Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
Намерени са
4511
резултата от
1187
текста в
5
страници с части от думите : '
Оса
'.
На страница
2
:
1000
резултата в
270
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Не бихме ли могли да поставим въпр
оса
: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса?
Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека. Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие.
Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса?
към текста >>
Ние вече засегнахме въпр
оса
"защо"?
Ние вече засегнахме въпроса "защо"?
Защото един обхватен Аз, който е изпитал в миналото забележителни неща, се свързва с тялото. Но в начало тялото не може да побере това, което иска да се въплъти в него като духовна природа. Ето защо при въплъщението на едно същество, което идва като велик посветен в тяло то на един смъртен човек, е необходимо превъплъщаващият се Аз предварително да витае около физическата форма много повече отколкото това става при раждането на обикновения човек. Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към духовната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща. Това е духовната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл.
към текста >>
2.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В началото, през време на Сатурновото развитие, всичко се роди от Лог
оса
.
В началото, през време на Сатурновото развитие, всичко се роди от Логоса.
През време на Слънчевото развитие Животът беше в Логоса. От живия и светещ Логос се роди през Лунната фаза Светлината. А на Слънцето, през време на Земното развитие, от Логоса се образува светлината в една висша форма; но човеци те бяха в състояние на тъмнина. От Слънцето, Духовете, които бяха духове напреднали в своето развитие, Духовете-телец, Духовете-лъв, Духовете-орел и Духовете-човеци, изпращаха своите лъчи от Светлина върху Земята към човешките тела в процес на формиране. Но тези последните бяха в "тъмнината" и не можеха да разберат Светлината, която идеше от горе.
към текста >>
През време на Слънчевото развитие Животът беше в Лог
оса
.
В началото, през време на Сатурновото развитие, всичко се роди от Логоса.
През време на Слънчевото развитие Животът беше в Логоса.
От живия и светещ Логос се роди през Лунната фаза Светлината. А на Слънцето, през време на Земното развитие, от Логоса се образува светлината в една висша форма; но човеци те бяха в състояние на тъмнина. От Слънцето, Духовете, които бяха духове напреднали в своето развитие, Духовете-телец, Духовете-лъв, Духовете-орел и Духовете-човеци, изпращаха своите лъчи от Светлина върху Земята към човешките тела в процес на формиране. Но тези последните бяха в "тъмнината" и не можеха да разберат Светлината, която идеше от горе. Но тук ние не трябва да си представяме една физическа светлина, а излъчвания на духовните Същества, на първообразите, които бяха духовна светлина.
към текста >>
А на Слънцето, през време на Земното развитие, от Лог
оса
се образува светлината в една висша форма; но човеци те бяха в състояние на тъмнина.
В началото, през време на Сатурновото развитие, всичко се роди от Логоса. През време на Слънчевото развитие Животът беше в Логоса. От живия и светещ Логос се роди през Лунната фаза Светлината.
А на Слънцето, през време на Земното развитие, от Логоса се образува светлината в една висша форма; но човеци те бяха в състояние на тъмнина.
От Слънцето, Духовете, които бяха духове напреднали в своето развитие, Духовете-телец, Духовете-лъв, Духовете-орел и Духовете-човеци, изпращаха своите лъчи от Светлина върху Земята към човешките тела в процес на формиране. Но тези последните бяха в "тъмнината" и не можеха да разберат Светлината, която идеше от горе. Но тук ние не трябва да си представяме една физическа светлина, а излъчвания на духовните Същества, на първообразите, които бяха духовна светлина. Човеците не можеха да я приемат в себе си, те не я разбираха; тази светлина работеше за цялото развитие на човеците, но те не я осъзнаваха.
към текста >>
Тези, които познаваха тези неща, бяха наричани през всички времена "служители или свещеници на Лог
оса
", такъв, какъвто той е бил от самото начало.
Така авторът на Евангелието на Йоана ни представя тези велики истини.
Тези, които познаваха тези неща, бяха наричани през всички времена "служители или свещеници на Логоса", такъв, какъвто той е бил от самото начало.
Следователно в Евангелието на Йоана ни говори един свещеник или служител на Логоса такъв, какъвто този Логос е бил от самото начало. В Евангелието на Лука ние намираме същия ред от факти. Той разказва нещата "според това, което са ни научили онези, които са били очевидци от самото начало и които са станали служители на Словото". Така ние сме убедени, че тези документи наистина произхождат от служители на словото, когато чрез нашето изследване можем да проследим нашата Земя в нейното развитие като Сатурн, Слънце, Луна. Тези документи са били написани от онези, които знаеха да четат в духовните светове и които са живели в древни времена.
към текста >>
Следователно в Евангелието на Йоана ни говори един свещеник или служител на Лог
оса
такъв, какъвто този Логос е бил от самото начало.
Така авторът на Евангелието на Йоана ни представя тези велики истини. Тези, които познаваха тези неща, бяха наричани през всички времена "служители или свещеници на Логоса", такъв, какъвто той е бил от самото начало.
Следователно в Евангелието на Йоана ни говори един свещеник или служител на Логоса такъв, какъвто този Логос е бил от самото начало.
В Евангелието на Лука ние намираме същия ред от факти. Той разказва нещата "според това, което са ни научили онези, които са били очевидци от самото начало и които са станали служители на Словото". Така ние сме убедени, че тези документи наистина произхождат от служители на словото, когато чрез нашето изследване можем да проследим нашата Земя в нейното развитие като Сатурн, Слънце, Луна. Тези документи са били написани от онези, които знаеха да четат в духовните светове и които са живели в древни времена. Ние можем да ги гледаме лице срещу лице и да им кажем: "Ние ви разпознаваме, ние отново намираме в Духовната Наука или Антропософията това, които вие съумяхте да видите".
към текста >>
3.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И когато тази картина застава пред душите ни, ние можем да намерим отговор на въпр
оса
: какво стана с онези астрални, духовни същества, които трябваше да слязат на Земята, за да бъдат там човеци, но които намериха там само втвърдени тела, негодни да бъдат обитавани от тях?
Ако е позволено да си послужим с един образ /защото трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език и понякога е нужно да прибегнем до сравнение/, ще кажем, че когато Слънцето се отдели, определени Същества се считаха достатъчно силни, за да могат да предприемат това пътуване; обаче само най-възвишените същества можаха това и другите трябваше да се отделят впоследствие от тях. Те създадоха тогава собствено обиталище и така се родиха планетите Венера и Меркурий. Следователно Сатурн, Юпитер и Марс са се отделили от Земята преди Слънцето, докато Венера и Меркурий се отделят след това от Слънцето и най-после Луната се отдели от Земята. Ето цялото това развитие в неговия духовен облик. То ни описва историята на нашата слънчева система, кара ни да разберем, как върху всяко небесно тяло се намират различни Същества.
И когато тази картина застава пред душите ни, ние можем да намерим отговор на въпроса: какво стана с онези астрални, духовни същества, които трябваше да слязат на Земята, за да бъдат там човеци, но които намериха там само втвърдени тела, негодни да бъдат обитавани от тях?
към текста >>
Тези думи, които звучаха от Косм
оса
към Земята и чрез който Духът, който ръководи света, говори за са мия себе си, ние отново ги чуваме в устата на един човек, когато този Дух беше се настанил в едно човешко тяло; ние ги чуваме от устата на Исуса от Назарет, в момента, когато Христос е в него: Аз Съм Светлината на Света!
Тези думи, които звучаха от Космоса към Земята и чрез който Духът, който ръководи света, говори за са мия себе си, ние отново ги чуваме в устата на един човек, когато този Дух беше се настанил в едно човешко тяло; ние ги чуваме от устата на Исуса от Назарет, в момента, когато Христос е в него: Аз Съм Светлината на Света!
към текста >>
4.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Така за Антропософията Христос е истинският център в цялостната картина на преражданията, на същността на човека и на Косм
оса
и т. н......
Когато нашето Слънце се отделя от Земята, с него заедно заминават и духовни същества. Техният водач е Христос; той се отдалечава заедно със Слънцето през време на това отделяне. От начало той изпраща лъчите на своята сила към Земята, като отвън, после все повече и повече се приближава до Земята. Заратустра го вижда още като Аура Маздао; Мойсей го съзерцава във външните елементи на Земята, и когато Христос се явява на Земята в тялото на Исуса от Назарет, цялата Христова Сила се съединява в една човешко тяло.
Така за Антропософията Христос е истинският център в цялостната картина на преражданията, на същността на човека и на Космоса и т. н......
към текста >>
5.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ние отново ще се върнем към тази тайна на смъртта на кръста; но нека още днес си зададем въпр
оса
, кое характеризира тази тайна.
Така ние виждаме, че Христос е осветлен от четири различни страни от евангелистите. Без съмнение Вие добре разбирате, че Христос е имал множество страни. Но това, което винаги съм твърдял е, че във всички евангелия се намира една обща точка: че Христос е слязъл от духовните висини в момента на кръщението, оставил е в тялото на Исуса от Назарет, понесъл е смъртта на кръста и след това е победил смъртта.
Ние отново ще се върнем към тази тайна на смъртта на кръста; но нека още днес си зададем въпроса, кое характеризира тази тайна.
Същественото в нея е, че тя е едно събитие, което не донася никаква промяна в живота на Христа от преди смъртта и този след тази смърт. Същественото в тази смърт на Христа е, че тя не изменя Христовото Същество, че той остава същият, че доказва несъстоятелността на смъртта така, щото тези, които можаха да познаят природата на тази смърт на Христа, винаги считаха Христа като едно живо Същество. От тази гледна точка, какво се бе случило по пътя за Дамаск, когато този, който се наричаше "Савел", стана "Павел"? Павел беше учил по-рано, че Духът, който Заратустра беше съзерцавал на Слънцето, а Мойсей в горящата къпина на планината Синай, слизаше към Земята; той знаеше също, че този Дух трябваше да обитава в едно човешко тяло. Докато беше още Савел, той не можеше още да разбере, че този човек, носител на Христа, трябваше да мине през най-позорната смърт тази на кръста.
към текста >>
6.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Би могло да се каже: ако ви отрежа н
оса
, вие не сте вече цял човек; по това познаваме, че носът е част от нашето същество.
Вие ще разберете, че в момента, когато става това събитие, то не засяга само онзи ъгъл от Земята, където се произвежда. Тесногръдство е да се ограничава едно събитие само на мястото, където го виждаме; това е голямата илюзия на хората, които се доверяват само на своите физически сетива. Къде са пределите на един човек за физическите сетива? Нима това са пределите на неговата кожа? Тогава човек би трябвало да престане да съществува, щом напусне тези предели.
Би могло да се каже: ако ви отрежа носа, вие не сте вече цял човек; по това познаваме, че носът е част от нашето същество.
Но това е едно ограничено гледище. Едва на няколко сантиметра вън от нашата кожа, според такова гледище, не би съществувало нищо от нас. Обаче помислете, че при всяко вдишване вие приемате в себе си въздуха, който ви заобикаля. Ако тогава, когато Ви отрежат носа, Вие не сте вече цели същества, то ако ви пресекат въздуха, вие съвсем бихте изчезнали. Произволно е, когато считаме кожата за граница на едно същество Всичко, което го заобикаля е част от него, даже и във физически смисъл.
към текста >>
Ако тогава, когато Ви отрежат н
оса
, Вие не сте вече цели същества, то ако ви пресекат въздуха, вие съвсем бихте изчезнали.
Тогава човек би трябвало да престане да съществува, щом напусне тези предели. Би могло да се каже: ако ви отрежа носа, вие не сте вече цял човек; по това познаваме, че носът е част от нашето същество. Но това е едно ограничено гледище. Едва на няколко сантиметра вън от нашата кожа, според такова гледище, не би съществувало нищо от нас. Обаче помислете, че при всяко вдишване вие приемате в себе си въздуха, който ви заобикаля.
Ако тогава, когато Ви отрежат носа, Вие не сте вече цели същества, то ако ви пресекат въздуха, вие съвсем бихте изчезнали.
Произволно е, когато считаме кожата за граница на едно същество Всичко, което го заобикаля е част от него, даже и във физически смисъл. Така щото това, което се случва на човека, не засяга само мястото, заето от неговото тяло. Ако заразим въздуха на радиус една миля около него, ние ще констатираме, че цялото това пространство е част от живота на този човек. Цялата Земя е част от нашия живот. И ако е така от физическа гледна точка, лесно ще разберете, че за едно събитие като кръщението на Христа е взела участие цялата обширност на духовния свят и че много други неща е трябвало да станат, за да се произведе това събитие.
към текста >>
От тук се е получил символът на враната, служаща като посредник между двата свята, като се започне от враната на пророк Илия и се стигне до враните на Фредерик Барбар
оса
.
Първо посветеният ставаше "врана", т.е. той можеше да отиде във външния свят и да го наблюдава; тогава той беше служител на тези, които бяха в духовния свят и им предаваше новини от физическия свят.
От тук се е получил символът на враната, служаща като посредник между двата свята, като се започне от враната на пророк Илия и се стигне до враните на Фредерик Барбароса.
към текста >>
7.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И така е особено за човека, който би бил омагь
оса
н в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние?
в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва. И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване.
И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние?
Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала. Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход.
към текста >>
Но нека си зададем въпр
оса
: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо?
Развивайки се човекът не престава да се учи. Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества. Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество.
Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо?
Да, това на истина е станало. Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици. Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение. Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка.
към текста >>
8.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но както от ха
оса
е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от ха
оса
на съвременния духовен живот най-добрите цветя.
Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос.
Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя.
На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа. А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>
Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпр
оса
: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни?
Погледнете само, как тези Същества работят в природата; обърнете внимание на това, как природата твори и вие ще видите, че в природата винаги съществува възможността, от създаденото да се получат безброй несполуки. Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете внимание, колко много от тези зародиши дават живи същества!
Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни?
Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките. Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е. в произведението на висшия духовен живот. Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие. Това трябва да бъде един закон на Духовната наука.
към текста >>
А сега свържете с това, което вчера бе представено пред Вас, едно друго театрално представление и се запитайте, дали е възможно в ха
оса
на нашия духовен живот от сцената да се разлее надолу едно общо чувство и да намери отзвук в сърцата на хората.
А сега свържете с това, което вчера бе представено пред Вас, едно друго театрално представление и се запитайте, дали е възможно в хаоса на нашия духовен живот от сцената да се разлее надолу едно общо чувство и да намери отзвук в сърцата на хората.
Това е истинско произведение на изкуството, което се отразява в нашите сърца. Когато творението на изкуството е излязло от душата на поета, то върви след това по своя път; и това, което се съдържа в него, се изпълнява напълно, когато то намери отзвук в толкова и толкова сърца и души; и едва там се явява второто главно нещо, за което се касае.
към текста >>
9.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
С други думи: ние искаме да представим на нашата душа западната мъдрост и след това да зададем въпр
оса
: как това, което можем да наречем западна мъдрост, се съгласува с онова, което можем да познаем като източна мъдрост?
Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание. Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една математика или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена. Ето защо нашата задача ще бъде, в този цикъл от сказки да пристъпим към нещата на висшите светове, към съществата на самите свръхсетивни царства, да направим да застанат пред нашата душа познати, по-малко познати и съвсем непознати неща от онова, което може да се открие във висшите светове; и след това да се запитаме: какво са могли да кажат върху тези неща хората от по-стари времена, хората на древността?
С други думи: ние искаме да представим на нашата душа западната мъдрост и след това да зададем въпроса: как това, което можем да наречем западна мъдрост, се съгласува с онова, което можем да познаем като източна мъдрост?
Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек. Аз често съм подчертавал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост. Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследването на така наречената ясновидска наука. Тези факти на висшите светове могат да се получат само чрез така нареченото ясновидско изследване, само чрез издигането в тези висши светове на онези хора, които са подготвени за това. Понеже в тези висши светове обитават Същества, които по отношение на нас хората можем да наречем духовни, в известно направление изследването на висшите светове е едно общуване на ясновиждащия или на посветения с тези духовни Същества.
към текста >>
Задаваме си въпр
оса
: чрез какво прочее днес искаме да отговорим на този въпрос абстрактно, а в следващите дни ще сторим това конкретно чрез каквото прочее може човек да постигне една такава независимост от физическото тяло, чрез какво може той да се постави в едно състояние, което по отношение на познанието е подобно на момента на физическата смърт?
Задаваме си въпроса: чрез какво прочее днес искаме да отговорим на този въпрос абстрактно, а в следващите дни ще сторим това конкретно чрез каквото прочее може човек да постигне една такава независимост от физическото тяло, чрез какво може той да се постави в едно състояние, което по отношение на познанието е подобно на момента на физическата смърт?
Той може да се постави в това състояние единствено, като развие определени чувства и отсенки от чувства, които да обхванат душата така, че в известно отношение тези чувства и отсенки от чувства да обхванат чрез тяхната сила етерното тяло и да го излъчват от физическото тяло. Следователно в душата трябва да действуват толкова силни импулси на чувствата, мислите и волята, че да се създаде една вътрешна сила, която освобождава за определени моменти етерното тяло от физическото. Но в нашата епоха подобно нещо не може да се постигне чрез външни физически мероприятия. Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама.
към текста >>
10.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Питайте следователно онзи, който преброжда Косм
оса
с духовния поглед: от къде иде способността, че ние възприемаме нещо външно, гледаме или виждаме нещо, че човекът е възбуден да гледа?
Питайте следователно онзи, който преброжда Космоса с духовния поглед: от къде иде способността, че ние възприемаме нещо външно, гледаме или виждаме нещо, че човекът е възбуден да гледа?
Трябва да си кажете: от това, което съществува физически или духовно в Слънцето. Ако запитате обаче: от къде идат причините на вътрешното изживяване, причините на мисленето, причините на чувствуването, причините например на съвестта и т.н.? Тогава трябва с благодарност да погледнете към Луната и да си кажете: благодарение на съществата, които отделиха нейните същества от Земята. Ако биха останали в Земята, лунните вещества биха възпрепятствували вътрешната подвижност на душевния живот.
към текста >>
11.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Сега можете да си зададете въпр
оса
: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят?
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н. тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества.
Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят?
А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят.
към текста >>
Бихме могли да поставим въпр
оса
и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят?
тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят?
Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят?
Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа.
към текста >>
Ако от гледището на съвременното свръх сетивно изследване трябва да ви отговоря на въпр
оса
: "що за същество е това, което във времето на ведите /свещените индийски книги/ е било наричано Индра??
От вече казаното вие вече ще сте почувствували, че резултатите на съвременното свръхсетивно изследване ние намираме в друга форма в древните времена, когато ги потърсим. Можем да хвърлим светлина върху миналите времена само, когато вземаме тази светлина именно от съвремието. Тук ще си послужим като пример пак с една личност, с една духовна индивидуалност. По-късно от тази област ще имаме да разглеждаме различни подробности; днес ще изтъкнем само едно нещо. Когато отидете назад в епохата, където е било написано това, което е съществувало в известно отношение като отзвук от висшата, свещена мъдрост на Ришите, между наименованията на божествата ще намерите името Индра.
Ако от гледището на съвременното свръх сетивно изследване трябва да ви отговоря на въпроса: "що за същество е това, което във времето на ведите /свещените индийски книги/ е било наричано Индра??
", Аз ще сторя най-добре това, като отново ви охарактеризирам, как един съвременен човек може да добие един възглед за това същество, което действително съществува”. Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества. Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въздух, когато го оставим да действува първо върху нашите сетива, ние имаме външния израз за духовните същества, които стоят зад огъня или зад въздуха. За това, което в обикновения живот възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния свят. Там за това, което външно се изразява във въздуха, ние намираме множество същества; т.е.
към текста >>
12.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през косм
оса
, е създало и подредило и външния свят.
Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления.
Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят.
Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят.
към текста >>
Съвършено други уши, друг характер на к
оса
та, тесни очи вместо северните очи.
Погледнете гръцката пластика, гръцката скулптура! Когато искаше да изобрази одухотвореното, облагородено физическо тяло, тя изобразяваше тогава представителя на народните маси на северното течение. Всички образи на Зевс, на Афродита, на Палас Атина в тяхната външна конфигурация представляват типа на расата на северните народови маси. Там, където трябваше да се посочи на вътрешното развитие на душевния живот, там гръцката пластика чувствуваше нужда да покаже, че силите, които се развиват, се развиват невидимо в душата; там се изобразяваше една такава фигура, каквато е тази на Хермес, на Меркурий. Той е различно изобразен от другите богове; той е изобразен както са изобразени африканските народи.
Съвършено други уши, друг характер на косата, тесни очи вместо северните очи.
Знаеше се, че в този човешки тип е даден носи телят на научността, на мъдростта, на всичко онова, което действува върху душата на човека. Това се свързваше с понятието на пратеника на долните богове, с Хермеса или Меркурий.
към текста >>
13.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Те кръст
оса
ха своите пътища.
Следователно, какво става в нашето развитие на човечеството? Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем. Пътищата, които са извървели тези две божествено-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина. По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека.
Те кръстосаха своите пътища.
Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността. От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог. Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят.
към текста >>
14.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна р
оса
или скреж.
У древните индийци не е било още така. Там ясновиждащото съзнание навсякъде би видяло, как в областта на физическата глава етерното тяло още се е простирало извън тази глава. Това е било причина, щото принадлежащия на древния индийски народ да вижда света различно от този на египетския народ. Човекът от Гръцко-латинската епоха, човекът принадлежащ на гръцко-латинските народи е виждал вече по същество така, както ние днес виждаме, той е виждал света разпрострян като килим от цветове, тонове и форми и т.н. Но целият този свят за индийския дух от най-древната епоха е бил пропит от това, което бихме могли да наречем мъгливи облаци на етерната при рода, които са издигали от всички неща, като че нещата са горели и от всяка форма се е развивал като един финен мъглив дим.
Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна роса или скреж.
Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена. Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука. Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло. А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата.
към текста >>
Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Косм
оса
, това, което идва от духовните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството.
Поради промененото вече съзнание Оедип изтълкувал ора кула така, че вместо да избегне нещастието, със своите действия той допринася именно за неговото изпълнение. Т.е. човекът не може да си служи вече правилно с това, което е ясновиждащо съзнание; духовният свят се е оттеглил от него; старото ясновидство не му служи вече за нищо. Но имало е също съзнание и за това, че тези неща отново ще се обърнат, че това, което идва от такива светове, ще стане нещо за човечеството, че върху това, което идва от такива светове, само за известно време ще се разпростре едно було върху изживяването. И за това хората са имали съзнание, и това е било изразено от създаващите митове сили на развитието на човечеството. Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг.
Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Космоса, това, което идва от духовните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството.
Това, което беше станало вредно за човечеството, което се беше превърнало в зло за него, трябва да бъде влято и превърнато във фермент на доброто. Злото трябваше да се влее в плодоносната духовна сила на развитието на човечеството и да съдействува за доброто. Това също е било изразено в митологията. Съществува една друга легенда, която гласи приблизително както следва: на една родителска двойка било предсказано от един оракул, че ще добие един син, че синът ще донесе голямо нещастие върху целия свой народ. Той ще убие баща си и ще се ожени за майка си.
към текста >>
15.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпр
оса
: От къде иде той?
Как биха могли да бъдат най-добре разбрани в техните основни качества онези същества, които наричаме, например, свещените Риши? Те биха могли да бъдат най-добре разбрани, когато ги схващаме в онова отношение, което е сродно с временния душевен живот. Ето защо в тези по-древни времена, когато говореха великите мъдреци, изникваше преди всичко този въпрос: от къде произхождат те? както при един син питаме: кои са майката и бащата? Хората питаха тогава за временното, за отношението на произхода.
Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той?
Кое е било съществото, което е било по-рано? От къде произхожда той? Чий син е? Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа. В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното.
към текста >>
16.
Съдържание
GA_114 Евангелието на Лука
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и косм
оса
, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
17.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпр
оса
: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука?
Когато преди известно време бяхме събрани тук, ние можахме да говорим за по-дълбоките пластове на християнството от гледище на Евангелието на Йоан*1. И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан. Тогава по различни поводи трябваше да изтъкнем как на преден план излизат все по-дълбоките тайни на християнството и това ставаше, когато нашите проучвания имаха за изходна точка тъкмо този документ. Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко?
Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука?
"
към текста >>
Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Лог
оса
.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното. Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно. И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията.
Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса.
Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание.
към текста >>
Следователно, когато наблюдаваме сегашната инкарнация на един човек, ние поставяме въпр
оса
: къде точно е бил неговият Аз в предишната инкарнация?
Следователно, когато наблюдаваме сегашната инкарнация на един човек, ние поставяме въпроса: къде точно е бил неговият Аз в предишната инкарнация?
И тогава, за да стигнете до неговата предишна инкарнация, Вие трябва да навлезете в света на Девакана*4. Тогава трябва да установите кой от Азовете винаги е принадлежал на съответния човек през миналите инкарнации. Сега работата чувствително се усложнява и Вие трябва да сравнявате безсмъртния Аз и различните му степени тук на Земята. В такъв случай, когато се търси прераждането на един Аз в предишни тела, твърде лесно могат да бъдат допуснати грешки. Следователно, издигайки се в по-висшите светове, съвсем не е така лесно да свързваме отделните свръхсетивни съставни части, които принадлежат на една личност, с онова, което е отбелязано в хрониката Акаша като негови минали инкарнации.
към текста >>
Утре ще започнем с това да проверим в хрониката Акаша истината за съществото и живота на Исус от Назарет, за да поставим после важния въпрос: Как се отнася това, което узнаваме от тези източници за истинската същност на Исус от Назарет, към онова, което ни описва Евангелието на Лука, произтичащо, както вече казахме от „очевидци" и „служители на Словото", Лог
оса
?
Утре ще започнем с това да проверим в хрониката Акаша истината за съществото и живота на Исус от Назарет, за да поставим после важния въпрос: Как се отнася това, което узнаваме от тези източници за истинската същност на Исус от Назарет, към онова, което ни описва Евангелието на Лука, произтичащо, както вече казахме от „очевидци" и „служители на Словото", Логоса?
към текста >>
18.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Става дума за следното: Най-напред да погледнем с отворени духовни очи в онази епоха, когато Христос Исус се явява на човечеството и да попитаме: Как изглежда всичко онова, което тогава се включи по духовен път в Земното развитие, ако го проследим в цялата му еволюция и поставим въпр
оса
; откъде идва то всъщност?
Общо взето, както сами ще видим, много от тайните на християнството се крият тъкмо в тези думи, стига да ги разбираме правилно. Обаче, за да хвърлим светлина върху техния скрит смисъл, ще бъде необходимо и нещо друго. Преди всичко, налага се да обърнем внимание на онези данни, които ясновидците получават от хрониката Акаша.
Става дума за следното: Най-напред да погледнем с отворени духовни очи в онази епоха, когато Христос Исус се явява на човечеството и да попитаме: Как изглежда всичко онова, което тогава се включи по духовен път в Земното развитие, ако го проследим в цялата му еволюция и поставим въпроса; откъде идва то всъщност?
към текста >>
Тук следва да поставим въпр
оса
: Как този образ застава пред ясновидеца, пред човека, посветен в тайните на живота, образ, който той винаги може да възстанови, ако се вгледа назад в хрониката Акаша?
Вчера обърнахме внимание на факта, че чрез Евангелието на Лука е представено онова, което наричаме имагинативно познание и че това имагинативно познание се проявява в образи. Ние току-що споменахме за един такъв образ, показващ как пред пастирите застава откровението на духовните Същества от висините, образът на едно духовно Същество, на един Ангел, а после и на цялото „небесно войнство".
Тук следва да поставим въпроса: Как този образ застава пред ясновидеца, пред човека, посветен в тайните на живота, образ, който той винаги може да възстанови, ако се вгледа назад в хрониката Акаша?
Какво е това, което се явява пред пастирите? Какво носи в себе си това ангелско войнство и откъде идва то?
към текста >>
19.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо трябва да поставим въпр
оса
: Как се стигна до това подмладяване на будизма?
Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата. Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря. И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие. Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено. Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано.
Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма?
Ние ще си отговорим, едва когато хвърлим по-точен поглед върху учението на великия Буда и с помощта на антропософската подготовка, която имаме, вникнем в това, което движеше душата на Буда.
към текста >>
20.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Защото, ако внимателно се замислим за това трагично събитие, неизбежно стигаме до въпр
оса
: Добре, но как тогава Йоан е останал жив?
И така, рождените дати на двете деца Исус се различаваха с няколко месеца. Но както Исус от Евангелието на Лука, така и Йоан Кръстител се родиха достатъчно късно, за да избегнат т.н. витлеемско избиване на новородените.
Защото, ако внимателно се замислим за това трагично събитие, неизбежно стигаме до въпроса: Добре, но как тогава Йоан е останал жив?
Обаче фактите са такива, че те както казах навсякъде се потвърждават. Представете си, че Исус от Евангелието на Матей е отведен от неговите родители в Египет и малко след това, или по същото време се ражда Йоан. Според общоразпространеното мнение, той е останал в Палестина, където би трябвало да го сполети жестоката заповед на Ирод. Следователно, той би трябвало да бъде убит и повече да не срещаме името му в Евангелията. Виждате, че тези неща трябва да бъдат внимателно разглеждани.
към текста >>
Човекът е представен като едно същество само по себе си, напълно откъснат от майчиното лоно на Косм
оса
.
Всичко в будизма се свежда до интимната същност на човешката душа, до нейното израстване, и в първоначалния, в истинския будизъм ние не откриваме до ри следа от космология, макар по-късно подобни елементи да бяха внесени в него. Разбира се, нещата трябва да бъдат взаимно свързани и уравновесени. Обаче същинската мисия на Бодисатва беше тази: Да даде на хората учението за интимната и първична същност на човешката душа. Ето защо в своите проповеди Буда не казва нищо за космическите закономерности. Всичко е така замислено, че под въздействието на будизма, човешката душа да става все по-добра и по-добра.
Човекът е представен като едно същество само по себе си, напълно откъснат от майчиното лоно на Космоса.
Ето защо, когато правилно вникнем в учението на Буда, то ни въздействува толкова топло, толкова сърдечно; ето защо, когато отново се появява вече напълно подмладен в Евангелието на Лука, будизмът обгръща със сърдечна топлина и ведрост тези, които го приемат в своите души. Коренно различна беше задачата на онази индивидуалност, която се инкарнира като Заратустра в древния персийски народ.
към текста >>
Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Косм
оса
.
„Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте. Това е една дълбока истина. По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили. Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили. Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие.
Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса.
И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити. Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи. Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека. Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас.
към текста >>
Заратустра разчиташе, че всеки човек може да се обърне към себе си с думите: „Където и да си поставен в Косм
оса
, ти не си сам; ти обитаваш един одухотворен Космос и си част от Боговете и Духовете на света; ти си роден от лоното на Духа.
И така, Заратустра възвести един мироглед,свързан с разгадаването, със структурирането на външния свят. Той предостави този светоглед на един народ, устремен към завладяването на външния свят. Мисията на Заратустра е в пълно съзвучие с характеровите особености на древноперсийския народ. Бихме могли да добавим, че на Заратустра беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек. Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един божествено-духовен свят: Ето същинската мисия на Заратустра.
Заратустра разчиташе, че всеки човек може да се обърне към себе си с думите: „Където и да си поставен в Космоса, ти не си сам; ти обитаваш един одухотворен Космос и си част от Боговете и Духовете на света; ти си роден от лоното на Духа.
към текста >>
Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Косм
оса
, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
Мъдреците на Изтока се чувствуваха много близки с великия предводител на човечеството. И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда". В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората.
Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята. Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във Витлеем. Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как мъдреците обединени около индивидуалността на Заратустра изразяват своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната, олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра (Матей 2,11).
към текста >>
От баща си имам
оса
нката
От баща си имам осанката
към текста >>
Телосложението,
оса
нката, целият външен облик, както и „сериозното отношение към живота" са неща, свързани с характера на Аза и наследявани по бащина линия.
една истина, която лесно може да се потвърди от всеки.
Телосложението, осанката, целият външен облик, както и „сериозното отношение към живота" са неща, свързани с характера на Аза и наследявани по бащина линия.
Ето защо Соломоновият Исус преди всичко трябваше да наследи от бащиния елемент инициативата и сялата, понеже неговата мисия изискваше да бъдат физически употребени в земния свят тъкмо онези сили, които пулсират в божествения свят. Евангелистът Матей изразява това по един забележителен начин. Когато се инкарнира една велика индивидуалност, духовният свят известява събитието, но в случая не на Мария, а на бащата, на Йосиф (Матей 1, 20-21). Тази подробност съвсем не е случайна.
към текста >>
21.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо у Вас не бива да се поражда никаква д
оса
да от дългата „предистория".
Сега, след съответната подготовка, за нас ще бъде относително лесно да вникнем в подробностите на Евангелието от Лука, понеже вече знаем с кого имаме работа в лицето на онези същества и индивидуалности, за които става дума.
Ето защо у Вас не бива да се поражда никаква досада от дългата „предистория".
На първо място ние трябва да си изградим точна представа за изключително комплицираните събития, заемащи централно място в Евангелията, а също и нещо друго, без което никога не бихме могли да се доближим до всичко онова, което после срещаме в затрогващата простота на Евангелието на Лука.
към текста >>
И сега идва ред на въпр
оса
: какво беше необходимо за тази цел?
И сега идва ред на въпроса: какво беше необходимо за тази цел?
Как можеше да се въплъти един такъв Бодисатва?
към текста >>
Докато при Буда срещаме едно дълбоко и покъртващо учение за облагородяване на човешката природа, при Заратустра откриваме великото и могъщо учение за Косм
оса
, изобщо всичко за света, от чието лоно сме израснали самите ние.
Още веднъж трябва ясно да посочим, че Заратустра отправи своя поглед към външния свят.
Докато при Буда срещаме едно дълбоко и покъртващо учение за облагородяване на човешката природа, при Заратустра откриваме великото и могъщо учение за Космоса, изобщо всичко за света, от чието лоно сме израснали самите ние.
Ако погледът на Буда беше обърнат навътре, представителят на Заратустровия народ беше отправен към външния свят, за да го обхване и изпълни със своите собствени духовни сили.
към текста >>
Той винаги предлагаше внушителните учения за великите духовни закони и за Съществата на Косм
оса
.
Нека да се задълбочим в това, което Заратустра даде още при първото си появяване в света, възвестявайки Аура Маздао, до следващата му инкарнация като Назаратос.
Той винаги предлагаше внушителните учения за великите духовни закони и за Съществата на Космоса.
Това, което Заратустра даде на персийската култура относно Духа на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и духовните причини за нашето съществувание. Ако внимателно изпитаме тези учения за Космоса, ще установим нещо извънредно забележително.
към текста >>
Това, което Заратустра даде на персийската култура относно Духа на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Косм
оса
и духовните причини за нашето съществувание.
Нека да се задълбочим в това, което Заратустра даде още при първото си появяване в света, възвестявайки Аура Маздао, до следващата му инкарнация като Назаратос. Той винаги предлагаше внушителните учения за великите духовни закони и за Съществата на Космоса.
Това, което Заратустра даде на персийската култура относно Духа на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и духовните причини за нашето съществувание.
Ако внимателно изпитаме тези учения за Космоса, ще установим нещо извънредно забележително.
към текста >>
Ако внимателно изпитаме тези учения за Косм
оса
, ще установим нещо извънредно забележително.
Нека да се задълбочим в това, което Заратустра даде още при първото си появяване в света, възвестявайки Аура Маздао, до следващата му инкарнация като Назаратос. Той винаги предлагаше внушителните учения за великите духовни закони и за Съществата на Космоса. Това, което Заратустра даде на персийската култура относно Духа на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и духовните причини за нашето съществувание.
Ако внимателно изпитаме тези учения за Космоса, ще установим нещо извънредно забележително.
към текста >>
Тук е в сила само могъщото учение за Косм
оса
.
Но има нещо, което Вие не бихте открили в това учение: проникващата в душата морална топлина. Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес. Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство. И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти. Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато.
Тук е в сила само могъщото учение за Космоса.
Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека. Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи". То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество. Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно. Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества.
към текста >>
Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Косм
оса
, които вторично засягат и човека.
Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес. Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство. И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти. Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато. Тук е в сила само могъщото учение за Космоса.
Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека.
Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи". То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество. Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно. Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества. В този случай не можеше да се говори за „вина".
към текста >>
22.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
С други думи, в тялото на Натановия Исус се разви едно астрално тяло, което беше в състояние да се отвори към Косм
оса
и да почувствува истинската същност на древния Аура Маздао; разви се една Сетивна Душа, която постепенно можа да си припомни цялата мъдрост; до която човечеството стигна благодарение на Аура Маздао; и накрая: Разви се една Разсъдъчна Душа, която разбираше всичко т.е.
Така изглеждат основните възрастови периоди. Сега нека да не забравяме: до дванадесетата година ние имаме пред себе си в телесен смисъл Натановия Исус, обаче след дванадесетата година в Натановия Исус вече живее Азът на Заратустра. Какво означава всичко това? Нищо друго, освен следното: Започвайки от дванадесетата година, този зрял Аз работи върху сетивното тяло, върху Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа на Натановия Исус и ги преобразява така, както само един напреднал Аз, насочващ отделните прераждания на Заратустра, е в състояние да изпълни тази задача. Ето как ние отново заставаме пред онзи чуден факт, когато в тялото на дванадесет годишния Натанов Исус се инкарнира Азът на Заратустра, за да доизгради по възможно най-фин начин неговите душевни способности.
С други думи, в тялото на Натановия Исус се разви едно астрално тяло, което беше в състояние да се отвори към Космоса и да почувствува истинската същност на древния Аура Маздао; разви се една Сетивна Душа, която постепенно можа да си припомни цялата мъдрост; до която човечеството стигна благодарение на Аура Маздао; и накрая: Разви се една Разсъдъчна Душа, която разбираше всичко т.е.
можа да изрази в понятия, в лесно разбираеми думи всичко, което до този момент човечеството получаваше само по външен път чрез откровенията на духовния свят.
към текста >>
А това означава, че в даден момент Той трябваше да слезе на Земята и да се движи по нея като човек всред човеци те, да стане достояние на всички хора, както по-рано се откриваше от Косм
оса
единствено на посветените.
И този Христос трябваше все повече и повече да се приближи до човешкото познание, до човешките възприятия.
А това означава, че в даден момент Той трябваше да слезе на Земята и да се движи по нея като човек всред човеци те, да стане достояние на всички хора, както по-рано се откриваше от Космоса единствено на посветените.
За тази цел трябваше да се изчака подходящият момент. Че Христос съществува, това в мистерийните центрове винаги са знаели. И понеже беше възвестил себе си по най-различни начини, Той носеше и различни имена. Заратустра го нарече Аура Маздао, понеже за него Той се изявяваше в одеждите на светлината. Великите Учители на човечеството през Първата следатлантска културна епоха, свещените Риши в древна Индия понеже бяха посветени също знаеха за това Същество; но те знаеха още, че земната мъдрост ще обхване това Същество едва по-късно.
към текста >>
Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Косм
оса
и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет.
С този въпрос ние се докосваме до една от най-големите тайни на нашето планетарно развитие. Общо взето, за съвременния човек с неговите обикновени усещания и представи ще бъде много трудно дори да предположи величието, скрито зад тази. тайна.
Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет.
Онзи Бодисатва, който стана Буда пет или шест столетия преди нашето летоброене, беше един от тях. Всеки Бодисатва има строго определена ми сия. Както този Бодисатва имаше мисията да даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта, така и другите Бодисатви имаха своя лична мисия, която трябваше да изпълнят в различни епохи от Земното развитие. А Буда стои особено близо до Земната мисия, понеже укрепването на моралните убеждения е именно задача на нашата епоха, от момента, когато Бодисатва се яви пет, шест столетия преди нашето летоброене, до момента когато този Бодисатва ще бъде заменен от своя приемник, който по-късно ще живее на Земята като Майтрейя Буда.
към текста >>
Този Натанов Исус беше озарен и вътрешно проникнат от онова Същество, което по-рано се криеше в сияйните и топли лъчи на Слънцето, които се носеха из Косм
оса
; следователно, от онова Същество, което заедно с отделящото се Слънце, беше напуснало Земята.
Следователно, с Йоановото Кръщение в реката Йордан, настъпи онзи момент от общочовешкото развитие, когато този небесен „тринадесети" се появи на Земята като самата духовна субстанция, от която всички други Бодисатви или Буди трябваше да черпят; и за да се въплъти това Същество в едно човешко тяло, бяха необходими продължителни и сложни приготовления. Ето какво представлява тайната на Йоановото Кръщение в реката Йордан. Ето кое Същество описват Евангелията: Вишва Карман, Аура Маздао или Христос, както беше наречен по-късно, в тялото на Натановия Исус. В продължение на три години, това Същество взело човешки. Облик трябваше да ходи по Земята като човек всред човеците и да понесе до своята тридесет годишна възраст, всичко онова, което чухме в хода на последните лекции.
Този Натанов Исус беше озарен и вътрешно проникнат от онова Същество, което по-рано се криеше в сияйните и топли лъчи на Слънцето, които се носеха из Космоса; следователно, от онова Същество, което заедно с отделящото се Слънце, беше напуснало Земята.
към текста >>
23.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Всичко, което смъкваме от Косм
оса
като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа.
През онези далечни времена на древноиндийската култура също и това, което наричаме „лечение", беше не що коренно различно от днешните му форми, понеже то напълно зависеше от нещата, които току-що казах. Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло. Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве". Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес.
Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа.
Занапред Антропософията ще бъде най-могъщото лечебно средство за човешката душа. Само трябва да разберем едно: Досега човечеството се намираше в един низходящ път на развитие, изискващ все по-голямо ограничаване на духовните въздействия и днес ние сме в неговата най-долна точка, но същевременно сме в състояние, макар и засега едва доловимо, отново да се издигнем до висините, откъдето сме слезли на Земята.
към текста >>
24.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Можем да поставим въпр
оса
и по друг начин: докъде стига човекът, който извлича от дълбините на душата си този осемстепенен път и го следва като идеал на своя живот?
Но след като знаем, че великото учение за любовта и състраданието, което Буда донесе, се съдържа в осем степенния път, ние се питаме: Каква е всъщност целта на този осемстепенен път?
Можем да поставим въпроса и по друг начин: докъде стига човекът, който извлича от дълбините на душата си този осемстепенен път и го следва като идеал на своя живот?
Той неизбежно се пита: „Как да стигна до съвършенството? Как да пречистя моя Аз? Какво трябва да направя, за да поставя моя Аз в служба на света? ". После той ще добави: „Ако следвам всички предписания, съдържащи се в осемстепенния път, моят Аз ще стане възможно най-съвършен, понеже всичко се свежда до пречистването и облагородяването на Аза; всичко, което се излъчва от този чуден осемстепенен път, трябва, така да се каже, да се преработи от нас самите; всичко се свежда до усилията на Аза за неговото собствено пречистване и облагородяване." Ето кое е същественото. Следователно, ако човечеството би развило още по-нататък това, което Буда завъртя като „колело на закона" както гласи техническият израз то рано или късно ще стигне до там, да притежава възможно най-съвършените Азове, респективно, да знае кои точно са те.
към текста >>
25.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Някой би могъл да постави въпр
оса
: „Но защо, след като будисткото духовно направление е така органически вплетено в християнското учение, никъде там, в християнското учение, не се загатва за великия закон на Кармата, за онова кармическо изплащане, което настъпва в хода на последователните инкарнации?
Някой би могъл да постави въпроса: „Но защо, след като будисткото духовно направление е така органически вплетено в християнското учение, никъде там, в християнското учение, не се загатва за великия закон на Кармата, за онова кармическо изплащане, което настъпва в хода на последователните инкарнации?
" Но би било едно голямо недоразумение, ако смятаме, че това, което сме длъжни да проумеем чрез закона на Кармата, липсва в Евангелието на Лука. Напротив, то е там, в самото Евангелие. Само че трябва да сме наясно: Потребностите на човешките души са различни през отделните епохи и че великите мисионери на мировата еволюция не винаги имат задачата да изразяват абсолютната истина под една или друга абстрактна форма. Защото в подобен случай, намиращи се на различна степен от своето развитие, хората не биха я разбрали; ето защо великите мисионери трябва да се обръщат към хората така, че за всяка епоха да намират подходящата изразна форма. В това, което човечеството получи чрез импулса на великия Буда, се съдържа като мъдрост всичко, което заедно с учението за любовта и състраданието, и трансформирането му в т.н.
към текста >>
26.
Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
А за повечето от тези издания това са минимум антропософските познания за човека, за косм
оса
, доколкото неговата същност е представена в антропософията, и за съдържащото се като „антропософска история“ в съобщенията от духовния свят“[1].
Право на съждения относно съдържанието на такова частно издание, разбира се, може да се признае само на този, който знае какво се приема като предпоставка за подобно съждение.
А за повечето от тези издания това са минимум антропософските познания за човека, за космоса, доколкото неговата същност е представена в антропософията, и за съдържащото се като „антропософска история“ в съобщенията от духовния свят“[1].
към текста >>
27.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
[2] Орехотворката – вид
оса
[2] Орехотворката – вид оса
към текста >>
28.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
При това посочихме въпр
оса
, който може да се зададе: да, ако сега вече толкова много е казано за Евангелието от Йоан и, във връзка с това, за образа на Христос Исус, не може ли да се окаже, че при разглежданията на другите Евангелия следва да се каже нещо, което в известен смисъл може да бъде разбрано, ако позволим на най-дълбокото Евангелие – това от Йоан, да им окаже влияние?
Миналия път преразказах тук съдържанието на Базелския цикъл лекции, където става дума за Евангелието от Лука.
При това посочихме въпроса, който може да се зададе: да, ако сега вече толкова много е казано за Евангелието от Йоан и, във връзка с това, за образа на Христос Исус, не може ли да се окаже, че при разглежданията на другите Евангелия следва да се каже нещо, което в известен смисъл може да бъде разбрано, ако позволим на най-дълбокото Евангелие – това от Йоан, да им окаже влияние?
към текста >>
Да си зададем въпр
оса
: как се е вляло тук древноеврейското духовно течение?
Да си зададем въпроса: как се е вляло тук древноеврейското духовно течение?
Да се опитаме да разберем истинското, същностно начало на древноеврейското духовно течение. Да се върнем също и към това, което разгледахме като същност на развитието на Буда. Какво е станало, когато Бодхисатвата станал Буда?
към текста >>
29.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако в Евангелието от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Косм
оса
, който принадлежи към Земята, в Евангелието от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история.
При разглежданията на Евангелието от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина. Какъв е бил Христос Исус като човек, всички тайни на човешката история и човешкото развитие се съдържат в Евангелието от Матей.
Ако в Евангелието от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Космоса, който принадлежи към Земята, в Евангелието от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история.
Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
към текста >>
30.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Така че към двете описани течения, към двата прин
оса
в християнството, с които се запознахме, към зороастризма и будизма, добавяме като трето течение древноеврейското, прин
оса
на древноеврейския народ.
Това са тайни, които се разкриват, ако нещата се разглеждат в по-дълбок смисъл, опирайки се исторически на Евангелието от Матей.
Така че към двете описани течения, към двата приноса в християнството, с които се запознахме, към зороастризма и будизма, добавяме като трето течение древноеврейското, приноса на древноеврейския народ.
Сега бихме могли да кажем следното: тук са присъствали водачи като Буда и Заратустра. Те са искали да принесат в жертва своите религиозни течения. И тук е трябвало да бъде издигнат храм. Храмът е можело да бъде издигнат само от древноеврейския народ. Този народ построил храма на телесността на Исус.
към текста >>
31.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
За да се ориентираме съвсем ясно в това, трябва още един път напълно отчетливо да поставим пред душата си въпр
оса
, в какво, собствено, се състои мисията на този народ.
Като един от резултатите, произтичащи от разглежданията на Евангелието от Матей, миналия път трябваше да съобщим някои неща за мисията на древноеврейския народ и за произхода от този народ на Христос Исус. Защото нашето разглеждане на основата на Евангелията постепенно трябва да внесе яснота в това, как са се слели различните духовни течения, за да се грижат след това в съвместно усилие за великото християнско духовно течение, за по-нататъшното развитие на Земята. В толкова кратко разглеждане може само с много едри щрихи да се покаже, каква част от общото развитие на човечеството се е паднала на древноеврейския народ. Но не можем да разберем Евангелието от Матей, ако не разгледаме някои други особености на този народ.
За да се ориентираме съвсем ясно в това, трябва още един път напълно отчетливо да поставим пред душата си въпроса, в какво, собствено, се състои мисията на този народ.
Видяхте, че тя се различава от мисиите на другите дохристиянски народи. Последните още са били свързани с това, което може да бъде наречено последствие от древното ясновиждане на човечеството. Намираме такива последствия във всички народи от древността; можем да ги наречем прадревна мъдрост.
към текста >>
Особено внимателно трябва да се разгледа именно връзката на растежа на к
оса
та с цялото развитие на човечеството.
В течение на подготовката си за ясновиждане, назореите не е трябвало да стрижат косите си. Това е дълбоко свързано с цялото развитие на човечеството.
Особено внимателно трябва да се разгледа именно връзката на растежа на косата с цялото развитие на човечеството.
Всичко, което съществува в човека, можем да го разберем само ако се стремим да го разберем от Духа. Макар за човека това да звучи малко странно, но в нашите коси трябва да виждаме остатък от определени излъчвания, благодарение на които в човека някога се е внасяла слънчевата сила. Преди това е било нещо живо, това, което внасяла в човека слънчевата сила. Ще намерите това там, където още е съществувало съзнанието за дълбочината на нещата, което се изразявало по определен начин: в древните статуи на лъвове често отчетливо виждаме, че скулпторът не просто е копирал днешния лъв с неговата грива, като на пудел. Този, чиято традиция още се е облягала на древните знания, представял лъва така, че възниквало впечатление, сякаш гривата му е втъкната в тялото отвън, подобно на проникващи в него слънчеви лъчи, които сякаш са се втвърдили във вид на косми.
към текста >>
Така че човек може да си каже, че в древните времена това е било още напълно възможно – да се приемат в себе си сили, оставяйки к
оса
та непобутната, особено ако е свежа и здрава.
Всичко, което съществува в човека, можем да го разберем само ако се стремим да го разберем от Духа. Макар за човека това да звучи малко странно, но в нашите коси трябва да виждаме остатък от определени излъчвания, благодарение на които в човека някога се е внасяла слънчевата сила. Преди това е било нещо живо, това, което внасяла в човека слънчевата сила. Ще намерите това там, където още е съществувало съзнанието за дълбочината на нещата, което се изразявало по определен начин: в древните статуи на лъвове често отчетливо виждаме, че скулпторът не просто е копирал днешния лъв с неговата грива, като на пудел. Този, чиято традиция още се е облягала на древните знания, представял лъва така, че възниквало впечатление, сякаш гривата му е втъкната в тялото отвън, подобно на проникващи в него слънчеви лъчи, които сякаш са се втвърдили във вид на косми.
Така че човек може да си каже, че в древните времена това е било още напълно възможно – да се приемат в себе си сили, оставяйки косата непобутната, особено ако е свежа и здрава.
Но към времето, за което говорим, при назореите в това едва ли са виждали нещо повече от символ.
към текста >>
В човека отново е трябвало да се появи съзнание за това, какво представлява духовният живот, и при назорея то е трябвало да се появи по нов начин, вследствие носенето на дълга к
оса
в продължение на цялата подготовка.
В Библията наистина прекрасно са изразени всички тези неща.
В човека отново е трябвало да се появи съзнание за това, какво представлява духовният живот, и при назорея то е трябвало да се появи по нов начин, вследствие носенето на дълга коса в продължение на цялата подготовка.
В древността отношението на косата към духовната светлина се е изразило даже в това, че светлина и коса се обозначават, с изключение на незначителен символ, с една и съща дума. Изобщо древноеврейският език сочи към най-дълбоките тайни на човечеството. Той следва да се разглежда като мощно речево откровение на мъдростта. В това е бил смисълът на отглежданата от назореите дълга коса. Но днес вече не трябва да гледаме на това като на основно.
към текста >>
В древността отношението на к
оса
та към духовната светлина се е изразило даже в това, че светлина и к
оса
се обозначават, с изключение на незначителен символ, с една и съща дума.
В Библията наистина прекрасно са изразени всички тези неща. В човека отново е трябвало да се появи съзнание за това, какво представлява духовният живот, и при назорея то е трябвало да се появи по нов начин, вследствие носенето на дълга коса в продължение на цялата подготовка.
В древността отношението на косата към духовната светлина се е изразило даже в това, че светлина и коса се обозначават, с изключение на незначителен символ, с една и съща дума.
Изобщо древноеврейският език сочи към най-дълбоките тайни на човечеството. Той следва да се разглежда като мощно речево откровение на мъдростта. В това е бил смисълът на отглежданата от назореите дълга коса. Но днес вече не трябва да гледаме на това като на основно.
към текста >>
В това е бил смисълът на отглежданата от назореите дълга к
оса
.
В Библията наистина прекрасно са изразени всички тези неща. В човека отново е трябвало да се появи съзнание за това, какво представлява духовният живот, и при назорея то е трябвало да се появи по нов начин, вследствие носенето на дълга коса в продължение на цялата подготовка. В древността отношението на косата към духовната светлина се е изразило даже в това, че светлина и коса се обозначават, с изключение на незначителен символ, с една и съща дума. Изобщо древноеврейският език сочи към най-дълбоките тайни на човечеството. Той следва да се разглежда като мощно речево откровение на мъдростта.
В това е бил смисълът на отглежданата от назореите дълга коса.
Но днес вече не трябва да гледаме на това като на основно.
към текста >>
32.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ще ни стане още по-ясно, ако поставим въпр
оса
малко по-иначе: защо днес изобщо антропософията се изучава по такъв начин?
Ще ни стане още по-ясно, ако поставим въпроса малко по-иначе: защо днес изобщо антропософията се изучава по такъв начин?
Защо се съобщават сведения за висшите светове, сведения, които са резултати от духовното изследване, от ясновидското съзнание? Възможно ли е, това да може да става по съвсем друг начин; да кажем, като се започне с това, на всеки да се дадат определени указания, как той може да развива своите собствени, вътрешни, дремещи в душата способности и благодарение на тези указания, да получи възможност постепенно да прониква в духовните светове преди, както това става днес, да чуе нещо от фактите за висшите светове? Трябва да се каже, че по-рано това е било определена традиция, съществувала преди духовнонаучното ни движение в съвременния смисъл на думата. В продължение на дълго време са казвали: малка полза има от това, някой да дойде и да съобщи резултати от духовно изследване. Към такива съобщения са се отнасяли колкото се може по-сдържано.
към текста >>
И ще разберем по-добре това, което добре трябва да се разбира, ако отново и отново си задаваме въпр
оса
: какво, собствено, съобщава духовната наука?
Това стана не поради пристрастията или произвола на някакъв човек, а има своите сериозни основания.
И ще разберем по-добре това, което добре трябва да се разбира, ако отново и отново си задаваме въпроса: какво, собствено, съобщава духовната наука?
Тя споделя факти и истини от областите на висшите, свръхсетивни светове; тя споделя това, което ясновидското съзнание може да изследва в тези висши светове.
към текста >>
Да си зададе въпр
оса
: как, собствено, се отнасят една спрямо друга тези различни способности на човешката душа?
Трябва да направим следната разлика: при чисто визионерското ясновиждане съвсем не е необходимо да бъдеш особен мислител. Мисленето на ясновиждащия може да бъде много примитивно, но въпреки това той може да е напред по отношение на виждането – на астрален, и, до определена степен, даже на деваканичен план. Тук той може да бъде повече или по-малко напреднал и да вижда много неща. Друг възможен случай е, когато някой знае много за духовните истини, но все още нищо не вижда, изобщо не е в състояние дори малко да вижда, както се казва – макар и крайчеца на опашката на някое елементарно същество. Такъв случай също може да съществува.
Да си зададе въпроса: как, собствено, се отнасят една спрямо друга тези различни способности на човешката душа?
към текста >>
Ще разберете правилно въпр
оса
, ако го поставим малко по-различно.
Тук, преди всичко, трябва да се подчертае, че не бива да се смесват две неща: да имаш нещо, и да осъзнаваш това, което имаш. Особено важно е да се има това предвид.
Ще разберете правилно въпроса, ако го поставим малко по-различно.
Виждате ли, всички вие някога, в древните времена, сте притежавали дара на ясновиждането. Защото дара на ясновиждането са го притежавали всички хора, а именно – били са времена, чак до настъпването на Поврата на времената, когато хората са гледали много далеч назад във времето. И сега можете да попитате: да, но защо не си спомняме за нашите предишни въплъщения, ако още сме можели да ги виждаме до настъпването на Поврата на времената?
към текста >>
Бихте могли да поставите въпр
оса
: ще ни донесе ли, собствено, някаква полза за спомнянето в следващото въплъщение, ако сега станем ясновидци-визионери?
Това би трябвало да ви бъде доказателство за факта, че нищо не би ви помогнало за способностите, например, да си спомни сега, че преди сте можели да надничате в предишните си въплъщения.
Бихте могли да поставите въпроса: ще ни донесе ли, собствено, някаква полза за спомнянето в следващото въплъщение, ако сега станем ясновидци-визионери?
Един факт вече е налице пред нас: древното ясновиждане, което всички сте притежавали, днес с нищо не способства спомнянето на предишните въплъщения. Защо толкова много хора днес не си спомнят за своите предходни въплъщения? Този въпрос е извънредно важен. Да, повечето не си спомнят за своите предишни въплъщения, макар в предишните времена да са били ясновиждащи в една или друга степен, тъй като не са развили тогава тези качества, които са именно качествата на аза. Защото работата не е в това да се развият ясновидски способности, а наистина да бъде развит този, който вижда.
към текста >>
33.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Би могло да се постави въпр
оса
: как в продължение на християнското време са вървели разсъжденията за Евангелията?
Би могло да се постави въпроса: как в продължение на християнското време са вървели разсъжденията за Евангелията?
Винаги ли, разглеждайки Евангелията, хората са виждали в тях преди всичко противоречията? Трябва да си изясним как е протекло развитието на разсъжденията за Евангелията. Сравнително от неотдавна хората имат на разположение Евангелията. Отскоро е започнало разпространението на Евангелията по цялото човечество. До изобретяването на книгопечатането Евангелията, всъщност, са били на разположение на малцина, доста разумни хора, които са ги изучавали и са превръщали това в дело на своя живот.
към текста >>
Така стои работата и с другите качества на хората, които постепенно са се появили, и само късогледството на хората, които, така да се каже, не виждат по-далеч от н
оса
си (което особено е присъщо на външната наука) позволява да се смята, че хората винаги са били същите, като днес.
Можем да кажем, че дотогава в човечеството е имало някакъв вид ясновидско съзнание. Още щом човек е правил нещо, което не е трябвало да прави, му се е явявал образ на дух-отмъстител, който го преследвал. Гърците са наричали тези духове фурии. Човек наистина е виждал плодовете на своите зли действия и духовете на отмъщението около себе си. Това явление, което отначало е било външно, е навлязло в човешката душа като глас на съвестта.
Така стои работата и с другите качества на хората, които постепенно са се появили, и само късогледството на хората, които, така да се каже, не виждат по-далеч от носа си (което особено е присъщо на външната наука) позволява да се смята, че хората винаги са били същите, като днес.
към текста >>
34.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Оса
та не може да се научи на своето изкуство от човека, в майсторството ѝ управлява божественото изкуство.
Че това е истина, можем да си изясним с прост пример. Да си спомним, че хората едва постепенно, в процеса на историческото развитие са изобретили хартията, тоест дейността, в чиито процес определени субстанции се преобразуват в хартия. Осите отдавна са умеели това! Сега човек би трябвало да си каже: аз трябваше да усвоя знанието си чак в относително по-късно време.
Осата не може да се научи на своето изкуство от човека, в майсторството ѝ управлява божественото изкуство.
В това, което прави осата, тя е проникната от божествената мъдрост.
към текста >>
В това, което прави
оса
та, тя е проникната от божествената мъдрост.
Че това е истина, можем да си изясним с прост пример. Да си спомним, че хората едва постепенно, в процеса на историческото развитие са изобретили хартията, тоест дейността, в чиито процес определени субстанции се преобразуват в хартия. Осите отдавна са умеели това! Сега човек би трябвало да си каже: аз трябваше да усвоя знанието си чак в относително по-късно време. Осата не може да се научи на своето изкуство от човека, в майсторството ѝ управлява божественото изкуство.
В това, което прави осата, тя е проникната от божествената мъдрост.
към текста >>
В това, че тези човешки способности са се развивали сами по себе си, днес вярва само материалистичната наука, която не вижда по-далеч от н
оса
си.
Какво е призванието на еврейския народ? За да разберем това, трябва да се огледаме назад, към хода на развитието на човечеството. Това, което днес представляват човешките способности, се е развило постепенно.
В това, че тези човешки способности са се развивали сами по себе си, днес вярва само материалистичната наука, която не вижда по-далеч от носа си.
Тя все още вярва, че човечеството се е развило от звероподобно състояние и не е в състояние да се обърне към истинските душевни способности. Духовната наука знае, че преди хилядолетия душевните способности са били различни от днешните. Така, в древните времена хората са притежавали нещо, което се нарича смътно или сумрачно ясновиждане. Едва в по-късните времена от това ясновиждане постепенно е произлязло днешното дневно съзнание; и това развитие започнало от съвсем определен момент във времето, когато в човечеството навлязла способността за представата.
към текста >>
35.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Днес ще се заемем с по-обща тема, а именно – въпр
оса
за значението и задачите на антропософски ориентираната духовна наука в съвременността, а след това, във вторник, и с по-конкретна тема, която засяга отделната човешка съдба и човешката природа.
Днес ще се заемем с по-обща тема, а именно – въпроса за значението и задачите на антропософски ориентираната духовна наука в съвременността, а след това, във вторник, и с по-конкретна тема, която засяга отделната човешка съдба и човешката природа.
към текста >>
В края на краищата, всеки, който като мислещ човек се занимава с антропософия, трябва отново и отново да си задава въпр
оса
: какви, собствено, цели преследва това духовно движение и как то се отнася към другите задачи на нашето време?
Често сме подчертавали, че именно в настояще време антропософията има особена задача и особено значение за човечеството.
В края на краищата, всеки, който като мислещ човек се занимава с антропософия, трябва отново и отново да си задава въпроса: какви, собствено, цели преследва това духовно движение и как то се отнася към другите задачи на нашето време?
Сега е възможно, както многократно вече сме правили това, да осветлим тези задачи от най-различни гледни точки. Днес ще се опитаме да спрем за малко хода на развитие на човечеството в точката, в която сега се намираме, да се вгледаме в бъдещето и да се запитаме: каква е задачата на антропософията, вземайки предвид този етап от развитието на човечеството, на който се намираме в настояще време?
към текста >>
Често се поставя въпр
оса
: „Ако има повторни въплъщения, защо човек не помни предишните си въплъщения?
Тук трябва да обърнем внимание на забележителното ново душевно качество на човека, което се подготвя.
Често се поставя въпроса: „Ако има повторни въплъщения, защо човек не помни предишните си въплъщения?
“ Това е въпрос, на който често ми се налага да отговарям, и въпрос от такъв характер е несъстоятелен. Това е все едно да доведете четиригодишно дете и тъй като то не може да смята и все пак е човек, да почнете да твърдите, че човек не може да смята. Позволете му да стане на десет и тогава вече ще може да смята. Така е и с човешката душа. Ако тя днес още не може да си спомня, ще дойде време, когато ще може да си спомня, време, когато ще добие способностите, които днес притежава само посветеният.
към текста >>
36.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това означава следното: както видяхме мисията на Заратустра в християнството, така сега ще поставим въпр
оса
за мисията на древноеврейския народа за цялата култура на нашата Земя.
Ще се опитаме сега да си представим, как този живот се е влял във великото главно течение на нашия съвременен духовен живот.
Това означава следното: както видяхме мисията на Заратустра в християнството, така сега ще поставим въпроса за мисията на древноеврейския народа за цялата култура на нашата Земя.
Следва да се каже, че колкото по-нататък се развива духовнонаучното изследване, толкова повече стига до там, да отдава по-голямо право на Библията, отколкото на това, което съществува във външната културна история. Това, което се разкрива в нея, изглежда детинско в сравнение с това, което се намира в Библията – трябва само правилно да се прочете тя, за да се разбере това. За истинското духовно изследване това е по-вярно. Както, впрочем, е вярно и това, че в определено отношение късният юдаизъм е произлязъл от прародителя Авраам или Аврам. Нещо съвсем вярно се крие в това, че, ако се издигаме към предходните поколения, стигаме до прародителя, който е бил надарен с особени способности от духовния свят.
към текста >>
С прин
оса
, който е трябвало да внесе древноеврейската култура, е свързано и нещо друго.
По такъв начин, мисията на Авраам била нещо, което било свързано с размножението, за да става все по-съвършено в хода на физическото развитие.
С приноса, който е трябвало да внесе древноеврейската култура, е свързано и нещо друго.
Ще разберем това друго, ако си представим следното.
към текста >>
От това се появила к
оса
та[1].
От това се появила косата[1].
Косата е резултат от древните прониквания. Това, което днес представлява косата в човешкото тяло, преди са били духовните прониквания в човека, отвън навътре. Нашата днешна коса представлява изсъхналите астрално-етерни потоци. Такива неща са се запазили собствено само там, където е останало само чисто повърхностното, буквално предаване на древните истини. Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
към текста >>
К
оса
та е резултат от древните прониквания.
От това се появила косата[1].
Косата е резултат от древните прониквания.
Това, което днес представлява косата в човешкото тяло, преди са били духовните прониквания в човека, отвън навътре. Нашата днешна коса представлява изсъхналите астрално-етерни потоци. Такива неща са се запазили собствено само там, където е останало само чисто повърхностното, буквално предаване на древните истини. Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
към текста >>
Това, което днес представлява к
оса
та в човешкото тяло, преди са били духовните прониквания в човека, отвън навътре.
От това се появила косата[1]. Косата е резултат от древните прониквания.
Това, което днес представлява косата в човешкото тяло, преди са били духовните прониквания в човека, отвън навътре.
Нашата днешна коса представлява изсъхналите астрално-етерни потоци. Такива неща са се запазили собствено само там, където е останало само чисто повърхностното, буквално предаване на древните истини. Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
към текста >>
Нашата днешна к
оса
представлява изсъхналите астрално-етерни потоци.
От това се появила косата[1]. Косата е резултат от древните прониквания. Това, което днес представлява косата в човешкото тяло, преди са били духовните прониквания в човека, отвън навътре.
Нашата днешна коса представлява изсъхналите астрално-етерни потоци.
Такива неща са се запазили собствено само там, където е останало само чисто повърхностното, буквално предаване на древните истини. Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
към текста >>
Затова в древноеврейския език думата „к
оса
“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и к
оса
та; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
От това се появила косата[1]. Косата е резултат от древните прониквания. Това, което днес представлява косата в човешкото тяло, преди са били духовните прониквания в човека, отвън навътре. Нашата днешна коса представлява изсъхналите астрално-етерни потоци. Такива неща са се запазили собствено само там, където е останало само чисто повърхностното, буквално предаване на древните истини.
Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
към текста >>
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за к
оса
та: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм.
Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм. Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>
Дългата к
оса
задържа повече електричество и магнетизъм.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм.
Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм.
Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>
37.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Наистина човек се развива като духовен учен чрез асоцииране на такива въпроси които всъщност са въпр
оса
на усещането, чувството и характера, накъсо, въпроси на живота с идеите на Духовната наука.
Когато човек, който за известно време се е занимавал с мирогледа на Духовната Наука, оставя различните мисли, идеи и знанието които той е придобил, да му въздействуват, това знание го подтиква към множество въпроси.
Наистина човек се развива като духовен учен чрез асоцииране на такива въпроси които всъщност са въпроса на усещането, чувството и характера, накъсо, въпроси на живота с идеите на Духовната наука.
към текста >>
Това те все повече и повече правят, когато отговорите, които получаваме на някои въпр
оса
отново ни довеждат до нови въпроси, когато биваме водени от въпрос до отговор, а отговорът ни довежда до по-нататъшни въпроси и т.н.
Тези идеи не служат само, за да задоволят нашето теоретично или научно любопитство. По-скоро те изясняват загадките на живота, тайните на съществуването. Наистина тези мисли и идеи стават действително плодоносни за нас когато ние не само мислим, чувствуваме и усещаме тяхното съдържание и значение, но и когато, под тяхно влияние, се научаваме да гледаме по-различно на света около себе си. Тези идеи трябва да ни проникнат с топлота; те би трябвало да станат в нас импулси, сили на чувството и ума.
Това те все повече и повече правят, когато отговорите, които получаваме на някои въпроса отново ни довеждат до нови въпроси, когато биваме водени от въпрос до отговор, а отговорът ни довежда до по-нататъшни въпроси и т.н.
По този начин ние напредваме в духовното знание и в духовния живот.
към текста >>
Ще има известно число хора, които чрез своето кол
оса
лно самомнение ще обърнат това за свое собствено преимущество, като ще обявят всред човешките същества, че те са въплъщението на Христос.
Материалистичният ум ще схване това събитие като друго слизане на Христос в плът, като друго физическо въплъщение.
Ще има известно число хора, които чрез своето колосално самомнение ще обърнат това за свое собствено преимущество, като ще обявят всред човешките същества, че те са въплъщението на Христос.
Следователно идващият период може би да ни донесе фалшиви Христосовци. Антропософите обаче ще трябва да бъдат хората, които ще са така узрели за духовен живот, че не ще объркат второто идване на Христос в едно духовно тяло, видимо само за висше зрение, с такова едно новопоявяване в някакво физическо тяло. Това ще бъде едно от страшните изкушения, което ще нападне човечеството. Да се помогне на човечеството да надделее това изкушение ще бъде задачата на онези, които чрез Духовната наука се научават да издигнат себе си до едно схващане на духа на онези, които не желаят да свличат духа долу в материя, а самите те да се изкачат в духовния свят. Следователно в този смисъл ние трябва да говорим за второто идване на Христос и за факта, че ние самите издигаме себе си до Христос в духовния свят чрез придобиване на етерно зрение.
към текста >>
38.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Нещата ще достигнат до една точка в която много хора, които са имали такива опитности ще си зададат въпр
оса
: "Аз да не съм луд?
Те ще започнат да имат предчувствия които ще стават реалност и ще могат да предвиждат събития, които в действителност ще стават. Наистина хората навсякъде постепенно ще започнат фактически да виждат, макар че това ще бъде замъглено и в неговите първи елементи, онова, което наричаме човешко етерно тяло. Съвременното човешко същество вижда само физическото тяло; постепенно ще бъде прибавена и способността да вижда етерното тяло. Хората ще се научат, че това етерно тяло е една реалност. Или в противен случай ще смятат, че това е илюзия на техните сетива, тъй като такова нещо, така ще си казват, не съществува.
Нещата ще достигнат до една точка в която много хора, които са имали такива опитности ще си зададат въпроса: "Аз да не съм луд?
"
към текста >>
39.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човек говори в християнски смисъл обаче, когато си задава въпр
оса
дали тази жажда за съществувание е винаги лоша.
Нека сравним това понятие с Христовия Импулс и учението на Павел. Павел не наричал сетивния свят илюзия, макар че той е знаел така добре, както и Буда, че човек е слязъл от духовните светове и че неговата жажда за съществувание го е довела в този свят.
Човек говори в християнски смисъл обаче, когато си задава въпроса дали тази жажда за съществувание е винаги лоша.
Е ли физическият сетивен свят само – измама? Според Павловото понятие не е самата жажда за съществувание, сама по себе си, която е зло; тази жажда първоначално е била добра, но е станала зловредна чрез падението на човека под влиянието на Люциферовите същества. Тази жажда не всякога е била лоша, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр. Онова, което е било космично събитие в понятието на Буда, става човешко събитие за Павел. Ако Люциферовото влияние не бе се намесило, човек би видял истината във физическия свят вместо илюзията.
към текста >>
40.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Можем ли да открием в Косм
оса
онова, което се ражда като мъжкото и женското на земята?
Ако си спомним, че всеки човешки живот е роден от космичния живот, тогава бихме запитали, ако е наистина вярно, че това, което се е проявило в човешкия живот от времето на Древната Лемурия, като контраст между мъжа и жената до известна степен е придружавало еволюцията ни на земята, можем ли да намерим нещо във вселената, което в един по-висш смисъл представлява този контраст?
Можем ли да открием в Космоса онова, което се ражда като мъжкото и женското на земята?
На този въпрос може да се отговори.
към текста >>
Ако сме в състояние да открием този контраст, ще възникне една чудесна и първоначално тайнствена връзка между това явление и едно явление в косм
оса
.
Въпросът все пак остава обаче: мъжкото и женското, както те съществуват на земята, са ли родени от един по-висш космичен контраст?
Ако сме в състояние да открием този контраст, ще възникне една чудесна и първоначално тайнствена връзка между това явление и едно явление в космоса.
Има, разбира се, навсякъде контрасти в космоса, но човек трябва да разбере как да ги открива по правилен начин. Първият контраст в космоса, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята. С различните наши проучвания на земната еволюция видяхме как слънцето се е отделило, от нашата земя, как двете са станали независими тела в пространството, но можем също да попитаме: Как контрастът между слънце и земя в макрокосмоса, във великия свят, се повтаря в човека, микрокосмоса? Има ли в самото човешко същество един контраст, който съответствува на контраста между слънце и земя в нашата планетна система? Да, има.
към текста >>
Има, разбира се, навсякъде контрасти в косм
оса
, но човек трябва да разбере как да ги открива по правилен начин.
Въпросът все пак остава обаче: мъжкото и женското, както те съществуват на земята, са ли родени от един по-висш космичен контраст? Ако сме в състояние да открием този контраст, ще възникне една чудесна и първоначално тайнствена връзка между това явление и едно явление в космоса.
Има, разбира се, навсякъде контрасти в космоса, но човек трябва да разбере как да ги открива по правилен начин.
Първият контраст в космоса, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята. С различните наши проучвания на земната еволюция видяхме как слънцето се е отделило, от нашата земя, как двете са станали независими тела в пространството, но можем също да попитаме: Как контрастът между слънце и земя в макрокосмоса, във великия свят, се повтаря в човека, микрокосмоса? Има ли в самото човешко същество един контраст, който съответствува на контраста между слънце и земя в нашата планетна система? Да, има. В човешкия организъм целият организъм телесен и духовен той се явява между всичко, което се изразява външно в органа на главата и всичко, което се изразява външно в органите на движението, ръцете и краката.
към текста >>
Първият контраст в косм
оса
, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята.
Въпросът все пак остава обаче: мъжкото и женското, както те съществуват на земята, са ли родени от един по-висш космичен контраст? Ако сме в състояние да открием този контраст, ще възникне една чудесна и първоначално тайнствена връзка между това явление и едно явление в космоса. Има, разбира се, навсякъде контрасти в космоса, но човек трябва да разбере как да ги открива по правилен начин.
Първият контраст в космоса, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята.
С различните наши проучвания на земната еволюция видяхме как слънцето се е отделило, от нашата земя, как двете са станали независими тела в пространството, но можем също да попитаме: Как контрастът между слънце и земя в макрокосмоса, във великия свят, се повтаря в човека, микрокосмоса? Има ли в самото човешко същество един контраст, който съответствува на контраста между слънце и земя в нашата планетна система? Да, има. В човешкия организъм целият организъм телесен и духовен той се явява между всичко, което се изразява външно в органа на главата и всичко, което се изразява външно в органите на движението, ръцете и краката. Всичко, което е изразено в човешкото същество в този контраст между глава и органи на движението съответствува на контраста или полярността, която възниква в космоса между слънце и земя.
към текста >>
С различните наши проучвания на земната еволюция видяхме как слънцето се е отделило, от нашата земя, как двете са станали независими тела в пространството, но можем също да попитаме: Как контрастът между слънце и земя в макрокосм
оса
, във великия свят, се повтаря в човека, микрокосм
оса
?
Въпросът все пак остава обаче: мъжкото и женското, както те съществуват на земята, са ли родени от един по-висш космичен контраст? Ако сме в състояние да открием този контраст, ще възникне една чудесна и първоначално тайнствена връзка между това явление и едно явление в космоса. Има, разбира се, навсякъде контрасти в космоса, но човек трябва да разбере как да ги открива по правилен начин. Първият контраст в космоса, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята.
С различните наши проучвания на земната еволюция видяхме как слънцето се е отделило, от нашата земя, как двете са станали независими тела в пространството, но можем също да попитаме: Как контрастът между слънце и земя в макрокосмоса, във великия свят, се повтаря в човека, микрокосмоса?
Има ли в самото човешко същество един контраст, който съответствува на контраста между слънце и земя в нашата планетна система? Да, има. В човешкия организъм целият организъм телесен и духовен той се явява между всичко, което се изразява външно в органа на главата и всичко, което се изразява външно в органите на движението, ръцете и краката. Всичко, което е изразено в човешкото същество в този контраст между глава и органи на движението съответствува на контраста или полярността, която възниква в космоса между слънце и земя. Ние скоро ще видим как това е съвместимо със съответствието между слънцето и сърцето.
към текста >>
Всичко, което е изразено в човешкото същество в този контраст между глава и органи на движението съответствува на контраста или полярността, която възниква в косм
оса
между слънце и земя.
Първият контраст в космоса, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята. С различните наши проучвания на земната еволюция видяхме как слънцето се е отделило, от нашата земя, как двете са станали независими тела в пространството, но можем също да попитаме: Как контрастът между слънце и земя в макрокосмоса, във великия свят, се повтаря в човека, микрокосмоса? Има ли в самото човешко същество един контраст, който съответствува на контраста между слънце и земя в нашата планетна система? Да, има. В човешкия организъм целият организъм телесен и духовен той се явява между всичко, което се изразява външно в органа на главата и всичко, което се изразява външно в органите на движението, ръцете и краката.
Всичко, което е изразено в човешкото същество в този контраст между глава и органи на движението съответствува на контраста или полярността, която възниква в космоса между слънце и земя.
Ние скоро ще видим как това е съвместимо със съответствието между слънцето и сърцето. Тук обаче, което трябва да подчертаем е, че в човешкото същество, от една страна има главата, а, от друга, това, което наричаме органи на движението.
към текста >>
И възниква въпросът: Можем ли да открием в косм
оса
другия контраст, който се намира на земята, този между мъжко и женско?
И възниква въпросът: Можем ли да открием в космоса другия контраст, който се намира на земята, този между мъжко и женско?
Има ли евентуално нещо в нашата слънчева система, което е нещо като огледален образ на земята на контраста между мъжа и жената? Да, тази по-висока полярност може да се определи като контраст между естеството на кометите и Луната, между кометите и Луната.
към текста >>
Контрастът между Комета и Луна вън в косм
оса
е следователно прототипът на женското и мъжкото в човешкото същество.
Ето защо трябва да виждаме съществуването на кометата като космичен прототип на женския организъм. Лунното съществуване пък е двойникът на мъжкото съществуване. Това ще бъде ясно на вас от казаното преди. Отпреди ние знаем, че Луната е парче, от Земята, което е трябвало да бъде отделено от нея. Ако бе останало със Земята, Земята не би могла да напредне в своята еволюция, Луната е трябвало да бъде отделена поради гъстотата и.
Контрастът между Комета и Луна вън в космоса е следователно прототипът на женското и мъжкото в човешкото същество.
към текста >>
В Париж аз развих една точка, отнасяща се повече до материално-химичната страна на въпр
оса
, така да се каже.
Между другото бих желал да спомена тук едно забележително нещо, чрез което нашите духовно-научни начини на изучаване са спечелили един малък триумф. Онези, които са присъствували на 18-те лекции върху космогонията, които изнесох в Париж през 1908 г., ще си спомнят, че говорих по някои въпроси, които не са засегнати в моята книга "Очерк на окултната наука", /човек не трябва винаги да даде всичко; не трябва да пише една книга, а безкрайно книги, ако желае да развие всичко/.
В Париж аз развих една точка, отнасяща се повече до материално-химичната страна на въпроса, така да се каже.
Казах, че еволюцията на древната Луна която се прожектира в съвременното съществуване на комети, защото кометата е останала на тази степен и, доколкото позволяват съвременните условия, изразява онези стари отношения в своите закони казах, че тази еволюция на древната Луна се различава от тази на земята в това че азотът и някои азотни съставки цианиадий, синилна киселина са били необходимост за съществата на древната Луна, както кислородът е необходимост за съществата на нашата съвременна земя. Цианидът и подобни вещества са съставки, които са смъртоносни за живота на по-висшите същества, водещи до разрушение. Обаче съставките на въглерода и азота, съставките на синилната киселина и тем подобни са играли напълно подобна роля като тази на кислорода на земята. Тези въпроси развих по онова време в Париж и онези, които ги записаха в своята памет, е трябвало да кажат на себе си, че ако това е истина трябва да има някакво доказателство за нещо подобно, за съставките на въглерода и азота в съвременните комети. Може да си спомните /сведението ми бе донесено по време на лекторския курс върху Св.Йоан и другите три Евангелия в Стокхолм/, че вестниците писали какво съществуването на цианидните съставки е доказано в спектъра на кометата.
към текста >>
Естеството на природата на кометите е като че ли женско и в движенията на кометите, в целия стил на тяхното появяване от време на време виждаме нещо като прожектиране на прототипа на женското естество в косм
оса
.
Ако разгледаме това от другата страна от страна на кометите, имаме друго важно следствие за еволюцията на човечеството.
Естеството на природата на кометите е като че ли женско и в движенията на кометите, в целия стил на тяхното появяване от време на време виждаме нещо като прожектиране на прототипа на женското естество в космоса.
Това е нещо, което действително прави впечатление като че ли е спряло преди да е достигнало, нормалната обикновена степен на еволюция. Това космично женско изразът не е съвсем подходящ, но ни липсват по-подходящи термини се появява от време на време като нещо, което разбутва нашето съществуване от дълбините на една природа, съществуваща още преди зората на историята. По начина на своето появяване кометата е подобна на женското начало. Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване. Това е особеността на женския духовен живот.
към текста >>
Естеството на кометата е нещо елементално; то раздвижва нещата и в известен смисъл е необходимо, щото да може напредващата насока на еволюцията да бъде подкрепяна по правилния начин от косм
оса
.
Естеството на кометата е нещо елементално; то раздвижва нещата и в известен смисъл е необходимо, щото да може напредващата насока на еволюцията да бъде подкрепяна по правилния начин от космоса.
Хората винаги са имали усещането, че това кометно естество по някакъв начин е свързано със земното съществуване. Само в наши дни такава една идея се отхвърля. Представете си само какво лице ще направи един съвременен учен, ако му се случи същото нещо, което се случи между проф. Бод и Хегел. Веднъж Хегел казал направо на един ортодоксален немски професор, че годините, през които стават добри винаги зависят от кометите и той се опитал да му докаже това,като споменал годините 1811 и 1819, години през които станали хубави вина и които били предшествувани от комети.
към текста >>
Касае се да се държим здраво към по-висши и по-значителни въздействия и влияния на косм
оса
, отколкото тези на Халеевата комета.
Така както нещо ново, един подарък от жената, може да навлезе в ежедневния живот на семейството, така е с кометите. Както когато едно ново малко дете се роди, също така е когато, чрез връщането на една комета, се създава нещо съвсем ново. Трябва обаче да помним, че при някои комети Азът все повече и повече бива натикван във физическия свят и това е нещо, на което ние трябва да противодействуваме. Ако влиянието на Халеевата комета би продължило, едно ново нейно появяване може да донесе голямо усилване на Бюхеровата мисъл и това ще бъде огромно нещастие. Всяко появяване на Халеевата комета следователно би трябвало да ни предупреждава, че тя може да е една злотворна гостенка, ако просто се отдадем на нейното влияние, ако не се противопоставим на него.
Касае се да се държим здраво към по-висши и по-значителни въздействия и влияния на космоса, отколкото тези на Халеевата комета.
Необходимо е обаче, щото човешките същества да считат тази комета като едно предзнаменование; те трябва да осъзнаят, че нещата вече не са каквито са били досега, когато в известен смисъл е било ползотворно за човечеството да се отдава на тези влияния. Това влияние повече не е плодоносно. Човешките същества вече трябва да се свържат с по-различни сили, за да балансират тези опасни влияния на Халеевата комета. Когато се казва, че Халеевата комета може да бъде едно предупреждение, че нейното влияние, когато работи само може да накара хората да станат повърхностни и да въведе Аза все повече и повече във физическото поле; и точно в нашето съвремие на това трябва да се противодействува, то това се казва не за да се съживи едно старо суеверие. Противодействието може да стане само чрез един духовен мироглед за света, такъв като този на Антропософията, който да замени еволюционната насока, предизвикана от Халеевата комета.
към текста >>
И сега можем да попита: има ли нещо в косм
оса
, което да съответствува на изкачването към духовен живот, за който току-що се каза?
И сега можем да попита: има ли нещо в космоса, което да съответствува на изкачването към духовен живот, за който току-що се каза?
Видяхме, че главата и крайниците и женското и мъжкото имат полярни контрасти в космоса. Има ли нещо в космоса, което да съответствува на това издигане към духовното, на това напредване на човека отвъд себе си, от нисшия към по-висшия Аз?
към текста >>
Видяхме, че главата и крайниците и женското и мъжкото имат полярни контрасти в косм
оса
.
И сега можем да попита: има ли нещо в космоса, което да съответствува на изкачването към духовен живот, за който току-що се каза?
Видяхме, че главата и крайниците и женското и мъжкото имат полярни контрасти в космоса.
Има ли нещо в космоса, което да съответствува на това издигане към духовното, на това напредване на човека отвъд себе си, от нисшия към по-висшия Аз?
към текста >>
Има ли нещо в косм
оса
, което да съответствува на това издигане към духовното, на това напредване на човека отвъд себе си, от нисшия към по-висшия Аз?
И сега можем да попита: има ли нещо в космоса, което да съответствува на изкачването към духовен живот, за който току-що се каза? Видяхме, че главата и крайниците и женското и мъжкото имат полярни контрасти в космоса.
Има ли нещо в космоса, което да съответствува на това издигане към духовното, на това напредване на човека отвъд себе си, от нисшия към по-висшия Аз?
към текста >>
41.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато човек разглежда тази връзка, тя много осветява въпр
оса
, който бихме могли да изразим по следния начин: Каква е нашата задача като човешки същества в даден период?
Има известна връзка между миналото и бъдещето в еволюцията на човечеството.
Когато човек разглежда тази връзка, тя много осветява въпроса, който бихме могли да изразим по следния начин: Каква е нашата задача като човешки същества в даден период?
към текста >>
Онези обаче, които абсорбират същността на учението на духа и то стане съдържание на техния цял душевен живот като жизнен живот ще израснат наистина нагоре до едно духовно разбиране на въпр
оса
.
Така виждаме, че духовното изследване е една подготовка за новото Христовото събитие.
Онези обаче, които абсорбират същността на учението на духа и то стане съдържание на техния цял душевен живот като жизнен живот ще израснат наистина нагоре до едно духовно разбиране на въпроса.
Тогава за тях ще стане ясно, че ще трябва да се учат чрез Духовната Наука да разбират нашия наново събуден век. Трябва да се научим да разбираме, че в бъдеще не ще търсим на физическото поле най-важните събития, но извън него, така както ще трябва да търсим Христос при Неговото връщане като етерна форма в духовния свят.
към текста >>
42.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ние можем да охарактеризираме това събитие, като отправяме нашето внимание към косм
оса
и като говорим за събитието, което приближава през нашите собствени дни.
Ние живеем в крайно важна епоха. Трябва да охарактеризираме събитието на второто Христово идване, което ще бъде възприето от ясновиждащите човешки същества.
Ние можем да охарактеризираме това събитие, като отправяме нашето внимание към космоса и като говорим за събитието, което приближава през нашите собствени дни.
Това събитие е появяването на Халеевата комета, което е също един важен за проучване въпрос в Розенкройцерската теософия. Появяването на тази комета в свързано със събитията в духовния свят. Така както движенията на планетите, обикалящи около слънцето съответствуват на редовните събития в човешката еволюция, така появяването на една комета съответствува на влиянието, което противодействува на редовните събития. Розенкройцерското изследване е показало, че всяка комета влияе по особен начин върху човешката еволюция. Настоящата комета има за себе си специфично влияние силен импулс към материализъм.
към текста >>
В макрокосм
оса
знакът за това влияние е фактът, че слънцето при пролетното равноденствие е влязло в знака на Риби.
Днес съществува не само този импулс, а има и друго едно влияние, което се стреми да повдигне човечеството до духовни висини. Това ще бъде наблюдавано от онези, които разбират знаците на времената.
В макрокосмоса знакът за това влияние е фактът, че слънцето при пролетното равноденствие е влязло в знака на Риби.
По времето, когато Христос се появи слънцето беше в знака Овен. Слънцето започна да влиза в този знак около 800-тата година преди Христос и бе доста навлязло в Овена по времето на събитието на Голгота. Сега вече слънцето е в знака Риби от няколко века. В близкото бъдеще то ще е толкова напреднало в този знак, че да бъде външният символ за появяването на Христос в етерното тяло. Следователно ще видите, че Антропософията не разправя на света теоретично учение, а че знаците на времената са ни дали задачата да обучаваме в Антропософия.
към текста >>
43.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Микрокосмосът съответствува на макрокосм
оса
.
Всичко, което се случва във света, въздействува на всичко друго.
Микрокосмосът съответствува на макрокосмоса.
Нека да проучим събитията в света, които са свързани с нас. Хората така лесно биват задоволявани, когато могат да утвърдят истината на нещо. За Духовната Наука обаче по-малко е важно да се подчертае, че нещо е истинно, отколкото, че тази истина е също и важна. Много например се говори и пише за сходството между човешкия и животинския скелет. Това положително е факт, който не може да бъде отречен; и все пак има истини, които са много и много по-важни.
към текста >>
Нека да погледнем на друго важно съответствие между макрокосм
оса
и микрокосм
оса
.
Нека да погледнем на друго важно съответствие между макрокосмоса и микрокосмоса.
По външния си вид едно човешко същество изглежда или мъжко или женско. Важно е да се разбере обаче, че само по външна форма едно човешко същество е мъж или жена, а не по вътрешна същина /говорим сега за външните характеристики при едно въплъщение/. Какъв контраст в макрокосмоса съответствува на онова, което се явява в нас като мъжко и женско? За да си изясним това трябва, да хвърлим поглед в световното пространство. Там ние ще намерим материални субстанции, които са изостанали; те не са поели законите на слънцето и земята, а са останали на степен на еволюция древна Луна.
към текста >>
Какъв контраст в макрокосм
оса
съответствува на онова, което се явява в нас като мъжко и женско?
Нека да погледнем на друго важно съответствие между макрокосмоса и микрокосмоса. По външния си вид едно човешко същество изглежда или мъжко или женско. Важно е да се разбере обаче, че само по външна форма едно човешко същество е мъж или жена, а не по вътрешна същина /говорим сега за външните характеристики при едно въплъщение/.
Какъв контраст в макрокосмоса съответствува на онова, което се явява в нас като мъжко и женско?
За да си изясним това трябва, да хвърлим поглед в световното пространство. Там ние ще намерим материални субстанции, които са изостанали; те не са поели законите на слънцето и земята, а са останали на степен на еволюция древна Луна. Точно противоположното е случаят със съвременната луна, която е ускорила своята еволюция. Поради това тя е станала много втвърдена. Трябвало е да се изсуши и да замръзне, защото е надхвърлила своето нормално развитие.
към текста >>
Сега ще приложим закона за съответствието между макрокосм
оса
и микрокосм
оса
, между големия и малкия свят, към друга важна точка.
Сега ще приложим закона за съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, между големия и малкия свят, към друга важна точка.
Така както в обикновения живот ние имаме нашите монотонни дни събуждаме се, лягаме си, пак се събуждаме, вършим обикновените си работи същото е това и в далечините на пространството. Там също всичко върви по обикновения си път, изгревът и залезът на слънцето се повтарят в редовен ритъм. Така както обикновеният живот на една фамилия се нарушава, когато се появява едно ново дете, тъй като напълно нов импулс слиза в земното съществувание с едно ново духовно същество, така появяването на едно ново небесно тяло, такова като кометата, има същото въздействие в пространството. Всяка материалност е израз на нещо духовно и окултната наука е в състояние Да покаже какво лежи зад явленията. Начинът, по който съвременната наука се опитва да се занимава с кометите е подобен на една муха която наблюдава Систинската Мадона.
към текста >>
44.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Да си поставим въпр
оса
: защо постигането на самопознание е така трудно?
Да си поставим въпроса: защо постигането на самопознание е така трудно?
Човекът е твърде сложно същество. Ако възнамеряваме да говорим истината за неговия вътрешен живот, за живота на душата му, в самото начало още не трябва да гледаме на него като на нещо просто и елементарно. По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек. Преди да изследваме естеството на самопознанието, пред нас се явяват два аспекта на живота на човешката душа. Както магнитът има северен и южен полюс, както са поляризирани в света светлината и тъмнината, също така в душевния живот на човека има два полюса.
към текста >>
Лесно е да си представим тези три отделни полета на дейност на човешката душа чисто интелектуалното /мисли, понятия, наблюдения/, естетичното /удоволствие или неудоволствие/ и моралното /изразено в импулси за добри или лоши постъпки/ това като микрокосмични образи на трите области, които в Макрокосм
оса
, великата вселена, лежат една над друга.
Лесно е да си представим тези три отделни полета на дейност на човешката душа чисто интелектуалното /мисли, понятия, наблюдения/, естетичното /удоволствие или неудоволствие/ и моралното /изразено в импулси за добри или лоши постъпки/ това като микрокосмични образи на трите области, които в Макрокосмоса, великата вселена, лежат една над друга.
Астралният свят се отразява в света на мислите; Деваканският свят се отразява в естетичната форма на удоволствие и неудоволствие; и Висшият Девакански свят се отразява като морал.
към текста >>
Той е по-малко в състояние да извърши нещо на морална плоскост, защото там той е зависим от помощта, която идва от Макрокосм
оса
.
Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята воля. Това е така, защото нощем той спи по отношение на интелекта и затова не съзнава онова, което предприема с неговата воля. Онова, което наричаме морални принципи и импулси работят косвено във волята. И всъщност човек се нуждае от живот, прекаран в сън, та моралните импулси, които той приема чрез живота на мисълта, да могат да се превръщат в резултатна дейност. В своя обикновен живот днес човек е способен да извърши, което е правилно само на плоскостта на интелекта.
Той е по-малко в състояние да извърши нещо на морална плоскост, защото там той е зависим от помощта, която идва от Макрокосмоса.
към текста >>
Тези течения, които в спящия човек идват отвън от космичното пространство, от Макрокосм
оса
и се втичат във вътрешния организъм на физическото тяло и на етерното тяло, лежащи в леглото, тези течения при тяхното изследване разкриват нещо твърде забележително.
Тези течения се надигат поради това, че човешката кръв, която е физическа субстанция, постоянно се превръща в етерна субстанция. В областта на сърцето става постоянно превръщане на кръвта в тази фина етерна субстанция, която тече нагоре към главата и тече светейки около пинеалната жлеза. Този процес етеризацията на кръвта, се забелязва в човешкото същество през цялото време на неговия буден живот. Различно е сега обаче при спящото човешко същество. Окултният наблюдател може да забележи, когато едно човешко същество спи, едно постоянно течение отвън навътре към мозъка, а също и в обратна посока от мозъка към сърцето.
Тези течения, които в спящия човек идват отвън от космичното пространство, от Макрокосмоса и се втичат във вътрешния организъм на физическото тяло и на етерното тяло, лежащи в леглото, тези течения при тяхното изследване разкриват нещо твърде забележително.
Лъчите в различните индивиди варират твърде много. Спящите индивиди драстично се различават един от друг и тези, които са малко безсъдържателни, ако знаеха как лошо се издават при езотерично наблюдение, когато заспиват на публични събрания, биха се постарали да не допускат това!
към текста >>
Следователно две течения могат да се видят у човека едното от Макрокосм
оса
, другото от микрокосм
оса
.
Когато човек е буден, интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на течения светлина; а онова от морално-естетична природа тече отгоре надолу. В момента на събуждането или на засипването тези две течения се срещат в човек с нисък морал в областта на пинеалната жлеза става яростна борба между двете течения. В човек с висок морал около пинеалната жлеза се образува нещо като малко море от светлина. Когато в този момент тиха светлина обкръжава пинеалната жлеза, това разкрива морално благородство. По този начин моралното разположение на човека се отразява у него и този спокоен блясък светлина често се простира чак до сърцето.
Следователно две течения могат да се видят у човека едното от Макрокосмоса, другото от микрокосмоса.
към текста >>
Да се схване значението на начина, по който тези две течения се срещат, е възможно само като първо се съобрази с вече казаното от по-външен аспект за живота на душата и как този живот разкрива трипосочна поляризация на интелектуален, естетичен и морален принцип, които текат отгоре надолу, от мозъка към сърцето; и ако, от друга страна, схванем пълното значение на това, което беше казано относно насочване нашето внимание към съответствуващото явление в макрокосм
оса
.
Да се схване значението на начина, по който тези две течения се срещат, е възможно само като първо се съобрази с вече казаното от по-външен аспект за живота на душата и как този живот разкрива трипосочна поляризация на интелектуален, естетичен и морален принцип, които текат отгоре надолу, от мозъка към сърцето; и ако, от друга страна, схванем пълното значение на това, което беше казано относно насочване нашето внимание към съответствуващото явление в макрокосмоса.
Това съответствуващо явление може да бъде описано днес като резултат на най-съвестни внимателни езотерични изследвания, предприети напоследък от индивиди измежду истинските Розенкройцери. Тези изследвания показаха, че в макрокосмоса става нещо подобно на това, което беше описано във връзка с микрокосмоса. Това с течение на времето ще го разберете още по-добре.
към текста >>
Тези изследвания показаха, че в макрокосм
оса
става нещо подобно на това, което беше описано във връзка с микрокосм
оса
.
Да се схване значението на начина, по който тези две течения се срещат, е възможно само като първо се съобрази с вече казаното от по-външен аспект за живота на душата и как този живот разкрива трипосочна поляризация на интелектуален, естетичен и морален принцип, които текат отгоре надолу, от мозъка към сърцето; и ако, от друга страна, схванем пълното значение на това, което беше казано относно насочване нашето внимание към съответствуващото явление в макрокосмоса. Това съответствуващо явление може да бъде описано днес като резултат на най-съвестни внимателни езотерични изследвания, предприети напоследък от индивиди измежду истинските Розенкройцери.
Тези изследвания показаха, че в макрокосмоса става нещо подобно на това, което беше описано във връзка с микрокосмоса.
Това с течение на времето ще го разберете още по-добре.
към текста >>
Точно както в областта на човешкото сърце кръвта непрекъснато бива трансформирана в етерна субстанция, подобен процес става и в макрокосм
оса
.
Точно както в областта на човешкото сърце кръвта непрекъснато бива трансформирана в етерна субстанция, подобен процес става и в макрокосмоса.
Ние разбираме това, когато отправим нашата мисъл към Мистерията на Голгота към момента, когато изтече кръв от раните на Исус Христос. Тази кръв трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си. Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-голямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж. Какво стана с тази кръв през вековете, които последваха? Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека.
към текста >>
отговора на въпр
оса
в края/.
Самата светлина се разпада в тези Следатлантски земни процес. До Атлантида земният процес е бил прогресивен, ала оттогава насетне е процес на загиване* */Виж.
отговора на въпроса в края/.
Какво е светлината? Светлината се разлага и разложената светлина е електричеството. Електричеството е светлина, която се разлага вътре в материята. А химическата енергия, която претърпява трансформация в земната еволюция е магнетизъм. И още една трета сила ще влезе в действие.
към текста >>
Но от узнаването, че макар да сме отразени образи на духовния свят, много още ни липсва, за да бъдем такива, каквито трябва да сме от това познание иде придобиваме както съзнание за нашата стойност на човешки същества, така и поведение на скромност и смирение пред Макрокосм
оса
и неговите богове.
Човекът е сложно същество, защото той е действително огледален образ на духовния свят. Разбирането на това ще го накара да осъзнае истинската своя стойност.
Но от узнаването, че макар да сме отразени образи на духовния свят, много още ни липсва, за да бъдем такива, каквито трябва да сме от това познание иде придобиваме както съзнание за нашата стойност на човешки същества, така и поведение на скромност и смирение пред Макрокосмоса и неговите богове.
към текста >>
45.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Онзи, който наблюдава живота само повърхностно, преди всичко чрез външни разговори за Христос и за въпр
оса
за Исус и пр., не поглежда в дълбините.
Тук говорихме за онази част от битката, която се отнася до фалшифициране появяването на Христос през 20-тото столетие.
Онзи, който наблюдава живота само повърхностно, преди всичко чрез външни разговори за Христос и за въпроса за Исус и пр., не поглежда в дълбините.
Това е мъглата, парите, чрез които хората биват залъгвани, отклонявани от по-дълбоките неща, от главното. Когато теолозите разискват за Христос, в такива разисквания винаги има някакво духовно влияние от някъде. Тези хора много често насърчават твърде по-различни цели и задачи от онези, в които те фактически съзнателно вярват. Тук се крие и опасността от понятието за безсъзнателното, чрез което хората са натиквани в объркване, дори за такива важни неща. Тези зли братства преследват своите цели много съзнателно, ала онова, което братствата преследват съзнателно естествено става несъзнателно за всички онези, които провеждат всевъзможни повърхностни разисквания и планове.
към текста >>
Не се достига до същината на въпр
оса
обаче, когато се говори за безсъзнателното, защото така нареченото безсъзнателно е просто от другата страна на прага на ежедневното съзнание.
Това е мъглата, парите, чрез които хората биват залъгвани, отклонявани от по-дълбоките неща, от главното. Когато теолозите разискват за Христос, в такива разисквания винаги има някакво духовно влияние от някъде. Тези хора много често насърчават твърде по-различни цели и задачи от онези, в които те фактически съзнателно вярват. Тук се крие и опасността от понятието за безсъзнателното, чрез което хората са натиквани в объркване, дори за такива важни неща. Тези зли братства преследват своите цели много съзнателно, ала онова, което братствата преследват съзнателно естествено става несъзнателно за всички онези, които провеждат всевъзможни повърхностни разисквания и планове.
Не се достига до същината на въпроса обаче, когато се говори за безсъзнателното, защото така нареченото безсъзнателно е просто от другата страна на прага на ежедневното съзнание.
Това е точно сферата, в която знаещият може да разгърне своите планове. Виждате, че това е същественото от едната страна на положението, именно, че наистина известно число братства застават в опозиция, братства, които желаят да подменят дейността на Христос с дейността на друга индивидуалност. Тези братства подреждат нещата така, че да могат да постигнат тяхната цел.
към текста >>
При нормални условия това етерно тяло се асимилира от косм
оса
.
Когато едно човешко същество умре, то изостава своето етерно тяло, то се отделя от него скоро след смъртта му.
При нормални условия това етерно тяло се асимилира от космоса.
Това абсорбиране е малко нещо сложно, както съм ви показал това по много различни начини. Преди Мистерията на Голгота обаче, а дори и след Голгота, специално в Източните области, нещо твърде различно беше възможно. Когато едно човешко същество след смърт предавала своето етерно тяло, известни същества са способни да се поселят в това етерно тяло: тогава те стават етерни същества в тези етерни тела, които са били изоставени от човешки същества. Следователно в Източните области и сега се случва, че не мъртви хора, но всевъзможни демонични духове биват насилени да се поселят в етерни тела, изоставени от човешки същества. Такива демонични духове, които населяват етерни тела, изоставени от човешки същества...../липсва малко текст/........в материя; Източните ложи от левия път имат демонични духове, духове, които не принадлежат на земната еволюция, но които пролазват в земната еволюция, като заемат етерни тела, освободени от човешки същества.
към текста >>
46.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес философски с въпр
оса
за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука.
Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие. Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека.
Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес философски с въпроса за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука.
Това е друга форма да се изрази абстрактното мислене, с което такива неща се разглеждат днес.
към текста >>
Ще се разкрие и някои кръгове наближават това в своите открития че действените сили не са в онова, което човек вижда под микроскопа, а по-скоро са вътре в онова, което протича от косм
оса
, от съзвездията в косм
оса
.
Това се отнася до егоистично-груповата експлоатация на тайната на раждането. Тук човек трябва да се бори с истинско космично разбиране. Съвременният човек обаче напълно е заместил това космично разбиране със земно разбиране. Когато човек днес например желае да изследва как ембриото в човек и животни се развива, той изследва с микроскоп онова, което съществува точно на мястото в земята, към което той е отправил своето микроскопично око, това той счита за изследване. Обаче въпросът не се отнася само до това.
Ще се разкрие и някои кръгове наближават това в своите открития че действените сили не са в онова, което човек вижда под микроскопа, а по-скоро са вътре в онова, което протича от космоса, от съзвездията в космоса.
Когато възниква едно ембрио, то възниква защото в живото същество в което ембриото се формира, работят сили от всички посоки на космоса, космични енергии. Когато стане едно оплождане, онова, което ще се развие от оплождането зависи от това, кои космични енергии действуват.
към текста >>
Когато възниква едно ембрио, то възниква защото в живото същество в което ембриото се формира, работят сили от всички посоки на косм
оса
, космични енергии.
Тук човек трябва да се бори с истинско космично разбиране. Съвременният човек обаче напълно е заместил това космично разбиране със земно разбиране. Когато човек днес например желае да изследва как ембриото в човек и животни се развива, той изследва с микроскоп онова, което съществува точно на мястото в земята, към което той е отправил своето микроскопично око, това той счита за изследване. Обаче въпросът не се отнася само до това. Ще се разкрие и някои кръгове наближават това в своите открития че действените сили не са в онова, което човек вижда под микроскопа, а по-скоро са вътре в онова, което протича от космоса, от съзвездията в космоса.
Когато възниква едно ембрио, то възниква защото в живото същество в което ембриото се формира, работят сили от всички посоки на космоса, космични енергии.
Когато стане едно оплождане, онова, което ще се развие от оплождането зависи от това, кои космични енергии действуват.
към текста >>
Яйцето никак не израства от кокошката; кокошката е само основата; силите работят от косм
оса
, силите, които произвеждат яйцето върху основата, която е била подготвена вътре в кокошката.
Днес някой гледа някакво живо същество. Да речем едно пиле. Когато в това живо същество възникне ново ембрио, биологът изследва как от това пиле расте яйцето. Той изследва силите, които се предполага, че позволяват на яйцето да израсне от пилето. Това са направо глупости.
Яйцето никак не израства от кокошката; кокошката е само основата; силите работят от космоса, силите, които произвеждат яйцето върху основата, която е била подготвена вътре в кокошката.
Когато днес биологът работи със своя микроскоп, той вярва, че онова което вижда в полето на микроскопа, включва също енергиите, от които зависи онова, което той наблюдава. Онова, което той вижда там обаче е субект на енергиите на звездите, които заедно работят в някакво съзвездие и само когато човек тук открива космичното, ще открие истината, реалността: вселената е, която извиква яйцето от кокошката.
към текста >>
Докато науката вече векове се е държала за процеси, ставащи на земята и е отхвърляла проучването на онова, което вече се приближава като най-важните извънземни явления, то точно в Петата Следатлантска епоха ще започне експлоатирането на енергиите, идващи от косм
оса
.
Докато науката вече векове се е държала за процеси, ставащи на земята и е отхвърляла проучването на онова, което вече се приближава като най-важните извънземни явления, то точно в Петата Следатлантска епоха ще започне експлоатирането на енергиите, идващи от космоса.
Така както сега е особено важно за един редовен професор по биология да има колкото е възможно по-силен микроскоп, да използува колкото е възможно по-точни лабораторни методи, така в бъдеще, когато науката ще стане по-одухотворена, важното ще бъде дали някой провежда даден процес сутрин, вечер или по обяд и дали позволява онова, което той е извършил сутринта да попадне под по-нататъшното влияние на действени фактори през вечерта, или дали космичното влияние от сутринта до вечерта да се изключва, парализира. В бъдеще ще се окаже, че такива процеси са необходими, те също ще започнат да стават. Разбира се, много вода ще изтече, докато материалистични ориентираните университетски лаборатории и т.н. бъдат предадени на духовни учени, ала тази промяна ще трябва да стане, за да не дойде човечеството до пълен декаданс. Тази лабораторна работа ще трябва да бъде заменена от работа, в която, например когато се отнася до доброто, което трябва да се постигне в бъдеще някои процеси ще стават сутрин и ще се прекъсват през деня; космичният поток преминава през тях отново сутринта и това се продължава ритмично, докато отново е сутрин.
към текста >>
Необходимо е да се поставят тези духовни същества в служба на земното съществувание и, поради това че тези духовни същества, работещи от косм
оса
са в състояние да проникнат тайната на земния магнетизъм, в тази тайна ще може да се проникне и може да доведе, да бъде многозначително използувана, от груповия егоизъм по отношение на трите неща злато, здраве и продължение на живота.
Това ще бъде американска тайна да се използува магнетизмът на земята в неговата "двойнственост", да се използува магнетизмът на Север и Юг, за да се изпращат направляващи енергии, които работят духовно по земята. Погледнете магнетичната карта на земята и я сравнете с това, което сега ви казвам. Наблюдавайте протичането на линията, където магнитната игла отскача на Изток и Запад и където изобщо не отскача. /Засега аз мога да дам само известни указания/. От едно небесно направление духовни същества непрекъснато работят.
Необходимо е да се поставят тези духовни същества в служба на земното съществувание и, поради това че тези духовни същества, работещи от космоса са в състояние да проникнат тайната на земния магнетизъм, в тази тайна ще може да се проникне и може да доведе, да бъде многозначително използувана, от груповия егоизъм по отношение на трите неща злато, здраве и продължение на живота.
Въпросът ще се отнася само до натрупване съмнителната смелост за да се извършват тези неща. Това положително ще бъде извършено от някои кръгове.
към текста >>
От Изтока въпросът е до засилване онова, което вече обясних: втичащите се и дейно работещите същества от противоположните страни на косм
оса
да се поставят в служба на земното съществуване.
От Изтока въпросът е до засилване онова, което вече обясних: втичащите се и дейно работещите същества от противоположните страни на космоса да се поставят в служба на земното съществуване.
Голяма борба ще има в бъдеще. Човешката наука ще се движе към космическата. Човешката наука ще прави усилие да се движи към космичната, ала по различни пътища. Задачата на добрата, лекуваща наука ще бъде да открие известни космически енергии които, чрез въздействието едновременно на два космични потока, да са в състояние да възникнат на земята. Тези два космични потока ще бъдат потоците на Риби и Дева.
към текста >>
Много важно ще бъде да се открие тайната на това как и какво работи от косм
оса
по посока на Риби като енергиятата на слънцето се съчетава с онова, което работи по направление на Дева.
Голяма борба ще има в бъдеще. Човешката наука ще се движе към космическата. Човешката наука ще прави усилие да се движи към космичната, ала по различни пътища. Задачата на добрата, лекуваща наука ще бъде да открие известни космически енергии които, чрез въздействието едновременно на два космични потока, да са в състояние да възникнат на земята. Тези два космични потока ще бъдат потоците на Риби и Дева.
Много важно ще бъде да се открие тайната на това как и какво работи от космоса по посока на Риби като енергиятата на слънцето се съчетава с онова, което работи по направление на Дева.
Доброто ще бъде онова, че човек ще разкрие как от двете направления на космоса сутрин и вечер енергии могат да бъдат поставяни в служба на човечеството: от една страна, от направлението на Риби и, от друга страна, от направлението на Дева.
към текста >>
Доброто ще бъде онова, че човек ще разкрие как от двете направления на косм
оса
сутрин и вечер енергии могат да бъдат поставяни в служба на човечеството: от една страна, от направлението на Риби и, от друга страна, от направлението на Дева.
Човешката наука ще се движе към космическата. Човешката наука ще прави усилие да се движи към космичната, ала по различни пътища. Задачата на добрата, лекуваща наука ще бъде да открие известни космически енергии които, чрез въздействието едновременно на два космични потока, да са в състояние да възникнат на земята. Тези два космични потока ще бъдат потоците на Риби и Дева. Много важно ще бъде да се открие тайната на това как и какво работи от космоса по посока на Риби като енергиятата на слънцето се съчетава с онова, което работи по направление на Дева.
Доброто ще бъде онова, че човек ще разкрие как от двете направления на космоса сутрин и вечер енергии могат да бъдат поставяни в служба на човечеството: от една страна, от направлението на Риби и, от друга страна, от направлението на Дева.
към текста >>
Духовните тайни, които дават възможност на духовността да протича от косм
оса
с помощта на двойнствените енергии на магнетизма, от положителното и отрицателното изкачат във вселената от Близнаци; това са енергиите на пладне.
Онези, които търсят да постигнат всичко чрез дуализма на полярността, чрез положителни и отрицателни енергии, не ще се занимават с тези енергии.
Духовните тайни, които дават възможност на духовността да протича от космоса с помощта на двойнствените енергии на магнетизма, от положителното и отрицателното изкачат във вселената от Близнаци; това са енергиите на пладне.
Още в древността се е знаело, че това има нещо общо с космоса и дори и днес се знае от екзотеричните учени, че, зад Близнаци в Зодиака, по някакъв начин се скрит положителен и отрицателен магнетизъм. Ще се направи усилие да се парализира онова, което ще може да се спечели от разкриване дуализма в космоса, и то да се парализира по един материалистичен, егоистичен начин чрез
към текста >>
Още в древността се е знаело, че това има нещо общо с косм
оса
и дори и днес се знае от екзотеричните учени, че, зад Близнаци в Зодиака, по някакъв начин се скрит положителен и отрицателен магнетизъм.
Онези, които търсят да постигнат всичко чрез дуализма на полярността, чрез положителни и отрицателни енергии, не ще се занимават с тези енергии. Духовните тайни, които дават възможност на духовността да протича от космоса с помощта на двойнствените енергии на магнетизма, от положителното и отрицателното изкачат във вселената от Близнаци; това са енергиите на пладне.
Още в древността се е знаело, че това има нещо общо с космоса и дори и днес се знае от екзотеричните учени, че, зад Близнаци в Зодиака, по някакъв начин се скрит положителен и отрицателен магнетизъм.
Ще се направи усилие да се парализира онова, което ще може да се спечели от разкриване дуализма в космоса, и то да се парализира по един материалистичен, егоистичен начин чрез
към текста >>
Ще се направи усилие да се парализира онова, което ще може да се спечели от разкриване дуализма в косм
оса
, и то да се парализира по един материалистичен, егоистичен начин чрез
Онези, които търсят да постигнат всичко чрез дуализма на полярността, чрез положителни и отрицателни енергии, не ще се занимават с тези енергии. Духовните тайни, които дават възможност на духовността да протича от космоса с помощта на двойнствените енергии на магнетизма, от положителното и отрицателното изкачат във вселената от Близнаци; това са енергиите на пладне. Още в древността се е знаело, че това има нещо общо с космоса и дори и днес се знае от екзотеричните учени, че, зад Близнаци в Зодиака, по някакъв начин се скрит положителен и отрицателен магнетизъм.
Ще се направи усилие да се парализира онова, което ще може да се спечели от разкриване дуализма в космоса, и то да се парализира по един материалистичен, егоистичен начин чрез
към текста >>
Въпросът, който стои пред човечеството е дали да овладее за себе си енергиите на косм
оса
по един двоен неправилен начин или......./липсва няколко реда текст/.........Ще има борба пред знаещите в косм
оса
.
Въпросът, който стои пред човечеството е дали да овладее за себе си енергиите на космоса по един двоен неправилен начин или......./липсва няколко реда текст/.........Ще има борба пред знаещите в космоса.
Някои ще насочват използуването на сутрешните и вечерните процес, както вече казах; на Запад процесът по пладне ще се предпочита, изключвайки сутришните и вечерните процеси; а в Изтока среднощните процеси ще бъдат използувани. Веществата не ще се изготвят вече според силата на химическото привличане и отблъскване; ще се знае, че различни вещества ще се произвеждат в зависимост от това, дали се изготвят чрез сутришни или вечерни процеси, или с обедни или среднощни процеси. Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на Бог, добродетел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота. От сътрудничеството на онова, което идва от Риби и Дева няма да се получи нещо зловредно. Чрез това човек ще може да постигне в известен смисъл онова, което развързва механизма на живота от човешкото същество, но по никакъв начин не ще даде никаква форма на власт и сила на една група над друга.
към текста >>
Сега ще говоря абстрактно и радикално разбира се, няма да характеризирам гореспоменатия случай; никога не бих си позволил да правя това в една такава неутрална държава но независимо от това има едно много важно проникновение във връзка с въпр
оса
например за мозъка.
Сега ще говоря абстрактно и радикално разбира се, няма да характеризирам гореспоменатия случай; никога не бих си позволил да правя това в една такава неутрална държава но независимо от това има едно много важно проникновение във връзка с въпроса например за мозъка.
Дали той има стойност, защото е действително просветен и задвижен от специфична духовна душевна сила дали чрез това той има духовна тежест в смисъла, в който аз съм говорил в тези проучвания на духовната тежест или този мозък фактически няма никаква стойност, освен тази която би се показала, ако някои би могъл да го постави на едни везни и от другата и страна да постави някаква тежест? В момента, в който човек проникне отвъд тайните за които аз ви говорих миналия път относно двойника, достига се до точката /а аз не говоря за нещо нереално/ да се даде стойност на мозъка, който преди е имал стойност само като маса върху везните, защото възможно е, ако мозъкът трябва да бъде отново оживен, той да бъде оживен само чрез двойника.
към текста >>
47.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човекът е призован да бъде съуправител на импулсите в косм
оса
.
Обаче човек може да се попита, какво фактически работи в тази еволюция на животинските същества, ако те еволюират от несъвършени към по-съвършени същества. Какво работи във всичко онова, което може да се наблюдава в животинския свят, не само в неговата еволюция, но в цялостното съществуване на животинския свят? Колкото и странно да звучи на съвременния човек, при навлизане в областта, населена от мъртвите, се разкрива, чрез ясновидско съзнание, че силите, преобладаващи над голяма част от животинския свят идват от мъртвите.
Човекът е призован да бъде съуправител на импулсите в космоса.
В минералното царство той има влияние само с това, че конструира машини и др.п. чрез своята технология в унисон със законите на минералната област. В растителната област се отнася до онова, което той посява и култивира като градинар или фермер. В тези две области той най-много може да играе второстепенна роля през своя живот между раждане и смърт. В областта, която се отразява тук на земята в животинското съществуване обаче човекът е включен, що се отнася, че след смъртта някои сили непосредствено се събуждат у него, че той непосредствено навлиза и работи в една област на сили, които управляват тази животинска област.
към текста >>
Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в косм
оса
, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си организиран като духовно същество чрез участие на различните йерархии.
Така както тук на земята животинската област стои като трета област над минералната и растителната, така отвъд прага ние възприемаме като трета област областта на известни йерархии, една област със същества, които никога не преживяват земни въплъщения, но с които ние влизаме в отношения между смърт и едно ново раждане. Тази област на йерархиите е отвъд прага същото нещо като онова, което ни дава между смърт и ново раждане напълно интензивното преживяване за нашето Аз. През първите две области ние изпитваме, преживяваме "другият", чрез йерархиите ние преживяваме себе си. Може дори да се каже, че като едно духовно същество вътре в йерархиите човек преживява себе си като син, като едно дете на йерархиите. Той знае себе си такъв, какъвто е свързан към другите човешки души, както вече го описах, той знае себе си същевременно и като дете на йерархиите.
Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в космоса, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си организиран като духовно същество чрез участие на различните йерархии.
към текста >>
Това е същината на въпр
оса
.
Човечеството ще трябва да приеме факта, че такива исторически източници като тези, които има за Сократ или Цезар просто не съществува за пребиваването на земята на Христос Исус. Неговото съществуване трябва да бъде схванато духовно.
Това е същината на въпроса.
Човечеството ще трябва да получи в Мистерията на Голгота нещо, за което няма доказателства, а което трябва да бъде схванато по духовен начин.
към текста >>
Във всичко което би могло да се каже по въпр
оса
обаче от гледна точка на природните закони, законите на съдбата не могат да бъдат намерени, те нямат нищо общо с тях.
Животът на множество човешки същества на тази земя е свързан, с неговия живот. Животът на всички тях би се променил, ако скалата би го убила. Нещо тук бе постигнато. Ако се опитвате да го обясните чрез природни закони, никога не ще достигнете естествено до факта на съдбата, която стана там. Положително вие може да обясните чрез природни закони как масата скала се е откъснала, как човекът е могъл да бъде убит, когато скалата внезапно би паднала отгоре му и т.н.
Във всичко което би могло да се каже по въпроса обаче от гледна точка на природните закони, законите на съдбата не могат да бъдат намерени, те нямат нищо общо с тях.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Огледални образи на Макрокосм
оса
в човека.
Огледални образи на Макрокосмоса в човека.
Розенкройцерски символи.
към текста >>
49.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Докато спи, човекът е предаден на Макрокосм
оса
, е излят в Макрокосм
оса
.
Сънят представлява един вид разделяне на човешкото същество. Съзнанието и Азът се отделят от външните обвивки и онова, което се случва в съня е, че човек преминава в състояние, в което вече не знае нищо за изживяванията на будния живот, в което изобщо няма съзнание за онова, което външните впечатления са му донесли. Вътрешното му Себе е предадено на свят, за който той няма съзнание, за който не знае нищо. Сега поради определена причина, за която ще чуем много, този свят на който е предадено вътрешното Себе на човека, в който преминават неговият Аз и неговото астралното тяло и в който той забравя всички впечатления на будния живот, е наречен Макрокосмос, Големият Свят.
Докато спи, човекът е предаден на Макрокосмоса, е излят в Макрокосмоса.
към текста >>
По време на екстаз той също е предаден на Макрокосм
оса
, но тогава знае нещо за него.
По време на екстаз той също е предаден на Макрокосмоса, но тогава знае нещо за него.
Характерно за екстаза е, че човек изживява нещо – дали картини или реалности от онова, което е разгърнато около него в огромно поле пространство, в което той се мисли за изгубен. Той изживява нещо като загуба на Аза си, но като че ли е в царство, дотогава непознато за него. Това отъждествяване със свят, различаващ се от онзи на всекидневния живот, когато се чувстваме подложени само на своите тела, ни оправдава от самото начало да говорим за Макрокосмос, за Голям Свят в противоположност на "малкия свят" на обикновения ни дневен живот, когато чувстваме себе си затворени в кожата. Това е само най-повърхностният поглед по темата. В състояние на екстаз ние израстваме в Макрокосмоса, където виждаме фантастични форми, фантастични защото нямат прилика с нищо във физическия свят.
към текста >>
В състояние на екстаз ние израстваме в Макрокосм
оса
, където виждаме фантастични форми, фантастични защото нямат прилика с нищо във физическия свят.
По време на екстаз той също е предаден на Макрокосмоса, но тогава знае нещо за него. Характерно за екстаза е, че човек изживява нещо – дали картини или реалности от онова, което е разгърнато около него в огромно поле пространство, в което той се мисли за изгубен. Той изживява нещо като загуба на Аза си, но като че ли е в царство, дотогава непознато за него. Това отъждествяване със свят, различаващ се от онзи на всекидневния живот, когато се чувстваме подложени само на своите тела, ни оправдава от самото начало да говорим за Макрокосмос, за Голям Свят в противоположност на "малкия свят" на обикновения ни дневен живот, когато чувстваме себе си затворени в кожата. Това е само най-повърхностният поглед по темата.
В състояние на екстаз ние израстваме в Макрокосмоса, където виждаме фантастични форми, фантастични защото нямат прилика с нищо във физическия свят.
Ние не можем да се разграничим от тях. Ние чувстваме цялото си същество така да се каже разширено в Макрокосмоса. Това е което се случва в екстаза. С тази представа за състоянието на екстаз ние можем аналогично най-малкото да формираме идея защо изгубваме Аза в това състояние.
към текста >>
Ние чувстваме цялото си същество така да се каже разширено в Макрокосм
оса
.
Той изживява нещо като загуба на Аза си, но като че ли е в царство, дотогава непознато за него. Това отъждествяване със свят, различаващ се от онзи на всекидневния живот, когато се чувстваме подложени само на своите тела, ни оправдава от самото начало да говорим за Макрокосмос, за Голям Свят в противоположност на "малкия свят" на обикновения ни дневен живот, когато чувстваме себе си затворени в кожата. Това е само най-повърхностният поглед по темата. В състояние на екстаз ние израстваме в Макрокосмоса, където виждаме фантастични форми, фантастични защото нямат прилика с нищо във физическия свят. Ние не можем да се разграничим от тях.
Ние чувстваме цялото си същество така да се каже разширено в Макрокосмоса.
Това е което се случва в екстаза. С тази представа за състоянието на екстаз ние можем аналогично най-малкото да формираме идея защо изгубваме Аза в това състояние.
към текста >>
Приложете тази аналогия върху Аза, който в състояние на екстаз се разширява върху Макрокосм
оса
, и ще можете да схванете, че Азът чувства себе си ставащ все по-слаб и по-слаб, разширявайки се.
Нека нарисуваме Аза на човека като капка цветна течност. Приемайки, че имаме много мъничък съд, способен точно да побере тази капка, капката ще бъде видима заради своя цвят. Но ако капката беше поставена в голям съд, да кажем в леген с вода, капката вече нямаше да бъде видима.
Приложете тази аналогия върху Аза, който в състояние на екстаз се разширява върху Макрокосмоса, и ще можете да схванете, че Азът чувства себе си ставащ все по-слаб и по-слаб, разширявайки се.
Когато Азът се разшири върху Макрокосмоса, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в голям съд с вода. Така можем да разберем, че когато човек предава себе си на Макрокосмоса, Азът бива загубен. Той е още там, само че бидейки разлят в Макрокосмоса, той не знае нищо за себе си.
към текста >>
Когато Азът се разшири върху Макрокосм
оса
, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в голям съд с вода.
Нека нарисуваме Аза на човека като капка цветна течност. Приемайки, че имаме много мъничък съд, способен точно да побере тази капка, капката ще бъде видима заради своя цвят. Но ако капката беше поставена в голям съд, да кажем в леген с вода, капката вече нямаше да бъде видима. Приложете тази аналогия върху Аза, който в състояние на екстаз се разширява върху Макрокосмоса, и ще можете да схванете, че Азът чувства себе си ставащ все по-слаб и по-слаб, разширявайки се.
Когато Азът се разшири върху Макрокосмоса, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в голям съд с вода.
Така можем да разберем, че когато човек предава себе си на Макрокосмоса, Азът бива загубен. Той е още там, само че бидейки разлят в Макрокосмоса, той не знае нищо за себе си.
към текста >>
Така можем да разберем, че когато човек предава себе си на Макрокосм
оса
, Азът бива загубен.
Нека нарисуваме Аза на човека като капка цветна течност. Приемайки, че имаме много мъничък съд, способен точно да побере тази капка, капката ще бъде видима заради своя цвят. Но ако капката беше поставена в голям съд, да кажем в леген с вода, капката вече нямаше да бъде видима. Приложете тази аналогия върху Аза, който в състояние на екстаз се разширява върху Макрокосмоса, и ще можете да схванете, че Азът чувства себе си ставащ все по-слаб и по-слаб, разширявайки се. Когато Азът се разшири върху Макрокосмоса, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в голям съд с вода.
Така можем да разберем, че когато човек предава себе си на Макрокосмоса, Азът бива загубен.
Той е още там, само че бидейки разлят в Макрокосмоса, той не знае нищо за себе си.
към текста >>
Той е още там, само че бидейки разлят в Макрокосм
оса
, той не знае нищо за себе си.
Приемайки, че имаме много мъничък съд, способен точно да побере тази капка, капката ще бъде видима заради своя цвят. Но ако капката беше поставена в голям съд, да кажем в леген с вода, капката вече нямаше да бъде видима. Приложете тази аналогия върху Аза, който в състояние на екстаз се разширява върху Макрокосмоса, и ще можете да схванете, че Азът чувства себе си ставащ все по-слаб и по-слаб, разширявайки се. Когато Азът се разшири върху Макрокосмоса, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в голям съд с вода. Така можем да разберем, че когато човек предава себе си на Макрокосмоса, Азът бива загубен.
Той е още там, само че бидейки разлят в Макрокосмоса, той не знае нищо за себе си.
към текста >>
Така чрез забравяне за своето собствено съществуване при заспиването си човек преминава в Макрокосм
оса
.
Така чрез забравяне за своето собствено съществуване при заспиването си човек преминава в Макрокосмоса.
Всяка нощ той преминава от своето микрокосмическо Битие в Макрокосмоса и става едно с последния, тъй като излива в него своя Аз и своето астрално тяло. Но понеже в настоящия ход на своя живот той е способен да работи само в света на будния живот, неговото съзнание спира в мига, в който той преминава в Макрокосмоса. Ето защо винаги се е казвало в окултната наука, че между живота в Микрокосмоса и в Макрокосмоса лежи потокът на забравата. На този поток на забравата човек преминава във Големия Свят, когато при заспиване преминава от Микрокосмоса в Макрокосмоса. Така можем да кажем, че през всеки период на сън човек предава два члена на своето същество астралното тяло и Аза на Макрокосмоса.
към текста >>
Всяка нощ той преминава от своето микрокосмическо Битие в Макрокосм
оса
и става едно с последния, тъй като излива в него своя Аз и своето астрално тяло.
Така чрез забравяне за своето собствено съществуване при заспиването си човек преминава в Макрокосмоса.
Всяка нощ той преминава от своето микрокосмическо Битие в Макрокосмоса и става едно с последния, тъй като излива в него своя Аз и своето астрално тяло.
Но понеже в настоящия ход на своя живот той е способен да работи само в света на будния живот, неговото съзнание спира в мига, в който той преминава в Макрокосмоса. Ето защо винаги се е казвало в окултната наука, че между живота в Микрокосмоса и в Макрокосмоса лежи потокът на забравата. На този поток на забравата човек преминава във Големия Свят, когато при заспиване преминава от Микрокосмоса в Макрокосмоса. Така можем да кажем, че през всеки период на сън човек предава два члена на своето същество астралното тяло и Аза на Макрокосмоса.
към текста >>
Но понеже в настоящия ход на своя живот той е способен да работи само в света на будния живот, неговото съзнание спира в мига, в който той преминава в Макрокосм
оса
.
Така чрез забравяне за своето собствено съществуване при заспиването си човек преминава в Макрокосмоса. Всяка нощ той преминава от своето микрокосмическо Битие в Макрокосмоса и става едно с последния, тъй като излива в него своя Аз и своето астрално тяло.
Но понеже в настоящия ход на своя живот той е способен да работи само в света на будния живот, неговото съзнание спира в мига, в който той преминава в Макрокосмоса.
Ето защо винаги се е казвало в окултната наука, че между живота в Микрокосмоса и в Макрокосмоса лежи потокът на забравата. На този поток на забравата човек преминава във Големия Свят, когато при заспиване преминава от Микрокосмоса в Макрокосмоса. Така можем да кажем, че през всеки период на сън човек предава два члена на своето същество астралното тяло и Аза на Макрокосмоса.
към текста >>
Ето защо винаги се е казвало в окултната наука, че между живота в Микрокосм
оса
и в Макрокосм
оса
лежи потокът на забравата.
Така чрез забравяне за своето собствено съществуване при заспиването си човек преминава в Макрокосмоса. Всяка нощ той преминава от своето микрокосмическо Битие в Макрокосмоса и става едно с последния, тъй като излива в него своя Аз и своето астрално тяло. Но понеже в настоящия ход на своя живот той е способен да работи само в света на будния живот, неговото съзнание спира в мига, в който той преминава в Макрокосмоса.
Ето защо винаги се е казвало в окултната наука, че между живота в Микрокосмоса и в Макрокосмоса лежи потокът на забравата.
На този поток на забравата човек преминава във Големия Свят, когато при заспиване преминава от Микрокосмоса в Макрокосмоса. Така можем да кажем, че през всеки период на сън човек предава два члена на своето същество астралното тяло и Аза на Макрокосмоса.
към текста >>
На този поток на забравата човек преминава във Големия Свят, когато при заспиване преминава от Микрокосм
оса
в Макрокосм
оса
.
Така чрез забравяне за своето собствено съществуване при заспиването си човек преминава в Макрокосмоса. Всяка нощ той преминава от своето микрокосмическо Битие в Макрокосмоса и става едно с последния, тъй като излива в него своя Аз и своето астрално тяло. Но понеже в настоящия ход на своя живот той е способен да работи само в света на будния живот, неговото съзнание спира в мига, в който той преминава в Макрокосмоса. Ето защо винаги се е казвало в окултната наука, че между живота в Микрокосмоса и в Макрокосмоса лежи потокът на забравата.
На този поток на забравата човек преминава във Големия Свят, когато при заспиване преминава от Микрокосмоса в Макрокосмоса.
Така можем да кажем, че през всеки период на сън човек предава два члена на своето същество астралното тяло и Аза на Макрокосмоса.
към текста >>
Така можем да кажем, че през всеки период на сън човек предава два члена на своето същество астралното тяло и Аза на Макрокосм
оса
.
Така чрез забравяне за своето собствено съществуване при заспиването си човек преминава в Макрокосмоса. Всяка нощ той преминава от своето микрокосмическо Битие в Макрокосмоса и става едно с последния, тъй като излива в него своя Аз и своето астрално тяло. Но понеже в настоящия ход на своя живот той е способен да работи само в света на будния живот, неговото съзнание спира в мига, в който той преминава в Макрокосмоса. Ето защо винаги се е казвало в окултната наука, че между живота в Микрокосмоса и в Макрокосмоса лежи потокът на забравата. На този поток на забравата човек преминава във Големия Свят, когато при заспиване преминава от Микрокосмоса в Макрокосмоса.
Така можем да кажем, че през всеки период на сън човек предава два члена на своето същество астралното тяло и Аза на Макрокосмоса.
към текста >>
Следователно можем да кажем: Частта от нашето същество състояща се от астрално тяло и Аз която поражда нашите вътрешни изживявания и която нощем е излята в Макрокосм
оса
, става забележима за нас в нормалния живот само чрез факта, че при събуждане ние слизаме в обвивките, останали лежащи в леглото.
Следователно трябва да кажем, че ако човек се състоеше само от онези членове, които остават лежащи в леглото през нощта, при пробуждането той нямаше да може да знае за минали изживявания в душевния живот като удоволствие, страдание и т.н., защото онова, което лежи там, е в най-верния смисъл в същото състояние като едно растение. То няма душевни изживявания. Но през съня го няма и "вътрешния човек", макар че този вътрешен човек е носителят на такива изживявания. От това можем да осъзнаем, че в обикновения живот, преди страданието, удоволствието, симпатията, антипатията и т.н. да могат да бъдат изживявани, трябва астралното тяло да се пъхне в обвивките на човека, останал лежащ в леглото; в противен случай той не може да чувства никакви такива изживявания.
Следователно можем да кажем: Частта от нашето същество състояща се от астрално тяло и Аз която поражда нашите вътрешни изживявания и която нощем е излята в Макрокосмоса, става забележима за нас в нормалния живот само чрез факта, че при събуждане ние слизаме в обвивките, останали лежащи в леглото.
към текста >>
В Макрокосм
оса
по време на сън ние не можем да бъдем съзнателни за играта на нашите чувства, или накратко, за душевните си изживявания.
Онова, което лежи там, е отново двоично. Една част от него е онова, което изживяваме при събуждането като наш вътрешен живот.
В Макрокосмоса по време на сън ние не можем да бъдем съзнателни за играта на нашите чувства, или накратко, за душевните си изживявания.
Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления. Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване. Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят. Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят.
към текста >>
В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосм
оса
, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосм
оса
, в друга двоичност.
Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване. Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят. Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят. При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост.
В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност.
Онова което ни позволява да преживяваме външна картина на сетивния свят е физическото тяло, а онова което ни позволява в будния живот да имаме вътрешен живот на душата, е етерното тяло. Ако при събуждане ние прониквахме само във физическото тяло, щяхме да сме изправяни пред външни картини, но щяхме да останем вътрешно празни, студени и апатични, нямайки интерес към нищо около нас или към представеното в картините. Ако прониквахме само етерното тяло, нямаше да имаме външен свят, а само свят на чувства, вълнения и затишия. И така при събуждане ние влизаме в едно двучленно същество влизаме в етерното тяло, което действа като огледало на вътрешния свят, и във физическото тяло, проводника за впечатленията на външния свят на сетивата.
към текста >>
Два от членовете му Аз и астрално тяло принадлежат през съня на Макрокосм
оса
.
Следователно действителните опитности доказват правото ни да говорим за човека като четиричленно същество.
Два от членовете му Аз и астрално тяло принадлежат през съня на Макрокосмоса.
В будния живот Азът и астралното тяло принадлежат на Микрокосмоса, който е затворен в кожата. Този "малък свят" е посредника за всичко, което имаме в себе си в нормалното будно състояние, защото физическото тяло е онова, което ни позволява да имаме външния свят пред себе си, а етерното тяло е онова, което ни позволява да имаме вътрешен живот.
към текста >>
В будния живот Азът и астралното тяло принадлежат на Микрокосм
оса
, който е затворен в кожата.
Следователно действителните опитности доказват правото ни да говорим за човека като четиричленно същество. Два от членовете му Аз и астрално тяло принадлежат през съня на Макрокосмоса.
В будния живот Азът и астралното тяло принадлежат на Микрокосмоса, който е затворен в кожата.
Този "малък свят" е посредника за всичко, което имаме в себе си в нормалното будно състояние, защото физическото тяло е онова, което ни позволява да имаме външния свят пред себе си, а етерното тяло е онова, което ни позволява да имаме вътрешен живот.
към текста >>
Така човек живее редуващо се в Микрокосм
оса
и в Макрокосм
оса
.
Така човек живее редуващо се в Микрокосмоса и в Макрокосмоса.
Всяка сутрин той влиза в Микрокосмоса. Фактът, че в съня той е излят, като капка в голям съд с вода, в Макрокосмоса означава, че в момента на преминаване от Микрокосмоса в Макрокосмоса той трябва да премине през потока на забравата.
към текста >>
Всяка сутрин той влиза в Микрокосм
оса
.
Така човек живее редуващо се в Микрокосмоса и в Макрокосмоса.
Всяка сутрин той влиза в Микрокосмоса.
Фактът, че в съня той е излят, като капка в голям съд с вода, в Макрокосмоса означава, че в момента на преминаване от Микрокосмоса в Макрокосмоса той трябва да премине през потока на забравата.
към текста >>
Фактът, че в съня той е излят, като капка в голям съд с вода, в Макрокосм
оса
означава, че в момента на преминаване от Микрокосм
оса
в Макрокосм
оса
той трябва да премине през потока на забравата.
Така човек живее редуващо се в Микрокосмоса и в Макрокосмоса. Всяка сутрин той влиза в Микрокосмоса.
Фактът, че в съня той е излят, като капка в голям съд с вода, в Макрокосмоса означава, че в момента на преминаване от Микрокосмоса в Макрокосмоса той трябва да премине през потока на забравата.
към текста >>
В екстаза Азът е излят в Макрокосм
оса
, докато астралното тяло е останало в Микрокосм
оса
.
Посредством какво тогава може човек, при условие че задълбочава себе си вътрешно, до определена степен да предизвика онези състояния, описани в началото на лекцията?
В екстаза Азът е излят в Макрокосмоса, докато астралното тяло е останало в Микрокосмоса.
В какво се състои мистичното състояние? Нашият живот денем във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса, е крайно забележителен. В действителност ние не слизаме в тези тела по такъв начин, че да осъзнаем вътрешната им същност. Тези две обвивки правят възможен нашия душевен живот и нашите сетивни възприятия. Защо става така, че при събуждане ние усещаме душевния си живот?
към текста >>
Нашият живот денем във физическото и етерното тяло, в Микрокосм
оса
, е крайно забележителен.
Посредством какво тогава може човек, при условие че задълбочава себе си вътрешно, до определена степен да предизвика онези състояния, описани в началото на лекцията? В екстаза Азът е излят в Макрокосмоса, докато астралното тяло е останало в Микрокосмоса. В какво се състои мистичното състояние?
Нашият живот денем във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса, е крайно забележителен.
В действителност ние не слизаме в тези тела по такъв начин, че да осъзнаем вътрешната им същност. Тези две обвивки правят възможен нашия душевен живот и нашите сетивни възприятия. Защо става така, че при събуждане ние усещаме душевния си живот? Защото етерното тяло всъщност не ни позволява да гледаме вътре в него, не повече отколкото едно огледало ни позволява да виждаме онова, което е зад него, и поради самата тази причина ни позволява да виждаме себе си в него. Етерното тяло отразява душевния ни живот обратно към нас; и понеже прави това, то ни се явява така, както ако беше истинската причина за нашия душевен живот.
към текста >>
Пробивайки си път в тази част на Микрокосм
оса
, той изживява в себе си онова, което в нормално състояние човек изживява разширен върху външния свят.
Етерното тяло отразява душевния ни живот обратно към нас; и понеже прави това, то ни се явява така, както ако беше истинската причина за нашия душевен живот. Самото етерно тяло обаче се оказва непроницаемо. Ние не проникваме в него, но то отразява към нас един образ на душевния ни живот. Това е неговата особеност. Мистикът обаче, чрез усилване на душевния живот, успява в проникването до определена степен в етерното тяло; той вижда повече от един отразен образ.
Пробивайки си път в тази част на Микрокосмоса, той изживява в себе си онова, което в нормално състояние човек изживява разширен върху външния свят.
Така мистикът, чрез вътрешно задълбочаване, прониква до някаква степен в етерното си тяло; прониква под онзи праг, където душевният живот при други обстоятелства се отразява в радост, страдание и т.н. във вътрешността на етерното тяло. Онова, което мистикът изживява преминавайки прага, са процеси в собственото му етерно тяло. Тогава той изживява нещо, което е малко сравнимо със загубата на Аза в състоянието на екстаз. В последния случай Азът става безкрайно малък, така да се каже, бидейки разлят в Макрокосмоса, а в мистичното изживяване Азът е "втвърден".
към текста >>
В последния случай Азът става безкрайно малък, така да се каже, бидейки разлят в Макрокосм
оса
, а в мистичното изживяване Азът е "втвърден".
Пробивайки си път в тази част на Микрокосмоса, той изживява в себе си онова, което в нормално състояние човек изживява разширен върху външния свят. Така мистикът, чрез вътрешно задълбочаване, прониква до някаква степен в етерното си тяло; прониква под онзи праг, където душевният живот при други обстоятелства се отразява в радост, страдание и т.н. във вътрешността на етерното тяло. Онова, което мистикът изживява преминавайки прага, са процеси в собственото му етерно тяло. Тогава той изживява нещо, което е малко сравнимо със загубата на Аза в състоянието на екстаз.
В последния случай Азът става безкрайно малък, така да се каже, бидейки разлят в Макрокосмоса, а в мистичното изживяване Азът е "втвърден".
Мистикът съзнава това въпреки факта, че възприетият от обикновения Аз принцип на действие в съгласие със свързаната с мозъка интелигентност и със заповедите на сетивата е игнориран и импулсите за неговите действия възникват от вътрешни чувства, извиращи направо от неговото етерно тяло и не, както в случая на другите хора, само отразени от него. Много силните вътрешни изживявания на мистика се дължат на факта, че той прониква чак в своето етерно тяло.
към текста >>
Докато в състоянието на екстаз човек разширява своето същество в Макрокосм
оса
, мистикът натиква себе си в Микрокосм
оса
.
Докато в състоянието на екстаз човек разширява своето същество в Макрокосмоса, мистикът натиква себе си в Микрокосмоса.
И двете изживявания, това на възприемане в екстаза на определени събития и същества в Макрокосмоса, и това на преминаване през необичайни вътрешни изживявания като мистик, са свързани едно с друго, и тази връзка може да се характеризира много просто по следния начин. Светът, който виждаме със своите очите и чуваме със своите уши, подбужда в нас определени чувства на удоволствие, болка и т.н. Ние чувстваме, че в нормалния живот всичко това е свързано. Радостта във външния свят, почувствана от един човек, може да бъде по-силна от онази, почувствана от друг, но това са само разлики в степента. Силните страдания и захласи на мистика са значително различни по качество.
към текста >>
И двете изживявания, това на възприемане в екстаза на определени събития и същества в Макрокосм
оса
, и това на преминаване през необичайни вътрешни изживявания като мистик, са свързани едно с друго, и тази връзка може да се характеризира много просто по следния начин.
Докато в състоянието на екстаз човек разширява своето същество в Макрокосмоса, мистикът натиква себе си в Микрокосмоса.
И двете изживявания, това на възприемане в екстаза на определени събития и същества в Макрокосмоса, и това на преминаване през необичайни вътрешни изживявания като мистик, са свързани едно с друго, и тази връзка може да се характеризира много просто по следния начин.
Светът, който виждаме със своите очите и чуваме със своите уши, подбужда в нас определени чувства на удоволствие, болка и т.н. Ние чувстваме, че в нормалния живот всичко това е свързано. Радостта във външния свят, почувствана от един човек, може да бъде по-силна от онази, почувствана от друг, но това са само разлики в степента. Силните страдания и захласи на мистика са значително различни по качество. Също има и големи разлики в качеството между онова, което очите виждат и ушите чуват, и изживяваното от някого в екстаза, когато той е предаден на един свят, който не е като света на сетивата.
към текста >>
Следващите лекции ще говорят в по-големи и по-големи подробности за пътищата, водещи в духовния свят през Макрокосм
оса
и през Микрокосм
оса
.
Описаното днес ще изглежда за много от вас като лекомислена хипотеза, но в следващите лекции ще се опитаме да отговорим на въпросите: До каква степен сме способни да проникнем в един реален свят, пробивайки си път през гоблена на външния свят на сетивата? Колко далеч е възможно да стигнем отвъд света, изживяван от човек в състояние на екстаз и да проникнем в един реален външен свят, и да проникнем под вътрешния свят на мистика в област, лежаща под човешкия Аз, но в която също има реалност?
Следващите лекции ще говорят в по-големи и по-големи подробности за пътищата, водещи в духовния свят през Макрокосмоса и през Микрокосмоса.
към текста >>
50.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Би трябвало поне да се допусне, че една кол
оса
лна сила в космическото пространство е създала цялата Слънчева система чрез въртене.
Мънички капчици се отделят и се въртят около една по-голяма капка, която остава в центъра. Учителят ще изтъкне, че това представя в малък мащаб образуването на планетарната система и никой няма да го оспори. Но един остроумен ученик може да каже на учителя: "Вие сте забравили нещо, което при други обстоятелства може да е подходящо да се забрави, но не и в този случай. Вие сте забравили своята собствена роля в опита, защото вие сте онзи, който върти капката олио! " Заради логиката най-важният фактор от всички не трябва да се забравя.
Би трябвало поне да се допусне, че една колосална сила в космическото пространство е създала цялата Слънчева система чрез въртене.
Опитът сам по себе си насочва към факта, че трябва да има нещо зад онова, което се върти; насочва към съществуването на сили, причиняващи движението, възприемаемо за окото. По същия начин има енергии и Сили зад великото космическо устройство на нашата Слънчева система.
към текста >>
Тогава няма да изглежда абсурдна мисълта, че в Макрокосм
оса
действат могъщи сили сили аналогични на онези, водещи живота ни през деня и нощта.
Перспективата, разкриваща се тук, е на могъщи сили, лежащи в основата на реда на нашата планетарна система, направляващи великия космически часовник, както собственият ни живот се направлява в хода на 24 часа.
Тогава няма да изглежда абсурдна мисълта, че в Макрокосмоса действат могъщи сили сили аналогични на онези, водещи живота ни през деня и нощта.
Като резултат на такива мисли в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни. Силата, която в Макрокосмоса движи Марс около Слънцето, е подобна на онази, която ни праща да спим. Силата в Макрокосмоса, движеща Венера около Слънцето, е подобна на онази, която направлява Сетивната душа през деня. Отдалеченият Сатурн, със своето слабо влияние, изглежда да наподобява онези слаби сили, които работят, само в особени случаи, върху Съзнателната душа в хората, които са сомнамбули. А въртенето на Луната около Земята се дължи на сила подобна на онази, която направлява съзнателните ни дела в будния живот.
към текста >>
Силата, която в Макрокосм
оса
движи Марс около Слънцето, е подобна на онази, която ни праща да спим.
Перспективата, разкриваща се тук, е на могъщи сили, лежащи в основата на реда на нашата планетарна система, направляващи великия космически часовник, както собственият ни живот се направлява в хода на 24 часа. Тогава няма да изглежда абсурдна мисълта, че в Макрокосмоса действат могъщи сили сили аналогични на онези, водещи живота ни през деня и нощта. Като резултат на такива мисли в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни.
Силата, която в Макрокосмоса движи Марс около Слънцето, е подобна на онази, която ни праща да спим.
Силата в Макрокосмоса, движеща Венера около Слънцето, е подобна на онази, която направлява Сетивната душа през деня. Отдалеченият Сатурн, със своето слабо влияние, изглежда да наподобява онези слаби сили, които работят, само в особени случаи, върху Съзнателната душа в хората, които са сомнамбули. А въртенето на Луната около Земята се дължи на сила подобна на онази, която направлява съзнателните ни дела в будния живот. Пространствените разстояния означават нещо, което се изразява в определено отношение в нашия собствен регулиран от времето живот. Ще навлезем в тези неща по-дълбоко и днес въпросът е само в това да им обърнем внимание.
към текста >>
Силата в Макрокосм
оса
, движеща Венера около Слънцето, е подобна на онази, която направлява Сетивната душа през деня.
Перспективата, разкриваща се тук, е на могъщи сили, лежащи в основата на реда на нашата планетарна система, направляващи великия космически часовник, както собственият ни живот се направлява в хода на 24 часа. Тогава няма да изглежда абсурдна мисълта, че в Макрокосмоса действат могъщи сили сили аналогични на онези, водещи живота ни през деня и нощта. Като резултат на такива мисли в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни. Силата, която в Макрокосмоса движи Марс около Слънцето, е подобна на онази, която ни праща да спим.
Силата в Макрокосмоса, движеща Венера около Слънцето, е подобна на онази, която направлява Сетивната душа през деня.
Отдалеченият Сатурн, със своето слабо влияние, изглежда да наподобява онези слаби сили, които работят, само в особени случаи, върху Съзнателната душа в хората, които са сомнамбули. А въртенето на Луната около Земята се дължи на сила подобна на онази, която направлява съзнателните ни дела в будния живот. Пространствените разстояния означават нещо, което се изразява в определено отношение в нашия собствен регулиран от времето живот. Ще навлезем в тези неща по-дълбоко и днес въпросът е само в това да им обърнем внимание. Ако разсъдим, съвсем повърхностно, че Сатурн е най-отдалечената планета и съответно има най-слабо влияние върху нашата Земя, това може да се съпостави с факта, че силите на тъмния Сатурн имат едва слабо въздействие върху спящото човешко същество.
към текста >>
Така ние откриваме забележително съотношение между човешкия живот, Микрокосм
оса
, и силите работещи във великия космически часовник, движещи различните планети около Слънцето в Макрокосм
оса
.
Така ние откриваме забележително съотношение между човешкия живот, Микрокосмоса, и силите работещи във великия космически часовник, движещи различните планети около Слънцето в Макрокосмоса.
към текста >>
Нашето човешко естество е разбираемо само ако държим сметка за неговото сходство с Макрокосм
оса
.
Самата истина е, че светът е безкрайно по-сложен отколкото се предполага.
Нашето човешко естество е разбираемо само ако държим сметка за неговото сходство с Макрокосмоса.
Знаейки това, духовните изследователи във всички епохи са избирали съответстващи си наименования за Големия Свят и за Малкия Свят последният бидейки привидно незначителния телесен човек, затворен в кожата.
към текста >>
Днес бях способен да дам само една бегла насока за съответствията между Микрокосм
оса
(човека) и Макрокосм
оса
(Слънчевата система).
Днес бях способен да дам само една бегла насока за съответствията между Микрокосмоса (човека) и Макрокосмоса (Слънчевата система).
Но сега ще ви бъде ясно, че такива съотношения наистина съществуват. Сякаш съм загатнал отдалеч за Същества, чиито сили действат през пространството и регулират движенията на нашата планетарна система, точно както се регулират стрелките на един часовник във физическия свят. Ние имаме едва толкова, както ако сме хвърлили поглед към границата на областта, където можем да се надяваме, че духовните светове ще ни се разкрият. В следващите лекции ще се научим да разпознаваме не само планетите като стрелки на великия космически часовник, а също и действителни Същества, привели в движение цялата Слънчева система, водещи планетите около Слънцето и оказващи се сродни на онова, което става в самото човешко същество. И така ще стигнем до разбиране как човекът като Малък Свят, Микрокосмос, е роден от Големия Свят, от Макрокосмоса.
към текста >>
И така ще стигнем до разбиране как човекът като Малък Свят, Микрокосмос, е роден от Големия Свят, от Макрокосм
оса
.
Днес бях способен да дам само една бегла насока за съответствията между Микрокосмоса (човека) и Макрокосмоса (Слънчевата система). Но сега ще ви бъде ясно, че такива съотношения наистина съществуват. Сякаш съм загатнал отдалеч за Същества, чиито сили действат през пространството и регулират движенията на нашата планетарна система, точно както се регулират стрелките на един часовник във физическия свят. Ние имаме едва толкова, както ако сме хвърлили поглед към границата на областта, където можем да се надяваме, че духовните светове ще ни се разкрият. В следващите лекции ще се научим да разпознаваме не само планетите като стрелки на великия космически часовник, а също и действителни Същества, привели в движение цялата Слънчева система, водещи планетите около Слънцето и оказващи се сродни на онова, което става в самото човешко същество.
И така ще стигнем до разбиране как човекът като Малък Свят, Микрокосмос, е роден от Големия Свят, от Макрокосмоса.
към текста >>
51.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
И ако наречем собственото си същество Микрокосмос, ние трябва да добавим, че никога не виждаме Микрокосм
оса
в неговата чиста, духовна форма, а само онази част, която нашето собствено същество разкрива в нормално състояние.
По този начин съзнанието ни бе насочено към границата, където можем смътно да предскажем съществуването на Съществото, познато на духовния изследовател като Малкия Пазач на Прага. Тук вече се съдържа указание, че в будния живот ние изобщо не виждаме своето истинско същество.
И ако наречем собственото си същество Микрокосмос, ние трябва да добавим, че никога не виждаме Микрокосмоса в неговата чиста, духовна форма, а само онази част, която нашето собствено същество разкрива в нормално състояние.
Точно както когато човек гледа в огледало, той вижда един образ, картина, а не себе си, така и в будно съзнание ние не виждаме самия Микрокосмос, а негов отразен образ. Ние виждаме Микрокосмоса в неговия огледален образ.
към текста >>
Ние виждаме Микрокосм
оса
в неговия огледален образ.
По този начин съзнанието ни бе насочено към границата, където можем смътно да предскажем съществуването на Съществото, познато на духовния изследовател като Малкия Пазач на Прага. Тук вече се съдържа указание, че в будния живот ние изобщо не виждаме своето истинско същество. И ако наречем собственото си същество Микрокосмос, ние трябва да добавим, че никога не виждаме Микрокосмоса в неговата чиста, духовна форма, а само онази част, която нашето собствено същество разкрива в нормално състояние. Точно както когато човек гледа в огледало, той вижда един образ, картина, а не себе си, така и в будно съзнание ние не виждаме самия Микрокосмос, а негов отразен образ.
Ние виждаме Микрокосмоса в неговия огледален образ.
към текста >>
Виждаме ли някога Макрокосм
оса
в неговата реалност?
Виждаме ли някога Макрокосмоса в неговата реалност?
Ние отново трябва да започнем от познати изживявания, оставяйки настрана за момент онова, на което бива подложен човек в течение на 24-те часа на денонощието. Ще помислим за наистина най-простите изживявания, които идват до човека във външния свят на сетивата. В този свят той възприема редуване на ден и нощ как Слънцето изгрява на сутринта и залязва вечерта; възприема как слънчевата светлина осветява всички предмети около него. Какво тогава е онова, което човек вижда от изгрев до залез? Принципно казано, той изобщо не вижда самите предмети, а слънчевата светлина, която те отразяват.
към текста >>
Обаче за човек е възможно да я има косвено, като в отражение, когато тези чувства могат да бъдат запалени не от едно действително изживяване на събитията във външната природа, а от изложения и описания за духовните аспекти на Макрокосм
оса
.
Умственият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на чувството за пролет и есен. Интелектуалността не беше по никакъв начин ръководна в онези времена, каквато е днес. Човешкото мислене е крайно различно от онова, което бе в онези стари дни, когато бе далеч по-малко развито. Но с постепенната еволюция на интелектуалността бе загубена способността за това изживяване на природата.
Обаче за човек е възможно да я има косвено, като в отражение, когато тези чувства могат да бъдат запалени не от едно действително изживяване на събитията във външната природа, а от изложения и описания за духовните аспекти на Макрокосмоса.
към текста >>
Това е духовното познание, направено достъпно за нас, за да можем да проникнем безопасно в Макрокосм
оса
.
Мисията на гърците бе да подготвят онова, което днес ние трябва да доведем до още по-висока степен на развитие. Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад. Това е посочено в легендата за Тезей, който взел нишката на Ариадна със себе си в лабиринта. А сега, какво е нишката на Ариадна днес? Понятията и умствените изображения на свръхсетивния свят, които формираме в душите си!
Това е духовното познание, направено достъпно за нас, за да можем да проникнем безопасно в Макрокосмоса.
И така Духовната Наука, която преди всичко говори изключително на интелекта, може да бъде една нишка на Ариадна, помагаща ни да превъзмогнем объркването, което може да се получи, ако влизахме неподготвени в духовния свят на Макрокосмоса.
към текста >>
И така Духовната Наука, която преди всичко говори изключително на интелекта, може да бъде една нишка на Ариадна, помагаща ни да превъзмогнем объркването, което може да се получи, ако влизахме неподготвени в духовния свят на Макрокосм
оса
.
Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад. Това е посочено в легендата за Тезей, който взел нишката на Ариадна със себе си в лабиринта. А сега, какво е нишката на Ариадна днес? Понятията и умствените изображения на свръхсетивния свят, които формираме в душите си! Това е духовното познание, направено достъпно за нас, за да можем да проникнем безопасно в Макрокосмоса.
И така Духовната Наука, която преди всичко говори изключително на интелекта, може да бъде една нишка на Ариадна, помагаща ни да превъзмогнем объркването, което може да се получи, ако влизахме неподготвени в духовния свят на Макрокосмоса.
към текста >>
Той трябва безстрашно и без изпадане в обърканост да премине това духовно Същество, което също ни показва колко сме нищожни, и че трябва да развием нови органи, ако се стремим да проникнем в Макрокосм
оса
.
Така ние виждаме, че ако човек желае да намери духа, който е зад външния свят и го обхваща, той трябва да прекоси в пълно съзнание една област, за която в нормалния живот е несъзнателен; той трябва да прекоси съзнателно самия поток, който в ежедневния живот му отнема съзнанието. Ако след това той се остави да бъде повлиян от чувства, запалени от кръговрата на самата природа, или от понятия и идеи като споменатите по-горе, ако, накратко, постига истинско себе-развитие, той постепенно става способен на безстрашно приближаване към духовната Сила, която отначало е невидима. Точно както Вътрешният Пазач на Прага е невъзприемаем за обикновеното съзнание, така също е и този втори пазач, Големия Пазач на Прага, който стои пред духовния Макрокосмос. Той става все по-възприемаем за онзи, преминал нужната подготовка и проправя пътя му в духовния Макрокосмос.
Той трябва безстрашно и без изпадане в обърканост да премине това духовно Същество, което също ни показва колко сме нищожни, и че трябва да развием нови органи, ако се стремим да проникнем в Макрокосмоса.
Ако някой доближеше този Голям Пазач на Прага съзнателно, но още неподготвен, щеше да бъде обхванат от страх и отчаяние.
към текста >>
Едната порта води в човешкото вътрешно същество, в духа на Микрокосм
оса
; другата порта води в духа на Макрокосм
оса
.
Сега чухме как със своето нормално съзнание човек е затворен в границите, означени от две порти. На едната стои Малкият Пазач на Прага, на другата Големият Пазач на Прага.
Едната порта води в човешкото вътрешно същество, в духа на Микрокосмоса; другата порта води в духа на Макрокосмоса.
Но сега трябва да осъзнаем, че от същия този Макрокосмос идват духовните сили, изграждащи собственото ни същество. Откъде идва материалът за нашите физически и етерни тела? Всички сили, които се събират там и са така изпълнени с мъдрост, са наредени пред нас в Големия Свят, когато преминем Големия Пазач на Прага. Там сме изправени не само пред познание. И това е друг момент от значение.
към текста >>
Досега говорех само за познанието, което може да бъде добито от човека, но то още не е станало вникване в действителните движения и сили на Макрокосм
оса
.
Но сега трябва да осъзнаем, че от същия този Макрокосмос идват духовните сили, изграждащи собственото ни същество. Откъде идва материалът за нашите физически и етерни тела? Всички сили, които се събират там и са така изпълнени с мъдрост, са наредени пред нас в Големия Свят, когато преминем Големия Пазач на Прага. Там сме изправени не само пред познание. И това е друг момент от значение.
Досега говорех само за познанието, което може да бъде добито от човека, но то още не е станало вникване в действителните движения и сили на Макрокосмоса.
Тялото не може да бъде изградено от данни; то трябва да бъде изградено жертвено. Веднъж преминали тайнственото Същество, което е Големият Пазач на Прага, ние влизаме в свят на непознати действия и сили. Най-напред, човек не знае нищо за тази област, защото отпред се разгръща воалът на сетивния свят. Но тези сили текат в нас, изградили нашите физически и етерни тела. Цялото това взаимодействие, взаимодействието между Големия Свят и Малкия Свят, между онова което е вътре и онова което е вън, скрито от воала на сетивния свят всичко това е включено в объркващия лабиринт.
към текста >>
52.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
От това е ясно, че когато човек е отдаден на своите собствени вътрешен живот и същество, той изживява нещо съвсем ново за неговата душа, а именно онова, което собственото му себе е способно да бъде в следствие на всичко, което струи в него от Макрокосм
оса
.
Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на чувството, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото Чувство; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо Чувство ни прониква с нещо, което е сравнимо само с онова, наричано светлина. Ние ставаме вътрешно осветени; струящото в нас като действие на Космическото Чувство е вътрешна светлина, въпреки че без ясновидство тя не е видима външно като светлина. Но един човек, преминал Малкия Пазач на Прага осъзнава, че онова, от което се нуждае за своя вътрешен живот, а именно светлината, не е нищо друго освен рожба на Космическото Чувство, поето от него през съня.
От това е ясно, че когато човек е отдаден на своите собствени вътрешен живот и същество, той изживява нещо съвсем ново за неговата душа, а именно онова, което собственото му себе е способно да бъде в следствие на всичко, което струи в него от Макрокосмоса.
И само когато усеща силите на Космическото Чувство, струящи в него, астралното тяло стои пред него като реалност.
към текста >>
С това в предвид ние можем да кажем: наистина душата ни е нищожна в сравнение с онова, което е в Макрокосм
оса
, в който нашето същество се излива през съня, въпреки че душата ни е сродна с него.
Така ние виждаме, че последиците от съня работят върху вътрешното ни същество и през нашите външни обвивки от сутрин до вечер, позволявайки ни да се справим с изискванията на съществуването.
С това в предвид ние можем да кажем: наистина душата ни е нищожна в сравнение с онова, което е в Макрокосмоса, в който нашето същество се излива през съня, въпреки че душата ни е сродна с него.
Великата Вселена е пронизана от Космическа Воля, Космическо Чувство, Космическо Мислене, и мисленето, чувстването и волята се развиват до по-високи и по-високи степени в собствената ни душа.
към текста >>
Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосм
оса
; те дават, само дават.
Плод на тези две чувства в душата на истинския мистик е една мисъл, която може да се изрази така: Какво щеше да бъде ако Съществата, създали онова, което днес се простира във Вселената, които ни даряват толкова много какво щеше да бъде, ако те в миналото не бяха направили нищо за да допринесат за собственото си развитие?
Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават.
В какво щяхме да се превърнем самите ние, ако те не бяха направили нищо за да се развият до тези високи степени? Без тях ние нямаше да можем да съществуваме! Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност. То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение.
към текста >>
Никой, който няма до дъното на душата си това чувство на благодарност към Макрокосм
оса
, не е станал истински мистик.
Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност. То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение. Онова, което външният свят сега назовава Мистицизъм, всъщност не се равнява на нищо повече от сбор от фрази. Истинският мистик познава добре това изживяване и се пита: Какво щеше да бъдеш ти, ако Съществата, съществували преди теб и които някога бяха като теб, не се бяха издигнали до такива висоти, че да бъдат нощем способни да позволят в теб да се влеят силите, от които се нуждаеш за телесното си съществуване, в което ще преминеш когато се събудиш на сутринта?
Никой, който няма до дъното на душата си това чувство на благодарност към Макрокосмоса, не е станал истински мистик.
към текста >>
Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене, чувство и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосм
оса
по време на сън?
Следва друго чувство.
Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене, чувство и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън?
Тогава това чувство се превръща в непреодолимо задължение да се допринесе за развитието на душата. Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили. Ако не правиш нищо за своето собствено развитие, ако го отказваш, тогава ти ще спомагаш за това да се попречи на други същества да се развиват, както си се развил ти; ти ще допринасяш за упадъка на света вместо за неговия напредък.
към текста >>
се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосм
оса
, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение.
От това ние осъзнаваме, че обикновените изживявания на душата – желания, подбуди, подтици, страсти и т.н.
се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение.
към текста >>
Ако тези чувства са действително живи в някой човек, и той им се отдава с все по-голяма сила на чувствата на благодарност и задължение към развиващия се свят, ако оставя тези чувства да пулсират в душата му, тогава в него се отварят очите за ясновидство; истинската форма на собственото му астрално тяло, която в обикновеното му съзнание при събуждане бе дотогава скрита за него, застава пред очите му астралното тяло, родено от Макрокосм
оса
.
Тези са чувствата, които струят в нас, когато преминем Пазача на Прага и направим себе си способни да разпознаваме астралното тяло като реалност.
Ако тези чувства са действително живи в някой човек, и той им се отдава с все по-голяма сила на чувствата на благодарност и задължение към развиващия се свят, ако оставя тези чувства да пулсират в душата му, тогава в него се отварят очите за ясновидство; истинската форма на собственото му астрално тяло, която в обикновеното му съзнание при събуждане бе дотогава скрита за него, застава пред очите му астралното тяло, родено от Макрокосмоса.
Ако искаме да видим всичко това и да осъзнаем с достатъчна сила истината, че духът лежи зад цялото материално съществуване, тогава трябва да преминем Пазача на Прага.
към текста >>
Не такъв импулс работи в онези, които гледат на Духовната Наука като на световна мисия; те са подтиквани от знанието, че определени сили в Макрокосм
оса
започват да се изчерпват, че се движим към бъдеще, когато твърде малко ще тече отгоре надолу, ако самите хора не работят върху развитието на своите души.
Не е обикновен идеал да се представя сега Духовната Наука; тя не работи по същия начин като други движения, където хората се запалват по някакъв идеал, но са способни само да го проповядват на останалите.
Не такъв импулс работи в онези, които гледат на Духовната Наука като на световна мисия; те са подтиквани от знанието, че определени сили в Макрокосмоса започват да се изчерпват, че се движим към бъдеще, когато твърде малко ще тече отгоре надолу, ако самите хора не работят върху развитието на своите души.
Такава е епохата, в която живеем. По тази причина трябва да появи Духовната Наука, за да подбуди хората да попълнят, от своя страна, струящите надолу сили, които се изчерпват. Това познание е източникът, от който Духовната Наука извлича своя импулс и ако не бяха тези факти, Духовната Наука щеше да остави човешката еволюция да се погрижи за себе си. Но Духовната Наука предсказва, че ако в идващите столетия няма достатъчно човешки същества, които да се стремят да достигнат висшите светове, това ще завърши с човешката раса, получаваща все по-малко сили отгоре. Човешкият живот би увехнал и пресъхнал, точно както едно дърво линее, когато през него вече не тече жизнен сок.
към текста >>
53.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосм
оса
, се завръща отново в затвора на своето тяло.
В най-добрия случай той може да се подготви с мистично задълбочаване за съзнателно навлизане в своите външни телесни обвивки. Какво означава това, и подготовката с която е свързано, ще стане ясно едва в хода на тези лекции. За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации. Това може и се случва на определени индивиди. Те се събуждат с определено чувство на потиснатост.
Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло.
Може също да има и друго чувство. При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе. Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно чувство, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания. Има чувства, които може да възникнат при необичайни условия дори в обикновения живот, и казаното сега може да се разгледа като потвърждение на изложенията, направени в лекцията вчера. Въпреки всичко само истинският мистик е онзи, при когото това изживяване може да дойде в пълната си сила.
към текста >>
Имаше Мистерии, в които човек просто биваше отвеждан покрай Малкия Пазач на Прага в своето собствено вътрешно същество, а имаше и други, в който той биваше извеждан в Макрокосм
оса
, по необходимост в един вид екстаз.
В съвременната цивилизация вече не е правилно да се поема по път, водещ към по-дълбоко спускане във вътрешната същност, без да има безпокойство относно някои други съображения. Основната характеристика на духовния живот днес е, че човек се подчинява само до определена степен и желае да извърви своя път на познание във възможно най-пълна свобода. Ние ще видим, че има път в духовния свят, който напълно взема под внимание това желание: това е розекройцерския път на познание. Това е верният път на съвременността. Той не съществуваше в онези Мистерии на античността, където човек бе посвещаван в най-дълбоките тайни на Битието.
Имаше Мистерии, в които човек просто биваше отвеждан покрай Малкия Пазач на Прага в своето собствено вътрешно същество, а имаше и други, в който той биваше извеждан в Макрокосмоса, по необходимост в един вид екстаз.
Имаше два най-обичайни пътя в древните времена. Пътят на спускане във вътрешната същност беше следван особено на онези места на Посвещение, наречени Мистерийните Светилища на Озирис и Изис. А сега, за да обясним какво може да изживее човек при спускане в своето вътрешно същество, ние ще говорим за опитностите, преминавани от ученикът в Мистериите на Озирис и Изис. Както ще чуем в следващите лекции, днес е възможно да постигнем Посвещението, което носи познание за тези Мистерии, но пътят водещ към това Посвещение се различава от онова, което е бил някога.
към текста >>
Ние сме говорили за пътя, поеман в Северните Мистерии за да се изживее Макрокосм
оса
, в който човек влиза при заспиване.
В следващата лекция ще чуем какво трябва да бъде направено сега за да може един човек, внедрен в духовния живот днес, да намери пътя, който да му позволи да поддържа непокътнати естеството и устройството на своята душа.
Ние сме говорили за пътя, поеман в Северните Мистерии за да се изживее Макрокосмоса, в който човек влиза при заспиване.
Утре ще започнем описвайки процеса на заспиване и после ще преминем към това да говорим за макрокосмическите сфери, в които човек намира своя път чрез методи, принадлежащи към съвременния път на познание, водещ във висшите светове.
към текста >>
54.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние чухме как тогава човек се разширява, така да се каже, в Макрокосм
оса
, докато в своето будно състояние той е потопен в собственото си същество, в Микрокосм
оса
.
Днес ще насочим вниманието си към другия път, по който човек може да поеме, не спускайки се във вътрешната си същност в момента на събуждането, а съзнателно изживявайки момента на заспиването, съзнателно изживявайки състоянието, на което е подложен в съня.
Ние чухме как тогава човек се разширява, така да се каже, в Макрокосмоса, докато в своето будно състояние той е потопен в собственото си същество, в Микрокосмоса.
Ние чухме също, че онова което човек би изживял, ако неговият Аз се излееше съзнателно в Макрокосмоса, би било така заслепяващо, така разтърсващо, че може да се разгледа като мъдро предопределение факта, че в момента на заспиване човек забравя напълно своето съществуване и съзнанието се прекратява.
към текста >>
Ние чухме също, че онова което човек би изживял, ако неговият Аз се излееше съзнателно в Макрокосм
оса
, би било така заслепяващо, така разтърсващо, че може да се разгледа като мъдро предопределение факта, че в момента на заспиване човек забравя напълно своето съществуване и съзнанието се прекратява.
Днес ще насочим вниманието си към другия път, по който човек може да поеме, не спускайки се във вътрешната си същност в момента на събуждането, а съзнателно изживявайки момента на заспиването, съзнателно изживявайки състоянието, на което е подложен в съня. Ние чухме как тогава човек се разширява, така да се каже, в Макрокосмоса, докато в своето будно състояние той е потопен в собственото си същество, в Микрокосмоса.
Ние чухме също, че онова което човек би изживял, ако неговият Аз се излееше съзнателно в Макрокосмоса, би било така заслепяващо, така разтърсващо, че може да се разгледа като мъдро предопределение факта, че в момента на заспиване човек забравя напълно своето съществуване и съзнанието се прекратява.
към текста >>
Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосм
оса
, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира.
Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз. Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него. Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него.
Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира.
Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз. Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност. Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго. В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосмоса да се състои по различен начин.
към текста >>
Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосм
оса
, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз.
Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз. Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него. Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира.
Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз.
Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност. Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго. В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосмоса да се състои по различен начин. Причината за това ще стане ясна когато бъде напомнено, че главната особеност в този процес бе загубата на Аза.
към текста >>
Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосм
оса
посредством форма на екстаз.
Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз. Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него. Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира. Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз.
Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз.
По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност. Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго. В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосмоса да се състои по различен начин. Причината за това ще стане ясна когато бъде напомнено, че главната особеност в този процес бе загубата на Аза. Азът прогресивно отслабваше, докато накрая човек стигаше да състоянието, когато изгубваше себе си като човешко същество.
към текста >>
В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосм
оса
да се състои по различен начин.
Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира. Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз. Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност. Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго.
В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосмоса да се състои по различен начин.
Причината за това ще стане ясна когато бъде напомнено, че главната особеност в този процес бе загубата на Аза. Азът прогресивно отслабваше, докато накрая човек стигаше да състоянието, когато изгубваше себе си като човешко същество.
към текста >>
Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези помощници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосм
оса
.
Следователно някои индивидуалности бяха специално обучавани да поставят всичките си душевни сили в служба на Северните Мистерии, да се откажат от всички изживявания, свързани с лятото, есента и зимата, и да съсредоточат целия си живот върху чувството за напъпващия живот на пролетта. Други бяха обучавани да изживяват изобилния живот на лятото, други живота характерен за есента, други онзи на зимата. Изживяванията, които отделното човешко същество може да има в хода на годината, бяха разпределени на много хора, така че бяха налице индивидуалности, засилили една от страните на своя Аз по доста различни начини. Понеже бяха развили една сила в частност с изключване на всички останали, те имаха в себе си излишък на Аз-сила, и тогава, в съгласие с определени правила, те бяха свързвани с кандидата за Посвещение по такъв начин, че техният излишък на Аз-сила му беше предаван. Неговата Аз-сила в противен случай би отслабвала прогресивно.
Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези помощници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосмоса.
Онова, което другите можеха да предадат, се изливаше в душата на кандидата за Посвещение.
към текста >>
В по-ранни времена имаше индивидуалности, които с готовност развиваха една страна на своя Аз с цел да я поставят в служба на кандидата за Посвещение и така евентуално да могат да чуят от него описание на онова, което той е изживял в едно състояние, което не беше екстаз в обикновения смисъл, а понеже в него се е вляла външна Аз-сила съзнателно издигане в Макрокосм
оса
.
За да разберем един такъв процес, ние трябва да можем да формираме идея за силната преданост и жертвоготовност, с които хората работеха в Мистериите в онези стари времена. Екзотеричният свят днес има много слаба представа за такава пламенна жертвоготовност.
В по-ранни времена имаше индивидуалности, които с готовност развиваха една страна на своя Аз с цел да я поставят в служба на кандидата за Посвещение и така евентуално да могат да чуят от него описание на онова, което той е изживял в едно състояние, което не беше екстаз в обикновения смисъл, а понеже в него се е вляла външна Аз-сила съзнателно издигане в Макрокосмоса.
към текста >>
Ако тогава човек, надарен с Аз-сили, изкуствено поддържани в него, проникнеше в Макрокосм
оса
, той всъщност се издигаше във висшите светове.
Ако тогава човек, надарен с Аз-сили, изкуствено поддържани в него, проникнеше в Макрокосмоса, той всъщност се издигаше във висшите светове.
Първият свят, през който той преминаваше, бе онзи, който би му се разкрил ако той не губеше съзнанието си при заспиване. Ние следователно ще насочим вниманието си към този момент на заспиване, както направихме по-рано при онзи на събуждане.
към текста >>
Този процес на заспиване е наистина едно издигане в Макрокосм
оса
.
Този процес на заспиване е наистина едно издигане в Макрокосмоса.
Дори в нормалното човешко съзнание понякога е възможно, при особено необичайни условия, то да стане съзнателно до определена степен за процесите, свързани със заспиването. Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание. Той сякаш става по-лек, като че ли израства извън себе си. После това изживяване е свързано с определено чувство да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера. Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосмоса.
към текста >>
Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосм
оса
.
Този процес на заспиване е наистина едно издигане в Макрокосмоса. Дори в нормалното човешко съзнание понякога е възможно, при особено необичайни условия, то да стане съзнателно до определена степен за процесите, свързани със заспиването. Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание. Той сякаш става по-лек, като че ли израства извън себе си. После това изживяване е свързано с определено чувство да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера.
Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосмоса.
Това изживяване е последвано от нещо като разтърсване – показващо, че вътрешният човек е преминал в Макрокосмоса. Такива изживявания са необичайни, но са познати на много хора, когато са били повече или по-малко съзнателни в момента на заспиването. Но човек, който има само обикновеното, нормално съзнание, го загубва в момента на заспиване. Всички впечатления на деня цветове, светлина, звуци и т.н. изчезват, и човек е обграден от плътен мрак вместо от цветове и други впечатления на дневния живот.
към текста >>
Това изживяване е последвано от нещо като разтърсване – показващо, че вътрешният човек е преминал в Макрокосм
оса
.
Дори в нормалното човешко съзнание понякога е възможно, при особено необичайни условия, то да стане съзнателно до определена степен за процесите, свързани със заспиването. Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание. Той сякаш става по-лек, като че ли израства извън себе си. После това изживяване е свързано с определено чувство да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера. Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосмоса.
Това изживяване е последвано от нещо като разтърсване – показващо, че вътрешният човек е преминал в Макрокосмоса.
Такива изживявания са необичайни, но са познати на много хора, когато са били повече или по-малко съзнателни в момента на заспиването. Но човек, който има само обикновеното, нормално съзнание, го загубва в момента на заспиване. Всички впечатления на деня цветове, светлина, звуци и т.н. изчезват, и човек е обграден от плътен мрак вместо от цветове и други впечатления на дневния живот. Ако беше способен да поддържа съзнанието си както може да го направи обученият Посветен в момента, когато изчезват впечатленията на деня, той би възприемал онова, наричано в духовната наука Елементарния или Елементален Свят, Светът на Елементите.
към текста >>
Точно както вътрешното същество на човека е скрито при събуждането благодарение на това, че неговото внимание бива отклонявано към впечатленията на външния свят, така и когато заспива, най-близкият свят на онзи, на който той принадлежи, първото стъпало на Макрокосм
оса
, Елементарният Свят, е скрит от неговото възприятие.
Този Свят на Елементите е, преди всичко, скрит от човека, докато последният е в процес на заспиване.
Точно както вътрешното същество на човека е скрито при събуждането благодарение на това, че неговото внимание бива отклонявано към впечатленията на външния свят, така и когато заспива, най-близкият свят на онзи, на който той принадлежи, първото стъпало на Макрокосмоса, Елементарният Свят, е скрит от неговото възприятие.
Той може да се научи да вижда в него, когато действително се издигне в Макрокосмоса по указания път. Най-напред, този Елементарен Свят го кара да осъзнае, че всичко в неговото обкръжение, всички сетивни възприятия и впечатления, са еманация, проявление на духовното, че духовното лежи зад всичко материално. Когато човек по пътя на Посвещението следователно, който не губи съзнанието докато преминава в съня възприема този свят, вече за него не съществува никакво съмнение, че зад всичко във физическия свят лежат духовни Същества и духовни реалности. Само докато не е съзнателен за нищо освен за физическия свят той си представя, че зад този свят съществуват всички видове предполагаеми материални явления такива като атоми и други подобни. Защото човек, който прониква в Елементарния Свят, повече не може да има съмнения за въртящи се, групиращи се атоми от материя.
към текста >>
Той може да се научи да вижда в него, когато действително се издигне в Макрокосм
оса
по указания път.
Този Свят на Елементите е, преди всичко, скрит от човека, докато последният е в процес на заспиване. Точно както вътрешното същество на човека е скрито при събуждането благодарение на това, че неговото внимание бива отклонявано към впечатленията на външния свят, така и когато заспива, най-близкият свят на онзи, на който той принадлежи, първото стъпало на Макрокосмоса, Елементарният Свят, е скрит от неговото възприятие.
Той може да се научи да вижда в него, когато действително се издигне в Макрокосмоса по указания път.
Най-напред, този Елементарен Свят го кара да осъзнае, че всичко в неговото обкръжение, всички сетивни възприятия и впечатления, са еманация, проявление на духовното, че духовното лежи зад всичко материално. Когато човек по пътя на Посвещението следователно, който не губи съзнанието докато преминава в съня възприема този свят, вече за него не съществува никакво съмнение, че зад всичко във физическия свят лежат духовни Същества и духовни реалности. Само докато не е съзнателен за нищо освен за физическия свят той си представя, че зад този свят съществуват всички видове предполагаеми материални явления такива като атоми и други подобни. Защото човек, който прониква в Елементарния Свят, повече не може да има съмнения за въртящи се, групиращи се атоми от материя. Той знае, че лежащото зад цветовете, звуците и т.н.
към текста >>
Така със загубата на своя Аз, при проникване в Макрокосм
оса
, той би предал цялата си астрална природа на зли същества, пронизващи Елементарния Свят.
Той е във всичко в този свят; но взема в него своето естество, онова което е като човек. Той губи своя Аз сякаш той изтича, но онова което не е Аз неговите астрални качества, неговите желания и страсти, чувството му за истина или неистина всичко това се пренася в Елементарния Свят. Той губи своя Аз, който в ежедневния живот го контролира, който внася ред и хармония в астралното тяло. Когато изгуби Аза си, сред импулсите и желанията в душата му преобладава безредие и те си проправят път в Елементарния свят заедно с него; той пренася в този свят всичко, което е в душата му. Ако има някакво лошо качество, той го предава на някое същество в Елементарния Свят, което се чувства привлечено към това лошо качество.
Така със загубата на своя Аз, при проникване в Макрокосмоса, той би предал цялата си астрална природа на зли същества, пронизващи Елементарния Свят.
Защото когато влиза във връзка с тези същества, които имат силни Азове докато самият той, изгубил своя Аз, е по-слаб отколкото са те, последствието е, че те ще го възнаградят в негативен смисъл за прехраната, която той им осигурява от своята астрална природа. Когато се завръща във физическия свят, те му предават за неговия Аз качествата, които са получили от него и са направили частично свои собствени; с други думи те засилват неговата склонност към зло.
към текста >>
Тя описва Макрокосм
оса
така, както би трябвало той да се описва.
Съществата, духовните Йерархии, техните отношения със зодиакалните съзвездия, планетарните въплъщения на нашата Земя, описани с изрази свързани с Елементарния Свят всичко това е представено в детайли в главата върху еволюцията на света в моята книга "Въведение в Тайната Наука", и сега ние можем да разберем дълбоките основания за това главата да бъде написана по начина, по който е.
Тя описва Макрокосмоса така, както би трябвало той да се описва.
Всяко истинско описание трябва да се връща назад до духовните Същества. Аз се опитах в моята книга "Тайната Наука" да дам ръководни линии за правилния вид на описанието на Света на Духа светът в който се навлиза, когато е имало действително издигане в Макрокосмоса.
към текста >>
Аз се опитах в моята книга "Тайната Наука" да дам ръководни линии за правилния вид на описанието на Света на Духа светът в който се навлиза, когато е имало действително издигане в Макрокосм
оса
.
Съществата, духовните Йерархии, техните отношения със зодиакалните съзвездия, планетарните въплъщения на нашата Земя, описани с изрази свързани с Елементарния Свят всичко това е представено в детайли в главата върху еволюцията на света в моята книга "Въведение в Тайната Наука", и сега ние можем да разберем дълбоките основания за това главата да бъде написана по начина, по който е. Тя описва Макрокосмоса така, както би трябвало той да се описва. Всяко истинско описание трябва да се връща назад до духовните Същества.
Аз се опитах в моята книга "Тайната Наука" да дам ръководни линии за правилния вид на описанието на Света на Духа светът в който се навлиза, когато е имало действително издигане в Макрокосмоса.
към текста >>
Това издигане в Макрокосм
оса
може, разбира се, да продължава до още по-висши степени, тъй като Макрокосмосът по никакъв начин не е бил описан изчерпателно с казаното тук.
Това издигане в Макрокосмоса може, разбира се, да продължава до още по-висши степени, тъй като Макрокосмосът по никакъв начин не е бил описан изчерпателно с казаното тук.
Човек може да се извиси в дори по-висши светове; но става все по и по-трудно да се пренесе някаква идея за тези светове. Колкото по-високо е издигането, толкова по-трудно става това. Ако искаме да дадем идея за един още по-висш свят, това трябва да се направи по доста различен начин. Едно впечатление за света, който се достига след преминаване отвъд Света на Духа, може да се получи по следния начин: В описването на човека, какъвто стои той пред нас, ние можем да кажем, че неговото съществуване е станало възможно само поради съществуването на тези по-висши светове. Човекът е станал съществото, което е, защото се е развил от физическия свят, но преди всичко, от висшите, духовни светове.
към текста >>
Така ние се издигаме в Макрокосм
оса
през четири висши свята: Елементарният Свят, Света на Духа, Света на Разума и Света на Първообразите.
Така ние се издигаме в Макрокосмоса през четири висши свята: Елементарният Свят, Света на Духа, Света на Разума и Света на Първообразите.
В следващите лекции ще имам за тема Света на Разума и Света на Първообразите и после ще опиша методите по които, в крак със съвременната култура, могат да бъдат свалени силите от Света на Първообразите, за да направят възможно развитието на ясновидско съзнание.
към текста >>
55.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Вчера ние се опитахме да вникнем донякъде в същината на онова, наречено пътят навън в Макрокосм
оса
, във Великия Свят, за разлика от казаното в предишните лекции относно мистичния път, пътят в Микрокосм
оса
.
Вчера ние се опитахме да вникнем донякъде в същината на онова, наречено пътят навън в Макрокосмоса, във Великия Свят, за разлика от казаното в предишните лекции относно мистичния път, пътят в Микрокосмоса.
към текста >>
Издигането в Макрокосм
оса
води кандидата за Посвещение най-напред в онова, наричано в Духовната Наука Елементарния Свят; после той се издига в Света на Духа, след това в Света на Разума и най-накрая в още по-висш свят, който ще наречем Света на Първообразите (или на Архитиповете).
Издигането в Макрокосмоса води кандидата за Посвещение най-напред в онова, наричано в Духовната Наука Елементарния Свят; после той се издига в Света на Духа, след това в Света на Разума и най-накрая в още по-висш свят, който ще наречем Света на Първообразите (или на Архитиповете).
Беше казано, че вече няма наистина подходящи изрази за тези светове, тъй като в съвременния език няма такива, и ранно-германската дума Vernunft (разум) сега се употребява в обикновен смисъл за нещо, имащо значение само в света на сетивата. Затова и старият израз "Разум", използван за света над т.нар. "Свят на Духа", лесно може да бъде погрешно разбран.
към текста >>
Вчера беше казано, че когато човек преминава в Макрокосм
оса
, той не се чувства както ако срещаше предмети във физическото съществуване, а както ако беше вътре във всеки предмет на Елементарния Свят; той се чувства обединен с него.
Вчера беше казано, че когато човек преминава в Макрокосмоса, той не се чувства както ако срещаше предмети във физическото съществуване, а както ако беше вътре във всеки предмет на Елементарния Свят; той се чувства обединен с него.
Когато гледаме физически предмет, ние казваме: "Обектът е там; ние сме тук." И във физическия свят оставаме здравомислещи и благоразумни същества, докато можем да разграничим себе си със своята Азовост съвсем ясно от предметите и другите същества. Но веднага щом проникнем в Елементарния Свят, това различаване става принципно по-трудно, първо защото се сливаме с фактите и предметите и съществата на този свят. Това беше имано в предвид вчера особено във връзка с елемента на огъня. Ние казахме, че огънят на Елементарния Свят не е физическия огън, а нещо, което може да сравни с вътрешна душевна топлина, вътрешен душевен огън, макар и да не е точно същото. Когато усещаме огън в Елементарния Свят, той се смесва с нас, ние се чувстваме едно с него, вътре в него.
към текста >>
Но в Макрокосм
оса
не е така лесно да бъдеш извън нещата, както е във физическия свят.
Ако можем да поставяме на себе си този въпрос отново и отново, докато се опитваме да изобразим как е била породена нашата сегашна личност, за нас става възможно да направим първата крачка напред към измъкването от себето. В противен случай ние оставаме постоянно затворени вътре в себе си.
Но в Макрокосмоса не е така лесно да бъдеш извън нещата, както е във физическия свят.
Във физическия свят ние стоим например извън един розов храст, поради неговия естествен характер; а в Елементарния Свят се разрастваме в нещата там, отъждествяваме се с тях. Ако сме неспособни да разграничим себе си от нещата, докато всъщност сме в тях, ние никога не можем да разберем условията в този свят. Холеричният ни темперамент, например, се прелива с елемента на огъня. И ние вече не можем да направим разлика между онова, което струи от нас към някое същество на Елементарния Свят, и онова, което тече от него към нас, ако не сме се научили на това. Следователно първо трябва да се научим как да бъдем вътре в едно същество и все пак да различаваме собствената си идентичност от него.
към текста >>
Този пример също ни показва колко оправдано беше казаното в лекцията вчера, че когато се издига в Макрокосм
оса
, човек винаги се изправя пред опасността да изгуби своя Аз.
Необходими са определени тънкости в нашите опитности, ако ще се издигаме съзнателно във висшите светове.
Този пример също ни показва колко оправдано беше казаното в лекцията вчера, че когато се издига в Макрокосмоса, човек винаги се изправя пред опасността да изгуби своя Аз.
В обикновения живот Азът не е нищо друго освен съвкупността от мнения и чувства, свързани с нашата личност и повечето хора ще открият, че е извънредно трудно да мислят, да чувстват или да искат нещо, ако веднъж се оставят да бъдат напуснати от онова, което животът е направил от тях. Съответно преди да опитаме издигане във висшите светове е много важно да бъдем запознати с онова, което духовният изследовател вече е изнесъл наяве. Следователно отново и отново се под-чертава, че никой, който има опит в тази област, не ще помогне да води някой друг към висшите светове, докато последният не е схванал чрез разума си, чрез своята обикновена, здрава способност на преценка, че заявяваното в Духовната Наука не е безсмислица. Напълно възможно е да се формира здрава оценка за откритията на духовния изследовател. Въпреки, че не е възможно лично да се изследва в духовните светове без виждането на ясновидеца, може да се формира здрава преценка що се отнася до коректността или погрешността на съобщаваното от онези, които са способни да виждат.
към текста >>
Не само тези несъзнателни острови в душата, но и много неща от този род се изправят пред онзи, който навлиза в Макрокосм
оса
.
Не само тези несъзнателни острови в душата, но и много неща от този род се изправят пред онзи, който навлиза в Макрокосмоса.
Както чухме, човек навлиза в Макрокосмоса всяка нощ когато заспива, но пълна забрава обгръща онова, което той може да изживее там. Сред многото опитности, които можеше да има ако навлизаше в Макрокосмоса съзнателно, би било изживяването на самия себе си. Той самият би бил там в Макрокосмоса. Той има около себе си духовни същества и духовни факти и също има обективна гледка на самия себе си. Той може да сравни себе си с макрокосмическия свят и да усети собствените си недостатъци, собствената си незрялост.
към текста >>
Както чухме, човек навлиза в Макрокосм
оса
всяка нощ когато заспива, но пълна забрава обгръща онова, което той може да изживее там.
Не само тези несъзнателни острови в душата, но и много неща от този род се изправят пред онзи, който навлиза в Макрокосмоса.
Както чухме, човек навлиза в Макрокосмоса всяка нощ когато заспива, но пълна забрава обгръща онова, което той може да изживее там.
Сред многото опитности, които можеше да има ако навлизаше в Макрокосмоса съзнателно, би било изживяването на самия себе си. Той самият би бил там в Макрокосмоса. Той има около себе си духовни същества и духовни факти и също има обективна гледка на самия себе си. Той може да сравни себе си с макрокосмическия свят и да усети собствените си недостатъци, собствената си незрялост. Тази опитност му дава богата възможност да изгуби своята увереност в себе си, своята надежда в себе си.
към текста >>
Сред многото опитности, които можеше да има ако навлизаше в Макрокосм
оса
съзнателно, би било изживяването на самия себе си.
Не само тези несъзнателни острови в душата, но и много неща от този род се изправят пред онзи, който навлиза в Макрокосмоса. Както чухме, човек навлиза в Макрокосмоса всяка нощ когато заспива, но пълна забрава обгръща онова, което той може да изживее там.
Сред многото опитности, които можеше да има ако навлизаше в Макрокосмоса съзнателно, би било изживяването на самия себе си.
Той самият би бил там в Макрокосмоса. Той има около себе си духовни същества и духовни факти и също има обективна гледка на самия себе си. Той може да сравни себе си с макрокосмическия свят и да усети собствените си недостатъци, собствената си незрялост. Тази опитност му дава богата възможност да изгуби своята увереност в себе си, своята надежда в себе си. Най-добрата му защита срещу тази загуба на собствената увереност е преди навлизането във висшия свят да е извършил вътрешна подготовка, водеща до мъдро осъзнаване, че както сега е несъвършен, така винаги има възможност за добиване на способности, които ще му позволят да израсне във висшия свят.
към текста >>
Той самият би бил там в Макрокосм
оса
.
Не само тези несъзнателни острови в душата, но и много неща от този род се изправят пред онзи, който навлиза в Макрокосмоса. Както чухме, човек навлиза в Макрокосмоса всяка нощ когато заспива, но пълна забрава обгръща онова, което той може да изживее там. Сред многото опитности, които можеше да има ако навлизаше в Макрокосмоса съзнателно, би било изживяването на самия себе си.
Той самият би бил там в Макрокосмоса.
Той има около себе си духовни същества и духовни факти и също има обективна гледка на самия себе си. Той може да сравни себе си с макрокосмическия свят и да усети собствените си недостатъци, собствената си незрялост. Тази опитност му дава богата възможност да изгуби своята увереност в себе си, своята надежда в себе си. Най-добрата му защита срещу тази загуба на собствената увереност е преди навлизането във висшия свят да е извършил вътрешна подготовка, водеща до мъдро осъзнаване, че както сега е несъвършен, така винаги има възможност за добиване на способности, които ще му позволят да израсне във висшия свят. Той трябва да обучи себе си да осъзнава своите недостатъци и трябва също да бъде способен да понесе гледката на онова, което може да стане след преодоляване на тези несъвършенства и добиване на способностите, които сега му липсват.
към текста >>
Има едно чувство, което трябва да дойде до човешката душа, когато прагът, водещ в Макрокосм
оса
, бива пресичан съзнателно.
Той има около себе си духовни същества и духовни факти и също има обективна гледка на самия себе си. Той може да сравни себе си с макрокосмическия свят и да усети собствените си недостатъци, собствената си незрялост. Тази опитност му дава богата възможност да изгуби своята увереност в себе си, своята надежда в себе си. Най-добрата му защита срещу тази загуба на собствената увереност е преди навлизането във висшия свят да е извършил вътрешна подготовка, водеща до мъдро осъзнаване, че както сега е несъвършен, така винаги има възможност за добиване на способности, които ще му позволят да израсне във висшия свят. Той трябва да обучи себе си да осъзнава своите недостатъци и трябва също да бъде способен да понесе гледката на онова, което може да стане след преодоляване на тези несъвършенства и добиване на способностите, които сега му липсват.
Има едно чувство, което трябва да дойде до човешката душа, когато прагът, водещ в Макрокосмоса, бива пресичан съзнателно.
Човек трябва да се научи да вижда себе си като несъвършено същество, да понесе осъзнаването: Когато погледна назад към моя сегашен живот и в моите предишни инкарнации, аз виждам, че те са онези, които са ме направили това, което съм. Но той трябва също да може да не възприема само този образ на себе си, а също и друг образ, който му казва: Ако сега работиш върху себе си, ако направиш възможно най-много за да развиеш зародишните качества, лежащи в твоята най-дълбока природа, тогава ти можеш да се превърнеш в същество като онзи, който стои до теб като идеал, когото ти не можеш да погледнеш без да бъдеш обхванат от благоговение и обезсърчение.
към текста >>
Но ако, преди навлизане в Макрокосм
оса
, сме се погрижили да придобием силата да преодоляваме пречките, да приветстваме болката с цел да добием сила, тогава ние сме калили себе си да вземаме връх над препятствията и от този момент можем да си кажем: Каквото и да ти се случи, каквото и да се изправи пред теб в този духовен свят, ти ще преминеш през него, понеже ще развиваш все по-силно качествата, които вече си придобил за побеждаването на трудностите.
Това осъзнаване е възможно само ако сме обучили себе си да превъзмогваме житейските трудности.
Но ако, преди навлизане в Макрокосмоса, сме се погрижили да придобием силата да преодоляваме пречките, да приветстваме болката с цел да добием сила, тогава ние сме калили себе си да вземаме връх над препятствията и от този момент можем да си кажем: Каквото и да ти се случи, каквото и да се изправи пред теб в този духовен свят, ти ще преминеш през него, понеже ще развиваш все по-силно качествата, които вече си придобил за побеждаването на трудностите.
към текста >>
Той ни показва какво ни липсва, когато се опитваме да навлезем в Макрокосм
оса
, и какво трябва да направим от себе си за да можем, малко по малко, за израснем в този свят.
Воалът става все по-тънък и по-тънък и накрая пред нас застава по такъв начин, че сега можем да я понесем формата, която е образ на самите нас такива каквито сме, и отстрани до нея съзираме фигурата, която ни показва какво можем да станем, работейки върху своето развитие. Тази фигура ни се разкрива в цялата си мощ, великолепие и слава. В този момент ние знаем, че причината защо тази фигура има такъв разтърсващо въздействие е, че ние не сме, а би трябвало да бъдем като нея, и че можем да добием правилното становище само когато можем да понесем тази гледка. Да имаме това изживяваме означава да преминем "Големия Пазач на Прага". Големият Пазач на Прага е онзи, който заличава съзнанието, когато заспиваме по обикновения начин.
Той ни показва какво ни липсва, когато се опитваме да навлезем в Макрокосмоса, и какво трябва да направим от себе си за да можем, малко по малко, за израснем в този свят.
към текста >>
Само с този импулс е допустимо за който е да премине в Макрокосм
оса
.
Теориите са опасни само когато се прилагат на практика. Например, ако такъв писател казва: Аз зная какво е възможно за човека да разбере и схване, така че не се нуждая от това да напредвам ... тогава той само поставя пречки по пътя си, блокира своето собствено развитие. В действителност има много хора, наистина много такива хора днес. На целия стил на усещане на човешките същества днес принадлежи това, че те всъщност харесват постоянно да правят все по-тъмен воала върху света, в които не може да се навлезе по правилния начин без преминаваме покрай могъщата фигура, покрай Големия Пазач на Прага. Този могъщ Пазач ни отказва влизане, ако не поемем следния свещен обет: Знаейки добре колко сме несъвършени, ние никога няма да спрем стремежа си да станем все по-съвършени.
Само с този импулс е допустимо за който е да премине в Макрокосмоса.
Всеки, който няма достатъчна сила на волята да продължи да работи върху себе си, трябва да започне да я придобива.
към текста >>
Ако дадем това обещание на своето висше себе, ние можем уверено и безопасно да се устремим в Макрокосм
оса
, защото тогава постепенно ще се научим да се ориентираме в лабиринта, който неминуемо се изправя пред нас.
Ние трябва да добием себепознание, но то би останало безплодно постижение, ако не е свързано с волята за самоусъвършенстване. През епохите отекваха древните Аполонови думи: "Познай себе си! " Това е вярно и правилно, но към него трябва да се добави нещо повече. Както бе казано вчера, всъщност погрешните идеи не са изцяло катастрофални, защото самият живот ги поправя; но едностранните истини, полуистините, представляват много по-големи спънки. Призивът към себепознание трябва да бъде също и призив за постоянно самоусъвършенстване.
Ако дадем това обещание на своето висше себе, ние можем уверено и безопасно да се устремим в Макрокосмоса, защото тогава постепенно ще се научим да се ориентираме в лабиринта, който неминуемо се изправя пред нас.
към текста >>
Ако сега в съзнанието си сме наясно, че Съществата, които обозначаваме като Серафими, Херувими, Духове на Волята, Престоли и т.н., и които изразяват себе си във физическото пространство в съзвездията на Зодиака ако сме наясно, че тези Същества са повече от онова, което изразяват техните имена, тогава ние започваме да формираме вярна представа за тази горна граница на Макрокосм
оса
.
Сега ние бихме били неспособни да формираме идея за още по-висшите светове, ако не преминем с ясновидско съзнание към самите Същества Серафими, Херувими, Престоли и т.н. В една инкарнация човек може да има меланхоличен темперамент, в друга сангвиничен темперамент. Неговото истинско същество е повече от едното. Истинското му същество разбива такива класификации.
Ако сега в съзнанието си сме наясно, че Съществата, които обозначаваме като Серафими, Херувими, Духове на Волята, Престоли и т.н., и които изразяват себе си във физическото пространство в съзвездията на Зодиака ако сме наясно, че тези Същества са повече от онова, което изразяват техните имена, тогава ние започваме да формираме вярна представа за тази горна граница на Макрокосмоса.
Едно Същество, което се изправя пред нас в някоя отделна ясновидска опитност, да кажем като Дух на Мъдростта, не остава винаги на същата степен и следователно не може винаги да се обозначава със същото име. Защото точно както човекът се развива, така и тези Същества се развиват през различни етапи; оттук те трябва да бъдат наричани един път с едно име, друг път с друго. Съществата се развиват от етап на етап. Имената може грубо да се считат за обозначения на длъжности. Ако говорим за Духовете на Волята или за Духовете на Мъдростта, това е донякъде както ако говорим тук на Земята за съветник, висш съветник или нещо подобно; човекът може да е бил най-напред това и после нещо друго.
към текста >>
Като следва своя път в Макрокосм
оса
с наново пробудени способности, в полезрението му непрекъснато навлизат нови Същества и реалности.
Това е светът на Имагинацията. Ние ще покажем, че силите, които формират органите за имагинативно съзнание в човека, идват от Света на Първообразите, точно както силите от Света на Разума са онези, които позволяват на човека на физически план да бъде способен на интелигентна преценка. Нашата следваща задача ще бъде да обясним връзката между първата степен на висшето познание и духовния Свят на Първообразите. След това ще преминем към описване световете на Инспирацията и Интуицията и към показване как, в крак с нашата съвременна култура, човек може да израсне във висшите светове, как може да стане гражданин на онези светове, в които той е най-нисшето същество, точно както е най-висшето същество в царствата, заобикалящи го тук на физически план. Тук той гледа надолу към растенията, животните, минералите; в отвъдните светове той може да погледне нагоре към Съществата над него.
Като следва своя път в Макрокосмоса с наново пробудени способности, в полезрението му непрекъснато навлизат нови Същества и реалности.
към текста >>
56.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Когато човек се събужда от сън, цялото му същество преминава от Макрокосм
оса
в Микрокосм
оса
.
Съдържанието на днешната лекция ще бъде разбрано по-добре, ако започнем с разглеждане още веднъж на това, какво се случва когато човек се събужда от сън, но сега ние ще обърнем особено внимание на онова, което работи от духовния свят върху изграждането на човешкото естество и устройство.
Когато човек се събужда от сън, цялото му същество преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса.
Съвсем разбираемо е, че в своето нормално съзнание той има много слабо познание за взаимодействието между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Обикновено той предполага, че онова, което нарича свой Аз, е вътре в него. Но предвид на факта, че докато спи той е извън своите физически обвивки със своето астрално тяло и своя Аз, е очевидно, че в часовете на съня Азът със сигурност не трябва да се търси в границите на кожата, а че той се е разлял в световете, за които говорихме: Елементарния Свят, Света на Духа, Света на Разума и също в един още по-висш свят, който ще разгледаме днес Света на духовните Първообрази на всички неща. Азът се е разлял в космическите простори; следователно навлизането в тялото при събуждане на сутринта не трябва да си го представяме така, сякаш Азът просто се вмъква обратно в тялото. При събуждане се състои нещо като свиване на Аза; той се свива все повече и повече и тогава преминава във физическото и етерното тяло в определена сгъстена форма.
към текста >>
Съвсем разбираемо е, че в своето нормално съзнание той има много слабо познание за взаимодействието между Макрокосм
оса
и Микрокосм
оса
.
Съдържанието на днешната лекция ще бъде разбрано по-добре, ако започнем с разглеждане още веднъж на това, какво се случва когато човек се събужда от сън, но сега ние ще обърнем особено внимание на онова, което работи от духовния свят върху изграждането на човешкото естество и устройство. Когато човек се събужда от сън, цялото му същество преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса.
Съвсем разбираемо е, че в своето нормално съзнание той има много слабо познание за взаимодействието между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
Обикновено той предполага, че онова, което нарича свой Аз, е вътре в него. Но предвид на факта, че докато спи той е извън своите физически обвивки със своето астрално тяло и своя Аз, е очевидно, че в часовете на съня Азът със сигурност не трябва да се търси в границите на кожата, а че той се е разлял в световете, за които говорихме: Елементарния Свят, Света на Духа, Света на Разума и също в един още по-висш свят, който ще разгледаме днес Света на духовните Първообрази на всички неща. Азът се е разлял в космическите простори; следователно навлизането в тялото при събуждане на сутринта не трябва да си го представяме така, сякаш Азът просто се вмъква обратно в тялото. При събуждане се състои нещо като свиване на Аза; той се свива все повече и повече и тогава преминава във физическото и етерното тяло в определена сгъстена форма. Но онова, което е възприемаемо за ясновидското съзнание е, че Азът не е по никакъв начин изцяло вътре в човека през часовете на будното съзнание.
към текста >>
Причината е, че когато Азът преминава от Макрокосм
оса
в Микрокосм
оса
, се създава един вид преграда срещу вливащите се духовни сили, срещу всичко, което наричаме Елементарен Свят.
Нека сега разгледаме по-точно как Азът се вмъква в тялото, и да се запитаме: Как става така, че при събуждане ние внезапно сме обкръжени от сетивни възприятия, такива като впечатленията на цвета и светлината? Да предположим например, че първото сетивно впечатление, което имаме при събуждане, е синя повърхност, цвета синьо. Какво е обяснението на това впечатление? Тук обикновеното съзнание е в пълно неведение.
Причината е, че когато Азът преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса, се създава един вид преграда срещу вливащите се духовни сили, срещу всичко, което наричаме Елементарен Свят.
Нещо бива възпирано с резултата, че се влива само част от Елементарния Свят. Ако видим синя повърхност пред себе си, тогава, чрез тази синя повърхност се вливат всички тези сили, с изключение на една част от Елементарния Свят. Частта от Елементарния Свят, която бива възпирана, стига до нашето съзнание като огледален образ, отражение, и това отражение е синия цвят. Елементите на огъня, въздуха, водата и земята (духовно разбирани като принадлежащи на Елементарния Свят) текат през окото с изключение на онова, което всъщност виждаме. Сетивното възприятие възниква поради факта, че окото ни възпира част от светлината от Елементарния Свят, ухото ни възпира част от звука, другите ни органи възпират част от огъня или топлината; онова, което не бива възпирано, се влива в нас.
към текста >>
Сега ние ще се запитаме дали тази нервна система действително функционира така, както ако беше огледален образ на Слънчевата система там навън в Макрокосм
оса
.
Сега ние ще се запитаме дали тази нервна система действително функционира така, както ако беше огледален образ на Слънчевата система там навън в Макрокосмоса.
Както знаете, нашето измерване на времето се ръководи от отношенията на планетите към Слънцето и също в годишния кръг от преминаването на Слънцето през 12-те съзвездия на Зодиака. Това е разпределение на времето, основано на закона, съдържащ се в числото 12 като число, което изразява движенията, състоящи се в Слънчевата система. Има също 12 месеца в годината, и в най-дългите месеци има 31 дни. Това отново е основано на взаимните връзки на небесните тела и е свързано с нашата система на времето. Има определена несъразмерност, за която има добра причина, но сега не можем да навлезем в нея.
към текста >>
Ако силите, лежащи в основата на Макрокосм
оса
са също и силите, формирали нашата нервна система, ние със сигурност ще намерим тяхно отражение в себе си; и наистина, ние имаме 12 мозъчни нерва и 31 двойки гръбначни нерви.
Нека опитаме да си представим тази забележителна времева система във Вселената и да се запитаме как тези космически процеси биха били отразени в нашата нервна система.
Ако силите, лежащи в основата на Макрокосмоса са също и силите, формирали нашата нервна система, ние със сигурност ще намерим тяхно отражение в себе си; и наистина, ние имаме 12 мозъчни нерва и 31 двойки гръбначни нерви.
В тези мозъчни и гръбначни нерви действително са отразени космическите закони. Съществуването на определено несъответствие се обяснява с факта, че човекът е предопределен да бъде същество, независимо от случващото се извън него. Точно както преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака се случва за 12 месеца, и това е отразено в 12-те мозъчни нерва, така и дните на месеца се регулират в съгласие със завъртането на Луната 28 дни. Как ще се обясни връзката между 31 дни в месеца и човешката нервна система? Ние имаме три допълнителни двойки нерви, т.е.
към текста >>
Ако с цел придобиване на познание разглеждаме вътрешния си живот от време на време, ние със сигурност ще зададем на себе си въпр
оса
: Какъв напредък правя аз?
За да може да се разберем един друг напълно, аз ще говоря и за друг символ. Нека помислим за обикновения живот на един човек през дните на неговото съществуване. Денят се редува с нощта, будността със съня. През деня ние имаме много изживявания; през нощта, без да бъдем съзнателни за това, се извличат сили от духовния свят. Точно както имаме изживявания в своя съзнателен живот, нощем ние имаме изживявания в подсъзнателната област на своето същество.
Ако с цел придобиване на познание разглеждаме вътрешния си живот от време на време, ние със сигурност ще зададем на себе си въпроса: Какъв напредък правя аз?
Всяко изживяване през деня действително ли ми е донесло стъпка напред? Има основания за човек да се чувства доволен, ако прави само малък напредък всеки ден, имайки своите дневни изживявания и извличайки нова сила нощем. Разбира се, трябва да се изживява много всеки ден, ако той действително иска да стане по-зрял. Запитайте себе си какъв напредък сте направили в това отношение за един ден. Вие ще намерите, че въпреки безбройните изживявания напредъкът, правен от Аза от ден на ден, в много случаи е много бавен процес и наистина доста изживявания остават неотбелязани.
към текста >>
Опитах се да изясня, че в Микрокосм
оса
, в нервната система, в мозъка, хората са огледални образи на дейностите на Съществата на Макрокосм
оса
.
Опитах се да изясня, че в Микрокосмоса, в нервната система, в мозъка, хората са огледални образи на дейностите на Съществата на Макрокосмоса.
Беше показано, че преди ние да започнем да работим върху себе си за да развием висши способности, вече е била упражнена друга дейност за нашето развитие като човешки същества. Ние осъзнахме, че ние всъщност само продължаваме работата, която вече е била приложена спрямо нас. Точно както нашият физически организъм е бил изграден от висшите светове, така и ние изграждаме своя "духовен човек". Ние се издигаме над своето обикновено себе, напредвайки в развитието си. Никой, който взема понятието за еволюцията сериозно, не може да се съмнява, че такова по-нататъшно развитие е възможно.
към текста >>
57.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Въпреки, че отначало не е възможно да се възприеме нищо посредством лотосовите цветове, въпреки това по време на сън на човека се предават сили от висшите светове, от Макрокосм
оса
.
Досега ние не сме говорили за въздействието на укрепващите сили на съня върху онзи, който се подлага на този процес на духовно развитие. Ако през развитието я нямаше помощта на съня, човек щеше да се нуждае от много дълго време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в резултат на посочените методи. Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове.
Въпреки, че отначало не е възможно да се възприеме нищо посредством лотосовите цветове, въпреки това по време на сън на човека се предават сили от висшите светове, от Макрокосмоса.
На тези сили се дължи, че рано или късно, след като се е обръщал отново и отново към символите и е укрепнал така себе си вътрешно, че душевният му живот да е много обогатен, тези органи правят възможни истински опитности за духовния свят, с някаква степен на виждане. Когато действително е постигнато имагинативно познание, то вече позволява на човека да има определено проникновение във висшия свят.
към текста >>
58.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Така ние виждаме, че може да бъде намерена свързваща нишка между преобразуванията на Макрокосм
оса
и на Микрокосм
оса
.
Така ние виждаме, че може да бъде намерена свързваща нишка между преобразуванията на Макрокосмоса и на Микрокосмоса.
И в двата случая действат Същества. Когато нашата Земя стане Юпитер, цялата Слънчева система ще се промени. Промяната ще се предшества от един вид затъмнение; външно това ще изглежда, както ако имаше мъгла или облак, в който продължават да работят Същества от различни области на духа. Преди да възникне настоящата ни Слънчева система, е имало предишна система, от която Съществата са създали настоящата.
към текста >>
Хората, които не виждат по-далеч от н
оса
си вярват, че е възможно да получат сведения за целия свят с обикновения вид питане.
Задаваме ги, защото нашият интелект е устроен по определен начин. Но нашият интелект е възникнал едва когато е бил оформен мозъкът. Интелектуалното питане следователно губи всякакъв смисъл, когато се прилага за състоянията преди да го има самият интелект. В световете, които съставят само основата на интелектуалния свят, интелектуалното задаване на въпроси вече няма значение. Там ние трябва да прибегнем към други начини на запитване, към други средства за познание.
Хората, които не виждат по-далеч от носа си вярват, че е възможно да получат сведения за целия свят с обикновения вид питане.
Но всяко отделно нещо трябва да се изследва по начина, който е подходящ за него. По отношение на световете, предшестващи нашата Земя, ние можем да се ориентиране само посредством силите, които намират израз в мисленето на сърцето, в логиката на сърцето.
към текста >>
59.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Физическото и етерното тяло са оставени да лежат в леглото, докато астралното тяло и Азът преминават в духовния свят, в Макрокосм
оса
.
Това е съвсем естествен въпрос. За да можем да му отговорим, ние ще трябва да изследваме нещо доста далечно. Ние трябва да си припомним най-напред как в своя всекидневен живот човек редува будно и спящо състояние. Това бе водещ мотив през тези лекции. В съня човек е разделен, така да се каже, на две части.
Физическото и етерното тяло са оставени да лежат в леглото, докато астралното тяло и Азът преминават в духовния свят, в Макрокосмоса.
Така в спящо състояние го има тялото, което остава видимо на физически план, заедно с невидимото етерно тяло, и свръхсетивната част на човешкото същество, състояща се от астрално тяло и Аз. Тази втора част е отвъд обсега на външния изследовател и се разкрива само когато към човешкото същество в състояние на сън бъде отправено ясновидско виждане.
към текста >>
Първо е трябвало физическото и етерното тяло да бъдат изградени от Макрокосм
оса
, преди да могат да послужат като необходими предпоставки на астралното тяло и Аза.
Така нашето внимание е отведено не само към епохи, когато формата на човека е била различна от формата му на Старата Луна, но също и към епохи, когато той всъщност е нямал астрално тяло или Аз, а само физическо и етерно тяло.
Първо е трябвало физическото и етерното тяло да бъдат изградени от Макрокосмоса, преди да могат да послужат като необходими предпоставки на астралното тяло и Аза.
В една праисторическа епоха не се е случвало нещо, което в определено отношение се случва всяка сутрин, когато астралното тяло и Азът изплуват от духовния свят и са свързани с физическото и етерното тяло. Така астралното тяло и Азът е трябвало някога да излязат от духовния свят и да намерят вече съществуващи физическо и етерно тяло. Затова преди човекът да може да стане онова, което е той в своите висши членове, неговото физическо и етерно тяло е трябвало да бъдат подготвени от космически Сили и Същества без никакво сътрудничество от негова страна.
към текста >>
Мисълта ни следователно е обърната към много по-ранна епоха, когато човекът се е развивал от Макрокосм
оса
като подобно на растение същество.
Човекът е трябвало първо да се развие един вид до растително съществуване, преди да стане възможно за неговите астрално тяло и Аз да се развиват.
Мисълта ни следователно е обърната към много по-ранна епоха, когато човекът се е развивал от Макрокосмоса като подобно на растение същество.
Днес единственото правилно отношение към растенията е да се мисли следното: Тези растения пред нас, зелени и цъфтящи, илюстрират в непосредственото настояще естеството, която някога е било наше, преди в нас да я е имало възможността за правене на грешки и за обръщане към злото. Те ни показват нашето човешко естество в една прастара епоха, когато то още не е било изпълнено с импулси и желания, когато то още е било в своята първична чистота.
към текста >>
Ние трябва да мислим за тази топлина, проникваща човека и неговия организъм, като за резултат на духовна активност, във връзка с първото планетарно въплъщение на нашата Земя, когато дух и топлина са работили заедно от Макрокосм
оса
.
Но по време на епохата на Стария Сатурн не е съществувало нищо твърдо; нямало е нищо освен недиференцирана топлина, пронизваща пространството. Възможно е тя да се опише само преминавайки от понятието за външна топлина към такова за вътрешна топлина, душевна топлина. Когато има висш идеал, душата ни грее с топлина; но това действа чак във физическото и ние ставаме също и физически топли. Кръвта се затопля и се движи различно. За чувствителния наблюдател е съвсем явно, че топлината, изживяна в душевния живот, работи чак във физическото устройство.
Ние трябва да мислим за тази топлина, проникваща човека и неговия организъм, като за резултат на духовна активност, във връзка с първото планетарно въплъщение на нашата Земя, когато дух и топлина са работили заедно от Макрокосмоса.
към текста >>
Прочетете казаното в тази книга за духовните Същества, които оставят делата си да струят заедно в Макрокосм
оса
и посредством тези събиращи се в една точка потоци възниква Старият Сатурн.
С това в предвид можем да разберем защо в моята книга "Тайната Наука" е казано, че определени същества, Духовете на Волята, оставят своята собствена същност да изтече навън. С тях работят Духовете на Личността и по-късно други духовни Същества.
Прочетете казаното в тази книга за духовните Същества, които оставят делата си да струят заедно в Макрокосмоса и посредством тези събиращи се в една точка потоци възниква Старият Сатурн.
Тук ние виждаме, че задаването на въпроси престава да има значение, когато е достигната точката на обяснение как физическото произлиза от духовното. Защото ако евентуално искаме да съзрем духовните Същества, които се изправят пред нас, ние повече не питаме "защо? " по обичайния начин. Един любител на абстракции може да продължи питането "защо? " до безкрайност.
към текста >>
Факти, широко разпръснати в Макрокосм
оса
, са били събрани заедно, и ние видяхме как в едно далечно минало самият човек, Микрокосмосът, се е развил през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Духовният изследовател обаче няма нужда да прави това. Той поглежда назад и вижда онова, което Земята е била някога, и може да опише например на какво е приличала Земята в състоянието на Старото Слънце. На своята настояща степен ние може да видим как Слънцето е могло да развие онова, което Земята трупа в самата себе си за нуждите на зимата. Ние помним, че наесен селяните заравят своите домати, защото въздействията на Слънцето са още в Земята. Трябва да бъдат събирани факти отвсякъде и когато всичко е взето в предвид ще се види, че Духовната Наука може да бъде проверена с факти само при условие, че сме способни да ги съберем всичките.
Факти, широко разпръснати в Макрокосмоса, са били събрани заедно, и ние видяхме как в едно далечно минало самият човек, Микрокосмосът, се е развил през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
На Земята той е достигнал временен завършек на своето настояще развитие.
към текста >>
Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосм
оса
като цяло.
Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето. Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност.
Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло.
От Макрокосмоса в нас още се влива онова, което ни прави човеци.
към текста >>
От Макрокосм
оса
в нас още се влива онова, което ни прави човеци.
Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето. Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност. Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло.
От Макрокосмоса в нас още се влива онова, което ни прави човеци.
към текста >>
Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосм
оса
, ние растем в организъм, чиито център е сърцето; но този организъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосм
оса
, в него струят силите на Макрокосм
оса
.
Чрез своето сърце ние правим себе си хора; чрез ларингса Макрокосмосът ни прави хора.
Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосмоса, ние растем в организъм, чиито център е сърцето; но този организъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосмоса, в него струят силите на Макрокосмоса.
Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа. Там ние сме свързани с Макрокосмоса. Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях. Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух. От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог.
към текста >>
Посредством ларингса от Макрокосм
оса
в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа.
Чрез своето сърце ние правим себе си хора; чрез ларингса Макрокосмосът ни прави хора. Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосмоса, ние растем в организъм, чиито център е сърцето; но този организъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосмоса, в него струят силите на Макрокосмоса.
Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа.
Там ние сме свързани с Макрокосмоса. Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях. Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух. От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог. "Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса.
към текста >>
Там ние сме свързани с Макрокосм
оса
.
Чрез своето сърце ние правим себе си хора; чрез ларингса Макрокосмосът ни прави хора. Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосмоса, ние растем в организъм, чиито център е сърцето; но този организъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосмоса, в него струят силите на Макрокосмоса. Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа.
Там ние сме свързани с Макрокосмоса.
Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях. Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух. От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог. "Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса. Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларингса.
към текста >>
Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосм
оса
, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях.
Чрез своето сърце ние правим себе си хора; чрез ларингса Макрокосмосът ни прави хора. Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосмоса, ние растем в организъм, чиито център е сърцето; но този организъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосмоса, в него струят силите на Макрокосмоса. Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа. Там ние сме свързани с Макрокосмоса.
Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях.
Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух. От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог. "Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса. Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларингса.
към текста >>
"Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосм
оса
.
Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа. Там ние сме свързани с Макрокосмоса. Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях. Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух. От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог.
"Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса.
Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларингса.
към текста >>
Напътствия по тези дълбоки въпроси би трябвало да бъдат давани само когато даващият ги е изпълнен с благоговение, с разбиране за милостта, дарена от онези Същества, които трябва да уважаваме, защото те изпращат надолу своята мъдрост от висините на Макрокосм
оса
висини далеч по-големи отколкото може да изкачим с обикновеното си съзнание.
Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно. Но ако веднъж бъде осъзнато, че всичко физическо има духовна основа, ще се знае също и че всяко изменение на дишането принадлежи към най-възвишените откровения на духовното във физическото. То би трябвало да бъде свързано с настроение на душата, близко до молитвата, където познанието става молитва.
Напътствия по тези дълбоки въпроси би трябвало да бъдат давани само когато даващият ги е изпълнен с благоговение, с разбиране за милостта, дарена от онези Същества, които трябва да уважаваме, защото те изпращат надолу своята мъдрост от висините на Макрокосмоса висини далеч по-големи отколкото може да изкачим с обикновеното си съзнание.
Крайното последствие на Духовната Наука е, че като молитва кънтят думите:
към текста >>
60.
Откровенията на Кармата
GA_120 Откровенията на Кармата
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и косм
оса
, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
61.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Но ето че няколко години по-късно настъпва нещо неочаквано: един вид д
оса
да, един вид недоволство.
Да предположим, че в своята 18 годишна възраст един младеж се отклонява от предварително избраната професия. Да предположим още, че дотогавашното му образование е протекло с оглед на бъдещата професия, но поради някакво нещастие с родителите, той напуска университета и се залавя с търговия. Ако наблюдаваме подобни случаи с онази безпристрастност, с която например изследваме съприкосновението между две еластични топки в научната лаборатория, ще установим може би следното: Първоначално опитностите, които предлага професията на търговеца, стимулират младия човек и той се увлича, започва да изпълнява своите задължения, учи се от тях, става все по-усърден и дисциплиниран.
Но ето че няколко години по-късно настъпва нещо неочаквано: един вид досада, един вид недоволство.
Ако смяната на професия стане в 18-годишна възраст, предполага се, че следващите години ще протекат сравнително спокойно. Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот. И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година. Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай. И така, по време на своето гимназиално обучение т.е.
към текста >>
И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че д
оса
дата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година.
Да предположим още, че дотогавашното му образование е протекло с оглед на бъдещата професия, но поради някакво нещастие с родителите, той напуска университета и се залавя с търговия. Ако наблюдаваме подобни случаи с онази безпристрастност, с която например изследваме съприкосновението между две еластични топки в научната лаборатория, ще установим може би следното: Първоначално опитностите, които предлага професията на търговеца, стимулират младия човек и той се увлича, започва да изпълнява своите задължения, учи се от тях, става все по-усърден и дисциплиниран. Но ето че няколко години по-късно настъпва нещо неочаквано: един вид досада, един вид недоволство. Ако смяната на професия стане в 18-годишна възраст, предполага се, че следващите години ще протекат сравнително спокойно. Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот.
И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година.
Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай. И така, по време на своето гимназиално обучение т.е. пет години преди принудителната смяна на професията този младеж усеща в своя чувствен живот един вид вътрешно блаженство. Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13 година в много по-късна възраст и те биха дали едни или други плодове. Но ето, че идва неочакваната професия, която първоначално не интересува младия човек.
към текста >>
И понеже душата е лишена от това, което би изживяла, ако не беше настъпила принудителната смяна на професията, изтласканите чувства напират навън и се проявяват като недоволство, като пълна д
оса
да от цялото обкръжение.
Да, чувства като тези, за които загатнахме при младия човек в неговата 13 година и които се натрупват в душата му до момента, когато се налага да смени предварително избраната професия, могат да бъдат в известен смисъл изтласкани; обаче след определено време те се пробуждат и техните въздействия са неоспорими.
И понеже душата е лишена от това, което би изживяла, ако не беше настъпила принудителната смяна на професията, изтласканите чувства напират навън и се проявяват като недоволство, като пълна досада от цялото обкръжение.
към текста >>
Разбира се, младият човек от нашия пример не би стигнал до пълната д
оса
да в своята 23 година, чиито причини лежат в определени изживявания от 13 година, ако междувременно, например, се беше оженил.
Но има хора, които ще възразят: „Да, обаче ние познаваме случаи, при които нещата съвсем не изглеждат така! " Това е напълно възможно. Обаче на нито един физик, който изследва законите на гравитацията и падащото тяло, не би хрумнало да твърди: Законът престава да е валиден, ако падащото тяло се удари в даден предмет и промени своята посока? Да, хората трябва да се научат на правилни наблюдения и да изключват онези странични явления, които не се отнасят към сферата на този или онзи закон.
Разбира се, младият човек от нашия пример не би стигнал до пълната досада в своята 23 година, чиито причини лежат в определени изживявания от 13 година, ако междувременно, например, се беше оженил.
Обаче в този случай ние бихме имали работа с нещо, което няма отношение към основния закон. Същественото тук е, да открием онези фактори, от които можем да извлечем определен закон. Наблюдението само за себе си все още не струва нищо; едва насоченото наблюдение ни отвежда към истинската закономерност. Точно тези насочени наблюдения са необходими за всички, които си поставят трудната задача да изследват закона на Кармата.
към текста >>
Всеки, който се научи истински да различава важните неща в човешкия живот и вижда по-далеч от н
оса
си ще установи в него забележителни връзки и зависимости.
Следователно, за нас са важни „насочените" наблюдения в живота и точната съпоставка между следствията и причините. Ако действително овладеем този вид наблюдение, ще установим как в индивидуалния човешки живот има събития, които протичат с известна закономерност, и други събития, които са лишени от подобна закономерност.
Всеки, който се научи истински да различава важните неща в човешкия живот и вижда по-далеч от носа си ще установи в него забележителни връзки и зависимости.
За съжаление, събитията от човешкия живот днес се проследяват за съвсем кратки периоди от време, не повече от няколко години; и малко хора търсят онези събития, които стават десетилетия след тяхната истинска причина. Да, малцина са тези, които се стремят да обхванат зависимостите между ранните и късни събития в човешкия живот, а тези зависимости са извънредно поучителни.
към текста >>
И сега ние стигаме до въпр
оса
: Как изглежда Кармата на онези индивидуалности, които воюваха за Гърция и които сломиха персите?
Ако човек се замисли сериозно над този въпрос и наистина потърси неговия отговор, ще установи: много от военните победи на Изтока се дължаха на факта, че там властвуваха такива деспоти, които се интересуваха единствено за себе си и с тази цел те се съюзяваха с някои от свещенослужителите. Тогавашните държавни институции бяха необходими за всяко едно от начинанията на източните деспоти, обаче тези институции неусетно породиха и всички възможни злини. Ето кое позволи на един толкова различно устроен народ какъвто са гърците да отблъсне в решителния момент набезите на азиатците.
И сега ние стигаме до въпроса: Как изглежда Кармата на онези индивидуалности, които воюваха за Гърция и които сломиха персите?
към текста >>
В следващите лекции неизбежно ще поставим и въпр
оса
, как се осъществява тази намеса.
Ето как общочовешката Карма се намесва в индивидуалната Карма.
В следващите лекции неизбежно ще поставим и въпроса, как се осъществява тази намеса.
Обаче нека преди това да заострим вниманието си върху някои важни подробности.
към текста >>
Нима някой би отрекъл, че дори външният вид на еским
оса
се различава от този на индиеца, защото в полярните области слънчевите лъчи падат под съвсем друг ъгъл?
Например ние бихме могли да посочим какви духовни сили се проявяват чрез Халеевата комета. Всеки път, когато Халеевата комета навлезе в сферата на сегашното Земно съществувание, тя става външния израз на един нов и силен импулс към материализъм. Разбира се, на съвременните хора това звучи неправдоподобно и изглежда като чисто суеверие. Обаче нека да се замислят, как самите те говорят за определени въздействия от страна на звездите и техните констелации.
Нима някой би отрекъл, че дори външният вид на ескимоса се различава от този на индиеца, защото в полярните области слънчевите лъчи падат под съвсем друг ъгъл?
Голяма част от съвременните учени също допуска определени духовни въздействия от страна на звездите и техните констелации.
към текста >>
62.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и
оса
та майсторски изграждат своите гнезда.
Човекът изобщо не е пропилял онези заложби, които днес животните проявяват под формата на техните готови умения; той също ги прилага, но в съвсем друга област.
Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и осата майсторски изграждат своите гнезда.
Същите сили, които животните използват по този начин, човек съсредоточава в самия себе си. Така той постига това, което обикновено определяме като „висшето човешко устройство" или „висшата човешка организация". Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда. Обаче човекът съсредоточава същите градивни сили в самия себе си, в своя мозък, в своята нервна система и т.н. Ето защо засега човекът не разполага с излишни сили, за да гради по същия начин във външния свят.
към текста >>
Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и
оса
та изграждат своите гнезда.
Човекът изобщо не е пропилял онези заложби, които днес животните проявяват под формата на техните готови умения; той също ги прилага, но в съвсем друга област. Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и осата майсторски изграждат своите гнезда. Същите сили, които животните използват по този начин, човек съсредоточава в самия себе си. Така той постига това, което обикновено определяме като „висшето човешко устройство" или „висшата човешка организация".
Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда.
Обаче човекът съсредоточава същите градивни сили в самия себе си, в своя мозък, в своята нервна система и т.н. Ето защо засега човекът не разполага с излишни сили, за да гради по същия начин във външния свят.
към текста >>
За да се осъществят тези невидими, но грандиозни процеси в човешката организация, беше необходима помощ от Косм
оса
: Отделяне на Слънцето, а после отделяне и на Луната.
Ето как Земята отхвърли определен вид сили, ето как Земята остана в небесното пространство между Слънцето и Луната, подбирайки правилното темпо и изобщо цялата подходяща среда за човешкия организъм,и то с далечната цел: един ден той действително да приеме в себе си Азът, носителят на индивидуалността; Азът преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация!
За да се осъществят тези невидими, но грандиозни процеси в човешката организация, беше необходима помощ от Космоса: Отделяне на Слънцето, а после отделяне и на Луната.
към текста >>
63.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако неволно
оса
катим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло.
Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили. При по-висшите животински видове това не е така.
Ако неволно осакатим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло.
Но ако то има потомци, знаем, че те се раждат напълно здрави. С други думи, когато етерното тяло пренася своите характерни качества в следващото поколение, там те също се проявяват под формата на лечебни сили. У тритона етерното тяло действува още в същото животно; у рака едва след като той сменя бронята си; у висшите животни едва в следващото поколение! Ако размислим върху тези явления, ще се убедим, че лечебната сила на етерното тяло може да се пренася също и от предците към потомците; изобщо етерното тяло се наследява така, че да може отново да изгради цялото животно в неговия първоначален вид. Ето един от „начините", по които действуват лечебните сили на етерното тяло.
към текста >>
64.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето как ние стигаме до важния извод, че дори съвременният строг на учен свят на неумолимите и точни факти се приближава до това, което наричаме „кармически закономерности" И тук ние сме длъжни да отговорим на въпр
оса
: Какво всъщност представлява „самолечението"?
Самият Шкода каза по този повод следните забележителни думи: „Ние можем да диагностицираме една болест, да я опишем или обясним, но не разполагаме със средства, за да я лекуваме". Изобщо, Дител можа да докаже: при така нареченото „изчакващо третиране", една болест като пневмонията протича по такъв начин, че в определено време организмът сам развива собствените си оздравителни сили, стига само да сме го поставили при необходимите условия. И той можа статистически да докаже, че при „изчакващото третиране" оздравяват и умират същия брой хора, както и в случаите, когато се прилагат съответните лекарства. Изразът „терапевтичен нихилизъм" беше донякъде оправдан за онази епоха; защото напълно вярно беше: Лекарите от тази школа се оказваха безсилни пред убеждението на пациентите, че лекарството, рецептата, задължително са някъде тук! Да, пациентите не се поддаваха на никакви обяснения, техните близки също, така че последователите на тази школа обикновено се измъкваха от положението, като предписваха минимални дозировки на „гуми арабици", които според тях би следвало да имат абсолютно същото действие, както това на дотогава прилаганите лечебни средства.
Ето как ние стигаме до важния извод, че дори съвременният строг на учен свят на неумолимите и точни факти се приближава до това, което наричаме „кармически закономерности" И тук ние сме длъжни да отговорим на въпроса: Какво всъщност представлява „самолечението"?
Или по-скоро: защо настъпва то? И защо в друг случай „самолечението", а и изобщо „лечението" е нещо напълно невъзможно?
към текста >>
Обаче практически, това рядко се случва, защото тъкмо при болестите, които се превръщат в хронически, човек попада като в омагь
оса
н кръг.
За какво става дума? Когато лечебният процес напредне и се прояви в човешките обвивки, респ. в етерното и в астралното тяло, болестта, в известен смисъл, е преодоляна, но не напълно; а това означава, че кармическото уравновесяване на миналото е вече факт само на равнището между етерното тяло и физическото тяло, но дисхармонията между етерното тяло и астралното тяло продължава. Да, тя продължава; и тогава човек се люшка между стремежа да се излекува и пълната невъзможност да постигне какъвто и да е лечебен успех. При подобни случаи, от голяма важност е човек максимално да се възползва от всичко, което е постигнал в хода на лечението.
Обаче практически, това рядко се случва, защото тъкмо при болестите, които се превръщат в хронически, човек попада като в омагьосан кръг.
Ако в тези случаи човек би бил в състояние да изолира онази част от своя организъм, която е донякъде подобрена в хода на лечебния процес, оставяйки я да живее сама за себе си, и ако би могъл да присъедини останалата част към здравия организъм, тогава всичко, което така да се каже, бушува в кръвта и не е в пълен ред, остава настрана, а той би си помогнал твърде много. Обаче нещата не са устроени така. Надигат се всевъзможни пречки и най-вече простото обстоятелство, че хронично болният непрекъснато живее под влиянието на хроничната болест, както и това, че ако мога така да се изразя той никога не може напълно да забрави горното обстоятелство, а и никога не стига до там, да „отдели" болната част от своя организъм и да я третира сама по себе си; на против, той непрекъснато мисли за „другата" част и непрекъснато „дразни" здравата част на своя организъм. Това е един твърде особен процес. И за да го осветля пред Вас от окултна гледна точка, бих искал да Ви опиша какво вижда ясновидецът, когато се изправи пред едно лице, което е прекарало дадена болест, но е недоизлекувано и носи признаците на това, което наричаме „хроническо състояние".
към текста >>
Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на д
оса
да, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част.
Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си.
Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част.
И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит. Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние! "; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>
Сега идва ред да поставим въпр
оса
: Добре, от една страна дребната шарка е физическо кармическата последица от миналия живот, но как да си обясним душевното състояние на този човек?
Сега идва ред да поставим въпроса: Добре, от една страна дребната шарка е физическо кармическата последица от миналия живот, но как да си обясним душевното състояние на този човек?
Не е ли също и то кармическа последица от миналия живот?
към текста >>
В последния случай мнозина смятат, че напълно решават въпр
оса
, като казват: Но да, болестта идва от само себе си и тук външна причина не съществува.
Но да се върнем към основната тема на днешната лекция. Когато разглеждаме как кармическите нишки минават по този начин от една инкарнация в друга, ние стигаме само до едната страна на истината. Ако човек има усет за нещата, у него възникват безкрайно много въпроси, част от които ще се опитаме да осветлим в рамките на настоящия лекционен цикъл. Преди всичко, налага се да отговорим на следния въпрос: Каква всъщност е разликата между една болест, за която съществуват външни причини и друга болест, причината за която лежи изцяло в самия организъм?
В последния случай мнозина смятат, че напълно решават въпроса, като казват: Но да, болестта идва от само себе си и тук външна причина не съществува.
Обаче нещата не са толкова прости. От една страна, наистина е оправдано да твърдим, че за определени болести, човек носи предразположбата в самия себе си. От друга страна, за много болести е съвсем ясно, че в основата им лежат външни причини; разбира се, не за всичко, което ни сполетява, но има фрапантни случаи, когато например счупваме крак и т.н. Външните причини са несъмнени също и при болестни състояния, дължащи се на резки атмосферни промени, както и на лошите жилищни условия в големите градове. Сега пред нас се отваря ново поле за размисъл.
към текста >>
Ако този психолог сериозно би се постарал да вникне в изречението: „Всички жители на Крит са лъжци", щеше да установи, че от него изобщо не могат да се правят верни изводи, тъкмо защото е казано от един жител на Крит; той би се досетил още, в какъв омагь
оса
н кръг може да попадне и как в определена област лесно може да обърне своите твърдения срещу самия себе си.
Често пъти подобно обяснение може и да е правилно. Обаче дори най-слабата представа за една наистина дълбока психология, никога не би позволила да извлечем от горното обяснение някаква всеобхватна теория. Подобна теория лесно може да бъде опровергана, защото всеки би могъл да възрази: Ако нещата наистина стояха така, че претекстът е нищо, а мотивът всичко, тогава на този психолог следва да се заяви: „В такъв случай и твоите твърдения, които превръщаш в теория, също са само един претекст; потърсим ли твоите по-дълбоки мотиви, може би и те ще се окажат от същото естество".
Ако този психолог сериозно би се постарал да вникне в изречението: „Всички жители на Крит са лъжци", щеше да установи, че от него изобщо не могат да се правят верни изводи, тъкмо защото е казано от един жител на Крит; той би се досетил още, в какъв омагьосан кръг може да попадне и как в определена област лесно може да обърне своите твърдения срещу самия себе си.
Това се отнася и за цялата съвременна литература, където за истинска психология не може да става и дума. Ето защо и хората обикновено изобщо не забелязват това, което сами вършат. Антропософията изисква от всички нас нещо съвсем друго; а такива логически недомислици и конфузии трябва да избягваме на всяка цена. Впрочем в най-голяма степен ги допускат тъкмо съвременните философи и психолози. В това отношение на шият пример е типичен.
към текста >>
65.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
слух. И чак сега разбираме, че след като в едно семейство строежът на ухото се наследява по същия сигурен на чин, както и външната форма на н
оса
, към това семейство ще се устремят всички онези индивидуалности, които просто копнеят в резултат на предишните си инкарнации да получат едно добре формирано музикално ухо.
слух. И чак сега разбираме, че след като в едно семейство строежът на ухото се наследява по същия сигурен на чин, както и външната форма на носа, към това семейство ще се устремят всички онези индивидуалности, които просто копнеят в резултат на предишните си инкарнации да получат едно добре формирано музикално ухо.
С други думи, виждаме, че в съответната инкарнация даден човек съвсем не „случайно" наследява, примерно, музикално ухо, а сам търси едни или други „наследствени" признаци.
към текста >>
Тогава трябва да си зададем и въпр
оса
: А може би и днес е възможно, в рамките на нашето нормално Азово съзнание, да стигнем до нещо, което би било подобно на тази древна свързаност между трите тела?
Нека сега ясно да си представим целия процес на това частично откъсване, това освобождаване на астралното тяло от връзките му с етерното и физическото тяло.
Тогава трябва да си зададем и въпроса: А може би и днес е възможно, в рамките на нашето нормално Азово съзнание, да стигнем до нещо, което би било подобно на тази древна свързаност между трите тела?
Не е ли възможно и днес, астралното тяло да връхлита в другите две тела много по-силно, да ги импрегнира много по-плътно, отколкото трябва?
към текста >>
66.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ще се спрем и на въпр
оса
, как този факт е свързан с човешкото Азово съзнание.
Всичко, което служи на закономерното и ритмично развитие, принадлежи към силите на Земята. Зад вулканичните изригвания са скрити закъснелите, ретроградни сили от Старата Луна, за да внесат поредната корекция в живота на Земята. Същото се отнася и за земетресенията, както и за останалите природни бедствия. Ние ще се убедим, че много от нещата, които идват „от вън", имат своето логично оправдание в цялостния ход на еволюцията.
Ще се спрем и на въпроса, как този факт е свързан с човешкото Азово съзнание.
към текста >>
Нека обаче да изтъкнем, че тези неща обясняват само едната страна от човешкото съществувание, от съществуванието на Земята и изобщо на Косм
оса
.
Нека обаче да изтъкнем, че тези неща обясняват само едната страна от човешкото съществувание, от съществуванието на Земята и изобщо на Космоса.
Ако от една страна твърдим, че телесните органи се разрушават от благотворни духовни сили и Същества, и ако днес стигаме до извода, че целият ход на Земното развитие трябва да бъде коригиран с помощта на сили, идващи от Старата Луна, логично стигаме и до следващия въпрос: Как точно трябва да постъпим ние, като Земни човеци, за да внесем на свой ред корекции спрямо вредните последици от силите на Старата Луна?
към текста >>
67.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Доближавайки се до тези велики закономерности, ние все още не предполагаме колко важен е въпр
оса
: „А как се отнасят помежду си хигиената и Кармата?
И сега стигаме до един важен закон в развитието на човечеството, според който външните факти и вътрешните процеси трябва да са в непрекъснато равновесие, а не просто да хвърляме сили в едната посока и да игнорираме другата.
Доближавайки се до тези велики закономерности, ние все още не предполагаме колко важен е въпроса: „А как се отнасят помежду си хигиената и Кармата?
" Вие ще се уверите, че отговорът на този въпрос ще ни задължи да навлезем още по-дълбоко в областта на Кармата. Ще видим също, по какъв начин кармическите връзки възникват също и в периода между раждането и смъртта, как и други личности могат да се намесят в човешкия живот, и накрая, как свободната воля на човека е в пълно съзвучие с Кармата.
към текста >>
68.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Сега те търсят в света такова съдържание и такъв смисъл, които да са сродни с тях самите и разбират, колко необходим им е антропософския възглед за Косм
оса
и човека.
Но най-малко антропософът може да се оплаква от това състояние на нещата, защото тъкмо Антропософията ни дава пълното разбиране за тях, а наред с него и поглед върху възможностите за разплащане на кармическите задължения. Душите могат да останат празни само до определена степен; после тяхната собствена еластичност ги запраща в другата посока.
Сега те търсят в света такова съдържание и такъв смисъл, които да са сродни с тях самите и разбират, колко необходим им е антропософския възглед за Космоса и човека.
към текста >>
За нея умирането на едно животно означава приблизително същото, което Вие усещате, когато с настъпване на лятото подстригвате к
оса
та си, в очакване тя отново да порасне.
При животното „съзнанието" се носи от т.нар. Групова Душа (Gruppen Seele).
За нея умирането на едно животно означава приблизително същото, което Вие усещате, когато с настъпване на лятото подстригвате косата си, в очакване тя отново да порасне.
При умирането на едно животно, Груповата Душа на съответния животински вид, изпитва усещането, сякаш загубва някаква телесна част, която постепенно израства и се възстановява напълно. Донякъде бихме могли да сравним Груповата Душа с човешкия Аз. Тя не познава нито раждането, нито смъртта; тя просто наблюдава това, което предхожда раждането, както и това, което настъпва след смъртта. Да се говори за раждането и смъртта при животните по същия начин, както говорим за тях при човека, е пълно безсмислие, защото причините са съвсем различни. Да вярваме, че под еднаквата външност са скрити и еднакви вътрешни причини, означава да отхвърляме невидимата работа на Духа.
към текста >>
69.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Сега ще се опитаме да потърсим от една страна отговор на въпр
оса
за по-дълбоката същност на материалния свят и от друга отговор на въпр
оса
за истинската същност на душевния живот.
Сега ще се опитаме да потърсим от една страна отговор на въпроса за по-дълбоката същност на материалния свят и от друга отговор на въпроса за истинската същност на душевния живот.
Днес трябва да се доберем до още по-дълбоко познание за естеството на душевните и материални сили. В предишните лекции споменахме, че душевните сили могат, малко или много, да проникват дълбоко в материята. Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него. Видяхме също, че голяма част от кармическите процеси зависят именно от проникването на душевните сили в човешкото тяло. Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа реализация под формата на един или друг телесен признак.
към текста >>
", съвременният човек обикновено смята, че отговорът е универсален и напълно еднакъв, независимо от еволюционните степени на човечеството; и аз не мисля, че е съвсем лесно, някой да приеме нашето твърдение, според което за Съществата, живели на Старата Луна, отговорът на въпр
оса
: „Какво е материята?
Когато се повдигнат въпроси от рода на „Какво представлява материята? " или „Какво представлява душата?
", съвременният човек обикновено смята, че отговорът е универсален и напълно еднакъв, независимо от еволюционните степени на човечеството; и аз не мисля, че е съвсем лесно, някой да приеме нашето твърдение, според което за Съществата, живели на Старата Луна, отговорът на въпроса: „Какво е материята?
" или „Какво представлява душата? " би прозвучал съвършено различно, отколкото за съществата, които живеят днес на Земята. Но светът се намира в динамично и бързо развитие, така че се променят дори и такива неща, каквито са представите, с чиято помощ търсим разрешение на едни или други въпроси. Променя се и целият вътрешен смисъл на отговора, който идва след въпроси като: Какво представлява материята? " и „Какво представлява душата?
към текста >>
И който иска да вникне в земните явления от антропософска гледна точка, той следва най-напред да постави въпр
оса
: По какъв начин са вплетени тук светлината и любовта?
И ако съпоставим външната и вътрешната природа на човешкото същество, ще видим, че неговото външно, материално тяло е изтъкано от светлина, а вътрешният му душевен свят е изтъкан от любов, фактически светлината и любовта са дълбоко вплетени във всички явления, които стават на Земята.
И който иска да вникне в земните явления от антропософска гледна точка, той следва най-напред да постави въпроса: По какъв начин са вплетени тук светлината и любовта?
към текста >>
След нашия отговор на въпр
оса
за същността на душата, по необходимост следва, че ние можем да прибягваме до това, само ако за съответния човек, носещ в себе си луциферическия елемент като болестотворна причина, сме открили средството да отстраним луциферическите влияния по подходящ начин.
След нашия отговор на въпроса за същността на душата, по необходимост следва, че ние можем да прибягваме до това, само ако за съответния човек, носещ в себе си луциферическия елемент като болестотворна причина, сме открили средството да отстраним луциферическите влияния по подходящ начин.
И кое е единственото средство, с което бихме постигнали отдалечаване на луциферическия елемент от нашата Земя?
към текста >>
Той обаче е валиден само тук, всред земните условия, но не и в другите области на Косм
оса
.
Тук ние отново заставаме пред забележителната връзка, която съществува между необятния Космос и човека, за да стигнем до прозрението, че Космосът и човека са едно цяло Същество. В краткото изречение: „Материята е сгъстена светлина; а душевният свят е един вид разредената субстанция на любовта", е вложен ключът за разрешаването на безброй тайни от развитието на Земята и човека.
Той обаче е валиден само тук, всред земните условия, но не и в другите области на Космоса.
С това ние загатваме и за една друга подробност: Когато променяме Кармата в един или друг смисъл, ние фактически се свързваме с основните елементи от нашето земно съществувание: от една страна с превърналата се в материя светлина, и от друга с превърналата се в душевност любов.
към текста >>
Ако то се разиграва в полюса на любовта, ние можем да помогнем, ако сами разгърнем в себе си силата на любовта; ако то се разиграва в полюса на светлината, ние ще помогнем, ако по някакъв начин породим в Косм
оса
онази светлина, която би могла да отстрани мрака вътре в нас.
Накратко: Ние извличаме лечебните средства или от нашето обкръжение, от сгъстената светлина, или от собствената си душа, от акта на любовта и саможертвата. Ние се свързваме с това, което има своето дълбоко оправда ние в Кармата на Земята; ние се свързваме от една страна със светлината, и от друга с любовта. Всички земни процеси и събития са едно равновесие между светлината и любовта. Всяко нарушаване в това равновесие е начало на болест.
Ако то се разиграва в полюса на любовта, ние можем да помогнем, ако сами разгърнем в себе си силата на любовта; ако то се разиграва в полюса на светлината, ние ще помогнем, ако по някакъв начин породим в Космоса онази светлина, която би могла да отстрани мрака вътре в нас.
към текста >>
70.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако се потопим в атмосферата на Персийските войни, пред нас ще възникне въпр
оса
: „Какво е впрочем тяхното значение за развитието на човечеството?
Ако се потопим в атмосферата на Персийските войни, пред нас ще възникне въпроса: „Какво е впрочем тяхното значение за развитието на човечеството?
" Знаем, че Изтокът разви една могъща и бляскава култура.
към текста >>
И сега идва ред на въпр
оса
: Какво е отношението на този универсален план към индивидуалната Карма на човека?
Размишлявайки върху този „план на развитието", никога не би ни хрумнало да запитаме: „Как се стигна до там, че например тъкмо Ксеркс, Милтиадес или Леонидас да имат тази или онази индивидуална Карма? " На индивидуалната Карма, освен като на лична съдба, трябва да гледаме като на нещо, което е включено и в универсалния „план", засягащ цялото човечество и неговото развитие. По друг начин нещата не могат да бъдат разбрани! Антропософската Духовна Наука е категорична по този въпрос. Така очертаващият се планомерен ход на развитието е едно цяло и има своите вътрешни зависимости, своите вътрешни закономерности, подобни на кармическите закономерности в хода на индивидуалния човешки живот.
И сега идва ред на въпроса: Какво е отношението на този универсален план към индивидуалната Карма на човека?
към текста >>
И тъкмо тази е другата страна от Кармата на висшите Същества: а именно че ние постигаме в сърцата си една любов, която не остава просто в рамките на човечеството, а е призвана да проникне в Косм
оса
.
И тъкмо тази е другата страна от Кармата на висшите Същества: а именно че ние постигаме в сърцата си една любов, която не остава просто в рамките на човечеството, а е призвана да проникне в Космоса.
В света на Боговете, любовта не съществува. И ето, че сега ние ще влеем любовта там, в света на онези Същества, които са по-висши от нас, а те ще я усетят като един вид жертва. За тях тя ще представлява жертвата на човешките души. И тази душевна жертва ще се издигне бавно към Съществата, които някога изливаха върху нас своите небесни дарове, също както димът на жертвоприношенията се издигаше по-рано към Боговете. През онези далечни епохи хората можеха да изпращат към Боговете само символичния дим на жертвоприношенията.
към текста >>
Ето как с нашата индивидуална Карма, ние живеем в Макрокосм
оса
като един малък свят, като един Микрокосмос.
Ето как с нашата индивидуална Карма, ние живеем в Макрокосмоса като един малък свят, като един Микрокосмос.
към текста >>
71.
Съдържание
GA_121 Отделните души на народите
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и косм
оса
, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
72.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Косм
оса
.
Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука. Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите“, и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и воля. За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела. Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея! Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм.
Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса.
Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н. не в самите народи, а в Космоса? Дори и напълно да се абстрахирахме от антропософския възглед, за който висшите духовни Същества са една реалност, съдържанието на тези лекции включва в себе си нещо твърде особено. В основата на отделните народи и тяхната еволюция ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази еволюция. И едва после проучването слиза долу до конкретните факти, които се проявяват по един или друг начин в живота на отделните народи.
към текста >>
не в самите народи, а в Косм
оса
?
За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела. Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея! Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм. Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса. Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н.
не в самите народи, а в Космоса?
Дори и напълно да се абстрахирахме от антропософския възглед, за който висшите духовни Същества са една реалност, съдържанието на тези лекции включва в себе си нещо твърде особено. В основата на отделните народи и тяхната еволюция ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази еволюция. И едва после проучването слиза долу до конкретните факти, които се проявяват по един или друг начин в живота на отделните народи. И тогава се оказва, че тези факти стават разбираеми именно когато ги разглеждаме в светлината на по-висшата духовна действителност, в противен случай истинско познание в тази област изобщо не съществува. Ние трябва или да се откажем от една психология на народите, или да я търсим в духовната действителност.
към текста >>
73.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Нека сега да поставим въпр
оса
: А как тези Същества, намиращи се толкова високо над човека, упражняват своите въздействия върху човешката съдба?
Колкото вярно е, че човекът се намира на сегашната си еволюционна степен, толкова вярно е и това, че съответните Същества се намират на техните еволюционни степени, току-що описани от нас. Тези Същества са напълно действителни. Обаче тяхната действителност не е откъсната от Земното битие, а се намесва в него, и то твърде активно.
Нека сега да поставим въпроса: А как тези Същества, намиращи се толкова високо над човека, упражняват своите въздействия върху човешката съдба?
Ако искаме да си изясним характера на тези въздействия, трябва да имаме предвид, че деятелността на такъв род Същества изглежда по съвсем различен начин, от тази на онези същества, които днес ние наричаме „човеци“. Съществува огромна разлика между тези Същества, които стоят над човека, и онези същества, които едва днес постигат своята човешка степен. Колкото и странно да Ви звучи подобно твърдение, през следващите дни нещата ще станат по-разбираеми. А от гледна точка на истинското духовно изследване, нещата изглеждат по следния начин: Човекът, какъвто е той днес, се намира в едно средищно положение от своето развитие. Занапред неговият Аз далеч няма да работи върху низшите тела по същия начин, както днес.
към текста >>
74.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Но ако тези Архаи действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпр
оса
: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция?
Но ако тези Архаи действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция?
Това става с помощта на интуицията и на пръв поглед изглежда така, сякаш някакво физическо събитие отваря очите на човека. Припомнете си само катедралата в Пиза и нейния подвижен полилей, благодарение на който Галилей откри закона на махалото; припомнете си още откритията на Кеплер и Нютон. Има стотици и хиляди примери на непосредствена връзка между физически събития и човешко мислене, от които ясно би могло да се види как Архаите, или Пра-началата, стават причина за едни или други интуиции, за едни или други епохални идеи, предизвикващи на свой ред бурен напредък на цялото човечество. Да, в тази област също наблюдаваме едно съдружно действие между Съществата, които по нормален път са станали Духове на Личността в хода на нашето Земно съществувание и други Същества, които поради обстоятелството, че са изостанали на степента, отговаряща на Старата Луна сега са не Духове на Формата, или Власти, каквито би трябвало да бъдат на Земята, а действуват именно като Духове на Личността.
към текста >>
Ние допълнително ще обсъдим въпр
оса
защо има народи, чиято активност се определя главно от Духа на Личността, следователно народи, които съществуват главно поради взаимодействията между отделните личности.
Ние допълнително ще обсъдим въпроса защо има народи, чиято активност се определя главно от Духа на Личността, следователно народи, които съществуват главно поради взаимодействията между отделните личности.
По лицето на Земята ние ще открием и такива народи, които черпят своите сили от абнормните Духове на Личността. Тези Духове на Личността не работят в смисъла на по-нататъшното развитие. Достатъчно е да се вгледате в характера на северноамериканския народ, за да разберете, че той се крепи тъкмо върху този принцип. И така, Вие ще се убедите в следното: ние ще разберем мировата история, доколкото тя се покрива с историята на народите, едва тогава, когато ще сме в състояние да проследим от един народ в друг народ, както стълкновенията, така и взаимодействията между нормалните и абнормни Архангели, между нормалните и абнормни Духове на Личността.
към текста >>
75.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
И сега идва ред на въпр
оса
: Добре, но какво впрочем от това, което може да бъде обект на човешкото съзнание, съществува и за Архангела?
И сега идва ред на въпроса: Добре, но какво впрочем от това, което може да бъде обект на човешкото съзнание, съществува и за Архангела?
Всичко, което Вие изживявате в Сетивната душа, всяко удоволствие, предизвикано от външния свят, както и всяко страдание, предизвикано от външния свят, всички сетивни усещания, независимо дали те са звуци,цветове и т.н., всичко това изобщо не интересува Архангелите. Следователно, ако изключите цялото съдържание на човешката Сетивна душа и се замислите, че нашият образ на света е изграден предимно чрез Сетивната душа, Вие трябва да признаете, че за Архангелите всичко това няма никакво значение; Архангелите изобщо не действуват в тази област. Дори и една част от Разсъдъчната душа доколкото тя се опре деля от външните усещания все още не представлява някакъв интерес за Архангелите. За тях не са от значение също и онези изживявания, които са породени от външния свят, макар и впоследствие те да са преработени от силите на разума и душата. И все пак в Разсъдъчната душа на човека се разиграват определени процеси, които човекът изживява заедно с Архангелите и то, бих казал, на същия терен.
към текста >>
76.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Тук Вие имате отговор на въпр
оса
, защо расовите признаци се предават по наследство, и сега вече ние разбираме извода на Духовната наука: само в миналото расовите признаци се определяха от мястото на раждане.
Но през тази далечна епоха която общо взето се ръководи от абнормните Духове на Формата човекът постига възможността да поражда себеподобни същества, т.е. да се размножава. Да, тази размножителна способност също беше постигната през една епоха, когато човекът далеч не беше ръководен от нормалните Духове на Формата. Но по този начин се затвърди следното положение: сега човекът стана зависим не само от мястото си на раждане, но и нещо повече той вече можеше да прехвърля на своите потомци въпросните качества, качествата можеха да бъдат унаследявани; следователно, расовата принадлежност се определяше не само от мястото на раждане, но и от унаследяваните качества.
Тук Вие имате отговор на въпроса, защо расовите признаци се предават по наследство, и сега вече ние разбираме извода на Духовната наука: само в миналото расовите признаци се определяха от мястото на раждане.
Такъв беше случаят през последната Лемурийска епоха и първата Атлантска епоха, когато човекът пряко зависеше от своето земно обкръжение. Докато по-късно расите започнаха да се определят не от самото място на раждане, а от наследствеността. Така в расите ние виждаме нещо, което първоначално беше свързано с точно определена област от Земята, а после продължи да съществува всред човечеството само чрез наследствеността.
към текста >>
Дори ако допуснем, че днешните постижения на човечеството са все още до голяма степен зависими от абнормните сили и Същества на Косм
оса
, ние ще се съгласим с твърдението: Да, хората се отправят на Запад, обаче това не става поради едни или други расови качества.
И колкото повече се приближаваме на Запад, толкова по-ясно виждаме, как съответните култури са повлияни от качествата, присъщи за една по-зряла възраст.
Дори ако допуснем, че днешните постижения на човечеството са все още до голяма степен зависими от абнормните сили и Същества на Космоса, ние ще се съгласим с твърдението: Да, хората се отправят на Запад, обаче това не става поради едни или други расови качества.
Ние ще се съгласим и с още нещо: Развитието на културите е от такова естество, че колкото по на Запад отиваме, толкова повече угасва младежката свежест и продуктивната мощ на съответната култура. Обективният поглед върху нещата ясно показва, че тази закономерност е валидна и в наши дни. Но хората не са свикнали да гледат обективно. И все пак, ако се замислите, че културите се намират в непрекъснато движение, Вие ще констатирате следното: Колкото по на Запад отиваме, толкова по-непродуктивни стават културите, и толкова по-подчертано те включват в себе си процеса на умирането. Колкото по на Запад отиваме, толкова по-мощно процъфтява само външната страна на съответната култура, тази страна, която вече не може да изпита освежаващия полъх на младежката сила, а все повече и повече потъва в остаряването.
към текста >>
77.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Естествено, Вие трябва да си представите, че първоначално тази Йерархия разгръща своите сили от Косм
оса
и ги насочва към центъра на Земята, и че според начина, по който човекът възприема тези сили, това всъщност не отговаря на тяхната пряка посока, а на противоположната посока, по която те поемат след като бъдат отразени.
Бих искал да изтъкна само една подробност и нека следващите ми думи да бъдат взети като един вид забележка. В нашето земно равновесие цялото взаимодействие на Йерархиите се представя така, че трябва да търсим това, което вчера обозначихме като трета Йерархия Духовете на Волята, Херувимите и Серафимите -, като нещо, което относно равновесното положение действува от самата Земя.
Естествено, Вие трябва да си представите, че първоначално тази Йерархия разгръща своите сили от Космоса и ги насочва към центъра на Земята, и че според начина, по който човекът възприема тези сили, това всъщност не отговаря на тяхната пряка посока, а на противоположната посока, по която те поемат след като бъдат отразени.
Ето защо Вие бихте могли да си изградите цялостна представа за твърде интимния характер на процесите, за които става дума, само ако сравните казаното вчера с лекциите ми върху Йерархиите, изнесени в Дюселдорф, където се опитах да дам едно завършено описание на небесната част от деятелността на трите Йерархии. Тези неща съвсем не са прости и за да направим Земната мисия разбираема, налага се да изберем такава гледна точка, която ни позволява да виждаме отраженията на тези Йерархии в това, което наричаме елементи на Земното съществувание.
към текста >>
Ако се замислите върху тези неща, Вие ще се изпълните с едно усещане за безкрайната мъдрост, на която са подчинени силите на Косм
оса
.
Ако се замислите върху тези неща, Вие ще се изпълните с едно усещане за безкрайната мъдрост, на която са подчинени силите на Космоса.
Вие ще се доближите също и до усещането за това, че познанието трябва непрекъснато да се разширява и че фактически то няма никаква граница; нещата са толкова сложни, че дори когато сметнем, че сме ги обхванали от една гледна точка, ние веднага сме принудени да преминем към друга гледна точка, от която погледът ни ще види нови подробности и факти. Ние можем да напредваме в нашето познание само бавно и постепенно, но все пак от вчерашното изложение и особено от заключителните думи, Вие несъмнено сте си изградили представа за това, което бих обобщил по следния начин: Тук става дума за такова взаимодействие между абнормните и нормални Духове на Формата, което не води до възникването на едно единно, разпростиращо се върху цялата Земя, еднородно по състав човечество, а до възникването на едно човечество, съставено от различни раси. За възникването на едно единно човечество, до което човекът отново може да стигне само в хода на Земната еволюция, би било необходимо само чистото действие на нормалните Духове на Формата. Това са онези духовни Същества, които библията нарича Елохими, и фактически в цялата Вселена, която обгръща Земята и образува едно цяло с нея, съществуват седем такива нормални Духове на Формата. Следователно, съществуват седем Духове на Формата или седем Елохими.
към текста >>
Ако днес потърсите онова място в Косм
оса
, откъдето нормалните Духове на Формата следователно онези духовни Същества, които, както казах вчера, изпращат лъчите си към нас от просторите на днешния Космос упражняват своите действия, Вие трябва да се обърнете към Слънцето.
Ако днес потърсите онова място в Космоса, откъдето нормалните Духове на Формата следователно онези духовни Същества, които, както казах вчера, изпращат лъчите си към нас от просторите на днешния Космос упражняват своите действия, Вие трябва да се обърнете към Слънцето.
Именно в очертанията на Слънцето Вие трябва да търсите онази космическа ложа, онази космическа общност, където Духовете на Формата провеждат своите „съвещания“ с оглед постигането на земното равновесие и изпълняването на основната Земна мисия. Но за да не могат абнормните Духове на Формата да предизвикат прекалено големи безредици по отношение на човека, необходимо беше следното: един от Духовете на Формата трябваше да се отдели от общността, така че фактически в очертанията на Слънцето Вие следва да търсите само шест от тези Духове на Формата, или Елохими. За да не могат абнормните Духове на Формата които всъщност са Духове на Движението да предизвикат пълно безредие и хаос у човека, един от тези Духове трябваше да се отдели от останалите. И той беше този, когото Библията нарича Яхве или Йехова. А ако поискате да откриете мястото, откъдето той упражнява своите действия в Космоса, Вие трябва да се обърнете не към посоката, в която се намира Слънцето, а към посоката, в която се намира Луната.
към текста >>
А ако поискате да откриете мястото, откъдето той упражнява своите действия в Косм
оса
, Вие трябва да се обърнете не към посоката, в която се намира Слънцето, а към посоката, в която се намира Луната.
Ако днес потърсите онова място в Космоса, откъдето нормалните Духове на Формата следователно онези духовни Същества, които, както казах вчера, изпращат лъчите си към нас от просторите на днешния Космос упражняват своите действия, Вие трябва да се обърнете към Слънцето. Именно в очертанията на Слънцето Вие трябва да търсите онази космическа ложа, онази космическа общност, където Духовете на Формата провеждат своите „съвещания“ с оглед постигането на земното равновесие и изпълняването на основната Земна мисия. Но за да не могат абнормните Духове на Формата да предизвикат прекалено големи безредици по отношение на човека, необходимо беше следното: един от Духовете на Формата трябваше да се отдели от общността, така че фактически в очертанията на Слънцето Вие следва да търсите само шест от тези Духове на Формата, или Елохими. За да не могат абнормните Духове на Формата които всъщност са Духове на Движението да предизвикат пълно безредие и хаос у човека, един от тези Духове трябваше да се отдели от останалите. И той беше този, когото Библията нарича Яхве или Йехова.
А ако поискате да откриете мястото, откъдето той упражнява своите действия в Космоса, Вие трябва да се обърнете не към посоката, в която се намира Слънцето, а към посоката, в която се намира Луната.
Макар и от друга гледна точка, този факт е описан в моята „Тайна наука“: там е посочено, че с отделянето на Слънцето си отиват и Духовете на Формата, обаче предварителните условия за по-нататъшното развитие на човека възникнаха едва след отделянето на Луната. Защото ако Луната би останала свързана със Земята, еволюцията на човека щеше да се окаже невъзможна. По-нататъшната еволюция на човека стана възможна само поради факта, че единият от Елохимите, Яхве, се отдели заедно с Луната докато другите шест Духове останаха свързани със Слънцето -, както и поради това, че Яхве, макар и с обратна посока на действие, продължи да работи заедно с останалите Елохими.
към текста >>
Сега Вие бихте могли да поставите въпр
оса
: Защо изобщо Слънцето трябваше да се отделя от Земята?
Сега Вие бихте могли да поставите въпроса: Защо изобщо Слънцето трябваше да се отделя от Земята?
Това беше необходимо поради следните причини. След като веднъж по-древните Духове на Движението, които разполагат с по-голяма сила отколкото Духовете на Формата понеже в общността на Йерархиите те стоят по-високо решиха да изостанат в своето развитие, нормалните Духове на Формата трябваше да намалят своята активност чрез отстраняването на един от тях. В противен случай те не биха могли да постигат равновесието, което беше необходимо за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Сега, отправяйки поглед навън в Косм
оса
, Вие откривате един вид разпределение, отнасящо се до нормалните и абнормните Духове на Формата.
Сега, отправяйки поглед навън в Космоса, Вие откривате един вид разпределение, отнасящо се до нормалните и абнормните Духове на Формата.
Нормалните Духове на Формата, шест на брой, са съсредоточени в Слънцето, а единият Яхве, или Йехова, им се противопоставя от Луната, като в същото време я ръководи и управлява. Действията, характерни за тези Духове на Формата, търсят влиянията, идващи от Сатурн, Юпитер, Марс, Венера й Меркурий.
към текста >>
Те приготовляват еднаквата форма на телата, черната кожа, вълнистата к
оса
и т.н.
Къде например прониква Меркурий? аз казвам Меркурий, но подразбирам онези абнормни Духове на Формата, които са съсредоточени в Меркурий. Той прониква не другаде, а в системата на жлезите. Той „готви“ в системата на жлезите и поради надмощието на Меркуриевите сили става възможно възникването на етиопската раса. Всички особени белези на етиопската раса се дължат на Меркуриевите сили, които клокочат в „системата жлези“ на съответния човек.
Те приготовляват еднаквата форма на телата, черната кожа, вълнистата коса и т.н.
Следователно, тази модификация на човешките тела идва от Меркуриевите сили.
към текста >>
78.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Би трябвало да се върнем доста назад, чак до началото на Атлантската епоха, когато започна обособяването на петте главни раси, и да поставим въпр
оса
: Кога впрочем дойдоха в съответното място на Африка онези хора, които после образуваха черната или етиопска раса, кога дойдоха в Южна Азия онези народи, от които произлезе малайската раса?
А сега нека да се запитаме: Всъщност напредват ли и по-нататък в своето развитие тези духовни Същества, с които ние сме толкова здраво свързани? Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция. След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или Духовете на Времето. Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как Духовете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят. Това издигане е свързано с обстоятелството, че в онова разсейване на човечеството по лицето на Земята, респективно в обособяването на отделните раси, през следатлантския период беше включено и един вид второ течение на народите, един вид второ течение на човечеството.
Би трябвало да се върнем доста назад, чак до началото на Атлантската епоха, когато започна обособяването на петте главни раси, и да поставим въпроса: Кога впрочем дойдоха в съответното място на Африка онези хора, които после образуваха черната или етиопска раса, кога дойдоха в Южна Азия онези народи, от които произлезе малайската раса?
За да отговорим на този въпрос, наистина се налага да се върнем чак до началото на Атлантската епоха. Обаче към тези първи разклонения от общата човешка маса, по-късно бяха прибавени и други.
към текста >>
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпр
оса
: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации?
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации?
Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия. Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята. Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа. И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал.
към текста >>
79.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Следователно, образите на Боговете, които заставаха пред душата на северно-германския човек, образите на Боговете, които директно работеха върху неговата душа, както и това, което той сам извличаше от Косм
оса
под формата на едни или други душевни качества, представляваха непосредствени възприятия, непосредствени виждания; всички тези опитности той изживяваше непосредствено.
Следователно, образите на Боговете, които заставаха пред душата на северно-германския човек, образите на Боговете, които директно работеха върху неговата душа, както и това, което той сам извличаше от Космоса под формата на едни или други душевни качества, представляваха непосредствени възприятия, непосредствени виждания; всички тези опитности той изживяваше непосредствено.
Той не се връщаше към своите спомени, за да разбере как душите се развиваха в човешките тела; напротив, той имаше пряк достъп до всички процеси, свързани с душевното развитие на човека. Тези процеси бяха идентични с неговото собствено развитие и той участвуваше в тях със своя собствен Аз. Разбирането за тези неща той запази чак до осми, девети, десети век след Христос. Той запази разбирането за това, как духовните сили възникват от Космоса и как постепенно кристализират в човешките тела. Първоначално той насочваше поглед към архангелските Същества, които работеха в неговата душа и подготвяха всичко онова, което по-късно щеше да се преобрази в негови лични душевни способности, и като най-могъщ от тези Архангели, той посочваше Вотан или Один.
към текста >>
Той запази разбирането за това, как духовните сили възникват от Косм
оса
и как постепенно кристализират в човешките тела.
Следователно, образите на Боговете, които заставаха пред душата на северно-германския човек, образите на Боговете, които директно работеха върху неговата душа, както и това, което той сам извличаше от Космоса под формата на едни или други душевни качества, представляваха непосредствени възприятия, непосредствени виждания; всички тези опитности той изживяваше непосредствено. Той не се връщаше към своите спомени, за да разбере как душите се развиваха в човешките тела; напротив, той имаше пряк достъп до всички процеси, свързани с душевното развитие на човека. Тези процеси бяха идентични с неговото собствено развитие и той участвуваше в тях със своя собствен Аз. Разбирането за тези неща той запази чак до осми, девети, десети век след Христос.
Той запази разбирането за това, как духовните сили възникват от Космоса и как постепенно кристализират в човешките тела.
Първоначално той насочваше поглед към архангелските Същества, които работеха в неговата душа и подготвяха всичко онова, което по-късно щеше да се преобрази в негови лични душевни способности, и като най-могъщ от тези Архангели, той посочваше Вотан или Один. И какво по-точно виждаше той? Как възприемаше той Вотан или Один? Като какъв го познаваше той, като какъв се научи той да го обича и преди всичко, като какъв го разбираше той? Той се научи да го познава като един от онези Архангели, които бяха толкова напреднали, че можеха да се откажат от издигането си до по-висши степени.
към текста >>
Ние знаем, че Азът пулсира в кръвта на физическото тяло и че на вътрешния свят съответствува един външен свят; всеки Микрокосмос има своето съответствие в Макрокосм
оса
.
Ние знаем, че Азът пулсира в кръвта на физическото тяло и че на вътрешния свят съответствува един външен свят; всеки Микрокосмос има своето съответствие в Макрокосмоса.
Както казах, Один дава на човека силата на говора, силата на руните и постига това по страничния път на дишането: тези действия на Один имат своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете. Ритмичното проникване на въздуха през нашите дихателни органи, които пораждат от него думите и говора, има своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете. Както можем да усетим в самите себе си как силата на Один превръща въздуха в думи, така трябва да виждаме и неговото присъствие навън, в поривите на вятъра. И това действително виждаше онзи, който все още притежаваше древните северно-германски качества, към които принадлежеше и една определена степен на ясновидство. Навсякъде в поривите на вятъра той виждаше Один, виждаше го и тогава, когато чрез своето дишане Один формираше говора.
към текста >>
Тор е специално ангажиран в утвърждаването на индивидуалния Аз, а макрокосмическото съответствие на процесите в Макрокосм
оса
ние имаме в пулсирането на кръвта.
Говорът е вече налице, когато Азът се ражда. Ето защо. Азът навсякъде беше усещан като роден син на онова Същество, което даде на хората говора.
Тор е специално ангажиран в утвърждаването на индивидуалния Аз, а макрокосмическото съответствие на процесите в Макрокосмоса ние имаме в пулсирането на кръвта.
Следователно, това, което навън в Макрокосмоса съответствува на пулсирането на човешката кръв, е същото, което прорязва ветровете и облаците под формата на светкавици и гръмотевици. Обаче това също застава пред ясновиждащия северно-германски човек като едно цяло и за него поривите на вятъра и проблясването на светкавиците са интимно, неразделно свързани с фините движения на вдишания от него въздух. Той вижда как въздухът нахлува в човешкото тяло, в резултат на което Азът започва да пулсира. Днес хората разглеждат всичко това като един материален процес, обаче за северно-германския човек същите тези процеси все още бяха израз на астралното тяло. Той ясно виждаше вътрешното сходство между огъня, светкавицата и това, което пулсира в кръвта.
към текста >>
Следователно, това, което навън в Макрокосм
оса
съответствува на пулсирането на човешката кръв, е същото, което прорязва ветровете и облаците под формата на светкавици и гръмотевици.
Говорът е вече налице, когато Азът се ражда. Ето защо. Азът навсякъде беше усещан като роден син на онова Същество, което даде на хората говора. Тор е специално ангажиран в утвърждаването на индивидуалния Аз, а макрокосмическото съответствие на процесите в Макрокосмоса ние имаме в пулсирането на кръвта.
Следователно, това, което навън в Макрокосмоса съответствува на пулсирането на човешката кръв, е същото, което прорязва ветровете и облаците под формата на светкавици и гръмотевици.
Обаче това също застава пред ясновиждащия северно-германски човек като едно цяло и за него поривите на вятъра и проблясването на светкавиците са интимно, неразделно свързани с фините движения на вдишания от него въздух. Той вижда как въздухът нахлува в човешкото тяло, в резултат на което Азът започва да пулсира. Днес хората разглеждат всичко това като един материален процес, обаче за северно-германския човек същите тези процеси все още бяха израз на астралното тяло. Той ясно виждаше вътрешното сходство между огъня, светкавицата и това, което пулсира в кръвта. Той усещаше ударите на пулса в своята кръв и знаеше: Това са ударите на Аза!
към текста >>
Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосм
оса
.
Ние знаем, че духовните сили са тези, които поддържат физическото тяло и това намира израз в северно-германската митология, защото там именно Азът е в основата на душевно-телесния човек. Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят.
Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса.
Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума.
към текста >>
Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосм
оса
, как отделният човек почива в лоното на Макрокосм
оса
.
Ние знаем, че духовните сили са тези, които поддържат физическото тяло и това намира израз в северно-германската митология, защото там именно Азът е в основата на душевно-телесния човек. Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят. Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса. Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели.
Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса.
В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума. И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят. Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели.
към текста >>
В Макрокосм
оса
той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви.
Ние знаем, че духовните сили са тези, които поддържат физическото тяло и това намира израз в северно-германската митология, защото там именно Азът е в основата на душевно-телесния човек. Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят. Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса. Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса.
В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви.
Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума. И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят. Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели. Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосмоса.
към текста >>
Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосм
оса
и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума.
Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса. Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той.
Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума.
И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят. Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели. Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосмоса.
към текста >>
И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосм
оса
от недрата на Макрокосм
оса
и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят.
Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума.
И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят.
Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели. Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосмоса.
към текста >>
Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосм
оса
.
В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума. И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят. Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели.
Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосмоса.
към текста >>
80.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Сега може би Вие бихте поставили въпр
оса
:Добре, но кое е същественото за това индийско население през този междинен период?
Обаче вчера споменахме и още нещо, което е в пълно съответствие с фактите, а именно, че хората, принадлежащи към тази древна индийска култура бяха претърпели, така да се каже, едно богато душевно развитие, и то в присъствието на един по-малко или повече спящ Аз, а това означава, че техният Аз се пробуди след като те вече бяха постигнали определена душевна зрялост.
Сега може би Вие бихте поставили въпроса:Добре, но кое е същественото за това индийско население през този междинен период?
Индийското население постигна своята душевна зрялост по един коренно различен начин, от колкото европейското, и в частност германското население, което беше така поставено, че всеки един от Азовете на неговите представители непосредствено присъствуваше на процесите, при които постепенно се изграждаха съответните душевни качества; те просто виждаха, как божествено-духовните сили работят в техните души. Вероятно е много трудно да бъде постигнато някакво съзвучие между тези думи и това, което казах вчера, особено ако човек подложи вчерашната лекция на сериозен философски анализ. И аз бих добавил още няколко думи само за онези, които подхождат към лекцията не с пълна безпристрастност, а от позицията на чистото философско мислене.
към текста >>
81.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени реалности, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпр
оса
: „Какво е абстрактното?
Философските системи на Средна Европа, застъпвани от Фихте, Шелинг и Хегел, още през 19 век, привидно са твърде далеч от митологическата област. И въпреки това те не са нищо друго, освен резултат от най-сублимираното старо ясновидство, от съвместната работа с божествено-духовните сили, протичаща в човешката душа.
Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени реалности, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпроса: „Какво е абстрактното?
“ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно. Това, което за абстрактния човек е само мисли, за Хегел представляваше великия майстор-създател на света. Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система. Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията.
към текста >>
И сега се налага да поставим въпр
оса
: Как всъщност напредва мировата еволюция, за която говорим тези дни?
И сега се налага да поставим въпроса: Как всъщност напредва мировата еволюция, за която говорим тези дни?
Ако обърнем поглед към древните времена, ние ще открием ред забележителни факти. Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили. Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура.
към текста >>
82.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
И както нощем между заспиването и пробуждането човешката душа се разширява в Макрокосм
оса
, така се разширява и вълшебният кораб, за да се свие после отново в гънките на мозъка и да се прибере в най-малката кутия човешкия череп.
Конят, с който разполага Фрайр, се нарича Блутхуф*27 и това идва да покаже, че именно кръвта е решаващият фактор за развитието на Аза. Но Фрайр разполага и с един вълшебен кораб. Той може да се разширява до безкрайност, както и да се свива до такива размери, че да се побира и в най-малката, кутия. Какво представлява този вълшебен кораб? Щом Фрайр е съществото, което пренася ясновидските сили в онези човешки изживявания, които са възможни само в условията на физическия свят, тогава той трябва да притежава едно особено качество: Да редува дневната будност с нощния сън.
И както нощем между заспиването и пробуждането човешката душа се разширява в Макрокосмоса, така се разширява и вълшебният кораб, за да се свие после отново в гънките на мозъка и да се прибере в най-малката кутия човешкия череп.
Всичко това Вие откривате в чудните образи на северно-германската митология.
към текста >>
Когато има опасност от възниква не на някакъв спор между северните народи, на преден план излиза не въпросът, че една част от населението оспорва това, което другите народи искат от него, а фактът, че всеки отделен народ може да се издигне до волята за себепознание и тогава този народ задава въпр
оса
: Какво е най-доброто, което може да произлезе от мен?
Нашите антропософски възгледи не би трябвало да съдържат нито западни, нито източни нюанси. Този, който говори в розенкройцерски смисъл, не се съобразява нито с Изтока, нито със Запада; за него и двете тенденции са еднакво приемливи. Той търси истината единствено във вътрешната природа на фактите. Ето какво трябва да имаме предвид, когато размишляваме върху онзи Дух на Народа, който се проявява в европейския Север. Тук е в сила северно-германският Дух, дори и днес той да е все още скрит под повърхността на събитията; но така или иначе той се шири в Европа, и то в много по-голяма степен, отколкото си мислим обикновено.
Когато има опасност от възниква не на някакъв спор между северните народи, на преден план излиза не въпросът, че една част от населението оспорва това, което другите народи искат от него, а фактът, че всеки отделен народ може да се издигне до волята за себепознание и тогава този народ задава въпроса: Какво е най-доброто, което може да произлезе от мен?
И тогава, бих казал, над общия олтар на човечеството се излива само това, което служи за напредъка, за благото на цялото човечество. И все пак, силата на антропософските възгледи се крие в индивидуалните особености на човека. Северно-германският Архангел ще обогати бъдещето на човешката култура именно с онези качества, които са му присъщи и който ние се опитахме да охарактеризираме, макар и приблизително. Обаче за този Архангел е особено присъщо да предизвиква това, което през първата половина от Петата следатлантска културна епоха все още беше немислимо да се случи. Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи.
към текста >>
83.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Този важен процес, който има отношение към космическата Карма, се извършва с помощта на Силфите (виж по-долу): те са посредниците между-одухотворената субстанция на умиращите птици и Косм
оса
, където тя бива „вдишана“ от Йерархиите.
*6. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер птиците имат решаваща роля при разпределението на земните и духовните субстанции. В рамките на своята „двигателно-веществообменна система“ (виж Бел. 4) човекът непрекъснато отнема духовни субстанции от Земята, които след своята смърт той взема със себе си, понеже в противен случай „той просто би се разпилял по всички посоки“. От друга страна, в „системата-глава“ или „нервно-сетивната система“, при своята смърт той връща одухотворената физическа субстанция, която иначе би затруднила неговото по-нататъшно духовно развитие. И точно тук се проявява балансиращата роля както на птиците, които при своята смърт отнасят одухотворената материя в духовния свят, така и на преживните животни (най-вече кравите), които предоставят духовната субстанция на Земята.
Този важен процес, който има отношение към космическата Карма, се извършва с помощта на Силфите (виж по-долу): те са посредниците между-одухотворената субстанция на умиращите птици и Космоса, където тя бива „вдишана“ от Йерархиите.
към текста >>
5. Познание за връзките между Микрокосм
оса
и Макрокосм
оса
.
5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса.
към текста >>
6. Единение с Макрокосм
оса
.
6. Единение с Макрокосмоса.
към текста >>
*12. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпр
оса
: Какво представлява ясновидството!
*12. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството!
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
Щайнер и антропософското разглеждане на човека, Земята и Косм
оса
.
*13. Етерната аура над отделните географски области е част от етерната, или жизнена аура, респективно част от етерното тяло на цялата Земя. Днес етерното тяло на Земята е сериозно застрашено от нарастващата индустриализация, масовото изсичане на горите, замърсяването на въздуха и водата, изкуствената радиация, шума, озоновата дупка в атмосферата и т.н. Като цяло, този проблем е създаден от съвременната наука и не може да бъде разрешен от нея. Единственият изход е възможно по-голям брой хора да стигнат до реалността на жизнените, или етерни сили и противопоставяйки ги на смъртта, присъща на материята да ги включат в научното мислене. А предпоставките за това вече имаме в лицето на гьотеанизма, познавателната теория на Р.
Щайнер и антропософското разглеждане на човека, Земята и Космоса.
към текста >>
84.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Но преди всичко трябва да се разберем върху въпр
оса
, за какво всъщност говорим от гледището на Антропософията, когато говорим за встъпителните думи в Библията.
Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ. От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ. С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света. И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало". И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие.
Но преди всичко трябва да се разберем върху въпроса, за какво всъщност говорим от гледището на Антропософията, когато говорим за встъпителните думи в Библията.
към текста >>
85.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
За съжаление трябва да кажем, че по отношение на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в състояние да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в състояние да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпр
оса
.
За съжаление трябва да кажем, че по отношение на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в състояние да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в състояние да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпроса.
Те не са в състояние да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат. Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения въпрос. Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос. Доколкото е възможно аз ще се огранича само в положителното и ще трябва да се доверя, че в един кръг от антропософи действително се взема предвид предпоставката, която току що изтъкнах, във всички подробности.
към текста >>
С това ние сме схванали тогава Косм
оса
като едно тяло на Елохимите; и след като външно-телесно е охарактеризирано като едно "тоху-ва-боху" на елементарните същности, в това, което проникваше като топлина тези елементарни същности, имате локализиран тъчащият дух на Елохимите.
Следователно всичко, което ни се представя като елементарно тъкане на въздухообразното, на топлинното, на течнообразното, е външната телесност на Елохимите. Обаче ние трябва да разпределим по различен начин частите на Елохимите в тези елементарни членове: трябва да си представим, че по-грубата част на Елохимите е свързана с течното и с въздухообразното. Това е тяхната телесна част. А във всичко онова, което проникваше въздухообразното и течното като топлинен елемент, което проникваше този "тоху-ва-боху" като топлинен елемент, което го вълнуваше като вълнуваща топлина, в него действуваше това, което можем да наречем духовно естество на Елохимите. Също както казваме, в човека действува повече телесното в неговото туловище, в неговите крака и ръце, а повече духовното в неговата глава, така ние можем да кажем, когато схващаме целия космос като едно тяло на Елохимите: във въздухообразния и във водния елемент живееше повече телесното естество на Елохимите, а в топлинния елемент тъчеше духовното.
С това ние сме схванали тогава Космоса като едно тяло на Елохимите; и след като външно-телесно е охарактеризирано като едно "тоху-ва-боху" на елементарните същности, в това, което проникваше като топлина тези елементарни същности, имате локализиран тъчащият дух на Елохимите.
към текста >>
С това ние сме схванали тогава Косм
оса
като едно тяло на Елохимите; и след като външно-телесното е охарактеризирано като едно "тоху-ва-боху" на елементарните същности, в това, което проникваше като топлина тези елементарни същности, имате локализиран тъчащият дух на Елохимите.
А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази отношението на това духовно естество на Елохимите към елементите: във въздухообразния и във водния елемент живееше повече телесното естество на Елохимите, а в топлинния елемент тъчеше духовното.
С това ние сме схванали тогава Космоса като едно тяло на Елохимите; и след като външно-телесното е охарактеризирано като едно "тоху-ва-боху" на елементарните същности, в това, което проникваше като топлина тези елементарни същности, имате локализиран тъчащият дух на Елохимите.
към текста >>
Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Косм
оса
; и в това Косм
оса
той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим.
Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите.
Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим.
Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>
Нека поставим въпр
оса
така: Да си представим една животинска форма и че трябва да провикнем тази форма с нещо, да я проникнем с едно дихание.
Какво тъче през тази човешка форма? Ако човек не си слага никаква превръзка пред очите, извънредно лесно е да се каже, кое прави от човека човек: Това, което той има и всички останали същества около него в земното съществуване нямат говорът, който се изразява в звуци, това го прави човек. Представете си животинската форма! Чрез какво може да бъде тя организирана и превърната в човешка форма? Какво трябва да се внесе в нея, за да стане тя човешка форма?
Нека поставим въпроса така: Да си представим една животинска форма и че трябва да провикнем тази форма с нещо, да я проникнем с едно дихание.
Какво би трябвало да съдържа това дихание, щото чрез него тази форма да започне да говори? Тя би трябвало да се чувствува вътрешно така организирана, че да може да излъчва от себе си звучност, глас. Именно звучността създава от животинската форма човешката форма. Следователно, как можем да чувствуваме Космоса образно? Как можем да почувствуваме това, което аз описах пред вашата душа в образи, построих подробно образ по образ от елементарното състояние?
към текста >>
Следователно, как можем да чувствуваме Косм
оса
образно?
Какво трябва да се внесе в нея, за да стане тя човешка форма? Нека поставим въпроса така: Да си представим една животинска форма и че трябва да провикнем тази форма с нещо, да я проникнем с едно дихание. Какво би трябвало да съдържа това дихание, щото чрез него тази форма да започне да говори? Тя би трябвало да се чувствува вътрешно така организирана, че да може да излъчва от себе си звучност, глас. Именно звучността създава от животинската форма човешката форма.
Следователно, как можем да чувствуваме Космоса образно?
Как можем да почувствуваме това, което аз описах пред вашата душа в образи, построих подробно образ по образ от елементарното състояние? Как можем да почувствуваме формата на макрокосмическия човек, да го почувствуваме вътрешно? Когато започнем да чувствуваме, как звукът преминава във форма. Когато звукът А прозвучава през въздуха, ние трябва да се научим да чувствуваме не само тона, но и как този тон приема форма, както прахът приема форма чрез тона произведен от лъка върху плочата. Трябва да се научим да чувствуваме А-то, Б-то, как те тъкат в пространството!
към текста >>
86.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
За да се роди и най-първобитната форма на съзнанието в Косм
оса
е необходимо нещо твърде особено.
По времето, когато кълбото на старото Слънце, съставено от въздух, топлина и светлина, се намираше в своя пълен разцвет, когато действуващата там светлина изкарваше на повърхността на газовете светлоискрящите цветни форми на растителното съществувание, тогава тези форми бяха същото нещо, а именно във физическа форма, което и днес можем да намерим в духовната област като видове на растенията. Нека добре запомним това, че тогава, през време на старото Слънчево съществуване видовете на растенията, видовете на това, което покрива нашата Земя като зеленина, като цъфтяща растителност, като дървета и храсти, изпълваха и проникваха старото Слънце, изцяло в смисъла на груповите души, в смисъла на видовете. Доколкото човекът съществуваше тогава, той се намираше в едно растително състояние. Той не беше в състояние да събуди в себе си като представи, като състояния на съзнанието това, което ставаше около него, както и днес растението не може да събуди в състояния на съзнанието това, което става около него. Самият човек беше в едно растително състояние, и към възникващите и изчезващи светлинни форми, които се явяваха в газовото Слънчево кълбо, принадлежеше и тялото на тогавашния човек.
За да се роди и най-първобитната форма на съзнанието в Космоса е необходимо нещо твърде особено.
Докато нашата Земя беше още свързана със Слънцето, следователно докато грубо казано светлината на Слънцето не падаше върху земното кълбо отвън, това, което може да се нарече съзнание, не можеше още да се образува сред земното съществувание. Дотогава не можеше също едно астрално тяло, което е основа на съзнанието, да проникне физическото и етерно тяло. Ако трябва да се яви нещо съзнателно, тогава трябва да стане едно отделяне, едно отцепване, тогава от слънчевото естество трябва да се отдели нещо друго. И това стана през време на третото състояние на нашата Земя, през време на състоянието на старата Луна. Когато отмина старото Слънчево състояние и всичко премина през един вид космическа нощ, тогава отново възникна цялата формация, сега обаче така, че тя беше узряла да се яви в двойствена форма: тогава слънчевото естество се отдели като едно небесно тяло и старата Луна, на която от нашите елементарни състояния съществуваха само течното, въздухообразното и топлинното, остана да съществува като едно тяло намиращо се вън от Слънцето.
към текста >>
С това ние така да се каже засегнахме въпр
оса
, който съставлява човешкото достойнство.
С това ние показахме нещо извънредно важно.
С това ние така да се каже засегнахме въпроса, който съставлява човешкото достойнство.
Религиозното съзнание на някои епохи е изпитвало в чувствата, които са възниквали при определени думи, много по-точно отколкото днес, как всъщност стоят нещата. Също и древноеврейският мъдрец е чувствал това. Когато е насочвал своите чувства към седемте Елохими, за него е било така, като че с цялото смирение и благоговение, с които е гледал към тях, той трябваше да си каже: човекът е нещо мощно в света, защото трябваше да се слеят в едно седем групи дейности, за да го произведат. Човешката форма на земята е една цел на Боговете. Почувствувайте цялата тежест на тези думи: човешката форма на земята е една цел на Боговете!
към текста >>
87.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ако искаме да си отговорим на въпр
оса
, дали Битието казва нещо върху това, че Елохимите си послужиха с такива по-ниско стоящи от тях Същества в реда на йерархиите и ги поставиха на тяхното място, ние отново трябва да се постараем да разберем по един правилен начин Генезиса.
Не ни ли разказва Генезисът /Битието/ нищо за тях? Щом в смисъла на Генезиса познаваме Елохимите като възвишени Същества, би трябвало да очакваме всъщност тези Начала или Духове на Личността да действуват като Същества служещи на Елохимите. Казва ли ни Генезиса нещо за това? Казва ли ни Библията нещо за това, че след Елохимите развиха големите творящи дейности, те си заслужиха с Архаите или Началата като със свои служители за по-нисшите дейности? Елохимите упражняваха главните, всеобхватните дейности; а когато Елохимите начертаха така големите линии, когато развиха големите творчески сили, поставиха ли те тогава по правилния начин на съответното място например Архаите или Духовете на Личността?
Ако искаме да си отговорим на въпроса, дали Битието казва нещо върху това, че Елохимите си послужиха с такива по-ниско стоящи от тях Същества в реда на йерархиите и ги поставиха на тяхното място, ние отново трябва да се постараем да разберем по един правилен начин Генезиса.
Има една точка в разбирането на Генезиса /Битието/, която представлява истинско кръстовище за всяко външно тълкуване, а именно поради причината, че от столетия насам тези външни тълкуватели на Библията съвсем не са взели под внимание това, което окултното изследване има да каже върху същинския смисъл на думите от началото на нашата Библия. Това е действително едно кръстовище в тълкуването на Генезиса. Достатъчно е да прелистите литературата, която е била създадена отдавна, и ще намерите, че това се потвърждава. В Генезиса е писано това, което на самите модерни езици е предадено така, че то гласи: "И Елохимите отделиха светлината от тъмнината" и след това се описва, как един вид светлината и тъмнината се сменяха. Аз отново ще се върна с по-точни подробности върху тези думи.
към текста >>
88.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Онези, които достигат своята цел, биха били твърде малко подходящи за определени задачи в Косм
оса
.
В своята изостаналост те са именно на мястото си. Някой би могъл да запита: Какво би станало с човешкия свят, ако всички, които трябва да бъдат учители за малките деца, биха станали университетски професори? 0нези, които не стават университетски професори, те са много по-добре на своето място, отколкото биха били напредналите. По всяка вероятност университетските професори биха били малко подходящи педагози за 7, 8, 9, 10-годишните деца. Така е и в космическото цяло.
Онези, които достигат своята цел, биха били твърде малко подходящи за определени задачи в Космоса.
За тези задачи местата трябва да бъдат запълнени от другите, които можем също така добре да кажем са изостанали чрез самоотрицание. И също както напредналите Духове на Личността Йом са поставени на тяхното място от Елохимите, така, за да се произведе целият ред, цялата закономерност на нашето Земно развитие, са използувани и изостаналите Архаи, онези Духове на Личността, които се изявяват не чрез светлината, а чрез тъмнината. Те са поставени на съответното място, за да дадат по подходящ начин своя принос в закономерното развитие на нашето съществуване. Колко важно е това, можем да разберем от разглеждането на нещо, което вземаме от нашето обикновено дневно съществуване, Светлината, за което се говори тук в Генезиса, не е тази светлина, която може да бъде видяна с външните физически очи. Това е един по-късен израз на светлината, за която се говори в Генезиса /Битието/.
към текста >>
89.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато насочим поглед върху най-близкото до човека царство, върху животинското царство, тогава можем да си зададем въпр
оса
, който вече често сме засягали: Защо тези животни са станали всъщност животни и защо човекът е станал човек?
Това, което се е развивало в него като дейност, е било същото. Следователно ще трябва да очакваме, щото за следващото време, което Генезисът нарича ден пети на сътворението, да настъпи едно по-нататъшно сгъстяване, втвърдяване на човека. Човекът остава все още едно свръхсетивно ефирно същество; но настъпва едно по-нататъшно сгъстяване сред етерното. Човекът все още не докосва Земята; той все още принадлежи така да се каже на повече духовно-етерната окръжаваща среда на Земята. И тук ние засягаме нещо, което е извънредно важно да бъде разбрано за цялото развитие на човека, във връзка със Земята.
Когато насочим поглед върху най-близкото до човека царство, върху животинското царство, тогава можем да си зададем въпроса, който вече често сме засягали: Защо тези животни са станали всъщност животни и защо човекът е станал човек?
Че човекът се е развие първо от животните, както грубата материалистична представа фантазира днес, това не може да допусне даже един повърхностен абстрактен разум, ако той действително разбира себе си. Не когато разглеждаме процеса развиват се във времето, когато насочил така да се каже поглед върху Земното развитие, ние трябва все пак да кажем: Преди човекът да се яви видимо като земно същество, явили са се животните като такива. За да може човекът да стане човек на Земята, за това беше необходимо, той да намери подходящите земни условия за неговото сгъстяване. Представете си, че човекът би станал едно земно същество през времето, което е наречено ден пети на сътворението, представете си че той би станал едно земно същество тогава, каквото той е днес, т.е. би станал така сгъстен, че да може да бъде наречен едно земно същество, какво би се случило тогава?
към текста >>
90.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това е станало по същото онова време, когато беше станало в Косм
оса
онова повдигане, което нарекохме космически напредък на Елохимите, тяхното издигане до състоянието на Явех-Елохим.
После следва това разделяне и през време на процесите на разделянето става това, което Генезисът ни описва. Описанието на Генезиса обхваща всичко това, което става стигайки до времето на Лемурия, когато Луната се отделя от Земята. И това, което ние описваме след настъпилото отделяне на Луната от гледището на Духовната наука като протичане на Лемурийска епоха и навлизане в Атлантската епоха, него ние трябва да търсим в описанието, което в Библията следва след седемте дни на сътворението. Това вече показахме вчера. Ние обърнахме също внимание и на това, какъв дълбок смисъл се крие в думите, където се казва, че в тялото на човека бе внедрен, отпечатан земно-лунния прах.
Това е станало по същото онова време, когато беше станало в Космоса онова повдигане, което нарекохме космически напредък на Елохимите, тяхното издигане до състоянието на Явех-Елохим.
Ние трябва да си представим това издигане съвпадащо с началото на действието на Луната отвън. Само че това действие на Луната, т.е. на онова Същество, което беше свързано с отделянето на Луната, с действието на Луната отвън, ние трябва да си го представим в общността на Елохимите това, което наричаме Явех-Елохим. Така щото бихме могли да кажем: Действието на Луната върху Земята през неговия първи стадий отговаря на всичко онова, което можем да наречем внедряване на земно-лунното вещество в човешкото тяло. На това човешко тяло, което до тогава се е състояло само от топлина, бе внедрено онова, което обикновено е преведено с думите: Явех-Елохим вдъхна на човека едно божествено дихание и човекът стана жива душа, но по-добре бихме казали живо същество.
към текста >>
91.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
Слизането във физическото и етерното тяло и разширяването в Косм
оса
.
Същност на предхристиянското посвещение.
Слизането във физическото и етерното тяло и разширяването в Космоса.
Животът на Христос след Кръщението в реката Йордан като пример за новото посвещение. Историята за изкушението.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и косм
оса
, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
92.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Евангелието на Йоан ни отвежда в безкрая на Лог
оса
.
Евангелието на Йоан ни отвежда в безкрая на Логоса.
Евангелието на Лука ни поставя в необятните измерения на общочовешката еволюция, издигайки ни до самото и начало. Евангелието на Матей ни показва един конкретен народ, наследил своите качества от родоначалника Авраам през три пъти по четиринадесет поколения; ето как ние заставаме пред човека Исус от Назарет.
към текста >>
Защото така, както Христос Исус е описан в Евангелието на Марко, ние вече знаем: в човешките действия се съдържа една есенция от Косм
оса
, една есенция от това, което пулсира като космически сили в безкрайните мирови пространства.
Тук само ще загатнем, че за онзи, който действително иска да разбере Евангелието на Марко, са необходими познания за космическите сили, лежащи в основата на мирозданието.
Защото така, както Христос Исус е описан в Евангелието на Марко, ние вече знаем: в човешките действия се съдържа една есенция от Космоса, една есенция от това, което пулсира като космически сили в безкрайните мирови пространства.
Действия та на Христос Исус като екстракт от космическите действия; Богочовекът Христос Исус, стоящ на Земята като екстракт от могъщите Слънчеви сили ето какво иска да ни покаже Евангелието на Марко.
към текста >>
Следователно, дори когато трябва да бъдем издигнати до Косм
оса
, ние биваме отпращани към човека.
И за да почувствуваме какво изживяват те, ние трябва да се обърнем именно към тях, към човеците.
Следователно, дори когато трябва да бъдем издигнати до Космоса, ние биваме отпращани към човека.
За нас става видим рефлексът на космическия свят в човешкото сърце. Нашият поглед е отправен не към необятните космически пространства, а към въздействието на космическите сили в човешкото сърце.
към текста >>
Ние получаваме отговор на въпр
оса
: Как беше изградена физическата личност на Исус от Назарет и как в нея се събраха всички наследствени качества на един народ от Авраам насам, за да се изяви в тази личност онова Същество, което наричаме Христос?
Най-същественото от първите думи в Евангелието на Матей е, че те ни показват родословието и кръвното родство на Исус от Назарет.
Ние получаваме отговор на въпроса: Как беше изградена физическата личност на Исус от Назарет и как в нея се събраха всички наследствени качества на един народ от Авраам насам, за да се изяви в тази личност онова Същество, което наричаме Христос?
Ето на кой въпрос получаваме отговор ние. Казва ни се: За да се инкарнира Христовото Същество в едно физическо тяло, необходимо беше последното да притежава онези качества, които са присъщи на целия народ, произлизащ от Авраам, и сумирани сега в една конкретна личност: Исус от Назарет. Трябва да бъде ясно посочено: Тази кръв в Исус от Назарет действително води през поколенията до родоначалника на еврейския народ. Ето защо във физическата личност на Исус от Назарет е събрана цялата същност на този народ; всичко, което той означава за световната история, за развитието на човечеството и на Земята. Следователно, какво трябва да знаем първо, ако искаме да вникнем в намерението на евангелиста Матей относно началните думи на неговото Евангелие?
към текста >>
Трябва да сме в състояние да си отговорим на въпр
оса
: Какво можеше да даде еврейският народ на човечеството с оглед на своите специфични особености?
Казва ни се: За да се инкарнира Христовото Същество в едно физическо тяло, необходимо беше последното да притежава онези качества, които са присъщи на целия народ, произлизащ от Авраам, и сумирани сега в една конкретна личност: Исус от Назарет. Трябва да бъде ясно посочено: Тази кръв в Исус от Назарет действително води през поколенията до родоначалника на еврейския народ. Ето защо във физическата личност на Исус от Назарет е събрана цялата същност на този народ; всичко, което той означава за световната история, за развитието на човечеството и на Земята. Следователно, какво трябва да знаем първо, ако искаме да вникнем в намерението на евангелиста Матей относно началните думи на неговото Евангелие? Ние трябва да сме наясно за същността на еврейския народ.
Трябва да сме в състояние да си отговорим на въпроса: Какво можеше да даде еврейският народ на човечеството с оглед на своите специфични особености?
към текста >>
За да бъде поставен този втори въпрос, необходимо беше първо да поставим въпр
оса
за „центъра" и да му отговорим: Въпросът за онзи център, който има своя израз в тази кръв.
За да бъде поставен този втори въпрос, необходимо беше първо да поставим въпроса за „центъра" и да му отговорим: Въпросът за онзи център, който има своя израз в тази кръв.
В индивидуалността на Заратустра ние имаме този център, който на свой ред се инкарнира в кръвта на еврейския народ. Утре ще обсъдим защо Заратустра трябваше да потърси своето външно тяло тъкмо в тази кръв и тъкмо в този народ.
към текста >>
93.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Но за един процес с такова решително значение за общочовешката еволюция е необходим не само посветеният, който полага основите на дадено културно направление; необходимо е и друго: това, което една толкова велика индивидуалност може да п
оса
ди като зародиш на една култура, да попадне в съответния, или по-точно казано, в подходящия народ.
Но за един процес с такова решително значение за общочовешката еволюция е необходим не само посветеният, който полага основите на дадено културно направление; необходимо е и друго: това, което една толкова велика индивидуалност може да посади като зародиш на една култура, да попадне в съответния, или по-точно казано, в подходящия народ.
И когато разглеждаме народа-почва, в който попадна Мойсей, за да вложи в него онова, което той беше получил от Заратустра, ще бъде уместно да се занимаем с някои особености на самата Мойсеева мъдрост.
към текста >>
Напротив, подходящи се оказваха образите, които човек постига, когато насочи своя поглед към безкрайните пространства на Косм
оса
: Съзвездията, изгряването на дадена звезда в определен момент или покриването и от друга звезда.
Обаче в свещените Мистерии бяха изразявани именно най-дълбоките тайни. Ето защо там непрекъснато усещаха, колко безпомощен инструмент е говоримият език и колко неподходящ е той за изграждането на онези образи, към които действително се стремим. Оттук и непрекъснатият стремеж в Мистериите към изразни средства, опиращи се на вътрешните душевни изживявания. А като най-слаби се оказваха онези изразни средства, до които хората прибягваха столетия наред в повърхностното си общуване с външния свят.
Напротив, подходящи се оказваха образите, които човек постига, когато насочи своя поглед към безкрайните пространства на Космоса: Съзвездията, изгряването на дадена звезда в определен момент или покриването и от друга звезда.
Накратко, именно образите, постигнати по този начин, можеха да бъдат сполучливо използвани, за да се предадат едни или други душевни процеси. Ще се опитам да опиша тези неща накратко.
към текста >>
Тази дълбока връзка с Косм
оса
е нещо, което може да ни изпълни с известно страхопочитание спрямо всичко, което ни се казва относно великите събития в общочовешката еволюция и което намираме в образите, извлечени от космическото съществувание.
Тази дълбока връзка с Космоса е нещо, което може да ни изпълни с известно страхопочитание спрямо всичко, което ни се казва относно великите събития в общочовешката еволюция и което намираме в образите, извлечени от космическото съществувание.
Но има една тайнствена връзка между цялото космическо съществувание и онова, което се разиграва в хода на общочовешката еволюция. Това, което става на Земята, е само едно отражение на това, което става в Космоса. Така също и срещата между Слънчевата мъдрост на Хермес и Земната мъдрост на Мойсей, която се осъществява в Египет, е донякъде едно величествено отражение на процесите, които се разиграват във външния Космос.
към текста >>
Това, което става на Земята, е само едно отражение на това, което става в Косм
оса
.
Тази дълбока връзка с Космоса е нещо, което може да ни изпълни с известно страхопочитание спрямо всичко, което ни се казва относно великите събития в общочовешката еволюция и което намираме в образите, извлечени от космическото съществувание. Но има една тайнствена връзка между цялото космическо съществувание и онова, което се разиграва в хода на общочовешката еволюция.
Това, което става на Земята, е само едно отражение на това, което става в Космоса.
Така също и срещата между Слънчевата мъдрост на Хермес и Земната мъдрост на Мойсей, която се осъществява в Египет, е донякъде едно величествено отражение на процесите, които се разиграват във външния Космос.
към текста >>
В Мистериите сблъсъкът между Хермесовата мъдрост и Мойсеевата мъдрост е бил представян по такъв начин, че да е възможно сравняването му с нещо, което общо взето е било вече налице в Косм
оса
.
Представете си определени действия, които Слънцето насочва към Земята, и други действия, отразявани от Земята към космическото пространство; в този случай никак не е все едно къде ще се срещнат двата вида действия в пространството; и според това дали срещата става в по-близка, или по-далечна точка, резултатът ще бъде коренно различен.
В Мистериите сблъсъкът между Хермесовата мъдрост и Мойсеевата мъдрост е бил представян по такъв начин, че да е възможно сравняването му с нещо, което общо взето е било вече налице в Космоса.
Това се потвърждава и от нашата духовно-научна космология. Ние знаем, че първо начално е настъпило отделянето на Слънцето от Земята, след което Земята остава, още известно време, свързана с Луната и чак после една част от това небесно тяло се откъсва в пространството, под формата на нашата днешна Луна. Следователно, Земята сама изпраща обратно в пространството една част от себе си под формата на Луната и я отправя към Слънцето. Всичко това представлява едно „излъчване" на Земята в посока към Слънцето; същото стана и когато в Египет Земната мъдрост на Мойсей се срещна със Слънчевата мъдрост на Хермес.
към текста >>
Днес можахме само бегло да засегнем въпр
оса
за кръвта на еврейския народ и нейния състав, който включва всичко, което някога през Атлантската епоха се изливаше от духовния свят върху човека.
Ето как беше създаден онзи народ, чиято особена мисия спрямо еволюцията на човечеството ни предстои да разгледаме утре.
Днес можахме само бегло да засегнем въпроса за кръвта на еврейския народ и нейния състав, който включва всичко, което някога през Атлантската епоха се изливаше от духовния свят върху човека.
Ние ще видим какви тайни се разиграват в онези събития, за които само загатнахме, и ще се доближим до особената природа на онзи народ, от когото Заратустра можа да изгради своето тяло, за да се роди в съществото, което наричаме Исус от Назарет.
към текста >>
94.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Аз посочих как в процесите на общочовешката еволюция, а именно в забележителните и велики процеси на нашето битие, можем да доловим нещо, което сме в състояние да изразим с помощта на един език, изведим от процесите в Косм
оса
.
Преди да преминем днес към нашата тема, бих искал да направя едно малко допълнение към казаното вчера.
Аз посочих как в процесите на общочовешката еволюция, а именно в забележителните и велики процеси на нашето битие, можем да доловим нещо, което сме в състояние да изразим с помощта на един език, изведим от процесите в Космоса.
Аз споменах колко невъзможно е да облечем в думите на говоримия език при това ясно и подробно нещата, които се отнасят до големите тайни на битието.
към текста >>
За да си представим нагледно този космически процес, нека отново да обърнем поглед назад към онази епоха, когато нашата Земя се отдели от своето Слънце и, така да се каже, двете небесни тела продължиха своя живот в Косм
оса
, разполагайки със свой самостоятелен център.
Ако искаме да охарактеризираме онзи забележителен процес, а именно взаимодействието между двамата големи ученици на Заратустра, между Хермес или Тот и Мойсей, ние бихме могли да сторим това най-добре, ако го представим като повторение на един велик космически процес, според източниците, с които разполагаме в лицето на окултната мъдрост, на Духовната Наука.
За да си представим нагледно този космически процес, нека отново да обърнем поглед назад към онази епоха, когато нашата Земя се отдели от своето Слънце и, така да се каже, двете небесни тела продължиха своя живот в Космоса, разполагайки със свой самостоятелен център.
Ще онагледим този процес още по-пълно, ако си представим как в прадалечното минало, цялата маса на Земята и на Слънцето са образували едно цяло, едно огромно небесно тяло, което в последствие се раздели на две. Нека да не забравяме, че наред с отделянето на Земята и Слънцето, се разиграват и други космически процеси, свързани с отделянето на другите планети от нашата Слънчева система. За целта на нашите лекции, нека засега се абстрахираме от времевите отношения, свързани с отделянето на другите планети, и тогава бихме могли да кажем: В прадалечното минало стана така, че Слънцето образува свой собствен център, а Земята също образува свой собствен център.
към текста >>
И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „п
оса
ден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог.
Тук ние се докосваме до една дълбока връзка между външните сили, които дотогава подхранваха ясновидството, и това, което отсега нататък трябваше да служи на мисленето. Ето защо Авраам с право е посочван като откривател на аритметиката.
И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог.
По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент. Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам. И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>
95.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира езика на Косм
оса
може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите.
Следователно, по околен път чрез Мелхиседек, трябваше да се осъществи едно въздействие от страна на това, което по-късно щеше да слезе на Земята. И това въздействие трябваше да бъде отправено към великия подготвител на идващите събития, към Авраам. В резултат на срещата си с Мелхиседек, Авраам долови: всичко онова, което той назовава с името Яхве или Йехова като нещо най-висше, всичко онова, което той може да обхване с мисълта си, идва от същия източник, от който води началото си съзнанието на посветения: От всесилния и всепроникващ Бог. Ето с какво съзнание трябваше да живее отсега нататък Авраам.
Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира езика на Космоса може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите.
към текста >>
Посветеният отправяше поглед към Косм
оса
и казваше: Там, в констелациите и хармониите на звездите, се изявява вездесъщият Бог.
Имаше времена когато тези изразни средства се свеждаха до едни или други звездни констелации. От звездните орбити и констелации посветените извличаха образи, чрез които изразяваха духовните опитности на онзи човек, който се издигаше в божествено-духовния свят. И какво прочиташе мистерийната мъдрост в тази звездна писменост? Тайните на вездесъщия и всепроникващ Бог! Звездните констелации бяха видимият израз на Бога.
Посветеният отправяше поглед към Космоса и казваше: Там, в констелациите и хармониите на звездите, се изявява вездесъщият Бог.
Да, посветените извличаха своите възгледи за вездесъщия Бог от констелациите на звездите.
към текста >>
Тази кръв, формирана в хода на поколенията, беше съставена по такъв начин, че отразяваше звездния порядък в Косм
оса
.
Следователно, какво беше постигнато чрез тези четиридесет и две поколения от Авраам до Йосиф? Беше постигнато това, че в тялото на Йосиф се получи такъв състав на кръвта, който отговаряше на звездните закони и на правилата, валидни за свещените Мистерии. И в този състав на кръвта, от която се нуждаеше индивидуалността на Заратустра, за да осъществи своето велико дело, беше налице един вътрешен порядък, една хармония, която беше в съответствие с най-красивия и величествен звезден порядък. Ето как Заратустра стигна до онази кръв, която беше отражение на целия Космос!
Тази кръв, формирана в хода на поколенията, беше съставена по такъв начин, че отразяваше звездния порядък в Космоса.
И всичко това лежи в основата на онзи забележителен документ, чийто текст, а именно Евангелието на Матей, стои сега пред нас, ако мога така да се изразя, в една суха и сбита форма. Развитието на един народ като израз на космическото развитие ето какво лежи в основата на това Евангелие.
към текста >>
96.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Още в мига, когато човекът заспива, от мировото пространство, от Косм
оса
, започват да прииждат определени сили и Същества, и да проникват в това, което човекът е напуснал; така че всъщност ние сме изправени пред едно непрекъснато влияние от страна на Косм
оса
върху човешкото физическо и етерно тяло.
Да, човекът е изграден от две части. Доколкото говорим за това, което свързва човека с физическия свят, ние можем да говорим само за неговото физическо и етерно тяло. Всичко, което се отнася до човешките действия и се разиграва във физическия свят, има отношение само към физическото и етерното тяло, макар по време на дневното съзнание да са ангажирани и останалите съставни части. По време на дневното съзнание, човекът действува от Аза и астралното тяло, чиито влияния се разпростират и върху другите две съставни части; по време на съня той предоставя физическото и етерното тяло на техните собствени сили. Обаче какво става в действителност?
Още в мига, когато човекът заспива, от мировото пространство, от Космоса, започват да прииждат определени сили и Същества, и да проникват в това, което човекът е напуснал; така че всъщност ние сме изправени пред едно непрекъснато влияние от страна на Космоса върху човешкото физическо и етерно тяло.
Обаче онази част от нас, която остава да лежи в леглото и която е външната страна на нашата природа, а именно физическото и етерното тяло, тя всъщност остава включена в рамките на четиридесет и двете поколения; в тези рамки действуват законите на наследствеността. Следователно, ако започвайки от първото поколение разглеждаме всичко, което е свързано с физическото тяло, и продължим по-нататък през следващите четиридесет и две поколения, тогава след четиридесет и двете поколения ние не откриваме абсолютно нищо от най-характерните качества, присъщи на първото поколение.
към текста >>
В действителност нещата стоят така: Когато по време на сън човекът напуска своето физическо и етерно тяло, фактически той се разлива из целия Космос и във всичко, което принадлежи на Косм
оса
.
Следователно, при Натановия Исус от Евангелието на Лука също трябваше да бъде предприета съответната подготовка. За да разберем нещата по-добре, нека да си представим още веднъж състоянието, в което човек изпада, когато спи. Често съм споменавал: една истинска измислица, породена от низшето ясновидство, е да се твърди, че по време на сън, в непосредствена близост до физическото и етерното тяло на спящия човек е надвиснал, така да се каже, един облак, който съдържа в себе си цялото астрално тяло и Аза на съответния човек.
В действителност нещата стоят така: Когато по време на сън човекът напуска своето физическо и етерно тяло, фактически той се разлива из целия Космос и във всичко, което принадлежи на Космоса.
Тайната на съня се състои в следното: докато спим, ние извличаме от звездния свят ето защо впрочем говорим за „астрално", т.е. звездно тяло възможно най-чистите сили от целия Космос, които после, в мига на пробуждането, ние вливаме в етерното и физическото тяло. Ето как ние излизаме от съня освежени и укрепнали благодарение на всичко онова, което сме успели да всмукнем от целия Космос.
към текста >>
Да, човекът се разширява бавно и спиралообразно в Косм
оса
естествено, всичко това е само символичен израз на неговите опитности и когато, кръжейки, би минал за седми път през дванадесетте зодиакални съзвездия, той би се оказал в божествено-духовния свят.
Ето как, ако искате да си изградите един образ, вие следва да си представите окръжността на духовната област именно там, в дванадесетте зодиакални съзвездия, а самия човек в нейния център. Духовната област е така структурирана, че той, в желанието си да я достигне, не може да се насочи от нея към центъра, а, така да се каже, трябва да се „разлее" под формата на спирала, следвайки седем спирални извивки, като по хода на всяка от тях, той преминава и през всичките 12 зодиакални съзвездия, така че той наистина минава през 7 х 12 точки.
Да, човекът се разширява бавно и спиралообразно в Космоса естествено, всичко това е само символичен израз на неговите опитности и когато, кръжейки, би минал за седми път през дванадесетте зодиакални съзвездия, той би се оказал в божествено-духовния свят.
В този случай се получава така, че вместо да гледа към Космоса, изхождайки от своя център, човекът гледа от духовното обкръжение, от дванадесетте точки; ето как той стига до външния свят. Да, ето през какво трябва да мине той, ако иска да види нещата във външния свят. Съвсем не е достатъчно да застанем на една гледна точка; трябва да застанем на 12 гледни точки. Който иска да се издигне в божествено-духовния свят, трябва да мине през 11x7 степени; а когато стигне до 12 х 7, той е вече в духовния свят.
към текста >>
В този случай се получава така, че вместо да гледа към Косм
оса
, изхождайки от своя център, човекът гледа от духовното обкръжение, от дванадесетте точки; ето как той стига до външния свят.
Ето как, ако искате да си изградите един образ, вие следва да си представите окръжността на духовната област именно там, в дванадесетте зодиакални съзвездия, а самия човек в нейния център. Духовната област е така структурирана, че той, в желанието си да я достигне, не може да се насочи от нея към центъра, а, така да се каже, трябва да се „разлее" под формата на спирала, следвайки седем спирални извивки, като по хода на всяка от тях, той преминава и през всичките 12 зодиакални съзвездия, така че той наистина минава през 7 х 12 точки. Да, човекът се разширява бавно и спиралообразно в Космоса естествено, всичко това е само символичен израз на неговите опитности и когато, кръжейки, би минал за седми път през дванадесетте зодиакални съзвездия, той би се оказал в божествено-духовния свят.
В този случай се получава така, че вместо да гледа към Космоса, изхождайки от своя център, човекът гледа от духовното обкръжение, от дванадесетте точки; ето как той стига до външния свят.
Да, ето през какво трябва да мине той, ако иска да види нещата във външния свят. Съвсем не е достатъчно да застанем на една гледна точка; трябва да застанем на 12 гледни точки. Който иска да се издигне в божествено-духовния свят, трябва да мине през 11x7 степени; а когато стигне до 12 х 7, той е вече в духовния свят.
към текста >>
И така, ние виждаме от какви шеметни дълбини идват тези неща, и как Евангелието на Матей и Евангелието на Лука всъщност ни показват тайните на посвещението, на последователните степени, необходими при слизането на божествено-духовните сили в една човешка индивидуалност, а също и при издигането им в Косм
оса
.
Но понеже Евангелието на Матей загатва за действието на онази спускаща се надолу божествена сила, която формира физическото и етерното тяло, тук трябва да господствува числото 6 х 7; а понеже Евангелието на Лука загатва за спускащата се надолу божествена сила, която преобразява астралното тяло и Аза, там трябва да господствува числото 11 х 7.
И така, ние виждаме от какви шеметни дълбини идват тези неща, и как Евангелието на Матей и Евангелието на Лука всъщност ни показват тайните на посвещението, на последователните степени, необходими при слизането на божествено-духовните сили в една човешка индивидуалност, а също и при издигането им в Космоса.
към текста >>
97.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Неговото съзнание угасва в мига на заспиването, когато астралното тяло и Азът напускат етерно-физическия организъм, така че той наистина се носи из Макрокосм
оса
, само че не знае нищо за тази част от своето съществувание.
Осветеният обаче знае! Както е известно, през денонощието човекът разполага с две основни състояния на съзнанието: будност и сън. Ние многократно сме описвали как при заспиването, Азът и астралното тяло се отделят от физическото и етерното тяло. Така със своите Аз и астрално тяло, човекът се разлива из целия Космос, за да извлече оттам онези сили, от които се нуждае за своя дневен буден живот, фактически от заспиването до пробуждането, човекът е разлят из целия обкръжаващ го свят. Обаче той не знае нищо за това.
Неговото съзнание угасва в мига на заспиването, когато астралното тяло и Азът напускат етерно-физическия организъм, така че той наистина се носи из Макрокосмоса, само че не знае нищо за тази част от своето съществувание.
към текста >>
И така, посвещението се състои в следното: Човекът да се научи и то съзнателно, а не несъзнателно да живее в Макрокосм
оса
, да съучаствува във всичко, съзнателно да вникне в тайните на другите небесни тела, които са дълбоко свързани с нашата Земя.
И така, посвещението се състои в следното: Човекът да се научи и то съзнателно, а не несъзнателно да живее в Макрокосмоса, да съучаствува във всичко, съзнателно да вникне в тайните на другите небесни тела, които са дълбоко свързани с нашата Земя.
към текста >>
И цялото посвещение се свежда до следното: Навлизайки в Макрокосм
оса
, човекът да се окаже с подготвен и здрав организъм, който да устои пред напора на свръхсетивния свят.
Ако заспива неподготвен и възприема онзи свят, в който пребивава докато спи, човекът остава под величествените и грандиозни впечатления, които обаче бихме могли да сравним с пълното заслепяване на неподготвеното човешко око, когато в него нахлува ярката Слънчева светлина. Да, в този случай човекът изживява едно космическо заслепяване, което умъртвява нещо в душата му.
И цялото посвещение се свежда до следното: Навлизайки в Макрокосмоса, човекът да се окаже с подготвен и здрав организъм, който да устои пред напора на свръхсетивния свят.
Но това е само едната страна: човекът да стане възприемчив за Макрокосмоса, за онзи свят, в който той пребивава всяка нощ, макар че спящото му съзнание не регистрира този факт.
към текста >>
Но това е само едната страна: човекът да стане възприемчив за Макрокосм
оса
, за онзи свят, в който той пребивава всяка нощ, макар че спящото му съзнание не регистрира този факт.
Ако заспива неподготвен и възприема онзи свят, в който пребивава докато спи, човекът остава под величествените и грандиозни впечатления, които обаче бихме могли да сравним с пълното заслепяване на неподготвеното човешко око, когато в него нахлува ярката Слънчева светлина. Да, в този случай човекът изживява едно космическо заслепяване, което умъртвява нещо в душата му. И цялото посвещение се свежда до следното: Навлизайки в Макрокосмоса, човекът да се окаже с подготвен и здрав организъм, който да устои пред напора на свръхсетивния свят.
Но това е само едната страна: човекът да стане възприемчив за Макрокосмоса, за онзи свят, в който той пребивава всяка нощ, макар че спящото му съзнание не регистрира този факт.
към текста >>
Но опрем ли се на възгледа, че всички неща трябва да са подредени по удобен за нас начин несъмнено такъв възглед е полезен за живота на физическия план ние никога не бихме се справили с Макрокосм
оса
.
Пребиваването в макрокосмическия свят е заслепяващо и объркващо, понеже в сетивния свят човекът свиква с коренно различни отношения, отколкото онези, с които се сблъсква в свръхсетивния свят. В сетивния свят човекът е така устроен, че разглежда всички неща, ако мога така да се изразя, от една единствена гледна точка. И ако трябва да се произнесе за нещо, което не съвпада точно с мнението, основаващо се на собствената му гледна точка, тогава той го провъзгласява за погрешно.
Но опрем ли се на възгледа, че всички неща трябва да са подредени по удобен за нас начин несъмнено такъв възглед е полезен за живота на физическия план ние никога не бихме се справили с Макрокосмоса.
Защото в условията на сетивния свят, човекът се концентрира върху една точка и изхождайки от тази точка, от тази охлювна черупка, той прави преценките се за не щата и хората. И тогава всичко, което съвпада с предварително изграденото мнение, е истинно; което не съвпада е погрешно. Когато обаче се докосне до посвещението, той трябва да навлезе в макрокосмическия свят. Нека да предположим, че човекът навлиза в една определена посока; в този случай той би изживял само процесите, които среща тук, а всичко останало би отпаднало от неговото полезрение. Обаче, навлизайки в Макрокосмоса, човекът просто не може да се ограничи само в една от посоките; той трябва да се разлее по всички възможни посоки.
към текста >>
Обаче, навлизайки в Макрокосм
оса
, човекът просто не може да се ограничи само в една от посоките; той трябва да се разлее по всички възможни посоки.
Но опрем ли се на възгледа, че всички неща трябва да са подредени по удобен за нас начин несъмнено такъв възглед е полезен за живота на физическия план ние никога не бихме се справили с Макрокосмоса. Защото в условията на сетивния свят, човекът се концентрира върху една точка и изхождайки от тази точка, от тази охлювна черупка, той прави преценките се за не щата и хората. И тогава всичко, което съвпада с предварително изграденото мнение, е истинно; което не съвпада е погрешно. Когато обаче се докосне до посвещението, той трябва да навлезе в макрокосмическия свят. Нека да предположим, че човекът навлиза в една определена посока; в този случай той би изживял само процесите, които среща тук, а всичко останало би отпаднало от неговото полезрение.
Обаче, навлизайки в Макрокосмоса, човекът просто не може да се ограничи само в една от посоките; той трябва да се разлее по всички възможни посоки.
Навлизането в Макрокосмоса е едно огромно себеразширение. Тогава възможността да се ориентираме според една единствена отправна точка, изчезва напълно. Налага се да гледаме на света и от една втора, от една трета гледна точка; с други думи, налага се да развием една лабилност, една подвижност на съзерцанието, един всестранен поглед към нещата.
към текста >>
Навлизането в Макрокосм
оса
е едно огромно себеразширение.
Защото в условията на сетивния свят, човекът се концентрира върху една точка и изхождайки от тази точка, от тази охлювна черупка, той прави преценките се за не щата и хората. И тогава всичко, което съвпада с предварително изграденото мнение, е истинно; което не съвпада е погрешно. Когато обаче се докосне до посвещението, той трябва да навлезе в макрокосмическия свят. Нека да предположим, че човекът навлиза в една определена посока; в този случай той би изживял само процесите, които среща тук, а всичко останало би отпаднало от неговото полезрение. Обаче, навлизайки в Макрокосмоса, човекът просто не може да се ограничи само в една от посоките; той трябва да се разлее по всички възможни посоки.
Навлизането в Макрокосмоса е едно огромно себеразширение.
Тогава възможността да се ориентираме според една единствена отправна точка, изчезва напълно. Налага се да гледаме на света и от една втора, от една трета гледна точка; с други думи, налага се да развием една лабилност, една подвижност на съзерцанието, един всестранен поглед към нещата.
към текста >>
Нека да не забравяме: За да се справи с лабиринта на Макрокосм
оса
, човекът има нужда от 12 гледни точки.
И ако се стреми към друго състояние, той неизбежно попада в един лабиринт. Нека да се замислим: човекът е устремен към света, обаче светът не е устремен към човека. Ако човекът е обзет от предразсъдъци и застива на определена точка, може да се получи така, че светът междувременно да напредне в своето развитие, а човекът да изостане в своята еволюция. Ако например, за да си послужи с космическата звездна писменост, човекът, така да се каже, се ограничи в сферата на Овена и повярва, че стои в съзвездието Овен, а светът в резултат на своето развитие му „поднася" това, което се намира в съзвездието Риби, тогава той съзерцава свръхсетивните процеси, разиграващи се в Риби и символично представени чрез космическия звезден говор като нещо, което идва от Овена. Така лесно се стига до объркване и фактически човекът попада в един лабиринт.
Нека да не забравяме: За да се справи с лабиринта на Макрокосмоса, човекът има нужда от 12 гледни точки.
към текста >>
Тази е само една от характеристиките на човешкия живот в Макрокосм
оса
.
Тази е само една от характеристиките на човешкия живот в Макрокосмоса.
Обаче, макар и без да знае, човекът е включен в божествено-духовния свят и по един друг начин. Наистина, в мига на пробуждането той се потопява във физическото и етерното тяло, обаче му липсват каквито и да е възприятия за това потопяване, понеже в същото време неговите възприятия се отклоняват в посока към външния свят. Ако той би се потопявал съзнателно в своето физическо и етерно тяло, възприятията му щяха да са коренно различни.
към текста >>
Ето как човекът бива предпазен от съзнателни изживявания в Макрокосм
оса
за който той не е подготвен именно чрез съня; а от съзнателното потопяване във физическото и етерното тяло, той бива предпазен чрез отклоняване на цялата му възприемателна способност в посока към външния свят.
Ето как човекът бива предпазен от съзнателни изживявания в Макрокосмоса за който той не е подготвен именно чрез съня; а от съзнателното потопяване във физическото и етерното тяло, той бива предпазен чрез отклоняване на цялата му възприемателна способност в посока към външния свят.
Впрочем, опасността, която би могла да настъпи, ако той се опита да навлезе неподготвен в своето физическо и етерно тяло, е не що съвсем различно от космическото заслепяване и объркване, за които ние споменахме като евентуална опасност при едно прибързано и неподготвено „навлизане" в Макрокосмоса.
към текста >>
Впрочем, опасността, която би могла да настъпи, ако той се опита да навлезе неподготвен в своето физическо и етерно тяло, е не що съвсем различно от космическото заслепяване и объркване, за които ние споменахме като евентуална опасност при едно прибързано и неподготвено „навлизане" в Макрокосм
оса
.
Ето как човекът бива предпазен от съзнателни изживявания в Макрокосмоса за който той не е подготвен именно чрез съня; а от съзнателното потопяване във физическото и етерното тяло, той бива предпазен чрез отклоняване на цялата му възприемателна способност в посока към външния свят.
Впрочем, опасността, която би могла да настъпи, ако той се опита да навлезе неподготвен в своето физическо и етерно тяло, е не що съвсем различно от космическото заслепяване и объркване, за които ние споменахме като евентуална опасност при едно прибързано и неподготвено „навлизане" в Макрокосмоса.
към текста >>
И така, ние виждаме как от една страна ако се поддаде на стремежа да се „разшири" в Косм
оса
без да е достатъчно подготвен човекът е застрашен от един вид заслепяване, а от друга страна ако се потопи неподготвен в своето физическо и етерно тяло той бива един вид притиснат, компримиран в своя Аз.
И така, ние виждаме как от една страна ако се поддаде на стремежа да се „разшири" в Космоса без да е достатъчно подготвен човекът е застрашен от един вид заслепяване, а от друга страна ако се потопи неподготвен в своето физическо и етерно тяло той бива един вид притиснат, компримиран в своя Аз.
към текста >>
Докато едната страна, разширяването в Макрокосм
оса
, беше типична за арийските и северните народи, другата страна беше застъпена главно при египтяните.
Обаче съществува и друга страна на посвещението, която е в зависимост от природата на отделните народи.
Докато едната страна, разширяването в Макрокосмоса, беше типична за арийските и северните народи, другата страна беше застъпена главно при египтяните.
Но съществува и такова посвещение, при което човекът се приближава до божествения свят, насочвайки поглед в посока навътре, навлизайки в дълбините на своята собствена природа, за да открие там непосредствените действия на божествения свят.
към текста >>
В древните Мистерии общочовешкото развитие все още не беше напреднало до там, че посвещението независимо дали то е насочено навън към Макрокосм
оса
, или навътре към Микрокосм
оса
да бъде предоставено на самия човек.
В древните Мистерии общочовешкото развитие все още не беше напреднало до там, че посвещението независимо дали то е насочено навън към Макрокосмоса, или навътре към Микрокосмоса да бъде предоставено на самия човек.
Когато например в едно египетско посвещение човекът беше поставян всред силите на своето физическо и етерно тяло, така че напълно съзнателно да изживее физическите и етерните процеси, тогава от всички страни на неговата астрална природа изкачаха най-ужасяващи емоции и страсти; от човека веднага изкачаха демонични, дяволски сили. Ето защо йерофантът в египетските Мистерии се нуждаеше от помощници, които улавяха тези демонични сили и чрез собствената си природа ги отклоняваха в друга посока. Ето какво представляват дванадесетте помощници на йерофанта. Но по този начин, в условията на древното посвещение, човекът никога не можеше да бъде напълно свободен. Защото това, което по необходимост бликваше при потопяването във физическото и етерното тяло, можеше и трябваше да се развие само тогава, когато около човека бяха тези дванадесет помощници, които хващаха и укротяваха демоните.
към текста >>
Нещо подобно ставаше и в Мистериите на Севера, където разширяването в Макрокосм
оса
можеше да се осъществи едва с присъствието на дванадесет помощници около йерофанта, чиито сили бяха изразходвани по такъв начин, че окултният ученик действително да развие необходимите мисли и усещания, чрез които би се справил с лабиринта на Макрокосм
оса
.
Нещо подобно ставаше и в Мистериите на Севера, където разширяването в Макрокосмоса можеше да се осъществи едва с присъствието на дванадесет помощници около йерофанта, чиито сили бяха изразходвани по такъв начин, че окултният ученик действително да развие необходимите мисли и усещания, чрез които би се справил с лабиринта на Макрокосмоса.
към текста >>
Но постепенно всред човечеството ще покълне една нова способност, която ще му позволи и то без странична помощ както да се разширява в Макрокосм
оса
, така и да потъва в Микрокосм
оса
, така че всеки човек, като напълно свободно същество, ще може да се справи и с двете страни на посвещението.
На такова посвещение, при което човекът остава напълно несвободен и изцяло зависим от помощниците на йерофанта, които укротяваха демоните, постепенно трябваше да отстъпи пред едно друго посвещение, където човек може да се справи със самия себе си, така че йерофантът само му посочва средствата и казва: Ето, има да се направи това и това! , след което човекът продължава нататък сам. Днешният човек все още не е напреднал твърде много по този път.
Но постепенно всред човечеството ще покълне една нова способност, която ще му позволи и то без странична помощ както да се разширява в Макрокосмоса, така и да потъва в Микрокосмоса, така че всеки човек, като напълно свободно същество, ще може да се справи и с двете страни на посвещението.
Тъкмо поради тази причина настъпи и Христовото Събитие. За човека Христовото Събитие означава изходната точка, за да се отправи свободно както в дълбините на физическото и етерното тяло, така и в просторите на Макрокосмоса. С тези две противоположни възможности трябваше първо да се справи едно същество от най-висш порядък, каквото беше Христос Исус. И в основата на Христовото Събитие е не друго, а фактът, че това всеобхватно същество Христос, извърши пред цялото човечество, като един вид „образец", всичко онова, което в хода на напредващата Земна еволюция ще е по силите на достатъчно голям брой човешки същества. Ето защо, все някога, това събитие трябваше да настъпи.
към текста >>
За човека Христовото Събитие означава изходната точка, за да се отправи свободно както в дълбините на физическото и етерното тяло, така и в просторите на Макрокосм
оса
.
На такова посвещение, при което човекът остава напълно несвободен и изцяло зависим от помощниците на йерофанта, които укротяваха демоните, постепенно трябваше да отстъпи пред едно друго посвещение, където човек може да се справи със самия себе си, така че йерофантът само му посочва средствата и казва: Ето, има да се направи това и това! , след което човекът продължава нататък сам. Днешният човек все още не е напреднал твърде много по този път. Но постепенно всред човечеството ще покълне една нова способност, която ще му позволи и то без странична помощ както да се разширява в Макрокосмоса, така и да потъва в Микрокосмоса, така че всеки човек, като напълно свободно същество, ще може да се справи и с двете страни на посвещението. Тъкмо поради тази причина настъпи и Христовото Събитие.
За човека Христовото Събитие означава изходната точка, за да се отправи свободно както в дълбините на физическото и етерното тяло, така и в просторите на Макрокосмоса.
С тези две противоположни възможности трябваше първо да се справи едно същество от най-висш порядък, каквото беше Христос Исус. И в основата на Христовото Събитие е не друго, а фактът, че това всеобхватно същество Христос, извърши пред цялото човечество, като един вид „образец", всичко онова, което в хода на напредващата Земна еволюция ще е по силите на достатъчно голям брой човешки същества. Ето защо, все някога, това събитие трябваше да настъпи. Следователно, в какво се изразява Христовото Събитие?
към текста >>
В древните Мистерии човекът можеше да слезе до тайните на физическото и етерното тяло, както и да се издигне до тайните на Макрокосм
оса
, но само за сметка на това, че в тези моменти фактически той не живееше в своето физическо тяло.
От една страна, самото Христово Същество трябваше да се потопи във физическото и етерното тяло. И поради обстоятелството, че физическото и етерното тяло на един човешки индивид бяха подготвени и осветени в най-висша степен, Христовото Същество можа да проникне в тях това стана само веднъж така че в общочовешката еволюция навлезе един нов импулс: всеки човек, който се стреми към това, може да изживее по свободен начин навлизането във физическото и етерното тяло. За тази цел Христовото Същество трябваше да слезе на Земята и да извърши това, което дотогава никога не беше ставало на Земята. Защото в древните Мистерии, благодарение на помощниците, за които стана дума, настъпваше нещо съвсем различно.
В древните Мистерии човекът можеше да слезе до тайните на физическото и етерното тяло, както и да се издигне до тайните на Макрокосмоса, но само за сметка на това, че в тези моменти фактически той не живееше в своето физическо тяло.
Наистина, той можеше да проникне в тайните на физическото тяло, обаче не и в рамките на самото него; той трябваше, така да се каже, да бъде напълно свободен от тялото. И когато се завръщаше в него, той можеше да си спомня своите изживявания в духовните сфери, но не и да ги пренася във физическото тяло. Тези изживявания оставаха само спомени.
към текста >>
Сега настъпи и друга голяма промяна: макар и безкрайно надвишаващо човека, Христовото Същество се свърза с човешката природа по такъв начин, че се разля в Макрокосм
оса
без каквато и да е чужда помощ; за тази цел то си послужи единствено със своята собствена Азова същност.
Чрез Христовото Събитие всичко това трябваше да се промени коренно и то действително се промени. Или с други думи, преди Христовото Събитие просто не съществуваше такова физическо и етерно тяло, което би изживяло как Азът прониква в цялата човешка природа, включително до пределите на физическото и етерното тяло. В предишните епохи никой не можеше да проникне със своя Аз до физическото и етерното тяло. Това се случи за пръв път по време на Христовото Събитие.
Сега настъпи и друга голяма промяна: макар и безкрайно надвишаващо човека, Христовото Същество се свърза с човешката природа по такъв начин, че се разля в Макрокосмоса без каквато и да е чужда помощ; за тази цел то си послужи единствено със своята собствена Азова същност.
Но всичко това стана възможно само чрез Христос. Едва сега човекът получи способността в пълна свобода да прониква навън в Макрокосмоса. Ето как изглеждат двата основни стълба, които застават пред нас в двете Евангелия, в Евангелието на Лука и в Евангелието на Матей. И какво означават те?
към текста >>
Едва сега човекът получи способността в пълна свобода да прониква навън в Макрокосм
оса
.
Или с други думи, преди Христовото Събитие просто не съществуваше такова физическо и етерно тяло, което би изживяло как Азът прониква в цялата човешка природа, включително до пределите на физическото и етерното тяло. В предишните епохи никой не можеше да проникне със своя Аз до физическото и етерното тяло. Това се случи за пръв път по време на Христовото Събитие. Сега настъпи и друга голяма промяна: макар и безкрайно надвишаващо човека, Христовото Същество се свърза с човешката природа по такъв начин, че се разля в Макрокосмоса без каквато и да е чужда помощ; за тази цел то си послужи единствено със своята собствена Азова същност. Но всичко това стана възможно само чрез Христос.
Едва сега човекът получи способността в пълна свобода да прониква навън в Макрокосмоса.
Ето как изглеждат двата основни стълба, които застават пред нас в двете Евангелия, в Евангелието на Лука и в Евангелието на Матей. И какво означават те?
към текста >>
И ако в името на човечеството трябва да стигне до пълното посвещение, той е длъжен да изпита и двете разновидности: Както слизането във физическото и етерното тяло, така и издигането в Макрокосм
оса
.
Сега Христос е влязъл в едно човешко тяло, или по-точно казано, в човешки тела, т.е. във физическото, етерното и астралното тяло на Натановия Исус, които бяха подготвени по специален начин, и все пак те са същите онези човешки тела, с каквито разполагат и останалите хора, макар и в не толкова съвършен вид. Христос, най-висшата индивидуалност, която може да свърже себе си със Земята, сега се намира в тези три човешки тела.
И ако в името на човечеството трябва да стигне до пълното посвещение, той е длъжен да изпита и двете разновидности: Както слизането във физическото и етерното тяло, така и издигането в Макрокосмоса.
Да, Христос минава през тези две изпитания именно заради човечеството. Разглеждайки тези факти, ние трябва да сме наясно: При слизането си във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим от всички съблазни, които връхлитат към него, но биват отблъснати. Нека да сме наясно и за другия момент: той остава защитен и от онези опасности, които възникват при издигането си в Макрокосмоса.
към текста >>
Нека да сме наясно и за другия момент: той остава защитен и от онези опасности, които възникват при издигането си в Макрокосм
оса
.
във физическото, етерното и астралното тяло на Натановия Исус, които бяха подготвени по специален начин, и все пак те са същите онези човешки тела, с каквито разполагат и останалите хора, макар и в не толкова съвършен вид. Христос, най-висшата индивидуалност, която може да свърже себе си със Земята, сега се намира в тези три човешки тела. И ако в името на човечеството трябва да стигне до пълното посвещение, той е длъжен да изпита и двете разновидности: Както слизането във физическото и етерното тяло, така и издигането в Макрокосмоса. Да, Христос минава през тези две изпитания именно заради човечеството. Разглеждайки тези факти, ние трябва да сме наясно: При слизането си във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим от всички съблазни, които връхлитат към него, но биват отблъснати.
Нека да сме наясно и за другия момент: той остава защитен и от онези опасности, които възникват при издигането си в Макрокосмоса.
към текста >>
Другата страна на посвещението, разширяването в Макрокосм
оса
, също е налице: А именно когато научаваме как Христос напълно в смисъла на сетивната човешка природа предприема навлизането си в Макрокосм
оса
.
Разказът за изкушението е един забележителен момент в Евангелието на Матей. Той възпроизвежда едната страна на посвещението.
Другата страна на посвещението, разширяването в Макрокосмоса, също е налице: А именно когато научаваме как Христос напълно в смисъла на сетивната човешка природа предприема навлизането си в Макрокосмоса.
към текста >>
Ние ще го обсъдим подробно в следващите дни; днес обаче ще засегнем само най-важното: След като Христос действително е бил едно Същество от толкова висш порядък, защо трябваше да предприема всичко това, защо трябваше да слезе във физическото и етерното тяло, защо трябваше да се разшири и навлезе в Макрокосм
оса
?
Тук бих искал да изтъкна едно, на пръв поглед, основателно възражения.
Ние ще го обсъдим подробно в следващите дни; днес обаче ще засегнем само най-важното: След като Христос действително е бил едно Същество от толкова висш порядък, защо трябваше да предприема всичко това, защо трябваше да слезе във физическото и етерното тяло, защо трябваше да се разшири и навлезе в Макрокосмоса?
Самият той не се нуждаеше от това! Той трябваше да го направи заради хората. Съществата от по-висшите сфери, близки до Христос, можеха да предприемат нещо подобно там, във висшите сфери. Но този процес не беше предприеман в рамките на човешкото физическо и етерно тяло; досега нито едно човешко тяло не беше проникване от Христовото Същество. Божествените субстанциални сили можеха да са навън в пространството; обаче до този момент, това, което живее в човека, все още не беше изнасяно в пространството.
към текста >>
Единствено Христос можеше да предприеме всичко това: Да влее човешките сили в Косм
оса
.
Самият той не се нуждаеше от това! Той трябваше да го направи заради хората. Съществата от по-висшите сфери, близки до Христос, можеха да предприемат нещо подобно там, във висшите сфери. Но този процес не беше предприеман в рамките на човешкото физическо и етерно тяло; досега нито едно човешко тяло не беше проникване от Христовото Същество. Божествените субстанциални сили можеха да са навън в пространството; обаче до този момент, това, което живее в човека, все още не беше изнасяно в пространството.
Единствено Христос можеше да предприеме всичко това: Да влее човешките сили в Космоса.
Само един Бог можеше да издигне човешката природа по този начин.
към текста >>
А сега идва ред и на втория основен стълб в Евангелието на Матей, а именно когато ни се показва, че втората страна на посвещението навлизането в Косм
оса
, в Слънцето и звездите също беше постигната чрез Христос, и то не за друго, а заради самата човешка природа.
А сега идва ред и на втория основен стълб в Евангелието на Матей, а именно когато ни се показва, че втората страна на посвещението навлизането в Космоса, в Слънцето и звездите също беше постигната чрез Христос, и то не за друго, а заради самата човешка природа.
Сега Христос бива помазан, помазан както всеки друг човек, за да стане чист и неуязвим срещу всичко онова, което би могло да го посрещне от физическия свят. И помазването, което играе важна роля в древните Мистерии, отново застава пред нас, обаче на една по-висока степен, вече на историческата сцена, докато по-рано то оставаше в пределите на храма (Матей 26, 6-13). Ние ставаме свидетели, как сега Христос дава израз на „навлизането в големия свят" не само навлизането в себе си, а разливането из целия останал свят и това става по време на Тайната вечеря, когато обяснява на апостолите, че той присъствува както в твърдия елемент на Земята, нещо, което е загатнато в думите „Аз съм хлябът", така и в течния елемент (Матей 26, 17-30). В Тайната вечеря е показано това съзнателно навлизане в големия свят, нещо, което човекът винаги върши по време на сън, само че несъзнателно. Зад покъртващите думи „Душата ми е смутена до смърт" (Матей 26, 28), се крие онова мъчително усещане, онова космическо заслепяване, за което вече стана дума Всъщност Христос Исус изживява същото, което иначе хората изпитват като един вид умъртвяване, парализа, заслепяване.
към текста >>
И всичко, което настъпва после, всъщност представлява издигането в Макрокосм
оса
: Разпятието, полагането в гроба, както и останалите степени от посвещението, които иначе се извършваха само в Мистериите.
И всичко, което настъпва после, всъщност представлява издигането в Макрокосмоса: Разпятието, полагането в гроба, както и останалите степени от посвещението, които иначе се извършваха само в Мистериите.
Ето другият основен стълб от Евангелието на Матей: Издигането, излизането в Макрокосмоса. Да, Евангелието на Матей ясно показва това, като обръща вниманието ни върху факта, че до този момент Христос Исус живя във физическото тяло, което после увисна на кръста. Той беше концентриран в тази пространствена точка, обаче сега се разширява из целия Космос. И ако сега някой би поискал да го търси, той би го открил не в това физическо тяло, а би трябвало с ясновидски поглед да го търси в Духа, който изпълва пространството.
към текста >>
Ето другият основен стълб от Евангелието на Матей: Издигането, излизането в Макрокосм
оса
.
И всичко, което настъпва после, всъщност представлява издигането в Макрокосмоса: Разпятието, полагането в гроба, както и останалите степени от посвещението, които иначе се извършваха само в Мистериите.
Ето другият основен стълб от Евангелието на Матей: Издигането, излизането в Макрокосмоса.
Да, Евангелието на Матей ясно показва това, като обръща вниманието ни върху факта, че до този момент Христос Исус живя във физическото тяло, което после увисна на кръста. Той беше концентриран в тази пространствена точка, обаче сега се разширява из целия Космос. И ако сега някой би поискал да го търси, той би го открил не в това физическо тяло, а би трябвало с ясновидски поглед да го търси в Духа, който изпълва пространството.
към текста >>
След като Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда помощ, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след като извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосм
оса
, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства.
След като Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда помощ, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след като извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосмоса, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства.
Въпреки недобрия превод на Евангелията в наши дни, това събитие за става пред нас с цялото си величие: „Отсега нататък ще търсите Сина Човечески т.е. Съществото, родено от еволюцията на човечеството отдясно на силата, и той ще ви се яви от облаците" (Матей 26, 64). Тъкмо там ще търсите Христос, разлят из целия Космос, като образец на посвещението, което човекът изживява, когато напуска тялото и се разлива в Макрокосмоса.
към текста >>
Тъкмо там ще търсите Христос, разлят из целия Космос, като образец на посвещението, което човекът изживява, когато напуска тялото и се разлива в Макрокосм
оса
.
След като Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда помощ, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след като извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосмоса, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства. Въпреки недобрия превод на Евангелията в наши дни, това събитие за става пред нас с цялото си величие: „Отсега нататък ще търсите Сина Човечески т.е. Съществото, родено от еволюцията на човечеството отдясно на силата, и той ще ви се яви от облаците" (Матей 26, 64).
Тъкмо там ще търсите Христос, разлят из целия Космос, като образец на посвещението, което човекът изживява, когато напуска тялото и се разлива в Макрокосмоса.
към текста >>
И той привършва с другата страна на посвещението, с разширяването в Макрокосм
оса
, започва що със сцената на Тайната вечеря и продължаващо по-нататък с процесите на Бичуването, Поставянето на трънения венец, Разпятието и Възкресението.
Тук пред нас застават както началото, така и краят на същинския Христов живот, който започва с раждането на Христос в онова тяло, за което говорихме при Кръщението на Йоан. Там този живот започва с едната страна на посвещението, със слизането във физическото и етерното тяло, представено в историята за изкушението.
И той привършва с другата страна на посвещението, с разширяването в Макрокосмоса, започва що със сцената на Тайната вечеря и продължаващо по-нататък с процесите на Бичуването, Поставянето на трънения венец, Разпятието и Възкресението.
Ето как изглеждат двата основни момента, между които се разиграват събитията, описани в Евангелието на Матей. Тъкмо тях искахме да разгледаме днес, макар и под формата на една приблизителна скица.
към текста >>
98.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Нека сега да поставим въпр
оса
: Какво всъщност трябваше да стане в този момент?
Нека сега да поставим въпроса: Какво всъщност трябваше да стане в този момент?
В известен смисъл, дори и до най-малките подробности, трябваше да бъде повторено това, което по начало принадлежи към тайните на древните Мистерии а в известен смисъл това е валидно и днес е, че при слизането си в свое то физическо и етерно тяло, там в областта на астралното тяло, човекът изживява онези изкушения, за които говорихме вчера. В гръцките Мистерии той отново трябваше да се сблъска с всички трудности, с всички опасности, които застават пред нас, когато започнем да се „разширяваме" в Макрокосмоса. Ние подробно описахме този процес. Изпитанията, през които човек минава в едната или другата посока на посвещението, бяха преодолени по един образцов начин от великата индивидуалност на Христос Исус, от когото дойде подтикът за една бъдеща еволюция, черпеща сили именно от посвещението. Нека отново да разгледаме какво всъщност ставаше в древните Мистерии.
към текста >>
В гръцките Мистерии той отново трябваше да се сблъска с всички трудности, с всички опасности, които застават пред нас, когато започнем да се „разширяваме" в Макрокосм
оса
.
Нека сега да поставим въпроса: Какво всъщност трябваше да стане в този момент? В известен смисъл, дори и до най-малките подробности, трябваше да бъде повторено това, което по начало принадлежи към тайните на древните Мистерии а в известен смисъл това е валидно и днес е, че при слизането си в свое то физическо и етерно тяло, там в областта на астралното тяло, човекът изживява онези изкушения, за които говорихме вчера.
В гръцките Мистерии той отново трябваше да се сблъска с всички трудности, с всички опасности, които застават пред нас, когато започнем да се „разширяваме" в Макрокосмоса.
Ние подробно описахме този процес. Изпитанията, през които човек минава в едната или другата посока на посвещението, бяха преодолени по един образцов начин от великата индивидуалност на Христос Исус, от когото дойде подтикът за една бъдеща еволюция, черпеща сили именно от посвещението. Нека отново да разгледаме какво всъщност ставаше в древните Мистерии.
към текста >>
Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпр
оса
дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на английски.
А точно това е същественото, което се изплъзва от вниманието на повърхностния наблюдател. „Да бъде твоята воля както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията воля се устремява към сферата на човешкия Аз. Тук Вие имате, макар и само в смисъла на една чисто външна, научна трактовка, разликата между едно привидно изследване и едно действително съвестно изследване, което държи сметка за всички подробности. Предпоставките за едно такова съвестно изследване винаги са налице, стига човек сериозно да се заеме с него. Вие виждате, че аз си послужих с цитати от една наскоро излязла книга Джон М.
Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпроса дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на английски.
Тази книга бързо доби популярност и беше преведена на немски, за да не става нужда хората да я четат на английски. И така, един университетски професор обикаля Германия и чете лекции по въпроса „Съществувал ли е Исус? " и с оглед на изтъкнатите от мен факти, заявява: Нито един исторически документ не ни дава основание да приемем, че е съществувала личност като Исус. И като една от най-достоверните книги, на която човек може да се опре, е посочена именно книгата на Робертсън. Обаче тази книга особено що се от нася до историческото проучване на новозаветните текстове съдържа и един вид потвърждение на Антропософията.
към текста >>
И така, един университетски професор обикаля Германия и чете лекции по въпр
оса
„Съществувал ли е Исус?
Тук Вие имате, макар и само в смисъла на една чисто външна, научна трактовка, разликата между едно привидно изследване и едно действително съвестно изследване, което държи сметка за всички подробности. Предпоставките за едно такова съвестно изследване винаги са налице, стига човек сериозно да се заеме с него. Вие виждате, че аз си послужих с цитати от една наскоро излязла книга Джон М. Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпроса дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на английски. Тази книга бързо доби популярност и беше преведена на немски, за да не става нужда хората да я четат на английски.
И така, един университетски професор обикаля Германия и чете лекции по въпроса „Съществувал ли е Исус?
" и с оглед на изтъкнатите от мен факти, заявява: Нито един исторически документ не ни дава основание да приемем, че е съществувала личност като Исус. И като една от най-достоверните книги, на която човек може да се опре, е посочена именно книгата на Робертсън. Обаче тази книга особено що се от нася до историческото проучване на новозаветните текстове съдържа и един вид потвърждение на Антропософията. Ето за какво става дума.
към текста >>
99.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Нека да разгледаме въпр
оса
за чудесата по-отблизо.
Както е известно, тези изцеления са предмет на неимоверно обширни дискусии. И както всички Вие знаете, главният въпрос на тези дискусии, е въпросът за „чудесата". Непрекъснато става дума за това, че тук ставаме свидетели на едно или друго чудо.
Нека да разгледаме въпроса за чудесата по-отблизо.
Вчера аз насочих Вашето внимание към една важна подробност. Аз споменах, че съвременният човек всъщност напълно подценява промените, метаморфозите, които са настъпили в човешкото същество в хода на неговото развитие. Ако бихте сравнили разбира се не в груб, а в един по-фин смисъл едно физическо тяло от времето, когато е живял Христос Исус, или от още по-предишни епохи, Вие щяхте да установите една огромна разлика, една разлика, която обаче може да бъде потвърдена не с анатомични средства, а само чрез окултното изследване. И Вие щяхте да потвърдите: физическото тяло е станало по-плътно, по-концентрирано. По времето на Христос Исус то е било много по-меко.
към текста >>
От друга страна той излиза навън в духовния свят и, така да се каже, се разлива в Макрокосм
оса
.
Нека още веднъж да си припомним, че посвещението има своите две страни. От една страна човекът навлиза във физическото и етерното тяло, където той, така да се каже, се запознава със своята вътрешна същност и се свързва с присъщите му съзидателни, творчески сили.
От друга страна той излиза навън в духовния свят и, така да се каже, се разлива в Макрокосмоса.
Вие добре знаете, че що се отнася до реалността а не до съзнанието тук ние сме изправени пред един процес, който настъпва всеки път в мига на заспиването. Човекът извлича своето астрално тяло и Аза от физическо-етерния си организъм и ги разлива в звездния свят, за да приеме от него определени сили; от тук идва и името „астрално тяло". Това, което човекът постига при тази разновидност на посвещението извличайки астралното тяло и Аза от физическо-етерния си организъм представлява не само един познавателен акт, обхващащ нашата Земя, но и едно разливане в Космоса, едно запознаване със звездния свят и неговите сили. Но всичко онова, до което човекът се докосваше при своето разливане в Космоса, всичко то след Йоановото Кръщение на Христос Исус се оказа тук, в непосредствена близост до земните хора. С други думи, сега то беше достатъчно не само по време на тяхното трансово или спящо съзнание, но и тогава, когато те бяха будни, т.е.
към текста >>
Това, което човекът постига при тази разновидност на посвещението извличайки астралното тяло и Аза от физическо-етерния си организъм представлява не само един познавателен акт, обхващащ нашата Земя, но и едно разливане в Косм
оса
, едно запознаване със звездния свят и неговите сили.
Нека още веднъж да си припомним, че посвещението има своите две страни. От една страна човекът навлиза във физическото и етерното тяло, където той, така да се каже, се запознава със своята вътрешна същност и се свързва с присъщите му съзидателни, творчески сили. От друга страна той излиза навън в духовния свят и, така да се каже, се разлива в Макрокосмоса. Вие добре знаете, че що се отнася до реалността а не до съзнанието тук ние сме изправени пред един процес, който настъпва всеки път в мига на заспиването. Човекът извлича своето астрално тяло и Аза от физическо-етерния си организъм и ги разлива в звездния свят, за да приеме от него определени сили; от тук идва и името „астрално тяло".
Това, което човекът постига при тази разновидност на посвещението извличайки астралното тяло и Аза от физическо-етерния си организъм представлява не само един познавателен акт, обхващащ нашата Земя, но и едно разливане в Космоса, едно запознаване със звездния свят и неговите сили.
Но всичко онова, до което човекът се докосваше при своето разливане в Космоса, всичко то след Йоановото Кръщение на Христос Исус се оказа тук, в непосредствена близост до земните хора. С други думи, сега то беше достатъчно не само по време на тяхното трансово или спящо съзнание, но и тогава, когато те бяха будни, т.е. когато с астралното си тяло и Аза навлизаха в достатъчна степен в своя физическо-етерен организъм. Ето защо сега човекът действително можеше да се свърже със звездните сили и да ги включи във физическите процеси на земния свят.
към текста >>
Но всичко онова, до което човекът се докосваше при своето разливане в Косм
оса
, всичко то след Йоановото Кръщение на Христос Исус се оказа тук, в непосредствена близост до земните хора.
От една страна човекът навлиза във физическото и етерното тяло, където той, така да се каже, се запознава със своята вътрешна същност и се свързва с присъщите му съзидателни, творчески сили. От друга страна той излиза навън в духовния свят и, така да се каже, се разлива в Макрокосмоса. Вие добре знаете, че що се отнася до реалността а не до съзнанието тук ние сме изправени пред един процес, който настъпва всеки път в мига на заспиването. Човекът извлича своето астрално тяло и Аза от физическо-етерния си организъм и ги разлива в звездния свят, за да приеме от него определени сили; от тук идва и името „астрално тяло". Това, което човекът постига при тази разновидност на посвещението извличайки астралното тяло и Аза от физическо-етерния си организъм представлява не само един познавателен акт, обхващащ нашата Земя, но и едно разливане в Космоса, едно запознаване със звездния свят и неговите сили.
Но всичко онова, до което човекът се докосваше при своето разливане в Космоса, всичко то след Йоановото Кръщение на Христос Исус се оказа тук, в непосредствена близост до земните хора.
С други думи, сега то беше достатъчно не само по време на тяхното трансово или спящо съзнание, но и тогава, когато те бяха будни, т.е. когато с астралното си тяло и Аза навлизаха в достатъчна степен в своя физическо-етерен организъм. Ето защо сега човекът действително можеше да се свърже със звездните сили и да ги включи във физическите процеси на земния свят.
към текста >>
Христос Исус действуваше с помощта на такива сили, които бяха привлечени от Косм
оса
благодарение на неговото тяло и сега отново чрез неговото тяло се разпростираха наоколо, включително и върху учениците му.
Към това, което Христос Исус извърши, може да се добави и следното: Благодарение на специално подготвеното си физическо и етерно тяло, той събра в себе си силите на Слънцето, на Луната, на звездния свят и изобщо на целия Космос, който принадлежи на нашата Земя; и когато той вършеше нещо, всъщност чрез неговото посредничество действуваха съзидателните, оздравителни, жизнеукрепващи космически сили, които иначе обгръщат спящия човек, докато той се намира извън физическото и етерното тяло.
Христос Исус действуваше с помощта на такива сили, които бяха привлечени от Космоса благодарение на неговото тяло и сега отново чрез неговото тяло се разпростираха наоколо, включително и върху учениците му.
И сега, благодарение на своята възприемчивост, учениците наистина можеха да усетят: Да, този Христос Исус, изправен пред нас, е едно Същество, чрез което към всички нас като един вид духовна храна прииждат силите на Космоса; да, сега тези макрокосмически сили са разлети над всички нас.
към текста >>
И сега, благодарение на своята възприемчивост, учениците наистина можеха да усетят: Да, този Христос Исус, изправен пред нас, е едно Същество, чрез което към всички нас като един вид духовна храна прииждат силите на Косм
оса
; да, сега тези макрокосмически сили са разлети над всички нас.
Към това, което Христос Исус извърши, може да се добави и следното: Благодарение на специално подготвеното си физическо и етерно тяло, той събра в себе си силите на Слънцето, на Луната, на звездния свят и изобщо на целия Космос, който принадлежи на нашата Земя; и когато той вършеше нещо, всъщност чрез неговото посредничество действуваха съзидателните, оздравителни, жизнеукрепващи космически сили, които иначе обгръщат спящия човек, докато той се намира извън физическото и етерното тяло. Христос Исус действуваше с помощта на такива сили, които бяха привлечени от Космоса благодарение на неговото тяло и сега отново чрез неговото тяло се разпростираха наоколо, включително и върху учениците му.
И сега, благодарение на своята възприемчивост, учениците наистина можеха да усетят: Да, този Христос Исус, изправен пред нас, е едно Същество, чрез което към всички нас като един вид духовна храна прииждат силите на Космоса; да, сега тези макрокосмически сили са разлети над всички нас.
към текста >>
За едното от тях те знаеха: Ето, това е нашето дневно съзнание, при което Христос сваля могъщите сили от Косм
оса
и ни ги предоставя като един вид духовна храна.
И така, за учениците съществуваха две основни състояния.
За едното от тях те знаеха: Ето, това е нашето дневно съзнание, при което Христос сваля могъщите сили от Космоса и ни ги предоставя като един вид духовна храна.
Понеже е идентичен със самата Слънчева сила, той отново ни предоставя всичко онова, което по-рано се съдържаше в учението на Заратустра, всичко онова, което християнството така или иначе прие като заратустризъм. Ето как с помощта на Слънцето, към нас се спускат силите от седемте дневни съзвездия. Така ние приемаме храната, от която се нуждаем в рамките на деня.
към текста >>
Следователно, посочен е един точно опреде лен момент, понеже само тогава чрез посредничеството на едно такова Същество, каквото е Христос учениците можеха да приемат в себе си силата на Косм
оса
.
През четвъртата нощна стража т.е. между три и шест часа сутринта спящите ученици видяха как над езерото се носи нещо, което те първоначално сметнаха за призрак, или с други думи, това беше нощна та сила на Слънцето, която е отразена от Христос (14, 25-26).
Следователно, посочен е един точно опреде лен момент, понеже само тогава чрез посредничеството на едно такова Същество, каквото е Христос учениците можеха да приемат в себе си силата на Космоса.
И така, Христос Исус броди из Палестина и в придвижването на тази личност ние имаме едно средство, чрез което Слънчевата сила можеше да прониква в нашата Земя; ето защо винаги се изтъква констелацията на Слънцето спрямо съзвездията, спрямо небесните хлябове. В Евангелието на Матей навсякъде е представена тъкмо тази космическа природа, това вливане на космическите сили в планетарното тяло на Земята; нещо, което е възможно единствено чрез посредничеството на Христос.
към текста >>
100.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Естествено, ние можем да пристъпим към по-подробно обяснение на тези сили, които осветляват произхода на битието само ако се запознаем с различните констелации в Косм
оса
.
Или с други думи, ние направихме прехода към един особен род живо обучение, състоящо се в прехвърлянето на сили от Христос Исус към душите на неговите ученици. И ние се опитахме, доколкото е възможно, да изразим една дълбока мистерия, с помощта на човешките думи. Ние се опитахме да покажем същността на това учение, което Христос Исус повери на своите ученици. Той представляваше един вид фокусен център, една събирателна точка за макро космическите сили, вливащи се в Земята; тъкмо тези сили трябваше да влязат в душите на учениците и те можеха да бъдат обединени в едно цяло само благодарение на Христос Исус. Силите, които иначе проникват в човека по несъзнателен път по време на съня, сега бяха привлечени от мировите пространства тъкмо чрез Христос Исус, който ги насочи към учениците, вече като поучаващи и животворни сили на самия Космос.
Естествено, ние можем да пристъпим към по-подробно обяснение на тези сили, които осветляват произхода на битието само ако се запознаем с различните констелации в Космоса.
Доколкото Евангелието на Матей разглежда тази мистерия, ние ще се докоснем до нея още днес. Обаче преди това, нека да си изясним как учениците укрепваха в своята мъдрост и как навлизаха в планетарните тайни на Земята благодарение на Христовите сили, които се изливаха върху тях. Учениците трябваше, така да се каже, да израснат в самите себе си, в своя живот и в живата си мъдрост, да израснат по свой собствен, неповторим начин.
към текста >>
Следователно, нека да си представим Христос Исус изправен пред своите ученици, на които задава въпр
оса
: Какви са възгледите относно това, кои представители от поколенията, принадлежащи към гръцко-латинската епоха, са „синове човешки"?
Ето как приблизително би трябвало да се постави въпросът, ако се придържаме към първоначалния арамейски текст на Матеевото Евангелие; защото аз вече посочих, че макар и в гръцкия превод, стига да го разбираме добре, всичко звучи много по-добре, отколкото в различните днешни тълкувания, все пак при превода от арамейски на гръцки някои подробности се губят.
Следователно, нека да си представим Христос Исус изправен пред своите ученици, на които задава въпроса: Какви са възгледите относно това, кои представители от поколенията, принадлежащи към гръцко-латинската епоха, са „синове човешки"?
И тогава те изброяват: Илия, Йоан Кръстител, Йеремия и някои други пророци. Обаче учениците знаеха това благодарение на поучаващите сили, до които те стигнаха чрез Христос, а именно, че тези духовни предводители бяха приели в себе си такива сили, които им позволяваха да се превърнат в представители на Сина човешки. Впрочем при същите обстоятелства един от учениците, наричан обикновено Петър, дава малко по-различен отговор (Матей 16, 13-16).
към текста >>
Обаче дотогавашните им усилия не можеха да дадат отговор на въпр
оса
: Чий представител съм аз самият?
Обаче следва да признаем, че за учениците този въпрос е изглеждал доста труден. И цялата му трудност изпъква пред Вас най-вече когато се замислите, че учениците усещат всичко това, което след идването на Христос Исус беше вече достъпно и на най-простите хора, благодарение на Евангелията. Учениците трябваше да поемат в себе си тези неща единствено чрез живите поучаващи сили на Христос Исус.
Обаче дотогавашните им усилия не можеха да дадат отговор на въпроса: Чий представител съм аз самият?
После узнаваме, че един от учениците, на име Петър, казва: „Ти си Христос, Син на живия Бог" (Матей 16, 16). Но този отговор, ако бих могъл да се изразя така, не идва от нормалните духовни сили на Петър. Ето защо Христос Исус нека да се опитаме и да представим нещата живо, апелирайки в известен смисъл към скритите в тях образи поглеждайки Петър, трябваше да заяви: Много нещо е, че от тази уста дойде този отговор, който всъщност ни отправя към най-далечното бъдеще. И когато после обгърна това, което беше в съзнанието на Петър, което беше готово за един отговор, опиращ се на интелекта или на силите, идващи от посвещението, Христос трябваше да си каже: Да, този отговор дойде не от съзнанието на Петър; в случая се проявяват онези по-дълбоки сили, които се намират в човека и които той все повече и повече превръща в съзнателни сили.
към текста >>
Обаче между тези две думи, на които се спрях, има и нещо друго, и то може да бъде разбрано, само ако с помощта на едно древно и все пак винаги ново мистерийно учение, според което човекът, такъв, какъвто е на Земята, както и всяка човешка общност, представляват един вид копие на онова, което се разиграва в необятния Космос, в Макрокосм
оса
.
Обаче между тези две думи, на които се спрях, има и нещо друго, и то може да бъде разбрано, само ако с помощта на едно древно и все пак винаги ново мистерийно учение, според което човекът, такъв, какъвто е на Земята, както и всяка човешка общност, представляват един вид копие на онова, което се разиграва в необятния Космос, в Макрокосмоса.
Ние вече обсъдихме произхода на Исус от Назарет тъкмо от тази гледна точка и видяхме, че думите, отправени към Мойсей, всъщност означават: „Твоето потомство ще бъде като отражение на онзи порядък, който цари всред звездите на небето" (1. Мойсей 22, 17).
към текста >>
Или с други думи: Както в еврейската кръв и в родствените връзки, съществуващи през поколенията, беше постигнато това, което е необходимо за човешкия род според изисквания та на Макрокосм
оса
, и както от друга страна това, което трябваше да бъде отхвърлено в хода на общочовешката еволюция, беше постигнато също според звездните констелации, така и отсега нататък в рамките на етично-морално-духовните отношения, съзнателният Аз трябваше да роди всичко онова, което или разделя хората, или ги обединява в името на любовта.
В мига, когато Петър застава пред Христос Исус и в по-дълбоките пластове на своята природа се досеща за естеството на Христовия Импулс т.е. за духовната сила, струяща надолу чрез Сина на живия Бог, тогава Христос вече знае, че може да възвести на околните: Ето, отсега нататък, на Земята започва нещо съвършено ново; отсега нататък върху Земята започва да се проектира едно съвършено ново отражение, идващо от духовния свят. Докато за Авраам отражението на космическите отношения съществуваше в кръвното родство, отсега нататък в етично-морално-духовните отношения трябваше да се породи отблясъкът на онова, в което човекът може да се превърне чрез своя Аз! Когато хората разбират Христос в онзи смисъл, в който го разбираше по-висшата природа на Петър, тогава те ще основават не само такива общности, които се опират на кръвното родство, а и общности, които съзнателно градят връзките на любовта и ги разпростират от една човешка душа към друга.
Или с други думи: Както в еврейската кръв и в родствените връзки, съществуващи през поколенията, беше постигнато това, което е необходимо за човешкия род според изисквания та на Макрокосмоса, и както от друга страна това, което трябваше да бъде отхвърлено в хода на общочовешката еволюция, беше постигнато също според звездните констелации, така и отсега нататък в рамките на етично-морално-духовните отношения, съзнателният Аз трябваше да роди всичко онова, което или разделя хората, или ги обединява в името на любовта.
Връзките между хората трябваше да бъдат формирани или хармонизирани именно от съзнателния Аз. И всичко това се съдържа в думите, които Христос Исус изрича като продължение на отговора, който беше дал на Петър: „Това, което вържеш на Земята това, което завързва в теб по-дълбоката природа е същото, което е завързано и на Небето, и това, което същата тази природа развързва тук долу, е нещо, което е развързано също и на Небето" (Матей 16, 19).
към текста >>
Ето какво става в този поверителен разговор между Христос и неговите най-близки ученици: всъщност Христос пренася силата, която той сваля от Макрокосм
оса
, върху това, което учениците трябва да основат тук долу на Земята.
Ето какво става в този поверителен разговор между Христос и неговите най-близки ученици: всъщност Христос пренася силата, която той сваля от Макрокосмоса, върху това, което учениците трябва да основат тук долу на Земята.
И отсега нататък, стъпка по стъпка, в Евангелието на Матей следва едно извисяване на учениците до всичко онова, което ще се влее в тях от онези сили на Слънцето и Макрокосмоса, които Христос „завързва", за да ги предостави на учениците. Ние знаем, че едната страна на посвещението се свежда до навлизането в Макрокосмоса. И понеже Христос представлява действителният импулс за такова посвещение, той сам извежда учениците си навън в Космоса. Както всеки от участниците в този вид посвещение навлиза съзнателно в Макрокосмоса и го опознава частица по частица, така и Христос прекосява целия Макрокосмос, за да улови пулсиращите там сили и за да ги предостави на учениците.
към текста >>
И отсега нататък, стъпка по стъпка, в Евангелието на Матей следва едно извисяване на учениците до всичко онова, което ще се влее в тях от онези сили на Слънцето и Макрокосм
оса
, които Христос „завързва", за да ги предостави на учениците.
Ето какво става в този поверителен разговор между Христос и неговите най-близки ученици: всъщност Христос пренася силата, която той сваля от Макрокосмоса, върху това, което учениците трябва да основат тук долу на Земята.
И отсега нататък, стъпка по стъпка, в Евангелието на Матей следва едно извисяване на учениците до всичко онова, което ще се влее в тях от онези сили на Слънцето и Макрокосмоса, които Христос „завързва", за да ги предостави на учениците.
Ние знаем, че едната страна на посвещението се свежда до навлизането в Макрокосмоса. И понеже Христос представлява действителният импулс за такова посвещение, той сам извежда учениците си навън в Космоса. Както всеки от участниците в този вид посвещение навлиза съзнателно в Макрокосмоса и го опознава частица по частица, така и Христос прекосява целия Макрокосмос, за да улови пулсиращите там сили и за да ги предостави на учениците.
към текста >>
Ние знаем, че едната страна на посвещението се свежда до навлизането в Макрокосм
оса
.
Ето какво става в този поверителен разговор между Христос и неговите най-близки ученици: всъщност Христос пренася силата, която той сваля от Макрокосмоса, върху това, което учениците трябва да основат тук долу на Земята. И отсега нататък, стъпка по стъпка, в Евангелието на Матей следва едно извисяване на учениците до всичко онова, което ще се влее в тях от онези сили на Слънцето и Макрокосмоса, които Христос „завързва", за да ги предостави на учениците.
Ние знаем, че едната страна на посвещението се свежда до навлизането в Макрокосмоса.
И понеже Христос представлява действителният импулс за такова посвещение, той сам извежда учениците си навън в Космоса. Както всеки от участниците в този вид посвещение навлиза съзнателно в Макрокосмоса и го опознава частица по частица, така и Христос прекосява целия Макрокосмос, за да улови пулсиращите там сили и за да ги предостави на учениците.
към текста >>
И понеже Христос представлява действителният импулс за такова посвещение, той сам извежда учениците си навън в Косм
оса
.
Ето какво става в този поверителен разговор между Христос и неговите най-близки ученици: всъщност Христос пренася силата, която той сваля от Макрокосмоса, върху това, което учениците трябва да основат тук долу на Земята. И отсега нататък, стъпка по стъпка, в Евангелието на Матей следва едно извисяване на учениците до всичко онова, което ще се влее в тях от онези сили на Слънцето и Макрокосмоса, които Христос „завързва", за да ги предостави на учениците. Ние знаем, че едната страна на посвещението се свежда до навлизането в Макрокосмоса.
И понеже Христос представлява действителният импулс за такова посвещение, той сам извежда учениците си навън в Космоса.
Както всеки от участниците в този вид посвещение навлиза съзнателно в Макрокосмоса и го опознава частица по частица, така и Христос прекосява целия Макрокосмос, за да улови пулсиращите там сили и за да ги предостави на учениците.
към текста >>
Както всеки от участниците в този вид посвещение навлиза съзнателно в Макрокосм
оса
и го опознава частица по частица, така и Христос прекосява целия Макрокосмос, за да улови пулсиращите там сили и за да ги предостави на учениците.
Ето какво става в този поверителен разговор между Христос и неговите най-близки ученици: всъщност Христос пренася силата, която той сваля от Макрокосмоса, върху това, което учениците трябва да основат тук долу на Земята. И отсега нататък, стъпка по стъпка, в Евангелието на Матей следва едно извисяване на учениците до всичко онова, което ще се влее в тях от онези сили на Слънцето и Макрокосмоса, които Христос „завързва", за да ги предостави на учениците. Ние знаем, че едната страна на посвещението се свежда до навлизането в Макрокосмоса. И понеже Христос представлява действителният импулс за такова посвещение, той сам извежда учениците си навън в Космоса.
Както всеки от участниците в този вид посвещение навлиза съзнателно в Макрокосмоса и го опознава частица по частица, така и Христос прекосява целия Макрокосмос, за да улови пулсиращите там сили и за да ги предостави на учениците.
към текста >>
В леглото остават неговите физическо и етерно тяло, докато астралното тяло и Азът се разливат в Макрокосм
оса
и поемат в себе си макрокосмическите сили.
Вчера аз посочих как става това. Нека да си представим нещата нагледно. Един човек заспива.
В леглото остават неговите физическо и етерно тяло, докато астралното тяло и Азът се разливат в Макрокосмоса и поемат в себе си макрокосмическите сили.
Ако Христос би пристъпил към този човек, той би се оказал за него онова космическо Същество, което съзнателно извлича и му предоставя звездните сили. И точно това е представено в следващата сцена. Учениците пътуват с лодката по време на последната нощна стража; и тогава те виждат, че този, когото първоначално смятат за призрак, е Христос, който позволява на макрокосмическите сили да влязат в тях самите (Матей 14, 25-26). Тук съвсем нагледно е показано, как той доближава учениците до силите на Макрокосмоса.
към текста >>
Тук съвсем нагледно е показано, как той доближава учениците до силите на Макрокосм
оса
.
Един човек заспива. В леглото остават неговите физическо и етерно тяло, докато астралното тяло и Азът се разливат в Макрокосмоса и поемат в себе си макрокосмическите сили. Ако Христос би пристъпил към този човек, той би се оказал за него онова космическо Същество, което съзнателно извлича и му предоставя звездните сили. И точно това е представено в следващата сцена. Учениците пътуват с лодката по време на последната нощна стража; и тогава те виждат, че този, когото първоначално смятат за призрак, е Христос, който позволява на макрокосмическите сили да влязат в тях самите (Матей 14, 25-26).
Тук съвсем нагледно е показано, как той доближава учениците до силите на Макрокосмоса.
към текста >>
Бих искал да Ви посоча една подробност, за да се уверите, че Христос наистина, стъпка по стъпка, извежда своите ученици навън в Косм
оса
.
И следващите сцени от Евангелието на Матей ни представят не друго, а как Христос, стъпка по стъпка, насочва учениците си по пътя на посвещението. Нещата изглеждат така, сякаш самият Христос води за ръка своите ученици и стъпка по стъпка ги превежда през местата, където трябва да минат посветените.
Бих искал да Ви посоча една подробност, за да се уверите, че Христос наистина, стъпка по стъпка, извежда своите ученици навън в Космоса.
към текста >>
Там се казва: Когато навлиза в Косм
оса
, окултният ученик трябва да опознае силите, които предизвикват тези скокове.
Обхващайки този универсален закон, ние можем да го приложим както върху най-важните мирови процеси, така и върху целия Макрокосмос. Накратко: навсякъде в материалните процеси на света се извършват скокове. Това е специално подчертано и в Мистериите.
Там се казва: Когато навлиза в Космоса, окултният ученик трябва да опознае силите, които предизвикват тези скокове.
И когато напредва в определена посока на Космоса, човекът действително упражнява един вид познание, опирайки се на съзвездията. Сега тези съзвездия се превръщат в нещо като отделни букви. Напредвайки в определена посока, ние изживяваме скоковете от „предшественика" към „потомъка", независимо дали това се отнася до областта на растенията, животните, хората или планетите; защото, примерно, преминаването от Стария Сатурн към Старото Слънце е било свързано с унищожаване на всичко материално. Материалното се раздробява и изчезва, обаче духовното остава. И тъкмо духовното е това, което предизвиква скока!
към текста >>
И когато напредва в определена посока на Косм
оса
, човекът действително упражнява един вид познание, опирайки се на съзвездията.
Обхващайки този универсален закон, ние можем да го приложим както върху най-важните мирови процеси, така и върху целия Макрокосмос. Накратко: навсякъде в материалните процеси на света се извършват скокове. Това е специално подчертано и в Мистериите. Там се казва: Когато навлиза в Космоса, окултният ученик трябва да опознае силите, които предизвикват тези скокове.
И когато напредва в определена посока на Космоса, човекът действително упражнява един вид познание, опирайки се на съзвездията.
Сега тези съзвездия се превръщат в нещо като отделни букви. Напредвайки в определена посока, ние изживяваме скоковете от „предшественика" към „потомъка", независимо дали това се отнася до областта на растенията, животните, хората или планетите; защото, примерно, преминаването от Стария Сатурн към Старото Слънце е било свързано с унищожаване на всичко материално. Материалното се раздробява и изчезва, обаче духовното остава. И тъкмо духовното е това, което предизвиква скока! Същото се отнася и за прехода, за скока от Старото Слънце към Старата Луна, както и за прехода от Старата Луна към Земята.
към текста >>
Пред себе си имаме две спирали, вплетени една в друга, а по средата един малък скок: символът на Рака, който изобразява навлизането и разширяването в Макрокосм
оса
, както и възникването на един нов кълн всред досегашната еволюция.
Пред себе си имаме две спирали, вплетени една в друга, а по средата един малък скок: символът на Рака, който изобразява навлизането и разширяването в Макрокосмоса, както и възникването на един нов кълн всред досегашната еволюция.
към текста >>
Защото те са от огромно значение за разбирането на това, че навлизането в Макрокосм
оса
също представлява един преход, един скок, макар че навлизайки в духовния свят човекът се нуждае от съвсем друг вид прозрения.
Има и един друг символ за изобразяване на тези отношения. Колкото и странно да Ви изглежда, това е ослицата и нейното осле, с други думи: „предшественикът" и „потомъкът". Този символ изобразява прехода от едно състояние в друго. И всъщност дори зодиакалният знак Рак, през древността често е бил представян под формата на една ослица и нейното осле. Никак не е маловажно да се знаят тези подробности.
Защото те са от огромно значение за разбирането на това, че навлизането в Макрокосмоса също представлява един преход, един скок, макар че навлизайки в духовния свят човекът се нуждае от съвсем друг вид прозрения.
Всичко това е представено напълно правилно, когато с езика на звездите ни се показва как физическото Слънце минава през съзвездието Рак и, след като е достигнало най-високата точка, отново започва да се спуска. Така стоят и нещата, когато окултният ученик най-напред се издига в духовния свят, за да срещне и опознае известни сили, които после слизайки на Земята ще постави в служба на човечеството.
към текста >>
И нищо чудно, че Евангелието на Матей посочва този момент като връхна точка в земния живот на Христос: „
Оса
нна във висините!
Следователно, тук ние сме изправени пред символичния израз на нещо, което възниква в живите, духовни връзки между Христос и неговите ученици, и то е облъхнато от такова величие, че не може да бъде изразено с думите на един или друг човешки език, а само чрез това, че Христос издига учениците и ги въвежда в отношенията на духовния свят, създавайки за тях съответните физически съответствия на макрокосмическия свят. И после той ги отвежда още по-високо, до мястото, където окултните сили на посветените отново ще бъдат употребени за благото на цялото човечество. Сега той се издига до онази висша точка, която може да бъде само загатната: Той стои в апогея на Слънцето, т.е. в зодиакалния знак Рак.
И нищо чудно, че Евангелието на Матей посочва този момент като връхна точка в земния живот на Христос: „Осанна във висините!
" Тук всеки тон е така подбран, че чрез това, което става, учениците израстват, за да внесат в еволюцията на човечеството чрез процесите, настъпили в самите тях онези макрокосмически сили, които Христос донесе от духовния свят.
към текста >>
Днес обаче бихме искали да изтъкнем още веднъж: След като е отвел своите ученици толкова далеч, колкото е възможно, позволявайки им да вземат участие в процесите на посвещението, Христос Исус им показва и далечната перспектива, че ако вървят по този път, самите те ще изживеят навлизането в духовния свят на Макрокосм
оса
.
Днес обаче бихме искали да изтъкнем още веднъж: След като е отвел своите ученици толкова далеч, колкото е възможно, позволявайки им да вземат участие в процесите на посвещението, Христос Исус им показва и далечната перспектива, че ако вървят по този път, самите те ще изживеят навлизането в духовния свят на Макрокосмоса.
Той им казва, че самите те са предразположени към посвещението и че то им предстои, и те ще навлязат в макрокосмическия свят, където те все повече и повече ще опознават истинската природа на Христос като онова Същество, което изпълва всички духовни пространства и чиито видим образ те имат в лицето на Исус от Назарет. Че те са готови за това посвещение и че ще се превърнат в посветени на цялото човечество ето какво трябваше да обясни Христос на своите ученици. Той можа още да им посочи, че самостоятелното посвещение е възможно, само ако човек позволи на своя душевен свят да израсне в атмосфера на спокойствие и постоянство.
към текста >>
Така например в персийските Мистерии са наричали онзи, който израства в Макро косм
оса
и чийто Дух-Себе е достатъчно силен, или „персиец", понеже човек от такава величина престава да бъде единично лице и вече принадлежи към Ангела на персийския народ, или пък направо „Ангел".
Но как израства човек в духовния свят? Древните, а в известен смисъл и новите Мистерии, имаха три степени на макрокосмическото посвещение. Първата степен беше тази, при която човекът възприема всичко, което може да бъде възприемане чрез Духа-Себе. В този случай той е не само човек в нов смисъл, но израства до това, което в смисъла на Йерархиите означаваме като „Ангелска Йерархия; т.е. Йерархията, разположена най-близо до човека.
Така например в персийските Мистерии са наричали онзи, който израства в Макро космоса и чийто Дух-Себе е достатъчно силен, или „персиец", понеже човек от такава величина престава да бъде единично лице и вече принадлежи към Ангела на персийския народ, или пък направо „Ангел".
Следващата степен е тази, при която се пробужда Духът-Живот, и съответния човек са наричали или „Слънчев герой" в смисъла на персийските Мистерии, понеже тогава той направо е приемал силата на Слънцето, издигайки се нагоре към духовните Слънчеви сили, или пък направо „Син на Отца". И накрая, онзи, у когото се пробужда Атма или Човекът-Дух, древните Мистерии наричали „Отец". Това бяха трите степени на посвещение: Ангел, Син или Слънчев герой и Отец.
към текста >>
101.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
А на свой ред евангелистът Йоан ни описва душевните особености на този Слънчев Дух, на Лог
оса
, на Слънчевото Слово.
И ние съвсем не трябва да се учудваме, че за разбирането на това велико макрокосмическо събитие бяха необходими не само четирима евангелисти, но и много от апостолите. Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-голяма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев Дух: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова организация. Напротив, Марко не се интересува в такава степен от земната човешка личност, на която предстои да посрещне Слънчевия Дух. Той описва Слънчевата аура, светлинното тяло, духовната светлина, която идва от мировите пространства и изгражда тялото на Христос Исус. Ето защо той започва направо с Кръщението в реката Йордан, когато Слънчевият Дух, Христос, слиза от небето.
А на свой ред евангелистът Йоан ни описва душевните особености на този Слънчев Дух, на Логоса, на Слънчевото Слово.
Ето защо Евангелието на Йоан е най-интимното, най-съкровеното от четирите Евангелия.
към текста >>
Сега само ще добавя, че след като доведе своите ученици до там, че те можеха да виждат навлизането на човешката индивидуалност в Макрокосм
оса
, както и да виждат през булото на смъртта, Христос Исус далеч не възкръсна в онзи тривиален смисъл, в който хората са свикнали да разбират този процес.
Опитайте се да пристъпите към основните въпроси на Евангелията тъкмо по този начин. Аз вече насочих Вашето внимание към Кръщението и разказа за живота и смъртта като към два етапа от посвещението.
Сега само ще добавя, че след като доведе своите ученици до там, че те можеха да виждат навлизането на човешката индивидуалност в Макрокосмоса, както и да виждат през булото на смъртта, Христос Исус далеч не възкръсна в онзи тривиален смисъл, в който хората са свикнали да разбират този процес.
Думите на Павел вгледай те се в тях са напълно верни, както в смисъла на Матеевото Евангелие, така и в смисъла на Йоановото Евангелие. Той видя възкръсналия Христос чрез Събитието от Дамаск, и той специално подчертава, че е удостоен да види това,което видяха и другите братя, дванадесетте и петстотинте (1. Кор. 15, 3-8). И така, той видя Христос по същия начин, както ги видяха и другите след Възкресението.
към текста >>
И ако проследим съвсем точно евангелските текстове, изключено е да пропуснем очевидното: В хода на събитията от Палестина и Голготската Мистерия, очите на учениците се отвориха и те можаха да видят и познаят Христос под формата на онзи Дух, който пронизва Макрокосм
оса
от всички страни, изобщо под формата на онова макрокосмическо Същество, което след като предостави физическото си тяло на Земята продължи да се бори, както и докато беше във физическо тяло, но сега вече изцяло свързано със Земята.
В Евангелието е показано достатъчно ясно: Мария от Магдала, която беше видяла Христос преди няколко дни, го вижда и след Възкресението, но го взема за „градинаря", понеже не открива никаква прилика с него (Йоан 20, 10-18). Ако той действително би изглеждал така, както преди няколко дни, това би било изключено; в противен случай щяхме да сме изправени пред един абнормен факт. Защото Вие не бихте повярвали никому, ако той твърди, че не е познал даден човек, когото е срещнал само преди няколко дни. Ето защо за нас следва да бъде напълно ясно, че тук е настъпила една голяма промяна.
И ако проследим съвсем точно евангелските текстове, изключено е да пропуснем очевидното: В хода на събитията от Палестина и Голготската Мистерия, очите на учениците се отвориха и те можаха да видят и познаят Христос под формата на онзи Дух, който пронизва Макрокосмоса от всички страни, изобщо под формата на онова макрокосмическо Същество, което след като предостави физическото си тяло на Земята продължи да се бори, както и докато беше във физическо тяло, но сега вече изцяло свързано със Земята.
към текста >>
102.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Едва когато ще успеем, благодарение на прин
оса
на духовната наука, да преоткрием цялото богатство и съдържание на това, което се е схванало в наши дни в плоски абстракции в съвременните преводи на Евангелията, тогава ние ще разберем какви изисквания са свързани с нуждата да се схванат Евангелията в тяхната истинска дълбочина.
Едва когато ще успеем, благодарение на приноса на духовната наука, да преоткрием цялото богатство и съдържание на това, което се е схванало в наши дни в плоски абстракции в съвременните преводи на Евангелията, тогава ние ще разберем какви изисквания са свързани с нуждата да се схванат Евангелията в тяхната истинска дълбочина.
Ще трябва поколения наред за да се изследват дори само частично тези дълбочини, които нашата епоха може вече да предчувства. Някои аспекти от Евангелието ще могат да бъдат разбрани едва в бъдещето.
към текста >>
Докато израства, човек губи връзката с макрокосм
оса
, той се изолира от него.
В течение на първата фаза ние поддържаме съвсем други отношения с околния свят: ние сме много по-малко външни, много връзки ни свързват с него, така силно, че ние сме в директни отношения с него. За да схванем този тип отношения, представете си за момент, че тази непосредствена връзка със света, характеризираща първата част на живота, продължи да се поддържа в следващите години. Човешкият живот би имал тогава съвсем друго развитие. Човешкото същество не би се чувствало така изолирано, като възрастен то би се чувствало като член на целия макрокосмос, бидейки съставна част от целия макрокосмос. Но тази връзка се разпада.
Докато израства, човек губи връзката с макрокосмоса, той се изолира от него.
И ако това е един обикновен човек, това чувство на изолираност достига до неговото съзнание само по един абстрактен начин: в действителност то го достига в течение на времето, когато той подхранва егоистични тенденции, които той желае, за да се затвори в кожата си. Тези, които се задоволяват с едно грубо усещшане вярват, че човешкото същество живее единствено в тази кожа, което е едно пълно безсмислие. Защото в момента, в който издишваме, целият въздух, който сме издишали е навън, по такъв начин, че това двойно движение на вдишване и издишване ни поставя непрестанно във връзка с целия заобикалящ ни свят. Представата, че се прави човека от неговата есенция е една абсолютна майя. Но неговото съзнание е такова, че на него му е необходимо да живее в тази майа.
към текста >>
Най-напред той изживява състоянието на единение с макрокосм
оса
, присъщо на детството.
Каква е първата опитност на Орфей, който осъществява преминаването от третата в четвъртата следатлантска епоха?
Най-напред той изживява състоянието на единение с макрокосмоса, присъщо на детството.
Това е едно състояние, което се изплъзва на съзнателния живот. И от факта на своята истинска природа човекът е разкъсан, убит от живота на физическия план, започващ от момента, който посочих. Погледнете сега този човек от физическия план, който със своето сегашно нормално съзнание се връща в спомените си до определен момент, отвъд който се намират трите години на детството. Този човек с нишката на своите спомени е така въвлечен във физическия свят, че той не може да понесе в себе си съществото на истинския Орфей и го разкъсва. Това е човешкият дух на нашата епоха, който ни показва до каква степен човекът може да бъде смесен с материята.
към текста >>
получено от макрокосм
оса
в течение на своите първи години.
Този човек с нишката на своите спомени е така въвлечен във физическия свят, че той не може да понесе в себе си съществото на истинския Орфей и го разкъсва. Това е човешкият дух на нашата епоха, който ни показва до каква степен човекът може да бъде смесен с материята. Това е духът, наречен Син Човешки в смисъла на павликянското Християнство. Трябва да усвоите това понятие: Човешкият Син, намиращ се в човека от момента, в който започват спомените му, с всичката култура, която той може да усвои. Погледнете този човек и си представете това, което той би станал, ако все още се ползваше от всичко.
получено от макрокосмоса в течение на своите първи години.
През този период от детството става дума само за една база, защото човешкият Аз все още не е развит. Но ако тези макрокосмични сили идваха да оплодят един достигнал до зрялост човешки Аз, би се случило това, което стана за първи път в момента, в който Духът слезе в Исус от Назарет при кръщението в река Йордан: трите години на невинното детско развитие се смесиха с това, което е чисто човешко. Това стана на първо време. Какво беше следствието от това? Когато този невинен детски живот пожела да се развие на физическата земя, той можа да го направи само за три години, трите години от неговата нормална продължителност и завърши на Голгота, т.е.
към текста >>
103.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
10. Ксисуфр - гръцка форма на шумерското име Зиусудр ("Намерил живота в далечните дни"); в акадската версия на еп
оса
- Утнапищим (също - Ной в Библията, Ману - в хиндуистката традиция).
10. Ксисуфр - гръцка форма на шумерското име Зиусудр ("Намерил живота в далечните дни"); в акадската версия на епоса - Утнапищим (също - Ной в Библията, Ману - в хиндуистката традиция).
към текста >>
104.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпр
оса
какво би станало с Франция без този подвиг?
Този, който има някаква представа за развитието на съвременното човечество, протекло, да кажем, в XIV-XV век чак до XVI век, знае колко безкрайно дълбоко значение в това външно развитие на човечеството в Новото време е имало историческото появяване на определена личност, относно която действително може, аз бих казал, по най-външен начин да се докаже, че чрез нея са действали духовно-свръхсетивните сили. За да хвърлим малко светлина върху окултното разбиране на историята, може да се постави въпросът: какво би станало с развитието на най-нова Европа, ако в началото на XV век в развитието не се бе включила девойката от Орлеан, Орлеанската Дева6? Този, който даже чисто външно разглежда развитието на това време, трябва да каже: ако зачеркнем от историческия процес деянията на Орлеанската Дева, то само по това, което може да се разбере от чисто външните исторически изследвания, ще стане ясно: без действията на висшите свръхсетивни сили чрез Орлеанската Дева Франция, а и фактически цяла Европа, е трябвало да получат в XV век съвършено различен облик. Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава. Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности.
Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг?
И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството. И нека да съпоставят това с неопровержимите, доказуеми с външни документи факти, свидетелстващи за посланичеството на Орлеанската Дева. Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти. Представете си, че тя знае: свръхсетивните власти направляват силата на волята й към точно определено място. Аз ви разказвам за тези факти не това, което би било възможно да ви изложа съгласно Хрониката Акаша, а само това, което е установено съгласно документите, чисто исторически.
към текста >>
Това е девойка с прелестна красота и мъжествена
оса
нка.
След като авторът на писмото, на което се позовава Гфрьорер, изброява какво е направила Орлеанската Дева, той продължава: "Това и много друго извърши [Орлеанската] Дева, и с Божията помощ тя ще извърши още много.
Това е девойка с прелестна красота и мъжествена осанка.
Тя говори малко и показва удивителен ум; когато говори, гласът й е приятен, както и подобава на жените. В яденето е умерена, още по-умерено пие вино. Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата.
към текста >>
105.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки еп
оса
за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни.
Не така е било у този древен народ; неговият език се намирал всъщност в съвършено друго отношение към душата, в сравнение с всички по-късни езици. Именно, ако ние се върнем към най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния език на човечеството. Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите. Защо това е било така? Защото душата на тези хора при тона, при звука е чувствала нещо напълно определено и е трябвало да изразява еднозначно това, което е можело да се почувства при някаква мисъл и в същото време при звук.
Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни.
Когато произнасят тези звуци и знаят значението на звука в окултно отношение, то знаят, че всъщност тези имена не могат да съдържат други звуци, ако трябва да обозначават дадени същества, защото У, И, А могат еднозначно да се отнесат само към нещо напълно определено. В това се състояло и по-нататъшното движение на езика, че хората загубили чувство за това, че тези неща, звуците - съгласни, гласни - могат да се отнасят към нещо еднозначно, тогава, когато в тези древни времена, нещото не е можело да се обозначи по друг начин, освен с напълно определена съвкупност от звуци.
към текста >>
А това всъщност е едно и също, понеже човек като микрокосмос е повторение на Макрокосм
оса
, така че мерните единици, които по чудесен начин са вкарани в пирамидите, са взети от Небето и от човека.
Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план. И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни. Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята. И това вавилонско стълпотворение3 ние можем да разберем духовно, ако знаем как са строили в древни времена. Такива здания, които са строили с цел да предприемат определени, посветени на свещената мъдрост действия или които е трябвало да обозначат свети истини, такива здания се строели в древните времена в такива мерни единици, които се взимали или от Небето, или от човека.
А това всъщност е едно и също, понеже човек като микрокосмос е повторение на Макрокосмоса, така че мерните единици, които по чудесен начин са вкарани в пирамидите, са взети от Небето и от човека.
към текста >>
По такъв начин, до XIX век се съхранило нещо такова, което произхождало от мисията на древните вавилонци, които пък го взели от косм
оса
, изчислявайки го, съгласно хода на Слънцето.
Това, разбира се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на вавилонците. Защото, изхождайки оттук, те създали след това делението на части на това шествие на човека около Земята. Те изчислили определени величини и получили тогава нещо, което приблизително се равнява на пътя, който човек ще измине, ако върви два часа, а това се равнява на една миля. Те изчислили тази мярка съгласно ходенето на здрав човек и я приели за еталонна мярка, за да измерват големи повърхности. И до неотдавна, докато всичко в човешкото развитие не потънало в абстрактното, тази мярка, скъпи приятели, е съществувала в немската миля, която можеш да изминеш приблизително за два часа.
По такъв начин, до XIX век се съхранило нещо такова, което произхождало от мисията на древните вавилонци, които пък го взели от космоса, изчислявайки го, съгласно хода на Слънцето.
към текста >>
Така е и с другите мерни единици, например с фута, който е бил взет от човешкия крайник, или лакът - него са измервали по човешката ръка; навсякъде можем да намерим, че в основата лежи нещо, което е било намерено като закономерност в човека, в микрокосм
оса
.
Така е и с другите мерни единици, например с фута, който е бил взет от човешкия крайник, или лакът - него са измервали по човешката ръка; навсякъде можем да намерим, че в основата лежи нещо, което е било намерено като закономерност в човека, в микрокосмоса.
И всъщност до неотдавна в основата на нашата мерна система е стояло цялото мислене на древните вавилонци. Дванадесетте знака на Зодиака и петте планети им дали 5 х 12 = 60; това е основното число. Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет. След шестдесет те започвали отначало. Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения.
към текста >>
Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на косм
оса
, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения.
Така е и с другите мерни единици, например с фута, който е бил взет от човешкия крайник, или лакът - него са измервали по човешката ръка; навсякъде можем да намерим, че в основата лежи нещо, което е било намерено като закономерност в човека, в микрокосмоса. И всъщност до неотдавна в основата на нашата мерна система е стояло цялото мислене на древните вавилонци. Дванадесетте знака на Зодиака и петте планети им дали 5 х 12 = 60; това е основното число. Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет. След шестдесет те започвали отначало.
Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения.
Защото това число има дванадесет части. Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците. При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения. Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната. Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем.
към текста >>
106.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
И ние действително ще намерим за напълно понятно всичко това велико и могъщо, което вчера застана пред нас в личността на Тихо Брахе и което намира своето обяснение в това, че несметното макрокосмическо знание в неговата връзка с микрокосм
оса
е могло да се изяви чрез Тихо Брахе, тъй като в своята предишна инкарнация той е бил именно посветен.
Защото ние трябва да си кажем, че индивидуалността, която се е изявила в лицето на Юлиан Отстъпник, е имала в IV век от Р.Х. задача да даде един, като че последен тласък към това, духовните съкровища на мъдростта на по-ранните епохи на човешкото развитие мощно да изригнат за последен път и били по такъв начин оградени от съдбата, която лесно е могла да ги постигне, ако само на едното възходящо християнство е било предоставено да се разпорежда с тези съкровища на мъдростта. А, от друга страна, трябва да кажем, че индивидуалността, която е била въплътена в личността, имала щастието даже да бъде посветена в Елевзинските мистерии, при своята нова инкарнация е имала предпоставки, да позволи да действат върху нея безкрайното изобилие на сили на епохата и същности, които действат в епохата, както това е и трябвало да стане в XVI век.
И ние действително ще намерим за напълно понятно всичко това велико и могъщо, което вчера застана пред нас в личността на Тихо Брахе и което намира своето обяснение в това, че несметното макрокосмическо знание в неговата връзка с микрокосмоса е могло да се изяви чрез Тихо Брахе, тъй като в своята предишна инкарнация той е бил именно посветен.
И така, благодарение на такива наблюдения на окултната история ние забелязваме, скъпи приятели, че, разбира се, историята я правят самите хора непосредствено, но че, в крайна сметка, историята може да стане разбираема все пак само тогава, когато намерим връзката между отделните, появяващи се в историята и умиращи личности и индивидуалните нишки, които, така да се каже, преминават през цялото развитие на човечеството и се реинкарнират в личностите. Обаче ние трябва винаги да свързваме с горното още и това, което се влива от свръхфизическите светове благодарение на ръководството на другите йерархии, ако искаме да разберем човечеството на нашата Земя в хода на неговата история.
към текста >>
Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосм
оса
, и че явленията от Макрокосм
оса
, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосм
оса
, в човека.
По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността. Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло. Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии. То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1. И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман.
Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека.
Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака. Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати към светлата страна, като че към осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната към тъмната страна на Зодиака, към Ариман, както те казвали. И така, като идващи от дванадесет страни на Вселената и проникващи в човешкия организъм са си представяли персите макрокосмическите сили; тези сили се вливали в човешкия организъм, действали и работили в него, така че те са били в наличност, присъствали са в човека. Ето защо това, което се развива посредством двенадесетичността, трябва да се открива от човешкия разум и микрокосмически; тоест това трябва да се изразява чрез двенадесетичността на Амшаспандите2 (архангелите) и в микрокосмоса, а именно - като окончателно проявление на тези дванадесет духовни макрокосмически същности, които вече са действали по-рано, които са подготвили това, което намерило окончателния си завършек по време на персийската култура.
към текста >>
Ето защо това, което се развива посредством двенадесетичността, трябва да се открива от човешкия разум и микрокосмически; тоест това трябва да се изразява чрез двенадесетичността на Амшаспандите2 (архангелите) и в микрокосм
оса
, а именно - като окончателно проявление на тези дванадесет духовни макрокосмически същности, които вече са действали по-рано, които са подготвили това, което намерило окончателния си завършек по време на персийската култура.
Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака. Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати към светлата страна, като че към осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната към тъмната страна на Зодиака, към Ариман, както те казвали. И така, като идващи от дванадесет страни на Вселената и проникващи в човешкия организъм са си представяли персите макрокосмическите сили; тези сили се вливали в човешкия организъм, действали и работили в него, така че те са били в наличност, присъствали са в човека.
Ето защо това, което се развива посредством двенадесетичността, трябва да се открива от човешкия разум и микрокосмически; тоест това трябва да се изразява чрез двенадесетичността на Амшаспандите2 (архангелите) и в микрокосмоса, а именно - като окончателно проявление на тези дванадесет духовни макрокосмически същности, които вече са действали по-рано, които са подготвили това, което намерило окончателния си завършек по време на персийската култура.
към текста >>
Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме към това, че човек е микрокосмическо повторение на Макрокосм
оса
.
Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм. Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология. Но ние все още имаме време, защото персийският период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след нашия. Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството. Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща.
Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме към това, че човек е микрокосмическо повторение на Макрокосмоса.
към текста >>
Дванадесет потока се подразбирали не във физически-материален смисъл; това е, което, видяно ясновидски като определен отблясък на Макрокосм
оса
, се влива в човешкия микрокосмос, в съществото, което живее на земята и което трябва да се развива посредством макрокосмическите сили.
В други страни също така е било известно, че това, което се проявява в човека, идва отвън. Затова например в определено време в германската митология се говорило за дванадесет потока, които текат от Нифелхайм към Муспелхайм.
Дванадесет потока се подразбирали не във физически-материален смисъл; това е, което, видяно ясновидски като определен отблясък на Макрокосмоса, се влива в човешкия микрокосмос, в съществото, което живее на земята и което трябва да се развива посредством макрокосмическите сили.
И, разбира се, трябва да подчертаем, че днес тези течения са видими, всъщност като астрални течения, тъй както в атлантските времена, които непосредствено са следвали след Лемурия, и даже в самата Лемурия са могли да бъдат видими като етерни течения. Затова една от планетите, родствена на Земята, само че намираща се в по-ранен стадий на развитие, трябва да показва нещо подобно. И тъй както отдалеко може често да се наблюдават неща, които отблизо, вследствие на раздробеността убягват на нашето възприятие, то на планетата, подобна на Земята, когато тя отстои достатъчно далеко и преминава такива ранни степени на развитие като нашата Земя, могат дори и сега да се наблюдават тези дванадесет течения. Разбира се, те ще имат малко по-различен вид, отколкото са имали някога на Земята, и, разбира се, необходимо е разстояние, защото, ако вие например се намирате в рой мушици, то и роякът няма да ви се стори с облакоподобно очертание; вие ще го възприемете така само ако го видите отдалече.
към текста >>
Всичко това може да ни подскаже в каква бездна от премъдрост надникваме ние в смътното предчувствие, което изразяваме чрез простото изречение: човешкият микрокосмос е своего рода отражение на Макрокосм
оса
.
Всичко това може да ни подскаже в каква бездна от премъдрост надникваме ние в смътното предчувствие, което изразяваме чрез простото изречение: човешкият микрокосмос е своего рода отражение на Макрокосмоса.
Такива думи ни показват, че тази фраза непосредствено се докосва до най-дълбоката мъдрост, защото думите "човек е микрокосмос по отношение на Макрокосмоса" могат да бъдат действително просто тривиална фраза - правилно разбрани, те могат да представляват за нас съвкупност от милиони и милиони отделни конкретни истини. И това трябва да се подчертае, за да ви се покаже каква е била конфигурацията на душата на хората от древноперсийската култура. Тогава е имало, особено при водещите личности, живо усещане за тази връзка на човека с Макрокосмоса.
към текста >>
Такива думи ни показват, че тази фраза непосредствено се докосва до най-дълбоката мъдрост, защото думите "човек е микрокосмос по отношение на Макрокосм
оса
" могат да бъдат действително просто тривиална фраза - правилно разбрани, те могат да представляват за нас съвкупност от милиони и милиони отделни конкретни истини.
Всичко това може да ни подскаже в каква бездна от премъдрост надникваме ние в смътното предчувствие, което изразяваме чрез простото изречение: човешкият микрокосмос е своего рода отражение на Макрокосмоса.
Такива думи ни показват, че тази фраза непосредствено се докосва до най-дълбоката мъдрост, защото думите "човек е микрокосмос по отношение на Макрокосмоса" могат да бъдат действително просто тривиална фраза - правилно разбрани, те могат да представляват за нас съвкупност от милиони и милиони отделни конкретни истини.
И това трябва да се подчертае, за да ви се покаже каква е била конфигурацията на душата на хората от древноперсийската култура. Тогава е имало, особено при водещите личности, живо усещане за тази връзка на човека с Макрокосмоса.
към текста >>
Тогава е имало, особено при водещите личности, живо усещане за тази връзка на човека с Макрокосм
оса
.
Всичко това може да ни подскаже в каква бездна от премъдрост надникваме ние в смътното предчувствие, което изразяваме чрез простото изречение: човешкият микрокосмос е своего рода отражение на Макрокосмоса. Такива думи ни показват, че тази фраза непосредствено се докосва до най-дълбоката мъдрост, защото думите "човек е микрокосмос по отношение на Макрокосмоса" могат да бъдат действително просто тривиална фраза - правилно разбрани, те могат да представляват за нас съвкупност от милиони и милиони отделни конкретни истини. И това трябва да се подчертае, за да ви се покаже каква е била конфигурацията на душата на хората от древноперсийската култура.
Тогава е имало, особено при водещите личности, живо усещане за тази връзка на човека с Макрокосмоса.
към текста >>
Това е било най-силното физическо преобразуване, това е било най-силното въздействие от Макрокосм
оса
към Земята.
В този период макрокосмическите отношения са въздействали върху физическия свят така, че това действие се отразявало в тези мощни физически катаклизми на нашата Земя, които застават пред нас като атлантска катастрофа и напълно изменят облика на Земята.
Това е било най-силното физическо преобразуване, това е било най-силното въздействие от Макрокосмоса към Земята.
Затова пък влиянието върху духа на човека от тази страна е било тогава най-малко; затова в този период по-малко значителни сили от йерархиите започват да оказват силно влияние върху човека, което по-късно постепенно намалява. Така че там, където духовете на Формата са оказвали мощно разтърсващо въздействие върху физическия свят, те не са имали толкова много време, за да въздействат и на духа на човека, вследствие на което, физическото като че ли избягало изпод краката на човека. Но затова пък по време на атлантската катастрофа човекът е бил особено потопен в духа и постепенно навлязъл пак във физическия свят в следатлантското време.
към текста >>
Не е ли вярно, че благодарение на действащите от косм
оса
по определен начин сили се обуславя това, че около Земята имаме горещ пояс, после умерен и след това студен.
Вие знаете, че в нашето столетие е разположен важен възлов пункт на друго течение, за който се говори в розенкройцерската драма-мистерия "Вратата на посвещението"8: новото виждане в етерния свят и откровението на Христос в етерния свят. Но това принадлежи към друго течение9. Сега аз говоря повече за силите, които въздействат на широка основа на историческия процес. Ако искаме напълно да разберем историческия процес, то ние трябва да отчетем, че такива възлови пунктове на развитието винаги са свързани с определено положениe на небесните светила и че в 1250 година нашата земна ос е заемала също определено положение, така че тъй наречената малка ос на еклиптиката е имала съвсем особено положение по отношение на земната ос. Ако ние вземем под внимание, че това, което става на Земята, се обуславя от великите небесни съотношения, то вече във външните, климатични услови ние можем да видим, че то се специализира и диференцира в пределите на Земята.
Не е ли вярно, че благодарение на действащите от космоса по определен начин сили се обуславя това, че около Земята имаме горещ пояс, после умерен и след това студен.
Това можем да вземем в качеството на пример как на физически план разбираме за нещата, които стават благодарение на духовния процес, изхождайки от Слънцето и другите условия, но те още се диференцират в пределите на самата Земя: климатът се променя, когато в горещата зона имаме работа с равнини или височини, на височините без значение на всичко друго може да бъде много студено. Затова на едни и същи географски ширини климатичните условия са разпределени напълно различно, ако разглеждаме тези неща в Африка или в Америка. Но и в духовното развитие съществува нещо такова, което позволява да го сравняваме с такъв род диференциации така, че в действителност в периоди, когато благодарение на констелациите на звездите по цялата Земя цари може би съвсем определен характер, настъпват модификации в духа и в душите на хората. Това е особено важно, защото, действително, така и трябва понякога да бъде, за да могат да се погрижат за определени неща. Представете си, че мъдрото мирово ръководство- това се казва, разбира се, само за сравнение - трябва, така да се каже, да помисли за хилядолетия напред за следното: ето има група души, аз трябва да ги подготвя, че да могат в следващата си инкарнация да изпълнят тази или онази задача; тук трябва да се създадат взаимовръзки така, че тази, може би малка група от хора, които са изпитали нещо напълно определено и които са въплътени заедно на малък къс земя, да може да преживее нещо такова, което за това време се струва незначително.
към текста >>
107.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпр
оса
: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него. И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите. Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпр
оса
за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък.
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се намират в състояние на подем към своята връхна точка. В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното. И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало. Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи.
А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък.
Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения. И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел. Тогава, наред с въпроса "Кое е истинно? ", в който се съдържа въпроса "Какво е добро?
към текста >>
Тогава, наред с въпр
оса
"Кое е истинно?
Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения. И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел.
Тогава, наред с въпроса "Кое е истинно?
", в който се съдържа въпроса "Какво е добро? Какво е целесъобразно? ", последният въпрос започва да става самостоятелен. Тогава питат: "Какво трябва да бъде нашето знание, за да можем да се превърнем в човек, който достига практически цели в живота? ". И ние виждаме как в епохата на упадък се развива течение, което ние наричаме стоицизъм.
към текста >>
", в който се съдържа въпр
оса
"Какво е добро?
А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения. И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел. Тогава, наред с въпроса "Кое е истинно?
", в който се съдържа въпроса "Какво е добро?
Какво е целесъобразно? ", последният въпрос започва да става самостоятелен. Тогава питат: "Какво трябва да бъде нашето знание, за да можем да се превърнем в човек, който достига практически цели в живота? ". И ние виждаме как в епохата на упадък се развива течение, което ние наричаме стоицизъм. У Платон и у Аристотел в мъдростта се съдържало и доброто; всеки порив към добро могъл да възникне само от мъдростта.
към текста >>
Но сега този въпрос го отделят от въпр
оса
за истината и възниква течение на упадък.
У Платон и у Аристотел в мъдростта се съдържало и доброто; всеки порив към добро могъл да възникне само от мъдростта. Стоиците питат какво човек трябва да прави, за да стане в живота, в житейската практика човек мъдър, целесъобразно и правилно живеещ. Практическите жизнени цели се прибавят към това, което някога е било универсална въодушевяваща истина. В епикурейството се намесва още нещо, проявяващо се в това, което хората питат: как следва да се изградя интелектуално, че животът да протече най-удовлетворително, вътрешно хармонично? На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов.
Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък.
Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината. И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа. Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси.
към текста >>
Понеже от това време всъщност отново, наред с въпр
оса
за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпр
оса
за доброто, въпр
оса
за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината.
Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век.
Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината.
И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят.
към текста >>
108.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Сатурновото влияние в Косм
оса
.
Въздействие на сетивния свят и на вътрешния органичен свят върху кръвта. Симпатиковата нервна система като посредник за въздействията от вътрешния свят, главно-гръбначномозъчната система посредник за въздействията от външния свят. Мистичното потъване в собствената вътрешност създава по-силна връзка между кръвта и симпатиковата нервна система. Същност на мистичното вглъбяване. Ритмизиращащата функция на слезката води до собствен вътрешен ритъм.
Сатурновото влияние в Космоса.
Необходимост от възстановяване на съответствието между собствения ритъм и световния ритъм; Сказанието за Кронос. Физиологично значение на митичните образи.
към текста >>
По въпр
оса
за Френологията.
Разлика между жизнения процес и процеса на преместване на веществата. Себе-осъзнаване на организма чрез отделянето на вещества във вътрешността на организма. Организиращи сили на човешкото тяло като закони за формиране на кръвообращението; поместването на органите в него. Кръвната система като тази система сред органите която най-силно бива определяна от азовите изживявания. Костната система, най-стария вид хранителен процес в еволюцията: непроменяемостта на костната система; кръвната система като нейна противоположност: костната система, действуваща в смисъла на Аза, но неподлежаща на промени чрез него; кръвната система, възприемаща по подвижен начин азовите процеси.
По въпроса за Френологията.
към текста >>
А за повечето от тези издания това условие се състои поне в антропософското познание на човека, на косм
оса
, доколкото същността им е изложена от Антропософията, и в познаването на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Ето защо, без много премисляне, . . . . Тръгнахме от условието, тези издания да бъдат разпространени само пред членовете на обществото. Трябва обаче да се има предвид, че тези, непрегледани от мене ръкописи, има и погрешни неща. Право за оценка на съдържанието на подобно частно издание се признава обаче само на онзи, кой то знае, какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания това условие се състои поне в антропософското познание на човека, на космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията, и в познаването на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
109.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Можем да поставим въпр
оса
точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това?
С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен. т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма.
Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това?
един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен. Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е. можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък. Но по отношение на този гръбначен мозък се появяват две възможности. Първо можем да приемем, че в себе си той съдържа силата, нужни му, за да се превърне в главен мозък.
към текста >>
Но ако поставим въпр
оса
по отношение на съвременния гръбначен мозък, тогава окултния подход ще ни каже следното: това, което днес представлява гръбначния мозък, в действителност не съдържа в себе си предпоставка за прогресивно развитие и е в процес на подготовка да завърши своето развитие на съвременното ниво.
Първо можем да приемем, че в себе си той съдържа силата, нужни му, за да се превърне в главен мозък. В такъв случай гръбначният мозък би бил в състояние да се развие в прогресивно направление и да стане подобен на днешния главен мозък. Или, друга та възможност е, той изобщо да не притежава предпоставка да достигне до това второ стъпало. При това положение той се намира по пътя на регресивното си развитие, изложен е на упадък, преопределен да се раз вие до първото стъпало и да не достигне второто. Ако си представим, че в основата на днешния главен мозък е бил заложен гръбначен мозък, то без съмнение тогавашният гръбначен мозък се е развил прогресивно, тъй като в последствие се е превърнал именно в главен мозък.
Но ако поставим въпроса по отношение на съвременния гръбначен мозък, тогава окултния подход ще ни каже следното: това, което днес представлява гръбначния мозък, в действителност не съдържа в себе си предпоставка за прогресивно развитие и е в процес на подготовка да завърши своето развитие на съвременното ниво.
Ако мога да се изразя чрез следната гротеска: човекът не бива да се надява, че след време неговият гръбначен мозък, днес с формата на тънко стебло, след време ще се раздуе така, както това е станало с главния мозък.
към текста >>
110.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Чрез него получаваме важна представа, превръщаща се в основа, която да ни помогне да се изкачим към висините на окултното познание, но само ако си поставим въпр
оса
: съществували нещо подобно, което по идентичен начин, както горните органи са включени в малкия кръг, да е включено в кръга на кръвообращение, снабдяващ останалия организъм?
Изключително важно е да обърнем внимание именно на този факт.
Чрез него получаваме важна представа, превръщаща се в основа, която да ни помогне да се изкачим към висините на окултното познание, но само ако си поставим въпроса: съществували нещо подобно, което по идентичен начин, както горните органи са включени в малкия кръг, да е включено в кръга на кръвообращение, снабдяващ останалия организъм?
Тук действително достигаме до резултат, до който може да ни доведе повърхностното външно наблюдение, а именно, че в големия кръг на кръвообращение е включен орган, който ние наричаме слезка, и че също така е включен черния дроб и освен това и онзи орган, който събира излъчената от черния дроб жлъчка. /Виж рис. № 4/
към текста >>
Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосм
оса
.
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия външен свят във няколко вътрешни органа, в няколко вътрешни инструмента. И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца.
Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса.
Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена.
към текста >>
При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосм
оса
.
Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена.
При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса.
По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс. Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове. Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и въздействувайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.
към текста >>
Накратко, ще изучим функциите на кръвта и на органите, включени в кръвообращението, след като отговорим на въпр
оса
: как би трябвало да действува този елемент на по-висшите светове, до които човек може да се извиси, след като същият той като че ли отпечатва себе си върху таблото на кръвта?
Чрез тези външни наблюдения засега успяхме да изключим цялата кръвна система, разглеждана досега като едно своеобразно табло, излагащо себе си от една страна на външни дразнения, от друга страна на вътрешните, да я изключим от това, което наричаме висш човек, и в което можем да се превърнем и ние, когато се освободим от самите себе си. Най-добре ще можем да изследваме цялата вътрешна природа на кръвната система, ако си служим не с общи изявления, но разгледаме реално съществуващото в човека, а именно свръхсетивния, невидим човек, до когото можем да извисим у самите себе си, ако достигнем до окончанията на нашите нерви и ако разгледаме човека такъв, какъвто се проявява до момента на съприкосновение с кръвта. Защото тогава ще успеем да стигнем до мисълта, че човекът всъщност може да живее във външния свят, че може да разлее себе си в целия този външен свят, че може да се разтвори във външния свят и може да заеме спрямо вътрешния човек, или спрямо това, което обикновено означаваме с това понятие, позиция, противоположна на досегашната.
Накратко, ще изучим функциите на кръвта и на органите, включени в кръвообращението, след като отговорим на въпроса: как би трябвало да действува този елемент на по-висшите светове, до които човек може да се извиси, след като същият той като че ли отпечатва себе си върху таблото на кръвта?
И ще видим целия живот на човешката кръв като център на самия човек, ако, без фрази, но разглеждайки както сетивните, така и свръхсетивните факти, изследваме отношението на тази чудна система към по-висшите светове. Защото това ще бъде задачата ни: по ясен начин да разгледаме целия видим, сетивен човек като отражение на онзи човек, пуснал своите корени в духовния свят и живеещ в него.
към текста >>
111.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Тези три лекции, включително и днешната, са предназначени да ни ориентират най-общо по отношение на въпр
оса
, засягащи живота и същността на човека.
Тези три лекции, включително и днешната, са предназначени да ни ориентират най-общо по отношение на въпроса, засягащи живота и същността на човека.
Ето защо в тези три лекции са дадени най-важните идеи и понятия, които в известно отношение засега висят във въздуха, тъй като точното изложение на въпроса тепърва следва. Но е по-добре, ако първоначално добием обща представа за начина, по който трябва да разглеждаме човека в окултен смисъл на думата и впоследствие в това наше наблюдение, което засега приемаме за хипотетично, вградим нещата, изявяващи себе си като дълбока основа на човешкото същество.
към текста >>
Ето защо в тези три лекции са дадени най-важните идеи и понятия, които в известно отношение засега висят във въздуха, тъй като точното изложение на въпр
оса
тепърва следва.
Тези три лекции, включително и днешната, са предназначени да ни ориентират най-общо по отношение на въпроса, засягащи живота и същността на човека.
Ето защо в тези три лекции са дадени най-важните идеи и понятия, които в известно отношение засега висят във въздуха, тъй като точното изложение на въпроса тепърва следва.
Но е по-добре, ако първоначално добием обща представа за начина, по който трябва да разглеждаме човека в окултен смисъл на думата и впоследствие в това наше наблюдение, което засега приемаме за хипотетично, вградим нещата, изявяващи себе си като дълбока основа на човешкото същество.
към текста >>
Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосм
оса
, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система.
Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм.
Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система.
И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>
Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпр
оса
, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение.
Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време. Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган. И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо. Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции.
Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение.
В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна. Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие. По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм. В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е.
към текста >>
Защото човекът се е родил от светове, тъй както микрокосмосът се е отделил от макрокосм
оса
.
И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория! Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи. Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива като вътрешна природа на човешките органи, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека. Защото за да може чрез образи да се изрази този процес-чудо: концентрирането на цели светове в човешките органи, изкристализирането до такива в хода на безкрайните времена, за да се превърнат накрая в това, което например е слезката, чрез ритъма, който тя установява в нас, или в това, което черният дроб и жлъчката днес представляват, както чрез окултната наука получаваме за вътрешното устройство на човека.
Защото човекът се е родил от светове, тъй както микрокосмосът се е отделил от макрокосмоса.
Защото от една страна чрез окултната мъдрост ние виждаме произхода, а от друга страна виждаме, че представите за този произход се съдържат в митовете и преданията, и че за това имат право онези окултисти, които виждат смисъл в митовете и преданията едва тогава, когато тези митове и предания са физиологически обосновани.
към текста >>
112.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И сега възниква въпр
оса
: как си взаимодействуват тези два процеса?
И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят. Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес. Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес.
И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса?
Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне. Да си поставим по-точно въпроса; защото много съществени неща ще зависят от това, дали сме поставили точно въпроса.
към текста >>
Да си поставим по-точно въпр
оса
; защото много съществени неща ще зависят от това, дали сме поставили точно въпр
оса
.
Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят. Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес. Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес. И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса? Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне.
Да си поставим по-точно въпроса; защото много съществени неща ще зависят от това, дали сме поставили точно въпроса.
към текста >>
Ако мога да се изразя тривиално, то бих желал да кажа: тъй като не е могло да се намери някакъв изход от въпр
оса
, кой от двата възгледа е верен дали духът въздействува върху телесните процеси, или телесните процеси влияят на духа, то в случая се приема, че това са два процеса, протичащи успоредно.
Съществуват светоразбирания, които приемат непосредственото въздействие на душевното, на мисловното, на чувственото върху физическата субстанция, сякаш мисълта би могла да действува непосредствено върху физическата субстанция. На тях се противопоставят други възгледи, приемащи че мислите, чувствата и т.н. просто биват продуцирани от физически-субстанциалните процеси. Спорът на тези два светогледа е играл във външния свят огромна роля в продължение на дълги времена но не и в полето на окултизма, за който този спор е спор на празни слова. И след като по някакъв начин не е могло да се излезе от това положение, в по-ново време се е появило друго едно разбиране, носещо странното название "психофизически паралелизъм".
Ако мога да се изразя тривиално, то бих желал да кажа: тъй като не е могло да се намери някакъв изход от въпроса, кой от двата възгледа е верен дали духът въздействува върху телесните процеси, или телесните процеси влияят на духа, то в случая се приема, че това са два процеса, протичащи успоредно.
Казали са си: докато човекът мисли, чувствува и т.н., успоредно на това в неговите физически системи от органи протичат определени процеси. И така възприемането: виждам червено би съответствувало на някакъв материален процес. Но не се казва нищо повече, освен това, че той съответствува. В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля. И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен.
към текста >>
И си поставяме въпр
оса
: можем ли да достигнем до това свръхсетивно откъм другата страна, откъм страната на душевното, от към това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят?
необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм. По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло. Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие. Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло. И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло.
И си поставяме въпроса: можем ли да достигнем до това свръхсетивно откъм другата страна, откъм страната на душевното, от към това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят?
Видяхме, че не можем да достигнем директно до физическия организъм. При това ни се противопоставят физическото и материалното. Можем ли да достигнем до етерния организъм? Е, така непосредствено, както достигаме да душевния си живот, не можем да достигнем веднага до етерното тяло. Когато работим в душата си, става следното: отначало получаваме външни впечатления, външния свят въздействува върху сетивата, след това в душата си ние преработваме външните впечатления.
към текста >>
113.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпр
оса
за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта.
на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз.
При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта.
В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад. При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз. И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре. Когато човек иска да се скрие в чувството за срам, да изгаси своя Аз, когато най-много би желал да го няма и да може да се спотаи някъде, тогава кръвта под влияние на това, което Азът изживява, се разширява чак до периферията. Ето, виждате, че кръвта е тази система в човек, която най-лесно се подава на моделиране и по строго определен начин може да следва изживяванията на Аза.
към текста >>
114.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосм
оса
, в големия свят около нас.
Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта.
Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас.
Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта. Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>
Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосм
оса
и така то развива своя собствена подвижност.
В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта.
Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>
Сега обаче трябва да се поставим въпр
оса
: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека?
Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека?
Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система. Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи. И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система. В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека. И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система.
към текста >>
тя е вложена в нас чрез нашето вътрешно устройство от макрокосм
оса
. Т.е.
Обаче тази вътрешна планетарна система с цялото си устройство, именно защото е разположена все още в най-силна степен под съзнанието, съвсем не произхожда от съзнателния душевен живот, т.е.
тя е вложена в нас чрез нашето вътрешно устройство от макрокосмоса. Т.е.
нещо, което можем да наречем космически астрал, така бива включено в нас, че намира своя израз във вътрешната ни планетарна система.
към текста >>
Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосм
оса
, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме.
костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме.
И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси.
към текста >>
Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосм
оса
на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво.
Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот.
Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво.
И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси. И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи. Ето защо можем да кажем: ако например чрез нашия храносмилателен канал приемем хранителни вещества отвън, то тези хранителни вещества носят в себе си това, което аз определих като външна подвижност. При това те преминават през вид пресяване, когато бъдат приети и смляни от стомаха и от това, което спада към него и след това бъдат преработени по особен начин от вътрешната планетарна система и се издигнат до едно ниво, от което могат да изхранват най-финия инструмент на човешкия организъм, кръвта.
към текста >>
Това не означава нищо друго, освен че в кръвта си трябва да имаме не само това, в което са се превърнали хранителните вещества, след като са изплували от сферата на безсъзнателното, били са филтрирани до там, че да могат да водят в кръвта самостоятелно съществуване, закриляни от всякакви закони на макрокосм
оса
, но от друга страна върху кръвното табло трябва да може да се запише и всичко онова, което произтича във физически-сетивното, в сферата на неживото от физически-сетивния свят, което чрез впечатленията става известно на човека и се явява на съзнанието като нещо, което може да остава отпечатък върху човека.
Нас ни огражда физическия свят. Ето така ние противопоставяме другата страна на кръвното табло на физически-сетивния свят, който става съдържание на нашето съзнание. Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза. Всичко това трябва да може да пулсира в кръвта. Какво означава това?
Това не означава нищо друго, освен че в кръвта си трябва да имаме не само това, в което са се превърнали хранителните вещества, след като са изплували от сферата на безсъзнателното, били са филтрирани до там, че да могат да водят в кръвта самостоятелно съществуване, закриляни от всякакви закони на макрокосмоса, но от друга страна върху кръвното табло трябва да може да се запише и всичко онова, което произтича във физически-сетивното, в сферата на неживото от физически-сетивния свят, което чрез впечатленията става известно на човека и се явява на съзнанието като нещо, което може да остава отпечатък върху човека.
Защото това, от което се състои животът, може да бъде познато едва чрез следващото свръхсетивно тяло чрез етерното тяло. Ето защо кръвта също така трябва да е в състояние да се сроди с физически-сетивния свят, в непосредствения му вид.
към текста >>
И така в кръвта ще трябва да търсим такива процеси, в които веществата да действуват чрез физически-сетивния си характер, така, както са в макрокосм
оса
.
Сега вече можем да очакваме, че към кръвта се включва нещо, за което да кажем: в нашата кръв то ни изглежда така, както подземния на нашето същество, нито изглежда така, като че ли разгръща себе си под влиянието на външната макрокосмическа закономерност и подвижност. В кръвта си ние трябва да имаме нещо, което е, и което действува подобно на непосредствените външни процеси, които процеси външно протичат точно така, както след това постепенно протичат и вътрешното в организма. Това означава: в нашата кръв трябва да съществуват физико-химични, не органични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да участвува във физическия свят.
И така в кръвта ще трябва да търсим такива процеси, в които веществата да действуват чрез физически-сетивния си характер, така, както са в макрокосмоса.
И ние действително откриваме нещо, дадено ни чрез червените кръвни телца, което показва, че едва започнало да живее, то вече е на границата, зад която преминава в сферата на безжизненото. От друга страна в кръвта е включено нещо, което можем да наречем процес, лесно сравним с външния процес на изгаряне. Накратко, от една страна ние включихме в кръвта всичко онова което можем да опознаем и по физически път -, и което превръща човека във физически-сетивно същество чрез това, че в лицето на кръвта той има инструмент за своя Аз, който инструмент живее във физически-сетивния свят. Т.е. стигайки чак до устройството на кръвта, физико-химичното изследване може да ни покаже, колко значителни, колко просветляващи могат да бъдат окултните постановки за това, което се разкрива пред нас при непосредствения поглед във физиологията на човека.
към текста >>
На въпр
оса
: как ни се представя болестната картина на органите в окултно-физиологичен аспект?
И ако сега дейността на тези органи черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и всички подобни органи прелеят в своите жизнени функции, то въпросът ще се сведе до следното: как по сходен начин, терапевтично, да повлияем на тези процеси? При това трябва така да парализираме вътрешната подвижност, да внесем такива не ща, които да са в състояние да задържат дейността, подвижността на външния космически живот и чрез това да парализират свръхмерната вътрешна подвижност. Както чрез даване на солесъдържащи вещества се борим със свръхмерната вътрешна подвижност на кръвта, така да се каже сме в състояние да я парализира ме, така можем да подтиснем и твърде голямата подвижност на тези органи, като им дадем вещества, които да разгърнат собствената си вътрешна подвижност и да противодействуват на подвижността на съответни те органи. И така, за нас сега възниква въпросът: как можем да въздействуваме върху тези и върху най-ниско разположените органи, имащи ниска дейност, върху органите на храносмилането, чиято задача е да подготвят храносмилателните вещества за вътрешната планетарна система? Това означава как да повлияем отделните органни системи, разглеждайки техния стъпало образен строеж?
На въпроса: как ни се представя болестната картина на органите в окултно-физиологичен аспект?
Ще трябва да отговорим утре и да покажем, как се включват другите органи, например мускулната система. И нашите наблюдения ще завършат с това, че ще покажем, как това, което се възправя пред нас в рамките на завършения организъм, по един съвсем ясен начин се свързва с формиращия се организъм, с живота на човешкия зародиш, и то точно там ще покажем това по един много разбираем начин, ако можем предварително да изясним окултните принципи. И тогава от само себе си ще стане ясно, как останалите части вземат участие в дейността на физическото устройство на човека.
към текста >>
115.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Защото в действителност външното отношение е било така възприето, че във взаимодействието на тези органи се отразява това, което се разиграва в големия свят, в макрокосм
оса
, в нашата Слънчева система.
Цялостното, равномерно регулиране на вътрешната подвижност го виждаме като функция на тази вътрешна планетарна система в човека. И цялото това съществуващо отношение в действителност намира израз в това, ако си представим, че сърцето подобно на Слънцето е застанало в центъра и осигурява 3-те тела на вътрешната планетарна система, означаващи възходящия процес на поемане. Тъй като в планетарната система Слънцето е застанало спрямо Сатурн, Юпитер и Марс, така и вътрешното Слънце, сърцето, в човешкия организъм стои спрямо Сатурн – слезка, Юпитер черен дроб и жлъчка Марс. И би трябвало да говоря не със седмици, а с месеци, ако трябваше да ви изложа всички основания, поради които при едно точно и интимно окултно наблюдение отношението на Слънцето към външните планети от нашата планетарна система действително може да бъде сравнено с отношението, което в човешкия организъм сърцето има спрямо вътрешната планетарна система, спрямо черния дроб, жлъчката и слезката.
Защото в действителност външното отношение е било така възприето, че във взаимодействието на тези органи се отразява това, което се разиграва в големия свят, в макрокосмоса, в нашата Слънчева система.
И процесите, разиграващи се между Слънцето и вътрешните планети чак до Земята, ние ги виждаме отразени в отношението сърце-Слънце спрямо белите дробове тъй както спрямо Меркурий, и спрямо бъбреците, тъй както спрямо Венера. Така в лицето на тази вътрешна планетарна система на човека ние имаме нещо, което отразява външната планетарна система.
към текста >>
116.
Съдържание
GA_130 Езотеричното християнство
Седемте принципа на Макрокосм
оса
и тяхната връзка с човека
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека
към текста >>
117.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Така щото ние можем да кажем: Във великия свят на невидимото небесният свят на Макрокосм
оса
отговаря на това, което живее в нас по отношение на моралните и неморалните впечатления, астралният свят отговаря на това, което в нас е интелектуално-физическо възприятие на физическия свят.
– може да стигне много далеч в ясновиждането, но той не може да излезе извън етерно-астралния свят, защото в него действува само интелектуалният елемент. Ако човекът иска да се издигне над астралния свят, той трябва да прави такива упражнения, които изразяват симпатия към моралните и антипатия към неморалните дела. Тогава всъщност ние се издигаме до един свят, който стои зад нашия, но е по-висш от астралния. Тогава ние се издигаме в небесния свят.
Така щото ние можем да кажем: Във великия свят на невидимото небесният свят на Макрокосмоса отговаря на това, което живее в нас по отношение на моралните и неморалните впечатления, астралният свят отговаря на това, което в нас е интелектуално-физическо възприятие на физическия свят.
Това, което се развива в интелектуалния елемент, отговаря на астралния свят. Онова, което може да бъде развито по отношение на моралните или неморалните действия, отговаря на небесния свят, на света на Девакана.
към текста >>
Когато човек може да схване, че в света на неговите морални импулси съществува един сянков образ от най-висшия свят, от който той е произлязъл, тогава той е разбрал много неща за Макрокосм
оса
.
На това, че човек не само чувствува вътрешно най-висшите морални импулси, но и ги изпълнява, външно отговаря на висшия свят на Девакана, светът на разума, където царуват Съществата, които представляват абсолютно разумното в света.
Когато човек може да схване, че в света на неговите морални импулси съществува един сянков образ от най-висшия свят, от който той е произлязъл, тогава той е разбрал много неща за Макрокосмоса.
към текста >>
Христос не беше произлязъл от друга човешка индивидуалност, той дойде от Макрокосм
оса
, докато всички Бодисатви са били винаги свързани със Земята.
Когато едно такова Същество, един Бодисатва става Буда или Учител, това означава едно вътрешно развитие, само едно по-висше развитие, през което може да мине всеки човек. Едно езотерично обучение е само начало на това, което води до издигането в ранга Буда. То няма нищо общо с това, което става около хората. Такива хора се явяват в определени времена, за да тласнат света по-напред. Обаче такива събития са напълно различни от Христовото Събитие.
Христос не беше произлязъл от друга човешка индивидуалност, той дойде от Макрокосмоса, докато всички Бодисатви са били винаги свързани със Земята.
към текста >>
118.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Те откриха, че тази субстанция живее под определена форма в света, в Макрокосм
оса
, както и в човека.
Това е една субстанция, която се съдържа във всички други физически субстанции, така че другите физически субстанции могат да бъдат считани като модификации на тази единна субстанция. Стремежът на розенкройцерите беше да гледат по ясновидски начин на тази субстанция. Те виждаха подготовката за развитие на едно такова виждане в повишената действеност на моралните сили на душата, която правеше тогава видима тази субстанция. Те виждаха силата за това виждане в моралните сили на душата. И тази субстанция действително беше виждана и открита от розенкройцерите.
Те откриха, че тази субстанция живее под определена форма в света, в Макрокосмоса, както и в човека.
Навън в света, извън човека, те почитаха тази субстанция като великата одежда, като великата дреха на Макрокосмоса. В човека те виждаха възникването на тази субстанция в хармоничното взаимодействие между мисленето и волята. Те виждаха силите на волята не само в човека, но също и в Макрокосмоса, например в светкавицата и гръмотевицата. Те виждаха също и силите на мисленето от една страна в човека и след това навън в света, в дъгата, в утринната зора. За постигането на една такава хармония между волята и мисленето розенкройцерите търсеха силата в излъчването на етерното тяло на тринадесетия, на Кристиян Розенкройц.
към текста >>
Навън в света, извън човека, те почитаха тази субстанция като великата одежда, като великата дреха на Макрокосм
оса
.
Стремежът на розенкройцерите беше да гледат по ясновидски начин на тази субстанция. Те виждаха подготовката за развитие на едно такова виждане в повишената действеност на моралните сили на душата, която правеше тогава видима тази субстанция. Те виждаха силата за това виждане в моралните сили на душата. И тази субстанция действително беше виждана и открита от розенкройцерите. Те откриха, че тази субстанция живее под определена форма в света, в Макрокосмоса, както и в човека.
Навън в света, извън човека, те почитаха тази субстанция като великата одежда, като великата дреха на Макрокосмоса.
В човека те виждаха възникването на тази субстанция в хармоничното взаимодействие между мисленето и волята. Те виждаха силите на волята не само в човека, но също и в Макрокосмоса, например в светкавицата и гръмотевицата. Те виждаха също и силите на мисленето от една страна в човека и след това навън в света, в дъгата, в утринната зора. За постигането на една такава хармония между волята и мисленето розенкройцерите търсеха силата в излъчването на етерното тяло на тринадесетия, на Кристиян Розенкройц. Установено беше, че всички техни открития трябваше да останат сто години като тайна при розенкройцерите и едва след това, след сто години, тези открития на розенкройцерите можеха да бъдат изнесени в света.
към текста >>
Те виждаха силите на волята не само в човека, но също и в Макрокосм
оса
, например в светкавицата и гръмотевицата.
Те виждаха силата за това виждане в моралните сили на душата. И тази субстанция действително беше виждана и открита от розенкройцерите. Те откриха, че тази субстанция живее под определена форма в света, в Макрокосмоса, както и в човека. Навън в света, извън човека, те почитаха тази субстанция като великата одежда, като великата дреха на Макрокосмоса. В човека те виждаха възникването на тази субстанция в хармоничното взаимодействие между мисленето и волята.
Те виждаха силите на волята не само в човека, но също и в Макрокосмоса, например в светкавицата и гръмотевицата.
Те виждаха също и силите на мисленето от една страна в човека и след това навън в света, в дъгата, в утринната зора. За постигането на една такава хармония между волята и мисленето розенкройцерите търсеха силата в излъчването на етерното тяло на тринадесетия, на Кристиян Розенкройц. Установено беше, че всички техни открития трябваше да останат сто години като тайна при розенкройцерите и едва след това, след сто години, тези открития на розенкройцерите можеха да бъдат изнесени в света. Едва след като върху тях биваше работено сто години, те можеха да бъдат обсъждани по съответен начин. Така от седемнадесетото до осемнадесетото столетие беше подготвено това, което през 1785 година намери своя израз в съчинението „Тайните фигури на розенкройцерите”.
към текста >>
119.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
– Ето какво знаеше средновековният розенкройцер и той си казваше: Когато се оставям под въздействията на природата и изпитвам такива чувства, аз правя самия себе си подобен на Макрокосм
оса
.
Средновековният розенкройцер знаеше, че ако в една инкарнация не води борба със своите страсти, в следващата инкарнация той ще се роди с предразположение към една или друга болест, но ако пречисти своите страсти, в следващата инкарнация ще е предразположен към добро здраве. Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи към разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта. Така ние можем да разберем как за средновековния розенкройцер един такъв природен процес можеше да се превърне в най-смирената молитва. Наблюдавайки образуването на солта, средновековните розенкройцери си казваха с чувство на най-чисто смирение: Тук божествено-духовните сили са работили от хиляди години насам така, както в мен действуват чистите мисли. Зад Майя, зад илюзията на природата аз се прекланям пред мислите на Боговете, на божествено-духовните Същества.
– Ето какво знаеше средновековният розенкройцер и той си казваше: Когато се оставям под въздействията на природата и изпитвам такива чувства, аз правя самия себе си подобен на Макрокосмоса.
Ако разглеждам този процес само външно, аз се отделям от Бога, отпадам от Макрокосмоса. Така усещаше нещата средновековният теософ или розенкройцер.
към текста >>
Ако разглеждам този процес само външно, аз се отделям от Бога, отпадам от Макрокосм
оса
.
Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи към разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта. Така ние можем да разберем как за средновековния розенкройцер един такъв природен процес можеше да се превърне в най-смирената молитва. Наблюдавайки образуването на солта, средновековните розенкройцери си казваха с чувство на най-чисто смирение: Тук божествено-духовните сили са работили от хиляди години насам така, както в мен действуват чистите мисли. Зад Майя, зад илюзията на природата аз се прекланям пред мислите на Боговете, на божествено-духовните Същества. – Ето какво знаеше средновековният розенкройцер и той си казваше: Когато се оставям под въздействията на природата и изпитвам такива чувства, аз правя самия себе си подобен на Макрокосмоса.
Ако разглеждам този процес само външно, аз се отделям от Бога, отпадам от Макрокосмоса.
Така усещаше нещата средновековният теософ или розенкройцер.
към текста >>
Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Косм
оса
пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете.
Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
към текста >>
Средновековният розенкройцер сам предприемаше в своята лаборатория тези процеси и тогава експериментиращият се отдаваше на наблюдение на образуването на солта, на разтварянето и на горенето, при които той се отдаваше на дълбоки религиозни чувства и долавяше връзката с всички сили на Макрокосм
оса
.
Средновековният розенкройцер сам предприемаше в своята лаборатория тези процеси и тогава експериментиращият се отдаваше на наблюдение на образуването на солта, на разтварянето и на горенето, при които той се отдаваше на дълбоки религиозни чувства и долавяше връзката с всички сили на Макрокосмоса.
Тези душевни процеси предизвикваха у него: първо мисли на Боговете, второ Любов на Боговете и трето – жертвоприношения на Боговете. И тогава този розенкройцер откриваше, че когато предприема един процес на образуване на солта, в него самия възникват такива чисти, пречистващи мисли. При един процес на разтваряне той се пробуждаше за любовта, проникнат беше от божествената Любов. В процеса на горене той се чувствуваше разпален към жертвена служба, тласкан да се пожертвува на олтара на света.
към текста >>
120.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Днес най-напред ще се занимаем отчасти с въпр
оса
защо себепознанието трябва да бъде трудно за човека.
Днес най-напред ще се занимаем отчасти с въпроса защо себепознанието трябва да бъде трудно за човека.
Човекът е сложно същество и когато говорим за човешкия душевен живот, за човешкия вътрешен живот, съвсем не бива да си представяме този душевен, този вътрешен живот като прост, елементарен, а следва да имаме търпението и постоянството да проникваме в него все по-дълбоко, за да можем постепенно да разберем действително това чудесно устройство, тази чудесна организация на божествено-духовните Същества, каквато се явява човекът. Преди да вникнем в същността на познанието две неща могат да ни се сторят очебийни в живота на човешката душа.
към текста >>
Ние можем много добре да си представим, че тези три, стоящи една над друга душевни дейности, чисто интелектуалната на мисленето, на представите, на съзерцанието, естетическата на приятността и неприятността, и моралната в импулсите спрямо злото и доброто, че тези различаващи се едно от друго изживявания на човешката душа са микрокосмически образи на това, което във великия свят навън в Косм
оса
е разположено едно над друго в трите свята: астралният свят, който се отразява като мисловен свят, интелектуален свят; деваканическият свят, който се отразява като естетически свят на приятността и неприятността; висшият деваканически свят, който се отразява като моралност.
Ние можем много добре да си представим, че тези три, стоящи една над друга душевни дейности, чисто интелектуалната на мисленето, на представите, на съзерцанието, естетическата на приятността и неприятността, и моралната в импулсите спрямо злото и доброто, че тези различаващи се едно от друго изживявания на човешката душа са микрокосмически образи на това, което във великия свят навън в Космоса е разположено едно над друго в трите свята: астралният свят, който се отразява като мисловен свят, интелектуален свят; деваканическият свят, който се отразява като естетически свят на приятността и неприятността; висшият деваканически свят, който се отразява като моралност.
към текста >>
Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосм
оса
.
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот. През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля. Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля. Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във волята. И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия.
Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
към текста >>
Обаче тези течения, които при спящия човек се вливат отвън, от мировото пространство, от Макрокосм
оса
във вътрешността на това, което лежи в леглото като физическо и етерно тяло, когато ги изследваме, представляват нещо твърде забележително.
От сърцето към главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата. Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и – просветвайки – обгръща със своите течения епифизата. Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек. Но различно е положението при спящия човек. При спящия човек положението е такова, че ако тук бихме имали областта на мозъка и тук областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна и отиващо към сърцето.
Обаче тези течения, които при спящия човек се вливат отвън, от мировото пространство, от Макрокосмоса във вътрешността на това, което лежи в леглото като физическо и етерно тяло, когато ги изследваме, представляват нещо твърде забележително.
Тези лъчи са твърде различни при различните хора. Спящите хора са твърде различни едни от други и ако тези, които все още са поне малко суетни биха знаели колко лошо се издават за окултния поглед, когато заспиват на публични събрания, щяха да се предпазват от такова заспиване, защото това е нещо, което наистина ги издава.
към текста >>
Така в човека се проявяват две течения, едното от Макрокосм
оса
, другото микрокосмическо.
И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата. В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина. И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от една спокойна светлина, се показва моралното превъзходство. Така в човека се отразява неговото морално състояние. И тази спокойна светлина се простира често пъти далеч до областта на сърцето.
Така в човека се проявяват две течения, едното от Макрокосмоса, другото микрокосмическо.
към текста >>
Ние бихме измерили цялото значение на това как тези две течения се срещат в човека само тогава, когато от една страна премислим това, което първо бе казано за душевния живот повече външно, а именно как той се проявява в неговата троична полярност на интелектуалното, естетическото и моралното, което тече отгоре надолу, от мозъка към сърцето, докато от друга страна стигаме до цялото значение на казаното, ако поставим пред погледа си съответното явление в Макрокосм
оса
.
Ние бихме измерили цялото значение на това как тези две течения се срещат в човека само тогава, когато от една страна премислим това, което първо бе казано за душевния живот повече външно, а именно как той се проявява в неговата троична полярност на интелектуалното, естетическото и моралното, което тече отгоре надолу, от мозъка към сърцето, докато от друга страна стигаме до цялото значение на казаното, ако поставим пред погледа си съответното явление в Макрокосмоса.
Днес това съответно явление трябва да бъде описано като резултат на най-грижливи окултни изследвания от последните години, изследвания, предприети от истинските розенкройцери. Макрокосмическите процеси следва да бъдат разглеждани в съответствие с микрокосмическите. Защото се оказва – и Вие все повече ще се убеждавате в това – че също и в Макрокосмоса се разиграват процеси, сходни на тези в Микрокосмоса.
към текста >>
Защото се оказва – и Вие все повече ще се убеждавате в това – че също и в Макрокосм
оса
се разиграват процеси, сходни на тези в Микрокосм
оса
.
Ние бихме измерили цялото значение на това как тези две течения се срещат в човека само тогава, когато от една страна премислим това, което първо бе казано за душевния живот повече външно, а именно как той се проявява в неговата троична полярност на интелектуалното, естетическото и моралното, което тече отгоре надолу, от мозъка към сърцето, докато от друга страна стигаме до цялото значение на казаното, ако поставим пред погледа си съответното явление в Макрокосмоса. Днес това съответно явление трябва да бъде описано като резултат на най-грижливи окултни изследвания от последните години, изследвания, предприети от истинските розенкройцери. Макрокосмическите процеси следва да бъдат разглеждани в съответствие с микрокосмическите.
Защото се оказва – и Вие все повече ще се убеждавате в това – че също и в Макрокосмоса се разиграват процеси, сходни на тези в Микрокосмоса.
към текста >>
Както в областта на човешкото сърце става едно постоянно превръщане на кръвта в етерна субстанция, един подобен процес става също и в Макрокосм
оса
.
Както в областта на човешкото сърце става едно постоянно превръщане на кръвта в етерна субстанция, един подобен процес става също и в Макрокосмоса.
Ние ще разберем това, когато обърнем нашия поглед към Мистерията на Голгота и към онзи момент, когато кръвта на Христос Исус изтича от Неговите рани. Тази кръв не трябва да бъде разглеждана само като химическа субстанция. По силата на всичко онова, което бе описано като природа на Исус от Назарет, тя е нещо твърде особено. Когато тази кръв изтече и се вля в Земята, на нашата Земя бе дадена една субстанция, която, съединявайки се със Земята, се превърна в едно събитие от най-голямо значение за следващите времена на Земята. Това е нещо, което можеше да настъпи само веднъж.
към текста >>
Обаче, изхождайки от това познание, че сме наистина един образ, но и че сме още твърде далеч от това, което трябва да бъдем, по околния път на това познание ние градим познанието, което ни кара наред със съзнанието за нашето човешко достойнство да постигнем също истинската скромност и смирение по отношение на Макрокосм
оса
и неговите Богове.
Това, което се намира в нас, са сянкови образи на великия свят и това, което е нашият организъм, което съставлява така наречените наши съставни части, нашето физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и нашият Аз, за божествените Същества това са отделни светове. Това, което при нас е физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, то е единият свят, другият свят е по-висшият, небесният свят. За божествено-духовните Същества съставните части на човешкото същество са висши божествено-духовни светове. Човекът е нещо толкова сложно, понеже той е едно действително отражение, един действителен огледален образ на духовния свят. Това трябва да го доведе до съзнанието за неговото човешко достойнство.
Обаче, изхождайки от това познание, че сме наистина един образ, но и че сме още твърде далеч от това, което трябва да бъдем, по околния път на това познание ние градим познанието, което ни кара наред със съзнанието за нашето човешко достойнство да постигнем също истинската скромност и смирение по отношение на Макрокосмоса и неговите Богове.
към текста >>
121.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Косм
оса
.
Как стои работата с третата съставна част, с волевите импулси? Тук също можем да приведем един вид пример. Обаче това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин. Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно.
Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса.
Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание. Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава. И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги! Да може този момент да продължи вечно!
към текста >>
122.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
След като вчера говорихме за човешкия живот като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпр
оса
: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен живот?
След като вчера говорихме за човешкия живот като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен живот?
Тук трябва да изходим първо от нашия живот на волевите импулси и да се запитаме: Кои качества трябва да развиваме най-вече, когато искаме да действуваме по благоприятен начин върху нашия волев живот?
към текста >>
С това част от Кармата засяга също и въпр
оса
за възпитанието, защото възпитанието е съдба, част от Кармата, проявяваща се още в детството.
Тук обаче трябва да разглеждаме това, което считаме като съдба, в един широк смисъл. Ние трябва да си представяме тази наша съдба така, че например да си казваме: Присъщо е на съдбата на човека, че той развива тези или онези сили в точно определена възраст. И тук често се правят грешки във възпитанието на децата.
С това част от Кармата засяга също и въпроса за възпитанието, защото възпитанието е съдба, част от Кармата, проявяваща се още в детството.
към текста >>
123.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Четирите Принципа на Косм
оса
са в многостранно отношение с нашите четири по-нисши принципи, включително и с най-важния от тях, с Аза.
Започвайки от Сатурновата епоха и минавайки през Слънчевата и Лунната епохи човекът разви своето физическо, етерно и астрално тяло. Азът можа да дойде едва на Земята в достатъчно подготвените тела и да се развие там по-нататък под благоприятните влияния на Христовия Импулс, защото Христос е макрокосмически това, което нашият Аз е микрокосмически.
Четирите Принципа на Космоса са в многостранно отношение с нашите четири по-нисши принципи, включително и с най-важния от тях, с Аза.
В нашата епоха вече изгряват и по-висшите човешки принципи. Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух се развиват в нас с помощта на макрокосмическите Принципи, обаче не чрез четвъртия макрокосмически Принцип, а чрез това, че Същества, които за самите себе си нямат никакво макрокосмическо, а само едно микрокосмическо значение, действуват като истински учители всред човечеството, тъй като те вече са се издигнали над човека с един или повече от висшите принципи. Напротив, Христос е едно макрокосмическо Същество, което се намира на четвъртата степен на своето макрокосмическо развитие, както човекът се намира на четвъртата степен на своето микрокосмическо развитие.
към текста >>
124.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Да, в тези прераждания би настъпило следното: Постепенно в своите тела хората биха се превърнали в един деградирал, увяхващ род, в един род, който накрая би разполагал с толкова
оса
катени тела, че хората не биха могли да вършат нищо.
Ако тази Духовна наука като едно ново откровение би била отхвърлена от хората на настоящото време, хората естествено биха се явили на Земята и в своите следващи инкарнации. Защото животът не престава поради това, че хората не знаят нищо за законите на живота. Хората биха се въплъщавали и занапред, обаче в тези човешки прераждания би настъпило нещо твърде странно.
Да, в тези прераждания би настъпило следното: Постепенно в своите тела хората биха се превърнали в един деградирал, увяхващ род, в един род, който накрая би разполагал с толкова осакатени тела, че хората не биха могли да вършат нищо.
Накратко, ако съзнанието не подържа онази силна надежда, която се влива в нас чрез сигурното познание, което черпим от закона на Кармата и от закона за повтарящите се земни животи, тогава човечеството би било сполетяно от едно изчерпване, от едно пресъхване в бъдещите инкарнации. Човечеството проявява вече тенденция да ражда умиращи, изсъхващи тела, тела, които в бъдеще биха станали все по-рахитични, даже и по отношение на костната система. Новото откровение, което ще се прояви не само като теория, а като живителни сили, преди всичко като живителни сили на надеждата, ще внесе мозък в костите, жизнена сила в нервите.
към текста >>
Така и днес може да има хора, които тълкуват материалистично това, което трябва да се схваща духовно и когато то не се случва, те започват да мислят върху въпр
оса
така, както се е мислило върху събитията преди осъществяването на хилядогодишното царство.
Докато Йоан Кръстител казваше: Променете настроението на душите, царствата небесни са вече близо; приемете човешкия Аз, който вече няма нужда да се излъчва, за да премине в духовния свят – с това ясно и просто е казано за какво става дума, казано е, че със събитията от Палестина е дошло времето, когато свръхсетивното може да просияе в човешкия Аз, така че небесата да слязат до човешкия Аз – докато по-рано Азът трябваше да се потопи в безсъзнанието, за да стигне до тях. Онези, които тълкуват всичко материалистично, казват: Да, Христос е държал сметка за слабостите и грешките, за предразсъдъците на своето време и затова е възвестил на лековерните, че хилядогодишното царство ще се осъществи или ще настъпи една голяма Земна катастрофа. Обаче подобно нещо не се случи. Но вече имаше една катастрофа, която действително стана, само че тя беше забележима единствено за Духа. Онези, които са лековерни и суеверни, вярват, че Христос е възвестил едно буквално слизане от облаците, но това са материалистични тълкуватели на нещо, което Христос е разбирал и вложил в своите думи.
Така и днес може да има хора, които тълкуват материалистично това, което трябва да се схваща духовно и когато то не се случва, те започват да мислят върху въпроса така, както се е мислило върху събитията преди осъществяването на хилядогодишното царство.
Днес някой гледа към Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това отношение Христос също е хранел вярата на своето време. Той е мислил за едно скорошно идване на Царствата небесни на Земята. Това беше една слабост на Христос, считаха те и после хората видяха – така казват големите богослови – че Царствата небесни не слязоха на Земята.
към текста >>
125.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще п
оса
ди надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие.
Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще посади надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие.
Ако в човешките души не влезе това, което духовността може да им донесе и което антропософското движение иска, тогава външната култура все още би могла да върви малко напред, но накрая хората биха стигнали дотам, да си кажат: Да, ние постигнахме всичко това! Безжични устройства пренасят нашите мисли, устройства, за които предците дори не са сънували, такива устройства има по цялото лице на Земята. Но каква е ползата ни от всичко това? Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга. Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства.
към текста >>
126.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Никой, който е разбрал досегашните неща, не бива да задава въпр
оса
: Но, как става така, че хората вече са развили на Старото Слънце етерното, или жизненото тяло, а сега трябва отново да го развиват през Древно-индийската културна епоха?
Никой, който е разбрал досегашните неща, не бива да задава въпроса: Но, как става така, че хората вече са развили на Старото Слънце етерното, или жизненото тяло, а сега трябва отново да го развиват през Древно-индийската културна епоха?
Който е разбрал нещата, не бива да задава този въпрос, защото работата стои така: Без съмнение, човешкото етерно, или жизнено тяло е било заложено още през време на Старото Слънце. Следователно, когато човекът е дошъл на Земята, той вече е притежавал етерното, или жизненото тяло. Обаче това етерно, или жизнено тяло може да бъде формирано още по-добре, вътре в него може да бъде работено чрез по-късните съставки, които човекът вече е развил в себе си. Така че, естествено, човекът има своето етерно, или жизнено тяло на относително по-висока степен, когато той е въплътен в Древно-индийската епоха, обаче през тази следатлантска културна епоха той работи с придобития Аз – с всичко, което човекът е изработил междувременно – в своето етерно, или жизнено тяло, влага в него по-фините форми. И всъщност това, което се развива в нашата следатлантска културна епоха, е едно по-фино формиране на различните съставни части, изграждащи човешката природа.
към текста >>
Така че можем да зададем въпр
оса
: Какво беше положението с тези Същества в началото на Земното развитие?
Нека вземем под внимание две класи от тези Лунни Същества. Първо онези, които са развили именно тяхната пета основна част, както ние ще развием в Шестата следатлантска културна епоха Духът-Себе и след това бихме приключили нашето развитие само с това, без да развием шестата и седмата основна част. Нека вземем под внимание тази една класа, която луциферическите Същества е развила като нейна пета основна част и нека вземем под внимание една друга класа Лунни Същества от луциферическо естество, която е образувала нейната шеста основна част, но не и седмата. Такива Същества е имало в началото на Земното развитие, когато човекът се готвеше да развие своя Аз.
Така че можем да зададем въпроса: Какво беше положението с тези Същества в началото на Земното развитие?
Това бяха Същества, които жадно очакваха да развият през време на Земното развитие своята шеста основна част, следователно Същества от луциферическо естество, които на Луната бяха стигнали само до развитието на своята пета основна част и искаха да развият на Земята своята шеста основна част. И това бяха Същества от втора класа, които на Луната вече бяха развили тяхната шеста основна част и на Земята искаха да развият седмата си основна част. Това очакваха те от Земното развитие. След това освен тях от Луната дойде и човекът с три основни части, за да развие своята четвърта част.
към текста >>
Следователно, за развитието на Христовото Същество беше нормално – когато то слезе от Макрокосм
оса
на нашата Земя, да донесе великия Импулс от макрокосмическия Аз, за да приеме микрокосмическият Аз, човешкият Аз този импулс и да може да върви по-напред в развитието.
В началото на Земното развитие Той беше едно макрокосмическо Същество, едно Същество, което следователно е изложено на съвършено други условия, отколкото микрокосмическите Същества. И условията на неговото развитие бяха от особено естество. Те бяха такива, че това макрокосмическо Христово Същество беше развило макрокосмически четвъртия принцип, макрокосмическия Аз извън Земното битие. За неговото развитие, т.е. за това Христово развитие беше нормално да постигне извън Земята съвършеното развитие на един Аз от макрокосмическо естество и след това да слезе на Земята.
Следователно, за развитието на Христовото Същество беше нормално – когато то слезе от Макрокосмоса на нашата Земя, да донесе великия Импулс от макрокосмическия Аз, за да приеме микрокосмическият Аз, човешкият Аз този импулс и да може да върви по-напред в развитието.
За Христос беше нормално да има не микрокосмически Азов Импулс, а макрокосмически Азов Импулс. Така Христовото Същество е едно Същество, което в известно отношение прилича на човека, само че човекът е микрокосмичен и микрокосмически проявява своите четири принципа, следователно и неговият Аз, като Земен Аз е микрокосмически. Обаче Христос има един миров Аз. Следователно при него развитието беше протекло така, че неговото величие идваше от пълното развитие на този Аз, който Той донесе на Земята.
към текста >>
Но всеки равночислен принцип на Макрокосм
оса
и Микрокосм
оса
има едно вътрешно родство със съответния друг, който има същото число.
Следователно, Христос е едно Същество от четиричленно естество – включително до неговия макрокосмически Аз – както и човекът микрокосмически е едно четиричленно Същество. И както през време на Земната епоха човекът има мисията да развие своя Аз, за да може да приема, така Христос трябваше да развие своя Аз, за да може да дава. Когато слезе на Земята, Той беше такъв, че всичко в неговото Същество беше „употребено”, за да може човекът да развие своя четвърти принцип.
Но всеки равночислен принцип на Макрокосмоса и Микрокосмоса има едно вътрешно родство със съответния друг, който има същото число.
Четвъртият макрокосмически принцип в Христос отговаря на четвъртия микрокосмически принцип в човека и петият макрокосмически принцип в Христос ще отговаря на Духът-Себе в човека.
към текста >>
Така влезе Христос в своя земен път, като донесе на човека от Макрокосм
оса
онова, което човекът трябваше да развие микрокосмически, само че Христос го донесе като Макрокосмически Принцип.
Така влезе Христос в своя земен път, като донесе на човека от Макрокосмоса онова, което човекът трябваше да развие микрокосмически, само че Христос го донесе като Макрокосмически Принцип.
Той влезе в Земното развитие така, че в хода на това развитие не притежаваше нито петия, нито шестия, нито седмия принцип, както и самият човек не ги притежава.
към текста >>
По повод на Коперниковата теория, която, така да се каже, извади Земята от нейната неподвижност и я приведе в едно непрекъснато движение около Слънцето и показа, че Земята е една нищожна прашинка в Косм
оса
, вече се задава въпросът: Добре, но как християнската идея ще застане редом с тази теория?
Ето защо е толкова важно да се знае как стоят нещата от гледна точка на Духовната наука.
По повод на Коперниковата теория, която, така да се каже, извади Земята от нейната неподвижност и я приведе в едно непрекъснато движение около Слънцето и показа, че Земята е една нищожна прашинка в Космоса, вече се задава въпросът: Добре, но как християнската идея ще застане редом с тази теория?
– Възниква една противоположност между християнската идея и тази естествена наука, като се казва: В по-стари времена хората можеха да насочват погледа си към Кръста на Голгота и към Христос, защото Земята им изглеждаше като избрано място във Вселената, а другите небесни тела им изглеждаха малки и съществуващи заради Земята. Тогава би могло да се каже още: Земята изглеждаше на хората достойна да носи Кръста на Голгота! Обаче когато Коперниковото учение засегна Духовете, хората започнаха да се подиграват и да си мислят: Тъй като другите небесни тела имат поне толкова значение, колкото и Земята, би трябвало Христос да е бродил от едно небесно тяло на друго небесно тяло. Но понеже другите небесни тела са много по-големи от Земята, би било странно Богочовекът да е извършил своето спасително дело върху малката Земя! – Така смяташе един северен учен.
към текста >>
127.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Антропософът става антропософ чрез това, че остава възприемчив през целия си живот, дори и когато к
оса
та му е побеляла.
Ето защо истински антропософ е не този, който познава теоретически ученията, а само този, който знае да тълкува своя живот и живота на другите хора в смисъла, който беше посочен днес. Тогава антропософията става една основна сила, която преобразява нашия душевен живот. Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет. Антропософски ориентираният теософ трябва да има вярата: Само ако искаш, само ако приложиш твоите мощни вътрешни сили, ти можеш да преобразиш твоя характер. Ние трябва да се научим да чувствуваме, да усещаме, че в нас самите и във всичко друго царува нещо безсмъртно.
Антропософът става антропософ чрез това, че остава възприемчив през целия си живот, дори и когато косата му е побеляла.
И това съзнание, че непрестанно и непрестанно можем да вървим напред, ще преобрази целия ни сегашен духовен живот.
към текста >>
128.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ние внимателно трябва да проверим себе си: Дали, задавайки въпр
оса
, ние не влагаме вече в него нещо от обичайната рутина на живота, която, извинете, може да бъде сполучливо изразена с думите: Всъщност човекът с нежелание иска да учи нещо, с нежелание иска да усвои нещо духовно.
При обсъждането на този въпрос, който засягаме тук, и който – бих казал – напира да прозвучи от устата, ние трябва да се простим със всички удобства на живота.
Ние внимателно трябва да проверим себе си: Дали, задавайки въпроса, ние не влагаме вече в него нещо от обичайната рутина на живота, която, извинете, може да бъде сполучливо изразена с думите: Всъщност човекът с нежелание иска да учи нещо, с нежелание иска да усвои нещо духовно.
Това е неудобно за него. Трябва да се запитаме, дали в този въпрос не прибавяме част от това усещане за неудобство. Защото всъщност ние не сме убедени, че постигаме висшите дарове на антропософията по един по-удобен начин, отколкото онова, което примерно извличаме от нашите литературни произведения. Често пъти се подчертава по един лекомислен начин, че е достатъчно само човек да познае себе си, че е достатъчно да се стреми да бъде един добър човек и тогава той вече е антропософ. Обаче едно по-дълбоко познание ни показва именно това, че едно от най-трудните неща на света е човек да бъде добър и че нищо не се нуждае от толкова голяма подготовка, както този идеал – да бъдеш един добър човек.
към текста >>
А що се отнася до въпр
оса
за себепознанието, това съвсем не е такъв въпрос, на който да може да се отговори светкавично, както би могъл да вярва някой.
А що се отнася до въпроса за себепознанието, това съвсем не е такъв въпрос, на който да може да се отговори светкавично, както би могъл да вярва някой.
Ето защо днес искаме да засегнем някои въпроси, които често пъти намират израз в току що казаното. Искаме да разгледаме, доколко, макар и привидно, антропософията се явява като едно учение, като една наука, макар че в най-висшия смисъл тя ни дава онова, което можем да наречем себепознание и ни отваря пътя към “добрия човек”. Тук става дума преди всичко за това, да разглеждаме от различни страни как антропософията може да се влее в живота.
към текста >>
– Онзи, който поставя въпр
оса
така, може да стигне до един отговор само тогава, когато разполага с едно действително познание за природата на нашата човешка карма, на човешката съдба.
Защо се нуждаем от утеха в живота? Защото можем да бъдем разтревожени за едно, или друго нещо, защото страдаме, защото могат да ни сполетят нещастия. Естествено е по отношение на страданието човек да се чувствува така, като че ли нещо вътре в него би трябвало да се противопостави на това страдание, и да си каже: Защо трябва да страдам, защо ме сполетя това страдание? Не би ли могло животът ми да протече така, че да не ме сполетяват никакви страдания, да бъда доволен?
– Онзи, който поставя въпроса така, може да стигне до един отговор само тогава, когато разполага с едно действително познание за природата на нашата човешка карма, на човешката съдба.
Защо страдаме ние в света? А с това имаме предвид както външните, така и вътрешните страдания, които възникват от вътрешната организация, поради които ние не винаги сме доволни, не винаги можем да се справим в живота. Защо ни сполетяват такива неща, които ни оставят недоволни?
към текста >>
129.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Аз нявга п
оса
дих като сигурна закрила
Аз нявга посадих като сигурна закрила
към текста >>
130.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Сега искаме да си зададем въпр
оса
: Какво има да каже окултизмът за тази революция на мисленето?
В предишни времена душата усещаше нещо различно: почувствувайте каква огромна разлика съществува между един човек на настоящето и един такъв, който е живял преди столетия. Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в мировото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената. Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата. Всички идеи и представи на хората станаха различни от тези, които съществуваха преди Коперник.
Сега искаме да си зададем въпроса: Какво има да каже окултизмът за тази революция на мисленето?
към текста >>
Онзи, който като окултист повдига въпр
оса
как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
Това идва оттам, че всички понятия и идеи на Коперник са инспирирани от Луцифер. Защото коперниканството е една от последните атаки, едно от последните големи нападения, които Луцифер е предприемал срещу човешкото развитие. В по-старите светогледи, съществуващи преди Коперник, хората имаха външния свят на Майя, на илюзията; обаче с благата на мъдростта, които се предаваха от поколение на поколение, те получаваха и истината за нещата и за света. Обаче след Коперник човекът има около себе си Майя и илюзия не само по отношение на своите сетивни възприятия; сега самите му понятия и идеи се превърнаха в Майя, в илюзия. Днес за човека е нещо самопонятно, че Слънцето стои в средата, а планетите се въртят около него, описвайки елипси.
към текста >>
131.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА НА МАКРОКОСМ
ОСА
СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА НА МАКРОКОСМОСА
към текста >>
Следователно, в известен смисъл те са преждевременно узрели, предварително разполагат с нещо, обаче не са в хармония с Косм
оса
.
Те не знаят нищо за четвъртия принцип, не знаят, следователно, нищо за Христос. Това трудно може да се изрази с нашия език. Бихме могли да кажем приблизително следното: Те се обръщат подигравателно към горните Богове, които полагат усилия за развитието на Христовия Принцип в човечеството и ги предизвикват: Вие можете да дадете на човека само четвъртия принцип; ние обаче можем да му дадем петия принцип. – Това фактически е нещо по-висше, което те, както ние предчувствувайки го вършим в Петата коренна раса, са донесли със себе си като нещо вече изработено. На всичко това обаче му липсва четвъртият макрокосмически принцип, Христос, за който те изобщо не знаят нищо.
Следователно, в известен смисъл те са преждевременно узрели, предварително разполагат с нещо, обаче не са в хармония с Космоса.
Ето защо според тях нормалното развитие е нещо „по-просто” и те си въобразяват, че стоят над него. И ще дойде време, когато чрез силата на по-висшите принципи, на петия и дори на шестия принцип, луциферическите Духове ще имат голямо влияние върху намиращото се под тяхна власт човечество.
към текста >>
132.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Духовната наука ни учи, че процесите между смъртта и новото раждане са свързани с отношенията в Косм
оса
.
Духовната наука ни учи, че процесите между смъртта и новото раждане са свързани с отношенията в Космоса.
Душата е подложена на един важен контраст: през време на физическото съществувание ние можем да породим у себе си определени промени, обаче това не може да се случи в периода между смъртта и новото раждане. Например между раждането и смъртта сме имали определено отношение към един човек, изживяваме нещо общо с един приятел; сега след смъртта сме научили за него нещо, което не сме изживели с него на Земята. Как ние изграждаме отношението след смъртта? Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия? Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение.
към текста >>
Навън в Косм
оса
човек трябва да е станал напълно съзнателен, за да е в състояние да формира по-късно своя физически мозък.
Който не е бил религиозен, който не е приел в себе си нещо вечно, нещо божествено, който не е могъл да постигне в сферата на Меркурий духовно-душевни отношения с други човешки души, той също ще бъде един духовен отшелник в сферата на Венера и обратно, там ние ще бъдем дружелюбни същества, ако в сферата на Меркурий сме били свързани с еднакво мислещи и чувствуващи същества и сме развили религиозна топлина помежду си. Атеистите стават отшелници в сферата на Венера, монистите ще трябва да живеят в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия. Да бъде човек духовен отшелник, означава той да има едно притъпено съзнание, което не обхваща другия; да бъде човек дружелюбно същество означава той да има едно ясно съзнание, което прониква в съзнанията на другите души. Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити. Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния свят, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация.
Навън в Космоса човек трябва да е станал напълно съзнателен, за да е в състояние да формира по-късно своя физически мозък.
После човекът става обитател на Слънцето. Това настъпва приблизително сто години след новата смърт. В сферата на Слънцето човек има възможността да изгради определено отношение към всички хора. Ако един човек се е отворил за Христовия Импулс, тогава неговата душа е отворена за всички хора. След като Мистерията на Голгота е вече исторически факт, ние можем да се свържем с Христовия Импулс, който е най-великата духовна сила.
към текста >>
Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Косм
оса
.
До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от Христос.
Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса.
Сега до нас застава Луцифер. Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас. Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие. Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето. Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят.
към текста >>
Занапред ще се раждат хора с недоразвити тела, защото, отхвърляйки Духовната наука, те ще са неподготвени да извличат жизнени сили от Косм
оса
.
Духовната наука трябва да изпълнява съществена роля и в нашето ежедневие. Хората все повече и повече ще установяват какви жизнени сили могат да бъдат извлечени през периода между смъртта и новото раждане.
Занапред ще се раждат хора с недоразвити тела, защото, отхвърляйки Духовната наука, те ще са неподготвени да извличат жизнени сили от Космоса.
Хората трябва да се стремят към разбиране на Духовната наука и заради самата Земя! Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят! Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света.
към текста >>
Ние трябва да осъзнаем нашето родство с Макрокосм
оса
.
Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света. Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа. Ти имаш лоши подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос!
Ние трябва да осъзнаем нашето родство с Макрокосмоса.
Днес човекът може само да предусеща това, което протича между смъртта и новото раждане.
към текста >>
133.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Към стр...: Йоан от Дамаск... една книга във формата на роман: Ле- гендата за Варлам и Й
оса
фт.
Към стр...: Йоан от Дамаск... една книга във формата на роман: Ле- гендата за Варлам и Йосафт.
Първи немски превод на гръцкия текст от Феликс Либрехт, Мюстер, 1847 г. Нов превод от Лудвиг Бухард, Мюн- хен /издателство Театин/.
към текста >>
Към стр...: Йозафант - същото има за Бодисатва: Виж указанието на стр.., по- нататък Ернст Куп, "Варлам и Й
оса
ф".
Към стр...: Йозафант - същото има за Бодисатва: Виж указанието на стр.., по- нататък Ернст Куп, "Варлам и Йосаф".
Една библиографсколитературно-историческа студия, Мюнхен 1894 г., съчинения на Княжеската Баварска Академия на Науките.
към текста >>
съчинението "Прераждане, или разширение на въпр
оса
за безсмъртието по емпиричен път според познатите природни закони".
Към стр...: Виденман... Дросбах: Максимилиян Дросбах написа в 1849 г.
съчинението "Прераждане, или разширение на въпроса за безсмъртието по емпиричен път според познатите природни закони".
Без назоваване на своето име той обяви една награда за най-доброто развитие на написаните в тази книга мисли на стойност 40 златни дуката. Чрез това бе даден повод за написване съчинението на Густав Виденман /1812-1876 г./ "Мисли върху безсмъртието като повторение на земния живот", Виена 1851 г., което получи наградата. Малкото съчинение бе издадено отново заедно с една статия на Ц. С. Пихт "Изникването на идеята за прераж- дането при лекаря и философа Густав Виденман към 1850 г. " в издателство Щутгарт 1961
към текста >>
134.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
Възстановяване на връзките между Макрокосм
оса
и Микрокосм
оса
.
Отношението на отделните човешки души към Христовия Импулс.
Възстановяване на връзките между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
Спасителното Христово дело и неговата обективност. Екзотеричният път към Христос: Тайната вечеря и Евангелията. Езотеричният път: Причастието в Духа и силата на медитацията.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и косм
оса
, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
135.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Нека сега да поставим въпр
оса
: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е.
Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е.
което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина? Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята. Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието.
към текста >>
136.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И ако искаме да получим отговор на въпр
оса
, доколко са различните, ние отново можем да се позовем на ясновидското изследване.
Разликата е огромна! Би било напълно погрешно да смятаме, че това, което днес ясновидецът в резултат на своето навлизане в свръхсетивните светове и това, което ясновидците поначало виждаха в духовния свят след Мистерията на Голгота, е същото, което ще получат, като непосредствена визия, все повече човешки същества. Това са две съвършено различни неща.
И ако искаме да получим отговор на въпроса, доколко са различните, ние отново можем да се позовем на ясновидското изследване.
Защо поначало се стига до там, че след 20 век Христос Исус навлиза все по-дълбоко в обикновеното съзнание на хората? Причината е следната.
към текста >>
То се състои в следното: Определена „служебна инстанция“ в Косм
оса
, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега в ръцете на Христос.
То се състои в следното: Определена „служебна инстанция“ в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега в ръцете на Христос.
И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че Христос ще стане господар на Кармата, отнасяща се до еволюцията на цялото човечество. А с това се слага началото на онзи процес, който е загатнат също и в Евангелието с думите: Той ще дойда отново, за да „раздели“ живите от мъртвите, за да предизвика „кризата“ между живите и мъртвите!
към текста >>
Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Косм
оса
и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Косм
оса
, се свързва с едно човешко тяло.
година?
Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло.
В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е. между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос. Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек. И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна.
към текста >>
В дълбините на своята душа, Паскал непрекъснато задаваше въпр
оса
: Да, какво би станало с човека, ако Христос не беше се намесил в еволюцията на човечеството?
Една от онези личности, която в своето цялостно душевно развитие се очерта като непримирим противник на това, което охарактеризирахме като йезуитизъм, е Блез Паскал*25: Той се изправя пред нас като един забележителен дух, който отхвърля всичко онова, което възникна като вредно влияние от стария църковен ред, но който отказа да приеме каквото и да е от модерния рационализъм. Както винаги се случва с великите духове, така и той остана напълно сам със своите мисли. Но какво всъщност стои в основата на неговите мисли? Ако разгледаме съчиненията, които е оставил, и най-вече неговите вълнуващи „Размисли“ те са достъпни за всеки, понеже бяха издадени и в Рекламна Универсална Библиотека -, ние виждаме, какво усещаше той относно предположението, какви биха станали хората, ако не се беше разиграло Христовото Събитие.
В дълбините на своята душа, Паскал непрекъснато задаваше въпроса: Да, какво би станало с човека, ако Христос не беше се намесил в еволюцията на човечеството?
И той си отговаряше: В този случай ние лесно можем да усетим, че човешката душа е изложена на две големи опасности! Кои бяха те?
към текста >>
И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпр
оса
за връзките между човешката душа и природния свят?
Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване. Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов. Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта. Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място.
И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят?
Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него. А какво е мнението на философите? Те смятат, че всички природни факти са пронизани от един абстрактен мисловен свят, който може да бъде изследван по философски път. Ако човекът има съзнание за себе си и с оглед на това себесъзнание пита: Какво представлява усъвършенствуването? тогава и двата отговора се оказват само празни звуци.
към текста >>
137.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Нима човекът от предхристиянското време е бил напълно чужд на Лог
оса
?
Мъченикът Юстин*29 отбелязва в своите съчинения нещо много показателно. Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит към Христос. Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съотношение между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество. В смисъла на своето време, той казва това, което ние и днес можем да повторим със същите думи: Христос или Логосът беше въплътен в човека Исус от Назарет. И той се пита: Добре, но нима Логосът не се е намирал в забележителните личности на предхристиянското време?
Нима човекът от предхристиянското време е бил напълно чужд на Логоса?
На този въпрос мъченикът Юстин отговаря с „не“. Това в никакъв случай не е така, смята той; Сократ и Хераклит също са били хора, в които е живял Логосът. Само че те не го притежаваха изцяло; едва след Христовото Събитие стана възможно човекът да изживее Логоса изцяло в себе си, в неговата първична, съвършена форма.
към текста >>
Само че те не го притежаваха изцяло; едва след Христовото Събитие стана възможно човекът да изживее Лог
оса
изцяло в себе си, в неговата първична, съвършена форма.
В смисъла на своето време, той казва това, което ние и днес можем да повторим със същите думи: Христос или Логосът беше въплътен в човека Исус от Назарет. И той се пита: Добре, но нима Логосът не се е намирал в забележителните личности на предхристиянското време? Нима човекът от предхристиянското време е бил напълно чужд на Логоса? На този въпрос мъченикът Юстин отговаря с „не“. Това в никакъв случай не е така, смята той; Сократ и Хераклит също са били хора, в които е живял Логосът.
Само че те не го притежаваха изцяло; едва след Христовото Събитие стана възможно човекът да изживее Логоса изцяло в себе си, в неговата първична, съвършена форма.
към текста >>
Другото е просто един отговор от първите християнски столетия на въпр
оса
, който днес трябва да поставим самите ние.
От подобно изказване на една личност, призната за отец на Църквата, ние най-напред виждаме, че първите християни са били добре запознати с това, което „винаги е съществувало“, както казва Августин и което чрез Мистерията на Голгота само се издига до една по-висша форма в Земното развитие.
Другото е просто един отговор от първите християнски столетия на въпроса, който днес трябва да поставим самите ние.
И тези, които са били все още близо до Събитието на Голгота, както мъченикът Юстин и са знаели много повече за своите предшественици, за хора като Хераклит и Сократ, са разсъждавали така: Дори и да е живял такъв забележителен човек като Сократ, дори и да е изживявал Логоса в себе си, все пак той не го е изживявал изцяло, не го е изживявал по един съвършен начин в неговата най-интензивна форма. А точно това е важното. Бих казал, че тук сме изправени пред едно свидетелство от по-древно време, че хората действително са усещали дори и да се абстрахираме от Събитието на Голгота как между пред християнските и следхристиянските столетия има нещо, по което хората от преди идването на Христос се различават от тези, които живеят след идването на Христос. Съществуват многобройни исторически доказателства, че древните са били убедени: Сега вече човешката природа е друга; сега вече хората имат други душевни качества.
към текста >>
И тези, които са били все още близо до Събитието на Голгота, както мъченикът Юстин и са знаели много повече за своите предшественици, за хора като Хераклит и Сократ, са разсъждавали така: Дори и да е живял такъв забележителен човек като Сократ, дори и да е изживявал Лог
оса
в себе си, все пак той не го е изживявал изцяло, не го е изживявал по един съвършен начин в неговата най-интензивна форма.
От подобно изказване на една личност, призната за отец на Църквата, ние най-напред виждаме, че първите християни са били добре запознати с това, което „винаги е съществувало“, както казва Августин и което чрез Мистерията на Голгота само се издига до една по-висша форма в Земното развитие. Другото е просто един отговор от първите християнски столетия на въпроса, който днес трябва да поставим самите ние.
И тези, които са били все още близо до Събитието на Голгота, както мъченикът Юстин и са знаели много повече за своите предшественици, за хора като Хераклит и Сократ, са разсъждавали така: Дори и да е живял такъв забележителен човек като Сократ, дори и да е изживявал Логоса в себе си, все пак той не го е изживявал изцяло, не го е изживявал по един съвършен начин в неговата най-интензивна форма.
А точно това е важното. Бих казал, че тук сме изправени пред едно свидетелство от по-древно време, че хората действително са усещали дори и да се абстрахираме от Събитието на Голгота как между пред християнските и следхристиянските столетия има нещо, по което хората от преди идването на Христос се различават от тези, които живеят след идването на Христос. Съществуват многобройни исторически доказателства, че древните са били убедени: Сега вече човешката природа е друга; сега вече хората имат други душевни качества.
към текста >>
138.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И ако развием у себе си качеството да приемаме думите в тяхната пълна сериозност, ние не бихме могли да подминем най-важните думи на апостол Павел просто като си кажем: Нека да не бързаме с изясняването на въпр
оса
с Възкресението.
Тук следва да припомним, че що се отнася до разпространението на християнството, основната заслуга е на апостол Павел.
И ако развием у себе си качеството да приемаме думите в тяхната пълна сериозност, ние не бихме могли да подминем най-важните думи на апостол Павел просто като си кажем: Нека да не бързаме с изясняването на въпроса с Възкресението.
Защото, какво означава това, което апостол Павел казва? То означава, че цялото християнство, както и самата вяра на християните изобщо нямат никакъв смисъл, ако Възкресението не е един несъмнен факт. Ето какво казва апостол Павел, от когото християнството като исторически процес води своето начало. Накратко, той казва следното: Който иска да се откаже от Възкресението, той в смисъла на Павел трябва да се откаже и от християнството!
към текста >>
Нека сега да хвърлим поглед към последните две хилядолетия и да видим какво е отношението на нашите съвременници към въпр
оса
за Възкресението, като се имат предвид особеностите на днешното образова ние.
Нека сега да хвърлим поглед към последните две хилядолетия и да видим какво е отношението на нашите съвременници към въпроса за Възкресението, като се имат предвид особеностите на днешното образова ние.
Тук аз не бих искал да се спирам на онези, които изобщо отричат Исус; и в случая, естествено, няма по-лесен отговор от този, че след като Исус не е съществувал, няма защо да си блъскаме главите с каквито и да е въпроси, свързани с Възкресението. Следователно, ако се абстрахираме от такива мнения, нека да се обърнем към онези хора, които в средата или в последната третина на 19 век започнаха да възприемат модерните представи на нашето време; и нека да се запитаме как би трябвало да разсъждават те по въпросите за Възкресението, като се опират на представите, които черпят от съвременната образователна система.
към текста >>
Модерното мислене дълго време е спорило по въпр
оса
, дали всички хора произлизат от един единствен прачовек, който някога е съществувал на Земята и е можел да бъде възприеман с физическите сетива.
Едва ли има по-неудобна представа за съвременните хора от тази, която обсъждаме сега. Защото, погледнато съвсем трезво, какво изисква тя от нас? Тя изисква нещо, което според модерното мислене е направо чудовищно.
Модерното мислене дълго време е спорило по въпроса, дали всички хора произлизат от един единствен прачовек, който някога е съществувал на Земята и е можел да бъде възприеман с физическите сетива.
Обаче сега Павел изисква следното. Той казва: Ако искаш да станеш християнин в истинския смисъл на думата, ти трябва да си представиш, че вътре в теб може да се роди и живее нещо, което би ти позволило да теглиш духовни линии до втория Адам, до Христос, до онзи Христос, който на третия ден се изправи от гроба; също както всички хора могат да теглят съответните линии до физическото тяло на първия Адам.
към текста >>
139.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
От всичко, което в хода на годините беше казано върху Евангелията, а също и от няколкото лекции през последните дни, Вие се убеждавате, че теософските представи, които тук или там биват считани за напълно задоволителни, всъщност са крайно недостатъчни, за да си отговорим на въпр
оса
, който ни интересува.
От вчерашната лекция видяхме, че в известен смисъл основният въпрос на християнството се покрива с този за Възкресението на Христос Исус. Видяхме още, как пред онзи проповедник на християнството, който стигна до непосредственото познание, че Христос е жив дори и след Събитието на Голгота, как пред Павел, веднага след Дамаск, изникна един величествен образ, представящ еволюцията на човечеството. И поемайки от тази изходна точка, вчера ние успяхме да си изградим една представа за естеството на Христос Исус непосредствено след Кръщението в реката Йордан. Следователно, следващата ни задача ще бъде да проучим събитията от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота. Но за да преминем от вчерашната изходна точка към разбирането на Мистерията на Голгота, необходимо е да се спрем на някои подробности, за да премахнем известни пречки, каквито човек обикновено среща в желанието си за сериозно и задълбочено навлизане в Мистерията на Голгота.
От всичко, което в хода на годините беше казано върху Евангелията, а също и от няколкото лекции през последните дни, Вие се убеждавате, че теософските представи, които тук или там биват считани за напълно задоволителни, всъщност са крайно недостатъчни, за да си отговорим на въпроса, който ни интересува.
към текста >>
Защото с въпр
оса
за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството.
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене. Ние посочихме, че течението на Гоутама Буда такова, каквото го практикуваха последователите на Буда беше най-малко подходящо, за да бъде разбрана Мистерията на Голгота. За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението.
Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството.
Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда. Обаче тук става дума за нещо друго. Когато аз описвам чувствата, които бликат от сърцето на истинския будист, какъвто беше примерът с диалога между цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена, следва да сме наясно: В рамките на будизма изобщо не може да се говори за Азовата природа на човека по онзи начин, по който сме длъжни да говорим ние. Дори трябва да приемем, че за ортодоксалния будист е направо ерес, когато Азовата природа бива обсъждана според нашите разбирания.
към текста >>
Вчера аз насочих Вашето внимание върху това, как много от представителите на нашата интелектуална епоха, изправени пред въпр
оса
за Възкресението, казват: Ако допусна в себе си истинското учение на апостол Павел за възкресението, тогава аз предизвиквам пробив в целия мой светоглед!
Вчера аз насочих Вашето внимание върху това, как много от представителите на нашата интелектуална епоха, изправени пред въпроса за Възкресението, казват: Ако допусна в себе си истинското учение на апостол Павел за възкресението, тогава аз предизвиквам пробив в целия мой светоглед!
Така се изразяват нашите образовани съвременници и несъмнено това, което трябва да кажем сега, ще бъде трудно разбираемо за тях.
към текста >>
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпр
оса
за Възкресението?
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението?
Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция? Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум. В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45.
към текста >>
Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпр
оса
: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция?
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението?
Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция?
Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум. В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45.
към текста >>
Но ето че идва ред и на въпр
оса
: А сега, когато сме наясно с този факт, не отдаваме ли прекалено голямо значение на нашето физическо тяло?
Но ето че идва ред и на въпроса: А сега, когато сме наясно с този факт, не отдаваме ли прекалено голямо значение на нашето физическо тяло?
Едно просто разсъждение би могло да Ви убеди, че без съзнание ние не можем да стигнем до никакъв Аз, и по-точно казано, до никакво съзнание за Аза. Без да развием съзнанието, ние не можем да стигнем до Аза. За да изградим Азовото съзнание в условията на физическия свят, нашето физическо тяло, включително и мозъка, трябва да функционира като един огледален апарат. В неговото отражение ние непрекъснато трябва да постигаме съзнание за самите себе си; липсата на огледален апарат би означавала и липса на Азово съзнание. Но какво представлява това огледало?
към текста >>
Ето защо вчера ние отнесохме едната част от въпр
оса
за същността на Христос в онзи период от време, който се простира след Йоановото Кръщение в Йордан.
Това не е нищо друго, освен най-великата жертва, която Христовото Същество можа да принесе в името на Земното развитие! А второто, което трябва да разберем, е следното: В какво се състои жертвата, която Христовото Същество принесе в името на Земното развитие.
Ето защо вчера ние отнесохме едната част от въпроса за същността на Христос в онзи период от време, който се простира след Йоановото Кръщение в Йордан.
Днес поставихме другия въпрос: Какво означава това, че с Йоановото Кръщение в Йордан, Христовото Същество слезе от духовния свят и се потопи в едно човешко тяло?
към текста >>
140.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Вчера загатнахме, че сега за нас е изключително важно да си отговорим на въпр
оса
: Какво всъщност се случи с онова Същество, което ние наричаме Христос Исус, какво се случи с Него през периода от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота?
Вчера загатнахме, че сега за нас е изключително важно да си отговорим на въпроса: Какво всъщност се случи с онова Същество, което ние наричаме Христос Исус, какво се случи с Него през периода от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота?
За да отговорим подробно на този въпрос, доколкото това е възможно, нека да си припомним накратко това, което знаем от предишни лекции, изнесени върху живота на Исус от Назарет, който след своята 30-та година стана носител на Христос. Главното по тази тема е представено с няколко думи и в моята наскоро излязла книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“.
към текста >>
И все пак, в троичното тяло на Исус от Назарет беше постигнато нещо съществено: А именно, че човешката природа такава каквато тя беше преди намесата на Луцифер и Ариман се оказа свързана с онази индивидуалност, която можа до най-голяма степен да извлече духовните истини от Макрокосм
оса
.
Следователно, когато в 30-та година Заратустра напусна троичното тяло на Исус от Назарет, той остави след себе си трите тела: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло. Обаче всичко онова, което Заратустровата индивидуалност успя да постигне благодарение на тези инструменти, тя го взе със себе си, така че то продължи да живее и по-нататък в тази индивидуалност, която сега напусна троичното тяло.
И все пак, в троичното тяло на Исус от Назарет беше постигнато нещо съществено: А именно, че човешката природа такава каквато тя беше преди намесата на Луцифер и Ариман се оказа свързана с онази индивидуалност, която можа до най-голяма степен да извлече духовните истини от Макрокосмоса.
Защото, помислете само, през какви етапи мина развитието на Заратустровата индивидуалност! В миналото, когато Заратустра за пръв път взе участие в изграждането на древно-персийската култура, още тогава, насочвайки поглед към великия Слънчев Дух, той проникна в най-дълбоките тайни на духовния свят. В своите следващи инкарнации, тази индивидуалност продължи да напредва по своя път.
към текста >>
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Косм
оса
.
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса.
Но по този начин телата на Натановия Исус бяха преобразени така, че като един вид инструменти те се оказаха годни да приемат в себе си екстракта, Христовия екстракт на Космоса. Ако индивидуалността на Заратустра не би проникнала в троичното тяло на Исус от Назарет, тогава очите на това тяло биха се оказали неспособни да понесат Христовата субстанция в решителния период между 30-та година и Мистерията на Голгота, а ръцете на това тяло биха се оказали неспособни да приемат Христовата субстанция през 30-та година. За да приеме в себе си Христос, това тяло трябваше да бъде внимателно подготвено и, така да се каже, разширено чрез индивидуалността на Заратустра. И така, в лицето на Исус от Назарет, такъв какъвто той беше от момента, когато го напусна Заратустра и в него влезе Христовото Същество, ние нямаме пред себе си нито някакъв адепт, нито някакви следи от един или друг високо развит човек. Защото един адепт е адепт благодарение на това, че в него живее една високо развита индивидуалност; но в случая тъкмо тази индивидуалност беше напуснала троичното тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
Но по този начин телата на Натановия Исус бяха преобразени така, че като един вид инструменти те се оказаха годни да приемат в себе си екстракта, Христовия екстракт на Косм
оса
.
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса.
Но по този начин телата на Натановия Исус бяха преобразени така, че като един вид инструменти те се оказаха годни да приемат в себе си екстракта, Христовия екстракт на Космоса.
Ако индивидуалността на Заратустра не би проникнала в троичното тяло на Исус от Назарет, тогава очите на това тяло биха се оказали неспособни да понесат Христовата субстанция в решителния период между 30-та година и Мистерията на Голгота, а ръцете на това тяло биха се оказали неспособни да приемат Христовата субстанция през 30-та година. За да приеме в себе си Христос, това тяло трябваше да бъде внимателно подготвено и, така да се каже, разширено чрез индивидуалността на Заратустра. И така, в лицето на Исус от Назарет, такъв какъвто той беше от момента, когато го напусна Заратустра и в него влезе Христовото Същество, ние нямаме пред себе си нито някакъв адепт, нито някакви следи от един или друг високо развит човек. Защото един адепт е адепт благодарение на това, че в него живее една високо развита индивидуалност; но в случая тъкмо тази индивидуалност беше напуснала троичното тяло на Исус от Назарет. Сега пред погледа си ние имаме само троичното тяло, подготвено от присъствието на Заратустра по такъв начин, че сега вече можеше да приеме в себе си Христовото Същество, или индивидуалността на Христос.
към текста >>
141.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Общо взето, досегашните лекции ни изправиха пред два въпр
оса
.
Общо взето, досегашните лекции ни изправиха пред два въпроса.
Единият от тях се отнася до обективното събитие, което ние свързваме с името на Христос Исус; до същността на онзи Христов Импулс, който се включи в еволюцията на човечеството. Другият въпрос се отнася до това, как отделният човек може да изгради своето лично отношение към Христовия Импулс, или как така да се каже този Христов Импулс може да работи за него самия.
към текста >>
Естествено, отговорите на тези два въпр
оса
имат нещо общо помежду си.
Естествено, отговорите на тези два въпроса имат нещо общо помежду си.
Ние вече видяхме, че Христовото Събитие представлява един обективен факт от човешкото развитие и че тъкмо от това, което застава пред нас във „Възкресението“, бликат реални, обективни сили. Защото заедно с Христос, от гроба възкръсна, така да се каже, един вид зародиш, чрез който отново ще бъде възстановено състоянието на нашия човешки фантом, и това, което възкръсна от гроба отново ще намери път към сърцата на онези, които търсят правилната връзка с Христовия Импулс.
към текста >>
ще се опитаме да намерим отговор на въпр
оса
, който би могъл да бъде поставен приблизително така: Как отделният човек ще намери сили, за да приеме в себе си, макар и постепенно, това, което идва от Христос след Неговото Възкресение?
Тази е обективната част от отношението на отделния човек към Христовия Импулс. Днес към лекциите от последните дни, ние ще прибавим и субективната страна, т.е.
ще се опитаме да намерим отговор на въпроса, който би могъл да бъде поставен приблизително така: Как отделният човек ще намери сили, за да приеме в себе си, макар и постепенно, това, което идва от Христос след Неговото Възкресение?
към текста >>
И тук ние стигаме до въпр
оса
: До какво отношение към Христос стига онзи, който не търси езотеричните пътища, а остава изцяло в областта на екзотеричното?
Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт. Колко много дискусии са станали през 19 век по този въпрос! Невъзможно е за краткото време, с което разполагаме, да посочим дори приблизително, броя на възгледите за Христос Исус, които са били изказвани в хода на 19 век. И ако се постараем да навлезем в по-голям брой възгледи относно Христос Исус били те светски или богословски тогава ние действително ще срещнем сериозни затруднения, ако поискаме да направим връзка между възгледите на 19 век и времената, когато теософската традиция е била все още добре поддържана. Дори през 19 век стана възможно да бъдат смятани за изтъкнати християнски теолози такива хора, които стояха твърде далеч от убеждението, че Христос обективно е навлязъл в мировата история.
И тук ние стигаме до въпроса: До какво отношение към Христос стига онзи, който не търси езотеричните пътища, а остава изцяло в областта на екзотеричното?
към текста >>
Обаче който проникне по-дълбоко в мировите тайни, скоро ще открие, че ако някой смята постигането на най-висшия човешки идеал в сегашната степен от Земното развитие за нещо, което е възможно единствено чрез някакъв вътрешен напредък на душата, тогава той фактически прекъсва своята връзка с Макрокосм
оса
; в този случай той има пред себе си Макрокосм
оса
като един вид природа, а вътрешното душевно развитие като нещо, протичащо успоредно с него; обаче връзката между двете остава непостижима.
Или с други думи: Доколкото идеята за спасението е нещо, на което човекът може да отговори по чисто психологически пътища, не съществува никакво отношение към Христос.
Обаче който проникне по-дълбоко в мировите тайни, скоро ще открие, че ако някой смята постигането на най-висшия човешки идеал в сегашната степен от Земното развитие за нещо, което е възможно единствено чрез някакъв вътрешен напредък на душата, тогава той фактически прекъсва своята връзка с Макрокосмоса; в този случай той има пред себе си Макрокосмоса като един вид природа, а вътрешното душевно развитие като нещо, протичащо успоредно с него; обаче връзката между двете остава непостижима.
Точно тук лежи ужасяващата гротескност в развитието на 19 век, че това, което се нуждае от свързване Микрокосмосът и Макрокосмосът продължава да е раздвоено и разпокъсано. Ако това не беше се случило, тогава нямаше да възникнат и всички онези недоразумения, които от една страна са свързани с името „теоретичен материализъм“, а от друга страна с името „абстрактен идеализъм“. Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло към Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси. Другите, които бяха убедени в съществуването на един вътрешен живот, постепенно изпаднаха в абстракции що се отнася до всичко, което в крайна сметка беше от значение само за човешката душа.
към текста >>
Помислете само, как разделянето на Микрокосм
оса
и Макрокосм
оса
доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло към Макрокосм
оса
, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси.
Или с други думи: Доколкото идеята за спасението е нещо, на което човекът може да отговори по чисто психологически пътища, не съществува никакво отношение към Христос. Обаче който проникне по-дълбоко в мировите тайни, скоро ще открие, че ако някой смята постигането на най-висшия човешки идеал в сегашната степен от Земното развитие за нещо, което е възможно единствено чрез някакъв вътрешен напредък на душата, тогава той фактически прекъсва своята връзка с Макрокосмоса; в този случай той има пред себе си Макрокосмоса като един вид природа, а вътрешното душевно развитие като нещо, протичащо успоредно с него; обаче връзката между двете остава непостижима. Точно тук лежи ужасяващата гротескност в развитието на 19 век, че това, което се нуждае от свързване Микрокосмосът и Макрокосмосът продължава да е раздвоено и разпокъсано. Ако това не беше се случило, тогава нямаше да възникнат и всички онези недоразумения, които от една страна са свързани с името „теоретичен материализъм“, а от друга страна с името „абстрактен идеализъм“.
Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло към Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси.
Другите, които бяха убедени в съществуването на един вътрешен живот, постепенно изпаднаха в абстракции що се отнася до всичко, което в крайна сметка беше от значение само за човешката душа.
към текста >>
Тук бих искал да Ви припомня една сцена от розенкройцерската драма „Портата на посвещението“, където Капезиус и Щрадер проникват в астралния свят и където е показано как техните мисли и чувства далеч не са без значение за обективния свят, за Макрокосм
оса
, а предизвикват истински бури в елементите*50..За днешните хора действително изглежда пълна глупост ако те чуят, че неправилните мисли освобождават разрушителни сили в Макрокосм
оса
.
Естествено, хората с подобни материалистични представи остават слисани, когато имат възможност да се срещнат с нашия възглед за нещата.
Тук бих искал да Ви припомня една сцена от розенкройцерската драма „Портата на посвещението“, където Капезиус и Щрадер проникват в астралния свят и където е показано как техните мисли и чувства далеч не са без значение за обективния свят, за Макрокосмоса, а предизвикват истински бури в елементите*50..За днешните хора действително изглежда пълна глупост ако те чуят, че неправилните мисли освобождават разрушителни сили в Макрокосмоса.
Но навремето в Мистериите това беше обяснявано много добре на хората: когато например някой лъже или допуска грешка, това не е свързано само с него, а като един действителен процес засяга целия свят. Немската поговорка: „За мислите не се плаща мито“ означава, че пред мислите не може да се постави никаква преграда, никаква митническа бариера. Защото мислите принадлежат на обективния свят, те не са само душевни процеси. Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса. Ето на какво обективно събитие ставаше свидетел ученикът: как грешката разрушава светлината в астралния свят и как настъпва мрак, или как един акт на безлюбие води след себе си един разяждащ огън в духовния свят.
към текста >>
Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосм
оса
.
Естествено, хората с подобни материалистични представи остават слисани, когато имат възможност да се срещнат с нашия възглед за нещата. Тук бих искал да Ви припомня една сцена от розенкройцерската драма „Портата на посвещението“, където Капезиус и Щрадер проникват в астралния свят и където е показано как техните мисли и чувства далеч не са без значение за обективния свят, за Макрокосмоса, а предизвикват истински бури в елементите*50..За днешните хора действително изглежда пълна глупост ако те чуят, че неправилните мисли освобождават разрушителни сили в Макрокосмоса. Но навремето в Мистериите това беше обяснявано много добре на хората: когато например някой лъже или допуска грешка, това не е свързано само с него, а като един действителен процес засяга целия свят. Немската поговорка: „За мислите не се плаща мито“ означава, че пред мислите не може да се постави никаква преграда, никаква митническа бариера. Защото мислите принадлежат на обективния свят, те не са само душевни процеси.
Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса.
Ето на какво обективно събитие ставаше свидетел ученикът: как грешката разрушава светлината в астралния свят и как настъпва мрак, или как един акт на безлюбие води след себе си един разяждащ огън в духовния свят.
към текста >>
Но всъщност необходимото условие за да намери човекът своя път към Христос, както и за да не прекъсва напълно връзката си с Макрокосм
оса
, се свежда до познанието: Когато изпадаш в заблуждения и грехове, това са обективни, а не субективни процеси, и те имат своите последици във външния физически свят.
Но всъщност необходимото условие за да намери човекът своя път към Христос, както и за да не прекъсва напълно връзката си с Макрокосмоса, се свежда до познанието: Когато изпадаш в заблуждения и грехове, това са обективни, а не субективни процеси, и те имат своите последици във външния физически свят.
И в мига, когато някой осъзнае, че неговите заблуждения и грехове имат обективни последици, когато се убеди, че извършените от него действия, макар и да са останали назад във времето, са пряко свързани с обективния ход на мировото развитие, тогава, обгръщайки с поглед целия ход на мировото развитие, той вече разбира, че спасението не може да бъде негова лична работа.
към текста >>
Обаче всичко онова, което Макрокосмосът вложи в Микрокосм
оса
, всичко онова, което луциферическите сили дадоха на човека, е нещо,с което той не може да се справи сам.
Тук съществува, разбира се, и една друга възможност за обяснение на фактите: да разглеждаме причините за човешките грешки и слабости като нещо, което лежи не в рамките на индивидуалния човешки живот, а в областта на Кармата. И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие! От една страна намесата на Луцифер означаваше за човечеството едно голямо благодеяние, понеже човекът се превърна в свободно същество; от друга страна обаче, той трябваше да заплати своя напредък с това, че сега вече той можеше да се отклонява от пътя на доброто и правилното, както и от пътя на истината. Това, което настъпва в хода на инкарнациите, е работа на Кармата.
Обаче всичко онова, което Макрокосмосът вложи в Микрокосмоса, всичко онова, което луциферическите сили дадоха на човека, е нещо,с което той не може да се справи сам.
И за да се справи, той има нужда от един обективен факт! Накратко, човекът трябва да усети: Понеже неговите грешки и заблуждения не са нещо чисто субективно, за неговото спасение не са достатъчни само субективните сили на душата.
към текста >>
Те например искаха да знаят: А какво ще стане с мен и с цялата ми връзка с Косм
оса
, когато мина през Портата на смъртта без да съм поправил моите злодеяния?
Ето защо и това биха отрекли само тези, които мислят абстрактно, но не и хората с ясен и точен поглед върху историческите събития на самата граница между старото и новото време, която имаме в лицето на всичко онова, което се случи в Палестина, решително се промени цялата нагласа, цялото светоусещане на тогавашните хора. Да, след събитията в Палестина, хората се усетиха изоставени. И те се усетиха изоставени най-вече тогава, когато се натъкваха на дълбоките въпроси, засягащи самата същност на човешката душа.
Те например искаха да знаят: А какво ще стане с мен и с цялата ми връзка с Космоса, когато мина през Портата на смъртта без да съм поправил моите злодеяния?
И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
към текста >>
Сега идва ред на въпр
оса
: Какво беше необходимо за един екзотеричен път към Христос тъкмо през онези столетия, когато се утвърди материалистичният, атомистичният възглед за света, един възглед, който постепенно опразни природата от Боговете, прераствайки през 19 век до едно напълно атеистично разглеждане на природния свят?
Сега идва ред на въпроса: Какво беше необходимо за един екзотеричен път към Христос тъкмо през онези столетия, когато се утвърди материалистичният, атомистичният възглед за света, един възглед, който постепенно опразни природата от Боговете, прераствайки през 19 век до едно напълно атеистично разглеждане на природния свят?
към текста >>
Те не ги четяха по онзи погрешен начин, за който стана дума в първата ми лекция от този цикъл, а така че просто виждаха как от вън към тях идва това, за което душите отдавна копнеят; те откриваха в тях действителния Спасител, за Когото бяха напълно сигурни, че Той съществува в Косм
оса
.
А другият екзотеричен път хората намираха в Евангелията. Тук ние още веднъж трябва да напомним какво представляваха Евангелията за хората в миналите времена. Не е далеч времето, когато хората четяха Евангелията по съвсем различен начин, а не както това се прави през 19 век; те ги четяха така, сякаш усещаха как от техния жив извор, в душите им се влива нещо истинско, нещо субстанциално.
Те не ги четяха по онзи погрешен начин, за който стана дума в първата ми лекция от този цикъл, а така че просто виждаха как от вън към тях идва това, за което душите отдавна копнеят; те откриваха в тях действителния Спасител, за Когото бяха напълно сигурни, че Той съществува в Космоса.
към текста >>
Нека да посочим само един пример: Колко пъти при разглеждането на въпр
оса
за Христос Исус е повтаряно под една или друга форма от страна на извънредно умните хора, за които всички науки бяха напълно ясни, че съвременният мироглед е несъвместим с идеята за Христос Исус и със събитията от Палестина!
И за хората, които четяха Евангелията по този начин, фактически бяха решени много от онези въпроси, които се превърнаха в „сложни въпроси“ едва за образованите и извънредно умни хора на 19 век.
Нека да посочим само един пример: Колко пъти при разглеждането на въпроса за Христос Исус е повтаряно под една или друга форма от страна на извънредно умните хора, за които всички науки бяха напълно ясни, че съвременният мироглед е несъвместим с идеята за Христос Исус и със събитията от Палестина!
Тези умни хора обясняват всичко с една впечатляваща нагледност и казват: Да, когато човекът все още не знаеше, че Земята е едно микроскопично небесно тяло, те можеха да вярват, че с кръстната смърт на Голгота, за Земята настъпи някакво ново, изключително важно събитие. Но след като Коперник доказа, че Земята е една планета като всички останали, нима бихме могли да приемем, че Христос е дошъл при нас, идвайки от някаква друга планета? И защо би трябвало да приемаме, че Земята има тази привилегия, в която са вярвали нашите предшественици? А после образованите хора прибягнаха до следния образ: Откакто съвременният мироглед се разшири, тези неща вече се обясняваха така, сякаш едно от най-забележителните художествени произведения се изнася на някаква малка сцена в провинциален театър, а не на голямата сцена в столичния град. Събитията от Палестина се представяха на хората понеже Земята е едно микроскопично небесно тяло както голямата световно-историческа драма се представя на малката сцена в провинциалното градче.
към текста >>
Обаче ние, казваха образованите хора, никога не бихме могли да си представим подобно нещо, именно защото Земята е едно микроскопично небесно тяло в сравнение с Косм
оса
!
Тези умни хора обясняват всичко с една впечатляваща нагледност и казват: Да, когато човекът все още не знаеше, че Земята е едно микроскопично небесно тяло, те можеха да вярват, че с кръстната смърт на Голгота, за Земята настъпи някакво ново, изключително важно събитие. Но след като Коперник доказа, че Земята е една планета като всички останали, нима бихме могли да приемем, че Христос е дошъл при нас, идвайки от някаква друга планета? И защо би трябвало да приемаме, че Земята има тази привилегия, в която са вярвали нашите предшественици? А после образованите хора прибягнаха до следния образ: Откакто съвременният мироглед се разшири, тези неща вече се обясняваха така, сякаш едно от най-забележителните художествени произведения се изнася на някаква малка сцена в провинциален театър, а не на голямата сцена в столичния град. Събитията от Палестина се представяха на хората понеже Земята е едно микроскопично небесно тяло както голямата световно-историческа драма се представя на малката сцена в провинциалното градче.
Обаче ние, казваха образованите хора, никога не бихме могли да си представим подобно нещо, именно защото Земята е едно микроскопично небесно тяло в сравнение с Космоса!
Когато чуваме подобно твърдение, то изглежда умно, но само на пръв поглед. Защото християнството никога не е твърдяло това, което тук правилно се оборва. Християнството никога не е свързвало изгряването на Христовия Импулс с някаква забележителна точка на Земното кълбо, а винаги и с голяма сериозност е напомняло, че носителят на Христос е бил роден в една животинска ясла в обкръжението на бедни пастири. Християнската традиция е потърсила не само малката Земя, но и едно съвсем скрито нейно място, за да отбележи там раждането на Христос. И така, християнството още в самото си начало е дало отговор на въпроси те, които след време щяха да бъдат поставени от бъдещите образовани поколения, само че те не ги разбраха, понеже изгубиха всякакъв усет за величествените образи от Евангелията и за живата сила, която бликаше от тях.
към текста >>
142.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Бъдещият Бодисатва ще бъде един вестител на доброто, и то направо чрез Словото, чрез Лог
оса
, един Бодисатва, който ще посвети всичките си сили в служба на Христовия Импулс и ще говори на един такъв език, какъвто днес нито един човек не притежава, един толкова свещен език, че въпросният Бодисатва ще бъде наречен „Носител на Доброто“.
Този, който беше въплътен в Йешу бен Пандира и който от тогава насам постоянно се е въплъщавал, Бодисатва, който дойде след Гоутама Буда, се подготвя за своето Бодисатвическо въплъщение така, че да може и тук окултното изследване отново съвпада с източното предание да се издигне до степента Буда точно пет хиляди години след озарението на Гоутама Буда под дървото Боди. Тогава, три хиляди години след нашето време, онзи Бодисатва, поглеждайки назад към всичко, което е станало през новата епоха, и поглеждайки назад към Христовия Импулс и всичко, свързано с него, ще говори така, че от неговите устни ще звучи един говор, който фактически превръща в реалност онова, което описахме току-що; а именно, че от интелекта непосредствено ще бликат морални сили, морални подтици.
Бъдещият Бодисатва ще бъде един вестител на доброто, и то направо чрез Словото, чрез Логоса, един Бодисатва, който ще посвети всичките си сили в служба на Христовия Импулс и ще говори на един такъв език, какъвто днес нито един човек не притежава, един толкова свещен език, че въпросният Бодисатва ще бъде наречен „Носител на Доброто“.
Тази негова особеност също няма да се прояви в младежките му години; обаче в своята 33 година той ще се прояви като съвсем нов човек, като такъв, който може да приеме в себе си една по-висша индивидуалност. Еднократната инкарнация е едно събитие, което се отнася само за Христос Исус. На физическия план всички Бодисатви минават през поредица от инкарнации. И така, 3000 години след нашето време този Бодисатва ще отиде толкова далеч, че ще се превърне в Носител на Доброто, в Майтрейя-Буда, чието Слово ще бъде поставено в служба на Христовия Импулс, като се има предвид, че дотогава този Импулс ще е станал жизнена необходимост за достатъчно голям брой хора. Така изглежда днес перспективата за бъдещата еволюция на човечеството.
към текста >>
143.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
5. Познание за връзките между Микрокосм
оса
и Макрокосм
оса
.
5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса.
към текста >>
6. Единение с Макрокосм
оса
.
6. Единение с Макрокосмоса.
към текста >>
„Прераждане или опит за разрешаване на въпр
оса
за безсмъртието по емпиричен път с оглед на установените природни закони.“
*14. Максимилиан Дросбах, 1810-1884.
„Прераждане или опит за разрешаване на въпроса за безсмъртието по емпиричен път с оглед на установените природни закони.“
към текста >>
*19. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпр
оса
: Какво представлява ясновидството?
*19. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството?
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
Така човекът все повече се сприятелява със Земята и все повече се отдалечава от духовния свят... Евритмията, която прави видими движенията на етерното тяло, е единственото правилно противодействие на спорта Лекция от 30 Май 1923 в „Ритмите в Косм
оса
и в човешкото същество“, 16 лекции, Дорнах 1923 (Събр.
„В резултат на спортната дейност човекът излиза от своето етерно тяло и започва да се съобразява само с физическите движения.
Така човекът все повече се сприятелява със Земята и все повече се отдалечава от духовния свят... Евритмията, която прави видими движенията на етерното тяло, е единственото правилно противодействие на спорта Лекция от 30 Май 1923 в „Ритмите в Космоса и в човешкото същество“, 16 лекции, Дорнах 1923 (Събр.
Съч. №350)
към текста >>
144.
Съдържание
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и косм
оса
, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
145.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Това са две огромни, кол
оса
лни противоположности.
Който никога не може да породи у себе си подобна безкористна всеотдайност, той не може да се издигне до висшето познание. А какво е противоположното настроение? Своеволието, апотеозът на своеволието! Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна.
Това са две огромни, колосални противоположности.
Своеволието винаги действува умъртвяващо върху висшето познание. В обикновения живот своеволието се проявява като предразсъдък, а предразсъдъците винаги разрушават висшите цели, които би могъл да си постави всеки човек.
към текста >>
Следователно, ако поставим въпр
оса
: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества?
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза. А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн.
Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества?
би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си. А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса! Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>
А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Косм
оса
!
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза. А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн. Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества? би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си.
А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса!
Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>
Ето какво вършат Духовете на Мъдростта през епохата на Старото Слънце: Те предоставят своята собствена същност, те даряват своята собствена същност на Косм
оса
.
Ето какво вършат Духовете на Мъдростта през епохата на Старото Слънце: Те предоставят своята собствена същност, те даряват своята собствена същност на Космоса.
И какво се открива пред външния поглед, когато по-висшите възприятия на човека се насочат към Старото Слънце?
към текста >>
Живият, подвижен и съзидателен въздух е всъщност откровението на онези космически Дарители, на онези Духове на Макрокосм
оса
, чиято отличителна черта е да дават от себе си, да даряват, да завещават.
По сходен начин постъпваме и ние, когато наблюдаваме Старото Слънце отдалеч. Когато го наблюдаваме отдалеч, то застава пред нас, като създава илюзията за едно въздушно и светлинно тяло; но приближавайки се към него, ние започваме да го възприемаме не като въздушно и светлинно тяло, а като нещо съвсем друго: Сега ние виждаме пред себе си Духовете на Мъдростта и тяхната величествена дарителна епопея. Никой не може да разбере какво всъщност представлява въздухът, ако описва единствено неговите външни, физически свойства. Те могат да ни отведат само до илюзията за въздуха, до неговата Майя. Защото навсякъде по Земята, където има въздух, зад него са скрити непосредствените действия, извършвани от Духовете на Мъдростта.
Живият, подвижен и съзидателен въздух е всъщност откровението на онези космически Дарители, на онези Духове на Макрокосмоса, чиято отличителна черта е да дават от себе си, да даряват, да завещават.
Какво всъщност представлява въздухът, разбира само този човек, който си казва: Ето, сега аз възприемам въздуха, обаче всъщност тук става нещо съвсем друго; тук Духовете на Мъдростта влизат в ролята си на космически Дарители и предоставят на Всемира своята собствена същност.
към текста >>
Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Косм
оса
своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух".
Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух.
Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух".
Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот. Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея. Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна.
към текста >>
На Старото Слънце Архангелите имат следната мисия: да уловят и задържат всичко онова, което е възникнало в предишните етапи от еволюцията, да го съхранят и едва по-късно Да го „отразят" навсякъде из пределите на Косм
оса
.
И така, Духовете на Мъдростта изпращат своите космически дарове. Но кой ще ги приеме? За да бъдат приети от някого, този „някой" трябва вече да е налице. И както на Стария Сатурн от саможертвата на Престолите в името на Херувимите се родиха Духовете на Времето, така и на Старото Слънце от космическите дарове на Духовете на Мъдростта се родиха онези свръхсетивни Същества, които наричаме Архангели или Архангелои18. В условията на Старото Слънце те са не „даващи", а „вземащи".
На Старото Слънце Архангелите имат следната мисия: да уловят и задържат всичко онова, което е възникнало в предишните етапи от еволюцията, да го съхранят и едва по-късно Да го „отразят" навсякъде из пределите на Космоса.
Следователно, на Старото Слънце ние имаме едно по-ранно „даване" и едно по-късно „вземане", обаче в същото време т.н. „вземане" бива „отразено" навсякъде из пределите на Космоса.
към текста >>
„вземане" бива „отразено" навсякъде из пределите на Косм
оса
.
За да бъдат приети от някого, този „някой" трябва вече да е налице. И както на Стария Сатурн от саможертвата на Престолите в името на Херувимите се родиха Духовете на Времето, така и на Старото Слънце от космическите дарове на Духовете на Мъдростта се родиха онези свръхсетивни Същества, които наричаме Архангели или Архангелои18. В условията на Старото Слънце те са не „даващи", а „вземащи". На Старото Слънце Архангелите имат следната мисия: да уловят и задържат всичко онова, което е възникнало в предишните етапи от еволюцията, да го съхранят и едва по-късно Да го „отразят" навсякъде из пределите на Космоса. Следователно, на Старото Слънце ние имаме едно по-ранно „даване" и едно по-късно „вземане", обаче в същото време т.н.
„вземане" бива „отразено" навсякъде из пределите на Космоса.
към текста >>
А че Архангелите „донасят" на човека светлината, се дължи единствено на факта, че те улавят и после връщат обратно всичко онова, което ги пресреща в Косм
оса
под формата на космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта.
Светлината! Ето защо Архангелите са в същото време и създатели на светлината. Светлината далеч не е това, което ние възприемаме с физическите си очи във външната Майя; зад външната Майя ние трябва да различаваме не друго, а Духовете на Мъдростта и техните отразени космически дарове. А Съществата, които трябва да очакваме навсякъде зад външната илюзия на светлината, това са Архангелите. Нека да обобщим: Зад всеки светлинен лъч, който лети през пространството, са скритите, Архангелите!
А че Архангелите „донасят" на човека светлината, се дължи единствено на факта, че те улавят и после връщат обратно всичко онова, което ги пресреща в Космоса под формата на космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта.
към текста >>
Всичко тук е белязано от силите на времето; цялата мъдрост е разпръсната из Косм
оса
, после уловена, за да бъде после върната обратно... сякаш имаме пред себе си една огромна сфера, чиято вътрешна светлина се дължи на отразената добродетел, на Архангелите, които връщат „космическите дарове" обратно към дълбините на пространството.
Ето как ние стигаме до една още по-пълна представа за Старото Слънце. Но към нея бихме могли да прибавим и следното описание: Нека си представим, така да се каже, централната арена, където е съсредоточено всичко, което идва от Стария Сатурн: саможертвата на Престолите в името на Херувимите, а към тази саможертва са отправили своя взор Духовете на Мъдростта. Съзерцавайки саможертвеното дело на Престолите, те усещат в себе си неудържимия подтик да излъчат навън своята собствена същност: безкористна и себе-раздаваща се космическа мъдрост.
Всичко тук е белязано от силите на времето; цялата мъдрост е разпръсната из Космоса, после уловена, за да бъде после върната обратно... сякаш имаме пред себе си една огромна сфера, чиято вътрешна светлина се дължи на отразената добродетел, на Архангелите, които връщат „космическите дарове" обратно към дълбините на пространството.
Така обаче възниква нещо съвсем ново и ние бихме могли да го опишем по следния начин.
към текста >>
Нека да си представим как тези Духове на Мъдростта са заели централната арена на Старото Слънце, как са потънали в съзерцание пред космическата саможертва на Престолите и как сега, под въздействието от саможертвата на Престолите, предоставят на Косм
оса
своята собствена същност, за да я получат обратно под формата на светлина.
Нека да си представим как тези Духове на Мъдростта са заели централната арена на Старото Слънце, как са потънали в съзерцание пред космическата саможертва на Престолите и как сега, под въздействието от саможертвата на Престолите, предоставят на Космоса своята собствена същност, за да я получат обратно под формата на светлина.
Сега вече всичко, от началото до края е протъкано от светлина. Но какво получават те в замяна? Тяхната собствена същност, както казах, беше предоставена като дар на Макрокосмоса. Сега тя поема обратно към тях самите; да, тяхната собствена същност застава пред тях самите. Те виждат своята вътрешна същност, разпръсната из целия Макрокосмос, уловена там и върната обратно под формата на светлина.
към текста >>
Тяхната собствена същност, както казах, беше предоставена като дар на Макрокосм
оса
.
Нека да си представим как тези Духове на Мъдростта са заели централната арена на Старото Слънце, как са потънали в съзерцание пред космическата саможертва на Престолите и как сега, под въздействието от саможертвата на Престолите, предоставят на Космоса своята собствена същност, за да я получат обратно под формата на светлина. Сега вече всичко, от началото до края е протъкано от светлина. Но какво получават те в замяна?
Тяхната собствена същност, както казах, беше предоставена като дар на Макрокосмоса.
Сега тя поема обратно към тях самите; да, тяхната собствена същност застава пред тях самите. Те виждат своята вътрешна същност, разпръсната из целия Макрокосмос, уловена там и върната обратно под формата на светлина. Светлината като едно отражение на тяхната собствена, вътрешна същност!
към текста >>
И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Косм
оса
чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята.
Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество.
И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята.
Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения! Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено! И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
към текста >>
Опазването на миналото и пренасянето му в бъдещето: Тези думи стават разбираеми за нас едва след като се научим да проникваме в тях, изхождайки от закономерностите на Косм
оса
Тук аз бих желал само да загатна как едно художествено произведение от най-висок ранг е фактически свързано с основните закономерности на Косм
оса
.
Следващия път ние отново ще говорим за това, как Христос, един вид израства от Слънчевата сфера, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под въздействието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи. Да, в този случай Марсовият обитател би установил как Слънчевото битие по необходимост трябва да е тясно вплетено в Земното битие, и тогава той лесно би могъл да разбере космическото значение на нашата Земя. Едва сега той би могъл да разбере какво точно означава Земята и какви са нейните космически задачи. И той би си казал: Дори и да обходя цялата Земя, аз не бих разбрал нищо от нея. Но заставайки пред тази централно разположена фигура и пред това, което напира от нея като нюанси и багри, тогава аз веднага усещам какво точно чувствуваха Духовете на Мъдростта там, на Слънцето, понеже сега то отново прозвучава в думите: „И правете това за Мое възпоминание"21.
Опазването на миналото и пренасянето му в бъдещето: Тези думи стават разбираеми за нас едва след като се научим да проникваме в тях, изхождайки от закономерностите на Космоса Тук аз бих желал само да загатна как едно художествено произведение от най-висок ранг е фактически свързано с основните закономерности на Космоса.
към текста >>
146.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ето как възниква и пълната противоположност на резигнацията: Определена категория свръхсетивни Същества привличат към себе си разпиляната в Косм
оса
жертвена субстанция и отсега нататък осъществяват своите действия вътре в самата нея, в самата жертвена субстанция.
Става следното: Сега идват други свръхсетивни Същества, които завладяват жертвената субстанция и след като тя вече не е в ръцете на Херувимите, тези Същества стават независими от Херувимите; те стават напълно самостоятелни и ги виждаме да действуват редом с Херувимите, докато в противен случай т.е. ако Херувимите биха приели жертвената субстанция -, те щяха да бъдат управлявани от Херувимите.
Ето как възниква и пълната противоположност на резигнацията: Определена категория свръхсетивни Същества привличат към себе си разпиляната в Космоса жертвена субстанция и отсега нататък осъществяват своите действия вътре в самата нея, в самата жертвена субстанция.
И това са именно „изостаналите" Същества, така че „изоставането" е последица от резигнацията на Херувимите. И все пак точно Херувимите са тези, които поради обстоятелството, че отблъскват жертвата предоставят на другите Същества способността да изостанат в своето развитие. Да, благодарение на факта, че една жертва бива отблъсната, другите свръхсетивни Същества, които не отхвърлят жертвата, и които дават израз на своите желания, на своите страсти, завладяват обекта на жертвата, завладяват самата жертвена субстанция и по този начин постигат независимост и равноправие спрямо останалите свръхсетивни Същества.
към текста >>
Тази противоположност не се поддава на разума, тя нахлува с магична сила в душата и човекът, застанал пред този образ, просто изтръпва, понеже усеща, че гледа огледалния образ на нещо, което се разиграва в Косм
оса
.
Впрочем той няма и защо да стига до това знание! Защото една от най-шеметните тайни на човешката душа се състои в следното: Разумът никога не може да обясни това, което душата чувствува! Нима цветето познава законите, според които то израства нагоре към Слънцето? Разбира се, че не и все пак то расте. Както цветето няма нужда да познава природните закони, така и човешката душа не се нуждае от разума, за да почувствува неизмеримото величие, когато се изправи пред един Бог и пред неговия враг, когато се изправи пред художествения образ на противоположността между вечното и преходното.
Тази противоположност не се поддава на разума, тя нахлува с магична сила в душата и човекът, застанал пред този образ, просто изтръпва, понеже усеща, че гледа огледалния образ на нещо, което се разиграва в Космоса.
И художникът няма нужда да бъде някакъв окултист, за да изобрази с чисто физически средства едно велико, космическо събитие. Обаче душата на Леонардо да Винчи беше преизпълнена тъкмо с тези сили, които можеха да дадат видим израз на това забележително, космическо събитие. Да, великите произведения на изкуството дължат своята разтърсваща сила на обстоятелството, че те са дълбоко свързани с универсалния, космически смисъл на мирозданието. Художниците от по-ранните епохи бяха свърза ни с универсалния смисъл на мирозданието, без самите те да знаеха това. Обаче изкуството би потънало в пълен упадък, изкуството би загинало, ако занапред то не съумее да извлече от антропософското познание своите съвършено нови принципи.
към текста >>
Трите Лог
оса
27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни.
Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви.
Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина. И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите. И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>
147.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
И сега, ако обобщим само с две думи казаното току-що, ние ще доловим, че нещо наистина навлиза в Косм
оса
, нещо наистина се промъква в Косм
оса
.
И сега, ако обобщим само с две думи казаното току-що, ние ще доловим, че нещо наистина навлиза в Космоса, нещо наистина се промъква в Космоса.
Съгласете се, че не бихме могли да се изразим по друг начин, освен по този: Съществата, които жертват себе си пред по-висшите Същества, пренасят жертвената субстанция „горе" и тя става съставна част на по-висшите Същества, но ако жертвата бъде отхвърлена, жертвената субстанция остава вътре в самите тях. И не усещате ли, че сега тук просветват зародишните кълнове на нещо, което обикновено наричаме „егоизъм", на нещо, от което по-късно израстват пипалата на себелюбието, егоцентризма и т.н. Да, в хода на еволюцията целият този „наследствен дар" се промъква в самата природа на свръхсетивните Същества. И ние виждаме, как в неясните очертания на копнежа просветва макар и в едва доловими форми не друго, а егоизмът, и как този егоизъм все повече и повече навлиза в мировото развитие. Обаче ние виждаме и още нещо; ние виждаме как Съществата, които са отдадени на копнежа, следователно, на самите себе си, на своя егоизъм, биват обречени на пълна едностранчивост, на един затворен живот в самите себе си.
към текста >>
Всеки от Вас добре знае, че понякога несподеленият копнеж, тази разновидност на отхвърлената жертва, се натрупва и от определен момент нататък става просто непоносим; впрочем при посредствените хора той лесно се превръща в това, което наричаме „д
оса
да".
Сега нека отново да се обърнем към нашите собствени душевни изживявания, които в много случаи представляват един вид съответствие на разглежданите от нас космически процеси.
Всеки от Вас добре знае, че понякога несподеленият копнеж, тази разновидност на отхвърлената жертва, се натрупва и от определен момент нататък става просто непоносим; впрочем при посредствените хора той лесно се превръща в това, което наричаме „досада".
Обаче между тази досада, присъща на посредствените хора, и терзанията на големите, благородни личности, съществуват всевъзможни междинни степени; общото между всички тях е, че копнежът остава незадоволен. И какво друго може да задоволи копнежа, освен промяната? Доказателство за това е, че Съществата, чийто копнеж нараства до прекалено болезнена степен, започват да търсят нови срещи, нови отношения. Човекът също може да превъзмогне страданието от копнежа чрез нови срещи с нови хора.
към текста >>
Обаче между тази д
оса
да, присъща на посредствените хора, и терзанията на големите, благородни личности, съществуват всевъзможни междинни степени; общото между всички тях е, че копнежът остава незадоволен.
Сега нека отново да се обърнем към нашите собствени душевни изживявания, които в много случаи представляват един вид съответствие на разглежданите от нас космически процеси. Всеки от Вас добре знае, че понякога несподеленият копнеж, тази разновидност на отхвърлената жертва, се натрупва и от определен момент нататък става просто непоносим; впрочем при посредствените хора той лесно се превръща в това, което наричаме „досада".
Обаче между тази досада, присъща на посредствените хора, и терзанията на големите, благородни личности, съществуват всевъзможни междинни степени; общото между всички тях е, че копнежът остава незадоволен.
И какво друго може да задоволи копнежа, освен промяната? Доказателство за това е, че Съществата, чийто копнеж нараства до прекалено болезнена степен, започват да търсят нови срещи, нови отношения. Човекът също може да превъзмогне страданието от копнежа чрез нови срещи с нови хора.
към текста >>
И така, ние виждаме, че през епохата на Старата Луна, която е третото планетарно въплъщение на нашата Земя, Духовете на Движението внасят в живота на „копнежните Същества" желание за промяна, за обновление, за движение, за нови отношения с нови Същества, за нови състояния, понеже в противен случай те биха изпаднали в безтегловност, в пустота, а както знаем, д
оса
дата е само една от разновидностите на пустотата.
И така, ние виждаме, че през епохата на Старата Луна, която е третото планетарно въплъщение на нашата Земя, Духовете на Движението внасят в живота на „копнежните Същества" желание за промяна, за обновление, за движение, за нови отношения с нови Същества, за нови състояния, понеже в противен случай те биха изпаднали в безтегловност, в пустота, а както знаем, досадата е само една от разновидностите на пустотата.
Пространственото движение е само частен случай от онова всеобхватно, универсално движение, за което става дума в момента; онова движение, което би ни позволило, например утре да имаме такива мисли в главата, които няма да задържим за себе си, а ще споделим с другите хора. Ето как ние преодоляваме егоизма и едностранчивостта, които са характерни за копнежа, чрез многообразието, промяната и обновлението на нашите душевни изживявания. Промените във външното пространство са само частен случай от промените и обновлението, на които е способна човешката душа.
към текста >>
Това, което Духовете на Движението внасят в Косм
оса
още преди да са предизвикали промените в пространството ето кое е същественото!
Да си представим една планета, която стои срещу Слънцето. Ако тя би стояла в едно и също положение спрямо Слънцето, то би огрявало само едната й страна, така че тази планета би разгърнала, така да се каже, една крайна едностранчивост. Но сега идват Духовете на Движението, подготвят нейната орбита около Слънцето, тласкат я напред и изобщо внасят пълна промяна в досегашното и статично положение. Но както казах, промените във външното пространство са само частен случай от всеобхватното, универсално движение.
Това, което Духовете на Движението внасят в Космоса още преди да са предизвикали промените в пространството ето кое е същественото!
към текста >>
Обаче поради обстоятелството, че Духовете на Движението внасят в Косм
оса
известна промяна, настъпва и още нещо.
Обаче поради обстоятелството, че Духовете на Движението внасят в Космоса известна промяна, настъпва и още нещо.
Ние видяхме, че в хода на космическата еволюция, освен Духовете на Движението, Духовете на Личността, Духовете на Мъдростта, Духовете на Волята и т.н., се намесват и онези субстанциални сили, които обозначихме с името „безкористна всеотдайност", намесват се и онези потоци от космическа мъдрост, които лежат в основата на въздуха, в основата на всички газообразни вещества. И всичко това се слива със зародишните импулси на волята, от които после израства копнежът, за да гарантира на тези Същества нещо, което е познато и на човека, само че не като мисли, а като образи.
към текста >>
Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Косм
оса
и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм. Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение. Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание.
Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
към текста >>
Но сега в тях се просмуква балсамът на образите, които прогонват всяка д
оса
да и пустота, като по този начин спасяват тези Същества от тяхното проклятие, от тяхното космическо изгнание.
Дори и да не бихме искали да се спираме на такива мъчителни състояния, които са характерни за Земния човек, все пак нека да не забравяме, че те просто не биха могли да изглеждат по друг начин, освен по този ,който виждаме в думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание". През тогавашната епоха болката и страданието се присъединяват към нашия душевен облик, както и към душевния облик на онези свръхсетивни Същества, които са свързани с нашата еволюция. Обикновено най-вътрешната, интимна сфера на тези Същества остава празна и пуста, измъчвана от копнежа, но сега Духовете на Движението се развихрят и смекчават страданието с помощта на един чуден балсам, който се излива в тях под формата на образи. В противен случай ако изключим копнежа тези Същества биха останали душевно празни.
Но сега в тях се просмуква балсамът на образите, които прогонват всяка досада и пустота, като по този начин спасяват тези Същества от тяхното проклятие, от тяхното космическо изгнание.
към текста >>
Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Косм
оса
.
Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението.
Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса.
И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение. Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите.
към текста >>
И така, антропософията учи, че душевните състояния, които изживяваме днес, имат своята далечна пред история, и че са възникнали там, в необятните простори на Косм
оса
.
И така, антропософията учи, че душевните състояния, които изживяваме днес, имат своята далечна пред история, и че са възникнали там, в необятните простори на Космоса.
От друга страна, ние виждаме: Понятията, свързани с духовния произход на света, могат да бъдат формирани единствено с помощта на нашите душевни изживявания. Обаче ние виждаме и друго: Как нашето време трябваше да умиротвори, да укроти един копнеж, възникнал през миналите епохи, и как хората успяха да се пробудят за онези истини, които им бяха дадени за пръв път именно от нашето време. Да, в предишните епохи живееха хора, които не можеха да се справят с копнежа на своите сърца; те бяха в известен смисъл ощетени, понеже тогавашните епохи не им предоставиха истинското духовно познание, както това става днес. Дълбоката ни признателност към тези хора би могла да се изрази също и в следното: Нека да помним, че всичко в човешкия живот е взаимно свързано и че днешният човек може да посвети своя живот на онези духовни движения, от които хората това показват техните съдби отдавна вече се нуждаят.
към текста >>
148.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Нека още веднъж да поставим въпр
оса
: Как да раз познаем скритите духовни процеси и събития, след като засега разполагаме само с нашите физически сетива, само с нашите светогледи, които, общо взето, се опират главно на физическия разум?
И така, в поредица от лекции, ние посочихме, че зад всичко онова, което наричаме илюзия или Майя, се разиграват определени духовни процеси или събития.
Нека още веднъж да поставим въпроса: Как да раз познаем скритите духовни процеси и събития, след като засега разполагаме само с нашите физически сетива, само с нашите светогледи, които, общо взето, се опират главно на физическия разум?
към текста >>
Важно е най-после да поставим въпр
оса
: Нима все пак в широкия свят на Майя, на илюзията, не съществува нещо, което да е „действително"?
Сега бихме могли да си послужим със следното сравнение: Светът на истината засега е скрит, също както и вътрешните сили на потока, или на океана са скрити във водните маси; ако разширим това сравнение, света на Майя ще локализираме там горе, където е водната повърхност и където протича безкрайната игра на морските вълни. Сравнението би било още по-добро, ако то действително ни показваше как някакво „течение", или друга „формация", или пък самата водна субстанция се издига от океанското дъно, за да намери своя краен израз в морските вълни на повърхността. Впрочем сравнението не е толкова важно.
Важно е най-после да поставим въпроса: Нима все пак в широкия свят на Майя, на илюзията, не съществува нещо, което да е „действително"?
към текста >>
Всичко онова, което след смъртта на човека ние вече не можем да наблюдаваме, се открива пред ясновиждащия поглед именно в света на Макрокосм
оса
.
Същото се отнася и за конкретната смърт в края на всеки човешки живот. Ако внимателно погледнем човешкия труп34, който остава в света на Майя, в него ще открием само онази физическа субстанция, която в мига на смъртта е напуснала Аза, астралното тяло и етерното тяло, която е безнадеждно отчуждена от онзи първичен елемент, всред който единствено там! тя може да постигне своята истинска мисия. Защото физическото тяло на човека няма абсолютно никакъв смисъл, ако то не разполага с етерното тяло, астралното тяло и Аза; в този миг то е напълно лишено от своя същински, първоначален смисъл.
Всичко онова, което след смъртта на човека ние вече не можем да наблюдаваме, се открива пред ясновиждащия поглед именно в света на Макрокосмоса.
Поради обстоятелството, че Съществата от по-висшите сфери не допускат до себе си предназначената за тях жертва, отхвърлената жертвена субстанция попада отново в по-низшите свръхсетивни Същества, и там тя е обречена на смърт, защото фактически смъртта представлява едно прекъсване на връзката между определена мирова субстанция и нейната същинска, първоначална мисия.
към текста >>
Обаче така ние навлизаме и в духовната характеристика на това, което наричаме четвърти елемент в Косм
оса
.
Обаче така ние навлизаме и в духовната характеристика на това, което наричаме четвърти елемент в Космоса.
Защото зад всяка разновидност на огъня ние имаме един вид жертва от най-висш порядък да, навсякъде зад огъня и топлината се извършва някакво свръхсетивно жертвоприношение -, ако зад всичко онова, което обгръща Земята като въздух, ние откриваме един вид безвъзмездната, вездесъща космическа добродетелност, ако зад течния елемент или водата ние съзираме духовна резигнация, тогава ние трябва да окачествим земния елемент, който единствен може да бъде носител на смъртта защото ако не съществуваше елементът на Земята, нямаше да съществува и смъртта като онзи елемент, който поради резигнацията на висшите Същества е откъснат от своята същинска мисия. Тук Вие виждате съвсем конкретно, как водният елемент се сгъстява в земен. Но всичко това намира своя израз и в един чисто духовен процес. Нека да си представим, как част от водната маса на един поток замръзва и се превръща в лед, или с други думи, водата става твърда. В основата на този процес лежи не друго, а обстоятелството, че това, което позволява превръщането на водата в лед, е всъщност прекъсването на връзката между водата и нейната първоначална мисия, нейната първоначална цел.
към текста >>
И така, ние поставихме въпр
оса
, дали в нашия свят на илюзията, на Майя, все пак съществува нещо истинско, дали все пак там не съществува нещо, което да отговаря на истинската действителност.
И така, ние поставихме въпроса, дали в нашия свят на илюзията, на Майя, все пак съществува нещо истинско, дали все пак там не съществува нещо, което да отговаря на истинската действителност.
Размислете още веднъж върху понятията, за които стана дума току-що. Още в самото начало аз предупредих: понятията, с които боравим в хода на тези лекции, са доста комплицирани; ето защо ние ще вникваме в тяхното съдържание не само като разсъждаваме, но и като медитираме върху тях.
към текста >>
Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния свят, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако к
оса
та на човека побелее, той „умира".
Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за живота на едно отделно растение, а трябва да се говори за живота на целия Земен организъм. Да се говори за „смъртта" на едно растение е същото, както и да се говори за „смъртта" на един отрязан нокът. Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи към един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя. Всяка пролет този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи към Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята.
Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния свят, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако косата на човека побелее, той „умира".
Разбира се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
към текста >>
За този, кой то е наясно с вътрешния ход на мировата еволюция, идеята, че последици и въздействия, каквито настъпват чрез християнството, биха могли да настъпят също и без невидимите, скрити зад тях сили, е толкова приемлива, колкото и идеята, че на една нива могат да поникнат зелки, без преди това да са п
оса
дени техните семена.
Колко забележително е, че този факт от външния физически план има толкова много общо с всички свръхсетивни факти, които също не подлежат на доказване. И колко много са хората, които освен че отричат свръхсетивния свят не са в състояние да обхванат това събитие, което в известен смисъл изобщо няма свръхсетивен характер. Защото то може да бъде разглеждано и единствено с оглед на своите последици, на своите въздействия. Обаче сега тези хора идват и казват, че същите въздействия биха настъпили дори и без Христовото Събитие, и започват да ги обясняват с различни социологически причини.
За този, кой то е наясно с вътрешния ход на мировата еволюция, идеята, че последици и въздействия, каквито настъпват чрез християнството, биха могли да настъпят също и без невидимите, скрити зад тях сили, е толкова приемлива, колкото и идеята, че на една нива могат да поникнат зелки, без преди това да са посадени техните семена.
И ако се върнем още по-назад, бихме могли да добавим, че дори за тези, които написаха Евангелията, вече не съществуваше никаква възможност да докажат историческата правдоподобност на Мистерията на Голгота с чисто исторически факти, защото за външните сетивни възприятия, тази Мистерия премина почти безследно.
към текста >>
Те далеч не стигнаха до своето убеждение благодарение на външни исторически факти, защото те не разполагаха с нищо друго, освен с устни предания и с мистерийските книги тази важна подробност е описана в „Духовното ръководство на човека и човечеството" -, и за истинското идване на Христос Исус те узнаха от звездните констелации, доколкото все още познаваха връзките между Макрокосм
оса
и Микрокосм
оса
.
А досещате ли се, от какъв характер беше убеждението в истинността на Мистерията на Голгота, що се отнася до онези, които написаха Евангелията, с изключение на автора на Евангелието от Йоан, който беше непосредствен свидетел на евангелските събития?
Те далеч не стигнаха до своето убеждение благодарение на външни исторически факти, защото те не разполагаха с нищо друго, освен с устни предания и с мистерийските книги тази важна подробност е описана в „Духовното ръководство на човека и човечеството" -, и за истинското идване на Христос Исус те узнаха от звездните констелации, доколкото все още познаваха връзките между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
Те стигнаха до своето познание, както това е възможно и днес, когато някой изчислява звездните констелации за определен момент от мировата история и казва: След като звездните констелации са такива и такива, на Земята трябва да е дошъл този, когото наричат Христос!
към текста >>
До съдържанието на своите Евангелия те стигнаха по пътя на ясновидството, обаче до убеждението те стигнаха благодарение на звездните констелации и съответствията между Макрокосм
оса
и Микрокосм
оса
.
Ето как стигнаха до своето убеждение в историческите факти авторите на трите Евангелия Матей, Марко и Лука.
До съдържанието на своите Евангелия те стигнаха по пътя на ясновидството, обаче до убеждението те стигнаха благодарение на звездните констелации и съответствията между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
При евангелистите вярата просто беше добавена към познанието.
към текста >>
149.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
8. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпр
оса
: Какво представлява ясновидството?
8. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството?
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.
към текста >>
27. Трите Лог
оса
: Сравнително рядко употребяван термин, който има отношение към триединството на Бога и към трите разновидности на сътворението.
27. Трите Логоса: Сравнително рядко употребяван термин, който има отношение към триединството на Бога и към трите разновидности на сътворението.
За „трите Логоса" Рудолф Щайнер говори по времето, когато Антропософското Общество още не е създадено. Например в „Основни елементи на езотеризма" (Събр. Съч. №93а, 31 лекции в Берлин от 26 Септември до 5 Ноември 1905) са дадени само устни указания; от този лекционен цикъл липсват стенограми. В последната лекция Рудолф Щайнер говори за:
към текста >>
За „трите Лог
оса
" Рудолф Щайнер говори по времето, когато Антропософското Общество още не е създадено.
27. Трите Логоса: Сравнително рядко употребяван термин, който има отношение към триединството на Бога и към трите разновидности на сътворението.
За „трите Логоса" Рудолф Щайнер говори по времето, когато Антропософското Общество още не е създадено.
Например в „Основни елементи на езотеризма" (Събр. Съч. №93а, 31 лекции в Берлин от 26 Септември до 5 Ноември 1905) са дадени само устни указания; от този лекционен цикъл липсват стенограми. В последната лекция Рудолф Щайнер говори за:
към текста >>
150.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Аз мога да видя н
оса
и к
оса
та, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений.
Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам като екземпляр от неговия вид. Отделният човек е повече от един екземпляр от човешкия вид. Той притежава общи родови черти в същия смисъл като своите физически предшественици, както и животното. Но където родовото приключва, за човека започва това, което обуславя неговото специално място, неговата задача в света. И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на животинско-физическото унаследяване.
Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений.
Това, разбира се, не се отнася само за Шилер. Това се отнася също така и за госпожа Мюлер от най-затънтеното градче. При нея също, ако искаме, можем да открием душевно-духовното, което не може да се открие по същия начин в нейните родители, дядовци и баби, както нейният нос и сини очи. Самият Гьоте казва, че има от баща си снагата и сериозното отношение към живота, а от майка си – ведрия характер и охотата да разказва. Но никой не би се опитал да доказва, че Гьоте има дарбата си от баща си и майка си, както би проследил формата и начина на живот на лъва при неговите предци.
към текста >>
Изглежда много странно, че толкова хора избягват въпр
оса
за произхода на душевното от страх, че биха стигнали до една несигурна област на знанието.
Изглежда много странно, че толкова хора избягват въпроса за произхода на душевното от страх, че биха стигнали до една несигурна област на знанието.
Трябва да им бъде посочено какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма. Дори и да не са напълно верни непосредствените твърдения на Дарвин, те доведоха до открития, които нямаше да се направят без тях. По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на живот една от друга и това подтиква към търсене на взаимовръзките между такива форми. Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата. Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си.
към текста >>
151.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
да обясни постепенното формиране на косм
оса
в един от основополагащите си трудове.
Достатъчно е да се знае какво пренася духът от физическия живот в свръхсетивните състояния и какво отново ще донесе при едно ново въплъщение. Той носи превърналите се в качества на неговата същност резултати от преживяванията си в предишния си живот. За да се разбере значението на това, е достатъчно да си изясним този процес с помощта на един пример. Кант казва: „Две неща изпълват душата ми с постоянно нарастващ възторг и благоговение: звездното небе над мен и моралният закон в мен.“ Всеки здравомислещ ще признае, че звездното небе не е възникнало от нищото, а се е формирало постепенно. И Кант се е опитал през 1755 г.
да обясни постепенното формиране на космоса в един от основополагащите си трудове.
Човек обаче също така не може да възприеме факта за моралния закон без обяснение. Също и този морален закон не е възникнал от нищото. В началните превъплъщения, през които човекът е преминал, моралният закон не е говорил така, както е говорил в Кант. Примитивният човек действа напълно според желанията си. Той отнася преживяванията си, през които е преминал по този начин, в свръхсетивните състояния.
към текста >>
Философите, които поставят въпр
оса
за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем.
Все повече духът съумява да се утвърди. Но дух, който се самоутвърждава, е свободен дух. Едно действие в ярката светлина на съзнанието е едно свободно действие. (Същността на свободния човешки дух се опитах да представя в моята „Философия на свободата“, Берлин, 1893 г.) Пълната свобода на човешкия дух е идеалът на неговото развитие. Не можем да питаме дали човекът е свободен или не.
Философите, които поставят въпроса за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем.
Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен. Той се намира по пътя към свободата. Отчасти той е свободен, отчасти – не. Той е свободен в степента, в която е придобил познание, съзнание за световните взаимовръзки. Фактът, че нашата съдба, нашата карма ни се представя под формата на една безусловна необходимост, не е пречка за нашата свобода.
към текста >>
152.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Сега поставилият въпр
оса
може да каже: Но тогава станалият слабоумен старец би трябвало най-малкото в същността си да носи предишните си сили, макар и да не е възможно да ги прояви.
Няма ли неговата работа отново да възвърне първоначалното си високо равнище, ако на този учител се предоставят необходимите условия? Същото е и с човешкия дух с връзката му към тялото. Онова, което остарява, е тялото. И остарялото тяло не е в състояние да изразява повелите на духа! И ако в една следваща инкарнация този дух отново има възможност, дейността му ще се проявява на необходимата висота.
Сега поставилият въпроса може да каже: Но тогава станалият слабоумен старец би трябвало най-малкото в същността си да носи предишните си сили, макар и да не е възможно да ги прояви.
Това също не е така. Защото също и съзнанието на нашата най-дълбока същност е зависимо от законите на нашето тяло. Ние никога не сме осъзнати в пълния обхват на нашия дух, а само дотолкова, доколкото законите на нашето настоящо въплъщение позволяват това. Трябва ясно да се различава това, което човек е, и това, което той в дадено време знае за себе си. Каквото човек е, това е вечното в него; каквото човек знае за себе си, е зависимо от времевите закони на прераждането в същата степен, в която е онова, което той знае за външния свят.
към текста >>
Действително не отричаме, че способностите на животните, съпоставени с тези на хората, правят труден отговора на въпр
оса
: къде е границата между животинската и човешката душа?
Действително не отричаме, че способностите на животните, съпоставени с тези на хората, правят труден отговора на въпроса: къде е границата между животинската и човешката душа?
И материализмът встъпва в своето право напълно да отрича разликата между човек и животно и да твърди, че човешката душа е само една напълно развита животинска душа и че произхожда от последната. Който може да наблюдава духовно, не може да бъде подведен в заблуда по този въпрос. За теософа подобни явления, като приведения за пример кон (за този отделен случай е безполезно да се говори), не са нито учудващи, нито загадъчни. Животинската душа е една видова душа. И това, което се превъплъщава в животинското царство, е видът.
към текста >>
На въпр
оса
трябва да се отговори чрез един пример, взет от действителността.
За такива неща не трябва да се говори със спекулации и хипотези, а на базата на духовно-научна опитност.
На въпроса трябва да се отговори чрез един пример, взет от действителността.
Даден човек в предишния си живот е бил осъден да води съществуване на душевно помрачение чрез един физически недоразвит мозък. В междинния период между смъртта и новото му прераждане е могъл да преработи в себе си всички тези потискащи преживявания от един такъв живот, лишен от човешка любов, и той би се преродил като истински гений на благотворителността. Един такъв случай ясно показва как се изпада в заблуда, когато нещата се разглеждат кармично с позоваване на миналото. Не може винаги да се казва: Тази съдба се дължи на една или друга вина в миналото. Често се случва някое преживяване да няма връзка с миналото, а последицата от него да бъде кармично изравнена в бъдещето.
към текста >>
153.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Също така енергично да постави пред душата си въпр
оса
: Какъв щеше да бъдеш ти всъщност, ако живо, напористо си бил пожелал всичко онова, което не си желаел, което ти е било неприятно в живота?
По този начин трябва да сме наясно какво една такава ретроспекция може да каже на някого – какво не е желаел човекът и какво е искал да избегне. Когато си изясним това, ще получим една картина за онези неща в живота, които най-малко ни допадат. И сега трябва да се опитаме напълно да се вживеем в една изключително забележителна представа: Всичко, което човек не е искал и желаел, сега енергично да го поиска и пожелае!
Също така енергично да постави пред душата си въпроса: Какъв щеше да бъдеш ти всъщност, ако живо, напористо си бил пожелал всичко онова, което не си желаел, което ти е било неприятно в живота?
Трябва да се изключи онова, което някому се е удало да превъзмогне. Най-важното е човек да пожелае онези неща, или да си представи, че желае живо онези неща, които никога не е желаел, или които никога не е могъл да си наложи да поиска. Така в усещането, в мислите човек може да си представи едно същество, за което е сигурен, че досега никога не е бил. И сега той си представя, че е щял да бъде именно това същество. Когато си представим това, когато някому се удаде да се идентифицира с това същество, което сам, така да се каже, си е създал, тогава той вече е придобил нещо съществено по пътя на познаването на своята вътрешна душевна същност.
към текста >>
154.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Трябва да си зададем въпр
оса
: Какво носим в себе си като съдържание на нашия душевен живот?
За да можем да мислим за тези неща по един разумен начин, трябва да разгледаме душевния живот на човека от една известна гледна точка.
Трябва да си зададем въпроса: Какво носим в себе си като съдържание на нашия душевен живот?
към текста >>
Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосм
оса
.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин. Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят. Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин!
Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>
155.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Сега би било добре, в хода на разсъжденията, които направихме тук в последно време и които тепърва имаме да правим, да си поставим въпр
оса
какво всъщност трябва и може да даде антропософията на съвременния човек?
На това място вече в продължение на години сме разглеждали различни антропософски истини, излагали сме различни антропософски познания. Опитахме се да се запознаем в различни аспекти с това, което вярваме, че трябва да наречем антропософия, и да възприемем в себе си онова, което произтича от антропософските познания.
Сега би било добре, в хода на разсъжденията, които направихме тук в последно време и които тепърва имаме да правим, да си поставим въпроса какво всъщност трябва и може да даде антропософията на съвременния човек?
Въз основа на това, което знаем чрез нашите разсъждения и на основата на познанията ни за някои антропософски истини, можем да си зададем въпроса: Какво може да даде антропософията на съвременния човек?
към текста >>
Въз основа на това, което знаем чрез нашите разсъждения и на основата на познанията ни за някои антропософски истини, можем да си зададем въпр
оса
: Какво може да даде антропософията на съвременния човек?
На това място вече в продължение на години сме разглеждали различни антропософски истини, излагали сме различни антропософски познания. Опитахме се да се запознаем в различни аспекти с това, което вярваме, че трябва да наречем антропософия, и да възприемем в себе си онова, което произтича от антропософските познания. Сега би било добре, в хода на разсъжденията, които направихме тук в последно време и които тепърва имаме да правим, да си поставим въпроса какво всъщност трябва и може да даде антропософията на съвременния човек?
Въз основа на това, което знаем чрез нашите разсъждения и на основата на познанията ни за някои антропософски истини, можем да си зададем въпроса: Какво може да даде антропософията на съвременния човек?
към текста >>
Затова в чисто антропософски смисъл можем да поставим въпр
оса
: В какво се състоят най-важните неща, които понастоящем трябва да се внесат в човечеството с помощта на антропософията?
Затова в чисто антропософски смисъл можем да поставим въпроса: В какво се състоят най-важните неща, които понастоящем трябва да се внесат в човечеството с помощта на антропософията?
Те ще са именно тези, за които съвременното човечество най-силно жадува, които са най-необходими. Тъкмо с отговора на един такъв въпрос човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин. Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското общество. Защото това, което антропософията трябва да донесе на човечеството, са нови познания, нови истини. А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина.
към текста >>
Когато разглеждаме въпр
оса
по този начин, трябва също така да сме наясно какво означава за западното човечество и изобщо за човечеството прераждането и кармата да станат познания, които, така да се каже, да преминат в ежедневието, както други истини са преминали в него.
Когато разглеждаме въпроса по този начин, трябва също така да сме наясно какво означава за западното човечество и изобщо за човечеството прераждането и кармата да станат познания, които, така да се каже, да преминат в ежедневието, както други истини са преминали в него.
В бъдеще прераждането и кармата трябва да навлязат в една много по-голяма степен в съзнанието на човечеството, както това е направил например мирогледът на Коперник. По отношение на последния трябва само да си изясним как се е получило това, че той така бързо е навлязъл в душите на хората. Само помислете за това, което съм казвал също и на публични лекции: откога съществува той от гледна точка на световноисторическите условия и колко бързо се е разпространил; помислете до каква степен е обхванал всички хора чак до децата в началното училище.
към текста >>
156.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Отговорът на въпр
оса
как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера.
За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения. В научни съобщения ще може да бъде докладвано твърде малко за тях.
Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера.
Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура. Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва. Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
към текста >>
Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпр
оса
: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота.
Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор.
Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>
Задайте си честно въпр
оса
колко често имате възможността да повторите това, в което сте сбъркали точно в същата ситуация като преди.
И все пак става така, че в живота помъдряваме най-много от това, в което сме сгрешили. Учим се от това, в което сме сгрешили. Точно от това, което не ни се е удало, помъдряваме най-много.
Задайте си честно въпроса колко често имате възможността да повторите това, в което сте сбъркали точно в същата ситуация като преди.
Рядко ще се повтори същото положение на нещата. А нямаше ли животът да е във висша степен безсмислен, ако житейската мъдрост, която сме съумели да придобием от грешките си, бъде изгубена за земното човечество? Само тогава, когато можем да се върнем обратно, когато в един съвсем нов живот можем да използваме наученото като житейски опит в едно предишно прераждане, само тогава животът има смисъл. Затова е безсмислено да се стремим към душевно съвършенство само за това земно битие, както и само за онази неземна вечност.
към текста >>
157.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Лекции и лекционни цикли с общо антропософско съдържание – Разглеждане на Евангелията – Христология – Духовно-научно човекознание – История на косм
оса
и на човека – Духовните основи на социалния въпрос – Човекът в неговата връзка с косм
оса
– Разглеждане на кармата.
Лекции и лекционни цикли с общо антропософско съдържание – Разглеждане на Евангелията – Христология – Духовно-научно човекознание – История на космоса и на човека – Духовните основи на социалния въпрос – Човекът в неговата връзка с космоса – Разглеждане на кармата.
(Събр. съч. 91-244)
към текста >>
158.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Онзи, който става другар на миньорите с едно окултно възпитание и същевременно с определена любов към въпр
оса
тази любов се изисква особено в тази област -, който прониква в мините и може да забрави там долу всички външни впечатления, той вижда как пред неговата имагинация възниквал така да се каже първата класа същества, които творят зад всичко земно, които творят и тъкат именно зад всичко металическо.
Онзи, който става другар на миньорите с едно окултно възпитание и същевременно с определена любов към въпроса тази любов се изисква особено в тази област -, който прониква в мините и може да забрави там долу всички външни впечатления, той вижда как пред неговата имагинация възниквал така да се каже първата класа същества, които творят зад всичко земно, които творят и тъкат именно зад всичко металическо.
Днес аз още не съм говорим за това, как народните приказки, народните легенди са завладели това, което е действително по този начин; бих искал първо да ви разкажа така да се каже сухо нещата, фактите, които се предлагат на окултния поглед. Защото съгласно задачата, която, ми бе поставена, аз трябва да постъпя първо емпирично, трябва първо да разкажа, какво намира човек там в различните природни царства. Така разбрах аз, когато темата ми бе поставена.
към текста >>
159.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това е сега една представа, която може, да ни създаде едно изяснение върху процеси в Косм
оса
, без които ние съвсем не бих ме били в състояние да разберем една звездна система, въобще състава на звездите, каквито ние ги познава ме като хора с физическото съзнание.
Духовните същества на третата йерархия, за които Ви разказах сега, не искат да бъдат изпълнени с Духа, не искат да бъдат свързани с духовната субстанция на по-висшите йерархии. Те искат самостоятелен, духовен живот. Ето защо те се откъсват, отцепват се, така че над тях се намира същността на по-висшите йерархии: те прекъсват връзката и се отцепват като самостоятелни същества, задържайки чрез това в своята вътрешност собствената светлина; те един вид похищават онова, което трябваше само да ги изпълни и отново трябваше да ги заведе нагоре към по-висшите йерархии. Те похищават, това за себе си, изпълват се с него в тяхната вътрешност и развиват чрез това една самостоятелна страна.
Това е сега една представа, която може, да ни създаде едно изяснение върху процеси в Космоса, без които ние съвсем не бих ме били в състояние да разберем една звездна система, въобще състава на звездите, каквито ние ги познава ме като хора с физическото съзнание.
Без тези представи човек не може да разбере живота на звездите, живота на небесните тела.
към текста >>
За окултиста, за онзи, който проследява духовните процеси в Косм
оса
, това кълбо, което виждаме там навън, не е онова, което окултистът нарича Сатурн, отбележете добре, а за окултиста Сатурн представлява нещо съвършено друго; за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, което е ограничено от привидния елиптичен път на Сатурн.
Нека разгледаме най-външната планета, която дълго време се е считала също като най-външна на нашата слънчева система както ще видите по-нататък, по-късно се прибавиха още Уран и Нептун, но сега искаме да разгледаме като най-външна планета Сатурн. Когато гледаме Сатурн с физическия поглед, ние имаме там навън в мировото пространство аз искам да се абстрахирам от пръстена един вид светещо кълбо.
За окултиста, за онзи, който проследява духовните процеси в Космоса, това кълбо, което виждаме там навън, не е онова, което окултистът нарича Сатурн, отбележете добре, а за окултиста Сатурн представлява нещо съвършено друго; за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, което е ограничено от привидния елиптичен път на Сатурн.
Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща като път на Сатурн около Слънцето. Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн. Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат като най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/. Трябва да си представяте това, което се намира вътре в този път на Сатурн, не обаче във формата на кълбо, на сфера, а така, че имаме един вид силно сплескана сфера, с една леща. Следователно ако бихме гледали това от страни, ако бихме в С1 Слънцето, ние бихме нарисували Сатурн на окултиста така: една съвършено сплескана сфера, и при /а1/, би било това, което можем да наречем физическият Сатурн.
към текста >>
А сега нека зададем въпр
оса
: какво правят при цялото това разположение Духовете на Формата?
За окултиста не това е Юпитер, а всичко онова, което се намира вътре в пътя на Юпитер /щриховано тясно/. Погледнато от страна, ние бихме нарисували Юпитер така, че, като щриховаме Сатурн така по-широко, бихме могли да щриховаме Юпитер малко по-тясно. И това, което астрономът описва, то е само едно тяло /б1/, което се намира така да се каже на най-външния край на истинския окултен Юпитер. Това, което казвам тук, не са само чисто теоретически понятия или фантазии, а работата стои действително така, че пространството намиращо се вътре в пътя очертан от Сатурн е действително изпълнено не с груба физическа материя, а с фина етерна материя в една сплесната лещообразно сферическа форма, както нарисувахме тук. И също така е един факт, че това второ по-малко пространство е действително изпълнено за Юпитер с една друга етерна субстанция, която прониква първата; така щото само тук между двата пътища съществува проста етерна субстанция, тук вътре обаче се намират една в друга две етерни субстанции, проникващи се една друга.
А сега нека зададем въпроса: какво правят при цялото това разположение Духовете на Формата?
Онзи Дух на Формата, който стои на основата на Сатурн, той разграничава именно, дава форма на тази етерна субстанция тук, която наричаме в окултен смисъл Сатурн. Следователно тази най-външна линия е така образувана в нейната форма от Духа на Сатурн, който е един Дух на Формата. Също така линията на Юпитер получава нейната форма от Духа на Формата, който е отреден за Юпитер; линията на Марс получава нейната форма от духа на Марс, който е един дух на формата.
към текста >>
Обаче в Косм
оса
отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа.
Целият смисъл на разглежданията, които да провеждаме, може да Ви покаже, че всъщност тези физически планети не биха съществували, ако биха действували само тези Духове на Формата. Те биха имали така да се каже тяхното седалище там, където образуват един колегиум, в Слънцето. И наоколо бихме имали планетарните сфери до сферата на Сатурн, защото биха съществували само концентрични сфери, сплескани сферични черупки като окултни планети: Най-външната сферична черупка от най-тънка етерна материя, следващата от малко по-гъста материя и най-вътрешната от най-гъста етерна материя! Следователно ако биха действували само тези Духове на Формата, не биха съществували физическите планети, а сферообразни -масови натрупвания, които биха били разграничени чрез това, което днес физическата астрономия нарича пътища на планетите.
Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа.
Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/. В една друга точка на тази етерна сфера действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън. Така че имаме нормалния Дух на Формата действуващ от Слънцето навън, центрофугално, той произвежда окултния Сатурн, който трябва да бъде считан като една мощна етерна сфера с центъра в Слънцето.
към текста >>
160.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Нали, ние можем да разбираме тук въпр
оса
именно така както сравнително онова, което един човек върши за другия.
Когато следователно днес казахме, че например Марс има своите собствени Духове на Формата, също Юпитер, също така и Земята, тогава, говорейки образно /по отношение на тези висши отношения всичко е повече или по-малко образ/ ние трябва тогава да си представим, че наистина седалището, точката, от която действуват Духовете на Формата отговарящи на планетата Марс, на тези отговарящи на планетата Юпитер и т.н. се намира винаги на Слънцето, в неподвижната звезда, че те действуват именно от там.., обаче на Духовете на Формата, които действуват върху Марс, този ресор им е даден от Слънцето: те действуват върху Марс от слънцето други върху Земята, други върху Юпитер като Духове на Формата. Това, което те вършат по този начин, е една дейност, която в полза на системата. Обаче сега ние не питаме: какво става от Слънцето от неподвижната звезда за планетите? А: какво става вътре в областта на неподвижната звезда за нейните собствени същества, за собственото развитие на съществата върху неподвижната звезда?
Нали, ние можем да разбираме тук въпроса именно така както сравнително онова, което един човек върши за другия.
Ние можем да схващаме първо дейността, която един човек върши за другия, така, че тази дейност трябва да означава непосредствено нещо за неговото собствено развитие; тя е в полза на другия. Така дейността на Духовете на Движението и на Духовете на Формата, за която говорим тук, е в полза на планетната система. Но сега ние задаваме въпроса: абстрахирайки се от това, че неподвижната звезда е за обиколена от планети, как става развитието върху неподвижната звезда като такава, като едно отделно същество? Какво участвува в развитието на съществата върху неподвижната звезда? И тук ние получаваме фактически същата граница.
към текста >>
Но сега ние задаваме въпр
оса
: абстрахирайки се от това, че неподвижната звезда е за обиколена от планети, как става развитието върху неподвижната звезда като такава, като едно отделно същество?
Обаче сега ние не питаме: какво става от Слънцето от неподвижната звезда за планетите? А: какво става вътре в областта на неподвижната звезда за нейните собствени същества, за собственото развитие на съществата върху неподвижната звезда? Нали, ние можем да разбираме тук въпроса именно така както сравнително онова, което един човек върши за другия. Ние можем да схващаме първо дейността, която един човек върши за другия, така, че тази дейност трябва да означава непосредствено нещо за неговото собствено развитие; тя е в полза на другия. Така дейността на Духовете на Движението и на Духовете на Формата, за която говорим тук, е в полза на планетната система.
Но сега ние задаваме въпроса: абстрахирайки се от това, че неподвижната звезда е за обиколена от планети, как става развитието върху неподвижната звезда като такава, като едно отделно същество?
Какво участвува в развитието на съществата върху неподвижната звезда? И тук ние получаваме фактически същата граница. Когато насочим именно окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно за нашата планетна система върху Слънцето, ние трябва да кажем; определена власт над съществата на Слънцето имат само онези духовни същества на висшите йерархии, които започвайки от Серафимите надолу стигат до Духовете на Мъдростта, те са активни за развитието на самата неподвижна звезда и за нейните същества; докато Духовете на Движението и Духовете на Формата не могат да сторят така да се каже нищо за развитието на съществата на Слънцето, на самата неподвижна звезда, а имат задачата да действуват върху онова в планетната система, което заобикаля неподвижната звезда.
към текста >>
Когато разглеждаме човека, така както той ходи пред нас, микрокосм
оса
, ние казваме: този човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т.н.
Вие нито за момент не ще се усъмните, обични приятели, че в цялата планетна система не съществува само това, което сега нарекохме труп, живо тяло и етерно тяло, а естествено навсякъде това е проникнато от съществата на различните йерархии; естествено навсякъде съществуват духовно-душевни сили. Достатъчно е сама да помислите, че в планетната система се намират самопонятно Духовете на Времето, Архангелите и луциферическите същества.... те също принадлежат към планетната система. Ние открихме сега в планетната система мъртвия труп, физическото тяло, етерното тяло. От това, което чухте до сега, можем самопонятно да кажем, че навсякъде в планетната система съществува също астрална субстанция, която е присъединена към съществата, защото в съществата на по-висшите йерархии има също астрална субстанция.
Когато разглеждаме човека, така както той ходи пред нас, микрокосмоса, ние казваме: този човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т.н.
Когато описваме една планетна система, трябва да поставяме най-нисшия член малко различно, трябва да кажем: една планетна система се състои от своите луни това е нейният труп -, от своите планети това е нейното физическо тяло и от всичко онова, диригент на което се оказва неподвижната система това е нейното етерно тяло. Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система живеят същества. Както човекът живее в своите обвивки /тела/, така съществата на по-висшите йерархии обитават в обвивката труп, във физическата обвивка и в етерната обвивка на планетната система. За астралното тяло /обвивка/ бих могъл да кажа ние не трябва първо да се грижим, него ние имаме чрез езотерично-окултния поглед, който е насочен навътре. Обаче още когато разглеждаме човешкия живот върху Земята, ще допуснете, че чрез този човешки живот това Вие знаете от досегашната елементарна Духовна наука се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които са в същност вредни, пречещи за живота.
към текста >>
161.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Но сега можем да зададем също въпр
оса
: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за косм
оса
в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество?
Ще бъде добре, още в началото на днешната сказка да говорим върху това, доколко физическият Космос, физическата мирова система, която разгледахме вчера относно нейните части, поне относно отделните ней ни части, доколко този физически космос има въобще значение за човешкия възглед, за човешкото възприятие и познание. Вчера ние говорихме за живота на кометите, за живота на неподвижната звезда, за слънчевия живот, за живота на планетите и на луните. Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното. Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите.
Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество?
Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии. А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности.
към текста >>
Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Косм
оса
нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа.
Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното. Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите. Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано.
Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа.
Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии. А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности. Да, как биха се явили за едно такова същество нашите видими за нашите очи планетни другите небесни тела? Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен свят, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Космоса, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света.
към текста >>
Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен свят, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Косм
оса
, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света.
Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии. А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности. Да, как биха се явили за едно такова същество нашите видими за нашите очи планетни другите небесни тела?
Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен свят, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Космоса, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света.
Защото да бъде човек ясновидец това не значи нищо друго, освен той да предизвика в себе си възможността да вижда света така, както едно такова същество вижда света. Следователно за ясновидското съзнание: също изчезват всъщност формите, тези светли форми на обикновено видимите за окото небесни тела, те вече не съществуват за едно такова съзнание, изчезват. Напротив ясновидското съзнание и следователно както казахме също съзнанието на един такъв посветен получава също едно впечатление от това, което отговаря на небесното физическо тяло. Ясновидското съзнание не може да възприема Луната, Марс, така както ги вижда един обитател на Земята, защото това би било виждано физически; но въпреки това ясновидското съзнание може да знае за това, което съществува като такива небесни тела. Сега аз бих искал да предизвикам във Вас една представа за това, как ясновидското съзнание знае за едно такова небесно тяло, за неговото устройство.
към текста >>
И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Косм
оса
като физически небесни тела.
Вие можете без съмнение първо теоретически, защото практическото се получава едвам чрез окултното обучение -, можете да си съставите една представа, когато поставите пред Вашия поглед това, което във Вашата душа е един образ на паметта, един спомен, един представен образ на това, което сте преживяли вчера или завчера. Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи. Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза. Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта.
И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела.
За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв. Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития. Докато на Земята ние сме едновременно с нещата, които се явяват пред нашите очи, това, което виждаме в звездното небе, понеже не представлява едно състояние, което отговаря на живото настояще, то е една истинска майя, една истинска илюзия, то представлява нещо, което е имало своето пълно значение в миналото и е останало като остатък. Светът на физическите небесни тела представлява остатъците на минали дела на съответните Същества на йерархиите, които достигат в настоящето още само чрез тяхното последействие.
към текста >>
162.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което
оса
та прави в нейното гнездо, е истинска хартия.
Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в животинско то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство. " Тук гледната точка, за която се касае при това, е напълно разместена. На един човек, който наблюдава безпристрастно нещата, не ще му хрумне да отрече на животинското царство ума, даже разума. Достатъчно е само човек да си изясни такива факти като този, че в неговото развитие човечеството е стигнало сравнително късно, изхождайки от неговия културен процес, до изнамирането на хартията. В историческите описания това изнамиране на хартията се изтъква като едно велико постижение на човешкия ум, и в известно отношението е също един признак на човешкия прогрес.
Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия.
Така щото можем да кажем; това, което тук човекът произвежда чрез своя ум, то съществува вече далече, далече надолу в животинското царство. На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския свят човешките душевни способности като такива. Даже в областта на Окултизма ние сме убедени, че умът и разумът действуват много по-сигурно, по-прецизно при животните отколкото в човека. Същественото, за което се касае е, че въз физическия свят при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически свят, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието. Когато имаме едно същество принадлежащо на някоя животинска група, ние знаем, че просто чрез вида, на който принадлежи това животно, е определен кръгът на неговото развитие, следователно това развитие става по един напълно различен начин отколкото при човека.
към текста >>
Сега естествено ние ще зададем въпр
оса
: къде се намират сега нормалните Духове на Движението, които през време на старата Лунна епоха дадоха на човека неговото астрално тяло?
Както са се образували седем главни животински групи, от които са се родили различните специални животински форми чрез описаните отношения, така луциферическите Духове на Движението действуват от планетите върху Земята, като произвеждат специалните форми на човешкия род, който всъщност беше за мислен по определен начин да съществува и се развива по един единствен план. Докато следователно човекът беше замислен в целия миров план така, че на Земята да съществува само една човешка форма, от различните планети действуваха луциферическите Духове на Движението и специфицираха човешката форма така, че можаха да се родят отделните човешки главни раси по лицето на Земята. По-точно описание на тези факти ще намерите в моите сказки изнесени в Християния върху особения специален начин, по който луциферическите Духове на Движението действуват образувайки човешките раси. Така ние трябва да правим разлика между потомците на нормалните Духове на Движението и луциферическите Духове на Движението. Но сега още нещо!
Сега естествено ние ще зададем въпроса: къде се намират сега нормалните Духове на Движението, които през време на старата Лунна епоха дадоха на човека неговото астрално тяло?
Следователно, онези, които бяха достигнали целта на тяхното развитие в онова време, което изтече при преминаването на старото Лунно състояние в сегашното Земно състояние, тези напълно узрели Духове на Движението, къде се намират те? Също и тези Духове на Движението имат особеността, че са избрали тяхното обиталище или по-добре казано, опорната точка на тяхното действие на планетите на нашата планетна система, така че те не действуват пряко като Духове на Движението от Слънцето, където имат своето събирателно място, а изпращат първо техните лъчи към планетите и от там действуват обратно върху Земя та. Доколкото имаме работа с истинските Духове на Движението, тяхното непосредствено действие идва от планетите на нашата планетна система; Обаче всичко това, което тези духовни Същества произвеждат от планетите, принадлежи естествено на свръхсетивния, на невидимия свят като такъв. Само самите следствия се проявяват на Земята, действията възникват на Земята. Следователно, какво правят за човека тези Духове на Движението, които някога на Луната му подариха неговото астрално тяло отделяйки го от тяхната собствена субстанция?
към текста >>
един от духовете, които получават това, което ги изпълва, вдъхновено не от земната сфера, а от мировата сфера, от Косм
оса
.
Нещата стоят така, че тази знаменита книга, Тайното учение на Блаватска, изнася велики истини, които обаче трябва да познаем по правилен начин. Тази книга не трябва да се приема просто като една догмена книга, а трябва да се проследят всички отделни неща; само тогава може да бъде познато величието на тази книга. От всички велики истини, които истинският окултист учи, ще намерите понякога значителни загатвания именно в Тайното учение на Х.П. Блаватска когато бе написано това чрез вдъхновителя на Тайното учение на Блаватска "Буда е равен на Меркурий", тогава съдействуваше великата истина, че вдъхновителят на Блаватска знаеше: онази индивидуалност, която в нейната двадесет и девет годишна възраст стана Буда, тази индивидуалност можа да се остави да бъде вдъхновена от Духа на Движението, който царува на планетата Меркурий в момента, който ни е показан символично чрез седенето под дървото Боди. С това тази индивидуалност се превърна от един Бодисатва в един Буда, т.е.
един от духовете, които получават това, което ги изпълва, вдъхновено не от земната сфера, а от мировата сфера, от Космоса.
С това той бе отнесен от земната сфера в Нирвана, т.е. в това, в което земната сфера не действува вече. Х.П. Блаватска не знаеше в нейното обикновено съзнание нищо от многото тези неща, обаче нейният вдъхновител знаеше това. Тези неща трябва да бъдат извлечени именно от дълбочините на Окултизма и в тези тънки и също велики истини нещата не трябва да бъдат обърквани едно през друго. Но моето твърдение не е, че в момента, в който един Бодисатва се издига до чин Буда, върху него действува вдъхновяващо само Духът на Движението, а чрез Буда действуваха тогава съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Така щото можем да кажем: когато се научим да познаваме писмеността, която е разпростряна в Косм
оса
, в звездите, когато се научим да познаваме тази писменост в нейното подреждане и движение, тогава навсякъде от Косм
оса
ни говори онова, което прониква нашите сърца с истината, с Любовта и с онова религиозно чувство, което носи развитието на човечеството по-нататък от епоха на епоха.
Това разглеждане трябваше да бъде прибавено именно към онова, което бе казано днес върху действуващите в планетите и в Слънцето Духове, защото тези Духове простират тяхното действие върху Земята, и за многото неща, които трябва да бъдат изнасяни в популярните сказки, светът не предчувствува, колко дълбоко се коренят те в окултните основи. Колкото дълбоко основано е отношението, което трябва да бъде даде но сега за редуващите се една след друга културни сфери, от които една намира своята върхова точка в Буда, другата в това наречете го както щете: четвъртата културна епоха го нарече Христос. Как едното се отличава от другото, това може да се узнае само от дълбочините на Окултизма. Обаче Окултизмът ни свидетелствува също, как, ако виждаме правилно, Космосът ни предлага навсякъде знаци за това, което говори дълбоко на нашите сърца.
Така щото можем да кажем: когато се научим да познаваме писмеността, която е разпростряна в Космоса, в звездите, когато се научим да познаваме тази писменост в нейното подреждане и движение, тогава навсякъде от Космоса ни говори онова, което прониква нашите сърца с истината, с Любовта и с онова религиозно чувство, което носи развитието на човечеството по-нататък от епоха на епоха.
към текста >>
163.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
От това виждате, че във Вселената, в Косм
оса
определени неща действуват така, че бих могъл да кажа не можем да разберем тази Вселена с определена схема, а особеното е, че навсякъде тази схема е нарушена.
По този начин срещу етерните течения от слънцето идват етерните течения, които се излъчват от Луната и се разливат върху Земята от една съвършено друга страна, като възстановяват отново равновесието. Понеже луциферически Духове на Мъдростта бяха получили на Слънцето възможността да изпращат етерни течения, други Духове на Мъдростта трябваше да се откажат да действуват от Слънцето, като се съгласиха напротив да използуват техните сили с цел да възстановят равновесието. Това значи: на Луната бе основана една мирова колония, една планетна колония, от която се разливат етерни течения към Земята, така че бе създадено едно вещество, което трябваше да се намира в Земята, за да бъде отслабена пряката сила на златото. Това стана благодарение на факта, че Луната бе отделена от Земята. И от Духовете на Мъдростта, които отделиха Луната и станаха сега противници на луциферическите духове от Слънцето, се разливаха върху Земята онези етерни сили, които доведоха до образуването на среброто като вещество.
От това виждате, че във Вселената, в Космоса определени неща действуват така, че бих могъл да кажа не можем да разберем тази Вселена с определена схема, а особеното е, че навсякъде тази схема е нарушена.
Ако някой би искал да твърди схематично, че всички етерни сили за минералите идват от планетите, той би сгрешил; Защото в действителност от други страни идват други две етерни течения едното от Слънцето, другото от Луната. Чрез това са създадени именно по друг начин две основни вещества.
към текста >>
Когато насочим окултния поглед към Луната нагоре, тогава изчезва това, което физическият поглед вижда, тогава изчезва светещият лунен сърп, защото той съществува само за физическите очи; обаче на мястото, където, се намира лунният сърп, там на окултния поглед се показва действителната Същност, която стои на основата на светлината в Косм
оса
, показва ни се образът на Луцифер, обаче като един отразен образ.
Ето защо от Луната е изключена собствената светлина. И сега не е трудно да видим във външното състояние на нещата, които срещаме във физическия свят, един символ за една дълбока окултна връзка. От Слънцето ни идва собствена светлина на това Слънце, от Луната не; и отразената светлина, която ни идва от Луната и на която носител е Луцифер, Луцифер Фосфорос -, ни показва, че тази светлина е изключена от Луната. Това, което е Луцифер, може да ни се яви само благодарение на това в един образ, в една майя /илюзия/, от Луната, че е отразена слънчевата светлина. Следователно, когато например лунният сърп отразява слънчева светлина, тогава на Луната няма първо нищо от луциферически Духове на Мъдростта, а това, което се разлива от Слънцето от страна на луциферически те Духове на Мъдростта, е отразено като светлина.
Когато насочим окултния поглед към Луната нагоре, тогава изчезва това, което физическият поглед вижда, тогава изчезва светещият лунен сърп, защото той съществува само за физическите очи; обаче на мястото, където, се намира лунният сърп, там на окултния поглед се показва действителната Същност, която стои на основата на светлината в Космоса, показва ни се образът на Луцифер, обаче като един отразен образ.
Представете си следователно образа на Луцифер за окултния поглед поставен на мястото на лунния сърп, тогава трябва да кажете: тази Луна дължи своето раждане на обстоятелството, че нормални Духове на Мъдростта са се отказали от тяхното обиталище на Слънцето, преместили са тяхното обиталище тази колония на Луната и обвързват това, което се излъчва от луциферическите духове. Ето защо за окултния поглед Духът на Мъдростта не се показва тук над лунния сърп, а обвързващ луциферическия принцип. Като един добър Дух на Мъдростта, който обвързва под себе си луциферическия принцип, така ни се показва символично за имагинацията /имагинативно, образно астрално виждане/ окултното състояние на нещата. Ето защо окултистите са поставили една фигура, един образ, който обикновено се схваща като един Архи-Вестител /Архангел/ на висшия Дух на Мъдростта, който укротява Луцифера, който е окован, обвързан. Това е един окултен образ.
към текста >>
Вие виждате следователно, че за да бъде произведено едно такова явление, каквото е нашата земна Луна, в Косм
оса
са необходими определени предприятия.
Това е един окултен образ. Вие ще намерите също между нашите окултни картини една, която представя, как Архангелът обвързва Луцифер. Това сочи към дълбоки окултни тайни. Това, което се явява външно в майята, трябва да се припише всъщност на съвместното действие на духовете на йерархиите. Когато виждаме лунния сърп с физическите очи, разливащ сребърна светлина, и от горе още като една сянка там вътре тъмното, което понякога може да се вижда, лунният сърп се превръща за окултния поглед в едно живо същество с обвързващия Дух над него, който възстановява равновесието от Луната.
Вие виждате следователно, че за да бъде произведено едно такова явление, каквото е нашата земна Луна, в Космоса са необходими определени предприятия.
Съвместното действие на различните йерархии в Космоса е нещо твърде сложно и ако бихме изнесли даже една по-дълга редица от сказки, ние бихме могли винаги да дадем само намеци; Ние можем да обясним само принципа, как тези духовни йерархии действуват съвместно.
към текста >>
Съвместното действие на различните йерархии в Косм
оса
е нещо твърде сложно и ако бихме изнесли даже една по-дълга редица от сказки, ние бихме могли винаги да дадем само намеци; Ние можем да обясним само принципа, как тези духовни йерархии действуват съвместно.
Вие ще намерите също между нашите окултни картини една, която представя, как Архангелът обвързва Луцифер. Това сочи към дълбоки окултни тайни. Това, което се явява външно в майята, трябва да се припише всъщност на съвместното действие на духовете на йерархиите. Когато виждаме лунния сърп с физическите очи, разливащ сребърна светлина, и от горе още като една сянка там вътре тъмното, което понякога може да се вижда, лунният сърп се превръща за окултния поглед в едно живо същество с обвързващия Дух над него, който възстановява равновесието от Луната. Вие виждате следователно, че за да бъде произведено едно такова явление, каквото е нашата земна Луна, в Космоса са необходими определени предприятия.
Съвместното действие на различните йерархии в Космоса е нещо твърде сложно и ако бихме изнесли даже една по-дълга редица от сказки, ние бихме могли винаги да дадем само намеци; Ние можем да обясним само принципа, как тези духовни йерархии действуват съвместно.
към текста >>
Това беше само един намек, който трябваше да покаже, че в планетната система имаме действително работа с неща, които действуват от Косм
оса
.
Ние показахме, какъв смисъл има този живот в планетната система. Като намек бих искал да отбележа само, че фактически кометата е нещо, което идва от вън в планетната система, което обаче се присъединява по определен начин към нея. Преминавайки през планетната система, към нея се присъединява това, което произхожда също от Духовете на Волята, минералното. И последствието може да бъде това, че, когато кометата минава през планетната система, към нея се присъединява минерално вещество, което след това бива привличано от Земята и пада върху нея, естествено това не е кометата; то се отнася напротив така, че кометата се проявява по някакъв начин чрез метеорни падащи тела върху Земята. Нещата са напълно обективни, и ако при едно разглеждане се установяват известни противоречия с това, което бе по-рано описано, трябва винаги да очакваме, че тези противоречия ще се разрешат просто, когато се вземе под внимание действително всичко, за което става дума.
Това беше само един намек, който трябваше да покаже, че в планетната система имаме действително работа с неща, които действуват от Космоса.
Тези групови души на минералите действуват лъчеобразно отвън навътре. И тъй като пространството ни предлага от различните страни раз лични форми на действие, тъй като то не е еднообразно пространство, тези групови души на минералите, които принадлежат на областта на Духовете на Волята, изпращат своите лъчи от различните страни по най-различен начин. Чрез съвместното действие на това, което идва от планетите за минералите, което идва от Слънцето и което се разлива от Вселената в най-различните посоки, чрез всичко това се ражда възможност та да се образуват не само онези основни типове, за които днес споменахме, че съществуват в минералното царство, а също така всички възможни форми и всички възможни различно изменени вещества на минералното царство. Какво вещество показва един минерал, зависи от това, по какъв начин силите, които действуват от планетите, са повлияни отново от други сили, които се вливат в Земята или астрално от Слънцето-или обаче от мировото пространство в различните посоки. Цялото разнообразие на минералното царство може да бъде разбрано следователно с това.
към текста >>
С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Косм
оса
в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен.
От Слънцето се разлива навън в пространството астралното тяло на минерала, от мировото пространство се разлива груповият аз на минерала. Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота. По този начин, връщайки се още веднъж към кометите, ние трябва да виждаме в планетите обаче също нещо, кое то всъщност се разлива от мировото пространство с един вид същност подобна на тази на груповите души на минералите. Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот. Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите.
С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен.
Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди. Където и да насочим погледа върху една неподвижна звезда/окултния поглед/, навсякъде ще срещнем първо нормални Духове на Мъдростта. Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е. изостанали са назад в тяхното развитие звездното небе е несветещо чрез нормалните Духове на Мъдростта, но видимо за духовните очи; то става светещо за физическите очи, показва се в майя /като илюзия/ чрез Луцифер или чрез луциферическите духове, които действуват навсякъде и трябва да действуват.
към текста >>
Блаватска, можете да видите също от това, как тази авторка третира въпр
оса
за понятието на Яхве.
Така ние виждаме, как тези неща се съгласуват в самите себе си и как днешното разглеждане се свързва с вчерашното, как от сега нататък трябва да виждаме в това, което наричаме външна светлина и нейния носи тел, нещо, което се намира в борба с един духовен Принцип, който се намира в нормалната точка на негово то развитие и който ни се явява първо като духовен център на нашата планетна система, както описахме това вчера и днес. Тук важното не са имената, а това, да познаем цялото значение на този Принцип. Ние трябва да познаем, че в духовната област говорим за Христос така, както във физическата област говорим за Слънцето; че в духовната област говорим за планетната система и за планетите така, както в развитието на Земната култура говорим за Буда. Тук отново имате една точка, където намирате едно от най-важните откровения, които срещате при Х.П. Блаватска. Какви велики откровения се намират в книгата Тайното Учение на Х.П.
Блаватска, можете да видите също от това, как тази авторка третира въпроса за понятието на Яхве.
Ние не трябва да се дразним от това, че тя не може да се справи с нещата, защото има определена антипатия към Христос и Яхве; обаче въпреки това истината проличава през нейните думи и характеристиката на Яхве като един Бог на Луната и описанието, че Луцифер е неговият противник, това се оказва като нещо, което е бихме могли да кажем като един пречупен израз на истината. И описанието, което е дадено в тази книга от вдъхновението при Х.П. Блаватска, получава само при нея едно субективно оцветение, защото тя имаше чувството, че всъщност Луцифер е едно добро Божество: Тя го чувствуваше като едно добро Божество; тя го постави в известно отношение пред Бога на Луната, защото за нея Луцифер беше един слънчев Бог. Той е действително такъв, обаче ние трябваше да изнесем истинската връзка, трябваше да покажем истинската връзка, за да можем да разберем израза, който се употребяваше по-рано: "Xристос е истинският Луцифер." Christus verus Zucifcrus,
към текста >>
164.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосм
оса
аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране.
"Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце. "Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето. И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина. Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота. Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>
В страната на многото хиляди езера човек е по-близо до етерните течения на Косм
оса
и по-желателен да се потопи в тях.
Така също и този път. В една страна като Финландия, където и днес още са се запазили остатъци от едно атавистично ясновидство, където някому може да се случи да му се разказва с абсолютна сериозност за помощта на джуджетата при работата на селянина, където достойни за уважение старци разказват за техните преживявания в страната на Юмала, където цялата страна, когато тя не е покрита от зимната снежна покривка, растителността покарва и се развива с елементарна свежест, там е естествено хората да искат да проникнат по-дълбоко в това, което действува като космически сили в природните царства, и да желаят да знаят, как с небесните тела е свързано всичко, което говори не само от тревния килим на Земята, от пъпките на цветята и дърветата, а в едно още по-неизразимо разнообразие свети насреща им от всеки фино-лъчезарен снежен кристал като звезди. И наред с това съседите, вълшебниците, лапландците притежават едно непознато знание и боравят с някои тайнствени сили! Цивилизованата в модерния смисъл Финландия не може да не забележи онзи елемент, който пропива нейната национална поезия по такъв лачизарен начин. Всичко това иска да бъде разбрано в неговия най-дълбок смисъл.
В страната на многото хиляди езера човек е по-близо до етерните течения на Космоса и по-желателен да се потопи в тях.
към текста >>
165.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и косм
оса
, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
166.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И ние добре знаем, че философията е нещо, което не може да бъде популярно, и дори се възприема от повечето хора, като нещо трудно и д
оса
дно.
Поради това, че философията си служи с тези фини и рафинирани познавателни средства свързани с мозъка и с външните сетивни възприятия, тя си остава дело на твърде ограничен кръг от хора. Твърде ограничен е броят на хората, които си служат с тези фини познавателни средства.
И ние добре знаем, че философията е нещо, което не може да бъде популярно, и дори се възприема от повечето хора, като нещо трудно и досадно.
към текста >>
167.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Това, което е най-необходимо, за да обхванем човека от трите гледни точки от окултната, теософската и философската гледни точки се свежда именно до осветляване на човешкото същество от позицията на окултизма; и за предпочитане е да говорим за тази окултна гледна точка по такъв начин, че да стане ясно как в цялото досегашно развитие на човечеството, един или друг негов представител винаги е съумявал да се извиси сам и със свои сили до окултния светоглед за човека и Косм
оса
.
Това, което е най-необходимо, за да обхванем човека от трите гледни точки от окултната, теософската и философската гледни точки се свежда именно до осветляване на човешкото същество от позицията на окултизма; и за предпочитане е да говорим за тази окултна гледна точка по такъв начин, че да стане ясно как в цялото досегашно развитие на човечеството, един или друг негов представител винаги е съумявал да се извиси сам и със свои сили до окултния светоглед за човека и Космоса.
към текста >>
168.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Нека да си зададем въпр
оса
: Защо става така, че мистичната личност изгубва самата себе си?
Днес бих искал да Ви покажа, по какъв начин напускайки обикновеното съзнание окултистът съхранява своята цялост.
Нека да си зададем въпроса: Защо става така, че мистичната личност изгубва самата себе си?
И тогава трябва да отговорим: Защото, дори и най-внимателно да проучим тези мистични личности, ние ще установим, че те всъщност нямат някакво дълбоко основание да напускат своето съзнание.
към текста >>
169.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако искате да си отговорите на въпр
оса
, защо тъкмо Христовият Импулс помага на човека да пренесе Азът и спомена за Азът от обикновения земен живот в живота на свръхсетивните светове, тогава Вие сериозно ще трябва да размислите върху всички тези неща и да ги разберете.
Ако искате да си отговорите на въпроса, защо тъкмо Христовият Импулс помага на човека да пренесе Азът и спомена за Азът от обикновения земен живот в живота на свръхсетивните светове, тогава Вие сериозно ще трябва да размислите върху всички тези неща и да ги разберете.
към текста >>
170.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И ако Вие знаете това, за което сега става дума, ще сте наясно, че тук е вложен принципът на истинската астрология, която извира не от друго, а от многозначителния факт, че човекът е извлечен от Косм
оса
и че представлява един екстракт от целия Космос.
И тогава вече окултният кандидат научава, че неговото "мисловно" движение зависи от регента и ръководния Дух на Юпитер, че "говорното" движение зависи от ръководния Дух на Марс, че движението, осъществяващо "кръвта" зависи от ръководния Дух на Слънцето, че "дихателното" движение е свързано с ръководния Дух на Меркурий, "движението, осъществяващо жлезите" с ръководния Дух на Венера, и накрая, всичко което е "размножение" с ръководния Дух на Луната. Окултният кандидат узнава също, че всички тези Духове работят съвместно, че тяхното "бойно поле" е тъкмо в човека, че всяко едно движение се отразява на другото, че Духът на Сатурн действува предимно върху изправения стоеж, но че той косвено влияе и на всички останали движения. Една изключителна ситуация възниква напр. тогава, когато този Сатурнов Дух разгърне силите си в зоната на Овен и Телец. И сега, след като знаем връзките между вътрешните движения на човека и ръководните планетарни Духове, ние лесно стигаме до убеждението, че принципът на истинската астрология е вложен в това, което ние се научихме да разпознаваме като елементи и съставни части на отделните вътрешни движения у човека.
И ако Вие знаете това, за което сега става дума, ще сте наясно, че тук е вложен принципът на истинската астрология, която извира не от друго, а от многозначителния факт, че човекът е извлечен от Космоса и че представлява един екстракт от целия Космос.
към текста >>
И така, Вие виждате, че на Съществата, които израстват и се развиват в Косм
оса
, се възлагат определени задачи.
И така, Вие виждате, че на Съществата, които израстват и се развиват в Космоса, се възлагат определени задачи.
Още в мига, когато едно Същество се издигне от една степен в друга, на него му се възлага една нова задача. Ние виждаме, че човек се движи по своя земен път и там той среща такива Същества, които в своето развитие имат една космическа задача още от сътворението на световете, както Христос; или пък израстват и се усъвършенствуват тук на Земята, за да поемат определена космическа задача, какъвто беше и случаят с Буда.
към текста >>
171.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Косм
оса
, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство.
Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
към текста >>
172.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосм
оса
.
Указанието на Херман Грим: колкото по-далеч назад в развитието на човечеството се обръщаме, толкова по-свързан със свръхсетивното изглежда човекът. В мистерийната игра гъркът е преживявал представи при изговарянето на имена. Деметра: свързаният със сетивния свят човешки дух. Персефона: земни страдания, земни радости – душевно. Дионис: душевно, хармонизиращо с духовното.
Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосмоса.
Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания. Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота. Благодарност към актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура. Благодарност към д-р Унгер за лекциите. Самозадължаването към правдивост носи благословия на едно окултно движение.
към текста >>
173.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Можем да поставим въпр
оса
: Как ли е чувствала една гръцка душа в сравнение с това, което е напълно естествено и разбираемо за съвременната душа?
Те не могат да станат живи. Или кой, който има истинско чувство за даден човек, който стои изправен на земята на двата си крака, би могъл да твърди, че на даден историк наистина му се е удало да постави на крака един Ликург или Алкивиад така, както може да бъде случаят например с Цезар? Изпълнена с тайни изглежда гръцката душа, когато хвърляме поглед назад в епохите на Елинизма. Те изглеждат пълни с тайни за погледа, който иска да ги разбере само с помощта на обикновеното съзнание. И само този, който усеща тази тайнственост, усеща нещата правилно.
Можем да поставим въпроса: Как ли е чувствала една гръцка душа в сравнение с това, което е напълно естествено и разбираемо за съвременната душа?
към текста >>
И как чрез самата си формулировка те не са подходящи да призоват душата да се запита: Къде живее това, което звучи там отвън в макрокосм
оса
през пространствата, в най-съкровения и интимен душевен живот?
Какво е то? По какъв начин е близко на собствената душевност? Едва ли европейската душа, европейското съзнание мисли да си изясни това. Тя приема отдалечеността на Луцифер, задоволява се с това да знае, че от него е произлязло познанието, но също и гласът на изкушението. И как след това прозвучават сякаш от световните далнини думите, които божието наказание налага след изкушението!
И как чрез самата си формулировка те не са подходящи да призоват душата да се запита: Къде живее това, което звучи там отвън в макрокосмоса през пространствата, в най-съкровения и интимен душевен живот?
Да се опитаме да представим образно това, което може да се нарече райският процес; да се опитаме да усетим колко неестествено би било да си представим съответните образи, с които си имаме работа при него, с чисто човешки форми. И сега да се опитаме да си представим колко разбираемо от само себе си е това, че там, където се говори за най-интимните и дълбоки душевни въпроси на гърците, пред очите ни стои човешкият образ на Деметра, човешкият образ на Персефона, дори и човешкият образ на Дионис или на Зевс! Да се опитаме да почувстваме от това колко безкрайно близко до гръцката душа се е намирало онова, което същевременно минава през макрокосмоса!
към текста >>
Да се опитаме да почувстваме от това колко безкрайно близко до гръцката душа се е намирало онова, което същевременно минава през макрокосм
оса
!
Тя приема отдалечеността на Луцифер, задоволява се с това да знае, че от него е произлязло познанието, но също и гласът на изкушението. И как след това прозвучават сякаш от световните далнини думите, които божието наказание налага след изкушението! И как чрез самата си формулировка те не са подходящи да призоват душата да се запита: Къде живее това, което звучи там отвън в макрокосмоса през пространствата, в най-съкровения и интимен душевен живот? Да се опитаме да представим образно това, което може да се нарече райският процес; да се опитаме да усетим колко неестествено би било да си представим съответните образи, с които си имаме работа при него, с чисто човешки форми. И сега да се опитаме да си представим колко разбираемо от само себе си е това, че там, където се говори за най-интимните и дълбоки душевни въпроси на гърците, пред очите ни стои човешкият образ на Деметра, човешкият образ на Персефона, дори и човешкият образ на Дионис или на Зевс!
Да се опитаме да почувстваме от това колко безкрайно близко до гръцката душа се е намирало онова, което същевременно минава през макрокосмоса!
към текста >>
174.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво
оса
катяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния свят, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове.
По съвсем друг начин стоят нещата с елементарното тяло на човека. Това елементарно тяло, например някоя част на същото, се явява за ясновиждащото съзнание оформено несъвършено. И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека. В елементарното тяло се отпечатва моралното качество на човека вече по един определен начин. Но още по-ясно, още по-интензивно се отпечатва то в астралното тяло.
Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво осакатяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния свят, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове.
С това не възниква недоразумение, бих искал още веднъж да отбележа, че култивирането на по-висшия организъм на човека, на по-висшите тела, ако можем да кажем така, на елементарното, на астралното тяло, в своето съвършенство или несъвършенство нямат работа със съвършеното или несъвършеното култивиране на физическото тяло. Човек може да има по рождение някой закърнял орган, а съответният етерен орган би могъл при определени условия да се развие дори по-добре. Следователно каквото не би било приложимо за сетивното битие, а именно че моралните качества намират точно отражение във формите на физическото тяло, е вярно за това, което от човека принадлежи на свръхсетивните светове.
към текста >>
И сега идва едно усещане, което човек има непосредствено, когато застава пред един човек, който има руса к
оса
, и си казва: Той има руса к
оса
.
И сега идва едно усещане, което човек има непосредствено, когато застава пред един човек, който има руса коса, и си казва: Той има руса коса.
После следва: Чрез това, че си преминал през земните култури, по необходимост си усвоил несъвършенства, но ти трябва да се върнеш към първоначалното състояние, трябва да откриеш на земята отново пътя, а това същество ще ти покаже как, защото не е приело твоите грешки. Човек стои пред едно същество като пред един действителен упрек, голям и грандиозен, който упрек е и подтик за това, което човек не е. По един жив начин съществото показва това на човека и той може да бъде изцяло изпълнен пред съществото със знанието за това, което е или не е. Така човек стои срещу живия упрек. От класа на архангелите, както ние казваме, е това същество.
към текста >>
175.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
При въпр
оса
: Какво е човекът, какво е неговата душа в обикновеното сетивно битие?
Каква е по време на съня, душата не знае, тъй като сънят преминава или в безсъзнание, или пък в него се вмъкват сънища, които трябва да бъдат тълкувани чрез окултизма, ако човек иска да ги разбере по правилен начин.
При въпроса: Какво е човекът, какво е неговата душа в обикновеното сетивно битие?
– може да бъде разглеждан само въпросът за дневния живот. Но ние знаем, че на първо място на разположение са онези врати, които наричаме наши сетивни органи, през които в душата ни се вливат светът на цветовете и на светлината, светът на звуците, светът на миризмите, светът на топлината и студа и т. н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива. След това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си. С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния свят.
към текста >>
Той получава възможността да си отговори на въпр
оса
: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък?
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят.
Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък?
Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие. Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо.
към текста >>
176.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Но при друг начин на поставяне на въпр
оса
се получи нещо.
Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно.
Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо.
А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна.
към текста >>
Ако поставим въпр
оса
така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко.
Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят. Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>
С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпр
оса
.
Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия свят. Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия свят, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне. Следователно ако някой пропусне още в рамките на сетивното битие да придобие отношение към Христос, той може да стане голям окултист и да не знае нищо за Христос чрез своите възприятия в по-висшите светове, защото няма да го намери там и няма да може да научи нищо от него. Представите му за него ще бъдат винаги незадоволителни. Това е важното.
С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса.
При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх. И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят. Значи този страх е до известна степен основателен. Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато след това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях. Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави.
към текста >>
Изхождайки от две различни гледни точки, ви показах, така да се каже, начини за достигане до Христос и се опитах да дам известна светлина по въпр
оса
за Христовата същност.
Изхождайки от две различни гледни точки, ви показах, така да се каже, начини за достигане до Христос и се опитах да дам известна светлина по въпроса за Христовата същност.
Всичко, което казах, може да бъде казано и без тези два начина и тогава също е валидно и разбираемо. Ала е необходимо да се отнасяме обективно към фактите и да ги обхванем съвсем неповлияни от направленията на вероизповеданията като космически факти.
към текста >>
177.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Тук стоим преди всичко пред въпр
оса
: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове?
Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт? Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят. Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света. Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие.
Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове?
Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация? И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния свят.
към текста >>
178.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Така при много посветени може да се открие как те внасят от косм
оса
това, което на земята е във връзка с космическото и чрез това може да се види космическото преображение на посветените.
Виждаме го да се издига към друга планета от слънчевата ни система, към Марс, и там предприема нова мисия, която е свързана с това, което е било негова земна мисия. И е невероятно да се проследи как се разгръща по този начин една цялост. Първоначално виждаме Буда да работи на друга планета, после той идва на земята и трябва да се каже: Индивидуалността на посветения Гаутама Буда е действала известно време на земята, после обаче, когато искаме да я проследим по-нататък, трябва да се издигнем до друга планета. Така се получава една затворена линия. За Буда е възможно да се каже, че е дошъл от друга планета и че след като известно време работа на земята, се е издигнал отново към друга планета, чийто народ има малко смисъл за земното човечество, за да продължи своята дейност, защото именно тази дейност дава смисъл.
Така при много посветени може да се открие как те внасят от космоса това, което на земята е във връзка с космическото и чрез това може да се види космическото преображение на посветените.
Когато се стремим да видим навсякъде нещата в тяхната същност, тогава например се вижда нещо, което ни осветлява житейската тъма чрез едно действително окултно разглеждане.
към текста >>
179.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният свят, и дава отговори на въпр
оса
: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи?
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният свят, и дава отговори на въпроса: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи?
Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния свят. Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите. При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно.
към текста >>
180.
Рудолф Щайнер за лекционните записки
GA_138 За инициацията
За почти всички от тези отпечатани лекции тези предпоставки са поне антропософското познание на човека и на косм
оса
, доколкото тяхната същност е представена в антропософията и това, което като „антропософска история“ се намира в съобщенията от духовния свят.
Мнение за съдържанието на такива частно отпечатани лекции обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за една такава преценка.
За почти всички от тези отпечатани лекции тези предпоставки са поне антропософското познание на човека и на космоса, доколкото тяхната същност е представена в антропософията и това, което като „антропософска история“ се намира в съобщенията от духовния свят.
към текста >>
181.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Лекции и лекционни цикли с общо антропософско съдържание – Разглеждане на Евангелията – Христология – Духовно-научно човекознание – История на косм
оса
и на човека – Духовните основи на социалния въпрос – Човекът в неговата връзка с косм
оса
– Разглеждане на кармата (GA 91 – 244)
Лекции и лекционни цикли с общо антропософско съдържание – Разглеждане на Евангелията – Христология – Духовно-научно човекознание – История на космоса и на човека – Духовните основи на социалния въпрос – Човекът в неговата връзка с космоса – Разглеждане на кармата (GA 91 – 244)
към текста >>
182.
Съдържание
GA_139 Евангелието на Марко
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и косм
оса
, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния свят.“
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния свят.“
към текста >>
183.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Нека още в самото начало поставим въпр
оса
, който е скрит в първите думи на това Евангелие, и да се спрем на израза „Началото на благовестието на Исуса Христа“.
Нека още в самото начало поставим въпроса, който е скрит в първите думи на това Евангелие, и да се спрем на израза „Началото на благовестието на Исуса Христа“.
И нека да си припомним, че веднага след този пролог следва не само един цитат от старите пророци, но и самото възвестяване на Христос от Йоан Кръстител: Времето се изпълни, Божието царство расте и вече слиза надолу към Земята. Какво означава всичко това?
към текста >>
Сега бихме могли да поставим въпр
оса
: Защо Шекспир изобрази всичко това?
Но в резултат на духовно-научното изследване бих искал да потвърдя пред Вас, как един дух от древността отново се появява в епохата след идването на Христос. Защото действителният образ, лежащ в основата на Шекспировия Хамлет, е Хектор! Именно с помощта на един толкова характерен пример, показващ очебийните различия на душата, ние можем да си обясним какво всъщност се случва междувременно. От епохата преди Христос се надига една личност като тази на Хектор. После идва Мистерията на Голгота и искрата, която пламва в душата на Хектор, позволява там да възникне първообразът на Хамлет, за когото Гьоте казва: Ето една душа, която не може да се справи, нито да се задоволи с каквато и да е ситуация, една душа, която сега е изправена пред такава задача, каквато тя не може да изпълни.
Сега бихме могли да поставим въпроса: Защо Шекспир изобрази всичко това?
Работата е там, че самият той нямаше никакъв отговор на този въпрос. Обаче който вниква в тези отношения с помощта на Духовната наука, много добре знае какви сили се крият там. Поетът твори в областта на несъзнаваното, защото първоначално пред него веднага застава образът, който той изгражда, а после, като една панорама за която обаче той няма никакво съзнание възниква и цялата индивидуалност, лежаща в основата на художествения образ. Защо Шекспир изтъква и остро подчертава твърде особените характерови черти на Хамлет, които може би щяха да останат незабелязани от нито един негов съвременник? Защото той ги наблюдава върху фона на времето!
към текста >>
И когато задаваме въпр
оса
: Какво точно се е случило с тези личности в периода между техните стари и нови инкарнации?
С тези разяснения аз исках да покажа как в такива забележителни личности, за които всеки може да се осведоми по един или друг начин, в определен момент настъпва един могъщ прелом.
И когато задаваме въпроса: Какво точно се е случило с тези личности в периода между техните стари и нови инкарнации?
Винаги получаваме един и същ отговор: Мистерията на Голгота, онова събитие, което Йоан Кръстител възвестяваше с думите: Изпълни се времето, царствата на Духа или царствата небесни навлизат в човешкото царство. Да, тези царства небесни нахлуха мощно в човешкото царство! И онези, които възприеха това нахлуване по чисто външен начин, изобщо не бяха в състояние да го разберат. То завладя великите личности на древността с такава мощ, че те трябваше отново да си припомнят еволюцията на Земята, защото именно при тях стана ясно: Ето, сега, с Мистерията на Голгота старото време привърши и тези велики хора застават пред нас като цялостни, завършени личности. Но тогава настъпи нещо, което пробуди в душите вътрешната необходимост, изискваща от тях да предприемат в себе си нещо съвсем ново, понеже всичко трябваше да бъде формирано и излято наново, така че сега великите души ни се представят като незначителни; и това е така, защото, предприемайки нещо съвсем ново, душите трябваше да се върнат към своето най-ранно детство.
към текста >>
184.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Библията не е някакво научно ръководство, което тъй да се каже, „ясно“ навира под н
оса
на хората всичко онова, което те трябва да прочетат.
Ето как застава пред нас Йоан Кръстител и колко добре е, когато можем да го усетим по този начин, отваряйки първите страници от Евангелието на Марко, а по-късно и цялата шеста глава.
Библията не е някакво научно ръководство, което тъй да се каже, „ясно“ навира под носа на хората всичко онова, което те трябва да прочетат.
Библията крие доста неща, защото иска да ги оповести именно като окултни факти, скрити зад самата композиция, зад грандиозната окултно-композиционна форма на изложението. Зад тази окултно-ком-позиционна форма на изложението Библията крие също и доста факти, отнасящи се за Йоан Кръстител. Ще си позволя да насоча Вашето внимание върху една малка подробност, която може би ще определите като истина на чувството, но тя ще Ви помогне да видите, че когато освен истините на ума признаем и още нещо, ние се убеждаваме, как Библията неусетно ни насочва към начина, по който Духът или душата на Илия се отнасят към Духа или душата на Йоан Кръстител. Нека да проверим дали това е така и да прочетем едно съвсем кратко описание, което срещаме в Стария Завет.
към текста >>
185.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Бъдещите времена, които един ден ще пишат историята за тези неща, ще поставят въпр
оса
: Възможно ли е изобщо такова положение, че след като преди години някой се е произнесъл върху даден въпрос, сега да бъде извиняван с факта, че отново е решил да се запознае със същия въпрос?
И така, тази сутрин чух следното: Някъде из Европа живее един господин, който преди много време публикува крайно несполучливи текстове за това, което се описва в Щайнеровата „Теософия“, както и изобщо за начина, по който той се отнася към духовното движение. А днес една личност беше упрекната, че неин познат именно посоченият господин е могъл да публикува подобно нещо. И какво казва сега тази личност? „Да, но сега този мой познат започна най-усилено да изучава съчиненията на д-р Щайнер.“ Преди години той може и да е изказал своето мнение, но сега, като един вид извинение, той започва да изучава антропософията! Ето един пример за абсурдно мислене всред привържениците на нашето движение.
Бъдещите времена, които един ден ще пишат историята за тези неща, ще поставят въпроса: Възможно ли е изобщо такова положение, че след като преди години някой се е произнесъл върху даден въпрос, сега да бъде извиняван с факта, че отново е решил да се запознае със същия въпрос?
към текста >>
Ще продължим утре, за да си отговорим на въпр
оса
: Каква е истинската мисия на Христос Исус по отношение на човешката душа?
Половин хилядолетие минава, за да настъпи един вид свързване на двете течения в лицето на Христос Исус. Ние вече описахме този процес, посочвайки съответните факти.
Ще продължим утре, за да си отговорим на въпроса: Каква е истинската мисия на Христос Исус по отношение на човешката душа?
към текста >>
186.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И когато в условията на тази култура някой задава въпр
оса
за причината на всички неща, чуваме следния отговор:
И когато в условията на тази култура някой задава въпроса за причината на всички неща, чуваме следния отговор:
към текста >>
Вие ще ги разберете в мига, когато си задавате въпр
оса
: „Как виждаше себе си човекът от епохата на старото ясновидство?
За тогавашните хора ясновидството беше едно естествено състояние. И ние можем да разберем един такъв език като този на Бхагават Гита само ако го разглеждаме като завършек на старото ясновидство, т.е. на онази древна епоха, за която беше характерно следното: В мига, в който тогавашният човек се пренасяше в онова междинно състояние, разположено между будност и сън, той се потопяваше в нещата по такъв начин, че му беше невъзможно да каже: „Ето, сега нещата са тук, а аз съм извън тях“; по-скоро той усещаше себе си като разлят в нещата, усещаше, че представлява едно цяло с всички неща и с всички Същества. Той усещаше себе си като едно цяло с най-доброто от нещата и най-доброто от него беше в нещата. Едва когато се освободите от днешните абстрактни чувства и усещания и се потопите в току-що описаната душевна атмосфера на древния човек, Вие ще сте в състояние да разберете Бхагават Гита и думите на Кришна.
Вие ще ги разберете в мига, когато си задавате въпроса: „Как виждаше себе си човекът от епохата на старото ясновидство?
“ и, съответно, си отговаряте: Макар и не по същия начин, по който днешният човек минава през духовно-научното обучение и освобождава своето етерно тяло и усеща себе си разширен и разлят във всички неща, все пак естественото състояние на древните би могло да се сравни с резултатите от днешното духовно-научно обучение. Древните се чувствуваха слети с нещата благодарение на такива състояния, които за тях бяха напълно естествени. И когато техните откровения трябваше да приемат някакви форми, за да бъде изразено видяното в красиви, божествени думи, тогава, примерно, възникваха откровения като тези на Кришна.
към текста >>
187.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
И когато Петър казва: „Ти си Христос.“, това означава: Ти си един предводител, който не е минал през Мистериите, а е дошъл направо от Косм
оса
, за да застане начело на цялото човечество.
В предишните епохи великите предводители на човечеството бяха посвещавани, включително до последния акт на посвещението, в свещените Мистерии. Там те минаваха през Портата на смъртта и прекарваха три дни извън своето тяло, като същевременно през тези три дни те пребиваваха в свръхсетивните светове, след което отново бяха пробуждани, вече като посланици или пратеници на свръхсетивните светове. С великите предводители на човечеството, с посветените, винаги се постъпваше по този начин.
И когато Петър казва: „Ти си Христос.“, това означава: Ти си един предводител, който не е минал през Мистериите, а е дошъл направо от Космоса, за да застане начело на цялото човечество.
В исторически план това, което някога ставаше при посвещението, сега се извършва по един нов, коренно различен начин. Думите на Петър са от огромно значение. И какво трябваше да се отговори на Петър? Трябваше да му се отговори следното: Това е нещо, за което не бива да се говори всред хората; това е нещо, което според най-древните и свещени закони трябва да остане тайна, Мистерия. За Мистериите не бива да се говори.
към текста >>
188.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Нека сега да разгледаме втората степен на разбиране и да поставим въпр
оса
: Как водачите на юдейския народ можаха да си обяснят идването на Онзи, който се появи в Давидовия род като плод на цялата древноеврейска еволюция?
Нека сега да разгледаме втората степен на разбиране и да поставим въпроса: Как водачите на юдейския народ можаха да си обяснят идването на Онзи, който се появи в Давидовия род като плод на цялата древноеврейска еволюция?
Едно от първите места, където срещаме описание за разбирането на древноеврейския народ спрямо потомъка на Давидовия род, се намира в Десета глава на Марковото Евангелие. Това е решаващото място, когато Христос влиза в Йерусалим и древноеврейският народ Го посреща като истинския Син Давидов.
към текста >>
189.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Всички те ходят на два крака, всички имат една глава и нос, разположен в точно определено място на лицето, всички имат две очи и част от главата им е покрита с к
оса
, и така нататък.
Обаче материалистическите времена се приближаваха все повече и повече. И в общочовешката еволюция по необходимост навлезе онзи елемент, който беше тясно свързан с материалистическия светоглед. Този светоглед не понася идеята, че в човека живее една по-висша индивидуалност, изобщо не допуска, че личността може да бъде проводник на едни или други духовни сили. Материалистичният поглед към човека и това е най-подчертано в наши дни ясно показва, че хората са твърде еднакви помежду си.
Всички те ходят на два крака, всички имат една глава и нос, разположен в точно определено място на лицето, всички имат две очи и част от главата им е покрита с коса, и така нататък.
Според материалистическия светоглед всички хора изглеждат еднакво. И защо те трябва да се вглеждат в нещо, което се намира зад този видим човешки образ? Това засяга също и онзи, който не би могъл да каже, че в сегашната си инкарнация зад него се намира някаква духовна сила, каквато можем да предположим, че съществува у другите хора. Материализмът не допуска такива неща. Ето как беше изгубено и разбирането за това, че в човека Исус от Назарет можеше да живее космическият Христос.
към текста >>
А нещата тук опират до кол
оса
лното действие на онова Същество, което е пряко свързано с Мистерията на Голгота.
Естествено, по-голямата част от хората не знаят много за събитията, които обсъждаме през тези дни. Но в общи линии всичко, което се отнася до Мистерията на Голгота, е подкопано от материалистическата наука. Никъде не може да се стъпи на твърда почва. Животоописанията на Исус нямат голяма стойност, понеже те нищо не доказват, а на „изследователския подход“ към Христос изобщо не може да се гледа сериозно.
А нещата тук опират до колосалното действие на онова Същество, което е пряко свързано с Мистерията на Голгота.
Ако всичко е само един „поетичен образ“, материалистическата епоха би трябвало в кратък срок да отвърне своя поглед от този образ; защото една материалистическа епоха не може да вярва в поетични измислици. Да, нашата „просветена“ епоха е отишла твърде далеч относно изобилието от противоречия в Евангелията и просто не допуска до каква голяма степен думите „Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат“ се отнасят към съвременната наука. Тези думи важат за всички изследвания, свързани с Исус и с Христос, понеже те не могат да се докоснат по един честен и достоен начин до духовните източници на нещата.
към текста >>
И душата би трябвало поне за кратко да се издига до онова чувствено съзерцание, към което ни води Евангелието на Марко, за да си зададе въпр
оса
: Къде бяха моите братя човеци, които съпровождаха Сина Човешки и как можаха да попаднат в такова заблуждение, вместо да видят в Христос своя най-висш идеал?
Ако погледнем нещата по този начин, пред нас изпъква огромната разлика между това, което Евангелието на Марко всъщност иска да представи, и всичко онова, което хората днес смятат, че са открили в него. Който действително разбира Евангелията, и особено Евангелието на Марко, го разбира по такъв начин, че започва непосредствено да усеща както дълбокото му съдържание, така и неговия художествен замисъл, и това непосредствено усещане, това чувство се превръща в реален вътрешен факт, в онзи реален вътрешен факт, без който впрочем е немислимо да влезем в някакво отношение с Христос Исус.
И душата би трябвало поне за кратко да се издига до онова чувствено съзерцание, към което ни води Евангелието на Марко, за да си зададе въпроса: Къде бяха моите братя човеци, които съпровождаха Сина Човешки и как можаха да попаднат в такова заблуждение, вместо да видят в Христос своя най-висш идеал?
към текста >>
Такива неща като погледът към Мистерията на Голгота вече съдържат в себе си необходимата целебна сила, отстраняваща всякаква заблуда, стига да се приближаваме до тях по чисто духовен път, убеждавайки се как всъщност единствено недостатъчната воля за истина е тази, която отклонява хората от верния път, минаващ през откриването на космическия Христос в Исус от Назарет и водещ от Земята към Косм
оса
.
Когато сме изправени пред най-великите събития, у нас не може да се породи друго чувство, освен един могъщ стремеж към истината.
Такива неща като погледът към Мистерията на Голгота вече съдържат в себе си необходимата целебна сила, отстраняваща всякаква заблуда, стига да се приближаваме до тях по чисто духовен път, убеждавайки се как всъщност единствено недостатъчната воля за истина е тази, която отклонява хората от верния път, минаващ през откриването на космическия Христос в Исус от Назарет и водещ от Земята към Космоса.
И колко ясно се очертава този път, когато действително разбираме едно такова писание, каквото е Евангелието на Марко.
към текста >>
190.
Съдържание
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Космическата страна на въпр
оса
между смъртта и едно ново раждане.
Космическата страна на въпроса между смъртта и едно ново раждане.
Пътят през звездните сфери.
към текста >>
За преминаването на човека през сферите на Косм
оса
след смъртта.
За преминаването на човека през сферите на Космоса след смъртта.
към текста >>
А за по-голяма част от тези изда- ния, произнасящият се трябва да добие най-малко антропософско поз- нание за човека и за косм
оса
, доколкото тяхната същност е описана в Антропософията, а също и познанието за онова, което се намира в съ- общенията от духовния свят като "антропософска история".
Да се произнесе върху съдържанието на тези издания може да има право само онзи, който познава, какво се приема като предпоставка за произнасянето на едно съждение.
А за по-голяма част от тези изда- ния, произнасящият се трябва да добие най-малко антропософско поз- нание за човека и за космоса, доколкото тяхната същност е описана в Антропософията, а също и познанието за онова, което се намира в съ- общенията от духовния свят като "антропософска история".
към текста >>
191.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това п
оса
жда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта.
Ако разгледаме развитието на човечеството в последно време, ние трябва да си кажем: Апостол Павел е изказал думите: "Не аз, а Христос в мене". Днешният човек казва: Аз в мене и Христос е в мене дотолкова, доколкото трябва, доколкото аз мога да допусна това. Христос трябва да важи само дотолкова, доколкото това може да бъде допуснато чрез разума на Аза, чрез ума на Аза. Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период след смъртта, а това е: да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен след смъртта.
През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта.
Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота. Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи. А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст. Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма. Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст.
към текста >>
192.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Косм
оса
, онова което прониква върху нас от света на Косм
оса
.
Сега именно след известно време ние се чувствуваме като жители на Марс. След като сме се чувствували като жители на Слънцето, ние постепенно забелязваме, че така както по-рано сме оставили Земята зад нас, сега оставаме зад нас Слънцето и се чувствуваме по отношение на нашата космическа действителност като жители на Марс. И за живота който изминаваме сега, ни се струва фактически така, че Христос ни е дал всичко минало което стои зад нас, а Луцифер ни подготвя за нашето бъдещо въплъщение, за нашето бъдещо прераждане. Когато изживяваме съзнателно този живот на планетите Марс и по-късно на Земята можем да си спомним за него, не като преживявания от земното съществувание, че не всичко което имаме от Земята ни дава Луцифер. Нашият предишен човешки интерес сега става все по-космичен.
Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса.
Започва онази форма на възприемане, която винаги е била наричана, обаче малко разбрана музика на сферите. Всичко, което съществува, е възприемано като звучащо срещу нас от окръжността на Космоса. Но то звучи от Космоса така, като че бихме слушали само хармония, а не както звуците на физическия свят. Душата стига до една точка на изживяването, при която чувствува самата себе си като в центъра на Космоса и чува как от всички страни мировите факти звучат чрез тази музика на сферите. Сега ние сме оставили зад себе си също Марсовото съществувание и окултистът говори за това, че сме стигнали в Юпитеровото съществувание, в сферата на Юпитер.
към текста >>
Всичко, което съществува, е възприемано като звучащо срещу нас от окръжността на Косм
оса
.
И за живота който изминаваме сега, ни се струва фактически така, че Христос ни е дал всичко минало което стои зад нас, а Луцифер ни подготвя за нашето бъдещо въплъщение, за нашето бъдещо прераждане. Когато изживяваме съзнателно този живот на планетите Марс и по-късно на Земята можем да си спомним за него, не като преживявания от земното съществувание, че не всичко което имаме от Земята ни дава Луцифер. Нашият предишен човешки интерес сега става все по-космичен. Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса. Започва онази форма на възприемане, която винаги е била наричана, обаче малко разбрана музика на сферите.
Всичко, което съществува, е възприемано като звучащо срещу нас от окръжността на Космоса.
Но то звучи от Космоса така, като че бихме слушали само хармония, а не както звуците на физическия свят. Душата стига до една точка на изживяването, при която чувствува самата себе си като в центъра на Космоса и чува как от всички страни мировите факти звучат чрез тази музика на сферите. Сега ние сме оставили зад себе си също Марсовото съществувание и окултистът говори за това, че сме стигнали в Юпитеровото съществувание, в сферата на Юпитер. Ако живеем по-нататък, тогава музиката на сферите се завишава все повече и става толкова силна накрая, че ни заглушава. Ние живеем като в една заглушеност в музиката на сферите.
към текста >>
Но то звучи от Косм
оса
така, като че бихме слушали само хармония, а не както звуците на физическия свят.
Когато изживяваме съзнателно този живот на планетите Марс и по-късно на Земята можем да си спомним за него, не като преживявания от земното съществувание, че не всичко което имаме от Земята ни дава Луцифер. Нашият предишен човешки интерес сега става все по-космичен. Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса. Започва онази форма на възприемане, която винаги е била наричана, обаче малко разбрана музика на сферите. Всичко, което съществува, е възприемано като звучащо срещу нас от окръжността на Космоса.
Но то звучи от Космоса така, като че бихме слушали само хармония, а не както звуците на физическия свят.
Душата стига до една точка на изживяването, при която чувствува самата себе си като в центъра на Космоса и чува как от всички страни мировите факти звучат чрез тази музика на сферите. Сега ние сме оставили зад себе си също Марсовото съществувание и окултистът говори за това, че сме стигнали в Юпитеровото съществувание, в сферата на Юпитер. Ако живеем по-нататък, тогава музиката на сферите се завишава все повече и става толкова силна накрая, че ни заглушава. Ние живеем като в една заглушеност в музиката на сферите.
към текста >>
Душата стига до една точка на изживяването, при която чувствува самата себе си като в центъра на Косм
оса
и чува как от всички страни мировите факти звучат чрез тази музика на сферите.
Нашият предишен човешки интерес сега става все по-космичен. Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса. Започва онази форма на възприемане, която винаги е била наричана, обаче малко разбрана музика на сферите. Всичко, което съществува, е възприемано като звучащо срещу нас от окръжността на Космоса. Но то звучи от Космоса така, като че бихме слушали само хармония, а не както звуците на физическия свят.
Душата стига до една точка на изживяването, при която чувствува самата себе си като в центъра на Космоса и чува как от всички страни мировите факти звучат чрез тази музика на сферите.
Сега ние сме оставили зад себе си също Марсовото съществувание и окултистът говори за това, че сме стигнали в Юпитеровото съществувание, в сферата на Юпитер. Ако живеем по-нататък, тогава музиката на сферите се завишава все повече и става толкова силна накрая, че ни заглушава. Ние живеем като в една заглушеност в музиката на сферите.
към текста >>
Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Косм
оса
.
Това, което е важно сега да бъде изследвано, е именно връзката между тази втора част на живота между смъртта и едно ново раждане и зародишния живот на човека. Вие знаете, че зародишният живот на човека започва със сферичната малка оплодена яйцеклетка.
Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса.
В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система. И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система. Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния. Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън. Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така:
към текста >>
Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Косм
оса
.
По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока. Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието. Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си.
Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса.
В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения. До слънчевото съществувание ние сме с тези спомени така, че нашият интерес е изцяло отвлечен от това, което става на Земята. Ние живеем с онези хора, които също като нас след смъртта се намират в духовният свят, вживяваме се във всички отношения, които сме имали вече на Земята с тези хора и живеем понататък в тези отношения, развиваме ги в техните последствия. И понеже сме постоянно отклонени, през това време проявяваме по-малко интерес към хората които още имаме на Земята.
към текста >>
Съществува обаче един космически закон, съгласно който този миров сън съкращава времето, което прекарваме в Косм
оса
след смъртта: онзи който е навлязъл в състоянието на безсъзнание по-рано, изминава живота след смъртта по-рано, за него времето изминава в по-бързо темпо, то е по-кратко за него отколкото за този, който разширява своето съзнание далече по-нататък.
Това което описах, се отнася за едно средно дълголетие на човека. Но то е именно нещо средно и може например съзнанието след смъртта да угасне вече по-рано, сънят може да настъпи по-рано, както можете да видите от някои факти, които вече бяха изнесени.
Съществува обаче един космически закон, съгласно който този миров сън съкращава времето, което прекарваме в Космоса след смъртта: онзи който е навлязъл в състоянието на безсъзнание по-рано, изминава живота след смъртта по-рано, за него времето изминава в по-бързо темпо, то е по-кратко за него отколкото за този, който разширява своето съзнание далече по-нататък.
Когато изследваме човешкият живот между смъртта и едно ново раждане, можем да забележим, че недуховните хора се връщат отново на Земята. Когато някой живее само за своите сетивни наслаждения, задоволява само своите сетивни страсти, следователно живее само за задоволяване на това, което можем да наречем животинското в човека, тогава между неговите прераждания изминава едно относително кратко време. Това става поради причината, че при него настъпва едно относително по-рано безсъзнание, едно състояние на сън и тогава той преминава по-бързо през този живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изследвания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Косм
оса
, на Макрокосм
оса
.
Ако някой би искал да възрази, че човек не може да стори нищо против ранното настъпване на смъртта и затова без вина изпада в един ранно настъпващ миров сън, това възражение не би било правилно, защото една ранна смърт е била вече чрез предишни кармически причини и чрез едно по-ранно преминаване на земния живот в космическите светове може да бъде благоприятствувало по-нататъшното развитие.
Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изследвания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Космоса, на Макрокосмоса.
Както в средата на своя физически земен живот човекът е най-много заплетен със Земята, така в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, той е най-много заплетен в космическото съществувание. Вземете детето: то не живее още, така да се каже напълно на Земята, то живее със всички наследствени черти, които е получило от по-рано и трябва тепърва да завладее земния живот. Вземете сега живота на човека след смъртта: той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Космоса. В средата на живота на Земята ние най-много сме заплетени в земните отношения, а в средата на живота между смъртта и едно ново раждане ние сме най-много заплетени в космическия смисъл. Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот.
към текста >>
Вземете сега живота на човека след смъртта: той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Косм
оса
.
Ако някой би искал да възрази, че човек не може да стори нищо против ранното настъпване на смъртта и затова без вина изпада в един ранно настъпващ миров сън, това възражение не би било правилно, защото една ранна смърт е била вече чрез предишни кармически причини и чрез едно по-ранно преминаване на земния живот в космическите светове може да бъде благоприятствувало по-нататъшното развитие. Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изследвания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Космоса, на Макрокосмоса. Както в средата на своя физически земен живот човекът е най-много заплетен със Земята, така в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, той е най-много заплетен в космическото съществувание. Вземете детето: то не живее още, така да се каже напълно на Земята, то живее със всички наследствени черти, които е получило от по-рано и трябва тепърва да завладее земния живот.
Вземете сега живота на човека след смъртта: той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Космоса.
В средата на живота на Земята ние най-много сме заплетени в земните отношения, а в средата на живота между смъртта и едно ново раждане ние сме най-много заплетени в космическия смисъл. Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот.
към текста >>
Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Косм
оса
и отново клоним към земния живот.
Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изследвания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Космоса, на Макрокосмоса. Както в средата на своя физически земен живот човекът е най-много заплетен със Земята, така в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, той е най-много заплетен в космическото съществувание. Вземете детето: то не живее още, така да се каже напълно на Земята, то живее със всички наследствени черти, които е получило от по-рано и трябва тепърва да завладее земния живот. Вземете сега живота на човека след смъртта: той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Космоса. В средата на живота на Земята ние най-много сме заплетени в земните отношения, а в средата на живота между смъртта и едно ново раждане ние сме най-много заплетени в космическия смисъл.
Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот.
към текста >>
193.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Днес искаме да си зададем въпр
оса
: Чрез какво в детето постепенно се запалва знанието за Аза?
При човека то е особено характерно чрез това, че всичко, което човекът може да има в своето съзнание, е придружено от чувството, от усещането, от изживяването на Аза. И една представа при която не бихте могли да мислите: аз усещам болката при която не бихте могли да кажете: боли ме, всичко, което изживявате, трябва да бъде свързано с представата за Аза. Това е също така въпреки това вие знаете, че това свързване с представата за Аза ние често пъти сме говорили по този въпрос започва първо в един определен момент на живота. Във времето около 3-та година, тогава вече не казва: Каролка, или Иванка иска това, играе, или говори, а казва: Аз говоря. Така се запалва всъщност първо знанието за Аза, в течение на детската възраст.
Днес искаме да си зададем въпроса: Чрез какво в детето постепенно се запалва знанието за Аза?
Именно при този въпрос можем да видим, че така да се каже най-простите, привидно най-простите неща, не могат намерят така лесно отговор от наша страна, въпреки че понякога този отговор сте много близо. Как детето стига до това, да премине от общото лишено от Аза състояние на съзнанието към изпълнените от Аза представи? Който действително изучава детския живот, може да констатира как детето стига до това. Съществува едно много просто наблюдение, което всеки може да направи, което може да го доведе до там, да се убеди как детето стига до съзнанието за Аза. Необходимо е само човек да наблюдава достатъчно сериозно, как се образува тази представа за Аза и как тя се засилва.
към текста >>
Да, когато човек задава въпр
оса
: Защо съществува разрушение, остаряване, смърт?
Представете си, че не бихме имали никакво физическо тяло, никакво етерно тяло, тогава ние не бихме могли да поддържаме нашето азово съзнание. Ние бихме стигнали наистина до положението да развием съзнанието за Аза, но не бихме могли да го поддържаме. Защото трябва постоянно да се удряме навътре, ако това азово съзнание трябва да бъде запазено. От това следва извънредно важният факт, че ние получаваме развитието на нашия Аз от разрушаването на нашето същество. Ако членовете на нашето същество не биха се удряли постоянно един в друг, ние не бихме имали никакво съзнание за нашия Аз, никакво азово съзнание.
Да, когато човек задава въпроса: Защо съществува разрушение, остаряване, смърт?
трябва да му отговорим: Разрушението, остаряването, смъртта съществуват затова, за да може разрушавайки се човекът да се развива, а именно да може все по-нататък да развива своето азово съзнание. Ако не бихме умирали този е радикалният израз за тези процеси -, ние не бихме могли да бъдем действително човеци. Обаче, когато оставим този факт да действува в неговото пълно значение върху нашата душа, тогава може да ни дойде следната мисъл, която Окултизмът може да ни даде като отговор, а именно мисълта: Ако искаме да живеем като човеци ние постоянно се нуждаем от физическото, етерното, астралното и Азът. Такива, каквито сме четири члена: обаче, за да можем да добием азовото съзнание, ние трябва да ги разрушаваме. Ние трябва постоянно да ги разрушаваме отново и отново да ги получаваме.
към текста >>
Това трябва да бъде създадено за човека от великият свят, от Макрокосм
оса
.
Все пак онова, което човек постоянно разрушава, трябва да бъде заместено. Във времето между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да получи възстановеното астрално тяло, етерно и физическо тяло: това, което той е разрушил. Трябва да бъде възможно, че в това време ние отново да получим това, което преди това сме разрушили в земния живот: астралното, етерното и физическото тяло. Но това може да стане само благодарение на факта, че върху нас работи нещо, което не стои в нашите ръце. Това е нещо съвсем явно, че ако не разполагаме с магически сили, с особени сили, вие нямате силата да си създадете едно астрално тяло, когато сте умрели.
Това трябва да бъде създадено за човека от великият свят, от Макрокосмоса.
към текста >>
Сега вие можете да разберете въпр
оса
: От къде бива отново възстановено това, което сме разрушили например в нашето астрално тяло?
Сега вие можете да разберете въпроса: От къде бива отново възстановено това, което сме разрушили например в нашето астрално тяло?
Ние трябва да имаме едно правилно тяло, когато се раждаме отново за едно телесно съществувание. Къде могат да се намерят силите във Вселената, които отново възстановяват астралното тяло? Вие можете да търсите тези сили с всички възможни ясновидски изкуства на Земята, но не ще ги намерите тук на Земята. Ако се касае само за Земята, тогава никога не би било възможно да бъде възстановено едно астрално тяло на човека. Материалистичният светоглед, който вярва, че всички условия за съществуването на човека се намират на Земята се заблуждава безкрайно много.
към текста >>
Бих ви задал въпр
оса
, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството.
Западът изповядва Христа, който не е никакъв западняк, който по своя произход е чужденец. Отношението, което Западът възприе по отношение на Христа, не е нещо национално-егоистично. Естествено ние не можем да третираме изчерпателно тук засегнатата област в една отделна сказка: винаги могат да бъдат приведени само отделни гледни точки. Трябва да се изтъкне, че начинът по който западът усвои своето религиозно вероизповедание, беше абсолютно неегоистично. Христовият принцип се показа, съставен от учени на религията, от учени на религиозни вероизповедания на различните народи, които да се постараят да сравнят един с други отделните религиозни системи без партийност.
Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството.
Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове? Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./. С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете! До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./.
към текста >>
194.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Защото фактът, че той е станал нещо различно, това е настъпило едвам през времето, когато Луцифер е изостанал назад в своето развитие и се откъснал от напредъка на Косм
оса
.
След това живеем в една област и навлизаме по-нататък, където имаме Слънцето под нас така, както по-рано сме имали Земята под нас. Ние започваме да гледаме назад към Слънцето и тук започва нещо твърде особено. В този момент ни се показва, че започваме да познаваме и един друг дух в неговата особеност, а именно духа на Луцифер. Що е Луцифер, това разбираме ние, ако не сме разбрали това по-рано чрез Окултната наука, чрез посвещението, или чрез живота след смъртта. Едвам когато сме стигнали отвъд сферата на Слънцето, ние се научаваме да го познаваме такъв, какъвто е бил преди да е станал Луцифер, когато е бил още един брат на Христос.
Защото фактът, че той е станал нещо различно, това е настъпило едвам през времето, когато Луцифер е изостанал назад в своето развитие и се откъснал от напредъка на Космоса.
И онова, което той може да върши като зло, се простира само до сферата на Слънцето. Над тази сфера има една друга сфера, където Луцифер може да развие своята дейност така, както е вършил своята дейност преди своето изоставяне назад, преди негово то падане. Тук той не развива нищо, което маже да бъде вредно за нас и когато сме се съединили по един правилен начин с Тайната на Голгота, ние преминаваме по-нататък ръководени от Христос, като Луцифер ни приема и вървим по един правилен начин в следващите сфери на Вселената. Името Луцифер е добре избрано, както въобще древните хора добре са избирали имената мъдро. Когато имаме вече Слънцето под нас, тогава и слънчевата светилна е също под нас.
към текста >>
Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Косм
оса
, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера.
В началото бе словото... Това слово е прозвучаването във Вселената на космическата закономерност и мъдрост. След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори. Духовният човек преминава в по-далечните сфери, в които се е намирал преди това. И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано.
Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера.
Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово. След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера. Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането. И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: защото човешкия зародиш е едно копие на великия космос. Той носи в себе си и целия Космос.
към текста >>
Когато идваме обратно от Косм
оса
ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането.
И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано. Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера. Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово. След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера.
Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането.
И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: защото човешкия зародиш е едно копие на великия космос. Той носи в себе си и целия Космос. Това, което става материално между зачатието и раждането и се образува като човек, но също и това, през което човек е минал в мировия сън, той го носи в себе си като една сила в състоянието на зародиша.
към текста >>
Това, което е почерпено от Косм
оса
, което е било донесено от Сатурн действува върху любящите се, които се събират.
Тук ние засягаме една чудесна тайна, която всъщност в нашето време се загатва и представяли хора на изкуството, но тя ще бъде разбрана още по-добре да речем въпросът на Тристан като онова което живее в този въпрос, настроението на Тристан, когато някога в любовта на Тристан към Изоиза ще почувствуваме вливането на цялото космическо естество, с което се запознаваме в неговата истинска форма, именно чрез цялостното проследяване на цялото развитие на човека от смъртта до едно ново раждане.
Това, което е почерпено от Космоса, което е било донесено от Сатурн действува върху любящите се, които се събират.
Някои неща изпъкват като космическо събитие, ако те не биват анализирани чрез ума, а трябва да бъде по чувствувано това, което в действителност съединява, свързва човека с целия Космос. Ето защо без съмнение Духовната наука ще доведе нещата до там, щото човечеството да развие една нова религиозност, която е една истинска религиозност, като онова, което често пъти се представя като най-малкото нещо, се явява като родено от Космоса. Това, което живее в човешките гърди, ние се научаваме да го свързваме в една пра вилна в една мъдра форма с неговия произход, когато го разглеждаме във връзка с Космоса. Така това, което изхожда от Духовната наука, може да разлее върху цялото човечество, върху целия живот, който ще дойде в бъдеще едно действително ново настроение. Хората на изкуството са подготвили това настроение, обаче действителното разбиране трябва да бъде многократно създадено чрез духовното настроение.
към текста >>
Ето защо без съмнение Духовната наука ще доведе нещата до там, щото човечеството да развие една нова религиозност, която е една истинска религиозност, като онова, което често пъти се представя като най-малкото нещо, се явява като родено от Косм
оса
.
Тук ние засягаме една чудесна тайна, която всъщност в нашето време се загатва и представяли хора на изкуството, но тя ще бъде разбрана още по-добре да речем въпросът на Тристан като онова което живее в този въпрос, настроението на Тристан, когато някога в любовта на Тристан към Изоиза ще почувствуваме вливането на цялото космическо естество, с което се запознаваме в неговата истинска форма, именно чрез цялостното проследяване на цялото развитие на човека от смъртта до едно ново раждане. Това, което е почерпено от Космоса, което е било донесено от Сатурн действува върху любящите се, които се събират. Някои неща изпъкват като космическо събитие, ако те не биват анализирани чрез ума, а трябва да бъде по чувствувано това, което в действителност съединява, свързва човека с целия Космос.
Ето защо без съмнение Духовната наука ще доведе нещата до там, щото човечеството да развие една нова религиозност, която е една истинска религиозност, като онова, което често пъти се представя като най-малкото нещо, се явява като родено от Космоса.
Това, което живее в човешките гърди, ние се научаваме да го свързваме в една пра вилна в една мъдра форма с неговия произход, когато го разглеждаме във връзка с Космоса. Така това, което изхожда от Духовната наука, може да разлее върху цялото човечество, върху целия живот, който ще дойде в бъдеще едно действително ново настроение. Хората на изкуството са подготвили това настроение, обаче действителното разбиране трябва да бъде многократно създадено чрез духовното настроение.
към текста >>
Това, което живее в човешките гърди, ние се научаваме да го свързваме в една пра вилна в една мъдра форма с неговия произход, когато го разглеждаме във връзка с Косм
оса
.
Тук ние засягаме една чудесна тайна, която всъщност в нашето време се загатва и представяли хора на изкуството, но тя ще бъде разбрана още по-добре да речем въпросът на Тристан като онова което живее в този въпрос, настроението на Тристан, когато някога в любовта на Тристан към Изоиза ще почувствуваме вливането на цялото космическо естество, с което се запознаваме в неговата истинска форма, именно чрез цялостното проследяване на цялото развитие на човека от смъртта до едно ново раждане. Това, което е почерпено от Космоса, което е било донесено от Сатурн действува върху любящите се, които се събират. Някои неща изпъкват като космическо събитие, ако те не биват анализирани чрез ума, а трябва да бъде по чувствувано това, което в действителност съединява, свързва човека с целия Космос. Ето защо без съмнение Духовната наука ще доведе нещата до там, щото човечеството да развие една нова религиозност, която е една истинска религиозност, като онова, което често пъти се представя като най-малкото нещо, се явява като родено от Космоса.
Това, което живее в човешките гърди, ние се научаваме да го свързваме в една пра вилна в една мъдра форма с неговия произход, когато го разглеждаме във връзка с Космоса.
Така това, което изхожда от Духовната наука, може да разлее върху цялото човечество, върху целия живот, който ще дойде в бъдеще едно действително ново настроение. Хората на изкуството са подготвили това настроение, обаче действителното разбиране трябва да бъде многократно създадено чрез духовното настроение.
към текста >>
Когато имаме в нас нещо морално, когато сме родени с него, причината е тази, че при заспиването, при обратното развитие /завръщането от Косм
оса
/, сферата на Меркурий е могла да даде много, а също и сферата на Венера, когато в земния живот сме били изпълнени с религиозно чувство.
Кант е изказал знаменитите думи, обаче той ги е изказал само така, като е схванал етиката едностранно: "Две неща ме развълнуват по особен начин, звездното небе над мене и моралният свят вътре в мене". И двете всъщност са едно и също нещо, ние само ги приемаме от небесните светове вътре в нас.
Когато имаме в нас нещо морално, когато сме родени с него, причината е тази, че при заспиването, при обратното развитие /завръщането от Космоса/, сферата на Меркурий е могла да даде много, а също и сферата на Венера, когато в земния живот сме били изпълнени с религиозно чувство.
Както те в земния живот се събуждаме сутрин възстановени, с ново събудени сили, така също ние се раждаме с това, което Космосът е можал да ни даде като укрепваща сила: ние трябва да приемем този дар съобразно нашата Карма. Доколкото нашата Карма позволява това, така ние се раждаме с нови сили, като заложба в нас.
към текста >>
Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Косм
оса
и след това се разкривате /разтваряте/.
Тук човекът се издига нагоре, един вид облак от видения, тук той е такъв, какъвто е всъщност. Тогава при него идват духовните Същества и го осветляват отвън. Вие не виждате розата в тъмнината, но когато запалим светлината, тя пада върху розата и я показва такава каквато е. Така е когато човекът се издига в духовния свят: към него идва светлината на Духовните Същества. Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен свят и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека.
Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/.
Съществува един такъв момент, когато човекът отразява космическата светлина. До там може да се издигне той. Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек. Тази част на "Божествената комедия" трябва да се разбира като нещо поетическо красиво, както правят това естетиците, но тя не може да бъде разбрана в нейното вътрешно съдържание. Това е отново един такъв случай, където виждаме духовния свят отразен в творенията на художника: така е също при творбите на великите музиканти от последно време: Бетховен, Вагнер, Брукнер.
към текста >>
195.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И в известно отношение можем да си кажем: Ние носим в себе си целият Космос така, както той може да се съедини, когато той може правилно да се съедини с това, което сме донесли със себе си като настроение, като съдържа ние на душата при нашето пътуване през Косм
оса
, при нашето разширение в мировите сфери след нашето предишно земно съществуване.
Но ние сме приели силите на целия Космос, в нашето същество са действували силите на целия Космос. Ако през време, когато сме се развивали в мировото пространство сме приели в нас космическите сили толкова добре, колкото по-добре сме се подготвили и нашата Карма се образува чрез начина, по който сме живели заедно с хората, които сме срещали там, чрез това че след смъртта сме живели дружелюбно със тях, в нас се образуват силите, които чрез Кармата изправят тези неща в един земен, нов земен живот. Фактът, че се явяваме, като един човек, че сме в състояние да имаме Кармата вътрешно, която същевременно приема в себе си космическите сили, това зависи обаче от факта, че в определено време между смъртта и едно ново раждане сме приели в нас космическите сили, силите на целият Космос. И когато във физическия свят се ражда един човек, тогава с физическия човешки зародиш се е съединило това, което се е свило до най-малки размери, обаче е почерпило силите на целия Космос, когато е било увеличено до невъобразимо големи размери. Ние носим именно в себе си целият Космос, когато се въплъщаваме отново на Земята.
И в известно отношение можем да си кажем: Ние носим в себе си целият Космос така, както той може да се съедини, когато той може правилно да се съедини с това, което сме донесли със себе си като настроение, като съдържа ние на душата при нашето пътуване през Космоса, при нашето разширение в мировите сфери след нашето предишно земно съществуване.
към текста >>
Така човекът фактически е приспособен към Косм
оса
, включва се в него и така в душата съществува един вид изправяне, изравняване между индивидуалния и космическия живот.
И това съчетание на звездите е фактически важното, същественото за един по-нататъшен живот на душата. Важно е в смисъла, че то отпечатва по определен начин в душата на умрелия човек и действува по-нататък като отпечатък, остава по-нататък в нея като отпечатък. И в тази душа остава стремежът в нейното следващо раждане на Земята да стане при същото съчетание на звездите, отново да се справя със силите, които е приела в момента на умирането, да дойде следователно отново в това съчетание на звездите. И интересното тук е когато търсим по този начин да намерим звездното съчетание за една човешка смърт, тогава звездното съчетание на следващото раждане съвпада до висока степен с това на предшествуващата смърт. Само трябва да се има предвид, че човек се ражда на едно друго място на Земята, което отговаря на това звездно съчетание.
Така човекът фактически е приспособен към Космоса, включва се в него и така в душата съществува един вид изправяне, изравняване между индивидуалния и космическия живот.
към текста >>
Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Косм
оса
и да ги оползотворя, да ги проявя.
Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си.
Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя.
И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието. Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята. Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз. Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действуват върху нас между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
196.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосм
оса
, сега трябва да кажем: Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосм
оса
.
Разглеждането, което можахме да направим завчера, върху живота между смъртта и едно ново раждане, ни показа, колко тясно е свързана човешката душа с това което наричаме всемирен живот във Вселената. Защото, размишлявате върху някои неща, ще можете да разберете от това, че всъщност човекът е свързан на определено място, само през време на неговото земно съществувание, че само през време на неговото земно съществувание той заема едно малко пространство, докато през цялото време на живота между смъртта и едно ново раждане той е въплътен в цялата планетна система, а по-късно време след смъртта, даже в света вън от планетната система.
Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосмоса, сега трябва да кажем: Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосмоса.
Той се оказва тогава наистина като едно макрокосмическо същество, защото през това междинно време той трябва да извлече от Макрокосмоса силите от които се нуждае за своето следващо въплъщение. И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него. Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце. Когато окултният поглед е насочен върху някого, който е напуснал сравнително неотдавна физическото поле, той се намира, както вече знаем в сферата на Камалока. Говорейки макрокосмически, това е сферата която е ограничена от пътя описан от Луната около Земята.
към текста >>
Той се оказва тогава наистина като едно макрокосмическо същество, защото през това междинно време той трябва да извлече от Макрокосм
оса
силите от които се нуждае за своето следващо въплъщение.
Разглеждането, което можахме да направим завчера, върху живота между смъртта и едно ново раждане, ни показа, колко тясно е свързана човешката душа с това което наричаме всемирен живот във Вселената. Защото, размишлявате върху някои неща, ще можете да разберете от това, че всъщност човекът е свързан на определено място, само през време на неговото земно съществувание, че само през време на неговото земно съществувание той заема едно малко пространство, докато през цялото време на живота между смъртта и едно ново раждане той е въплътен в цялата планетна система, а по-късно време след смъртта, даже в света вън от планетната система. Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосмоса, сега трябва да кажем: Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосмоса.
Той се оказва тогава наистина като едно макрокосмическо същество, защото през това междинно време той трябва да извлече от Макрокосмоса силите от които се нуждае за своето следващо въплъщение.
И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него. Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце. Когато окултният поглед е насочен върху някого, който е напуснал сравнително неотдавна физическото поле, той се намира, както вече знаем в сферата на Камалока. Говорейки макрокосмически, това е сферата която е ограничена от пътя описан от Луната около Земята. Човекът се вживява следователно в тази сфера, разширявайки своето духовно-душевно същество, така че обитава цялата сфера на Луната.
към текста >>
197.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Както тук имаме под нас Земя то, така там имаме Косм
оса
и Слънцето под нас.
Така след смъртта ние минаваме през една сфера на Луната, на Меркурий, на Венера и на Слънцето и живеем последователно в тези сфери. В сферата на Меркурий ни постига всичко, което имаме като морални не съвършенства, в сферата на Венера това, което имаме като религиозни несъвършенства, в сферата на Слънцето онова, което ни разделя от всичко, което се нарича "човешко". Следователно сега ние преминаваме в други сфери, които окултистът познава, като сфери на Марс, на Юпитер и на Сатурн. Тук вече наш ръководител е Луцифер, ние навлизаме в един свят, който ни оплодява с нови сили.
Както тук имаме под нас Земя то, така там имаме Космоса и Слънцето под нас.
Ние се врастваме в божествено-духовните светове и през време на нашето врастване в тези божествено-духовни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия Импулс. Този Импулс ние трябва да добием само на Земята и колко то по-силно сме го добили, толкова по-далече можем да го отнесем в Космоса. Тогава при нас идва Луцифер. Той ни води в света, в който трябва да влезем, за да бъдем подготвени за едно ново въплъщение. И онова от което не можем да се лишим, за да не стане Луцифер опасен за нас, това е отношението на Христовия Импулс, онова, което сме слушали за Христа през време на земния живот.
към текста >>
Този Импулс ние трябва да добием само на Земята и колко то по-силно сме го добили, толкова по-далече можем да го отнесем в Косм
оса
.
В сферата на Меркурий ни постига всичко, което имаме като морални не съвършенства, в сферата на Венера това, което имаме като религиозни несъвършенства, в сферата на Слънцето онова, което ни разделя от всичко, което се нарича "човешко". Следователно сега ние преминаваме в други сфери, които окултистът познава, като сфери на Марс, на Юпитер и на Сатурн. Тук вече наш ръководител е Луцифер, ние навлизаме в един свят, който ни оплодява с нови сили. Както тук имаме под нас Земя то, така там имаме Космоса и Слънцето под нас. Ние се врастваме в божествено-духовните светове и през време на нашето врастване в тези божествено-духовни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия Импулс.
Този Импулс ние трябва да добием само на Земята и колко то по-силно сме го добили, толкова по-далече можем да го отнесем в Космоса.
Тогава при нас идва Луцифер. Той ни води в света, в който трябва да влезем, за да бъдем подготвени за едно ново въплъщение. И онова от което не можем да се лишим, за да не стане Луцифер опасен за нас, това е отношението на Христовия Импулс, онова, което сме слушали за Христа през време на земния живот. Тогава ние се врастваме в другите сфери, които се намират вън от Слънцето. Ние ставаме все по-големи и все по-големи, имаме под нас Слънцето и над нас цялото велико звездно небе.
към текста >>
Ние се врастваме в това велико и мощно мирово пространство, в Косм
оса
до определени граници.
Тогава при нас идва Луцифер. Той ни води в света, в който трябва да влезем, за да бъдем подготвени за едно ново въплъщение. И онова от което не можем да се лишим, за да не стане Луцифер опасен за нас, това е отношението на Христовия Импулс, онова, което сме слушали за Христа през време на земния живот. Тогава ние се врастваме в другите сфери, които се намират вън от Слънцето. Ние ставаме все по-големи и все по-големи, имаме под нас Слънцето и над нас цялото велико звездно небе.
Ние се врастваме в това велико и мощно мирово пространство, в Космоса до определени граници.
И през време когато се врастваме в мировото пространство вън от Слънцето, върху нас действуват космическите сили от всички звезди. Ние стигаме до една граница и след това отново започваме да се смаляваме, да се свиваме и влизаме отново и онова, през което сме минали преди това. Ние се връщаме и минаваме отново през сферата на Слънцето, Венера, Меркурий и Луната и се приближаваме отново до Земята, докато онова което е било изнесено в мировото пространство се свива отново до един зародиш, който се превръща в един нов човек, в една човешка майко. Това става отново тогава, когато човекът се е разширил в мировото пространство и е приел там космическите сили.
към текста >>
Нашето време се нуждае от непосредствено, живо преминаване от разглеждането, от наблюдението към изживяването на Косм
оса
, там където наблюдението, разглеждането става, като една молитва.
Когато се стремим съзнателно към това, тогава това което можем да знаем, се превръща съвсем самостоятелно в една молитва. Тогава духовното познание се превръща непосредствено в изживяване, в чувство, в усещане. И това трябва да стане то, тогава то може да работи колкото си иска с понятия и идеи. Идеите и понятията се превръщат накрая в молитвени чисти усещания и чувства. От това именно се нуждае нашето време.
Нашето време се нуждае от непосредствено, живо преминаване от разглеждането, от наблюдението към изживяването на Космоса, там където наблюдението, разглеждането става, като една молитва.
Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено. И това става не чрез една сантименталност, чрез една едностранчива сантименталност, а чрез неговата собствена природа. Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане. Той ще знае: това, което е изживял, той го има сега в себе си като богатство на своя живот. Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие.
към текста >>
198.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Сега бих искал да задам въпр
оса
: Може ли онзи, който не е още ясновидец, който не може да наблюдава като ясновидец, може ли той все пак да знае как стоят нещата?
Това, което се говори в Европа не се говори в Индия, обаче мислите не са свързани с физическият организъм, мислите не са образувани според индийските отношения. Мъртвите имат разбиране за езика само дотогава, докато се намират в Камалока. Когато чрез един медиум идват съобщения и те са предадени на един език, тези съобщения могат да бъдат предадени непосредствено само от хора, които са умрели неотдавна. През време на сън ние живеем в по-висшия свят /преминаваме несъзнателно в този свят/. През времето, когато спим ние живеем в същият свят в който живеем след смъртта.
Сега бих искал да задам въпроса: Може ли онзи, който не е още ясновидец, който не може да наблюдава като ясновидец, може ли той все пак да знае как стоят нещата?
към текста >>
В това се крие оправданието на това, което ясновидеца казва: Човекът се е образувал и развил като екстракт от Косм
оса
.
А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението. Астралното тяло действува както Луната. Тук имаме същото отношение. Азът е Слънцето на физическото тяло, астралното тяло е неговата Луна, обаче една духовна Луна. Вие виждаме, че нашият Аз е един заместител на Слънцето в неговото действие, а астралното тяло замества Луната за човешкият организъм.
В това се крие оправданието на това, което ясновидеца казва: Човекът се е образувал и развил като екстракт от Космоса.
Както Слънцето е центърът на растителната система, на растителният свят и изпраща навсякъде своята светилна, така също физическото и етерното тяло трябва да бъдат осветлявани от една светлина.
към текста >>
Слънчевата светлина не е само физическа, тя е също душевно-духовна, като такава тя се отдели от косм
оса
и стана Аз на човека, астралното тяло е един екстракт на лунната светлина.
Слънчевата светлина не е само физическа, тя е също душевно-духовна, като такава тя се отдели от космоса и стана Аз на човека, астралното тяло е един екстракт на лунната светлина.
Всичко е много мъдро устроено. Ако Азът на човека би бил свързан непрестанно със Слънцето, тогава между спането и будността хората биха могли да растат само като растения. Според влиянието на Слънцето, ние никога не бихме могли да спим през деня, би трябвало да спим винаги само през нощта, обаче целият културен живот почива на тази еманципация. Ние носим нашето действие: това, което живее в човека като астрално тяло е един екстракт на лунното действие. Така през време на съня ние не сме зависещи от Слънцето, от космическото действие на Слънцето, нашият Аз върши, което иначе Слънцето върши.
към текста >>
199.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това е нещо вече правдиво, обаче Наполеон, слизайки от духовният свят за въплъщение на Земята се е стремил и се е насочил към нея: той п
оса
ди в нея това качество, тази склонност.
Материалистична наука ще може да докаже външните причини, но не обаче, вътрешните, духовни причини. А всичко което става има своите духовни причини. Когато някой идва и ви каже, че науката има именно задачата да търси външните причини за това, което става, винаги може отново да си каже: Духовната наука не изключва истинността на външните причини, когато те са оправдани, обаче тя прибавя към тях и духовните причини. Когато ставаше дума, за тези духовни причини някой веднъж попита: Когато Наполеон се явява със страстта да води битки, сражения, не можем ли да обясним това с факта, че когато неговата майка го е носела в утробата си, тя драговолно е ходела по бойните полета и му е предала тази склонност по наследство?
Това е нещо вече правдиво, обаче Наполеон, слизайки от духовният свят за въплъщение на Земята се е стремил и се е насочил към нея: той посади в нея това качество, тази склонност.
Духовната наука не изключва никога, че външните неща са фактически верни. Когато някой казва: тук стои един човек, защо живее той? Материалистично настроения човек може да възрази: защото той диша. Друг един може да каже: Аз зная това добре, той все пак не би могъл да живее, ако преди три месеца аз не бих го извадил от водата, където се давеше! Тази последната връзка не е ли вярна, въпреки първата?
към текста >>
Заличаването означава изолиране от света
оса
мотяване в духовния свят.
Сега някой би могъл да каже: Да аз искам да заобиколя себе си от заобикалящия свят. защото не ме интересува нищо в живота. Обаче това заличаване, не е равно на едно заличаване на себе си, на едно унищожение на себе си. Това заличаване е само едно заличаване на заобикалящия свят. Тогава човек не съществува за света, който го заобикаля, а съществува още за самия себе си.
Заличаването означава изолиране от света осамотяване в духовния свят.
Това прави човека да живее сам, като на един остров, затворен, без да има възможност да се разбира с някое същество. Това по стига човек, когато се изключва от духовния свят. Тук можем да употребим следния образ. Запечатвайки добре този образ в душата си, считайте го като една добра основа за медитация. Напредвайки все по-нататък и по-нататък в мировото развитие, човекът става все по-свободен и все по-свободен.
към текста >>
200.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
На въпр
оса
: Защо сте антропософи?
Когато човек знае, защо е впрегнат в хомота на духовете, които донасят епидемиите, той знае също, какви добродетели трябва да развие в своя следващ земен живот, за да може да създаде едно космическо изправяне, за да създаде от света това, което действува в това направление. Когато човек е ориентиран в тези изживявания, той създава наистина същата Карма, обаче той отново създава това, което е следващото въплъщение трябва да се развие като изправяне и по този начин забавя действителния ход. Ето защо важно е човек да научи тези нещо тук. Той ще ги изживее след смъртта, но трябва да се научи да се ориентира тук. Тук отново имаме един факт, който създава една необходимост, належаща необходимост да бъде създадено едно ново ориентиране чрез разпространението на духовните истини, защото старото ориентиране не действува вече.
На въпроса: Защо сте антропософи?
Можем да дадем отговор изхождайки от духовните факти, който отговор говори твърде много на нашето усещане, на нашето чувство, а не само на нашия ум. И така ние разбираме Антропософията все повече като един универсален език, като един език, който ще даде възможност да бъде премахната стената, която разделя различните светове, в които нашите души живеят, единият път във физическото тяло, другият път вън от физическото тяло. Така стената към свръхсетивния свят ще падне, когато Духовната наука действително ще се вживее в душите. Това трябва да чувствуваме ние. Тогава ще имаме истинския вътрешен ентусиазъм за Духовната наука.
към текста >>
201.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато човекът изгражда по този начин себе си със силите, които получава от Косм
оса
, изгражда себе си в най-широкия смисъл, той използува за целта космическите сили, които тепърва трябва да почерпи от звездния свят.
Изостаналите души са се свързват само с най-близките до Земята сфери. Те минават също и през другите сфери, обаче в определено, несъзнателно, спящо състояние. Във външните сфери, в сферите вън от Слънцето, се събират силите, които човекът трябва да приеме, за да може да работи, като минава през едно ново раждане, за да може да сътрудничи в изграждането на едно ново земно тяло. Това, което се намира в човека, не е дошло в човека, идвайки само от Земята. Когато днес материалистите вярват, че човекът е едно създание на Земята, това представлява най-голямото късогледство.
Когато човекът изгражда по този начин себе си със силите, които получава от Космоса, изгражда себе си в най-широкия смисъл, той използува за целта космическите сили, които тепърва трябва да почерпи от звездния свят.
Разширявайки се между смъртта и едно ново раждане до сферата на Слънцето, той все още има работа със силите които продължават да действуват за предишния живот на Земята. Силите от които той се нуждае, за да вработи в земната сфера това, което може да построи неговото физическо тяло от окръжността, той трябва да го получи от онези сили, с които идва с контакт отвъд сферата на Слънцето. Между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва действително да се разшири до размерите на Космоса, трябва да живее в космоса, защото само от Земята не се намират онези сили, които действително могат да произведат човека. От човешкият зародиш, който се ражда от взаимодействието на двата пола, никога не би могъл да се роди един нов човек, ако не би станало следното: Тук имаме един малък зародиш на човека. С този човешки зародиш се съединява нещо извънредно голямо и важно, нещо, което първо се разширява до един пълен с тайнственост начин в безкрайните мирови далечини и което след това отново се свива.
към текста >>
Между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва действително да се разшири до размерите на Косм
оса
, трябва да живее в косм
оса
, защото само от Земята не се намират онези сили, които действително могат да произведат човека.
Това, което се намира в човека, не е дошло в човека, идвайки само от Земята. Когато днес материалистите вярват, че човекът е едно създание на Земята, това представлява най-голямото късогледство. Когато човекът изгражда по този начин себе си със силите, които получава от Космоса, изгражда себе си в най-широкия смисъл, той използува за целта космическите сили, които тепърва трябва да почерпи от звездния свят. Разширявайки се между смъртта и едно ново раждане до сферата на Слънцето, той все още има работа със силите които продължават да действуват за предишния живот на Земята. Силите от които той се нуждае, за да вработи в земната сфера това, което може да построи неговото физическо тяло от окръжността, той трябва да го получи от онези сили, с които идва с контакт отвъд сферата на Слънцето.
Между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва действително да се разшири до размерите на Космоса, трябва да живее в космоса, защото само от Земята не се намират онези сили, които действително могат да произведат човека.
От човешкият зародиш, който се ражда от взаимодействието на двата пола, никога не би могъл да се роди един нов човек, ако не би станало следното: Тук имаме един малък зародиш на човека. С този човешки зародиш се съединява нещо извънредно голямо и важно, нещо, което първо се разширява до един пълен с тайнственост начин в безкрайните мирови далечини и което след това отново се свива. След като човекът се е разширил до сферата на звездите, той започва отново да се смива. Той минава обратно през сферата на Сатурн, на Юпитер, на Марс, на Слънцето, на Меркурий, на Венера и Луната, като става все по-малък и по-малък. И като става все по-малък той е приел духовните сили на Космоса.
към текста >>
И като става все по-малък той е приел духовните сили на Косм
оса
.
Между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва действително да се разшири до размерите на Космоса, трябва да живее в космоса, защото само от Земята не се намират онези сили, които действително могат да произведат човека. От човешкият зародиш, който се ражда от взаимодействието на двата пола, никога не би могъл да се роди един нов човек, ако не би станало следното: Тук имаме един малък зародиш на човека. С този човешки зародиш се съединява нещо извънредно голямо и важно, нещо, което първо се разширява до един пълен с тайнственост начин в безкрайните мирови далечини и което след това отново се свива. След като човекът се е разширил до сферата на звездите, той започва отново да се смива. Той минава обратно през сферата на Сатурн, на Юпитер, на Марс, на Слънцето, на Меркурий, на Венера и Луната, като става все по-малък и по-малък.
И като става все по-малък той е приел духовните сили на Космоса.
И той става все по-малък и по-малък. И това което накрая се е свило така, че е станало като едно духовно, едно духовно кълбо, то се е сглобило чрез натиск от едно извънредно голямо разредяване. Така получената малка духовна сфера се съединява сега с физическото клъбце, което съставлява зародишната човешка клетка и я оплодява от духовното царство. Така ние виждаме как човекът влиза в земното съществувание чрез раждането.
към текста >>
Това, което от човешката зародишна клетка изгражда едно човешко тяло то е извлечение от Косм
оса
.
След като е минал през последната смърт, той се е разширил в мировите далечини, станал е един вид гигантско кълбо. Духовно той е бил заедно с духовните същества и факта, след това той отново се свива, става все по-малък и по-малък, докато дойде момента, когато чрез живеещите в него сили се съединява с физическата материя.
Това, което от човешката зародишна клетка изгражда едно човешко тяло то е извлечение от Космоса.
От тази човешка зародишна клетка, даже когато тя е оплодена, не може да бъде окултно изследвана, ако в нея не би могла да се съедини тази сбита духовна сфера. И какво би могло да се роди само от човешката зародишна клетка? От нея би могло да се роди само заложбите на сетивата и на нервната система, за тях може Земята да даде необходимите сили. Това, което се изгражда около сетивата и нервната система, трябва да бъде взето от Космоса. И само когато една нова наука ще разбере процесите в човешката зародишна клетка, под ръководството на това окултно познание, ще бъде разбираемо онова, което сега не може да бъде разбираемо сега за ясно мислещия човек и никакво описание на естествената наука.
към текста >>
Това, което се изгражда около сетивата и нервната система, трябва да бъде взето от Косм
оса
.
Духовно той е бил заедно с духовните същества и факта, след това той отново се свива, става все по-малък и по-малък, докато дойде момента, когато чрез живеещите в него сили се съединява с физическата материя. Това, което от човешката зародишна клетка изгражда едно човешко тяло то е извлечение от Космоса. От тази човешка зародишна клетка, даже когато тя е оплодена, не може да бъде окултно изследвана, ако в нея не би могла да се съедини тази сбита духовна сфера. И какво би могло да се роди само от човешката зародишна клетка? От нея би могло да се роди само заложбите на сетивата и на нервната система, за тях може Земята да даде необходимите сили.
Това, което се изгражда около сетивата и нервната система, трябва да бъде взето от Космоса.
И само когато една нова наука ще разбере процесите в човешката зародишна клетка, под ръководството на това окултно познание, ще бъде разбираемо онова, което сега не може да бъде разбираемо сега за ясно мислещия човек и никакво описание на естествената наука. Дали четете остроумните обяснения върху това при Хегел, или при някой друг представител на естествената наука, навсякъде ще намерите, че нещата не са разбираеми от само себе си. Това, което именно не се знае, то е, че нещо трето се съединява с това, което идва от бащата и от майката. Третото идва в утробата на майката от Космоса.
към текста >>
Третото идва в утробата на майката от Косм
оса
.
От нея би могло да се роди само заложбите на сетивата и на нервната система, за тях може Земята да даде необходимите сили. Това, което се изгражда около сетивата и нервната система, трябва да бъде взето от Космоса. И само когато една нова наука ще разбере процесите в човешката зародишна клетка, под ръководството на това окултно познание, ще бъде разбираемо онова, което сега не може да бъде разбираемо сега за ясно мислещия човек и никакво описание на естествената наука. Дали четете остроумните обяснения върху това при Хегел, или при някой друг представител на естествената наука, навсякъде ще намерите, че нещата не са разбираеми от само себе си. Това, което именно не се знае, то е, че нещо трето се съединява с това, което идва от бащата и от майката.
Третото идва в утробата на майката от Космоса.
към текста >>
202.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тогава ние чувствуваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува Духовната наука, защо тя трябва да бъде п
оса
дена в духовния живот на човечеството.
И действително, това не е защото изпитваме симпатия към това, което е една Духовна наука, не е една такава теоретическа симпатия, както към другите неща и това не е меродавно, а действително разбиращият, кой то гледа в света, го чувствува като една световна мисия. Той си казва: Налице е необходимостта да бъде намерен общият език, да бъде намерен елексирът на живота, който да предпази хората от пресъхването на техните представи. Това е мисията на Духовната наука за самите духовни светове. Ние чувствуваме тази мисия, като едно висше свещенно задължение, като нещо твърде сериозно и пълно със знание. И ние трябва да изпитваме не само приятност от представите, които Духовната наука може да ни даде за нашето теоретическо задоволяване, а трябва да чувствуваме от необходимостта на човечеството и на развитието на своята духовна сила, която тя трябва да има.
Тогава ние чувствуваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува Духовната наука, защо тя трябва да бъде посадена в духовния живот на човечеството.
Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем. Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така. Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките души, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства. Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот.
към текста >>
203.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Всички ние минаваме през тези светове на Косм
оса
.
И хората които приемат, тук на Земята по съответният начин Христовият Импулс, минават след това, когато след смъртта живеят в другия сват през космическия свят.
Всички ние минаваме през тези светове на Космоса.
Първо минаваме през сферата на планетите на нашата слънчева система. Ние преживяваме една епоха на Луната, една епоха на Венера, една епоха на Слънцето, една епоха на Марс, една епоха на Юпитер, една епоха на Сатурн. След това преминаваме в околността на нашата планетарна система, за да се върнем след това обратно. И именно тогава срещаме ние онези сили и същества, от които трябва да получим онова, от което се нуждаем за построяването на нашият следващ земен живот. И онзи, който тук на Земята е приел в себе си Христовия Импулс, може след това при преминаването през сферата на Марс да приеме това, което се разлива от Буда.
към текста >>
204.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
през сферите на косм
оса
.
през сферите на космоса.
към текста >>
Когато при моето последно присъствие тук аз говорих върху живота между смъртта и едно ново раждане с великите отношения на Косм
оса
.
Когато при моето последно присъствие тук аз говорих върху живота между смъртта и едно ново раждане с великите отношения на Космоса.
Аз се опитах да покажа, как фактически пътят, който бива изминаван между смъртта и едно ново раждане, води през Космоса, през сферите на Космоса. Нека сега с няколко думи хвърлим поглед назад върху това, което се опитахме да изтъкнем тогава.
към текста >>
Аз се опитах да покажа, как фактически пътят, който бива изминаван между смъртта и едно ново раждане, води през Косм
оса
, през сферите на Косм
оса
.
Когато при моето последно присъствие тук аз говорих върху живота между смъртта и едно ново раждане с великите отношения на Космоса.
Аз се опитах да покажа, как фактически пътят, който бива изминаван между смъртта и едно ново раждане, води през Космоса, през сферите на Космоса.
Нека сега с няколко думи хвърлим поглед назад върху това, което се опитахме да изтъкнем тогава.
към текста >>
Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Косм
оса
, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма.
По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма.
Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма.
В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята. Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество.
към текста >>
Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Косм
оса
, а не носи в себе си просто образа на Земята.
Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание.
Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята.
И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята. Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество. И в редицата небесни сфери, през които минава, става всичко това, което е описано. Там човекът става служител на едни други същества на висшите йерархии.
към текста >>
Чрез това искаме именно да направим все повече и повече разбираеми връзките на човека с целия Космос, как хората носят в себе си Макрокосм
оса
и могат да имат отношение също с това, което ги заобикаля духовно.
Какво искаме ние чрез такива разглеждания, каквито бяха направени днес?
Чрез това искаме именно да направим все повече и повече разбираеми връзките на човека с целия Космос, как хората носят в себе си Макрокосмоса и могат да имат отношение също с това, което ги заобикаля духовно.
И тогава когато прозрем нещо подобно, ние можем да го превърнем в чувство, което прониква човека, което обаче не го прави да се възгордее, а му вдъхва чувството на пълна отговорност, което го подбужда да не мисли, че може да разпилява своите сили във Вселената, а трябва да ги използува. Естествено трябва да обърнем вниманието върху това, че някой не спечелва нищо с това, като казва: Щом имам способности, аз по-добре да ги оставя несъвършени. Чрез това не би се спечелило нищо, защото в такъв случай би се получило в действителност това, че човекът ще стигне в такива положения, които приличат на споменатите завчера. Ако човек остави несъвършенствата в себе си преднамерено, той наистина ще ги впише в Акашовата летопис, но ще ги впише по такъв начин, че те ще бъдат осветлени следователно те също не могат да действуват. Само онези несъвършенства, които са внесени, така че тяхното несъвършенство е било една необходимост, а не една намерение възникнало от удобството само такива несъвършенства могат да действуват по начина, който бе описан.
към текста >>
205.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Всичко друго се определя от силите на Макрокосм
оса
.
След минаването през сферата на Слънцето и двамата ръководят човека по-нататък в следващият живот: През сферата на Марс, на Юпитер, на Сатурн. В тези сфери човекът се събира със сили, от които той се нуждае за новото земно въплъщение. Безсмислие е, когато материалистичната наука вярва, че материалното човешко тяло се наследява. Днес тя няма никаква възможност да разбере своята грешка, обаче хората ще познаят духовните истини и тогава те ще разберат грешката. Човекът не може да наследи нищо друго освен само заложби те на главния мозък, на гръбначния мозък всичко това, което е затворено външно в черепа на мозъка и в прешлените на гръбначния стълб.
Всичко друго се определя от силите на Макрокосмоса.
Човекът би бил една напълно нечовешка маса, ако му би било дадено само това, което е наследено от него. Това, което той наследява, трябва да бъде преработено от това, което човек донася със себе си от духовният свят. Защото ние наричаме времената след смъртта време на Венера, време на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн?
към текста >>
Със силите от Косм
оса
ние изграждаме нашето физическо тяло и нашият мозък.
Накрая той израства във мировото пространство до една сфера, която е описана като Сатурн, а и още по-далече. Израствайки по този начин той усвоява силите, от които се нуждае, за да изгради своя следващ земен живот. След това той отново поема обратният път, става все по-малък и по-малък, докато се съедини отново със Земята. Така между смъртта и едно ново раждане човекът се разширява в целият Макрокосмос и колкото и странно да изглежда това е така. Когато влизаме в един нов земен живот, тогава ние донасяме със себе си силите на цялата слънчева система и ги съединява с това, което наследяваме от физическото вещество.
Със силите от Космоса ние изграждаме нашето физическо тяло и нашият мозък.
Следователно тук между раждането и смъртта ние живеем в тесни граници на нашето физическо тяло, след смъртта ние живеем в целият слънчев Макрокосмос, разширени сме в целият този слънчев Макрокосмос. Единият човек чувствува дълбоко морално, другия по-малко. Онзи, който сега чувствува дълбоко морално, минава през духовният свят и може да чувствува всичко като едно дружелюбно същества. Силата на това идва от звездният живот. Друг някой не се е подготвил така, не е могъл да добие никакви отношения, не е донесъл със себе си никакви одухотворяващи сили, поради което не може да има също никакви морални заложби.
към текста >>
206.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Чрез самите нас, чрез това което можем да изживяваме тук, ние се подготвяме да се разширим сами в Косм
оса
, даже да се превърнем в Макрокосмос, да се превърнем в това, което виждаме тук.
Тук на Земята човек не познава самия себе си, тъй като науката не му дава това познание защото тя може да учи хората само върху това, което човекът не е вече, защото познава само мъртвият труп. Мозъкът мисли, обаче той не може да мисли за самият себе си. Ние виждаме само една част от нас, не виждаме нищо повече от това когато се оглеждаме в огледалото. Но това е само външната страна. Човекът не живее тук в себе си, той живее във външния свят, който действува върху неговите сетива.
Чрез самите нас, чрез това което можем да изживяваме тук, ние се подготвяме да се разширим сами в Космоса, даже да се превърнем в Макрокосмос, да се превърнем в това, което виждаме тук.
Тук ние виждаме Луната. След това в живота след смъртта ние се разширяваме така, че ставаме Луната, както тук сме нашият мозък. Ние се разширяваме до Сатурн, така че сме Сатурн, както тук сме нашият далак /човешкият мозък отговаря на Луната, човешкия далак отговаря на планетата Сатурн, белите дробове на Меркурий, сърцето на Слънцето, бъбреците на Венера, черният дроб на Юпитер/. Човекът се превръща в Макрокосмос. Когато душата е напуснала тялото, тя се разширява над цялата планетно система, така че всички хора след смъртта изпълват едновременно същото пространство.
към текста >>
И така, когато проследим след смъртта хората разширени след смъртта в Макрокосм
оса
, ние намираме, че в действителност неморалните хора са осъдени да бъдат самотни, а моралните намират връзки с други хора, които имат заедно с тях по определен начин морални представи.
Това означава обаче, че чрез своето неморално настроение на душата, той винаги се отчуждава от хората, от другите свои себеподобни. Да бъде човек морален, това означава да има той отношение същевременно отношение към всички хора. Ето защо за всички морални хора общата човешка любов е нещо самопонятно. Определено време след смъртта неморалните хора стигат до там, да се чувствуват самотни вследствие на тяхното неморално съществувание. Така че съществува една фаза, така че от мъките на самотността ни спасява само моралността на душата, моралното настроение на душата.
И така, когато проследим след смъртта хората разширени след смъртта в Макрокосмоса, ние намираме, че в действителност неморалните хора са осъдени да бъдат самотни, а моралните намират връзки с други хора, които имат заедно с тях по определен начин морални представи.
Както тук на Земята хората се събират според тяхната принадлежност към даден народ, или група, така между хората които живеят между смъртта и едно ново раждане, когато ги проследим с погледа на ясновидеца, виждаме, че и там те също така се събират, но са разделени един от друг чрез техните морални понятия и представи. Хората с еднакви морални чувства се събират на групи и живеят тогава дружелюбно между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И следващото нещо е това, че трябва да се реши върху въпр
оса
и това е една потресаваща дейност: Какво устройство трябва да има двойката родители в нейни те собствени характерни качества, за да може да произведе фактически човека, който трябва да бъде доведен на определено място и в определено време на Земята?
След това отново изминава определено време.
И следващото нещо е това, че трябва да се реши върху въпроса и това е една потресаваща дейност: Какво устройство трябва да има двойката родители в нейни те собствени характерни качества, за да може да произведе фактически човека, който трябва да бъде доведен на определено място и в определено време на Земята?
всичко това трябва да бъде определено далече по-рано. От това обаче следва нещо друго че сега от страна на висшите йерархии и това отново с подкрепата на Луцифер, трябва да бъдат направени далече, далече напред приготовленията за това в течение на цели поколения. За Лутер трябваше да бъде определено още от 10-тото, 11-тото столетие, които трябваше да бъдат прадедите и потомците на които той трябваше да се роди, за да може да се получи необходимата родителска двойка. Физическата наука вярва, че човекът приема качествата на неговите родите ли, прадеди. В действителност, човекът действува от свръхсетивния свят върху качествата на своите прадеди.
към текста >>
Индивидуалността, която трябва да се роди на това място по това време за проявление на нейната Карма, се ражда от хората със силни кости, или от хората с руса к
оса
е т.н.
Накрая се изгравира това което е формата на мозъка. И това, което след това ни е дадено на Земята като наследство е всъщност това което е в състояние, да се съедини със своето вещество с това, което ние донасяме със себе си от свръхсетивния свят. Представете си, че това което идва от свръхсетивния свят е една чаша водата, която изпълва тази чаша е даде на чрез наследственото вещество. Чрез чистото наследство е дадено само това, което е така да се каже собственост на нашата телесна система не зависеща повече от нервната, или кръвната система. Дали имаме големи, силни, или слаби, тънки кости, това завеси по-малко от силите, които получаваме от подготвящите Същества, отколкото от наследството.
Индивидуалността, която трябва да се роди на това място по това време за проявление на нейната Карма, се ражда от хората със силни кости, или от хората с руса коса е т.н.
възможността за това дава наследствената линия. Ако физическите теории за наследствеността биха били правилни, тогава биха се родили хора с атрофирана нервна система и само със заложби за ръце и крака.
към текста >>
На въпр
оса
, дали може да се чете на деца умрели преди раждането, или при раждането Рудолф Щайнер отговори: Човек е дете само тук на Земята.
На въпроса, дали може да се чете на деца умрели преди раждането, или при раждането Рудолф Щайнер отговори: Човек е дете само тук на Земята.
Понякога ясновидецът констатира, че един човек, който е умрял като малко дете, е една индивидуалност в сравнение с която някой земен човек, който умира на 80 години е по-малко дете. Ето защо не трябва да се мери със земния мащаб.
към текста >>
207.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
През време на изследването може да си зададем въпр
оса
: Защо в душата настъпва това чувство на срам по отношение на омразата, или на антипатията, защо то настъпва?
Когато след това въпросното лице, което е било мразено, или спрямо което е била изпитвана антипатия умира тогава онзи, който е мразил, или е изпитвал антипатия в живота си, научавайки за смъртта, чувствува че не може да мрази вече по същия начин това лице, или да запази своята антипатия към него. И ако омразата продължава и след смъртта, тогава по-нежните души изпитват едно чувство на срам по отношение на една такава омраза, на една такава антипатия, която трае отвъд гроба. Това чувство, което много души могат да имат, може да бъде проследено само по ясновидски път.
През време на изследването може да си зададем въпроса: Защо в душата настъпва това чувство на срам по отношение на омразата, или на антипатията, защо то настъпва?
Дори и по време на живота тази, който мрази, никак не е издал своята омраза пред мразеното лице. Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата на смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата на умрелия има едно много ясно възприятие, едно много ясно чувство за омраза живееща в останалия на Земята човек. Аз искам да си послужа с един образ, бих казал, че това е така, като че мъртвият вижда омразата. Ясновидецът може да констатира много точно това, че мъртвият вижда една такава омраза. Но ние можем да проследим, какво означава за мъртвият една такава омраза.
към текста >>
Хората си съставят една погрешна представа за живота между смъртта и едно ново раждане, когато задават въпр
оса
: Но защо е нужно да се чете на мъртвите?
Когато човек не е в състояние да съди за това, или онова, той няма необходимото знание за физическия свят.
Хората си съставят една погрешна представа за живота между смъртта и едно ново раждане, когато задават въпроса: Но защо е нужно да се чете на мъртвите?
Не знаят ли те от собствено виждане това, което човек може да им чете тук на Земята, не го ли знаят те много по-добре? Този въпрос задава обаче само онзи, който не е в състояние да съди за това, което човек може да изпита в духовния свят. Човек може да бъде във физическия свят, без да има знанието за физическия свят. Нали и животните живеят заедно с нас във физическия свят, но въпреки това не знаят за този свят това, което ние хората знаем. Фактът, че един мъртъв живее в Духовния свят, не означава още, че той знае нещо за този свят, въпреки че може да го вижда.
към текста >>
208.
Съдържание
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и косм
оса
, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
209.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Този поход на човечеството през пустинята, образно представен в изпитанията на онзи народ, който пръв трябваше да п
оса
ди кълновете на Аза в своята душа, се извърши в началото на Новата ера.
За да проникне в своята най-интимна и свръхестествена област, в своя Аз, и то в ясно и пълно съзнание, човекът трябваше да се превърне най-напред в отделна личност, трябваше да се затвори в себе си и да се откъсне от духовния Космос, където той пребиваваше до този момент.
Този поход на човечеството през пустинята, образно представен в изпитанията на онзи народ, който пръв трябваше да посади кълновете на Аза в своята душа, се извърши в началото на Новата ера.
През Средновековието стана така, че дори в самите Мистерии човекът изгуби непосредствената връзка с божествените Йерархии и проучването на духовния свят прекалено често граничеше със страстно преследване на видими резултати, и то в такива области, които по-късно само улесниха поемането по едни или други погрешни пътища. Честното и здравомислещо проучване на духовния свят постепенно се доближи до едно изпълнено с резигнация описание на природния свят и по този начин изпълни задачата си пред тогавашната историческа епоха. Сериозните мистерийни традиции, които внимателно се вслушваха в гласа на епохата, подкрепиха точно тези човешки стремежи.
към текста >>
Той отново трябва да намери своите връзки с Косм
оса
.
Нашите души са като опустели. Те копнеят за живата вода, също както някога избраният народ търсеше своя път към обетованата земя. Ние сме вече толкова обременени в нашия душевен живот, че натискът става непоносим и застрашителен, ако не бихме могли да излезем „вън от себе си". С частния живот на личността е вече свършено.
Той отново трябва да намери своите връзки с Космоса.
Обаче този живот не може да протича, както по-рано, в едно приглушено и смътно състояние на съзнанието. Личността не иска да се откаже от плодовете на своето познание. Те представляват, както тя с право ги нарича, нейното истинско щастие. Сега тя трябва да ги разшири и пречисти, за да ги издигне до обхващането на своята най-дълбока същност, която засега само очаква пробуждането си чрез усилията на самостоятелната човешка воля.
към текста >>
Катастрофалните събития*2 на нашето време не могат да имат друг смисъл, освен да издигнат човека до осъзнаването на неговия собствен Аз, с чиято помощ, той отново намира връзката си с божествения свят, а наред с това и изход от ха
оса
.
Отделните хора се интересуват само от това, което ги засяга непосредствено. Но общата маса също не до стига до значението, което отделните хора имат за цялото човечество.
Катастрофалните събития*2 на нашето време не могат да имат друг смисъл, освен да издигнат човека до осъзнаването на неговия собствен Аз, с чиято помощ, той отново намира връзката си с божествения свят, а наред с това и изход от хаоса.
към текста >>
210.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и предварително съществува в пределите на Макрокосм
оса
.
В човешката душа действително се намират скрити, спящи сили, които в хода на общочовешкото развитие занапред ще се проявяват все повече и повече. Най-висшето, до което можем засега да насочим нашия поглед и до което човешката душа ще стигне едва след продължително развитие, е това, което наричаме Човека-Дух*17. Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което представлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което представлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло. И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух. Обаче това, което някога ще бъде обвивка или „тяло" на човека, в което ще се „облече" неговият душевен зародиш, Човекът-Дух: Всичко това ще има някакво значение за човека едва в далечното бъдеше.
Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и предварително съществува в пределите на Макрокосмоса.
Така да се каже, субстанцията на Човека-Дух, в която ще се „облечем" някога, винаги е съществувала в пределите на Макрокосмоса, съществува също и днес. Или казано накратко: днес други същества вече имат онези обвивки, онези тела, с които някога ще разполага Човекът-Дух.
към текста >>
Така да се каже, субстанцията на Човека-Дух, в която ще се „облечем" някога, винаги е съществувала в пределите на Макрокосм
оса
, съществува също и днес.
Най-висшето, до което можем засега да насочим нашия поглед и до което човешката душа ще стигне едва след продължително развитие, е това, което наричаме Човека-Дух*17. Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което представлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което представлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло. И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух. Обаче това, което някога ще бъде обвивка или „тяло" на човека, в което ще се „облече" неговият душевен зародиш, Човекът-Дух: Всичко това ще има някакво значение за човека едва в далечното бъдеше. Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и предварително съществува в пределите на Макрокосмоса.
Така да се каже, субстанцията на Човека-Дух, в която ще се „облечем" някога, винаги е съществувала в пределите на Макрокосмоса, съществува също и днес.
Или казано накратко: днес други същества вече имат онези обвивки, онези тела, с които някога ще разполага Човекът-Дух.
към текста >>
Следователно, в Макрокосм
оса
вече е налице субстанцията, от която някога ще бъде изграден Човекът-Дух.
Следователно, в Макрокосмоса вече е налице субстанцията, от която някога ще бъде изграден Човекът-Дух.
Всичко, което бихме могли да кажем в смисъла на нашето учение, вече е прозвучавало в древното учение Санкхия. И всичко, което съществува по този начин в Макрокосмоса, недиференцирано и все още неиндивидуализирано, като един вид духовно течение, изпълващо по съвсем недиференциран начин пространствата и времената, което е съществувало по този начин, а съществува и сега, ще съществува и за напред, и от което ще се получат всички други форми, това философията Санкхия означава като най-висшата форма на субстанцията; това е онази форма на субстанцията, която според философията Санкхия е веч на и неизменна.
към текста >>
И всичко, което съществува по този начин в Макрокосм
оса
, недиференцирано и все още неиндивидуализирано, като един вид духовно течение, изпълващо по съвсем недиференциран начин пространствата и времената, което е съществувало по този начин, а съществува и сега, ще съществува и за напред, и от което ще се получат всички други форми, това философията Санкхия означава като най-висшата форма на субстанцията; това е онази форма на субстанцията, която според философията Санкхия е веч на и неизменна.
Следователно, в Макрокосмоса вече е налице субстанцията, от която някога ще бъде изграден Човекът-Дух. Всичко, което бихме могли да кажем в смисъла на нашето учение, вече е прозвучавало в древното учение Санкхия.
И всичко, което съществува по този начин в Макрокосмоса, недиференцирано и все още неиндивидуализирано, като един вид духовно течение, изпълващо по съвсем недиференциран начин пространствата и времената, което е съществувало по този начин, а съществува и сега, ще съществува и за напред, и от което ще се получат всички други форми, това философията Санкхия означава като най-висшата форма на субстанцията; това е онази форма на субстанцията, която според философията Санкхия е веч на и неизменна.
към текста >>
И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпр
оса
в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита.
И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита.
Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите. Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите. Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него!
към текста >>
211.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Косм
оса
.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие. Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието. Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот.
Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>
Кришна се отнася към отделните човешки същества, както Макрокосмосът се отнася към Микрокосм
оса
.
Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл. Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв. Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна. Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна. Останалият свят изчезва и сега съществува единствено Кришна.
Кришна се отнася към отделните човешки същества, както Макрокосмосът се отнася към Микрокосмоса.
към текста >>
212.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Косм
оса
.
Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството. Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили. Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по-рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза. Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за делото на Кришна.
Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса.
И колкото назад се връщаме в хода на времето, толкова по-силно, по-сияйно и по-импулсиращо беше това външно откровение.
към текста >>
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Косм
оса
, а клоните към мировата бездна под нас.
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка. И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу!
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас.
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас. Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света! И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Косм
оса
, а клоните към пропастта под нас.
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка. И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу! Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас.
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас.
Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света! И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
213.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Западът не се задоволява с въпр
оса
, дали всичко това е Майя; той пита защо всичко това е Майя!
Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното мислене. В Павлов смисъл ние също говорим за Майя: Да, отвсякъде сме обградени от Майя! Обаче ние поставяме следващия въпрос: Нима в лицето на тази Майя пред нас не застават откровенията на Духа? И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-духовното дело? Сега идва ред на още един въпрос: Защо всичко това е Майя?
Западът не се задоволява с въпроса, дали всичко това е Майя; той пита защо всичко това е Майя!
И сега тук се появява един отговор, който ни въвежда в самия душевен елемент, в Пуруша: Понеже някога душата се е поддала на влиянието, идващо от Луцифер, сега тя вижда всичко през булото на Майя, и като душа простира булото на Майя върху целия свят.
към текста >>
214.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Косм
оса
.
От съчиненията и лекциите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. №1 №354) е ясно, че „антропологията" и „антропософията" не се изключват взаимно.
Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космоса.
към текста >>
*10. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпр
оса
: Какво представлява ясновидството?
*10. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството?
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
215.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е яд
оса
н, разстроен или подтиснат, а да изчака, докато се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш пред душата си като „за“ или „против“.
Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след като човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ определено нещо вместо да вземе решение според едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите. Изглежда, че тогава човек е последвал „не“, но в действителност просто е надвил мързелът.
Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е ядосан, разстроен или подтиснат, а да изчака, докато се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш пред душата си като „за“ или „против“.
Човек трябва да вземе предвид своето състояние, за да може в подходящото време да постави пред душата си такива въпроси.
към текста >>
216.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И когато се упражняваме в тази медитация с въпр
оса
: Как според нашите морални представи можем да преценяваме нещата в света?
Така и душевни свойства, които са подобни на моралните импулси, могат да се усвоят само тогава, когато човек се упражнява върху това, което той вече има в обикновения живот. Ясновидство той още не е постигнал, това е нещо, което трябва да се постигне бавно и с усилие. Но човек винаги има възможност да се вглъби в душата си и да си каже: Кои неща намирам за морално добри и кои са морално осъдителни? Повечето хора не постъпват морално не защото не знаят какво е моралност, а затова, че техните склонности, инстинкти, страсти и желания се противопоставят на тяхното морално познание. Когато ние изследваме себе си по този начин, можем да се спрем на нещо, което сме открили в нас като съгласие с това, което можем да наречем морално.
И когато се упражняваме в тази медитация с въпроса: Как според нашите морални представи можем да преценяваме нещата в света?
и същевременно си създаваме картинни образи, вживявайки се в тях, ние ще изградим в душата си определени мисли и чувства, които са сродни с ясновиждащите сили, да, те наистина ще узреят в нашата душа. Това, което човек може да направи, за да събуди ясновиждащите сили, е да постигне единството на моралността и действията си. Това е най-доброто обучение за развиването на ясновиждащи способности. Затова винаги ще се подчертава, че чрез нищо друго освен чрез усъвършенстване на моралния характер трябва да се дойде до ясновиждащите способности.
към текста >>
Когато разглеждаме това, ще трябва да си зададем въпр
оса
: Няма ли и други пътища за постигане на ясновидство?
Когато разглеждаме това, ще трябва да си зададем въпроса: Няма ли и други пътища за постигане на ясновидство?
Ние често виждаме как някои хора достигат до висша степен на ясновидски способности, обаче не изглеждат особено морални, така че не можем да предположим, че те първо са се постарали да усъвършенстват морала си, че са били ентусиазирани и са съобразявали своите предпочитания с моралните закони. Ние виждаме, че има хора, които са развили ясновидски способности, но по най-различни начини показват някои лоши черти на характера, които по-рано не са притежавали, или са ги проявявали в различна степен; например стават истински лъжци, когато започнат да развиват ясновидски способности. Да, понякога е опасно нещо за характера на един човек, специално когато дойде до ясночуване. Ясновиждането не е така опасно както ясночуването. Как да се разбира това, като се има предвид казаното по-горе?
към текста >>
217.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Много често на антропософите ще се поставя въпр
оса
: Как се отнася антропософията спрямо този, който още не е в състояние да погледне в духовните светове чрез ясновиждащо съзнание?
Сигурно ще бъде добре, ако днес, понеже толкова рядко можем да се съберем, докоснем въпроси, при които антропософията непосредствено се допира до живота.
Много често на антропософите ще се поставя въпроса: Как се отнася антропософията спрямо този, който още не е в състояние да погледне в духовните светове чрез ясновиждащо съзнание?
към текста >>
Тук най-напред трябва да отговорим на въпр
оса
какво всъщност е сънят.
Ние искаме да разгледаме и факта защо не се изненадваме в съня.
Тук най-напред трябва да отговорим на въпроса какво всъщност е сънят.
Сънят е старо наследство от предишни инкарнации. Хората са преминали през предишни инкарнации, в които са имали други състояния на съзнанието. В по-нататъшното развитие човекът е загубил способността ясновидски да вижда в духовно-душевния свят. Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз.
към текста >>
218.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Сега вие можете да поставите въпр
оса
: Как да се спасим от тези заблуждения?
Тези неща се проектират главно навън.
Сега вие можете да поставите въпроса: Как да се спасим от тези заблуждения?
Как да им се изплъзнем? Чрез обикновените свойства на съзнанието не можем да се спасим от тях. Точно затова се появява заблудата, защото, така да се каже, пред някого в действителност застава една панорама, а той не може да излезе от себе си, той напълно е оплетен в себе си. От това вече можете да разберете, че всъщност се касае точно за това, по някакъв начин да излезем от себе си, по някакъв начин да се научим да различаваме; тук имаш една визия, а тук една съвсем друга. И двете визии са извън нас.
към текста >>
И тогава в душата ни се п
оса
ждат природни сили, които действат разрушително, ако са следствие на неморалните постъпки от предишния ни живот, а когато са резултат от морални действия, те действат плодоносно.
Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния. Вместо да си изработи дадени органи по правилен начин, той ги изгражда като болна система от физически органи. Що за хора ще бъдем в живота зависи не само от нашите физически условия, а също и от нашите морални и интелектуални качества. Когато вече се намираме извън духовния план, тогава природните и духовните закони застават един до друг. Между смъртта и новото раждане обаче те са едно, природните и духовните закони са едно, те са едно цяло.
И тогава в душата ни се посаждат природни сили, които действат разрушително, ако са следствие на неморалните постъпки от предишния ни живот, а когато са резултат от морални действия, те действат плодоносно.
Това се отнася не само за нашата вътрешна конфигурация, но и за всичко онова, което ни пресреща отвън като наша карма.
към текста >>
219.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се
оса
катява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея.
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира. Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве. И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието.
Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея.
Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
към текста >>
Ако във физическия свят непосредствено би следвало
оса
катяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания.
ако чувстваш това, ако изпратиш надолу в подсъзнанието си това или онова от твоите отношения, там разрушаваш известни неща и спираш развитието им; когато преживяваш други неща и изпратиш съответните чувства, тогава се подпомагаш; ако човек в себе си изпита този прилив и отлив от разрушителни и изграждащи сили, ще става все по-зрял относно самопознанието. Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин. Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион. Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят.
Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания.
Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме. А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм. Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
Изживяванията на мъртвите се п
оса
ждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност.
И Камалока всъщност не е нищо друго от един свят, който е изграден около нас от това, което сме изживели в нашата собствена душа; чак в Девахана ще стане точно обратното. Така лесно можем да разберем, че това, което описах по отношение действеността на намиращите се във визиите, имагинациите, инспирациите и предчувствията симпатия и антипатия, при всички обстоятелства действа върху обективния елементарен свят. Аз казах: При хората, които са въплътени във физическото, действа само това върху този елементарен свят, което те довеждат до визия или имагинация. При мъртвите действат силите, които са се намирали в подсъзнанието и които човекът винаги взима със себе си в елементарния свят, когато прекрачи портата на смъртта. Така че всичко, което човек изживява, след смъртта навлиза в елементарния свят.
Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност.
Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение. Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата на смъртта. Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят. Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно определя нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите. Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни предпоставки и до физическия свят, но те най-напред се проявяват в елементарния свят.
към текста >>
220.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Върху въпр
оса
за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили.
Щом през изминалите столетия Евангелията не са четени така, както днешният образован човек ги чете, как тогава са четени? Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от предишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията. Тези, които започват да търсят в Евангелията, какво се е разиграло в началото на нашата ера пред очите на обитателите на Палестина, се объркват от историческия характер на събитията в Палестина. Хората от предишните столетия не са чели така. Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед пред своите ученици25.
Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили.
За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини. Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота. Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила. Когато са оставяли тези картини да действат върху душите им, те са се чувствали силни, те са чувствали, че без тези картини са слаби. И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата реалност.
към текста >>
221.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Семето за посев беше п
оса
дено на Голгота, почвата беше човешката душа; това, което ще порасне, са отношенията на човека към свръхсетивния Христос, който никога повече няма да изчезне от еволюцията на Земята, който винаги по най-различни начини ще се явява на хората.
Ние видяхме, че смъртта, която хората причиняват на животните, има определени последици. Смъртта на Голгота действа като семе в човешката душа, която сега започва да чувства своето отношение към Христос. Ето какво се случи при Мистерията на Голгота: Той умря по същия начин, както ние примерно можем да вземем едно семе и да го заровим в земята, за да покълне и се преумножи това, което то носи в себе си. Така на кръста беше реализирана смъртта на един Бог.
Семето за посев беше посадено на Голгота, почвата беше човешката душа; това, което ще порасне, са отношенията на човека към свръхсетивния Христос, който никога повече няма да изчезне от еволюцията на Земята, който винаги по най-различни начини ще се явява на хората.
Както хората през времето на Мистерията на Голгота го видяха физически, така те в близко бъдеще ще се издигнат до един етерен образ на Христос, те ще видят Христос, както го видя апостол Павел.
към текста >>
222.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако поставим въпр
оса
, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента.
Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа. При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние.
Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента.
Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото. През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта. Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин със събуждането на физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента. Това обаче би било тежко заблуждение, на което не бива да се поддаваме, ако искаме да открием истината.
към текста >>
223.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Човек би могъл да зададе въпр
оса
и той често се задава: Защо тези висши индивидуалности са избрали точно госпожа Блаватска за техен инструмент?
Човек би могъл да зададе въпроса и той често се задава: Защо тези висши индивидуалности са избрали точно госпожа Блаватска за техен инструмент?
Защото въпреки всичко, тя е била най-подходяща. Защо не е избран за инструмент един от учените господа, които се занимават със сравнителното проучване на различните религии? Ние можем да вземем най-големия, уважавания познавач на ориенталските религиозни системи, известния Макс Мюлер35 и от неговите собствени изказвания ще видим защо той не би могъл да оповести това, което трябваше да бъде разкрито чрез човешкия инструмент на госпожа Блаватска. Той имаше особена преценка за това, което даде Е. П. Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти като прасе, тогава изглежда твърде забележително.
към текста >>
224.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Размирици ще се появят, когато се твърди спрямо будистите, че Буда ще се появи отново в плът; размирици ще се п
оса
дят, когато се твърди, че Христос би могъл отново да се въплъти.
Това би било абсурдно за този, който познава будизма в неговата същност. Невъзможно би било да се изисква от будиста да вярва, че неговият Буда отново може да се появи в плът. Будистът би казал: Ти не разбираш будизма. И напълно естествено е и не би могло да се спори, че подобно на този, който не познава будизма и твърди, че един Буда би дошъл отново в плът, този, който не разбира християнството, ще твърди, че Христос би могъл отново да слезе в плът47, той не разбира, че тук става въпрос за един единствен живот на едно божествено същество на Земята, точно за тази цел то е трябвало да премине през смъртта във физически план. Така тук става въпрос за взаимно разбирателство на хората по цялата Земя, за истинско разбиране, чрез което ще се възцари мир.
Размирици ще се появят, когато се твърди спрямо будистите, че Буда ще се появи отново в плът; размирици ще се посадят, когато се твърди, че Христос би могъл отново да се въплъти.
Такива неща би трябвало силно да си отмъстят, понеже са невъзможности относно това, което наистина живее в човешкото развитие. Гротескно би било, когато някой дори иска да твърди, че Христос пак ще трябва да дойде и хората сега би трябвало по-добре да го разберат, отколкото някога и че те би трябвало по-добре да се подготвят за него, а не да го умъртвяват; такъв човек нищо не разбира, защото тук нещата опират точно до умъртвяването, и че без него не би имало никакво християнство! Добрата воля за взаимно разбиране наистина довежда до разбиране и ние виждаме как духовната наука може да бъде инструмент, за да се търси основното ядро в отделните религиозни вероизповедания. Когато човек иска, го намира. От там то се превръща в послание за мир по целия свят.
към текста >>
Всичко, което е в микрокосм
оса
, е налице също и в макрокосм
оса
.
Ние знаем, че когато той заспи, физическото и етерното тяло остават в леглото и че навън излизат астралното тяло и Азът. Какво тогава става с това, което остава в леглото? Когато ясновидецът погледне от своето астрално тяло към това, което се извършва в етерното и физическото тяло, вижда как там започва един по-скоро вегетативен живот, един живот, който всъщност се руши чрез дневното съзнание. Уморяването се компенсира; това означава: в етерното и във физическото тяло нещо започва да цъфти и избуява, а астралното тяло и Азът са се оттеглили. Когато сутрин те отново навлязат във физическото и етерното тяло, тогава отново допринасят за тяхната умора, те „изгризват“, довеждат до увяхване на това, което е избуяло през нощта.
Всичко, което е в микрокосмоса, е налице също и в макрокосмоса.
Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук? Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта. Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването. Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването.
към текста >>
225.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Изходната точка на Косм
оса
е любовта; от нея е израснал егоизмът изцяло от само себе си.
Старата мъдрост, която ясновидецът получаваше чрез откровение, е изразена във величествените думи от прамолитвата на човечеството. Ех Deo nascimur, „От Бог сме родени“. Това е стара мъдрост. Христос напусна духовните светове и свърза мъдростта с любовта; така тя ще преодолее егоизма, това е нейната цел. Но тя трябва самостоятелно, свободно да бъде поднасяна от едно същество на друго същество: Затова ерата на любовта започна едновременно с тази на егоизма.
Изходната точка на Космоса е любовта; от нея е израснал егоизмът изцяло от само себе си.
Но Христовият импулс, импулсът на любовта, с течение на времето ще преодолее всички разделящи сили, които са дошли в света и човекът постепенно ще може да усвои тази сила на любовта. В своеобразните монументални думи ние чувстваме как любовта се излива в човешките сърца, в думите на Христос: „Където двама са събрани в мое име, там аз съм между тях.“52 Така звучи старият розенкройцерски стих на свързаната с мъдростта любов: „In Christo morimur“, „В Христос умираме“.
към текста >>
226.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
„ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпр
оса
.
Кемерих разказва сам, че си е бил поставил съвсем други задачи: във въведението на неговата книга „Предсказания“. Там на страница 14 се казва: „Аз проявявам интерес към този въпрос (възможността да се предсказва) само като историк и това се случи така: При моето изследване на времетраенето на живота и причините за смъртта сред немските царски фамилии, в което за първи път изложих доказателството на историко-статистическа основа, че продължителността на живота е правопропорционална на развитието на материалната култура и че от средновековието насам хората стават все по-възрастни, срещнах следните места.
„ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпроса.
(...) Как обаче да докажа истината, ако наистина се убедя? Появи се един случай, който показва следното. (...) Точно моята липса на авторитет и стремежът ми към истината ме направиха способен и ме окуражиха да проверя един въпрос, който за последователите на догмата на времето отдавна е решен. Значи не апостазия (вероотстьпничество), а консеквентното преследване на предначертания път доведоха до тази цел. „
към текста >>
227.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Оса
мостоятелствуването на астралното тяло.
Осамостоятелствуването на астралното тяло.
Егоизмът като свойство на астралното тяло прави необходимо разширението на интересите върху цялата Земя (Легендата за Рая), освобождаването от личните интереси /Амфортас/, вътрешната воля за разбиране на това, което човечеството получава в дар което се полага на човека (Парцивал). Възможност за повлияване на астралното тяло, освободено чрез окултното развитие, чрез религиозни ритуали или чрез еманципираното астрално тяло на една по-силна личност. Свиване на интересите на човечеството към точката на Аза в Съзнателната душа на нашата епоха. Подготовката за това стана св. Августин. Обяснението на астралността с егоизма.
към текста >>
Астралното тяло става все повече израз за вътрешната стойност на човека в Косм
оса
.
Изменение на човека за външното ясновидско наблюдение. Това което се изживява във вътрешността като една по-голяма подвижност на физическото тяло, гледано отвън се показва разцепено, разделено едно от друго и нарастващо. На мястото на физическата материя се явяват имагинации. 12 членове (части) на една мирова картина, чрез която при окултното развитие говорят йерархиите. Етерното тяло е един разказвач на историята на света.
Астралното тяло става все повече израз за вътрешната стойност на човека в Космоса.
Себе-то на човека се разделя, изпраща навън съдържанието на своето съзнание, пренася го в едно същество на йерархиите. Образ на Слънцето за астралното тяло, и на въртящите се около него планети, за размножението на Себе-то. Превръщането на Съзнателната душа в Имагинативна душа, на Разсъдъчната душа в Инспиративна душа, на Сетивната душа в Интуитивна душа.
към текста >>
228.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И тук ние стигаме до един въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя никаква агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпр
оса
за месоядството.
И тук ние стигаме до един въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя никаква агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпроса за месоядството.
Понеже тук имаме работа с физическото тяло, ние трябва да се спрем на описанието на същността на месоядството и на растителното хранене, на храненето въобще. Всичко това трябва да съставлява един епизод при разглеждане влиянието на антропософския живот върху телата на човека, което може да бъде охарактеризирано така, че го наречем допълване, регенериране на физическото тяло от вън чрез това, което той приема като външно вещество. Ние разбираме отношението на човека към хранителните средства тогава, когато обгърнем с поглед отношението на човека към останалите природни царства, първо към растителното царство.
към текста >>
Отделните органи и органически системи на човешкия физически организъм стават самостоятелни също в много други отношения и това
оса
мостоятелствуване можем да отбележим също чрез това, че гръбначният мозък и главният мозък стават много по-независими един от друг.
Отделните органи и органически системи на човешкия физически организъм стават самостоятелни също в много други отношения и това осамостоятелствуване можем да отбележим също чрез това, че гръбначният мозък и главният мозък стават много по-независими един от друг.
към текста >>
Днес обаче искам да се спра само върху темата на
оса
мостоятелствуването.
За храненето, за окултната физиология на храненето ние ще говорим по-нататък също и утре.
Днес обаче искам да се спра само върху темата на осамостоятелствуването.
Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията човек постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност. Това може да създаде отново неприятни положения. Ето защо е толкова необходимо, човек да знае тези неща. Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже. Той върви например по улицата; внезапно забелязва, че казва някоя дума, която може би е една негова любима дума, която иначе не би казал, ако не би минал през онова осамостоятелствуване, каквото е това на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
към текста >>
Той върви например по улицата; внезапно забелязва, че казва някоя дума, която може би е една негова любима дума, която иначе не би казал, ако не би минал през онова
оса
мостоятелствуване, каквото е това на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
Днес обаче искам да се спра само върху темата на осамостоятелствуването. Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията човек постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност. Това може да създаде отново неприятни положения. Ето защо е толкова необходимо, човек да знае тези неща. Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже.
Той върви например по улицата; внезапно забелязва, че казва някоя дума, която може би е една негова любима дума, която иначе не би казал, ако не би минал през онова осамостоятелствуване, каквото е това на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
Това, което иначе е възпрепятствано, се превръща в чисти рефлексни явления чрез осамостоятелствуването на гръбначния мозък по отношение на главния мозък. Но и в самия главен мозък една част става по-самостоятелна спрямо една друга част.
към текста >>
Това, което иначе е възпрепятствано, се превръща в чисти рефлексни явления чрез
оса
мостоятелствуването на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията човек постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност. Това може да създаде отново неприятни положения. Ето защо е толкова необходимо, човек да знае тези неща. Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже. Той върви например по улицата; внезапно забелязва, че казва някоя дума, която може би е една негова любима дума, която иначе не би казал, ако не би минал през онова осамостоятелствуване, каквото е това на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
Това, което иначе е възпрепятствано, се превръща в чисти рефлексни явления чрез осамостоятелствуването на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
Но и в самия главен мозък една част става по-самостоятелна спрямо една друга част.
към текста >>
" Аз трябваше да казвам: тази книга не можеше да бъде по-лесна за изучаване, защото, ако бих я написал в една по-лесна форма, хората във всеки случай биха приели в себе си определени теософски истини тези истини биха действували също за
оса
мостоятелствуване на отделните части на мозъка но тази книга е построена в една изискана мислителна структура, за да бъде постоянно принудена също и другата част на мозъка да се упражнява, да не остане така да се каже назад.
Сега тези органи стават по-самостоятелни, идват в едно по-независимо отношение едни към други. Сега той трябва да притежава от вътре силата да доведе органите отново в хармония. Това възстановяване на хармонията на органите и на органичните части се постига чрез това, че при всяко правилно изучаване на антропософията се подчертава това, което повишава властта на човека върху неговите органи, които са станали самостоятелни. Ето защо спомнете си, обични приятели, колко често се подчертава, защо в същност в нашата литература играе такава голяма роля нещо, за което някой хора казват: о, но това е ужасно трудно! Аз много често съм давал един своеобразен отговор, когато са ми казвали: "за начинаещи книгата "Теософия" е всъщност много трудна.
" Аз трябваше да казвам: тази книга не можеше да бъде по-лесна за изучаване, защото, ако бих я написал в една по-лесна форма, хората във всеки случай биха приели в себе си определени теософски истини тези истини биха действували също за осамостоятелствуване на отделните части на мозъка но тази книга е построена в една изискана мислителна структура, за да бъде постоянно принудена също и другата част на мозъка да се упражнява, да не остане така да се каже назад.
Тази е особеността, която при едно такова движение почиващо на окултни основи прави необходимото да се обръща внимание не само на това, което е правилно в абстрактния смисъл и което трябва да се проповядва както и да е; а необходимо е то да бъде предадено по едни здрав начин и най-често да се обръща внимание върху това, заради популярност нещата да не се предават така, че тяхното предаване да се отрази вредно върху човека.
към текста >>
229.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче всички тези неща са свързани с отношението на човека и на останалите земни природни царства с Косм
оса
и, без да има нужда да прибегне до едно по-висше ясновидство, човек може да намери един вид доказателство, един вид потвърждение на това, което окултистът констатира върху връзката на човешкия живот с Косм
оса
.
Обаче всички тези неща са свързани с отношението на човека и на останалите земни природни царства с Космоса и, без да има нужда да прибегне до едно по-висше ясновидство, човек може да намери един вид доказателство, един вид потвърждение на това, което окултистът констатира върху връзката на човешкия живот с Космоса.
Човек намира един вид доказателство за това, когато той се запознае с това, което изпитва на своето собствено тяло, а именно, че процесите в неговото тяло стават по-оживени и по-подвижни и върху тези процеси естеството и особеността на хранителните средства оказват едно чувствително влияние.
към текста >>
Космическите сили не действуват направо върху белтъка, а косвено; те действуват първо върху земята и земята действува отново с нейните сили, които получава от косм
оса
, върху състава на животинския белтък.
Следователно космическото влияние върху животинския белтък е едно косвено влияние.
Космическите сили не действуват направо върху белтъка, а косвено; те действуват първо върху земята и земята действува отново с нейните сили, които получава от космоса, върху състава на животинския белтък.
Най-много в това може да участвува Луната, но само така, че тя получава първо силите от Космоса и едвам след това отразява тези сили върху животинския белтък.
към текста >>
Най-много в това може да участвува Луната, но само така, че тя получава първо силите от Косм
оса
и едвам след това отразява тези сили върху животинския белтък.
Следователно космическото влияние върху животинския белтък е едно косвено влияние. Космическите сили не действуват направо върху белтъка, а косвено; те действуват първо върху земята и земята действува отново с нейните сили, които получава от космоса, върху състава на животинския белтък.
Най-много в това може да участвува Луната, но само така, че тя получава първо силите от Космоса и едвам след това отразява тези сили върху животинския белтък.
към текста >>
Онзи, който е в състояние да проникне нещата с окултен поглед, може да открие в най-малката клетка на животинското тяло, следователно също в белтъка, как там съществуват не само физическите и химически сили на Земята, а как и най-малката клетка, да речем, на кокошето яйце, е изградена от силите, които Земята получава първо от Косм
оса
.
Онзи, който е в състояние да проникне нещата с окултен поглед, може да открие в най-малката клетка на животинското тяло, следователно също в белтъка, как там съществуват не само физическите и химически сили на Земята, а как и най-малката клетка, да речем, на кокошето яйце, е изградена от силите, които Земята получава първо от Космоса.
към текста >>
Следователно това, което наричаме белтък, е свързано косвено с Косм
оса
, но така каквото е на Земята това белтъчно вещество не би могло да се роди никога, ако не би съществувала Земята.
Следователно това, което наричаме белтък, е свързано косвено с Космоса, но така каквото е на Земята това белтъчно вещество не би могло да се роди никога, ако не би съществувала Земята.
То не би могло да се роди направо от Космоса, а е на пълно един продукт на онова, което Земята трябва да приеме първо от Космоса.
към текста >>
То не би могло да се роди направо от Косм
оса
, а е на пълно един продукт на онова, което Земята трябва да приеме първо от Косм
оса
.
Следователно това, което наричаме белтък, е свързано косвено с Космоса, но така каквото е на Земята това белтъчно вещество не би могло да се роди никога, ако не би съществувала Земята.
То не би могло да се роди направо от Космоса, а е на пълно един продукт на онова, което Земята трябва да приеме първо от Космоса.
към текста >>
Никакво живо същество не би могло да бъде проникнато от една страна от белтъчното вещество и от друга страна от мастно вещество, ако не биха действували съвместно от Косм
оса
макар и косвено Духовете на Формата и Духовете на Движението.
Никакво живо същество не би могло да бъде проникнато от една страна от белтъчното вещество и от друга страна от мастно вещество, ако не биха действували съвместно от Космоса макар и косвено Духовете на Формата и Духовете на Движението.
към текста >>
Слънцето живее в човешкото сърце, това, което съществува вън от Слънцето в Косм
оса
живее в човешкия мозък.
Но това е именно възприятие. Обаче непосредствено в неговото устройство, в неговата външна подвижност, в целия негов вътрешен живот мозъкът има много малко работа с действията на Слънцето върху Земята; той има работа с всичко това, което се влъчва върху нашата земя от това което се намира вън от нашата слънчева система. Човешкият мозък има работа с космическите отношения на цялото звездно небе, но не с по-тесните отношения на нашата слънчева система. Във всеки случай в едно по-тясно отношение с Луната стои това, което трябва да наречем мозъчно вещество, обаче само дотолкова тя не е зависима от Слънцето, доколкото тя е запазила своята независимост от Слънцето. Така щото следователно това, което става в нашия мозък, отговаря на действията, които се намират вън от онези сили, които имат в нашето сърце тяхното човешко микрокосмическо копие.
Слънцето живее в човешкото сърце, това, което съществува вън от Слънцето в Космоса живее в човешкия мозък.
към текста >>
От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Косм
оса
.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята. В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце.
От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса.
Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Косм
оса
и неговите тайни.
В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце. От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса.
Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Косм
оса
.
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса.
Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането. През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план. Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа. О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка.
към текста >>
230.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
На старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Косм
оса
и инструмента на човешкия организъм.
На старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм.
Така днешното устройство на слуховия орган е като един вид будилник на един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
към текста >>
Обаче когато с една книга постъпваме така, че при четенето тя става много ценна за нас, когато след прочитането непосредствено повтаряме в себе си нейното съдържание, но го повтаряме не както това се прави обикновено, а я прекарваме през съзнанието си отзад напред, като си повторим първо последните неща, а последно първите, когато положим усилия да прекарваме през съзнанието си втори път особени подробности, когато се срастваме по този начин с нещата, когато даже вземаме парче хартия и си запишем кратки мисли, и когато се опитаме да си зададем въпр
оса
: от коя страна можеш да се интересуваш особено много от този предмет?
Окултният ученик може да има следната опитност: да предположим, че има една личност, която в нейната младост, когато не е била още запозната с антропософията, че след прочитането на някой роман тази личност не можела да забрави този роман, че тя винаги можела да го разкаже отново. . По-късно, когато е влязла в антропософското развитие, тя прочита отново един роман.
Обаче когато с една книга постъпваме така, че при четенето тя става много ценна за нас, когато след прочитането непосредствено повтаряме в себе си нейното съдържание, но го повтаряме не както това се прави обикновено, а я прекарваме през съзнанието си отзад напред, като си повторим първо последните неща, а последно първите, когато положим усилия да прекарваме през съзнанието си втори път особени подробности, когато се срастваме по този начин с нещата, когато даже вземаме парче хартия и си запишем кратки мисли, и когато се опитаме да си зададем въпроса: от коя страна можеш да се интересуваш особено много от този предмет?
Тогава ще видим, че по този начин развиваме в себе си един друг вид памет.
към текста >>
231.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Сега Вие можете да зададете въпр
оса
: как това, което вчера казахте, съвпада с това, което днес казахте?
Сега Вие можете да зададете въпроса: как това, което вчера казахте, съвпада с това, което днес казахте?
То съвпада напълно. Вчера ние говорихме за 4-те темперамента. Те са обусловени чрез силите на етерното тяло. И действително: животът на етерното тяло се отнася към времето така, както устройство, диференцирането са отнася към пространството.
към текста >>
Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръст
оса
т.
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално.
Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат.
Чрез това, че през време на лятото е възможно да бъдат произведени по-лесно мислите насочени към свръхсетивното, може да настъпи точно обратното. Но за изживяването на етерното тяло важи това, което сега току-що казах.
към текста >>
232.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И така ние превръщаме нашата вътрешност в едно забележително изживяване: ние все повече и повече добиваме съзнанието за това, че нашето собствено мислене, нашето собствено създаване на мислите, трябва да бъде потисната, защото то е нещо малоценно, и че самоотдаването на мислите, които текат срещу нас от косм
оса
, има всъщност пълното значение, че то е ценното.
Да се чувствуваме изпълнени от мисли, противоположно на това, което сме вършили по-рано, когато сме живели в съзнанието, че ние създаваме мислите, това свидетелствува за нашия напредък. Когато се научим все повече и повече да чувствуваме: ние не създаваме мислите, а мислите се мислят в нас когато имаме това чувство, това е един признак, че етерното тяло постепенно е развило в себе си чувствуването на времето, необходимото вътрешно чувствуване на времето. Всичко по-предишно ще има привкуса на нещо направено егоистично; всичко, което е добито чрез узряването, ще има привкуса, че то изгаря онова, което сами сме направили, че изяжда онова, което сами сме направили.
И така ние превръщаме нашата вътрешност в едно забележително изживяване: ние все повече и повече добиваме съзнанието за това, че нашето собствено мислене, нашето собствено създаване на мислите, трябва да бъде потисната, защото то е нещо малоценно, и че самоотдаването на мислите, които текат срещу нас от космоса, има всъщност пълното значение, че то е ценното.
към текста >>
Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Косм
оса
, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост.
Същевременно с проявяването на нашата воля ние чувствуваме в себе си една чувствена присъда, върху нашите собствени волеви импулси. Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите. Ще преведа един пример, а именно един радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере. Някои с това не искам да оскверня нищо, а само да изразя нещата радикално -, някой би могъл да изпитва голяма радост при едно добро ядене.
Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост.
Това не представлява нещо много за общия миров живот. Обаче когато някой взема Евангелието на Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души не би чела Евангелието на Йоана, цялата мисия на земята не ще може да бъде изпълнена: от нашето участие в такива неща се излъчват духовно силите, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение на това, което умира в нея.
към текста >>
Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Косм
оса
, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго.
Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено.
към текста >>
233.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагь
оса
н в един замък, лежи омагь
оса
н в един замък.
Нека помислим, какво нещо е сънят! Онова, което прониква със съзнание физическото и етерното тяло, се намира вън; там вътре стават сега само така да се каже вегетативни процеси, става всичко, което отново възстановява изразходваните през време на деня сили. Да, това ние възприемаме, виждаме, как от физическото тяло са възстановени силите, които са били изразходвани именно в мозъка.
Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък.
Както нашият мозък лежи в черепния покрив като един символ, така ни се явява нашето човешко същество на Земята като едно омагьосано същество, живеещо в един замък.
към текста >>
Както нашият мозък лежи в черепния покрив като един символ, така ни се явява нашето човешко същество на Земята като едно омагь
оса
но същество, живеещо в един замък.
Нека помислим, какво нещо е сънят! Онова, което прониква със съзнание физическото и етерното тяло, се намира вън; там вътре стават сега само така да се каже вегетативни процеси, става всичко, което отново възстановява изразходваните през време на деня сили. Да, това ние възприемаме, виждаме, как от физическото тяло са възстановени силите, които са били изразходвани именно в мозъка. Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък.
Както нашият мозък лежи в черепния покрив като един символ, така ни се явява нашето човешко същество на Земята като едно омагьосано същество, живеещо в един замък.
към текста >>
234.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
когато не би задал въпр
оса
всичко би се затворило отново за него.
Всеки път, когато свещеният Граал е пренесен покрай него, на устните му стои въпросът, за кого всъщност е тази храна. Обаче той не запитва и накрая угощението завършва, без той да е запитал. Ето защо той трябваше да се оттегли от това угощение, без да има възможността да навакса нещо вече пропуснато. Положението е действително такова, като че още не напълно узрелият човек би получил за момент ясновидство през нощта, когато би бил отделен като от една пропаст от това, което се съдържа в замъка на негово то тяло и би хвърлил един поглед във вътрешността; след това обаче без да е добил съответното познание. . . т.е.
когато не би задал въпроса всичко би се затворило отново за него.
Когато след това би се събудил, той не би могъл да влезе отново в замъка. Какво пропуска в същност Парцивал?
към текста >>
Цели епохи се обясняват с въпр
оса
на егоистичността на астралното тяло и в цели легендарни поетически съчинения, даже и в историята се откликва настръхването на човека пред егоистичността на астралното тяло и копнежът на човек да реши по правилен начин проблема на това астрално тяло така, както отговаря на мъдрото ръководство на света и на езотеричното развитие на отделната душа.
Цели епохи се обясняват с въпроса на егоистичността на астралното тяло и в цели легендарни поетически съчинения, даже и в историята се откликва настръхването на човека пред егоистичността на астралното тяло и копнежът на човек да реши по правилен начин проблема на това астрално тяло така, както отговаря на мъдрото ръководство на света и на езотеричното развитие на отделната душа.
към текста >>
235.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче същевременно те ни показват напълно ясно, как в това, което можем да преживеем при тях във вълнуващия се нагоре и надолу душевен живот, главното е: да почувствуваме, как развитието на човечеството е направило този кол
оса
лен скок от това, което ви описах като първата, така да се каже предиземна имагинация, до това, което е представено в разказа за Каина и Авела като събитие на човечеството след изгонването на рая, след онова изгонване, чрез което стана невидим Пазачът на прага за човека.
И желанието на душата да убие другия, действително се е превърнало в действителност. И викът, който ни е съобщен в Библията: аз не съм пазител на моя брат? Този вик е отражение на другата инспирация: аз искам да те поставя тук долу на земята за пазител на другия. Именно от това описание Вие ще може те да прецените, че такива типични преживявания са действително пълни със значение. Защото те установяват определена връзка между това, което ние можем да бъдем днес, и най-общите интереси на човечеството.
Обаче същевременно те ни показват напълно ясно, как в това, което можем да преживеем при тях във вълнуващия се нагоре и надолу душевен живот, главното е: да почувствуваме, как развитието на човечеството е направило този колосален скок от това, което ви описах като първата, така да се каже предиземна имагинация, до това, което е представено в разказа за Каина и Авела като събитие на човечеството след изгонването на рая, след онова изгонване, чрез което стана невидим Пазачът на прага за човека.
Запознаването с този скок в развитието на човечеството, това ни показва всъщност първо, какво е този човек, този земен човек. Защото когато човек проникне напълно с чувството това, което сега бе разказано, той научава постепенно, как този земен човек, така както той е поставен на Земята, е обръщането на това, което е бил някога. И човек сигурно знае, какво би станал, ако не би настъпило нещо друго.
към текста >>
236.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
На старата Луна в човека трябваше да бъде п
оса
ден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло.
От описанието, което дадох в моята книга "Тайната Наука", можете да видите, че на старата Луна на човека бе дадено астралното тяло. Това, което ние носим в нашето астрално тяло, е играло главно една голя ма роля на старата Луна. Ние го охарактеризирахме обаче като егоистичност, като егоизъм.
На старата Луна в човека трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло.
И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята красота егоизма. Ето защо той е от една страна духът на красотата, от друга страна духът на егоизма. И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята. Чрез това обаче, както често пъти споменах, на човека бе дадено именно възможността да стане в самия себе си, в своята вътрешност едно затворено в себе си, свободно същество. Човекът никога не би станал това, ако Луцифер не беше пренесъл егоизма от Луната на Земята.
към текста >>
И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и п
оса
ди това на Земята.
Това, което ние носим в нашето астрално тяло, е играло главно една голя ма роля на старата Луна. Ние го охарактеризирахме обаче като егоистичност, като егоизъм. На старата Луна в човека трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло. И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята красота егоизма. Ето защо той е от една страна духът на красотата, от друга страна духът на егоизма.
И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята.
Чрез това обаче, както често пъти споменах, на човека бе дадено именно възможността да стане в самия себе си, в своята вътрешност едно затворено в себе си, свободно същество. Човекът никога не би станал това, ако Луцифер не беше пренесъл егоизма от Луната на Земята. Така ние се научаваме да познаваме Луцифера във вътрешното изживяване така да се каже като нощен дух. И с онази промяна, която става с нашето Себе и с нашето астрално тяло през време на нашето окултно развитие, е свързано това, че ние се чувствуваме през нощта в обществото на Луцифер.
към текста >>
237.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Но те се оказват също при неразвития човек, а именно като части, и всяка част се отнася към нещо в Макрокосм
оса
.
Когато наблюдаваме неразвития още окултно човек, ние виждаме определен брой образи, имагинации. Това, което е физическата материя, то изчезва за ясновиждащия поглед и на негово място се явяват имагинации, обаче те са така вмъкнати едни в други, че не показват приятни, вътрешно блестящия изглед на едно лице, което е обхванато в окултното развитие, а се показват като затъмнена материя.
Но те се оказват също при неразвития човек, а именно като части, и всяка част се отнася към нещо в Макрокосмоса.
Главно можем да наблюдаваме 12 такива части. Всяка такава част е в същност една картина; една картина на една част на великия свят.
към текста >>
Когато имаме всичките 12 заедно, ние имаме впечатлението, че някой непознат художник е създал миниатюрни образи от Макрокосм
оса
12 на брой и е съставил от тях човешкото физическо тяло.
Когато имаме всичките 12 заедно, ние имаме впечатлението, че някой непознат художник е създал миниатюрни образи от Макрокосмоса 12 на брой и е съставил от тях човешкото физическо тяло.
Когато личността е обхваната в окултното развитие, тогава този образ става все по-голям и по-голям, но също и вътрешно по-приятен и по-приятен, става светещ отвътре. Това иде от там: при една личност, която не е обхваната в окултно развитие, макрокосмосът е изобразен в него само в неговия физически аспект; обаче при една личност, която минава през едно окултно развитие, в образите се показват все повече и повече също духовното съдържание, показват се образите на духовните същества на макрокосмоса. Така на нас окултното развитие ни се представя също така, че обхванатата в едно окултно развитие личност се превръща от един само физически микрокосмос в един духовен микрокосмос. А това значи, че тя показва в себе си не само образите на планетите и на слънцата, а и тези на Съществата на духовните йерархии, на висшите йерархии.
към текста >>
Това иде от там: при една личност, която не е обхваната в окултно развитие, макрокосмосът е изобразен в него само в неговия физически аспект; обаче при една личност, която минава през едно окултно развитие, в образите се показват все повече и повече също духовното съдържание, показват се образите на духовните същества на макрокосм
оса
.
Когато имаме всичките 12 заедно, ние имаме впечатлението, че някой непознат художник е създал миниатюрни образи от Макрокосмоса 12 на брой и е съставил от тях човешкото физическо тяло. Когато личността е обхваната в окултното развитие, тогава този образ става все по-голям и по-голям, но също и вътрешно по-приятен и по-приятен, става светещ отвътре.
Това иде от там: при една личност, която не е обхваната в окултно развитие, макрокосмосът е изобразен в него само в неговия физически аспект; обаче при една личност, която минава през едно окултно развитие, в образите се показват все повече и повече също духовното съдържание, показват се образите на духовните същества на макрокосмоса.
Така на нас окултното развитие ни се представя също така, че обхванатата в едно окултно развитие личност се превръща от един само физически микрокосмос в един духовен микрокосмос. А това значи, че тя показва в себе си не само образите на планетите и на слънцата, а и тези на Съществата на духовните йерархии, на висшите йерархии.
към текста >>
То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Косм
оса
.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания.
То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса.
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Косм
оса
.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания. То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса.
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
Сега Вие можете да зададете въпр
оса
: изменят ли се също и природните царства около човека?
Необходимо е да опишем още нещо важно, което трябва да разшири повече един направен вече намек. Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н. един свят, който по-рано е бил празен за него.
Сега Вие можете да зададете въпроса: изменят ли се също и природните царства около човека?
към текста >>
Аз Ви изложих, че за ясновиждащия поглед физическото тяло се превръща в имагинации, които са картини на Макрокосм
оса
.
Когато в този смисъл Сетивната душа бива преобразена в Интуитивна душа, Вие трябва да си представите съобразно с това, че Интуитивната душа има свой инструмент в Астралното тяло на човека. Инспиративната душа е преобразената Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Тя има свой инструмент в Етерното тяло на човека. И Имагинативната душа, преобразената Съзнателна душа има свой инструмент във Физическото тяло на човека. А сега сравнете това, което дадох тук като схема, с това, което изнесох по-рано, тогава ще забележите, че в тази схема имате един образ на спомена, на паметта.
Аз Ви изложих, че за ясновиждащия поглед физическото тяло се превръща в имагинации, които са картини на Макрокосмоса.
Вие виждате тук на схемата как Имагинативната душа изпълва физическото тяло. В действителност Имагинативната душа се потопява във физическото тяло, прониква го, така че ясно виждащото съзнание вижда органите на физическото тяло проникнати от все по-висши имагинации, които са отпечатани от вътрешността на тази личност във физическото тяло. В обикновения човек съществуват определен брой имагинации, които са отпечатани в органите на неговото тяло от висшите духовни Същества. При високо развития човек в членовете (частите, органите) на физическото тяло към имагинациите, които се намират там първоначално, се прибавят онези, които той отпечатва от своята собствена вътрешност в членовете на своето тяло. Така че органите на физическото тяло на една окултно развита личност стават все по-богати и по-богати.
към текста >>
Даже тази среща с Пазача на прага не е никак възможна, без човек да стои пред опасността да п
оса
ди в известно отношение разрушителни сили в своето физическо и етерно тяло.
С това, обични приятели ние дадохме една скица за това, което може да бъде дадено в течение на тези наши сказки на тема: измененията на човешките тела и на човешкото Себе в течение на едно сериозно водене на духовнонаучното или езотерично развитие. Вие видяхте, как започнахме при малките, едвам доловими изменения на физическото тяло, които следващият окултното развитие възприема първо леко: отделните членове на физическото тяло стават един вид вътрешно по-живи и по-живи, докато иначе само цялото физическо тяло ни се явява като нещо живо. След това видяхме, как стават определени изменения, които представляват мощни факти на вътрешния живот: онези изменения на астралното тяло и на Себе-то, които дават онези мощни имагинации, чрез които можем да се чувствуваме като пренесени в началото на нашето земно развитие на човечеството, даже и още по-далече в миналото който водят до имагинацията на рая и на тази на Каина и Авела. Вие видяхте, как фактически във физическото тяло се ражда като една действителност един вид сила, която го прави способно да се раздели така да се каже то все пак остава цяло, не се подава на това разделяне, защото тук в нашия цикъл на човечеството окултното упражнение не може до отиде така далече и не трябва да отиде така далече, че да доведе до увреждането на физическото тяло. Но съществува още една сила на окултното развитие, която води до възможността във физическото и етерното тяло да се развият вътрешни разрушителни сили, и в същност това е винаги налице, когато човекът е имал срещата с Пазача на прага.
Даже тази среща с Пазача на прага не е никак възможна, без човек да стои пред опасността да посади в известно отношение разрушителни сили в своето физическо и етерно тяло.
към текста >>
238.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
От друга страна, необходимо е с ясни и отворени очи да се противопоставим на това объркване и на ха
оса
в съвременния духовен живот, доколкото застъпваме гледната точка, която разкрива духовната наука.
Този, който с непредубедено усещане и с известно разбиране за духовно-научните познания разглежда до някаква степен обективно културата на съвремието, несъмнено ще трябва да открие хаотичност, обърканост именно в тази съвременна култура. Стана, така да се каже, мой култивиран вече от години навик да посочвам възможно по-малко един или друг аспект, а вместо това да използвам нашето време по по-положителен начин, за да обърна внимание върху това какво можем да приложим за откриване на духовните светове. Въпреки че по същество не трябва да се отклонявам от този си навик, все пак е нужно отново и отново да подчертавам, че благодарение на това – наистина думата не е избрана от нескромност – самоналожено ограничение в целия ход на нашите стремления и в работата ни се промъкнаха някои недоразумения. И именно от наша гледна точка са ни необходими две неща. Първо, обективно разбиране на това, че еволюцията, развитието на следатлантския свят с определена понятна необходимост е причинило в най-широки кръгове хаотичното, обърканото, до известна степен по-нисше и второстепенно състояние на съвременната култура на човечеството, така че само критика не е достатъчна, а се нуждаем от обективно правилно разбиране.
От друга страна, необходимо е с ясни и отворени очи да се противопоставим на това объркване и на хаоса в съвременния духовен живот, доколкото застъпваме гледната точка, която разкрива духовната наука.
Защото се налага отново и отново да изживяваме как някои изцяло доброжелателни и най-добродушни от нашите приятели пристигат с възклицанието, че тук или там пак се е появило нещо доста теософско, а после се налага да се съгласяваме от какво ниско качество са тези така наречени теософски неща. Както беше казано, не желая да се отклонявам от обичайния си навик, но все пак бих искал в края на нашия лекционен цикъл да дам за пример поне едно частно изключително гротескно явление. В настоящето особен успех имат хора, които се изявяват в света така, че някак си имат физиономията на учен, без всъщност да си имат понятие от каквото и да било. И този, който не е свикнал да използва способността за различаване на такива привидно учени думи, понякога много лесно може да бъде вкаран в заблуждение. Това е нещо, което би трябвало постепенно да изчезне от нашите кръгове.
към текста >>
239.
Въведение
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и косм
оса
, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история"се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история"се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
240.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тук ни очаква една тайна, която може да бъде разгадана само ако отговорим на въпр
оса
: По какъв начин живее Христос в човешките души?
Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение: Колко много са хората, които нямат никаква представа за химическия състав на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на изкуството! И наистина хората биха умрели от глад, ако би трябвало да изучат хранителните средства, а чак после да ги приемат в стомасите си. Способността да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането на хранителните средства! Разпространението на християнството по Земята няма нищо общо с разбирането, което хората проявяваха към него. Ето същественото, ето особеното!
Тук ни очаква една тайна, която може да бъде разгадана само ако отговорим на въпроса: По какъв начин живее Христос в човешките души?
И когато антропософията, или ясновиждащото познание си постави този въпрос, на преден план застава едно важно събитие, което може да бъде обяснено само от антропософска гледна точка, понеже то е в пълно съзвучие с всичко, което споделих с Вас днес. В едно ще се убедим: Безвъзвратно е отминало времето, когато Христос действуваше по току-що описания от мен начин; дошло е времето, когато хората трябва да разберат, да познаят Христос.
към текста >>
Ето защо се налага и да отговорим на въпр
оса
: Защо нашата епоха беше предхождана от онази, когато Христовият Импулс можа да се разпространи, без да е необходимо човешкото разбиране, човешкото съзнание?
Ето защо се налага и да отговорим на въпроса: Защо нашата епоха беше предхождана от онази, когато Христовият Импулс можа да се разпространи, без да е необходимо човешкото разбиране, човешкото съзнание?
към текста >>
241.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Сега човек получава една нова душевна способност: той се научава да разбира, буквално да чете, какво всъщност означава този забележителен природен катаклизъм, това внезапно Слънчево затъмнение, което ретроспективният ясновиждащ поглед открива в Косм
оса
.
Всичко това изпъква на преден план, когато ретроспективният ясновиждащ поглед попадне на онзи момент от планетарната еволюция на Земята, който ние наричаме Мистерията на Голгота.
Сега човек получава една нова душевна способност: той се научава да разбира, буквално да чете, какво всъщност означава този забележителен природен катаклизъм, това внезапно Слънчево затъмнение, което ретроспективният ясновиждащ поглед открива в Космоса.
Аз не мога да избягам от моето задължение в разрез с цялото днешно материалистическо съзнание да предложа моя окултен прочит на едно чисто природно явление, каквото, естествено, е ставало както преди, така и след Мистерията на Голгота.
към текста >>
То изглежда като слово, записано в Косм
оса
, като звуков сигнал в Косм
оса
*12.
Също както разтваряме една книга и прочитаме текста така се чувствува и човек, когато застава пред това събитие: той прочита това, което е написано с писмените знаци. Ясновидецът е изправен пред следната необходимост: той е длъжен да прочете нещо, с което човечеството трябва да се запознае.
То изглежда като слово, записано в Космоса, като звуков сигнал в Космоса*12.
към текста >>
След като веднъж е стигнал до ясновиждащото съзнание, човек си казва: За символ на цялото знание, натрупано от предхристиянското човечество, може да послужи Луната, която от човешка гледна точка просто се движи из Косм
оса
; да, тъкмо Луната, понеже с оглед на едно по-висше познание, цялото това знание, натрупано от предхристиянското човечество, не осветлява, а затъмнява нещата, също както и при едно Слънчево затъмнение Луната е тази, която закрива Слънцето.
В много отношения знанието, постигнато от Платон и Аристотел, не можа да бъде надминато в по-късните епохи, понеже в известен смисъл то представляваше нещо недостижимо. Човек може да разбере доста неща, ако вникне в този прост факт. И когато ясновидецът наблюдава събитията, разиграли се в Палестина, и разглежда това интелектуално знание, чиято популярност по времето на Голготската Мистерия изведнъж нарасна в земите на гръцкия и италианския полуостров благодарение на странствуващи проповедници, когато се замисли, как това знание беше разпространено по начин, който днес е невъзможно да си представим, тогава душата на ясновидеца по степенно започва да възприема знаците на космическата писменост.
След като веднъж е стигнал до ясновиждащото съзнание, човек си казва: За символ на цялото знание, натрупано от предхристиянското човечество, може да послужи Луната, която от човешка гледна точка просто се движи из Космоса; да, тъкмо Луната, понеже с оглед на едно по-висше познание, цялото това знание, натрупано от предхристиянското човечество, не осветлява, а затъмнява нещата, също както и при едно Слънчево затъмнение Луната е тази, която закрива Слънцето.
Ето какво открива човек в окултната космическа писменост на Слънцето, която досега е била затъмнена от Луната.
към текста >>
Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Косм
оса
.
Цялото познание на онези времена се проявява като нещо затъмняващо, а не осветяващо, то само задълбочава мировите загадки и ясновидецът усеща как древното познание застава пред висшите духовни области на света както примерно Луната застава пред Слънцето при едно Слънчево затъмнение. Външното природно събитие се превръща в израз на това, че човечеството е израснало до една степен, при която извличаното от самото него познание застава пред висшето познание също както Луната застава пред Слънцето по време на Слънчевото затъмнение. Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писменост с един огромен знак.
Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Космоса.
Тук аз не искам да говоря за чудеса в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писменост. С Лунното знание настъпи един вид затъмнение на по-висшето Слънчево послание.
към текста >>
А сега идва ред на един втори знак, чрез който в Косм
оса
отново е записано нещо, което трябва да бъде прочетено, за да бъде ясно разбрано като символ на всичко онова, което настъпи в еволюцията на човечеството: Ясновидецът проследява снетия от Кръста Исус, който е положен в гроба, и насочвайки погледа си към тези образи, в душата си той бива разтърсен сякаш от същото земетресение, което сполетя „цялата Земя".
И тогава след като окултният текст е прочетен пред ясновиждащото съзнание фактически застава не друго, а образът на Кръста, издигнат на Голгота, с разпънатото на него тяло на Исус между двамата разбойници. После пред ясновиждащия поглед застава друг образ: как тялото на Исус е снето от Кръста и как е положено в гроба тук само ще добавя, че колкото повече се противопоставяме на този образ, толкова по-силно изпъква той пред нас.
А сега идва ред на един втори знак, чрез който в Космоса отново е записано нещо, което трябва да бъде прочетено, за да бъде ясно разбрано като символ на всичко онова, което настъпи в еволюцията на човечеството: Ясновидецът проследява снетия от Кръста Исус, който е положен в гроба, и насочвайки погледа си към тези образи, в душата си той бива разтърсен сякаш от същото земетресение, което сполетя „цялата Земя".
към текста >>
Такива думи лесно биха могли да прозвучат като нещо абстрактно, обаче нека за миг да се пренесем в душата на Петър и да си представим неговото изумление: Ето как на Земята се роди нещо, което по-рано съществуваше само в Косм
оса
, и то се роди в мига, когато Исус издъхна на Кръста.
Такива думи лесно биха могли да прозвучат като нещо абстрактно, обаче нека за миг да се пренесем в душата на Петър и да си представим неговото изумление: Ето как на Земята се роди нещо, което по-рано съществуваше само в Космоса, и то се роди в мига, когато Исус издъхна на Кръста.
Смъртта на Исус от Назарет се превърна в раждането на космическата Любов тук долу, в сферата на Земята, в тялото на Земята.
към текста >>
242.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ето как, онова, което живееше в душата на Слънчевия герой, беше пренасяно горе в Косм
оса
.
Обаче онова, което даден народ постига на Земята, трябва да бъде съхранено за цялото човечество. Работата е там, че даден народ следва да бъде не само насочван и ръководен; важното е неговите постижения да бъдат съхранени и пренесени над народа. Слънчевите герои бяха необходими тъкмо за тази цел: да се пренесат основните постижения още по-високо от сферата на Архангелои, там, където са Духовете на Времето*19. Защото в това, което живееше в душата на един Слънчев герой, Съществата от висшите Йерархии можеха да извлекат точно онова, което им е необходимо с оглед на целия човешки род. Само по този начин можеха да бъдат натрупани силите, които включват качествата и постиженията на всеки отделен народ в общата Карма на човечеството.
Ето как, онова, което живееше в душата на Слънчевия герой, беше пренасяно горе в Космоса.
И както посветеният в петата степен на древните Мистерии трябваше да напусне своето тяло, за да се издигне до съответните опитности, така и един Слънчев герой трябваше да напусне своето тяло, за да се добере до новото си обиталище през този период от време, а именно да се добере до Слънцето.
към текста >>
По отношение на Макрокосм
оса
, обикновеният човек е един Микрокосмос, едно миниатюрно отражение на целия Макрокосмос, защото това, което става в човешкото физическо тяло, е отражение на целия Космос.
Забележете, че сега по отношение на Христовото Същество тук отново настъпва нещо съвсем различно от физическите процеси при обикновения човек.
По отношение на Макрокосмоса, обикновеният човек е един Микрокосмос, едно миниатюрно отражение на целия Макрокосмос, защото това, което става в човешкото физическо тяло, е отражение на целия Космос.
При Христовото Същество е точно обратното. Макрокосмическото Слънчево Същество се формира според образа на човешкия Микрокосмос, непрекъснато се смалява и концентрира, така че става все по-близко, все по-подобно на човешкия Микрокосмос. Точно обратното!
към текста >>
Христос беше потънал в немощното тяло на Исус от Назарет до такава степен, че на въпр
оса
: Твои ли са думите, че ще събориш храма и за три дни отново ще го съградиш?
През този период от време Христовото Същество все още не беше напълно потопено в тялото на Исус от Назарет. От тези мигове, предизвикващи удивление у околните, в продължение на три години се стигна до онова безостатъчно навлизане в човешката същност на Исус от Назарет, когато намирайки се в немощното тяло на Исус от Назарет, Той просто не можеше да отговаря на въпросите, задавани от Пилат, Ирод и Кайяфа.
Христос беше потънал в немощното тяло на Исус от Назарет до такава степен, че на въпроса: Твои ли са думите, че ще събориш храма и за три дни отново ще го съградиш?
Христовото Същество, потопено в изтощеното и отслабващо тяло на Исус от Назарет, вече не отговаряше на въпросите, задавани пред първо свещеника на юдеите, и остана нямо пред Пилат, който попита: Ти казвал ли си, че си Цар юдейски?
към текста >>
243.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Елиезер бен Хиркано можел например да изтръгне цял рожков*25 от земята и да го п
оса
ди отново на сто лакти встрани, карал реките да текат в обратна посока, и на трето място, позовавал се на глас от небето, че неговото учение идва от са мия Батх-Кол.
Сега в Петото Евангелие ще вмъкна нещо, което всъщност не принадлежи към него, а само ще ни доведе до по-пълното разбиране на Батх-Кол. Известно е, че след възникването на християнството се поражда спор между две равински школи. Известният Раби Елиезер бен Хиркано поддържа едно учение и като доказателство нещо което се говори и в Талмуда изтъкваше, че може да прави чудеса.
Елиезер бен Хиркано можел например да изтръгне цял рожков*25 от земята и да го посади отново на сто лакти встрани, карал реките да текат в обратна посока, и на трето място, позовавал се на глас от небето, че неговото учение идва от са мия Батх-Кол.
Обаче противниковата равинска школа на Раби Йосуа не признавала това учение и Раби Йосуа възразявал: Възможно е Елиезер бен Хиркано да изтръгне един рожков от земята и да го посади на друго място, възможно е да кара реките да текат в обратна посока, възможно е и да се позовава на великия Батх-Кол обаче в Закона е писано, че вечните закони на Битието трябва да намерят своето място в устите и сърцата на хората. И ако Елиезер бен Хиркано иска да ни убеди в правотата на Своето учение, той трябва да се позовава не на Батх-Кол, а на истините, които могат да бъдат разбрани от човешкото сърце.
към текста >>
Обаче противниковата равинска школа на Раби Йосуа не признавала това учение и Раби Йосуа възразявал: Възможно е Елиезер бен Хиркано да изтръгне един рожков от земята и да го п
оса
ди на друго място, възможно е да кара реките да текат в обратна посока, възможно е и да се позовава на великия Батх-Кол обаче в Закона е писано, че вечните закони на Битието трябва да намерят своето място в устите и сърцата на хората.
Сега в Петото Евангелие ще вмъкна нещо, което всъщност не принадлежи към него, а само ще ни доведе до по-пълното разбиране на Батх-Кол. Известно е, че след възникването на християнството се поражда спор между две равински школи. Известният Раби Елиезер бен Хиркано поддържа едно учение и като доказателство нещо което се говори и в Талмуда изтъкваше, че може да прави чудеса. Елиезер бен Хиркано можел например да изтръгне цял рожков*25 от земята и да го посади отново на сто лакти встрани, карал реките да текат в обратна посока, и на трето място, позовавал се на глас от небето, че неговото учение идва от са мия Батх-Кол.
Обаче противниковата равинска школа на Раби Йосуа не признавала това учение и Раби Йосуа възразявал: Възможно е Елиезер бен Хиркано да изтръгне един рожков от земята и да го посади на друго място, възможно е да кара реките да текат в обратна посока, възможно е и да се позовава на великия Батх-Кол обаче в Закона е писано, че вечните закони на Битието трябва да намерят своето място в устите и сърцата на хората.
И ако Елиезер бен Хиркано иска да ни убеди в правотата на Своето учение, той трябва да се позовава не на Батх-Кол, а на истините, които могат да бъдат разбрани от човешкото сърце.
към текста >>
И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпр
оса
: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ.
И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
към текста >>
А какво направи той по-нататък под впечатлението на този изгарящ въпрос, след като разбра, че старите инспирации са безвъзвратно изгубени, а религиите покварени от демонически сили, след като падна пред олтара на езическия храм и чу преобразения глас на Батх-Кол, и какво точно означава разказаното от мен току-що относно въпр
оса
на Исус от Назарет: Накъде побягнаха Луцифер и Ариман?
А какво направи той по-нататък под впечатлението на този изгарящ въпрос, след като разбра, че старите инспирации са безвъзвратно изгубени, а религиите покварени от демонически сили, след като падна пред олтара на езическия храм и чу преобразения глас на Батх-Кол, и какво точно означава разказаното от мен току-що относно въпроса на Исус от Назарет: Накъде побягнаха Луцифер и Ариман?
за всичко това ние ще продължим до говорим утре.
към текста >>
244.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тук не искам да Ви д
оса
ждам с всички безсмислици, които се фабрикуват в тези два лагера.
Дори и всички тези неща да се разпространяват от други хора, това съвсем не ни предпазва, когато от друга страна срещу нас се обърнат личности защото има и такива които приемат на доверие въпросните нападки, макар и в основата си те да са им неприятни.
Тук не искам да Ви досаждам с всички безсмислици, които се фабрикуват в тези два лагера.
Цялата тази съмнителна литература, която сега се издава в Германия от Фраймарк, Малк, Маак и други, не заслужава внимание, понеже по своята същност, тя е сатанинска. Обаче нали разбирате има хора, които просто не са в състояние да понесат истините на Петото Евангелие. Може би ничия омраза не беше толкова честна а тя веднага се появи в критиките, след като тайната за двете деца Исус, която е извлечена от Петото Евангелие, стана публично достояние колкото тяхната. Несъмнено, истинските антропософи ще се отнесат както трябва към Петото Евангелие, което Ви се дава с най-добри пожелания. Вземете го, разкажете за него във Вашите групи, но и кажете на хората как трябва да се отнасят към него!
към текста >>
245.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Значението на Голгота не се състои в това, което хората са разбрали за Възкресението, а в обстоятелството, че Христовият Импулс намери своя път както на Земята, така и в Косм
оса
.
Обаче нещата се свеждат до нещо съвсем друго: а именно какво точно стана на Голгота, какво се случи там, дори и то да не може да бъде разбрано от нито една човешка душа? Важно е, че въпросното събитие стана, а не че хората веднага ще го разберат!
Значението на Голгота не се състои в това, което хората са разбрали за Възкресението, а в обстоятелството, че Христовият Импулс намери своя път както на Земята, така и в Космоса.
към текста >>
И ако сега, поглеждайки назад към първите четири следатлантски епохи, поставим въпр
оса
: Коя от тези епохи беше най-далеч от едно истинско разбиране за Мистерията на Голгота?
И ако сега, поглеждайки назад към първите четири следатлантски епохи, поставим въпроса: Коя от тези епохи беше най-далеч от едно истинско разбиране за Мистерията на Голгота?
, би трябвало да отговорим: Ако мировата Карма не би допуснала, но в случая говорим хипотетично Мистерията на Голгота би се разиграла през Древно-индийската епоха, ако Христос би се въплътил в човешко тяло през Древно-индийската епоха, тогава безброй човешки души щяха да разберат Христовото Събитие, понеже все още разполагаха с духовни възприемателни органи. Дори ако според мировата Карма Мистерията на Голгота би се разигра ла по-късно, през Древно-персийската епоха, или през Египетско-халдейската епоха, хората щяха да погледнат към Мистерията на Голгота с едно по-голямо разбиране. Но през Четвъртата следатлантска епоха човешката душа не беше вече в състояние да стигне до едно непосредствено разбиране за Мистерията на Голгота.
към текста >>
А към самата Мистерия на Голгота, която може да бъде проследена единствено по духовен път, тогавашната култура, общо взето, се отнасяше както се отнасяха към Христос жените, които дойдоха при гроба Му, за да търсят мъртвото тяло и на въпр
оса
, къде се намира тялото на Господа, те получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
Ние често ще се налага да припомняме единствения по рода си факт, че в хода на следатлантските епохи Мистерията на Голгота изчака онзи отрязък от време, когато духовното разбиране за свръхсетивните процеси беше напълно изчезнало. През Гръцко-римската епоха Разсъдъчната душа навлезе в своето възходящо развитие, за да насочи преизпълнения си със симпатия поглед към видимия физически свят, нещо, което е характерно и за цялата гръцка култура.
А към самата Мистерия на Голгота, която може да бъде проследена единствено по духовен път, тогавашната култура, общо взето, се отнасяше както се отнасяха към Христос жените, които дойдоха при гроба Му, за да търсят мъртвото тяло и на въпроса, къде се намира тялото на Господа, те получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
И нищо чудно, ако тези „идеи" се отъждествят, един ден да се отправяме към кин
оса
лона, за да наблюдаваме там кинематографически мисловните и идейни постройки на знаменити личности.
Неотдавна едно твърде известно седмично списание*37 публикува забележителна статия, в която се твърди нещо интересно: ако проучим светогледите, застъпвани през последните столетия, ще установим, че те са прекалено много наситени с абстрактни „понятия". Или казано на наш език: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми. Авторът открива, че дори философ като Спиноза*38 е трудноразбираем, понеже той иска да обясни света, тръгвайки от едно-единствено понятие, понятието за божествената субстанция. И тогава този автор отправя едно предложение за реформа на философското мислене, състоящо се в това, да се обособи едно главно понятие, да се постави на върха, от което да се разклоняват произлизащите от него вторични понятия; или накратко, той предлага мисловната конструкция на Спиноза да се „онагледи" с помощта на една схема, за да не става нужда човек да следи как отделните мисли възникват и биват формулирани в душата на Спиноза, а да ги вижда в сетивен вид като на филм.
И нищо чудно, ако тези „идеи" се отъждествят, един ден да се отправяме към киносалона, за да наблюдаваме там кинематографически мисловните и идейни постройки на знаменити личности.
към текста >>
246.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Хилел излязъл и човекът попитал: О, Хилел, отговори ми на въпр
оса
: Защо някои хора в близост до Египет имат плоски ходила?
Не минало много време и човекът за трети път извикал: Хилел, Хилел, излез навън! Какво има пак? Хилел, излез навън, понеже имам един важен въпрос и ти трябва да отговориш веднага!
Хилел излязъл и човекът попитал: О, Хилел, отговори ми на въпроса: Защо някои хора в близост до Египет имат плоски ходила?
И Хилел отговорил: Сине мой, те имат плоски ходила, понеже живеят в блатисти местности. Там те се нуждаят от такива плоски ходила, както и някои птици, обитаващи блатисти места; и техните ходила трябва да се приспособяват към околната среда. А сега си върви, сине мой, защото аз отговорих на твоя въпрос. И той се прибрал вкъщи.
към текста >>
Опитах с трите въпр
оса
, без да постигна нищо.
След няколко минути същият човек отново почукал на вратата, макар след всеки въпрос да изглеждал все по-неуверен, с думите: Хилел, излез навън! И когато Хилел излязъл, онзи казал: О, Хилел, аз се обзаложих, че ще успея да те разгневя.
Опитах с трите въпроса, без да постигна нищо.
Кажи ми, Хилел, какво трябва да направя, за да не изгубя облога? Хилел отговорил: Сине мой, по-добре е да изгубиш твоя облог, отколкото Хилел да се разгневи. Върви сега и плати каквото дължиш!
към текста >>
И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпр
оса
, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар!
Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер.
И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар!
към текста >>
Това което извърши Юда, дава отговор на въпр
оса
, поставен от Ариман.
Цялото следващо планетарно развитие на Земята трябваше да бъде проникнато от Христос. Христос трябваше да се включи в самото планетарно развитие на Земята. Ариман имаше тази сила: да наложи на Христос едно действително свързване със Земята! Ето за що по-късно Ариман завладя Юда и в лицето на Юда той видя средството, чрез което отведе Христос до смъртта. Но тъкмо чрез смъртта Христос се свърза със Земята.
Това което извърши Юда, дава отговор на въпроса, поставен от Ариман.
Изкушението на Луцифер можа да бъде преодоляно по душевен път. Ето защо всяка душа трябва да преодолява изкушението на Луцифер вътре в самата себе си. Обаче природата на Ариман е такава, че той може да бъде преодолян в хода на цялата следваща еволюция на човечеството, и то само ако хората все повече изпълнят душите си с Христос, ако все повече и повече се отъждествяват с Христос.
към текста >>
247.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Вие ще се съгласите, че това същество, което сега в лицето на Исус от Назарет, тласкан, ако мога така да се изразя, от един неясен космически стремеж неясен за него, но не и за Косм
оса
се отправи към реката Йордан, не би могло да бъде смятано за човек като другите хора.
Вие ще се съгласите, че това същество, което сега в лицето на Исус от Назарет, тласкан, ако мога така да се изразя, от един неясен космически стремеж неясен за него, но не и за Космоса се отправи към реката Йордан, не би могло да бъде смятано за човек като другите хора.
Защото това, което го изпълваше като Аз след неговата дванадесета година, беше Азът на Заратустра. Сега този Заратустров Аз го напусна. Но Исус от Назарет продължаваше да живее в последствията на Заратустровия Аз.
към текста >>
На въпр
оса
на Исус от Назарет: Докъде те доведе твоята душа?
После Исус от Назарет срещна един прокажен.
На въпроса на Исус от Назарет: Докъде те доведе твоята душа?
Аз те видях преди еони, и тогава ти беше съвсем друг, прокаженият отговори: Хората ме отблъснаха, отблъснаха ме поради моята болест! Нито един човек не искаше да има нещо общо с мен, и аз просто не знаех как да се грижа за живота си. Затворен в моето страдание, аз скитах по земята, докато веднъж стигнах до една гора. Там ме привлече нещо, което отдалеч ми заприлича на светещо дърво. И аз не можах да сторя нищо друго, освен да се подчиня на силата, която ме тласкаше към това светещо дърво.
към текста >>
И в отговор на въпр
оса
, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите.
Всичко, което той изживява там, е най-добре описано т.е. „най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44. Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба.
И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите.
След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло. После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница. След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му. После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали. Накрая поднесли храна.
към текста >>
После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпр
оса
за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово!
Ние добре знаем първоначално за тези неща ще загатнем само по един твърде абстрактен начин, но по-късно ще ги разгледаме съвсем конкретно, че тук става дума за това, да бъдат разкрити тайните на Изида. Лесно е да си представим образа на древната Изида и детето Хор, както и връзката между Изида и Хор, сина на Изида и Озирис. Обаче това е една абстрактна представа. Зад нея, естествено, са скрити дълбоки тайни. Младежът от Саис не беше достатъчно зрял, за да се устреми към тях.
После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово!
Ето първото указание за онова, което Парсифал би узнал, ако беше запитал за чудесата на Свещения Граал. Той би разбрал в една нова светлина онази връзка, която съществува между Изида и Хор, между майката и Си на човешки. И той трябваше да запита!
към текста >>
248.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ако вземем предвид всичко това, фактически следва да разглеждаме Земята като онази арена всред Косм
оса
, на която човекът трябва да развие своя Аз.
Ако вземем предвид всичко това, фактически следва да разглеждаме Земята като онази арена всред Космоса, на която човекът трябва да развие своя Аз.
Според древното еврейство, Яхве или Йехова беше онова Същество от висшите Йерархии, което определяше до голяма степен неговото собствено развитие. Ако живо си представим библейската история на Сътворението в цикъла „Тайните на библейската история на Сътворението"*49, изнесен през 1910 г. в Мюнхен, аз се опитах да посоча най-важните подробности там ще намерим съвсем ясно описа но, как от седемте Същества на висшите Йерархии от седемте Елохими се отделя един Елохим: Яхве или Йехова. Бихме могли да кажем: както целият човешки организъм се формира според главата, така и седемте Елохими бяха свързани по такъв начин, че един от тях, Яхве или Йехова, претърпя такова развитие, че се превърна в главното Същество за планетарната еволюция на Земята. Древното еврейство не се съмняваше в това.
към текста >>
Ето защо ние виждаме: цялото древно еврейство е готово да приеме Яхве или Йехова за Бог на Земята, готово е да си представи, че Земята е протъкана от неговото божествено-духовно ръководство, и че човекът, който иска да осъзнае истинското си отношение към Косм
оса
с помощта на Земята, следва преди всичко да се придържа към Земния Бог Яхве или Йехова.
Следователно, какво представлява всъщност Яхве или Йехова? Той е онова Същество, което трябва да си представим, че се намира в най-дълбока връзка със Земното развитие. Така да се каже, той е Господарят, Регентът на Земното развитие, или по-добре казано, образът, в чието лице древното еврейство вижда Господаря, Регента на Земното развитие.
Ето защо ние виждаме: цялото древно еврейство е готово да приеме Яхве или Йехова за Бог на Земята, готово е да си представи, че Земята е протъкана от неговото божествено-духовно ръководство, и че човекът, който иска да осъзнае истинското си отношение към Космоса с помощта на Земята, следва преди всичко да се придържа към Земния Бог Яхве или Йехова.
Тази беше основната черта на древното еврейство.
към текста >>
Бихме могли да охарактеризираме този протест на древното еврейство срещу религиозните системи на съседните народи, като кажем, че всред другите религиозни системи живееше усещането: Искаме ли да се издигнем до божествения свят, трябва да се откъснем от Земята, да навлезем в пределите на Косм
оса
.
Ето какво отблъскваше съседните народи от древния еврейски народ: той искаше да признава Бога на Земята. А всичко онова, което идваше от горе, което заливаше Земята отвън, беше усещано като нещо, което все още не е израснало дотам, че да се намеси в развитието на Земята, като нещо, което е изостанало на предишната еволюционна степен Старата Луна. То беше включвано в понятието за това, което „Змията" внася в живота на Земята, което изостаналият на Лунната степен Луцифер внася в живота на Земята.
Бихме могли да охарактеризираме този протест на древното еврейство срещу религиозните системи на съседните народи, като кажем, че всред другите религиозни системи живееше усещането: Искаме ли да се издигнем до божествения свят, трябва да се откъснем от Земята, да навлезем в пределите на Космоса.
Това, което се разиграва в Космоса, или което нахлува от Космоса в атмосферата на Земята ето пред какво трябва да се прекланяме! Обаче древното еврейство виждаше нещата по друг начин: Ние не бива да се молим на това, което идва от горе и се причинява от извън-Земните сили; истинският Бог е свързан със Земята!
към текста >>
Това, което се разиграва в Косм
оса
, или което нахлува от Косм
оса
в атмосферата на Земята ето пред какво трябва да се прекланяме!
Ето какво отблъскваше съседните народи от древния еврейски народ: той искаше да признава Бога на Земята. А всичко онова, което идваше от горе, което заливаше Земята отвън, беше усещано като нещо, което все още не е израснало дотам, че да се намеси в развитието на Земята, като нещо, което е изостанало на предишната еволюционна степен Старата Луна. То беше включвано в понятието за това, което „Змията" внася в живота на Земята, което изостаналият на Лунната степен Луцифер внася в живота на Земята. Бихме могли да охарактеризираме този протест на древното еврейство срещу религиозните системи на съседните народи, като кажем, че всред другите религиозни системи живееше усещането: Искаме ли да се издигнем до божествения свят, трябва да се откъснем от Земята, да навлезем в пределите на Космоса.
Това, което се разиграва в Космоса, или което нахлува от Космоса в атмосферата на Земята ето пред какво трябва да се прекланяме!
Обаче древното еврейство виждаше нещата по друг начин: Ние не бива да се молим на това, което идва от горе и се причинява от извън-Земните сили; истинският Бог е свързан със Земята!
към текста >>
Но ще дойде време Павел знаеше това, когато предимство отново ще получи „горното", онова, което Земята получава от Косм
оса
.
Павел беше минал през школата на еврейските пророци от своето време. Той знаеше съвсем точно: Благополучието на човешката еволюция зависи само до определен момент от привързаността към Бога на Земята, от убеждението, че мисията на Яхве е свързана със Земята.
Но ще дойде време Павел знаеше това, когато предимство отново ще получи „горното", онова, което Земята получава от Космоса.
И сега, особено важно е, хората да разберат: преди да продължи своята мисия за Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос имаше и друга мисия в космическите сфери, че Христос живееше в области извън Земята. По-големи подробности по този въпрос аз съобщих в цикъла, който, неотдавна държах в Лайпциг.
към текста >>
Цялата Земя е одушевена и оттук идва величествената хармония както на Земята, така и на Косм
оса
.
Числата, образите, звездите и изобщо природата са в хармония с определени тайни от християнската религия. Както например във Вселената има три постоянни величини: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът, а всичко останало се движи, така е и в единния Бог: Отец, Син и Дух. Сферата представлява триединството Отец е центърът, Синът окръжността, Духът еднаквото разстояние между център и окръжност, радиусът а има и още безброй други тайни. Без Духове и души не би могла да съществува никаква хармония. Хармонични предразположения от най-разнообразно естество изпълват човешката душа.
Цялата Земя е одушевена и оттук идва величествената хармония както на Земята, така и на Космоса.
Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, но на определено място тя разполага и със своя център, също както и човешката душа има своя център в сърцето; и оттам, както от фокус или извор, се отправят нейните въздействия към океаните и атмосферата на Земята. Ето на какво се дължи симпатията между Земята и звездите, ето на какво се дължат закономерните природни явления. Че Земята действително има душа, това най-ясно се вижда при наблюдаването на времето. При определени аспекти и констелации въздухът винаги става неспокоен; ако те липсват или са слабо изразени, въздухът остава спокоен".
към текста >>
249.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Да, напълно възможно е да се приближим до Мистерията на Голгота от гледна точка на Косм
оса
.
Аз само загатнах какво може да се добави с оглед на едно по-добро разбиране на значението, което има за всички нас Мистерията на Голгота. Всички тези неща биха могли да бъдат разгледани най-подробно и тогава биха показали необозримото космическо величие на Голготската Мистерия.
Да, напълно възможно е да се приближим до Мистерията на Голгота от гледна точка на Космоса.
Обаче ние можем да погледнем към Мистерията на Голгота и от една друга гледна точка. Това може да стане приблизително по следния начин.
към текста >>
След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Косм
оса
.
Напротив, чрез своите специфични особености, това етерно тяло ни показва, как в него са втъкани онези душевни качества, които ние сме имали до смъртта си. Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло. Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и лоши душевни качества. Всички те са отпечатани в него. Ние влагаме цялата си душевна нагласа, каквато и да е тя, там, в етерното тяло.
След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса.
Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщност виждаме един отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята.
към текста >>
250.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Сега пред тях нагледно застана всичко онова, което по-рано се намираше в Косм
оса
.
Единият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание. И чак сега, съпоставяйки двата образа, те разбраха какво точно се беше случило във времето. Това, което беше предприето в името на Земната еволюция, им стана ясно едва на празника Петдесятница. Искаме ли да опишем техните изживявания, ние се изправяме пред две величествени, грандиозни събития. Петдесятницата им откри това, което беше станало в действителност.
Сега пред тях нагледно застана всичко онова, което по-рано се намираше в Космоса.
Да, мировите събития ни се откриват в истинския си вид едва когато нашият поглед ги открие в Хрониката Акаша.
към текста >>
251.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
*10. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпр
оса
: Какво представлява ясновидството!
*10. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството!
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случай то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в от делни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
252.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Бихме могли да зададем въпр
оса
: Не беше ли по-лесно за тези съвременници на Тайната на Голгота да проникнат в тайната, която е свързано с Голготската Тайна специално за развитието на човечеството?
Душата може да бъде насочена особено към едно противоречие, когато тя може да вземе сериозно спомените на едно такова празнично време, каквото е онова, което съществува около Коледа и начало то на Новата Година. Че с това, което се стараем да добием като познания, искаме да проникнем също в хода на развитието на човечеството, за да разберем добре нашето собствено духовно развитие, това ни става ясно особен чрез сериозното зачитане на такива празнични спомени. Достатъчно е да нахвърлим само една мисъл и тя веднага бива осветлена бихме могли да кажем от едната страна, а от друга страна ще обърне обезспокояващо вниманието върху това, как пред душата трябва да се натрупат противоречия, трудности, когато тази душа иска да приеме в истинския смисъл нашите антропософски познания върху човека и мировото развитие. Между различните познания, които искаме да добием чрез нашето антропософско задълбочаване, е също познанието на Христовото Същество, познанието на основно важния Импулс, който е започнал в началото на развитието на нашето време, който ние нарекохме Христовия Импулс. Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия Импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота?
Бихме могли да зададем въпроса: Не беше ли по-лесно за тези съвременници на Тайната на Голгота да проникнат в тайната, която е свързано с Голготската Тайна специално за развитието на човечеството?
Не беше ли това по-лесно за тях да проникнат в тази Тайна, отколкото за нашето време, което е така отдалечено от Тайната на Голгота? Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество. Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание. Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене. Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие.
към текста >>
И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Косм
оса
.
Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят. И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла. Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях. Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално.
И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса.
Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното. Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят.
към текста >>
И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Косм
оса
, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация.
Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях. Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално. И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса. Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо.
И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация.
Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното. Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят. Наистина днешният човек, който живее в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато от него се иска да мисли: Първичните основи на света се намират при онези мирови Същества, до които нашите обикновени понятия въобще не могат да стигнат, до които не може да стигне това, което днес се използува за разбирането на света. В божествения праотец се намира това, което можем да наречем мировата основа; и един вид излизащо от Него, до Него е първо това, до което може да проникне душата, когато тя търси най-дълбока същина отвъд всички материалистични представи: мълчание, безкрайното мълчание, в което няма още време и пространство, а само мълчание.
към текста >>
253.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Бих могъл да кажа: Ако свещените Риши на древна Индия биха научили за славата на мъдростта, за пропулсиращата света мъдрост на Лог
оса
в един човек, те биха принесли в жертва на Лог
оса
техния свещен тамян, символ на признаването на Божественото, което работи в сферата на човечеството.
Бих могъл да кажа: Ако свещените Риши на древна Индия биха научили за славата на мъдростта, за пропулсиращата света мъдрост на Логоса в един човек, те биха принесли в жертва на Логоса техния свещен тамян, символ на признаването на Божественото, което работи в сферата на човечеството.
Обаче това Христово Същество не би намерило в онова време никакво тяло. Телата от онова време не биха били подходящи, годни за него. Така то не можа да се яви в епохата причините за това ще разгледаме по-нататък -, в която за неговото разбиране съществуваха всички средства. И ако отидем по-нататък и се пренесем в душите на древната култура на Заратустра, можем да кажем: Наистина тези души на древната култура на Заратустра не притежаваха високите средства на древната индийска култура, обаче те биха разбрали, че Духът на Слънцето би се явил в едно човешко тяло и биха били в състояние да разберат духовното слънчево естество на един такъв факт. Ако отново бих искал да говоря образно, бих могъл да кажа: учениците на Заратустра биха чествували техния Дух на Слънцето в човека с блестящото злато, символ на мъдростта.
към текста >>
Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на ха
оса
, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия.
Когато сега проверим в наши времена със средствата на Духовната Наука, констатираме, че всяка една си била застава пред човечеството с един одухотворен фанатизъм и иска да наложи на хората това, което тя има да каже. Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в Гърция с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила.
Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на хаоса, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия.
От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона. И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение. И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия. На нас ни се говори за най-разнообразните видове сибили и ние виждаме, как сибилизмът се разпространява чак в Италия. Той се появява постепенно във времето, когато се явява Тайната на Голгота.
към текста >>
Делфийската сибила ни показва това по един напълно особен начин, когато виждаме, как даже духането на вятъра хвърля к
оса
та на една страна, как този вятър духа чак в синкавия воал, така че тя дължи на елемента Въздух това, което има да съобщи.
След това да насочим нашия поглед към еритрейската сибила. Тук ние долавяме, как тя е свързана с това, което човек може да получи така да се каже от тайните на елемента Земя. Тя има над главата си една лампа; едно голо момче запалва лампата с един факел. Как може да се изрази по-ясно това, което човек иска да изрази, мимоходно: Тук човешката страст запалва това, което тя би искала да всади с всичката сила като пророчество на човечеството от несъзнателните душевни сили. Пророците са отдадени в тяхната душа на правечното в духа; сибилите са изтръгнати от всички земно, доколкото земното изявява духовно-душевното.
Делфийската сибила ни показва това по един напълно особен начин, когато виждаме, как даже духането на вятъра хвърля косата на една страна, как този вятър духа чак в синкавия воал, така че тя дължи на елемента Въздух това, което има да съобщи.
В това подухване на вятъра, което развява косата и воала на сибилата, пред нас застава това, което Земята искаше в миналото да изяви чрез устата на тази сибила, убеждавайки със сила. След това кумейската сибила! Тя говори с полуотворена уста, като че тананика, като че говори неясно и несвързано; като едно пророчество произхождащо от несъзнателната душа, само промълвено, така се явява тя. Либийска сибила е изобразена, като че улавя нещо бързо, обръщайки се, в което прочита тайни приблизително така. Всичко в тези сибили е отдадено така да се каже непосредствено на земния елемент.
към текста >>
В това подухване на вятъра, което развява к
оса
та и воала на сибилата, пред нас застава това, което Земята искаше в миналото да изяви чрез устата на тази сибила, убеждавайки със сила.
Тук ние долавяме, как тя е свързана с това, което човек може да получи така да се каже от тайните на елемента Земя. Тя има над главата си една лампа; едно голо момче запалва лампата с един факел. Как може да се изрази по-ясно това, което човек иска да изрази, мимоходно: Тук човешката страст запалва това, което тя би искала да всади с всичката сила като пророчество на човечеството от несъзнателните душевни сили. Пророците са отдадени в тяхната душа на правечното в духа; сибилите са изтръгнати от всички земно, доколкото земното изявява духовно-душевното. Делфийската сибила ни показва това по един напълно особен начин, когато виждаме, как даже духането на вятъра хвърля косата на една страна, как този вятър духа чак в синкавия воал, така че тя дължи на елемента Въздух това, което има да съобщи.
В това подухване на вятъра, което развява косата и воала на сибилата, пред нас застава това, което Земята искаше в миналото да изяви чрез устата на тази сибила, убеждавайки със сила.
След това кумейската сибила! Тя говори с полуотворена уста, като че тананика, като че говори неясно и несвързано; като едно пророчество произхождащо от несъзнателната душа, само промълвено, така се явява тя. Либийска сибила е изобразена, като че улавя нещо бързо, обръщайки се, в което прочита тайни приблизително така. Всичко в тези сибили е отдадено така да се каже непосредствено на земния елемент.
към текста >>
Тяхното астрално тяло беше обхванато от това, което се вливаше в него от Вселената; и от действието на Косм
оса
в тяхното астрално тяло произлизаха понятията, които след това биха могли да извикат пред душата им Съществото на Христа-Исуса.
Нека за тази цел още веднъж се запитаме: Защо древните индийски Риши биха могли с тяхната извънредно дълбока мъдрост да разберат така лесно Христа-Исуса? Ето, това е една тривиалност, но все пак е вярно: защото те имаха необходимите мъдрости и понятия, които Четвъртата следатлантска епоха нямаше. Те имаха всичко това, за което например напразно жадуваха гностиците, а също и агностиците и апостолски те отци, както ги наричат. Те имаха всичко това; но как го имаха? Не като обработени идеи, не като нещо, което да бъде подобно на обработените от Платон или Аристотел идеи, а като вдъхновения, като нещо, което стоеше пред тях с пълна сила като конкретни вдъхновения.
Тяхното астрално тяло беше обхванато от това, което се вливаше в него от Вселената; и от действието на Космоса в тяхното астрално тяло произлизаха понятията, които след това биха могли да извикат пред душата им Съществото на Христа-Исуса.
Бихме могли да кажем: Това беше дадено на хората. Хората не бяха си го разработили; то идваше като извиращо от дълбочините на астралното тяло. И то извираше с една чудесна яснота и бистрота от астралното тяло на свещените Риши и техните ученици и общо взето от цялата принадлежаща на Първата след атлантска епоха култура. И това намаля все повече, но все още съществуваше във Втората и Третата след атлантска културна епоха и се запази като един слаб остатък в Четвъртата следатлантска културна епоха. Като какъв остатък?
към текста >>
И то остана така да се каже в най-ясна форма в пророчеството на сибилите, които от ха
оса
на техния свят правеха да възкръснат силите на човешката душа, които през втората, третата следатлантска епоха бяха действували по хармоничен начин и които сега /в сибилите/ изнасяха наяве ужасите на духовния свят.
В по-новото време намаля способността, благодарение на която човекът можеше да каже: "Това, което аз мисля, мисли го мировият Дух в мене". Както аз се опитах да изложа в моята книга "Прагът на духовния свят", човек трябва да стигне до там, да добие отново доверие в мисленето, чрез медитацията; онова доверие за изграждането на понятията и идеите, което на гръцкия философ беше дадено наивно, защото той можеше да счита своите мисли като мисли на мировия Дух. Следователно това, което застана пред човечеството в гръцката философия, беше един вид най-външната кожа на мировия Дух, но то все още беше проникнато от истинския живот на мировия Дух. Това чувствуваха хората. Второто нещо, което беше останало от древните времена, беше атавистично, беше едно наследство.
И то остана така да се каже в най-ясна форма в пророчеството на сибилите, които от хаоса на техния свят правеха да възкръснат силите на човешката душа, които през втората, третата следатлантска епоха бяха действували по хармоничен начин и които сега /в сибилите/ изнасяха наяве ужасите на духовния свят.
към текста >>
Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпр
оса
: докъде се простира светът на апостол Павла?
Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури. Сибилите имаха нещо, казах аз, което изхождаше от стихиите на Земята, което не би могло да съществува в тях, ако не им бяха говорили земните духове на стихиите. При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред един свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука. Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии. И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационалността.
Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла?
Как се разграничава светът на апостол Павла? И странното, което получаваме като отговор, е: Апостол Павел стана велик в целия свят, който се простира точно до там, до където се простира културата на маслиновото дърво. Аз казвам нещо астрално, зная това; но ние ще видим, че това странно нещо все пак се разрешава по определен начин, когато утре ще разгледаме по-добре образа на апостол Павла. Земята е пълна с тайни и в географско отношение. И една област на Земята, на която вирее маслиновото дърво, е нещо различно от една друга област, на която вирее дъбът или ясенът.
към текста >>
254.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Планетните сили действуваха в човека от Косм
оса
.
По-късно дойде време, то се пада вече в Атлантската епоха когато стана така, че земните човешки тела не можеха да бъдат един подходящ инструмент за човешките души, ако развитието трябваше да продължи съответно по-нататък. Това, което известно време се беше развило по един използуваем начин, а именно човешките жизнени органи и техните основни сили, етерното тяло, изпадна в безредие. Защото космическите сили, които действуваха от окръжността на Земята и които имаха задачата да внесат ред именно в тези жизнени органи на човека, в органите на дишането, на кръвообращението и т.н., тези сили се развиха под влиянието на Луцифер и на Ариман така, че жизнените органи не биха станали вече използуваеми за човешките същества на Земята. Те биха приели една твърде своебразна форма. Онези сили именно, които трябва да подържат и снабдяват тези жизнени органи, не идват направо от Слънцето, а от това, което в миналите времена хората наричаха седемте планети.
Планетните сили действуваха в човека от Космоса.
към текста >>
Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Косм
оса
, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз.
В душевните органи на човека би настъпило безредие, ако не би станало по-нататък нищо. Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н. Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението. Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене. Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята.
Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз.
Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Косм
оса
, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция.
Както казваме за Христос: той се въплъти в Исуса от Назарет, така сега казваме за това събитие станало в духовните светове: Христос се вдушеви в едно подобно на ангелите същество, което действува така, че мисленето, чувствуването и волението протичат в ред и хармония. Това беше едно важно събитие, защото за развитието на човечеството то беше едно още младо събитие: то доведе в ред душевното развитие на човечеството. Докато двете по-предни Христови събития бяха довели в ред повече телесното устройство и свързаното с живота устройство на човечеството на Земята, какво трябваше да стане в свръхземните светове за този трети факт? Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология. Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи.
Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция.
Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено. Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението. В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности.
към текста >>
Какво стана там горе в Косм
оса
?
Това беше едно важно събитие, защото за развитието на човечеството то беше едно още младо събитие: то доведе в ред душевното развитие на човечеството. Докато двете по-предни Христови събития бяха довели в ред повече телесното устройство и свързаното с живота устройство на човечеството на Земята, какво трябваше да стане в свръхземните светове за този трети факт? Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология. Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи. Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция.
Какво стана там горе в Космоса?
Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено. Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението. В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св.
към текста >>
Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от ха
оса
в един вид хармония.
И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа. Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество.
Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония.
Възпитанието, опитомяването на змея, тази е по-нататъшната задача на това същество. И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие. Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост. В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие.
към текста >>
И когато задаваме въпр
оса
: Що е действително Аполон?
Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете. Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество.
И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон?
Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента. Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението. Лечителят, свръхсетивният лечител е Аполон.
към текста >>
255.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Лог
оса
.
Достатъчно е само да посочим Вотана и бих могъл да посочи още много други -, който свисти във въздуха, в бурята, и неговата дива войска. Какъв беше в тази Четвърта следатлантска епоха светогледът, какво беше станал този светоглед под влиянието на троичното дело на Христос, като един отзвук на това дело? Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология!
Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса.
Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна. И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Логоса това стана "Геология". Къде срещаме ние "Геологията"?
към текста >>
И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Лог
оса
това стана "Геология".
Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса. Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна.
И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Логоса това стана "Геология".
Къде срещаме ние "Геологията"?
към текста >>
Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Косм
оса
сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята.
И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи. Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята! Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология.
Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята.
Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята. Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното действие. Геологията царува над съдбата на еврейския народ. Геология, плодородие на Земята е това, което във формата на разузнавачи ги примамва към обетованата земя.
към текста >>
Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че к
оса
та е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата.
Всъщност какво преследваха тези пророци? Нека се опитаме да вникнем в най-вътрешното същество на тези души на пророците, Исайя, Йеремия, Езекиел, Даниел, Йоел, Йонас и Захария. Към какво се стремяха те? Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата. Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното.
Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата.
Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества. Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия. И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята. Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство. Ако прочетете действително без предразсъдъци цялата история на пророците, Вие ще откриете: Пророкът се старае, полага усилия в това се състои неговото обучение да подтисне в себе си сибилинската черта, да не позволи на тази черта да се прояви.
към текста >>
В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Косм
оса
чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха.
Ние видяхме, как Христос проникна три пъти Съществото, което по-късно се роди като Натаново момче Исус; но Той го изпълни така, че това Същество не беше въплътено в земно тяло, а остана в духовните светове. И когато насочим поглед върху това, което е станало там, ние трябва да кажем: Това, което стана в Атлантида, то премина след това на изток. Илия беше например един от пророците. Но как този Илия е един пророк? Той служи на Бога Яхве, служи му така, че в неговата душа живее отзвукът от троичното Христово дело.
В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха.
Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова. Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус.
към текста >>
256.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И в течение на действително много години, в които търсех отговор на въпр
оса
: Къде ще намериш името на Парсифал записано върху свещената Чаша?
Следователно това име трябва да стои върху свещената Чаша. Но къде се намира свещената Чаша? Къде може да бъде намерена тя? Този беше въпросът. При такива окултни изследвания човек е често пъти задържан, така че, бих могъл да кажа, той не може да направи много нещо за един ден, за една година, за да бъде отклонен от истината чрез спекулиране: да, човек бива задържан.
И в течение на действително много години, в които търсех отговор на въпроса: Къде ще намериш името на Парсифал записано върху свещената Чаша?
пред мене се явиха крайъгълни камъни. Аз знаех, че съществуват някои значения на свещената Чаша, в която се намира причастието, т.е. един диск, една нафора. И върху самата свещена чаша трябваше да стои името на Парсифал. Аз забелязах също, колко дълбоко значение има едно такова място като това в Евангелието на Марка, в 4 глава, стихове 11 и 12, 33 и 34, където се казва, че Господ /Христос/ даваше много неща в притчи и едвам след това тълкуваше притчите.
към текста >>
Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпр
оса
: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал?
Така аз не знаех, какво мога да направя с това, когато веднъж запитах Духа на норвежкия народ, северния Дух на народа относно Парсифала и той ми каза: Научи се да разбираш думите, които се разляха чрез моята сила в норвежката легенда на Граала: "Ганганда грайда" кръжащото освежение нещо подобно! Аз не знаех какво можех да направя с този отговор. И отново не знаех, какво можех да направя с това, когато веднъж в римската църква св.Петър изпаднах под впечатлението на онова творение на Микеланджело, което се намира веднага от дясната страна: майката с Исуса, така млада изглеждащата майка с вече мъртвия Исус в своята пола. И под въздействието това е едно такова ръководство под въздействието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада жена, която държи в полата си своя годеник и го оплаква. Обаче аз не знаех, че образът, дали той изобразява майката или годеницата, чийто годеник е умрял /често пъти Христос е наричан годеникът/, не знаех, че този образ има някакво значение и че връзката, която се установи без моето съдействие, има някакво значение.
Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпроса: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал?
Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин. Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата.
към текста >>
257.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Нека зададем въпр
оса
: Можал ли е Персефал така е наречен той при Християн дьо Троай можал ли е той да долови в самия себе си нещо от онази действуваща в подосновите на душата Христова Сила?
А сега да се опитаме да се ориентираме по-нататък върху това, как е могло да стане повече също чрез това, което протича в подосновите на душевния живот как е могло да стане всичко онова, което е свързано с легендата на Парсифал. Още вчера споменахме: Силата, която се проявява в сибилите, трябваше да бъде смекчена, трябваше да бъде проникната от Христовия Импулс и под такава смекчена форма трябваше тя да се яви отново, за да стане носителка на духовната култура на по-новото време. Тя трябва да се яви в смекчена форма.
Нека зададем въпроса: Можал ли е Персефал така е наречен той при Християн дьо Троай можал ли е той да долови в самия себе си нещо от онази действуваща в подосновите на душата Христова Сила?
към текста >>
Растенията и дърветата са нейната к
оса
, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа. Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло.
Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина. В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята. Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца. Душата се намира в центъра на Земята, изпраща свои форми и отпечатъци към всички посоки и усеща по този начин всички хармонични промени и предмети вън от нея.
към текста >>
Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са п
оса
дени в нея от Бога, Твореца.
/Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина. В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята.
Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца.
Душата се намира в центъра на Земята, изпраща свои форми и отпечатъци към всички посоки и усеща по този начин всички хармонични промени и предмети вън от нея. Както е с душата на Земята, така е също и с душата на човека. Например душа произвежда от самата себе си всички математически идеи и доказателства, иначе тя не би могла да има тази висока степен на сигурност и определеност.
към текста >>
Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Косм
оса
, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триединността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни.
И след това да се оставим да бъдем проникнати, обични антропософски приятели, с всичко това, което може да се превърне в чувство в нас, когато гледаме, как Парсивал е стигнал до Тайната на Граала. След това тази тайна е останала отново затворена, защото хората трябваше да търсят връзката на Земята с космическите сили в най-външното поле, в полето на най-външната наука. Нека разберем също едно такова явление, че един дух като Кеплер намери разбиране за това, което можеше да каже със своите математично-механически небесни закони, но това, което той, действително проникнат от Христовия Импулс, можа да при бави към тези закони, трябваше отново да потъне в подсъзнателните основи на душата.
Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триединността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни.
Без духове и души навсякъде не би имало никаква хармония. В човешката душа се образуват хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от един фокус или като от един извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия.
към текста >>
При нея можем да видим всичко, което е аналогично на частите на животинското тяло: растенията и дърветата са нейната к
оса
, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от един фокус или като от един извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия. Че Земята има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които това състояние е постоянно произвеждано. При определени аспекти и констелации въздухът става винаги неспокоен, ако няма никакви такива аспекти и констелации или има малко, или бързо преминаващи, той остава спокоен. Тези и безброй други промени и явления, които стават върху Земята и вътре в нея, са така редовни и отмерени, че не можем да ги припишем на никаква сляпа причина, и тъй като самите планети не знаят за никакви ъгли, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа.
При нея можем да видим всичко, което е аналогично на частите на животинското тяло: растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
Земята притежава една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести, и приливът и отливът са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда да е един вид пламък, от тук идва под земната топлина и поради това без топлина няма никакво размножение. Определен образ на зодиака е бил отпечатан от Бога в душата на Земята. "
към текста >>
258.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
В тези четири лекции, които ще изнеса пред вас в рамките на нашето общо събрание, аз бих искал да говоря за връзките между човека и Косм
оса
от една точно определена гледна точка.
В тези четири лекции, които ще изнеса пред вас в рамките на нашето общо събрание, аз бих искал да говоря за връзките между човека и Космоса от една точно определена гледна точка.
И аз бих искал да опиша тази гледна точка по следния начин.
към текста >>
Открием ли отношението на мисълта към Косм
оса
, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Косм
оса
, към Вселената.
И наистина, мислите са нашето най-дълбоко притежание.
Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената.
Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта. И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно. Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции. Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
към текста >>
Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Косм
оса
от гледна точка на мисълта.
И наистина, мислите са нашето най-дълбоко притежание. Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената.
Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта.
И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно. Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции. Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
към текста >>
Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Косм
оса
, Вселената.
Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената. Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта. И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно. Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции.
Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
към текста >>
Не е толкова лесно да се отговори на въпр
оса
, къде точно може да му бъде показан.
И който е поне малко убеден в нещата, които обсъждаме, в общи линии, трябва да потвърди: И все пак тук има нещо странно; аз не мога току така да приема, че действително съществува този „общ лъв”, „лъвът като цяло”, или „триъгълникът като цяло”, понеже аз не ги виждам. Но ето, че сега идва някой и казва: - Виж какво, скъпи приятелю, аз не мога да се съглася с теб, че ти ми показваш мюнхенския, хановерския или берлинския лъв. Ако твърдиш, че някъде съществува „лъвът като цяло”, ти трябва да ми го покажеш. Но ако ти ми показваш мюнхенския, хановерския и берлинския лъв, това не доказва съществуването на „лъва като цяло”. – Да, ако се появи човек, застъпващ този възглед, и поиска да му бъде показан „лъва като цяло”, би настъпило известно смущение.
Не е толкова лесно да се отговори на въпроса, къде точно може да му бъде показан.
към текста >>
Ако мисленето беше толкова лесно, тогава нямаше да ги има тези кол
оса
лни грешки в областта на мисленето, и хората нямаше да се измъчват от всевъзможните проблеми и заблуждения в тази област.
От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските мисли е присъщо нещо своеобразно. И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето. В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че мисленето е нещо лесно. Обаче то съвсем не е лесно. Защото действителното мислене винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от един полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението.
Ако мисленето беше толкова лесно, тогава нямаше да ги има тези колосални грешки в областта на мисленето, и хората нямаше да се измъчват от всевъзможните проблеми и заблуждения в тази област.
Например и сега, повече от едно столетие, философите се измъчват с едно разсъждение, което често съм посочвал, и което беше изказано от Кант.
към текста >>
И от един век насам хората се измъчват от въпр
оса
, как да решат проблема със стоте възможни и стоте истински талера.
Това изглежда съвсем разумно.
И от един век насам хората се измъчват от въпроса, как да решат проблема със стоте възможни и стоте истински талера.
Нека сега да се спрем на една поблизка гледна точка, взета от практическия живот. Възможно ли е от тази гледна точка да кажем, че сто истински талера съдържат повече от сто възможни талера? На пръв поглед е ясно: Има голяма разлика в това да мислим за сто възможни талера от една страна, и за сто истински талера от друга страна! Във втория случай това са точно сто талера повече. И в практическия живот главно става дума за стоте истински талера.
към текста >>
259.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Изхождайки от извоюваната по този начин гледна точка, утре ние ще продължим да говорим, издигайки се от мисловното разглеждане на човека към мисловното разглеждане на Косм
оса
.
И тук трябва да прибавим: Колкото добри основания има за един от мирогледите, толкова добри основания има и за всички останали. Светът може да бъде разглеждан не от едностранчивото становище на един мироглед; светът се открива само на този, който знае, че трябва да го обгърне от всички страни. Както Слънцето, дори и да споделяме коперниковата система, преминава през всичките зодиакални знаци, за да осветява Земята от 12 различни точки, така и ние трябва да сме в състояние да обгръщаме света от всички страни и напълно да се вживяваме в 12-те различни гледни точки, а не да застиваме в една от тях, независимо дали тя отговаря на идеализма, сензуализма, феноменализма и т.н. От мисловна гледна точка оправдани са всичките 12 мирогледа. За мислителя, който може да навлезе в природата на мисленето, съществува не един мироглед, а 12 равнопоставени мирогледа, спрямо всеки от които мисленето може да представи еднакво добри доводи и основания.
Изхождайки от извоюваната по този начин гледна точка, утре ние ще продължим да говорим, издигайки се от мисловното разглеждане на човека към мисловното разглеждане на Космоса.
към текста >>
260.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Ако искаме действително да навлезем в истината, ние трябва да се опитаме да си изясним значението на тези мирогледни различия, и да си отговорим на въпр
оса
: - Кои области от Битието отключва този или онзи от въпросните 12 мирогледа?
Вчера аз се опитах да представя онези мирогледи, които са възможни за човека, и то дотолкова възможни, доколкото за всеки един от тях могат да бъдат посочени напълно валидни доказателства, що се се отнася до тяхната правилност и истинност. За този, който не се стреми да размишлява върху определена и тясно ограничена област с помощта на система от понятия, а допълнително търси доказателства за нещата, за този, който действително навлиза в истините на света, е важно да знае, че тази многостранност е необходима и че тя се изрзява тъкмо в способността на човешкия Дух да си служи с всеки един от тези 12 типични мирогледа, като в случая преходните степени не са толкова важни.
Ако искаме действително да навлезем в истината, ние трябва да се опитаме да си изясним значението на тези мирогледни различия, и да си отговорим на въпроса: - Кои области от Битието отключва този или онзи от въпросните 12 мирогледа?
Ако искаме да си припомни още веднъж тези 12 различни мирогледа, които разгледахме вчера, нека да ги назовем отново: - Това са материализмът, сензуализмът, феноменализмът, реализмът, динамизмът, монадизмът, спиритуализмът, пневматизмът, психизмът, идеализмът, рационализмът и математизмът.
към текста >>
Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Косм
оса
са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак.
На първо време няма да говорим за това, че съществува, примерно, една лесно разбираема зависимост между зодакалния знак Овен и Земята. Но когато Слънцето, Сатурн или Меркурий са разположени така, че те, гледани от Земята, се намират в знака на Овена, те действат по съвсем различен начин, отколкото ако биха се намирали в знака на Лъва.
Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак.
Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”. Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма. Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи?
към текста >>
Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Косм
оса
, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма. Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи? И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция.
Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
към текста >>
Мирогледното настрение на логизма се състои главно в това, че душата може да се окаже в такова състояние, при което да изживява в себе си непосредственото присъствие на мислите, понятията и идеите, и то до такава степен, че душата да извървява пътя от едно понятие до друго понятие, от една идея до друга идея по такъв начин, както например един човек разглежда човешкия организъм и последователно описва очите, н
оса
, устата и т.н., за да ги обхване накрая като принадлежащи на едно цяло; така постъпва и Хегел, който подрежда всички понятия в един голям понятиен организъм.
Има и едно друго мирогледно настроение. Аз казвам „настроение”, макар че иначе бих предпочел да говоря за „нюанси” и „образи”. Напоследък това второ мирогледно настроение, в неговата полека разновидност – и все пак „лекото е тежко” – там, в духовно-зодиакалния знак на идеализма се застъпваше именно от Хегел. Обаче светоусещането на Хегел, особеното мирогледно настрение на Хегел няма никаква потребност от това да стои неподвижно в духовно-зодиакалния знак на идеализма, понеже то също може да преминава през целия духовен Зодиак. Става дума за мирогледното настроение на логизма.
Мирогледното настрение на логизма се състои главно в това, че душата може да се окаже в такова състояние, при което да изживява в себе си непосредственото присъствие на мислите, понятията и идеите, и то до такава степен, че душата да извървява пътя от едно понятие до друго понятие, от една идея до друга идея по такъв начин, както например един човек разглежда човешкия организъм и последователно описва очите, носа, устата и т.н., за да ги обхване накрая като принадлежащи на едно цяло; така постъпва и Хегел, който подрежда всички понятия в един голям понятиен организъм.
Така изглежда логическият понятиен организъм на Хегел. Той просто беше в състояние да издири всичко, което – като мисли – можеше да бъде намерено по света, да подреди една мисъл до друга мисъл и да ги превърне в един цялостен организъм: Логизмът! Но логизмът може да бъде изграден, както прави това Хегел, в духовно-зодиакалния знак на идеализма, може да бъде изграден, както прави това Фихте, в духовно-зодиакалния знак на психизма, както и във всички останали знаци на духовния Зодиак. Логизмът също представлява нещо, което подобно на една планета, прекосяваща Зодиака, може кръгообразно да премине всичките 12 знака на духовния Зодиак.
към текста >>
– И човек с такава душевна нагласа често пъти си задава въпр
оса
: - Каква полза имам аз от гносиса, който полага толкова усилия, за да се издигне до своите прозрения?
Съществува и една друга душевна нагласа, която не може да бъде задоволена от непосредствения опит, от онези непосредствени преживявания, които са характерни за емпириста, и при нея, като една вътрешна необходимост, възниква усещането: Да, човекът е поставен в света, обаче в своята душа той изживява света по такъв начин, който няма нищо общо с външните сетивни изживявания. И едва тогава светът разкрива своите тайни. Колкото и да се оглеждаме във външния свят, там ние няма да открием нито една от неговите тайни.
– И човек с такава душевна нагласа често пъти си задава въпроса: - Каква полза имам аз от гносиса, който полага толкова усилия, за да се издигне до своите прозрения?
Въпреки всичко, нещата от външния свят, към който отправям моя поглед, далеч не ми откриват своята вътрешна същност. Каква полза има моят мироглед от логизма? Логизмът също не стига до вътрешната същност на нещата. От каква полза са спекулациите върху волята? Те само ни отклоняват от възможността да отправяме взор към дълбините на нашите собствени души.
към текста >>
11), фактически в областта на духовното то е корелат на онова, което съществува във външния свят като отношение между зодиакалните знаци и планетите, онези 7 известни планети, които често пъти сме обсъждали в нашата духовна наука; ето как стигаме до един образ, изразяващ отношенията между нашите седем мирогледни нагласи и нашите 12 основни мирогледа, до един външен образ, който не е създаден от нас, но въпреки това съществува в Косм
оса
.
Строго погледнато, не съществуват други мирогледни нагласи, освен тези седем, за които говорих досега; възможни са само преходи от една мирогледна нагласа към друга мирогледна нагласа. И така, ние следва да различаваме не само 12 различни нюанса в човешките мирогледи, които – така да се каже – спокойно са застанали срещу нас – но и в рамките на всеки един от тях е възможно да се проявява една или друга особена нагласа, особено настроение на човешката душа. Следователно, вие виждате колко необичайно сложни и многообразни могат да са мирогледите на човешките личности. Всяка една от тези седем мирогледни нагласи може да бъде много силно изразена, обаче въпреки това всяка една от тези мирогледни нагласи да бъде твърде едностранчива в едно или друго отношение. Това, което скицирам тук на дъската (Рис.
11), фактически в областта на духовното то е корелат на онова, което съществува във външния свят като отношение между зодиакалните знаци и планетите, онези 7 известни планети, които често пъти сме обсъждали в нашата духовна наука; ето как стигаме до един образ, изразяващ отношенията между нашите седем мирогледни нагласи и нашите 12 основни мирогледа, до един външен образ, който не е създаден от нас, но въпреки това съществува в Космоса.
И ние можем истински да се потопим в този образ, ако имаме предвид следното.
към текста >>
Тези три душевни тона имат своето отражение и във външния свят на Косм
оса
, и в човешката душа те си взаимодействат точно така, както правят това Слънцето, Луната и Земята.
Тези три душевни тона имат своето отражение и във външния свят на Космоса, и в човешката душа те си взаимодействат точно така, както правят това Слънцето, Луната и Земята.
Теизмът съответства на Слънцето – само, че сега разглеждаме Слънцето не като планета, а като неподвижна звезда; интуитизмът съответства на Луната, а натурализмът съответства на Земята. И сега, ако преведем на духовен език казаното от нас, относно Слънцето, Луната и Земята, ние установяваме, че онзи, който се издига над световните явления и казва: „Щом отправя поглед навън в света, тогава Бог ми се открива във всичко, Бог изпълва всичко”; сега ние установяваме: Земният човек, който черпи сили, когато навлиза всред лъчите на Слънцето, е теист. Човекът, който не се издига над природните процеси, а остава при отделните явления, както и този, който никога не издига своя поглед към Слънцето, а забелязва само това, което Слънцето поражда на Земята, е натуралист. Който намира най-доброто в душата си благодарение на това, че му позволява да изгрее в неговите интуиции, е близък до онзи, който възпява Луната и се оставя под вдъхновяващото въздействие на нежното, сребристо сияние на Луната. Както фантазията може да бъде свързана с лунната светлина, така и в окултен смисъл интуистът, такъв, какъвто го описахме, трябва да бъде свързан с Луната.
към текста >>
261.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И тази работа, която организмът подготвя за човека, се извършва от Косм
оса
.
Нашият мозък не би искал да бъде „третиран” от ежедневната работа, ако целият ни организъм не беше така подготвен, че да служи като основа за ежедневната работа.
И тази работа, която организмът подготвя за човека, се извършва от Космоса.
Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните мисли, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса. Както нашите малки мисли работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност. Защото същото, което работи в нас, вписвайки малките си гравюри, е налице и в Космоса, пронизва и протъкава като мисловна дейност целия Космос. Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да въздейства върху един човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм. По същия начин, от недрата на духовния Космос към човека се отправят и въздействията на всевъзможните други нюанси, присъщи за нагласите и знаците на духовния Зодиак.
към текста >>
Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните мисли, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Косм
оса
.
Нашият мозък не би искал да бъде „третиран” от ежедневната работа, ако целият ни организъм не беше така подготвен, че да служи като основа за ежедневната работа. И тази работа, която организмът подготвя за човека, се извършва от Космоса.
Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните мисли, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса.
Както нашите малки мисли работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност. Защото същото, което работи в нас, вписвайки малките си гравюри, е налице и в Космоса, пронизва и протъкава като мисловна дейност целия Космос. Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да въздейства върху един човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм. По същия начин, от недрата на духовния Космос към човека се отправят и въздействията на всевъзможните други нюанси, присъщи за нагласите и знаците на духовния Зодиак.
към текста >>
Защото същото, което работи в нас, вписвайки малките си гравюри, е налице и в Косм
оса
, пронизва и протъкава като мисловна дейност целия Космос.
Нашият мозък не би искал да бъде „третиран” от ежедневната работа, ако целият ни организъм не беше така подготвен, че да служи като основа за ежедневната работа. И тази работа, която организмът подготвя за човека, се извършва от Космоса. Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните мисли, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса. Както нашите малки мисли работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност.
Защото същото, което работи в нас, вписвайки малките си гравюри, е налице и в Космоса, пронизва и протъкава като мисловна дейност целия Космос.
Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да въздейства върху един човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм. По същия начин, от недрата на духовния Космос към човека се отправят и въздействията на всевъзможните други нюанси, присъщи за нагласите и знаците на духовния Зодиак.
към текста >>
Човекът е изграден според мислите на Косм
оса
.
Човекът е изграден според мислите на Космоса.
Космосът е големият мислител, който гравира в нас нашите форми до последната подробност, също както нашата малка мисловна работа вписва малките си гравюри в нашия мозък през периода между пробуждането и заспиването. Както нашият мозък – имам предвид само онези негови части, където е възможно „гравирането” – се намира под въздействието на мисловната работа, така и целият човек се намира под въздействието на космическата мисловна работа.
към текста >>
Ако си припомним примера с Нитче, трябва да кажем: - Поради въздействието на Косм
оса
и поради своята предишна инкарнация Нитче беше подготвил своята Карма по такъв начин, че в един определен момент силите на идеализма и на мистицизма – които действаха съвместно, понеже мистицизмът стоеше в знака на идеализма – модифицираха цялата му телесна конституция така, че преди всичко той успя да се прояви като един изтъкнат мистичен идеалист.
Какво означава това?
Ако си припомним примера с Нитче, трябва да кажем: - Поради въздействието на Космоса и поради своята предишна инкарнация Нитче беше подготвил своята Карма по такъв начин, че в един определен момент силите на идеализма и на мистицизма – които действаха съвместно, понеже мистицизмът стоеше в знака на идеализма – модифицираха цялата му телесна конституция така, че преди всичко той успя да се прояви като един изтъкнат мистичен идеалист.
После, както вече посочих, констелацията се промени.
към текста >>
– по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Косм
оса
и гравирайки в света най-важното, най-същественото.
Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли. Космосът ни мисли. И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н.
– по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото.
И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли. Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли.
към текста >>
Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Косм
оса
.
Космосът ни мисли. И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии.
Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса.
Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли. Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли. Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите. Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”.
към текста >>
Когато йерархиите на Косм
оса
мислят, те мислят нас, хората.
И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса.
Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората.
Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли. Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли. Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите. Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”. Ето защо спрямо съществата на висшите йерархии, ние сме самостоятелни.
към текста >>
Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Косм
оса
подготвят, за да имат техните космически мисли.
– по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли.
Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли.
Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите. Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”. Ето защо спрямо съществата на висшите йерархии, ние сме самостоятелни. И още: В известен смисъл ние им служим, за да могат чрез нас да мислят; обаче в същото време ние сме самостоятелни същества, които имат личното си битие в самите себе си.
към текста >>
Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Косм
оса
ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите.
И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли. Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли.
Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите.
Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”. Ето защо спрямо съществата на висшите йерархии, ние сме самостоятелни. И още: В известен смисъл ние им служим, за да могат чрез нас да мислят; обаче в същото време ние сме самостоятелни същества, които имат личното си битие в самите себе си.
към текста >>
Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Косм
оса
имат тяхната логика.
Ето как ние откриваме връзката между човешката мисъл и космическата мисъл. Човешката мисъл е регент на мозъка; космическата мисъл е такъв регент, който ни отвежда към една цел, на която ние вече принадлежим с цялата си същност. И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои мисли към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика.
Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика.
И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово. За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист.
към текста >>
Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Косм
оса
: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово.
И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои мисли към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика. Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика. И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма.
Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово.
За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист. Обратно към йерархиите на Космоса се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става израз на един човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.
към текста >>
За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се п
оса
жда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист.
Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика. И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово.
За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист.
Обратно към йерархиите на Космоса се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става израз на един човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.
към текста >>
Обратно към йерархиите на Косм
оса
се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става израз на един човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.
И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово. За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист.
Обратно към йерархиите на Космоса се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става израз на един човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.
към текста >>
Това, което изобразихме на рисунката като космическа логика, застава пред нас като нещо, което ни подсказва как мислят духовните йерархии на Косм
оса
, например: Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма!
Ето как ние се опитахме да представим вътрешната същност на космическото слово, на космическото мислене.
Това, което изобразихме на рисунката като космическа логика, застава пред нас като нещо, което ни подсказва как мислят духовните йерархии на Космоса, например: Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма!
– и т.н. Нека още веднъж нагледно да си представим мисленето на Космоса. То може да изглежда примерно така: Мистицизмът се проявява в знака на идеализма! После нещата се променят! Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма!
към текста >>
Нека още веднъж нагледно да си представим мисленето на Косм
оса
.
Ето как ние се опитахме да представим вътрешната същност на космическото слово, на космическото мислене. Това, което изобразихме на рисунката като космическа логика, застава пред нас като нещо, което ни подсказва как мислят духовните йерархии на Космоса, например: Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – и т.н.
Нека още веднъж нагледно да си представим мисленето на Космоса.
То може да изглежда примерно така: Мистицизмът се проявява в знака на идеализма! После нещата се променят! Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – Противодействие! Това, което би последвало, би се оказало една погрешна космическа преценка.
към текста >>
То е тук, отразявайки светлината, идваща от една мисъл на Косм
оса
.
Сега трябва да се появи третото становище: Волунтаризмът в знака на динамизма. – Последицата от тези три преценки, оповестени през времето в космическите светове, ние виждаме в лицето на човека „Нитче”.
То е тук, отразявайки светлината, идваща от една мисъл на Космоса.
към текста >>
Ето как говори сборът от духовните йерархии на Косм
оса
.
Ето как говори сборът от духовните йерархии на Космоса.
И нашата човешка мисловна дейност е отражение, едно малко отражение от говора на йерархиите. Световете се отнасят към Духа или към Духовете на Космоса, както нашият мозък към нашата душа. Така ние можем да отправяме своя взор навътре в тези неща, ореизпълнени със страхопочитание и свещен трепет, защото те ни отвеждат в дълбоките тайни на човешките индивидуалности. И сега ние се досещаме – ако ми позволите едно образно сравнение – как съществата на духовните йерархии са вперили своя поглед над отделните човешки индивидуалности и, че за тях индивидуалностите са това, което са отделните букви на една книга, от която ние четем. И всичко това е нещо, към което наистина трябва да се отнасяме със свещен трепет и страхопочитание.
към текста >>
Световете се отнасят към Духа или към Духовете на Косм
оса
, както нашият мозък към нашата душа.
Ето как говори сборът от духовните йерархии на Космоса. И нашата човешка мисловна дейност е отражение, едно малко отражение от говора на йерархиите.
Световете се отнасят към Духа или към Духовете на Космоса, както нашият мозък към нашата душа.
Така ние можем да отправяме своя взор навътре в тези неща, ореизпълнени със страхопочитание и свещен трепет, защото те ни отвеждат в дълбоките тайни на човешките индивидуалности. И сега ние се досещаме – ако ми позволите едно образно сравнение – как съществата на духовните йерархии са вперили своя поглед над отделните човешки индивидуалности и, че за тях индивидуалностите са това, което са отделните букви на една книга, от която ние четем. И всичко това е нещо, към което наистина трябва да се отнасяме със свещен трепет и страхопочитание. Защото по този начин ние се вслушваме в мисловната дейност на мозъка.
към текста >>
Защото законите, които тук онагледихме като закони, валидни за мисленето на Косм
оса
, упражняват своето действие също и в човека.
В наши дни се налага завесата, която скрива една такава тайна, да бъде вдигната, поне до известна степен.
Защото законите, които тук онагледихме като закони, валидни за мисленето на Космоса, упражняват своето действие също и в човека.
И тяхното познаване води дотам, че ние започваме да разбираме живота и разбирайки го, започваме да разбираме и себе си, така че, ако поради една или друга причина сме едностранчиво поставени в живота, вече знаем: Всички ние принадлежим към едно голямо цяло, понеже сме частици от мисловната логика на Космоса. Духовната наука е тук, за да разгадаваме тези отношения; тя ни помага да разбираме нашата едностранчивост по отношение на нашите заложби и ние преодоляваме тази едностранчивост в същата степен, в която постигаме широта и всестранност на убежденията си чрез изучаване на духовната наука. Така ние навлизаме в онова душевно настроение, което е необходимо тъкмо за нашата епоха.
към текста >>
И тяхното познаване води дотам, че ние започваме да разбираме живота и разбирайки го, започваме да разбираме и себе си, така че, ако поради една или друга причина сме едностранчиво поставени в живота, вече знаем: Всички ние принадлежим към едно голямо цяло, понеже сме частици от мисловната логика на Косм
оса
.
В наши дни се налага завесата, която скрива една такава тайна, да бъде вдигната, поне до известна степен. Защото законите, които тук онагледихме като закони, валидни за мисленето на Космоса, упражняват своето действие също и в човека.
И тяхното познаване води дотам, че ние започваме да разбираме живота и разбирайки го, започваме да разбираме и себе си, така че, ако поради една или друга причина сме едностранчиво поставени в живота, вече знаем: Всички ние принадлежим към едно голямо цяло, понеже сме частици от мисловната логика на Космоса.
Духовната наука е тук, за да разгадаваме тези отношения; тя ни помага да разбираме нашата едностранчивост по отношение на нашите заложби и ние преодоляваме тази едностранчивост в същата степен, в която постигаме широта и всестранност на убежденията си чрез изучаване на духовната наука. Така ние навлизаме в онова душевно настроение, което е необходимо тъкмо за нашата епоха.
към текста >>
Ние се научаваме да разбираме мислите на Косм
оса
едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка.
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка.
Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли. Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н.
към текста >>
Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Косм
оса
и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли.
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка.
Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия.
към текста >>
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Косм
оса
, как силите на Косм
оса
ни мислят.
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка. Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят.
Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия. И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
към текста >>
И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Косм
оса
, становищата на Косм
оса
, които произтичат от тези понятия.
Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли. Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н.
И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия.
И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
към текста >>
И така ние се чувстваме включени в логиката на Косм
оса
, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия.
И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
към текста >>
И тогава аз ставам една мисъл, която идва от йерархиите на Косм
оса
.
А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите мисли.
И тогава аз ставам една мисъл, която идва от йерархиите на Космоса.
Моята вечна същност се състои в това, че мисленето на йерархиите е нещо вечно. И след като съм обект на мислене от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда мислен от тях в моята непреходна, вечна същност. Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Космоса”.
към текста >>
Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Косм
оса
”.
А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите мисли. И тогава аз ставам една мисъл, която идва от йерархиите на Космоса. Моята вечна същност се състои в това, че мисленето на йерархиите е нещо вечно. И след като съм обект на мислене от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда мислен от тях в моята непреходна, вечна същност.
Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Космоса”.
към текста >>
262.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
То принадлежеше само на Косм
оса
, но чрез Мистерията на Голгота слезе от Косм
оса
долу и се въплъти на Земята.
Често сме говорили за това, което тогава се случва за нашата земна еволюция. Преди всичко едно същество, единствено по рода си, което до тогава е само космическо същество, се съедини чрез Мистерията на Голгота, чрез смъртта на Христос, със земната еволюция. То влезе в еволюцията на Земята по времето на Мистерията на Голгота. По-рано това същество не беше на Земята.
То принадлежеше само на Космоса, но чрез Мистерията на Голгота слезе от Космоса долу и се въплъти на Земята.
От тогава насам то живее по такъв начин на Земята, така е свързано със Земята, че живее в душите на човечеството на Земята и изживява заедно с тях живота на Земята. Ето защо цялото време преди Мистерията на Голгота е време на подготовка в еволюцията на Земята, Мистерията на Голгота даде на Земята нейния смисъл.
към текста >>
263.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Косм
оса
съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество.
Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>
Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти п
оса
ждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това.
Това, което живее в чувството и волята и остава неродено, то е ставаща, развиваща се Карма. Да приемем, че изпитваме някакво враждебно чувство към някого за да изберем един конкретен пример. Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно чувство, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система.
Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това.
В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето чувство, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното чувство. И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле. Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето чувство, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Там ние искаме това, което иначе никога не бихме искали; там ние искаме, щото това, което отговаря на едно враждебно настроение, да бъде действително изправено, защото там ние имаме правилния, истинския интерес по отношение съдържанието на религията на Боговете, по отношение на съвършения идеал на човечеството, който иска да направи от нас съвършения човек; там ние знаем, че това, което е било предизвикано от едно враждебно чувство, трябва да бъде компенсирано чрез едно противоположно изправяне. Това, което остави неродено при нашите чувства и нашата воля, трябва да бъде запазено за бъдещето след смъртта и едва тогава да се прояви.
към текста >>
Само когато дойдат предразсъдъците на ума и на сетивата, тогава това, което духовното изследване ни дава като свръхсетивни представи и което, прието в душата, ни дава стремителната сила за нейната ядка, за да може да намери своите пътища в Косм
оса
през всички бъдещи времена, тогава то се счита като глупост, като лудост и като фантастичност.
Ето защо ние така често трябва да повтаряме: това, което е минало, то бива осветлено от ясновидското съзнание. Днес ние отново го познаваме, също и като намиращо се зад булото на сетивния свят като Имагинация, Инспирация и Интуиция. По-рано то бе дадено на хората като религиозна вяра, за да не изгубят те всяка стремителна сила за времето след смъртта, за да имат в ядката на душата нещо, което може да я подържа жива и когато е напуснала физическото тяло. Сега е дошло времето, когато хората трябва да усвоят представи върху свръхсетивните светове изхождайки от разбирането, от разбирането на духовната наука. Ето защо постоянно трябва да повтаряме: Човек може да изследва тези неща в свръхсетивния свят само като духовен изследовател; но веднъж изследвани и съобщени, предадени на хората, в най-дълбоката част на нашата душа съществува нещо, което е един тайнствен език на тази душа, което може да разбере, да схване онова, което духовният изследовател е изследвал.
Само когато дойдат предразсъдъците на ума и на сетивата, тогава това, което духовното изследване ни дава като свръхсетивни представи и което, прието в душата, ни дава стремителната сила за нейната ядка, за да може да намери своите пътища в Космоса през всички бъдещи времена, тогава то се счита като глупост, като лудост и като фантастичност.
Съдържанието на духовния свят може да бъде изследван винаги само от онези, които са минали през едно езотерично развитие; да знаят това съдържание, да го преработят вътре в съзнанието, да го имат като идеи и понятия, да го притежават като една сигурност на битието на душата, на духовния свят, това е нещо, от което хората все повече и повече ще имат нужда като една необходима духовна храна.
към текста >>
264.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Онзи, който се е проникнал с Духовната наука, в неговата душа се п
оса
жда един инстинкт, който му помага да противопостави на болестта и на причинената от нея слабост укрепващото или правилното средство.
При всички обстоятелства човекът е подчинен на кармата; това постоянно трябва да се има предвид. Но сега, взимайки под внимание кармата, случва се следното: Да предположим, че определен вид заболяване сполетява някого, който е проникнал в Духовната наука по описания начин и в неговата карма е определено, че може да бъде излекуван. Естествено в кармата може да бъде определено, че той не може да бъде излекуван. Обаче, когато имаме пред нас една болест, кармата никога не говори така, че при всички обстоятелства болестта трябва да има едно развитие във фаталистичен смисъл. Тя може да бъде излекувана или не може да бъде излекувана.
Онзи, който се е проникнал с Духовната наука, в неговата душа се посажда един инстинкт, който му помага да противопостави на болестта и на причинената от нея слабост укрепващото или правилното средство.
Това, което човек изживява иначе като последствия от болестта в духовния свят, то още действува обратно като инстинкт в душите, доколкото човек се намира още във физическото тяло. Човек или предотвратява болестта или пък намира пътищата към изцелителните сили. Когато ясновидското съзнание намира правилни лечебни фактори за тази или онази болест, това става по следния път: такъв ясновиждащ има възможността да вижда пред себе си образа на болестта. Следователно да предположим, че той има пред себе си образа: тази е болестта; така и така се проявява тя отслабвайки човека. Благодарение на това, че съответният човек има ясновидско съзнание, пред него застава като противоположен образ другото: съответното настроение на здраве и укрепването, което извира от това настроение.
към текста >>
На физическото поле ние задаваме въпроси на нещата и процесите и трябва да полагаме усилия да изследваме нещата, да узнаем, как можем да образуваме от самите неща отговора на въпр
оса
, който поставяме.
Какъв е законът на това същество, на този процес? Или пък минаваме безразлични край нещата и не си задаваме никакви въпроси. На физическото поле никога не ще научим нещо разумно, ако така да се каже самите неща не ни дадат повод да задаваме въпроси на познанието, ако нещата не пораждаха загадки, така щото тези загадки се раждат в самите нас. Само с едно просто гледане на нещата и процесите ние никога не ще можем да стигнем на физическото поле до една самоуправляваща се душа. На духовното поле това е различно.
На физическото поле ние задаваме въпроси на нещата и процесите и трябва да полагаме усилия да изследваме нещата, да узнаем, как можем да образуваме от самите неща отговора на въпроса, който поставяме.
Ние трябва да изследваме нещата. На духовното поле е така, че нещата и съществата са душевно около нас; и нещата ни задават въпроси, не ние питаме нещата. Нещата ни питат, те стоят там, процесите и съществата; ние стоим срещу тях и постоянно ни задават въпроси. А сега трябва да имаме възможност да уловим от безпределното море от мъдрост това, което може да отговори на въпросите, които ни се задават. Ние не трябва да търсим отговорите от нещата и процесите, а от самите нас; защото въпроси ни задават нещата, навсякъде около нас са питащите неща.
към текста >>
Да предположим, че то ни задава въпр
оса
.
При това има значение още следното: Да предположим, че стоим пред някакъв процес или същество на духовния свят, и всъщност ние не заставаме по друг начин срещу него, освен така че то ни задава въпрос.
Да предположим, че то ни задава въпроса.
Ние стоим там с нашата мъдрост; но не намираме възможност да развием една такава воля, чувствуваща воля, волящо чувствуване, че да можем да дадем отговора от тази мъдрост, въпреки да знаем: отговорите се намират в самите нас. Нашата вътрешност има безпределна дълбочина; всички отговори се намират в нас но ние не намираме възможността действително да дадем отговора. И последствието от това е, че ние профучаваме в потока на времето покрай нещата и съществата и пропускаме възможността, подходящия момент да дадем отговора, защото не сме добили способността, може би чрез нашето минало развитие, не сме узрели да отговорим в подходящия момент на този въпрос. Ние сме се развили твърде бавно по отношение на това, което трябва да отговорим: бихме могли да отговорим едва по-късно. Но случаят не се явява отново, ние сме го пропуснали.
към текста >>
Ето защо сега бих искал да разгледам малко въпр
оса
: Как трябва да се подготвим по един правилен начин в настоящия цикъл на развитието на физическото поле, за да имаме достатъчно вътрешни импулси в духовния свят било че проникваме там чрез посвещение, било през вратата на смъртта за да имаме достатъчно духовна тласкаща сила да извлечем от дадената мъдрост това, от което се нуждаем, за да можем да създаваме действителности от струящата се и вълнуваща мъдрост?
Сега въпросът се касае за това, че за добиването на тази възможност трябва да развием чувствуването и мисленето така, както отговаря на съвременния цикъл на развитие, като се подготвим още тук на физическото поле. Защото всичко, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане, е последствие от това, което става във физическия свят между раждането и смъртта. Наистина това, което се намира в духовния свят е от такова естество, че ако искаме да разберем този духовен свят, трябва първо да усвоим нови представи и понятия: но въпреки това: събитията и процесите от двата свята са свързани помежду си както причина и следствие. Ние разбираме връзките между духовното и физическото само тогава, когато ги познаем действително като връзки на причина и следствие. Ние трябва да се подготвим във физическия свят.
Ето защо сега бих искал да разгледам малко въпроса: Как трябва да се подготвим по един правилен начин в настоящия цикъл на развитието на физическото поле, за да имаме достатъчно вътрешни импулси в духовния свят било че проникваме там чрез посвещение, било през вратата на смъртта за да имаме достатъчно духовна тласкаща сила да извлечем от дадената мъдрост това, от което се нуждаем, за да можем да създаваме действителности от струящата се и вълнуваща мъдрост?
От къде може да ни дойде тази сила? И навсякъде става дума, че не подобни неща трябва да отговорим за настоящия цикъл на развитие на човечеството. През времената, когато хората мислеха така, че се образуваха първите праизточници на споменатите мотиви в сказанията, въпросът не стоеше така; но от къде може да ни дойде такава душевна сила в съвременния цикъл на развитие? За да можем да се приближим до един отговор на този въпрос, бих искал да изтъкна следното: Можем да разгледаме различните философии и да потърсим при различните философи, по какъв начин стигат до понятието за Бога. Самопонятно е, че това трябва да бъдат такива философи, които имат достатъчно духовна дълбочина, за да се убедят разглеждайки света, че може да се говори за нещо Божествено, което прониква света.
към текста >>
265.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И от тези наши собствени елементални същества, от които сме били заобиколени през време на земния живот, които виждаме след смъртта, ние се научаваме да познаваме природата на света на елементалните същества и чрез това се подготвяме да разбираме и такива елементални същества на външния свят постепенно в нашето виждане, които сами не сме създали, но които съществуват в Косм
оса
, в духовния Космос и без нас.
И от тези наши собствени елементални същества, от които сме били заобиколени през време на земния живот, които виждаме след смъртта, ние се научаваме да познаваме природата на света на елементалните същества и чрез това се подготвяме да разбираме и такива елементални същества на външния свят постепенно в нашето виждане, които сами не сме създали, но които съществуват в Космоса, в духовния Космос и без нас.
Чрез нашето собствено творение на елементални същества ние се научаваме да познаваме и другите елементални същества. Представете си само, колко много се различава всъщност този живот между смъртта и едно ново раждане от земния живот. Първото нещо, което става след раждането, е, че човек сам не познава себе си. Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено. След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил.
към текста >>
Като чувство, което се връща към нас във вълните на волята, като такова живее нашето собствено същество разлято в Косм
оса
.
А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля. Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество. Когато сме се освободили чрез усилия от състоянието, през което трябваше първо да минем, тогава нашата воля напира на вълни, воля, която сега се излива от нас и се насочва към елементалното същество. Там, където се сблъсква с елементалното същество, тя бива отразена. Сега тя се връща не като воля, а като чувство, което идва на вълни обратно към нас в това море на волята.
Като чувство, което се връща към нас във вълните на волята, като такова живее нашето собствено същество разлято в Космоса.
Чрез това елементалните същества стават действителни за нас, чрез това ние все повече и повече ги възприемаме това, което съществува действително там навън като външен духовен свят вън от нас.
към текста >>
266.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Благодарение на това от глъбините на нашето същество се надига стремежът: Ти трябва отново да срещнеш този човек долу на Земята и трябва да направиш нещо, което да накупи неправдата, която си извършил чрез лъжата; защото това не може да бъде изкупено тук в духовния свят, тук тя можеш само да добиеш пълна яснота върху действието на лъжата в Косм
оса
.
Да предположим следователно още веднъж, че сме излъгали един човек. Сега настъпва времето, когато в духовния свят ни се предлага възможността да бъдем измъчвани от противоположната на нашата лъжа истина; но ние сме измъчвани чрез това, че отношението към човека, когото сме излъгали, в посоченото сега време се изменя така, колкото пъти виждаме този човек /и ние достатъчно често ще го виждаме с духовните очи/, че той става причина да възниква в нас противоположната на лъжата истина, която ни измъчва.
Благодарение на това от глъбините на нашето същество се надига стремежът: Ти трябва отново да срещнеш този човек долу на Земята и трябва да направиш нещо, което да накупи неправдата, която си извършил чрез лъжата; защото това не може да бъде изкупено тук в духовния свят, тук тя можеш само да добиеш пълна яснота върху действието на лъжата в Космоса.
Това, което е било създадено от този род на Земята, може да бъде изкупено, поправено отново на Земята. И човек знае, че се нуждае за изправянето от сили, които може да добие, когато отново облече едно земно тяло. Чрез това в нашата душа се ражда стремежът: Ти трябва да облечеш едно земно тяло, което да ти даде възможност да извършиш едно такова действие, чрез което да бъдат изправени несъвършенствата, които си причинил на Земята; иначе следващият път, когато ще минеш отново през смъртта, този човек отново ще се яви пред тебе и ще предизвика мъчението на истината. Вие виждате цялата духовна техника, как в духовния свят в нас е създаден стремежът да създадем едно кармическо изправяне за това или онова.
към текста >>
267.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Нехристиянско било да се говори за Христос като за едно Същество, което е космическо Същество, а това значи, че то има значение не само за Земята, а и за Косм
оса
!
Страница тридесета: „Позволете ми, скъпи мои приятели, да направя една забележка, която обаче аз мога да направя между вас а може би следващите дни още веднъж ще дадат тази възможност: Упреците и враждебността срещу нашето духовно-научно учение ще стават все по-силни и все по-силни.Враждебните сили не разполагат с много истина, но те са винаги тук. Да обмислим сега едни думи, които през последните дни можахте да прочетете и които са изговорени от една друга страна, и които са повторени тук нека да обмислим отново тези думи в заключение на това разглеждане, то отново ни показа от една друга страна, как едно космическо Същество чрез Христос се превърна в едно земно Същество аз имам пред вид думите, които са изговорени тук и които искат да кажат, дали има нещо нехристиянско в това да се говори за Христос като за едно космическо Същество. Да, изговорени са думи, които е трябвало да бъдат изговорени: „Това теософско или антропософско учение, то съвсем не вижда, колко нехристиянски е да се говори за един космически принцип, за едно космическо Същество, докато хората все още не разбират това, което Евангелията в своите подробности разказват за човешката същност на Исус". Хора, които казват нещо подобно, се мислят за истински християни, но много хора, които се мислят за християни съвсем не забелязват, че със своето християнство те унижават, бият истинското християнство.
Нехристиянско било да се говори за Христос като за едно Същество, което е космическо Същество, а това значи, че то има значение не само за Земята, а и за Космоса!
Това се твърди от една страна и то иска да защитава християнството от духовното изследване. Казано било, че Христос, така както Той пристъпва срещу нас, е Този, който ще живее в човешките души, докато съществува Земята, без ние да вземаме под внимание космическото в него. Аз не вярвам, че много хора забелязват, колко неевангелски са тези думи. Хората може би някога ще отбележат: „Тук говори една враждебност срещу Духовната Наука, сега наистина човек може да разбере това. Това е така, сякаш е изговорено от християнска гледна точка".
към текста >>
268.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Както грехопадението и изкушението имат работа с това, което п
оса
ди в човека свободата, дарбата за различаване на доброто от злото, на красивото от грозното, на истинното от фалшивото, така и Мистерията на Голгота има работа с това, човешката душа да може да намери отново пътя към Божественото, така че тя да знае: в нея може да сияе Божественото, Божественото може да проникне в нея.
Както грехопадението и изкушението имат работа с това, което посади в човека свободата, дарбата за различаване на доброто от злото, на красивото от грозното, на истинното от фалшивото, така и Мистерията на Голгота има работа с това, човешката душа да може да намери отново пътя към Божественото, така че тя да знае: в нея може да сияе Божественото, Божественото може да проникне в нея.
В тези два религиозни дара е включено, така да се каже, всичко най-важно от Земната еволюция, всичко онова от Земната еволюция, което има работа с това, което душата може да изживее в нейните най-дълбоки глъбини и което е най-дълбоко свързано със същността и развитието на човешката душа.
към текста >>
Да поставим пред нашия духовен поглед факта, че Висшият Съвет на Йерусалим счита преди всичко като много важно да зададе на Христос Исус въпр
оса
относно това, как той гледа на себе си по отношение на Божественото и дали той признава себе си за Син Божий.
Да поставим пред нашия духовен поглед факта, че Висшият Съвет на Йерусалим счита преди всичко като много важно да зададе на Христос Исус въпроса относно това, как той гледа на себе си по отношение на Божественото и дали той признава себе си за Син Божий.
И нека обгърнем с нашия духовен поглед факта, че Висшият Съвет счита за най-голямото богохулство това, което Христос Исус е могъл да изрече. Нека да държим и по-нататък пред очите това, че пред нас стои една историческа сцена, в която народът крещи и беснее, искайки смъртта на Христос Исус. И нека да се опитаме сега още веднъж да си представим, какво означава всъщност исторически това викане и беснеене на народа. Да се запитаме още веднъж: какво би трябвало да познае народът в Христос Исус?
към текста >>
269.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И въпреки това, умрелият човек отново се чувствува като магнетически привлечен към тези свои идеали, той се чувствува като че ли е омагь
оса
н от тези идеали.
Когато човекът е преминал през Портата на смъртта и има пред себе си добре познатата карти на живота, която представлява един спомен за из миналия живот, тогава в тази картина на живота е втъкан също и светът на неговите идеали. И този; свят на идеалите може да застане за човека след смъртта по такъв на чин пред неговата душа, че той да чувствува по отношение на него нещо, което бихме могли да облечем с думите: "Да, тези идеали, които бяха разпалили и озарили най-дълбоко моето сърце, на които съм гледал като на най-ценното, като на най-вътрешното благо на моето сърце, тези идеали сега ми изглеждат като нещо чуждо. Те изглеждат така, като че ли съвсем не принадлежат на всичко онова, за което аз си спомням като за действителни земни преживявания на физическото поле".
И въпреки това, умрелият човек отново се чувствува като магнетически привлечен към тези свои идеали, той се чувствува като че ли е омагьосан от тези идеали.
Тези идеали могат да имат нещо извънредно привличащо за мъртвия. Но те могат да имат и нещо, което да го изпълва с една лека уплаха, за която той чувствува, че може да стане опасно за него, че това може да го отчужди от Земната еволюция и от всичко, което свързва Земната еволюция с един живот, който е между смъртта и едно ново раждане. За да се изкажа съвсем ясно, скъпи мои приятели, бих искал да свържа тези неща с конкретни изживявания, бих искал да ги свържа с изживявания, кои то някои от приятелите, стоящи тук, вече познават, които обаче тази вечер ще осветлим особено от една определена гледна точка, за да могат да бъдат съпоставени с това, което току-що казах за природата на човешките идеали.
към текста >>
Човек може често пъти да види, каква съпротива среща днес оповестяването на окултното учение, така както ние го разбираме и човек може би често може да постави въпр
оса
(Аз не искам да кажа, че човек „се съмнява, а че човек „поставя въпр
оса
"): какъв напредък ще намери това окултно учение в човешките сърца, в човешките души?
Това е едно фактическо окултно състояние на нещата. Аз многократно вече съм обяснявал на нашите антропософски приятели на други места това фактическо окултно състояние на нещата, сега изтъкнах не що, което може да бъде важно за нашето днешно разглеждане. Така както се представи това окултно състояние на нещата по отношение на Кристиян Моргенщерн, то ми показва и нещо друго.
Човек може често пъти да види, каква съпротива среща днес оповестяването на окултното учение, така както ние го разбираме и човек може би често може да постави въпроса (Аз не искам да кажа, че човек „се съмнява, а че човек „поставя въпроса"): какъв напредък ще намери това окултно учение в човешките сърца, в човешките души?
Съществува ли някаква гаранция, някакво поръчителство за това, че всичко, което днес изработваме вътре в Антропософското Общество ще действува по-нататък в течение на духовното развитие на човечеството? Съзерцаването на това, което душата на нашия приятел е станала, ни дава от окултния свят една такава гаранция. Защо? Нашият приятел, който ни остави стихотворенията „Ние намерихме един път", живее във величествената космическа панорама, която е като един вид душевно тяло за него след смъртта; той възприе в себе си онова, което ние имахме да кажем за Христос, докато беше свързан с нас в лоното на Антропософското учение. Като прие Антропософското учение, като свърза Антропософското учение със своята душа така, че то стана действително духовната сърдечна кръв на неговата душа, той прие това учение също в своята душа така, че това Антропософско учение съдържание в себе си Христос като субстанция. Той прие това учение същевременно със Съществото Христос.
към текста >>
/* От началото на 20-ти век до 1912 година постепенно, но накрая и окончателно от Теософското Общество се отделя Антропософското Общество, като най-главната причина е коренно различното отношение на двете общества към въпр
оса
за Христос.
Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер". Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим. И трябва да кажа, че още тази статия беше написана в онези линии, макар и не изразени в думи, в които нашето Теософско тогава, а сега Антропософско Общество, трябваше да се движи и бих могъл да кажа: „Тази статия също беше проникната от Христос". Когато човек приема статията, той прие ма това, което е Християнска кръв на живота. Може би днес трябва да спомена, че тази статия намери най-силната опозиция също в кръга на малцината, които се бяха присъединили към нашето Антропософско Общество от старото Теософско движение*.
/* От началото на 20-ти век до 1912 година постепенно, но накрая и окончателно от Теософското Общество се отделя Антропософското Общество, като най-главната причина е коренно различното отношение на двете общества към въпроса за Христос.
Бележка на преводача/.Тази статия беше навсякъде приета като нещо, което всъщност е напълно нетеософско. Личността, за която току-що говорих, се застъпи за тази статия с най-голямата топлина на сърцето и с най-дълбоката задушевност и аз можех да си кажа: това съгласие тежи повече за по-нататъшното развитие на Антропософското движение, отколкото цялата останала опози ция, когато се касае за истината. Накратко казано, тази душа беше изцяло втъкана в това, което трябваше да се влее в нашето духовно течение. Тя почина скоро след това, тя премина през Портата на смъртта още през 1904 година. Известно време след смъртта тя трябваше да води борба в духовния свят, за да постигне това, което тя самата в същност беше.
към текста >>
270.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Сега антропософът се намира пред трудността, която възниква от въпр
оса
: Щом като разбойникът от дясно на Христос трябва да измие това, което е направил със своята Карма, какво трябва да означава тогава, че Христос му казва, като същевременно го извинява и му прощава: "Още днес ти ще бъдеш с Мен в Рая".
Достатъчно е само да си припомним следното: Христос е разпнат на кръста между двамата разбойници. Разбойникът от лявата страна се подиграва с Христос: "Ако ти искаш да бъдеш Бог, помогни на себе си и на нас! " Разбойникът от дясната страна казва след това, че другият отляво не трябва да говори така, защото и двамата са заслужили съдбата да бъдат разпънати на кръст заради делата им, но този, които е разпънат между тях е невинен, а трябва да изпита същата съдба. И разбойникът отдясно прибавя: "Когато бъдеш в Твоето Царство, спомни си за мене" А Христос му отговаря: „Истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мен в Рая". Без съмнение тези думи не могат просто да бъдат отхвърлени от Евангелията, също така да се спори за тях, защото те са едни важни и пълни със значение думи.
Сега антропософът се намира пред трудността, която възниква от въпроса: Щом като разбойникът от дясно на Христос трябва да измие това, което е направил със своята Карма, какво трябва да означава тогава, че Христос му казва, като същевременно го извинява и му прощава: "Още днес ти ще бъдеш с Мен в Рая".
Антропософът може да каже: "Този разбойник от дясната страна на Христос трябва да измие своето провинение със своята Карма така, както това трябва да направи разбойникът от лявата страна на Христос. Защо се прави тук чрез Христос една разлика между десния и левия разбойник? ". Няма никакво съмнение, че тук изниква една трудност за антропософското схващане на Кармата. Тази трудност също не може лесно да се разреши; тя обаче се разрешава, когато човек се задълбочи навътре дълбоко в християнството именно с духовно-научното изследване, когато се опитаме да отидем надълбоко в християнството. И сега искам да засегна въпроса от една съвършено друга страна, от една страна, чиято същност ви е наистина вече позната, която обаче все пак може да донесе близо до нас особените отношения, които са налице там.
към текста >>
И сега искам да засегна въпр
оса
от една съвършено друга страна, от една страна, чиято същност ви е наистина вече позната, която обаче все пак може да донесе близо до нас особените отношения, които са налице там.
Сега антропософът се намира пред трудността, която възниква от въпроса: Щом като разбойникът от дясно на Христос трябва да измие това, което е направил със своята Карма, какво трябва да означава тогава, че Христос му казва, като същевременно го извинява и му прощава: "Още днес ти ще бъдеш с Мен в Рая". Антропософът може да каже: "Този разбойник от дясната страна на Христос трябва да измие своето провинение със своята Карма така, както това трябва да направи разбойникът от лявата страна на Христос. Защо се прави тук чрез Христос една разлика между десния и левия разбойник? ". Няма никакво съмнение, че тук изниква една трудност за антропософското схващане на Кармата. Тази трудност също не може лесно да се разреши; тя обаче се разрешава, когато човек се задълбочи навътре дълбоко в християнството именно с духовно-научното изследване, когато се опитаме да отидем надълбоко в християнството.
И сега искам да засегна въпроса от една съвършено друга страна, от една страна, чиято същност ви е наистина вече позната, която обаче все пак може да донесе близо до нас особените отношения, които са налице там.
към текста >>
Но това е едва началото на въпр
оса
, защото сега вие самопонятно можете да кажете: Да, тогава небесното съждение стои просто в противоречие със земното съждение.
Обаче в намиращия се отдясно на Христос разбойник, непосредствено преди смъртта се събужда съзнанието: „Твоето Царство, о Христе, е едно друго царство, спомни си за мене, когато бъдещ в твоето царство". В този момент разбойникът от дясната страна на Христос показва, че има едно предчувствие за това, че Христос принадлежи на едно друго Царство, къде то царува съвършено друга разсъдъчна способност в сравнение с тази на Земята. Тогава от съзнанието, че се намира в своето царство, Христос може да отговори: „Истина ти казвам, чрез това, че ти предчувствуваш нещо за моето Царство, ще бъдеш днес (именно с умирането) заедно с мен в моето Царство". Тук ние имаме едно указание за свръхземната сила на Христос, която привлича човешката индивидуалност в едно духовно Царство. Земното съждение, човешкото съждение трябва самопонятно да каже: „По отношение на Кармата, както левият така и десният разбойник трябва да изплатят своя грях"; обаче за небесното съждение важи нещо друго.
Но това е едва началото на въпроса, защото сега вие самопонятно можете да кажете: Да, тогава небесното съждение стои просто в противоречие със земното съждение.
Как може Христос да прости там, където земното съждение изисква една кармическа справедливост? "
към текста >>
Защото всичко, всичко, което се каза днес и което точка по точка може да бъде доказа но с най-важни места от Новия Завет, всичко ни говори така: всичко това, което е Христос за нас, е поради причината, че Той не е едно Същество като другите човеци, а е едно Същество, което отгоре, то ва значи „от Косм
оса
" се вля в човешкото Земно развитие при Йоановото кръщение в реката Йордан.
И това именно прави Христос. Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена един обективен грях за цялото Земно развитие. За това естествено ние трябва да имаме само интерес. Кога то обаче схващаме нещата така, тогава наистина ще бъде свързана с много други неща и една по-силна сериозност, с едно вярно и истинно схващане за Христос. Една по-дълбока сериозност ще се свърже с това схващане и от някои схващания за Христос ще отпаднат някои неща, които за този, който приема с цялата сериозност схващането за Христос в своята душа, биха могли да изглеждат направо като своенравни, като цинични.
Защото всичко, всичко, което се каза днес и което точка по точка може да бъде доказа но с най-важни места от Новия Завет, всичко ни говори така: всичко това, което е Христос за нас, е поради причината, че Той не е едно Същество като другите човеци, а е едно Същество, което отгоре, то ва значи „от Космоса" се вля в човешкото Земно развитие при Йоановото кръщение в реката Йордан.
Всичко говори за космическата природа на Христос. И този, който схваща в дълбок смисъл как Христос поставя Себе си спрямо дълговете и греховете, би могъл да каже: „Именно защото в течение на Земното битие човекът не можеше да заличи своите грехове спрямо цялата Земя, трябваше да слезе едно космическо Същество, за да стане възможно да бъдат заличени греховете от Земята".
към текста >>
НАГОРЕ