Търсене в текстове за 'Органи'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 11

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 , 10 , 11 ,

Намерени са 10059 резултата от 1216 текста в 11 страници с части от думите : 'Органи'.
На страница 11: 59 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира.
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди. Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят. По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни. Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.
към текста >>

Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа.
Но това отива още по-далеч, господа. Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, постепенно се образува ембрион. Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа. При този процес винаги става нещо - макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, които са здрави, - при жените винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние. Защо става това? Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината. Що за топлинно състояние е това?
към текста >>

2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Ако би се наложило да живеем тогава, притежавайки днешните сетивни органи, ние бихме били вътре в мировото яйце, от което не може да се надникне навън.
Ето така трябва да си представяте как е изглеждала Земята някога. Ако вие бихте се намирали на тази Земя с днешните очи, не бихте открили такова зрелище, като намиращите се навън звезди, Слънце и Луна. Звезди вие не бихте видели. Бихте видели в безграничното въздушно море това, което след някое време е изчезнало. Ако би се наложило да живеем тогава, притежавайки днешните сетивни органи, ние бихме били вътре в мировото яйце, от което не може да се надникне навън. Ние бихме били вътре в мировото яйце! И вече можете да си представите, че и Земята е изглеждала съвсем различно. Била е напълно запълнена от гигантски яйчен жълтък, уплътнена течност с много плътно въздушно обкръжение - атмосфера, подобна на белтъка, намиращ се в яйцето днес.
към текста >>

Органите се образуват в пълно съответствие с това как ще се използват.
Ако съвсем реално си представите всичко, което ви описвам, би трябвало да си кажете: да, тогава не са можели да живеят същества като днешните. Разбира се, такива същества, като съвременния слон и други подобни, даже човекът в неговия съвременен вид просто биха потънали, а освен това не биха могли да дишат. И доколкото те не биха могли да дишат, нямаше да имат дробове в техния съвременен вид. Органите се образуват в пълно съответствие с това как ще се използват. Интересно е, че орган просто няма, ако той не се използва. Така че дробовете са се развивали според това, доколко въздухът се е очиствал от серните и метални примеси, които са били в него в древното време.
към текста >>

Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака.
Ако днес говорим за формите на съвременните риби, тези форми са такива, защото водата е течна, нали така? Даже морската вода е относително течна; тя съдържа много разтворени соли, но въпреки това е относително течна. В миналото в това плътно море, в тази плътна течност, служеща за опаковка на Луната, е било разтворено всичко възможно. Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, понеже водата е била много плътна. Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва. Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака. Образуването им е заемало междинно положение. Виждате ли, ако имате плавници - знаете как изглеждат плавниците, - те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите, е ципа, изсъхнала мускулна тъкан. И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости. При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън. Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре.
към текста >>

Тези образувания още не са били пера; те са били образувани от изсъхнали тъкани, с помощта на които животните са се удържали в уплътнения въздух, при това тези образувания са били наполовина дихателни органи, наполовина органи за приемане на храна.
В перата има от тези изсушени мускулни тъкани, това е изсушена тъкан. С помощта на тези изсушени тъкани животните са могли да образуват крайниците, които са им били нужни. Това не са били крила в съвременния смисъл, но са ги носели по въздуха и са приличали на крила, те не са били крила като днешните. Преди всичко едните и другите много силно са се отличавали в едно. Виждате ли, днес много малко е останало от това, което са били тези забележителни криловидни образувания: днес е останало само линеенето, когато птиците губят оперението си. Тези образувания още не са били пера; те са били образувани от изсъхнали тъкани, с помощта на които животните са се удържали в уплътнения въздух, при това тези образувания са били наполовина дихателни органи, наполовина органи за приемане на храна. Те са вдишвали това, което се е намирало във въздушната обкръжаваща среда. Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както птицата има пера по цялото тяло. Такива криле са служили за вдишване на въздух и за отделяне на въздух. Днес от това е останал само процесът на линеене. Но по-рано, за да се храни, птицата е трябвало да разпери своята тъкан над това, което е поглъщала от въздуха, а после тя отново е отделяла от себе си каквото не е било използвано.
към текста >>

Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както птицата има пера по цялото тяло.
Това не са били крила в съвременния смисъл, но са ги носели по въздуха и са приличали на крила, те не са били крила като днешните. Преди всичко едните и другите много силно са се отличавали в едно. Виждате ли, днес много малко е останало от това, което са били тези забележителни криловидни образувания: днес е останало само линеенето, когато птиците губят оперението си. Тези образувания още не са били пера; те са били образувани от изсъхнали тъкани, с помощта на които животните са се удържали в уплътнения въздух, при това тези образувания са били наполовина дихателни органи, наполовина органи за приемане на храна. Те са вдишвали това, което се е намирало във въздушната обкръжаваща среда. Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както птицата има пера по цялото тяло. Такива криле са служили за вдишване на въздух и за отделяне на въздух. Днес от това е останал само процесът на линеене. Но по-рано, за да се храни, птицата е трябвало да разпери своята тъкан над това, което е поглъщала от въздуха, а после тя отново е отделяла от себе си каквото не е било използвано. Така че тази птица е била устроена много интересно.
към текста >>

Те са образувани така, че вътре в тях още може да се възприеме органичното, това, което някога е било свързано с живота.
Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре. Тя не е като нашето минерално царство, а е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята. В същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер. Оттук и тази особена форма на лунните планини. Всички тези лунни планини изглеждат като започнали да се образуват рога. Те са образувани така, че вътре в тях още може да се възприеме органичното, това, което някога е било свързано с живота.
към текста >>

Тези неща се поднасят в несистематизиран вид, доколкото днес още няма правилна представа за човека, особено там, където човек е организиран по-фино.
Тези неща се поднасят в несистематизиран вид, доколкото днес още няма правилна представа за човека, особено там, където човек е организиран по-фино. Днес си представят човека грубо и примитивно: ние вдишваме кислород, той образува в нас въглероден двуокис, който издишваме. Прекрасно. Разбира се, ние вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис. Не бихме могли да живеем, ако го нямаше това дишане. Но във въздуха, който вдишваме днес, винаги се съдържа силиций, истински силиций, и ние винаги вдишваме неголямо количество силиций. От него има достатъчно, тъй като в обкръжаващата ни среда се съдържа около четиридесет и осем, четиридесет и девет процента силиций.
към текста >>

Докато ние дишаме, в системата за обмяна на веществата надолу отива кислородът и се съединява с въглерода; но кислородът същевременно се издига и нагоре към сетивните органи и към мозъка, към нервната система, той се разпространява навсякъде.
Днес си представят човека грубо и примитивно: ние вдишваме кислород, той образува в нас въглероден двуокис, който издишваме. Прекрасно. Разбира се, ние вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис. Не бихме могли да живеем, ако го нямаше това дишане. Но във въздуха, който вдишваме днес, винаги се съдържа силиций, истински силиций, и ние винаги вдишваме неголямо количество силиций. От него има достатъчно, тъй като в обкръжаващата ни среда се съдържа около четиридесет и осем, четиридесет и девет процента силиций. Докато ние дишаме, в системата за обмяна на веществата надолу отива кислородът и се съединява с въглерода; но кислородът същевременно се издига и нагоре към сетивните органи и към мозъка, към нервната система, той се разпространява навсякъде. И там той се съединява със силиция и образува в нас кремъчна киселина. Така че можем да кажем: ако тук имаме човек (изобразява го на дъската) и той вдишва въздух, тук той има кислород. Той влиза в него.
към текста >>

Въобще всичко, което се намира в нервите, което се намира в органите на сетивното възприятие, съдържа кремъчна киселина.
Но горе силицият се съединява в нас с кислорода и тук, в нашата глава, се издига кремъчната киселина, която обаче не става в главата ни така твърда, като кварца. Това би била, разбира се, лоша работа, ако вътре в нас биха се образували кварцови кристали: тогава вместо коса на нас биха ни израствали кварцови кристали - това би било доста красиво и забавно! Но виждате ли, без него нямаше да можем да минем, тъй като косата, която ни расте, съдържа в себе си много кремъчна киселина. Само че тя там се намира не в кристална форма, а в течно състояние. Косата съдържа много кремъчна киселина. Въобще всичко, което се намира в нервите, което се намира в органите на сетивното възприятие, съдържа кремъчна киселина.
към текста >>

Виждате ли, в този случай трябва да им се предпише да вземат кремъчна киселина; тя способства за издигането на хранителните вещества нагоре, до сетивните органи и до главата.
Само помислете: хранителните продукти, които постъпват през устата на човека в стомаха му, трябва да преминат през всевъзможни междинни стадии, докато не постъпят в главата му, например в очите, в ушите. Това е дългият път, който трябва да изминават хранителните продукти. Необходими са спомагателни сили, за да могат тези продукти въобще да се доберат дотук. Може да стане така, че тези спомагателни сили да не достигат. Да, при много хора тези спомагателни сили са твърде малко, така че хранителните продукти не работят правилно горе, в главата на човека. Виждате ли, в този случай трябва да им се предпише да вземат кремъчна киселина; тя способства за издигането на хранителните вещества нагоре, до сетивните органи и до главата. След като бъде забелязано, че макар стомашно-чревното храносмилане при човека да функционира правилно, това храносмилане не достига до сетивните органи, не достига до главата, не достига до кожата, трябва в качеството на лекарствено средство да се предпише препарат с кремъчна киселина. Тогава ще бъде видно каква огромна роля играе кремъчната киселина в човека.
към текста >>

След като бъде забелязано, че макар стомашно-чревното храносмилане при човека да функционира правилно, това храносмилане не достига до сетивните органи, не достига до главата, не достига до кожата, трябва в качеството на лекарствено средство да се предпише препарат с кремъчна киселина.
Това е дългият път, който трябва да изминават хранителните продукти. Необходими са спомагателни сили, за да могат тези продукти въобще да се доберат дотук. Може да стане така, че тези спомагателни сили да не достигат. Да, при много хора тези спомагателни сили са твърде малко, така че хранителните продукти не работят правилно горе, в главата на човека. Виждате ли, в този случай трябва да им се предпише да вземат кремъчна киселина; тя способства за издигането на хранителните вещества нагоре, до сетивните органи и до главата. След като бъде забелязано, че макар стомашно-чревното храносмилане при човека да функционира правилно, това храносмилане не достига до сетивните органи, не достига до главата, не достига до кожата, трябва в качеството на лекарствено средство да се предпише препарат с кремъчна киселина. Тогава ще бъде видно каква огромна роля играе кремъчната киселина в човека.
към текста >>

Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества.
Докато Земята се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е. Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина. Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина. Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие. Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества. А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси. И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо.
към текста >>

Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлявали сетивен орган.
И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо. Това са били животни, при които доминирали силите на храненето, всъщност те представлявали само търбух с недодялани крайници. Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлявали сетивен орган. Те представлявали истински сетивни органи, съдействали Земята да бъде не само оживена, но и да чувства всичко благодарение на тези сетивни органи, които летели наоколо, които били тогавашните предшественици на птиците.
към текста >>

Те представлявали истински сетивни органи, съдействали Земята да бъде не само оживена, но и да чувства всичко благодарение на тези сетивни органи, които летели наоколо, които били тогавашните предшественици на птиците.
Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо. Това са били животни, при които доминирали силите на храненето, всъщност те представлявали само търбух с недодялани крайници. Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлявали сетивен орган. Те представлявали истински сетивни органи, съдействали Земята да бъде не само оживена, но и да чувства всичко благодарение на тези сетивни органи, които летели наоколо, които били тогавашните предшественици на птиците.
към текста >>

3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

Тук би могло например да си представим - защото в света може всичко да стане, - че вместо нашите дробове, биха могли да се формират такива органи, посредством които човек би могъл да всмуква този белтък.
Тук би могло например да си представим - защото в света може всичко да стане, - че вместо нашите дробове, биха могли да се формират такива органи, посредством които човек би могъл да всмуква този белтък. Днес ние можем да приемаме храната през устата. Защо да не е можело да възникне нещо по-функционално от устата, своего рода белодробен орган? В света всичко може да възникне. Възниква даже това. което сега още е невъзможно.
към текста >>

А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци.
Въздухът е мъртъв. Именно благодарение на факта, че сярата, водородът и въглеродът са отделени от него, кислородът и азотът са станали мъртви. Ние се вглеждаме в изпълнения със светлина въздух, който е мъртъв. Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи. А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци. Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви. Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание. Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира. Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя. Но има и още нещо, господа!
към текста >>

4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

Да допуснем, че пред вас има човек, човешки организъм; тук е стомахът, хранопроводът, тук той излиза до устата (изобразява го на дъската).
Да допуснем, че пред вас има човек, човешки организъм; тук е стомахът, хранопроводът, тук той излиза до устата (изобразява го на дъската). Този човек яде парче хляб. Тук той го слага в устата си, тук то постепенно е сдъвкано, в стомаха става още по-течно, сега се разпространява в кръвта и отива навсякъде, придобива фина форма, съвсем фина и се разпространява тук.
към текста >>

Чрез кръвта въздухът се разпространява по целия организъм; и днес още възниква този въздушен човек, на което, както виждате, способства човекът като цяло!
Човек вдишва въздух; първо той се намира навън, а веднага след това - вътре. Чрез кръвта въздухът се разпространява по целия организъм; и днес още възниква този въздушен човек, на което, както виждате, способства човекът като цяло! Възниква въздушният човек. Следователно, ако кажа: някога човек е бил въздухоподобен, преди да се втвърди и кристализира благодарение на своите кости, няма да кажа нищо, което не съществува и днес. Всеки път, когато вдишвате, създавате този въздушен човек. В предишните епохи е бил само този въздушен човек, а твърдите, плътни, земни съставни негови части едва са започвали да се изработват.
към текста >>

5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни.
При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него. Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише! Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб.
към текста >>

В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб.
Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него. Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише! Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб. И той би нарисувал редом един до друг двадесет или тридесет черни дроба наведнъж.
към текста >>

Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре.
Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него. Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише! Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб. И той би нарисувал редом един до друг двадесет или тридесет черни дроба наведнъж.
към текста >>

Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи.
Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише! Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб. И той би нарисувал редом един до друг двадесет или тридесет черни дроба наведнъж.
към текста >>

6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, мазнините не се усвояват от човешкия организъм така лесно, както въглехидратите и солите.
Сега, господа, ще преминем към мазнините въобще. Растенията, почти всички растения, съдържат мазнини, растителни масла, които те изработват от минерални вещества. Виждате ли, мазнините не се усвояват от човешкия организъм така лесно, както въглехидратите и солите. Солите въобще не се изменят. Ако солите супата си, солта, която слагате тук, в почти неизменен вид се издига в главата ви. Вие я въвеждате в главата. Ако ядете картофи, във вашата глава постъпва не картоф, а захар; изменението става по гореописания от мен начин. Обаче в случая с мазнините, независимо дали ядете растителни или животински мазнини, работата не стои така просто.
към текста >>

Ако човек има в себе си мазнини - животното също, това е негова собствена заслуга, заслуга на неговия организъм.
Обаче с мазнините работата не стои така просто. Ако човек има в себе си мазнини - животното също, това е негова собствена заслуга, заслуга на неговия организъм. Мазнините са в пълна мяра собствен продукт. Следователно това, което човек приема в себе си отвън в растителните и животински мазнини, се унищожава, разлага се, и в това преодоляване на мазнините той развива сила. В случая с картофите, ръжта и пшеницата човек развива сила, преобразувайки веществата; в случая с мазнините, които яде, той развива сила и унищожава вещества. Ако аз унищожавам нещо по външен начин, ставам уморен и вял. Но ако вътрешно унищожавам много мазен бифтек, аз също ставам от това по-слаб, но това унищожаване на твърде мазния бифтек или унищожаването на растителната мазнина отново ми дава сила, за да мога да изработя своя собствена мазнина, ако тялото ми е предразположено към това.
към текста >>

Човек трябва да изгради самите храносмилателни органи.
Но работата стои така, господа, че въздействие трябва да се оказва не само върху главата и средната, гръдна част на човека. Човек трябва да изгради самите храносмилателни органи. На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни органи. Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (вж. рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част на тялото.
към текста >>

На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни органи.
Но работата стои така, господа, че въздействие трябва да се оказва не само върху главата и средната, гръдна част на човека. Човек трябва да изгради самите храносмилателни органи. На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни органи. Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (вж. рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част на тялото.
към текста >>

Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете.
Но работата стои така, господа, че въздействие трябва да се оказва не само върху главата и средната, гръдна част на човека. Човек трябва да изгради самите храносмилателни органи. На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни органи. Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (вж. рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част на тялото.
към текста >>

Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос на сили - гледайки го, ние имаме на разположение всичко, което подхранва органите ни в областта на гърдите.
Гледайки нашите поля, засети с есенници и пролетници, можем да кажем: колко добре е, че ги има. Защото от тях ще получим храна за нашата глава. Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос на сили - гледайки го, ние имаме на разположение всичко, което подхранва органите ни в областта на гърдите. Ако разглеждаме сливи, ябълки и други растящи на дърветата плодове - както виждате, тях също не е задължително да ги варите, тъй като през лятото всички те се варят на слънце, следователно тук има място вътрешното съзряване. Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце, не зрее, а се втвърдява - това са стъблата и прочие. Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове. Тогава трябва да ги варим, да правим компоти и други подобни. Следователно при заболявания на червата трябва да се грижим за това, човек да получава плодове под формата на компоти, каша, мус и т. н.
към текста >>

Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове.
Гледайки нашите поля, засети с есенници и пролетници, можем да кажем: колко добре е, че ги има. Защото от тях ще получим храна за нашата глава. Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос на сили - гледайки го, ние имаме на разположение всичко, което подхранва органите ни в областта на гърдите. Ако разглеждаме сливи, ябълки и други растящи на дърветата плодове - както виждате, тях също не е задължително да ги варите, тъй като през лятото всички те се варят на слънце, следователно тук има място вътрешното съзряване. Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце, не зрее, а се втвърдява - това са стъблата и прочие. Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове. Тогава трябва да ги варим, да правим компоти и други подобни. Следователно при заболявания на червата трябва да се грижим за това, човек да получава плодове под формата на компоти, каша, мус и т. н. Ако областта на червата е напълно здрава, тогава плодовете, благодарение на съдържащия се в тях белтък, служат за изграждане на долната част на тялото. Белтъкът в плодовете на растенията осъществява за вас изграждането на вашия стомах, този белтък изгражда всичко това, което човек има в своята долна част на тялото като храносмилателни органи.
към текста >>

Белтъкът в плодовете на растенията осъществява за вас изграждането на вашия стомах, този белтък изгражда всичко това, което човек има в своята долна част на тялото като храносмилателни органи.
Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце, не зрее, а се втвърдява - това са стъблата и прочие. Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове. Тогава трябва да ги варим, да правим компоти и други подобни. Следователно при заболявания на червата трябва да се грижим за това, човек да получава плодове под формата на компоти, каша, мус и т. н. Ако областта на червата е напълно здрава, тогава плодовете, благодарение на съдържащия се в тях белтък, служат за изграждане на долната част на тялото. Белтъкът в плодовете на растенията осъществява за вас изграждането на вашия стомах, този белтък изгражда всичко това, което човек има в своята долна част на тялото като храносмилателни органи.
към текста >>

Предполагало се, че този белтък, ако е особено много, ще бъде преработен в организма на човека и че при това в урината ще се открие, че той е ял белтък.
Това доведе дотам, че в материалистичната епоха хора, изучаващи медицина, препоръчваха завишаване на дневните норми за потребление на белтъчини; твърдяха, че е необходимо от сто и двадесет до сто и петдесет грама белтък. Това е безсмислица! Днес е известно, че на човек е необходима само четвърт от това. Фактически ако човек яде така страшно много белтъчини, което не е необходимо, тогава става това, което е станало с един професор и неговия асистент. Те са искали да нахранят както следва с белтък един изтощен човек. Предполагало се, че този белтък, ако е особено много, ще бъде преработен в организма на човека и че при това в урината ще се открие, че той е ял белтък. При този човека се открило обаче ето какво: урината не показвала, че белтъкът се е преработил вътре в тялото. Те не се досещали, че белтъкът може просто да се отдели през правото черво. Професорът бил съвсем разярен по този повод. И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило?
към текста >>

Трябва да се знае, че мазнините въздействат преимуществено върху сърцето и кръвоносните съдове - артерии и вени, а белтъкът действа преимуществено върху органите от долната част на тялото.
И още нещо: трябва да се знае как действат отделните вещества. Трябва да се знае, че солите действат главно върху главата, въглехидратите, съдържащи се в нашите основни продоволствени продукти, в хляба и картофите, действат на дихателната система и шията - белите дробове, гърлото, небцето и т. н. Трябва да се знае, че мазнините въздействат преимуществено върху сърцето и кръвоносните съдове - артерии и вени, а белтъкът действа преимуществено върху органите от долната част на тялото. Главата въобще не получава нищо особено от белтъчините. Белтъкът, който присъства в главата - естествено главата трябва да бъде построена от белтък, защото той представлява жива субстанция, - този белтък човек също трябва сам да изгради за себе си. И ако човек употребява прекомерно много белтъчини, не следва да вярва, че с това особено оздравява своя мозък, напротив, неговият главен мозък ще бъде отровен.
към текста >>

Белтък: органи в долната част на тялото
Белтък: органи в долната част на тялото
към текста >>

7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Същото прави човешкият организъм, нашето тяло, с белтъка.
Представете си, господа, как стои работата с белтъка. Представете си, че сте човек във висша степен начетен, вие сте толкова умел човек, че доверявайки се на майсторлъка си, решавате да направите часовник. Но вие никога не сте виждали нищо повече от това, как изглежда часовникът отвън. В този случай няма да ви се отдаде веднага да направите часовник. Но ако рискувате напълно да разглобите този часовник, да го разложите на съставните му части и да отбелязвате при това, как цялото това нещо е устроено, така, разглобявайки часовника, ще се научите как следва да го сглобите отново. Същото прави човешкият организъм, нашето тяло, с белтъка. То трябва да получи белтъка, да го погълне в себе си и съвсем да го разложи. Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка. Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а - ако процесът става в червата - въглерод, азот, кислород, водород и сяра. Виждате ли, сега човекът е разложил белтъка, подобно на човек, разглобил часовник. Вие ще кажете: но ако човек е разглобил часовник един път, при това придобива достатъчен опит, за да прави часовници и по-нататък; подобно на това на човек би му било достатъчно един път да се нахрани с белтък, за да може след това да създава белтък отново и отново.
към текста >>

Следователно ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото тяло.
Той се съединява с въглерода, който имаме в себе си. Този въглерод ние имаме благодарение на белтъка и другите хранителни продукти. Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис. Но част от него задържаме. Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали. Следователно ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото тяло. Това е неправилно. Самата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки. Ние не се превръщаме във все по-глупави кокошки, доколкото още в червата унищожаваме този белтък, нали така? Вместо кислорода, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха. Засега него там още го има.
към текста >>

Самата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки.
Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис. Но част от него задържаме. Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали. Следователно ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото тяло. Това е неправилно. Самата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки. Ние не се превръщаме във все по-глупави кокошки, доколкото още в червата унищожаваме този белтък, нали така? Вместо кислорода, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха. Засега него там още го има. Виждате ли, с кислорода ние вдишваме и азот, доколкото във въздуха винаги има азот. И също така не използваме азота, който се съдържа в изяденото от нас кокоше яйце, а пак само този азот, който сме вдишали от въздуха.
към текста >>

Ние правим нашия собствен белтък само от този водород, който прониква в нас през носа и даже през ушите, през сетивните органи.
Вместо кислорода, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха. Засега него там още го има. Виждате ли, с кислорода ние вдишваме и азот, доколкото във въздуха винаги има азот. И също така не използваме азота, който се съдържа в изяденото от нас кокоше яйце, а пак само този азот, който сме вдишали от въздуха. И водорода, който сме изяли заедно с кокошето яйце, също съвсем не използваме. Ние правим нашия собствен белтък само от този водород, който прониква в нас през носа и даже през ушите, през сетивните органи. А сярата постоянно получаваме от въздуха. И така, и водорода, и сярата ние също получаваме от въздуха. Въобще от този белтък, който ядем, задържаме само въглерода. Всичко останало, необходимо за използване, вземаме от това, което получаваме от въздуха.
към текста >>

8. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Има най-различни възприятия на сетивните органи.
Има най-различни възприятия на сетивните органи. Можем да кажем така: Вие много бихте искали да разберете как е свързан с всеобщото възникване на природните същества фактът, че различните същества в природата миришат различно. Нека отначало да разгледаме това, благодарение на което миризмата въобще е възможна, какво всъщност се явява миризмата. Тук преди всичко трябва да ви бъде ясно, че възприемането на миризми - без значение на някакви неща или на някакви произведения на природата - за човека носи относителен характер, това възприятие е различно. Иска ми се да обърна вниманието ви върху факта, че човек, пиещ вино, попадайки на място, където това вино се пие, малко реагира на миризма, и напротив, този, който сам не употребява вино, веднага се чувства некомфортно, попадайки на място, където се пие вино. Така е и с другите неща.
към текста >>

Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове.
Също така трябва да си изясним откъде възниква миризмата. Тя възниква, защото от миришещото тяло винаги излиза нещо такова, което може да се отдели от него в газообразна, въздушна форма. Ако от нашето тяло не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, нашето тяло няма да мирише. Следователно, за да можем да помиришем тялото, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества. Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове. Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата.
към текста >>

Тук трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни органи, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно на газ - видяхме това с примера за зодиакалната светлина, - би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание.
Тук трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни органи, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно на газ - видяхме това с примера за зодиакалната светлина, - би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание. Представете си същество, което би усещало миризмата, изхождаща отгоре от Слънцето. При вида на Слънцето то би описало не красотата му: обонянието му би го научило на това, как мирише Слънцето. Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в ароматния свят, в света, изпълнен с благоухания. След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето. То би могло да насочи обонянието си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера.
към текста >>

Защото неговите външни органи на мозъка още не са се трансформирали в органи за мислене.
С лекота бихте могли да признаете това. Погледнете пиленцето. Едва излюпило се от яйцето, то моментално може да прави това, което му е нужно. То вече може да си търси храна, може да рови, търсейки я. Помислете само: животното може всичко. Защо? Защото неговите външни органи на мозъка още не са се трансформирали в органи за мислене. При човека, когато той се роди, тези рудиментарни остатъци на сетивните органи трябва първо да бъдат подчинени на мозъка. И затова детето трябва да се учи, докато животното не се нуждае от обучение, а умее всичко по рождение. Така стои работата при човека. Можем да видим всичко съвсем точно: хората, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни. Работата е там, че човек не следва да трансформира прекалено голяма част от мозъчната си маса.
към текста >>

При човека, когато той се роди, тези рудиментарни остатъци на сетивните органи трябва първо да бъдат подчинени на мозъка.
Погледнете пиленцето. Едва излюпило се от яйцето, то моментално може да прави това, което му е нужно. То вече може да си търси храна, може да рови, търсейки я. Помислете само: животното може всичко. Защо? Защото неговите външни органи на мозъка още не са се трансформирали в органи за мислене. При човека, когато той се роди, тези рудиментарни остатъци на сетивните органи трябва първо да бъдат подчинени на мозъка. И затова детето трябва да се учи, докато животното не се нуждае от обучение, а умее всичко по рождение. Така стои работата при човека. Можем да видим всичко съвсем точно: хората, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни. Работата е там, че човек не следва да трансформира прекалено голяма част от мозъчната си маса. Ако трансформираното е прекалено много, той ще успее да стане добър поет, но добър механик от него няма да излезе.
към текста >>

Това се получава поради почти пълното трансформиране на сетивните нерви в по-фини сетивни органи, в мозъчни.
От това човек става умен, но неумел, неловък. В днешно време хората са такива, неумели. Те не умеят да правят нещо, за което не са се обучавали дълго, не умеят да правят това, което са изучавали повърхностно. Има хора, които не могат да си зашият скъсаното копче на панталоните. При това те могат да пишат много добри книги, но копчето на панталоните не могат да си зашият. Това се получава поради почти пълното трансформиране на сетивните нерви в по-фини сетивни органи, в мозъчни.
към текста >>

Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка.
Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето. Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират.
към текста >>

А неприспособените органи атрофират.
Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират. Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката - все по-малки. Впрочем този човек напълно сериозно смяташе така, той виждаше в това страшна трагедия. В края на краищата хората ще се търкалят по света, представлявайки само глава, подобна на топка. Дали ще е така? Това е напълно пра-вилна мисъл.
към текста >>

Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък.
Ето защо изучаването на духовната наука ще позволи на човек не само да стане по-умен, макар и от това той да не поумнее повече, отколкото от другите теории, възприема ли духовната наука само като теория. Той няма да стане по-умен, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната наука правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, това ще достигне чак до палците му! Вдървените палци отново ще станат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък. Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък. А днес имаме само съвсем празни мисли. И ако слушате разкази за Вотан, Локи, за древногръцките богове, за Зевс, Аполон и т. н., причината за тези разкази е в това, че човек е имал не така много от тази интелигентност, която толкова ценим в днешно време. Хората стават по-умни, но човек познава света, не изучавайки го с помощта на разсъдъка, а научавайки се да го съзерцава.
към текста >>

9. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Така че можем да кажем: ако Марс, както и всички планети, се сближава със Земята, не следва да се придава много голямо значение на такова външно сближаване; много по-важни са връзките на космическите обекти с фините процеси в живите организми.
Следователно върху фините съотношения в растежа и живота оказват своето влияние планетите. Така че можем да кажем: ако Марс, както и всички планети, се сближава със Земята, не следва да се придава много голямо значение на такова външно сближаване; много по-важни са връзките на космическите обекти с фините процеси в живите организми.
към текста >>

Но при организиране на селско стопанство в големи размери, на това вече не се отделя достатъчно внимание.
Виждате ли, ако се знае какво представлява земната почва, по нея може да се види и какво може да расте на нея. Това е изключително важно за растениевъдството, при разсажда-нето например на селскостопански растения, тъй като е необходимо с помощта на торове и добавки, внасяни в торовете, така да се подготви почвата, за да расте това, което трябва да расте. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца. Напълно се забравя колко важно е това. Ръководейки се от инстинкта, простият земеделец прави нормално торене с оборски тор. Но при организиране на селско стопанство в големи размери, на това вече не се отделя достатъчно внимание. Като следствие почти всички наши хранителни продукти през последните години и десетилетия станаха много по-лоши от тези, които имаше, когато бяхме още малки деца.
към текста >>

Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау.[2] После беше организиран съюз, който ще вземе това дело в свои ръце.
И така, започнахме да се занимаваме със селско стопанство на основата на антропософската духовна наука. Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау.[2] После беше организиран съюз, който ще вземе това дело в свои ръце. Вече направихме в това направление едно-друго и реализирахме някои неща. Засега само положихме основите, но за тези неща ще трябва да се борим. Така постепенно антропософията ще прониква в практическия живот.
към текста >>

10. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Хората със своите нечувствителни носове и други груби сетивни органи не възприемат нищо, затова пък животните възприемат.
При това се открива, че жабата фактически притежава много тънък усет за това, какво ще бъде времето. Вие не трябва да се учудвате на това, тъй като в някои области става следното: хората по необходимост забелязват, когато животните започват да проявяват безпокойство в своите обори и искат да избягат, а тези, които могат да избягат, животните на свобода, бързо избягват оттук. Хората остават и ето, става земетресение! Животните знаят отрано, че в природата още преди това вече нещо става. Още преди това всичко в природата се изменя. Хората със своите нечувствителни носове и други груби сетивни органи не възприемат нищо, затова пък животните възприемат. Веднъж разказвах за това. Жабата, разбира се, също притежава определено «предчувствие» за това, какво трябва да стане с времето. Това се обозначава с думата «предчувствие»[6], тъй като тук се предчувства това, което трябва да стане в бъдеще.
към текста >>

11. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Но животните - както ви посочих в друга връзка, - които имат много по-фин усет, по-чувствителни сетивни органи, възприемат всичко това и бягат оттам.
Това, което нарисувах, това, което прониква тук, долу, като топлинна енергия, хората не усещат, тъй като те не му обръщат внимание. Само в краен случай, намирайки се на място, където още не се чувства изригването на вулкана, но където във въздуха вече присъства указаното слънчево въздействие, се усещат силни болки в корема, други усещат болки в главата, мигрена, на трети им прескача сърцето. Обаче хората преживяват всичко това смътно, мимолетно, не му придават значение. Но животните - както ви посочих в друга връзка, - които имат много по-фин усет, по-чувствителни сетивни органи, възприемат всичко това и бягат оттам. Без оглед на болките си в корема или главата, хората не знаят защо животните стават неспокойни и бягат. Но след няколко дни става земетресение или изригва вулкан. Животните са избягали от мястото, защото са почувствали подготовката за това; хората в това отношение са устроени толкова грубо, че те виждат събитието чак тогава, когато то вече се е разразило. Оттук вие можете да видите, че още преди да стане събитието, нещо става в течение на дълъг период. И това, което става предварително, е следствие от излъчването на мирова топлина към някакъв участък.
към текста >>

12. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

После се открива и това, че в човешкия организъм това вещество се преобразува, че в края на краищата то става един от видовете захари, но с това изследването приключва.
Защото знаете, че картофите са станали хранителен продукт и е било доста трудно в някои области да се отучат хората от привичката да се хранят почти изключително с картофи. Така че какво прави съвременният естествоизпитател, ако иска да провери каква е хранителната стойност на картофите? Той изследва какви вещества се съдържат в картофите. В лабораторията е възможно, разбира се, да се изследва, що за вещества се съдържат в картофите. Там се откриват въглехидрати, които се състоят от въглерод, кислород и водород, образуващи определена подредена структура. После се открива и това, че в човешкия организъм това вещество се преобразува, че в края на краищата то става един от видовете захари, но с това изследването приключва. По-нататък не може да се отиде. Виждате ли, ако ние, желаейки да изхранваме кое да е животно с мляко, му даваме това мляко в непроменен вид, животното се развива много добре. Но ако разложим млякото на съставните му части, изследваме от какво се състои то и вместо мляко започнем да даваме на животното тези химически съставни части, животното ще измършавее и няма да може да се храни с това. Защо е така? Това е така, защото когато тези химически съставни части са обединени в млякото, тук действа още нещо.
към текста >>

И виждаме, че ако подходим от позицията на духовната наука - «антропософия» е само едно от възможните й имена, - ако действително, подхождайки от позицията на духовната наука, изследваме ефективността на картофите като хранителен продукт за човека, ще стигнем до това, че картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи.
И виждаме, че ако подходим от позицията на духовната наука - «антропософия» е само едно от възможните й имена, - ако действително, подхождайки от позицията на духовната наука, изследваме ефективността на картофите като хранителен продукт за човека, ще стигнем до това, че картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи. Картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи. Чрез лимфната система, чрез кръвта те се издигат в главата, при това по отношение на картофите главата служи за храносмилателен орган. Главата става своеобразен стомах, ако човек яде твърде много картофи; главата също храносмила.
към текста >>

Картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи.
И виждаме, че ако подходим от позицията на духовната наука - «антропософия» е само едно от възможните й имена, - ако действително, подхождайки от позицията на духовната наука, изследваме ефективността на картофите като хранителен продукт за човека, ще стигнем до това, че картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи. Картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи. Чрез лимфната система, чрез кръвта те се издигат в главата, при това по отношение на картофите главата служи за храносмилателен орган. Главата става своеобразен стомах, ако човек яде твърде много картофи; главата също храносмила.
към текста >>

13. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини.
Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта. Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада. Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно. Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини. Представете си, що за глава бихте имали всички вие, ако никога не подстригвахте косите си! Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте! Но работата не се ограничава с това. Кожата постоянно се лющи, само че това не се забелязва; кожата се лющи и отпада.
към текста >>

14. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_354 Сътворението на света и човека

Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр.
съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр.
съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

НАГОРЕ

3.3969621658325