно такова "симптоматично разглеждане на историята" (срв. "Историческа симптоматология", Събр. Съч. № 185). Лекциите биват записвани от повиканата в Дорнах от Рудолф Щайнер и Мария Щайнер професионална стенографка Хелене Финк, която от Януари 1916 г.
към текста >>
37.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Мъртвите, лъжливите им призиви и въздействието им в
педагогика
та.
Пътят на Ерве до фашизма. Духовните основи на взаимоотношенията Изток – Запад. ЛЕКЦИЯ 13 24.02.1918. Победата на Михаил над ариманичните духове и въздействието и върху Земята. Значението на 1879 година.
Мъртвите, лъжливите им призиви и въздействието им в педагогиката.
Интересът към дълбоките въпроси на работниците. Теодор Циген. Ленин. Последствия от откъснатото от живота мислене! Уилсън като непрактичен теоретик. ЛЕКЦИЯ 14 23.04.1918.
към текста >>
Настройката за очакване и значението му в
педагогика
та.
Двете различни книги на Хертвиг. Луциферическите импулси в миналото, ариманическите импулси в бъдещето. Значението на бездуховността на съвременния живот за социалния живот. ЛЕКЦИЯ 15 26.04.1918. Подмладяване на човечеството.
Настройката за очакване и значението му в педагогиката.
Вредността на съвременните методи на възпитание. Образното преподаване като противовес на наизустяването на буквите. Примери за въвеждане в пълно преживяване на природата. Нашето общуване с умрелите. Живото продължаване на въздействието на Гьоте в духовната наука.
към текста >>
38.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако успеем да създадем
педагогика
, опираща се не само на външната наука, а на духовната наука, тогава по поведението на детето ще можем да видим, какво е необходимо за правилното му развитие и с какви средства да се въздейства върху етерното му тяло, за да се парализира въздействието на скъсения тилен дял на главния мозък.
Помислете – за това не трябва много да говоря – колко безрадостен е такъв възглед за света! Ако нищо друго не знаем, освен този факт, какво влияние оказва това на светоусещането на човека, ако той е принуден да си каже: човек става престъпник, тъй като това е заложено в него природно, за него това е неизбежно. Но ако знаем, че човек има етерно тяло, ние намираме друг подход към това. Знаем, че етерното тяло обхваща всички части на физическото тяло, и че при човек, имащ във физическото тяло скъсен тилен дял на главния мозък, могат напълно да бъдат развити всички части на етерното му тяло. Както и да стои работата с физическото му тяло, неговото етерно тяло може да внесе поправки.
Ако успеем да създадем педагогика, опираща се не само на външната наука, а на духовната наука, тогава по поведението на детето ще можем да видим, какво е необходимо за правилното му развитие и с какви средства да се въздейства върху етерното му тяло, за да се парализира въздействието на скъсения тилен дял на главния мозък.
Тогава, ако в неговото етерно тяло задният мозък е развит правилно, такъв човек може да стане добър човек, макар и във физическото му тяло да има заложби за престъпност. Оттук виждаме, какво значение може и трябва да има духовната наука за практическия живот. Чисто външната наука не може да внесе корекции в главния мозък на престъпника, защото тя оперира само с фактите от физическия свят. Но ако се опираме на духовната наука, физическият недостатък може да се парализира /обезвреди/. По този път се разкриват перспективи за бъдещо развитие.
към текста >>
39.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И всичко, което днес има някаква стойност за външния свят, било то в областта на социалното дело или
педагогика
та, независимо от блестящите тиради на всевъзможни функционери и пропагандатори, всичко се гради върху илюзии.
Защото дълбоко в усещанията, в чувствата,в несъзнаваните импулси на хората е залегнало нещо друго, залегнал е инстинктът за материалистическо мислене. Точно този инстинкт подвежда хората и те дори и да се стремят да вярват в нещо друго започват да вярват единствено във физическия план. Да, и след като един човек вярва единствено във физическия план, след като не вярва, че наоколо може да съществува друг свят, освен физическия план, за този човек има само един спасителен изход: Единственият идеал е този, който иска да превърне физическия план в един рай. В противен случай целият свят е безумие! И за да не приемат света като едно ужасно и кошмарно безумие, материалистите нямат друга възможност, освен да прегърнат илюзията, че макар и за сега физическият свят да е дълбоко несъвършен,те трябва да сложат край на това несъвършенство и да го превърнат в съвършенство, в Рай.
И всичко, което днес има някаква стойност за външния свят, било то в областта на социалното дело или педагогиката, независимо от блестящите тиради на всевъзможни функционери и пропагандатори, всичко се гради върху илюзии.
А от своя страна тези илюзии се изграждат от обстоятелството, че хората нямат никаква представа, никакво разбиране за отношението на физическия план към другите космически сфери, от обстоятелството, че хората не могат да проумеят Христовите думи: "Моето царство не е от този свят", че те не могат да проумеят защо Христос Исус не поиска да основе своето царство тук на физическия план. Нито едно от Евангелията не ни кара да мислим, че Христос е искал да преустрои външния физически свят и да го превърне в свое съвършено царство, естествено и самият Христос не се е поддал на тази илюзия нито за миг. Обаче отхвърляйки идеята за "рай" на физическия свят, Христос поиска и даде на хората нещо, което не е от този свят: А именно възможността за преобразяването на душата с импулси, които макар и постоянно да заливат света, не са от този свят, не са от физическия план. Да, днес подобни илюзии са широко разпространени в света. Там, където човекът е свободно същество, тези илюзии се изпаряват веднага.
към текста >>
40.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Именно
педагогика
та и възпитанието трябва да покажат на хората, че днес човек далеч не е това, което нашите сетива възприемат за него.
Именно външното положение на нещата тук ни показва пределно ясно, че вътрешният човек не може да израсне току-така от детските качества и опитности, от детската душевност. Днес детето е не що съвсем различно от това, което изглежда то външно. На пръв поглед децата могат да изглеждат като невъзпитани уличници, но все пак здравата основа в тих да ги превърне утре в достойни и пълноценни хора. От друга страна,стотици и хиляди послушни, възпитани деца, които не създават никакви проблеми и се учат добре, може би също ще станат добри граждани според днешните понятия добри учители, директори на банки, добри юристи и т.н. Само че те няма да са истински надеждните хора, те няма да са така да се каже годни за далечните цели на бъдещето, защото няма да са открили вътрешната хармония между себе си и обкръжаващия ги истински свят.
Именно педагогиката и възпитанието трябва да покажат на хората, че днес човек далеч не е това, което нашите сетива възприемат за него.
За тази цел обаче педагозите и възпитателите се нуждаят от други принципи, които нямат нищо общо с днешните. Един ден ще назрее необходимостта от такова провеждане на изпитите в педагогическите факултети, което ще осигури предимството на кандидатите с интуитивна и пророческа дарба, така че другите които нямат интуитивна и пророческа дарба, да не стават възпитатели, колкото и много да знаят. Днес при обучението на педагозите ние сме твърде далеч от изискването за пророчески дарби. Обаче ние сме твърде далеч и по отношение на много от онези неща, които тепърва ще се намесят в живота на човечеството. Рано или късно човечеството ще бъде заставено да приеме тези принципи.
към текста >>
41.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
По този начин се постига много повече, от колкото постигна официалната
педагогика
, налагайки своите изтъркани шаблони: Ти ще направиш това така, ти ще направиш това иначе.
Ние подражаваме най-вече на този,от когото сме взели нещо в духовния свят, подражаваме на този, който ни е дал тези или онези качества. Още преди раждането детската душа е свързана е душата на възпитателя, с душата на учителя. От тази дълбока и интимна връзка, след раждането остават само външните телесни форми, които поемат в една или друга посока на физическия план. Ако вие приемете тези неща не като абстрактни истини, а се потопите в тях с цялата си душа, непременно ще забележите, че в тях е скрито нещо много съществено и важно. Помислете само в каква свещена сериозност, в каква безкрайна дълбочина би попаднала цялата област на обучението, на преподаването, ако ти можеше да улови великия космически импулс: Ето, сега ти трябва да подготвиш и нагледно да покажеш на детето всичко, което то усвои и взе от теб в духовния свят!
По този начин се постига много повече, от колкото постигна официалната педагогика, налагайки своите изтъркани шаблони: Ти ще направиш това така, ти ще направиш това иначе.
Възпитателите и учителите могат да изградят истински и цялостни отношения е учениците, само ако се изпълнят със свещената сериозност на своята огромна житейска задача. Да, тази свещена сериозност, точно ти трябва да съществува преди всичко останалото. В областта на възпитанието тя е нещо изключително важно. И в този смисъл, просто ужасно е, че днес от детето се изисква, то да разбира всичко. От 1-та до 7-та година човек изобщо не може да разбира; в тази възраст той може само да подражава.
към текста >>
42.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Много хора работят да въведат нещата в
педагогика
та, да ги приложат педагогически.
Само че изрично трябва да отбележа, че хората не виждат в какво са навлезли, а и техните последователи, читатели и съвременници също не виждат. Когато правилно се разгледат, нещата наистина имат много опасна страна, понеже толкова много неща не се виждат, а те тътнат в подсъзнанието на хората. Много е странно, самите теории тътнат в подсъзнанието. Хората измислят теория за подсъзнателното, но сами буботят с техните теории в подсъзнателното. Юнг се занимава с нещата като лекар и учудващото е, че пациентите се лекуват душевно-терапевтично от тази гледна точка.
Много хора работят да въведат нещата в педагогиката, да ги приложат педагогически.
Виждаме, че не заставаме пред ограничена теория, а пред опита нещо да се направи културно явление. Много е интересно как някой, който като лекар третира нещата подобно на Юнг, след като наблюдава всякакви случаи и ги лекува, дори привидно наистина ги излекува, как бива подтикван все по-нататък и по-нататък. И така Юнг бива подтикнат към следното. Той си казва: Когато се открият такива абнормни явления в душевния живот на определен човек, трябва да се продължи преди всичко да се търси, доколко инфантилни, детски преживявания са сложили отпечатък в душевния живот на човека и продължават да действат. Това е, което се търси особено в тази област - последици от изживявания в детството.
към текста >>
А сега цялото това нещо, в което действа такова деструктивно мислене, трябва не само да представлява терапия, но и да навлезе в
педагогика
та.
Само промяната на нагласата на отделния човек е началото на промяната на психологията на нацията.» Тези изречения отново показват колко деструктивно действат върху мисленето. Искам да ви запитам дали има смисъл да се каже: «Каквото правят нациите, прави го и всеки отделен човек.» Тогава би имало смисъл да се запита: Би ли могъл отделният човек да прави нещо, без нациите да го правят? Нали, абсолютна безсмислица е да се каже това? Безсмислицата е това, което днес действа поразяващо дори при изтъкнати, големи умове.
А сега цялото това нещо, в което действа такова деструктивно мислене, трябва не само да представлява терапия, но и да навлезе в педагогиката.
В основата отново лежи основателният копнеж да се внесе нов, духовен елемент в педагогиката. Би ли следвало да се внесе това, което се открива със съвсем незадоволителни познавателни средства? Това са най-важните въпроси в наши дни! Отново ще вникнем в нещата от гледната точка на антропософската наука, ще ги осветим в по-широк смисъл и ще видим как изобщо трябва да ги разглеждаме много по-обширно. Но те трябва и конкретно да се наблюдават.
към текста >>
В основата отново лежи основателният копнеж да се внесе нов, духовен елемент в
педагогика
та.
Тези изречения отново показват колко деструктивно действат върху мисленето. Искам да ви запитам дали има смисъл да се каже: «Каквото правят нациите, прави го и всеки отделен човек.» Тогава би имало смисъл да се запита: Би ли могъл отделният човек да прави нещо, без нациите да го правят? Нали, абсолютна безсмислица е да се каже това? Безсмислицата е това, което днес действа поразяващо дори при изтъкнати, големи умове. А сега цялото това нещо, в което действа такова деструктивно мислене, трябва не само да представлява терапия, но и да навлезе в педагогиката.
В основата отново лежи основателният копнеж да се внесе нов, духовен елемент в педагогиката.
Би ли следвало да се внесе това, което се открива със съвсем незадоволителни познавателни средства? Това са най-важните въпроси в наши дни! Отново ще вникнем в нещата от гледната точка на антропософската наука, ще ги осветим в по-широк смисъл и ще видим как изобщо трябва да ги разглеждаме много по-обширно. Но те трябва и конкретно да се наблюдават. Такива проблеми, които обикновено се третират още със старите незадоволителни познавателни средства, трябва преди всичко да се изместят в светлината на антропософското познание.
към текста >>
43.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но от друга страна, понеже аналитичната психология се опитва да навлезе в живота чрез
педагогика
та, терапията и вероятно в бъдеще също и чрез социалната политика, опасностите, свързани с това, наистина трябва да се приемат като много сериозни.
Дорнах, 18 ноември 1917 г. Спомняте си за разглежданията, които се опитахме да свържем с различните твърдения и изводи на съвременните психоаналитици113. При тези разглеждания исках да стигнем до разбирането, че понятието за несъзнателното, както се употребява от психоанализата, всъщност е неоснователно. И докато не се надмогне това понятие на несъзнателното - чисто негативно понятие, - няма да може да се каже нищо друго освен, че психоанализата работи с неподходящи познавателни средства върху един феномен, за който съвремието съвсем особено се интересува. И понеже психоаналитиците се стремят, от една страна, да изследват духовно-душевното и ние видяхме, че проследяват това духовно-душевно и в социалния живот, трябва да се каже, че тук е поставено начало, което все пак означава повече от това, което официалната университетска наука може да даде именно в тази област.
Но от друга страна, понеже аналитичната психология се опитва да навлезе в живота чрез педагогиката, терапията и вероятно в бъдеще също и чрез социалната политика, опасностите, свързани с това, наистина трябва да се приемат като много сериозни.
Възниква въпросът: Кое е това, до което съвременните изследователи изобщо не могат да достигнат и не искат да достигнат? Те признават, че съществува нещо душевно и извън съзнанието. Търсят нещо душевно извън съзнанието, но не могат да се издигнат до опознаването на самия дух. Духът никога не може да се схване по някакъв начин чрез понятието за несъзнателното, защото един несъзнателен дух е като човек без глава. Обръщал съм вниманието ви на това114, че при някои хистерични състояния дори има хора, които виждат само телата на хората по улиците, но не главите.
към текста >>
44.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1914 - 1918 г.
към текста >>
45.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Тази ариманическа система в известен смисъл е в зависимост от лозунги, които в областта на
педагогика
та се наричат изпит на талантливите.
Ариманическата същност заема мястото на луциферическата. Лозунгът е произнесен: „Зелена улица за прилежните! “ Вече казах: Каква полза, когато се каже „Зелена улица за прилежните“ и въпреки това за най-прилежен се смята собственият племенник! Важното е да се разглежда конкретното, действителното, нали така? Но не това имам предвид сега, а че започва да се налага цялостна ариманическа система с много опасни последици.
Тази ариманическа система в известен смисъл е в зависимост от лозунги, които в областта на педагогиката се наричат изпит на талантливите.
Ще видите, че навсякъде се хвали този тест за талантливи. Хората са дяволски обсебени, когато говорят за това. От известен брой, да речем, от сто надарени момчета и момичета, които имат много добри оценки, се избират най-добрите, най-добрите според интелект, концентрация, памет и т.н. Тук се прави тест според най-новите психологически методи. Според експерименталната психология например интелигентността се тества по много своеобразен начин.
към текста >>
46.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1914 - 1918 г.
към текста >>
47.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, колко е необходимо да поставим например духовния живот на неговата собствена почва, да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, че онова, което е станало
педагогика
на 19-то столетие за народните, средните и висшите училища, не може да служи по-нататък на човечеството за неговото преуспяване.
Това можем да постигнем, когато се стремим да развием от държавния духовен живот свободния духовен живот, който единствено ще има също силата, да събуди отново човечеството към живот. Защото нито един воден като малко дете от църквата духовен живот, нито един запазен и защитен от държавата духовен живот, нито един задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката духовен живот не може да бъде плодотворен за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот. Да, днес е дошло вече времето, да запалим смелостта в нашите души да застъпим откровено и свободно пред света възгледа, че духовният живот трябва да бъде поставен на неговата собствена основа, на негова та собствена почва. Днес много хора питат: какво трябва да направим? Първото нещо, което трябва да се направи, е, да поясним на хората, какво е необходимо.
Да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, колко е необходимо да поставим например духовния живот на неговата собствена почва, да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, че онова, което е станало педагогика на 19-то столетие за народните, средните и висшите училища, не може да служи по-нататък на човечеството за неговото преуспяване.
То трябва да бъде изградено отново от свободния духовен живот. В душите съществува още малко смелост, за да бъде поставено основно това изискване. И то може да бъде поставено само тогава, когато се работи в насоката, щото възможно най-голям брой хора да вникнат с тяхното разбиране в тези отношения. Всяка друга социална работа е днес само временна. Най-важното е това: да се види, да се работи, щото все повече хора да добият разбиране за социалните необходимости, от които едната е току що охарактеризираната.
към текста >>
48.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в
педагогика
та, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни.
Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман. В наши дни не трябва просто да гледаме и после спокойно да си лягаме в присъствието на онова, случващо се всъщност в дълбините на духа на настоящото време. Би трябвало да почувстваме, че трябва да кажем: "Ние сме изоставили и потъпкали онова, което в епохата на Шилер и Гьоте бе създадено в духовния живот на Германия. И ние имаме задачата да започнем оттам, където те спряха, и да градим по-нататък." Няма по-добра новогодишна мисъл, която да влезе в душите ни, от решителността да направим това наша отправна точка. Преди няколко години ви казах следното: През 60-те и 70-те години на миналото столетие във Виена, мястото където бяха съставени моите есета, живя един учител, Хайнрих Дайнхардт.
Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни.
Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта. Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си. Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят. Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент.
към текста >>
49.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И цялата
педагогика
, всичките социални въздействия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист!
Но така лесно може да се случи, щото този човек да срещне хора или свои близки, към които преди е бил съвсем неутрален, а сега забележете това той започва да ги възприема с неопределима антипатия; започва да възприема с антипатия дори и хора, които силно обича. Така намират обяснението си и всички разновидности на първичната налудност за преследване. Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния живот, което се осъществява най-вече по време на сън. Да, ако антипатиите нараснат прекомерно, тогава човек се препълва с ненавист към целия свят, става враг на целия свят. Тази мирова ненавист може да се разширява до ужасяващи размери.
И цялата педагогика, всичките социални въздействия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист!
Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля. Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня. За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния свят. И този, който успее да вникне в това, той може вече да разбира и всичко, което тласка човека към подлостта и злото.
към текста >>
50.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Казах вече, че се касае за основаване на
педагогика
та и възпитанието, произлизащо от духовно-научния мироглед, който може да доведе до истинско познание за човека и оттам и до истинското опознаване на същността на детето.
Импулсите, които ще дам, ще са непълни, защото при възпитателските принципи, за които говоря, не става въпрос за определена програма, а за практика. А когато става въпрос за практика, може да се направи само едно, именно да се приведат примери от тази практика. На този, който изхожда от определена програма, му е по-лесно. Той представя общи принципи, общи максими. Това не е възможно при особеността на възпитателските принципи, намиращи се в основата на валдорфското възпитание.
Казах вече, че се касае за основаване на педагогиката и възпитанието, произлизащо от духовно-научния мироглед, който може да доведе до истинско познание за човека и оттам и до истинското опознаване на същността на детето.
Когато един художник или друг човек на изкуството упражнява своето изкуство, трябва да си усвои две неща. Първо - нека за пример да вземем художника, добра способност за наблюдение на формите и цветовете. Той трябва да може да твори, изхождайки от същността на цветовете и формите. Той не може да изхожда от теоретичното познание, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете. Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника.
към текста >>
По такъв начин учителят ще може да наблюдава
педагогика
та заедно с израстването на детето.
Ако се възпитава по този начин, ще се разбере, че всъщност може да изглежда, че си въобразяваме какво детето следва да учи в определена възраст, какво да го научим и как да го занимаваме. Но този, който знае, че детето може да вземе от своето обкръжение само това, което е вложено в неговия организъм, ще си каже: Да предположим, че детето е предразположено да не се занимава във външния свят непрекъснато и по груб начин, а да прави нещо малко, да се занимава с изкуство. Ако такова дете се остави външно грубо да работи, понеже сами сме така устроени, тогава се повреждат именно заложбите, които са в детето по отношение на фината работа, а заложбите, които искаме да развием, понеже сами си въобразяваме, че те са общи за всички хора, понеже трябва да ги развием при всеки човек, именно те напълно се повреждат. Детето не се грижи за това, то извършва работата между смяната на зъбите и половата зрялост, но нищо не остава в него, нищо не израства в детето от това, което по такъв начин е натъпкано в него. Навсякъде при възпитателския принцип, за който става въпрос, е важно възпитаващият да притежава финото чувство за намиращото се в детето и от това, което той наблюдава в детето като телесно, душевно и духовно, да знае да прави правилното във всеки момент от своя учителски инстинкт.
По такъв начин учителят ще може да наблюдава педагогиката заедно с израстването на детето.
Във Валдорфската педагогика учебният план се извлича от детето. Всичко, което трябва да се направи не само от година на година, а от месец на месец, от седмица на седмица, трябва да се извлече от детето, за да може да се поднесе на детето това, което то изисква въз основа на вътрешната си природа. Учителската професия не само изисква най-голямата всеотдайност, но и изобщо не търпи някаква предварително установена програма, тя трябва да третира детето така, че чрез отношението, което има към детето, стоейки до него, всъщност само да предостави възможността детето само да може да се развива. Това ще е възможно от седмата до четиринадесетата година, именно задължителната училищна възраст, най-добре, когато напълно се откажем да апелираме към интелекта, а да насочим всичко към изкуството, към художественото. Така физическото, както и душевното и това, което следва да изгради духовното, в тази възраст трябва да се поднася в картинни образи.
към текста >>
Във Валдорфската
педагогика
учебният план се извлича от детето.
Но този, който знае, че детето може да вземе от своето обкръжение само това, което е вложено в неговия организъм, ще си каже: Да предположим, че детето е предразположено да не се занимава във външния свят непрекъснато и по груб начин, а да прави нещо малко, да се занимава с изкуство. Ако такова дете се остави външно грубо да работи, понеже сами сме така устроени, тогава се повреждат именно заложбите, които са в детето по отношение на фината работа, а заложбите, които искаме да развием, понеже сами си въобразяваме, че те са общи за всички хора, понеже трябва да ги развием при всеки човек, именно те напълно се повреждат. Детето не се грижи за това, то извършва работата между смяната на зъбите и половата зрялост, но нищо не остава в него, нищо не израства в детето от това, което по такъв начин е натъпкано в него. Навсякъде при възпитателския принцип, за който става въпрос, е важно възпитаващият да притежава финото чувство за намиращото се в детето и от това, което той наблюдава в детето като телесно, душевно и духовно, да знае да прави правилното във всеки момент от своя учителски инстинкт. По такъв начин учителят ще може да наблюдава педагогиката заедно с израстването на детето.
Във Валдорфската педагогика учебният план се извлича от детето.
Всичко, което трябва да се направи не само от година на година, а от месец на месец, от седмица на седмица, трябва да се извлече от детето, за да може да се поднесе на детето това, което то изисква въз основа на вътрешната си природа. Учителската професия не само изисква най-голямата всеотдайност, но и изобщо не търпи някаква предварително установена програма, тя трябва да третира детето така, че чрез отношението, което има към детето, стоейки до него, всъщност само да предостави възможността детето само да може да се развива. Това ще е възможно от седмата до четиринадесетата година, именно задължителната училищна възраст, най-добре, когато напълно се откажем да апелираме към интелекта, а да насочим всичко към изкуството, към художественото. Така физическото, както и душевното и това, което следва да изгради духовното, в тази възраст трябва да се поднася в картинни образи. Именно моралността следва да се облече в картинни образи, когато детето се намира в деветата, десетата година.
към текста >>
51.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1914 - 1918 г.
към текста >>
52.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Спомнете си онези лекции върху
педагогика
та, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора.
В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе. С други думи органите са свързани с определени пространствени отношения. По сходен начин могат да се разглеждат и процесите в нашия „времеви организъм"; това впрочем име огромно значение за човешкия живот между раждането и смъртта.
Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора.
Както главата и крайниците са свързани в пространствения организъм, така е свързана младостта със старостта, а още по-добре казано: старостта с младостта. От гледна точка на външното, физическо наблюдение, светът протича в посока от миналото към бъдещето; от по-висша гледна точка обаче, съществува и обратната посока от бъдещето към миналото. След нашата смърт, ние тръгваме точно в този обратна посока. И тогава нещата се оказват свързани именно според законите на „времевия организъм", според законите на етерното тяло. В нашия пространствен организъм ние съвсем не можем произволно да отдалечим един или друг орган, например не можем да отдалечим част от нашето лице, без да разкъсаме самото тяло; по същия начин ние не сме в състояние да отделим от човека нещо, което протича в едната или друга посока на времето.
към текста >>
53.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната
педагогика
това, че
педагогика
та трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето.
Защото днес навсякъде най-страшен недостатък на възпитателната работа е това, което изостаналите Духове на Формата са направили от човека в хода на историческото развитие – да счита, че е съвършено правилно, че човек е такъв, какъвто е сега. Но против това въстава, може да се каже, слава Богу, детската натура. Тя не иска да се примири с това. По-възрастният човек - той охотно се примирява с това, а детската натура въстава против това. Особено революционно се противи на това юношеската натура.
Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната педагогика това, че педагогиката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето.
И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на мисленето, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят! Знаете ли, какво днес хората не умеят? Те не умеят да остаряват! А младото поколение иска да види като свои ръководители остарели хора. То не иска да има за свои ръководители също млади хора ( макар, че понякога казва това, но се лъже).
към текста >>
54.
Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело
GA_223 Годишният кръговрат
293. Цялостното познание за човека като основа на
педагогика
та.
Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919) 294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство. Основен педагогически курс II-pa част 14 лекции (Щутгарт 1919) 295. Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919)
към текста >>
Духовни, културно-исторически и социални основи на
педагогика
та във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство. Основен педагогически курс II-pa част 14 лекции (Щутгарт 1919) 295. Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919) 296. Въпросите на възпитанието като социални въпроси.
Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
297. Рудолф Щайнер и Валдорфските училища – лекции и разговори (Щутгарт 1919-1924) 299. Духовнонаучни съзерцания върху говора 6 лекции (Щутгарт 1920) 300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924) 301. Обновлението на педагогично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920) 302. Познание за човека и организация на обучението 8 лекции Щутгарт 1921)
към текста >>
304а Антропософските възгледи за човека и
педагогика
та 9 лекции (разл.
303. Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек. Коледен учителски курс. 16 лекции (Дорнах 1921-22) 304. Възпитателни и преподавателски методи от гледище на Антропософията 9 лекции (разл. градове 1921-22)
304а Антропософските възгледи за човека и педагогиката 9 лекции (разл.
градове 1923-24) 305. Основните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство 12 лекции (Оксфорд 1922) 306. Педагогическата практика от гледище на духовно научното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923) 307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923)
към текста >>
309. Антропософската
педагогика
и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
305. Основните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство 12 лекции (Оксфорд 1922) 306. Педагогическата практика от гледище на духовно научното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923) 307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923) 308. Методика на обучението и предпоставки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924)
309. Антропософската педагогика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката 10 лекции (Арнхайм 1924) 311. Познанието за човешкото същество и възпитателното изкуство 7 лекции (Торкуей 1924)
към текста >>
310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на
педагогика
та 10 лекции (Арнхайм 1924)
306. Педагогическата практика от гледище на духовно научното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923) 307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923) 308. Методика на обучението и предпоставки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924) 309. Антропософската педагогика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката 10 лекции (Арнхайм 1924)
311. Познанието за човешкото същество и възпитателното изкуство 7 лекции (Торкуей 1924)
към текста >>
55.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1914 - 1918 г.
към текста >>
56.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Днес не можете да намерите никаква
педагогика
, т.е.
Обаче процесите на обмяната на веществата трябва да бъдат първо проучени от една рационална система на медицината, те трябва да бъдат проучени така, че в тях да се долавя постоянно тенденцията, как те клонят към предизвикване на болестните състояния. Така щото една днешна система на медицината, която може да бъде установена, трябва да започне напълно с нормалните процеси на обмяната на веществата, въобще със системата на обмяната на веществата, и от там трябва да бъде почерпено познанието за възможността, по която вътрешните болести могат да се родят от обмяната на веществата. Тогава чрез едно интимно познание на ритмичните процеси и тяхното действие трябва да се получи същинското лечение. Така че при една днешна система на медицината трябва да се за почне с проучването на процесите свързани с обмяната на веществата и от там трябва да се премине към всичко, което може да стане в областта на ритмичните процеси в човека. След това, бих могъл да кажа, ще се постигне едно увенчание на цялото, като се покаже, как едно здравословно развитие на духовните заложби на човека предполага познанието на онова, което идва от лечебните сили.
Днес не можете да намерите никаква педагогика, т.е.
никакво изкуство на здравословното развитие на духовната природа на човека, ако не изходите от процесите на лечението; защото процесите на лечението не са нещо друго, освен прилагането върху средната природа на човека на това, което трябва да бъде приложено вече в чистото мислене при развитието на духовните процеси на човека. Педагогическият художник трябва да работи напълно по духовен начин със силите, които, сгъстени във физическото, или сгъстени в етерното, са лечебни процеси. Ако аз направя нещо върху едно дете според педагогическото изкуство, това е един процес, на основата на който лежи нещо духовно. Ако си преведа този процес, така, че това, което съм извършил в духовната област, да го произведа чрез това, че да приложа не що материално или един процес, тогава този процес или материалното вещество е едно лечебно средство. Бихме могли също да кажем: Медицината е метаморфозирането на духовното третиране на човека пренесено надолу във вещественото.
към текста >>
От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изградена
педагогика
е едно безсмислие.
Вие виждате, тук ние отново навлизаме в една област на терапията, на процесите на лечението. Всичко това Ви показва, как в човека трябва да бъде налице всичко: там трябва да съществува най-често болното, за да може да съществува на друго място здравото. То е стигнало само на едно погрешно място чрез един не правилен процес. Човекът не би могъл да съществува, ако той не би могъл да получи възпаления, защото силите предизвикващи възпалението трябва постоянно да съществуват в кръвта. Така мислех аз нещата, когато казах: От едно действително познание на човека трябва да се ражда всичко, което човекът добива всъщност като познание.
От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изградена педагогика е едно безсмислие.
В същност педагогиката трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение. Когато познаваме една болест на мозъка и възможността за излекуване на болестта на мозъка, тогава в третирането на мозъка имаме грубо взето самопонятно е, че погледнато от друга страна това е също нещо тънко, обаче поради факта, че това е един физически процес, аз казвам "грубо" тогава в третирането на мозъка имаме това, което трябва да бъде точно правилно проведено в педагогическото изкуство. Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен педагогически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното мислене при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното мислене по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската педагогика. И отново няма нищо по-полезно за терапията, а именно за терапията на вътрешните болести, освен когато се знае, как това или онова действува в педагогическото художествено третиране. Защото когато намерим мостовете към материалното, тогава от начина, по който трябва да третираме педагогическото, намираме също лечебното средство.
към текста >>
В същност
педагогика
та трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение.
Всичко това Ви показва, как в човека трябва да бъде налице всичко: там трябва да съществува най-често болното, за да може да съществува на друго място здравото. То е стигнало само на едно погрешно място чрез един не правилен процес. Човекът не би могъл да съществува, ако той не би могъл да получи възпаления, защото силите предизвикващи възпалението трябва постоянно да съществуват в кръвта. Така мислех аз нещата, когато казах: От едно действително познание на човека трябва да се ражда всичко, което човекът добива всъщност като познание. От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изградена педагогика е едно безсмислие.
В същност педагогиката трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение.
Когато познаваме една болест на мозъка и възможността за излекуване на болестта на мозъка, тогава в третирането на мозъка имаме грубо взето самопонятно е, че погледнато от друга страна това е също нещо тънко, обаче поради факта, че това е един физически процес, аз казвам "грубо" тогава в третирането на мозъка имаме това, което трябва да бъде точно правилно проведено в педагогическото изкуство. Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен педагогически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното мислене при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното мислене по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската педагогика. И отново няма нищо по-полезно за терапията, а именно за терапията на вътрешните болести, освен когато се знае, как това или онова действува в педагогическото художествено третиране. Защото когато намерим мостовете към материалното, тогава от начина, по който трябва да третираме педагогическото, намираме също лечебното средство. Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището.
към текста >>
Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен педагогически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното мислене при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното мислене по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската
педагогика
.
Човекът не би могъл да съществува, ако той не би могъл да получи възпаления, защото силите предизвикващи възпалението трябва постоянно да съществуват в кръвта. Така мислех аз нещата, когато казах: От едно действително познание на човека трябва да се ражда всичко, което човекът добива всъщност като познание. От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изградена педагогика е едно безсмислие. В същност педагогиката трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение. Когато познаваме една болест на мозъка и възможността за излекуване на болестта на мозъка, тогава в третирането на мозъка имаме грубо взето самопонятно е, че погледнато от друга страна това е също нещо тънко, обаче поради факта, че това е един физически процес, аз казвам "грубо" тогава в третирането на мозъка имаме това, което трябва да бъде точно правилно проведено в педагогическото изкуство.
Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен педагогически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното мислене при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното мислене по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската педагогика.
И отново няма нищо по-полезно за терапията, а именно за терапията на вътрешните болести, освен когато се знае, как това или онова действува в педагогическото художествено третиране. Защото когато намерим мостовете към материалното, тогава от начина, по който трябва да третираме педагогическото, намираме също лечебното средство. Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището. От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото. И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето!
към текста >>
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в
педагогика
та, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището.
В същност педагогиката трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение. Когато познаваме една болест на мозъка и възможността за излекуване на болестта на мозъка, тогава в третирането на мозъка имаме грубо взето самопонятно е, че погледнато от друга страна това е също нещо тънко, обаче поради факта, че това е един физически процес, аз казвам "грубо" тогава в третирането на мозъка имаме това, което трябва да бъде точно правилно проведено в педагогическото изкуство. Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен педагогически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното мислене при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното мислене по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската педагогика. И отново няма нищо по-полезно за терапията, а именно за терапията на вътрешните болести, освен когато се знае, как това или онова действува в педагогическото художествено третиране. Защото когато намерим мостовете към материалното, тогава от начина, по който трябва да третираме педагогическото, намираме също лечебното средство.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището.
От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото. И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта. И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес. Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения.
към текста >>
То трябва да води от процесите на храненето през процесите на лечението до човешката
педагогика
и мировата
педагогика
в най-широкия смисъл, бихме могли да кажем: от храненето през лечението до цивилизацията и културата.
Също така нямате нещо истинно там долу под микроскопа. Увеличената истина не е вече истина, тя е една илюзорна форма. Ние не трябва да се отдалечаваме от природата и сами да си затваряме погледа. Без съмнение всичко това може да бъде полезно за други неща, обаче за това, което е едно действително познание на човека, то е първо нещо, което ни отдалечава извънредно много от това действително познание на човека. Действителното познание на човека трябва да бъде търсено така, както посочихме това.
То трябва да води от процесите на храненето през процесите на лечението до човешката педагогика и мировата педагогика в най-широкия смисъл, бихме могли да кажем: от храненето през лечението до цивилизацията и културата.
Защото всичко е една долна основа на физическите процеси, които в човека са концентрирани в хранене то, в процесите на лечението, които произлизат от това, което винаги се движи в кръг, което в човека е кон центрирано в ритмичните процеси; и от това, което в човека е концентрирано чрез нервно-сетивните процеси. Светът е устроен по този начин тристепенно. Това исках аз да Ви дам първо като една основа. Върху тази основа ще градим след това по-нататък. Искаме да видим, как можем да се издигнем от такива изходни точки в нещо, което е така да се каже боравенето с нещата в практическия живот и което след това може да бъде пренесено до това, което е познание на йерархиите.
към текста >>
57.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И Вие имате тук първо диагнозата, която открива: нашата цивилизация е проникната от карцином, и след това лечението:
Педагогика
та на Валдорфското училище!
Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни чувства: радост . . . скръб! Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите чувства, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити. То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно. И в момента, в който имаме това свързване на педагогическото изкуство с това, което е много близо до човешката душа, до човешкото сърце, ние донасяме до човека също духовното, без то да се превърне за него в отрова.
И Вие имате тук първо диагнозата, която открива: нашата цивилизация е проникната от карцином, и след това лечението: Педагогиката на Валдорфското училище!
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
към текста >>
Педагогика
та на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели.
. . скръб! Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите чувства, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити. То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно. И в момента, в който имаме това свързване на педагогическото изкуство с това, което е много близо до човешката душа, до човешкото сърце, ние донасяме до човека също духовното, без то да се превърне за него в отрова. И Вие имате тук първо диагнозата, която открива: нашата цивилизация е проникната от карцином, и след това лечението: Педагогиката на Валдорфското училище!
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели.
Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище. Естествено Вие можете да си представите, колко приятно е някому, когато той не само прозира тази връзка, а се е старал да изгради практически в тази връзка педагогиката на Валдорфското училище, и сега при общия резултат на карцинома на цивилизацията в средна Европа настъпват състояния, които, както Вие сами те ще разберете днес, застрашават вероятно твърде много това, което е педагогика на Валдорфското учили ще, ако даже не ще я направят невъзможна.
към текста >>
И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че
педагогика
та трябва да се счита като една преведена в духовното медицина.
То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно. И в момента, в който имаме това свързване на педагогическото изкуство с това, което е много близо до човешката душа, до човешкото сърце, ние донасяме до човека също духовното, без то да се превърне за него в отрова. И Вие имате тук първо диагнозата, която открива: нашата цивилизация е проникната от карцином, и след това лечението: Педагогиката на Валдорфското училище! Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински.
И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина.
Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище. Естествено Вие можете да си представите, колко приятно е някому, когато той не само прозира тази връзка, а се е старал да изгради практически в тази връзка педагогиката на Валдорфското училище, и сега при общия резултат на карцинома на цивилизацията в средна Европа настъпват състояния, които, както Вие сами те ще разберете днес, застрашават вероятно твърде много това, което е педагогика на Валдорфското учили ще, ако даже не ще я направят невъзможна. Ние не трябва да отхвърляме от нас такива мисли. Ние трябва даже да ги оставим те да бъдат като импулси в нас, които да ни карат да действуваме и съдействуваме навсякъде, където можем, за лечението на нашата култура.
към текста >>
Защото това лечение на културата трябва да си го представим като
педагогика
та на Валдорфското училище.
И Вие имате тук първо диагнозата, която открива: нашата цивилизация е проникната от карцином, и след това лечението: Педагогиката на Валдорфското училище! Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата.
Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
Естествено Вие можете да си представите, колко приятно е някому, когато той не само прозира тази връзка, а се е старал да изгради практически в тази връзка педагогиката на Валдорфското училище, и сега при общия резултат на карцинома на цивилизацията в средна Европа настъпват състояния, които, както Вие сами те ще разберете днес, застрашават вероятно твърде много това, което е педагогика на Валдорфското учили ще, ако даже не ще я направят невъзможна. Ние не трябва да отхвърляме от нас такива мисли. Ние трябва даже да ги оставим те да бъдат като импулси в нас, които да ни карат да действуваме и съдействуваме навсякъде, където можем, за лечението на нашата култура. Днес обаче в много отношения е действително така: Както през време на моя цикъл от сказки изнесени в гр. Хелсингфорс в 1913 година аз се изказах върху малоценността на Уудроу Уйлсън, който тогава беше станал един световен господ-бог за много цивилизовани хора и върху когото едвам сега хората могат да си съставят известна яснота, защото не могат вече другояче, както стана тогава, така се случи и с онова, което бе казано тогава върху карцинома на цивилизацията.
към текста >>
Естествено Вие можете да си представите, колко приятно е някому, когато той не само прозира тази връзка, а се е старал да изгради практически в тази връзка
педагогика
та на Валдорфското училище, и сега при общия резултат на карцинома на цивилизацията в средна Европа настъпват състояния, които, както Вие сами те ще разберете днес, застрашават вероятно твърде много това, което е
педагогика
на Валдорфското учили ще, ако даже не ще я направят невъзможна.
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
Естествено Вие можете да си представите, колко приятно е някому, когато той не само прозира тази връзка, а се е старал да изгради практически в тази връзка педагогиката на Валдорфското училище, и сега при общия резултат на карцинома на цивилизацията в средна Европа настъпват състояния, които, както Вие сами те ще разберете днес, застрашават вероятно твърде много това, което е педагогика на Валдорфското учили ще, ако даже не ще я направят невъзможна.
Ние не трябва да отхвърляме от нас такива мисли. Ние трябва даже да ги оставим те да бъдат като импулси в нас, които да ни карат да действуваме и съдействуваме навсякъде, където можем, за лечението на нашата култура. Днес обаче в много отношения е действително така: Както през време на моя цикъл от сказки изнесени в гр. Хелсингфорс в 1913 година аз се изказах върху малоценността на Уудроу Уйлсън, който тогава беше станал един световен господ-бог за много цивилизовани хора и върху когото едвам сега хората могат да си съставят известна яснота, защото не могат вече другояче, както стана тогава, така се случи и с онова, което бе казано тогава върху карцинома на цивилизацията. Тогава с тези неща се случи така; днес става по същия начин с нещата, които важат за нашето време: хората приспиват нещата, не ги виждат.
към текста >>
58.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1914 - 1918 г.
към текста >>
59.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
в "Педагогически стойности на познанието за човека и културната стойност на
педагогика
та" (GA том 310)./
В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел. Но тази Аристотелева философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада. Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за упражнения в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за упражнения, а предмет за изучаване. До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание. /*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г.
в "Педагогически стойности на познанието за човека и културната стойност на педагогиката" (GA том 310)./
Да разгледаме сега тези неща от друга гледна точка. В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество. Учителят е гимнастик. От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите богове се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране. Гимнастикът е учител.
към текста >>
60.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И когато говорим днес за Валдорфска
педагогика
в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация.
И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля. Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни. От първата третина на 15-то столетие насам ние живеем в епохата, в която хората стават все по-свободни и по-съзнателни. За хората на настоящето ще има вече едно смътно чувство за миналите земни съществувания в един следващ земен живот. И също както днешният човек, когато забелязва при себе си, че не е особено умен, не приписва това на самия себе си, а на своите заложби, - според възгледите на днешния материализъм той го търси в своята физическа природа, - така и днешните хора, които се преродят в бъдеще, ще имат поне едно смътно усещане, което ще ги безпокои: Когато те не са особено умни, би трябвало да е имало нещо, което е било свързано с омраза и чувство на антипатия.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация.
Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането.
към текста >>
Но импулсите, които са заложени именно в
педагогика
та на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело.
От първата третина на 15-то столетие насам ние живеем в епохата, в която хората стават все по-свободни и по-съзнателни. За хората на настоящето ще има вече едно смътно чувство за миналите земни съществувания в един следващ земен живот. И също както днешният човек, когато забелязва при себе си, че не е особено умен, не приписва това на самия себе си, а на своите заложби, - според възгледите на днешния материализъм той го търси в своята физическа природа, - така и днешните хора, които се преродят в бъдеще, ще имат поне едно смътно усещане, което ще ги безпокои: Когато те не са особено умни, би трябвало да е имало нещо, което е било свързано с омраза и чувство на антипатия. И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания.
Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело.
Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли.
към текста >>
61.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1914 - 1918 г.
към текста >>
62.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата
педагогика
за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение.
зелената стрелка/, за да се срещне в Средна Европа с това, което изхождаше от Бейкън. Макар и епохите да не си съвпадат напълно, за онова, за което самото време е без значение, това не играе никаква роля, защото някои неща, които са отдалечени едно от друго със столетия, действат заедно в по-късна цивилизация. През време на живота си между смъртта и едно ново раждане съветникът на Харун ал Рашид избра пътя през Изтока на Европа към Средна Европа. Той се прероди в Средна Европа, всред средноевропейския духовен живот, като Амос Комениус[5]. И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия.
Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение.
Във времето, когато бе основан Съюзът на «Моравските братя»[6], във времето също когато вече розенкройцерството беше действало няколко столетия, когато се появи «Химическата сватба», «Реформацията на целия свят»от Валентин Андре[7], Амос Комениус, този велик, знаменит дух на 17-то столетие, внесе своите забележителни стремежи във всичко онова, което беше импулсирано от същия източник. И така, вие виждате три редуващи се един след друг земни съществувания, важни земни съществувания - а от важните земни съществувания можем след това да проучим по-малко важните и сами да се насочим към разбирането на собствената карма; - така вие виждате тези три важни прераждания да се редуват едно след друго: първо дълбоко в Азия същата индивидуалност, която след това се явява като Амос Комениус, приела в мистерийните школи на Азия цялата мъдрост на една древна азиатска епоха. Тази мъдрост тя пренася със себе в следващото си прераждане, в което живее в двора на Харун ал Рашид, където се развива като велик организатор на онова, което се разцъфтява и вирее под закрилата и грижите на Харун ал Рашид. По-късно тя се явява отново, за да излезе насреща, така да се каже, на Бейкън от Верулам, който е преродения Харун ал Рашид, и отново да се срещне с него всред европейската цивилизация, за да може да се осъществи това, което и двамата трябваше да влеят в тази европейска цивилизация. Това, което казвам тук, има вече голямо значение.
към текста >>
63.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната
педагогика
той приема мислите, именно мислите и представите.
Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител? Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата. Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот. По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот. Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен. Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията. А какво е станало тук обективно?
към текста >>
64.
Рудолф Щайнер. Живот и произведения
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Неговите изложения относно
педагогика
та, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
РУДОЛФ ЩАЙНЕР - ЖИВОТ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ Жизненото дело на Рудолф Щайнер е на разположение като написани произведения и като записки на неговите, винаги свободно изнасяни, лекции. Към това се прибавят и многобройните художествени произведения, от които двете сгради на първия и втория Гьотеанум намират световно признание.
Неговите изложения относно педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот. По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции. След нейната смърт (1948), следвайки нейните указания, създаденото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер. Те обхващат около 350 тома. В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел в подходящата форма са представени художествените му произведения.
към текста >>
65.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1914 - 1918 г.
към текста >>
66.
Рудолф Щайнер - Живот и творчество.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Неговите изложения относно
педагогика
та, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
РУДОЛФ ЩАЙНЕР - ЖИВОТ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ Жизненото дело на Рудолф Щайнер е на разположение като написани произведения и като записки на неговите, винаги свободно изнасяни, лекции. Към това се прибавят и многобройните художествени произведения, от които двете сгради на първия и втория Гьотеанум намират световно признание.
Неговите изложения относно педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот. По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции. След нейната смърт (1948), следвайки нейните указания, създаненото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер. Те обхващат около 350 тома. В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел са представени в подходящата форма художествените му произведения.
към текста >>
67.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстрактното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в
педагогика
та като външна материална нагледност на обучението и на цялото третиране на материала в обучението.
Така също и двамата, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, имаха заложбата, първо, когато военните действия на арабите преминаха през Африка в Испания, да вземат участие в тези походи на арабите подкрепяйки ги, покровителствувайки ги. След това мохамеданизмът загина като външно явление, обаче тези двама духове пренесоха неговото вътрешно душевно настроение през духовния живот при тяхното преминаване между смъртта и едно ново раждане отнасяйки го в бъдещето. Харун ал Рашид се прероди и в неговия прероден живот стана Бейко /Бако/ от Верулам. Той се явява като Бейко от Верулам. Неговият мъдър съветник също се преражда и се явява почти едновременно като Амос Комениус, педагогът.
Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстрактното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в педагогиката като външна материална нагледност на обучението и на цялото третиране на материала в обучението.
Това е един елемент, който пряко няма нищо общо с Християнството. Макар и Амос Комениус да действува между моравските братя и т.н. това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез факта, че в един минал земен живот той е стоял към цялото развитие на човечеството така както процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид. А от друга страна вземете онези редове написани от Бейкън, от лорд Бейкън, вземете всичко това, което действува в така наречената нагледност на Амос Комениус: вие имате в това една загадка. Нека вземем само този лорд Бейкън.
към текста >>
68.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Християнството минаваше в свръхсетивния свят през своето по-нататъшно главно развитие в осветлението на аристотелизма, на Земята бе основан материализмът: основан в науката от Бейкън, прероденият Харун ал Рашид, основан в
педагогика
та, във възпитанието под влиянието на Амос Комениус преродения съветник на Харун ал Рашид.
Харун ал Рашид се въплъти отново, основа в това негово прераждане импулса на материализма, яви си като Бако /Бейко/ от Верулам. Универсалността на Бако от Верулам е от Харун ал Рашид, но също и това, което живее като интелектуалност, като материализъм в Бако, а от Харун ал Рашид. Бейкън се яви като прероденият Харун ал Рашид. Неговият съветник измина един друг път и се яви като Амос Комениус в същата епоха. И така ние виждаме, че през време когато в 14-то, 15-то, 16-то, 17-то столетие и т.н.
Християнството минаваше в свръхсетивния свят през своето по-нататъшно главно развитие в осветлението на аристотелизма, на Земята бе основан материализмът: основан в науката от Бейкън, прероденият Харун ал Рашид, основан в педагогиката, във възпитанието под влиянието на Амос Комениус преродения съветник на Харун ал Рашид.
И двамата действуваха заедно. Когато минаха през вратата на смъртта, Амос Комениус и Бейкън произведоха нещо забележително в духовния свят. Когато Бако от Верулам мина през вратата на смъртта, показа се, как от неговото етерно тяло чрез особения начин на мислене, който беше практикувал в своето въплъщение като Бейкън, излизаше цял един свят от идоли, от демонически идоли, които изпълваха духовния свят, за който Ви говорих, в който се проявиха последействията на онзи душевен събор между индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел и други, които бяха приели учението на Михаел. В този свят се разпространиха идоли. Работата стои така, както аз я описах в моята първа мистерийна драма, че това, което става на Земята, има мощни въздействия в духовния свят.
към текста >>
И от това, което Амос Комениус беше основал на Земята всъщност като един вид материалистична
педагогика
, бе образувана основата, светът, сферата, мировата атмосфера за онова, което бяха идолите на Бейкън.
Когато минаха през вратата на смъртта, Амос Комениус и Бейкън произведоха нещо забележително в духовния свят. Когато Бако от Верулам мина през вратата на смъртта, показа се, как от неговото етерно тяло чрез особения начин на мислене, който беше практикувал в своето въплъщение като Бейкън, излизаше цял един свят от идоли, от демонически идоли, които изпълваха духовния свят, за който Ви говорих, в който се проявиха последействията на онзи душевен събор между индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел и други, които бяха приели учението на Михаел. В този свят се разпространиха идоли. Работата стои така, както аз я описах в моята първа мистерийна драма, че това, което става на Земята, има мощни въздействия в духовния свят. Земният духовен способ на Бейкън произведе едно буйно объркващо въздействие в духовния свят, което разпространи цял един свят от идоли.
И от това, което Амос Комениус беше основал на Земята всъщност като един вид материалистична педагогика, бе образувана основата, светът, сферата, мировата атмосфера за онова, което бяха идолите на Бейкън.
Бих могъл да кажа: Бейкън достави идолите и това, което принадлежеше към идолите на други царства, него им достави Амос Комениус чрез онова, което беше станало на Земята. Защото както ние хората имаме около нас минералното царство, растителното царство, така сега тези идоли на Бейкън имаха около тях другите царства, от които се нуждаеха. И на борбата против всичко това, на борбата против тези демонически идоли трябваше да се посветят сега индивидуалностите, които някога бяха на Земята под ръководството на Александър Велики и на Аристотел. Това се разигра до момента, когато на Земята стана френската революция. Онези идоли, които не можаха да бъдат победени, онези демони, идолни демони, които се изплъзнаха от борбата против тях, слязоха долу на Земята и вдъхновяваха това, което беше материализмът на 19-то столетие, с всичко, което го последва.
към текста >>
69.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на
педагогика
та, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния свят. В случая и това е съществен признак на антропософ ското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание. Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“; В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
*3. Херман Грим, Касел 1828-1901, Берлин *4. Първоначално Р. Щайнер различава четири степени на познание: 1. Материалното, или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание. 2. Имагинативното познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.).
към текста >>
70.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин
педагогика
в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Погледнато от друга страна, той не е по-дълбок човек, а е по-големият лакомник за кислород. Тъй като музикалното в неговата интимност ангажира главно подсъзнателното, такива неща можем изцяло да ги свържем с подсъзнателното, полусъзнателното, струящото към съзнанието на музикалното изживяване, без при това да се отдадем на един лишен от усет към изкуството, теоретичен начин на разглеждане. И изобщо ще забележите, че едно наистина духовнонаучно разглеждане на изкуството съвсем не се нуждае от това, самото то да стане художествено, защото не се навлиза в безкръвни абстракции и в теоретична мрежа от естетизиран вид. Когато човек иска да схване нещата духовнонаучно, той стига до реалности, чието взаимодействие се представя образно или музикално така, че самите ние, като разпознаващи, сме вътре в един вид музикално изживяване. И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството.
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство. В тази насока прочетете това, което съм написал[1] за възпитателното изкуство в последния свитък на „Социалното бъдеще“, и ще видите как там стремежът се състои в това, сухото научно-възпитателно да се трансформира във възпитателно изкуство. Друго нещо, което съм си отбелязал, е по отношение на интересните забележки за връзките на гласните с тоновете и цветовете, които г-н Бауман направи в своята лекция. Както си спомняте, той определяше тъмните гласни У, О като такива, които въздействат тоново най-ясно. По средата стои А и, така да се каже, на другия полюс се намират Е и И, светлите гласни, които въздействат тоново най-слабо и които носят нещо шумово в себе си.
към текста >>
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за
педагогика
та в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
Тъй като музикалното в неговата интимност ангажира главно подсъзнателното, такива неща можем изцяло да ги свържем с подсъзнателното, полусъзнателното, струящото към съзнанието на музикалното изживяване, без при това да се отдадем на един лишен от усет към изкуството, теоретичен начин на разглеждане. И изобщо ще забележите, че едно наистина духовнонаучно разглеждане на изкуството съвсем не се нуждае от това, самото то да стане художествено, защото не се навлиза в безкръвни абстракции и в теоретична мрежа от естетизиран вид. Когато човек иска да схване нещата духовнонаучно, той стига до реалности, чието взаимодействие се представя образно или музикално така, че самите ние, като разпознаващи, сме вътре в един вид музикално изживяване. И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството. Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
В тази насока прочетете това, което съм написал[1] за възпитателното изкуство в последния свитък на „Социалното бъдеще“, и ще видите как там стремежът се състои в това, сухото научно-възпитателно да се трансформира във възпитателно изкуство. Друго нещо, което съм си отбелязал, е по отношение на интересните забележки за връзките на гласните с тоновете и цветовете, които г-н Бауман направи в своята лекция. Както си спомняте, той определяше тъмните гласни У, О като такива, които въздействат тоново най-ясно. По средата стои А и, така да се каже, на другия полюс се намират Е и И, светлите гласни, които въздействат тоново най-слабо и които носят нещо шумово в себе си. Бе изказано учудване как тогава става така, че тъкмо тъмните гласни съответстват на тъмните цветове, а светлите гласни И, Е съответстват на светлите цветове, но в тяхна-та характеристика на преден план не е тоновото, а по-скоро шумовото.
към текста >>
Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава
педагогика
, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене.
Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид. Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс. Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания. Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента. Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен.
Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене.
Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното. Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни. Изрично бих искал да ви подтикна към това. И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище. Днес ме попитаха - не знам дали господинът сега е тук - с едно усещане, че и на други места трябва да се основат училища.
към текста >>
Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата
педагогика
, съвсем не на нашата
педагогика
, най-малкото не на
педагогика
та на нашите педагози, а на
педагогика
та дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни.
Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания. Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента. Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен. Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене. Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното.
Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни.
Изрично бих искал да ви подтикна към това. И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище. Днес ме попитаха - не знам дали господинът сега е тук - с едно усещане, че и на други места трябва да се основат училища. Казах, че трябва да се започне тъкмо с началото. Имате ли пари, тогава ще говорим по-нататък!
към текста >>
И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до
педагогика
та на нашите педагози, а не до
педагогика
та на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище.
Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен. Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене. Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното. Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни. Изрично бих искал да ви подтикна към това.
И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище.
Днес ме попитаха - не знам дали господинът сега е тук - с едно усещане, че и на други места трябва да се основат училища. Казах, че трябва да се започне тъкмо с началото. Имате ли пари, тогава ще говорим по-нататък! Това също може би е нещо, което попада в целта! Или имахте друго предвид?
към текста >>
71.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Тук откриваме приблизително същите житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска
педагогика
и дидактика[1].
Ритмичното възприема най-различни форми. Детето може да разбере един определен вътрешен ритъм още много малко. Но независимо от този инстинктивно преживян ритъм, човек би трябвало да започне да занимава детето с ритъма, усетен инструментално, едва след деветата година. Тогава би трябвало да се насочва вниманието върху тези неща. Също и в музикалното при своята работа човек може да се води от възрастта.
Тук откриваме приблизително същите житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика и дидактика[1].
Сега, ако насочите вниманието си върху ритъма, можем да кажем, че ритмичният елемент е такъв, защото той е сроден с волевата природа и човекът трябва вътрешно да преобрази волята в дейност, ако желае да изживее музикално това, което музиката освобождава. Ритмичният елемент пуска силата на музиката в действие. Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между пулс и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и пулс - средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира. Затова всеки човек има свое собствено усещане за ритъм, но тъй като усещането е приблизително еднакво, хората се разбират по отношение на ритъма. И така, всяко ритмично изживяване се основава на тайнствената взаимовръзка между дишането и сърдечния пулс, между дишането и циркулацията на кръвта.
към текста >>
[1] житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска
педагогика
... : срв.
При Брукнер е точно така. Това е едно доказателство, че в него, макар и по един много инстинктивен начин, е живяло все още нещо от истински духовното, което се съдържа в основата на всяка музика. Това са нещата, които исках да изложа пред вас през тези дни, макар и фрагментарно и непретенциозно. Вярвам, че скоро ще имаме възможност да продължим темата[5]. Тогава ще разкажа за някои неща още по-прецизно.
[1] житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика... : срв.
изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Събр. съч. 293 и „Възпитателно изкуство. Методично-дидактично“, Събр. съч. 294. [2] Когато писах моята „Теософия“: Книгата излиза за първи път през 1904 г.
към текста >>
изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на
педагогика
та“, Събр. съч.
Това е едно доказателство, че в него, макар и по един много инстинктивен начин, е живяло все още нещо от истински духовното, което се съдържа в основата на всяка музика. Това са нещата, които исках да изложа пред вас през тези дни, макар и фрагментарно и непретенциозно. Вярвам, че скоро ще имаме възможност да продължим темата[5]. Тогава ще разкажа за някои неща още по-прецизно. [1] житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика... : срв.
изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Събр. съч.
293 и „Възпитателно изкуство. Методично-дидактично“, Събр. съч. 294. [2] Когато писах моята „Теософия“: Книгата излиза за първи път през 1904 г. (Събр. съч. 9).
към текста >>
72.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
143. житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска
педагогика
...: срв.
В стенограмата и в предишни издания то беше: „...разликата, която съществува между сравняването на тоновете до септимата.“ 126. през атлантската епоха: срв. изложението на Рудолф Щайнер във „Въведение в Тайната наука“ (1910 г.) Събр. съч. 13, в главата „Световното развитие и човекът“ и в „Хрониките на Акаша“ (1904-1908), Събр. съч. 11, в главата „Нашите атлантски предци“.
143. житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика...: срв.
изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Събр. съч. 293 и „Възпитателно изкуство. Методично-дидактично“, Събр. съч. 294. 145. Когато писах моята „Теософия“: Книгата излиза за първи път през 1904 г.
към текста >>
изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на
педагогика
та“, Събр. съч.
126. през атлантската епоха: срв. изложението на Рудолф Щайнер във „Въведение в Тайната наука“ (1910 г.) Събр. съч. 13, в главата „Световното развитие и човекът“ и в „Хрониките на Акаша“ (1904-1908), Събр. съч. 11, в главата „Нашите атлантски предци“. 143. житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика...: срв.
изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Събр. съч.
293 и „Възпитателно изкуство. Методично-дидактично“, Събр. съч. 294. 145. Когато писах моята „Теософия“: Книгата излиза за първи път през 1904 г. (Събр. съч. 9).
към текста >>
73.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Към учителските конференции, в които се намират разпръснати на много места забележки за музиката и музикалната
педагогика
, в Том III е даден регистър с ключови думи.
и 1 кратка статия от 2 март 1924 г. 300 Учителски конференции I, II, III. Изказвания от конференции с учителите от Свободното Валдорфско училище от годините 1919-1924 * * * Първите три от посочените тома се разглеждат като цяло, тъй като почти във всички от съдържащите се в тях лекции, кратки статии и приветствия се засягат също и музикални въпроси.
Към учителските конференции, в които се намират разпръснати на много места забележки за музиката и музикалната педагогика, в Том III е даден регистър с ключови думи.
Накрая трябва да бъде споменато още едно кратко писмено изявление на Рудолф Щайнер: във философско-антропософско издателство, Берлин, през 1917 г. излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в духовно-научен смисъл". Това съчинение се опира на изложения, които е направил Рудолф Щайнер в Дорнахската лекция от 29 декември 1914 г. ("Изкуството в светлината на мистерийната 123 мъдрост", 2-ра лекция) за мястото на музиката сред изкуствата и за връзката на гамите с човешките съставни части. Валтер Блуме се опитва да покаже как твърденията на Рудолф Щайнер могат да бъдат разяснени в отделните феномени на музикалното изживяване и на музикалните закономерности.
към текста >>
1 ноември 293 Общото човекознание като основа на
педагогика
та.
1919 г. 23 април 192 Духовно-научно разглеждане на социални и педагогически въпроси. 2-ра лекция 21, 23 и 294 Методично-дидактични основи на възпитателното 24 август изкуство. 1-ва, 3-та и 4-та лекция
1 ноември 293 Общото човекознание като основа на педагогиката.
10-та лекция 6 ноември 295 Възпитателно изкуство. Семинарни разговори и лекции по учебния план. 2-ра и 3-та лекция по учебния план 30 и 31 320 Духовно-научни импулси за развитието на декември физиката. Първи естественонаучен курс.
към текста >>
Въведение в антропософската
педагогика
и дидактика.
23 август х (Антропософия и изкуство) "Съвремие", 1952/53 г., год. 14, №11 23 ноември 304 Възпитателни и преподавателски методи от гледна точка на антропософията 18 декември 209 Северни и средноевропейски духовни импулси. 31 декември 303 Здравословното развитие на човешкото същество.
Въведение в антропософската педагогика и дидактика.
9-та лекция с дискусионния форум 1922 г. 5 януари 303 Здравословното развитие на човешкото същество. Въведение в антропософската педагогика и дидактика. 14-та лекция
към текста >>
Въведение в антропософската
педагогика
и дидактика.
31 декември 303 Здравословното развитие на човешкото същество. Въведение в антропософската педагогика и дидактика. 9-та лекция с дискусионния форум 1922 г. 5 януари 303 Здравословното развитие на човешкото същество.
Въведение в антропософската педагогика и дидактика.
14-та лекция 1 април 211 Слънчевата система и мистерията на смърт и възкресение. Разпознаване и формулиране на мировото Слово във вдишването и издишването 14 май х (Антропософия и духовно познание) 19 август 305 Основните духовно-душевни сили на възпитателно то изкуство.
към текста >>
15 април 309 Антропософската
педагогика
и нейните предпоставки.
1 февруари 234 Антропософия - резюме след 21 години. 4-та лекция 1 март 235 Езотерично разглеждане на кармичните зависимости - Първи том, 5-та лекция 10 април 308 Методика на обучението и предпоставки за предиобед и възпитанието. 3-та и 4-та лекция вечерта
15 април 309 Антропософската педагогика и нейните предпоставки.
3-та лекция 20 април 233а Мистерийни места на средновековието. Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството. 2-ра лекция 20 и 24 юни 310 Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката.
към текста >>
20 и 24 юни 310 Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на
педагогика
та.
15 април 309 Антропософската педагогика и нейните предпоставки. 3-та лекция 20 април 233а Мистерийни места на средновековието. Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството. 2-ра лекция
20 и 24 юни 310 Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката.
4-та и 8-ма лекция 21 юли 319 Антропософско познание за човека и медицина. 8-ма лекция 17 август 311 Изкуството на възпитанието с оглед разбирането на човешкото същество. 6-та лекция
към текста >>
74.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагогика
та, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17). 1913 - 1923 г. В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. 1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. 1914 г. „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). 1914 - 1918 г.
към текста >>
75.
Общото човекознание като основа на педагогиката
GA_293 Общото човекознание
ПЕДАГОГИКА
ТА
ОБЩОТО ЧОВЕКОЗНАНИЕ КАТО ОСНОВА НА
ПЕДАГОГИКАТА
* част първа * Цикъл от 14 лекции изнесени в Щутгарт от 21. 8.
към текста >>
76.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Трите основни сили във Валдорфската
педагогика
.
За връзката между човешките крайници и сексуалността. Един не известен начин за обяснение на Питагоровата теорема. За необходимостта от непрекъснато обновяване на фантазията. Педантизмът и неговите последици в хода на обучението. Педагогическият морал.
Трите основни сили във Валдорфската педагогика.
Бележки Лекции върху възпитанието * * * Указания относно публикуването на езотеричните лекции от Рудолф Щайнер За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография "Моят жизнен път" (Събр. Съч.
към текста >>
77.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската
педагогика
.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт.
За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската педагогика.
Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея. Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества. Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката". Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч. №294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295).
към текста >>
Именно от тази гледна точка
педагогика
та получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт. За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската педагогика. Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея.
Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката". Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч. №294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295). Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия. Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества?
към текста >>
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на
педагогика
та".
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт. За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската педагогика. Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея. Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката".
Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч. №294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295). Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия. Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества? И четем следното: „Става дума за методично училище", а по-нататък Р.Щайнер продължава: „...става дума не за някакво политическо направление, а за едно чисто методично училище".
към текста >>
Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази
педагогика
както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества?
Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества. Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката". Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч. №294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295). Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия.
Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества?
И четем следното: „Става дума за методично училище", а по-нататък Р.Щайнер продължава: „...става дума не за някакво политическо направление, а за едно чисто методично училище". Това трезво и почти непонятно за нашето време обяснение се допълва от следните думи: „тук не става дума за някакво религиозно направление, нито за Антропософията като религиозно изповедание, а става дума за методично училище, което би могло да бъде въведено навсякъде" (Събр. Съч. 260, стр.155-156). Така се поражда и въпросът за особеността на този метод. Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е знанието за човека: Общото човекознание.
към текста >>
Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на
педагогика
та е знанието за човека: Общото човекознание.
Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества? И четем следното: „Става дума за методично училище", а по-нататък Р.Щайнер продължава: „...става дума не за някакво политическо направление, а за едно чисто методично училище". Това трезво и почти непонятно за нашето време обяснение се допълва от следните думи: „тук не става дума за някакво религиозно направление, нито за Антропософията като религиозно изповедание, а става дума за методично училище, което би могло да бъде въведено навсякъде" (Събр. Съч. 260, стр.155-156). Така се поражда и въпросът за особеността на този метод.
Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е знанието за човека: Общото човекознание.
Или с други думи: съзерцавайки човешката същност, пред нас възниква един метод. Какъв е този метод? Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика! Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата. Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
към текста >>
Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската
педагогика
!
260, стр.155-156). Така се поражда и въпросът за особеността на този метод. Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е знанието за човека: Общото човекознание. Или с други думи: съзерцавайки човешката същност, пред нас възниква един метод. Какъв е този метод?
Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика!
Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата. Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия! Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец. Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор.
към текста >>
Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една
педагогика
да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Така се поражда и въпросът за особеността на този метод. Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е знанието за човека: Общото човекознание. Или с други думи: съзерцавайки човешката същност, пред нас възниква един метод. Какъв е този метод? Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика!
Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия! Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец. Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор. „Общото човекознание" е една от трудните книги на Р.Щайнер.
към текста >>
Каква е тази
педагогика
, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е знанието за човека: Общото човекознание. Или с други думи: съзерцавайки човешката същност, пред нас възниква един метод. Какъв е този метод? Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика! Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец. Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор. „Общото човекознание" е една от трудните книги на Р.Щайнер. И въпреки всичко нека това, което извира от духовните висини, прерасне тук долу, в плодотворен труд и в истинско възпитателно изкуство, бликащо от самите души на онези учители, които тепърва ще открият вълшебната сила на Валдорфската педагогика.
към текста >>
И въпреки всичко нека това, което извира от духовните висини, прерасне тук долу, в плодотворен труд и в истинско възпитателно изкуство, бликащо от самите души на онези учители, които тепърва ще открият вълшебната сила на Валдорфската
педагогика
.
Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия! Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец. Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор. „Общото човекознание" е една от трудните книги на Р.Щайнер.
И въпреки всичко нека това, което извира от духовните висини, прерасне тук долу, в плодотворен труд и в истинско възпитателно изкуство, бликащо от самите души на онези учители, които тепърва ще открият вълшебната сила на Валдорфската педагогика.
Великден 1995, Дорнах Херман Кьопке, Валдорфски учител в Базел
към текста >>
78.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в
педагогика
та; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на човечеството поставя пред него задължително нови задачи.
Обаче тъкмо чрез обстоятелството, че всички ние също усещаме празничното величие на днешния акт и неговото място в общия миров ред, г-н Молт заслужава и нашата пълна подкрепа. След тези кратки думи, скъпи мои приятели, нека да започнем нашата работа. Нека да погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник. Първото, с което трябва да започнем, е да уточним естеството на нашата педагогическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение. Нашата педагогическа задача трябва коренно да се различава от педагогическите задачи, които човечеството имаше да решава до този момент.
Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в педагогиката; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на човечеството поставя пред него задължително нови задачи.
През Първата следатлантска епоха*3 човечеството е имало една основна задача, през Втората следатлантска, епоха друга, така стоят нещата и с нашата Пета следатлантска епоха. По правило, това което трябва да се извърши в определена епоха, се долавя от човечеството едва след известно време. Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век. Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха. Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
79.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обстоятелството, че обучението и възпитанието по начало би трябвало да се опират на психологията, е нещо самопонятно и Вие добре знаете, че например широко разпространената в миналото Хербартова
педагогика
се основава на принципите от Хербартовата психология.*8
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 22.08.1919 Скъпи мои приятели! Занапред всяко обучение ще бъде провеждано с оглед на една истинска психология, която обаче може да бъде извлечена единствено от антропософското духовнонаучно познание.
Обстоятелството, че обучението и възпитанието по начало би трябвало да се опират на психологията, е нещо самопонятно и Вие добре знаете, че например широко разпространената в миналото Хербартова педагогика се основава на принципите от Хербартовата психология.*8
Характерно за нашето съвремие и за последните столетия е, че практически ние не разполагаме с една истинска и надеждна психология. Това се дължи на факта, че днес, в епохата на Съзнаващата Душа (Bewusstseinseele)*9, хората все още не са способни за такова духовно вдълбочаване, което би им открило истинската природа на човешката душа. Онези понятия от областта на психологията, които бяха заети от Четвъртата следатлантска епоха*10, фактически днес са останали малко или много без съдържание и звучат като кухи фрази. Ако днес някой вземе каквото и да е съчинение, боравещо с психологически понятия, веднага ще открие, че тук съдържание просто липсва. Всъщност психолозите само си играят с понятия.
към текста >>
Да, днес Вие може да срещнете в учебниците по психология и
педагогика
всевъзможни дефиниции за „представа*11, „воля" и т.н.: Обаче тези дефиниции съвсем не Ви дават истинско познание за „представата" и „волята".
Това се дължи на факта, че днес, в епохата на Съзнаващата Душа (Bewusstseinseele)*9, хората все още не са способни за такова духовно вдълбочаване, което би им открило истинската природа на човешката душа. Онези понятия от областта на психологията, които бяха заети от Четвъртата следатлантска епоха*10, фактически днес са останали малко или много без съдържание и звучат като кухи фрази. Ако днес някой вземе каквото и да е съчинение, боравещо с психологически понятия, веднага ще открие, че тук съдържание просто липсва. Всъщност психолозите само си играят с понятия. Кой например днес стига до ясно понятие за това, какво е една представа?
Да, днес Вие може да срещнете в учебниците по психология и педагогика всевъзможни дефиниции за „представа*11, „воля" и т.н.: Обаче тези дефиниции съвсем не Ви дават истинско познание за „представата" и „волята".
По силата на една външна, историческа необходимост, днес на хората напълно убягва душевната връзка между отделния човек и Космоса. Хората просто не са в състояние да проумеят тази дълбока, истинска връзка. Но едва когато осъзнаем връзката между отделния човек и целия Космос, ние стигаме и до идеята за истинската същност на човека. Нека да се спрем на това, което обикновено наричаме представа". Ясно е, че ние трябва да развием представите, чувствата и волята у децата.
към текста >>
Аз исках да Ви дам само предварителна идея за тези неща защото по-късно ще ги изясним много по-подробно, и да заостря Вашето внимание върху несъмнения факт, че обикновените дефиниции от учебниците по психология и
педагогика
не ни дават истинско разбиране за мисловната и представна дейност; това разбиране идва само тогава, когато проумеем: В човешките представи се отразява онази деятелност, която сме упражнявали преди раждането респективно зачатието в чисто духовния свят.
Вие никога няма да стигнете до вярно разбиране на мисловния процес, ако не сте наясно,че сте живели и преди раждането, респективно, преди зачатието. И както обикновените пространствени отражения възникват в огледалото, така приблизително и Вашият живот между смъртта и новото раждане се отразява в сегашния живот под формата на Вашите мисли и представи. Представете си образно, как Вашият жизнен път протича между двете хоризонтални линии (рис.1), ограничен вляво от раждането и вдясно от смъртта; а после си представете, как представите от времето преди раждането, непрекъснато нахлуват в човека, за да бъдат отблъснати обратно от самия него. А по този начин, като отблъскваме чрез нашите физически тела онази деятелност, която сме разгръщали преди раждането, респективно преди зачатието, ние стигаме до мисленето. За истинския търсач на истината, самото мислене е вече доказателство за пренаталното съществувание, т.е.за съществуванието преди раждането, защото човешкото мислене е образ на този вид съществувание.
Аз исках да Ви дам само предварителна идея за тези неща защото по-късно ще ги изясним много по-подробно, и да заостря Вашето внимание върху несъмнения факт, че обикновените дефиниции от учебниците по психология и педагогика не ни дават истинско разбиране за мисловната и представна дейност; това разбиране идва само тогава, когато проумеем: В човешките представи се отразява онази деятелност, която сме упражнявали преди раждането респективно зачатието в чисто духовния свят.
Всяко друго обяснение на мисленето е безпредметно, защото изобщо няма да ни доближи до неговата истинска природа. Нека сега по сходен начин да се обърнем към волята. Впрочем за обикновеното съзнание волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание. Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето. Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание.
към текста >>
80.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И сега, когато се стремим да сложим основите на една истинска
педагогика
, нека да разгледаме първите заложби на Духа в сегашната еволюционна степен на човека.
Най-напред се ражда тялото с неговите по-груби съставни части. (По-точни и подробни обяснения ще намерите в моята „Теософия"*32) Тялото се включва в така наречената наследствена линия става носител на унаследените качества и т.н. По своята същност, душата е това, което идва от живота преди раждането и се свързва с етерно-физическия организъм. Обаче у съвременният човек защото в по-далечното бъдеще нещата няма да изглеждат така Духът е, така да се каже, едва в своето начало, той е тук едва в своите първи заложби.
И сега, когато се стремим да сложим основите на една истинска педагогика, нека да разгледаме първите заложби на Духа в сегашната еволюционна степен на човека.
Нека да обърнем и ясен поглед към проявленията на Духа всред бъдещето човечество. Засега у нас са налице само първите заложби, първите предвестници на това, което наричаме Духовно Себе или Духът-Себе (Geistselbst)*33. Не бива да включваме Духът-Себе в съставните части на човешката природа, когато говорим за съвременния човек; ясно съзнание за Духът-Себе имат най-вече онези хора, които виждат в духовния свят. Вие знаете, че древното образно съзнание на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо. Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското човечество, особено всред неговите „необразовани" среди.
към текста >>
81.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В по-новата духовна култура на човечеството се вмъкват всевъзможни погрешни елементи и това се отразява най-силно в областта на
педагогика
та Ето защо трябва да се стремим да заместваме погрешните понятия с ясни и точни понятия.
Тя издига следната догма: Ние можем да наблюдаваме света, който ни заобикаля, но практически в нас живее само отражението на този свят. Така Кант стига и до останалите си дедукции. Той не е наясно по въпроса, какво представлява обкръжението на човека, както то му се представя в неговите възприятия. Защото действителността не е в обкръжението, нито в сетивно възприемаемите явления; тя ни се открива само дотолкова, доколкото напредваме в нейното овладяване. Строго погледнато, истинската действителност е тази, която човек вижда в мига, когато той вече не може да се изразява с думи, а именно, в мига, когато той е преминал през Портата на смъртта.
В по-новата духовна култура на човечеството се вмъкват всевъзможни погрешни елементи и това се отразява най-силно в областта на педагогиката Ето защо трябва да се стремим да заместваме погрешните понятия с ясни и точни понятия.
Едва тогава ще сме в състояние да възпитаваме децата по правилен начин.
към текста >>
82.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В хода на досегашните лекции и чрез общата
педагогика
, ние се опитахме да обхванем човешкото същество най-напред от душевна, а после и от духовна гледна точка.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 28.08.1919 Скъпи мои приятели, Вашият стремеж отдавна е насочен към истинската същност на човека.
В хода на досегашните лекции и чрез общата педагогика, ние се опитахме да обхванем човешкото същество най-напред от душевна, а после и от духовна гледна точка.
Днес ще продължим по-нататък. Разбира се, ние непрекъснато ще се натъкваме на понятия, които са общоприети в педагогиката и психологията. Ако разглеждаме човека от душевна гледна точка, несъмнено главната тежест ще падне върху двата основни принципа, антипатията и симпатията, лежащи в основата на космическите закономерности; ако обаче го разглеждаме от духовна гледна точка, несъмнено акцентът ще падне върху различните състояния на съзнанието. Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята. Всеки вид разбиране изисква съпоставяне на нещата.
към текста >>
Разбира се, ние непрекъснато ще се натъкваме на понятия, които са общоприети в
педагогика
та и психологията.
Щутгарт, 28.08.1919 Скъпи мои приятели, Вашият стремеж отдавна е насочен към истинската същност на човека. В хода на досегашните лекции и чрез общата педагогика, ние се опитахме да обхванем човешкото същество най-напред от душевна, а после и от духовна гледна точка. Днес ще продължим по-нататък.
Разбира се, ние непрекъснато ще се натъкваме на понятия, които са общоприети в педагогиката и психологията.
Ако разглеждаме човека от душевна гледна точка, несъмнено главната тежест ще падне върху двата основни принципа, антипатията и симпатията, лежащи в основата на космическите закономерности; ако обаче го разглеждаме от духовна гледна точка, несъмнено акцентът ще падне върху различните състояния на съзнанието. Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята. Всеки вид разбиране изисква съпоставяне на нещата. Тази методическа забележка е важна и аз специално я подчертавам. Насочим ли към света нашите познавателни стремежи, ние започваме с наблюдението.
към текста >>
83.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Несъмнено, в тази област
педагогика
та има твърде добри постижения.
От зъбната смяна до половата зрелост, детето се интересува не от миналото, а от настоящето. Какво е характерното в този случай? Това, че ние възприемаме и се радваме на света не по анималистичен, а по специфично човешки начин. Детето от основното училище иска да се радва на света дори и в часовете на обучение. Ето защо ние трябва да преподаваме по такъв начин, че да пробудим у детето наслада и то в най-висш човешки смисъл, а не антипатия и отвращение.
Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения.
Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота. А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството. Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив.
към текста >>
84.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Тъкмо от тези отношения и чувства трябва да се гради това, което ние наричаме
педагогика
.
По друг повод съм споменавал пред Вас нещо, което може би изглежда странно, но все пак то отговаря на истината: Земята пренася електричеството без помощта на жици! Влизайки в училището, изпълнени от егоистични човешки чувства, Вие се нуждаете от всички възможни проводници думите, за да стигнете до детето. Но ако сте изпълнени с преклонение към живия Космос, тогава влиза в сила едно подземно течение, едно подземно ръководство. Сега Вие и детето ставате едно цяло. Между Вас и класа бликват нови, тайнствени отношения.
Тъкмо от тези отношения и чувства трябва да се гради това, което ние наричаме педагогика.
Педагогиката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство. А има ли изкуство, което може да бъде овладяно, без непрекъснато да се потапяме в чувствата? Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
към текста >>
Педагогика
та не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство.
Влизайки в училището, изпълнени от егоистични човешки чувства, Вие се нуждаете от всички възможни проводници думите, за да стигнете до детето. Но ако сте изпълнени с преклонение към живия Космос, тогава влиза в сила едно подземно течение, едно подземно ръководство. Сега Вие и детето ставате едно цяло. Между Вас и класа бликват нови, тайнствени отношения. Тъкмо от тези отношения и чувства трябва да се гради това, което ние наричаме педагогика.
Педагогиката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство.
А има ли изкуство, което може да бъде овладяно, без непрекъснато да се потапяме в чувствата? Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
към текста >>
Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на
педагогика
та, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
Сега Вие и детето ставате едно цяло. Между Вас и класа бликват нови, тайнствени отношения. Тъкмо от тези отношения и чувства трябва да се гради това, което ние наричаме педагогика. Педагогиката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство. А има ли изкуство, което може да бъде овладяно, без непрекъснато да се потапяме в чувствата?
Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
към текста >>
85.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури като например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на
педагогика
та.
Всичко онова, което идва като резултат от едни или други интелектуални усилия, има подчертана склонност да се превръща в нещо пасивно, в нещо гнило. И то става най-гнило и съмнително тогава, когато човекът го подхранва само с материалистически представи. Живите представи, извлечени от Духа, имат съвършено друго въздействие: Те окрилят човешкото същество. Обаче тези представи нахлуват в човешката душа само по пътя на фантазията. Но какви пречки се появиха през втората половина на 19-ти век, които затрудниха участието на фантазията в преподавателския процес?
През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури като например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на педагогиката.
Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век. Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината.
към текста >>
Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на
педагогика
та от първата половина на 19 век.
И то става най-гнило и съмнително тогава, когато човекът го подхранва само с материалистически представи. Живите представи, извлечени от Духа, имат съвършено друго въздействие: Те окрилят човешкото същество. Обаче тези представи нахлуват в човешката душа само по пътя на фантазията. Но какви пречки се появиха през втората половина на 19-ти век, които затрудниха участието на фантазията в преподавателския процес? През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури като например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на педагогиката.
Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век.
Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината. Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца.
към текста >>
Необходимостта от фантазията, усетът към истината, чувството за отговорност ето трите основни сили, които представляват същинския нерв на
педагогика
та.
Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината. Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца. Обаче наред с нея, скъпи мои приятели, наред с тази смелост за истината, учителят е длъжен да породи у себе си и чувството за отговорност спрямо истината.
Необходимостта от фантазията, усетът към истината, чувството за отговорност ето трите основни сили, които представляват същинския нерв на педагогиката.
И който иска да приеме в себе си тази педагогика, нека да се ръководи от следното мото: Изпълвай себе си със силите на фантазията, Имай смелостта за истината, Изостряй чувството си за душевна отговорност.
към текста >>
И който иска да приеме в себе си тази
педагогика
, нека да се ръководи от следното мото:
Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината. Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца. Обаче наред с нея, скъпи мои приятели, наред с тази смелост за истината, учителят е длъжен да породи у себе си и чувството за отговорност спрямо истината. Необходимостта от фантазията, усетът към истината, чувството за отговорност ето трите основни сили, които представляват същинския нерв на педагогиката.
И който иска да приеме в себе си тази педагогика, нека да се ръководи от следното мото:
Изпълвай себе си със силите на фантазията, Имай смелостта за истината, Изостряй чувството си за душевна отговорност.
към текста >>
86.
Лекции върху възпитанието
GA_293 Общото човекознание
293. Цялостното познание за човека като основа на
педагогика
та.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно възпитанието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919) 294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство. Основен педагогически курс ІІ-ра част 14 лекции (Щутгарт 1919) 295. Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919)
към текста >>
Духовни, културно-исторически и социални основи на
педагогика
та във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство. Основен педагогически курс ІІ-ра част 14 лекции (Щутгарт 1919) 295. Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919) 296. Въпросите на възпитанието като социални въпроси.
Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
297. Рудолф Щайнер и Валдорфските училища лекции и разговори (Щутгарт 1919-1924) 299. Духовнонаучни съзерцания върху говора 6 лекции (Щутгарт 1920) 300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924) 301. Обновлението на педагогично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920) 302. Познание за човека и организация на обучението 8 лекции (Щутгарт 1921)
към текста >>
304а Антропософските възгледи за човека и
педагогика
та 9 лекции (разл.
303. Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек. Коледен учителски курс. 16 лекции (Дорнах 1921-22) 304. Възпитателни и преподавателски методи от гледище на Антропософията 9 лекции (разл. градове 1921-22)
304а Антропософските възгледи за човека и педагогиката 9 лекции (разл.
градове 1923-24) 305. Основните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство 12 лекции (Оксфорд 1922) 306. Педагогическата практика от гледище на духовнонаучното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923) 307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923)
към текста >>
309. Антропософската
педагогика
и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
305. Основните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство 12 лекции (Оксфорд 1922) 306. Педагогическата практика от гледище на духовнонаучното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923) 307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923) 308. Методика на обучението и предпоставки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924)
309. Антропософската педагогика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката 10 лекции (Арнхайм 1924) 311. Познанието за човешкото същество и възпитателното изкуство 7 лекции (Торкуей 1924)
към текста >>
310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на
педагогика
та 10 лекции (Арнхайм 1924)
306. Педагогическата практика от гледище на духовнонаучното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923) 307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923) 308. Методика на обучението и предпоставки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924) 309. Антропософската педагогика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката 10 лекции (Арнхайм 1924)
311. Познанието за човешкото същество и възпитателното изкуство 7 лекции (Торкуей 1924)
към текста >>
87.
Лекции по валдорфска педагогика
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
ВАЛДОРФСКА
ПЕДАГОГИКА
GA-295 * * * Рудолф Щайнер * * * ЛЕКЦИИ ПО
ВАЛДОРФСКА ПЕДАГОГИКА
* 14 семинара проведени в Щутгарт от 21.8. до 5.9.1919 г.
към текста >>
88.
Възпитанието като социален въпрос. Духовни, културноисторически и социални основи на валдорфската педагогика
GA_296 Възпитанието
ОСНОВИ НА ВАЛДОРФСКАТА
ПЕДАГОГИКА
РУДОЛФ ЩАЙНЕР * * * ВЪЗПИТАНИЕТО КАТО СОЦИАЛЕН ВЪПРОС ДУХОВНИ, КУЛТУРНОИСТОРИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ
ОСНОВИ НА ВАЛДОРФСКАТА ПЕДАГОГИКА
* * * Цикъл от 6 лекции изнесени в Дорнах от 9. 8. до 17. 8.
към текста >>
89.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
В днешната
педагогика
много се говори за това, че трябва да се развива индивидуалността, трябва да се разбере от природата коя способност подлежи на развитие.
Само помислете какво означава: от 7 8 смятане, от 8 9 езикознание, от 9 10 география, от 10 11 история! Всичко, което между 7 8 е преминало през душата, се изтрива между 8 9 и т.н. В тези неща днес е необходимо нещата да се поставят в основата. Ние изобщо нямаме право да мислим, че учебните предмети съществуват за да бъдат учени "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението. География, смятане, всичко трябва да бъде употребено така, че да се развият правилно мисленето, чувстването и волението.
В днешната педагогика много се говори за това, че трябва да се развива индивидуалността, трябва да се разбере от природата коя способност подлежи на развитие.
Всичко са само фрази! защото тези не ща могат да имат смисъл само, когато за тях се говори от гледна точка на духовната наука. В противен случай те си остават фрази. Затова в бъдеще ще е необходимо да си казваме: за една определена възраст е например наложително да се научи малко смятане. Затова трябва да се вземат два-три месеца, в които сутрин да се учи смятане.
към текста >>
Виждате какви задачи има една работеща за бъдещето
педагогика
.
В противен случай те си остават фрази. Затова в бъдеще ще е необходимо да си казваме: за една определена възраст е например наложително да се научи малко смятане. Затова трябва да се вземат два-три месеца, в които сутрин да се учи смятане. Не учебен план, в който всичко е едно през друго, а смятане за един определен период и след това нататък. И нещата да се поставят точно така, както в един определен момент природата изисква това!
Виждате какви задачи има една работеща за бъдещето педагогика.
В тези неща са заложени положителните проблеми, които са изправени пред днешните хора, които сериозно обмислят социалното дело. За това днес съществува твърде малко разбиране. В Щутгарт, в рамките на досегашната ни социална дейност предстои да се открие едно училище, доколкото това е възможно в днешната образователна система. Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой. Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава.
към текста >>
90.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
На хората се говори за това, което Духовната наука ражда като понятие от областта на
педагогика
та.
Необходимо е да получим други глави на раменете си. С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам. Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни. И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието. Там могат да се наблюдават куриозни неща.
На хората се говори за това, което Духовната наука ражда като понятие от областта на педагогиката.
Днес можете да говорите с много, много напредничави учители, училищни инспектори, директори и т.н., те ви слушат и казват: Да, отдавна си го мисля, да, моето мнение е точно същото. Но в действителност да са на коренно противоположното мнение. В действителност той е на противоположното мнение както и аз, но той изказва противоположното си мнение със същите думи. Той изговаря същите думи а е на обратното мнение! И така хората днес минават един покрай друг.
към текста >>
91.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на
педагогика
та.
Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък. Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове. Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини! Голяма важност се придава на това, детето да разбере всичко и след това от наблюденията да си състави представите от собствената си душа.
Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на педагогиката.
Но той предизвиква поставянето на въпроса: в какво се превръща човека, когато премине през това онагледяващо образование? Когато той премине през нагледното обучение то той напълно се опустошава душевно, постепенно вътрешните поривни сили на душата отмират. Създава се една връзка на цялото човешко същество с онагледеното обкръжение. А това, което би трябвало да извира от дълбините на душата, постепенно се убива в душата. И именно поради онагледяването в съвременното образование голяма част от него има това за резултат.
към текста >>
Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата
педагогика
да стане една произхождаща от Антропософията, антропология.
Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с тялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може да го придобие в живота между смъртта и новото раждане. Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят. Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука. В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция. Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя.
Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология.
Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество. Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение. Многократно съм насочвал вниманието ви от различни гледни точки, как човекът, какъвто той е изправен пред нас се разпада на това, което най-напред е нервно-сетивния човек, което популярно може да се изрази така: Най-напред човекът е Глава-човек. Като втора съставна част на човешкото същество, разглеждано външно, ние имаме онзи човек, който осъществява в себе си главно ритмични процеси, Гърди-човекът, а накрая, както знаете, имаме свързания с цялата веществообменна система Органи-човек, веществообменния човек, в когото се осъществява веществообмяната. Това, което е човекът като действащо същество, то се изчерпва външно в образната фигура, във физическия образ на човека в тези три съставни части на цялостната му природа.
към текста >>
Физиономична
педагогика
: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек!
Не трябва и да се желае това да се разпространи, защото днешните хора са устроени поради все повече разпространяващия се материализъм така, че не четат чужди писма само защото е забранено, в противен случай биха ги чели. Но при една такава нагласа на хората не е препоръчително всичко около хората да се промени. И все пак, със средата на 15 век земята изпълни това, което хората нямаше да могат да придобият по друг начин в земното съществуване, освен когато човек не срещне човека проникнат от духовността чак до физическото тяло. И колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече ние трябва да се учим да схващаме духовно това, което сетивно е около нас. Началото на това трябва да се положи в педагогическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете.
Физиономична педагогика: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек!
А сега вие можете да почувствате, колко силно е в нашето време това, което описах като изпитание на човечеството. Всъщност това, което описах напира натам: да индивидуализира повече и повече, да разглежда всеки човек като същество само за себе си. Това трябва да се изправи пред нас като велик идеал: никой не е равен на другия, всеки, всеки е същество само за себе си. Ако земята достигне целта си, без ние да се приучим като хора, да възприемаме всеки човек като същество само за себе си, то човечеството на земята няма да е постигнало целта си. Но колко далеч сме ние днес от това убеждение, което се стреми към тази цел!
към текста >>
Истинският човек, това е нещото, с което
педагогика
та трябва да се занимава преди всичко.
В преподаването на човека трябва да навлезе това да започне да насочва вътрешния си душевен поглед напълно към индивидуалността. В образованието на учителите трябва да навлезе убеждението: в човека да се открият индивидуалностите. Това можем да направим само когато така оживим представата си за човека, както ви описах, когато наистина осъзнаем: това, което се движи напред не е механизъм, а е астралното тяло, което се придвижва напред, и носи със себе си физическото тяло. А сега сравнете това, което може да възникне в душата ви като вътрешно оживен и раздвижен образ на целия човек, с това, което днес ви дава обикновената наука: Хомункулус, истински Хомункулус! Науката не споменава нищо за човека, а проповядва само Хомункулуса.
Истинският човек, това е нещото, с което педагогиката трябва да се занимава преди всичко.
Но той се намира напълно извън нея. Така че въпроса за възпитанието е въпрос за обучението на учителите, и докато той не започне да се разглежда като такъв, във възпитанието няма да може да се случи нещо благодатно. Виждате, че разглеждано от една по-висша духовна гледна точка всичко изглежда така свързано, че едното действително следва другото. Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно като отделните предмети. Човекът ще учи човекознание, след това религия нещата нямат много общо помежду си.
към текста >>
Това движение на душевното изживяване, трябва да намери място най-вече в
педагогика
та.
Виждате, че разглеждано от една по-висша духовна гледна точка всичко изглежда така свързано, че едното действително следва другото. Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно като отделните предмети. Човекът ще учи човекознание, след това религия нещата нямат много общо помежду си. В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за безсмъртието, с въпроса за вечната същност на човешката природа. А ние трябва да свържем въпроса за вечната същност на човешката природа с непосредственото наблюдение на човека.
Това движение на душевното изживяване, трябва да намери място най-вече в педагогиката.
Тогава ще се развият съвсем различни вътрешни способности от тези, които се развиват днес в местата за обучение на учителите. А това е от особена важност. С днешното разглеждане исках да ви покажа, че духовната наука трябва да прониква всичко, и че без нея не биха могли да се решат големите социални проблеми на съвремието.
към текста >>
92.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в
педагогика
та, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура.
На това се дължи трудността на делото в областта на социалния въпрос. Защото с тази повърхностност, с която днес обикновено се прави опит да се приближи социалния въпрос, това никога няма да стане. Социалният въпрос е въпрос с дълбоко значение, въпрос, към който ние не можем да се приближим, ако не желаем да насочим поглед съм дълбините на човешкото е световното същество. Именно поради обстоятелството, че това е така, може да се разбере, колко необходими са определени постановки, които създава тъкмо триделението на социалния организъм. Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време.
В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура.
Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия.
към текста >>
93.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В основата на
педагогика
та и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
Също така съм благодарен на любезното уводно слово, което вчера тук изнесе собственикът Джакс2. С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот. Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот. Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят. Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин. Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време. Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека. Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
към текста >>
Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна
педагогика
и дидактика.
Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко. Трябва така да формираме представите, които даваме на детето, че същите да могат да растат. Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота.
Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика.
Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят.
към текста >>
94.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В основата на
педагогика
та и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
Също така съм благодарен на любезното уводно слово, което вчера тук изнесе собственикът Джакс2. С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот. Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот. Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят. Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин. Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време. Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека. Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
към текста >>
Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна
педагогика
и дидактика.
Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко. Трябва така да формираме представите, които даваме на детето, че същите да могат да растат. Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота.
Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика.
Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят.
към текста >>
95.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото една истинска
педагогика
, всяка истинска дидактика, както вече казах, трябва да почива върху познаването на човека.
За този, който вижда живота, съществуват не само малки и пораснали деца, но съществуват и детски и възрастни представи и понятия. И ако искаме да бъдем истински възпитатели и преподаватели, ние трябва да погледнем на този живот, а не на това състояние на израстналост. Считам за щастлива съдба, че ръководството на основното от Емил Молт в Щутгарт Валдорфско училище ми бе предадено едва през 1919 год., когато това училище бе основано. Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма възпитателна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище. И всичко това по причина, че по-рано аз не бих се осмелил да формирам учителски колегиум, който в такава степен да е изграден от познавачи на човека, но това означава и от познавачи на детето, както това се осъществи през последните години.
Защото една истинска педагогика, всяка истинска дидактика, както вече казах, трябва да почива върху познаването на човека.
За тази цел човек първоначално трябва да придобие възможността да вниква последователно в същността на човека. И именно по отношение на това вникване в същността на човека преди около 35 години пред мен изплуваха първите възгледи – ако мога ориентировъчно да спомена този личен елемент. Това бяха духовни възгледи за същността на човека, за развитието на човека. Казвам духовни възгледи, не интелектуални. Ала в живота нещата по отношение на духовните истини стоят съвсем различно, отколкото по отношение на интелектуалните истини.
към текста >>
96.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В абстрактната
педагогика
можем непрекъснато да поставяме изискването – да не бъде претоварвана паметта на детето.
След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното. Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност. Това означава детето да бъде възпитавано, изхождайки от живия елемент в света. Тогава ще видим, че това което винаги поставяме под формата на изисквания, то идва от само себе си.
В абстрактната педагогика можем непрекъснато да поставяме изискването – да не бъде претоварвана паметта на детето.
Не е добре да се претоварва паметта на детето. Изхождайки от абстракцията, това може да бъде разбрано от всеки. Но много по-трудно е да бъде видяно какво означава претоварването на паметта за живота на човека: а именно, че в по-късните години от живота ние можем да наблюдаваме в човека ревматизъм, подагра. За жалост медицинското наблюдение не се простира върху хода на целия човешки живот. Можем да наблюдаваме много хора с ревматизъм, с подагра, без да е имало никакви предпоставки за тях; на лице е била само една много слаба предпоставка, предизвикана може би тъкмо поради това, че паметта е била твърде силно обременявана, че човекът е трябвало твърде много да си спомня.
към текста >>
97.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Следвайки в модерна форма старото златно правило: Подобното не само бива разпознато от подобното, но подобното бива и правилно третирано, лекувано с подобното; така именно ние и лекуваме по пътя на
педагогика
та.
Обаче за подобно възпитание е необходимо да имаме търпение, защото това възпитание не дава ефект от днес за утре, това възпитание действува в продължение на години. То действува по такъв начин, че приемайки отвън нещо, което то има в себе си, детето приема в себе си лечебни сили срещу него. Ако отвън му поднесем нещо съвсем чуждо, ако на сериозното дете му поднесем нещо весело, то остава безразлично спрямо веселото. Но ако му поднесем собствената си тъга, мъка, грижа, тогава то приема отвън това, което има в своя вътрешен свят. По такъв начин в неговия вътрешен свят бива предизвикана ответната реакция – бива предизвикано противоположното.
Следвайки в модерна форма старото златно правило: Подобното не само бива разпознато от подобното, но подобното бива и правилно третирано, лекувано с подобното; така именно ние и лекуваме по пътя на педагогиката.
А когато детето има по-скоро флегматичен темперамент, тогава ние трябва да сме наясно със следното: Това дете, което има по-скоро един флегматичен темперамент, то живее не толкова в своето физическо тяло, колкото в това, което тези дни нарекох етерно тяло, тялото, което е много по-подвижно. Такова дете живее в етерния елемент. Странно звучи, когато за флегматичното дете казваме, че то живее в етерния елемент, но е така. Етерният елемент не позволява да навлезе в главата това, което протича в органичните процеси на човека – храносмилането, веществообмяната, растежа. Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло.
към текста >>
98.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но нали това е нещо, което не е свързано със същинската
педагогика
.
По този начин постигаме нещо и в социално отношение: взаимното разбиране между половете, към което днес трябва да се стремим – отношение, в което от социална гледна точка днес ние никак не сме напреднали и спрямо което имаме най-големите предубеждения. И фактически ние вършим едно добро дело, постигайки нещо, което бих искал да посоча чрез следния пример. Едно такова малко училище ние имахме също и в Дорнах. То ни беше забранено заради швейцарската свобода15. Сега ние можем само да започнем да изнасяме уроци за напреднали млади дами и господа, защото свободата изисква свободни училища да не съществуват редом с държавните училища.
Но нали това е нещо, което не е свързано със същинската педагогика.
Ала в продължение на известен период от време ние също и в Дорнах имахме възможността да работим с едно малко училище. Вероятно в скоро време все пак ще бъде възможно да открием такова свободно училище в Базел16. Но както казахме във Валдорфското училище в часа по ръчен труд се изработват всевъзможни неща. Тук момичетата и момчетата работят съвсем мирно заедно. Ако не се спрете на някои фини подробности, тук например при тези две работи (две покривки), Вие няма да можете лесно да разграничите в какво се крият различията между работата на момчетата и момичетата.
към текста >>
99.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И тъй като Валдорфската
педагогика
е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия живот, човек да предприеме необходимите мерки.
И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали? – накарах ги да почувствуват, че сега ние заедно ще трябва да преценим това, което се е случило. Ние искахме да разговаряме съвсем непринудено, да преценим нещата и едва после да видим какво ще излезе от всичко това. И виждате ли, тогава аз разбрах това, което токущо описах: на лице беше страхът, че учителите вече не биха могли да бъдат така обичани, както са били обичани преди. Защото в децата се бе пробудило едно огромно удивление, едно огромно любопитство спрямо определени неща в света.
И тъй като Валдорфската педагогика е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия живот, човек да предприеме необходимите мерки.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена.
към текста >>
И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена
педагогика
и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието.
Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност. Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси. Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време.
И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието.
Когато говорим за Валдорфския учител, ние трябва да говорим за цялото му същество. Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското възпитание бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма. Най-лошото в живота и особено във възпитанието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции. Да, този, който наблюдава света непредубедено, той знае, че с насоките и гледищата нещата стоят така – това са именно гледища. Ако имам пред себе си едно дърво и го фотографирам, аз Ви предлагам един образ.
към текста >>
Ето защо е така странно, когато говорим за Валдорфската
педагогика
и идва г-н А, и казва: това ние вече го имаме, ала г-н Б, той прави нещата зле.
Те всички приемат нещата, погледнати от едната страна. Не е фанатичен само този и само той постига една всестранност, една необходима универсалност, който знае, че нещата могат да бъдат разглеждани от различни страни. Дами и господа, когато човек чуе какво говорят хората по света, тогава той вижда, че всичко това най-често не е погрешно, но е едностранчиво. Човек просто трябва да погледне от другата страна. Когато разглежда нещата с подобно умонастроение, тогава той навред търси доброто.
Ето защо е така странно, когато говорим за Валдорфската педагогика и идва г-н А, и казва: това ние вече го имаме, ала г-н Б, той прави нещата зле.
После идва г-н Б и казва: това ние вече го имаме, ала г-н А прави нещата зле. Валдорфският учител казва: г-н А има доброто в себе си и г-н Б има доброто в себе си и ето защо ние се опитваме да вземем това, което живее универсално в света. Ето защо чуваме често да се казва: Валдорфската педагогика говори така, както и самите ние. Но това не е така: единият говори, както говори и другият, защото ние знаем, че чрез фанатичното преследване на определена насока стигаме до най-страшното зло в света и това, което Валдорфският учител трябва да притежава, е отсъствието на всякакъв фанатизъм: той трябва да има пред себе си единствено реалността на изграждащия се човек, на детето. Сигурно мнозина могат да кажат: Има едно антропософско движение и в него вече срещаме фанатици.
към текста >>
Ето защо чуваме често да се казва: Валдорфската
педагогика
говори така, както и самите ние.
Човек просто трябва да погледне от другата страна. Когато разглежда нещата с подобно умонастроение, тогава той навред търси доброто. Ето защо е така странно, когато говорим за Валдорфската педагогика и идва г-н А, и казва: това ние вече го имаме, ала г-н Б, той прави нещата зле. После идва г-н Б и казва: това ние вече го имаме, ала г-н А прави нещата зле. Валдорфският учител казва: г-н А има доброто в себе си и г-н Б има доброто в себе си и ето защо ние се опитваме да вземем това, което живее универсално в света.
Ето защо чуваме често да се казва: Валдорфската педагогика говори така, както и самите ние.
Но това не е така: единият говори, както говори и другият, защото ние знаем, че чрез фанатичното преследване на определена насока стигаме до най-страшното зло в света и това, което Валдорфският учител трябва да притежава, е отсъствието на всякакъв фанатизъм: той трябва да има пред себе си единствено реалността на изграждащия се човек, на детето. Сигурно мнозина могат да кажат: Има едно антропософско движение и в него вече срещаме фанатици. Ако наблюдавате по-внимателно, Вие ще откриете: Антропософията не желае нищо друго, освен да направи познанието всестранно и да го одухотвори. Това, че я наричат антропософия, това на нея, както вече казах, ú е напълно безразлично. Тя наистина не желае нищо друго, освен да направи отново универсално това, което постепенно е станало едностранчиво.
към текста >>
100.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Педагогика
и формообразуващи процеси в зъбите.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. Развитие на зъбите. Зъбен кариес. Хемороидни страдания. Въздействие на флуора.
Педагогика и формообразуващи процеси в зъбите.
Зъбен кариес и бременност. Ескулин. Хлорофил. Преодоляване на антиапетити и формиране на органите. Високи и ниски потенции. Хипохондрия. Материализмът като последица на католическия аскетизъм.
към текста >>
НАГОРЕ