Търсене в текстове за 'Папа'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 125 резултата от 53 текста с части от думите : 'Папа'.

1. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Виждам пиеса, тъй сетивна, същевременно така парадоксална, че всички божества от Олимп са имали повод за безсмъртен смях - Чезаре Борджия като папа... Разбирате ли ме?
На този реализиран тип човек той противопоставя представата за „свръхчовека“. Като пример за свръхчовек той дава един истински разрушител: Чезаре Борджия. На него му доставя истинска наслада да си представя такъв разрушител във важна историческа роля. „Виждам пред себе си възможността от една пълна свръхземна магия и цветно обаяние. Изглежда ми, че тя блести във всеки трепет на рафинирана красота, че едно изкуство е доведено в нея до дело тъй божествено, тъй дяволски божествено, че хилядолетия напразно се е търсела втора такава възможност. Виждам пиеса, тъй сетивна, същевременно така парадоксална, че всички божества от Олимп са имали повод за безсмъртен смях - Чезаре Борджия като папа... Разбирате ли ме? Това би била победата, за която днес жадувам - с това беше ликвидирано християнството! “ (Ницше, Съчинения, Том VIII) Как инстинктът за разрушение при Ницше надделява над този за градеж, е показано в диспозицията на последната му творба „Преоценка на всички ценности“. Три четвърти от нея трябва да са чисто негативни изложения. Той иска да предложи едно унищожение на християнството под заглавие „Антихрист“, друго унищожение на досегашната философия, която нарича „нихилистично движение“, под надслов „Свободният дух“, и трето унищожение на досегашните морални понятия, наречено „Неморалистът“. Той нарича тези морални понятия „най-фаталния вид невежество“.
към текста >>

2. Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Атила се отдръпна от всичко, което срещна в Европа; чрез собствената си свободна воля той се оттегли от самия папа.
Посветените, останките от тураните, преминават от Азия в серия прераждания. Ето защо там ние срещаме също известния Атила, идентичен с Етцел, които бе Посветен в атлантската култура. В действителност историческият Атила, който бе наречен “бич Божий” и от собствения си народ, и от европейците, бе Посветен, който воюваше начело на своите хора със съвсем различни окултни сили. Затова и битката с хуните бе съвсем вярно описана като битка във въздуха. За всеки, който познава тези неща, е напълно ясно какво се има предвид. Атила се отдръпна от всичко, което срещна в Европа; чрез собствената си свободна воля той се оттегли от самия папа. Расите на северна Европа знаеха, че трябваше да се пазят от влиянието на Изтока. Християнството знаеше, че това влияние не може да му навреди.
към текста >>

3. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Лапони22, домашния лекар на папата, който защитава в нея именно спиритизма.
Всяко външно действие тук е отражение на нещо духовно. Но забележителното е какво стана точно сега, а именно че в църковните кръгове някой търси външно доказателство за духовното. Излезе една книга от Й. Лапони22, домашния лекар на папата, който защитава в нея именно спиритизма. Фактът е странен затова, защото хората, които се обръщат към тази публикация, очевидно изобщо не са вече настроени духовно, те се нуждаят от осезаемо доказателство за наличието на един духовен свят. Струва си да се помисли върху това, когато домашният лекар на папата излиза в защита на спиритизма. Тук е налице копнежът към духовния свят, но няма разбиране за собственото учене за духовния свят.
към текста >>

Струва си да се помисли върху това, когато домашният лекар на папата излиза в защита на спиритизма.
Всяко външно действие тук е отражение на нещо духовно. Но забележителното е какво стана точно сега, а именно че в църковните кръгове някой търси външно доказателство за духовното. Излезе една книга от Й. Лапони22, домашния лекар на папата, който защитава в нея именно спиритизма. Фактът е странен затова, защото хората, които се обръщат към тази публикация, очевидно изобщо не са вече настроени духовно, те се нуждаят от осезаемо доказателство за наличието на един духовен свят. Струва си да се помисли върху това, когато домашният лекар на папата излиза в защита на спиритизма. Тук е налице копнежът към духовния свят, но няма разбиране за собственото учене за духовния свят.
към текста >>

Лапони, домашен лекар на папа Пий X и Лео XIIL: «Хипнотизъм и спиритизъм.
22) Професор доктор мед. Лапони, домашен лекар на папа Пий X и Лео XIIL: «Хипнотизъм и спиритизъм. Медицински критично изследване», на немски от М. Лутенбахер, Лайпциг (1906). За тези изказвания трябва да се има предвид, че записките са само фрагменти и че немският превод на тази книга не е съществувал по времето, когато Рудолф Щайнер е държал тази лекция, понеже книгата е издадена в края на 1906 г.
към текста >>

4. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Такива християнски общности по правило отхвърлят непогрешимостта на Папата.
Тази нетърпимост се проявява под най-различни форми. Хората нямат никакво съзнание, че говорят неща, каквито не би трябвало да говорят. В различни общности, съставени от иначе добри християни, може да се чуе: Антропософите говорят за някакво християнско тайно учение, обаче християнството не се нуждае от никакво тайно учение; защото има значение само това, което може да се усети и разбере и от най-елементарната и наивна човешка душа! - следователно, не друго, а тъкмо това, което говорят, усещат и разбират защитниците на подобен възглед. С други думи, те изискват нито един човек да не възприема и да не разбира нищо повече от това, което възприемат и разбират те самите. Такива християнски общности по правило отхвърлят непогрешимостта на Папата. Но днес в много по-голям размер - включително и всред християните - нараства убеждението за собствената непогрешимост. Срещу антропософията застава едно Папство, където всеки гледа на себе си като на един малък папа.
към текста >>

Срещу антропософията застава едно Папство, където всеки гледа на себе си като на един малък папа.
В различни общности, съставени от иначе добри християни, може да се чуе: Антропософите говорят за някакво християнско тайно учение, обаче християнството не се нуждае от никакво тайно учение; защото има значение само това, което може да се усети и разбере и от най-елементарната и наивна човешка душа! - следователно, не друго, а тъкмо това, което говорят, усещат и разбират защитниците на подобен възглед. С други думи, те изискват нито един човек да не възприема и да не разбира нищо повече от това, което възприемат и разбират те самите. Такива християнски общности по правило отхвърлят непогрешимостта на Папата. Но днес в много по-голям размер - включително и всред християните - нараства убеждението за собствената непогрешимост. Срещу антропософията застава едно Папство, където всеки гледа на себе си като на един малък папа.
към текста >>

5. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Така Йоаким де Флорис намери последователи в кръговете на Францисканците, които считаха папата за символ на Анти-Христа.
Така с настъпването на материалистичния светоглед тези неща започнаха да се тълкуват символично, като във външните събития тълкувателите виждаха символични показания. Така през 12 век се появи Йоаким де Флорис, който почина в началото 13-ти век и който даде едно забележително тълкуване на този пълен с тайнственост документ на Християнството. Той беше на мнение, че в Християнството лежи една дълбока духовна сила, че тази сила ще се разпространи все повече и повече; обаче външното християнство, официалното християнство винаги е схващало повърхностно тази сила. И така в своя възглед този човек стигна до там, да счита че в папската църква, която е външен израз на духовността на Християнството, трябва да виждаме нещо анти-християнско, нещо вражеско. Този възглед се разшири и разпространи твърде много през следващите столетия благодарение на това, че определени християнски ордени влагаха особено голяма стойност в духовността на Християнството, в чувствено-духовния елемент. Така Йоаким де Флорис намери последователи в кръговете на Францисканците, които считаха папата за символ на Анти-Христа. След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството. Те считаха папата като символ на Анти-Христа, а папата на свой ред им се отплащаше, като считаше Лутер за Анти-Христ. Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед. Противната партия беше винаги Анти-Христът и онази, на която съответните хора принадлежаха, се отъждествяваше винаги с истинското Християнство. Работата вървя така до времето, когато дойде модерният материализъм, с който не може да се сравни по грубост даже и онзи материализъм, който Ви описах за първите столетия на Християнството.
към текста >>

Те считаха папата като символ на Анти-Христа, а папата на свой ред им се отплащаше, като считаше Лутер за Анти-Христ.
Той беше на мнение, че в Християнството лежи една дълбока духовна сила, че тази сила ще се разпространи все повече и повече; обаче външното християнство, официалното християнство винаги е схващало повърхностно тази сила. И така в своя възглед този човек стигна до там, да счита че в папската църква, която е външен израз на духовността на Християнството, трябва да виждаме нещо анти-християнско, нещо вражеско. Този възглед се разшири и разпространи твърде много през следващите столетия благодарение на това, че определени християнски ордени влагаха особено голяма стойност в духовността на Християнството, в чувствено-духовния елемент. Така Йоаким де Флорис намери последователи в кръговете на Францисканците, които считаха папата за символ на Анти-Христа. След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството. Те считаха папата като символ на Анти-Христа, а папата на свой ред им се отплащаше, като считаше Лутер за Анти-Христ. Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед. Противната партия беше винаги Анти-Христът и онази, на която съответните хора принадлежаха, се отъждествяваше винаги с истинското Християнство. Работата вървя така до времето, когато дойде модерният материализъм, с който не може да се сравни по грубост даже и онзи материализъм, който Ви описах за първите столетия на Християнството. Защото тогава все още съществуваше една духовна вяра, определено духовно схващане. Хората не можеха да разберат само затова, защото между тях нямаше посветени.
към текста >>

6. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

“ Кажете, господин кандидат, вие, вероятно, знаете, кога този папа, в чиито документи за пръв път се е появила точката на „i“ се е възкачил на папския престол?
Изпитът му беше по дипломатика[10], тоест по науката за това, как се стига до истината с външни, материални средства. Попитали го в кой папски документ за първи път се появила точката в „i“. Защото е много важно да се знае това! Кандидатът тутакси отвърнал, че точката на „i“ за първи път се появила при известния Инокентий. Но другият историк, колегата му, попитал: мога ли попитам сега кандидата за нещо, което той знае също така точно, както и къде за първи път се е появила точката на „i? “ Кажете, господин кандидат, вие, вероятно, знаете, кога този папа, в чиито документи за пръв път се е появила точката на „i“ се е възкачил на папския престол? — Не, той не знаел това. Тогава, може би знаете, кога е умрял? – Не, той и това не знаел... Сега, господин кандидат, кажете ми, все пак, още нещо за този папа! — той не знаел нищо! Тогава професорът, чиито любим ученик бил той, казал: е, господин кандидат, днес главата ви сякаш е натъпкана с талаш!
към текста >>

– Не, той и това не знаел... Сега, господин кандидат, кажете ми, все пак, още нещо за този папа!
Кандидатът тутакси отвърнал, че точката на „i“ за първи път се появила при известния Инокентий. Но другият историк, колегата му, попитал: мога ли попитам сега кандидата за нещо, което той знае също така точно, както и къде за първи път се е появила точката на „i? “ Кажете, господин кандидат, вие, вероятно, знаете, кога този папа, в чиито документи за пръв път се е появила точката на „i“ се е възкачил на папския престол? — Не, той не знаел това. Тогава, може би знаете, кога е умрял? – Не, той и това не знаел... Сега, господин кандидат, кажете ми, все пак, още нещо за този папа! — той не знаел нищо! Тогава професорът, чиито любим ученик бил той, казал: е, господин кандидат, днес главата ви сякаш е натъпкана с талаш! – Но другият казал: господин колега, това е вашият любим ученик! Кой тогава е натъпкал главата му с талаш?
към текста >>

7. Лекция трета GA_126 Окултна история

от Папа Пий ХІ.
работил в подкрепа на кръстоносните походи. Преди всичко обаче се занимавал с научна дейност, интересувал се на практика от всички области на знанието - от мистика до минералогия. Отличавал се с откритост на ума. Напуска този свят през 1280 г. Канонизиран е през 1931 г. от Папа Пий ХІ. (Бел.пр., Е.М.).
към текста >>

8. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

столетие, а и дълго след това събитията протичаха много бурно, включително и през Ренесанса; виждаме го най-вече при хората на изкуството, при Цезар Борджия, папа Александър VI.
Любовта към личността, всичко, което е свързано с нея, има своите добри и своите лоши страни. Възникна Ренесанса, появиха се хора, които живееха изцяло в личността. До 13. столетие, а и дълго след това събитията протичаха много бурно, включително и през Ренесанса; виждаме го най-вече при хората на изкуството, при Цезар Борджия, папа Александър VI. Същото важи и за водачите на кръстоносните походи. През онези времена всичко ставаше под знака на Духовете на Личността. Цялата тогавашна история беше протъкана от лошите Духове на Личността. Човекът изцяло беше обсебен от Духовете на Личността.
към текста >>

Не съществуват вече никакви личности, които като Леонардо да Винчи да стоят във връзка с добрите Духове на Личността или като папа Александър VI, който стоеше във връзка с лошите Духове на Личността.
Но тази епоха е отминала. Ние живеем в епохата на Архангелите, с мисли, които могат да се издигнат в областта, където се намират Архангелите и противниците на Архангелите. Противниците на Архангелите не проникват вече толкова дълбоко в душите на великите личности, както вършеха това Духовете на Личността. Не съществуват вече никакви личности, които като Леонардо да Винчи да стоят във връзка с добрите Духове на Личността или като папа Александър VI, който стоеше във връзка с лошите Духове на Личността. Днес хората са по-скоро стандартни. Днес те преследват абстрактни идеали. Все повече идеите, мненията, чувствата са тези, чрез които хората са като обсебени от противниците на Архангелите. Хората се екзалтират от абстрактни идеали, стават фантазьори, не обичат вече своя вечен собствен Аз, а са движени от всевъзможни удоволствия и страсти. Те се привързват само към земната личност, мечтаят за някакъв нереален фантастичен образ.
към текста >>

9. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Само помислете, че тази Коперникова планетна система е измислена от един християнски каноник и че Коперник е могъл да мисли за нея по такъв начин, че да посвети на папата своя труд, в който е разработил планетната си система.
Какво е било необходимо, за да може системата на Коперник да завладее душите? С тази планетна система на Коперник нещата стоят по един много специфичен начин. Не искам да говоря за нея, а само за проявата ѝ в света. Само помислете, че тази Коперникова планетна система е измислена от един християнски каноник и че Коперник е могъл да мисли за нея по такъв начин, че да посвети на папата своя труд, в който е разработил планетната си система. Той е могъл да вярва, че това, което е измислил, е напълно в смисъла на християнството. Имало ли е тогава доказателство за идеите на Коперник? Не, никой не е могъл да ги докаже. И въпреки това помислете си за скоростта, с която те са се настанили в човешките умове! Кога за първи път са могли да бъдат доказани?
към текста >>

При все това той е оказал такова влияние върху природата на човешките души от новото време, че макар Коперник наистина да е вярвал, че трябва да посвети труда си на папата, той е стоял в черния списък на църквата чак до 1822 г.
Едва след като човек стига до факта, че люлеещото се махало се стреми да задържи равнината на люлеене противоположно на завъртането на земята и че когато едно дълго махало бъде оставено да се люлее, посоката на люлеенето се определя от въртенето на земната повърхност, едва тогава е могъл да бъде направен изводът, че земята под махалото би трябвало да се е завъртяла. Този опит, който всъщност е първото доказателство за това, че земята се движи, е направен едва през 19-ти век. По-рано не е съществувала възможност да се гледа на Коперниковата система по друг начин, освен като на хипотеза. При все това той е оказал такова влияние върху природата на човешките души от новото време, че макар Коперник наистина да е вярвал, че трябва да посвети труда си на папата, той е стоял в черния списък на църквата чак до 1822 г. Едва през 1822 г. трудът, в който е разработена неговата система, е изваден от черния списък. Следователно той е изваден от списъка, преди да бъде намерено истинско доказателство за възгледите на Коперник. Силата на импулса, с който Коперниковата планетна система се е настанила в човешката душа, е накарала дори църквата да признае идеите на Коперник за нещо, което не представлява ерес.
към текста >>

10. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

Коперник ... да посвети на папата своя труд: Николай Коперник, 1473-1543.
Стр. 148. Коперник ... да посвети на папата своя труд: Николай Коперник, 1473-1543. Неговият съчинен по-рано труд "De revolutionibus orbium coelestium libri VI", посветен на папа Павел III, е отпечатан в Нюрнберг едва през 1543 г. Първоначално предпазван благодарение посвещението на папата, все пак през 1615 г. трудът влиза в черния списък. При съкращенията от 1757 г. той не е бил изваден от него, а бива зачеркнат едва през 1822 г., след като Sacrum Officium обявява, че не е забранено издаването на трудове, които се занимават с движението на земята и състоянието на покой на слънцето.
към текста >>

Неговият съчинен по-рано труд "De revolutionibus orbium coelestium libri VI", посветен на папа Павел III, е отпечатан в Нюрнберг едва през 1543 г.
Стр. 148. Коперник ... да посвети на папата своя труд: Николай Коперник, 1473-1543. Неговият съчинен по-рано труд "De revolutionibus orbium coelestium libri VI", посветен на папа Павел III, е отпечатан в Нюрнберг едва през 1543 г. Първоначално предпазван благодарение посвещението на папата, все пак през 1615 г. трудът влиза в черния списък. При съкращенията от 1757 г. той не е бил изваден от него, а бива зачеркнат едва през 1822 г., след като Sacrum Officium обявява, че не е забранено издаването на трудове, които се занимават с движението на земята и състоянието на покой на слънцето.
към текста >>

Първоначално предпазван благодарение посвещението на папата, все пак през 1615 г.
Стр. 148. Коперник ... да посвети на папата своя труд: Николай Коперник, 1473-1543. Неговият съчинен по-рано труд "De revolutionibus orbium coelestium libri VI", посветен на папа Павел III, е отпечатан в Нюрнберг едва през 1543 г. Първоначално предпазван благодарение посвещението на папата, все пак през 1615 г. трудът влиза в черния списък. При съкращенията от 1757 г. той не е бил изваден от него, а бива зачеркнат едва през 1822 г., след като Sacrum Officium обявява, че не е забранено издаването на трудове, които се занимават с движението на земята и състоянието на покой на слънцето.
към текста >>

11. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Съветничка на Папата.
5 Хилдегард от Бинген (1100 1179): Известна представителка на Бенедиктинския орден, упражнила силно влияние върху църковния и политически живот на своята епоха. Съветничка на Папата. Проповедничка, поетеса, композирала църковни песни. С медицинските си съчинения влиза в историята като първата немска лекарка.
към текста >>

12. 11. УКАЗАНИЯ GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Съветничка на Папата.
29 Хилдегард от Бинген (1100 1179): Известна представителка на Бенедиктинския орден, упражнила силно влияние върху църковния и политически живот на своята епоха. Съветничка на Папата. Проповедничка, поетеса, композирала църковни песни. С медицинските си съчинения влиза в историята като първата немска лекарка.
към текста >>

13. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Още през 1507 публикува основния си трактат „De revolutionibis orbium coelestram libri VI", посветен на папа Павел III и останал под забрана до 1882.
*5. Николай Коперник, 1473-1543. Още през 1507 публикува основния си трактат „De revolutionibis orbium coelestram libri VI", посветен на папа Павел III и останал под забрана до 1882.
към текста >>

14. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Освен туй обаче имал, да речем, куража да се отрече от папата, понеже той не пожелал да разтрогне един от браковете му.
След тези предварителни бележки бих искал да се върна малко назад в историята. Причините скоро ще Ви станат ясни. В хода на тукашните ми разсъждения вече насочих вниманието към един английски крал Хенри VІІІ*103, изиграл голяма роля за Англия по отношение на религиозното развитие в полето на Майя Знаете, че той притежавал богат опит да се освобождава от жените си, каквито имал доста на брой. Освен туй обаче имал, да речем, куража да се отрече от папата, понеже той не пожелал да разтрогне един от браковете му. Това отричане от папата вдъхнало на Хенри VІІІ смелостта да даде на Англия, доколкото тя зависела от него, една нова религия. За това вече разговаряхме.
към текста >>

Това отричане от папата вдъхнало на Хенри VІІІ смелостта да даде на Англия, доколкото тя зависела от него, една нова религия.
След тези предварителни бележки бих искал да се върна малко назад в историята. Причините скоро ще Ви станат ясни. В хода на тукашните ми разсъждения вече насочих вниманието към един английски крал Хенри VІІІ*103, изиграл голяма роля за Англия по отношение на религиозното развитие в полето на Майя Знаете, че той притежавал богат опит да се освобождава от жените си, каквито имал доста на брой. Освен туй обаче имал, да речем, куража да се отрече от папата, понеже той не пожелал да разтрогне един от браковете му. Това отричане от папата вдъхнало на Хенри VІІІ смелостта да даде на Англия, доколкото тя зависела от него, една нова религия. За това вече разговаряхме.
към текста >>

Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали.
Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности. Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля. Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII. Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя. Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек. Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали.
към текста >>

Уместно би било да се повдигне въпросът: Нищо друго ли не е сторил Томас Мор, освен дето не положил клетва за признаване на върховенството, сиреч не признал, че английската църква трябва да бъде независима от папата и да се подчинява на разпорежданията на Хенри VIII?
Не забравяйте, че това събитие се разиграва в началото на Петия следатлантски период. Томас Мор е роден през втората половина на XV век и умира през първата на XVI век. Уместно би било да се повдигне въпросът: Нищо друго ли не е сторил Томас Мор, освен дето не положил клетва за признаване на върховенството, сиреч не признал, че английската църква трябва да бъде независима от папата и да се подчинява на разпорежданията на Хенри VIII? Дали пък не е сторил и нещо друго?
към текста >>

15. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Кърмачето става дете; това е времето, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка.
Кърмачето става дете; това е времето, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка. Както казах, аз не твърдя нищо, а само реферирам. После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха. Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-преди, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност. Настойникът се оттегля. Юношеството трае до към края на XVIII век.
към текста >>

16. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни?
Нека да разгледаме и тези неща изцяло в съзвучие с коледното настроение, в което сега имаме възможност да бъдем, защото те са познания, свързани дълбоко с Коледното и Великденското тайнство. По-преди вече посочих как още на млади години бях впечатлен, когато в действителността се натъкнах на едно такова въздействие. Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение. Нека сега да се вгледаме в примера. Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни? Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди. Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля. Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога! Представете си нагледно застаналия там офицер, той командва „Огън! ", артилеристът само дръпва шнура, без своя воля, и оръдието изгърмява.
към текста >>

Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди.
Нека да разгледаме и тези неща изцяло в съзвучие с коледното настроение, в което сега имаме възможност да бъдем, защото те са познания, свързани дълбоко с Коледното и Великденското тайнство. По-преди вече посочих как още на млади години бях впечатлен, когато в действителността се натъкнах на едно такова въздействие. Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение. Нека сега да се вгледаме в примера. Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни? Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди. Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля. Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога! Представете си нагледно застаналия там офицер, той командва „Огън! ", артилеристът само дръпва шнура, без своя воля, и оръдието изгърмява. Така е постъпил и папата в Рим.
към текста >>

Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога!
Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение. Нека сега да се вгледаме в примера. Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни? Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди. Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля. Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога! Представете си нагледно застаналия там офицер, той командва „Огън! ", артилеристът само дръпва шнура, без своя воля, и оръдието изгърмява. Така е постъпил и папата в Рим. Той чул повелята господня; Господ изкомандвал, папата бил артилеристът, който дръпнал шнура, и ето как се появила великденската изповед. Нима ще твърдите, че артилеристът, който стои до оръдието и е дръпнал шнура, е открил барута?
към текста >>

Така е постъпил и папата в Рим.
Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди. Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля. Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога! Представете си нагледно застаналия там офицер, той командва „Огън! ", артилеристът само дръпва шнура, без своя воля, и оръдието изгърмява. Така е постъпил и папата в Рим. Той чул повелята господня; Господ изкомандвал, папата бил артилеристът, който дръпнал шнура, и ето как се появила великденската изповед. Нима ще твърдите, че артилеристът, който стои до оръдието и е дръпнал шнура, е открил барута? Както не бихте твърдели, че артилеристът е открил барута, така и папата не е изнамерил великденската изповед! " И всички присъстващи това им личеше бяха, разбира се, убедени!
към текста >>

Той чул повелята господня; Господ изкомандвал, папата бил артилеристът, който дръпнал шнура, и ето как се появила великденската изповед.
Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля. Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога! Представете си нагледно застаналия там офицер, той командва „Огън! ", артилеристът само дръпва шнура, без своя воля, и оръдието изгърмява. Така е постъпил и папата в Рим. Той чул повелята господня; Господ изкомандвал, папата бил артилеристът, който дръпнал шнура, и ето как се появила великденската изповед. Нима ще твърдите, че артилеристът, който стои до оръдието и е дръпнал шнура, е открил барута? Както не бихте твърдели, че артилеристът е открил барута, така и папата не е изнамерил великденската изповед! " И всички присъстващи това им личеше бяха, разбира се, убедени!
към текста >>

Както не бихте твърдели, че артилеристът е открил барута, така и папата не е изнамерил великденската изповед!
Представете си нагледно застаналия там офицер, той командва „Огън! ", артилеристът само дръпва шнура, без своя воля, и оръдието изгърмява. Така е постъпил и папата в Рим. Той чул повелята господня; Господ изкомандвал, папата бил артилеристът, който дръпнал шнура, и ето как се появила великденската изповед. Нима ще твърдите, че артилеристът, който стои до оръдието и е дръпнал шнура, е открил барута? Както не бихте твърдели, че артилеристът е открил барута, така и папата не е изнамерил великденската изповед! " И всички присъстващи това им личеше бяха, разбира се, убедени!
към текста >>

17. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Кой в днешно време, което само парадира с думи, наместо да се придържа към понятия, кой в наше време ще се сети примерно, че папата съвсем неуместно бива наричан християнин, понеже е парадоксално да наричат папата християнин точно както би било парадоксално да наричат царя на ингевоните ингевон?
Кой в днешно време, което само парадира с думи, наместо да се придържа към понятия, кой в наше време ще се сети примерно, че папата съвсем неуместно бива наричан християнин, понеже е парадоксално да наричат папата християнин точно както би било парадоксално да наричат царя на ингевоните ингевон? Ако папата иска да бъде действително "папа", сиреч да стои вътре в действителния духовен процес, той изобщо не би трябвало да се приема за християнин. Ние можем да бъдем християни само чрез това, че папата не е християнин: това би било истината.
към текста >>

Ако папата иска да бъде действително "папа", сиреч да стои вътре в действителния духовен процес, той изобщо не би трябвало да се приема за християнин.
Кой в днешно време, което само парадира с думи, наместо да се придържа към понятия, кой в наше време ще се сети примерно, че папата съвсем неуместно бива наричан християнин, понеже е парадоксално да наричат папата християнин точно както би било парадоксално да наричат царя на ингевоните ингевон? Ако папата иска да бъде действително "папа", сиреч да стои вътре в действителния духовен процес, той изобщо не би трябвало да се приема за християнин. Ние можем да бъдем християни само чрез това, че папата не е християнин: това би било истината.
към текста >>

Ние можем да бъдем християни само чрез това, че папата не е християнин: това би било истината.
Кой в днешно време, което само парадира с думи, наместо да се придържа към понятия, кой в наше време ще се сети примерно, че папата съвсем неуместно бива наричан християнин, понеже е парадоксално да наричат папата християнин точно както би било парадоксално да наричат царя на ингевоните ингевон? Ако папата иска да бъде действително "папа", сиреч да стои вътре в действителния духовен процес, той изобщо не би трябвало да се приема за християнин. Ние можем да бъдем християни само чрез това, че папата не е християнин: това би било истината.
към текста >>

18. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Изкуството се люшкаше в едно сетивно и естетическо упоение без основа и вяра; от Кардучи, четен от папата, с глътка тосканско вино и с една каруцарска пура се премина към сегашното Евангелие на по-големия брат Д'Анунцио, облечен по последна мода, натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко."
"След освободителите на Италия бяха дошли грабителите на Италия; не само техните синове бащите ни, но и техните внуци нашите по-големи братя. Героичната традиция на въздигането беше изчезнала и ни каква идея не възвисяваше новото поколение. При най-добрите религията беше потънала, оставяйки обаче празнота. При другите тя беше привичка. Изкуството се люшкаше в едно сетивно и естетическо упоение без основа и вяра; от Кардучи, четен от папата, с глътка тосканско вино и с една каруцарска пура се премина към сегашното Евангелие на по-големия брат Д'Анунцио, облечен по последна мода, натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко."
към текста >>

19. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Пацифизмът – това е възглед, който от известно време се подчертава от най-различни хора, и от Берта Зутнер /бележка 61/, а също и от тази личност, която в Петербург се проявява ту като цезар, ту като папа /бележка 62/.
Пацифизмът – това е възглед, който от известно време се подчертава от най-различни хора, и от Берта Зутнер /бележка 61/, а също и от тази личност, която в Петербург се проявява ту като цезар, ту като папа /бележка 62/. За пацифисткото движение е характерно – говорил съм за това преди много години на лекциите в Берлин /бележка 63/ – че за времето, през което го имаме, се разигра най-кръвопролитната война в историята на човечеството. Това движение е именно от тези, които носят на човечеството баналните фрази, завладяващи чувствата и лесно разпространяващи се, пропагандиращи чистата любов и чистото добро. Позволих си да кажа на господина: Видите ли, сега ние живеем в най-ужасната в историята война, бяхме съвременници на това, че през юни-юли 1915 година за един единствен ден се хвърлиха повече снаряди, отколкото за цялата Френско-Германска война! Достигнахме момент, когато в тази война бяха използвани толкова снаряди, колкото за всички предшестващи войни в целия свят. Аз казах: Нима от това не е ясно, че нашата култура е стигнала до задънена улица, че е довела до някакъв абсурд?
към текста >>

20. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Най-голямата грешка, която днес може да направи един човек, е да каже: О, все едно от къде идва мирът, защо не и от Папата!
Но за следващата епоха е безкрайно важно да се добере до истинските движещи сили на историята и да знае: Хаосът едва ли ще бъде укротен, ако сакраменталният и жречески Рим успее да въдвори един приви ден ред в Европа. Най-голямата грешка, която днес може да направи един човек, е да каже: О, все едно от къде идва мирът, защо не и от Папата! Разбира се, при определени обстоятелства един мир от Папата може да е нещо много добро. Обаче същественото е друго: Как ще бъде разбран този мир от самите хора, които после ще имат и грижата да го поддържат в едно постоянно равновесие!
към текста >>

Разбира се, при определени обстоятелства един мир от Папата може да е нещо много добро.
Но за следващата епоха е безкрайно важно да се добере до истинските движещи сили на историята и да знае: Хаосът едва ли ще бъде укротен, ако сакраменталният и жречески Рим успее да въдвори един приви ден ред в Европа. Най-голямата грешка, която днес може да направи един човек, е да каже: О, все едно от къде идва мирът, защо не и от Папата! Разбира се, при определени обстоятелства един мир от Папата може да е нещо много добро. Обаче същественото е друго: Как ще бъде разбран този мир от самите хора, които после ще имат и грижата да го поддържат в едно постоянно равновесие!
към текста >>

21. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

*7. На 1 Август папа Бенедикт XV отправя апел за мир към правителствата на воюващите страни.
*7. На 1 Август папа Бенедикт XV отправя апел за мир към правителствата на воюващите страни.
към текста >>

22. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Посвещава го на папа Павел III.
1. Николай Коперник, 1473 - 1543, полски астроном, математик, лекар, юрист, хуманист и каноник. Основава хелиоцентричната представа за света. - Няма публикации, докато е жив, с изключение на един превод. Своя труд за хелиоцентричната планетна система завършва през 1507 г. Когато е публикуван като «De revolutionibus orbium coelestium libri VI», Коперник се намира в предсмъртно състояние. Посвещава го на папа Павел III. Негов приятел, следящ отпечатването, го представя в предговора като чисто хипотетичен научен метод на пресмятане. Така се промъква през цензурата, докато при третото му издание през 1616/17 г. бива забранен. Едва през 1822 г. католическата църква признава неговото съдържание.
към текста >>

23. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Папа Бенедикт XV отправя апел за мир към воюващите сили.
31. от представители на Христос на Земята е създадена програма за мир: започването на войната на 1 август 1917 г. Папа Бенедикт XV отправя апел за мир към воюващите сили.
към текста >>

24. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък. От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини. От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят. Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове.
към текста >>

Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата.
в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек. От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи. Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща. Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали. И неанглоезичните народи от цивилизования свят в последните десетилетия, – може да се каже, в последните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център. Защото другите култури в съвременната им структура в никакъв случай не са самобитни култури, а в голямата си част се захранват от материалистичната тенденция, която изхожда от този център.
към текста >>

[vi] Догмата за непогрешимост на папата от 1870 г., приета на Първия Ватикански събор:
[vi] Догмата за непогрешимост на папата от 1870 г., приета на Първия Ватикански събор:
към текста >>

"Папата е божествен човек и човешки Бог.
"Папата е божествен човек и човешки Бог. Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди.
към текста >>

Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога.
"Папата е божествен човек и човешки Бог. Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник.
към текста >>

Само един Бог е подобен на папата.
Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това?
към текста >>

Папата има власт над небесните и земните дела.
Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това? ".
към текста >>

Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник.
Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това? ".
към текста >>

Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави.
Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това? ".
към текста >>

Папата е непогрешим като Бог и може да прави всичко, което прави и сам Бог.
Папата е непогрешим като Бог и може да прави всичко, което прави и сам Бог. Папата е опасан с два меча – той властва над духовното и светското: над патриарси и епископи, над императори и крале.
към текста >>

Папата е опасан с два меча – той властва над духовното и светското: над патриарси и епископи, над императори и крале.
Папата е непогрешим като Бог и може да прави всичко, което прави и сам Бог. Папата е опасан с два меча – той властва над духовното и светското: над патриарси и епископи, над императори и крале.
към текста >>

Папата може да изменя природата на нещата, от нищо да прави всичко.
Всички хора на земята са негови поданици. Той е всичко, над всичко и съдържа в себе си всичко. Което той хвали или порицава, всички са длъжни да хвалят или порицават. Папата може да изменя природата на нещата, от нищо да прави всичко. Той има властта от неправдата да сътвори правда и обратното. Без правда и въпреки правдата да върши всичко, което му е угодно. Може да оспорва апостолите и заповедите, дадени ни от тях, да поправя Новия завет, където смята за необходимо, дори да изменя самите тайнства, установени от Иисус Христос. Папата има такава сила и на небето, че от умрелите може да направи светец всеки, когото пожелае, независимо от мнението на околните и въпреки тяхната съпротива.
към текста >>

Папата има такава сила и на небето, че от умрелите може да направи светец всеки, когото пожелае, независимо от мнението на околните и въпреки тяхната съпротива.
Което той хвали или порицава, всички са длъжни да хвалят или порицават. Папата може да изменя природата на нещата, от нищо да прави всичко. Той има властта от неправдата да сътвори правда и обратното. Без правда и въпреки правдата да върши всичко, което му е угодно. Може да оспорва апостолите и заповедите, дадени ни от тях, да поправя Новия завет, където смята за необходимо, дори да изменя самите тайнства, установени от Иисус Христос. Папата има такава сила и на небето, че от умрелите може да направи светец всеки, когото пожелае, независимо от мнението на околните и въпреки тяхната съпротива.
към текста >>

Папата има власт над чистилището и ада.
Папата има власт над чистилището и ада. Той е владика на Вселената. Той може всичко, понякога дори и без да го осъзнава. Да се съмняваш в неговото могъщество е светотатство. Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд.
към текста >>

Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик.
Той е владика на Вселената. Той може всичко, понякога дори и без да го осъзнава. Да се съмняваш в неговото могъщество е светотатство. Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд. Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик. Само на папата е дадена властта да отнема от някого нещо и да го дава на друг. Той може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество. Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата.
към текста >>

Само на папата е дадена властта да отнема от някого нещо и да го дава на друг.
Той може всичко, понякога дори и без да го осъзнава. Да се съмняваш в неговото могъщество е светотатство. Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд. Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик. Само на папата е дадена властта да отнема от някого нещо и да го дава на друг. Той може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество. Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата.
към текста >>

Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата.
Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд. Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик. Само на папата е дадена властта да отнема от някого нещо и да го дава на друг. Той може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество. Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата.
към текста >>

Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец.
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота.
към текста >>

Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога.
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър.
към текста >>

Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15).
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап.
към текста >>

Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота.
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят.
към текста >>

Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап.
Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят. Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен. Папата е светлината на вярата и отражение на истината.
към текста >>

Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят.
Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят. Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен. Папата е светлината на вярата и отражение на истината. Той е над всички и може всичко…".
към текста >>

Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен.
Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят. Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен. Папата е светлината на вярата и отражение на истината. Той е над всички и може всичко…".
към текста >>

Папата е светлината на вярата и отражение на истината.
Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят. Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен. Папата е светлината на вярата и отражение на истината. Той е над всички и може всичко…".
към текста >>

25. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И ако говорим за неправилно разбран сакраментализъм и култ, от една страна трябва да посочим Рим, именно днешния Рим, този Рим, който е постигнал особено величие чрез усилията на папа Лъв XIII[xi], най-умният от папите.
Ако така разглеждаме природата, тогава ще можем да преминем към разглеждане на моралните, социалните, политическите и религиозни основи на човешкия живот, които действително съответстват на този живот. Ако попиваме божествеността от природата, ако от разбирането на природата всмукваме Христовата сила, тогава ще внесем във всичко това, което обикновено предписват на човечеството като закони, били то закони за бедните или в някои други области, където установяваме външни социални закони, във всичко това ще внесем христологията. Но ако не успеем да гледаме на обкръжаващата ни природа като на пронизана от Христос, няма да можем да открием дейността на Христос и в човешките действия, дори ако това са изпитания за човека, няма да сме в състояние да внесем в нашия социален, морален и политически живот това, което съответства на изискванията на времето. Тогава, от една страна, ще си останем при грубото естествознание, което не е нещо друго, освен отричане на свръхсетивното, а от друга, – с голата риторика, която е наследство от Рим, призрак от Рим. И ако говорим за неправилно разбран сакраментализъм и култ, от една страна трябва да посочим Рим, именно днешния Рим, този Рим, който е постигнал особено величие чрез усилията на папа Лъв XIII[xi], най-умният от папите. Заедно с това е необходимо също да намерим името, вкарало в употреба празната фразеология в риториката, която трябва да се разпознава от човек, наистина проникнал в антропософското разбиране за духовния живот. Тук често сме посочвали тази риторика. Сега трябва да премина към актуалните въпроси; правя това обикновено когато всичко останало вече е изчерпано.
към текста >>

[xi] Папа Лъв XIII – 1810-1903, понтификат от 1878 до 1903 г., поставя началото на неотомизма – официалната философска доктрина на съвременната католическа църква.
[xi] Папа Лъв XIII – 1810-1903, понтификат от 1878 до 1903 г., поставя началото на неотомизма – официалната философска доктрина на съвременната католическа църква.
към текста >>

26. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

1. Бел. прев.: Имат се предвид старокатолиците, които не признават догмата за непогрешимостта на папата, въведена през 1870 година на ватиканския събор от папа Пий IX. [↩]
1. Бел. прев.: Имат се предвид старокатолиците, които не признават догмата за непогрешимостта на папата, въведена през 1870 година на ватиканския събор от папа Пий IX. [↩]
към текста >>

27. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата.
А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна. Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение. Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби.
към текста >>

28. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

И е записано, че водещият духовник е казал, че не била необходима дискусия, защото хората могат да се информират за доктрината на д-р Щайнер от писанията на неговите опоненти, а трудовете на самия д-р Щайнер не може да бъдат четени, защото папата ги е забранил.
Списанието "Троичният социален организъм" наскоро публикува съобщение за проведено събрание тук в Щутгарт, където от Римо-Католическа страна, но в съгласие с Протестантсвото, е била направена съпротива на учението, дадено от Духовната Наука. И е записано, че водещият духовник е казал, че не била необходима дискусия, защото хората могат да се информират за доктрината на д-р Щайнер от писанията на неговите опоненти, а трудовете на самия д-р Щайнер не може да бъдат четени, защото папата ги е забранил. Всъщност, това е последният указ на Светото Папство и той важи особено за католиците указът, че на католиците се забранява да четат Антропософски съчинения. Римо-католиците, следователно, официално са задължени да търсят информация за онова, което преподавам, в писанията на моите опоненти, и не им е позволено да четат написаното от самия мен. Всеки от другата страна, който познава цялото устройство на Римо-Католическата църква, как индивидът е така намесен в нея, че той е само представител на цялата организация, трябва с цялата си добросъвестност, от дълбините на своята душа да зададе въпроса, касаещ моралния аспект на такъв похват. Може ли по някакъв начин такъв метод да бъде съгласуван с човешкия морал? Не е ли той дълбоко неморален?
към текста >>

29. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Днес Светото Римско Папство го посреща с декрета от 18 юли 1919 година, и висшите духовници заявяват от своите амвони, че Антропософията не трябва да се чете в моите книги, защото папата ги забранява.
Днес, във всеобхватен смисъл, там лежи всичко онова, което наричаме луциферически влияния в хода на човешката еволюция. А зад догмата на опитността лежи всичко онова, което отново във всеобхватен смисъл наричаме ариманически влияния в човешката еволюция. В настоящата епоха онзи, който желае да води хората само под влияние на догмата на откровението, ги води в луциферическа посока; онзи, който желае вместо това да води хората, както правят учените, само според догмата на външната сетивна опитност, ги води в ариманическа посока. Не е ли подходящо новогодишно съзерцание в тези сериозни за нас времена да прегледаме последните 30 или 40 години и да изтъкнем колко е необходимо днес още да повтаряме повикът на онова време, да го надигаме отново, но много по-силно? Външният ход на събитията през тези последни 30 или 40 години ясно показа оправданието на този зов; защото онзи, който гледа на случвалото се без предубеждения, трябва да си каже: "Нямаше да ги има днешните бедност и мизерия, ако този зов бе станал реалност в сърцата на хората от Централна Европа по онова време." По онова време той звуча напразно. Днес Светото Римско Папство го посреща с декрета от 18 юли 1919 година, и висшите духовници заявяват от своите амвони, че Антропософията не трябва да се чете в моите книги, защото папата ги забранява. Информация относно нея може да бъде получена от писанията на моите опоненти. Това решение се случва едновременно с преговорите за римо-католическа нунциатура в Берлин под покровителството на берлинското правителство със социалистическа насоченост! Това отново е нещо, което показва духовния знак на епохата. Дали днес някой може наистина да призове най-вътрешните сили на онези, които още са способни да почувстват нещо от духовните импулси в човешката еволюция, така че да могат те да се събудят, така че да могат те да видят как стоят нещата в действителност. Най-важното нещо днес е, че човекът трябва да може да намери себе си.
към текста >>

30. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Каква поразителна и ужасна гледка ни предлага историята в лицето на папа Александър VI и Лъв Х.
Но наред с всичко това ние виждаме как се развива и една инстинктивна разновидност на ренесансовия живот. Каква поразителна и ужасна гледка ни предлага историята в лицето на папа Александър VI и Лъв Х. От една страна те са блестящо образовани мъже и носят в своите представи знанието за свръхсетивните светове; като типично ренесансови хора обаче, те далеч не са в състояние да издигнат това, което е човешката личност, до духовните светове. От една страна ние виждаме как тези типично ренесансови хора разгръщат едно подобие на висш животински живот, от друга страна обаче виждаме как и над двамата се разтваря загатвайки за своите луциферически свойства самото небе, което при единия се проявява като божествена и прекрасна теология, а после при другия тъкмо като луциферическа и съобразена с човешките представи теология.
към текста >>

31. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но ако потърсим миналото прераждане на тази личност, ние намираме онзи папа, който от монаха Хилдебранд стана папа Григорий VІІ.
Също една много известна личност е Ернст Хекел[3]. Ернст Хекел е известен като ентусиазиран представител на определен материалистичен монизъм, ентусиазиран, бихме могли да кажем, до фанатизъм. Не е нужно да ви изтъквам тук някои характерни черти за него, тъй като той е всеобщо известен. Но ако потърсим миналото прераждане на тази личност, ние намираме онзи папа, който от монаха Хилдебранд стана папа Григорий VІІ.
към текста >>

Не е лесно човек да стигне дотам, да види в представителя на материалистичния монизъм през 19-то столетие преродения папа Григорий VІІ.
Привеждам ви този пример, за да видите, колко различно може външно да се прояви една и съща индивидуалност, според различните културни условия на дадена епоха. Не е лесно човек да стигне дотам, да види в представителя на материалистичния монизъм през 19-то столетие преродения папа Григорий VІІ. Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни средства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си представят. Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма. За духовния свят това никак не е такава голяма разлика. В духовния свят са по-важни съвършено други задкулисни човешки основания, отколкото неща, които всъщност имат значение само във физическия свят. Ето защо не трябва да се учудвате, мои мили приятели, когато в Гарибалди трябва да виждаме прероден един действителен посветен от една минала епоха, от 9-то столетие на нашата ера и когато това посвещение в 19-то столетие се изразява именно така, както това може да стане точно в това столетие.
към текста >>

32. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия.
- нещата отново се заличават. Човек стига до изживяванията, които тази душа е имала, когато е живяла при римския двор в Равена; човек навлиза в тези изживявания, вярва че ги има, тогава те отново се заличават. И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот. И едва след дълги усилия се установява, как стоят нещата. Тогава се установява, че Конрад Фердинанд Майер, т.е. индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия. Така че тази индивидуалност, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците.
към текста >>

[9] индивидуалността..живееше.. в известни отношения с един папа: Грегор I, папа от 590-604.
[9] индивидуалността..живееше.. в известни отношения с един папа: Грегор I, папа от 590-604.
към текста >>

Августин през 596 заедно с един бенедиктинец е изпратен в Англия от папа Грегорий I.
Августин през 596 заедно с един бенедиктинец е изпратен в Англия от папа Грегорий I.
към текста >>

33. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий.
Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия. Ние имаме чувството, че това е извънредно важно. Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение. И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий. Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане. От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен почитател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата. Обаче от друга страна той е бил въодушевен представител на католицизма и поради тази причина взима участие в тази мисия. Членовете на мисията основават Кентърбъри, мястото, където след това бе изградено епископството Кентърбъри.
към текста >>

Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий.
А сега да разгледаме първо този Плиний Младши. Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия. Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий.
към текста >>

Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII.
[8] Матилда, графиня, владетелка на Тусция, 1046-1115. Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 се развежда с него. Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII. Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата. Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена. Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
към текста >>

Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена.
[8] Матилда, графиня, владетелка на Тусция, 1046-1115. Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 се развежда с него. Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII. Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата. Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена. Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
към текста >>

34. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

То доби по-късно светски вид в онова, което наложи на църквата абатът на клюниаценците, Хилдебранд[7], който стана папа под името Григорий VІІ.
По този начин, това, което с инспирираща сила се преподаваше в школата на Шартр, бе пренесеното също и в клюниаценския орден. То доби по-късно светски вид в онова, което наложи на църквата абатът на клюниаценците, Хилдебранд[7], който стана папа под името Григорий VІІ. Но това учение продължи по-нататък да се преподава с извънредно голяма чистота в школата на Шартр и 12-то столетие блестеше в тези учения. Там имаше един човек - Аланус от Лил[8], който превъзхождаше всички други и който, бих искал да кажа, с едно идеализирано вдъхновение разкриваше тайните на седемте свободни изкуства и тяхната връзка с християнството.
към текста >>

[7] Хилдебранд, от 1073 папа Григорий VII, починал 1085.
[7] Хилдебранд, от 1073 папа Григорий VII, починал 1085.
към текста >>

35. Забележки към текста GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Хилдебранд, от 1073 папа Григорий VII, починал 1085.
Хилдебранд, от 1073 папа Григорий VII, починал 1085.
към текста >>

36. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1].
Това е един пример, при който можете да видите, колко своеобразно хората на настоящето са стигнали в миналото до техните днешни индивидуалности. Онзи, който не проучва нещата, а само нещо си представя, би стигнал естествено до съвършено други неща. Обаче ние разбираме кармата едва тогава, когато можем да свържем нещата именно с тези крайни отношения, които във физическия свят изглеждат почти парадоксални, които обаче съществуват в духовния свят. Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1].
към текста >>

Но проучете веднъж Хекел и проучете във връзка с това какво е бил той като абат Хилдебранд, станал след това папа Григорий - мисля, че той също се намира между тези картини от Шартр, - и тогава ще видите, че фактически съществува едно динамично продължаващо действие.
Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния живот; защото това са неговите мисли. Но проучете веднъж Хекел и проучете във връзка с това какво е бил той като абат Хилдебранд, станал след това папа Григорий - мисля, че той също се намира между тези картини от Шартр, - и тогава ще видите, че фактически съществува едно динамично продължаващо действие.
към текста >>

Когато ще разгледате след това лицето на монаха Хилдебранд, който стана папа Григорий VІІ, когото познавате също от историята, вие ще видите, как душевната конфигурация на Хекел по един чудесен начин се съдържа в лицето на Хилдебранд, на по-късния Григорий.
Когато ще разгледате след това лицето на монаха Хилдебранд, който стана папа Григорий VІІ, когото познавате също от историята, вие ще видите, как душевната конфигурация на Хекел по един чудесен начин се съдържа в лицето на Хилдебранд, на по-късния Григорий.
към текста >>

[1] Григорий VII (Хилдебранд), папа 1073-1085.
[1] Григорий VII (Хилдебранд), папа 1073-1085.
към текста >>

37. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах. Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа. След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
към текста >>

38. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

126. Григорий VII (Хилдебранд), папа 1073-1085.
126. Григорий VII (Хилдебранд), папа 1073-1085.
към текста >>

39. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И когато се обхване това вътрешно душевно устройство и ако човек притежава окултното виждане, тогава вътрешният поглед се спира в миналото - точно при Хекел - на папа Григорий VII[5], някогашния монах Хилдебранд, който беше един от най-силните, интензивни представители на католицизма.
Никой човек, който се остави да бъде заслепен от това, което най-напред се вижда при Хекел, не може да достигне до предишните инкарнации на Хекел, когато иска да развие практически карма-методи. Защото, който иска да достигне до предишните прераждания на Хекел, трябва да разгледа начина, по който Хекел защитаваше своите възгледи. Трябва да се обясни от самата епоха, в която Хекел живееше, че той имаше точно такова материалистическо образование. Но това не е същественото. Важното е неговото душевно устройство. И когато се обхване това вътрешно душевно устройство и ако човек притежава окултното виждане, тогава вътрешният поглед се спира в миналото - точно при Хекел - на папа Григорий VII[5], някогашния монах Хилдебранд, който беше един от най-силните, интензивни представители на католицизма. Който сравни тогава двата образа и знае за връзката между двамата, той ще открие приликата. Той ще достигне дотам да разбере, какво е незначителното, когато се отнася за важните човешки проблеми и какво има голямо значение. Теоретичните идеи съвсем не са същественото. Само в нашето теоретично, материалистично и абстрактно време теоретичните идеи са най-важното. Зад кулисите на световната история най-важното е каква е душата в нейната същност.
към текста >>

[5] Папа Григорий VII, (Хилдебранд), 1020-1085.
[5] Папа Григорий VII, (Хилдебранд), 1020-1085.
към текста >>

40. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели.
Една интересна личност от деветнадесето столетие беше Ернст Хекел. Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква. Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни. Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели. Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт. Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел. Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот. Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в реалността понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разгледат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен живот.
към текста >>

Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт.
Една интересна личност от деветнадесето столетие беше Ернст Хекел. Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква. Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни. Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели. Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт. Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел. Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот. Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в реалността понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разгледат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен живот.
към текста >>

41. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Папа Григорий VII, (Хилдебранд), 1020-1085.
Папа Григорий VII, (Хилдебранд), 1020-1085.
към текста >>

178. Ернст Хекел, папа Григорий: Сравни заб.
178. Ернст Хекел, папа Григорий: Сравни заб. към стр. 54.
към текста >>

42. 5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Така например имаше един папа, прословутия Григорий VІІ, който преди да стане папа беше живеещият в средна Европа калугер Хилдебранд.
При такова едно прераждане не е нужно да има една външна прилика. Обикновено се греши напълно, когато се вярва, че онзи, който има определена духовност, се преражда със същата духовност. Трябва да се проникне по-надълбоко, да се вникне по-дълбоко в основните импулси на човешката душа, когато искаме да говорим по правилен начин за прераждания и за повтарящи се земни съществувания. Така например имаше един папа, прословутия Григорий VІІ, който преди да стане папа беше живеещият в средна Европа калугер Хилдебранд. Този папа беше една силна личност, прояви интензивна дейност в католицизма и издигна папството на голяма висота в Средновековието. Той се прероди отново в 19-то столетие в лицето на Ернст Хекел, бореца против папството. Хекел е прероденият абат Хилдебранд, папата Григорий VІІ. С това искам само да покажа, че на външната прилика на духовно то състояние, а вътрешните душевни импулси са онова, което човек пренася от един земен живот в друг.
към текста >>

Този папа беше една силна личност, прояви интензивна дейност в католицизма и издигна папството на голяма висота в Средновековието.
При такова едно прераждане не е нужно да има една външна прилика. Обикновено се греши напълно, когато се вярва, че онзи, който има определена духовност, се преражда със същата духовност. Трябва да се проникне по-надълбоко, да се вникне по-дълбоко в основните импулси на човешката душа, когато искаме да говорим по правилен начин за прераждания и за повтарящи се земни съществувания. Така например имаше един папа, прословутия Григорий VІІ, който преди да стане папа беше живеещият в средна Европа калугер Хилдебранд. Този папа беше една силна личност, прояви интензивна дейност в католицизма и издигна папството на голяма висота в Средновековието. Той се прероди отново в 19-то столетие в лицето на Ернст Хекел, бореца против папството. Хекел е прероденият абат Хилдебранд, папата Григорий VІІ. С това искам само да покажа, че на външната прилика на духовно то състояние, а вътрешните душевни импулси са онова, което човек пренася от един земен живот в друг.
към текста >>

Хекел е прероденият абат Хилдебранд, папата Григорий VІІ.
Обикновено се греши напълно, когато се вярва, че онзи, който има определена духовност, се преражда със същата духовност. Трябва да се проникне по-надълбоко, да се вникне по-дълбоко в основните импулси на човешката душа, когато искаме да говорим по правилен начин за прераждания и за повтарящи се земни съществувания. Така например имаше един папа, прословутия Григорий VІІ, който преди да стане папа беше живеещият в средна Европа калугер Хилдебранд. Този папа беше една силна личност, прояви интензивна дейност в католицизма и издигна папството на голяма висота в Средновековието. Той се прероди отново в 19-то столетие в лицето на Ернст Хекел, бореца против папството. Хекел е прероденият абат Хилдебранд, папата Григорий VІІ. С това искам само да покажа, че на външната прилика на духовно то състояние, а вътрешните душевни импулси са онова, което човек пренася от един земен живот в друг.
към текста >>

43. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа.
Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия. Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа. Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт. Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила. Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено.
към текста >>

Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт.
Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия. Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа. Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт. Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила. Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено.
към текста >>

В това ретроспективно виждане на самия Игнациус де Лоайола се развиха силите, които задържаха в съществуване ордена, тези сили, които бяха именно толкова анормални, че те обуславяха също анормалните съд би на ордена на Йезуитите: да се подчинява така безусловно послушно на папата, въпреки че папата разтури ордена, въпреки също многото преследвания!
В това ретроспективно виждане на самия Игнациус де Лоайола се развиха силите, които задържаха в съществуване ордена, тези сили, които бяха именно толкова анормални, че те обуславяха също анормалните съд би на ордена на Йезуитите: да се подчинява така безусловно послушно на папата, въпреки че папата разтури ордена, въпреки също многото преследвания! Но също и това, което самите йезуити произведоха в света, всичко това беше произведено чрез тази особена връзка, която аз описах.
към текста >>

44. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Във всички Западни области се е вярвало, че изобщо не можеш да бъдеш християнин, ако не зачиташ папата като глава на църквата." Сега изяснете на децата, как кръстоносците са научили за голяма своя изненада и поука, че има и християни, които не признават римския папа.
Но Вие можете също да описвате и да кажете на децата: "Виждате ли деца, европейците най-напред са опознали гърците; още през първото хилядолетие те са се отделили от Рим, но са останали християни. Във всички Западни области се е вярвало, че изобщо не можеш да бъдеш християнин, ако не зачиташ папата като глава на църквата." Сега изяснете на децата, как кръстоносците са научили за голяма своя изненада и поука, че има и християни, които не признават римския папа. Това отделяне на духовната страна на християнството от световния църковен ред е било нещо съвсем ново по това . Това става ясно на децата.
към текста >>

45. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вие знаете, че навремето в Йена е станало нещо забележително: движен от съвсем сходни младежки импулси, от определени религиозно-духовни тенденции, немския абат Хилдебранд се отправил към Рим и по-късно станал папа Григорий VII, за да окаже от Рим едно силно влияние върху първоначално действуващите в него импулси.
Вие знаете, че навремето в Йена е станало нещо забележително: движен от съвсем сходни младежки импулси, от определени религиозно-духовни тенденции, немския абат Хилдебранд се отправил към Рим и по-късно станал папа Григорий VII, за да окаже от Рим едно силно влияние върху първоначално действуващите в него импулси. Тук ние имаме един силен римски импулс, тръгващ от Рим към Европа. Вие сте изучавали това историческо събитие. Но забележителното тук е, че същата тази индивидуалност, в своя следващ земен живот, отново се появява в Йена под името Ернст Хекел. Става така, сякаш в самия човек разградните принципи редовно се намесват в градивните принципи. Ето как в Йена Вие имате едно течение, което явно се противопоставя на римското течение.
към текста >>

И куриозното е: Абатът Хилдебранд, носещ изражението на един строг папа – той просто олицетворяваше църковната институция – имаше тази особеност, че с удоволствие разказваше такива неща, които караха другите, ако не да се смеят, то поне да се усмихват.
И когато на своя 60. рожден ден Ернст Хекел произнасяше речта си в Йена, в Зоологическия институт, бихме могли да имаме впечатлението, че пред нас е застанал старият Хилдебранд. Той имаше същия начин на изразяване, говореше също като него: с тих, приглушен глас, претегляйки думите си като някой, който въпреки че е говорил публично много време, все още не е овладял речта си докрай. И куриозното е: Абатът Хилдебранд, носещ изражението на един строг папа – той просто олицетворяваше църковната институция – имаше тази особеност, че с удоволствие разказваше такива неща, които караха другите, ако не да се смеят, то поне да се усмихват. Беше много забавно да се наблюдава, как по време на официални обеди Хекел започваше да разказва анекдоти от своя живот в паузата между отделните ястия, така че езиците на всички се развързваха и всичко приключваше леко и весело. Със своето детинско поведение 60-годишният Хекел често объркваше другите и аз още си спомням колко смешен се оказа Оскар Хертвиг, който не успя да изнесе надутата си реч, докато в същото време Хекел разказваше своите анекдоти.
към текста >>

46. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Коперник го посветил на папа Павел III.
Най-дълбокото основание се намира в лекциите „Мистерийните центрове на средновековието. Розенкройцерството и новият принцип на посвещение“ GA 233a лекция 4. Виж също „Духовното водачество на човека и човечеството“GA 15 и “Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история” GA 326. – Коперник в основни линии завършил своя труд за хелиоцентричната планетна система в 1507 г., но се въздържал от издаването му. Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и предисловие, което представяло този труд като чисто хипотетичен специално-научен метод за изчисление. Коперник го посветил на папа Павел III. Така книгата преминала цензурата. Едва от третото издание от 1616/17 г. тя била забранена. Останала под забрана до 1822 г.
към текста >>

47. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Според тях папата трябваше да бъде подчинен на Съборите.
Той се отдаде всецяло на своята задача и изпълняваше съвършено задълженията на своето свещеничество, работейки колкото можеше добре в различните религиозни мисии, които му бяха поверени, особено на Събора в Базел. Тогава той беше начело на нова малцинство, което искаше да установи отново абсолютната сила на Светия Престол. Напротив болшинството, съставено от епископи и кардинали на западните страни, искаше да установи сред Църквата една по-демократична конструкция. Според тях папата трябваше да бъде подчинен на Съборите. Това разногласие на възгледите доведе до едно разцепление; привържениците на Николай Кузански се пренесоха на юг /във Ферара/; другите останаха в Базел и назначиха един антипапа. Обаче Николай Кузански не престана да защищава абсолютното папство.
към текста >>

Това разногласие на възгледите доведе до едно разцепление; привържениците на Николай Кузански се пренесоха на юг /във Ферара/; другите останаха в Базел и назначиха един антипапа.
Той се отдаде всецяло на своята задача и изпълняваше съвършено задълженията на своето свещеничество, работейки колкото можеше добре в различните религиозни мисии, които му бяха поверени, особено на Събора в Базел. Тогава той беше начело на нова малцинство, което искаше да установи отново абсолютната сила на Светия Престол. Напротив болшинството, съставено от епископи и кардинали на западните страни, искаше да установи сред Църквата една по-демократична конструкция. Според тях папата трябваше да бъде подчинен на Съборите. Това разногласие на възгледите доведе до едно разцепление; привържениците на Николай Кузански се пренесоха на юг /във Ферара/; другите останаха в Базел и назначиха един антипапа. Обаче Николай Кузански не престана да защищава абсолютното папство.
към текста >>

Той самият прояви тази енергичност, когато впоследствие беше изпратен в Централна Европа, за да подържа там авторитета на папата.
С малко прозорливост лесно можем да си представим подбудите, които караха Николай Кузански да действува така, както той вършеше това. Според него едно колективно управление щеше да доведе до връх хаоса, който вече царуваше навсякъде. Това, което той искаше, беше една твърда ръка, която трябваше да установи ред и да внесе организация. Без съмнение тази ръка трябваше да се ръководи от разума; но той искаше тя да бъде преди всичко енергична. Той самият прояви тази енергичност, когато впоследствие беше изпратен в Централна Европа, за да подържа там авторитета на папата. Той беше наистина предопределен да стане през тази епоха кардинал.
към текста >>

За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви.
За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви. По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество".
към текста >>

48. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Например казвала «папацо», и като казвала това, момичето подразбирала куче.
Искам да ви покажа с един пример това, че такъв обмен на личности може да се състои без знанието на други хора. Виждате ли - искам да ви разкажа един случай, макар такива случаи да има много, - имаше едно малко девойче, което имаше по-големи сестри; другите сестри се научили да говорят съвсем правилно, а това момиче не се научило да говори правилно; но малко по-късно, когато другите деца се научили да говорят, тя почнала да говори. Обаче говорила на език, който бил непонятен за възрастните. Тя сама си измислила език. Например казвала «папацо», и като казвала това, момичето подразбирала куче. По подобен начин тя измисляла собствени имена за всички животни. Това са естественонаучни факти. Тези имена не е можело никъде да бъдат намерени.
към текста >>

49. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от «Пепеляна сряда».
[1] До началото на 20 век Римската църква празнува Сирни Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от «Пепеляна сряда». При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник, като на някои места се правят карнавали. – Бел. пр.
към текста >>

50. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

На мястото на древния, още езически първосвещеник, Pontifex maximus, вземайки даже неговото име, застъпил римският папа.
Виждате ли, Рим всъщност е произлязъл от шайка разбойници, които в самото начало се събрали заедно. И нещо от подобен начин на мислене е влияло дълго време. Рим винаги се е стремял към световно господство и в същото време към духовно господство. Типично римска тенденция - да се свързва световното господство с духовното господство. На мястото на древния, още езически първосвещеник, Pontifex maximus, вземайки даже неговото име, застъпил римският папа. През средните векове папата заел мястото на римските цезари, римските императори, придобил световно господство и едновременно с това господство над мислите. Само веднъж в началото на XI век в Средна Европа един много значителен германски император искал да направи нещо подобно на това, което направил Юлиан, наречен Отстъпник, ренегат. Това бил Хайнрих II[2]. Това е много интересно! Преди всичко Хайнрих II бил нещо като светец, тъй като той бил много добър представител на християнския мироглед.
към текста >>

През средните векове папата заел мястото на римските цезари, римските императори, придобил световно господство и едновременно с това господство над мислите.
Виждате ли, Рим всъщност е произлязъл от шайка разбойници, които в самото начало се събрали заедно. И нещо от подобен начин на мислене е влияло дълго време. Рим винаги се е стремял към световно господство и в същото време към духовно господство. Типично римска тенденция - да се свързва световното господство с духовното господство. На мястото на древния, още езически първосвещеник, Pontifex maximus, вземайки даже неговото име, застъпил римският папа. През средните векове папата заел мястото на римските цезари, римските императори, придобил световно господство и едновременно с това господство над мислите. Само веднъж в началото на XI век в Средна Европа един много значителен германски император искал да направи нещо подобно на това, което направил Юлиан, наречен Отстъпник, ренегат. Това бил Хайнрих II[2]. Това е много интересно! Преди всичко Хайнрих II бил нещо като светец, тъй като той бил много добър представител на християнския мироглед. Той управлявал от 1002 до 1024 г.
към текста >>

Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа.
При това човек ще получи класов мироглед и т. н. Но мислите не допускат господство над себе си! Църквата никога не би станала вредна, ако не беше стремежът й към световно господство, съпровождащ нейното господство над хората като физически същества. Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа. Както знаете, световното господство тогава било доста силно. Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно. И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
към текста >>

[2] Хайнрих Втори (973-1024), крал от 1002, император от 1014, причислен към светците от папата през 1146 г
[2] Хайнрих Втори (973-1024), крал от 1002, император от 1014, причислен към светците от папата през 1146 г
към текста >>

51. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи.
[3] Въпросът за произхода на Светия Дух от Отца или от Отца и Сина е играл изключителна роля в богословието. Първоначалното убеждение на християнството е било формулирано в Евангелието от Йоан: «Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене» (Йоан 15: 26). В тези думи Христос Исус свидетелства за две неща: за извънвремевия произход на Светия Дух от Отца и за времевото посланичество на Светия Дух чрез Сина. Обаче Никео-Цариградският Символ на вярата, появил се като резултат от Първия и Втори Вселенски Събор през IV век, акцентирал само върху онтологичното отношение на Светия Дух и Отец, не споменавайки за посланичеството на Светия Дух от Сина: «И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда... ». По указаната причина още от VI–VII век в Испания на Поместните събори се предлагала добавката «и от Сина». В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи. Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г. папа Николай I (858–867 г. ) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886). В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г. латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема.
към текста >>

папа Николай I (858–867 г.
В тези думи Христос Исус свидетелства за две неща: за извънвремевия произход на Светия Дух от Отца и за времевото посланичество на Светия Дух чрез Сина. Обаче Никео-Цариградският Символ на вярата, появил се като резултат от Първия и Втори Вселенски Събор през IV век, акцентирал само върху онтологичното отношение на Светия Дух и Отец, не споменавайки за посланичеството на Светия Дух от Сина: «И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда... ». По указаната причина още от VI–VII век в Испания на Поместните събори се предлагала добавката «и от Сина». В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи. Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г. папа Николай I (858–867 г. ) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886). В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г. латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема. На свой ред латиняните свикали през 869 г. в Църквата св.
към текста >>

В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г.
По указаната причина още от VI–VII век в Испания на Поместните събори се предлагала добавката «и от Сина». В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи. Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г. папа Николай I (858–867 г. ) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886). В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г. латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема. На свой ред латиняните свикали през 869 г. в Църквата св. София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г.
към текста >>

латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема.
В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи. Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г. папа Николай I (858–867 г. ) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886). В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г. латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема. На свой ред латиняните свикали през 869 г. в Църквата св. София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г. в храма св.
към текста >>

52. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Ето защо вие намирате, че там, където все пак животното получава нещо подобно на способност за говор, (кучето, макар и да е относително умно животно, не получава такава способност, но я има например папагалът, който е ориентиран вертикално) то е ориентирано вертикално.
Втората разлика между човека и животното е способността за говорене. Способността да се говори е свързана с изправеното ходене. Ето защо вие намирате, че там, където все пак животното получава нещо подобно на способност за говор, (кучето, макар и да е относително умно животно, не получава такава способност, но я има например папагалът, който е ориентиран вертикално) то е ориентирано вертикално. Речта е свързана с битие в ориентирано по вертикала състояние.
към текста >>

53. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

17. Хайнрих Втори (973-1024), крал от 1002, император от 1014, причислен към светците от папата през 1146 г
17. Хайнрих Втори (973-1024), крал от 1002, император от 1014, причислен към светците от папата през 1146 г
към текста >>

НАГОРЕ

4.5658948421478