Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
5
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
Намерени са резултати от
437
текста в
5
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Отражение
'.
На страница
5
:
70
резултата в
37
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
В кръвообръщението Вие имате едно непосредствено
отражение
на цялото мироздание.
Следователно, тук Вие имате вътрешни взаимовръзки. А всред външния Космос, в лицето на оловото се подготвят възможно най-могъщите разцепващи сили; те се концентрират в субстанцията на оловото. И така, когато вкарвате в организма олово, Вие директно вкарвате в него мировия разпад. Замислете се върху това. Посредством инжекциите, Вие го вкарвате направо в кръвообръщението.
В кръвообръщението Вие имате едно непосредствено отражение на цялото мироздание.
Тези 25 920 години, през които Слънцето обикаля целия свят, имат своето съответствие в броя на сърдечните пулсации. По този начин ние директно вкарваме разпадните сили в организма. Добре известно е, че Космосът се нуждае от време, за да прояви своите действия и ако осмислим това, ще ни стане ясно, че тези неща могат да са от помощ. И така, в случая с това дете ние приложихме съответното лечение. В областта на краката приложихме също и секрет от хипофиза под формата на унгвент, за да си послужим с антидеформиращите му сили.
към текста >>
2.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
– Но в такъв случай,
отражение
то от този скок би трябвало не само да говори, но и да свети от самите Вас.
Мълчание. Искате ли Вие тримата поне веднъж да проявите езотерична честност? Какво направихте? Мълчание. Ако бяхте направили необходимото, сега би трябвало да кажете: Ние подскочихме толкова високо, че пробихме дупка в тавана!
– Но в такъв случай, отражението от този скок би трябвало не само да говори, но и да свети от самите Вас.
Трябва да има ентусиазъм в изживяването на истината! Ето какво е необходимо. От много години в антропософското движение има нещо, което ми причинява ужасна болка и това е, че хората стоят толкова твърдо на краката си, младите почти толкова твърдо, колкото и старите. Нека да си представим колко твърдо могат да стоят хората на краката си. Виждате ли, всъщност Ницше би представлявал нещо съвсем друго, ако не беше се разболял.
към текста >>
3.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
При него наблюдаваме разрастване в областта на носоглътката; това е свързано с усилване на етерното тяло в областта на пикочния мехур, което има своето
отражение
в главата.
Дорнах, 6. Юли 1924 Нека сега да обсъдим случаите, за които вчера не достигна време. Имаше едно 10-годишно момиче, страдащо от загуба на паметта. То е едва във втори клас.
При него наблюдаваме разрастване в областта на носоглътката; това е свързано с усилване на етерното тяло в областта на пикочния мехур, което има своето отражение в главата.
При това момиче изоставането действително има физически произход. Момичето е на 10 години, тоест в един период, за който винаги съм казвал, че отношението на възпитателя е изключително важно. Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено. Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва. Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи.
към текста >>
Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи
отражение
в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва.
То е едва във втори клас. При него наблюдаваме разрастване в областта на носоглътката; това е свързано с усилване на етерното тяло в областта на пикочния мехур, което има своето отражение в главата. При това момиче изоставането действително има физически произход. Момичето е на 10 години, тоест в един период, за който винаги съм казвал, че отношението на възпитателя е изключително важно. Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено.
Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва.
Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи. Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления. Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията.
към текста >>
4.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Защото и тук бих желал да обърна внимание на следното, че това физическо тяло на човека, такова, каквото е днес, представлява вярно
отражение
на етерното тяло, което етерно тяло се намира в своята трета епоха; на астралното тяло, което е в своята втора епоха, и също така в определена степен на азовото устройство, което човекът е приел в себе си едва на Земята, или което устройството е в своята първа епоха.
Това, което са силите за изграждане на физическия организъм, а именно в първите 7 години от живота, това са същите сили, които се проявяват по-късно. Нали през първите 7 години от живота ние растем със същите сили, с които по-късно мислим; и по тази причина наистина е важно, и има значение, да подходим към определени явления, но не по предложения преди малко начин, но по един на истина съответствуващ начин. И всичко това се прави много по-малко с цел тези явления да бъдат разгледани като патологични, ние ще бъдем отведени в сферата на патологичното по-късно, изхождайки тъкмо от тези явления, но повече с целта чрез помощта на тези явления да бъде видян човешкия живот. Да застанем веднъж съвсем сигурно, скъпи мои приятели, на позицията, която ни дава Антропософията относно човека. Човекът ни се представя със своето физическо тяло, което има едно продължително развитие зад себе си и което като физическо тяло е преминало през три подготвителни стадия, тъй като съм ги описал в моя "Очерк върху духовната наука", преди да се превърне в земното тяло, което, за да бъде разбрано, се нуждае от повече неща, отколкото днес анатомията и физиологията предлагат.
Защото и тук бих желал да обърна внимание на следното, че това физическо тяло на човека, такова, каквото е днес, представлява вярно отражение на етерното тяло, което етерно тяло се намира в своята трета епоха; на астралното тяло, което е в своята втора епоха, и също така в определена степен на азовото устройство, което човекът е приел в себе си едва на Земята, или което устройството е в своята първа епоха.
Всичко това се отразява върху физическото тяло на човека като печат. Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес. С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав. Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили. То трябва да бъде видяно с очите на пластичния ваятел.
към текста >>
По-нататък този физически човек представлява
отражение
на това, което живее в дишането и в кръвообращението.
Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес. С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав. Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили. То трябва да бъде видяно с очите на пластичния ваятел. То трябва да бъде така видяно, че човек да придобие поглед, образни форми, които да бъдат разбрани с помощта на силите на Вселената, които сили от своя страна отново можем да открием във формите на целия човек, да ги открием отново във формите на отделните органи.
По-нататък този физически човек представлява отражение на това, което живее в дишането и в кръвообращението.
Цялата динамика, струяща активно в кръвообращението и в дишането, цялата тя се ориентира музикално, тя може да бъде разбрана само ако си я представим в музикални форми. Можем да си я представим само ако например в костната система видим това, в което са се влели онези формообразуващи сили, които действуват в дишането и в кръвообращението, но като музикални формиращи сили. Ние непосредствено можем да усетим как октавата изхожда отзад от лопатките и тръгва по хода на костите, и че ръцете със своето костно оформяне не могат да бъдат разбрани, изхождайки от една механична динамика, но само ако подходим към тях с едно музикално разбиране. Примата откриваме от лопатките до израстъка на мишничната кост, секундата откриваме в мишничната кост, терцата, от лакътя до китката. Тук откриваме две кости, защото съществуват две терци, една голяма и една малка и т.н.
към текста >>
Накратко, когато онова, което в дишането и в кръвообращението се владее от астралното тяло, го потърсим отново като
отражение
във физическото тяло, тогава ние трябва да подходим с музикално разбиране.
Цялата динамика, струяща активно в кръвообращението и в дишането, цялата тя се ориентира музикално, тя може да бъде разбрана само ако си я представим в музикални форми. Можем да си я представим само ако например в костната система видим това, в което са се влели онези формообразуващи сили, които действуват в дишането и в кръвообращението, но като музикални формиращи сили. Ние непосредствено можем да усетим как октавата изхожда отзад от лопатките и тръгва по хода на костите, и че ръцете със своето костно оформяне не могат да бъдат разбрани, изхождайки от една механична динамика, но само ако подходим към тях с едно музикално разбиране. Примата откриваме от лопатките до израстъка на мишничната кост, секундата откриваме в мишничната кост, терцата, от лакътя до китката. Тук откриваме две кости, защото съществуват две терци, една голяма и една малка и т.н.
Накратко, когато онова, което в дишането и в кръвообращението се владее от астралното тяло, го потърсим отново като отражение във физическото тяло, тогава ние трябва да подходим с музикално разбиране.
Още по-сложно е разбирането на Азовото устройство. Тук е необходимо да разберем, какво е казано в първия стих на Евангелието на Йона. "В началото бе словото... "Какво конкретно се има предвид с разбирането на Словото, не абстрактно, както правят обикновено това тълкуване на Евангелието: това, което отново конкретно, приложено спрямо действителния човек, дава разбиране за начина, по който азовото устройство се намесва във физическото човешко тяло. Виждате, че трябва да приемем още много неща в нашите изследвания, ако тези изследвания наистина би трябвало да ни отведат до едно разбиране на човека. Но тъй като е мое убеждение, че както от медицинското, така и от теологическото разбирана обучение биха могли да бъдат изхвърлени много неща, затова вярвам, че ако бихме извадили всичко ценно, тогава броят на годините, от които днес например се нуждае студентът-медик, няма да бъдат увеличени, но ще могат да бъдат съкратени.
към текста >>
5.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Едва чрез мистерийната мъдрост човек вижда
отражение
то на цялото небе от неподвижни звезди в човека между началото на 20-та и края на 20-те години.
Защо то какво знаем ние всъщност за човека, да кажем, за неговата 11-та или 12-та годи на от живота, ако не знаем, че в него работят Лунните сили. Сега обаче вътре възниква въпросът: как продължава това по-нататък? По-късно, когато частите, подлежащи на подновяване стават все по-малко, човек по-късно отново трябва да обновява нещата. Но виждате ли, до 21-та, 22-та година в човешкия растеж действуват Слънцето, Луната, планетарната система. След това, до 28-та от живота действуват и констелациите на неподвижните звезди; това вече съвсем убягва наблюдението.
Едва чрез мистерийната мъдрост човек вижда отражението на цялото небе от неподвижни звезди в човека между началото на 20-та и края на 20-те години.
След това светът става суров. Той вече не желае да работи в човека; светът става суров. За това своеобразно отношение на човека спрямо света в неговата 28, 29-та година от живота, за това, че светът става суров, за това днешната наука надали знае нещо. Това Аристотел все още го е преподавал на Александър /Велики/, като е казвал: тогава като хора ние се сблъскваме с кристалното небе, и то е твърдо и сурово. С това кристално небе, намиращо се отвъд сферата на неподвижните звезди, добива своето значение и своята реалност за човешкия мироглед.
към текста >>
6.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това надали представлява нещо повече от събирането на едно
отражение
на едно по-високо стъпало.
Те се стремят да изнесат нещо вън от нас. При Слънцето имаме чувството, че то непрекъснато се стреми да ни даде нещо, при Луната ние имаме чувството, че тя непрекъснато се стреми да изнесе вън от нас. И ако само за малко сме разсеяни, ако не сме внимателни спрямо това възприемане на лунните въздействия, ако се вглъбим в кръво-лимфотворенето и захванем физическото тяло тук, ако не вземем себе си добре в собствените си ръце, ако не сме внимателни във възприятията си, тогава изведнъж нишката се скъсва и пред нас застава някакво духовно същество, което прилича на нас самите, но което най-често е изкривено, окарикатурено, и което ние сме родили от нас самите. Само че ние пропускаме този преход, ако не внимаваме. Няма нищо чудно, когато видим как това същество се отделя от нас и се изправя пред нас.
Това надали представлява нещо повече от събирането на едно отражение на едно по-високо стъпало.
Когато погледнем себе си в огледалото, отражението се намира във физическия свят. Когато чрез лунните сили видим себе си отразени в етера, тогава това е едно по-висше отношение, отражение на едно по-високо стъпало. Нека преминем сега през целия процес. Няма нищо друго особено. Показва ни се само, по какъв начин сме във връзка с Вселената, и как Луната непрекъснато излъчва сили от нас, прави ги самостоятелни, които си ли живеят в нас, навлизат в духовния свят, нахлуват в Макрокосмоса, непрекъснато изнасяйки от нас образи и пренасяйки ги в Макрокосмоса.
към текста >>
Когато погледнем себе си в огледалото,
отражение
то се намира във физическия свят.
При Слънцето имаме чувството, че то непрекъснато се стреми да ни даде нещо, при Луната ние имаме чувството, че тя непрекъснато се стреми да изнесе вън от нас. И ако само за малко сме разсеяни, ако не сме внимателни спрямо това възприемане на лунните въздействия, ако се вглъбим в кръво-лимфотворенето и захванем физическото тяло тук, ако не вземем себе си добре в собствените си ръце, ако не сме внимателни във възприятията си, тогава изведнъж нишката се скъсва и пред нас застава някакво духовно същество, което прилича на нас самите, но което най-често е изкривено, окарикатурено, и което ние сме родили от нас самите. Само че ние пропускаме този преход, ако не внимаваме. Няма нищо чудно, когато видим как това същество се отделя от нас и се изправя пред нас. Това надали представлява нещо повече от събирането на едно отражение на едно по-високо стъпало.
Когато погледнем себе си в огледалото, отражението се намира във физическия свят.
Когато чрез лунните сили видим себе си отразени в етера, тогава това е едно по-висше отношение, отражение на едно по-високо стъпало. Нека преминем сега през целия процес. Няма нищо друго особено. Показва ни се само, по какъв начин сме във връзка с Вселената, и как Луната непрекъснато излъчва сили от нас, прави ги самостоятелни, които си ли живеят в нас, навлизат в духовния свят, нахлуват в Макрокосмоса, непрекъснато изнасяйки от нас образи и пренасяйки ги в Макрокосмоса. Но виждате ли, скъпи мои приятели, представете си, че бъде създадено такова устройство, чрез което този образ, който лунните сили непрекъснато създават в човека и който те се стремят да изнесат навън, стремят се да го изнесат в световните простори, представете си, че този образ бъде задържан в човешкото тяло, че остане вътре.
към текста >>
Когато чрез лунните сили видим себе си отразени в етера, тогава това е едно по-висше отношение,
отражение
на едно по-високо стъпало.
И ако само за малко сме разсеяни, ако не сме внимателни спрямо това възприемане на лунните въздействия, ако се вглъбим в кръво-лимфотворенето и захванем физическото тяло тук, ако не вземем себе си добре в собствените си ръце, ако не сме внимателни във възприятията си, тогава изведнъж нишката се скъсва и пред нас застава някакво духовно същество, което прилича на нас самите, но което най-често е изкривено, окарикатурено, и което ние сме родили от нас самите. Само че ние пропускаме този преход, ако не внимаваме. Няма нищо чудно, когато видим как това същество се отделя от нас и се изправя пред нас. Това надали представлява нещо повече от събирането на едно отражение на едно по-високо стъпало. Когато погледнем себе си в огледалото, отражението се намира във физическия свят.
Когато чрез лунните сили видим себе си отразени в етера, тогава това е едно по-висше отношение, отражение на едно по-високо стъпало.
Нека преминем сега през целия процес. Няма нищо друго особено. Показва ни се само, по какъв начин сме във връзка с Вселената, и как Луната непрекъснато излъчва сили от нас, прави ги самостоятелни, които си ли живеят в нас, навлизат в духовния свят, нахлуват в Макрокосмоса, непрекъснато изнасяйки от нас образи и пренасяйки ги в Макрокосмоса. Но виждате ли, скъпи мои приятели, представете си, че бъде създадено такова устройство, чрез което този образ, който лунните сили непрекъснато създават в човека и който те се стремят да изнесат навън, стремят се да го изнесат в световните простори, представете си, че този образ бъде задържан в човешкото тяло, че остане вътре. Този образ не е просто някакво абстрактно отражение, това е образ, който вече е пронизан от сили.
към текста >>
Този образ не е просто някакво абстрактно
отражение
, това е образ, който вече е пронизан от сили.
Когато чрез лунните сили видим себе си отразени в етера, тогава това е едно по-висше отношение, отражение на едно по-високо стъпало. Нека преминем сега през целия процес. Няма нищо друго особено. Показва ни се само, по какъв начин сме във връзка с Вселената, и как Луната непрекъснато излъчва сили от нас, прави ги самостоятелни, които си ли живеят в нас, навлизат в духовния свят, нахлуват в Макрокосмоса, непрекъснато изнасяйки от нас образи и пренасяйки ги в Макрокосмоса. Но виждате ли, скъпи мои приятели, представете си, че бъде създадено такова устройство, чрез което този образ, който лунните сили непрекъснато създават в човека и който те се стремят да изнесат навън, стремят се да го изнесат в световните простори, представете си, че този образ бъде задържан в човешкото тяло, че остане вътре.
Този образ не е просто някакво абстрактно отражение, това е образ, който вече е пронизан от сили.
И как може да бъде задържан такъв един образ в човека? Тук имаме теглещите лунни сили, които непрекъснато се стремят да изнесат от човека неговия образ. Как може да бъде задържан този образ в човека, вместо да излезе вън от него? Как може да бъде изваян в него? Като от другата страна слънчевите сили бъдат вмъкнати толкова дълбоко, че образът да остане вътре в човека.
към текста >>
7.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Но тогава в точката на
отражение
то ще ми се открие имагинацията.
Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието. Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека. Бих могъл да кажа, ако тук /Виж рис. №3/ установя човешката вътрешност и се приближа чрез себесъзерцание и чисто мислене до тази вътрешност, аз не трябва да вървя по-нататък с моето мислене, защото тук навлизам в една област, където чистото мислене не намира вече нищо, а може да постави само нагледни възпоминания или въобще възпоминания от живота. Трябва да се примиря и да се върна обратно.
Но тогава в точката на отражението ще ми се открие имагинацията.
Тогава ми се разкрива вътрешният свят като един имагинативен свят. Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса. Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят. Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно тяло, а като етерно тяло прониква човека. Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това.
към текста >>
8.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Същност на клетката като
отражение
на космоса.
Обръщането на тръбната кост до черепната кост. Гьоте, Окен, Гегенбар. Съвременната математика не е насочена към действителността. Отсъствието на основа за обществената наука. Необходимост от прехвърляне на мост между астрономия и ембриология.
Същност на клетката като отражение на космоса.
Яйцеклетка и сперматозоид. Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд. Взаимодействието между ембриология и астрономия е предварително условие за обединение на социалните и природните науки. Втора лекция 2 януари 1921 година Отсъствие на връзка между астрономия и ембриология.
към текста >>
9.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Трябва конкретно да се вгледате в строежа на клетката и ще получите обяснение за конкретния строеж само в случай, че видите в клетката
отражение
на целия космос.
Да си представим, че тук би имало друга констелация на планети, които биха действали една на друга така,(b, b1). Нека тук се намира и друга планета (c), нямаща опозиция. Тя ще изкриви цялата картина, която иначе би изглеждала, може би, правоъгълна. Тогава цялото образувание ще изглежда малко по-иначе. В структурата на скелета вие имате копирани всички отношения в планетната система и въобще в звездната система.
Трябва конкретно да се вгледате в строежа на клетката и ще получите обяснение за конкретния строеж само в случай, че видите в клетката отражение на целия космос.
Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой.
към текста >>
Клетката, представляваща
отражение
на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите.
Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва.
Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите.
В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението. Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие. Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките.
към текста >>
В началото в женската яйцеклетка в спокойно
отражение
целият макрокосмос е стигнал до покой.
След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите.
В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой.
Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението. Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие. Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките. Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия.
към текста >>
Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това
отражение
се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението.
Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой.
Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението.
Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие. Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките. Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията. От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка.
към текста >>
Двата феномена принадлежат един на друг, доколкото едното е само
отражение
на другото.
Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие. Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките. Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията. От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка.
Двата феномена принадлежат един на друг, доколкото едното е само отражение на другото.
Ако нищо не разбирате от астрономия, никога няма да разберете силите, действащи в ембриона. И ако нищо не разбирате от ембриология, никога няма да разберете смисъла на въздействията, стоящи в основата на астрономическите явления. Защото тези въздействия се проявяват в малкото в процесите на ембриологията. Напълно възможно е да бъде изградена наука, която ще се съобразява, от една страна, с описанието на астрономическите процеси и, от друга страна, с описанието на всичко принадлежащо към нея в ембриологията, защото ембриологията е само другата страна. Погледнете днешното състояние на науката.
към текста >>
10.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме
отражение
на слънчевия живот.
Тук действително можем да разглеждаме външните явления, обкръжаващи човека, от три различни гледни точки. Можем да ги разглеждаме от гледна точка, която бих нарекъл слънчев живот, след това лунен живот и земен, телуричен живот. Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека. Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето. Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот.
Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот.
Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот. Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва. Но ние намираме определено взаимодействие между чисто земното и слънчевото. Нека разгледаме каква разлика съществува именно вътре в слънчевия живот, когато се изменя земният живот. Трябва да съберем елементарните факти и тогава ще видите, как това ще ни поведе по-нататък.
към текста >>
И може да се каже: макар това протичане на женските функции да е извлечено от общия природен ход, все пак е останало някакво точно негово
отражение
.
По-подробно ще се спрем на значението на тази независимост и ще покажем, в какво все пак има зависимост. И така, втори елемент е лунният живот, животът, свързан с Луната. Възможно е, безкрайно многото неща, казани в това отношение в течение на човешкото развитие, днес да се окажат само фантазии. Но по някакъв начин ние виждаме, че земният живот като такъв, в явлението на приливите и отливите, без съмнение, има отношение към движението на Луната. Не трябва също да изпускаме предвид, че в края на краищата продължителността и протичането на женските функции съответстват на лунните фази, макар по време и да не съвпадат с тях, и по такъв начин това, което има работа с развитието на нещо съществено в човека, по отношение на продължителността съвпада с лунните фази.
И може да се каже: макар това протичане на женските функции да е извлечено от общия природен ход, все пак е останало някакво точно негово отражение.
То става в същия период от време. Също така не трябва да се пропуска, – само че хората не правят по отношение на тези неща никакви разумни и точни наблюдения, ако предварително ги игнорират, – не трябва да се пропуска, че животът на човешката фантазия действително има извънредно голямо отношение към лунните фази. И ако някой би водил календар по отношение на прилива и отлива на своята фантазия, би могъл да забележи колко силно е свързана тя с цикъла на лунните фази. А това, че на определени зависими органи влияе лунният живот, може да се изучава при явлението сомнамбулизъм. Тук могат да се изучават интересни явления, които са скрити за нормалния човешки живот, но съществуват в дълбините на човешката природа, и в своята съвкупност показват, че лунният живот така е свързан с ритмичната система на човека, както слънчевият живот е свързан с нервно-сетивната система на човека.
към текста >>
От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното
отражение
във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част.
Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част.
Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така.
към текста >>
11.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
– И така, виждате, че днес в доста широки кръгове скоро ще се съгласят с проблематичността на небесните карти, сравнително неотдавна нарисувани като
отражение
на действителността.
Затова все повече и повече се чуват гласове, които смятат целия начин на обхващане на небесните явления от такъв ъгъл даже за практичен и полезен за изчисления, но които подчертават, че цялото е все пак само някакъв определен вид обединение, който може да бъде и различен. И днес има такива личности, като например Ернст Мах[2], които казват: по принцип, системата на Коперник може да се отстоява също както и системата на Птолемей. Може да се измисли и трета. Тук става дума само за практически способ за обединяване на това, което може да се наблюдава. Необходимо е по-свободно да съпоставяме себе си с целия този свят.
– И така, виждате, че днес в доста широки кръгове скоро ще се съгласят с проблематичността на небесните карти, сравнително неотдавна нарисувани като отражение на действителността.
Затова може да се намери изход от проблемността и неопределеността само чрез такива разглеждания, които предложихме вчера – макар засега само ескизно – посредством разглеждания, които не изтръгват човека от общата космическа връзка, а го поставят в тази връзка така, че по някакъв начин в процесите, протичащи в самия човек, е видно, как тези процеси са свързани със слънчевите явления, с лунните явления и със земните явления, което позволява изхождайки от това, което става в човека, да се намери път към ставащото във външния космос в определено отношение като причина за вътрешните процеси в човека. Естествено, на този път може да се стъпи само ако се намираме на позициите на духовнонаучното разглеждане. И ще видите, че ако искаме някак да свържем астрономията с различните области на живота, ще открием, как чрез самата астрономия все повече и повече ще се въвличаме в духовнонаучното разглеждане. Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления. Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света.
към текста >>
Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския организъм: месечните функции, свързани с половия живот, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно
отражение
.
Но можем да изходим само от това, което се проявява в самия човек. Така че можем да кажем: денонощието е нещо свързващо човека с Вселената и проявяващо се душевно-духовно; годината е нещо свързващо човека с Вселената и проявяващо се телесно-физически в явлението на растежа и така нататък. Да разгледаме сега друг комплекс от факти. Вчера вече споменах за него. С това, което е свързано с размножаването на човека, трябва да асоциираме определени представи, които също се отнасят към космическия живот.
Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския организъм: месечните функции, свързани с половия живот, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно отражение.
Процесът до известна степен се отскубва от космоса, но със своето протичане той подражава на лунните процеси. Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления. Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване.
към текста >>
12.
Девета лекция, 9 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Затова нека днес добавим нещо, проявяващо се по отношение на човека при разглеждането на този човек, който в крайна сметка е
отражение
(както можем да видим това от отделните неща в тези лекции), отразява небесните явления по някакъв начин, който тепърва трябва да установим.
Стигнахме до момента в нашето разглеждане, от който трябва да се придвижваме нататък крайно внимателно, за да виждаме ясно, доколко опасно е да излезем от реалността с нашите представи и оставаме ли вътре в границите на реалните представи, тоест дали сме избегнали опасността. Сега ще стане дума за това, че последния път предложих да се сравнят два факта: появата на кометните феномени вътре в планетната система (в края на краищата, разбира се, вътре в планетната система, макар тя и да не се намира с тях в същата връзка) и това, което наблюдаваме при оплождането. Но за да се стигне изобщо до представи, които биха били донякъде обосновани, е нужно на първо място да се види – възможно ли е все пак да се изнамерят отношения между две неща, които във външния свят на фактите изглеждат толкова отдалечени едно от друго. Методологически няма да постигнем целта, ако не успеем да посочим нещо, където се намира нещо подобно, което може да ни придвижи по-нататък в нашите разглеждания. Видяхме, как от една страна трябва да използваме елементите на фигурите и формално математическото, и как, обаче, отново биваме подтиквани по някакъв начин да постигаме качественото, някак да се приближаваме към качественото.
Затова нека днес добавим нещо, проявяващо се по отношение на човека при разглеждането на този човек, който в крайна сметка е отражение (както можем да видим това от отделните неща в тези лекции), отразява небесните явления по някакъв начин, който тепърва трябва да установим.
Доколкото човек е такъв, трябва по някакъв начин да постигнем яснота по отношение на самия човек. Трябва в известно отношение да разберем образа, от който искаме да изходим, трябва да разберем вътрешната перспектива. Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава определен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яснота по отношение на човека. Но е изключително трудно, самите ние бидейки хора, да се приближим до човека с някакви постижими представи. Затова днес искам, изхождайки от прости отношения, да изведа пред душите ви, бих казал, постижимо-непостижими представи, представи, които вероятно отдавна са известни на мнозина от вас, но които все пак трябва да ги прекараме в определена връзка пред нашите души, за да се ориентираме изобщо по отношение на обхващането с представи на външния свят на основата на тези представи, които отчасти изглеждат доста лесно постижими, но отчасти, в определени граници, отново се оказват съвсем непостижими.
към текста >>
13.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако сега проследим, от една страна, минералното царство, а от друга страна, неговото
отражение
, т.е.
Затова хората толкова силно се стараят и другите царства да ги обясняват със законите на минералното царство. И, накрая, в това се крие причината за объркването по отношение на механицизма и витализма. За обичайния днешен възглед, витализмът във вида, в който е бил в древните времена, си остава някаква неопределена хипотеза, или отново това, което се проявява във витализма, се свежда до механичното, до минералното действие. В идеала да се разбере някога живота, съвсем не стои признанието, че се иска разбирането на живота като живот, а в основата стои стремежът да се обясни живота с минералното. Именно в това се проявява неяснотата на осъзнаването, че човек по отношение на познавателните си възможности се приспособява, собствено, само към минералното царство, но не и към растителното царство и не към животинското царство.
Ако сега проследим, от една страна, минералното царство, а от друга страна, неговото отражение, т.е.
нашето познание за минералното царство, отнасяйки познанието ни към небесната сфера именно съгласно предшестващото разглеждане, ще бъдем принудени по някакъв начин да приведем във връзка с небесната сфера също и областта, към която тази сфера на познание е приспособена – минералното царство. Ние си казваме: до известна степен по отношение на нашата главова организация сме организирани от небесната сфера. Значи и това, което стои в основата на силите на минералното царство, трябва да бъде организирано някак си от небесната сфера. И ако сравните това, което имате във вашата познавателна сфера като цялата съвкупност на познанието си за минералното царство, с това, което съществува отвън в минералното царство, ще си кажете: това, което съществува във вас, се отнася към това, което се намира отвън в минералното царство, както образът към реалността. Трябва да си представим тези отношения по-конкретно, отколкото просто като отношения между образ и реалност, и тук ще призовем на помощ това, за което вече говорихме.
към текста >>
Стигаме до
отражение
то – всъщност това е обърнато обратно, но сега ще го кажа така, – до
отражение
то във вътрешността на Земята на това, което е отвън.
6, външните точки a, b, c). И ако трябва да си представяме самата сфера като имаща център в центъра на Земята, противоположният полюс, разбира се, ще го създадем така, че ще кажем: противоположният полюс за тази звезда се намира тук, а за тази звезда противоположният полюс е тук, и така нататък. Благодарение на това стигаме в най-вътрешното на Земята до пълната противоположност на това, което съществува отвън. Разглеждайки сега това за някоя планета, по определен начин стигаме, например до Юпитер, а вътре в Земята – до Антиюпитер. Стигаме до нещо, което действа в Земята отвътре навън, така, както Юпитер действа отвън.
Стигаме до отражението – всъщност това е обърнато обратно, но сега ще го кажа така, – до отражението във вътрешността на Земята на това, което е отвън.
И ако сега си представим дейността на това отражение във формите на минералите, дейността на това, което действа във външната сфера, трябва да си го представяме във формирането на нашите познавателни възможности за минералното. С други думи: можем да мислим за цялата небесна сфера като отразена в Земята; можем да мислим за минералното царство на Земята като резултат от това отражение, и можем да мислим, че живеещото в нас за разбирането на минералното царство, произлиза от това, което отвън ни обкръжава в пространството. Реалността, която разбираме благодарение на това, произлиза от вътрешността на Земята. Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност. По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност.
към текста >>
И ако сега си представим дейността на това
отражение
във формите на минералите, дейността на това, което действа във външната сфера, трябва да си го представяме във формирането на нашите познавателни възможности за минералното.
И ако трябва да си представяме самата сфера като имаща център в центъра на Земята, противоположният полюс, разбира се, ще го създадем така, че ще кажем: противоположният полюс за тази звезда се намира тук, а за тази звезда противоположният полюс е тук, и така нататък. Благодарение на това стигаме в най-вътрешното на Земята до пълната противоположност на това, което съществува отвън. Разглеждайки сега това за някоя планета, по определен начин стигаме, например до Юпитер, а вътре в Земята – до Антиюпитер. Стигаме до нещо, което действа в Земята отвътре навън, така, както Юпитер действа отвън. Стигаме до отражението – всъщност това е обърнато обратно, но сега ще го кажа така, – до отражението във вътрешността на Земята на това, което е отвън.
И ако сега си представим дейността на това отражение във формите на минералите, дейността на това, което действа във външната сфера, трябва да си го представяме във формирането на нашите познавателни възможности за минералното.
С други думи: можем да мислим за цялата небесна сфера като отразена в Земята; можем да мислим за минералното царство на Земята като резултат от това отражение, и можем да мислим, че живеещото в нас за разбирането на минералното царство, произлиза от това, което отвън ни обкръжава в пространството. Реалността, която разбираме благодарение на това, произлиза от вътрешността на Земята. Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност. По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност. В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности.
към текста >>
С други думи: можем да мислим за цялата небесна сфера като отразена в Земята; можем да мислим за минералното царство на Земята като резултат от това
отражение
, и можем да мислим, че живеещото в нас за разбирането на минералното царство, произлиза от това, което отвън ни обкръжава в пространството.
Благодарение на това стигаме в най-вътрешното на Земята до пълната противоположност на това, което съществува отвън. Разглеждайки сега това за някоя планета, по определен начин стигаме, например до Юпитер, а вътре в Земята – до Антиюпитер. Стигаме до нещо, което действа в Земята отвътре навън, така, както Юпитер действа отвън. Стигаме до отражението – всъщност това е обърнато обратно, но сега ще го кажа така, – до отражението във вътрешността на Земята на това, което е отвън. И ако сега си представим дейността на това отражение във формите на минералите, дейността на това, което действа във външната сфера, трябва да си го представяме във формирането на нашите познавателни възможности за минералното.
С други думи: можем да мислим за цялата небесна сфера като отразена в Земята; можем да мислим за минералното царство на Земята като резултат от това отражение, и можем да мислим, че живеещото в нас за разбирането на минералното царство, произлиза от това, което отвън ни обкръжава в пространството.
Реалността, която разбираме благодарение на това, произлиза от вътрешността на Земята. Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност. По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност. В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности. Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една фаза, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща фаза на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща.
към текста >>
Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото
отражение
на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото.
По такъв начин, изхождайки от математиката, тук наистина сами можете да създадете преход от количественото към качественото. Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото.
Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото.
Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък. Благодарение на това, се появява възможност да се създаде математика, която наистина ще успее да се съобрази с реалността. И това, всъщност, трябва да стане, ако искаме да стигнем от друга страна до обясненията именно в областта на астрономическите явления. Защото по отношение на външния свят имаме пред себе си това, което по известен начин се разиграва между повърхността на земното тяло и нас. Когато разглеждаме небесните явления, някаква примка от траекторията на Венера или нещо подобно, ние действително имаме пред себе си при разглеждането на обикновения факт, нещо разиграващо се между нас и нещо друго.
към текста >>
Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи
отражение
то като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на
отражение
то и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото.
Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
Благодарение на това, се появява възможност да се създаде математика, която наистина ще успее да се съобрази с реалността. И това, всъщност, трябва да стане, ако искаме да стигнем от друга страна до обясненията именно в областта на астрономическите явления. Защото по отношение на външния свят имаме пред себе си това, което по известен начин се разиграва между повърхността на земното тяло и нас. Когато разглеждаме небесните явления, някаква примка от траекторията на Венера или нещо подобно, ние действително имаме пред себе си при разглеждането на обикновения факт, нещо разиграващо се между нас и нещо друго. Пред себе си имаме това, което се отнася към разположеното в центъра така, както и стоящото зад сферата.
към текста >>
При това
отражение
то става със скокообразно изменение на фазите на полупериода.
Ако изобщо искаме да стигнем до обяснение на небесните явления, не трябва да правим изчисленията превръщайки ги в копие на изчисленията, които се използват в механиката, образувайки централните сили, а трябва да правим изчисленията така, че тези изчисления, а също и цялата конфигурация да се отнасят така към механиката, както сферата към радиуса. Тогава вече ще се окаже и за това ще говорим следващия път, че, първо, трябва да имаме начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили[3], и че, второ, трябва да добавим тук друга система, системата, която има работа с усукващите движения, срязващите движения и деформиращите движения. И само когато вземем предвид механичната, метафорономична система за усукващото движение, за срязващото движение и за деформиращото движение, както днес отчитаме системата на механиката и форономията за централните сили, за явленията на централните движения, само тогава ще стигнем до възможност от това, което емпирично ни е представено, да дойдем до обяснение на небесните явления. [1] „За загадките на душата“ – GA 21 [2] ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега – би трябвало да се имат предвид формулите на Френел, които описват, каква част от светлинната вълна, падаща върху оптически плътна среда, се отразява на границата на повърхността, и каква прониква вътре при съответното изменение на посоката.
При това отражението става със скокообразно изменение на фазите на полупериода.
Френел е получил своята формула по механичен път, тоест от еластичната теория на светлината. В съвременната електромагнитна теория за разпространение на светлината те са останали без промяна. [3] начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили – в първата лекция на първия естественонаучен курс (GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“) е въведена противоположността на централните сили с потенциал и универсалните сили без потенциал. В даденото място последните се характеризират чрез усукващи, срязващи и деформиращи движения. Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“.
към текста >>
14.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Когато на една от евритмичните репетиции Рудолф Щайнер го попитали за смисъла на това обръщане, той отговорил, че така трябва да бъде, защото тук имаме работа с
отражение
(според съобщение на Илона Шуберт).
[3] Рисунки 4-7: формата на примката, която може да ви се стори непозната, тутакси ще премине в добре позната форма, ако се замени дясното с ляво. Тогава и стрелките показват в посока на дясно въртене. За основанието защо е променена посоката на въртене, нищо не се казва. Тази промяна съществува и в евритмията при представлението „Дванадесет настроения“, където Слънцето във всяка от 12-те строфи преминава целия зодиак. Зодиакът е разположен по посока на часовниковата стрелка, и също се движи на сцената на Слънцето (виж „Възникване и развитие на евритмията“, GA277а).
Когато на една от евритмичните репетиции Рудолф Щайнер го попитали за смисъла на това обръщане, той отговорил, че така трябва да бъде, защото тук имаме работа с отражение (според съобщение на Илона Шуберт).
В тази връзка трябва да се посочи и отражението, в което астралния свят показва всички неща и процеси, виж например, „Пред прага на теософията“ GA95. [4] Мориц Бенедикт – 1835-1920, австро-унгарски лекар, криминален антрополог, известен с теорията си за наличието на „нормални“ и „престъпни“ мозъци.
към текста >>
В тази връзка трябва да се посочи и
отражение
то, в което астралния свят показва всички неща и процеси, виж например, „Пред прага на теософията“ GA95.
Тогава и стрелките показват в посока на дясно въртене. За основанието защо е променена посоката на въртене, нищо не се казва. Тази промяна съществува и в евритмията при представлението „Дванадесет настроения“, където Слънцето във всяка от 12-те строфи преминава целия зодиак. Зодиакът е разположен по посока на часовниковата стрелка, и също се движи на сцената на Слънцето (виж „Възникване и развитие на евритмията“, GA277а). Когато на една от евритмичните репетиции Рудолф Щайнер го попитали за смисъла на това обръщане, той отговорил, че така трябва да бъде, защото тук имаме работа с отражение (според съобщение на Илона Шуберт).
В тази връзка трябва да се посочи и отражението, в което астралния свят показва всички неща и процеси, виж например, „Пред прага на теософията“ GA95.
[4] Мориц Бенедикт – 1835-1920, австро-унгарски лекар, криминален антрополог, известен с теорията си за наличието на „нормални“ и „престъпни“ мозъци.
към текста >>
15.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тя говори за Слънце, чиято траектория се пресмята като видимото
отражение
на движението на Земята около Слънцето.
Може да се окаже, че в това, което изчисляваме, изхождайки от скоростта и пак от дължината на радиус-вектора, имаме вече не първоначалните величини, а отново резултиращи значения на първоначалните величини, така че полученият мним образ сочи към нещо по-отдалечено. Но такова изказване съвсем не следва да го разглеждаме като нещо особено. Защото виждате, че ако в духа на нашата днешна астрономия поискате да пресметнете положението на Слънцето за някакъв ден и час, в действителност днес ще ви потрябва повече от някакво просто изчисление, изхождащо примерно от елементарния закон: Земята се движи около Слънцето. Отбелязвали сме като особено забележително, че в древната мистерийна астрономия – не в екзотеричната – се е говорило не за едно Слънце, а за три Слънца[2], че са различавали три Слънца. Тук трябва да призная, че, собствено, не намирам в това нищо необикновено, защото съвременната астрономия също говори за три Слънца[3].
Тя говори за Слънце, чиято траектория се пресмята като видимото отражение на движението на Земята около Слънцето.
Тя има едно Слънце, чието движение изчислява, след това има още едно Слънце, което, собствено, е измислено Слънце, чрез което тя коригира някои неща, които не се съгласуват, нали така? И след това тя има и трето Слънце, посредством което тя отново коригира нещата, които след провеждането на първата корекция пак не се съгласуват. Така че в съвременната астрономията наистина се различават три Слънца: едно реално и две измислени. Те са необходими, доколкото това, което се пресмята, не съответства на действителното местоположение на Слънцето. Винаги се налагат корекции.
към текста >>
16.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, отново имаме тук слънчевото въздействие, ту пряко, ту косвено, като
отражение
на слънчевата светлина от Луната.
Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина. Тук до известна степен космически се създава възможност, да ни осветява слънчевата светлина. Разбира се, всъщност това става по време на развитието на човека, в зародишния период, – и тогава, на ранните стадии на Земята, е съществувало пряко въздействие. Това, което тук днес е отглас от станалото, е просто унаследено.
И така, отново имаме тук слънчевото въздействие, ту пряко, ту косвено, като отражение на слънчевата светлина от Луната.
Сега си представете следното. Представете си, когато отново нарисувам това тук схематично, че с развитието на животното при него това става така, че животното се образува под влияние на действието на Слънцето, съгласно тази схема (рис. 4). Бих казал, че това е обичайното дневно и нощно въздействие, тоест главата и полярната противоположност на главата. Това е обичайното слънчево въздействие върху животното. А сега да вземем това действие на слънчевата светлина, което става, когато Луната се намира в противостоене, когато е пълнолуние, когато, следователно, слънчевата светлина действа по определен начин от противоположната страна, противодейства си чрез отражението.
към текста >>
А сега да вземем това действие на слънчевата светлина, което става, когато Луната се намира в противостоене, когато е пълнолуние, когато, следователно, слънчевата светлина действа по определен начин от противоположната страна, противодейства си чрез
отражение
то.
И така, отново имаме тук слънчевото въздействие, ту пряко, ту косвено, като отражение на слънчевата светлина от Луната. Сега си представете следното. Представете си, когато отново нарисувам това тук схематично, че с развитието на животното при него това става така, че животното се образува под влияние на действието на Слънцето, съгласно тази схема (рис. 4). Бих казал, че това е обичайното дневно и нощно въздействие, тоест главата и полярната противоположност на главата. Това е обичайното слънчево въздействие върху животното.
А сега да вземем това действие на слънчевата светлина, което става, когато Луната се намира в противостоене, когато е пълнолуние, когато, следователно, слънчевата светлина действа по определен начин от противоположната страна, противодейства си чрез отражението.
Ако си представим това (стрелката вертикално надолу на рис. 5) като посока на преките слънчеви лъчи за животинското формиране, трябва да си представим, че животинското формиране се е придвижвало все по-далеч в смисъла на това пряко слънчево излъчване (рис.5), и животното толкова повече е ставало животно, колкото повече му е въздействало Слънцето. Но когато от противоположната страна противодейства Луната, или по-скоро Слънцето по околния път на Луната, животинското развитие отстъпва, то се отвежда в себе си (рис. 6). Това съответства на скъсяването на втория клон на разклонението, това е изместване назад (рис. 7).
към текста >>
И благодарение на това, действието на слънчевата светлина, а именно нейното собствено качество – все пак и в двата случая това е слънчева светлина, – отслабва от това, че в лунното въздействие самото Слънце противостои на своето
отражение
.
Но когато от противоположната страна противодейства Луната, или по-скоро Слънцето по околния път на Луната, животинското развитие отстъпва, то се отвежда в себе си (рис. 6). Това съответства на скъсяването на втория клон на разклонението, това е изместване назад (рис. 7). И така, виждате, че получихме космически корелат за това, което ви дадох като определена характеристика за разликата между човека и животното. Това, което сега ви казах тук, може наистина непосредствено да се възприема от този, който постига възможност да възприема такива неща. Това задържане в своята организация човекът фактически го дължи на противодействието на слънчевата светлина по обиколния път на Луната.
И благодарение на това, действието на слънчевата светлина, а именно нейното собствено качество – все пак и в двата случая това е слънчева светлина, – отслабва от това, че в лунното въздействие самото Слънце противостои на своето отражение.
Ако самото то не се противопоставяше на въздействието на лунната светлина, тогава това, което е заложено в нас като формираща тенденция, би ни дало животинска форма. Така противодейства това, което представлява слънчево действие, на отразеното от Луната. Докато действа отрицателния процес, формирането спира и следствие от това е човешката форма. Да проследим сега на другия клон растението в неговото формиране и да си представим слънчевото въздействие в растението – очевидно е, че тук има въздействие на Слънцето, – и това, че то не може да се проявява в определено време. Защото по време на зимата не може да се проявява възходящият, израстващ живот.
към текста >>
17.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тук няма да се справите толкова лесно с обикновените точни измерения съгласно закона за
отражение
то и така нататък.
точка, осветена от една фиксирана точка А, така че в друга фиксирана точка В тя винаги да е с еднаква осветеност? И така, получавам тук кривата на Касини като геометрично място на всички тези точки, които точката, осветена от фиксираната точка А, преминава така, че в другата фиксирана точка В, тази точка може да се наблюдава осветена винаги еднакво. И така, няма да ви е трудно да си представите, че ако нещо свети в точка С от точка А, и на свой ред отразявайки се, свети в точка В, същата осветеност ще имаме, когато от точка А бъде осветена точка D и така нататък. Това не е толкова трудно за представяне. Но ще се натъкнете на определени трудности, когато дойдете до лемнискатата.
Тук няма да се справите толкова лесно с обикновените точни измерения съгласно закона за отражението и така нататък.
В началото ще ви бъде доста трудно да си представите, че тук, на тази клон на кривата на Касини (която обхваща точка В), от точка В винаги може да се наблюдава същата осветеност, предизвикана от светлинната точка А. Защото трябва, разбира се, да си представяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството. Това е същата тази съществуваща трудност, когато искам просто с ръка да прекарам през пространството два клона на една траектория. Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека. Тук, ако искате да търсите такава връзка, безусловно трябва да излезете от пространството.
към текста >>
18.
Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В тези книги е намерило
отражение
всичко, което се е формирало в мен благодарение на „духовното съзерцание“ и стана сградата на антропософията – наистина несъвършена в много отношения.
Ако бях имал време да ги прегледам, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува уговорката „само за членове на Антропософското общество“. Сега това ограничение е отпаднало вече повече от година. Тук в моята „автобиография“ е необходимо преди всичко да отбележа, как моите книги и тези частни издания се включват в това, което разработих като антропософия. Този, който желае да проследи личната ми вътрешна борба и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател. В тях се опитвам да изложа всичко, което съществува като познавателен стремеж в нашата епоха.
В тези книги е намерило отражение всичко, което се е формирало в мен благодарение на „духовното съзерцание“ и стана сградата на антропософията – наистина несъвършена в много отношения.
Наред с изграждането на „антропософията“ и служенето единствено на това, което се появяваше в резултат на съобщаването на сведенията от духовния свят на днешния общообразован свят, се появи и друга повеля – пълно удовлетворяване на разкриващото се като душевна потребност, като копнеж по духа сред членовете на Обществото. Най-силно желание сред тях имаше да се запознаят с тълкуванията на евангелията и библейските събития в светлината на антропософията. Те желаеха да слушат лекции за тези откровения, дадени на човечеството. Тъй като се водеха закрити лекционни курсове в духа на желанието им, беше необходимо да се отчете и едно друго обстоятелство. На тези лекции можеха да присъстват само членове, вече запознати с основите на антропософията.
към текста >>
19.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно
отражение
; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията.
Те предполагат а приори, че умът, че разсъдъкът е инструмент на познанието, най-сигурен и най-точен, така щото накрая този разсъдък се явява като единствено средство, чрез което човек може да стигне до истината. Явленията? Това са всички онези, които неживата материя и живото вещество ни разкриват. Експерименталните науки са изходили от изследването на чисто физическите процеси, т.е. от онези процеси, които само изменят състоянието или движението на една система, без да изменят каквото и да е от природата на елементите, които съставят.
От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията.
В последната анализа, те са се заловили с изучаване проблемата на самото живо същество. Тук имаме един много дълъг и много бавен процес, който в очите на нашите съвременници представлява това, което се нарича "завоюванията на науката". Изхождайки от един още смътен етап на полуясновидство, в своето изследване на познанието човешкият дух е стигнал до етапа на научния позитивизъм, в който се намираме сега. Всяко явление, което и да бъде то, не е познато наистина в неговата действителна същност освен тогава, когато е сведено до механически процеси до едно уравнение. Странна и привлекателна е съдбата на човека, така както Рудолф Щайнер ни я разказва в течение на следващите сказки.
към текста >>
20.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Гърците говореха за едно нищо; но за мъдреците от първата следатлантска древност това нищо имаше значението на нещо съдържащо голяма пълнота; те са го назовавали с думи, в сравнение с които думата дух от нашите езици не е нищо друго, освен едно изродено
отражение
.
И отговорът на тези въпроси им беше даден чрез явленията, които природата разгръщаше около тях. Това, което е било схващано по този начин чрез чувството, е избледняло, станало е отвлечено. Това наричаме ние днес Дух. Мъдреците са го долавяли в цялата вселена, това е било тяхното достояние през първобитните времена. През гръцката епоха хората не го виждаха вече с очите на душата.
Гърците говореха за едно нищо; но за мъдреците от първата следатлантска древност това нищо имаше значението на нещо съдържащо голяма пълнота; те са го назовавали с думи, в сравнение с които думата дух от нашите езици не е нищо друго, освен едно изродено отражение.
Така, това, което по-късно щеше да бъде наречено Неизвестното, Непознатото, Непознатият Бог, Скритият Бог, хората на древността са го съзерцавали непосредствено, когато са говорили за Духа. Такова е било за тях първичното начало, първопричината. Второто нещо беше това, че човекът можеше да насочи към своя вътрешен живот един духовен поглед и долавяше същността на душата. Той чувствуваше тази душа като пряка еманация на Духа, който по-късно бе наречен Бог, непознатият Бог. Учениците на древните мъдреци считаха, че душата има една природа аналогична на това, което днес бихме нарекли: посланик на духа.
към текста >>
Тя се чувствува тогава носителка на силите на Логоса, въпреки че този образ няма вече в нея живот и не се изразява вече освен в нейната любов към Бога, от който пази в себе си едно
отражение
.
Но в тази вселена той откриваше душата обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог. С други думи, през тези времена духът беше изчезнал вече пред погледа на душата. И душата се намираше в един свят лишен от дух; по същия начин, много по-късно, един Майстер Екхардт /Майстер значи Учител/ трябваше да намери Аза в един свят превърнат в нищо. Без съмнение, в миналото душите имаха силата да си кажат: аз самият съм божествена същност, когато долавям вътрешно духа в мене. Но сега духът не може да бъде вече виждан непосредствено; душата няма вече чувството, че е посланица на духа, защото за да предадеш едно послание за нещо, трябва да го познаваш.
Тя се чувствува тогава носителка на силите на Логоса, въпреки че този образ няма вече в нея живот и не се изразява вече освен в нейната любов към Бога, от който пази в себе си едно отражение.
Така душата не се чувствува вече като една посланица, а като носителка на образа на божествения Дух. Накратко казано, една нова форма на познанието се явява тогава, чрез която, когато човек поглежда вътре в себе си, чувствува, че неговата душа не предава, вече посланията на духа, а носи неговия образ. Понеже хората бяха изгубили непосредственото виждане на живия дух, тялото не беше вече чистото отражение на този дух. За да виждаме в него едно отражение, би трябвало все още да долавяме, да възприемаме първичната форма. Следователно, в това ново схващане, тялото става нещо съвършено друго, то стана това, което бихме могли да наречем една сила.
към текста >>
Понеже хората бяха изгубили непосредственото виждане на живия дух, тялото не беше вече чистото
отражение
на този дух.
Без съмнение, в миналото душите имаха силата да си кажат: аз самият съм божествена същност, когато долавям вътрешно духа в мене. Но сега духът не може да бъде вече виждан непосредствено; душата няма вече чувството, че е посланица на духа, защото за да предадеш едно послание за нещо, трябва да го познаваш. Тя се чувствува тогава носителка на силите на Логоса, въпреки че този образ няма вече в нея живот и не се изразява вече освен в нейната любов към Бога, от който пази в себе си едно отражение. Така душата не се чувствува вече като една посланица, а като носителка на образа на божествения Дух. Накратко казано, една нова форма на познанието се явява тогава, чрез която, когато човек поглежда вътре в себе си, чувствува, че неговата душа не предава, вече посланията на духа, а носи неговия образ.
Понеже хората бяха изгубили непосредственото виждане на живия дух, тялото не беше вече чистото отражение на този дух.
За да виждаме в него едно отражение, би трябвало все още да долавяме, да възприемаме първичната форма. Следователно, в това ново схващане, тялото става нещо съвършено друго, то стана това, което бихме могли да наречем една сила. Явява се понятието на сила. От сега нататък тялото ще бъде считано не вече като създадено по образ и подобие на божествения модел, а като един комплекс от сили. И природата, в която по-рано хората виждаха навсякъде да се отразява непосредствено духът, се явява от сега нататък като една тъкан от сили създадени от този дух.
към текста >>
За да виждаме в него едно
отражение
, би трябвало все още да долавяме, да възприемаме първичната форма.
Но сега духът не може да бъде вече виждан непосредствено; душата няма вече чувството, че е посланица на духа, защото за да предадеш едно послание за нещо, трябва да го познаваш. Тя се чувствува тогава носителка на силите на Логоса, въпреки че този образ няма вече в нея живот и не се изразява вече освен в нейната любов към Бога, от който пази в себе си едно отражение. Така душата не се чувствува вече като една посланица, а като носителка на образа на божествения Дух. Накратко казано, една нова форма на познанието се явява тогава, чрез която, когато човек поглежда вътре в себе си, чувствува, че неговата душа не предава, вече посланията на духа, а носи неговия образ. Понеже хората бяха изгубили непосредственото виждане на живия дух, тялото не беше вече чистото отражение на този дух.
За да виждаме в него едно отражение, би трябвало все още да долавяме, да възприемаме първичната форма.
Следователно, в това ново схващане, тялото става нещо съвършено друго, то стана това, което бихме могли да наречем една сила. Явява се понятието на сила. От сега нататък тялото ще бъде считано не вече като създадено по образ и подобие на божествения модел, а като един комплекс от сили. И природата, в която по-рано хората виждаха навсякъде да се отразява непосредствено духът, се явява от сега нататък като една тъкан от сили създадени от този дух. Но същевременно природата става чужда на човека.
към текста >>
Един комплекс от сили има неща повече материално отколкото
отражение
то на духа, през което още може да се отгатне духът.
И природата, в която по-рано хората виждаха навсякъде да се отразява непосредствено духът, се явява от сега нататък като една тъкан от сили създадени от този дух. Но същевременно природата става чужда на човека. Душата, бихме могли да кажем, изгуби нещо, защото тя няма вече прякото съзнание за духа. Казано в общи черти, душата е станала анемична, като същевременно тялото е добило здравина, сила. Образ на духа, в миналото, подобие на този дух, този свят от сега нататък е изцяло пропит от сили.
Един комплекс от сили има неща повече материално отколкото отражението на духа, през което още може да се отгатне духът.
Ще кажем с една реч, че светът на телата е станал по-твърд, докато душата се изтънчваше. Това е явлението, което се налагаше на съзнанието на хората, в първите редици на които се намираше този мъдрец, за който Ви говорих, който, наклонен над вселената, която беше станала няма, беше намерил само едно: съзнанието, че неговата душа беше носителка на Логоса. Между по-тънката душа и по-сгъстения свят на телата се явява следователно едно противоречие, един контраст, който по-рано не съществуваше. По-рано във всички неща хората виждаха Духа; сега, тялото се противопоставя на душата и човекът на природата. Между тялото и душата се разтваря една пропаст непозната по-рано, преди мъдрецът, за който Ви говорих днес, да беше изразил това ново чувство, че човекът е нещо различно от природата.
към текста >>
21.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само
отражение
на впечатлението изпитано от астралния орган.
По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема. Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо. Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание. И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце.
Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган.
Когато човек е добил имагинативното съзнание, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи. С други думи казано, човекът възприема цялата съвкупност от метали на Земята, но в техните диференцирания. Той може да възприема различията между тях само ако се упражнява за целта и направи от това едно специално окултно изучаване. Това познание е нещо, което в нашата епоха не трябва да бъде общо. Днес човек не трябва да поставя това познание в служба на утилитарни цели.
към текста >>
22.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Следователно благотворно то или вредното въздействие върху отглеждането на растението, което идва отдолу, всъщност е
отражение
на космическото облъчване.
И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята. Силите от далечните на Космоса действат не пряко върху растенията, не чрез непосредственото лъчение, а се поемат първо от Земята и се излъчват обратно от Земята нагоре.
Следователно благотворно то или вредното въздействие върху отглеждането на растението, което идва отдолу, всъщност е отражение на космическото облъчване.
Непосредственото въздействие върху надземния въздух и вода се наслоява в тях и действа оттам. От това зависи как почвата непосредствено въздействува върху растежа на растенията с нейните вътрешни свойства. По-късно това наблюдение трябва да го разширим и върху животните. Като разглеждаме земната почва, трябва да имаме предвид, че в нея се намират всички въздействия на далечния Космос, които имат някакво значение за развитието на земята. Тези въздействия са в камъните и пясъка.
към текста >>
И от семето получаваме едно
отражение
на Вселената /Рис.3/.
Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното. Тъкмо това съвсем не е вярно. Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос. То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена. Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни.
И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
Всеки път в образуването на семето земният организационен процес се довежда до хаос. И всеки път в хаоса на семето новият организъм се изгражда от цялата Вселена. Старият организъм притежава само тенденцията да доведе семето до такова космично положение, та благодарение на своя афинитет към това космично положение, от правилните посоки да действат сили така, че от глухарчето да произлезе пак глухарче, а не кисел трън. Образът, който се изгражда в отделното растение, винаги е отражение на някаква космична констелация, винаги се изгражда от Космоса. Ако искаме да въвлечем действието на Космоса в нашите земни граници, необходимо е да вкараме земното по възможност в най-съвършен хаос.
към текста >>
Образът, който се изгражда в отделното растение, винаги е
отражение
на някаква космична констелация, винаги се изгражда от Космоса.
Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни. И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/. Всеки път в образуването на семето земният организационен процес се довежда до хаос. И всеки път в хаоса на семето новият организъм се изгражда от цялата Вселена. Старият организъм притежава само тенденцията да доведе семето до такова космично положение, та благодарение на своя афинитет към това космично положение, от правилните посоки да действат сили така, че от глухарчето да произлезе пак глухарче, а не кисел трън.
Образът, който се изгражда в отделното растение, винаги е отражение на някаква космична констелация, винаги се изгражда от Космоса.
Ако искаме да въвлечем действието на Космоса в нашите земни граници, необходимо е да вкараме земното по възможност в най-съвършен хаос. Навсякъде, където искаме да предизвикаме въздействието на Космоса, трябва възможно най-силно да приведем земното в хаос. За развитието на растението в известно отношение се грижи самата природа. Понеже новият организъм се изгражда от Космоса, във всеки случай е необходимо да задържим космичното действие в организма дотогава, докато отново се образува семе. Засадим ли в земята семе на някакво растение, то в това семе имаме отпечатъка, характеристиката на целия Космос откъм някаква посока на света.
към текста >>
23.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Мехурът на елена е почти
отражение
на Космоса, за разлика от говедото, при което силите са съвсем други и са свързани с вътрешността на организма.
Това е свързано с вникване в целия процес, който протича във връзка с мехура. Еленът е животно, свързано по особено интимен начин не толкова със Земята, колкото с околността на Земята, с това, което е космично в околността на Земята. Затова еленът има разклонени рога, чиято задача вчеа посочихме. Точно това, което се съдържа в белия равнец, по много особен начин се консервира в човешкия и животинския организъм в процеса, който става между бъбреците и пикочния мехур, а този процес е зависим от субстанциалното устройство на мехура. Мехурът на елена, макар че е тънък субстанциално, е свързан не с вътрешността на организма, а с космичните сили.
Мехурът на елена е почти отражение на Космоса, за разлика от говедото, при което силите са съвсем други и са свързани с вътрешността на организма.
Така даваме възможност чувствително да се увеличат силите на белия равнец, които свързват сярата с другите субстанции. В тази обработка на белия равнец, която описах, имаме нещо съвсем фундаментално за подобряване на тора, при което през цялото време оставаме в живото, в средата на живота и не излизаме извън нея, не навлизаме в неорганичната химия. Това е най-важното. Да вземем друг пример относно случая, когато искаме да придадем на тора толкова живот, че той да го пренесе в земята, от която израства растението; да направим тора способен още повече да свърже веществата, необходими на растението, освен калия също калция и калциевите съединения. При белия равнец имаме работа предимно с калия.
към текста >>
24.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се
отражение
на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг.
Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида. Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили. Луната тук е причислена към планетите. Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети.
От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг.
Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети. Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето.
към текста >>
Също и 1909 „Духовните Йерархии и тяхното
отражение
във физическия свят„ Сс 110.
Цветът със своята веществообмяна се отнася към листата като животно, което се храни с тях, което ги изяжда. Съответно на това бързопреходните треви, особено нашите типични семенни плевели (звездица, френски бурен и много други), много рано цъфтят, разпадат се като ли че на прах в огромно количество незначителни малки семена и след това умират. [1] Виж забележка 4. [2] Р. Щайнер: Основното астрономично изложение се намира в така наречения «Трети естественонаучен курс» 1921: „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията„ Сс 323.
Също и 1909 „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят„ Сс 110.
Историята на произхода в 1910: „Въведение в тайната наука„ Сс 13 както и на много други места. [3] Виж бележка 29. [4] Ф. А. Кип 1991: „Еволюцията на човека по отношение на неговата дълга младост„, 2. Преработено издание, издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
към текста >>
Щайнер 1909: „Духовните Йерархии и тяхното
отражение
във физическия свят„, Сс 110.
[13] Й. П. Екерман: „Разговори с Гьоте„, 18 октомври 1827, издателство Инзел, Франкфурт/М. [14] 1910 Сс 13. [15] 1904 Сс 11. [16] Р.
Щайнер 1909: „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят„, Сс 110.
1911 Еволюцията от гледна точка на истината, Сс 132 и на много други места. [17] Л фон Берталнфи 1901 1972 се занимаваше през нашето столетие като биолог особено с въпросa за реда в протичащото равновесие, англ. Познанието обаче е прастаро и философски се среща при Хераклит (около 544 483 пр.Хр.). [18] По евангелието от Матей 7,4. [19] Р.
към текста >>
25.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно
отражение
.
Пространството на гърдите се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване. Коремните органи се изместват и освобождават место. Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата. При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси.
Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение.
Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие. Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план. Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката. Затова Щайнер казва: „…това не е казано съвсем точно, но то трябва да направи нещата по-ясни и за тази цел е достатъчно…“[15] По-долу отново ще се върнем на този въпрос по повод описанието на етерното тяло на животните в края на втората лекция.
към текста >>
26.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Това между другото променя също и пикочния му мехур, прави го
отражение
на Космоса.[6] То е нещо, което действа органически в нервите (през нервите действа върху органите, В.Ш.).[7]
Ежегодното изграждане на еленовите рога е значителна обмяна на вещества на целия организъм. При елена „ротхирш“ това трае от март до края на юли. Какво прави този елен с тези сили, когато рогата му са вече готови? С това, че нещо остава незаето по отношение на живота, то става пропускливо за духа.[4] Това важи изобщо за сетивата и нервите, при елена също за рогата, тоест за тази мъртва част на скелета.[5] Рудолф Щайнер казва, че чрез рогата еленът изпуска силите като през вентил. С това лишаване от собствените си вътрешни сили еленът е в състояние да поема със сетивата си отвън нещо, което в околността на земята е космично (слънчева астралност).
Това между другото променя също и пикочния му мехур, прави го отражение на Космоса.[6] То е нещо, което действа органически в нервите (през нервите действа върху органите, В.Ш.).[7]
При рогата тъкмо кожата, която при рогата на елена отпада, се развива като найважната част на основата на рога, намираща се върху челните кости. Образуването започва с надебеляване на кожата под едно малко завихряне на космите. Това подбужда израстването на лежащата отдолу челна кост. Няма хрущялна подготовка, макар кожата и костите да израстват заедно като един крайник. При кравите изпълнената с въздух челна кухина се изтегля навън като костни израстъци.
към текста >>
27.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Вътрешно човек е ставал кислородно
отражение
на цялото звездно небе.
Сънят идвал от тъмнината. Но звездите светили върху човека. И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал. Натам от тялото се е насочвал кислороден поток, «кислороден лъч». Звездните лъчи са вървели срещу «кислородните лъчи», срещу кислородните потоци, така че човек вътрешно изцяло се е пронизвал с такива кислородни «лъчи».
Вътрешно човек е ставал кислородно отражение на цялото звездно небе.
Древните скотовъдни народи поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците кислород. След това те се събуждали. От тези образи те получавали сънища. На тази основа те след това ставали притежатели на астрологията, на науката за звездите. Те създавали удивителна астрология, удивителна наука за звездите.
към текста >>
28.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Всичко, което го има в света, навън, намира своето пълно
отражение
вътре в човека.
Това е същият наклон, както и наклонът на Слънцето по отношение на Земята. Бих могъл да ви приведа безброй примери, с които бихте могли да видите: всичко това, което се намира навън, в Космоса, всичко това ние така или иначе носим в себе си. Наклонът на Слънцето ние носим в наклона в нашето око и в наклона на нашето сърце. Ние изцяло и напълно сме построени от космическия разум. Е, господа, тук е мястото, където постепенно получавайки познание, човек почва да си казва, че наистина представлява цял малък свят, микрокосмос.
Всичко, което го има в света, навън, намира своето пълно отражение вътре в човека.
Само си представете, когато ви дават тази «храчка», тази разрушена материя, и вие трябва да възсъздадете там вътре всичко това! Вие не бихте могли да направите това. Виждате ли, когато «азът» остава след смъртта сам, той трябва да се учи от целия свят, за да може след това да го възсъздаде, да възпроизведе целия този свят. След като в течение на една трета от предишния си живот човек отхвърли симпатията към тялото, той започва да се учи от целия Космос, да се учи на това, как отново да стане човек. Това продължава по-дълго, отколкото продължава животът му на Земята, а на Земята работата върви така, че на него не му се налага да учи толкова много.
към текста >>
29.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако погледнете главата, която всъщност е
отражение
на пчелния кошер, ще забележите, че всичко в тази глава е защитено.
Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
Ако погледнете главата, която всъщност е отражение на пчелния кошер, ще забележите, че всичко в тази глава е защитено.
И ако тук се внедри нещо външно, това ще бъде опасно раняване. Главата няма да понесе това. Нещо подобно става при появата на новата пчела-майка: пчелното семейство също не може да понесе това и то предпочита да отлети, отколкото да остане с тази нова майка. Ето причината, поради която пчеларството винаги трябва да се разглежда като нещо необикновено важно. Човек отнема от пчелите двадесет процента от меда, нали така, и бихме могли да кажем: употребата на този мед е извънредно полезна за човека, тъй като иначе човек заедно с обикновената храна получава твърде малко мед поради това, че в растенията съдържанието на мед е крайно незначително.
към текста >>
30.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Те не проникват в самото дърво, за да отложат своите яйца, а строят за себе си във външния свят някакво
отражение
на дърво и ролята на растящите смокини тук изпълнява медът, с който те запълват подготвените пити.
Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата. С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът! Да, господа, трябва само да погледнете към това и ще си кажете: дявол го взел, пчелите в своите чудни восъчни пити възпроизвеждат нещо като изкуствено построен дървесен ствол с неговите разклонения!
Те не проникват в самото дърво, за да отложат своите яйца, а строят за себе си във външния свят някакво отражение на дърво и ролята на растящите смокини тук изпълнява медът, с който те запълват подготвените пити.
Това, което правят пчелите, е своего рода подражание на процеса на изкуствено облагородяване на смокинята. Този поглед, действително проникващ във вътрешните дълбини на природата, ще ви покаже как би могло да се учим от самата природа. Необходимо е да се учим от природата, но трябва да умеем да правим това. Хората още на много ще се учат от природата. Но те трябва да виждат в природата духа; тогава те ще се учат на такива неща.
към текста >>
31.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но оттук можете да видите и следното: ирисът, дъгообразната обвивка действително представлява вярно огледално
отражение
на преработката на желязото и сярата в организма като цяло.
Представете си, че сте дошли на някакво място на Земята, където се е извършвала някаква работа, където нещо е било направено; и ето, гледате към това, което е било направено и казвате: работата е извършена, но причината е неизвестна. Не се задълбочавате да се поинтересувате от това, какво е ставало тук преди и просто констатирате: причината е неизвестна. Не ви интересува, че например тридесет човека са работили тук ден след ден. Така постъпва и науката, когато казва: причината за червения цвят на зеницата и бледния цвят на кожата е неизвестна. Но причина в дадения случай е «азът», работещ в материята, във веществото.
Но оттук можете да видите и следното: ирисът, дъгообразната обвивка действително представлява вярно огледално отражение на преработката на желязото и сярата в организма като цяло.
Вземете например албиноса, човек, лишен от кожна пигментация, защото това е своеобразно заболяване. В организма има прекалено много сяра, но той е привикнал към това и е организирал този процес. Но може да стане така, че в отслабен вид сярата да постъпва в очите. Виждате ли, освен тази жена-албинос, за която разказах, освен тази дама, която се излагаше на показ, аз съм виждал и други хора, лишени от кожна пигментация. Винаги е можело да се отбележи, че с тези албиноси става нещо особено.
към текста >>
32.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Както във външния свят наблюдаваме кръговото въртене на Космоса (небесната сфера), така и това крехко яйце се превръща в
отражение
на Космоса, защото силите действат от всички страни.
Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода. Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода. Искам да ви предоставя едно доказателство, че това е така. Виждате ли, веднъж вече ви казах: размножаването на човека и животните е свързано с небесното пространство. Казах ви: това, което е свързано с размножаването - яйцеклетката, ембрионът, - не се развива изолирано в тялото на майката, не, тук са задействани силите на целия Космос; само благодарение на действието на силите на Космоса се появява яйцеклетката в своята закръглена форма.
Както във външния свят наблюдаваме кръговото въртене на Космоса (небесната сфера), така и това крехко яйце се превръща в отражение на Космоса, защото силите действат от всички страни.
И така, там, където действат силите на размножаването, по същество действат на Земята силите на небето. При окото вие също виждате, че то представлява сфера, топче. Неотдавна ви описах това. Окото също е образувано по подражание на Космоса. Сетивните органи и очите са изградени от Космоса, като подражание на него самия.
към текста >>
Така че може да се предположи, че на мястото на отстранения далак възниква някакво
отражение
на небето.
Ако тук (вж. рис.) се намира далакът и го отстраним, направим спленектомия, на мястото му все още остава етерното тяло на далака, астралното тяло и т. н. Далакът е образуван благодарение на Земята, ето защо той има такава форма. Но какво трябва да стане, ако далакът се отстрани и остане само етерният далак, както това беше в случая със заека? Господа, тук трябва да стане следното: докато физическият далак зависи от Земята, проявява склонност, симпатия към Земята, етерният далак, който става съвсем свободен, неутежнен повече от физическия далак, отново попада под небесното, под космическото влияние.
Така че може да се предположи, че на мястото на отстранения далак възниква някакво отражение на небето.
Когато отворихме заека, видяхме тук, вътре, малко кръгло тяло, образувано от фина, бяла тъкан! Така че всичко напълно съвпадна. Случи се това, което и трябваше да се случи в съответствие с предсказанието на духовната наука. За сравнително кратко време тук се появи малко, с големината на орех тъканно образувание. И така, вие виждате, че трябва само правилно да се подходи към проблема и тогава навсякъде се откриват доказателства за това, което има да каже духовната наука.
към текста >>
33.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така на емоционално равнище вие получавате
отражение
на това, което е дошло в света благодарение на Христос Исус.
В Библията, в Новия Завет в тази връзка постоянно се използват изрази, където Исус Христос се нарича ту Син Божий, ту син човешки. На всички места, където става дума за Сина Божий и за сина човешки, се има предвид еднозначността на двата термина. Именно затова се използва ту единият, ту другият. Но ако това не се знае, Евангелието въобще не може да се разбере. Ето защо в настоящето то се разбира толкова лошо от тези, които го изповядват.
Така на емоционално равнище вие получавате отражение на това, което е дошло в света благодарение на Христос Исус.
По отношение на нещата, ставащи днес във външния свят, трябва да кажа: вие виждате, че навсякъде между хората обичайно е господствало неравенството. Достатъчно е да си представим Древна Индия. Там различието било като при животните, между различните видове животни: брахманите -свещеници, селските жители - труженици. Египтяните също имали цяла армия роби. Макар и кастите да не били отделени една от друга така строго, но въпреки това те още съществували в някакъв смисъл.
към текста >>
34.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява
отражение
на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец.
Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия.
Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец.
Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух. Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син? Какво разбирали под това? Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев дух. Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н.
към текста >>
35.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Те формират човешката глава, създавайки я като сферично
отражение
на единния сферичен космос.
Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава - тук на рисунката ги обозначих със стрелки 1, 2, 3, - след това три сили действат върху средната част на човека, преимуществено върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката). След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу). И така, десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Преди всичко ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена. И така, тези три сили, 1, 2 и 3, се явяват най-благородните, те идват - ако използваме по-късния термин, гръцкия израз - от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем - бел. пр.).
Те формират човешката глава, създавайки я като сферично отражение на единния сферичен космос.
При това ние веднага трябва да развием едно понятие, което би могло да ви попречи, ако аз просто, без обяснение бих го изказал пред вас. вж. рис. 15 Защото, виждате ли, в тези десет понятия, разглеждани от евреите като връхна точка на тяхната мъдрост, първото - обозначено тук, горе (1 на рисунката 15) - е такова, че по-късно с него страшно са злоупотребявали. По-късно хората, на които им се удавало да завземат властта, дискредитирали както знаците на тази власт, така и думите за нейното обозначаване, свеждайки всичко това до областта на чисто външната власт. Така отделни хора, присвоили си народната власт, я пренасяли и върху своите потомци, те си присвоили това, което се наричало корона, венец.
към текста >>
36.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
По такъв начин те устройвали това, което би могло да се нарече тяхно царство, така че то ставало
отражение
на небето.
И целият останал живот е бил устроен така, че хората си казвали: да, синът на Слънцето - това е най-важният човек за нас; а другите - неговите помощници, са подобни на това, както планетите се явяват помощници на Слънцето. И те устройвали всичко на Земята така, както го виждали горе, в звездите. Всичко това те правели без молитви. Китайците не познавали молитвата. Те го правели, без да имат това, което по-късно станало култ.
По такъв начин те устройвали това, което би могло да се нарече тяхно царство, така че то ставало отражение на небето.
Това не би могло още да бъде наречено «държава» - безобразието, което устроили съвременните хора. Но те устройвали всичко, което е било на Земята като отражение на това, което им се явявало на звездното небе. Виждате ли, благодарение на него се е получавало нещо съвсем различно от това, което е било по-късно, и човек е ставал гражданин на царството. Той не е принадлежал към някакво вероизповедание, но е чувствал своята съпринадлежност към царството. В Китай първоначално не е имало никакви божества и ако по-късно са ги имали, това е било заимствано от Индия.
към текста >>
Но те устройвали всичко, което е било на Земята като
отражение
на това, което им се явявало на звездното небе.
Всичко това те правели без молитви. Китайците не познавали молитвата. Те го правели, без да имат това, което по-късно станало култ. По такъв начин те устройвали това, което би могло да се нарече тяхно царство, така че то ставало отражение на небето. Това не би могло още да бъде наречено «държава» - безобразието, което устроили съвременните хора.
Но те устройвали всичко, което е било на Земята като отражение на това, което им се явявало на звездното небе.
Виждате ли, благодарение на него се е получавало нещо съвсем различно от това, което е било по-късно, и човек е ставал гражданин на царството. Той не е принадлежал към някакво вероизповедание, но е чувствал своята съпринадлежност към царството. В Китай първоначално не е имало никакви божества и ако по-късно са ги имали, това е било заимствано от Индия. Първоначално не са имали никакви божества и цялото си отношение към свръхсетивните светове те изразявали със своето царство, своята империя, в която имали своите учреждения. Ето защо тези учреждения носели семеен характер.
към текста >>
37.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Главата на човека се явява
отражение
на Вселената.
Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи. Дълго би се налагало да установяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра! Знанието за Земята и знанието за човека са свързани. Човекът със своята собствена форма повтаря строежа на Вселената.
Главата на човека се явява отражение на Вселената.
Затова главата в своята горна част има сферична форма в съответствие със сферичната форма на Вселената. Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя. Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната Земя. Хората са отражение на топкообразната Вселена. Затова те имат повече или по-малко окръглена глава горе, а тук, долу, се разпространяват силите на самата Земя.
към текста >>
Хората са
отражение
на топкообразната Вселена.
Човекът със своята собствена форма повтаря строежа на Вселената. Главата на човека се явява отражение на Вселената. Затова главата в своята горна част има сферична форма в съответствие със сферичната форма на Вселената. Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя. Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната Земя.
Хората са отражение на топкообразната Вселена.
Затова те имат повече или по-малко окръглена глава горе, а тук, долу, се разпространяват силите на самата Земя. Вие само търсете: и при хората, и при животните ще намирате триъгълен строеж, както в строежа на челюстта; той произхожда от Земята, действа от Земята по направление нагоре и отпечатва в човека триъгълници, докато целият останал свят действа по направление отгоре надолу и образува кръгли форми. Това е много интересно. Ето какво може да се узнае, разбирайки истинската наука. Ако човек е свободен от духа, той говори всякакви глупости.
към текста >>
НАГОРЕ