Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
151
резултата от
104
текста с корен от думите : '
Облак
'.
1.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той привежда своите импулси в действия така, както един
облак
изпраща върху земната повърхност дъжд, когато са налице съответните условия.
„Нравствеността не е нищо друго (следователно нищо повече) от подчинение на обичаите, но обичаите са общоприетият начин на действие и преценка.“59 Това общоприето се означава от моралистите като „вечна воля“, „категоричен императив“. Но всяко общоприето е резултат от естествени инстинкти и импулси на отделни хора, раси, народи и т.н. То е също така продукт на природни причини, на климатичните условия на отделни области. Свободомислещият не е свързан с общоприетото. Той има индивидуални подбуди и те не са по-малко основателни от другите.
Той привежда своите импулси в действия така, както един облак изпраща върху земната повърхност дъжд, когато са налице съответните условия.
Свободомислещият стои отвъд това, което се възприема като добро и зло. Той създава сам доброто и злото.
към текста >>
2.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния
облак
и го правят да блести като злато, така и душата, когато влиза в тялото на обградения от небето свят, му предава живот и безсмъртие."
Плотин описва какъв живот трябва да води душата: „Тя трябва да донесе мир в живота на тялото и в неговите трепети, да съзерцава мира във всичко, което я заобикаля: земята и морето, и въздуха, и самото небе, в тяхната неподвижност.
Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния облак и го правят да блести като злато, така и душата, когато влиза в тялото на обградения от небето свят, му предава живот и безсмъртие."
към текста >>
3.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Това образование, всред което физическото тяло се появява като обвито в един
облак
, може да се назове човешка аура.
Човек, който би живял изключително само със своите склонности, удоволствия или неудоволствия, би имал една Разсъдъчна Душа, чиито граници биха съвпадали с границите на Сетивната Душа.
Това образование, всред което физическото тяло се появява като обвито в един облак, може да се назове човешка аура.
С нея се обогатява "естеството на човека", ако тя се разгледа по начина, по който това съчинение се опитва да я изложи.
към текста >>
4.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Душевното тяло на народностния Дух е като
облак
, в който живеят всички хора от даден народ; поривите на този народ ние долавяме в душите на неговите представители, обаче тези пориви съвсем не бликат от тези души.
Един от възможните примери имаме в лицето на това, което наричаме "народностен дух". Духът на едни народ не се проявява непосредствено във физическия свят. Той живее в усещанията, чувствата, влеченията, които са общи за целия народ. Това свръхсетивно Същество изобщо не се въплъщава физически. Както човекът постига видимата сетивна форма на своето тяло, така и "народностният дух" изгражда своя облик с помощта на субстанциите от душевния свят.
Душевното тяло на народностния Дух е като облак, в който живеят всички хора от даден народ; поривите на този народ ние долавяме в душите на неговите представители, обаче тези пориви съвсем не бликат от тези души.
Който си представя народностния Дух по друг начин, се задоволява с един схематичен мисловен образ, лишен от смисъл и живот, зад живот, задоволява се с една празна абстракция.
към текста >>
5.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Точната и прецизна мисъл се явява в строго определени очертания; неточната представа в смътни,
облак
овидни форми.
А в красиви светложълти нюанси са мислите, с чиято помощ човек се издига към висшето познание. Великолепен розов оттенък приемат мислите, бликащи от една пожертвователна любов. Според съдържанието си, дадена мисъл определя съответно по-малката или по-голяма яснота на своята свръхсетивна форма.
Точната и прецизна мисъл се явява в строго определени очертания; неточната представа в смътни, облаковидни форми.
По този начин, душевната и духовната същност на човека застават пред ясновидеца като една свръхсетивна част от цялостното човешко същество.
към текста >>
Цветовете, които "духовното око" възприема, сияят около физическия човек и го обвиват като един вид
облак
(с приблизително яйцевидна форма), образуват човешката аура.
Цветовете, които "духовното око" възприема, сияят около физическия човек и го обвиват като един вид облак (с приблизително яйцевидна форма), образуват човешката аура.
Големината на тази аура е различна при различните хора, обаче, по правило, целият човек е 2 пъти по-висок и 4 пъти по-широк от своето физическо тяло. В аурата се кръстосват всевъзможни цветове и нюанси. Техният неспирен и променлив поток е един точен образ на вътрешния човешки живот. Върху фона на тази променливост, някои трайни качества, като таланти, навици и характерови черти, са обагрени в постоянни цветове.
към текста >>
Един силен пристъп на гняв предизвиква червени потоци; вълните от нараненото себелюбие тъмнозелена
облак
овидни маси.
Обаче в цветните потоци на аурата се отразяват не само основните качества на душата, но и нейните преходни афекти, настроения и други вътрешни изживявания.
Един силен пристъп на гняв предизвиква червени потоци; вълните от нараненото себелюбие тъмнозелена облаковидни маси.
Цветните конфигурации на аурата не винаги се явяват като неправилни облаковидни маси; те често заемат формата на строго определени, правилни фигури. Ако например при един човек наблюдаваме пристъп на страх, ще забележим как аурата се разсича отгоре до долу от вълнообразни линии в синьо, които носят и синьо- червеникав оттенък. В другия случай, когато даден човек напрегнато очаква някакво събитие, неговата аура изглежда кръстосана от радиални синьо-червени линии, разпространяващи се отвътре навън.
към текста >>
Цветните конфигурации на аурата не винаги се явяват като неправилни
облак
овидни маси; те често заемат формата на строго определени, правилни фигури.
Обаче в цветните потоци на аурата се отразяват не само основните качества на душата, но и нейните преходни афекти, настроения и други вътрешни изживявания. Един силен пристъп на гняв предизвиква червени потоци; вълните от нараненото себелюбие тъмнозелена облаковидни маси.
Цветните конфигурации на аурата не винаги се явяват като неправилни облаковидни маси; те често заемат формата на строго определени, правилни фигури.
Ако например при един човек наблюдаваме пристъп на страх, ще забележим как аурата се разсича отгоре до долу от вълнообразни линии в синьо, които носят и синьо- червеникав оттенък. В другия случай, когато даден човек напрегнато очаква някакво събитие, неговата аура изглежда кръстосана от радиални синьо-червени линии, разпространяващи се отвътре навън.
към текста >>
И все пак, изпълвайки с
облак
овидни маси пространството в свръхсетивния свят, те го "сгъстяват", правят го непрозрачно.
Първият вид съдържа цветовете, които са малко или повече непрозрачни. Въпреки това, когато ги сравним с цветовете които вижда нашето физическо око, те се оказват подвижни и прозрачни.
И все пак, изпълвайки с облаковидни маси пространството в свръхсетивния свят, те го "сгъстяват", правят го непрозрачно.
към текста >>
6.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Семето ще се появи като обвито в малък светлинен
облак
, всред който по сетивно-духовен път ще доловим един вид пламък.
Семето ще се появи като обвито в малък светлинен облак, всред който по сетивно-духовен път ще доловим един вид пламък.
Средата на този пламък усещаме така, сякаш сме под впечатлението на лилавия цвят, а краищата му са като оцветени в синкаво. Тук се появява това, което по-рано е оставало невидимо за нас, и което е породено от силата на мисълта и на чувството. По един духовно-сетивен начин, сега се проявява това, което по-рано е било физически невидимо за нас, а именно растението; онова растение, което ще стане видимо едва по-късно.
към текста >>
Това чувство се надига в него както
облак
ът закрива ясния до преди миг хоризонт.
Сега окултният ученик трябва изцяло да се отдаде на представите, които той пробужда в своите спомени. Той трябва да постигне възможно най-голямо вътрешно спокойствие за своята душа, да стане сляп и глух за всичко, което го заобикаля. Специално се налага да следи за онова чувство, което тези представи пробуждат в душата му.
Това чувство се надига в него както облакът закрива ясния до преди миг хоризонт.
Естествено, наблюдението ще бъде прекъснато поради обстоятелството, че човекът, върху когото е насочено вниманието, не остава дълго време в описаното душевно състояние. Вероятно ще се наложи опитите да бъдат повторени стотици напразни опити. Обаче търпението не трябва да се губи. Накрая, след многобройни опити, ученикът изживява в душата си едно чувство, което съответствува на душевното състояние, в което се намира наблюдавания човек. И след известно време той установява, че това чувство пробужда в душата му определена сила, която му позволява да има духовни възприятия относно душевните състояния на други хора.
към текста >>
7.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Можем да го сравним с един малко или много светещ духовно-душевен
облак
, в чийто център се намира физическото тяло на човека*.(*Астралното тяло на човека е подробно описано в моята "Теософия").
У всеки, който съзнателно практикува описаните по-горе упражнения за постигане на свръхсетивни познания, настъпват известни промени в неговия душевен организъм или в т.н. астрално тяло. Астралното тяло е възприемаемо само от ясновидеца.
Можем да го сравним с един малко или много светещ духовно-душевен облак, в чийто център се намира физическото тяло на човека*.(*Астралното тяло на човека е подробно описано в моята "Теософия").
В астралния организъм стават видими по духовен път човешките инстинкти, желания, страсти и представи. Например чувствените желания биват възприемани под формата на тъмно-червени излъчвания. Една чиста и благородна мисъл се проявява под формата на червено-виолетово излъчване.
към текста >>
8.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален
облак
, в аура, която го заобикаля отвсякъде.
Подобни сили тласкат растителните сокове в съдовете на растенията, причиняват цъфтежа, покълването на семената и т.н. За духовно- възприемателните органи всички тези сили приемат определени форми и цветове за физическите очи. В тази фаза на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили. Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят.
Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде.
В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива. Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала. Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град. Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание.
към текста >>
9.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Когато един човек изпитва чувство на омраза към друг за ясновидеца това чувство е видимо и подобно на фин светлинен
облак
с определена оцветка.
Когато един човек изпитва чувство на омраза към друг за ясновидеца това чувство е видимо и подобно на фин светлинен облак с определена оцветка.
Ясновидецът може да отклони това чувство на омраза, както сетивния човек може да отклони един удар от физически предмет. В свръхсетивния свят омразата е едно нагледно и видимо явление. Обаче ясновидецът може да я възприеме само поради това, че съумява да насочи навън освободената сила, лежаща в основата на неговите чувства, също както сетивния човек насочва навън възприемателната способност на своите очи. Така е не само с омразата, но и с много по-съществени процеси, разиграващи се в свръхсетивния свят. Съзнателната връзка с тях човек може да осъществи само благодарение на освободените си душевни сили.
към текста >>
10.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В случая става дума за създаването на един
облак
от фина материя, за един вид димна формация, съставена от точно смесване на определени вещества.
Това, което тук е загатнато като разказ, е не просто сбор от символни представи, а в най-висша степен една действителна опитност за окултния ученик*. (*От гореизложеното е ясно, че описаният "Пазач на прага" е един астрален образ, който се открива пред отворения духовен взор на окултния ученик. Антропософията, или Науката за Духа, ни отвежда към тази среща. Само непозволената, низша магия може да направи от "Пазачът на прага" един видим образ.
В случая става дума за създаването на един облак от фина материя, за един вид димна формация, съставена от точно смесване на определени вещества.
Често пъти силата на магьосника е достатъчна, за да моделира тази димна формация и за да свърже нейните вещества с все още неизправената Карма на човека. Ако човек е достатъчно напреднал в своето ясновидство, той не се нуждае от подобно сетивно онагледяване. На огромната опасност се излага всеки, който срещне своята изправена Карма като жив и сетивен образ пред очите си, без да е достатъчно подготвен. Човек не трябва да се стреми към такива неща. Драматично описание на "Пазачът на прага" срещаме в романа "Занони" от Булвър Лайтън. )
към текста >>
11.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ако искаме да си съставим представа за неговото тяло на степента на развитие, за която говорихме сега, ние ще можем да направим това най-добре, ако си го представим подобно на водна пара или на висящ във въздуха
облак
.
Трябва напълно да си изясним, че човекът едва по-късно постепенно прие в своето тяло гъстата материя, която днес той усеща като своя.
Ако искаме да си съставим представа за неговото тяло на степента на развитие, за която говорихме сега, ние ще можем да направим това най-добре, ако си го представим подобно на водна пара или на висящ във въздуха облак.
Само че тази представа естествено съвсем бегло изразява действителността. Защото огненият облак “човек” е вътрешно оживен и организиран. В сравнение с това, което е човекът по-късно, в душевно отношение трябва да си го представим като полуспящ, като имащ още едно сумрачно съзнание на тази степен. Всичко, което можем да наречем интелигентност, ум и разум му липсва. Той повече плува, отколкото върви напред, назад и настрани със своите четири, подобни на крайници органи.
към текста >>
Защото огненият
облак
“човек” е вътрешно оживен и организиран.
Трябва напълно да си изясним, че човекът едва по-късно постепенно прие в своето тяло гъстата материя, която днес той усеща като своя. Ако искаме да си съставим представа за неговото тяло на степента на развитие, за която говорихме сега, ние ще можем да направим това най-добре, ако си го представим подобно на водна пара или на висящ във въздуха облак. Само че тази представа естествено съвсем бегло изразява действителността.
Защото огненият облак “човек” е вътрешно оживен и организиран.
В сравнение с това, което е човекът по-късно, в душевно отношение трябва да си го представим като полуспящ, като имащ още едно сумрачно съзнание на тази степен. Всичко, което можем да наречем интелигентност, ум и разум му липсва. Той повече плува, отколкото върви напред, назад и настрани със своите четири, подобни на крайници органи. За душата на тези същества вече разказахме някои неща.
към текста >>
12.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Например това, което днес ясновидецът вижда около себе си като един вид светлинен и цветен
облак
, обгръщащ физическите човешки тела, като така наречена “аура”, то ще се превърне по-късно във физическа форма; и други сетивни органи, различни от днешните, ще дадат на бъдещия човек способността да възприема други форми.
Обаче когато тук се казва, че още сега ясновидецът развива в себе си състояния на съзнанието, до които ще напредне в бъдеще цялото човечество, това трябва да се разбира с известно ограничение. Ясновидецът днес развива едно виждане всред душевния свят, което в бъдеще ще се появи при човека по един физически начин. Но това бъдещо физическо състояние на човека ще бъде вярно копие на съответните днешни душевни състояния на ясновидеца. Самата Земя ще се развие и чрез това в нейните бъдещи физически обитатели ще се явят форми, съвършено различни от сегашните; но тези физически форми се подготвят в днешните душевни и духовни форми.
Например това, което днес ясновидецът вижда около себе си като един вид светлинен и цветен облак, обгръщащ физическите човешки тела, като така наречена “аура”, то ще се превърне по-късно във физическа форма; и други сетивни органи, различни от днешните, ще дадат на бъдещия човек способността да възприема други форми.
Обаче ясновидецът вижда именно духовните първообрази на по-късните сетивни същества (например аурата), вижда ги още днес със своите духовни сетива. За него е възможно да хвърли поглед в бъдещето, обаче за тази особеност ще бъде много трудно да се даде една представа чрез нашия съвременен език.
към текста >>
13.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чрез тяхната работа човешкото субстанциално тяло, което преди това беше един вид подвижен
облак
, добива ограничена (пластична) форма.
След тази точка започва работа на четвъртия вид същества, на така наречените “Духове на формата”, Те имат едно себесъзнателно образно съзнание (психическо съзнание). Християнският езотеризъм ги нарича “Власти” (Ексузиаи).
Чрез тяхната работа човешкото субстанциално тяло, което преди това беше един вид подвижен облак, добива ограничена (пластична) форма.
Тази работа на “Духовете на формата” завършва към средата на четвъртия Сатурнов кръг.
към текста >>
14.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чрез тях етерното тяло, което преди това имаше само една
облак
оподобна подвижност, получава определена форма.
Следователно етерното или жизненото тяло на човека е излъчване на “Духовете на мъдростта”. – Това излъчване продължава до към средата на втория Слънчев кръг, след което “Духовете на движението” отново могат да влязат в действие с една нова дейност. По-рано тяхната работа можеше да се разпростре само върху човешкото физическо тяло; сега тя преминава и върху етерното тяло и посажда в него изпълнената със сила действеност. Това продължава така до средата на третия Слънчев кръг. Тогава започват да действат “Духовете на формата”.
Чрез тях етерното тяло, което преди това имаше само една облакоподобна подвижност, получава определена форма.
В средата на четвъртия слънчев кръг “Духовете на формата” придобиват съзнание, което човекът ще има на бъдещата “Венера”, която ще бъде втората планетна форма на Земята след нейното настоящо съществуване и на която човекът ще живее тогава. Това е едно свръх психическо съзнание. Те стигат до това като до един плод на тяхната дейност през време на третия и четвъртия Слънчев кръг. Чрез това те добиват способността да преобразят развитите през Сатурновия период и от тогава насам зародиши на сетивата, които до този момент бяха само физически апарати, превръщайки ги чрез етера в оживени сетива.
към текста >>
15.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Те се състоят от неоформено мисловно вещество, което постоянно се свива на топка подобно на
облак
и отново се разлива.
Във времето, когато животните се отделиха от Духовете на огъня на мисловната степен (Рупа), Духовете на личността също отделиха от себе си определени същества.
Те се състоят от неоформено мисловно вещество, което постоянно се свива на топка подобно на облак и отново се разлива.
За тях не можем да говорим като за самостоятелни същества, а само като за безредна обща маса. Това е първото елементарно царство. На астралната степен се отделя нещо подобно от Духовете на огъня. Това са сянкообразни образи или схеми подобни на представите на сънищното образно съзнание. Те образуват второто елементарно царство.
към текста >>
16.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако в своята преценка човек бъде дори незначително повлиян от твърдението, че духовно възприеманите процеси не могат да бъдат разбрани от обикновеното, още невиждащо съзнание, именно поради неговите граници, тази преценка застава като един тъмен и непрогледен
облак
пред него и той наистина престава да разбира.
Ако в своята преценка човек бъде дори незначително повлиян от твърдението, че духовно възприеманите процеси не могат да бъдат разбрани от обикновеното, още невиждащо съзнание, именно поради неговите граници, тази преценка застава като един тъмен и непрогледен облак пред него и той наистина престава да разбира.
към текста >>
17.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Впрочем това откровение е налице и веднага след отхвърлянето на етерното тяло; обаче пред него застава като тъмен
облак
светът на онези желания, които все още са обърнати към външния свят.
След пречистването, за Аза настъпва съвършено ново състояние на съзнанието. Докато преди смъртта, външните възприятия трябваше да се вливат в него, за да падне върху тях светлината на съзнанието, сега отвътре, от самия него струи един свят, който стига до съзнанието. Наистина, Азът живее в този свят и тогава, когато се намира между раждането и смъртта. Само че тогава този свят е облечен в откровенията на сетивата; а само там, където Азът отхвърля всяко сетивно възприятие и възприема единствено себе си в своята най-дълбока „Светая Светих", нему се открива непосредственият облик на това, което иначе се проявява само в булото на сетивата. Както преди смъртта възприемането на Аза става вътре в душата, така след смъртта и след пречистването, духовният свят се проявява отвътре навън.
Впрочем това откровение е налице и веднага след отхвърлянето на етерното тяло; обаче пред него застава като тъмен облак светът на онези желания, които все още са обърнати към външния свят.
Сякаш в един блажен духовен свят към чистите духовни изживявания се примесват черните и демонични сенки на желанията, възникващи в „пояждащия огън". Само че сега тези желания са не просто сенки, а действителни Същества.
към текста >>
18.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
С новото проясняване на образното съзнание човешкото същество се вижда като обгърнато с един
облак
, като сякаш се е спуснал от Космоса като едно живо Същество.
Така лунният човек изпитва една смяна на съзнанието. Когато наближи Слънчевият цикъл, неговите образни представи стават все по-бледи и по-бледи; изпълва се с една блажена всеотдайност, а в притихналия му вътрешен свят прозвучават хармониите на Космоса. Към края на този цикъл образите в астралното тяло оживяват; то започва все повече и повече да усеща себе си. Човекът изживява един вид пробуждане от тихото блаженство и покоя, в които беше потопен през Слънчевия цикъл. Но сега идва ред на друго важно изживяване.
С новото проясняване на образното съзнание човешкото същество се вижда като обгърнато с един облак, като сякаш се е спуснал от Космоса като едно живо Същество.
И предшественикът на човека чувствува това Същество като нещо свое, като едно допълнение към своята собствена природа. Той го чувствува като сила, която му дарява неговото собствено битие, като неговия собствен „Аз". Това Същество е един от „Синовете на Живота". Спрямо него човек усеща приблизително следното: „В това Същество аз живях, дори и когато през Слънчевия цикъл бях отдаден на божествения Космос; само че тогава то беше невидимо за мен, а сега аз го виждам". Тъкмо от този „Син на Живота" тръгва онази сила, която човек упражнява върху собственото си тяло през неслънчевия период, И после, когато Слънчевият цикъл отново наближава, човекът усеща като че ли става едно цяло със „Сина на Живота".
към текста >>
И докато по-рано, като фино организирано същество, човек се носеше над твърдата земна почва като плуващ
облак
, сега той трябваше да слезе от „обкръжението на Земята" и да проникне в онези нейни части, които междувременно бяха повече или по-малко втвърдени.
Наситената с тези впечатления астрална част на човека беше привлечена към областта на „Аза". Този „Аз", който иначе би долавял само дарената му от „Духовете на Формата" огнена искра във всичко, което се отнасяше до външния огън, и би се подчинил пред повелите на тези Духове, сега вече действуваше върху външните топлинни явления чрез вложения в самия него елемент. Така се създаде силно привличане между него и земния огън. Поради тази причина човекът беше вплетен в земната материя повече, отколкото бе предвидено. Докато по-рано той имаше физическо тяло, което в основните си части се състоеше от огън, въздух и вода, а земната субстанция бе прибавена към него само като бегла сянка, сега земното тяло стана по-гъсто.
И докато по-рано, като фино организирано същество, човек се носеше над твърдата земна почва като плуващ облак, сега той трябваше да слезе от „обкръжението на Земята" и да проникне в онези нейни части, които междувременно бяха повече или по-малко втвърдени.
към текста >>
19.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Когато например едно растение преминава от цъфтеж в плододаване, свръхсетивно наблюдаващият човек вижда, как пред него метаморфозира едно астрално Същество, което по време на цъфтежа обгръща растението отгоре като
облак
.
Който е непосветен в тези неща, може да попита: „За мен е важно само да узная съдбата на човешката душа след смъртта; достатъчно е да чуя подробности по този въпрос. Защо Духовната Наука трябва да ме занимава с толкова далечни неща като Сатурновото и Слънчевото състояние, като отделянето на Слънцето, Луната и т.н.? " Но който е добре запознат с тези неща, той е наясно, че истинското познание в тази област е недостижимо без вникването в това, което на пръв поглед изглежда толкова ненужно. Едно описание на човешките състояния след смъртта остава напълно неразбираемо и без всякаква стойност, ако не го обхванем с понятия, извлечени тъкмо от тези далечни епохи. Дори най-простото наблюдение на даден човек в свръхсетивния свят, подсказва колко необходимо е да се познават тези неща.
Когато например едно растение преминава от цъфтеж в плододаване, свръхсетивно наблюдаващият човек вижда, как пред него метаморфозира едно астрално Същество, което по време на цъфтежа обгръща растението отгоре като облак.
Ако оплождането не би станало, астралното Същество би приело съвършено друга форма. След като сме вникнали в онзи величествен процес, разиграл се със Земята и всички нейни обитатели, а именно отделянето на Слънцето, вече разбираме по свръхсетивен начин и всички подробности от живота на растенията. Преди оплождането, растението се намира в такова състояние, в каквото се е намирала цялата Земя преди отделянето на Слънцето. След оплождането растителният цвят изглежда така, както е изглеждала Земята, съхраняваща и Лунните сили след отделянето на Слънцето от нея. Ако вникнем в представите, които можем да извлечем от отделянето на Слънцето, ще вникнем и в самите процеси на оплождането.
към текста >>
20.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
как
облак
на заблуда
как облак на заблуда
към текста >>
21.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
След кратка пауза влизат трите духовни образи – Филия, Астрид и Луна в светлинен
облак
– и застават така, че първоначално закриват Мария.
(Хиларий Готгетрой с Беликозий, Торкваций и Траутман напускат залата. Също Щрадер и Феликс Балде. На своите места остават само Мария и Томасий. В залата притъмнява.
След кратка пауза влизат трите духовни образи – Филия, Астрид и Луна в светлинен облак – и застават така, че първоначално закриват Мария.
Следва духовното преживяване на Томасий.)
към текста >>
(Духовните образи изчезват със светлинния
облак
.
(Духовните образи изчезват със светлинния облак.
Мария се вижда на старото си място. Мария и Томасий стоят един до друг. От този момент преживяването преминава на физически план.)
към текста >>
22.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Явяват се Филия, Астрид и Луна в светлеещ
облак
.
(Навлиза мека светлина.
Явяват се Филия, Астрид и Луна в светлеещ облак.
Бенедикт, Капезий и Мария излизат.)
към текста >>
като светкавици от бурен
облак
.
като светкавици от бурен облак.
към текста >>
(Явява се светлинен
облак
: Филия, Астрид, Луна и другата Филия.)
(Явява се светлинен облак: Филия, Астрид, Луна и другата Филия.)
към текста >>
23.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
(Явяват се Филия, Астрид, Луна и Другата Филия в проблясващ светлинен
облак
.)
(Явяват се Филия, Астрид, Луна и Другата Филия в проблясващ светлинен облак.)
към текста >>
24.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Това разбиране се потвърждава веднага щом проумеем, че човешкото тяло което е обект на сетивното възприятие и с което се занимава официалната наука е израз на едно фино, свръхсетивно (етерно) тяло, в което сетивното (или физическо) тяло се съдържа като едно сгъстено ядро в един вид
облак
.
"Страхът от духовния свят" става разбираем, когато човек стигне до убеждението, че процесите и съществата от сетивния свят са само външен израз на свръхсетивни, духовни процеси и Същества.
Това разбиране се потвърждава веднага щом проумеем, че човешкото тяло което е обект на сетивното възприятие и с което се занимава официалната наука е израз на едно фино, свръхсетивно (етерно) тяло, в което сетивното (или физическо) тяло се съдържа като едно сгъстено ядро в един вид облак.
към текста >>
25.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Накрая то се явява като еднообразен
облак
, и това защото градивните сили, които го съставляват обикновено изгубват своята дейност, докато разрушителните сили на астралното тяло девитализират главата през време на будността.
През време на будността това етерно тяло, чиято нематериална дейност прониква и пропива физическото тяло, става все по-малко и по-малко диференцирано в областта на главата. В онези части на организма, където се намират белите дробове, черният дроб, стомахът и т.н., крайниците то е твърде различно, явява се в комплексни и богати форми. Напротив, през време на будността, колкото повече тази будност се продължава, то изгубва това богатство и става не диференцирано.
Накрая то се явява като еднообразен облак, и това защото градивните сили, които го съставляват обикновено изгубват своята дейност, докато разрушителните сили на астралното тяло девитализират главата през време на будността.
Напротив, през време на съня имагинативното познание констатира в главата един прилив на един многократен и богато диференциран етерен организъм. Той става накрая също така диференциран, както в останалата част на тялото. Това е защото жизнените сили, които създават формите, бдят на главата, която става несъзнателна, но много жива.
към текста >>
26.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като
облак
, като аура.
3. Астралното тяло няма формата нито на етерното, нито на физическото тяло.
То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като облак, като аура.
Астралното тяло може да приема всички цветове на дъгата, според вълнението, който го одушевява. Всяко вълнение си има свой астрален цвят. Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен характер на пола на физическото тяло. Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко. И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово.
към текста >>
27.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Самото астрално тяло е
облак
ообразна, яйцевидна форма, проникваща и обгръщаща човека.
Тук ние ще разгледаме човека като астрално същество, както той се разкрива на ясновидското виждане. Астралното същество на човека включва целия свят на чувствата, страстите, емоциите и импулсите на душата. За вътрешния поглед те са превърнати във форми и цветове.
Самото астрално тяло е облакообразна, яйцевидна форма, проникваща и обгръщаща човека.
Ние можем да я възприемаме отвътре.
към текста >>
28.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като
облак
) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата "образ"). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание.
Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>
29.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
То е като един недиферинциран
облак
от светлина, който само постепенно придобива форма.
Нещо много подобно става между учител и ученик. Голяма е разликата дали един учител е с обичаща природа или тесногръд егоист. В астралното тяло на едно дете има нещо, което се отличава от астралното тяло на един възрастен. Астралното тяло на едно дете е светло и ясно, то ни се разкрива като нещо девствено, сравнено с астралното тяло, което се е развило в течение на живота. Какво е астралното тяло на едно дете?
То е като един недиферинциран облак от светлина, който само постепенно придобива форма.
Онова, което постепенно ще фиксира астралното тяло, все още не е започнало да се отпечатва в него, така че все още в него могат да се родят много неща. Астралното тяло ще бъде формирано посредством представите, които детето ще придобие от заобикалящата го среда. Тези понятия влизат в него, оцветяват го и го правят различно.
към текста >>
30.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като
облак
, като аура.
Астралното тяло няма формата нито на етерното, нито на физическото тяло.
То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като облак, като аура.
Астралното тяло може да приема всички цветове на дъгата, според вълнението, който го одушевява. Всяко вълнение си има свой астрален цвят. Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен характер на пола на физическото тяло. Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко. И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово.
към текста >>
31.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Самото астрално тяло е
облак
ообразна, яйцевидна форма, проникваща и обгръщаща човека.
Тук ние ще разгледаме човека като астрално същество, както той се разкрива на ясновидското виждане. Астралното същество на човека включва целия свят на чувствата, страстите, емоциите и импулсите на душата. За вътрешния поглед те са превърнати във форми и цветове.
Самото астрално тяло е облакообразна, яйцевидна форма, проникваща и обгръщаща човека.
Ние можем да я възприемаме отвътре.
към текста >>
32.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като
облак
) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата “образ”). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание.
Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>
33.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Знаете, че човекът не се състои само от физическото тяло, а от физическото, етерното, което лежи в основата на физическото и го изгражда, астралното тяло, което за ясновидеца изглежда като
облак
, в който са положени останалите две тела.
Който няма понятие какво става с човека през това време, не може и да си представи колко е важно да се наблюдават тези периоди съвсем точно. Не е безразлично дали се знае какво представлява човекът през тези три периода. В първия, стигащ от шестата до осмата година, във втория, който стига до четиринадесет-петнадесет години, и в следващото време, в следващите седем до осем години. Това са три възрастови степени в живота на човека, които трябва да се изучат съвсем точно не само във външен смисъл, а от гледната точка на езотериката, която се занимава със скритите за външните сетива светове.
Знаете, че човекът не се състои само от физическото тяло, а от физическото, етерното, което лежи в основата на физическото и го изгражда, астралното тяло, което за ясновидеца изглежда като облак, в който са положени останалите две тела.
Обвит в тях имаме носителя на аза. Нека да разгледаме тези три тела при подрастващия човек.
към текста >>
34.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За ясновидеца спящият човек изглежда като обгърнат с особен вид
облак
, който непрекъснато работи върху физическото тяло.
Далакът има не само физическа задача, а функцията му е да бъде посредник на взаимовръзката между физическата и духовно-душевната част на човека. Далакът е връзката между физическото и астралното тяло. Оттам във всеки учебник по анатомия бихте могли да прочетете, че не се знае нищо правилно за далака. Далакът е един от органите, стоящи на границата на физическите органи. Астралното тяло, което по време на съня е свързано с физическото само чрез далака, работи като изхвърля отпадъчните вещества от физическото тяло.
За ясновидеца спящият човек изглежда като обгърнат с особен вид облак, който непрекъснато работи върху физическото тяло.
към текста >>
35.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Отгоре в астралния свят се носят като
облак
груповите души на животните, които се разпростират над нашия физически свят.
Какво би било, ако сравним някои същества, например човекоподобните маймуни с човека? Огромната разлика е, че маймуните имат групова душа, а човекът има индивидуална душа, поне устройството за развиването на такава. Маймунската групова душа се намира в особено положение (виж рис.). Нека да си представим Земята (виж рис., хоризонталната линия).
Отгоре в астралния свят се носят като облак груповите души на животните, които се разпростират над нашия физически свят.
Нека да вземем лъвския групов аз и маймунския групов аз. Всеки лъв е отделен член, в който груповата душа излива част от своята субстанция. Когато отделният лъв умре, от груповата душа отпада външната физическа обвивка, както при човека отпада нокътят на пръста. Груповата душа приема обратно това, което е отделила преди и го дава на друг новороден лъв.
към текста >>
36.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
спрямо другите хора, то тези лоши чувства ще се появят там като
облак
, намиращ се извън самия него, и това е урок за човека.
Там той вижда тялото си и казва: "Това си ти". Философията Венданта изисква от учениците медитивно вглъбяване над думите: "Това ли си ти! ", за да могат тези упражнения да ги научат да казват на своето тяло: "Това си ти! ". Освен това, около себе си в Девакан човекът вижда всичко, което е било изживяно от него на Земята. Ако човек изпитва тук лоши чувства нелюбов, жажда за мъст и т.н.
спрямо другите хора, то тези лоши чувства ще се появят там като облак, намиращ се извън самия него, и това е урок за човека.
Той може да се научи да разбира, какво значение имат те в света и какво въздействие оказват.
към текста >>
Народът живее като обкръжен т астрален
облак
, и този
облак
се явява тяло за духа на народа.
От тук често в живота възниква дисхармония и неудовлетвореност. Формиращият се човек лети с такава бързина, защото той търси за себе си подходяща двойка родители, която ще му даде добрата възможност да получи етерна и физическа телесност, която би подхождала на астралното същество. Относително най-добра и подходяща ще бъде тази двойка, която е в състояние да даде такава телесност. При тези търсения действат същества, които присъединяват етерното тяло към астралното и които са подобни на това, което често се нарича "народен дух".това не е тази неразбираема абстракция, в качеството на която обикновено си представят народния дух; за духовния наблюдател на света това е нещо толкова реално, както нашата душа вплетена в тяло. И народа, който няма, наистина, единно физическо тяло, има единно астрално тяло и наченки на единно етерно тяло.
Народът живее като обкръжен т астрален облак, и този облак се явява тяло за духа на народа.
Етерното образование на човека се управлява отвън от тази същност, и човек тук повече не принадлежи на самия себе си.
към текста >>
37.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но все пак у тях имаше известен духовен смисъл; защото ако и да си представяха по един груб начин, че едно същество ще слезе на
облак
, все пак в това имаше една духовна вяра.
Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед. Противната партия беше винаги Анти-Христът и онази, на която съответните хора принадлежаха, се отъждествяваше винаги с истинското Християнство. Работата вървя така до времето, когато дойде модерният материализъм, с който не може да се сравни по грубост даже и онзи материализъм, който Ви описах за първите столетия на Християнството. Защото тогава все още съществуваше една духовна вяра, определено духовно схващане. Хората не можеха да разберат само затова, защото между тях нямаше посветени.
Но все пак у тях имаше известен духовен смисъл; защото ако и да си представяха по един груб начин, че едно същество ще слезе на облак, все пак в това имаше една духовна вяра.
Подобен духовен живот беше вече невъзможен при грубия материализъм на 19-то столетие. Мислите, които един такъв правоверен материалист на 19-то столетие си съставяше за Откровението, могат да бъдат охарактеризирани приблизително, както следва: "Никой човек не може да вижда в бъдещето, защото и аз самият не мога това. Нещо, което самият аз не мога да виждам, не може да го вижда и никой друг човек. Да се говори за това, че има посветени, това е старо суеверие. Такова нещо не съществува; следователно като норма важи това, което аз зная.
към текста >>
38.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
едно същество, което е представено така, защото то стои над днешния човек), "който бе обгърнат от
облак
и лицето му беше като слънцето, а краката му като огнени стълбове" това са двете Сили, за които говорихме, които Земята е получила в наследство.
Тук ние имаме пред себе си тази мощна картина, тя ни се явява. "и видях един друг силен ангел" (т.е.
едно същество, което е представено така, защото то стои над днешния човек), "който бе обгърнат от облак и лицето му беше като слънцето, а краката му като огнени стълбове" това са двете Сили, за които говорихме, които Земята е получила в наследство.
"и в ръката си той имаше отворена книга; и сложи десния си крак върху морето и левия върху земята. "А Йоан казва: "Дай ми книгата." "И той рече: вземи я и погълни я; и в устата ти ще бъде сладка като мед, а в стомаха ти горчива. И взех книгата от ръката на ангела и я погълнах и в устата ми тя беше сладка като мед". Тук е изразено това, което трябва да изпитаме като ясновидци, когато насочим погледа си върху онази точка, когато Земята преминава от физическо-материалното състояние в астрално-духовното състояние, когато мисията на Земята е изпълнена. И когато ясновидецът вижда това, тогава той научава, какво е свързано в действителност с това послание на Любовта, което навлезе в Земното развитие като Импулс през Четвъртата културна епоха; той още в днешния живот научава, що е блаженство и какво предстои като блаженство на човечеството, като научи това и авторът на откровението.
към текста >>
39.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
А когато после се вгледаме в
облак
оподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина.
„Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи.
А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина.
И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение.
към текста >>
И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него
облак
оподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците.
„Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина.
И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците.
Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение. Ние ще видим, че някога е съществувало съвсем друг вид зачатие, различно от половото.
към текста >>
Самото това детенце Исус е като разновидност на една от
облак
оподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната.
„Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците.
Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната.
Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение. Ние ще видим, че някога е съществувало съвсем друг вид зачатие, различно от половото. Накратко, в тази картина ние виждаме дълбоките връзки между човешките души и духовните сили.
към текста >>
40.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А когато после се вгледаме в
облак
оподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина.
Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи.
А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина.
И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение.
към текста >>
И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него
облак
оподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците.
Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина.
И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците.
Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение. Ние ще видим, че някога е съществувало съвсем друг вид зачатие, различно от половото.
към текста >>
Самото това детенце Исус е като разновидност на една от
облак
оподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната.
Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците.
Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната.
Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение. Ние ще видим, че някога е съществувало съвсем друг вид зачатие, различно от половото.
към текста >>
41.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Колкото по-назад отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до едно състояние, което - ако бихме го разглеждали от мировите далечини - щяхме да го виждаме като една мъгла, като един фин етерен
облак
.
Колкото по-назад отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до едно състояние, което - ако бихме го разглеждали от мировите далечини - щяхме да го виждаме като една мъгла, като един фин етерен облак.
Наистина тази облачна формация би била много по-голяма от нашата днешна Земя, защото тя би се разпростирала до границата на външните планети от нашата Слънчева система и дори отвъд тях. Тази облачна формация би обхващала в себе си не само това, от което е образувана нашата Земя, но и всички планети, включително и Слънцето. И ако бихме могли да изследваме тази облачна формация - предполагайки че наблюдателят може да се приближава към нея - тя би ни изглеждала така, сякаш е съставена от фини етерни точки. Когато отдалеч виждаме един рояк мушици, той ни изглежда като един облак, но в близост до него виждаме отделните животинки. Приблизително така ние бихме виждали тази Земна маса в пра-далечното минало, която тогава не беше „материална” в днешния смисъл на думата, а беше сгъстена само до етерно състояние.
към текста >>
Когато отдалеч виждаме един рояк мушици, той ни изглежда като един
облак
, но в близост до него виждаме отделните животинки.
Колкото по-назад отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до едно състояние, което - ако бихме го разглеждали от мировите далечини - щяхме да го виждаме като една мъгла, като един фин етерен облак. Наистина тази облачна формация би била много по-голяма от нашата днешна Земя, защото тя би се разпростирала до границата на външните планети от нашата Слънчева система и дори отвъд тях. Тази облачна формация би обхващала в себе си не само това, от което е образувана нашата Земя, но и всички планети, включително и Слънцето. И ако бихме могли да изследваме тази облачна формация - предполагайки че наблюдателят може да се приближава към нея - тя би ни изглеждала така, сякаш е съставена от фини етерни точки.
Когато отдалеч виждаме един рояк мушици, той ни изглежда като един облак, но в близост до него виждаме отделните животинки.
Приблизително така ние бихме виждали тази Земна маса в пра-далечното минало, която тогава не беше „материална” в днешния смисъл на думата, а беше сгъстена само до етерно състояние. Следователно, тази Земна формация се състоеше от отделни етерни точки, обаче с тези етерни точки беше свързано нещо твърде особено. Ако предположим, че човешкото око би могло да различава тези етерни точки, то не би възприемало нещата така, както би ги виждал ясновидецът днес, а фактически той може това, насочвайки своя поглед назад в миналото.
към текста >>
42.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Да си представим един правилно оформен
облак
, като една разширяваща се нагоре чашообразна форма и нека да си представим още как тази чаша е сгрята и осветена от вътрешната светлина: и сега ние ще имаме представа за тогавашните човешки същества, които едва в този период от Земното развитие започват да проявяват едно смътно съзнание, съзнанието, което днес има растителния свят.
Нека сега да си представим, че човекът, който тогава беше на най-ниското равнище от висшите Същества, вече съществуваше като зародиш, като новото дете на Земята, носен и отглеждан от тези висши Същества, живееше в лоното на тези божествени Същества. Човекът от онези далечни епохи, които сега обсъждаме, също трябваше да разполага с едно много по-фино тяло, понеже все още се намираше в лоното на висшите Същества. И ясновиждащото съзнание установява, че тялото на тогавашния човек се състоеше единствено от изпарения, заемащи една или друга форма, от едно въздушно или газово тяло, изцяло проникнато от светлината.
Да си представим един правилно оформен облак, като една разширяваща се нагоре чашообразна форма и нека да си представим още как тази чаша е сгрята и осветена от вътрешната светлина: и сега ние ще имаме представа за тогавашните човешки същества, които едва в този период от Земното развитие започват да проявяват едно смътно съзнание, съзнанието, което днес има растителния свят.
Разбира се, хората не приличаха на днешните растения; те наподобяваха един вид светещи и пронизани от топлина облачни маси под формата на чаша, но без твърдо очертани и ясни граници спрямо общата земна маса.
към текста >>
По-рано сгретият от светлината
облак
само се преобразяваше и човекът възприемаше това като един вид смяната на една дреха с друга: той не разбираше, че се ражда, нито че умира; за него раждането и смъртта бяха само две отделни събития в неговата вечност.
Но сега в него проникваха, образно казано, една сестра със своя брат: светлината и въздухът. Сега за него възникна една двойнственост: светлина и въздух. Въздушното дихание на Земята, което проникваше в човека, същевременно беше и едно възвестяване, че той трябва да се научи да почувствува нещо съвършено ново. Докато светлината беше единствената, която проникваше в него, той не познаваше раждането и смъртта.
По-рано сгретият от светлината облак само се преобразяваше и човекът възприемаше това като един вид смяната на една дреха с друга: той не разбираше, че се ражда, нито че умира; за него раждането и смъртта бяха само две отделни събития в неговата вечност.
Обаче с първото вдишване на въздуха, в него се породи и съзнанието за раждането и смъртта: „Ето, въздухът, въздушното дихание, което се отдели от своята сестра, светлината - така си казваше тогавашният човек - което по този начин отдели също и Съществата, проникващи в мен заедно със светлината, сега то ми донесе смъртта”.
към текста >>
43.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален
облак
; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо.
Тогавашният човек никога не си казваше: „Ето, сега аз умирам! ”, или: „Ето, сега аз изпадам в безсъзнание! ”. Човекът все още не разчиташе на своето себесъзнание, той се усещаше безсмъртен в лоното на Бога, приемаше всичко това като нещо самопонятно. Нека да си представим следното: Да си представим как вечер лягаме да спим, как астралното тяло се раздвижва и напуска физическото тяло и всичко това става по време на пълнолуние. Следователно, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото, астралното тяло се движи над тях и всичко това става при пълнолуние.
Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо.
Но същевременно ясновидецът вижда и духовни потоци, тръгващи от Луната и как тези потоци пронизват астралните същества. Бихме могли да видим още, как фактически от Луната тръгват духовни потоци, които пронизват и укрепват астралното тяло, като повлияват онази негова дейност, която то упражнява спрямо физическото тяло. Да предположим, че ние сме „човеци” в древната Лемурийска епоха; тогава астралното тяло би възприемало това нахлуване на духовните сили, би поглеждало нагоре с думите: „Това е Озирис, който ме укрепва, който работи върху мен, аз виждам как неговите действия минават през мен! ”. И през нощта ние бихме се чувствували приютени в лоното на Озирис, бихме живяли, така да се каже, с нашия Аз в Озирис. Ние бихме имали усещането: „Аз и Озирис сме едно”.
към текста >>
44.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „
облак
” и това е въплъщението на Душата на народа.
Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата.
Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „облак” и това е въплъщението на Душата на народа.
Отделният човек мисли, чувствува и върши определени неща. Той излъчва своите мисли и чувства навътре в общата Душа на народа. Така тя се оцветява от тези излъчвания. По този начин Душата на народа е пронизана от мислите и чувствата на отделните хора. И ако се абстрахираме от физическия човек и разглеждаме само неговото етерно и астрално тяло, после и астралното тяло на един цял народ, тогава ние установяваме, че астралното тяло на целия народ е съставено от цветните нюанси на отделните негови представители.
към текста >>
45.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Първоначално те успяха да наситят човешкото астрално тяло със своите собствени сили, и Азът беше, така да се каже, "вплетен" в тези сили; ето защо през Лемурийската епоха и Атлантската епоха, а и известно време след тях, Азът стои пред нас като обвит в един луциферически
облак
.
Вярно е, че когато човекът слезе на Земята най-напред той трябваше да попадне под властта на луциферическите Духове.
Първоначално те успяха да наситят човешкото астрално тяло със своите собствени сили, и Азът беше, така да се каже, "вплетен" в тези сили; ето защо през Лемурийската епоха и Атлантската епоха, а и известно време след тях, Азът стои пред нас като обвит в един луциферически облак.
към текста >>
46.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
На този етап от своята еволюция, като най-висше творение, човекът представлява един вид "огнен
облак
".
След отделянето на Слънцето, Земята продължава да се сгъстява. Част от водните маси се сгъстява в твърда материя, а част от етера се кондензира в топлина. Така се създават условия за съществуването на четирите царства, човешкото, животинското, растителното и минералното.
На този етап от своята еволюция, като най-висше творение, човекът представлява един вид "огнен облак".
към текста >>
47.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ
облак
, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята.
През пролетта от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава плодове, които узряват и след това през есента увяхва. Това, което радва очите през пролетта, през лятото, умира през есента, и привидно не остава нищо. Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете. Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята.
Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята.
През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията. Когато идва есента, астралното вещество се оттегля в лоното на слънчевия живот. През пролетта то бе търсило физическото тяло на растението, за да може, ако не да се въплъти, поне да го обгърне от вън. През есента то се връща на Слънцето и оставя след себе си само семето, като един залог, който ще му помогне отново да намери своя път към физическата природа.
към текста >>
48.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но Ариман е примесил като един вид тъмен
облак
в усещанията на човека, който не му позволява вече да прониква през материята.
Те са, които са му попречили да замени древната мъдрост с едно ново съкровище. Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето възприятие на вселената. Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия свят, той не би слязъл под своето първоначално състояние. И ако вследствие на това в човешкия живот не биха проникнали ариманическите или сатанически същества, човекът не би изгубил съзнанието, че зад всичко сетивно се намира нещо духовно. През света на сетивата той би продължавал да вижда духа.
Но Ариман е примесил като един вид тъмен облак в усещанията на човека, който не му позволява вече да прониква през материята.
Чрез Ариман човекът се хваща в мрежите на лъжата, на това, което е майа, илюзия. И така тези два вида същества са попречили на човека да възобнови своето старо съкровище от мъдрост, което беше получил от миналото, те попречиха да стори това когато древната мъдрост постепенно изгубваше своята стойност. Но развитието продължи. Нещастието бе, че, "напуснат от Бога" в края на Атлантската епоха, когато етерното тяло потъва във физическото, човекът почувствува в това тяло влиянията на Луцифер и на Ариман; това беше неговата съдба. Влиянието на това физическо тяло направи, щото древната мъдрост да изгуби цялата си стойност.
към текста >>
49.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален
облак
физическото тяло.
За наблюдателя на астралния свят е очебийно преди всичко това, че за този свят изпъква на първо място способността на нещата и съществата да се превръщат, да се метаморфозират, както за физическия свят изпъква раждането и умирането. И тук това, което ще кажем сега, се свързва с едно указание, което бе дадено още вчера и което ще ни занимава по най-разнообразен начин все по-конкретно. В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото. Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло.
За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло.
Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл. Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени. Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се. Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до озарението и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли.
към текста >>
Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен
облак
, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл.
И тук това, което ще кажем сега, се свързва с едно указание, което бе дадено още вчера и което ще ни занимава по най-разнообразен начин все по-конкретно. В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото. Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно.
Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл.
Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени. Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се. Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до озарението и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли. Толкова силна е преобразователната способност на това, което за зрението не слиза до физическото поле, а остава в областите на по-висшите светове, като слиза само до астралното поле, че то може да се превърне от добро в зло, от светло в тъмно. Следователно като основна характерна черта в този свят ние имаме способността на метаморфозиране, на превръщане.
към текста >>
Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен
облак
се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този
облак
може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени.
В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото. Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл.
Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени.
Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се. Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до озарението и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли. Толкова силна е преобразователната способност на това, което за зрението не слиза до физическото поле, а остава в областите на по-висшите светове, като слиза само до астралното поле, че то може да се превърне от добро в зло, от светло в тъмно. Следователно като основна характерна черта в този свят ние имаме способността на метаморфозиране, на превръщане.
към текста >>
50.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Да се вижда човешкото етерно тяло, беше нещо съвсем обикновено дори през Гръцко-латинската епоха; нещо обикновено беше тогавашните хора да виждат човешката глава, заобиколена от онзи етерен
облак
, който по-късно постепенно се прибира напълно във вътрешността на главата.
И така, каква задача стоеше пред величествената и могъща индивидуалност, която в обикновения живот наричаме Буда? Ако действително искаме да разберем тази задача, тази мисия на Буда, и то в смисъла на истинския езотеризъм, трябвала знаем следното; Цялата познавателна способност на човечеството се е развила постепенно. Аз винаги съм подчертавал, че през Атлантската епоха голяма част от човечеството притежаваше ясновидски способности и можеше да вижда в духовните светове. Вие помните, че известни следи от древното ясновидство все още са били запазени през първите следатлантски епохи. И ако от Атлантската епоха бихме се пренесли в Древноперсийската, Древноиндийската, Египетско-халдейската, дори в Гръцко-латинската епоха, ние бихме открили много хора, много повече отколкото си въобразява днешното човечество, които са притежава ли като един вид наследство остатъци от древното ясновидство, хора, за които астралният свят беше открит, така че те виждаха в скритите дълбини на съществуванието.
Да се вижда човешкото етерно тяло, беше нещо съвсем обикновено дори през Гръцко-латинската епоха; нещо обикновено беше тогавашните хора да виждат човешката глава, заобиколена от онзи етерен облак, който по-късно постепенно се прибира напълно във вътрешността на главата.
към текста >>
51.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Човекът винаги е обкръжен от духовен
облак
от това естество.
При събуждане се състои нещо като свиване на Аза; той се свива все повече и повече и тогава преминава във физическото и етерното тяло в определена сгъстена форма. Но онова, което е възприемаемо за ясновидското съзнание е, че Азът не е по никакъв начин изцяло вътре в човека през часовете на будното съзнание. За ясновидското съзнание Азът винаги присъства по определен начин в човешкото обкръжение и съвпада само частично с възприеманото като човешко физическо тяло. В съгласие с това може да кажем, че Азът, в неговата субстанциалност, винаги присъства също и около нас. Онова, което ясновидецът вижда като светлинна аура, може да бъде наречено Аз-аура.
Човекът винаги е обкръжен от духовен облак от това естество.
Азът не трябва да се търси на някое точно място, той прониква цялата човешка Аз-аура. На сутринта Азът се доближава от всички страни, от всички Същества и Реалности на световете, които нарекохме Свят на Разума, Свят на Духа и Елементарен Свят.
към текста >>
52.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Промяната ще се предшества от един вид затъмнение; външно това ще изглежда, както ако имаше мъгла или
облак
, в който продължават да работят Същества от различни области на духа.
Така ние виждаме, че може да бъде намерена свързваща нишка между преобразуванията на Макрокосмоса и на Микрокосмоса. И в двата случая действат Същества. Когато нашата Земя стане Юпитер, цялата Слънчева система ще се промени.
Промяната ще се предшества от един вид затъмнение; външно това ще изглежда, както ако имаше мъгла или облак, в който продължават да работят Същества от различни области на духа.
Преди да възникне настоящата ни Слънчева система, е имало предишна система, от която Съществата са създали настоящата.
към текста >>
53.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче за ясновиждащото съзнание над всеки кът от нашата Земя се издига подобно на
облак
една духовна формация, която би трябвало да обозначим като етерната аура*13 на съответната област.
Материалистичното съзнание е убедено, че народностните качества се определят от климата, растителността, а вероятно и от водата, които са характерни за дадена географска област. Този възглед на материалистичното съзнание не е изненадващ, понеже то признава единствено това, което може да бъде видяно с физическите очи. Обаче за ясновиждащото съзнание нещата изглеждат по коренно различен начин. Който може да преброди различните географски области на Земята с помощта на ясновиждащото съзнание, до бре знае, че нито своебразието на растителния свят, нито особеният състав на почвата и скалите, изчерпват всичко, до което се добира свръхестественото познание. Напълно разбираемо е, че когато говори за специфичния „аромат“ или дори за „аурата“ на определена географска област, материалистичното мислене изпада в пълни абстракции.
Обаче за ясновиждащото съзнание над всеки кът от нашата Земя се издига подобно на облак една духовна формация, която би трябвало да обозначим като етерната аура*13 на съответната област.
Тази етерна аура е друга, съвсем друга над полетата на Швейцария, отколкото над полетата на Италия, както и от тази на полетата над Норвегия, Дания или Германия. Както всеки човек има свое собствено етерно тяло, така и над всяка географска област от Земната повърхност се издига една етерна аура.
към текста >>
54.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Точно него си представяме ние като едно по-висше Същество, кое то в своето развитие стои две степени над човека; то се носи като
облак
над целия народ и дава разпорежданията относно главните задачи, които този народ има да изпълни.
Той не трябва да остане на едно място, понеже в този случай, ако не се грижи за своите потенциални заложби, те биха останали недоразвити. И това е неговата истинска задача, над която той работи във всяка от своите инкарнации. Обаче всичко онова, което той постига в името на своята народностна общност, всичко онова, което остава притежание на неговия народ, фактически формира инспирацията на Ангела, който пренася заповедите на Архангела до отделните човешки същества. Следователно, ние можем много добре да си представим как в една или друга област на Земята живее даден народ и как над него се разпростира аурата на народа, етерната аура, в която Духът на Народа проявява своите могъщи сили според трите разновидности на човешкото етерно тяло. И това, което бушува в етерната аура на народа, е не друго, а самият Архангел.
Точно него си представяме ние като едно по-висше Същество, кое то в своето развитие стои две степени над човека; то се носи като облак над целия народ и дава разпорежданията относно главните задачи, които този народ има да изпълни.
Архангелът много добре знае какво трябва да бъде направено през младенческия период от живота на съответния народ; той знае към какви начинания следва да бъде подтикнат народът, намиращ се в прехода между младенческата и зрялата възраст, за да се проявят неговите импулси по най-правилния начин.
към текста >>
55.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
На този етап от своята еволюция, като най-висше творение, човекът представлява един вид „огнен
облак
“.
След отделянето на Слънцето, Земята продължава да се сгъстява. Част от водните маси се сгъстява в твърда материя, а част от етера се кондензира в топлина. Така се създават условия за съществуването на четирите царства: Човешкото, животинското, растителното и минералното.
На този етап от своята еволюция, като най-висше творение, човекът представлява един вид „огнен облак“.
към текста >>
56.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Би било безсмислие да виждаме в бликащите от
облак
а светкавици същото нещо, когато се запалва една кибритена клечка.
Така в това, което стои пред нас като сетивен свят, ние виждаме излиянието, проявленията на йерархическата дейност.
Би било безсмислие да виждаме в бликащите от облака светкавици същото нещо, когато се запалва една кибритена клечка.
Съвършено други сили царуват, когато от материята бликва онзи елемент, който царева в светкавицата, електричеството. Там царуват Серафимите.
към текста >>
57.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Астралното тяло се обвива около физическото като една спирала; то виси като един спираловиден
облак
.
То е било във връзка с всички планетарни същества, които принадлежат към нашата Земя. То е изпращало своите течения към Меркурий, Марс, Юпитер и т.н., а в тази планетарни същества се намират укрепващите сили, които изпращат в астралното тяло това, от което ние се нуждаем, за да можем при нашето завръщане във физическото и етерно тяло да продължим будното състояние. През нощта нашето астрално тяло е един вид разлято и разширено до едно мирово съществуване. При заспиването на човека ясновидското съзнание вижда как в известно отношение астралното тяло се излъчва от физическото тяло. Естествено това е един неточен израз.
Астралното тяло се обвива около физическото като една спирала; то виси като един спираловиден облак.
Но това, което се вижда тук, е само начало на теченията, които се образуват от това астрално тяло. Фактически те излизат навън в мировото пространство и черпят сили, пропиват се със силите на планетите. И когато някой би искал да ви каже, че астралното тяло е това, което грубото ясновидство вижда да виси като един облак в съседство на физическото тяло, той съвсем не ви казва истината; защото това астрално тяло е разлято над цялата наша слънчева система през нощта. То е така да се каже във връзка с планетарните същества през време на спящото състояние. Ето защо ние говорим за едно "астрално" /звездно/ тяло.
към текста >>
И когато някой би искал да ви каже, че астралното тяло е това, което грубото ясновидство вижда да виси като един
облак
в съседство на физическото тяло, той съвсем не ви казва истината; защото това астрално тяло е разлято над цялата наша слънчева система през нощта.
При заспиването на човека ясновидското съзнание вижда как в известно отношение астралното тяло се излъчва от физическото тяло. Естествено това е един неточен израз. Астралното тяло се обвива около физическото като една спирала; то виси като един спираловиден облак. Но това, което се вижда тук, е само начало на теченията, които се образуват от това астрално тяло. Фактически те излизат навън в мировото пространство и черпят сили, пропиват се със силите на планетите.
И когато някой би искал да ви каже, че астралното тяло е това, което грубото ясновидство вижда да виси като един облак в съседство на физическото тяло, той съвсем не ви казва истината; защото това астрално тяло е разлято над цялата наша слънчева система през нощта.
То е така да се каже във връзка с планетарните същества през време на спящото състояние. Ето защо ние говорим за едно "астрално" /звездно/ тяло. Всички други обяснения на израза "астрално" тяло, който е бил създаден през Средновековието, не са правилни. Ние говорим за "астрално" тяло поради това, защото през време на спящото състояние на човека то се намира в един вид вътрешна връзка със звездите, с астралния свят, защото почива в него, защото приема в себе си неговите сили. Когато вземете под внимание това състояние на нещата,което е достъпно и днес за ясновидското изследване, вие ще си кажете: Но тогава и първите течения, които са образували това астрално тяло, би трябвало да се влеят в човека от звездния свят.
към текста >>
58.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Аз многократно съм подчертавал: не бива да си представяме отделянето на астралното тяло и Азът извън физическото и етерно тяло така, сякаш те висят като някакъв
облак
в непосредствена близост над физическото тяло.
Ние знаем, че докато човекът спи, неговото астрално тяло и Азът са извън физическото му и етерно тяло.
Аз многократно съм подчертавал: не бива да си представяме отделянето на астралното тяло и Азът извън физическото и етерно тяло така, сякаш те висят като някакъв облак в непосредствена близост над физическото тяло.
Това, което може да се вижда под формата на „облак" при низшето астрално ясновидство, и което наричаме „астрално тяло", е само далечното преддверие на онова, което представлява спящият човек. И ако някой би твърдял, че този „облак" в непосредствена близост до физическото и етерното тяло е единствената формация у спящия човек, той само би доказал, че владее единствено низшите форми на астрално ясновидство. Това, което човекът представлява по време на съня, е нещо много по-обширно. Фактически в мига на заспиването, вътрешните сили на астралното тяло и на Аза започват да се разширяват из цялата Слънчева система, превръщайки се в част от самата нея. По време на съня човекът всмуква в своето астрално тяло и в своя Аз необходимите за укрепване на живота сили, а после, пробуждайки се, влиза отново в тесните очертания на своето тяло, за да внесе там укрепващите въздействия на Слънчевата система.
към текста >>
Това, което може да се вижда под формата на „
облак
" при низшето астрално ясновидство, и което наричаме „астрално тяло", е само далечното преддверие на онова, което представлява спящият човек.
Ние знаем, че докато човекът спи, неговото астрално тяло и Азът са извън физическото му и етерно тяло. Аз многократно съм подчертавал: не бива да си представяме отделянето на астралното тяло и Азът извън физическото и етерно тяло така, сякаш те висят като някакъв облак в непосредствена близост над физическото тяло.
Това, което може да се вижда под формата на „облак" при низшето астрално ясновидство, и което наричаме „астрално тяло", е само далечното преддверие на онова, което представлява спящият човек.
И ако някой би твърдял, че този „облак" в непосредствена близост до физическото и етерното тяло е единствената формация у спящия човек, той само би доказал, че владее единствено низшите форми на астрално ясновидство. Това, което човекът представлява по време на съня, е нещо много по-обширно. Фактически в мига на заспиването, вътрешните сили на астралното тяло и на Аза започват да се разширяват из цялата Слънчева система, превръщайки се в част от самата нея. По време на съня човекът всмуква в своето астрално тяло и в своя Аз необходимите за укрепване на живота сили, а после, пробуждайки се, влиза отново в тесните очертания на своето тяло, за да внесе там укрепващите въздействия на Слънчевата система. Ето защо средновековните окултисти обозначаваха това духовно тяло на човека с името „астрално тяло", понеже то е свързано със звездните светове, от които черпи своите сили.
към текста >>
И ако някой би твърдял, че този „
облак
" в непосредствена близост до физическото и етерното тяло е единствената формация у спящия човек, той само би доказал, че владее единствено низшите форми на астрално ясновидство.
Ние знаем, че докато човекът спи, неговото астрално тяло и Азът са извън физическото му и етерно тяло. Аз многократно съм подчертавал: не бива да си представяме отделянето на астралното тяло и Азът извън физическото и етерно тяло така, сякаш те висят като някакъв облак в непосредствена близост над физическото тяло. Това, което може да се вижда под формата на „облак" при низшето астрално ясновидство, и което наричаме „астрално тяло", е само далечното преддверие на онова, което представлява спящият човек.
И ако някой би твърдял, че този „облак" в непосредствена близост до физическото и етерното тяло е единствената формация у спящия човек, той само би доказал, че владее единствено низшите форми на астрално ясновидство.
Това, което човекът представлява по време на съня, е нещо много по-обширно. Фактически в мига на заспиването, вътрешните сили на астралното тяло и на Аза започват да се разширяват из цялата Слънчева система, превръщайки се в част от самата нея. По време на съня човекът всмуква в своето астрално тяло и в своя Аз необходимите за укрепване на живота сили, а после, пробуждайки се, влиза отново в тесните очертания на своето тяло, за да внесе там укрепващите въздействия на Слънчевата система. Ето защо средновековните окултисти обозначаваха това духовно тяло на човека с името „астрално тяло", понеже то е свързано със звездните светове, от които черпи своите сили. Накратко: По време на нощния сън човекът е разпрострян из цялата Слънчева система.
към текста >>
59.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Често съм споменавал: една истинска измислица, породена от низшето ясновидство, е да се твърди, че по време на сън, в непосредствена близост до физическото и етерното тяло на спящия човек е надвиснал, така да се каже, един
облак
, който съдържа в себе си цялото астрално тяло и Аза на съответния човек.
Следователно, при Натановия Исус от Евангелието на Лука също трябваше да бъде предприета съответната подготовка. За да разберем нещата по-добре, нека да си представим още веднъж състоянието, в което човек изпада, когато спи.
Често съм споменавал: една истинска измислица, породена от низшето ясновидство, е да се твърди, че по време на сън, в непосредствена близост до физическото и етерното тяло на спящия човек е надвиснал, така да се каже, един облак, който съдържа в себе си цялото астрално тяло и Аза на съответния човек.
В действителност нещата стоят така: Когато по време на сън човекът напуска своето физическо и етерно тяло, фактически той се разлива из целия Космос и във всичко, което принадлежи на Космоса. Тайната на съня се състои в следното: докато спим, ние извличаме от звездния свят ето защо впрочем говорим за „астрално", т.е. звездно тяло възможно най-чистите сили от целия Космос, които после, в мига на пробуждането, ние вливаме в етерното и физическото тяло. Ето как ние излизаме от съня освежени и укрепнали благодарение на всичко онова, което сме успели да всмукнем от целия Космос.
към текста >>
60.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Разбира се, те ще имат малко по-различен вид, отколкото са имали някога на Земята, и, разбира се, необходимо е разстояние, защото, ако вие например се намирате в рой мушици, то и роякът няма да ви се стори с
облак
оподобно очертание; вие ще го възприемете така само ако го видите отдалече.
Затова например в определено време в германската митология се говорило за дванадесет потока, които текат от Нифелхайм към Муспелхайм. Дванадесет потока се подразбирали не във физически-материален смисъл; това е, което, видяно ясновидски като определен отблясък на Макрокосмоса, се влива в човешкия микрокосмос, в съществото, което живее на земята и което трябва да се развива посредством макрокосмическите сили. И, разбира се, трябва да подчертаем, че днес тези течения са видими, всъщност като астрални течения, тъй както в атлантските времена, които непосредствено са следвали след Лемурия, и даже в самата Лемурия са могли да бъдат видими като етерни течения. Затова една от планетите, родствена на Земята, само че намираща се в по-ранен стадий на развитие, трябва да показва нещо подобно. И тъй както отдалеко може често да се наблюдават неща, които отблизо, вследствие на раздробеността убягват на нашето възприятие, то на планетата, подобна на Земята, когато тя отстои достатъчно далеко и преминава такива ранни степени на развитие като нашата Земя, могат дори и сега да се наблюдават тези дванадесет течения.
Разбира се, те ще имат малко по-различен вид, отколкото са имали някога на Земята, и, разбира се, необходимо е разстояние, защото, ако вие например се намирате в рой мушици, то и роякът няма да ви се стори с облакоподобно очертание; вие ще го възприемете така само ако го видите отдалече.
към текста >>
61.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Когато след смъртта, в сферата на Луната един човек се явява със своята аура пред един ясновидец, този ясновидец вижда, че в ядрото на огромното етерно тяло е загатната една
облак
оподобна аура.
Трябва да обърнем внимание и на нещо друго.
Когато след смъртта, в сферата на Луната един човек се явява със своята аура пред един ясновидец, този ясновидец вижда, че в ядрото на огромното етерно тяло е загатната една облакоподобна аура.
Тя е еднакво тъмна във всички посоки и остава такава известно време през Меркуриевия период. В началото на Венериния период от едната страна на облакоподобната формация настъпва едно просветляване и ако наблюдаваме даден човек с погледа на ясновидеца, ние ще установим: Доколкото морален и религиозен е бил, дотолкова е могъл и да създаде отношения със Съществата от висшите Йерархии. Ако човекът е бил добър, през Венерения период той ще живее в духовно съприкосновение с по-висшите Същества; ако не е бил добър, той не може да ги разпознае и по този начин сам се осъжда на мъките и страданията, които го очакват там като отшелник.
към текста >>
В началото на Венериния период от едната страна на
облак
оподобната формация настъпва едно просветляване и ако наблюдаваме даден човек с погледа на ясновидеца, ние ще установим: Доколкото морален и религиозен е бил, дотолкова е могъл и да създаде отношения със Съществата от висшите Йерархии.
Трябва да обърнем внимание и на нещо друго. Когато след смъртта, в сферата на Луната един човек се явява със своята аура пред един ясновидец, този ясновидец вижда, че в ядрото на огромното етерно тяло е загатната една облакоподобна аура. Тя е еднакво тъмна във всички посоки и остава такава известно време през Меркуриевия период.
В началото на Венериния период от едната страна на облакоподобната формация настъпва едно просветляване и ако наблюдаваме даден човек с погледа на ясновидеца, ние ще установим: Доколкото морален и религиозен е бил, дотолкова е могъл и да създаде отношения със Съществата от висшите Йерархии.
Ако човекът е бил добър, през Венерения период той ще живее в духовно съприкосновение с по-висшите Същества; ако не е бил добър, той не може да ги разпознае и по този начин сам се осъжда на мъките и страданията, които го очакват там като отшелник.
към текста >>
62.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ако обаче заявим, че освен от топлина, Старото Слънце се състои от въз дух и от светлина, нещата изглеждат така, сякаш някой идва и казва: В далечината аз виждам един тъмен
облак
-, и ако би бил художник, той би имал усещането, че ще може да нарисува тъкмо този тъмен
облак
; но приближавайки се към него, той установява, че в случая става дума не за тъмен
облак
, а за рояк комари.
Нека още веднъж да си припомним описанията от „Тайната наука". Освен от топлина Старото Слънце се състои от въздух и от светлина.
Ако обаче заявим, че освен от топлина, Старото Слънце се състои от въз дух и от светлина, нещата изглеждат така, сякаш някой идва и казва: В далечината аз виждам един тъмен облак -, и ако би бил художник, той би имал усещането, че ще може да нарисува тъкмо този тъмен облак; но приближавайки се към него, той установява, че в случая става дума не за тъмен облак, а за рояк комари.
В действителност това, което е смятал за тъмен облак, се оказва сбор от живи същества. По сходен начин постъпваме и ние, когато наблюдаваме Старото Слънце отдалеч. Когато го наблюдаваме отдалеч, то застава пред нас, като създава илюзията за едно въздушно и светлинно тяло; но приближавайки се към него, ние започваме да го възприемаме не като въздушно и светлинно тяло, а като нещо съвсем друго: Сега ние виждаме пред себе си Духовете на Мъдростта и тяхната величествена дарителна епопея. Никой не може да разбере какво всъщност представлява въздухът, ако описва единствено неговите външни, физически свойства. Те могат да ни отведат само до илюзията за въздуха, до неговата Майя.
към текста >>
В действителност това, което е смятал за тъмен
облак
, се оказва сбор от живи същества.
Нека още веднъж да си припомним описанията от „Тайната наука". Освен от топлина Старото Слънце се състои от въздух и от светлина. Ако обаче заявим, че освен от топлина, Старото Слънце се състои от въз дух и от светлина, нещата изглеждат така, сякаш някой идва и казва: В далечината аз виждам един тъмен облак -, и ако би бил художник, той би имал усещането, че ще може да нарисува тъкмо този тъмен облак; но приближавайки се към него, той установява, че в случая става дума не за тъмен облак, а за рояк комари.
В действителност това, което е смятал за тъмен облак, се оказва сбор от живи същества.
По сходен начин постъпваме и ние, когато наблюдаваме Старото Слънце отдалеч. Когато го наблюдаваме отдалеч, то застава пред нас, като създава илюзията за едно въздушно и светлинно тяло; но приближавайки се към него, ние започваме да го възприемаме не като въздушно и светлинно тяло, а като нещо съвсем друго: Сега ние виждаме пред себе си Духовете на Мъдростта и тяхната величествена дарителна епопея. Никой не може да разбере какво всъщност представлява въздухът, ако описва единствено неговите външни, физически свойства. Те могат да ни отведат само до илюзията за въздуха, до неговата Майя. Защото навсякъде по Земята, където има въздух, зад него са скрити непосредствените действия, извършвани от Духовете на Мъдростта.
към текста >>
63.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Той я обгръща отвсякъде като
облак
, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък.
Всичко това аз подробно изложих в лекцията „Пророк Илия в светлината на Духовната наука“. Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ. Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот.
Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък.
Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати. Той действа като един природен елемент, като един природен закон. И бихме могли да добавим: Ние ще вникнем най-добре в Духа на Илия, ако се оставим под въздействието на 104. Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия свят. Естествено, не бива да отъждествяваме Илия с това природно Божество; Той е само онзи негов земен отпечатък, който в същото време представлява Народностната душа на древноеврейския народ.
към текста >>
64.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В наше време човекът си създава в охарактеризирания по-горе
облак
от мъгла в третата епоха след смъртта, в мъглата от видения между смъртта и едно ново раждане още повече трудности отколкото през Гръко-римската епоха.
За живота между смъртта и едно ново раждане това има едно извънредно реално последствие. Ако още през времето на Гръко-римската епоха положението беше такова, че човекът не можеше да запази чрез своите собствени сили съзнанието в третият период след смъртта, това ще бъде чрез философския егоизъм.
В наше време човекът си създава в охарактеризирания по-горе облак от мъгла в третата епоха след смъртта, в мъглата от видения между смъртта и едно ново раждане още повече трудности отколкото през Гръко-римската епоха.
към текста >>
65.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Вън от сферата на Луната, човекът е като един
облак
, изтъкан от Дух и осветен от Духовните Същества, щом навлезе в сферата на Меркурий.
Това е така, като че Слънцето изгрява и позлатява облаците. Така е в кръга на Слънцето. Но ние се запознаваме с духовните йерархии в сферата на Меркурий само тогава когато сме изпълнили с Яхве-Христовото настроение. Тогава към нас пристъпват Висшите Духовни Същества. Отново нещо извънредно забележително е и това което казах, то се получава чрез обективно Окултно изследване.
Вън от сферата на Луната, човекът е като един облак, изтъкан от Дух и осветен от Духовните Същества, щом навлезе в сферата на Меркурий.
Ето защо гърците наричат Меркурий посланик на Боговете, защото в тази сфера Висшите Духовни Същества осветляват човека. Това са великите мощни впечатления, които получава ме, когато от кръга на окултното изследване развиваме това, което човечеството е създало, което е било дадено, като изкуство, като мит.
към текста >>
Тук човекът се издига нагоре, един вид
облак
от видения, тук той е такъв, какъвто е всъщност.
Пренесете се сега в духовния свят, като че бихте могли да гледате всичко това.
Тук човекът се издига нагоре, един вид облак от видения, тук той е такъв, какъвто е всъщност.
Тогава при него идват духовните Същества и го осветляват отвън. Вие не виждате розата в тъмнината, но когато запалим светлината, тя пада върху розата и я показва такава каквато е. Така е когато човекът се издига в духовния свят: към него идва светлината на Духовните Същества. Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен свят и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека. Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/.
към текста >>
Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един
облак
, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/.
Тук човекът се издига нагоре, един вид облак от видения, тук той е такъв, какъвто е всъщност. Тогава при него идват духовните Същества и го осветляват отвън. Вие не виждате розата в тъмнината, но когато запалим светлината, тя пада върху розата и я показва такава каквато е. Така е когато човекът се издига в духовния свят: към него идва светлината на Духовните Същества. Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен свят и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека.
Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/.
Съществува един такъв момент, когато човекът отразява космическата светлина. До там може да се издигне той. Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек. Тази част на "Божествената комедия" трябва да се разбира като нещо поетическо красиво, както правят това естетиците, но тя не може да бъде разбрана в нейното вътрешно съдържание. Това е отново един такъв случай, където виждаме духовния свят отразен в творенията на художника: така е също при творбите на великите музиканти от последно време: Бетховен, Вагнер, Брукнер.
към текста >>
66.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И този
облак
от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот.
Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения. Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание.
И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот.
Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето. Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят. Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество. Съществата на висшите йерархии идват при нас, но ние се вживяваме постепенно в света на висшата духовност.
към текста >>
Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един
облак
, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този
облак
започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един
облак
жарко огрян от Слънцето.
Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот.
Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето.
Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят. Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество. Съществата на висшите йерархии идват при нас, но ние се вживяваме постепенно в света на висшата духовност.
към текста >>
Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в
облак
а на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този
облак
и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят.
Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот. Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето.
Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят.
Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество. Съществата на висшите йерархии идват при нас, но ние се вживяваме постепенно в света на висшата духовност.
към текста >>
Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че
облак
ът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество.
Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот. Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето. Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят.
Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество.
Съществата на висшите йерархии идват при нас, но ние се вживяваме постепенно в света на висшата духовност.
към текста >>
Той знае например, че един негов близък човек се намира също в духовния свят, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери никаква възможност да излезе от затвора на своя имагинативен
облак
и да се приближи до него, да влезе в контакт с него.
И тук сравняваме душата на един човек, който е минал през вратата на смъртта с едно морално състояние на душата, също самата душа идвайки от земния живот с едно морално разположение, с душата на едни човек с едно неморално настроение, състояние. Тогава установяваме една огромна разлика, когато става дума за отношение на един човек към друг, когато той се намира след смъртта. Тогава положението е такова, че при човека с морално състояние на душата също са налице образите, в които е обгърната душата, но този човек намира навсякъде възможността да бъде до известна степен заедно с тези други хора. Това е последствието от моралното състояние, от моралното настроение на една душа. Обаче при човека, който е влязъл в духовния свят с едно неморално настроение настъпва това, че този човек се превръща в нещо, което можем да наречем един отшелник, един вид самотник в духовния свят.
Той знае например, че един негов близък човек се намира също в духовния свят, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери никаква възможност да излезе от затвора на своя имагинативен облак и да се приближи до него, да влезе в контакт с него.
Моралността прави от нас едно дружелюбно, едно общително същество в духовния свят, едно същество, което може да влезе във връзка с други същества: неморалността ни превръща в един отшелник, в един самотник, в едно изолирано същество в духовния свят, поставя ни в самотност. И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане. И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта. В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувствуваме се като жители на Венера. Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Тук между Меркурий и Венера, нашият
облак
започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии.
Той знае например, че един негов близък човек се намира също в духовния свят, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери никаква възможност да излезе от затвора на своя имагинативен облак и да се приближи до него, да влезе в контакт с него. Моралността прави от нас едно дружелюбно, едно общително същество в духовния свят, едно същество, което може да влезе във връзка с други същества: неморалността ни превръща в един отшелник, в един самотник, в едно изолирано същество в духовния свят, поставя ни в самотност. И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане. И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта. В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувствуваме се като жители на Венера.
Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии.
Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят. В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят. Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение. И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото.
към текста >>
67.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Дали разглеждате някой камък, растение,
облак
или пък съзерцавате мълния, зад всичко това стоят духовни същества и духовни явления.
Дали вървите по улицата или пък преживявате нещо, което ви се струва случайно, то е инспирирано от духовния свят от вашия друг Аз. И така, съществува нещо като инспирация в духовния свят и тя се разкрива на физическия план и предизвиква фактите, които са вашата съдба в малките и големите неща. Съдбата на човека се инспирира от другия Аз от духовната област. Когато ясновиждащата душа влезе в тази духовна област, тя изживява като откровение в разговора на духове това, за което може да се каже: думите са дела. Но всичко, което се случва в духовния свят, дава своя отпечатък във физическия свят.
Дали разглеждате някой камък, растение, облак или пък съзерцавате мълния, зад всичко това стоят духовни същества и духовни явления.
Също и зад физическите процеси от вашата съдба стоят духовни същества и явления. Какви духовни същества и явления? Инспирации! Водене на разговор на духове в духовния свят. Мировото слово действа като вдъхновител на човешката съдба.
към текста >>
68.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Казва се, че в похода им към обетованата земя, те следваха един
облак
или един огнен стълб.
Да, съседните на еврейския народ племена търсеха своите религиозни символи в извън-Земния свят. Обаче днес не се обръща достатъчно внимание на факта, че за древното еврейство беше присъщо да се счита свързано със Земята, с това, което идва от вътрешността на Земята. За тази дълбока свързаност на древните евреи с това, което произлиза от Земята, Библията ни говори с големи подробности.
Казва се, че в похода им към обетованата земя, те следваха един облак или един огнен стълб.
към текста >>
69.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Пред тях вървеше бурният
облак
или огненият стълб: действие на Земята!
Онова, което горе на планината е свързано с действията на Земята и което става именно на тази планина, е земно действие. Защото ние трябва да си представим тази планина само като вулканична или поне като една подобна вулканична планина. Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност. В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим. И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи.
Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята!
Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология. Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята. Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята.
към текста >>
70.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Ние четем в първото послание до Коринтяните, десета глава, пети стих, ред 4, думите на апостол Павел: "Аз не искам да укривам от вас, обични братя, че нашите праотци, всички са били под
облак
а (с това той искаше да каже огнената колона) и всички са преминали през морето, и всички са били покръстени от Мойсей чрез огнената колона и чрез морето, и всички са яли една и съща духовна храна и са пили една и съща духовна напитка; те са пили обаче от духовната скала, която ги следваше и която беше Христос".
На този въпрос да не отговаряме ние първи, скъпи мои приятели, а да оставим апостол Павел да отговори, кой беше Богът, които бодеше евреите през пустинята.
Ние четем в първото послание до Коринтяните, десета глава, пети стих, ред 4, думите на апостол Павел: "Аз не искам да укривам от вас, обични братя, че нашите праотци, всички са били под облака (с това той искаше да каже огнената колона) и всички са преминали през морето, и всички са били покръстени от Мойсей чрез огнената колона и чрез морето, и всички са яли една и съща духовна храна и са пили една и съща духовна напитка; те са пили обаче от духовната скала, която ги следваше и която беше Христос".
към текста >>
71.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И сега, когато срещаме тази душа след смъртта, сега просияват съдържанията на живота, които тази душа бе приела в себе си, сега те просияват така, както могат да просияят само в духовния живот, сияят като една мощна космическа карти на, просияват като един
облак
, бих могъл да кажа, в който живее нашият приятел, след като е преминал през Портата на смъртта.
Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие. Сега той е преминал вече през Портата на смъртта и окултното разглеждане на душата на този човек констатира нещо твърде забележително. Човек може да каже, че едва след смъртта се научава да познава значението на живота на душата в това разпадащо се тяло. Онова, което тази душа прие в себе си, докато тя искрено сътрудничеше за напредъка на Антропософското движение, разби една по-голяма сила, би могъл да каже човек, разви една по-голяма сила под повърхността на постепенно загиващото тяло. Загиващото тяло скриваше от погледа тази по-голяма сила дотогава, докато самата душа се намираше в тялото.
И сега, когато срещаме тази душа след смъртта, сега просияват съдържанията на живота, които тази душа бе приела в себе си, сега те просияват така, както могат да просияят само в духовния живот, сияят като една мощна космическа карти на, просияват като един облак, бих могъл да кажа, в който живее нашият приятел, след като е преминал през Портата на смъртта.
Това е една своеобразна гледка за окултния наблюдател. Може би сега можем да кажем: окултният наблюдател може да обходи със своя поглед цялата обширна околна среда на духовно-космическия свят. Но нещо друго е да пребродиш с поглед цялата околна среда на космическия душевен свят и след това да видиш излъчено от една индивидуална човешка душа нещо, което изглежда като една величествена картина, като една нарисувана картина на онова, което иначе се показва от само себе си в духовния свят. Също както имаме около нас света на физическото поле и след това го виждаме отразен във величествените картини на един Рафаел, на един Микеланджело, така е и в духовния свят за случая, за който се говори тук. Както когато стоим пред една картина на Рафаел или на Микеланджело никога не казваме: "Ах, тази картина не ми дава нищо повече, защото аз имам великата действителност пред себе си, така, когато наблюдаваме картината, която отразява в една душа това, което иначе виждаме в духовната действителност, ние не казваме, че мощното просветление от тази душевна картина не представлява за нас едно безкрайно обогатяване.
към текста >>
72.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като
облак
, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа.
И прелюдия на тази борба от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като борба между германския и славянски елемент. Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха. Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл. Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата. Това ясно е видно.
Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа.
Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога. Изтокът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като Изтокът не е готов да има това като лично достижение. Пък и как може чисто теоретично, със схематично съзнание да се достигне разбиране, противоположно на разбирането на Аза, когато в основата стоят съвсем противоположни духовни импулси? И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното? Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв?
към текста >>
73.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и
облак
а, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи.
Но не можем да кажем, че в нашия живот на чувствата сме будни в същата степен, както и в живота на възприятията и представите. Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи. Тази илюзия възниква защото ние винаги съпровождаме нашите чувства с представи.
Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи.
Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни. Нашето обикновено съзнание добре ги различава от будните възприятия от външния свят. По отношение на чувствата нашето съзнание е не по-будно, отколкото в сънищните образи.
към текста >>
74.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен
облак
, виждал е животинския живот да протича над земята.
Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и живота на животните. Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно познание, човекът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини. Той говорел не само за тебеширена душа, но преживявал специални елементарни същества; един вид от тебеширената почва, друг вид от гранита или гнайса. Той усещал това, което живеело в другите човешки същества, като аура, ала аура дарена на човека от земята; Тон специално е усещал животните с тяхната аура като същества на земята. Това било сякаш земята, почвата и вътрешната топлина на земята са продължили нататък в целия животински свят.
Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята.
към текста >>
75.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния
облак
се изгубва и изчезва в едно море от светлина.
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, човек започва своето пътешествие в душевния свят. В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен свят след смъртта, как човек изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н. И ако всичко, което човек прекарва и изстрадва по този начин продължи достатъчно, тогава той започва да го усеща като нещо освобождаващо, като нещо което отлита и изчезва.
Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина.
Тази част от моята „Теософия“ аз съвсем преднамерено оформих така, че да се почувствува нещо от това изчезване, от това себе-разтваряне, и ето защо използувах сравнението за мрака, който се разтваря в светлината, за мъртвите елементи, които се изземват от силите на живота. Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
към текста >>
76.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Представете си обаче, че материални те съставки на Сикстинската Мадона биха били напълно разрушени и превърнати в прах, но около нея все пак остане един фин етерен
облак
.
Спомнете си например както казах, става дума за един образ, но наред с него и за изключително фините процеси, благодарение на които можем да приближим нещо до нашата душа спомнете си например една известна картина, да кажем Рафаеловата „Мадона“. Естествено, платното пред нас съществува в своя материален вид; иначе картината изобщо не би могла да възникне в нашия физически свят.
Представете си обаче, че материални те съставки на Сикстинската Мадона биха били напълно разрушени и превърнати в прах, но около нея все пак остане един фин етерен облак.
И така, в материален смисъл Сикстинската Мадона би била разпиляна като прах в пространството, обаче всичко онова, което е вложено и нарисувано в тази материя, заедно с цветовете, нюансите и т.н., остане съхранено, макар в етерен вид, и някой, който може да възприеме този етерен образ въпреки че материалното е изгубило всякакво значение би могъл да се докосне до всяка подробност на това, което е останало в етерния свят.
към текста >>
77.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Разбира се, за да стигнат до свободата, хората трябваше да минат през научното суеверие, че там навън в пространството, Слънцето се носи като огромен и нажежен газов
облак
.
Разбира се, за да стигнат до свободата, хората трябваше да минат през научното суеверие, че там навън в пространството, Слънцето се носи като огромен и нажежен газов облак.
Впрочем физиците биха били потресени, ако можеха да отскочат до Слънцето, защото там те не биха открили никакво газово кълбо, а напротив една кухина, едно празно пространство! , и тогава те щяха да разберат какво е Слънцето; че то съвсем не е нажеженият газов облак там горе, че то съвсем не е лъчистото газово кълбо, което разпръсква светлина една пълна безмислица, а преди всичко един рефлектор, който не може да разпръсква светлина, един рефлектор, който може да отразява светлина. И тогава наистина ние ще видим духовната светлина на Сатурн, Юпитер, Марс, Меркурий, Венера, Луна (рис. 35). физически погледнато е така, сякаш Слънцето дава на всички тях част от своята светлина, докато в действителност всички те изпращат към Слънцето духовната си светлина, а Слънцето е само рефлекторът. Черпейки от своята инстинктивна мъдрост, древните перси виждаха в Слънцето земния източник на светлина, обаче не като „извор на светлина“, а като рефлектор.
към текста >>
, и тогава те щяха да разберат какво е Слънцето; че то съвсем не е нажеженият газов
облак
там горе, че то съвсем не е лъчистото газово кълбо, което разпръсква светлина една пълна безмислица, а преди всичко един рефлектор, който не може да разпръсква светлина, един рефлектор, който може да отразява светлина.
Разбира се, за да стигнат до свободата, хората трябваше да минат през научното суеверие, че там навън в пространството, Слънцето се носи като огромен и нажежен газов облак. Впрочем физиците биха били потресени, ако можеха да отскочат до Слънцето, защото там те не биха открили никакво газово кълбо, а напротив една кухина, едно празно пространство!
, и тогава те щяха да разберат какво е Слънцето; че то съвсем не е нажеженият газов облак там горе, че то съвсем не е лъчистото газово кълбо, което разпръсква светлина една пълна безмислица, а преди всичко един рефлектор, който не може да разпръсква светлина, един рефлектор, който може да отразява светлина.
И тогава наистина ние ще видим духовната светлина на Сатурн, Юпитер, Марс, Меркурий, Венера, Луна (рис. 35). физически погледнато е така, сякаш Слънцето дава на всички тях част от своята светлина, докато в действителност всички те изпращат към Слънцето духовната си светлина, а Слънцето е само рефлекторът. Черпейки от своята инстинктивна мъдрост, древните перси виждаха в Слънцето земния източник на светлина, обаче не като „извор на светлина“, а като рефлектор. После Слънцето стана отразяващия рефлектор на живота, отразяващия рефлектор на любовта.
към текста >>
78.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И така, той описа в големия
облак
, носещ се над земното как вижда Христовото събитие в "Хелианд"* /* Виж: Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
Така се роди също, малко по малко наследството на онова, което съществуваше още в първите мрачни векове на Средновековието. Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /духовен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи един духовник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта духовно-душевният елемент се отделя и става едно човешко мъртво живо същество.
И така, той описа в големия облак, носещ се над земното как вижда Христовото събитие в "Хелианд"* /* Виж: Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/.
към текста >>
79.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Това наистина, означава, така да се каже, че съм станал аз самият тънък като космичната мъгла, означава че плувам като
облак
от космичната мъгла.
Обаче, опитността, която се получава по този начин е за възприятието на сърцето, за което говорих, нещо, което може да се каже,че е свързано със значително мъчително безпокойство. При почти всички хора, се смесват при тази опитност чувствата, които имат определена духовна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността изживяна в космоса. Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено отношение, което вече споменах, така че един лъч на който има да се каже много неща за вашето възприятие на сърцето е отразен от човешкото чело един друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си.
Това наистина, означава, така да се каже, че съм станал аз самият тънък като космичната мъгла, означава че плувам като облак от космичната мъгла.
Такава е най-напред опитността, която човек има веднага след заспиването.
към текста >>
В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен живот се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни
облак
а, за който говорих.
Тя има сили, които са противоположни както на силите на Слънцето, така и на силите на звездите; тя е тази, която формира нашето сродство със Земята. Ето защо тя ни отвежда всяка нощ от опитностите със Зодиака към опитностите с планетите и от там към опитностите със Земята, в момента, в който сме отведени в нашето човешко физическо тяло. Това, от определена гледна точка, е разликата между заспиването и умирането, че когато заспи, човекът остава силно свързан с тези сили на Луната. Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му живот. Но това може да стане само защото човешкото същество, как то описах това, получава всички отразени опитности чрез своето етерно тяло.
В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен живот се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни облака, за който говорих.
Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на облак от мъгла в един свят от мъгла. Но през нощта този облак от мъгла, който сме ние самите е без етерно ни тяло. Когато умираме, той е най-напред, през първите дни след смъртта, с етерното ни тяло. После етерното тяло се разтваря малко по малко в космичния елемент, споменът се разпръсква. И сега, за разлика от преди, когато имахме само отразени всичките си опитности със звездите, от останалото в леглото човешко същество, сега, след смъртта, имаме веднага вътрешната опитност с движението на планетите и с констелациите на неподвижните звезди.
към текста >>
Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на
облак
от мъгла в един свят от мъгла.
Ето защо тя ни отвежда всяка нощ от опитностите със Зодиака към опитностите с планетите и от там към опитностите със Земята, в момента, в който сме отведени в нашето човешко физическо тяло. Това, от определена гледна точка, е разликата между заспиването и умирането, че когато заспи, човекът остава силно свързан с тези сили на Луната. Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му живот. Но това може да стане само защото човешкото същество, как то описах това, получава всички отразени опитности чрез своето етерно тяло. В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен живот се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни облака, за който говорих.
Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на облак от мъгла в един свят от мъгла.
Но през нощта този облак от мъгла, който сме ние самите е без етерно ни тяло. Когато умираме, той е най-напред, през първите дни след смъртта, с етерното ни тяло. После етерното тяло се разтваря малко по малко в космичния елемент, споменът се разпръсква. И сега, за разлика от преди, когато имахме само отразени всичките си опитности със звездите, от останалото в леглото човешко същество, сега, след смъртта, имаме веднага вътрешната опитност с движението на планетите и с констелациите на неподвижните звезди.
към текста >>
Но през нощта този
облак
от мъгла, който сме ние самите е без етерно ни тяло.
Това, от определена гледна точка, е разликата между заспиването и умирането, че когато заспи, човекът остава силно свързан с тези сили на Луната. Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му живот. Но това може да стане само защото човешкото същество, как то описах това, получава всички отразени опитности чрез своето етерно тяло. В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен живот се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни облака, за който говорих. Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на облак от мъгла в един свят от мъгла.
Но през нощта този облак от мъгла, който сме ние самите е без етерно ни тяло.
Когато умираме, той е най-напред, през първите дни след смъртта, с етерното ни тяло. После етерното тяло се разтваря малко по малко в космичния елемент, споменът се разпръсква. И сега, за разлика от преди, когато имахме само отразени всичките си опитности със звездите, от останалото в леглото човешко същество, сега, след смъртта, имаме веднага вътрешната опитност с движението на планетите и с констелациите на неподвижните звезди.
към текста >>
Ние описахме тези опитности на човека, когато той е обзет от едно мъчително безпокойство и казва: аз съм една форма на
облак
в световната космическа мъгла, нужно ми е да се отпусна в недрата на божествеността.
Ние описахме тези опитности на човека, когато той е обзет от едно мъчително безпокойство и казва: аз съм една форма на облак в световната космическа мъгла, нужно ми е да се отпусна в недрата на божествеността.
Когато разглеждаме това във връзка със земните условия, душата отново си казва: аз се отпущам във всичко, което съставя космическата благодат, разлята над едно засято с жито поле, когато е разцъфнало, над ливада, когато е разцъфнала. Всичко, което се навежда към растенията и се изявява в спираловидни сили, всичко това е в основата си, лоното на божествеността, лоното на подвижната божественост, изпълнена с живот, където човекът се чувства ограден в началото на всяко заспиване.
към текста >>
80.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Наред с това, в лицето на този мрак, който го обгръщаше като
облак
овидна маса, той долавяше приближаването на онези сили, които бяха насочени срещу моралните качества.
Но част от Земните сили човекът беше опознал още с настъпването на есента. Тогава той беше усетил и изживял една част от Земната природа, която все още, бих казал, се намираше в съответствие с него, една част, която все още имаше нещо общо с него. Бихме могли да добавим и следното: През есента човекът чувствуваше природния свят в своето сърце, в своя душевен свят. Сега обаче той чувствуваше, като че ли Земята има някакви претенции спрямо него, като че ли по отношение на неговата волева природа той е един вид похитен от силите на Земята. Всичко това той усещаше като една противоположност на моралния миров ред.
Наред с това, в лицето на този мрак, който го обгръщаше като облаковидна маса, той долавяше приближаването на онези сили, които бяха насочени срещу моралните качества.
Той чувствуваше как мракът се издига на тласъци от Земята и го обгръща отвсякъде. Но в същото време той чувствуваше и нещо друго. Още през есента той беше доловил, как у него се пробужда нещо, което днес наричаме разум. Докато през лятото разумът, бих казал, се изпаряваше и отвън прииждаха силите на морала и мъдростта, през есента укрепваха и се “консолидираха” силите на разума. Да, човекът се приближава до Злото, обаче неговият разум укрепва.
към текста >>
81.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В момента, когато издигащата се мъгла образува там, горе,
облак
, те са принудени да се откажат от намерението си и да се върнат обратно на Земята.
Ако проследите целия път на природното във външно-то, пред вас ще се открие удивително зрелище. Проследете издигащата се мъгла, проследете в нея как ариманическите духове се устремяват чрез тази издигаща се мъгла навън, в мировите простори.
В момента, когато издигащата се мъгла образува там, горе, облак, те са принудени да се откажат от намерението си и да се върнат обратно на Земята.
В облака намира своя завършек самонадеяният стремеж на Ариман нагоре. В облаците мъглата се прекратява и заедно с това свършва родната среда на Ариман в мъгливото. В облаците се създава възможност светлинното да се разположи върху тях: Луцифер се разполага над облаците.
към текста >>
В
облак
а намира своя завършек самонадеяният стремеж на Ариман нагоре.
Ако проследите целия път на природното във външно-то, пред вас ще се открие удивително зрелище. Проследете издигащата се мъгла, проследете в нея как ариманическите духове се устремяват чрез тази издигаща се мъгла навън, в мировите простори. В момента, когато издигащата се мъгла образува там, горе, облак, те са принудени да се откажат от намерението си и да се върнат обратно на Земята.
В облака намира своя завършек самонадеяният стремеж на Ариман нагоре.
В облаците мъглата се прекратява и заедно с това свършва родната среда на Ариман в мъгливото. В облаците се създава възможност светлинното да се разположи върху тях: Луцифер се разполага над облаците.
към текста >>
И тогава ще разберете, че във времената, когато още са усещали това, което се простира от другата страна на Прага, което действително тъче и живее в светещия
облак
, което живее и действа в сгъстяващата се мъгла, в тези времена например художниците са се намирали в съвсем друго положение, отколкото в следващите времена.
И тогава ще разберете, че във времената, когато още са усещали това, което се простира от другата страна на Прага, което действително тъче и живее в светещия облак, което живее и действа в сгъстяващата се мъгла, в тези времена например художниците са се намирали в съвсем друго положение, отколкото в следващите времена.
Тогава и онова, което те са познавали като духовно, им е носило цвета така, че този цвят да легне на съответното място на платното. Поетът, съзнавайки, че в него говори божественото, духовното, е можел да изрече[1]: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев», или: «Музо, запей ми за този герой многоопитен, който.... »; така започват поемите на Омир. Впоследствие, когато вече не е било живо съзнанието за божествено-духовното, Клопщок[2] постави на това място следното: «Пей, безсмъртна душо, за освобождението на грешния човек»; вече не веднъж съм говорил за това.
към текста >>
82.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи
облак
ообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества.
В това обновено обкръжение човек е могъл пак да отдели от себе си още нещо друго. Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните животни. Сега постепенно се образували по-късни форми на растения, притежаващи вече нещо като корени, обаче във все още съвършено меката земна субстанция. А от това, което са били рептилиите, гущерообразните животни, се образували сложните животни - такива животни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н. От най-древното, за което говорих тук, не може да се намери вече нищо.
Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества.
От всичко това възникнало нещо по-устойчиво в себе си.
към текста >>
83.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки
облак
, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
Човекът бил разглеждан по такъв начин, че се получавало усещане: той действа на топло-въздушното в определен смисъл със студено-водното. По времето на Аристотел човекът се разглеждал по отношение на физиономията му така, че се отговаряло на въпроса: колко топло-въздушно отдава този човек на друг човек и колко възприема той от другия студено-водно. С това, което се изработвало в душата по такъв начин, се разглеждал човекът и постепенно се е учило да се гледа така на цялата природа.
Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
към текста >>
84.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Също и това, което външно е в
облак
а, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях.
Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно. Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
85.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато ставате от сън, тогава е налице този образ, в който всъщност вие плувате, който всъщност е като един вид
облак
, вътре в който се намирате.
Това сега е нещо, което трябва да си представите съвсем правилно. Физическото тяло наистина духовно преработва този образ. То го одухотворява. Така че, когато сте изминали всичко това, настъпва положението, при което когато човек спи, физическото тяло обработва цялото, но не така, че то да остане във физическото тяло. Навсякъде от физическото тяло навън се поражда едно преобразяване, едно мощно увеличено преобразяване на образа.
И когато ставате от сън, тогава е налице този образ, в който всъщност вие плувате, който всъщност е като един вид облак, вътре в който се намирате.
С този образ вие ставате от сън.
към текста >>
Вие ставате затворен в този
облак
/виж рис. червено/.
Това следователно е третият ден и третата нощ. С този образ, който е напълно преобразен, с него вие ставате на третия ден от леглото.
Вие ставате затворен в този облак /виж рис. червено/.
И ако през първия ден фактически сте образували образа с необходимата сила, ако сте обърнали внимание на това, което вашето чувство ви е дало на втория ден, сега ще забележите, че тук в този сегашен образ се намира вашата воля. Вътре в него седи вашата воля! Обаче тази воля не може да се прояви, тя е като обвързана. Изразено малко крайно, наистина е, като че ли сте решили, - като че един невероятно смел бързоходец си е поставил за цел да постигне рекорд по тичане: - Аз тичам, тичам сега надолу към горен Дорнах, аз вече си представям това, това е в мен. Това е моята воля, но в този момент, когато искам да започна, когато волята е най-силна, някой ме вързва, така че аз стоя вцепенен, цялата воля е разгърната, но не мога да приведа волята в изпълнение.
към текста >>
86.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Като, че ли от това, което се появява там на отвъдната страна на Земята, което аз обозначавам тук в една
облак
ообразна рисунка[2] /лилаво, червено и синьо/, това е проникващият всичко жив свят на съществата от втората йерархия, като, че от този тъчащ, жив свят на втората йерархия струи, така да се каже, един свят от други същества.
И когато все по-точно и по-точно наблюдаваме, когато развием душевното спокойствие, за да можем да съзерцаваме - а всичко става след медитативни подготовки, защото то бива осъзнато всъщност в утринното зазоряване като в спомен, но тогава ние го имаме пред нас така и знаем, че сме го видели през нощта - тогава става и нещо друго.
Като, че ли от това, което се появява там на отвъдната страна на Земята, което аз обозначавам тук в една облакообразна рисунка[2] /лилаво, червено и синьо/, това е проникващият всичко жив свят на съществата от втората йерархия, като, че от този тъчащ, жив свят на втората йерархия струи, така да се каже, един свят от други същества.
Искам схематично да отбележа /жълто/ това, което се излъчва, което първоначално струи през Земята. О, това действително е един свят от същества, който в тази констелация, в тази нощна констелация действа през Земята така, като че ли в неговото съществуване той се носи към човека, отново отплува от него и се връща обратно към него! Ние виждаме, така да се каже, живеещите и тъчащите същества на втората йерархия да отстъпват от тази линия, постоянно да отстъпват - и една друга йерархия да се понася към хората и отново да се отдалечава от тях. И ние постепенно се запознаваме с онова, което става всъщност тук.
към текста >>
87.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Над цивилизацията на Европа виси тежък
облак
и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови.
Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание.
Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови.
към текста >>
Хората преминават в духовния свят през вратата на смъртта като забулени в един вид тежък, тъмен
облак
, в който трябва да изминат своя път.
И тогава, както при другите катастрофи, в духовния свят се внася нещо. Но това, което се внася по този начин, е луциферическо. Внася се онова, което действа затъмняващо и опустошаващо в духовния свят. Защото при природните и при цивилизацонните катастрофи от земния свят винаги се внася нещо светло в духовния свят. От заблужденията на цивилизацията в духовния свят се внася тъмнина.
Хората преминават в духовния свят през вратата на смъртта като забулени в един вид тежък, тъмен облак, в който трябва да изминат своя път.
Когато човекът е прекрачил в този духовен свят през вратата на смъртта, светлината, която Луцифер събужда в емоциите на земните хора, действа там като най-гъстата тъмнина. В духовния свят навлизат онези сили, които, така да се каже, се внасят в него от вътрешността на човека; страсти, които би трябвало да действат само в самия човек, те се внасят и проникват в духовния свят. Това от своя страна са такива сили, които там се преобразуват чрез силата на Ариман с оглед той да може да използва именно остатъците от лунното развитие, които още съществуват на Земята. Тук действително Луцифер подава ръка на Ариман.
към текста >>
88.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Така те всъщност виждаха всяка корона на дърветата обвита в един такъв
облак
, виждаха полетата с посеви, сякаш от Космоса слизат и се потапят в почвата на Земята, разгръщайки се като мъгла, червеникаво-синкави лъчи.
Поради това, че потопяването в етерното и физическото тяло ставаше по един по особен начин, по време на своята будност такъв човек виждаше природата не само като един прозаичен сетивен свят, както днешният човек прави това, допълвайки го само чрез своята фантазия. Той виждаше в природата, например в света на растенията, една цъфнала ливада като лека, синкаво-червеникава облачна светлина - именно, когато през деня Слънцето светеше по-меко, когато не беше още в зенита си - сякаш една синкаво-червеникава, многообразно вълниста и ефирна светлина, една замъглена светлина се разпростираше над цветната ливада. Това, което днес хората виждат, като лека мъгла над ливадата, но което в този случай идва от изпарената вода, това са виждали тогавашните хора в духовно-астралното.
Така те всъщност виждаха всяка корона на дърветата обвита в един такъв облак, виждаха полетата с посеви, сякаш от Космоса слизат и се потапят в почвата на Земята, разгръщайки се като мъгла, червеникаво-синкави лъчи.
към текста >>
89.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Този живот, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над живота на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл
облак
.
Днес бих искал да продължа разглеждането, което започнах завчера. Ние стигнахме дотам, където трябваше да прекъснем нишката на развитието, както то действа в духовния живот на настоящето, да прекъснем тази нишка именно с индивидуалността на Юлиан Апостата, съответно с индивидуалността, която е живяла в Юлиан Апостата и за която ви показах, че тя се е преродила в онази личност, за която съществуват само легендарни съобщения, в онази личност, която е тайнствено свързана с легендата за Парцифал като Херцелоида. В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен живот, един задълбочен духовен живот, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата.
Този живот, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над живота на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл облак.
И така душата стана вътрешно по-интензивна. Така душата стана също и по-богата на най-разнообразни вътрешни импулси.
към текста >>
90.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние бихме видели един
облак
от мисли.
Тогава ние казваме, че мислите са в него, те идват към нас чрез неговия говор. Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си. Те съществуват само в човека и излизат навън от него. Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли. Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек.
Ние бихме видели един облак от мисли.
И след това един друг облак. Ние не срещаме същества, а ние срещаме мировите мисли, всеобщата мирова интелигентност.
към текста >>
И след това един друг
облак
.
Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си. Те съществуват само в човека и излизат навън от него. Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли. Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек. Ние бихме видели един облак от мисли.
И след това един друг облак.
Ние не срещаме същества, а ние срещаме мировите мисли, всеобщата мирова интелигентност.
към текста >>
И в световните мисли, които се носят там, се появява като нещо отделно, - бих казал, като особен
облак
, към който поглеждаме, - собственият земен живот, който вече сме изживели.
В тази сфера на космическа интелигентност човекът живее няколко дни след смъртта си.
И в световните мисли, които се носят там, се появява като нещо отделно, - бих казал, като особен облак, към който поглеждаме, - собственият земен живот, който вече сме изживели.
Той е записан в световната интелигентност. За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен живот. С всеки ден - те са само няколко дни - това, което се е записало в световната интелигентност става все по-неясно и по-неясно. То се разпростира в мировото пространство и изчезва. Докато на края на земния живот застава аспектът на смъртта, в края на няколкодневното изживяване стои разтварянето в мировото пространство.
към текста >>
91.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това се вижда даже и през физическия човек, както той стои видимо пред нас; и това, което се проявява в глупости, но и в някои хубави неща, ни изглежда като един втори, подобен на
облак
човек в човека.
Да, какво ни разкрива там човекът? За обикновеното съзнание той ни разкрива цялото преобразяване на своя живот в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин. Ние говорим за хлапашките години, за годините на хлапашките лудории и с това загатваме, че осъзнаваме, как в живота настъпва една промяна. Човекът изважда своя вътрешен живот повече навън. Но когато си усвоим едно внимателно, деликатно чувство за наблюдението на първите две жизнени епохи, това, което се проявява от човека след половата зрялост, ще ни изглежда като един втори човек, наистина като един втори човек.
Това се вижда даже и през физическия човек, както той стои видимо пред нас; и това, което се проявява в глупости, но и в някои хубави неща, ни изглежда като един втори, подобен на облак човек в човека.
Ние се нуждаем от наблюдението на този втори облакообразен човек в човека. Днес навсякъде се поставя въпросът за този втори човек. Но нашата цивилизация не дава отговор на това.
към текста >>
Ние се нуждаем от наблюдението на този втори
облак
ообразен човек в човека.
За обикновеното съзнание той ни разкрива цялото преобразяване на своя живот в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин. Ние говорим за хлапашките години, за годините на хлапашките лудории и с това загатваме, че осъзнаваме, как в живота настъпва една промяна. Човекът изважда своя вътрешен живот повече навън. Но когато си усвоим едно внимателно, деликатно чувство за наблюдението на първите две жизнени епохи, това, което се проявява от човека след половата зрялост, ще ни изглежда като един втори човек, наистина като един втори човек. Това се вижда даже и през физическия човек, както той стои видимо пред нас; и това, което се проявява в глупости, но и в някои хубави неща, ни изглежда като един втори, подобен на облак човек в човека.
Ние се нуждаем от наблюдението на този втори облакообразен човек в човека.
Днес навсякъде се поставя въпросът за този втори човек. Но нашата цивилизация не дава отговор на това.
към текста >>
Да, те искат да опознаят този
облак
ообразен човек, който се проявява там след половата зрялост, който живее в човека.
Младежките движения на двадесето столетие имат своя произход в това. Какво в края на краищата искат тези младежки движения?
Да, те искат да опознаят този облакообразен човек, който се проявява там след половата зрялост, който живее в човека.
Този човек искат те да обхванат! Какво всъщност представлява той? Какво пристъпва в известна степен напред от това човешко тяло, което е видяно да се изгражда в собствената физиономия, в собствените жестове, при което може също да се почувства, как през втората жизнена епоха между смяната на зъбите и половата зрялост се изгражда това, което е имало предземно съществуване? Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека? Какво представлява този човек, този втори човек, който се появява там?
към текста >>
Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори,
облак
ообразен човек, когато той достигне половата зрялост.
Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие. И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане. Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг. Защото този, който през осмото столетие се е разхождал наоколо, той е във вас, той обаче до такава степен е един друг за вас, станал ви е чужд, в каквато степен сега ви е чужд един друг, един втори човек. Вие трябва да можете да се поставите спрямо предишната ви инкарнация както сега спрямо друг човек, иначе няма да придобиете никакво предчувствие за предишната ви инкарнация.
Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост.
Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи. Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека. Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в човечеството да разбере прераждането. Само че това не се казва точно така, понеже не се чувства така ясно. Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш?
към текста >>
92.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ако си представим един човек и тези призрачни спомени вътре в него, би трябвало да си ги представим като малък
облак
в областта на неговата глава - там където главата постепенно преминава в тялото, - който
облак
става все по-призрачен, колкото се приближава към тялото.
Ние преминаваме така през света, че можем схематично да начертаем нашия път през света по този начин (виж рис. 2, стр. 229). Ние вървим по Земята, в нас са призрачните спомени.
Ако си представим един човек и тези призрачни спомени вътре в него, би трябвало да си ги представим като малък облак в областта на неговата глава - там където главата постепенно преминава в тялото, - който облак става все по-призрачен, колкото се приближава към тялото.
Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от предишния му земен живот. Ние имаме една вътрешна памет и паметта на света извън нас. Всеки човек е обгърнат с тази аура. Не само като спомен в нас е отпечатан настоящият земен живот,
към текста >>
93.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид
облак
, който постоянно е обвивал Земята.
И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно човечество, което имаше три други състояния на съзнанието. Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите. Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането.
Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята.
За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина. И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят.
към текста >>
С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки
облак
, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
към текста >>
94.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тази сила се движи така да се каже в ниския
облак
на материалното, но тя е една духовна сила.
Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия. Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа. Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт. Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила.
Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила.
Това е нещо твърде особено.
към текста >>
95.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
На този етап от своята еволюция, като най-висше творение, човекът представлява един вид „огнен
облак
“.
След отделянето на Слънцето, Земята продължава да се сгъстява. Част от водните маси се сгъстява в твърда материя, а част от етера се кондензира в топлина. Така се създават условия за съществуването на четирите царства: човешкото, животинското, растителното и минералното.
На този етап от своята еволюция, като най-висше творение, човекът представлява един вид „огнен облак“.
към текста >>
96.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Сякаш един трептящ
облак
прах се вдига над земята и горе го посреща един воден
облак
- така се свързват животинското тяло и човешката душа.
Сякаш един трептящ облак прах се вдига над земята и горе го посреща един воден облак - така се свързват животинското тяло и човешката душа.
Тялото на усещането на живеещото долу, на земята, животно, на онзи потомък на човека, има такова голямо развитие, че да може да приеме аза.
към текста >>
97.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Но така се отнасяме към етерното тяло, когато си го представяме просто като общ, малко диференциран
облак
.
Сега нека да се занимаем с това, което се намира в човека като етерно тяло. Естествено е, че това етерно тяло не се разглежда от сегашната физическа наука в неговото диференциране. Когато стигнете до убеждението, че това етерно тяло съществува, тогава ще трябва да си кажете: «Какво би станало, ако физическото тяло се разглежда така, че човек да си каже: стомах, сърце, черен дроб, та всичко това е едно, всичко е размито едно в друго.» Какво би означавало това?
Но така се отнасяме към етерното тяло, когато си го представяме просто като общ, малко диференциран облак.
То наистина трябва да се изучава и днес ние ще видим как изучаването му е свързано с една съвсем важна представа, която при последния курс сме разглеждали от друга гледна точка, но днес ще я посочим от духовнонаучната гледна точка.
към текста >>
98.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Естествено, това проникване не става навсякъде хомогенно, еднородно – така не се проникват един друг даже два
облак
а, когато преминават един през друг – проникването е абсолютно нехомогенно.
С нашата Земя ние се намираме вътре в лунната сфера. В определено отношение се намираме също вътре в сферата на Слънцето, а също и вътре в сферите на планетите. Те са не само това, което тук се движи по лемниската, и което се намира там в тази точка, но точката е само по особен начин отделена част; казах ви, че това е като плодната зона в яйцеклетката на човешкия ембрион. Ако погледнете това, ще си кажете: разглеждам Земята, разглеждам и Слънцето, но тук една в друга проникват две сфери, и тези сфери се проявяват в това, че до известна степен те произхождат от противоположно ориентирана материя: от центъра на Слънцето, чиято тенденция е към отрицателната материя, и от центъра на Земята, от който се излъчва положителната материя. Тук взаимно се проникват положителната и отрицателната материалност.
Естествено, това проникване не става навсякъде хомогенно, еднородно – така не се проникват един друг даже два облака, когато преминават един през друг – проникването е абсолютно нехомогенно.
Представете си сега в това проникване сблъсъка на различните плътности – с това са зададени условията, благодарение просто на една субстанциалност, която пронизва друга, да възникват такива явления, като кометите. По същество те са появяващи се явления, непрекъснато появяващи се явления и непрекъснато изчезващи явления, и не трябва да си представяме, когато теоретично рисуваме планетната ни система в смисъла на коперниковата система, разполагайки тук Слънцето, Уран и Сатурн, че след това отдалеч пристига кометата и отново заминава надалеч (рис. 8).
към текста >>
99.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако разгледаме растението, което никне от почвата, ще видим как то е обгърнато като от
облак
и около него витае астралното.
Необходимо е да вникваме в растението по този начин с макрокосмично разбиране. Това обаче отива още по-далече. Какво се случва чрез това, че се появява дървото. Случва се следното: това, което расте горе на дървото, то във въздуха и външната топлина е една друга растителност, различна от тази, която израства също във въздуха и топлината, но непосредствено от земята и тогава изгражда растящо от земята тревисто растение (Рис.19). Това е един друг растителен свят, растителен свят, който има много по-близки, много по-интимни отношения със заобикалящата го астралност, която се е отделила от въздуха и топлината, за да могат въздухът и топлината да се материализират, което пък е необходимо за хората и животните.
Ако разгледаме растението, което никне от почвата, ще видим как то е обгърнато като от облак и около него витае астралното.
Тук обаче, при дървото, тази астралност е много по-плътна. При него тя е по-гъста, така че нашите дървета представляват купчинки астрална субстанция. Нашите дървета безспорно са събирачи на астрална субстанция.
към текста >>
100.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Богородица с младенеца Исус в лявата ръка, на
облак
; отдолу има още два образа: свети Сикст и света Варвара.
Ако гледате картини от преди няколко века - например картини на Рафаело или Леонардо, - ще видите: рисували са хора, а пейзажът е само щрихиран, малко по детски: защото тогава хората са имали съгласие по това, че пейзажът трябва да се разглежда сред природата. Но в хората се изразявали най-различни черти; защото човекът - това не е просто природа, в него се изразяват най-различни неща! Колко много е изразил Рафаело в своята Мария. Може би познавате тази картина, тя е изложена в Дрезден.
Богородица с младенеца Исус в лявата ръка, на облак; отдолу има още два образа: свети Сикст и света Варвара.
Тази картина се нарича «Сикстинската мадона». Но, господа, Рафаело е нарисувал тази картина, не за да я окачат някъде; не, Мария с младенеца Исус са били нарисувани, за да бъдат като знаме, което са носили пред процесията. Имало е процесии, вървящи към олтар, разположен в полето. При това винаги използвали знаме, което носели отпред. При олтара хората спирали и коленичели.
към текста >>
101.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
И над тези франки, пребиваващи във Франция, подобно на
облак
се разпространила романската реч, от която възникнали френският и испанският език.
Тук възникнали германските езици. Тук, горе, удържал победа романският елемент. Затова възникнали романските езици. Но по своя произход всички тези хора, намиращи се тук, както тези, които били в Испания, така и тези, които се преселили в Италия, били германци. Описвал съм ви рипуарските франки, салическите франки, които по-късно се преместили тук - всички те били германски племена, населили Франция.
И над тези франки, пребиваващи във Франция, подобно на облак се разпространила романската реч, от която възникнали френският и испанският език.
Така древното латинство продължавало да живее в изменена форма.
към текста >>
102.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Сега, в течение на това време (лунното състояние) тя е станала течна, уплътнено течна и подобно на студен
облак
се е реела там - само че този
облак
не е бил като нашите, а вече е носил в себе си облик.
Сега да видим, господа, как са били нещата на Земята, да кажем, с птиците. Тук, по това време (слънчевото състояние) птицата е била още изключително въздушно същество, тя се е състояла само от въздух, реела се е като някаква въздушна маса.
Сега, в течение на това време (лунното състояние) тя е станала течна, уплътнено течна и подобно на студен облак се е реела там - само че този облак не е бил като нашите, а вече е носил в себе си облик.
Това, което в наше време се явява безформено облачно образувание, е било по онова време оформено водно образувание. Това е била скелетна форма, но е била само водно образувание. А по-късно се появяват минералите. Сега в това, което отначало е било само течно образувание, се включват минералните образувания, карбонатите, фосфатите и т. н. Отлагането става в долната част на скелета, тук се образуват твърдите кости.
към текста >>
103.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако си представите човек, състоящ се от по-уплътнен въздух, това се възприема подобно на някакъв
облак
, който не мени формата си безразборно като него.
Но сега, господа, ние се върнахме вече много далеч и намираме там хора, които са се състояли от въздух, от плътен въздух.
Ако си представите човек, състоящ се от по-уплътнен въздух, това се възприема подобно на някакъв облак, който не мени формата си безразборно като него.
Той е бил в значителна степен подобен на лице, подобен на глава, на телесните членове - но всички това е било много условно, било е почти като призрак! Ако вие, господа, бихте срещнали днес нещо подобно, бихте го приели за призрак, при това доста куриозен призрак! Той би бил много приличащ на риба, но все пак би изглеждал човекообразен. Ние също сме били такива някога! И тук вече се приближаваме към това състояние, когато човек е бил всъщност съвсем духовен.
към текста >>
Той е представлявал някакъв човекоподобен реещ се
облак
.
Изхождайки от своята собствена душа, те са били способни така да подреждат това, което са поемали, че то е приемало този съществувал в миналото човекообразен вид. Трябва да си представите, че не им е било нужно всичко това, което се явява мускули и кости. Те са можели по душевен начин така да формират приетата храна, че тя приемала вид, подобен на човек. Може да се гарантира, че това е било именно така. Посредством своя дух човек е овладявал материята, веществото, и е изграждал своя облик, макар и значително по-фин.
Той е представлявал някакъв човекоподобен реещ се облак.
Последното присъства и днес, макар днес да са необходими също така кости и мускули. В действителност днес ние, приемайки храната, продължаваме същото; човек някога е бил толкова фин, колкото фино днес е намиращото се в нас, когато ядем.
към текста >>
104.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
И така, представете си, че отнякъде, вследствие на образуване на извънредно силно прегрят миров газ - не
облак
, а именно миров газ, - се излъчва мълния.
Така че не трябва да се допуска, че мълнията се явява чисто електрическо явление, доколкото последната става от триенето на сухи предмети. Известно е, че ако восък или стъкло се трият, възниква електричество; затова и се мисли, че когато облаците се трият, също възниква електричество. Това не е така. Вследствие на вътрешно прегряване на мировия газ навън излиза топлината, живееща в него, за което вече ви казах. Поради това, че от някоя страна налягането на въздуха се оказва по-малко, на тази страна се насочва излъчването на силите на прегряване и така възниква мълнията.
И така, представете си, че отнякъде, вследствие на образуване на извънредно силно прегрят миров газ - не облак, а именно миров газ, - се излъчва мълния.
И съвсем вярно е, че при това тя би трябвало да се излъчи праволинейно.
към текста >>
НАГОРЕ