Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
3
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
Намерени са резултати от
1212
текста в
13
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Органи
'.
На страница
3
:
1165
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания?
GA_26 Мистерията на Михаил
ОТ това, което е станало тогава в света, днес на Земята съществува на живо още само това, което се развива в човешкия нервно-сетивен
органи
зъм.
Както в настоящия земен живот човекът носи в себе си своите преживявания като спомен, така носи той всичко, през което е минал по гореописания начин, като космически спомен в себе си. Що е земният душевен живот? Светът на спомените, който е готов във всеки момент да има нови възприятия. В това взаимодействие между спомен и нова опитност живее човекът своето вътрешно земно съществуване. Обаче това вътрешно земно съществуване не би могло да се развие, ако в човек не би съществувало още на лице като космическо възпоменание това, което виждаме, когато на сочим поглед назад в миналото в първия стадий на неговото превръщане в земен човек, когато не е бил още откъснат от божествено-духовните Същества.
ОТ това, което е станало тогава в света, днес на Земята съществува на живо още само това, което се развива в човешкия нервно-сетивен организъм.
Всички сили, които действуваха тогава, са умрели във външната природа и могат да бъдат наблюдавани само в мъртви форми. Така в човешкия мисловен свят живее като настоящо откровение, като настояща изява това, което, за да има земно съществуване, трябва да има за основа това, което беше вече развито в човека, преди той да стигне до индивидуално земно съществуване. В живота между смъртта и едно ново раждане човек изживява всеки път отново този стадий. Само че той внася цялото свое индивидуално съществуване, образувано в земния живот, в света на божествено-духовните Същества, който отново го приема, както някога го имаше в себе си. През времето между смъртта и едно ново раждане той е същевременно в настоящото, но също и във всички времена, в които е живял със своите повтарящи се земни съществувания и повтарящи се съществувания между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Днес човекът ни би могъл да развие никакъв чувствен свят, ако този чувствен свят не би възникнал на основата на неговия ритмичен
органи
зъм.
В живота между смъртта и едно ново раждане човек изживява всеки път отново този стадий. Само че той внася цялото свое индивидуално съществуване, образувано в земния живот, в света на божествено-духовните Същества, който отново го приема, както някога го имаше в себе си. През времето между смъртта и едно ново раждане той е същевременно в настоящото, но също и във всички времена, в които е живял със своите повтарящи се земни съществувания и повтарящи се съществувания между смъртта и едно ново раждане. Не така стоят нещата с това, което живее в чувствения свят на човека. Този свят се намира в отношение с изживяванията, дошли непосредствено след онези, които не изявяват още човека като такъв, с изживявания та, които човек има вече като човек, обаче още не откъснат от божествено-духовните Същества.
Днес човекът ни би могъл да развие никакъв чувствен свят, ако този чувствен свят не би възникнал на основата на неговия ритмичен организъм.
В този ритмичен организъм съществува космическият спомен за описания втори стадий от развитието на човечеството. Така в света на чувствата действуват заедно настоящият човешки душевен живот и това, което продължава да действува в него от едно далечно минало време. В живота между смъртта и едно ново раждане човек изживява съдържанието на времето, за което става ду ма тук, като граница на своя Космос. Това, което във физическия земен живот е за човека звездното небе, то е духовно взето, в живота между смъртта и едно ново раждане неговото съществуване, което се намира между неговата пълна свързаност с божествено-духовния свят и неговото откъсване от този свят. Тук на "границата на света" не се явяват физическите небесни тела, а на мястото на всяка една звезда сборът от божествено-духовни Същества, които съставляват действително звездата.
към текста >>
В този ритмичен
органи
зъм съществува космическият спомен за описания втори стадий от развитието на човечеството.
Само че той внася цялото свое индивидуално съществуване, образувано в земния живот, в света на божествено-духовните Същества, който отново го приема, както някога го имаше в себе си. През времето между смъртта и едно ново раждане той е същевременно в настоящото, но също и във всички времена, в които е живял със своите повтарящи се земни съществувания и повтарящи се съществувания между смъртта и едно ново раждане. Не така стоят нещата с това, което живее в чувствения свят на човека. Този свят се намира в отношение с изживяванията, дошли непосредствено след онези, които не изявяват още човека като такъв, с изживявания та, които човек има вече като човек, обаче още не откъснат от божествено-духовните Същества. Днес човекът ни би могъл да развие никакъв чувствен свят, ако този чувствен свят не би възникнал на основата на неговия ритмичен организъм.
В този ритмичен организъм съществува космическият спомен за описания втори стадий от развитието на човечеството.
Така в света на чувствата действуват заедно настоящият човешки душевен живот и това, което продължава да действува в него от едно далечно минало време. В живота между смъртта и едно ново раждане човек изживява съдържанието на времето, за което става ду ма тук, като граница на своя Космос. Това, което във физическия земен живот е за човека звездното небе, то е духовно взето, в живота между смъртта и едно ново раждане неговото съществуване, което се намира между неговата пълна свързаност с божествено-духовния свят и неговото откъсване от този свят. Тук на "границата на света" не се явяват физическите небесни тела, а на мястото на всяка една звезда сборът от божествено-духовни Същества, които съставляват действително звездата. Само с волята, без да бъде свързано с чувството и мисленето, в човека живее онова, което показват земните съществувания, които при наблюдението се оказват вече като лично-индивидуални.
към текста >>
Това не са непосредствено силите на волята, а това, което в човешкия
органи
зъм съставлява основата на силите на волята.
Това, което във физическия земен живот е за човека звездното небе, то е духовно взето, в живота между смъртта и едно ново раждане неговото съществуване, което се намира между неговата пълна свързаност с божествено-духовния свят и неговото откъсване от този свят. Тук на "границата на света" не се явяват физическите небесни тела, а на мястото на всяка една звезда сборът от божествено-духовни Същества, които съставляват действително звездата. Само с волята, без да бъде свързано с чувството и мисленето, в човека живее онова, което показват земните съществувания, които при наблюдението се оказват вече като лично-индивидуални. Това, което от Космоса дава формата, външната форма на човека, то се запазва в тази външна форма като космически спомен. Този спомен живее в човешката форма като сили.
Това не са непосредствено силите на волята, а това, което в човешкия организъм съставлява основата на силите на волята.
В живота между смъртта и едно ново раждане тази област на човешкото същество се намира вън от "границите на света". Човекът го представя там като нещо, което отново ще му принадлежи в новия земен живот. В своя нервно-сетивен организъм днес човекът е още така свързан с Космоса, както е бил свързан, когато в лоното на Божествено-духовното той се изявяваше само като зародиш. В своя ритмичен организъм днес човекът още живее в Космоса така, както живееше, когато вече съществуваше като човек, но не откъснат от Божествено-духовното. В своя организъм на обмяната на веществата и на крайниците, служащ за основа на разгръщането на воля та, човекът живееше така, че в този организъм продължава да действува всичко онова, през което той е минал откакто е навлязъл в лично-индивидуалните земни съществувания, както в тези земни съществувания така и в животите между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
В своя нервно-сетивен
органи
зъм днес човекът е още така свързан с Космоса, както е бил свързан, когато в лоното на Божествено-духовното той се изявяваше само като зародиш.
Това, което от Космоса дава формата, външната форма на човека, то се запазва в тази външна форма като космически спомен. Този спомен живее в човешката форма като сили. Това не са непосредствено силите на волята, а това, което в човешкия организъм съставлява основата на силите на волята. В живота между смъртта и едно ново раждане тази област на човешкото същество се намира вън от "границите на света". Човекът го представя там като нещо, което отново ще му принадлежи в новия земен живот.
В своя нервно-сетивен организъм днес човекът е още така свързан с Космоса, както е бил свързан, когато в лоното на Божествено-духовното той се изявяваше само като зародиш.
В своя ритмичен организъм днес човекът още живее в Космоса така, както живееше, когато вече съществуваше като човек, но не откъснат от Божествено-духовното. В своя организъм на обмяната на веществата и на крайниците, служащ за основа на разгръщането на воля та, човекът живееше така, че в този организъм продължава да действува всичко онова, през което той е минал откакто е навлязъл в лично-индивидуалните земни съществувания, както в тези земни съществувания така и в животите между смъртта и едно ново раждане. От силите на Земята човекът има само това, което му дарява себесъзнанието. Също и физическата основа на това себесъзнание произхожда от това, което Земята произвежда. Всичко друго в човека има извънземен, космически произход.
към текста >>
В своя ритмичен
органи
зъм днес човекът още живее в Космоса така, както живееше, когато вече съществуваше като човек, но не откъснат от Божествено-духовното.
Този спомен живее в човешката форма като сили. Това не са непосредствено силите на волята, а това, което в човешкия организъм съставлява основата на силите на волята. В живота между смъртта и едно ново раждане тази област на човешкото същество се намира вън от "границите на света". Човекът го представя там като нещо, което отново ще му принадлежи в новия земен живот. В своя нервно-сетивен организъм днес човекът е още така свързан с Космоса, както е бил свързан, когато в лоното на Божествено-духовното той се изявяваше само като зародиш.
В своя ритмичен организъм днес човекът още живее в Космоса така, както живееше, когато вече съществуваше като човек, но не откъснат от Божествено-духовното.
В своя организъм на обмяната на веществата и на крайниците, служащ за основа на разгръщането на воля та, човекът живееше така, че в този организъм продължава да действува всичко онова, през което той е минал откакто е навлязъл в лично-индивидуалните земни съществувания, както в тези земни съществувания така и в животите между смъртта и едно ново раждане. От силите на Земята човекът има само това, което му дарява себесъзнанието. Също и физическата основа на това себесъзнание произхожда от това, което Земята произвежда. Всичко друго в човека има извънземен, космически произход. Чувствуващото и носещото мислите астрално тяло и неговата етерно-физическа основа, всяко движение на живота в етерното тяло, даже и това, което във физическото тяло действува физико-химически, има извънземен произход.
към текста >>
В своя
органи
зъм на обмяната на веществата и на крайниците, служащ за основа на разгръщането на воля та, човекът живееше така, че в този
органи
зъм продължава да действува всичко онова, през което той е минал откакто е навлязъл в лично-индивидуалните земни съществувания, както в тези земни съществувания така и в животите между смъртта и едно ново раждане.
Това не са непосредствено силите на волята, а това, което в човешкия организъм съставлява основата на силите на волята. В живота между смъртта и едно ново раждане тази област на човешкото същество се намира вън от "границите на света". Човекът го представя там като нещо, което отново ще му принадлежи в новия земен живот. В своя нервно-сетивен организъм днес човекът е още така свързан с Космоса, както е бил свързан, когато в лоното на Божествено-духовното той се изявяваше само като зародиш. В своя ритмичен организъм днес човекът още живее в Космоса така, както живееше, когато вече съществуваше като човек, но не откъснат от Божествено-духовното.
В своя организъм на обмяната на веществата и на крайниците, служащ за основа на разгръщането на воля та, човекът живееше така, че в този организъм продължава да действува всичко онова, през което той е минал откакто е навлязъл в лично-индивидуалните земни съществувания, както в тези земни съществувания така и в животите между смъртта и едно ново раждане.
От силите на Земята човекът има само това, което му дарява себесъзнанието. Също и физическата основа на това себесъзнание произхожда от това, което Земята произвежда. Всичко друго в човека има извънземен, космически произход. Чувствуващото и носещото мислите астрално тяло и неговата етерно-физическа основа, всяко движение на живота в етерното тяло, даже и това, което във физическото тяло действува физико-химически, има извънземен произход. Колкото и странно да изглежда това: физико-химическите сили, които действуват вътре в човека не произхождат от земята.
към текста >>
2.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
Имаше такива пра-човеци, които бяха
органи
зирани повече по отношение на тяхната система на крайници те, други повече по отношение на гръдната система, а други по отношение на системата на главата.
В тяхното хорово задружно действие живее като мирова цел раждането на човешката форма. Защото човекът живее още без форма в божествено-духовния свят. Може би изглежда странно, че и за създаването на един човек действува целият хор от божествено-духов ни Същества. Но още по-рано действуваха Йерархиите на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/, Кириотетес/ Господства/, Престоли, Херувими и Серафими през време на Лунното, Слънчевото и Сатурново развитие, за да бъде човекът. Това, което бе създадено по-рано, един вид пра-човек, на Сатурн, Слънцето и Луната, нямаше единна форма.
Имаше такива пра-човеци, които бяха организирани повече по отношение на тяхната система на крайници те, други повече по отношение на гръдната система, а други по отношение на системата на главата.
Това бяха все пак действителни човеци; тук ние ги наричаме прачовеци, за да ги различим от по-късния стадий, когато уравновесеното сливане на всички системи се явява в човешката форма. Диференцирането на тези пра-човеци отива още по-далече. Можем да говорим за човеци на сърце то, за човеци на белите дробове и т.н. Йерархията на Архаите или на Първичните Сили счита като своя задача, да въведат всички прачовеци, у които и душевният живот отговаряше на тяхната едностранчива форма, в общата човешка форма. Те приемат човеците от ръцете на Ексузиаи /Властите/.
към текста >>
3.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
СЕТИВНАТА И МИСЛИТЕЛНА
ОРГАНИ
ЗАЦИЯ
СЕТИВНАТА И МИСЛИТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ
НА ЧОВЕКА В НЕЙНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТА Когато разглеждайки собственото човешко същество човекът приложи Имагинативното познание върху себе си, той съблича в това разглеждане своята сетивна система /системата на сетивата/. За своето себе наблюдение той става без тази система. Той не престава да има пред своята душа образи, които преди това бяха носени от сетивните органи; но той престава да се чувствува свързан чрез тези органи с физическия външен свят. Образите, които той има от физическия външен свят пред своята душа, не са сега носени от сетивните органи: за непосредственото наблюдение те са доказателство за това, че чрез връзката на сетивата човекът се намира в една друга връзка със заобикалящия природен свят, която не е носена от сетивата.
към текста >>
Той не престава да има пред своята душа образи, които преди това бяха носени от сетивните
органи
; но той престава да се чувствува свързан чрез тези
органи
с физическия външен свят.
СЕТИВНАТА И МИСЛИТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЧОВЕКА В НЕЙНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТА Когато разглеждайки собственото човешко същество човекът приложи Имагинативното познание върху себе си, той съблича в това разглеждане своята сетивна система /системата на сетивата/. За своето себе наблюдение той става без тази система.
Той не престава да има пред своята душа образи, които преди това бяха носени от сетивните органи; но той престава да се чувствува свързан чрез тези органи с физическия външен свят.
Образите, които той има от физическия външен свят пред своята душа, не са сега носени от сетивните органи: за непосредственото наблюдение те са доказателство за това, че чрез връзката на сетивата човекът се намира в една друга връзка със заобикалящия природен свят, която не е носена от сетивата. Това е връзката с Духа, който е въплътен в природния външен свят. Следователно при такова наблюдение физическия свят отпада от човека. Това, което отпада, е земното. Човекът не чувствува вече това земното на себе си.
към текста >>
Образите, които той има от физическия външен свят пред своята душа, не са сега носени от сетивните
органи
: за непосредственото наблюдение те са доказателство за това, че чрез връзката на сетивата човекът се намира в една друга връзка със заобикалящия природен свят, която не е носена от сетивата.
СЕТИВНАТА И МИСЛИТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЧОВЕКА В НЕЙНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТА Когато разглеждайки собственото човешко същество човекът приложи Имагинативното познание върху себе си, той съблича в това разглеждане своята сетивна система /системата на сетивата/. За своето себе наблюдение той става без тази система. Той не престава да има пред своята душа образи, които преди това бяха носени от сетивните органи; но той престава да се чувствува свързан чрез тези органи с физическия външен свят.
Образите, които той има от физическия външен свят пред своята душа, не са сега носени от сетивните органи: за непосредственото наблюдение те са доказателство за това, че чрез връзката на сетивата човекът се намира в една друга връзка със заобикалящия природен свят, която не е носена от сетивата.
Това е връзката с Духа, който е въплътен в природния външен свят. Следователно при такова наблюдение физическия свят отпада от човека. Това, което отпада, е земното. Човекът не чувствува вече това земното на себе си. Би могло да се помисли, че с това за него изчезва себесъзнанието.
към текста >>
Този заобикалящ свят се е вградил със своето същество в
органи
зацията на сетивата.
Това изглежда като едно последствие от досегашните съзерцания, които показаха себесъзнанието като един резултат от връзката на човека със земната същност. Но не е така. Това, което човекът е добил чрез земното, то му остава, даже и когато след придобиването земното е съблечено в изживяващото познание. Чрез описаното духовно-имагинативно наблюдение се показва, че всъщност системата на сетивата не е така здраво свързано с човека. Всъщност в тази система живее не Той, а заобикалящият свят.
Този заобикалящ свят се е вградил със своето същество в организацията на сетивата.
Ето защо виждащият имагинативно човек наблюдава в организацията на сетивата като една част от външния свят. Без съмнение това е една част от външния свят, която стои по-близа до него отколкото заобикалящият го природен свят, но която все пак е външен свят. Тя се различава от останалия външен свят само по това, че в този последния човекът може да се потопи за да го познае само чрез сетивно възприятие. Но в своята организация на сетивата той се потопява изживявайки. Организацията на сетивата е външен свят, но в този външен свят човекът простира своето духовно-душевно същество, което донася със себе си от духовния свят при навлизането в земното съществуване.
към текста >>
Ето защо виждащият имагинативно човек наблюдава в
органи
зацията на сетивата като една част от външния свят.
Но не е така. Това, което човекът е добил чрез земното, то му остава, даже и когато след придобиването земното е съблечено в изживяващото познание. Чрез описаното духовно-имагинативно наблюдение се показва, че всъщност системата на сетивата не е така здраво свързано с човека. Всъщност в тази система живее не Той, а заобикалящият свят. Този заобикалящ свят се е вградил със своето същество в организацията на сетивата.
Ето защо виждащият имагинативно човек наблюдава в организацията на сетивата като една част от външния свят.
Без съмнение това е една част от външния свят, която стои по-близа до него отколкото заобикалящият го природен свят, но която все пак е външен свят. Тя се различава от останалия външен свят само по това, че в този последния човекът може да се потопи за да го познае само чрез сетивно възприятие. Но в своята организация на сетивата той се потопява изживявайки. Организацията на сетивата е външен свят, но в този външен свят човекът простира своето духовно-душевно същество, което донася със себе си от духовния свят при навлизането в земното съществуване. С изключение на факта, че човек изпълва своята организация на сетивата със своето духовно-душевно същество, тази организация е външен свят, какъвто е ширещият се около него растителен свят.
към текста >>
Но в своята
органи
зация на сетивата той се потопява изживявайки.
Всъщност в тази система живее не Той, а заобикалящият свят. Този заобикалящ свят се е вградил със своето същество в организацията на сетивата. Ето защо виждащият имагинативно човек наблюдава в организацията на сетивата като една част от външния свят. Без съмнение това е една част от външния свят, която стои по-близа до него отколкото заобикалящият го природен свят, но която все пак е външен свят. Тя се различава от останалия външен свят само по това, че в този последния човекът може да се потопи за да го познае само чрез сетивно възприятие.
Но в своята организация на сетивата той се потопява изживявайки.
Организацията на сетивата е външен свят, но в този външен свят човекът простира своето духовно-душевно същество, което донася със себе си от духовния свят при навлизането в земното съществуване. С изключение на факта, че човек изпълва своята организация на сетивата със своето духовно-душевно същество, тази организация е външен свят, какъвто е ширещият се около него растителен свят. В крайна сметка окото принадлежи на света, а не на човека, както розата, която човек възприема, не принадлежи нему, а на света. В епохата, която в космическото развитие човекът току що е изминал, се явиха хора на познанието, които казваха: цвят, звук, впечатления на топлина всъщност не съществуват в света, а в човека. "червеният цвят", казват те, не се намира вън в окръжаващия човека свят, а е само действие на нещо не познато върху човека.
към текста >>
Органи
зацията на сетивата е външен свят, но в този външен свят човекът простира своето духовно-душевно същество, което донася със себе си от духовния свят при навлизането в земното съществуване.
Този заобикалящ свят се е вградил със своето същество в организацията на сетивата. Ето защо виждащият имагинативно човек наблюдава в организацията на сетивата като една част от външния свят. Без съмнение това е една част от външния свят, която стои по-близа до него отколкото заобикалящият го природен свят, но която все пак е външен свят. Тя се различава от останалия външен свят само по това, че в този последния човекът може да се потопи за да го познае само чрез сетивно възприятие. Но в своята организация на сетивата той се потопява изживявайки.
Организацията на сетивата е външен свят, но в този външен свят човекът простира своето духовно-душевно същество, което донася със себе си от духовния свят при навлизането в земното съществуване.
С изключение на факта, че човек изпълва своята организация на сетивата със своето духовно-душевно същество, тази организация е външен свят, какъвто е ширещият се около него растителен свят. В крайна сметка окото принадлежи на света, а не на човека, както розата, която човек възприема, не принадлежи нему, а на света. В епохата, която в космическото развитие човекът току що е изминал, се явиха хора на познанието, които казваха: цвят, звук, впечатления на топлина всъщност не съществуват в света, а в човека. "червеният цвят", казват те, не се намира вън в окръжаващия човека свят, а е само действие на нещо не познато върху човека. Но истината е точно противоположното на този възглед.
към текста >>
С изключение на факта, че човек изпълва своята
органи
зация на сетивата със своето духовно-душевно същество, тази
органи
зация е външен свят, какъвто е ширещият се около него растителен свят.
Ето защо виждащият имагинативно човек наблюдава в организацията на сетивата като една част от външния свят. Без съмнение това е една част от външния свят, която стои по-близа до него отколкото заобикалящият го природен свят, но която все пак е външен свят. Тя се различава от останалия външен свят само по това, че в този последния човекът може да се потопи за да го познае само чрез сетивно възприятие. Но в своята организация на сетивата той се потопява изживявайки. Организацията на сетивата е външен свят, но в този външен свят човекът простира своето духовно-душевно същество, което донася със себе си от духовния свят при навлизането в земното съществуване.
С изключение на факта, че човек изпълва своята организация на сетивата със своето духовно-душевно същество, тази организация е външен свят, какъвто е ширещият се около него растителен свят.
В крайна сметка окото принадлежи на света, а не на човека, както розата, която човек възприема, не принадлежи нему, а на света. В епохата, която в космическото развитие човекът току що е изминал, се явиха хора на познанието, които казваха: цвят, звук, впечатления на топлина всъщност не съществуват в света, а в човека. "червеният цвят", казват те, не се намира вън в окръжаващия човека свят, а е само действие на нещо не познато върху човека. Но истината е точно противоположното на този възглед. На цветът принадлежи заедно с окото на човешкото същество, а окото принадлежи заедно с цвета на света.
към текста >>
Когато познаващият имагинативно човек е съблякъл онзи заобикалящ свят, в който той живее със своята
органи
зация на сетивата, в изживяването навлиза една
органи
зация, която е носител на мисленето така, както
органи
зацията на сетивата е носител на сетивното образно възприемане.
"червеният цвят", казват те, не се намира вън в окръжаващия човека свят, а е само действие на нещо не познато върху човека. Но истината е точно противоположното на този възглед. На цветът принадлежи заедно с окото на човешкото същество, а окото принадлежи заедно с цвета на света. През време на своя земен живот човекът не оставя заобикалящия земен свят да се влее в него, но между раждането и смъртта той се разраства навън в този външен свят. Забележително е, че в края на тъмната епоха /която завърши в края на 19-то столетие, бележка на преводача./, когато човекът гледа на света, без да изживява даже и пред чувствуващо светлината на Духа, истинският възглед за отношението на човека към за обикалящия свят се обръща в противоположното на истината.
Когато познаващият имагинативно човек е съблякъл онзи заобикалящ свят, в който той живее със своята организация на сетивата, в изживяването навлиза една организация, която е носител на мисленето така, както организацията на сетивата е носител на сетивното образно възприемане.
И сега човекът знае, че чрез тази организация на мисленето той е свързан със заобикалящия го космически звезден свят така, както по-рано знаеше, че е свързан със заобикалящия земен свят. Мислите не са вече сенчести образи; те са пропити от действителност както сетивните образи в сетивното възприятие. Когато познаващият човек се издига до Инспирацията, той забелязва, че може да съблече този свят, който се спира на мислителната организация, също така както земния. Той разбира, че и с тази мислителна организация не принадлежи на себе си, а на света. Той вижда, как мировите мисли царуват в него чрез неговата собствена мислителна организация.
към текста >>
И сега човекът знае, че чрез тази
органи
зация на мисленето той е свързан със заобикалящия го космически звезден свят така, както по-рано знаеше, че е свързан със заобикалящия земен свят.
Но истината е точно противоположното на този възглед. На цветът принадлежи заедно с окото на човешкото същество, а окото принадлежи заедно с цвета на света. През време на своя земен живот човекът не оставя заобикалящия земен свят да се влее в него, но между раждането и смъртта той се разраства навън в този външен свят. Забележително е, че в края на тъмната епоха /която завърши в края на 19-то столетие, бележка на преводача./, когато човекът гледа на света, без да изживява даже и пред чувствуващо светлината на Духа, истинският възглед за отношението на човека към за обикалящия свят се обръща в противоположното на истината. Когато познаващият имагинативно човек е съблякъл онзи заобикалящ свят, в който той живее със своята организация на сетивата, в изживяването навлиза една организация, която е носител на мисленето така, както организацията на сетивата е носител на сетивното образно възприемане.
И сега човекът знае, че чрез тази организация на мисленето той е свързан със заобикалящия го космически звезден свят така, както по-рано знаеше, че е свързан със заобикалящия земен свят.
Мислите не са вече сенчести образи; те са пропити от действителност както сетивните образи в сетивното възприятие. Когато познаващият човек се издига до Инспирацията, той забелязва, че може да съблече този свят, който се спира на мислителната организация, също така както земния. Той разбира, че и с тази мислителна организация не принадлежи на себе си, а на света. Той вижда, как мировите мисли царуват в него чрез неговата собствена мислителна организация. Той отново съзира, как мисли, като не приема в себе си копия на света, а как се разраства навън с мислителната организация и мировото мислене.
към текста >>
Когато познаващият човек се издига до Инспирацията, той забелязва, че може да съблече този свят, който се спира на мислителната
органи
зация, също така както земния.
През време на своя земен живот човекът не оставя заобикалящия земен свят да се влее в него, но между раждането и смъртта той се разраства навън в този външен свят. Забележително е, че в края на тъмната епоха /която завърши в края на 19-то столетие, бележка на преводача./, когато човекът гледа на света, без да изживява даже и пред чувствуващо светлината на Духа, истинският възглед за отношението на човека към за обикалящия свят се обръща в противоположното на истината. Когато познаващият имагинативно човек е съблякъл онзи заобикалящ свят, в който той живее със своята организация на сетивата, в изживяването навлиза една организация, която е носител на мисленето така, както организацията на сетивата е носител на сетивното образно възприемане. И сега човекът знае, че чрез тази организация на мисленето той е свързан със заобикалящия го космически звезден свят така, както по-рано знаеше, че е свързан със заобикалящия земен свят. Мислите не са вече сенчести образи; те са пропити от действителност както сетивните образи в сетивното възприятие.
Когато познаващият човек се издига до Инспирацията, той забелязва, че може да съблече този свят, който се спира на мислителната организация, също така както земния.
Той разбира, че и с тази мислителна организация не принадлежи на себе си, а на света. Той вижда, как мировите мисли царуват в него чрез неговата собствена мислителна организация. Той отново съзира, как мисли, като не приема в себе си копия на света, а как се разраства навън с мислителната организация и мировото мислене. Както по отношение на организацията на сетивата така и по отношение на мислителната система човекът е свят. Светът се вгражда в него.
към текста >>
Той разбира, че и с тази мислителна
органи
зация не принадлежи на себе си, а на света.
Забележително е, че в края на тъмната епоха /която завърши в края на 19-то столетие, бележка на преводача./, когато човекът гледа на света, без да изживява даже и пред чувствуващо светлината на Духа, истинският възглед за отношението на човека към за обикалящия свят се обръща в противоположното на истината. Когато познаващият имагинативно човек е съблякъл онзи заобикалящ свят, в който той живее със своята организация на сетивата, в изживяването навлиза една организация, която е носител на мисленето така, както организацията на сетивата е носител на сетивното образно възприемане. И сега човекът знае, че чрез тази организация на мисленето той е свързан със заобикалящия го космически звезден свят така, както по-рано знаеше, че е свързан със заобикалящия земен свят. Мислите не са вече сенчести образи; те са пропити от действителност както сетивните образи в сетивното възприятие. Когато познаващият човек се издига до Инспирацията, той забелязва, че може да съблече този свят, който се спира на мислителната организация, също така както земния.
Той разбира, че и с тази мислителна организация не принадлежи на себе си, а на света.
Той вижда, как мировите мисли царуват в него чрез неговата собствена мислителна организация. Той отново съзира, как мисли, като не приема в себе си копия на света, а как се разраства навън с мислителната организация и мировото мислене. Както по отношение на организацията на сетивата така и по отношение на мислителната система човекът е свят. Светът се вгражда в него. Поради това в неговото сетивно възприемане и в неговото мислене той не е самият той, а е в тях съдържание на света.
към текста >>
Той вижда, как мировите мисли царуват в него чрез неговата собствена мислителна
органи
зация.
Когато познаващият имагинативно човек е съблякъл онзи заобикалящ свят, в който той живее със своята организация на сетивата, в изживяването навлиза една организация, която е носител на мисленето така, както организацията на сетивата е носител на сетивното образно възприемане. И сега човекът знае, че чрез тази организация на мисленето той е свързан със заобикалящия го космически звезден свят така, както по-рано знаеше, че е свързан със заобикалящия земен свят. Мислите не са вече сенчести образи; те са пропити от действителност както сетивните образи в сетивното възприятие. Когато познаващият човек се издига до Инспирацията, той забелязва, че може да съблече този свят, който се спира на мислителната организация, също така както земния. Той разбира, че и с тази мислителна организация не принадлежи на себе си, а на света.
Той вижда, как мировите мисли царуват в него чрез неговата собствена мислителна организация.
Той отново съзира, как мисли, като не приема в себе си копия на света, а как се разраства навън с мислителната организация и мировото мислене. Както по отношение на организацията на сетивата така и по отношение на мислителната система човекът е свят. Светът се вгражда в него. Поради това в неговото сетивно възприемане и в неговото мислене той не е самият той, а е в тях съдържание на света. В мислителния организъм човекът простира вътре духовно-душевното естество на своето същество, което не принадлежи нито на земния, нито на звездния свят, което е изцяло от духовно естество и съществува в човека от един земен живот в друг земен живот.
към текста >>
Той отново съзира, как мисли, като не приема в себе си копия на света, а как се разраства навън с мислителната
органи
зация и мировото мислене.
И сега човекът знае, че чрез тази организация на мисленето той е свързан със заобикалящия го космически звезден свят така, както по-рано знаеше, че е свързан със заобикалящия земен свят. Мислите не са вече сенчести образи; те са пропити от действителност както сетивните образи в сетивното възприятие. Когато познаващият човек се издига до Инспирацията, той забелязва, че може да съблече този свят, който се спира на мислителната организация, също така както земния. Той разбира, че и с тази мислителна организация не принадлежи на себе си, а на света. Той вижда, как мировите мисли царуват в него чрез неговата собствена мислителна организация.
Той отново съзира, как мисли, като не приема в себе си копия на света, а как се разраства навън с мислителната организация и мировото мислене.
Както по отношение на организацията на сетивата така и по отношение на мислителната система човекът е свят. Светът се вгражда в него. Поради това в неговото сетивно възприемане и в неговото мислене той не е самият той, а е в тях съдържание на света. В мислителния организъм човекът простира вътре духовно-душевното естество на своето същество, което не принадлежи нито на земния, нито на звездния свят, което е изцяло от духовно естество и съществува в човека от един земен живот в друг земен живот. Това духовно-душевно естество е достъпно само на Инспирацията.
към текста >>
Както по отношение на
органи
зацията на сетивата така и по отношение на мислителната система човекът е свят.
Мислите не са вече сенчести образи; те са пропити от действителност както сетивните образи в сетивното възприятие. Когато познаващият човек се издига до Инспирацията, той забелязва, че може да съблече този свят, който се спира на мислителната организация, също така както земния. Той разбира, че и с тази мислителна организация не принадлежи на себе си, а на света. Той вижда, как мировите мисли царуват в него чрез неговата собствена мислителна организация. Той отново съзира, как мисли, като не приема в себе си копия на света, а как се разраства навън с мислителната организация и мировото мислене.
Както по отношение на организацията на сетивата така и по отношение на мислителната система човекът е свят.
Светът се вгражда в него. Поради това в неговото сетивно възприемане и в неговото мислене той не е самият той, а е в тях съдържание на света. В мислителния организъм човекът простира вътре духовно-душевното естество на своето същество, което не принадлежи нито на земния, нито на звездния свят, което е изцяло от духовно естество и съществува в човека от един земен живот в друг земен живот. Това духовно-душевно естество е достъпно само на Инспирацията. Така човекът излиза от своя земно-космически организъм, за да стои чрез своята Инспирация пред себе си като чисто-духовно-душевно същество.
към текста >>
В мислителния
органи
зъм човекът простира вътре духовно-душевното естество на своето същество, което не принадлежи нито на земния, нито на звездния свят, което е изцяло от духовно естество и съществува в човека от един земен живот в друг земен живот.
Той вижда, как мировите мисли царуват в него чрез неговата собствена мислителна организация. Той отново съзира, как мисли, като не приема в себе си копия на света, а как се разраства навън с мислителната организация и мировото мислене. Както по отношение на организацията на сетивата така и по отношение на мислителната система човекът е свят. Светът се вгражда в него. Поради това в неговото сетивно възприемане и в неговото мислене той не е самият той, а е в тях съдържание на света.
В мислителния организъм човекът простира вътре духовно-душевното естество на своето същество, което не принадлежи нито на земния, нито на звездния свят, което е изцяло от духовно естество и съществува в човека от един земен живот в друг земен живот.
Това духовно-душевно естество е достъпно само на Инспирацията. Така човекът излиза от своя земно-космически организъм, за да стои чрез своята Инспирация пред себе си като чисто-духовно-душевно същество. В тази чиста духовно-душевна същност човекът се натъква на царуването на своята съдба. С организацията на сетивата човекът живее в своето физическо тяло с организма на мисленето той живее в своето етерно тяло. След събличането на двата организма чрез изживяващото познание той е в своето астрално тяло.
към текста >>
Така човекът излиза от своя земно-космически
органи
зъм, за да стои чрез своята Инспирация пред себе си като чисто-духовно-душевно същество.
Както по отношение на организацията на сетивата така и по отношение на мислителната система човекът е свят. Светът се вгражда в него. Поради това в неговото сетивно възприемане и в неговото мислене той не е самият той, а е в тях съдържание на света. В мислителния организъм човекът простира вътре духовно-душевното естество на своето същество, което не принадлежи нито на земния, нито на звездния свят, което е изцяло от духовно естество и съществува в човека от един земен живот в друг земен живот. Това духовно-душевно естество е достъпно само на Инспирацията.
Така човекът излиза от своя земно-космически организъм, за да стои чрез своята Инспирация пред себе си като чисто-духовно-душевно същество.
В тази чиста духовно-душевна същност човекът се натъква на царуването на своята съдба. С организацията на сетивата човекът живее в своето физическо тяло с организма на мисленето той живее в своето етерно тяло. След събличането на двата организма чрез изживяващото познание той е в своето астрално тяло. Всеки път, когато човекът съблича нещо от своето прието същество, неговото душевно съдържание наистина става от една страна по-бедно; но от друга страна той същевременно става по-богат. Ако след събличането на физическото тяло човек има още пред себе си красотата на сетивния растителен свят само в избледняла форма, в замяна на това пред него застава целият свят на елементарните същества, които живеят в растителното царство.
към текста >>
С
органи
зацията на сетивата човекът живее в своето физическо тяло с
органи
зма на мисленето той живее в своето етерно тяло.
Поради това в неговото сетивно възприемане и в неговото мислене той не е самият той, а е в тях съдържание на света. В мислителния организъм човекът простира вътре духовно-душевното естество на своето същество, което не принадлежи нито на земния, нито на звездния свят, което е изцяло от духовно естество и съществува в човека от един земен живот в друг земен живот. Това духовно-душевно естество е достъпно само на Инспирацията. Така човекът излиза от своя земно-космически организъм, за да стои чрез своята Инспирация пред себе си като чисто-духовно-душевно същество. В тази чиста духовно-душевна същност човекът се натъква на царуването на своята съдба.
С организацията на сетивата човекът живее в своето физическо тяло с организма на мисленето той живее в своето етерно тяло.
След събличането на двата организма чрез изживяващото познание той е в своето астрално тяло. Всеки път, когато човекът съблича нещо от своето прието същество, неговото душевно съдържание наистина става от една страна по-бедно; но от друга страна той същевременно става по-богат. Ако след събличането на физическото тяло човек има още пред себе си красотата на сетивния растителен свят само в избледняла форма, в замяна на това пред него застава целият свят на елементарните същества, които живеят в растителното царство. Понеже това е така, при действителното духовно познаващият не царува едно аскетично настроение спрямо това, което сетивата възприемат. При духовното изживяване в него се запазва в пълен живот нуждата да възприеме отново чрез сетивата това, което изживява по духовен начин.
към текста >>
След събличането на двата
органи
зма чрез изживяващото познание той е в своето астрално тяло.
В мислителния организъм човекът простира вътре духовно-душевното естество на своето същество, което не принадлежи нито на земния, нито на звездния свят, което е изцяло от духовно естество и съществува в човека от един земен живот в друг земен живот. Това духовно-душевно естество е достъпно само на Инспирацията. Така човекът излиза от своя земно-космически организъм, за да стои чрез своята Инспирация пред себе си като чисто-духовно-душевно същество. В тази чиста духовно-душевна същност човекът се натъква на царуването на своята съдба. С организацията на сетивата човекът живее в своето физическо тяло с организма на мисленето той живее в своето етерно тяло.
След събличането на двата организма чрез изживяващото познание той е в своето астрално тяло.
Всеки път, когато човекът съблича нещо от своето прието същество, неговото душевно съдържание наистина става от една страна по-бедно; но от друга страна той същевременно става по-богат. Ако след събличането на физическото тяло човек има още пред себе си красотата на сетивния растителен свят само в избледняла форма, в замяна на това пред него застава целият свят на елементарните същества, които живеят в растителното царство. Понеже това е така, при действителното духовно познаващият не царува едно аскетично настроение спрямо това, което сетивата възприемат. При духовното изживяване в него се запазва в пълен живот нуждата да възприеме отново чрез сетивата това, което изживява по духовен начин. И както при цялостния човек, който се стреми към изживяването на цялата действителност, сетивното възприятие събужда копнежа към противоположния полюс, към света на елементарните същества, така виждането на елементарните същества събужда отново копнежа към съдържанието на сетивното възприятие.
към текста >>
4.
60. Принципи 171-173
GA_26 Мистерията на Михаил
/Във връзка с предидущото съзерцание: сетивната и мислителната
органи
зация на човека в отношението и към света/
Принципи 171-173 ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
/Във връзка с предидущото съзерцание: сетивната и мислителната организация на човека в отношението и към света/
171. Човешкият организъм на сетивата не принадлежи на човешкото същество, а през време на земния живот той е изграден от окръжаващия свят в човешкото същество. Възприемащото око се намира пространствено в човека, но по съществото е в света. И човекът простира своето духовно-душевно същество вътре в това, което светът изживява в него чрез неговите сетива. През време на своя земен живот човекът не прие ма в себе си окръжаващия го физически свят, а със своето духовно-душевно същество той се враства в този окръжаващ го свят. 172. Същото е положението и с организма на мисленето.
към текста >>
171. Човешкият
органи
зъм на сетивата не принадлежи на човешкото същество, а през време на земния живот той е изграден от окръжаващия свят в човешкото същество.
Принципи 171-173 ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО /Във връзка с предидущото съзерцание: сетивната и мислителната организация на човека в отношението и към света/
171. Човешкият организъм на сетивата не принадлежи на човешкото същество, а през време на земния живот той е изграден от окръжаващия свят в човешкото същество.
Възприемащото око се намира пространствено в човека, но по съществото е в света. И човекът простира своето духовно-душевно същество вътре в това, което светът изживява в него чрез неговите сетива. През време на своя земен живот човекът не прие ма в себе си окръжаващия го физически свят, а със своето духовно-душевно същество той се враства в този окръжаващ го свят. 172. Същото е положението и с организма на мисленето. Чрез него човекът се враства в звездното съществуване.
към текста >>
172. Същото е положението и с
органи
зма на мисленето.
/Във връзка с предидущото съзерцание: сетивната и мислителната организация на човека в отношението и към света/ 171. Човешкият организъм на сетивата не принадлежи на човешкото същество, а през време на земния живот той е изграден от окръжаващия свят в човешкото същество. Възприемащото око се намира пространствено в човека, но по съществото е в света. И човекът простира своето духовно-душевно същество вътре в това, което светът изживява в него чрез неговите сетива. През време на своя земен живот човекът не прие ма в себе си окръжаващия го физически свят, а със своето духовно-душевно същество той се враства в този окръжаващ го свят.
172. Същото е положението и с организма на мисленето.
Чрез него човекът се враства в звездното съществуване. Той познава самия себе си като звезден свят. Човекът тъче и живее в мировите мисли, когато в изживяващо познание той е съблякъл организма на сетивата. 173. След събличането и на двата горепосочени организма, след събличането на земния свят и на звездния свят, човекът стои през себе си като духовно-душевно същество. Тогава той не е вече свят, тогава той е в истинския смисъл човек.
към текста >>
Човекът тъче и живее в мировите мисли, когато в изживяващо познание той е съблякъл
органи
зма на сетивата.
И човекът простира своето духовно-душевно същество вътре в това, което светът изживява в него чрез неговите сетива. През време на своя земен живот човекът не прие ма в себе си окръжаващия го физически свят, а със своето духовно-душевно същество той се враства в този окръжаващ го свят. 172. Същото е положението и с организма на мисленето. Чрез него човекът се враства в звездното съществуване. Той познава самия себе си като звезден свят.
Човекът тъче и живее в мировите мисли, когато в изживяващо познание той е съблякъл организма на сетивата.
173. След събличането и на двата горепосочени организма, след събличането на земния свят и на звездния свят, човекът стои през себе си като духовно-душевно същество. Тогава той не е вече свят, тогава той е в истинския смисъл човек. И да съзре това, което изживява тук, това значи да познае себе си, както съзирането в организма на сетивата и в този на мисленето означава познание на света.
към текста >>
173. След събличането и на двата горепосочени
органи
зма, след събличането на земния свят и на звездния свят, човекът стои през себе си като духовно-душевно същество.
През време на своя земен живот човекът не прие ма в себе си окръжаващия го физически свят, а със своето духовно-душевно същество той се враства в този окръжаващ го свят. 172. Същото е положението и с организма на мисленето. Чрез него човекът се враства в звездното съществуване. Той познава самия себе си като звезден свят. Човекът тъче и живее в мировите мисли, когато в изживяващо познание той е съблякъл организма на сетивата.
173. След събличането и на двата горепосочени организма, след събличането на земния свят и на звездния свят, човекът стои през себе си като духовно-душевно същество.
Тогава той не е вече свят, тогава той е в истинския смисъл човек. И да съзре това, което изживява тук, това значи да познае себе си, както съзирането в организма на сетивата и в този на мисленето означава познание на света.
към текста >>
И да съзре това, което изживява тук, това значи да познае себе си, както съзирането в
органи
зма на сетивата и в този на мисленето означава познание на света.
Чрез него човекът се враства в звездното съществуване. Той познава самия себе си като звезден свят. Човекът тъче и живее в мировите мисли, когато в изживяващо познание той е съблякъл организма на сетивата. 173. След събличането и на двата горепосочени организма, след събличането на земния свят и на звездния свят, човекът стои през себе си като духовно-душевно същество. Тогава той не е вече свят, тогава той е в истинския смисъл човек.
И да съзре това, което изживява тук, това значи да познае себе си, както съзирането в организма на сетивата и в този на мисленето означава познание на света.
към текста >>
5.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Оттеглянето по отношение на Космоса е същевременно едно приемане на духовно-душевния човек чрез нервно-сетивния
органи
зъм.
ПАМЕТ И СЪВЕСТ В спящото състояние човекът е отдаден на Космоса. Той носи срещу Космоса това, което при слизането си от духовно-душевния свят в земния има като резултат от минали земни съществувания. Той отнема от Космоса това съдържание на своето човешко същество през време на будното състояние. В този ритъм: отдаденост на космоса и оттегляне от космоса протича животът между раждането и смъртта.
Оттеглянето по отношение на Космоса е същевременно едно приемане на духовно-душевния човек чрез нервно-сетивния организъм.
Това, което става в този организъм като физически и жизнени процеси, с него се съединява духовно-душевното същество на човека в будно състояние и действува с него като едно цяло. В този начин на действие се съдържа сетивното възприятие, образуването на образите на спомена, живо тът на фантазията. Тези дейности са свързани с физическото тяло. Представите, изживяването на мисли, в които човекът осъзнава това, което става полусъзнателно във възприятието, фантазията, споменът, са свързани с мислителната организация. В тази същинска мислителна организация се намира също областта, чрез която човекът изживява своето себесъзнание.
към текста >>
Това, което става в този
органи
зъм като физически и жизнени процеси, с него се съединява духовно-душевното същество на човека в будно състояние и действува с него като едно цяло.
В спящото състояние човекът е отдаден на Космоса. Той носи срещу Космоса това, което при слизането си от духовно-душевния свят в земния има като резултат от минали земни съществувания. Той отнема от Космоса това съдържание на своето човешко същество през време на будното състояние. В този ритъм: отдаденост на космоса и оттегляне от космоса протича животът между раждането и смъртта. Оттеглянето по отношение на Космоса е същевременно едно приемане на духовно-душевния човек чрез нервно-сетивния организъм.
Това, което става в този организъм като физически и жизнени процеси, с него се съединява духовно-душевното същество на човека в будно състояние и действува с него като едно цяло.
В този начин на действие се съдържа сетивното възприятие, образуването на образите на спомена, живо тът на фантазията. Тези дейности са свързани с физическото тяло. Представите, изживяването на мисли, в които човекът осъзнава това, което става полусъзнателно във възприятието, фантазията, споменът, са свързани с мислителната организация. В тази същинска мислителна организация се намира също областта, чрез която човекът изживява своето себесъзнание. Мислителният организъм е един звезден организъм.
към текста >>
Представите, изживяването на мисли, в които човекът осъзнава това, което става полусъзнателно във възприятието, фантазията, споменът, са свързани с мислителната
органи
зация.
В този ритъм: отдаденост на космоса и оттегляне от космоса протича животът между раждането и смъртта. Оттеглянето по отношение на Космоса е същевременно едно приемане на духовно-душевния човек чрез нервно-сетивния организъм. Това, което става в този организъм като физически и жизнени процеси, с него се съединява духовно-душевното същество на човека в будно състояние и действува с него като едно цяло. В този начин на действие се съдържа сетивното възприятие, образуването на образите на спомена, живо тът на фантазията. Тези дейности са свързани с физическото тяло.
Представите, изживяването на мисли, в които човекът осъзнава това, което става полусъзнателно във възприятието, фантазията, споменът, са свързани с мислителната организация.
В тази същинска мислителна организация се намира също областта, чрез която човекът изживява своето себесъзнание. Мислителният организъм е един звезден организъм. Ако той би се проявявал само като такъв, тогава човекът не би носил в себе си себесъзнание, а едно съзнание на боговете. Обаче мислителният организъм е един звезден организъм, отделен от Космоса и пренесен в земните процеси. Изживявайки звездния свят в земната област, човекът става едно себесъзнателно същество.
към текста >>
В тази същинска мислителна
органи
зация се намира също областта, чрез която човекът изживява своето себесъзнание.
Оттеглянето по отношение на Космоса е същевременно едно приемане на духовно-душевния човек чрез нервно-сетивния организъм. Това, което става в този организъм като физически и жизнени процеси, с него се съединява духовно-душевното същество на човека в будно състояние и действува с него като едно цяло. В този начин на действие се съдържа сетивното възприятие, образуването на образите на спомена, живо тът на фантазията. Тези дейности са свързани с физическото тяло. Представите, изживяването на мисли, в които човекът осъзнава това, което става полусъзнателно във възприятието, фантазията, споменът, са свързани с мислителната организация.
В тази същинска мислителна организация се намира също областта, чрез която човекът изживява своето себесъзнание.
Мислителният организъм е един звезден организъм. Ако той би се проявявал само като такъв, тогава човекът не би носил в себе си себесъзнание, а едно съзнание на боговете. Обаче мислителният организъм е един звезден организъм, отделен от Космоса и пренесен в земните процеси. Изживявайки звездния свят в земната област, човекът става едно себесъзнателно същество. Следователно ние имаме пред себе си областта на вътрешния човешки живот, в която божествено-духовният свят, който е свързан с човека, го освобождава, за да може той да стане в пълния смисъл човек.
към текста >>
Мислителният
органи
зъм е един звезден
органи
зъм.
Това, което става в този организъм като физически и жизнени процеси, с него се съединява духовно-душевното същество на човека в будно състояние и действува с него като едно цяло. В този начин на действие се съдържа сетивното възприятие, образуването на образите на спомена, живо тът на фантазията. Тези дейности са свързани с физическото тяло. Представите, изживяването на мисли, в които човекът осъзнава това, което става полусъзнателно във възприятието, фантазията, споменът, са свързани с мислителната организация. В тази същинска мислителна организация се намира също областта, чрез която човекът изживява своето себесъзнание.
Мислителният организъм е един звезден организъм.
Ако той би се проявявал само като такъв, тогава човекът не би носил в себе си себесъзнание, а едно съзнание на боговете. Обаче мислителният организъм е един звезден организъм, отделен от Космоса и пренесен в земните процеси. Изживявайки звездния свят в земната област, човекът става едно себесъзнателно същество. Следователно ние имаме пред себе си областта на вътрешния човешки живот, в която божествено-духовният свят, който е свързан с човека, го освобождава, за да може той да стане в пълния смисъл човек. Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят.
към текста >>
Обаче мислителният
органи
зъм е един звезден
органи
зъм, отделен от Космоса и пренесен в земните процеси.
Тези дейности са свързани с физическото тяло. Представите, изживяването на мисли, в които човекът осъзнава това, което става полусъзнателно във възприятието, фантазията, споменът, са свързани с мислителната организация. В тази същинска мислителна организация се намира също областта, чрез която човекът изживява своето себесъзнание. Мислителният организъм е един звезден организъм. Ако той би се проявявал само като такъв, тогава човекът не би носил в себе си себесъзнание, а едно съзнание на боговете.
Обаче мислителният организъм е един звезден организъм, отделен от Космоса и пренесен в земните процеси.
Изживявайки звездния свят в земната област, човекът става едно себесъзнателно същество. Следователно ние имаме пред себе си областта на вътрешния човешки живот, в която божествено-духовният свят, който е свързан с човека, го освобождава, за да може той да стане в пълния смисъл човек. Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят. Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта живее божествено-духовното. Защото двете други дейности, сетивното възприятие и фантазията, са само изменения на образуването на образите на спомените.
към текста >>
Обаче непосредствено под мислителния
органи
зъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят.
Мислителният организъм е един звезден организъм. Ако той би се проявявал само като такъв, тогава човекът не би носил в себе си себесъзнание, а едно съзнание на боговете. Обаче мислителният организъм е един звезден организъм, отделен от Космоса и пренесен в земните процеси. Изживявайки звездния свят в земната област, човекът става едно себесъзнателно същество. Следователно ние имаме пред себе си областта на вътрешния човешки живот, в която божествено-духовният свят, който е свързан с човека, го освобождава, за да може той да стане в пълния смисъл човек.
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят.
Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта живее божествено-духовното. Защото двете други дейности, сетивното възприятие и фантазията, са само изменения на образуването на образите на спомените. В сетивното възприятие образуването на съдържанието на спомените се намира в своя процес на раждане; в съдържанието на фантазията просиява това, което се запазва от това съдържание в съществуването на душата. Състоянието на сън пренася духовно-душевното същество на човека в космическата област. Там той е потопен с дейността на своето Астрално тяло и на своя Аз в божествено-духовния Космос.
към текста >>
Образуването на паметта става в сетивно-нервния
органи
зъм; образуването на съвестта протича като един чисто душевно-духовен процес, обаче в
органи
зма на обмяната на веществата и на крайниците.
И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални. От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят. Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта. Виждаме следователно, как онова, което един материалистичен възглед за света е наймного склонен да обяснява според неговата природна страна, за духовното познанието е поставено в моралната страна. В паметта в будното състояние на човека действува непосредствено божествено-духовната Същност; в съвестта действува косвено като последствие, като отзвук тази божествено-духовна същност.
Образуването на паметта става в сетивно-нервния организъм; образуването на съвестта протича като един чисто душевно-духовен процес, обаче в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
Между двете се намира ритмичният организъм. Този ритмичен организъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления. Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето. В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето. Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане.
към текста >>
Между двете се намира ритмичният
органи
зъм.
От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят. Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта. Виждаме следователно, как онова, което един материалистичен възглед за света е наймного склонен да обяснява според неговата природна страна, за духовното познанието е поставено в моралната страна. В паметта в будното състояние на човека действува непосредствено божествено-духовната Същност; в съвестта действува косвено като последствие, като отзвук тази божествено-духовна същност. Образуването на паметта става в сетивно-нервния организъм; образуването на съвестта протича като един чисто душевно-духовен процес, обаче в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
Между двете се намира ритмичният организъм.
Този ритмичен организъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления. Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето. В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето. Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане. Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията.
към текста >>
Този ритмичен
органи
зъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления.
Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта. Виждаме следователно, как онова, което един материалистичен възглед за света е наймного склонен да обяснява според неговата природна страна, за духовното познанието е поставено в моралната страна. В паметта в будното състояние на човека действува непосредствено божествено-духовната Същност; в съвестта действува косвено като последствие, като отзвук тази божествено-духовна същност. Образуването на паметта става в сетивно-нервния организъм; образуването на съвестта протича като един чисто душевно-духовен процес, обаче в организма на обмяната на веществата и на крайниците. Между двете се намира ритмичният организъм.
Този ритмичен организъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления.
Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето. В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето. Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане. Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията. Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
към текста >>
Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез
органи
те на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане.
Образуването на паметта става в сетивно-нервния организъм; образуването на съвестта протича като един чисто душевно-духовен процес, обаче в организма на обмяната на веществата и на крайниците. Между двете се намира ритмичният организъм. Този ритмичен организъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления. Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето. В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето.
Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане.
Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията. Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците. В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята. Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние.
към текста >>
Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния
органи
зъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с
органи
зма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията.
Между двете се намира ритмичният организъм. Този ритмичен организъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления. Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето. В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето. Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане.
Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията.
Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците. В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята. Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние. В Гьоте живееше една такава човешка организация.
към текста >>
Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в
органи
зма на обмяната на веществата и на крайниците.
Този ритмичен организъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления. Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето. В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето. Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане. Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията.
Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята. Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние. В Гьоте живееше една такава човешка организация. Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища.
към текста >>
В дейността на фантазията мислителният
органи
зъм се стреми да се приближи до
органи
зма на волята.
Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето. В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето. Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане. Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията. Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята.
Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние. В Гьоте живееше една такава човешка организация. Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища. В самия Шилер беше будна другата организация.
към текста >>
Ето защо у човека, който е
органи
зиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние.
Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане. Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията. Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците. В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята. Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята.
Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние.
В Гьоте живееше една такава човешка организация. Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища. В самия Шилер беше будна другата организация. Той живееше от това, което беше донесъл със себе си от миналите земни съществувания. Към своята силна воля той трябваше да търси съдържанието на фантазията.
към текста >>
В Гьоте живееше една такава човешка
органи
зация.
Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията. Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците. В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята. Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние.
В Гьоте живееше една такава човешка организация.
Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища. В самия Шилер беше будна другата организация. Той живееше от това, което беше донесъл със себе си от миналите земни съществувания. Към своята силна воля той трябваше да търси съдържанието на фантазията. Ариман разчита на хората, които имат заложби към страната на сферата на фантазията, така щото за тях виждането на сетивната действителност се превръща като от само себе си в образи на фантазията.
към текста >>
В самия Шилер беше будна другата
органи
зация.
В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята. Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние. В Гьоте живееше една такава човешка организация. Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища.
В самия Шилер беше будна другата организация.
Той живееше от това, което беше донесъл със себе си от миналите земни съществувания. Към своята силна воля той трябваше да търси съдържанието на фантазията. Ариман разчита на хората, които имат заложби към страната на сферата на фантазията, така щото за тях виждането на сетивната действителност се превръща като от само себе си в образи на фантазията. На такива хора разчита Ариман за своите мирови цели. Той смята с помощта на такива хора да може да откъсне напълно развитието на човечеството от миналото, за да го отправи в една посока, която той иска.
към текста >>
Луцифер разчита на хора, които са
органи
зирани в посоката към сферата на волята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед.
Той живееше от това, което беше донесъл със себе си от миналите земни съществувания. Към своята силна воля той трябваше да търси съдържанието на фантазията. Ариман разчита на хората, които имат заложби към страната на сферата на фантазията, така щото за тях виждането на сетивната действителност се превръща като от само себе си в образи на фантазията. На такива хора разчита Ариман за своите мирови цели. Той смята с помощта на такива хора да може да откъсне напълно развитието на човечеството от миналото, за да го отправи в една посока, която той иска.
Луцифер разчита на хора, които са организирани в посоката към сферата на волята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед.
Чрез такива хора Луцифер би искал да задържи развитието на човечеството напълно в импулсите на миналото. Тогава той би могъл да предпази човечеството от потопяването в сферата, в която трябва да бъде победен Ариман. В земното съществуване човекът стои в две полярни противоположности. Горе се простират звездите. От там се излъчват силите, които са свързани с всичко изчисляемо редовно в земното съществуване.
към текста >>
В неговия мислителен
органи
зъм живее редът на звездите, в неговия
органи
зъм на обмяната на веществата и на крайниците живее земният хаос.
всички тези са земно отражение на това, което става като процеси в звездите. Другият полюс излъчва сили от вътрешността на Земята. В него царува нередовност. Вятър и състояние на времето, гръмотевици и светкавици, земетресения, изригвания на вулкани отразяват тези вътрешни процеси на Земята. Човекът е едно копие на това битие на звездите и на Земята.
В неговия мислителен организъм живее редът на звездите, в неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците живее земният хаос.
В ритмичния организъм човек изживява в едно свободно уравновесяване своето земно човешко същество. Гьотеанум, февруари 1925 година.
към текста >>
В ритмичния
органи
зъм човек изживява в едно свободно уравновесяване своето земно човешко същество.
Другият полюс излъчва сили от вътрешността на Земята. В него царува нередовност. Вятър и състояние на времето, гръмотевици и светкавици, земетресения, изригвания на вулкани отразяват тези вътрешни процеси на Земята. Човекът е едно копие на това битие на звездите и на Земята. В неговия мислителен организъм живее редът на звездите, в неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците живее земният хаос.
В ритмичния организъм човек изживява в едно свободно уравновесяване своето земно човешко същество.
Гьотеанум, февруари 1925 година.
към текста >>
6.
62. Принципи 174-176
GA_26 Мистерията на Михаил
174. В духовно-телесно отношение човекът е
органи
зиран от две страни.
Принципи 174-176 ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
174. В духовно-телесно отношение човекът е организиран от две страни.
Първо от физическо-етерния Космос. Това, което се влъчва в тази организация в човешкото същество от божествено-духовната Същност, то живее в него като сила на сетивното възприятие, на паметната способност и на дейността на фантазията. 175. Второ човекът е организиран от неговите предидущи земни съществувания. Тази организация е изцяло от духовно-душевно естество и живее в човека чрез астралното тяло и Аза. Това, което се вживяна като божествено-духовни Същества в това човешко същество, неговото въздействие свети като глас на съвестта във всичко, което е сродно с него в човека.
към текста >>
Това, което се влъчва в тази
органи
зация в човешкото същество от божествено-духовната Същност, то живее в него като сила на сетивното възприятие, на паметната способност и на дейността на фантазията.
Принципи 174-176 ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 174. В духовно-телесно отношение човекът е организиран от две страни. Първо от физическо-етерния Космос.
Това, което се влъчва в тази организация в човешкото същество от божествено-духовната Същност, то живее в него като сила на сетивното възприятие, на паметната способност и на дейността на фантазията.
175. Второ човекът е организиран от неговите предидущи земни съществувания. Тази организация е изцяло от духовно-душевно естество и живее в човека чрез астралното тяло и Аза. Това, което се вживяна като божествено-духовни Същества в това човешко същество, неговото въздействие свети като глас на съвестта във всичко, което е сродно с него в човека. 176. В своя ритмичен организъм човекът има постоянна връзка на двете страни на божествено-духовните импулси. В изживяването на ритъма паметната сила е пренесена в битието на волята и силата на съвестта в битието на идеите.
към текста >>
175. Второ човекът е
органи
зиран от неговите предидущи земни съществувания.
Принципи 174-176 ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 174. В духовно-телесно отношение човекът е организиран от две страни. Първо от физическо-етерния Космос. Това, което се влъчва в тази организация в човешкото същество от божествено-духовната Същност, то живее в него като сила на сетивното възприятие, на паметната способност и на дейността на фантазията.
175. Второ човекът е организиран от неговите предидущи земни съществувания.
Тази организация е изцяло от духовно-душевно естество и живее в човека чрез астралното тяло и Аза. Това, което се вживяна като божествено-духовни Същества в това човешко същество, неговото въздействие свети като глас на съвестта във всичко, което е сродно с него в човека. 176. В своя ритмичен организъм човекът има постоянна връзка на двете страни на божествено-духовните импулси. В изживяването на ритъма паметната сила е пренесена в битието на волята и силата на съвестта в битието на идеите.
към текста >>
Тази
органи
зация е изцяло от духовно-душевно естество и живее в човека чрез астралното тяло и Аза.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 174. В духовно-телесно отношение човекът е организиран от две страни. Първо от физическо-етерния Космос. Това, което се влъчва в тази организация в човешкото същество от божествено-духовната Същност, то живее в него като сила на сетивното възприятие, на паметната способност и на дейността на фантазията. 175. Второ човекът е организиран от неговите предидущи земни съществувания.
Тази организация е изцяло от духовно-душевно естество и живее в човека чрез астралното тяло и Аза.
Това, което се вживяна като божествено-духовни Същества в това човешко същество, неговото въздействие свети като глас на съвестта във всичко, което е сродно с него в човека. 176. В своя ритмичен организъм човекът има постоянна връзка на двете страни на божествено-духовните импулси. В изживяването на ритъма паметната сила е пренесена в битието на волята и силата на съвестта в битието на идеите.
към текста >>
176. В своя ритмичен
органи
зъм човекът има постоянна връзка на двете страни на божествено-духовните импулси.
Първо от физическо-етерния Космос. Това, което се влъчва в тази организация в човешкото същество от божествено-духовната Същност, то живее в него като сила на сетивното възприятие, на паметната способност и на дейността на фантазията. 175. Второ човекът е организиран от неговите предидущи земни съществувания. Тази организация е изцяло от духовно-душевно естество и живее в човека чрез астралното тяло и Аза. Това, което се вживяна като божествено-духовни Същества в това човешко същество, неговото въздействие свети като глас на съвестта във всичко, което е сродно с него в човека.
176. В своя ритмичен организъм човекът има постоянна връзка на двете страни на божествено-духовните импулси.
В изживяването на ритъма паметната сила е пренесена в битието на волята и силата на съвестта в битието на идеите.
към текста >>
7.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна
органи
зация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
Говори се също така, че тази епоха на Естествената наука още трае и днес, като същевременно мнозина твърдят, че човечеството отново е намерило определени философски намерения. Всичко това отговаря на пътищата на познанието, за които е вървяло новото време, но то не отговаря на пътищата на живота. Със своите представи човекът още живее в природата, въпреки че внася в схващане то на природата механическото мислене. Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни. От свои те минали земни съществувания човек донася със себе си способността да си образува представи за космическото естество, намиращо се в окръжността на Земята и за това, което действува в областта на Земята.
Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
Това, което става в неговото Астрално тяло и в неговия Аз, царува в скритите области на душата. То царува например в съдбата. Но първо човек не трябва да го търси в сложните отношения на съдбата, а в елементарните, в простите процеси на живота. Човекът се свързва с определени сили на Земята, като ориентира своя организъм в тези сили. Той се научава да стои и да ходи изправен, научава се да се поставя със своите мишници и ръце в равновесие със земните сили.
към текста >>
Човекът се свързва с определени сили на Земята, като ориентира своя
органи
зъм в тези сили.
От свои те минали земни съществувания човек донася със себе си способността да си образува представи за космическото естество, намиращо се в окръжността на Земята и за това, което действува в областта на Земята. Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето. Това, което става в неговото Астрално тяло и в неговия Аз, царува в скритите области на душата. То царува например в съдбата. Но първо човек не трябва да го търси в сложните отношения на съдбата, а в елементарните, в простите процеси на живота.
Човекът се свързва с определени сили на Земята, като ориентира своя организъм в тези сили.
Той се научава да стои и да ходи изправен, научава се да се поставя със своите мишници и ръце в равновесие със земните сили. Но тези сили не са такива, които действуват на Земята от Космоса, а са чисто земни сили. В действителност нищо от това, което човек изживява, не е една отвлеченост. Само че той не прозира, от къде иде изживяването и поради това от идеите върху действителностите той образува отвлечености. Човек говори за механическата закономерност.
към текста >>
Тогава Земята не действува вече върху ориентирането на неговия
органи
зъм.
Едва в областта на Земята към закономерността в природа та се всажда механическото, както и самият човек застава срещу това механическо със своето изживяване едва в областта на Земята. Огромна част от това, което днес действува чрез техниката върху културата и в което човекът е вплетен до най-висока степен със своя живот; не е природа, а под-природа. То е един свят, което се еманципира от природата, отивайки надолу /по посока на долу/. Нека погледнем, как ориенталецът, който се стреми към духа, търси да излезе от състоянията на равновесие, които идват от земното. Той заема едно положение на медитация, което го пренася в чистото космическо равновесие.
Тогава Земята не действува вече върху ориентирането на неговия организъм.
/Казвам това не за да бъде то подражавано, а за изяснение на изнесеното тук. Който познава моите съчинения, той знае, как в това отношение източният духовен живот се различава от западния. / Човекът се нуждаеше да развие отношение към чисто земното, за да може да развие своята Съзнателна душа. Така в ново време се роди тенденцията да бъде осъществено и в действията това, в което човек трябва да вживее. Вживявайки се в чисто земното естество, човек се натъква на силите на Ариман.
към текста >>
8.
Съдържание
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
4. За същността на усещащия
органи
зъм
СЪДЪРЖАНИЕ Предговор 1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство 2. Защо се разболява човек? 3. Явленията на живота
4. За същността на усещащия организъм
5. Растение, животно и човек 6. Кръв и нерви 7. Същността на лечебните действия 8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus
към текста >>
8. Дейности в човешкия
органи
зъм.
3. Явленията на живота 4. За същността на усещащия организъм 5. Растение, животно и човек 6. Кръв и нерви 7. Същността на лечебните действия
8. Дейности в човешкия организъм.
Daibetes mellitus 9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията 10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси 11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта 12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
към текста >>
9. Ролята на белтъка в човешкия
органи
зъм и албуминурията
5. Растение, животно и човек 6. Кръв и нерви 7. Същността на лечебните действия 8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus
9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси 11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта 12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето 13. За същността на боледуването и на лечението 14. За начина на мислене в терапията
към текста >>
10. Ролята на мазнината в човешкия
органи
зъм и измамните локални симптомни комплекси
6. Кръв и нерви 7. Същността на лечебните действия 8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus 9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси
11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта 12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето 13. За същността на боледуването и на лечението 14. За начина на мислене в терапията 15. Метод на лечението
към текста >>
9.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Във формирането и растежа на човешкия физически
органи
зъм се изявява нещо духовно.
Така е и по отношение на етерното тяло на човека. Чрез него в човека става нещо, което не е едно продължение на закономерното действие на силите на физическото тяло, а има за основа това, че физическите вещества, вливайки се в етерното, се освобождават първо от техните физически сили. Тези действуващи в етерното тяло сили развиват тяхната дейност в началото на човешкия земен живот най-ясно през време на развитието на човешкия зародиш в утробата на майката като формиращи и произвеждащи растежа сили. В течение на земния живот една част от тези сили се освобождава от работа по изграждането и растежа на човешкото физическо тяло и се превръща в сили на мисленето, а именно в онези сили, които за обикновеното съзнание произвеждат сянкообразния свят на мислите. От най-голямо значение е да се знае, че обикновените сили, с които човек мисли, са префинените сили, които формират физическото тяло и произвеждат неговия растеж.
Във формирането и растежа на човешкия физически организъм се изявява нещо духовно.
Защото това духовно се явява след това в течение на живота като духовна сила на мисленето. И тази сила на мисленето е само една част от силата на формирането и растежа, която е имала в началото на човешкия живот. Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и живее в организма, може да се яви по-нататък в живота като сила на мисленето. Така на имагинативното духовно виждане формиращата (пластична) сила се явява от една страна като нещо етерно-духовно, което от друга страна се явява като душевно съдържание на мисленето. Ако проследим сега веществеността на земните материи в етерното формиране, ние трябва да кажем: тези материи, тези вещества приемат навсякъде, където влизат в етерните формиращи сили, една същност, чрез която се отчуждават от тяхната физическа природа.
към текста >>
Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и живее в
органи
зма, може да се яви по-нататък в живота като сила на мисленето.
В течение на земния живот една част от тези сили се освобождава от работа по изграждането и растежа на човешкото физическо тяло и се превръща в сили на мисленето, а именно в онези сили, които за обикновеното съзнание произвеждат сянкообразния свят на мислите. От най-голямо значение е да се знае, че обикновените сили, с които човек мисли, са префинените сили, които формират физическото тяло и произвеждат неговия растеж. Във формирането и растежа на човешкия физически организъм се изявява нещо духовно. Защото това духовно се явява след това в течение на живота като духовна сила на мисленето. И тази сила на мисленето е само една част от силата на формирането и растежа, която е имала в началото на човешкия живот.
Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и живее в организма, може да се яви по-нататък в живота като сила на мисленето.
Така на имагинативното духовно виждане формиращата (пластична) сила се явява от една страна като нещо етерно-духовно, което от друга страна се явява като душевно съдържание на мисленето. Ако проследим сега веществеността на земните материи в етерното формиране, ние трябва да кажем: тези материи, тези вещества приемат навсякъде, където влизат в етерните формиращи сили, една същност, чрез която се отчуждават от тяхната физическа природа. В това отчуждава не те влизат в един свят, в който насреща им идва духовното и ги превръща в своята собствена същина. Да се издигне човек до етерно-живото същество на човека, както това бе описано тук, е нещо съществено различно от ненаучното твърдение, че съществува една "жизнена сила", което твърдение беше нещо общо прието до средата на 19-то столетие, за да се обяснят живите тела. Тук става дума за действително виждане за духовното възприемане на една жива същност, която съществува в човека както и във всичко живо, така както съществува физическото тяло.
към текста >>
Същността, която тези вещества приемат като "
органи
зъм на Аза", е първо формата на земната материя, в която тази последната се отчуждава най-много от своята земно-физическа форма.
Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото. С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества. В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества. Чрез това човек стига до познанието на четвъртия член на човешкото същество, на същинския "Аз". Отново човек съзира, как земните вещества, като се включват в тъкането и същността на "Аза", се отчуждават още по-нататък от тяхната физическа същност.
Същността, която тези вещества приемат като "организъм на Аза", е първо формата на земната материя, в която тази последната се отчуждава най-много от своята земно-физическа форма.
Това, с което човек се запознава по този начин като "астрално тяло" и "Аз", не е свързано с физическото тяло в човешкия организъм по същия начин както етерното тяло. Инспирацията и Интуицията показват, как през време на съня "астралното тяло" и "Азът" се отделят от физическото и етерно тяло и как само в будното състояние съществува едно пълно проникване на четирите члена на човешката природа, за да образуван едно единно човешко същество. През време на съня физическото и етерното тяло остават във физическия и в етерния свят. Обаче там те не са в състоянието, в което се намират физическото и етерното тяло на едно растително същество. Те носят в себе си последствията на астралното и азовото същество.
към текста >>
Това, с което човек се запознава по този начин като "астрално тяло" и "Аз", не е свързано с физическото тяло в човешкия
органи
зъм по същия начин както етерното тяло.
С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества. В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества. Чрез това човек стига до познанието на четвъртия член на човешкото същество, на същинския "Аз". Отново човек съзира, как земните вещества, като се включват в тъкането и същността на "Аза", се отчуждават още по-нататък от тяхната физическа същност. Същността, която тези вещества приемат като "организъм на Аза", е първо формата на земната материя, в която тази последната се отчуждава най-много от своята земно-физическа форма.
Това, с което човек се запознава по този начин като "астрално тяло" и "Аз", не е свързано с физическото тяло в човешкия организъм по същия начин както етерното тяло.
Инспирацията и Интуицията показват, как през време на съня "астралното тяло" и "Азът" се отделят от физическото и етерно тяло и как само в будното състояние съществува едно пълно проникване на четирите члена на човешката природа, за да образуван едно единно човешко същество. През време на съня физическото и етерното тяло остават във физическия и в етерния свят. Обаче там те не са в състоянието, в което се намират физическото и етерното тяло на едно растително същество. Те носят в себе си последствията на астралното и азовото същество. В момента, в който не биха носили в себе си тези последствия трябва да настъпи събуждане.
към текста >>
И животът зависи от това, че
органи
ческото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена.
В момента, в който не биха носили в себе си тези последствия трябва да настъпи събуждане. Едно човешко физическо тяло, едно човешко етерно тяло не трябва да подлежи никога само на физическите и на етерните действия. Чрез това те биха се разложили. Но Инспирацията и Интуицията показват сега и нещо друго. Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното.
И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена.
Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание. Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация. Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот. За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане. Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието.
към текста >>
Астралното тяло трябва да изгради своята
органи
зация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата
органи
зация.
Чрез това те биха се разложили. Но Инспирацията и Интуицията показват сега и нещо друго. Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното. И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена. Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание.
Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация.
Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот. За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане. Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието. Духът се развива сред човешкото същество не на основата на съграждащата дейност на материята, а на основата на разграждащата. Там, където в човека трябва да действува духът, там материята трябва да се оттегли от своята дейност.
към текста >>
Астралното тяло си изгражда свои
органи
; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова
органи
зация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието.
И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена. Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание. Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация. Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот. За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане.
Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието.
Духът се развива сред човешкото същество не на основата на съграждащата дейност на материята, а на основата на разграждащата. Там, където в човека трябва да действува духът, там материята трябва да се оттегли от своята дейност. Още раждането на мисленето сред етерното тяло почива не на продължението на етерната същност, а на едно разграждане на същата. Съзнателното мислене става не в процеси на формирането и растежа, а в такива на разрушението на формата и на увяхването, на умиране то, които постоянно стават в етерните процеси. В съзнателното мислене от телесното изграждане се отделят мислите и се превръщат като душевни образувания в човешки изживявания.
към текста >>
Има
органи
, в които действува предимно Азът; има такива, в които Азът действува само малко, а напротив преобладава физическата
органи
зация.
Там, където в човека трябва да действува духът, там материята трябва да се оттегли от своята дейност. Още раждането на мисленето сред етерното тяло почива не на продължението на етерната същност, а на едно разграждане на същата. Съзнателното мислене става не в процеси на формирането и растежа, а в такива на разрушението на формата и на увяхването, на умиране то, които постоянно стават в етерните процеси. В съзнателното мислене от телесното изграждане се отделят мислите и се превръщат като душевни образувания в човешки изживявания. Ако гледаме на човешко то същество само от основата на едно такова познаване на човека, ние забелязваме, как можем да проникнем с погледа както в цялостния човек така и в един отделен орган само тогава, когато знаем, как в него действуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът.
Има органи, в които действува предимно Азът; има такива, в които Азът действува само малко, а напротив преобладава физическата организация.
Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-висшите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познава ме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-висшите членове на човешката природа; така също можем да разберем болния човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният организъм или един орган или редица органи, когато начинът на действие на по-висшите членове изпада в нередовност. И ние можем да мислим за лечебни средства само тогава, когато развием едно знание върху това, как едно земно вещество или един земен процес се отнася към етерното, към астралното и към Аза. Защото само тогава, чрез внасянето на едно земно вещество в човешкия организъм или чрез третиране с една земна дейност можем да произведем, щото по-висшите членове на човешкото същество да могат да разгръщат тяхна та дейност безпрепятствено, или също земната материя да намери една подкрепа във внесеното лечебно средство, за да навлезе в пътя, в който тя може да бъде основа на земното действие на духовното. Човекът е това, което той е, чрез физическо тяло, етерно тяло, душа (астрално тяло) и Аз (Дух). Като здрав той трябва да бъде разглеждан изхождайки от тези негови членове, а като болен в нарушеното равновесие на тези членове.
към текста >>
Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-висшите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познава ме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-висшите членове на човешката природа; така също можем да разберем болния човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният
органи
зъм или един орган или редица
органи
, когато начинът на действие на по-висшите членове изпада в нередовност.
Още раждането на мисленето сред етерното тяло почива не на продължението на етерната същност, а на едно разграждане на същата. Съзнателното мислене става не в процеси на формирането и растежа, а в такива на разрушението на формата и на увяхването, на умиране то, които постоянно стават в етерните процеси. В съзнателното мислене от телесното изграждане се отделят мислите и се превръщат като душевни образувания в човешки изживявания. Ако гледаме на човешко то същество само от основата на едно такова познаване на човека, ние забелязваме, как можем да проникнем с погледа както в цялостния човек така и в един отделен орган само тогава, когато знаем, как в него действуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът. Има органи, в които действува предимно Азът; има такива, в които Азът действува само малко, а напротив преобладава физическата организация.
Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-висшите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познава ме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-висшите членове на човешката природа; така също можем да разберем болния човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният организъм или един орган или редица органи, когато начинът на действие на по-висшите членове изпада в нередовност.
И ние можем да мислим за лечебни средства само тогава, когато развием едно знание върху това, как едно земно вещество или един земен процес се отнася към етерното, към астралното и към Аза. Защото само тогава, чрез внасянето на едно земно вещество в човешкия организъм или чрез третиране с една земна дейност можем да произведем, щото по-висшите членове на човешкото същество да могат да разгръщат тяхна та дейност безпрепятствено, или също земната материя да намери една подкрепа във внесеното лечебно средство, за да навлезе в пътя, в който тя може да бъде основа на земното действие на духовното. Човекът е това, което той е, чрез физическо тяло, етерно тяло, душа (астрално тяло) и Аз (Дух). Като здрав той трябва да бъде разглеждан изхождайки от тези негови членове, а като болен в нарушеното равновесие на тези членове. За неговото здраве трябва да бъдат намерени лечебни средства, които отново да възстановят нарушеното равновесие.
към текста >>
Защото само тогава, чрез внасянето на едно земно вещество в човешкия
органи
зъм или чрез третиране с една земна дейност можем да произведем, щото по-висшите членове на човешкото същество да могат да разгръщат тяхна та дейност безпрепятствено, или също земната материя да намери една подкрепа във внесеното лечебно средство, за да навлезе в пътя, в който тя може да бъде основа на земното действие на духовното.
В съзнателното мислене от телесното изграждане се отделят мислите и се превръщат като душевни образувания в човешки изживявания. Ако гледаме на човешко то същество само от основата на едно такова познаване на човека, ние забелязваме, как можем да проникнем с погледа както в цялостния човек така и в един отделен орган само тогава, когато знаем, как в него действуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът. Има органи, в които действува предимно Азът; има такива, в които Азът действува само малко, а напротив преобладава физическата организация. Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-висшите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познава ме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-висшите членове на човешката природа; така също можем да разберем болния човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният организъм или един орган или редица органи, когато начинът на действие на по-висшите членове изпада в нередовност. И ние можем да мислим за лечебни средства само тогава, когато развием едно знание върху това, как едно земно вещество или един земен процес се отнася към етерното, към астралното и към Аза.
Защото само тогава, чрез внасянето на едно земно вещество в човешкия организъм или чрез третиране с една земна дейност можем да произведем, щото по-висшите членове на човешкото същество да могат да разгръщат тяхна та дейност безпрепятствено, или също земната материя да намери една подкрепа във внесеното лечебно средство, за да навлезе в пътя, в който тя може да бъде основа на земното действие на духовното.
Човекът е това, което той е, чрез физическо тяло, етерно тяло, душа (астрално тяло) и Аз (Дух). Като здрав той трябва да бъде разглеждан изхождайки от тези негови членове, а като болен в нарушеното равновесие на тези членове. За неговото здраве трябва да бъдат намерени лечебни средства, които отново да възстановят нарушеното равновесие. В тази книга се посочва един медицински възглед, който гради върху една такава основа.
към текста >>
10.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Здравият човешки
органи
зъм изглежда разбираем като една част на природата; болният не.
Това, което става в процеса на разболяването, то е, разгледано повърхностно, един природен процес. Това, което на дадено място става в здравото състояние, е обаче също един природен процес. Ние познаваме първо природни процеси само чрез наблюдение в извън човешкия свят и чрез наблюдение на човека само до толкова, като устройваме това наблюдение точно така, както това на външната природа. При това ние си представяме човека като една част от природата; като една такава част на природата, в която процесите, които могат да се наблюдават вън от нея, са много сложни, но все пак от същия род, както тези външни природни процеси. Обаче тук изниква от тази гледна точка един въпрос, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за животното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето?
Здравият човешки организъм изглежда разбираем като една част на природата; болният не.
Ето за що той трябва да бъде разбираем от самия него чрез нещо, което не е от природата. Хората си представят, че духовното в човека има за физическа основа един сложен природен процес като едно продължение на намиращите се вън от човека природни процеси. Обаче нека се вгледаме добре, дали някога основаното в здравия човешки организъм продължение на един природен процес предизвиква духовното изживяване като такова? Точно противоположното е случаят. Духовното изживяване се заличава, когато природният процес се продължава по права линия.
към текста >>
Обаче нека се вгледаме добре, дали някога основаното в здравия човешки
органи
зъм продължение на един природен процес предизвиква духовното изживяване като такова?
При това ние си представяме човека като една част от природата; като една такава част на природата, в която процесите, които могат да се наблюдават вън от нея, са много сложни, но все пак от същия род, както тези външни природни процеси. Обаче тук изниква от тази гледна точка един въпрос, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за животното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето? Здравият човешки организъм изглежда разбираем като една част на природата; болният не. Ето за що той трябва да бъде разбираем от самия него чрез нещо, което не е от природата. Хората си представят, че духовното в човека има за физическа основа един сложен природен процес като едно продължение на намиращите се вън от човека природни процеси.
Обаче нека се вгледаме добре, дали някога основаното в здравия човешки организъм продължение на един природен процес предизвиква духовното изживяване като такова?
Точно противоположното е случаят. Духовното изживяване се заличава, когато природният процес се продължава по права линия. Това става през време на съня; това става в припадък. Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява. Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение.
към текста >>
Активно духовното се намесва в
органи
зма.
Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма. И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо. Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране. В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник.
Активно духовното се намесва в организма.
В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето. Човек активизира една представа и следва едно движение на крайник. Той не прониква с представата съзнателно в органическите процеси, които водят накрая до движението на крайника. Представата се потопява в несъзнателното. Между представата и движението при здравото състояние се явява едно чувствуване, което действува само душевно.
към текста >>
Той не прониква с представата съзнателно в
органи
ческите процеси, които водят накрая до движението на крайника.
Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране. В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник. Активно духовното се намесва в организма. В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето. Човек активизира една представа и следва едно движение на крайник.
Той не прониква с представата съзнателно в органическите процеси, които водят накрая до движението на крайника.
Представата се потопява в несъзнателното. Между представата и движението при здравото състояние се явява едно чувствуване, което действува само душевно. То не се опира ясно на нещо телесно органическо. Обаче така става при болното състояние. Чувствуването, което при здравото състояние се изживява като откъснато от физическия организъм, при болното изживяване се свързва именно с този физически организъм.
към текста >>
То не се опира ясно на нещо телесно
органи
ческо.
В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето. Човек активизира една представа и следва едно движение на крайник. Той не прониква с представата съзнателно в органическите процеси, които водят накрая до движението на крайника. Представата се потопява в несъзнателното. Между представата и движението при здравото състояние се явява едно чувствуване, което действува само душевно.
То не се опира ясно на нещо телесно органическо.
Обаче така става при болното състояние. Чувствуването, което при здравото състояние се изживява като откъснато от физическия организъм, при болното изживяване се свързва именно с този физически организъм. Чрез това процесите на здравото чувствуване и на болното изживяване се явяват в тяхното родство. Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния. Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло.
към текста >>
Чувствуването, което при здравото състояние се изживява като откъснато от физическия
органи
зъм, при болното изживяване се свързва именно с този физически
органи
зъм.
Той не прониква с представата съзнателно в органическите процеси, които водят накрая до движението на крайника. Представата се потопява в несъзнателното. Между представата и движението при здравото състояние се явява едно чувствуване, което действува само душевно. То не се опира ясно на нещо телесно органическо. Обаче така става при болното състояние.
Чувствуването, което при здравото състояние се изживява като откъснато от физическия организъм, при болното изживяване се свързва именно с този физически организъм.
Чрез това процесите на здравото чувствуване и на болното изживяване се явяват в тяхното родство. Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния. Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло. То е един свръхсетивен организъм сред сетивния. Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото.
към текста >>
Тук трябва да има нещо, което при здравия
органи
зъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния.
Между представата и движението при здравото състояние се явява едно чувствуване, което действува само душевно. То не се опира ясно на нещо телесно органическо. Обаче така става при болното състояние. Чувствуването, което при здравото състояние се изживява като откъснато от физическия организъм, при болното изживяване се свързва именно с този физически организъм. Чрез това процесите на здравото чувствуване и на болното изживяване се явяват в тяхното родство.
Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния.
Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло. То е един свръхсетивен организъм сред сетивния. Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото. Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние.
към текста >>
То е един свръхсетивен
органи
зъм сред сетивния.
Обаче така става при болното състояние. Чувствуването, което при здравото състояние се изживява като откъснато от физическия организъм, при болното изживяване се свързва именно с този физически организъм. Чрез това процесите на здравото чувствуване и на болното изживяване се явяват в тяхното родство. Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния. Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло.
То е един свръхсетивен организъм сред сетивния.
Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото. Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние. Но мисленето също има своята физическа основа в организма. При здравото състояние то е отделено от организма още повече отколкото чувствуването.
към текста >>
Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в
органи
зма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние.
Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния. Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло. То е един свръхсетивен организъм сред сетивния. Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото. Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние.
Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние.
Но мисленето също има своята физическа основа в организма. При здравото състояние то е отделено от организма още повече отколкото чувствуването. Духовното виждане намира освен астралното тяло един азов организъм, който се проявява психически свободно в мисленето. Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят. Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго.
към текста >>
Но мисленето също има своята физическа основа в
органи
зма.
Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло. То е един свръхсетивен организъм сред сетивния. Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото. Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние.
Но мисленето също има своята физическа основа в организма.
При здравото състояние то е отделено от организма още повече отколкото чувствуването. Духовното виждане намира освен астралното тяло един азов организъм, който се проявява психически свободно в мисленето. Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят. Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго. За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран.
към текста >>
При здравото състояние то е отделено от
органи
зма още повече отколкото чувствуването.
То е един свръхсетивен организъм сред сетивния. Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото. Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние. Но мисленето също има своята физическа основа в организма.
При здравото състояние то е отделено от организма още повече отколкото чувствуването.
Духовното виждане намира освен астралното тяло един азов организъм, който се проявява психически свободно в мисленето. Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят. Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго. За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран. Тогава той става външен свят.
към текста >>
Духовното виждане намира освен астралното тяло един азов
органи
зъм, който се проявява психически свободно в мисленето.
Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото. Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние. Но мисленето също има своята физическа основа в организма. При здравото състояние то е отделено от организма още повече отколкото чувствуването.
Духовното виждане намира освен астралното тяло един азов организъм, който се проявява психически свободно в мисленето.
Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят. Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго. За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран. Тогава той става външен свят. Азовият организъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него.
към текста >>
Ако човек се потопява с този азов
органи
зъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения
органи
зъм подобно на това на външния свят.
Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние. Но мисленето също има своята физическа основа в организма. При здравото състояние то е отделено от организма още повече отколкото чувствуването. Духовното виждане намира освен астралното тяло един азов организъм, който се проявява психически свободно в мисленето.
Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят.
Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго. За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран. Тогава той става външен свят. Азовият организъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него. Тук отново процесите на здравото движение на един крайник и неговото парализиране стоят едно до друго в тяхното родство.
към текста >>
Азовият
органи
зъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него.
Духовното виждане намира освен астралното тяло един азов организъм, който се проявява психически свободно в мисленето. Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят. Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго. За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран. Тогава той става външен свят.
Азовият организъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него.
Тук отново процесите на здравото движение на един крайник и неговото парализиране стоят едно до друго в тяхното родство. Ние виждаме това ясно: здравото движение е едно започнало парализиране, което веднага е премахнато още в неговото начало. Ние трябва да виждаме в същността на болното състояние едно интензивно свързване на астралното тяло и на азовия организъм с физическия организъм. Обаче това свързване е само усилване на онова, което съществува в една лека форма в здравото състояние. Също и нормалната намеса на астралното тяло и на азовия организъм в човешкото тяло не са родствени именно на здравите жизнени процеси, а са родствени на болните.
към текста >>
Ние трябва да виждаме в същността на болното състояние едно интензивно свързване на астралното тяло и на азовия
органи
зъм с физическия
органи
зъм.
За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран. Тогава той става външен свят. Азовият организъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него. Тук отново процесите на здравото движение на един крайник и неговото парализиране стоят едно до друго в тяхното родство. Ние виждаме това ясно: здравото движение е едно започнало парализиране, което веднага е премахнато още в неговото начало.
Ние трябва да виждаме в същността на болното състояние едно интензивно свързване на астралното тяло и на азовия организъм с физическия организъм.
Обаче това свързване е само усилване на онова, което съществува в една лека форма в здравото състояние. Също и нормалната намеса на астралното тяло и на азовия организъм в човешкото тяло не са родствени именно на здравите жизнени процеси, а са родствени на болните. Когато духът и душата действуват, те прекратяват обикновеното устройство на тялото; те го превръщат в нещо противоположно. Но с това те довеждат организма по един път, при който болното състояние иска да започне. В обикновения живот това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение.
към текста >>
Също и нормалната намеса на астралното тяло и на азовия
органи
зъм в човешкото тяло не са родствени именно на здравите жизнени процеси, а са родствени на болните.
Азовият организъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него. Тук отново процесите на здравото движение на един крайник и неговото парализиране стоят едно до друго в тяхното родство. Ние виждаме това ясно: здравото движение е едно започнало парализиране, което веднага е премахнато още в неговото начало. Ние трябва да виждаме в същността на болното състояние едно интензивно свързване на астралното тяло и на азовия организъм с физическия организъм. Обаче това свързване е само усилване на онова, което съществува в една лека форма в здравото състояние.
Също и нормалната намеса на астралното тяло и на азовия организъм в човешкото тяло не са родствени именно на здравите жизнени процеси, а са родствени на болните.
Когато духът и душата действуват, те прекратяват обикновеното устройство на тялото; те го превръщат в нещо противоположно. Но с това те довеждат организма по един път, при който болното състояние иска да започне. В обикновения живот това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение. Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в организма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно. Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност.
към текста >>
Но с това те довеждат
органи
зма по един път, при който болното състояние иска да започне.
Ние виждаме това ясно: здравото движение е едно започнало парализиране, което веднага е премахнато още в неговото начало. Ние трябва да виждаме в същността на болното състояние едно интензивно свързване на астралното тяло и на азовия организъм с физическия организъм. Обаче това свързване е само усилване на онова, което съществува в една лека форма в здравото състояние. Също и нормалната намеса на астралното тяло и на азовия организъм в човешкото тяло не са родствени именно на здравите жизнени процеси, а са родствени на болните. Когато духът и душата действуват, те прекратяват обикновеното устройство на тялото; те го превръщат в нещо противоположно.
Но с това те довеждат организма по един път, при който болното състояние иска да започне.
В обикновения живот това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение. Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в организма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно. Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност. А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването. Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление.
към текста >>
Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в
органи
зма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно.
Обаче това свързване е само усилване на онова, което съществува в една лека форма в здравото състояние. Също и нормалната намеса на астралното тяло и на азовия организъм в човешкото тяло не са родствени именно на здравите жизнени процеси, а са родствени на болните. Когато духът и душата действуват, те прекратяват обикновеното устройство на тялото; те го превръщат в нещо противоположно. Но с това те довеждат организма по един път, при който болното състояние иска да започне. В обикновения живот това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение.
Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в организма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно.
Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност. А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването. Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление. Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма. В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа.
към текста >>
А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия
органи
зъм.Това е единият вид на заболяването.
Когато духът и душата действуват, те прекратяват обикновеното устройство на тялото; те го превръщат в нещо противоположно. Но с това те довеждат организма по един път, при който болното състояние иска да започне. В обикновения живот това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение. Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в организма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно. Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност.
А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването.
Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление. Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма. В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа. Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение. Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм.
към текста >>
Съществува и една друга форма.Азовият
органи
зъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с
органи
зма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление.
Но с това те довеждат организма по един път, при който болното състояние иска да започне. В обикновения живот това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение. Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в организма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно. Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност. А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването.
Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление.
Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма. В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа. Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение. Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм. Но с това ние познаваме здравето като онова състояние, което има свояпроизход в етерния организъм.
към текста >>
Тогава в
органи
те или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за
органи
зма.
В обикновения живот това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение. Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в организма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно. Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност. А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването. Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление.
Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма.
В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа. Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение. Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм. Но с това ние познаваме здравето като онова състояние, което има свояпроизход в етерния организъм. Ето защо лечението трябва да се състои в едно третиране на етерния организъм*.
към текста >>
В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият
органи
зъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа.
Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в организма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно. Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност. А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването. Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление. Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма.
В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа.
Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение. Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм. Но с това ние познаваме здравето като онова състояние, което има свояпроизход в етерния организъм. Ето защо лечението трябва да се състои в едно третиране на етерния организъм*. (*Чрез едно сравнение на това, което е казано в първа глава, със съдържанието на втората ще се получи особено разбирането на това , за което се касае тук. )
към текста >>
Физическият
органи
зъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение.
Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност. А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването. Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление. Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма. В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа.
Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение.
Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм. Но с това ние познаваме здравето като онова състояние, което има свояпроизход в етерния организъм. Ето защо лечението трябва да се състои в едно третиране на етерния организъм*. (*Чрез едно сравнение на това, което е казано в първа глава, със съдържанието на втората ще се получи особено разбирането на това , за което се касае тук. )
към текста >>
Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния
органи
зъм.
А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването. Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление. Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма. В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа. Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение.
Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм.
Но с това ние познаваме здравето като онова състояние, което има свояпроизход в етерния организъм. Ето защо лечението трябва да се състои в едно третиране на етерния организъм*. (*Чрез едно сравнение на това, което е казано в първа глава, със съдържанието на втората ще се получи особено разбирането на това , за което се касае тук. )
към текста >>
Но с това ние познаваме здравето като онова състояние, което има свояпроизход в етерния
органи
зъм.
Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление. Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма. В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа. Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение. Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм.
Но с това ние познаваме здравето като онова състояние, което има свояпроизход в етерния организъм.
Ето защо лечението трябва да се състои в едно третиране на етерния организъм*. (*Чрез едно сравнение на това, което е казано в първа глава, със съдържанието на втората ще се получи особено разбирането на това , за което се касае тук. )
към текста >>
Ето защо лечението трябва да се състои в едно третиране на етерния
органи
зъм*.
Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма. В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа. Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение. Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм. Но с това ние познаваме здравето като онова състояние, което има свояпроизход в етерния организъм.
Ето защо лечението трябва да се състои в едно третиране на етерния организъм*.
(*Чрез едно сравнение на това, което е казано в първа глава, със съдържанието на втората ще се получи особено разбирането на това , за което се касае тук. )
към текста >>
11.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ние не можем да стигнем до едно разбиране на здравия и болния човешки
органи
зъм, ако си представяме, че начинът на действие на някое прието с храната вещество от външната природа просто бива продължен във вътрешността на
органи
зма.
3. ЯВЛЕНИЯТА НА ЖИВОТА
Ние не можем да стигнем до едно разбиране на здравия и болния човешки организъм, ако си представяме, че начинът на действие на някое прието с храната вещество от външната природа просто бива продължен във вътрешността на организма.
Не се касае за едно такова продължение на действието, което наблюдаваме при веществото вън от човешкия организъм, а за преодоляването, за побеждаването на това действие. Измамата, която ни кара да мислим, че в организма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене. Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород. Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане. Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма.
към текста >>
Не се касае за едно такова продължение на действието, което наблюдаваме при веществото вън от човешкия
органи
зъм, а за преодоляването, за побеждаването на това действие.
3. ЯВЛЕНИЯТА НА ЖИВОТА Ние не можем да стигнем до едно разбиране на здравия и болния човешки организъм, ако си представяме, че начинът на действие на някое прието с храната вещество от външната природа просто бива продължен във вътрешността на организма.
Не се касае за едно такова продължение на действието, което наблюдаваме при веществото вън от човешкия организъм, а за преодоляването, за побеждаването на това действие.
Измамата, която ни кара да мислим, че в организма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене. Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород. Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане. Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма. Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм.
към текста >>
Измамата, която ни кара да мислим, че в
органи
зма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене.
3. ЯВЛЕНИЯТА НА ЖИВОТА Ние не можем да стигнем до едно разбиране на здравия и болния човешки организъм, ако си представяме, че начинът на действие на някое прието с храната вещество от външната природа просто бива продължен във вътрешността на организма. Не се касае за едно такова продължение на действието, което наблюдаваме при веществото вън от човешкия организъм, а за преодоляването, за побеждаването на това действие.
Измамата, която ни кара да мислим, че в организма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене.
Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород. Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане. Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма. Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм. В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания.
към текста >>
Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в
органи
зма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия
органи
зъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород.
3. ЯВЛЕНИЯТА НА ЖИВОТА Ние не можем да стигнем до едно разбиране на здравия и болния човешки организъм, ако си представяме, че начинът на действие на някое прието с храната вещество от външната природа просто бива продължен във вътрешността на организма. Не се касае за едно такова продължение на действието, което наблюдаваме при веществото вън от човешкия организъм, а за преодоляването, за побеждаването на това действие. Измамата, която ни кара да мислим, че в организма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене.
Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород.
Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане. Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма. Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм. В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания. Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота.
към текста >>
Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в
органи
зма с веществото, което се явява като водород преди влизането в
органи
зма и след неговото излизане.
3. ЯВЛЕНИЯТА НА ЖИВОТА Ние не можем да стигнем до едно разбиране на здравия и болния човешки организъм, ако си представяме, че начинът на действие на някое прието с храната вещество от външната природа просто бива продължен във вътрешността на организма. Не се касае за едно такова продължение на действието, което наблюдаваме при веществото вън от човешкия организъм, а за преодоляването, за побеждаването на това действие. Измамата, която ни кара да мислим, че в организма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене. Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород.
Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане.
Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма. Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм. В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания. Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия.
към текста >>
Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в
органи
зма.
Ние не можем да стигнем до едно разбиране на здравия и болния човешки организъм, ако си представяме, че начинът на действие на някое прието с храната вещество от външната природа просто бива продължен във вътрешността на организма. Не се касае за едно такова продължение на действието, което наблюдаваме при веществото вън от човешкия организъм, а за преодоляването, за побеждаването на това действие. Измамата, която ни кара да мислим, че в организма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене. Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород. Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане.
Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма.
Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм. В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания. Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия. В този последния материалната основа не е вече една такава на живота.
към текста >>
Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния
органи
зъм.
Не се касае за едно такова продължение на действието, което наблюдаваме при веществото вън от човешкия организъм, а за преодоляването, за побеждаването на това действие. Измамата, която ни кара да мислим, че в организма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене. Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород. Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане. Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма.
Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм.
В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания. Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия. В този последния материалната основа не е вече една такава на живота. Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия организъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране.
към текста >>
В спящия
органи
зъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания.
Измамата, която ни кара да мислим, че в организма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене. Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород. Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане. Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма. Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм.
В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания.
Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия. В този последния материалната основа не е вече една такава на живота. Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия организъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране. Преди близо половин столетие знаменитият физиолог Дю Боа-Реймонд обърна внимание върху това, че никога съзнанието не може да бъде обяснено от действията на веществата.
към текста >>
В това отношение се различава спящият
органи
зъм от мъртвия.
Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане. Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма. Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм. В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания. Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота.
В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия.
В този последния материалната основа не е вече една такава на живота. Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия организъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране. Преди близо половин столетие знаменитият физиолог Дю Боа-Реймонд обърна внимание върху това, че никога съзнанието не може да бъде обяснено от действията на веществата. Той каза, че ние никога не ще раз берем, защо на определен брой атоми въглерод не ще да е безразлично, в какво съчетание се намират, са се намирали и ще се намират, и защо чрез промяната на тяхното състояние и положение в организма предизвикват едно усещане: аз виждам червено; помирисвам уханието на розата. Понеже това е така, мислеше Дю Боа-Реймонд, естествено научният начин на мислене не може никога да обясни будния, изпълнен с усещания човек, а само спящия.
към текста >>
Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия
органи
зъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране.
Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм. В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания. Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия. В този последния материалната основа не е вече една такава на живота.
Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия организъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране.
Преди близо половин столетие знаменитият физиолог Дю Боа-Реймонд обърна внимание върху това, че никога съзнанието не може да бъде обяснено от действията на веществата. Той каза, че ние никога не ще раз берем, защо на определен брой атоми въглерод не ще да е безразлично, в какво съчетание се намират, са се намирали и ще се намират, и защо чрез промяната на тяхното състояние и положение в организма предизвикват едно усещане: аз виждам червено; помирисвам уханието на розата. Понеже това е така, мислеше Дю Боа-Реймонд, естествено научният начин на мислене не може никога да обясни будния, изпълнен с усещания човек, а само спящия. С този свой възглед той се подаде на една илюзия. Той вярваше, че от начина на действие на веществата не се получават наистина явленията на съзнанието, но се получават тези на живота.
към текста >>
Той каза, че ние никога не ще раз берем, защо на определен брой атоми въглерод не ще да е безразлично, в какво съчетание се намират, са се намирали и ще се намират, и защо чрез промяната на тяхното състояние и положение в
органи
зма предизвикват едно усещане: аз виждам червено; помирисвам уханието на розата.
Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия. В този последния материалната основа не е вече една такава на живота. Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия организъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране. Преди близо половин столетие знаменитият физиолог Дю Боа-Реймонд обърна внимание върху това, че никога съзнанието не може да бъде обяснено от действията на веществата.
Той каза, че ние никога не ще раз берем, защо на определен брой атоми въглерод не ще да е безразлично, в какво съчетание се намират, са се намирали и ще се намират, и защо чрез промяната на тяхното състояние и положение в организма предизвикват едно усещане: аз виждам червено; помирисвам уханието на розата.
Понеже това е така, мислеше Дю Боа-Реймонд, естествено научният начин на мислене не може никога да обясни будния, изпълнен с усещания човек, а само спящия. С този свой възглед той се подаде на една илюзия. Той вярваше, че от начина на действие на веществата не се получават наистина явленията на съзнанието, но се получават тези на живота. В действителност обаче също както Дю Боа-Реймонд каза за явленията на съзнанието ние трябва да кажем за тези на живота: защо на определен брой атоми въглерод, кислород, азот, водород ще им хрумне, от начина, по който са били разположени, по кой то са разположени и по който ще бъдат разположени, да произведат явленията на живота? Наблюдението показва все пак, че явленията на живота имат една ориентация съвършено различна от тази, която протича в неживата материя.
към текста >>
Тук ние намираме от една друга страна онова от човешкия
органи
зъм, за което говорихме от една друга страна в предидущата глава.
Те се стремят да преминат в безформеното. Това преминаване в безформеното бива променено чрез действията на Слънцето и други подобни действия от мировото пространство. Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята. И съвместното действие на земните и на космическите сили се ражда растението. Ако обхванем областта на всичко това, което веществата развиват като действия на сили под влиянието на Земята, с названието физическо, тогава трябва да назовем с едно друго име изразяващо различното естество на съвършено различно устроените сили, които не се излъчват от Земята, а се влъчват в нея.
Тук ние намираме от една друга страна онова от човешкия организъм, за което говорихме от една друга страна в предидущата глава.
В съгласие с един стар навик, който под влиянието на физикално ориентирания начин на мислене е стигнал до объркване, ние нарекохме тази част на човешкия организъм етерно тяло. Ще трябва да кажем: в растението, т.е. в това, което се явява като живо, царува етерното. Доколкото човекът е едно живо същество, това етерно царува също и в него. Обаче все пак при човека се явява по отношение на жизнените явления една важна разлика в сравнение с растението.
към текста >>
В съгласие с един стар навик, който под влиянието на физикално ориентирания начин на мислене е стигнал до объркване, ние нарекохме тази част на човешкия
органи
зъм етерно тяло.
Това преминаване в безформеното бива променено чрез действията на Слънцето и други подобни действия от мировото пространство. Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята. И съвместното действие на земните и на космическите сили се ражда растението. Ако обхванем областта на всичко това, което веществата развиват като действия на сили под влиянието на Земята, с названието физическо, тогава трябва да назовем с едно друго име изразяващо различното естество на съвършено различно устроените сили, които не се излъчват от Земята, а се влъчват в нея. Тук ние намираме от една друга страна онова от човешкия организъм, за което говорихме от една друга страна в предидущата глава.
В съгласие с един стар навик, който под влиянието на физикално ориентирания начин на мислене е стигнал до объркване, ние нарекохме тази част на човешкия организъм етерно тяло.
Ще трябва да кажем: в растението, т.е. в това, което се явява като живо, царува етерното. Доколкото човекът е едно живо същество, това етерно царува също и в него. Обаче все пак при човека се явява по отношение на жизнените явления една важна разлика в сравнение с растението. Растението оста вя да действува в него физическото, когато етерното от мировото пространство не развива вече своето действие, какъвто е случаят през нощта, когато слънчевият етер престава да действува.
към текста >>
Както носи физическото в индивидуализираната форма на своето физическо тяло и на
органи
те на своето тяло, така носи той и етерното.
През време на своя живот растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили. Обаче човекът ги носи индивидуализирани в себе си още от своето зародишно вре ме. Това, което растението получава така от света, човекът го взема през време на своя живот от себе си, защото го е получил още в тялото на майката за по-нататъшно развитие. Една сила, която всъщност е първоначално космическа, определена да действува влъчващо се върху Земята, действува от белите дробове или от черния дроб. Ето защо ще трябва да кажем, че човекът носи в себе си етерното в една индивидуализирана форма.
Както носи физическото в индивидуализираната форма на своето физическо тяло и на органите на своето тяло, така носи той и етерното.
Той има своето особено етерно тяло, както има своето особено физическо тяло. През време на съня това етерно тяло остава свързано с физическото тяло и му дава живот; само при смъртта то се отделя от него.
към текста >>
12.
4. За същността на усещащия организъм
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
4. ЗА СЪЩНОСТТА НА УСЕЩАЩИЯ
ОРГАНИ
ЗЪМ
4. ЗА СЪЩНОСТТА НА УСЕЩАЩИЯ ОРГАНИЗЪМ
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите. Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително. За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили.
към текста >>
Формата на растението и неговият
органи
зъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният
органи
зъм не са изключителен резултат на тези две области на силите.
4. ЗА СЪЩНОСТТА НА УСЕЩАЩИЯ ОРГАНИЗЪМ
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите.
Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително. За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>
То се движи вътре в
органи
зма или се движи като цял
органи
зъм така, че тези движения не следват само от излъчващите се и влъчващите се сили.
Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили. Но на растителното вещество му е безразлично и като живо, как неговите части са разположени, са били разположени или ще бъдат разположени по отношение на тяхната собствена дейност. Те се изоставят на действието на излъчващите се и влъчващите се външни сили. Животинското вещество попада в областта на действия, които са независими от тези сили.
То се движи вътре в организма или се движи като цял организъм така, че тези движения не следват само от излъчващите се и влъчващите се сили.
Благодарение на това животинската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята. Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи.
към текста >>
Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване
органи
.
То се движи вътре в организма или се движи като цял организъм така, че тези движения не следват само от излъчващите се и влъчващите се сили. Благодарение на това животинската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята.
Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи.
Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н. Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили. При животното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили. Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението. Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях.
към текста >>
При животното нещо от веществата на
органи
зма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили.
Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята. Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи. Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н. Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили.
При животното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили.
Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението. Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях. Получават се взаимодействия между двете образования на органите. И в тези взаимодействия се крие причината, поради която животинското вещество може да бъде носител на усещането. Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението.
към текста >>
Раждат се образувания на
органи
, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях.
Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи. Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н. Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили. При животното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили. Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението.
Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях.
Получават се взаимодействия между двете образования на органите. И в тези взаимодействия се крие причината, поради която животинското вещество може да бъде носител на усещането. Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението. В животинския организъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили. Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка.
към текста >>
Получават се взаимодействия между двете образования на
органи
те.
Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н. Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили. При животното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили. Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението. Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях.
Получават се взаимодействия между двете образования на органите.
И в тези взаимодействия се крие причината, поради която животинското вещество може да бъде носител на усещането. Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението. В животинския организъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили. Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка. Изразът "астрално" не трябва да ни шокира.
към текста >>
В животинския
органи
зъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили.
Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението. Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях. Получават се взаимодействия между двете образования на органите. И в тези взаимодействия се крие причината, поради която животинското вещество може да бъде носител на усещането. Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението.
В животинския организъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили.
Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка. Изразът "астрално" не трябва да ни шокира. Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената.
към текста >>
"Астралното" е една самостоятелна
органи
зация, една цялостна в себе си
органи
зация в животинския
органи
зъм както етерният и физическият
органи
зъм.
Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка. Изразът "астрално" не трябва да ни шокира. Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената.
"Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм.
Ето защо за тази организация можем да говорим като за "астрално тяло". Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло. Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми. Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество. Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили.
към текста >>
Ето защо за тази
органи
зация можем да говорим като за "астрално тяло".
Изразът "астрално" не трябва да ни шокира. Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената. "Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм.
Ето защо за тази организация можем да говорим като за "астрално тяло".
Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло. Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми. Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество. Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие.
към текста >>
Ние можем да разберем животинския
органи
зъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло.
Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената. "Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм. Ето защо за тази организация можем да говорим като за "астрално тяло".
Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло.
Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми. Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество. Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното.
към текста >>
Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския
органи
зъм и съществуват като такива самостоятелни
органи
зации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени
органи
зми.
Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената. "Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм. Ето защо за тази организация можем да говорим като за "астрално тяло". Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло.
Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми.
Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество. Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното. Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин.
към текста >>
Животинският растителен
органи
зъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество.
Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената. "Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм. Ето защо за тази организация можем да говорим като за "астрално тяло". Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло. Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми.
Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество.
Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното. Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин. Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област.
към текста >>
Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален
органи
зъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили.
"Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм. Ето защо за тази организация можем да говорим като за "астрално тяло". Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло. Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми. Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество.
Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили.
Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното. Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин. Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област. Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние.
към текста >>
Той може да служи на общия животински
органи
зъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното.
Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло. Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми. Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество. Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие.
Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното.
Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин. Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област. Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние. Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие. Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние.
към текста >>
Животинският етерен
органи
зъм живее както растителния, обаче не по същия начин.
Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми. Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество. Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното.
Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин.
Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област. Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние. Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие. Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние. И двете, сън и будност, не трябва да превишават определена граница на тяхната дейност.
към текста >>
Етерният
органи
зъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския
органи
зъм съществува ние.
Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното. Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин. Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област.
Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние.
Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие. Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние. И двете, сън и будност, не трябва да превишават определена граница на тяхната дейност. Ако това се случи със съня, тогава растителното естество в общия организъм би клонило към минералното; като болестно състояние би се родило едно прекалено разрастване на растителното естество. Ако то би се случило с будността, тогава растителното естество би трябвало да се отчужди напълно от минералното; това минерално естество би приело в организма форми, които не биха били негови, а така на извънорганическото неживо естество.
към текста >>
Той може да служи на общия животински
органи
зъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие.
Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното. Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин. Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област. Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние.
Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие.
Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние. И двете, сън и будност, не трябва да превишават определена граница на тяхната дейност. Ако това се случи със съня, тогава растителното естество в общия организъм би клонило към минералното; като болестно състояние би се родило едно прекалено разрастване на растителното естество. Ако то би се случило с будността, тогава растителното естество би трябвало да се отчужди напълно от минералното; това минерално естество би приело в организма форми, които не биха били негови, а така на извънорганическото неживо естество. Би се образувало едно болестно състояние чрез прекаленото разрастване на минералното.
към текста >>
Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният
органи
зъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние.
Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното. Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин. Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област. Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние. Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие.
Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние.
И двете, сън и будност, не трябва да превишават определена граница на тяхната дейност. Ако това се случи със съня, тогава растителното естество в общия организъм би клонило към минералното; като болестно състояние би се родило едно прекалено разрастване на растителното естество. Ако то би се случило с будността, тогава растителното естество би трябвало да се отчужди напълно от минералното; това минерално естество би приело в организма форми, които не биха били негови, а така на извънорганическото неживо естество. Би се образувало едно болестно състояние чрез прекаленото разрастване на минералното. Във всичките три организма, физическия, етерния, астралния, прониква физическата материя от вън.
към текста >>
Ако това се случи със съня, тогава растителното естество в общия
органи
зъм би клонило към минералното; като болестно състояние би се родило едно прекалено разрастване на растителното естество.
Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област. Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние. Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие. Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние. И двете, сън и будност, не трябва да превишават определена граница на тяхната дейност.
Ако това се случи със съня, тогава растителното естество в общия организъм би клонило към минералното; като болестно състояние би се родило едно прекалено разрастване на растителното естество.
Ако то би се случило с будността, тогава растителното естество би трябвало да се отчужди напълно от минералното; това минерално естество би приело в организма форми, които не биха били негови, а така на извънорганическото неживо естество. Би се образувало едно болестно състояние чрез прекаленото разрастване на минералното. Във всичките три организма, физическия, етерния, астралния, прониква физическата материя от вън. И трите трябва да преодолеят, да победят по свой начин особеността на физическото. Чрез това се получава една троичност в разчленението на органите.
към текста >>
Ако то би се случило с будността, тогава растителното естество би трябвало да се отчужди напълно от минералното; това минерално естество би приело в
органи
зма форми, които не биха били негови, а така на извън
органи
ческото неживо естество.
Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние. Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие. Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние. И двете, сън и будност, не трябва да превишават определена граница на тяхната дейност. Ако това се случи със съня, тогава растителното естество в общия организъм би клонило към минералното; като болестно състояние би се родило едно прекалено разрастване на растителното естество.
Ако то би се случило с будността, тогава растителното естество би трябвало да се отчужди напълно от минералното; това минерално естество би приело в организма форми, които не биха били негови, а така на извънорганическото неживо естество.
Би се образувало едно болестно състояние чрез прекаленото разрастване на минералното. Във всичките три организма, физическия, етерния, астралния, прониква физическата материя от вън. И трите трябва да преодолеят, да победят по свой начин особеността на физическото. Чрез това се получава една троичност в разчленението на органите. Физическият организъм образува органи, които са преминали през етерната и астралната организация, които обаче отново са на обратния път към тяхната област.
към текста >>
Във всичките три
органи
зма, физическия, етерния, астралния, прониква физическата материя от вън.
Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние. И двете, сън и будност, не трябва да превишават определена граница на тяхната дейност. Ако това се случи със съня, тогава растителното естество в общия организъм би клонило към минералното; като болестно състояние би се родило едно прекалено разрастване на растителното естество. Ако то би се случило с будността, тогава растителното естество би трябвало да се отчужди напълно от минералното; това минерално естество би приело в организма форми, които не биха били негови, а така на извънорганическото неживо естество. Би се образувало едно болестно състояние чрез прекаленото разрастване на минералното.
Във всичките три организма, физическия, етерния, астралния, прониква физическата материя от вън.
И трите трябва да преодолеят, да победят по свой начин особеността на физическото. Чрез това се получава една троичност в разчленението на органите. Физическият организъм образува органи, които са преминали през етерната и астралната организация, които обаче отново са на обратния път към тяхната област. Те не могат да стигнат напълно в тяхната област; защото това би имало като последствие смъртта на организма. Етерният организъм образува органи, които са преминали през астралната организация, които обаче постоянно се стремят да се освободят от нея; те имат в себе си силата на тъпото състояние на съня; те клонят да развият чисто растителното (вегетативното).
към текста >>
Чрез това се получава една троичност в разчленението на
органи
те.
Ако това се случи със съня, тогава растителното естество в общия организъм би клонило към минералното; като болестно състояние би се родило едно прекалено разрастване на растителното естество. Ако то би се случило с будността, тогава растителното естество би трябвало да се отчужди напълно от минералното; това минерално естество би приело в организма форми, които не биха били негови, а така на извънорганическото неживо естество. Би се образувало едно болестно състояние чрез прекаленото разрастване на минералното. Във всичките три организма, физическия, етерния, астралния, прониква физическата материя от вън. И трите трябва да преодолеят, да победят по свой начин особеността на физическото.
Чрез това се получава една троичност в разчленението на органите.
Физическият организъм образува органи, които са преминали през етерната и астралната организация, които обаче отново са на обратния път към тяхната област. Те не могат да стигнат напълно в тяхната област; защото това би имало като последствие смъртта на организма. Етерният организъм образува органи, които са преминали през астралната организация, които обаче постоянно се стремят да се освободят от нея; те имат в себе си силата на тъпото състояние на съня; те клонят да развият чисто растителното (вегетативното). Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния живот. Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен живот постоянно ги обхваща отново.
към текста >>
Физическият
органи
зъм образува
органи
, които са преминали през етерната и астралната
органи
зация, които обаче отново са на обратния път към тяхната област.
Ако то би се случило с будността, тогава растителното естество би трябвало да се отчужди напълно от минералното; това минерално естество би приело в организма форми, които не биха били негови, а така на извънорганическото неживо естество. Би се образувало едно болестно състояние чрез прекаленото разрастване на минералното. Във всичките три организма, физическия, етерния, астралния, прониква физическата материя от вън. И трите трябва да преодолеят, да победят по свой начин особеността на физическото. Чрез това се получава една троичност в разчленението на органите.
Физическият организъм образува органи, които са преминали през етерната и астралната организация, които обаче отново са на обратния път към тяхната област.
Те не могат да стигнат напълно в тяхната област; защото това би имало като последствие смъртта на организма. Етерният организъм образува органи, които са преминали през астралната организация, които обаче постоянно се стремят да се освободят от нея; те имат в себе си силата на тъпото състояние на съня; те клонят да развият чисто растителното (вегетативното). Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния живот. Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен живот постоянно ги обхваща отново. Защото тъй като нямат никакво родство нито с излъчващите се от Земята, нито с влъчващите се в нея сили, те би трябвало да отпаднат напълно от областта на земното, ако не биха били постоянно отново обхващани от горепосочени те две категории сили.
към текста >>
Те не могат да стигнат напълно в тяхната област; защото това би имало като последствие смъртта на
органи
зма.
Би се образувало едно болестно състояние чрез прекаленото разрастване на минералното. Във всичките три организма, физическия, етерния, астралния, прониква физическата материя от вън. И трите трябва да преодолеят, да победят по свой начин особеността на физическото. Чрез това се получава една троичност в разчленението на органите. Физическият организъм образува органи, които са преминали през етерната и астралната организация, които обаче отново са на обратния път към тяхната област.
Те не могат да стигнат напълно в тяхната област; защото това би имало като последствие смъртта на организма.
Етерният организъм образува органи, които са преминали през астралната организация, които обаче постоянно се стремят да се освободят от нея; те имат в себе си силата на тъпото състояние на съня; те клонят да развият чисто растителното (вегетативното). Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния живот. Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен живот постоянно ги обхваща отново. Защото тъй като нямат никакво родство нито с излъчващите се от Земята, нито с влъчващите се в нея сили, те би трябвало да отпаднат напълно от областта на земното, ако не биха били постоянно отново обхващани от горепосочени те две категории сили. В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на животинското и растителното естество.
към текста >>
Етерният
органи
зъм образува
органи
, които са преминали през астралната
органи
зация, които обаче постоянно се стремят да се освободят от нея; те имат в себе си силата на тъпото състояние на съня; те клонят да развият чисто растителното (вегетативното).
Във всичките три организма, физическия, етерния, астралния, прониква физическата материя от вън. И трите трябва да преодолеят, да победят по свой начин особеността на физическото. Чрез това се получава една троичност в разчленението на органите. Физическият организъм образува органи, които са преминали през етерната и астралната организация, които обаче отново са на обратния път към тяхната област. Те не могат да стигнат напълно в тяхната област; защото това би имало като последствие смъртта на организма.
Етерният организъм образува органи, които са преминали през астралната организация, които обаче постоянно се стремят да се освободят от нея; те имат в себе си силата на тъпото състояние на съня; те клонят да развият чисто растителното (вегетативното).
Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния живот. Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен живот постоянно ги обхваща отново. Защото тъй като нямат никакво родство нито с излъчващите се от Земята, нито с влъчващите се в нея сили, те би трябвало да отпаднат напълно от областта на земното, ако не биха били постоянно отново обхващани от горепосочени те две категории сили. В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на животинското и растителното естество. Това обуславя сменящите се състояния на спането и будността.
към текста >>
Астралният
органи
зъм образува
органи
, които се отчуждават от вегетативния живот.
И трите трябва да преодолеят, да победят по свой начин особеността на физическото. Чрез това се получава една троичност в разчленението на органите. Физическият организъм образува органи, които са преминали през етерната и астралната организация, които обаче отново са на обратния път към тяхната област. Те не могат да стигнат напълно в тяхната област; защото това би имало като последствие смъртта на организма. Етерният организъм образува органи, които са преминали през астралната организация, които обаче постоянно се стремят да се освободят от нея; те имат в себе си силата на тъпото състояние на съня; те клонят да развият чисто растителното (вегетативното).
Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния живот.
Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен живот постоянно ги обхваща отново. Защото тъй като нямат никакво родство нито с излъчващите се от Земята, нито с влъчващите се в нея сили, те би трябвало да отпаднат напълно от областта на земното, ако не биха били постоянно отново обхващани от горепосочени те две категории сили. В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на животинското и растителното естество. Това обуславя сменящите се състояния на спането и будността. В съня органите на астралните сили също се намират в тъпотата на растителния живот.
към текста >>
В тези
органи
трябва да става едно ритмично взаимодействие на животинското и растителното естество.
Те не могат да стигнат напълно в тяхната област; защото това би имало като последствие смъртта на организма. Етерният организъм образува органи, които са преминали през астралната организация, които обаче постоянно се стремят да се освободят от нея; те имат в себе си силата на тъпото състояние на съня; те клонят да развият чисто растителното (вегетативното). Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния живот. Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен живот постоянно ги обхваща отново. Защото тъй като нямат никакво родство нито с излъчващите се от Земята, нито с влъчващите се в нея сили, те би трябвало да отпаднат напълно от областта на земното, ако не биха били постоянно отново обхващани от горепосочени те две категории сили.
В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на животинското и растителното естество.
Това обуславя сменящите се състояния на спането и будността. В съня органите на астралните сили също се намират в тъпотата на растителния живот. Те не упражняват тогава никакво действие върху етерната и физическа област. Тогава те са изоставени напълно на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея области на силите.
към текста >>
В съня
органи
те на астралните сили също се намират в тъпотата на растителния живот.
Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния живот. Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен живот постоянно ги обхваща отново. Защото тъй като нямат никакво родство нито с излъчващите се от Земята, нито с влъчващите се в нея сили, те би трябвало да отпаднат напълно от областта на земното, ако не биха били постоянно отново обхващани от горепосочени те две категории сили. В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на животинското и растителното естество. Това обуславя сменящите се състояния на спането и будността.
В съня органите на астралните сили също се намират в тъпотата на растителния живот.
Те не упражняват тогава никакво действие върху етерната и физическа област. Тогава те са изоставени напълно на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея области на силите.
към текста >>
13.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В астралното тяло животинското формиране възниква и се проявява навън като цяла форма, а вътре като образуване на
органи
.
5. РАСТЕНИЕ, ЖИВОТНО, ЧОВЕК
В астралното тяло животинското формиране възниква и се проявява навън като цяла форма, а вътре като образуване на органи.
И усещащото животинско вещество е резултат на това формиращо астрално тяло. Ако това формиране е доведено до своя край, образува се животинското. Но при човека това формира не, това изграждане не е доведено до неговия край. То бива задържано, спряно в определени точки на неговия път. В растението съществува веществото (материята), което е преобразено чрез влъчващите се в Земята сили.
към текста >>
В този поток се раждат растителните
органи
.
То стои във взаимодействия с неживата материя. Трябва да си представим, че в растителното същество постоянно се отделя от неживата материя това живо вещество. В него формата на растението се явява като резултат на влъчващите се в Земята сили. Това дава един веществен поток. Неживото се превръща в нещо живо; живото се превръща в нещо неживо.
В този поток се раждат растителните органи.
При животното усещащото вещество се ражда от живото, както при растението живото се ражда от неживото. Тук има един двоен поток на веществата. В етерното животът не е доведен до оформения живот. Той е подържан в течение; и формирането се вмъква чрез астралната организация в течащия живот. При човека и този последният процес е поддържан в течение.
към текста >>
Той е подържан в течение; и формирането се вмъква чрез астралната
органи
зация в течащия живот.
Неживото се превръща в нещо живо; живото се превръща в нещо неживо. В този поток се раждат растителните органи. При животното усещащото вещество се ражда от живото, както при растението живото се ражда от неживото. Тук има един двоен поток на веществата. В етерното животът не е доведен до оформения живот.
Той е подържан в течение; и формирането се вмъква чрез астралната организация в течащия живот.
При човека и този последният процес е поддържан в течение. Усещащото вещество е въвлечено в областта на един друг организъм. Можем да наречем този последния азов организъм. Усещащото вещество се преобразява още веднъж. Ражда се един троичен поток на вещества.
към текста >>
Усещащото вещество е въвлечено в областта на един друг
органи
зъм.
При животното усещащото вещество се ражда от живото, както при растението живото се ражда от неживото. Тук има един двоен поток на веществата. В етерното животът не е доведен до оформения живот. Той е подържан в течение; и формирането се вмъква чрез астралната организация в течащия живот. При човека и този последният процес е поддържан в течение.
Усещащото вещество е въвлечено в областта на един друг организъм.
Можем да наречем този последния азов организъм. Усещащото вещество се преобразява още веднъж. Ражда се един троичен поток на вещества. В този поток възниква вътрешната и външна форма на човека. Чрез това тази форма става носител на себесъзнателния духовен живот.
към текста >>
Можем да наречем този последния азов
органи
зъм.
Тук има един двоен поток на веществата. В етерното животът не е доведен до оформения живот. Той е подържан в течение; и формирането се вмъква чрез астралната организация в течащия живот. При човека и този последният процес е поддържан в течение. Усещащото вещество е въвлечено в областта на един друг организъм.
Можем да наречем този последния азов организъм.
Усещащото вещество се преобразява още веднъж. Ражда се един троичен поток на вещества. В този поток възниква вътрешната и външна форма на човека. Чрез това тази форма става носител на себесъзнателния духовен живот. И до най-малките части на неговото вещество човекът в неговата форма е резултат на този азов организъм.
към текста >>
И до най-малките части на неговото вещество човекът в неговата форма е резултат на този азов
органи
зъм.
Можем да наречем този последния азов организъм. Усещащото вещество се преобразява още веднъж. Ражда се един троичен поток на вещества. В този поток възниква вътрешната и външна форма на човека. Чрез това тази форма става носител на себесъзнателния духовен живот.
И до най-малките части на неговото вещество човекът в неговата форма е резултат на този азов организъм.
Сега ние можем да проследим тази форма според нейната вещественост. При превръщането на веществото от една степен в друга веществото се явява като отделяне на горната степен от по-долната и едно изграждане на формата от отделното вещество. При растението от неживата материя се отделя живото вещество. В това отделено вещество действуват влъчващите се в Земята етерни сили като сили създаващи формата. Първо става не едно отделяне, а едно пълно превръщане на физическото вещество чрез етерните сили.
към текста >>
При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин
органи
зъм.
При превръщането на веществото от една степен в друга веществото се явява като отделяне на горната степен от по-долната и едно изграждане на формата от отделното вещество. При растението от неживата материя се отделя живото вещество. В това отделено вещество действуват влъчващите се в Земята етерни сили като сили създаващи формата. Първо става не едно отделяне, а едно пълно превръщане на физическото вещество чрез етерните сили. Този е случаят обаче само при образуването на семето.
При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм.
Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване. Раждат се части на растителното същество, които се намират в пътя на живота, и такива, които се стремят към умиране. Тези последни части се явяват като части на отделянето в растителния организъм. В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример. При животното имаме едно двойно отделяне и също една двойна екскреция.
към текста >>
Щом образуването на семето се освобождава от
органи
зма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване.
При растението от неживата материя се отделя живото вещество. В това отделено вещество действуват влъчващите се в Земята етерни сили като сили създаващи формата. Първо става не едно отделяне, а едно пълно превръщане на физическото вещество чрез етерните сили. Този е случаят обаче само при образуването на семето. При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм.
Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване.
Раждат се части на растителното същество, които се намират в пътя на живота, и такива, които се стремят към умиране. Тези последни части се явяват като части на отделянето в растителния организъм. В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример. При животното имаме едно двойно отделяне и също една двойна екскреция. Към растителното естество, което не е доведено до завършване, а е подържано в течение, се прибавя превръщането на живото вещество в усещащо.
към текста >>
Тези последни части се явяват като части на отделянето в растителния
органи
зъм.
Първо става не едно отделяне, а едно пълно превръщане на физическото вещество чрез етерните сили. Този е случаят обаче само при образуването на семето. При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм. Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване. Раждат се части на растителното същество, които се намират в пътя на живота, и такива, които се стремят към умиране.
Тези последни части се явяват като части на отделянето в растителния организъм.
В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример. При животното имаме едно двойно отделяне и също една двойна екскреция. Към растителното естество, което не е доведено до завършване, а е подържано в течение, се прибавя превръщането на живото вещество в усещащо. Това усещащо вещество се отделя от просто живото. Имаме работа с едно вещество, което се стреми към усещащата същност, и едно такова, което се отдалечава от него и се стреми към само живото.
към текста >>
Обаче в
органи
зма се стига до едно взаимодействие на всички негови членове.
В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример. При животното имаме едно двойно отделяне и също една двойна екскреция. Към растителното естество, което не е доведено до завършване, а е подържано в течение, се прибавя превръщането на живото вещество в усещащо. Това усещащо вещество се отделя от просто живото. Имаме работа с едно вещество, което се стреми към усещащата същност, и едно такова, което се отдалечава от него и се стреми към само живото.
Обаче в организма се стига до едно взаимодействие на всички негови членове.
Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното. Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането. То е още повече отдалечено от минералното отколкото растителното отделяне. При човека от усещащото вещество се отделя онова, което след това става носител на себесъзнателния дух Но постоянно се произвежда едно отлъчване, като се ражда едно вещество, което се стреми към чистата усещаща способност. В човешкия организъм животинското съществува като едно постоянно отделяне.
към текста >>
В човешкия
органи
зъм животинското съществува като едно постоянно отделяне.
Обаче в организма се стига до едно взаимодействие на всички негови членове. Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното. Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането. То е още повече отдалечено от минералното отколкото растителното отделяне. При човека от усещащото вещество се отделя онова, което след това става носител на себесъзнателния дух Но постоянно се произвежда едно отлъчване, като се ражда едно вещество, което се стреми към чистата усещаща способност.
В човешкия организъм животинското съществува като едно постоянно отделяне.
В будното състояние на животинския организъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност. При човека към това се прибавя и дейността на азовия организъм. В съня астралното тяло и азовият организъм не са непосредствено дейни. Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един стремеж на инерция. Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията.
към текста >>
В будното състояние на животинския
органи
зъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност.
Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното. Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането. То е още повече отдалечено от минералното отколкото растителното отделяне. При човека от усещащото вещество се отделя онова, което след това става носител на себесъзнателния дух Но постоянно се произвежда едно отлъчване, като се ражда едно вещество, което се стреми към чистата усещаща способност. В човешкия организъм животинското съществува като едно постоянно отделяне.
В будното състояние на животинския организъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност.
При човека към това се прибавя и дейността на азовия организъм. В съня астралното тяло и азовият организъм не са непосредствено дейни. Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един стремеж на инерция. Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията. Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на организма.
към текста >>
При човека към това се прибавя и дейността на азовия
органи
зъм.
Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането. То е още повече отдалечено от минералното отколкото растителното отделяне. При човека от усещащото вещество се отделя онова, което след това става носител на себесъзнателния дух Но постоянно се произвежда едно отлъчване, като се ражда едно вещество, което се стреми към чистата усещаща способност. В човешкия организъм животинското съществува като едно постоянно отделяне. В будното състояние на животинския организъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност.
При човека към това се прибавя и дейността на азовия организъм.
В съня астралното тяло и азовият организъм не са непосредствено дейни. Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един стремеж на инерция. Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията. Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на организма. Астралната и азовата организация продължават да действуват в оформеното от тях вещество също и в състоянието на сън.
към текста >>
В съня астралното тяло и азовият
органи
зъм не са непосредствено дейни.
То е още повече отдалечено от минералното отколкото растителното отделяне. При човека от усещащото вещество се отделя онова, което след това става носител на себесъзнателния дух Но постоянно се произвежда едно отлъчване, като се ражда едно вещество, което се стреми към чистата усещаща способност. В човешкия организъм животинското съществува като едно постоянно отделяне. В будното състояние на животинския организъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност. При човека към това се прибавя и дейността на азовия организъм.
В съня астралното тяло и азовият организъм не са непосредствено дейни.
Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един стремеж на инерция. Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията. Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на организма. Астралната и азовата организация продължават да действуват в оформеното от тях вещество също и в състоянието на сън. Разликата между съня и будността не е една такава, в която човешко-животинката дейност и растително-физическата да се сменят.
към текста >>
Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия
органи
зъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези
органи
зми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията.
В човешкия организъм животинското съществува като едно постоянно отделяне. В будното състояние на животинския организъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност. При човека към това се прибавя и дейността на азовия организъм. В съня астралното тяло и азовият организъм не са непосредствено дейни. Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един стремеж на инерция.
Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията.
Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на организма. Астралната и азовата организация продължават да действуват в оформеното от тях вещество също и в състоянието на сън. Разликата между съня и будността не е една такава, в която човешко-животинката дейност и растително-физическата да се сменят. Фактическото положение е съвършено друго. Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм.
към текста >>
Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на
органи
зма.
В будното състояние на животинския организъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност. При човека към това се прибавя и дейността на азовия организъм. В съня астралното тяло и азовият организъм не са непосредствено дейни. Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един стремеж на инерция. Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията.
Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на организма.
Астралната и азовата организация продължават да действуват в оформеното от тях вещество също и в състоянието на сън. Разликата между съня и будността не е една такава, в която човешко-животинката дейност и растително-физическата да се сменят. Фактическото положение е съвършено друго. Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм. Тогава физическият и етерният организъм трябва да работят така, че в тях да действуват само излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили.
към текста >>
Астралната и азовата
органи
зация продължават да действуват в оформеното от тях вещество също и в състоянието на сън.
При човека към това се прибавя и дейността на азовия организъм. В съня астралното тяло и азовият организъм не са непосредствено дейни. Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един стремеж на инерция. Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията. Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на организма.
Астралната и азовата организация продължават да действуват в оформеното от тях вещество също и в състоянието на сън.
Разликата между съня и будността не е една такава, в която човешко-животинката дейност и растително-физическата да се сменят. Фактическото положение е съвършено друго. Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм. Тогава физическият и етерният организъм трябва да работят така, че в тях да действуват само излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. В тази форма на действието те са обхванати от астралното тяло и от азовия организъм само отвън.
към текста >>
Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия
органи
зъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия
органи
зъм.
Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията. Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на организма. Астралната и азовата организация продължават да действуват в оформеното от тях вещество също и в състоянието на сън. Разликата между съня и будността не е една такава, в която човешко-животинката дейност и растително-физическата да се сменят. Фактическото положение е съвършено друго.
Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм.
Тогава физическият и етерният организъм трябва да работят така, че в тях да действуват само излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. В тази форма на действието те са обхванати от астралното тяло и от азовия организъм само отвън. През време на съня обаче те са обхванати вътрешно от веществата, които възникват под влиянието на астралното тяло и на азовата организация; докато върху спящия човек от вселената действуват само излъчващите се от земята и влъчващите се в нея сили, в него действуват от вътре веществени сили, които са приготвени от астралното тяло и от азовия организъм. Ако наречем усещащото вещество остатък на астралното тяло и възникналото под влиянието на азовия организъм вещество наречем негов остатък, тогава можем да кажем: в будния човешки организъм са дейни само то астрално тяло и самият азов организъм, в спящия са дейни техните веществени остатъци. При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма.
към текста >>
Тогава физическият и етерният
органи
зъм трябва да работят така, че в тях да действуват само излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили.
Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на организма. Астралната и азовата организация продължават да действуват в оформеното от тях вещество също и в състоянието на сън. Разликата между съня и будността не е една такава, в която човешко-животинката дейност и растително-физическата да се сменят. Фактическото положение е съвършено друго. Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм.
Тогава физическият и етерният организъм трябва да работят така, че в тях да действуват само излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили.
В тази форма на действието те са обхванати от астралното тяло и от азовия организъм само отвън. През време на съня обаче те са обхванати вътрешно от веществата, които възникват под влиянието на астралното тяло и на азовата организация; докато върху спящия човек от вселената действуват само излъчващите се от земята и влъчващите се в нея сили, в него действуват от вътре веществени сили, които са приготвени от астралното тяло и от азовия организъм. Ако наречем усещащото вещество остатък на астралното тяло и възникналото под влиянието на азовия организъм вещество наречем негов остатък, тогава можем да кажем: в будния човешки организъм са дейни само то астрално тяло и самият азов организъм, в спящия са дейни техните веществени остатъци. При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма. Едно вещество, което като кислорода се приема чрез дишането както в спящото така и в будното състояние, трябва да се различава поради това според тези две състояния.
към текста >>
В тази форма на действието те са обхванати от астралното тяло и от азовия
органи
зъм само отвън.
Астралната и азовата организация продължават да действуват в оформеното от тях вещество също и в състоянието на сън. Разликата между съня и будността не е една такава, в която човешко-животинката дейност и растително-физическата да се сменят. Фактическото положение е съвършено друго. Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм. Тогава физическият и етерният организъм трябва да работят така, че в тях да действуват само излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили.
В тази форма на действието те са обхванати от астралното тяло и от азовия организъм само отвън.
През време на съня обаче те са обхванати вътрешно от веществата, които възникват под влиянието на астралното тяло и на азовата организация; докато върху спящия човек от вселената действуват само излъчващите се от земята и влъчващите се в нея сили, в него действуват от вътре веществени сили, които са приготвени от астралното тяло и от азовия организъм. Ако наречем усещащото вещество остатък на астралното тяло и възникналото под влиянието на азовия организъм вещество наречем негов остатък, тогава можем да кажем: в будния човешки организъм са дейни само то астрално тяло и самият азов организъм, в спящия са дейни техните веществени остатъци. При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма. Едно вещество, което като кислорода се приема чрез дишането както в спящото така и в будното състояние, трябва да се различава поради това според тези две състояния. Приетият от вън кислород действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо.
към текста >>
През време на съня обаче те са обхванати вътрешно от веществата, които възникват под влиянието на астралното тяло и на азовата
органи
зация; докато върху спящия човек от вселената действуват само излъчващите се от земята и влъчващите се в нея сили, в него действуват от вътре веществени сили, които са приготвени от астралното тяло и от азовия
органи
зъм.
Разликата между съня и будността не е една такава, в която човешко-животинката дейност и растително-физическата да се сменят. Фактическото положение е съвършено друго. Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм. Тогава физическият и етерният организъм трябва да работят така, че в тях да действуват само излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. В тази форма на действието те са обхванати от астралното тяло и от азовия организъм само отвън.
През време на съня обаче те са обхванати вътрешно от веществата, които възникват под влиянието на астралното тяло и на азовата организация; докато върху спящия човек от вселената действуват само излъчващите се от земята и влъчващите се в нея сили, в него действуват от вътре веществени сили, които са приготвени от астралното тяло и от азовия организъм.
Ако наречем усещащото вещество остатък на астралното тяло и възникналото под влиянието на азовия организъм вещество наречем негов остатък, тогава можем да кажем: в будния човешки организъм са дейни само то астрално тяло и самият азов организъм, в спящия са дейни техните веществени остатъци. При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма. Едно вещество, което като кислорода се приема чрез дишането както в спящото така и в будното състояние, трябва да се различава поради това според тези две състояния. Приетият от вън кислород действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо. Увеличеното приемане на кислород приспива по един а нормален начин.
към текста >>
Ако наречем усещащото вещество остатък на астралното тяло и възникналото под влиянието на азовия
органи
зъм вещество наречем негов остатък, тогава можем да кажем: в будния човешки
органи
зъм са дейни само то астрално тяло и самият азов
органи
зъм, в спящия са дейни техните веществени остатъци.
Фактическото положение е съвършено друго. Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм. Тогава физическият и етерният организъм трябва да работят така, че в тях да действуват само излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. В тази форма на действието те са обхванати от астралното тяло и от азовия организъм само отвън. През време на съня обаче те са обхванати вътрешно от веществата, които възникват под влиянието на астралното тяло и на азовата организация; докато върху спящия човек от вселената действуват само излъчващите се от земята и влъчващите се в нея сили, в него действуват от вътре веществени сили, които са приготвени от астралното тяло и от азовия организъм.
Ако наречем усещащото вещество остатък на астралното тяло и възникналото под влиянието на азовия организъм вещество наречем негов остатък, тогава можем да кажем: в будния човешки организъм са дейни само то астрално тяло и самият азов организъм, в спящия са дейни техните веществени остатъци.
При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма. Едно вещество, което като кислорода се приема чрез дишането както в спящото така и в будното състояние, трябва да се различава поради това според тези две състояния. Приетият от вън кислород действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо. Увеличеното приемане на кислород приспива по един а нормален начин. През време на будното състояние астралното тяло води постоянна борба срещу приспиващото действие предизвикано от приемането на кислорода.
към текста >>
При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов
органи
зъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен
органи
зъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два
органи
зма.
Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм. Тогава физическият и етерният организъм трябва да работят така, че в тях да действуват само излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. В тази форма на действието те са обхванати от астралното тяло и от азовия организъм само отвън. През време на съня обаче те са обхванати вътрешно от веществата, които възникват под влиянието на астралното тяло и на азовата организация; докато върху спящия човек от вселената действуват само излъчващите се от земята и влъчващите се в нея сили, в него действуват от вътре веществени сили, които са приготвени от астралното тяло и от азовия организъм. Ако наречем усещащото вещество остатък на астралното тяло и възникналото под влиянието на азовия организъм вещество наречем негов остатък, тогава можем да кажем: в будния човешки организъм са дейни само то астрално тяло и самият азов организъм, в спящия са дейни техните веществени остатъци.
При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма.
Едно вещество, което като кислорода се приема чрез дишането както в спящото така и в будното състояние, трябва да се различава поради това според тези две състояния. Приетият от вън кислород действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо. Увеличеното приемане на кислород приспива по един а нормален начин. През време на будното състояние астралното тяло води постоянна борба срещу приспиващото действие предизвикано от приемането на кислорода. Ако астралното тяло преустанови своето действие върху физическото тяло, тогава кислородът развива своята особеност: той приспива.
към текста >>
14.
6. Кръв и нерви
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Дейностите на отделните човешки
органи
зми се намират в особено изразителна форма по отношение на общия
органи
зъм при образуването на кръвта и нервите.
6. КРЪВ И НЕРВИ
Дейностите на отделните човешки организми се намират в особено изразителна форма по отношение на общия организъм при образуването на кръвта и нервите.
Доколкото образуването на кръвта се получава в по-нататъшното изграждане на приетите хранителни вещества, целият процес на образуването на кръвта стои под влиянието на азовия организъм. Азовият организъм действува от процесите, които стават като съпровод на съзнателно усещане в езика, небцето чак до несъзнателните и подсъзнателни процеси в действието на пепсина, на панкреаса, на жлъчката и т. н. След това действието на азовия организъм отстъпва и при по-нататъшното превръщане на хранителните вещества във вещество на кръвта действува предимно астралното тяло. Това отива до там, докато кръвта се среща с въздуха с кислорода в процеса на дишането. На това място етерното тяло изпълнява своята главна дейност.
към текста >>
Доколкото образуването на кръвта се получава в по-нататъшното изграждане на приетите хранителни вещества, целият процес на образуването на кръвта стои под влиянието на азовия
органи
зъм.
6. КРЪВ И НЕРВИ Дейностите на отделните човешки организми се намират в особено изразителна форма по отношение на общия организъм при образуването на кръвта и нервите.
Доколкото образуването на кръвта се получава в по-нататъшното изграждане на приетите хранителни вещества, целият процес на образуването на кръвта стои под влиянието на азовия организъм.
Азовият организъм действува от процесите, които стават като съпровод на съзнателно усещане в езика, небцето чак до несъзнателните и подсъзнателни процеси в действието на пепсина, на панкреаса, на жлъчката и т. н. След това действието на азовия организъм отстъпва и при по-нататъшното превръщане на хранителните вещества във вещество на кръвта действува предимно астралното тяло. Това отива до там, докато кръвта се среща с въздуха с кислорода в процеса на дишането. На това място етерното тяло изпълнява своята главна дейност. В съдържащия се в издишването въглероден двуокис, преди той да е напуснал тялото, имаме работа предимно само с живо не усещащо нито мъртво вещество.
към текста >>
Азовият
органи
зъм действува от процесите, които стават като съпровод на съзнателно усещане в езика, небцето чак до несъзнателните и подсъзнателни процеси в действието на пепсина, на панкреаса, на жлъчката и т. н.
6. КРЪВ И НЕРВИ Дейностите на отделните човешки организми се намират в особено изразителна форма по отношение на общия организъм при образуването на кръвта и нервите. Доколкото образуването на кръвта се получава в по-нататъшното изграждане на приетите хранителни вещества, целият процес на образуването на кръвта стои под влиянието на азовия организъм.
Азовият организъм действува от процесите, които стават като съпровод на съзнателно усещане в езика, небцето чак до несъзнателните и подсъзнателни процеси в действието на пепсина, на панкреаса, на жлъчката и т. н.
След това действието на азовия организъм отстъпва и при по-нататъшното превръщане на хранителните вещества във вещество на кръвта действува предимно астралното тяло. Това отива до там, докато кръвта се среща с въздуха с кислорода в процеса на дишането. На това място етерното тяло изпълнява своята главна дейност. В съдържащия се в издишването въглероден двуокис, преди той да е напуснал тялото, имаме работа предимно само с живо не усещащо нито мъртво вещество. (Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата.
към текста >>
След това действието на азовия
органи
зъм отстъпва и при по-нататъшното превръщане на хранителните вещества във вещество на кръвта действува предимно астралното тяло.
6. КРЪВ И НЕРВИ Дейностите на отделните човешки организми се намират в особено изразителна форма по отношение на общия организъм при образуването на кръвта и нервите. Доколкото образуването на кръвта се получава в по-нататъшното изграждане на приетите хранителни вещества, целият процес на образуването на кръвта стои под влиянието на азовия организъм. Азовият организъм действува от процесите, които стават като съпровод на съзнателно усещане в езика, небцето чак до несъзнателните и подсъзнателни процеси в действието на пепсина, на панкреаса, на жлъчката и т. н.
След това действието на азовия организъм отстъпва и при по-нататъшното превръщане на хранителните вещества във вещество на кръвта действува предимно астралното тяло.
Това отива до там, докато кръвта се среща с въздуха с кислорода в процеса на дишането. На това място етерното тяло изпълнява своята главна дейност. В съдържащия се в издишването въглероден двуокис, преди той да е напуснал тялото, имаме работа предимно само с живо не усещащо нито мъртво вещество. (Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата. Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в неорганично състояние, въпреки че не е напълно безжизнена.
към текста >>
(Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от
органи
зма; обаче една малка част продължава още да действува в
органи
зма в процесите, които имат своя център в
органи
зма на главата.
Азовият организъм действува от процесите, които стават като съпровод на съзнателно усещане в езика, небцето чак до несъзнателните и подсъзнателни процеси в действието на пепсина, на панкреаса, на жлъчката и т. н. След това действието на азовия организъм отстъпва и при по-нататъшното превръщане на хранителните вещества във вещество на кръвта действува предимно астралното тяло. Това отива до там, докато кръвта се среща с въздуха с кислорода в процеса на дишането. На това място етерното тяло изпълнява своята главна дейност. В съдържащия се в издишването въглероден двуокис, преди той да е напуснал тялото, имаме работа предимно само с живо не усещащо нито мъртво вещество.
(Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата.
Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в неорганично състояние, въпреки че не е напълно безжизнена. В нервната система става противоположното. В симпатичната нервна система, която прониква храносмилателните органи, царува предимно етерното тяло. Нервните органи, които са в действие тук, са от себе си предимно живи органи. Астралният и азовият организъм действуват върху тях не вътрешно организиращо, а от вън.
към текста >>
Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в не
органи
чно състояние, въпреки че не е напълно безжизнена.
След това действието на азовия организъм отстъпва и при по-нататъшното превръщане на хранителните вещества във вещество на кръвта действува предимно астралното тяло. Това отива до там, докато кръвта се среща с въздуха с кислорода в процеса на дишането. На това място етерното тяло изпълнява своята главна дейност. В съдържащия се в издишването въглероден двуокис, преди той да е напуснал тялото, имаме работа предимно само с живо не усещащо нито мъртво вещество. (Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата.
Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в неорганично състояние, въпреки че не е напълно безжизнена.
В нервната система става противоположното. В симпатичната нервна система, която прониква храносмилателните органи, царува предимно етерното тяло. Нервните органи, които са в действие тук, са от себе си предимно живи органи. Астралният и азовият организъм действуват върху тях не вътрешно организиращо, а от вън. Ето защо действуващите в тези нервни органи азов и астрален организъм имат силно влияние върху тях.
към текста >>
В симпатичната нервна система, която прониква храносмилателните
органи
, царува предимно етерното тяло.
На това място етерното тяло изпълнява своята главна дейност. В съдържащия се в издишването въглероден двуокис, преди той да е напуснал тялото, имаме работа предимно само с живо не усещащо нито мъртво вещество. (Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата. Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в неорганично състояние, въпреки че не е напълно безжизнена. В нервната система става противоположното.
В симпатичната нервна система, която прониква храносмилателните органи, царува предимно етерното тяло.
Нервните органи, които са в действие тук, са от себе си предимно живи органи. Астралният и азовият организъм действуват върху тях не вътрешно организиращо, а от вън. Ето защо действуващите в тези нервни органи азов и астрален организъм имат силно влияние върху тях. Афектите и страстите имат едно трайно, значително действие върху симпатичната нервна система. Тревогата, грижите постепенно разрушават тази нервна система.
към текста >>
Нервните
органи
, които са в действие тук, са от себе си предимно живи
органи
.
В съдържащия се в издишването въглероден двуокис, преди той да е напуснал тялото, имаме работа предимно само с живо не усещащо нито мъртво вещество. (Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата. Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в неорганично състояние, въпреки че не е напълно безжизнена. В нервната система става противоположното. В симпатичната нервна система, която прониква храносмилателните органи, царува предимно етерното тяло.
Нервните органи, които са в действие тук, са от себе си предимно живи органи.
Астралният и азовият организъм действуват върху тях не вътрешно организиращо, а от вън. Ето защо действуващите в тези нервни органи азов и астрален организъм имат силно влияние върху тях. Афектите и страстите имат едно трайно, значително действие върху симпатичната нервна система. Тревогата, грижите постепенно разрушават тази нервна система. Нервна та система на гръбначния стълб с всички нейни разклонения е онази, в която действува предимно астралния организъм.
към текста >>
Астралният и азовият
органи
зъм действуват върху тях не вътрешно
органи
зиращо, а от вън.
(Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата. Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в неорганично състояние, въпреки че не е напълно безжизнена. В нервната система става противоположното. В симпатичната нервна система, която прониква храносмилателните органи, царува предимно етерното тяло. Нервните органи, които са в действие тук, са от себе си предимно живи органи.
Астралният и азовият организъм действуват върху тях не вътрешно организиращо, а от вън.
Ето защо действуващите в тези нервни органи азов и астрален организъм имат силно влияние върху тях. Афектите и страстите имат едно трайно, значително действие върху симпатичната нервна система. Тревогата, грижите постепенно разрушават тази нервна система. Нервна та система на гръбначния стълб с всички нейни разклонения е онази, в която действува предимно астралния организъм. Ето защо тя е носител на това, което в човека е душевно, носител на рефлексните процеси, не обаче на това, което става в Аза, в себесъзнателния Дух.
към текста >>
Ето защо действуващите в тези нервни
органи
азов и астрален
органи
зъм имат силно влияние върху тях.
Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в неорганично състояние, въпреки че не е напълно безжизнена. В нервната система става противоположното. В симпатичната нервна система, която прониква храносмилателните органи, царува предимно етерното тяло. Нервните органи, които са в действие тук, са от себе си предимно живи органи. Астралният и азовият организъм действуват върху тях не вътрешно организиращо, а от вън.
Ето защо действуващите в тези нервни органи азов и астрален организъм имат силно влияние върху тях.
Афектите и страстите имат едно трайно, значително действие върху симпатичната нервна система. Тревогата, грижите постепенно разрушават тази нервна система. Нервна та система на гръбначния стълб с всички нейни разклонения е онази, в която действува предимно астралния организъм. Ето защо тя е носител на това, което в човека е душевно, носител на рефлексните процеси, не обаче на това, което става в Аза, в себесъзнателния Дух. Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм.
към текста >>
Нервна та система на гръбначния стълб с всички нейни разклонения е онази, в която действува предимно астралния
органи
зъм.
Нервните органи, които са в действие тук, са от себе си предимно живи органи. Астралният и азовият организъм действуват върху тях не вътрешно организиращо, а от вън. Ето защо действуващите в тези нервни органи азов и астрален организъм имат силно влияние върху тях. Афектите и страстите имат едно трайно, значително действие върху симпатичната нервна система. Тревогата, грижите постепенно разрушават тази нервна система.
Нервна та система на гръбначния стълб с всички нейни разклонения е онази, в която действува предимно астралния организъм.
Ето защо тя е носител на това, което в човека е душевно, носител на рефлексните процеси, не обаче на това, което става в Аза, в себесъзнателния Дух. Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм. При тях дейностите на етерния и астрален организъм отстъпват на заден план. Ние виждаме по този начин, че в областта на целия организъм се раждат чрез това три области. В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм.
към текста >>
Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия
органи
зъм.
Ето защо действуващите в тези нервни органи азов и астрален организъм имат силно влияние върху тях. Афектите и страстите имат едно трайно, значително действие върху симпатичната нервна система. Тревогата, грижите постепенно разрушават тази нервна система. Нервна та система на гръбначния стълб с всички нейни разклонения е онази, в която действува предимно астралния организъм. Ето защо тя е носител на това, което в човека е душевно, носител на рефлексните процеси, не обаче на това, което става в Аза, в себесъзнателния Дух.
Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм.
При тях дейностите на етерния и астрален организъм отстъпват на заден план. Ние виждаме по този начин, че в областта на целия организъм се раждат чрез това три области. В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм. В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм. През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния.
към текста >>
При тях дейностите на етерния и астрален
органи
зъм отстъпват на заден план.
Афектите и страстите имат едно трайно, значително действие върху симпатичната нервна система. Тревогата, грижите постепенно разрушават тази нервна система. Нервна та система на гръбначния стълб с всички нейни разклонения е онази, в която действува предимно астралния организъм. Ето защо тя е носител на това, което в човека е душевно, носител на рефлексните процеси, не обаче на това, което става в Аза, в себесъзнателния Дух. Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм.
При тях дейностите на етерния и астрален организъм отстъпват на заден план.
Ние виждаме по този начин, че в областта на целия организъм се раждат чрез това три области. В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм. В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм. През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния. След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм.
към текста >>
Ние виждаме по този начин, че в областта на целия
органи
зъм се раждат чрез това три области.
Тревогата, грижите постепенно разрушават тази нервна система. Нервна та система на гръбначния стълб с всички нейни разклонения е онази, в която действува предимно астралния организъм. Ето защо тя е носител на това, което в човека е душевно, носител на рефлексните процеси, не обаче на това, което става в Аза, в себесъзнателния Дух. Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм. При тях дейностите на етерния и астрален организъм отстъпват на заден план.
Ние виждаме по този начин, че в областта на целия организъм се раждат чрез това три области.
В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм. В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм. През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния. След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм. Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност.
към текста >>
В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния
органи
зъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия
органи
зъм.
Нервна та система на гръбначния стълб с всички нейни разклонения е онази, в която действува предимно астралния организъм. Ето защо тя е носител на това, което в човека е душевно, носител на рефлексните процеси, не обаче на това, което става в Аза, в себесъзнателния Дух. Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм. При тях дейностите на етерния и астрален организъм отстъпват на заден план. Ние виждаме по този начин, че в областта на целия организъм се раждат чрез това три области.
В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм.
В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм. През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния. След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм. Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност. Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние.
към текста >>
В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на
органи
, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия
органи
зъм.
Ето защо тя е носител на това, което в човека е душевно, носител на рефлексните процеси, не обаче на това, което става в Аза, в себесъзнателния Дух. Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм. При тях дейностите на етерния и астрален организъм отстъпват на заден план. Ние виждаме по този начин, че в областта на целия организъм се раждат чрез това три области. В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм.
В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм.
През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния. След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм. Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност. Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние. През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло.
към текста >>
През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин
органи
зъм с оживяващите и формиращи влияния.
Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм. При тях дейностите на етерния и астрален организъм отстъпват на заден план. Ние виждаме по този начин, че в областта на целия организъм се раждат чрез това три области. В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм. В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм.
През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния.
След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм. Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност. Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние. През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло. Ние ще разберем човешкия мозък само тогава, когато можем да видим в него тенденцията за образуване на костите, която тенденция е прекъсната още в най-началното възникване.
към текста >>
След това имаме една средна област, в която нервни
органи
, които са под влиянието на астралния
органи
зъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния
органи
зъм, а в останалата част от астралния
органи
зъм.
При тях дейностите на етерния и астрален организъм отстъпват на заден план. Ние виждаме по този начин, че в областта на целия организъм се раждат чрез това три области. В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм. В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм. През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния.
След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм.
Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност. Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние. През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло. Ние ще разберем човешкия мозък само тогава, когато можем да видим в него тенденцията за образуване на костите, която тенденция е прекъсната още в най-началното възникване. И разбираме образуването на костите само тогава, когато познаем в него едно стигнало напълно до своя край импулсно действие на мозъка, което отвън е проникнато от импулсите на средния организъм, където действуват съвместно астрално обусловени нервни органи с етерното обусловеното кръвно вещество.
към текста >>
Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на
органи
те, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за
органи
, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност.
Ние виждаме по този начин, че в областта на целия организъм се раждат чрез това три области. В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм. В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм. През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния. След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм.
Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност.
Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние. През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло. Ние ще разберем човешкия мозък само тогава, когато можем да видим в него тенденцията за образуване на костите, която тенденция е прекъсната още в най-началното възникване. И разбираме образуването на костите само тогава, когато познаем в него едно стигнало напълно до своя край импулсно действие на мозъка, което отвън е проникнато от импулсите на средния организъм, където действуват съвместно астрално обусловени нервни органи с етерното обусловеното кръвно вещество. В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия организъм.
към текста >>
Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно
органи
зиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние.
В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм. В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм. През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния. След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм. Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност.
Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние.
През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло. Ние ще разберем човешкия мозък само тогава, когато можем да видим в него тенденцията за образуване на костите, която тенденция е прекъсната още в най-началното възникване. И разбираме образуването на костите само тогава, когато познаем в него едно стигнало напълно до своя край импулсно действие на мозъка, което отвън е проникнато от импулсите на средния организъм, където действуват съвместно астрално обусловени нервни органи с етерното обусловеното кръвно вещество. В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия организъм. В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме костите на действието на разредена солна киселина, имаме резултатите на импулсите на средната област.
към текста >>
И разбираме образуването на костите само тогава, когато познаем в него едно стигнало напълно до своя край импулсно действие на мозъка, което отвън е проникнато от импулсите на средния
органи
зъм, където действуват съвместно астрално обусловени нервни
органи
с етерното обусловеното кръвно вещество.
След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм. Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност. Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние. През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло. Ние ще разберем човешкия мозък само тогава, когато можем да видим в него тенденцията за образуване на костите, която тенденция е прекъсната още в най-началното възникване.
И разбираме образуването на костите само тогава, когато познаем в него едно стигнало напълно до своя край импулсно действие на мозъка, което отвън е проникнато от импулсите на средния организъм, където действуват съвместно астрално обусловени нервни органи с етерното обусловеното кръвно вещество.
В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия организъм. В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме костите на действието на разредена солна киселина, имаме резултатите на импулсите на средната област. Скелетът е физическия образ на азовия организъм. Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия организъм. В мозъка Азът е деен като духовна същност.
към текста >>
В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия
органи
зъм.
Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност. Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние. През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло. Ние ще разберем човешкия мозък само тогава, когато можем да видим в него тенденцията за образуване на костите, която тенденция е прекъсната още в най-началното възникване. И разбираме образуването на костите само тогава, когато познаем в него едно стигнало напълно до своя край импулсно действие на мозъка, което отвън е проникнато от импулсите на средния организъм, където действуват съвместно астрално обусловени нервни органи с етерното обусловеното кръвно вещество.
В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия организъм.
В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме костите на действието на разредена солна киселина, имаме резултатите на импулсите на средната област. Скелетът е физическия образ на азовия организъм. Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия организъм. В мозъка Азът е деен като духовна същност. Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото.
към текста >>
Скелетът е физическия образ на азовия
органи
зъм.
През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло. Ние ще разберем човешкия мозък само тогава, когато можем да видим в него тенденцията за образуване на костите, която тенденция е прекъсната още в най-началното възникване. И разбираме образуването на костите само тогава, когато познаем в него едно стигнало напълно до своя край импулсно действие на мозъка, което отвън е проникнато от импулсите на средния организъм, където действуват съвместно астрално обусловени нервни органи с етерното обусловеното кръвно вещество. В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия организъм. В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме костите на действието на разредена солна киселина, имаме резултатите на импулсите на средната област.
Скелетът е физическия образ на азовия организъм.
Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия организъм. В мозъка Азът е деен като духовна същност. Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото. Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото. Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно.
към текста >>
Стремящото се към неживо-минералното човешко
органи
ческо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия
органи
зъм.
Ние ще разберем човешкия мозък само тогава, когато можем да видим в него тенденцията за образуване на костите, която тенденция е прекъсната още в най-началното възникване. И разбираме образуването на костите само тогава, когато познаем в него едно стигнало напълно до своя край импулсно действие на мозъка, което отвън е проникнато от импулсите на средния организъм, където действуват съвместно астрално обусловени нервни органи с етерното обусловеното кръвно вещество. В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия организъм. В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме костите на действието на разредена солна киселина, имаме резултатите на импулсите на средната област. Скелетът е физическия образ на азовия организъм.
Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия организъм.
В мозъка Азът е деен като духовна същност. Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото. Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото. Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност.
към текста >>
Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното
органи
зиране, даже от собствените сили на физическото.
В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия организъм. В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме костите на действието на разредена солна киселина, имаме резултатите на импулсите на средната област. Скелетът е физическия образ на азовия организъм. Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия организъм. В мозъка Азът е деен като духовна същност.
Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото.
Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото. Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън.
към текста >>
Азът действува само леко като
органи
зираща сила в мозъка; тази
органи
зираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото.
В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме костите на действието на разредена солна киселина, имаме резултатите на импулсите на средната област. Скелетът е физическия образ на азовия организъм. Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия организъм. В мозъка Азът е деен като духовна същност. Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото.
Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото.
Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън. Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм.
към текста >>
Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият
органи
зъм не е ангажиран в
органи
ческата физическа дейност, вследствие на което този азов
органи
зъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно.
Скелетът е физическия образ на азовия организъм. Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия организъм. В мозъка Азът е деен като духовна същност. Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото. Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото.
Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно.
Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън. Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм. Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите.
към текста >>
Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия
органи
зъм; обаче там този
органи
зъм се изчерпва във физическото
органи
зиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност.
Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия организъм. В мозъка Азът е деен като духовна същност. Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото. Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото. Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно.
Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност.
Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън. Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм. Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите. Възникващите от хранителните материи вещества: миозин и миоген имат тенденцията да се отложат в кръвта; те са първо астрално обусловени вещества, които стоят във взаимодействие със симпатичната нервна система, която вътрешно е организирана от етерното тяло.
към текста >>
Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в
органи
зма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън.
Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото. Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото. Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните.
Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън.
Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм. Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите. Възникващите от хранителните материи вещества: миозин и миоген имат тенденцията да се отложат в кръвта; те са първо астрално обусловени вещества, които стоят във взаимодействие със симпатичната нервна система, която вътрешно е организирана от етерното тяло. Тези две белтъчни вещества са обхванати обаче отчасти от дейността на средната нервна система, която стои под влиянието на астралното тяло. Чрез това те получават едно родство с продуктите на разлагане на белтъка, с мазнините, със захарта и подобните на захарта вещества.
към текста >>
Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия
органи
зъм.
Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото. Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън.
Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм.
Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите. Възникващите от хранителните материи вещества: миозин и миоген имат тенденцията да се отложат в кръвта; те са първо астрално обусловени вещества, които стоят във взаимодействие със симпатичната нервна система, която вътрешно е организирана от етерното тяло. Тези две белтъчни вещества са обхванати обаче отчасти от дейността на средната нервна система, която стои под влиянието на астралното тяло. Чрез това те получават едно родство с продуктите на разлагане на белтъка, с мазнините, със захарта и подобните на захарта вещества. Това ги прави способни, под влиянието на средната нервна система да преминат в пътя към образуването на мускулите.
към текста >>
Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия
органи
зъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите.
Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън. Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм.
Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите.
Възникващите от хранителните материи вещества: миозин и миоген имат тенденцията да се отложат в кръвта; те са първо астрално обусловени вещества, които стоят във взаимодействие със симпатичната нервна система, която вътрешно е организирана от етерното тяло. Тези две белтъчни вещества са обхванати обаче отчасти от дейността на средната нервна система, която стои под влиянието на астралното тяло. Чрез това те получават едно родство с продуктите на разлагане на белтъка, с мазнините, със захарта и подобните на захарта вещества. Това ги прави способни, под влиянието на средната нервна система да преминат в пътя към образуването на мускулите.
към текста >>
Възникващите от хранителните материи вещества: миозин и миоген имат тенденцията да се отложат в кръвта; те са първо астрално обусловени вещества, които стоят във взаимодействие със симпатичната нервна система, която вътрешно е
органи
зирана от етерното тяло.
Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън. Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм. Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите.
Възникващите от хранителните материи вещества: миозин и миоген имат тенденцията да се отложат в кръвта; те са първо астрално обусловени вещества, които стоят във взаимодействие със симпатичната нервна система, която вътрешно е организирана от етерното тяло.
Тези две белтъчни вещества са обхванати обаче отчасти от дейността на средната нервна система, която стои под влиянието на астралното тяло. Чрез това те получават едно родство с продуктите на разлагане на белтъка, с мазнините, със захарта и подобните на захарта вещества. Това ги прави способни, под влиянието на средната нервна система да преминат в пътя към образуването на мускулите.
към текста >>
15.
7. Същността на лечебните действия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Човешкият цялостен
органи
зъм не е една затворена в себе си система на действуващи едни и други процеси.
7. СЪЩНОСТ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
Човешкият цялостен организъм не е една затворена в себе си система на действуващи едни и други процеси.
Ако той би бил това, тогава не би могъл да бъде носител на душевното и духовното. Душевното и духовното могат да имат за основа човешкия организъм само благодарение на това, че в нервното и костното вещество и в процесите, в които са включени тези вещества, човешкият организъм непрестанно се разпада или се насочва по пътя към неживата, минералната дейност. В нервната тъкан се разлага белтъчното вещество. Обаче в тази тъкан това вещество не е отново съградено както в яйчния зародиш или в други образувания чрез това, че попада в областта на влъчващите се в Земя та действия, а просто се разпада. Чрез това етерните действия, които се влъчват от нещата и процесите на външната околна среда през сетивата, и онези, които се образуват, когато са използувани двигателните органи, могат да използуват нервите като органи, по продължението на които проникват през цялото тяло.
към текста >>
Душевното и духовното могат да имат за основа човешкия
органи
зъм само благодарение на това, че в нервното и костното вещество и в процесите, в които са включени тези вещества, човешкият
органи
зъм непрестанно се разпада или се насочва по пътя към неживата, минералната дейност.
7. СЪЩНОСТ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ДЕЙСТВИЯ Човешкият цялостен организъм не е една затворена в себе си система на действуващи едни и други процеси. Ако той би бил това, тогава не би могъл да бъде носител на душевното и духовното.
Душевното и духовното могат да имат за основа човешкия организъм само благодарение на това, че в нервното и костното вещество и в процесите, в които са включени тези вещества, човешкият организъм непрестанно се разпада или се насочва по пътя към неживата, минералната дейност.
В нервната тъкан се разлага белтъчното вещество. Обаче в тази тъкан това вещество не е отново съградено както в яйчния зародиш или в други образувания чрез това, че попада в областта на влъчващите се в Земя та действия, а просто се разпада. Чрез това етерните действия, които се влъчват от нещата и процесите на външната околна среда през сетивата, и онези, които се образуват, когато са използувани двигателните органи, могат да използуват нервите като органи, по продължението на които проникват през цялото тяло. В нервите съществуват два вида процеси: разлагането на белтъчното вещество и протъкаването на това разлагащо се вещество с етерното вещество, което е възбуждащо в неговото течение чрез киселини, соли, фосфорни и серни вещества. Равновесието между двата процеса се произвежда чрез мазнината и водата.
към текста >>
Чрез това етерните действия, които се влъчват от нещата и процесите на външната околна среда през сетивата, и онези, които се образуват, когато са използувани двигателните
органи
, могат да използуват нервите като
органи
, по продължението на които проникват през цялото тяло.
Човешкият цялостен организъм не е една затворена в себе си система на действуващи едни и други процеси. Ако той би бил това, тогава не би могъл да бъде носител на душевното и духовното. Душевното и духовното могат да имат за основа човешкия организъм само благодарение на това, че в нервното и костното вещество и в процесите, в които са включени тези вещества, човешкият организъм непрестанно се разпада или се насочва по пътя към неживата, минералната дейност. В нервната тъкан се разлага белтъчното вещество. Обаче в тази тъкан това вещество не е отново съградено както в яйчния зародиш или в други образувания чрез това, че попада в областта на влъчващите се в Земя та действия, а просто се разпада.
Чрез това етерните действия, които се влъчват от нещата и процесите на външната околна среда през сетивата, и онези, които се образуват, когато са използувани двигателните органи, могат да използуват нервите като органи, по продължението на които проникват през цялото тяло.
В нервите съществуват два вида процеси: разлагането на белтъчното вещество и протъкаването на това разлагащо се вещество с етерното вещество, което е възбуждащо в неговото течение чрез киселини, соли, фосфорни и серни вещества. Равновесието между двата процеса се произвежда чрез мазнината и водата. Погледнати по тяхната същност тези два процеса са постоянно проникващи организма болестни процеси. Те трябва да бъдат изправени чрез също така постоянно действуващи лечителни процеси. Това изправяне се произвежда благодарение на факта, че кръвта съдържа не само процесите, от които се състоят растежът и процесите на обмяната на веществата, а притежава също едно противостоящо се на произвеждащите заболяване нервни процеси и постоянно лечително действие.
към текста >>
Погледнати по тяхната същност тези два процеса са постоянно проникващи
органи
зма болестни процеси.
В нервната тъкан се разлага белтъчното вещество. Обаче в тази тъкан това вещество не е отново съградено както в яйчния зародиш или в други образувания чрез това, че попада в областта на влъчващите се в Земя та действия, а просто се разпада. Чрез това етерните действия, които се влъчват от нещата и процесите на външната околна среда през сетивата, и онези, които се образуват, когато са използувани двигателните органи, могат да използуват нервите като органи, по продължението на които проникват през цялото тяло. В нервите съществуват два вида процеси: разлагането на белтъчното вещество и протъкаването на това разлагащо се вещество с етерното вещество, което е възбуждащо в неговото течение чрез киселини, соли, фосфорни и серни вещества. Равновесието между двата процеса се произвежда чрез мазнината и водата.
Погледнати по тяхната същност тези два процеса са постоянно проникващи организма болестни процеси.
Те трябва да бъдат изправени чрез също така постоянно действуващи лечителни процеси. Това изправяне се произвежда благодарение на факта, че кръвта съдържа не само процесите, от които се състоят растежът и процесите на обмяната на веществата, а притежава също едно противостоящо се на произвеждащите заболяване нервни процеси и постоянно лечително действие. В своята плазма и в своя фибрин кръвта притежава онези сили, които служат в по-тесен смисъл на растежа и на обмяната на веществата. В това, което при изследването на червените кръвни телца се явява като съдържа ние на желязо, се крие произхода на лечителното действие на кръвта. Ето защо желязото се явява също в стомашния сок и като железен оксид в млечните сокове.
към текста >>
При изследването на кръвта желязото се явява така, че то се представя като единствения метал, който в човешкия
органи
зъм има склонността да кристализира.
Това изправяне се произвежда благодарение на факта, че кръвта съдържа не само процесите, от които се състоят растежът и процесите на обмяната на веществата, а притежава също едно противостоящо се на произвеждащите заболяване нервни процеси и постоянно лечително действие. В своята плазма и в своя фибрин кръвта притежава онези сили, които служат в по-тесен смисъл на растежа и на обмяната на веществата. В това, което при изследването на червените кръвни телца се явява като съдържа ние на желязо, се крие произхода на лечителното действие на кръвта. Ето защо желязото се явява също в стомашния сок и като железен оксид в млечните сокове. Тук навсякъде са създадени източници за процеси, които действуват изправящо върху нервните процеси.
При изследването на кръвта желязото се явява така, че то се представя като единствения метал, който в човешкия организъм има склонността да кристализира.
С това то проявява силите, които са външни, физически, минерални природни сили. Те образуват в човешкия организъм една система от сили, която е ориентирана в смисъла на външната, физическа природа Обаче тази система от сили е постоянно побеждавана от азовия организъм. Имаме работа с две силови системи. Едната има своя произход в нервните процеса; другата в образуването на кръвта. В нервните процеси се развиват процеси причиняващи заболяване, които напредват до степента, при която могат да бъдат постоянно излекувани от противодействуващите им процеси на кръвта.
към текста >>
Те образуват в човешкия
органи
зъм една система от сили, която е ориентирана в смисъла на външната, физическа природа Обаче тази система от сили е постоянно побеждавана от азовия
органи
зъм.
В това, което при изследването на червените кръвни телца се явява като съдържа ние на желязо, се крие произхода на лечителното действие на кръвта. Ето защо желязото се явява също в стомашния сок и като железен оксид в млечните сокове. Тук навсякъде са създадени източници за процеси, които действуват изправящо върху нервните процеси. При изследването на кръвта желязото се явява така, че то се представя като единствения метал, който в човешкия организъм има склонността да кристализира. С това то проявява силите, които са външни, физически, минерални природни сили.
Те образуват в човешкия организъм една система от сили, която е ориентирана в смисъла на външната, физическа природа Обаче тази система от сили е постоянно побеждавана от азовия организъм.
Имаме работа с две силови системи. Едната има своя произход в нервните процеса; другата в образуването на кръвта. В нервните процеси се развиват процеси причиняващи заболяване, които напредват до степента, при която могат да бъдат постоянно излекувани от противодействуващите им процеси на кръвта. Нервните процеси са такива, които са произведени от астралното тяло в нервното вещество и с това в целия организъм. Процесите на кръвта са такива, в които азовият организъм в човешкия организъм противостои на външната, продължаваща се в него физическа природа, която обаче е принудени да се включи във формирането на азовия организъм.
към текста >>
Нервните процеси са такива, които са произведени от астралното тяло в нервното вещество и с това в целия
органи
зъм.
С това то проявява силите, които са външни, физически, минерални природни сили. Те образуват в човешкия организъм една система от сили, която е ориентирана в смисъла на външната, физическа природа Обаче тази система от сили е постоянно побеждавана от азовия организъм. Имаме работа с две силови системи. Едната има своя произход в нервните процеса; другата в образуването на кръвта. В нервните процеси се развиват процеси причиняващи заболяване, които напредват до степента, при която могат да бъдат постоянно излекувани от противодействуващите им процеси на кръвта.
Нервните процеси са такива, които са произведени от астралното тяло в нервното вещество и с това в целия организъм.
Процесите на кръвта са такива, в които азовият организъм в човешкия организъм противостои на външната, продължаваща се в него физическа природа, която обаче е принудени да се включи във формирането на азовия организъм. В това взаимоотношение можем да обхванем процесите на заболяването и на лечението. Ако в организма се явяват в засилена форма онези процеси, които имат своята нормална степен в това, което е възбудено от нервния процес, получава се заболяване. Ако сме в състояние да противопоставим на тези процеси такива, които се представят като засилване на външни природни действия в организма, тогава можем да произведем излечение, когато тези външни природни действия са овладени от азовия организъм и действуват изправящо върху противоположно ориентираните на тях процеси. Млякото съдържа само малко количество желязо.
към текста >>
Процесите на кръвта са такива, в които азовият
органи
зъм в човешкия
органи
зъм противостои на външната, продължаваща се в него физическа природа, която обаче е принудени да се включи във формирането на азовия
органи
зъм.
Те образуват в човешкия организъм една система от сили, която е ориентирана в смисъла на външната, физическа природа Обаче тази система от сили е постоянно побеждавана от азовия организъм. Имаме работа с две силови системи. Едната има своя произход в нервните процеса; другата в образуването на кръвта. В нервните процеси се развиват процеси причиняващи заболяване, които напредват до степента, при която могат да бъдат постоянно излекувани от противодействуващите им процеси на кръвта. Нервните процеси са такива, които са произведени от астралното тяло в нервното вещество и с това в целия организъм.
Процесите на кръвта са такива, в които азовият организъм в човешкия организъм противостои на външната, продължаваща се в него физическа природа, която обаче е принудени да се включи във формирането на азовия организъм.
В това взаимоотношение можем да обхванем процесите на заболяването и на лечението. Ако в организма се явяват в засилена форма онези процеси, които имат своята нормална степен в това, което е възбудено от нервния процес, получава се заболяване. Ако сме в състояние да противопоставим на тези процеси такива, които се представят като засилване на външни природни действия в организма, тогава можем да произведем излечение, когато тези външни природни действия са овладени от азовия организъм и действуват изправящо върху противоположно ориентираните на тях процеси. Млякото съдържа само малко количество желязо. То е веществото, което като такова представлява в своите действия най-малко нещо причиняващо заболяване; кръвта трябва постоянно да претърпява действията причиняващи заболяване; ето защо тя се нуждае от организираното, т.е.
към текста >>
Ако в
органи
зма се явяват в засилена форма онези процеси, които имат своята нормална степен в това, което е възбудено от нервния процес, получава се заболяване.
Едната има своя произход в нервните процеса; другата в образуването на кръвта. В нервните процеси се развиват процеси причиняващи заболяване, които напредват до степента, при която могат да бъдат постоянно излекувани от противодействуващите им процеси на кръвта. Нервните процеси са такива, които са произведени от астралното тяло в нервното вещество и с това в целия организъм. Процесите на кръвта са такива, в които азовият организъм в човешкия организъм противостои на външната, продължаваща се в него физическа природа, която обаче е принудени да се включи във формирането на азовия организъм. В това взаимоотношение можем да обхванем процесите на заболяването и на лечението.
Ако в организма се явяват в засилена форма онези процеси, които имат своята нормална степен в това, което е възбудено от нервния процес, получава се заболяване.
Ако сме в състояние да противопоставим на тези процеси такива, които се представят като засилване на външни природни действия в организма, тогава можем да произведем излечение, когато тези външни природни действия са овладени от азовия организъм и действуват изправящо върху противоположно ориентираните на тях процеси. Млякото съдържа само малко количество желязо. То е веществото, което като такова представлява в своите действия най-малко нещо причиняващо заболяване; кръвта трябва постоянно да претърпява действията причиняващи заболяване; ето защо тя се нуждае от организираното, т.е. приетото в азовия организъм желязо хематина като постоянно действуващо лечебно средство. При лечебното средство, което трябва да действува върху едно явяващо се във вътрешния организъм болестно състояние, също и върху едно такова, което е произведено от вън, но протича във вътрешността на организма, важното на първо място е това, да бъде познато, доколкото астралният организъм действува в смисъла, че едно разлагане на белтъка на някое място в организма настъпва така, както това се произвежда чрез нервния организъм по нормален начин.
към текста >>
Ако сме в състояние да противопоставим на тези процеси такива, които се представят като засилване на външни природни действия в
органи
зма, тогава можем да произведем излечение, когато тези външни природни действия са овладени от азовия
органи
зъм и действуват изправящо върху противоположно ориентираните на тях процеси.
В нервните процеси се развиват процеси причиняващи заболяване, които напредват до степента, при която могат да бъдат постоянно излекувани от противодействуващите им процеси на кръвта. Нервните процеси са такива, които са произведени от астралното тяло в нервното вещество и с това в целия организъм. Процесите на кръвта са такива, в които азовият организъм в човешкия организъм противостои на външната, продължаваща се в него физическа природа, която обаче е принудени да се включи във формирането на азовия организъм. В това взаимоотношение можем да обхванем процесите на заболяването и на лечението. Ако в организма се явяват в засилена форма онези процеси, които имат своята нормална степен в това, което е възбудено от нервния процес, получава се заболяване.
Ако сме в състояние да противопоставим на тези процеси такива, които се представят като засилване на външни природни действия в организма, тогава можем да произведем излечение, когато тези външни природни действия са овладени от азовия организъм и действуват изправящо върху противоположно ориентираните на тях процеси.
Млякото съдържа само малко количество желязо. То е веществото, което като такова представлява в своите действия най-малко нещо причиняващо заболяване; кръвта трябва постоянно да претърпява действията причиняващи заболяване; ето защо тя се нуждае от организираното, т.е. приетото в азовия организъм желязо хематина като постоянно действуващо лечебно средство. При лечебното средство, което трябва да действува върху едно явяващо се във вътрешния организъм болестно състояние, също и върху едно такова, което е произведено от вън, но протича във вътрешността на организма, важното на първо място е това, да бъде познато, доколкото астралният организъм действува в смисъла, че едно разлагане на белтъка на някое място в организма настъпва така, както това се произвежда чрез нервния организъм по нормален начин. Да предположим, че имаме работа със застои, със задръствания в долната част на тялото.
към текста >>
То е веществото, което като такова представлява в своите действия най-малко нещо причиняващо заболяване; кръвта трябва постоянно да претърпява действията причиняващи заболяване; ето защо тя се нуждае от
органи
зираното, т.е.
Процесите на кръвта са такива, в които азовият организъм в човешкия организъм противостои на външната, продължаваща се в него физическа природа, която обаче е принудени да се включи във формирането на азовия организъм. В това взаимоотношение можем да обхванем процесите на заболяването и на лечението. Ако в организма се явяват в засилена форма онези процеси, които имат своята нормална степен в това, което е възбудено от нервния процес, получава се заболяване. Ако сме в състояние да противопоставим на тези процеси такива, които се представят като засилване на външни природни действия в организма, тогава можем да произведем излечение, когато тези външни природни действия са овладени от азовия организъм и действуват изправящо върху противоположно ориентираните на тях процеси. Млякото съдържа само малко количество желязо.
То е веществото, което като такова представлява в своите действия най-малко нещо причиняващо заболяване; кръвта трябва постоянно да претърпява действията причиняващи заболяване; ето защо тя се нуждае от организираното, т.е.
приетото в азовия организъм желязо хематина като постоянно действуващо лечебно средство. При лечебното средство, което трябва да действува върху едно явяващо се във вътрешния организъм болестно състояние, също и върху едно такова, което е произведено от вън, но протича във вътрешността на организма, важното на първо място е това, да бъде познато, доколкото астралният организъм действува в смисъла, че едно разлагане на белтъка на някое място в организма настъпва така, както това се произвежда чрез нервния организъм по нормален начин. Да предположим, че имаме работа със застои, със задръствания в долната част на тялото. В този случай в появяващите се болки можем да забележим едно прекалено действие на астралното тяло. Тогава имаме работа с характерния случай за организма на червата.
към текста >>
приетото в азовия
органи
зъм желязо хематина като постоянно действуващо лечебно средство.
В това взаимоотношение можем да обхванем процесите на заболяването и на лечението. Ако в организма се явяват в засилена форма онези процеси, които имат своята нормална степен в това, което е възбудено от нервния процес, получава се заболяване. Ако сме в състояние да противопоставим на тези процеси такива, които се представят като засилване на външни природни действия в организма, тогава можем да произведем излечение, когато тези външни природни действия са овладени от азовия организъм и действуват изправящо върху противоположно ориентираните на тях процеси. Млякото съдържа само малко количество желязо. То е веществото, което като такова представлява в своите действия най-малко нещо причиняващо заболяване; кръвта трябва постоянно да претърпява действията причиняващи заболяване; ето защо тя се нуждае от организираното, т.е.
приетото в азовия организъм желязо хематина като постоянно действуващо лечебно средство.
При лечебното средство, което трябва да действува върху едно явяващо се във вътрешния организъм болестно състояние, също и върху едно такова, което е произведено от вън, но протича във вътрешността на организма, важното на първо място е това, да бъде познато, доколкото астралният организъм действува в смисъла, че едно разлагане на белтъка на някое място в организма настъпва така, както това се произвежда чрез нервния организъм по нормален начин. Да предположим, че имаме работа със застои, със задръствания в долната част на тялото. В този случай в появяващите се болки можем да забележим едно прекалено действие на астралното тяло. Тогава имаме работа с характерния случай за организма на червата. По-нататък е важен въпросът: как може да бъде изправено засиленото действие на астралното тяло?
към текста >>
При лечебното средство, което трябва да действува върху едно явяващо се във вътрешния
органи
зъм болестно състояние, също и върху едно такова, което е произведено от вън, но протича във вътрешността на
органи
зма, важното на първо място е това, да бъде познато, доколкото астралният
органи
зъм действува в смисъла, че едно разлагане на белтъка на някое място в
органи
зма настъпва така, както това се произвежда чрез нервния
органи
зъм по нормален начин.
Ако в организма се явяват в засилена форма онези процеси, които имат своята нормална степен в това, което е възбудено от нервния процес, получава се заболяване. Ако сме в състояние да противопоставим на тези процеси такива, които се представят като засилване на външни природни действия в организма, тогава можем да произведем излечение, когато тези външни природни действия са овладени от азовия организъм и действуват изправящо върху противоположно ориентираните на тях процеси. Млякото съдържа само малко количество желязо. То е веществото, което като такова представлява в своите действия най-малко нещо причиняващо заболяване; кръвта трябва постоянно да претърпява действията причиняващи заболяване; ето защо тя се нуждае от организираното, т.е. приетото в азовия организъм желязо хематина като постоянно действуващо лечебно средство.
При лечебното средство, което трябва да действува върху едно явяващо се във вътрешния организъм болестно състояние, също и върху едно такова, което е произведено от вън, но протича във вътрешността на организма, важното на първо място е това, да бъде познато, доколкото астралният организъм действува в смисъла, че едно разлагане на белтъка на някое място в организма настъпва така, както това се произвежда чрез нервния организъм по нормален начин.
Да предположим, че имаме работа със застои, със задръствания в долната част на тялото. В този случай в появяващите се болки можем да забележим едно прекалено действие на астралното тяло. Тогава имаме работа с характерния случай за организма на червата. По-нататък е важен въпросът: как може да бъде изправено засиленото действие на астралното тяло? Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия организъм, която действува в организма на червата.
към текста >>
Тогава имаме работа с характерния случай за
органи
зма на червата.
То е веществото, което като такова представлява в своите действия най-малко нещо причиняващо заболяване; кръвта трябва постоянно да претърпява действията причиняващи заболяване; ето защо тя се нуждае от организираното, т.е. приетото в азовия организъм желязо хематина като постоянно действуващо лечебно средство. При лечебното средство, което трябва да действува върху едно явяващо се във вътрешния организъм болестно състояние, също и върху едно такова, което е произведено от вън, но протича във вътрешността на организма, важното на първо място е това, да бъде познато, доколкото астралният организъм действува в смисъла, че едно разлагане на белтъка на някое място в организма настъпва така, както това се произвежда чрез нервния организъм по нормален начин. Да предположим, че имаме работа със застои, със задръствания в долната част на тялото. В този случай в появяващите се болки можем да забележим едно прекалено действие на астралното тяло.
Тогава имаме работа с характерния случай за организма на червата.
По-нататък е важен въпросът: как може да бъде изправено засиленото действие на астралното тяло? Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия организъм, която действува в организма на червата. Това са калият и натрият. Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта. Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че метаморфозата на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне.
към текста >>
Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия
органи
зъм, която действува в
органи
зма на червата.
При лечебното средство, което трябва да действува върху едно явяващо се във вътрешния организъм болестно състояние, също и върху едно такова, което е произведено от вън, но протича във вътрешността на организма, важното на първо място е това, да бъде познато, доколкото астралният организъм действува в смисъла, че едно разлагане на белтъка на някое място в организма настъпва така, както това се произвежда чрез нервния организъм по нормален начин. Да предположим, че имаме работа със застои, със задръствания в долната част на тялото. В този случай в появяващите се болки можем да забележим едно прекалено действие на астралното тяло. Тогава имаме работа с характерния случай за организма на червата. По-нататък е важен въпросът: как може да бъде изправено засиленото действие на астралното тяло?
Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия организъм, която действува в организма на червата.
Това са калият и натрият. Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта. Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че метаморфозата на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне. Сярата има именно свойството, че служи за спиране разлагането на белтъка; тя задържа така да се каже свързано организиращите сили на белтъчното вещество. Ако е внесена в кръвния поток така, че се свързва с калият или натрият, нейното действие настъпва там, където калият или натрият са особено привлечени към определени органи.
към текста >>
Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в
органи
зма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия
органи
зъм действие на горепосочените вещества от кръвта.
В този случай в появяващите се болки можем да забележим едно прекалено действие на астралното тяло. Тогава имаме работа с характерния случай за организма на червата. По-нататък е важен въпросът: как може да бъде изправено засиленото действие на астралното тяло? Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия организъм, която действува в организма на червата. Това са калият и натрият.
Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта.
Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че метаморфозата на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне. Сярата има именно свойството, че служи за спиране разлагането на белтъка; тя задържа така да се каже свързано организиращите сили на белтъчното вещество. Ако е внесена в кръвния поток така, че се свързва с калият или натрият, нейното действие настъпва там, където калият или натрият са особено привлечени към определени органи. Такъв е случаят при чревните органи.
към текста >>
Сярата има именно свойството, че служи за спиране разлагането на белтъка; тя задържа така да се каже свързано
органи
зиращите сили на белтъчното вещество.
По-нататък е важен въпросът: как може да бъде изправено засиленото действие на астралното тяло? Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия организъм, която действува в организма на червата. Това са калият и натрият. Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта. Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че метаморфозата на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне.
Сярата има именно свойството, че служи за спиране разлагането на белтъка; тя задържа така да се каже свързано организиращите сили на белтъчното вещество.
Ако е внесена в кръвния поток така, че се свързва с калият или натрият, нейното действие настъпва там, където калият или натрият са особено привлечени към определени органи. Такъв е случаят при чревните органи.
към текста >>
Ако е внесена в кръвния поток така, че се свързва с калият или натрият, нейното действие настъпва там, където калият или натрият са особено привлечени към определени
органи
.
Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия организъм, която действува в организма на червата. Това са калият и натрият. Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта. Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че метаморфозата на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне. Сярата има именно свойството, че служи за спиране разлагането на белтъка; тя задържа така да се каже свързано организиращите сили на белтъчното вещество.
Ако е внесена в кръвния поток така, че се свързва с калият или натрият, нейното действие настъпва там, където калият или натрият са особено привлечени към определени органи.
Такъв е случаят при чревните органи.
към текста >>
Такъв е случаят при чревните
органи
.
Това са калият и натрият. Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта. Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че метаморфозата на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне. Сярата има именно свойството, че служи за спиране разлагането на белтъка; тя задържа така да се каже свързано организиращите сили на белтъчното вещество. Ако е внесена в кръвния поток така, че се свързва с калият или натрият, нейното действие настъпва там, където калият или натрият са особено привлечени към определени органи.
Такъв е случаят при чревните органи.
към текста >>
16.
8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
8. ДЕЙНОСТИ В ЧОВЕШКИЯ
ОРГАНИ
ЗЪМ
8. ДЕЙНОСТИ В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
DIABETES MELLITUS Човешкият организъм развива дейности през всички негови членове, които дейности могат да имат техни те импулси само в самия него. . . Това, което той приема отвън, трябва да бъде или само повод да развие една дейност, или то трябва да действува в тялото така, че чуждата дейност да не се различава от една вътрешна дейност на тялото, щом проникне в него. Необходимата на човека храна съдържа например въглехидрати.
към текста >>
Човешкият
органи
зъм развива дейности през всички негови членове, които дейности могат да имат техни те импулси само в самия него.
8. ДЕЙНОСТИ В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ DIABETES MELLITUS
Човешкият организъм развива дейности през всички негови членове, които дейности могат да имат техни те импулси само в самия него.
. . Това, което той приема отвън, трябва да бъде или само повод да развие една дейност, или то трябва да действува в тялото така, че чуждата дейност да не се различава от една вътрешна дейност на тялото, щом проникне в него. Необходимата на човека храна съдържа например въглехидрати. Тези въглехидрати са отчасти подобни на скорбялата. Като такива те са вещества, които развиват тяхната дейност в растението.
към текста >>
Човешкият
органи
зъм не развива никаква дейност, която да се намира в посоката на това, което скорбялата може да развие като дейност в състоянието, в което тя достига в тялото на човека.
Необходимата на човека храна съдържа например въглехидрати. Тези въглехидрати са отчасти подобни на скорбялата. Като такива те са вещества, които развиват тяхната дейност в растението. В човешкото тяло те достигат в състоянието, което могат да постигнат в растението. В това състояние скорбялата е едно чуждо тяло.
Човешкият организъм не развива никаква дейност, която да се намира в посоката на това, което скорбялата може да развие като дейност в състоянието, в което тя достига в тялото на човека.
Това например, което се развива в човешкия черен дроб като вещество подобно на скорбялата (гликоген), е нещо различно от растителната скорбяла. Напротив гроздовата захар е едно вещество, което възбужда дейности, които са от също естество както дейностите на човешкия организъм. Ето защо скорбялата не може да остане в човешкия организъм като скорбяла. Ако трябва да развие едно действие, което играе роля в тялото, тя трябва да бъде преобразена, изменена. В устната кухина тя е проникната от птиалина и се превръща в захар.
към текста >>
Напротив гроздовата захар е едно вещество, което възбужда дейности, които са от също естество както дейностите на човешкия
органи
зъм.
Като такива те са вещества, които развиват тяхната дейност в растението. В човешкото тяло те достигат в състоянието, което могат да постигнат в растението. В това състояние скорбялата е едно чуждо тяло. Човешкият организъм не развива никаква дейност, която да се намира в посоката на това, което скорбялата може да развие като дейност в състоянието, в което тя достига в тялото на човека. Това например, което се развива в човешкия черен дроб като вещество подобно на скорбялата (гликоген), е нещо различно от растителната скорбяла.
Напротив гроздовата захар е едно вещество, което възбужда дейности, които са от също естество както дейностите на човешкия организъм.
Ето защо скорбялата не може да остане в човешкия организъм като скорбяла. Ако трябва да развие едно действие, което играе роля в тялото, тя трябва да бъде преобразена, изменена. В устната кухина тя е проникната от птиалина и се превръща в захар. Белтъкът и мазнината не са изменени от птиалина. Те влизат първо като чужди вещества в стомаха.
към текста >>
Ето защо скорбялата не може да остане в човешкия
органи
зъм като скорбяла.
В човешкото тяло те достигат в състоянието, което могат да постигнат в растението. В това състояние скорбялата е едно чуждо тяло. Човешкият организъм не развива никаква дейност, която да се намира в посоката на това, което скорбялата може да развие като дейност в състоянието, в което тя достига в тялото на човека. Това например, което се развива в човешкия черен дроб като вещество подобно на скорбялата (гликоген), е нещо различно от растителната скорбяла. Напротив гроздовата захар е едно вещество, което възбужда дейности, които са от също естество както дейностите на човешкия организъм.
Ето защо скорбялата не може да остане в човешкия организъм като скорбяла.
Ако трябва да развие едно действие, което играе роля в тялото, тя трябва да бъде преобразена, изменена. В устната кухина тя е проникната от птиалина и се превръща в захар. Белтъкът и мазнината не са изменени от птиалина. Те влизат първо като чужди вещества в стомаха. В стомаха белтъчните вещества са преобразени от отделяния от него пепсин така, че продуктите на разгражда нето стигат до пептони.
към текста >>
Тя бива изменена първо от отделителния продукт на панкреатичната жлеза така, че се раждат вещества, които от мъртвия
органи
зъм се получават като глицерин и мастни киселини.
Белтъкът и мазнината не са изменени от птиалина. Те влизат първо като чужди вещества в стомаха. В стомаха белтъчните вещества са преобразени от отделяния от него пепсин така, че продуктите на разгражда нето стигат до пептони. Това са вещества, чиито дейностни импулси съвпадат с такива на тялото. Напротив мазнината остава непроменена също и в стомаха.
Тя бива изменена първо от отделителния продукт на панкреатичната жлеза така, че се раждат вещества, които от мъртвия организъм се получават като глицерин и мастни киселини.
Но превръщането на скорбялата в захар става през целия храносмилателен процес. Едно превръщане на скорбялата става също чрез стомашния сок, ако това превръщане не е станало чрез птиалина. Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм. В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън. Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм.
към текста >>
Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов
органи
зъм.
Това са вещества, чиито дейностни импулси съвпадат с такива на тялото. Напротив мазнината остава непроменена също и в стомаха. Тя бива изменена първо от отделителния продукт на панкреатичната жлеза така, че се раждат вещества, които от мъртвия организъм се получават като глицерин и мастни киселини. Но превръщането на скорбялата в захар става през целия храносмилателен процес. Едно превръщане на скорбялата става също чрез стомашния сок, ако това превръщане не е станало чрез птиалина.
Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм.
В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън. Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм. Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм. Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система. Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност.
към текста >>
В областта на този
органи
зъм става първото превръщане на приетото от вън.
Напротив мазнината остава непроменена също и в стомаха. Тя бива изменена първо от отделителния продукт на панкреатичната жлеза така, че се раждат вещества, които от мъртвия организъм се получават като глицерин и мастни киселини. Но превръщането на скорбялата в захар става през целия храносмилателен процес. Едно превръщане на скорбялата става също чрез стомашния сок, ако това превръщане не е станало чрез птиалина. Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм.
В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън.
Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм. Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм. Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система. Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност. В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във глава 2, имаме първо работа с астралното тяло.
към текста >>
Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия
органи
зъм.
Тя бива изменена първо от отделителния продукт на панкреатичната жлеза така, че се раждат вещества, които от мъртвия организъм се получават като глицерин и мастни киселини. Но превръщането на скорбялата в захар става през целия храносмилателен процес. Едно превръщане на скорбялата става също чрез стомашния сок, ако това превръщане не е станало чрез птиалина. Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм. В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън.
Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм.
Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм. Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система. Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност. В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във глава 2, имаме първо работа с астралното тяло. Астралното тяло е в действие там, където в стомаха скорбялата е превърната в захар.
към текста >>
Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия
органи
зъм.
Но превръщането на скорбялата в захар става през целия храносмилателен процес. Едно превръщане на скорбялата става също чрез стомашния сок, ако това превръщане не е станало чрез птиалина. Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм. В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън. Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм.
Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм.
Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система. Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност. В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във глава 2, имаме първо работа с астралното тяло. Астралното тяло е в действие там, където в стомаха скорбялата е превърната в захар. Човек може да бъде съзнателен само чрез това, което действува в неговия азов организъм така, че този организъм не е заглушен или смущаван от нищо, така че той може да разгърне напълно своята дейност.
към текста >>
Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият
органи
зъм прониква в областта на храносмилателната система.
Едно превръщане на скорбялата става също чрез стомашния сок, ако това превръщане не е станало чрез птиалина. Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм. В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън. Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм. Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм.
Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система.
Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност. В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във глава 2, имаме първо работа с астралното тяло. Астралното тяло е в действие там, където в стомаха скорбялата е превърната в захар. Човек може да бъде съзнателен само чрез това, което действува в неговия азов организъм така, че този организъм не е заглушен или смущаван от нищо, така че той може да разгърне напълно своята дейност. Такъв е случаят в областта, където се развиват действията на птиалина.
към текста >>
Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия
органи
зъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият
органи
зъм проявява там своята дейност.
Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм. В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън. Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм. Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм. Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система.
Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност.
В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във глава 2, имаме първо работа с астралното тяло. Астралното тяло е в действие там, където в стомаха скорбялата е превърната в захар. Човек може да бъде съзнателен само чрез това, което действува в неговия азов организъм така, че този организъм не е заглушен или смущаван от нищо, така че той може да разгърне напълно своята дейност. Такъв е случаят в областта, където се развиват действията на птиалина. В областта на действията на пепсина астралното тяло заглушава азовия организъм.
към текста >>
Човек може да бъде съзнателен само чрез това, което действува в неговия азов
органи
зъм така, че този
органи
зъм не е заглушен или смущаван от нищо, така че той може да разгърне напълно своята дейност.
Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм. Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система. Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност. В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във глава 2, имаме първо работа с астралното тяло. Астралното тяло е в действие там, където в стомаха скорбялата е превърната в захар.
Човек може да бъде съзнателен само чрез това, което действува в неговия азов организъм така, че този организъм не е заглушен или смущаван от нищо, така че той може да разгърне напълно своята дейност.
Такъв е случаят в областта, където се развиват действията на птиалина. В областта на действията на пепсина астралното тяло заглушава азовия организъм. Дейността на Аза потъва под астралната. Следователно в областта на материалното можем да проследим азовия организъм по присъствието на захарта. Там, където има захар, там е и азовият организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото.
към текста >>
В областта на действията на пепсина астралното тяло заглушава азовия
органи
зъм.
Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност. В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във глава 2, имаме първо работа с астралното тяло. Астралното тяло е в действие там, където в стомаха скорбялата е превърната в захар. Човек може да бъде съзнателен само чрез това, което действува в неговия азов организъм така, че този организъм не е заглушен или смущаван от нищо, така че той може да разгърне напълно своята дейност. Такъв е случаят в областта, където се развиват действията на птиалина.
В областта на действията на пепсина астралното тяло заглушава азовия организъм.
Дейността на Аза потъва под астралната. Следователно в областта на материалното можем да проследим азовия организъм по присъствието на захарта. Там, където има захар, там е и азовият организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото. Но захарта се явява като продукт на отделяне то при diabetes mellitus. В този случай имаме работа с едно действие на азовия организъм в човешкия организъм в една такава форма, че този азов организъм действува разрушаващо.
към текста >>
Следователно в областта на материалното можем да проследим азовия
органи
зъм по присъствието на захарта.
Астралното тяло е в действие там, където в стомаха скорбялата е превърната в захар. Човек може да бъде съзнателен само чрез това, което действува в неговия азов организъм така, че този организъм не е заглушен или смущаван от нищо, така че той може да разгърне напълно своята дейност. Такъв е случаят в областта, където се развиват действията на птиалина. В областта на действията на пепсина астралното тяло заглушава азовия организъм. Дейността на Аза потъва под астралната.
Следователно в областта на материалното можем да проследим азовия организъм по присъствието на захарта.
Там, където има захар, там е и азовият организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото. Но захарта се явява като продукт на отделяне то при diabetes mellitus. В този случай имаме работа с едно действие на азовия организъм в човешкия организъм в една такава форма, че този азов организъм действува разрушаващо. Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия организъм, констатираме, че той се потопява в астралния организъм. Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия организъм.
към текста >>
Там, където има захар, там е и азовият
органи
зъм; там, където се ражда захар в човешкия
органи
зъм, там се появява азовият
органи
зъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото.
Човек може да бъде съзнателен само чрез това, което действува в неговия азов организъм така, че този организъм не е заглушен или смущаван от нищо, така че той може да разгърне напълно своята дейност. Такъв е случаят в областта, където се развиват действията на птиалина. В областта на действията на пепсина астралното тяло заглушава азовия организъм. Дейността на Аза потъва под астралната. Следователно в областта на материалното можем да проследим азовия организъм по присъствието на захарта.
Там, където има захар, там е и азовият организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото.
Но захарта се явява като продукт на отделяне то при diabetes mellitus. В този случай имаме работа с едно действие на азовия организъм в човешкия организъм в една такава форма, че този азов организъм действува разрушаващо. Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия организъм, констатираме, че той се потопява в астралния организъм. Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия организъм. Там тя предизвиква вкуса на сладкото.
към текста >>
В този случай имаме работа с едно действие на азовия
органи
зъм в човешкия
органи
зъм в една такава форма, че този азов
органи
зъм действува разрушаващо.
В областта на действията на пепсина астралното тяло заглушава азовия организъм. Дейността на Аза потъва под астралната. Следователно в областта на материалното можем да проследим азовия организъм по присъствието на захарта. Там, където има захар, там е и азовият организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото. Но захарта се явява като продукт на отделяне то при diabetes mellitus.
В този случай имаме работа с едно действие на азовия организъм в човешкия организъм в една такава форма, че този азов организъм действува разрушаващо.
Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия организъм, констатираме, че той се потопява в астралния организъм. Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия организъм. Там тя предизвиква вкуса на сладкото. Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния. Обаче захар съществува също и в кръвта.
към текста >>
Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия
органи
зъм, констатираме, че той се потопява в астралния
органи
зъм.
Дейността на Аза потъва под астралната. Следователно в областта на материалното можем да проследим азовия организъм по присъствието на захарта. Там, където има захар, там е и азовият организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото. Но захарта се явява като продукт на отделяне то при diabetes mellitus. В този случай имаме работа с едно действие на азовия организъм в човешкия организъм в една такава форма, че този азов организъм действува разрушаващо.
Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия организъм, констатираме, че той се потопява в астралния организъм.
Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия организъм. Там тя предизвиква вкуса на сладкото. Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния. Обаче захар съществува също и в кръвта. Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм.
към текста >>
Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия
органи
зъм.
Следователно в областта на материалното можем да проследим азовия организъм по присъствието на захарта. Там, където има захар, там е и азовият организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото. Но захарта се явява като продукт на отделяне то при diabetes mellitus. В този случай имаме работа с едно действие на азовия организъм в човешкия организъм в една такава форма, че този азов организъм действува разрушаващо. Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия организъм, констатираме, че той се потопява в астралния организъм.
Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия организъм.
Там тя предизвиква вкуса на сладкото. Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния. Обаче захар съществува също и в кръвта. Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм. Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм.
към текста >>
Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия
органи
зъм и заглушава този последния.
Но захарта се явява като продукт на отделяне то при diabetes mellitus. В този случай имаме работа с едно действие на азовия организъм в човешкия организъм в една такава форма, че този азов организъм действува разрушаващо. Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия организъм, констатираме, че той се потопява в астралния организъм. Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия организъм. Там тя предизвиква вкуса на сладкото.
Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния.
Обаче захар съществува също и в кръвта. Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм. Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм. В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло. Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си.
към текста >>
Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия
органи
зъм.
Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия организъм, констатираме, че той се потопява в астралния организъм. Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия организъм. Там тя предизвиква вкуса на сладкото. Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния. Обаче захар съществува също и в кръвта.
Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм.
Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм. В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло. Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си. Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар. Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма.
към текста >>
Обаче навсякъде този азов
органи
зъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия
органи
зъм.
Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия организъм. Там тя предизвиква вкуса на сладкото. Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния. Обаче захар съществува също и в кръвта. Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм.
Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм.
В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло. Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си. Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар. Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма. При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно.
към текста >>
В глава 2 бе показано, как освен азовия
органи
зъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло.
Там тя предизвиква вкуса на сладкото. Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния. Обаче захар съществува също и в кръвта. Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм. Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм.
В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло.
Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си. Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар. Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма. При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно. И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия организъм.
към текста >>
Тези последните също приемат в себе си азовия
органи
зъм и го държат в себе си.
Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния. Обаче захар съществува също и в кръвта. Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм. Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм. В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло.
Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си.
Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар. Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма. При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно. И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия организъм. При diabetes mellitus положението е такова, че при потопяването си в астралната и етерна област азовият организъм е така отслабнат, че не може вече да проявява своето действие в захарното вещество.
към текста >>
Как носещата захарта азов
органи
зъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в
органи
зма.
Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм. Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм. В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло. Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си. Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар.
Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма.
При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно. И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия организъм. При diabetes mellitus положението е такова, че при потопяването си в астралната и етерна област азовият организъм е така отслабнат, че не може вече да проявява своето действие в захарното вещество. Тогава чрез астралната и етерната област със захарта става онова, което би трябвало да стане с нея чрез азовия организъм. Всичко, което изтръгва азовия организъм от упражняваното действие в дейността на тялото, поощрява захарната болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; наследствено обременение, което възприпятствува едно нормално включване на азовия организъм в общия човешки организъм.
към текста >>
При здравия човешки
органи
зъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно.
Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм. В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло. Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си. Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар. Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма.
При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно.
И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия организъм. При diabetes mellitus положението е такова, че при потопяването си в астралната и етерна област азовият организъм е така отслабнат, че не може вече да проявява своето действие в захарното вещество. Тогава чрез астралната и етерната област със захарта става онова, което би трябвало да стане с нея чрез азовия организъм. Всичко, което изтръгва азовия организъм от упражняваното действие в дейността на тялото, поощрява захарната болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; наследствено обременение, което възприпятствува едно нормално включване на азовия организъм в общия човешки организъм. Всичко това е свързано същевременно с факта, че в организма на главата стават такива процеси, които всъщност би трябвало да бъдат процеси успоредни на духовно-душевната дейност, които обаче падат вън от тази успоредност поради това, че тази дейност протича прекалено бързо и прекалено бавно.
към текста >>
И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия
органи
зъм.
В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло. Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си. Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар. Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма. При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно.
И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия организъм.
При diabetes mellitus положението е такова, че при потопяването си в астралната и етерна област азовият организъм е така отслабнат, че не може вече да проявява своето действие в захарното вещество. Тогава чрез астралната и етерната област със захарта става онова, което би трябвало да стане с нея чрез азовия организъм. Всичко, което изтръгва азовия организъм от упражняваното действие в дейността на тялото, поощрява захарната болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; наследствено обременение, което възприпятствува едно нормално включване на азовия организъм в общия човешки организъм. Всичко това е свързано същевременно с факта, че в организма на главата стават такива процеси, които всъщност би трябвало да бъдат процеси успоредни на духовно-душевната дейност, които обаче падат вън от тази успоредност поради това, че тази дейност протича прекалено бързо и прекалено бавно. Нервната система мисли така да се каже самостоятелно, наред с мислещия човек.
към текста >>
При diabetes mellitus положението е такова, че при потопяването си в астралната и етерна област азовият
органи
зъм е така отслабнат, че не може вече да проявява своето действие в захарното вещество.
Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си. Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар. Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма. При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно. И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия организъм.
При diabetes mellitus положението е такова, че при потопяването си в астралната и етерна област азовият организъм е така отслабнат, че не може вече да проявява своето действие в захарното вещество.
Тогава чрез астралната и етерната област със захарта става онова, което би трябвало да стане с нея чрез азовия организъм. Всичко, което изтръгва азовия организъм от упражняваното действие в дейността на тялото, поощрява захарната болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; наследствено обременение, което възприпятствува едно нормално включване на азовия организъм в общия човешки организъм. Всичко това е свързано същевременно с факта, че в организма на главата стават такива процеси, които всъщност би трябвало да бъдат процеси успоредни на духовно-душевната дейност, които обаче падат вън от тази успоредност поради това, че тази дейност протича прекалено бързо и прекалено бавно. Нервната система мисли така да се каже самостоятелно, наред с мислещия човек. Но това е една дейност, която нервната система би трябвало да изпълнява само през време на сън.
към текста >>
Тогава чрез астралната и етерната област със захарта става онова, което би трябвало да стане с нея чрез азовия
органи
зъм.
Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар. Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма. При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно. И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия организъм. При diabetes mellitus положението е такова, че при потопяването си в астралната и етерна област азовият организъм е така отслабнат, че не може вече да проявява своето действие в захарното вещество.
Тогава чрез астралната и етерната област със захарта става онова, което би трябвало да стане с нея чрез азовия организъм.
Всичко, което изтръгва азовия организъм от упражняваното действие в дейността на тялото, поощрява захарната болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; наследствено обременение, което възприпятствува едно нормално включване на азовия организъм в общия човешки организъм. Всичко това е свързано същевременно с факта, че в организма на главата стават такива процеси, които всъщност би трябвало да бъдат процеси успоредни на духовно-душевната дейност, които обаче падат вън от тази успоредност поради това, че тази дейност протича прекалено бързо и прекалено бавно. Нервната система мисли така да се каже самостоятелно, наред с мислещия човек. Но това е една дейност, която нервната система би трябвало да изпълнява само през време на сън. При човека болен от диабет в дълбочините на организма протича един вид сън успоредно с будното състояние.
към текста >>
Всичко, което изтръгва азовия
органи
зъм от упражняваното действие в дейността на тялото, поощрява захарната болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; наследствено обременение, което възприпятствува едно нормално включване на азовия
органи
зъм в общия човешки
органи
зъм.
Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма. При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно. И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия организъм. При diabetes mellitus положението е такова, че при потопяването си в астралната и етерна област азовият организъм е така отслабнат, че не може вече да проявява своето действие в захарното вещество. Тогава чрез астралната и етерната област със захарта става онова, което би трябвало да стане с нея чрез азовия организъм.
Всичко, което изтръгва азовия организъм от упражняваното действие в дейността на тялото, поощрява захарната болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; наследствено обременение, което възприпятствува едно нормално включване на азовия организъм в общия човешки организъм.
Всичко това е свързано същевременно с факта, че в организма на главата стават такива процеси, които всъщност би трябвало да бъдат процеси успоредни на духовно-душевната дейност, които обаче падат вън от тази успоредност поради това, че тази дейност протича прекалено бързо и прекалено бавно. Нервната система мисли така да се каже самостоятелно, наред с мислещия човек. Но това е една дейност, която нервната система би трябвало да изпълнява само през време на сън. При човека болен от диабет в дълбочините на организма протича един вид сън успоредно с будното състояние. Ето защо в течение на захарната болест става едно израждане на нервното вещество.
към текста >>
Всичко това е свързано същевременно с факта, че в
органи
зма на главата стават такива процеси, които всъщност би трябвало да бъдат процеси успоредни на духовно-душевната дейност, които обаче падат вън от тази успоредност поради това, че тази дейност протича прекалено бързо и прекалено бавно.
При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно. И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия организъм. При diabetes mellitus положението е такова, че при потопяването си в астралната и етерна област азовият организъм е така отслабнат, че не може вече да проявява своето действие в захарното вещество. Тогава чрез астралната и етерната област със захарта става онова, което би трябвало да стане с нея чрез азовия организъм. Всичко, което изтръгва азовия организъм от упражняваното действие в дейността на тялото, поощрява захарната болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; наследствено обременение, което възприпятствува едно нормално включване на азовия организъм в общия човешки организъм.
Всичко това е свързано същевременно с факта, че в организма на главата стават такива процеси, които всъщност би трябвало да бъдат процеси успоредни на духовно-душевната дейност, които обаче падат вън от тази успоредност поради това, че тази дейност протича прекалено бързо и прекалено бавно.
Нервната система мисли така да се каже самостоятелно, наред с мислещия човек. Но това е една дейност, която нервната система би трябвало да изпълнява само през време на сън. При човека болен от диабет в дълбочините на организма протича един вид сън успоредно с будното състояние. Ето защо в течение на захарната болест става едно израждане на нервното вещество. Това е едно последствие на недостатъчното действие на азовия организъм.
към текста >>
При човека болен от диабет в дълбочините на
органи
зма протича един вид сън успоредно с будното състояние.
Тогава чрез астралната и етерната област със захарта става онова, което би трябвало да стане с нея чрез азовия организъм. Всичко, което изтръгва азовия организъм от упражняваното действие в дейността на тялото, поощрява захарната болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; наследствено обременение, което възприпятствува едно нормално включване на азовия организъм в общия човешки организъм. Всичко това е свързано същевременно с факта, че в организма на главата стават такива процеси, които всъщност би трябвало да бъдат процеси успоредни на духовно-душевната дейност, които обаче падат вън от тази успоредност поради това, че тази дейност протича прекалено бързо и прекалено бавно. Нервната система мисли така да се каже самостоятелно, наред с мислещия човек. Но това е една дейност, която нервната система би трябвало да изпълнява само през време на сън.
При човека болен от диабет в дълбочините на организма протича един вид сън успоредно с будното състояние.
Ето защо в течение на захарната болест става едно израждане на нервното вещество. Това е едно последствие на недостатъчното действие на азовия организъм. Едно друго явление, което съпровожда захарната болест, е образуването на фурункули (циреи) при диабетиците. Фурункулни образования се раждат чрез едно превишаване в дейността на етерното тяло. Азовият организъм не е в състояние да действува там, където трябва да действува.
към текста >>
Това е едно последствие на недостатъчното действие на азовия
органи
зъм.
Всичко това е свързано същевременно с факта, че в организма на главата стават такива процеси, които всъщност би трябвало да бъдат процеси успоредни на духовно-душевната дейност, които обаче падат вън от тази успоредност поради това, че тази дейност протича прекалено бързо и прекалено бавно. Нервната система мисли така да се каже самостоятелно, наред с мислещия човек. Но това е една дейност, която нервната система би трябвало да изпълнява само през време на сън. При човека болен от диабет в дълбочините на организма протича един вид сън успоредно с будното състояние. Ето защо в течение на захарната болест става едно израждане на нервното вещество.
Това е едно последствие на недостатъчното действие на азовия организъм.
Едно друго явление, което съпровожда захарната болест, е образуването на фурункули (циреи) при диабетиците. Фурункулни образования се раждат чрез едно превишаване в дейността на етерното тяло. Азовият организъм не е в състояние да действува там, където трябва да действува. Астралната дейност не може да се развие, защото именно на едно такова място тя има сила само в хармония с азовия организъм. Последствието е едно прекалено голямо действие на етерното тяло, което се проявява в образуването на фурункули.
към текста >>
Азовият
органи
зъм не е в състояние да действува там, където трябва да действува.
При човека болен от диабет в дълбочините на организма протича един вид сън успоредно с будното състояние. Ето защо в течение на захарната болест става едно израждане на нервното вещество. Това е едно последствие на недостатъчното действие на азовия организъм. Едно друго явление, което съпровожда захарната болест, е образуването на фурункули (циреи) при диабетиците. Фурункулни образования се раждат чрез едно превишаване в дейността на етерното тяло.
Азовият организъм не е в състояние да действува там, където трябва да действува.
Астралната дейност не може да се развие, защото именно на едно такова място тя има сила само в хармония с азовия организъм. Последствието е едно прекалено голямо действие на етерното тяло, което се проявява в образуването на фурункули. Във всичко това виждаме, как може да се предизвика един процес на излечение само тогава, когато сме в състояние да подсилим азовия организъм при диабетика.
към текста >>
Астралната дейност не може да се развие, защото именно на едно такова място тя има сила само в хармония с азовия
органи
зъм.
Ето защо в течение на захарната болест става едно израждане на нервното вещество. Това е едно последствие на недостатъчното действие на азовия организъм. Едно друго явление, което съпровожда захарната болест, е образуването на фурункули (циреи) при диабетиците. Фурункулни образования се раждат чрез едно превишаване в дейността на етерното тяло. Азовият организъм не е в състояние да действува там, където трябва да действува.
Астралната дейност не може да се развие, защото именно на едно такова място тя има сила само в хармония с азовия организъм.
Последствието е едно прекалено голямо действие на етерното тяло, което се проявява в образуването на фурункули. Във всичко това виждаме, как може да се предизвика един процес на излечение само тогава, когато сме в състояние да подсилим азовия организъм при диабетика.
към текста >>
Във всичко това виждаме, как може да се предизвика един процес на излечение само тогава, когато сме в състояние да подсилим азовия
органи
зъм при диабетика.
Едно друго явление, което съпровожда захарната болест, е образуването на фурункули (циреи) при диабетиците. Фурункулни образования се раждат чрез едно превишаване в дейността на етерното тяло. Азовият организъм не е в състояние да действува там, където трябва да действува. Астралната дейност не може да се развие, защото именно на едно такова място тя има сила само в хармония с азовия организъм. Последствието е едно прекалено голямо действие на етерното тяло, което се проявява в образуването на фурункули.
Във всичко това виждаме, как може да се предизвика един процес на излечение само тогава, когато сме в състояние да подсилим азовия организъм при диабетика.
към текста >>
17.
9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Белтъкът е онова вещество на живото тяло, което може да бъде преобразено по най-разнообразен начин от неговите строителни сили, така че, това, което се получава от преобразеното белтъчно вещество, се явява във формите на
органи
те и на целия
органи
зъм.
9. РОЛЯТА НА БЕЛТЪКА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО И АЛБУМИНУРИЯТА
Белтъкът е онова вещество на живото тяло, което може да бъде преобразено по най-разнообразен начин от неговите строителни сили, така че, това, което се получава от преобразеното белтъчно вещество, се явява във формите на органите и на целия организъм.
За да може да бъде използуван по такъв начин, белтъкът трябва да има свойството, способността да изгубва всяка форма, която се получава от естеството на негови те материални части, да изгубва тази форма в момента, когато е призован в организма да служи за една изискана от него форма. От това виждаме, че в белтъка силите, които се получават от водорода, кислорода, азота и въглерода и от техните взаимни отношения, се разпадат в себе си. Неорганическите образувания на вещества престават и органическите строителни сили започват да действуват в разпадането на белтъка. Тези строителни сили са свързани с етерните сили. Белтъкът е винаги готов, или да бъде приет в дейността на етерното тяло, или да отпадне от него.
към текста >>
За да може да бъде използуван по такъв начин, белтъкът трябва да има свойството, способността да изгубва всяка форма, която се получава от естеството на негови те материални части, да изгубва тази форма в момента, когато е призован в
органи
зма да служи за една изискана от него форма.
9. РОЛЯТА НА БЕЛТЪКА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО И АЛБУМИНУРИЯТА Белтъкът е онова вещество на живото тяло, което може да бъде преобразено по най-разнообразен начин от неговите строителни сили, така че, това, което се получава от преобразеното белтъчно вещество, се явява във формите на органите и на целия организъм.
За да може да бъде използуван по такъв начин, белтъкът трябва да има свойството, способността да изгубва всяка форма, която се получава от естеството на негови те материални части, да изгубва тази форма в момента, когато е призован в организма да служи за една изискана от него форма.
От това виждаме, че в белтъка силите, които се получават от водорода, кислорода, азота и въглерода и от техните взаимни отношения, се разпадат в себе си. Неорганическите образувания на вещества престават и органическите строителни сили започват да действуват в разпадането на белтъка. Тези строителни сили са свързани с етерните сили. Белтъкът е винаги готов, или да бъде приет в дейността на етерното тяло, или да отпадне от него. Белтъкът, който е взет от организма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с неорганическите сили на водорода, кислорода, азота и въглерода.
към текста >>
Не
органи
ческите образувания на вещества престават и
органи
ческите строителни сили започват да действуват в разпадането на белтъка.
9. РОЛЯТА НА БЕЛТЪКА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО И АЛБУМИНУРИЯТА Белтъкът е онова вещество на живото тяло, което може да бъде преобразено по най-разнообразен начин от неговите строителни сили, така че, това, което се получава от преобразеното белтъчно вещество, се явява във формите на органите и на целия организъм. За да може да бъде използуван по такъв начин, белтъкът трябва да има свойството, способността да изгубва всяка форма, която се получава от естеството на негови те материални части, да изгубва тази форма в момента, когато е призован в организма да служи за една изискана от него форма. От това виждаме, че в белтъка силите, които се получават от водорода, кислорода, азота и въглерода и от техните взаимни отношения, се разпадат в себе си.
Неорганическите образувания на вещества престават и органическите строителни сили започват да действуват в разпадането на белтъка.
Тези строителни сили са свързани с етерните сили. Белтъкът е винаги готов, или да бъде приет в дейността на етерното тяло, или да отпадне от него. Белтъкът, който е взет от организма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с неорганическите сили на водорода, кислорода, азота и въглерода. Белтъкът, който остава една съставна част на живия организъм, подтиска в се бе си тази склонност и се подчинява на строителните сили на етерното тяло. Човекът приема в себе си белтъка с хранителните продукти.
към текста >>
Белтъкът, който е взет от
органи
зма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с не
органи
ческите сили на водорода, кислорода, азота и въглерода.
За да може да бъде използуван по такъв начин, белтъкът трябва да има свойството, способността да изгубва всяка форма, която се получава от естеството на негови те материални части, да изгубва тази форма в момента, когато е призован в организма да служи за една изискана от него форма. От това виждаме, че в белтъка силите, които се получават от водорода, кислорода, азота и въглерода и от техните взаимни отношения, се разпадат в себе си. Неорганическите образувания на вещества престават и органическите строителни сили започват да действуват в разпадането на белтъка. Тези строителни сили са свързани с етерните сили. Белтъкът е винаги готов, или да бъде приет в дейността на етерното тяло, или да отпадне от него.
Белтъкът, който е взет от организма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с неорганическите сили на водорода, кислорода, азота и въглерода.
Белтъкът, който остава една съставна част на живия организъм, подтиска в се бе си тази склонност и се подчинява на строителните сили на етерното тяло. Човекът приема в себе си белтъка с хранителните продукти. Приетият отвън белтък бива превърнат от пепсина в стомаха в пептони, които са отначало разтворими белтъчни вещества. Това превръщане се продължава от сока на панкреаса. Отначало, когато е приет като хранително вещество, белтъкът е едно тяло чуждо на човешкия организъм.
към текста >>
Белтъкът, който остава една съставна част на живия
органи
зъм, подтиска в се бе си тази склонност и се подчинява на строителните сили на етерното тяло.
От това виждаме, че в белтъка силите, които се получават от водорода, кислорода, азота и въглерода и от техните взаимни отношения, се разпадат в себе си. Неорганическите образувания на вещества престават и органическите строителни сили започват да действуват в разпадането на белтъка. Тези строителни сили са свързани с етерните сили. Белтъкът е винаги готов, или да бъде приет в дейността на етерното тяло, или да отпадне от него. Белтъкът, който е взет от организма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с неорганическите сили на водорода, кислорода, азота и въглерода.
Белтъкът, който остава една съставна част на живия организъм, подтиска в се бе си тази склонност и се подчинява на строителните сили на етерното тяло.
Човекът приема в себе си белтъка с хранителните продукти. Приетият отвън белтък бива превърнат от пепсина в стомаха в пептони, които са отначало разтворими белтъчни вещества. Това превръщане се продължава от сока на панкреаса. Отначало, когато е приет като хранително вещество, белтъкът е едно тяло чуждо на човешкия организъм. Той съдържа после действията на етерните процеси на онова живо същество, от което е взет.
към текста >>
Отначало, когато е приет като хранително вещество, белтъкът е едно тяло чуждо на човешкия
органи
зъм.
Белтъкът, който е взет от организма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с неорганическите сили на водорода, кислорода, азота и въглерода. Белтъкът, който остава една съставна част на живия организъм, подтиска в се бе си тази склонност и се подчинява на строителните сили на етерното тяло. Човекът приема в себе си белтъка с хранителните продукти. Приетият отвън белтък бива превърнат от пепсина в стомаха в пептони, които са отначало разтворими белтъчни вещества. Това превръщане се продължава от сока на панкреаса.
Отначало, когато е приет като хранително вещество, белтъкът е едно тяло чуждо на човешкия организъм.
Той съдържа после действията на етерните процеси на онова живо същество, от което е взет. Той трябва да бъде приет в етерните действия на човешкия организъм. Ето защо в течение на храносмилателния процес в човека имаме работа с два вида белтъчни вещества. В началото на този процес белтъкът е нещо чуждо на човешкия организъм. Накрая той е нещо собствено на организма.
към текста >>
Той трябва да бъде приет в етерните действия на човешкия
органи
зъм.
Човекът приема в себе си белтъка с хранителните продукти. Приетият отвън белтък бива превърнат от пепсина в стомаха в пептони, които са отначало разтворими белтъчни вещества. Това превръщане се продължава от сока на панкреаса. Отначало, когато е приет като хранително вещество, белтъкът е едно тяло чуждо на човешкия организъм. Той съдържа после действията на етерните процеси на онова живо същество, от което е взет.
Той трябва да бъде приет в етерните действия на човешкия организъм.
Ето защо в течение на храносмилателния процес в човека имаме работа с два вида белтъчни вещества. В началото на този процес белтъкът е нещо чуждо на човешкия организъм. Накрая той е нещо собствено на организма. Помежду имаме едно състояние, в което приетият като храна белтък не се е освободил още на пълно от предишните етерни действия, не е приел още напълно новите. В това състояние той е станал почти напълно неорганичен.
към текста >>
В началото на този процес белтъкът е нещо чуждо на човешкия
органи
зъм.
Това превръщане се продължава от сока на панкреаса. Отначало, когато е приет като хранително вещество, белтъкът е едно тяло чуждо на човешкия организъм. Той съдържа после действията на етерните процеси на онова живо същество, от което е взет. Той трябва да бъде приет в етерните действия на човешкия организъм. Ето защо в течение на храносмилателния процес в човека имаме работа с два вида белтъчни вещества.
В началото на този процес белтъкът е нещо чуждо на човешкия организъм.
Накрая той е нещо собствено на организма. Помежду имаме едно състояние, в което приетият като храна белтък не се е освободил още на пълно от предишните етерни действия, не е приел още напълно новите. В това състояние той е станал почти напълно неорганичен. Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли. Чрез това то действува умъртвяващо върху живото.
към текста >>
Накрая той е нещо собствено на
органи
зма.
Отначало, когато е приет като хранително вещество, белтъкът е едно тяло чуждо на човешкия организъм. Той съдържа после действията на етерните процеси на онова живо същество, от което е взет. Той трябва да бъде приет в етерните действия на човешкия организъм. Ето защо в течение на храносмилателния процес в човека имаме работа с два вида белтъчни вещества. В началото на този процес белтъкът е нещо чуждо на човешкия организъм.
Накрая той е нещо собствено на организма.
Помежду имаме едно състояние, в което приетият като храна белтък не се е освободил още на пълно от предишните етерни действия, не е приел още напълно новите. В това състояние той е станал почти напълно неорганичен. Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли. Чрез това то действува умъртвяващо върху живото. Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира.
към текста >>
В това състояние той е станал почти напълно не
органи
чен.
Той трябва да бъде приет в етерните действия на човешкия организъм. Ето защо в течение на храносмилателния процес в човека имаме работа с два вида белтъчни вещества. В началото на този процес белтъкът е нещо чуждо на човешкия организъм. Накрая той е нещо собствено на организма. Помежду имаме едно състояние, в което приетият като храна белтък не се е освободил още на пълно от предишните етерни действия, не е приел още напълно новите.
В това състояние той е станал почти напълно неорганичен.
Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли. Чрез това то действува умъртвяващо върху живото. Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо.
към текста >>
Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов
органи
зъм, носи в себе си не
органи
чно действуващи си ли.
Ето защо в течение на храносмилателния процес в човека имаме работа с два вида белтъчни вещества. В началото на този процес белтъкът е нещо чуждо на човешкия организъм. Накрая той е нещо собствено на организма. Помежду имаме едно състояние, в което приетият като храна белтък не се е освободил още на пълно от предишните етерни действия, не е приел още напълно новите. В това състояние той е станал почти напълно неорганичен.
Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли.
Чрез това то действува умъртвяващо върху живото. Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок.
към текста >>
Всичко, което достига в областта на азовия
органи
зъм, умира.
Накрая той е нещо собствено на организма. Помежду имаме едно състояние, в което приетият като храна белтък не се е освободил още на пълно от предишните етерни действия, не е приел още напълно новите. В това състояние той е станал почти напълно неорганичен. Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли. Чрез това то действува умъртвяващо върху живото.
Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира.
Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок. Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества. До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета.
към текста >>
Ето защо във физическото тяло азовият
органи
зъм си присъединява само не
органи
чни вещества.
Помежду имаме едно състояние, в което приетият като храна белтък не се е освободил още на пълно от предишните етерни действия, не е приел още напълно новите. В това състояние той е станал почти напълно неорганичен. Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли. Чрез това то действува умъртвяващо върху живото. Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира.
Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества.
Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок. Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества. До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив.
към текста >>
Тези не
органи
чни вещества не действуват в човешкия физически
органи
зъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват не
органи
чно, т.е. умъртвяващо.
В това състояние той е станал почти напълно неорганичен. Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли. Чрез това то действува умъртвяващо върху живото. Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества.
Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо.
Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок. Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества. До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив. Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент.
към текста >>
Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що не
органи
чно, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества.
Чрез това то действува умъртвяващо върху живото. Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок.
Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества.
До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив. Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент. Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия организъм. Този азов организъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество.
към текста >>
До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в
органи
зма, от който е била взета.
Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок. Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества.
До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета.
При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив. Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент. Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия организъм. Този азов организъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество. С това хранителния белтък става строително вещество за човешкия организъм.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия
органи
зъм само за момент.
Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок. Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества. До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив.
Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент.
Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия организъм. Този азов организъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество. С това хранителния белтък става строително вещество за човешкия организъм. Етерните чужди действия, които му бяха присъщи по-ранно, излизат вън от човека. Сега, за да може човекът да храносмели здраво белтъчната храна, той трябва да има един силен азов организъм, който да е в състояние да пренесе всичкия необходим за човешкия организъм белтък в областта на човешкото етерно тяло.
към текста >>
Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия
органи
зъм.
Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок. Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества. До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив. Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент.
Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия организъм.
Този азов организъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество. С това хранителния белтък става строително вещество за човешкия организъм. Етерните чужди действия, които му бяха присъщи по-ранно, излизат вън от човека. Сега, за да може човекът да храносмели здраво белтъчната храна, той трябва да има един силен азов организъм, който да е в състояние да пренесе всичкия необходим за човешкия организъм белтък в областта на човешкото етерно тяло. Ако това не е така, създава се една излишна дейност на етерното тяло.
към текста >>
Този азов
органи
зъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество.
Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества. До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив. Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент. Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия организъм.
Този азов организъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество.
С това хранителния белтък става строително вещество за човешкия организъм. Етерните чужди действия, които му бяха присъщи по-ранно, излизат вън от човека. Сега, за да може човекът да храносмели здраво белтъчната храна, той трябва да има един силен азов организъм, който да е в състояние да пренесе всичкия необходим за човешкия организъм белтък в областта на човешкото етерно тяло. Ако това не е така, създава се една излишна дейност на етерното тяло. То не получава достатъчно от приготвеното от азовия организъм белтъчно вещество за своята дейност.
към текста >>
С това хранителния белтък става строително вещество за човешкия
органи
зъм.
До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив. Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент. Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия организъм. Този азов организъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество.
С това хранителния белтък става строително вещество за човешкия организъм.
Етерните чужди действия, които му бяха присъщи по-ранно, излизат вън от човека. Сега, за да може човекът да храносмели здраво белтъчната храна, той трябва да има един силен азов организъм, който да е в състояние да пренесе всичкия необходим за човешкия организъм белтък в областта на човешкото етерно тяло. Ако това не е така, създава се една излишна дейност на етерното тяло. То не получава достатъчно от приготвеното от азовия организъм белтъчно вещество за своята дейност. Последствието от това е, че дейността ориентирана върху оживяването на приетия от азовия организъм белтък завладява белтъка, който още съдържа в себе си чужди етерни действия.
към текста >>
Сега, за да може човекът да храносмели здраво белтъчната храна, той трябва да има един силен азов
органи
зъм, който да е в състояние да пренесе всичкия необходим за човешкия
органи
зъм белтък в областта на човешкото етерно тяло.
Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент. Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия организъм. Този азов организъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество. С това хранителния белтък става строително вещество за човешкия организъм. Етерните чужди действия, които му бяха присъщи по-ранно, излизат вън от човека.
Сега, за да може човекът да храносмели здраво белтъчната храна, той трябва да има един силен азов организъм, който да е в състояние да пренесе всичкия необходим за човешкия организъм белтък в областта на човешкото етерно тяло.
Ако това не е така, създава се една излишна дейност на етерното тяло. То не получава достатъчно от приготвеното от азовия организъм белтъчно вещество за своята дейност. Последствието от това е, че дейността ориентирана върху оживяването на приетия от азовия организъм белтък завладява белтъка, който още съдържа в себе си чужди етерни действия. Човекът получава в своето собствено етерно тяло дейности, които не трябва да съществуват там. Те трябва да бъдат отделени по един нередовен начин.
към текста >>
То не получава достатъчно от приготвеното от азовия
органи
зъм белтъчно вещество за своята дейност.
Този азов организъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество. С това хранителния белтък става строително вещество за човешкия организъм. Етерните чужди действия, които му бяха присъщи по-ранно, излизат вън от човека. Сега, за да може човекът да храносмели здраво белтъчната храна, той трябва да има един силен азов организъм, който да е в състояние да пренесе всичкия необходим за човешкия организъм белтък в областта на човешкото етерно тяло. Ако това не е така, създава се една излишна дейност на етерното тяло.
То не получава достатъчно от приготвеното от азовия организъм белтъчно вещество за своята дейност.
Последствието от това е, че дейността ориентирана върху оживяването на приетия от азовия организъм белтък завладява белтъка, който още съдържа в себе си чужди етерни действия. Човекът получава в своето собствено етерно тяло дейности, които не трябва да съществуват там. Те трябва да бъдат отделени по един нередовен начин. Ражда се едно болестно отделяне. Това болестно отделяне се проявява в албуминурията.
към текста >>
Последствието от това е, че дейността ориентирана върху оживяването на приетия от азовия
органи
зъм белтък завладява белтъка, който още съдържа в себе си чужди етерни действия.
С това хранителния белтък става строително вещество за човешкия организъм. Етерните чужди действия, които му бяха присъщи по-ранно, излизат вън от човека. Сега, за да може човекът да храносмели здраво белтъчната храна, той трябва да има един силен азов организъм, който да е в състояние да пренесе всичкия необходим за човешкия организъм белтък в областта на човешкото етерно тяло. Ако това не е така, създава се една излишна дейност на етерното тяло. То не получава достатъчно от приготвеното от азовия организъм белтъчно вещество за своята дейност.
Последствието от това е, че дейността ориентирана върху оживяването на приетия от азовия организъм белтък завладява белтъка, който още съдържа в себе си чужди етерни действия.
Човекът получава в своето собствено етерно тяло дейности, които не трябва да съществуват там. Те трябва да бъдат отделени по един нередовен начин. Ражда се едно болестно отделяне. Това болестно отделяне се проявява в албуминурията. Отделя се белтък, който би трябвало да бъде приет в областта на етерното тяло.
към текста >>
Това е такъв белтък, който не е могъл да премине в почти безжизнено състояние поради слабостта на азовия
органи
зъм.
Човекът получава в своето собствено етерно тяло дейности, които не трябва да съществуват там. Те трябва да бъдат отделени по един нередовен начин. Ражда се едно болестно отделяне. Това болестно отделяне се проявява в албуминурията. Отделя се белтък, който би трябвало да бъде приет в областта на етерното тяло.
Това е такъв белтък, който не е могъл да премине в почти безжизнено състояние поради слабостта на азовия организъм.
Силите, които произвеждат в човека отделянето, са свързани с областта на астралното тяло. Тъй като при албуминурията това астрално тяло е принудено да изпълнява една дейност, към която то не е ориентирано, неговата дейност се атрофира за онези места на човешкия организъм, на които тя би трябвало да се развие. В увреждането на епителите на бъбреците имаме един симптом за отклоняването на предназначената за тях дейност на астралното тяло. От тази връзка се вижда, къде трябва да започне лечението на албуминурията. Трябва да се подсили силата на азовия организъм в панкреасната жлеза, която е там слаба.
към текста >>
Тъй като при албуминурията това астрално тяло е принудено да изпълнява една дейност, към която то не е ориентирано, неговата дейност се атрофира за онези места на човешкия
органи
зъм, на които тя би трябвало да се развие.
Ражда се едно болестно отделяне. Това болестно отделяне се проявява в албуминурията. Отделя се белтък, който би трябвало да бъде приет в областта на етерното тяло. Това е такъв белтък, който не е могъл да премине в почти безжизнено състояние поради слабостта на азовия организъм. Силите, които произвеждат в човека отделянето, са свързани с областта на астралното тяло.
Тъй като при албуминурията това астрално тяло е принудено да изпълнява една дейност, към която то не е ориентирано, неговата дейност се атрофира за онези места на човешкия организъм, на които тя би трябвало да се развие.
В увреждането на епителите на бъбреците имаме един симптом за отклоняването на предназначената за тях дейност на астралното тяло. От тази връзка се вижда, къде трябва да започне лечението на албуминурията. Трябва да се подсили силата на азовия организъм в панкреасната жлеза, която е там слаба.
към текста >>
Трябва да се подсили силата на азовия
органи
зъм в панкреасната жлеза, която е там слаба.
Това е такъв белтък, който не е могъл да премине в почти безжизнено състояние поради слабостта на азовия организъм. Силите, които произвеждат в човека отделянето, са свързани с областта на астралното тяло. Тъй като при албуминурията това астрално тяло е принудено да изпълнява една дейност, към която то не е ориентирано, неговата дейност се атрофира за онези места на човешкия организъм, на които тя би трябвало да се развие. В увреждането на епителите на бъбреците имаме един симптом за отклоняването на предназначената за тях дейност на астралното тяло. От тази връзка се вижда, къде трябва да започне лечението на албуминурията.
Трябва да се подсили силата на азовия организъм в панкреасната жлеза, която е там слаба.
към текста >>
18.
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
10. РОЛЯТА НА МАЗНИНАТА В ЧОВЕШКИЯ
ОРГАНИ
ЗЪМ
10. РОЛЯТА НА МАЗНИНАТА В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Мазнината е онова вещество на организма, което, когато е прието от вън, се оказва най-малко като чуждо вещество. Мазнината преминава най-лесно от формата, която донася със себе си при приемане на храната, във формата, която е подходяща за човешкия организъм. 80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини. Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н. на чуждия организъм) в човешкия.
към текста >>
Мазнината е онова вещество на
органи
зма, което, когато е прието от вън, се оказва най-малко като чуждо вещество.
10. РОЛЯТА НА МАЗНИНАТА В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Мазнината е онова вещество на организма, което, когато е прието от вън, се оказва най-малко като чуждо вещество.
Мазнината преминава най-лесно от формата, която донася със себе си при приемане на храната, във формата, която е подходяща за човешкия организъм. 80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини. Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н. на чуждия организъм) в човешкия. Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност.
към текста >>
Мазнината преминава най-лесно от формата, която донася със себе си при приемане на храната, във формата, която е подходяща за човешкия
органи
зъм.
10. РОЛЯТА НА МАЗНИНАТА В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Мазнината е онова вещество на организма, което, когато е прието от вън, се оказва най-малко като чуждо вещество.
Мазнината преминава най-лесно от формата, която донася със себе си при приемане на храната, във формата, която е подходяща за човешкия организъм.
80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини. Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н. на чуждия организъм) в човешкия. Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина.
към текста >>
Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия
органи
зъм (от етерните сили и т. н.
10. РОЛЯТА НА МАЗНИНАТА В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Мазнината е онова вещество на организма, което, когато е прието от вън, се оказва най-малко като чуждо вещество. Мазнината преминава най-лесно от формата, която донася със себе си при приемане на храната, във формата, която е подходяща за човешкия организъм. 80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини.
Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н.
на чуждия организъм) в човешкия. Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно. От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина.
към текста >>
на чуждия
органи
зъм) в човешкия.
10. РОЛЯТА НА МАЗНИНАТА В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Мазнината е онова вещество на организма, което, когато е прието от вън, се оказва най-малко като чуждо вещество. Мазнината преминава най-лесно от формата, която донася със себе си при приемане на храната, във формата, която е подходяща за човешкия организъм. 80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини. Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н.
на чуждия организъм) в човешкия.
Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно. От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина. Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина.
към текста >>
Човешкият
органи
зъм може лесно да я включи в своята собствена дейност.
Мазнината е онова вещество на организма, което, когато е прието от вън, се оказва най-малко като чуждо вещество. Мазнината преминава най-лесно от формата, която донася със себе си при приемане на храната, във формата, която е подходяща за човешкия организъм. 80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини. Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н. на чуждия организъм) в човешкия.
Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност.
Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно. От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина. Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина. Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина.
към текста >>
Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия
органи
зъм, азовият
органи
зъм живее предимно.
80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини. Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н. на чуждия организъм) в човешкия. Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина.
Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно.
От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина. Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина. Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина. Обаче това развиване на топлина става като един от най-късните процеси на обмяната на веществата. Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса.
към текста >>
От всяко намиращо се в човешкия
органи
зъм вещество за азовия
органи
зъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина.
Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н. на чуждия организъм) в човешкия. Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно.
От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина.
Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина. Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина. Обаче това развиване на топлина става като един от най-късните процеси на обмяната на веществата. Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса. Когато мазнината се явява в човешкото мляко, това сочи към една твърде забележителна дейност на организма.
към текста >>
Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия
органи
зъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина.
на чуждия организъм) в човешкия. Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно. От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина.
Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина.
Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина. Обаче това развиване на топлина става като един от най-късните процеси на обмяната на веществата. Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса. Когато мазнината се явява в човешкото мляко, това сочи към една твърде забележителна дейност на организма. Тялото не консумира тази мазнина в себе си; то я оставя да премине в един продукт на отделянето.
към текста >>
Мазнината, която е взета например като храна от един животински
органи
зъм, не пренася в човешкия
органи
зъм нищо освен своята способност да развива топлина.
Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно. От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина. Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина.
Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина.
Обаче това развиване на топлина става като един от най-късните процеси на обмяната на веществата. Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса. Когато мазнината се явява в човешкото мляко, това сочи към една твърде забележителна дейност на организма. Тялото не консумира тази мазнина в себе си; то я оставя да премине в един продукт на отделянето. С това обаче азовият организъм също преминава в тази мазнина.
към текста >>
Когато мазнината се явява в човешкото мляко, това сочи към една твърде забележителна дейност на
органи
зма.
От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина. Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина. Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина. Обаче това развиване на топлина става като един от най-късните процеси на обмяната на веществата. Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса.
Когато мазнината се явява в човешкото мляко, това сочи към една твърде забележителна дейност на организма.
Тялото не консумира тази мазнина в себе си; то я оставя да премине в един продукт на отделянето. С това обаче азовият организъм също преминава в тази мазнина. Върху това почива формиращата сила на майчиното мляко. Майката пренася чрез това нейните собствени формиращи сили на азовия организъм върху детето и чрез това добавя нещо допълнително към формиращите сили, които са били пренесени вече чрез наследствеността. Здравият път е налице тогава, когато формиращите човешки сили консумират съществуващите в тялото резерви от мазнина в развитието на топлина.
към текста >>
С това обаче азовият
органи
зъм също преминава в тази мазнина.
Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина. Обаче това развиване на топлина става като един от най-късните процеси на обмяната на веществата. Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса. Когато мазнината се явява в човешкото мляко, това сочи към една твърде забележителна дейност на организма. Тялото не консумира тази мазнина в себе си; то я оставя да премине в един продукт на отделянето.
С това обаче азовият организъм също преминава в тази мазнина.
Върху това почива формиращата сила на майчиното мляко. Майката пренася чрез това нейните собствени формиращи сили на азовия организъм върху детето и чрез това добавя нещо допълнително към формиращите сили, които са били пренесени вече чрез наследствеността. Здравият път е налице тогава, когато формиращите човешки сили консумират съществуващите в тялото резерви от мазнина в развитието на топлина. Един нездрав път е онзи, когато мазнината не се изразходва от азовия организъм в топлинни процеси, а се внася неизразходвана в организма. Такава мазнина образува един излишък по отношение на възможността да бъде развита топли на тук или там в организма.
към текста >>
Майката пренася чрез това нейните собствени формиращи сили на азовия
органи
зъм върху детето и чрез това добавя нещо допълнително към формиращите сили, които са били пренесени вече чрез наследствеността.
Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса. Когато мазнината се явява в човешкото мляко, това сочи към една твърде забележителна дейност на организма. Тялото не консумира тази мазнина в себе си; то я оставя да премине в един продукт на отделянето. С това обаче азовият организъм също преминава в тази мазнина. Върху това почива формиращата сила на майчиното мляко.
Майката пренася чрез това нейните собствени формиращи сили на азовия организъм върху детето и чрез това добавя нещо допълнително към формиращите сили, които са били пренесени вече чрез наследствеността.
Здравият път е налице тогава, когато формиращите човешки сили консумират съществуващите в тялото резерви от мазнина в развитието на топлина. Един нездрав път е онзи, когато мазнината не се изразходва от азовия организъм в топлинни процеси, а се внася неизразходвана в организма. Такава мазнина образува един излишък по отношение на възможността да бъде развита топли на тук или там в организма. Това е топлина, която влиза в действие заблуждаващо за другите жизнени процеси тук или там в организма, и която не е обхваната от азовия организъм. Тогава на тези места възникват така да се каже паразитни топлинни огнища.
към текста >>
Един нездрав път е онзи, когато мазнината не се изразходва от азовия
органи
зъм в топлинни процеси, а се внася неизразходвана в
органи
зма.
Тялото не консумира тази мазнина в себе си; то я оставя да премине в един продукт на отделянето. С това обаче азовият организъм също преминава в тази мазнина. Върху това почива формиращата сила на майчиното мляко. Майката пренася чрез това нейните собствени формиращи сили на азовия организъм върху детето и чрез това добавя нещо допълнително към формиращите сили, които са били пренесени вече чрез наследствеността. Здравият път е налице тогава, когато формиращите човешки сили консумират съществуващите в тялото резерви от мазнина в развитието на топлина.
Един нездрав път е онзи, когато мазнината не се изразходва от азовия организъм в топлинни процеси, а се внася неизразходвана в организма.
Такава мазнина образува един излишък по отношение на възможността да бъде развита топли на тук или там в организма. Това е топлина, която влиза в действие заблуждаващо за другите жизнени процеси тук или там в организма, и която не е обхваната от азовия организъм. Тогава на тези места възникват така да се каже паразитни топлинни огнища. Тези огнища носят в себе си склонността за възпалителни състояния. Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият организъм в неговия живот във вътрешната топлина.
към текста >>
Такава мазнина образува един излишък по отношение на възможността да бъде развита топли на тук или там в
органи
зма.
С това обаче азовият организъм също преминава в тази мазнина. Върху това почива формиращата сила на майчиното мляко. Майката пренася чрез това нейните собствени формиращи сили на азовия организъм върху детето и чрез това добавя нещо допълнително към формиращите сили, които са били пренесени вече чрез наследствеността. Здравият път е налице тогава, когато формиращите човешки сили консумират съществуващите в тялото резерви от мазнина в развитието на топлина. Един нездрав път е онзи, когато мазнината не се изразходва от азовия организъм в топлинни процеси, а се внася неизразходвана в организма.
Такава мазнина образува един излишък по отношение на възможността да бъде развита топли на тук или там в организма.
Това е топлина, която влиза в действие заблуждаващо за другите жизнени процеси тук или там в организма, и която не е обхваната от азовия организъм. Тогава на тези места възникват така да се каже паразитни топлинни огнища. Тези огнища носят в себе си склонността за възпалителни състояния. Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият организъм в неговия живот във вътрешната топлина. В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред.
към текста >>
Това е топлина, която влиза в действие заблуждаващо за другите жизнени процеси тук или там в
органи
зма, и която не е обхваната от азовия
органи
зъм.
Върху това почива формиращата сила на майчиното мляко. Майката пренася чрез това нейните собствени формиращи сили на азовия организъм върху детето и чрез това добавя нещо допълнително към формиращите сили, които са били пренесени вече чрез наследствеността. Здравият път е налице тогава, когато формиращите човешки сили консумират съществуващите в тялото резерви от мазнина в развитието на топлина. Един нездрав път е онзи, когато мазнината не се изразходва от азовия организъм в топлинни процеси, а се внася неизразходвана в организма. Такава мазнина образува един излишък по отношение на възможността да бъде развита топли на тук или там в организма.
Това е топлина, която влиза в действие заблуждаващо за другите жизнени процеси тук или там в организма, и която не е обхваната от азовия организъм.
Тогава на тези места възникват така да се каже паразитни топлинни огнища. Тези огнища носят в себе си склонността за възпалителни състояния. Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият организъм в неговия живот във вътрешната топлина. В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред. В този случай ще бъде произведена необходимата на тялото топлина.
към текста >>
Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият
органи
зъм в неговия живот във вътрешната топлина.
Един нездрав път е онзи, когато мазнината не се изразходва от азовия организъм в топлинни процеси, а се внася неизразходвана в организма. Такава мазнина образува един излишък по отношение на възможността да бъде развита топли на тук или там в организма. Това е топлина, която влиза в действие заблуждаващо за другите жизнени процеси тук или там в организма, и която не е обхваната от азовия организъм. Тогава на тези места възникват така да се каже паразитни топлинни огнища. Тези огнища носят в себе си склонността за възпалителни състояния.
Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият организъм в неговия живот във вътрешната топлина.
В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред. В този случай ще бъде произведена необходимата на тялото топлина. Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад. Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите. Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво.
към текста >>
В здравия
органи
зъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия
органи
зъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред.
Такава мазнина образува един излишък по отношение на възможността да бъде развита топли на тук или там в организма. Това е топлина, която влиза в действие заблуждаващо за другите жизнени процеси тук или там в организма, и която не е обхваната от азовия организъм. Тогава на тези места възникват така да се каже паразитни топлинни огнища. Тези огнища носят в себе си склонността за възпалителни състояния. Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият организъм в неговия живот във вътрешната топлина.
В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред.
В този случай ще бъде произведена необходимата на тялото топлина. Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад. Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите. Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво. Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина.
към текста >>
Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия
органи
зъм настъпва топлинен глад.
Тогава на тези места възникват така да се каже паразитни топлинни огнища. Тези огнища носят в себе си склонността за възпалителни състояния. Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият организъм в неговия живот във вътрешната топлина. В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред. В този случай ще бъде произведена необходимата на тялото топлина.
Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад.
Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите. Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво. Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина. Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои органи са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка. Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна.
към текста >>
Азовият
органи
зъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на
органи
те.
Тези огнища носят в себе си склонността за възпалителни състояния. Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият организъм в неговия живот във вътрешната топлина. В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред. В този случай ще бъде произведена необходимата на тялото топлина. Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад.
Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите.
Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво. Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина. Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои органи са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка. Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна. Съвсем не е нужно това да се развие така, че въпросното лице да стане голям консуматор на храна, чревоугодник.
към текста >>
Чрез това тези
органи
стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво.
Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият организъм в неговия живот във вътрешната топлина. В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред. В този случай ще бъде произведена необходимата на тялото топлина. Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад. Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите.
Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво.
Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина. Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои органи са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка. Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна. Съвсем не е нужно това да се развие така, че въпросното лице да стане голям консуматор на храна, чревоугодник. Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси.
към текста >>
Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои
органи
са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка.
В този случай ще бъде произведена необходимата на тялото топлина. Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад. Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите. Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво. Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина.
Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои органи са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка.
Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна. Съвсем не е нужно това да се развие така, че въпросното лице да стане голям консуматор на храна, чревоугодник. Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси. Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва понижена дейност. Секрециите на жлезите могат да бъдат недостатъчни.
към текста >>
Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо
органи
зма приемане на храна.
Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад. Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите. Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво. Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина. Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои органи са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка.
Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна.
Съвсем не е нужно това да се развие така, че въпросното лице да стане голям консуматор на храна, чревоугодник. Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси. Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва понижена дейност. Секрециите на жлезите могат да бъдат недостатъчни. Течните съставни части на организма достигат в едно нездраво отношение на смесване.
към текста >>
Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в
органи
зма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от
органи
те на долната част на тялото и от отделителните процеси.
Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво. Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина. Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои органи са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка. Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна. Съвсем не е нужно това да се развие така, че въпросното лице да стане голям консуматор на храна, чревоугодник.
Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси.
Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва понижена дейност. Секрециите на жлезите могат да бъдат недостатъчни. Течните съставни части на организма достигат в едно нездраво отношение на смесване. На пример отделянето на жлъчка може да бъде прекалено голямо в сравнение с това на панкреасната жлеза. Тук отново важното ще бъде да познаем, как един местно появяващ се симптомен комплекс трябва да се счита, че произхожда от една нездрава дейност на мазнината.
към текста >>
Тогава при лошо снабдяваните
органи
настъпва понижена дейност.
Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина. Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои органи са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка. Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна. Съвсем не е нужно това да се развие така, че въпросното лице да стане голям консуматор на храна, чревоугодник. Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси.
Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва понижена дейност.
Секрециите на жлезите могат да бъдат недостатъчни. Течните съставни части на организма достигат в едно нездраво отношение на смесване. На пример отделянето на жлъчка може да бъде прекалено голямо в сравнение с това на панкреасната жлеза. Тук отново важното ще бъде да познаем, как един местно появяващ се симптомен комплекс трябва да се счита, че произхожда от една нездрава дейност на мазнината.
към текста >>
Течните съставни части на
органи
зма достигат в едно нездраво отношение на смесване.
Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна. Съвсем не е нужно това да се развие така, че въпросното лице да стане голям консуматор на храна, чревоугодник. Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси. Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва понижена дейност. Секрециите на жлезите могат да бъдат недостатъчни.
Течните съставни части на организма достигат в едно нездраво отношение на смесване.
На пример отделянето на жлъчка може да бъде прекалено голямо в сравнение с това на панкреасната жлеза. Тук отново важното ще бъде да познаем, как един местно появяващ се симптомен комплекс трябва да се счита, че произхожда от една нездрава дейност на мазнината.
към текста >>
19.
11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Приемането на белтъка е един процес, който е свързан с едната страна на вътрешната дейност на човешкия
органи
зъм.
11. ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО И ПОДАГРАТА
Приемането на белтъка е един процес, който е свързан с едната страна на вътрешната дейност на човешкия организъм.
Това е онази страна, която се ражда въз основа на приемането на веществата. Всяка подобна дейност има като свой резултат образуване на формата, растеж, нови образувания от веществено съдържание. Към тази област принадлежи всичко, което е свързано с несъзнателните дейности на организма. Срещу тези процеси стоят онези, които се състоят в отделяния. Може да има отделяния, които отиват навън; може да има и такива, при които отделените вещества биват преработени по-нататък вътре в организма във формирането или снабдяването на организма с вещества.
към текста >>
Към тази област принадлежи всичко, което е свързано с несъзнателните дейности на
органи
зма.
11. ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО И ПОДАГРАТА Приемането на белтъка е един процес, който е свързан с едната страна на вътрешната дейност на човешкия организъм. Това е онази страна, която се ражда въз основа на приемането на веществата. Всяка подобна дейност има като свой резултат образуване на формата, растеж, нови образувания от веществено съдържание.
Към тази област принадлежи всичко, което е свързано с несъзнателните дейности на организма.
Срещу тези процеси стоят онези, които се състоят в отделяния. Може да има отделяния, които отиват навън; може да има и такива, при които отделените вещества биват преработени по-нататък вътре в организма във формирането или снабдяването на организма с вещества. Тези процеси образуват материалната основа на съзнателните изживявания. Чрез процесите от първи род силата на съзнанието бива понижено, когато те превишават мярката на това, което може да бъде подържано от втори род процеси в равновесие. Един особено забележителен процес на отделяне е този на пикочната киселина.
към текста >>
Може да има отделяния, които отиват навън; може да има и такива, при които отделените вещества биват преработени по-нататък вътре в
органи
зма във формирането или снабдяването на
органи
зма с вещества.
Приемането на белтъка е един процес, който е свързан с едната страна на вътрешната дейност на човешкия организъм. Това е онази страна, която се ражда въз основа на приемането на веществата. Всяка подобна дейност има като свой резултат образуване на формата, растеж, нови образувания от веществено съдържание. Към тази област принадлежи всичко, което е свързано с несъзнателните дейности на организма. Срещу тези процеси стоят онези, които се състоят в отделяния.
Може да има отделяния, които отиват навън; може да има и такива, при които отделените вещества биват преработени по-нататък вътре в организма във формирането или снабдяването на организма с вещества.
Тези процеси образуват материалната основа на съзнателните изживявания. Чрез процесите от първи род силата на съзнанието бива понижено, когато те превишават мярката на това, което може да бъде подържано от втори род процеси в равновесие. Един особено забележителен процес на отделяне е този на пикочната киселина. При това отделяне действува астралното тяло. То трябва да става през целия организъм.
към текста >>
То трябва да става през целия
органи
зъм.
Може да има отделяния, които отиват навън; може да има и такива, при които отделените вещества биват преработени по-нататък вътре в организма във формирането или снабдяването на организма с вещества. Тези процеси образуват материалната основа на съзнателните изживявания. Чрез процесите от първи род силата на съзнанието бива понижено, когато те превишават мярката на това, което може да бъде подържано от втори род процеси в равновесие. Един особено забележителен процес на отделяне е този на пикочната киселина. При това отделяне действува астралното тяло.
То трябва да става през целия организъм.
В особено голям размер става то чрез урината. В мозъка това отделяне на пикочна киселина става в една много фино разпределена форма. При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият организъм участвува в една подчинена форма в този процес. При отделянето на пикочна киселина в мозъка меродавен е на първо място азовият организъм, астралното тяло отстъпва на заден план. В организма астралното тяло е посредникът на дейността на азовия организъм за етерното и физическо тяло.
към текста >>
При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият
органи
зъм участвува в една подчинена форма в този процес.
Един особено забележителен процес на отделяне е този на пикочната киселина. При това отделяне действува астралното тяло. То трябва да става през целия организъм. В особено голям размер става то чрез урината. В мозъка това отделяне на пикочна киселина става в една много фино разпределена форма.
При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият организъм участвува в една подчинена форма в този процес.
При отделянето на пикочна киселина в мозъка меродавен е на първо място азовият организъм, астралното тяло отстъпва на заден план. В организма астралното тяло е посредникът на дейността на азовия организъм за етерното и физическо тяло. Този азов организъм трябва да носи в органите неживите вещества и сили. Само чрез импрегниране на органите с неорганични вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е. Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското.
към текста >>
При отделянето на пикочна киселина в мозъка меродавен е на първо място азовият
органи
зъм, астралното тяло отстъпва на заден план.
При това отделяне действува астралното тяло. То трябва да става през целия организъм. В особено голям размер става то чрез урината. В мозъка това отделяне на пикочна киселина става в една много фино разпределена форма. При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият организъм участвува в една подчинена форма в този процес.
При отделянето на пикочна киселина в мозъка меродавен е на първо място азовият организъм, астралното тяло отстъпва на заден план.
В организма астралното тяло е посредникът на дейността на азовия организъм за етерното и физическо тяло. Този азов организъм трябва да носи в органите неживите вещества и сили. Само чрез импрегниране на органите с неорганични вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е. Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското. Чрез своята дейност астралното тяло прави органите склонни да приемат неорганичните складирания на азовия организъм.
към текста >>
В
органи
зма астралното тяло е посредникът на дейността на азовия
органи
зъм за етерното и физическо тяло.
То трябва да става през целия организъм. В особено голям размер става то чрез урината. В мозъка това отделяне на пикочна киселина става в една много фино разпределена форма. При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият организъм участвува в една подчинена форма в този процес. При отделянето на пикочна киселина в мозъка меродавен е на първо място азовият организъм, астралното тяло отстъпва на заден план.
В организма астралното тяло е посредникът на дейността на азовия организъм за етерното и физическо тяло.
Този азов организъм трябва да носи в органите неживите вещества и сили. Само чрез импрегниране на органите с неорганични вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е. Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското. Чрез своята дейност астралното тяло прави органите склонни да приемат неорганичните складирания на азовия организъм. То е за тях така да се каже прокарващо пътя.
към текста >>
Този азов
органи
зъм трябва да носи в
органи
те неживите вещества и сили.
В особено голям размер става то чрез урината. В мозъка това отделяне на пикочна киселина става в една много фино разпределена форма. При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият организъм участвува в една подчинена форма в този процес. При отделянето на пикочна киселина в мозъка меродавен е на първо място азовият организъм, астралното тяло отстъпва на заден план. В организма астралното тяло е посредникът на дейността на азовия организъм за етерното и физическо тяло.
Този азов организъм трябва да носи в органите неживите вещества и сили.
Само чрез импрегниране на органите с неорганични вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е. Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското. Чрез своята дейност астралното тяло прави органите склонни да приемат неорганичните складирания на азовия организъм. То е за тях така да се каже прокарващо пътя. Ние виждаме: в долните части на човешкия организъм дейността на астралното тяло има надмощие.
към текста >>
Само чрез импрегниране на
органи
те с не
органи
чни вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е.
В мозъка това отделяне на пикочна киселина става в една много фино разпределена форма. При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият организъм участвува в една подчинена форма в този процес. При отделянето на пикочна киселина в мозъка меродавен е на първо място азовият организъм, астралното тяло отстъпва на заден план. В организма астралното тяло е посредникът на дейността на азовия организъм за етерното и физическо тяло. Този азов организъм трябва да носи в органите неживите вещества и сили.
Само чрез импрегниране на органите с неорганични вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е.
Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското. Чрез своята дейност астралното тяло прави органите склонни да приемат неорганичните складирания на азовия организъм. То е за тях така да се каже прокарващо пътя. Ние виждаме: в долните части на човешкия организъм дейността на астралното тяло има надмощие. Там веществата на пикочната киселина не трябва да бъдат приети от организма.
към текста >>
Органи
ческото вещество и
органи
ческата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското.
При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият организъм участвува в една подчинена форма в този процес. При отделянето на пикочна киселина в мозъка меродавен е на първо място азовият организъм, астралното тяло отстъпва на заден план. В организма астралното тяло е посредникът на дейността на азовия организъм за етерното и физическо тяло. Този азов организъм трябва да носи в органите неживите вещества и сили. Само чрез импрегниране на органите с неорганични вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е.
Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското.
Чрез своята дейност астралното тяло прави органите склонни да приемат неорганичните складирания на азовия организъм. То е за тях така да се каже прокарващо пътя. Ние виждаме: в долните части на човешкия организъм дейността на астралното тяло има надмощие. Там веществата на пикочната киселина не трябва да бъдат приети от организма. Те трябва да бъдат изобилно отделени и изхвърляни.
към текста >>
Чрез своята дейност астралното тяло прави
органи
те склонни да приемат не
органи
чните складирания на азовия
органи
зъм.
При отделянето на пикочна киселина в мозъка меродавен е на първо място азовият организъм, астралното тяло отстъпва на заден план. В организма астралното тяло е посредникът на дейността на азовия организъм за етерното и физическо тяло. Този азов организъм трябва да носи в органите неживите вещества и сили. Само чрез импрегниране на органите с неорганични вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е. Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското.
Чрез своята дейност астралното тяло прави органите склонни да приемат неорганичните складирания на азовия организъм.
То е за тях така да се каже прокарващо пътя. Ние виждаме: в долните части на човешкия организъм дейността на астралното тяло има надмощие. Там веществата на пикочната киселина не трябва да бъдат приети от организма. Те трябва да бъдат изобилно отделени и изхвърляни. Там под влиянието на това отделяне трябва да бъде възпрепятствувано импрегнирането с неорганични вещества.
към текста >>
Ние виждаме: в долните части на човешкия
органи
зъм дейността на астралното тяло има надмощие.
Този азов организъм трябва да носи в органите неживите вещества и сили. Само чрез импрегниране на органите с неорганични вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е. Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското. Чрез своята дейност астралното тяло прави органите склонни да приемат неорганичните складирания на азовия организъм. То е за тях така да се каже прокарващо пътя.
Ние виждаме: в долните части на човешкия организъм дейността на астралното тяло има надмощие.
Там веществата на пикочната киселина не трябва да бъдат приети от организма. Те трябва да бъдат изобилно отделени и изхвърляни. Там под влиянието на това отделяне трябва да бъде възпрепятствувано импрегнирането с неорганични вещества. Колкото повече пикочна киселина бива отделена, толкова по-жива е дейността на астралното тяло, толкова по-слаба е тази на азовия организъм и с това импрегнирането с неорганични вещества. В мозъка дейността на астралното тяло е слаба.
към текста >>
Там веществата на пикочната киселина не трябва да бъдат приети от
органи
зма.
Само чрез импрегниране на органите с неорганични вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е. Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското. Чрез своята дейност астралното тяло прави органите склонни да приемат неорганичните складирания на азовия организъм. То е за тях така да се каже прокарващо пътя. Ние виждаме: в долните части на човешкия организъм дейността на астралното тяло има надмощие.
Там веществата на пикочната киселина не трябва да бъдат приети от организма.
Те трябва да бъдат изобилно отделени и изхвърляни. Там под влиянието на това отделяне трябва да бъде възпрепятствувано импрегнирането с неорганични вещества. Колкото повече пикочна киселина бива отделена, толкова по-жива е дейността на астралното тяло, толкова по-слаба е тази на азовия организъм и с това импрегнирането с неорганични вещества. В мозъка дейността на астралното тяло е слаба. Там се отделя малко пикочна киселина, а в замяна на това се складира толкова повече неорганично вещество в смисъла на азовия организъм.
към текста >>
Там под влиянието на това отделяне трябва да бъде възпрепятствувано импрегнирането с не
органи
чни вещества.
Чрез своята дейност астралното тяло прави органите склонни да приемат неорганичните складирания на азовия организъм. То е за тях така да се каже прокарващо пътя. Ние виждаме: в долните части на човешкия организъм дейността на астралното тяло има надмощие. Там веществата на пикочната киселина не трябва да бъдат приети от организма. Те трябва да бъдат изобилно отделени и изхвърляни.
Там под влиянието на това отделяне трябва да бъде възпрепятствувано импрегнирането с неорганични вещества.
Колкото повече пикочна киселина бива отделена, толкова по-жива е дейността на астралното тяло, толкова по-слаба е тази на азовия организъм и с това импрегнирането с неорганични вещества. В мозъка дейността на астралното тяло е слаба. Там се отделя малко пикочна киселина, а в замяна на това се складира толкова повече неорганично вещество в смисъла на азовия организъм. Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм. В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области.
към текста >>
Колкото повече пикочна киселина бива отделена, толкова по-жива е дейността на астралното тяло, толкова по-слаба е тази на азовия
органи
зъм и с това импрегнирането с не
органи
чни вещества.
То е за тях така да се каже прокарващо пътя. Ние виждаме: в долните части на човешкия организъм дейността на астралното тяло има надмощие. Там веществата на пикочната киселина не трябва да бъдат приети от организма. Те трябва да бъдат изобилно отделени и изхвърляни. Там под влиянието на това отделяне трябва да бъде възпрепятствувано импрегнирането с неорганични вещества.
Колкото повече пикочна киселина бива отделена, толкова по-жива е дейността на астралното тяло, толкова по-слаба е тази на азовия организъм и с това импрегнирането с неорганични вещества.
В мозъка дейността на астралното тяло е слаба. Там се отделя малко пикочна киселина, а в замяна на това се складира толкова повече неорганично вещество в смисъла на азовия организъм. Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм. В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области. За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза.
към текста >>
Там се отделя малко пикочна киселина, а в замяна на това се складира толкова повече не
органи
чно вещество в смисъла на азовия
органи
зъм.
Там веществата на пикочната киселина не трябва да бъдат приети от организма. Те трябва да бъдат изобилно отделени и изхвърляни. Там под влиянието на това отделяне трябва да бъде възпрепятствувано импрегнирането с неорганични вещества. Колкото повече пикочна киселина бива отделена, толкова по-жива е дейността на астралното тяло, толкова по-слаба е тази на азовия организъм и с това импрегнирането с неорганични вещества. В мозъка дейността на астралното тяло е слаба.
Там се отделя малко пикочна киселина, а в замяна на това се складира толкова повече неорганично вещество в смисъла на азовия организъм.
Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм. В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области. За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза. За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина. Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве.
към текста >>
Азовият
органи
зъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия
органи
зъм и образуват тогава основата за формирането на не
органи
чното в смисъла на този
органи
зъм.
Те трябва да бъдат изобилно отделени и изхвърляни. Там под влиянието на това отделяне трябва да бъде възпрепятствувано импрегнирането с неорганични вещества. Колкото повече пикочна киселина бива отделена, толкова по-жива е дейността на астралното тяло, толкова по-слаба е тази на азовия организъм и с това импрегнирането с неорганични вещества. В мозъка дейността на астралното тяло е слаба. Там се отделя малко пикочна киселина, а в замяна на това се складира толкова повече неорганично вещество в смисъла на азовия организъм.
Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм.
В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области. За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза. За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина. Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве. Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи.
към текста >>
В здравия
органи
зъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области.
Там под влиянието на това отделяне трябва да бъде възпрепятствувано импрегнирането с неорганични вещества. Колкото повече пикочна киселина бива отделена, толкова по-жива е дейността на астралното тяло, толкова по-слаба е тази на азовия организъм и с това импрегнирането с неорганични вещества. В мозъка дейността на астралното тяло е слаба. Там се отделя малко пикочна киселина, а в замяна на това се складира толкова повече неорганично вещество в смисъла на азовия организъм. Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм.
В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области.
За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза. За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина. Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве. Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи. Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие.
към текста >>
За всичко, което е нервно-сетивен
органи
зъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза.
Колкото повече пикочна киселина бива отделена, толкова по-жива е дейността на астралното тяло, толкова по-слаба е тази на азовия организъм и с това импрегнирането с неорганични вещества. В мозъка дейността на астралното тяло е слаба. Там се отделя малко пикочна киселина, а в замяна на това се складира толкова повече неорганично вещество в смисъла на азовия организъм. Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм. В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области.
За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза.
За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина. Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве. Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи. Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие. Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница.
към текста >>
За
органи
зма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина.
В мозъка дейността на астралното тяло е слаба. Там се отделя малко пикочна киселина, а в замяна на това се складира толкова повече неорганично вещество в смисъла на азовия организъм. Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм. В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области. За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза.
За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина.
Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве. Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи. Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие. Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница. Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия организъм.
към текста >>
Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в
органи
те, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве.
Там се отделя малко пикочна киселина, а в замяна на това се складира толкова повече неорганично вещество в смисъла на азовия организъм. Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм. В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области. За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза. За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина.
Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве.
Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи. Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие. Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница. Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия организъм. Тогава астралното тяло започва с това, въпреки всичко да отделя по-нататък пикочна киселина.
към текста >>
Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия
органи
зъм и астрално то тяло в някой орган или система от
органи
.
Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм. В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области. За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза. За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина. Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве.
Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи.
Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие. Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница. Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия организъм. Тогава астралното тяло започва с това, въпреки всичко да отделя по-нататък пикочна киселина. И тъй като на съответното място липсват отвеждащи органи, пикочната киселина се отлага в самия организъм, вместо да бъде изнесена навън.
към текста >>
Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият
органи
зъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие.
В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области. За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза. За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина. Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве. Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи.
Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие.
Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница. Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия организъм. Тогава астралното тяло започва с това, въпреки всичко да отделя по-нататък пикочна киселина. И тъй като на съответното място липсват отвеждащи органи, пикочната киселина се отлага в самия организъм, вместо да бъде изнесена навън. Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е.
към текста >>
Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия
органи
зъм.
За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина. Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве. Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи. Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие. Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница.
Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия организъм.
Тогава астралното тяло започва с това, въпреки всичко да отделя по-нататък пикочна киселина. И тъй като на съответното място липсват отвеждащи органи, пикочната киселина се отлага в самия организъм, вместо да бъде изнесена навън. Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е. такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност. Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси.
към текста >>
И тъй като на съответното място липсват отвеждащи
органи
, пикочната киселина се отлага в самия
органи
зъм, вместо да бъде изнесена навън.
Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи. Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие. Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница. Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия организъм. Тогава астралното тяло започва с това, въпреки всичко да отделя по-нататък пикочна киселина.
И тъй като на съответното място липсват отвеждащи органи, пикочната киселина се отлага в самия организъм, вместо да бъде изнесена навън.
Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е. такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност. Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси. Имаме работа с подаграта. Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план.
към текста >>
Ако стигне на такива места в
органи
зма, където азовият
органи
зъм не може да действува достатъчно, там има не
органи
чно вещество, т.е.
Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие. Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница. Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия организъм. Тогава астралното тяло започва с това, въпреки всичко да отделя по-нататък пикочна киселина. И тъй като на съответното място липсват отвеждащи органи, пикочната киселина се отлага в самия организъм, вместо да бъде изнесена навън.
Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е.
такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност. Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси. Имаме работа с подаграта. Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план. Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност.
към текста >>
такова, което принадлежи само на азовия
органи
зъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност.
Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница. Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия организъм. Тогава астралното тяло започва с това, въпреки всичко да отделя по-нататък пикочна киселина. И тъй като на съответното място липсват отвеждащи органи, пикочната киселина се отлага в самия организъм, вместо да бъде изнесена навън. Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е.
такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност.
Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси. Имаме работа с подаграта. Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план. Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност. Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло.
към текста >>
Възникват огнища, където в човешкия
органи
зъм са внесени под човешки (животински) процеси.
Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия организъм. Тогава астралното тяло започва с това, въпреки всичко да отделя по-нататък пикочна киселина. И тъй като на съответното място липсват отвеждащи органи, пикочната киселина се отлага в самия организъм, вместо да бъде изнесена навън. Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е. такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност.
Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси.
Имаме работа с подаграта. Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план. Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност. Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло. Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло.
към текста >>
Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият
органи
зъм е изтласкан на заден план.
И тъй като на съответното място липсват отвеждащи органи, пикочната киселина се отлага в самия организъм, вместо да бъде изнесена навън. Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е. такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност. Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси. Имаме работа с подаграта.
Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план.
Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност. Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло. Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло. Тъй като целият човешки организъм е един резултат на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите. В такъв случай човешкият организъм се стреми да напусне своята форма.
към текста >>
Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия
органи
зъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред
органи
зма чрез неговата дейност.
Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е. такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност. Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси. Имаме работа с подаграта. Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план.
Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност.
Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло. Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло. Тъй като целият човешки организъм е един резултат на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите. В такъв случай човешкият организъм се стреми да напусне своята форма.
към текста >>
Поради слабия азов
органи
зъм те не могат да бъдат пренесени от този
органи
зъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло.
такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност. Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси. Имаме работа с подаграта. Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план. Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност.
Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло.
Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло. Тъй като целият човешки организъм е един резултат на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите. В такъв случай човешкият организъм се стреми да напусне своята форма.
към текста >>
Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с не
органи
чно вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с не
органи
чно вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло.
Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси. Имаме работа с подаграта. Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план. Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност. Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло.
Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло.
Тъй като целият човешки организъм е един резултат на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите. В такъв случай човешкият организъм се стреми да напусне своята форма.
към текста >>
Тъй като целият човешки
органи
зъм е един резултат на азовия
органи
зъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на
органи
те.
Имаме работа с подаграта. Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план. Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност. Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло. Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло.
Тъй като целият човешки организъм е един резултат на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите.
В такъв случай човешкият организъм се стреми да напусне своята форма.
към текста >>
В такъв случай човешкият
органи
зъм се стреми да напусне своята форма.
Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план. Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност. Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло. Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло. Тъй като целият човешки организъм е един резултат на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите.
В такъв случай човешкият организъм се стреми да напусне своята форма.
към текста >>
20.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
ЧОВЕШКИЯ
ОРГАНИ
ЗЪМ
12. СТРОЕЖ И ОТДЕЛИТЕЛНА ФУНКЦИЯ НА
ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Човешкото тяло се образува както другите организми от полутечното състояние. Обаче за неговото образуване е постоянно необходимо внасянето на въздухообразни вещества. Най-важното от тези вещества е внасяният чрез дишането кислород. Нека разгледаме първо една твърда съставна част, например една костна форма. Тя е отделена от полутечното състояние.
към текста >>
Човешкото тяло се образува както другите
органи
зми от полутечното състояние.
12. СТРОЕЖ И ОТДЕЛИТЕЛНА ФУНКЦИЯ НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Човешкото тяло се образува както другите организми от полутечното състояние.
Обаче за неговото образуване е постоянно необходимо внасянето на въздухообразни вещества. Най-важното от тези вещества е внасяният чрез дишането кислород. Нека разгледаме първо една твърда съставна част, например една костна форма. Тя е отделена от полутечното състояние. В това отделяне проявява своята дейност азовият организъм.
към текста >>
В това отделяне проявява своята дейност азовият
органи
зъм.
Човешкото тяло се образува както другите организми от полутечното състояние. Обаче за неговото образуване е постоянно необходимо внасянето на въздухообразни вещества. Най-важното от тези вещества е внасяният чрез дишането кислород. Нека разгледаме първо една твърда съставна част, например една костна форма. Тя е отделена от полутечното състояние.
В това отделяне проявява своята дейност азовият организъм.
Всеки може да се убеди в това, ако проследи образуването на костната система. Тази костна система се развива дотолкова през време на зародишното развитие и на детството човекът получава своята форма, която е израз на азовия организъм. Превръщането на белтъка, което стои тук на основата, отделя първо (астралните и етерните) чужди сили от белтъчното вещество; белтъкът преминава през състоянието на неорганичното; при това той трябва да стане течен. В това състояние той е обхванат от азовия организъм, който действува в топлината, и пренесен на собственото човешко етерно тяло. Той става човешки белтък.
към текста >>
Тази костна система се развива дотолкова през време на зародишното развитие и на детството човекът получава своята форма, която е израз на азовия
органи
зъм.
Най-важното от тези вещества е внасяният чрез дишането кислород. Нека разгледаме първо една твърда съставна част, например една костна форма. Тя е отделена от полутечното състояние. В това отделяне проявява своята дейност азовият организъм. Всеки може да се убеди в това, ако проследи образуването на костната система.
Тази костна система се развива дотолкова през време на зародишното развитие и на детството човекът получава своята форма, която е израз на азовия организъм.
Превръщането на белтъка, което стои тук на основата, отделя първо (астралните и етерните) чужди сили от белтъчното вещество; белтъкът преминава през състоянието на неорганичното; при това той трябва да стане течен. В това състояние той е обхванат от азовия организъм, който действува в топлината, и пренесен на собственото човешко етерно тяло. Той става човешки белтък. До превръщането в костно вещество той има още един далечен път. След това превръщане в човешки белтък е необходимо той да стане зрял за приемането и превръщането на калциевия карбонат и на калциевия фосфат и т.н.
към текста >>
Превръщането на белтъка, което стои тук на основата, отделя първо (астралните и етерните) чужди сили от белтъчното вещество; белтъкът преминава през състоянието на не
органи
чното; при това той трябва да стане течен.
Нека разгледаме първо една твърда съставна част, например една костна форма. Тя е отделена от полутечното състояние. В това отделяне проявява своята дейност азовият организъм. Всеки може да се убеди в това, ако проследи образуването на костната система. Тази костна система се развива дотолкова през време на зародишното развитие и на детството човекът получава своята форма, която е израз на азовия организъм.
Превръщането на белтъка, което стои тук на основата, отделя първо (астралните и етерните) чужди сили от белтъчното вещество; белтъкът преминава през състоянието на неорганичното; при това той трябва да стане течен.
В това състояние той е обхванат от азовия организъм, който действува в топлината, и пренесен на собственото човешко етерно тяло. Той става човешки белтък. До превръщането в костно вещество той има още един далечен път. След това превръщане в човешки белтък е необходимо той да стане зрял за приемането и превръщането на калциевия карбонат и на калциевия фосфат и т.н. За целта той трябва да мине през едно междинно състояние.
към текста >>
В това състояние той е обхванат от азовия
органи
зъм, който действува в топлината, и пренесен на собственото човешко етерно тяло.
Тя е отделена от полутечното състояние. В това отделяне проявява своята дейност азовият организъм. Всеки може да се убеди в това, ако проследи образуването на костната система. Тази костна система се развива дотолкова през време на зародишното развитие и на детството човекът получава своята форма, която е израз на азовия организъм. Превръщането на белтъка, което стои тук на основата, отделя първо (астралните и етерните) чужди сили от белтъчното вещество; белтъкът преминава през състоянието на неорганичното; при това той трябва да стане течен.
В това състояние той е обхванат от азовия организъм, който действува в топлината, и пренесен на собственото човешко етерно тяло.
Той става човешки белтък. До превръщането в костно вещество той има още един далечен път. След това превръщане в човешки белтък е необходимо той да стане зрял за приемането и превръщането на калциевия карбонат и на калциевия фосфат и т.н. За целта той трябва да мине през едно междинно състояние. Той трябва да дойде под влиянието на приемането на въздухообразното.
към текста >>
Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните
органи
.
До превръщането в костно вещество той има още един далечен път. След това превръщане в човешки белтък е необходимо той да стане зрял за приемането и превръщането на калциевия карбонат и на калциевия фосфат и т.н. За целта той трябва да мине през едно междинно състояние. Той трябва да дойде под влиянието на приемането на въздухообразното. Това въздухообразно вещество внася продуктите получени от превръщането на въглехидратите в белтъка.
Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи.
Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото. В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло. При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм.
към текста >>
Тук имаме работа не с готови вещества на
органи
те, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни
органи
на тялото.
След това превръщане в човешки белтък е необходимо той да стане зрял за приемането и превръщането на калциевия карбонат и на калциевия фосфат и т.н. За целта той трябва да мине през едно междинно състояние. Той трябва да дойде под влиянието на приемането на въздухообразното. Това въздухообразно вещество внася продуктите получени от превръщането на въглехидратите в белтъка. Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи.
Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото.
В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло. При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм.
към текста >>
В образуването на завършените форми на
органи
те действува азовият
органи
зъм.
За целта той трябва да мине през едно междинно състояние. Той трябва да дойде под влиянието на приемането на въздухообразното. Това въздухообразно вещество внася продуктите получени от превръщането на въглехидратите в белтъка. Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи. Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото.
В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм.
В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло. При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм. Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния.
към текста >>
В горепосоченото, не диференцирано още вещество на
органи
те действува астралното тяло.
Той трябва да дойде под влиянието на приемането на въздухообразното. Това въздухообразно вещество внася продуктите получени от превръщането на въглехидратите в белтъка. Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи. Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото. В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм.
В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло.
При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм. Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния. Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност.
към текста >>
При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на
органи
те.
Това въздухообразно вещество внася продуктите получени от превръщането на въглехидратите в белтъка. Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи. Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото. В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло.
При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите.
При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм. Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния. Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност. При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган.
към текста >>
При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия
органи
зъм.
Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи. Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото. В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло. При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите.
При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм.
Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм. Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния. Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност. При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган. Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите.
към текста >>
Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия
органи
зъм.
Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото. В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло. При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм.
Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм.
Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния. Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност. При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган. Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите. Приемат се солни вещества.
към текста >>
Този азов
органи
зъм живее изцяло в топлинни състояния.
В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло. При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм.
Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния.
Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност. При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган. Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите. Приемат се солни вещества. Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние.
към текста >>
Той изтръгва отделните
органи
от общата астрална същност.
В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло. При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм. Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния.
Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност.
При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган. Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите. Приемат се солни вещества. Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние. Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае.
към текста >>
Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват не
органи
чни вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите.
При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм. Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния. Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност. При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган.
Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите.
Приемат се солни вещества. Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние. Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае. Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност.
към текста >>
Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват
органи
, чиято дейност се състои в едно разтваряне на
органи
ческото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние.
Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния. Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност. При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган. Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите. Приемат се солни вещества.
Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние.
Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае. Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно.
към текста >>
Да предположим сега, че азовият
органи
зъм не намира в човешкия
органи
зъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за
органи
те, от които той се нуждае.
Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност. При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган. Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите. Приемат се солни вещества. Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние.
Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае.
Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото.
към текста >>
Чрез това
органи
, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване.
При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган. Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите. Приемат се солни вещества. Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние. Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае.
Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване.
Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота.
към текста >>
Но костта, когато тя е формирана от азовия
органи
зъм, е един орган, който азовият
органи
зъм из оставя вън от своята област.
Приемат се солни вещества. Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние. Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае. Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност.
Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област.
Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота. Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис).
към текста >>
Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия
органи
зъм, а само външно.
Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние. Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае. Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област.
Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно.
Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота. Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис). Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи.
към текста >>
Той е изведен вън от областта на растежа и
органи
зирането и служи вече механически на азовия
органи
зъм при изпълнение движението на тялото.
Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае. Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно.
Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото.
Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота. Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис). Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи. Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област.
към текста >>
Само един остатък от вътрешна дейност на азовия
органи
зъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също
органи
зационно звено сред
органи
зма и не трябва да изпадне вън от живота.
Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото.
Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота.
Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис). Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи. Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област. Тогава костите стават подобни на органите, които разви ват една разтваряща дейност.
към текста >>
Органи
те, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове.
Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота.
Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове.
При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис). Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи. Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област. Тогава костите стават подобни на органите, които разви ват една разтваряща дейност. Тогава поради липсващото втвърдяване те не могат да дадат необходимата основа за присъединяването на солите.
към текста >>
Азовият
органи
зъм е така да се каже изтласкан от тези
органи
чни системи.
Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота. Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис).
Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи.
Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област. Тогава костите стават подобни на органите, които разви ват една разтваряща дейност. Тогава поради липсващото втвърдяване те не могат да дадат необходимата основа за присъединяването на солите. Следователно не става последното развитие на костната форма, която принадлежи на областта на азовия организъм. Астралната дейност не е спряна на подходящата точка на нейния път.
към текста >>
Противоположният случай настъпва, когато азовият
органи
зъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област.
Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота. Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис). Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи.
Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област.
Тогава костите стават подобни на органите, които разви ват една разтваряща дейност. Тогава поради липсващото втвърдяване те не могат да дадат необходимата основа за присъединяването на солите. Следователно не става последното развитие на костната форма, която принадлежи на областта на азовия организъм. Астралната дейност не е спряна на подходящата точка на нейния път. Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм.
към текста >>
Тогава костите стават подобни на
органи
те, които разви ват една разтваряща дейност.
Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота. Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис). Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи. Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област.
Тогава костите стават подобни на органите, които разви ват една разтваряща дейност.
Тогава поради липсващото втвърдяване те не могат да дадат необходимата основа за присъединяването на солите. Следователно не става последното развитие на костната форма, която принадлежи на областта на азовия организъм. Астралната дейност не е спряна на подходящата точка на нейния път. Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм. Имаме работа с рахитичните заболявания.
към текста >>
Следователно не става последното развитие на костната форма, която принадлежи на областта на азовия
органи
зъм.
При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис). Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи. Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област. Тогава костите стават подобни на органите, които разви ват една разтваряща дейност. Тогава поради липсващото втвърдяване те не могат да дадат необходимата основа за присъединяването на солите.
Следователно не става последното развитие на костната форма, която принадлежи на областта на азовия организъм.
Астралната дейност не е спряна на подходящата точка на нейния път. Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм. Имаме работа с рахитичните заболявания. От всичко това се вижда, как човешките органи са свързани с техните дейности. Костите се раждат в областта на азовия организъм.
към текста >>
Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия
органи
зъм.
Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област. Тогава костите стават подобни на органите, които разви ват една разтваряща дейност. Тогава поради липсващото втвърдяване те не могат да дадат необходимата основа за присъединяването на солите. Следователно не става последното развитие на костната форма, която принадлежи на областта на азовия организъм. Астралната дейност не е спряна на подходящата точка на нейния път.
Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм.
Имаме работа с рахитичните заболявания. От всичко това се вижда, как човешките органи са свързани с техните дейности. Костите се раждат в областта на азовия организъм. Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения. Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния организъм.
към текста >>
От всичко това се вижда, как човешките
органи
са свързани с техните дейности.
Тогава поради липсващото втвърдяване те не могат да дадат необходимата основа за присъединяването на солите. Следователно не става последното развитие на костната форма, която принадлежи на областта на азовия организъм. Астралната дейност не е спряна на подходящата точка на нейния път. Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм. Имаме работа с рахитичните заболявания.
От всичко това се вижда, как човешките органи са свързани с техните дейности.
Костите се раждат в областта на азовия организъм. Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения. Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния организъм. Там се образуват не диференцирани вещества и сили. Тези не диференцирани вещества и сили се явяват навсякъде в тялото като основа за образуване на диференцираните органи.
към текста >>
Костите се раждат в областта на азовия
органи
зъм.
Следователно не става последното развитие на костната форма, която принадлежи на областта на азовия организъм. Астралната дейност не е спряна на подходящата точка на нейния път. Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм. Имаме работа с рахитичните заболявания. От всичко това се вижда, как човешките органи са свързани с техните дейности.
Костите се раждат в областта на азовия организъм.
Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения. Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния организъм. Там се образуват не диференцирани вещества и сили. Тези не диференцирани вещества и сили се явяват навсякъде в тялото като основа за образуване на диференцираните органи. Астралната дейност ги довежда до определена степен; след това ги използува.
към текста >>
Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов
органи
зъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения.
Астралната дейност не е спряна на подходящата точка на нейния път. Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм. Имаме работа с рахитичните заболявания. От всичко това се вижда, как човешките органи са свързани с техните дейности. Костите се раждат в областта на азовия организъм.
Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения.
Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния организъм. Там се образуват не диференцирани вещества и сили. Тези не диференцирани вещества и сили се явяват навсякъде в тялото като основа за образуване на диференцираните органи. Астралната дейност ги довежда до определена степен; след това ги използува. Целият човешки организъм е проникнат от полутечното вещество, в което царува астрално ориентираната дейност.
към текста >>
Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния
органи
зъм.
Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм. Имаме работа с рахитичните заболявания. От всичко това се вижда, как човешките органи са свързани с техните дейности. Костите се раждат в областта на азовия организъм. Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения.
Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния организъм.
Там се образуват не диференцирани вещества и сили. Тези не диференцирани вещества и сили се явяват навсякъде в тялото като основа за образуване на диференцираните органи. Астралната дейност ги довежда до определена степен; след това ги използува. Целият човешки организъм е проникнат от полутечното вещество, в което царува астрално ориентираната дейност. Тази дейност се проявява в отделяния, които в организма намират тяхното използуване за негово то формиране в посоката на неговите по-висши членове.
към текста >>
Тези не диференцирани вещества и сили се явяват навсякъде в тялото като основа за образуване на диференцираните
органи
.
От всичко това се вижда, как човешките органи са свързани с техните дейности. Костите се раждат в областта на азовия организъм. Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения. Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния организъм. Там се образуват не диференцирани вещества и сили.
Тези не диференцирани вещества и сили се явяват навсякъде в тялото като основа за образуване на диференцираните органи.
Астралната дейност ги довежда до определена степен; след това ги използува. Целият човешки организъм е проникнат от полутечното вещество, в което царува астрално ориентираната дейност. Тази дейност се проявява в отделяния, които в организма намират тяхното използуване за негово то формиране в посоката на неговите по-висши членове. Едно така насочено отделяне имаме в произведенията на жлезите, които играят тяхната роля в икономията на дейността на организма. След това наред с тези отделяния към вътрешността на организма имаме онези, които са същинските отделяния навън.
към текста >>
Целият човешки
органи
зъм е проникнат от полутечното вещество, в което царува астрално ориентираната дейност.
Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения. Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния организъм. Там се образуват не диференцирани вещества и сили. Тези не диференцирани вещества и сили се явяват навсякъде в тялото като основа за образуване на диференцираните органи. Астралната дейност ги довежда до определена степен; след това ги използува.
Целият човешки организъм е проникнат от полутечното вещество, в което царува астрално ориентираната дейност.
Тази дейност се проявява в отделяния, които в организма намират тяхното използуване за негово то формиране в посоката на неговите по-висши членове. Едно така насочено отделяне имаме в произведенията на жлезите, които играят тяхната роля в икономията на дейността на организма. След това наред с тези отделяния към вътрешността на организма имаме онези, които са същинските отделяния навън. Греши се, когато в тези отделяния навън не се вижда нищо друго, освен онова, което организмът не може да използува от приетите хранителни вещества и затова ги изхвърля. Важното не е това, че организмът отделя веществата навън, а това, че той изпълнява онези дейности, които водят до изхвърляне на определени вещества.
към текста >>
Тази дейност се проявява в отделяния, които в
органи
зма намират тяхното използуване за негово то формиране в посоката на неговите по-висши членове.
Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния организъм. Там се образуват не диференцирани вещества и сили. Тези не диференцирани вещества и сили се явяват навсякъде в тялото като основа за образуване на диференцираните органи. Астралната дейност ги довежда до определена степен; след това ги използува. Целият човешки организъм е проникнат от полутечното вещество, в което царува астрално ориентираната дейност.
Тази дейност се проявява в отделяния, които в организма намират тяхното използуване за негово то формиране в посоката на неговите по-висши членове.
Едно така насочено отделяне имаме в произведенията на жлезите, които играят тяхната роля в икономията на дейността на организма. След това наред с тези отделяния към вътрешността на организма имаме онези, които са същинските отделяния навън. Греши се, когато в тези отделяния навън не се вижда нищо друго, освен онова, което организмът не може да използува от приетите хранителни вещества и затова ги изхвърля. Важното не е това, че организмът отделя веществата навън, а това, че той изпълнява онези дейности, които водят до изхвърляне на определени вещества. В изпълнението на тези дейности се крие нещо, от което организмът се нуждае за своето съществуване.
към текста >>
Едно така насочено отделяне имаме в произведенията на жлезите, които играят тяхната роля в икономията на дейността на
органи
зма.
Там се образуват не диференцирани вещества и сили. Тези не диференцирани вещества и сили се явяват навсякъде в тялото като основа за образуване на диференцираните органи. Астралната дейност ги довежда до определена степен; след това ги използува. Целият човешки организъм е проникнат от полутечното вещество, в което царува астрално ориентираната дейност. Тази дейност се проявява в отделяния, които в организма намират тяхното използуване за негово то формиране в посоката на неговите по-висши членове.
Едно така насочено отделяне имаме в произведенията на жлезите, които играят тяхната роля в икономията на дейността на организма.
След това наред с тези отделяния към вътрешността на организма имаме онези, които са същинските отделяния навън. Греши се, когато в тези отделяния навън не се вижда нищо друго, освен онова, което организмът не може да използува от приетите хранителни вещества и затова ги изхвърля. Важното не е това, че организмът отделя веществата навън, а това, че той изпълнява онези дейности, които водят до изхвърляне на определени вещества. В изпълнението на тези дейности се крие нещо, от което организмът се нуждае за своето съществуване. Тази дейност е също така необходима, както онази, която приема веществата в организма или ги отлага в него.
към текста >>
След това наред с тези отделяния към вътрешността на
органи
зма имаме онези, които са същинските отделяния навън.
Тези не диференцирани вещества и сили се явяват навсякъде в тялото като основа за образуване на диференцираните органи. Астралната дейност ги довежда до определена степен; след това ги използува. Целият човешки организъм е проникнат от полутечното вещество, в което царува астрално ориентираната дейност. Тази дейност се проявява в отделяния, които в организма намират тяхното използуване за негово то формиране в посоката на неговите по-висши членове. Едно така насочено отделяне имаме в произведенията на жлезите, които играят тяхната роля в икономията на дейността на организма.
След това наред с тези отделяния към вътрешността на организма имаме онези, които са същинските отделяния навън.
Греши се, когато в тези отделяния навън не се вижда нищо друго, освен онова, което организмът не може да използува от приетите хранителни вещества и затова ги изхвърля. Важното не е това, че организмът отделя веществата навън, а това, че той изпълнява онези дейности, които водят до изхвърляне на определени вещества. В изпълнението на тези дейности се крие нещо, от което организмът се нуждае за своето съществуване. Тази дейност е също така необходима, както онази, която приема веществата в организма или ги отлага в него. Защото в здравото отношение на двете дейности се състои същността на органическата дейност.
към текста >>
Греши се, когато в тези отделяния навън не се вижда нищо друго, освен онова, което
органи
змът не може да използува от приетите хранителни вещества и затова ги изхвърля.
Астралната дейност ги довежда до определена степен; след това ги използува. Целият човешки организъм е проникнат от полутечното вещество, в което царува астрално ориентираната дейност. Тази дейност се проявява в отделяния, които в организма намират тяхното използуване за негово то формиране в посоката на неговите по-висши членове. Едно така насочено отделяне имаме в произведенията на жлезите, които играят тяхната роля в икономията на дейността на организма. След това наред с тези отделяния към вътрешността на организма имаме онези, които са същинските отделяния навън.
Греши се, когато в тези отделяния навън не се вижда нищо друго, освен онова, което организмът не може да използува от приетите хранителни вещества и затова ги изхвърля.
Важното не е това, че организмът отделя веществата навън, а това, че той изпълнява онези дейности, които водят до изхвърляне на определени вещества. В изпълнението на тези дейности се крие нещо, от което организмът се нуждае за своето съществуване. Тази дейност е също така необходима, както онази, която приема веществата в организма или ги отлага в него. Защото в здравото отношение на двете дейности се състои същността на органическата дейност. Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност.
към текста >>
Важното не е това, че
органи
змът отделя веществата навън, а това, че той изпълнява онези дейности, които водят до изхвърляне на определени вещества.
Целият човешки организъм е проникнат от полутечното вещество, в което царува астрално ориентираната дейност. Тази дейност се проявява в отделяния, които в организма намират тяхното използуване за негово то формиране в посоката на неговите по-висши членове. Едно така насочено отделяне имаме в произведенията на жлезите, които играят тяхната роля в икономията на дейността на организма. След това наред с тези отделяния към вътрешността на организма имаме онези, които са същинските отделяния навън. Греши се, когато в тези отделяния навън не се вижда нищо друго, освен онова, което организмът не може да използува от приетите хранителни вещества и затова ги изхвърля.
Важното не е това, че организмът отделя веществата навън, а това, че той изпълнява онези дейности, които водят до изхвърляне на определени вещества.
В изпълнението на тези дейности се крие нещо, от което организмът се нуждае за своето съществуване. Тази дейност е също така необходима, както онази, която приема веществата в организма или ги отлага в него. Защото в здравото отношение на двете дейности се състои същността на органическата дейност. Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност. И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм.
към текста >>
В изпълнението на тези дейности се крие нещо, от което
органи
змът се нуждае за своето съществуване.
Тази дейност се проявява в отделяния, които в организма намират тяхното използуване за негово то формиране в посоката на неговите по-висши членове. Едно така насочено отделяне имаме в произведенията на жлезите, които играят тяхната роля в икономията на дейността на организма. След това наред с тези отделяния към вътрешността на организма имаме онези, които са същинските отделяния навън. Греши се, когато в тези отделяния навън не се вижда нищо друго, освен онова, което организмът не може да използува от приетите хранителни вещества и затова ги изхвърля. Важното не е това, че организмът отделя веществата навън, а това, че той изпълнява онези дейности, които водят до изхвърляне на определени вещества.
В изпълнението на тези дейности се крие нещо, от което организмът се нуждае за своето съществуване.
Тази дейност е също така необходима, както онази, която приема веществата в организма или ги отлага в него. Защото в здравото отношение на двете дейности се състои същността на органическата дейност. Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност. И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм. И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение.
към текста >>
Тази дейност е също така необходима, както онази, която приема веществата в
органи
зма или ги отлага в него.
Едно така насочено отделяне имаме в произведенията на жлезите, които играят тяхната роля в икономията на дейността на организма. След това наред с тези отделяния към вътрешността на организма имаме онези, които са същинските отделяния навън. Греши се, когато в тези отделяния навън не се вижда нищо друго, освен онова, което организмът не може да използува от приетите хранителни вещества и затова ги изхвърля. Важното не е това, че организмът отделя веществата навън, а това, че той изпълнява онези дейности, които водят до изхвърляне на определени вещества. В изпълнението на тези дейности се крие нещо, от което организмът се нуждае за своето съществуване.
Тази дейност е също така необходима, както онази, която приема веществата в организма или ги отлага в него.
Защото в здравото отношение на двете дейности се състои същността на органическата дейност. Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност. И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм. И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение. Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре.
към текста >>
Защото в здравото отношение на двете дейности се състои същността на
органи
ческата дейност.
След това наред с тези отделяния към вътрешността на организма имаме онези, които са същинските отделяния навън. Греши се, когато в тези отделяния навън не се вижда нищо друго, освен онова, което организмът не може да използува от приетите хранителни вещества и затова ги изхвърля. Важното не е това, че организмът отделя веществата навън, а това, че той изпълнява онези дейности, които водят до изхвърляне на определени вещества. В изпълнението на тези дейности се крие нещо, от което организмът се нуждае за своето съществуване. Тази дейност е също така необходима, както онази, която приема веществата в организма или ги отлага в него.
Защото в здравото отношение на двете дейности се състои същността на органическата дейност.
Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност. И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм. И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение. Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре. И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма.
към текста >>
И ако в изверженията има вещества, които са доведени до не
органи
ческото състояние, тогава в тях също живее азовият
органи
зъм.
Важното не е това, че организмът отделя веществата навън, а това, че той изпълнява онези дейности, които водят до изхвърляне на определени вещества. В изпълнението на тези дейности се крие нещо, от което организмът се нуждае за своето съществуване. Тази дейност е също така необходима, както онази, която приема веществата в организма или ги отлага в него. Защото в здравото отношение на двете дейности се състои същността на органическата дейност. Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност.
И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм.
И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение. Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре. И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма. Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на организма за съня. Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда един такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на организма.
към текста >>
И този живот на азовия
органи
зъм има даже едно особено голямо значение.
В изпълнението на тези дейности се крие нещо, от което организмът се нуждае за своето съществуване. Тази дейност е също така необходима, както онази, която приема веществата в организма или ги отлага в него. Защото в здравото отношение на двете дейности се състои същността на органическата дейност. Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност. И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм.
И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение.
Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре. И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма. Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на организма за съня. Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда един такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на организма.
към текста >>
И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на
органи
зма.
Защото в здравото отношение на двете дейности се състои същността на органическата дейност. Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност. И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм. И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение. Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре.
И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма.
Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на организма за съня. Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда един такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на организма.
към текста >>
Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на
органи
зма за съня.
Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност. И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм. И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение. Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре. И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма.
Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на организма за съня.
Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда един такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на организма.
към текста >>
Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда един такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на
органи
зма.
И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм. И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение. Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре. И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма. Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на организма за съня.
Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда един такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на организма.
към текста >>
21.
13. За същността на боледуването и на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Болка, която се явява навсякъде в
органи
зма, е изживяване на астралното тяло и на Аза.
13. ЗА СЪЩНОСТТА НА БОЛЕДУВАНЕТО И НА ЛЕЧЕНИЕТО
Болка, която се явява навсякъде в организма, е изживяване на астралното тяло и на Аза.
И двете, астралното тяло както и Азът са включени в организма по съответния начин, докато човекът се намира в будно състояние. Настъпи ли сънят, тогава физическото и етерното тяло сами изпълняват органическата дейност Астралното тяло и Азът са отделени от тях. В съня организмът се връща към такива дейност, които се намират в началната точка на неговото развитие, в зародишното и детското време. В будното състояние царуват предимно онези процеси, които се намират в края на това развитие, в остаряването и умирането. В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва.
към текста >>
И двете, астралното тяло както и Азът са включени в
органи
зма по съответния начин, докато човекът се намира в будно състояние.
13. ЗА СЪЩНОСТТА НА БОЛЕДУВАНЕТО И НА ЛЕЧЕНИЕТО Болка, която се явява навсякъде в организма, е изживяване на астралното тяло и на Аза.
И двете, астралното тяло както и Азът са включени в организма по съответния начин, докато човекът се намира в будно състояние.
Настъпи ли сънят, тогава физическото и етерното тяло сами изпълняват органическата дейност Астралното тяло и Азът са отделени от тях. В съня организмът се връща към такива дейност, които се намират в началната точка на неговото развитие, в зародишното и детското време. В будното състояние царуват предимно онези процеси, които се намират в края на това развитие, в остаряването и умирането. В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва. После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота.
към текста >>
Настъпи ли сънят, тогава физическото и етерното тяло сами изпълняват
органи
ческата дейност Астралното тяло и Азът са отделени от тях.
13. ЗА СЪЩНОСТТА НА БОЛЕДУВАНЕТО И НА ЛЕЧЕНИЕТО Болка, която се явява навсякъде в организма, е изживяване на астралното тяло и на Аза. И двете, астралното тяло както и Азът са включени в организма по съответния начин, докато човекът се намира в будно състояние.
Настъпи ли сънят, тогава физическото и етерното тяло сами изпълняват органическата дейност Астралното тяло и Азът са отделени от тях.
В съня организмът се връща към такива дейност, които се намират в началната точка на неговото развитие, в зародишното и детското време. В будното състояние царуват предимно онези процеси, които се намират в края на това развитие, в остаряването и умирането. В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва. После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота. То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота.
към текста >>
В съня
органи
змът се връща към такива дейност, които се намират в началната точка на неговото развитие, в зародишното и детското време.
13. ЗА СЪЩНОСТТА НА БОЛЕДУВАНЕТО И НА ЛЕЧЕНИЕТО Болка, която се явява навсякъде в организма, е изживяване на астралното тяло и на Аза. И двете, астралното тяло както и Азът са включени в организма по съответния начин, докато човекът се намира в будно състояние. Настъпи ли сънят, тогава физическото и етерното тяло сами изпълняват органическата дейност Астралното тяло и Азът са отделени от тях.
В съня организмът се връща към такива дейност, които се намират в началната точка на неговото развитие, в зародишното и детското време.
В будното състояние царуват предимно онези процеси, които се намират в края на това развитие, в остаряването и умирането. В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва. После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота. То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа.
към текста >>
Да вземем например дейността на обмяната на веществата, която се продължава в целия
органи
зъм от процеса на храносмилането.
Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно. Поражда се удоволствие, приятно чувство. Трябва да бъдем само наясно върху факта, че удоволствието надвишаващо определена мярка при будното състояние се превръща обратно в болка, а болката преминава в удоволствие. Ако не се вземе под внимание това, тогава казаното тук може да изглежда в противоречие с казаното по-рано. Един орган се разболява, когато не може да се развие полагащата му се етерна дейност.
Да вземем например дейността на обмяната на веществата, която се продължава в целия организъм от процеса на храносмилането.
Ако произведенията на обмяната на веществата са пренесени навсякъде без остатък в дейността и изграждането на веществата на организма, това е един признак за факта, че етерното тяло работи по подходящия начин. Ако обаче в пътя на обмяната на веществата се отлагат вещества, които не преминават в дейността на организма, тогава етерното тяло е понижено в неговата дейност. Онези физически процеси, които иначе са възбуждани от астралното тяло, обаче служат на организма само в тяхната област и преминават в тази на етерната дейност. По този начин възникват процеси, които дължат тяхното съществувание на преобладаването на астралното тяло. Това са процеси, които имат своето над лежащо място там, където настъпва остаряването, разграждането на организма.
към текста >>
Ако произведенията на обмяната на веществата са пренесени навсякъде без остатък в дейността и изграждането на веществата на
органи
зма, това е един признак за факта, че етерното тяло работи по подходящия начин.
Поражда се удоволствие, приятно чувство. Трябва да бъдем само наясно върху факта, че удоволствието надвишаващо определена мярка при будното състояние се превръща обратно в болка, а болката преминава в удоволствие. Ако не се вземе под внимание това, тогава казаното тук може да изглежда в противоречие с казаното по-рано. Един орган се разболява, когато не може да се развие полагащата му се етерна дейност. Да вземем например дейността на обмяната на веществата, която се продължава в целия организъм от процеса на храносмилането.
Ако произведенията на обмяната на веществата са пренесени навсякъде без остатък в дейността и изграждането на веществата на организма, това е един признак за факта, че етерното тяло работи по подходящия начин.
Ако обаче в пътя на обмяната на веществата се отлагат вещества, които не преминават в дейността на организма, тогава етерното тяло е понижено в неговата дейност. Онези физически процеси, които иначе са възбуждани от астралното тяло, обаче служат на организма само в тяхната област и преминават в тази на етерната дейност. По този начин възникват процеси, които дължат тяхното съществувание на преобладаването на астралното тяло. Това са процеси, които имат своето над лежащо място там, където настъпва остаряването, разграждането на организма. Сега въпросът се касае за това, да бъде възстановена хармонията между етерната и астралната дейност.
към текста >>
Ако обаче в пътя на обмяната на веществата се отлагат вещества, които не преминават в дейността на
органи
зма, тогава етерното тяло е понижено в неговата дейност.
Трябва да бъдем само наясно върху факта, че удоволствието надвишаващо определена мярка при будното състояние се превръща обратно в болка, а болката преминава в удоволствие. Ако не се вземе под внимание това, тогава казаното тук може да изглежда в противоречие с казаното по-рано. Един орган се разболява, когато не може да се развие полагащата му се етерна дейност. Да вземем например дейността на обмяната на веществата, която се продължава в целия организъм от процеса на храносмилането. Ако произведенията на обмяната на веществата са пренесени навсякъде без остатък в дейността и изграждането на веществата на организма, това е един признак за факта, че етерното тяло работи по подходящия начин.
Ако обаче в пътя на обмяната на веществата се отлагат вещества, които не преминават в дейността на организма, тогава етерното тяло е понижено в неговата дейност.
Онези физически процеси, които иначе са възбуждани от астралното тяло, обаче служат на организма само в тяхната област и преминават в тази на етерната дейност. По този начин възникват процеси, които дължат тяхното съществувание на преобладаването на астралното тяло. Това са процеси, които имат своето над лежащо място там, където настъпва остаряването, разграждането на организма. Сега въпросът се касае за това, да бъде възстановена хармонията между етерната и астралната дейност. Етерното тяло трябва да бъде подсилено, астралното тяло разслабено.
към текста >>
Онези физически процеси, които иначе са възбуждани от астралното тяло, обаче служат на
органи
зма само в тяхната област и преминават в тази на етерната дейност.
Ако не се вземе под внимание това, тогава казаното тук може да изглежда в противоречие с казаното по-рано. Един орган се разболява, когато не може да се развие полагащата му се етерна дейност. Да вземем например дейността на обмяната на веществата, която се продължава в целия организъм от процеса на храносмилането. Ако произведенията на обмяната на веществата са пренесени навсякъде без остатък в дейността и изграждането на веществата на организма, това е един признак за факта, че етерното тяло работи по подходящия начин. Ако обаче в пътя на обмяната на веществата се отлагат вещества, които не преминават в дейността на организма, тогава етерното тяло е понижено в неговата дейност.
Онези физически процеси, които иначе са възбуждани от астралното тяло, обаче служат на организма само в тяхната област и преминават в тази на етерната дейност.
По този начин възникват процеси, които дължат тяхното съществувание на преобладаването на астралното тяло. Това са процеси, които имат своето над лежащо място там, където настъпва остаряването, разграждането на организма. Сега въпросът се касае за това, да бъде възстановена хармонията между етерната и астралната дейност. Етерното тяло трябва да бъде подсилено, астралното тяло разслабено. Това може да стане, като физическите вещества, които етерното тяло преработва, биват доведени в едно състояние, в което те по-лесно се подчиняват на дейността, отколкото това става в болното състояние.
към текста >>
Това са процеси, които имат своето над лежащо място там, където настъпва остаряването, разграждането на
органи
зма.
Да вземем например дейността на обмяната на веществата, която се продължава в целия организъм от процеса на храносмилането. Ако произведенията на обмяната на веществата са пренесени навсякъде без остатък в дейността и изграждането на веществата на организма, това е един признак за факта, че етерното тяло работи по подходящия начин. Ако обаче в пътя на обмяната на веществата се отлагат вещества, които не преминават в дейността на организма, тогава етерното тяло е понижено в неговата дейност. Онези физически процеси, които иначе са възбуждани от астралното тяло, обаче служат на организма само в тяхната област и преминават в тази на етерната дейност. По този начин възникват процеси, които дължат тяхното съществувание на преобладаването на астралното тяло.
Това са процеси, които имат своето над лежащо място там, където настъпва остаряването, разграждането на организма.
Сега въпросът се касае за това, да бъде възстановена хармонията между етерната и астралната дейност. Етерното тяло трябва да бъде подсилено, астралното тяло разслабено. Това може да стане, като физическите вещества, които етерното тяло преработва, биват доведени в едно състояние, в което те по-лесно се подчиняват на дейността, отколкото това става в болното състояние. Също така трябва да бъде внесена сила и в азовия организъм, защото астралното тяло, което е ориентирано животински в неговата дейност, бива повече възпрепятствувано от подсилването на азовия организъм да действува в посока на човешкия организъм отколкото без това подсилване. Пътят, по който тези неща могат да бъдат обхванати чрез познанието, ще бъде намерен, когато се наблюдава, какви действия развива някое вещество върху пътищата на обмяната на веществата.
към текста >>
Също така трябва да бъде внесена сила и в азовия
органи
зъм, защото астралното тяло, което е ориентирано животински в неговата дейност, бива повече възпрепятствувано от подсилването на азовия
органи
зъм да действува в посока на човешкия
органи
зъм отколкото без това подсилване.
По този начин възникват процеси, които дължат тяхното съществувание на преобладаването на астралното тяло. Това са процеси, които имат своето над лежащо място там, където настъпва остаряването, разграждането на организма. Сега въпросът се касае за това, да бъде възстановена хармонията между етерната и астралната дейност. Етерното тяло трябва да бъде подсилено, астралното тяло разслабено. Това може да стане, като физическите вещества, които етерното тяло преработва, биват доведени в едно състояние, в което те по-лесно се подчиняват на дейността, отколкото това става в болното състояние.
Също така трябва да бъде внесена сила и в азовия организъм, защото астралното тяло, което е ориентирано животински в неговата дейност, бива повече възпрепятствувано от подсилването на азовия организъм да действува в посока на човешкия организъм отколкото без това подсилване.
Пътят, по който тези неща могат да бъдат обхванати чрез познанието, ще бъде намерен, когато се наблюдава, какви действия развива някое вещество върху пътищата на обмяната на веществата. Нека вземем сяра та. Тя се съдържа в белтъка. Следователно тя стои на основата на целия процес, който става при приемането на белтъчната храна. Тя преминава от чуждото етерно естество през състоянието на органичното в етерната дейност на човешкия организъм.
към текста >>
Тя преминава от чуждото етерно естество през състоянието на
органи
чното в етерната дейност на човешкия
органи
зъм.
Също така трябва да бъде внесена сила и в азовия организъм, защото астралното тяло, което е ориентирано животински в неговата дейност, бива повече възпрепятствувано от подсилването на азовия организъм да действува в посока на човешкия организъм отколкото без това подсилване. Пътят, по който тези неща могат да бъдат обхванати чрез познанието, ще бъде намерен, когато се наблюдава, какви действия развива някое вещество върху пътищата на обмяната на веществата. Нека вземем сяра та. Тя се съдържа в белтъка. Следователно тя стои на основата на целия процес, който става при приемането на белтъчната храна.
Тя преминава от чуждото етерно естество през състоянието на органичното в етерната дейност на човешкия организъм.
Тя се намира във влакнестото вещество на органите, в мозъка, в ноктите, в косите. Следователно тя преминава през пътищата на обмяната на веществата чак до периферията на организма. С това сярата се оказва като едно вещество, което при приемането на белтъчните вещества играе роля в областта на човешкото етерно тяло. Сега възниква въпросът, дали също сярата има някаква роля при преминаването от областта на етерната дейност в тази на астралното тяло, дали има значение в това преминаване и дали има работа в нещо с азовия организъм. Тя не се съединява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли.
към текста >>
Тя се намира във влакнестото вещество на
органи
те, в мозъка, в ноктите, в косите.
Пътят, по който тези неща могат да бъдат обхванати чрез познанието, ще бъде намерен, когато се наблюдава, какви действия развива някое вещество върху пътищата на обмяната на веществата. Нека вземем сяра та. Тя се съдържа в белтъка. Следователно тя стои на основата на целия процес, който става при приемането на белтъчната храна. Тя преминава от чуждото етерно естество през състоянието на органичното в етерната дейност на човешкия организъм.
Тя се намира във влакнестото вещество на органите, в мозъка, в ноктите, в косите.
Следователно тя преминава през пътищата на обмяната на веществата чак до периферията на организма. С това сярата се оказва като едно вещество, което при приемането на белтъчните вещества играе роля в областта на човешкото етерно тяло. Сега възниква въпросът, дали също сярата има някаква роля при преминаването от областта на етерната дейност в тази на астралното тяло, дали има значение в това преминаване и дали има работа в нещо с азовия организъм. Тя не се съединява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли. В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм.
към текста >>
Следователно тя преминава през пътищата на обмяната на веществата чак до периферията на
органи
зма.
Нека вземем сяра та. Тя се съдържа в белтъка. Следователно тя стои на основата на целия процес, който става при приемането на белтъчната храна. Тя преминава от чуждото етерно естество през състоянието на органичното в етерната дейност на човешкия организъм. Тя се намира във влакнестото вещество на органите, в мозъка, в ноктите, в косите.
Следователно тя преминава през пътищата на обмяната на веществата чак до периферията на организма.
С това сярата се оказва като едно вещество, което при приемането на белтъчните вещества играе роля в областта на човешкото етерно тяло. Сега възниква въпросът, дали също сярата има някаква роля при преминаването от областта на етерната дейност в тази на астралното тяло, дали има значение в това преминаване и дали има работа в нещо с азовия организъм. Тя не се съединява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли. В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм. Следователно сярата не прониква до там.
към текста >>
Сега възниква въпросът, дали също сярата има някаква роля при преминаването от областта на етерната дейност в тази на астралното тяло, дали има значение в това преминаване и дали има работа в нещо с азовия
органи
зъм.
Следователно тя стои на основата на целия процес, който става при приемането на белтъчната храна. Тя преминава от чуждото етерно естество през състоянието на органичното в етерната дейност на човешкия организъм. Тя се намира във влакнестото вещество на органите, в мозъка, в ноктите, в косите. Следователно тя преминава през пътищата на обмяната на веществата чак до периферията на организма. С това сярата се оказва като едно вещество, което при приемането на белтъчните вещества играе роля в областта на човешкото етерно тяло.
Сега възниква въпросът, дали също сярата има някаква роля при преминаването от областта на етерната дейност в тази на астралното тяло, дали има значение в това преминаване и дали има работа в нещо с азовия организъм.
Тя не се съединява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли. В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм. Следователно сярата не прониква до там. Тя развива една дейност в областта на физическото и на етерното тяло. Това проличава и във факта, че повишено внасяне на сяра в организма предизвиква виене на свят, притъпява съзнанието.
към текста >>
Тя не се съединява забележително с внесените в
органи
зма не
органи
чни вещества, за да образува с тях киселини и соли.
Тя преминава от чуждото етерно естество през състоянието на органичното в етерната дейност на човешкия организъм. Тя се намира във влакнестото вещество на органите, в мозъка, в ноктите, в косите. Следователно тя преминава през пътищата на обмяната на веществата чак до периферията на организма. С това сярата се оказва като едно вещество, което при приемането на белтъчните вещества играе роля в областта на човешкото етерно тяло. Сега възниква въпросът, дали също сярата има някаква роля при преминаването от областта на етерната дейност в тази на астралното тяло, дали има значение в това преминаване и дали има работа в нещо с азовия организъм.
Тя не се съединява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли.
В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм. Следователно сярата не прониква до там. Тя развива една дейност в областта на физическото и на етерното тяло. Това проличава и във факта, че повишено внасяне на сяра в организма предизвиква виене на свят, притъпява съзнанието. Също и съня, следователно състоянието на тялото, в което астралното тяло и азовия организъм не действуват като психически същности, става по-интензивен чрез внасянето в него на по-голямо количество сяра.
към текста >>
В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия
органи
зъм.
Тя се намира във влакнестото вещество на органите, в мозъка, в ноктите, в косите. Следователно тя преминава през пътищата на обмяната на веществата чак до периферията на организма. С това сярата се оказва като едно вещество, което при приемането на белтъчните вещества играе роля в областта на човешкото етерно тяло. Сега възниква въпросът, дали също сярата има някаква роля при преминаването от областта на етерната дейност в тази на астралното тяло, дали има значение в това преминаване и дали има работа в нещо с азовия организъм. Тя не се съединява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли.
В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм.
Следователно сярата не прониква до там. Тя развива една дейност в областта на физическото и на етерното тяло. Това проличава и във факта, че повишено внасяне на сяра в организма предизвиква виене на свят, притъпява съзнанието. Също и съня, следователно състоянието на тялото, в което астралното тяло и азовия организъм не действуват като психически същности, става по-интензивен чрез внасянето в него на по-голямо количество сяра. От това може да се види, че сярата, внесена в организма като лечебно средство, прави физическите дейности на организма по-склонни към действието на етерното тяло, отколкото те са в болното състояние.
към текста >>
Това проличава и във факта, че повишено внасяне на сяра в
органи
зма предизвиква виене на свят, притъпява съзнанието.
Сега възниква въпросът, дали също сярата има някаква роля при преминаването от областта на етерната дейност в тази на астралното тяло, дали има значение в това преминаване и дали има работа в нещо с азовия организъм. Тя не се съединява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли. В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм. Следователно сярата не прониква до там. Тя развива една дейност в областта на физическото и на етерното тяло.
Това проличава и във факта, че повишено внасяне на сяра в организма предизвиква виене на свят, притъпява съзнанието.
Също и съня, следователно състоянието на тялото, в което астралното тяло и азовия организъм не действуват като психически същности, става по-интензивен чрез внасянето в него на по-голямо количество сяра. От това може да се види, че сярата, внесена в организма като лечебно средство, прави физическите дейности на организма по-склонни към действието на етерното тяло, отколкото те са в болното състояние. Различно стои работата при фосфора. Той се намира в човешкия организъм като фосфорна киселина или като соли на фосфорната киселина в белтъка, влакнестото вещество, в мозъка, в костите. Той се стреми към неорганичните вещества, които имат тяхното значение в областта на азовия организъм.
към текста >>
Също и съня, следователно състоянието на тялото, в което астралното тяло и азовия
органи
зъм не действуват като психически същности, става по-интензивен чрез внасянето в него на по-голямо количество сяра.
Тя не се съединява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли. В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм. Следователно сярата не прониква до там. Тя развива една дейност в областта на физическото и на етерното тяло. Това проличава и във факта, че повишено внасяне на сяра в организма предизвиква виене на свят, притъпява съзнанието.
Също и съня, следователно състоянието на тялото, в което астралното тяло и азовия организъм не действуват като психически същности, става по-интензивен чрез внасянето в него на по-голямо количество сяра.
От това може да се види, че сярата, внесена в организма като лечебно средство, прави физическите дейности на организма по-склонни към действието на етерното тяло, отколкото те са в болното състояние. Различно стои работата при фосфора. Той се намира в човешкия организъм като фосфорна киселина или като соли на фосфорната киселина в белтъка, влакнестото вещество, в мозъка, в костите. Той се стреми към неорганичните вещества, които имат тяхното значение в областта на азовия организъм. Той възбужда съзнателната дейност на човека.
към текста >>
От това може да се види, че сярата, внесена в
органи
зма като лечебно средство, прави физическите дейности на
органи
зма по-склонни към действието на етерното тяло, отколкото те са в болното състояние.
В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм. Следователно сярата не прониква до там. Тя развива една дейност в областта на физическото и на етерното тяло. Това проличава и във факта, че повишено внасяне на сяра в организма предизвиква виене на свят, притъпява съзнанието. Също и съня, следователно състоянието на тялото, в което астралното тяло и азовия организъм не действуват като психически същности, става по-интензивен чрез внасянето в него на по-голямо количество сяра.
От това може да се види, че сярата, внесена в организма като лечебно средство, прави физическите дейности на организма по-склонни към действието на етерното тяло, отколкото те са в болното състояние.
Различно стои работата при фосфора. Той се намира в човешкия организъм като фосфорна киселина или като соли на фосфорната киселина в белтъка, влакнестото вещество, в мозъка, в костите. Той се стреми към неорганичните вещества, които имат тяхното значение в областта на азовия организъм. Той възбужда съзнателната дейност на човека. С това обуславя по начина противоположен на сярата съня, а именно след възбуждането на съзнателната дейност; напротив сярата обуславя съня чрез повишение на несъзнателната физическа и етерна дейност.
към текста >>
Той се намира в човешкия
органи
зъм като фосфорна киселина или като соли на фосфорната киселина в белтъка, влакнестото вещество, в мозъка, в костите.
Тя развива една дейност в областта на физическото и на етерното тяло. Това проличава и във факта, че повишено внасяне на сяра в организма предизвиква виене на свят, притъпява съзнанието. Също и съня, следователно състоянието на тялото, в което астралното тяло и азовия организъм не действуват като психически същности, става по-интензивен чрез внасянето в него на по-голямо количество сяра. От това може да се види, че сярата, внесена в организма като лечебно средство, прави физическите дейности на организма по-склонни към действието на етерното тяло, отколкото те са в болното състояние. Различно стои работата при фосфора.
Той се намира в човешкия организъм като фосфорна киселина или като соли на фосфорната киселина в белтъка, влакнестото вещество, в мозъка, в костите.
Той се стреми към неорганичните вещества, които имат тяхното значение в областта на азовия организъм. Той възбужда съзнателната дейност на човека. С това обуславя по начина противоположен на сярата съня, а именно след възбуждането на съзнателната дейност; напротив сярата обуславя съня чрез повишение на несъзнателната физическа и етерна дейност. Фосфорът се намира в калциевия фосфат на костите, следователно в онези органи, които са подчинени на азовия организъм, когато този последният си служи с тях са външната механика за движението на тялото, а не когато той действува от вътре, в растежа, в регулирането на обмяната на веществата. Ето защо фосфорът ще действува като лечебно средство, когато болното състояние се състои в прекомерното нарастване на астралната област над азовия организъм и този последният трябва да бъде подсилен, за да бъде подтисната астралната дейност.
към текста >>
Той се стреми към не
органи
чните вещества, които имат тяхното значение в областта на азовия
органи
зъм.
Това проличава и във факта, че повишено внасяне на сяра в организма предизвиква виене на свят, притъпява съзнанието. Също и съня, следователно състоянието на тялото, в което астралното тяло и азовия организъм не действуват като психически същности, става по-интензивен чрез внасянето в него на по-голямо количество сяра. От това може да се види, че сярата, внесена в организма като лечебно средство, прави физическите дейности на организма по-склонни към действието на етерното тяло, отколкото те са в болното състояние. Различно стои работата при фосфора. Той се намира в човешкия организъм като фосфорна киселина или като соли на фосфорната киселина в белтъка, влакнестото вещество, в мозъка, в костите.
Той се стреми към неорганичните вещества, които имат тяхното значение в областта на азовия организъм.
Той възбужда съзнателната дейност на човека. С това обуславя по начина противоположен на сярата съня, а именно след възбуждането на съзнателната дейност; напротив сярата обуславя съня чрез повишение на несъзнателната физическа и етерна дейност. Фосфорът се намира в калциевия фосфат на костите, следователно в онези органи, които са подчинени на азовия организъм, когато този последният си служи с тях са външната механика за движението на тялото, а не когато той действува от вътре, в растежа, в регулирането на обмяната на веществата. Ето защо фосфорът ще действува като лечебно средство, когато болното състояние се състои в прекомерното нарастване на астралната област над азовия организъм и този последният трябва да бъде подсилен, за да бъде подтисната астралната дейност. Нека разгледаме рахитиса.
към текста >>
Фосфорът се намира в калциевия фосфат на костите, следователно в онези
органи
, които са подчинени на азовия
органи
зъм, когато този последният си служи с тях са външната механика за движението на тялото, а не когато той действува от вътре, в растежа, в регулирането на обмяната на веществата.
Различно стои работата при фосфора. Той се намира в човешкия организъм като фосфорна киселина или като соли на фосфорната киселина в белтъка, влакнестото вещество, в мозъка, в костите. Той се стреми към неорганичните вещества, които имат тяхното значение в областта на азовия организъм. Той възбужда съзнателната дейност на човека. С това обуславя по начина противоположен на сярата съня, а именно след възбуждането на съзнателната дейност; напротив сярата обуславя съня чрез повишение на несъзнателната физическа и етерна дейност.
Фосфорът се намира в калциевия фосфат на костите, следователно в онези органи, които са подчинени на азовия организъм, когато този последният си служи с тях са външната механика за движението на тялото, а не когато той действува от вътре, в растежа, в регулирането на обмяната на веществата.
Ето защо фосфорът ще действува като лечебно средство, когато болното състояние се състои в прекомерното нарастване на астралната област над азовия организъм и този последният трябва да бъде подсилен, за да бъде подтисната астралната дейност. Нека разгледаме рахитиса. В предидущите страници бе показано, как това заболяване почива на едно прекомерно разрастване на етерно-астралната дейност и как това води до една недостатъчна дейност на азовия организъм. Ако третираме рахитиса първо със сяра по съответен начин, тогава етерната дейност се засилва спрямо астралната; ако след като е станало това се пристъпи към едно третиране с фосфор, тогава това, което е било подготвено в етерния организъм, бива пренесено в организма на "Аза"; по този начин срещу рахитиса се води борба от две страни. (Известно е, че фосфорното лечение на рахитиса се подлага на съмнение; обаче при досегашните опити за лечение не се е прилагал описаният тук метод.)
към текста >>
Ето защо фосфорът ще действува като лечебно средство, когато болното състояние се състои в прекомерното нарастване на астралната област над азовия
органи
зъм и този последният трябва да бъде подсилен, за да бъде подтисната астралната дейност.
Той се намира в човешкия организъм като фосфорна киселина или като соли на фосфорната киселина в белтъка, влакнестото вещество, в мозъка, в костите. Той се стреми към неорганичните вещества, които имат тяхното значение в областта на азовия организъм. Той възбужда съзнателната дейност на човека. С това обуславя по начина противоположен на сярата съня, а именно след възбуждането на съзнателната дейност; напротив сярата обуславя съня чрез повишение на несъзнателната физическа и етерна дейност. Фосфорът се намира в калциевия фосфат на костите, следователно в онези органи, които са подчинени на азовия организъм, когато този последният си служи с тях са външната механика за движението на тялото, а не когато той действува от вътре, в растежа, в регулирането на обмяната на веществата.
Ето защо фосфорът ще действува като лечебно средство, когато болното състояние се състои в прекомерното нарастване на астралната област над азовия организъм и този последният трябва да бъде подсилен, за да бъде подтисната астралната дейност.
Нека разгледаме рахитиса. В предидущите страници бе показано, как това заболяване почива на едно прекомерно разрастване на етерно-астралната дейност и как това води до една недостатъчна дейност на азовия организъм. Ако третираме рахитиса първо със сяра по съответен начин, тогава етерната дейност се засилва спрямо астралната; ако след като е станало това се пристъпи към едно третиране с фосфор, тогава това, което е било подготвено в етерния организъм, бива пренесено в организма на "Аза"; по този начин срещу рахитиса се води борба от две страни. (Известно е, че фосфорното лечение на рахитиса се подлага на съмнение; обаче при досегашните опити за лечение не се е прилагал описаният тук метод.)
към текста >>
В предидущите страници бе показано, как това заболяване почива на едно прекомерно разрастване на етерно-астралната дейност и как това води до една недостатъчна дейност на азовия
органи
зъм.
Той възбужда съзнателната дейност на човека. С това обуславя по начина противоположен на сярата съня, а именно след възбуждането на съзнателната дейност; напротив сярата обуславя съня чрез повишение на несъзнателната физическа и етерна дейност. Фосфорът се намира в калциевия фосфат на костите, следователно в онези органи, които са подчинени на азовия организъм, когато този последният си служи с тях са външната механика за движението на тялото, а не когато той действува от вътре, в растежа, в регулирането на обмяната на веществата. Ето защо фосфорът ще действува като лечебно средство, когато болното състояние се състои в прекомерното нарастване на астралната област над азовия организъм и този последният трябва да бъде подсилен, за да бъде подтисната астралната дейност. Нека разгледаме рахитиса.
В предидущите страници бе показано, как това заболяване почива на едно прекомерно разрастване на етерно-астралната дейност и как това води до една недостатъчна дейност на азовия организъм.
Ако третираме рахитиса първо със сяра по съответен начин, тогава етерната дейност се засилва спрямо астралната; ако след като е станало това се пристъпи към едно третиране с фосфор, тогава това, което е било подготвено в етерния организъм, бива пренесено в организма на "Аза"; по този начин срещу рахитиса се води борба от две страни. (Известно е, че фосфорното лечение на рахитиса се подлага на съмнение; обаче при досегашните опити за лечение не се е прилагал описаният тук метод.)
към текста >>
Ако третираме рахитиса първо със сяра по съответен начин, тогава етерната дейност се засилва спрямо астралната; ако след като е станало това се пристъпи към едно третиране с фосфор, тогава това, което е било подготвено в етерния
органи
зъм, бива пренесено в
органи
зма на "Аза"; по този начин срещу рахитиса се води борба от две страни.
С това обуславя по начина противоположен на сярата съня, а именно след възбуждането на съзнателната дейност; напротив сярата обуславя съня чрез повишение на несъзнателната физическа и етерна дейност. Фосфорът се намира в калциевия фосфат на костите, следователно в онези органи, които са подчинени на азовия организъм, когато този последният си служи с тях са външната механика за движението на тялото, а не когато той действува от вътре, в растежа, в регулирането на обмяната на веществата. Ето защо фосфорът ще действува като лечебно средство, когато болното състояние се състои в прекомерното нарастване на астралната област над азовия организъм и този последният трябва да бъде подсилен, за да бъде подтисната астралната дейност. Нека разгледаме рахитиса. В предидущите страници бе показано, как това заболяване почива на едно прекомерно разрастване на етерно-астралната дейност и как това води до една недостатъчна дейност на азовия организъм.
Ако третираме рахитиса първо със сяра по съответен начин, тогава етерната дейност се засилва спрямо астралната; ако след като е станало това се пристъпи към едно третиране с фосфор, тогава това, което е било подготвено в етерния организъм, бива пренесено в организма на "Аза"; по този начин срещу рахитиса се води борба от две страни.
(Известно е, че фосфорното лечение на рахитиса се подлага на съмнение; обаче при досегашните опити за лечение не се е прилагал описаният тук метод.)
към текста >>
22.
14. За начина на мислене в терапията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Силициевата киселина отнася своите действия чрез пътищата на обмяната на веществата чак до онези части на човешкия
органи
зъм, в който живата материя става нежива.
14. ЗА ТЕРАПЕВТИЧНИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
Силициевата киселина отнася своите действия чрез пътищата на обмяната на веществата чак до онези части на човешкия организъм, в който живата материя става нежива.
Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където формирането намира своя завършек към външната страна на организма. Тя се явява в урината като продукт на отделянето (екскрецията). Силициевата киселина образува физическата основа на азовия организъм. Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят. В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят.
към текста >>
Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където формирането намира своя завършек към външната страна на
органи
зма.
14. ЗА ТЕРАПЕВТИЧНИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ Силициевата киселина отнася своите действия чрез пътищата на обмяната на веществата чак до онези части на човешкия организъм, в който живата материя става нежива.
Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където формирането намира своя завършек към външната страна на организма.
Тя се явява в урината като продукт на отделянето (екскрецията). Силициевата киселина образува физическата основа на азовия организъм. Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят. В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят. В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята.
към текста >>
Силициевата киселина образува физическата основа на азовия
органи
зъм.
14. ЗА ТЕРАПЕВТИЧНИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ Силициевата киселина отнася своите действия чрез пътищата на обмяната на веществата чак до онези части на човешкия организъм, в който живата материя става нежива. Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където формирането намира своя завършек към външната страна на организма. Тя се явява в урината като продукт на отделянето (екскрецията).
Силициевата киселина образува физическата основа на азовия организъм.
Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят. В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят. В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята. Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието. Силициевата киселина има една двойна задача.
към текста >>
Този азов
органи
зъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на
органи
зма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят.
14. ЗА ТЕРАПЕВТИЧНИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ Силициевата киселина отнася своите действия чрез пътищата на обмяната на веществата чак до онези части на човешкия организъм, в който живата материя става нежива. Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където формирането намира своя завършек към външната страна на организма. Тя се явява в урината като продукт на отделянето (екскрецията). Силициевата киселина образува физическата основа на азовия организъм.
Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят.
В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят. В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята. Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието. Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр.
към текста >>
В периферията на
органи
зма, където косите носят силициевата киселина, човешкият
органи
зъм се свързва с несъзнателния външен свят.
Силициевата киселина отнася своите действия чрез пътищата на обмяната на веществата чак до онези части на човешкия организъм, в който живата материя става нежива. Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където формирането намира своя завършек към външната страна на организма. Тя се явява в урината като продукт на отделянето (екскрецията). Силициевата киселина образува физическата основа на азовия организъм. Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят.
В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят.
В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята. Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието. Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр. А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия.
към текста >>
В костите този
органи
зъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята.
Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където формирането намира своя завършек към външната страна на организма. Тя се явява в урината като продукт на отделянето (екскрецията). Силициевата киселина образува физическата основа на азовия организъм. Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят. В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят.
В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята.
Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието. Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр. А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия. В своята младост, на местата, където се намират тъканите предвидени (снабдени) с формиращи сили, човешкият организъм е най-много снабден със силициева киселина.
към текста >>
Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки
органи
зъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието.
Тя се явява в урината като продукт на отделянето (екскрецията). Силициевата киселина образува физическата основа на азовия организъм. Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят. В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят. В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята.
Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието.
Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр. А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия. В своята младост, на местата, където се намират тъканите предвидени (снабдени) с формиращи сили, човешкият организъм е най-много снабден със силициева киселина. От там силициевата киселина разгръща своята дейност към двете гранични области и създава между тях пространството, в което могат да се образуват органите на съзнателния живот.
към текста >>
А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на
органи
зма, така че този
органи
зъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия.
В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят. В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята. Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието. Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр.
А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия.
В своята младост, на местата, където се намират тъканите предвидени (снабдени) с формиращи сили, човешкият организъм е най-много снабден със силициева киселина. От там силициевата киселина разгръща своята дейност към двете гранични области и създава между тях пространството, в което могат да се образуват органите на съзнателния живот. В здравия организъм това са предимно сетивните органи. Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган.
към текста >>
В своята младост, на местата, където се намират тъканите предвидени (снабдени) с формиращи сили, човешкият
органи
зъм е най-много снабден със силициева киселина.
В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята. Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието. Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр. А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия.
В своята младост, на местата, където се намират тъканите предвидени (снабдени) с формиращи сили, човешкият организъм е най-много снабден със силициева киселина.
От там силициевата киселина разгръща своята дейност към двете гранични области и създава между тях пространството, в което могат да се образуват органите на съзнателния живот. В здравия организъм това са предимно сетивните органи. Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието.
към текста >>
От там силициевата киселина разгръща своята дейност към двете гранични области и създава между тях пространството, в което могат да се образуват
органи
те на съзнателния живот.
Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието. Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр. А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия. В своята младост, на местата, където се намират тъканите предвидени (снабдени) с формиращи сили, човешкият организъм е най-много снабден със силициева киселина.
От там силициевата киселина разгръща своята дейност към двете гранични области и създава между тях пространството, в което могат да се образуват органите на съзнателния живот.
В здравия организъм това са предимно сетивните органи. Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган.
към текста >>
В здравия
органи
зъм това са предимно сетивните
органи
.
Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр. А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия. В своята младост, на местата, където се намират тъканите предвидени (снабдени) с формиращи сили, човешкият организъм е най-много снабден със силициева киселина. От там силициевата киселина разгръща своята дейност към двете гранични области и създава между тях пространството, в което могат да се образуват органите на съзнателния живот.
В здравия организъм това са предимно сетивните органи.
Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин.
към текста >>
Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки
органи
зъм.
Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр. А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия. В своята младост, на местата, където се намират тъканите предвидени (снабдени) с формиращи сили, човешкият организъм е най-много снабден със силициева киселина. От там силициевата киселина разгръща своята дейност към двете гранични области и създава между тях пространството, в което могат да се образуват органите на съзнателния живот. В здравия организъм това са предимно сетивните органи.
Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм.
Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина.
към текста >>
Взаимодействието на
органи
те почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган.
А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия. В своята младост, на местата, където се намират тъканите предвидени (снабдени) с формиращи сили, човешкият организъм е най-много снабден със силициева киселина. От там силициевата киселина разгръща своята дейност към двете гранични области и създава между тях пространството, в което могат да се образуват органите на съзнателния живот. В здравия организъм това са предимно сетивните органи. Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм.
Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган.
При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия.
към текста >>
При онези
органи
, които не са в същинското значение сетивни
органи
, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието.
В своята младост, на местата, където се намират тъканите предвидени (снабдени) с формиращи сили, човешкият организъм е най-много снабден със силициева киселина. От там силициевата киселина разгръща своята дейност към двете гранични области и създава между тях пространството, в което могат да се образуват органите на съзнателния живот. В здравия организъм това са предимно сетивните органи. Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган.
При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието.
Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия. Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно.
към текста >>
Всеки орган, освен това, че служи в
органи
зма на тази или онази функция, е също и сетивен орган.
От там силициевата киселина разгръща своята дейност към двете гранични области и създава между тях пространството, в което могат да се образуват органите на съзнателния живот. В здравия организъм това са предимно сетивните органи. Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието.
Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган.
Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия. Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно. За всички излишни количества силициевата киселина астралният организъм, който стои под азовия организъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин.
към текста >>
Но целият човешки
органи
зъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин.
В здравия организъм това са предимно сетивните органи. Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган.
Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин.
Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия. Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно. За всички излишни количества силициевата киселина астралният организъм, който стои под азовия организъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин. Не отделените излишни количества силициева киселина, които азовият организъм не може да обхване, трябва да се отложат в организма като чужди вещества и поради тяхната склонност към формиране, благодарение на което служат по един правилен начин на азовия организъм, да смущават общия организъм.
към текста >>
Можем да говорим именно за един внедрен в общия
органи
зъм специален
органи
зъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на
органи
те и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия.
Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина.
Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия.
Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно. За всички излишни количества силициевата киселина астралният организъм, който стои под азовия организъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин. Не отделените излишни количества силициева киселина, които азовият организъм не може да обхване, трябва да се отложат в организма като чужди вещества и поради тяхната склонност към формиране, благодарение на което служат по един правилен начин на азовия организъм, да смущават общия организъм. Внесеното в организма прекалено голямо количество силициева киселина предизвиква поради това разстройства в стомаха и червата. Задачата на храносмилателната област се състои тогава в това, да отдели това, което напира към едно свръх формиране.
към текста >>
Този специален
органи
зъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в
органи
зма в такива количества, че азовият
органи
зъм може да ги използува напълно.
При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия.
Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно.
За всички излишни количества силициевата киселина астралният организъм, който стои под азовия организъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин. Не отделените излишни количества силициева киселина, които азовият организъм не може да обхване, трябва да се отложат в организма като чужди вещества и поради тяхната склонност към формиране, благодарение на което служат по един правилен начин на азовия организъм, да смущават общия организъм. Внесеното в организма прекалено голямо количество силициева киселина предизвиква поради това разстройства в стомаха и червата. Задачата на храносмилателната област се състои тогава в това, да отдели това, което напира към едно свръх формиране. Там където преобладава и трябва да преобладава течното, се произвежда изсушаване.
към текста >>
За всички излишни количества силициевата киселина астралният
органи
зъм, който стои под азовия
органи
зъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин.
Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия. Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно.
За всички излишни количества силициевата киселина астралният организъм, който стои под азовия организъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин.
Не отделените излишни количества силициева киселина, които азовият организъм не може да обхване, трябва да се отложат в организма като чужди вещества и поради тяхната склонност към формиране, благодарение на което служат по един правилен начин на азовия организъм, да смущават общия организъм. Внесеното в организма прекалено голямо количество силициева киселина предизвиква поради това разстройства в стомаха и червата. Задачата на храносмилателната област се състои тогава в това, да отдели това, което напира към едно свръх формиране. Там където преобладава и трябва да преобладава течното, се произвежда изсушаване. Това се показва най-ясно, когато се получават смущения на душевното равновесие, зад които са очевидни органическите смущения, при изобилно внасяне в организма на силициева киселина.
към текста >>
Не отделените излишни количества силициева киселина, които азовият
органи
зъм не може да обхване, трябва да се отложат в
органи
зма като чужди вещества и поради тяхната склонност към формиране, благодарение на което служат по един правилен начин на азовия
органи
зъм, да смущават общия
органи
зъм.
Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия. Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно. За всички излишни количества силициевата киселина астралният организъм, който стои под азовия организъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин.
Не отделените излишни количества силициева киселина, които азовият организъм не може да обхване, трябва да се отложат в организма като чужди вещества и поради тяхната склонност към формиране, благодарение на което служат по един правилен начин на азовия организъм, да смущават общия организъм.
Внесеното в организма прекалено голямо количество силициева киселина предизвиква поради това разстройства в стомаха и червата. Задачата на храносмилателната област се състои тогава в това, да отдели това, което напира към едно свръх формиране. Там където преобладава и трябва да преобладава течното, се произвежда изсушаване. Това се показва най-ясно, когато се получават смущения на душевното равновесие, зад които са очевидни органическите смущения, при изобилно внасяне в организма на силициева киселина. В този случай човек изпитва чувства на главозамайване, не може да се въздържи от изпадане в сънно състояние, чувствува, че не може да управлява слуховите и зрителните възприятия; даже може да долавя нещо, като че действията на сетивата се заприщват и не могат да се продължат във вътрешността на нервната система.
към текста >>
Внесеното в
органи
зма прекалено голямо количество силициева киселина предизвиква поради това разстройства в стомаха и червата.
Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия. Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно. За всички излишни количества силициевата киселина астралният организъм, който стои под азовия организъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин. Не отделените излишни количества силициева киселина, които азовият организъм не може да обхване, трябва да се отложат в организма като чужди вещества и поради тяхната склонност към формиране, благодарение на което служат по един правилен начин на азовия организъм, да смущават общия организъм.
Внесеното в организма прекалено голямо количество силициева киселина предизвиква поради това разстройства в стомаха и червата.
Задачата на храносмилателната област се състои тогава в това, да отдели това, което напира към едно свръх формиране. Там където преобладава и трябва да преобладава течното, се произвежда изсушаване. Това се показва най-ясно, когато се получават смущения на душевното равновесие, зад които са очевидни органическите смущения, при изобилно внасяне в организма на силициева киселина. В този случай човек изпитва чувства на главозамайване, не може да се въздържи от изпадане в сънно състояние, чувствува, че не може да управлява слуховите и зрителните възприятия; даже може да долавя нещо, като че действията на сетивата се заприщват и не могат да се продължат във вътрешността на нервната система. Всичко това показва, че силициевата киселина се стреми към периферията на тялото, обаче, когато стигне там прекалено изобилно, смущава нормалното формиране чрез една чужда склонност към формиране.
към текста >>
Това се показва най-ясно, когато се получават смущения на душевното равновесие, зад които са очевидни
органи
ческите смущения, при изобилно внасяне в
органи
зма на силициева киселина.
За всички излишни количества силициевата киселина астралният организъм, който стои под азовия организъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин. Не отделените излишни количества силициева киселина, които азовият организъм не може да обхване, трябва да се отложат в организма като чужди вещества и поради тяхната склонност към формиране, благодарение на което служат по един правилен начин на азовия организъм, да смущават общия организъм. Внесеното в организма прекалено голямо количество силициева киселина предизвиква поради това разстройства в стомаха и червата. Задачата на храносмилателната област се състои тогава в това, да отдели това, което напира към едно свръх формиране. Там където преобладава и трябва да преобладава течното, се произвежда изсушаване.
Това се показва най-ясно, когато се получават смущения на душевното равновесие, зад които са очевидни органическите смущения, при изобилно внасяне в организма на силициева киселина.
В този случай човек изпитва чувства на главозамайване, не може да се въздържи от изпадане в сънно състояние, чувствува, че не може да управлява слуховите и зрителните възприятия; даже може да долавя нещо, като че действията на сетивата се заприщват и не могат да се продължат във вътрешността на нервната система. Всичко това показва, че силициевата киселина се стреми към периферията на тялото, обаче, когато стигне там прекалено изобилно, смущава нормалното формиране чрез една чужда склонност към формиране. Смущението се явява също така към вътрешната страна на формирането в неговия завършек. Човек чувствува неспособност да управлява двигателната система, чувствува болки в ставите. Всичко това може да премине след това във възпалителни процеси, които възникват там, където чуждото формира що действие на силициевата киселина се проявява много силно.
към текста >>
Това ни насочва да се досетим, каква лечителна сила може да развие силициевата киселина в човешкия
органи
зъм.
В този случай човек изпитва чувства на главозамайване, не може да се въздържи от изпадане в сънно състояние, чувствува, че не може да управлява слуховите и зрителните възприятия; даже може да долавя нещо, като че действията на сетивата се заприщват и не могат да се продължат във вътрешността на нервната система. Всичко това показва, че силициевата киселина се стреми към периферията на тялото, обаче, когато стигне там прекалено изобилно, смущава нормалното формиране чрез една чужда склонност към формиране. Смущението се явява също така към вътрешната страна на формирането в неговия завършек. Човек чувствува неспособност да управлява двигателната система, чувствува болки в ставите. Всичко това може да премине след това във възпалителни процеси, които възникват там, където чуждото формира що действие на силициевата киселина се проявява много силно.
Това ни насочва да се досетим, каква лечителна сила може да развие силициевата киселина в човешкия организъм.
Да предположим, че един орган, който не е същински сетивен орган, става свръхчувствителен в неговата несъзнателна възприемателна способност за намиращите се вън от него части на организма. Тогава ще забележим, че във функциите на този орган се явява едно смущение. Ако сме в състояние да отнемем свръхчувствителността чрез внасянето в организма на силициева киселина, тогава ще можем да оправим болестното състояние. Ще се касае само за това, да повлияем върху органическата дейност на тялото така, че внасянето на силициева киселина да действува около заболелия орган, а не да повлияем върху целия организъм чрез едно общо действие в смисъла на гореописаното. Чрез комбинирането на силициевата киселина с други средства можем да направим така, че при внасянето в организма силициевата киселина да стигне именно до онзи орган, към който искаме да я насочим, и от там отново да благоприятствуваме нейното изхвърляне (отделяне), без тя да подействува вредно върху други органи.
към текста >>
Да предположим, че един орган, който не е същински сетивен орган, става свръхчувствителен в неговата несъзнателна възприемателна способност за намиращите се вън от него части на
органи
зма.
Всичко това показва, че силициевата киселина се стреми към периферията на тялото, обаче, когато стигне там прекалено изобилно, смущава нормалното формиране чрез една чужда склонност към формиране. Смущението се явява също така към вътрешната страна на формирането в неговия завършек. Човек чувствува неспособност да управлява двигателната система, чувствува болки в ставите. Всичко това може да премине след това във възпалителни процеси, които възникват там, където чуждото формира що действие на силициевата киселина се проявява много силно. Това ни насочва да се досетим, каква лечителна сила може да развие силициевата киселина в човешкия организъм.
Да предположим, че един орган, който не е същински сетивен орган, става свръхчувствителен в неговата несъзнателна възприемателна способност за намиращите се вън от него части на организма.
Тогава ще забележим, че във функциите на този орган се явява едно смущение. Ако сме в състояние да отнемем свръхчувствителността чрез внасянето в организма на силициева киселина, тогава ще можем да оправим болестното състояние. Ще се касае само за това, да повлияем върху органическата дейност на тялото така, че внасянето на силициева киселина да действува около заболелия орган, а не да повлияем върху целия организъм чрез едно общо действие в смисъла на гореописаното. Чрез комбинирането на силициевата киселина с други средства можем да направим така, че при внасянето в организма силициевата киселина да стигне именно до онзи орган, към който искаме да я насочим, и от там отново да благоприятствуваме нейното изхвърляне (отделяне), без тя да подействува вредно върху други органи. Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи.
към текста >>
Ако сме в състояние да отнемем свръхчувствителността чрез внасянето в
органи
зма на силициева киселина, тогава ще можем да оправим болестното състояние.
Човек чувствува неспособност да управлява двигателната система, чувствува болки в ставите. Всичко това може да премине след това във възпалителни процеси, които възникват там, където чуждото формира що действие на силициевата киселина се проявява много силно. Това ни насочва да се досетим, каква лечителна сила може да развие силициевата киселина в човешкия организъм. Да предположим, че един орган, който не е същински сетивен орган, става свръхчувствителен в неговата несъзнателна възприемателна способност за намиращите се вън от него части на организма. Тогава ще забележим, че във функциите на този орган се явява едно смущение.
Ако сме в състояние да отнемем свръхчувствителността чрез внасянето в организма на силициева киселина, тогава ще можем да оправим болестното състояние.
Ще се касае само за това, да повлияем върху органическата дейност на тялото така, че внасянето на силициева киселина да действува около заболелия орган, а не да повлияем върху целия организъм чрез едно общо действие в смисъла на гореописаното. Чрез комбинирането на силициевата киселина с други средства можем да направим така, че при внасянето в организма силициевата киселина да стигне именно до онзи орган, към който искаме да я насочим, и от там отново да благоприятствуваме нейното изхвърляне (отделяне), без тя да подействува вредно върху други органи. Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи. Тогава имаме работа с едно натрупване на действието на силициевата киселина в периферията на органа. Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия организъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство.
към текста >>
Ще се касае само за това, да повлияем върху
органи
ческата дейност на тялото така, че внасянето на силициева киселина да действува около заболелия орган, а не да повлияем върху целия
органи
зъм чрез едно общо действие в смисъла на гореописаното.
Всичко това може да премине след това във възпалителни процеси, които възникват там, където чуждото формира що действие на силициевата киселина се проявява много силно. Това ни насочва да се досетим, каква лечителна сила може да развие силициевата киселина в човешкия организъм. Да предположим, че един орган, който не е същински сетивен орган, става свръхчувствителен в неговата несъзнателна възприемателна способност за намиращите се вън от него части на организма. Тогава ще забележим, че във функциите на този орган се явява едно смущение. Ако сме в състояние да отнемем свръхчувствителността чрез внасянето в организма на силициева киселина, тогава ще можем да оправим болестното състояние.
Ще се касае само за това, да повлияем върху органическата дейност на тялото така, че внасянето на силициева киселина да действува около заболелия орган, а не да повлияем върху целия организъм чрез едно общо действие в смисъла на гореописаното.
Чрез комбинирането на силициевата киселина с други средства можем да направим така, че при внасянето в организма силициевата киселина да стигне именно до онзи орган, към който искаме да я насочим, и от там отново да благоприятствуваме нейното изхвърляне (отделяне), без тя да подействува вредно върху други органи. Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи. Тогава имаме работа с едно натрупване на действието на силициевата киселина в периферията на органа. Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия организъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство. Първото е за предпочитане, защото по правило натрупването на силициевата киселина на дадено място предизвиква нейна та липса на друго място.
към текста >>
Чрез комбинирането на силициевата киселина с други средства можем да направим така, че при внасянето в
органи
зма силициевата киселина да стигне именно до онзи орган, към който искаме да я насочим, и от там отново да благоприятствуваме нейното изхвърляне (отделяне), без тя да подействува вредно върху други
органи
.
Това ни насочва да се досетим, каква лечителна сила може да развие силициевата киселина в човешкия организъм. Да предположим, че един орган, който не е същински сетивен орган, става свръхчувствителен в неговата несъзнателна възприемателна способност за намиращите се вън от него части на организма. Тогава ще забележим, че във функциите на този орган се явява едно смущение. Ако сме в състояние да отнемем свръхчувствителността чрез внасянето в организма на силициева киселина, тогава ще можем да оправим болестното състояние. Ще се касае само за това, да повлияем върху органическата дейност на тялото така, че внасянето на силициева киселина да действува около заболелия орган, а не да повлияем върху целия организъм чрез едно общо действие в смисъла на гореописаното.
Чрез комбинирането на силициевата киселина с други средства можем да направим така, че при внасянето в организма силициевата киселина да стигне именно до онзи орган, към който искаме да я насочим, и от там отново да благоприятствуваме нейното изхвърляне (отделяне), без тя да подействува вредно върху други органи.
Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи. Тогава имаме работа с едно натрупване на действието на силициевата киселина в периферията на органа. Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия организъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство. Първото е за предпочитане, защото по правило натрупването на силициевата киселина на дадено място предизвиква нейна та липса на друго място. Разпределението на локализираното действие на силициевата киселина върху целия организъм можем да произведем например чрез едно лечение със сяра.
към текста >>
Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други
органи
.
Да предположим, че един орган, който не е същински сетивен орган, става свръхчувствителен в неговата несъзнателна възприемателна способност за намиращите се вън от него части на организма. Тогава ще забележим, че във функциите на този орган се явява едно смущение. Ако сме в състояние да отнемем свръхчувствителността чрез внасянето в организма на силициева киселина, тогава ще можем да оправим болестното състояние. Ще се касае само за това, да повлияем върху органическата дейност на тялото така, че внасянето на силициева киселина да действува около заболелия орган, а не да повлияем върху целия организъм чрез едно общо действие в смисъла на гореописаното. Чрез комбинирането на силициевата киселина с други средства можем да направим така, че при внасянето в организма силициевата киселина да стигне именно до онзи орган, към който искаме да я насочим, и от там отново да благоприятствуваме нейното изхвърляне (отделяне), без тя да подействува вредно върху други органи.
Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи.
Тогава имаме работа с едно натрупване на действието на силициевата киселина в периферията на органа. Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия организъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство. Първото е за предпочитане, защото по правило натрупването на силициевата киселина на дадено място предизвиква нейна та липса на друго място. Разпределението на локализираното действие на силициевата киселина върху целия организъм можем да произведем например чрез едно лечение със сяра. Ще разберем защо това е така , когато прочетем за действието на сярата в организма на едно друго място на тази книга.
към текста >>
Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия
органи
зъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство.
Ако сме в състояние да отнемем свръхчувствителността чрез внасянето в организма на силициева киселина, тогава ще можем да оправим болестното състояние. Ще се касае само за това, да повлияем върху органическата дейност на тялото така, че внасянето на силициева киселина да действува около заболелия орган, а не да повлияем върху целия организъм чрез едно общо действие в смисъла на гореописаното. Чрез комбинирането на силициевата киселина с други средства можем да направим така, че при внасянето в организма силициевата киселина да стигне именно до онзи орган, към който искаме да я насочим, и от там отново да благоприятствуваме нейното изхвърляне (отделяне), без тя да подействува вредно върху други органи. Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи. Тогава имаме работа с едно натрупване на действието на силициевата киселина в периферията на органа.
Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия организъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство.
Първото е за предпочитане, защото по правило натрупването на силициевата киселина на дадено място предизвиква нейна та липса на друго място. Разпределението на локализираното действие на силициевата киселина върху целия организъм можем да произведем например чрез едно лечение със сяра. Ще разберем защо това е така , когато прочетем за действието на сярата в организма на едно друго място на тази книга.
към текста >>
Разпределението на локализираното действие на силициевата киселина върху целия
органи
зъм можем да произведем например чрез едно лечение със сяра.
Чрез комбинирането на силициевата киселина с други средства можем да направим така, че при внасянето в организма силициевата киселина да стигне именно до онзи орган, към който искаме да я насочим, и от там отново да благоприятствуваме нейното изхвърляне (отделяне), без тя да подействува вредно върху други органи. Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи. Тогава имаме работа с едно натрупване на действието на силициевата киселина в периферията на органа. Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия организъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство. Първото е за предпочитане, защото по правило натрупването на силициевата киселина на дадено място предизвиква нейна та липса на друго място.
Разпределението на локализираното действие на силициевата киселина върху целия организъм можем да произведем например чрез едно лечение със сяра.
Ще разберем защо това е така , когато прочетем за действието на сярата в организма на едно друго място на тази книга.
към текста >>
Ще разберем защо това е така , когато прочетем за действието на сярата в
органи
зма на едно друго място на тази книга.
Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи. Тогава имаме работа с едно натрупване на действието на силициевата киселина в периферията на органа. Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия организъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство. Първото е за предпочитане, защото по правило натрупването на силициевата киселина на дадено място предизвиква нейна та липса на друго място. Разпределението на локализираното действие на силициевата киселина върху целия организъм можем да произведем например чрез едно лечение със сяра.
Ще разберем защо това е така , когато прочетем за действието на сярата в организма на едно друго място на тази книга.
към текста >>
23.
15. Метод на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Защото, за да предизвикаме един процес на лечение, трябва да внесем в
органи
зма веществата, които се разпространяват в него така, че процесът на болестта постепенно да премине в един нормален процес.
15. МЕТОД НА ЛЕЧЕНИЕТО Познаването действията на лечебните средства почива на разбирането на съществуващите в извън човешкия свят развития на сили.
Защото, за да предизвикаме един процес на лечение, трябва да внесем в организма веществата, които се разпространяват в него така, че процесът на болестта постепенно да премине в един нормален процес.
Но същността на болестния процес се състои именно в това, че в организмът става нещо, което не се включва в неговата обща дейност. Такъв един процес има това общо с подобен процес на външната природа. Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване. Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват.
към текста >>
Но същността на болестния процес се състои именно в това, че в
органи
змът става нещо, което не се включва в неговата обща дейност.
15. МЕТОД НА ЛЕЧЕНИЕТО Познаването действията на лечебните средства почива на разбирането на съществуващите в извън човешкия свят развития на сили. Защото, за да предизвикаме един процес на лечение, трябва да внесем в организма веществата, които се разпространяват в него така, че процесът на болестта постепенно да премине в един нормален процес.
Но същността на болестния процес се състои именно в това, че в организмът става нещо, което не се включва в неговата обща дейност.
Такъв един процес има това общо с подобен процес на външната природа. Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване. Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е.
към текста >>
Можем да кажем: когато вътре в
органи
зма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване.
15. МЕТОД НА ЛЕЧЕНИЕТО Познаването действията на лечебните средства почива на разбирането на съществуващите в извън човешкия свят развития на сили. Защото, за да предизвикаме един процес на лечение, трябва да внесем в организма веществата, които се разпространяват в него така, че процесът на болестта постепенно да премине в един нормален процес. Но същността на болестния процес се състои именно в това, че в организмът става нещо, което не се включва в неговата обща дейност. Такъв един процес има това общо с подобен процес на външната природа.
Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване.
Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е. Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм. Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм.
към текста >>
Един такъв процес може да обхване физическия или етерен
органи
зъм.
Познаването действията на лечебните средства почива на разбирането на съществуващите в извън човешкия свят развития на сили. Защото, за да предизвикаме един процес на лечение, трябва да внесем в организма веществата, които се разпространяват в него така, че процесът на болестта постепенно да премине в един нормален процес. Но същността на болестния процес се състои именно в това, че в организмът става нещо, което не се включва в неговата обща дейност. Такъв един процес има това общо с подобен процес на външната природа. Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване.
Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм.
Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е. Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм. Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм. Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий.
към текста >>
В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен
органи
зъм; т.е.
Но същността на болестния процес се състои именно в това, че в организмът става нещо, което не се включва в неговата обща дейност. Такъв един процес има това общо с подобен процес на външната природа. Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване. Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват.
В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е.
Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм. Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм. Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий. Да предположим, че в долната част на тялото настъпват застой, заприщвания. Физическият и етерният организъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло.
към текста >>
Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия
органи
зъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен
органи
зъм.
Такъв един процес има това общо с подобен процес на външната природа. Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване. Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е.
Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм.
Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм. Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий. Да предположим, че в долната част на тялото настъпват застой, заприщвания. Физическият и етерният организъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло. Астралната и азовата дейности трябва да се намесят.
към текста >>
Защото всяко развитие на човешкия
органи
зъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия
органи
зъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния
органи
зъм.
Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване. Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е. Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм.
Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм.
Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий. Да предположим, че в долната част на тялото настъпват застой, заприщвания. Физическият и етерният организъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло. Астралната и азовата дейности трябва да се намесят. Чрез това те отслабват за изпълнението на други задачи в организма.
към текста >>
Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият
органи
зъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий.
Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е. Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм. Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм.
Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий.
Да предположим, че в долната част на тялото настъпват застой, заприщвания. Физическият и етерният организъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло. Астралната и азовата дейности трябва да се намесят. Чрез това те отслабват за изпълнението на други задачи в организма. Те не са там, където би трябвало да бъдат, например във формирането на отиващите в мускулите нерви.
към текста >>
Физическият и етерният
органи
зъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло.
В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е. Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм. Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм. Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий. Да предположим, че в долната част на тялото настъпват застой, заприщвания.
Физическият и етерният организъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло.
Астралната и азовата дейности трябва да се намесят. Чрез това те отслабват за изпълнението на други задачи в организма. Те не са там, където би трябвало да бъдат, например във формирането на отиващите в мускулите нерви. Последствията от това са явления на парализиране в определени части на организма. Касае се за това, да внесем в човешкия организъм такива вещества, които могат да отнемат от астралното тяло и от азовия организъм не полагащата им се дейност.
към текста >>
Чрез това те отслабват за изпълнението на други задачи в
органи
зма.
Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм. Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий. Да предположим, че в долната част на тялото настъпват застой, заприщвания. Физическият и етерният организъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло. Астралната и азовата дейности трябва да се намесят.
Чрез това те отслабват за изпълнението на други задачи в организма.
Те не са там, където би трябвало да бъдат, например във формирането на отиващите в мускулите нерви. Последствията от това са явления на парализиране в определени части на организма. Касае се за това, да внесем в човешкия организъм такива вещества, които могат да отнемат от астралното тяло и от азовия организъм не полагащата им се дейност. Можем да констатираме, че това отнемане може да бъде произведено от процеси, които действуват в образуването на силни етерични масла и организма на растенията и особено в образуването на цветовете. Също вещества, които съдържат фосфор, могат да свършат тази работа.
към текста >>
Последствията от това са явления на парализиране в определени части на
органи
зма.
Да предположим, че в долната част на тялото настъпват застой, заприщвания. Физическият и етерният организъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло. Астралната и азовата дейности трябва да се намесят. Чрез това те отслабват за изпълнението на други задачи в организма. Те не са там, където би трябвало да бъдат, например във формирането на отиващите в мускулите нерви.
Последствията от това са явления на парализиране в определени части на организма.
Касае се за това, да внесем в човешкия организъм такива вещества, които могат да отнемат от астралното тяло и от азовия организъм не полагащата им се дейност. Можем да констатираме, че това отнемане може да бъде произведено от процеси, които действуват в образуването на силни етерични масла и организма на растенията и особено в образуването на цветовете. Също вещества, които съдържат фосфор, могат да свършат тази работа. Трябва само да се погрижим, да смесим фосфора с други вещества, които да имат свойство то да помогнат фосфорът да развие своята дейност в червата, но не в ставащата над червата обмяна на веществата. Ако имаме работа с явленията на възпаление на кожата, тогава астралното тяло и азовият организъм развиват там една анормална дейност.
към текста >>
Касае се за това, да внесем в човешкия
органи
зъм такива вещества, които могат да отнемат от астралното тяло и от азовия
органи
зъм не полагащата им се дейност.
Физическият и етерният организъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло. Астралната и азовата дейности трябва да се намесят. Чрез това те отслабват за изпълнението на други задачи в организма. Те не са там, където би трябвало да бъдат, например във формирането на отиващите в мускулите нерви. Последствията от това са явления на парализиране в определени части на организма.
Касае се за това, да внесем в човешкия организъм такива вещества, които могат да отнемат от астралното тяло и от азовия организъм не полагащата им се дейност.
Можем да констатираме, че това отнемане може да бъде произведено от процеси, които действуват в образуването на силни етерични масла и организма на растенията и особено в образуването на цветовете. Също вещества, които съдържат фосфор, могат да свършат тази работа. Трябва само да се погрижим, да смесим фосфора с други вещества, които да имат свойство то да помогнат фосфорът да развие своята дейност в червата, но не в ставащата над червата обмяна на веществата. Ако имаме работа с явленията на възпаление на кожата, тогава астралното тяло и азовият организъм развиват там една анормална дейност. В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху органи разположени повече към вътрешността.
към текста >>
Можем да констатираме, че това отнемане може да бъде произведено от процеси, които действуват в образуването на силни етерични масла и
органи
зма на растенията и особено в образуването на цветовете.
Астралната и азовата дейности трябва да се намесят. Чрез това те отслабват за изпълнението на други задачи в организма. Те не са там, където би трябвало да бъдат, например във формирането на отиващите в мускулите нерви. Последствията от това са явления на парализиране в определени части на организма. Касае се за това, да внесем в човешкия организъм такива вещества, които могат да отнемат от астралното тяло и от азовия организъм не полагащата им се дейност.
Можем да констатираме, че това отнемане може да бъде произведено от процеси, които действуват в образуването на силни етерични масла и организма на растенията и особено в образуването на цветовете.
Също вещества, които съдържат фосфор, могат да свършат тази работа. Трябва само да се погрижим, да смесим фосфора с други вещества, които да имат свойство то да помогнат фосфорът да развие своята дейност в червата, но не в ставащата над червата обмяна на веществата. Ако имаме работа с явленията на възпаление на кожата, тогава астралното тяло и азовият организъм развиват там една анормална дейност. В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху органи разположени повече към вътрешността. Те намаляват чувствителността на вътрешните органи престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната понижена чувствително ст.
към текста >>
Ако имаме работа с явленията на възпаление на кожата, тогава астралното тяло и азовият
органи
зъм развиват там една анормална дейност.
Последствията от това са явления на парализиране в определени части на организма. Касае се за това, да внесем в човешкия организъм такива вещества, които могат да отнемат от астралното тяло и от азовия организъм не полагащата им се дейност. Можем да констатираме, че това отнемане може да бъде произведено от процеси, които действуват в образуването на силни етерични масла и организма на растенията и особено в образуването на цветовете. Също вещества, които съдържат фосфор, могат да свършат тази работа. Трябва само да се погрижим, да смесим фосфора с други вещества, които да имат свойство то да помогнат фосфорът да развие своята дейност в червата, но не в ставащата над червата обмяна на веществата.
Ако имаме работа с явленията на възпаление на кожата, тогава астралното тяло и азовият организъм развиват там една анормална дейност.
В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху органи разположени повече към вътрешността. Те намаляват чувствителността на вътрешните органи престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната понижена чувствително ст. Чрез това могат да настъпят например анормални състояния в черния дроб. И тогава храносмилането може да бъде повлияно по един неправилен начин. Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени.
към текста >>
В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху
органи
разположени повече към вътрешността.
Касае се за това, да внесем в човешкия организъм такива вещества, които могат да отнемат от астралното тяло и от азовия организъм не полагащата им се дейност. Можем да констатираме, че това отнемане може да бъде произведено от процеси, които действуват в образуването на силни етерични масла и организма на растенията и особено в образуването на цветовете. Също вещества, които съдържат фосфор, могат да свършат тази работа. Трябва само да се погрижим, да смесим фосфора с други вещества, които да имат свойство то да помогнат фосфорът да развие своята дейност в червата, но не в ставащата над червата обмяна на веществата. Ако имаме работа с явленията на възпаление на кожата, тогава астралното тяло и азовият организъм развиват там една анормална дейност.
В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху органи разположени повече към вътрешността.
Те намаляват чувствителността на вътрешните органи престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната понижена чувствително ст. Чрез това могат да настъпят например анормални състояния в черния дроб. И тогава храносмилането може да бъде повлияно по един неправилен начин. Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени. Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение.
към текста >>
Те намаляват чувствителността на вътрешните
органи
престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната понижена чувствително ст.
Можем да констатираме, че това отнемане може да бъде произведено от процеси, които действуват в образуването на силни етерични масла и организма на растенията и особено в образуването на цветовете. Също вещества, които съдържат фосфор, могат да свършат тази работа. Трябва само да се погрижим, да смесим фосфора с други вещества, които да имат свойство то да помогнат фосфорът да развие своята дейност в червата, но не в ставащата над червата обмяна на веществата. Ако имаме работа с явленията на възпаление на кожата, тогава астралното тяло и азовият организъм развиват там една анормална дейност. В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху органи разположени повече към вътрешността.
Те намаляват чувствителността на вътрешните органи престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната понижена чувствително ст.
Чрез това могат да настъпят например анормални състояния в черния дроб. И тогава храносмилането може да бъде повлияно по един неправилен начин. Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени. Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение. Ако се намираме пред болестни състояния, които се проявяват в анормални сърцебиения, тогава една неправилна дейност на астралното тяло се упражнява върху хода на движението на кръвта.
към текста >>
Ако внесем силициева киселина в
органи
зма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия
органи
зъм насочени върху кожата биват разтоварени.
Ако имаме работа с явленията на възпаление на кожата, тогава астралното тяло и азовият организъм развиват там една анормална дейност. В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху органи разположени повече към вътрешността. Те намаляват чувствителността на вътрешните органи престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната понижена чувствително ст. Чрез това могат да настъпят например анормални състояния в черния дроб. И тогава храносмилането може да бъде повлияно по един неправилен начин.
Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени.
Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение. Ако се намираме пред болестни състояния, които се проявяват в анормални сърцебиения, тогава една неправилна дейност на астралното тяло се упражнява върху хода на движението на кръвта. Тази дейност на астралното тяло отслабва тогава за процесите на мозъка. Настъпват епилептични състояния, защото една отслабнала дейност на астралния организъм в организма на главата води до едно напрежение на принадлежащите там етерни сили. Ако внесем в организма смолообразното вещество, което може да се извлече от растението levisticum officinalis (лечебен селим, левущян) под формата на чай, а още по-добре под една преработена в препарат форма, тогава неправилно изразходваната дейност на астралното тяло за кръвообращението се освобождава и настъпва подсилването за организма на мозъка.
към текста >>
Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им
органи
и настъпва един процес на излечение.
В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху органи разположени повече към вътрешността. Те намаляват чувствителността на вътрешните органи престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната понижена чувствително ст. Чрез това могат да настъпят например анормални състояния в черния дроб. И тогава храносмилането може да бъде повлияно по един неправилен начин. Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени.
Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение.
Ако се намираме пред болестни състояния, които се проявяват в анормални сърцебиения, тогава една неправилна дейност на астралното тяло се упражнява върху хода на движението на кръвта. Тази дейност на астралното тяло отслабва тогава за процесите на мозъка. Настъпват епилептични състояния, защото една отслабнала дейност на астралния организъм в организма на главата води до едно напрежение на принадлежащите там етерни сили. Ако внесем в организма смолообразното вещество, което може да се извлече от растението levisticum officinalis (лечебен селим, левущян) под формата на чай, а още по-добре под една преработена в препарат форма, тогава неправилно изразходваната дейност на астралното тяло за кръвообращението се освобождава и настъпва подсилването за организма на мозъка. Във всички тези случаи трябва да установим посоката на действията на болестта чрез една съответна диагноза.
към текста >>
Настъпват епилептични състояния, защото една отслабнала дейност на астралния
органи
зъм в
органи
зма на главата води до едно напрежение на принадлежащите там етерни сили.
И тогава храносмилането може да бъде повлияно по един неправилен начин. Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени. Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение. Ако се намираме пред болестни състояния, които се проявяват в анормални сърцебиения, тогава една неправилна дейност на астралното тяло се упражнява върху хода на движението на кръвта. Тази дейност на астралното тяло отслабва тогава за процесите на мозъка.
Настъпват епилептични състояния, защото една отслабнала дейност на астралния организъм в организма на главата води до едно напрежение на принадлежащите там етерни сили.
Ако внесем в организма смолообразното вещество, което може да се извлече от растението levisticum officinalis (лечебен селим, левущян) под формата на чай, а още по-добре под една преработена в препарат форма, тогава неправилно изразходваната дейност на астралното тяло за кръвообращението се освобождава и настъпва подсилването за организма на мозъка. Във всички тези случаи трябва да установим посоката на действията на болестта чрез една съответна диагноза. Да вземем последния случай. Той може да стои така, че причината да изхожда от едно нарушено взаимодействие между етерното и астралното тяло в кръвообращението. Тогава последствията от това са явления в мозъка.
към текста >>
Ако внесем в
органи
зма смолообразното вещество, което може да се извлече от растението levisticum officinalis (лечебен селим, левущян) под формата на чай, а още по-добре под една преработена в препарат форма, тогава неправилно изразходваната дейност на астралното тяло за кръвообращението се освобождава и настъпва подсилването за
органи
зма на мозъка.
Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени. Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение. Ако се намираме пред болестни състояния, които се проявяват в анормални сърцебиения, тогава една неправилна дейност на астралното тяло се упражнява върху хода на движението на кръвта. Тази дейност на астралното тяло отслабва тогава за процесите на мозъка. Настъпват епилептични състояния, защото една отслабнала дейност на астралния организъм в организма на главата води до едно напрежение на принадлежащите там етерни сили.
Ако внесем в организма смолообразното вещество, което може да се извлече от растението levisticum officinalis (лечебен селим, левущян) под формата на чай, а още по-добре под една преработена в препарат форма, тогава неправилно изразходваната дейност на астралното тяло за кръвообращението се освобождава и настъпва подсилването за организма на мозъка.
Във всички тези случаи трябва да установим посоката на действията на болестта чрез една съответна диагноза. Да вземем последния случай. Той може да стои така, че причината да изхожда от едно нарушено взаимодействие между етерното и астралното тяло в кръвообращението. Тогава последствията от това са явления в мозъка. В този случай с лечението трябва да се постъпи така, както бе описано по-горе.
към текста >>
Тези соли действуват върху етерния
органи
зъм на мозъка така, че предизвикват в него една сила на привличане към астралното тяло.
В този случай с лечението трябва да се постъпи така, както бе описано по-горе. Но положението може да бъде и обратно. Неправилността може да се яви като причина между астралната и етерната дейност в мозъчната система. Тогава последствието е анормалната дейност на сърцето. Тогава в процеса на обмяната на веществата трябва да внесем например соли на сярната киселина.
Тези соли действуват върху етерния организъм на мозъка така, че предизвикват в него една сила на привличане към астралното тяло.
Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната инициатива, сферата на волята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто. Тогава ще бъде вероятно необходимо да бъдат подсилени и подкрепени чрез една медна сол в действието, което те трябва да добият отново върху кръвообращателната система. Ще се забележи, че целият организъм отново влиза в неговата редовна дейност, когато заменим свръхдейността на астралното тяло и на азовия организъм предизвикана чрез физическия и етерния организъм чрез една произведена отвън дейност в съответния орган на тялото. Организмът има тенденцията да изправи своята липса. Ето защо той се възстановява отново, когато изкуствено регулираме някаква неправилност за определено време така, че срещу един вътрешно предизвикан процес водим борба чрез един подобен процес, който произвеждаме от вън.
към текста >>
Ще се забележи, че целият
органи
зъм отново влиза в неговата редовна дейност, когато заменим свръхдейността на астралното тяло и на азовия
органи
зъм предизвикана чрез физическия и етерния
органи
зъм чрез една произведена отвън дейност в съответния орган на тялото.
Тогава последствието е анормалната дейност на сърцето. Тогава в процеса на обмяната на веществата трябва да внесем например соли на сярната киселина. Тези соли действуват върху етерния организъм на мозъка така, че предизвикват в него една сила на привличане към астралното тяло. Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната инициатива, сферата на волята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто. Тогава ще бъде вероятно необходимо да бъдат подсилени и подкрепени чрез една медна сол в действието, което те трябва да добият отново върху кръвообращателната система.
Ще се забележи, че целият организъм отново влиза в неговата редовна дейност, когато заменим свръхдейността на астралното тяло и на азовия организъм предизвикана чрез физическия и етерния организъм чрез една произведена отвън дейност в съответния орган на тялото.
Организмът има тенденцията да изправи своята липса. Ето защо той се възстановява отново, когато изкуствено регулираме някаква неправилност за определено време така, че срещу един вътрешно предизвикан процес водим борба чрез един подобен процес, който произвеждаме от вън.
към текста >>
Органи
змът има тенденцията да изправи своята липса.
Тогава в процеса на обмяната на веществата трябва да внесем например соли на сярната киселина. Тези соли действуват върху етерния организъм на мозъка така, че предизвикват в него една сила на привличане към астралното тяло. Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната инициатива, сферата на волята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто. Тогава ще бъде вероятно необходимо да бъдат подсилени и подкрепени чрез една медна сол в действието, което те трябва да добият отново върху кръвообращателната система. Ще се забележи, че целият организъм отново влиза в неговата редовна дейност, когато заменим свръхдейността на астралното тяло и на азовия организъм предизвикана чрез физическия и етерния организъм чрез една произведена отвън дейност в съответния орган на тялото.
Организмът има тенденцията да изправи своята липса.
Ето защо той се възстановява отново, когато изкуствено регулираме някаква неправилност за определено време така, че срещу един вътрешно предизвикан процес водим борба чрез един подобен процес, който произвеждаме от вън.
към текста >>
24.
16. Познание на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ние трябва да познаваме веществата, употреблението на които като лечебни средства има значение, така, че да можем да преценяваме съдържащите се в тях възможни действия на силите вън от човешкия
органи
зъм и вътре в този
органи
зъм.
16. ПОЗНАНИЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ СРЕДСТВА
Ние трябва да познаваме веществата, употреблението на които като лечебни средства има значение, така, че да можем да преценяваме съдържащите се в тях възможни действия на силите вън от човешкия организъм и вътре в този организъм.
При това ще се касае само до малка степен да имаме предвид възможностите на действие, които са изследвани от обикновената химия, а важно ще бъде да наблюдаваме действията, които се получават от връзката на вътрешното устройство на силите на едно вещество в отношение към силите, които се излъчват от Земята или се влъчват в нея. Нека от тази гледна точка разгледаме например антимоновия (стибиевия) трисулфид. Антимонът (стибият) има силно родство към серните съединения на други метали. Сярата има сбор от свойства, който сбор се запазва непроменен само в относително тесни граници. Той е чувствителна към процесите на природата като затопляне, изгаряне и пр.
към текста >>
Следователно с антимона ние внасяме в
органи
зма нещо, което идва на половина път срещу действието на етерното тяло.
Като се свързва родствено със сярата, антимонът взема участие в това впрягане в етерните действия. Ето защо той лесно може да бъде вкаран в дейността на белтъка в човешкото тяло и да му помогне за едно етерно действие, когато това тяло не може само да превърне едно внесено от вън белтъчно вещество поради някакво болестно състояние така, че това белтъчно вещество да се включи в неговата собствена дейност. Но антимонът показва и други способности. Там, където само има възможност, той се стреми да приеме храстовидна форма. С това той се подрежда по линии, които се стремят да отлетят от Земята и да отидат в областта на силите, които действуват в етера.
Следователно с антимона ние внасяме в организма нещо, което идва на половина път срещу действието на етерното тяло.
Също и това, което става с антимона в процеса кристализирането, показва родство на това вещество с етера. Чрез този процес той става фино влакнест. Но процесът на кристализирането (зайгеруването) е такъв, който започва така да се каже долу физически и горе преминава в етерното. Антимонът се включва в това преминаване. По-нататък антимонът показва, че при нажежаване се окислява, при горенето произвежда един бял дим, който се отлага върху студените тела и създава антимоновите цветя.
към текста >>
За духовното вижда не тези подробности важат само като указания; защото това духовно виждане възприема непосредствено отношение между дейността на Аза и действието на антимона така, че антимоновите процеси, внесени в
органи
зма на човека, действуват както азовия
органи
зъм.
Антимонът се включва в това преминаване. По-нататък антимонът показва, че при нажежаване се окислява, при горенето произвежда един бял дим, който се отлага върху студените тела и създава антимоновите цветя. По-нататък антимонът има определена отбранителна сила против действията на електричеството. Когато третиран по определен начин става електролитен и бива доведен като утайки при катода, катодът експлодира, когато е докоснат с един металически връх. Всичко това показва, че в антимона се съдържа тенденцията да премине леко в етерния елемент в момента, в който съществуват макар и в малка степен условия за това.
За духовното вижда не тези подробности важат само като указания; защото това духовно виждане възприема непосредствено отношение между дейността на Аза и действието на антимона така, че антимоновите процеси, внесени в организма на човека, действуват както азовия организъм.
В човешкия организъм кръвта показва в нейното течение една тенденция да се съсирва. Тази тенденция е онази, която стои под влиянието на азовия организъм и трябва да изпитва своето регулиране чрез този организъм. Кръвта е един органически междинен продукт. Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия организъм, т.е. на азовия организъм.
към текста >>
В човешкия
органи
зъм кръвта показва в нейното течение една тенденция да се съсирва.
По-нататък антимонът показва, че при нажежаване се окислява, при горенето произвежда един бял дим, който се отлага върху студените тела и създава антимоновите цветя. По-нататък антимонът има определена отбранителна сила против действията на електричеството. Когато третиран по определен начин става електролитен и бива доведен като утайки при катода, катодът експлодира, когато е докоснат с един металически връх. Всичко това показва, че в антимона се съдържа тенденцията да премине леко в етерния елемент в момента, в който съществуват макар и в малка степен условия за това. За духовното вижда не тези подробности важат само като указания; защото това духовно виждане възприема непосредствено отношение между дейността на Аза и действието на антимона така, че антимоновите процеси, внесени в организма на човека, действуват както азовия организъм.
В човешкия организъм кръвта показва в нейното течение една тенденция да се съсирва.
Тази тенденция е онази, която стои под влиянието на азовия организъм и трябва да изпитва своето регулиране чрез този организъм. Кръвта е един органически междинен продукт. Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия организъм, т.е. на азовия организъм. То трябва да мине още през процеси, които са включват във формирането на този организъм.
към текста >>
Тази тенденция е онази, която стои под влиянието на азовия
органи
зъм и трябва да изпитва своето регулиране чрез този
органи
зъм.
По-нататък антимонът има определена отбранителна сила против действията на електричеството. Когато третиран по определен начин става електролитен и бива доведен като утайки при катода, катодът експлодира, когато е докоснат с един металически връх. Всичко това показва, че в антимона се съдържа тенденцията да премине леко в етерния елемент в момента, в който съществуват макар и в малка степен условия за това. За духовното вижда не тези подробности важат само като указания; защото това духовно виждане възприема непосредствено отношение между дейността на Аза и действието на антимона така, че антимоновите процеси, внесени в организма на човека, действуват както азовия организъм. В човешкия организъм кръвта показва в нейното течение една тенденция да се съсирва.
Тази тенденция е онази, която стои под влиянието на азовия организъм и трябва да изпитва своето регулиране чрез този организъм.
Кръвта е един органически междинен продукт. Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия организъм, т.е. на азовия организъм. То трябва да мине още през процеси, които са включват във формирането на този организъм. От какво естество са тези процеси, това може да се познае от следното.
към текста >>
Кръвта е един
органи
чески междинен продукт.
Когато третиран по определен начин става електролитен и бива доведен като утайки при катода, катодът експлодира, когато е докоснат с един металически връх. Всичко това показва, че в антимона се съдържа тенденцията да премине леко в етерния елемент в момента, в който съществуват макар и в малка степен условия за това. За духовното вижда не тези подробности важат само като указания; защото това духовно виждане възприема непосредствено отношение между дейността на Аза и действието на антимона така, че антимоновите процеси, внесени в организма на човека, действуват както азовия организъм. В човешкия организъм кръвта показва в нейното течение една тенденция да се съсирва. Тази тенденция е онази, която стои под влиянието на азовия организъм и трябва да изпитва своето регулиране чрез този организъм.
Кръвта е един органически междинен продукт.
Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия организъм, т.е. на азовия организъм. То трябва да мине още през процеси, които са включват във формирането на този организъм. От какво естество са тези процеси, това може да се познае от следното. Когато при отдалечаването от тялото кръвта се съсирва, тя показва, че от само себе си има тенденцията да се съсирва, обаче в човешкия организъм тя е постоянно възпрепятствувана да се съсирва.
към текста >>
Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия
органи
зъм, т.е.
Всичко това показва, че в антимона се съдържа тенденцията да премине леко в етерния елемент в момента, в който съществуват макар и в малка степен условия за това. За духовното вижда не тези подробности важат само като указания; защото това духовно виждане възприема непосредствено отношение между дейността на Аза и действието на антимона така, че антимоновите процеси, внесени в организма на човека, действуват както азовия организъм. В човешкия организъм кръвта показва в нейното течение една тенденция да се съсирва. Тази тенденция е онази, която стои под влиянието на азовия организъм и трябва да изпитва своето регулиране чрез този организъм. Кръвта е един органически междинен продукт.
Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия организъм, т.е.
на азовия организъм. То трябва да мине още през процеси, които са включват във формирането на този организъм. От какво естество са тези процеси, това може да се познае от следното. Когато при отдалечаването от тялото кръвта се съсирва, тя показва, че от само себе си има тенденцията да се съсирва, обаче в човешкия организъм тя е постоянно възпрепятствувана да се съсирва. Това, което възпрепятствува кръвта да се съсири, е силата, чрез която организмът си я присъединява.
към текста >>
на азовия
органи
зъм.
За духовното вижда не тези подробности важат само като указания; защото това духовно виждане възприема непосредствено отношение между дейността на Аза и действието на антимона така, че антимоновите процеси, внесени в организма на човека, действуват както азовия организъм. В човешкия организъм кръвта показва в нейното течение една тенденция да се съсирва. Тази тенденция е онази, която стои под влиянието на азовия организъм и трябва да изпитва своето регулиране чрез този организъм. Кръвта е един органически междинен продукт. Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия организъм, т.е.
на азовия организъм.
То трябва да мине още през процеси, които са включват във формирането на този организъм. От какво естество са тези процеси, това може да се познае от следното. Когато при отдалечаването от тялото кръвта се съсирва, тя показва, че от само себе си има тенденцията да се съсирва, обаче в човешкия организъм тя е постоянно възпрепятствувана да се съсирва. Това, което възпрепятствува кръвта да се съсири, е силата, чрез която организмът си я присъединява. Тя се включва във формирането на тялото чрез формиращите сили, които съществуват в нея преди съсирването.
към текста >>
То трябва да мине още през процеси, които са включват във формирането на този
органи
зъм.
В човешкия организъм кръвта показва в нейното течение една тенденция да се съсирва. Тази тенденция е онази, която стои под влиянието на азовия организъм и трябва да изпитва своето регулиране чрез този организъм. Кръвта е един органически междинен продукт. Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия организъм, т.е. на азовия организъм.
То трябва да мине още през процеси, които са включват във формирането на този организъм.
От какво естество са тези процеси, това може да се познае от следното. Когато при отдалечаването от тялото кръвта се съсирва, тя показва, че от само себе си има тенденцията да се съсирва, обаче в човешкия организъм тя е постоянно възпрепятствувана да се съсирва. Това, което възпрепятствува кръвта да се съсири, е силата, чрез която организмът си я присъединява. Тя се включва във формирането на тялото чрез формиращите сили, които съществуват в нея преди съсирването. Ако би настъпило съсирването, тогава животът би бил поставен в опасност.
към текста >>
Когато при отдалечаването от тялото кръвта се съсирва, тя показва, че от само себе си има тенденцията да се съсирва, обаче в човешкия
органи
зъм тя е постоянно възпрепятствувана да се съсирва.
Кръвта е един органически междинен продукт. Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия организъм, т.е. на азовия организъм. То трябва да мине още през процеси, които са включват във формирането на този организъм. От какво естество са тези процеси, това може да се познае от следното.
Когато при отдалечаването от тялото кръвта се съсирва, тя показва, че от само себе си има тенденцията да се съсирва, обаче в човешкия организъм тя е постоянно възпрепятствувана да се съсирва.
Това, което възпрепятствува кръвта да се съсири, е силата, чрез която организмът си я присъединява. Тя се включва във формирането на тялото чрез формиращите сили, които съществуват в нея преди съсирването. Ако би настъпило съсирването, тогава животът би бил поставен в опасност. Ето защо ако в организма имаме работа с едно болестно състояние, което се състои в една недостатъчност на тези стремящи се към съсирването на кръвта сили, антимонът действува в една или друга форма като лечебно средство. Формирането на организма е главно едно такова превръщане на белтъчното вещество, чрез което това белтъчно вещество идва в едно съвместно действие с минерализиращите сили.
към текста >>
Това, което възпрепятствува кръвта да се съсири, е силата, чрез която
органи
змът си я присъединява.
Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия организъм, т.е. на азовия организъм. То трябва да мине още през процеси, които са включват във формирането на този организъм. От какво естество са тези процеси, това може да се познае от следното. Когато при отдалечаването от тялото кръвта се съсирва, тя показва, че от само себе си има тенденцията да се съсирва, обаче в човешкия организъм тя е постоянно възпрепятствувана да се съсирва.
Това, което възпрепятствува кръвта да се съсири, е силата, чрез която организмът си я присъединява.
Тя се включва във формирането на тялото чрез формиращите сили, които съществуват в нея преди съсирването. Ако би настъпило съсирването, тогава животът би бил поставен в опасност. Ето защо ако в организма имаме работа с едно болестно състояние, което се състои в една недостатъчност на тези стремящи се към съсирването на кръвта сили, антимонът действува в една или друга форма като лечебно средство. Формирането на организма е главно едно такова превръщане на белтъчното вещество, чрез което това белтъчно вещество идва в едно съвместно действие с минерализиращите сили. Такива са например силите съдържащи се в калция.
към текста >>
Ето защо ако в
органи
зма имаме работа с едно болестно състояние, което се състои в една недостатъчност на тези стремящи се към съсирването на кръвта сили, антимонът действува в една или друга форма като лечебно средство.
От какво естество са тези процеси, това може да се познае от следното. Когато при отдалечаването от тялото кръвта се съсирва, тя показва, че от само себе си има тенденцията да се съсирва, обаче в човешкия организъм тя е постоянно възпрепятствувана да се съсирва. Това, което възпрепятствува кръвта да се съсири, е силата, чрез която организмът си я присъединява. Тя се включва във формирането на тялото чрез формиращите сили, които съществуват в нея преди съсирването. Ако би настъпило съсирването, тогава животът би бил поставен в опасност.
Ето защо ако в организма имаме работа с едно болестно състояние, което се състои в една недостатъчност на тези стремящи се към съсирването на кръвта сили, антимонът действува в една или друга форма като лечебно средство.
Формирането на организма е главно едно такова превръщане на белтъчното вещество, чрез което това белтъчно вещество идва в едно съвместно действие с минерализиращите сили. Такива са например силите съдържащи се в калция. Това, което имаме предвид тук, показва нагледно образуването на черупката на мидата. Мидата трябва да се освободи от онова, което се крие в образуването на черупката, за да задържи белтъчното вещество и нейната свойственост. Нещо подобно съществува също при образува не черупката на яйцето.
към текста >>
Формирането на
органи
зма е главно едно такова превръщане на белтъчното вещество, чрез което това белтъчно вещество идва в едно съвместно действие с минерализиращите сили.
Когато при отдалечаването от тялото кръвта се съсирва, тя показва, че от само себе си има тенденцията да се съсирва, обаче в човешкия организъм тя е постоянно възпрепятствувана да се съсирва. Това, което възпрепятствува кръвта да се съсири, е силата, чрез която организмът си я присъединява. Тя се включва във формирането на тялото чрез формиращите сили, които съществуват в нея преди съсирването. Ако би настъпило съсирването, тогава животът би бил поставен в опасност. Ето защо ако в организма имаме работа с едно болестно състояние, което се състои в една недостатъчност на тези стремящи се към съсирването на кръвта сили, антимонът действува в една или друга форма като лечебно средство.
Формирането на организма е главно едно такова превръщане на белтъчното вещество, чрез което това белтъчно вещество идва в едно съвместно действие с минерализиращите сили.
Такива са например силите съдържащи се в калция. Това, което имаме предвид тук, показва нагледно образуването на черупката на мидата. Мидата трябва да се освободи от онова, което се крие в образуването на черупката, за да задържи белтъчното вещество и нейната свойственост. Нещо подобно съществува също при образува не черупката на яйцето. При мидата калциевото вещество бива отделено, за да не бъде включено в действието на белтъка.
към текста >>
В човешкия
органи
зъм това включване трябва да стане.
Такива са например силите съдържащи се в калция. Това, което имаме предвид тук, показва нагледно образуването на черупката на мидата. Мидата трябва да се освободи от онова, което се крие в образуването на черупката, за да задържи белтъчното вещество и нейната свойственост. Нещо подобно съществува също при образува не черупката на яйцето. При мидата калциевото вещество бива отделено, за да не бъде включено в действието на белтъка.
В човешкия организъм това включване трябва да стане.
Чистото действие на белтъка трябва да бъде превърнато в едно такова, в което съдействува това, което може да бъде предизвикано в калциевото вещество чрез азовия организъм като формиращи сили. Това трябва да стане сред образуването на кръвта. Антимонът действува против отделящата калция сила и превежда белтъка, който иска да запази своята форма, в безформеност благодарение на своето родство с етерния елемент. Това безформено състоя ние на белтъка е възприемчиво за влиянието на калциевото вещество или на подобни нему вещества. При тифуса е ясно, че болестното състояние се състои в едно недостатъчно превеждане на белтъчното вещество във формираща способност на кръвното вещество.
към текста >>
Чистото действие на белтъка трябва да бъде превърнато в едно такова, в което съдействува това, което може да бъде предизвикано в калциевото вещество чрез азовия
органи
зъм като формиращи сили.
Това, което имаме предвид тук, показва нагледно образуването на черупката на мидата. Мидата трябва да се освободи от онова, което се крие в образуването на черупката, за да задържи белтъчното вещество и нейната свойственост. Нещо подобно съществува също при образува не черупката на яйцето. При мидата калциевото вещество бива отделено, за да не бъде включено в действието на белтъка. В човешкия организъм това включване трябва да стане.
Чистото действие на белтъка трябва да бъде превърнато в едно такова, в което съдействува това, което може да бъде предизвикано в калциевото вещество чрез азовия организъм като формиращи сили.
Това трябва да стане сред образуването на кръвта. Антимонът действува против отделящата калция сила и превежда белтъка, който иска да запази своята форма, в безформеност благодарение на своето родство с етерния елемент. Това безформено състоя ние на белтъка е възприемчиво за влиянието на калциевото вещество или на подобни нему вещества. При тифуса е ясно, че болестното състояние се състои в едно недостатъчно превеждане на белтъчното вещество във формираща способност на кръвното вещество. Формата на диарията, която се явява, показва, че неспособността за това превръщане започва още от червата.
към текста >>
Тежките увреждания на съзнанието, които се получават, показват, че азовият
органи
зъм е изтласкан от тялото и не може да действува.
Това трябва да стане сред образуването на кръвта. Антимонът действува против отделящата калция сила и превежда белтъка, който иска да запази своята форма, в безформеност благодарение на своето родство с етерния елемент. Това безформено състоя ние на белтъка е възприемчиво за влиянието на калциевото вещество или на подобни нему вещества. При тифуса е ясно, че болестното състояние се състои в едно недостатъчно превеждане на белтъчното вещество във формираща способност на кръвното вещество. Формата на диарията, която се явява, показва, че неспособността за това превръщане започва още от червата.
Тежките увреждания на съзнанието, които се получават, показват, че азовият организъм е изтласкан от тялото и не може да действува.
Причината за това е, че белтъчното вещество не идва до минерализиращите сили, в които може да действува азовият организъм. Едно доказателство за този възглед е също фактът, че изпражненията носят опасност на заразяване. В тях тенденцията за разрушение на формиращите сили се оказа завишена. Ако при тифусните явления приложим антимонови препарати в съответен състав, те се оказват като лечебно средство. Те отнемат на белтъчното вещество неговите собствени сили и го правят склонно да се включи във формиращите силина азовия организъм.
към текста >>
Причината за това е, че белтъчното вещество не идва до минерализиращите сили, в които може да действува азовият
органи
зъм.
Антимонът действува против отделящата калция сила и превежда белтъка, който иска да запази своята форма, в безформеност благодарение на своето родство с етерния елемент. Това безформено състоя ние на белтъка е възприемчиво за влиянието на калциевото вещество или на подобни нему вещества. При тифуса е ясно, че болестното състояние се състои в едно недостатъчно превеждане на белтъчното вещество във формираща способност на кръвното вещество. Формата на диарията, която се явява, показва, че неспособността за това превръщане започва още от червата. Тежките увреждания на съзнанието, които се получават, показват, че азовият организъм е изтласкан от тялото и не може да действува.
Причината за това е, че белтъчното вещество не идва до минерализиращите сили, в които може да действува азовият организъм.
Едно доказателство за този възглед е също фактът, че изпражненията носят опасност на заразяване. В тях тенденцията за разрушение на формиращите сили се оказа завишена. Ако при тифусните явления приложим антимонови препарати в съответен състав, те се оказват като лечебно средство. Те отнемат на белтъчното вещество неговите собствени сили и го правят склонно да се включи във формиращите силина азовия организъм. Естествено, изхождайки от гледищата, които са общоприети в настоящето, ще се каже: такива възгледи, като посочените тук за антимония, не са точни; и против тях ще бъдат посочени точностите на обикновените химически методи.
към текста >>
Те отнемат на белтъчното вещество неговите собствени сили и го правят склонно да се включи във формиращите силина азовия
органи
зъм.
Тежките увреждания на съзнанието, които се получават, показват, че азовият организъм е изтласкан от тялото и не може да действува. Причината за това е, че белтъчното вещество не идва до минерализиращите сили, в които може да действува азовият организъм. Едно доказателство за този възглед е също фактът, че изпражненията носят опасност на заразяване. В тях тенденцията за разрушение на формиращите сили се оказа завишена. Ако при тифусните явления приложим антимонови препарати в съответен състав, те се оказват като лечебно средство.
Те отнемат на белтъчното вещество неговите собствени сили и го правят склонно да се включи във формиращите силина азовия организъм.
Естествено, изхождайки от гледищата, които са общоприети в настоящето, ще се каже: такива възгледи, като посочените тук за антимония, не са точни; и против тях ще бъдат посочени точностите на обикновените химически методи. Обаче за действието в човешкия организъм химическите действия на веществата са толкова малко важни колкото химическият състав на едно багрилно вещество, на една боя за манипулирането на това вещество от живописеца. Без съмнение, живописецът прави добре да знае нещо за химическата изходна точка, обаче как той третира боята при рисуването, това иде от една друга методика. Така е и за лечителя. Този последният може да счита химията като една основа, която означава нещо за него; обаче начинът на действие на веществата в човешкия организъм няма вече нищо общо с този химизъм.
към текста >>
Обаче за действието в човешкия
органи
зъм химическите действия на веществата са толкова малко важни колкото химическият състав на едно багрилно вещество, на една боя за манипулирането на това вещество от живописеца.
Едно доказателство за този възглед е също фактът, че изпражненията носят опасност на заразяване. В тях тенденцията за разрушение на формиращите сили се оказа завишена. Ако при тифусните явления приложим антимонови препарати в съответен състав, те се оказват като лечебно средство. Те отнемат на белтъчното вещество неговите собствени сили и го правят склонно да се включи във формиращите силина азовия организъм. Естествено, изхождайки от гледищата, които са общоприети в настоящето, ще се каже: такива възгледи, като посочените тук за антимония, не са точни; и против тях ще бъдат посочени точностите на обикновените химически методи.
Обаче за действието в човешкия организъм химическите действия на веществата са толкова малко важни колкото химическият състав на едно багрилно вещество, на една боя за манипулирането на това вещество от живописеца.
Без съмнение, живописецът прави добре да знае нещо за химическата изходна точка, обаче как той третира боята при рисуването, това иде от една друга методика. Така е и за лечителя. Този последният може да счита химията като една основа, която означава нещо за него; обаче начинът на действие на веществата в човешкия организъм няма вече нищо общо с този химизъм. Който вижда точността само в това, което химията също и фармацевтичната установява, той унищожава възможността да добие възгледи върху това, което става в организма при процесите на лечение.
към текста >>
Този последният може да счита химията като една основа, която означава нещо за него; обаче начинът на действие на веществата в човешкия
органи
зъм няма вече нищо общо с този химизъм.
Те отнемат на белтъчното вещество неговите собствени сили и го правят склонно да се включи във формиращите силина азовия организъм. Естествено, изхождайки от гледищата, които са общоприети в настоящето, ще се каже: такива възгледи, като посочените тук за антимония, не са точни; и против тях ще бъдат посочени точностите на обикновените химически методи. Обаче за действието в човешкия организъм химическите действия на веществата са толкова малко важни колкото химическият състав на едно багрилно вещество, на една боя за манипулирането на това вещество от живописеца. Без съмнение, живописецът прави добре да знае нещо за химическата изходна точка, обаче как той третира боята при рисуването, това иде от една друга методика. Така е и за лечителя.
Този последният може да счита химията като една основа, която означава нещо за него; обаче начинът на действие на веществата в човешкия организъм няма вече нищо общо с този химизъм.
Който вижда точността само в това, което химията също и фармацевтичната установява, той унищожава възможността да добие възгледи върху това, което става в организма при процесите на лечение.
към текста >>
Който вижда точността само в това, което химията също и фармацевтичната установява, той унищожава възможността да добие възгледи върху това, което става в
органи
зма при процесите на лечение.
Естествено, изхождайки от гледищата, които са общоприети в настоящето, ще се каже: такива възгледи, като посочените тук за антимония, не са точни; и против тях ще бъдат посочени точностите на обикновените химически методи. Обаче за действието в човешкия организъм химическите действия на веществата са толкова малко важни колкото химическият състав на едно багрилно вещество, на една боя за манипулирането на това вещество от живописеца. Без съмнение, живописецът прави добре да знае нещо за химическата изходна точка, обаче как той третира боята при рисуването, това иде от една друга методика. Така е и за лечителя. Този последният може да счита химията като една основа, която означава нещо за него; обаче начинът на действие на веществата в човешкия организъм няма вече нищо общо с този химизъм.
Който вижда точността само в това, което химията също и фармацевтичната установява, той унищожава възможността да добие възгледи върху това, което става в организма при процесите на лечение.
към текста >>
25.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Който иска да съди за действието на лечебните средства, трябва да има поглед за действието на силите, които се получават в човешкия
органи
зъм, когато едно вещество, което вън от този
органи
зъм показва опреде лени действия, е внесено в него по някакъв начин.
17. ПОЗНАВАНЕТО НА ВЕЩЕСТВАТА КАТО ОСНОВА НА ПОЗНАНИЕТО НА ЛЕЧЕБНИТЕ СРЕДСТВА
Който иска да съди за действието на лечебните средства, трябва да има поглед за действието на силите, които се получават в човешкия организъм, когато едно вещество, което вън от този организъм показва опреде лени действия, е внесено в него по някакъв начин.
Един класически пример можем да намерим в мравчената киселина. Тя се намира в тялото на мравките като едно разяждащо, предизвикващо възпаление вещество. Там тя се явява като един продукт на отделянето. Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност. Животът лежи в отделящата дейност.
към текста >>
Животинският
органи
зъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност.
КАТО ОСНОВА НА ПОЗНАНИЕТО НА ЛЕЧЕБНИТЕ СРЕДСТВА Който иска да съди за действието на лечебните средства, трябва да има поглед за действието на силите, които се получават в човешкия организъм, когато едно вещество, което вън от този организъм показва опреде лени действия, е внесено в него по някакъв начин. Един класически пример можем да намерим в мравчената киселина. Тя се намира в тялото на мравките като едно разяждащо, предизвикващо възпаление вещество. Там тя се явява като един продукт на отделянето.
Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност.
Животът лежи в отделящата дейност. Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в организма. Трябва да бъде изхвърлен. Същността на организма лежи в извършването на дейност, а не в неговите вещества. Организмът не е едно съчетание на вещества, а една дейност.
към текста >>
Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в
органи
зма.
Един класически пример можем да намерим в мравчената киселина. Тя се намира в тялото на мравките като едно разяждащо, предизвикващо възпаление вещество. Там тя се явява като един продукт на отделянето. Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност. Животът лежи в отделящата дейност.
Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в организма.
Трябва да бъде изхвърлен. Същността на организма лежи в извършването на дейност, а не в неговите вещества. Организмът не е едно съчетание на вещества, а една дейност. Материята носи в себе си подбудата за дейност. Когато е изгубила тази подбуда, тя няма вече никакво значение за организма.
към текста >>
Същността на
органи
зма лежи в извършването на дейност, а не в неговите вещества.
Там тя се явява като един продукт на отделянето. Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност. Животът лежи в отделящата дейност. Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в организма. Трябва да бъде изхвърлен.
Същността на организма лежи в извършването на дейност, а не в неговите вещества.
Организмът не е едно съчетание на вещества, а една дейност. Материята носи в себе си подбудата за дейност. Когато е изгубила тази подбуда, тя няма вече никакво значение за организма. В човешкия организъм също се ражда мравчена киселина. Обаче там тя има своето значение.
към текста >>
Органи
змът не е едно съчетание на вещества, а една дейност.
Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност. Животът лежи в отделящата дейност. Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в организма. Трябва да бъде изхвърлен. Същността на организма лежи в извършването на дейност, а не в неговите вещества.
Организмът не е едно съчетание на вещества, а една дейност.
Материята носи в себе си подбудата за дейност. Когато е изгубила тази подбуда, тя няма вече никакво значение за организма. В човешкия организъм също се ражда мравчена киселина. Обаче там тя има своето значение. Тя служи на азовия организъм.
към текста >>
Когато е изгубила тази подбуда, тя няма вече никакво значение за
органи
зма.
Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в организма. Трябва да бъде изхвърлен. Същността на организма лежи в извършването на дейност, а не в неговите вещества. Организмът не е едно съчетание на вещества, а една дейност. Материята носи в себе си подбудата за дейност.
Когато е изгубила тази подбуда, тя няма вече никакво значение за организма.
В човешкия организъм също се ражда мравчена киселина. Обаче там тя има своето значение. Тя служи на азовия организъм. Чрез астралното тяло от органическото вещество се отделят части, които имат тенденцията да станат неживи. Азовия организъм се нуждае от този преход на органическото вещество в неживо състояние.
към текста >>
В човешкия
органи
зъм също се ражда мравчена киселина.
Трябва да бъде изхвърлен. Същността на организма лежи в извършването на дейност, а не в неговите вещества. Организмът не е едно съчетание на вещества, а една дейност. Материята носи в себе си подбудата за дейност. Когато е изгубила тази подбуда, тя няма вече никакво значение за организма.
В човешкия организъм също се ражда мравчена киселина.
Обаче там тя има своето значение. Тя служи на азовия организъм. Чрез астралното тяло от органическото вещество се отделят части, които имат тенденцията да станат неживи. Азовия организъм се нуждае от този преход на органическото вещество в неживо състояние. Обаче той се нуждае именно от процеса на преминаването, а не от това, което се ражда след това от прехода.
към текста >>
Тя служи на азовия
органи
зъм.
Организмът не е едно съчетание на вещества, а една дейност. Материята носи в себе си подбудата за дейност. Когато е изгубила тази подбуда, тя няма вече никакво значение за организма. В човешкия организъм също се ражда мравчена киселина. Обаче там тя има своето значение.
Тя служи на азовия организъм.
Чрез астралното тяло от органическото вещество се отделят части, които имат тенденцията да станат неживи. Азовия организъм се нуждае от този преход на органическото вещество в неживо състояние. Обаче той се нуждае именно от процеса на преминаването, а не от това, което се ражда след това от прехода. Когато това, което се развива към неживото състояние, е образувано, то се превръща в бреме вътре в организма. То трябва да бъде или непосредствено изхвърляно, или да бъде разтворено, за да излезе навън.
към текста >>
Чрез астралното тяло от
органи
ческото вещество се отделят части, които имат тенденцията да станат неживи.
Материята носи в себе си подбудата за дейност. Когато е изгубила тази подбуда, тя няма вече никакво значение за организма. В човешкия организъм също се ражда мравчена киселина. Обаче там тя има своето значение. Тя служи на азовия организъм.
Чрез астралното тяло от органическото вещество се отделят части, които имат тенденцията да станат неживи.
Азовия организъм се нуждае от този преход на органическото вещество в неживо състояние. Обаче той се нуждае именно от процеса на преминаването, а не от това, което се ражда след това от прехода. Когато това, което се развива към неживото състояние, е образувано, то се превръща в бреме вътре в организма. То трябва да бъде или непосредствено изхвърляно, или да бъде разтворено, за да излезе навън. Ако обаче за нещо, което трябва да бъде разтворено, това разтваряне не стане, то се натрупва в организма и може да образува основата за подагрени или ревматични състояния.
към текста >>
Азовия
органи
зъм се нуждае от този преход на
органи
ческото вещество в неживо състояние.
Когато е изгубила тази подбуда, тя няма вече никакво значение за организма. В човешкия организъм също се ражда мравчена киселина. Обаче там тя има своето значение. Тя служи на азовия организъм. Чрез астралното тяло от органическото вещество се отделят части, които имат тенденцията да станат неживи.
Азовия организъм се нуждае от този преход на органическото вещество в неживо състояние.
Обаче той се нуждае именно от процеса на преминаването, а не от това, което се ражда след това от прехода. Когато това, което се развива към неживото състояние, е образувано, то се превръща в бреме вътре в организма. То трябва да бъде или непосредствено изхвърляно, или да бъде разтворено, за да излезе навън. Ако обаче за нещо, което трябва да бъде разтворено, това разтваряне не стане, то се натрупва в организма и може да образува основата за подагрени или ревматични състояния. Образуващата се в човешкия организъм мравчена киселина се явява там като разтварящо вещество.
към текста >>
Когато това, което се развива към неживото състояние, е образувано, то се превръща в бреме вътре в
органи
зма.
Обаче там тя има своето значение. Тя служи на азовия организъм. Чрез астралното тяло от органическото вещество се отделят части, които имат тенденцията да станат неживи. Азовия организъм се нуждае от този преход на органическото вещество в неживо състояние. Обаче той се нуждае именно от процеса на преминаването, а не от това, което се ражда след това от прехода.
Когато това, което се развива към неживото състояние, е образувано, то се превръща в бреме вътре в организма.
То трябва да бъде или непосредствено изхвърляно, или да бъде разтворено, за да излезе навън. Ако обаче за нещо, което трябва да бъде разтворено, това разтваряне не стане, то се натрупва в организма и може да образува основата за подагрени или ревматични състояния. Образуващата се в човешкия организъм мравчена киселина се явява там като разтварящо вещество. Когато е произведена в необходимото количество, организмът отстранява по един правилен начин от себе си продуктите стремящи се към неживото състояние. Ако произвеждащата сила е много слаба, възникват подагрените или ревматичните състояния.
към текста >>
Ако обаче за нещо, което трябва да бъде разтворено, това разтваряне не стане, то се натрупва в
органи
зма и може да образува основата за подагрени или ревматични състояния.
Чрез астралното тяло от органическото вещество се отделят части, които имат тенденцията да станат неживи. Азовия организъм се нуждае от този преход на органическото вещество в неживо състояние. Обаче той се нуждае именно от процеса на преминаването, а не от това, което се ражда след това от прехода. Когато това, което се развива към неживото състояние, е образувано, то се превръща в бреме вътре в организма. То трябва да бъде или непосредствено изхвърляно, или да бъде разтворено, за да излезе навън.
Ако обаче за нещо, което трябва да бъде разтворено, това разтваряне не стане, то се натрупва в организма и може да образува основата за подагрени или ревматични състояния.
Образуващата се в човешкия организъм мравчена киселина се явява там като разтварящо вещество. Когато е произведена в необходимото количество, организмът отстранява по един правилен начин от себе си продуктите стремящи се към неживото състояние. Ако произвеждащата сила е много слаба, възникват подагрените или ревматичните състояния. Ако внесем мравчена киселина в организма от вън, ние го подкрепяме, като му даваме това, което сам не може да произведе. Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия организъм сравним едно вещество с друго в неговото продължаващо в организма действие.
към текста >>
Образуващата се в човешкия
органи
зъм мравчена киселина се явява там като разтварящо вещество.
Азовия организъм се нуждае от този преход на органическото вещество в неживо състояние. Обаче той се нуждае именно от процеса на преминаването, а не от това, което се ражда след това от прехода. Когато това, което се развива към неживото състояние, е образувано, то се превръща в бреме вътре в организма. То трябва да бъде или непосредствено изхвърляно, или да бъде разтворено, за да излезе навън. Ако обаче за нещо, което трябва да бъде разтворено, това разтваряне не стане, то се натрупва в организма и може да образува основата за подагрени или ревматични състояния.
Образуващата се в човешкия организъм мравчена киселина се явява там като разтварящо вещество.
Когато е произведена в необходимото количество, организмът отстранява по един правилен начин от себе си продуктите стремящи се към неживото състояние. Ако произвеждащата сила е много слаба, възникват подагрените или ревматичните състояния. Ако внесем мравчена киселина в организма от вън, ние го подкрепяме, като му даваме това, което сам не може да произведе. Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия организъм сравним едно вещество с друго в неговото продължаващо в организма действие. Да вземем оксалната киселина.
към текста >>
Когато е произведена в необходимото количество,
органи
змът отстранява по един правилен начин от себе си продуктите стремящи се към неживото състояние.
Обаче той се нуждае именно от процеса на преминаването, а не от това, което се ражда след това от прехода. Когато това, което се развива към неживото състояние, е образувано, то се превръща в бреме вътре в организма. То трябва да бъде или непосредствено изхвърляно, или да бъде разтворено, за да излезе навън. Ако обаче за нещо, което трябва да бъде разтворено, това разтваряне не стане, то се натрупва в организма и може да образува основата за подагрени или ревматични състояния. Образуващата се в човешкия организъм мравчена киселина се явява там като разтварящо вещество.
Когато е произведена в необходимото количество, организмът отстранява по един правилен начин от себе си продуктите стремящи се към неживото състояние.
Ако произвеждащата сила е много слаба, възникват подагрените или ревматичните състояния. Ако внесем мравчена киселина в организма от вън, ние го подкрепяме, като му даваме това, което сам не може да произведе. Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия организъм сравним едно вещество с друго в неговото продължаващо в организма действие. Да вземем оксалната киселина. При определени условия тя може да премине в мравчена киселина.
към текста >>
Ако внесем мравчена киселина в
органи
зма от вън, ние го подкрепяме, като му даваме това, което сам не може да произведе.
То трябва да бъде или непосредствено изхвърляно, или да бъде разтворено, за да излезе навън. Ако обаче за нещо, което трябва да бъде разтворено, това разтваряне не стане, то се натрупва в организма и може да образува основата за подагрени или ревматични състояния. Образуващата се в човешкия организъм мравчена киселина се явява там като разтварящо вещество. Когато е произведена в необходимото количество, организмът отстранява по един правилен начин от себе си продуктите стремящи се към неживото състояние. Ако произвеждащата сила е много слаба, възникват подагрените или ревматичните състояния.
Ако внесем мравчена киселина в организма от вън, ние го подкрепяме, като му даваме това, което сам не може да произведе.
Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия организъм сравним едно вещество с друго в неговото продължаващо в организма действие. Да вземем оксалната киселина. При определени условия тя може да премине в мравчена киселина. Тази последната представлява в нейните действия една метаморфоза на оксалната киселина. Оксалната киселина се отделя от растенията както мравчената кисели на се отделя от животинските организми.
към текста >>
Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия
органи
зъм сравним едно вещество с друго в неговото продължаващо в
органи
зма действие.
Ако обаче за нещо, което трябва да бъде разтворено, това разтваряне не стане, то се натрупва в организма и може да образува основата за подагрени или ревматични състояния. Образуващата се в човешкия организъм мравчена киселина се явява там като разтварящо вещество. Когато е произведена в необходимото количество, организмът отстранява по един правилен начин от себе си продуктите стремящи се към неживото състояние. Ако произвеждащата сила е много слаба, възникват подагрените или ревматичните състояния. Ако внесем мравчена киселина в организма от вън, ние го подкрепяме, като му даваме това, което сам не може да произведе.
Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия организъм сравним едно вещество с друго в неговото продължаващо в организма действие.
Да вземем оксалната киселина. При определени условия тя може да премине в мравчена киселина. Тази последната представлява в нейните действия една метаморфоза на оксалната киселина. Оксалната киселина се отделя от растенията както мравчената кисели на се отделя от животинските организми. Създаването на оксалната киселина в растителния организъм представлява една дейност, която е аналогична на тази за създаването на мравчената киселина в животинския организъм.
към текста >>
Оксалната киселина се отделя от растенията както мравчената кисели на се отделя от животинските
органи
зми.
Ако внесем мравчена киселина в организма от вън, ние го подкрепяме, като му даваме това, което сам не може да произведе. Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия организъм сравним едно вещество с друго в неговото продължаващо в организма действие. Да вземем оксалната киселина. При определени условия тя може да премине в мравчена киселина. Тази последната представлява в нейните действия една метаморфоза на оксалната киселина.
Оксалната киселина се отделя от растенията както мравчената кисели на се отделя от животинските организми.
Създаването на оксалната киселина в растителния организъм представлява една дейност, която е аналогична на тази за създаването на мравчената киселина в животинския организъм. Това значи, създаването на оксалната киселина отговаря на областта на етерното, а произвежда нето на мравчената киселина на тази на астралното. Заболяванията, които се проявяват в подагрените и ревматични състояния се дължат на една недостатъчна дейност на астралното тяло. Има други състояния, които се представят така, че причините, които при подаграта и ревматизма произхождат от астралния организъм, са пренесени в етерния организъм. Тогава възникват не само задръстване на сили към страната на астралното, които застават като препятствие в пътя на азовия организъм, а възпрепятствуващи действия в етерното, които не могат да бъдат преодолени от астралния организъм.
към текста >>
Създаването на оксалната киселина в растителния
органи
зъм представлява една дейност, която е аналогична на тази за създаването на мравчената киселина в животинския
органи
зъм.
Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия организъм сравним едно вещество с друго в неговото продължаващо в организма действие. Да вземем оксалната киселина. При определени условия тя може да премине в мравчена киселина. Тази последната представлява в нейните действия една метаморфоза на оксалната киселина. Оксалната киселина се отделя от растенията както мравчената кисели на се отделя от животинските организми.
Създаването на оксалната киселина в растителния организъм представлява една дейност, която е аналогична на тази за създаването на мравчената киселина в животинския организъм.
Това значи, създаването на оксалната киселина отговаря на областта на етерното, а произвежда нето на мравчената киселина на тази на астралното. Заболяванията, които се проявяват в подагрените и ревматични състояния се дължат на една недостатъчна дейност на астралното тяло. Има други състояния, които се представят така, че причините, които при подаграта и ревматизма произхождат от астралния организъм, са пренесени в етерния организъм. Тогава възникват не само задръстване на сили към страната на астралното, които застават като препятствие в пътя на азовия организъм, а възпрепятствуващи действия в етерното, които не могат да бъдат преодолени от астралния организъм. Те се проявяват в една ленива дейност на долната част на тялото, в подтискане дейността на черния дроб и далака, в каменно-подобни отлагания на жлъчката и др. подобни.
към текста >>
Има други състояния, които се представят така, че причините, които при подаграта и ревматизма произхождат от астралния
органи
зъм, са пренесени в етерния
органи
зъм.
Тази последната представлява в нейните действия една метаморфоза на оксалната киселина. Оксалната киселина се отделя от растенията както мравчената кисели на се отделя от животинските организми. Създаването на оксалната киселина в растителния организъм представлява една дейност, която е аналогична на тази за създаването на мравчената киселина в животинския организъм. Това значи, създаването на оксалната киселина отговаря на областта на етерното, а произвежда нето на мравчената киселина на тази на астралното. Заболяванията, които се проявяват в подагрените и ревматични състояния се дължат на една недостатъчна дейност на астралното тяло.
Има други състояния, които се представят така, че причините, които при подаграта и ревматизма произхождат от астралния организъм, са пренесени в етерния организъм.
Тогава възникват не само задръстване на сили към страната на астралното, които застават като препятствие в пътя на азовия организъм, а възпрепятствуващи действия в етерното, които не могат да бъдат преодолени от астралния организъм. Те се проявяват в една ленива дейност на долната част на тялото, в подтискане дейността на черния дроб и далака, в каменно-подобни отлагания на жлъчката и др. подобни. Ако при тези случаи внесем в организма оксална киселина, ние подкрепяме по съответния начин етерния организъм в неговата дейност. Чрез оксалната дейност се получава едно засилване на етерното тяло, защото чрез тази киселина силата на азовия организъм се превръща в една такава на астралното тяло, което е подсилено по този начин и действува тогава върху етерното тяло. Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества.
към текста >>
Тогава възникват не само задръстване на сили към страната на астралното, които застават като препятствие в пътя на азовия
органи
зъм, а възпрепятствуващи действия в етерното, които не могат да бъдат преодолени от астралния
органи
зъм.
Оксалната киселина се отделя от растенията както мравчената кисели на се отделя от животинските организми. Създаването на оксалната киселина в растителния организъм представлява една дейност, която е аналогична на тази за създаването на мравчената киселина в животинския организъм. Това значи, създаването на оксалната киселина отговаря на областта на етерното, а произвежда нето на мравчената киселина на тази на астралното. Заболяванията, които се проявяват в подагрените и ревматични състояния се дължат на една недостатъчна дейност на астралното тяло. Има други състояния, които се представят така, че причините, които при подаграта и ревматизма произхождат от астралния организъм, са пренесени в етерния организъм.
Тогава възникват не само задръстване на сили към страната на астралното, които застават като препятствие в пътя на азовия организъм, а възпрепятствуващи действия в етерното, които не могат да бъдат преодолени от астралния организъм.
Те се проявяват в една ленива дейност на долната част на тялото, в подтискане дейността на черния дроб и далака, в каменно-подобни отлагания на жлъчката и др. подобни. Ако при тези случаи внесем в организма оксална киселина, ние подкрепяме по съответния начин етерния организъм в неговата дейност. Чрез оксалната дейност се получава едно засилване на етерното тяло, защото чрез тази киселина силата на азовия организъм се превръща в една такава на астралното тяло, което е подсилено по този начин и действува тогава върху етерното тяло. Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества. Наблюдението може да изходи от растителния живот.
към текста >>
Ако при тези случаи внесем в
органи
зма оксална киселина, ние подкрепяме по съответния начин етерния
органи
зъм в неговата дейност.
Това значи, създаването на оксалната киселина отговаря на областта на етерното, а произвежда нето на мравчената киселина на тази на астралното. Заболяванията, които се проявяват в подагрените и ревматични състояния се дължат на една недостатъчна дейност на астралното тяло. Има други състояния, които се представят така, че причините, които при подаграта и ревматизма произхождат от астралния организъм, са пренесени в етерния организъм. Тогава възникват не само задръстване на сили към страната на астралното, които застават като препятствие в пътя на азовия организъм, а възпрепятствуващи действия в етерното, които не могат да бъдат преодолени от астралния организъм. Те се проявяват в една ленива дейност на долната част на тялото, в подтискане дейността на черния дроб и далака, в каменно-подобни отлагания на жлъчката и др. подобни.
Ако при тези случаи внесем в организма оксална киселина, ние подкрепяме по съответния начин етерния организъм в неговата дейност.
Чрез оксалната дейност се получава едно засилване на етерното тяло, защото чрез тази киселина силата на азовия организъм се превръща в една такава на астралното тяло, което е подсилено по този начин и действува тогава върху етерното тяло. Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества. Наблюдението може да изходи от растителния живот. В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност.
към текста >>
Чрез оксалната дейност се получава едно засилване на етерното тяло, защото чрез тази киселина силата на азовия
органи
зъм се превръща в една такава на астралното тяло, което е подсилено по този начин и действува тогава върху етерното тяло.
Заболяванията, които се проявяват в подагрените и ревматични състояния се дължат на една недостатъчна дейност на астралното тяло. Има други състояния, които се представят така, че причините, които при подаграта и ревматизма произхождат от астралния организъм, са пренесени в етерния организъм. Тогава възникват не само задръстване на сили към страната на астралното, които застават като препятствие в пътя на азовия организъм, а възпрепятствуващи действия в етерното, които не могат да бъдат преодолени от астралния организъм. Те се проявяват в една ленива дейност на долната част на тялото, в подтискане дейността на черния дроб и далака, в каменно-подобни отлагания на жлъчката и др. подобни. Ако при тези случаи внесем в организма оксална киселина, ние подкрепяме по съответния начин етерния организъм в неговата дейност.
Чрез оксалната дейност се получава едно засилване на етерното тяло, защото чрез тази киселина силата на азовия организъм се превръща в една такава на астралното тяло, което е подсилено по този начин и действува тогава върху етерното тяло.
Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества. Наблюдението може да изходи от растителния живот. В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност. В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална.
към текста >>
Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за
органи
зма вещества.
Има други състояния, които се представят така, че причините, които при подаграта и ревматизма произхождат от астралния организъм, са пренесени в етерния организъм. Тогава възникват не само задръстване на сили към страната на астралното, които застават като препятствие в пътя на азовия организъм, а възпрепятствуващи действия в етерното, които не могат да бъдат преодолени от астралния организъм. Те се проявяват в една ленива дейност на долната част на тялото, в подтискане дейността на черния дроб и далака, в каменно-подобни отлагания на жлъчката и др. подобни. Ако при тези случаи внесем в организма оксална киселина, ние подкрепяме по съответния начин етерния организъм в неговата дейност. Чрез оксалната дейност се получава едно засилване на етерното тяло, защото чрез тази киселина силата на азовия организъм се превръща в една такава на астралното тяло, което е подсилено по този начин и действува тогава върху етерното тяло.
Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества.
Наблюдението може да изходи от растителния живот. В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност. В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална. Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт.
към текста >>
В животинско-астралния
органи
зъм тази дейност е преведена в астрална.
Чрез оксалната дейност се получава едно засилване на етерното тяло, защото чрез тази киселина силата на азовия организъм се превръща в една такава на астралното тяло, което е подсилено по този начин и действува тогава върху етерното тяло. Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества. Наблюдението може да изходи от растителния живот. В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност.
В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална.
Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт. На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм. За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм. С лечебните средства взети от растителното царство можем да възстановим нарушеното отношение между етерната и астралната дейност. Обаче с такива средства не можем да се справим, когато в човешкия физически, етерен и астрален организъм е нарушено нещо във връзка с тяхното взаимоотношение към азовия организъм.
към текста >>
Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в
органи
зма растителен продукт.
Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества. Наблюдението може да изходи от растителния живот. В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност. В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална.
Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт.
На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм. За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм. С лечебните средства взети от растителното царство можем да възстановим нарушеното отношение между етерната и астралната дейност. Обаче с такива средства не можем да се справим, когато в човешкия физически, етерен и астрален организъм е нарушено нещо във връзка с тяхното взаимоотношение към азовия организъм. Азовият организъм трябва да насочи своята дейност върху процеси, които имат тенденция да се превърнат в минерални процеси.
към текста >>
На основата на човешкия
органи
зъм лежи животинският
органи
зъм.
Наблюдението може да изходи от растителния живот. В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност. В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална. Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт.
На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм.
За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм. С лечебните средства взети от растителното царство можем да възстановим нарушеното отношение между етерната и астралната дейност. Обаче с такива средства не можем да се справим, когато в човешкия физически, етерен и астрален организъм е нарушено нещо във връзка с тяхното взаимоотношение към азовия организъм. Азовият организъм трябва да насочи своята дейност върху процеси, които имат тенденция да се превърнат в минерални процеси. Ето защо при съответните болестни състояния като лечебни средства могат да се използуват само минерални вещества.
към текста >>
За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския
органи
зъм.
В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност. В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална. Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт. На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм.
За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм.
С лечебните средства взети от растителното царство можем да възстановим нарушеното отношение между етерната и астралната дейност. Обаче с такива средства не можем да се справим, когато в човешкия физически, етерен и астрален организъм е нарушено нещо във връзка с тяхното взаимоотношение към азовия организъм. Азовият организъм трябва да насочи своята дейност върху процеси, които имат тенденция да се превърнат в минерални процеси. Ето защо при съответните болестни състояния като лечебни средства могат да се използуват само минерални вещества. За да познаем лечебното действие на едно минерално вещество, необходимо е да изследваме едно вещество относно това, доколкото се подава на разглеждане.
към текста >>
Обаче с такива средства не можем да се справим, когато в човешкия физически, етерен и астрален
органи
зъм е нарушено нещо във връзка с тяхното взаимоотношение към азовия
органи
зъм.
В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална. Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт. На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм. За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм. С лечебните средства взети от растителното царство можем да възстановим нарушеното отношение между етерната и астралната дейност.
Обаче с такива средства не можем да се справим, когато в човешкия физически, етерен и астрален организъм е нарушено нещо във връзка с тяхното взаимоотношение към азовия организъм.
Азовият организъм трябва да насочи своята дейност върху процеси, които имат тенденция да се превърнат в минерални процеси. Ето защо при съответните болестни състояния като лечебни средства могат да се използуват само минерални вещества. За да познаем лечебното действие на едно минерално вещество, необходимо е да изследваме едно вещество относно това, доколкото се подава на разглеждане. Защото внесеното от вън в организма минерално вещество трябва да бъде разградено там и да бъде съградено в една нова форма чрез собствените органически сили. Лечебното действие трябва да се състои в едно такова разграждане и съграждане.
към текста >>
Азовият
органи
зъм трябва да насочи своята дейност върху процеси, които имат тенденция да се превърнат в минерални процеси.
Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт. На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм. За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм. С лечебните средства взети от растителното царство можем да възстановим нарушеното отношение между етерната и астралната дейност. Обаче с такива средства не можем да се справим, когато в човешкия физически, етерен и астрален организъм е нарушено нещо във връзка с тяхното взаимоотношение към азовия организъм.
Азовият организъм трябва да насочи своята дейност върху процеси, които имат тенденция да се превърнат в минерални процеси.
Ето защо при съответните болестни състояния като лечебни средства могат да се използуват само минерални вещества. За да познаем лечебното действие на едно минерално вещество, необходимо е да изследваме едно вещество относно това, доколкото се подава на разглеждане. Защото внесеното от вън в организма минерално вещество трябва да бъде разградено там и да бъде съградено в една нова форма чрез собствените органически сили. Лечебното действие трябва да се състои в едно такова разграждане и съграждане. И това, което се получава, трябва да бъде в линията, че една недостатъчна собствена дейност на организма е поета от дейността на внесеното лечебно средство.
към текста >>
Защото внесеното от вън в
органи
зма минерално вещество трябва да бъде разградено там и да бъде съградено в една нова форма чрез собствените
органи
чески сили.
С лечебните средства взети от растителното царство можем да възстановим нарушеното отношение между етерната и астралната дейност. Обаче с такива средства не можем да се справим, когато в човешкия физически, етерен и астрален организъм е нарушено нещо във връзка с тяхното взаимоотношение към азовия организъм. Азовият организъм трябва да насочи своята дейност върху процеси, които имат тенденция да се превърнат в минерални процеси. Ето защо при съответните болестни състояния като лечебни средства могат да се използуват само минерални вещества. За да познаем лечебното действие на едно минерално вещество, необходимо е да изследваме едно вещество относно това, доколкото се подава на разглеждане.
Защото внесеното от вън в организма минерално вещество трябва да бъде разградено там и да бъде съградено в една нова форма чрез собствените органически сили.
Лечебното действие трябва да се състои в едно такова разграждане и съграждане. И това, което се получава, трябва да бъде в линията, че една недостатъчна собствена дейност на организма е поета от дейността на внесеното лечебно средство. Да вземем примера на една прекалено силна менструация. При нея е отслабена силата на азовия организъм. Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта.
към текста >>
И това, което се получава, трябва да бъде в линията, че една недостатъчна собствена дейност на
органи
зма е поета от дейността на внесеното лечебно средство.
Азовият организъм трябва да насочи своята дейност върху процеси, които имат тенденция да се превърнат в минерални процеси. Ето защо при съответните болестни състояния като лечебни средства могат да се използуват само минерални вещества. За да познаем лечебното действие на едно минерално вещество, необходимо е да изследваме едно вещество относно това, доколкото се подава на разглеждане. Защото внесеното от вън в организма минерално вещество трябва да бъде разградено там и да бъде съградено в една нова форма чрез собствените органически сили. Лечебното действие трябва да се състои в едно такова разграждане и съграждане.
И това, което се получава, трябва да бъде в линията, че една недостатъчна собствена дейност на организма е поета от дейността на внесеното лечебно средство.
Да вземем примера на една прекалено силна менструация. При нея е отслабена силата на азовия организъм. Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта. От тази сила на азовия организъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в организма. Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно.
към текста >>
При нея е отслабена силата на азовия
органи
зъм.
За да познаем лечебното действие на едно минерално вещество, необходимо е да изследваме едно вещество относно това, доколкото се подава на разглеждане. Защото внесеното от вън в организма минерално вещество трябва да бъде разградено там и да бъде съградено в една нова форма чрез собствените органически сили. Лечебното действие трябва да се състои в едно такова разграждане и съграждане. И това, което се получава, трябва да бъде в линията, че една недостатъчна собствена дейност на организма е поета от дейността на внесеното лечебно средство. Да вземем примера на една прекалено силна менструация.
При нея е отслабена силата на азовия организъм.
Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта. От тази сила на азовия организъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в организма. Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно. Те се изчерпват на половината път. Ние можем да дойдем в тяхна помощ, като внесем в организма калций в някое съединение.
към текста >>
От тази сила на азовия
органи
зъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в
органи
зма.
Лечебното действие трябва да се състои в едно такова разграждане и съграждане. И това, което се получава, трябва да бъде в линията, че една недостатъчна собствена дейност на организма е поета от дейността на внесеното лечебно средство. Да вземем примера на една прекалено силна менструация. При нея е отслабена силата на азовия организъм. Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта.
От тази сила на азовия организъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в организма.
Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно. Те се изчерпват на половината път. Ние можем да дойдем в тяхна помощ, като внесем в организма калций в някое съединение. Калцият взема участие в образуването на кръвта. Той отнема тази дейност от азовия организъм и този последният може да се обърне към абсорбирането на кръвта.
към текста >>
Пътят, в който трябва да вървят силите в
органи
зма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно.
И това, което се получава, трябва да бъде в линията, че една недостатъчна собствена дейност на организма е поета от дейността на внесеното лечебно средство. Да вземем примера на една прекалено силна менструация. При нея е отслабена силата на азовия организъм. Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта. От тази сила на азовия организъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в организма.
Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно.
Те се изчерпват на половината път. Ние можем да дойдем в тяхна помощ, като внесем в организма калций в някое съединение. Калцият взема участие в образуването на кръвта. Той отнема тази дейност от азовия организъм и този последният може да се обърне към абсорбирането на кръвта.
към текста >>
Ние можем да дойдем в тяхна помощ, като внесем в
органи
зма калций в някое съединение.
При нея е отслабена силата на азовия организъм. Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта. От тази сила на азовия организъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в организма. Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно. Те се изчерпват на половината път.
Ние можем да дойдем в тяхна помощ, като внесем в организма калций в някое съединение.
Калцият взема участие в образуването на кръвта. Той отнема тази дейност от азовия организъм и този последният може да се обърне към абсорбирането на кръвта.
към текста >>
Той отнема тази дейност от азовия
органи
зъм и този последният може да се обърне към абсорбирането на кръвта.
От тази сила на азовия организъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в организма. Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно. Те се изчерпват на половината път. Ние можем да дойдем в тяхна помощ, като внесем в организма калций в някое съединение. Калцият взема участие в образуването на кръвта.
Той отнема тази дейност от азовия организъм и този последният може да се обърне към абсорбирането на кръвта.
към текста >>
26.
18. Лечебна евритмия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Всички движения почиват на вътрешната същност на човешкия
органи
зъм.
В областта на нашата терапия една особена роля играе още така наречената "лечебна евритмия". Тя бе създадена от Д-р Рудолф Щайнер като плод на Антропософията първо като едно ново изкуство. Тя е била често пъти описвана от Д-р Рудолф Щайнер като евритмично изкуство и е намерила вече също като изкуство едно широко разпространение. На сцената Евритмията се представя в движещия се човек: обаче тя не е никакво танцово изкуство. Това проличава още във факта, че у човека в движение са предимно мишците и ръцете, човешки групи в движение издигат цялото до една художествено действаща в себе си сценична картина.
Всички движения почиват на вътрешната същност на човешкия организъм.
От този организъм произтича в първите години на човешкия живот говорът. Така както звукът на говора се изтръгва от устройството на човека, също така при едно действително познание на това устройство от човека и от група хора могат да бъдат изведени движения, които са един действителен видим говор или видима песен. При това в тези движения няма нищо произволно, както няма нищо произволно в самия говор. Както в една дума не може да бъде интонирано едно "О" там където принадлежи едно "И", така и в Евритмията за едно "И" или за едно "ДО ДИЕЗ" може да се яви само един еднозначен жест или движение. С това Евритмията е едно действително откровение на човешката природа, което не се развива от нея несъзнателно както в говора или в песента, а което може да бъде развито съзнателно чрез действително познание на човека.
към текста >>
От този
органи
зъм произтича в първите години на човешкия живот говорът.
Тя бе създадена от Д-р Рудолф Щайнер като плод на Антропософията първо като едно ново изкуство. Тя е била често пъти описвана от Д-р Рудолф Щайнер като евритмично изкуство и е намерила вече също като изкуство едно широко разпространение. На сцената Евритмията се представя в движещия се човек: обаче тя не е никакво танцово изкуство. Това проличава още във факта, че у човека в движение са предимно мишците и ръцете, човешки групи в движение издигат цялото до една художествено действаща в себе си сценична картина. Всички движения почиват на вътрешната същност на човешкия организъм.
От този организъм произтича в първите години на човешкия живот говорът.
Така както звукът на говора се изтръгва от устройството на човека, също така при едно действително познание на това устройство от човека и от група хора могат да бъдат изведени движения, които са един действителен видим говор или видима песен. При това в тези движения няма нищо произволно, както няма нищо произволно в самия говор. Както в една дума не може да бъде интонирано едно "О" там където принадлежи едно "И", така и в Евритмията за едно "И" или за едно "ДО ДИЕЗ" може да се яви само един еднозначен жест или движение. С това Евритмията е едно действително откровение на човешката природа, което не се развива от нея несъзнателно както в говора или в песента, а което може да бъде развито съзнателно чрез действително познание на човека. При представлението на сцената имаме движещия се човек или движещите се човешки групи.
към текста >>
Движенията, които се изпълняват по този начин, действуват обратно върху болните
органи
.
Важното при това е, че при обикновената гимнастика се развива само динамиката и статиката на физическото тяло. В Евритмията целият човек, по тяло, душа и дух, се разлива в движение. Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора. Другата страна на Евритмията е лечебната. Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия.
Движенията, които се изпълняват по този начин, действуват обратно върху болните органи.
Ние виждаме, как тук нещо изпълнено външно се продължава навътре в органите, когато движещият се жест е точно приспособен към едно заболяване на органите. Понеже този начин да се действува в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действува в една по-интензивна форма във вътрешността на болния човек отколкото някое друго лечение чрез движение. Поради това обаче лечебната Евритмия не може да бъде работа на непосветени в медицината хора и не трябва да се счита и третира като такава. Евритмистът лечител, който е добре школуван в познанието на човешкия организъм и трябва да бъде такъв, може да работи само във връзка с лекаря. Всяко дилетантство в това отношение може да причини само зло.
към текста >>
Ние виждаме, как тук нещо изпълнено външно се продължава навътре в
органи
те, когато движещият се жест е точно приспособен към едно заболяване на
органи
те.
В Евритмията целият човек, по тяло, душа и дух, се разлива в движение. Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора. Другата страна на Евритмията е лечебната. Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия. Движенията, които се изпълняват по този начин, действуват обратно върху болните органи.
Ние виждаме, как тук нещо изпълнено външно се продължава навътре в органите, когато движещият се жест е точно приспособен към едно заболяване на органите.
Понеже този начин да се действува в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действува в една по-интензивна форма във вътрешността на болния човек отколкото някое друго лечение чрез движение. Поради това обаче лечебната Евритмия не може да бъде работа на непосветени в медицината хора и не трябва да се счита и третира като такава. Евритмистът лечител, който е добре школуван в познанието на човешкия организъм и трябва да бъде такъв, може да работи само във връзка с лекаря. Всяко дилетантство в това отношение може да причини само зло. Лечебно евритмичното действие може да бъде изпълнено само въз основа на една фактическа и обективна диагноза.
към текста >>
Евритмистът лечител, който е добре школуван в познанието на човешкия
органи
зъм и трябва да бъде такъв, може да работи само във връзка с лекаря.
Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия. Движенията, които се изпълняват по този начин, действуват обратно върху болните органи. Ние виждаме, как тук нещо изпълнено външно се продължава навътре в органите, когато движещият се жест е точно приспособен към едно заболяване на органите. Понеже този начин да се действува в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действува в една по-интензивна форма във вътрешността на болния човек отколкото някое друго лечение чрез движение. Поради това обаче лечебната Евритмия не може да бъде работа на непосветени в медицината хора и не трябва да се счита и третира като такава.
Евритмистът лечител, който е добре школуван в познанието на човешкия организъм и трябва да бъде такъв, може да работи само във връзка с лекаря.
Всяко дилетантство в това отношение може да причини само зло. Лечебно евритмичното действие може да бъде изпълнено само въз основа на една фактическа и обективна диагноза. Практическите успехи на лечебната Евритмия са също от такова естество, че те могат да се считат напълно като едно благодатно звено на изложения тук от нас лечебен начин на мислене.
към текста >>
27.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия
органи
зъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга.
19. ХАРАКТЕРНИ СЛУЧАИ НА ЗАБОЛЯВАНЕ В тази глава бихме искали да опишем редица случаи на заболявания изхождайки от практиката на клинично-лечебния Институт в Арлесхайм. Тези случаи ще покажат, как с помощта на познаването на духовния човек можем да се опитаме да добием една решаваща картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи, какво лечебно средство трябва да се приложи. При това на основата стои един възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като един единствен кръгов процес.
Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга.
Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение. Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това. Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем. Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост. Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета.
към текста >>
Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия
органи
зъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал
органи
змът преди това.
В тази глава бихме искали да опишем редица случаи на заболявания изхождайки от практиката на клинично-лечебния Институт в Арлесхайм. Тези случаи ще покажат, как с помощта на познаването на духовния човек можем да се опитаме да добием една решаваща картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи, какво лечебно средство трябва да се приложи. При това на основата стои един възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като един единствен кръгов процес. Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга. Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение.
Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това.
Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем. Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост. Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета. Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества. Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си.
към текста >>
Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия
органи
зъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият
органи
зъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем.
Тези случаи ще покажат, как с помощта на познаването на духовния човек можем да се опитаме да добием една решаваща картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи, какво лечебно средство трябва да се приложи. При това на основата стои един възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като един единствен кръгов процес. Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга. Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение. Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това.
Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем.
Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост. Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета. Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества. Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си. При типичните средства, които се изработват в клинично-лечебния Институт, е намерено именно напълно това устройство.
към текста >>
Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване
органи
змът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества.
Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение. Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това. Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем. Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост. Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета.
Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества.
Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си. При типичните средства, които се изработват в клинично-лечебния Институт, е намерено именно напълно това устройство. Ето защо само при едно по-точно наблюдение ще познаем при един препарат, защо той съдържа определени съставни части. В протичането на болестта трябва да се вземе под внимание не само локализираният болестен процес, а общото изменение на организма и той да бъде включен в обратно протичащия процес. Как трябва да си представим това в отделните случаи, ще ни покажат определени случаи, които искаме сега да охарактеризираме.
към текста >>
Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че
органи
змът да намери в това отношение една подкрепа за себе си.
Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това. Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем. Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост. Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета. Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества.
Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си.
При типичните средства, които се изработват в клинично-лечебния Институт, е намерено именно напълно това устройство. Ето защо само при едно по-точно наблюдение ще познаем при един препарат, защо той съдържа определени съставни части. В протичането на болестта трябва да се вземе под внимание не само локализираният болестен процес, а общото изменение на организма и той да бъде включен в обратно протичащия процес. Как трябва да си представим това в отделните случаи, ще ни покажат определени случаи, които искаме сега да охарактеризираме. След тяхното описание искаме да продължим с общите разглеждания.
към текста >>
В протичането на болестта трябва да се вземе под внимание не само локализираният болестен процес, а общото изменение на
органи
зма и той да бъде включен в обратно протичащия процес.
Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета. Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества. Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си. При типичните средства, които се изработват в клинично-лечебния Институт, е намерено именно напълно това устройство. Ето защо само при едно по-точно наблюдение ще познаем при един препарат, защо той съдържа определени съставни части.
В протичането на болестта трябва да се вземе под внимание не само локализираният болестен процес, а общото изменение на организма и той да бъде включен в обратно протичащия процес.
Как трябва да си представим това в отделните случаи, ще ни покажат определени случаи, които искаме сега да охарактеризираме. След тяхното описание искаме да продължим с общите разглеждания. СЛУЧАЙ ПЪРВИ Имаме работа с една 26-годишна пациентка. Цялото й същество показва едно извънредно лабилно състоя ние.
към текста >>
Пациентката ясно показва, че онази част на нейния
органи
зъм, която в нашата книга нарекохме астрално тяло, се намира в едно състояние на прекомерна дейност.
Как трябва да си представим това в отделните случаи, ще ни покажат определени случаи, които искаме сега да охарактеризираме. След тяхното описание искаме да продължим с общите разглеждания. СЛУЧАЙ ПЪРВИ Имаме работа с една 26-годишна пациентка. Цялото й същество показва едно извънредно лабилно състоя ние.
Пациентката ясно показва, че онази част на нейния организъм, която в нашата книга нарекохме астрално тяло, се намира в едно състояние на прекомерна дейност.
Вижда се, че това астрално тяло може да бъде само слабо овладяно от азовия организъм. Когато пациентката се готви да върши някаква работа, астрално то тяло веднага изпада във вълнение, във възбуда. Азовият организъм се опитва да се наложи, обаче той постоянно бива отблъскван. Това става причина, щото в едни такъв случай да настъпи повишена температура. Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов организъм.
към текста >>
Вижда се, че това астрално тяло може да бъде само слабо овладяно от азовия
органи
зъм.
След тяхното описание искаме да продължим с общите разглеждания. СЛУЧАЙ ПЪРВИ Имаме работа с една 26-годишна пациентка. Цялото й същество показва едно извънредно лабилно състоя ние. Пациентката ясно показва, че онази част на нейния организъм, която в нашата книга нарекохме астрално тяло, се намира в едно състояние на прекомерна дейност.
Вижда се, че това астрално тяло може да бъде само слабо овладяно от азовия организъм.
Когато пациентката се готви да върши някаква работа, астрално то тяло веднага изпада във вълнение, във възбуда. Азовият организъм се опитва да се наложи, обаче той постоянно бива отблъскван. Това става причина, щото в едни такъв случай да настъпи повишена температура. Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов организъм. Безсилието на този азов организъм се изразява при пациентката в един упорит запек.
към текста >>
Азовият
органи
зъм се опитва да се наложи, обаче той постоянно бива отблъскван.
Имаме работа с една 26-годишна пациентка. Цялото й същество показва едно извънредно лабилно състоя ние. Пациентката ясно показва, че онази част на нейния организъм, която в нашата книга нарекохме астрално тяло, се намира в едно състояние на прекомерна дейност. Вижда се, че това астрално тяло може да бъде само слабо овладяно от азовия организъм. Когато пациентката се готви да върши някаква работа, астрално то тяло веднага изпада във вълнение, във възбуда.
Азовият организъм се опитва да се наложи, обаче той постоянно бива отблъскван.
Това става причина, щото в едни такъв случай да настъпи повишена температура. Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов организъм. Безсилието на този азов организъм се изразява при пациентката в един упорит запек. Едно последствие на тази нарушена храносмилателна дейност са тогава мигренни състояния и повръщане, от които тя страда. В съня се показва, че безсилният азов организъм произвежда една недостатъчна органическа дейност отдолу нагоре и уврежда дишането.
към текста >>
Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов
органи
зъм.
Пациентката ясно показва, че онази част на нейния организъм, която в нашата книга нарекохме астрално тяло, се намира в едно състояние на прекомерна дейност. Вижда се, че това астрално тяло може да бъде само слабо овладяно от азовия организъм. Когато пациентката се готви да върши някаква работа, астрално то тяло веднага изпада във вълнение, във възбуда. Азовият организъм се опитва да се наложи, обаче той постоянно бива отблъскван. Това става причина, щото в едни такъв случай да настъпи повишена температура.
Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов организъм.
Безсилието на този азов организъм се изразява при пациентката в един упорит запек. Едно последствие на тази нарушена храносмилателна дейност са тогава мигренни състояния и повръщане, от които тя страда. В съня се показва, че безсилният азов организъм произвежда една недостатъчна органическа дейност отдолу нагоре и уврежда дишането. Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане. Изследването на тялото не може да покаже нищо друго освен една недостатъчност на такива сили, които произвеждат редовната връзка на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Безсилието на този азов
органи
зъм се изразява при пациентката в един упорит запек.
Вижда се, че това астрално тяло може да бъде само слабо овладяно от азовия организъм. Когато пациентката се готви да върши някаква работа, астрално то тяло веднага изпада във вълнение, във възбуда. Азовият организъм се опитва да се наложи, обаче той постоянно бива отблъскван. Това става причина, щото в едни такъв случай да настъпи повишена температура. Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов организъм.
Безсилието на този азов организъм се изразява при пациентката в един упорит запек.
Едно последствие на тази нарушена храносмилателна дейност са тогава мигренни състояния и повръщане, от които тя страда. В съня се показва, че безсилният азов организъм произвежда една недостатъчна органическа дейност отдолу нагоре и уврежда дишането. Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане. Изследването на тялото не може да покаже нищо друго освен една недостатъчност на такива сили, които произвеждат редовната връзка на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло произвежда едно състояние, при което много малко сили от това астрално тяло се вливат във физическото и етерното тяло.
към текста >>
В съня се показва, че безсилният азов
органи
зъм произвежда една недостатъчна
органи
ческа дейност отдолу нагоре и уврежда дишането.
Азовият организъм се опитва да се наложи, обаче той постоянно бива отблъскван. Това става причина, щото в едни такъв случай да настъпи повишена температура. Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов организъм. Безсилието на този азов организъм се изразява при пациентката в един упорит запек. Едно последствие на тази нарушена храносмилателна дейност са тогава мигренни състояния и повръщане, от които тя страда.
В съня се показва, че безсилният азов организъм произвежда една недостатъчна органическа дейност отдолу нагоре и уврежда дишането.
Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане. Изследването на тялото не може да покаже нищо друго освен една недостатъчност на такива сили, които произвеждат редовната връзка на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло произвежда едно състояние, при което много малко сили от това астрално тяло се вливат във физическото и етерното тяло. Ето защо през време на растежния период тези последните две тела остават нежни в тяхното развитие. Това бе установено и при изследването чрез факта, че пациентката имаше едно хилаво слабо тяло и се оплакваше от чести болки в гърба.
към текста >>
Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в
органи
зма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане.
Това става причина, щото в едни такъв случай да настъпи повишена температура. Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов организъм. Безсилието на този азов организъм се изразява при пациентката в един упорит запек. Едно последствие на тази нарушена храносмилателна дейност са тогава мигренни състояния и повръщане, от които тя страда. В съня се показва, че безсилният азов организъм произвежда една недостатъчна органическа дейност отдолу нагоре и уврежда дишането.
Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане.
Изследването на тялото не може да покаже нищо друго освен една недостатъчност на такива сили, които произвеждат редовната връзка на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло произвежда едно състояние, при което много малко сили от това астрално тяло се вливат във физическото и етерното тяло. Ето защо през време на растежния период тези последните две тела остават нежни в тяхното развитие. Това бе установено и при изследването чрез факта, че пациентката имаше едно хилаво слабо тяло и се оплакваше от чести болки в гърба. Тези болки в гърба се явяват затова, защото именно в дейността на гръбначния мозък азовият организъм трябва да се прояви най-силно.
към текста >>
Тези болки в гърба се явяват затова, защото именно в дейността на гръбначния мозък азовият
органи
зъм трябва да се прояви най-силно.
Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане. Изследването на тялото не може да покаже нищо друго освен една недостатъчност на такива сили, които произвеждат редовната връзка на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло произвежда едно състояние, при което много малко сили от това астрално тяло се вливат във физическото и етерното тяло. Ето защо през време на растежния период тези последните две тела остават нежни в тяхното развитие. Това бе установено и при изследването чрез факта, че пациентката имаше едно хилаво слабо тяло и се оплакваше от чести болки в гърба.
Тези болки в гърба се явяват затова, защото именно в дейността на гръбначния мозък азовият организъм трябва да се прояви най-силно.
Пациентката говори също за много сънища. Това е последствие от факта, че астралното тяло, когато в съня то е отделено от физическото и етерното тяло, развива своята прекомерна собствена дейност. При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена. Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия организъм в храносмилателния тракт. Едно такова лечебно средство можем да познаем в медта.
към текста >>
При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият
органи
зъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена.
Ето защо през време на растежния период тези последните две тела остават нежни в тяхното развитие. Това бе установено и при изследването чрез факта, че пациентката имаше едно хилаво слабо тяло и се оплакваше от чести болки в гърба. Тези болки в гърба се явяват затова, защото именно в дейността на гръбначния мозък азовият организъм трябва да се прояви най-силно. Пациентката говори също за много сънища. Това е последствие от факта, че астралното тяло, когато в съня то е отделено от физическото и етерното тяло, развива своята прекомерна собствена дейност.
При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена.
Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия организъм в храносмилателния тракт. Едно такова лечебно средство можем да познаем в медта. Ако медта се приложи под формата на една превръзка с меден мехлем, която се поставя в областта на пояса (поясната област), тогава медта действува усилващо върху развитието на топлина, което изхожда от азовия организъм и което този последният произвежда недостатъчно. Това може да се забележи при спадащата анормална дейност на сърцето и при отстъпването на чувството за страх. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло може да бъде намалена чрез внасянето в организма на много малки дози олово, приети вътрешно.
към текста >>
Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия
органи
зъм в храносмилателния тракт.
Това бе установено и при изследването чрез факта, че пациентката имаше едно хилаво слабо тяло и се оплакваше от чести болки в гърба. Тези болки в гърба се явяват затова, защото именно в дейността на гръбначния мозък азовият организъм трябва да се прояви най-силно. Пациентката говори също за много сънища. Това е последствие от факта, че астралното тяло, когато в съня то е отделено от физическото и етерното тяло, развива своята прекомерна собствена дейност. При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена.
Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия организъм в храносмилателния тракт.
Едно такова лечебно средство можем да познаем в медта. Ако медта се приложи под формата на една превръзка с меден мехлем, която се поставя в областта на пояса (поясната област), тогава медта действува усилващо върху развитието на топлина, което изхожда от азовия организъм и което този последният произвежда недостатъчно. Това може да се забележи при спадащата анормална дейност на сърцето и при отстъпването на чувството за страх. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло може да бъде намалена чрез внасянето в организма на много малки дози олово, приети вътрешно. Оловото свива астралното тяло и събужда в него силите, чрез които то се свързва по-силно с физическото тяло и етерното тяло.
към текста >>
Ако медта се приложи под формата на една превръзка с меден мехлем, която се поставя в областта на пояса (поясната област), тогава медта действува усилващо върху развитието на топлина, което изхожда от азовия
органи
зъм и което този последният произвежда недостатъчно.
Пациентката говори също за много сънища. Това е последствие от факта, че астралното тяло, когато в съня то е отделено от физическото и етерното тяло, развива своята прекомерна собствена дейност. При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена. Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия организъм в храносмилателния тракт. Едно такова лечебно средство можем да познаем в медта.
Ако медта се приложи под формата на една превръзка с меден мехлем, която се поставя в областта на пояса (поясната област), тогава медта действува усилващо върху развитието на топлина, което изхожда от азовия организъм и което този последният произвежда недостатъчно.
Това може да се забележи при спадащата анормална дейност на сърцето и при отстъпването на чувството за страх. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло може да бъде намалена чрез внасянето в организма на много малки дози олово, приети вътрешно. Оловото свива астралното тяло и събужда в него силите, чрез които то се свързва по-силно с физическото тяло и етерното тяло. (Отравянето с олово се състои в едно прекалено силно свързване на астралното тяло с етерното и физическото тяло, така че тези последните подлежат на прекалено силни процеси на разграждане.) При това лечение пациентката се съвзе видимо. Лабилното състояние отстъпи на определена вътрешна твърдост и сигурност.
към текста >>
Прекомерната собствена дейност на астралното тяло може да бъде намалена чрез внасянето в
органи
зма на много малки дози олово, приети вътрешно.
При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена. Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия организъм в храносмилателния тракт. Едно такова лечебно средство можем да познаем в медта. Ако медта се приложи под формата на една превръзка с меден мехлем, която се поставя в областта на пояса (поясната област), тогава медта действува усилващо върху развитието на топлина, което изхожда от азовия организъм и което този последният произвежда недостатъчно. Това може да се забележи при спадащата анормална дейност на сърцето и при отстъпването на чувството за страх.
Прекомерната собствена дейност на астралното тяло може да бъде намалена чрез внасянето в организма на много малки дози олово, приети вътрешно.
Оловото свива астралното тяло и събужда в него силите, чрез които то се свързва по-силно с физическото тяло и етерното тяло. (Отравянето с олово се състои в едно прекалено силно свързване на астралното тяло с етерното и физическото тяло, така че тези последните подлежат на прекалено силни процеси на разграждане.) При това лечение пациентката се съвзе видимо. Лабилното състояние отстъпи на определена вътрешна твърдост и сигурност. Душевното състояние се превърна от разкъсано в едно вътрешно задоволено състояние. Явленията на запек и на болка в гърба изчезнаха, състоянията на мигрена и главоболие също.
към текста >>
Фосфорът подкрепя азовия
органи
зъм, така че този последният може да преодолее съпротивлението на физическото тяло.
След известно време се забелязва, как съответния човек добива повече власт над своето тяло. Връзката между астралното тяло и етерното тяло става по-силна. Депресията, апатията и умореността престават. Сега трябва да се помогне и на физическото тяло, което поради продължителната слаба връзка с астралното тяло е станало лениво по отношение на подвижността. Това може да се постигне чрез едно лечение с фосфор в слаби дози.
Фосфорът подкрепя азовия организъм, така че този последният може да преодолее съпротивлението на физическото тяло.
Вани с розмарин ще отворят едно изтичане на отлежалите продукти на обмяната на веществата. Лечебната Евритмия може отново да възстанови хармонията на отделните части на човешкия организъм (нервната система, ритмичната система, двигателната система и тази на обмяната на вещества), която е била нарушена чрез бездействието на астралното тяло. Ако освен това на пациента се даде чай от люляк, ленивата обмяна на веществата, която се е получила постепенно чрез без действието на астралното тяло, се нормализира отново. При този пациент можахме да констатираме пълно оздравяване. СЛУЧАЙ ТРЕТИ
към текста >>
Лечебната Евритмия може отново да възстанови хармонията на отделните части на човешкия
органи
зъм (нервната система, ритмичната система, двигателната система и тази на обмяната на вещества), която е била нарушена чрез бездействието на астралното тяло.
Депресията, апатията и умореността престават. Сега трябва да се помогне и на физическото тяло, което поради продължителната слаба връзка с астралното тяло е станало лениво по отношение на подвижността. Това може да се постигне чрез едно лечение с фосфор в слаби дози. Фосфорът подкрепя азовия организъм, така че този последният може да преодолее съпротивлението на физическото тяло. Вани с розмарин ще отворят едно изтичане на отлежалите продукти на обмяната на веществата.
Лечебната Евритмия може отново да възстанови хармонията на отделните части на човешкия организъм (нервната система, ритмичната система, двигателната система и тази на обмяната на вещества), която е била нарушена чрез бездействието на астралното тяло.
Ако освен това на пациента се даде чай от люляк, ленивата обмяна на веществата, която се е получила постепенно чрез без действието на астралното тяло, се нормализира отново. При този пациент можахме да констатираме пълно оздравяване. СЛУЧАЙ ТРЕТИ 31-годишен пациент, художник, потърси през време на едно концертно пътуване нашата клиника. Намира се в едно състояние на силно възпалително нарушение на функцията на пикочните органи; катарални явления, треска, преуморено тяло, обща слабост неработоспособност.
към текста >>
Намира се в едно състояние на силно възпалително нарушение на функцията на пикочните
органи
; катарални явления, треска, преуморено тяло, обща слабост неработоспособност.
Лечебната Евритмия може отново да възстанови хармонията на отделните части на човешкия организъм (нервната система, ритмичната система, двигателната система и тази на обмяната на вещества), която е била нарушена чрез бездействието на астралното тяло. Ако освен това на пациента се даде чай от люляк, ленивата обмяна на веществата, която се е получила постепенно чрез без действието на астралното тяло, се нормализира отново. При този пациент можахме да констатираме пълно оздравяване. СЛУЧАЙ ТРЕТИ 31-годишен пациент, художник, потърси през време на едно концертно пътуване нашата клиника.
Намира се в едно състояние на силно възпалително нарушение на функцията на пикочните органи; катарални явления, треска, преуморено тяло, обща слабост неработоспособност.
Анамнезата показва, че същото състояние се е повтаряло при пациента. Изследването на духовното устройства на пациента показва едно свръхчувствително, изтощено астрално тяло. Като последствие от това се оказва едно лесно подаване на физическото и етерното тяло на катарални и възпалителни състояния. Пациентът е имал още като дете едно слабо, неподдържано от астралното тяло физическо тяло. От тук и честото му заболяване от морбили, скарлатина, варицела, коклюш, ангина.
към текста >>
Тази крива на температурата (треска) е една ясна картина на сменящите се настроения в азовия
органи
зъм.
Пациентът е имал още като дете едно слабо, неподдържано от астралното тяло физическо тяло. От тук и честото му заболяване от морбили, скарлатина, варицела, коклюш, ангина. На 14 години възпаление на пикочната тръба, което на 29 годишна възраст се повтаря в комбинация с възпаление на пикочния мехур; на 18 годишна възраст се явява едно възпаление на белите дробове и на плеврата; на 29 години при едно заболяване от грип получава възпаление на плеврата; на 30 години катар на челните кухини (синузит). Има една непрестанна склонност към катар на конюнктива на очите. Кривата на треската (повишена температура)през време на двумесечното престояване на пациента в клиниката беше отначало 38,9, след това спадна, за да се покачи отново на 14-я ден; след това се движеше на вълни между 37 и 36, понякога се качваше над 37 и слизаше до 35.
Тази крива на температурата (треска) е една ясна картина на сменящите се настроения в азовия организъм.
Една такива крива се ражда, когато действията на полусъзнателните съдържания на азовия организъм се изчерпват в топлинните процеси на физическото и етерното тяло, без астралното тяло да бъде сведено до един нормален ритъм. Общата дееспособност на астралното тяло е концентрирана в този случай върху ритмичната система и се проявява в художествената дарба. При това другите системи биват ощетени. Едно важно последствие от това е силната умореност и безсъние през време на лятото. През време на лятото астралното тяло е много заангажирано чрез външния свят.
към текста >>
Една такива крива се ражда, когато действията на полусъзнателните съдържания на азовия
органи
зъм се изчерпват в топлинните процеси на физическото и етерното тяло, без астралното тяло да бъде сведено до един нормален ритъм.
От тук и честото му заболяване от морбили, скарлатина, варицела, коклюш, ангина. На 14 години възпаление на пикочната тръба, което на 29 годишна възраст се повтаря в комбинация с възпаление на пикочния мехур; на 18 годишна възраст се явява едно възпаление на белите дробове и на плеврата; на 29 години при едно заболяване от грип получава възпаление на плеврата; на 30 години катар на челните кухини (синузит). Има една непрестанна склонност към катар на конюнктива на очите. Кривата на треската (повишена температура)през време на двумесечното престояване на пациента в клиниката беше отначало 38,9, след това спадна, за да се покачи отново на 14-я ден; след това се движеше на вълни между 37 и 36, понякога се качваше над 37 и слизаше до 35. Тази крива на температурата (треска) е една ясна картина на сменящите се настроения в азовия организъм.
Една такива крива се ражда, когато действията на полусъзнателните съдържания на азовия организъм се изчерпват в топлинните процеси на физическото и етерното тяло, без астралното тяло да бъде сведено до един нормален ритъм.
Общата дееспособност на астралното тяло е концентрирана в този случай върху ритмичната система и се проявява в художествената дарба. При това другите системи биват ощетени. Едно важно последствие от това е силната умореност и безсъние през време на лятото. През време на лятото астралното тяло е много заангажирано чрез външния свят. Неговата вътрешна дееспособност намалява.
към текста >>
Слабата отделеност на астралното тяло от етерното тяло се проявява във възбуждащи и неприятни сънища, които се дължат на чувствителността на това тяло към уврежданията на физическия
органи
зъм.
Неговата вътрешна дееспособност намалява. Силите на физическото и етерното тяло вземат надмощие. В общото жизнеусещане настъпва силна умореност. Възпрепятствуваната дееспособност на астралното тяло пречи на същото да се отдели от физическото тяло. Поради това се явява безсъние.
Слабата отделеност на астралното тяло от етерното тяло се проявява във възбуждащи и неприятни сънища, които се дължат на чувствителността на това тяло към уврежданията на физическия организъм.
Характерно е, че сънищата символизират тези увреждания на физическото тяло в образи на човешки обезобразявания. Страхът, уплахата, която всяват тези образи на сънищата в тяхното природосъобразно чувствено подчертаване. Едно последствие на слабо функциониращото астралното тяло в системата на обмяна на веществата е склонността към запичане. Чрез самостоятелността на етерното тяло, което е много малко повлияно от астралното тяло, приетият с храната белтък не може да бъде напълно превърнат от растителен и животински белтък в човешки белтък. Ето защо в урината се отделя белтък, така че белтъчната реакция е положителна.
към текста >>
Когато астралното тяло функционира незадоволително, във физическото тяло настъпват процеси, които са процеси чужди на човешкия
органи
зъм.
Характерно е, че сънищата символизират тези увреждания на физическото тяло в образи на човешки обезобразявания. Страхът, уплахата, която всяват тези образи на сънищата в тяхното природосъобразно чувствено подчертаване. Едно последствие на слабо функциониращото астралното тяло в системата на обмяна на веществата е склонността към запичане. Чрез самостоятелността на етерното тяло, което е много малко повлияно от астралното тяло, приетият с храната белтък не може да бъде напълно превърнат от растителен и животински белтък в човешки белтък. Ето защо в урината се отделя белтък, така че белтъчната реакция е положителна.
Когато астралното тяло функционира незадоволително, във физическото тяло настъпват процеси, които са процеси чужди на човешкия организъм.
Резултатът на такива процеси е образуването на гной. Това образуване на гной представлява един извън човешки процес на човека. Ето защо в отлагането на урината се констатира чиста гной. Това образува не на гной има един успореден душевен процес. Астралното тяло преработва опитностите на живота също така малко, както малко преработва и физическите вещества.
към текста >>
Тъй като азовият
органи
зъм е много жив, подвижен, неговата дейност може да бъде използувана така да се каже като носител на действието на лечебното средство.
Ето защо в отлагането на урината се констатира чиста гной. Това образува не на гной има един успореден душевен процес. Астралното тяло преработва опитностите на живота също така малко, както малко преработва и физическите вещества. Образуват се извън човешки форми на веществото като гной, а също така психически съдържания с извън човешки характер като интереси за анормални жизнени връзки, предчувствия, предупредителни сигнали и пр. За нас се касаеше сега да въздействуваме на астралното тяло уравновесяващо, пречистващо.
Тъй като азовият организъм е много жив, подвижен, неговата дейност може да бъде използувана така да се каже като носител на действието на лечебното средство.
С азовия организъм, който е насочен към външния свят, можем да се справим най-добре, когато пренебрегнем към действията от вън навътре. Това се постига чрез компреси. Първо сложихме компреси с Мелилотус (комунига). Такъв компрес действува върху астралното тяло така, че това последното изпитва едно уравновесяване в разпределението на неговите сили и се действува срещу едностранчивото насочване към ритмичната система. Естествено компресите не трябва да се слагат върху онази част на организма, в която ритмичната система е особено концентрирана.
към текста >>
С азовия
органи
зъм, който е насочен към външния свят, можем да се справим най-добре, когато пренебрегнем към действията от вън навътре.
Това образува не на гной има един успореден душевен процес. Астралното тяло преработва опитностите на живота също така малко, както малко преработва и физическите вещества. Образуват се извън човешки форми на веществото като гной, а също така психически съдържания с извън човешки характер като интереси за анормални жизнени връзки, предчувствия, предупредителни сигнали и пр. За нас се касаеше сега да въздействуваме на астралното тяло уравновесяващо, пречистващо. Тъй като азовият организъм е много жив, подвижен, неговата дейност може да бъде използувана така да се каже като носител на действието на лечебното средство.
С азовия организъм, който е насочен към външния свят, можем да се справим най-добре, когато пренебрегнем към действията от вън навътре.
Това се постига чрез компреси. Първо сложихме компреси с Мелилотус (комунига). Такъв компрес действува върху астралното тяло така, че това последното изпитва едно уравновесяване в разпределението на неговите сили и се действува срещу едностранчивото насочване към ритмичната система. Естествено компресите не трябва да се слагат върху онази част на организма, в която ритмичната система е особено концентрирана. Ние ги поставяме около органите, в които концентрирани обмяната на веществата и двигателната система.
към текста >>
Естествено компресите не трябва да се слагат върху онази част на
органи
зма, в която ритмичната система е особено концентрирана.
Тъй като азовият организъм е много жив, подвижен, неговата дейност може да бъде използувана така да се каже като носител на действието на лечебното средство. С азовия организъм, който е насочен към външния свят, можем да се справим най-добре, когато пренебрегнем към действията от вън навътре. Това се постига чрез компреси. Първо сложихме компреси с Мелилотус (комунига). Такъв компрес действува върху астралното тяло така, че това последното изпитва едно уравновесяване в разпределението на неговите сили и се действува срещу едностранчивото насочване към ритмичната система.
Естествено компресите не трябва да се слагат върху онази част на организма, в която ритмичната система е особено концентрирана.
Ние ги поставяме около органите, в които концентрирани обмяната на веществата и двигателната система. Компреси на главата избягвахме поради това, че смяната на настроението на азовия организъм, което изхожда от главата, би парализирало действието. Ето защо касаеше сега за това, да бъдат поощрени астралното тяло и азовият организъм, който трябваше да бъдат впрегнати заедно в действието на комунигата. Опитахме се да постигнем това чрез добавката на оксална киселина, която бе извлечена от корени на репей. Оксалната киселина действува така, че дейността на азовия организъм бива превърната в такава на астралното тяло.
към текста >>
Ние ги поставяме около
органи
те, в които концентрирани обмяната на веществата и двигателната система.
С азовия организъм, който е насочен към външния свят, можем да се справим най-добре, когато пренебрегнем към действията от вън навътре. Това се постига чрез компреси. Първо сложихме компреси с Мелилотус (комунига). Такъв компрес действува върху астралното тяло така, че това последното изпитва едно уравновесяване в разпределението на неговите сили и се действува срещу едностранчивото насочване към ритмичната система. Естествено компресите не трябва да се слагат върху онази част на организма, в която ритмичната система е особено концентрирана.
Ние ги поставяме около органите, в които концентрирани обмяната на веществата и двигателната система.
Компреси на главата избягвахме поради това, че смяната на настроението на азовия организъм, което изхожда от главата, би парализирало действието. Ето защо касаеше сега за това, да бъдат поощрени астралното тяло и азовият организъм, който трябваше да бъдат впрегнати заедно в действието на комунигата. Опитахме се да постигнем това чрез добавката на оксална киселина, която бе извлечена от корени на репей. Оксалната киселина действува така, че дейността на азовия организъм бива превърната в такава на астралното тяло. Към всичко това вътрешно давахме средства в много слаба доза, които имаха задачата да доведат отделянията (екскрециите) в едно редовно включване в действията на астралното тяло.
към текста >>
Компреси на главата избягвахме поради това, че смяната на настроението на азовия
органи
зъм, което изхожда от главата, би парализирало действието.
Това се постига чрез компреси. Първо сложихме компреси с Мелилотус (комунига). Такъв компрес действува върху астралното тяло така, че това последното изпитва едно уравновесяване в разпределението на неговите сили и се действува срещу едностранчивото насочване към ритмичната система. Естествено компресите не трябва да се слагат върху онази част на организма, в която ритмичната система е особено концентрирана. Ние ги поставяме около органите, в които концентрирани обмяната на веществата и двигателната система.
Компреси на главата избягвахме поради това, че смяната на настроението на азовия организъм, което изхожда от главата, би парализирало действието.
Ето защо касаеше сега за това, да бъдат поощрени астралното тяло и азовият организъм, който трябваше да бъдат впрегнати заедно в действието на комунигата. Опитахме се да постигнем това чрез добавката на оксална киселина, която бе извлечена от корени на репей. Оксалната киселина действува така, че дейността на азовия организъм бива превърната в такава на астралното тяло. Към всичко това вътрешно давахме средства в много слаба доза, които имаха задачата да доведат отделянията (екскрециите) в едно редовно включване в действията на астралното тяло. Отделянията, които са управлявани от организма на главата, ние се опитахме да нормализираме чрез калиев сулфат.
към текста >>
Ето защо касаеше сега за това, да бъдат поощрени астралното тяло и азовият
органи
зъм, който трябваше да бъдат впрегнати заедно в действието на комунигата.
Първо сложихме компреси с Мелилотус (комунига). Такъв компрес действува върху астралното тяло така, че това последното изпитва едно уравновесяване в разпределението на неговите сили и се действува срещу едностранчивото насочване към ритмичната система. Естествено компресите не трябва да се слагат върху онази част на организма, в която ритмичната система е особено концентрирана. Ние ги поставяме около органите, в които концентрирани обмяната на веществата и двигателната система. Компреси на главата избягвахме поради това, че смяната на настроението на азовия организъм, което изхожда от главата, би парализирало действието.
Ето защо касаеше сега за това, да бъдат поощрени астралното тяло и азовият организъм, който трябваше да бъдат впрегнати заедно в действието на комунигата.
Опитахме се да постигнем това чрез добавката на оксална киселина, която бе извлечена от корени на репей. Оксалната киселина действува така, че дейността на азовия организъм бива превърната в такава на астралното тяло. Към всичко това вътрешно давахме средства в много слаба доза, които имаха задачата да доведат отделянията (екскрециите) в едно редовно включване в действията на астралното тяло. Отделянията, които са управлявани от организма на главата, ние се опитахме да нормализираме чрез калиев сулфат. Онези процеси, кои то са зависими в тесен смисъл от системата на обмяната на веществата, се опитахме да повлияем чрез калиев карбонат.
към текста >>
Оксалната киселина действува така, че дейността на азовия
органи
зъм бива превърната в такава на астралното тяло.
Естествено компресите не трябва да се слагат върху онази част на организма, в която ритмичната система е особено концентрирана. Ние ги поставяме около органите, в които концентрирани обмяната на веществата и двигателната система. Компреси на главата избягвахме поради това, че смяната на настроението на азовия организъм, което изхожда от главата, би парализирало действието. Ето защо касаеше сега за това, да бъдат поощрени астралното тяло и азовият организъм, който трябваше да бъдат впрегнати заедно в действието на комунигата. Опитахме се да постигнем това чрез добавката на оксална киселина, която бе извлечена от корени на репей.
Оксалната киселина действува така, че дейността на азовия организъм бива превърната в такава на астралното тяло.
Към всичко това вътрешно давахме средства в много слаба доза, които имаха задачата да доведат отделянията (екскрециите) в едно редовно включване в действията на астралното тяло. Отделянията, които са управлявани от организма на главата, ние се опитахме да нормализираме чрез калиев сулфат. Онези процеси, кои то са зависими в тесен смисъл от системата на обмяната на веществата, се опитахме да повлияем чрез калиев карбонат. Отделянето на урината регулирахме чрез теукрий. Ето защо давахме един препарат, който се състоеше в равни части от калиев сулфат, калиев карбонат и теукрий.
към текста >>
Отделянията, които са управлявани от
органи
зма на главата, ние се опитахме да нормализираме чрез калиев сулфат.
Компреси на главата избягвахме поради това, че смяната на настроението на азовия организъм, което изхожда от главата, би парализирало действието. Ето защо касаеше сега за това, да бъдат поощрени астралното тяло и азовият организъм, който трябваше да бъдат впрегнати заедно в действието на комунигата. Опитахме се да постигнем това чрез добавката на оксална киселина, която бе извлечена от корени на репей. Оксалната киселина действува така, че дейността на азовия организъм бива превърната в такава на астралното тяло. Към всичко това вътрешно давахме средства в много слаба доза, които имаха задачата да доведат отделянията (екскрециите) в едно редовно включване в действията на астралното тяло.
Отделянията, които са управлявани от организма на главата, ние се опитахме да нормализираме чрез калиев сулфат.
Онези процеси, кои то са зависими в тесен смисъл от системата на обмяната на веществата, се опитахме да повлияем чрез калиев карбонат. Отделянето на урината регулирахме чрез теукрий. Ето защо давахме един препарат, който се състоеше в равни части от калиев сулфат, калиев карбонат и теукрий. Цялото третиране трябваше да държи сметка за едно много лабилно равновесие на физическия, психическия и духовния общ организъм. Ето защо за физическото равновесие трябваше да се погрижим чрез постоянно лежене в леглото, а за духовното равновесие чрез душевно спокойствие, тъй като единствено това позволи действието едно в друго на лечебните средства.
към текста >>
Цялото третиране трябваше да държи сметка за едно много лабилно равновесие на физическия, психическия и духовния общ
органи
зъм.
Към всичко това вътрешно давахме средства в много слаба доза, които имаха задачата да доведат отделянията (екскрециите) в едно редовно включване в действията на астралното тяло. Отделянията, които са управлявани от организма на главата, ние се опитахме да нормализираме чрез калиев сулфат. Онези процеси, кои то са зависими в тесен смисъл от системата на обмяната на веществата, се опитахме да повлияем чрез калиев карбонат. Отделянето на урината регулирахме чрез теукрий. Ето защо давахме един препарат, който се състоеше в равни части от калиев сулфат, калиев карбонат и теукрий.
Цялото третиране трябваше да държи сметка за едно много лабилно равновесие на физическия, психическия и духовния общ организъм.
Ето защо за физическото равновесие трябваше да се погрижим чрез постоянно лежене в леглото, а за духовното равновесие чрез душевно спокойствие, тъй като единствено това позволи действието едно в друго на лечебните средства. Движението и възбудата правят почти невъзможен един такъв сложен процес на лечение. След завършване на лечението пациентът беше телесно силен и укрепнал, а душевно в добро настроение. Че при едно такова лабилно здравословно състояние при някое въздействие отвън може отново да настъпи едно смущение, това е самопонятно. За цялостното излечение в един такъв случай е необходимо да се избягнат такива силни въздействия отвън.
към текста >>
Касаеше се да установим, как стои работата с членовете (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, азов
органи
зъм) на
органи
зма на детето.
За този пристъп ни съобщиха, че бил за първи път съпроводен с повишение на температурата. След конвулсиите, които настъпвали след довеждането му от болницата, родителите забелязали едно парализиране на дясната ръка и на десния крак. На 2 1/2 години детето за първи път се опитва да върви, но вървежът му е такъв, че само левият крак може да пристъпва, а десният се влачи. Също дясната мишца не се подчинява на волята му и остава неподвижна. Същото състояние още съществуваше, когато детето бе доведено при нас.
Касаеше се да установим, как стои работата с членовете (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, азов организъм) на организма на детето.
Проучването бе направено независимо от комплекса симптоми. Констатирана бе една силна атрофия на етерното тяло, което в определени части приемаше само много слабо влияние от страна на астралното тяло. Областта в дясната половина на гърдите беше като парализирана в етерното тяло. На против констатирано бе нещо като една хипертрофия на астралното тяло в областта на стомаха. Сега се касаеше да поставим тези констатации във връзка с комплекса симптоми.
към текста >>
Без да правим извод от комплекс симптоми направихме изследване на
органи
зма на майката и констатирахме една извънредно голяма прилика със състоянието на детето, само че всичко беше в по-мека форма.
Още от рано имала лоши зъби, страдала като дете от ревматизъм на ставите, твърди, че е била рахитична. Менструациите са настъпили относително рано. Пациентката обяснява, че на 16 години имала едно заболяване на бъбреците и говори също за спазматични състояния, които е имала. На 25 години имала запек поради спазми на сфинктера, които трябвало да бъде разширяван. И сега при ходене по нужда имала спазми.
Без да правим извод от комплекс симптоми направихме изследване на организма на майката и констатирахме една извънредно голяма прилика със състоянието на детето, само че всичко беше в по-мека форма.
Трябва да се има предвид, че етерното тяло на човека изпитва едно особено развитие между смяната на зъбите и половата зрялост. При пациентката това се изразява чрез факта, че разполагаемите сили на етерното тяло, които са слаби, позволяват един растеж само до настъпването на половата зрялост. С настъпването на половата зрялост започва едно особено развитие на астралното тяло и се намесва прекалено силно във физическото тяло. Това се проявява в спирането на растежа при 13та година. При това пациентката съвсем не е джудже, а е много едра, което иде от това, че растежните сили на етерно то тяло макар и слаби, обаче не възпрепятствувани от астралното тяло, са произвели едно силно обемно израстване на физическото тяло.
към текста >>
Ето за що и тук също има рано настъпване на менструацията, обаче при нея вместо възпаления се явяват само болки, които произхождат от едно дразнене на
органи
те, например на ставите.
Слабостта на етерното тяло се показва също и в това, че във физическото тяло не стават овладени от етерното тяло чужди процеси, които се показват в урината като белтък, стъкловидни цилиндри и соли. Забележително е родството на тези болестни процеси с тези на сестрата на майката. Констатираното по отношение състава на частите на човешкото същество е почти същото. Слабо действуващото етерно тяло, от там и преобладаването на астралното тяло. Само че самото астрално тяло е по-слабо отколкото това на сестрата.
Ето за що и тук също има рано настъпване на менструацията, обаче при нея вместо възпаления се явяват само болки, които произхождат от едно дразнене на органите, например на ставите.
В ставите етерното тяло трябва да бъде особено дейно, ако жизнеността трябва да върви нормално. Ако дейността на етерното тяло е слаба, тогава дейността на физическото тяло става надделяваща, което тук се показва в подавания и артритис. Върху слабостта на астралното тяло, което действува много малко върху субективното усещане, сочи пристрастието към сладките яденета, които повишават усещането на астралното тяло. Ако освен това слабото астрално тяло е изтощено от живота през деня, ако слабостта се запазва, тогава болките се явяват по-силно. Пациентката се оплаква, че болките й се увеличават вечерно време.
към текста >>
Една изродена алантоидна обвивка създава една намалена способност на астралното тяло, която се проявява особено във всички двигателни
органи
.
Причината трябва да се търси при тази последната. Нарушеното равновесие между етерното и астралното тяло при тримата пациенти може да бъде основано само в едно такова при бабата на детето. Тази нередовност трябва да е обусловена в недостатъчното зародишно развитие на алантоидната обвивка трябва да се търси и при тримата пациенти. При нас това бе установено по чисто духовно-научен път. Физическата алантоидно обвивка се метаморфозира, преминавайки в духовна форма, в способност на силите на астралното тяло.
Една изродена алантоидна обвивка създава една намалена способност на астралното тяло, която се проявява особено във всички двигателни органи.
Всичко това се констатира при тримата пациенти. Действително от устройството на астралното тяло може да се познае това на алантоидната обвивка. От това ще се види, че нашето сочене към възходящата родствена линия произхожда не от едно рисковано заключение на фантазията, а от едно действително духовно-научно наблюдение. Ако тази истина дразни някого, на него можем да му кажем, че нашите изложения съвсем не произхождат от склонност към парадоксалното, а от желанието да не скриваме пред никого съществуващото сега познание. Мистичните понятия на наследствеността ще останат винаги тъмни, ако се страхуваме да признаем метаморфозата на физическото в духовното и обратно.
към текста >>
Обаче в нашия случай тези лечебни средства биха останали бездействени, защото увреждането, което минава през поколенията, лежи много дълбоко, за да може да бъде изправено в тези членове на човешкия
органи
зъм.
От това ще се види, че нашето сочене към възходящата родствена линия произхожда не от едно рисковано заключение на фантазията, а от едно действително духовно-научно наблюдение. Ако тази истина дразни някого, на него можем да му кажем, че нашите изложения съвсем не произхождат от склонност към парадоксалното, а от желанието да не скриваме пред никого съществуващото сега познание. Мистичните понятия на наследствеността ще останат винаги тъмни, ако се страхуваме да признаем метаморфозата на физическото в духовното и обратно. От гледна точка на лечението едно такова разбиране може да доведе до там, да добием един възглед, в коя точка трябва да започнем с лечебния процес. Ако не бихме били насочени по този начин към наследствеността, а просто бихме забелязали само нередовността във връзката между етерното тяло и астралното тяло, тогава бихме приложили лечебни средства, които да действуват върху тези две части на човешкото същество.
Обаче в нашия случай тези лечебни средства биха останали бездействени, защото увреждането, което минава през поколенията, лежи много дълбоко, за да може да бъде изправено в тези членове на човешкия организъм.
В един такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло. Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм). При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/. Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло. Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло.
към текста >>
В един такъв случай трябва да се действува върху азовия
органи
зъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло.
Ако тази истина дразни някого, на него можем да му кажем, че нашите изложения съвсем не произхождат от склонност към парадоксалното, а от желанието да не скриваме пред никого съществуващото сега познание. Мистичните понятия на наследствеността ще останат винаги тъмни, ако се страхуваме да признаем метаморфозата на физическото в духовното и обратно. От гледна точка на лечението едно такова разбиране може да доведе до там, да добием един възглед, в коя точка трябва да започнем с лечебния процес. Ако не бихме били насочени по този начин към наследствеността, а просто бихме забелязали само нередовността във връзката между етерното тяло и астралното тяло, тогава бихме приложили лечебни средства, които да действуват върху тези две части на човешкото същество. Обаче в нашия случай тези лечебни средства биха останали бездействени, защото увреждането, което минава през поколенията, лежи много дълбоко, за да може да бъде изправено в тези членове на човешкия организъм.
В един такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло.
Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм). При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/. Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло. Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло. Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв.
към текста >>
Това може да се постигне, когато повлияем на азовия
органи
зъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия
органи
зъм).
Мистичните понятия на наследствеността ще останат винаги тъмни, ако се страхуваме да признаем метаморфозата на физическото в духовното и обратно. От гледна точка на лечението едно такова разбиране може да доведе до там, да добием един възглед, в коя точка трябва да започнем с лечебния процес. Ако не бихме били насочени по този начин към наследствеността, а просто бихме забелязали само нередовността във връзката между етерното тяло и астралното тяло, тогава бихме приложили лечебни средства, които да действуват върху тези две части на човешкото същество. Обаче в нашия случай тези лечебни средства биха останали бездействени, защото увреждането, което минава през поколенията, лежи много дълбоко, за да може да бъде изправено в тези членове на човешкия организъм. В един такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло.
Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм).
При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/. Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло. Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло. Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв. Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма.
към текста >>
Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия
органи
зъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло.
Ако не бихме били насочени по този начин към наследствеността, а просто бихме забелязали само нередовността във връзката между етерното тяло и астралното тяло, тогава бихме приложили лечебни средства, които да действуват върху тези две части на човешкото същество. Обаче в нашия случай тези лечебни средства биха останали бездействени, защото увреждането, което минава през поколенията, лежи много дълбоко, за да може да бъде изправено в тези членове на човешкия организъм. В един такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло. Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм). При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/.
Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло.
Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло. Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв. Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма. Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия организъм. Ритмично в течение на деня бяха приложени бани с извара от растението solidago (жълт енчец), разтривка на гърба с извара от растението stellaria media (и вътрешно чай от върбова кора) която действува особено върху чувствителността на астралното тяло (и 0, 001 калай)който прави особено възприемчиво етерното тяло.
към текста >>
Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на
органи
зиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия
органи
зъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло.
Обаче в нашия случай тези лечебни средства биха останали бездействени, защото увреждането, което минава през поколенията, лежи много дълбоко, за да може да бъде изправено в тези членове на човешкия организъм. В един такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло. Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм). При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/. Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло.
Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло.
Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв. Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма. Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия организъм. Ритмично в течение на деня бяха приложени бани с извара от растението solidago (жълт енчец), разтривка на гърба с извара от растението stellaria media (и вътрешно чай от върбова кора) която действува особено върху чувствителността на астралното тяло (и 0, 001 калай)който прави особено възприемчиво етерното тяло. Давахме също маков сок в слаби дози, за да накараме увредения собствен организъм да отстъпи пред лечебните действия.
към текста >>
Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия
органи
зъм като такъв.
В един такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло. Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм). При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/. Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло. Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло.
Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв.
Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма. Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия организъм. Ритмично в течение на деня бяха приложени бани с извара от растението solidago (жълт енчец), разтривка на гърба с извара от растението stellaria media (и вътрешно чай от върбова кора) която действува особено върху чувствителността на астралното тяло (и 0, 001 калай)който прави особено възприемчиво етерното тяло. Давахме също маков сок в слаби дози, за да накараме увредения собствен организъм да отстъпи пред лечебните действия. При майката бе приложено повече последното лечение, понеже, намираща се с едно поколение по-горе, наследствените сили са действували по-малко при нея.
към текста >>
Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на
органи
зма.
Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм). При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/. Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло. Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло. Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв.
Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма.
Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия организъм. Ритмично в течение на деня бяха приложени бани с извара от растението solidago (жълт енчец), разтривка на гърба с извара от растението stellaria media (и вътрешно чай от върбова кора) която действува особено върху чувствителността на астралното тяло (и 0, 001 калай)който прави особено възприемчиво етерното тяло. Давахме също маков сок в слаби дози, за да накараме увредения собствен организъм да отстъпи пред лечебните действия. При майката бе приложено повече последното лечение, понеже, намираща се с едно поколение по-горе, наследствените сили са действували по-малко при нея. Същото важи и за сестрата на майката.
към текста >>
Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия
органи
зъм.
При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/. Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло. Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло. Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв. Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма.
Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия организъм.
Ритмично в течение на деня бяха приложени бани с извара от растението solidago (жълт енчец), разтривка на гърба с извара от растението stellaria media (и вътрешно чай от върбова кора) която действува особено върху чувствителността на астралното тяло (и 0, 001 калай)който прави особено възприемчиво етерното тяло. Давахме също маков сок в слаби дози, за да накараме увредения собствен организъм да отстъпи пред лечебните действия. При майката бе приложено повече последното лечение, понеже, намираща се с едно поколение по-горе, наследствените сили са действували по-малко при нея. Същото важи и за сестрата на майката. Още докато детето беше в клиниката можахме да констатираме, че то започна да се управлява по-лесно и доби едно по -добро душевно състояние.
към текста >>
Давахме също маков сок в слаби дози, за да накараме увредения собствен
органи
зъм да отстъпи пред лечебните действия.
Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло. Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв. Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма. Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия организъм. Ритмично в течение на деня бяха приложени бани с извара от растението solidago (жълт енчец), разтривка на гърба с извара от растението stellaria media (и вътрешно чай от върбова кора) която действува особено върху чувствителността на астралното тяло (и 0, 001 калай)който прави особено възприемчиво етерното тяло.
Давахме също маков сок в слаби дози, за да накараме увредения собствен организъм да отстъпи пред лечебните действия.
При майката бе приложено повече последното лечение, понеже, намираща се с едно поколение по-горе, наследствените сили са действували по-малко при нея. Същото важи и за сестрата на майката. Още докато детето беше в клиниката можахме да констатираме, че то започна да се управлява по-лесно и доби едно по -добро душевно състояние. То стана например по-послушно; а движенията, които по-рано правеше несръчно, сега ги изпълняваше по-сръчно. По-късно неговата леля ни съобщи, че с детето беше станало една голяма промяна.
към текста >>
Духовно-научното изследване показа: свръхчувствителност на астралното тяло и на азовия
органи
зъм; такава една анормалност се изразява първо в етерното тяло чрез това, че същото не развива същинските етерни функции, а един етерен отпечатък, едно етерно копие на астралните функции.
Явило се също едно подуване на десния показалец. Едно лечение чрез лежене донесло, както казва тя , едно подобрение на болките в кръста. Когато пациентката дойде при нас, тя имаше един потънал абсцес на бедрото, подут корем с малко асцит и катарални шумове на върховете на бели те дробове, както в дясно така и вляво. Храносмилането и апетитът са добри. Урината е концентрирана, има следи от белтък.
Духовно-научното изследване показа: свръхчувствителност на астралното тяло и на азовия организъм; такава една анормалност се изразява първо в етерното тяло чрез това, че същото не развива същинските етерни функции, а един етерен отпечатък, едно етерно копие на астралните функции.
Астралните функции са разграждащи. Ето защо жизнеността и нормалният процес във физическите органи трябваше да се покажат атрофирани. Това е винаги свързано в известна степен с извън човешките процеси, които стават в човешкия организъм. Потъналият абсцес, болките в гърба, подутостта на корема, катаралните явления на белите дробове и също недостатъчното преработване на белтъка се дължат на това. При лечението се касае за това, да бъде понижена чувствителността на астралното тяло и на азовия организъм.
към текста >>
Ето защо жизнеността и нормалният процес във физическите
органи
трябваше да се покажат атрофирани.
Когато пациентката дойде при нас, тя имаше един потънал абсцес на бедрото, подут корем с малко асцит и катарални шумове на върховете на бели те дробове, както в дясно така и вляво. Храносмилането и апетитът са добри. Урината е концентрирана, има следи от белтък. Духовно-научното изследване показа: свръхчувствителност на астралното тяло и на азовия организъм; такава една анормалност се изразява първо в етерното тяло чрез това, че същото не развива същинските етерни функции, а един етерен отпечатък, едно етерно копие на астралните функции. Астралните функции са разграждащи.
Ето защо жизнеността и нормалният процес във физическите органи трябваше да се покажат атрофирани.
Това е винаги свързано в известна степен с извън човешките процеси, които стават в човешкия организъм. Потъналият абсцес, болките в гърба, подутостта на корема, катаралните явления на белите дробове и също недостатъчното преработване на белтъка се дължат на това. При лечението се касае за това, да бъде понижена чувствителността на астралното тяло и на азовия организъм. Това се постига, като на болния се дава силициева киселина, която винаги засилва собствената сила против чувствителността. В нашия случай направихме това, което давахме пулверизирана силициева киселина в яденето и като клизми.
към текста >>
Това е винаги свързано в известна степен с извън човешките процеси, които стават в човешкия
органи
зъм.
Храносмилането и апетитът са добри. Урината е концентрирана, има следи от белтък. Духовно-научното изследване показа: свръхчувствителност на астралното тяло и на азовия организъм; такава една анормалност се изразява първо в етерното тяло чрез това, че същото не развива същинските етерни функции, а един етерен отпечатък, едно етерно копие на астралните функции. Астралните функции са разграждащи. Ето защо жизнеността и нормалният процес във физическите органи трябваше да се покажат атрофирани.
Това е винаги свързано в известна степен с извън човешките процеси, които стават в човешкия организъм.
Потъналият абсцес, болките в гърба, подутостта на корема, катаралните явления на белите дробове и също недостатъчното преработване на белтъка се дължат на това. При лечението се касае за това, да бъде понижена чувствителността на астралното тяло и на азовия организъм. Това се постига, като на болния се дава силициева киселина, която винаги засилва собствената сила против чувствителността. В нашия случай направихме това, което давахме пулверизирана силициева киселина в яденето и като клизми. Също така отвеждахме чувствителността, като слагахме хардалови мушамички върху долната част на гърба.
към текста >>
При лечението се касае за това, да бъде понижена чувствителността на астралното тяло и на азовия
органи
зъм.
Духовно-научното изследване показа: свръхчувствителност на астралното тяло и на азовия организъм; такава една анормалност се изразява първо в етерното тяло чрез това, че същото не развива същинските етерни функции, а един етерен отпечатък, едно етерно копие на астралните функции. Астралните функции са разграждащи. Ето защо жизнеността и нормалният процес във физическите органи трябваше да се покажат атрофирани. Това е винаги свързано в известна степен с извън човешките процеси, които стават в човешкия организъм. Потъналият абсцес, болките в гърба, подутостта на корема, катаралните явления на белите дробове и също недостатъчното преработване на белтъка се дължат на това.
При лечението се касае за това, да бъде понижена чувствителността на астралното тяло и на азовия организъм.
Това се постига, като на болния се дава силициева киселина, която винаги засилва собствената сила против чувствителността. В нашия случай направихме това, което давахме пулверизирана силициева киселина в яденето и като клизми. Също така отвеждахме чувствителността, като слагахме хардалови мушамички върху долната част на гърба. Действието на хардаловите мушамички почива на това отнемат тази чувствителност от астралното тяло и от азовия организъм. Чрез един процес, който понижава свръхчувствителността на астралното тяло в храносмилателния тракт, ние отведохме тази астрална дейност върху етерното тяло, където тя трябва нормално да съществува.
към текста >>
Действието на хардаловите мушамички почива на това отнемат тази чувствителност от астралното тяло и от азовия
органи
зъм.
Потъналият абсцес, болките в гърба, подутостта на корема, катаралните явления на белите дробове и също недостатъчното преработване на белтъка се дължат на това. При лечението се касае за това, да бъде понижена чувствителността на астралното тяло и на азовия организъм. Това се постига, като на болния се дава силициева киселина, която винаги засилва собствената сила против чувствителността. В нашия случай направихме това, което давахме пулверизирана силициева киселина в яденето и като клизми. Също така отвеждахме чувствителността, като слагахме хардалови мушамички върху долната част на гърба.
Действието на хардаловите мушамички почива на това отнемат тази чувствителност от астралното тяло и от азовия организъм.
Чрез един процес, който понижава свръхчувствителността на астралното тяло в храносмилателния тракт, ние отведохме тази астрална дейност върху етерното тяло, където тя трябва нормално да съществува. Произведохме това чрез малки дози мед (метал) и карбоанималис. Против тенденцията на етерното тяло да не извършва необичайната за него нормална храносмилателна дейност действувахме, като давахме сок от панкреасната жлеза. Потъналият абсцес бе пунктиран няколко пъти. Чрез аспирация бяха извлечени големи количества гной.
към текста >>
Защото при дадените предпоставки едно такова повишение на температурата е именно посредник на дълбоко проникващото действие на разграждащите процеси в
органи
зма.
Чрез аспирация бяха извлечени големи количества гной. Абсцесът намаля, също и подуването на корема, като образуването на гной все повече спадаше и накрая изчезна напълно. Докато гнойта още течеше, един ден бяхме изненадани с едно ново повишение на температурата. Това повишение на температурата не беше необяснимо за нас, тъй като при гореописаното устройство на астралното тяло такова повишение на температурата може да бъде предизвикано от слаби психически възбуди. Обаче трябва да правим разлика между обяснимостта на повишението на температурата в такива случаи и неговото силно вредно действие.
Защото при дадените предпоставки едно такова повишение на температурата е именно посредник на дълбоко проникващото действие на разграждащите процеси в организма.
И трябва веднага да се погрижим за укрепването на етерното тяло, за да парализира то вредното действие на астралното тяло. За целта приложихме високопотенцирани инжекции със сребро и постигнахме спадането на температурата. Пациентката напусна клиниката с увеличение на теглото си с 20 фунта (около 10 килограма)и с укрепено състояние. Не си правим никаква илюзия, че в този случай едно допълнително лечение трябва да затвърди излечението. МЕЖДИННА ЗАБЕЛЕЖКА
към текста >>
Едно нормално, здраво поведение на човешкия
органи
зъм е възможно само тогава, кога то резорбцията е пълна.
В урината има белтък. Кръвното налягане е 185 мм живачна колона. Първо изходихме от склерозата, която е забележима при дейността на астралното тяло. Физическо то тяло и етерното тяло не са в състояние да приемат пълната дейност на астралното тяло. В такъв един случай остава неангажирана една свръх дейност на астралното тяло, която не е резорбирана от физическо то и етерното тяло.
Едно нормално, здраво поведение на човешкия организъм е възможно само тогава, кога то резорбцията е пълна.
Иначе не резорбираната част, какъвто е случаят тук, предизвиква главозамайване и именно субективни сетивни илюзии, като хлопания и др. Също така тази не резорбирана част на дейността на астралното тяло обхваща приетите в организма вещества и им налага процеси, преди те да са проникна ли в обмяната на веществата, която протича нормално. Това се проявява в склонността към запичане и в извеждането на белтъка от организма; също така и в смущения в стомаха и червата. В такъв случай кръвното налягане се повишава, защото свръх дейността на астралното тяло повишава също и дейността на Аза и тази последната се изявява в повишеното кръвно налягане. Ние подложихме случая за лечение главно със "склерон"; само за подкрепа прибавихме беладона в много малки дози, за да премахнем за момент също и главозамайванията.
към текста >>
Също така тази не резорбирана част на дейността на астралното тяло обхваща приетите в
органи
зма вещества и им налага процеси, преди те да са проникна ли в обмяната на веществата, която протича нормално.
Първо изходихме от склерозата, която е забележима при дейността на астралното тяло. Физическо то тяло и етерното тяло не са в състояние да приемат пълната дейност на астралното тяло. В такъв един случай остава неангажирана една свръх дейност на астралното тяло, която не е резорбирана от физическо то и етерното тяло. Едно нормално, здраво поведение на човешкия организъм е възможно само тогава, кога то резорбцията е пълна. Иначе не резорбираната част, какъвто е случаят тук, предизвиква главозамайване и именно субективни сетивни илюзии, като хлопания и др.
Също така тази не резорбирана част на дейността на астралното тяло обхваща приетите в организма вещества и им налага процеси, преди те да са проникна ли в обмяната на веществата, която протича нормално.
Това се проявява в склонността към запичане и в извеждането на белтъка от организма; също така и в смущения в стомаха и червата. В такъв случай кръвното налягане се повишава, защото свръх дейността на астралното тяло повишава също и дейността на Аза и тази последната се изявява в повишеното кръвно налягане. Ние подложихме случая за лечение главно със "склерон"; само за подкрепа прибавихме беладона в много малки дози, за да премахнем за момент също и главозамайванията. Използувахме чай от бъз, за да подпомогнем храносмилането, регулирахме ходенето по голяма нужда чрез клизми и слабителни чайове и предписахме безсолна диета, понеже солите подпомагат склерозата. Постигнахме едно относително бързо подобрение.
към текста >>
Това се проявява в склонността към запичане и в извеждането на белтъка от
органи
зма; също така и в смущения в стомаха и червата.
Физическо то тяло и етерното тяло не са в състояние да приемат пълната дейност на астралното тяло. В такъв един случай остава неангажирана една свръх дейност на астралното тяло, която не е резорбирана от физическо то и етерното тяло. Едно нормално, здраво поведение на човешкия организъм е възможно само тогава, кога то резорбцията е пълна. Иначе не резорбираната част, какъвто е случаят тук, предизвиква главозамайване и именно субективни сетивни илюзии, като хлопания и др. Също така тази не резорбирана част на дейността на астралното тяло обхваща приетите в организма вещества и им налага процеси, преди те да са проникна ли в обмяната на веществата, която протича нормално.
Това се проявява в склонността към запичане и в извеждането на белтъка от организма; също така и в смущения в стомаха и червата.
В такъв случай кръвното налягане се повишава, защото свръх дейността на астралното тяло повишава също и дейността на Аза и тази последната се изявява в повишеното кръвно налягане. Ние подложихме случая за лечение главно със "склерон"; само за подкрепа прибавихме беладона в много малки дози, за да премахнем за момент също и главозамайванията. Използувахме чай от бъз, за да подпомогнем храносмилането, регулирахме ходенето по голяма нужда чрез клизми и слабителни чайове и предписахме безсолна диета, понеже солите подпомагат склерозата. Постигнахме едно относително бързо подобрение. Случаите на главозамайване намаляха и изчезнаха, също така и хлопанията.
към текста >>
Чрез едно подобно лечение настъпи едно по-нататъшно подобрение; И след като измина дълго време след лечението, можахме да наблюдаваме при пациентката, че склерозата не предизвиква никакво по-нататъшно израждане на
органи
зма.
Случаите на главозамайване намаляха и изчезнаха, също така и хлопанията. Кръвното налягане спадна на 112. Самочувствието се подобри видимо. В следващите години склерозата не напредна никак. След една година пациентката отново дойде с намалена степен на симптомите.
Чрез едно подобно лечение настъпи едно по-нататъшно подобрение; И след като измина дълго време след лечението, можахме да наблюдаваме при пациентката, че склерозата не предизвиква никакво по-нататъшно израждане на организма.
Характерните за склерозата външни симптоми се намираха в процес на все по-голямо спадане и бързото остаряване, от което пациентката беше по-рано обхваната, не съществуваше вече. СЛУЧАЙ ОСМИ. Лечение на струма. Пациентката дойде при нас на 34-годишна възраст. Тя представлява типа на човек, който в неговото общо душевно състояние е силно повлиян от определена тежест и вътрешна крехкост на физическото тяло.
към текста >>
Извънредно характерна е вдлъбнатостта на цялата форма на лицето; коренът на носа е като нещо, което е задържано в
органи
зма.
СЛУЧАЙ ОСМИ. Лечение на струма. Пациентката дойде при нас на 34-годишна възраст. Тя представлява типа на човек, който в неговото общо душевно състояние е силно повлиян от определена тежест и вътрешна крехкост на физическото тяло. Като че всяка дума, която изговаря, и струва напрежение.
Извънредно характерна е вдлъбнатостта на цялата форма на лицето; коренът на носа е като нещо, което е задържано в организма.
Пациентката съобщава, че още от училищната възраст е била нежна и болничава. От същинските болести тя е страдала само от лека шарка. Постоянно има блед вид, голяма умореност и лош апетит. Пращана е била от лекар на лекар, при което една след друга са били поставени следните диагнози: катар на върховете на белите дробове, катар на стомаха, малокръвие. В нейното собствено съзнание пациентката чувствувала, че е болна по-малко телесно отколкото душевно.
към текста >>
Чрез това азовият
органи
зъм е задържан в неговото действие от физическото и етерното тяло.
Постоянно има блед вид, голяма умореност и лош апетит. Пращана е била от лекар на лекар, при което една след друга са били поставени следните диагнози: катар на върховете на белите дробове, катар на стомаха, малокръвие. В нейното собствено съзнание пациентката чувствувала, че е болна по-малко телесно отколкото душевно. Сега след тази част на анамнезата искаме да опишем констатацията на духовно-научното изследване, за да проверим след това с него всичко останало. При пациентката се показва една висока атония на астралното тяло.
Чрез това азовият организъм е задържан в неговото действие от физическото и етерното тяло.
Целият съзнателен живот е като проникнат от една лека тъпа сънливост. Физическото тяло е изложено на процесите, които произхождат от внесените в организма вещества. Чрез това тези вещества са превърнати в части на човешкия организъм. Етерното тяло е силно понижено в неговата кохерентна жизненост от Аза и от астралното тяло, поради което вътрешните усещания, а именно общото жизнено чувство и чувството на статиката на тялото стават много оживени, а оживеността на външните сетива прекалено затъпена. Ето защо всички телесни функции трябва да приемат един път, чрез кой то те стоят в дисхармония едни с други.
към текста >>
Физическото тяло е изложено на процесите, които произхождат от внесените в
органи
зма вещества.
В нейното собствено съзнание пациентката чувствувала, че е болна по-малко телесно отколкото душевно. Сега след тази част на анамнезата искаме да опишем констатацията на духовно-научното изследване, за да проверим след това с него всичко останало. При пациентката се показва една висока атония на астралното тяло. Чрез това азовият организъм е задържан в неговото действие от физическото и етерното тяло. Целият съзнателен живот е като проникнат от една лека тъпа сънливост.
Физическото тяло е изложено на процесите, които произхождат от внесените в организма вещества.
Чрез това тези вещества са превърнати в части на човешкия организъм. Етерното тяло е силно понижено в неговата кохерентна жизненост от Аза и от астралното тяло, поради което вътрешните усещания, а именно общото жизнено чувство и чувството на статиката на тялото стават много оживени, а оживеността на външните сетива прекалено затъпена. Ето защо всички телесни функции трябва да приемат един път, чрез кой то те стоят в дисхармония едни с други. Съвсем не е възможно иначе, освен при пациентката да настъпи чувството, че не може да свързва от Аза функциите на тялото. Това и се струва като едно душевно безсилие.
към текста >>
Чрез това тези вещества са превърнати в части на човешкия
органи
зъм.
Сега след тази част на анамнезата искаме да опишем констатацията на духовно-научното изследване, за да проверим след това с него всичко останало. При пациентката се показва една висока атония на астралното тяло. Чрез това азовият организъм е задържан в неговото действие от физическото и етерното тяло. Целият съзнателен живот е като проникнат от една лека тъпа сънливост. Физическото тяло е изложено на процесите, които произхождат от внесените в организма вещества.
Чрез това тези вещества са превърнати в части на човешкия организъм.
Етерното тяло е силно понижено в неговата кохерентна жизненост от Аза и от астралното тяло, поради което вътрешните усещания, а именно общото жизнено чувство и чувството на статиката на тялото стават много оживени, а оживеността на външните сетива прекалено затъпена. Ето защо всички телесни функции трябва да приемат един път, чрез кой то те стоят в дисхармония едни с други. Съвсем не е възможно иначе, освен при пациентката да настъпи чувството, че не може да свързва от Аза функциите на тялото. Това и се струва като едно душевно безсилие. Ето защо тя казва, че е болна повече душевно отколкото телесно.
към текста >>
Безсилието на Аза се проявява във вътрешните
органи
първо в белите дробове.
Много характерно е следното: чрез безсилието на аза и на астралното тяло една част от потребността за сън се преминава още през време на будността и затова сънят е много по-малко дълбок отколкото при нормалния човек. На пациентката това изглежда като упорито безсъние. С това е свързани фактът, че тя има чувството да заспива лесно и да се събужда лесно. С това е свързано също вярването и, че има много сънища, които обаче не са истински сънища, а смес от сънища и будни впечатления. Ето защо те не остават в спомена и не са силно възбуждащи, защото дразнещата сила е понижена.
Безсилието на Аза се проявява във вътрешните органи първо в белите дробове.
Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов организъм. Неизвършената напълно от Аза обмяна на веществата се изявява в ревматизъм. Субективно всичко това се изразява в общата умореност. Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост. Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия организъм и на астралното тяло имат болки.
към текста >>
Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов
органи
зъм.
На пациентката това изглежда като упорито безсъние. С това е свързани фактът, че тя има чувството да заспива лесно и да се събужда лесно. С това е свързано също вярването и, че има много сънища, които обаче не са истински сънища, а смес от сънища и будни впечатления. Ето защо те не остават в спомена и не са силно възбуждащи, защото дразнещата сила е понижена. Безсилието на Аза се проявява във вътрешните органи първо в белите дробове.
Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов организъм.
Неизвършената напълно от Аза обмяна на веществата се изявява в ревматизъм. Субективно всичко това се изразява в общата умореност. Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост. Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия организъм и на астралното тяло имат болки. Пациентката се оплаква от болки в кръста при менструациите.
към текста >>
Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов
органи
зъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост.
Ето защо те не остават в спомена и не са силно възбуждащи, защото дразнещата сила е понижена. Безсилието на Аза се проявява във вътрешните органи първо в белите дробове. Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов организъм. Неизвършената напълно от Аза обмяна на веществата се изявява в ревматизъм. Субективно всичко това се изразява в общата умореност.
Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост.
Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия организъм и на астралното тяло имат болки. Пациентката се оплаква от болки в кръста при менструациите. Всичко това води до лечението по следния начин. Ние намерихме, че растението colchicum autumnale (есенен минзухар) упражнява силно дразнене върху астралното тяло, а именно върху онези част, която отговаря на организма на шията и на главата. Ето защо даваме colchicum autumnale при всички онези болести, които имат техния най-важен симптом в струмата.
към текста >>
Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия
органи
зъм и на астралното тяло имат болки.
Безсилието на Аза се проявява във вътрешните органи първо в белите дробове. Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов организъм. Неизвършената напълно от Аза обмяна на веществата се изявява в ревматизъм. Субективно всичко това се изразява в общата умореност. Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост.
Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия организъм и на астралното тяло имат болки.
Пациентката се оплаква от болки в кръста при менструациите. Всичко това води до лечението по следния начин. Ние намерихме, че растението colchicum autumnale (есенен минзухар) упражнява силно дразнене върху астралното тяло, а именно върху онези част, която отговаря на организма на шията и на главата. Ето защо даваме colchicum autumnale при всички онези болести, които имат техния най-важен симптом в струмата. Ето защо на пациентката давахме три пъти дневно по 5 капки от нашия препарат от colchicum, чрез което струмният тумор намаля и пациентката се почувствува облекчена.
към текста >>
Ние намерихме, че растението colchicum autumnale (есенен минзухар) упражнява силно дразнене върху астралното тяло, а именно върху онези част, която отговаря на
органи
зма на шията и на главата.
Субективно всичко това се изразява в общата умореност. Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост. Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия организъм и на астралното тяло имат болки. Пациентката се оплаква от болки в кръста при менструациите. Всичко това води до лечението по следния начин.
Ние намерихме, че растението colchicum autumnale (есенен минзухар) упражнява силно дразнене върху астралното тяло, а именно върху онези част, която отговаря на организма на шията и на главата.
Ето защо даваме colchicum autumnale при всички онези болести, които имат техния най-важен симптом в струмата. Ето защо на пациентката давахме три пъти дневно по 5 капки от нашия препарат от colchicum, чрез което струмният тумор намаля и пациентката се почувствува облекчена. Когато сме подсилили астралното тяло по този начин, то става посредник също за едно по-добро функциониране на азовия организъм, чрез което средствата, които могат да действуват в храносмилателните и размножителните органи запазват тяхната сила в организма. Като такива средства приложихме клизми с пелин, които примесвахме с олио, защото олиото действува дразнещо в храносмилателния тракт. С това средство постигнахме значително подобрение.
към текста >>
Когато сме подсилили астралното тяло по този начин, то става посредник също за едно по-добро функциониране на азовия
органи
зъм, чрез което средствата, които могат да действуват в храносмилателните и размножителните
органи
запазват тяхната сила в
органи
зма.
Пациентката се оплаква от болки в кръста при менструациите. Всичко това води до лечението по следния начин. Ние намерихме, че растението colchicum autumnale (есенен минзухар) упражнява силно дразнене върху астралното тяло, а именно върху онези част, която отговаря на организма на шията и на главата. Ето защо даваме colchicum autumnale при всички онези болести, които имат техния най-важен симптом в струмата. Ето защо на пациентката давахме три пъти дневно по 5 капки от нашия препарат от colchicum, чрез което струмният тумор намаля и пациентката се почувствува облекчена.
Когато сме подсилили астралното тяло по този начин, то става посредник също за едно по-добро функциониране на азовия организъм, чрез което средствата, които могат да действуват в храносмилателните и размножителните органи запазват тяхната сила в организма.
Като такива средства приложихме клизми с пелин, които примесвахме с олио, защото олиото действува дразнещо в храносмилателния тракт. С това средство постигнахме значително подобрение. Вярваме, че това лечение може да раз вие неговите особено благоприятни действия около 35-годишната възраст на човека, защото в това време азовият организъм има силен афинитет към останалия организъм също и тогава, когато е слаб, и лесно може да бъде възбуден. Когато дойде при нас пациентката имаше 34 години. СЛУЧАЙ ДЕВЕТИ.
към текста >>
Вярваме, че това лечение може да раз вие неговите особено благоприятни действия около 35-годишната възраст на човека, защото в това време азовият
органи
зъм има силен афинитет към останалия
органи
зъм също и тогава, когато е слаб, и лесно може да бъде възбуден.
Ето защо даваме colchicum autumnale при всички онези болести, които имат техния най-важен симптом в струмата. Ето защо на пациентката давахме три пъти дневно по 5 капки от нашия препарат от colchicum, чрез което струмният тумор намаля и пациентката се почувствува облекчена. Когато сме подсилили астралното тяло по този начин, то става посредник също за едно по-добро функциониране на азовия организъм, чрез което средствата, които могат да действуват в храносмилателните и размножителните органи запазват тяхната сила в организма. Като такива средства приложихме клизми с пелин, които примесвахме с олио, защото олиото действува дразнещо в храносмилателния тракт. С това средство постигнахме значително подобрение.
Вярваме, че това лечение може да раз вие неговите особено благоприятни действия около 35-годишната възраст на човека, защото в това време азовият организъм има силен афинитет към останалия организъм също и тогава, когато е слаб, и лесно може да бъде възбуден.
Когато дойде при нас пациентката имаше 34 години. СЛУЧАЙ ДЕВЕТИ. Състояние на мигрена в климактериума. Пациентката дойде при нас, когато имаше 55 години. Съобщава, че е била нежно и слабовато дете; в детството си прекарала шарка, скарлатина, варицела, магарешка кашлица и заушка.
към текста >>
Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия
органи
зъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия
органи
зъм.
Съобщава, че е била нежно и слабовато дете; в детството си прекарала шарка, скарлатина, варицела, магарешка кашлица и заушка. Менструациите се появили на 14-15 години. Още отначало кървенията са били силни и болезнени. На 40 години е било извършено пълно премахване поради един тумор в долната част на тялото. Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та година насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46 година са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на главата.
Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм.
Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм. С тази констатация са в съгласие определени симптоми. Първият симптом е често уриниране. То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм. Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане.
към текста >>
Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та
органи
ческа дейност върху
органи
зма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов
органи
зъм.
Менструациите се появили на 14-15 години. Още отначало кървенията са били силни и болезнени. На 40 години е било извършено пълно премахване поради един тумор в долната част на тялото. Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та година насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46 година са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на главата. Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм.
Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм.
С тази констатация са в съгласие определени симптоми. Първият симптом е често уриниране. То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм. Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане. Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно.
към текста >>
То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов
органи
зъм.
Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та година насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46 година са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на главата. Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм. Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм. С тази констатация са в съгласие определени симптоми. Първият симптом е често уриниране.
То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм.
Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане. Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно. Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз. Един трети симптом са малкото сънища. Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища.
към текста >>
Азовият
органи
зъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища.
То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм. Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане. Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно. Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз. Един трети симптом са малкото сънища.
Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища.
Тези познания ни водят до следното лечение: трябваше да отворим пътя на азовия организъм към физическото и етерното тяло. Сторихме това чрез компреси с оксална киселина 2% върху челото вечер и компреси със 7%-тов разтвор от urtica dioica (коприва) сутрин на долната част на тялото, с 20%-тов разтвор от липов цвят на обед на краката. С това трябваше да се постигне, щото жизнената дейност да бъде намалена през нощта; оксалната киселина, която упражнява в организма функция та на подтискане на прекалено голямата жизнена дейност, произведе това. Сутрин трябваше да се погрижим, щото азовият организъм да намери пътя към физическото тяло. Това стана чрез едно възбуждане на кръвообращението.
към текста >>
Тези познания ни водят до следното лечение: трябваше да отворим пътя на азовия
органи
зъм към физическото и етерното тяло.
Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане. Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно. Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз. Един трети симптом са малкото сънища. Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища.
Тези познания ни водят до следното лечение: трябваше да отворим пътя на азовия организъм към физическото и етерното тяло.
Сторихме това чрез компреси с оксална киселина 2% върху челото вечер и компреси със 7%-тов разтвор от urtica dioica (коприва) сутрин на долната част на тялото, с 20%-тов разтвор от липов цвят на обед на краката. С това трябваше да се постигне, щото жизнената дейност да бъде намалена през нощта; оксалната киселина, която упражнява в организма функция та на подтискане на прекалено голямата жизнена дейност, произведе това. Сутрин трябваше да се погрижим, щото азовият организъм да намери пътя към физическото тяло. Това стана чрез едно възбуждане на кръвообращението. Действието на желязото от коприва бе приложено за тази цел.
към текста >>
С това трябваше да се постигне, щото жизнената дейност да бъде намалена през нощта; оксалната киселина, която упражнява в
органи
зма функция та на подтискане на прекалено голямата жизнена дейност, произведе това.
Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз. Един трети симптом са малкото сънища. Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища. Тези познания ни водят до следното лечение: трябваше да отворим пътя на азовия организъм към физическото и етерното тяло. Сторихме това чрез компреси с оксална киселина 2% върху челото вечер и компреси със 7%-тов разтвор от urtica dioica (коприва) сутрин на долната част на тялото, с 20%-тов разтвор от липов цвят на обед на краката.
С това трябваше да се постигне, щото жизнената дейност да бъде намалена през нощта; оксалната киселина, която упражнява в организма функция та на подтискане на прекалено голямата жизнена дейност, произведе това.
Сутрин трябваше да се погрижим, щото азовият организъм да намери пътя към физическото тяло. Това стана чрез едно възбуждане на кръвообращението. Действието на желязото от коприва бе приложено за тази цел. Оставаше следователно още да подпомогнем в течение на деня проникването на физическото тяло с азовия организъм. Това стана чрез отвеждащото смукателно действие на липовия цвят на обед.
към текста >>
Сутрин трябваше да се погрижим, щото азовият
органи
зъм да намери пътя към физическото тяло.
Един трети симптом са малкото сънища. Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища. Тези познания ни водят до следното лечение: трябваше да отворим пътя на азовия организъм към физическото и етерното тяло. Сторихме това чрез компреси с оксална киселина 2% върху челото вечер и компреси със 7%-тов разтвор от urtica dioica (коприва) сутрин на долната част на тялото, с 20%-тов разтвор от липов цвят на обед на краката. С това трябваше да се постигне, щото жизнената дейност да бъде намалена през нощта; оксалната киселина, която упражнява в организма функция та на подтискане на прекалено голямата жизнена дейност, произведе това.
Сутрин трябваше да се погрижим, щото азовият организъм да намери пътя към физическото тяло.
Това стана чрез едно възбуждане на кръвообращението. Действието на желязото от коприва бе приложено за тази цел. Оставаше следователно още да подпомогнем в течение на деня проникването на физическото тяло с азовия организъм. Това стана чрез отвеждащото смукателно действие на липовия цвят на обед. Сега при пациентката настъпиха описаните болки в главата с тяхното повишение през 46та година.
към текста >>
Оставаше следователно още да подпомогнем в течение на деня проникването на физическото тяло с азовия
органи
зъм.
Сторихме това чрез компреси с оксална киселина 2% върху челото вечер и компреси със 7%-тов разтвор от urtica dioica (коприва) сутрин на долната част на тялото, с 20%-тов разтвор от липов цвят на обед на краката. С това трябваше да се постигне, щото жизнената дейност да бъде намалена през нощта; оксалната киселина, която упражнява в организма функция та на подтискане на прекалено голямата жизнена дейност, произведе това. Сутрин трябваше да се погрижим, щото азовият организъм да намери пътя към физическото тяло. Това стана чрез едно възбуждане на кръвообращението. Действието на желязото от коприва бе приложено за тази цел.
Оставаше следователно още да подпомогнем в течение на деня проникването на физическото тяло с азовия организъм.
Това стана чрез отвеждащото смукателно действие на липовия цвят на обед. Сега при пациентката настъпиха описаните болки в главата с тяхното повишение през 46та година. Ние трябваше да свържем тези болки в главата с преставането на менструациите след извеждането на яйчниците, а повишението им безсъзнанието да го считаме като един компенсационен симптом на климактериума. Първо се опитахме да подобрим това състояние с антимон. Същият би трябвало да произведе подобрение, ако би трябвало да става въпрос за общата обмяна на веществата, стояща под регулиращото действие на азовия организъм.
към текста >>
Същият би трябвало да произведе подобрение, ако би трябвало да става въпрос за общата обмяна на веществата, стояща под регулиращото действие на азовия
органи
зъм.
Оставаше следователно още да подпомогнем в течение на деня проникването на физическото тяло с азовия организъм. Това стана чрез отвеждащото смукателно действие на липовия цвят на обед. Сега при пациентката настъпиха описаните болки в главата с тяхното повишение през 46та година. Ние трябваше да свържем тези болки в главата с преставането на менструациите след извеждането на яйчниците, а повишението им безсъзнанието да го считаме като един компенсационен симптом на климактериума. Първо се опитахме да подобрим това състояние с антимон.
Същият би трябвало да произведе подобрение, ако би трябвало да става въпрос за общата обмяна на веществата, стояща под регулиращото действие на азовия организъм.
Но чрез това не постигнахме подобрение. Това бе едно доказателство, че относително самостоятелната част на азовия организъм, която регулира предимно органите на размножението, изисква върху тази част да упражни въздействие. За целта виждаме в корените на растението potentilla tormentilla (планински очеболец) в много силно разреждане нещо специфично. И действително това средство подействува.
към текста >>
Това бе едно доказателство, че относително самостоятелната част на азовия
органи
зъм, която регулира предимно
органи
те на размножението, изисква върху тази част да упражни въздействие.
Сега при пациентката настъпиха описаните болки в главата с тяхното повишение през 46та година. Ние трябваше да свържем тези болки в главата с преставането на менструациите след извеждането на яйчниците, а повишението им безсъзнанието да го считаме като един компенсационен симптом на климактериума. Първо се опитахме да подобрим това състояние с антимон. Същият би трябвало да произведе подобрение, ако би трябвало да става въпрос за общата обмяна на веществата, стояща под регулиращото действие на азовия организъм. Но чрез това не постигнахме подобрение.
Това бе едно доказателство, че относително самостоятелната част на азовия организъм, която регулира предимно органите на размножението, изисква върху тази част да упражни въздействие.
За целта виждаме в корените на растението potentilla tormentilla (планински очеболец) в много силно разреждане нещо специфично. И действително това средство подействува.
към текста >>
28.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Оловото действува върху
органи
зма така, че поощрява разграждащото действие на азовия
органи
зъм.
Сега трябва да опишем някои типични средства според тяхната лечебна стойност, които ние отчасти пуснахме в търговията. Тези средства са приспособени също към типичните болестни състояния, към типични те болестни форми, и когато в болестното състояние става въпрос за нещо типично, нашето лечебно средство представлява онова, което в смисъла на изложеното в нашата книга трябва да доведе до лечение. От тази гледна точка трябва да опишем някои от нашите лечебни средства. 1. Лечебно средство "Склерон" Това лекарство се състои от металическо олово, пчелен мед и захар.
Оловото действува върху организма така, че поощрява разграждащото действие на азовия организъм.
Следователно ако го внесем в организма, който показва слабо разграждащо действие на азовия организъм, получава се това поощрение, ако дозирането се прави в подходящ размер. Ако дозата е много силна, тогава се произвежда атрофия на азовия организъм. Тялото разгражда повече отколкото съгражда и трябва да пропадне. При склерозата азовият организъм е много слаб; той самият разгражда недостатъчно. Ето защо настъпва разграждане само чрез астралното тяло.
към текста >>
Следователно ако го внесем в
органи
зма, който показва слабо разграждащо действие на азовия
органи
зъм, получава се това поощрение, ако дозирането се прави в подходящ размер.
Тези средства са приспособени също към типичните болестни състояния, към типични те болестни форми, и когато в болестното състояние става въпрос за нещо типично, нашето лечебно средство представлява онова, което в смисъла на изложеното в нашата книга трябва да доведе до лечение. От тази гледна точка трябва да опишем някои от нашите лечебни средства. 1. Лечебно средство "Склерон" Това лекарство се състои от металическо олово, пчелен мед и захар. Оловото действува върху организма така, че поощрява разграждащото действие на азовия организъм.
Следователно ако го внесем в организма, който показва слабо разграждащо действие на азовия организъм, получава се това поощрение, ако дозирането се прави в подходящ размер.
Ако дозата е много силна, тогава се произвежда атрофия на азовия организъм. Тялото разгражда повече отколкото съгражда и трябва да пропадне. При склерозата азовият организъм е много слаб; той самият разгражда недостатъчно. Ето защо настъпва разграждане само чрез астралното тяло. Продуктите на разграждането отпадат от организма и причиняват втвърдявания на някои органи, които втвърдявания се състоят от солни вещества.
към текста >>
Ако дозата е много силна, тогава се произвежда атрофия на азовия
органи
зъм.
От тази гледна точка трябва да опишем някои от нашите лечебни средства. 1. Лечебно средство "Склерон" Това лекарство се състои от металическо олово, пчелен мед и захар. Оловото действува върху организма така, че поощрява разграждащото действие на азовия организъм. Следователно ако го внесем в организма, който показва слабо разграждащо действие на азовия организъм, получава се това поощрение, ако дозирането се прави в подходящ размер.
Ако дозата е много силна, тогава се произвежда атрофия на азовия организъм.
Тялото разгражда повече отколкото съгражда и трябва да пропадне. При склерозата азовият организъм е много слаб; той самият разгражда недостатъчно. Ето защо настъпва разграждане само чрез астралното тяло. Продуктите на разграждането отпадат от организма и причиняват втвърдявания на някои органи, които втвърдявания се състоят от солни вещества. Оловото внесено в подходяща доза възвръща отново разграждащата дейност на азовия организъм.
към текста >>
При склерозата азовият
органи
зъм е много слаб; той самият разгражда недостатъчно.
Това лекарство се състои от металическо олово, пчелен мед и захар. Оловото действува върху организма така, че поощрява разграждащото действие на азовия организъм. Следователно ако го внесем в организма, който показва слабо разграждащо действие на азовия организъм, получава се това поощрение, ако дозирането се прави в подходящ размер. Ако дозата е много силна, тогава се произвежда атрофия на азовия организъм. Тялото разгражда повече отколкото съгражда и трябва да пропадне.
При склерозата азовият организъм е много слаб; той самият разгражда недостатъчно.
Ето защо настъпва разграждане само чрез астралното тяло. Продуктите на разграждането отпадат от организма и причиняват втвърдявания на някои органи, които втвърдявания се състоят от солни вещества. Оловото внесено в подходяща доза възвръща отново разграждащата дейност на азовия организъм. Тези продукти на разграждането не остават като втвърдявания в тялото, а са изхвърлени. Всяко лечение на склерозата може да се състои само в това, да бъде отворен път навън на процесите образуващи сили, които иначе остават в тялото.
към текста >>
Продуктите на разграждането отпадат от
органи
зма и причиняват втвърдявания на някои
органи
, които втвърдявания се състоят от солни вещества.
Следователно ако го внесем в организма, който показва слабо разграждащо действие на азовия организъм, получава се това поощрение, ако дозирането се прави в подходящ размер. Ако дозата е много силна, тогава се произвежда атрофия на азовия организъм. Тялото разгражда повече отколкото съгражда и трябва да пропадне. При склерозата азовият организъм е много слаб; той самият разгражда недостатъчно. Ето защо настъпва разграждане само чрез астралното тяло.
Продуктите на разграждането отпадат от организма и причиняват втвърдявания на някои органи, които втвърдявания се състоят от солни вещества.
Оловото внесено в подходяща доза възвръща отново разграждащата дейност на азовия организъм. Тези продукти на разграждането не остават като втвърдявания в тялото, а са изхвърлени. Всяко лечение на склерозата може да се състои само в това, да бъде отворен път навън на процесите образуващи сили, които иначе остават в тялото. Чрез оловото се определя посоката на процесите на азовия организъм. Необходимо е по-нататък в тяхното протичане тези процеси да бъдат подържани бегли, мимоходни.
към текста >>
Оловото внесено в подходяща доза възвръща отново разграждащата дейност на азовия
органи
зъм.
Ако дозата е много силна, тогава се произвежда атрофия на азовия организъм. Тялото разгражда повече отколкото съгражда и трябва да пропадне. При склерозата азовият организъм е много слаб; той самият разгражда недостатъчно. Ето защо настъпва разграждане само чрез астралното тяло. Продуктите на разграждането отпадат от организма и причиняват втвърдявания на някои органи, които втвърдявания се състоят от солни вещества.
Оловото внесено в подходяща доза възвръща отново разграждащата дейност на азовия организъм.
Тези продукти на разграждането не остават като втвърдявания в тялото, а са изхвърлени. Всяко лечение на склерозата може да се състои само в това, да бъде отворен път навън на процесите образуващи сили, които иначе остават в тялото. Чрез оловото се определя посоката на процесите на азовия организъм. Необходимо е по-нататък в тяхното протичане тези процеси да бъдат подържани бегли, мимоходни. Пчелният мед поставя азовият организъм в състояние да упражнява необходимата власт над астралното тяло.
към текста >>
Чрез оловото се определя посоката на процесите на азовия
органи
зъм.
Ето защо настъпва разграждане само чрез астралното тяло. Продуктите на разграждането отпадат от организма и причиняват втвърдявания на някои органи, които втвърдявания се състоят от солни вещества. Оловото внесено в подходяща доза възвръща отново разграждащата дейност на азовия организъм. Тези продукти на разграждането не остават като втвърдявания в тялото, а са изхвърлени. Всяко лечение на склерозата може да се състои само в това, да бъде отворен път навън на процесите образуващи сили, които иначе остават в тялото.
Чрез оловото се определя посоката на процесите на азовия организъм.
Необходимо е по-нататък в тяхното протичане тези процеси да бъдат подържани бегли, мимоходни. Пчелният мед поставя азовият организъм в състояние да упражнява необходимата власт над астралното тяло. Ето защо той отнема на астралното тяло неговата относителна самостоятелност при склерозата. Захарта действува направо върху азовия организъм. Тя засилва този последния в себе си.
към текста >>
Пчелният мед поставя азовият
органи
зъм в състояние да упражнява необходимата власт над астралното тяло.
Оловото внесено в подходяща доза възвръща отново разграждащата дейност на азовия организъм. Тези продукти на разграждането не остават като втвърдявания в тялото, а са изхвърлени. Всяко лечение на склерозата може да се състои само в това, да бъде отворен път навън на процесите образуващи сили, които иначе остават в тялото. Чрез оловото се определя посоката на процесите на азовия организъм. Необходимо е по-нататък в тяхното протичане тези процеси да бъдат подържани бегли, мимоходни.
Пчелният мед поставя азовият организъм в състояние да упражнява необходимата власт над астралното тяло.
Ето защо той отнема на астралното тяло неговата относителна самостоятелност при склерозата. Захарта действува направо върху азовия организъм. Тя засилва този последния в себе си. Следователно нашето лекарство произвежда следното: оловото действува разграждащо както азовият организъм, не както астралното тяло. Пчелния мед пренася разграждащото действие на астралното тяло върху азовия организъм и захарта поставя азовия организъм в състояние да изпълнява неговата специфична задача.
към текста >>
Захарта действува направо върху азовия
органи
зъм.
Всяко лечение на склерозата може да се състои само в това, да бъде отворен път навън на процесите образуващи сили, които иначе остават в тялото. Чрез оловото се определя посоката на процесите на азовия организъм. Необходимо е по-нататък в тяхното протичане тези процеси да бъдат подържани бегли, мимоходни. Пчелният мед поставя азовият организъм в състояние да упражнява необходимата власт над астралното тяло. Ето защо той отнема на астралното тяло неговата относителна самостоятелност при склерозата.
Захарта действува направо върху азовия организъм.
Тя засилва този последния в себе си. Следователно нашето лекарство произвежда следното: оловото действува разграждащо както азовият организъм, не както астралното тяло. Пчелния мед пренася разграждащото действие на астралното тяло върху азовия организъм и захарта поставя азовия организъм в състояние да изпълнява неговата специфична задача. Можем да отбележим, че началните състояния на склерозата се проявяват в това, че престават действената сила на мисленето и властта над паметта. Ако нашето лекарство бъде приложено в този стадий на тази болест, ще могат да се избягват по-напредналите състояния на склерозата.
към текста >>
Следователно нашето лекарство произвежда следното: оловото действува разграждащо както азовият
органи
зъм, не както астралното тяло.
Необходимо е по-нататък в тяхното протичане тези процеси да бъдат подържани бегли, мимоходни. Пчелният мед поставя азовият организъм в състояние да упражнява необходимата власт над астралното тяло. Ето защо той отнема на астралното тяло неговата относителна самостоятелност при склерозата. Захарта действува направо върху азовия организъм. Тя засилва този последния в себе си.
Следователно нашето лекарство произвежда следното: оловото действува разграждащо както азовият организъм, не както астралното тяло.
Пчелния мед пренася разграждащото действие на астралното тяло върху азовия организъм и захарта поставя азовия организъм в състояние да изпълнява неговата специфична задача. Можем да отбележим, че началните състояния на склерозата се проявяват в това, че престават действената сила на мисленето и властта над паметта. Ако нашето лекарство бъде приложено в този стадий на тази болест, ще могат да се избягват по-напредналите състояния на склерозата. Въпреки това то се оказва действуващо и в тези по-късни състояния. (Прилагането е посочено в надписа върху опаковката на препарата).
към текста >>
Пчелния мед пренася разграждащото действие на астралното тяло върху азовия
органи
зъм и захарта поставя азовия
органи
зъм в състояние да изпълнява неговата специфична задача.
Пчелният мед поставя азовият организъм в състояние да упражнява необходимата власт над астралното тяло. Ето защо той отнема на астралното тяло неговата относителна самостоятелност при склерозата. Захарта действува направо върху азовия организъм. Тя засилва този последния в себе си. Следователно нашето лекарство произвежда следното: оловото действува разграждащо както азовият организъм, не както астралното тяло.
Пчелния мед пренася разграждащото действие на астралното тяло върху азовия организъм и захарта поставя азовия организъм в състояние да изпълнява неговата специфична задача.
Можем да отбележим, че началните състояния на склерозата се проявяват в това, че престават действената сила на мисленето и властта над паметта. Ако нашето лекарство бъде приложено в този стадий на тази болест, ще могат да се избягват по-напредналите състояния на склерозата. Въпреки това то се оказва действуващо и в тези по-късни състояния. (Прилагането е посочено в надписа върху опаковката на препарата). 2. Средството против Мигрена "Биодорон"* (В Германия "Кефалодорон")
към текста >>
Органи
змът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия
органи
зъм.
Можем да отбележим, че началните състояния на склерозата се проявяват в това, че престават действената сила на мисленето и властта над паметта. Ако нашето лекарство бъде приложено в този стадий на тази болест, ще могат да се избягват по-напредналите състояния на склерозата. Въпреки това то се оказва действуващо и в тези по-късни състояния. (Прилагането е посочено в надписа върху опаковката на препарата). 2. Средството против Мигрена "Биодорон"* (В Германия "Кефалодорон")
Организмът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм.
Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите сетива, в която действуват Азът и астралното тяло. Тя взема участие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло. Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система. Ако сега поради една отблъсната дейност на азовия организъм централният мозък става по-беден на нервносетивната дейности по-богат на храносмилателната дейност, т.е. става подобен на периферния мозък повече отколкото в нормалното състояние, ражда се мигрена.
към текста >>
Тя взема участие в ритмичната система на
органи
зма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло.
Въпреки това то се оказва действуващо и в тези по-късни състояния. (Прилагането е посочено в надписа върху опаковката на препарата). 2. Средството против Мигрена "Биодорон"* (В Германия "Кефалодорон") Организмът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм. Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите сетива, в която действуват Азът и астралното тяло.
Тя взема участие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло.
Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система. Ако сега поради една отблъсната дейност на азовия организъм централният мозък става по-беден на нервносетивната дейности по-богат на храносмилателната дейност, т.е. става подобен на периферния мозък повече отколкото в нормалното състояние, ражда се мигрена. Ето защо нейното лечение ще зависи: 1/от едно възбуждане на нервно-сетивната дейност; 2/от едно превръщане на ритмичната дейност от една такава, която е наклонена към обмяната на веществата, в една такава, която е наклонена към дишането; 3/в едно ограничаване на чисто жизнената обмяна на веществата, която е лишена от регулирането чрез азовия организъм. Първото си постига чрез силициевата киселина.
към текста >>
Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа
органи
зация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система.
(Прилагането е посочено в надписа върху опаковката на препарата). 2. Средството против Мигрена "Биодорон"* (В Германия "Кефалодорон") Организмът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм. Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите сетива, в която действуват Азът и астралното тяло. Тя взема участие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло.
Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система.
Ако сега поради една отблъсната дейност на азовия организъм централният мозък става по-беден на нервносетивната дейности по-богат на храносмилателната дейност, т.е. става подобен на периферния мозък повече отколкото в нормалното състояние, ражда се мигрена. Ето защо нейното лечение ще зависи: 1/от едно възбуждане на нервно-сетивната дейност; 2/от едно превръщане на ритмичната дейност от една такава, която е наклонена към обмяната на веществата, в една такава, която е наклонена към дишането; 3/в едно ограничаване на чисто жизнената обмяна на веществата, която е лишена от регулирането чрез азовия организъм. Първото си постига чрез силициевата киселина. Силицият в съединение с кислорода съдържа онези процеси, които са подобни на тези на организма при преминаване от дишането към нервно-сетивната дейност.
към текста >>
Ако сега поради една отблъсната дейност на азовия
органи
зъм централният мозък става по-беден на нервносетивната дейности по-богат на храносмилателната дейност, т.е.
2. Средството против Мигрена "Биодорон"* (В Германия "Кефалодорон") Организмът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм. Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите сетива, в която действуват Азът и астралното тяло. Тя взема участие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло. Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система.
Ако сега поради една отблъсната дейност на азовия организъм централният мозък става по-беден на нервносетивната дейности по-богат на храносмилателната дейност, т.е.
става подобен на периферния мозък повече отколкото в нормалното състояние, ражда се мигрена. Ето защо нейното лечение ще зависи: 1/от едно възбуждане на нервно-сетивната дейност; 2/от едно превръщане на ритмичната дейност от една такава, която е наклонена към обмяната на веществата, в една такава, която е наклонена към дишането; 3/в едно ограничаване на чисто жизнената обмяна на веществата, която е лишена от регулирането чрез азовия организъм. Първото си постига чрез силициевата киселина. Силицият в съединение с кислорода съдържа онези процеси, които са подобни на тези на организма при преминаване от дишането към нервно-сетивната дейност. Второто се постига чрез сярата.
към текста >>
Ето защо нейното лечение ще зависи: 1/от едно възбуждане на нервно-сетивната дейност; 2/от едно превръщане на ритмичната дейност от една такава, която е наклонена към обмяната на веществата, в една такава, която е наклонена към дишането; 3/в едно ограничаване на чисто жизнената обмяна на веществата, която е лишена от регулирането чрез азовия
органи
зъм.
Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите сетива, в която действуват Азът и астралното тяло. Тя взема участие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло. Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система. Ако сега поради една отблъсната дейност на азовия организъм централният мозък става по-беден на нервносетивната дейности по-богат на храносмилателната дейност, т.е. става подобен на периферния мозък повече отколкото в нормалното състояние, ражда се мигрена.
Ето защо нейното лечение ще зависи: 1/от едно възбуждане на нервно-сетивната дейност; 2/от едно превръщане на ритмичната дейност от една такава, която е наклонена към обмяната на веществата, в една такава, която е наклонена към дишането; 3/в едно ограничаване на чисто жизнената обмяна на веществата, която е лишена от регулирането чрез азовия организъм.
Първото си постига чрез силициевата киселина. Силицият в съединение с кислорода съдържа онези процеси, които са подобни на тези на организма при преминаване от дишането към нервно-сетивната дейност. Второто се постига чрез сярата. Сярата съдържа онзи процес, чрез който склонният към храносмилателната система ритъм бива превърнат в такъв, който е склонен към дишането. И третото се постига чрез желязото, което непосредствено след процеса на храносмилането пренася този процес в ритъма на кръвта, чрез което са мият процес на обмяната на веществата бива подтиснат.
към текста >>
Силицият в съединение с кислорода съдържа онези процеси, които са подобни на тези на
органи
зма при преминаване от дишането към нервно-сетивната дейност.
Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система. Ако сега поради една отблъсната дейност на азовия организъм централният мозък става по-беден на нервносетивната дейности по-богат на храносмилателната дейност, т.е. става подобен на периферния мозък повече отколкото в нормалното състояние, ражда се мигрена. Ето защо нейното лечение ще зависи: 1/от едно възбуждане на нервно-сетивната дейност; 2/от едно превръщане на ритмичната дейност от една такава, която е наклонена към обмяната на веществата, в една такава, която е наклонена към дишането; 3/в едно ограничаване на чисто жизнената обмяна на веществата, която е лишена от регулирането чрез азовия организъм. Първото си постига чрез силициевата киселина.
Силицият в съединение с кислорода съдържа онези процеси, които са подобни на тези на организма при преминаване от дишането към нервно-сетивната дейност.
Второто се постига чрез сярата. Сярата съдържа онзи процес, чрез който склонният към храносмилателната система ритъм бива превърнат в такъв, който е склонен към дишането. И третото се постига чрез желязото, което непосредствено след процеса на храносмилането пренася този процес в ритъма на кръвта, чрез което са мият процес на обмяната на веществата бива подтиснат. Ето защо желязото, сярата и силициевата киселина съчетани по съответния начин трябва да дадат едно средство против мигрената. Това се потвърди за нас в безброй случаи.
към текста >>
Сега искам да говорим за едно средство, което дължи своето съществуване на познанието, което може да доведе процесите на веществата в едно правилно отношение към процесите на човешкия
органи
зъм.
Сярата съдържа онзи процес, чрез който склонният към храносмилателната система ритъм бива превърнат в такъв, който е склонен към дишането. И третото се постига чрез желязото, което непосредствено след процеса на храносмилането пренася този процес в ритъма на кръвта, чрез което са мият процес на обмяната на веществата бива подтиснат. Ето защо желязото, сярата и силициевата киселина съчетани по съответния начин трябва да дадат едно средство против мигрената. Това се потвърди за нас в безброй случаи. 3. Средство против трахеята и бронхита. Пирит.
Сега искам да говорим за едно средство, което дължи своето съществуване на познанието, което може да доведе процесите на веществата в едно правилно отношение към процесите на човешкия организъм.
При това трябва да се вземе под внимание, че едно вещество е всъщност един доведен до застой процес, така да се каже един замразен процес. Всъщност не би трябвало да казваме пирит, апиритен процес. Този процес, който в минерала пирит е задържан в замръзнало състояние, отговаря на това, което може да се роди от съвместното действие на железния процес и на серния процес. Както бе показано вече в минали те раздели на тази книга, желязото възбужда кръвообращението, сярата опосредствува свързването между кръвообращението и дишането. Именно там, където кръвообращението и дишането влизат в отношение, се крие причината на трахеята и на бронхита, както и определени форми на заекването.
към текста >>
Този процес между кръвообращението и дишането, който е същевременно процесът, от който в зародишния живот се образуват съответните
органи
и постоянно се обновяват в по-нататъшния живот, може да бъде поет от внесения в
органи
зма пирит (желязно-сярно вещество), когато той не протича нормално в
органи
зма.
При това трябва да се вземе под внимание, че едно вещество е всъщност един доведен до застой процес, така да се каже един замразен процес. Всъщност не би трябвало да казваме пирит, апиритен процес. Този процес, който в минерала пирит е задържан в замръзнало състояние, отговаря на това, което може да се роди от съвместното действие на железния процес и на серния процес. Както бе показано вече в минали те раздели на тази книга, желязото възбужда кръвообращението, сярата опосредствува свързването между кръвообращението и дишането. Именно там, където кръвообращението и дишането влизат в отношение, се крие причината на трахеята и на бронхита, както и определени форми на заекването.
Този процес между кръвообращението и дишането, който е същевременно процесът, от който в зародишния живот се образуват съответните органи и постоянно се обновяват в по-нататъшния живот, може да бъде поет от внесения в организма пирит (желязно-сярно вещество), когато той не протича нормално в организма.
Изхождайки от това познание ние приготвихме от пирит едно лекарство против горната форма на заболяване, като превърнахме минерала в препарата така, че при едно вътрешно показание той да намери пътя в заболелите органи. Естествено ние трябва да познаваме пътя, който определени веществени процеси поемат в организма. Железният процес е доведен от обмяната на веществата до кръвообращението. Серният процес преминава от кръвообращението в процеса на дишането. 4. Действия на антимоновите съединения
към текста >>
Изхождайки от това познание ние приготвихме от пирит едно лекарство против горната форма на заболяване, като превърнахме минерала в препарата така, че при едно вътрешно показание той да намери пътя в заболелите
органи
.
Всъщност не би трябвало да казваме пирит, апиритен процес. Този процес, който в минерала пирит е задържан в замръзнало състояние, отговаря на това, което може да се роди от съвместното действие на железния процес и на серния процес. Както бе показано вече в минали те раздели на тази книга, желязото възбужда кръвообращението, сярата опосредствува свързването между кръвообращението и дишането. Именно там, където кръвообращението и дишането влизат в отношение, се крие причината на трахеята и на бронхита, както и определени форми на заекването. Този процес между кръвообращението и дишането, който е същевременно процесът, от който в зародишния живот се образуват съответните органи и постоянно се обновяват в по-нататъшния живот, може да бъде поет от внесения в организма пирит (желязно-сярно вещество), когато той не протича нормално в организма.
Изхождайки от това познание ние приготвихме от пирит едно лекарство против горната форма на заболяване, като превърнахме минерала в препарата така, че при едно вътрешно показание той да намери пътя в заболелите органи.
Естествено ние трябва да познаваме пътя, който определени веществени процеси поемат в организма. Железният процес е доведен от обмяната на веществата до кръвообращението. Серният процес преминава от кръвообращението в процеса на дишането. 4. Действия на антимоновите съединения Антимонът има извънредно силно родство с други тела, например със сярата.
към текста >>
Естествено ние трябва да познаваме пътя, който определени веществени процеси поемат в
органи
зма.
Този процес, който в минерала пирит е задържан в замръзнало състояние, отговаря на това, което може да се роди от съвместното действие на железния процес и на серния процес. Както бе показано вече в минали те раздели на тази книга, желязото възбужда кръвообращението, сярата опосредствува свързването между кръвообращението и дишането. Именно там, където кръвообращението и дишането влизат в отношение, се крие причината на трахеята и на бронхита, както и определени форми на заекването. Този процес между кръвообращението и дишането, който е същевременно процесът, от който в зародишния живот се образуват съответните органи и постоянно се обновяват в по-нататъшния живот, може да бъде поет от внесения в организма пирит (желязно-сярно вещество), когато той не протича нормално в организма. Изхождайки от това познание ние приготвихме от пирит едно лекарство против горната форма на заболяване, като превърнахме минерала в препарата така, че при едно вътрешно показание той да намери пътя в заболелите органи.
Естествено ние трябва да познаваме пътя, който определени веществени процеси поемат в организма.
Железният процес е доведен от обмяната на веществата до кръвообращението. Серният процес преминава от кръвообращението в процеса на дишането. 4. Действия на антимоновите съединения Антимонът има извънредно силно родство с други тела, например със сярата. С това той показва, че по лесен начин може да върви по същия път, който сярата изминава в организма, така например пътя към всички процеси на дишането.
към текста >>
С това той показва, че по лесен начин може да върви по същия път, който сярата изминава в
органи
зма, така например пътя към всички процеси на дишането.
Естествено ние трябва да познаваме пътя, който определени веществени процеси поемат в организма. Железният процес е доведен от обмяната на веществата до кръвообращението. Серният процес преминава от кръвообращението в процеса на дишането. 4. Действия на антимоновите съединения Антимонът има извънредно силно родство с други тела, например със сярата.
С това той показва, че по лесен начин може да върви по същия път, който сярата изминава в организма, така например пътя към всички процеси на дишането.
Едно друго свойство на антимона е неговата склонност да образува кристали под формата на храсти, на кичури. Чрез това той показва, че лесно следва определени силови излъчвания на околността на Земята. Това свойство изпъква още повече, когато антимонът е подложен на процеса на зайгеруване (кристализиране при изстиване). Чрез този процес той става фино-нишковиден. И това се проявява още по-значително, когато антимонът е приведен в процеса на горене и се равива неговия бял дим.
към текста >>
Също както вън от човешкия
органи
зъм антимонът следва действуващите върху него сили, така и в човешкия
органи
зъм той следва силите, които образуват форми.
Чрез това той показва, че лесно следва определени силови излъчвания на околността на Земята. Това свойство изпъква още повече, когато антимонът е подложен на процеса на зайгеруване (кристализиране при изстиване). Чрез този процес той става фино-нишковиден. И това се проявява още по-значително, когато антимонът е приведен в процеса на горене и се равива неговия бял дим. Този дим се отлага върху студените тела и образува характерните антимонови цветове.
Също както вън от човешкия организъм антимонът следва действуващите върху него сили, така и в човешкия организъм той следва силите, които образуват форми.
В кръвта имаме така да се каже състоянието на равновесие върху образуващите форми и разлагащите формите сили. Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата. Ето защо силите на антимона са онези, които действуват в съсирването на кръвта. Духовно-научно работата се представя така, че астралното тяло е подсилено в онези сили, които водят до съсирването на кръвта. В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън.
към текста >>
Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия
органи
зъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата.
Чрез този процес той става фино-нишковиден. И това се проявява още по-значително, когато антимонът е приведен в процеса на горене и се равива неговия бял дим. Този дим се отлага върху студените тела и образува характерните антимонови цветове. Също както вън от човешкия организъм антимонът следва действуващите върху него сили, така и в човешкия организъм той следва силите, които образуват форми. В кръвта имаме така да се каже състоянието на равновесие върху образуващите форми и разлагащите формите сили.
Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата.
Ето защо силите на антимона са онези, които действуват в съсирването на кръвта. Духовно-научно работата се представя така, че астралното тяло е подсилено в онези сили, които водят до съсирването на кръвта. В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън. Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото. В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка.
към текста >>
В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в
органи
зма действуват центробежно отвътре навън.
Също както вън от човешкия организъм антимонът следва действуващите върху него сили, така и в човешкия организъм той следва силите, които образуват форми. В кръвта имаме така да се каже състоянието на равновесие върху образуващите форми и разлагащите формите сили. Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата. Ето защо силите на антимона са онези, които действуват в съсирването на кръвта. Духовно-научно работата се представя така, че астралното тяло е подсилено в онези сили, които водят до съсирването на кръвта.
В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън.
Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото. В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка. Съдържащите се в белтъчния процес сили постоянно възпрепятствуват съсирването на кръвта. Да вземем случая на тифуса; тази болест се състои в едно преобладаване на албуминизиращите сили. Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса.
към текста >>
Ако внесем в
органи
зма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса.
В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън. Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото. В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка. Съдържащите се в белтъчния процес сили постоянно възпрепятствуват съсирването на кръвта. Да вземем случая на тифуса; тази болест се състои в едно преобладаване на албуминизиращите сили.
Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса.
Обаче трябва да се има предвид, че действието на антимона е съвършено различна според това, дали той се употребява външно или вътрешно. При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действуващите сили на астралното тяло, които се изразяват например в образуването на екземи; при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно. Антимонът е едно важно лечебно средство при всички заболявания, в които се явява едно опасно понижение на съзнанието (сънливост). В този случай формиращите центробежни сили на астралното тяло и с това мозъчните и сетивни процеси са отчасти заличени. Ако внесем в организма антимон, ние създаваме изкуствено липсващите астрални сили.
към текста >>
Ако внесем в
органи
зма антимон, ние създаваме изкуствено липсващите астрални сили.
Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса. Обаче трябва да се има предвид, че действието на антимона е съвършено различна според това, дали той се употребява външно или вътрешно. При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действуващите сили на астралното тяло, които се изразяват например в образуването на екземи; при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно. Антимонът е едно важно лечебно средство при всички заболявания, в които се явява едно опасно понижение на съзнанието (сънливост). В този случай формиращите центробежни сили на астралното тяло и с това мозъчните и сетивни процеси са отчасти заличени.
Ако внесем в организма антимон, ние създаваме изкуствено липсващите астрални сили.
Винаги ще забележим, че приемането на антимон предизвиква усилването на паметта, повишението на творческите сили на душата, вътрешна сплотеност на устройството на душата. Организмът бива регенериран чрез подсилената душа. Това хората са чувствували в старата медицина. Ето защо за тази медицина антимонът е бил едно универсално средство. Макар и ние да не стоим на тази край на гледна точка, все пак, както се вижда от изложеното по-горе, трябва да търсим в антимона едно много странно лечебно средство.
към текста >>
Органи
змът бива регенериран чрез подсилената душа.
При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действуващите сили на астралното тяло, които се изразяват например в образуването на екземи; при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно. Антимонът е едно важно лечебно средство при всички заболявания, в които се явява едно опасно понижение на съзнанието (сънливост). В този случай формиращите центробежни сили на астралното тяло и с това мозъчните и сетивни процеси са отчасти заличени. Ако внесем в организма антимон, ние създаваме изкуствено липсващите астрални сили. Винаги ще забележим, че приемането на антимон предизвиква усилването на паметта, повишението на творческите сили на душата, вътрешна сплотеност на устройството на душата.
Организмът бива регенериран чрез подсилената душа.
Това хората са чувствували в старата медицина. Ето защо за тази медицина антимонът е бил едно универсално средство. Макар и ние да не стоим на тази край на гледна точка, все пак, както се вижда от изложеното по-горе, трябва да търсим в антимона едно много странно лечебно средство. 5. ЦИНОБЪР В цинобъра можахме да намерим едно важно лечебно средство.
към текста >>
Именно при това вещество се предлага случаят да проучим много защищаващото и много оборваното отношение на живака към човешкия
органи
зъм.
Това хората са чувствували в старата медицина. Ето защо за тази медицина антимонът е бил едно универсално средство. Макар и ние да не стоим на тази край на гледна точка, все пак, както се вижда от изложеното по-горе, трябва да търсим в антимона едно много странно лечебно средство. 5. ЦИНОБЪР В цинобъра можахме да намерим едно важно лечебно средство.
Именно при това вещество се предлага случаят да проучим много защищаващото и много оборваното отношение на живака към човешкия организъм.
Живакът е онзи вдървен процес, който стои по средата между процесите на размножението, които вътре в организма отделят почти напълно същността на този организъм от самия него. Силите на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия организъм. Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в организма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия организъм. Това са всички катарални процеси. Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм.
към текста >>
Живакът е онзи вдървен процес, който стои по средата между процесите на размножението, които вътре в
органи
зма отделят почти напълно същността на този
органи
зъм от самия него.
Ето защо за тази медицина антимонът е бил едно универсално средство. Макар и ние да не стоим на тази край на гледна точка, все пак, както се вижда от изложеното по-горе, трябва да търсим в антимона едно много странно лечебно средство. 5. ЦИНОБЪР В цинобъра можахме да намерим едно важно лечебно средство. Именно при това вещество се предлага случаят да проучим много защищаващото и много оборваното отношение на живака към човешкия организъм.
Живакът е онзи вдървен процес, който стои по средата между процесите на размножението, които вътре в организма отделят почти напълно същността на този организъм от самия него.
Силите на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия организъм. Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в организма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия организъм. Това са всички катарални процеси. Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм. При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай.
към текста >>
Силите на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия
органи
зъм.
Макар и ние да не стоим на тази край на гледна точка, все пак, както се вижда от изложеното по-горе, трябва да търсим в антимона едно много странно лечебно средство. 5. ЦИНОБЪР В цинобъра можахме да намерим едно важно лечебно средство. Именно при това вещество се предлага случаят да проучим много защищаващото и много оборваното отношение на живака към човешкия организъм. Живакът е онзи вдървен процес, който стои по средата между процесите на размножението, които вътре в организма отделят почти напълно същността на този организъм от самия него.
Силите на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия организъм.
Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в организма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия организъм. Това са всички катарални процеси. Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм. При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай. Ако доведем към тези органи силите на живака, те действуват лечебно.
към текста >>
Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в
органи
зма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия
органи
зъм.
5. ЦИНОБЪР В цинобъра можахме да намерим едно важно лечебно средство. Именно при това вещество се предлага случаят да проучим много защищаващото и много оборваното отношение на живака към човешкия организъм. Живакът е онзи вдървен процес, който стои по средата между процесите на размножението, които вътре в организма отделят почти напълно същността на този организъм от самия него. Силите на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия организъм.
Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в организма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия организъм.
Това са всички катарални процеси. Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм. При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай. Ако доведем към тези органи силите на живака, те действуват лечебно. Едно свойство на сярата, което вече много кратно споменахме, е това, че тя се оказва действуваща в областта на организма, където кръвообращението и дишането граничат едно с друго, следователно при всичко, което изхожда от белите дробове.
към текста >>
Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на
органи
зма бива откъснат от властта на целия
органи
зъм.
Именно при това вещество се предлага случаят да проучим много защищаващото и много оборваното отношение на живака към човешкия организъм. Живакът е онзи вдървен процес, който стои по средата между процесите на размножението, които вътре в организма отделят почти напълно същността на този организъм от самия него. Силите на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия организъм. Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в организма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия организъм. Това са всички катарални процеси.
Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм.
При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай. Ако доведем към тези органи силите на живака, те действуват лечебно. Едно свойство на сярата, което вече много кратно споменахме, е това, че тя се оказва действуваща в областта на организма, където кръвообращението и дишането граничат едно с друго, следователно при всичко, което изхожда от белите дробове. Цинобърът е едно съединение на живака със сярата; той е едно действено лечебно средство за всички катарални заболявания в горепосочените области на човешкия организъм. 6. Средство против сенната треска "Генцидо"
към текста >>
Ако доведем към тези
органи
силите на живака, те действуват лечебно.
Силите на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия организъм. Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в организма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия организъм. Това са всички катарални процеси. Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм. При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай.
Ако доведем към тези органи силите на живака, те действуват лечебно.
Едно свойство на сярата, което вече много кратно споменахме, е това, че тя се оказва действуваща в областта на организма, където кръвообращението и дишането граничат едно с друго, следователно при всичко, което изхожда от белите дробове. Цинобърът е едно съединение на живака със сярата; той е едно действено лечебно средство за всички катарални заболявания в горепосочените области на човешкия организъм. 6. Средство против сенната треска "Генцидо" При сенната треска имаме като болестни симптоми възпалителни явления на лигавицата на очите, носа, гърлото и на горните въздушни пътища. И анамнезата при страдащите от сенна треска пациенти сочи то пътя към това, че и през детския период са имали болестни процеси, които принадлежат към областта на "ексудативната диатеза".
към текста >>
Едно свойство на сярата, което вече много кратно споменахме, е това, че тя се оказва действуваща в областта на
органи
зма, където кръвообращението и дишането граничат едно с друго, следователно при всичко, което изхожда от белите дробове.
Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в организма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия организъм. Това са всички катарални процеси. Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм. При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай. Ако доведем към тези органи силите на живака, те действуват лечебно.
Едно свойство на сярата, което вече много кратно споменахме, е това, че тя се оказва действуваща в областта на организма, където кръвообращението и дишането граничат едно с друго, следователно при всичко, което изхожда от белите дробове.
Цинобърът е едно съединение на живака със сярата; той е едно действено лечебно средство за всички катарални заболявания в горепосочените области на човешкия организъм. 6. Средство против сенната треска "Генцидо" При сенната треска имаме като болестни симптоми възпалителни явления на лигавицата на очите, носа, гърлото и на горните въздушни пътища. И анамнезата при страдащите от сенна треска пациенти сочи то пътя към това, че и през детския период са имали болестни процеси, които принадлежат към областта на "ексудативната диатеза". Това насочва към етерното тяло и поведението на астралното тяло.
към текста >>
Цинобърът е едно съединение на живака със сярата; той е едно действено лечебно средство за всички катарални заболявания в горепосочените области на човешкия
органи
зъм.
Това са всички катарални процеси. Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм. При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай. Ако доведем към тези органи силите на живака, те действуват лечебно. Едно свойство на сярата, което вече много кратно споменахме, е това, че тя се оказва действуваща в областта на организма, където кръвообращението и дишането граничат едно с друго, следователно при всичко, което изхожда от белите дробове.
Цинобърът е едно съединение на живака със сярата; той е едно действено лечебно средство за всички катарални заболявания в горепосочените области на човешкия организъм.
6. Средство против сенната треска "Генцидо" При сенната треска имаме като болестни симптоми възпалителни явления на лигавицата на очите, носа, гърлото и на горните въздушни пътища. И анамнезата при страдащите от сенна треска пациенти сочи то пътя към това, че и през детския период са имали болестни процеси, които принадлежат към областта на "ексудативната диатеза". Това насочва към етерното тяло и поведението на астралното тяло. Етерното тяло преобладава в неговите сили и астралното тяло се оттегля, има тенденцията да не действува правилно в етерното и физическото тяло.
към текста >>
А катаралните явления са последствие на това, че в заболелите части редовното действие на астралното тялоа с това също и на азовия
органи
зъм е нарушено.
6. Средство против сенната треска "Генцидо" При сенната треска имаме като болестни симптоми възпалителни явления на лигавицата на очите, носа, гърлото и на горните въздушни пътища. И анамнезата при страдащите от сенна треска пациенти сочи то пътя към това, че и през детския период са имали болестни процеси, които принадлежат към областта на "ексудативната диатеза". Това насочва към етерното тяло и поведението на астралното тяло. Етерното тяло преобладава в неговите сили и астралното тяло се оттегля, има тенденцията да не действува правилно в етерното и физическото тяло.
А катаралните явления са последствие на това, че в заболелите части редовното действие на астралното тялоа с това също и на азовия организъм е нарушено.
Астралното тяло и азовият организъм стават свръхчувствителни и по този начин се обясняват също настъпващите спазматично и в пристъп реакции на сетивните впечатления като светлина, топлина, студ, прах и други подобни. Следователно лечебният процес трябва да бъде насочен към астралното тяло и да му помогне да се включи правилно със своето действие в етерното тяло. Това е възможно чрез плодови сокове, които имат кора подобно на кожа. При такива плодове се показва още при гледането им, че формиращи, действуващи отвън навътре сили работят особено силно. Приложени както външно така и вътрешно с такива сокове се постига едно възбуждане на астралното тяло в посоката на етерното тяло; тяхното съдържание на минерални съставни части като например калий, калций и силициева киселина провежда същевременно една подкрепа от страна на азовия организъм (виж глава 17), така че се постига едно действително излечение на сенната треска.
към текста >>
Астралното тяло и азовият
органи
зъм стават свръхчувствителни и по този начин се обясняват също настъпващите спазматично и в пристъп реакции на сетивните впечатления като светлина, топлина, студ, прах и други подобни.
При сенната треска имаме като болестни симптоми възпалителни явления на лигавицата на очите, носа, гърлото и на горните въздушни пътища. И анамнезата при страдащите от сенна треска пациенти сочи то пътя към това, че и през детския период са имали болестни процеси, които принадлежат към областта на "ексудативната диатеза". Това насочва към етерното тяло и поведението на астралното тяло. Етерното тяло преобладава в неговите сили и астралното тяло се оттегля, има тенденцията да не действува правилно в етерното и физическото тяло. А катаралните явления са последствие на това, че в заболелите части редовното действие на астралното тялоа с това също и на азовия организъм е нарушено.
Астралното тяло и азовият организъм стават свръхчувствителни и по този начин се обясняват също настъпващите спазматично и в пристъп реакции на сетивните впечатления като светлина, топлина, студ, прах и други подобни.
Следователно лечебният процес трябва да бъде насочен към астралното тяло и да му помогне да се включи правилно със своето действие в етерното тяло. Това е възможно чрез плодови сокове, които имат кора подобно на кожа. При такива плодове се показва още при гледането им, че формиращи, действуващи отвън навътре сили работят особено силно. Приложени както външно така и вътрешно с такива сокове се постига едно възбуждане на астралното тяло в посоката на етерното тяло; тяхното съдържание на минерални съставни части като например калий, калций и силициева киселина провежда същевременно една подкрепа от страна на азовия организъм (виж глава 17), така че се постига едно действително излечение на сенната треска. По-големи подробности относно начина на употреба са дадени в упътването приложено към препарата.
към текста >>
Приложени както външно така и вътрешно с такива сокове се постига едно възбуждане на астралното тяло в посоката на етерното тяло; тяхното съдържание на минерални съставни части като например калий, калций и силициева киселина провежда същевременно една подкрепа от страна на азовия
органи
зъм (виж глава 17), така че се постига едно действително излечение на сенната треска.
А катаралните явления са последствие на това, че в заболелите части редовното действие на астралното тялоа с това също и на азовия организъм е нарушено. Астралното тяло и азовият организъм стават свръхчувствителни и по този начин се обясняват също настъпващите спазматично и в пристъп реакции на сетивните впечатления като светлина, топлина, студ, прах и други подобни. Следователно лечебният процес трябва да бъде насочен към астралното тяло и да му помогне да се включи правилно със своето действие в етерното тяло. Това е възможно чрез плодови сокове, които имат кора подобно на кожа. При такива плодове се показва още при гледането им, че формиращи, действуващи отвън навътре сили работят особено силно.
Приложени както външно така и вътрешно с такива сокове се постига едно възбуждане на астралното тяло в посоката на етерното тяло; тяхното съдържание на минерални съставни части като например калий, калций и силициева киселина провежда същевременно една подкрепа от страна на азовия организъм (виж глава 17), така че се постига едно действително излечение на сенната треска.
По-големи подробности относно начина на употреба са дадени в упътването приложено към препарата.
към текста >>
29.
21. Послесловие
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Трябваше също да изложим, как в древните мистерии хората са имали едно дълбоко разбиране за отношението на металите към планетите и техните отношения към различните
органи
на човешкия
органи
зъм.
ПОСЛЕСЛОВИЕ До тук е стигнал днес плодът на една обща работа. За нашата голяма скръб тук трябваше да спре продължението на писането, когато настъпи заболяването на Рудолф Щайнер. Нашият план беше да разгледаме в продължение онова, което действува като земни и космически сили в металите злато, сребро, олово, желязо , мед, живак, калай и да изложим, как тези метали трябва да бъдат използувани в лечебното изкуство.
Трябваше също да изложим, как в древните мистерии хората са имали едно дълбоко разбиране за отношението на металите към планетите и техните отношения към различните органи на човешкия организъм.
Намерението ни беше да говорим за това знание, да го основем отново.
към текста >>
30.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Водейки скромен и
органи
зиран начин на живот, Рудолф Щайнер никак не е възнамерявал да описва живота си, да го прави публично достояние, а всичко, което е искал и имал да каже, го е дал в своите лекции и книги.
МОЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ ИЛИ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР В последната година на своя живот Рудолф Щайнер съвсем неочаквано и изненадващо, при цялата си натовареност решава да пише „Автобиографията“ си.
Водейки скромен и организиран начин на живот, Рудолф Щайнер никак не е възнамерявал да описва живота си, да го прави публично достояние, а всичко, което е искал и имал да каже, го е дал в своите лекции и книги.
Каква е била духовната необходимост за това негово решение? Разбира се, той описва външната причина – множеството нападки към неговата личност и отделните периоди на неговия живот са го накарали да внесе едно осветляване за тях. Но каква е била дълбоката вътрешна мотивация за това? И това е общочовешкият елемент. Какъв трябва да бъде животът на един човек, за да бъде той описан?
към текста >>
Дарвинизмът е пропил всички
органи
чни науки, но за Щайнер той е „научна невъзможност“.
Двамата се сприятеляват и споделят духовните си тайни. Р. Щайнер решава да изгради в себе си своя „теория на познанието“, което налага обстойно изучаване на Хегел. Загадката на пространството го мъчи известно време, а разрешаването ѝ му носи огромно удовлетворение. Трябва да се пребори и със загадката на времето. Всеки духовен път и стремеж към познание минават през тези лични опитности.
Дарвинизмът е пропил всички органични науки, но за Щайнер той е „научна невъзможност“.
Вътрешната същност на човека е от духовно естество и той е член на духовния свят. Срещата с естетиката на Шилер внася нов импулс в изживяването на различните състояния на съзнанието. Така навлиза в 22-та си година. В изминалите 3 години Р. Щайнер преживява неща, които трябва да не споделя с нас – среща с Учителя, Посвещение, Раждането на Аз-а в душата му.
към текста >>
Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната
органи
зация на човека.
Става антивагнерианец, приемайки само чистата музика. Става член на Немската читалня на Висшето техническо училище, а покъсно библиотекар и неин председател. Навлиза в социалния живот на Австрия, проследявайки парламентарните и партийни борби. Приятелството му с Шрьоер води до по-дълбоко навлизане в съчиненията на Гьоте, а и духът на последния невидимо присъства. Щайнер повтаря опитите на Гьоте, търсейки духовно-научно обяснение на феномена на светлината и цветовете, на природните процеси, растенията, намирайки свой път към учението за метаморфозата.
Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост. Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия. След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина. Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света. По-нататъшното навлизане в естественонаучните съчинения на Гьоте довежда до написването на „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ през 1886 г.
към текста >>
31.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Науките за
органи
чната природа – навсякъде, къде то можех да имам достъп до тях – бяха пропити от дарвинистки идеи.
По това време обаче във виенските висши училища съществуваше възможността да се ходи на лекции като посетител, както и да се участва в упражненията към тях. Всички бяха отзивчиви към мен, когато исках да обогатя по този начин научния си живот чак до изучаването на медицина. Мога да кажа, че не позволих да бъде попречено на разбиранията ми за духовното, когато ставаше въпрос за това да изучавам естествените науки по начина, по който бяха преподавани по онова време. Посветих се на това, което ми преподаваха, и само на заден план хранех надеждата, че все някога ще стигна и до връзката на естествознанието с духовното познание. В тази си надежда бях обезпокояван само откъм две страни.
Науките за органичната природа – навсякъде, къде то можех да имам достъп до тях – бяха пропити от дарвинистки идеи.
Тогава дарвинизмът в най-висшите си идеи ми изглеждаше като научна невъзможност. Малко по малко бях успял да си създам представа за вътрешното същество на човека. То беше от духовно естество. За него мислех като за член на духовния свят. Беше замислено така, че от духовния свят да се потопи в земното битие, да се внедри във физическия организъм, за да може чрез него да възприема и да действа в сетивния свят.
към текста >>
Беше замислено така, че от духовния свят да се потопи в земното битие, да се внедри във физическия
органи
зъм, за да може чрез него да възприема и да действа в сетивния свят.
Науките за органичната природа – навсякъде, къде то можех да имам достъп до тях – бяха пропити от дарвинистки идеи. Тогава дарвинизмът в най-висшите си идеи ми изглеждаше като научна невъзможност. Малко по малко бях успял да си създам представа за вътрешното същество на човека. То беше от духовно естество. За него мислех като за член на духовния свят.
Беше замислено така, че от духовния свят да се потопи в земното битие, да се внедри във физическия организъм, за да може чрез него да възприема и да действа в сетивния свят.
Фактът, че изпитвах известен респект към хода на мислите, характеризиращи теорията за еволюцията на организмите, направи за мен невъзможно да се откажа от тази концепция. Произходът на висшите организми от низшите ми се струваше плодотворна идея, но свързването ѝ с това, което познавах като духовен свят – неизмеримо трудно. Следването по физика беше проникнато изцяло от динамичната теория на топлината и вълновата теория за светлината и цветовете. Изучаването на динамичната теория на топлината ми доставяше особена радост, тъй като по тази област от физиката ходех на лекции при една личност, която изключително уважавах. Това беше Едмунд Райтлингер, автор на прекрасната книга „Отворени перспективи“.
към текста >>
Фактът, че изпитвах известен респект към хода на мислите, характеризиращи теорията за еволюцията на
органи
змите, направи за мен невъзможно да се откажа от тази концепция.
Тогава дарвинизмът в най-висшите си идеи ми изглеждаше като научна невъзможност. Малко по малко бях успял да си създам представа за вътрешното същество на човека. То беше от духовно естество. За него мислех като за член на духовния свят. Беше замислено така, че от духовния свят да се потопи в земното битие, да се внедри във физическия организъм, за да може чрез него да възприема и да действа в сетивния свят.
Фактът, че изпитвах известен респект към хода на мислите, характеризиращи теорията за еволюцията на организмите, направи за мен невъзможно да се откажа от тази концепция.
Произходът на висшите организми от низшите ми се струваше плодотворна идея, но свързването ѝ с това, което познавах като духовен свят – неизмеримо трудно. Следването по физика беше проникнато изцяло от динамичната теория на топлината и вълновата теория за светлината и цветовете. Изучаването на динамичната теория на топлината ми доставяше особена радост, тъй като по тази област от физиката ходех на лекции при една личност, която изключително уважавах. Това беше Едмунд Райтлингер, автор на прекрасната книга „Отворени перспективи“. Този мъж притежаваше подкупваща доброта.
към текста >>
Произходът на висшите
органи
зми от низшите ми се струваше плодотворна идея, но свързването ѝ с това, което познавах като духовен свят – неизмеримо трудно.
Малко по малко бях успял да си създам представа за вътрешното същество на човека. То беше от духовно естество. За него мислех като за член на духовния свят. Беше замислено така, че от духовния свят да се потопи в земното битие, да се внедри във физическия организъм, за да може чрез него да възприема и да действа в сетивния свят. Фактът, че изпитвах известен респект към хода на мислите, характеризиращи теорията за еволюцията на организмите, направи за мен невъзможно да се откажа от тази концепция.
Произходът на висшите организми от низшите ми се струваше плодотворна идея, но свързването ѝ с това, което познавах като духовен свят – неизмеримо трудно.
Следването по физика беше проникнато изцяло от динамичната теория на топлината и вълновата теория за светлината и цветовете. Изучаването на динамичната теория на топлината ми доставяше особена радост, тъй като по тази област от физиката ходех на лекции при една личност, която изключително уважавах. Това беше Едмунд Райтлингер, автор на прекрасната книга „Отворени перспективи“. Този мъж притежаваше подкупваща доброта. Когато следвах при него, той страдаше от туберкулоза във вече напреднал стадий.
към текста >>
32.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Оттук се правеше изводът, че цветовете представляват
органи
зирани по особен начин трептения на етера.
Намирах, че в естественонаучното разглеждане за светлината и звука се мисли по аналогия, което е недопустимо. Говореше се за „звука въобще“ и за „светлината въобще“. Аналогията се заключаваше в това, че отделните тонове и звуци се разглеждаха като особено модифицирани трептения на въздуха, а обективното в звука – извън човешкото възприятие за звук – като състояние на трептене на въздуха. По сходен начин се мислеше и за светлината. Това, което се разиграва извън човека, когато възприема дадено явление, предизвикано от светлината, се дефинираше като трептене в етера.
Оттук се правеше изводът, че цветовете представляват организирани по особен начин трептения на етера.
Тогава тази аналогия се беше превърнала в истинско мъчение за душевния ми живот. Защото погрешно смятах, че е напълно ясно, че понятието „звук“ е само абстрактно обобщение на отделните явления в звучащия свят, докато „светлина“ представлява нещо конкретно по отношение на явленията в осветения свят. „Звукът“ за мен беше обобщено абстрактно понятие, а „светлината“ – конкретна действителност. Казвах си, че светлината изобщо не се възприема сетивно. Възприемат се „цветове“ посредством светлината, която винаги се разкрива при възприемането на цветовете, но самата тя не се възприема сетивно.
към текста >>
Изследвах структурата на човешкия, животинския и растителния
органи
зъм.
Към тези неща не бях склонен да подхождам само с помощта на чисто философски размишления. Много държах на това да разчитам правилно природните факти. Ставаше ми все по-ясно, че самата светлина не навлиза в областта на сетивно възприеманото, а остава отвъд него, докато цветовете се проявяват тогава, когато сетивно възприеманото бъде доведено в сферата на светлината. Сега отново почувствах потребност да се приближа вътрешно към естественонаучните знания от най-различни страни. Това ме доведе отново до изучаване на анатомията и физиологията.
Изследвах структурата на човешкия, животинския и растителния организъм.
Така по свой начин стигнах до Гьотевото учение за метаморфозата. Започнах все повече да осъзнавам, че представата за природата, достъпна за разбирането с помощта на сетивните органи, се приближава към това, което ми се разкриваше духовно. Погледнех ли по този духовен начин душевната дейност на човека: мислене, чувства и воля, пред мен заставаше „духовният човек“ в цялата си образна нагледност. Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и воля. В тези вътрешни откровения на живота виждах съзидателни сили, които представяха пред мен „човека като дух“.
към текста >>
Започнах все повече да осъзнавам, че представата за природата, достъпна за разбирането с помощта на сетивните
органи
, се приближава към това, което ми се разкриваше духовно.
Ставаше ми все по-ясно, че самата светлина не навлиза в областта на сетивно възприеманото, а остава отвъд него, докато цветовете се проявяват тогава, когато сетивно възприеманото бъде доведено в сферата на светлината. Сега отново почувствах потребност да се приближа вътрешно към естественонаучните знания от най-различни страни. Това ме доведе отново до изучаване на анатомията и физиологията. Изследвах структурата на човешкия, животинския и растителния организъм. Така по свой начин стигнах до Гьотевото учение за метаморфозата.
Започнах все повече да осъзнавам, че представата за природата, достъпна за разбирането с помощта на сетивните органи, се приближава към това, което ми се разкриваше духовно.
Погледнех ли по този духовен начин душевната дейност на човека: мислене, чувства и воля, пред мен заставаше „духовният човек“ в цялата си образна нагледност. Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и воля. В тези вътрешни откровения на живота виждах съзидателни сили, които представяха пред мен „човека като дух“. И когато тогава наблюдавах проявлението на човека в сетивния свят, за съзерцаващия ми поглед то се допълваше от духовната форма, действаща в сетивно възприеманото. Стигнах до сетивно-свръхсетивната форма, за която говори Гьоте, и която както за естественонаучното, така и за чисто духовното възприятие лежи между сетивно възприемаемото и духовно съзерцаемото.
към текста >>
Първо ми стана ясно, че в частта от човешката
органи
зация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните
органи
, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото.
В тези вътрешни откровения на живота виждах съзидателни сили, които представяха пред мен „човека като дух“. И когато тогава наблюдавах проявлението на човека в сетивния свят, за съзерцаващия ми поглед то се допълваше от духовната форма, действаща в сетивно възприеманото. Стигнах до сетивно-свръхсетивната форма, за която говори Гьоте, и която както за естественонаучното, така и за чисто духовното възприятие лежи между сетивно възприемаемото и духовно съзерцаемото. Анатомията и физиологията стъпка по стъпка си пробиваха път към тази сетивно-свръхсетивна форма. И в това пробиване на път най-напред по един все още много несъвършен начин погледът ми се спря на тричленността на човешкото същество, за която – след като я бях изследвал в тишина в продължение на тридесет години – започнах да говоря открито едва в книгата си „Върху загадките на душата“.
Първо ми стана ясно, че в частта от човешката организация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните органи, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото.
Организацията на главата ми се стори тази, в която сетивно-свръхсетивното също става най-силно видимо в сетивната форма. Организацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват силите, действащи в природата, външна за човека. Между тези полюси на човешката организация ми се струваше, че стои всичко, което се изразява ритмически: дихателната система, кръвообращението и т.н. Тогава не намирах никого, на когото да мога да говоря за тези си виждания. Загатнех ли тук или там по нещо за тях, хората ги смятаха за резултат от някаква философска идея, докато аз пък бях убеден, че те са ми се разкрили благодарение на непредубедено опитно познание на анатомията и физиологията.
към текста >>
Органи
зацията на главата ми се стори тази, в която сетивно-свръхсетивното също става най-силно видимо в сетивната форма.
И когато тогава наблюдавах проявлението на човека в сетивния свят, за съзерцаващия ми поглед то се допълваше от духовната форма, действаща в сетивно възприеманото. Стигнах до сетивно-свръхсетивната форма, за която говори Гьоте, и която както за естественонаучното, така и за чисто духовното възприятие лежи между сетивно възприемаемото и духовно съзерцаемото. Анатомията и физиологията стъпка по стъпка си пробиваха път към тази сетивно-свръхсетивна форма. И в това пробиване на път най-напред по един все още много несъвършен начин погледът ми се спря на тричленността на човешкото същество, за която – след като я бях изследвал в тишина в продължение на тридесет години – започнах да говоря открито едва в книгата си „Върху загадките на душата“. Първо ми стана ясно, че в частта от човешката организация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните органи, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото.
Организацията на главата ми се стори тази, в която сетивно-свръхсетивното също става най-силно видимо в сетивната форма.
Организацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват силите, действащи в природата, външна за човека. Между тези полюси на човешката организация ми се струваше, че стои всичко, което се изразява ритмически: дихателната система, кръвообращението и т.н. Тогава не намирах никого, на когото да мога да говоря за тези си виждания. Загатнех ли тук или там по нещо за тях, хората ги смятаха за резултат от някаква философска идея, докато аз пък бях убеден, че те са ми се разкрили благодарение на непредубедено опитно познание на анатомията и физиологията. В това настроение на идейно усамотение, което тегнеше в душата ми, намирах вътрешно освобождение единствено като отново и отново препрочитах беседата между Гьоте и Шилер, когато двамата си тръгват заедно от едно събрание на обществото на естествоизпитателите в Йена.
към текста >>
Органи
зацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват силите, действащи в природата, външна за човека.
Стигнах до сетивно-свръхсетивната форма, за която говори Гьоте, и която както за естественонаучното, така и за чисто духовното възприятие лежи между сетивно възприемаемото и духовно съзерцаемото. Анатомията и физиологията стъпка по стъпка си пробиваха път към тази сетивно-свръхсетивна форма. И в това пробиване на път най-напред по един все още много несъвършен начин погледът ми се спря на тричленността на човешкото същество, за която – след като я бях изследвал в тишина в продължение на тридесет години – започнах да говоря открито едва в книгата си „Върху загадките на душата“. Първо ми стана ясно, че в частта от човешката организация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните органи, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото. Организацията на главата ми се стори тази, в която сетивно-свръхсетивното също става най-силно видимо в сетивната форма.
Организацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват силите, действащи в природата, външна за човека.
Между тези полюси на човешката организация ми се струваше, че стои всичко, което се изразява ритмически: дихателната система, кръвообращението и т.н. Тогава не намирах никого, на когото да мога да говоря за тези си виждания. Загатнех ли тук или там по нещо за тях, хората ги смятаха за резултат от някаква философска идея, докато аз пък бях убеден, че те са ми се разкрили благодарение на непредубедено опитно познание на анатомията и физиологията. В това настроение на идейно усамотение, което тегнеше в душата ми, намирах вътрешно освобождение единствено като отново и отново препрочитах беседата между Гьоте и Шилер, когато двамата си тръгват заедно от едно събрание на обществото на естествоизпитателите в Йена. Те споделят мнението, че природата не трябва да се разглежда на части, както направил това ботаникът Бач в доклада, който току-що били чули.
към текста >>
Между тези полюси на човешката
органи
зация ми се струваше, че стои всичко, което се изразява ритмически: дихателната система, кръвообращението и т.н.
Анатомията и физиологията стъпка по стъпка си пробиваха път към тази сетивно-свръхсетивна форма. И в това пробиване на път най-напред по един все още много несъвършен начин погледът ми се спря на тричленността на човешкото същество, за която – след като я бях изследвал в тишина в продължение на тридесет години – започнах да говоря открито едва в книгата си „Върху загадките на душата“. Първо ми стана ясно, че в частта от човешката организация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните органи, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото. Организацията на главата ми се стори тази, в която сетивно-свръхсетивното също става най-силно видимо в сетивната форма. Организацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват силите, действащи в природата, външна за човека.
Между тези полюси на човешката организация ми се струваше, че стои всичко, което се изразява ритмически: дихателната система, кръвообращението и т.н.
Тогава не намирах никого, на когото да мога да говоря за тези си виждания. Загатнех ли тук или там по нещо за тях, хората ги смятаха за резултат от някаква философска идея, докато аз пък бях убеден, че те са ми се разкрили благодарение на непредубедено опитно познание на анатомията и физиологията. В това настроение на идейно усамотение, което тегнеше в душата ми, намирах вътрешно освобождение единствено като отново и отново препрочитах беседата между Гьоте и Шилер, когато двамата си тръгват заедно от едно събрание на обществото на естествоизпитателите в Йена. Те споделят мнението, че природата не трябва да се разглежда на части, както направил това ботаникът Бач в доклада, който току-що били чули. С няколко щриха Гьоте пресъздава пред очите на Шилер своето „прарастение“.
към текста >>
33.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Когато се запознах с детето, си изградих преценката, че едно възпитание, подходящо за този физически и психически
органи
зъм, би трябвало да събуди спящите му способности и предложих на родителите да ми възложат неговото възпитание.
То беше проблемното дете за родителите, особено за майката. Когато влязох в тяхната къща, то едва беше усвоило най-началните елементи на четенето, писането и смятането. Смятаха го за изостанало във физическото и умственото му развитие в толкова голяма степен, че в семейството се съмняваха изобщо в способността му да учи. Мисленето му беше бавно и мудно. Дори и минималното умствено напрежение му причиняваше главоболие, понижаване на жизнените функции, пребледняване, будещо тревога психическо поведение.
Когато се запознах с детето, си изградих преценката, че едно възпитание, подходящо за този физически и психически организъм, би трябвало да събуди спящите му способности и предложих на родителите да ми възложат неговото възпитание.
Майката на момчето прие с доверие моето предложение и така можах да си поставя тази особена педагогическа задача. Трябваше да намеря достъп до една душа, която се намираше в някакво съноподобно състояние и постепенно да я доведа до овладяване на тялото. В известна степен душата трябваше да бъде внедрена в тялото. Бях изпълнен с вярата, че момчето наистина има скрити, даже много големи умствени способности. Това превърна задачата ми в дълбоко удовлетворяваща.
към текста >>
За да стигна до идеи, които да могат да способстват за познанието на
органи
ката, си казвах, че е необходимо първо сам да оживя понятията, пригодни за разбиране на не
органи
чната природа.
Така за мен всички писателски опити се превърнаха в постоянен източник на вътрешно неудовлетворение. Начинът на мислене, който господстваше в естествознанието, откакто започна голямото му влияние върху цивилизацията на деветнадесети век, ми се струваше непригоден за разбирането на това, към което Гьоте се стреми в познанието за природата и което във висока степен и постига. У Гьоте виждах личност, която поставя човека в особено, съобразно с духа отношение със света и благодарение на това е в състояние да намери правилното място на познанието за природата в целокупността на човешките постижения. Начинът на мислене на епохата, в която бях израснал, ми се струваше подходящ само за развитие на идеи за неживата природа. Смятах го за неспособен да се приближи познавателно до живата природа.
За да стигна до идеи, които да могат да способстват за познанието на органиката, си казвах, че е необходимо първо сам да оживя понятията, пригодни за разбиране на неорганичната природа.
Защото те ми се струваха мъртви и затова годни единствено да обхванат мъртвото. Как са се оживили идеите в духа на Гьоте, как са се превърнали в идеални форми, това се опитвах да представя в поясненията към Гьотевия възглед за природата. Това, което Гьоте е мислел и разработил в подробности в една или друга област на знанието за природата, ми се струваше от по-несъществено значение в сравнение с централното откритие, което се полагаше да му припиша. Него виждах в това, че той е открил как следва да се мисли за органичното, за да се приближим познавателно до него. Намирах, че механиката удовлетворява потребността от познание поради тази причина, че по един рационален начин изгражда понятия в човешкия дух, които после тя открива осъществени в сетивния опит в областта на неживото.
към текста >>
Него виждах в това, че той е открил как следва да се мисли за
органи
чното, за да се приближим познавателно до него.
Смятах го за неспособен да се приближи познавателно до живата природа. За да стигна до идеи, които да могат да способстват за познанието на органиката, си казвах, че е необходимо първо сам да оживя понятията, пригодни за разбиране на неорганичната природа. Защото те ми се струваха мъртви и затова годни единствено да обхванат мъртвото. Как са се оживили идеите в духа на Гьоте, как са се превърнали в идеални форми, това се опитвах да представя в поясненията към Гьотевия възглед за природата. Това, което Гьоте е мислел и разработил в подробности в една или друга област на знанието за природата, ми се струваше от по-несъществено значение в сравнение с централното откритие, което се полагаше да му припиша.
Него виждах в това, че той е открил как следва да се мисли за органичното, за да се приближим познавателно до него.
Намирах, че механиката удовлетворява потребността от познание поради тази причина, че по един рационален начин изгражда понятия в човешкия дух, които после тя открива осъществени в сетивния опит в областта на неживото. За мен Гьоте се явяваше основател на една органика, която се отнася към одухотворената природа по същия начин. Когато в обзора на историята на по-новия духовен живот се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за неорганичното, той придава на съвременното естествознание неговия облик. Към това, което е постигнал в областта на неорганичното, Гьоте се стреми и в тази на органичното. За мен Гьоте стана Галилей на органиката.
към текста >>
За мен Гьоте се явяваше основател на една
органи
ка, която се отнася към одухотворената природа по същия начин.
Защото те ми се струваха мъртви и затова годни единствено да обхванат мъртвото. Как са се оживили идеите в духа на Гьоте, как са се превърнали в идеални форми, това се опитвах да представя в поясненията към Гьотевия възглед за природата. Това, което Гьоте е мислел и разработил в подробности в една или друга област на знанието за природата, ми се струваше от по-несъществено значение в сравнение с централното откритие, което се полагаше да му припиша. Него виждах в това, че той е открил как следва да се мисли за органичното, за да се приближим познавателно до него. Намирах, че механиката удовлетворява потребността от познание поради тази причина, че по един рационален начин изгражда понятия в човешкия дух, които после тя открива осъществени в сетивния опит в областта на неживото.
За мен Гьоте се явяваше основател на една органика, която се отнася към одухотворената природа по същия начин.
Когато в обзора на историята на по-новия духовен живот се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за неорганичното, той придава на съвременното естествознание неговия облик. Към това, което е постигнал в областта на неорганичното, Гьоте се стреми и в тази на органичното. За мен Гьоте стана Галилей на органиката. За първия том на естественонаучните съчинения на Гьоте първо трябваше да обработя неговите идеи за метаморфозата. Беше ми трудно да изразя връзката между живите идеи-форми, чрез които може да бъде разбрано органичното, и безформените идеи, подходящи за разбиране на неорганичното.
към текста >>
Когато в обзора на историята на по-новия духовен живот се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за не
органи
чното, той придава на съвременното естествознание неговия облик.
Как са се оживили идеите в духа на Гьоте, как са се превърнали в идеални форми, това се опитвах да представя в поясненията към Гьотевия възглед за природата. Това, което Гьоте е мислел и разработил в подробности в една или друга област на знанието за природата, ми се струваше от по-несъществено значение в сравнение с централното откритие, което се полагаше да му припиша. Него виждах в това, че той е открил как следва да се мисли за органичното, за да се приближим познавателно до него. Намирах, че механиката удовлетворява потребността от познание поради тази причина, че по един рационален начин изгражда понятия в човешкия дух, които после тя открива осъществени в сетивния опит в областта на неживото. За мен Гьоте се явяваше основател на една органика, която се отнася към одухотворената природа по същия начин.
Когато в обзора на историята на по-новия духовен живот се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за неорганичното, той придава на съвременното естествознание неговия облик.
Към това, което е постигнал в областта на неорганичното, Гьоте се стреми и в тази на органичното. За мен Гьоте стана Галилей на органиката. За първия том на естественонаучните съчинения на Гьоте първо трябваше да обработя неговите идеи за метаморфозата. Беше ми трудно да изразя връзката между живите идеи-форми, чрез които може да бъде разбрано органичното, и безформените идеи, подходящи за разбиране на неорганичното. Да дам по правилен начин нагледно обяснение на това ми се струваше най-важното в моята задача.
към текста >>
Към това, което е постигнал в областта на не
органи
чното, Гьоте се стреми и в тази на
органи
чното.
Това, което Гьоте е мислел и разработил в подробности в една или друга област на знанието за природата, ми се струваше от по-несъществено значение в сравнение с централното откритие, което се полагаше да му припиша. Него виждах в това, че той е открил как следва да се мисли за органичното, за да се приближим познавателно до него. Намирах, че механиката удовлетворява потребността от познание поради тази причина, че по един рационален начин изгражда понятия в човешкия дух, които после тя открива осъществени в сетивния опит в областта на неживото. За мен Гьоте се явяваше основател на една органика, която се отнася към одухотворената природа по същия начин. Когато в обзора на историята на по-новия духовен живот се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за неорганичното, той придава на съвременното естествознание неговия облик.
Към това, което е постигнал в областта на неорганичното, Гьоте се стреми и в тази на органичното.
За мен Гьоте стана Галилей на органиката. За първия том на естественонаучните съчинения на Гьоте първо трябваше да обработя неговите идеи за метаморфозата. Беше ми трудно да изразя връзката между живите идеи-форми, чрез които може да бъде разбрано органичното, и безформените идеи, подходящи за разбиране на неорганичното. Да дам по правилен начин нагледно обяснение на това ми се струваше най-важното в моята задача. В познаването на неорганичното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата.
към текста >>
За мен Гьоте стана Галилей на
органи
ката.
Него виждах в това, че той е открил как следва да се мисли за органичното, за да се приближим познавателно до него. Намирах, че механиката удовлетворява потребността от познание поради тази причина, че по един рационален начин изгражда понятия в човешкия дух, които после тя открива осъществени в сетивния опит в областта на неживото. За мен Гьоте се явяваше основател на една органика, която се отнася към одухотворената природа по същия начин. Когато в обзора на историята на по-новия духовен живот се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за неорганичното, той придава на съвременното естествознание неговия облик. Към това, което е постигнал в областта на неорганичното, Гьоте се стреми и в тази на органичното.
За мен Гьоте стана Галилей на органиката.
За първия том на естественонаучните съчинения на Гьоте първо трябваше да обработя неговите идеи за метаморфозата. Беше ми трудно да изразя връзката между живите идеи-форми, чрез които може да бъде разбрано органичното, и безформените идеи, подходящи за разбиране на неорганичното. Да дам по правилен начин нагледно обяснение на това ми се струваше най-важното в моята задача. В познаването на неорганичното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата. В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества.
към текста >>
Беше ми трудно да изразя връзката между живите идеи-форми, чрез които може да бъде разбрано
органи
чното, и безформените идеи, подходящи за разбиране на не
органи
чното.
За мен Гьоте се явяваше основател на една органика, която се отнася към одухотворената природа по същия начин. Когато в обзора на историята на по-новия духовен живот се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за неорганичното, той придава на съвременното естествознание неговия облик. Към това, което е постигнал в областта на неорганичното, Гьоте се стреми и в тази на органичното. За мен Гьоте стана Галилей на органиката. За първия том на естественонаучните съчинения на Гьоте първо трябваше да обработя неговите идеи за метаморфозата.
Беше ми трудно да изразя връзката между живите идеи-форми, чрез които може да бъде разбрано органичното, и безформените идеи, подходящи за разбиране на неорганичното.
Да дам по правилен начин нагледно обяснение на това ми се струваше най-важното в моята задача. В познаването на неорганичното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата. В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества. Гьоте се стреми да постигне това чрез опита си да задържи в духа си един идеален образ на листото на растението, който не е закостеняло, безжизнено понятие, а такова, което може да се представи в най-различни форми. Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение.
към текста >>
В познаването на не
органи
чното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата.
Към това, което е постигнал в областта на неорганичното, Гьоте се стреми и в тази на органичното. За мен Гьоте стана Галилей на органиката. За първия том на естественонаучните съчинения на Гьоте първо трябваше да обработя неговите идеи за метаморфозата. Беше ми трудно да изразя връзката между живите идеи-форми, чрез които може да бъде разбрано органичното, и безформените идеи, подходящи за разбиране на неорганичното. Да дам по правилен начин нагледно обяснение на това ми се струваше най-важното в моята задача.
В познаването на неорганичното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата.
В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества. Гьоте се стреми да постигне това чрез опита си да задържи в духа си един идеален образ на листото на растението, който не е закостеняло, безжизнено понятие, а такова, което може да се представи в най-различни форми. Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение. Човек ще пресъздаде по идеален начин в душата си процеса, по който природата създава растението по действителен начин. Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия.
към текста >>
В случая на
органи
чното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества.
За мен Гьоте стана Галилей на органиката. За първия том на естественонаучните съчинения на Гьоте първо трябваше да обработя неговите идеи за метаморфозата. Беше ми трудно да изразя връзката между живите идеи-форми, чрез които може да бъде разбрано органичното, и безформените идеи, подходящи за разбиране на неорганичното. Да дам по правилен начин нагледно обяснение на това ми се струваше най-важното в моята задача. В познаването на неорганичното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата.
В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества.
Гьоте се стреми да постигне това чрез опита си да задържи в духа си един идеален образ на листото на растението, който не е закостеняло, безжизнено понятие, а такова, което може да се представи в най-различни форми. Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение. Човек ще пресъздаде по идеален начин в душата си процеса, по който природата създава растението по действителен начин. Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия. В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин.
към текста >>
Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на не
органи
чното с помощта на безформени понятия.
В познаването на неорганичното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата. В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества. Гьоте се стреми да постигне това чрез опита си да задържи в духа си един идеален образ на листото на растението, който не е закостеняло, безжизнено понятие, а такова, което може да се представи в най-различни форми. Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение. Човек ще пресъздаде по идеален начин в душата си процеса, по който природата създава растението по действителен начин.
Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия.
В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин. Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението. Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си. В увода към ботаническите съчинения на Гьоте исках да покажа, че със своето учение за метаморфозата той тръгва в посоката да мисли за действията на органичната природа по начина, по който човек мисли за духа.
към текста >>
В не
органи
чното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин.
В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества. Гьоте се стреми да постигне това чрез опита си да задържи в духа си един идеален образ на листото на растението, който не е закостеняло, безжизнено понятие, а такова, което може да се представи в най-различни форми. Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение. Човек ще пресъздаде по идеален начин в душата си процеса, по който природата създава растението по действителен начин. Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия.
В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин.
Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението. Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си. В увода към ботаническите съчинения на Гьоте исках да покажа, че със своето учение за метаморфозата той тръгва в посоката да мисли за действията на органичната природа по начина, по който човек мисли за духа. Още по-духоподобна изглежда за Гьотевия начин на мислене дейността на природата в животинското царство и в нисшите природни стадии на развитие на човешкото същество.
към текста >>
Може да се забележи как, докато създава
органи
чното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си.
Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение. Човек ще пресъздаде по идеален начин в душата си процеса, по който природата създава растението по действителен начин. Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия. В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин. Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението.
Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си.
В увода към ботаническите съчинения на Гьоте исках да покажа, че със своето учение за метаморфозата той тръгва в посоката да мисли за действията на органичната природа по начина, по който човек мисли за духа. Още по-духоподобна изглежда за Гьотевия начин на мислене дейността на природата в животинското царство и в нисшите природни стадии на развитие на човешкото същество. В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници. Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното.
към текста >>
посоката да мисли за действията на
органи
чната природа по начина, по който човек мисли за духа.
Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия. В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин. Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението. Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си. В увода към ботаническите съчинения на Гьоте исках да покажа, че със своето учение за метаморфозата той тръгва в
посоката да мисли за действията на органичната природа по начина, по който човек мисли за духа.
Още по-духоподобна изглежда за Гьотевия начин на мислене дейността на природата в животинското царство и в нисшите природни стадии на развитие на човешкото същество. В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници. Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното. Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст.
към текста >>
Те искат да припишат на
органи
чната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното.
Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си. В увода към ботаническите съчинения на Гьоте исках да покажа, че със своето учение за метаморфозата той тръгва в посоката да мисли за действията на органичната природа по начина, по който човек мисли за духа. Още по-духоподобна изглежда за Гьотевия начин на мислене дейността на природата в животинското царство и в нисшите природни стадии на развитие на човешкото същество. В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното.
Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част. На Гьоте това се струва заблуда. За него човешката форма е преобразуване на животинската към по-високо ниво.
към текста >>
Всичко, което се появява в животинските форми, трябва да го има и в човешките, само че в по-съвършен вид, така че човешкият
органи
зъм да може да стане носител на съзнаващия себе си дух.
Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част. На Гьоте това се струва заблуда. За него човешката форма е преобразуване на животинската към по-високо ниво.
Всичко, което се появява в животинските форми, трябва да го има и в човешките, само че в по-съвършен вид, така че човешкият организъм да може да стане носител на съзнаващия себе си дух.
В издигането на по-висше ниво на цялостната форма на човека Гьоте вижда неговата разлика с животното, а не в единичното. Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни. В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми. Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване. Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните.
към текста >>
Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как
органи
чните съзидателни сили стават все по-духовни.
Неговата горна челюст се състои от една цяла част. На Гьоте това се струва заблуда. За него човешката форма е преобразуване на животинската към по-високо ниво. Всичко, което се появява в животинските форми, трябва да го има и в човешките, само че в по-съвършен вид, така че човешкият организъм да може да стане носител на съзнаващия себе си дух. В издигането на по-висше ниво на цялостната форма на човека Гьоте вижда неговата разлика с животното, а не в единичното.
Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни.
В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми. Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване. Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните. Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано. Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека.
към текста >>
В
органи
чната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми.
На Гьоте това се струва заблуда. За него човешката форма е преобразуване на животинската към по-високо ниво. Всичко, което се появява в животинските форми, трябва да го има и в човешките, само че в по-съвършен вид, така че човешкият организъм да може да стане носител на съзнаващия себе си дух. В издигането на по-висше ниво на цялостната форма на човека Гьоте вижда неговата разлика с животното, а не в единичното. Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни.
В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми.
Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване. Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните. Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано. Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека. Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв.
към текста >>
Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия
органи
зъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване.
За него човешката форма е преобразуване на животинската към по-високо ниво. Всичко, което се появява в животинските форми, трябва да го има и в човешките, само че в по-съвършен вид, така че човешкият организъм да може да стане носител на съзнаващия себе си дух. В издигането на по-висше ниво на цялостната форма на човека Гьоте вижда неговата разлика с животното, а не в единичното. Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни. В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми.
Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване.
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните. Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано. Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека. Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв. Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
към текста >>
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия
органи
зъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните.
Всичко, което се появява в животинските форми, трябва да го има и в човешките, само че в по-съвършен вид, така че човешкият организъм да може да стане носител на съзнаващия себе си дух. В издигането на по-висше ниво на цялостната форма на човека Гьоте вижда неговата разлика с животното, а не в единичното. Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни. В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми. Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване.
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните.
Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано. Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека. Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв. Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух. Така погледнато, разглеждането на природата от Гьоте става такова, което, проследявайки последователното развитие на неорганичното към органично, води до постепенно превръщане на естествената наука в духовна наука.
към текста >>
Така погледнато, разглеждането на природата от Гьоте става такова, което, проследявайки последователното развитие на не
органи
чното към
органи
чно, води до постепенно превръщане на естествената наука в духовна наука.
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните. Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано. Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека. Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв. Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
Така погледнато, разглеждането на природата от Гьоте става такова, което, проследявайки последователното развитие на неорганичното към органично, води до постепенно превръщане на естествената наука в духовна наука.
Да представя това бе за мен по-важно от всичко останало при работата ми върху първия том на Гьотевите естественонаучни съчинения. Затова и моето въведение завършваше с пояснението, че дарвинизмът с материалистическа окраска образува едностранчиво разбиране, което трябва да се оздрави чрез Гьотевия начин на мислене. Как трябва да се познава, за да се проникне в явленията от живота, това исках да покажа в разглеждането си на Гьотевата органика. Скоро започнах да усещам, че това разглеждане се нуждае от основа, на която да може да стъпи. Същността на познанието се представяше от съвременниците ми по това време по начин, по който не можеше да се стигне до Гьотевите възгледи.
към текста >>
Как трябва да се познава, за да се проникне в явленията от живота, това исках да покажа в разглеждането си на Гьотевата
органи
ка.
Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв. Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух. Така погледнато, разглеждането на природата от Гьоте става такова, което, проследявайки последователното развитие на неорганичното към органично, води до постепенно превръщане на естествената наука в духовна наука. Да представя това бе за мен по-важно от всичко останало при работата ми върху първия том на Гьотевите естественонаучни съчинения. Затова и моето въведение завършваше с пояснението, че дарвинизмът с материалистическа окраска образува едностранчиво разбиране, което трябва да се оздрави чрез Гьотевия начин на мислене.
Как трябва да се познава, за да се проникне в явленията от живота, това исках да покажа в разглеждането си на Гьотевата органика.
Скоро започнах да усещам, че това разглеждане се нуждае от основа, на която да може да стъпи. Същността на познанието се представяше от съвременниците ми по това време по начин, по който не можеше да се стигне до Гьотевите възгледи. Теоретиците на познанието виждаха естествознанието такова, каквото то беше в тази епоха. Това, което казваха за същността на познанието, беше валидно единствено за разбирането на неорганичната природа. Между казаното от мен за метода на познание на Гьоте и общоприетите теории на познанието по това време не можеше да има никакво съзвучие.
към текста >>
Това, което казваха за същността на познанието, беше валидно единствено за разбирането на не
органи
чната природа.
Затова и моето въведение завършваше с пояснението, че дарвинизмът с материалистическа окраска образува едностранчиво разбиране, което трябва да се оздрави чрез Гьотевия начин на мислене. Как трябва да се познава, за да се проникне в явленията от живота, това исках да покажа в разглеждането си на Гьотевата органика. Скоро започнах да усещам, че това разглеждане се нуждае от основа, на която да може да стъпи. Същността на познанието се представяше от съвременниците ми по това време по начин, по който не можеше да се стигне до Гьотевите възгледи. Теоретиците на познанието виждаха естествознанието такова, каквото то беше в тази епоха.
Това, което казваха за същността на познанието, беше валидно единствено за разбирането на неорганичната природа.
Между казаното от мен за метода на познание на Гьоте и общоприетите теории на познанието по това време не можеше да има никакво съзвучие. Затова онова, което представих, опирайки се на органиката на Гьоте, отново ме отпрати към теорията на познанието. Пред ума си имах теории като тези на Ото Либман, които под най-различни форми изразяваха тезата, че човешкото съзнание никога не би могло да излезе извън собствените си предели, че то трябва да се задоволи да живее с това, което му изпраща реалността в човешката душа и което се представя в него в духовна форма. Ако нещата се разглеждат така, не би могло да се каже, че в органичната природа съществува духовна връзка по начина на Гьоте. Духът би трябвало да се търси в пределите на човешкото съзнание, а съобразното с духовното познание за природата се явява недопустимо.
към текста >>
Затова онова, което представих, опирайки се на
органи
ката на Гьоте, отново ме отпрати към теорията на познанието.
Скоро започнах да усещам, че това разглеждане се нуждае от основа, на която да може да стъпи. Същността на познанието се представяше от съвременниците ми по това време по начин, по който не можеше да се стигне до Гьотевите възгледи. Теоретиците на познанието виждаха естествознанието такова, каквото то беше в тази епоха. Това, което казваха за същността на познанието, беше валидно единствено за разбирането на неорганичната природа. Между казаното от мен за метода на познание на Гьоте и общоприетите теории на познанието по това време не можеше да има никакво съзвучие.
Затова онова, което представих, опирайки се на органиката на Гьоте, отново ме отпрати към теорията на познанието.
Пред ума си имах теории като тези на Ото Либман, които под най-различни форми изразяваха тезата, че човешкото съзнание никога не би могло да излезе извън собствените си предели, че то трябва да се задоволи да живее с това, което му изпраща реалността в човешката душа и което се представя в него в духовна форма. Ако нещата се разглеждат така, не би могло да се каже, че в органичната природа съществува духовна връзка по начина на Гьоте. Духът би трябвало да се търси в пределите на човешкото съзнание, а съобразното с духовното познание за природата се явява недопустимо. Стигнах до заключението, че за метода на познание на Гьоте не съществува теория на познанието. Това ме доведе до опит да изложа една такава поне в най-общи линии.
към текста >>
Ако нещата се разглеждат така, не би могло да се каже, че в
органи
чната природа съществува духовна връзка по начина на Гьоте.
Теоретиците на познанието виждаха естествознанието такова, каквото то беше в тази епоха. Това, което казваха за същността на познанието, беше валидно единствено за разбирането на неорганичната природа. Между казаното от мен за метода на познание на Гьоте и общоприетите теории на познанието по това време не можеше да има никакво съзвучие. Затова онова, което представих, опирайки се на органиката на Гьоте, отново ме отпрати към теорията на познанието. Пред ума си имах теории като тези на Ото Либман, които под най-различни форми изразяваха тезата, че човешкото съзнание никога не би могло да излезе извън собствените си предели, че то трябва да се задоволи да живее с това, което му изпраща реалността в човешката душа и което се представя в него в духовна форма.
Ако нещата се разглеждат така, не би могло да се каже, че в органичната природа съществува духовна връзка по начина на Гьоте.
Духът би трябвало да се търси в пределите на човешкото съзнание, а съобразното с духовното познание за природата се явява недопустимо. Стигнах до заключението, че за метода на познание на Гьоте не съществува теория на познанието. Това ме доведе до опит да изложа една такава поне в най-общи линии. Написах своята „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, като изхождах от една вътрешна необходимост, преди да продължа да работя по следващите томове от естественонаучните съчинения на Гьоте. Книжката беше готова през 1886 г.
към текста >>
34.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Същественото в произведението на изкуството исках да видя в онова, което се проявява пред сетивните
органи
.
Когато „идеята“ се проявява в сетивен облик, тя се разкрива като нещо красиво. Това беше тяхното мнение. Но периодът, следващ този идеализъм, не искаше повече да признае каквато и да е било реалност в една „идея“. Понеже идеята на идеалистическия мироглед, както живее в съзнанието на идеалистите, не насочва към духовния свят, в следващото поколение тя не може да се утвърди като нещо, имащо реална стойност. Така възниква „реалистическата“ естетика, която вижда в произведението на изкуството не проявлението на идеята в сетивен образ, а само сетивния образ, който поради потребностите на човешката природа приема нереална форма в художественото произведение.
Същественото в произведението на изкуството исках да видя в онова, което се проявява пред сетивните органи.
Но пътят, по който поема истинският творец в своето творчество, ми се струваше път към истинския дух. Той изхожда от това, което е сетивно възприемаемо, но го трансформира. При тази трансформация той не се оставя да бъде воден само от изцяло субективни импулси, а се стреми да придаде на сетивно проявяващото се форма, която да го изрази така, сякаш тук присъства самото духовно. Не проявлението на идеята в сетивната форма е красивото, така си казвах, а представянето на сетивното под формата на дух. Така в битието на изкуството виждах навлизане на света на духа в сетивния свят.
към текста >>
35.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
С тях тя беше основала Архива на Гьоте и заедно с група негови изследователи, на чело на която бяха Херман Грим, Густав фон Льопер и Вилхелм Шерер, бяха решили да
органи
зират такова издание на Гьоте, в което познатите му съчинения да се обединят с още непубликуваното му наследство.
Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен По това време (1889 г.) се осъществи пътуването ми до Германия. Повод за него беше поканата за сътрудничество във Ваймарското издание на Гьоте, която ми беше отправена от великата херцогиня Софи фон Заксен чрез Архива на Гьоте. Преди няколко години бе починал Валтер фон Гьоте, внукът на Гьоте. Той беше завещал на великата херцогиня ръкописите, останали след Гьотевата смърт.
С тях тя беше основала Архива на Гьоте и заедно с група негови изследователи, на чело на която бяха Херман Грим, Густав фон Льопер и Вилхелм Шерер, бяха решили да организират такова издание на Гьоте, в което познатите му съчинения да се обединят с още непубликуваното му наследство.
Моите публикации за Гьоте бяха поводът да ми предложат да обработя една част от естественонаучните му съчинения за това издание. За да се ориентирам в естественонаучното му наследство и да направя първите стъпки към моята работа, бях извикан във Ваймар. Продължилото няколко седмици пребиваване в града на Гьоте за мен беше празник в живота. Дълги години бях живял в мислите на Гьоте; сега имах възможност сам да бъда на местата, където са се породили тези мисли. Прекарах тези седмици под възвишените впечатления на това чувство.
към текста >>
36.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
Стремях се не да описвам човешки преживявания, а да покажа как чрез духовните
органи
в човека се разкрива духовният свят.
Стигнах до извода, че формите на изразяване, приети в областта на естествознанието, се отличават с богато съдържание на идеи, даже и ако това съдържание отначало е материалистическо. Исках да формулирам идеи, които да охарактеризират духовното по начин, подобен на този, по който естественонаучните идеи характеризират сетивно възприемаемото. Благодарение на това усещане щеше да ми се удаде да запазя идейния характер на всичко, което трябваше да изразя. Същото ми се струваше невъзможно с използване на мистически форми. Защото те насочват основно не към това, което съществува реално извън човека, а само описват субективните преживявания в човека.
Стремях се не да описвам човешки преживявания, а да покажа как чрез духовните органи в човека се разкрива духовният свят.
Изхождайки от такива основни съображения, се оформиха идеите, от които по-късно се разви „Философия на свободата“. Не желаех да позволя на никакви мистични настроения да станат доминантни у мен при формулирането на тези идеи, въпреки че ми беше ясно, че най-дълбокото преживяване на това, което би трябвало да се прояви в идеи, във вътрешността на душата е подобно на вътрешното усещане на мистика. Но все пак съществуваше разликата, че в моя начин на представяне на нещата човекът сякаш се отрича от себе си и привежда външния духовен свят към обективно проявление в себе си, докато мистикът усилва собствения си вътрешен живот и вследствие на това заличава истинската форма на обективно духовното.
към текста >>
37.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Смяташе, че моралната душевна природа е изцяло свързана със здравето или болестта на физическия
органи
зъм.
По това време изпитвах най-дълбока необходимост да обсъждам с нея всичко, което ме занимаваше вътрешно. Когато говорех за духовните си преживявания, тя ме слушаше по един свойствен за нея начин. За разума ѝ тези неща изглеждаха доста привлекателно, но той запазваше лека нотка на резервираност. Душата ѝ обаче попиваше всичко. Същевременно тя поддържаше определено натуралистично виждане по отношение на човешкото същество.
Смяташе, че моралната душевна природа е изцяло свързана със здравето или болестта на физическия организъм.
Имам предвид, че тя инстинктивно мислеше за хората по медицински начин, като мисленето ѝ клонеше към известен натурализъм. Да разговарям с нея на тази тема ми оказваше изключително благотворно влияние. Освен това отношението ѝ към външния живот беше на жена, която изпълнява с найсилно чувство на дълг всичко, спадащо към нейната участ, но която все пак гледа вътрешно на по-голямата част от него като на нямащо никакво отношение към нея. Тя гледаше на съдбата си като на нещо обременяващо. Но също и не изискваше нищо от живота.
към текста >>
38.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
„Едно правилно разбиране на Гьотевия начин на мислене дава и възможността да се реши дали е съобразно с разбирането на Гьоте прарастението или праживотното да се идентифицират с някоя проявена или очакваща се да се прояви сетивно в определено време реална
органи
чна форма.
Този въпрос стоеше на заден план, когато в началото на 1891 г. дадох израз на впечатленията си от Гьотевото естествознание (в кратката статия „За обогатяването на нашите възгледи благодарение на публикуването на естественонаучните съчинения на Гьоте от Гьотевия архив“ в том XII на „Гьотевия годишник“ с такива думи: „За повечето хора е невъзможно да си представят, че нещо, за чието проявление са необходими съвършено субективни условия, може да има обективно значение и същност. Пример за това е „прарастението“. То представлява същностното, обективно съдържащо се във всички растения. Но за да получи то проявено битие, човешкият дух е този, който трябва да го построи свободно.“ Или по-нататък:
„Едно правилно разбиране на Гьотевия начин на мислене дава и възможността да се реши дали е съобразно с разбирането на Гьоте прарастението или праживотното да се идентифицират с някоя проявена или очакваща се да се прояви сетивно в определено време реална органична форма.
На този въпрос може да се отговори единствено с категорично „не“. „Прарастението“ се съдържа във всяко растение, може да се получи от растителния свят чрез конструктивната сила на духа, но за никоя отделна, индивидуална форма не може да се говори като за типична.“ Така станах сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. Това беше мястото, където филологията от края на деветнадесети век бе взела връх в писменото наследство на Гьоте. Начело на Архива стоеше неговият директор Бернхард Зуфан.
към текста >>
39.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Имах усещането, че първата част на „Философия на свободата“ и втората образуват един духовен
органи
зъм, едно истинско единство.
Ако човекът, извършващ морални постъпки, се вижда във взаимоотношение с духовния свят, той изживява своята свобода. Защото духовният свят действа в душата не по принудителен начин, а така, че човек да разгърне в свобода дейността, която го подбужда към възприемане на духовното. Да покажа, че сетивният свят в действителност има духовна същност, и че човекът, чрез истинското познание на сетивния свят, действа и живее като душевно същество в духовното, е една от целите на „Философия на свободата“. В охарактеризирането на моралния свят като такъв, който в своето битие осветява преживявания от душата духовен свят и с това дава възможност на човека да пристъпи към този морален свят в свобода, се състои втората цел. Затова нравствената същност на човека следва да се търси в неговото съвсем индивидуално единение с етичните импулси на духовния свят.
Имах усещането, че първата част на „Философия на свободата“ и втората образуват един духовен организъм, едно истинско единство.
Едуард фон Хартман пък смяташе, че като теоретико-познавателен феноменализъм и етически индивидуализъм те са свързани една с друга на случаен принцип. Формата, която бяха добили идеите в книгата, е обусловена от тогавашната ми душевна настройка. Благодарение на моето преживяване на духовния свят в непосредствено съзерцание природата ми се разкриваше като дух. Исках да създам едно духовно естествознание. В съзерцателното себепознание на човешката душа в нея се открива моралният свят като напълно индивидуално нейно преживяване.
към текста >>
40.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Периодично
органи
зираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби.
Те все пак трябваше да намерят средния път между това, което диктуваше обстоятелството, че са жители на „класическия Ваймар“, и това, което беше направило Ваймар велик, а именно всякогашното му разбиране на новото. С радост си спомням за изпълненията на Вагнеровите музикални драми, на които присъствах във Ваймар. Директорът на театъра фон Бронсарт се отнасяше с особено разбиране и отдаденост именно към тази форма на театралното изкуство. Гласът на Хайнрих Целер беше много подходящ за музикална драма. Забележителен талант като певица имаше и г-жа Агнес Ставенхаген, съпруга на пианиста Бернхард Ставенхаген, който също за известно време беше диригент в театъра.
Периодично организираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби.
На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път. Незаличимо беше впечатлението от начина, по който той използваше диригентската си палка, разкривайки музиката не в протичането на формите, а като преживяване на нещо свръхсетивно, скрито между тях. Всички тези ваймарски събития, ставащи пред моята душа, се случваха сякаш напълно независимо от мен, но всъщност бяха дълбоко свързани с моя живот. Защото това бяха събития и обстоятелства, които преживявах като нещо, имащо непосредствено отношение към мен. Покъсно, когато срещнех някоя личност или нейно произведение, чиито първи стъпки бях съпреживял във Ваймар, често с благодарност си спомнях за ваймарския период, през който се научих да разбирам толкова много, тъй като там се случваха много неща в стадия на тяхното зараждане.
към текста >>
41.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна
органи
зация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика.
Възприемах мъжа, както приемах и другия, без да мога да го срещна във физическия живот, преминаващ през съдбата ми като „зад кулисите на битието“. Във Виена възникнаха прекрасни отношения между семейството на така познатия „непознат“ и мен, а във Ваймар между втория също така „непознат“, неговото семейство и мен възникна дори още по-значима връзка. Когато трябва да говоря за двамата „непознати познати“, си давам сметка, че това, което имам да кажа, ще бъде сметнато от повечето хора за нелепа фантазия. Защото става дума за сближаването ми с двете човешки души в мировите области, в които пребиваваха, след като бяха преминали през портата на смъртта. Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини.
На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика.
Така че, когато твърдя следното, не мога да бъда упрекнат в лекомислени брътвежи, без отговорност пред познанието. Силите на духовното съзерцание, които носех в душата си тогава, направиха възможно за мен да имам по-близка връзка с двете души след земната им смърт. Те бяха устроени по начин, различен от този на други починали, които след земната си смърт най-напред преминават през един живот, който, според своето съдържание, е тясно свързан със земния и който едва бавно и постепенно става подобен на този, който човекът преживява в чисто духовния свят, където преминава неговото битие до следващия земен живот. Двамата „непознати познати“ бяха изучили основно идеите на материалистическата епоха. Те бяха преработили в себе си мисловно естественонаучния начин на мислене.
към текста >>
42.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Беше така, сякаш буквално не можех да доведа душевните си преживявания до сетивните си
органи
до такава степен, че да свържа изцяло преживяното от тях с душата.
В края на ваймарския си период вече бях изживял тридесет и шест години от живота си. Година преди това в душата ми беше започнал дълбок прелом. Със заминаването ми от Ваймар той се превърна в преживяване, водещо до коренно изменение. Това се случи напълно независимо от промяната във външните ми житейски условия, която също беше голяма. Познанието на това, което може да се преживее в духовния свят, за мен винаги е било нещо естествено, докато възприемането на сетивния свят ме подлагаше на най-големи затруднения.
Беше така, сякаш буквално не можех да доведа душевните си преживявания до сетивните си органи до такава степен, че да свържа изцяло преживяното от тях с душата.
Това се промени напълно със започване на тридесет и шестата ми година. Способността ми да наблюдавам неща, същества и процеси от физическия свят се преобрази по посока на точност и дълбочина на проникване. Това касаеше както научната област, така и външния живот. Допреди за мен великите научни взаимовръзки, които могат да бъдат разбрани по духовен начин, ставаха мое душевно достояние без никакво усилие, а сетивното възприятие и по-точно задържането му в паметта представляваше най-висше затруднение за мен. Сега всичко това се промени.
към текста >>
Извоюваният душевен живот се нуждаеше от медитация, както
органи
змът на определена степен от своето развитие се нуждае от дишане с белите дробове.
Това е нещо, което точно тогава се затвърди у мен като възглед, след като вече дълго време бе пулсирало в света на моите понятия. Преломът в душевния ми живот е свързан със значителни по съдържание вътрешни опитности. В душевния си живот познах същността на медитацията и нейното значение за прозренията в духовния свят. Още преди бях водил медитативен живот, но подбудата за това идваше от идеалното познание за неговата стойност за един духовен светоглед. Сега във вътрешното ми същество настъпи нещо, което изискваше медитацията като жизнена необходимост за моя душевен живот.
Извоюваният душевен живот се нуждаеше от медитация, както организмът на определена степен от своето развитие се нуждае от дишане с белите дробове.
Какво е отношението на обикновеното понятийно познание, което се постига със сетивно наблюдение, към съзерцанието на духовното: този въпрос в този период от живота ми се превърна от преживяване повече в идеи в такова, в което участва целият човек. Преживяването в идеи, което все пак включва в себе си истинното духовно, е елементът, от който е родена „Философия на свободата“. Преживяването чрез целия човек съдържа духовния свят по един много по съществен начин от преживяването в идеи. И все пак то вече е по-горна степен в сравнение с понятийното познание на сетивния свят. С познанието в идеи човек обхваща не сетивния свят, а, така да се каже, един непосредствено граничещ с него духовен свят.
към текста >>
Както за
органи
зма не е достатъчно да е дишал известно време, за да трансформира усвоеното при дишането в по-нататъшен жизнен процес, така и за идеално-духовното познание не е достатъчно усвояване, подобно на това при сетивното познание.
Вторият вид познание е това, при което не се придобиват понятия посредством сетивно наблюдение, а те се преживяват в душата, независимо от сетивата. След това преживяването, съгласно собствената му същност, става залог за това, че понятията се основават на духовната реалност. Към преживяването, че понятията съдържат гаранция за духовната реалност, се стига със същата увереност, изхождайки от естеството на опита при този вид познание, както при сетивното познание човек е сигурен, че има пред себе си не илюзии, а физическа действителност. При това идеално-духовно познание вече не е достатъчно такова усвояване, както при сетивното, водещо до това, че човек го има в паметта си. Процесът на усвояване трябва да се превърне в непрекъснат.
Както за организма не е достатъчно да е дишал известно време, за да трансформира усвоеното при дишането в по-нататъшен жизнен процес, така и за идеално-духовното познание не е достатъчно усвояване, подобно на това при сетивното познание.
За него е нужно душата да се намира в непрекъснато живо взаимодействие със света, в което човек се пренася благодарение на това познание. Това става чрез медитацията, подбудата за която – както беше посочено по-горе – произхожда от идеалното прозрение в ценността на медитирането. Вече дълго бях търсил това взаимодействие преди прелома в душата си (през тридесет и петата година от живота ми). Това, което настъпи сега, беше медитиране като душевна жизнена потребност. Така пред вътрешното ми същество стоеше третият вид познание.
към текста >>
В такава медитация, провеждана от вътрешна духовна жизнена потребност, се развива все повече съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може да живее, да възприема и да се движи в духовното, съвършено свободен от физическия си
органи
зъм.
Моето сетиво ме уверява в истинността на наблюдаваното, докато наблюдавам. Не беше така, ако се свържех със същества или процеси от духовния свят чрез идеално-духовно познание. Тук във всяко отделно съзерцание настъпва непосредствено преживяване, че възприемаемото съществува, независимо от продължителността на неговото съзерцание. Ако се преживява например „Аз-а“ на човека като негова изконна вътрешна същност, в съзерцаващото преживяване той знае, че този „Аз“ е съществувал преди живота във физическото тяло и ще съществува и след него. Това, което се преживява по този начин в „Аз-а“, се открива непосредствено така, както розата разкрива своя червен цвят в непосредственото възприятие.
В такава медитация, провеждана от вътрешна духовна жизнена потребност, се развива все повече съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може да живее, да възприема и да се движи в духовното, съвършено свободен от физическия си организъм.
Този самостоятелен в себе си духовен човек встъпи в сферата на моите преживявания под влияние на медитацията. Благодарение на това преживяването на духовното претърпя съществено задълбочаване. За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение. Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от организма. Самонаблюдението показва, че сетивното наблюдение е единственият акт на познание, който е свързан с организма.
към текста >>
За факта, че сетивното познание възниква посредством
органи
зма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение.
Ако се преживява например „Аз-а“ на човека като негова изконна вътрешна същност, в съзерцаващото преживяване той знае, че този „Аз“ е съществувал преди живота във физическото тяло и ще съществува и след него. Това, което се преживява по този начин в „Аз-а“, се открива непосредствено така, както розата разкрива своя червен цвят в непосредственото възприятие. В такава медитация, провеждана от вътрешна духовна жизнена потребност, се развива все повече съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може да живее, да възприема и да се движи в духовното, съвършено свободен от физическия си организъм. Този самостоятелен в себе си духовен човек встъпи в сферата на моите преживявания под влияние на медитацията. Благодарение на това преживяването на духовното претърпя съществено задълбочаване.
За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение.
Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от организма. Самонаблюдението показва, че сетивното наблюдение е единственият акт на познание, който е свързан с организма. За идеално-духовното познание отделният акт е напълно независим от физическия организъм. Обаче възможността изобщо такова познание да бъде развивано от човека зависи от това, животът по принцип да е наличен в организма. При третия вид познание нещата стоят така, че то може да се прояви в духовния човек само тогава, когато той е станал дотолкова свободен от физическия си организъм, че сякаш той изобщо не съществува.
към текста >>
Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от
органи
зма.
Това, което се преживява по този начин в „Аз-а“, се открива непосредствено така, както розата разкрива своя червен цвят в непосредственото възприятие. В такава медитация, провеждана от вътрешна духовна жизнена потребност, се развива все повече съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може да живее, да възприема и да се движи в духовното, съвършено свободен от физическия си организъм. Този самостоятелен в себе си духовен човек встъпи в сферата на моите преживявания под влияние на медитацията. Благодарение на това преживяването на духовното претърпя съществено задълбочаване. За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение.
Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от организма.
Самонаблюдението показва, че сетивното наблюдение е единственият акт на познание, който е свързан с организма. За идеално-духовното познание отделният акт е напълно независим от физическия организъм. Обаче възможността изобщо такова познание да бъде развивано от човека зависи от това, животът по принцип да е наличен в организма. При третия вид познание нещата стоят така, че то може да се прояви в духовния човек само тогава, когато той е станал дотолкова свободен от физическия си организъм, че сякаш той изобщо не съществува. Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот.
към текста >>
Самонаблюдението показва, че сетивното наблюдение е единственият акт на познание, който е свързан с
органи
зма.
В такава медитация, провеждана от вътрешна духовна жизнена потребност, се развива все повече съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може да живее, да възприема и да се движи в духовното, съвършено свободен от физическия си организъм. Този самостоятелен в себе си духовен човек встъпи в сферата на моите преживявания под влияние на медитацията. Благодарение на това преживяването на духовното претърпя съществено задълбочаване. За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение. Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от организма.
Самонаблюдението показва, че сетивното наблюдение е единственият акт на познание, който е свързан с организма.
За идеално-духовното познание отделният акт е напълно независим от физическия организъм. Обаче възможността изобщо такова познание да бъде развивано от човека зависи от това, животът по принцип да е наличен в организма. При третия вид познание нещата стоят така, че то може да се прояви в духовния човек само тогава, когато той е станал дотолкова свободен от физическия си организъм, че сякаш той изобщо не съществува. Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот. За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение, резултатът от който се явява духовното познание.
към текста >>
За идеално-духовното познание отделният акт е напълно независим от физическия
органи
зъм.
Този самостоятелен в себе си духовен човек встъпи в сферата на моите преживявания под влияние на медитацията. Благодарение на това преживяването на духовното претърпя съществено задълбочаване. За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение. Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от организма. Самонаблюдението показва, че сетивното наблюдение е единственият акт на познание, който е свързан с организма.
За идеално-духовното познание отделният акт е напълно независим от физическия организъм.
Обаче възможността изобщо такова познание да бъде развивано от човека зависи от това, животът по принцип да е наличен в организма. При третия вид познание нещата стоят така, че то може да се прояви в духовния човек само тогава, когато той е станал дотолкова свободен от физическия си организъм, че сякаш той изобщо не съществува. Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот. За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение, резултатът от който се явява духовното познание. Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее.
към текста >>
Обаче възможността изобщо такова познание да бъде развивано от човека зависи от това, животът по принцип да е наличен в
органи
зма.
Благодарение на това преживяването на духовното претърпя съществено задълбочаване. За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение. Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от организма. Самонаблюдението показва, че сетивното наблюдение е единственият акт на познание, който е свързан с организма. За идеално-духовното познание отделният акт е напълно независим от физическия организъм.
Обаче възможността изобщо такова познание да бъде развивано от човека зависи от това, животът по принцип да е наличен в организма.
При третия вид познание нещата стоят така, че то може да се прояви в духовния човек само тогава, когато той е станал дотолкова свободен от физическия си организъм, че сякаш той изобщо не съществува. Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот. За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение, резултатът от който се явява духовното познание. Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее. Както когато е в здравомислещо съзнание човек съвсем точно може да установи истината, така бях постъпил и по отношение на този въпрос, преди изобщо да може да стане и дума за самовнушение.
към текста >>
При третия вид познание нещата стоят така, че то може да се прояви в духовния човек само тогава, когато той е станал дотолкова свободен от физическия си
органи
зъм, че сякаш той изобщо не съществува.
За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение. Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от организма. Самонаблюдението показва, че сетивното наблюдение е единственият акт на познание, който е свързан с организма. За идеално-духовното познание отделният акт е напълно независим от физическия организъм. Обаче възможността изобщо такова познание да бъде развивано от човека зависи от това, животът по принцип да е наличен в организма.
При третия вид познание нещата стоят така, че то може да се прояви в духовния човек само тогава, когато той е станал дотолкова свободен от физическия си организъм, че сякаш той изобщо не съществува.
Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот. За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение, резултатът от който се явява духовното познание. Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее. Както когато е в здравомислещо съзнание човек съвсем точно може да установи истината, така бях постъпил и по отношение на този въпрос, преди изобщо да може да стане и дума за самовнушение. Реалността на това, което се постига чрез медитацията (тук се има предвид само преживяването на някакво явление), бях напълно в състояние да проверя още преди самото преживяване.
към текста >>
Ако, от една страна, медитирането води към познание на духовното, от друга страна, такива резултати от самонаблюдение се явяват вътрешно усилване на духовния, независим от
органи
зма човек и укрепване на неговото същество в духовния свят, така като физическият човек укрепва в сетивния свят.
Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях. В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства. Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята.
Ако, от една страна, медитирането води към познание на духовното, от друга страна, такива резултати от самонаблюдение се явяват вътрешно усилване на духовния, независим от организма човек и укрепване на неговото същество в духовния свят, така като физическият човек укрепва в сетивния свят.
Сега човек започва да съзнава, че затвърждаването на духовния човек в духовния свят може да се усилва до безкрайност, ако физическият организъм не ограничава това затвърждаване, докато укрепването на физическия организъм във физическия свят – със смъртта – отстъпва пред разлагането, ако духовният човек повече не поддържа това укрепване навън от самия себе си. С такова преживяващо познание е несъвместима никоя форма на теория на познанието, която ограничава знанието на човека до определена област и поставя „отвъд“ нея „първоосновите“, „нещата сами по себе си“ като недостъпни за човешкото знание. Всяко „недостъпно“ нещо беше такова за мен само „първоначално“ и то може да остане недостъпно само дотогава, докогато човекът не развие същественото във вътрешното си същество, което е сродно с преди неизвестното и следователно може да израсне заедно с него в преживяващото познание. Тази способност на човека да прониква във всеки вид битие за мен се превърна в нещо, което трябва да признае този, който желае да види в правилната светлина положението на човека в света. На този, който не може да стигне до това признание, познанието няма да даде нещо наистина принадлежащо към света, а само безразлично към света копие на някоя част от мировото съдържание.
към текста >>
Сега човек започва да съзнава, че затвърждаването на духовния човек в духовния свят може да се усилва до безкрайност, ако физическият
органи
зъм не ограничава това затвърждаване, докато укрепването на физическия
органи
зъм във физическия свят – със смъртта – отстъпва пред разлагането, ако духовният човек повече не поддържа това укрепване навън от самия себе си.
Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях. В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства. Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята. Ако, от една страна, медитирането води към познание на духовното, от друга страна, такива резултати от самонаблюдение се явяват вътрешно усилване на духовния, независим от организма човек и укрепване на неговото същество в духовния свят, така като физическият човек укрепва в сетивния свят.
Сега човек започва да съзнава, че затвърждаването на духовния човек в духовния свят може да се усилва до безкрайност, ако физическият организъм не ограничава това затвърждаване, докато укрепването на физическия организъм във физическия свят – със смъртта – отстъпва пред разлагането, ако духовният човек повече не поддържа това укрепване навън от самия себе си.
С такова преживяващо познание е несъвместима никоя форма на теория на познанието, която ограничава знанието на човека до определена област и поставя „отвъд“ нея „първоосновите“, „нещата сами по себе си“ като недостъпни за човешкото знание. Всяко „недостъпно“ нещо беше такова за мен само „първоначално“ и то може да остане недостъпно само дотогава, докогато човекът не развие същественото във вътрешното си същество, което е сродно с преди неизвестното и следователно може да израсне заедно с него в преживяващото познание. Тази способност на човека да прониква във всеки вид битие за мен се превърна в нещо, което трябва да признае този, който желае да види в правилната светлина положението на човека в света. На този, който не може да стигне до това признание, познанието няма да даде нещо наистина принадлежащо към света, а само безразлично към света копие на някоя част от мировото съдържание. Но при такова подражаващо познание човекът не е в състояние да осъзнае у себе си това същество, което му дава, като на напълно самоосъзната индивидуалност, вътрешно преживяване за това, че той стои твърдо във вселената.
към текста >>
43.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
С тази
органи
зация на душевния ми живот бях изправен пред необходимостта да внеса съвършено нова нота във външната си дейност.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд Въпросът „не следва ли да замълча? “ за мен се превърна в преживяване.
С тази организация на душевния ми живот бях изправен пред необходимостта да внеса съвършено нова нота във външната си дейност.
Силите, определящи външната ми съдба, занапред вече не можеха да бъдат едно с вътрешните ръководни линии, които представляваха резултат от преживяването ми на духовния свят. От доста дълго време си мислех да запозная съвременниците си в някакво списание или вестник с духовните импулси, за които смятах, че могат да бъдат изнесени пред тогавашната общественост. Не исках да „замълча“, а да кажа толкова, колкото беше възможно да бъде казано. Сам да основа вестник тогава беше нещо, за което не можех дори и да си помисля. Финансовите средства и връзките, необходими за такова основаване, ми липсваха напълно.
към текста >>
44.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
А че с „вечната световна хармония“ не може да се има предвид нещо механично-материално, става ясно от изявленията ми в статията за Рудолф Хайденхайн (от 6 ноември 1897 г.): „Нашето възприятие на природата ясно се стреми към целта да обясни живота на
органи
змите съгласно същите закони, според които трябва да бъдат обяснени и явленията от неживата природа.
Никога не съм искал това. Това може да се види ясно също и от статиите и от фрагментите от лекции, които съм написал. Нужно е само на отделните материалистически звучащи места да се противопоставят някои други, в които говоря за духовното, за вечното. Като например в статията „Един виенски поет“. В нея казвам за Петер Алтенберг: „Това, което интересува най-много човека, който се задълбочава във вечната световна хармония, му се струва чуждо... В погледа на Алтенберг не прониква никаква светлина от вечните идеи...“ („Списанието“ от 17 юли 1897 г.).
А че с „вечната световна хармония“ не може да се има предвид нещо механично-материално, става ясно от изявленията ми в статията за Рудолф Хайденхайн (от 6 ноември 1897 г.): „Нашето възприятие на природата ясно се стреми към целта да обясни живота на организмите съгласно същите закони, според които трябва да бъдат обяснени и явленията от неживата природа.
В животинските и растителните тела се търси механическа, физическа и химическа закономерност. Същият вид закони, които управляват една машина, само че в безкрайно по-сложна и трудно разпознаваема форма, трябва да са дейни и в организма. Нищо не е необходимо да се добавя към тези закони, за да бъде направен възможен феноменът, който наричаме живот... Механистичното разбиране за явленията в живота завоюва все по-голямо пространство. То обаче никога няма да удовлетвори онзи, който е в състояние да проникне с по-дълбок поглед в природните процеси... Съвременните естествоизпитатели са твърде малодушни в мисленето си. Там, където откаже мъдростта на техните механични обяснения, те казват, че за тях нещата не могат да бъдат обяснени... Смелото мислене се издига до по-високо ниво на разглеждане.
към текста >>
Същият вид закони, които управляват една машина, само че в безкрайно по-сложна и трудно разпознаваема форма, трябва да са дейни и в
органи
зма.
Нужно е само на отделните материалистически звучащи места да се противопоставят някои други, в които говоря за духовното, за вечното. Като например в статията „Един виенски поет“. В нея казвам за Петер Алтенберг: „Това, което интересува най-много човека, който се задълбочава във вечната световна хармония, му се струва чуждо... В погледа на Алтенберг не прониква никаква светлина от вечните идеи...“ („Списанието“ от 17 юли 1897 г.). А че с „вечната световна хармония“ не може да се има предвид нещо механично-материално, става ясно от изявленията ми в статията за Рудолф Хайденхайн (от 6 ноември 1897 г.): „Нашето възприятие на природата ясно се стреми към целта да обясни живота на организмите съгласно същите закони, според които трябва да бъдат обяснени и явленията от неживата природа. В животинските и растителните тела се търси механическа, физическа и химическа закономерност.
Същият вид закони, които управляват една машина, само че в безкрайно по-сложна и трудно разпознаваема форма, трябва да са дейни и в организма.
Нищо не е необходимо да се добавя към тези закони, за да бъде направен възможен феноменът, който наричаме живот... Механистичното разбиране за явленията в живота завоюва все по-голямо пространство. То обаче никога няма да удовлетвори онзи, който е в състояние да проникне с по-дълбок поглед в природните процеси... Съвременните естествоизпитатели са твърде малодушни в мисленето си. Там, където откаже мъдростта на техните механични обяснения, те казват, че за тях нещата не могат да бъдат обяснени... Смелото мислене се издига до по-високо ниво на разглеждане. То се опитва да обясни нещата от немеханичен вид с по-висши закони. Цялото ни естественонаучно мислене остава зад естественонаучния ни опит.
към текста >>
Той се издига над жестоката необходимост на не
органи
чните и
органи
чни закономерности, следва и се подчинява единствено на самия себе си.“ (Последните изречения са поставени в курсив за първи път тук, в „Списанието“ те не бяха в курсив.
Не отрицанието на божествено-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно общество“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали. В нашия душевен живот действат закони, които са също толкова естествени, колкото онези, на които се подчиняват небесните тела около слънцето. Но тези закони представляват Нещо по-висше от цялата останала природа. Това Нещо не съществува никъде другаде освен в човека. Човекът е свободен в това, което произтича от него.
Той се издига над жестоката необходимост на неорганичните и органични закономерности, следва и се подчинява единствено на самия себе си.“ (Последните изречения са поставени в курсив за първи път тук, в „Списанието“ те не бяха в курсив.
За тези изречения виж „Списанието“ от 12 февруари 1898 г.)
към текста >>
45.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Реалната еволюция на
органи
чното от първобитните времена до настоящето застана имагинативно пред мен едва след разработването на „Възгледите за света и живота“.
Само че това не беше истината за духовното ми развитие. Напредвах по такъв начин, че към това, което живееше в душата ми, прибавях нови области. Едно особено стимулиращо откритие в духовната област направих скоро след разработването на „Възгледите за света и живота“. Към това се прибавя и фактът, че никога не съм прониквал в духовната сфера по мистично-емоционален начин, а винаги съм се стремял да вървя по пътя на кристално ясните понятия. Преживяването на понятията, на идеите ме отвеждаше от сферата на идеите в тази на духовно-реалното.
Реалната еволюция на органичното от първобитните времена до настоящето застана имагинативно пред мен едва след разработването на „Възгледите за света и живота“.
В процеса на работа върху книгата духовният ми взор все още се обръщаше към естественонаучния възглед, изхождащ от дарвинисткия начин на мислене. Но аз го разглеждах единствено като налична в природата поредица от сетивни факти. За мен в тази поредица от факти действаха духовни импулси, както се явяват у Гьоте в идеята му за метаморфозите. Така естественонаучната еволюционна поредица, както я представя Хекел, за мен никога не е била нещо, в което господстват механични или чисто органични закони, а нещо, в което духът води живите същества от простото към сложното чак до човека. В дарвинизма виждах начин на мислене, намиращ се по пътя към този на Гьоте, но изоставащ от него.
към текста >>
Така естественонаучната еволюционна поредица, както я представя Хекел, за мен никога не е била нещо, в което господстват механични или чисто
органи
чни закони, а нещо, в което духът води живите същества от простото към сложното чак до човека.
Преживяването на понятията, на идеите ме отвеждаше от сферата на идеите в тази на духовно-реалното. Реалната еволюция на органичното от първобитните времена до настоящето застана имагинативно пред мен едва след разработването на „Възгледите за света и живота“. В процеса на работа върху книгата духовният ми взор все още се обръщаше към естественонаучния възглед, изхождащ от дарвинисткия начин на мислене. Но аз го разглеждах единствено като налична в природата поредица от сетивни факти. За мен в тази поредица от факти действаха духовни импулси, както се явяват у Гьоте в идеята му за метаморфозите.
Така естественонаучната еволюционна поредица, както я представя Хекел, за мен никога не е била нещо, в което господстват механични или чисто органични закони, а нещо, в което духът води живите същества от простото към сложното чак до човека.
В дарвинизма виждах начин на мислене, намиращ се по пътя към този на Гьоте, но изоставащ от него. Всичко това все още мислех като съдържание от идеи. Към имагинативното съзерцание си пробих път едва по-късно. Едва това съзерцание ми донесе познанието, че в прастари времена в духовната реалност са съществували същества, напълно различни от най-простите организми, че човекът като духовно същество е по-древен от всички останали живи същества и че за да приеме съвременния си физически облик, той е трябвало да се отдели от едно мирово същество, което е съдържало в себе си него и останалите организми. Следователно последните се явяват отпадъчни елементи на човешката еволюция – не нещо, от което той е произлязъл, а нещо, което е оставил зад себе си, от което се е отделил, за да приеме физическата си форма като образ на своя духовен облик.
към текста >>
Едва това съзерцание ми донесе познанието, че в прастари времена в духовната реалност са съществували същества, напълно различни от най-простите
органи
зми, че човекът като духовно същество е по-древен от всички останали живи същества и че за да приеме съвременния си физически облик, той е трябвало да се отдели от едно мирово същество, което е съдържало в себе си него и останалите
органи
зми.
За мен в тази поредица от факти действаха духовни импулси, както се явяват у Гьоте в идеята му за метаморфозите. Така естественонаучната еволюционна поредица, както я представя Хекел, за мен никога не е била нещо, в което господстват механични или чисто органични закони, а нещо, в което духът води живите същества от простото към сложното чак до човека. В дарвинизма виждах начин на мислене, намиращ се по пътя към този на Гьоте, но изоставащ от него. Всичко това все още мислех като съдържание от идеи. Към имагинативното съзерцание си пробих път едва по-късно.
Едва това съзерцание ми донесе познанието, че в прастари времена в духовната реалност са съществували същества, напълно различни от най-простите организми, че човекът като духовно същество е по-древен от всички останали живи същества и че за да приеме съвременния си физически облик, той е трябвало да се отдели от едно мирово същество, което е съдържало в себе си него и останалите организми.
Следователно последните се явяват отпадъчни елементи на човешката еволюция – не нещо, от което той е произлязъл, а нещо, което е оставил зад себе си, от което се е отделил, за да приеме физическата си форма като образ на своя духовен облик. Човекът като макрокосмическо същество, носило в себе си целия останал земен свят и превърнало се в микрокосмос чрез отделяне на всичко останало – за мен това беше познание, до което достигнах едва през първите години на новото столетие. Така че това познание не можеше да действа импулсиращо във „Възгледите за света и живота“. Наистина втори том на книгата написах по такъв начин, че изходна точка за духовно задълбочаване в мировите загадки би могла да бъде намерена в една одухотворена форма на дарвинизма и хекелизма, видени в светлината на Гьотевия светоглед. Когато по-късно подготвях второто издание на книгата, в душата ми вече присъстваше познанието за истинския ход на еволюцията.
към текста >>
46.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Главното беше
органи
зирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги слуша единствено заради тяхното съдържание.
Само сред английските теософи открих вътрешно съдържание, произхождащо от Блаватска и което по това време надлежно се разработваше от Ани Безант и други. Самият аз никога не бих могъл да работя в стила на тези теософи. Но това, което живееше в тях, разглеждах като духовен център, на който човек достойно може да се позове, ако взема в найдълбок смисъл на сериозно разпространението на духовното познание. Така това не бяха обединените в Теософското общество членове, към които се числяхме Мари фон Сиверс и аз, а изобщо онези хора, които присъстваха със сърцето и ума си, когато се култивираше духовно познание в най-сериозен смисъл. Служещата за отправна точка работа в съществуващите тогава клонове на Теософското общество съставляваше само част от нашата дейност.
Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги слуша единствено заради тяхното съдържание.
От хората, които се запознаха по горепосочения начин с това, което имах да кажа за духовния свят, и от личностите, развиващи дейност в някакво „теософско направление“ и намерили път към този вид познание, в рамките на Теософското общество се формира това, което по-късно стана Антропософско общество. Сред многото обвинения, отправени ми заради моята дейност в Теософското общество – в това число и от страна на самото Общество, – беше повдигнато и обвинението, че съм използвал това имащо световно значение общество като трамплин, за да прокарам по-лесно пътя за собственото си духовно познание. За това и дума не може да става. Когато приех поканата на Обществото, то беше единствената институция, която можеше да се вземе на сериозно и в която съществуваше реален духовен живот. И ако убежденията, направлението и дейността на Обществото си бяха останали такива, каквито бяха тогава, никога нямаше да става нужда аз и приятелите ми да излизаме от него.
към текста >>
47.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Важното за мен беше в това, че мисловното наблюдение изхожда от атома – най-малкото мирово образувание – и търси преход към
органи
чното, към духовното.
В тази област винаги са съществували трудности за моя начин на обосноваване на антропософията. Отдавна от различни страни се дават уверения, че теоретичният материализъм е преодолян. И в това направление антропософията, когато говори за материализъм в науката, се борела срещу вятърни мелници. Затова пък винаги ми е било ясно, че видът преодоляване на материализма, за който става дума, е тъкмо начинът той да бъде несъзнателно запазен. За мен нямаше значение дали атомите възникват от чисто механична или някаква друга дейност в рамките на материалните процеси.
Важното за мен беше в това, че мисловното наблюдение изхожда от атома – най-малкото мирово образувание – и търси преход към органичното, към духовното.
Виждах необходимост да се изхожда от цялото. Атомите или атомните структури могат да са само резултат от духовна, органична дейност. В духа на Гьотевото наблюдение на природата за изходна точка исках да взема съзерцаемите първични феномени, а не някаква мисловна конструкция. За мен винаги е било дълбоко убедително лежащото в думите на Гьоте, че фактите вече се явяват теория и че зад тях няма какво повече да се търси. А това предполага за изследването на природата да се вземе предлаганото от сетивата, а мисленето в тази област да се използва единствено с цел от сложните производни феномени (явления), които не могат да се обозрат, да се стигне до простите, до прафеномените.
към текста >>
Атомите или атомните структури могат да са само резултат от духовна,
органи
чна дейност.
И в това направление антропософията, когато говори за материализъм в науката, се борела срещу вятърни мелници. Затова пък винаги ми е било ясно, че видът преодоляване на материализма, за който става дума, е тъкмо начинът той да бъде несъзнателно запазен. За мен нямаше значение дали атомите възникват от чисто механична или някаква друга дейност в рамките на материалните процеси. Важното за мен беше в това, че мисловното наблюдение изхожда от атома – най-малкото мирово образувание – и търси преход към органичното, към духовното. Виждах необходимост да се изхожда от цялото.
Атомите или атомните структури могат да са само резултат от духовна, органична дейност.
В духа на Гьотевото наблюдение на природата за изходна точка исках да взема съзерцаемите първични феномени, а не някаква мисловна конструкция. За мен винаги е било дълбоко убедително лежащото в думите на Гьоте, че фактите вече се явяват теория и че зад тях няма какво повече да се търси. А това предполага за изследването на природата да се вземе предлаганото от сетивата, а мисленето в тази област да се използва единствено с цел от сложните производни феномени (явления), които не могат да се обозрат, да се стигне до простите, до прафеномените. Тогава забелязваме, че в природата си имаме работа със свойствата на цвета и с други сетивни свойства, вътре в които действа духът. Но не се стига до атомистичен свят зад сетивния.
към текста >>
Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си
органи
заторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването,
органи
зирането и ръководенето на Теософското общество.
Но е напълно неоснователно от тези факти да се вадят изводи, каквито си направиха моите противници. Те твърдяха абсурдната идея, че съм бил доведен до духовното познание единствено благодарение на езотеричната школа на мисис Безант. През 1903 г. Мари фон Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон. На него присъстваше и председателят на Теософското общество, полковник Олкoт от Индия.
Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското общество.
Защото на външен план това Общество за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична организация. Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом. Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността. С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този дом. Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант.
към текста >>
Защото на външен план това Общество за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична
органи
зация.
Те твърдяха абсурдната идея, че съм бил доведен до духовното познание единствено благодарение на езотеричната школа на мисис Безант. През 1903 г. Мари фон Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон. На него присъстваше и председателят на Теософското общество, полковник Олкoт от Индия. Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското общество.
Защото на външен план това Общество за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична организация.
Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом. Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността. С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този дом. Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант. Техният стремеж беше да направят по-тясна връзката между нея и нас.
към текста >>
Докато съвместно с Мари фон Сиверс работехме над
органи
зацията на външната ни дейност, аз доразвивах резултатите от духовното си съзерцание.
Последното веднага оживяваше в лекциите, които държах не в рамките на мероприятията на Теософското общество, а които израстваха от създаваното от нас с Мари фон Сиверс в Берлин. Така възникна работата в Берлин, Мюнхен, Щутгарт и т.н. Включени бяха и други населени места. Съдържанието, характерно за Теософското общество, постепенно изчезна. Появи се това, което намираше одобрение чрез вътрешната сила, живееща в антропософията.
Докато съвместно с Мари фон Сиверс работехме над организацията на външната ни дейност, аз доразвивах резултатите от духовното си съзерцание.
От една страна, разбира се, напълно усъвършенствах пребиваването си в духовния свят, но към 1902 г. и през следващите години имах много нови имагинации, инспирации и интуиции. Те постепенно се оформиха в това, на което по-късно дадох публичност в моите съчинения. Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство. Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно висше училище.
към текста >>
48.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
Опитвам се да задълбоча антропологията така, че да представя човешкия
органи
зъм в неговата диференцираност.
Човек преживява много, докато създава книга като „Теософия“. Всяка моя стъпка бе придружена от стремежа да остана във връзка с научния начин на мислене. С разширяването и задълбочаването на духовното преживяване стремежът към такава връзка приема особени форми. В момента, в който от описанието на човешката същност стигам до описание на „света на душите“ и „царството на духовете“, „Теософия“ възприема съвсем различен тон. Същността на човека описвам, изхождайки от данните на науката за сетивния свят.
Опитвам се да задълбоча антропологията така, че да представя човешкия организъм в неговата диференцираност.
Тогава може да се види как в различните проявления на неговото устройство той е свързан по различен начин с пронизващите го духовно-душевни реалности. Жизнената дейност се проявява в една форма на организация. Тук се разкрива влиянието на етерното тяло. Има органи на усещането и възприятието, които посредством физическото им устройство указват за астралното тяло. Пред духовното ми виждане стояха духовно следните съставни части на човека: етерно тяло, астрално тяло, Аз и т.н.
към текста >>
Жизнената дейност се проявява в една форма на
органи
зация.
С разширяването и задълбочаването на духовното преживяване стремежът към такава връзка приема особени форми. В момента, в който от описанието на човешката същност стигам до описание на „света на душите“ и „царството на духовете“, „Теософия“ възприема съвсем различен тон. Същността на човека описвам, изхождайки от данните на науката за сетивния свят. Опитвам се да задълбоча антропологията така, че да представя човешкия организъм в неговата диференцираност. Тогава може да се види как в различните проявления на неговото устройство той е свързан по различен начин с пронизващите го духовно-душевни реалности.
Жизнената дейност се проявява в една форма на организация.
Тук се разкрива влиянието на етерното тяло. Има органи на усещането и възприятието, които посредством физическото им устройство указват за астралното тяло. Пред духовното ми виждане стояха духовно следните съставни части на човека: етерно тяло, астрално тяло, Аз и т.н. За да ги опиша, се опитах да ги свържа с данните от науката за сетивния свят. За този, който желае да се придържа към научните методи, е много трудно да даде представа за повтарящите се земни животи и за сътворяващата се от тях съдба.
към текста >>
Има
органи
на усещането и възприятието, които посредством физическото им устройство указват за астралното тяло.
Същността на човека описвам, изхождайки от данните на науката за сетивния свят. Опитвам се да задълбоча антропологията така, че да представя човешкия организъм в неговата диференцираност. Тогава може да се види как в различните проявления на неговото устройство той е свързан по различен начин с пронизващите го духовно-душевни реалности. Жизнената дейност се проявява в една форма на организация. Тук се разкрива влиянието на етерното тяло.
Има органи на усещането и възприятието, които посредством физическото им устройство указват за астралното тяло.
Пред духовното ми виждане стояха духовно следните съставни части на човека: етерно тяло, астрално тяло, Аз и т.н. За да ги опиша, се опитах да ги свържа с данните от науката за сетивния свят. За този, който желае да се придържа към научните методи, е много трудно да даде представа за повтарящите се земни животи и за сътворяващата се от тях съдба. Ако човек иска да говори, изхождайки не само от духовното съдържание, той трябва да прибегне до идеи, които произлизат от финото наблюдение на сетивния свят, които обаче не могат да се възприемат от хората. За един такъв по-фин начин на наблюдение устройството и развитието на човека се представя по-различно от този при животното.
към текста >>
49.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Биолозите като Оскар Хертвиг, който започна като ученик на Хекел, но после остави дарвинизма, тъй като, според разбиранията му, импулсите, произхождащи от него, не могат да дадат обяснение на
органи
чното развитие, за мен бяха личности, в които се проявяваше стремежът към познание на епохата.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА За книги, лекции и публичното им въздействие Началото на антропософската ми дейност беше по времето, когато мнозина не бяха доволни от направлението на познанието в непосредствено предшестващата епоха. Имаше желание да бъде намерен път, който да води отвъд сферата на битието, в която хората се бяха затворили поради факта, че признаваха за „вярно“ познание само това, което може да бъде осмислено с механистични идеи. Тези стремежи на някои мои съвременници към някакъв вид духовно познание ми бяха близки.
Биолозите като Оскар Хертвиг, който започна като ученик на Хекел, но после остави дарвинизма, тъй като, според разбиранията му, импулсите, произхождащи от него, не могат да дадат обяснение на органичното развитие, за мен бяха личности, в които се проявяваше стремежът към познание на епохата.
Но аз усещах, че над всички тези стремления тежи някакво бреме. То беше зрелият плод на убеждението, че знание се явява само това, което може да се изследва в сетивния свят с помощта на числа, мерки и теглилки. Хората не се осмеляваха да разгърнат вътрешно активно мислене, за да могат чрез него да преживеят действителността по-дълбоко, отколкото тя се преживява чрез сетивата. Така ситуацията си оставаше такава, че те казваха: „Средствата, които досега са били прилагани за обяснение дори на такива висши форми на действителността като органичната, вече не са достатъчни.“ Но когато след това би трябвало да стигнат до нещо позитивно, когато би трябвало да кажат кое е действеното в жизнените дейности, те започваха да се движат в неопределени идеи. На стремящите се да се откъснат от механистичното обяснение на света най-често не им достигаше мъжество да си признаят, че който желае да преодолее този механизъм, трябва да превъзмогне и мисловните навици, довели до него.
към текста >>
Така ситуацията си оставаше такава, че те казваха: „Средствата, които досега са били прилагани за обяснение дори на такива висши форми на действителността като
органи
чната, вече не са достатъчни.“ Но когато след това би трябвало да стигнат до нещо позитивно, когато би трябвало да кажат кое е действеното в жизнените дейности, те започваха да се движат в неопределени идеи.
Тези стремежи на някои мои съвременници към някакъв вид духовно познание ми бяха близки. Биолозите като Оскар Хертвиг, който започна като ученик на Хекел, но после остави дарвинизма, тъй като, според разбиранията му, импулсите, произхождащи от него, не могат да дадат обяснение на органичното развитие, за мен бяха личности, в които се проявяваше стремежът към познание на епохата. Но аз усещах, че над всички тези стремления тежи някакво бреме. То беше зрелият плод на убеждението, че знание се явява само това, което може да се изследва в сетивния свят с помощта на числа, мерки и теглилки. Хората не се осмеляваха да разгърнат вътрешно активно мислене, за да могат чрез него да преживеят действителността по-дълбоко, отколкото тя се преживява чрез сетивата.
Така ситуацията си оставаше такава, че те казваха: „Средствата, които досега са били прилагани за обяснение дори на такива висши форми на действителността като органичната, вече не са достатъчни.“ Но когато след това би трябвало да стигнат до нещо позитивно, когато би трябвало да кажат кое е действеното в жизнените дейности, те започваха да се движат в неопределени идеи.
На стремящите се да се откъснат от механистичното обяснение на света най-често не им достигаше мъжество да си признаят, че който желае да преодолее този механизъм, трябва да превъзмогне и мисловните навици, довели до него. Епохата се нуждаеше от признание, което никак не искаше да се появи. То се заключаваше във факта, че с ориентацията към сетивата човек прониква в сферата на механистичното. През втората половина на деветнадесети век хората бяха привикнали към тази ориентация. Но сега, когато механистистическите възгледи вече не удовлетворяваха никого, не следва да го има и желанието в по-висшите области да се проникне с помощта на същата ориентация.
към текста >>
50.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Една
органи
зация, възникнала вътре в Антропософското общество по начин, нямащ никаква връзка с обществеността, всъщност не влиза в рамките на настоящото изложение.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА Езотерични указания
Една организация, възникнала вътре в Антропософското общество по начин, нямащ никаква връзка с обществеността, всъщност не влиза в рамките на настоящото изложение.
Все пак тя трябва да бъде охарактеризирана, тъй като материал за нападките срещу мен бяха взети и от нея. Няколко години след началото на дейността ми в Теософското общество, на Мари фон Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“. Не съм имал ни най-малко намерение да работя в духа на подобно общество. Всичко антропософско трябваше и беше абсолютно необходимо да произлиза от своя собствен източник на познание и истина. От тази цел не трябваше да има ни най-малко отклонение.
към текста >>
Всичко, което се предлагаше като съдържание в „церемониите“, използвани в създадената от мен
органи
зация, не беше свързано с никаква историческа традиция.
Така че винаги съм бил склонен по възможност да свързвам нововъзникващото с вече съществуващото в историята. Затова и взех дипломата от споменатото общество, което принадлежеше към течението, представлявано от Яркър. То се придържаше към франкмасонските ритуали на т. нар. висша степен. Не съм взел нищо, наистина абсолютно нищо от това общество, освен чисто формалното право да провеждам самостоятелна символико-култова дейност, имаща историческа основа.
Всичко, което се предлагаше като съдържание в „церемониите“, използвани в създадената от мен организация, не беше свързано с никаква историческа традиция.
Формалната диплома не ми пречеше да работя единствено над това, което се явяваше като нагледно представяне на антропософското познание. Това се правеше, изхождайки от потребностите на членовете на Обществото. Наред с преработката на идеите, в които беше облечено познанието за духа, те се стремяха и към нещо, което да говори непосредствено на съзерцанието, на душата. Подобни потребности исках да удовлетворя. Ако не бе дошло предложението от страна на споменатото общество, аз щях да пристъпя към символико-култова дейност, без да я свързвам с историческото развитие.
към текста >>
На този, който влизаше в
органи
зацията, по най-ясен начин му беше съобщавано, че не постъпва в някакъв орден, а че като участник в церемониални действия ще преживее нещо като онагледяване, демонстрация на духовните познания.
Това се правеше, изхождайки от потребностите на членовете на Обществото. Наред с преработката на идеите, в които беше облечено познанието за духа, те се стремяха и към нещо, което да говори непосредствено на съзерцанието, на душата. Подобни потребности исках да удовлетворя. Ако не бе дошло предложението от страна на споменатото общество, аз щях да пристъпя към символико-култова дейност, без да я свързвам с историческото развитие. Но това общество не бива да бъде наричано „тайно“.
На този, който влизаше в организацията, по най-ясен начин му беше съобщавано, че не постъпва в някакъв орден, а че като участник в церемониални действия ще преживее нещо като онагледяване, демонстрация на духовните познания.
Ако някои неща в тях протичаха във формите, в които бяха приемани или посвещавани в по-висока степен членовете на традиционните ордени, това съвсем не означаваше, че се касае за такъв орден. Тук ставаше дума само за това, духовният подем в душевните преживявания да се онагледи с помощта на сетивни образи. Доказателство за факта, че това няма нищо общо с дейността в някакъв действащ орден или пък със съобщаването на неща, за които става дума в подобни ордени, е, че в провежданите от мен церемониални действа вземаха участие членове на най-различни ордени и че те намираха в тях нещо съвсем различно, отколкото в своя орден. Веднъж веднага след церемонията при мен дойде един човек, който за първи път участваше в такава при нас. Той имаше присъдена висша степен в един орден.
към текста >>
Много лесно е да се разбере, че когато
органи
зация като гореописаната стане известна, възникват недоразумения.
Защото смяташе, че след като е преживял истинско духовно съдържание, повече няма да може да участва в закостенели формални церемонии. Аз успях да изгладя нещата. Защото антропософията няма право да изтръгва никого от житейските връзки, в които се намира. Тя трябва да прибавя нещо към тези връзки, а да не отнема нищо от тях. Така споменатото лице остана в своя орден и продължи да участва в символичните действа при нас.
Много лесно е да се разбере, че когато организация като гореописаната стане известна, възникват недоразумения.
Защото съществуват много хора, на които формалната принадлежност към дадена организация се струва по-важна от съдържанието, което им се дава. Някои от участниците говореха за нещата така, сякаш принадлежат към някакъв орден. Те не разбираха как да направят разликата, че при нас, без връзка с някакъв орден, им се демонстрират неща, които обикновено се дават само в ордените. Но и в тази област бяхме скъсали с древните традиции. Работеше се както следва да се работи, когато духовното съдържание се изследва в съответствие с традициите, но при напълно осмислено душевно преживяване.
към текста >>
Защото съществуват много хора, на които формалната принадлежност към дадена
органи
зация се струва по-важна от съдържанието, което им се дава.
Аз успях да изгладя нещата. Защото антропософията няма право да изтръгва никого от житейските връзки, в които се намира. Тя трябва да прибавя нещо към тези връзки, а да не отнема нищо от тях. Така споменатото лице остана в своя орден и продължи да участва в символичните действа при нас. Много лесно е да се разбере, че когато организация като гореописаната стане известна, възникват недоразумения.
Защото съществуват много хора, на които формалната принадлежност към дадена организация се струва по-важна от съдържанието, което им се дава.
Някои от участниците говореха за нещата така, сякаш принадлежат към някакъв орден. Те не разбираха как да направят разликата, че при нас, без връзка с някакъв орден, им се демонстрират неща, които обикновено се дават само в ордените. Но и в тази област бяхме скъсали с древните традиции. Работеше се както следва да се работи, когато духовното съдържание се изследва в съответствие с традициите, но при напълно осмислено душевно преживяване. Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността.
към текста >>
Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата
органи
зация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността.
Защото съществуват много хора, на които формалната принадлежност към дадена организация се струва по-важна от съдържанието, което им се дава. Някои от участниците говореха за нещата така, сякаш принадлежат към някакъв орден. Те не разбираха как да направят разликата, че при нас, без връзка с някакъв орден, им се демонстрират неща, които обикновено се дават само в ордените. Но и в тази област бяхме скъсали с древните традиции. Работеше се както следва да се работи, когато духовното съдържание се изследва в съответствие с традициите, но при напълно осмислено душевно преживяване.
Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността.
Нашите подписи бяха положени формално. Просто се придържахме към обичайната практика. И докато полагахме подписите си, аз най-ясно заявих, че всичко това е формалност и че организацията, която преминава под мое ръководство, няма да вземе нищо от практиките на Яркър. Разбира се, със задна дата е лесно да се впускаме в разсъждения относно това колко „по-разумно“ щеше да бъде да не се свързваме с организации, които по-късно ще вземат участие в клеветническата кампания. Но бих искал да отбележа с цялата подобаваща тук скромност, че в описания период от живота ми все още се числях към хората, които предполагат, че тези, с които си имат работа, вървят по прав, а не по крив път.
към текста >>
И докато полагахме подписите си, аз най-ясно заявих, че всичко това е формалност и че
органи
зацията, която преминава под мое ръководство, няма да вземе нищо от практиките на Яркър.
Но и в тази област бяхме скъсали с древните традиции. Работеше се както следва да се работи, когато духовното съдържание се изследва в съответствие с традициите, но при напълно осмислено душевно преживяване. Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността. Нашите подписи бяха положени формално. Просто се придържахме към обичайната практика.
И докато полагахме подписите си, аз най-ясно заявих, че всичко това е формалност и че организацията, която преминава под мое ръководство, няма да вземе нищо от практиките на Яркър.
Разбира се, със задна дата е лесно да се впускаме в разсъждения относно това колко „по-разумно“ щеше да бъде да не се свързваме с организации, които по-късно ще вземат участие в клеветническата кампания. Но бих искал да отбележа с цялата подобаваща тук скромност, че в описания период от живота ми все още се числях към хората, които предполагат, че тези, с които си имат работа, вървят по прав, а не по крив път. В тази вяра в хората не можа да промени нищо дори и духовното съзерцание. С него не трябва да се злоупотребява, за да се изследват вътрешните намерения на ближния, ако това изследване не става по желание на самия човек. В други случаи изследването на вътрешната същност на други души си остава нещо забранено за познавача на духа така, както е забранено непозволеното отваряне на чуждо писмо.
към текста >>
Разбира се, със задна дата е лесно да се впускаме в разсъждения относно това колко „по-разумно“ щеше да бъде да не се свързваме с
органи
зации, които по-късно ще вземат участие в клеветническата кампания.
Работеше се както следва да се работи, когато духовното съдържание се изследва в съответствие с традициите, но при напълно осмислено душевно преживяване. Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността. Нашите подписи бяха положени формално. Просто се придържахме към обичайната практика. И докато полагахме подписите си, аз най-ясно заявих, че всичко това е формалност и че организацията, която преминава под мое ръководство, няма да вземе нищо от практиките на Яркър.
Разбира се, със задна дата е лесно да се впускаме в разсъждения относно това колко „по-разумно“ щеше да бъде да не се свързваме с организации, които по-късно ще вземат участие в клеветническата кампания.
Но бих искал да отбележа с цялата подобаваща тук скромност, че в описания период от живота ми все още се числях към хората, които предполагат, че тези, с които си имат работа, вървят по прав, а не по крив път. В тази вяра в хората не можа да промени нищо дори и духовното съзерцание. С него не трябва да се злоупотребява, за да се изследват вътрешните намерения на ближния, ако това изследване не става по желание на самия човек. В други случаи изследването на вътрешната същност на други души си остава нещо забранено за познавача на духа така, както е забранено непозволеното отваряне на чуждо писмо. Към хората, с които си имаш работа, следва да се отнасяш така, както към всеки друг, който не обладава никакво духовно познание.
към текста >>
Тази
органи
зация щеше да бъде сметната за тайно общество, макар изобщо да не беше такова.
Това начинание, изразяващо духовното съдържание в култова символика, представляваше благодат за много от членовете на Антропософското общество. Тъй като и в тази област, както и във всички останали области на антропософската дейност, бе изключено всичко, излизащо извън рамките на ясното съзнание, изобщо и дума не можеше да става за неправомерна магия, сугестивни влияния и подобни. Но членовете на Обществото получаваха това, което, от една страна, се отнася до способността им да възприемат идеи, а от друга дава на душите им възможност да участват в непосредствено съзерцание. За мнозина това беше нещо, което ги води до по-добро оформяне на техните идеи. С началото на войната стана невъзможно да продължи работата в това направление.
Тази организация щеше да бъде сметната за тайно общество, макар изобщо да не беше такова.
И затова от средата на 1914 г. това символико-култово подразделение на антропософското движение прекрати своето съществуване. Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание. Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен живот, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу организацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали. Едно общество като Антропософското не може да се сформира по друг начин, освен изхождайки от душевните потребности на своите членове.
към текста >>
Фактът, че личности, участвали в тази
органи
зация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание.
За мнозина това беше нещо, което ги води до по-добро оформяне на техните идеи. С началото на войната стана невъзможно да продължи работата в това направление. Тази организация щеше да бъде сметната за тайно общество, макар изобщо да не беше такова. И затова от средата на 1914 г. това символико-култово подразделение на антропософското движение прекрати своето съществуване.
Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание.
Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен живот, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу организацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали. Едно общество като Антропософското не може да се сформира по друг начин, освен изхождайки от душевните потребности на своите членове. То не можеше да представи някаква абстрактна програма, която да гласи, че в Антропософското общество се прави това и това, а работата в него трябваше да произтича от действителността. Тази действителност обаче са душевните потребности на неговите членове. Антропософията като съдържание на живота се образува, изхождайки от собствените си източници.
към текста >>
Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен живот, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу
органи
зацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали.
С началото на войната стана невъзможно да продължи работата в това направление. Тази организация щеше да бъде сметната за тайно общество, макар изобщо да не беше такова. И затова от средата на 1914 г. това символико-култово подразделение на антропософското движение прекрати своето съществуване. Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание.
Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен живот, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу организацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали.
Едно общество като Антропософското не може да се сформира по друг начин, освен изхождайки от душевните потребности на своите членове. То не можеше да представи някаква абстрактна програма, която да гласи, че в Антропософското общество се прави това и това, а работата в него трябваше да произтича от действителността. Тази действителност обаче са душевните потребности на неговите членове. Антропософията като съдържание на живота се образува, изхождайки от собствените си източници. Тя се появи пред света като духовно творение.
към текста >>
51.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Характерът на работата, извършвана в Мюнхен, доведе до това, че Теософският конгрес, който трябваше да бъде
органи
зиран през 1907 г.
Тънък познавач на Жан Пол, той издаваше едно много интересно списание, наречено „Ренесанс“, в което се изявяваше като защитник на свободния католицизъм. От антропософията вземаше толкова, колкото го интересуваше във връзка със собствените му възгледи, но винаги си оставаше скептичен. Той изказваше възражения, но по толкова любезен и същевременно елементарен начин, че благодарение на него често в дискусиите, следващи лекциите, навлизаше прекрасен хумор. Характеризирайки Берлин и Мюнхен като двата противоположни полюса на антропософската дейност, не искам да кажа нищо за ценността на единия или другия полюс. Просто тук се проявяваха различия сред хората, които следваше да се вземат предвид при работата, но по рода си те бяха с равнозначна стойност – най-малкото нямаше никакъв смисъл да бъдат преценявани от гледна точка на стойността.
Характерът на работата, извършвана в Мюнхен, доведе до това, че Теософският конгрес, който трябваше да бъде организиран през 1907 г.
от Немската секция на Теософското общество, се проведе в Мюнхен. Тези конгреси, които преди това протичаха в Лондон, Амстердам и Париж, се състояха от заседания, в които теософските проблеми бяха обсъждани с лекции или по време на дискусии. Те бяха организирани по модела на научните конгреси. Обсъждаха се също така и административните въпроси на Теософското общество. Много от тези неща бяха променени в Мюнхен.
към текста >>
Те бяха
органи
зирани по модела на научните конгреси.
Характеризирайки Берлин и Мюнхен като двата противоположни полюса на антропософската дейност, не искам да кажа нищо за ценността на единия или другия полюс. Просто тук се проявяваха различия сред хората, които следваше да се вземат предвид при работата, но по рода си те бяха с равнозначна стойност – най-малкото нямаше никакъв смисъл да бъдат преценявани от гледна точка на стойността. Характерът на работата, извършвана в Мюнхен, доведе до това, че Теософският конгрес, който трябваше да бъде организиран през 1907 г. от Немската секция на Теософското общество, се проведе в Мюнхен. Тези конгреси, които преди това протичаха в Лондон, Амстердам и Париж, се състояха от заседания, в които теософските проблеми бяха обсъждани с лекции или по време на дискусии.
Те бяха организирани по модела на научните конгреси.
Обсъждаха се също така и административните въпроси на Теософското общество. Много от тези неща бяха променени в Мюнхен. Голямата концертна зала, която служеше за заседанията, ние, като организатори, украсихме с вътрешна декорация така, че нейната форма и цвят да възпроизвеждат художествено настроението, преобладаващо в устните доклади. Художествената обстановка и духовната дейност трябваше да се обединят пространствено в едно хармонично цяло. Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абстрактната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз.
към текста >>
Голямата концертна зала, която служеше за заседанията, ние, като
органи
затори, украсихме с вътрешна декорация така, че нейната форма и цвят да възпроизвеждат художествено настроението, преобладаващо в устните доклади.
от Немската секция на Теософското общество, се проведе в Мюнхен. Тези конгреси, които преди това протичаха в Лондон, Амстердам и Париж, се състояха от заседания, в които теософските проблеми бяха обсъждани с лекции или по време на дискусии. Те бяха организирани по модела на научните конгреси. Обсъждаха се също така и административните въпроси на Теософското общество. Много от тези неща бяха променени в Мюнхен.
Голямата концертна зала, която служеше за заседанията, ние, като организатори, украсихме с вътрешна декорация така, че нейната форма и цвят да възпроизвеждат художествено настроението, преобладаващо в устните доклади.
Художествената обстановка и духовната дейност трябваше да се обединят пространствено в едно хармонично цяло. Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абстрактната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз. В програмата на конгреса беше включено художествено представление. Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение.
към текста >>
52.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния
органи
зъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр.
съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р.
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр.
съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт. 1920 г.
към текста >>
Статии върху троичното устройство на социалния
органи
зъм (Събр.
съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23).
Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр.
съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт. 1920 г. Лекционни цикли и художествени представления в сградата на недовършения Гьотеанум. 1921 г.
към текста >>
53.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Изразът на етерното тяло или част от неговия израз имаме в системата на жлезите, а физическото тяло се изразява в сетивните
органи
.
Ние обозначаваме това четвърто звено като носителя на Аза, като нещото в човешката природа, с помощта на което човек е в състояние да каже „Аз", имайки предвид себе си, да постигне самостоятелност. Онова, което виждаме физически и което разумът, свързан с физическите сетива, може да познае, е само израз на тези четири звена на човешката същност. Така изразът на Аза, на същинския носител на Аза, е кръвта в нейния кръговрат. Този „специален сок" е изразът на Аза. физическо-сетивният израз на астралното тяло е например наред с други неща и нервната система на човека.
Изразът на етерното тяло или част от неговия израз имаме в системата на жлезите, а физическото тяло се изразява в сетивните органи.
Тези четири звена откриваме в човешката същност. Така, ако разгледаме цялостния човек, ще можем да кажем: цялостният човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. физическото тяло, което у човека е видимо със сетивното зрение, носи, погледнато от вън, съвсем определено знаците на унаследяването. Също и качествата, които изграждат етерното тяло. на човека, този борец срещу разпада на физическото тяло, е нещо, което се намира в наследствената линия.
към текста >>
У един такъв човек, у когото в духовен план действа Аза, а във физически предимно кръвта, виждаме как най-вътрешната сила поддържа
органи
зацията стегната и силна.
Азът се изразява в циркулацията на кръвта, чрез преобладаващото действие на кръвта; в огнената, буйна кръв се проявява той най-вече. Нека се опитаме да вникнем в тънкостите на взаимовръзката, която съществува между Аза и другите звена на човека - да приемем, че Азът упражнява особено господство, една особена власт върху живота на усещанията и представите, върху нервната система; да приемем, че всичко в човека извира от неговия Аз и всичко, което той усеща, усеща силно, защото неговият Аз е силен - това наричаме холеричен темперамент. Следователно онова, което характеризира Аза, ще се прояви като преобладаващото качество. Затова у холерика преобладава кръвоносната система. Холеричният темперамент ще се изяви активно в една мощно пулсираща кръв; така излиза наяве силният елемент у човека, а именно, че той има особено влияние върху неговата кръв.
У един такъв човек, у когото в духовен план действа Аза, а във физически предимно кръвта, виждаме как най-вътрешната сила поддържа организацията стегната и силна.
И в момента, в който той се проявява във външния свят, неговата Азова сила ще иска да предяви правото си. Ето последицата от този Аз. Поради това холерикът се държи като човек, който иска да наложи своя Аз на всяка цена. От циркулацията на кръвта произтича всичко агресивно у холерика, всичко, което е свързано със силната волева природа на холерика. Когато в човека преобладава астралното тяло, физическият израз ще се съдържа във функциите на нервната система, този инструмент на емоционалните приливи и отливи.
към текста >>
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в
органи
зма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля.
Сангвиникът не може да се спре на едно впечатление, не може да се задържи на един образ, да закрепи интереса си върху един обект. Той прескача от едно преживяване към друго, от възприятие към възприятие, от представа към представа, показва вятърничав характер. Това може да се наблюдава особено при сангвиничното дете; то може да създаде доста грижи: лесно се появява интересът, един образ започва да действа много лесно, скоро създава някакво впечатление, но впечатлението скоро отново изчезва. Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир. Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън.
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля.
Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика. Вече видяхме, че при меланхолика физическото тяло, т. е. най-плътното звено на човешката същност, става господар над другите. Човекът трябва да е господар на физическия си живот, както трябва да бъде господар на една машина, ако иска да я използва.
към текста >>
54.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Но как някой би могъл да каже, как ще изглеждат тези
органи
, ако изследва само това, което понастоящем се разкрива пред очите.
Същността е в това, че нашето време на изисквания, поставяни на човека, предлага крайно недостатъчни средства. Мнозина искат да реформират живота, без всъщност да познават неговата природа. Който иска да прави предложения, какво трябва да става за в бъдеще, не бива да се задоволява с това, да опознава живота само на повърхността му, а трябва да го изследва в неговата дълбочина. Целият живот е като едно растение, което съдържа не само това, което разкрива пред очите, а носи и едно бъдещо състояние в скритите си дълбини. Който има едно растение пред себе си, което тепърва ще покарва листа, той добре знае, че на стеблото, на което поникват листа, ще се появят и цветове, и плодове.
Но как някой би могъл да каже, как ще изглеждат тези органи, ако изследва само това, което понастоящем се разкрива пред очите.
Само този, който се е запознал със същността на растението, може да направи това. Така и целият човешки живот съдържа в себе си основите на бъдещето. За да може да се каже нещо за това бъдеще обаче, би трябвало да се проникне в скритата природа на човека. Нашето съвремие не проявява особено голяма склонност към това. То се занимава с всичко, което е на повърхността и си мисли, че ще изпадне в несигурност, ако се наложи да пристъпи към това, което се изплъзва на повърхностното наблюдение.
към текста >>
Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив
органи
зъм.
Терминът се взема само за целите на следващите описания. Преди известно време беше смятано за едно във висша степен ненаучно начинание да се говори за подобно „етерно тяло". Но в края на 18. и първата половина на 19. век това вече не беше „ненаучно".
Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив организъм.
Последният трябва да притежава особена „сила", която бе означена като „жизнена сила". Допуснато беше, че в едно растение, в животното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както магнетичната сила предизвиква привличането. По-късно материализмът отхвърли подобна представа. Официалната наука прие, че живият организъм се изгражда по същия начин, както и т. нар. неодушевен предмет, че в организма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано, като изграждат едно сложно образувание.
към текста >>
Официалната наука прие, че живият
органи
зъм се изгражда по същия начин, както и т. нар.
век това вече не беше „ненаучно". Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив организъм. Последният трябва да притежава особена „сила", която бе означена като „жизнена сила". Допуснато беше, че в едно растение, в животното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както магнетичната сила предизвиква привличането. По-късно материализмът отхвърли подобна представа.
Официалната наука прие, че живият организъм се изгражда по същия начин, както и т. нар.
неодушевен предмет, че в организма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано, като изграждат едно сложно образувание. В днешно време само най-закостенелите материалисти се придържат към това непризнаване на „жизнената сила". Много от естествениците се убедиха, че все пак трябва да се приеме подобна жизнена сила. По този начин съвременната наука се приближава в известен смисъл до Духовната Наука по отношение на формулировката за етерното тяло. Въпреки това, между двете има значителна разлика.
към текста >>
неодушевен предмет, че в
органи
зма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано, като изграждат едно сложно образувание.
Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив организъм. Последният трябва да притежава особена „сила", която бе означена като „жизнена сила". Допуснато беше, че в едно растение, в животното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както магнетичната сила предизвиква привличането. По-късно материализмът отхвърли подобна представа. Официалната наука прие, че живият организъм се изгражда по същия начин, както и т. нар.
неодушевен предмет, че в организма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано, като изграждат едно сложно образувание.
В днешно време само най-закостенелите материалисти се придържат към това непризнаване на „жизнената сила". Много от естествениците се убедиха, че все пак трябва да се приеме подобна жизнена сила. По този начин съвременната наука се приближава в известен смисъл до Духовната Наука по отношение на формулировката за етерното тяло. Въпреки това, между двете има значителна разлика. Съвременната наука изхожда от фактите на сетивното възприятие чрез интелектуално обмисляне за приемането на такъв вид жизнена сила.
към текста >>
Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни
органи
.
На разликата по тази точка между Духовната Наука и общоприетата съвременна наука не се обръща обаче особено внимание. Съвременната наука разглежда сетивния опит като основа на всяко познание, а което не може да бъде изградено върху тази основа, се счита за непознаваемо. Изводите и заключенията си тя прави на базата на информацията от сетивата. Това, което е извън тях, тя отрича и твърди, че лежи извън границите на човешкото познание. За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание.
Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи.
Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях. Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят. Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек. Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
към текста >>
Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите
органи
за тях.
Съвременната наука разглежда сетивния опит като основа на всяко познание, а което не може да бъде изградено върху тази основа, се счита за непознаваемо. Изводите и заключенията си тя прави на базата на информацията от сетивата. Това, което е извън тях, тя отрича и твърди, че лежи извън границите на човешкото познание. За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание. Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи.
Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях.
Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят. Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек. Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи.
към текста >>
Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши
органи
може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят.
Изводите и заключенията си тя прави на базата на информацията от сетивата. Това, което е извън тях, тя отрича и твърди, че лежи извън границите на човешкото познание. За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание. Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях.
Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят.
Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек. Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи. Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха.
към текста >>
Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на
органи
те.
Това, което е извън тях, тя отрича и твърди, че лежи извън границите на човешкото познание. За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание. Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях. Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят.
Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите.
Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек. Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи. Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха. Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано като по-висша съставна част на човешката природа.
към текста >>
Онези по-висши
органи
обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек.
За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание. Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях. Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят. Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите.
Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек.
Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи. Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха. Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано като по-висша съставна част на човешката природа. Тя признава, че изследването на физическото тяло е достъпно само за физическите сетива, но от нейна гледна точка човек има възможност да проникне и в по-висшите светове.
към текста >>
" Духовната Наука не смята, че човек - поради
органи
зацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни
органи
.
Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях. Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят. Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек. Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
" Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи.
Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха. Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано като по-висша съставна част на човешката природа. Тя признава, че изследването на физическото тяло е достъпно само за физическите сетива, но от нейна гледна точка човек има възможност да проникне и в по-висшите светове. Тя дава указания, как човек може да направи достъпен един свят, в който тези по-висши съставни части на човешката природа се явяват пред наблюдателя по подобен начин, както цветовете и светлината на предметите пред оперирания слепец. За онези, които са развили своите по-висши възприемателни органи, етерното тяло е обект на наблюдение, а не на интелектуална дейност и заключения.
към текста >>
За онези, които са развили своите по-висши възприемателни
органи
, етерното тяло е обект на наблюдение, а не на интелектуална дейност и заключения.
" Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи. Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха. Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано като по-висша съставна част на човешката природа. Тя признава, че изследването на физическото тяло е достъпно само за физическите сетива, но от нейна гледна точка човек има възможност да проникне и в по-висшите светове. Тя дава указания, как човек може да направи достъпен един свят, в който тези по-висши съставни части на човешката природа се явяват пред наблюдателя по подобен начин, както цветовете и светлината на предметите пред оперирания слепец.
За онези, които са развили своите по-висши възприемателни органи, етерното тяло е обект на наблюдение, а не на интелектуална дейност и заключения.
Това етерно или жизнено тяло е общо за човека, растенията и животните. То въздействува върху вътрешните движения на соковете, върху растежа, размножаването и другите процеси във физическото тяло. То е строител и конструктор на физическото тяло, негов обитател и архитект. Физическото тяло може да се нарече копие или израз на етерното тяло. Относно формата и големината двете тела са сходни при човека, но не са съвсем еднакви.
към текста >>
Сетивата се отварят за външния свят, който започва да действува върху човека така, както по-рано е действувал върху него физическия майчин
органи
зъм.
Преди физическото си раждане, човекът е обграден от едно чуждо физическо тяло. Самият той не се докосва до физическия външен свят. Негово обкръжение е физическият свят на майката. Само нейното тяло може да въздействува върху развиващия се човек. Физическото раждане се състои в това, че човек се освобождава от майчината обвивка и чрез това обкръжението от физическия свят започва да му въздействува непосредствено.
Сетивата се отварят за външния свят, който започва да действува върху човека така, както по-рано е действувал върху него физическия майчин организъм.
Според Духовната Наука сега се ражда физическото тяло, но не и етерното тяло. Както до момента на раждането си, човек е обвит от физическата майчина обвивка, така до времето на смяната на зъбите, т.е. до седмата година, той е обграден от една етерна и от една астрална обвивка. Едва по време на смяната на зъбите етерната обвивка освобождава етерното тяло. Астралната обвивка остава до настъпване на половата зрялост.
към текста >>
Така, както физическото тяло в майчиния
органи
зъм, черпи сили, които не са негови собствени и постепенно развива своите собствени сили в защитната обвивка, така е и със силите на растежа до периода на смяната на зъбите.
Астралната обвивка остава до настъпване на половата зрялост. В този период астралното тяло се освобождава, както физическото по-рано се освобождаваше при физическото раждане, а етерното - при смяната на зъбите. Така че Духовната Наука говори за три раждания на човека. До смяната на зъбите, впечатления, които искат да проникнат до етерното тяло, не могат да го достигнат, така както светлината и въздухът на физическия свят не могат да достигнат физическото тяло, намиращо се в майчината утроба. Преди настъпване на смяната на зъбите, свободното етерно тяло не действува върху човека.
Така, както физическото тяло в майчиния организъм, черпи сили, които не са негови собствени и постепенно развива своите собствени сили в защитната обвивка, така е и със силите на растежа до периода на смяната на зъбите.
Етерното тяло развива първо собствените си сили в съчетание с унаследените чужди. По време на освобождаването на етерното тяло, физическото вече е самостоятелно. Освобождаващото се етерно тяло развива това, което трябва да предаде на физическото тяло. Краен резултат от тази работа са собствените зъби на детето, които се появяват на мястото на унаследените. Те са най-плътното образувание на физическото тяло и затова се появяват най-късно.
към текста >>
Размножителните
органи
стават самостоятелни, защото освободеното астрално тяло вече не действува навътре, а взаимодействува непосредствено с външния свят.
Те са най-плътното образувание на физическото тяло и затова се появяват най-късно. След този период растежът се осигурява от собственото етерно тяло. Самото то се намира все още под влияние на обръщащото го астрално тяло. В момента, в който и астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период. Този завършек се изразява в половата зрялост.
Размножителните органи стават самостоятелни, защото освободеното астрално тяло вече не действува навътре, а взаимодействува непосредствено с външния свят.
Както върху все още нероденото дете не влияят въздействията на външния свят, така преди смяната на зъбите върху етерното тяло не действуват силите, които съответствуват на въздействията на физическото обкръжение върху физическото тяло. Върху астралното тяло съответните сили оказват влияние едва от момента на половата зрялост. Основата на една правилна педагогика не могат да бъдат общи формули като „хармонично развитие на тяло и дух" и подобни, а такава може да бъде изградена само върху едно истинско познание на човешкото същество. Не може да се твърди също, че подобни формули са неправилни, но просто те могат да се използуват толкова малко, колкото и твърдението, че всички части на една машина би трябвало да бъдат сглобени съразмерно, за да е ефективна работата й. Само този, който не използува общи фрази, а пристъпи към човешкото същество с истински знания, може да я използува.
към текста >>
Физическите
органи
трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции.
Това се дължи на днешното светоусещане, което още дълго ще възприема фактите на духовния свят като резултат от абнормна фантастика, докато съвсем общи, напълно недействителни фрази ще се възприемат като следствие на реалистично мислене. Затова тук открито трябва да се очертаят насоките на това, което днес се възприема като фантастично от мнозина, и което един ден ще се счита за нещо самопонятно. С физическото раждане на физическото тяло, човек се излага на физическото обкръжение от външния свят, докато преди това е бил покрит от защитната майчина обвивка. Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят. До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота.
Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции.
По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период. Ако са образували правилни форми, развиват се правилни органи и обратно. Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно не може да се навакса. Както природата преди раждането създава правилната среда за физическото тяло на човека, така и възпитателят трябва да се грижи след раждането за правилното физическо обкръжение. То трябва да въздействува върху детето така, че неговите физически органи да придобият правилни форми.
към текста >>
Ако са образували правилни форми, развиват се правилни
органи
и обратно.
С физическото раждане на физическото тяло, човек се излага на физическото обкръжение от външния свят, докато преди това е бил покрит от защитната майчина обвивка. Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят. До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота. Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период.
Ако са образували правилни форми, развиват се правилни органи и обратно.
Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно не може да се навакса. Както природата преди раждането създава правилната среда за физическото тяло на човека, така и възпитателят трябва да се грижи след раждането за правилното физическо обкръжение. То трябва да въздействува върху детето така, че неговите физически органи да придобият правилни форми. Има две вълшебни думи, които разкриват, как детето встъпва в контакт с обкръжението си. Те са подражание и пример.
към текста >>
То трябва да въздействува върху детето така, че неговите физически
органи
да придобият правилни форми.
Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период. Ако са образували правилни форми, развиват се правилни органи и обратно. Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно не може да се навакса. Както природата преди раждането създава правилната среда за физическото тяло на човека, така и възпитателят трябва да се грижи след раждането за правилното физическо обкръжение.
То трябва да въздействува върху детето така, че неговите физически органи да придобият правилни форми.
Има две вълшебни думи, които разкриват, как детето встъпва в контакт с обкръжението си. Те са подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел е нарекъл човека най-подражателното животно. За никоя друга възраст тази сентенция не важи толкова много, колкото за детската до смяната на зъбите. Детето подражава на всичко, което става в обкръжаващата го действителност, и в подражанието физическите органи придобиват формите, които се запазват.
към текста >>
Детето подражава на всичко, което става в обкръжаващата го действителност, и в подражанието физическите
органи
придобиват формите, които се запазват.
То трябва да въздействува върху детето така, че неговите физически органи да придобият правилни форми. Има две вълшебни думи, които разкриват, как детето встъпва в контакт с обкръжението си. Те са подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел е нарекъл човека най-подражателното животно. За никоя друга възраст тази сентенция не важи толкова много, колкото за детската до смяната на зъбите.
Детето подражава на всичко, което става в обкръжаващата го действителност, и в подражанието физическите органи придобиват формите, които се запазват.
„Физическото обкръжение" трябва да се приема в най-широк смисъл. Към него се отнасят не само осезаемо възприемаемия свят, а и всичко, което се отразява в обкръжението, което може да въздействува върху духовните сили на детето. Тук принадлежат всички морални или неморални, разумни или безразсъдни постъпки, които то може да види. Не морални формули, нито разумни поучения въздействуват на детето в това отношение, а само онова, което възрастните в неговото обкръжение вършат пред очите му. Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата година е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка.
към текста >>
Физическите му
органи
също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение.
Не морални формули, нито разумни поучения въздействуват на детето в това отношение, а само онова, което възрастните в неговото обкръжение вършат пред очите му. Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата година е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка. Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина. Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия. Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание.
Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение.
Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия. Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда. Един пример ще покаже най-добре, за какво става дума. Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста.
към текста >>
Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите
органи
на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда.
Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия. Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия.
Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда.
Един пример ще покаже най-добре, за какво става дума. Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста. Може и да купим една т. нар. „красива кукла" с истински коси и изрисувани страни, и да я дадем на детето. Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял живот.
към текста >>
Всичко това създава вътрешна подвижност на
органи
те, а оттук се изгражда и правилната им форма.
Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздействува правилно. В нашето материалистическо време се произвеждат малко добри играчки. Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет като се навеждат последователно. Такова нещо може да се купи днес само на село. Много полезни са и онези книги с картинки, чиито фигури могат да се местят с конци отдолу, така че детето само да оживи мъртвата картина.
Всичко това създава вътрешна подвижност на органите, а оттук се изгражда и правилната им форма.
Тези неща тук само се засягат, но Антропософията и занапред е призвана подробно да опише вътрешната необходимост на външните факти и тя е в състояние да го направи. Защото тя не е празна абстракция, а сбор от жизнени факти, които чертаят основните линии на действителността. Тук ще приведем само още няколко примера. По един начин трябва да се отнася човек към едно т. нар. нервно, лесно възбудимо дете и по друг към летаргичното, равнодушно дете, ако става дума за външното им обкръжение.
към текста >>
Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда като противоположен цвят в
органи
зма.
По един начин трябва да се отнася човек към едно т. нар. нервно, лесно възбудимо дете и по друг към летаргичното, равнодушно дете, ако става дума за външното им обкръжение. Всичко трябва да се взема под влияние - от цветовете на предметите в стаята, до цветовете на дрехите, с които човек го облича. Ако не се ръководи от Антропософията, човек прави точно обратното на това, което трябва, защото материалистическият възглед в много случаи е точно обратният на правилния. Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове.
Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда като противоположен цвят в организма.
При червеното например е зелен, при зеленото - оранжевожълт, както човек лесно може да се убеди, ако за известно време гледа една съответно оцветена повърхност и после отправи поглед към една бяла повърхност. Този противоположен цвят се произвежда от физическите органи на детето и въздействува върху съответните органни структури. Ако детето вижда червен цвят около себе си, произвежда в организма си зеленото му съответствие. А дейността на зеленото действува успокояващо, съответно органите проявяват за себе си тенденция към успокояване. За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно.
към текста >>
Този противоположен цвят се произвежда от физическите
органи
на детето и въздействува върху съответните органни структури.
Всичко трябва да се взема под влияние - от цветовете на предметите в стаята, до цветовете на дрехите, с които човек го облича. Ако не се ръководи от Антропософията, човек прави точно обратното на това, което трябва, защото материалистическият възглед в много случаи е точно обратният на правилния. Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове. Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда като противоположен цвят в организма. При червеното например е зелен, при зеленото - оранжевожълт, както човек лесно може да се убеди, ако за известно време гледа една съответно оцветена повърхност и после отправи поглед към една бяла повърхност.
Този противоположен цвят се произвежда от физическите органи на детето и въздействува върху съответните органни структури.
Ако детето вижда червен цвят около себе си, произвежда в организма си зеленото му съответствие. А дейността на зеленото действува успокояващо, съответно органите проявяват за себе си тенденция към успокояване. За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно. Тук влизат и силните желания. Най-общо може да се каже, че здравото физическо тяло изисква това, което е полезно за него.
към текста >>
Ако детето вижда червен цвят около себе си, произвежда в
органи
зма си зеленото му съответствие.
Ако не се ръководи от Антропософията, човек прави точно обратното на това, което трябва, защото материалистическият възглед в много случаи е точно обратният на правилния. Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове. Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда като противоположен цвят в организма. При червеното например е зелен, при зеленото - оранжевожълт, както човек лесно може да се убеди, ако за известно време гледа една съответно оцветена повърхност и после отправи поглед към една бяла повърхност. Този противоположен цвят се произвежда от физическите органи на детето и въздействува върху съответните органни структури.
Ако детето вижда червен цвят около себе си, произвежда в организма си зеленото му съответствие.
А дейността на зеленото действува успокояващо, съответно органите проявяват за себе си тенденция към успокояване. За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно. Тук влизат и силните желания. Най-общо може да се каже, че здравото физическо тяло изисква това, което е полезно за него. И доколкото става дума за физическо тяло при подрастващия човек, трябва внимателно да се погледне на това, което здравите копнежи, желания и радости изискват.
към текста >>
А дейността на зеленото действува успокояващо, съответно
органи
те проявяват за себе си тенденция към успокояване.
Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове. Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда като противоположен цвят в организма. При червеното например е зелен, при зеленото - оранжевожълт, както човек лесно може да се убеди, ако за известно време гледа една съответно оцветена повърхност и после отправи поглед към една бяла повърхност. Този противоположен цвят се произвежда от физическите органи на детето и въздействува върху съответните органни структури. Ако детето вижда червен цвят около себе си, произвежда в организма си зеленото му съответствие.
А дейността на зеленото действува успокояващо, съответно органите проявяват за себе си тенденция към успокояване.
За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно. Тук влизат и силните желания. Най-общо може да се каже, че здравото физическо тяло изисква това, което е полезно за него. И доколкото става дума за физическо тяло при подрастващия човек, трябва внимателно да се погледне на това, което здравите копнежи, желания и радости изискват. Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие.
към текста >>
Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на
органи
те към правилно развитие.
А дейността на зеленото действува успокояващо, съответно органите проявяват за себе си тенденция към успокояване. За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно. Тук влизат и силните желания. Най-общо може да се каже, че здравото физическо тяло изисква това, което е полезно за него. И доколкото става дума за физическо тяло при подрастващия човек, трябва внимателно да се погледне на това, което здравите копнежи, желания и радости изискват.
Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие.
По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи.
към текста >>
Към силите, които влияят градивно върху физическите
органи
, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов.
По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи.
Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов.
В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи. Ако подражанието на такива образци е възможно в атмосфера на обич, тогава детето плува в свои води. Строго трябва да се погледне на това, в обкръжението на детето да не се случва нищо, на което то не би трябвало да подражава. Не би трябвало да се върши нищо, за което на детето да се казва: „Това не бива да правиш! " Колко много детето се стреми да подражава, може да се убедим, ако наблюдаваме, как имитира буквените знаци дълго преди да ги разбира.
към текста >>
В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите
органи
.
Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи. Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов.
В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи.
Ако подражанието на такива образци е възможно в атмосфера на обич, тогава детето плува в свои води. Строго трябва да се погледне на това, в обкръжението на детето да не се случва нищо, на което то не би трябвало да подражава. Не би трябвало да се върши нищо, за което на детето да се казва: „Това не бива да правиш! " Колко много детето се стреми да подражава, може да се убедим, ако наблюдаваме, как имитира буквените знаци дълго преди да ги разбира. Даже е по-добре да се научи да ги пише, а едва по-късно да разбере техния смисъл, тъй като подражанието принадлежи към епохата на развитие на физическото тяло, докато усетът говори на етерното тяло, а върху него може да се влияе едва след смяната на зъбите, когато етерната обвивка отпадне.
към текста >>
Не трябва да се подценява, каква градивна за
органи
те сила са например танцовите движения под музикален съпровод.
Особено говорът, като вид подражание, трябва да бъде научен в този период. Слушайки, детето се учи да говори най-добре. Правилата и изкуствените поучения не могат да му влияят в същата степен. В ранното детство е особено важно възпитателните средства като например детските песни да създават на сетивата впечатление за добър ритъм, като акцентът трябва да се постави не толкова върху съдържанието, колкото върху добрата звучност. Колкото по-ведро въздействува нещо върху окото и ухото, толкова по-добре.
Не трябва да се подценява, каква градивна за органите сила са например танцовите движения под музикален съпровод.
Със смяната на зъбите, етерното тяло смъква външната си етерна обвивка и с това започва времето, в което чрез външно възпитание може да се въздействува върху етерното тяло. Трябва обаче да сме наясно, до какво се свежда външното влияние върху етерното тяло. Преобразяването и растежът на етерното тяло означава и преобразяване, респ. развитие на желанията, навиците, съвестта, характера, паметта, темперамента. Върху етерното тяло действуват образи, примери, регулирано насочване на фантазията.
към текста >>
Особено часовете по история трябва да бъдат
органи
зирани от тази гледна точка.
Трепетно страхопочитание го обхваща, когато отваря вратата, зад която ще се покаже уважаваният човек. Хубавите чувства, които това изживяване носи, принадлежат към незабравимите неща в живота. И щастлив е онзи, който не само в празнични мигове, а постоянно е в състояние да погледне към учителите и възпитателите си като към естествени и неоспорими авторитети. Към тези живи авторитети, към тези олицетворения на моралната и интелектуална мощ, трябва да се присъединят и духовните авторитети. Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка.
Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка.
Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек. Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици. Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика. Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност.
към текста >>
Както детето приема структурата на езика в душевния си
органи
зъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия.
Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр. нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени. Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях. Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други. Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика.
Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия.
Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян. Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1. Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек. Прегрешение е обаче спрямо нея, ако по това време, в което се развива паметта, се обърне твърде много внимание на разума.
към текста >>
В цялостната волева
органи
зация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса.
От момента на смяната на зъбите, развиващото се етерно тяло предоставя на физическото тяло онези сили, чрез които то може да изгражда устойчиви и здрави форми. Това, което най-силно влияе върху етерното тяло, влияе най-силно и върху заздравяването на физическото тяло. Най-силни импулси върху етерното тяло предизвикват усещанията и представите, чрез които човек преживява своите схващания за първопричините на Вселената, т.е. чрез религиозните схващания. Никога волята, а с това и характерът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период.
В цялостната волева организация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса.
Ако човек не се чувствува здраво свързан с божествено-духовния свят, неговите воля и характер остават несигурни и разединени. Чувственият свят се развива по правилен начин с помощта на описаните сравнения и символи, особено с помощта на всичко онова, което историята и други източници са запазили за образите на известни личности. Съответното задълбочаване в тайните и красотите на природата също е важно за изграждането на чувствения свят. И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет. Музикалното изживяване донася на етерното тяло онзи ритъм, който способствува за схващане на скрития ритъм на всички неща.
към текста >>
Тези упражнения трябва да бъдат така
органи
зирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила".
Така, заедно с другите душевни процеси, мисленето също трябва да се обогати между седмата година и половата зрелост. Способността за анализиране трябва да узрее, за да може после, след половата зрелост, човек да е способен да развива собствено мнение за явленията на живота и познанието Колкото по-малко се влияе преди това върху развитието на аналитичната способност, колкото по-успешно се способствува за развитието на другите душевни сили, толкова по-добре е за цялостния понататъшен живот на съответната личност. Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието. Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта. Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили.
Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила".
И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията.
към текста >>
Органи
заторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили".
Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили. Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила". И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга.
Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили".
Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията. Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията. Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват. Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в живота и ще го направят здрав и силен. Тъкмо чрез това, че се прилагат практически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар.
към текста >>
55.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Не е възможно да полагаме грижи за детското здраве, опирайки се на съвременните научни обяснения, а после да „добавим" към здравия
органи
зъм това, което му съответствува в душевен и в духовен смисъл.
Следователно, за изграждането на една истинска педагогика, е необходимо истинско познание за човешкото същество. И Антропософията се бори не за друго, а за него, за истинското познание на човешкото същество. Човекът не може да бъде разбран, ако първо се доверим на материалистично ориентираната наука, а после зададем въпроса, дали той притежава определени душевни и духовни качества. Подобно отношение към познанието за човека е изключително вредно за възпитанието на детето. Защото при него тялото, душата и Духа образуват единно цяло в много по-голяма степен отколкото при възрастния.
Не е възможно да полагаме грижи за детското здраве, опирайки се на съвременните научни обяснения, а после да „добавим" към здравия организъм това, което му съответствува в душевен и в духовен смисъл.
Всяка душевно-духовна намеса спрямо едно дете, се отразява благотворно или болестотворно върху неговия телесен живот. Душата и Духът определят физическия облик на земния човек. Всеки телесен процес е едно откровение на душевните и духовни сили. Истинската педагогика сама подсказва тези неща. Но от друга страна човек лесно се поддава на грешките, които нашата съвременност допуска в това отношение.
към текста >>
До този момент в детския
органи
зъм все още има сили, които до известна степен насочват израстването на вторите зъби.
И тъкмо поради този неосъзнат ужас те оценяват Антропософията като нещо фантастно, докато тя просто подхожда към духовния свят по същия начин, както материалистичната наука подхожда към физическия. Нека отново да се обърнем към детето. Около седмата му година поникват неговите втори зъби. Тази промяна не е само външен резултат от посочената възраст. Тук сме изправени пред един процес, който започва с ембрионалното развитие и завършва с поникването на вторите зъби.
До този момент в детския организъм все още има сили, които до известна степен насочват израстването на вторите зъби.
През следващите възрастови периоди тези сили не се проявяват по такъв начин. Трето поникване на зъби не съществува. Но тези сили не се губят; те продължават да действуват, обаче в преобразен вид. Те са претърпели една голяма метаморфоза. Разбира се, в детския организъм съществуват и други сили, които претърпяват подобна метаморфоза.
към текста >>
Разбира се, в детския
органи
зъм съществуват и други сили, които претърпяват подобна метаморфоза.
До този момент в детския организъм все още има сили, които до известна степен насочват израстването на вторите зъби. През следващите възрастови периоди тези сили не се проявяват по такъв начин. Трето поникване на зъби не съществува. Но тези сили не се губят; те продължават да действуват, обаче в преобразен вид. Те са претърпели една голяма метаморфоза.
Разбира се, в детския организъм съществуват и други сили, които претърпяват подобна метаморфоза.
Ако разглеждаме детския организъм по този начин, стигаме до извода: силите, за които стана дума, че са налице преди смяната на зъбите, действуват във физическия организъм. Те са просто потопени в хранителните и растежните процеси и съществуват в неразделно единство с физическото тяло. Около седмата година те стават независими от тялото. От този момент нататък те се проявяват като душевни сили и в по-големите деца ги откриваме да присъствуват в чувствата, в мисленето. Антропософията точно посочва, как във физическия организъм е вложен един друг, етерен организъм.
към текста >>
Ако разглеждаме детския
органи
зъм по този начин, стигаме до извода: силите, за които стана дума, че са налице преди смяната на зъбите, действуват във физическия
органи
зъм.
През следващите възрастови периоди тези сили не се проявяват по такъв начин. Трето поникване на зъби не съществува. Но тези сили не се губят; те продължават да действуват, обаче в преобразен вид. Те са претърпели една голяма метаморфоза. Разбира се, в детския организъм съществуват и други сили, които претърпяват подобна метаморфоза.
Ако разглеждаме детския организъм по този начин, стигаме до извода: силите, за които стана дума, че са налице преди смяната на зъбите, действуват във физическия организъм.
Те са просто потопени в хранителните и растежните процеси и съществуват в неразделно единство с физическото тяло. Около седмата година те стават независими от тялото. От този момент нататък те се проявяват като душевни сили и в по-големите деца ги откриваме да присъствуват в чувствата, в мисленето. Антропософията точно посочва, как във физическия организъм е вложен един друг, етерен организъм. До седмата година този етерен организъм действува в рамките на физическия организъм.
към текста >>
Антропософията точно посочва, как във физическия
органи
зъм е вложен един друг, етерен
органи
зъм.
Разбира се, в детския организъм съществуват и други сили, които претърпяват подобна метаморфоза. Ако разглеждаме детския организъм по този начин, стигаме до извода: силите, за които стана дума, че са налице преди смяната на зъбите, действуват във физическия организъм. Те са просто потопени в хранителните и растежните процеси и съществуват в неразделно единство с физическото тяло. Около седмата година те стават независими от тялото. От този момент нататък те се проявяват като душевни сили и в по-големите деца ги откриваме да присъствуват в чувствата, в мисленето.
Антропософията точно посочва, как във физическия организъм е вложен един друг, етерен организъм.
До седмата година този етерен организъм действува в рамките на физическия организъм. Но сега част от етерния организъм се освобождава от непосредственото влияние на физическия организъм и придобива известна самостоятелност, чрез която се превръща в самостоен, относително независим от физическия организъм носител на душевен живот. Понеже душевните изживявания се разгръщат само чрез помощта на този етерен организъм, преди седмата година те остават скрити предимно в областта на тялото. И ако през този възрастов период искаме да насърчим душевните сили на детето, трябва да знаем, че тяхното проявление следва да се търси именно в областта на тялото. Детето изгражда отношенията си с външния свят, само ако те могат да намерят телесен израз и да бъдат изживяни, съответно по един или друг телесен начин.
към текста >>
До седмата година този етерен
органи
зъм действува в рамките на физическия
органи
зъм.
Ако разглеждаме детския организъм по този начин, стигаме до извода: силите, за които стана дума, че са налице преди смяната на зъбите, действуват във физическия организъм. Те са просто потопени в хранителните и растежните процеси и съществуват в неразделно единство с физическото тяло. Около седмата година те стават независими от тялото. От този момент нататък те се проявяват като душевни сили и в по-големите деца ги откриваме да присъствуват в чувствата, в мисленето. Антропософията точно посочва, как във физическия организъм е вложен един друг, етерен организъм.
До седмата година този етерен организъм действува в рамките на физическия организъм.
Но сега част от етерния организъм се освобождава от непосредственото влияние на физическия организъм и придобива известна самостоятелност, чрез която се превръща в самостоен, относително независим от физическия организъм носител на душевен живот. Понеже душевните изживявания се разгръщат само чрез помощта на този етерен организъм, преди седмата година те остават скрити предимно в областта на тялото. И ако през този възрастов период искаме да насърчим душевните сили на детето, трябва да знаем, че тяхното проявление следва да се търси именно в областта на тялото. Детето изгражда отношенията си с външния свят, само ако те могат да намерят телесен израз и да бъдат изживяни, съответно по един или друг телесен начин. А това е възможно, само ако детето подражава.
към текста >>
Но сега част от етерния
органи
зъм се освобождава от непосредственото влияние на физическия
органи
зъм и придобива известна самостоятелност, чрез която се превръща в самостоен, относително независим от физическия
органи
зъм носител на душевен живот.
Те са просто потопени в хранителните и растежните процеси и съществуват в неразделно единство с физическото тяло. Около седмата година те стават независими от тялото. От този момент нататък те се проявяват като душевни сили и в по-големите деца ги откриваме да присъствуват в чувствата, в мисленето. Антропософията точно посочва, как във физическия организъм е вложен един друг, етерен организъм. До седмата година този етерен организъм действува в рамките на физическия организъм.
Но сега част от етерния организъм се освобождава от непосредственото влияние на физическия организъм и придобива известна самостоятелност, чрез която се превръща в самостоен, относително независим от физическия организъм носител на душевен живот.
Понеже душевните изживявания се разгръщат само чрез помощта на този етерен организъм, преди седмата година те остават скрити предимно в областта на тялото. И ако през този възрастов период искаме да насърчим душевните сили на детето, трябва да знаем, че тяхното проявление следва да се търси именно в областта на тялото. Детето изгражда отношенията си с външния свят, само ако те могат да намерят телесен израз и да бъдат изживяни, съответно по един или друг телесен начин. А това е възможно, само ако детето подражава. Преди смяната на зъбите, детето е едно изцяло подражаващо същество в най-широкия смисъл на тази дума.
към текста >>
Понеже душевните изживявания се разгръщат само чрез помощта на този етерен
органи
зъм, преди седмата година те остават скрити предимно в областта на тялото.
Около седмата година те стават независими от тялото. От този момент нататък те се проявяват като душевни сили и в по-големите деца ги откриваме да присъствуват в чувствата, в мисленето. Антропософията точно посочва, как във физическия организъм е вложен един друг, етерен организъм. До седмата година този етерен организъм действува в рамките на физическия организъм. Но сега част от етерния организъм се освобождава от непосредственото влияние на физическия организъм и придобива известна самостоятелност, чрез която се превръща в самостоен, относително независим от физическия организъм носител на душевен живот.
Понеже душевните изживявания се разгръщат само чрез помощта на този етерен организъм, преди седмата година те остават скрити предимно в областта на тялото.
И ако през този възрастов период искаме да насърчим душевните сили на детето, трябва да знаем, че тяхното проявление следва да се търси именно в областта на тялото. Детето изгражда отношенията си с външния свят, само ако те могат да намерят телесен израз и да бъдат изживяни, съответно по един или друг телесен начин. А това е възможно, само ако детето подражава. Преди смяната на зъбите, детето е едно изцяло подражаващо същество в най-широкия смисъл на тази дума. И неговото възпитание трябва да се състои само в това, хората около него да са подходящи образци за подражание.
към текста >>
Възпитателят сам трябва да усети, как човешкото физическо тяло носи в себе си целия етерен
органи
зъм.
И ако през този възрастов период искаме да насърчим душевните сили на детето, трябва да знаем, че тяхното проявление следва да се търси именно в областта на тялото. Детето изгражда отношенията си с външния свят, само ако те могат да намерят телесен израз и да бъдат изживяни, съответно по един или друг телесен начин. А това е възможно, само ако детето подражава. Преди смяната на зъбите, детето е едно изцяло подражаващо същество в най-широкия смисъл на тази дума. И неговото възпитание трябва да се състои само в това, хората около него да са подходящи образци за подражание.
Възпитателят сам трябва да усети, как човешкото физическо тяло носи в себе си целия етерен организъм.
Абстрактният подход тук е напълно неуместен. За възпитателната практика е необходимо най-вече, антропософското възпитателно изкуство да се приложи във всеки отделен случай и да посочи как се проявява човешкото същество в съответната детска възраст. През периода между смяната на зъбите и половата зрялост в етерно-физическия организъм се вмъква това, което Антропософията нарича „астрално тяло", и то по приблизително същия начин, както „етерното тяло" прониква във физическия организъм преди смяната на зъбите. Ето защо след тази възраст детският душевен живот не се изчерпва само с подражанието. Но детето все още не е в състояние да изгражда отношенията си с другите хора чрез логични мисли и умозаключения.
към текста >>
През периода между смяната на зъбите и половата зрялост в етерно-физическия
органи
зъм се вмъква това, което Антропософията нарича „астрално тяло", и то по приблизително същия начин, както „етерното тяло" прониква във физическия
органи
зъм преди смяната на зъбите.
Преди смяната на зъбите, детето е едно изцяло подражаващо същество в най-широкия смисъл на тази дума. И неговото възпитание трябва да се състои само в това, хората около него да са подходящи образци за подражание. Възпитателят сам трябва да усети, как човешкото физическо тяло носи в себе си целия етерен организъм. Абстрактният подход тук е напълно неуместен. За възпитателната практика е необходимо най-вече, антропософското възпитателно изкуство да се приложи във всеки отделен случай и да посочи как се проявява човешкото същество в съответната детска възраст.
През периода между смяната на зъбите и половата зрялост в етерно-физическия организъм се вмъква това, което Антропософията нарича „астрално тяло", и то по приблизително същия начин, както „етерното тяло" прониква във физическия организъм преди смяната на зъбите.
Ето защо след тази възраст детският душевен живот не се изчерпва само с подражанието. Но детето все още не е в състояние да изгражда отношенията си с другите хора чрез логични мисли и умозаключения. Това става възможно едва когато с настъпването на половата зрялост една част от душевния организъм се отдели от съответната част на етерния организъм и стане напълно самостоятелна. От седмата до четиринадесетата или петнадесетата година решаваща за детето е не логичната му преценка за хората и нещата от неговото обкръжение, а силата на авторитета. Изводът е, че възпитанието на детето през този възрастов период следва да бъде формирано според живото присъствие на един естествен авторитет.
към текста >>
Това става възможно едва когато с настъпването на половата зрялост една част от душевния
органи
зъм се отдели от съответната част на етерния
органи
зъм и стане напълно самостоятелна.
Абстрактният подход тук е напълно неуместен. За възпитателната практика е необходимо най-вече, антропософското възпитателно изкуство да се приложи във всеки отделен случай и да посочи как се проявява човешкото същество в съответната детска възраст. През периода между смяната на зъбите и половата зрялост в етерно-физическия организъм се вмъква това, което Антропософията нарича „астрално тяло", и то по приблизително същия начин, както „етерното тяло" прониква във физическия организъм преди смяната на зъбите. Ето защо след тази възраст детският душевен живот не се изчерпва само с подражанието. Но детето все още не е в състояние да изгражда отношенията си с другите хора чрез логични мисли и умозаключения.
Това става възможно едва когато с настъпването на половата зрялост една част от душевния организъм се отдели от съответната част на етерния организъм и стане напълно самостоятелна.
От седмата до четиринадесетата или петнадесетата година решаваща за детето е не логичната му преценка за хората и нещата от неговото обкръжение, а силата на авторитета. Изводът е, че възпитанието на детето през този възрастов период следва да бъде формирано според живото присъствие на един естествен авторитет. Трябва да разчитаме не на детските разсъдъчни способности, а да вникнем в начина, по който детето възприема истинното, доброто и красивото според отношението на авторитетния възпитател към всяка една от тези категории. За тази цел възпитателят трябва да построи своята работа така, че не просто на описва истинното, доброто и красивото, а да покаже, че те съществуват. В детската душа нахлува не това, което той учи, а това, което той представлява.
към текста >>
56.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Всичко това не би могло да бъде постигнато, ако изкуството само съпровожда останалите форми на възпитание и преподаване, без да е
органи
чно включено в тях.
Детето, на което е обяснено как да разбира, узрява за „умението"; а детето, приобщено към изкуството, узрява за „творчеството". В „умението" човек се изразходва; в „творчеството" той израства, благодарение на своите умения. Детето, което моделира или рисува, макар и все още несръчно, пробужда в себе си душевния човек. Детето, което е приобщено към музикалното или поетично изкуство, усеща как човешката природа се подчинява на една невидима душевна сила. Детето усеща в себе си един втори човек.
Всичко това не би могло да бъде постигнато, ако изкуството само съпровожда останалите форми на възпитание и преподаване, без да е органично включено в тях.
Защото всичките форми на възпитание и преподаване трябва да образуват едно цяло. Познание, образование, сръчност - всички те трябва да се влеят в необходимостта от изкуство; тъкмо художественото изживяване трябва да носи копнежа за познание, обучение и придобиване на сръчност.
към текста >>
57.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Всеки жест, всяко движение на бащата, на майката биват съизживяни по съответен начин от целия вътрешен
органи
зъм на детето.
Другата трудност е тази, че детето, което прекрачва прага на средното училище, вече носи в себе си определени схващания за основните морални категории. До седмата си година, т. е. до смяната на зъбите, детето е изцяло отдадено на своето обкръжение. Бихме казали дори, че то цялото е едно сетиво. Както окото възприема цветовете, така и детето възприема жизнените прояви на своето обкръжение.
Всеки жест, всяко движение на бащата, на майката биват съизживяни по съответен начин от целия вътрешен организъм на детето.
До този възрастов период физическият мозък се формира от етерните сили на човешкото същество. В този възрастов период, всичко, което дава вътрешния облик на човешкия организъм, тръгва от мозъка. В мозъка се възпроизвежда по най-фин начин това, което протича в обкръжението на детето. Научаването на говора у децата изцяло се дължи на този факт. Не са обаче само външните фактори, които продължават да пулсират в детската душа и да налагат своя отпечатък върху детския характер; в сила са също и определени душевни и морални качества.
към текста >>
В този възрастов период, всичко, което дава вътрешния облик на човешкия
органи
зъм, тръгва от мозъка.
до смяната на зъбите, детето е изцяло отдадено на своето обкръжение. Бихме казали дори, че то цялото е едно сетиво. Както окото възприема цветовете, така и детето възприема жизнените прояви на своето обкръжение. Всеки жест, всяко движение на бащата, на майката биват съизживяни по съответен начин от целия вътрешен организъм на детето. До този възрастов период физическият мозък се формира от етерните сили на човешкото същество.
В този възрастов период, всичко, което дава вътрешния облик на човешкия организъм, тръгва от мозъка.
В мозъка се възпроизвежда по най-фин начин това, което протича в обкръжението на детето. Научаването на говора у децата изцяло се дължи на този факт. Не са обаче само външните фактори, които продължават да пулсират в детската душа и да налагат своя отпечатък върху детския характер; в сила са също и определени душевни и морални качества. Баща, който внезапно избухва в гняв, става причина за това, че детето попива гневните жестове и те проникват до неговите най-фини органични тъканни структури. Плахата и нерешителна майка насажда в детето такива органични структури и двигателни тенденции, които по-късно се превръщат в инструмент, който душата употребява по същия плах и нерешителен начин.
към текста >>
Баща, който внезапно избухва в гняв, става причина за това, че детето попива гневните жестове и те проникват до неговите най-фини
органи
чни тъканни структури.
До този възрастов период физическият мозък се формира от етерните сили на човешкото същество. В този възрастов период, всичко, което дава вътрешния облик на човешкия организъм, тръгва от мозъка. В мозъка се възпроизвежда по най-фин начин това, което протича в обкръжението на детето. Научаването на говора у децата изцяло се дължи на този факт. Не са обаче само външните фактори, които продължават да пулсират в детската душа и да налагат своя отпечатък върху детския характер; в сила са също и определени душевни и морални качества.
Баща, който внезапно избухва в гняв, става причина за това, че детето попива гневните жестове и те проникват до неговите най-фини органични тъканни структури.
Плахата и нерешителна майка насажда в детето такива органични структури и двигателни тенденции, които по-късно се превръщат в инструмент, който душата употребява по същия плах и нерешителен начин. В периода, когато сменя зъбите си, детето притежава такъв организъм, който може по точно определен начин да въздействува духовно и морално върху целия си душевен облик. Да, пред възпитателя застава едно дете, чиито организъм е вече ориентиран към едни или други морални категории. И ако той не проумее това, се излага на опасността да привлича към детето такива морални импулси, които детето несъзнателно ще отхвърли, защото неговото тяло няма да ги приеме. Същественото обаче е, че пристъпвайки училищния праг, независимо от усвоените чрез подражание черти на околния свят, детето все пак се поддава на промени.
към текста >>
Плахата и нерешителна майка насажда в детето такива
органи
чни структури и двигателни тенденции, които по-късно се превръщат в инструмент, който душата употребява по същия плах и нерешителен начин.
В този възрастов период, всичко, което дава вътрешния облик на човешкия организъм, тръгва от мозъка. В мозъка се възпроизвежда по най-фин начин това, което протича в обкръжението на детето. Научаването на говора у децата изцяло се дължи на този факт. Не са обаче само външните фактори, които продължават да пулсират в детската душа и да налагат своя отпечатък върху детския характер; в сила са също и определени душевни и морални качества. Баща, който внезапно избухва в гняв, става причина за това, че детето попива гневните жестове и те проникват до неговите най-фини органични тъканни структури.
Плахата и нерешителна майка насажда в детето такива органични структури и двигателни тенденции, които по-късно се превръщат в инструмент, който душата употребява по същия плах и нерешителен начин.
В периода, когато сменя зъбите си, детето притежава такъв организъм, който може по точно определен начин да въздействува духовно и морално върху целия си душевен облик. Да, пред възпитателя застава едно дете, чиито организъм е вече ориентиран към едни или други морални категории. И ако той не проумее това, се излага на опасността да привлича към детето такива морални импулси, които детето несъзнателно ще отхвърли, защото неговото тяло няма да ги приеме. Същественото обаче е, че пристъпвайки училищния праг, независимо от усвоените чрез подражание черти на околния свят, детето все пак се поддава на промени. Дете, което е израснало в конфликтна среда, се формира органически чрез нея.
към текста >>
В периода, когато сменя зъбите си, детето притежава такъв
органи
зъм, който може по точно определен начин да въздействува духовно и морално върху целия си душевен облик.
В мозъка се възпроизвежда по най-фин начин това, което протича в обкръжението на детето. Научаването на говора у децата изцяло се дължи на този факт. Не са обаче само външните фактори, които продължават да пулсират в детската душа и да налагат своя отпечатък върху детския характер; в сила са също и определени душевни и морални качества. Баща, който внезапно избухва в гняв, става причина за това, че детето попива гневните жестове и те проникват до неговите най-фини органични тъканни структури. Плахата и нерешителна майка насажда в детето такива органични структури и двигателни тенденции, които по-късно се превръщат в инструмент, който душата употребява по същия плах и нерешителен начин.
В периода, когато сменя зъбите си, детето притежава такъв организъм, който може по точно определен начин да въздействува духовно и морално върху целия си душевен облик.
Да, пред възпитателя застава едно дете, чиито организъм е вече ориентиран към едни или други морални категории. И ако той не проумее това, се излага на опасността да привлича към детето такива морални импулси, които детето несъзнателно ще отхвърли, защото неговото тяло няма да ги приеме. Същественото обаче е, че пристъпвайки училищния праг, независимо от усвоените чрез подражание черти на околния свят, детето все пак се поддава на промени. Дете, което е израснало в конфликтна среда, се формира органически чрез нея. Не бива да подминаваме този факт.
към текста >>
Да, пред възпитателя застава едно дете, чиито
органи
зъм е вече ориентиран към едни или други морални категории.
Научаването на говора у децата изцяло се дължи на този факт. Не са обаче само външните фактори, които продължават да пулсират в детската душа и да налагат своя отпечатък върху детския характер; в сила са също и определени душевни и морални качества. Баща, който внезапно избухва в гняв, става причина за това, че детето попива гневните жестове и те проникват до неговите най-фини органични тъканни структури. Плахата и нерешителна майка насажда в детето такива органични структури и двигателни тенденции, които по-късно се превръщат в инструмент, който душата употребява по същия плах и нерешителен начин. В периода, когато сменя зъбите си, детето притежава такъв организъм, който може по точно определен начин да въздействува духовно и морално върху целия си душевен облик.
Да, пред възпитателя застава едно дете, чиито организъм е вече ориентиран към едни или други морални категории.
И ако той не проумее това, се излага на опасността да привлича към детето такива морални импулси, които детето несъзнателно ще отхвърли, защото неговото тяло няма да ги приеме. Същественото обаче е, че пристъпвайки училищния праг, независимо от усвоените чрез подражание черти на околния свят, детето все пак се поддава на промени. Дете, което е израснало в конфликтна среда, се формира органически чрез нея. Не бива да подминаваме този факт. Длъжни сме да се съобразим с него.
към текста >>
Дете, което е израснало в конфликтна среда, се формира
органи
чески чрез нея.
Плахата и нерешителна майка насажда в детето такива органични структури и двигателни тенденции, които по-късно се превръщат в инструмент, който душата употребява по същия плах и нерешителен начин. В периода, когато сменя зъбите си, детето притежава такъв организъм, който може по точно определен начин да въздействува духовно и морално върху целия си душевен облик. Да, пред възпитателя застава едно дете, чиито организъм е вече ориентиран към едни или други морални категории. И ако той не проумее това, се излага на опасността да привлича към детето такива морални импулси, които детето несъзнателно ще отхвърли, защото неговото тяло няма да ги приеме. Същественото обаче е, че пристъпвайки училищния праг, независимо от усвоените чрез подражание черти на околния свят, детето все пак се поддава на промени.
Дете, което е израснало в конфликтна среда, се формира органически чрез нея.
Не бива да подминаваме този факт. Длъжни сме да се съобразим с него. Важното е, че тези органически структури могат да метаморфозират в една или друга посока. Ако бъде забелязан през втория период от живота, т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, този факт може да бъде преобразен така, че да се превърне в решителна и смела готовност за справяне с неочаквани и сложни житейски проблеми.
към текста >>
Важното е, че тези
органи
чески структури могат да метаморфозират в една или друга посока.
И ако той не проумее това, се излага на опасността да привлича към детето такива морални импулси, които детето несъзнателно ще отхвърли, защото неговото тяло няма да ги приеме. Същественото обаче е, че пристъпвайки училищния праг, независимо от усвоените чрез подражание черти на околния свят, детето все пак се поддава на промени. Дете, което е израснало в конфликтна среда, се формира органически чрез нея. Не бива да подминаваме този факт. Длъжни сме да се съобразим с него.
Важното е, че тези органически структури могат да метаморфозират в една или друга посока.
Ако бъде забелязан през втория период от живота, т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, този факт може да бъде преобразен така, че да се превърне в решителна и смела готовност за справяне с неочаквани и сложни житейски проблеми. Детски организъм, израснал в обкръжение на страх и несигурност, е в същото време готов да развие, в благородния смисъл на думата, свенливост и съобразяване с другите. Следователно, истинското познание за човешката същност, е основна предпоставка за моралното възпитание. Възпитателят обаче трябва да е запознат, макар и най-общо, с изискванията на детската природа за нейното собствено развитие през периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
Детски
органи
зъм, израснал в обкръжение на страх и несигурност, е в същото време готов да развие, в благородния смисъл на думата, свенливост и съобразяване с другите.
Не бива да подминаваме този факт. Длъжни сме да се съобразим с него. Важното е, че тези органически структури могат да метаморфозират в една или друга посока. Ако бъде забелязан през втория период от живота, т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, този факт може да бъде преобразен така, че да се превърне в решителна и смела готовност за справяне с неочаквани и сложни житейски проблеми.
Детски организъм, израснал в обкръжение на страх и несигурност, е в същото време готов да развие, в благородния смисъл на думата, свенливост и съобразяване с другите.
Следователно, истинското познание за човешката същност, е основна предпоставка за моралното възпитание. Възпитателят обаче трябва да е запознат, макар и най-общо, с изискванията на детската природа за нейното собствено развитие през периода между смяната на зъбите и половата зрялост. По-нататъшното развитие на правилните според възпитателя морални принципи, може да се насърчи само ако се обърне внимание на чувствения живот, на моралните симпатии и антипатии. А върху чувствения живот действуват не абстрактни максими или идеи, а образи. В хода на преподаването винаги има възможност, пред детската душа да покажем образи, отнасящи се до същността на човека и неговото битие, или до различни природни процеси, които могат да породят морални симпатии или антипатии.
към текста >>
58.
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
GA_34 Тайната на четирите темперамента
302. Познание за човека и
органи
зация на обучението 8 лекции Щутгарт 1921)
Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919) 297. Рудолф Щайнер и Валдорфските училища – лекции и разговори (Щутгарт 1919-1924) 299. Духовнонаучни съзерцания върху говора 6 лекции (Щутгарт 1920) 300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924) 301. Обновлението на педагогично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920)
302. Познание за човека и организация на обучението 8 лекции Щутгарт 1921)
302а Възпитание и преподаване с оглед познанието за човека 9 лекции (Щутгарт 1920-23) 303. Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек. Коледен учителски курс. 16 лекции (Дорнах 1921-22) 304. Възпитателни и преподавателски методи от гледище на Антропософията 9 лекции (разл.
към текста >>
303. Нормалното развитие на телесно-физическия
органи
зъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек.
299. Духовнонаучни съзерцания върху говора 6 лекции (Щутгарт 1920) 300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924) 301. Обновлението на педагогично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920) 302. Познание за човека и организация на обучението 8 лекции Щутгарт 1921) 302а Възпитание и преподаване с оглед познанието за човека 9 лекции (Щутгарт 1920-23)
303. Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек.
Коледен учителски курс. 16 лекции (Дорнах 1921-22) 304. Възпитателни и преподавателски методи от гледище на Антропософията 9 лекции (разл. градове 1921-22) 304а Антропософските възгледи за човека и педагогиката 9 лекции (разл.
към текста >>
59.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
8. Всички издания на Обществото се публикуват открито, както и изданията на други
органи
зации в него.
Членовете на Обществото ще бъдат допускани в него чрез подаване на заявления, след период на членство, определян от отговорните за това лица в Гьотеанума. Така ще става постъпването в първи клас на Свободния Университет за Духовна Наука. Приемът във втория, съответно в третия клас, ще се осъществява след като ръководството на Гьотеанума намери достатъчно основания за това. 6. Всеки член на Единното Антропософско общество, според условията обявени от Ръководството, има право да участва във всички лекции, представления и срещи, уреждани от Обществото. 7. Засега учредяването на Университета за Духовна Наука се възлага преди всичко на Рудолф Щайнер, който трябва да определи своите сътрудници и евентуален наследник.
8. Всички издания на Обществото се публикуват открито, както и изданията на други организации в него.
Същото се отнася и за изданията на Университета за Духовна Наука, но по отношение на тях Ръководството си запазва правото да оспорва всяка преценка върху тези издания, която не е основана на онова предварително обучение, на което са основани самите издания. И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия научен свят. Ето защо изданията на Университета за Духовна Наука ще носят следната забележка: "Отпечатано като частно издание за нуждите на ... клас към Университета за Духовна Наука при Гьотеанума ... ". "Никому няма да се признава правото за компетентна преценка на тези издания, ако тя не се основава на предварителни познания, придобити в този Университет или извън него по начин, който е признат от Университета за равностоен. Друг вид преценки ще бъдат отхвърляни, доколкото авторите на съответните работи не пожелаят дискусия." 9.
към текста >>
60.
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи
GA_39 Писма до членовете
Това ще допринесе за единството и
органи
чната цялост на работата на Обществото, без изобщо да става дума за принуда по какъвто и да било начин.
Ще се развиваме здравословно, ако Обществото да де пълна свобода на това, което водещите членове имат да предложат в различните групи. Това ще обогати и разнообрази живота на Обществото. Но би трябвало също да бъде възможно в цялото Общество да възникне единство на съзнанието това може да се случи, ако появяващите се на различни места идеи и инициативи станат известни навсякъде. За това в тази рубрика ще обобщаваме в кратки параграфи описанията и линиите на мисълта, дадени от мен в лекциите ми пред Обществото в Гьотеанума. Струва ми се, че тези, които изнасят лекции или водят обсъжданията в групите (клоновете) ще могат да приемат даденото тук като ръководни линии, на които свободно да могат да се основават.
Това ще допринесе за единството и органичната цялост на работата на Обществото, без изобщо да става дума за принуда по какъвто и да било начин.
Това може да стане плодотворно за цялото Общество, ако срещне истински отклик и водещите членове също информират Ръководството към Гьотеанума за съдържанието и начина на поднасяне на собствените им лекции и предложения. Само тогава ще израснем от хаоса на отделните групи до едно Общество с истинско духовно съдържание. Дадените тук насочващи линии са предназначени да провокират теми за изследване и обсъждане. Допирни точки с тях ще се намерят на многобройни места в антропософските книги и лекционни цикли, така че повдигнатите по този начин теми да могат да бъдат разширявани и обсъжданията в групите да се съсредоточават около тях. Когато сред водещите членове в групите възникнат нови идеи, те също могат да се опрат на това, което ще изпращаме от Гьотеанума по описания начин като един вид рамки за духовната дейност на Обществото.
към текста >>
61.
14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина
GA_39 Писма до членовете
След което насочват вниманието си към човешкия
органи
зъм и мислят, че и неговото устройство могат да разберат чрез прилагането на природните закони.
ПИСМО Х І І І ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА КАТО КАРТИНА От най-голяма важност е посредством антропософията да се разбере, че идеите, които човек добива чрез вглеждане във външната природа, са неподходящи при наблюдение на самия човек. Начинът на мислене, който завзе умовете на хората през последните няколко столетия на духовното развитие не успя да схване този факт. Чрез него хората свикнаха да мислят чрез природните закони и с тяхна помощ да обясняват природните явления.
След което насочват вниманието си към човешкия организъм и мислят, че и неговото устройство могат да разберат чрез прилагането на природните закони.
Това е също както при разглеждането на една картина, сътворена от художник, взимаме под внимание само субстанцията на цветовете, силата им на проникване в платното, начинът, по който за наложени и други подобни неща. Но такъв начин на разглеждане на картината не разкрива нищо от откровението, което се съдържа в нея. В това откровение оживяват напълно различни закони от тези, които могат да бъдат възприети чрез изброените по-горе елементи. Въпрос на разбиране е, че в човешкото същество се разкрива нещо, което не може да бъде схванато от гледната точка на естествените закони. Ако човек напълно приеме тази идея, тогава ще може да разбере човека като една картина.
към текста >>
Човешките сетивни
органи
ни доближават до естествените закони.
Когато разглеждаме нещата от гледна точка на естествените закони трябва да възприемаме минерала по един начин, човека по друг. За духовното разбиране на минерала ние сякаш сме в непосредствен досег с това, което възприемаме, но при разбирането на човека чрез естествените закони ние сме толкова отдалечени него, колкото от една картина, която не виждаме ясно с окото на душата, а само докосваме и чувстваме. Веднъж сдобили се с възприятието, че човекът е "образ" на нещо, тогава ще намерим правилната душевна настройка, за да напреднем към това, което се изявява в този образ. Образната природа на човека не се проявява само по един начин. По своята природа сетивният орган е най-малко от всичко образ, а най-много е вид проявление на себе си, такъв каквото е минерала.
Човешките сетивни органи ни доближават до естествените закони.
Нека човек само посъзерцава чудесното устройство на окото, което може да разбере чрез естествените закони. Същото е и с другите органи, въпреки че често това не е толкова явно. Това е така, защото сетивните органи в своето устройство показват определена компактност. Те са подредени в организма като завършени образувания и като такива спомагат за възприемането на външния свят. Но това не е така при ритмичните действия на организма.
към текста >>
Същото е и с другите
органи
, въпреки че често това не е толкова явно.
Веднъж сдобили се с възприятието, че човекът е "образ" на нещо, тогава ще намерим правилната душевна настройка, за да напреднем към това, което се изявява в този образ. Образната природа на човека не се проявява само по един начин. По своята природа сетивният орган е най-малко от всичко образ, а най-много е вид проявление на себе си, такъв каквото е минерала. Човешките сетивни органи ни доближават до естествените закони. Нека човек само посъзерцава чудесното устройство на окото, което може да разбере чрез естествените закони.
Същото е и с другите органи, въпреки че често това не е толкова явно.
Това е така, защото сетивните органи в своето устройство показват определена компактност. Те са подредени в организма като завършени образувания и като такива спомагат за възприемането на външния свят. Но това не е така при ритмичните действия на организма. Те не са нещо завършено, а в тях се извършва едно непрекъснато изграждане и разграждане на организма. Ако сетивните органи бяха подобни на ритмичната система ние щяхме да възприемаме външния свят във вечен растеж.
към текста >>
Това е така, защото сетивните
органи
в своето устройство показват определена компактност.
Образната природа на човека не се проявява само по един начин. По своята природа сетивният орган е най-малко от всичко образ, а най-много е вид проявление на себе си, такъв каквото е минерала. Човешките сетивни органи ни доближават до естествените закони. Нека човек само посъзерцава чудесното устройство на окото, което може да разбере чрез естествените закони. Същото е и с другите органи, въпреки че често това не е толкова явно.
Това е така, защото сетивните органи в своето устройство показват определена компактност.
Те са подредени в организма като завършени образувания и като такива спомагат за възприемането на външния свят. Но това не е така при ритмичните действия на организма. Те не са нещо завършено, а в тях се извършва едно непрекъснато изграждане и разграждане на организма. Ако сетивните органи бяха подобни на ритмичната система ние щяхме да възприемаме външния свят във вечен растеж. Сетивните органи са представени като картина, окачена на стената.
към текста >>
Те са подредени в
органи
зма като завършени образувания и като такива спомагат за възприемането на външния свят.
По своята природа сетивният орган е най-малко от всичко образ, а най-много е вид проявление на себе си, такъв каквото е минерала. Човешките сетивни органи ни доближават до естествените закони. Нека човек само посъзерцава чудесното устройство на окото, което може да разбере чрез естествените закони. Същото е и с другите органи, въпреки че често това не е толкова явно. Това е така, защото сетивните органи в своето устройство показват определена компактност.
Те са подредени в организма като завършени образувания и като такива спомагат за възприемането на външния свят.
Но това не е така при ритмичните действия на организма. Те не са нещо завършено, а в тях се извършва едно непрекъснато изграждане и разграждане на организма. Ако сетивните органи бяха подобни на ритмичната система ние щяхме да възприемаме външния свят във вечен растеж. Сетивните органи са представени като картина, окачена на стената. Ритмичната система се представя пред нас като сцената, която се разкрива, ако си представим платното и художникът при създаването на картината.
към текста >>
Но това не е така при ритмичните действия на
органи
зма.
Човешките сетивни органи ни доближават до естествените закони. Нека човек само посъзерцава чудесното устройство на окото, което може да разбере чрез естествените закони. Същото е и с другите органи, въпреки че често това не е толкова явно. Това е така, защото сетивните органи в своето устройство показват определена компактност. Те са подредени в организма като завършени образувания и като такива спомагат за възприемането на външния свят.
Но това не е така при ритмичните действия на организма.
Те не са нещо завършено, а в тях се извършва едно непрекъснато изграждане и разграждане на организма. Ако сетивните органи бяха подобни на ритмичната система ние щяхме да възприемаме външния свят във вечен растеж. Сетивните органи са представени като картина, окачена на стената. Ритмичната система се представя пред нас като сцената, която се разкрива, ако си представим платното и художникът при създаването на картината. Тя все още не е там, но от нея все повече започва да се вижда.
към текста >>
Те не са нещо завършено, а в тях се извършва едно непрекъснато изграждане и разграждане на
органи
зма.
Нека човек само посъзерцава чудесното устройство на окото, което може да разбере чрез естествените закони. Същото е и с другите органи, въпреки че често това не е толкова явно. Това е така, защото сетивните органи в своето устройство показват определена компактност. Те са подредени в организма като завършени образувания и като такива спомагат за възприемането на външния свят. Но това не е така при ритмичните действия на организма.
Те не са нещо завършено, а в тях се извършва едно непрекъснато изграждане и разграждане на организма.
Ако сетивните органи бяха подобни на ритмичната система ние щяхме да възприемаме външния свят във вечен растеж. Сетивните органи са представени като картина, окачена на стената. Ритмичната система се представя пред нас като сцената, която се разкрива, ако си представим платното и художникът при създаването на картината. Тя все още не е там, но от нея все повече започва да се вижда. При изучаване на ритмичната система имаме работа с вечния процес на ставане.
към текста >>
Ако сетивните
органи
бяха подобни на ритмичната система ние щяхме да възприемаме външния свят във вечен растеж.
Същото е и с другите органи, въпреки че често това не е толкова явно. Това е така, защото сетивните органи в своето устройство показват определена компактност. Те са подредени в организма като завършени образувания и като такива спомагат за възприемането на външния свят. Но това не е така при ритмичните действия на организма. Те не са нещо завършено, а в тях се извършва едно непрекъснато изграждане и разграждане на организма.
Ако сетивните органи бяха подобни на ритмичната система ние щяхме да възприемаме външния свят във вечен растеж.
Сетивните органи са представени като картина, окачена на стената. Ритмичната система се представя пред нас като сцената, която се разкрива, ако си представим платното и художникът при създаването на картината. Тя все още не е там, но от нея все повече започва да се вижда. При изучаване на ритмичната система имаме работа с вечния процес на ставане. Това, което е създадено, продължава да съществува.
към текста >>
Сетивните
органи
са представени като картина, окачена на стената.
Това е така, защото сетивните органи в своето устройство показват определена компактност. Те са подредени в организма като завършени образувания и като такива спомагат за възприемането на външния свят. Но това не е така при ритмичните действия на организма. Те не са нещо завършено, а в тях се извършва едно непрекъснато изграждане и разграждане на организма. Ако сетивните органи бяха подобни на ритмичната система ние щяхме да възприемаме външния свят във вечен растеж.
Сетивните органи са представени като картина, окачена на стената.
Ритмичната система се представя пред нас като сцената, която се разкрива, ако си представим платното и художникът при създаването на картината. Тя все още не е там, но от нея все повече започва да се вижда. При изучаване на ритмичната система имаме работа с вечния процес на ставане. Това, което е създадено, продължава да съществува. Но когато изучаваме човешката ритмична система откриваме, че разрушаването и повяхването са свързани с възникването и създаването.
към текста >>
Но това отново е различно при наблюдаването на веществообмена в човешкия
органи
зъм и на двигателната система.
Това, което е създадено, продължава да съществува. Но когато изучаваме човешката ритмична система откриваме, че разрушаването и повяхването са свързани с възникването и създаването. В ритмичната система се разкрива една "ставаща" картина. Дейността, при която душата се отдава на съзнателно посвещение на това, което и се поднася като завършена картина може да бъде наречено "Имагинация". От друга страна "Инспирация" е изживяването, което трябва да се разгърне, за да може да се схване една израстваща картина.
Но това отново е различно при наблюдаването на веществообмена в човешкия организъм и на двигателната система.
В този случай човек сякаш е изправен пред голо платно и бои, и художник, който още не е за почнал да рисува. За да възприеме системата веществообмен-крайници той трябва да развие възприятие, което има малка връзка със сетивата, такава каквато голото платно и неизползваните бои имат с това, което по-късно ще стане картината на художника. При дейността, развита от душата в чиста духовност чрез системата веществообмен-крайници, човек, гледайки художника, голото платно и неизползваните бои, преживява по-късно нарисуваната картина. За да разбере тази система, душата трябва да упражнява силата на "Интуицията". Необходимо е дейните членове на антропософското общество по същия начин да се насочват върху същността, която лежи в основата на антропософското наблюдение.
към текста >>
62.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В това те намираха разликата между човешкия и животинския
органи
зъм.
И той отбелязва, че според всичко, което си е съставил сам като възглед върху човешкия свят, животинския свят и т.н., такъв един възглед не противоречи на това, което си е изградил като наука. Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека. И в човешката горна челюст има една междинна кост, както у животните. Но това се отричаше тогава, когато Гьоте се залови до работи в естествената наука. Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна кост, а при човека тази междинна кост не съществува.
В това те намираха разликата между човешкия и животинския организъм.
Гьоте не искаше да допусне, не можеше да вярва, че разликата между човека и животното се състои в това второстепенно устройство, и с всички средства се залови да покаже, че това, което се нарича междинна кост, у човека се сраства още скоро след раждането, но в своя зачатък то съществува и не липсва у човека. И той успя действително да докаже, че разликата между човека и животното не се състои в подобно външно нещо. От тази изходна точка Гьоте навлезе във всички области на естествената наука и следователно беше добре запознат с научния начин на мислене от неговото време. Даже той изпревари така много своето време, че дарвинисти, които искаха да изтълкуват Гьоте в смисъла на Дарвин, днес могат да твърдят: Гьоте е един предтеча на Дарвин. Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи.
към текста >>
Трябва да се помисли, че след смъртта на Гьоте Шлайден и ШВАН са открили човешката и животинската клетка и че едва тогава се е представил по един сетивен начин един елементарен
органи
зъм.
Днес хората се позовават на неща така, че трябва да се учудят, ако онези, които се позовават на Кант действително са прочели тези неща! Днес нещата стоят вече различно от това, което са били преди едно или едно и половина столетия по-рано. Беше една нужда на епохата, да се говори върху нещата на духовния живот по определен начин, който не искаше да има нищо общо с науката, защото хората чувствуваха, че се говори за нещо, което не се намира в никакво противоречие с това, което може да се твърди от науката. Всеки, който остави да му подействува науката от края на осемнадесетия и началото на деветнадесетия век, ще почувствува, когато приема научните неща само чрез популярните описания, че би могъл да говори така, както е говорил Гьоте: Убежденията, които съм си съставил за един духовен живот, в никоя точка не са в противоречие с това, което днес се предлага като наука. Нещата са се изменили и днес стават твърде трудни по отношение на науката.
Трябва да се помисли, че след смъртта на Гьоте Шлайден и ШВАН са открили човешката и животинската клетка и че едва тогава се е представил по един сетивен начин един елементарен организъм.
Защо е необходимо да се говори за един "живот на други небесни тела" и т.н., когато може да се види, как при едно животно или при едно растение телата се изграждат чрез задружното действие на чисто материални сетивни клетки! След това идват другите големи постижения. Достатъчно е само да помислим, какво впечатление можа да направи върху човешкото размишление, когато Кирххоф и Бунсен донесоха спектралната анализа, която разшири погледа на човека върху далечни светове, от което трябваше да се направи извод, че материалното съществуване, което намираме на Земята, е същото и върху най-далечните небесни тела, така щото можеше да се говори за едно единство на материята в цялото мирово съществуване. И днес всеки ден умножава това, което можем да срещнем в тази област. Бих могъл да посоча стотици и стотици такива неща, които са подействували революционно не върху света на фактите, а върху представите на хората, така щото трябваше да се роди убеждението, че спрямо, това, което методът на естествената наука предлага, нямаме никакво право да говорим по друг начин освен както следва: Изчакайте това, което изследването на естествената наука има да ви каже върху основите на живота, върху възникването на духовния живот от дейността на мозъка, и не говорете по фантастичен начин за един духовен свят, който уж стои на основата на всичко това!
към текста >>
63.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един
органи
зъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето.
Независимо от това, че днес има много хора, които се намират под влиянието на думите "вечност на материята", има обаче други, които изгубват напълно възможността да си представят в безкрайно празното пространство нещо друго освен материята с нейните действия. Но че при обяснения от този род винаги се касае за това, да бъдат спазени преди всичко по възможно най-точен начин понятията и идеите, подобно нещо може да се види у някои, които разглеждат същността на смъртта. Когато някой установява понятието за противоположност между смъртта и живота и при това, както постоянно се случва, преди всичко забравя, че смъртта и животът са една противоположност, която винаги зависи от съществото, за което тя се отнася, трябва да имаме предвид, че не можем да говорим при едно по-точно разглеждане на въпроса по същия начин върху смъртта на растението, на животното или на човека. Следващите обяснения ще държат сметка именно за това положение. Но колко малко са на ясно хората върху думите, които се употребяват в тази област, можем да видим например от факта, че във Физиологията на великия естествоизпитател Хъксли се намира следното.
Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един организъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето.
Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее. А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет. Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука. И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък. Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека.
към текста >>
Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в
органи
зма чрез изкуствено дишане, така този
органи
зъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука.
Следващите обяснения ще държат сметка именно за това положение. Но колко малко са на ясно хората върху думите, които се употребяват в тази област, можем да видим например от факта, че във Физиологията на великия естествоизпитател Хъксли се намира следното. Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един организъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето. Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее. А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет.
Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука.
И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък. Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека. Защото никой не би могъл да нарече живота на един организъм макар и това да бъде един човешки организъм -, че това е ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК, въпреки че фактът, който се взема за основа, да е съвършено правилен. Но и в областта на естествената наука днес хората са стигнали малко по-далече отколкото са били може би преди десет години, когато са се стеснявали въобще да говорят за живот и са приписвали целия живот на живота на най-малките същества. Този живот на най-малките организми те са считали като един сложен химически процес.
към текста >>
Защото никой не би могъл да нарече живота на един
органи
зъм макар и това да бъде един човешки
органи
зъм -, че това е ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК, въпреки че фактът, който се взема за основа, да е съвършено правилен.
Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее. А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет. Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука. И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък. Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека.
Защото никой не би могъл да нарече живота на един организъм макар и това да бъде един човешки организъм -, че това е ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК, въпреки че фактът, който се взема за основа, да е съвършено правилен.
Но и в областта на естествената наука днес хората са стигнали малко по-далече отколкото са били може би преди десет години, когато са се стеснявали въобще да говорят за живот и са приписвали целия живот на живота на най-малките същества. Този живот на най-малките организми те са считали като един сложен химически процес. Според този възглед, ако това определение би било разширено до един светоглед, би ставало въпрос да се говори, че най-малките части на живота продължават да живеят, така щото в този случай би могло да се говори само за едно запазване на материята. Но като се имат предвид изследванията върху радия, днес понятието за вечността на материята е било разклатено. Сега трябва да обърнем вниманието само върху това, че днес вече в областта на естествената наука хората се стремят да говорят поне за един вид самостоятелност на най-малките същества: най-малките същества се размножават чрез делене, казват учените, едното се дели на две, двете на четири и т.н.
към текста >>
Този живот на най-малките
органи
зми те са считали като един сложен химически процес.
Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука. И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък. Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека. Защото никой не би могъл да нарече живота на един организъм макар и това да бъде един човешки организъм -, че това е ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК, въпреки че фактът, който се взема за основа, да е съвършено правилен. Но и в областта на естествената наука днес хората са стигнали малко по-далече отколкото са били може би преди десет години, когато са се стеснявали въобще да говорят за живот и са приписвали целия живот на живота на най-малките същества.
Този живот на най-малките организми те са считали като един сложен химически процес.
Според този възглед, ако това определение би било разширено до един светоглед, би ставало въпрос да се говори, че най-малките части на живота продължават да живеят, така щото в този случай би могло да се говори само за едно запазване на материята. Но като се имат предвид изследванията върху радия, днес понятието за вечността на материята е било разклатено. Сега трябва да обърнем вниманието само върху това, че днес вече в областта на естествената наука хората се стремят да говорят поне за един вид самостоятелност на най-малките същества: най-малките същества се размножават чрез делене, казват учените, едното се дели на две, двете на четири и т.н. Тук не може да се приеме нещо като смърт, защото първото живее във вторите по-нататък, и когато тези последните умират, те продължават да живеят в следващите. Сега онези, които искаха да говорят за една вечност на едноклетъчните същества, потърсиха едно определение на смъртта.
към текста >>
Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният
органи
зъм на най-малките, така и външният
органи
зъм на сложните същества.
Но именно това определение за същността на смъртта е извънредно характерно. Характерната черта на смъртта е намерена в това, че при смъртта остава един труп. И понеже при едноклетъчните същества не остава никакъв труп, те не могат да умрат действително. Следователно характеристиката на това, за което се касае в най-дълбоката основа на живота, се търси в това, което остава от живота. Но много ясно е, че това, което остава от живота, постепенно преминава в неживата материя.
Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества.
Обаче когато искаме да разгледаме значението на смъртта за живота, ние не трябва да насочваме нашия поглед към това, което остава, следователно което преминава в неживата материя, а към причината, към принципите на живота, докато животът е още налице. Казах, че не можем да говорим по същия начин за смъртта при животните, при растенията и при човека, защото в такъв случай не бихме взели под внимание едно важно явление. Това явление се среща и при нисшите животни, например при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите животни имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на старото. При растението обратният процес, процесът на умирането започва в момента, когато то е създало в себе си заложбата за едно ново растение. Следователно за онези растения, при които можем да наблюдаваме това, можем със сигурност да кажем: Причината, която им е отнела живота, се крие в новото или в новите същества; те не са оставили нищо от този живот в старото същество.
към текста >>
Но също така можем да кажем, че всяко живо същество, което съдържа в себе си възможността да продължи да живее и след създаването на едно ново същество, е поставяне пред необходимостта постоянно да побеждава в себе си самия живот, като приема не
органи
чната материя, неживата материя.
Съществуват определени растения, които цъфтят многократно и дават плод, при които така да се каже върху старото стъбло постоянно се посаждат нови растителни форми, като паразити. Но тук можете да се убедите, че те изкупуват възможността да живеят по-нататък, като изтласкват определени части в неживо състояние, в смъртта, т.е. заобикалят се с една кора. За едно растение, което се заобикаля с една кора, което може да носи в себе си мъртвото и да живее по-нататък, съвсем оправдано трябва да кажем, че то има един излишък на живот. И понеже има този излишък, който не отдава то отдава само това, от което се нуждаят младите същества , то трябва да се осигури благодарение на това, че изтласква смъртта навън.
Но също така можем да кажем, че всяко живо същество, което съдържа в себе си възможността да продължи да живее и след създаването на едно ново същество, е поставяне пред необходимостта постоянно да побеждава в себе си самия живот, като приема неорганичната материя, неживата материя.
А това достатъчно може да се наблюдава при животното и при човека. Следователно тук имаме едно разправяне между смъртта и живота в самото същество. Имаме едно взаимодействие между един жив член, който се развива в една посока, и едно постоянно възвръщане в себе си на един друг член, който се развива в посоката на смъртта. Ако сега изхождайки от тази гледна точка искаме да вникнем в най-вътрешното същество на човека, ние трябва отново да си припомним някои неща, за които често пъти сме говорили, но тяхното припомняне никога не е излишно, защото те още не принадлежат към обикновените истини. Когато пристъпим към духовно-научното разглеждане на въпроса за живота и смъртта, като се позоваваме на съвсем обикновени представи, трябва да припомним, че това, което тук разглеждаме, днес твърде малко се признава.
към текста >>
Не е много отдавна, когато великият естествоизпитател Франческо Реди трябваше да защищава с цялата си енергия принципа: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Защото преди този естествоизпитател на 17-тия век не само в кръговете на непосветените, но и в тези на природоизпитателите се считаше за възможно да възникнат и се развият нови
органи
зми от гниещата речна тиня, от преминали в гниене
органи
чески вещества.
Ако сега изхождайки от тази гледна точка искаме да вникнем в най-вътрешното същество на човека, ние трябва отново да си припомним някои неща, за които често пъти сме говорили, но тяхното припомняне никога не е излишно, защото те още не принадлежат към обикновените истини. Когато пристъпим към духовно-научното разглеждане на въпроса за живота и смъртта, като се позоваваме на съвсем обикновени представи, трябва да припомним, че това, което тук разглеждаме, днес твърде малко се признава. Касае се за една истина, която за днешното човечество е също така нова, както за човечеството е била нова, съответно непозната една друга идея, която днес принадлежи към тривиалните неща. Аз често пъти съм обръщал внимание, че днес за естествоизпитателя и за този, който гради своите възгледи върху естествено-научни понятия, е нещо самопонятно да признае изречението: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Естествено тук аз говоря с онова разграничение, с което за това изречение се говори и в областта на естествената наука. При това съвсем не е необходимо да навлезем в разглеждането на въпроса за самозараждането, защото предварително можем да отбележим, че аналогичното изречение, което ще бъде тогава назовано, се използува и в областта на Духовната наука.
Не е много отдавна, когато великият естествоизпитател Франческо Реди трябваше да защищава с цялата си енергия принципа: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Защото преди този естествоизпитател на 17-тия век не само в кръговете на непосветените, но и в тези на природоизпитателите се считаше за възможно да възникнат и се развият нови организми от гниещата речна тиня, от преминали в гниене органически вещества.
Това се вярваше за червеите и даже за рибите. Този възглед, че живото може да се развие само от нещо живо, не е още стар. И само неотдавна, преди около две столетия Франческо Реди предизвика със своето твърдение такава буря на възмущение, че с голяма мъка можа да се спаси от съдбата на Джордано Бруно. Когато човек помисли, че модите на времето се менят, можем да кажем, че имайки предвид съдбата на тази истина, трябва да добием кураж за онази истина, която трябва да изкажем сега тук. Защото тази истина: Живото може да произхожда само от нещо живо предизвика тогава буря от възмущение.
към текста >>
За целта определени части от дървото се превръщат в мъртви, неживи продукти; дървото е обгърнато от една кора, която постепенно става не
органи
чна.
И който действително може да наблюдава интимно живота на младостта, което е научил да наблюдава детето не само външно, но изцяло интимно, който сам си спомня това, което е изживял в това отношение, ще се съгласи, че това, което се намира в него, не е било още там в определен момент, че то се е явило едва по-късно като чувство на една сила, като чувство на живота, като съдържание на живота, което действува силно повдигащо. Това, което човек носи в себе си като индивидуална ядка на своето същество, действува не само във външното оформяне на живота, а простира своите действия чак до най-елементарните форми на живота и Функции на живота. И когато настъпва определена зрялост на човека и той има случай да приеме в себе си много неща от външния свят, тогава тази индивидуална ядка на неговото същество действува така, че тя се обогатява, приспособява се към външния свят, събира съдържание. Но когато наблюдаваме това взаимоотношение на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на стария, и старото растение, на което новият зародиш отнема живота. Ако разпрострем това наблюдение върху дървото, ще можем да кажем: когато в растителното царство дървото се вдървява, и там постоянно се отнема живот.
За целта определени части от дървото се превръщат в мъртви, неживи продукти; дървото е обгърнато от една кора, която постепенно става неорганична.
По същия начин, когато разглеждаме по-точно същността на човешкия живот, ние виждаме не само едно възходящо развитие, но едно такова възходящо развитие, което прави духовно-душевната ядка на човешкото същество да се издигне, да израсне, да се включи във външния свят; и като расте все повече и повече, ние виждаме как тя идва в конфликт със старата заложба, т.е. със самата себе си. Това става благодарение на факта, че през младостта тя можа да си изгради органи, да си разработи органи според старата заложба, докато сега по-нататък в течение на живота този процес не е вече възможен и тя трябва да съществува сега по-нататък във вдървяващия се живот. Така ние виждаме, че когато именно се развиваме когато в течение на времето, когато приемаме в себе си нови неща и чрез това обогатяваме нашата индивидуална ядка, ние идваме в конфликт с това, което е обвивка на тази ядка на нашето същество, което сме изградили и което се намираше в растеж. Докато растем и доколкото растем, ние не приемаме в себе си никакъв духовно-душевен процес на смъртта.
към текста >>
Това става благодарение на факта, че през младостта тя можа да си изгради
органи
, да си разработи
органи
според старата заложба, докато сега по-нататък в течение на живота този процес не е вече възможен и тя трябва да съществува сега по-нататък във вдървяващия се живот.
Но когато наблюдаваме това взаимоотношение на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на стария, и старото растение, на което новият зародиш отнема живота. Ако разпрострем това наблюдение върху дървото, ще можем да кажем: когато в растителното царство дървото се вдървява, и там постоянно се отнема живот. За целта определени части от дървото се превръщат в мъртви, неживи продукти; дървото е обгърнато от една кора, която постепенно става неорганична. По същия начин, когато разглеждаме по-точно същността на човешкия живот, ние виждаме не само едно възходящо развитие, но едно такова възходящо развитие, което прави духовно-душевната ядка на човешкото същество да се издигне, да израсне, да се включи във външния свят; и като расте все повече и повече, ние виждаме как тя идва в конфликт със старата заложба, т.е. със самата себе си.
Това става благодарение на факта, че през младостта тя можа да си изгради органи, да си разработи органи според старата заложба, докато сега по-нататък в течение на живота този процес не е вече възможен и тя трябва да съществува сега по-нататък във вдървяващия се живот.
Така ние виждаме, че когато именно се развиваме когато в течение на времето, когато приемаме в себе си нови неща и чрез това обогатяваме нашата индивидуална ядка, ние идваме в конфликт с това, което е обвивка на тази ядка на нашето същество, което сме изградили и което се намираше в растеж. Докато растем и доколкото растем, ние не приемаме в себе си никакъв духовно-душевен процес на смъртта. Едва когато приемаме нещо външно, ние приемаме в себе си един духовно-душевен процес на смъртта. Но общо взето това става през целия живот, макар и в детските години да става по-малко отколкото в по-късно време. Така ние можем да кажем, че в духовно-душевната област в най-вътрешната част на човека царува един растеж и едно умиране в духовно-душевно отношение.
към текста >>
Когато една работа се подбужда не от
органи
зма, нито от жизнения процес, а от външния свят, т.е.
Защото представете си, ако действително мускулите биха могли да се уморят, какво би се случило тогава с мускула на сърцето? Както знаем този мускул въобще не се уморява, работи непрестанно ден и нощ. Така е и с други области на мускулите на човешкото и животинското тяло. Това ви дава едно понятие, че не е правилно да се казва: в отношението между работа и мускул може да се съдържа нещо, което обяснява умората. Кога животното или човекът се уморяват?
Когато една работа се подбужда не от организма, нито от жизнения процес, а от външния свят, т.е.
от света, с който едно живо същество може да влезе в отношение чрез своите органи. Следователно когато едно същество произвежда работа на основата на своето съзнание, съответният орган се уморява. По себе си в жизнения процес не се намира нищо, което би могло да бъде причина за едно уморяване. Така жизненият процес, всичките жизнени органи трябва да дойдат в контакт с нещо, което никак не им принадлежи, когато трябва да се уморят. Аз мога само да обърна вниманието върху този важен факт.
към текста >>
от света, с който едно живо същество може да влезе в отношение чрез своите
органи
.
Както знаем този мускул въобще не се уморява, работи непрестанно ден и нощ. Така е и с други области на мускулите на човешкото и животинското тяло. Това ви дава едно понятие, че не е правилно да се казва: в отношението между работа и мускул може да се съдържа нещо, което обяснява умората. Кога животното или човекът се уморяват? Когато една работа се подбужда не от организма, нито от жизнения процес, а от външния свят, т.е.
от света, с който едно живо същество може да влезе в отношение чрез своите органи.
Следователно когато едно същество произвежда работа на основата на своето съзнание, съответният орган се уморява. По себе си в жизнения процес не се намира нищо, което би могло да бъде причина за едно уморяване. Така жизненият процес, всичките жизнени органи трябва да дойдат в контакт с нещо, което никак не им принадлежи, когато трябва да се уморят. Аз мога само да обърна вниманието върху този важен факт. В неговото развитие могат да се намерят извънредно плодотворни гледища.
към текста >>
Така жизненият процес, всичките жизнени
органи
трябва да дойдат в контакт с нещо, което никак не им принадлежи, когато трябва да се уморят.
Кога животното или човекът се уморяват? Когато една работа се подбужда не от организма, нито от жизнения процес, а от външния свят, т.е. от света, с който едно живо същество може да влезе в отношение чрез своите органи. Следователно когато едно същество произвежда работа на основата на своето съзнание, съответният орган се уморява. По себе си в жизнения процес не се намира нищо, което би могло да бъде причина за едно уморяване.
Така жизненият процес, всичките жизнени органи трябва да дойдат в контакт с нещо, което никак не им принадлежи, когато трябва да се уморят.
Аз мога само да обърна вниманието върху този важен факт. В неговото развитие могат да се намерят извънредно плодотворни гледища. Следователно само това, което се доставя на едно живо същество по околния път чрез един процес на съзнанието, за което повод е съзнанието, може да причини умора. Ето защо съвсем безсмислено би било да се говори за умора при растенията. Можем следователно да кажем: Във всичко, което може да измори едно същество, пред него трябва да застане нещо чуждо нему, трябва да му се придаде нещо, което не се намира в неговата природа.
към текста >>
Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския
органи
зъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему.
Но по същество жизненият процес може до изправи това, което е изхабено чрез умората, чрез съня и чрез почивката. Но изхабяване се произвежда благодарение но това, че към стария жизнен процес се прибавя нещо ново. Поради това, че човек влиза в отношение с външния свят, се явява един вътрешен процес на изхабяване. Старото, което съществуваше като заложба, влиза във взаимоотношение с нещо ново. Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам.
Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему.
Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били.
към текста >>
Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с
органи
ческото и който се изразява в умората.
Но изхабяване се произвежда благодарение но това, че към стария жизнен процес се прибавя нещо ново. Поради това, че човек влиза в отношение с външния свят, се явява един вътрешен процес на изхабяване. Старото, което съществуваше като заложба, влиза във взаимоотношение с нещо ново. Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам. Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему.
Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората.
Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били. Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото.
към текста >>
Обаче с това, което сме създали като нещо
органи
чески ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта.
Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били. Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото.
Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта.
Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот. Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка. Защото ние не си изграждаме нашата обвивка от това, което научаваме в един живот, или поне в една част от този живот, а изграждаме тази обвивка според мярката на това, което сме станали в предидущия живот. Следователно ние можем да си изградим нашия живот само благодарение на това, че използуваме това, което сме усвоили през предидущия живот, че изхвърляме старото както дървото кората и преминаваме в смъртта.
към текста >>
Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това
органи
чески в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка.
Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били. Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото. Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот.
Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка.
Защото ние не си изграждаме нашата обвивка от това, което научаваме в един живот, или поне в една част от този живот, а изграждаме тази обвивка според мярката на това, което сме станали в предидущия живот. Следователно ние можем да си изградим нашия живот само благодарение на това, че използуваме това, което сме усвоили през предидущия живот, че изхвърляме старото както дървото кората и преминаваме в смъртта. А с това, което вземаме с нас минавайки през смъртта, ние сме в състояние да изградим нашия бъдещ живот, същото то съдържа в себе си същите сили, които са изградили нашето духовно-душевно израстване, когато се развивахме свежо и радостно в младостта. То е еднородно с тези сили. Ние сме го приели от опитността на живота и си изграждаме едно бъдещо същество, една бъдеща телесна обвивка, която ще носи заложено като цвят това, което сме добили в един живот.
към текста >>
64.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Съвсем независимо от това, че етерното тяло е един факт за духовния изследовател, и действителната логика показва, че е невъзможно да си представим един жив
органи
зъм без едно такова етерно или жизнено тяло.
В момента, когато е настъпила смъртта, физическото тяло не е вече едно възможно съчетание от химически и физически процеси. Че през време на живота физическото тяло е изтръгнато от властта на тези химически и физически процеси, които веднага го завладяват, щом настъпи смъртта, това то дължи на етерното или жизнено тяло. С етерното тяло ние имаме дадено нещо, което изтръгва химическите и физическите вещества и сили от присъщата им дейност и ги предава отново на тази физическа дейност в момента на смъртта. Често пъти сме казвали, че против това може да се възрази, че това може да се направи много лесно. Но тези възражения са от такова естество, че те отпадат при едно по-задълбочено разбиране на въпроса.
Съвсем независимо от това, че етерното тяло е един факт за духовния изследовател, и действителната логика показва, че е невъзможно да си представим един жив организъм без едно такова етерно или жизнено тяло.
Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: Докато човекът има още по-висши членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, докато един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят. Ако пристъпим към животното, ние говорим за това, че у животното във физическото и в етерното тяло се присъединява Астралното тяло, като при тези думи не си представяме нищо друго, освен това, което казваме сега. На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган. И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно. Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло.
към текста >>
И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната
органи
зация се изграждат сетивните
органи
, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно.
Но тези възражения са от такова естество, че те отпадат при едно по-задълбочено разбиране на въпроса. Съвсем независимо от това, че етерното тяло е един факт за духовния изследовател, и действителната логика показва, че е невъзможно да си представим един жив организъм без едно такова етерно или жизнено тяло. Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: Докато човекът има още по-висши членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, докато един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят. Ако пристъпим към животното, ние говорим за това, че у животното във физическото и в етерното тяло се присъединява Астралното тяло, като при тези думи не си представяме нищо друго, освен това, което казваме сега. На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган.
И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно.
Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло. Обаче у човека говорим за това, че това Астрално тяло е проникнато още и от едно тяло на Аза, и след малко ще видим, какво значение има за човешкия живот това тяло на Аза. Следователно, какво приписваме ние всъщност на духа, когато говорим за дух? Ние му приписваме като действителност, като външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас като интелигентност, като разум. Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата.
към текста >>
Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска
органи
зация ние наричаме дейност на Астралното тяло.
Съвсем независимо от това, че етерното тяло е един факт за духовния изследовател, и действителната логика показва, че е невъзможно да си представим един жив организъм без едно такова етерно или жизнено тяло. Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: Докато човекът има още по-висши членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, докато един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят. Ако пристъпим към животното, ние говорим за това, че у животното във физическото и в етерното тяло се присъединява Астралното тяло, като при тези думи не си представяме нищо друго, освен това, което казваме сега. На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган. И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно.
Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло.
Обаче у човека говорим за това, че това Астрално тяло е проникнато още и от едно тяло на Аза, и след малко ще видим, какво значение има за човешкия живот това тяло на Аза. Следователно, какво приписваме ние всъщност на духа, когато говорим за дух? Ние му приписваме като действителност, като външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас като интелигентност, като разум. Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата. Тази наша творческа интелигентност има една особеност.
към текста >>
Те са насочвали своя поглед в големия свят на съществуването, в който звездата се движат по техния път, който човекът разбира чрез своята интелигентност, и са си казвали: В закономерността на целия свят живее Духът и ние виждаме определена част от този Дух изолирана, заключена в един отделен животински
органи
зъм, виждаме го затворен в пространството затворено от кожата на животното.
Тази е причината да не може да се проникне, да се вникне в загадките на съществуването, че човекът е лесно склонен да приписва същността не интелигентността, на разума само на себе си и никак не може да си отговори на въпроса: Как съм оправдан аз да прилагам интелигентността към съществуването? Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което живее в нас като интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето. Когато се огледаме в обширното мъртво царство, ние говорим за това, че в това обширно, мъртво природно царство духът е вцепенен, втвърден в материята и че това, което е отпечатано във формите, в закономерното действие на материята, ние можем, да го приемем в нашата интелигентност и чрез това да имаме в нашата интелигентност един вид отражение на Духа, който протъкава и прониква със своето действие света. Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го сравним, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато сравним този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в животинското царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно животинско същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето. Ние предварително можем да добием едно чувство за това, защо онези хора, които са познавали причината за това, са наричали този действуващ в животното дух "астрално тяло".
Те са насочвали своя поглед в големия свят на съществуването, в който звездата се движат по техния път, който човекът разбира чрез своята интелигентност, и са си казвали: В закономерността на целия свят живее Духът и ние виждаме определена част от този Дух изолирана, заключена в един отделен животински организъм, виждаме го затворен в пространството затворено от кожата на животното.
Това, което действува по този начин в животното и е еднородно с онова, което иначе е разпространено в пространството и във времето, това нарекоха те астрално тяло в отделния животински организъм. Дали сега само едно смътно чувство, само едно предчувствие долавя сродството на това, което се изразява в животното, с това, което е разлято във времето и пространството, или дали го познава едно строго изследване почиващо на Духовната наука, между тези двете има едно голямо разстояние. Обаче чувството е един сигурен ръководител и то показва на този, който още не е могъл да проникне в „същността на духовното изследване, че това, което духовният изследовател казва, е истина. Ако сега наблюдаваме този Дух, на който се удивляваме в неговата разлятост в пространството и във времето, как той действува в животното, ние можем да кажем: Ние виждаме у животното, където можем също да го наблюдаваме, как от неговия организъм се разгръща духовната дейност, която иначе можем да извлечем от законите на съществуването в пространството и във времето. За целта не е необходимо да наблюдаваме чудновати явления, а ни са достатъчни най-близко стоящите явления.
към текста >>
Това, което действува по този начин в животното и е еднородно с онова, което иначе е разпространено в пространството и във времето, това нарекоха те астрално тяло в отделния животински
органи
зъм.
Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което живее в нас като интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето. Когато се огледаме в обширното мъртво царство, ние говорим за това, че в това обширно, мъртво природно царство духът е вцепенен, втвърден в материята и че това, което е отпечатано във формите, в закономерното действие на материята, ние можем, да го приемем в нашата интелигентност и чрез това да имаме в нашата интелигентност един вид отражение на Духа, който протъкава и прониква със своето действие света. Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го сравним, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато сравним този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в животинското царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно животинско същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето. Ние предварително можем да добием едно чувство за това, защо онези хора, които са познавали причината за това, са наричали този действуващ в животното дух "астрално тяло". Те са насочвали своя поглед в големия свят на съществуването, в който звездата се движат по техния път, който човекът разбира чрез своята интелигентност, и са си казвали: В закономерността на целия свят живее Духът и ние виждаме определена част от този Дух изолирана, заключена в един отделен животински организъм, виждаме го затворен в пространството затворено от кожата на животното.
Това, което действува по този начин в животното и е еднородно с онова, което иначе е разпространено в пространството и във времето, това нарекоха те астрално тяло в отделния животински организъм.
Дали сега само едно смътно чувство, само едно предчувствие долавя сродството на това, което се изразява в животното, с това, което е разлято във времето и пространството, или дали го познава едно строго изследване почиващо на Духовната наука, между тези двете има едно голямо разстояние. Обаче чувството е един сигурен ръководител и то показва на този, който още не е могъл да проникне в „същността на духовното изследване, че това, което духовният изследовател казва, е истина. Ако сега наблюдаваме този Дух, на който се удивляваме в неговата разлятост в пространството и във времето, как той действува в животното, ние можем да кажем: Ние виждаме у животното, където можем също да го наблюдаваме, как от неговия организъм се разгръща духовната дейност, която иначе можем да извлечем от законите на съществуването в пространството и във времето. За целта не е необходимо да наблюдаваме чудновати явления, а ни са достатъчни най-близко стоящите явления. Разсъдливият човек няма нужда да отива далече, за да види как от дейността на животното се проявява духовната дейност, каквато той иначе може да намери в далечините на съществуването.
към текста >>
Ако сега наблюдаваме този Дух, на който се удивляваме в неговата разлятост в пространството и във времето, как той действува в животното, ние можем да кажем: Ние виждаме у животното, където можем също да го наблюдаваме, как от неговия
органи
зъм се разгръща духовната дейност, която иначе можем да извлечем от законите на съществуването в пространството и във времето.
Ние предварително можем да добием едно чувство за това, защо онези хора, които са познавали причината за това, са наричали този действуващ в животното дух "астрално тяло". Те са насочвали своя поглед в големия свят на съществуването, в който звездата се движат по техния път, който човекът разбира чрез своята интелигентност, и са си казвали: В закономерността на целия свят живее Духът и ние виждаме определена част от този Дух изолирана, заключена в един отделен животински организъм, виждаме го затворен в пространството затворено от кожата на животното. Това, което действува по този начин в животното и е еднородно с онова, което иначе е разпространено в пространството и във времето, това нарекоха те астрално тяло в отделния животински организъм. Дали сега само едно смътно чувство, само едно предчувствие долавя сродството на това, което се изразява в животното, с това, което е разлято във времето и пространството, или дали го познава едно строго изследване почиващо на Духовната наука, между тези двете има едно голямо разстояние. Обаче чувството е един сигурен ръководител и то показва на този, който още не е могъл да проникне в „същността на духовното изследване, че това, което духовният изследовател казва, е истина.
Ако сега наблюдаваме този Дух, на който се удивляваме в неговата разлятост в пространството и във времето, как той действува в животното, ние можем да кажем: Ние виждаме у животното, където можем също да го наблюдаваме, как от неговия организъм се разгръща духовната дейност, която иначе можем да извлечем от законите на съществуването в пространството и във времето.
За целта не е необходимо да наблюдаваме чудновати явления, а ни са достатъчни най-близко стоящите явления. Разсъдливият човек няма нужда да отива далече, за да види как от дейността на животното се проявява духовната дейност, каквато той иначе може да намери в далечините на съществуването. Когато вижда, как осата изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския организъм. Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския организъм. Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност!
към текста >>
Когато вижда, как осата изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския
органи
зъм.
Дали сега само едно смътно чувство, само едно предчувствие долавя сродството на това, което се изразява в животното, с това, което е разлято във времето и пространството, или дали го познава едно строго изследване почиващо на Духовната наука, между тези двете има едно голямо разстояние. Обаче чувството е един сигурен ръководител и то показва на този, който още не е могъл да проникне в „същността на духовното изследване, че това, което духовният изследовател казва, е истина. Ако сега наблюдаваме този Дух, на който се удивляваме в неговата разлятост в пространството и във времето, как той действува в животното, ние можем да кажем: Ние виждаме у животното, където можем също да го наблюдаваме, как от неговия организъм се разгръща духовната дейност, която иначе можем да извлечем от законите на съществуването в пространството и във времето. За целта не е необходимо да наблюдаваме чудновати явления, а ни са достатъчни най-близко стоящите явления. Разсъдливият човек няма нужда да отива далече, за да види как от дейността на животното се проявява духовната дейност, каквато той иначе може да намери в далечините на съществуването.
Когато вижда, как осата изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския организъм.
Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския организъм. Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност! Ние често сме споменавали един близко стоящ пример. Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията! Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията.
към текста >>
Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския
органи
зъм.
Обаче чувството е един сигурен ръководител и то показва на този, който още не е могъл да проникне в „същността на духовното изследване, че това, което духовният изследовател казва, е истина. Ако сега наблюдаваме този Дух, на който се удивляваме в неговата разлятост в пространството и във времето, как той действува в животното, ние можем да кажем: Ние виждаме у животното, където можем също да го наблюдаваме, как от неговия организъм се разгръща духовната дейност, която иначе можем да извлечем от законите на съществуването в пространството и във времето. За целта не е необходимо да наблюдаваме чудновати явления, а ни са достатъчни най-близко стоящите явления. Разсъдливият човек няма нужда да отива далече, за да види как от дейността на животното се проявява духовната дейност, каквато той иначе може да намери в далечините на съществуването. Когато вижда, как осата изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския организъм.
Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския организъм.
Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност! Ние често сме споменавали един близко стоящ пример. Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията! Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията. Във всяка училищна история можете да прочетете, какво голямо събитие е било, че човекът се е издигнал до изработването на хартията.
към текста >>
Когато човек наблюдава този дух действуващ в
органи
зма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския
органи
зъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност!
Ако сега наблюдаваме този Дух, на който се удивляваме в неговата разлятост в пространството и във времето, как той действува в животното, ние можем да кажем: Ние виждаме у животното, където можем също да го наблюдаваме, как от неговия организъм се разгръща духовната дейност, която иначе можем да извлечем от законите на съществуването в пространството и във времето. За целта не е необходимо да наблюдаваме чудновати явления, а ни са достатъчни най-близко стоящите явления. Разсъдливият човек няма нужда да отива далече, за да види как от дейността на животното се проявява духовната дейност, каквато той иначе може да намери в далечините на съществуването. Когато вижда, как осата изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския организъм. Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския организъм.
Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност!
Ние често сме споменавали един близко стоящ пример. Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията! Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията. Във всяка училищна история можете да прочетете, какво голямо събитие е било, че човекът се е издигнал до изработването на хартията. Но осата може да върши това още от преди хиляди години!
към текста >>
Така ние виждаме действително, как това, което човекът трябва да постигне със своята интелигентност в борбата за съществуване, извира и се разцъфтява живо от
органи
зма на животните.
Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията! Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията. Във всяка училищна история можете да прочетете, какво голямо събитие е било, че човекът се е издигнал до изработването на хартията. Но осата може да върши това още от преди хиляди години! Защото това, което човекът изработва като хартия и което намираме в гнездото на осите, е едно и също нещо.
Така ние виждаме действително, как това, което човекът трябва да постигне със своята интелигентност в борбата за съществуване, извира и се разцъфтява живо от организма на животните.
Понеже обикновено хората се хващат за нещата на обратната страна, на обратния край, дълго време те говореха, дали животното е интелигентно или не е, без да обръщат внимание на това, че не познават точката, за която действително се касае. Защото въпросът не трябва да гласи, дали животното е интелигентно или не, а дали във всичко, което произвежда, животното разгръща това, което човекът може да извърши чрез своята интелигентност. Тогава ще може да се даде отговорът, че в животното има една вътрешно творяща и царуваща интелигентност, която действува непосредствено от животинския живот. Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм. Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива органи, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност.
към текста >>
Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия
органи
зъм и твори из този
органи
зъм.
Защото това, което човекът изработва като хартия и което намираме в гнездото на осите, е едно и също нещо. Така ние виждаме действително, как това, което човекът трябва да постигне със своята интелигентност в борбата за съществуване, извира и се разцъфтява живо от организма на животните. Понеже обикновено хората се хващат за нещата на обратната страна, на обратния край, дълго време те говореха, дали животното е интелигентно или не е, без да обръщат внимание на това, че не познават точката, за която действително се касае. Защото въпросът не трябва да гласи, дали животното е интелигентно или не, а дали във всичко, което произвежда, животното разгръща това, което човекът може да извърши чрез своята интелигентност. Тогава ще може да се даде отговорът, че в животното има една вътрешно творяща и царуваща интелигентност, която действува непосредствено от животинския живот.
Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм.
Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива органи, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност. И ние виждаме това вътрешно духовно действие разпределено така да се каже в различните животни, виждаме как то се проявява в сръчностите на отделните видове. Единият вид животни може това, другият друго, което трябва да считаме като разновидност на астралното тяло при различните видове животни. И така ние стигнахме до там, да наблюдаваме индивидуалната дейност на духа в животинския организъм. тази вътрешна дейност на духа в един организъм, това себе изживяване на духа в неговата дейност, това е, което ние наричаме душевно изживяване.
към текста >>
Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива
органи
, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност.
Така ние виждаме действително, как това, което човекът трябва да постигне със своята интелигентност в борбата за съществуване, извира и се разцъфтява живо от организма на животните. Понеже обикновено хората се хващат за нещата на обратната страна, на обратния край, дълго време те говореха, дали животното е интелигентно или не е, без да обръщат внимание на това, че не познават точката, за която действително се касае. Защото въпросът не трябва да гласи, дали животното е интелигентно или не, а дали във всичко, което произвежда, животното разгръща това, което човекът може да извърши чрез своята интелигентност. Тогава ще може да се даде отговорът, че в животното има една вътрешно творяща и царуваща интелигентност, която действува непосредствено от животинския живот. Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм.
Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива органи, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност.
И ние виждаме това вътрешно духовно действие разпределено така да се каже в различните животни, виждаме как то се проявява в сръчностите на отделните видове. Единият вид животни може това, другият друго, което трябва да считаме като разновидност на астралното тяло при различните видове животни. И така ние стигнахме до там, да наблюдаваме индивидуалната дейност на духа в животинския организъм. тази вътрешна дейност на духа в един организъм, това себе изживяване на духа в неговата дейност, това е, което ние наричаме душевно изживяване. Когато наблюдаваме без предразсъдъци, ние намираме това душевно изживяване устроено по съвършено различен начин у човека и у животното.
към текста >>
И така ние стигнахме до там, да наблюдаваме индивидуалната дейност на духа в животинския
органи
зъм.
Тогава ще може да се даде отговорът, че в животното има една вътрешно творяща и царуваща интелигентност, която действува непосредствено от животинския живот. Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм. Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива органи, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност. И ние виждаме това вътрешно духовно действие разпределено така да се каже в различните животни, виждаме как то се проявява в сръчностите на отделните видове. Единият вид животни може това, другият друго, което трябва да считаме като разновидност на астралното тяло при различните видове животни.
И така ние стигнахме до там, да наблюдаваме индивидуалната дейност на духа в животинския организъм.
тази вътрешна дейност на духа в един организъм, това себе изживяване на духа в неговата дейност, това е, което ние наричаме душевно изживяване. Когато наблюдаваме без предразсъдъци, ние намираме това душевно изживяване устроено по съвършено различен начин у човека и у животното. Много се е говорило и се говори и днес за това, което у животните са инстинктите, а у човека е съзнателна дейност. Хората биха направили по-добре, ако в това отношение биха се придържали по-малко към думите и биха се вгледали по-добре в нещата, когато става въпрос да бъде разбрана същността на инстинктите. Начинът, по който ние разглеждаме нещата, показва, че инстинктите могат да бъдат нещо, което далече може да изпревари интелигентността на човека, и че не трябва да отнасяме качеството, което се произвежда, към думата инстинкт.
към текста >>
тази вътрешна дейност на духа в един
органи
зъм, това себе изживяване на духа в неговата дейност, това е, което ние наричаме душевно изживяване.
Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм. Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива органи, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност. И ние виждаме това вътрешно духовно действие разпределено така да се каже в различните животни, виждаме как то се проявява в сръчностите на отделните видове. Единият вид животни може това, другият друго, което трябва да считаме като разновидност на астралното тяло при различните видове животни. И така ние стигнахме до там, да наблюдаваме индивидуалната дейност на духа в животинския организъм.
тази вътрешна дейност на духа в един организъм, това себе изживяване на духа в неговата дейност, това е, което ние наричаме душевно изживяване.
Когато наблюдаваме без предразсъдъци, ние намираме това душевно изживяване устроено по съвършено различен начин у човека и у животното. Много се е говорило и се говори и днес за това, което у животните са инстинктите, а у човека е съзнателна дейност. Хората биха направили по-добре, ако в това отношение биха се придържали по-малко към думите и биха се вгледали по-добре в нещата, когато става въпрос да бъде разбрана същността на инстинктите. Начинът, по който ние разглеждаме нещата, показва, че инстинктите могат да бъдат нещо, което далече може да изпревари интелигентността на човека, и че не трябва да отнасяме качеството, което се произвежда, към думата инстинкт. Човекът много лесно пита бихме могли да кажем в своето универсално високомерие: Какво предимство имам аз пред животните?
към текста >>
Цялата животинска, а също и растителна
органи
зация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като
органи
змът на съответното същество е вече налице.
Животното се ражда така, че природата изобилствува в него отвътре и то донася със себе си като наследен капитал това, което му дава възможност да живее така, както трябва да живее. Без съмнение, ние не искаме да отречем, че и животното трябва тепърва да научи някои неща, че наистина пиленцето веднага след излюпването кълве, но не може да направи разлика между това, което е за ядене, и което не е, което е смилаемо или не. Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена.
Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице.
Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него. Да разгледаме като пример за това рака пустинник. Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така. Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е. то е вродено в неговия организъм.
към текста >>
то е вродено в неговия
органи
зъм.
Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице. Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него. Да разгледаме като пример за това рака пустинник. Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така. Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е.
то е вродено в неговия организъм.
Така ние трябва да кажем, че виждаме периферията на животинския живот очертана до най-широка степен в момента, когато животното се ражда, и че начинът, по който животното се развива по-нататък, е определен още от неговото раждане и след това се развива. В това развитие, в това оформяне ние познаваме действието на духа и в присъствието на животното при това оформяне познаваме душевния живот на животното. Бихме могли, без думата да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в организма". Ако се придържаме към това понятие, ние ще можем да се справим до голяма степен, когато искаме да охарактеризираме душевния живот. Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при висшите животни -, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно.
към текста >>
Бихме могли, без думата да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в
органи
зма".
Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така. Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е. то е вродено в неговия организъм. Така ние трябва да кажем, че виждаме периферията на животинския живот очертана до най-широка степен в момента, когато животното се ражда, и че начинът, по който животното се развива по-нататък, е определен още от неговото раждане и след това се развива. В това развитие, в това оформяне ние познаваме действието на духа и в присъствието на животното при това оформяне познаваме душевния живот на животното.
Бихме могли, без думата да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в организма".
Ако се придържаме към това понятие, ние ще можем да се справим до голяма степен, когато искаме да охарактеризираме душевния живот. Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при висшите животни -, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно. Да, душевното изживяване на животните се състои в притежаването на органите, в желанието да има тези органи, а именно в дейността на тези органи, която е насочена към вътрешния живот. Едно предчувствие за това, което се разкрива в пълен размер на духовното изследване, може да се получи, когато човек насочи своя поглед върху едно животно, което преживя. Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство.
към текста >>
Да, душевното изживяване на животните се състои в притежаването на
органи
те, в желанието да има тези
органи
, а именно в дейността на тези
органи
, която е насочена към вътрешния живот.
Така ние трябва да кажем, че виждаме периферията на животинския живот очертана до най-широка степен в момента, когато животното се ражда, и че начинът, по който животното се развива по-нататък, е определен още от неговото раждане и след това се развива. В това развитие, в това оформяне ние познаваме действието на духа и в присъствието на животното при това оформяне познаваме душевния живот на животното. Бихме могли, без думата да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в организма". Ако се придържаме към това понятие, ние ще можем да се справим до голяма степен, когато искаме да охарактеризираме душевния живот. Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при висшите животни -, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно.
Да, душевното изживяване на животните се състои в притежаването на органите, в желанието да има тези органи, а именно в дейността на тези органи, която е насочена към вътрешния живот.
Едно предчувствие за това, което се разкрива в пълен размер на духовното изследване, може да се получи, когато човек насочи своя поглед върху едно животно, което преживя. Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство. Това е душевно изживяване на вътрешността на тялото, където духът действува непосредствено. И по този начин душевният живот в животинското царство е свързано по определен начин с тялото. Очарователно е даже да наблюдаваме едно стадо говеда, непосредствено след като са се напасли и е легнало да преживя и когато можем да наблюдаваме тогава душевния живот, който протича във всяко животно.
към текста >>
Тогава те изживяват дейността на духа в
органи
те.
Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство. Това е душевно изживяване на вътрешността на тялото, където духът действува непосредствено. И по този начин душевният живот в животинското царство е свързано по определен начин с тялото. Очарователно е даже да наблюдаваме едно стадо говеда, непосредствено след като са се напасли и е легнало да преживя и когато можем да наблюдаваме тогава душевния живот, който протича във всяко животно. Това състояние е още по-повишено при онези животни, които изпадат в един вид преживен сън.
Тогава те изживяват дейността на духа в органите.
Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с организма. Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи. Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното. Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация. Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация.
към текста >>
Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с
органи
зма.
Това е душевно изживяване на вътрешността на тялото, където духът действува непосредствено. И по този начин душевният живот в животинското царство е свързано по определен начин с тялото. Очарователно е даже да наблюдаваме едно стадо говеда, непосредствено след като са се напасли и е легнало да преживя и когато можем да наблюдаваме тогава душевния живот, който протича във всяко животно. Това състояние е още по-повишено при онези животни, които изпадат в един вид преживен сън. Тогава те изживяват дейността на духа в органите.
Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с организма.
Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи. Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното. Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация. Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация. Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното?
към текста >>
Тъй като духът е изградил определен сбор от
органи
, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в
органи
те, как той се изявява живеейки в тези
органи
; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези
органи
.
И по този начин душевният живот в животинското царство е свързано по определен начин с тялото. Очарователно е даже да наблюдаваме едно стадо говеда, непосредствено след като са се напасли и е легнало да преживя и когато можем да наблюдаваме тогава душевния живот, който протича във всяко животно. Това състояние е още по-повишено при онези животни, които изпадат в един вид преживен сън. Тогава те изживяват дейността на духа в органите. Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с организма.
Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи.
Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното. Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация. Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация. Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното? " Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна.
към текста >>
Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с
органи
зма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното.
Очарователно е даже да наблюдаваме едно стадо говеда, непосредствено след като са се напасли и е легнало да преживя и когато можем да наблюдаваме тогава душевния живот, който протича във всяко животно. Това състояние е още по-повишено при онези животни, които изпадат в един вид преживен сън. Тогава те изживяват дейността на духа в органите. Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с организма. Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи.
Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното.
Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация. Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация. Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното? " Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна. Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове.
към текста >>
Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя
органи
зъм, поради своята
органи
зация.
Това състояние е още по-повишено при онези животни, които изпадат в един вид преживен сън. Тогава те изживяват дейността на духа в органите. Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с организма. Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи. Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното.
Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация.
Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация. Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното? " Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна. Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове. Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е.
към текста >>
Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята
органи
зация.
Тогава те изживяват дейността на духа в органите. Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с организма. Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи. Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното. Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация.
Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация.
Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното? " Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна. Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове. Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е. това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на органите, в това, което животните донасят непосредствено в света.
към текста >>
" Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с
органи
зма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна.
Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи. Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното. Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация. Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация. Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното?
" Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна.
Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове. Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е. това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на органите, в това, което животните донасят непосредствено в света. То се е изчерпило във видовата форма. Животното донася със себе си това, което може и което съществуването му позволява да изживее.
към текста >>
Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите
органи
в своите различни видове.
Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното. Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация. Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация. Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното? " Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна.
Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове.
Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е. това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на органите, в това, което животните донасят непосредствено в света. То се е изчерпило във видовата форма. Животното донася със себе си това, което може и което съществуването му позволява да изживее. То малко може да излезе от тези рамки.
към текста >>
това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на
органи
те, в това, което животните донасят непосредствено в света.
Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация. Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното? " Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна. Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове. Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е.
това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на органите, в това, което животните донасят непосредствено в света.
То се е изчерпило във видовата форма. Животното донася със себе си това, което може и което съществуването му позволява да изживее. То малко може да излезе от тези рамки. С това то показва същевременно, че духът се изчерпва в образуването органите на животното, че той се е излял в това образуване на органите. Но в образуването на органите ние имаме пред себе си вида на животното.
към текста >>
С това то показва същевременно, че духът се изчерпва в образуването
органи
те на животното, че той се е излял в това образуване на
органи
те.
Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е. това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на органите, в това, което животните донасят непосредствено в света. То се е изчерпило във видовата форма. Животното донася със себе си това, което може и което съществуването му позволява да изживее. То малко може да излезе от тези рамки.
С това то показва същевременно, че духът се изчерпва в образуването органите на животното, че той се е излял в това образуване на органите.
Но в образуването на органите ние имаме пред себе си вида на животното. Ето защо на въпроса: Какво изживява, какво изпитва душевно животното? можем да отговорим: От раждането до смъртта то изживява своя вид. То изживява душевно на своя собствен организъм това, което духът му е дал в съществуването. Един човек, който много е мислил върху живота на животните и на човека и който е говорил от едно дълбоко съзнание, а именно ГЬОТЕ, е изказал хубавите думи: "Животните се поучавали от техните органи, казваха древните.
към текста >>
Но в образуването на
органи
те ние имаме пред себе си вида на животното.
това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на органите, в това, което животните донасят непосредствено в света. То се е изчерпило във видовата форма. Животното донася със себе си това, което може и което съществуването му позволява да изживее. То малко може да излезе от тези рамки. С това то показва същевременно, че духът се изчерпва в образуването органите на животното, че той се е излял в това образуване на органите.
Но в образуването на органите ние имаме пред себе си вида на животното.
Ето защо на въпроса: Какво изживява, какво изпитва душевно животното? можем да отговорим: От раждането до смъртта то изживява своя вид. То изживява душевно на своя собствен организъм това, което духът му е дал в съществуването. Един човек, който много е мислил върху живота на животните и на човека и който е говорил от едно дълбоко съзнание, а именно ГЬОТЕ, е изказал хубавите думи: "Животните се поучавали от техните органи, казваха древните. Към това аз прибавям: Хората също, но въпреки това те имат предимството обратно да поучават отново своите органи."
към текста >>
То изживява душевно на своя собствен
органи
зъм това, което духът му е дал в съществуването.
То малко може да излезе от тези рамки. С това то показва същевременно, че духът се изчерпва в образуването органите на животното, че той се е излял в това образуване на органите. Но в образуването на органите ние имаме пред себе си вида на животното. Ето защо на въпроса: Какво изживява, какво изпитва душевно животното? можем да отговорим: От раждането до смъртта то изживява своя вид.
То изживява душевно на своя собствен организъм това, което духът му е дал в съществуването.
Един човек, който много е мислил върху живота на животните и на човека и който е говорил от едно дълбоко съзнание, а именно ГЬОТЕ, е изказал хубавите думи: "Животните се поучавали от техните органи, казваха древните. Към това аз прибавям: Хората също, но въпреки това те имат предимството обратно да поучават отново своите органи." С това Гьоте е изказал извънредно дълбоки думи. Какво може в живота едно животно? Това, което неговите органи му позволяват, за което неговите органи му дават възможност, това може животното.
към текста >>
Един човек, който много е мислил върху живота на животните и на човека и който е говорил от едно дълбоко съзнание, а именно ГЬОТЕ, е изказал хубавите думи: "Животните се поучавали от техните
органи
, казваха древните.
С това то показва същевременно, че духът се изчерпва в образуването органите на животното, че той се е излял в това образуване на органите. Но в образуването на органите ние имаме пред себе си вида на животното. Ето защо на въпроса: Какво изживява, какво изпитва душевно животното? можем да отговорим: От раждането до смъртта то изживява своя вид. То изживява душевно на своя собствен организъм това, което духът му е дал в съществуването.
Един човек, който много е мислил върху живота на животните и на човека и който е говорил от едно дълбоко съзнание, а именно ГЬОТЕ, е изказал хубавите думи: "Животните се поучавали от техните органи, казваха древните.
Към това аз прибавям: Хората също, но въпреки това те имат предимството обратно да поучават отново своите органи." С това Гьоте е изказал извънредно дълбоки думи. Какво може в живота едно животно? Това, което неговите органи му позволяват, за което неговите органи му дават възможност, това може животното. И така едно животно се страхува, смело е или страхливо, крадливо или кротко, според както духът се е излял в неговия организъм.
към текста >>
Към това аз прибавям: Хората също, но въпреки това те имат предимството обратно да поучават отново своите
органи
."
Но в образуването на органите ние имаме пред себе си вида на животното. Ето защо на въпроса: Какво изживява, какво изпитва душевно животното? можем да отговорим: От раждането до смъртта то изживява своя вид. То изживява душевно на своя собствен организъм това, което духът му е дал в съществуването. Един човек, който много е мислил върху живота на животните и на човека и който е говорил от едно дълбоко съзнание, а именно ГЬОТЕ, е изказал хубавите думи: "Животните се поучавали от техните органи, казваха древните.
Към това аз прибавям: Хората също, но въпреки това те имат предимството обратно да поучават отново своите органи."
С това Гьоте е изказал извънредно дълбоки думи. Какво може в живота едно животно? Това, което неговите органи му позволяват, за което неговите органи му дават възможност, това може животното. И така едно животно се страхува, смело е или страхливо, крадливо или кротко, според както духът се е излял в неговия организъм. в душевното изживяване на животното се отразява творението на духа в органите.
към текста >>
Това, което неговите
органи
му позволяват, за което неговите
органи
му дават възможност, това може животното.
То изживява душевно на своя собствен организъм това, което духът му е дал в съществуването. Един човек, който много е мислил върху живота на животните и на човека и който е говорил от едно дълбоко съзнание, а именно ГЬОТЕ, е изказал хубавите думи: "Животните се поучавали от техните органи, казваха древните. Към това аз прибавям: Хората също, но въпреки това те имат предимството обратно да поучават отново своите органи." С това Гьоте е изказал извънредно дълбоки думи. Какво може в живота едно животно?
Това, което неговите органи му позволяват, за което неговите органи му дават възможност, това може животното.
И така едно животно се страхува, смело е или страхливо, крадливо или кротко, според както духът се е излял в неговия организъм. в душевното изживяване на животното се отразява творението на духа в органите. Но с това също душевното изживяване на животното е затворено в неговия вид, то не може да излезе вън от вида, изпитвайки себе си като вид. Нека срещу това да поставим душевния живот на човека. Този душевен живот, или по-добре бихме могли да кажем това душевно изживяване на човека, както то се изразява във волята, чувствуването и мисленето на човека, както то се изразява в желанията, интересите на човека, в неговата интелигентност, е нещо, което не е дадено на човека в момента, когато той навлиза в съществуването чрез раждането, не му е дадено чрез наследствеността, то е нещо, което също човек не може да предаде по наследство на своите потомци.
към текста >>
И така едно животно се страхува, смело е или страхливо, крадливо или кротко, според както духът се е излял в неговия
органи
зъм.
Един човек, който много е мислил върху живота на животните и на човека и който е говорил от едно дълбоко съзнание, а именно ГЬОТЕ, е изказал хубавите думи: "Животните се поучавали от техните органи, казваха древните. Към това аз прибавям: Хората също, но въпреки това те имат предимството обратно да поучават отново своите органи." С това Гьоте е изказал извънредно дълбоки думи. Какво може в живота едно животно? Това, което неговите органи му позволяват, за което неговите органи му дават възможност, това може животното.
И така едно животно се страхува, смело е или страхливо, крадливо или кротко, според както духът се е излял в неговия организъм.
в душевното изживяване на животното се отразява творението на духа в органите. Но с това също душевното изживяване на животното е затворено в неговия вид, то не може да излезе вън от вида, изпитвайки себе си като вид. Нека срещу това да поставим душевния живот на човека. Този душевен живот, или по-добре бихме могли да кажем това душевно изживяване на човека, както то се изразява във волята, чувствуването и мисленето на човека, както то се изразява в желанията, интересите на човека, в неговата интелигентност, е нещо, което не е дадено на човека в момента, когато той навлиза в съществуването чрез раждането, не му е дадено чрез наследствеността, то е нещо, което също човек не може да предаде по наследство на своите потомци. Това последно обстоятелство се взема твърде малко под внимание.
към текста >>
в душевното изживяване на животното се отразява творението на духа в
органи
те.
Към това аз прибавям: Хората също, но въпреки това те имат предимството обратно да поучават отново своите органи." С това Гьоте е изказал извънредно дълбоки думи. Какво може в живота едно животно? Това, което неговите органи му позволяват, за което неговите органи му дават възможност, това може животното. И така едно животно се страхува, смело е или страхливо, крадливо или кротко, според както духът се е излял в неговия организъм.
в душевното изживяване на животното се отразява творението на духа в органите.
Но с това също душевното изживяване на животното е затворено в неговия вид, то не може да излезе вън от вида, изпитвайки себе си като вид. Нека срещу това да поставим душевния живот на човека. Този душевен живот, или по-добре бихме могли да кажем това душевно изживяване на човека, както то се изразява във волята, чувствуването и мисленето на човека, както то се изразява в желанията, интересите на човека, в неговата интелигентност, е нещо, което не е дадено на човека в момента, когато той навлиза в съществуването чрез раждането, не му е дадено чрез наследствеността, то е нещо, което също човек не може да предаде по наследство на своите потомци. Това последно обстоятелство се взема твърде малко под внимание. Но то представлява един извънредно важен факт, който трябва да стои на основата на всяко разглеждане на живота и което можем да изразим по следния начин: В момента, когато едно животинско, едно човешко същество е добило способността да възпроизвежда своите себеподобни, в този момент това, което по-рано нарекохме етерно тяло, е завършено вече до определена точка.
към текста >>
И именно в способността на говора, във възможността да образува понятия и в изживяването на представата за аза се крие нещо, което човекът си донася в света така, че с него той може обратно отново да поучава своите
органи
и да ги подготви, да ги учи на това, което те не са получили още при раждането, но което трябва до имат.
Това е именно същественото в разглеждането на човешкия живот, че от раждането до смъртта човекът може да изучава нови езици. Също така нещо твърде важно е и това, което тук често сме споменавали, че ако човекът би отраснал на един далечен, изолиран остров, той въобще не би могъл да се развие. Също така стои въпросът със способността за образуване на понятията и с развитието на представата за аза. Това са неща, които нямат нищо общо с наследствеността, но които човек не може също да предаде по наследство, защото те не принадлежат на вида и на рода. Това, което не е наследяемо, което остава да бъде развито като способности над наследството, с него човекът притежава нещо, което не е обусловено в неговия вид, в рода, а принадлежи на индивидуалността.
И именно в способността на говора, във възможността да образува понятия и в изживяването на представата за аза се крие нещо, което човекът си донася в света така, че с него той може обратно отново да поучава своите органи и да ги подготви, да ги учи на това, което те не са получили още при раждането, но което трябва до имат.
Това е едно изяснение на човека с духа във това, което той може да изживее. Това е едно изяснение по такъв начин, че неговите резултати не са наследяеми, те не принадлежат към свойствата, които са заложени в наследствената линия, не могат да бъдат приети в тази наследствена линия. Човекът развива нещо, което не може да се влее в родовите качества, което е освободено от родовостта. Доколкото човекът е едно родово същество, той има всички качества, всички способности, които получава като родово същество, дадени му по наследство, както ги наследява и животното. Само че той не получава в наследство толкова сръчност, толкова дух, колкото животното получава в наследство.
към текста >>
Тук ние виждаме, в смисъла, в който охарактеризирахме това по-горе,че при навлизането в съществуването чрез своето раждане човекът донася със себе си нещо, което не се е изчерпило още в неговите
органи
.
Ето защо, когато говорим от гледището на Духовната наука, ние говорим за една видова душа у животното, която постоянно възкръсва отново във вида, постоянно живее по-нататък във вида. И никой, който иска да живее с ясни понятия, не може да не признае, колко е право това изречение. Това, което духът твори в животинския вид и род, това виждаме ние да се изживява в отделната животинска индивидуалност. Но ние виждаме също, че това изживяване сочи към миналото и че в момента, когато миналото е изчерпено, когато душевното изживяване клони към смъртта, то трябва да свърши, че с това започва неговият залез. Различно е положението, когато безпристрастно разглеждаме човешкия душевен живот.
Тук ние виждаме, в смисъла, в който охарактеризирахме това по-горе,че при навлизането в съществуването чрез своето раждане човекът донася със себе си нещо, което не се е изчерпило още в неговите органи.
Ние виждаме как той работи по-нататък върху своите органи, как той действително поучава своите органи. Но от това ние виждаме, че в своя индивидуален живот човекът се намира по един непосредствен начин във взаимодействие с духа. Човекът изживява душевно не само това, което му е предадено така да се каже от миналото, но също и това, което го среща в живота, което идва към него отвън, което му се представя непосредствено като дух. Така душевният живот на човека се разпада на два члена, които трябва точно да различаваме един от друг; веднъж в това, което той изживява като нещо душевно както едно животно. Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той като една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от органите, когато органите се вдървяват, започват да изсъхват.
към текста >>
Ние виждаме как той работи по-нататък върху своите
органи
, как той действително поучава своите
органи
.
И никой, който иска да живее с ясни понятия, не може да не признае, колко е право това изречение. Това, което духът твори в животинския вид и род, това виждаме ние да се изживява в отделната животинска индивидуалност. Но ние виждаме също, че това изживяване сочи към миналото и че в момента, когато миналото е изчерпено, когато душевното изживяване клони към смъртта, то трябва да свърши, че с това започва неговият залез. Различно е положението, когато безпристрастно разглеждаме човешкия душевен живот. Тук ние виждаме, в смисъла, в който охарактеризирахме това по-горе,че при навлизането в съществуването чрез своето раждане човекът донася със себе си нещо, което не се е изчерпило още в неговите органи.
Ние виждаме как той работи по-нататък върху своите органи, как той действително поучава своите органи.
Но от това ние виждаме, че в своя индивидуален живот човекът се намира по един непосредствен начин във взаимодействие с духа. Човекът изживява душевно не само това, което му е предадено така да се каже от миналото, но също и това, което го среща в живота, което идва към него отвън, което му се представя непосредствено като дух. Така душевният живот на човека се разпада на два члена, които трябва точно да различаваме един от друг; веднъж в това, което той изживява като нещо душевно както едно животно. Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той като една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от органите, когато органите се вдървяват, започват да изсъхват. Но това, което е собствено обяснение с духа, то не принадлежи на органите, то е нещо, което човекът е приел в своето етерно тяло независимо от органите.
към текста >>
Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той като една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от
органи
те, когато
органи
те се вдървяват, започват да изсъхват.
Тук ние виждаме, в смисъла, в който охарактеризирахме това по-горе,че при навлизането в съществуването чрез своето раждане човекът донася със себе си нещо, което не се е изчерпило още в неговите органи. Ние виждаме как той работи по-нататък върху своите органи, как той действително поучава своите органи. Но от това ние виждаме, че в своя индивидуален живот човекът се намира по един непосредствен начин във взаимодействие с духа. Човекът изживява душевно не само това, което му е предадено така да се каже от миналото, но също и това, което го среща в живота, което идва към него отвън, което му се представя непосредствено като дух. Така душевният живот на човека се разпада на два члена, които трябва точно да различаваме един от друг; веднъж в това, което той изживява като нещо душевно както едно животно.
Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той като една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от органите, когато органите се вдървяват, започват да изсъхват.
Но това, което е собствено обяснение с духа, то не принадлежи на органите, то е нещо, което човекът е приел в своето етерно тяло независимо от органите. Ето защо това е нещо, което не отпраща човека в миналото, което е наследено, а което е непосредствено семе за по-нататъшен живот. Колкото повече виждаме, че вътрешността на човека се освобождава от органите, т.е. става индивидуална, толкова повече можем логически да говорим за това, че виждаме, как безсмъртната част на човека изкристализирва душевно от телесния живот. Така ние се научаваме да чувствуваме, че тази безсмъртна част расте в човека, докато по отношение на наследеното той изживява миналото.
към текста >>
Но това, което е собствено обяснение с духа, то не принадлежи на
органи
те, то е нещо, което човекът е приел в своето етерно тяло независимо от
органи
те.
Ние виждаме как той работи по-нататък върху своите органи, как той действително поучава своите органи. Но от това ние виждаме, че в своя индивидуален живот човекът се намира по един непосредствен начин във взаимодействие с духа. Човекът изживява душевно не само това, което му е предадено така да се каже от миналото, но също и това, което го среща в живота, което идва към него отвън, което му се представя непосредствено като дух. Така душевният живот на човека се разпада на два члена, които трябва точно да различаваме един от друг; веднъж в това, което той изживява като нещо душевно както едно животно. Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той като една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от органите, когато органите се вдървяват, започват да изсъхват.
Но това, което е собствено обяснение с духа, то не принадлежи на органите, то е нещо, което човекът е приел в своето етерно тяло независимо от органите.
Ето защо това е нещо, което не отпраща човека в миналото, което е наследено, а което е непосредствено семе за по-нататъшен живот. Колкото повече виждаме, че вътрешността на човека се освобождава от органите, т.е. става индивидуална, толкова повече можем логически да говорим за това, че виждаме, как безсмъртната част на човека изкристализирва душевно от телесния живот. Така ние се научаваме да чувствуваме, че тази безсмъртна част расте в човека, докато по отношение на наследеното той изживява миналото. Така в човека израства нещо срещу бъдещето, за което трябва да кажем, че то не може да бъде прието в наследствената линия.
към текста >>
Колкото повече виждаме, че вътрешността на човека се освобождава от
органи
те, т.е.
Човекът изживява душевно не само това, което му е предадено така да се каже от миналото, но също и това, което го среща в живота, което идва към него отвън, което му се представя непосредствено като дух. Така душевният живот на човека се разпада на два члена, които трябва точно да различаваме един от друг; веднъж в това, което той изживява като нещо душевно както едно животно. Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той като една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от органите, когато органите се вдървяват, започват да изсъхват. Но това, което е собствено обяснение с духа, то не принадлежи на органите, то е нещо, което човекът е приел в своето етерно тяло независимо от органите. Ето защо това е нещо, което не отпраща човека в миналото, което е наследено, а което е непосредствено семе за по-нататъшен живот.
Колкото повече виждаме, че вътрешността на човека се освобождава от органите, т.е.
става индивидуална, толкова повече можем логически да говорим за това, че виждаме, как безсмъртната част на човека изкристализирва душевно от телесния живот. Така ние се научаваме да чувствуваме, че тази безсмъртна част расте в човека, докато по отношение на наследеното той изживява миналото. Така в човека израства нещо срещу бъдещето, за което трябва да кажем, че то не може да бъде прието в наследствената линия. Но това проличава също, когато наблюдаваме безпристрастно душевния живот у човека и животното. Нека погледнем, как душевното изживяване при животното е тясно свързан с неговия организъм, колко тясно е свързана сръчността на едно животно, цялото изживяване на животното с неговите органи и с наследените признаци.
към текста >>
Нека погледнем, как душевното изживяване при животното е тясно свързан с неговия
органи
зъм, колко тясно е свързана сръчността на едно животно, цялото изживяване на животното с неговите
органи
и с наследените признаци.
Колкото повече виждаме, че вътрешността на човека се освобождава от органите, т.е. става индивидуална, толкова повече можем логически да говорим за това, че виждаме, как безсмъртната част на човека изкристализирва душевно от телесния живот. Така ние се научаваме да чувствуваме, че тази безсмъртна част расте в човека, докато по отношение на наследеното той изживява миналото. Така в човека израства нещо срещу бъдещето, за което трябва да кажем, че то не може да бъде прието в наследствената линия. Но това проличава също, когато наблюдаваме безпристрастно душевния живот у човека и животното.
Нека погледнем, как душевното изживяване при животното е тясно свързан с неговия организъм, колко тясно е свързана сръчността на едно животно, цялото изживяване на животното с неговите органи и с наследените признаци.
Ние можем да наблюдаваме добре душевния живот на животното само тогава, когато го подслушаме в самонаслаждението на неговата телесност. Това е същественото. Ние твърде малко забелязваме същественото при едно животно, когато насочваме нашия поглед към това, как животното се радва на външния свят; напротив ние забелязваме същественото у него, когато наблюдаваме, как то изживява своето храносмилане. Ние трябва да се задържим вътре в границите на неговите органи, ако искаме да доловим най-висшата форма на душевното изживяване при животното. В своето душевно изживяване животното се изчерпва именно вътре в своята организация, а това, което остава още навън, то има значение за животното само дотолкова, доколкото може да се изживее във вътрешно душевното на животното.
към текста >>
Ние трябва да се задържим вътре в границите на неговите
органи
, ако искаме да доловим най-висшата форма на душевното изживяване при животното.
Но това проличава също, когато наблюдаваме безпристрастно душевния живот у човека и животното. Нека погледнем, как душевното изживяване при животното е тясно свързан с неговия организъм, колко тясно е свързана сръчността на едно животно, цялото изживяване на животното с неговите органи и с наследените признаци. Ние можем да наблюдаваме добре душевния живот на животното само тогава, когато го подслушаме в самонаслаждението на неговата телесност. Това е същественото. Ние твърде малко забелязваме същественото при едно животно, когато насочваме нашия поглед към това, как животното се радва на външния свят; напротив ние забелязваме същественото у него, когато наблюдаваме, как то изживява своето храносмилане.
Ние трябва да се задържим вътре в границите на неговите органи, ако искаме да доловим най-висшата форма на душевното изживяване при животното.
В своето душевно изживяване животното се изчерпва именно вътре в своята организация, а това, което остава още навън, то има значение за животното само дотолкова, доколкото може да се изживее във вътрешно душевното на животното. Без съмнение, трябва да предположим и да кажем, а и чрез Духовната наука да се документира, че орелът изпитва душевно изживяване при височината, в която той води своето съществуване. Но той има това изживяване като развива дейност, в това, което живее в неговите органи, което се изразява в неговите органи. При човека душевното изживяване се освобождава от вътрешната наслада /на организма/, от вътрешното себеизживяване. Човекът трябва, ако можем да кажем така, също да изкупи това.
към текста >>
В своето душевно изживяване животното се изчерпва именно вътре в своята
органи
зация, а това, което остава още навън, то има значение за животното само дотолкова, доколкото може да се изживее във вътрешно душевното на животното.
Нека погледнем, как душевното изживяване при животното е тясно свързан с неговия организъм, колко тясно е свързана сръчността на едно животно, цялото изживяване на животното с неговите органи и с наследените признаци. Ние можем да наблюдаваме добре душевния живот на животното само тогава, когато го подслушаме в самонаслаждението на неговата телесност. Това е същественото. Ние твърде малко забелязваме същественото при едно животно, когато насочваме нашия поглед към това, как животното се радва на външния свят; напротив ние забелязваме същественото у него, когато наблюдаваме, как то изживява своето храносмилане. Ние трябва да се задържим вътре в границите на неговите органи, ако искаме да доловим най-висшата форма на душевното изживяване при животното.
В своето душевно изживяване животното се изчерпва именно вътре в своята организация, а това, което остава още навън, то има значение за животното само дотолкова, доколкото може да се изживее във вътрешно душевното на животното.
Без съмнение, трябва да предположим и да кажем, а и чрез Духовната наука да се документира, че орелът изпитва душевно изживяване при височината, в която той води своето съществуване. Но той има това изживяване като развива дейност, в това, което живее в неговите органи, което се изразява в неговите органи. При човека душевното изживяване се освобождава от вътрешната наслада /на организма/, от вътрешното себеизживяване. Човекът трябва, ако можем да кажем така, също да изкупи това. При животното съществува известна сигурност на инстинкта, животното знае, кои хранителни средства са вредни за него, кои са полезни.
към текста >>
Но той има това изживяване като развива дейност, в това, което живее в неговите
органи
, което се изразява в неговите
органи
.
Това е същественото. Ние твърде малко забелязваме същественото при едно животно, когато насочваме нашия поглед към това, как животното се радва на външния свят; напротив ние забелязваме същественото у него, когато наблюдаваме, как то изживява своето храносмилане. Ние трябва да се задържим вътре в границите на неговите органи, ако искаме да доловим най-висшата форма на душевното изживяване при животното. В своето душевно изживяване животното се изчерпва именно вътре в своята организация, а това, което остава още навън, то има значение за животното само дотолкова, доколкото може да се изживее във вътрешно душевното на животното. Без съмнение, трябва да предположим и да кажем, а и чрез Духовната наука да се документира, че орелът изпитва душевно изживяване при височината, в която той води своето съществуване.
Но той има това изживяване като развива дейност, в това, което живее в неговите органи, което се изразява в неговите органи.
При човека душевното изживяване се освобождава от вътрешната наслада /на организма/, от вътрешното себеизживяване. Човекът трябва, ако можем да кажем така, също да изкупи това. При животното съществува известна сигурност на инстинкта, животното знае, кои хранителни средства са вредни за него, кои са полезни. Животното покварява себе си много по-малко, отколкото е покварено от самия човек. То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези.
към текста >>
При човека душевното изживяване се освобождава от вътрешната наслада /на
органи
зма/, от вътрешното себеизживяване.
Ние твърде малко забелязваме същественото при едно животно, когато насочваме нашия поглед към това, как животното се радва на външния свят; напротив ние забелязваме същественото у него, когато наблюдаваме, как то изживява своето храносмилане. Ние трябва да се задържим вътре в границите на неговите органи, ако искаме да доловим най-висшата форма на душевното изживяване при животното. В своето душевно изживяване животното се изчерпва именно вътре в своята организация, а това, което остава още навън, то има значение за животното само дотолкова, доколкото може да се изживее във вътрешно душевното на животното. Без съмнение, трябва да предположим и да кажем, а и чрез Духовната наука да се документира, че орелът изпитва душевно изживяване при височината, в която той води своето съществуване. Но той има това изживяване като развива дейност, в това, което живее в неговите органи, което се изразява в неговите органи.
При човека душевното изживяване се освобождава от вътрешната наслада /на организма/, от вътрешното себеизживяване.
Човекът трябва, ако можем да кажем така, също да изкупи това. При животното съществува известна сигурност на инстинкта, животното знае, кои хранителни средства са вредни за него, кои са полезни. Животното покварява себе си много по-малко, отколкото е покварено от самия човек. То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези. Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата организация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите органи.
към текста >>
Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата
органи
зация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите
органи
.
При човека душевното изживяване се освобождава от вътрешната наслада /на организма/, от вътрешното себеизживяване. Човекът трябва, ако можем да кажем така, също да изкупи това. При животното съществува известна сигурност на инстинкта, животното знае, кои хранителни средства са вредни за него, кои са полезни. Животното покварява себе си много по-малко, отколкото е покварено от самия човек. То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези.
Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата организация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите органи.
Напротив човекът се освобождава от своите органи. Последствието от това е, че сега той не може да следва непосредствено това, което е добро или лошо за него. И докато животните показват страсти, които съвпадат с техните органи, човекът проявява страсти, които са може би много по-опустошителни и никак не съвпадат с неговите органи. Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради. Тук той може много да сгреши.
към текста >>
Напротив човекът се освобождава от своите
органи
.
Човекът трябва, ако можем да кажем така, също да изкупи това. При животното съществува известна сигурност на инстинкта, животното знае, кои хранителни средства са вредни за него, кои са полезни. Животното покварява себе си много по-малко, отколкото е покварено от самия човек. То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези. Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата организация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите органи.
Напротив човекът се освобождава от своите органи.
Последствието от това е, че сега той не може да следва непосредствено това, което е добро или лошо за него. И докато животните показват страсти, които съвпадат с техните органи, човекът проявява страсти, които са може би много по-опустошителни и никак не съвпадат с неговите органи. Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради. Тук той може много да сгреши. Душевният живот на човека се е освободил, еманципирал се е от тялото.
към текста >>
И докато животните показват страсти, които съвпадат с техните
органи
, човекът проявява страсти, които са може би много по-опустошителни и никак не съвпадат с неговите
органи
.
Животното покварява себе си много по-малко, отколкото е покварено от самия човек. То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези. Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата организация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите органи. Напротив човекът се освобождава от своите органи. Последствието от това е, че сега той не може да следва непосредствено това, което е добро или лошо за него.
И докато животните показват страсти, които съвпадат с техните органи, човекът проявява страсти, които са може би много по-опустошителни и никак не съвпадат с неговите органи.
Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради. Тук той може много да сгреши. Душевният живот на човека се е освободил, еманципирал се е от тялото. Но човекът трябва да изкупи това. В замяна на това човекът може отново да се свърже с духа от другата страна и да приеме в своята душа това, което духът му доставя.
към текста >>
Той е способен да приеме дух, без този дух да трябва първо да се излее чрез
органи
те, чрез тялото, докато животното е принудено да се ограничи в това, как духът се влива в
органи
те.
Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради. Тук той може много да сгреши. Душевният живот на човека се е освободил, еманципирал се е от тялото. Но човекът трябва да изкупи това. В замяна на това човекът може отново да се свърже с духа от другата страна и да приеме в своята душа това, което духът му доставя.
Той е способен да приеме дух, без този дух да трябва първо да се излее чрез органите, чрез тялото, докато животното е принудено да се ограничи в това, как духът се влива в органите.
Напротив човекът откъсва своите органи от душевното и изживява непосредствено вливането на духа в неговата душа. Когато човек е стигнал до там, да разбере значението на духа и начина, по който духът се изживява в душата, тези неща добиват извънредно голямо значение. Ние ще добием пълна светлина върху този въпрос след осем дни от днес нататък, когато ще разгледаме "Човешкият дух и духа на животното" в една специална сказка. Но когато разглеждаме душевното естество, вътрешността, ние добиваме едно чувство за разликата между човека и животното, когато срещупоставим телесната вътрешност на животинската душа с телесната външност на човешката душа. Ето защо човешката душа може да стане духовно по-вътрешна.
към текста >>
Напротив човекът откъсва своите
органи
от душевното и изживява непосредствено вливането на духа в неговата душа.
Тук той може много да сгреши. Душевният живот на човека се е освободил, еманципирал се е от тялото. Но човекът трябва да изкупи това. В замяна на това човекът може отново да се свърже с духа от другата страна и да приеме в своята душа това, което духът му доставя. Той е способен да приеме дух, без този дух да трябва първо да се излее чрез органите, чрез тялото, докато животното е принудено да се ограничи в това, как духът се влива в органите.
Напротив човекът откъсва своите органи от душевното и изживява непосредствено вливането на духа в неговата душа.
Когато човек е стигнал до там, да разбере значението на духа и начина, по който духът се изживява в душата, тези неща добиват извънредно голямо значение. Ние ще добием пълна светлина върху този въпрос след осем дни от днес нататък, когато ще разгледаме "Човешкият дух и духа на животното" в една специална сказка. Но когато разглеждаме душевното естество, вътрешността, ние добиваме едно чувство за разликата между човека и животното, когато срещупоставим телесната вътрешност на животинската душа с телесната външност на човешката душа. Ето защо човешката душа може да стане духовно по-вътрешна. Че може да се радва на нещата на външния свят, че може да проникне до това, което се явява външно, което като дух говори на душата, това човекът дължи на обстоятелството, че неговата душа се е еманципирала от тялото, отделила се е от вътрешното изживяване на духа и е изкупила сигурността да изживява самия дух, с една несигурност и несръчност, даже с незавършеност в инстинктите.
към текста >>
Духът е този, който създава
органи
те, който действува в
органи
зма и го изгражда такъв, какъвто е.
И който не иска да вярва, че едно същество се проявява непосредствено според това, което изживява вътрешно, той ще бъде въобще глух за разглеждане на света. Без съмнение ние нямаме никаква гаранция в непосредственото наблюдение, ако не докажем а това ще стане, за да покажем, как трябва да документираме нещата от гледището на Духовната наука -, че животното действително изживява нещо вътрешно душевно, когато проявява задоволство при храносмилането. Обаче който сравнява нещата в света и не наблюдава само ЕДНО нещо, той ще види, че съществуват наистина много основания да говорим по този начин върху вътрешността. И тогава, след като човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното. Тогава преди всичко той все повече и повече ще добие едно чувство за това, как при човека душевното се еманципира от това, което е вътрешно-телесно изживян дух.
Духът е този, който създава органите, който действува в организма и го изгражда такъв, какъвто е.
И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите. Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма. Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество. Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси. Чрез това етерното тяло живее вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси.
към текста >>
И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на
органи
те.
Без съмнение ние нямаме никаква гаранция в непосредственото наблюдение, ако не докажем а това ще стане, за да покажем, как трябва да документираме нещата от гледището на Духовната наука -, че животното действително изживява нещо вътрешно душевно, когато проявява задоволство при храносмилането. Обаче който сравнява нещата в света и не наблюдава само ЕДНО нещо, той ще види, че съществуват наистина много основания да говорим по този начин върху вътрешността. И тогава, след като човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното. Тогава преди всичко той все повече и повече ще добие едно чувство за това, как при човека душевното се еманципира от това, което е вътрешно-телесно изживян дух. Духът е този, който създава органите, който действува в организма и го изгражда такъв, какъвто е.
И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите.
Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма. Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество. Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси. Чрез това етерното тяло живее вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси. Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло.
към текста >>
Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в
органи
зма.
Обаче който сравнява нещата в света и не наблюдава само ЕДНО нещо, той ще види, че съществуват наистина много основания да говорим по този начин върху вътрешността. И тогава, след като човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното. Тогава преди всичко той все повече и повече ще добие едно чувство за това, как при човека душевното се еманципира от това, което е вътрешно-телесно изживян дух. Духът е този, който създава органите, който действува в организма и го изгражда такъв, какъвто е. И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите.
Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма.
Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество. Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси. Чрез това етерното тяло живее вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси. Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло. Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно животинско или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло.
към текста >>
Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на
органи
те а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на
органи
те.
Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество. Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси. Чрез това етерното тяло живее вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси. Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло. Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно животинско или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло.
Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на органите а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на органите.
Така ние имаме всичко, което се изявява във физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, което трябва да поставим във взаимно отношение едно към друго. Кое предизвиква сега едно съвсем особено душевно изживяване? Онова, което при човека и животното се разлива върху целия вътрешен организъм. Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние. Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен.
към текста >>
Онова, което при човека и животното се разлива върху целия вътрешен
органи
зъм.
Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло. Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно животинско или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло. Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на органите а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на органите. Така ние имаме всичко, което се изявява във физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, което трябва да поставим във взаимно отношение едно към друго. Кое предизвиква сега едно съвсем особено душевно изживяване?
Онова, което при човека и животното се разлива върху целия вътрешен организъм.
Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние. Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен. Това, което се изживява тук в изобилствуващата сила, то е свързано с определена работа на етерното тяло над физическото тяло и е израз на това, че тази работа протича по подходящия начин. Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм. Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява като неприятност в астралния организъм.
към текста >>
Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите
органи
, и престава, когато растежът е приключен.
Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на органите а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на органите. Така ние имаме всичко, което се изявява във физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, което трябва да поставим във взаимно отношение едно към друго. Кое предизвиква сега едно съвсем особено душевно изживяване? Онова, което при човека и животното се разлива върху целия вътрешен организъм. Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние.
Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен.
Това, което се изживява тук в изобилствуващата сила, то е свързано с определена работа на етерното тяло над физическото тяло и е израз на това, че тази работа протича по подходящия начин. Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм. Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява като неприятност в астралния организъм. Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство. Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни.
към текста >>
Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия
органи
зъм.
Кое предизвиква сега едно съвсем особено душевно изживяване? Онова, което при човека и животното се разлива върху целия вътрешен организъм. Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние. Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен. Това, което се изживява тук в изобилствуващата сила, то е свързано с определена работа на етерното тяло над физическото тяло и е израз на това, че тази работа протича по подходящия начин.
Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм.
Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява като неприятност в астралния организъм. Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство. Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни. Когато стомахът е повреден, какво друго значи това освен, че етерното тяло не може да извърши една дейност, която иначе трябва да извърши? Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност.
към текста >>
Ако то не е в състояние действително да овладее физическите
органи
, това се изразява като неприятност в астралния
органи
зъм.
Онова, което при човека и животното се разлива върху целия вътрешен организъм. Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние. Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен. Това, което се изживява тук в изобилствуващата сила, то е свързано с определена работа на етерното тяло над физическото тяло и е израз на това, че тази работа протича по подходящия начин. Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм.
Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява като неприятност в астралния организъм.
Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство. Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни. Когато стомахът е повреден, какво друго значи това освен, че етерното тяло не може да извърши една дейност, която иначе трябва да извърши? Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност. Или да предположим, че някой така много се е изморил със своето мислене, че органът на мозъка не иска вече да се подчинява.
към текста >>
Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите
органи
, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите
органи
, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство.
Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние. Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен. Това, което се изживява тук в изобилствуващата сила, то е свързано с определена работа на етерното тяло над физическото тяло и е израз на това, че тази работа протича по подходящия начин. Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм. Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява като неприятност в астралния организъм.
Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство.
Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни. Когато стомахът е повреден, какво друго значи това освен, че етерното тяло не може да извърши една дейност, която иначе трябва да извърши? Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност. Или да предположим, че някой така много се е изморил със своето мислене, че органът на мозъка не иска вече да се подчинява. Тогава етерното тяло може още да мисли, но мозъкът не може да върви в крак с него.
към текста >>
Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната
органи
зация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка.
Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното.
Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка.
Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен. Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо. При животното болката се чувствува в душата много по-дълбоко и повече, отколкото това става при телесната болка на човека. Така ние виждаме, че в своето издигане над телесното човекът взема от самата своя вътрешност нещо по отношение на най-дълбокото естество на своето същество. Това, което човекът добива тук, ние го наричаме същинският Аз.
към текста >>
Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските
органи
.
Ето защо ние говорим за една ядка на човешкото същество, която постоянно минава през редуващи се съществувания, постоянно се връща в едно ново съществуване; защото можем да я обхванем в непосредственото съществуване, когато наблюдаваме безпристрастно живота. Днес аз се опитах, изхождайки от непосредствената опитност, да дам едно малко указание, кое ни дава основание да говорим за съществуването в човека на една същност, която не се наследява, но която влиза в човешкия живот от една съвсем друга страна и която, щом човек отдаде на смъртта това, което е наследено в него, след смъртта може да се върне отново в едно друго, духовно съществуване. Днес аз се опитах да покажа това по начин, който не бих употребил, след като с помощта на Духовната наука бъдат положени необходимите основи, защото Духовната наука се основава на непосредственото виждане и може да донесе от съвършено друга страна доказателства и доводи за това, което днес трябваше да бъде онагледено от непосредственото изживяване на катадневието. Но в Духовната наука се намират също възможностите, изживяванията на катадневието да бъдат групирани така, да бъдат поставени в такова отношение, че да ни покажат, кое може да обоснове в човека една опираща се на наблюдението на фактите надежда в един вечен, надхвърлящ телесното съществуване живот на душата. Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва истинността на гореспоменатите думи на Гьоте.
Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи.
Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка. И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот. Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността. Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи. И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще.
към текста >>
Ние виждаме навсякъде
органи
те като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на
органи
те и да си служи с тях според тази мярка.
Днес аз се опитах, изхождайки от непосредствената опитност, да дам едно малко указание, кое ни дава основание да говорим за съществуването в човека на една същност, която не се наследява, но която влиза в човешкия живот от една съвсем друга страна и която, щом човек отдаде на смъртта това, което е наследено в него, след смъртта може да се върне отново в едно друго, духовно съществуване. Днес аз се опитах да покажа това по начин, който не бих употребил, след като с помощта на Духовната наука бъдат положени необходимите основи, защото Духовната наука се основава на непосредственото виждане и може да донесе от съвършено друга страна доказателства и доводи за това, което днес трябваше да бъде онагледено от непосредственото изживяване на катадневието. Но в Духовната наука се намират също възможностите, изживяванията на катадневието да бъдат групирани така, да бъдат поставени в такова отношение, че да ни покажат, кое може да обоснове в човека една опираща се на наблюдението на фактите надежда в един вечен, надхвърлящ телесното съществуване живот на душата. Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва истинността на гореспоменатите думи на Гьоте. Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи.
Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка.
И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот. Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността. Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи. И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще. Чрез тази връзка човекът може действително да постигне това, което ще образува вътрешно в неговото душевно изживяване силата, чрез която той може да побеждава старата смърт в постоянно нови съществувания.
към текста >>
И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите
органи
не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот.
Днес аз се опитах да покажа това по начин, който не бих употребил, след като с помощта на Духовната наука бъдат положени необходимите основи, защото Духовната наука се основава на непосредственото виждане и може да донесе от съвършено друга страна доказателства и доводи за това, което днес трябваше да бъде онагледено от непосредственото изживяване на катадневието. Но в Духовната наука се намират също възможностите, изживяванията на катадневието да бъдат групирани така, да бъдат поставени в такова отношение, че да ни покажат, кое може да обоснове в човека една опираща се на наблюдението на фактите надежда в един вечен, надхвърлящ телесното съществуване живот на душата. Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва истинността на гореспоменатите думи на Гьоте. Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи. Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка.
И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот.
Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността. Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи. И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще. Чрез тази връзка човекът може действително да постигне това, което ще образува вътрешно в неговото душевно изживяване силата, чрез която той може да побеждава старата смърт в постоянно нови съществувания.
към текста >>
Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите
органи
: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите
органи
.
Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва истинността на гореспоменатите думи на Гьоте. Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи. Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка. И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот. Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността.
Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи.
И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще. Чрез тази връзка човекът може действително да постигне това, което ще образува вътрешно в неговото душевно изживяване силата, чрез която той може да побеждава старата смърт в постоянно нови съществувания.
към текста >>
И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите
органи
, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите
органи
, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще.
Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи. Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка. И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот. Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността. Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи.
И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще.
Чрез тази връзка човекът може действително да постигне това, което ще образува вътрешно в неговото душевно изживяване силата, чрез която той може да побеждава старата смърт в постоянно нови съществувания.
към текста >>
65.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Доколкото говорихме за ДУША противоположно на духовния живот, който ние виждаме във формирането, в изграждането на формите, ние наричаме душевен живот живота на вътрешността -, ние се позовахме на това, че в животинския душевен живот виждаме една тясна свързаност с
органи
зма на животното и че това, което животното може да изживее в своята душа, ни се явява като предварително определено чрез цялото устройство и цялото съчетание на неговите
органи
.
Ние видяхме тази разлика, като ни стана ясно, че животинският душевен живот не може да се различи от човешкия, като кажем: Човек е толкова и толкова далече пред животното по отношение на това или онова духовно качесво. Защото за да опровергаем такъв един възглед, достатъчно е да покажем, как за извършването на някои неща човекът трябва без съмнение да е развил определена степен на интелигентност, докато в животинския свят извършването на подобни неща, като изграждането на животинското жилище, както и много други действия, стават обективно по един спонтанен начин. Така щото в това, което животното извършва, е вложена същата интелигентна дейност както в това, което човекът върши с помощта на своя развит ум. Бихме могли действително да кажем: В това, което животното извършва, се влива, кристализира същата интелигентност, която после намираме и у човека. Ето защо не трябва да говорим за душата на човека и за душата на животното така, че да казваме: Животното е толкова и толкова назад от човека човекът е толкова и толкова изпреварил животното.
Доколкото говорихме за ДУША противоположно на духовния живот, който ние виждаме във формирането, в изграждането на формите, ние наричаме душевен живот живота на вътрешността -, ние се позовахме на това, че в животинския душевен живот виждаме една тясна свързаност с организма на животното и че това, което животното може да изживее в своята душа, ни се явява като предварително определено чрез цялото устройство и цялото съчетание на неговите органи.
Ето защо трябваше да кажем: Този животински душевен живот е определен от начина, по който животното е организирано и в своя душевен живот животното живее така да се каже в самото себе си. А същественото в човешкия душевен живот е това, че душата се еманципира до висока степен от непосредствения организъм и някак си изживява духа като такъв независимо от телесния организъм, т.е. тя е в състояние да се отдаде непосредствено на духа /аз моля това да не бъде криво разбрано, то се счита само относително./ Ако се издигнем сега до разглеждането на човешкия и на животинския ДУХ, ние трябва да изходим преди всичко от тези понятия и идеи, които развихме при разглеждането на човешката и животинската душа и да се занимаем малко по-интимно с едно явление, което произтича от всичко казано миналия път. Всичко, което животното върши и което е непосредствено свързано с неговите органи, което то изживява в своята душа, е заложено, свързано е това, което се наследява в животното според неговия вид.
към текста >>
Ето защо трябваше да кажем: Този животински душевен живот е определен от начина, по който животното е
органи
зирано и в своя душевен живот животното живее така да се каже в самото себе си.
Защото за да опровергаем такъв един възглед, достатъчно е да покажем, как за извършването на някои неща човекът трябва без съмнение да е развил определена степен на интелигентност, докато в животинския свят извършването на подобни неща, като изграждането на животинското жилище, както и много други действия, стават обективно по един спонтанен начин. Така щото в това, което животното извършва, е вложена същата интелигентна дейност както в това, което човекът върши с помощта на своя развит ум. Бихме могли действително да кажем: В това, което животното извършва, се влива, кристализира същата интелигентност, която после намираме и у човека. Ето защо не трябва да говорим за душата на човека и за душата на животното така, че да казваме: Животното е толкова и толкова назад от човека човекът е толкова и толкова изпреварил животното. Доколкото говорихме за ДУША противоположно на духовния живот, който ние виждаме във формирането, в изграждането на формите, ние наричаме душевен живот живота на вътрешността -, ние се позовахме на това, че в животинския душевен живот виждаме една тясна свързаност с организма на животното и че това, което животното може да изживее в своята душа, ни се явява като предварително определено чрез цялото устройство и цялото съчетание на неговите органи.
Ето защо трябваше да кажем: Този животински душевен живот е определен от начина, по който животното е организирано и в своя душевен живот животното живее така да се каже в самото себе си.
А същественото в човешкия душевен живот е това, че душата се еманципира до висока степен от непосредствения организъм и някак си изживява духа като такъв независимо от телесния организъм, т.е. тя е в състояние да се отдаде непосредствено на духа /аз моля това да не бъде криво разбрано, то се счита само относително./ Ако се издигнем сега до разглеждането на човешкия и на животинския ДУХ, ние трябва да изходим преди всичко от тези понятия и идеи, които развихме при разглеждането на човешката и животинската душа и да се занимаем малко по-интимно с едно явление, което произтича от всичко казано миналия път. Всичко, което животното върши и което е непосредствено свързано с неговите органи, което то изживява в своята душа, е заложено, свързано е това, което се наследява в животното според неговия вид. Следователно можем да кажем: В животинския душевен живот живее видовосъобразното /качествата на неговия вид/ и понеже това е наследяемо, животното се явява при раждането така, че всички обусловени от духа действия, които могат да бъдат изживени чрез душевното, са заложени в него.
към текста >>
А същественото в човешкия душевен живот е това, че душата се еманципира до висока степен от непосредствения
органи
зъм и някак си изживява духа като такъв независимо от телесния
органи
зъм, т.е.
Така щото в това, което животното извършва, е вложена същата интелигентна дейност както в това, което човекът върши с помощта на своя развит ум. Бихме могли действително да кажем: В това, което животното извършва, се влива, кристализира същата интелигентност, която после намираме и у човека. Ето защо не трябва да говорим за душата на човека и за душата на животното така, че да казваме: Животното е толкова и толкова назад от човека човекът е толкова и толкова изпреварил животното. Доколкото говорихме за ДУША противоположно на духовния живот, който ние виждаме във формирането, в изграждането на формите, ние наричаме душевен живот живота на вътрешността -, ние се позовахме на това, че в животинския душевен живот виждаме една тясна свързаност с организма на животното и че това, което животното може да изживее в своята душа, ни се явява като предварително определено чрез цялото устройство и цялото съчетание на неговите органи. Ето защо трябваше да кажем: Този животински душевен живот е определен от начина, по който животното е организирано и в своя душевен живот животното живее така да се каже в самото себе си.
А същественото в човешкия душевен живот е това, че душата се еманципира до висока степен от непосредствения организъм и някак си изживява духа като такъв независимо от телесния организъм, т.е.
тя е в състояние да се отдаде непосредствено на духа /аз моля това да не бъде криво разбрано, то се счита само относително./ Ако се издигнем сега до разглеждането на човешкия и на животинския ДУХ, ние трябва да изходим преди всичко от тези понятия и идеи, които развихме при разглеждането на човешката и животинската душа и да се занимаем малко по-интимно с едно явление, което произтича от всичко казано миналия път. Всичко, което животното върши и което е непосредствено свързано с неговите органи, което то изживява в своята душа, е заложено, свързано е това, което се наследява в животното според неговия вид. Следователно можем да кажем: В животинския душевен живот живее видовосъобразното /качествата на неговия вид/ и понеже това е наследяемо, животното се явява при раждането така, че всички обусловени от духа действия, които могат да бъдат изживени чрез душевното, са заложени в него. Благодарение на това животното влиза в съществуването така да се каже завършено и наследява признаците, които можем да назовем като едно излияние на животинския дух също така видовосъобразно върху потомците.
към текста >>
Всичко, което животното върши и което е непосредствено свързано с неговите
органи
, което то изживява в своята душа, е заложено, свързано е това, което се наследява в животното според неговия вид.
Доколкото говорихме за ДУША противоположно на духовния живот, който ние виждаме във формирането, в изграждането на формите, ние наричаме душевен живот живота на вътрешността -, ние се позовахме на това, че в животинския душевен живот виждаме една тясна свързаност с организма на животното и че това, което животното може да изживее в своята душа, ни се явява като предварително определено чрез цялото устройство и цялото съчетание на неговите органи. Ето защо трябваше да кажем: Този животински душевен живот е определен от начина, по който животното е организирано и в своя душевен живот животното живее така да се каже в самото себе си. А същественото в човешкия душевен живот е това, че душата се еманципира до висока степен от непосредствения организъм и някак си изживява духа като такъв независимо от телесния организъм, т.е. тя е в състояние да се отдаде непосредствено на духа /аз моля това да не бъде криво разбрано, то се счита само относително./ Ако се издигнем сега до разглеждането на човешкия и на животинския ДУХ, ние трябва да изходим преди всичко от тези понятия и идеи, които развихме при разглеждането на човешката и животинската душа и да се занимаем малко по-интимно с едно явление, което произтича от всичко казано миналия път.
Всичко, което животното върши и което е непосредствено свързано с неговите органи, което то изживява в своята душа, е заложено, свързано е това, което се наследява в животното според неговия вид.
Следователно можем да кажем: В животинския душевен живот живее видовосъобразното /качествата на неговия вид/ и понеже това е наследяемо, животното се явява при раждането така, че всички обусловени от духа действия, които могат да бъдат изживени чрез душевното, са заложени в него. Благодарение на това животното влиза в съществуването така да се каже завършено и наследява признаците, които можем да назовем като едно излияние на животинския дух също така видовосъобразно върху потомците. Не така стоят нещата при човека, който се еманципира по отношение на душевния живот от телесния организъм. Но понеже този телесен организъм се предава в наследствената линия, той се явява в известно отношение безпомощен в съществуването спрямо онези действия, които трябва да му служат в живота. От друга страна обаче само тази безпомощност прави възможно това, което можем да наречем душевно-духовно развитие.
към текста >>
Не така стоят нещата при човека, който се еманципира по отношение на душевния живот от телесния
органи
зъм.
тя е в състояние да се отдаде непосредствено на духа /аз моля това да не бъде криво разбрано, то се счита само относително./ Ако се издигнем сега до разглеждането на човешкия и на животинския ДУХ, ние трябва да изходим преди всичко от тези понятия и идеи, които развихме при разглеждането на човешката и животинската душа и да се занимаем малко по-интимно с едно явление, което произтича от всичко казано миналия път. Всичко, което животното върши и което е непосредствено свързано с неговите органи, което то изживява в своята душа, е заложено, свързано е това, което се наследява в животното според неговия вид. Следователно можем да кажем: В животинския душевен живот живее видовосъобразното /качествата на неговия вид/ и понеже това е наследяемо, животното се явява при раждането така, че всички обусловени от духа действия, които могат да бъдат изживени чрез душевното, са заложени в него. Благодарение на това животното влиза в съществуването така да се каже завършено и наследява признаците, които можем да назовем като едно излияние на животинския дух също така видовосъобразно върху потомците.
Не така стоят нещата при човека, който се еманципира по отношение на душевния живот от телесния организъм.
Но понеже този телесен организъм се предава в наследствената линия, той се явява в известно отношение безпомощен в съществуването спрямо онези действия, които трябва да му служат в живота. От друга страна обаче само тази безпомощност прави възможно това, което можем да наречем душевно-духовно развитие. Така, като най-важно за човека, когато той влиза чрез раждането в съществуването, ние намираме, че това, което е определено отвън, остава отворено. С това ние обърнахме вниманието на факта, как трябва да си представим отношението на духа към тялото при животното и човека като знаем, че между духа и тялото стои душата. В това, как животното застава пред нашия поглед съобразно своя вид и постепенно проявява в живота своите инстинкти, ние имаме една непосредствена дейност на духа в органическото тяло.
към текста >>
Но понеже този телесен
органи
зъм се предава в наследствената линия, той се явява в известно отношение безпомощен в съществуването спрямо онези действия, които трябва да му служат в живота.
Ако се издигнем сега до разглеждането на човешкия и на животинския ДУХ, ние трябва да изходим преди всичко от тези понятия и идеи, които развихме при разглеждането на човешката и животинската душа и да се занимаем малко по-интимно с едно явление, което произтича от всичко казано миналия път. Всичко, което животното върши и което е непосредствено свързано с неговите органи, което то изживява в своята душа, е заложено, свързано е това, което се наследява в животното според неговия вид. Следователно можем да кажем: В животинския душевен живот живее видовосъобразното /качествата на неговия вид/ и понеже това е наследяемо, животното се явява при раждането така, че всички обусловени от духа действия, които могат да бъдат изживени чрез душевното, са заложени в него. Благодарение на това животното влиза в съществуването така да се каже завършено и наследява признаците, които можем да назовем като едно излияние на животинския дух също така видовосъобразно върху потомците. Не така стоят нещата при човека, който се еманципира по отношение на душевния живот от телесния организъм.
Но понеже този телесен организъм се предава в наследствената линия, той се явява в известно отношение безпомощен в съществуването спрямо онези действия, които трябва да му служат в живота.
От друга страна обаче само тази безпомощност прави възможно това, което можем да наречем душевно-духовно развитие. Така, като най-важно за човека, когато той влиза чрез раждането в съществуването, ние намираме, че това, което е определено отвън, остава отворено. С това ние обърнахме вниманието на факта, как трябва да си представим отношението на духа към тялото при животното и човека като знаем, че между духа и тялото стои душата. В това, как животното застава пред нашия поглед съобразно своя вид и постепенно проявява в живота своите инстинкти, ние имаме една непосредствена дейност на духа в органическото тяло. Така да се каже органическото тяло е това, в което животното изживява себе си душевно, това органическо тяло е преминалият в действителността дух.
към текста >>
В това, как животното застава пред нашия поглед съобразно своя вид и постепенно проявява в живота своите инстинкти, ние имаме една непосредствена дейност на духа в
органи
ческото тяло.
Не така стоят нещата при човека, който се еманципира по отношение на душевния живот от телесния организъм. Но понеже този телесен организъм се предава в наследствената линия, той се явява в известно отношение безпомощен в съществуването спрямо онези действия, които трябва да му служат в живота. От друга страна обаче само тази безпомощност прави възможно това, което можем да наречем душевно-духовно развитие. Така, като най-важно за човека, когато той влиза чрез раждането в съществуването, ние намираме, че това, което е определено отвън, остава отворено. С това ние обърнахме вниманието на факта, как трябва да си представим отношението на духа към тялото при животното и човека като знаем, че между духа и тялото стои душата.
В това, как животното застава пред нашия поглед съобразно своя вид и постепенно проявява в живота своите инстинкти, ние имаме една непосредствена дейност на духа в органическото тяло.
Така да се каже органическото тяло е това, в което животното изживява себе си душевно, това органическо тяло е преминалият в действителността дух. При животното съществува едно непосредствено отношение между духа и тялото. Когато насочим поглед върху животното, изучаваме го, независимо дали това става повърхностно с наблюдението на непосветения или по-точно с това, което могат да ни предложат сравнителната анатомия и физиология или други науки: навсякъде ние виждаме така да се каже съсирения в животинските форми, в животинските жизнени отношения дух, който се проявява по този начин в отделния животински вид. Външната форма и външният живот са също така за нас непосредствено един израз на това, което ние наричаме стоящия на основата на животното дух. Така щото трябва да търсим при животното най-тясното отношение между духа и тялото.
към текста >>
Така да се каже
органи
ческото тяло е това, в което животното изживява себе си душевно, това
органи
ческо тяло е преминалият в действителността дух.
Но понеже този телесен организъм се предава в наследствената линия, той се явява в известно отношение безпомощен в съществуването спрямо онези действия, които трябва да му служат в живота. От друга страна обаче само тази безпомощност прави възможно това, което можем да наречем душевно-духовно развитие. Така, като най-важно за човека, когато той влиза чрез раждането в съществуването, ние намираме, че това, което е определено отвън, остава отворено. С това ние обърнахме вниманието на факта, как трябва да си представим отношението на духа към тялото при животното и човека като знаем, че между духа и тялото стои душата. В това, как животното застава пред нашия поглед съобразно своя вид и постепенно проявява в живота своите инстинкти, ние имаме една непосредствена дейност на духа в органическото тяло.
Така да се каже органическото тяло е това, в което животното изживява себе си душевно, това органическо тяло е преминалият в действителността дух.
При животното съществува едно непосредствено отношение между духа и тялото. Когато насочим поглед върху животното, изучаваме го, независимо дали това става повърхностно с наблюдението на непосветения или по-точно с това, което могат да ни предложат сравнителната анатомия и физиология или други науки: навсякъде ние виждаме така да се каже съсирения в животинските форми, в животинските жизнени отношения дух, който се проявява по този начин в отделния животински вид. Външната форма и външният живот са също така за нас непосредствено един израз на това, което ние наричаме стоящия на основата на животното дух. Така щото трябва да търсим при животното най-тясното отношение между духа и тялото. Съвсем различно е при човека.
към текста >>
При животното духът се проявява така да се каже непосредствено в животинската форма и
органи
зация.
Съвсем различно е при човека. Извънредно важно е, когато трябва да обърнем внимание върху най-важното в различието между човека и животното, да не вземаме нещата много от далече. Най-важното стои много близко, когато се касае да гледаме нещата по един правилен начин, и не е нужно да прибягваме до всички възможни интимни подробности на изследването. Когато наблюдаваме човека, откриваме, че между духа и тялото застава нещо, което не трябва да си представяме, че застава у животното. А това е същественото.
При животното духът се проявява така да се каже непосредствено в животинската форма и организация.
При човека духът не се изразява непосредствено в неговата телесна форма, а помежду се вмъква един междинен член, който можем да наблюдаваме много точно в непосредствения живот. Така както човекът ни се явява чисто в наблюдението, този междинен член, който един вид опосредствува по-слабата връзка между духа и тялото, се изразява в това, което при човека наричаме себесъзнателен Аз. Сега аз не искам да държа сметка за това, как този себесъзнателен аз се оформява в тялото, а искам само да кажа: Така както човекът ни се явява в наблюдението, както ни се явяват неговите душевни прояви, между духа и тялото стои този себесъзнателен Аз. Без съмнение, извънредно лесно е да се възрази нещо против израза "себесъзнателен аз" от гледището на една наука, която вярва, че стои твърдо на здравата почва на естествената наука. Но сега ние искаме да проследим, как този себесъзнателен аз застава между духа и тялото.
към текста >>
Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени
органи
зиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз.
Тук преди всичко ние намираме ние вече обърнахме последния път вниманието върху това -, че човекът е зависим от живота в неговата околност, от външния свят по отношение усвояването на езика, на говора, по отношение усвояването начина на мислене, а също и по отношение усвояването на определено себесъзнание. Всеизвестен факт е, че ако човекът би трябвало да се развива сам, изолиран от всяко човешко общество, той не би стигнал нито до усвояване на говора, нито до определен начин на мислене, нито пък до определено себесъзнание и би трябвало да остане в онази безпомощност, в която се е родил. Виждаме следователно, че при животното всички дейности, които са необходими за животинския живот, за животинското съществуване, са предварително вродени в него по наследствената линия. Ние виждаме при човека дейностите да се явяват така, че те не трябва да се търсят никак в наследствената линия, както топлината, която е необходима за излюпването на кокошето яйце, не трябва да се търси в самото яйце, защото то трябва да я получи отвън. Тук ние вече виждаме, че човекът има нужда да си усвои неща, които принадлежат към неговото развитие, чрез нещо, което се намира в НЕГО, докато при животното те са му направо духовно отпечатани.
Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени организиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз.
Защото естествено никой не ще се съмнява в това, че с врастването на човека в говора, в начина на мислене, в себесъзнанието и със свързаните с това дейности са свързани изменения в организма: така щото същото нещо, което у животното се намира предварително заложено чрез дейности, които са наследяеми, у човека то се взема от околната среда, както топлината се приема от люпещото се яйце, т.е. бива организирано вътре отвън. Така при човека остават отворени възможности за развитие спрямо въздействията на околната среда, защото естествено Духовната наука не стои на становището, че човекът би могъл да извърши нещо без органи. Така ние трябва да бъдем наясно, че всичко, което действува върху човека, го преорганизира. Такъв е също случаят, когато разгледаме много точно човешкия организъм: човекът фактически е преорганизиран от силите, с които идва в допир, които трябва да му въздействуват по околния път чрез неговия аз.
към текста >>
Защото естествено никой не ще се съмнява в това, че с врастването на човека в говора, в начина на мислене, в себесъзнанието и със свързаните с това дейности са свързани изменения в
органи
зма: така щото същото нещо, което у животното се намира предварително заложено чрез дейности, които са наследяеми, у човека то се взема от околната среда, както топлината се приема от люпещото се яйце, т.е.
Всеизвестен факт е, че ако човекът би трябвало да се развива сам, изолиран от всяко човешко общество, той не би стигнал нито до усвояване на говора, нито до определен начин на мислене, нито пък до определено себесъзнание и би трябвало да остане в онази безпомощност, в която се е родил. Виждаме следователно, че при животното всички дейности, които са необходими за животинския живот, за животинското съществуване, са предварително вродени в него по наследствената линия. Ние виждаме при човека дейностите да се явяват така, че те не трябва да се търсят никак в наследствената линия, както топлината, която е необходима за излюпването на кокошето яйце, не трябва да се търси в самото яйце, защото то трябва да я получи отвън. Тук ние вече виждаме, че човекът има нужда да си усвои неща, които принадлежат към неговото развитие, чрез нещо, което се намира в НЕГО, докато при животното те са му направо духовно отпечатани. Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени организиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз.
Защото естествено никой не ще се съмнява в това, че с врастването на човека в говора, в начина на мислене, в себесъзнанието и със свързаните с това дейности са свързани изменения в организма: така щото същото нещо, което у животното се намира предварително заложено чрез дейности, които са наследяеми, у човека то се взема от околната среда, както топлината се приема от люпещото се яйце, т.е.
бива организирано вътре отвън. Така при човека остават отворени възможности за развитие спрямо въздействията на околната среда, защото естествено Духовната наука не стои на становището, че човекът би могъл да извърши нещо без органи. Така ние трябва да бъдем наясно, че всичко, което действува върху човека, го преорганизира. Такъв е също случаят, когато разгледаме много точно човешкия организъм: човекът фактически е преорганизиран от силите, с които идва в допир, които трябва да му въздействуват по околния път чрез неговия аз. При това ние виждаме още нещо: Когато разглеждаме човека, как той застава в света, за да стане това, което може да стане чрез говора, начина на мислене и себесъзнанието, ние го обхващаме така да се каже за единия полюс, за единия край.
към текста >>
бива
органи
зирано вътре отвън.
Виждаме следователно, че при животното всички дейности, които са необходими за животинския живот, за животинското съществуване, са предварително вродени в него по наследствената линия. Ние виждаме при човека дейностите да се явяват така, че те не трябва да се търсят никак в наследствената линия, както топлината, която е необходима за излюпването на кокошето яйце, не трябва да се търси в самото яйце, защото то трябва да я получи отвън. Тук ние вече виждаме, че човекът има нужда да си усвои неща, които принадлежат към неговото развитие, чрез нещо, което се намира в НЕГО, докато при животното те са му направо духовно отпечатани. Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени организиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз. Защото естествено никой не ще се съмнява в това, че с врастването на човека в говора, в начина на мислене, в себесъзнанието и със свързаните с това дейности са свързани изменения в организма: така щото същото нещо, което у животното се намира предварително заложено чрез дейности, които са наследяеми, у човека то се взема от околната среда, както топлината се приема от люпещото се яйце, т.е.
бива организирано вътре отвън.
Така при човека остават отворени възможности за развитие спрямо въздействията на околната среда, защото естествено Духовната наука не стои на становището, че човекът би могъл да извърши нещо без органи. Така ние трябва да бъдем наясно, че всичко, което действува върху човека, го преорганизира. Такъв е също случаят, когато разгледаме много точно човешкия организъм: човекът фактически е преорганизиран от силите, с които идва в допир, които трябва да му въздействуват по околния път чрез неговия аз. При това ние виждаме още нещо: Когато разглеждаме човека, как той застава в света, за да стане това, което може да стане чрез говора, начина на мислене и себесъзнанието, ние го обхващаме така да се каже за единия полюс, за единия край. Но ние трябва да го обхванем и на другия край.
към текста >>
Така при човека остават отворени възможности за развитие спрямо въздействията на околната среда, защото естествено Духовната наука не стои на становището, че човекът би могъл да извърши нещо без
органи
.
Ние виждаме при човека дейностите да се явяват така, че те не трябва да се търсят никак в наследствената линия, както топлината, която е необходима за излюпването на кокошето яйце, не трябва да се търси в самото яйце, защото то трябва да я получи отвън. Тук ние вече виждаме, че човекът има нужда да си усвои неща, които принадлежат към неговото развитие, чрез нещо, което се намира в НЕГО, докато при животното те са му направо духовно отпечатани. Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени организиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз. Защото естествено никой не ще се съмнява в това, че с врастването на човека в говора, в начина на мислене, в себесъзнанието и със свързаните с това дейности са свързани изменения в организма: така щото същото нещо, което у животното се намира предварително заложено чрез дейности, които са наследяеми, у човека то се взема от околната среда, както топлината се приема от люпещото се яйце, т.е. бива организирано вътре отвън.
Така при човека остават отворени възможности за развитие спрямо въздействията на околната среда, защото естествено Духовната наука не стои на становището, че човекът би могъл да извърши нещо без органи.
Така ние трябва да бъдем наясно, че всичко, което действува върху човека, го преорганизира. Такъв е също случаят, когато разгледаме много точно човешкия организъм: човекът фактически е преорганизиран от силите, с които идва в допир, които трябва да му въздействуват по околния път чрез неговия аз. При това ние виждаме още нещо: Когато разглеждаме човека, как той застава в света, за да стане това, което може да стане чрез говора, начина на мислене и себесъзнанието, ние го обхващаме така да се каже за единия полюс, за единия край. Но ние трябва да го обхванем и на другия край. Това съвсем не е лесно, когато искаме да го проникнем с мисълта.
към текста >>
Така ние трябва да бъдем наясно, че всичко, което действува върху човека, го пре
органи
зира.
Тук ние вече виждаме, че човекът има нужда да си усвои неща, които принадлежат към неговото развитие, чрез нещо, което се намира в НЕГО, докато при животното те са му направо духовно отпечатани. Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени организиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз. Защото естествено никой не ще се съмнява в това, че с врастването на човека в говора, в начина на мислене, в себесъзнанието и със свързаните с това дейности са свързани изменения в организма: така щото същото нещо, което у животното се намира предварително заложено чрез дейности, които са наследяеми, у човека то се взема от околната среда, както топлината се приема от люпещото се яйце, т.е. бива организирано вътре отвън. Така при човека остават отворени възможности за развитие спрямо въздействията на околната среда, защото естествено Духовната наука не стои на становището, че човекът би могъл да извърши нещо без органи.
Така ние трябва да бъдем наясно, че всичко, което действува върху човека, го преорганизира.
Такъв е също случаят, когато разгледаме много точно човешкия организъм: човекът фактически е преорганизиран от силите, с които идва в допир, които трябва да му въздействуват по околния път чрез неговия аз. При това ние виждаме още нещо: Когато разглеждаме човека, как той застава в света, за да стане това, което може да стане чрез говора, начина на мислене и себесъзнанието, ние го обхващаме така да се каже за единия полюс, за единия край. Но ние трябва да го обхванем и на другия край. Това съвсем не е лесно, когато искаме да го проникнем с мисълта. Но фактически необходимо е да обхванем човека и на другия край.
към текста >>
Такъв е също случаят, когато разгледаме много точно човешкия
органи
зъм: човекът фактически е пре
органи
зиран от силите, с които идва в допир, които трябва да му въздействуват по околния път чрез неговия аз.
Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени организиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз. Защото естествено никой не ще се съмнява в това, че с врастването на човека в говора, в начина на мислене, в себесъзнанието и със свързаните с това дейности са свързани изменения в организма: така щото същото нещо, което у животното се намира предварително заложено чрез дейности, които са наследяеми, у човека то се взема от околната среда, както топлината се приема от люпещото се яйце, т.е. бива организирано вътре отвън. Така при човека остават отворени възможности за развитие спрямо въздействията на околната среда, защото естествено Духовната наука не стои на становището, че човекът би могъл да извърши нещо без органи. Така ние трябва да бъдем наясно, че всичко, което действува върху човека, го преорганизира.
Такъв е също случаят, когато разгледаме много точно човешкия организъм: човекът фактически е преорганизиран от силите, с които идва в допир, които трябва да му въздействуват по околния път чрез неговия аз.
При това ние виждаме още нещо: Когато разглеждаме човека, как той застава в света, за да стане това, което може да стане чрез говора, начина на мислене и себесъзнанието, ние го обхващаме така да се каже за единия полюс, за единия край. Но ние трябва да го обхванем и на другия край. Това съвсем не е лесно, когато искаме да го проникнем с мисълта. Но фактически необходимо е да обхванем човека и на другия край. Човекът идва фактически безпомощен на света.
към текста >>
Когато разгледаме
органи
зационния план,
органи
зацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така
органи
зирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие.
Човекът идва фактически безпомощен на света. Извънредно лесно е да се намери, за какво става дума, но не така лесно е да бъде подложено на разглеждане. Човекът трябва да изработи в течение на своя живот нещо, което на животното е спестено. Това човек изработва, когато се научава да върви, или, още по-добре казано, когато се научава да стои изправен. Зад научаването да стои изправен се крие твърде много в човешкия живот: а именно овладяването на това, което се нарича равновесие на тялото.
Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие.
Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот. То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло. От една страна безпомощността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с помощта на своя аз. Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни. Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина.
към текста >>
Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни
органи
, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина.
Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие. Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот. То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло. От една страна безпомощността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с помощта на своя аз. Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни.
Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина.
Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие. При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности. Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение. При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение.
към текста >>
Обаче в
органи
зационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие.
Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот. То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло. От една страна безпомощността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с помощта на своя аз. Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни. Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина.
Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие.
При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности. Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение. При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение. Но при човека остава отворено нещо повече ние ще се върнем пак върху този въпрос -: определена възможност да отпечати живота в самия организъм.
към текста >>
Чрез внедрената предварително определена
органи
зация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение.
Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни. Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина. Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие. При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности.
Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение.
При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение. Но при човека остава отворено нещо повече ние ще се върнем пак върху този въпрос -: определена възможност да отпечати живота в самия организъм. Без съмнение може да се говори за едно отпечатване на живота в едно същество. Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми? Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми?
към текста >>
Но при човека остава отворено нещо повече ние ще се върнем пак върху този въпрос -: определена възможност да отпечати живота в самия
органи
зъм.
Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие. При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности. Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение. При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение.
Но при човека остава отворено нещо повече ние ще се върнем пак върху този въпрос -: определена възможност да отпечати живота в самия организъм.
Без съмнение може да се говори за едно отпечатване на живота в едно същество. Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми? Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми? И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен? И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата.
към текста >>
Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че
органи
зацията на една патица се изразява в пластичните форми?
Но остават отворени още повече възможности. Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение. При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение. Но при човека остава отворено нещо повече ние ще се върнем пак върху този въпрос -: определена възможност да отпечати живота в самия организъм. Без съмнение може да се говори за едно отпечатване на живота в едно същество.
Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми?
Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми? И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен? И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика.
към текста >>
Или че
органи
зацията на един слон се изразява в пластичните форми?
Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение. При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение. Но при човека остава отворено нещо повече ние ще се върнем пак върху този въпрос -: определена възможност да отпечати живота в самия организъм. Без съмнение може да се говори за едно отпечатване на живота в едно същество. Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми?
Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми?
И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен? И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното.
към текста >>
Жестът е нещо, което фактически ни въвежда в по-дълбокия строеж на човешкия
органи
зъм, доколкото духът живее в човека.
По отношение на действието, което описахме, тези сили приключват своето действие. Но щом се намират действително в човека като индивидуалностите не могат да изчезнат изведнъж, щом са извършили своята работа в определена област, а отново се явяват в една по-късна възраст. Трябва да докажем за по-късния живот, че тези сили са налице, че те са действителности в човешкия живот. Действително ние намираме отново тези сили по един твърде характерен начин: те се проявяват по един твърде характерен начин ясно в човека за напредъка на духа. Това, което човек върши за развитието на сетивото /чувството/ на равновесие, ние го намираме отново по-късно в живота, когато той употребява същата сила за развитието на своите жестове.
Жестът е нещо, което фактически ни въвежда в по-дълбокия строеж на човешкия организъм, доколкото духът живее в човека.
И когато човек изразява своята вътрешност в жеста, той употребява същата сила, която употребява, за да си изработи сетивото на равновесие за създаване на определено положение на равновесие. Това, което човек развива осезателно при научаване на ходенето, на стоенето изправен, то ни се явява като изтънчено, задълбочено, овътрешнено в по-късния живот, когато, вместо да се прояви телесно, то се проявява повече душевно в жеста. Ето защо ние се чувствуваме така интимно във вътрешността на човека, когато стоим пред този човек и можем да оставим да ни действуват неговите жестове, целият начин, по който неговата вътрешност се изразява в неговите външни движения. В това отношение всеки човек е всъщност повече или по-малко един тънък художник пред своите себеподобни. Ако бихме разгледали по-подробно тънките психологическа въздействия, които се упражняват от един човек върху друг ние бихме видели, че безкрайно много неща зависят от това, как жестът взет като цяло действува върху един човек -, без хората да съзнават това.
към текста >>
Но ние можем също така да видим, как силите, които действуват
органи
зиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията.
Това, което човек развива осезателно при научаване на ходенето, на стоенето изправен, то ни се явява като изтънчено, задълбочено, овътрешнено в по-късния живот, когато, вместо да се прояви телесно, то се проявява повече душевно в жеста. Ето защо ние се чувствуваме така интимно във вътрешността на човека, когато стоим пред този човек и можем да оставим да ни действуват неговите жестове, целият начин, по който неговата вътрешност се изразява в неговите външни движения. В това отношение всеки човек е всъщност повече или по-малко един тънък художник пред своите себеподобни. Ако бихме разгледали по-подробно тънките психологическа въздействия, които се упражняват от един човек върху друг ние бихме видели, че безкрайно много неща зависят от това, как жестът взет като цяло действува върху един човек -, без хората да съзнават това. Не е нужно това да се покаже във външното грубо съзнание, но въпреки това то прониква в душата и след това се изявява в действия, при които външното съзнание резюмира просто и грубо в думи безброй интимности, които се разиграват под прага на съмнението, като например: той ми харесва, той не ми харесва или тя ми харесва, тя не ми харесва.
Но ние можем също така да видим, как силите, които действуват организиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията.
Тук фактически действува по-нататък това, което първо действува като сетиво на собственото движение и оставя така да се каже на безпомощността на човека свободна арена на действие да се развива по-нататък, а след това поема възпитанието на тази безпомощност. Когато виждаме, как човекът постоянно поддържа своята външност в постоянен ход с изражението, на своето лице чрез своята вътрешност, поддържа я и с играта на своята физиономия, ние откриваме, как фактически това, което първо се явява в организма повече като един прост израз на действието в тялото, се излива повече в душевното и чрез това се явява овътрешнено. Това, което през първото време на живота на човека действува повече направо, е уловено така да се каже във вътрешността, в себесъзнателния аз, за да се излее след това отвътре навън в телесната сфера, докато отначало то беше едно обяснение на себесъзнателния аз с Духа. Когато виждаме сега при човека, как с право у него ни интересува особената форма на черепа, ние трябва да си кажем: С особената форма на черепа се изразява фактически нещо от вътрешната същност на човека. Всеки човек знае, че това е така и грубо взето и че винаги можем да съдим за човешката вътрешност при този или онзи човек според формата на неговото чело, според формата на неговия череп.
към текста >>
Когато виждаме, как човекът постоянно поддържа своята външност в постоянен ход с изражението, на своето лице чрез своята вътрешност, поддържа я и с играта на своята физиономия, ние откриваме, как фактически това, което първо се явява в
органи
зма повече като един прост израз на действието в тялото, се излива повече в душевното и чрез това се явява овътрешнено.
В това отношение всеки човек е всъщност повече или по-малко един тънък художник пред своите себеподобни. Ако бихме разгледали по-подробно тънките психологическа въздействия, които се упражняват от един човек върху друг ние бихме видели, че безкрайно много неща зависят от това, как жестът взет като цяло действува върху един човек -, без хората да съзнават това. Не е нужно това да се покаже във външното грубо съзнание, но въпреки това то прониква в душата и след това се изявява в действия, при които външното съзнание резюмира просто и грубо в думи безброй интимности, които се разиграват под прага на съмнението, като например: той ми харесва, той не ми харесва или тя ми харесва, тя не ми харесва. Но ние можем също така да видим, как силите, които действуват организиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията. Тук фактически действува по-нататък това, което първо действува като сетиво на собственото движение и оставя така да се каже на безпомощността на човека свободна арена на действие да се развива по-нататък, а след това поема възпитанието на тази безпомощност.
Когато виждаме, как човекът постоянно поддържа своята външност в постоянен ход с изражението, на своето лице чрез своята вътрешност, поддържа я и с играта на своята физиономия, ние откриваме, как фактически това, което първо се явява в организма повече като един прост израз на действието в тялото, се излива повече в душевното и чрез това се явява овътрешнено.
Това, което през първото време на живота на човека действува повече направо, е уловено така да се каже във вътрешността, в себесъзнателния аз, за да се излее след това отвътре навън в телесната сфера, докато отначало то беше едно обяснение на себесъзнателния аз с Духа. Когато виждаме сега при човека, как с право у него ни интересува особената форма на черепа, ние трябва да си кажем: С особената форма на черепа се изразява фактически нещо от вътрешната същност на човека. Всеки човек знае, че това е така и грубо взето и че винаги можем да съдим за човешката вътрешност при този или онзи човек според формата на неговото чело, според формата на неговия череп. Самопонятно е, че при това не трябва да гледаме на определени области на духовния живот, които отново се еманципират от свързаната с тялото душа. Но все пак съществува като една сигурна основа това, което можем да наречем израз на духа станал душа и което така неправилно е довело до възникването на френологията, до наблюдението на черепа и тем подобни.
към текста >>
Понеже душевният живот на животното е също непосредствено свързан с
органи
зма и инстинктивният живот е един израз на
органи
зма, ние винаги ще открием, защо при животното се явяват чувствено тези или онези инстинкти или подтици.
Както там не съществуват никакви общи, установени правила, а човек трябва да добие отношение към всяко произведение на изкуството, ако то е истински такова, така когато пристъпваме с общи правила към това, което се крие в човека като художествено чувство, ние можем вече да стигнем до някои съждения. Но тези съждения ще се получат като резултат съвършено различно от това, както те обикновено се изказват. А като резултат ще получим именно това: Когато разглеждаме един човешки череп, ние ще видим, как духът работи в непосредствено отношение във формата, как силите на духовното на аза формено изтикват отвътре навън черепната кутия срещу това, което работи отвън навътре. Само когато човек има едно чувство за тази работа отвън навътре и отвътре навън, той може да се залови с това, което ни се явява във формата на човешкия череп, който обвива мозъка. Така наблюдението ни показва, как фактическа в животното духът се проявява непосредствено във формите.
Понеже душевният живот на животното е също непосредствено свързан с организма и инстинктивният живот е един израз на организма, ние винаги ще открием, защо при животното се явяват чувствено тези или онези инстинкти или подтици.
Напротив, за човека можем да кажем: При него също така ние виждаме, как духът работи отвътре върху неговия организъм. Но ние виждаме също, как това, което стои на основата на себесъзнателния аз, се срещупоставя и се вмъква в организма а с това в работата на духа. А сега нека разгледаме човека малко по друг начин. Тук ние имаме способността на говора нещо което е явно -, определен начин на мислене и определено себесъзнание добити при него чрез възпитанието. Тези способности се раждат чрез допира на човека с външния свят.
към текста >>
Напротив, за човека можем да кажем: При него също така ние виждаме, как духът работи отвътре върху неговия
органи
зъм.
Но тези съждения ще се получат като резултат съвършено различно от това, както те обикновено се изказват. А като резултат ще получим именно това: Когато разглеждаме един човешки череп, ние ще видим, как духът работи в непосредствено отношение във формата, как силите на духовното на аза формено изтикват отвътре навън черепната кутия срещу това, което работи отвън навътре. Само когато човек има едно чувство за тази работа отвън навътре и отвътре навън, той може да се залови с това, което ни се явява във формата на човешкия череп, който обвива мозъка. Така наблюдението ни показва, как фактическа в животното духът се проявява непосредствено във формите. Понеже душевният живот на животното е също непосредствено свързан с организма и инстинктивният живот е един израз на организма, ние винаги ще открием, защо при животното се явяват чувствено тези или онези инстинкти или подтици.
Напротив, за човека можем да кажем: При него също така ние виждаме, как духът работи отвътре върху неговия организъм.
Но ние виждаме също, как това, което стои на основата на себесъзнателния аз, се срещупоставя и се вмъква в организма а с това в работата на духа. А сега нека разгледаме човека малко по друг начин. Тук ние имаме способността на говора нещо което е явно -, определен начин на мислене и определено себесъзнание добити при него чрез възпитанието. Тези способности се раждат чрез допира на човека с външния свят. Но ние не правим достатъчно, когато взимаме тези неща просто.
към текста >>
Но ние виждаме също, как това, което стои на основата на себесъзнателния аз, се срещупоставя и се вмъква в
органи
зма а с това в работата на духа.
А като резултат ще получим именно това: Когато разглеждаме един човешки череп, ние ще видим, как духът работи в непосредствено отношение във формата, как силите на духовното на аза формено изтикват отвътре навън черепната кутия срещу това, което работи отвън навътре. Само когато човек има едно чувство за тази работа отвън навътре и отвътре навън, той може да се залови с това, което ни се явява във формата на човешкия череп, който обвива мозъка. Така наблюдението ни показва, как фактическа в животното духът се проявява непосредствено във формите. Понеже душевният живот на животното е също непосредствено свързан с организма и инстинктивният живот е един израз на организма, ние винаги ще открием, защо при животното се явяват чувствено тези или онези инстинкти или подтици. Напротив, за човека можем да кажем: При него също така ние виждаме, как духът работи отвътре върху неговия организъм.
Но ние виждаме също, как това, което стои на основата на себесъзнателния аз, се срещупоставя и се вмъква в организма а с това в работата на духа.
А сега нека разгледаме човека малко по друг начин. Тук ние имаме способността на говора нещо което е явно -, определен начин на мислене и определено себесъзнание добити при него чрез възпитанието. Тези способности се раждат чрез допира на човека с външния свят. Но ние не правим достатъчно, когато взимаме тези неща просто. Защото трябва да ни бъде ясно, че на основата на говора, на начина на мислене както и на себесъзнанието стои нещо много по-дълбоко, много по-интимно, което околната среда пробужда и развързва.
към текста >>
То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ
органи
зъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество.
На основата на тези способности стои това, че фактически човекът има така да се каже три сетива, които не намираме у животното. При това не трябва да взимаме думата сетиво само сравнителното нека се придържаме към фактите, а не към думите. Животното се показва до висока степен неспособно да прояви възприемчивост в областта на звука, на понятието и на това, което наричаме същност на аза, както човекът. Когато прекараме пред нашия поглед сетивата, животното отива нагоре до сетивото на звука. По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното.
То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ организъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество.
Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н. Но никой духовен изследовател не би приписал на кучето възприятие за една азова същност. Материалистичното изследване не ще успее да докаже нещо за възприятието на една азова същност в животинския организъм. Следователно природоизследването не трябва да се съмнява в това и духовното изследване също не ще съмнява. Така при човека ние имаме възможности на развитието отворени за възприятието на вътрешността на звука, за вътрешността на понятието и представата и за вътрешността на азовата същност.
към текста >>
Материалистичното изследване не ще успее да докаже нещо за възприятието на една азова същност в животинския
органи
зъм.
Когато прекараме пред нашия поглед сетивата, животното отива нагоре до сетивото на звука. По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното. То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ организъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество. Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н. Но никой духовен изследовател не би приписал на кучето възприятие за една азова същност.
Материалистичното изследване не ще успее да докаже нещо за възприятието на една азова същност в животинския организъм.
Следователно природоизследването не трябва да се съмнява в това и духовното изследване също не ще съмнява. Така при човека ние имаме възможности на развитието отворени за възприятието на вътрешността на звука, за вътрешността на понятието и представата и за вътрешността на азовата същност. Ако човекът не би имал отворени възможности за развитие за тези три дейности, тогава другите сили, които посочих, не биха имали никаква храна разливаща се отвътре и не биха могли също да се изразят. Животното няма органите за тези три възможности на развитието. Защото във всичко, което човекът представя в своето издигане над животното, се показва отпечатъка на това, което е в неговата вътрешност, като възможност за изразяване на схващането на звука, на схващането на понятието и на схващането на аза, на азовото съзнание, докато у животното ние имаме изразено това, как духът е излят във формата и затова то ни показва жестове обусловени от вида и една обусловена от вида физиономия.
към текста >>
Животното няма
органи
те за тези три възможности на развитието.
Но никой духовен изследовател не би приписал на кучето възприятие за една азова същност. Материалистичното изследване не ще успее да докаже нещо за възприятието на една азова същност в животинския организъм. Следователно природоизследването не трябва да се съмнява в това и духовното изследване също не ще съмнява. Така при човека ние имаме възможности на развитието отворени за възприятието на вътрешността на звука, за вътрешността на понятието и представата и за вътрешността на азовата същност. Ако човекът не би имал отворени възможности за развитие за тези три дейности, тогава другите сили, които посочих, не биха имали никаква храна разливаща се отвътре и не биха могли също да се изразят.
Животното няма органите за тези три възможности на развитието.
Защото във всичко, което човекът представя в своето издигане над животното, се показва отпечатъка на това, което е в неговата вътрешност, като възможност за изразяване на схващането на звука, на схващането на понятието и на схващането на аза, на азовото съзнание, докато у животното ние имаме изразено това, как духът е излят във формата и затова то ни показва жестове обусловени от вида и една обусловена от вида физиономия. Всичко това изразява, как духът може да действува изливайки се непосредствено във формата. При човека ние виждаме, как всеки индивид има свой специален жест, своя специална физиономия и мимика и как именно в това се изразява по съвсем особен начин това, което той има от другата страна като възможности на развитието за звука, за понятието или представата и за себесъзнанието. Фактически в жеста, във физиономията и мимиката и в цялата проява на себесъзнанието се излива онова, което човекът притежава като възможности на развитието за звука, понятието и азовата същност. Тук ние виждаме, как отвътре си пробива път нещо, а именно това, което се изживява едва чрез непосредственото общение на аза с духа, ние виждаме както се изразява у човека.
към текста >>
Това поради простата причина, че тези области са свързани много интимно с нашия
органи
зъм, а при мъжа съществува едно много по-интимно отношение една много по-вътрешна връзка на душевния живот е цялото боравене с гласа, с тембъра и т.н., отколкото при жената.
Всеки знае, че към онези особени неуловимости, които действуват от човек на човек, принадлежи задушевността, как един човек говори, съвсем независимо от това, което той казва. Ако вземем под внимание това, ние можем да си кажем: Ние научаваме много, много от най-интимната същност на един човек именно когато наблюдаваме, как един човек говори. В живота ние често не забелязваме това, защото по-висши гледища могат да го изтикат на заден план. Въпреки това обаче, в нас има нещо, което много държи сметка за сипкавостта или ясния звук на един глас. Който е един действителен наблюдател на душата, знае, че един сипкав глас при един мъж е много по-неприятен отколкото при една жена.
Това поради простата причина, че тези области са свързани много интимно с нашия организъм, а при мъжа съществува едно много по-интимно отношение една много по-вътрешна връзка на душевния живот е цялото боравене с гласа, с тембъра и т.н., отколкото при жената.
Това е вярно, но не може да се докаже. Може само да се обърне внимание върху него. Ако обърнете внимание, вие вече ще го забележите. Който може да се задълбочи в подобни неща, той ще почувствува поради това нуждата, когато иска да изкаже особено важни неща, да вложи в говора не само съдържание, но и онова, за което сега загатнахме. И не от нескромност, а само за да дам един пример за това, което трябва да се разбере под гореказаното, искам да обърна вниманието върху съчинената от мене розенкройцерска мистерия "Вратата на посвещението".
към текста >>
Извънредно важно е да схващаме тази област като "жест на езика" и да видим, как в своята сила духът действува върху
органи
зма и да обърнем внимание на непосредственото действие на духа върху душата, която съдържа в себе си себесъзнателния аз.
Може само да се обърне внимание върху него. Ако обърнете внимание, вие вече ще го забележите. Който може да се задълбочи в подобни неща, той ще почувствува поради това нуждата, когато иска да изкаже особено важни неща, да вложи в говора не само съдържание, но и онова, за което сега загатнахме. И не от нескромност, а само за да дам един пример за това, което трябва да се разбере под гореказаното, искам да обърна вниманието върху съчинената от мене розенкройцерска мистерия "Вратата на посвещението". Там на най-важните места може да се види, че това, което не може да бъде казано в съдържанието, е предадено в обработката на езика, стигайки чак до подбирането на гласните; на тези места, там където звучи едно "а" не можете да направите да следва едно "у" или едно "и".
Извънредно важно е да схващаме тази област като "жест на езика" и да видим, как в своята сила духът действува върху организма и да обърнем внимание на непосредственото действие на духа върху душата, която съдържа в себе си себесъзнателния аз.
Тогава ние отново ще видим, как обратно човешката душа се влива в тялото. Сега аз стигам до нещо, което самопонятно за мнозина от вас трябва да бъде една хипотеза. Да се изкаже подобно нещо, на едни ще се стори като дързост, а за други ще бъде неприятно. Но не това е важното. У човека ние виждаме как същността на аза, която доставя смисъла на представата и може да я изживее и която може да изживее чувството на звука, се влива в жеста, във физиономията и в мимиката, а също и във формата в онези граници, които посочих.
към текста >>
целия
органи
зъм доколкото той е собствено движение и където той е физиономия и мимика, представете си това изразено в цялото движение на животното което е изразено в животинските инстинкти, страсти и т.н.
А сега нека си представим следното: понеже нещата са повече или по-малко тънки, аз ще говоря в подобия. Да си представим това, което човекът върши със съществото на аза, със способността за схващане и с чувството на звука, така както то действително се излива първо повече или по-малко в равновесието, в собственото движение и в себесъзнанието, а по-късно в свободния жест, в свободната мимика и във физиономията издаваща вътрешността, да си представим всичко това действуващо предварително с една необходимост, така че между тези две съответно три страни не застава никакъв аз. Следователно нека си представим аза заличен и двете страни на човешката природа да действуват така, щото предварително в неговите изживявания да се роди едно създаване на равновесието, което не е произведено от заставащия помежду аз. Така ние имаме у човека нещо, което остава отворено, създадено без азът да застане помежду: именно това е, което предварително определя равновесието у животното. И представете си сега представата, чрез която човекът схваща своите закони и животинския вид, т.е.
целия организъм доколкото той е собствено движение и където той е физиономия и мимика, представете си това изразено в цялото движение на животното което е изразено в животинските инстинкти, страсти и т.н.
-, тогава вие отново ще имате, свързано в животното чрез една природозакономерна необходимост, това, което човекът има в своя живот така, че неговият аз се вмъква помежду като свързващо звено. Ние отново имаме при животното, свързано чрез една природозакономерна необходимост, това, което при човека е непосредствено израз на живота. При човека устройството на живота още работи във формата. Но представете си това не вече спестено за живота, а устроено непосредствено чрез законите на природата, така както го виждаме в пластиката на различните животински видове, тогава ние го имаме съобразно вида на съответното животно. Така ние виждаме в човека едно същество, което има своя сетивен свят в средата между два полюса.
към текста >>
Както сега вътрешният живот се отнася с вътрешна необходимост за намиращите се помежду сетива, така за животното вътрешният живот се отнася за целия
органи
зъм на тялото изграждащо го с необходимост.
При човека устройството на живота още работи във формата. Но представете си това не вече спестено за живота, а устроено непосредствено чрез законите на природата, така както го виждаме в пластиката на различните животински видове, тогава ние го имаме съобразно вида на съответното животно. Така ние виждаме в човека едно същество, което има своя сетивен свят в средата между два полюса. Той има своя сетивен свят: света на възприятията, света на звука, на вкуса, на обонянието и т.н. Всички тези светове стоят между това, как той възприема самия себе си, как си дава отношения в различните посоки на пространството в сетивото на равновесието, как се чувствува намиращ се в своето тяло, и между сетивото на звука, разбирането на понятието и представата за аза от друга страна.
Както сега вътрешният живот се отнася с вътрешна необходимост за намиращите се помежду сетива, така за животното вътрешният живот се отнася за целия организъм на тялото изграждащо го с необходимост.
Ако при човека си представите двете страни принадлежащи една на друга, без между тях да се намира един Аз, вие ще имате съществуващото действие на духовността върху тялото, без между им да застане неговата душа. При човека ние имаме това, което можем да наречем: От страната на физическото и духовното той е една изява в пространство в жест и т.н., която остава отворено за действието към едната и към другата страна. Ние трябва да се съгласим , че чрез това се създава така да се каже основата за цялото разбиране на човека и на човешкия духовен живот въобще, доколкото той се проявява в духовната история. Виждаме следователно, че не трябва да смесваме това, което човекът изживява в понятието, с това, което той изживява, когато осъществява и сам оформява понятието. В известно отношение по отношение на оформяването на понятието човекът се намира в положение различно от това по отношение на разбирането на понятието.
към текста >>
Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята
органи
зация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност.
И това е истина, това трябва да каже всеки, на когото съответното творение на изкуството направи впечатление. И Лауренц Мюлнер счита, че можем да кажем: В разбирането на Галилей се явяват първо схванати под формата на понятия онези закони, които виждаме да се издигат към небето в равномерността и в отношенията на равновесие на купола на църквата Св.Петър в Рим. В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър. Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката. Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността.
Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност.
Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното.
към текста >>
Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези
органи
той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично.
Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката. Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество.
Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично.
Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник.
към текста >>
У човека съществува това, което застава пред себесъзнателния аз, което духът твори, когато той влиза в
органи
зма.
Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни. Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище.
У човека съществува това, което застава пред себесъзнателния аз, което духът твори, когато той влиза в организма.
Така ние ясно видяхме при разглеждането на човешкото развитие, че между духа и телесната организация застава онова, което у човека е израз на себесъзнателния аз, че при човека облагороденият организъм изживява непосредствено духа, както виждаме това в художествената творческа фантазия; но в него живее и себесъзнателната същност, която може да застане срещу включването на духа в тялото. Следователно важното не е, дали даваме някакво предимство на човека пред животното или не, това би било неправилен път; а трябва да насочим нашето внимание на това, че при животното духът действува непосредствено чрез телесния организъм и душата води своя живот съобразно този телесен организъм, докато при човека между духа и телесния организъм застава живият Аз намиращ се в душата, служи като посредник и работи между духа и телесния организъм. Но с това азът на човека има непосредствено общение с това, което живее в духовния свят. Той изживява първо това непосредствено общение чрез това, че се пропива със способността да основава духовни отношения в заобикалящия го свят, които животното може да основе само от своите инстинкти. Ние виждаме, как у животното има предварително отпечатан един правов живот, един морален живот.
към текста >>
Така ние ясно видяхме при разглеждането на човешкото развитие, че между духа и телесната
органи
зация застава онова, което у човека е израз на себесъзнателния аз, че при човека облагороденият
органи
зъм изживява непосредствено духа, както виждаме това в художествената творческа фантазия; но в него живее и себесъзнателната същност, която може да застане срещу включването на духа в тялото.
Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни. Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище. У човека съществува това, което застава пред себесъзнателния аз, което духът твори, когато той влиза в организма.
Така ние ясно видяхме при разглеждането на човешкото развитие, че между духа и телесната организация застава онова, което у човека е израз на себесъзнателния аз, че при човека облагороденият организъм изживява непосредствено духа, както виждаме това в художествената творческа фантазия; но в него живее и себесъзнателната същност, която може да застане срещу включването на духа в тялото.
Следователно важното не е, дали даваме някакво предимство на човека пред животното или не, това би било неправилен път; а трябва да насочим нашето внимание на това, че при животното духът действува непосредствено чрез телесния организъм и душата води своя живот съобразно този телесен организъм, докато при човека между духа и телесния организъм застава живият Аз намиращ се в душата, служи като посредник и работи между духа и телесния организъм. Но с това азът на човека има непосредствено общение с това, което живее в духовния свят. Той изживява първо това непосредствено общение чрез това, че се пропива със способността да основава духовни отношения в заобикалящия го свят, които животното може да основе само от своите инстинкти. Ние виждаме, как у животното има предварително отпечатан един правов живот, един морален живот. Обаче ние разбираме правовия живот, моралния живот, държаният живот, целия ход на мировата история само тогава, когато виждаме при човека еманципацията на духа от тялото, като Азът застава между духа и тялото и с това влиза в непосредствено общение с духовния свят.
към текста >>
Следователно важното не е, дали даваме някакво предимство на човека пред животното или не, това би било неправилен път; а трябва да насочим нашето внимание на това, че при животното духът действува непосредствено чрез телесния
органи
зъм и душата води своя живот съобразно този телесен
органи
зъм, докато при човека между духа и телесния
органи
зъм застава живият Аз намиращ се в душата, служи като посредник и работи между духа и телесния
органи
зъм.
Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни. Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище. У човека съществува това, което застава пред себесъзнателния аз, което духът твори, когато той влиза в организма. Така ние ясно видяхме при разглеждането на човешкото развитие, че между духа и телесната организация застава онова, което у човека е израз на себесъзнателния аз, че при човека облагороденият организъм изживява непосредствено духа, както виждаме това в художествената творческа фантазия; но в него живее и себесъзнателната същност, която може да застане срещу включването на духа в тялото.
Следователно важното не е, дали даваме някакво предимство на човека пред животното или не, това би било неправилен път; а трябва да насочим нашето внимание на това, че при животното духът действува непосредствено чрез телесния организъм и душата води своя живот съобразно този телесен организъм, докато при човека между духа и телесния организъм застава живият Аз намиращ се в душата, служи като посредник и работи между духа и телесния организъм.
Но с това азът на човека има непосредствено общение с това, което живее в духовния свят. Той изживява първо това непосредствено общение чрез това, че се пропива със способността да основава духовни отношения в заобикалящия го свят, които животното може да основе само от своите инстинкти. Ние виждаме, как у животното има предварително отпечатан един правов живот, един морален живот. Обаче ние разбираме правовия живот, моралния живот, държаният живот, целия ход на мировата история само тогава, когато виждаме при човека еманципацията на духа от тялото, като Азът застава между духа и тялото и с това влиза в непосредствено общение с духовния свят. Как този Аз влиза в непосредствено общение с духовния свят, това е нормалното състояние на човечеството.
към текста >>
А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в
органи
зма.
Ние трябваше първо да създадем една основа за това, което ще можем да развием като истинско разглеждане на духовния свят. Това, което придобихме до сега, ни показва, че трябва да търсим същинското значение на човешкото същество във факта, че вътре в това човешко същество Азът застава между духа и тялото. Но при човека това ни се показва и външно телесно, като себесъзнателният Аз, какъвто го срещаме в живота, се проявява така да се каже в човешката вътрешност и ни се показва, бихме могли да кажем, във физиономията и в жестовете на човека. Някои от вас ще си спомнят, че аз не само изказах, но и доказах, че на основата на старото изречение "Кръвта е една твърде особена течност" стои една дълбока истина. Това е действително така.
А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в организма.
Това е така да се каже най-близката врата, през която оплоденият от духа Аз действува в тялото. Ние виждаме това, когато наблюдаваме как душата действува върху кръвообращението. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси. Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава. Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния.
към текста >>
Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху
органи
зма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава.
Това е действително така. А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в организма. Това е така да се каже най-близката врата, през която оплоденият от духа Аз действува в тялото. Ние виждаме това, когато наблюдаваме как душата действува върху кръвообращението. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси.
Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава.
Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза.
към текста >>
Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително
органи
зиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива
органи
зми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото.
Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза.
Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото.
Например те ще трябва да видят действително в посоките по определена линия в пространството нещо съществено. Когато разберат това, хората ще могат да съдят за голямото значение на положението и на всичките кръвни процеси в човешката кръвоносна система. Днес те вярват, че учението за кръвообращението е нещо завършено. Но това съвсем не е така. Ние сме едва в началото да се запознаем с тайните на кръвообращението.
към текста >>
Същественото не е в това, как се отнася човешката кръв към кръвта на маймуната и тем подобни, а как съответните
органи
са поставени в служба на цялостния
органи
зъм.
Само когато тези неща, които са едва в своето начало, бъдат изследвани, ще бъде сложено едно начало в познанието на връзката между себесъзнателния Аз и кръвообращението от една страна и от друга страна между действуващия в животното и животински дух и животинското кръвообращение. Последният път аз обърнах вниманието върху това, че фактически ние можем да отидем до подробностите на органологията и на отделните функции и да посочим разликата, как духът се проявява в човека и в животното. По отношение на това съвсем понятно е, че по-новите изследвания върху сродството между човешката и маймунската кръв ни казват много по-малко нещо, защото те са насочени върху външното, чисто материалното, върху химическата реакция и т.н., а не засягат същественото. Ако въпросът би се касаел само за материалното, тогава би трябвало да бъде съвършено безразлично, дали едно колело се използува като играчка за деца или се използува за устройството на един часовник. Но същественото зависи винаги от това, как един член или орган се използува в целостта на едно същество или на един предмет.
Същественото не е в това, как се отнася човешката кръв към кръвта на маймуната и тем подобни, а как съответните органи са поставени в служба на цялостния организъм.
Как тук това, което е истина, се докосва с изследването на официалната наука, ни показва най-добре отношението на Гьоте към естествената наука. В епохата на Гьоте по отношение на природните неща беше вече във възход един корав материализъм и точно най-изпъкващите естествоизпитатели, които искаха, да установят разликата между човека и животното, се позоваваха при това на нещо чисто материално. Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва. Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост. За Гьоте това беше нещо непоносимо.
към текста >>
За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на
органи
зма, а в начина, по който духът си служи с
органи
те в човека и в животното.
Как тук това, което е истина, се докосва с изследването на официалната наука, ни показва най-добре отношението на Гьоте към естествената наука. В епохата на Гьоте по отношение на природните неща беше вече във възход един корав материализъм и точно най-изпъкващите естествоизпитатели, които искаха, да установят разликата между човека и животното, се позоваваха при това на нещо чисто материално. Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва. Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост. За Гьоте това беше нещо непоносимо.
За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното.
Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм.
към текста >>
Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки
органи
.
В епохата на Гьоте по отношение на природните неща беше вече във възход един корав материализъм и точно най-изпъкващите естествоизпитатели, които искаха, да установят разликата между човека и животното, се позоваваха при това на нещо чисто материално. Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва. Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост. За Гьоте това беше нещо непоносимо. За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното.
Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи.
Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа.
към текста >>
Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя
органи
зъм.
За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие.
Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм.
Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа. Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните. Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна. От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека. Тогава той писа на Хердер: " .
към текста >>
Обаче човекът се еманципира от своя
органи
зъм и влиза в непосредствено общение с духа.
Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм.
Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа.
Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните. Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна. От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека. Тогава той писа на Хердер: " . . .
към текста >>
Чрез това той отново може да въздействува върху своите
органи
, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните
органи
, казваха древните.
Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа.
Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните.
Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна. От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека. Тогава той писа на Хердер: " . . . Аз намерих, не злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя безкрайна радост междучелюстната кост у човека!
към текста >>
Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите
органи
." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне:
органи
те са същите; само че те са изградени от една друга страна.
Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа. Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните.
Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна.
От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека. Тогава той писа на Хердер: " . . . Аз намерих, не злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя безкрайна радост междучелюстната кост у човека! Заедно с Лодерн аз сравних човешки и животински черепи, хванах следата и ето, костта е налице.
към текста >>
И преди да стигнем до там, как могат да се добият познания върху духа, трябва преди всичко да знаем, как духът свети в човешката душа, която той еманципира от тялото, за да има в нея един живот независим от
органи
зма, един живот, който води в неговите собствени области.
Вечното се движи непрестанно във всички, Честит задържай се във битието! когато обхванем с поглед безсмъртното вечно в едно същество. Когато гледаме душата, когато гледаме духа в тялото, ние трябва да кажем: Ако той би изживял себе си напълно в тялото, ако би искал да запази тялото: той би трябвало да се разпадне в нищо. Така разглеждането на човешкия дух и на животинския дух ни води до там, да добием постепенно едно предчувствие за това, кое всъщност може да бъде наречено ДУХ.
И преди да стигнем до там, как могат да се добият познания върху духа, трябва преди всичко да знаем, как духът свети в човешката душа, която той еманципира от тялото, за да има в нея един живот независим от организма, един живот, който води в неговите собствени области.
към текста >>
66.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това духовно развитие, тези упражнения се състоят именно в това, че човек изкарва наяве нещо, което има вътре в себе си, добива други познавателни
органи
, издига се над своята душа, каквато тя е при нормалното състояние и благодарение на това възприема един свят, който се намира постоянно около него, но който не може да бъде възприеман при нормално състояние.
Това ще бъде по-точно описано в сказката: "Как се добива познание на духовния свят? ", където методите ще бъдат разгледани по-широко. А сега трябва да бъдат изтъкнати някои опитности, които човек може да има, когато действително прави такива упражнения, които надаряват така да се каже душата му с духовни очи, с духовни уши, благодарение на които той може да вижда в духовния свят. Тогава той се убеждава, че този духовен свят не е обект на спекулация, а е също така обект, каквито цветовете и формите, топлината, студа и звуците са за човека, който възприема сетивно. Още в предишните сказки бе показано, как човек може да стигне до истинско ясновиждане.
Това духовно развитие, тези упражнения се състоят именно в това, че човек изкарва наяве нещо, което има вътре в себе си, добива други познавателни органи, издига се над своята душа, каквато тя е при нормалното състояние и благодарение на това възприема един свят, който се намира постоянно около него, но който не може да бъде възприеман при нормално състояние.
Когато човек прави такива упражнения, първо се изменя животът на неговия сън. Това знае всеки, който се е домогнал до действителни собствени духовни изследвания. Сега аз искам да говоря за най-първото състояние на промяна на сънния живот при действително ясновиждащия, правещ духовни изследвания човек. Първите наченки на тази възможност на духовното изследване не правят всъщност човека да изглежда много различен от това, което той е в обикновеното, нормално състояние на съзнанието. Защото когато човек предприема такива упражнения, каквито ще опишем по-късно, отначало той спи така както всеки друг човек и през време на съня остава също така в пълно безсъзнание.
към текста >>
Тогава той чувствува по начин различен от други път, как среща съпротива от страна на своите физически
органи
, например от страна на мозъка.
И аз искам да обрисувам пред вас някои съвсем конкретни явления, които представляват факти. Представете си, че един човек, който прави такива упражнения, размишлява много остро върху нещо, върху което би могъл да размишлява и друг човек, че понеже може би има пред себе си една тежка задача, той се стреми да напрегне всичките си духовни сили, за да проникне в нещата. Тогава може да му се случи така, както се случва на един ученик: не му достигат силите, за да реши задачата. Това може много добре да се случи. Но когато благодарение на своите упражнения има вече повече опитни възможности върху своите вътрешни душевни състояния във връзка с телесни състояния, тогава той без съмнение чувствува нещо твърде особено, когато не може да направи нещо.
Тогава той чувствува по начин различен от други път, как среща съпротива от страна на своите физически органи, например от страна на мозъка.
Той добре чувствува, като че мозъкът му противопоставя съпротива, както например чувствуваме съпротивата, когато удряме някой гвоздей с чук. Тогава мозъкът започва да добива една действителност. Така както човек обикновено употребява своя мозък, той не чувствува като че употребява един инструмент, както например употребяваме един чук. Духовният изследовател чувствува своя мозък, той се чувствува самостоятелен по отношение на своето мислене. Това е една опитност.
към текста >>
Защото ние постепенно действително разбираме, че това, което чувствуваме като един вид покриване на
органи
те на мозъка с това, което напомня на фигури, не е нищо друго освен едно ново съграждане на това, което е било разрушено през деня.
Има една огромна разлика между това, което човек чувствува при една такава дейност, и това, което той чувствува при една дейност извършена през деня. За дейността през деня той има чувството, което можем да сравним с положението, когато рисуваме по модел или копираме. Тогава сме принудени при всяка теглена черта или при всяко петно боя да се ръководим по образа, който стои пред нас. При онези неща, които се явяват като образи в момента на събуждането и които изобразяват така да се каже една дейност през време на съня, ние имаме чувството, като не сами изнамираме чертите и създаваме фигурите от самите нас, без да бъдем свързани с някакъв модел. С едно такова явление ние един вид улавяме това, което душата е извършила, преди да се е събудила; ние сме уловили дейността за възобновяване на мозъка.
Защото ние постепенно действително разбираме, че това, което чувствуваме като един вид покриване на органите на мозъка с това, което напомня на фигури, не е нищо друго освен едно ново съграждане на това, което е било разрушено през деня.
Човек се явява действително като един строител на себе си. Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне внимание на него и не го възприема. Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съградени. Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването. Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване.
към текста >>
Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня
органи
те биват отново съградени.
При онези неща, които се явяват като образи в момента на събуждането и които изобразяват така да се каже една дейност през време на съня, ние имаме чувството, като не сами изнамираме чертите и създаваме фигурите от самите нас, без да бъдем свързани с някакъв модел. С едно такова явление ние един вид улавяме това, което душата е извършила, преди да се е събудила; ние сме уловили дейността за възобновяване на мозъка. Защото ние постепенно действително разбираме, че това, което чувствуваме като един вид покриване на органите на мозъка с това, което напомня на фигури, не е нищо друго освен едно ново съграждане на това, което е било разрушено през деня. Човек се явява действително като един строител на себе си. Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне внимание на него и не го възприема.
Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съградени.
Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването. Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване. Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни.
към текста >>
Докато нашите мускули служат само на
органи
ческата дейност, те не могат да се уморят, защото лошо би било, ако сърдечният мускул или други
органи
чески мускули би трябвало да си отпочиват.
Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни. Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни. Обаче аз вече обясних, че мускулите или нервите не се уморяват по друг начин, освен чрез съзнателна дейност.
Докато нашите мускули служат само на органическата дейност, те не могат да се уморят, защото лошо би било, ако сърдечният мускул или други органически мускули би трябвало да си отпочиват.
Ние се уморяваме само тогава, когато извършваме една дейност, която не е вродена за организма, следователно когато извършваме една дейност, която принадлежи към съзнателния душевен живот. Ето защо трябва да кажем: Ако душевният живот би се родил от човека така, както дейността на сърцето, тогава тази голяма разлика между уморяването и неуморяването би била съвсем необяснима. Ето защо авторът на споменатата книга се чувствува принуден да признае, че душевното се отнася към телесното също както ездачът се отнася към коня, т.е. то е съвършено независимо от телесното. От страна на един човек, който мисли в духа на естествената наука, това е едно извънредно силно признание.
към текста >>
Ние се уморяваме само тогава, когато извършваме една дейност, която не е вродена за
органи
зма, следователно когато извършваме една дейност, която принадлежи към съзнателния душевен живот.
И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни. Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни. Обаче аз вече обясних, че мускулите или нервите не се уморяват по друг начин, освен чрез съзнателна дейност. Докато нашите мускули служат само на органическата дейност, те не могат да се уморят, защото лошо би било, ако сърдечният мускул или други органически мускули би трябвало да си отпочиват.
Ние се уморяваме само тогава, когато извършваме една дейност, която не е вродена за организма, следователно когато извършваме една дейност, която принадлежи към съзнателния душевен живот.
Ето защо трябва да кажем: Ако душевният живот би се родил от човека така, както дейността на сърцето, тогава тази голяма разлика между уморяването и неуморяването би била съвсем необяснима. Ето защо авторът на споменатата книга се чувствува принуден да признае, че душевното се отнася към телесното също както ездачът се отнася към коня, т.е. то е съвършено независимо от телесното. От страна на един човек, който мисли в духа на естествената наука, това е едно извънредно силно признание. И човек може да изпита твърде особени чувства, когато констатира, че някой учен, принуден от съвременното природоизследване, стига до там да признае, че трябва да си представим отношението на душевния живот към телесния приблизително така, както отношението на ездача към коня, т.е.
към текста >>
Защото всеки разумен човек би трябвало да си каже: Това, което съществува за неговото съзнание в света около него, когато той гледа съзнателно света, то зависи всъщност от устройството на неговите сетивни
органи
и от това, което той може да разбере.
Обаче чрез определени неща те отново се явяват и застават може би в центъра на душевния живот. Трябва напълно да допуснем, че това, което съставлява обхвата на нашия душевен живот, е безкрайно по-много от това, което ние можем да приемем в нашето дневно съзнание и да го обхванем с него. Това е извънредно важно. Защото благодарение на това нашият поглед е насочен към нещо вътрешно в нас, което наистина може да направи само слабо впечатление върху нашето тяло поради причината, защото едва ли сме му обърнали внимание, но въпреки това то продължава да живее в нас. Това насочва нашето внимание към дълбочини на нашия душевен живот, които за всеки разумен човек трябва да съществуват.
Защото всеки разумен човек би трябвало да си каже: Това, което съществува за неговото съзнание в света около него, когато той гледа съзнателно света, то зависи всъщност от устройството на неговите сетивни органи и от това, което той може да разбере.
И никой не е оправдан да ограничава действителното с рамките на това, което той може да възприема. Би било съвършено нелогично да се оспорва на духовния изследовател, че зад физическия свят съществува един духовен свят поради приетата причина, защото човек има право да говори само за това, което вижда и чува и върху което може да мисли, но никога не може да съди за това, което не може да възприема. Защото светът на действителното не е светът на възприемаемото. Светът на възприемаемото е ограничен чрез сетивните органи. Ето защото никога не трябва да се говори за граници на познанието както се говори в смисъла на КАНТ , или за това, което човек би могъл да знае или да не знае, а само за това, което той има пред себе си съобразно своите възприемателни органи.
към текста >>
Светът на възприемаемото е ограничен чрез сетивните
органи
.
Това насочва нашето внимание към дълбочини на нашия душевен живот, които за всеки разумен човек трябва да съществуват. Защото всеки разумен човек би трябвало да си каже: Това, което съществува за неговото съзнание в света около него, когато той гледа съзнателно света, то зависи всъщност от устройството на неговите сетивни органи и от това, което той може да разбере. И никой не е оправдан да ограничава действителното с рамките на това, което той може да възприема. Би било съвършено нелогично да се оспорва на духовния изследовател, че зад физическия свят съществува един духовен свят поради приетата причина, защото човек има право да говори само за това, което вижда и чува и върху което може да мисли, но никога не може да съди за това, което не може да възприема. Защото светът на действителното не е светът на възприемаемото.
Светът на възприемаемото е ограничен чрез сетивните органи.
Ето защото никога не трябва да се говори за граници на познанието както се говори в смисъла на КАНТ , или за това, което човек би могъл да знае или да не знае, а само за това, което той има пред себе си съобразно своите възприемателни органи. Когато размислим върху това, ние трябва да си кажем: Тогава зад килима от багри на сетивния свят, зад това, което сетивото на топлината възприема като топлина или като студенина и т.н., се крие една неограничена, една безгранична действителност. Нима върху нас би трябвало да влияе само това, което възприемаме, или само онази действителност, която възприемаме? Логически удържимо е само, когато си представяме, че чрез нашето възприятие на нас ни е дадена само една част, един откъс от цялата действителност, че зад това, което може да ни бъде дадено чрез нашето възприятие, се крие една безгранична действителност, но която също е действителна за нас, защото сме поставени в нея, така щото за нас продължава да живее това, което се вълнува и живее навън и влияе върху нас. Но как се представя тогава всъщност нашият буден живот?
към текста >>
Ето защото никога не трябва да се говори за граници на познанието както се говори в смисъла на КАНТ , или за това, което човек би могъл да знае или да не знае, а само за това, което той има пред себе си съобразно своите възприемателни
органи
.
Защото всеки разумен човек би трябвало да си каже: Това, което съществува за неговото съзнание в света около него, когато той гледа съзнателно света, то зависи всъщност от устройството на неговите сетивни органи и от това, което той може да разбере. И никой не е оправдан да ограничава действителното с рамките на това, което той може да възприема. Би било съвършено нелогично да се оспорва на духовния изследовател, че зад физическия свят съществува един духовен свят поради приетата причина, защото човек има право да говори само за това, което вижда и чува и върху което може да мисли, но никога не може да съди за това, което не може да възприема. Защото светът на действителното не е светът на възприемаемото. Светът на възприемаемото е ограничен чрез сетивните органи.
Ето защото никога не трябва да се говори за граници на познанието както се говори в смисъла на КАНТ , или за това, което човек би могъл да знае или да не знае, а само за това, което той има пред себе си съобразно своите възприемателни органи.
Когато размислим върху това, ние трябва да си кажем: Тогава зад килима от багри на сетивния свят, зад това, което сетивото на топлината възприема като топлина или като студенина и т.н., се крие една неограничена, една безгранична действителност. Нима върху нас би трябвало да влияе само това, което възприемаме, или само онази действителност, която възприемаме? Логически удържимо е само, когато си представяме, че чрез нашето възприятие на нас ни е дадена само една част, един откъс от цялата действителност, че зад това, което може да ни бъде дадено чрез нашето възприятие, се крие една безгранична действителност, но която също е действителна за нас, защото сме поставени в нея, така щото за нас продължава да живее това, което се вълнува и живее навън и влияе върху нас. Но как се представя тогава всъщност нашият буден живот? Тогава би трябвало да си представим нашия буден дневен живот така а няма никаква друга възможност -, че да кажем: Ние отваряме нашите сетива, нашата способност да познаваме към една необятност и заставаме срещу тази необятност.
към текста >>
И когато напрягаме нашите сетивни
органи
, това е едно задържане на нещо невъзприето.
Но как се представя тогава всъщност нашият буден живот? Тогава би трябвало да си представим нашия буден дневен живот така а няма никаква друга възможност -, че да кажем: Ние отваряме нашите сетива, нашата способност да познаваме към една необятност и заставаме срещу тази необятност. Поради това, че имаме така устроени очи, така устроени уши, едно такова сетиво на топлината и т.н., ние поставяме пред себе си само един определен откъс от действителността; другото отхвърляме, браним се така да се каже срещу него, изключваме го от нас. Тогава в какво се състои нашата съзнателна дейност? Тя се състои в едно отбраняване, в едно изключване от нещо друго.
И когато напрягаме нашите сетивни органи, това е едно задържане на нещо невъзприето.
Това, което възприемаме, е остатъкът, който остава от това, което се простира около нас и което ние отхвърляме в по-голяма част. Така ние се чувствуваме активно поставени в света, чувствува ме се свързани с него. Чрез дейността на нашите сетива ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея. Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума. Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс.
към текста >>
Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш
органи
зъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума.
Тя се състои в едно отбраняване, в едно изключване от нещо друго. И когато напрягаме нашите сетивни органи, това е едно задържане на нещо невъзприето. Това, което възприемаме, е остатъкът, който остава от това, което се простира около нас и което ние отхвърляме в по-голяма част. Така ние се чувствуваме активно поставени в света, чувствува ме се свързани с него. Чрез дейността на нашите сетива ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея.
Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума.
Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс. Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива. Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони. Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони. Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите сетива.
към текста >>
Но какъв си ти като душа по отношение на твоя
органи
зъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони.
Чрез дейността на нашите сетива ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея. Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума. Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс. Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива. Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони.
Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони.
Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите сетива. Когато мислите до край тази представа, тогава не ще ви бъде чудно, че всъщност целият живот на нашето будно дневно съзнание зависи много от устройството на нашите сетивни органи и на нашия мозък, също както това, което имаме от себе си в огледалото, което виждаме от себе си в огледалото, зависи от устройството на огледалото. Който поглежда в едно градинско огледало и вижда карикатурата на своя образ, който се показва в него, ще се съгласи на драго сърце, че образът в огледалото не зависи от него, а от самото огледало. Така това, което възприемаме, зависи от устройството на нашия огледален апарат, и нашата душевна дейност е ограничена, един вид отразена в самата нея, като се отразява в живота на тялото. Тогава по-нататък не е чудно, че откъсът нещо, което може да се докаже и физиологически зависи от тялото, когато това или онова става в съзнанието по един или по друг начин, защото всичко, което душата прави, зависи от устройството на тялото ни, щом то трябва да стигне до нашето съзнание, до нашето знание.
към текста >>
Когато мислите до край тази представа, тогава не ще ви бъде чудно, че всъщност целият живот на нашето будно дневно съзнание зависи много от устройството на нашите сетивни
органи
и на нашия мозък, също както това, което имаме от себе си в огледалото, което виждаме от себе си в огледалото, зависи от устройството на огледалото.
Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс. Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива. Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони. Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони. Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите сетива.
Когато мислите до край тази представа, тогава не ще ви бъде чудно, че всъщност целият живот на нашето будно дневно съзнание зависи много от устройството на нашите сетивни органи и на нашия мозък, също както това, което имаме от себе си в огледалото, което виждаме от себе си в огледалото, зависи от устройството на огледалото.
Който поглежда в едно градинско огледало и вижда карикатурата на своя образ, който се показва в него, ще се съгласи на драго сърце, че образът в огледалото не зависи от него, а от самото огледало. Така това, което възприемаме, зависи от устройството на нашия огледален апарат, и нашата душевна дейност е ограничена, един вид отразена в самата нея, като се отразява в живота на тялото. Тогава по-нататък не е чудно, че откъсът нещо, което може да се докаже и физиологически зависи от тялото, когато това или онова става в съзнанието по един или по друг начин, защото всичко, което душата прави, зависи от устройството на тялото ни, щом то трябва да стигне до нашето съзнание, до нашето знание. Наблюдението ни показва, че понятията, които отначало само построихме, отговарят напълно на фактите. Разликата е само тази, че нашето тяло е едно живо огледало.
към текста >>
По този начин става един вид отразяване при собственото вътрешно изживяване, при един духовен
органи
зъм.
От определена точка нататък духовният изследовател изживява не само душевната дейност, както аз я описах, като един съновиден спомен от съня, а така, като че съвсем няма нужда от инструмента на тялото. Тогава той може да възприема една дейност, която става само в духовното. Тогава той може да се каже: Сега ти мислиш не с твоя мозък, а сега ти мислиш в съвършено други форми, сега ти мислиш в образи, независимо от твоя мозък. Обаче духовният изследовател може да стигне до там, да изживее нещо подобно, както аз го описах, когато изживява, че цялото, което при засипването се наслагва около него като нещо мъгливо, не изчезва, но когато мъглата, която се долавя при слепоочията, при ставите, при гръбначния стълб, се превръща в нещо, от което се отразява това, което той върши също както се отразява това, което изживяваме в грубия телесен живот -, когато той може да ограничи и да приеме обратно в себе си своята дейност. Цялата разлика на действителното ясновиждане от обикновения буден дневен живот се състои в това, че будният дневен живот, за да стигне до съзнание на душевната дейност, се нуждае от едно друго огледало, като за целта си служи с тялото, докато дейността на ясновидеца, когато тя се излъчва като душевна дейност, е така силна, че падащият лъч се оттегля обратно в самия себе си.
По този начин става един вид отразяване при собственото вътрешно изживяване, при един духовен организъм.
Всъщност нашата душа се намира в този духовен организъм и тогава, когато не сме никакъв духовен изследовател. Това става през нощта. В този духовен организъм се излива тя. И ние не ще разберем целия сънен живот, ако не си изясним, че фактически нашите телесни процеси всичко онова, което анатомията, физиологията могат да изследват не произвеждат нищо друго освен отразяването на душевните процеси, и че тези душевни процеси живеят в едно духовно съществуване от заспиването до събуждането. Ако мислим по друг начин, ние никак не ще можем да разберем този процес.
към текста >>
Всъщност нашата душа се намира в този духовен
органи
зъм и тогава, когато не сме никакъв духовен изследовател.
Тогава той може да възприема една дейност, която става само в духовното. Тогава той може да се каже: Сега ти мислиш не с твоя мозък, а сега ти мислиш в съвършено други форми, сега ти мислиш в образи, независимо от твоя мозък. Обаче духовният изследовател може да стигне до там, да изживее нещо подобно, както аз го описах, когато изживява, че цялото, което при засипването се наслагва около него като нещо мъгливо, не изчезва, но когато мъглата, която се долавя при слепоочията, при ставите, при гръбначния стълб, се превръща в нещо, от което се отразява това, което той върши също както се отразява това, което изживяваме в грубия телесен живот -, когато той може да ограничи и да приеме обратно в себе си своята дейност. Цялата разлика на действителното ясновиждане от обикновения буден дневен живот се състои в това, че будният дневен живот, за да стигне до съзнание на душевната дейност, се нуждае от едно друго огледало, като за целта си служи с тялото, докато дейността на ясновидеца, когато тя се излъчва като душевна дейност, е така силна, че падащият лъч се оттегля обратно в самия себе си. По този начин става един вид отразяване при собственото вътрешно изживяване, при един духовен организъм.
Всъщност нашата душа се намира в този духовен организъм и тогава, когато не сме никакъв духовен изследовател.
Това става през нощта. В този духовен организъм се излива тя. И ние не ще разберем целия сънен живот, ако не си изясним, че фактически нашите телесни процеси всичко онова, което анатомията, физиологията могат да изследват не произвеждат нищо друго освен отразяването на душевните процеси, и че тези душевни процеси живеят в едно духовно съществуване от заспиването до събуждането. Ако мислим по друг начин, ние никак не ще можем да разберем този процес. Следователно трябва да говорим един вид за един тайнствен душевен живот, който никак не може да проникне в съзнанието, което е опосредствувано чрез тялото.
към текста >>
В този духовен
органи
зъм се излива тя.
Обаче духовният изследовател може да стигне до там, да изживее нещо подобно, както аз го описах, когато изживява, че цялото, което при засипването се наслагва около него като нещо мъгливо, не изчезва, но когато мъглата, която се долавя при слепоочията, при ставите, при гръбначния стълб, се превръща в нещо, от което се отразява това, което той върши също както се отразява това, което изживяваме в грубия телесен живот -, когато той може да ограничи и да приеме обратно в себе си своята дейност. Цялата разлика на действителното ясновиждане от обикновения буден дневен живот се състои в това, че будният дневен живот, за да стигне до съзнание на душевната дейност, се нуждае от едно друго огледало, като за целта си служи с тялото, докато дейността на ясновидеца, когато тя се излъчва като душевна дейност, е така силна, че падащият лъч се оттегля обратно в самия себе си. По този начин става един вид отразяване при собственото вътрешно изживяване, при един духовен организъм. Всъщност нашата душа се намира в този духовен организъм и тогава, когато не сме никакъв духовен изследовател. Това става през нощта.
В този духовен организъм се излива тя.
И ние не ще разберем целия сънен живот, ако не си изясним, че фактически нашите телесни процеси всичко онова, което анатомията, физиологията могат да изследват не произвеждат нищо друго освен отразяването на душевните процеси, и че тези душевни процеси живеят в едно духовно съществуване от заспиването до събуждането. Ако мислим по друг начин, ние никак не ще можем да разберем този процес. Следователно трябва да говорим един вид за един тайнствен душевен живот, който никак не може да проникне в съзнанието, което е опосредствувано чрез тялото. Следователно, когато при един човек виждаме, че в неговото съзнание се явяват представи, на които той дълго време не е обръщал внимание, ние трябва да кажем: Освен представите на съзнателния душевен живот, на които човек обръща своето внимание, в него съществува още и нещо друго. Аз вече обърнах веднъж вниманието върху това, че е извънредно лесно да бъдат опровергани нещата, които за духовния изследовател са една действителност.
към текста >>
Хората ще трябва постепенно да се запознаят с това, че светът е много по-обширен от това, което ние можем да обхванем със сетивата и да проследим с ума, и че сънният живот е една област, от която се нуждаем, защото в дневния живот имаме изхабяване именно на най-благородните
органи
, които служат за живота на мисленето.
В него живее всичко, което за нашия духовен живот е независимо от телесния живот даже и понятно, идейно какъвто е примерът със съвестта. Обаче в дневния живот този друг живот се оказва като нещо, което е твърде много ограничено чрез нашите дневни интереси. През време на съня нашата душа се показва цялостно изпълнена и от това нейно морално качество. Това е действително едно вживяване в духовното, което можем да наречем един тласък, едно движение вътре в душата. Това, което наричаме изследване на Духовната наука, ще ни послужи да можем СЪЗНАТЕЛНО да живеем в света, в който обикновеният човек живее несъзнателно при всяко заспиване.
Хората ще трябва постепенно да се запознаят с това, че светът е много по-обширен от това, което ние можем да обхванем със сетивата и да проследим с ума, и че сънният живот е една област, от която се нуждаем, защото в дневния живот имаме изхабяване именно на най-благородните органи, които служат за живота на мисленето.
През време на съня ние отново възстановяваме тези органи, така щото те отново могат да застанат укрепени срещу света и могат, да отразяват нашия душевен живот в будния дневен живот. Благодарение на това всичко, което е характерно за душевния живот, би могло да ни стане ясно. Кой не знае, че понякога след един добър, дълбок сън човек може да се чувствува изнурен, уморен? Често хората се оплакват от това; но това не е никакво болестно явление, а е напълно понятно. Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо?
към текста >>
През време на съня ние отново възстановяваме тези
органи
, така щото те отново могат да застанат укрепени срещу света и могат, да отразяват нашия душевен живот в будния дневен живот.
Обаче в дневния живот този друг живот се оказва като нещо, което е твърде много ограничено чрез нашите дневни интереси. През време на съня нашата душа се показва цялостно изпълнена и от това нейно морално качество. Това е действително едно вживяване в духовното, което можем да наречем един тласък, едно движение вътре в душата. Това, което наричаме изследване на Духовната наука, ще ни послужи да можем СЪЗНАТЕЛНО да живеем в света, в който обикновеният човек живее несъзнателно при всяко заспиване. Хората ще трябва постепенно да се запознаят с това, че светът е много по-обширен от това, което ние можем да обхванем със сетивата и да проследим с ума, и че сънният живот е една област, от която се нуждаем, защото в дневния живот имаме изхабяване именно на най-благородните органи, които служат за живота на мисленето.
През време на съня ние отново възстановяваме тези органи, така щото те отново могат да застанат укрепени срещу света и могат, да отразяват нашия душевен живот в будния дневен живот.
Благодарение на това всичко, което е характерно за душевния живот, би могло да ни стане ясно. Кой не знае, че понякога след един добър, дълбок сън човек може да се чувствува изнурен, уморен? Често хората се оплакват от това; но това не е никакво болестно явление, а е напълно понятно. Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо? Защото сме работили добре над нашите органи, така че те могат да издържат не само за няколко часа, а за целия ден.
към текста >>
Защото сме работили добре над нашите
органи
, така че те могат да издържат не само за няколко часа, а за целия ден.
През време на съня ние отново възстановяваме тези органи, така щото те отново могат да застанат укрепени срещу света и могат, да отразяват нашия душевен живот в будния дневен живот. Благодарение на това всичко, което е характерно за душевния живот, би могло да ни стане ясно. Кой не знае, че понякога след един добър, дълбок сън човек може да се чувствува изнурен, уморен? Често хората се оплакват от това; но това не е никакво болестно явление, а е напълно понятно. Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо?
Защото сме работили добре над нашите органи, така че те могат да издържат не само за няколко часа, а за целия ден.
А непосредствено след събуждането ние не сме още школувани да използуваме тези органи, трябва първо да ги шлифоваме и едва след известно време можем да ги използуваме добре. При определен вид изнуреност би трябвало да говорим за това, че след няколко часа ще можем да се радваме, тъй като ще можем да се чувствуваме добре в добре възстановените органи. Защото от съня ни идва това, от което се нуждаем: градивните сили за органите, които биват изхабени през време на деня. И така сега ние можем да кажем: Нашият душевен живот е един живот в независимост, един живот, от който през будния дневен живот имаме чрез нашето съзнание нещо, което е едно огледално отражение. съзнанието е огледалното отражение на общението на нашата душа с околния свят.
към текста >>
А непосредствено след събуждането ние не сме още школувани да използуваме тези
органи
, трябва първо да ги шлифоваме и едва след известно време можем да ги използуваме добре.
Благодарение на това всичко, което е характерно за душевния живот, би могло да ни стане ясно. Кой не знае, че понякога след един добър, дълбок сън човек може да се чувствува изнурен, уморен? Често хората се оплакват от това; но това не е никакво болестно явление, а е напълно понятно. Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо? Защото сме работили добре над нашите органи, така че те могат да издържат не само за няколко часа, а за целия ден.
А непосредствено след събуждането ние не сме още школувани да използуваме тези органи, трябва първо да ги шлифоваме и едва след известно време можем да ги използуваме добре.
При определен вид изнуреност би трябвало да говорим за това, че след няколко часа ще можем да се радваме, тъй като ще можем да се чувствуваме добре в добре възстановените органи. Защото от съня ни идва това, от което се нуждаем: градивните сили за органите, които биват изхабени през време на деня. И така сега ние можем да кажем: Нашият душевен живот е един живот в независимост, един живот, от който през будния дневен живот имаме чрез нашето съзнание нещо, което е едно огледално отражение. съзнанието е огледалното отражение на общението на нашата душа с околния свят. Тук в будния дневен живот ние се изгубваме в околния свят, в нещо чуждо, отдадени сме на нещо, което не сме ние самите.
към текста >>
При определен вид изнуреност би трябвало да говорим за това, че след няколко часа ще можем да се радваме, тъй като ще можем да се чувствуваме добре в добре възстановените
органи
.
Кой не знае, че понякога след един добър, дълбок сън човек може да се чувствува изнурен, уморен? Често хората се оплакват от това; но това не е никакво болестно явление, а е напълно понятно. Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо? Защото сме работили добре над нашите органи, така че те могат да издържат не само за няколко часа, а за целия ден. А непосредствено след събуждането ние не сме още школувани да използуваме тези органи, трябва първо да ги шлифоваме и едва след известно време можем да ги използуваме добре.
При определен вид изнуреност би трябвало да говорим за това, че след няколко часа ще можем да се радваме, тъй като ще можем да се чувствуваме добре в добре възстановените органи.
Защото от съня ни идва това, от което се нуждаем: градивните сили за органите, които биват изхабени през време на деня. И така сега ние можем да кажем: Нашият душевен живот е един живот в независимост, един живот, от който през будния дневен живот имаме чрез нашето съзнание нещо, което е едно огледално отражение. съзнанието е огледалното отражение на общението на нашата душа с околния свят. Тук в будния дневен живот ние се изгубваме в околния свят, в нещо чуждо, отдадени сме на нещо, което не сме ние самите. През време на съня обаче а това е същността на съня ние се оттегляме от всяка външна дейност, за да работим над самите нас.
към текста >>
Защото от съня ни идва това, от което се нуждаем: градивните сили за
органи
те, които биват изхабени през време на деня.
Често хората се оплакват от това; но това не е никакво болестно явление, а е напълно понятно. Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо? Защото сме работили добре над нашите органи, така че те могат да издържат не само за няколко часа, а за целия ден. А непосредствено след събуждането ние не сме още школувани да използуваме тези органи, трябва първо да ги шлифоваме и едва след известно време можем да ги използуваме добре. При определен вид изнуреност би трябвало да говорим за това, че след няколко часа ще можем да се радваме, тъй като ще можем да се чувствуваме добре в добре възстановените органи.
Защото от съня ни идва това, от което се нуждаем: градивните сили за органите, които биват изхабени през време на деня.
И така сега ние можем да кажем: Нашият душевен живот е един живот в независимост, един живот, от който през будния дневен живот имаме чрез нашето съзнание нещо, което е едно огледално отражение. съзнанието е огледалното отражение на общението на нашата душа с околния свят. Тук в будния дневен живот ние се изгубваме в околния свят, в нещо чуждо, отдадени сме на нещо, което не сме ние самите. През време на съня обаче а това е същността на съня ние се оттегляме от всяка външна дейност, за да работим над самите нас. Сравнението за това е сполучливо: Когато един кораб, който е пътувал, се завърне в пристанището, той бива подложен на поправка.
към текста >>
Всичко това ни показва, че душата, когато няма съзнание за себе си, не знае нищо за своята собствена дейност, но че тя е заета със самата себе си, работи в себе си и независимо от тялото черпи силите, които именно трябва да служат за съграждането на телесните
органи
.
Така би било и с нас, ако през време на съня самата душа не би работила над самите нас. През време на съня ние сме възвърнати на самите нас, докато през време на дневния буден живот се изгубваме във външния свят. Само че обикновеният човек не е способен да възприема това, което душата върши през време на съня, така както възприема външния свят през деня. В сказката "Как се добива познание на духовния свят? " ние ще видим, че и в духовната област може да бъде постигнато едно отразяване като познание, благодарение на което човек може, да стигне тогава до едно възприемане във висшите светове.
Всичко това ни показва, че душата, когато няма съзнание за себе си, не знае нищо за своята собствена дейност, но че тя е заета със самата себе си, работи в себе си и независимо от тялото черпи силите, които именно трябва да служат за съграждането на телесните органи.
Така ние можем да резюмираме това, което изказахме, и да назовем душата с думите, които чрез познаване същността на съня съставляват един вид основа за някои неща в Духовната наука: Възвръща се във себе си душата, Кога обгърната от сън прибягва В духовните простори, След тясното подтискане на сетивата.
към текста >>
67.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни
органи
зми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло.
Когато не изхождаме от отвлечена философия, от отвлечена теософия, а от безпристрастното наблюдение на действителността и същевременно искаме да говорим върху "Духа в растителното царство" заставайки на почвате на естествената наука както и трябва да бъде на една здрава почва на Духовната наука -, трябва да признаем, че тогава посягаме не само бих могъл да кажа върху неоправдани предразсъдъци на нашето научно и останало съвременно образование, но и върху повече или по-малко оправдани представи, които действуват и трябва да действуват силно внушително. Именно при това разглеждане, което трябва да говори за духа, който намира своя израз, един вид своята физиономия в царството на растенията, започвайки от гигантските дървета на девствените гори или такива, които хиляди години са се запазили на Тенерифа, и стигайки до най-малките растения, каквато е скромната теменужка криеща се в храсталаците на горите или другаде, именно при едно такова разглеждане, когато човек е възприел в себе си естествено-научните понятия на 19-тото столетие, той се чувствува в едно твърде затруднено положение. Да, човек се чувствува в едно твърде трудно положение, когато той се е издигнал до това, което в тази област трябва да се каже за духа. Защото, как би могло да се отрече, че през 19-тото столетие са били направени велики и чудесни открития в областта на материалното изследване също и в областта на растителното царство -, които открития са хвърлили дълбока светлина от известна гледна точка върху същността на растителната природа? Тук винаги трябва да се напомни за това, как във втората третина на 19-тото столетие великият ботаник Шлайден е открил растителната клетка, т.е.
поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло.
Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки. И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие.
към текста >>
Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и
органи
, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки.
Именно при това разглеждане, което трябва да говори за духа, който намира своя израз, един вид своята физиономия в царството на растенията, започвайки от гигантските дървета на девствените гори или такива, които хиляди години са се запазили на Тенерифа, и стигайки до най-малките растения, каквато е скромната теменужка криеща се в храсталаците на горите или другаде, именно при едно такова разглеждане, когато човек е възприел в себе си естествено-научните понятия на 19-тото столетие, той се чувствува в едно твърде затруднено положение. Да, човек се чувствува в едно твърде трудно положение, когато той се е издигнал до това, което в тази област трябва да се каже за духа. Защото, как би могло да се отрече, че през 19-тото столетие са били направени велики и чудесни открития в областта на материалното изследване също и в областта на растителното царство -, които открития са хвърлили дълбока светлина от известна гледна точка върху същността на растителната природа? Тук винаги трябва да се напомни за това, как във втората третина на 19-тото столетие великият ботаник Шлайден е открил растителната клетка, т.е. поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло.
Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки.
И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него.
към текста >>
Ние съвсем не можем да говорим върху нея, ако не я схващаме като принадлежаща на един цял човешки
органи
зъм.
Предположете, че някой намери по един или друг път някаква част от едно вещество. Когато проучи тази част от вещество в определени случаи, може да се случи, щото той никога да не сполучи. Защо не? Ако тази част вещество е парче кост от една човешка ръка, ако съответният разглежда само това парче кост и иска да го обясни от самото него, той не ще сполучи. Защото никъде в целия свят не би било възможно тази част вещество да възникне без предполагането на една човешка ръка.
Ние съвсем не можем да говорим върху нея, ако не я схващаме като принадлежаща на един цял човешки организъм.
Така за нас е невъзможно да говорим за такава една формация, която срещаме, освен във връзка с едно цяло същество. Едно друго сравнение би могло да бъде следното. Намираме някъде една формация, която е човешки косъм. Ако бихме искали да обясним, как тази формация е възникнала там, където се намира, ние бихме се объркали напълно, защото можем да я обясним само като я разглеждаме във връзка с един цял човешки организъм. За самия себе си този косъм не е нищо, за самия себе си той е необясним.
към текста >>
Ако бихме искали да обясним, как тази формация е възникнала там, където се намира, ние бихме се объркали напълно, защото можем да я обясним само като я разглеждаме във връзка с един цял човешки
органи
зъм.
Защото никъде в целия свят не би било възможно тази част вещество да възникне без предполагането на една човешка ръка. Ние съвсем не можем да говорим върху нея, ако не я схващаме като принадлежаща на един цял човешки организъм. Така за нас е невъзможно да говорим за такава една формация, която срещаме, освен във връзка с едно цяло същество. Едно друго сравнение би могло да бъде следното. Намираме някъде една формация, която е човешки косъм.
Ако бихме искали да обясним, как тази формация е възникнала там, където се намира, ние бихме се объркали напълно, защото можем да я обясним само като я разглеждаме във връзка с един цял човешки организъм.
За самия себе си този косъм не е нищо, за самия себе си той е необясним. Това е нещо, което духовният изследовател трябва да съблюдава за целия обхват на нашите наблюдения, на нашите обяснения. Той трябва да държи сметка за всяко нещо, което среща, дали то може да бъде разгледано за себе си или дали остава необяснимо за самото себе си, дали не принадлежи на нещо друго или по-добре казано, дали може да бъде разгледано като една индивидуалност. За духовния изследовател се явява като нещо забележително, че въобще е невъзможно да бъде разгледан растителният свят, тази чудесна покривка на Земята, като нещо съществуващо за себе си. По отношение на растителната покривка духовният наблюдател се чувствува така, както се чувствува по отношение на един пръст, който той може да разглежда само като принадлежащ на целия човешки организъм.
към текста >>
По отношение на растителната покривка духовният наблюдател се чувствува така, както се чувствува по отношение на един пръст, който той може да разглежда само като принадлежащ на целия човешки
органи
зъм.
Ако бихме искали да обясним, как тази формация е възникнала там, където се намира, ние бихме се объркали напълно, защото можем да я обясним само като я разглеждаме във връзка с един цял човешки организъм. За самия себе си този косъм не е нищо, за самия себе си той е необясним. Това е нещо, което духовният изследовател трябва да съблюдава за целия обхват на нашите наблюдения, на нашите обяснения. Той трябва да държи сметка за всяко нещо, което среща, дали то може да бъде разгледано за себе си или дали остава необяснимо за самото себе си, дали не принадлежи на нещо друго или по-добре казано, дали може да бъде разгледано като една индивидуалност. За духовния изследовател се явява като нещо забележително, че въобще е невъзможно да бъде разгледан растителният свят, тази чудесна покривка на Земята, като нещо съществуващо за себе си.
По отношение на растителната покривка духовният наблюдател се чувствува така, както се чувствува по отношение на един пръст, който той може да разглежда само като принадлежащ на целия човешки организъм.
Растителният свят не може да бъде разглеждан за самия него поради причината, че за погледа на духовния изследовател той се оказва като нещо принадлежащо на цялата планета Земя и образува заедно с нея едно цяло, както пръстът или едно парче кост образува едно цяло с нашия организъм. И който разглежда растенията за самите тях, като нещо самостоятелно, той върши същото нещо, както онзи, който би искал да обясни една ръка или едно парче човешка кост отделно за самите тях. Целият растителен свят не може да бъде разглеждан по друг начин освен като един член на цялата планета Земя. Тук ние стигаме до един въпрос, който за мнозина днес може да бъде нещо неприятно, който обаче има значение за погледа на духовния изследовател. Ние стигаме до там, да разглеждаме цялата наша планета Земя различно от това, както върши това обикновено днешната наука.
към текста >>
Растителният свят не може да бъде разглеждан за самия него поради причината, че за погледа на духовния изследовател той се оказва като нещо принадлежащо на цялата планета Земя и образува заедно с нея едно цяло, както пръстът или едно парче кост образува едно цяло с нашия
органи
зъм.
За самия себе си този косъм не е нищо, за самия себе си той е необясним. Това е нещо, което духовният изследовател трябва да съблюдава за целия обхват на нашите наблюдения, на нашите обяснения. Той трябва да държи сметка за всяко нещо, което среща, дали то може да бъде разгледано за себе си или дали остава необяснимо за самото себе си, дали не принадлежи на нещо друго или по-добре казано, дали може да бъде разгледано като една индивидуалност. За духовния изследовател се явява като нещо забележително, че въобще е невъзможно да бъде разгледан растителният свят, тази чудесна покривка на Земята, като нещо съществуващо за себе си. По отношение на растителната покривка духовният наблюдател се чувствува така, както се чувствува по отношение на един пръст, който той може да разглежда само като принадлежащ на целия човешки организъм.
Растителният свят не може да бъде разглеждан за самия него поради причината, че за погледа на духовния изследовател той се оказва като нещо принадлежащо на цялата планета Земя и образува заедно с нея едно цяло, както пръстът или едно парче кост образува едно цяло с нашия организъм.
И който разглежда растенията за самите тях, като нещо самостоятелно, той върши същото нещо, както онзи, който би искал да обясни една ръка или едно парче човешка кост отделно за самите тях. Целият растителен свят не може да бъде разглеждан по друг начин освен като един член на цялата планета Земя. Тук ние стигаме до един въпрос, който за мнозина днес може да бъде нещо неприятно, който обаче има значение за погледа на духовния изследовател. Ние стигаме до там, да разглеждаме цялата наша планета Земя различно от това, както върши това обикновено днешната наука. Защото нашата днешна наука било Астрономията, Геологията или Минералогоията говори всъщност за "Земята само в смисъла, че това земно кълбо е съставено от скали, от минерални вещества, от нежива материя.
към текста >>
Това ще рече, че не трябва да считаме Земята като една конструкция от камъни, от скали, а като нещо, което е едно живо в себе си цяло, което произвежда от себе си и растенията така, както човекът произвежда формациите на своята кожа, на своите сетивни
органи
и пр.
Тук ние стигаме до един въпрос, който за мнозина днес може да бъде нещо неприятно, който обаче има значение за погледа на духовния изследовател. Ние стигаме до там, да разглеждаме цялата наша планета Земя различно от това, както върши това обикновено днешната наука. Защото нашата днешна наука било Астрономията, Геологията или Минералогоията говори всъщност за "Земята само в смисъла, че това земно кълбо е съставено от скали, от минерални вещества, от нежива материя. Духовната наука не може да говори така. Тя може да говори само така, че всичко, което се намира на нашата Земя, което едно същество слязло, да речем, от мировото пространство на Земята би намерило като хора, животни, растения, камъни, всичко това трябва да принадлежи на целостта на Земята, както самите камъни принадлежат на Земята.
Това ще рече, че не трябва да считаме Земята като една конструкция от камъни, от скали, а като нещо, което е едно живо в себе си цяло, което произвежда от себе си и растенията така, както човекът произвежда формациите на своята кожа, на своите сетивни органи и пр.
С други думи: Ние не трябва да разглеждаме Земята без принадлежащата към нея растителна покривка. Даже едно външно обстоятелство би могло да обърне вниманието на хората, че както всеки камък принадлежи в известно отношение на Земята, така също към нея принадлежи и всичко растително. Защото както всеки камък, всяко неживо тяло показва своята принадлежност към Земята, като може да пада върху Земята, където намира едно опорно положение, така и всяко растение показва своята принадлежност към Земята чрез това, че направлението на стъблото на растението е винаги едно такова, което минава през центъра на Земята. Всички стъбла на растенията биха се пресекли в центъра на Земята, ако бихме ги продължили до центъра на Земята, т.е. Земята е в състояние да излъчи от своя център всички сили, които да направят да израснат растенията от нея.
към текста >>
Всъщност както нашият скелет се е отделил първо от
органи
зма, така и в скалния скелет на Земята ние трябва да виждаме великия скелет на съществото Земя, на земния
органи
зъм.
Какво са били те и според понятията на естествената наука преди милиони години? Големи, мощни гори така казва естествената наука са покривали в миналото голяма част от земната повърхност; по-късно поради земни катастрофи те са потънали в Земята, изменили са се химически по отношение на материалния състав и това, което днес изкопаваме от глъбините на Земята, това са растения превърнали се в камък. Щом това се допуска днес за каменните въглища, тогава не ще се счита също за смешно, когато чрез методите, които използува, Духовната наука установява, че всички скали, които съдържа нашата Земя, в крайна сметка са възникнали от растенията, че така да се каже първо растението е трябвало да се превърне в камък, така щото не минералите са предпоставка за растенията, а обратно растенията са предпоставка за минералите. Всичко минерално е първо едно втвърдяване, след това едно вкаменяване на нещо растително. Така и в планетата Земя ние имаме пред себе си нещо, за което трябва да предположим: По отношение на нейното най-гъсто качество нашата Земя е била някога от растително естество, била е съставена от растителни същества и от това живо естество се е развило първо неживото, като последователно се е втвърдило, вдървило се е и се е вкаменило.
Всъщност както нашият скелет се е отделил първо от организма, така и в скалния скелет на Земята ние трябва да виждаме великия скелет на съществото Земя, на земния организъм.
Но когато разглеждаме този земен организъм в светлината на Духовната наука, ние можем да отидем и по-далече. Днес аз мога да дам за това най-началните линии, защото ние имаме работа с един цикъл от сказки, където едното трябва да бъде свързано с другото. Можем да се запитаме: Как стои въпросът със земния организъм като такъв? Когато разглеждаме един организъм, ние знаем, че той ни показва различни сменящи се състояния. Човешкият и животинският организъм показват във времето сменящи се състояния на будност и на сън.
към текста >>
Но когато разглеждаме този земен
органи
зъм в светлината на Духовната наука, ние можем да отидем и по-далече.
Големи, мощни гори така казва естествената наука са покривали в миналото голяма част от земната повърхност; по-късно поради земни катастрофи те са потънали в Земята, изменили са се химически по отношение на материалния състав и това, което днес изкопаваме от глъбините на Земята, това са растения превърнали се в камък. Щом това се допуска днес за каменните въглища, тогава не ще се счита също за смешно, когато чрез методите, които използува, Духовната наука установява, че всички скали, които съдържа нашата Земя, в крайна сметка са възникнали от растенията, че така да се каже първо растението е трябвало да се превърне в камък, така щото не минералите са предпоставка за растенията, а обратно растенията са предпоставка за минералите. Всичко минерално е първо едно втвърдяване, след това едно вкаменяване на нещо растително. Така и в планетата Земя ние имаме пред себе си нещо, за което трябва да предположим: По отношение на нейното най-гъсто качество нашата Земя е била някога от растително естество, била е съставена от растителни същества и от това живо естество се е развило първо неживото, като последователно се е втвърдило, вдървило се е и се е вкаменило. Всъщност както нашият скелет се е отделил първо от организма, така и в скалния скелет на Земята ние трябва да виждаме великия скелет на съществото Земя, на земния организъм.
Но когато разглеждаме този земен организъм в светлината на Духовната наука, ние можем да отидем и по-далече.
Днес аз мога да дам за това най-началните линии, защото ние имаме работа с един цикъл от сказки, където едното трябва да бъде свързано с другото. Можем да се запитаме: Как стои въпросът със земния организъм като такъв? Когато разглеждаме един организъм, ние знаем, че той ни показва различни сменящи се състояния. Човешкият и животинският организъм показват във времето сменящи се състояния на будност и на сън. Можем ли да намерим чрез Духовната наука нещо подобно и за тялото на Земята, за земния организъм?
към текста >>
Можем да се запитаме: Как стои въпросът със земния
органи
зъм като такъв?
Всичко минерално е първо едно втвърдяване, след това едно вкаменяване на нещо растително. Така и в планетата Земя ние имаме пред себе си нещо, за което трябва да предположим: По отношение на нейното най-гъсто качество нашата Земя е била някога от растително естество, била е съставена от растителни същества и от това живо естество се е развило първо неживото, като последователно се е втвърдило, вдървило се е и се е вкаменило. Всъщност както нашият скелет се е отделил първо от организма, така и в скалния скелет на Земята ние трябва да виждаме великия скелет на съществото Земя, на земния организъм. Но когато разглеждаме този земен организъм в светлината на Духовната наука, ние можем да отидем и по-далече. Днес аз мога да дам за това най-началните линии, защото ние имаме работа с един цикъл от сказки, където едното трябва да бъде свързано с другото.
Можем да се запитаме: Как стои въпросът със земния организъм като такъв?
Когато разглеждаме един организъм, ние знаем, че той ни показва различни сменящи се състояния. Човешкият и животинският организъм показват във времето сменящи се състояния на будност и на сън. Можем ли да намерим чрез Духовната наука нещо подобно и за тялото на Земята, за земния организъм? За едно външно наблюдение следващото ще изглежда първо като едно сравнение, обаче за духовното изследване то не е сравнение, а един факт. Когато разглеждаме на Земята своеобразната закономерност на лято и зима, как тази закономерност се проявява, като на едното полукълбо е лято, а на другото царува зима, как това отношение се сменя, и когато хвърлим поглед върху това, как това отношение се различава като зимно време и лятно време по отношение на целия земен живот, тогава не ще ни се вижда вече нелепо, когато Духовната наука разказва, че за земния организъм зимата и лятото отговарят на това, което у другите организми е будност и сън, какъвто е случаят с човека и животните.
към текста >>
Когато разглеждаме един
органи
зъм, ние знаем, че той ни показва различни сменящи се състояния.
Така и в планетата Земя ние имаме пред себе си нещо, за което трябва да предположим: По отношение на нейното най-гъсто качество нашата Земя е била някога от растително естество, била е съставена от растителни същества и от това живо естество се е развило първо неживото, като последователно се е втвърдило, вдървило се е и се е вкаменило. Всъщност както нашият скелет се е отделил първо от организма, така и в скалния скелет на Земята ние трябва да виждаме великия скелет на съществото Земя, на земния организъм. Но когато разглеждаме този земен организъм в светлината на Духовната наука, ние можем да отидем и по-далече. Днес аз мога да дам за това най-началните линии, защото ние имаме работа с един цикъл от сказки, където едното трябва да бъде свързано с другото. Можем да се запитаме: Как стои въпросът със земния организъм като такъв?
Когато разглеждаме един организъм, ние знаем, че той ни показва различни сменящи се състояния.
Човешкият и животинският организъм показват във времето сменящи се състояния на будност и на сън. Можем ли да намерим чрез Духовната наука нещо подобно и за тялото на Земята, за земния организъм? За едно външно наблюдение следващото ще изглежда първо като едно сравнение, обаче за духовното изследване то не е сравнение, а един факт. Когато разглеждаме на Земята своеобразната закономерност на лято и зима, как тази закономерност се проявява, като на едното полукълбо е лято, а на другото царува зима, как това отношение се сменя, и когато хвърлим поглед върху това, как това отношение се различава като зимно време и лятно време по отношение на целия земен живот, тогава не ще ни се вижда вече нелепо, когато Духовната наука разказва, че за земния организъм зимата и лятото отговарят на това, което у другите организми е будност и сън, какъвто е случаят с човека и животните. Само че Земята не спи така във времето както другите организми, но тя винаги е будна някъде и винаги спи някъде, на някое място на своето същество.
към текста >>
Човешкият и животинският
органи
зъм показват във времето сменящи се състояния на будност и на сън.
Всъщност както нашият скелет се е отделил първо от организма, така и в скалния скелет на Земята ние трябва да виждаме великия скелет на съществото Земя, на земния организъм. Но когато разглеждаме този земен организъм в светлината на Духовната наука, ние можем да отидем и по-далече. Днес аз мога да дам за това най-началните линии, защото ние имаме работа с един цикъл от сказки, където едното трябва да бъде свързано с другото. Можем да се запитаме: Как стои въпросът със земния организъм като такъв? Когато разглеждаме един организъм, ние знаем, че той ни показва различни сменящи се състояния.
Човешкият и животинският организъм показват във времето сменящи се състояния на будност и на сън.
Можем ли да намерим чрез Духовната наука нещо подобно и за тялото на Земята, за земния организъм? За едно външно наблюдение следващото ще изглежда първо като едно сравнение, обаче за духовното изследване то не е сравнение, а един факт. Когато разглеждаме на Земята своеобразната закономерност на лято и зима, как тази закономерност се проявява, като на едното полукълбо е лято, а на другото царува зима, как това отношение се сменя, и когато хвърлим поглед върху това, как това отношение се различава като зимно време и лятно време по отношение на целия земен живот, тогава не ще ни се вижда вече нелепо, когато Духовната наука разказва, че за земния организъм зимата и лятото отговарят на това, което у другите организми е будност и сън, какъвто е случаят с човека и животните. Само че Земята не спи така във времето както другите организми, но тя винаги е будна някъде и винаги спи някъде, на някое място на своето същество. Будност и сън се сменят, движат се от едно място на друго, като с една част Земята спи там, където тя има ЛЯТО; тя е будна там, където царува ЗИМА.
към текста >>
Можем ли да намерим чрез Духовната наука нещо подобно и за тялото на Земята, за земния
органи
зъм?
Но когато разглеждаме този земен организъм в светлината на Духовната наука, ние можем да отидем и по-далече. Днес аз мога да дам за това най-началните линии, защото ние имаме работа с един цикъл от сказки, където едното трябва да бъде свързано с другото. Можем да се запитаме: Как стои въпросът със земния организъм като такъв? Когато разглеждаме един организъм, ние знаем, че той ни показва различни сменящи се състояния. Човешкият и животинският организъм показват във времето сменящи се състояния на будност и на сън.
Можем ли да намерим чрез Духовната наука нещо подобно и за тялото на Земята, за земния организъм?
За едно външно наблюдение следващото ще изглежда първо като едно сравнение, обаче за духовното изследване то не е сравнение, а един факт. Когато разглеждаме на Земята своеобразната закономерност на лято и зима, как тази закономерност се проявява, като на едното полукълбо е лято, а на другото царува зима, как това отношение се сменя, и когато хвърлим поглед върху това, как това отношение се различава като зимно време и лятно време по отношение на целия земен живот, тогава не ще ни се вижда вече нелепо, когато Духовната наука разказва, че за земния организъм зимата и лятото отговарят на това, което у другите организми е будност и сън, какъвто е случаят с човека и животните. Само че Земята не спи така във времето както другите организми, но тя винаги е будна някъде и винаги спи някъде, на някое място на своето същество. Будност и сън се сменят, движат се от едно място на друго, като с една част Земята спи там, където тя има ЛЯТО; тя е будна там, където царува ЗИМА. Така целият земен организъм стои духовно пред нас минаващ през състояния като будност и сън, както един друг организъм.
към текста >>
Когато разглеждаме на Земята своеобразната закономерност на лято и зима, как тази закономерност се проявява, като на едното полукълбо е лято, а на другото царува зима, как това отношение се сменя, и когато хвърлим поглед върху това, как това отношение се различава като зимно време и лятно време по отношение на целия земен живот, тогава не ще ни се вижда вече нелепо, когато Духовната наука разказва, че за земния
органи
зъм зимата и лятото отговарят на това, което у другите
органи
зми е будност и сън, какъвто е случаят с човека и животните.
Можем да се запитаме: Как стои въпросът със земния организъм като такъв? Когато разглеждаме един организъм, ние знаем, че той ни показва различни сменящи се състояния. Човешкият и животинският организъм показват във времето сменящи се състояния на будност и на сън. Можем ли да намерим чрез Духовната наука нещо подобно и за тялото на Земята, за земния организъм? За едно външно наблюдение следващото ще изглежда първо като едно сравнение, обаче за духовното изследване то не е сравнение, а един факт.
Когато разглеждаме на Земята своеобразната закономерност на лято и зима, как тази закономерност се проявява, като на едното полукълбо е лято, а на другото царува зима, как това отношение се сменя, и когато хвърлим поглед върху това, как това отношение се различава като зимно време и лятно време по отношение на целия земен живот, тогава не ще ни се вижда вече нелепо, когато Духовната наука разказва, че за земния организъм зимата и лятото отговарят на това, което у другите организми е будност и сън, какъвто е случаят с човека и животните.
Само че Земята не спи така във времето както другите организми, но тя винаги е будна някъде и винаги спи някъде, на някое място на своето същество. Будност и сън се сменят, движат се от едно място на друго, като с една част Земята спи там, където тя има ЛЯТО; тя е будна там, където царува ЗИМА. Така целият земен организъм стои духовно пред нас минаващ през състояния като будност и сън, както един друг организъм. Лятното състояние на земния организъм се състои в едно съвсем особено отношение на Земята към Слънцето, а именно в това, че Земята застава в едно такова отношение спрямо действието на Слънцето, което е едно духовно действие излизащо от Слънцето. Това ние трябва да кажем, защото имаме работа с един жив, изпълнен с дух организъм.
към текста >>
Само че Земята не спи така във времето както другите
органи
зми, но тя винаги е будна някъде и винаги спи някъде, на някое място на своето същество.
Когато разглеждаме един организъм, ние знаем, че той ни показва различни сменящи се състояния. Човешкият и животинският организъм показват във времето сменящи се състояния на будност и на сън. Можем ли да намерим чрез Духовната наука нещо подобно и за тялото на Земята, за земния организъм? За едно външно наблюдение следващото ще изглежда първо като едно сравнение, обаче за духовното изследване то не е сравнение, а един факт. Когато разглеждаме на Земята своеобразната закономерност на лято и зима, как тази закономерност се проявява, като на едното полукълбо е лято, а на другото царува зима, как това отношение се сменя, и когато хвърлим поглед върху това, как това отношение се различава като зимно време и лятно време по отношение на целия земен живот, тогава не ще ни се вижда вече нелепо, когато Духовната наука разказва, че за земния организъм зимата и лятото отговарят на това, което у другите организми е будност и сън, какъвто е случаят с човека и животните.
Само че Земята не спи така във времето както другите организми, но тя винаги е будна някъде и винаги спи някъде, на някое място на своето същество.
Будност и сън се сменят, движат се от едно място на друго, като с една част Земята спи там, където тя има ЛЯТО; тя е будна там, където царува ЗИМА. Така целият земен организъм стои духовно пред нас минаващ през състояния като будност и сън, както един друг организъм. Лятното състояние на земния организъм се състои в едно съвсем особено отношение на Земята към Слънцето, а именно в това, че Земята застава в едно такова отношение спрямо действието на Слънцето, което е едно духовно действие излизащо от Слънцето. Това ние трябва да кажем, защото имаме работа с един жив, изпълнен с дух организъм. За зимното състояние Земята се затваря за това действие на Слънцето, земният организъм се затваря един вид в себе си.
към текста >>
Така целият земен
органи
зъм стои духовно пред нас минаващ през състояния като будност и сън, както един друг
органи
зъм.
Можем ли да намерим чрез Духовната наука нещо подобно и за тялото на Земята, за земния организъм? За едно външно наблюдение следващото ще изглежда първо като едно сравнение, обаче за духовното изследване то не е сравнение, а един факт. Когато разглеждаме на Земята своеобразната закономерност на лято и зима, как тази закономерност се проявява, като на едното полукълбо е лято, а на другото царува зима, как това отношение се сменя, и когато хвърлим поглед върху това, как това отношение се различава като зимно време и лятно време по отношение на целия земен живот, тогава не ще ни се вижда вече нелепо, когато Духовната наука разказва, че за земния организъм зимата и лятото отговарят на това, което у другите организми е будност и сън, какъвто е случаят с човека и животните. Само че Земята не спи така във времето както другите организми, но тя винаги е будна някъде и винаги спи някъде, на някое място на своето същество. Будност и сън се сменят, движат се от едно място на друго, като с една част Земята спи там, където тя има ЛЯТО; тя е будна там, където царува ЗИМА.
Така целият земен организъм стои духовно пред нас минаващ през състояния като будност и сън, както един друг организъм.
Лятното състояние на земния организъм се състои в едно съвсем особено отношение на Земята към Слънцето, а именно в това, че Земята застава в едно такова отношение спрямо действието на Слънцето, което е едно духовно действие излизащо от Слънцето. Това ние трябва да кажем, защото имаме работа с един жив, изпълнен с дух организъм. За зимното състояние Земята се затваря за това действие на Слънцето, земният организъм се затваря един вид в себе си. Нека сравним сега това състояние с човешкото състояние на сън. Сега аз искам да говоря само външно привидно за една аналогия; обаче Духовната наука ни доставя доказателствата за самия факт.
към текста >>
Лятното състояние на земния
органи
зъм се състои в едно съвсем особено отношение на Земята към Слънцето, а именно в това, че Земята застава в едно такова отношение спрямо действието на Слънцето, което е едно духовно действие излизащо от Слънцето.
За едно външно наблюдение следващото ще изглежда първо като едно сравнение, обаче за духовното изследване то не е сравнение, а един факт. Когато разглеждаме на Земята своеобразната закономерност на лято и зима, как тази закономерност се проявява, като на едното полукълбо е лято, а на другото царува зима, как това отношение се сменя, и когато хвърлим поглед върху това, как това отношение се различава като зимно време и лятно време по отношение на целия земен живот, тогава не ще ни се вижда вече нелепо, когато Духовната наука разказва, че за земния организъм зимата и лятото отговарят на това, което у другите организми е будност и сън, какъвто е случаят с човека и животните. Само че Земята не спи така във времето както другите организми, но тя винаги е будна някъде и винаги спи някъде, на някое място на своето същество. Будност и сън се сменят, движат се от едно място на друго, като с една част Земята спи там, където тя има ЛЯТО; тя е будна там, където царува ЗИМА. Така целият земен организъм стои духовно пред нас минаващ през състояния като будност и сън, както един друг организъм.
Лятното състояние на земния организъм се състои в едно съвсем особено отношение на Земята към Слънцето, а именно в това, че Земята застава в едно такова отношение спрямо действието на Слънцето, което е едно духовно действие излизащо от Слънцето.
Това ние трябва да кажем, защото имаме работа с един жив, изпълнен с дух организъм. За зимното състояние Земята се затваря за това действие на Слънцето, земният организъм се затваря един вид в себе си. Нека сравним сега това състояние с човешкото състояние на сън. Сега аз искам да говоря само външно привидно за една аналогия; обаче Духовната наука ни доставя доказателствата за самия факт. Нека разгледаме човека вечер, когато е уморен, как неговото съзнание потъва, как всички мисли и чувства, които се вливат през деня в него чрез външните неща, всяко удоволствие и страдание, всяка радост и скръб потъват в една неопределена тъмнина.
към текста >>
Това ние трябва да кажем, защото имаме работа с един жив, изпълнен с дух
органи
зъм.
Когато разглеждаме на Земята своеобразната закономерност на лято и зима, как тази закономерност се проявява, като на едното полукълбо е лято, а на другото царува зима, как това отношение се сменя, и когато хвърлим поглед върху това, как това отношение се различава като зимно време и лятно време по отношение на целия земен живот, тогава не ще ни се вижда вече нелепо, когато Духовната наука разказва, че за земния организъм зимата и лятото отговарят на това, което у другите организми е будност и сън, какъвто е случаят с човека и животните. Само че Земята не спи така във времето както другите организми, но тя винаги е будна някъде и винаги спи някъде, на някое място на своето същество. Будност и сън се сменят, движат се от едно място на друго, като с една част Земята спи там, където тя има ЛЯТО; тя е будна там, където царува ЗИМА. Така целият земен организъм стои духовно пред нас минаващ през състояния като будност и сън, както един друг организъм. Лятното състояние на земния организъм се състои в едно съвсем особено отношение на Земята към Слънцето, а именно в това, че Земята застава в едно такова отношение спрямо действието на Слънцето, което е едно духовно действие излизащо от Слънцето.
Това ние трябва да кажем, защото имаме работа с един жив, изпълнен с дух организъм.
За зимното състояние Земята се затваря за това действие на Слънцето, земният организъм се затваря един вид в себе си. Нека сравним сега това състояние с човешкото състояние на сън. Сега аз искам да говоря само външно привидно за една аналогия; обаче Духовната наука ни доставя доказателствата за самия факт. Нека разгледаме човека вечер, когато е уморен, как неговото съзнание потъва, как всички мисли и чувства, които се вливат през деня в него чрез външните неща, всяко удоволствие и страдание, всяка радост и скръб потъват в една неопределена тъмнина. През това време духовното същество на човека както показахме това в сказката върху "Същността на съня" излиза от човешкото физическо тяло и влиза в един духовен свят, отдадено е на духовния свят.
към текста >>
За зимното състояние Земята се затваря за това действие на Слънцето, земният
органи
зъм се затваря един вид в себе си.
Само че Земята не спи така във времето както другите организми, но тя винаги е будна някъде и винаги спи някъде, на някое място на своето същество. Будност и сън се сменят, движат се от едно място на друго, като с една част Земята спи там, където тя има ЛЯТО; тя е будна там, където царува ЗИМА. Така целият земен организъм стои духовно пред нас минаващ през състояния като будност и сън, както един друг организъм. Лятното състояние на земния организъм се състои в едно съвсем особено отношение на Земята към Слънцето, а именно в това, че Земята застава в едно такова отношение спрямо действието на Слънцето, което е едно духовно действие излизащо от Слънцето. Това ние трябва да кажем, защото имаме работа с един жив, изпълнен с дух организъм.
За зимното състояние Земята се затваря за това действие на Слънцето, земният организъм се затваря един вид в себе си.
Нека сравним сега това състояние с човешкото състояние на сън. Сега аз искам да говоря само външно привидно за една аналогия; обаче Духовната наука ни доставя доказателствата за самия факт. Нека разгледаме човека вечер, когато е уморен, как неговото съзнание потъва, как всички мисли и чувства, които се вливат през деня в него чрез външните неща, всяко удоволствие и страдание, всяка радост и скръб потъват в една неопределена тъмнина. През това време духовното същество на човека както показахме това в сказката върху "Същността на съня" излиза от човешкото физическо тяло и влиза в един духовен свят, отдадено е на духовния свят. Присъщо е за човека, че в това състояние на сън той изгубва своето съзнание.
към текста >>
Но съществува един закон на духовния свят, съгласно който, когато вземаме предвид духовни същества отстоящи далече едно от друго какъвто е примерът с човека от една страна и земния
органи
зъм от друга страна техните състояния на съзнанието трябва да си ги представим в известно отношение обратно.
Защото ние не разбираме човека, ако не разбираме, че той е изграден от целия Макрокосмос. За онази част на Земята, където е лято, имаме нещо подобно на това, както при един човек, който се намира в състояние на сън. Земята се отдава на всичко онова, което иде от Слънцето и се оформява така, както трябва да се оформи под влиянието на слънчевото въздействие. За онази част на Земята, където е зима, тя се затваря за действието на Слънцето, живее в самата себе си. Там е така, както когато човекът е свит в малкия, вътрешен свят и живее в самия себе си, докато там, където е лято, положението е подобно на това, когато човек е отдаден на целия външен свят.
Но съществува един закон на духовния свят, съгласно който, когато вземаме предвид духовни същества отстоящи далече едно от друго какъвто е примерът с човека от една страна и земния организъм от друга страна техните състояния на съзнанието трябва да си ги представим в известно отношение обратно.
При човека излизането във великия свят е състоянието на сън. При Земята лятното състояние което обикновено хората биха нарекли будно състояние е нещо, което може да се сравни само с това, което при човека е заспиването. Със заспиването човекът излиза в големия свят; с настъпване на лятото Земята влиза с всички нейни сили в областта на слънчевото действие, само че трябва да си представим Земята и Слънцето като организми изпълнени с дух. През зимата, когато Земята почива в себе си, трябва да си представим нейното състояние като отговарящо на будното състояние на човека, докато хората са свикнали да считат зимното състояние на Земята като състояние на засипване. Но когато разглеждаме същества стоящи далече едно от друго каквито са човекът и Земята -, състоянията на съзнанието се показват един вид противоположни.
към текста >>
Със заспиването човекът излиза в големия свят; с настъпване на лятото Земята влиза с всички нейни сили в областта на слънчевото действие, само че трябва да си представим Земята и Слънцето като
органи
зми изпълнени с дух.
За онази част на Земята, където е зима, тя се затваря за действието на Слънцето, живее в самата себе си. Там е така, както когато човекът е свит в малкия, вътрешен свят и живее в самия себе си, докато там, където е лято, положението е подобно на това, когато човек е отдаден на целия външен свят. Но съществува един закон на духовния свят, съгласно който, когато вземаме предвид духовни същества отстоящи далече едно от друго какъвто е примерът с човека от една страна и земния организъм от друга страна техните състояния на съзнанието трябва да си ги представим в известно отношение обратно. При човека излизането във великия свят е състоянието на сън. При Земята лятното състояние което обикновено хората биха нарекли будно състояние е нещо, което може да се сравни само с това, което при човека е заспиването.
Със заспиването човекът излиза в големия свят; с настъпване на лятото Земята влиза с всички нейни сили в областта на слънчевото действие, само че трябва да си представим Земята и Слънцето като организми изпълнени с дух.
През зимата, когато Земята почива в себе си, трябва да си представим нейното състояние като отговарящо на будното състояние на човека, докато хората са свикнали да считат зимното състояние на Земята като състояние на засипване. Но когато разглеждаме същества стоящи далече едно от друго каквито са човекът и Земята -, състоянията на съзнанието се показват един вид противоположни. Що е сега това, което Земята извършва под влияние на отдаването на слънчевото същество, на слънчевия Дух? То е нещо, което духовно може да се сравни сега, за да имаме едно по-лесно сравнение, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание. Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние.
към текста >>
Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният
органи
зъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства.
Но когато разглеждаме същества стоящи далече едно от друго каквито са човекът и Земята -, състоянията на съзнанието се показват един вид противоположни. Що е сега това, което Земята извършва под влияние на отдаването на слънчевото същество, на слънчевия Дух? То е нещо, което духовно може да се сравни сега, за да имаме едно по-лесно сравнение, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание. Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние. Що са сега растенията в цялата тъкан на битието?
Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства.
За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства.
към текста >>
За земния
органи
зъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни
органи
, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният
органи
зъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие.
Що е сега това, което Земята извършва под влияние на отдаването на слънчевото същество, на слънчевия Дух? То е нещо, което духовно може да се сравни сега, за да имаме едно по-лесно сравнение, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание. Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние. Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства.
За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие.
Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя.
към текста >>
Както в човешкия
органи
зъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият
органи
зъм си създава в земния
органи
зъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли.
То е нещо, което духовно може да се сравни сега, за да имаме едно по-лесно сравнение, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание. Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние. Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие.
Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли.
Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува.
към текста >>
Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са
органи
те, чрез които събуждащият се през пролетта
органи
зъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли.
Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние. Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли.
Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли.
Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух.
към текста >>
Обаче растителният свят, който е част от целия земен
органи
зъм, дава
органи
те, за да може нашата Земя да мисли и чувствува.
Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя.
Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува.
Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух. През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли. И както всичко, което се намира в нас човеците, се стреми към един себесъзнателен Аз, така е и в растителния свят. Целият растителен свят принадлежи на Земята. Аз казах вече, че един човек, който не би мислил, как всичко в нас, което е усещания, представи, чувства, е насочено към нашия Аз, би трябвало да бъде близо до лудост.
към текста >>
През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух
органи
зъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли.
Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух.
През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли.
И както всичко, което се намира в нас човеците, се стреми към един себесъзнателен Аз, така е и в растителния свят. Целият растителен свят принадлежи на Земята. Аз казах вече, че един човек, който не би мислил, как всичко в нас, което е усещания, представи, чувства, е насочено към нашия Аз, би трябвало да бъде близо до лудост. Така всичко, на което растенията са посредници през време на лятото, е насочено към центъра на Земята, който е Азът на Земята. Това не трябва да бъде казано само символично!
към текста >>
Това са те за земния
органи
зъм.
Такова етерно тяло има и Земята. И най-после тя има едно астрално тяло. То е това, което всяка пролет се събужда като мисли и чувства на Земята, които отстъпват, когато наближава зимата, така че Земята почива затворена в своя собствен Аз и си запазва само това, от което се нуждае, за да пренесе чрез паметта предидущото към следващото, запазва в семенните сили на растенията това, което е добила за себе си. Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време. Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите сетива.
Това са те за земния организъм.
Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят. Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание. Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя. В размяна се образуват органите, чрез които земята възприема тези същества, защото не растението възприема. Суеверие е и от страна на естествената наука, когато се казва, че растенията възприемат.
към текста >>
Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите
органи
, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание.
То е това, което всяка пролет се събужда като мисли и чувства на Земята, които отстъпват, когато наближава зимата, така че Земята почива затворена в своя собствен Аз и си запазва само това, от което се нуждае, за да пренесе чрез паметта предидущото към следващото, запазва в семенните сили на растенията това, което е добила за себе си. Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време. Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите сетива. Това са те за земния организъм. Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят.
Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание.
Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя. В размяна се образуват органите, чрез които земята възприема тези същества, защото не растението възприема. Суеверие е и от страна на естествената наука, когато се казва, че растенията възприемат. Духовните Същества, които принадлежат на действието на Земята и на Слънцето, те възприемат чрез органите на растенията и всички органи, от които се нуждаят, за да ги съберат към центъра на Земята, те ги насочват поради това към този център на Земята. Следователно, това, което трябва да виждаме зад растителната покривка, са духовните същества, които обкръжават земята и които имат своите органи в растенията.
към текста >>
В размяна се образуват
органи
те, чрез които земята възприема тези същества, защото не растението възприема.
Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите сетива. Това са те за земния организъм. Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят. Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание. Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя.
В размяна се образуват органите, чрез които земята възприема тези същества, защото не растението възприема.
Суеверие е и от страна на естествената наука, когато се казва, че растенията възприемат. Духовните Същества, които принадлежат на действието на Земята и на Слънцето, те възприемат чрез органите на растенията и всички органи, от които се нуждаят, за да ги съберат към центъра на Земята, те ги насочват поради това към този център на Земята. Следователно, това, което трябва да виждаме зад растителната покривка, са духовните същества, които обкръжават земята и които имат своите органи в растенията. Твърде забележително е в нашата епоха, че именно Естествената наука се насочва към това, да признае те зи неща, изнесени от Духовната наука. Защото това не е нищо друго освен едно признание, че нашата физическа Земя е само една част от цялата Земя, че и съставеното от газове слънчево кълбо е само една част от цялото Слънце, и че нашето Слънце, така както то ни се явява физически, е само една част от духовно-душевните Същества, които влизат във взаимодействие с духовно-душевните Същества на Земята.
към текста >>
Духовните Същества, които принадлежат на действието на Земята и на Слънцето, те възприемат чрез
органи
те на растенията и всички
органи
, от които се нуждаят, за да ги съберат към центъра на Земята, те ги насочват поради това към този център на Земята.
Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят. Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание. Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя. В размяна се образуват органите, чрез които земята възприема тези същества, защото не растението възприема. Суеверие е и от страна на естествената наука, когато се казва, че растенията възприемат.
Духовните Същества, които принадлежат на действието на Земята и на Слънцето, те възприемат чрез органите на растенията и всички органи, от които се нуждаят, за да ги съберат към центъра на Земята, те ги насочват поради това към този център на Земята.
Следователно, това, което трябва да виждаме зад растителната покривка, са духовните същества, които обкръжават земята и които имат своите органи в растенията. Твърде забележително е в нашата епоха, че именно Естествената наука се насочва към това, да признае те зи неща, изнесени от Духовната наука. Защото това не е нищо друго освен едно признание, че нашата физическа Земя е само една част от цялата Земя, че и съставеното от газове слънчево кълбо е само една част от цялото Слънце, и че нашето Слънце, така както то ни се явява физически, е само една част от духовно-душевните Същества, които влизат във взаимодействие с духовно-душевните Същества на Земята. Както човешкият свят се намира във връзка с окръжаващия свят и както човеците имат своите органи, за да живеят и се развиват, така и Съществата, който са действителни, си създават в растителната покривка един орган, за да възприемат самите себе си. Суеверие е казах аз -, когато хората вярват, че растението като такова възприема или пък като отделно растение има един вид душа.
към текста >>
Следователно, това, което трябва да виждаме зад растителната покривка, са духовните същества, които обкръжават земята и които имат своите
органи
в растенията.
Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание. Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя. В размяна се образуват органите, чрез които земята възприема тези същества, защото не растението възприема. Суеверие е и от страна на естествената наука, когато се казва, че растенията възприемат. Духовните Същества, които принадлежат на действието на Земята и на Слънцето, те възприемат чрез органите на растенията и всички органи, от които се нуждаят, за да ги съберат към центъра на Земята, те ги насочват поради това към този център на Земята.
Следователно, това, което трябва да виждаме зад растителната покривка, са духовните същества, които обкръжават земята и които имат своите органи в растенията.
Твърде забележително е в нашата епоха, че именно Естествената наука се насочва към това, да признае те зи неща, изнесени от Духовната наука. Защото това не е нищо друго освен едно признание, че нашата физическа Земя е само една част от цялата Земя, че и съставеното от газове слънчево кълбо е само една част от цялото Слънце, и че нашето Слънце, така както то ни се явява физически, е само една част от духовно-душевните Същества, които влизат във взаимодействие с духовно-душевните Същества на Земята. Както човешкият свят се намира във връзка с окръжаващия свят и както човеците имат своите органи, за да живеят и се развиват, така и Съществата, който са действителни, си създават в растителната покривка един орган, за да възприемат самите себе си. Суеверие е казах аз -, когато хората вярват, че растението като такова възприема или пък като отделно растение има един вид душа. Това е едно също такова суеверие, както когато бихме говорили за душата на едно око.
към текста >>
Както човешкият свят се намира във връзка с окръжаващия свят и както човеците имат своите
органи
, за да живеят и се развиват, така и Съществата, който са действителни, си създават в растителната покривка един орган, за да възприемат самите себе си.
Суеверие е и от страна на естествената наука, когато се казва, че растенията възприемат. Духовните Същества, които принадлежат на действието на Земята и на Слънцето, те възприемат чрез органите на растенията и всички органи, от които се нуждаят, за да ги съберат към центъра на Земята, те ги насочват поради това към този център на Земята. Следователно, това, което трябва да виждаме зад растителната покривка, са духовните същества, които обкръжават земята и които имат своите органи в растенията. Твърде забележително е в нашата епоха, че именно Естествената наука се насочва към това, да признае те зи неща, изнесени от Духовната наука. Защото това не е нищо друго освен едно признание, че нашата физическа Земя е само една част от цялата Земя, че и съставеното от газове слънчево кълбо е само една част от цялото Слънце, и че нашето Слънце, така както то ни се явява физически, е само една част от духовно-душевните Същества, които влизат във взаимодействие с духовно-душевните Същества на Земята.
Както човешкият свят се намира във връзка с окръжаващия свят и както човеците имат своите органи, за да живеят и се развиват, така и Съществата, който са действителни, си създават в растителната покривка един орган, за да възприемат самите себе си.
Суеверие е казах аз -, когато хората вярват, че растението като такова възприема или пък като отделно растение има един вид душа. Това е едно също такова суеверие, както когато бихме говорили за душата на едно око. Въпреки че благодарение на едно чудно, но понятно за Духовната наука съчетание на фактите официалната наука през цялото 19-то столетие е насочвала учените да признаят това, което току що бе казано, в действителност работата стои така, че в тази област официалната наука е твърде малко ориентирана, тя се намира в такова положение и днес. Защото това, което науката е открила до сега върху сетивния живот на растенията, е без остатък едно потвърждение на това, което аз казах сега върху духа и неговото действие в растителното царство, но хората на официалната наука не могат да го разберат като такова. Това можем да видим от следния пример.
към текста >>
И за нещо подобно растението служи като орган на целия земен
органи
зъм.
Но това не е така. При душевния живот е важно да проследим точно вътрешния процес и да не говорим веднага за памет, щом по-късно настъпва едно събитие като следствие на една предишна причина. Само тогава, когато едно същество действително поглежда назад върху нещо, което се е случило в едно минало време, имаме работа с памет, във всички други случаи имаме работа само с причина и следствие. А това значи: Сега ние би трябвало да се вгледаме точно в структурата на слоновата душа, ако бихме искали да видим, как раздразнението, което е било упражнено, произвежда после нещо такова, че и след определено време то предизвиква едно действие. Ето защо трябва да кажем: Такива неща, каквито срещаме при мухоловката, ние не трябва да ги схващаме по друг начин, освен че цялото устройство на растението не съществува за това, за да обуслови една вътрешна душевна същност, а това, което става тук, се произвежда отвън.
И за нещо подобно растението служи като орган на целия земен организъм.
Как растенията принадлежат от една страна на Аза на Земята, от друга страна на аурата на Земята на астралното тяло, на света на усещанията и на чувствата на Земята -, това показа по особен начин именно изследването на 19-то столетие. Ние сме действително благодарни на онези природоизпитатели какъвто е например Готлиб Хаберландт, които изнасят фактите сухо, факти които те са проучили, а не както Раул Франсе и други да правят от това чисто външни изводи. Ако един такъв човек би се задоволил само да изнесе нещата, такива каквито са, бихме могли действително да му бъдем благодарни; но ако иска да направи от това изводи относно душевния живот на едно отделно растение, той би могъл също така да направи извод за душевен живот и на отделния косъм или на отделния зъб. Когато наблюдаваме онези растения, които са в действителност растения даващи клас, констатираме, че при всички тези растения съществуват чудни малки органи. Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки.
към текста >>
Когато наблюдаваме онези растения, които са в действителност растения даващи клас, констатираме, че при всички тези растения съществуват чудни малки
органи
.
Ето защо трябва да кажем: Такива неща, каквито срещаме при мухоловката, ние не трябва да ги схващаме по друг начин, освен че цялото устройство на растението не съществува за това, за да обуслови една вътрешна душевна същност, а това, което става тук, се произвежда отвън. И за нещо подобно растението служи като орган на целия земен организъм. Как растенията принадлежат от една страна на Аза на Земята, от друга страна на аурата на Земята на астралното тяло, на света на усещанията и на чувствата на Земята -, това показа по особен начин именно изследването на 19-то столетие. Ние сме действително благодарни на онези природоизпитатели какъвто е например Готлиб Хаберландт, които изнасят фактите сухо, факти които те са проучили, а не както Раул Франсе и други да правят от това чисто външни изводи. Ако един такъв човек би се задоволил само да изнесе нещата, такива каквито са, бихме могли действително да му бъдем благодарни; но ако иска да направи от това изводи относно душевния живот на едно отделно растение, той би могъл също така да направи извод за душевен живот и на отделния косъм или на отделния зъб.
Когато наблюдаваме онези растения, които са в действителност растения даващи клас, констатираме, че при всички тези растения съществуват чудни малки органи.
Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки. Тези клетки са чудно устроени, те са устроени така, че в тяхната вътрешност има като едно халтаво ядро. Особеното е, че клетъчната стена остава нечувствителна за ядрото само на едно място. Ако това ядро се придвижи някъде другаде, клетъчната стена е докосната от него и последствието от това е, че растението отново го връща на предишното положение. Такива скорбялни клетки се намират при всички растения, които в тяхното главно направление сочат към центъра на Земята.
към текста >>
Следователно на повърхността на листата на растенията съществуват
органи
за светлината.
Когато например Хаберландт счита, че тук имаме работа с един вид сетивно усещане на растението, все пак той различава нещата така ясно, че ние трябва да му бъдем благодарни особено много именно за това сухо и трезво изложение. А сега нещо друго. Когато разглеждаме един лист от растение, всъщност винаги външната повърхност е едно сглобение от малки лещообразни образувания, подобни на лещата на нашето око. Тези лещи са така насочени, че светлината действува само тогава, когато тя пада върху повърхността на листа в една съвсем определена посока. Когато светлината е в друга посока, листът веднага получава подтик да се обърне така, че светлината да падне в средата на лещата, защото когато пада настрана, тя действува по друг начин.
Следователно на повърхността на листата на растенията съществуват органи за светлината.
Тези органи за светлината, които фактически могат да бъдат сравнени с един вид око, което е разпростряно върху растението, но чрез което не растението вижда, а чрез него слънчевото същество гледа земното същество, тези органи за светлината правят, щото растенията винаги да имат стремеж да насочват своите листа винаги перпендикулярно спрямо падащата върху тях светлината Слънцето. В това, как растението се отдава на действието на Слънцето през пролетта и лятото, ние имаме едно второ направление на растението. Направлението на стъблото, чрез което растенията се показват като принадлежащи на земното себесъзнание, е едното; другото направление е това, чрез което растенията изразяват отдадеността на Земята на действието на слънчевите същества. Ако искаме сега да отидем още по-далече, би трябвало, ако досегашните обяснения са правилни, да намерим, че чрез това отдаване на Земята на Слънцето растенията изразяват по някакъв начин, как чрез това, което произвежда, Земята действително живее във великия Макрокосмос. Би трябвало така да се каже да видим нещо в растенията, което би ни показало, че всъщност в растителния свят действува така, което навън се произвежда именно от слънчевите същества.
към текста >>
Тези
органи
за светлината, които фактически могат да бъдат сравнени с един вид око, което е разпростряно върху растението, но чрез което не растението вижда, а чрез него слънчевото същество гледа земното същество, тези
органи
за светлината правят, щото растенията винаги да имат стремеж да насочват своите листа винаги перпендикулярно спрямо падащата върху тях светлината Слънцето.
А сега нещо друго. Когато разглеждаме един лист от растение, всъщност винаги външната повърхност е едно сглобение от малки лещообразни образувания, подобни на лещата на нашето око. Тези лещи са така насочени, че светлината действува само тогава, когато тя пада върху повърхността на листа в една съвсем определена посока. Когато светлината е в друга посока, листът веднага получава подтик да се обърне така, че светлината да падне в средата на лещата, защото когато пада настрана, тя действува по друг начин. Следователно на повърхността на листата на растенията съществуват органи за светлината.
Тези органи за светлината, които фактически могат да бъдат сравнени с един вид око, което е разпростряно върху растението, но чрез което не растението вижда, а чрез него слънчевото същество гледа земното същество, тези органи за светлината правят, щото растенията винаги да имат стремеж да насочват своите листа винаги перпендикулярно спрямо падащата върху тях светлината Слънцето.
В това, как растението се отдава на действието на Слънцето през пролетта и лятото, ние имаме едно второ направление на растението. Направлението на стъблото, чрез което растенията се показват като принадлежащи на земното себесъзнание, е едното; другото направление е това, чрез което растенията изразяват отдадеността на Земята на действието на слънчевите същества. Ако искаме сега да отидем още по-далече, би трябвало, ако досегашните обяснения са правилни, да намерим, че чрез това отдаване на Земята на Слънцето растенията изразяват по някакъв начин, как чрез това, което произвежда, Земята действително живее във великия Макрокосмос. Би трябвало така да се каже да видим нещо в растенията, което би ни показало, че всъщност в растителния свят действува така, което навън се произвежда именно от слънчевите същества. Още Лине бе обърнал вниманието на това, че при определени растения цъфтенето става към пет часа сутринта и в никое друго време.
към текста >>
Само веществата, които се развиват при това, доставят това, което по-висшите
органи
зми трябва да приемат в себе си за развитие на топлината.
Защото всичко, което като животно или човек е привидно независимо от непосредственото действие на Слънцето, чрез растенията и поради това, че е заставено да използува растенията, то е косвено зависимо от Слънцето. Вярно е, че през зимата и лятото човекът не минава през такива преобразувания, както растенията, обаче растението е това, което му дава възможност да има в себе си онази непроменливост. Това, което растението развива като вещества, то може да го развие само под влияние на слънчевото действие, чрез взаимното отношение на земния Дух и на слънчевия Дух. а именно въглехидратите са тези, които се раждат само благодарение на това, че духът на слънцето и духът на земята се целуват чрез растенията.
Само веществата, които се развиват при това, доставят това, което по-висшите организми трябва да приемат в себе си за развитие на топлината.
Защото само чрез това, което по-висшите организми развиват като топлина, като приемат от Слънцето по околен път приготвените от растенията вещества, те могат да виреят. Така ние трябва да гледаме материално на нашата майка Земя като на велика кърмеща майка. Обаче ние видяхме, че в растителната покривка имаме физиономията на духа на растенията и чрез това се чувствуваме стоящи в дух и душа. Ние един вид гледаме в душата на Земята както бихме гледали в очите на един друг човек -, когато разбираме, как тя ни изявява своята душа в цветовете и листата на растителния свят. Това беше, което накара Гьоте да се занимава с растителния свят, което го доведе до едно занимание, което всъщност не се състои в нищо друго, освен че той показва, как духът действува в света на растенията и как листът се явява в растението ту в една форма, ту в друга, превръщан е от духа в най-различни форми.
към текста >>
Защото само чрез това, което по-висшите
органи
зми развиват като топлина, като приемат от Слънцето по околен път приготвените от растенията вещества, те могат да виреят.
Вярно е, че през зимата и лятото човекът не минава през такива преобразувания, както растенията, обаче растението е това, което му дава възможност да има в себе си онази непроменливост. Това, което растението развива като вещества, то може да го развие само под влияние на слънчевото действие, чрез взаимното отношение на земния Дух и на слънчевия Дух. а именно въглехидратите са тези, които се раждат само благодарение на това, че духът на слънцето и духът на земята се целуват чрез растенията. Само веществата, които се развиват при това, доставят това, което по-висшите организми трябва да приемат в себе си за развитие на топлината.
Защото само чрез това, което по-висшите организми развиват като топлина, като приемат от Слънцето по околен път приготвените от растенията вещества, те могат да виреят.
Така ние трябва да гледаме материално на нашата майка Земя като на велика кърмеща майка. Обаче ние видяхме, че в растителната покривка имаме физиономията на духа на растенията и чрез това се чувствуваме стоящи в дух и душа. Ние един вид гледаме в душата на Земята както бихме гледали в очите на един друг човек -, когато разбираме, как тя ни изявява своята душа в цветовете и листата на растителния свят. Това беше, което накара Гьоте да се занимава с растителния свят, което го доведе до едно занимание, което всъщност не се състои в нищо друго, освен че той показва, как духът действува в света на растенията и как листът се явява в растението ту в една форма, ту в друга, превръщан е от духа в най-различни форми. Гьоте беше очарован, че духът формира листата в растенията, окръгля ги и ги развива в спирала около стъблото.
към текста >>
68.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Хората не се отнасят винаги точно с логиката, когато искат да размислят върху това, иначе те биха си казали: Това, което познаваме, зависи от нашите
органи
.
Но съществува едно друго гледище, при което се постъпва по съвършено различен начин от горепосочения. Казва се именно: Без съмнение, със силите, със способностите, които сега имам в своята душа, които може би сега могат да бъдат нормалните човешки сили, аз мога да позная това или онова, но тук в душата съществува една същност, която е способна да се развие. Тази душа има може би в себе си сили, които аз тепърва трябва да извлека от нея. Аз трябва да ги водя по определен път, да ги изведа над сегашното положение, и тогава искам да видя, дали Аз самият не съм бил виновен, когато казах, че това или онова се намира отвъд границите на нашето познание. Може би е нужно да отида малко по-далече в развитието на моята душа, тогава границите ще се разширят и аз ще мога да проникна по-дълбоко в нещата.
Хората не се отнасят винаги точно с логиката, когато искат да размислят върху това, иначе те биха си казали: Това, което познаваме, зависи от нашите органи.
Ето защо слепият например не може да разсъждава върху цветовете, той може да стори това, когато отново е добил своето зрение чрез една щастлива операция. Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път. Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши. Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран. Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас.
към текста >>
Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите
органи
в нас.
Хората не се отнасят винаги точно с логиката, когато искат да размислят върху това, иначе те биха си казали: Това, което познаваме, зависи от нашите органи. Ето защо слепият например не може да разсъждава върху цветовете, той може да стори това, когато отново е добил своето зрение чрез една щастлива операция. Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път. Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши. Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран.
Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас.
Това би било единствено логичното. Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят. Аз вече разказах веднъж, че в един град на Южна Германия, където трябваше да държа веднъж една сказка, един храбрец, които пише фейлетони, започна своя фейлетон с думите: "Това, което най-много бие на очи в Теософията, е нейната неразбираемост." Ние искаме да вярваме на този човек, че за него най-изпъкващото качество на Теософията е нейната неразбираемост. Но нима това е един критерий? Нека пренесем този пример към математиката, да предположим, че някой би казал за нея: Това, което най-много ми бие на очи в математиката, е нейната неразбираемост.
към текста >>
Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг
органи
зъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот.
Но за да се издигне човек в духовния свят, душата трябва да стане способна не за физическия живот, а за познанието на духовния свят -, да преобрази в известно отношение формата, която има първоначално, да стане в известно отношение едно друго същество. Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят.
Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот.
Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят. Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си.
към текста >>
Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да ре
органи
зира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят.
Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания.
Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят.
В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят. Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си. Всички ние познаваме в днешния обикновен живот само едно отвръщане от света, когато изпадаме в безсъзнателността на съня. Но разглеждането на "Същността на съня" ни показа, как тогава човек се намира в един действителен духовен свят, макар и да не знае нищо за това.
към текста >>
В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си
органи
зъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят.
След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят.
В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят.
Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си. Всички ние познаваме в днешния обикновен живот само едно отвръщане от света, когато изпадаме в безсъзнателността на съня. Но разглеждането на "Същността на съня" ни показа, как тогава човек се намира в един действителен духовен свят, макар и да не знае нищо за това. Защото би било нелепо да се вярва, че това, което е душевен и духовен център на човека, изчезва през нощта, а сутринта отново се ражда; не, то действително продължава да живее и при състоянията от засипването до събуждане.
към текста >>
Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително мислите, които в нея са свързани в един
органи
зъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен.
Тази "Философия на Свободата" е така замислена, че тя се различава изцяло от другите философски книги на нашето съвремие, които повече или по-малко имат за цел да дадат чрез това, което се намира в тях, нещо показващо, как светът изглежда или трябва да изглежда според представите на автора. Това не е най-близката цел на тази книга, а нейната съществена цел е, че тя трябва да даде на този, който се задълбочи в съдържащите се в нея мисли, един вид трениране на мислите. Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците. Това, което иначе е само средство за познание, в тази книга то е същевременно духовно-душевно средство за самовъзпитание. Това е извънредно важно.
Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително мислите, които в нея са свързани в един организъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен.
Така е и в моята книга "Истина и наука". И така е още с много неща, които първо трябва да служат като основни елементи, за да тренират душата да може да се издигне в духовния свят. Математиката, Геометрията учат човека да познава триъгълниците, четириъгълниците и други фигури. Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н.
към текста >>
Докато първо нашите чувства трябва да бъдат пре
органи
зирани, сега е пре
органи
зирана нашата воля, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти.
Това, което иде срещу нас, то отговаря на една строго обективна духовна закономерност. Ние я приемаме, защото би било безсмислие да не я приемем. Това, което идва към нас от лоното на духовните светове, дали светът ни кори или ни хвали, дали ни връхлита нещо радостно или мъчително: ние го приемаме като едно пълно с мъдрост преживяване и протъкаване на света. Това е нещо, което отново бавно и постепенно трябва да стане цялостен принцип на нашето същество. Когато то стане такъв принцип за нас, нашата воля започва да бъде обучавана, школувана.
Докато първо нашите чувства трябва да бъдат преорганизирани, сега е преорганизирана нашата воля, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти.
Тогава след степента на имагинативното познание за човека настъпва това, което в истинския и същинския смисъл може да бъде наречено ИНСПИРАЦИЯ /ВДЪХНОВЕНИЕ/, изпълване на душата с духовни факти. Обаче трябва да бъдем наясно върху въпроса, че човек може да постигне тренирането на волята само на определена степен, когато неговите чувства са вече в известно отношение пречистени, за да може неговата воля да се съедини със закономерността на света и той съществува вече като човек само затова, за да могат онези същества и факти, които искат да му се явят, да държат пред него собствената воля като една стена, на която могат да прожектират своите образи и по такъв начин да бъдат налице за него. Аз можах да ви опиша само някои неща от това, през което душата трябва да мине в спокойна, търпелива отдайност, когато иска да се издигне във висшите светове. В следващите сказки ще имам да ви обрисувам много неща от световноисторическото развитие, през което душата трябва да мине, за да се издигне в духовните светове. Ето защо считайте това, което бе казано днес, само като един увод, който ви показва, че чрез едно обучение на живота на нашите чувства и на нашата воля, е така също и на нашия мисловен живот /живот на представите/ можем да се развием така, че да станем носители на нови светове.
към текста >>
Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни
органи
и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят.
Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност. Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език. На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада. Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят.
Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят.
Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма. Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни.
към текста >>
69.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен
органи
зъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното.
И тогава ние ще поискаме да разглеждаме въпросите за заложбите, за дарбата и възпитанието в съвършено друга светлина, различна от тази, в която те могат да бъдат разгледани, когато имаме предвид само това, което нашето съвремие така често повтаря: наследството, наследените от прадедите качества. Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното. Така, взето в голям мащаб, в начина, как един човек се изявява в живота, ние ще имаме да познаем едно сливане на това, което влиза в съществуването с неговото раждане, и това, в което същността, индивидуалността на човека се потопява и от което извлича своята духовно-душевна храна. Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще. Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването.
Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното.
И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка?
към текста >>
Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите волеви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически
органи
зъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот.
Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка? И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят.
Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите волеви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот.
Това ние можем най-добре да видим съвсем нагледно, когато проследяваме една способност на човека през неговия живот, която показва съвсем различни страни, въпреки че тези различни страни са разбъркани многократно от официалната наука за душата /психология/: когато проследим нашата памет. Когато усвоим нещо чрез паметта, когато запаметяваме, ние усвояваме това чрез средствата, от които едно от главните е повторението. Тогава ние сме го направили наша собственост, можем да го дадем от нас. Сега всеки познава едно неприятно нещо: забравата. Защото нещата се забравят отново, така изчезват от нашата памет, че по-късно не сме в състояние да ги възпроизведем отново.
към текста >>
Защото всеки път, когато чрез това, което приема, човек иска да упражнява едно формиращо действие: в живота върху своя външен физически
органи
зъм, той намира в този живот вече определена
органи
зация на своето тяло.
Всъщност ние самите сме това, което са направили от нас нещата, които сме забравили. Защото какво друго е конкретно човекът, освен това, как той може да се радва, да бъде храбър и т.н. Когато обхванем човека не отвлечено, а напълно конкретно, ние трябва да кажем: той е хармоничното тъкане едно през друго, едно в друго, хармоничното действие едно в друго на неговите качества, така щото самият човек бива определен от това, което се влива надолу в по-дълбоките пластове на неговото съзнание. Това виждаме ние през време на живота. От всичко, което разгледахме до сега и ще разгледаме и по-нататък може да следва, че онова, което като духовно-душевно изживяване потъва в по-дълбоките пластове, то потъва след това още по-дълбоко, когато човек минава през вратата на смъртта.
Защото всеки път, когато чрез това, което приема, човек иска да упражнява едно формиращо действие: в живота върху своя външен физически организъм, той намира в този живот вече определена организация на своето тяло.
Тази организация е съставена така или така, той идва в живота с тези или онези заложби. Срещу това трябва да щурмува онова, което е творящо в нашата душа. Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст. Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм. И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло.
към текста >>
Тази
органи
зация е съставена така или така, той идва в живота с тези или онези заложби.
Защото какво друго е конкретно човекът, освен това, как той може да се радва, да бъде храбър и т.н. Когато обхванем човека не отвлечено, а напълно конкретно, ние трябва да кажем: той е хармоничното тъкане едно през друго, едно в друго, хармоничното действие едно в друго на неговите качества, така щото самият човек бива определен от това, което се влива надолу в по-дълбоките пластове на неговото съзнание. Това виждаме ние през време на живота. От всичко, което разгледахме до сега и ще разгледаме и по-нататък може да следва, че онова, което като духовно-душевно изживяване потъва в по-дълбоките пластове, то потъва след това още по-дълбоко, когато човек минава през вратата на смъртта. Защото всеки път, когато чрез това, което приема, човек иска да упражнява едно формиращо действие: в живота върху своя външен физически организъм, той намира в този живот вече определена организация на своето тяло.
Тази организация е съставена така или така, той идва в живота с тези или онези заложби.
Срещу това трябва да щурмува онова, което е творящо в нашата душа. Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст. Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм. И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло. Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта.
към текста >>
Обаче когато имаме един
органи
зъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия
органи
зъм.
От всичко, което разгледахме до сега и ще разгледаме и по-нататък може да следва, че онова, което като духовно-душевно изживяване потъва в по-дълбоките пластове, то потъва след това още по-дълбоко, когато човек минава през вратата на смъртта. Защото всеки път, когато чрез това, което приема, човек иска да упражнява едно формиращо действие: в живота върху своя външен физически организъм, той намира в този живот вече определена организация на своето тяло. Тази организация е съставена така или така, той идва в живота с тези или онези заложби. Срещу това трябва да щурмува онова, което е творящо в нашата душа. Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст.
Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм.
И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло. Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта. Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта. От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия. Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя организъм определен в линията на наследствеността.
към текста >>
И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен
органи
зъм, на нашето ново физическо тяло.
Защото всеки път, когато чрез това, което приема, човек иска да упражнява едно формиращо действие: в живота върху своя външен физически организъм, той намира в този живот вече определена организация на своето тяло. Тази организация е съставена така или така, той идва в живота с тези или онези заложби. Срещу това трябва да щурмува онова, което е творящо в нашата душа. Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст. Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм.
И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло.
Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта. Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта. От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия. Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя организъм определен в линията на наследствеността. Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда.
към текста >>
Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия
органи
зъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта.
Тази организация е съставена така или така, той идва в живота с тези или онези заложби. Срещу това трябва да щурмува онова, което е творящо в нашата душа. Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст. Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм. И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло.
Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта.
Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта. От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия. Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя организъм определен в линията на наследствеността. Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда. Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи принципи.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен
органи
зъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен
органи
зъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта.
Срещу това трябва да щурмува онова, което е творящо в нашата душа. Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст. Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм. И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло. Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта.
Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта.
От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия. Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя организъм определен в линията на наследствеността. Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда. Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи принципи. Обаче човекът се нуждае от една такава арена.
към текста >>
От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за
органи
зацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия.
Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст. Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм. И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло. Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта. Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта.
От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия.
Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя организъм определен в линията на наследствеността. Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда. Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи принципи. Обаче човекът се нуждае от една такава арена. Ето защо той навлиза несръчен в света, навлиза така в света, че и тук ние трябва да сложим последна ръка в тънкото оформяване на неговия организъм.
към текста >>
Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя
органи
зъм определен в линията на наследствеността.
Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм. И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло. Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта. Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта. От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия.
Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя организъм определен в линията на наследствеността.
Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда. Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи принципи. Обаче човекът се нуждае от една такава арена. Ето защо той навлиза несръчен в света, навлиза така в света, че и тук ние трябва да сложим последна ръка в тънкото оформяване на неговия организъм. От тук и животът и тъкането на индивидуалността на човека, на неговата същинска основна същност, в първите години на неговото съществуване!
към текста >>
Ето защо той навлиза несръчен в света, навлиза така в света, че и тук ние трябва да сложим последна ръка в тънкото оформяване на неговия
органи
зъм.
От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия. Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя организъм определен в линията на наследствеността. Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда. Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи принципи. Обаче човекът се нуждае от една такава арена.
Ето защо той навлиза несръчен в света, навлиза така в света, че и тук ние трябва да сложим последна ръка в тънкото оформяване на неговия организъм.
От тук и животът и тъкането на индивидуалността на човека, на неговата същинска основна същност, в първите години на неговото съществуване! Ето защо органът на неговия дух, мозъкът, влиза в живота така, че той може да бъде определен, да бъде формиран пластично и поради това бива снабден всъщност едва след раждането с последните решаващи пътища, линии и направления, как трябва да се проявят заложбите. От това ние виждаме, че главното в развитието е нещо, което трябва да считаме, че то идва от минали съществувания, от минали степени на съществуването и че затова ще бъде по-малко важно да имаме определени, своенравни принципи за възпитанието, защото всяко отделно човешко същество, всяка индивидуалност трябва да се счита като една проблема, като една свещена загадка, която трябва да бъде разрешена и че от нас зависи да създадем условията, поводите тази загадка да може да бъде решена по възможно най-добрия начин. Неудобно е едно такова възпитание, което въобще не може да постави никакви твърди принципи, но което трябва да апелира у възпитателя към един принцип родствен с художественото, за да наблюдава, какво се проявява от същността на човека. Такова възпитание е по-неудобно отколкото когато се казва регламентирано: тези или онези способности трябва да бъдат заставени да се проявят така или така.
към текста >>
Тъй като именно чрез едно такова разглеждане на нещата се показва начинът, по който човек формира пластично своя външен
органи
зъм, формирайки и образувайки своето истинско същество и в това той проявява своята истинска същност, ние отново можем да видим от тази проява, как тя става през първите години и се преобразява с развитието на човека, превръщайки и използувайки това, което може да приеме от околната среда.
Без съмнение такава индивидуалност се показва. Това не ще отрече също никой, който стои на основите на Духовната наука и говори от тези основи. Аз често съм казвал: Когато се говори в този смисъл за индивидуалност, трябва да разглеждаме нещата по-точно, трябва да имаме съзнанието, когато искаме да вземем нещата тривиално, че можем да говорим и за биографията и за индивидуалността на един писец. Познавах един човек, който понеже по негово време писците още се изрязваха от гъши пера можеше вече да прави разлика между писците, понеже всеки сам си изрязва писеца, този последният приемаше винаги едно лично отношение към него, и понеже въпросният човек имаше една отлична фантазия, той би могъл да напише добре една биография на всеки един писец с всички подробности. При човека обаче не става въпрос да използуваме мащаба на тривиалността, а онзи мащаб, който е почерпен от дълбочините на познанието.
Тъй като именно чрез едно такова разглеждане на нещата се показва начинът, по който човек формира пластично своя външен организъм, формирайки и образувайки своето истинско същество и в това той проявява своята истинска същност, ние отново можем да видим от тази проява, как тя става през първите години и се преобразява с развитието на човека, превръщайки и използувайки това, което може да приеме от околната среда.
От тук следва, че през първите години на неговия живот е от особено голямо значение за човека да запазим така да се каже неговите способности, за да могат те да работят пластично формиращо в неговия телесен и телесно душевен организъм и да не му затваряме възможността да работи пластично. Ние най-много затваряме тази възможност на човека, когато преждевременно го тъпчем с понятия и идеи, които се отнасят само към нещо външно сетивно и които имат най-строги очертания, или когато го приковаваме строго към една дейност, която теоретически е ограничена в съвършено определени форми. Тук няма никаква изменчивост, никакво изменение, също и никаква възможност да бъдат развити духовно-душевните способности, както душата развива своята дейност от ден на ден, от час на час. Да предположим, че един баща е ужасно своенравен човек, който е приел за свой принцип: Моят син трябва да стане такъв, какъвто аз бях! През целия си живот аз правих обущата за моите клиенти така, и така трябва да прави своите обуща и моят син!
към текста >>
От тук следва, че през първите години на неговия живот е от особено голямо значение за човека да запазим така да се каже неговите способности, за да могат те да работят пластично формиращо в неговия телесен и телесно душевен
органи
зъм и да не му затваряме възможността да работи пластично.
Това не ще отрече също никой, който стои на основите на Духовната наука и говори от тези основи. Аз често съм казвал: Когато се говори в този смисъл за индивидуалност, трябва да разглеждаме нещата по-точно, трябва да имаме съзнанието, когато искаме да вземем нещата тривиално, че можем да говорим и за биографията и за индивидуалността на един писец. Познавах един човек, който понеже по негово време писците още се изрязваха от гъши пера можеше вече да прави разлика между писците, понеже всеки сам си изрязва писеца, този последният приемаше винаги едно лично отношение към него, и понеже въпросният човек имаше една отлична фантазия, той би могъл да напише добре една биография на всеки един писец с всички подробности. При човека обаче не става въпрос да използуваме мащаба на тривиалността, а онзи мащаб, който е почерпен от дълбочините на познанието. Тъй като именно чрез едно такова разглеждане на нещата се показва начинът, по който човек формира пластично своя външен организъм, формирайки и образувайки своето истинско същество и в това той проявява своята истинска същност, ние отново можем да видим от тази проява, как тя става през първите години и се преобразява с развитието на човека, превръщайки и използувайки това, което може да приеме от околната среда.
От тук следва, че през първите години на неговия живот е от особено голямо значение за човека да запазим така да се каже неговите способности, за да могат те да работят пластично формиращо в неговия телесен и телесно душевен организъм и да не му затваряме възможността да работи пластично.
Ние най-много затваряме тази възможност на човека, когато преждевременно го тъпчем с понятия и идеи, които се отнасят само към нещо външно сетивно и които имат най-строги очертания, или когато го приковаваме строго към една дейност, която теоретически е ограничена в съвършено определени форми. Тук няма никаква изменчивост, никакво изменение, също и никаква възможност да бъдат развити духовно-душевните способности, както душата развива своята дейност от ден на ден, от час на час. Да предположим, че един баща е ужасно своенравен човек, който е приел за свой принцип: Моят син трябва да стане такъв, какъвто аз бях! През целия си живот аз правих обущата за моите клиенти така, и така трябва да прави своите обуща и моят син! Както аз мисля, така трябва да мисли и моят син!
към текста >>
Тогава около този син се създава една такава духовно-душевна обстановка, която така работи над неговия духовно-душевен
органи
зъм, както е било работено над бащата и чрез това синът е принуден да живее в съвършено определени форми, докато би трябвало да бъде първо проучена индивидуалността, която навлиза в живота, и след това от добитото познание да формираме духовно-душевния
органи
зъм.
Ние най-много затваряме тази възможност на човека, когато преждевременно го тъпчем с понятия и идеи, които се отнасят само към нещо външно сетивно и които имат най-строги очертания, или когато го приковаваме строго към една дейност, която теоретически е ограничена в съвършено определени форми. Тук няма никаква изменчивост, никакво изменение, също и никаква възможност да бъдат развити духовно-душевните способности, както душата развива своята дейност от ден на ден, от час на час. Да предположим, че един баща е ужасно своенравен човек, който е приел за свой принцип: Моят син трябва да стане такъв, какъвто аз бях! През целия си живот аз правих обущата за моите клиенти така, и така трябва да прави своите обуща и моят син! Както аз мисля, така трябва да мисли и моят син!
Тогава около този син се създава една такава духовно-душевна обстановка, която така работи над неговия духовно-душевен организъм, както е било работено над бащата и чрез това синът е принуден да живее в съвършено определени форми, докато би трябвало да бъде първо проучена индивидуалността, която навлиза в живота, и след това от добитото познание да формираме духовно-душевния организъм.
Инстинктът на възпитателите на човечеството е създал вече чрез общото съзнание едно чудесно средство, чрез което през първите години човекът е поставен във възможността да работи върху изменящото се, подвижно естество на душевно-духовното, така щото да се даде свободно пространство на игра за формирането на човешкото същество. Това е играта. Това е също начинът, как най-добре занимаваме едно дете, така щото да не му даваме понятия, които имат неподвижни очертания, а такива, които дават пространство за игра на мисълта, така че тук или там то може да сгреши. Само тогава ние намираме хода на мисълта, която е предопределена чрез вътрешната заложба. Когато разказвам една приказка, така че тя да възбуди духовната дейност на детето, да не се образуват понятия в определени очертанията тези очертания да оставят подвижни за понятието, тогава детето работи така, както някой работи, който изпитва нещата и чрез изпитването търси да получи това, което е правилно.
към текста >>
Детето работи, за да извлече, как неговото духовно естество трябва да се движи, за да формира по най-добрия начин своя
органи
зъм, както той е предварително формиран вътрешно.
Инстинктът на възпитателите на човечеството е създал вече чрез общото съзнание едно чудесно средство, чрез което през първите години човекът е поставен във възможността да работи върху изменящото се, подвижно естество на душевно-духовното, така щото да се даде свободно пространство на игра за формирането на човешкото същество. Това е играта. Това е също начинът, как най-добре занимаваме едно дете, така щото да не му даваме понятия, които имат неподвижни очертания, а такива, които дават пространство за игра на мисълта, така че тук или там то може да сгреши. Само тогава ние намираме хода на мисълта, която е предопределена чрез вътрешната заложба. Когато разказвам една приказка, така че тя да възбуди духовната дейност на детето, да не се образуват понятия в определени очертанията тези очертания да оставят подвижни за понятието, тогава детето работи така, както някой работи, който изпитва нещата и чрез изпитването търси да получи това, което е правилно.
Детето работи, за да извлече, как неговото духовно естество трябва да се движи, за да формира по най-добрия начин своя организъм, както той е предварително формиран вътрешно.
И така е при играта. Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в мислите и подвижностите на организма. А това отново се отразява по един свободен, определящ начин върху духовно-душевния организъм на човека. Играта и току що характеризираната духовно-душевна дейност на детето през първите години произлизат от едно дълбоко съзнание за онова, което всъщност съставлява природата и същността на човека. Който иска да стане един действителен възпитател, той ще има и за по-късните години съзнанието, че фактически всяка отделна способност трябва да бъде първо проучена, позната, определена при развиващия се човек.
към текста >>
Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в мислите и подвижностите на
органи
зма.
Това е също начинът, как най-добре занимаваме едно дете, така щото да не му даваме понятия, които имат неподвижни очертания, а такива, които дават пространство за игра на мисълта, така че тук или там то може да сгреши. Само тогава ние намираме хода на мисълта, която е предопределена чрез вътрешната заложба. Когато разказвам една приказка, така че тя да възбуди духовната дейност на детето, да не се образуват понятия в определени очертанията тези очертания да оставят подвижни за понятието, тогава детето работи така, както някой работи, който изпитва нещата и чрез изпитването търси да получи това, което е правилно. Детето работи, за да извлече, как неговото духовно естество трябва да се движи, за да формира по най-добрия начин своя организъм, както той е предварително формиран вътрешно. И така е при играта.
Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в мислите и подвижностите на организма.
А това отново се отразява по един свободен, определящ начин върху духовно-душевния организъм на човека. Играта и току що характеризираната духовно-душевна дейност на детето през първите години произлизат от едно дълбоко съзнание за онова, което всъщност съставлява природата и същността на човека. Който иска да стане един действителен възпитател, той ще има и за по-късните години съзнанието, че фактически всяка отделна способност трябва да бъде първо проучена, позната, определена при развиващия се човек. Обаче все пак съществува възможността да бъдат съблюдавани определени големи принципи. Такива принципи ни довеждат след това да разберем, как ядката на човешкото същество, която преминава от едно раждане в друго, от един живот в друг живот, използува така да се каже външното, което е вложено в наследствената линия.
към текста >>
А това отново се отразява по един свободен, определящ начин върху духовно-душевния
органи
зъм на човека.
Само тогава ние намираме хода на мисълта, която е предопределена чрез вътрешната заложба. Когато разказвам една приказка, така че тя да възбуди духовната дейност на детето, да не се образуват понятия в определени очертанията тези очертания да оставят подвижни за понятието, тогава детето работи така, както някой работи, който изпитва нещата и чрез изпитването търси да получи това, което е правилно. Детето работи, за да извлече, как неговото духовно естество трябва да се движи, за да формира по най-добрия начин своя организъм, както той е предварително формиран вътрешно. И така е при играта. Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в мислите и подвижностите на организма.
А това отново се отразява по един свободен, определящ начин върху духовно-душевния организъм на човека.
Играта и току що характеризираната духовно-душевна дейност на детето през първите години произлизат от едно дълбоко съзнание за онова, което всъщност съставлява природата и същността на човека. Който иска да стане един действителен възпитател, той ще има и за по-късните години съзнанието, че фактически всяка отделна способност трябва да бъде първо проучена, позната, определена при развиващия се човек. Обаче все пак съществува възможността да бъдат съблюдавани определени големи принципи. Такива принципи ни довеждат след това да разберем, как ядката на човешкото същество, която преминава от едно раждане в друго, от един живот в друг живот, използува така да се каже външното, което е вложено в наследствената линия. Тук представлява най-висок интерес да насочим погледа върху начина, как духовно-душевната ядка на човешкото същество използува по съвършено различен начин признаците, качествата, добродетелите и т.н.
към текста >>
Така щото интересите и онова от интересите, което ни прави сръчни, способни да употребяваме нашите
органи
, цялото наше човешко съществото по правило наследствено благо от бащата.
Това, което човек може да направи на своите себеподобни и как ние вършим това, зависи от обстоятелството, дали разбираме да свържем в правилния смисъл нашите интереси с това, което става в заобикалящата ни среда. Някои хора имат добри предпоставки, но те проявяват малък интерес към своите себеподобни и към заобикалящия ги свят. Тук се намираме пред факта, че интересът не примамва способностите да се проявят. Ето защо е необходимо да обръщаме в нас внимание на интереса така, както на това, дали подвижността на нашата интелектуалност позволява да направим това или онова за света, в който живеем. За цялата особеност на интереса, с която трябва да си представим свързан и начинът, как се оформяват желанията на човека и управляването на целия живот, как човекът се развива сръчно или несръчно, целия начин на душевния живот, който е свързан с нашата обхода с външния свят, е нашия по-голям или по-малък интерес към външния свят за всичко това човекът взема най-важните елементи в наследствеността от бащата.
Така щото интересите и онова от интересите, което ни прави сръчни, способни да употребяваме нашите органи, цялото наше човешко съществото по правило наследствено благо от бащата.
Следователно душата взема от бащата съответните елементи, за да може да развие онези качества. Напротив това, което е интелектуална подвижност, с което след това е свързана също дейността на фантазията, образното мислене, изобретателната дарба, нашата индивидуалност, която влиза в съществуването чрез раждането, го взема като наследственост от майчините качества. Можете да намерите още у Шопенхауер спомената по особен начин тази извънредно интересна глава; той имаше предчувствие за това, но не беше в състояние да посочи по-дълбоките неща. Обаче от друга страна можем да кажем и нещо друго. Това, което живее като способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или великодушен, следователно качествата, които са свързани с волевите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата.
към текста >>
Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба,
органи
зация.
Ето защо от един баща това важи естествено само при еднакви обстоятелства -, който навсякъде действува смело, който проявява жив интерес към това или онова и с това в своето общение с окръжаващия свят проявява известна сериозност, дъщерята взема тези качества така, че те са повдигнати в областта на душевното. Такава дъщеря проявява сериозен душевен живот, превърнала е характерните черти на бащата в душевни прояви, тя прави по-подвижно това, което у бащата е по-сковано. Така щото най-важните качества, които при бащата се явяват повече външно, при дъщерята те се показват повече овътрешнени. Ето защо можем да кажем: Качествата на характера на бащата продължават да живеят по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие, живеят по-нататък в сина. Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин.
Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация.
Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката. Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества. Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар. Вземете сега това под внимание и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща. Причината за това беше, че у стария господин РАТ бащините качества бяха овъншнени.
към текста >>
Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в
органи
зиращи способности, в способности създаващи
органи
, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества.
Така щото най-важните качества, които при бащата се явяват повече външно, при дъщерята те се показват повече овътрешнени. Ето защо можем да кажем: Качествата на характера на бащата продължават да живеят по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие, живеят по-нататък в сина. Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин. Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация. Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката.
Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества.
Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар. Вземете сега това под внимание и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща. Причината за това беше, че у стария господин РАТ бащините качества бяха овъншнени. Това, от което Гьоте се нуждаеше, бяха именно тези качества, но той не можете да ги разбере така, както те съществуваха у неговия баща. Там те бяха правилни.
към текста >>
" Колко често в историята ние се натъкваме на майчиния елемент: от майката на Александър Велики и майката на Гракхите до нашето време, когато виждаме, как в човека се явяват качества, благодарение на които този човек е способен да действува върху окръжаващия свят, благодарение на които той притежава силите и талантите, а също и подходящия телесно-душевен
органи
зъм.
Там те бяха правилни. Превърнати в душа те живееха в неговата сестра, която поради това можа да му бъде такъв добър другар. Сега направете с мене една разходка през историята и ще видите, как всяка стъпка потвърждава казаното и как навсякъде там, където имаме показания, бихме могли да дадем исторически едно потвърждение на едно такова състояние на нещата. Най-хубавото потвърждение в това отношение имаме от майката на Макавеите, която с едно героично величие оставя своите синове да отидат на смърт за това, което тя вярва и в което нейните отци са вярвали. При това тя произнася следните велики, прекрасни думи: "Аз ви дадох външното тяло; обаче Онзи, който е създал света и човека, ви даде това, което аз не можех да ви дам и Той ще се погрижи отново да получите това, щом вие го изгубвате заради вашата вяра!
" Колко често в историята ние се натъкваме на майчиния елемент: от майката на Александър Велики и майката на Гракхите до нашето време, когато виждаме, как в човека се явяват качества, благодарение на които този човек е способен да действува върху окръжаващия свят, благодарение на които той притежава силите и талантите, а също и подходящия телесно-душевен организъм.
В това отношение бихме могли навсякъде където и да поискаме да разтворим историята на знаменити мъже: навсякъде ние ще намерим майчините качества преведени така, че те са слезли по-надълбоко с една степен, че са се превърнали в способности, които са поставени в живота. Нека вземем примера с майката на БЮРГЕР и с неговия баща, от който той е наследил също и волевото качество /Готфрид Август Бюргер, 1747-1794 г. поет/. Всъщност с бащата той имаше малко нещо общо; бащата се радваше, когато нямаше нужда да се грижи за развитието на малкото момче; обаче майката имаше един чудесно подвижен дух, тя беше тази, която граматически и стилистично притежаваше правилния израз. А това беше необходимо за поета; той прие тези качества от майката и те му се подадоха именно защото той принадлежеше на следващото поколение. Или нека помислим за ХЕБЕЛ, в какво отношение стоеше той към своя баща.
към текста >>
Но когато обгърнем с поглед целия човек, трябва да бъдем наясно, че това, което наричаме човешка душа и което се проявява в цялата
органи
зация на човека, също и в телесно-душевната, съвсем не е нещо просто.
Положението би било същото, както някой би казал: Физиците ни доказват закона на падането на телата; но сега аз ще им докажа, като устроя нещата по съответен начин, че законът на падането на телата може да бъде възпрепятствуван! Но законите не съществуват за това, да вземем под внимание всяко едно обстоятелство, а да имаме пред погледа си това, за което се касае. Така трябва да постъпваме в естествената наука, така трябва да постъпваме и в Духовната наука. Само че днес Духовната наука не е стигнала достатъчно далече, за да постъпва по същия начин. Когато се вземе предвид това, тогава навсякъде ще може да се намери потвърждение на горепосочения закон за наследствените качества получени от майката и от бащата.
Но когато обгърнем с поглед целия човек, трябва да бъдем наясно, че това, което наричаме човешка душа и което се проявява в цялата организация на човека, също и в телесно-душевната, съвсем не е нещо просто.
И тук някой трябва да бъде неудържимо склонен към тривиалност, за да каже: Защо вие антропософите имате приумицата да различавате в душата три душевни члена и даже много членове в човешката природа? Вие говорите за една Сетивна душа, за една Разсъдъчна душа и за една Съзнателна душа. Обаче много по-просто би било да се говори за душата като една единна същност, в която човекът мисли, усеща и проявява воля. Без съмнение това е по-просто, по-удобно но също и тривиално. Но това е и същевременно нещо, което не може да подпомогне действително научното разглеждане на човека.
към текста >>
Докато неговата обвивка, неговият телесен
органи
зъм се развива най-рано, неговата същинска индивидуалност се развива най-късно.
Чрез съзнателната душа човекът живее в себе си, изолира се. Същественото от това, което човек изживява в Съзнателната душа, е това, което той като човек развива най-късно между своите заложби: способността на логическото мислене, способността да има мнения, мисли и т.н. Това лежи в Съзнателната душа. По отношение на тези качества индивидуалната ядка на човешкото същество, която влиза в съществуването чрез раждането, е фактически най-много предразположена към изолиране. Тази най-вътрешна ядка на човешкото същество се проявява най-късно навън у човека.
Докато неговата обвивка, неговият телесен организъм се развива най-рано, неговата същинска индивидуалност се развива най-късно.
Но така както човекът е днес в миналото той е бил различен и в бъдеще отново ще бъде различен -, той развива фактически своите мнения, понятия, представи в най-изолираната част на своето същество. Ето защо те имат най-малко влияние върху цялото изграждане и оформяване на неговата цялостна личност и като заложби се проявяват едва тогава, когато цялостната личност е вече здраво установена, пластично оформена. От тук ние виждаме, как дарбата на човека, се развива в определен ред. Ние виждаме да се явява първо това, което живее в най-малко изолирания, в най-малко отделения елемент на човека, в Сетивната или Инстинктивна душа. Затова пък то има най-голямата сила да проявява своето действие в човешкия организъм.
към текста >>
Затова пък то има най-голямата сила да проявява своето действие в човешкия
органи
зъм.
Докато неговата обвивка, неговият телесен организъм се развива най-рано, неговата същинска индивидуалност се развива най-късно. Но така както човекът е днес в миналото той е бил различен и в бъдеще отново ще бъде различен -, той развива фактически своите мнения, понятия, представи в най-изолираната част на своето същество. Ето защо те имат най-малко влияние върху цялото изграждане и оформяване на неговата цялостна личност и като заложби се проявяват едва тогава, когато цялостната личност е вече здраво установена, пластично оформена. От тук ние виждаме, как дарбата на човека, се развива в определен ред. Ние виждаме да се явява първо това, което живее в най-малко изолирания, в най-малко отделения елемент на човека, в Сетивната или Инстинктивна душа.
Затова пък то има най-голямата сила да проявява своето действие в човешкия организъм.
Ето защо можем да видим, че най-малко можем да се доближим до детето, да му въздействуваме с мнения, теории, идеи, когато тази Сетивна душа иска най-силно да гради от вътре навън. Ние можем да се доближим до детето само тогава, когато действуваме върху неговата Сетивна душа както това е описано в моята книжка "Възпитание на детето в светлината на духовната наука" -, което трябва да съблюдаваме особено през първите години от неговия живот. Тогава не трябва да гледаме да развиваме теории, учения, а да заставяме детето да подражава, като му показваме предварително живо това, което то трябва да живее. Това е извънредно важно, защото този инстинкт за подражание се явява най-рано като една от първите заложби, върху която можем да въздействуваме. В този период увещанията и ученията действуват най-малко.
към текста >>
Тогава той се опошлява, става повърхностен; тогава не действува неговата индивидуалност, която преминава от един живот в друг, а той става роб на своя телесен
органи
зъм, който подчинява човека от вън.
Това има неизмеримо значение. Едва с настъпването на 14-та, 16-та година започва възможността, човек да може да гради върху най-изолираната част на неговото същество, върху Съзнателната душа, т.е. върху това, което се образува в Съзнателната душа: върху мненията, понятията и идеите. Обаче тези последните трябва да имат първо една здрава основа и почва, а тази основа трябва да бъде създадена. Ако не я създадем, като дадем повод за това чрез възпитанието, каквото индивидуалността ни разкрива, чрез това ние не създаваме свободен път за развитието, тогава човекът е обхванат от един друг елемент: от твърдостта, от сковаността на природата на неговите обвивки /тела/.
Тогава той се опошлява, става повърхностен; тогава не действува неговата индивидуалност, която преминава от един живот в друг, а той става роб на своя телесен организъм, който подчинява човека от вън.
Човек показва това чрез факта, че не е господар в своята духовно-душевна част, а е изцяло зависим от своя телесно-душевен организъм, показва сковани качества, които са неизменяеми. Напротив един човек, при когото сме обърнали внимание, щото неговите заложби да се проявяват колкото е възможно повече, той запазва през целия си живот определена подвижност, той може да се справи и в по-късния живот с новите положения. При другия обратно, организмът се опошлява, получава сковани форми и човекът запазва тези форми през целия си живот. Ние живеем в една епоха, в която индивидуалността на човека малко се цени и в която поради това има малко случаи да се убедим, че по-късно в живота индивидуалността е подвижна и може да се ориентира при нови положения и истини. Тук ние стигаме до една глава, където можем да разберем, как някои хора трябва да заемат едно просто положение спрямо живота.
към текста >>
Човек показва това чрез факта, че не е господар в своята духовно-душевна част, а е изцяло зависим от своя телесно-душевен
органи
зъм, показва сковани качества, които са неизменяеми.
Едва с настъпването на 14-та, 16-та година започва възможността, човек да може да гради върху най-изолираната част на неговото същество, върху Съзнателната душа, т.е. върху това, което се образува в Съзнателната душа: върху мненията, понятията и идеите. Обаче тези последните трябва да имат първо една здрава основа и почва, а тази основа трябва да бъде създадена. Ако не я създадем, като дадем повод за това чрез възпитанието, каквото индивидуалността ни разкрива, чрез това ние не създаваме свободен път за развитието, тогава човекът е обхванат от един друг елемент: от твърдостта, от сковаността на природата на неговите обвивки /тела/. Тогава той се опошлява, става повърхностен; тогава не действува неговата индивидуалност, която преминава от един живот в друг, а той става роб на своя телесен организъм, който подчинява човека от вън.
Човек показва това чрез факта, че не е господар в своята духовно-душевна част, а е изцяло зависим от своя телесно-душевен организъм, показва сковани качества, които са неизменяеми.
Напротив един човек, при когото сме обърнали внимание, щото неговите заложби да се проявяват колкото е възможно повече, той запазва през целия си живот определена подвижност, той може да се справи и в по-късния живот с новите положения. При другия обратно, организмът се опошлява, получава сковани форми и човекът запазва тези форми през целия си живот. Ние живеем в една епоха, в която индивидуалността на човека малко се цени и в която поради това има малко случаи да се убедим, че по-късно в живота индивидуалността е подвижна и може да се ориентира при нови положения и истини. Тук ние стигаме до една глава, където можем да разберем, как някои хора трябва да заемат едно просто положение спрямо живота. Колко много хора има, които, когато са вникнали в един светоглед, така че са убедени в него, се стараят сега да убедят и другите.
към текста >>
При другия обратно,
органи
змът се опошлява, получава сковани форми и човекът запазва тези форми през целия си живот.
Обаче тези последните трябва да имат първо една здрава основа и почва, а тази основа трябва да бъде създадена. Ако не я създадем, като дадем повод за това чрез възпитанието, каквото индивидуалността ни разкрива, чрез това ние не създаваме свободен път за развитието, тогава човекът е обхванат от един друг елемент: от твърдостта, от сковаността на природата на неговите обвивки /тела/. Тогава той се опошлява, става повърхностен; тогава не действува неговата индивидуалност, която преминава от един живот в друг, а той става роб на своя телесен организъм, който подчинява човека от вън. Човек показва това чрез факта, че не е господар в своята духовно-душевна част, а е изцяло зависим от своя телесно-душевен организъм, показва сковани качества, които са неизменяеми. Напротив един човек, при когото сме обърнали внимание, щото неговите заложби да се проявяват колкото е възможно повече, той запазва през целия си живот определена подвижност, той може да се справи и в по-късния живот с новите положения.
При другия обратно, организмът се опошлява, получава сковани форми и човекът запазва тези форми през целия си живот.
Ние живеем в една епоха, в която индивидуалността на човека малко се цени и в която поради това има малко случаи да се убедим, че по-късно в живота индивидуалността е подвижна и може да се ориентира при нови положения и истини. Тук ние стигаме до една глава, където можем да разберем, как някои хора трябва да заемат едно просто положение спрямо живота. Колко много хора има, които, когато са вникнали в един светоглед, така че са убедени в него, се стараят сега да убедят и другите. Те вярват, че това е много похвален стремеж, когато казват: Щом го разбирам така ясно, аз би трябвало всъщност да доведа всеки един до това убеждение! Обаче това е една наивност.
към текста >>
Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато
органи
зацията на тялото е вече отдавна завършена.
Обаче това е една наивност. Нашите мнения съвсем не зависят от това, дали нещо ни се доказва логически. Това е възможно в много малко случаи. Защото мненията и убежденията на хората се образуват от съвършено други основи на нежната душа от тяхната волева природа, от тяхната сърдечна и чувствена природа, така щото един човек може много добре да разбере вашите логически обяснения, вашите остроумни заключения и след това да не ги възприеме поради простата причина, че това, което един човек вярва и изповядва, не изтича от неговата логика и от неговото разбиране, а иде от цялата му личност, т.е. от онези членове, където възниква волята, чувствата.
Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена.
Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята. Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма. Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък.
към текста >>
Чрез тези последните ние можем да действуваме върху
органи
зма.
от онези членове, където възниква волята, чувствата. Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена. Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята.
Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма.
Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък. По-късно той може да усвои едно много добро логическо мислене, обаче това не действува вече в пластиката на неговия мозък. Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката. Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми.
към текста >>
Защото това, което се приема така като образ, като форма или като форма но фантазията, има голяма сила да действува в нашия телесен
органи
зъм.
Това може да ни покаже, как това, което е неоспоримо, може да бъде много добре облечено в логически форми. Обаче щом не сме в състояние да потопим нашите понятия във възпитанието на мислите през време на възпитанието, не може да се намери никакво подходящо поле да работим от тук формиращо върху човека. Как трябва да се държим следователно тогава към човека? Трябва да се държим така, че през времето, когато този човек трябва да бъде формиран пластично и когато отвлечените понятия и идеи действуват най-малко, ние трябва да пристъпваме към него, да се обръщаме към него колкото е възможно по-малко с отвлечени понятия и идеи, а да му предлагаме такива идеи, които да бъдат колкото е възможно образни. Ето защо аз така изтъкнах, че образното, нагледното, което се отдалечава колкото е възможно по-малко от това, което е образ, което има форма, очертания, се приема в понятията.
Защото това, което се приема така като образ, като форма или като форма но фантазията, има голяма сила да действува в нашия телесен организъм.
Че образното, което ни се явява като форма, действува в телесната организация, можете да разберете от това, като видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това. Това помага твърде малко. Обаче когато поставите един апарат, който е подобен на една електризираща машина, така щото болният може да си състави този образ, дадете му в ръцете две дръжки, но без да пускате никакъв ток,когато той има само образа, тогава той чувствува тока и тогава това помага! Обаче навсякъде, където красиво се декламира, че силата на въображението играе голяма роля, трябва да бъдем наясно, че тогава се касае не за каква да е сила на въображението, а за образната. Ние живеем в една епоха, в която постепенно е станало навик да не се съблюдава принципа на Духовната наука: че едва между 14-та, 16-та година и 21-та, 22-та година човекът става способен да образува понятия и идеи, че той приема понятия, които трябва да бъдат образувани едва по-късно.
към текста >>
Че образното, което ни се явява като форма, действува в телесната
органи
зация, можете да разберете от това, като видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това.
Обаче щом не сме в състояние да потопим нашите понятия във възпитанието на мислите през време на възпитанието, не може да се намери никакво подходящо поле да работим от тук формиращо върху човека. Как трябва да се държим следователно тогава към човека? Трябва да се държим така, че през времето, когато този човек трябва да бъде формиран пластично и когато отвлечените понятия и идеи действуват най-малко, ние трябва да пристъпваме към него, да се обръщаме към него колкото е възможно по-малко с отвлечени понятия и идеи, а да му предлагаме такива идеи, които да бъдат колкото е възможно образни. Ето защо аз така изтъкнах, че образното, нагледното, което се отдалечава колкото е възможно по-малко от това, което е образ, което има форма, очертания, се приема в понятията. Защото това, което се приема така като образ, като форма или като форма но фантазията, има голяма сила да действува в нашия телесен организъм.
Че образното, което ни се явява като форма, действува в телесната организация, можете да разберете от това, като видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това.
Това помага твърде малко. Обаче когато поставите един апарат, който е подобен на една електризираща машина, така щото болният може да си състави този образ, дадете му в ръцете две дръжки, но без да пускате никакъв ток,когато той има само образа, тогава той чувствува тока и тогава това помага! Обаче навсякъде, където красиво се декламира, че силата на въображението играе голяма роля, трябва да бъдем наясно, че тогава се касае не за каква да е сила на въображението, а за образната. Ние живеем в една епоха, в която постепенно е станало навик да не се съблюдава принципа на Духовната наука: че едва между 14-та, 16-та година и 21-та, 22-та година човекът става способен да образува понятия и идеи, че той приема понятия, които трябва да бъдат образувани едва по-късно. Напротив днес още преди изтичането на тази възраст се счита, че човекът е узрял да пише фейлетони и статии във вестника, които се печатат и се приемат после от хората.
към текста >>
Защото образното има силата да действува в телесно-душевния
органи
зъм.
Обаче когато поставите един апарат, който е подобен на една електризираща машина, така щото болният може да си състави този образ, дадете му в ръцете две дръжки, но без да пускате никакъв ток,когато той има само образа, тогава той чувствува тока и тогава това помага! Обаче навсякъде, където красиво се декламира, че силата на въображението играе голяма роля, трябва да бъдем наясно, че тогава се касае не за каква да е сила на въображението, а за образната. Ние живеем в една епоха, в която постепенно е станало навик да не се съблюдава принципа на Духовната наука: че едва между 14-та, 16-та година и 21-та, 22-та година човекът става способен да образува понятия и идеи, че той приема понятия, които трябва да бъдат образувани едва по-късно. Напротив днес още преди изтичането на тази възраст се счита, че човекът е узрял да пише фейлетони и статии във вестника, които се печатат и се приемат после от хората. При това положение трудно е да се държат настрана отвлечените понятия до посочената възраст и да привеждаме пред очите на човека образното, нагледното.
Защото образното има силата да действува в телесно-душевния организъм.
Това, което казвам сега, можете да го намерите винаги потвърдено, само че на него не се обръща винаги внимание. Мориц Бенедикт се оплаква например, че често пъти много гимназисти са твърде несръчни в по-късна възраст. От къде иде това? То иде от там, че цялото възпитание е така ненагледно, че то е изградено твърде малко върху нагледното и хората се придържат само към отвлечените понятия, даже и при изучаването на езиците. Напротив ние можем да почувствуваме даже в ръката си образното, което срещаме, понеже самите предмети застават срещу нас в образи.
към текста >>
Защото това, което лежи вече под прага на нашето съзнание, може най-съществено да работи върху нашия
органи
зъм.
Това е голям недостатък. Важното е, с всичко, което имаме, да може да действуваме във външния свят. Естествено ние не можем да научим всичко. Но можем да научим това, как духовно-душевното слиза от духовната област в телесно-сетивното и прави нашите крайници гъвкави. И никой, когото в младостта сме насочили да чувствува това, което е вън от него, не ще бъде по-късно в живота един несръчен човек.
Защото това, което лежи вече под прага на нашето съзнание, може най-съществено да работи върху нашия организъм.
Това важи също и по отношение на езика, на говора. Един език се научава най-добре в периода, когато човекът още съвсем не е в състояние да разбира граматически този език, защото тогава той изучава с онази част на своята душевна същност, която принадлежи на по-дълбоките слоеве. Така се е развило човечеството така трябва да се развива отделният човек. Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази църква се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството. Но той обърна вниманието върху това, че законите, които Микеланджело е изразил в строежа на църквата, са били открити след това от Галилей с неговия пълен с полет дух и с това той ни е дал механическата наука.
към текста >>
Как от духа сме получили
органи
те, които са отново
органи
на духа, това може да се каже по един прост начин чрез едно детско сравнение: Часовникът ни показва времето, но ние не можем да го използуваме, ако първо не го изработи човешкият дух.
Как твърдото тя прави в дух да се стопява, И как създаденото от духа втвърдено съхранява! Ние трябва да разберем едно такова изказване на Гьоте от самото положение. Който го взема, без да има предвид това, което като произведено от духа се отпечатва във формата, той ще го разбере погрешно. Но не ще го разбере и онзи, който не знае, какъв дълбок поглед е имал Гьоте са вечното тъкане на индивидуалността, която минава от едно раждане в друго и отново и отново се преражда и е същинският архитект на човека.
Как от духа сме получили органите, които са отново органи на духа, това може да се каже по един прост начин чрез едно детско сравнение: Часовникът ни показва времето, но ние не можем да го използуваме, ако първо не го изработи човешкият дух.
Ние използуваме нашия мозък за мислене във физическия свят, но ние не бихме могли да го използуваме за мислене, ако мировият дух не би го формирал. И ние не бихме го оформили с една такава индивидуалност, ако самата наша индивидуалност не би се изляла като едно произведение на духа в нашия мозък, образуван така от мозъка присъщ на човешкия вид. Тук ние разбираме по-дълбоко това, което можахме да изнесем днес и което Гьоте е разбирал, когато е указал на онова в човека, което в човешкото същество е определящо за всички негови таланти и способности, като че самите звезди биха били схващани като някое положение на света, и как това, което се изявява във вътрешността на човека като нещо вечно, минава през вратата на смъртта само заради това, за да премине към нови форми на развитието. Накратко казано, ние можем да резюмираме това, което разгледахме днес, в настроението на Гьотевите мисли, които той изказва в "Орфическите праслова": Както в деня, който дари те на света,
към текста >>
70.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните
органи
за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света.
Но в древни времена развитието на хората е било такова, че само определен народ можеше да получи тези велики откровения само по един от тези пътища. Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение. Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят. Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос. Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север.
Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света.
От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които живеят по-нататък поетически във Ведите, които продължават да живеят във философията Веданта и в Будизма. От другия път е произлязъл Заратустризмът. Заратустра е предал на своите ученици тайната, как могат да бъдат засилен, укрепени човешките познавателни сили, човешките познавателни способности, за да проникнат през булото на външния сетивен свят. Заратустра не учеше както Учителите на Индия: Отвърнете погледа от цветовете, от звуците, от външните сетивни впечатления и търсете пътя към духовното само чрез потопяване вътре във вашата душа! а той казваше: Укрепете познавателните способности така, че да можете да гледате навън всичко, което живее като растение и животно, което живее във въздуха и водата, в планинските височини и в дълбините на долините!
към текста >>
По-нататък нещо друго за този светоглед е това, че то вземаше нещата сериозно, тези неща от които той изхождаше, че той не само казваше мъгливо: там навън, зад нещата на сетивния свят, които правят впечатление на нашите очи, на нашите уши и на другите
органи
на сетивата, се намира Духът, но действително в това, което виждаше, той познаваше писмените знаци на Духа или на духовните светове.
Това, което аз обрисувах сега като една отвлеченост пред вашия поглед, във възгледа на Заратустра то стои на основата на това, което той е разбирал под Заруана акарана. Ние поглеждаме по време към едната страна в бъдещето, а към другата страна в миналото; обаче времето се затваря в кръг, само че това затваряне става в безкрайността. И в тази намираща себе си змия на вечността която може да бъде преобразена чрез змията, която захапва собствената си опашка е втъкана както силата на Светлината, която блести все по-светло и по-светло, когато гледаме към едната страна, така и силата на Тъмнината, която ни се явява все по-тъмна и по-тъмна към другата страна. И когато самите ние стоим по средата, ние имаме Светлина и Сянка Ормузд и Ариман смесени един в друг. Всичко е втъкано в намиращия себе си, безкраен поток на времето: Заруана акарана.
По-нататък нещо друго за този светоглед е това, че то вземаше нещата сериозно, тези неща от които той изхождаше, че той не само казваше мъгливо: там навън, зад нещата на сетивния свят, които правят впечатление на нашите очи, на нашите уши и на другите органи на сетивата, се намира Духът, но действително в това, което виждаше, той познаваше писмените знаци на Духа или на духовните светове.
Ние вземаме например някой изписан лист, виждаме върху него буквите и ги съчетаваме в думи, но ако искаме да сторим това, ние трябва първо да сме научили нещо, а именно да четем. Който не може това, той никога не може да чете Заратустра, а само вижда определени знаци, които може да проследи със своя поглед. Но той може да чете Заратустра едва тогава, когато разбира да свърже, да съедини тези знаци съобразно това, което носи в своята душа. Зад това, което е в сетивния свят, особено в начина, по който звездите се съединяват в мировото пространство на групи, Заратустра виждате една такава писменост от знаци. Както ние имаме буквите върху хартията, така в това, което ни заобикаля в пространството в сетивния свят, той виждаше нещо като букви на духовните светове, които ни говорят.
към текста >>
Това, което Заратустра мисли така не по един общ, отвлечен начин, а напълно конкретно като Сили
органи
зиращи света: Ормузд и Ариман, зад тях Заруана акарана, след това Амшаспандите, добрите и злите, после Изедите, Фравашите що са те?
Когато си представяме великите Сили, великите Същества, които действуват през пространството, дванадесет на брой и ги наричаме Амшаспанди, то онези Сили, онези духовни Същества, които са служители на тези Амшаспанди, които действуват зад по-нисшите природни процеси, силите на Изедите, са двадесет и осем до тридесет и една. Но Заратустризмът познава и една трета категория духовни Същества или Сили, които нарича "Фраваши". В нашия смисъл тези Сили най-малко могат да се намесват в телесния свят. Докато трябва да си представим, че във всичко онова, което са физически действия на Светлината върху нашата Земя, действуват дванадесетте Сили, зад които стоят Амшаспандите, а под името Изеди трябва да си представим силите, които действуват в животинското царство, с името Фраваши трябва да си представим такива духовни Същества, които направляват груповите души на животните. Така Заратустра вижда зад сетивния свят едно специализирано царство като свръхсетивно Царство.
Това, което Заратустра мисли така не по един общ, отвлечен начин, а напълно конкретно като Сили организиращи света: Ормузд и Ариман, зад тях Заруана акарана, след това Амшаспандите, добрите и злите, после Изедите, Фравашите що са те?
Те са това, което одухотворява великия свят, Макрокосмоса, което стои зад всички сетивно-физически действия, което са живите Същества зад това, което привидно ни изглежда само като външно сетивно. Обаче човекът, така както той стои в света, е едно копие, едно подобие на този велик свят. И затова в него трябва да се намира всичко, което прониква и изпълва със своите сили великия свят. Както в силите стремящи се към съвършенство намерихме израза на Ормузд в човека, а в непречистените сили израза на Ариман в човека, така ще намерим също израза в човека и за другите духовни Същества, за по-нисшите Духове. Но сега аз трябва да кажа нещо, което при днешните състояния на нашите светогледи ще предизвика безкрайно раздразнение в нашето време.
към текста >>
Напротив Заратустра трябваше да казва на своите ученици: Един народ не може да отиде напред в пътя, по който на юг хората от един друг народ търсят духовното поради своя различно устроен
органи
зъм.
Индиецът стигна до възгледа, че може да стигне до вътрешната светлина само тогава, когато в мистичното вглъбяване действително успява да заличи с Брахман всичко, което човек изживява в сетивния свят, което ни очарова в цветовете и звуците и събужда сетивни желания. Докато всичко това прониква и действува в нашата медитация, ние продължаваме да имаме в себе си врага на нашето мистично усъвършенствуване. Изхвърлете от вас всичко това, би казал индийския учител, изхвърлете всичко, което може да проникне във вас, във вашата душа от външните сили, вглъбете се само във вътрешността на душата, слезте до Девасите; тогава, макар и да трябва да побеждавате по-нисшите деваси, вие ще намерите в царството на девасите Брахман. Обаче избягвайте царството на Асурасите, които проникват към вас от света на майя, от външния свят. Това трябва да се избягва при всички обстоятелства!
Напротив Заратустра трябваше да казва на своите ученици: Един народ не може да отиде напред в пътя, по който на юг хората от един друг народ търсят духовното поради своя различно устроен организъм.
По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да мечтае, а е призван да живее в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността. Вие не трябва да считате външния свят само като майя, като илюзия, а трябва да проникнете през килима, който се простира около нас като цветове, звуци и т.н.! Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има характера на девасите! Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-висшите Асурас. И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите!
към текста >>
И понеже сте
органи
зирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите!
Напротив Заратустра трябваше да казва на своите ученици: Един народ не може да отиде напред в пътя, по който на юг хората от един друг народ търсят духовното поради своя различно устроен организъм. По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да мечтае, а е призван да живее в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността. Вие не трябва да считате външния свят само като майя, като илюзия, а трябва да проникнете през килима, който се простира около нас като цветове, звуци и т.н.! Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има характера на девасите! Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-висшите Асурас.
И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите!
Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите! " Такава е противоположността между индийската и персийската култура: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския организъм хората познаваха само нисшите Асурас. Напротив, при персийския народ, където хората можеха да намерят в царството на Девасите само нисшите Деваси, се казваше: Идете в царството на Асурасите. Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите!
към текста >>
Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте
органи
зирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите!
По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да мечтае, а е призван да живее в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността. Вие не трябва да считате външния свят само като майя, като илюзия, а трябва да проникнете през килима, който се простира около нас като цветове, звуци и т.н.! Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има характера на девасите! Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-висшите Асурас. И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите!
Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите!
" Такава е противоположността между индийската и персийската култура: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския организъм хората познаваха само нисшите Асурас. Напротив, при персийския народ, където хората можеха да намерят в царството на Девасите само нисшите Деваси, се казваше: Идете в царството на Асурасите. Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите! В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство!
към текста >>
Такава е противоположността между индийската и персийската култура: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския
органи
зъм хората познаваха само нисшите Асурас.
Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има характера на девасите! Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-висшите Асурас. И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите! Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите! "
Такава е противоположността между индийската и персийската култура: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския организъм хората познаваха само нисшите Асурас.
Напротив, при персийския народ, където хората можеха да намерят в царството на Девасите само нисшите Деваси, се казваше: Идете в царството на Асурасите. Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите! В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство! Ето защо Заратустра се чувствуваше като служител на Ахура Маздао и като такъв служител на Ахура Маздао сам чувствуваше враждебността на Ариман. Обаче неговото учение трябваше да служи на човечество за героичното побеждаване на всеки Ариманов принцип.
към текста >>
Вие сте така
органи
зирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите!
И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите! Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите! " Такава е противоположността между индийската и персийската култура: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския организъм хората познаваха само нисшите Асурас. Напротив, при персийския народ, където хората можеха да намерят в царството на Девасите само нисшите Деваси, се казваше: Идете в царството на Асурасите.
Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите!
В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство! Ето защо Заратустра се чувствуваше като служител на Ахура Маздао и като такъв служител на Ахура Маздао сам чувствуваше враждебността на Ариман. Обаче неговото учение трябваше да служи на човечество за героичното побеждаване на всеки Ариманов принцип. Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които намираме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия. Но от тези думи звучи също цялата страст, с която той се чувствуваше като противник на принципа на Ариман или на принципа на тъмнината, когато казва: "Аз искам да говоря!
към текста >>
71.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така ние виждаме у Гьоте настроението, което за първи път намираме у Джордано Бруно, приложено вече от Гьоте към отделните
органи
на природните същества, виждаме, как Гьоте се старае практически да внесе във всяко мислене върху природата духа на Джордано Бруно до който той стои така близо и по отношение на думите.
Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека. Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това. Наистина: за мене беше нещо твърде чудесно, когато дълго време бях работил с естественонаучните съчинения на Гьоте и се постарах да проникна в един такъв принцип, какъвто е този, когато Гьоте си представя костите на човешкия череп просто като метаморфозирани прешлени кости представя си, че костите на прешлените на гръбначния стълб са се разширили и са се превърнали в кости на черепа. Тогава ми дойде една мисъл, една идея, която не можех да си представя по друг начин, освен този: Гьоте е имал също и идеята, че самият мозък е един метаморфоризиран чрез духа гръбначен мозък, така щото не само обвивката, а и самият мозък издигнат на една по-висока степен е това, което съществува на една по-ниска степен в костите на прешлените на гръбначния стълб и в гръбначния мозък. И за мене беше един чудесен момент, когато върху една малка бележка, написана от Гьоте с молив, намерих през 19-те години това, което после бе съобщено от професор Барделебен във Ваймарския Годишник в една статия "Гьоте като анатомист": Всъщност мозъкът е една преобразена част на гръбначния мозък.
Така ние виждаме у Гьоте настроението, което за първи път намираме у Джордано Бруно, приложено вече от Гьоте към отделните органи на природните същества, виждаме, как Гьоте се старае практически да внесе във всяко мислене върху природата духа на Джордано Бруно до който той стои така близо и по отношение на думите.
Ето защо за Гьоте беше така важно да вижда в целия растителен свят една метаморфоза на първичното растение /на пра-растението/. И наред с това, което е произвел Гьоте, художникът, стои велико и мощно това, което той е произвел като природоизпитател, защото в известно отношение същият дух, който беше слязъл от ясновиждащите степени до едно сетивно виждане, се е въплътил в Гьоте в една личност, която всеотдайно внасяше при наблюдението духа във всяка подробност. Какво виждаше Гьоте в отделното растение? Израза на пра-растението. И какво беше за него това прарастение?
към текста >>
72.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В окръжността на нашата Земя ние намираме не само такъв минерален въздух и такива минерални облачни образувания, каквито имаме днес, но сред това, което принадлежи на нашата Земя, в най-древни времена намираме нещо като живи членове, като живи
органи
на едно голямо живо същество.
Днес Земята се представя като минерална основа, върху която ние стъпваме, заобиколена от въздух, в който се намират мъглите, облачните образувания и т.н. Но когато отиваме в много далечното минало, тя съвсем не се представя такава. Голям брой вещества, които днес се намират в дълбините на Земята, в далечните минали времена са се намирали още в околността на Земята и само постепенно са се утаили. Това трябва да допусне и геологията. Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмосфера, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, характера на едно живо същество.
В окръжността на нашата Земя ние намираме не само такъв минерален въздух и такива минерални облачни образувания, каквито имаме днес, но сред това, което принадлежи на нашата Земя, в най-древни времена намираме нещо като живи членове, като живи органи на едно голямо живо същество.
Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н. като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита.
към текста >>
Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки
органи
зъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н.
Но когато отиваме в много далечното минало, тя съвсем не се представя такава. Голям брой вещества, които днес се намират в дълбините на Земята, в далечните минали времена са се намирали още в околността на Земята и само постепенно са се утаили. Това трябва да допусне и геологията. Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмосфера, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, характера на едно живо същество. В окръжността на нашата Земя ние намираме не само такъв минерален въздух и такива минерални облачни образувания, каквито имаме днес, но сред това, което принадлежи на нашата Земя, в най-древни времена намираме нещо като живи членове, като живи органи на едно голямо живо същество.
Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н.
като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т.
към текста >>
н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив
органи
зъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни.
като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т.
н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни.
След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу. Защо не може да слезе долу? Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив организъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части. И сега ние насочваме поглед към образуването на гранита и казваме: Материалът, който гранитът съдържа: кварц, фелдшпат и слюда първоначално е бил разтворен в голямото живо същество: Земята. Тази Земя, за да се развива по-нататък, има нужда да се освободи от тези вещества, отделя ги от себе си, оставя ги да паднат надолу, да се утаят.
към текста >>
Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив
органи
зъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части.
Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т. н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни. След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу. Защо не може да слезе долу?
Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив организъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части.
И сега ние насочваме поглед към образуването на гранита и казваме: Материалът, който гранитът съдържа: кварц, фелдшпат и слюда първоначално е бил разтворен в голямото живо същество: Земята. Тази Земя, за да се развива по-нататък, има нужда да се освободи от тези вещества, отделя ги от себе си, оставя ги да паднат надолу, да се утаят. Това, което е долу, приема тези отделени части, образува основния масив, един скелет в живото същество Земя. И когато отидем още по-далече в миналото, ние трябва да потърсим причините поради които цялата жива Земя е отделила от себе си веществата, които днес като химически вещества образуват нашата Земя и не са същевременно онези, които се намират в животинския, растителния или човешкия организъм. Тези вещества са били тогава отделени постепенно по подобен начин чрез действие на огъня или на водата и след това са били превърнати в скелет на нашата Земя.
към текста >>
И когато отидем още по-далече в миналото, ние трябва да потърсим причините поради които цялата жива Земя е отделила от себе си веществата, които днес като химически вещества образуват нашата Земя и не са същевременно онези, които се намират в животинския, растителния или човешкия
органи
зъм.
Защо не може да слезе долу? Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив организъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части. И сега ние насочваме поглед към образуването на гранита и казваме: Материалът, който гранитът съдържа: кварц, фелдшпат и слюда първоначално е бил разтворен в голямото живо същество: Земята. Тази Земя, за да се развива по-нататък, има нужда да се освободи от тези вещества, отделя ги от себе си, оставя ги да паднат надолу, да се утаят. Това, което е долу, приема тези отделени части, образува основния масив, един скелет в живото същество Земя.
И когато отидем още по-далече в миналото, ние трябва да потърсим причините поради които цялата жива Земя е отделила от себе си веществата, които днес като химически вещества образуват нашата Земя и не са същевременно онези, които се намират в животинския, растителния или човешкия организъм.
Тези вещества са били тогава отделени постепенно по подобен начин чрез действие на огъня или на водата и след това са били превърнати в скелет на нашата Земя. Когато запитаме сега по-нататък, как става, че веществата биват отделени от Земята-живо същество и образуват една основа, от която животът е изчезнал, когато запитаме за причината, чрез която е могло да стане това, ние се натъкваме на нещо, което ако говорим за него като за процеси сред развитието на нашата Земя днес лесно събужда раздразнение, а именно не у мислителите на естествената наука те би трябвало да го признаят -, а особено у онези, които искат да изградят един светоглед с помощта на няколко представи, които са добили. Обаче ние трябва да насочим вниманието върху това, което Духовната наука показва изхождайки от своите наблюдения, че истината е именно такава. Тя констатира, че тези процеси процесите на отделянето на скалния материал са били предхождани в Земята-живо същество от един такъв процес, който можем да назовем с името на един днешен процес. Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия организъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло.
към текста >>
Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия
органи
зъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло.
И когато отидем още по-далече в миналото, ние трябва да потърсим причините поради които цялата жива Земя е отделила от себе си веществата, които днес като химически вещества образуват нашата Земя и не са същевременно онези, които се намират в животинския, растителния или човешкия организъм. Тези вещества са били тогава отделени постепенно по подобен начин чрез действие на огъня или на водата и след това са били превърнати в скелет на нашата Земя. Когато запитаме сега по-нататък, как става, че веществата биват отделени от Земята-живо същество и образуват една основа, от която животът е изчезнал, когато запитаме за причината, чрез която е могло да стане това, ние се натъкваме на нещо, което ако говорим за него като за процеси сред развитието на нашата Земя днес лесно събужда раздразнение, а именно не у мислителите на естествената наука те би трябвало да го признаят -, а особено у онези, които искат да изградят един светоглед с помощта на няколко представи, които са добили. Обаче ние трябва да насочим вниманието върху това, което Духовната наука показва изхождайки от своите наблюдения, че истината е именно такава. Тя констатира, че тези процеси процесите на отделянето на скалния материал са били предхождани в Земята-живо същество от един такъв процес, който можем да назовем с името на един днешен процес.
Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия организъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло.
През целия ден този процес става в нашия организъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло. Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора. Действително това е всъщност един вид процеса на разрушение на организма. Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора. Естественонаучният светоглед не ще се съгласи лесно да допусне съществуването на такива процеси от духовно-душевно естество, които обаче действуват в материята, тя не ще иска да ги допусне като външни природни действия.
към текста >>
През целия ден този процес става в нашия
органи
зъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло.
Тези вещества са били тогава отделени постепенно по подобен начин чрез действие на огъня или на водата и след това са били превърнати в скелет на нашата Земя. Когато запитаме сега по-нататък, как става, че веществата биват отделени от Земята-живо същество и образуват една основа, от която животът е изчезнал, когато запитаме за причината, чрез която е могло да стане това, ние се натъкваме на нещо, което ако говорим за него като за процеси сред развитието на нашата Земя днес лесно събужда раздразнение, а именно не у мислителите на естествената наука те би трябвало да го признаят -, а особено у онези, които искат да изградят един светоглед с помощта на няколко представи, които са добили. Обаче ние трябва да насочим вниманието върху това, което Духовната наука показва изхождайки от своите наблюдения, че истината е именно такава. Тя констатира, че тези процеси процесите на отделянето на скалния материал са били предхождани в Земята-живо същество от един такъв процес, който можем да назовем с името на един днешен процес. Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия организъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло.
През целия ден този процес става в нашия организъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло.
Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора. Действително това е всъщност един вид процеса на разрушение на организма. Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора. Естественонаучният светоглед не ще се съгласи лесно да допусне съществуването на такива процеси от духовно-душевно естество, които обаче действуват в материята, тя не ще иска да ги допусне като външни природни действия. Но тези процеси са съществували в онзи велик, мощен организъм, какъвто е бил някога Земята.
към текста >>
Действително това е всъщност един вид процеса на разрушение на
органи
зма.
Обаче ние трябва да насочим вниманието върху това, което Духовната наука показва изхождайки от своите наблюдения, че истината е именно такава. Тя констатира, че тези процеси процесите на отделянето на скалния материал са били предхождани в Земята-живо същество от един такъв процес, който можем да назовем с името на един днешен процес. Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия организъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло. През целия ден този процес става в нашия организъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло. Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора.
Действително това е всъщност един вид процеса на разрушение на организма.
Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора. Естественонаучният светоглед не ще се съгласи лесно да допусне съществуването на такива процеси от духовно-душевно естество, които обаче действуват в материята, тя не ще иска да ги допусне като външни природни действия. Но тези процеси са съществували в онзи велик, мощен организъм, какъвто е бил някога Земята. И когато Земята се приближи до момента, когато се отдели гранитът и други подобни вещества, тя бе обхваната от чисто такива процеси на разрушение, които действуваха така, че нещо духовно-душевно работеше над нещо материално. В онзи организъм, в който по-рано бяха вработени не само веществата, които днес растителният, животинският и човешки организъм притежават, но също и веществата, които днес съставляват масива на нашата Земя, се вля всичко, което съществуваше от такива разрушителни процеси, произведени чрез духовно-душевни процеси.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия
органи
зъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора.
Тя констатира, че тези процеси процесите на отделянето на скалния материал са били предхождани в Земята-живо същество от един такъв процес, който можем да назовем с името на един днешен процес. Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия организъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло. През целия ден този процес става в нашия организъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло. Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора. Действително това е всъщност един вид процеса на разрушение на организма.
Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора.
Естественонаучният светоглед не ще се съгласи лесно да допусне съществуването на такива процеси от духовно-душевно естество, които обаче действуват в материята, тя не ще иска да ги допусне като външни природни действия. Но тези процеси са съществували в онзи велик, мощен организъм, какъвто е бил някога Земята. И когато Земята се приближи до момента, когато се отдели гранитът и други подобни вещества, тя бе обхваната от чисто такива процеси на разрушение, които действуваха така, че нещо духовно-душевно работеше над нещо материално. В онзи организъм, в който по-рано бяха вработени не само веществата, които днес растителният, животинският и човешки организъм притежават, но също и веществата, които днес съставляват масива на нашата Земя, се вля всичко, което съществуваше от такива разрушителни процеси, произведени чрез духовно-душевни процеси. Тези разрушителни процеси внесоха във великото същество Земя онова, което след това доведе до там, щото чрез един вид отделителен процес да бъде изхвърляно онова, което днес имаме като химически вещества в строежа на нашата Земя, което не намираме в органическите тела.
към текста >>
Но тези процеси са съществували в онзи велик, мощен
органи
зъм, какъвто е бил някога Земята.
През целия ден този процес става в нашия организъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло. Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора. Действително това е всъщност един вид процеса на разрушение на организма. Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора. Естественонаучният светоглед не ще се съгласи лесно да допусне съществуването на такива процеси от духовно-душевно естество, които обаче действуват в материята, тя не ще иска да ги допусне като външни природни действия.
Но тези процеси са съществували в онзи велик, мощен организъм, какъвто е бил някога Земята.
И когато Земята се приближи до момента, когато се отдели гранитът и други подобни вещества, тя бе обхваната от чисто такива процеси на разрушение, които действуваха така, че нещо духовно-душевно работеше над нещо материално. В онзи организъм, в който по-рано бяха вработени не само веществата, които днес растителният, животинският и човешки организъм притежават, но също и веществата, които днес съставляват масива на нашата Земя, се вля всичко, което съществуваше от такива разрушителни процеси, произведени чрез духовно-душевни процеси. Тези разрушителни процеси внесоха във великото същество Земя онова, което след това доведе до там, щото чрез един вид отделителен процес да бъде изхвърляно онова, което днес имаме като химически вещества в строежа на нашата Земя, което не намираме в органическите тела. Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един жив организъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик организъм. Има един въпрос, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат.
към текста >>
В онзи
органи
зъм, в който по-рано бяха вработени не само веществата, които днес растителният, животинският и човешки
органи
зъм притежават, но също и веществата, които днес съставляват масива на нашата Земя, се вля всичко, което съществуваше от такива разрушителни процеси, произведени чрез духовно-душевни процеси.
Действително това е всъщност един вид процеса на разрушение на организма. Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора. Естественонаучният светоглед не ще се съгласи лесно да допусне съществуването на такива процеси от духовно-душевно естество, които обаче действуват в материята, тя не ще иска да ги допусне като външни природни действия. Но тези процеси са съществували в онзи велик, мощен организъм, какъвто е бил някога Земята. И когато Земята се приближи до момента, когато се отдели гранитът и други подобни вещества, тя бе обхваната от чисто такива процеси на разрушение, които действуваха така, че нещо духовно-душевно работеше над нещо материално.
В онзи организъм, в който по-рано бяха вработени не само веществата, които днес растителният, животинският и човешки организъм притежават, но също и веществата, които днес съставляват масива на нашата Земя, се вля всичко, което съществуваше от такива разрушителни процеси, произведени чрез духовно-душевни процеси.
Тези разрушителни процеси внесоха във великото същество Земя онова, което след това доведе до там, щото чрез един вид отделителен процес да бъде изхвърляно онова, което днес имаме като химически вещества в строежа на нашата Земя, което не намираме в органическите тела. Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един жив организъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик организъм. Има един въпрос, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат. Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът. Това е един голям спорен въпрос, но обикновено той се поставя погрешно.
към текста >>
Тези разрушителни процеси внесоха във великото същество Земя онова, което след това доведе до там, щото чрез един вид отделителен процес да бъде изхвърляно онова, което днес имаме като химически вещества в строежа на нашата Земя, което не намираме в
органи
ческите тела.
Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора. Естественонаучният светоглед не ще се съгласи лесно да допусне съществуването на такива процеси от духовно-душевно естество, които обаче действуват в материята, тя не ще иска да ги допусне като външни природни действия. Но тези процеси са съществували в онзи велик, мощен организъм, какъвто е бил някога Земята. И когато Земята се приближи до момента, когато се отдели гранитът и други подобни вещества, тя бе обхваната от чисто такива процеси на разрушение, които действуваха така, че нещо духовно-душевно работеше над нещо материално. В онзи организъм, в който по-рано бяха вработени не само веществата, които днес растителният, животинският и човешки организъм притежават, но също и веществата, които днес съставляват масива на нашата Земя, се вля всичко, което съществуваше от такива разрушителни процеси, произведени чрез духовно-душевни процеси.
Тези разрушителни процеси внесоха във великото същество Земя онова, което след това доведе до там, щото чрез един вид отделителен процес да бъде изхвърляно онова, което днес имаме като химически вещества в строежа на нашата Земя, което не намираме в органическите тела.
Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един жив организъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик организъм. Има един въпрос, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат. Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът. Това е един голям спорен въпрос, но обикновено той се поставя погрешно. Защото обикновено се пита: Как от неживата материя е могъл да се развие живот?
към текста >>
Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един жив
органи
зъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик
органи
зъм.
Естественонаучният светоглед не ще се съгласи лесно да допусне съществуването на такива процеси от духовно-душевно естество, които обаче действуват в материята, тя не ще иска да ги допусне като външни природни действия. Но тези процеси са съществували в онзи велик, мощен организъм, какъвто е бил някога Земята. И когато Земята се приближи до момента, когато се отдели гранитът и други подобни вещества, тя бе обхваната от чисто такива процеси на разрушение, които действуваха така, че нещо духовно-душевно работеше над нещо материално. В онзи организъм, в който по-рано бяха вработени не само веществата, които днес растителният, животинският и човешки организъм притежават, но също и веществата, които днес съставляват масива на нашата Земя, се вля всичко, което съществуваше от такива разрушителни процеси, произведени чрез духовно-душевни процеси. Тези разрушителни процеси внесоха във великото същество Земя онова, което след това доведе до там, щото чрез един вид отделителен процес да бъде изхвърляно онова, което днес имаме като химически вещества в строежа на нашата Земя, което не намираме в органическите тела.
Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един жив организъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик организъм.
Има един въпрос, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат. Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът. Това е един голям спорен въпрос, но обикновено той се поставя погрешно. Защото обикновено се пита: Как от неживата материя е могъл да се развие живот? Но нещата не стоят така: не неживата материя предхожда живата, а обратно, живото предхожда неживото.
към текста >>
Мъртвият минерал е един продукт на отделяне, както нашите кости са едно отделяне на нашия
органи
зъм.
Има един въпрос, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат. Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът. Това е един голям спорен въпрос, но обикновено той се поставя погрешно. Защото обикновено се пита: Как от неживата материя е могъл да се развие живот? Но нещата не стоят така: не неживата материя предхожда живата, а обратно, живото предхожда неживото.
Мъртвият минерал е един продукт на отделяне, както нашите кости са едно отделяне на нашия организъм.
Така всички скали са един продукт на отделяне на нашия земен организъм и духовно-душевни процеси макар те да са били първо разрушителни процеси са произвели това, че нашият земен организъм е стигнал до такива отделения. Ако бихме отишли по-далече в миналото, ние бихме видели, че този ход би довел още по-далече. От това, което става в нашето минерално естество, ние сме доведени до Земята като до един организъм, да, ние виждаме вече сега, когато отиваме още по-далече в миналото, че сега не стигаме вече до един организъм, а до една форма на нашата планета, която е проникната и изпълнена от духовно-душевни действия. Ние не само не казваме, че животът произхожда от неживата материя, а казваме, че неживата материя е възникнала от живота чрез процеси на отделяне и считаме живота като нещо произхождащо от духовно-душевното. Колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до това, от което действително са произлезли минералите, растенията и т.н.: Ние се приближаваме до духовното и оставяме Духовната наука да ни каже, че това, което днес намираме пред нас в разнообразието на земните явления, не само че не произхожда от една нежива, огнена първична мъглявина, но че всичко се е образувало от духовното, че първоначално нашата земя е била само дух.
към текста >>
Така всички скали са един продукт на отделяне на нашия земен
органи
зъм и духовно-душевни процеси макар те да са били първо разрушителни процеси са произвели това, че нашият земен
органи
зъм е стигнал до такива отделения.
Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът. Това е един голям спорен въпрос, но обикновено той се поставя погрешно. Защото обикновено се пита: Как от неживата материя е могъл да се развие живот? Но нещата не стоят така: не неживата материя предхожда живата, а обратно, живото предхожда неживото. Мъртвият минерал е един продукт на отделяне, както нашите кости са едно отделяне на нашия организъм.
Така всички скали са един продукт на отделяне на нашия земен организъм и духовно-душевни процеси макар те да са били първо разрушителни процеси са произвели това, че нашият земен организъм е стигнал до такива отделения.
Ако бихме отишли по-далече в миналото, ние бихме видели, че този ход би довел още по-далече. От това, което става в нашето минерално естество, ние сме доведени до Земята като до един организъм, да, ние виждаме вече сега, когато отиваме още по-далече в миналото, че сега не стигаме вече до един организъм, а до една форма на нашата планета, която е проникната и изпълнена от духовно-душевни действия. Ние не само не казваме, че животът произхожда от неживата материя, а казваме, че неживата материя е възникнала от живота чрез процеси на отделяне и считаме живота като нещо произхождащо от духовно-душевното. Колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до това, от което действително са произлезли минералите, растенията и т.н.: Ние се приближаваме до духовното и оставяме Духовната наука да ни каже, че това, което днес намираме пред нас в разнообразието на земните явления, не само че не произхожда от една нежива, огнена първична мъглявина, но че всичко се е образувало от духовното, че първоначално нашата земя е била само дух. Процесът е бил такъв, че от една страна от духовното са се отделили онези форми, които клонят повече към минералното, а от друга страна към това настъпи възможността да възникнат определени нови формации, които можеха да приемат една нова форма на духовни действия.
към текста >>
От това, което става в нашето минерално естество, ние сме доведени до Земята като до един
органи
зъм, да, ние виждаме вече сега, когато отиваме още по-далече в миналото, че сега не стигаме вече до един
органи
зъм, а до една форма на нашата планета, която е проникната и изпълнена от духовно-душевни действия.
Защото обикновено се пита: Как от неживата материя е могъл да се развие живот? Но нещата не стоят така: не неживата материя предхожда живата, а обратно, живото предхожда неживото. Мъртвият минерал е един продукт на отделяне, както нашите кости са едно отделяне на нашия организъм. Така всички скали са един продукт на отделяне на нашия земен организъм и духовно-душевни процеси макар те да са били първо разрушителни процеси са произвели това, че нашият земен организъм е стигнал до такива отделения. Ако бихме отишли по-далече в миналото, ние бихме видели, че този ход би довел още по-далече.
От това, което става в нашето минерално естество, ние сме доведени до Земята като до един организъм, да, ние виждаме вече сега, когато отиваме още по-далече в миналото, че сега не стигаме вече до един организъм, а до една форма на нашата планета, която е проникната и изпълнена от духовно-душевни действия.
Ние не само не казваме, че животът произхожда от неживата материя, а казваме, че неживата материя е възникнала от живота чрез процеси на отделяне и считаме живота като нещо произхождащо от духовно-душевното. Колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до това, от което действително са произлезли минералите, растенията и т.н.: Ние се приближаваме до духовното и оставяме Духовната наука да ни каже, че това, което днес намираме пред нас в разнообразието на земните явления, не само че не произхожда от една нежива, огнена първична мъглявина, но че всичко се е образувало от духовното, че първоначално нашата земя е била само дух. Процесът е бил такъв, че от една страна от духовното са се отделили онези форми, които клонят повече към минералното, а от друга страна към това настъпи възможността да възникнат определени нови формации, които можеха да приемат една нова форма на духовни действия. Защото когато сега поемаме обратния път и казваме: в старите скални материали имаме нещо, което се е отделило от първоначалния организъм на Земята, и отиваме после по-нататък до нашето време, това отделяне става постоянно, непрекъснато. Гранитът е само най-старият продукт на това отделяне.
към текста >>
Защото когато сега поемаме обратния път и казваме: в старите скални материали имаме нещо, което се е отделило от първоначалния
органи
зъм на Земята, и отиваме после по-нататък до нашето време, това отделяне става постоянно, непрекъснато.
Ако бихме отишли по-далече в миналото, ние бихме видели, че този ход би довел още по-далече. От това, което става в нашето минерално естество, ние сме доведени до Земята като до един организъм, да, ние виждаме вече сега, когато отиваме още по-далече в миналото, че сега не стигаме вече до един организъм, а до една форма на нашата планета, която е проникната и изпълнена от духовно-душевни действия. Ние не само не казваме, че животът произхожда от неживата материя, а казваме, че неживата материя е възникнала от живота чрез процеси на отделяне и считаме живота като нещо произхождащо от духовно-душевното. Колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до това, от което действително са произлезли минералите, растенията и т.н.: Ние се приближаваме до духовното и оставяме Духовната наука да ни каже, че това, което днес намираме пред нас в разнообразието на земните явления, не само че не произхожда от една нежива, огнена първична мъглявина, но че всичко се е образувало от духовното, че първоначално нашата земя е била само дух. Процесът е бил такъв, че от една страна от духовното са се отделили онези форми, които клонят повече към минералното, а от друга страна към това настъпи възможността да възникнат определени нови формации, които можеха да приемат една нова форма на духовни действия.
Защото когато сега поемаме обратния път и казваме: в старите скални материали имаме нещо, което се е отделило от първоначалния организъм на Земята, и отиваме после по-нататък до нашето време, това отделяне става постоянно, непрекъснато.
Гранитът е само най-старият продукт на това отделяне. Обаче процесите, които образуват отделения, ставата процеси все по-малко и по-малко изпълнени с живот, става все повече и повече химически, механически процеси, така щото накрая в нашата епоха имаме само онези действия на водата, които могат да бъдат наблюдавани, когато например една река отнася скален материал от едно място на друго. Но това, което срещаме тук като механически-химически процеси, то е само последен продукт, то е това, което се е превърнало в закономерен минерал, което е настъпило като последствено състояние на онова, което първоначално е ставало като жизнени действия. Ние виждаме следователно, как в течение на развитието на нашата Земя по отношение на това, което съставлява основата, върху която ходим, е станало нещо, което имаме по един подобен начин в отделния човешки или животински организъм. Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават.
към текста >>
Ние виждаме следователно, как в течение на развитието на нашата Земя по отношение на това, което съставлява основата, върху която ходим, е станало нещо, което имаме по един подобен начин в отделния човешки или животински
органи
зъм.
Процесът е бил такъв, че от една страна от духовното са се отделили онези форми, които клонят повече към минералното, а от друга страна към това настъпи възможността да възникнат определени нови формации, които можеха да приемат една нова форма на духовни действия. Защото когато сега поемаме обратния път и казваме: в старите скални материали имаме нещо, което се е отделило от първоначалния организъм на Земята, и отиваме после по-нататък до нашето време, това отделяне става постоянно, непрекъснато. Гранитът е само най-старият продукт на това отделяне. Обаче процесите, които образуват отделения, ставата процеси все по-малко и по-малко изпълнени с живот, става все повече и повече химически, механически процеси, така щото накрая в нашата епоха имаме само онези действия на водата, които могат да бъдат наблюдавани, когато например една река отнася скален материал от едно място на друго. Но това, което срещаме тук като механически-химически процеси, то е само последен продукт, то е това, което се е превърнало в закономерен минерал, което е настъпило като последствено състояние на онова, което първоначално е ставало като жизнени действия.
Ние виждаме следователно, как в течение на развитието на нашата Земя по отношение на това, което съставлява основата, върху която ходим, е станало нещо, което имаме по един подобен начин в отделния човешки или животински организъм.
Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават. През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси. Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси. Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси.
към текста >>
Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от
органи
чески и от духовно-душевни процеси.
Обаче процесите, които образуват отделения, ставата процеси все по-малко и по-малко изпълнени с живот, става все повече и повече химически, механически процеси, така щото накрая в нашата епоха имаме само онези действия на водата, които могат да бъдат наблюдавани, когато например една река отнася скален материал от едно място на друго. Но това, което срещаме тук като механически-химически процеси, то е само последен продукт, то е това, което се е превърнало в закономерен минерал, което е настъпило като последствено състояние на онова, което първоначално е ставало като жизнени действия. Ние виждаме следователно, как в течение на развитието на нашата Земя по отношение на това, което съставлява основата, върху която ходим, е станало нещо, което имаме по един подобен начин в отделния човешки или животински организъм. Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават. През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси.
Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси.
Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси. Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив. Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес. Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот.
към текста >>
Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи
органи
чески и после духовни процеси.
Но това, което срещаме тук като механически-химически процеси, то е само последен продукт, то е това, което се е превърнало в закономерен минерал, което е настъпило като последствено състояние на онова, което първоначално е ставало като жизнени действия. Ние виждаме следователно, как в течение на развитието на нашата Земя по отношение на това, което съставлява основата, върху която ходим, е станало нещо, което имаме по един подобен начин в отделния човешки или животински организъм. Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават. През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси. Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси.
Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси.
Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси. Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив. Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес. Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот. Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма.
към текста >>
Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват
органи
змите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив.
Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават. През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси. Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси. Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси.
Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив.
Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес. Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот. Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма. Когато в смисъла на Духовната наука разглеждаме така това, което съществува като днешен живот, ние ще трябва да кажем: първоначално този живот е бил в окръжността на Земята, след това той е слязъл така да се каже от тази окръжност, но не можеше да се яви по-рано върху почвата на Земята, преди да беше изпратил там това, от което се нуждаеше като веществена маса, за да ходи върху нея. Процесът на разлагане, който е бил предизвикан от духовно-душевни процеси, е уводният процес към две течения, които възникват от тогава насам: едно възходящо течение, което развива един по-нататък, по-високо съставен живот този живот се нуждаеше само от една част от веществените маси и едно друго течение, което продължава разлагането и се предлага като основа за по-тънките организми, които се развиват после нагоре до човека.
към текста >>
Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино
органи
зирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на
органи
ческия живот.
Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси. Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси. Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив. Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес.
Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот.
Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма. Когато в смисъла на Духовната наука разглеждаме така това, което съществува като днешен живот, ние ще трябва да кажем: първоначално този живот е бил в окръжността на Земята, след това той е слязъл така да се каже от тази окръжност, но не можеше да се яви по-рано върху почвата на Земята, преди да беше изпратил там това, от което се нуждаеше като веществена маса, за да ходи върху нея. Процесът на разлагане, който е бил предизвикан от духовно-душевни процеси, е уводният процес към две течения, които възникват от тогава насам: едно възходящо течение, което развива един по-нататък, по-високо съставен живот този живот се нуждаеше само от една част от веществените маси и едно друго течение, което продължава разлагането и се предлага като основа за по-тънките организми, които се развиват после нагоре до човека. Тези по-тънки организми, се намират в едно възходящо развитие. Защо? Защото благодарение на това, че са отделили като в един мощен процес на отделяне грубия материал, който образува след това земната повърхност нещо, което учените днес също не искат да допуснат те са стигнали в състояние да се изолират повече или по-малко от Земята и нейните вътрешни действия и са отдадени сега на това, което се излива върху Земята като мирови действия.
към текста >>
Процесът на разлагане, който е бил предизвикан от духовно-душевни процеси, е уводният процес към две течения, които възникват от тогава насам: едно възходящо течение, което развива един по-нататък, по-високо съставен живот този живот се нуждаеше само от една част от веществените маси и едно друго течение, което продължава разлагането и се предлага като основа за по-тънките
органи
зми, които се развиват после нагоре до човека.
Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив. Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес. Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот. Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма. Когато в смисъла на Духовната наука разглеждаме така това, което съществува като днешен живот, ние ще трябва да кажем: първоначално този живот е бил в окръжността на Земята, след това той е слязъл така да се каже от тази окръжност, но не можеше да се яви по-рано върху почвата на Земята, преди да беше изпратил там това, от което се нуждаеше като веществена маса, за да ходи върху нея.
Процесът на разлагане, който е бил предизвикан от духовно-душевни процеси, е уводният процес към две течения, които възникват от тогава насам: едно възходящо течение, което развива един по-нататък, по-високо съставен живот този живот се нуждаеше само от една част от веществените маси и едно друго течение, което продължава разлагането и се предлага като основа за по-тънките организми, които се развиват после нагоре до човека.
Тези по-тънки организми, се намират в едно възходящо развитие. Защо? Защото благодарение на това, че са отделили като в един мощен процес на отделяне грубия материал, който образува след това земната повърхност нещо, което учените днес също не искат да допуснат те са стигнали в състояние да се изолират повече или по-малко от Земята и нейните вътрешни действия и са отдадени сега на това, което се излива върху Земята като мирови действия. Те са изложени сега на по-духовните процеси на мировите действия и дължат на това своето възлизане от несъвършените същества до човека. Когато разглеждаме развитието на Земята по този начин, ние поглеждаме към основата и почвата, върху която ходим, ние не вземаме под внимание отделните процеси и си казваме: Ние стоим върху тази основа, върху тази почва, в гранита и в това, което се е отделило върху него тя съдържа онова, което царствата на живите същества не можаха да използуват, което те можаха да използуват само като го отделиха като почва, за да ходят по нея. И това, което съществува като едно продължение на този процес, е един процес на разрушение и разтваряне.
към текста >>
Тези по-тънки
органи
зми, се намират в едно възходящо развитие. Защо?
Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес. Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот. Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма. Когато в смисъла на Духовната наука разглеждаме така това, което съществува като днешен живот, ние ще трябва да кажем: първоначално този живот е бил в окръжността на Земята, след това той е слязъл така да се каже от тази окръжност, но не можеше да се яви по-рано върху почвата на Земята, преди да беше изпратил там това, от което се нуждаеше като веществена маса, за да ходи върху нея. Процесът на разлагане, който е бил предизвикан от духовно-душевни процеси, е уводният процес към две течения, които възникват от тогава насам: едно възходящо течение, което развива един по-нататък, по-високо съставен живот този живот се нуждаеше само от една част от веществените маси и едно друго течение, което продължава разлагането и се предлага като основа за по-тънките организми, които се развиват после нагоре до човека.
Тези по-тънки организми, се намират в едно възходящо развитие. Защо?
Защото благодарение на това, че са отделили като в един мощен процес на отделяне грубия материал, който образува след това земната повърхност нещо, което учените днес също не искат да допуснат те са стигнали в състояние да се изолират повече или по-малко от Земята и нейните вътрешни действия и са отдадени сега на това, което се излива върху Земята като мирови действия. Те са изложени сега на по-духовните процеси на мировите действия и дължат на това своето възлизане от несъвършените същества до човека. Когато разглеждаме развитието на Земята по този начин, ние поглеждаме към основата и почвата, върху която ходим, ние не вземаме под внимание отделните процеси и си казваме: Ние стоим върху тази основа, върху тази почва, в гранита и в това, което се е отделило върху него тя съдържа онова, което царствата на живите същества не можаха да използуват, което те можаха да използуват само като го отделиха като почва, за да ходят по нея. И това, което съществува като едно продължение на този процес, е един процес на разрушение и разтваряне. Тук ние би трябвало да се запознаем всъщност с мисълта: Когато днес геологът ни описва земната почва, как тя се състои от долини и планини и е устроена на пластове, това би трябвало да бъде като един разлагащ се труп, който продължава един стар процес на разлагане и разрушение.
към текста >>
73.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
"Най-древните документи както и целият културен живот на реката Ефрат предполагат едно научно и същевременно религиозно учение, което не черпи своето съществуване само от тайните учения на храмовете, но според което са уредени
органи
зациите на държавата, според което право казано се управлява и пази собствеността.
За това, което днес казахме, може да се твърди същото нещо. Дълго е траело времето, когато хората вярваха, че отивайки назад от нашата епоха в миналото, ние се натъкваме на първобитни състояния, каквито днес още съществуват у диваците, а не до възвишени учения. Обаче когато разгледаме изследванията на официалната наука, които проучват нещата ясно и без предразсъдък, какво намираме тогава? Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури. Това се изтъква особено добре в тази нова книга.
"Най-древните документи както и целият културен живот на реката Ефрат предполагат едно научно и същевременно религиозно учение, което не черпи своето съществуване само от тайните учения на храмовете, но според което са уредени организациите на държавата, според което право казано се управлява и пази собствеността.
Колкото по-далечна е древността, в която можем да погледнем в миналото, толкова по-изключително царува учението; едва с упадъка на древната култура при Ефрат се налагат и проявяват други сили." Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура. Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници. Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон. Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови дела, в развитието на човечеството!
към текста >>
74.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и
органи
зират единно душата.
Така в "седемте дъщери" на жреца Йетро ние отново познаваме седемте човешки душевни сили, с които мъдростта на жреца-мъдрец можеше да разполага. Трябва да помислим, че в онези древни времена, които бяха още напълно оживени от съзнанието на старото ясновидство, царуваха други възгледи върху това, което човешката душа е с нейните отделни сили. Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес. Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата. Не така е мислил древният човек под влиянието на ясновидската дарба.
Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата.
Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества. Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената. Имаше седем такива душевни сили, които бяха дадени у Мойсея, които действуваха на арената на душевния живот. Ако искаме да видим, как въобще за човешкото съзнание всички възгледи са станали все по-отвлечени и отвлечени, по-интелектуални и по-интелектуални, можем да вземем Платон, чиито идеи са живи същества, които водят едно съществуване както за днешния човек само материалните вещества. А отделната душевна сила има нещо, което се изявява на арената на цялата душа.
към текста >>
Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия
органи
зъм, като този
органи
зъм е свързан с мозъка и с кръвта.
Така трябва да си представим отношението на Мойсея към египтяните и към неговия собствен народ. Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ. Що беше то? Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание. В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент.
Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта.
Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е. свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията. С този инструмент беше свързана първо същността на новата култура. Тя трябваше да се изяви така, че това изявяване не ставаше само в духовното, а така, както народът бе изведен вън от другия народ, сред който беше изпитал своята подготовка, и след това разви чисто за себе си в отделно редуване на поколенията, в отделно течение на кръвта през поколенията външен инструмент, външното оръдие, което трябваше да създаде основата на интелектуалната култура за цялото бъдеще.
към текста >>
Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия
органи
зъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд
органи
зма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически
органи
зъм, т.е.
Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ. Що беше то? Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание. В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта.
Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е.
свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията. С този инструмент беше свързана първо същността на новата култура. Тя трябваше да се изяви така, че това изявяване не ставаше само в духовното, а така, както народът бе изведен вън от другия народ, сред който беше изпитал своята подготовка, и след това разви чисто за себе си в отделно редуване на поколенията, в отделно течение на кръвта през поколенията външен инструмент, външното оръдие, което трябваше да създаде основата на интелектуалната култура за цялото бъдеще. Така на нас ни се показва, как историята на света става пълна със смисъл и как духовното е свързано с външния физически инструмент с кръвта.
към текста >>
Но това, което трябва да бъде изяснено тук, може най-добре да бъде разбрано, когато вземем изходната точка от животинската
органи
зация.
В Библията можем да видим, как този, който описва нещата, се старае да покаже, че преходът от старата култура на египтяните към културата на Мойсей трябваше да бъде представен в неговото светогледно историческо значение, каквато е например преминаването през Червено Море. Зад преминаването на Червено Море от Израелите и издавянето на Египтяните се крие един чудесен факт за развитието на човечеството. Този факт става обясним за нас, когато разберем тези събития. Ние виждаме тук как с египетския народ се потвърждава това, което за душевните сили е по необходимост свързано с това, което се нарича ясновидска култура. След това, което до сега бе изнесено в тези сказки, вие не ще предположите, че аз искам да поставя човека близо до животинската природа.
Но това, което трябва да бъде изяснено тук, може най-добре да бъде разбрано, когато вземем изходната точка от животинската организация.
Трябва да си представим, че цялото животинско мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в сравнение с човешкото, именно по отношение на интелектуалния душевен живот. Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал. Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано. Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани. Така в тъпия инстинктивен живот на животното ние виждаме, че то е тясно свързано с живота в природата и виждаме, как то действува.
към текста >>
75.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският
органи
зъм.
Докато по-рано беше възможно да бъде изчислявано само онова, което ставаше в една плоскост, която стои перпендикулярно на посоката на нашия поглед. В един такъв принцип, какъвто е свързването на Доплеровия принцип със спектралната анализа, се съдържат големи постижения на астрономическата наука. Но това, което човешката глава може да измисли като един вид образ на света, както той се получава, когато си представим пространството изпълнено със слънца, планети, спътници на планетите, с мирови мъглявини и други образувания и техните преплетени едни в други движения и закономерни взаимодействия, за този образ на света, който се получава по този начин и които ние установяваме в нашите мисли ние казваме: Можем да считаме за понятно, че един такъв образ се яви на стремящия се към познание човек като образец на яснота и вътрешна еднородност, когато ставаше дума действителността да бъде обхваната с мисълта. Нека си представим, що значи да обгърнем с мисълта една формация която изпълва пространството, да я изчислим: така се движат формите, малките и големите, така едната действува върху другата. Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение.
Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм.
Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения. Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове. За този, който проследяваше теоретическата наука на 19-тия век, беше извънредно поучително да види, как най-изпъкващите духове на 19-тия век поеха пътища, които са предварително набелязани от горепосоченото пленяващо, омагьосващо чувство.
към текста >>
Ето защо сега можем и това с право да кажем: Имаше хора, които мислеха: когато имам впечатлението, че чувам тона cis /до диез/, или виждам червено, тогава в действителност в моя мозък става едно движение; и ако бих могъл да опиша тези движения така, както астрономите описват движението на звездите на небето, тогава бих могъл да разбера, за какво се касае при разбирането на природните явления и на човешкия
органи
зъм.
Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите. Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух". Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин. Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят. А онзи ум, който би могъл да пренесе това обгръщане с погледа на звездите от мировото пространство в най-малките молекулярни и атомни форми, би се приближил така да се каже все повече и повече до идеала да познава нашата природа астрономически.
Ето защо сега можем и това с право да кажем: Имаше хора, които мислеха: когато имам впечатлението, че чувам тона cis /до диез/, или виждам червено, тогава в действителност в моя мозък става едно движение; и ако бих могъл да опиша тези движения така, както астрономите описват движението на звездите на небето, тогава бих могъл да разбера, за какво се касае при разбирането на природните явления и на човешкия организъм.
Тогава бихме имали в нашето съзнание факта: аз чувам cis, аз виждам червено. Обаче в действителност работата би била така: Когато възприемаме червено, в нас се разиграва един малък атомен и молекулярен Космос и ако бихме знаели, какви са движенията, тогава бихме разбрали, защо възприемаме червено, а не жълто, защото при жълтото би станало едно друго движение. Така през 19-тия век астрономическото познание се превърна в един идеал, прониквайки всяко познание на природата със същите ясни понятия, които важат и за астрономията. Можем даже да кажем, че е до висока степен интересно да проследим, как се е развила теоретическата естествена наука под влиянието на една такава мисъл. Ако трябва да обърна вниманието върху нещо, което преди много години се случи със самия мене, то би могло да бъде следното.
към текста >>
Без съмнение, с всичко, което той е, човекът принадлежи на Земята, и когато си представяме Земята само така, както си я представя геологът, като една чисто не
органи
ческа, неоживена формация, това е само една абстракция, една отвлеченост.
Ето защо именно от полето на астрономията ние можем да бъдем поставени пред необходимостта че трябва да покажем чрез съвършено други средства това, което съставлява истинските причини също и на системата на света. Днес можем да покажем само с няколко думи връзката, която съществува между Земята, Слънцето и Луната. Както тези три небесни тела стоят едни спрямо други, така са се развили и техният взаимен живот и техните взаимни отношения. Ако искаме да познаем, защо Слънцето, Земята и Луната се отнасят така именно, както те се отнасят днес, ние не трябва просто да се запознаем само с онези сили на Земята, които намираме на Земята като физико-механически сили, и да ги пренесем в небесното пространство, а трябва да се издигнем до света на небесното пространство изхождайки и от други процеси, които стават на Земята. Когато разглеждаме човека, ние без съмнение имаме пред себе си нещо, което също така принадлежи към цялата Земя и нейното отношение със Слънцето и Луната, както цъфтежът на цветята или някой друг процес или както един електрически процес във въздуха.
Без съмнение, с всичко, което той е, човекът принадлежи на Земята, и когато си представяме Земята само така, както си я представя геологът, като една чисто неорганическа, неоживена формация, това е само една абстракция, една отвлеченост.
Напротив ние трябва да поставяме хората в целите процеси на Земята. Тук ние се натъкваме на трудността, че трябва да държим отделни едни от други две неща, когато искаме да схванем по един правилен начин разликата между човека и животното: При животното преобладава това, което е съобразно на вида, така щото при него между раждането и смъртта не може да се прояви по един такъв решаващ начин един индивидуален аз с цялото негово развитие, какъвто е случаят при човека с неговия индивидуален аз, който се изразява в цялото възпитание и в целия културен живот на човека. Това различава човека от животното, при което видовосъобразното преобладава. Но работата стои така, че такива неща преминават едни в други чрез преходи. При животното преобладава видовосъобразното, обаче видовосъобразното преминава в човешката природа.
към текста >>
Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия
органи
зъм.
Отивайки по този начин назад в миналото, ние можахме също да се приближим все повече и повече до едно друго състояние на съзнанието, при което човекът е бил свързан с духовния свят по един съновиден начин, образно. Така щото трябва да разглеждаме като принадлежащи едно към друго тези две неща: видовосъобразното съществуване и образното, съновидно съзнание на древните времена от една страна, а от друга страна развитието на индивидуалността и свързано с развитието на индивидуалността преминаването на нашето индивидуално съзнание през това, което човекът усвоява в течение на времената. Едно такова израстване на индивидуалното от видовосъобразното, на интелектуалното, осветлено от ума съзнание от ясновидско-съновидното съзнание, това трябва да търсим в неговия произход в цялото мирово развитие. Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското състояние на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството. В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука.
Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм.
Така щото, когато се върнем в миналото до възникването на Земята, намираме такива епохи, в които Земята се намираше в един процес на разлагане. Тук онова познание, което в тези сказки бе охарактеризирано в тези сказки, ни показва нещо, което е по-точно описано в "Тайната Наука" -, че един вид цялата Земя е била предпазена от един прекалено далече отиващ процес на разлагане благодарение на това, че е отделила от себе си Луната. Следователно, за да бъде преодоляно онова състояние, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната. Сега вече ние нямаме просто само един механо-физически процес, но в отделянето на Луната трябва да виждаме един такъв процес, който е станал необходим чрез това, че изтласквайки Луната от себе си. Земята се предпази от един прекалено далече отиващ процес на разлагане.
към текста >>
Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на
органи
ческите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа.
Така говорят онези, които присъствуват само отвън при нещата. Но нека попитаме други, които са участвували в тези неща не отвън, а отвътре. Тук бих могъл да ви кажа, как един много известен физик, който е работил много по въпроса за теорията на светлината, БИОТ, е казал: Мойсей или е имал една също така дълбока опитност в науките, каквато има нашият век, или пък той е бил вдъхновен. Такъв един даващ тон физик на 19-то столетие е казал тези думи. Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията.
Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа.
Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят? Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление.
към текста >>
Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на
органи
ческите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят?
Но нека попитаме други, които са участвували в тези неща не отвън, а отвътре. Тук бих могъл да ви кажа, как един много известен физик, който е работил много по въпроса за теорията на светлината, БИОТ, е казал: Мойсей или е имал една също така дълбока опитност в науките, каквато има нашият век, или пък той е бил вдъхновен. Такъв един даващ тон физик на 19-то столетие е казал тези думи. Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията. Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа.
Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят?
Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление. Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост.
към текста >>
Дарвин ни показа, как развитието на
органи
змите става чрез чисто природни процеси.
Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление. Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост. Така говори основателят на по-новата Геология. Но сега хората могат да дойдат и да кажат: Но чрез Дарвин е било опровергано всяко действие на някакви духовни сили!
Дарвин ни показа, как развитието на организмите става чрез чисто природни процеси.
Обаче сам Дарвин е написал изречението: Аз поддържам, че всички живи същества, които са съществували на Земята, произхождат от една първична форма, на която творецът е вдъхнал живот. Следователно хората, които казват, че ние сме фантазьори, когато говорим за духовни същества и за духовни сили, не могат да излязат срещу нас и с Дарвина. Но след това могат да дойдат хора и да кажат: Нима не знаете, коя е основната същност на развитието на естествената наука през 19-то столетие, която е повлияла дълбоко на цялото развитие? Нима не знаете нищо за основния закон на превръщането на природните сили? Но ние говорихме днес за това, видяхме, че превръщането на природните сили едни в други съвсем не противоречи на това, което Духовната наука има да каже.
към текста >>
76.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от
органи
, за да може да ги възприема.
Ние имаме всякакви видове инструменти за долавяне на физическия свят – и за възприемане на духовния свят също има средство – именно самия човек, преобразен. От гледна точка на Духовната Наука най-важното нещо от всичко е, че думата “Еволюция" трябва да бъде вземана с цялата й значимост – “Еволюция", която е нещо като магическа дума за много усти. Не е трудно днес да забележим как несъвършенното постоянно напредва и се развива, и тази еволюция е предимно изследвана в повърхностната естествена наука. На тази концепция Антропософията няма да противопостави ни най-малка опозиция, където това остава в областта на научните факти. Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят.
Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема.
Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин. Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там. Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика. Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си. Колко хора са способни да формират ясна концепция от проучванията на Ернст Хекел и да я следват?
към текста >>
Едно нещо преди всичко друго му е напълно ясно; а именно, че човекът, какъвто стои пред нас днес като физически
органи
зъм, не винаги е бил материално същество.
Но ако той запази чувство на пълна увереност в своето възприемане на реалността, тогава той знае как духовните събития ще се изяснят, и напредва в духовния свят. Вие може би ще предположите, вследствие на това което казах, че познавателната способност за свръх-сетивния свят е съвсем различна от тази за сетивния. Духовният свят не може да бъде свален до областта на непосредствено разбиране чрез понятия, имащи само по едно значение, и който мисли, че е възможно да опише намереното в духовния свят по същия начин, както би описал откритото в сетивния свят – просто няма познание за същността на свръх-сетивния свят. Духовният свят може да бъде пресъздаден само в картини, и в метафори, които следва да бъдат разглеждани само като такива. Когато духовният изследовател погледне в свръх-сетивния свят, той вижда духовните причини зад физичните явления, и вижда не само това, което стои в основата на настоящето, а и лежащото в миналото.
Едно нещо преди всичко друго му е напълно ясно; а именно, че човекът, какъвто стои пред нас днес като физически организъм, не винаги е бил материално същество.
Повърхностната естествена наука може само да ни върне, по пътя на физичните процеси, към това какво е бил някога човекът като физически организъм, и духовният изследовател няма възражения към това. Но заобикалящото ни материално, има духовен произход. Човекът е съществувал като духовно същество преди да стане физическо. Когато Земята не беше още материална, човекът съществуваше в лоното на небесни същества. Когато ледът кристализира от водата, тогава физическият човек се сгъсти от духовния човек.
към текста >>
Повърхностната естествена наука може само да ни върне, по пътя на физичните процеси, към това какво е бил някога човекът като физически
органи
зъм, и духовният изследовател няма възражения към това.
Вие може би ще предположите, вследствие на това което казах, че познавателната способност за свръх-сетивния свят е съвсем различна от тази за сетивния. Духовният свят не може да бъде свален до областта на непосредствено разбиране чрез понятия, имащи само по едно значение, и който мисли, че е възможно да опише намереното в духовния свят по същия начин, както би описал откритото в сетивния свят – просто няма познание за същността на свръх-сетивния свят. Духовният свят може да бъде пресъздаден само в картини, и в метафори, които следва да бъдат разглеждани само като такива. Когато духовният изследовател погледне в свръх-сетивния свят, той вижда духовните причини зад физичните явления, и вижда не само това, което стои в основата на настоящето, а и лежащото в миналото. Едно нещо преди всичко друго му е напълно ясно; а именно, че човекът, какъвто стои пред нас днес като физически организъм, не винаги е бил материално същество.
Повърхностната естествена наука може само да ни върне, по пътя на физичните процеси, към това какво е бил някога човекът като физически организъм, и духовният изследовател няма възражения към това.
Но заобикалящото ни материално, има духовен произход. Човекът е съществувал като духовно същество преди да стане физическо. Когато Земята не беше още материална, човекът съществуваше в лоното на небесни същества. Когато ледът кристализира от водата, тогава физическият човек се сгъсти от духовния човек. Духовната Наука разкрива, че материалното е в постоянна връзка с духовното.
към текста >>
77.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Той е прикован към не
органи
чните сили.
Духът на атлантския човек все още беше способен да подчинява живата природа; духът на петата коренна раса може да контролира само неживата природа, скритите сили лежащи в камъка, в минералите. По този начин Манас на петата коренна раса е прикован към минералните сили, както атлантската раса бе обвързана с жизнените сили. Затова и Петър е скалата, върху която гради Христос. Тя е същата като скалата на Кавказ. Човекът на петата коренна раса трябва да търси своята еволюция на физическия план.
Той е прикован към неорганичните сили.
Опитайте се да получите идея за онова, което имаме предвид когато говорим за това инженерство, тази технология, на петата коренна раса. Каква е нейната цел? Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към неорганичното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси. Започвайки от по-ранните открития и стигайки до телефона, едно от нашите последни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба. Но какви цели обслужват те, какво е онова, което превозваме по влака или парахода от чужди страни?
към текста >>
Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към не
органи
чното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси.
Тя е същата като скалата на Кавказ. Човекът на петата коренна раса трябва да търси своята еволюция на физическия план. Той е прикован към неорганичните сили. Опитайте се да получите идея за онова, което имаме предвид когато говорим за това инженерство, тази технология, на петата коренна раса. Каква е нейната цел?
Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към неорганичното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси.
Започвайки от по-ранните открития и стигайки до телефона, едно от нашите последни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба. Но какви цели обслужват те, какво е онова, което превозваме по влака или парахода от чужди страни? Хранителни продукти. Ние поръчваме по телефона храна. В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса.
към текста >>
Ако навлезете в езотеричната област вие ще откриете, че принципите на човека имат особени взаимотношения с неговите
органи
.
Ние поръчваме по телефона храна. В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса. Това е, което обективното проучване на повдигнатия въпрос ни изяснява. Тогава ще разберем, че висшият човек, онзи висш човек потопен в материята, през петата коренна раса е всъщност прикован към нея. Следователно в материята неговата карма ще стигне до своето изпълняване.
Ако навлезете в езотеричната област вие ще откриете, че принципите на човека имат особени взаимотношения с неговите органи.
Някой път ще обясня това по-подробно. Днес само ще спомена, че нашите седем принципа имат особено отношение към органите на човешкото тяло. Първо имаме онова, което наричаме физическо. То има окултна връзка с горната част на лицето, с корена на носа. Когато започна физическото устройство на човека (преди това човекът бе чисто астрален, и след това изгради себе си във физическото), то започна с тази част; физическата структура започна в корена на носа и се изгради от тази точка, така че езотерикът разпознава корена на носа като принадлежащ на онова, което по същество е физическо-минерално.
към текста >>
Днес само ще спомена, че нашите седем принципа имат особено отношение към
органи
те на човешкото тяло.
Това е, което обективното проучване на повдигнатия въпрос ни изяснява. Тогава ще разберем, че висшият човек, онзи висш човек потопен в материята, през петата коренна раса е всъщност прикован към нея. Следователно в материята неговата карма ще стигне до своето изпълняване. Ако навлезете в езотеричната област вие ще откриете, че принципите на човека имат особени взаимотношения с неговите органи. Някой път ще обясня това по-подробно.
Днес само ще спомена, че нашите седем принципа имат особено отношение към органите на човешкото тяло.
Първо имаме онова, което наричаме физическо. То има окултна връзка с горната част на лицето, с корена на носа. Когато започна физическото устройство на човека (преди това човекът бе чисто астрален, и след това изгради себе си във физическото), то започна с тази част; физическата структура започна в корена на носа и се изгради от тази точка, така че езотерикът разпознава корена на носа като принадлежащ на онова, което по същество е физическо-минерално. Вторият принцип е Прана, етерното тяло; с това свързваме черния дроб. Черният дроб има особена окултна връзка с етерното тяло.
към текста >>
То е развило своята дейност в устройството на храносмилателните
органи
, представени от стомаха.
То има окултна връзка с горната част на лицето, с корена на носа. Когато започна физическото устройство на човека (преди това човекът бе чисто астрален, и след това изгради себе си във физическото), то започна с тази част; физическата структура започна в корена на носа и се изгради от тази точка, така че езотерикът разпознава корена на носа като принадлежащ на онова, което по същество е физическо-минерално. Вторият принцип е Прана, етерното тяло; с това свързваме черния дроб. Черният дроб има особена окултна връзка с етерното тяло. После идва Кама, астралното тяло.
То е развило своята дейност в устройството на храносмилателните органи, представени от стомаха.
Ако астралното тяло нямаше особения белег в човека, който то практически има, тогава човешките храносмилателни органи, включително стомаха, нямаше да имат специфичната форма, която имат днес. Ако първо изучите физическите основи на човешкото същество, после неговото етерно тяло, и накрая астралното му тяло, вие имате онова, което в петата коренна раса е оковано в минералния елемент. Чрез своите по-висши тела човекът изтръгва себе си от своите окови отново, и се изкачва към нещо по-висше. Кама-Манас отново проправя своя път, в Кама-Манас човекът отново се освобождава от чисто природното. Следователно има окултна връзка между Кама-Манас и органа, чрез който човекът бива отделен от своята природна основа.
към текста >>
Ако астралното тяло нямаше особения белег в човека, който то практически има, тогава човешките храносмилателни
органи
, включително стомаха, нямаше да имат специфичната форма, която имат днес.
Когато започна физическото устройство на човека (преди това човекът бе чисто астрален, и след това изгради себе си във физическото), то започна с тази част; физическата структура започна в корена на носа и се изгради от тази точка, така че езотерикът разпознава корена на носа като принадлежащ на онова, което по същество е физическо-минерално. Вторият принцип е Прана, етерното тяло; с това свързваме черния дроб. Черният дроб има особена окултна връзка с етерното тяло. После идва Кама, астралното тяло. То е развило своята дейност в устройството на храносмилателните органи, представени от стомаха.
Ако астралното тяло нямаше особения белег в човека, който то практически има, тогава човешките храносмилателни органи, включително стомаха, нямаше да имат специфичната форма, която имат днес.
Ако първо изучите физическите основи на човешкото същество, после неговото етерно тяло, и накрая астралното му тяло, вие имате онова, което в петата коренна раса е оковано в минералния елемент. Чрез своите по-висши тела човекът изтръгва себе си от своите окови отново, и се изкачва към нещо по-висше. Кама-Манас отново проправя своя път, в Кама-Манас човекът отново се освобождава от чисто природното. Следователно има окултна връзка между Кама-Манас и органа, чрез който човекът бива отделен от своята природна основа. Има окултна връзка между низшия Манас и пъпната връв.
към текста >>
Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон8 - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил
органи
те си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето.
Говори се, че в Гръцките Мистерии било предсказвано бъдещето на хората. Това не означава, че на хората се даваше смътнo и абстрактнo описание на онова, което щеше да се случи в бъдещето, а им бяха давани указания за пътищата, които трябва да бъдат изминати в бъдеще. Великата Мистерийна драма на Прометей е израз на онова, което ще се развие като човешка способност. Чрез трите поколения богове - Уран, Кронос и Зевс - ние трябва да разберем три Същества, които бяха водачи на човечеството едно след друго. Уран означава небе, Гея - Земя.
Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон8 - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил органите си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето.
От брака на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето. Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до началото на Атлантида. Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс. Но Зевс все още е един от водачите, които не преминаха своето обучение на Земята, той все още е един от безмъртните, каквито фактически бяха всички гръцки богове. През петата коренна раса се очакваше смъртният човек да стъпи на краката си.
към текста >>
78.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на
органи
зма.
От друга страна, човекът и животните доставят на растенията въглероден диоксид чрез който те, на свой ред, се изхранват. Какво прави растението с въглеродния диоксид, който приема? То изгражда собственото си тяло. Знаем, че трупът на растението е въглен. Така въгленът е кристализирал въглероден диоксид.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото. В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид. Така ние виждаме, че силата на превръщане в Природата е представена във въглена, който е кристализирало растение. Философският Камък, в най-общия му смисъл, символизира силата на превръщане. Законът на регресията, както и законът на възхода, е верен за всички същества.
към текста >>
79.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
За да я разберем чрез аналогията, нека разледаме определено явление, което вече всъщност не принадлежи към физическия живот -
органи
те, които сега са станали безполезни, недоразвити
органи
зми, от които естественикът не може да направи нищо.
Инволюция и Еволюция Има едно явление на физическия живот, което никога не е било обяснено от екзотеричната мисъл - хаотичният живот, свързан със съня, и наричан животът на съня. Какво е сънят? Това е дейност, оцеляла от праисторически времена.
За да я разберем чрез аналогията, нека разледаме определено явление, което вече всъщност не принадлежи към физическия живот - органите, които сега са станали безполезни, недоразвити организми, от които естественикът не може да направи нищо.
Такива са двигателните органи на ухото и на окото, които вече не функционират, апендиксът, и особено епифизната жлеза в мозъка, която има форма на малка шишарка. Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно. Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо.
към текста >>
Такива са двигателните
органи
на ухото и на окото, които вече не функционират, апендиксът, и особено епифизната жлеза в мозъка, която има форма на малка шишарка.
Инволюция и Еволюция Има едно явление на физическия живот, което никога не е било обяснено от екзотеричната мисъл - хаотичният живот, свързан със съня, и наричан животът на съня. Какво е сънят? Това е дейност, оцеляла от праисторически времена. За да я разберем чрез аналогията, нека разледаме определено явление, което вече всъщност не принадлежи към физическия живот - органите, които сега са станали безполезни, недоразвити организми, от които естественикът не може да направи нищо.
Такива са двигателните органи на ухото и на окото, които вече не функционират, апендиксът, и особено епифизната жлеза в мозъка, която има форма на малка шишарка.
Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно. Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо. Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната.
към текста >>
Но с минерализацията на Земята се появиха други сетивни
органи
, и в нас епифизната жлеза няма видима цел.
Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук. Потоците от студ предизвикваха впечатление със зелени и сини нюанси и с ясни, звънливи звуци. Ролята, играна от епифизната жлеза, тогава беше от огромно значение.
Но с минерализацията на Земята се появиха други сетивни органи, и в нас епифизната жлеза няма видима цел.
Нека сега се насочим към явлението на съня. Сънят е недоразвита фунция на нашия живот - наглед без приложение или цел. В действителност той представлява атрофирала функция - функция, която някога е породила съвсем различен модел на възприятие. Преди Земята да стане метална, тя бе възприемаема единствено в астрален смисъл. Всички възприятия са относителни; те са само символични.
към текста >>
Закон на еволюцията е, че определени
органи
атрофират, за да поемат впоследствие нови функции.
Настоящата способност за сънуване у човека ще породи един нов вид виждане, едно възприятие на астралния и на духовния свят. Днешният човек живее само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата. В бъдеще интелектът на човека ще се пробуди до пълната светлина на съзнанието и той ще живее съзнателно в астралния свят. Трансът на хипнотизирания и на медиума е атавистично явление, обвързано с понижено съзнание. Посветеният ясновидец не е неуравновесен визионер; той предварително притежава съзнанието, което в бъдещите епохи ще бъде притежание на всички хора; той стои твърдо на земята като повечето обикновени човешки същества; разумът му е също толкова ясен и сигурен, само че той вижда в два свята.
Закон на еволюцията е, че определени органи атрофират, за да поемат впоследствие нови функции.
Епифизната жлеза има определена връзка с лимфната система. В древни времена тази жлеза бе орган за възприемане на външния свят и още може да се види близо до върха на главата на новороденото, където меката материя напомня естеството на човешкото тяло в древни времена. В нашия интелектуален живот сънят играе роля, подобна на тази на епифизната жлеза във физиологията на човешкото тяло. Защо има слизащ и възлизащ процес в еволюцията? Каква е целта на злото?
към текста >>
80.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Вместо
органи
има потоци от различни цветове, като сърцето е същински водовъртеж от сили и струящи потоци.
Посветеният съзнателно упражнява сила, чрез която може да заличи от своето виждане физическото тяло на човека пред него. Тогава, на мястото на физическото тяло, той вижда не празно пространство, а етерното тяло. Това тяло донякъде наподобява физическото тяло, и все пак е различно. То заема формата на физическото тяло, простирайки се малко отвъд него. Етерното тяло е повече или по-малко светещо и флуидно.
Вместо органи има потоци от различни цветове, като сърцето е същински водовъртеж от сили и струящи потоци.
Етерното тяло е "етерният двойник" на материалното тяло. Човекът го притежава заедно с растенията. То не се поражда от физическото тяло, както вярват естествениците; напротив, то е силата за растежа, за ритъма и за въпроизвеждането. 3. Астралното тяло няма формата нито на етерното, нито на физическото тяло. То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като облак, като аура.
към текста >>
81.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия
органи
зъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта.
Имало е епохи в историята на човека, когато виното не е било познато. В дните на Ведите то бе практически непознато. В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната истинност. След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол.
Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта.
Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта. "Виното предизвиква забрава" – така казва поговорката. Забравата не е само повърхностна или краткотрайна, а дълбока и постоянна и се получава умъртвяване на силата на паметта в етерното тяло. Ето защо, малко по-малко, хората загубиха своето инстинктивно знание за прераждането, когато започнаха да пият вино. Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство.
към текста >>
82.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Проблясък на неговата воля възстаноявява връзката между
органи
те и дейностите на душата.
Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля. Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята.
Проблясък на неговата воля възстаноявява връзката между органите и дейностите на душата.
При лунатика проблемът може да бъде нелечим и да причини физическо поражение в нервните центрове. В хода на етапа на Християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека. Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма. Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската "Книга на Мъртвите". Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе.
към текста >>
Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия
органи
зъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло.
Преждевременното появяване на астралния свят и внезапната поява на Двойника или Пазача на Прага може да отведе човек, който не е напълно подготвен или който не е взел всички предпазни мерки необходими за ученика, до лудост и умопомрчение. Носенето на Кръста се отнася, символично, към една добродетел на душата. Тази добродетел, която се състои в чувство на това да имаш "света в своето съзнание", като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност. Всеобщо, и преди всичко в съвременността, хората отъждестяват себе си с тялото. (В своите "Етики" Спиноза казва, че основната и фундаментална идея на човека е идеята за тялото в действие.) Ученикът трябва да развие идеята, че в сумата от всички неща неговото тяло само по себе си не е по-важно от което и да е друго тяло, било то тялото на животно, маса или парче мрамор.
Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия организъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло.
Сама ръката би била като прах и пепел. Какво би било тялото на човека без почвата, на която да си почива, без въздуха, който диша? То би умряло, защото то не е нищо друго освен един малък орган на Земята и на въздуха. Ето защо ученикът трябва да се потопява във всяко друго същество и да идентифицира себе си с Духа на Земята. Гьоте е дал чудесно описание на тази степен в началото на "Фауст".
към текста >>
83.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Душата, живееща в астралното тяло трябва да се научи да се освобождава от силите на физическите
органи
и да придобие нов
органи
зъм за съществуване в астралния свят.
Това поражда усещане на завладяващ жажда – основата на имагинацията за наказанието на Тантал в гръцката митология. Има го също и впечатлението, че си потопен в огън – Геената или Чистилището. Идеята за огъня на Чистилището, осмивана от материалистите, е верен израз на субективното състояние на човека след смъртта. Напротив, незадоволената жажда за действие причинява усещането за студ в душата. Именно за този студ – роден от действие, нереазлизирано на Земята – се казва, че се усеща от духовете в медиумните сеанси.
Душата, живееща в астралното тяло трябва да се научи да се освобождава от силите на физическите органи и да придобие нов организъм за съществуване в астралния свят.
Сега душата започва да преживява изминалия живот в обратен ред, започвайки със смъртта и връщайки се към раждането. Едва след като животът бъде преживян в този пречистващ огън до точката на раждането, душата е готова да премине в духовния свят – в Девакана. Такъв е смисълът на Христовите думи към Неговите ученици: "Истина, истина ви казвам, докато не станете като деца, не можете да влезете в царството на Небесата." Когато слиза за земно въплъщение, човекът бива тласкан от желание. Не напразно в човека се ражда желанието за Земята.
към текста >>
Когато човекът е придобил отново съзнателен достъп до астралния свят, ясновидството ще позволи на докторите да навлизат духовно във вътрешните състояния на заболелите
органи
и вивисекцията ще бъде отхвърлена като безсмислена.
В чисто външен аспект, има определени общи неща между черната магия и вивисекцията. Поради своя материализъм съвременната наука има нужда от вивисекцията. Движенията против вивисекцията са вдъхновени от дълбоки морални мотиви. Но няма да бъде възможно да премахнем вивисекцията в науката преди ясновидството да бъде върнато в медицината. Само защото ясновидството е било загубено, медицината е трябвало да прибегне до вивисекцията.
Когато човекът е придобил отново съзнателен достъп до астралния свят, ясновидството ще позволи на докторите да навлизат духовно във вътрешните състояния на заболелите органи и вивисекцията ще бъде отхвърлена като безсмислена.
Познанието за живота в астралния свят ни отвежда до заключение от основна важност, а именно че физическият свят е продукт на астралния свят. Епидемиите, избухнали особено в Средните Векове, са един пример сред хилядите други за връзката на човешките грехове с астралните събития, също и за отзвука в астралния свят на грехове, извършени в земния живот. Проказата бе последствието на терора, причинен от инвазията на хуните и на ордите азиатски племена. Монголците, наследниците на атлантите, донесоха със себе си зародишите на изродеността. Този контакт с европейското население причини, на първо време, моралната болест на страха в астралния свят; субстанцията на астралното тяло се разложи и това поле на астрално разлагане стана поле на развитието на бактерия, пораждаща на Земята такива болести като проказата.
към текста >>
84.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в
органи
на възприятие, са осем на брой.
Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски поглед. Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии. Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос. Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие.
Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.
Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма "лотосови цветове" (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса. В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно.
към текста >>
Астралните
органи
за възприятие са наречени в окултизма "лотосови цветове" (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса.
Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии. Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос. Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие. Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.
Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма "лотосови цветове" (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса.
В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно. В миналите времена осем от шестнайсетте листа бяха видими, останалите неразвити.
към текста >>
Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на
органи
те.
Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности.
Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите.
В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано. По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора. В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган.
към текста >>
В преобразуването на
органи
те се състои еволюцията на човека.
Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите.
В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека.
Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано. По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора. В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
към текста >>
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически)
органи
зъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха. Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на Евангелието на св. Йоан), на което думите на човешката реч са отражение.
към текста >>
В миналото половите
органи
(размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени.
Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано. По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени.
В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха. Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на Евангелието на св. Йоан), на което думите на човешката реч са отражение. В старите митове и легенди тази истина бе представена в образа на Вулкан, куцият Бог.
към текста >>
Гледайки отгоре надолу главата и половите
органи
, човекът е синтезиран и един.
В определени средновековни картини човешкото тяло е разделено на две части с права линия; главата и лявата горна част на тялото са над линията, а дясната горна част и долната част на тялото са под линията. Това разделение е указание за миналото и бъдещето на човешкото тяло. Двулистният лотосов цвят лежи зад челото, в корена на носа. Той още е неразвит астрален орган, който един ден ще се развие в две антени или крила. Техен символ може вече да бъде видян в рогата, традиционно представяни на главата на Мойсей.
Гледайки отгоре надолу главата и половите органи, човекът е синтезиран и един.
Всичко това е продукт на миналото. Вляво и вдясно той е симетричен, представящ настоящето и бъдещето. Тези две симетрични части обаче нямат еднаква стойност. Защо обикновено човек има за силна ръка дясната? Дясната ръка, която е по-активната от двете днес, е предопределена впоследствие да атрофира.
към текста >>
Такива ще бъдат
органи
те за движение в бъдещето.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
Настоящите органи за възпроизвеждане ще атрофират заедно с дясната страна и дясната ръка. Човекът ще ражда своите себеподобни от силите на словото; неговото слово ще формира ефирни тела като неговото собствено.
към текста >>
Настоящите
органи
за възпроизвеждане ще атрофират заедно с дясната страна и дясната ръка.
Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
Настоящите органи за възпроизвеждане ще атрофират заедно с дясната страна и дясната ръка.
Човекът ще ражда своите себеподобни от силите на словото; неговото слово ще формира ефирни тела като неговото собствено.
към текста >>
85.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите
органи
за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето.
Камалока принадлежи на Лунната сфера; Деваканът на Слънчевата сфера. Така човекът е обвързан с всички царства на Природата. Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст. Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата.
За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето.
Животното е на междинната степен, неговият организъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока. Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст - Кръста на света. В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства. Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето.
към текста >>
Животното е на междинната степен, неговият
органи
зъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока.
Така човекът е обвързан с всички царства на Природата. Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст. Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата. За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето.
Животното е на междинната степен, неговият организъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока.
Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст - Кръста на света. В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства. Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето. Ще дойде време, когато няма да става въпрос за "чудо" или шанс.
към текста >>
86.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
На Лемурия ние откриваме елементарните човешки форми, дишащи не с назалните
органи
, а с
органи
по-скоро като хриле.
Преди великата Атлантска раса, на която всички европейски и азиатски раси бяха издънки, съществуваше друг континент и други народи, все още по-близо до животинската природа – Лемурийската раса. Науката едва признава нейното съществуване като хипотеза. Определени острови на юг от Азия и на север от Австралия са, въпреки всичко, свидетелства за този континент; те са преобразилите се останки на древна Лемурия. В онези времена температурата на Земята бе много по-висока от днес. Атмосферата бе парна, пълна с потоци.
На Лемурия ние откриваме елементарните човешки форми, дишащи не с назалните органи, а с органи по-скоро като хриле.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид. Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>
В хода на човешката еволюция
органи
те постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид.
Науката едва признава нейното съществуване като хипотеза. Определени острови на юг от Азия и на север от Австралия са, въпреки всичко, свидетелства за този континент; те са преобразилите се останки на древна Лемурия. В онези времена температурата на Земята бе много по-висока от днес. Атмосферата бе парна, пълна с потоци. На Лемурия ние откриваме елементарните човешки форми, дишащи не с назалните органи, а с органи по-скоро като хриле.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид.
Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта. Тази голяма трансформация бе от огромна важност за човека.
към текста >>
Ние стигаме до точката където сетивните
органи
съществуваха едва в зародиш и когато човекът само получаваше от външните предмети впечатления, които пораждаха привличане или отблъскване, симпатия или антипатия.
Вдишаният въздух е телесната одежда на тази висша душа, точно както плътта е одеждата на низшето същество на човека. Тези промени в дихателния процес отбелязаха прехода от древното съзнание, което бе просто игра на картини, към съзнанието такова, каквото е то в наше време. Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен характер. Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила. Колкото по-далеч отиваме в миналото, толкова повече откриваме душата на човека живееща не вътре в него, а около него.
Ние стигаме до точката където сетивните органи съществуваха едва в зародиш и когато човекът само получаваше от външните предмети впечатления, които пораждаха привличане или отблъскване, симпатия или антипатия.
Движенията на това същество – което не можем да наречем истински "човек" в нашия смисъл на думата – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване. Той нямаше разсъдъчна способност и епифизата – орган от огромна важност в онези времена – бе единственият му "мозък". Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели. Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията. "Субективно всемирното" става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
към текста >>
Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила
органи
те за възприятие отвън.
То създава форми и цветове, които не съществуват във физическата реалност. Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата "образ"). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън.
Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи. Промяната от външна към вътрешна активност на душата се изразява с един йероглиф. Това е знака на Рака в Зодиака, изразяващ едно двойно действие или движение – отвън навътре и отвътре навън. Средата на третата (Лемурийска) епоха бе времето, когато душата премина в своето създадено от самата нея обиталище и започна да "одушевява" тялото отвътре. Преди този момент ние намираме едно астрално човечество, обитаващо една чисто астрална Земя.
към текста >>
87.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
Тя не би могла да има никаква представа за
органи
зма като цяло, нито пък за душата.
Сега ще разгледаме миналото относно неговите степени на съзнание. Пред ума често възниква следният въпрос: човекът ли е единственото същество на Земята, което притежава себесъзнание? Или пък: какво е отношението между съзнанието на човека и това на животните, растенията и металите? Имат ли тези по-низши природни царства изобщо съзнание? Представете си, че малка буболечка, пълзяща по тялото на някой човек, има възможност да види само пръстите му.
Тя не би могла да има никаква представа за организма като цяло, нито пък за душата.
Ние самите сме точно в същото положение спрямо Земята и другите същества, които я обитават. Материалистът няма представа за душата на Земята и, като естествен резултат, той не е съзнателен за съществуването на собствената си душа. Нещо подобно е, когато малко насекомо не знае за душата на човека, това е защото то няма душа, с която да възприема. Земната Душа е много по-възвишена от душата на човека и човекът не знае нищо за нея. В действителност всички същества имат съзнание, но съзнанието на човека е съвсем различно, доколкото в нашата епоха то е напълно пригодено към физическия свят.
към текста >>
Във физическия свят ние развиваме идеи просто чрез сетивните
органи
и външните реалности, до които се докосваме с тези
органи
.
По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят. Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение "страда", страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека. Тези три състояния на съзнание на много различни.
Във физическия свят ние развиваме идеи просто чрез сетивните органи и външните реалности, до които се докосваме с тези органи.
В астралния свят ние възприемаме заобикалящата ни среда само под формата на картини, в същото време чувствайки се сякаш сме част от тях. Защо човек, съзнателен във физическия свят, се чувства отделен от всичко, което не е самият той? Защото той получава всичките си впечатления от една околна среда, която възприема много ясно извън тялото. Напротив, в астралния свят ние не възприемаме със сетивата, а със симпатията, която ни кара да проникнем до същността на всичко, което срещаме. Астралното съзнание не е ограничено в едно относително тясно поле; в известен смисъл то е течно, флуидно.
към текста >>
88.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Това мислене е в резултат на факта, че нашият
органи
зъм е неспособен истински да вижда живота.
Но тази фаза на еволюцията - Старата Луна - не трябва да се бърка със спътника, който сега виждаме на небето, нито с някоя друга планета, която астрономията може някога да открие. Небесните тела, видими днес, са тела, които са били минерализирани. Човешкото око може да вижда само предмети, които съдържат минерални елементи и отразяват светлината, с други думи предмети, които имат физическо тяло. Когато окултистът говори за минералното царство, той има предвид не просто камъните, а средата, в самия център на която се разгръща съзнанието на човека. Много учени разглеждат живите същества просто като машини и отхвърлят идеята на жизнената сила.
Това мислене е в резултат на факта, че нашият организъм е неспособен истински да вижда живота.
Окултистът от друга страна казва, че в нашата епоха човекът живее в минералния свят. Помислете за човешкото око. То е много сложен механизъм, един вид "тъмна стая" със зеницата като прозорец и кристалина като оптична леща. Цялото тяло на човека е съставено от множество физически органи, не по-малко фини и сложни. Ухото е като клавесин с клавиши и нишки вместо струни.
към текста >>
Цялото тяло на човека е съставено от множество физически
органи
, не по-малко фини и сложни.
Много учени разглеждат живите същества просто като машини и отхвърлят идеята на жизнената сила. Това мислене е в резултат на факта, че нашият организъм е неспособен истински да вижда живота. Окултистът от друга страна казва, че в нашата епоха човекът живее в минералния свят. Помислете за човешкото око. То е много сложен механизъм, един вид "тъмна стая" със зеницата като прозорец и кристалина като оптична леща.
Цялото тяло на човека е съставено от множество физически органи, не по-малко фини и сложни.
Ухото е като клавесин с клавиши и нишки вместо струни. И същото може да се каже за всеки сетивен орган. Съзнанието на съвременния човек е пробудено само защото е била установена връзка с неговото физическо или минерално тяло. Наистина, то се пробужда първо във физическия свят, но то трябва не по-малко постепенно да просветне и в другите членове на човешкото същество - в частта, съставена от жизнени сили (растителната природа на човека), в частта главно доминирана от силите на усещането (животинската природа), и накрая в Аза. Направо казано, във Вселената човекът познава само онова, което е минерално.
към текста >>
89.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко,
органи
зма и душата на Земята.
По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент. В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки. И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва. Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н.
Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества. Те носят по рождение голяма склонност към духовното, защото при своята смърт са се докоснали до сили, показали им истинското естество на реалността и илюзията на материалния живот. Може да се забележи също връзка между определени раждания и сеизмични и вулканични катастрофи. По време на такива катастрофи се инкарнират материалистични души, привлечени благоприятно от вулканичните явления - от конвулсиите на злата душа на Земята. И тези раждания могат на свой ред да причинят нови катаклизми, защото злите души съответно упражняват влияние върху земния огън.
към текста >>
90.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните
органи
.
Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова. Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: "Очите ви ще се отворят".
към текста >>
91.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Строго противоречие между окултно течение и
органи
зацията в Теософското общество.
Отношението на окултизма към теософското движение. Същността на окултните общества лежи в тяхната йерархическа структура; Същността на Теософското общество е неговата демократична основа. Връзката между тях е разкриването на окултизма в Теософското общество. Задачата на истинския окултизъм е вътрешно обучение; вътре в теософското движение целта е да се популяризира окултното знание. Задачата на Теософското общество е разбиране на окултните учения и окултния живот.
Строго противоречие между окултно течение и организацията в Теософското общество.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже// ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ.
към текста >>
92.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Поради тежкото заболяване Рудолф Щайнер е успял да
органи
зира само първия клас, чието съдържание е дадено в Събр.
и се състояла от три класа. Виж Събр. съч. 264, 265, 266./След десетгодишна пауза тя е била наново основана през 1924 г. под името Свободна Висша школа за Духовна наука, виж «Конституцията на Всеобщото антропософско общество и Свободната висша школа за духовната наука Наново построяване на Гьотеанума» Събр. Съч. 260а.
Поради тежкото заболяване Рудолф Щайнер е успял да организира само първия клас, чието съдържание е дадено в Събр.
Съч. 270. [2]/Виж например седемтомната поредица "Космическа и човешка история", (1914 до 1917) Събр. съч. 170 до 174а и б; "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към световната култура", Събр. съч. 254 (1915), "Съвременност и минало на човешкия дух", (1916) Събр. съч. 167; "Как може човечеството може отново да намери Христос?
към текста >>
187; "Лечебни фактори за социалния
органи
зъм" (1920), Събр.
[2]/Виж например седемтомната поредица "Космическа и човешка история", (1914 до 1917) Събр. съч. 170 до 174а и б; "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към световната култура", Събр. съч. 254 (1915), "Съвременност и минало на човешкия дух", (1916) Събр. съч. 167; "Как може човечеството може отново да намери Христос? ", (1918) Събр. съч.
187; "Лечебни фактори за социалния организъм" (1920), Събр.
съч. 198. [3] От едно неподписано въведение към "Evter - Freimauerei und Weltkrieg" на Карл Хайзе, Базел, 1918/.
към текста >>
93.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Физическото развитие на Земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този животинско-човешки
органи
зъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух.
Погрешно е, когато теософите вярват, че прераждането няма начало и няма да има край. Прераждането започва в лемурийската епоха и отново ще спре в началото на шестата коренна раса. Само през известен период от време в земната еволюция човечеството се преражда. Това състояние е било предшествано от най-духовното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането. Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение.
Физическото развитие на Земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този животинско-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух.
Ала част от него, известна група животноподобни същества бе се развила дотолкова, че зародишът на човешкия дух е можел да влезе в нея, за да даде форма на човешкото тяло. Някои от индивидуалностите, които са се въплътили по онова време образували едно малко ядро от онези, които по-късно се разпростират по цялата Земя под името Адепти. Те бяха първоначалните Адепти, а не онези, които ние днес наричаме посветени. Онези, които ние днес наричаме посветени, не са влезли във въплъщение по онова време. Не всички, които биха могли да намерят човешко-животински тела, са се въплътили по онова време, а само някои от тях.
към текста >>
Човекът живее преди всичко в своя низш
органи
зъм, в своето съзнание, обхванато от желания.
Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз. Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло. Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее. Човешкият аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот. Тук се крие истински християнското, а също и по-дълбоката мистерия, съдържаща се в празника Света Троица.
Човекът живее преди всичко в своя низш организъм, в своето съзнание, обхванато от желания.
И правилно е да е така, защото само това съзнание е, което може да му даде осъзнаването на неговата истинска цел, достигане на свободата. Той обаче не трябва да остава там, а трябва да издигне своя аз до природата на един Ангел. Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен дух – един Свети Дух. За тази цел обаче той трябва съзнателно да пожертва своето земно тяло, той трябва да преживее онова, "умири и бъди", така че да не остане "мрачен гост на тази тъмна Земя".[3] Така Великденската мистерия се разкрива в своята пълнота, само когато я вземем заедно с мистерията на Светата Троица.
към текста >>
94.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Все още не на едно
органи
чно равнище.
Те дойдоха в междинен период и представляват един преходен стадий. Те не бяха родени по времето, когато размножаването бе вече взело един подчертан характер на половост. Това можем да разберем от значението на имената Каин и Авел. Авел е същото, както е "pneuna" на гръцки/*5/, което означава "дух" и ако погледнем на това от гледна точка на половост, то показва решително женски характер. Каин, от друга страна, буквално означава "мъжкото", така че в Каин и Авел се противопоставят един на друг мъжкият и женският принцип.
Все още не на едно органично равнище.
Аз бих ви помолил добре да запомните това. Първоначално човечеството е било мъжко-женско. По-късно то се е разделило на мъжки и женски пол. Мъжкото, материалното бе представено в Каин, женското, духовният принцип, в Авел-Сет. Диференцирането се беше извършило.
към текста >>
95.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Духовните сили на петата коренна раса са достатъчни само да контролират енергиите и силите на не
органи
чния свят на минералите.
По онова време мисленето е било по-инстинктивно мислене, което още е стояло във връзка с жизнената сила. Атлантската коренна раса още е можела да трансформира силата, присъща на семената в движеща енергия. Както човекът днес има един вид резервоар на сила, складирана във въглищните пластове, която той може да приложи за производството на пара, за движението на локомотива и пренасяне на товари, така атлантецът е имал големи складове на растителни семена, съдържащи енергия, която той е можел да прилага като движеща сила на превозните средства, описани от Скот-Елиот/*4/ в неговата книжка за Атлантида. Това изкуство е загубено за човечеството. Духовната сила на атлантците е можела да контролира живата природа и да използва латентната енергия в семената.
Духовните сили на петата коренна раса са достатъчни само да контролират енергиите и силите на неорганичния свят на минералите.
Така "манас" на петата коренна раса е свързан с минералните сили по същия начин, както човекът на атлантските времена е бил свързан с жизнените сили. Цялата сила на Прометей е прикована към скалата, към твърдата Земя. По тази причина Апостол Петър също е "скалата", върху която Христос градеше. Това е същото както скалата на Кавказ. Човекът, принадлежащ на петата коренна раса трябва да търси своята съдба само на физическото поле.
към текста >>
Той е свързан с не
органи
чните минерални сили.
Така "манас" на петата коренна раса е свързан с минералните сили по същия начин, както човекът на атлантските времена е бил свързан с жизнените сили. Цялата сила на Прометей е прикована към скалата, към твърдата Земя. По тази причина Апостол Петър също е "скалата", върху която Христос градеше. Това е същото както скалата на Кавказ. Човекът, принадлежащ на петата коренна раса трябва да търси своята съдба само на физическото поле.
Той е свързан с неорганичните минерални сили.
Само си представете какво означава, когато човек говори за технологията на петата коренна раса. За какво е тя? Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен поглед за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е резултатът, когато силите на интелекта, на манас се приложат към неорганичния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения, мотивът е само личен интерес и егоизъм. Започнете с първите открития и изобретения и когато достигнете до най-съвременните изобретения на телефона и пр. вие ще видите колко големи и мощни са били силите, поставени на наше разположение; ала с каква цел?
към текста >>
Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен поглед за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е резултатът, когато силите на интелекта, на манас се приложат към не
органи
чния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения, мотивът е само личен интерес и егоизъм.
Това е същото както скалата на Кавказ. Човекът, принадлежащ на петата коренна раса трябва да търси своята съдба само на физическото поле. Той е свързан с неорганичните минерални сили. Само си представете какво означава, когато човек говори за технологията на петата коренна раса. За какво е тя?
Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен поглед за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е резултатът, когато силите на интелекта, на манас се приложат към неорганичния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения, мотивът е само личен интерес и егоизъм.
Започнете с първите открития и изобретения и когато достигнете до най-съвременните изобретения на телефона и пр. вие ще видите колко големи и мощни са били силите, поставени на наше разположение; ала с каква цел? Какво е това, което ни се носи от далечни страни с железници и параходи? Ние транспортираме храни, поръчваме храни по телефона. Всъщност кама, човешките желания са тези, които създават и изискват всичките тези изобретения и открития през петата коренна раса.
към текста >>
Ако разгледате принципите на човешката природа от езотерична гледна точка, вие ще видите, че те са в определено съотношение към някои телесни
органи
.
Какво е това, което ни се носи от далечни страни с железници и параходи? Ние транспортираме храни, поръчваме храни по телефона. Всъщност кама, човешките желания са тези, които създават и изискват всичките тези изобретения и открития през петата коренна раса. Това е, което трябва да ни стане ясно при обективно размишление. Тогава ще разберем как висшето човешко същество, което е поставено във физическо съществуване е приковано към материята през петата коренна раса чрез факта, че човешкото астрално тяло търси своето задоволяване в областта на материята.
Ако разгледате принципите на човешката природа от езотерична гледна точка, вие ще видите, че те са в определено съотношение към някои телесни органи.
Аз ще дам подробности по тази тема и по-нататък. Но днес ще покажа онези специфични органи, с които са свързани нашите седем принципа/*5/. Най-напред имаме т. нар. физически принцип. Той стои в окултно отношение с горната част на човешкото лице, с основата на носа.
към текста >>
Но днес ще покажа онези специфични
органи
, с които са свързани нашите седем принципа/*5/.
Всъщност кама, човешките желания са тези, които създават и изискват всичките тези изобретения и открития през петата коренна раса. Това е, което трябва да ни стане ясно при обективно размишление. Тогава ще разберем как висшето човешко същество, което е поставено във физическо съществуване е приковано към материята през петата коренна раса чрез факта, че човешкото астрално тяло търси своето задоволяване в областта на материята. Ако разгледате принципите на човешката природа от езотерична гледна точка, вие ще видите, че те са в определено съотношение към някои телесни органи. Аз ще дам подробности по тази тема и по-нататък.
Но днес ще покажа онези специфични органи, с които са свързани нашите седем принципа/*5/.
Най-напред имаме т. нар. физически принцип. Той стои в окултно отношение с горната част на човешкото лице, с основата на носа. Човешката физическа структура – човек е бил първоначално само астрален и по-късно се е въплътил във физическото – е започнала от тази точка. Физическото устройство се е разпростряло и е формирало основата на носа най-напред така, че окултистът приписва минерално-физическото на тази част на анатомията.
към текста >>
След това идва астралното тяло, кама, което е развило своята деятелност като е изградило храносмилателните
органи
, имащи своето седалище в стомаха.
Той стои в окултно отношение с горната част на човешкото лице, с основата на носа. Човешката физическа структура – човек е бил първоначално само астрален и по-късно се е въплътил във физическото – е започнала от тази точка. Физическото устройство се е разпростряло и е формирало основата на носа най-напред така, че окултистът приписва минерално-физическото на тази част на анатомията. Вторият принцип е прана, етерното паралелно тяло. Към него се отнася черният дроб, с който то стои в окултно съотношение.
След това идва астралното тяло, кама, което е развило своята деятелност като е изградило храносмилателните органи, имащи своето седалище в стомаха.
Ако астралното тяло не бе носило този специфичен характер, който то има у човека, тогава човешките храносмилателни органи и стомахът не биха имали специфичната форма, която те имат днес. Ако вие възприемете човешкото същество, първо по отношение на неговото физическо тяло, след това по отношение на неговото етерно тяло и трето по отношение на неговото астрално тяло, вие имате основата за онова, което виждате като оковано от минералните окови на петата коренна раса. Чрез своите по-висши тела човек се освобождава отново от тези окови и се издига до по-висши светове. Кама-манас прокарва своя път нагоре. Човек отново се освобождава от чисто физическата основа, дадена му от природата.
към текста >>
Ако астралното тяло не бе носило този специфичен характер, който то има у човека, тогава човешките храносмилателни
органи
и стомахът не биха имали специфичната форма, която те имат днес.
Човешката физическа структура – човек е бил първоначално само астрален и по-късно се е въплътил във физическото – е започнала от тази точка. Физическото устройство се е разпростряло и е формирало основата на носа най-напред така, че окултистът приписва минерално-физическото на тази част на анатомията. Вторият принцип е прана, етерното паралелно тяло. Към него се отнася черният дроб, с който то стои в окултно съотношение. След това идва астралното тяло, кама, което е развило своята деятелност като е изградило храносмилателните органи, имащи своето седалище в стомаха.
Ако астралното тяло не бе носило този специфичен характер, който то има у човека, тогава човешките храносмилателни органи и стомахът не биха имали специфичната форма, която те имат днес.
Ако вие възприемете човешкото същество, първо по отношение на неговото физическо тяло, след това по отношение на неговото етерно тяло и трето по отношение на неговото астрално тяло, вие имате основата за онова, което виждате като оковано от минералните окови на петата коренна раса. Чрез своите по-висши тела човек се освобождава отново от тези окови и се издига до по-висши светове. Кама-манас прокарва своя път нагоре. Човек отново се освобождава от чисто физическата основа, дадена му от природата. По тази причина има една окултна връзка между този принцип и онова, което издига човека отново нагоре от физическото, което го отвързва.
към текста >>
Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още
органи
на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата.
Казва се, че в гръцките мистерийни школи бъдещето е било предсказвано на хората. И това не е бил мъгляв, абстрактен разказ за онова, което ще се случи на човека в бъдеще, а се показваха онези пътища, които водят човека към бъдещето и му е било показвано какво трябва да прави за своето бъдещо развитие. И онова, което все още оставаше да бъде разгърнато като човешка сила, се изобразяваше във величествената мистерийна драма на Прометей. Човек трябва да си представи трите рода на боговете – Уран, Кронос и Зевс като три последователни водещи човечеството същества. Уран означава небето, Гея – Земята.
Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата.
Чрез съединението на Уран с Гея бе роден човекът, който слезе в материята и същевременно се включи във времето. Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род богове от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида. Тези водещи същества бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс. Зевс обаче е един от онези водачи, които бяха преминали своето обучение другаде, не на Земята. Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки богове.
към текста >>
96.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Тази форма трябва да бъде подготвена от хора, които ще създадат една такава
органи
зация, една такава форма, така че истинският християнски живот на 6-та коренна раса да може да намери своето място вътре в нея.
Онзи, който търси християнски живот, винаги ще го намери. Той създава форми и разрушава форми в различните религиозни системи. Не става въпрос навсякъде да се търси уеднаквяване във външните изразни форми, но да чувстваме вътрешния жизнен поток, който винаги протича под повърхността. Онова, което все още трябва да се направи, е една форма за живота на 6-та коренна раса. Тя трябва да бъде създадена предварително, защото ще трябва да съществува, за да може християнският живот да се влее в нея.
Тази форма трябва да бъде подготвена от хора, които ще създадат една такава организация, една такава форма, така че истинският християнски живот на 6-та коренна раса да може да намери своето място вътре в нея.
И тази външна обществена форма трябва да бъде извлечена от намеренията на Мани, от малката група, която Мани е подготвил. Това трябва да бъде външната форма на организация, общността, в която искрата на християнството най-напред истински ще бъде запалена. От това вие ще можете да заключите, че манихейството ще се старае преди всичко да запази чистота във външния живот, тъй като неговата цел е да подготви човешки същества, които ще станат подходящ съд за бъдещия живот. Това е причината, поради която така много се подчертаваше абсолютната морална чистота и зрялост. Катарите бяха една секта, която се издигна като метеор през ХІІто столетие.
към текста >>
Това трябва да бъде външната форма на
органи
зация, общността, в която искрата на християнството най-напред истински ще бъде запалена.
Не става въпрос навсякъде да се търси уеднаквяване във външните изразни форми, но да чувстваме вътрешния жизнен поток, който винаги протича под повърхността. Онова, което все още трябва да се направи, е една форма за живота на 6-та коренна раса. Тя трябва да бъде създадена предварително, защото ще трябва да съществува, за да може християнският живот да се влее в нея. Тази форма трябва да бъде подготвена от хора, които ще създадат една такава организация, една такава форма, така че истинският християнски живот на 6-та коренна раса да може да намери своето място вътре в нея. И тази външна обществена форма трябва да бъде извлечена от намеренията на Мани, от малката група, която Мани е подготвил.
Това трябва да бъде външната форма на организация, общността, в която искрата на християнството най-напред истински ще бъде запалена.
От това вие ще можете да заключите, че манихейството ще се старае преди всичко да запази чистота във външния живот, тъй като неговата цел е да подготви човешки същества, които ще станат подходящ съд за бъдещия живот. Това е причината, поради която така много се подчертаваше абсолютната морална чистота и зрялост. Катарите бяха една секта, която се издигна като метеор през ХІІто столетие. Те наричаха себе си катари, защото "катар" означава "чист". Те бяха хора, които се стремяха към чистота в начина си на живот и в техния морал.
към текста >>
97.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Тази степен се характеризира с това, че нейната "глава (капител)" или "съюз" има специална
органи
зация, която е изпълнена с по-дълбоко значение.
Ние ви молим, имайте надежда. Гьоте говори тук за майсторите, учителите и той говори за тях вътре в границите на ложата, – въпреки че знае, че онези, които седят около него в ложата, нямат никакво понятие за дълбочината на думите, – защото той също осъзнава, че чрез атмосферата, която заобикаля една Свободномасонска ложа, чрез присъствието на символи се задвижват вибрации, които влияят върху астралното тяло и чрез това те наистина имат известни въздействия. Това е нещо, върху което все още се осланят и градят онези, които знаят, че в съзнанието на масоните твърде малко е останало от това. Онези, които надхвърлят първите три степени и достигнат до по-висшите степени, притежават малко повече съзнание. Първата от тези по-висши степени е Царската дъга/*5/, степента на царското изкуство Royal Arch-Grad.
Тази степен се характеризира с това, че нейната "глава (капител)" или "съюз" има специална организация, която е изпълнена с по-дълбоко значение.
На събиранията при тази степен, особено когато в тайните ще бъде посвещаван нов член, никога не се разрешава да присъстват повече от 12 така наречени другари; така че те всъщност – както е обичайно в окултните братства – представят не сами себе си, а нещо, което по тайнствен начин живее всред тях. Те не би трябвало да са личности, а да бъдат олицетворение на свойства. Първият, който представя най-важното в кръга на 12те, се нарича Зерубабел./*6/ Той е водач, подобен на Слънцето. От него се излъчва светлината, която трябва да освети другите. Той трябва да бъде най-умният и трябва да има известно знание за същността и значението на тайните науки.
към текста >>
Разумът трябваше да стане основен тон на човешкото развитие за известно време, защото всичко, което междувременно е дошло към нас чрез завладяването на природата, трябваше да бъде включено в целия
органи
зъм на човешката деятелност.
И тъй, значението на Легендата за храма, значението на дейното масонство като всяко интуитивно познание трябваше да бъде загубено за човечеството, защото 5-та културна епоха е фактически епоха на разбирането. Интуицията трябваше за известно време да заспи в света, а начинът по който въздейства Свободното масонство е изцяло интуитивен. Искам да обърна вниманието към Витрувиус/*18/ и към истинските символични ръководства за строежа. Само който има правилна интуиция, може да следва тези инструкции. Днес тези символични инструкции са заменени от интелектуални, рационални такива.
Разумът трябваше да стане основен тон на човешкото развитие за известно време, защото всичко, което междувременно е дошло към нас чрез завладяването на природата, трябваше да бъде включено в целия организъм на човешката деятелност.
Разберете какво означава това: Цялото минерално царство се включва в напредъка на света през настоящия кръг на еволюцията. То се включва по такъв начин, че човекът постепенно ще преобрази цялата природа чрез собствената си духовност. Това е значението на Бронзовото море, именно, че цялата минерална природа ще бъде действително преобразена. Човекът работи в индустрията, така че да втъче организираност/неговата собствена духовност? / в минералната природа.
към текста >>
Човекът работи в индустрията, така че да втъче
органи
зираност/неговата собствена духовност?
Днес тези символични инструкции са заменени от интелектуални, рационални такива. Разумът трябваше да стане основен тон на човешкото развитие за известно време, защото всичко, което междувременно е дошло към нас чрез завладяването на природата, трябваше да бъде включено в целия организъм на човешката деятелност. Разберете какво означава това: Цялото минерално царство се включва в напредъка на света през настоящия кръг на еволюцията. То се включва по такъв начин, че човекът постепенно ще преобрази цялата природа чрез собствената си духовност. Това е значението на Бронзовото море, именно, че цялата минерална природа ще бъде действително преобразена.
Човекът работи в индустрията, така че да втъче организираност/неговата собствена духовност?
/ в минералната природа. Ако разгледате една машина ../пропуск/ По този начин човекът преработва цялото минерално царство със собствения си дух. Това преформиране на природата, това преработване на минералното царство ще бъде приключено, когато нашият настоящ кръг на еволюцията завърши. Цялата минерална природа тогава ще бъде променена.
към текста >>
В лицето на Свободното масонство окултистът има нещо много забележително, нещо безпрецедентно, защото то има прастара
органи
зация.
До известна степен той осъзнава това и го споменава на едно място от своята реч. Ние виждаме как нещо проблясва в съзнанието на естествената наука, което ще се отрази в бъдещето. Това е било известно на окултистите от 1879 г. насам. Подчертавам това, макар че сега не мога да го обоснова./*20/ Окултистът знае, че това ще се случи: От атома ще започне едно ново разбиране и ще обхване целия минерално-физически свят. Това ще бъде, което ще навлезе в света през 6-та културна епоха и чрез това Свободното масонство също ще бъде възобновено.
В лицето на Свободното масонство окултистът има нещо много забележително, нещо безпрецедентно, защото то има прастара организация.
То принадлежи на най-древната традиция, която се е запазила почти със сто степени, в една прецизно специализирана структура, въпреки факта, че то е загубило почти цялото свое съдържание и че никой от принадлежащите към него личности в Европа, не е в състояние да си оформи правилно понятие за него. Но все пак то съществува и ще бъде необходимо само да се изпълни цялата външна черупка с ново съдържание. Самото нещо съществува, очаквайки да бъде извикано отново към живот. Точки от последвалото разискване: Ложата от Мемфис, Ориенталският орден и ложата Гранд Ориент.
към текста >>
98.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Но това не вреди особено на Свободното зидарство, тъй като неговата задача предстои да бъде възобновена в бъдеще и тогава ще се сформира и
органи
зацията; необходимата обвивка ще е налице, за да се постигне това, което трябва да стане.
Ние имаме главно работа със специален обред, който се нарича съчетаният обред на Мемфис и Мизраим//*1/ аз вече споменах, че обредът, ритуалът на Мемфис и Мизраим притежава много степени, че трябва да се преминат 95 степени и че обикновено върховните водачи на Гранд Ориент – т. е. ложите на Германия, Великобритания и Америка – притежават 96-та степен. Почти до 80-та степен тези степени са подредени по начин, който сега ще ви опиша. Едва от около 87-та степен нататък започват истинските окултни степени, в които се посвещават само онези, който се отдават на истинския окултизъм. Аз подчертавам, че в Европа няма никой, който е преминал през всички тези степени или който действително е преминал едно окултно свободно-масонско обучение.
Но това не вреди особено на Свободното зидарство, тъй като неговата задача предстои да бъде възобновена в бъдеще и тогава ще се сформира и организацията; необходимата обвивка ще е налице, за да се постигне това, което трябва да стане.
Сега макар и накратко ще спомена различните масонски течения и техните тенденции. Най-напред трябва да се има предвид, че всички масонски висши степени водят произхода си от една личност, за която често се говори, но която не се разбира. Особено погрешно тя е разбрана от историците на 19-то столетие, които нямат понятие за трудните положения, в които може да изпадне един окултист в живота. Тази така малко разбрана личност е прословутият Калиостро. Така нареченият граф Калиостро/*2/, в когото се криеше една индивидуалност, която в своята истинска природа бе позната само на най-висшите посветени и която направи опит да издигне Свободното масонство в Лондон до една нова степен.
към текста >>
99.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции,
органи
зации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити.
Той следователно се е погрижил, неговото име дори да не бъде отгатнато. Той е работил по такъв начин, че е прибавил нещо към обективния свят, без да иска почест или запазване на името му. Като сравнение, нека да бъде споменато, че като правило учителите не са известни исторически личности,/*4/ когато е необходимо те понякога се въплъщават в исторически личности, но това в известно отношение е жертва. Равнището на тяхното съзнание вече не е съвместимо с каквато и да било работа за самите тях, – а запазването на името в края на краищата е работа за самия себе си. Трудно е да се разбере това правило.
Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити.
Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични.
към текста >>
100.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния
органи
зъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния
органи
зъм.
Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата. Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения. Така има реформаторски движения във всички сфери на живота. Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата. Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот.
Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм.
Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия. Той трябва да проучва въздействието на една душа върху друга и да се приближи към духа. Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка практична дейност в живота. Теософията е истинският практичен принцип на живота и само онзи, който изхожда от теософските принципи и ги влага в практическия живот, може да се чувства призван да действа в социалния живот. Това е причината, поради която теософията би трябвало да проникне във всички сфери на живота.
към текста >>
Както човешкият
органи
зъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният
органи
зъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени.
Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия. Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията.
Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени.
И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем. И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон.
към текста >>
Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския
органи
зъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше.
Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите. Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик. При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/. Четирите по-низши принципа на човека не са в състояние да родят трите по-висши принципа – петия, шестия и седмия. Това също се символизира в римската история.
Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше.
Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/. Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона. Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система. Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света.
към текста >>
Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и
органи
зиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост.
Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/. Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона. Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система. Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света.
Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост.
Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото. Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове. Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот.
към текста >>
Енох, един от потомците на Каин, научи човечеството на изкуството да дяла камъни, да изгражда къщи, да
органи
зира обществото, да основава граждански общества.
Адонай причини раздор между каиновата фамилия и Авеловата фамилия; резултатът от това бе, че Каин уби Авел. Но от възобновеното съединяване на Адам и Ева бе основан родът на Сет. Така ние имаме два различни човешки рода. Единият се състои от първоначалните потомци на Елохим, синовете на Каин, които също се наричат Синовете на огъня. Те са онези, които обработват Земята, създават от неодушевената природа и я трансформират чрез изкуството на човека.
Енох, един от потомците на Каин, научи човечеството на изкуството да дяла камъни, да изгражда къщи, да организира обществото, да основава граждански общества.
Друг от потомците на Каин беше Тубал-Каин, който обработвал металите. От този род произхождаше и архитектът Хирам-Абиф. Авел беше овчар, той здраво се придържаше към онова, което му беше дадено и приемаше света такъв, какъвто беше. Това е винаги противоположността между хората. Едни се държат за нещата, каквито са, други желаят чрез изкуство да създават нов живот от неодушевеното.
към текста >>
НАГОРЕ