Търсене в текстове за 'Обич'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 2

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са 1676 резултата от 725 текста в 2 страници с части от думите : 'Обич'.
На страница 2: 676 резултата в 291 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Ето защо хората обичат толкова много математиката.
Само че днес хората нямат смелостта действително да допуснат навлизането на духовния свят в своето съзнание. Обаче поне няколко души трябваше да са наясно, че днес нещата опират до това, да имаме непосредствено съзнание за духовното. Ако разгледате от тази гледна точка определени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния стремеж да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването. С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят. В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна. Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион! А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък.
към текста >>

Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност.
Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна. Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион! А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък. Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите. Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно. Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека. Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма. За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването. А без този елемент истинската Духовна наука е немислима.
към текста >>

Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите.
Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека. Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма. За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването. А без този елемент истинската Духовна наука е немислима. Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща. Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите. Но модерната Духовна наука изисква тъкмо това: Да следим отделните подробности!
към текста >>

Те може и да се мразят, както никога досега не са се мразели, обаче, когато пишат, излиза така, че те се обичат, както се обичат враговете.
През тази година също се появиха най-различни заглавия, свързани с Коледа. И просто е невероятно, че в сериозните изпитания на тази епоха да се появи една такава статия, за която ще стане дума сега. Хората пишат прекалено добре, пишат прекалено любезно, пишат както им харесва. Те може и да се мразят, както никога досега не са се мразели, обаче, когато пишат, излиза така, че те се обичат, както се обичат враговете. Накратко, пишат така, както пише и дамата, съчинила въпросните „Писма от една жена до Валтер Ратенау”. От духовна гледна точка изглежда така, че представите, залегнали в основата на тази статия, следват един твърде необичаен ход. Хората пишат за човешката любов, за християнството, пишат на всевъзможни теми. Това, което пишат, е много красиво, и хората, които го четат, също го намират за много красиво. И въпреки това, то не е нищо друго, освен празния звук на отдавна изтъркани понятия.
към текста >>

От духовна гледна точка изглежда така, че представите, залегнали в основата на тази статия, следват един твърде необичаен ход.
През тази година също се появиха най-различни заглавия, свързани с Коледа. И просто е невероятно, че в сериозните изпитания на тази епоха да се появи една такава статия, за която ще стане дума сега. Хората пишат прекалено добре, пишат прекалено любезно, пишат както им харесва. Те може и да се мразят, както никога досега не са се мразели, обаче, когато пишат, излиза така, че те се обичат, както се обичат враговете. Накратко, пишат така, както пише и дамата, съчинила въпросните „Писма от една жена до Валтер Ратенау”. От духовна гледна точка изглежда така, че представите, залегнали в основата на тази статия, следват един твърде необичаен ход. Хората пишат за човешката любов, за християнството, пишат на всевъзможни теми. Това, което пишат, е много красиво, и хората, които го четат, също го намират за много красиво. И въпреки това, то не е нищо друго, освен празния звук на отдавна изтъркани понятия. Тези понятия се въртят на празни обороти в главите и сърцата и те примамват като захаросан сладкиш авторите и читателите, които са сладострастно влюбени в такива думи. Колко прекрасно е да потънем в мечти, когато чуваме: Христос говори за любовта към ближните, християнството трябва отново да разцъфне и така нататък.
към текста >>

2. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи!
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи! Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя. Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн. След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал. Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>

Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!
Имайте предвид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли! Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената реалност. Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла. Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!
към текста >>

Днес не може да се намери никаква действителна връзка между областта на правото и човешките права, ако я търсим в абстрактните концепции, които са тъй обичани от икономистите и политолозите.
Трети аргумент. Днес не може да се намери никаква действителна връзка между областта на правото и човешките права, ако я търсим в абстрактните концепции, които са тъй обичани от икономистите и политолозите. Единственият начин е да се търси непосредствен личен контакт с фактите и със събитията от заобикалящия ни свят. Този трети аргумент ни връща към онова, което вече загатнах: с помощта на Духовната наука, която приемаме в душевния си живот, трябва да изживеем нашата връзка с всички същества, които се намират над и под нас в йерархията — както в духовните светове, така и в Природата.
към текста >>

Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на човека!
Сега разгледайте следния контраст. От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на пролетариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата реалност на духа в човека, как всичко духовно е сведено до една идеология! Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на човека! И накрая, помислете колко отдалечени са почти стандартизираните днешни средства за оценка — а именно превръщането на всичко в икономически термини[4] — в сравнение с възхищението към достойнството на човека, което намираме, щом се научим да изживяваме всичко, което може да ни даде Духовната наука за връзките между хората и тези между различните йерархии във всемира.
към текста >>

Това е обичайното положение.
Днес човешките същества в известен смисъл са разединени и се налага да търсят по-различна връзка помежду си. Но по-напред те трябва да научат следното. От чисто външна гледна точка също можете да се уверите навсякъде, че едно човешко същество знае съвсем малко за другите хора. Духовната наука едва започва да показва как трябва да разбираме човешката природа и човешката стойност в космически контекст. В ежедневния си живот човек знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат. Това е обичайното положение. Чрез задълбочаване на социалния живот трябва да се намери ново разбиране за човека и то трябва да проникне човешкото развитие. Вместо да виждаме само човека от плът, обхващайки го по материалистичен начин, като лишен от дух, трябва да достигнем степен на развитие на духовно наситения социален организъм, където можем да разпознаем дейността на боговете, извършвана с посредничеството на хората. Но ние няма да постигнем тази цел, ако не направим нещо за това.
към текста >>

3. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Ние се доближаваме до Христос — тук подчертавам, че това има специално значение за нашето настояще — само ако отидем отвъд обичайните добри условия, дадени ни по естеството на нашата природа.
Ние се доближаваме до Христос — тук подчертавам, че това има специално значение за нашето настояще — само ако отидем отвъд обичайните добри условия, дадени ни по естеството на нашата природа. Ние знаем, че Мистерията на Голгота се осъществи на земята, защото човечеството нямаше да е способно да опази достойното си човешко положение без Мистерията на Голгота — без нея нямаше да се намери път към Христовия импулс. И затова ние не просто трябва да открием нашата човешка природа между раждането и смъртта — ние трябва да я преоткрием, ако искаме да сме християни в истинския смисъл и да сме способни да се свържем с Христос.
към текста >>

Можете да проповядвате колкото си искате от амвоните и да казвате на хората, че трябва да се обичат взаимно — това обаче е като да проповядваш на печка.
Днешните хора трябва да се научат да правят тази разлика, защото тя е тази, която води до истинския социален усет, до истинския интерес към нашите събратя. Който развие придобития идеализъм в себе си, ще има любов към човешкия род. Можете да проповядвате колкото си искате от амвоните и да казвате на хората, че трябва да се обичат взаимно — това обаче е като да проповядваш на печка. И най-сладкодумните увещания няма да убедят печката да затопли стаята. Тя чудесно ще затопли стаята, ако я напълните с въглища — няма да има нужда да я поучавате, че е нейно задължение да сгрее стаята.
към текста >>

То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим.
Всеки, който е склонен да наблюдава внимателно развитието на душата си, ще почувства това чувство в себе си, ако следва тези два пътя. То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим. Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непосредствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят? Мога ли да го оправдая в светлината на моето познание, че всичко, което правя тук, на земята, ще се запише за вечни времена в Акашовата летопис, откъдето неговото влияние ще се разпростре напред, далече напред в бъдещето? “
към текста >>

4. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни.
Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни. Знам, че представите за реалността, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели. Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате предвид тези представи. По какъв начин хората днес оформят мислите си в дадена област? Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект. Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект.
към текста >>

Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни.
Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата роза. Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги векове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване? Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни. Не можем да говорим за розата или за стъблото на розата като за реални обекти. За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност!
към текста >>

Икономическият живот извира от потребностите и се изразява в различни дейности, които служат за задоволяването на обичайните естествени нужни на човешките същества на физически план — включително на по-деликатните, но по-инстинктивни потребности на душата.
Икономическият живот има доста различна характеристика. В икономическия живот отделният човек работи за останалите. Той работи за другите, защото, също като останалите, намира изгода да го прави. Икономическият живот извира от потребностите и се изразява в различни дейности, които служат за задоволяването на обичайните естествени нужни на човешките същества на физически план — включително на по-деликатните, но по-инстинктивни потребности на душата. И в рамките на икономическия живот съществува несъзнателно развитие на нещо, чието влияние продължава отвъд смъртта.
към текста >>

Понеже хората много обичат да спят пред лицето на реалността, те не могат да забележат в тази реалност онези сили, които единствени я превръщат в истинска реалност.
По онова време, разбира се, моето изказване — ние живеем в карцинома, социална язва — за повечето хора беше просто начин на изразяване, една фраза, тъй като Световната война беше още в бъдещето. Хората си нямаха понятие, че танцуват в кратера на надигащ се вулкан! Същото е и при много хора в наши дни, ако им обърнеш внимание към другия вулкан — а определено има такъв — който се намира във всичко онова, което сега произлиза от социалния въпрос, както не отскоро го наричат. Понеже хората много обичат да спят пред лицето на реалността, те не могат да забележат в тази реалност онези сили, които единствени я превръщат в истинска реалност.
към текста >>

Обичайните договорености за заплатата се основават на това схващане; те са следствие от схващането, че работната сила е като стока на пазара, като се оценява според количеството работа, която работникът върши за работодателя.
Във всяко столетие — бих казал — тези неща трябва да се прилагат различно; при такава организация решенията не са валидни за вечни времена. Но нашата епоха е свикнала да разглежда всичко от материалистична гледна точка и затова вече нищо не се вижда в правилната светлина. Често съм изтъквал, че в наши дни работната сила се е превърнала в търговска стока. Обичайните договорености за заплатата се основават на това схващане; те са следствие от схващането, че работната сила е като стока на пазара, като се оценява според количеството работа, която работникът върши за работодателя.
към текста >>

5. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И отново, това, което се намира там долу, което днешните учени обичат много, което още Кант е обичал много, така че казал: по отношение на природата съществува само толкова много наука, колкото се намира математиката в нея това е чисто ариманически елемент, който възлиза през нашето човешко същество.
И отново, това, което се намира там долу, което днешните учени обичат много, което още Кант е обичал много, така че казал: по отношение на природата съществува само толкова много наука, колкото се намира математиката в нея това е чисто ариманически елемент, който възлиза през нашето човешко същество. Това е ариманически елемент.
към текста >>

6. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И в настоящето това също не е безопасно, тъй като в много от своите индивиди човечеството не обича чувството за истината, опасно е да се говори днес в пълна истина върху тези неща.
Днес времето ни поставя тези проблеми. Като хора ние не можем да минем и заминем покрай тези неща. За щото станало е удобно да се мисли другояче върху хората, т.е. въобще да не се мисли никак върху хората, да не се доближаваме до тях. И в настоящето това също не е безопасно, тъй като в много от своите индивиди човечеството не обича чувството за истината, опасно е да се говори днес в пълна истина върху тези неща. Независимо от това, че лошо разбраната сантименталност би могла да намери тези неща за душевно жестоки.
към текста >>

обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата.
Обаче не се апелира първо към тези изисквания. В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания. В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се! " що значи това? Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е. обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата. Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия. Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и човек не знае, с какво има работа в самия себе си. Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
към текста >>

Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза.
В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания. В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се! " що значи това? Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е. обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата. Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия. Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и човек не знае, с какво има работа в самия себе си. Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
към текста >>

7. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Вино, мед дариха, според обичай.
Вино, мед дариха, според обичай.
към текста >>

8. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Нека се опитаме може би именно в това време, което в течение на столетия е било така важно и съществено за хората, което обаче в нашето време е само "време за поднасяне на подаръци" нека се постараем в това време, съответно на един стар душевен обичай, да потърсим прибежище при онези стари духовни Същества, които все пак могат да добият влияние върху нашата човешка съдба, когато с цялата сериозност оставим да действува върху нашата душа онова влияние, което се състои в отношение на духовния свят към човешкия свят.
Ние говорихме, за някои вредни влияния на елементалния свят в това наше сегашно време. Вие знаете, че един стар, истински възглед, който трябва само да бъде добре разгледан, говори за това, че със завършване то на буржоазната година, когато наближава времето на Коледа, идват онези дни, през които най-духовното влияние, което може да се получи за хората в сферата на Земята, е най-интензивно. Нека се опитаме може би именно в това време, което в течение на столетия е било така важно и съществено за хората, което обаче в нашето време е само "време за поднасяне на подаръци" нека се постараем в това време, съответно на един стар душевен обичай, да потърсим прибежище при онези стари духовни Същества, които все пак могат да добият влияние върху нашата човешка съдба, когато с цялата сериозност оставим да действува върху нашата душа онова влияние, което се състои в отношение на духовния свят към човешкия свят.
към текста >>

9. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н.
И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на живота, като символи за красивото, за истината, даже за добродетели. Обаче нещата са чужди на живота. Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове. Обикновеният непосветен свят, той е нещо малоценно. И днес хората насочват погледите върху всевъзможни изисквания, които възникват от дълбочините на човечеството, но не разбират действително тези изисквания в тяхната същина. Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н. без разлика даже на цвета на тяхната кожа, каква връзка съществува между тези проповеди и това, което става външно, което вършим с това, че отрязваме купона и оставяме да ни се изплащат нашите ренти от банките, които с това се грижат за външната практика на живота, следователно с действително съвършено други принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи на добрия човек. Ние основаваме например теософски общества, в които говорим за братство по отношение на всички хора, обаче в това, което говорим, нямаме и най-малката двигателна сила, за да овладеем по някакъв начин онова, което също става чрез нас, когато изрязваме нашите купони. Защото като изрязваме купоните, ние поставяме в движение множество народностопански неща. Нашият живот се разпада напълно на тези две отделни едно от друго течения.
към текста >>

10. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

От 30-те до 40-те хора, които през 1914 година стояха на главните ръководни служби и участвуваха в това, което можем да наречем избухването на световната война днес хората обичат да говорят неточно, защото това може да прикрие истината; то не беше нито едно избухване, нито беше една световна война, а беше нещо съвършено друго: а беше нещо съвършено друго, което още дълго време не е завършено от 30-те до 40-те участвуващи тогава в тези събития голям брой не бяха с пълния си ум, в тях не присъствуваха силите на душата и духа.
Личното действува навсякъде. И когато някога ще бъде написана историята на последните 5 до 6 години, тя ще може да бъде написана само от духовнонаучни основи. Тогава в тези глави на световната история ще се намира много от това, колко безкрайно много личното е действувало във великите световноисторически събития. Аз казах: ще бъде невъзможно да се говори върху последните 5 до 6 години относно събитията, които са станали през тяхно време, без духовнонаучни основи. Достатъчно е да посоча само онова, което също често пъти съм посочвал вече тук. От 30-те до 40-те хора, които през 1914 година стояха на главните ръководни служби и участвуваха в това, което можем да наречем избухването на световната война днес хората обичат да говорят неточно, защото това може да прикрие истината; то не беше нито едно избухване, нито беше една световна война, а беше нещо съвършено друго: а беше нещо съвършено друго, което още дълго време не е завършено от 30-те до 40-те участвуващи тогава в тези събития голям брой не бяха с пълния си ум, в тях не присъствуваха силите на душата и духа. Обаче там, където съзнанието е помътено, там са вратите, където ариманическите същества лесно намират достъп до това, което са човешки решения, човешки прояви на волята.
към текста >>

11. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите, навиците на Англия и Америка.
Да, за средна Европа съществуваше един метод, с който се демонстрираше на определени хора, къде са се развили тези най-крайни зависимости на нещо, което първоначално е било различно. Това ставаше, когато средновековния човек изпращаше своя син в една кантора в Лондон или в Ню Йорк, за да изучи стопанските практики. В практиките на стопанския живот, чийто произход се крие в народните навици на англо-американския свят, там се намира последната издънка на онова, което се е развило в зависимост от онези мистерии, които бихме могли да наречем мистерии на Земята, от които например мистериите на друидите са само един особен клон. Мистериите на Земята още съдържаха в древните времена на европейското население един особен род живот на мъдростта. Онова европейско население, което не знаеше нищо, което беше напълно варварско по отношение откровенията на източната мъдрост, по отношение на Мистериите на Пространство то, по отношение на това, което след това стана католицизъм, онова население, което дойде насреща на разпространяващото се християнство, имаше един особен род живот на мъдростта, която беше изцяло физическа мъдрост. От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите, навиците на Англия и Америка. Тук празниците бяха доведени в съвършено други отношения в сравнение с Египет, където реколтирането беше свързано с движението и съчетанието на звездите. Тук случаят за празнуване беше самата реколта като такава, празниците бяха свързани с различни поводи в сравнение с тези в Египет, с неща, които принадлежаха напълно на стопанския живот, с такива неща бяха свързани най-висшите празници. Тук ние имаме напълно нещо, което е свързано със стопанския живот. И ако искаме да схванем целия дух на тази работа, ние трябва да си кажем: от Азия към запад и от юг нагоре хората пренесоха един духовен и един правов живот, които те бяха получили отгоре и го снеха на Земята. Там, в третото течение, се развива един стопански живот, който трябва да се развие нагоре, който първоначално беше всъщност в неговите правови нюанси, в неговите духовни устройства изцяло стопански живот.
към текста >>

И това, което още може да бъде намерено там като стари обичаи, като празници на правови обичаи , като обичаи свързани с чествуването празници на боговете, е отзвук на тази стопанска култура.
И ако искаме да схванем целия дух на тази работа, ние трябва да си кажем: от Азия към запад и от юг нагоре хората пренесоха един духовен и един правов живот, които те бяха получили отгоре и го снеха на Земята. Там, в третото течение, се развива един стопански живот, който трябва да се развие нагоре, който първоначално беше всъщност в неговите правови нюанси, в неговите духовни устройства изцяло стопански живот. Той беше до такава степен стопански живот, че един от особените годишни празници и се състоеше в това, че оплождането на стадата се чувствуваше като един особен празник в чест на боговете. А такива празници съществуваха: всичко измислено от стопанския живот. И ако отидем в северна Русия, в средна Русия, в Швеция, в Норвегия, или в онези области, които до неотдавна бяха области на Германия, във Франция, поне в северна Франция, и в днешна Великобритания, ако минем през тези области, навсякъде ще намерим едно население, което преди разпространението на Християнството имаше в древни времена изцяло една ясно изразена стопанска дейност. И това, което още може да бъде намерено там като стари обичаи, като празници на правови обичаи , като обичаи свързани с чествуването празници на боговете, е отзвук на тази стопанска култура.
към текста >>

12. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Източникът, разбира се, е изчезнал от обичайния съвременен живот.
Този поток е бил запазен до днес, особено в социалното устройство на Англия и Америка. Ще говоря за този поток като за "Мистериите на Земята", Мистериите на Севера или на Земята. Този поток, развил се най-напред като примитивна духовност от Мистериите на Земята, поел по различен път от онзи на съществения духовен живот на изтока. Аз казах, че на изток пътят водел отгоре надолу, първо разкривайки се като Мистерии на Небесата и на Светлината, и после преминавайки надолу в политика и стопанство. Тук на север нещата възникнали от стопанството, от индустриалния живот. Източникът, разбира се, е изчезнал от обичайния съвременен живот. Ние го забелязваме най-вече в древните обичаи, които още оцеляват тук и там; такива обичаи, като описаните в разказите на древната скандинавска цивилизация, на която английската цивилизация е разклонение, например шествията през селата в определено време на годината с бик, който трябва да оплоди стадото крави, украсени с венци. Това ще рече, че отгоре надолу възниквал копнеж по духовния живот. Пътят води отдолу нагоре. Всичко, дори и онова, съществувало като примитивна духовност, било взето от индустриално-стопанския живот. Всички празненства били свързани със стопанския, индустриален живот, всичко изразявало нещо от значението на стопанския живот.
към текста >>

Ние го забелязваме най-вече в древните обичаи, които още оцеляват тук и там; такива обичаи, като описаните в разказите на древната скандинавска цивилизация, на която английската цивилизация е разклонение, например шествията през селата в определено време на годината с бик, който трябва да оплоди стадото крави, украсени с венци.
Ще говоря за този поток като за "Мистериите на Земята", Мистериите на Севера или на Земята. Този поток, развил се най-напред като примитивна духовност от Мистериите на Земята, поел по различен път от онзи на съществения духовен живот на изтока. Аз казах, че на изток пътят водел отгоре надолу, първо разкривайки се като Мистерии на Небесата и на Светлината, и после преминавайки надолу в политика и стопанство. Тук на север нещата възникнали от стопанството, от индустриалния живот. Източникът, разбира се, е изчезнал от обичайния съвременен живот. Ние го забелязваме най-вече в древните обичаи, които още оцеляват тук и там; такива обичаи, като описаните в разказите на древната скандинавска цивилизация, на която английската цивилизация е разклонение, например шествията през селата в определено време на годината с бик, който трябва да оплоди стадото крави, украсени с венци. Това ще рече, че отгоре надолу възниквал копнеж по духовния живот. Пътят води отдолу нагоре. Всичко, дори и онова, съществувало като примитивна духовност, било взето от индустриално-стопанския живот. Всички празненства били свързани със стопанския, индустриален живот, всичко изразявало нещо от значението на стопанския живот. Точно както в източната цивилизация пътят водел отгоре надолу, така тук на север пътят трябвало да води отдолу нагоре.
към текста >>

Живеем в сериозно време и не може да продължим да спим по лесен, обичащ удобството и ленив начин.
Римо-католиците, следователно, официално са задължени да търсят информация за онова, което преподавам, в писанията на моите опоненти, и не им е позволено да четат написаното от самия мен. Всеки от другата страна, който познава цялото устройство на Римо-Католическата църква, как индивидът е така намесен в нея, че той е само представител на цялата организация, трябва с цялата си добросъвестност, от дълбините на своята душа да зададе въпроса, касаещ моралния аспект на такъв похват. Може ли по някакъв начин такъв метод да бъде съгласуван с човешкия морал? Не е ли той дълбоко неморален? Такива въпроси трябва да бъдат задавани смело днес без никаква милост. Живеем в сериозно време и не може да продължим да спим по лесен, обичащ удобството и ленив начин. Трябва да се изказваме открито за тези неща. Ако покажем неморалността на съвременната неистина в правилната светлина, това ще подейства оздравително.
към текста >>

13. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се чувствал длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се болка на времената и само да си припомним най-великото Събитие, случило се в Земната еволюция.
Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се чувствал длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се болка на времената и само да си припомним най-великото Събитие, случило се в Земната еволюция. Наш дълг е, стоейки на основата на нашето духовно схващане за света да осъзнаем така пълно всичко, посочващо упадъка на човешката цивилизация днес, че това осъзнаване да насити нашите мисли дори около Коледната елха. Несъмнено е наш дълг да приемем раждането на Христос Исус в нашите сърца, в нашите души, и да не затваряме очите си за страшния упадък, връхлетял т.н. култура на човечеството.
към текста >>

Ние украсяваме своите елхи, повтаряме обичайните думи и фрази свързани с Коледния празник, но всички ние твърде често избягваме да отворим напълно своите очи, избягваме да пробудим напълно съзнание си за нуждата да си кажем: "Тук също има упадък.
Ние украсяваме своите елхи, повтаряме обичайните думи и фрази свързани с Коледния празник, но всички ние твърде често избягваме да отворим напълно своите очи, избягваме да пробудим напълно съзнание си за нуждата да си кажем: "Тук също има упадък. Къде си Ти, О Христова Сила, Ти Която можеш живо да предизвикаш нов възход? " Тъй като трябва да ви е достатъчно ясно от лекциите, изнасяни от много години в нашите кръгове, че само чрез силата на Христос ще бъде възможно да се прониже залязващата цивилизация с онзи импулс, който може да и даде ново възраждане.
към текста >>

14. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Трябва само да не забравяме, че с обичайните средства на познание наистина сме неспособни да видим себе си, да видим какво сме ние самите.
Зад огледалото лежи онова, в което отначало не можем да погледнем, точно както в пространството е невъзможно да видим онова, което лежи зад едно огледало. Може би тук трябва да се повдигне въпросът: Какво е онова, което в нашия свят-огледало съответства на среброто, покриващо отзад, което превръща прозрачното стъкло в огледало? В обикновеното огледало стъклото е покрито отзад, така че не можем да видим през него. Какво съставлява покритието на света-огледало, който отразява миналото отдалечено от нас, и отначало пази бъдещето скрито от погледа ни? Света-огледало е покрит с нашето собствено същество, със собственото ни човешко същество. Трябва само да не забравяме, че с обичайните средства на познание наистина сме неспособни да видим себе си, да видим какво сме ние самите. Ние не можем да погледнем през себе си, ние гледаме през себе си точно толкова малко, колкото виждаме през едно огледало. Когато се вгледаме в себе си, много неща се отразяват обратно към нас, неща които сме преживели, неща които сме научили, но собственото ни същество остава скрито от нас, защото отначало можем да виждаме през себе си точно толкова малко, колкото можем да виждаме през обикновено огледало. Гледайки на въпроса общо или, бих могъл да кажа, в абстрактното, може да разгледаме това сравнение с огледалото, както току-що го описах. Но когато стигнем до детайли, са необходими изменения. Опитвайки се да разгледаме назад своя живот чрез този огледален процес (защото разглеждането на нашия живот, на онова, което вътрешната ни душа отразява, е един огледален процес), ние трябва да признаем: Онова, което виждаме отразено там, е само част от нашите преживявания.
към текста >>

Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза.
Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание. Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота. Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено. От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения. Как стоят нещата днес? Днес Азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания, и когато погледнем назад към Аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот.
към текста >>

15. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие.
Помислете си за Коледното дърво колко е красивото и по какъв изящен начин зове сърцата ни. Ала Коледното дърво не е нищо древно, то е само на два века то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник. Какво представлява то фактически? Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие. Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това? Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас. Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември. Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус.
към текста >>

Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
Мои мили приятели, по отношение на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце. Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата. А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди. Една астрономия от отвътре, където преди е имало външна астрономия благочестие при наблюдаването на природата, където е имало онзи вид благочестие, притежавано от овчарите на полето. Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
към текста >>

Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия.
Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия. Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството. Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно. Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия. Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
към текста >>

16. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Мои мили приятели, това антропософско общество може да стане общество на човешки същества, свързани в обич, поради търсенето, което предприемат заедно.
Нека да си представим това картинно, по правилен начин, нека се потопим в тази нова Изисова легенда, която трябва да бъде изживяна и нека да изпълним душите си с нея. Само тогава ще изживеем в истинския смисъл тази свята Бъдни Вечер, която ни въвежда в Коледния ден. Денят на Христос. Мои мили приятели, това антропософско общество може да стане общество на човешки същества, свързани в обич, поради търсенето, което предприемат заедно. Нека да осъзнаем тази най-интимна и скъпа задача, нека в дух да отидем до яслата и да принесем на Детето нашата жертва и нашия дар със знанието, че нещо напълно ново трябва да изпълни душите ни, за да можем да предприемем задачите; които могат да изведат човечеството от варварството и да го въведат в една нова цивилизация.
към текста >>

С тази цел действително между нас трябва да пребъдва помощ с обич, така че истинско общество на души да възникне, в което завист и всички такива неща да изчезнат и в такова общество не ще се възприемаме чрез нашата собствена специална цел, но ще застанем един до друг, свързани с обич от великата мисия, която е наша обща, без дисхармония помежду ни.
С тази цел действително между нас трябва да пребъдва помощ с обич, така че истинско общество на души да възникне, в което завист и всички такива неща да изчезнат и в такова общество не ще се възприемаме чрез нашата собствена специална цел, но ще застанем един до друг, свързани с обич от великата мисия, която е наша обща, без дисхармония помежду ни. Защото общата задача означава единство и хармония. Светлината на Коледа ще ни свети като светлина на мира, това е светлина, която носи мир навън, преди всичко, защото тя излъчва вътрешен мир в сърцата на човеците. Би трябвало да разберем това и да си кажем заедно: Нека да осъзнаем това и да заработим заедно с обич за голямата ни задача. Тогава и само тогава ще разберем Коледата. Нека да си припомним, че като сеем раздори, тези раздори ни пречат да разберем Онзи, който се появи сред нас на Бъдни вечер.
към текста >>

Би трябвало да разберем това и да си кажем заедно: Нека да осъзнаем това и да заработим заедно с обич за голямата ни задача.
С тази цел действително между нас трябва да пребъдва помощ с обич, така че истинско общество на души да възникне, в което завист и всички такива неща да изчезнат и в такова общество не ще се възприемаме чрез нашата собствена специална цел, но ще застанем един до друг, свързани с обич от великата мисия, която е наша обща, без дисхармония помежду ни. Защото общата задача означава единство и хармония. Светлината на Коледа ще ни свети като светлина на мира, това е светлина, която носи мир навън, преди всичко, защото тя излъчва вътрешен мир в сърцата на човеците. Би трябвало да разберем това и да си кажем заедно: Нека да осъзнаем това и да заработим заедно с обич за голямата ни задача. Тогава и само тогава ще разберем Коледата. Нека да си припомним, че като сеем раздори, тези раздори ни пречат да разберем Онзи, който се появи сред нас на Бъдни вечер. Не може ли да влеем тази Коледна Мистерия в душите си като нещо, което свързва сърцата ни в обич и единство? Ние не бихме могли да сторим това, мои мили приятели, ако не разберем какво всъщност означава Духовната Наука. Нищо не ще израсте от това общество, ако само внесем в него идеи и импулси, конто сме насъбрали от всички краища на света, където властват голи фрази и нетворческо ежедневие.
към текста >>

Не може ли да влеем тази Коледна Мистерия в душите си като нещо, което свързва сърцата ни в обич и единство?
Защото общата задача означава единство и хармония. Светлината на Коледа ще ни свети като светлина на мира, това е светлина, която носи мир навън, преди всичко, защото тя излъчва вътрешен мир в сърцата на човеците. Би трябвало да разберем това и да си кажем заедно: Нека да осъзнаем това и да заработим заедно с обич за голямата ни задача. Тогава и само тогава ще разберем Коледата. Нека да си припомним, че като сеем раздори, тези раздори ни пречат да разберем Онзи, който се появи сред нас на Бъдни вечер. Не може ли да влеем тази Коледна Мистерия в душите си като нещо, което свързва сърцата ни в обич и единство? Ние не бихме могли да сторим това, мои мили приятели, ако не разберем какво всъщност означава Духовната Наука. Нищо не ще израсте от това общество, ако само внесем в него идеи и импулси, конто сме насъбрали от всички краища на света, където властват голи фрази и нетворческо ежедневие. Нека да помним, че нашето Общество е пред трудна година, че всички енергии трябва да се съберат заедно и да отпразнуваме Коледа в този дух. О, мили мои приятели, а би трябвало да открия думи, които тази вечер дълбоко да призоват сърцето на всеки един от вас. Тогава всеки един от вас би почувствал, че моите думи съдържат поздрав, който едновременно е и призив да се запали Духовната Наука вътре във вашите сърца, така, че тя да стане енергия, която да може да помогне на човечеството отново да издигне себе си над ужасяващата потиснатост.
към текста >>

В този дух, приемете моите думи като топъл и с обич произнесен Коледен поздрав.
В този дух, приемете моите думи като топъл и с обич произнесен Коледен поздрав.
към текста >>

17. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича.
Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят. Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят. Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики. Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича. Новалис, който беше изключителна личност, възхвалява този свят, защото в него все още живееше ехо от онова, което този свят е бил преди да е изтеглен навътре. В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически.
към текста >>

18. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>

И никакви други неща в Гьотеанума не съдържат нищо свързано със старовремските обичаи.
Това исках да изрека на този Коледен празник, на място, където няма нищо в стария стил. В нашата архитектура на Гьотеанума няма следи от стари архитектурни стилове. И никакви други неща в Гьотеанума не съдържат нищо свързано със старовремските обичаи. И точно затова няма никакви стари обичаи в Гьотеанума и няма защо към него да има толкова омраза от много места. Нито би трябвало да има в него стари обичаи, защото днес би трябвало да има поне едно място колкото и много да е мразено и колкото и силно неговото разрушение да се желае където вниманието да се обръща на онова, което е необходимо на човечеството, именно в нашето време.
към текста >>

И точно затова няма никакви стари обичаи в Гьотеанума и няма защо към него да има толкова омраза от много места.
Това исках да изрека на този Коледен празник, на място, където няма нищо в стария стил. В нашата архитектура на Гьотеанума няма следи от стари архитектурни стилове. И никакви други неща в Гьотеанума не съдържат нищо свързано със старовремските обичаи. И точно затова няма никакви стари обичаи в Гьотеанума и няма защо към него да има толкова омраза от много места. Нито би трябвало да има в него стари обичаи, защото днес би трябвало да има поне едно място колкото и много да е мразено и колкото и силно неговото разрушение да се желае където вниманието да се обръща на онова, което е необходимо на човечеството, именно в нашето време.
към текста >>

Нито би трябвало да има в него стари обичаи, защото днес би трябвало да има поне едно място колкото и много да е мразено и колкото и силно неговото разрушение да се желае където вниманието да се обръща на онова, което е необходимо на човечеството, именно в нашето време.
Това исках да изрека на този Коледен празник, на място, където няма нищо в стария стил. В нашата архитектура на Гьотеанума няма следи от стари архитектурни стилове. И никакви други неща в Гьотеанума не съдържат нищо свързано със старовремските обичаи. И точно затова няма никакви стари обичаи в Гьотеанума и няма защо към него да има толкова омраза от много места. Нито би трябвало да има в него стари обичаи, защото днес би трябвало да има поне едно място колкото и много да е мразено и колкото и силно неговото разрушение да се желае където вниманието да се обръща на онова, което е необходимо на човечеството, именно в нашето време.
към текста >>

19. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Тогава ще трябва да преценяваме по-различно, а не според мащабите на обичайното филистерство.
Но макар и само с предчувствие, някои хора успяха да проникнат в съвсем особени области на изживяването. И такива хора стигаха до най-чудновати външни изяви в начина си на живот, като например лорд Булвър-Лайтън*4, авторът на „Занони“. Такъв, какъвто стана в по-късните си години, ние можем да го разберем само ако знаем, че първоначално той спазваше традицията на човешкото себепознание, за да навлезе после благодарение на особената си индивидуална конституция в определени форми на Мистериите. Но чрез това той се отдалечи от природосъобразността на живота. Точно в негово лице можем да видим как един човек се отнася към живота, щом той възприема подвижния духовен свят на човешката същност не просто в понятия, а в най-интимното и вътрешно изживяване на цялостното душевно устройство. Тогава ще трябва да преценяваме по-различно, а не според мащабите на обичайното филистерство. Естествено, има нещо възмутително, когато Булвър-Лайтън се разхожда явно и тъй патетично с едно значително по-младо момиче, което между отделните му реплики се опитва да свири на нещо като арфа. Така той се появява тук или там в обществото, което, е напълно филистерско, но той никога не е сам. Той се появява с чудноватото си облекло, сяда, а на коленете му се настанява младата арфистка, той изговаря няколко изречения, после млъква, момичето засвирва, после пак той, пак тя. Поражда се нещо твърде кокетно всред делничното филистерство, всред онова филистерство, което от средата на 15 столетие все повече нарастваше в Европа.
към текста >>

20. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта.
По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот. Да, всичко това постоянно се извършва в човека. Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта. То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята. Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта. В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта. Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу.
към текста >>

21. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Потвърждения за тези неща можем да открием навсякъде, стига да не се появят задръжките на обичайното педантично-филистерско мислене, което естествено ще възрази на всичко, което току-що чухте.
За да продължим нататък, ще изтъкнем например неговите отношения с жените. Обикновено тези отношения се развиваха само до определена степен и никога до онази точка, която е естествена за правилно поставения в земните условия здрав човек. Потвърждения за тези неща можем да открием навсякъде, стига да не се появят задръжките на обичайното педантично-филистерско мислене, което естествено ще възрази на всичко, което току-що чухте. Разбира се, контратезата на моето твърдение, че Гьоте не е правилно и на пълно роден на този свят, е лесна за формулиране: Да, той е роден еди-кога си във Франкфурт, това е отбелязано във всички негови биографии. Обаче аз обръщам вниманието Ви върху факта, че сега възниква една малка трудност и че нещата далеч не са така ясни. Гьоте е дошъл направо полумъртъв на света, с тежка цианоза на тялото, с едно почти черно бебешко тяло. Дори и само в тази малка подробност, ние виждаме не едно стремително нахлуване в света, а един вид полумъртво пролазване в земния свят.
към текста >>

22. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Само образът и чувството на обич към цветята, само те могат да обединят интелектуалистичната мисъл с Азовото изживяване и само това ще бъде пренесено през Портата на смъртта.
Но своите живи образни представи тях човек пренася и след смъртта. Нашата наука, нашето интелектуалистично мислене всичко това ние не можем да пренесем след смъртта. Човек може да е велик математик, да има екзактни геометрични представи всичко това той оставя в гроба, точно както и своето физическо тяло. Човек може да знае много за небето, звездите но ако това са бледи, интелектуалистични мисли: Тях човек след смъртта си отхвърля! Ако този или онзи образован ботаник крачи по една цветна поляна и разсъждава теоретично за цветята това са мисли, които остават тук на Земята. Само образът и чувството на обич към цветята, само те могат да обединят интелектуалистичната мисъл с Азовото изживяване и само това ще бъде пренесено през Портата на смъртта.
към текста >>

23. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Но така лесно може да се случи, щото този човек да срещне хора или свои близки, към които преди е бил съвсем неутрален, а сега забележете това той започва да ги възприема с неопределима антипатия; започва да възприема с антипатия дори и хора, които силно обича.
Ето как постепенно навлизаме в дълбоките тайни на душевните изживявания. Ако човек засили своите антипатии до такава степен, че ги изнесе и горе в своя буден живот, тогава става така, че тези, „антипатизиращи“ си ли успяват да завладеят неговото астрално тяло. Астралното тяло на човека се изпълва с антипатии. И тогава астралното тяло започва да разпространява антипатиите около себе си като един вид абнормна, дисхармонична аура. Но така лесно може да се случи, щото този човек да срещне хора или свои близки, към които преди е бил съвсем неутрален, а сега забележете това той започва да ги възприема с неопределима антипатия; започва да възприема с антипатия дори и хора, които силно обича. Така намират обяснението си и всички разновидности на първичната налудност за преследване. Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния живот, което се осъществява най-вече по време на сън.
към текста >>

24. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ако искате да си представите понятието за животното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния живот, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния живот.
Да речем, че имате това понятие за растение /виж рис.1/ и го трансформирайте в това второ понятие, тогава самите вие трансформирахте това понятие. Но ако бягате, вашето понятие става друго, от факта, че бягате. Трябва вие самите да въведете живот в понятието. Това е, което прави от едно понятие, което е само произлязло от имагинацията, едно инспирирано понятие. За растението, можете да си представите, че вие самите сте вътрешно тотално неподвижни и че се задоволявате да модифицирате понятията. Ако искате да си представите понятието за животното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния живот, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния живот. Вие не можете да си представите едно животно в неговата цялост, без да въведете в понятието това движение на вътрешния живот.
към текста >>

25. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение.
Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората. Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение. То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях.
към текста >>

И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих".
Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално. Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих".
към текста >>

26. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ако хората обичаха да мислят, нямаше да отиват с такова удоволствие, както днес се прави, на всички възможни кино-сеанси и други неща от този род, защото там, не може да се мисли и няма нужда да се мисли, всичко си протича съвсем само.
Ако хората обичаха да мислят, нямаше да отиват с такова удоволствие, както днес се прави, на всички възможни кино-сеанси и други неща от този род, защото там, не може да се мисли и няма нужда да се мисли, всичко си протича съвсем само. И най-малкото, за което би се смятало още, че човек мисли, е написано на големи пана, където може да се прочете. Така бавно и прогресивно се формира по време на модерната епоха тази не-симпатия по отношение на вътрешно, активната мисъл. Хората почти изцяло са отвикнали да мислят. Когато някъде се състои конференция без прожекция и където, би се смятало, че хората мислят малко, те предпочитат въпреки всичко, малко или много, да поспят. Те самите отиват, може би на конференция, но спят, защото активната мисъл не е това, което се радва днес на една изключителна популярност.
към текста >>

И в тайните общества, които не обичаха нищо друго, освен традиционното, като издигаха към повърхността само стари неща едно след друго, се откриваше, че тези елементарни същества се приближаваха и си служеха за да мислят, с човешките мозъци.
И защо те не се възползваха от тази добра придобивка! Хората получиха малко по малко в най-модерната цивилизация един мозък, който можеше добре да мисли, но не искаше да мисли. Така тези елементарни същества се приближаваха и си казваха: ако хората не използват самите те, своя мозък, то ние можем да го използваме. И в тайните общества, които не обичаха нищо друго, освен традиционното, като издигаха към повърхността само стари неща едно след друго, се откриваше, че тези елементарни същества се приближаваха и си служеха за да мислят, с човешките мозъци. Така, прекомерно много мозъчна субстанция беше използвана от елементарните същества от ХVІ век нататък.
към текста >>

И Шпенглер изразява основно по твърде ясен начин душевната тоналност, която представя това, че модерният човек не обича това състояние на будност!
Но това е една душевна тоналност. И Шпенглер изразява основно по твърде ясен начин душевната тоналност, която представя това, че модерният човек не обича това състояние на будност! Наистина, всички видове образи от този род се представят там. Да кажем само това, че по време на конференции, преди години, в самото начало на Антропософското общество, винаги имаше на първите редици хора, които показваха даже външно, по малко показен начин, че спят, за да се забележи също истинското участие на аудиторията, че са забелязани слушатели, които бяха наистина целите в слух. Това означава, че сънят е нещо, което се радва на едно изключително благоразположение, нали? Разбира се, по-голяма част от хората се отдават на това занимание в мълчание; в случая, в който току-що посочих, хората бяха учтиви, в това отношение. Ако не се чуват да отекват характерните звуци на похъркването, тогава хората са учтиви, нали така или най-малко, спокойни.
към текста >>

27. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето. Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение. Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество. Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите.
към текста >>

28. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

За тези въпроси трябва да се постъпва по следния начин: един ден се концентрирате върху мъртъв във възможно най-пълно спокойствие, живеете с него в нещо съвсем конкретно -,значи трябва да се концентрирате върху нещо, което е една конкретна действителна опитност, което той е обичал тук на земята в своя живот: там, можете да се приближите малко по малко към мъртвия.
Ще постигнете общуване с мъртъв, като най-общо правило, само ако се научите да му задавате въпроси по най-точния начин. За тези въпроси трябва да се постъпва по следния начин: един ден се концентрирате върху мъртъв във възможно най-пълно спокойствие, живеете с него в нещо съвсем конкретно -,значи трябва да се концентрирате върху нещо, което е една конкретна действителна опитност, което той е обичал тук на земята в своя живот: там, можете да се приближите малко по малко към мъртвия.
към текста >>

29. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога.
Наскоро аз изнесох серия от лекции в Англия, в Оксфорд. Като университетски град, Оксфорд заема уникална позиция в културния живот на Запада. Може да се почувства, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове. Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение. Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога. Това ми изглеждаше съвсем показателно. Това, заедно с други изживявания, ме накара да формирам една картина и да кажа защо е необходима една нова социална структура, достигаща до дълбините на съвременния духовен живот. Когато този приятел ме срещна на улицата, аз си казах, че ако сега трябваше да напиша писмо под непосредственото впечатление от тази среща, аз нямаше да зная каква дата да сложа на писмото.
към текста >>

В Средна Европа хората, в крайна сметка, са надживели един обичай, принадлежащ на предишните поколения и вече остарял.
Нашият приятел, който бе също така и адвокат, ми каза: "Ако ви развеждах из съдилищата в Лондон, аз би трябвало, като адвокат, да си сложа перука, а не шапка." Там вие виждате остатък от нещо, което се е превърнало в отживелица, и все пак бе още живо през миналия век. Така там имаме Средните Векове в настоящето. В Средна Европа хората, в крайна сметка, са надживели един обичай, принадлежащ на предишните поколения и вече остарял. Най-напред те отхвърлиха облеклото; после, с внезапен скок, те възприеха начин на мислене, много различен по своя характер, който водеше право към материализма. Тези контрасти между Западна и Средна Европа са изключителни големи. А сега има един наистина показателен феномен, който аз предпочитам да опиша с факти, а не с абстрактни думи.
към текста >>

Сега, говорейки от духа, често е необходимо да оформяме думите различно от обичайния начин, когато казваме на хората нещо много логично, философско или научно.
И най-трудно е за хората с академично образование да се опитат да си намерят място в нашето съвремие. Срещу тях се изправят мисли, лишени от сърдечност, и точно поради това те напълно съзнателно се стремят към тях. Сега, говорейки от духа, често е необходимо да оформяме думите различно от обичайния начин, когато казваме на хората нещо много логично, философско или научно. Този подход е съвсем не на място, когато сме изправени пред духовното, и съвсем не на място, когато сме изправени пред духовното е също така и следното нещо, което ние ще разгледаме като пример.
към текста >>

В онези времена това бе обичайният начин да се оборват истините.
И накрая, съвсем различно нещо е, че в предишните векове - нека вземем един радикален пример - хората изгориха един Джордано Бруно. В онези времена това бе обичайният начин да се оборват истините. А сега - за да сравним това със следния симптом, извлечен от сферата на науката - когато баварският доктор Юлиус Робърт Майер беше на околосветско пътешествие, особеният състав на кръвта в Южна Азия го доведе до идеята за онова, което е известно като топлинния еквивалент, законът за запазването на енергията. През 1844 год. той написа трактат по тази тема, който беше отхвърлен като аматьорски и неподходящ от най-известното научно списание по онова време, "The Poggendorf Annals". Юлиус Робърт Майер бе толкова ентусиазиран от своето откритие, че когато някой го срещнеше на улицата, той веднага започваше да говори за това, докато накрая съвременни експерти решиха, че щом като винаги е говорил за едно и също нещо, той страда от фикс-идеи. Както знаете, той бе обявен за душевно болен и прибран в лудница.
към текста >>

30. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Аз не обичам говоренето за времена на преход; винаги има преход от това, дошло преди, към онова, което идва; всичко, което има значение, е особената промяна, която се случва.
Макар че звучи доста абстрактно, напълно реален факт в човешките чувства е това, че ние стоим в повратен момент от време, през какъвто човечеството не е преминавало през цялата си история и дори през повечето от пра-историята си. Аз не обичам говоренето за времена на преход; винаги има преход от това, дошло преди, към онова, което идва; всичко, което има значение, е особената промяна, която се случва. Но е факт, че днес човечеството стои в повратна точка както никога досега, в историческите или в праисторическите времена. В дълбините на човешката душа, не толкова в съзнанието колкото в дълбините, протичат забележителни неща – и това са наистина процеси на духовния свят, а не такива, ограничени във физическия свят.
към текста >>

Защото в апелативния съд не било обичайно някой да представлява себе си.
Ищецът не бе удовлетворен, така че обжалва. Аз отидох отново, и противниковият адвокат ми каза: “Ние изобщо не се нуждаем от теб, а само от твоя адвокат, къде е той? ” Аз казах, че не съм довел такъв; мислех си, че това е мое собствено дело. Това не беше добре. Трябваше да използвам своята находчивост, за да спечеля отлагане на случая; и ми бе казано, че следващия път моето присъствие ще бъде безполезно; аз трябва да изпратя адвокат. Защото в апелативния съд не било обичайно някой да представлява себе си.
към текста >>

Той каза: “Напишете ми на лист какво трябва да кажа утре.” Написах му го и останах настрана, според обичая.
Както си вървях по улицата, аз видях адвокатска табела и влязох. Не го познавах, нито знаех нещо за него. Той каза: “Кой ви ме препоръча? ” Аз казах: “Никой”. Мислех си, че някой друг няма да се справи много по-добре, и влязох при първия когото видях. Той каза: “Напишете ми на лист какво трябва да кажа утре.” Написах му го и останах настрана, според обичая. Няколко дни по-късно той написа, че съм спечелил случая.
към текста >>

31. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Пораждане на паметта и способността да се обича.
Разглеждане на образуването на ухото: метаморфоза на целия човек. Крайниците в ембриона като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта. Движенията на краката след смъртта като звуков свят: слушане на моралното качество на делата. Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно. Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта.
към текста >>

32. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

От различните предишни обсъждания вече сте разбрали, че не обичам да употребявам фразата: «Ние живеем в едно преходно време», защото всяко време е преходно, именно от предишното към следващото и винаги става въпрос за това, доколко някое време е преходно време и какво преминава отвъд?
От различните предишни обсъждания вече сте разбрали, че не обичам да употребявам фразата: «Ние живеем в едно преходно време», защото всяко време е преходно, именно от предишното към следващото и винаги става въпрос за това, доколко някое време е преходно време и какво преминава отвъд?
към текста >>

Съвсем добър обичай е, ако някой, който не обича това или онова, не го обича неподсолено, да си го посолява, понякога подлютява или поръсва с пипер.
Съвсем добър обичай е, ако някой, който не обича това или онова, не го обича неподсолено, да си го посолява, понякога подлютява или поръсва с пипер. Понеже той не понася лесно нещата, си ги приготвя. Тук също няма граница докъде някой се нуждае от черен или червен пипер като лекарство; също няма граница дали употребява черен или червен пипер, за да може добре да храносмила, или, ако нещата се влошат, да вземе нещо от минералното царство. Не става въпрос дали да се вземе прибавка към храната или лекарство, не е в това проблемът. Тук отново има преливане едно в друго, отново няма граница.
към текста >>

33. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ако сте обичали някой човек на Земята, сега можете да имате усещането: «Ах, сега след смъртта човекът трябва да преживее всичко, което е извършил като лошо, като несъвършено!
Това, което има духовна натура, трябва да го третирате по духовен начин. Ако сте обичали някой човек на Земята, сега можете да имате усещането: «Ах, сега след смъртта човекът трябва да преживее всичко, което е извършил като лошо, като несъвършено! » От своята земно-физическа гледна точка вие си представяте с известно съжаление какво трябва да преживее този човек. Но ако бихте запитали преминалия през портата на смъртта дали той преценява нещата така, той би ви казал: «Не.» Той би ви казал: «Не бих искал по друг начин да прекарам този следземен живот, освен като с преценката си, която имам сега, като духовно-душевно същество преживея наново всичко, за да може то да се отпечата в моята истинска душевна същност. Защото, ако съм извършил нещо, което ме прави несъвършен човек и ако аз не го изживея по този начин в мен, не бих могъл да получа стремежа да го поправя. Не бих поискал тогава да се освободя от това несъвършенство. Точно чрез това, че изживявам моите постъпки още веднъж по душевно-духовен начин, аз получавам стремежа да ги поправя чрез по-съвършени действия.» Мъртвият на всяка цена иска да поправи постъпките си, защото това му дава сила да постигне съвършенството на своята човешка същност.
към текста >>

34. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло.
И наистина е така, че сме изоставили всичко изплетено тук, на Земята, от душа на душа, в семейството, между хората, които сме срещнали, когато сме били във физически човешки тела, и сме се срещнали поради това и като души, изоставили сме всичко, което сме намерили тук, на Земята. Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло. Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот. Ние не работим само за самите нас - дори още във времето, когато имаме моралната преценка за изминалия си живот, а работим заедно с човешките души, които са ни били скъпи и мили тук, в света.
към текста >>

Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот.
И наистина е така, че сме изоставили всичко изплетено тук, на Земята, от душа на душа, в семейството, между хората, които сме срещнали, когато сме били във физически човешки тела, и сме се срещнали поради това и като души, изоставили сме всичко, което сме намерили тук, на Земята. Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло. Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот. Ние не работим само за самите нас - дори още във времето, когато имаме моралната преценка за изминалия си живот, а работим заедно с човешките души, които са ни били скъпи и мили тук, в света.
към текста >>

Да, дори можем да кажем: «Тук, във физическия свят, има пропаст между душите, колкото и да се обичат, защото те се срещат в телата си и могат да влязат само в такива взаимни отношения, които се опосредяват чрез телесните отношения.
Чрез екзактното ясновидство и идеалната магия всичко това е не само нещо, в което се вярва, а то става реално знание. То навлиза в непосредственото съзерцание на човека. Да, дори можем да кажем: «Тук, във физическия свят, има пропаст между душите, колкото и да се обичат, защото те се срещат в телата си и могат да влязат само в такива взаимни отношения, които се опосредяват чрез телесните отношения. Но когато човекът е в духовния свят, тогава физическото тяло на оставеното тук любимо същество не е пречка, за да се живее заедно с неговата душа.» Както за съзерцанието в духовния свят човек трябва да си усвои, както описах, способността да прозира през земните предмети, така този, който е преминал през портата на смъртта, общува през телата с душите, които е оставил тук, на Земята, като най-близките си. Той ги изживява все още като души, докато те са още на Земята до тяхната собствена смърт.
към текста >>

35. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието.
В християнизирането на социалния живот лежи второто. Ще ви запитам дали е възможно това, за което хората копнеят, за което обикновеният благочестив човек копнее, а именно че може да намери в душата си Христовата сила, когато действа сред другите хора в социалния живот, да разбере, че действа по поръка на Христос, така че делата му да са изпълнени по поръка на Христос. Може ли този обикновен благочестив човек да достигне сигурност за своите дела, ако съвременният посветен му каже: «Така е, от Смъртта на Голгота произлиза това, което можеш да намериш чрез твоята наивна вътрешна душевна благочестивост, каквото можеш да разбереш, когато се замислиш за теб самия и за всичко, което като Христос живее в теб.» И то наистина произлиза от Христос. То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието.
към текста >>

36. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Обичта към този саморазбиращ се авторитет, послушанието пред него сега е също така един принцип, както преди е било подражанието.
Когато детето премине седмата година, не се отдава повече със своето тяло на своето физическо обкръжение, а се отдава със своята душа на срещната душа. Учителят застава до него и за детето е необходимо да вижда в него извор на всичко, което за него е добро или зло, сега то се влияе от това, което учителят му казва и възпитава в него, както преди се е влияело от жестовете, от външните действия около него. И сега между седмата и четиринадесетата година при детето се появява стремежът да следва един саморазбиращ се авторитет, така че то иска да стане като този авторитет. Обичта към този саморазбиращ се авторитет, послушанието пред него сега е също така един принцип, както преди е било подражанието.
към текста >>

Тогава трябва да кажем, че до тази възраст детето е приемало наивно авторитета на обичания възпитател.
Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори. В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на един детски жизнен въпрос от най-голямо значение. В какво се състои този жизнен въпрос. Детето не го поставя с разума, то го поставя в чувството, с подсъзнателната си човешка същност. Ние можем да го формулираме, а то не може да го формулира. Тогава трябва да кажем, че до тази възраст детето е приемало наивно авторитета на обичания възпитател. Сега в него се появява потребността да усеща доброто и злото по един нов начин, като че ли те са налични в света като сили. Досега то е гледало към възпитателя, сега иска да прозре през възпитателя и да може да си каже, че този възпитател не е само човекът, който казва кое е добро и кое зло, а той го казва, защото е духовен пратеник, божи предвестител, той го знае от духовните светове. Както казахме, детето не си казва това с разума, а то го чувства. И неговият особен въпрос, който се надига в чувството, ни съобщава, че това и това е подходящо за това дете. Така че наистина се вижда как в дълбочината се корени това, за което се казва, че е добро или зло, истинско или погрешно.
към текста >>

37. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

От седмата до около четиринадесетата година, от смяната на зъбите до половата зрялост всичко трябва да бъде възприето чрез отдаденост, породена от обич към саморазбиращия се авторитет.
Бих могъл да добавя как до смяната на зъбите и моралността трябва да бъде поета от детето чрез подражанието. От седмата до около четиринадесетата година, от смяната на зъбите до половата зрялост всичко трябва да бъде възприето чрез отдаденост, породена от обич към саморазбиращия се авторитет. Не бива интелектуално да си служим с повели: това е добро или това е зло, а детето трябва да израсне с чувството, че приема за добро това, което му се представя като добро от саморазбиращия се авторитет. И то трябва да не харесва това зло, което не се харесва на този авторитет. Никакви други основания за харесване и нехаресване на доброто или злото не следва да има за детето извън тези, които стоящият до него авторитет му разкрива като добро или зло. Не защото нещата му изглеждат добри или лоши сами по себе си според интелекта, а защото възпитателят ги намира за такива. Това е, за което става въпрос при истинското правилно възпитание.
към текста >>

Трябва да бъде така, че детето да има възможността да възприеме неща, които още да не прозира интелектуално, а да ги приеме, защото то обича учителя.
Трябва да бъде така, че детето да има възможността да възприеме неща, които още да не прозира интелектуално, а да ги приеме, защото то обича учителя. Тогава не отнемаме на детето възможността да има изживявания в по-късно време, които иначе няма да ги има. Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване. Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса. Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество. Да възпитаме човека като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук.
към текста >>

Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса.
Трябва да бъде така, че детето да има възможността да възприеме неща, които още да не прозира интелектуално, а да ги приеме, защото то обича учителя. Тогава не отнемаме на детето възможността да има изживявания в по-късно време, които иначе няма да ги има. Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване. Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса. Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество. Да възпитаме човека като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук. Затова и не бива да насаждаме в детето едно развитие на волята чрез интелектуални морални преценки. Трябва да сме наясно, че ако в периода между седмата и четиринадесетата година развиваме морални възгледи в детската душа чрез симпатията и антипатията, когато детето узрее полово и в живота прозре интелектуално-моралното чувство и своите желания, то ще разбере, че импулсите на волята, оживяващи развитото някога чувство към моралността и възпламенявайки се от свободата в живота, дават сила и вътрешна сигурност.
към текста >>

[4] Колкото повече едно дете обича определен човек, толкова повече то имитира поведението му, мислите, чувствата и дори физическите му недъзи.
[4] Колкото повече едно дете обича определен човек, толкова повече то имитира поведението му, мислите, чувствата и дори физическите му недъзи. - Бел. пр.
към текста >>

38. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това, което в земния живот ни остава като отзвук от взаимното изживяване със съществата на духовния свят, е способността да обичаме.
Разглеждайки душата, бихме могли още по-точно да кажем какво остава в нея като отзвук от взаимността с духовните същества и от онова духовно самосъзнание, което изживяваме там в ритмична смяна. Това, което в земния живот ни остава като отзвук от взаимното изживяване със съществата на духовния свят, е способността да обичаме. Тази способност да обичаме е в по-тясна зависимост, отколкото предполагаме, именно с моралния живот. Защото без способността да обичаме, на Земята не би съществувал морален живот. Всичко морално произлиза от разбирането, което поднасяме на другата човешка душа, произлиза от стремежа, това, което вършим, да се породи от разбирането на другата човешка душа.
към текста >>

Тази способност да обичаме е в по-тясна зависимост, отколкото предполагаме, именно с моралния живот.
Разглеждайки душата, бихме могли още по-точно да кажем какво остава в нея като отзвук от взаимността с духовните същества и от онова духовно самосъзнание, което изживяваме там в ритмична смяна. Това, което в земния живот ни остава като отзвук от взаимното изживяване със съществата на духовния свят, е способността да обичаме. Тази способност да обичаме е в по-тясна зависимост, отколкото предполагаме, именно с моралния живот. Защото без способността да обичаме, на Земята не би съществувал морален живот. Всичко морално произлиза от разбирането, което поднасяме на другата човешка душа, произлиза от стремежа, това, което вършим, да се породи от разбирането на другата човешка душа.
към текста >>

Защото без способността да обичаме, на Земята не би съществувал морален живот.
Разглеждайки душата, бихме могли още по-точно да кажем какво остава в нея като отзвук от взаимността с духовните същества и от онова духовно самосъзнание, което изживяваме там в ритмична смяна. Това, което в земния живот ни остава като отзвук от взаимното изживяване със съществата на духовния свят, е способността да обичаме. Тази способност да обичаме е в по-тясна зависимост, отколкото предполагаме, именно с моралния живот. Защото без способността да обичаме, на Земята не би съществувал морален живот. Всичко морално произлиза от разбирането, което поднасяме на другата човешка душа, произлиза от стремежа, това, което вършим, да се породи от разбирането на другата човешка душа.
към текста >>

Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее.
Сега стигаме до една извънредно деликатна представа. Представете си, че трябва още веднъж външно да изживеем нашите дела с нашия аз и с астралното тяло. Способността да го направим я усвояваме толкова повече, колкото повече можем да разгърнем любовта. Това е тайната на живота по отношение на любовта. Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее. Защото там той трябва да се намира изцяло извън себе си. Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела. Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота.
към текста >>

Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела.
Представете си, че трябва още веднъж външно да изживеем нашите дела с нашия аз и с астралното тяло. Способността да го направим я усвояваме толкова повече, колкото повече можем да разгърнем любовта. Това е тайната на живота по отношение на любовта. Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее. Защото там той трябва да се намира изцяло извън себе си. Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела. Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота. И в протичащото между заспиването и събуждането - то се вижда от току-що описаното - имаме това, което преминава през портата на смъртта и продължава да живее в духовния свят. Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот.
към текста >>

Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично.
Това е тайната на живота по отношение на любовта. Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее. Защото там той трябва да се намира изцяло извън себе си. Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела. Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота. И в протичащото между заспиването и събуждането - то се вижда от току-що описаното - имаме това, което преминава през портата на смъртта и продължава да живее в духовния свят. Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот. Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло човекът е извън физическото и етерното си тяло по време на съня. Между заспиването и събуждането човешката същност се разширява, ако е любвеобилна, и добре се подготвя за това, което следва да се случи с нея.
към текста >>

Същността на човека се стеснява, когато не обича, и той се подготвя зле за това, което следва да се случи с него след смъртта.
Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота. И в протичащото между заспиването и събуждането - то се вижда от току-що описаното - имаме това, което преминава през портата на смъртта и продължава да живее в духовния свят. Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот. Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло човекът е извън физическото и етерното си тяло по време на съня. Между заспиването и събуждането човешката същност се разширява, ако е любвеобилна, и добре се подготвя за това, което следва да се случи с нея. Същността на човека се стеснява, когато не обича, и той се подготвя зле за това, което следва да се случи с него след смъртта. В разгръщането на обичта лежи предимно зародишът за случващото се след смъртта.
към текста >>

В разгръщането на обичта лежи предимно зародишът за случващото се след смъртта.
И в протичащото между заспиването и събуждането - то се вижда от току-що описаното - имаме това, което преминава през портата на смъртта и продължава да живее в духовния свят. Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот. Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло човекът е извън физическото и етерното си тяло по време на съня. Между заспиването и събуждането човешката същност се разширява, ако е любвеобилна, и добре се подготвя за това, което следва да се случи с нея. Същността на човека се стеснява, когато не обича, и той се подготвя зле за това, което следва да се случи с него след смъртта. В разгръщането на обичта лежи предимно зародишът за случващото се след смъртта.
към текста >>

В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта.
Ние си създаваме правилна представа, като си кажем: «Преди да слезеш на тази Земя, ти беше в духовния свят, живя там така, както е описано по-горе. Премина през голямото забравяне. В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта. И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа. Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството. Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще.
към текста >>

А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще.
В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта. И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа. Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството. Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е. любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството. Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно.
към текста >>

39. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега?
Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава. И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега? Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло. Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент. Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.). Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите. Трябва да го забравите.
към текста >>

40. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество.
Но той не би се завърнал никога към себе си, ако не би могъл да угаси в себе си това чувстване на висшите йерархии. Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас. Между смъртта и новото раждане се връщаме към себе си, когато се абстрахираме от това, което е в нас - именно висшите йерархии - и тогава се връщаме към самите нас. А силите, които ни остават от това връщане към себе си, са силите на спомнянето, на паметта. Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество. Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
към текста >>

Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас. Между смъртта и новото раждане се връщаме към себе си, когато се абстрахираме от това, което е в нас - именно висшите йерархии - и тогава се връщаме към самите нас. А силите, които ни остават от това връщане към себе си, са силите на спомнянето, на паметта. Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество. Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
към текста >>

41. Рудолф Щайнер за записките на лекциите. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото.
Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото. Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията. Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото. Само трябва да се има предвид, че в непрегледаните от мен лекции може да има грешки.
към текста >>

42. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме.
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане. Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува. Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме. И все пак за човека може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят. Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот. От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
към текста >>

43. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда.
За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда. Да, наред с „въздушните" и „водни" Същества, той трябва да различи и други Същества, които се проявяват при възторженото приемане на красотата от страна на човека, или иначе казано при опиянението от красотата. И понеже това е изключително трудно, ние можем да си помогнем по един друг начин. За щастие, тези Същества могат да бъдат лесно разпознати, ако се вслушаме в приятния глас на един човек, който говори красиво; ние не разбираме добре значението на неговите думи, но звуците милват ухото и това е достатъчно. Да, ако се вслушаме в един красив и мело-дичен говор за тази цел трябва да се говори с вдъхновение и говорът да звучи като оратория дори и да не разбираме всичко, ние постепенно стигаме до способността една неописуемо нежна и интимна способност да виждаме тези Същества.
към текста >>

Да, ако човекът обича моралните стойности, той практически е в съюз, в несъзнателен съюз с тези Същества.
Да, между нормалните топлинни Същества и тези с прекалено силно развито чувство на срам, действуват невероятни сили на отблъскване; впрочем последните съществуват само в моралните сфери на човека и веднага се скриват, още преди другите духовни Същества да отправят своя взор към тях, „срамежливците". Тези Същества са много повече, отколкото можем да си представим и всъщност те са, които вдъхновя ват човека за моралната доброта. И ако тези Същества не му се притичваха на помощ, човекът изобщо не би могъл да усети порива за морална доброта. Да, ако човекът обича моралните стойности, той практически е в съюз, в несъзнателен съюз с тези Същества.
към текста >>

44. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли.
От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това. По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм. Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще. Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли. Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съживят нашите мисли. Приемем ли ги в себе си, ние влагаме в живота на Земята живи и трайни образи, притежаващи огромна сила.
към текста >>

45. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ние ще разгледаме днес отблизо отдавна известния ни факт от живота на човека, а именно това, че човек само в будно състояние има непосредствено съединени един с друг своите, набиващи се преди всичко на очи при обичайно разглеждане, четири члена: физическо, етерно, астрално тяло и Аз; спящият човек има, от една страна, по-тясно съединени физическо и етерно тяло, а от друга страна, отделените от тях Аз и астрално тяло.
Ние ще разгледаме днес отблизо отдавна известния ни факт от живота на човека, а именно това, че човек само в будно състояние има непосредствено съединени един с друг своите, набиващи се преди всичко на очи при обичайно разглеждане, четири члена: физическо, етерно, астрално тяло и Аз; спящият човек има, от една страна, по-тясно съединени физическо и етерно тяло, а от друга страна, отделените от тях Аз и астрално тяло.
към текста >>

Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта. Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>

Но трябва да се каже, че човек не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова човек в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на речта, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при речта, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно възприятие.
Може да предизвика учудване това, че етерното тяло взема по-голямо участие в процеса на речта от физическото тяло. Но трябва да се каже, че човек не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова човек в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на речта, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при речта, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно възприятие. Но ако искаме да разберем мястото, което речта заема в живота, преди всичко важно е да се разбере това, което става в процеса на речта в етерното тяло и в астралното тяло.
към текста >>

В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание. Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота. След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят. Това е много знаменателно. В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>

46. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния живот на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните сетива, природни царства.
От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния живот на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните сетива, природни царства. Ние говорим за природните царства: за минералното царство, за растителното царство, за животинското царство, и ние трябва да причислим към тях като четвърто царство също и човека доколкото той се явява физическо същество; но ние трябва да се издигнем още по-високо и над човека да признаем царството на Ангелите, а над тях царството на Архангелите, царството на Началата и т.н.
към текста >>

Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек.
Вие можете, ако разбира се имате нужното чувство към такива неща като духовните откровения на Гьоте, много лесно да видите разликата между Гьоте и просто човекът-«глава» . Този просто човек-«глава» може да изложи пред вас всевъзможни съображения; всичко, което той говори, може да бъде много логично. Ако му се наложи да излезе извън пределите на това, което може да обхване със своята логика, то той се връща към своите инстинкти, т.е. към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен. Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек. Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си! Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>

Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си!
Вие можете, ако разбира се имате нужното чувство към такива неща като духовните откровения на Гьоте, много лесно да видите разликата между Гьоте и просто човекът-«глава» . Този просто човек-«глава» може да изложи пред вас всевъзможни съображения; всичко, което той говори, може да бъде много логично. Ако му се наложи да излезе извън пределите на това, което може да обхване със своята логика, то той се връща към своите инстинкти, т.е. към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен. Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек. Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си! Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>

А това сега хората не обичат.
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с Архаите. Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за познание, от този, който днес му се преподава. Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат. На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне. И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено! Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност. Невъзможно е да се разбере човека, ако не се подходи към човека с вътрешна активност, ако не се възприемат също и такива идеи, като тези, които днес пред нас бяха развити. Но, разбира се, може и без вътрешна активност да се пробва да се направи, например, антипирин и да се види, как действа на човешкия организъм; как действа, ако се приеме?
към текста >>

47. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Но ето, в развитието на човечеството настъпи времето на четвъртото столетие от християнската ера и то донесе на този свръхсетивен свят събитие от необичайна важност, а именно това, че Духовете на Формата предадоха тези свои мисле-сили на Архаите.
Но ето, в развитието на човечеството настъпи времето на четвъртото столетие от християнската ера и то донесе на този свръхсетивен свят събитие от необичайна важност, а именно това, че Духовете на Формата предадоха тези свои мисле-сили на Архаите.
към текста >>

А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса. А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>

48. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Това е необичайно интересно.
Това е необичайно интересно. Ако разгледаме античните гърци, та даже и римляните, то виждаме съвършено ясно, че те са получавали своите мисли, своите научни, своите художествени, своите политически и социални мисли именно като дошли от Духовете на Формата, от Властите. Достатъчно е да хвърлим поглед, но не този груб поглед, който ползват съвременните исторически описания, а по-проницателен, към такива хора, като Перикъл, или Сула, дори и Ханибал, макар последният да носи в себе си чертите на силната личност, но даже и към Цезар, към всички тези личности, то ще намерите, че в техните мисли управляват все още Космическите Власти като нещо инстинктивно.
към текста >>

Влиянието на тези Архангелски Същества, имащи такова важно значение за връзката на човека с неговия език, е необичайно голямо – върху цялото същество на човека.
Всичко, което става в западните части на Европа, може да се каже, че това става и до днес, всичко това може да бъде разбрано, като отражение на взаимодействието на нормалните Начала с ненормалните Архангели, т.е. с ненормалните Начала. Доколкото последните стоят особено близко до човека, те могат силно да го импулсират и преди всичко да дават на хората емоционално отношение към своя език, което има за тях особено голямо значение, както неотдавна казах тук в една от моите лекции, (лекция 1-ва, 11-ти март, 1923-година). Влиянието на тези Архангелски Същества, имащи такова важно значение за връзката на човека с неговия език, е необичайно голямо – върху цялото същество на човека. Това, което обединява хората чрез общия им език, което фанатично ги свързва в този общ език, това може да бъде разбрано, когато се знаят стоящите зад това свръхсетивни факти, като тяхно земно отражение.
към текста >>

От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията. От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца. А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>

В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията. От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца. А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>

49. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Тук ни се дава основата за разрешаване на този необичайно важен исторически раздор, който е настъпил в ново време и е довел душите на хората до такава обърканост.
Тук ни се дава основата за разрешаване на този необичайно важен исторически раздор, който е настъпил в ново време и е довел душите на хората до такава обърканост. Нима не виждаме този раздор? Аз вече често съм споменавал, изхождайки от друга гледна точка, за това, как човека, от една страна го учат, че целият Космос е пронизан от някаква природна закономерност, че тази природна закономерност се разпространява и върху съществото на човека, а именно, че някога е съществувала първична мъглявина, от която са се отделили Слънцето и планетите, а след това и самият човек. Нима не виждаме, как, от една страна се приема системата на космическите закони на природата, вплетен в които се чувства човек. И нима не виждаме, как от друга страна, човек, за да запази своето човешко достойнство, доколкото той се явява творение на природния свят, трябва да направи така, че да възбуди в себе си мисли за наличие на морален порядък в света, за да не излетят моралните му импулси във Вселената, а да добият реалност.
към текста >>

Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи.
Човек днес не осъзнава това достатъчно ясно, защото все още не е достатъчно честен за него. Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи. Не е било така в по-старите времена за по-древното човечество. По-древното човечество е усещало, че има своите нравствени идеи от Боговете. Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това число и нравствени мисли. Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос. Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси.
към текста >>

50. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
Да си припомним каква е природата и същността на това мислене, което имаме днес. Ние вече можахме да кажем: живото същество на това мислене е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят. При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
към текста >>

Необичайно важен е периодът от 28 до 35 години.
Необичайно важен е периодът от 28 до 35 години. Този период от човешкия живот, от 28 до 35 години, по своето съдържание съществено се е изменил, започвайки от 15-то столетие. До настъпването на 15-то столетие хората все още са възприемали в тази възраст влияния от заобикалящия ги миров етер. Днес е трудно да си представим това, защото сега съвсем не знаят, какво е това, да получаваш въздействия от обкръжаващия миров етер. Но тогава хората са ги имали. Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане.
към текста >>

Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти?
Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти? Те са материалисти, защото са твърде духовни. Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя. Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти. Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята. И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ.
към текста >>

Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря.
Това е наистина така: зелето образува в нас определена форма, а в нашата глава възниква нейното обръщане, нейния негатив. И ето в това негативно ние възприемаме външния свят. Той може да внася в нас впечатления, защото носим в себе си в известен смисъл празно пространство (всичко това е казано, разбира се, много приблизително). И така действат в нас всички ядливи растения. Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря. След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно.
към текста >>

51. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Хората от това време повече са обичали «да отгатват».
Ако някой там би поискал да доказва, то би се получило впечатление, че той е взел някакъв мащаб и казва, че човек е длъжен да бъде с еди какъв си ръст, тъй като това фигурира в легендата за Прокруст: на този, който е твърде висок, трябва да му се отсече парче от крака, а този, който е недостатъчно висок - го разтягат. Така би изглеждал в духовния свят стремежа да се «доказва». Там нещата не са такива, че да може за доказателство да ги отсечеш. Там всички неща са вътрешно подвижни, вътрешно променливи. На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съзнание за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано. Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение. И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н. Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства. И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества.
към текста >>

Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение.
Така би изглеждал в духовния свят стремежа да се «доказва». Там нещата не са такива, че да може за доказателство да ги отсечеш. Там всички неща са вътрешно подвижни, вътрешно променливи. На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съзнание за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано. Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение. И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н. Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства. И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти.
към текста >>

И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място. Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете. И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
към текста >>

И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете.
Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете. Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете. И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>

Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето.
В наше време от това се е съхранило малко. В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето. Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят. И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава. Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната. Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>

Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната.
Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят. И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава. Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната. Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>

52. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението. За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>

Хората си казваха: Ако гледаш на света с обич и изпълваш своето съзнание с това, което през Коледния период живее в Земята като Лунни сили, тогава ти навлизаш в такъв вид съзнание, при което трябва да си вътрешно много силен, за да устоиш срещу връхлитащите отвсякъде ариманически Същества, които са намерили подслон в Земните недра поради факта, че Земята е приела в себе си Лунните сили.
Коледното посвещение беше усещано като едно слизане в дълбините на Земния свят. Обаче с това Коледно посвещение беше свързано и нещо друго. При това Коледно посвещение възникваше нещо, което в известен смисъл беше усещано като заплаха за човешкото същество. Хората си казваха: Ако гледаш на света с обич и изпълваш своето съзнание с това, което през Коледния период живее в Земята като Лунни сили, тогава ти навлизаш в такъв вид съзнание, при което трябва да си вътрешно много силен, за да устоиш срещу връхлитащите отвсякъде ариманически Същества, които са намерили подслон в Земните недра поради факта, че Земята е приела в себе си Лунните сили. И само душевно-духовната сила, която човек сам развива в себе си, за да преодолее атаките на тези Същества, ще му позволи да продължи своя живот на Земята.
към текста >>

53. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

От всичко това в нашата интелектуалистична епоха не е останало нищо, може би с изключение на обичая да се лее олово в нощта срещу Св. Силвестър.
От всичко това в нашата интелектуалистична епоха не е останало нищо, може би с изключение на обичая да се лее олово в нощта срещу Св. Силвестър. Хората изливат разтопено олово във водата и после се мъчат да отгатнат какво означават получените форми. Обаче това са последните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки пориви, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в ледената вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на ледените кристали.
към текста >>

54. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Изобщо не можем да твърдим, че в своя Аз – въпреки голямата му близост с това, което наричаме “его” – днешният човек фактически изпитва някакъв егоизъм; защото, ако иска да е честен, той никога няма да твърди, че особено много обича своя Аз.
Само че в условията на божествено-духовния свят тази същност на техния собствен Аз им се откриваше не по един неутрален, равнодушен, бих казал дори флегматичен начин, както това става днес. Когато днес човекът говори за Аза, той всъщност едва ли го поставя в някакво отношение спрямо този или онзи свят. Той си представя Аза, тъй да се каже, като една точка, която насочва неговите действия, и около която се натрупват неговите знания. Но това е един вид флегматично усещане: усещането, което днешният човек изпитва към своя Аз. Изобщо не можем да твърдим, че в своя Аз – въпреки голямата му близост с това, което наричаме “его” – днешният човек фактически изпитва някакъв егоизъм; защото, ако иска да е честен, той никога няма да твърди, че особено много обича своя Аз. Той обича своето тяло, обича своите инстинкти, обича едни или други свои изживявания. Обаче Азът е само една кратка думичка, възприемана като средищна точка, около която се разполагат всички човешки изживявания. Обаче по времето, когато започна празнично отбелязваното приближаване към този Аз, предшествано впрочем от продължителна подготовка, за да стане възможна срещата с Аза, по това време, когато хората усещаха как този Аз постепенно се връща обратно и човекът с неговата телесно-душевна същност – или както днес бихме се изразили, с неговата физическо-етерно-астрална същност – оставаше напълно сам, по това време Азът действително беше усещан ведно с неговите отношения към целия Космос, към целия свят.
към текста >>

Той обича своето тяло, обича своите инстинкти, обича едни или други свои изживявания.
Само че в условията на божествено-духовния свят тази същност на техния собствен Аз им се откриваше не по един неутрален, равнодушен, бих казал дори флегматичен начин, както това става днес. Когато днес човекът говори за Аза, той всъщност едва ли го поставя в някакво отношение спрямо този или онзи свят. Той си представя Аза, тъй да се каже, като една точка, която насочва неговите действия, и около която се натрупват неговите знания. Но това е един вид флегматично усещане: усещането, което днешният човек изпитва към своя Аз. Изобщо не можем да твърдим, че в своя Аз – въпреки голямата му близост с това, което наричаме “его” – днешният човек фактически изпитва някакъв егоизъм; защото, ако иска да е честен, той никога няма да твърди, че особено много обича своя Аз. Той обича своето тяло, обича своите инстинкти, обича едни или други свои изживявания. Обаче Азът е само една кратка думичка, възприемана като средищна точка, около която се разполагат всички човешки изживявания. Обаче по времето, когато започна празнично отбелязваното приближаване към този Аз, предшествано впрочем от продължителна подготовка, за да стане възможна срещата с Аза, по това време, когато хората усещаха как този Аз постепенно се връща обратно и човекът с неговата телесно-душевна същност – или както днес бихме се изразили, с неговата физическо-етерно-астрална същност – оставаше напълно сам, по това време Азът действително беше усещан ведно с неговите отношения към целия Космос, към целия свят.
към текста >>

55. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя.
Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете. Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма. Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя. Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти. И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона. Естествено, когато по-късно тя беше художествено пресъздавана или възпроизвеждана, хората я виждаха по различен начин; тя беше изобразявана малко или много сполучливо, респективно несполучливо, според това, доколко онзи, който се заемаше с това имаше вътрешния, имагинативен поглед върху тогавашните възможности за едно Същество, което трябваше да развие своята собствена воля. Обаче във всеки случай всред формите, които можеха да населяват физическия свят, включващи всички животински видове и човека, такава форма липсва. Тя трябваше да остане горе в свръхсетивния свят.
към текста >>

56. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Когато в света бъде постигнато онова, към което се стреми антропософията, тогава, естествено, обичайната посредственост няма да играе никаква роля в антропософските начинания, защото, ако тогава от антропософския светоглед израства едно или друго начинание, това ще става с възможно най-голямата сериозност.
Когато в света бъде постигнато онова, към което се стреми антропософията, тогава, естествено, обичайната посредственост няма да играе никаква роля в антропософските начинания, защото, ако тогава от антропософския светоглед израства едно или друго начинание, това ще става с възможно най-голямата сериозност. И за да се докоснем поне малко до тази сериозност, аз бих искал да Ви помоля: опитайте се поне веднъж отново да включите в общочовешкото развитие тези някога живи, но днес напълно похабени празници.
към текста >>

Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие. А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
към текста >>

Михаиловите сили могат да бъдат овладяни единствено ако човекът, воден от преизпълнената с обич своя воля, превръща себе си в инструмент на божествено-духовните сили.
Обаче обективно, в духовните измерения на света, Михаиловата сила удържа победа и то тъкмо в последната третина на 19. век. Това, което Драконът искаше да постигне, да постигне чрез развитието на човека, то не беше постигнато. Но днес пред човешката душа стои едно друго предизвикателство: Воден от личното си, свободно решение, човекът трябва да вземе участие в битката на Михаил срещу Дракона. Обаче това означава: Човекът действително да излезе от онази пасивност спрямо духовния свят, в която той дълбоко е затънал днес, и да се издигне до едно активно отношение към Духа. Михаиловите сили не могат да бъдат овладяни от каквато и да е разновидност на пасивността – дори и от пасивната молитва. Михаиловите сили могат да бъдат овладяни единствено ако човекът, воден от преизпълнената с обич своя воля, превръща себе си в инструмент на божествено-духовните сили. Защото Михаиловите сили не изискват от човека да им се моли, а активно да се свърже с тях. И той може това, само ако с достатъчно вътрешна енергия приеме в себе си учението за духовния свят.
към текста >>

57. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
Днешните възможности на човека да почувствува своята свързаност с Космоса са крайно ограничени. Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните отношения само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му живот в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни отношения. Впрочем съзнанието за една такава свързаност далеч не е вдъхновяващо за човека. Ето защо всички външни признаци за тази свързаност са останали недооценени. За традиционните религиозни празници са останали недооценени и самите човешки чувства. Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
към текста >>

И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи.
Човекът трябваше да разбере, че в мига на своя протест срещу природните закономерности, той вече се потопява в духовния свят. И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи. Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”. Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите.
към текста >>

столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>

Ето какво е необичайното в тези местности.
Духовната атмосфера в онова място от Уелс, за което споменах, има това своеобразие, че там, макар и да възникват по-трудно в астралната област, имагинациите са по-устойчиви и остават по-дълбоки следи. Ето какво е необичайното в тези местности. И там всичко навежда на мисълта, че и сега е възможно по духовен път да се върнем към онова, към което се стремяха жреците на друидите, и то в разцвета, а не в упадъчния период на техния култ, когато на преден план излязоха твърде несимпатични, дори лоши черти.
към текста >>

Едва сега можем да си изградим съответната душевна нагласа за да изнесем познанието от сферата на Земята в сферата на Космоса; и то не според обичайния начин да се гледа нагоре към Меркурий, Венера, Сатурн и т.н.
Едва сега можем да си изградим съответната душевна нагласа за да изнесем познанието от сферата на Земята в сферата на Космоса; и то не според обичайния начин да се гледа нагоре към Меркурий, Венера, Сатурн и т.н. с помощта на спектроскопа и абстрактните изчисления, а според готовността ни да приложим онези познавателни средства, които са заложени в имагинацията, инспирацията и интуицията. И тогава впрочем стигаме до имагинацията, че небесните тела са нещо съвсем различно от изворите на днешната астрономия и от това, което установяваме чрез сетивното наблюдение изобщо. Днешните астрономи си представят например Луната като някакво много старо небесно тяло от минерално естество, което като един вид огледало отразява Слънчевата светлина и я препраща към Земята. Хората изобщо не се замислят много за въздействията на тази Слънчева светлина. Те донякъде се разглеждат във връзка с атмосферното време.
към текста >>

Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането.
В нашите кръгове аз често съм разказвал историята за това, как Шлайден, известният ботаник от 19. век е преподавал в един и същ университет, заедно с Густав Теодор Фехнер и как Шлайден, естествено, е смятал за пълно суеверие грижливо събираните статистически данни за количеството на валежите при пълнолуние, съответно при новолуние. Да, това което казваше Густав Теодор Фехнер относно влиянието на Луната върху времето, според проф. Шлайден беше пълно суеверие. Но веднъж се случило следното. Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането. Естествено г-жа проф. Фехнер и г-жа проф. Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра. И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода.
към текста >>

И това, което иначе е обичайно да виждаме само във външната среда, примерно звездите на Зодиака, сега възниква като нещо, което изгрява отвътре.
когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие. Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество. Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна. Това, което човекът изживява сега, е едно действително отдалечаване от себе си. Светът става огромен. И това, което иначе е обичайно да виждаме само във външната среда, примерно звездите на Зодиака, сега възниква като нещо, което изгрява отвътре. Ако тук някой би възразил, че вероятно става дума за някакви „реминисценции”, той изобщо не е запознат с процеса, който описвам. Защото това, което изгрява и се надига отвътре, не са никакви реминисценции, а могъщи имагинации, пронизани от интуиции, и сега това, което иначе човек вижда само външно, той започва да го вижда вътрешно. Той усеща себе си вплетен в големите тайни на Зодиака. И ако улучи благоприятния момент – вече откъм вътрешната страна на Универсума – даден човек може, примерно, да долови вътрешно някоя от тайните на Сатурн, докато Сатурн преминава през едно или друго съзвездие на Зодиака. Да разчетеш космическата писменост се състои в това, да откриеш методите, с чиято помощ можеш да проследяваш вътрешно видяните небесни тела при тяхното преминаване през съзвездията на Зодиака.
към текста >>

Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях.
И така, вгледаме ли се в това, което се разиграва в очертанията на нашата кожа, ние виждаме: там протича нашето дишане, нашето кръвообращение. Там ние, като физически индивиди, принадлежим – с това, което протича в нас – на мировото развитие. Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение. Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня.
към текста >>

58. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И някога определени мистерийни центрове извършваха своите необичайно дълбоки култови свещенодействия в онзи период от време, в който днес ние празнуваме Еньовден, а именно във връхната точка на лятото.
Преминавайки от пролетта в лятото, Земята все повече и повече изгубва своята вътрешна духовност. Тази духовност, чиито носители са елементарните Същества, преминава от Земния свят в извънземния свят и се оказва изцяло под влиянието на планетите, на Космоса. И някога определени мистерийни центрове извършваха своите необичайно дълбоки култови свещенодействия в онзи период от време, в който днес ние празнуваме Еньовден, а именно във връхната точка на лятото. Този Еньовден във връхната точка на лятото някога се падаше в онова време, когато Посветените, жреците в онези мистерийни центрове, където този летен празник беше опазил цялото си първоначално величие, бяха дълбоко проникнати от убеждението: Това, което ти трябваше да търсиш през зимата, по времето на зимния обрат на Слънцето, когато ти се взираше през духовно проницаемата снежна обвивка във вътрешния свят на Земята, го намираш сега, отправяйки душевния поглед навън. И елементарните Същества, които през зимата се намираха под влиянието на Земните дълбини, сега се оказваха под влиянието на планетите. От Съществата, които трябваше да търсиш през зимата, сега, в разгара на лятото, ти ще се доближиш до онези техни изживявания, които са свързани с планетите.
към текста >>

В такъв случай аз бих бил твърде радостен и често ще си спомням за това, което можахме да обсъдим в тези лекции, с които действително исках да се обърна не към Вашия разум, а към Вашите сърца, за да посоча по един необичаен за наши дни начин онези социални импулси, които са крайно необходими за днешното човечество.
Дано тези лекции допринесат поне малко за това, да прокарат един вид мост между разсъдъчното антропософско познание и онова, в което антропософията може да се превърне за човешките сърца. В такъв случай аз бих бил твърде радостен и често ще си спомням за това, което можахме да обсъдим в тези лекции, с които действително исках да се обърна не към Вашия разум, а към Вашите сърца, за да посоча по един необичаен за наши дни начин онези социални импулси, които са крайно необходими за днешното човечество. А всъщност нужното настроение за социални импулси ние можем да получим едва чрез интимно задълбочаване във всичко онова, което се извършва в човешките сърца. Ето какво изпитвам особено силно в душата си сега, когато трябва да привърша тези лекции, които изнесох пред Вас, скъпи австрийци, воден от една вътрешна потребност на моето сърце.
към текста >>

59. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото.
Веднъж един лъв, един вълк и една хиена тръгнали да пътуват заедно. Те срещнали една антилопа. Антилопата бе разкъсана от едно от животните. Трите животни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената. Тогава лъвът казал първо на хиената: "Разделяй ти." Хиената имаше нейната логика. Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото. Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост. Според това, каква е тази смелост, тя се насочва така или така към действителното.
към текста >>

60. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Да, обични приятели, на Земята съществуват различни човешки организми, които са организирани така, че приемат тези въздействия.
И тези гласове имат върху съзнанието на човека повече въздействие отколкото се вярва. Да, обични приятели, на Земята съществуват различни човешки организми, които са организирани така, че приемат тези въздействия. Така например особено е организирано да бъде съблазнено, примамено чрез гласа на орела всичко, което обитава запада. Именно американската култура чрез особената организация на нейните хора е изложена на съблазънта на това, което орелът говори. И европейската среда, която съдържа в себе си много от това, което е древна култура, което например даде на Гьоте повод да предприеме своето пътешествие в Италия, тази европейска среда е особено изложена на това, което лъвът говори.
към текста >>

61. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Положението е именно такова, обични приятели, че онзи, който гледа живота с духовния поглед, има не само онези болки и страдания, ако щете щастие и радости, които дава иначе животът, а с духовното виждане, с виждането на духовното в него се раждат космически чувства, космически радости и страдания.
Положението е именно такова, обични приятели, че онзи, който гледа живота с духовния поглед, има не само онези болки и страдания, ако щете щастие и радости, които дава иначе животът, а с духовното виждане, с виждането на духовното в него се раждат космически чувства, космически радости и страдания. И посвещението е неразделно от космически страдания например, каквото е това, че той си казва: Просто чрез това, че поддържам моето човешко същество, аз трябва да стана длъжник на Земята. Аз не мога да дам на Земята това, което би трябвало в същност да и дам, ако бих бил космически напълно справедлив.
към текста >>

Да, обични приятели, съществува още една друга естествена история /история на природата/ освен онази, която днес се намира в книгите?
Да, обични приятели, съществува още една друга естествена история /история на природата/ освен онази, която днес се намира в книгите? И какъв е всъщност крайният резултат на естествената история, която днес се намира в книгите?
към текста >>

62. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Те трябва да използуват въздуха, но обичат най-много този въздух, когато той не носи светлината.
Прилепите са един твърде особен род животни. Те никак не побеждават тежестта на Земята чрез вътрешността на тяхното тяло. Те не са светлинно леки както пеперудите, не са топлинно леки както птиците, а под лежат вече на тежестта на Земята и се чувствуват вече също в тяхното месо и в техните кости. Ето защо на прилепите е неприятен например онзи елемент, в който пеперудите живеят изцяло, този елемент на светлината. Те трябва да използуват въздуха, но обичат най-много този въздух, когато той не носи светлината. Те се отдават на сумрака. И прилепите могат да се държат във въздуха само благодарение на това, че имат, бих могъл да кажа, карикатурни крила, които съвсем не са действителни крила, а изпънати кожи, кожи изпънати между удължените пръсти, парашути. Благодарение на това те могат да се задържат във въздуха. Чрез това те побеждават тежестта, теглото на Земята, като противопоставят, бих могъл да кажа на това тегло нещо, което е свързано с това тегло, противопоставят го като противотегло, като противотежест. Но чрез това те впрегнати напълно в областта на земните сили.
към текста >>

Прилепът не обича светлината, не обича проникнатия от светлината въздух, а обича най-вече слабо проникнатия от светлината сумрачен въздух.
Прилепът не обича светлината, не обича проникнатия от светлината въздух, а обича най-вече слабо проникнатия от светлината сумрачен въздух. И прилепът се различава от птицата чрез това, че когато гледа, птицата има винаги в окото това, което се намира във въздуха. Даже карталът /лешоядът/, когато открадва агне то, чувства това така, че агнето е нещо, което се намира в края на атмосферата, когато той гледа отгоре това, което е като че нарисувано на Земята. И освен това, неговото виждане не е никакво чисто виждане, което ще разберете, когато действително гледате летежа на картала, който е насочен към агнето, който летеж е една изразена динамика на волята, на желанието.
към текста >>

И тъй като той не обича светлината, той е неприятно засегнат от всичко, което вижда.
Тя вижда това, което се намира в Космоса. Когато виждаме пеперудата да пърха, тогава трябва всъщност да си пред ставите: тя не обръща внимание на Земята, за нея Земята е едно огледало. Земята и отразява онова, което се намира в Космоса. Птицата не вижда земното, но тя вижда това, което е във въздуха. Едвам прилепът започва да възприема онова, през което лети или покрай което минава летейки. И тъй като той не обича светлината, той е неприятно засегнат от всичко, което вижда. И можем вече да кажем, че пеперудата и птицата виждат по един много духовен начин. Първото животно отгоре надолу, което всъщност трябва да вижда по земен начин, е неприятно засегнато от това виждане. Прилепът не обича виждането, и затова той има нещо, бих могъл да кажа, като въплътен страх пред това, което вижда и не иска да вижда. Той би искал да мине бързо покрай нещото: да трябва да вижда и да не иска да вижда така би искал той да профучи навсякъде. Така би искал той да се отклони навсякъде, да мине бързо покрай нещата.
към текста >>

Прилепът не обича виждането, и затова той има нещо, бих могъл да кажа, като въплътен страх пред това, което вижда и не иска да вижда.
Птицата не вижда земното, но тя вижда това, което е във въздуха. Едвам прилепът започва да възприема онова, през което лети или покрай което минава летейки. И тъй като той не обича светлината, той е неприятно засегнат от всичко, което вижда. И можем вече да кажем, че пеперудата и птицата виждат по един много духовен начин. Първото животно отгоре надолу, което всъщност трябва да вижда по земен начин, е неприятно засегнато от това виждане. Прилепът не обича виждането, и затова той има нещо, бих могъл да кажа, като въплътен страх пред това, което вижда и не иска да вижда. Той би искал да мине бързо покрай нещото: да трябва да вижда и да не иска да вижда така би искал той да профучи навсякъде. Така би искал той да се отклони навсякъде, да мине бързо покрай нещата. И затова, защото иска да профучи навсякъде покрай нещата, той би искал да се вслуша така чудесно във всичко. Прилепът е в същност едно същество, което постоянно се вслушва в своя собствен летеж, дали този летеж не е застрашен някъде.
към текста >>

Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството.
Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>

63. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Но те никак не обичат самата Земя.
Така Гномите са всъщност в Земята носители на идеите на Вселената. Но те никак не обичат самата Земя. Те свистят наоколо в Земята с идеи от Вселената, обаче в същност мразят земното. За тях това е нещо, от което на драго сърце биха искали да се откъснат. Обаче въпреки това остават при това земно естество. После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно. И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби.
към текста >>

64. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И когато преминем към съществата на огъня/Саламандрите/ да, обични приятели, помислете само, как прашецът върху крилата на пеперудите привидно се превръща при тяхното умиране в нищо.
И когато преминем към съществата на огъня/Саламандрите/ да, обични приятели, помислете само, как прашецът върху крилата на пеперудите привидно се превръща при тяхното умиране в нищо. Но не е вярно , че този прашец се разпада и се превръща в нищо. Това, което се разпрашава от крилата на пеперудите, е високо одухотворена материя. Всичко това се влива в топлинния етер, който заобикаля Земята, влива се там като мънички комети, всеки един прашец като една мъничка комета в топлинния етер на Земята. Когато светът на пеперудите умира в течение на годината, всичко става проблясващо и мъждукащо, превръща се във вътрешно проблясване и мъждукане. И това проблясване и мъждукане се вливат съществата на огъня /Саламандрите/; те го приемат в себе си.
към текста >>

65. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели.
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
към текста >>

66. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
За душевния живот не е особено благотворно много да се мисли как се отразява външният свят в душата ни. По такъв начин ние стигаме само до сенковидна картина на света на представите в нашата вътрешна същност. Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в мислите това, което е било в нас като впечатление от външния свят. В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н. Друг, размишлявайки над нещата, които са му направили впечатление и продължавайки да тъче мисловна тъкан, следва повече някакви фантазни представи. Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
към текста >>

Бих могъл да охарактеризирам тази крачка по следния начин: намирайки се в обичайното съзнание, се мисли за неща, намиращи се навън, например за столове, маси и разбира се, за хора и т.н.
Бих могъл да охарактеризирам тази крачка по следния начин: намирайки се в обичайното съзнание, се мисли за неща, намиращи се навън, например за столове, маси и разбира се, за хора и т.н. Така навън съществуват различни предмети и човек от центъра на своето същество схваща тези предмети със своето мислене. Това осъзнава всеки човек: той иска да обхване чрез мисленето нещата в света.
към текста >>

Както с обичайното мислене, бих казал, сякаш протягаме към външните предмети духовни сетивни пипала, така в това мислене, което изживява себе си в самото себе си, постоянно се простираме в самите себе си.
Когато се стигне до охарактеризираното по-горе мисловно изживяване, тогава не опознаваме света; и не се намираме просто в точката на своя Аз, а става нещо съвсем друго. Изживява се чувството, имаме съвсем правилното чувствено изживяване, че със своето мислене, което не се намира в някакво определено място, постигаме всичко отвътре. Чувства се, че се осезава вътрешният човек. Както с обичайното мислене, бих казал, сякаш протягаме към външните предмети духовни сетивни пипала, така в това мислене, което изживява себе си в самото себе си, постоянно се простираме в самите себе си. Човек става обект, предмет за себе си.
към текста >>

Бих искал да кажа, че живеейки с обичайното съзнание, хората са твърде тясно свързани с изживяванията, за да бъдат доведени до нещо.
Бих искал да кажа, че живеейки с обичайното съзнание, хората са твърде тясно свързани с изживяванията, за да бъдат доведени до нещо. Трябва да могат да отидат по-далеч. В съня човек стои по-далеч, отколкото в будно състояние; защото тогава с астралното си тяло и Аза се намира извън физическото и етерното тяло. Към това астрално тяло, излязло от физическото по време на сън, вие се приближавате повече, когато с тази реалност, която описах, извиквате минали преживявания в настоящето. Отначало, разбира се, няма да повярвате на това, тъй като не приписвате на такова незначително нещо, като съживяването на минали спомени посредством стара рокля, чак толкова силно действие. Но работата е именно в това, да пробвате да направите нещо такова.
към текста >>

67. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Към това се отнася всичко, което обичайните естественонаучни представи обикновено причисляват към наследствеността.
Тук стигаме до две неща: първото е това, което човек е изпитал духовно-душевно в доземното битие. Ще оставим това за последващо разглеждане. Обаче съществува и нещо друго, свързано с физическата телесност, нещо, което човек внася във физическата телесност в качеството на индивидуално същество. Към това се отнася всичко, което обичайните естественонаучни представи обикновено причисляват към наследствеността. Човек носи в себе си даже склонностите на темперамента, които също така силно действат в душевното, особено импулсите, които се свързват с това, което е било свойствено на физическите му предци.
към текста >>

Виждате ли, освен съществата от висшите Йерархии, които ние обичайно обозначаваме с имената Ангели, Архангели и така нататък, с цялото мирово развитие са свързани и тези същества, които влизат в ариманическото и луциферическото царства; тези същества също действат във всички мирови връзки, както и тези, които са се развивали нормално.
Виждате ли, освен съществата от висшите Йерархии, които ние обичайно обозначаваме с имената Ангели, Архангели и така нататък, с цялото мирово развитие са свързани и тези същества, които влизат в ариманическото и луциферическото царства; тези същества също действат във всички мирови връзки, както и тези, които са се развивали нормално. Луциферическите същества действат постоянно по такъв начин, че да отклонят от проникване във физическата материалност това, което носи в себе си тенденцията за приближаване към физическата материалност. В областта на човека луциферическите същества действат по такъв начин, че използват всяка възможност да отвлекат човека от неговата физическа телесност. Луциферическите същества се стремят да превърнат човека в чисто духовно-душевно-етерно същество. Ариманическите същества се стремят да изключат от човека всичко, което го води към душевно-духовното, което трябва да се развива в човешката сфера. Те биха искали да превърнат в духовно подчовешкото онова, което стои във влеченията, инстинктите и т.н., онова, което изразява себе си в телесността.
към текста >>

И затова позволете ми, скъпи приятели, за това, което става в чисто духовното, да ползвам обичайните човешки думи.
Разсъждавайки за духовните явления, се налага да се ползват такива изрази, които може би изглеждат гротескно спрямо тези духовни явления. Но все пак ние трябва да се ползваме преди всичко от човешката реч. И затова позволете ми, скъпи приятели, за това, което става в чисто духовното, да ползвам обичайните човешки думи. Вие ще ме разберете. Изведете това, което изразявам по този начин, в духовното.
към текста >>

И за този, който може по правилен начин, съзнателно, с помощта на имагинацията да съзерцава това така, че ако му се отдава, може да следва с обичайното си мислене образите и багрите на изменящите се облаци, когато дава възможност на мислите си, вместо да имат ясни очертания, да метаморфозират и се изменят, когато самите мисли стават ту тесни, ту широки, когато те следват образите на облаците, когато възпроизвеждат образите и цветовете на облачните образувания, тогава човек действително започва да гледа на тази цветна игра над облаците, особено в сутрешното и вечерно небе, като на цветно море, в което се движат луциферическите образи.
В това, което ляга като светлинно сияние на облаците в атмосферата, живеят луциферическите духове, както в издигащата се мъгла живеят ариманическите духове. И за този, който може по правилен начин, съзнателно, с помощта на имагинацията да съзерцава това така, че ако му се отдава, може да следва с обичайното си мислене образите и багрите на изменящите се облаци, когато дава възможност на мислите си, вместо да имат ясни очертания, да метаморфозират и се изменят, когато самите мисли стават ту тесни, ту широки, когато те следват образите на облаците, когато възпроизвеждат образите и цветовете на облачните образувания, тогава човек действително започва да гледа на тази цветна игра над облаците, особено в сутрешното и вечерно небе, като на цветно море, в което се движат луциферическите образи. И когато издигащата се мъгла предизвиква в човека меланхолично настроение, тогава работата стои по такъв начин, че неговите мисли, а с това и неговата душа, се учат в някаква степен да дишат в свръхчовешката свобода при вида на това луциферически струящо светлинно море. Това е особено отношение към обкръжението, в което може да влезе човек, защото тук той действително може да се издигне до чувството, че мисленето му е подобно на дишане в светлината.
към текста >>

68. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост.
В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост. Говорих ви и за това, как човек е подложен на въздействието на външния свят, приспособяването към външния свят и как това, което се съдържа в наследствеността, е свързано с ариманическото, а явяващото се в широк смисъл приспособяване към външния свят - с лу-циферическото. Разказах как във Вселената, т. е. вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия живот. Днес ще прибавим още няколко разсъждения по темата от вчера; при това ще се обърнем още веднъж и към казаното завчера.
към текста >>

И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени.
Да, вие можете да се разхождате, да гледате растящите покрай пътя жълти и сини цветя, зелената трева, блестящите многообещаващи класове и да кажете: Когато денем минавам край вас, аз ви виждам отвън; когато заспя, ще потопя моите спомени във вашата собствена духовна вътрешност. Вие възприемате това, което в течение на живота си съм превърнал от мои преживявания в спомени, възприемате тези спомени, когато спя. И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени. Хората обичат розата, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени.
към текста >>

Хората обичат розата, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени.
Да, вие можете да се разхождате, да гледате растящите покрай пътя жълти и сини цветя, зелената трева, блестящите многообещаващи класове и да кажете: Когато денем минавам край вас, аз ви виждам отвън; когато заспя, ще потопя моите спомени във вашата собствена духовна вътрешност. Вие възприемате това, което в течение на живота си съм превърнал от мои преживявания в спомени, възприемате тези спомени, когато спя. И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени. Хората обичат розата, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени.
към текста >>

Това е необичайно интересно явление.
Затова с такова удоволствие слушат тези същества, които ви охарактеризирах като елементарни същества - гноми и ундини, - когато човек им разказва за детския живот до седмата година. Защото за тези природни същества човек се ражда със смяната на зъбите. Това е необичайно интересно явление. Дотогава човек се явява за гномите и ундините като отвъдно същество. И затова за тях е малко загадъчно как човек се появява вече в доста завършен вид. И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата. Защото така се създава прекрасна приказна фантазия. И затова приказките от старите времена са толкова удивително конкретни, съдържателни, защото разказвачите са могли да разговарят с гномите и ундините, а не просто да ги слушат.
към текста >>

И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
Следователно можем да кажем: лятната воля ни извежда в мировите далнини. Лятната воля, топлата воля носи мислите ни навсякъде. Зимната воля внася мисли в главата ни. По такъв начин можем да различаваме своята воля. И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
към текста >>

69. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период.
Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма. Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период. Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин. То е възникнало чрез директно духовно съзерцания на процесите. Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря. Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса. Ако бих използвал повече разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на Земята, би трябвало да добавя много подробности към написаното за периодите Сатурн, Слънце, Луна и др.
към текста >>

70. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Тогава е било нещо съвсем обичайно, че влизащото в атмосферата, в тази белтъчна атмосфера, се е внасяло сякаш във вид на образи - не само видими, а като образи, отпечатващи се, фотографиращи се вътре в това восъчно тяло, но фотографиращи се телесно, - за да могат да се внесат по такъв начин тези образи от Космоса.
И това, което сега го има повече на духовен план и което ви описах вчера, че пренасяйки се в плътните скални породи, се намират картини от Космоса, тогава е било тук съвсем нагледно, и при това така, че когато восъкоподобният силикат е започнал да кондензира, в него е можело да се различи нещо подобно на образ на растения. Този, който е наблюдавал природата, знае, че и днес могат да се намерят в минералното царство признаци за отминалите времена. Могат да се намерят камъни, да се вземат в ръце, да се разгледат и да се види вътре сякаш образ на растение. Тогава е било нещо съвсем обичайно, че влизащото в атмосферата, в тази белтъчна атмосфера, се е внасяло сякаш във вид на образи - не само видими, а като образи, отпечатващи се, фотографиращи се вътре в това восъчно тяло, но фотографиращи се телесно, - за да могат да се внесат по такъв начин тези образи от Космоса.
към текста >>

Нещо изкушаващо, от една страна, и необичайно привлекателно, от друга, предлагала тази тиня на меката Земя.
Нещо изкушаващо, от една страна, и необичайно привлекателно, от друга, предлагала тази тиня на меката Земя. А там вътре се движели други животни, имащи вече по-големи крайници и напомнящи на сегашните нисши бозайници, които обаче са били толкова разширени надолу, че са имали отдолу такива могъщи неща (рисува ги) - разбира се, много по-големи, отколкото при патиците.
към текста >>

71. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото приближавайки се до виждане именно на тези Мистерии, се получава впечатление, че образите на тези Мистерии имат необичайно мощни отблъскващи сили, отблъскващи даже тогава, когато, бих казал, към тези неща се приближаваме с определено мъжество и благодарение на това мъжество в по-малка степен се поддаваме на оглушаващото им действие; тези Мистерии оказват на виждането, пълно с мъжество, противодействие, изразяващо се, бих казал, в нещо като зашеметяване.
Значително по-трудно е, както често съм споменавал в моите съчинения за Акаша-хрониката, да се намери подход към тези места на хибернийските Мистерии, към многоизучавания остров на запад от Англия; много по-сложно е да се приближиш в обратното виждане към картините, съхранили се от тях във вечната хроника, отколкото към картините, които са останали от другите мистерийни места. Защото приближавайки се до виждане именно на тези Мистерии, се получава впечатление, че образите на тези Мистерии имат необичайно мощни отблъскващи сили, отблъскващи даже тогава, когато, бих казал, към тези неща се приближаваме с определено мъжество и благодарение на това мъжество в по-малка степен се поддаваме на оглушаващото им действие; тези Мистерии оказват на виждането, пълно с мъжество, противодействие, изразяващо се, бих казал, в нещо като зашеметяване. Така че само чрез препятствията, съпътстващи познанието, можем да се приближим към това, което искам да опиша тук. В последващите лекции вие ще видите защо именно тук има такива препятствия за познанието.
към текста >>

Всичко това, което може да бъде наречено, бих казал, мъките на пътя на познанието, този път на познание, който още не навлиза в дълбините на битието, а се състои просто в пределно напрягане на обичайните душевни сили, съдържащи се в ежедневното съзнание, тези трудности, давани по подобен път на познание на обичайното съзнание, се довеждали близо до душевността на учениците.
Разбира се, и в тези Мистерии е имало водещи към посвещението посветени, възприемащи най-древната прамъдрост на човечеството и пробуждани и импулсирани с тази прамъдрост за достигане на някакво собствено виждане. И е имало посвещавани ученици, които именно чрез особен вид посвещение, практикувано там, се довеждали, така да се каже, до Мировото Слово. Ако погледнем към тази подготовка, на която се подлагали в началото посвещаваните там, в Хиберния, ще видим, че тази подготовка се е състояла от две неща. Първото е било, че подготвяните душевно се довеждали до всички трудности на познанието въобще. Всичко това, което може да бъде наречено, бих казал, мъките на пътя на познанието, този път на познание, който още не навлиза в дълбините на битието, а се състои просто в пределно напрягане на обичайните душевни сили, съдържащи се в ежедневното съзнание, тези трудности, давани по подобен път на познание на обичайното съзнание, се довеждали близо до душевността на учениците. Те трябвало да преминат през всички съмнения, всички мъки, цялата вътрешна борба и чести крушения в тази вътрешна борба, през разочарования, дори и при най-добра логика и диалектика.
към текста >>

Тя е била от пластична субстанция, не еластична, а пластична, и необичайно мека.
Тя е била от пластична субстанция, не еластична, а пластична, и необичайно мека. На ученика се предлагало също да натиска и тази статуя. И където и да натискал - навсякъде оставала вдлъбнатина. Така че винаги между едно изпитание на ученика и следващото му идване, оставените от него вдлъбнатини се оказвали отново възстановени. Следователно винаги, когато учениците при съответната церемония се довеждали до тази статуя, статуята се оказвала съвършено възстановена. В другата, еластична статуя, всичко се възстановявало от само себе си.
към текста >>

Учениците получавали необичайно силно впечатление от това, което преживявали тук.
Втората статуя създавала впечатление, че тя цялата стои под влияние на лунните сили, които пронизват организма и които обуславят израстването на главата от този организъм. Учениците получавали необичайно силно впечатление от това, което преживявали тук. Тази статуя постоянно се възстановявала за тях. И те често, на групи, през не много дълги промеждутъци от време, се приближавали до тази статуя. Когато това ставало, отначало наоколо царяла гробна тишина. До самата статуя ги водели вече посветените; после ги оставяли и вратата на Храма се затваряла зад тях; те оставали в своята самота.
към текста >>

Всичко това действало по дълбок, необичайно дълбок начин върху учениците.
После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци. След това го оставяли сам с впечатлението, което могъщо, много могъщо е действало върху него. И чрез всичко това, което той вече по-рано е преживял по пътя, който посочих, ученикът е преживявал всички трудности на познанието, бих казал, всички трудности на блаженството. Да, такива преживявания означават много повече, отколкото може да се изрази с простите думи, с които характеризирам сега това; такова преживяване означавало, че са преминавали през цяла палитра от усещания. И тези усещания предизвиквали у ученика преживяване на най-жив стремеж, когато го довеждали при тези две статуи, да разреши в душата си, да преодолее това, което му се явявало като велика загадка, да разбере какво, собствено, иска загадъчното: от една страна, загадъчността на това, което въобще са правили с него, а от друга страна, загадъчността, съдържаща се в самите тези фигури и в собственото му отношение към тези фигури. Всичко това действало по дълбок, необичайно дълбок начин върху учениците. И пред тези статуи те с цялата си душа и с целия си дух се превръщали в една колосална въпросителна. В своето душевно преживяване те сами себе си виждали като една колосална въпросителна. В тях всичко е било въпрос. Разсъдъкът питал, сърцето питало, волята питала - всичко, всичко питало. По тези неща, които нагледно са се провеждали в древността - сега е невъзможно, а и ненужно човек да се посвещава по такъв нагледен начин, -по тези неща днешният човек може да узнае каква палитра от усещания трябва да премине, за да се приближи действително до истината, въвеждаща в тайните на света.
към текста >>

72. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съзнание, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от съновидения.
Такава двояка свързаност със света - ето какво действително вътрешно грандиозно усещане стояло пред ученика като отзвук от двете статуи. И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съзнание, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от съновидения. Ученикът се научавал да свързва цялата тази интензивност на вътрешните импулси с цялата интензивност на външните импулси. От родството със зимните и от родството с летните пейзажи той достигал до прозрения за външната природа и за своята собствена същност. Той дълбоко се родеел с тази външна природа и с тази собствена същност. Тогава той вече е бил добре подготвен, за да премине през някакъв вид повторение. В това повторение съвсем ясно се прекарвало от инициаторите пред душата му: Ти вътрешно в душата си трябва да се задържиш във вцепенение.
към текста >>

73. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея.
Трябваше да ви разкажа различни неща за характерното устройство на Хибернийските Мистерии и вчера видяхте, че този своеобразен път на развитие, който са могли да преминават хората на ирландския остров, водел дотам, че тези хора са достигали проникновения, на първо място в това, което въобще може да бъде преживяно от човешката душа, благодарение на собствената вътрешна активност на човека. Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея. Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт. Тук ученикът следователно е бил подготвен да има имагинации, имагинации, които се присъединявали към това, което иначе ученикът виждал с външните си сетива. Обаче имайки тези имагинации пред себе си, знаел, че посредством тях той прониква по-нататък в нещо съвсем различно.
към текста >>

Но помислете колко малко е склонен днес физическият земен човек, когато излезе в топъл летен ден със зноен въздух, да каже: Боговете сега много ме обичат!
Вие усещате тази топлина като приятно телесно чувство, обаче не го усещате като нещо душевно. Същото е и със студа. Вие мръзнете, студено ви е телесно; но нямате усещането: чрез особените климатични условия към вас се приближават демони, за да ви нашепват нещо толкова хладно, че замръзвате също и в душата. Физическата топлина за вас не е едновременно и нещо душевно, защото вие, като земен човек с обикновено съзнание, не възприемате с цялата интензивност природно-душевното. В качеството си на земен човек можете да се сгреете от друг човек, от неговото приятелство, от неговата любов; можете да замръзнете от неговата хладина, може би и от неговата еснафщина, обаче при това се има предвид нещо душевно. Но помислете колко малко е склонен днес физическият земен човек, когато излезе в топъл летен ден със зноен въздух, да каже: Боговете сега много ме обичат! Или колко малко е склонен сегашният човек, излизайки на зимния студ, да каже: а сега във въздуха се носят само тези Силфи, които са хладни филистери в света на Силфите. Такива изрази днес няма да чуете.
към текста >>

74. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав.
На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на Гърция. Знаете, че човек има в своя организъм желязо. Той съдържа в себе си и други метали: калций, натрий, магнезий и т.н. Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав. Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай, сребро, злато.
към текста >>

75. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това са били времена, в които човек не е говорил абстрактно: В началото беше Логосът, и Логосът бе у Бога, и Бог беше Логосът - това са били времена, когато човек е можел да говори нещо съвсем друго; тогава човек е можел да каже: в мен се формира издихание, и когато издиханието се образува по обичайния начин, то се оказва отражение на космическото творене, защото от жертвения дим той създава форми, представляващи за мен живи писмена, които ми откриват това, което искат да ми кажат планетарните светове.
Това са били времена, в които човек не е говорил абстрактно: В началото беше Логосът, и Логосът бе у Бога, и Бог беше Логосът - това са били времена, когато човек е можел да говори нещо съвсем друго; тогава човек е можел да каже: в мен се формира издихание, и когато издиханието се образува по обичайния начин, то се оказва отражение на космическото творене, защото от жертвения дим той създава форми, представляващи за мен живи писмена, които ми откриват това, което искат да ми кажат планетарните светове.
към текста >>

76. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса. Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации. Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
към текста >>

През онези древни епохи всеки от кандидатите за Посвещение трябваше да престои определено време в една съвсем необичайна обстановка.
Тази церемония беше външна и показна, но тя разтърсваше душите на много хора. Всъщност тази церемония в своя външен ритуал и във външното протичане на своя култ, тази церемония постоянно загатваше за това, което се разиграваше в свещените Мистерии с онзи човек, избиран и подготвян от йерофантите, за да стигне до Посвещение. През онези древни епохи всеки от кандидатите за Посвещение трябваше да престои определено време в една съвсем необичайна обстановка. Стените, подът и таванът на залата бяха черни. Цялата зала, в чиято среда се намираше единствено един ковчег или подобна на ковчег клетка, беше мрачна и тъмна. Тези, които стояха до ковчега и ръководеха Посвещението, се отнасяха към кандидата като към човек, изправен пред неизбежна смърт. Те подемаха траурни песни за смъртта. А на кандидата те даваха да разбере, че сега, след като бъде положен в ковчега, той ще изживее същото, което изживява всеки човек в първите три дни след своята смърт.
към текста >>

77. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място.
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис. – в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност. Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност. В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място. Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или лоши условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт. За древният обитател на Изтока това не е било така. Начинът, по който той е осъществявал дишането, е бил за него много дълбоко преживяване и така е стояла работата с всички други неща, които са зависели от характера на отношенията на границата на Земята с космическото пространство.
към текста >>

Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите. Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце? Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше. От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце. Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>

И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие. И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник. Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували. В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци. И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
към текста >>

Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници.
Всичко, което става в историческата еволюция на човека, има за свой източник и причина вътрешната природа на човека. Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници. Ние ги поставяме по навик. Обаче те се явяват остатъци на древни паметници и знаци, оставяни от човека в онези времена, когато още не е имал памет като сега и е бил приучен, във всяко място където е преживял нещо, да оставя паметен знак, за да може отново да преживее в главата си събитието, когато се върне там; защото главата е можела да извика отново всичко, което е било свързано със Земята. "Ние предаваме на Земята преживяванията на нашата глава" – е бил принципът в древните времена.
към текста >>

78. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Трябва да помним, че съвременната представа за нещата, която ние притежаваме в нашето обичайно съзнание, е била неизвестна за човека от онези времена.
Азия е означавала низшето духовно царство, в което са обитавали човешките същества. Трябва да помним, че съвременната представа за нещата, която ние притежаваме в нашето обичайно съзнание, е била неизвестна за човека от онези времена. Би било нелепо да се предположи, че той би могъл да си представи такова нещо, като материя, лишена от дух. Да говори, както ние говорим за кислорода и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния Изток. За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм. Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота.
към текста >>

Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания.
За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм. Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания. Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища. Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение.
към текста >>

Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време.
Сънят не е бил за него този тежък сън, за който казваме - спи като пън и нищо не знае за себе си. Мисля, че и до сега има хора, които спят така, нали? Но тогава е нямало такива неща: даже в съня си човек е запазвал приглушена форма на съзнание. Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят. И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия. Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време. През нощта в съня той е възприемал третата йерархия. А от време на време в съня му е влизало още по-приглушено съзнание, но такова, което дълбоко е засягало човешкия характер. По такъв начин, тези източни народи са имали, първо, своето ежедневно съзнание, в което всичко се е видоизменяло в имагинации и образи. Тези образи не са били толкова реални, както в по-древните времена, например времената на Атлантида и Лемурия или в лунната епоха. Въпреки това, те присъствали все още по времето на това азиатско развитие.
към текста >>

А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях.
И така, през деня хората имали образи. А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях. Душата се освобождава от телесността и живее сред съществата от висшите йерархии.
към текста >>

Това, което сега описваме е било обичайното състояние на съзнанието в най-древния азиатски период.
Той не е усещал това когато е бил потопен в съществата от третата йерархия, а го е усещал само тогава, когато е настъпвало още по-дълбоко сънно състояние. Макар и у хората никога да не е оставало истинско съзнание от това, което е ставало по време на сънно състояние от такъв род, въпреки това, преживяванията, свързани с втората йерархия, дълбоко са се запечатвали в цялото същество на човека. И това преживяване е оставало в човешкото чувство и след пробуждането. Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от висшите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното битие. – Така са говорили древните хора за тази йерархия, която включва в себе си Господства, Сили и Власти. Това, което сега описваме е било обичайното състояние на съзнанието в най-древния азиатски период. Двете първи състояния на съзнание - сън наяве, бодърстване в съня и сън, в който е присъствала третата йерархия, са се преживявали съзнателно от всички. А мнозина, надарени с особен природен дар, са преживявали също нахлуването на по-дълбокия сън, по време на който втората йерархия е прониквала в човешкото съзнание.
към текста >>

Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище.
Каква е била природата и? Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега! Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си. Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено. Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве. Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище. И различието не е било в съдържанието. Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса. Четене и писане, въпреки това, са изучавали в онези дни само посветените, защото писмо и четмо могат да се изучават, само ако притежаваш това ясно интелектуално съзнание, което е естествено за съвременния човек.
към текста >>

Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание.
Посветеният, както и другите хора, също е виждал духовното множество, но той развил вътре в себе си такова възприятие, както сега при нас, и поради това за него цялата картина започвала да се замъглява и небесното множество постепенно е изчезвало от погледа; тогава избухването на мълнията е могло да се види в този вид, в който сега я вижда всеки. Цялата природа в тази форма, в която я виждаме днес, е можела да бъде постигната в предишните времена само чрез посвещение. Но как се е отнасял човек към такова познание? Той по никакъв начин не е гледал на познанието, постигнато по такъв начин, с безразличието, с което гледат на познанието и истината днес. Съществувало е строго морално начало в човешкото преживяване на познанието. Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание. Той вижда множество елементарни същества, реещи се във въздуха. Но именно поради това, че има такова възприятие, той се лишава от свободна воля. Той напълно принадлежи на божествено-духовния свят. – Защото в този сън наяве, волята не е свободна, по скоро, тя е нещо, вливащо се в човека като божествена воля. И посвещаваният, който е виждал, как тези имагинации се отнасят към мълнията, се е научавал да казва благодарение на своя посветител: аз трябва да бъда човек, притежаващ в света свобода без богове, за когото боговете са изключени от дълбините на мировото съдържание.
към текста >>

79. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период.
В първите две уводни лекции ние се постарахме да придобием разбиране за това радикално изменение в устройството на човешката душа и характер, което е станало в хода на човешкото развитие - както доисторическото, така и историческото. За днешната лекция – във всеки случай за началото и – няма да ни се наложи да се връщаме няколко хилядолетия назад. Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период. Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време. Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи.
към текста >>

По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа. Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание. По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия. Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
към текста >>

35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос.
1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество. И те виждали, как всичко живо на Земята е черпело сили за своето съществуване от това летливо-течно белтъчно вещество, което било разпространено над Земята; и също, всичко живеело в това вещество. Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разпределено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис. на стр. 35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос. И по такъв начин, в силициевия диоксид, съдържащ се в земната белтъчна атмосфера, е имало навсякъде имагинации, - конкретно, външно откриваеми.
към текста >>

Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка. Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X. от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
към текста >>

80. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова.
Мистериите на Хиберния, ирландските мистерии, са съществували дълго време. Те са останали все още към времето на основаване на християнството и това са били мистерии, които в най-достоверен вид са съхранили определени черти на древното учение на мъдростта на атлантските народи. Позволете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха. Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова. Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция. В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно възприятие. Тогава той би могъл да осъзнае всички трудности и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина. И на него му показвали, как, всъщност, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското битие е фактически недостъпно за човека чрез сетивно възприятие.
към текста >>

И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер.
И всичко това се давало, за да може човек чрез преживяване, обратно на това, което той би трябвало да достигне на края в качеството на своя цел, да може да дойде до тази цел с правилно и дълбоко човешко чувство. Защото докато не се научиш на това, какво значи да живееш в заблуждение и илюзия, няма да можеш да оцениш битието и истината. И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и битието. И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер. Едната от тези статуи-колони отвътре била куха; обвивката, обграждаща кухото пространство, тоест целия материал, от който била направена статуята, бил напълно еластичен. При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло. Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го усети само при натискане. И ученика са го поощрявали да натиска.
към текста >>

Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му.
А във връзка с другата, мъжка статуя, той имал друго преживяване. Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му. Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа. И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение. Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето.
към текста >>

81. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Навсякъде, където и да пристигал, Александър Велики не само приемал обичаите на страната, но е можел също непосредствено да изхожда от помислите и копнежите на хората, обитаващи завзетата територия, можел е да се проникне с техните мисли.
И сега виждаме, че Александър, осъществявайки тази експедиция, съвсем не смята да покорява съществуващите култури, не се старае да присади елинизма на Изток в какъвто и да е външен смисъл. Навсякъде, където и да пристигал, Александър Велики не само приемал обичаите на страната, но е можел също непосредствено да изхожда от помислите и копнежите на хората, обитаващи завзетата територия, можел е да се проникне с техните мисли. Когато той пристига в Египет, в Мемфис, го възприемат като спасител и освободител от духовната лутаница, сковаваща местното население. Той дарява персийското царство с култура и цивилизация, каквито самите перси никога не биха могли да произведат. Той прониква даже в Индия. Замисля план да доведе до равновесие, до хармония елинската и източната цивилизация. На всяка крачка основава академии.
към текста >>

Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток.
Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток. Гледайки на Изток, ние трябва да се обърнем към имагинациите. Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал. Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер. Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете. В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него.
към текста >>

82. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене.
Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него. Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта. Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране. Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите. Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене. Ораторите измрели. Докторите и професорите, наблюдаващи най-малката част от човешкото същество, а именно главата, станали водещи във възпитанието.
към текста >>

83. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Тази област аз ще нарисувам тук в светло, понеже хората обичат светлото, а наоколо ще нарисувам кармическата необходимост /червено/.
Но сега може би вие ще можете да кажете по-нататък: - Добре, тогава в живота ние имаме определена област на свобода. Тази област аз ще нарисувам тук в светло, понеже хората обичат светлото, а наоколо ще нарисувам кармическата необходимост /червено/. Сега тя също е налице! Следователно определена затворена област на свобода, а наоколо кармическата необходимост.
към текста >>

84. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича.
Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем живота, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в живота, съзнавайки, че в живота не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия живот като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен живот. Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот. Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича. И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля. Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни.
към текста >>

Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
към текста >>

Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества. Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота.
към текста >>

85. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

В тях има строго разделение на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции.
На своите млади години Фридрих Теодор Фишер се залавя с една велика задача - да напише естетика в смисъла на философията на Хегел. И тези пет тома, които той е написал, фактически са една забележителна творба. В тях има строго разделение на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции. Ако бих ви прочел няколко реда от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в популярен хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма. Възвишеното е изява на идеята в сетивна форма така, че идеята надделява над сетивната форма. Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т. н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч! Тогава обаче срещу тези «дефиниции» стоят «декларации», така нареченото «дребно напечатано».
към текста >>

Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10].
Този приятел, барон фон Шпаун[9], е бил една извънредно благородна личност. Още от ранна младост по един деликатен начин той се е грижил за Шуберт. Те били съученици. Още тогава той е трябвало да се грижи за него и след това тези грижи продължили. А в кармическо отношение ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда. Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10]. Той е бил човек, на когото по един фин начин всичко художествено е правело действително дълбоко впечатление. В Австрия се случват такива неща - Грилпарцер е бил финансов чиновник, - но също и Шпаун, въпреки че не е имал и най-малкото предразположение за това, през целия си живот е бил на финансова служба. Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията. Следователно той е трябвало да се грижи за лотарията в Австрия. Това му е било извънредно противно, антипатично.
към текста >>

Защото, както е обичаят на духовна Виена, двамата господа, Шуберт и фон Шпаун, също обичали вечерно време да си сръбват и след това ставало късно.
Интересното е, че той е пишел своите най-хубави музикални мотиви по правило сутрин, след като ставал от сън. Ставайки от сън, сядал на масата и по този начин написвал своите най-хубави музикални мотиви. На това често присъствал и самият барон фон Шпаун. Защото, както е обичаят на духовна Виена, двамата господа, Шуберт и фон Шпаун, също обичали вечерно време да си сръбват и след това ставало късно. Тогава Шуберт, който живеел далеч, не можел вече да бъде оставен сам да си отиде у дома.
към текста >>

Една трета личност, която бих искал да разгледам, е много мразения, но също така и обичан от едно малко общество Ойген Дюринг[13].
Една трета личност, която бих искал да разгледам, е много мразения, но също така и обичан от едно малко общество Ойген Дюринг[13]. Аз се занимавах също така и с този характер в кармическо отношение, и също бих искал първо да дам, така да се каже, биографическите материали.
към текста >>

86. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Важно е също, дали един човек обича силно да набръчква челото си или само леко го набръчква, както е важно, дали той е благочестив или е неблагочестив.
Съдбата действа така, че тя работи от целостта на човека. Това, което от един кармически подтик човек си избира в живота, което после се оформя като съдба, се състои в това, че силите на съдбата, които минават от един живот в друг, изграждат състава на кръвта до най-финия му строеж, вътрешно регулират нервната дейност, но подбуждат също и душевно-инстинктивната възприемчивост за това или онова. И ние не можем лесно да проникнем във вътрешността на съдбовните кармически взаимовръзки, ако не проявяваме интерес към отделните жизнени изяви на един човек - естествено при това винаги говорим за душевното око. Действително, за кармическото разглеждане е също така необходимо да проявяваме интерес към едно движение на ръката, както и към една гениална духовна дарба. От значение е също така да можем да наблюдаваме, - естествено също и от духовната страна да се наблюдава астралното тяло и аза, - как един човек сяда, как той изпълнява своите морални задължения. Важно е също, дали един човек обича силно да набръчква челото си или само леко го набръчква, както е важно, дали той е благочестив или е неблагочестив. Много неща, които в обикновения живот ни се струват несъществени, са извънредно важни, когато започваме да разглеждаме, как съдбата се изтъкава от един земен живот в друг земен живот, а някои неща, които при даден човек ни се струват особено важни, те имат по-малко значение.
към текста >>

87. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Косата му била къдрава, тъмно руса и жените много го обичали.
Аз бих искал да кажа, че при такива личности и второстепенните неща в живота са характерни. При такива личности действително има значителни второстепенни неща. Виждате ли, Гарибалди е бил това, което можем да наречем красив мъж. Той имал много хубава тъмноруса коса, изобщо бил много красив. Косата му била къдрава, тъмно руса и жените много го обичали. Но от малкото черти, които ви приведох за жената, избрана през далекогледа, за тази жена можем да кажем най-доброто, най-интересното, най-преданото; но изглежда, че тя е била ревнива! Тази ревност изглежда не е останала далеч от нея.
към текста >>

88. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но през онези времена не беше обичайно някой да потегли веднага за други страни, когато не преуспяваше в своята родина.
Но през онези времена не беше обичайно някой да потегли веднага за други страни, когато не преуспяваше в своята родина. Несъмнено тази личност беше авантюрист, но тя не успя да се измъкне така бързо, нямаше възможност за това. И заедно с група негови хора съответният стана един вид крепостник в своето собствено предишно стопанство. Сега той трябваше да работи като крепостник с група от тези, които заедно с него бяха потеглили към приключения, докато през това време му беше отнето имението.
към текста >>

89. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Затова през всички времена е било обичайно ръководителите на дадено окултно движение да оставят, тези, които искат да направят нещо, да опитат как ще стане това, за да могат да се създадат убеждения чрез самите факти.
Затова през всички времена е било обичайно ръководителите на дадено окултно движение да оставят, тези, които искат да направят нещо, да опитат как ще стане това, за да могат да се създадат убеждения чрез самите факти. Този е единствено възможният начин да бъдат създавани убеждения. И това трябваше да стане също и в този случай.
към текста >>

90. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание. Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>

Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание. Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>

Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание. Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>

Имаше много хора, които той обичаше.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание. Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>

91. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Да речем, обичат да ядат, ядат с удоволствие; други пък не изпитват такова удоволствие да ядат.
Можем да отидем по-нататък. Има хора, - как да ги нарека? Да речем, обичат да ядат, ядат с удоволствие; други пък не изпитват такова удоволствие да ядат. Не искам да кажа лакоми в яденето и нелакоми, нали, това не подхожда на нашето разглеждане, но искам да кажа, има хора, които на драго сърце ядат, и такива, които не го правят с такава охота.
към текста >>

92. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай.
В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно. В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3]. Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай. Но ако той всъщност би казал истината, щеше да каже: - Моите съвременници всичките са дървени глави, защото те знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия. Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват буквите в думи и изречения. Тогава те ще могат да четат в духовния свят. - Но той не е казал това така директно, обичаят не е бил такъв по онова време. А е казал: - Основните понятия трябва да се напишат на листчета, да се вземе след това една рулетка, в която да се сложат, рулетката да се завърти, тези понятия да се разбъркат и тогава могат да се четат.
към текста >>

- Но той не е казал това така директно, обичаят не е бил такъв по онова време.
В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3]. Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай. Но ако той всъщност би казал истината, щеше да каже: - Моите съвременници всичките са дървени глави, защото те знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия. Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват буквите в думи и изречения. Тогава те ще могат да четат в духовния свят. - Но той не е казал това така директно, обичаят не е бил такъв по онова време. А е казал: - Основните понятия трябва да се напишат на листчета, да се вземе след това една рулетка, в която да се сложат, рулетката да се завърти, тези понятия да се разбъркат и тогава могат да се четат. Тогава се получава нещо различно.
към текста >>

93. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да позволят на човека да слуша цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка.
Това беше едно съвършено различно участие в литургията. Хората, за които ви говорих, че в своите души минаха през състоянията, които ви описах, гледаха от духовния свят надолу към Земята и виждаха особено, онова невъзможно за тях събитие на катехизисното преподаване. Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да позволят на човека да слуша цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка. Тези хора, за които ви говорих, напълно познаваха една екзотерична /външна/ и една езотерична /вътрешна/ част на литургията. Те считаха за езотерична част тази, която следва след транссубстанцията.
към текста >>

94. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И повече отколкото е обичайно ние ще трябва да свързваме с кармата, физическите явления, изразяващи се в здраве и болест при хората намиращи се под влиянието на Михаил, отколкото при хората под влиянието на Гавраил, или при хората на Рафаел, или други подобни.
Ето защо когато определени хора, а това всъщност сте всички вие, мои мили приятели, - са особено свързани с това течение на Михаил, тогава кармата на тези отделни хора може да бъде разбрана в същността си, само ако тя бъде мислена свързана с течението на Михаил. И ако разглеждаме Михаил като дух, който стои в особена връзка със Слънцето и с всички слънчеви импулси, тогава ще ни стане още по-ясно, какво извънредно дълбоко значение могат да имат тези импулси на Михаил именно за онези хора, които са изложени на тях, - духовното действа чак във физическия организъм. И повече отколкото е обичайно ние ще трябва да свързваме с кармата, физическите явления, изразяващи се в здраве и болест при хората намиращи се под влиянието на Михаил, отколкото при хората под влиянието на Гавраил, или при хората на Рафаел, или други подобни. Макар и Рафаел да е именно онзи дух, който стои във вътрешна връзка с лечебното изкуство - нещата във Вселената са преплетени, - все пак Михаил е духът, който най-здраво свързва кармата на човека със здравето и с болестта.
към текста >>

95. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Едно основно впечатление поради това, че тази личност извънредно много обичаше да бъде заедно с други хора, които нашироко се занимаваха точно с един външно схващан окултизъм.
Аз познах един такъв модерен лекар, а именно така, че когато се запознах с него, той беше заедно с една друга личност. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време[3]; тя винаги ми правеше, не бих искал да кажа, едно дълбоко, но все пак основно впечатление. Едно основно впечатление поради това, че тази личност извънредно много обичаше да бъде заедно с други хора, които нашироко се занимаваха точно с един външно схващан окултизъм. Тази личност също извънредно охотно разказваше за това, как много от нейните познати се изказват върху всякакви окултни въпроси, а именно също и върху неща, които са окултно свързани с това, към което днешният човек на изкуството трябва да се стреми като лирик, като епик, като драматург. Тази личност беше обкръжена от една, бих искал да кажа, морална аура. Аз употребявам думата «морална» за всичко, което е свързано с душевните качества подчинени на волята. В присъствието на тази личност, която всъщност посещавах, аз срещнах сега другия, чийто писателски път и лекарска дейност познавах и много ценях. И това, което се случи през време на това посещение, действително остави дълбоко впечатление, което ме подбуди да приема цялото в областта на духовното изследване.
към текста >>

96. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Но в онези времена не беше обичайно да се пише по друг начин, освен, бих искал да кажа, по такъв каталогизиращ начин върху онова, което хората искаха да имат като една жива духовност.
Тази школа от Шартр е всъщност нещо чудесно. Когато днес някой вземе в ръцете си съчиненията на нейните учители - аз казах вече, те изглеждат като каталози от думи. Но в онези времена не беше обичайно да се пише по друг начин, освен, бих искал да кажа, по такъв каталогизиращ начин върху онова, което хората искаха да имат като една жива духовност. Обаче онзи, който може да чете такива неща, който може да чете именно в подреждането на нещата, той констатира, как онова, което произхожда от учителите на школата от Шартр, е проникнато от древна духовност. Обаче дълбоката духовност на школата не действаше само чрез това, че се преподаваше и че съществуваха множество ученици, които от своя страна разпространяваха каквото бяха научили, а тя действаше пряко по духовен начин. Тя действаше така, че също и в духовната атмосфера на човечеството по тайнствен начин се излъчваше онова, което като жива духовност живееше в Шартр. Ето защо през Франция чак до Италия ние виждаме духовните лъчи на тази школа от Шартр. Обаче в различни школи, които по тяхното външно име са исторически познати, се е преподавало едно такова учение за природата, каквото аз описах.
към текста >>

97. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Те не го обичат.
Това инстинктивно се е запазило у селяните, които предварително изпитват определено отвращение, когато между тях има някой, който е прекалено умен в рационалистично отношение. Те не го обичат. Там инстинктивно се промъква нещо, което води до такива връзки.
към текста >>

98. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Но сега именно благодарение на други кармически връзки една такава душа трябва да се въплъти, да кажем, в едно тяло, което изцяло е настроено към интелектуализъм, което приема от цивилизацията на настоящето само обичайните понятия, които всъщност се отнасят само за външните неща.
Но сега именно благодарение на други кармически връзки една такава душа трябва да се въплъти, да кажем, в едно тяло, което изцяло е настроено към интелектуализъм, което приема от цивилизацията на настоящето само обичайните понятия, които всъщност се отнасят само за външните неща. Тогава е възможно само едно нещо: Онова, което е било донесено като духовност от миналите въплъщения, да се оттегли в подсъзнанието и една такава личност да покаже може би известен идеализъм, склонност към всичко хубаво, към красиви, добри, истински идеали в интелекта, който развива, но без да стигне дотам, да повдигне от подсъзнанието в обикновеното съзнание нещата, които се намират в душата. Днес има много такива души. И за онзи, който може да гледа света по правилен начин с школувано око по отношение на духовното, за него някои физиономии днес противоречат на това, което се явява в съответните хора. Лицето казва: Тук в основата на душата се намира много духовност. Но щом човекът започва да говори, той съвсем не говори за духовност.
към текста >>

Когато говореше за Новалис, той обичаше да казва: - Да, Новалис, това е именно един дух, когото не можем да разберем с модерния интелектуализъм, който не познава нищо, освен че две по две е четири.
Когато говореше за Новалис, той обичаше да казва: - Да, Новалис, това е именно един дух, когото не можем да разберем с модерния интелектуализъм, който не познава нищо, освен че две по две е четири.
към текста >>

99. 11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Тази земна личност на Рафаел беше изцяло завладяна само от онова, обични приятели, което Лазар-Йоан беше дал на тази душа, за да се излее то в багри и линии за човечеството.
Тази земна личност на Рафаел беше изцяло завладяна само от онова, обични приятели, което Лазар-Йоан беше дал на тази душа, за да се излее то в багри и линии за човечеството.
към текста >>

100. Допълнителни забележки към съдържанието на приветствието от 28.09.1924 GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Това след възкресението на Лазар-Йоан е «ученикът, когото Господ обичаше».
«При възкресението на Лазар духовното същество на Йоан Кръстител, което от неговата смърт нататък е дух, осенящ и закрилящ групата на учениците, е проникнало отгоре в съзнателната душа на предишния Лазар, а отдолу съществото на Лазар, така че и двамата са се проникнали един друг. Това след възкресението на Лазар-Йоан е «ученикът, когото Господ обичаше». (Да се види във връзка с това също шестата лекция от цикъла върху «Евангелието на Марко», където Илия (Елиас) е описан като групова душа на апостолите.)
към текста >>

101. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички.
Така ние виждаме един земен живот да се подрежда до друг земен живот и така добиваме разбиране също и за онова, което от настоящето изпраща своите лъчи в бъдещето. Хора, които много могат да мразят, пренасят в следващия земен живот като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко. Ние виждаме, че е така, когато проучим даден човек, който минава през живота намръщен, защото болезнено е засегнат от всичко, защото постоянно страда. Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят. Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички. - Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа. Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други. Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори лошо, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите качества. И ако действително би се направила една такава статистика, би се открило, че между хората съществува сто пъти повече омраза, отколкото любов - това число може действително да бъде дадено. Такова е положението, само че обикновено хората не забелязват това, защото вярват, че винаги са прави да мразят и намират, че е напълно оправдано, когато мразят.
към текста >>

102. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той представяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното мислене.
Бих искал да избера един друг пример, който по забележителен начин се представи пред мен. Аз имах един учител по геометрия[6], когото много ценях. Може би от моята биография знаете, че геометрията принадлежи към това в живота ми, което ми е дало най-много импулси. Така този учител по геометрия беше особено ценен за мен. Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той представяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното мислене. Той беше така едностранчиво образован в посока само на геометрията, че например изобщо не беше математик, а само геометрик. В тази област той беше гениален, но нямаше познания, нямаше истински познания от математиката. Той живееше в едно време, когато се преобразуваше точно цялата дескриптивна геометрия, която беше неговата специалност. Той оставаше при старите методи. Това при него беше една характерна черта.
към текста >>

Но както е било обичайно през онова време в някои области, докато тази личност е била надалеч от именията си, един друг завладял земите му.
Вие виждате, че е необходимо да се намерят нишките, които водят назад в предишни времена. Така при един друг случай бях доведен до една личност, която беше живяла някъде около деветото столетие в Североизточна Франция и беше една личност, която през първите години от своя живот притежаваше големи имения, което за тогавашното време го правеше богата, но също и войнолюбива личност, която беше извършила някои не особено големи авантюристични нападения. Когато тази личност достигна до една определена възраст, събира около себе си хора, с които предприема един приключенски поход, който завършва неуспешно, който е огромно разочарование за тази личност, която без да постигне нещо, е трябвало да се завърне в къщи. Но както е било обичайно през онова време в някои области, докато тази личност е била надалеч от именията си, един друг завладял земите му. Тази личност не намира повече своята собственост - невероятно е, но е станало така - и е трябвало да стане подчинен, един вид слуга в своя собствен дом. Там през нощта той обикновено се събирал със съседи и по един съзаклятнически начин се разменяли идеи за отмъщение, при което не произлязло нищо друго, освен че те били разменяни. Би могло да се каже, че се е разигравала една съзаклятническа реално-диалектическа игра с тези идеи на съпротива срещу господаря - почти както в стария Рим. Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна воля именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността. И тази личност се роди през деветнадесети век и вътрешно душевно и мисловно стана това, което можеше да се породи от тази предишна инкарнация.
към текста >>

Когато отидем назад до предисторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек.
Това обаче, в което се раждаме, което се формира с нас, което се изгражда, когато ние се развиваме в майчиното тяло до един аз, е зависимо от лунните сили. И Яхве всъщност е един лунен бог. И когато се поглеждаше към Яхве, се казваше: - Яхве е вождът на лунните същества, от които произхождат силите, които поставят човека във физическото земно съществуване. Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята. Сега човекът не може да направи това, той го е можел в древни времена. Когато отидем назад до предисторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек. Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си. Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така. Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново след три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха. Те са забравили всичко, което се е случило с тях до тридесетата им година, те са забравили дори идентичността на собствената си личност. И дори е имало едно учреждение, - ние ще го наречем служба, ние всичко наричаме служба и власти, - имаше една служба, където една такава личност можеше да отиде и да научи, къде е родена и коя е тя.
към текста >>

Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така.
И когато се поглеждаше към Яхве, се казваше: - Яхве е вождът на лунните същества, от които произхождат силите, които поставят човека във физическото земно съществуване. Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята. Сега човекът не може да направи това, той го е можел в древни времена. Когато отидем назад до предисторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек. Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си. Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така. Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново след три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха. Те са забравили всичко, което се е случило с тях до тридесетата им година, те са забравили дори идентичността на собствената си личност. И дори е имало едно учреждение, - ние ще го наречем служба, ние всичко наричаме служба и власти, - имаше една служба, където една такава личност можеше да отиде и да научи, къде е родена и коя е тя. Тези личности получаваха в мистериите средства да могат отново да си припомнят живота до тридесетата си година. Те бяха онези, които по-късно бяха наречени «два пъти родените», които дължаха своето съществуване на лунните сили, а своето второ земно съществуване дължаха на слънчевите сили.
към текста >>

Дори и за хора, които общо взето са добре настроени, това, което има да каже духовната наука днес изглежда доста необичайно.
Дори и за хора, които общо взето са добре настроени, това, което има да каже духовната наука днес изглежда доста необичайно. Човек не би могъл без известна ирония да чете това, което един иначе благонадежден дух като Мавриций Метерлинк[17] казва за мен, като основател на антропософията, под заглавието «Голямата загадка». Мавриций Метерлинк изглежда, че не може да отрече, че в първите уводи на моите книги стои нещо съвсем разумно. Това той забелязва. Но после той навлиза в нещо, което невероятно го обърква, където не може нищо да разбере. Е, човек би могъл да варира един израз от Лицхтенберг[18]: - Когато се сблъскват човек и книга и прозвучава кухо, не е нужно за това да е виновна книгата.
към текста >>

103. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни.
Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести. Това е най-здравата възраст в човешкия живот. Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера. През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира. Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера. Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни.
към текста >>

Това са съществата, които в моите книги според един стар християнски обичай нарекох с името йерархия на Ангелите.
Вживяването в духовния свят е такова, че все повече се срещаме със същества, които стоят много по-високо от човека. В лунната сфера сме главно още сред същества, които са живели на Земята заедно с хората. Ние обаче още в лунната сфера виждаме онези същества, които ни водят от един земен живот в друг. Това са съществата, които в моите книги според един стар християнски обичай нарекох с името йерархия на Ангелите.
към текста >>

104. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Да вземем един човек, който преди разпространението на арабското господство в Африка, според обичаите на тогавашното време е изучавал науката на познанието.
Да вземем един пример. Нека вземем за пример един човек, който е живял по времето, когато арабите нахлуват от Азия през Северна Африка в Европа, носейки импулса на мохамеданството и заплашват да установят в Испания мавърско и арабско господство. Да вземем един човек, който преди разпространението на арабското господство в Африка, според обичаите на тогавашното време е изучавал науката на познанието. Имаше един такъв човек. В Северна Африка той беше изучил северно-африканската наука - не точно така, както исторически ви е известно за свети Августин, но по подобен начин. Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски. Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене.
към текста >>

и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално.
За разбирането на човешките земни преживявания е от особено значение, когато се разгледа онова кармично развитие, което протича тогава, когато човекът донесе определени условия от своя предишен земен живот така, че да трябва да поеме главните импулси на неговата карма в сферата на Сатурн. Хора, които поемат главните импулси на своята карма в сферата на Марс, стават като Волтер. С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н. и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека. Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот. И който в хода на живота си между 56 и 63-та година чрез науката на посвещението постепенно узнае, как му се разкриват сатурновите тайни, той изживява това така драматично, че то все повече го разтърсва, защото става все по-трудно и по-трудно за изживяване, понеже започва да разрушава живота. На човек му се иска да каже: - Когато се види, как се изгражда кармата в тази сфера, може да се открие цялото чудесно човешко значение с неговите взаимни връзки.
към текста >>

105. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето.
Този всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто погледнем в него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено със синьо. Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически субстанции, както си представя материалистичното мислене, това е една детска представа. Там наоколо не се движат физически субстанции, а където се намира една звезда има нещо съвсем друго. Изобщо, когато се върви все по-навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се достига до онези сфери, където живеят боговете. А сега съвсем живо си представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява телесно. Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето. Би било детинско, ако си представите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има физическа материя. Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя, това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане, това на галенето. Така е също, когато гледате навън в етерните сфери. Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света. Това е напълно подходящо сравнение: Те погалват света, те го докосват на определени места; само че това докосване трае много дълго, понеже боговете са дълготрайни.
към текста >>

106. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Бих искал да дам една картина, за да характеризирам пред вас този необичаен начин на съществуване в сферата на Сатурн.
Бих искал да дам една картина, за да характеризирам пред вас този необичаен начин на съществуване в сферата на Сатурн. Представете си, че като човек на Земята, вие се разхождате наоколо и никога не знаете, какво правите, какво мислите, изобщо какво се случва с вас или чрез вас в настоящия момент, но вие си вървите нанякъде. Там, където вървите, не виждате себе си, но вие оставяте следи и от вашата моментна позиция вие виждате един сянкообразен човек, (който сте самият вие в предхождащия момент). Вие правите следващата стъпка, отново виждате сянкообразния човек, още една стъпка, - отново и така нататък. Така пластично вие се отпечатвате и възприемате назад точно това, което сте били в предишния момент. Веднага след като нещо е станало чрез вас, вие го виждате, как то остава там, как се поставя във вечността.
към текста >>

107. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори?
Виждате ли, човек научава това, когато чрез духовното разглеждане на света наистина проникне в събитията на човешките взаимовръзки. Когато само непредубедено се помисли за живота, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение. Както знаете, дълги години през моята младост аз се занимавах с Гьоте. Понеже духовната работа върху Гьоте ми беше дълбоко присърце, често трябваше да се запитвам, какво би било, ако бих бил съвременик на Гьоте. Външно погледнато такова нещо би трябвало да изглежда прелестно за някого. Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори? Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата. Най-малкото аз си казвах: Мисълта, да живея по едно и също време с Гьоте, всъщност би била напълно непоносима. Защото Гьоте точно затова ми е станал особено скъп, защото всичко, което той е оставил беше там, защото известно време той беше действал тук и човек отново можеше да го потърси в духовните пра дълбини на световното развитие. И това е така: Не би могло да се понесе, да се живее едновременно с Гьоте! Само когато се обхване с поглед конкретното отношение към него, каквото човек има като роден след него и когато тогава се премине към по-фините душевни взаимовръзки точно в един такъв случай, където се докосва една личност, с която човек не живее по едно и също време, следователно с някого с когото жизнената карма не го свързва непосредствено, а където са налице оплетени кармични отношения, там духовното разглеждане тогава показва: - че ако някой би живял едновременно с една такава личност, тя би въздействала върху душата му като отрова.
към текста >>

И аз правех значителни крачки напред точно в геометрията, защото извънредно много го обичах.
Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност. Аз бях дванадесетгодишен, когато започнах да уча при него и останах там в продължение на седем години. Наистина, той беше интересна личност, понеже самият той беше цяла геометрия, но по един своеобразен начин той беше дескриптивна, конструктивна геометрия. Когато преминах в по-високите класове, където изучавах аналитична геометрия, там трябваше да се уча при друг учител, защото той не разбираше нищо от нея. Той беше отличен конструктор, конструираше всичко и правеше много силно впечатление. И аз правех значителни крачки напред точно в геометрията, защото извънредно много го обичах. Любимите ми часове бяха, когато този учител влизаше в класа и по своя начин развиваше своята геометрия.
към текста >>

Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа.
Вижте, това са неща, който всъщност обикновено се смятат за маловажни в живота. Това, което дълбоко интересува човека са такива неща, които довеждат вътре в кармическите взаимовръзки, когато човек ги вземе под внимание. Не е необходимо винаги да бъде нещо очебийно. Може да се случи човек да бъде въведен в кармическите взаимовръзки чрез това, че при някого той наблюдава някакъв навик, който винаги се набива в очите и който се формира като една картина. Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния живот на конкретния човек. Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа. Никога той не започваше часа по друг начин. Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен живот на този човек. Така беше и при другия, който имаше сакат крак. И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата.
към текста >>

Но животът ми потвърди това нарушаване по необичаен начин.
Какво се беше случило всъщност там? Вижте, тези двама души се бяха разделили, те повече не се събраха отново. Единият е прочутият поет Байрон, другият е живеещият по-късно незначителен учител по геометрия. Тук правилото, за което говорих, е нарушено. Но животът ми потвърди това нарушаване по необичаен начин. Онзи учител по геометрия, който така дълбоко обичах, чиито часове винаги с радост очаквах, този учител по геометрия докато беше мой учител, никога не ми даде възможност да разменя с него дори една единствена дума. Той така се проявяваше, като че ли беше една личност, за която аз само бях чел. Той не беше подходящ за времето си, изглеждаше като погрешно поставен в тази епоха. И така продължи. Когато по-късно дойдох за една антропософска лекция в града, в който той живееше в един пансион, потърсих в адресната книга неговото име.
към текста >>

Онзи учител по геометрия, който така дълбоко обичах, чиито часове винаги с радост очаквах, този учител по геометрия докато беше мой учител, никога не ми даде възможност да разменя с него дори една единствена дума.
Какво се беше случило всъщност там? Вижте, тези двама души се бяха разделили, те повече не се събраха отново. Единият е прочутият поет Байрон, другият е живеещият по-късно незначителен учител по геометрия. Тук правилото, за което говорих, е нарушено. Но животът ми потвърди това нарушаване по необичаен начин. Онзи учител по геометрия, който така дълбоко обичах, чиито часове винаги с радост очаквах, този учител по геометрия докато беше мой учител, никога не ми даде възможност да разменя с него дори една единствена дума. Той така се проявяваше, като че ли беше една личност, за която аз само бях чел. Той не беше подходящ за времето си, изглеждаше като погрешно поставен в тази епоха. И така продължи. Когато по-късно дойдох за една антропософска лекция в града, в който той живееше в един пансион, потърсих в адресната книга неговото име. Аз наистина имах предчувствие, че той трябваше да е там и исках сега просто частно да говоря с един стар учител, понеже го обичах, поне някога преди много години - вече бяха изминали тридесет години.
към текста >>

Аз наистина имах предчувствие, че той трябваше да е там и исках сега просто частно да говоря с един стар учител, понеже го обичах, поне някога преди много години - вече бяха изминали тридесет години.
Онзи учител по геометрия, който така дълбоко обичах, чиито часове винаги с радост очаквах, този учител по геометрия докато беше мой учител, никога не ми даде възможност да разменя с него дори една единствена дума. Той така се проявяваше, като че ли беше една личност, за която аз само бях чел. Той не беше подходящ за времето си, изглеждаше като погрешно поставен в тази епоха. И така продължи. Когато по-късно дойдох за една антропософска лекция в града, в който той живееше в един пансион, потърсих в адресната книга неговото име. Аз наистина имах предчувствие, че той трябваше да е там и исках сега просто частно да говоря с един стар учител, понеже го обичах, поне някога преди много години - вече бяха изминали тридесет години. Междувременно той беше остарял и живееше в университетския град Грац в Австрия. Аз пристигнах в Грац за антропософската лекция, отворих адресната книга, исках съвсем определено да го потърся. Това не можа да стане, понеже непрекъснато имах посещения, бях задържан и не можах да говоря с него частно. Той остана за мен една личност, която беше поставена в моя живот като една сянка, въпреки, че аз много го обичах. Когато пак дойдох в Грац, отново исках да го посетя.
към текста >>

Той остана за мен една личност, която беше поставена в моя живот като една сянка, въпреки, че аз много го обичах.
Когато по-късно дойдох за една антропософска лекция в града, в който той живееше в един пансион, потърсих в адресната книга неговото име. Аз наистина имах предчувствие, че той трябваше да е там и исках сега просто частно да говоря с един стар учител, понеже го обичах, поне някога преди много години - вече бяха изминали тридесет години. Междувременно той беше остарял и живееше в университетския град Грац в Австрия. Аз пристигнах в Грац за антропософската лекция, отворих адресната книга, исках съвсем определено да го потърся. Това не можа да стане, понеже непрекъснато имах посещения, бях задържан и не можах да говоря с него частно. Той остана за мен една личност, която беше поставена в моя живот като една сянка, въпреки, че аз много го обичах. Когато пак дойдох в Грац, отново исках да го посетя. Той вече беше починал. Следователно, остана си това, че аз стоях срещу една личност, която, въпреки че ми беше така близка, беше останала за мен като прочетена в една книга, като една принадлежаща към съвсем други епохи личност. Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически. В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник.
към текста >>

Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава.
Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот. Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи. Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава. Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда! Това се е случило. Той се завърнал от някакво морско приключение и без да знае, бил обвинен, че бил взел участие в някакви политически заговори. В негово отсъствие той бил осъден на смърт, което прочита във вестника. Той изглежда съдбовно да стои над живота.
към текста >>

Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда!
Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот. Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи. Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава. Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда! Това се е случило. Той се завърнал от някакво морско приключение и без да знае, бил обвинен, че бил взел участие в някакви политически заговори. В негово отсъствие той бил осъден на смърт, което прочита във вестника. Той изглежда съдбовно да стои над живота.
към текста >>

Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби!
Но и други случаи в живота му са още по забележителни. Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той гледал през далекогледа към сушата. Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа! Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби! Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед. Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж. Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа! Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала.
към текста >>

След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите. Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>

Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили.
Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите. Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>

108. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат.
Разгледайте огромната разлика, която за обикновеното съзнание съществува между самолюбие и любов към другия. Всички хора доста добре разбират самолюбието, защото то им е така приятно! За това няма и съмнение. Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат. Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат. С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно. Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието. Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич.
към текста >>

Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат.
Разгледайте огромната разлика, която за обикновеното съзнание съществува между самолюбие и любов към другия. Всички хора доста добре разбират самолюбието, защото то им е така приятно! За това няма и съмнение. Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат. Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат. С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно. Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието. Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува.
към текста >>

Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието.
За това няма и съмнение. Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат. Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат. С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно. Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието. Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот.
към текста >>

Но в живота може да се изучава и безкористната обич.
Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат. Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат. С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно. Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието. Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега.
към текста >>

Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг.
Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега. Вие сте били роден като един човек в един земен живот, да кажем през 737 и през 799 сте умрели. Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие. И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане. Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг. Защото този, който през осмото столетие се е разхождал наоколо, той е във вас, той обаче до такава степен е един друг за вас, станал ви е чужд, в каквато степен сега ви е чужд един друг, един втори човек. Вие трябва да можете да се поставите спрямо предишната ви инкарнация както сега спрямо друг човек, иначе няма да придобиете никакво предчувствие за предишната ви инкарнация. Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост. Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи. Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека.
към текста >>

109. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба.
Ние имаме нещо мощно пред очите. Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз. Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба. И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили. Някой достига четиридесетата си година. Той е постигнал нещо. Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет. Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да представя един измислен пример.
към текста >>

Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо!
Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави. Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо! - сега беше потънал в блатото на тривиалния живот. След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град.
към текста >>

110. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането.
Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях. Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света.
към текста >>

Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това.
През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях. Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света. Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в живота му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
към текста >>

111. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И сега, обични приятели, бих искал да изложа пред Вашите души, как особено Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис са предавали учението пред своите посветени ученици.
Мощни учители! Като че между тези духове действуваше самият Платон, тълкувайки Християнството, така говореха те в школата от Шартр. Те учеха духовното съдържание на Християнството. Писанията, които произхождат от тях, изглеждат може би абстрактни на днешните хора, когато те ги четат, но това се дължи само на абстрактността на душите на днешните хора. Писанията на тези велики личности описват духовния свят изцяло с царуващите елементи, с действуващия елемент на Христос. И сега, обични приятели, бих искал да изложа пред Вашите души, как особено Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис са предавали учението пред своите посветени ученици. Колкото и парадоксално да изглежда това за днешния човек все пак такива явления са съществували тогава за ученика от Шартр.
към текста >>

Аз прочетох много от това, което тези отци бяха написали, то ме засягаше извънредно дълбоко; обичах тези отци.
Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията. Обаче ако тогава в този град бих отишъл в гимназията, аз бих станал свещеник на Цистерцинския орден. В това няма никакво съмнение. Защото това беше една гимназия, в която преподаваха само цистерцинци. Защото аз имах голямо влечение към тези отци, които в голяма част бяха също извън редно учени хора. Аз прочетох много от това, което тези отци бяха написали, то ме засягаше извънредно дълбоко; обичах тези отци. И всъщност аз минах "покрай" Цистерцинския орден само благодарение на това че не отидох да уча в гимназията. Кармата ме водеше по друг начин; обаче цистерцинският орден не ме изпускаше. Това аз също описвам. Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови. Това бяха почти всички свещеници от Цистерцинския орден.
към текста >>

112. 2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

С това, обични приятели, аз Ви доведох до разбирането на тайната на Михаел, която царува именно в настоящето над мислещото и стремящото се към мъдрост, към духовна мъдрост човечество.
С това, обични приятели, аз Ви доведох до разбирането на тайната на Михаел, която царува именно в настоящето над мислещото и стремящото се към мъдрост, към духовна мъдрост човечество. Че с това чрез Антропософията в духовното земно развитие трябва да бъде внесено нещо, което на мнозина изглежда парадоксално, това Вие можете да разберете, защото всякакви демонично-ариманически същества обсебват хората. Така щото ариманическите същества вече тържествуваха в някои човешки тела, че Михаел не ще може вече да получи под своята власт космическата Интелигентност, която беше слязла на Земята. И това тържествуване, това ликуване беше особено силно към средата на 19-то столетие, когато Ариман вярваше вече, че Михаел не ще може да намери отново своята някогашна космическа Интелигентност, която беше намерила пътя от небето към Земята. Касае се за нещо велико, за нещо великанско! Ето защо никак не е чудно, ако стоящите вътре в тази борба трябва да изпитат някои странни неща.
към текста >>

113. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация.
Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация. Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда.
към текста >>

114. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество.
Днес за първи път след Коледното Тържество при Гьотеанума мога отново да говоря пред Вас. И преди започването на по-нататъшните обяснения трябва да изкажа онова, което е свързано с онзи импулс, който дойде в Антропософското Движение чрез последното Коледно Събрание при Гьотеанума. Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество. И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на представител на английското местно Антропософско Общество.
към текста >>

Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество.
Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество. По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих пред една съвсем определена евентуалност.
към текста >>

Ако по този начин се прояви разбиране към президиума при Гьотеанума, тогава ще се види естествено всичко ще върви по-бавно, трябва да имате търпение, обични приятели; но макар и да върви бавно; възнамеренията заложени на Коледа ще бъдат всички постепенно изпълнени.
Ако по този начин се прояви разбиране към президиума при Гьотеанума, тогава ще се види естествено всичко ще върви по-бавно, трябва да имате търпение, обични приятели; но макар и да върви бавно; възнамеренията заложени на Коледа ще бъдат всички постепенно изпълнени. Само че трябва да се прояви също разбиране към президиума при Гьотеанума, той не може да направи петата крачка преди втората, втората преди първата. И ако до сега той е стигнал само да направи половин крачка, нещата все пак ще вървят, ще дойде вече време, когато той ще стигне и до петата крачка. Защото когато нещата трябва да бъдат извършени човешки, тогава не можем да стоим при абстрактното, а навсякъде трябва да навлезем в конкретното.
към текста >>

Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н.
към текста >>

115. 5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
Това настроение царуваше също и в двореца на Харун ал Рашид. То още царуваше в 8-то и 9-то християнско столетие. И след това дойдоха онези гръцки учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа. Останало беше и много нещо от източната мъдрост. Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като практически занимания на живота. Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
към текста >>

Видите ли, обични приятели, Вие всички можете да подхвърлите един въпрос.
Видите ли, обични приятели, Вие всички можете да подхвърлите един въпрос. Можете да кажете: Духовната наука, Антропософията ни разказва, че някога е имало посветени. Тук и там е имало посветени. Тези посветени са притежавали едно обширно велико знание, една извънредно голяма мъдрост. Но тъй като хората отново се връщат на Земята в повтарящи се земни съществувания, как става тогава, че например днес не може да се забележи, че съществуват преродили се древни посветени? Това е един оправдан въпрос, който можете да зададете.
към текста >>

Нека в тази точка да се разберем добре, обични приятели!
Нека в тази точка да се разберем добре, обични приятели! Развитието на света протича така, че винаги в течение на три до три и половина столетия един Архангел е главният регент на земната цивилизация. Във времето, когато Александър Велики пренесе в Азия и Африка културата на Аристотел, в онова време, когато това разпространение на културата стана с едно силно международно чувство, господството имаше Михаел, т.е. духовният живот се управляваше чрез силата на Михаел. По времето на Александър Земята се намираше под господството на Михаел.
към текста >>

Видите ли, обични приятели, истинското разглеждане на историята води от Земята на небето.
Видите ли, обични приятели, истинското разглеждане на историята води от Земята на небето. Трябва да се вземат под внимание събитията, които могат да се разкрият само в свръхсетивния свят. Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот. Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*. /*Тук Р. Щайнер прекъсна своята сказка, за да бъде преведено казаното на английски/.
към текста >>

Размишлявайте, обични приятели, почувствувайте малкото ориентиращи думи, които свързах днес с настоящото разглеждане.
Размишлявайте, обични приятели, почувствувайте малкото ориентиращи думи, които свързах днес с настоящото разглеждане. При определени обстоятелства Вие ще намерите именно в тези малко думи много от това което може да Ви постави по правилен начин в Антропософското Движение, което може правилно да Ви ориентира, така че да можете да почувствувате Вашата принадлежност към това Движение дълбоко свързана с Вашата Карма.
към текста >>

116. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Видите ли, обични приятели, това беше настроението сред общността на Михаел на Слънцето.
Видите ли, обични приятели, това беше настроението сред общността на Михаел на Слънцето. По времето на Александър Велики и столетия по-рано беше така, господството на Земята имаше Михаел. Обаче по времето на Тайната на Голгота Михаел и неговите съратници бяха на Слънцето. И по времето на Тайната на Голгота те не само видяха Христос да напуска Слънцето, привържениците на Михаел видяха не както земните обитатели Христос да идва при тях, а как той напуска Слънцето, но те видяха същевременно, как властта им над Интелигентността постепенно изчезна.
към текста >>

117. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Второто нещо е, че на мене ми се удаде за първи път възможността да говоря тук между Вас, обични приятели, след онова пълно със значение Коледно Тържество при Гьотеанума.
Първо за мене е едно приятно удоволствие да благодаря най-сърдечно за любезните думи, които председателят на Английското Антропософско Дружество, господин Колисън, току що изказа. Можете да бъдете винаги убедени, че аз изпитвам дълбоко удоволствие да мога отново да бъда между Вас и да развия някои неща от нашата антропософска работа. В този момент ние можем да стоим с тази антропософска работа под две впечатления: първо под онова впечатление, което е произведено чрез факта, че ние току що идваме от Торки, където можахме да живеем известно време в описанията от духовния свят, които стояха под знака охарактеризиран от мене вчера, че организираните две летни срещи, които изходиха от подтика на нашия приятел Дънлоп и на нашата приятелка госпожа Мери, че тези организирани срещи ни напомнят, бих могъл да кажа, за нещо близко окултно, че от цялата среда, в която се развиха срещите, заобиколени от елементарно действуващата природа, също от духовно-елементарно действуващата природа, или поне в близост с тази природа, ние имахме също определен вътрешен импулсивен случай да стоим с това, което беше обяснено сред онези импулси, които са на пълно свързани с местността. Второто нещо е, че на мене ми се удаде за първи път възможността да говоря тук между Вас, обични приятели, след онова пълно със значение Коледно Тържество при Гьотеанума. Значението на това Коледно Тържество бе премислено и почувствувано тук във филиала на нашите английски приятели, за него бе говорено тук, защото то беше във Вашите намерения. Правилно е, обични приятели, че целият, пълният импулс на Коледното Тържество е разбран тук повече, татък по-малко доколкото това може да се види, тъй като аз можах да говоря на много места за него че то започва да се вживява в душите, но все още предизвиква известно озадачаване в сърцата на нашите обични антропософски приятели.
към текста >>

Правилно е, обични приятели, че целият, пълният импулс на Коледното Тържество е разбран тук повече, татък по-малко доколкото това може да се види, тъй като аз можах да говоря на много места за него че то започва да се вживява в душите, но все още предизвиква известно озадачаване в сърцата на нашите обични антропософски приятели.
Първо за мене е едно приятно удоволствие да благодаря най-сърдечно за любезните думи, които председателят на Английското Антропософско Дружество, господин Колисън, току що изказа. Можете да бъдете винаги убедени, че аз изпитвам дълбоко удоволствие да мога отново да бъда между Вас и да развия някои неща от нашата антропософска работа. В този момент ние можем да стоим с тази антропософска работа под две впечатления: първо под онова впечатление, което е произведено чрез факта, че ние току що идваме от Торки, където можахме да живеем известно време в описанията от духовния свят, които стояха под знака охарактеризиран от мене вчера, че организираните две летни срещи, които изходиха от подтика на нашия приятел Дънлоп и на нашата приятелка госпожа Мери, че тези организирани срещи ни напомнят, бих могъл да кажа, за нещо близко окултно, че от цялата среда, в която се развиха срещите, заобиколени от елементарно действуващата природа, също от духовно-елементарно действуващата природа, или поне в близост с тази природа, ние имахме също определен вътрешен импулсивен случай да стоим с това, което беше обяснено сред онези импулси, които са на пълно свързани с местността. Второто нещо е, че на мене ми се удаде за първи път възможността да говоря тук между Вас, обични приятели, след онова пълно със значение Коледно Тържество при Гьотеанума. Значението на това Коледно Тържество бе премислено и почувствувано тук във филиала на нашите английски приятели, за него бе говорено тук, защото то беше във Вашите намерения. Правилно е, обични приятели, че целият, пълният импулс на Коледното Тържество е разбран тук повече, татък по-малко доколкото това може да се види, тъй като аз можах да говоря на много места за него че то започва да се вживява в душите, но все още предизвиква известно озадачаване в сърцата на нашите обични антропософски приятели.
към текста >>

Онова, което е казано с думите: езотеричното значение на Антропософското Движение, това трябва да стане, обични приятели, все по-истинно и по-истинно, все по-действително и по-действително.
Онова, което е казано с думите: езотеричното значение на Антропософското Движение, това трябва да стане, обични приятели, все по-истинно и по-истинно, все по-действително и по-действително. Течението, което минава през Антропософското Движение трябва да се оформи все по-езотерично и по-езотерично. Това ще бъде разбрано правилно само тогава, когато ще бъде разбрана напълно задачата, езотеричната задача на президиума при Гьотеанума, когато ще бъде разбрано онова, кое то аз мислех при Коледното Тържество, като казах, че той трябва да бъде един инициативен президиум, трябва да обхване задачите, които са поставени на Антропософското Движение от духовния свят, трябва да приеме тези задачи, да ги направлява в света, не трябва да бъде само един административен президиум.
към текста >>

Сега, обични приятели, ние видяхме, че сърцата приемат с още по-голяма възприемчивост езотеричното, което се разлива под формата на сказки при Гьотеанума от Коледното Тържество насам.
Сега, обични приятели, ние видяхме, че сърцата приемат с още по-голяма възприемчивост езотеричното, което се разлива под формата на сказки при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. И можем да се надяваме, че такъв ще бъде случаят също и в бъдеще, макар и може би нещата да стоят така, че поради консервативното чувство в Англия все още се забелязва едно леко течение, което показва, че хората биха предпочели да бъде запазено старото отношение, каквото то беше по-рано, без включването на онова, което трябва да изхожда от Гьотеанума изцяло чрез волята на Антропософското Движение. Но в този консерватизъм постепенно ще се превърне може би в навик и нещо прогресивно. И трябва да се надяваме, че онова, което днес е може би тук, но не се забелязва още, въобще не се забелязва, ще премине, без да бъде забелязано и ще изчезне като навик, без хората да знаят, че то е тук. Аз зная, колко много се привързват хората към онова, което веднъж е получило гражданство. Обаче ние трябва да можем да повдигнем напълно нашите чувства, обични приятели, да ги издигнем до това, че Антропософското Движение е нещо ново въобще в сравнение с всичко друго в света и че е извънредно трудно това ново нещо да бъде развивано в старите форми.
към текста >>

Обаче ние трябва да можем да повдигнем напълно нашите чувства, обични приятели, да ги издигнем до това, че Антропософското Движение е нещо ново въобще в сравнение с всичко друго в света и че е извънредно трудно това ново нещо да бъде развивано в старите форми.
Сега, обични приятели, ние видяхме, че сърцата приемат с още по-голяма възприемчивост езотеричното, което се разлива под формата на сказки при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. И можем да се надяваме, че такъв ще бъде случаят също и в бъдеще, макар и може би нещата да стоят така, че поради консервативното чувство в Англия все още се забелязва едно леко течение, което показва, че хората биха предпочели да бъде запазено старото отношение, каквото то беше по-рано, без включването на онова, което трябва да изхожда от Гьотеанума изцяло чрез волята на Антропософското Движение. Но в този консерватизъм постепенно ще се превърне може би в навик и нещо прогресивно. И трябва да се надяваме, че онова, което днес е може би тук, но не се забелязва още, въобще не се забелязва, ще премине, без да бъде забелязано и ще изчезне като навик, без хората да знаят, че то е тук. Аз зная, колко много се привързват хората към онова, което веднъж е получило гражданство. Обаче ние трябва да можем да повдигнем напълно нашите чувства, обични приятели, да ги издигнем до това, че Антропософското Движение е нещо ново въобще в сравнение с всичко друго в света и че е извънредно трудно това ново нещо да бъде развивано в старите форми. Естествено е, че на човека е трудно да намери новата форма за новото съдържание.
към текста >>

А сега, обични приятели, изхождайки от тук бих искал също да обърна вниманието върху факта, че всъщност Антропософското Движение, такова, каквото то иска да бъде изградено сега, да бъде изградено именно в неговите духовни течения, е един вид завръщане към онова, което първоначално беше в нашите намерения.
А сега, обични приятели, изхождайки от тук бих искал също да обърна вниманието върху факта, че всъщност Антропософското Движение, такова, каквото то иска да бъде изградено сега, да бъде изградено именно в неговите духовни течения, е един вид завръщане към онова, което първоначално беше в нашите намерения. В тези намерения не се криеше само това, което стана тогава, когато в Берлин бе основано Теософското Общество, когато през време на основаването на тази германска секция на Теософското Общество аз говорих в един цикъл от сказки, който носеше заглавието "Антропософия", така щото тогава през време на основаването на германската теософска секция наред с това основание стоеше Антропософското Движение; но онова, което стана от наша страна сред Теософското Общество, не е било никога нещо друго освен Антропософско.
към текста >>

А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането.
А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането. Защо това беше така? Защо едва при събуждането, когато духовете изчезваха, той виждаше този духовен-свръхсетивен свят, в който е живял между смъртта и едно ново раждане? То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на съня в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието. Той живееше в едно състояние на съзнанието, което отново поставяше пред душата един съвършено друг свят. А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в сън и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма.
към текста >>

Да, обични приятели, положението е такова, че в тези древни времена виждането на Кармата е било просто една действителност на съзнанието за човека и затова с право можем да кажем: някога в човечеството е имало един вид съзнание, чрез което хората просто са гледали действителността на Кармата.
Да, обични приятели, положението е такова, че в тези древни времена виждането на Кармата е било просто една действителност на съзнанието за човека и затова с право можем да кажем: някога в човечеството е имало един вид съзнание, чрез което хората просто са гледали действителността на Кармата.
към текста >>

Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост.
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува. То се затъмнява. И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите. Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят. Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е. в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение. Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен.
към текста >>

118. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Видите ли, обични приятели, често пъти в историята се явяват личности, бихме могли да кажем като метеори.
Видите ли, обични приятели, често пъти в историята се явяват личности, бихме могли да кажем като метеори. Ние се чудим на това, че те се явяват в определено време. Ако проверим тяхното възпитание, ние не можем да обясним тяхното възпитание, защо те се явяват по този начин. Ако проверим тяхната епоха, също не можем да обясним, защо те се явяват по този начин. Едва кармическите връзки ни дават истинските обяснения.
към текста >>

Като ученик имах един учител по геометрия, когото много обичах.
Бих искал да приведа първо един пример, който отначало ще изглежда привидно личен. Като ученик имах един учител по геометрия, когото много обичах. За него не беше трудно да бъде обичан от мене, защо то в моите момчешки години аз обичах извънредно много геометрията. Обаче учителят имаше в себе си действително нещо твърде, твърде особено. Той имаше една специфична дарба в геометрията, която омагьосваше, въпреки че върху хора, които не могат да приемат дълбоки впечатления от други хора, той лесно правеше едно сухо, прозаично впечатление. Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извънредно художествено.
към текста >>

За него не беше трудно да бъде обичан от мене, защо то в моите момчешки години аз обичах извънредно много геометрията.
Бих искал да приведа първо един пример, който отначало ще изглежда привидно личен. Като ученик имах един учител по геометрия, когото много обичах. За него не беше трудно да бъде обичан от мене, защо то в моите момчешки години аз обичах извънредно много геометрията. Обаче учителят имаше в себе си действително нещо твърде, твърде особено. Той имаше една специфична дарба в геометрията, която омагьосваше, въпреки че върху хора, които не могат да приемат дълбоки впечатления от други хора, той лесно правеше едно сухо, прозаично впечатление. Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извънредно художествено.
към текста >>

В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед.
В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед. Бих могъл да кажа, че това е един от най-блестящите и най-показателните примери, един пример, който ни се разкрива чрез тази връзка между Лоренс Олифант и Овидий и който има извънредно голямо значение.
към текста >>

119. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Сега бих искал днес, обични приятели, да развия пред Вас, как този особен духовен живот е съществувал на такива места, каквато е била кръглата маса на Артус Тук аз трябва да изходя от едно явление, което Вие всички познавате.
Сега бих искал днес, обични приятели, да развия пред Вас, как този особен духовен живот е съществувал на такива места, каквато е била кръглата маса на Артус Тук аз трябва да изходя от едно явление, което Вие всички познавате.
към текста >>

Разберете ме добре, обични приятели.
Разберете ме добре, обични приятели. В миналото хората гледаха навън в морето и те бяха правили вече онези упражнения, които правеха 12-те рицари около крал Артус, които упражнения се опираха на тайните на зодиака, те виждаха в 1-то, 2-то, 3-то, 4-то, 5-то следхристиянско столетие не само играта на природата, а беше така, като че започваха да четат, също както че имаме пред нас една книга, в която можем да се пулим или можем да я четем: тогава проблясваше едно пламъче, набръчваше се една вълна, слънцето се отразяваше в някоя скала стърчаща от морето, морето се блъскаше в скалата всичко това е конфигурирано, всичко това е нещо течащо, нещо струящо се, въртящо се, показващо: една истина, която човек може да разчете.
към текста >>

Душите на тези хора, обични приятели, седят във Вашите собствени души, те бяха тогава въплътени на Земята и те бяха такива души, които говореха за идващото господство на Михаел под влиянието на такива импулси, каквито те идваха на Земята от онзи небесен събор, за който говорих.
Душите на тези хора, обични приятели, седят във Вашите собствени души, те бяха тогава въплътени на Земята и те бяха такива души, които говореха за идващото господство на Михаел под влиянието на такива импулси, каквито те идваха на Земята от онзи небесен събор, за който говорих.
към текста >>

Това е, обични приятели, което исках да ви развия пред Вашите души с моето сегашно присъствие.
Това е, обични приятели, което исках да ви развия пред Вашите души с моето сегашно присъствие. Бих искал то да продължи да действува във Вашите души. Защото както често пъти съм казвал, когато след едно радостно задоволително пребиваване заедно трябваше да приключа това, което можеше да бъде направено и разговаряно при едно такова пребиваване заедно. Когато антропософите са събрани заедно във физическия живот, те приемат това като тяхна Карма, обаче те остават заедно и когато са пространствено разделени. Така ние искаме да останем съединени в онези знаци, които могат да ни се покажат пред духовните очи, пред духовните уши, когато приемем с пълна сериозност такива неща, каквито на драго сърце бих искал, ако съм бил разбран, да текат през онова, което можах да развия пред Вас, обични приятели, в тези часове.
към текста >>

Така ние искаме да останем съединени в онези знаци, които могат да ни се покажат пред духовните очи, пред духовните уши, когато приемем с пълна сериозност такива неща, каквито на драго сърце бих искал, ако съм бил разбран, да текат през онова, което можах да развия пред Вас, обични приятели, в тези часове.
Това е, обични приятели, което исках да ви развия пред Вашите души с моето сегашно присъствие. Бих искал то да продължи да действува във Вашите души. Защото както често пъти съм казвал, когато след едно радостно задоволително пребиваване заедно трябваше да приключа това, което можеше да бъде направено и разговаряно при едно такова пребиваване заедно. Когато антропософите са събрани заедно във физическия живот, те приемат това като тяхна Карма, обаче те остават заедно и когато са пространствено разделени. Така ние искаме да останем съединени в онези знаци, които могат да ни се покажат пред духовните очи, пред духовните уши, когато приемем с пълна сериозност такива неща, каквито на драго сърце бих искал, ако съм бил разбран, да текат през онова, което можах да развия пред Вас, обични приятели, в тези часове.
към текста >>

120. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало.
Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато човечеството е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща. Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои пред редица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин. Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял. Обаче може би и 20-те са го видели. Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора. Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото. По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек. Хората са изгубили даже и спомена за това. Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
към текста >>

121. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

Да се опита да измисли някакво действие, което според обичайното протичане на живота му дотогава съвсем не би предприел.
След като човек така се е упражнявал приблизително един месец, нека премине към едно второ изискване. Да се опита да измисли някакво действие, което според обичайното протичане на живота му дотогава съвсем не би предприел. Нека сам превърне тази постъпка в ежедневно задължение. Добре ще е, ако може да избере едно действие, което да повтаря всеки ден по възможност дълъг период от време. Отново е по-добре да започне с едно незначително действие, за извършването на което, така да се каже, да трябва да употребява вътрешна принуда, например всеки ден в определен час да полива купено цвете. След известно време към първото действие да прибави второ подобно, по-късно трето и т.н., колкото може да извършва при запазване на всичките си други задължения. Това упражнение също трябва да се прави един месец.
към текста >>

Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър.
Първо, че споменатите шест упражнения парализират лошото влияние, което могат да имат други окултни упражнения, така че остава само благотворното влияние. И второ, че всъщност те единствени осигуряват положителните резултати от медитацията и концентрацията. Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър. Езотерикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото постепенно осъзнава, че само доброто движи еволюцията напред, докато злото, неразумността и грозното поставят препятствия по пътя на еволюцията.
към текста >>

122. Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час GA_245 Указания за езотеричното обучение

Но когато вече така имаме мисълта, трябва да се научим да я обичаме.
Човекът е разбрал нещо само тогава, когато го е схванал със сърцето си. Умът и разумът са само посредници за възприятията на сърцето. Чрез интелекта и разума ние проникваме до Божиите мисли. Но когато вече така имаме мисълта, трябва да се научим да я обичаме. Бавно, малко по малко човек се научава да обича всички неща. Това съвсем не означава, че той безкритично трябва да привързва сърцето си към всичко, което среща, защото нашето преживяване първоначално е измамливо. Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича. Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината.
към текста >>

Бавно, малко по малко човек се научава да обича всички неща.
Човекът е разбрал нещо само тогава, когато го е схванал със сърцето си. Умът и разумът са само посредници за възприятията на сърцето. Чрез интелекта и разума ние проникваме до Божиите мисли. Но когато вече така имаме мисълта, трябва да се научим да я обичаме. Бавно, малко по малко човек се научава да обича всички неща. Това съвсем не означава, че той безкритично трябва да привързва сърцето си към всичко, което среща, защото нашето преживяване първоначално е измамливо. Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича. Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината. Навсякъде трябва да търся как мога да обичам.
към текста >>

Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича.
Умът и разумът са само посредници за възприятията на сърцето. Чрез интелекта и разума ние проникваме до Божиите мисли. Но когато вече така имаме мисълта, трябва да се научим да я обичаме. Бавно, малко по малко човек се научава да обича всички неща. Това съвсем не означава, че той безкритично трябва да привързва сърцето си към всичко, което среща, защото нашето преживяване първоначално е измамливо. Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича. Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината. Навсякъде трябва да търся как мога да обичам. Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата.
към текста >>

Навсякъде трябва да търся как мога да обичам.
Бавно, малко по малко човек се научава да обича всички неща. Това съвсем не означава, че той безкритично трябва да привързва сърцето си към всичко, което среща, защото нашето преживяване първоначално е измамливо. Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича. Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината. Навсякъде трябва да търся как мога да обичам. Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата. Но зад всяка илюзия лежи истината, а истината винаги може да се обича. Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето». Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи.
към текста >>

Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата.
Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича. Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината. Навсякъде трябва да търся как мога да обичам. Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата. Но зад всяка илюзия лежи истината, а истината винаги може да се обича. Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето». Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи. Тогава самата тя втъкава божественото в нещата.
към текста >>

Но зад всяка илюзия лежи истината, а истината винаги може да се обича.
Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината. Навсякъде трябва да търся как мога да обичам. Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата. Но зад всяка илюзия лежи истината, а истината винаги може да се обича. Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето». Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи. Тогава самата тя втъкава божественото в нещата.
към текста >>

123. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Който си представи това особено картинно, може накрая да си представи също едно дърво, което той обича и към което с радост се завръща.
Останалите три реда трябва да събудят в ученика представата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в божествените лъчи и че самият той намира себе си в тях. Който си представи това особено картинно, може накрая да си представи също едно дърво, което той обича и към което с радост се завръща.
към текста >>

124. Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913 GA_245 Указания за езотеричното обучение

От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката еволюция Любов.
Молитвата «Отче наш» беше дадена като молитва на човечеството. Срещу микрокосмичната молитва «Отче наш», която беше оповестена от Изтока към Запада, сега отеква прадревната, макрокосмичната молитва. Така отеква тя отново, когато правилно разбрана от човешките души, зазвучава нататък към световните ширини и отразена оттам се завръща със словата, извлечени от Макрокосмоса. Да приемем в нас макрокосмичната молитва с чувството, че с това започваме да постигаме разбиране на Евангелието на познанието: Петото Евангелие. От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката еволюция Любов.
към текста >>

125. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си.
Симпатия и антипатия към природните явления и преди всичко симпатия и антипатия към другите хора. Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло. В мига, в който посветеният се издигне в свръхсетивния свят, той заживява в един свят, в който симпатията и антипатията, свързани с телесността, му стават все по-чужди и по-чужди по времето на пребиваване в свръхсетивната област. Той се е отдалечил и се е откъснал от това, с което е свързан чрез своята телесност. И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си. Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това. Това става от само себе си. Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен смисъл да се гмурне, да се потопи в своята телесност. Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен напредък. Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения.
към текста >>

И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик. Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това.
към текста >>

126. 3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Някога познавах един интересен човек, който бе постигнал съзнание за това по необичаен начин.
Някога познавах един интересен човек, който бе постигнал съзнание за това по необичаен начин. Той беше изтъкнат математик, запознат с цялата област на математиката по онова време. Той, разбира се, също се занимаваше и с диференциално и интегрално смятане. "Диференциалното" в математиката е атомното, най-малката единица, която може да се формулира не мога да кажа повече за това днес. Въпреки, че това не беше изцяло съзнателно преживяване, този човек имаше усещането за убождане навсякъде, когато бе погълнат от изучаването на диференциалното смятане. Ако това изживяване не се издигне до съзнанието по правилен начин, чрез такива упражнения като дадените в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?
към текста >>

127. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма.
Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили. Имаше съчетание на два фактора. От една страна, еволюцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап. Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма. Всичко клонеше към него. Всички фактори се съчетаха, за да поставят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
към текста >>

Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група.
Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група. Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките. И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие.
към текста >>

Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под определено ръководство, и които не желаеха учението за повтарящите се Земни животи да се разпространи сред хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка.
Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под определено ръководство, и които не желаеха учението за повтарящите се Земни животи да се разпространи сред хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка. Те се захванаха за работа по особен начин, начин който можем ясно да разпознаем, ако опишем как тези окултисти се заловиха да опровергават "Езотеричен Будизъм" от Синет. Окултистите, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се наеха със задачата да оборят "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска.
към текста >>

128. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.
Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили. И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл. Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят без стойност. Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели. Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.
към текста >>

129. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в живота; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на живота, подобно на метаморфозата, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния живот.
Когато се приближаваме към идеи за духовния свят, ние ставаме в определено отношение по-свободни. Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в живота; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на живота, подобно на метаморфозата, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния живот.
към текста >>

Този дар отдалечи нейните интереси от обичайните неща, но чудесните и родители насочваха всичко към нейната култура.
Този дар отдалечи нейните интереси от обичайните неща, но чудесните и родители насочваха всичко към нейната култура. Всички способности бяха живи в нея, всички дейности работеха, така че тя разбираше как да удовлетвори всички свои външни взаимоотношения, и докато сърцето и, духът и, бяха изцяло изпълнени с видения не от този свят, нейните действия и дела оставаха винаги подхождащи на най-възвишено благоприличие. Както тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя бродеше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в постоянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят.
към текста >>

130. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят.
Често съм ви казвал, че пробуждането може да бъде два вида. Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят. Указания по тази тема могат да се намерят в книгата "Път към себепознание. Осем медитации". Или може да се състои пробуждане в самия буден живот. Но изследване за живота на мъртвите се провежда най-лесно, когато пробуждането стане по време на сън, защото тогава собствената дейност е най-тясно свързана с онази на мъртвите.
към текста >>

Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си.
Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>

131. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Но те бяха изразени по начина, който бе обичаен за онова време.
Символите на тайните Общества, представяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини. Но те бяха изразени по начина, който бе обичаен за онова време. Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези символи да се доведат до по-далечен етап. След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода. Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях. Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи.
към текста >>

То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател.
И така, казва Гарлайл, Данте със сигурност нямаше желание да бъде заточен по този начин! Но останеше ли във Флоренция, той може би щеше да стане нещо като кмет на града; той щеше да има много работа за вършене като една от водещите фигури във Флоренция, и "Божествена Комедия" нямаше да бъде написана. Така Данте бе задължен да изстрада нещо много неприятно, за да може човечеството да притежава "Божествена Комедия". Човечеството дължи това на съдбата, която Данте определено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав. Има гениалност в това изказване. То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател. Той може би няма да разбере защо неговите чувства ще бъдат приковани специално към този пасаж. Всъщност, самият Гарлайл не осъзнаваше неговата значимост. Той направи изказването, защото бе човек с дълбока проницателност, но той не почувства нищо от онова, което имам предвид тук. Трябва да ви обясня моята идея по заобиколен начин.
към текста >>

132. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт. Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>

И от тогава нататък това стана обичайно на Запад.
Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство. Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа. И от тогава нататък това стана обичайно на Запад. В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност. Това е доказателство за старанието да се търси дори и в числата като съотнесени към човека онова, което има значение само за този Земен свят. Тенденцията е човекът да бъде пазен в свят, който всъщност е само майа, защото той не отива отвъд мисленето, чувстването и волята, които самите са от същото естество. Вниманието бива ограничавано до онези следствия на настоящата инкарнация, продължаващи само през първия период между смъртта и новото раждане. Онова, което е изработено в човешкото същество, за да премине впоследствие в следващата инкарнция, е изцяло извън сметките.
към текста >>

133. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ненормалният човек, докато не е разпознат като такъв, е винаги определена заплаха за своите близки, защото те се оставят да бъдат твърде силно повлияни от него, и защото са готови да го разглеждат като рядко срещан, необичаен човек.
Всеки път, когато има недостатък в нормалното съзнание, веднага е ясно какво се случва. Помислете за личност, чието съзнание не е съвсем нормално, и има нещо общо с онова, което напоследък срещаме под формата на "мистична ексцентричност" ако използваме един доста груб израз, но който често е много подходящ. Предположете, че такава личност е склонна към всякакви видове произволни заблуди, основани на определени опитности, неестествени в наши дни. Винаги ще намирате, че личност с ненормално съзнание от този род има далеч по-силно влияние върху другите души, отколкото някой с нормално съзнание. Да го поставим още по-грубо, един човек, малко луд в една или друга насока, може да има по-силно влияние върху своите близки, отколкото някой нормален; и чрез засилване на своето съзнание нормалният човек трябва да се защитава от въздействието на някой, който е ненормален. Ненормалният човек, докато не е разпознат като такъв, е винаги определена заплаха за своите близки, защото те се оставят да бъдат твърде силно повлияни от него, и защото са готови да го разглеждат като рядко срещан, необичаен човек. Точно където има пробив в огледалото на съзнанието, чрез тези отвори се оказва прекалено силно влияние върху другите хора.
към текста >>

Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес.
Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти. Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност. Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие. Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес. Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време. Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл. Такава самотренировка, особено в тези задълбочени детайли, трябва да бъде предприета от онези, които сериозно се заемат със задачите на епохата. След всичко казано в тези лекции няма да ви бъде трудно да схванете какво е необходимо.
към текста >>

Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят. Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание. Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят.
към текста >>

Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят. Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание. Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после. Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят.
към текста >>

Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после.
Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после. Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят. Някои наши приятели често желаят да слушат по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто предавайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят. Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното съзнание, което принадлежи само на физическия свят.
към текста >>

Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното съзнание, което принадлежи само на физическия свят.
Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после. Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят. Някои наши приятели често желаят да слушат по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто предавайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят. Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното съзнание, което принадлежи само на физическия свят.
към текста >>

Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман.
Както виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в предвид. Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман. Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това отношение. По тази причина се придава такова значение на отношенията между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това.
към текста >>

Да работят за унищожаването на физическия организъм е тяхна обичайна задача.
Областта на разрушителните духове, в която човек може да влезе, се разкрива най-ясно ако се наблюдава една душа в момента на преминаването и през портата на смъртта. Тогава тези духовни същества се развихрят в своите домакини; това не е изненадващо, защото те са духове на разрушението. Да работят за унищожаването на физическия организъм е тяхна обичайна задача. Това е част от тяхната практическа работа само че не трябва да остават прекалено дълго.
към текста >>

Не е трудно да се осъзнае каква опасност би имало, станат ли този род неща по-обичайни в бъдеще.
Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път. Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света. Тук имате загатване за областта, в която такива неща действително се случват. Много може да се научи от една грешка преди всичко от заблудата, че учението може да бъде отделено от учителя. Разбирайки тези факти, някой може да научи много повече, отколкото само критикувайки ги което обаче може да е напълно оправдано. Не е трудно да се осъзнае каква опасност би имало, станат ли този род неща по-обичайни в бъдеще. А опасността наистина съществува!
към текста >>

134. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И този момент душата на онази жена забеляза в самата себе си едно изживяване, едно вътрешно изживяване, което беше нещо, което бихме могли да назовем само с един израз, който на Земята е обичаен като пробуждане.
И този момент душата на онази жена забеляза в самата себе си едно изживяване, едно вътрешно изживяване, което беше нещо, което бихме могли да назовем само с един израз, който на Земята е обичаен като пробуждане.
към текста >>

135. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ние бихме могли да кажем само това, което сами можем да имаме като изживявания при изкуството, като радости, като назидание и т.н., както чувствуваме нуждата да говорим някога върху това, което сме изживели с един обичан приятел.
Нещо трето е още това, което можем да наречем: размишление или изказване върху изкуството. Когато искаме да се изкажем върху изкуството, ние не чувствуваме нито онова стоене настрана, което винаги чувствуваме, когато храним мисли върху природата, нито чувствуваме онази необходимост, която ни обзема по отношение на вътрешните изяви на свръхсетивното, а, когато се опитаме да се изкажем върху изкуството, имаме напротив чувството, че непрестанно се смущаваме с мисълта е всъщност винаги един смутител на спокойствието. И би трябвало винаги да се въздържаме от мислене, от говорене върху всичко, което се отнася за изкуството и да се наслаждаваме в мълчание на изкуството. Все пак, когато искаме да говорим поради някаква причина върху изкуството, ние не трябва да правим това от разбирането на един професор по естетика или даже на един критик на изкуството. Нали, ние не трябва да правим това от разбирането и настроението на един критик на изкуството, защото се явява като излишно, когато сме яли няколко яденета, да чете лекции, защо те са се харесали някому. Ние бихме могли да кажем само това, което сами можем да имаме като изживявания при изкуството, като радости, като назидание и т.н., както чувствуваме нуждата да говорим някога върху това, което сме изживели с един обичан приятел. Ние бихме могли да говорим върху изкуството от една пълнота на сърцето, а не от едно критическо разбиране, и също така не трябва да имаме претенцията да изкажем с това, което имаме да кажем, нещо закономерно или общовалидно, а всъщност само един вид субективно изповядване. Но при всяко говорене върху изкуството струва ми се, че едно дълбоко действуващо чувство е това, че всъщност мисълта ни смущава и именно това ми се струва да показва веднага, как стои жизненият въпрос с изкуството.
към текста >>

136. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля. Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука. Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят. Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми. Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то.
към текста >>

137. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И когато разберете, че една такава характеристика може да бъде направена също и тогава, когато човек обича, Вие не ще считате за криво впечатление, израза, който аз сега искам да употребя, че нека Роберт Цимерман, когото аз много почитах, ми прости, че аз употребих думата "Антропософия", която той беше употребил в една книга, за да охарактеризира една сглобена от логически, естетически и етически абстракции картонена фигура върху кориците на книгата, нека той ми прости, че аз използувах тази дума, за да третирам научно одухотворения и одушевен човек.
И когато разберете, че една такава характеристика може да бъде направена също и тогава, когато човек обича, Вие не ще считате за криво впечатление, израза, който аз сега искам да употребя, че нека Роберт Цимерман, когото аз много почитах, ми прости, че аз употребих думата "Антропософия", която той беше употребил в една книга, за да охарактеризира една сглобена от логически, естетически и етически абстракции картонена фигура върху кориците на книгата, нека той ми прости, че аз използувах тази дума, за да третирам научно одухотворения и одушевен човек. Роберт Цимерман беше нарекъл своята книга, в която прилагаше тази процедура, която аз току що описах, именно "Антропософия".
към текста >>

И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич.
Без съмнение в мене се бяха влели също и други елементи. Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман. И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич. Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек. И след това Едуард фон Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята естетика. И одраната кожа чудно ли е, че тя се превърна в щавена кожа под твърдата обработка, на която бе подложена от така далече стоящата от изкуствата естетика? Това беше второто нещо, от което аз трябваше да се освободя тогава. И аз се стремях да приема тогава в моята сказка като съдържание на настроението това, което бих могъл да нарека: когато философът иска да говори върху изкуствата, философът трябва да има себеотрицанието да стане в известно отношение ням и да иска да покаже само чрез девствени жестове онова, в което философията не може всъщност никога да проникне говорейки, пред което тя трябва да спре и трябва да обърне вниманието върху същественото като един ням наблюдател.
към текста >>

И ето, аз намерих като нещо самопонятно дадено достойния за обич романтик Новалис.
Всъщност, след като човек е изминал вътрешно живо двата други етапа, не е лесно той да спре на някое друго място. И тук аз не можех другояче, освен да се обърна с разглеждането към живота. Аз потърсих някаква точка, чрез която бих могъл да навляза в живото с разглеждането върху изкуствата. И ето, аз намерих като нещо самопонятно дадено достойния за обич романтик Новалис. И когато след този поглед върху Новалис си задам въпроса: Кое е поетичното? Какво се съдържа в тази особена форма на художественото изживяване в поетическия живот? Тогава пред мене стои жив образът на Новалис. Новалис се роди в този свят с едно особено основно чувство, което го издигаше над външната прозаично действителност през целия му физически живот. В тази личност има неща, което като надарено с крила лети в поетически сфери над онова, което е проза на живота.
към текста >>

138. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме гробове?
О, и ние вече бихме могли да проследим по-нататъшното развитие на това усещане. В епохата на абстракциите всичко добива друг смисъл. Ние съвсем не искаме да върнем старите времена, а само да ги разберем. Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме гробове? Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички. И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с физическия свят, със Земята? Всъщност в архитектурните форми на църквите се оглеждаше копнежът на душата по онези форми, които тя търсеше след напускането на физическото тяло.
към текста >>

139. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Свикнали сме също и с обичайните движения на детето; свикнали сме с непрекъснатите промени в условията на физическия свят.
В нашето непосредствено физическо обкръжение често пъти наблюдаваме как една майка носи на ръце малкото си дете. Естествено, това винаги е една вълнуваща гледка. Обаче ние просто сме свикнали – виждайки как майката носи детето да отделяме за тази прекрасна гледка съвсем малко време, дори, бих казал само броени секунди. Намирайки се във физическия свят, ние сме свикнали с това, как всеки момент главата на майката променя своето положение. Свикнали сме също и с обичайните движения на детето; свикнали сме с непрекъснатите промени в условията на физическия свят.
към текста >>

140. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Обаче в този случай ние се отклоняваме от обективното и се насочваме към субективното, достигайки същевременно до собственото си отношение към това, което укрива себе си, за да установим: Да, ние не можем да го обичаме, ние трябва да го мразим.
Онова, което е красиво, блести, или с други думи, то изнася своята вътрешна същност горе на повърхността. Тъкмо в това се състои същността на красивото, че то не се крие, а проявява своята вътрешна природа във видими, външни форми. И обратно, ако в този смисъл бихме искали да говорим за противоположността на красивото, ние би трябвало да посочим всичко онова, което укрива и не проявява себе си, всичко онова, което ограничава своята природа и не се манифестира в никакви външни форми. Следователно, говорейки за красивото, ние се обръщаме към нещо обективно. А говорейки за противоположността на красивото, би трябвало да потърсим такива изрази, според които тази противоположност укрива себе си и външно изглежда нещо различно от това, което е. Обаче в този случай ние се отклоняваме от обективното и се насочваме към субективното, достигайки същевременно до собственото си отношение към това, което укрива себе си, за да установим: Да, ние не можем да го обичаме, ние трябва да го мразим. Следователно всичко онова, което не ни открива своя истински лик, е самата противоположност на красивото. Обаче ние стигаме до този извод не благодарение на някакви дълбоки основания, а благодарение на нашите емоции, окачествявайки дадено същество или явление като заслужаващо омраза, само защото то укрива своята истинска природа.
към текста >>

В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице.
В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице. Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух. Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт. И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин. Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
към текста >>

Ако някой е подивял до такава степен, че нанася цветовете както му хрумне и вярва, че е постигнал онова състояние, което аз нарекох „преодоляване на обичайното рисуване“, той не е разбрал нещата както трябва.
Впрочем нека да не допускаме никакви недоразумения. Ако някой е подивял до такава степен, че нанася цветовете както му хрумне и вярва, че е постигнал онова състояние, което аз нарекох „преодоляване на обичайното рисуване“, той не е разбрал нещата както трябва. Защото с този израз аз исках да посоча, че рисунката трябва да се роди от самите цветове. Научавайки се да живеем в цветовете, ние ще се убедим, че това е точно така. Непосредственият живот в цветовете позволява на истинския художник напълно да се абстрахира от останалия свят и да извлича творбите си направо от цветовете.
към текста >>

И ако задържим безформеното там горе, на полагаемото му се място, ние постигаме, бих казал, от една страна, не друго, а пълния завършек на художественото произведение, защото тук се проявява художествената смелост да се изправиш пред бездната, където изкуството престава да съществува, където цветовете биват залети от светлината и където, в случай че продължим още по-нататък, ще попаднем в областта на обичайното рисува не.
Ако сега отново се вгледате долу, където са апостолите, Вие ще имате следното усещане: Да, фактически в картината на Тициан художествен е само образът на Мария! А горе, там започва опасността от прекрачване на границата, от преминаването в чистата, безформена, нехудожествена мъдрост. И ако задържим безформеното там горе, на полагаемото му се място, ние постигаме, бих казал, от една страна, не друго, а пълния завършек на художественото произведение, защото тук се проявява художествената смелост да се изправиш пред бездната, където изкуството престава да съществува, където цветовете биват залети от светлината и където, в случай че продължим още по-нататък, ще попаднем в областта на обичайното рисува не. Обаче рисуването не е живопис.
към текста >>

141. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ако това е така, тогава ти ставаш простете ми за необичайния в наши дни израз, подсказващ, че изгубвайки съзнанието за пренаталния живот, ние сме изгубили също и този импулс тогава ти ставаш един маестро на облеклото!
И все по-често започваме да си задаваме въпросите: Имаш ли ти, като антропософ, правилно разбиране за физическото тяло, което възниква от пространствените космически форми, за да се превърне после в един труп? Имаш ли представа за това, как душата, след като е напуснала физическото тяло, иска отново да бъде приета от мировото пространство? Отговориш ли си на тези въпроси, ти ставаш архитект. И още: Разбираш ли ти към какво се стреми душата, когато тя иска да навлезе в пространството с несъзнателните спомени от живота си преди раждането? Ако това е така, тогава ти ставаш простете ми за необичайния в наши дни израз, подсказващ, че изгубвайки съзнанието за пренаталния живот, ние сме изгубили също и този импулс тогава ти ставаш един маестро на облеклото! И това е другият полюс на архитектурното изкуство.
към текста >>

И всъщност евритмистът казва: Подвижният първообраз на човека съвсем не се изчерпва с обичайните движения на човешките крайници.
Сега човекът усеща: Да, ти си слязъл на Земята, обаче твоят първообраз е горе на Небето. И в този момент у теб възниква копнежът да превърнеш Земния свят в едно художествено изображение на небесния първо образ. Виждате ли, един ден човекът ще се превърне в инструмент за проявление на човешко-космическите връзки. Един ден човекът ще се превърне в евритмист. И всъщност евритмистът казва: Подвижният първообраз на човека съвсем не се изчерпва с обичайните движения на човешките крайници. Аз трябва да стигна до идеалния първообраз на човека, обаче за тази цел е необходимо да овладея съвсем друг вид движения. В евритмията намират израз онези движения, които са в съответствие с движенията на моя небесен първообраз. Ето защо евритмията, не е някакво изкуство на жестовете, нито пък се приближава до обикновения танц. Тя се намира по средата, като от едната й страна стои танцът, а от другата изкуството на жестовете или мимическото изкуство. Мимическото изкуство служи само за подсилване на изговореното слово.
към текста >>

142. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Опитах се още, навлизайки в различните области на изкуството, да посоча как истинското изкуство непрекъснато се стреми да се освободи от обичайните изразни средства.
Завчера се постарах да обясня, че антропософското познание, което в същото време е идентично с вътрешния живот на душата, съвсем не ни отклонява от изкуството и от художественото светоусещане, и че всеки, който пълнокръвно живее в антропософията, рано или късно открива в себе си същинските извори на художественото творчество. Опитах се още, навлизайки в различните области на изкуството, да посоча как истинското изкуство непрекъснато се стреми да се освободи от обичайните изразни средства.
към текста >>

143. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Защото е необходимо само да погледнете назад към вашия живот, когато вече е изминало достатъчно време, при това и именно към обичайните периоди, които не са едни и същи на брой при всекиго, но са налице.
Всичко това се случва, когато музикантът живее в последователността, в периодичното завръщане на тематичните групи и т. н. Завръщането не би трябвало да учудва никого. Защото е необходимо само да погледнете назад към вашия живот, когато вече е изминало достатъчно време, при това и именно към обичайните периоди, които не са едни и същи на брой при всекиго, но са налице. Бихте могли да посочите точно периодите, бихте могли да си кажете: В тази година започна един етап, който продължи до еди коя си година и т. н. Когато някой в 45-тата година от живота си[7] изживява даден период, той го изживява отново на едно следващо стъпало през 52-рата си година. Повторението в човешките преживявания може съвсем ясно да се долови - това, което е преживял през 52-рата си година, не е задължително да бъде същото като онова през 45-тата година, но по своя вътрешен характер то представлява нещо сходно.
към текста >>

144. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Същото е и с това пресилване у актьора при обичайния натуралистичен начин на говорене и при натуралистичните жестове.
Същото е и с това пресилване у актьора при обичайния натуралистичен начин на говорене и при натуралистичните жестове. Във времената, когато съществуваше усет към изкуството, господстваше друга тенденция. Жестовете тогава се стремяха към красивата, пластична форма, към раздвижената пластична форма. И произнасяното слово се стремеше в по-голяма степен към музикалното. Така че в действителност сценичното представление бе изведено извън обикновения натурализъм, като актьорите се движеха така, както по-възрастните между нас можеха навремето да видят при трагици като Клара Циглер[7] и други, които по-младите вече не познават. Тогава можеше да се види последната сянка от художественост, макар и вече в упадък.
към текста >>

Обаче тогава, когато ги отмести, той се натъква не на нашите обичайни тонове, а на тонове, които нашите тонови системи днес не притежават.
Нямах предвид, че в хронологическия ред все още има тонове, които звучат някак си заедно и биват възприемани като един тон. Не това се има предвид, а че днес във връзка с развитието на човечеството и обратно на онова, което до съвремието е преживявано от много хора просто като един тон, човек започва да говори за нещо като разчленяване, разцепване на тона в самия него, за по-дълбоко навлизане в тона, към излизане надолу под тона и отгоре над тона към друг тон. И имах предвид, че разполагайки с така изменените същински тонове, заедно с двата полутона, които е образувал от тях, когато човек има тези три тона, той може да изрази варииращия основен тон. Тогава той е малко по-друг тон. И при нововъзникващите тонове, които образуват една малка мелодия, човек ще забележи, че трябва да отмести единия надолу, а другия - нагоре. Обаче тогава, когато ги отмести, той се натъква не на нашите обичайни тонове, а на тонове, които нашите тонови системи днес не притежават. И мисля, че по този начин ще се породи едно разширяване на нашата тонова система.
към текста >>

Естествено днес все още можем да предизвикаме негодувание, ако смятаме, че разглеждането на изкуството трябва да приеме напълно различна форма от обичайния метод на разглеждане в изкуствознанието, от традиционния метод.
Естествено днес все още можем да предизвикаме негодувание, ако смятаме, че разглеждането на изкуството трябва да приеме напълно различна форма от обичайния метод на разглеждане в изкуствознанието, от традиционния метод. Но днес сме стигнали до точката, от която трябва да напреднем в загатнатата посока. Тук също става дума за това, че въпроси като „Каква е същността на изкуството? Каква е същността на човека? “, които се свеждат до даването на дефиниции, изобщо ще престанат да съществуват. Става дума за това, че ние все повече трябва да се опитваме да проумеем какво са имали предвид хора като Гьоте, който в увода си за учението за цветовете[15] казва: „За същността на светлината не може да се говори.
към текста >>

145. ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Може някои да обичат Грац, но целите Алпи са поставени по немузикален начин по отношение на почвената структура.
Увесът на нейното корито клокочи извънредно несимпатично! Това се дължи обаче и на тамошната, съвсем особена конфигурация на почвата. Колко по-музикално е, когато, да кажем, човек пътува към Виена със северозападната железница! Музикално е цялото устройство на почвата. Планините и всичко останало е подредено музикално. Може някои да обичат Грац, но целите Алпи са поставени по немузикален начин по отношение на почвената структура.
към текста >>

146. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Останалата част от нашия интимен, вътрешен живот, разиграваща се в „другата страна" на човешкото същество, възниква в протъканата от обич, дълбока симпатия, с която Космосът привлича нашият „долен човек", респективно,"нашата система-крайници".
Главата е инструмент за постигане на човешката свобода, само защото Космосът изхвърля тази глава вън от себе си. Не разбираме вярно главата, ако смятаме, че тя е така интензивно включена в Космоса, какъвто е случаят със „системата-крайници" и принадлежащата и сексуална сфера. Нашата „система-крайници" е наистина включена в Космоса и Космосът непрекъснато я тегли към себе си, залива я със симпатия, докато към главата непрекъснато запраща потоци от антипатия. В главата, нашата антипатия среща антипатията на Космоса; там те се сблъскват. И там, в яростния сблъсък между човешките антипатии и тези на Космоса, възникват нашите възприятия. Останалата част от нашия интимен, вътрешен живот, разиграваща се в „другата страна" на човешкото същество, възниква в протъканата от обич, дълбока симпатия, с която Космосът привлича нашият „долен човек", респективно,"нашата система-крайници".
към текста >>

147. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

В училищната си практика Вие би трябвало да вмъкнете обичайния подход на днешното време.
Да, тези неща следва да се имат предвид; в противен случай опустошителните въздействия върху естественонаучното мислене могат да се окажат много големи. Ако ние бихме си позволили да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в педагогическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните принципи на възпитание и т.н. В училищната си практика Вие би трябвало да вмъкнете обичайния подход на днешното време. Обаче всичко, което е станало „обичайно" в тази област, е същинска злина от гледна точка на истинската психология.
към текста >>

Обаче всичко, което е станало „обичайно" в тази област, е същинска злина от гледна точка на истинската психология.
Да, тези неща следва да се имат предвид; в противен случай опустошителните въздействия върху естественонаучното мислене могат да се окажат много големи. Ако ние бихме си позволили да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в педагогическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните принципи на възпитание и т.н. В училищната си практика Вие би трябвало да вмъкнете обичайния подход на днешното време. Обаче всичко, което е станало „обичайно" в тази област, е същинска злина от гледна точка на истинската психология.
към текста >>

148. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Сънуващата душа работи над тялото само до известна степен; нейното влияние откриваме в обичайните движения и жестове на тялото.
Ако сега преминем от съждението към понятието, ще установим: от духовна гледна точка, понятието се спуска в най-дълбоките пластове на човешкото същество, то просто навлиза в спящата душа. Да, понятието попада в спящата душа, а тя е тази, която непрекъснато работи над човешкото физическо тяло. Будната душа не работи над тялото. Сънуващата душа работи над тялото само до известна степен; нейното влияние откриваме в обичайните движения и жестове на тялото. Обаче спящата душа изгражда самите форми на човешкото тяло. Образувайки понятия, т.е. доразвивайки съжденията, Вие се намесвате в живота на спящата душа, или с други думи, Вашите въздействия засягат самото тяло. Обаче още в мига на своето раждане що се отнася до телесните форми човекът е в един относително завършен вид и сега душата разполага само с една възможност: да запази и усъвършенствува това, което човек приема по наследство от своите родители, прародители и т.н. Всеки ден ние срещаме различни хора и те застават пред нас със своите различни физиономии.
към текста >>

149. 2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Когато обичат някого, те запечатват здраво всичко, което той е направил.
Р.Щ.: Меланхоличните деца изостават и с раждането на етерното тяло, което по принцип започва със смяната на зъбите. Затова тези деца са предразположени към подражание. Когато обичат някого, те запечатват здраво всичко, което той е направил. По-дълго съхранявания при тях принцип за имитация трябва да се използува.
към текста >>

Днес ние обичаме да даваме твърди дефиниции на понятията.
Това осветлява до известна степен въпроса, свързан с темперамента, защото Вие откривате нещо, което е особено необходимо да съблюдаваме в наше време. Днес ние обичаме да даваме твърди дефиниции на понятията. В действителност всичко е свързано, така че в момента, в който се каже, че човек се състои от глава, тяло и крайници, трябва да се изясни, че всичко е свързано помежду си. Така че едно холерично дете носи само главното на холеричното, едно сангвинично дете носи само главното на сангвиничното и т.н. Възможност да си напълно холерик има едва в юношеството. Някои остават през целия си живот юноши, Нерон и Наполеон изобщо не излизат от юношеството.
към текста >>

150. 3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Д. Разказва приказка за “Водното коте” първо във вариант за сангвиници, а след това за меланхолични деца и отбелязва, че меланхоличните деца не обичат много тъжни разкази.
Д. Разказва приказка за “Водното коте” първо във вариант за сангвиници, а след това за меланхолични деца и отбелязва, че меланхоличните деца не обичат много тъжни разкази.
към текста >>

Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото възпитание.
Вземете следната нова задача: Представете си един клас с 8-9 годишни деца. Естествено по време на обучението са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси. Представете си три деца, от които едното е изразен флегматик, другото холерик, а третото е меланхолик. Останалите им особености няма да споменавам. Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда. Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото възпитание. Искам да обмислите това и да гледате на него като на много ваша педагогическа задача.
към текста >>

151. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

При малки пакости подходящо средство за излизане от не-обичайната ситуация е хуморът.
Но ако има нанесени повреди ще бъде правилно децата сами да ги поправят, но не като платят за това, а го свършат сами. Може да използувате една или повече недели, за да оправите нещата. При малки пакости подходящо средство за излизане от не-обичайната ситуация е хуморът.
към текста >>

152. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Аз нямам предвид разбира се искрения респект и истинското уважение и обич към учителя или учителката, а това нездраво увлечение, което пречи на обучението и се случва често в класовете.
Трябва налице да е наистина смущаване на обучението. Аз нямам предвид разбира се искрения респект и истинското уважение и обич към учителя или учителката, а това нездраво увлечение, което пречи на обучението и се случва често в класовете.
към текста >>

153. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

И Вие можете да кажете: Аз не обичам историята да бъде игра на сенки.
Опитайте да си създадете усет за това, какво е историческо представяне. По този начин Вие ще познаете кой историк е вникнал в истината и кой не е. Вие ще прочетете нещо от Ранке. По когато искате да имате във Вашите исторически лекции това, което определяме като дух на истината и което ни прави живи, ще кажете: Ранке е много усърден, но той описва характерите така, че те са само едни сенки. Навсякъде може да се долови: те не са от плът и кръв. И Вие можете да кажете: Аз не обичам историята да бъде игра на сенки.
към текста >>

154. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Кафето е обичайно за журналистите, за да могат да излагат мислите си последователно.
Кафето също не е добро за децата, защото от него те стават педантични. Кафето е обичайно за журналистите, за да могат да излагат мислите си последователно. Това не трябва да се култивира у децата. В процеса на развитие на мисленето това качество трябва да се развие по естествен път. Кафето и чаят са от нещата, които трябва да се избягват.
към текста >>

155. 10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Слънчогледите обичат грубо да блестят.
Растителният свят е видимия душевен свят на земята. Карамфилът е кокетен. Слънчогледът е истински груб. Слънчогледите обичат грубо да блестят. Истински големите листа на растенията биха означавали: не си готов с нищо, домогваш се трудно до всичко, не си сръчен. Мисли се, той, е готов, но той все още на е свършил трябва да се търси душевното в растителните форми.
към текста >>

156. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

"Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.
Те растат там, където е влажно, където е сенчесто. Те не се осмеляват да излязат на слънца. Също, както е била твоята душа, когато още не си играл, а си се задоволявал с мляко и биберон. При останалите растения се развиват листа и цветове, когато на растението не му стига, това, което има от земята, от сенчестата гора и излиза на слънцето, на въздух и светлина. Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което живее долу, като гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това, като цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина. "Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.
към текста >>

157. 13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: Такива грешки са нещо обичайно.
Р.Щ.: Такива грешки са нещо обичайно. Обичайно е да се сметне грешката. Има случай, в който е направена такава грешка и е трябвало да се коригира. Когато Коперник е създал своята "Коперникова система", той е поставил три тези. Ако и трите се използваха за скицирането на пътя на земята в космоса, то щеше да се получи едно съвсем различно движение, от това, което се приема днес от нашите астрономи и се учи в училище. Това елипсовидно движение е възможно само защото третата теза не се съблюдава.
към текста >>

Обичайно е да се сметне грешката.
Р.Щ.: Такива грешки са нещо обичайно. Обичайно е да се сметне грешката. Има случай, в който е направена такава грешка и е трябвало да се коригира. Когато Коперник е създал своята "Коперникова система", той е поставил три тези. Ако и трите се използваха за скицирането на пътя на земята в космоса, то щеше да се получи едно съвсем различно движение, от това, което се приема днес от нашите астрономи и се учи в училище. Това елипсовидно движение е възможно само защото третата теза не се съблюдава. Когато астрономът насочи далекогледа навън, нещата не отговарят.
към текста >>

158. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Така самият човек на петата следатлантска епоха е насилствено насочен към духовното, към предрожденното, и така той е поставен и от още нещо в една необичайна ситуация, който трябва да развие, коя то трябва да доведе до напредък.
Така самият човек на петата следатлантска епоха е насилствено насочен към духовното, към предрожденното, и така той е поставен и от още нещо в една необичайна ситуация, който трябва да развие, коя то трябва да доведе до напредък. Паралелно с призрачния светоглед се движи и индустриализма. Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа. Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност. Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност.
към текста >>

159. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

За днешният човек това е неудобно, защото човекът на съвремието обича схематични разделения.
А сега става дума за това да обхванем тези три съставни части на човешката природа в техните различия. За днешният човек това е неудобно, защото човекът на съвремието обича схематични разделения. Когато се каже: човекът се състои от Глава-човек, от Гърди-човек и от Органи-човек днешният човек най-много би желал да тегли една черта на врата, и това, което е отгоре е Глава-човекът. След това отново ще тегли една черта, една линия и ще ограничи Гърди-човека, и така ще има разделените части една до друга. Ако нещо не се представя толкова лесно в схема, днешният човек трудно може да му се довери.
към текста >>

А нашият разум е устроен така, че ние обичаме да поставяме частите, съставните части една до друга.
Така че, точно толкова вярно като това: главата е Глава, е това да кажем: целият човек е Глава. Точно както можем да кажем: Гърдите са Гърди, така можем да кажем и: целият човек е Гърди и т.н. В действителността нещата преливат едно в друго. А нашият разум е устроен така, че ние обичаме да поставяме частите, съставните части една до друга. Това ни показва колко малко сме сродни до външната действителност по отношение на познавателните си представи. А ако желаем да отделим на една страна: Глава-човек, Гърди-човек, Веществообмяна-човек, ние трябва да осъзнаваме, че трябва да си представяме разделените съставни части отново събрани. Всъщност ние никога не трябва само да разделяме, а винаги трябва и да събираме. Един мислещ човек, който само разделя, прилича на човек, който иска само да вдишва, но не и да издишва.
към текста >>

Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора?
А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието. Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието. Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора? В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта.
към текста >>

160. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Но този преход към вътрешната действеност, този живот в поглед към света, към който ще трябва да се причислим, е това, което е нужно на човека, и което то все още не обича много.
Това не е толкова удобно в онзи светоглед, в който трябва да бъде създадена религиозността насочена към бъдещето. Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме вътрешното присъствие на божественото в душата. Тогава няма да можем да се отдадем пасивно на църквите, които ни отговарят, да пренасят душата ни сега се освободи това, което преди даде начален тласък за пари, въпреки, че тайно това продължава да играе роля, дори и при благословията. Но този преход към вътрешната действеност, този живот в поглед към света, към който ще трябва да се причислим, е това, което е нужно на човека, и което то все още не обича много.
към текста >>

161. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме.
И така, какво е станало с детето? Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила. За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме. Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
към текста >>

Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>

162. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме.
И така, какво е станало с детето? Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила. За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме. Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
към текста >>

Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>

163. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

С нашия обичаен душевен живот ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса.
При това определено не искам да кажа, че нашият физически организъм, така както го виждаме в живота, е болен, тъй както окото би било болно, ако имаше изискването за някакъв собствен живот. Тъй както ние сме поставени в обикновения живот, така нещата с нашия организъм са в ред, всичко това е съвсем нормално. Нашият организъм трябва да бъде непрозрачен. През следващите лекции ние ще видим как в обикновения живот нашият организъм не може да бъде око, че той трябва да бъде непрозрачен. С нашия обичаен душевен живот ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса. И така за обикновения живот е правилно, нормално е, че организмът ни е непрозрачен. Но по този начин ние не можем да опознаем духовния свят, тъй както не можем с едно болно от катаракта око да познаем светлината. А чрез пътя, по който нашият организъм бива умъртвен чрез страдание, чрез болки, чрез преодоляване на трудности, чрез този път организмът става прозрачен. И по този начин в действителност възниква възможността да възприемем светлинния свят около себе си, така за целия организъм възниква възможността да възприема духовния свят около себе си тогава, когато по този начин сме направили организма прозрачен.
към текста >>

164. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Човек говори как трябва да се възпитава и че трябва да се възпитава по начин различен от обичайния днес.
Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за възпитателно изкуство. Защото когато говори, човек се изправя срещу една аудитория. Човек говори как трябва да се възпитава и че трябва да се възпитава по начин различен от обичайния днес. Или фактически човек непрекъснато повтаря: Всички Вие сте зле възпитани. И човек дори призовава тези, които са зле възпитани, да започнат да възпитават по-добре. Ние предполагаме, че както говорещият, така и слушателите, всъщност разбират добре как трябва да се възпитава, въпреки че самите те би трябвало да се чувствуват изключително зле възпитани.
към текста >>

И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух.
Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух. При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>

В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”.
Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко. Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си като един нехранимайко? В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”. Това е едно по-добро настроение от днешното.
към текста >>

Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>

Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>

Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>

165. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И тогава въпреки неговото немирничество, можем да вървим напред, именно когато сме в състояние да обичаме тъкмо такъв вид немирничество.
Момчето имаше тази особеност, че когато учителят се обърнеше с гръб, то връхлиташе върху учителя и го удряше по гърба. Към този немирник учителят се отнесе с изключителна любов и с изключителен интерес. Той го галеше, отвеждаше го обратно до чина му и се държеше така, сякаш не забелязваше, че е бил ударен отзад. Такова дете може да бъде променено само ако обхванем с поглед целия му произход. Трябва да знаем в каква родителска среда е израснало и трябва да познаваме неговата патология. И тогава въпреки неговото немирничество, можем да вървим напред, именно когато сме в състояние да обичаме тъкмо такъв вид немирничество. Има нещо много мило и в някой, който е особено голям немирник.
към текста >>

Позволете ми да кажа нещо доста еретично: Възрастните обичат да дават на децата кукли, “особено” красиви кукли.
Това може да бъде постигнато само ако се съобразим с начина, по който работи природата. Позволете ми да кажа нещо доста еретично: Възрастните обичат да дават на децата кукли, “особено” красиви кукли. И те не забелязват, че децата всъщност не желаят това. Децата ги връщат, но възрастните пак им ги натрапват. Красиви кукли, добре изписани! Много по-добре е да дадете на децата една носна кърпа или ако Ви е жал за носната кърпа, тогава нещо друго. Ето тук кърпата се връзва, тук е главата, рисуваме носа, две очи и т.н.
към текста >>

И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане. Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си. По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>

166. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне.
Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище, децата наистина обикнаха учителите. Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне. Те бяха обзети от един изключителен страх. И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато децата надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници. Не, аз поканих класа при себе си и разговарях с класа. И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали? – накарах ги да почувствуват, че сега ние заедно ще трябва да преценим това, което се е случило.
към текста >>

И виждате ли, тогава аз разбрах това, което токущо описах: на лице беше страхът, че учителите вече не биха могли да бъдат така обичани, както са били обичани преди.
И виждате ли, тогава аз разбрах това, което токущо описах: на лице беше страхът, че учителите вече не биха могли да бъдат така обичани, както са били обичани преди. Защото в децата се бе пробудило едно огромно удивление, едно огромно любопитство спрямо определени неща в света. И тъй като Валдорфската педагогика е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия живот, човек да предприеме необходимите мерки.
към текста >>

Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание.
Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание. Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта. Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората.
към текста >>

167. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Погледнете социалните структури в Гърция, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред.
Те представляваха съвсем други социални общности. Те бяха такива социални общности, всред които структурата на човешките отношения се определяше от инспирациите на жреческото съсловие, което беше чуждо на обикновените житейски изисквания. Импулсите, необходими за външния свят, бяха извличани от духовния свят. Погледнете социалните структури в Гърция, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред. Социалният живот на древното човечество може да бъде обяснен само като едно проникване на инспирираните от духовния свят заповеди във външната материално-физическа социална структура.
към текста >>

От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”.
Тези заповеди, които откъснатото от света жреческо съсловие получаваше, определяха не само това, което беше необходимо за душевното спасение на човека, не само това, което той усещаше и мислеше за раждането и смъртта, но те определяха и самите отношения между хората. От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”. Днес ние се отнасяме към тези думи: “и своите ближни като самия себе си” твърде абстрактно. Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни. Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това.
към текста >>

Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията.
Тези заповеди, които откъснатото от света жреческо съсловие получаваше, определяха не само това, което беше необходимо за душевното спасение на човека, не само това, което той усещаше и мислеше за раждането и смъртта, но те определяха и самите отношения между хората. От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”. Днес ние се отнасяме към тези думи: “и своите ближни като самия себе си” твърде абстрактно. Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни. Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това. Вие ще намерите още в Мойсеевите закони. Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили. Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс. Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята.
към текста >>

168. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Смятам за напълно естествено, че моята книга “Същност на социалния въпрос” днес в Германия е почти забравена – прекалено е да се изразя по този начин, но е почти така – въпреки че през 1919 тя се разпространи необичайно бързо.
Смятам за напълно естествено, че моята книга “Същност на социалния въпрос” днес в Германия е почти забравена – прекалено е да се изразя по този начин, но е почти така – въпреки че през 1919 тя се разпространи необичайно бързо. Защото времето, за което тази книга беше замислена – и имаща предвид Средна Европа – това време отмина. Това време отмина в мига, когато настъпи онзи силен валутен спад, който напълно върза ръцете на немската икономика.
към текста >>

Погледнете необичайно умната преценка на хората, когато в Европа се въведе златното покритие на валутата.
Погледнете необичайно умната преценка на хората, когато в Европа се въведе златното покритие на валутата. Ако се задълбочите в това, което тогава се обсъждаше в търговските дружества, в парламентите – казвам го не с ирония, а с пълно убеждение – Вие ще откриете един изключителен пример на човешката разсъдливост. Вие се изпълвате с дълбок респект, ако се задълбочите в това, което от средата на 19. век извънредно умните хора започнаха да говорят относно влиянието на златното покритие върху социалния ред на света. Вие сте дълбоко респектирани, когато те строго доказват и логически, и практически, че след като златното покритие дойде, тогава ще процъфти и свободната търговия.
към текста >>

Но какво се прибави към онова мислене, което разглеждаше социалния организъм изцяло в юридическо-диалектически смисъл, както и от гледна точка на обичайния морал?
Но какво се прибави към онова мислене, което разглеждаше социалния организъм изцяло в юридическо-диалектически смисъл, както и от гледна точка на обичайния морал? Прибави се красивото, радващото човешкото милосърдие, човешкото състрадание. И тъкмо сега, когато социалният въпрос се превърна в един изгарящ световен въпрос, тъкмо сега навсякъде в Западна Европа ние виждаме как се появиха спестовните касички за Изтока. Това е хубаво, много хубаво! Срещу това не може да се възрази и аз бих искал да кажа, че колкото повече помощи за Изтока се събират, толкова е по-добре. Обаче всичко това идва от миналото, а не от бъдещето.
към текста >>

169. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Можем да кажем само следното: Към това, което вършим, що се отнася до другите хора, нека да постигнем такова доверие, каквото изпитваме към човек, когото обичаме.
Можем да кажем само следното: Към това, което вършим, що се отнася до другите хора, нека да постигнем такова доверие, каквото изпитваме към човек, когото обичаме. Да си свободен означава: Да вършиш онова, което обичаш.
към текста >>

Да си свободен означава: Да вършиш онова, което обичаш.
Можем да кажем само следното: Към това, което вършим, що се отнася до другите хора, нека да постигнем такова доверие, каквото изпитваме към човек, когото обичаме. Да си свободен означава: Да вършиш онова, което обичаш.
към текста >>

170. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това, което трябва да бъде изложено в тази лекция, бих желал да го постигна така, че в един вид програма, по следния начин, да разпределя материала за разглеждане: първо бих желал да ви дам някои неща, посочващи трудностите в днешното обичайно образование, по пътя към едно действително разглеждане същността на болестта.
Това, което трябва да бъде изложено в тази лекция, бих желал да го постигна така, че в един вид програма, по следния начин, да разпределя материала за разглеждане: първо бих желал да ви дам някои неща, посочващи трудностите в днешното обичайно образование, по пътя към едно действително разглеждане същността на болестта. Като Второ след това бих желал да ви посоча в каква насока трябва да се търси познанието за човека, което познание да даде действителната основа за медицинската дейност. Трето бих желал да посоча възможностите за едно рационално лечение чрез опознава не връзките на човека с останалия свят. В тази част бих желал да отговоря на въпроса, дали изобщо е възможно лечение и дали то е мислимо. И четвърто, като мисля, че това може би ще бъде най-важната част на разглежданията, което обаче трябва да се слее с другите три точки бих желал до утре или до други ден всеки един от участниците да ми запише това, което би желал да чуе, това, за което желае да се говори в този курс. Тези желания могат да простират върху всичко възможно.
към текста >>

към тези борци за обичайната хормонална патология принадлежат най-вече бих могъл да назова и други имена Парацелзий и Ван Хелмонт, които именно на прехода на 15, 16 век към 17 век, въвеждат ново течение в медицинското мислене.
Те са говорили за 4-те основни съставни части на човешкия организъм, но причината поради която са ги характеризирали по този или по онзи начин, ги е отвеждало назад към едно познание, всъщност вече заляло заедно с Хипократ. Говорело се е все още за после действията на това познание, за свойствата на течностите, съставящи човешкия организъм. Ето защо в основата си това, което е възникнало чрез Гален, и което е продължавало да действува до 15 век, представлява съвкупност от стари наследства, станали все по-неразбираеми. Но винаги е имало отделни хора, които на основата на все още съществуващото са могли да знаят; че тук трябва да се посочи нещо, което не се изчерпва с химически установимото или с физически установимото, с чисто земното. И към тези хора, които са знаели, че трябва да се посочи онова в човешкия организъм, чрез което течните субстанции в него действуват по начин, различен от този, който може да се констатира химически, т. е. към тези борци за обичайната хормонална патология принадлежат най-вече бих могъл да назова и други имена Парацелзий и Ван Хелмонт, които именно на прехода на 15, 16 век към 17 век, въвеждат ново течение в медицинското мислене. При това бихме могли да кажем, че те се опитват да формулират нещо, което другите вече са престанали да формулират. Но във формулировката се е съдържало нещо, което всъщност би могло да бъде проследено, само ако човек е в известна степен ясновидец, както решително Парацелзий и ван Хелмонт са били. Трябва да си изясним всички тези неща, иначе няма да се разберем за това, което и днес все още е залепнало за медицинската терминология, на което вече е непознаваемо по отношение на своя произход.
към текста >>

Защото може да се работи само с позитивната представа за това отклонение, докато обичайните представи, дадени от официалната наука, всъщност са само негативни.
Сега ще ви помоля да обърнете внимание на следното. Аз започнах с това, да Ви обърна внимание, че този, който днес се занимава в областта на медицината, по необходимост трябва да си постави въпроса: Що за процеси са всъщност болестите? Всъщност по какво те се отличават от тъй наречените нормални процеси в човешкия организъм? Защото може да се работи само с позитивната представа за това отклонение, докато обичайните представи, дадени от официалната наука, всъщност са само негативни. Посочва се само, че такива отклонения съществуват. И след това се правят опити, как да бъдат отстранени отклоненията. Но дълбок възглед за същността на човека в действителност не съществува. И в основата си цялостните медицински представи страдат от липсата на дълбок възглед за същността на човека. За щото какво всъщност представляват болестните процеси?
към текста >>

Задачата е, действително да разберем, каква разлика съществува между процесите в човешкия организъм, които ние определяме като болестни процеси и които в основата си представляват съвсем нормални природни процеси, които обаче трябва да бъдат предизвикани от определени причини, и онези процеси, които обикновено определяме като здрави, и които са обичайните.
Защото едва по този начин ще разберем, от кой край на космическото битие е възможно отстраняването на подобен процес. В крайна сметка дори определянето му като абнормен представлява препятствие; и защо не един процес в човек трябва да бъде назован абнормен? Дори, когато си порежа пръста това е относително абнормно за човека, защото ако не си порежа пръстта, а изрежа някаква форма от парче дърво, то това е нормален процес. Нали, това, че сме привикнали да проследяваме именно други процеси, вместо да си порежем пръста, с това все още нищо не се казва: по земята просто са се разпространили игри на думи. Защото това, което се случва, когато си порязвам пръста, от определена гледна точка е подобно в своето развитие и е точно толкова нормално, както и друг някакъв природен процес. Задачата е, действително да разберем, каква разлика съществува между процесите в човешкия организъм, които ние определяме като болестни процеси и които в основата си представляват съвсем нормални природни процеси, които обаче трябва да бъдат предизвикани от определени причини, и онези процеси, които обикновено определяме като здрави, и които са обичайните. Тази основна разлика трябва да бъде открита. Тя няма да бъде открита, ако не можем да подходим по такъв начин в разглеждането на човека, който начин действително да води до човешката същност. За целта в това въведение бих желал да Ви посоча поне първите елементи, които след това ще разглеждаме подробно поотделно.
към текста >>

171. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство.
единия полюс на цялото човешко същество ни е даден, когато изследваме приемането на храна, преработката на храна в най-широк смисъл на думата, до уравновесяването с дишането. Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство. Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство.
към текста >>

И ако трябва да си послужим с един обичаен израз, който произхожда бих желал да кажа само от определени форми на тази дисхармония, то трябва да употребим израза хистерия.
в процеса на приемането на храна и в храносмилателния апарат в широк смисъл преобладава онова, което наричаме вътрешни химически или също така органически сили на приетата храна. В здравия организъм нещата трябва така да протичат, че всички онези сили, действуващи сами в хранителните вещества, присъщи на хранителните вещества, които сили в лабораториите изследваме в хранителните вещества, всички те трябва да бъдат преодолени чрез горното, така че изобщо да не влизат в съображение за вътрешната дейност на организма, да няма в тях никаква външна химия, никаква външна динамика, или нещо подобно, но всичко това да е преодоляно. Но може да се случи така, че горното да не е достатъчно силно в своето съответствие, за да може действително да овладее долното, в известен смисъл напълно да го обработи, бих могъл също така да кажа да го етеризира, така ще е по-точно казано. Тогава в човешкия организъм се извършва един непринадлежащ му, вземащ превес, процес, който иначе протича във външния свят, така, както не би трябвало да протича в човешкия организъм. Тъй като физическото тяло не се обхваща веднага и изцяло от подобни дисхармонии, такъв един процес се проявява първоначално в това, което можем да наречем функционално, в етерното тяло, в археуса. И ако трябва да си послужим с един обичаен израз, който произхожда бих желал да кажа само от определени форми на тази дисхармония, то трябва да употребим израза хистерия. Ще изберем като израз хистерия по-късно ще разберем, че този израз съвсем не е зле подбран като термин за твърде силното еманципиране на веществообменните процеси. Истинските хистерични прояви в тесния смисъл на думата не са нищо друго, освен доведената до кулминация дисхармонична веществообмяна. В действителност в достигащия чак до сексуалните симптоми хистеричен процес имаме залегнали нищо друго, освен подобни дисхармонии на вещество обмяната, които според природата си всъщност са външни процеси, които не би трябвало да протичат в човешкия организъм, т.е. процеси, спрямо които горното се оказва твърде слабо, за да ги овладее. Това е единия полюс.
към текста >>

Но разбира се, тези изрази трябва да бъдат разширени спрямо обичайната словесна практика.
Същественото е да бъде обхваната с поглед цялата картина, физиономията на болестта. Тази физиономия по един определен начин винаги ще си дава клонящата в една или друга посока картина на неврастенията или на хистерията. Но разбира се, тези изрази трябва да бъдат разширени спрямо обичайната словесна практика. И така добихме достатъчно добра представа за това взаимодействие на горното с долното, и изхождайки от него, постепенно ще разберем, как това, което първоначално е само функционално, т.е. както бихме казали, което протича в етерното, както уплътнявайки в известен смисъл своите сили посяга към органично-физическото, и как можем да говорим за това, че първоначално проявило то се като хистеричен белег, може да се добие физически образ в различните заболявания на долната част на тялото, в известна степен, и как от друга страна неврастенията може да добие физически образ под формата на заболявания на шията, на главата. Да се изследва това бих желал да кажа отпечатване на първо начално функционалните явления на неврастенията и хистерията, това ще бъде изключително важно за бъдещата медицина. (Дисхармонията в целия храносмилателен процес, изобщо във всички процеси на долния организъм, ще бъде последица бих желал да кажа на органически превърналата се хистерия). Но това, което протича в даден организъм, то от своя страна въздействува обратно върху целия организъм.
към текста >>

Да вземем най-обичайното явление в даден човек, който е потенциално туберкулозно болен, т.е.
Да вземем най-обичайното явление в даден човек, който е потенциално туберкулозно болен, т.е. при когото туберкулозата е все още въпрос на бъдеще, все още е в процес на подготовка. Тогава може би ще забележим, че този човек кашля, ще видим, че има болки в гърлото, в гърдите, може би и в крайниците. Ще забележим състояние на известна умора при него и ще забележим нощни изпотявания. Какво е всичко това? Ако разгледаме тези явления, какво всъщност представляват те?
към текста >>

172. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система.
Днес, макар и в слаба степен, ще се опитаме да се приближим до отговора на този въпрос: отговор, който ще ни се удаде напълно едва в хода на лекциите. Но при това веднага можем да кажем, че природонаучното обосноваване на медицината, характерно за днешното време, всъщност прегражда пътя, който Ви очертах. При съвременните условия е изключително трудно да се върви по този път, защото е много странно, че тъкмо материалистичната насока на 19 век довежда до това, да не се преценяват функциите на следващата система, която трябва да причислим към костната, мускулната и сърдечната система, а именно на нервната система. Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система. Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма. Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система. По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система.
към текста >>

Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат.
Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат. Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н. Но когато започнат същинските медицински лекции, не може много да се разбере, как тези процеси, обсъждани в същинските медицински лекции, и по-точно как се отнасят лечебните средства спрямо процесите във външната природа. Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство. Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него. Тук става дума, че тъкмо поради природата на този проблем изпъква необходимостта от реформа в медицинското образование.
към текста >>

173. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това твърдение ще се стори може би на мнозина любопитно, но то е по-научно от много неща, залегнали в обичайната за днешното време патология.
Така поради твърде слабото противодействие на горния човек спрямо долния, могат да се активизират сили, които да не са в състояние да спрат този заложен вегетативен процес, който трябва да бъде препятствуван, т.е. растителния процес. Тогава се създава възможност за възникването на богата чревна флора, и тогава чревната флора става белег за факта, че именно долната част на човешкото тяло не работи по съответния начин. Тук, обаче, съществува нещо своеобразно, че тези дейности при човека, които би трябвало да се извършат на долните нива, биват отблъснати назад и натрупани, ако не могат да протекат на съответното място. И така, ако в долната част на тялото не е възможно да протекат определени процеси, предназначени за тази долна част на тялото, то тези процеси биват отблъснати назад. Това твърдение ще се стори може би на мнозина любопитно, но то е по-научно от много неща, залегнали в обичайната за днешното време патология. Тези процеси, които нормално би трябвало да протичат в долните части на човека, биват изтласкани в горните части, и дори произхода на отделяния на белия дроб и на други високо разположени части, като плевра и други подобни, трябва да бъде търсен в съотношението на нормалните или абнормални отделителни процеси в долната част на човешкото тяло. Изключително важно е, правилно да вникнем в това изтласкване на органичните процеси от долната в горната част на тялото, при което много от процесите, които могат да протекат в горната част на тялото, не са нищо друго освен процеси, изместени от долната част на тялото. Когато не се осъществява правилно взаимодействие между горната и долната част на човека, тогава тези процеси биват изтласквани назад.
към текста >>

Така, дори ако предпоставката на обичайната медицина беше правил на, дори тогава тази забрана за плюенето би била нещо изключително смешно.
Тази забрана е смешна, поради това, че всеки би трябвало да знае, че дори най-обикновената дифузна слънчева светлина за най-кратко време убива бацилите, убива туберкулозните бацили. Така, ако след известно време, след много кратко време изследвате храчката, то в нея няма да има туберкулозни бацили. Слънчевата светлина веднага убива бацилите. Така, дори ако предпоставката на обичайната медицина беше правил на, дори тогава тази забрана за плюенето би била нещо изключително смешно. Такива забрани имат смисъл най-много по отношение на хигиената в широк смисъл на думата.
към текста >>

174. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

От особено значение е да установим, дали даден човек, когото трябва да лекуваме, обича например сол или обича нещо друго.
След това би било изключително важно да опознаем ако мога така да кажа физическите симпатии и антипатии на пациента. От особено значение е да установим, дали даден човек, когото трябва да лекуваме, обича например сол или обича нещо друго. Би трябвало да разберем, какви храни обича особено силно съответното лице. Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката на Аза и на астралното тяло с физическото и етерното тяло е твърде силна, при когото в известен смисъл съществува твърде силен афинитет на духовно-душевното спрямо физическо-телесното. За какъв силен афинитет говорим и при наличието на пристъпи на световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане на тялото. И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи на световъртеж, когато извършва механични движения със своето тяло. После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция на жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло.
към текста >>

Би трябвало да разберем, какви храни обича особено силно съответното лице.
След това би било изключително важно да опознаем ако мога така да кажа физическите симпатии и антипатии на пациента. От особено значение е да установим, дали даден човек, когото трябва да лекуваме, обича например сол или обича нещо друго. Би трябвало да разберем, какви храни обича особено силно съответното лице. Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката на Аза и на астралното тяло с физическото и етерното тяло е твърде силна, при когото в известен смисъл съществува твърде силен афинитет на духовно-душевното спрямо физическо-телесното. За какъв силен афинитет говорим и при наличието на пристъпи на световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане на тялото. И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи на световъртеж, когато извършва механични движения със своето тяло. После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция на жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло. Ето така Ви посочих отделните неща, които в основата си винаги трябва да ни бъдат известни, когато заставаме пред пациента.
към текста >>

Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката на Аза и на астралното тяло с физическото и етерното тяло е твърде силна, при когото в известен смисъл съществува твърде силен афинитет на духовно-душевното спрямо физическо-телесното.
След това би било изключително важно да опознаем ако мога така да кажа физическите симпатии и антипатии на пациента. От особено значение е да установим, дали даден човек, когото трябва да лекуваме, обича например сол или обича нещо друго. Би трябвало да разберем, какви храни обича особено силно съответното лице. Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката на Аза и на астралното тяло с физическото и етерното тяло е твърде силна, при когото в известен смисъл съществува твърде силен афинитет на духовно-душевното спрямо физическо-телесното. За какъв силен афинитет говорим и при наличието на пристъпи на световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане на тялото. И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи на световъртеж, когато извършва механични движения със своето тяло. После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция на жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло. Ето така Ви посочих отделните неща, които в основата си винаги трябва да ни бъдат известни, когато заставаме пред пациента. Тук бяха посочени отделни неща, но Вие ще видите, каква е тяхната насока, доколкото те се отнасят до устройството на самото тяло.
към текста >>

астралното тяло обича да се отделя от физическото тяло и да се отдава на собствената си дейност.
И така, при някакъв пациент имате заболяване за отделните заболявания ще говорим тепърва и установявате, че пациентът страда да кажем от чести и ярки сънища, т.е. астралното тяло обича да се отделя от физическото тяло и да се отдава на собствената си дейност. Ако освен това узнаете от пациента, че е склонен например органически към чести периферни възпаления, което от своя страна отново представлява доказателство, че астралното тяло и Азът не се разполагат по правилен начин във физическото тяло, тогава Вие ще можете да използувате силата, с която фосфорът задържа в себе си своите веществени елементи, за да накарате това астрално тяло и този Аз на човека да се занимават по-пълно с физическото тяло. Именно при тези хора, които имат неспокойни сънища, за най-различни болестни състояния, Вие ще може те да прилагате фосфора, тъй като същият е склонен по съответния начин да отвежда Аза и астралното тяло обратно във физическото и в етерното тяло. Ето така, в известен смисъл, фосфорообразното и солеобразното са едно спрямо друго полярно противопоставени. И насочвам вниманието Ви върху следното, че е необходимо да се обръща много повече внимание на това, какво място заемат тези субстанции в цялостния световен процес, а не на отделните специални имена, които да кажем, модерната химия е дала на отделните субстанции.
към текста >>

И така, съвсем независимо от факта, че при появата на серумната терапия се постъпи по един много странен начин, трябва да се каже нещо съвсем принципно тъкмо срещу обичайната серумна терапия.
В по-нова време настъпи бих казал нещо много обнадеждаващо нещо, което трябва да е родство, взаимоотношение между човека и животното. И така, съвсем независимо от факта, че при появата на серумната терапия се постъпи по един много странен начин, трябва да се каже нещо съвсем принципно тъкмо срещу обичайната серумна терапия. Виждате ли, при появата на серумната терапия, тогава на практика Беринг постъпи по един странен начин. Когато човек проследи изнесените речи и публикациите, разпространявани повече по периферията, в които се говореше само за това, как серумът трябва да помогне, тогава човек можеше да получи впечатлението, че тук действително става дума за реформа на цялото медицинско дело. Да, но когато човек се обърнеше към това, което описваха основните трудове, тогава излизаше наяве странния факт и това не е преувеличение, вероятно един или друг от Вас знае това че лечението, което трябваше да бъде основано на базата на изследванията върху морските свинчета, и да бъде пренесено в човека, това лечение се бе оказало "благоприятно" при един "учудващо висок" брой морски свинчета. А именно, о цялото голямо количество морски свинчета, обработени със серума, е имало едно единствено, което е показало благоприятен резултат, едно единствено морско свинче, т.е. от един маскиран животински лечебен процес, в един момент, когато вече са се биели барабаните в полза на серумната терапия.
към текста >>

175. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем.
Влиянието на Луната обаче се появява сравнително най-рано и най-ясно. Това отново ни навежда на мисълта, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето. Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието. И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем. Това се дължи на обстоятелството, че не се обръща внимание на факта, че комплексът от сили, които вчера определихме като извънтелурически е вече налице, дори когато човекът се приближава към своето зачатие, не само към своето раждане, и че всичко, което въздействува върху човека, предизвиква обратни въздействия, така че известни процеси, разположени в действителност преди зачатието, предизвикват противодействия след зачатието, или след раждането. И понякога в човешкия живот наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното битие на природата. Това, което казвам сега, се отнася в силна степен до всичко свързано с осификацията (ossificatio-вкостеняване бел. прев.) и със склерозата. Склерозата, а също така и вкостеняването всъщност предизвикват процеси, имащи своето противоположни процеси още преди зачатието.
към текста >>

176. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Там, където е възможно, единствено поради по-висши опортюнистични причини, бих желал това, което трябва да разгледам, все пак да го свържа с обичайното днес, за да бъдете в състояние да хвърлите мост между това, което духовната наука може да Ви даде и това, което представлява външната наука.
За да продължим по-нататък е нужно да си припомним следното. Там, където е възможно, единствено поради по-висши опортюнистични причини, бих желал това, което трябва да разгледам, все пак да го свържа с обичайното днес, за да бъдете в състояние да хвърлите мост между това, което духовната наука може да Ви даде и това, което представлява външната наука. Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват. Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел. прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука.
към текста >>

Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват.
За да продължим по-нататък е нужно да си припомним следното. Там, където е възможно, единствено поради по-висши опортюнистични причини, бих желал това, което трябва да разгледам, все пак да го свържа с обичайното днес, за да бъдете в състояние да хвърлите мост между това, което духовната наука може да Ви даде и това, което представлява външната наука. Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват. Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел. прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото.
към текста >>

177. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Първо силициево киселинните процеси се осъществяват съвсем обичайно навсякъде там, където се образуват силикати, т.е.
И тъй като връзката на всичко това, което външно е в растението и в камъка, с онова, което в човека и разположеното зад белия дроб, черния дроб и т.н. не е така близка, то по тази причина изследването на лечебните процеси, произхождащи от тази област, естествено значително по-трудно. Но рационален път откриваме именно, когато си изясним, че по един определен начин, вътре в себе си, човекът непрекъснато носи склонността да извежда органичната тенденция, противоположното от това, което протича външно. Да вземем конкретния пример. Да вземем за пример процесите на силициевата киселина. Първо силициево киселинните процеси се осъществяват съвсем обичайно навсякъде там, където се образуват силикати, т.е. където се образува кварц и други подобни минерали. Тези процеси, протичащи тук, имат своя обратен образ в човешкия организъм. Но тези процеси са залегнали също така в основата на определени други процеси, които днес за съжаление се вземат все още много слабо под внимание, процеси в орната земя и във всичко онова, което протича между орната земя, между почвата въобще, имаща кварцов характер и онези органи на растението, които се спускат в почвата органите с характер на корени. И всичко онова, което ние получаваме от растенията, използувайки пепелта, то от своя страна е в тясно родство със кварцовия процес във външната среда. Само че този кварцов процес във външната среда има своя обратен образ във вътрешността на човека.
към текста >>

ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване. При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е. което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса. Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е. ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
към текста >>

178. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Виждате ли, когато човекът яде своята обичайна варена храна, когато асимилира нейните сили, тогава той външно осъществява нещо, което по определен начин организмът, приемащ сурова храна, сам би трябвало да осъществи.
Тъй както ми се струва, в лечебния процес има изключителна възможност въпроса за обработване, варена храна и за суровата храна. Отново не желая да защитавам едното и другото аз моля в тази област да не ме считате за агитатор но обективно трябва да изследваме, какво всъщност е налице тук. Виждате ли, когато човекът яде своята обичайна варена храна, когато асимилира нейните сили, тогава той външно осъществява нещо, което по определен начин организмът, приемащ сурова храна, сам би трябвало да осъществи. Още чрез вареното и т.н. човекът позволява да бъде отнето нещо, което той сам би трябвало да стори, приемайки сурова храна. Нали въпросът се свежда до това, че ние, като хора, сме така устроени, че в периферията си в известен смисъл сме свързани с цялата природа, но в центъра си, към който преди всичко спада и храносмилането, там ние се отделяме от природата, индивидуализираме се.
към текста >>

179. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

да спре обичайното протичане.
Вие можете добре да изследвате тази антитенденция на белия имел против праволинейното устройство, когато наблюдавате как белият имел въздействува върху изтласкването на плацентата. Белият имел задържа плацентата в човешкия организъм, т.е. със същността си той извършва противоположното на това, към което се стреми праволинейното устройство. Това е нещо, принадлежащо към най-съществените свойства на активните процеси на белия имел: да въздействува така, че да задържа плацентата, т.е. да спре обичайното протичане. При по-фини процеси в човешкия организъм, но процеси, почиващи върху същото, върху което почива и задържането на плацентата, всичко това, разбира се, изпъква в много по-слаба степен. Но същото, което въздействува така силно, когато белият имел се противопоставя на праволинейната устройствена тенденция, същото това изпъква ясно пред нас чрез образите, получени при разглеждането на имелните въздействия въобще. И така, когато забележим, че имелът противодействува на тенденциите на етерното тяло, не желаещо например да проникне в правилна степен физическото тяло, и ако упражним определено въздействие чрез имела, тогава етерното тяло твърде силно прониква във физическото тяло и възникват престъпни гърчове. В други случаи именно чрез въздействието на имела възниква това странно чувство, сякаш във всеки момент можем да се строполим на земята. То са неща, свързани от своя страна и с обстоятелството, че белият имел съществено може да повлияе появата на полюции.
към текста >>

Белият имел кара природата да работи специално за него в смисъл, че той не желае да вирее в обичайния годишен ритъм, да цъфти през пролетта и след това да дава плод, но всички тези неща белият имел развива през различно време, именно през специален период от време, през зимата.
И така, навсякъде можете да видите, така например и във връзка с възникването на епилепсията, че в себе си белият имел притежава способността да противодействува на човешкия организъм. Това обаче е много по-малко свързано с паразитната му същност, отколкото с обстоятелството, че белият имел кара цялата природа да работи специално за него (в оригинала идиоматичен израз, буквално: "кара природата да му опече специална наденица, ако ми позволите да употребя този тривиален израз, който виенчани ще разберат добре... " бел. прев.). Белият имел кара природата да работи специално за него в смисъл, че той не желае да вирее в обичайния годишен ритъм, да цъфти през пролетта и след това да дава плод, но всички тези неща белият имел развива през различно време, именно през специален период от време, през зимата. По този начин белият имел консервира тъкмо онези сили, които се противопоставят на обичайния ход на нещата. Ако не бихме предизвикали прекалено обосновани духовно-научни изследвания, но в мига, в който от друга страна започне практическия лечебен процес, започва и пълната зависимост от начина на обработване на имелната субстанция, за което всъщност почти не съществуват необходимите познания, за да бъде провеждан този процес по правилен начин.
към текста >>

По този начин белият имел консервира тъкмо онези сили, които се противопоставят на обичайния ход на нещата.
И така, навсякъде можете да видите, така например и във връзка с възникването на епилепсията, че в себе си белият имел притежава способността да противодействува на човешкия организъм. Това обаче е много по-малко свързано с паразитната му същност, отколкото с обстоятелството, че белият имел кара цялата природа да работи специално за него (в оригинала идиоматичен израз, буквално: "кара природата да му опече специална наденица, ако ми позволите да употребя този тривиален израз, който виенчани ще разберат добре... " бел. прев.). Белият имел кара природата да работи специално за него в смисъл, че той не желае да вирее в обичайния годишен ритъм, да цъфти през пролетта и след това да дава плод, но всички тези неща белият имел развива през различно време, именно през специален период от време, през зимата. По този начин белият имел консервира тъкмо онези сили, които се противопоставят на обичайния ход на нещата. Ако не бихме предизвикали прекалено обосновани духовно-научни изследвания, но в мига, в който от друга страна започне практическия лечебен процес, започва и пълната зависимост от начина на обработване на имелната субстанция, за което всъщност почти не съществуват необходимите познания, за да бъде провеждан този процес по правилен начин.
към текста >>

Имелът не обича земята; helleborus higer обича земята, и по тази причина е в по-силна степен сродно с мъжката силова система, сродна от своя страна повече със земната същност, както разглеждах това преди няколко дни, докато женската силова система е сродна повече с извънземния елемент; тези неща трябва изцяло да бъдат взети предвид.
Тогава ще е необходимо само да бъде разширена поредицата от опити и върху растения като helleboris higer (вид невиреещ у нас кукуряк бел. прев.) и ще открием, че могат да бъдат постигнати подобни въздействия. Само че трябва да вземем предвид цялата противоположност, както поне засега вече Ви характеризирах тази между мъжкото и женското. Така с helleboris higer надали бихме могли да постигнем ясно видими въздействия при жени, но уловими въздействия бихме постигнали върху мъжката природа, когато са налице туморни образования, особено ако по подобен начин опитаме да постигнем едно по-високо потенциране, тъй като посочих това за имела. При работа по този начин наистина трябва да се обръща внимание на обстоятелството, дали едно растение вирее през зимата или през лятото, дали получава активността чрез това, че в по-силна степен се стреми към земята, отколкото имела. Имелът не обича земята; helleborus higer обича земята, и по тази причина е в по-силна степен сродно с мъжката силова система, сродна от своя страна повече със земната същност, както разглеждах това преди няколко дни, докато женската силова система е сродна повече с извънземния елемент; тези неща трябва изцяло да бъдат взети предвид. И по-точно ще става дума за следното, да добием известен поглед върху самите природни процеси. Ето защо се опитах, по начина, по който сторихме това, да харакеризирам, в известна степен да покажа, какво представляват тези сили навън, и се опитах да извикам на помощ морални понятия, които обаче могат добре да послужат за целта: като бохемство, аристократизъм, безумие и т.н., тъй като в действителност те не са съвсем неподходящи за всичко, влизащо тук в съображение.
към текста >>

Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят.
От друга страна употребата на чай е тази, която ни пречи, непрекъснато, педантично и академично да свързваме едната мисъл с другата, поради което, ако това достигне крайната си степен, ние не бихме могли да се изразяваме духовно, а така, че непрекъснато само бихме имитирали на околните собствените си логични процеси; в такъв случай винаги ставаме скучни. Професии, които сега се намират в упадък, но които обаче, в съответствие със старото им устройство, би трябвало да им се посочи средство, чрез което да изглеждат одухотворени, без вътрешно да са такива, но само чрез едно външно средство, на тях естествено би трябвало да им препоръчаме да пият чай. Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати мисли, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид. Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета. Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят. Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар. Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на стремежа; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на стремежа, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание.
към текста >>

180. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли.
За да проследите този процес на потвърждение, наблюдавайте едно растение, което е изключително интересно в това отношение: betula albа бяла бреза. Тази бяла бреза всъщност по двоен начин се противопоставя на обикновения растителен формообразуващ процес. В себе си тя не провежда обикновения формообразуващ процес. Обикновеният растителен формообразуващ процес не би излязъл наяве, ако това, което протича в кората на брезата, бихте могли да го смесвате с това, което протича в листата на брезата, и по-точно в пролетните млади листа, притежаващи все още един кафеникав оттенък. Ако бихте смесили тези два отдалечени един от друг процеса, по такъв начин, че това, което действува в кората на брезата да действува на едно място заедно с онова, което е активно в листата на брезата, тогава вие бихте получили едно красиво разлистване и носещо върху себе си цветове, тревисто растение. Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли. Тези два процеса по такъв начин се смесват в другото растение, което не е бреза, но което остава тревисто, че още в самия корен прониква от онова, което лежи във формообразуващия процес на калиевите соли, заедно с белтъчния формообразуващ процес. Това, което коренът иззема от почвата, брезата го изтласква до кората, и онова, което другото растение смесва с иззето то от земята, брезата го изпраща в листата, след като първоначално е отложила иззетото от земята в кората. По тази причина, брезата се насочва да взаимодействува в две различни посоки в човешкия организъм: чрез кората, съдържаща съответно калиеви соли, тя се насочва да въздействува тогава, когато в този човек трябва да бъде осъществено обезсоляване, например кожните изриви, така че онова, което в брезата се насочва надолу към кората, при човека избива на вън и действува лечебно. Ако вземете листата, консервиращи белтъчните формообразуващи сили, то Вие ще получите онова от брезата, което се насочва най-вече към централния човек и повлиява централния човек, и може да бъде добро лечебно средство при подагра и при ревматизъм. И ако след това искате да засилите този процес, влезте в минералния елемент на формообразуването на брезата, вземете брезово дърво и пригответе от него вегетабилизиран въглен, а Вие ще получите силно активни лечебни сили за всичко онова, което бих желал да кажа по един вътрешно-външен начин въздействува върху външната страна на вътрешността, за червата и т.н.
към текста >>

181. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И така, ако искате да говорите чрез обичайната терминология, то трябва да кажете: всъщност флуорът бива донесен до своето място чрез кръвообращението.
И така, ако искате да говорите чрез обичайната терминология, то трябва да кажете: всъщност флуорът бива донесен до своето място чрез кръвообращението.
към текста >>

182. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

С това приковаване на повърхността е свързано и обстоятелството, че днес в обичайната медицина, в обичайната патология, когато четем или слушаме описанието на някакъв тип заболяване, най-често научаваме, какъв бацил всъщност предизвиква дадено заболяване, какво е това, което се е вмъкнало в човешкия организъм.
Мисля, скъпи приятели, че все пак е необходимо, в нашето природонаучно-медицинско обучение да нахлуе това, което бихме могли да наречем завръщане към действителните начала на патологичните явления. В по-ново време все повече влиза в сила тенденцията да се отклоняваме от същинските начала и да насочваме погледа си върху неща, разиграващи се на повърхността на явленията. С това приковаване на повърхността е свързано и обстоятелството, че днес в обичайната медицина, в обичайната патология, когато четем или слушаме описанието на някакъв тип заболяване, най-често научаваме, какъв бацил всъщност предизвиква дадено заболяване, какво е това, което се е вмъкнало в човешкия организъм. Разбира се, ужасно лесно е да бъдат отхвърлени възраженията срещу това нахлуване на нисшите организми, поради простата причина, че не е необходимо да бъде доказано, че тези нисши организми са действително на лице. Тъй като за различните заболявания те наистина проявяват себе си в специфична форма, то от своя страна е понятно, защо се посочва тъкмо тази специфична форма, и защо се набляга тъкмо на връзката между дадена форма на заболяване и тази специфична форма на бактериите. Дори повърхностно погледнато, по силата на този възглед, възниква едно заблуждение, състоящо се в това, че в този случай ние изцяло се отклоняваме от първичното. Защото помислете си само, когато в хода на дадено заболяване в някаква част на тялото се появяват бацили в по-голямо количество, тогава естествено, че тези бацили ще предизвикат явления, както предизвиква подобни явления в организма всяко чуждо тяло, и че в резултат на това наличие на бацили ще възникнат всякакъв вид възпаления. Ако всичко бъде приписано на активността на тези бацили, то ние действително насочваме вниманието си единствено върху това, което всъщност бацилите правят.
към текста >>

183. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако Вие сте, за целта по благоприятен начин устроени, то Вие можете да се противопоставите на вредното въздействие на антимона с едно средство, което хората, изхождайки от определен инстинкт, с удоволствие прилагат върху себе си; тези хора, които обичат да регулират всички свои циркулационни, всички свои ритмични процеси.
От това виждате, как в минералното царство, в лицето на антимона, ни е дадено нещо, притежаващо вътрешно родство с човешката воля, в смисъл, че човешката воля, колкото е по-осъзната, толкова по-силно чувствува себе си призвана да се противопоставя на действието на антимона. Човешката воля действува разрушително върху всички онези сили, които Ви описах преди това, и които характеризират своеобразното поведение на антимона, докато всичко онова, което действува в човека организиращо, под влияние на мисловните сили, и по-точно под влияние на неосъзнатите мисловни сили, а също така под влияние на мисловните сили, които в детето например действуват все още неосъзнато, всичко това бива подкрепено от антимоновите сили; с него антимоновите сили действуват заедно. И така, когато внесем антимона в човешкия организъм, по какъвто и да е начин, при което той има възможност да действува мощно чрез собствените си свойства, тогава той води до образуването на един мощен фантом в човека. При това биват стимулирани вътрешните органи и сили, и тази работа заедно с въведеното в човешкия организъм не води до нищо друго, освен до повръщане, диария което почива на обстоятелството, че това въздействие е насочено върху органите и не може да се разпростре върху съседните на органите области. Същото се проявява и при противодействието. Ако Вие сте, за целта по благоприятен начин устроени, то Вие можете да се противопоставите на вредното въздействие на антимона с едно средство, което хората, изхождайки от определен инстинкт, с удоволствие прилагат върху себе си; тези хора, които обичат да регулират всички свои циркулационни, всички свои ритмични процеси. Върху тези ритмични процеси упражнява благоприятно въздействие кафето аз описвам факта, при което естествено не искам нищо да препоръчам, защото в друго отношението (кафето) може да бъде вредно, защото отнема на Аза задължението да регулира сам тези ритмични процеси, но за това не искам да говоря, искам да говоря само за самия факт. Когато човекът душевно не е достатъчно силен да регулира ритмичните процеси, тогава употребата на кафе довежда ритмичните процеси до известна регулация.
към текста >>

Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението.
Виждате че тук ние се опитваме да поставяме човека непрекъснато в цялата, универсална, заобикаляща ни среда. Значението на всичко това се проявява когато изследвате връзката с нещо от природата, възникващо благодарение на обстоятелството че същото в известен смисъл се отбранява срещу непосредствените земни сили. Растенията могат да се отбранява срещу непосредствените земни сили. В такъв случай те запазват много от своите формообразуващи сили за времето, в което се осъществява оформянето на цветовете и семената. Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението. Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство. Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око. Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло. Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона.
към текста >>

184. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Ако искаме наистина да разберем взаимовръзката на човека с обкръжението, както и поведението на човека, когато е здрав или болен, ще трябва да осъзнаем, че не можем да изхождаме по същия начин от веществото, както днес е обичайно в широко разпространената наука.
Последния път, когато тук обсъждахме същия предмет, можахме в много отношения да говорим за веществата и изобщо за физическото като лекарство. В момента, когато трябва да преминем към по-висшите съставни същности на човешката природа, до свръхсетивните същности на човешката природа, няма да можем да говорим по същия начин за вещества. Ние ще го правим за улеснение, за да говорим по съкратен начин, но през цялото обсъждане трябва да имаме предвид един основен принцип. Ако искаме наистина да разберем взаимовръзката на човека с обкръжението, както и поведението на човека, когато е здрав или болен, ще трябва да осъзнаем, че не можем да изхождаме по същия начин от веществото, както днес е обичайно в широко разпространената наука. Това, от което трябва да изхождаме, не са вещества, а процеси, не е нещо готово, а процесуално. Говорим ли за веществото, трябва да си представяме, че в това, което се представя пред сетивното възприятие като вещество, нямаме нищо друго освен стигнал до покой процес.
към текста >>

185. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Проследих обичайната литература до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде.
По отношение на двигателно-веществообменната система азът си създава динамичен уравновесяващ силов отпечатък. Но този факт трябва да го имаме предвид, понеже човекът действително е различен според това дали стои или върви, или дори плува. Това, за съжаление, рядко се взима под внимание. И за нещо, за което се вижда, че твърде малко се взима под внимание, от гледната точка на науката за духа трябва да се каже: От границите, поставени от съвременната наука, много ясно се вижда къде тя не достига, но там все още се намират факти. В това отношение например ме заинтересува нещо, което сега само ще загатна, в известен смисъл ще поставя пред вас като въпрос, на който обаче ще бъде отговорено в течение на лекциите. Проследих обичайната литература до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде. Само че то не е истина. Числовите показания веднага показват, че не е вярно, че се издишва повече азот, отколкото се вдишва. И понеже материализмът нищо не може да направи с тази разлика, затова я игнорира. Той просто махва с ръка. И много такива неща се срещат в съвременната наука.
към текста >>

186. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският лекар и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за дишане и др.п.
Болестите, засягащи човешките гърди, са станали особено характерни в по-новото време също затова, защото е правен опит в известна степен да се отклони вниманието от същинския проблем и да се насочи към едно мистично понятие, което не е нужно да остане мистично, но е изцяло мистично за по-новия материализъм. Относно такива болести много се говори за «народни болести». Да, при тези народни болести, това, естествено, е понятие като един чувал, в който се слага всичко, което човек не иска да опознае и което в известно отношение се изплъзва от умението на лекарите, както това става днес. Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският лекар и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за дишане и др.п. Те обаче могат да бъдат получени само по пътя на социалната дейност. Затова той е трябвало като лекар да застане в социалната дейност. Виждате едно фактическо отблъсване на това, за което всъщност става въпрос. Зад всички тези неща стои именно това, което трябва да се има особено предвид по отношение на този член на човешкото същество. Защото и в такава взаимовръзка трябва да се разглежда проявяващото се като болестен процес в човешкия гръден организъм, което в крайна сметка произлиза от нередовното взаимодействие между астралното и етерното.
към текста >>

Нещо друго особено благоприятно действащо в тази посока е следното: Открием ли при някой пациент, че страда от паразити поради нередовен циркулационен организъм, при всички обстоятелства е добре - разбира се, като се съобразяваме с всички други обстоятелства, каквито ще срещнем при следните разглеждания - да го поставим в жизнени условия на по-голяма надморска височина от обичайните в живота му, да го изпратим на лечение високо в планината.
Нещо друго особено благоприятно действащо в тази посока е следното: Открием ли при някой пациент, че страда от паразити поради нередовен циркулационен организъм, при всички обстоятелства е добре - разбира се, като се съобразяваме с всички други обстоятелства, каквито ще срещнем при следните разглеждания - да го поставим в жизнени условия на по-голяма надморска височина от обичайните в живота му, да го изпратим на лечение високо в планината. Благоприятното влияние на високата планина - което в други случаи може да е вредно, понеже всичко полезно може да бъде и вредно, за това говорихме вчера - в такива случаи е полезно. Още нещо трябва да имаме предвид. Не бива да забравяме какво се представя пред нас в някои явления, които се предизвикват изкуствено от нас, или ако хората бъдат изложени на тяхното влияние, те трябва първо да се преценят от нас. Когато кажа изкуствено предизвикани явления, за тази област те са такива, при които ние не ползваме просто плодовете на природата, както те са ни дадени вън, а когато ги варим, или приготвяме така, че да ги внесем в човешкия организъм, като първо ги изгаряме, а после използваме пепелта или др.п. Тук подлагаме земното на един процес, който всъщност получава извънземни влияния.
към текста >>

187. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Вече споменахме как при въпросния човек чрез определено арсеново въздействие можем да включим в органите астралното тяло, което по-силно, отколкото е обичайно, повежда със себе си и аза.
Ще продължим тези разглеждания до описанието на същността на лечебните средства, които комбинирахме и които ще се разпространяват от наша страна. Няма да бъде възможно да говорим правилно за това, което в известна степен трябва да се знае и владее относно тези лечебни средства, ако не прибавим общата подготовка. Тя трябва първо да бъде изградена. Поради това нека и днес да разгледаме неща, които могат да ни въведат в специфичността на човешкото същество, образуваща се от взаимодействията на аза, астралното, етерното и физическото тяло. Вече споменахме как при въпросния човек чрез определено арсеново въздействие можем да включим в органите астралното тяло, което по-силно, отколкото е обичайно, повежда със себе си и аза.
към текста >>

188. Относно записките на лекциите GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото.
Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото. Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията. Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото. Само трябва да се има предвид, че в непрегледаните от мен лекции може да има грешки.
към текста >>

189. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

На първо време ние можем да си кажем само това, че тук от неизвестните дълбочини на телесната сфера възниква един процес, който се намира в нашите обичайни физиологични процеси и започва да ги смущава, да ги разрушава.
Това което нарича ме научна истина и закономерност, или пък вътрешна необходимост то може да се появи само в хода на научното дирене. И нещата стоят така, независимо с какъв природен процес или феномен се залавяме да работим. Нека вземем един екстремен случай от човешката патология. Един такъв екстремен случай, който създава извънредно големи затруднения пред съвременната медицина, ние имаме в лицето на тумора, на карциномния "неопластичен" процес. Дори и в микроскопическото изследване при тази болестна картина, ние виждаме как органиката или поне това което изглежда като органика, се променя по такъв начин, че постепенно започва да разрушава целия организъм. На първо време ние можем да си кажем само това, че тук от неизвестните дълбочини на телесната сфера възниква един процес, който се намира в нашите обичайни физиологични процеси и започва да ги смущава, да ги разрушава.
към текста >>

190. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И сега, своеобразието изпъква именно в този момент, че ако вместо обичайните дози фосфор дадем на човека малки дози фосфор, ние постигаме нещо съвсем друго по отношение на фосфорните функции.
И ако ние разберем извънредно голямото значение на фосфора за човешкия мозък, трябва да признаем: След като фосфора бъде приет, той се преработва горе в главата. После самият той предизвиква известни промени в човешкия организъм. Той следва онази посока, която съвпада с растежната посока на човека. Той се включва в тази растежна посока, в това растежно направление. И точно това включване редуцира неговата активност до определен минимум, разрежда го, и в това разреждане той действува по такъв начин, че задържания рахит на главата може вече да се превърне в носител на онези душевно-духовни процеси, които занапред ще трябва да се осъществяват чрез посредничеството на човешката глава. И сега, своеобразието изпъква именно в този момент, че ако вместо обичайните дози фосфор дадем на човека малки дози фосфор, ние постигаме нещо съвсем друго по отношение на фосфорните функции. Ако дадем на човешкия организъм тези малки дози, те започват да действуват в човека така, както действува фосфора в човешкия мозък; т.е. те действуват задържащо по отношение на рахита, в случай че той се появи, в детската възраст. И тогава в съвсем малки дози фосфора идва като едно лечебно средство против рахита. А в един по-дълбок смисъл фосфорът изобщо е лечебно средство против всичко онова, което се явява като Азов скелет, като физически Азов скелет (рис.7, жълто), който чрез боледуването е постигнал еманципация от истинската душевна дейност, така че сега той отново може да се върне към тази душевна дейност, т.е. отново да се вгради в сферата на нормалното.
към текста >>

191. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери.
Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен живот или изобщо за човешкия душевен живот, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”. В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери. И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен живот, се определя от тях именно като „абнормен” душевен живот. Друг критерий не съществува. Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност. С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето. Тъкмо в тази област като насъщна необходимост се явява това, да не се допуска никаква критика, а нещата да се разглеждат в техния чист вид.
към текста >>

192. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Представете си, че се намирате пред един човек, за когото другите казват, че е тежко душевно болен, и Вие бихте могли, каквато е обичайната практика днес, да опишете психографски, т.е.
Представете си, че се намирате пред един човек, за когото другите казват, че е тежко душевно болен, и Вие бихте могли, каквато е обичайната практика днес, да опишете психографски, т.е. в симптоми, неговото състояние: според общоприетото мнение, той има неадекватно поведение. Добре, но човекът на днешната цивилизация изобщо не се замисля пред какво точно е изправен, той не размишлява. Виждате ли, ние бихме могли, примерно, да сме изправени пред следния факт: Възможно е този човек, за когото се твърди, че е напълно луд, при определени обстоятелства да е имал някаква много важна инкарнация в миналото, да е имал признаци на гениалност. Но да предположим, че тези признаци на гениалност са се проявявали и в неговата следваща инкарнация. (Рис. 5)
към текста >>

Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот. Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане. Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата. Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>

Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот. Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане. Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата. Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>

193. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък.
И как да познаем, дали астралното тяло е достатъчно ангажирано в тези процеси? Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния. При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение. Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства. Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък. Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки. А за известна група епилептични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните упражнения следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
към текста >>

В разказите си нека да вмъкваме жестове, които клептоманът обича да използва.
Лечебно-педагогическите мерки в областта на морала са възможни, ако ние действително участвуваме в тях, ако лично се интересуваме за всеки конкретен случай. Всеки клептоман е извънредно интересен. При него представите, бих казал, отиват чак до върха на пръстите на ръцете и краката. И човек, разбира се, трябва да знае тези неща, ако иска да възпитава такова дете. В разказите си нека да вмъкваме жестове, които клептоманът обича да използва. Задълбочавайте се във всеки отделен случай, и намирайте легенди, приказки, в които тези неща стигат до пълен абсурд.
към текста >>

194. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Сприхаво, обича животните и растенията.
Накрая е проведено лечение с Calcium lacticum. Детето заспива късно, често говори насън, особено ако е вечеряло късно. Има добър апетит, избягва плодове, зеленчуци, кисели храни, предпочита месо. Храносмилането е добро, по-рано е имало запек; уморява се бързо. Има жива фантазия, доверчиво е към всеки, не е привързано към определени хора, нито към родителите. Сприхаво, обича животните и растенията. Характерно за него е, че говори много. Това влиза в историята на заболяването. То действително има потребност да върши това, както и някои други неща.
към текста >>

195. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Погледнете необичайното уголемяване на тази детска глава.
Ние ще направим така, че да сме по-близо до него. Погледнете необичайното уголемяване на тази детска глава. Така става при хидроцефалията. Ние ще обсъдим темата по-късно. Сега обиколката на главата е 64см, а когато го приехме, тя беше 44см. На 25. Февруари беше 54см, а към 7.
към текста >>

– При едно повърхностно запознаване, Вие едва ли ще установите друго, освен едно любезно, дружелюбно дете, което обича да рисува, както и другите деца; то отговаря на въпросите много приятно и Вие можете да общувате с него часове наред.
Вие вече видяхте това дете и мнозина биха попитали: Защо всъщност трябва да се занимаваме с него? – При едно повърхностно запознаване, Вие едва ли ще установите друго, освен едно любезно, дружелюбно дете, което обича да рисува, както и другите деца; то отговаря на въпросите много приятно и Вие можете да общувате с него часове наред. Не е ли така? Тези, които се занимават с него, могат да го потвърдят. Вие няма да установите никакви нередност и мнозина биха си казали: тези антропософи са странни хора, те водят децата си на лечение в един Клинично-терапевичен институт, въпреки че тези деца могат да са образец за техните връстници.
към текста >>

196. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Само така можем да си обясним необичайното уголемяване на главата.
Но сега да преминем към другото трудно дете с хидроцефалия, което още не е навършило едногодишна възраст и за което стана дума вчера. Първоначално лечението вървеше много трудно. Защото, пред какво всъщност сме изправени? Изправени сме пред една повишена възбудимост и раздразнителност на нервно-сетивната система. Само така можем да си обясним необичайното уголемяване на главата. И така, имаме една повишена възбудимост на нервно-сетивната система, довела до уголемяване на главата. Но тук следва да имаме предвид относителните, а не абсолютните числа. Когато едно малко тяло носи обичайната за възрастния глава, тогава тази глава фактически се явява голяма. Това също следва да имаме предвид, когато не сме изправени пред някакъв абнормен случай. Но детето е абнормно.
към текста >>

Когато едно малко тяло носи обичайната за възрастния глава, тогава тази глава фактически се явява голяма.
Защото, пред какво всъщност сме изправени? Изправени сме пред една повишена възбудимост и раздразнителност на нервно-сетивната система. Само така можем да си обясним необичайното уголемяване на главата. И така, имаме една повишена възбудимост на нервно-сетивната система, довела до уголемяване на главата. Но тук следва да имаме предвид относителните, а не абсолютните числа. Когато едно малко тяло носи обичайната за възрастния глава, тогава тази глава фактически се явява голяма. Това също следва да имаме предвид, когато не сме изправени пред някакъв абнормен случай. Но детето е абнормно. При него е налице голяма свръхчувствителност и възбудимост на нервно-сетивната система, породени от онези обстоятелства, за които говорих вчера във връзка с ембрионалното развитие и с въздействието от страна на бащата и майката.
към текста >>

Когато влизаме в училище с такива движения и жестове, които са адекватен израз на нашите душевни изживявания, те оказват необичайно силно въздействие върху детето.
Когато влизаме в училище с такива движения и жестове, които са адекватен израз на нашите душевни изживявания, те оказват необичайно силно въздействие върху детето. Те потвърждават също и това, че сме във връзка с онези духовни същества, които носят в себе си и Духа-Себе. Тези неща действуват обективно и не се налага да си служим с други външни средства. Но когато някъде цялото население е свикнало да държи ръцете си в джобовете и да не извършва с тях никакви движения, това означава само едно: тези хора искат да бъдат напуснати от Боговете, от онези Богове, които са разположени най-близко до духовния човек. Те не искат да знаят нищо за онези същества, които са изградили Духа-Себе, също както и човекът е постигнал своята Азова организация. И тогава първото, което се случва, е че хората занемаряват своя език.
към текста >>

197. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Това е нещо, което прониква особено силно в душевния свят на детето и допринася много повече за развитието му, отколкото обичайният начин на пресмятане.
Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така? Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика. Въпросът гласеше: Какво трябва да се извади от едното число, за да се получи друго, точно определено число? – Следователно, не както се пресмята обикновено, когато са дадени умаляемо и умалител, а така, че са дадени умаляемо и остатъкът, а се търси умалителят. Това е нещо, което прониква особено силно в душевния свят на детето и допринася много повече за развитието му, отколкото обичайният начин на пресмятане.
към текста >>

198. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място.
И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската педагогика, включително и на онези възпитателни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца. От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това възпитателите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина. Ние все още не сме настигнали Гьоте, който разглеждаше растителния свят и самия растеж на растенията по своя неповторим, донякъде елементарен начин. Гьоте се вглеждаше с особена радост в отклоненията и деформациите, които възникват в растителния свят. Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място. Тъкмо в обстоятелството, че в растителния свят са възможни такива аномалии, Гьоте вижда най-добрата изходна точка, която го доведе до неговата идея за прарастението. Защото той знае: идеята, която лежи зад формата на растението, се проявява особено ясно именно в такива аномалии; така че наблюдавайки системно растителния свят – естествено, необходимо е да се наблюдават различни растителни видове – наблюдавайки как възникват аномалиите при корените, стъблата, цветовете или плодовете, тогава зад аномалиите ние съзираме прарастението.
към текста >>

И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят.
Отношенията са такива, че навлизайки в мировите закономерности, корените пробиват надолу в земната почва. Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25). В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници. И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят. Споменавам всичко това не с теоретична цел, а за да почувствуваме онова, което се намира в обкръжението на човека и което оттам навлиза в сферата на неговите действия. Ето как ние ще се погрижим детето постепенно да премине към растителна храна, като чрез съдържанието на плодовете и цветовете ще стимулираме неговата веществообмяна, а чрез фини примеси, взети от корените, ще стимулираме нервно-сетивната система. Всъщност тези неща, бих казал, трябва да се усвояват само в хода на теоретичната подготовка. После идва ред на практиката, където те трябва да се влеят по един духовен начин.
към текста >>

За възпитателя е една извънредно полезна медитация да сравни този образ със своето обичайно поведение.
Египтяните носеха своя свещен бръмбар, скарабея, който олицетворяваше връзката между Аза и организацията на главата. Днешният човек носи Аза в прегръдките си и му се радва. За възпитателя е една извънредно полезна медитация да сравни този образ със своето обичайно поведение. И тогава човек стига до усещането, че плува всред вълните на астралния свят.
към текста >>

Забележете каква разлика има, когато се приближавате към едно дете с известно равнодушие, или когато се обръщате към него с истинска обич.
Забележете каква разлика има, когато се приближавате към едно дете с известно равнодушие, или когато се обръщате към него с истинска обич. Особено при изоставащите деца възпитателният ефект веднага проличава, ако се обърнем към детето с истинска обич, ако спрем да вярваме, че с помощни средства бихме постигнали повече, отколкото с истинска обич.
към текста >>

Особено при изоставащите деца възпитателният ефект веднага проличава, ако се обърнем към детето с истинска обич, ако спрем да вярваме, че с помощни средства бихме постигнали повече, отколкото с истинска обич.
Забележете каква разлика има, когато се приближавате към едно дете с известно равнодушие, или когато се обръщате към него с истинска обич. Особено при изоставащите деца възпитателният ефект веднага проличава, ако се обърнем към детето с истинска обич, ако спрем да вярваме, че с помощни средства бихме постигнали повече, отколкото с истинска обич.
към текста >>

– Виждате ли, основното тук също се свежда до едно включване в думите: Понеже „главата” беше наречена „тяло”, изхождайки от обичайната езикова употреба, мнозина се вкопчиха в тази дума, пропускайки факта, а именно че преди всичко засега Ръководството на Гьотенума се намира в пълно съзвучие с така нареченото „управленческо тяло”.
Той се придържа прекалено много към думите. Вчера аз станах свидетел, колко гротескно и повсеместно е това фиксиране към думите, как думите се раздуват и как стремежът към действие фактически тръгва само от думите. В Бреслау аз казах по адрес на Свободното Антропософско общество и неговото Ръководството, че то трябва да се промени. Другите излязоха и остана само „тялото” на Ръководството. И там веднага отсъдиха: Ето, имаме само тялото на Ръководството, сега трябва да се появи и главата! – Виждате ли, основното тук също се свежда до едно включване в думите: Понеже „главата” беше наречена „тяло”, изхождайки от обичайната езикова употреба, мнозина се вкопчиха в тази дума, пропускайки факта, а именно че преди всичко засега Ръководството на Гьотенума се намира в пълно съзвучие с така нареченото „управленческо тяло”. Обратното би означавало да се говорят празни приказки. Но такова нещо нямаше; факт е, че засега има съгласие. И тук става дума за това, да съдим според фактите.
към текста >>

199. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

По-късно той ще открие едно усилено съзнание за греховност, което лекарят разбира се не обича да отбелязва, тъй като сега нещата започват да се отразяват силно в областта на душевното.
Този човек преминава през тези състояния, само ако още първото състояние, което е все още нормално, може би още в детството, покаже склонност да премине в една лабилно, вместо в една стабилно равновесие между частите на човешкото същество. Когато лекарят се изправи пред такъв човек, предопределен да премине през всичките четири стадия, първият в случая малко ненормално, другите обаче в смисъла, в който ги нарисувахме схематично тук, когато лекарят се изправи пред такъв човек, той ще открие налице едно изключително лабилно равновесие, тук нещо трябва да бъде закрепено. По правило тук нищо не може да бъде закрепено. Понякога пътят е предначертан по един изключително мощен начин; нищо не може да бъде закрепено. Може би, когато лекарят по-късно се изправи пред този пациент, той ще открие, че първото лабилно състояние се е преобразило в другото състояние, което аз описах чрез замъгляването на сетивните усещания и чрез силно обагрените мисли. По-късно той ще открие едно усилено съзнание за греховност, което лекарят разбира се не обича да отбелязва, тъй като сега нещата започват да се отразяват силно в областта на душевното. Сега вече по правило животът на такава личност се отклонява към пастора, и по-точно когато се стигне до четвъртия стадий.
към текста >>

200. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин.
В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици след зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото тяло. Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения живот, защото етерното тяло е свързано с физическото тяло. Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло. Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна. От това боли. Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин. Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий. Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка. В лицето на болката физическото тяло отблъсква това, което изживява. Това е първия стадий на изживяването и който е отново тук за този трети стадий. Физическото тяло оказва съпротива, съпротива изживява себе си в болка.
към текста >>

201. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване.
Когато изследваме такава една индивидуалност, като тук често позованата Св. Терезия, то поради споменатата вчера силна индивидуалност тъкмо при такива натури ще открием, как през първите 7 години от живо та те наистина много приличат на своите родители, но как през 9-та и 10-та година от живота те приемат форми, които озадачават, защото едва тук същинската индивидуалност оформя себе си. Така унаследяване то в строгия смисъл на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унаследено, в действителност не е унаследено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унаследен. Това, което бива изработено, малко или много наподобава на модела. Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези. Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване. Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно. Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността. След смяната на зъбите това са сили, които работят по модела. За целите на едни точен възглед не можем да кажем, че това, което човек носи в себе си между 7 и 14 години, т.е. между смяната на зъбите и половото съзряване, че човек го е унаследил, както бихме могли да кажем, за някой, който седи в галерията и портретира Сикстинската мадона, както бихме могли да кажем за него, че неговият портрет е получил качествата си чрез унаследяване от окачената в галерията мадона.
към текста >>

202. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго.
И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго. Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа. Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него. И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение. Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл. Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща.
към текста >>

203. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните.
Ето защо днес, всъщност винаги, когато говорим за такива неща би трябвало да се говори конкретно, днес ще Ви разкажа един конкретен случай, който ще Ви изложа едни по-висши взаимоотношения в здравето на човека. Виждате ли, през 19-ия век живее един човек. Такъв, какъвто е бил през 19-ия век, ние ще го опознаем по-късно. Бих желал първо да Ви отведа в едно негово по-предишно прераждане. , не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици. Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните. Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните. В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни. Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните.
към текста >>

В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни.
Такъв, какъвто е бил през 19-ия век, ние ще го опознаем по-късно. Бих желал първо да Ви отведа в едно негово по-предишно прераждане. , не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици. Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните. Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните. В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни. Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните. Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята.
към текста >>

Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни.
, не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици. Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните. Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните. В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни. Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните. Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята. При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните учения на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област. Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните.
към текста >>

Виждате ли, в това измъчване на животните, което тогава в онова прераждане е една вътрешна необходимост за него, в него той усеща един вид удоволствие, това той обича, той измъчва животните от вътрешно желание.
Виждате ли, в това измъчване на животните, което тогава в онова прераждане е една вътрешна необходимост за него, в него той усеща един вид удоволствие, това той обича, той измъчва животните от вътрешно желание. Ето защо по време на земния си живот той не достига до съзнанието, че това е нещо лошо. Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съзнание. Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече израз в устройството на главата. Това е, което донасяме със себе си като дарба. Това той донася със себе си в изобилие.
към текста >>

В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно. При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта. И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха. Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха. Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората". Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>

И така Фердинанд Раймунд се подлага на едно много добро лечение, тъй като хората изключително много го обичат.
След това например той предприема едно пътешествие с един свой приятел. Те пътуват от Виена до Залцбург, и тогава Раймунд бива обладан от идеята, че е заразен от кучешки бяс и че трябва да се върне във Виена за да търси лечение. Ако проследим пътуването ще видим че това е едно мъчително пътуване, за него и за неговия приятел. Навсякъде виждаме патологичното да върви по петите на гениалното. И така Фердинанд Раймунд се подлага на едно много добро лечение, тъй като хората изключително много го обичат. Постепенно той се отдалечава от тази идея. Наистина настъпва нещо като излекуване чрез живота, чрез радостта, чрез всичкото добро, което излива върху него от всички страни и което той не обича да приема, защото е, и си остава хипохондрик, защото демоните на страха ако не го измъчват с едно, те го измъчват с друго. Така той непрекъснато се люшка между изпълнения с хумор Раймунд и хипохондрика Раймунд. Но поне от тази идея, че ще побеснее, от тази идея той се освобождава. Тази идея продължава години наред.
към текста >>

Наистина настъпва нещо като излекуване чрез живота, чрез радостта, чрез всичкото добро, което излива върху него от всички страни и което той не обича да приема, защото е, и си остава хипохондрик, защото демоните на страха ако не го измъчват с едно, те го измъчват с друго.
Те пътуват от Виена до Залцбург, и тогава Раймунд бива обладан от идеята, че е заразен от кучешки бяс и че трябва да се върне във Виена за да търси лечение. Ако проследим пътуването ще видим че това е едно мъчително пътуване, за него и за неговия приятел. Навсякъде виждаме патологичното да върви по петите на гениалното. И така Фердинанд Раймунд се подлага на едно много добро лечение, тъй като хората изключително много го обичат. Постепенно той се отдалечава от тази идея. Наистина настъпва нещо като излекуване чрез живота, чрез радостта, чрез всичкото добро, което излива върху него от всички страни и което той не обича да приема, защото е, и си остава хипохондрик, защото демоните на страха ако не го измъчват с едно, те го измъчват с друго. Така той непрекъснато се люшка между изпълнения с хумор Раймунд и хипохондрика Раймунд. Но поне от тази идея, че ще побеснее, от тази идея той се освобождава. Тази идея продължава години наред. Но той остава свързан с животните. След 10 години той отново има куче, и виж ти!
към текста >>

По правило те действуват слабо, защото болните не ги обичат много; те всъщност не обичат много тези добродушни махленски и роднински утешения.
Другото също така е една абстрактна едностранчивост, когато се казва: грехът идва от болестта, при което за целта е необходимо да бъдат преодолени определени физически субстанции, определени физически процеси в човешкия живот. Човек трябва да се спре на конкретното, човек веднага трябва да се спре на конкретното в човешкото устройство, на това, как са разположени помежду си по-висшите тела, дали се привличат помежду си, или се отдалечават от по-нисшите, и в това взаимодействие между гениалност и патология, както е случаят с Раймунд, човек трябва да може да види по съответния начин действието на Кармата. Защото придобием ли разбиране за подобни неща, тогава ще намерим и онази възможност в живота, към това, което постигаме в хода на физическия лечебен процес, да прибавим и словото, от което имаме нужда като допълнение към физическия лечебен процес. И ние наистина ще можем да достигнем до там, не в скованост да разглеждаме всички подробности на физическия лечебен процес, но да знаем как в някои случаи е необходимо да при бавим моралния елемент към лечението. Този морален елемент няма нужда да се състои в това да се превръща в един еснафски утешител и да подхождаме към болния с разни еснафски утешения. По правило те действуват слабо, защото болните не ги обичат много; те всъщност не обичат много тези добродушни махленски и роднински утешения.
към текста >>

Но те изключително много обичат това, което е залегнало в естественото поведение, това, което изчерпва се бе си в това "Как" да говорим, а не в "Какво" да говорим.
Но те изключително много обичат това, което е залегнало в естественото поведение, това, което изчерпва се бе си в това "Как" да говорим, а не в "Какво" да говорим. Но това човек постига съвсем инстинктивно, ако има в себе си склонността своя светоглед, своите житейски разбирания и вижданията си за живота да ги постави в светлина, която да се отнася спрямо духовните взаимовръзки по начин, както може да стане това, ако човек приема напълно сериозно примери като приведения.
към текста >>

204. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

На него обичайната Кант-Лапласова теория му се сторила твърде глупава, и той се върнал назад към определени живи огнени процеси, от които би трябвало да е тръгнала еволюцията.
Външно дадената субстанция може да се свърже с кислорода при определени температурни градуси и тогава е налице горене. Но не е нужна същата температура, за да се свърже всичко това във вътрешността, тук са на власт съвсем други закони. Казвам, че за външната наука това има опре делено значение, защото във външната наука се изграждат хипотези, които изглеждат доста правдоподобни. От отношенията, които съществуват сега на Земята се правят заключения за предишни, минали състояния. Известният йеменски физиолог Прайер направил нещо подобно. На него обичайната Кант-Лапласова теория му се сторила твърде глупава, и той се върнал назад към определени живи огнени процеси, от които би трябвало да е тръгнала еволюцията. И той си представил, че те би трябвало да са се извършили при тези температури, при които трябва да протичат днес съответните огнени процеси. Но това не е задължително. Ние можем да тръгнем от днешните неорганични огнени процеси и да достигнем до процеси, подобни на тези в днешния човешки организъм, където прие една естествено по-ниска температура се осъществяват същите процеси. Тогава и по отношение на хипотетичната представа за едно прасъстояние на Земята би се получило нещо съвсем различно.
към текста >>

И така, Вие виждате, обичайните представи имат съвсем определено значение за цялостното възприемане на картината в света.
И така, Вие виждате, обичайните представи имат съвсем определено значение за цялостното възприемане на картината в света. Накратко, със средствата, които ни дава днешната наука, ние не успяваме да разберем външния свят с неговия развой и нашето непосредствено съвремие. И когато се появи определена тенденция, това веднага създава трудности. Аз мога да говоря за тези трудности, защото лично съм ги изживял по един изключително силен начин.
към текста >>

205. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии.
Защото можем да кажем, че тези две неща днес могат да бъдат наблюдавани навсякъде. Въпреки цялото будно състояние днес Азът и астралното тяло на хората в основата си не успяват да намерят по съответния начин физическото тяло и етерното тяло. Нещата стоят така, че всъщност този, който успява да види в неговото създаване, той не е много засегнат от този възглед в областта на материализма. Да оставим монистите и всички възможни хора да спорят помежду си. Това положително е нещо невъзможно, но всъщност това не е най-важното в процеса на развитие на човечеството. Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии. Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите. Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен.
към текста >>

206. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Имаше Хегелов център, с достойния за обич Карл Роденкранц, и всички, всички тези личности, всяка една твърдеше за себе си, че застъпва правилното, истинското учение на Хегел.
Едва Хегел си беше заминал и неговата школа се разпадна. И можеше да се види, как тази Хегелова школа прие напълно формата на един нов парламент. В нея имаше едно ляво, едно дясно, едно крайно дясно, едно крайно ляво, едно крайно радикално, едно крайно консервативно крило. Имаше съвсем радикални хора, с един радикален научен, с един радикален социален светоглед, които се чувствуваха като истинските духов ни потомцита Хегел. От другата страна имаше напълно вярващи положителни богослови, които отново умееха да приписват техния богословски първичен консерватизъм на Хегел. Имаше Хегелов център, с достойния за обич Карл Роденкранц, и всички, всички тези личности, всяка една твърдеше за себе си, че застъпва правилното, истинското учение на Хегел.
към текста >>

И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта. Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта. Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на мисленето. Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на мисленето. От една страна то изведе материалистични последствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически последствия и заключения. И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
към текста >>

207. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Аз познавам западните хора, които обичаха онези издания на речите на Буда, в които многото повторения бяха зачеркнати до последна крайност, оставяйки само текста на едно изречение.
Но ние виждаме също при други неща, че така да се каже източният човек имаше склонност и в по-късни времена да остане при словото, да не направлява душевните сили през словото, а да живее в самото слово. Ние виждаме това например в речите на Буда. Прочетете тези речи на Буда с техните множество повторения. Аз познавам западните хора, които обичаха онези издания на речите на Буда, в които многото повторения бяха зачеркнати до последна крайност, оставяйки само текста на едно изречение. Тези хора вярваха тогава, че имайки един такъв съкратен Буда, в речите на когото всичко е казано само веднъж, добиват едно познание на действителното съдържание на онова, което всъщност е мислел Буда. Така лишена от всякакво разбиране на източната същност е станала постепенно западната цивилизация. Защото ако вземем само онова, което се намира съвсем буквално в речите на Буда, което се намира в речите на Буда според онова съдържание, което ние западните хора ценим, тогава ние не приемаме в нас онова, което са възгледите на Буда Ние приемаме тези възгледи само тогава, когато вървим заедно с повторенията, когато искаме да живеем в онова засилване на душевната сила, което се ражда чрез повторенията. Ако не развием способността да чувствуваме нещо при постоянните повторения и при ритмичното възвръщане на определени пасажи, ние не можем да вникнем в това, което се разбира с будизма.
към текста >>

208. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата.
И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката.
към текста >>

Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие.
И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката. И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части.
към текста >>

209. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но в основата на апатията в полярните области стои оскъдната външна вегетация, която и там, където се разгръща, остава необичайно бедна и оскъдна.
Тук на Земята преди всичко имаме две противоположности: полярна и тропическа. Изобщо действието на тези противоположности отчетливо се проявява в човешкия живот. Полярният живот предизвиква в човека определено духовно-апатично състояние, нали така? Рязката противоположност – дълга зима и дълго лято, които почти имат значението на ден и нощ – поражда в човека известна апатия, така че може да се каже: тук човек живее в мирова среда, която го прави апатичен. В тропиците човек също живее в мирова среда, правеща го апатичен. Но в основата на апатията в полярните области стои оскъдната външна вегетация, която и там, където се разгръща, остава необичайно бедна и оскъдна. В основата на тропическата апатия на човека стои богатата, пищна вегетация. Разглеждайки това като цяло, може да се каже: апатията, която завладява човека в полярните области, се различава от апатията, която завладява човека в тропиците. Той става апатичен и в двете области, но основите за тези апатии са различни. В умерената зона става изравняване. Тук човешките способности се развиват, бих казал, в известно равновесие.
към текста >>

210. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече напред; от друга страна, при наблюдение на ембрионалното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме предмета, когато създадем предпоставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неопределеността, но в определен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични.
Тези неща имат, бих казал, повече теоретико-познавателен характер. От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече напред; от друга страна, при наблюдение на ембрионалното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме предмета, когато създадем предпоставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неопределеността, но в определен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични.
към текста >>

211. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако просто сравним помежду им явленията в смисъла на Гьоте – или също в смисъла, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата.
Ако просто сравним помежду им явленията в смисъла на Гьоте – или също в смисъла, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата. Който детайлно се спре на реалните факти, няма да намери нищо съответстващо на действителността нито във физиологията на сетивата, нито в психологията на сетивата, защото сетивата ни толкова радикално се различават помежду си, че във физиологията на сетивата, обединяваща ги в единна същност, имаме пример за висша степен на абстрактно образувание. В крайна сметка всичко, което се получава е повече от оскъдната и много съмнителна физиология и психология на осезателното сетиво, което по аналогия се пренася към другите сетива. Който търси в тази област съответстващото на действителността, трябва да има особена физиология и особена психология за всяко отделно сетиво.
към текста >>

Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено.
В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността. Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството. Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така. Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите. Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено. Бяха предложени такива теории. Получава се навик, всичко постигнато в някоя област на фактите, да се екстраполира върху цялата съвкупност на мировите явления.
към текста >>

212. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления.
В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня. Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване. С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината. За въздуха, за газа, трябва всичко действащо да се включва със знак плюс. За топлината трябва да позволим да се редуват положително и отрицателно, и само тогава ще ни стане ясно това, което обикновено се разглежда като проводима топлина (leitende Wärme), като излъчваща топлина (strahlende Wärme) и така нататък.
към текста >>

213. Девета лекция, 9 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в определена връзка[1].
Може да ви се стори като принуда, че отново и отново подчертавам, че за разбирането на небесните явления трябва да се върнем към представния живот на човека. Все пак е ясно, че колкото и внимателно да описваме небесните явления, в тях няма да имаме нищо друго, освен някакъв вид оптичен образ, пронизан от всевъзможни математически представи. Именно това, което ни дава астрономията, има основната характеристика да бъде чист образ. Затова, ако искаме да се справим, трябва детайлно да се спрем на възникването на образа в човека, иначе няма да можем да заемем правилна позиция по отношение на това, което може да ни каже астрономията. И тук бих искал да взема днес за изходна точка нещо съвсем просто в математиката, за да ви покажа, как в една друга област, освен тази, в която ни доведоха относителните величини на периодите на въртене на планетите, вътре в самата математика се появява елементът на непостижимото. Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в определена връзка[1]. Мнозина от вас вече познават тези неща и аз бих искал днес само да им хвърля светлина от една по-особена гледна точка.
към текста >>

214. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

За обичайния днешен възглед, витализмът във вида, в който е бил в древните времена, си остава някаква неопределена хипотеза, или отново това, което се проявява във витализма, се свежда до механичното, до минералното действие.
Не може да се отрича, защото по същество това е очевидно за всеки, който без предубеждение разглежда нещата, че с нашата човешка организация такива, каквито сме в сегашната фаза на нашето мирово човешко развитие, сме приспособени по отношение на познавателните си възможности изключително към минералното царство. Ако вземете този вид закономерности, който търсим в природата, ще стигнете до там, че да кажете: съвсем не сме всестранно приспособени към това, което ни обкръжава. Накратко казано, всъщност разбираме само минералното царство. Затова хората толкова силно се стараят и другите царства да ги обясняват със законите на минералното царство. И, накрая, в това се крие причината за объркването по отношение на механицизма и витализма. За обичайния днешен възглед, витализмът във вида, в който е бил в древните времена, си остава някаква неопределена хипотеза, или отново това, което се проявява във витализма, се свежда до механичното, до минералното действие. В идеала да се разбере някога живота, съвсем не стои признанието, че се иска разбирането на живота като живот, а в основата стои стремежът да се обясни живота с минералното. Именно в това се проявява неяснотата на осъзнаването, че човек по отношение на познавателните си възможности се приспособява, собствено, само към минералното царство, но не и към растителното царство и не към животинското царство.
към текста >>

215. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Естествено, сега можете да възразите, че всичко това противоречи на твърденията на обичайната астрономия.
Естествено, сега можете да възразите, че всичко това противоречи на твърденията на обичайната астрономия. Но това не е така, това всъщност не е така! Защото знаете, че обичайната астрономия, за да обясни всички явления, трябва да прибягва освен до стоенето на Слънцето в определена точка, която трябва да е фокус на елипса, по която се движи Земята, и към помощта на движението на Слънцето по посока на определено съзвездие. Ако си създадете съответната представа за посоката на това движение, от обстоятелствата, изхождащи от движенията на Слънцето и движенията на Земята, както тук са конструирани, ще получите в резултат траектория за движението на Земята, която не съвпада със споменатата елипса, по която Земята се върти около Слънцето, а има друга форма, която съвсем не трябва да бъде такава (елипса). Искам постепенно да ви доведа до тези неща и днес само ще ви кажа, че не е нужно да разглеждате казаното тук от мен като някакъв преврат по отношение на обикновената астрономия. Важен е методологическият начин на разглеждане и включването на човешката форма в цялата система от движения на звездите.
към текста >>

Защото знаете, че обичайната астрономия, за да обясни всички явления, трябва да прибягва освен до стоенето на Слънцето в определена точка, която трябва да е фокус на елипса, по която се движи Земята, и към помощта на движението на Слънцето по посока на определено съзвездие.
Естествено, сега можете да възразите, че всичко това противоречи на твърденията на обичайната астрономия. Но това не е така, това всъщност не е така! Защото знаете, че обичайната астрономия, за да обясни всички явления, трябва да прибягва освен до стоенето на Слънцето в определена точка, която трябва да е фокус на елипса, по която се движи Земята, и към помощта на движението на Слънцето по посока на определено съзвездие. Ако си създадете съответната представа за посоката на това движение, от обстоятелствата, изхождащи от движенията на Слънцето и движенията на Земята, както тук са конструирани, ще получите в резултат траектория за движението на Земята, която не съвпада със споменатата елипса, по която Земята се върти около Слънцето, а има друга форма, която съвсем не трябва да бъде такава (елипса). Искам постепенно да ви доведа до тези неща и днес само ще ви кажа, че не е нужно да разглеждате казаното тук от мен като някакъв преврат по отношение на обикновената астрономия. Важен е методологическият начин на разглеждане и включването на човешката форма в цялата система от движения на звездите. Съвсем не става дума да правим революция в астрономията. Това не е такъв случай.
към текста >>

216. Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Бих казал, че това е обичайното дневно и нощно въздействие, тоест главата и полярната противоположност на главата.
Бих казал, че това е обичайното дневно и нощно въздействие, тоест главата и полярната противоположност на главата. Това е обичайното слънчево въздействие върху животното. А сега да вземем това действие на слънчевата светлина, което става, когато Луната се намира в противостоене, когато е пълнолуние, когато, следователно, слънчевата светлина действа по определен начин от противоположната страна, противодейства си чрез отражението. Ако си представим това (стрелката вертикално надолу на рис. 5) като посока на преките слънчеви лъчи за животинското формиране, трябва
към текста >>

Това е обичайното слънчево въздействие върху животното.
Бих казал, че това е обичайното дневно и нощно въздействие, тоест главата и полярната противоположност на главата. Това е обичайното слънчево въздействие върху животното. А сега да вземем това действие на слънчевата светлина, което става, когато Луната се намира в противостоене, когато е пълнолуние, когато, следователно, слънчевата светлина действа по определен начин от противоположната страна, противодейства си чрез отражението. Ако си представим това (стрелката вертикално надолу на рис. 5) като посока на преките слънчеви лъчи за животинското формиране, трябва
към текста >>

217. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тогава на такъв човек вече са му по-скъпи обичайните филистерски понятия, с които днес се упражняват във физиологията и анатомията.
и отново ще замине в безкрайността. Но това е отношението, което може да се постави в основата, ако проследявате определени форми вътре в човешката глава, съединявате ги с линии, и след това ги отнасяте към формите на определени връзки на органа в системата на обмяната на веществата, които пак съединявате с линия. Тук имаме все по усложняващи се човешки форми. И разбира се, работата няма да се опрости от това, че трябва всеки път да си представяте тази линия с тенденция навън, а тази линия – с тенденция за разгръщане навътре (рис. 4). Ще кажете – наистина се надявам, че няма да му придадете твърде голямо значение, а ще го усетите само като мимолетен пристъп: „В такъв случай човешкият организъм изобщо е толкова сложен, че е по-добре да се откажем от осъзнаването му”. Тогава на такъв човек вече са му по-скъпи обичайните филистерски понятия, с които днес се упражняват във физиологията и анатомията. Тук няма необходимост толкова да се напрягаме, не трябва да караме представите да изчезват и отново да се появяват, да преобразуваме представите и тем подобни! Но тогава и няма да се достигне до разбиране на човешката организация, а само ще си с илюзията, че си го постигнал.
към текста >>

По подобен начин трябва да постъпите, ако се опитвате да разберете кривите, които получавате, когато, включвайки примките, изследвате на небето обичайните орбити на Венера и Меркурий, които трябва да се наблюдават с очи, и след това изследвате орбитите на Юпитер и Марс.
По подобен начин трябва да постъпите, ако се опитвате да разберете кривите, които получавате, когато, включвайки примките, изследвате на небето обичайните орбити на Венера и Меркурий, които трябва да се наблюдават с очи, и след това изследвате орбитите на Юпитер и Марс. Бихте могли, да кажем, да вземете изходната точка на вашата координатна система за примката на Венера в триизмерното пространство при използване на полярни координати. Тук можете това. Но няма да се справите, ако искате на същия принцип да разберете, например, примката на Марс. Трябва мислено да предположите, че тук изходната точка за полярната координатна система стои извън триизмерното пространство. Ще стигнете до необходимостта винаги да избирате координатите така, че един път, да кажем за орбитата на Венера с нейната примка, изхождате от полюса на координатите и приемате тези координати тук (рис.
към текста >>

218. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг.
Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг. Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението. Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид. Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване. Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин. Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг. Наистина здраво трябва да работим. Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина.
към текста >>

219. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

За целта искам да ви нарисувам, изключвайки от разглеждането двете най-външни планети – те не са ни нужни в тази връзка, – първо обичайната хипотетична слънчева система (рис. 4):
Сега работата е, правилно да отнесем кривата, която получихме тук, към нашата слънчева система. За целта искам да ви нарисувам, изключвайки от разглеждането двете най-външни планети – те не са ни нужни в тази връзка, – първо обичайната хипотетична слънчева система (рис. 4):
към текста >>

Но хипотезите на днешния астрономически образ на света съдържат в себе си толкова много противоречия, че фактически оставаш съвсем неудовлетворен, ако днес се занимаваш с обичайната астрономия.
Съвсем нямах желание да свеждам лекциите приблизително до изричането само на неща, които от самото начало не се съгласуват с общопризнатото, това съвсем не е нещото, към което принципно се стремя, а тук в действителност става дума да се стигне до истината. Но хипотезите на днешния астрономически образ на света съдържат в себе си толкова много противоречия, че фактически оставаш съвсем неудовлетворен, ако днес се занимаваш с обичайната астрономия. Смята се, че хипотетично е приет образ на света, който, разбира се, аз също нарисувах: орбитите на планетите по елипсите, в единия фокус – Слънце и така нататък. След това, доколкото не може иначе, принуждават планетарните орбити да имат различни наклони. Различните ъгли на наклон се получават благодарение на перспективата; това са сложни неща, това са все по същество перспективни неща. Но в изчисленията се приема, собствено, не простата планетна система, която се обяснява на децата в училище и която се запазва за по-нататък, а в действителност приемат образа на света на Тихо Брахе и, освен това, внасят в него постоянно промени. Защото, ако според приетите формули пресмятаме, да кажем, положението на Слънцето към определен момент от време, то не съответства на действителността.
към текста >>

220. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

На тях изрично беше възложено, всичко да не бъде веднага преразказано на всеки по обичайния антропософски начин, тъй като нещата могат да достигнат своето практическо значение само тогава, когато съдържанието на курса най-напред остане в кръга на специалисти и бъде изпробвано от земеделци.
Условието за успеха обаче се състои в следното и то беше подчертавано и винаги отново и отново повтаряно, а именно, че съдържанието на този курс на първо време остава духовно притежание на земеделците от кръга, притежание на практикуващите земеделци. Там имаше също и интересуващи се от земеделие хора, които не можеха да влязат в този кръг. На тях изрично беше възложено, всичко да не бъде веднага преразказано на всеки по обичайния антропософски начин, тъй като нещата могат да достигнат своето практическо значение само тогава, когато съдържанието на курса най-напред остане в кръга на специалисти и бъде изпробвано от земеделци. Някои неща изискват изпробване в продължение на четири години. През това време практическите указания няма да излязат от кръга на селскостопанското общество, защото няма смисъл само да се говори за нещата. Те трябва действително да се приложат в практическия живот. Прави грешка всеки един, който там е чул нещата и после ги из бъбря по някакъв начин.
към текста >>

221. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тогава в Лайпциг съществуваше известен обичай.
При други срещи често съм разказвал, че в Лайпциг имаше двама университетски професори, единият от които, Густав Теодор Фехнер[2], един човек понякога с правилен поглед в духовните неща, въз основа на своите наблюдения, а не поради суеверие, в определена степен можеше да установи, че известни периоди на дъждовно и на не дъждовно време са в зависимост от Луната и нейното обикаляне около Земята. Според него от статистическите изследвания се вижда, че това се явява като една закономерност. Неговият колега обаче, известният професор Шлайден[3], в едно време, когато такива неща се пренебрегваха, отричаше това поради научни разумни основания. Двамата професори бяха женени. И Густав Теодор Фехнер, който беше надарен с хумор, един ден казва: нека нашите жени да решат. Тогава в Лайпциг съществуваше известен обичай. Не беше лесно да се набави вода за пране, трябваше да се носи отдалеч. Затова събираха дъждовна вода в каци и делви. Това правеха и г-жа Шлайден и г-жа Фехнер. Но там нямаше достатъчно място за съдовете и на двете и професор Фехнер казва: ако моят уважаван колега е прав, нека г-жа Шлайден постави съдовете си във времето, когато по моите данни според фазите на Луната ще има по-малко дъжд, а моята жена, когато по моите изчисления ще дойде повече дъждовна вода. Ако всичко това е глупост, г-жа проф.
към текста >>

222. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Затова и намаленото количество би било достатъчно, но за да е налице връзката ни с духовността, се нуждаем от обичайното количество азот, което обикновено се намира във въздуха.
Бихте могли да опитате да експериментирате с човек, който се намира в затворено въздушно пространство, като изтеглите малко количество от азота, та въздухът около него да стане по-беден на азот, отколкото при обикновени условия. Ако експериментът е направен внимателно, ще се убедите, че азотът от ново се замества с нов, но той не идва отвън, а се набавя от вътрешността на човека. Човекът трябва да отдаде своя азот, за да възстанови обикновеното количествено съотношение. Ние като хора трябва да възстановяваме правилното процентно съотношение между цялото наше вътрешно същество и азота около нас. За да можем да дишаме, не се нуждаем от азота. Затова и намаленото количество би било достатъчно, но за да е налице връзката ни с духовността, се нуждаем от обичайното количество азот, което обикновено се намира във въздуха.
към текста >>

223. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това щеше да е съвсем необичайно и би се стигнало до едно тромаво, неугледно живо същество.
Това е извънредно важен въпрос. Отговорът, който предлага науката, обикновено е съвсем едностранчив и външен. Тогава да си отговорим ние защо кравите имат рога. Вече казах, че органичната същност, че живият организъм не трябва да има само насочени навън си лови течения, а също и силови течения насочени навътре, на сочени към вътрешността. Представете си едно органично същество с масивна форма подобна на буца, при което текат силови течения едните отправени навън, другите насочени навътре. Това щеше да е съвсем необичайно и би се стигнало до едно тромаво, неугледно живо същество. Ако беше така при кравите, те щяха да изглеждат много странно, те биха били като буци с прибавени наченки на крака, каквито са били в ембрионалния стадий. Такива биха си останали и биха изглеждали гротескно. Кравата обаче не е устроена така, а има рога и копита. Какво става на местата, където расте рогът, копитото? Там се образува място, което по особено силен начин изпраща силови течения навътре.
към текста >>

Това лично отношение, което можете да развиете към тази работа, ще подейства извънредно добре на човека, който обича да възприема природата в нейната цялост, а не такава, каквато е представена в ръководството на Баедекер.
Помислете колко малко работа изисква това. За тези неща не се изисква много работа. Мога да си представя, че незаетите с друго членове на семейството ще имат особено забавление, тъкмо по този начин най-малко в началото на работата да бъркат тора. Ако за това се погрижат дъщерите или синовете на стопаните, те ще го направят по чудесен начин, тъй като при тази работа се получава много приятно чувство да се открие, как от съвсем немиришещата смес се разнася съвсем леко благоухание. Това лично отношение, което можете да развиете към тази работа, ще подейства извънредно добре на човека, който обича да възприема природата в нейната цялост, а не такава, каквато е представена в ръководството на Баедекер.
към текста >>

224. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Вместо да се направи обичайната наденица, както се прави днес, от червата на говедото се прави наденица с пълнеж от приготвената по описания начин лайка.
Вижте, Вие отново можете да извършите нещо чудно хубаво, нужно е не много, но то е чудесно. Вместо да се направи обичайната наденица, както се прави днес, от червата на говедото се прави наденица с пълнеж от приготвената по описания начин лайка. Сега разполагаме с нещо, което само трябва да се изложи по подходящ начин на действието на природните сили. Ние и тук през целия този процес оставаме в областта на органичното, на живота. И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята живи сили, тази скъпоценна наденица тя наистина е скъпоценна се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята. Изберете място, където снегът остава по-дълго и слънцето добре го огрява. Там космичните астрални сили му действат възможно най-много.
към текста >>

И обратно, с оглед на неговото добро въздействие, мъчно може да бъде заместено едно растение, което хората често не го обичат; не го обичат в смисъл, че това, което човек обича, той го милва.
И обратно, с оглед на неговото добро въздействие, мъчно може да бъде заместено едно растение, което хората често не го обичат; не го обичат в смисъл, че това, което човек обича, той го милва. А това растение човек не може да го погали, това растение е копривата. Тя действително е голямата благодетелка в живота на растенията и едва ли може да бъде заместена от друго растение. Ако някъде не може да се намери, може да се замести с дрога, с изсушена коприва. Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа.
към текста >>

На първо място става дума за това, че в копривата човек има едно голямо благодеяние, а сега извинете ме господин графе, ако за миг стана много конкретен относно Вашия имот тук и кажа, че ако е необходимо дадена почва да бъде освободена от желязото, за това допринася засяването на необработвани места с коприва, която по особен начин освобождава от действието на желязото горния пласт на почвата, защото тя много обича желязото и го привлича към себе си.
Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа. Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова полезни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта. Поради своите ценни свойства копривата съвсем не заслужава да бъде пренебрегвана, което често се случва там, където тя расте навън в природата. Всъщност тя би трябвало да се врастне в сърцето на човека, тъй като поради своето великолепно вътрешно действие и вътрешна организация, вън в природата тя наистина е подобна на това, което е сърцето в човешкия организъм. На първо място става дума за това, че в копривата човек има едно голямо благодеяние, а сега извинете ме господин графе, ако за миг стана много конкретен относно Вашия имот тук и кажа, че ако е необходимо дадена почва да бъде освободена от желязото, за това допринася засяването на необработвани места с коприва, която по особен начин освобождава от действието на желязото горния пласт на почвата, защото тя много обича желязото и го привлича към себе си. Ако не желязото, то действието на желязото върху развитието на растението се неутрализира. Засяването на коприва в такава местност ще има голямо значение. Но това исках да спомена само мимоходом. Искам да обърна внимание, че самото наличие на коприва в дадена околност е от голямо значение за развитието на растенията.
към текста >>

Днес много обичат да се специализират във всички неща, говори се за тази или онази болест.
Сега става дума за това, че някъде в селското стопанство може да се появяват болести по растенията. Ще говоря общо. Днес много обичат да се специализират във всички неща, говори се за тази или онази болест. Доколкото се упражнява наука, правилно е човек да знае, как изглежда това или онова. Но както за лекаря не е от голяма полза, че може да опише заболяването, а много по-важно е той да може да го лекува, така е и тук. При лекуването влиза в съображение далеч по-различна гледна точка от тази, която се взема при описанието на болестта. Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува. Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания.
към текста >>

225. 9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Виждал съм в моята ливада, че всички говеда обичат да пасат глухарчето, докато то е младо, докато наближи да цъфти.
Виждал съм в моята ливада, че всички говеда обичат да пасат глухарчето, докато то е младо, докато наближи да цъфти. По-късно, когато започва да цъфти, говедата вече не го ядат.
към текста >>

Селскостопанският опит показва, че едно добре хранено добиче натрупва мазнина.
Селскостопанският опит показва, че едно добре хранено добиче натрупва мазнина. Трябва ли да има съотношение между храната и поемането на храна от атмосферата?
към текста >>

226. 11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Общо може да се каже: да се пази знанието за тези неща в тесни кръгове, да не става общо достояние, този обичай е на пълно оправдан.
Защото когато те станат общо достояние, когато се генерализират, с тях естествено може да се злоупотреби. Това е съвсем ясно, нали. Трябва да се отбележи, че на Земята винаги е имало цивилизации, в които такива неща са се знаели и са прилагани в най-големи размери и е било възможно да бъдат запазени от злоупотреби, като познанието за тях се е съхранявало от благонадеждни хора. С такива практики е била извършена голяма злоупотреба във времето, когато нещата са стояли така, че са били възможни още по-тежки злоупотреби, понеже тези сили са действали навсякъде. Така се е случило през известни късни периоди на атлантското развитие, когато е извършена голяма злоупотреба, довела до голяма катастрофа. Общо може да се каже: да се пази знанието за тези неща в тесни кръгове, да не става общо достояние, този обичай е на пълно оправдан. В нашето време обаче това е почти невъзможно. В нашето време знанието не остава затворено в тесни кръгове. Даже тесните кръгове се стремят това знание веднага да излезе от тях и да се разпространи. Преди книгопечатането беше по-лесно. Когато повечето хора не можеха да пишат, беше още по-лесно.
към текста >>

Не обичам стенографирането, но все пак трябва да се търпи.
В нашето време знанието не остава затворено в тесни кръгове. Даже тесните кръгове се стремят това знание веднага да излезе от тях и да се разпространи. Преди книгопечатането беше по-лесно. Когато повечето хора не можеха да пишат, беше още по-лесно. Днес почти при всяка лекция даже в тесен кръг възниква въпросът, къде да се намери стенограф. Не обичам стенографирането, но все пак трябва да се търпи. Би било по-добре, ако го нямаше. Имам предвид стенографирането, а не личността.
към текста >>

Според обичая в селското стопанство оборският тор се дава за окопните култури.
Според обичая в селското стопанство оборският тор се дава за окопните култури. Динамизираният тор прилага ли се и за житните растения, или те трябва да се третират специално?
към текста >>

Съществуващите обичаи първоначално могат да се запазят.
Съществуващите обичаи първоначално могат да се запазят. Става дума те само да се допълнят с това, което казах. Колкото до онези практики, които не съм засегнал, правилото е следното: не трябва всичко да се обяви за лошо и да се реформира. Според мен редно е да продължат да се извършват нещата, които са доказали положителните си страни в практиката, и само да се допълнят с това, което тук беше изложено. Бих желал да отбележа, че въздействието на това, което казах, силно се променя, ако се употребява тор, смесен с овчи и свински тор. Действието няма да е така блестящо, ако се прилага овчи и свински тор в големи количества.
към текста >>

227. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И когато забележат, че обичат храстите, че любовта им към тях е вродена, те с наслада ядат тези храсти, започват да чувстват нужда да ядат от тях това, което извънредно добре регулира усвояването на другата храна.
Но да продължим по-нататък. Животните не са така глупави както хората, те скоро забелязват това сродство. И когато забележат, че обичат храстите, че любовта им към тях е вродена, те с наслада ядат тези храсти, започват да чувстват нужда да ядат от тях това, което извънредно добре регулира усвояването на другата храна. От друга страна, когато проследява това интимно сродство в природата, оттам човек може да добие поглед за същността на вредните неща. Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите животни, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити. Вредните паразити са свързани с гъбите, живеят в симбиоза с тях, развиват се там, където се въдят и размножават гъбите. Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията. И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите.
към текста >>

228. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И в тази област е обичайно материалистично да се прави разлика между същински хранителни вещества и такива вещества, които поддържат горивните процеси в организма, както се казва, и на тази основа се създават най-различни теории, които се прилагат на практика, при което естествено се установява, че нещо потвърждава теорията, друго съвсем не я потвърждава, или след известно време я отрича, или пък я модифицира в една или друга насока.
Споменах вече, че значението на храната за животните, а също и за човека, винаги се схваща напълно погрешно. Не се касае за това хранителните вещества да бъдат поети отвън и след това, както си го представят, да бъдат подложени на най-разнообразни промени и в края на краищата да бъдат отложени в организма. Грубо този процес си го представят така: Хранителните вещества се намират там навън, животното ги поема, складира, напластява в себе си това, което му е нужно, отделя това, от което няма нужда. И оттук се прави изводът, че човек трябва да бди за много неща, да внимава например животното да не се претоварва, да получава пълноценна храна, богата на различни хранителни вещества, за да може да използва по-голямата част от това, което се съдържа в храната. И в тази област е обичайно материалистично да се прави разлика между същински хранителни вещества и такива вещества, които поддържат горивните процеси в организма, както се казва, и на тази основа се създават най-различни теории, които се прилагат на практика, при което естествено се установява, че нещо потвърждава теорията, друго съвсем не я потвърждава, или след известно време я отрича, или пък я модифицира в една или друга насока. И как може да се очаква да бъде другояче!
към текста >>

И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както животните, така и растенията, всяко от тях на съответното място. Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили. С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си. В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях. И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
към текста >>

И ако храните младо добиче с моркови и ленено семе или нещо, което се допълва помежду си както, да кажем, прясно сено и моркови, тогава постигате чудесни процеси в цялото тяло на животното, към които то е предразположено.
Сега искам тялото по правилен начин да бъде проникнато от силите, които могат да се развият от главата. За тази цел ми трябва нещо, което в природата има лъчевидна форма или което правилно съсредоточава тази лъчевидна форма, да кажем, в една концентрирана структура. И какво трябва да направя тогава? Към морковите трябва да прибавя като втора храна нещо, което в растението преминава в лъчи и концентрира отново тази облъчваща сила. Сега погледът се насочва към лененото семе и негови подобни. И ако храните младо добиче с моркови и ленено семе или нещо, което се допълва помежду си както, да кажем, прясно сено и моркови, тогава постигате чудесни процеси в цялото тяло на животното, към които то е предразположено. Така че трябва да опитаме да даваме на младото животно такава храна, която, от една страна, подпомага азовата сила и от друга страна, съдейства на това, което преминава отгоре надолу, съдейства за изпълване с астрална субстанция и астрална сила. Такъв е случаят при дългостеблените растения (Рис.23), развитието на които се състои в образуването на дълго стъбло и от които става сеното. Така трябва да се разглежда храненето на животните, а също и земеделското стопанство като цяло. Трябва да се знае какво става с всяко нещо по неговия път от животното към почвата и от растението към животното.
към текста >>

Помислете какво ще стане, ако някого го заболи гърлото и той получи от всеки един от тези хора, които го обичат и му желаят здраве, някакво лекарство.
Когато древните традиции на инстинктивната мъдрост в тази област са изчезнали, хората са запазили нещо от тях най-вече по същия начин, по който лекарите са запазили и прилагат някои лекарства, макар да не знаят защо; запазили са ги обаче затова, защото те винаги са помагали. Даже когато знаят нещо от древните традиции, хората наистина не съзнават защо го прилагат, а в останалите случаи опитват. Дава се такова количество храна на угояваните животни, на животните за мляко и пр., което вече е било изпробвано. И наистина при тези неща става това, което често се случва при човешки те пипнешком направени проверки, особено когато тези проверки са оставени на случайността. Помислете какво ще стане, ако някого го заболи гърлото и той получи от всеки един от тези хора, които го обичат и му желаят здраве, някакво лекарство. За половин час той ще събере цяла аптека. Ако употреби тези лекарства, тогава едното ще анулира действието на другото и в резултат стомахът му сигурно ще бъде тежко увреден, а гърлото му няма да се подобри. Ето пример за това, когато по силата на обстоятелствата едно просто нещо може да доведе до такова усложнение.
към текста >>

Много хора ги обичат.
Сега трябва да насочим нашето внимание към особено важно нещо, при което бих Ви помолил да на правите точни опити, които могат да се разширят и върху наблюдения на човека, когато е склонен към тази храна. Знаете, че доматите бяха въведени като храна в по-ново време, сравнително отскоро. Много хора ги обичат. Те са обаче също извънредно важен обект за проучване. От производството и консумацията на доматите може много да се научи. Хората – такива безспорно има които разсъждават върху това, намират и то с пълно право, че яденето на домати има голямо значение за човека. Това може да се разпростре и върху животните, те също биха могли да привикнат към доматите. Доматите имат голямо значение за всичко онова, което обикновено се отделя от организма и образува собствена организация вътре в самия организъм.
към текста >>

229. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света. Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията. При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>

Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света. Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията. При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>

Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда.
Но това са истински дреболии. Моят произход не е селски, но аз растях в селска, в земеделска среда и по дух, по начин на мислене си оставам там. Аз съм садил картофи това съм отбелязал в моята автобиография макар и не в такъв голям имот като този тук, а на по-малка площ, помагах и в отглеждането не точно на коне, а на свине, участвах също в отглеждането на крави в едно съседно стопанство. Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда. Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото. Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство. Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал.
към текста >>

230. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>

231. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

В противен случай насреща ние поднасяме само обичайния мисловен скелет, не го осъзнаваме и го приемаме като разбираемо от само себе си.
При всяко познание ние противопоставяме нещо на света. Даже какъв въпрос поставяме, това зависи от самите нас. Да проследим един въпрос, това означава да оставим настрана много други. Какъв път да поемем, за да дойдем до отговор, това е предоставено на нашата свобода, доколкото в тази посока подхождаме самостоятелно и творчески. В противен случай насреща ние поднасяме само обичайния мисловен скелет, не го осъзнаваме и го приемаме като разбираемо от само себе си. Ако някой направи това по друг начин, често скоро бива заподозрян в обвързаност с „мироглед“ от времето преди науката. Виждат треската или привидната треска в окото на другите, защото гредата в собственото око остава непозната.[18] Но дали са възможни мисловни стъпки в избраната посока и какви са те, тоест дали има взаимовръзки, това го решават единствено самите мисли, доколкото те самите са съставна част на фактите. На тях се подчинява мисловната воля. Тя трябва да се абстрахира от всякакво собствено съдържание, например от своите желания. Следователно ние трябва да търсим вътрешни духовно-душевни методи, съответстващи на поставения въпрос и неговия обект.
към текста >>

Когато едно растение свръх своите потребности да съхрани индивида и вида (възпроизводството) складира и натрупва субстанции в плода, това мъчно може да се разбере от гледната точка на обичайната дарвинистка теория.
Когато едно растение свръх своите потребности да съхрани индивида и вида (възпроизводството) складира и натрупва субстанции в плода, това мъчно може да се разбере от гледната точка на обичайната дарвинистка теория. Тази способност обаче е характерна за културните растения, които вследствие човешките мероприятия са се развили в това направление (хранителна способност). Процесът на отлагане на новообразуваните субстанции, който се наблюдава при истинските плодове, дълго време се задържа в това състояние при узряването на семето при житото, както особено ясно показват това брашнените тела на житните растения. При зеленчуците това допълнително обогатяване със субстанции става на мястото на цветовете (главесто зеле, брюкселско зеле), в корените (моркови, ряпа, репички) или в стръковете (колраби, алабаш).
към текста >>

232. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Макар за неподготвения читател такива мисли да са нови и поради това необичайни, нужно е да бъдат казани, защото те са част от предпоставките, които Щайнер е поставил като условие за участие в курса.
Макар за неподготвения читател такива мисли да са нови и поради това необичайни, нужно е да бъдат казани, защото те са част от предпоставките, които Щайнер е поставил като условие за участие в курса. Те ни помагат да разберем по-добре следното, което се цитира тук, защото то играе ключова роля за цялото развитие на метода на биодинамичното земеделие, а с това на екологичното земеделие:
към текста >>

Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове. На всички степени на образованието беше проникнало учението, че едно земеделско стопанство може да съществува и да се поощрява само с въвеждане на минерални вещества. Така изложението на Щайнер се появи като категорична антитеза на това учение. Това обаче не беше неговата цел. Без съмнение, той искаше да допълни разглеждането също и откъм духовната страна, да разшири и задълбочи разбирането, а не просто да противоречи. (виж неговия писмен отчет).
към текста >>

В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях. Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата. Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса. Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго. Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>

233. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

«Помислете само, мои обични приятели, днес всъщност никой не разбира същността на торенето.
«Помислете само, мои обични приятели, днес всъщност никой не разбира същността на торенето. Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
към текста >>

234. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Даже познавах поети, които просто не можеха да декламират, намирайки се в обичайното си състояние; те винаги седяха в стая, където лампите бяха с червен абажур.
Бикът, както е известно, изпада при вида на червено в страшна възбуда, в ярост. Едната страна на това явление ви е известна. В човека също има малко от природата на бика. И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек, живеещ в червена светлина, също малко се възбужда. Той малко заприличва на бика. Даже познавах поети, които просто не можеха да декламират, намирайки се в обичайното си състояние; те винаги седяха в стая, където лампите бяха с червен абажур. Те се възбуждаха и можеха да говорят в стихове, да декламират. При вида на червено бикът изпада в ярост; човек в такава обстановка се превръща в поет! Въпросът е само в това, откъде идва това поетично изживяване; отвън или отвътре. Такава е едната страна на даденото явление.
към текста >>

235. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Всичко, което не може да се види по обичайния начин, това, което не може да се възприеме с помощта на физическите и химически инструменти, са го наричали етерен свят.
Данте знаел не само за това, че съществува въздух, той е знаел, че има Луна, има Венера и други подобни. Това е съвсем едно и също. Вие казвате: аз преминавам през въздуха. Данте е казвал: аз преминавам през Луната, аз преминавам през Венера, аз преминавам през Марс. Само в това е разликата. Всичко, което не може да се види по обичайния начин, това, което не може да се възприеме с помощта на физическите и химически инструменти, са го наричали етерен свят. Следователно Данте е описвал съвсем различен свят, етерния свят. С какво е свързано това, че преди шест столетия Данте е виждал света по друг начин? Това е поради причината, че той е описвал нещо друго, той е описвал невидимото, тоест етерния свят. Заявката на Коперник се е свеждала до следното: нас не ни интересува етерният свят, ние описваме физическия свят. В това и се състои прогресът.
към текста >>

236. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо?
Когато като труп попаднем в Земята, ние изгаряме. Когато ходим, когато се движим, ние също изгаряме. Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото. Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим. Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на горене обратим. Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо? Ако имахме само това тяло, което полагаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене. Но освен това тяло, което полагаме в гроба, имаме и етерно тяло. Това е фино тяло. Така че, желаейки правилно да нарисуваме човека, ние трябва отначало да обозначим тук неговото физическо тяло, а след това неговото етерно тяло. Благодарение на това, че имаме етерно тяло, можем отново да поправим щетите, нанесени от процеса на горене, съпровождащ нашите движения.
към текста >>

Обичайната наука не е истинска наука.
Това, което сега ви казвам, е основано на щателно разглеждане на човека като цяло, основано на истинската наука. Обичайната наука не е истинска наука. Тя оставя фактите настрана. Няма съмнение, че всеки човек, който макар и малко е учил, би трябвало да казва: човек има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз». Но той не казва това, защото тези хора не се съобразяват с фактите.
към текста >>

237. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И душевно-духовното начало, намиращо се вътре в него през деня, обича това тяло все по-малко и по-малко, при това самият човек не знае за това.
Голямата тайна на живота е скрита в тази охота на човека да се занимава със своето тяло, жаждата да има тяло. Любовта на човека към тялото му се проявява основно тогава, когато това тяло не е съвсем в ред. Но това желание да се притежава тяло има и своята обратна страна. Тялото е подвижно в течение на целия ден. Тялото се изтощава в течение на целия ден. И душевно-духовното начало, намиращо се вътре в него през деня, обича това тяло все по-малко и по-малко, при това самият човек не знае за това. Това е значителен факт и за него трябва да се знае. Докато човек през деня трябва да бъде постоянно подвижен, душевно-духовното начало все по-малко обича това тяло. Именно затова детето спи така много. То много обича своето тяло, много иска да получава удоволствие от тялото си. Ако сте виждали детенце, винаги можете да забележите как то се наслаждава на своето тяло.
към текста >>

Докато човек през деня трябва да бъде постоянно подвижен, душевно-духовното начало все по-малко обича това тяло.
Но това желание да се притежава тяло има и своята обратна страна. Тялото е подвижно в течение на целия ден. Тялото се изтощава в течение на целия ден. И душевно-духовното начало, намиращо се вътре в него през деня, обича това тяло все по-малко и по-малко, при това самият човек не знае за това. Това е значителен факт и за него трябва да се знае. Докато човек през деня трябва да бъде постоянно подвижен, душевно-духовното начало все по-малко обича това тяло. Именно затова детето спи така много. То много обича своето тяло, много иска да получава удоволствие от тялото си. Ако сте виждали детенце, винаги можете да забележите как то се наслаждава на своето тяло. Само помислете как детето суче мляко и заспива. В съня детето изпитва удоволствие от храносмилането.
към текста >>

То много обича своето тяло, много иска да получава удоволствие от тялото си.
Тялото се изтощава в течение на целия ден. И душевно-духовното начало, намиращо се вътре в него през деня, обича това тяло все по-малко и по-малко, при това самият човек не знае за това. Това е значителен факт и за него трябва да се знае. Докато човек през деня трябва да бъде постоянно подвижен, душевно-духовното начало все по-малко обича това тяло. Именно затова детето спи така много. То много обича своето тяло, много иска да получава удоволствие от тялото си. Ако сте виждали детенце, винаги можете да забележите как то се наслаждава на своето тяло. Само помислете как детето суче мляко и заспива. В съня детето изпитва удоволствие от храносмилането. То се наслаждава на това, което става в неговото тяло. И само когато отново огладнее, то се пробужда.
към текста >>

Той повече не го обича.
Но при човека това става по по-друг начин, отколкото при кравите, той притежава още нещо; при възрастния човек има нещо различно в сравнение с детето. Малкото дете още не работи, ето защо то се наслаждава на своето тяло в съня. Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето храносмилане в съня. Но човек не достига до това, да се наслаждава на своето храносмилане. При човека това става по такъв начин: след като цял ден е използвал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло. Той повече не го обича. Виждате ли, именно затова той заспива. Той заспива, защото тялото му вече не му е симпатично. Антипатията, която в течение на целия ден човек развива по отношение на своето тяло, му позволява да заспи през нощта и той спи толкова дълго, докато в душата си не преодолее тази антипатия. Още щом отново възникне симпатия към тялото, той се събужда. Преди всичко е необходимо да се разбере именно това: пробуждането се основава на това, че човек отново развива симпатия към своето тяло.
към текста >>

За отделния човек тази цифра е усреднена, тъй като при един това може да продължи по-дълго, а при друг - по-кратко, защото един има по-голяма симпатия към тялото си, той повече се е обичал, докато друг се е обичал по-малко и така нататък.
Колко продължава промеждутъкът от време, който ни е необходим за възстановяване на симпатията към тялото, ако сме преживели един ден? Той продължава една трета част от деня (денонощието). Затова загубата на симпатия (към тялото) продължава след смъртта една трета от целия живот. Ако човек, да кажем, е бил на тридесет години, за освобождаване от тялото, за загуба на симпатията към света и живота са му необходими примерно десет години - всичко това, разбира се, е приблизително. Следователно човек след смъртта отначало има два дена, когато пред него се изправя един ретроспективен спомен, и след това в него започва процес на отвикване от тези ретроспективни спомени, който продължава една трета част от живота, преживян от него на Земята. За отделния човек тази цифра е усреднена, тъй като при един това може да продължи по-дълго, а при друг - по-кратко, защото един има по-голяма симпатия към тялото си, той повече се е обичал, докато друг се е обичал по-малко и така нататък. Следователно след смъртта ние правим това, което може да се нарече: отвикване на човека от всичко, което го е свързвало с неговото тяло.
към текста >>

Но на този «аз», на това духовно начало в човека сега, когато то трябва да живее по-нататък, му е необходимо необичайно много.
Но на този «аз», на това духовно начало в човека сега, когато то трябва да живее по-нататък, му е необходимо необичайно много. Виждате ли, аз не без причина постоянно ви обяснявах това, че разумът, разсъдъкът, мислите са разпространени по целия свят. Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно. Пояснявах ви това с примери от животинския свят. Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум. Разум има навсякъде.
към текста >>

Нашето тяло работи за нас с наистина необичайна разумност.
И всичко това го изпълнява вашето тяло. Нашето тяло работи за нас с наистина необичайна разумност. Човек трябва да изпитва необичайно удивление, узнавайки за това, колко разумно действа физическото тяло. Това е просто невероятно. Обаче в течение на живота това физическо тяло се изразходва.
към текста >>

Човек трябва да изпитва необичайно удивление, узнавайки за това, колко разумно действа физическото тяло.
И всичко това го изпълнява вашето тяло. Нашето тяло работи за нас с наистина необичайна разумност. Човек трябва да изпитва необичайно удивление, узнавайки за това, колко разумно действа физическото тяло. Това е просто невероятно. Обаче в течение на живота това физическо тяло се изразходва.
към текста >>

238. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

В тях обичайни факти от живота са поставени с краката нагоре.
Сега ще попитам господин Ербсмел или господин Бурле, дали се чувстват те като съвсем различни «азове» в сравнение с тези, които са били преди десет години!? Защото вие можете да различите дали сте станали съвсем различни от това, което сте били преди десет години! Обаче днес в книгите вие крачка след крачка, постоянно се натъквате на такива места. В тях обичайни факти от живота са поставени с краката нагоре. Разбира се, че е просто глупост, когато някой каже, че се чувства като съвсем различен «аз», отколкото преди десет години. Обаче именно това твърдят тези господа. Но в момента, когато човек започва да размишлява за «аза», той същият ли е днес както и преди десет години, не му остава нищо освен да каже: «азът» умира, когато умира тленното тяло. Но защо?
към текста >>

Не обичам да работя твърде много!
Веднъж той лежал в крайпътната канавка. Друг минавал оттам и попитал: «Защо се валяш тук? » «Защото ми се налага твърде много да работя! » «Слушай, момче, но ти нищо не правиш, ти просто се валяш тук». А оня казва: «Аз трябва да участвам във въртенето на Земята около Слънцето, а на мен ми се иска да остана на място. Не обичам да работя твърде много! »
към текста >>

»[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване.
Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят. Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия. Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? »[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване. Това става знание.
към текста >>

239. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обаче ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък.
Ако бях тригодишно дете и почнех да говоря: не искам повече да се уча, та нали вече говоря: тате, мама, настъргана ябълка и няколко други неща - това стига, напълно е достатъчно. Това би била детската гледна точка. Обаче ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък. Продължавайки развитието на обикновените познавателни сили, човек може да извърши скок, подобен на този, който се извършва при прехода от малкото дете към възрастния човек. Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на възпитание на човека. Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае. Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере.
към текста >>

240. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Когато младежът пораснал, станал юноша и вече бил студент медик, с него се случило нещо необичайно.
Мога да ви разкажа още един впечатляващ случай, случай, достоен за внимание. Имало едно дете, боледуващо от коклюш, и когато боледувало, в дома ядели много елда. Поради това детето станало особено чувствително към елдата: при него се появила склонност, своего рода «талант» да боледува от астма всеки път, щом само в стаята или даже просто в дома се появявала елда. Когато младежът пораснал, станал юноша и вече бил студент медик, с него се случило нещо необичайно. Той живеел на последния етаж, най-отгоре. Долу, на втория етаж през две редици стъпала, била кухнята. Веднъж у младежа започнал пристъп на астма, страшен пристъп. При него тя възниквала и по-рано, ако в дома имало елда. Той, разбира се, страшно страдал от това.
към текста >>

При това мога да отбележа нещо необичайно: сърцето започва да бие все по-бързо и по-бързо. Защо?
Към сърцето са насочени две нервни връзки. Те излизат оттук, отзад, отиват надолу и стигат до сърцето. Тук върви едната, тя се разпространява в сърцето. След това тук минава другият нерв, той също се разпространява в сърцето. Сега си представете, че пропускам през този нерв електрически ток. При това мога да отбележа нещо необичайно: сърцето започва да бие все по-бързо и по-бързо. Защо? Понеже електрическият ток възбужда нерва, сърцето започва да бие все по-бързо и по-бързо. Електрическият ток възбужда нерва.
към текста >>

[1] под стъкления похлупак: в Австрия в обичайния език стъкленият похлупак го наричат стъклена камбана (съд във форма на камбана).
[1] под стъкления похлупак: в Австрия в обичайния език стъкленият похлупак го наричат стъклена камбана (съд във форма на камбана).
към текста >>

241. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

«аз» : страда от обичайна употреба на опиум
«аз» : страда от обичайна употреба на опиум
към текста >>

242. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Има растения, които се държат доста необичайно.
Има растения, които се държат доста необичайно. Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2]. Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, разположени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-капани. Листата се състоят от две части. По краищата на всяка част са разположени четинести реснички-зъбки. Щом насекомото полази по листа и докосне тези реснички, двете части се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато.
към текста >>

Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2].
Има растения, които се държат доста необичайно. Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2]. Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, разположени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-капани. Листата се състоят от две части. По краищата на всяка част са разположени четинести реснички-зъбки. Щом насекомото полази по листа и докосне тези реснички, двете части се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато. Такова растение съществува.
към текста >>

Не го казвам, защото и на мен ми се е налагало навремето да го изучавам, аз много го обичам този древногръцки език.
Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч. В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго. На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават гръцки език. Не го казвам, защото и на мен ми се е налагало навремето да го изучавам, аз много го обичам този древногръцки език. И все пак него трябва да го изучават само някои хора, на които това им е присърце, а не би следвало да заставят тези, който искат да станат юристи или лекари и го забравят по-късно.
към текста >>

Но тук е станало нещо необичайно; вследствие от това, че те са живели заедно, дарбата на едното от тях внезапно се е проявила в другото.
И двете момчета са носили името Исус. Не трябва да се учудваме много на това; ако в Австрия едно момче го нарекат Йосиф, никой няма да се учуди, ако друго момче, родено по същото това време също го нарекат Йосиф. Не е чудно, ако две момчета се наричат Сеп или Франц. Така не следва да се удивяваме и на това, че тогава всяко от двете деца са го нарекли Исус. Двете са живели заедно до дванадесет години. Но тук е станало нещо необичайно; вследствие от това, че те са живели заедно, дарбата на едното от тях внезапно се е проявила в другото. Както синът може да наследи (качества) от майката, така едното дете Исус наследило дарбата на другото. Това дете Исус, от което другото е наследило дарбата му, не живяло по-нататък, то умряло на дванадесет години, умряло скоро след станалото. Така останало едно и вследствие от потреса от гибелта на другото, то било вътрешно просветлено от мъдростта на другото. Само благодарение на това то е успяло бляскаво да се представи пред учителите.
към текста >>

Да, господа, естествено, това е нещо необичайно, странно, защото за него никой нищо не е знаел!
И ето, появява се господин Хауер, който покрай това, че е доцент в Тюбинген, фигурира и като странстващ учител. Той се появява - да се говори днес за антропософията не е доходна работа, докато да се говори против антропософията е доста доходно, - та изказва се този господин Хауер против антропософията и твърди: «Това е нещо вън от реда на нещата, нещо странно». Да, господа, естествено, това е нещо необичайно, странно, защото за него никой нищо не е знаел! Естествено, необичайно е, ако аз твърдя, че е имало не едно, а две деца Исус, едното от които е умряло на дванадесет години. Естествено, че това ни се струва странно и необичайно. Това от само себе си се разбира. Не следва да се учудваме, че това е стран-но. Но то е странно само защото никой не е говорил за това.
към текста >>

Естествено, необичайно е, ако аз твърдя, че е имало не едно, а две деца Исус, едното от които е умряло на дванадесет години.
И ето, появява се господин Хауер, който покрай това, че е доцент в Тюбинген, фигурира и като странстващ учител. Той се появява - да се говори днес за антропософията не е доходна работа, докато да се говори против антропософията е доста доходно, - та изказва се този господин Хауер против антропософията и твърди: «Това е нещо вън от реда на нещата, нещо странно». Да, господа, естествено, това е нещо необичайно, странно, защото за него никой нищо не е знаел! Естествено, необичайно е, ако аз твърдя, че е имало не едно, а две деца Исус, едното от които е умряло на дванадесет години. Естествено, че това ни се струва странно и необичайно. Това от само себе си се разбира. Не следва да се учудваме, че това е стран-но. Но то е странно само защото никой не е говорил за това. Затова и Хауер го намира за странно.
към текста >>

Естествено, че това ни се струва странно и необичайно.
И ето, появява се господин Хауер, който покрай това, че е доцент в Тюбинген, фигурира и като странстващ учител. Той се появява - да се говори днес за антропософията не е доходна работа, докато да се говори против антропософията е доста доходно, - та изказва се този господин Хауер против антропософията и твърди: «Това е нещо вън от реда на нещата, нещо странно». Да, господа, естествено, това е нещо необичайно, странно, защото за него никой нищо не е знаел! Естествено, необичайно е, ако аз твърдя, че е имало не едно, а две деца Исус, едното от които е умряло на дванадесет години. Естествено, че това ни се струва странно и необичайно. Това от само себе си се разбира. Не следва да се учудваме, че това е стран-но. Но то е странно само защото никой не е говорил за това. Затова и Хауер го намира за странно. Това намирате в книгата на Хауер на едната страница.
към текста >>

Ето така, господа: това, което господин Хауер още не знае, той счита за необичайно, за нещо вън от реда на нещата.
На другата страница ще намерите следното: този Щайнер въобще не казва нищо друго освен това, което вече е известно. Ето така, господа: това, което господин Хауер още не знае, той счита за необичайно, за нещо вън от реда на нещата. По този повод той се брани. На базата на това, което е успял някъде да прочете - аз не чета, а той чете! - на базата на това, което е успял да изчете - цялата древна мъдрост днес остава, макар и в изкривен вид, - той прави извод: този Щайнер не казва нищо, което не е било вече казано от други. Ето каква атестация получаваш от тези хора. Щом само нещо кажеш и те казват: той не казва нищо ново.
към текста >>

Картината беше много необичайна.
Виждате ли, след като открих това, открих, основавайки се изключително на духовното изследване, съществуването на двете деца Исус, които до дванадесет години са живели заедно, не ми беше известно нищо друго, потвърждаващо този факт. След това веднъж видяхме една картина в Торино[7]. Картината беше много необичайна. На нея (е изобразена) майката на Исус и две деца, но едното от тях не е Йоан, тъй като Йоан е известен по всички картини, където Исус и Йоан са изобразени едновременно. Но тук се намират две деца, които доста си приличат, но все пак не могат да са братя; приликата между тях не е достатъчна. Ясно е, че това са двама малки приятели. Този, на когото преди това се е удало да открие съществуването на две деца Исус, стига до разбиране на значението на тази картина. Тя се е появила в по-късните векове; когато още са знаели за съществуването на двете деца Исус, италианският майстор е нарисувал тези деца Исус на картината.
към текста >>

Ако човек съумее действително да се доближи до събитията около Христос и да ги изследва така, както се изследват обичайни факти, на него ще му стане ясно: необикновената надареност, която се е проявила в детето Исус, е възникнала в резултат на обмяна на личности между двете момчета.
На една страница казаното от мен се оценява просто като измислица, като моя измислица. Да допуснем, че съм измислил това; но даже в този случай същият този автор в същата тази книга не може да казва: той не е казал нищо ново! Защото той твърди, че аз измислям и ме упреква за това. И после казва, че това вече било известно на другите. Да се постъпва така е лишено от смисъл. Ако човек съумее действително да се доближи до събитията около Христос и да ги изследва така, както се изследват обичайни факти, на него ще му стане ясно: необикновената надареност, която се е проявила в детето Исус, е възникнала в резултат на обмяна на личности между двете момчета.
към текста >>

243. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Тогава особено са обичали да правят това.
И така, тогава не е имало нито училища, нито усилия да се наложи на децата нещо, което им е чуждо. Тогава е съществувала опасност хората изцяло да се потопят в луциферичното, да станат поривисти, страстни мечтатели, тоест да изпаднат в луциферичното. Това също го е имало. В древността е съществувала много мъдрост, това вече съм ви казвал. Но, разбира се, необходимо е било да се обуздае това луциферично начало, иначе те биха почнали да прекарват цели дни, разказвайки истории за привидения! Тогава особено са обичали да правят това.
към текста >>

244. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Например съм ви обръщал внимание върху това, че са съществували две деца Исус - името Исус в Палестина е било обичайно, както днес у нас Сеп или Михел, и са го носили много хора.
И така, първото, което е можело да бъде чуто в Рим, било: християните не искат да признават видимия бог. Разбира се, ставало все по-известно това, което било свързано с Христос Исус; вече съм ви разказвал нещо за това. Например съм ви обръщал внимание върху това, че са съществували две деца Исус - името Исус в Палестина е било обичайно, както днес у нас Сеп или Михел, и са го носили много хора. Едното от тези деца Исус умряло много рано; те били, може да се каже, приятели в игрите, били изключително способни, надарени деца.
към текста >>

Първото наставлява, а другото, заминаващото -това не е обичайното дете Исус, което е известно!
Виждате ли, измина немалко време, откакто открих - за което съм ви казвал, - че са съществували две такива деца Исус. Беше неизвестно, има ли някакви исторически свидетелства за съществуването две деца Исус, докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина[3]. Тя изобразяваше сцената с Исус в храма, когато той дава наставления на учителите. Забележително е това, че тук присъства второто дете Исус. Тук то си отива. Първото наставлява, а другото, заминаващото -това не е обичайното дете Исус, което е известно! И така, тук присъстват двете деца Исус. Можем да кажем, че в известен смисъл хората още знаели: съществувало е второ дете Исус. То е заминало. Едва след като открих това, можах да науча, че съществува изображение на това второ дете Исус. Следователно виждате, господа, това е било известно в продължение на столетия.
към текста >>

245. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

26. под стъкления похлупак: в Австрия в обичайния език стъкленият похлупак го наричат стъклена камбана (съд във форма на камбана).
26. под стъкления похлупак: в Австрия в обичайния език стъкленият похлупак го наричат стъклена камбана (съд във форма на камбана).
към текста >>

246. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък.
Ако антропософското познание би се разпространило по-широко, нито един човек нямаше повече да се трови с цианкалий. Това просто нямаше и на ум да му идва! Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини. Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък. Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса. Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето.
към текста >>

247. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

При живите същества става изменение на самия им способ на размножаване, ако водородът започне да играе различна от обичайната роля.
При живите същества можем да наблюдаваме нещо много интересно. При живите същества става изменение на самия им способ на размножаване, ако водородът започне да играе различна от обичайната роля. Има някои змии: тези змии отлагат яйца и от тези яйца се излюпват нови змии. Какво всъщност става, когато змия отлага яйце и от това яйце отново се излюпва друга змия? При това яйцето трябва да бъде отложено там, където е достатъчно топло - това и правят змиите, тъй като животинският инстинкт действа съвсем правилно. Това, че, за да се появи новото животно, на яйцето е необходима топлина, вие виждате с примера за птичето яйце. Птичето яйце е снесено: но излюпването на нова птица няма да се състои, ако старата птица не го мъти, не сяда върху яйцето.
към текста >>

248. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Атиняните обичали красивата реч; на тях им харесвало да говорят красиво.
При атиняните работата е била друга. Атиняните обичали красивата реч; на тях им харесвало да говорят красиво. Спартанците са били в речите си кратки, умерени и спокойни. Атиняните искали да говорят наистина красиво. Те изучавали изкуството на речта и говорели прекрасно. Затова и дрънкали повече; не както ние днес, но все пак дрънкали значително повече от спартанците. На какво се е основавала разликата между многословните атиняни и малко, но значително и мощ-но говорещите спартанци?
към текста >>

Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици.
Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, тези комети се появяват нередовно; ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим!
към текста >>

Оттук може да се види как в обичаите на древните народи се е проявило това, което те са знаели за Вселената.
Оттук може да се види как в обичаите на древните народи се е проявило това, което те са знаели за Вселената.
към текста >>

249. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях.
Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека. За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н. За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля. Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях. Това е желязото. Желязото по Земята е толкова много, че може да се каже: всяка нова цивилизация и култура дължи съществуването си на желязото. Помислете само колко широко приложение има желязото! Едва сега почнахме да изработваме някои неща не от желязо; но в течение на последните две столетия наистина всичко, което се е появявало и което е предизвикало големия съвременен прогрес и е обуславяло съвременното социално състояние, се е създавало от желязо.
към текста >>

250. ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ. Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите, Дорнах, 10 ноември 1923 г. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно.
Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели. Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност. Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели. Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа. Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата. Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно. Така пчеларите могат много да се радват на подема, който е достигнало пчеларството за кратко време, но ще мине столетие и няма да има на какво да се радваме.
към текста >>

251. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук има закономерности, на които човек с обичайния си разсъдък не обръща внимание, а те са най-важните.
Всичко в природата е взаимосвързано едно с друго. Тук има закономерности, на които човек с обичайния си разсъдък не обръща внимание, а те са най-важните. Тези закони обаче действат само така, че винаги допускат някаква свобода. Така стои например работата с половете на Земята. Броят на мъжете и жените по Земята, макар и да не съвпада точно, е приблизително еднакъв. Това става благодарение на мъдростта на природата. Ако някога стане така - мисля, че вече съм ви говорил за това, - хората да могат да формират пола по своя воля, тутакси ще настане безпорядък.
към текста >>

Пчелите се намират под въздействието на тези сили на природата, които са необичайно важни и удивителни.
Разглеждайки всичко, което в свързано с това, трябва да кажем: във всичко, което се отнася до пчелите, в целия този организъм се съдържа удивителна природна мъдрост. Пчелите се намират под въздействието на тези сили на природата, които са необичайно важни и удивителни. Ето защо трябва да се опасяваме от недодялана, груба намеса в тези природни сили.
към текста >>

252. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Експериментите показали, че на децата от тази възраст, би могло да се каже, ученическа възраст, курсът по медотерапия им дава необичайно много.
При него е отбелязано повишение от 55% до 74%. Следва четиринадесетгодишна девойка - отбелязано е повишение от 70% до 80%. По-нататъшните случаи на нарастване няма да ги чета, те навсякъде са доста значителни. Авторът отбелязва също наддаване на тегло; това е показател, че децата са укрепнали. Описано е десетгодишно момиче, още едно десетгодишно момиче, тринадесетгодишно момче, седемгодишно момиче, единадесет-годишно момче, осемгодишно момче, дванадесетгодишно момче, деветгодишно момче и момче на седем години. Експериментите показали, че на децата от тази възраст, би могло да се каже, ученическа възраст, курсът по медотерапия им дава необичайно много.
към текста >>

Авторът на статията се е занимавал също с изучаване на въпроса за причините за тази необичайна ефективност на курса по медотерапия при тези деца.
Авторът на статията се е занимавал също с изучаване на въпроса за причините за тази необичайна ефективност на курса по медотерапия при тези деца. При това тя съобщава нещо много интересно. Тя съобщава нещо, което макар и да е във висша степен предразсъдъчно, все още широко се прилага в науката.
към текста >>

Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен».
Обаче работата не стои така. Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не. Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа.
към текста >>

С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен».
Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не. Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа. Ако конят не получаваше захар, конската му любов щеше да попремине и нямаше вече да тропа.
към текста >>

253. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Разбира се, благодарение на това имението става необичайно рентабилно.
Да, господа, просто е чудовищно това, което ще ви каже управителят на имението; това, като правило, не е селянин, а управител на голямо имение, - какво ще ви каже той за размера на млеконадоя от неговите крави. Той получава толкова много мляко на ден, че за разбиращия от животновъдство е очевидно: да се получи толкова мляко от крава е просто невъзможно. Но те го получават! Мога да ви гарантирам, че го получават. При някои излиза, че се достига почти удвоено количество в сравнение с това, което кравата въобще може да даде. Разбира се, благодарение на това имението става необичайно рентабилно. Макар че, както не един път сме казвали, много забележимо е, че такова мляко вече няма силите като млякото, получено при по-естествени условия. Тук даже може да не се доказва, че става нещо лошо.
към текста >>

Вие виждате, че кошерът притежава не само инстинкт да строи килийки, да отглежда разплод, но в него живее инстинкт за всичко, което е необходимо да се направи в необичайна ситуация, например когато умре мишка вътре.
Тази мишка е пропълзяла в кошера и е умряла там, а само си представете, колко ужасна е била за пчелите миризмата на разлагащата се мишка! Но тук, в такава извънредна ситуация, целият кошер притежава инстинкт, благодарение на който тази умряла мишка се опакова в обвивка. Ако тази обвивка се разчупи, ще мирише ужасно; но тази воня остава затворена в обвивката. Вие виждате, че кошерът притежава не само инстинкт да строи килийки, да отглежда разплод, но в него живее инстинкт за всичко, което е необходимо да се направи в необичайна ситуация, например когато умре мишка вътре. И тъй като пчелите не са в състояние да изхвърлят мъртвата мишка навън, тяхната взаимопомощ се е проявила в това, че те са направили обвивка около тази мишка. Чувал съм от други, че охлюви и плужеци, които също влизат в кошерите, биват покривани с кора. В кошера живее не само обикновеният инстинкт, там живее истински целителен инстинкт. Той е във висша степен ефективен.
към текста >>

254. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В този случай е добре в бъдеще пчеларят да построи неголяма оранжерия - тук не трябва много - и изкуствено да развъжда такива растения, които в определено време от годината пчелите особено ги обичат и които са им нужни; трябва да се направи макар и малка цветна леха, на която пчелите да могат да излитат, например през май.
Има години, когато се вижда, че пчелите събират нектар почти изключително от дърветата, нали така? В такива години цветовете на цветята стават много опасни за пчелите. В тези години пчелите по-лесно заболяват, отколкото в други години. В този случай е добре в бъдеще пчеларят да построи неголяма оранжерия - тук не трябва много - и изкуствено да развъжда такива растения, които в определено време от годината пчелите особено ги обичат и които са им нужни; трябва да се направи макар и малка цветна леха, на която пчелите да могат да излитат, например през май. Тогава те сами ще я намерят, ако посочените растения, необходими им през май, са се развили в природата лошо или въобще ги няма.
към текста >>

255. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки.
Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго - на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките. Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки. Това е много интересно. Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки. Листната въшка е доста благородно животно, извинете ме, но сега говоря от гледна точка на мравките, на техния език, от гледна точка на човека не бих се изразил така - и така, говорейки по мравешки, въшката е благородно животно. Като цяло тя има много общо с цвета на растението. Това, което тя отделя като сок, за мравките е най-фин мед. Листните въшки могат да го дават. Било е забелязано, че и осите проявяват понякога качества на гастрономи по отношение на въшките.
към текста >>

Обаче мравките, които употребяват само твърди строителни материали, които могат да правят само проходи в земята и да създават кухини, мравките, които вече не строят пити с килийки - те особено обичат листните въшки.
При осите материалът е по-твърд, те също го използват за строителство на клетки, той е подобен на хартия. Това е по-твърд материал, но той е тънък и затова по-чуплив от медените пити, но сам по себе си той е по-твърд. Осите вече започват да проявяват гастрономичен интерес към листните въшки; но те също се хранят подобно на пчелите, употребявайки това, което се намира вътре в растението. Обаче мравките, които употребяват само твърди строителни материали, които могат да правят само проходи в земята и да създават кухини, мравките, които вече не строят пити с килийки - те особено обичат листните въшки. Мравките специално намират листни въшки, замъкват ги в своята постройка и вие можете да откриете в мравуняка листни въшки.
към текста >>

256. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тези мравки правят нещо съвсем необичайно.
Тези мравки правят нещо съвсем необичайно. Те прегризват всичките треви и растения, които се намират наоколо, и ги отстраняват, оставяйки само един вид трева. Всичко, което не е тази трева, бива прегризано и отстранено. Понякога се получава така, че те изгризват всичко подред, така че остава своеобразно хълмче в средата, а наоколо всичко изглежда като паваж. Защото благодарение на това, че те всичко изгризват, пръстта се уплътнява. Тя става след това много плътна.
към текста >>

257. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Разглеждайки това, може да се каже: ние изследваме тези насекоми, мравките, осите, пчелите; това, което те изпълняват, външно изглежда необичайно разумно.
Тук долу се намира оксаловата киселина. Насекомите долитат тук и благодарение на срещата им възниква мравчена киселина, която изпълва въздуха. Така че от въздуха ние също вдишваме постоянно в себе си мравчена киселина. Това, което осите притежават, е отрова, приличаща на мравчената киселина, само че малко видоизменена. И това, което пчелите имат в тялото си, а именно пчелната отрова - тя всъщност се намира и в цялото им тяло, - това също е преобразувана мравчена киселина, мравчена киселина, преобразувана до по-висока степен. Разглеждайки това, може да се каже: ние изследваме тези насекоми, мравките, осите, пчелите; това, което те изпълняват, външно изглежда необичайно разумно. Защо това, което те извършват, е така необичайно разумно? Ако мравките нямаха мравчена киселина, всичко, което ви описах, всичко, което изглежда така прекрасно, би се правило крайно глупаво. Само благодарение на това, че мравките притежават свойството да произвеждат мравчена киселина, всичко това, което те строят, е така осмислено и разумно. Така стои работата и с осите и пчелите.
към текста >>

Защо това, което те извършват, е така необичайно разумно?
Насекомите долитат тук и благодарение на срещата им възниква мравчена киселина, която изпълва въздуха. Така че от въздуха ние също вдишваме постоянно в себе си мравчена киселина. Това, което осите притежават, е отрова, приличаща на мравчената киселина, само че малко видоизменена. И това, което пчелите имат в тялото си, а именно пчелната отрова - тя всъщност се намира и в цялото им тяло, - това също е преобразувана мравчена киселина, мравчена киселина, преобразувана до по-висока степен. Разглеждайки това, може да се каже: ние изследваме тези насекоми, мравките, осите, пчелите; това, което те изпълняват, външно изглежда необичайно разумно. Защо това, което те извършват, е така необичайно разумно? Ако мравките нямаха мравчена киселина, всичко, което ви описах, всичко, което изглежда така прекрасно, би се правило крайно глупаво. Само благодарение на това, че мравките притежават свойството да произвеждат мравчена киселина, всичко това, което те строят, е така осмислено и разумно. Така стои работата и с осите и пчелите.
към текста >>

По-рано такъв обичай не е съществувал.
Обикновено се смята, че Рождественското дърво води началото си от дълбока древност. Но елхите са започнали да ги използват като Рождественско дърво едва преди сто и петдесет или двеста години. По-рано такъв обичай не е съществувал. На Рождество са използвали един вид храст. Така например по време на Рождественските игри[3] в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столетия, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско дърво. Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове. Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната. Но защо?
към текста >>

258. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Необичайни следствия от теорията на Айнщайн.
За теорията на относителността на Айнщайн Мисленето е чуждо на действителността. Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн. Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение? Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение. Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността. Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн. Стойността на човека не е относителна, тя е обусловена от цялото космическо пространство. Дебатите за силата на тежестта във времената на младостта на Р. Щайнер. Ранният Айнщайн и късният Айнщайн.
към текста >>

259. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

На открити местности тях обичайно не ги намират.
Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно. Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи животни, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта. Тогава на него му се иска в неговата кожа да има още повече земя; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери. Но в тези пещери тях като правило не ги търсят. Ако по местата, където се въдят слонове, започнат да ги търсят в пещери, там биха открили мъртви слонове. На открити местности тях обичайно не ги намират.
към текста >>

Слонът е много по-умен от човека, той наистина е необичайно мъдър.
Момчето изчаква и отново иска да замери слона, когато той минава обратно. Но слонът се връща напълнил в хобота си порядъчна порция вода. Когато отново види на пътя си момчето, преди то да успее да го замери, той изстрелва по него всичката вода и го облива от глава до пети. Такива случаи са наблюдавани нееднократно. При това може да се каже: дявол го взел! Слонът е много по-умен от човека, той наистина е необичайно мъдър. Запомнил е нанесената му от момчето обида, задържал е в хобота си цял заряд с вода и е отмъстил!
към текста >>

260. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Започвали с нищожни дози, но след това още и още, приемали все повече и повече и накрая станало нещо необичайно; те можели да понасят страшно много арсен.
Но от друга страна, ние наблюдаваме и нещо противоположно. В Австрия например има една алпийска долина, където в скалните породи намират арсен. Там хората започнали да приемат съвсем малки, нищожни дози арсен. Те можели да ги понасят. Започвали с нищожни дози, но след това още и още, приемали все повече и повече и накрая станало нещо необичайно; те можели да понасят страшно много арсен.
към текста >>

261. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Както при негрите, така и при хора не с черна кожа се наблюдава понякога анормално, не съвсем обичайно оцветяване на кожата и това явление е свързано с особената окраска на дъгообразната обвивка, тоест ириса.
Ще ни се наложи още малко да се обърнем към устройството на очите, ако искаме да говорим на тази тема. Това на свой ред ще ни позволи да установим връзка с другия зададен въпрос. Както при негрите, така и при хора не с черна кожа се наблюдава понякога анормално, не съвсем обичайно оцветяване на кожата и това явление е свързано с особената окраска на дъгообразната обвивка, тоест ириса. Едното явление е свързано в дадения случай с друго. Такова оцветяване на кожата особено се набива на очи при чернокожите хора, доколкото обикновено те би трябвало да изглеждат черни, а имат различни бели петна, имат петна подобно на леопард. Много рядко те стават изцяло бледни или бели. При негрите това става рядко, извънредно рядко. Но при другите раси не напълно оцветени в черен цвят, се наблюдават така наречените албиноси.
към текста >>

Кожата й беше с млечно-бял цвят, дъговидната обвивка, ирисът - червен, тъмно-червена зеница вместо черна; тя говореше с необичайно слаб глас: «Аз съм съвсем бяла, имам червени очи и много лошо виждам».
При негрите това става рядко, извънредно рядко. Но при другите раси не напълно оцветени в черен цвят, се наблюдават така наречените албиноси. Сред белите хора също възниква албинизъм; така наречените албиноси - така ги наричат - имат бледно оцветяване на кожата, почти млечно-бяло оцветяване на кожата. Дъгообразната обвивка при тях има светло-червен цвят, а зеницата, която иначе при хората е черна, при албиносите е тъмно-червена. Такъв албинос от женски пол ми се случи веднъж да видя; показваха я на улично представление и можеше да се види. Кожата й беше с млечно-бял цвят, дъговидната обвивка, ирисът - червен, тъмно-червена зеница вместо черна; тя говореше с необичайно слаб глас: «Аз съм съвсем бяла, имам червени очи и много лошо виждам». Това беше истина, тя виждаше много лошо.
към текста >>

Защото обичайната анатомия, основана на изучаването на трупове, може все пак при известни обстоятелства да предостави достатъчни сведения, тя може да предостави нещо относително ценно, добро, нали така?
Но какво значи да познаеш човека като цяло? Виждате ли, ние изучихме, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз». Ако човек се занимава с ирисодиагностика, не му е достатъчно да знае само за физическия човек, а той трябва да знае туй-онуй за духовния човек. Защото обичайната анатомия, основана на изучаването на трупове, може все пак при известни обстоятелства да предостави достатъчни сведения, тя може да предостави нещо относително ценно, добро, нали така? Макар и тази анатомия и да не знае, че очният нерв представлява екскремент на очите, тя все пак намира този очен нерв. Докато ирисодиагностиците - в по-голямата си част - нямат никаква представа за това, какво е това очен нерв и какво става там; те имат своята книжка от петдесет страници и имат схематично подразделяне на ириса и основавайки се на това, те диагностицират, без да изследват човека. Сега се оказва необходима още една книжка от петдесет страници. Там има раздел: «Белодробни заболявания» и лекарствените средства, прилагани тук. Но белодробното заболяване може да се появи по много причини.
към текста >>

262. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

От тях нямаше да има нужда, ако науката се доверяваше на свръхсетивните доказателства, но днес (обичайните) доказателства още са необходими.
Вече съм ви казвал: известно време в нашата биологическа лаборатория правихме експерименти за изясняване значението на далака. Значението на далака е в това, че ако не ядем редовно - а ние винаги ядем повече или по-малко нередовно, - далакът компенсира, изравнява тази нередовност; той е нещо като регулатор. Доказателство за това ни се удаде да получим в нашата биологична лаборатория. По темата е написана малка книжка, авторът й е госпожа Колиско и в нея всичко е описано. В хода на експериментите трябваше - защото такива са изискванията на съвременната наука - да предоставим неопровержими доказателства, очевидни доказателства. От тях нямаше да има нужда, ако науката се доверяваше на свръхсетивните доказателства, но днес (обичайните) доказателства още са необходими. Ние взехме заек и без да му причиняваме болка - направихме всичко много внимателно - му отделихме далака и той продължи да живее. Всичко това вървеше много добре. Заекът не умря и понесе спленектомията, операцията по отстраняване на далака. Обаче със заека стана нещастен случай - той умря от преохлаждане. Проведохме патоанатомична дисекция и, разбира се, ни беше много интересно да научим за последствията от отстраняването на далака.
към текста >>

Виждате колко необичайни са тези връзки.
Обаче нещо в това отношение може да се прояви даже при човека; така например при човека можем да се сблъскаме със специфично заболяване; той вижда с дясното око или въобще с някое от очите по-добре, отколкото с другото. Ако това не е вроден дефект, в повечето от случаите се изяснява, че човек спи на другата страна. От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се влошава. Въздействието не е толкова явно, както при камбалата, но въпреки това леко се проявява. Окото, насочено към небето и отвърнато от Земята, става малко по-силно. Виждате колко необичайни са тези връзки. Казвал съм ви: по един или друг начин самата природа ни показва с какви сили тя работи. Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества. Ако това животно иска малко небе (иска да се подложи на космическо влияние), тогава то със своята друга страна трябва да бъде винаги обърнато към небето, това благоприятства очите, а също така го прави способно за размножаване. Тази риба достига последното по различен начин от сьомгата. Сьомгата мигрира, тя идва от Северно море в Рейн, а от Рейн - в неговите притоци; това тя предприема, за да може да се размножи.
към текста >>

263. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

В това отношение човек просто се придържа към обичая.
Човек вижда как се обличат по-простите народи и племена, вижда какво облекло носи народът в града, където живее. Човек в края на краищата вижда и това, което облича той самият, макар и то да е последната му грижа. В това отношение човек просто се придържа към обичая. До известна степен той е принуден да постъпва така по една проста причина: в противен случай (ако се облича не като другите) биха могли да го вземат за полуидиот, ако не и за кръгъл идиот.
към текста >>

Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички.
Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят! Гъркът не би повярвал, че пред него стои човек, той би го взел за най-ужасно привидение! Просто трябва да го имате предвид. Появяват се и такива неща: от чисто абстрактния образ на редингота, който вече сам по себе си е грозен, се отрязват някои части и се получава фрак. С този пример най-добре се вижда колко безразсъдно е станало човечеството. Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички. Трябва обаче съзнателно да се отнесем към това, че в днешно време костюмите на мъжката половина от човечеството напомнят за лудница, особено ако те съответстват на установилите се норми. Това свидетелства, че човек малко по малко се еманципира от реалността.
към текста >>

Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма.
По-късно за това, разбира се, забравили. Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето. Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма. Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай. Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги. Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай. Някой - а това винаги може да бъде само човек - изнамирал, да кажем, лекарствено средство. Откритието идвало от неговия дух.
към текста >>

Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай.
По-късно за това, разбира се, забравили. Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето. Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма. Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай. Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги. Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай. Някой - а това винаги може да бъде само човек - изнамирал, да кажем, лекарствено средство. Откритието идвало от неговия дух. Правителството е заявявало претенциите си върху това откритие, върху това лекарство и казвало: само по мое разрешение, по мой указ то може да се продава там и там.
към текста >>

Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги.
По-късно за това, разбира се, забравили. Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето. Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма. Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай. Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги. Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай. Някой - а това винаги може да бъде само човек - изнамирал, да кажем, лекарствено средство. Откритието идвало от неговия дух. Правителството е заявявало претенциите си върху това откритие, върху това лекарство и казвало: само по мое разрешение, по мой указ то може да се продава там и там. Правителството е поставяло точка по въпроса.
към текста >>

Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай.
По-късно за това, разбира се, забравили. Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето. Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма. Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай. Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги. Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай. Някой - а това винаги може да бъде само човек - изнамирал, да кажем, лекарствено средство. Откритието идвало от неговия дух. Правителството е заявявало претенциите си върху това откритие, върху това лекарство и казвало: само по мое разрешение, по мой указ то може да се продава там и там. Правителството е поставяло точка по въпроса.
към текста >>

Първо-начално хората са го правели, основавайки се на собствените си знания, след това са го правели и носили, следвайки древния обичай; а после правителството е казало: не, свобода в тази работа няма да допуснем, само ние трябва отначало да ви даваме разрешение за изработката и носенето на такова нещо.
Така е стояла работата и със слънчевия медальон. Първо-начално хората са го правели, основавайки се на собствените си знания, след това са го правели и носили, следвайки древния обичай; а после правителството е казало: не, свобода в тази работа няма да допуснем, само ние трябва отначало да ви даваме разрешение за изработката и носенето на такова нещо. Ето така са се появили ордените! И правителството почнало да кичи с тях своите привърженици. Сега, разбира се, орденът вече няма никакъв смисъл. Но все пак тези, които ругаят ордените, трябва да знаят, че първоначално те са имали добър смисъл, техният произход е бил изпълнен със смисъл.
към текста >>

Обаче за определени цели в живота още се използва цветността, макар и да не се знае, откъде се е появил този обичай.
Всичко това е станало за него сиво. И най-добре това се изразява в облеклото на човека. Той повече не знае, с какъв цвят би следвало да се украси и ето, той се украсява без да прибягва до цветове. Стигаме до това, че всяко облекло е свързано с представите и знанията в древността за свръхсетивния човек. «Цивилизацията» като цяло е станала сива. Обаче за определени цели в живота още се използва цветността, макар и да не се знае, откъде се е появил този обичай.
към текста >>

264. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Следва да се замислите над това, че нещата, за които ви говоря тук, имат необичайно голямо значение за живота!
Следва да се замислите над това, че нещата, за които ви говоря тук, имат необичайно голямо значение за живота! Всеки от вас може да каже: ти ни разказваш, че арсенът, ако се дава на дете между седмата и петнадесетата година, играе голяма роля; при детето се появява омазняване, то се закръгля. Но аз познавам хора, които не са приемали арсен, но от деца са страшно дебели! Господа, трябва да помислите за това, че наличните в природата вещества съществуват навсякъде поне в хомеопатични дози. Може да се каже: с каквото и да се храни човек, с каквото и да се храни детето, неговата храна не може да не съдържа арсен. Арсенът присъства във всички хранителни средства.
към текста >>

На тях винаги им се иска да видят нещо необичайно, нещо изключително.
Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - както за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно както в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи. Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена. Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто. След това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки. Хората намират в това нещо удивително. На тях винаги им се иска да видят нещо необичайно, нещо изключително. Какво ли само не се прави по света, за да удовлетворят желанията на тези хора! Има даже неща от друг вид, които правят, за да доставят удоволствие на тези хора. Става например и така, че с децата на тази възраст се прави и нещо друго!
към текста >>

Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път.
Представете си, че човек е бил дълго време вързан. Той не е можел да мръдне нито една своя част, толкова е бил обездвижен. Ако го освободят, той се радва на живота, изпитва особена наслада от своя живот. А сега си представете водата, която се влива в езерото от дармщатската фабрика. Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път. Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода. И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни.
към текста >>

265. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Има определен тип психично болни, които притежават необичайна сила, съвсем изключителна сила.
Това, че човек става по-силен, когато етерното тяло се разхлабва, можете да видите и при друг пример. Има определен тип психично болни, които притежават необичайна сила, съвсем изключителна сила. Бихте били удивени от това, каква сила могат да проявят такива луди. От тях можете да изядете пердах, доста по-голям, отколкото от всеки друг, но не само; лудите понякога с лекота повдигат такива мебели, които и през главата няма да ни мине, че могат да бъдат повдигнати. И така, вие виждате, тук има проява на необичайни признаци, отличаващи такъв човек от нормалните хора. Какво става с психично болните? При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено.
към текста >>

И така, вие виждате, тук има проява на необичайни признаци, отличаващи такъв човек от нормалните хора.
Това, че човек става по-силен, когато етерното тяло се разхлабва, можете да видите и при друг пример. Има определен тип психично болни, които притежават необичайна сила, съвсем изключителна сила. Бихте били удивени от това, каква сила могат да проявят такива луди. От тях можете да изядете пердах, доста по-голям, отколкото от всеки друг, но не само; лудите понякога с лекота повдигат такива мебели, които и през главата няма да ни мине, че могат да бъдат повдигнати. И така, вие виждате, тук има проява на необичайни признаци, отличаващи такъв човек от нормалните хора. Какво става с психично болните? При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено. Физическото тяло предразполага човека не към сила, а към слабост. Той трябва да обслужва физическото тяло посредством етерното или астралното тяло. Народният израз казва: «На него са му разхлабени болтовете» - тоест нещо се е разхлабило.
към текста >>

Той говореше по необичаен начин.
Но какво стана в дадения случай? Виждате ли, човекът, за когото сега ви разказвам, фактически се намира сега пред мен, така че бих могъл по всяко време да го нарисувам. Очите при този човек правеха впечатление, сякаш искат колкото се може по-силно да потънат в главата. А тук, предната част (на лицето) правеше впечатление, че носът се заравя във физическото тяло - макар тези черти да са само бегло щрихирани. Той говореше по необичаен начин. Той говореше с човек така, че думите му убеждаваха него самия в много по-голяма степен, отколкото другия човек. Появяваше се усещане, че той с езика си пробва на вкус своите собствени думи и ги гълта - толкова му харесваха. Когато той говореше нещо, което му харесва, сякаш поглъщаше всичко казано. Ако някой му противоречеше, той истински се ядосваше. Впрочем външно той особено не показваше своята озлобеност, но лицето му се изкривяваше.
към текста >>

Работата е там, че най-обичани народни трибуни понякога стават хора, които използват неправомерни методи.
Покрай това обаче ще трябва да разгледаме и други неща. Това, към което някои хора се стремят съзнателно, това, което като осъзната цел е поставено в посочената брошура, егоистично се реализира от отделни хора и те постигат успех, макар и не толкова голям. Вероятно ви се е случвало да присъствате някъде на събрания, където с речи се изявяват оратори. Ще се съгласите с мен, че убедителността на речта сама по себе си не винаги играе единствена роля, а много зависи и от влиянията, излъчвани от самия оратор. Работата е там, че най-обичани народни трибуни понякога стават хора, които използват неправомерни методи. Това е доста разпространено в наше време.
към текста >>

Затова употребяващият алкохол човек съвсем се затваря във физическото тяло, много по-силно от обичайното.
Това му харесва. Вследствие от това, както казахте, той се издига нагоре, в духовния свят. И напротив, ако човек пие алкохол, на въздействие е подложено физическото му тяло, чак до кръвта. В този случай астралното му тяло не става свободно. Всичко още повече е подложено на привличането на физическото тяло. Затова употребяващият алкохол човек съвсем се затваря във физическото тяло, много по-силно от обичайното. Ето в какво е разликата. При опиума духовно-душевното начало се освобождава; то, първо, изпитва сладкия вкус на физическото тяло и, второ, прави пътешествия, при които, макар и безразборно, влиза в духовния свят. Много от това, което макар и неправилно описват хората от изтока за духовния свят, е в резултат от употребата на опиум, хашиш и други подобни неща.
към текста >>

266. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Картофът само в устата не е много сладък; в червата той става необичайно сладък, тъй като там той се превръща в захар.
Или пък, господа, представете си, че ядете картофи. Картофите основно претърпяват промяна още в устата, защото нишестето изобщо е от най-важните хранителни средства и служи не само да се колосват ризите. Картофът се състои почти само от нишесте. По пътя от устата до стомаха и червата картофът постепенно се превръща в захар. От картофа отначало се появява декстрин, а след това захар. Картофът само в устата не е много сладък; в червата той става необичайно сладък, тъй като там той се превръща в захар. Но когато в червата картофеното нишесте се превръща в захар, когато черният дроб след това превръща картофената или някаква друга захар в човешка захар, тази вътрешна захар се предава после на цялото тяло и то вследствие от това се затопля, придобива своя вътрешна топлина. Но за да може това да стане, астралното тяло трябва нормално да работи. Ако то не работи нормално, процесът на превръщане в човешка захар не се осъществява по правилен начин и животинските и растителни захари отиват право в бъбреците. Захарта се отделя, а човек хваща диабет, захарна болест. Откривайки съдържаща се в урината захар, можете да установите, че човек е болен.
към текста >>

Само съвременната наука не се занимава с това, тъй като тя обича да анализира всичко химически.
И по много неточен, понякога съвсем глупав начин подражават на тези действия хората, за които споменахте (обръща се към г-н Мюлер), прочитайки древните книги, които днес едва ли някой разбира. Има и такива, които диагностицират заболяването по изпражнения; по правило, успехите им не са големи. Но отделният човек може да натрупа голям опит; тогава нещо може и да му се получи. Само съвременната наука не се занимава с това, тъй като тя обича да анализира всичко химически. Обаче, както беше казано, в днешната научна медицина изследванията на урина играят толкова важна роля, както и в ненаучната медицина, останала като остатък от древните времена.
към текста >>

267. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни последици.
Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни последици. Особено интересен става този въпрос, когато Айнщайн привежда своите примери. Той дава пример, с който иска да докаже, че изменението на местоположението въобще няма значение. Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение. По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника. Часовникът ще се върне в непроменен вид.
към текста >>

Обаче при това хората идват до доста необичайни възгледи.
Обаче при това хората идват до доста необичайни възгледи. Например веднъж дебатирах с университетски професори на тема теорията на Айнщайн. Виждате ли, оставайки в току-що очертаната от мен област, Айнщайновата теория на относителността е правомерна; тук нищо не можеш да направиш, всичко това е така и с влака, и със Слънчевата система, и с движението на всичко в света. Засега тя е съвсем правилна. Но тези господа я разпространяват въобще върху всичко; те например казват: височината на човека, неговият ръст също е относителен; той няма абсолютна височина, а само относителна. На мен само ми се струва, че той е с такъв ръст.
към текста >>

268. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно.
В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно. Наистина в такива селища по това време имаше много орехови дървета. Тези орехи, благодарение на аромата, който разпространяват, изключително силно въздействат върху здравето. Трябва да приемете за сведение фактът, че в такива селища, където изначално царят благочестиви настроения, са се съхранили здрави инстинкти, които довели до това, че доколкото гробището се е разполагало в центъра на селището и около него са живеели хора, в близост са били засаждани кестени, орехи и липи. Липите и орехите противодействали и компенсирали вредните въздействия, излизащи от гробището.
към текста >>

Днес можем да си купим капки за стомах под името «Хофман-гайст» («духът на Хофман») или наречени по друг начин, но в случая винаги ще намерите на обичайния език понятието за духа, отпечатано в думите.
Виждате ли, ако днес разглеждаме стомаха, намираме, че в него, за обезпечаване на правилното храносмилане, трябва да се намира нещо, което ние наричаме пепсин. Ако пепсинът отсъства, храносмилането е неправилно и се налага да добавяме малко солна киселина. Индусът е казвал - названието той още не е използвал, но е знаел, че тук има дух, - че това е духът на стомаха. Днес можем да си купим капки за стомах под името «Хофман-гайст» («духът на Хофман») или наречени по друг начин, но в случая винаги ще намерите на обичайния език понятието за духа, отпечатано в думите.
към текста >>

Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека.
И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро! То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници. Водите на разлива се събирали в езерото Мерис. Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата. Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата. Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека. Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло. Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия.
към текста >>

269. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Разбира се, това не е могло да става, като хората са в обичайното си облекло, защото биха се познали един друг, ето защо те е трябвало да носят маски.
Такива традиции са били, разбира се, много силни в Древния Рим. Макар и дворянството по онова време да не е съществувало още във формата, под която се проявява по-късно, защото дворянството е чисто средновековно явление, свойствено на така наречената епоха на феодализма, въпреки това в Древния Рим съсловните различия са били много големи. Но макар и за няколко дни в годината хората е трябвало да почувстват равенството, господството на демокрацията. Разбира се, това не е могло да става, като хората са в обичайното си облекло, защото биха се познали един друг, ето защо те е трябвало да носят маски. Тогава те се превръщали в това, което е била маската. Някой човек ставал крал на карнавала. В тези дни той е можел да прави всичко, което поиска. Той е можел да издава заповеди, макар и през останалото време да му се е налагало само да изпълнява чужди заповеди. И целият Рим за няколко дни ставал като обезумял.
към текста >>

Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото.
Вследствие на факта, че тази традиция много се е харесвала на хората, тя се е запазила. Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива. После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н. Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото. Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста. Било, разбира се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел. пр.), доколкото по време на карнавала хората най-малко се сдържали, незабавно правели всичко, което им харесвало. А после ставало много по-лошо, не е можело да се яде, каквото се ядяло преди това. По-късно станало така, все едно предшестващото време го е нямало.
към текста >>

Те почитали божествата, намиращи се в самата природа, която толкова обичали.
Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология. Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита. Навсякъде виждали богове. Те почитали целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена. Не такава мъртва, както е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за гърците. Те почитали божествата, намиращи се в самата природа, която толкова обичали.
към текста >>

Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят.
Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети. Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят. По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота. По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки.
към текста >>

Затова учението на Исус от Назарет било необичайно значително, особено в сравнение с разпространеното в света на елинизма, което е имало място и в Рим.
В настоящото време, когато християнството действа вече почти в продължение на две хиляди години, може да ни се стори странно, че нещо подобно се е говорило по онова време. Но тогава нищо странно не е имало в това. Азиатските и африкански представи за духа били малко известни в Гърция, малко разпространени. Тук човек бил в по-голяма степен обърнат към света. Затова учението на Исус от Назарет било необичайно значително, особено в сравнение с разпространеното в света на елинизма, което е имало място и в Рим.
към текста >>

Този обичай се запазил например в Католическата Църква.
Виждате ли, господа, имало е такъв древен възглед, че човек трябва първо да узрее, за да получи определено знание. Днес такива правила са съвсем изгубени. Тези, които достигали в мистериите висша степен, навсякъде ги наричали «Отец». Този обичай се запазил например в Католическата Църква. Там някои свещеници ги наричат «патер» (тоест Отец). В древните времена, при индусите, египтяните, вавилонците и т. н., е имало хора, посветени в знанието, в познанието, и тях ги наричали «Отци». Когато такива Отци са обучавали след това тези, които били избрани, за които Отците смятали, че ще могат да ги направят зрели, те по аналогия се наричали обучаемите «синове». Всички останали, които нямали достъп до мистериите, защото не били избрани, също се наричали «деца» на Отците.
към текста >>

По отношение на нещата, ставащи днес във външния свят, трябва да кажа: вие виждате, че навсякъде между хората обичайно е господствало неравенството.
Така на емоционално равнище вие получавате отражение на това, което е дошло в света благодарение на Христос Исус. По отношение на нещата, ставащи днес във външния свят, трябва да кажа: вие виждате, че навсякъде между хората обичайно е господствало неравенството. Достатъчно е да си представим Древна Индия. Там различието било като при животните, между различните видове животни: брахманите -свещеници, селските жители - труженици. Египтяните също имали цяла армия роби. Макар и кастите да не били отделени една от друга така строго, но въпреки това те още съществували в някакъв смисъл. В Древна Гърция и Рим още съществувало различие между свободно родените и робите.
към текста >>

270. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците.
Отдавало им се благодарение на факта, че те провеждали своите церемонии незабелязано. Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под Земята, в катакомбите. Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята. Там християните погребвали тези, които считали за достойни. Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия. По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците. Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие. В древните времена олтарът въобще е бил надгробен камък, върху който се е извършвала божествената служба. Но под Земята, в тези катакомби християните от първото столетие са могли да скриват това, което са правили. (Рис. 4, вдясно)
към текста >>

Обичайно тя се интерпретира така.
Обичайно тя се интерпретира така. Но би било още по-добре тя да се интерпретира с думата «сфинкс». Сфинксът - това е дума, която означава приблизително следното: сам да стане дух. Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете. В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог.
към текста >>

Той позволил да бъде кръстен в Йордан по обичая на евреите от това време.
Виждате ли, работата е следната: какво е трябвало да прави човек в древността, за да стане «слънчев човек»? Първо той е трябвало да стане «врана», след това «окултист», «защитник», «сфинкс», «душа на народа», по-късно е можел да се издигне до «слънчев човек»[9]. Друг път е нямало. Той е трябвало да бъде приет в мистериите. Какво направил Исус от Назарет? Той позволил да бъде кръстен в Йордан по обичая на евреите от това време. И при тези обстоятелства, без първоначално да е пребивавал в мистериите, върху Него слязло съществото, което в други случаи имали само «слънчевите хора». Какво е могъл да каже при това? Той е могъл да каже: това същество дойде при Мен от самото Слънце. Следователно Той е бил първият, Който извън мистериите е встъпил в контакт с небето. Какво е казвал този, който ставал «слънчев човек» в мистериите, взирайки се в стоящия вече на седма степен?
към текста >>

Това е било обичайно в древността, когато хората са били други.
Обаче всичко, което хората казват за това, е просто дивотия. Доколкото това хилядагодишно Царство действително е настъпило, то изглежда не така, както си го представят хората в света. Работата стояла така: в древността човек е получавал много от духовния свят по гореописания начин, получавал понятия, получавал преживявания. Това е било обичайно в древността, когато хората са били други. Но по времето, когато живял Христос Исус, това се прекратило и хората е трябвало да стигат до духа по някакъв друг начин. Духът е трябвало да се намери непосредствено. Това и направил Христос Исус. И ако Христос Исус не би сторил това, което било сторено от Него, човечеството окончателно би изпаднало в упадък. Животът би станал безсмислен.
към текста >>

Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат.
И след това между тези двамата се произнася решението. Не искам да кажа, че решението винаги се оказва справедливо, но решението се произнася. Тази церемония се изпълнява и днес. Ако някой, като например Орлеанската Дева[10], се провъзгласява за свят, излизат адвокатът на Бога и адвокатът на дявола. Между тях - този, който изброява само доброто, и този, който изброява само лошото, - духовно присъства и самият светец. Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат. Забележително е това, което Христос казва на единия от тях: «Днес ти ще бъдеш с Мен в рая». Единият отива нагоре, а другият отива надолу. Това са Луцифер и Ариман - адвокатът на Бога и адвокатът на дявола.
към текста >>

Виждате ли, господа, всичко, което ви разказвам, в Азия се е смятало за напълно обичайно нещо.
Виждате ли, господа, всичко, което ви разказвам, в Азия се е смятало за напълно обичайно нещо. Също така то е играло роля във формирането на християнството. Гърците знаели много малко за това, доколкото те строели външна култура. А народът на Ромул, произлязъл от разбойническа колония, въобще нищо не е знаел за това. Той е бил зает само с външното световно господство. На тях то добре им се отдавало.
към текста >>

271. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Това е било необичайна революция в мисленето.
Наистина това е бил голям преломен момент. Това е било необичайна революция в мисленето. Христос Исус свалил на Земята това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето. Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих».
към текста >>

Но Христос Исус произвел също така необичайна революция: каквото по-рано било скрито в мистериите, Той го представил пред целия свят, за да бъде видимо от всички.
Той казвал: трябва да се свали на Земята слънчевият Бог. Той възобновил религията на Слънцето. Ако Христос би действал в пълно съответствие със своето учение, цялата древна звездна религия отново би се възродила като действие на Слънцето! В първите векове на християнството това нерядко е ставало. Отново разцъфтели древните мистерии. Но Христос Исус произвел също така необичайна революция: каквото по-рано било скрито в мистериите, Той го представил пред целия свят, за да бъде видимо от всички. То трябвало да стане достояние на всички хора. Но никакви усилия не били в състояние да дадат на хората това, за което ви говорих сега.
към текста >>

Обичайно кръстоносните походи се описват така: доколкото Йерусалим е бил обкръжен и завладян от турците, поклонниците не са можели повече спокойно да се молят в Йерусалим, добирайки се до там.
Виждате ли, именно тази цел са преследвали кръстоносните походи[3]. За кръстоносните походи винаги се говори така, сякаш те се провеждали в качеството им на служба, оказвана на Рим. Обичайно кръстоносните походи се описват така: доколкото Йерусалим е бил обкръжен и завладян от турците, поклонниците не са можели повече спокойно да се молят в Йерусалим, добирайки се до там. Тогава Рим пратил Петър Амиенски18а да проповядва в Европа кръстоносен поход. Това означавало, че много хора е трябвало да се устремят на кръстоносен поход, да се насочат към Азия, към Йерусалим. В резултат на проповедите на Петър Амиенски възникнала голяма армия кръстоносци, намираща се под командването на този Петър Амиенски[4] и Валтер фон Хабенихт[5]. Защо той се нарича фон Хабенихт, тоест «нямащ нищо», може само да се гадае. Във всеки случай той е бил също толкова «нямащ нищо», колкото и ние с вас.
към текста >>

Християнството достигнало необичаен успех в социално отношение именно в това, че постепенно изчезнало робството.
срещу християнството, което действително е свързано с Христос Исус и учи именно на това, на което е учил самият Христос Исус. Това и става в случая с антропософията. Ето защо съвсем не е чудно, че у тези, които познават християнството само в неговите съвременни форми, се поражда голяма антипатия към такова християнство. Но към християнството като такова тази антипатия не е насочена. Християнството достигнало необичаен успех в социално отношение именно в това, че постепенно изчезнало робството. Ако не е било християнството, господа, нямаше да я има и съвременната наука. Вижте само: голяма част от действително великите открития са били направени от монаси. Въздушната помпа е изобретена от смелия бургомистър на Мариенбург господин Гуерике[7]. Повечето от значителните открития са направени именно от монаси. И този, който е създал системата, която носи неговото име - Коперник[8], е бил каноник, католически каноник.
към текста >>

Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята.
Виждате ли, в древната църква не гледали много доброжелателно на манастирите, доколкото монасите пазели още много от древната мъдрост. И у монасите - макар те и да не смеели да гъкнат за това - още се намирало знание за древната звездна мъдрост. При желание то е можело отново да бъде намерено. Нещата, които съм ви разказвал - последния път аз отбелязах различията между мъжа и жената през XVII век, - прораствали от древността благодарение на монашеството, а не благодарение на външната светска власт. Това е вървяло през монашеството и напълно е прекратено чак в XVII - XVIII век. Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята. Мрачно е било само това, на което обикновено се обръща внимание. Но по тайнствен начин тогава хората притежавали голяма мъдрост. Само че днес тази мъдрост не се разбира, даже ако се четат древните книги. Показах ви с примера за думата «мумия», че днес нито един човек не знае какво представлява «мумията». Това ви го обясних.
към текста >>

272. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

н., били ориентирани към това, че древните германци обичали да празнуват празниците на своите богове на воля, в планините и горите.
Германците, може да се каже, са виждали навсякъде, под всяко дърво някакъв дух. Римляните превръщали такъв дух в свой светец! Благодарение на това хората по-малко забелязвали тези неща и в такава форма християнството се разпространявало сред германските народи. Празници, подобни на празника на връщането на Слънцето и т. н., били ориентирани към това, че древните германци обичали да празнуват празниците на своите богове на воля, в планините и горите.
към текста >>

273. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Този ислям е имал едно особено отличително свойство: като религия той е обединявал фантастични елементи с необичайно трезв разсъдъчен елемент.
Ако още веднъж ви нарисувам Мала Азия, тук, долу, ние идваме към арабите, а тук преминаваме в Индия. Тук се разполага Африка, тук - Египет. Тук, в Арабия, благодарение на Мохамед[1], възникнал ислямът. Този ислям много бързо започнал да се разпространява във втората половина на първото християнско хилядолетие. От Азия той се разпространил отначало в района на Сирия нагоре до Черно море, след това през Африка в Италия, Испания и до европейския Запад. Този ислям е имал едно особено отличително свойство: като религия той е обединявал фантастични елементи с необичайно трезв разсъдъчен елемент. Основополагащ закон на мохамеданската религия, бързо разпространила се през VII, VIII и IX век в южна и западна Европа и в Азия, бил: има само един Бог, за когото ви възвестява Мохамед.
към текста >>

От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш.
Пристигнали монголски и татарски племена. Те водели война срещу арабите. Отличителен признак на това монголско население, чиито потомци станали после турците, бил, че те по същество никога са нямали природен Бог. На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата. Те се опазили от това. От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш. Тази особена форма на разглеждане на Бога преминала в исляма, в мохамеданството. Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене. И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно. Те носели ужас на западното население, ужас на всички, приели християнството.
към текста >>

274. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Названието Страстен петък (Karfreitag) възникнало едва тогава, когато обичаят преминал в Средна Европа, в германските области.
Описаното винаги се е отбелязвало в този ден, който днес наричаме петък. Названието Страстен петък (Karfreitag) възникнало едва тогава, когато обичаят преминал в Средна Европа, в германските области. Думата «кар» произхожда от «кара», а кара означава скръб. Следователно това е бил скръбен петък. Колко малко знаят хората днес за това, какви са били тези неща изначално, свидетелства фактът, че англичаните наричат този петък Good Friday, Добрия Петък, докато в древността името е звучало като Смъртен Петък, Страстен Петък, скръбен петък. Това е бил истински помен, ден за поменаване на покойника. Поменавали Адонис.
към текста >>

275. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

- зарастващи необичайно лошо.
Доктор Щайнер: Отначало за това, което касае заздравяването на раните. Ще разгледаме въпросите един след друг - за порезните рани и операционните разрези. Тези порезни рани се излекуват по-малко или повече добре. Може да се наблюдава, че понякога заздравяването на порезни рани става толкова добре, че по-късно се налага внимателно да се вгледаш в мястото, където е била раната, ако искаш да откриеш белега. От друга страна, има и други порезни рани - става дума не само за операционни разрези, но и за прости порязвания, нали така? - зарастващи необичайно лошо. Белегът е голям, често се откриват съвсем груби белези. Искам да ви разкажа някои неща за това. Когато бях дете, не един път съм се порязвал с нож. Нещата стояха така, че винаги трябваше да имам у себе си джобно ножче - налагаше ми се да ходя на училище надалеч, - а да имаш нож беше необходимо, нали така? Но аз винаги губех това джобно ножче и заради това често ми се налагаше да си набавям ножчета.
към текста >>

Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне. От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади. Повредите, раните в детска възраст винаги оставят след себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно. Но и хората също биват различи. Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
към текста >>

Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна.
Но сега даже при тях то отслабва. Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните! Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно. Но етерното тяло е много силно. Затова всичко при тях се излекува много по-бързо, отколкото при гражданите. Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна.
към текста >>

При египтяните обичаят да се правят мумии е бил продиктуван от определено намерение.
При египтяните обичаят да се правят мумии е бил продиктуван от определено намерение. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята[1]. Те не са желаели това. Балсамирайки труповете, с това са пречели на слизането долу. Те искали да запазят за човека удобството от пребиваването в духовния свят. Следствие от това е било, че те не само са консервирали мумиите, но и с познаване на въпроса са използвали вещества.
към текста >>

В мумията живеят - в нея са заключени - необичайно много разрушителни сили.
Първо, господа, това, което се пази в течение на хилядолетия, неизбежно става подобно на отрова, доколкото действа разрушително. То носи в себе си разрушителни, унищожителни сили. В мумията живеят - в нея са заключени - необичайно много разрушителни сили. Фактически работата стои така, че когато разглеждате мумия, от която излиза прах, вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид, те излизат оттук навън[2]. Тези разрушителни сили присъстват тук по причина, за която съм говорил: присъстват защото (умрелият) човек, действайки от извънземното обкръжение, иска да разруши всичко това, което се е намирало тук, включително и обляклото се във форма (останките - бел. пр.). Мумията се намира тук; човекът изпраща в нея своите разрушителни сили. И така, тя носи в себе си неговите разрушителни сили.
към текста >>

Затова те са можели по необичаен начин да въздействат върху силата на хората, върху силата, която са използвали при работа.
Даже за разрушаването им е необходимо много време, както казахте! Само си представете, че фараоните - така са се наричали египетските царе - са притежавали могъщество, което благодарение на тяхната силна духовност им е позволявало да въздействат върху хората! Ако даже върху материята са можели да въздействат, още повече са можели словесно да въздействат върху хората. Днес ние не го правим, защото човек трябва да бъде убеден в това, което чува. Но древните фараони са притежавали огромна мощ. Затова те са можели по необичаен начин да въздействат върху силата на хората, върху силата, която са използвали при работа. Ще ни се наложи обаче да призовем на помощ още едно явление, за да разберем всичко това. Виждате ли, нормалният човек може да повдига и премества определени неща и т. н. Но случвало ли ви се е да видите по какъв необичаен начин нараства силата при умопобърканите, при безумците?
към текста >>

Но случвало ли ви се е да видите по какъв необичаен начин нараства силата при умопобърканите, при безумците?
Днес ние не го правим, защото човек трябва да бъде убеден в това, което чува. Но древните фараони са притежавали огромна мощ. Затова те са можели по необичаен начин да въздействат върху силата на хората, върху силата, която са използвали при работа. Ще ни се наложи обаче да призовем на помощ още едно явление, за да разберем всичко това. Виждате ли, нормалният човек може да повдига и премества определени неща и т. н. Но случвало ли ви се е да видите по какъв необичаен начин нараства силата при умопобърканите, при безумците?
към текста >>

276. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Днес хората вече не размишляват за това как да научат повече, отколкото позволява да се научи обичайният разсъдък, тъй като те са уверени, че човешкият разсъдък може да научи всичко.
Този Ван Хелмонт размишлявал над въпроса, по какъв начин би могъл да научи повече от това, което би могло да се научи с помощта на обикновения човешки разсъдък. Днес хората вече не размишляват за това как да научат повече, отколкото позволява да се научи обичайният разсъдък, тъй като те са уверени, че човешкият разсъдък може да научи всичко. Обаче Ван Хелмонт, като лекар, не се доверявал много силно на човешкия разсъдък. Той се стремял към духовното знание.
към текста >>

В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово».
С него обозначавали и златото. Следователно знаели, че звездите сега, когато вече Земята съществува, не влияят повече върху минералите, но някога те имали такова влияние. И за Слънцето, и за златото е имало едно обозначение. Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: . Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото. В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово». Ако са искали да го обозначат, са пишели знака . Ако някой е искал да напише «сребро», той е изобразявал знака . Това еднакво е обозначавало както Луната, така и среброто. По такъв начин самата Земя или най-малкото нейните метални съставки са съпоставяли с небесните тела. (Рис. 13)
към текста >>

277. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

И така, евреите направили обичай това, което се нарича монотеизъм, изповядването на един-единствен Бог.
Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота. Но това даже не се забелязва. В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите. В кафето не се слага едновременно и сол, и захар, него го правим сладко и слагаме само захар. Но в големите неща, а тук и заблужденията също се оказват големи, хората не се държат така, сякаш искат да имат във всичко яснота. И така, евреите направили обичай това, което се нарича монотеизъм, изповядването на един-единствен Бог.
към текста >>

С това днес влизат в противоречие много еврейски обичаи, но преди всичко ненавистта към другите хора.
Виждате, господа, че хората повече не искаха да следват великите общочовешки принципи, те искаха обособеното развитие на националните, народни сили, и именно това доведе до Световната война! Най-голямото нещастие на XX в. възникна от това, което евреите също искаха. Може да се каже така: доколкото всичко, което правеха евреите - в наше време по съзнателен начин можеха да правят всички хора, - на тях не им остава нищо по-добро от това, да се влеят в останалите народи, да се смесят с цялото останало човечество така, че еврейството просто да се прекрати в качеството му на народ. Това е нещо, което би било идеал. С това днес влизат в противоречие много еврейски обичаи, но преди всичко ненавистта към другите хора. Именно това трябва да бъде преодоляно. Но да се преодолее такова нещо е невъзможно, ако всичко остане както преди. Ако евреите се чувстват обидени, когато някой казва: «Сред вас няма скулптори», няма защо да се обиждат. Може да се каже: «В края на краищата, не трябва всички хора да бъдат скулптори! » Благодарение на личните си способности вие можете да се занимавате с нещо друго!
към текста >>

278. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

И ако се зададе въпрос за Кант, за да се запознаем истински с него, за да го характеризираме, ще се наложи да говорим за доста необичайни неща.
Виждате ли, Кант говори за границите на познанието: никога не можем да разберем какво представлява «нещото в себе си», защото всичко, по същество, се явява само свят, създаден от човека. Много е трудно да направиш «нещото в себе си» достъпно за разбиране. И ако се зададе въпрос за Кант, за да се запознаем истински с него, за да го характеризираме, ще се наложи да говорим за доста необичайни неща. Защото ако се разглежда философията на Кант, каквато тя е, е трудно да се повярва, че нещата действително са такива. Работата обаче стои така: изхождайки от теорията, изхождайки от мисленето, Кант твърди: за «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща.
към текста >>

Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия».
Ето така Кант е написал втората книга - «Критика на практическия разум». В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието. Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме. Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието! Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия». Да, той изцяло е «съкрушил» знанието, обаче така, както ако беше съкрушил, счупил играчка. Но светът, въпреки философията му, си остава! Остава и вярата, на която той оказал твърде съществена поддръжка.
към текста >>

279. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Защото даже на най-обикновени предмети, които са се държали винаги по определен начин, хората придават значение, ако поведението им стане необичайно.
Не трябва особено да се удивляваме на този факт, тъй като всичко, което протича нередовно, предизвиква у хората удивление и изумление. Не следва да приемаме това твърде сериозно. Защото даже на най-обикновени предмети, които са се държали винаги по определен начин, хората придават значение, ако поведението им стане необичайно. Ако например падне нож, той обикновено не се забива в пода, а пада по дължината си. На това не се придава значение, доколкото то е привично. Но ако ножът се забие в пода, суеверните хора смятат, че това има значение. Ако свети Луна, това се смята за нещо нормално и не значи нищо особено. Но ако изгрее звезда с особена форма, тогава това означава нещо особено!
към текста >>

280. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Но ако се върнем към намиращото се в криптите, а не се ориентираме по това, което говори свещеничеството, би могло да достигнем необичайни резултати.
И така, съществуват малки шансове действителните тибетски истини да бъдат обнародвани. Те продължават да живеят само в древните традиции. От преминалото към потомците вече може да се получи представа за това, какво всъщност е скрито там. Но обнародване като такова е трудно да си представим. Както вие казахте при задаването на въпроса, тези неща са придобили декадентски, упадъчен характер. Но ако се върнем към намиращото се в криптите, а не се ориентираме по това, което говори свещеничеството, би могло да достигнем необичайни резултати. Но би било извънредно трудно да се разгадае всичко това. Без антропософията е трудно да стане. Антропософията би могла да направи такава разшифровка, но на нея това не й е нужно, защото тя открива тези неща сами по себе си.
към текста >>

Въпреки че срещу англичаните би следвало да кажем много, въпреки достойната за съжаление глава от английската история, когато англичаните егоистично са доставяли опиум в Китай заради печалбата, въпреки че много други неща също говорят срещу англичаните, следва все пак да кажем: не само в духовната област, но даже по-скоро преимуществено в стопанския живот англичаните винаги внимателно са се отнасяли към това, което е било обичай при народите, при които отивали.
В това е тайната - умението да внесеш нещо! Въпреки че срещу англичаните би следвало да кажем много, въпреки достойната за съжаление глава от английската история, когато англичаните егоистично са доставяли опиум в Китай заради печалбата, въпреки че много други неща също говорят срещу англичаните, следва все пак да кажем: не само в духовната област, но даже по-скоро преимуществено в стопанския живот англичаните винаги внимателно са се отнасяли към това, което е било обичай при народите, при които отивали. Те са умеели да се отнасят към това с уважение! Германците в такива случаи най-малко от всичко умеят да проявяват уважение. Затова и на германците винаги не им се получава при колонизациите, защото на тях дори и мисъл не им минава, как изглежда едно или друго в очите на хората, при които те искат да имат своя колония. Прекланяйки глава, на последните им се налага да приемат порядки, които самите немци имат в центъра на Европа! Разбира се, от това нищо не се получава.
към текста >>

Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят.
Благодарение на този факт на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство. В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари. Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно. Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи. Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят. За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато. Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи. Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка. Но, господа, за нея сега можеш да си купиш толкова, колкото преди с петнадесет пфенига, следователно в действителност нейната стойност е не повече от петнадесет пфенига.
към текста >>

281. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Само си спомнете: ако в обичайния живот човек хваща, взема в ръце едно или друго, той всъщност има само грубо усещане.
Духовното обучение обаче е било свързано с факта, че по време на подготовката са се учили да изработват напълно определени способности. Само си спомнете: ако в обичайния живот човек хваща, взема в ръце едно или друго, той всъщност има само грубо усещане. Най-многото, на което могат да се научат днес хората, е да различават разни вещества едно от друго, да опипват неща и да ги различават опипом. Обаче по отношение на своето усещане - имам предвид чисто физическото усещане - хората днес са станали много по-задълбочени: те отличават топло от студено. В най-добрия случай хората при обучението могат да развият по-фино усещане. Такива са например слепите. Има слепи, които се научават, прокарвайки пръсти по хартията, да усещат на пипане формите на буквите.
към текста >>

Като правило, усещането почти съвсем не се разработва, но хората се учат необичайно много, за да изработят това твърде фино чувство, а именно осезанието в палците и в краищата на палците.
Такива са например слепите. Има слепи, които се научават, прокарвайки пръсти по хартията, да усещат на пипане формите на буквите. Всяка буква е леко издадена на хартията. Ако в палците е изработено фино осезание, може малко да се усещат буквите. Някои хора днес се обучават на по-финото усещане, на по-фината сетивност. Като правило, усещането почти съвсем не се разработва, но хората се учат необичайно много, за да изработят това твърде фино чувство, а именно осезанието в палците и в краищата на палците. Днес човек различава топлината и студа не само с помощта на осезанието. Това е възможно, защото може да се погледне термометърът. Тогава ще ни станат очевидни даже малките различия в състоянията на топлина и студ. Но термометърът е открит в хода на времето. По-рано хората са се ползвали само от своето осезание.
към текста >>

Така например обичайните жестове, които човек прави, изхождайки от усещанията, са се формирали по-късно.
обозначаващи всички интересуващи ги неща. Те правели знаци. Така например обичайните жестове, които човек прави, изхождайки от усещанията, са се формирали по-късно. «Разбирам» или «това, което ми говориш, няма значение», «добре се разбираме помежду си». Те са рисували кръст. Именно сред древните мъдреци е съществувал напълно разработен език от знаци и всичко, което човек е знаел, той е можел да го вложи в тези знаци. Така че вие можете да разберете: всички хора, намиращи се в тогавашните висши училища, в мистериите, са имали определени знаци за всичко. Да кажем, че например те са искали да фиксират тези знаци.
към текста >>

В Италия, в определено време, когато са се формирали тайните политически съюзи, е имало обичай да се събират за известни церемонии и да се опознават един друг по знак и докосване.
В Италия, в определено време, когато са се формирали тайните политически съюзи, е имало обичай да се събират за известни церемонии и да се опознават един друг по знак и докосване. Политическите съюзи, политическите организации винаги са били свързани с това древно мистерийно знание. И днес може да се открие нещо забележително: ако пътешествате, например из някои области на Полша или Австрия, срещате плакати. На тези плакати са изобразени странни знаци и странни букви, образуващи дума. Неизвестно е какво означава такъв плакат. Всъщност такъв плакат - тях навсякъде ги окачват в полските и австрийските райони - се явява външен знак на някакъв съюз, създал се от известни националистически течения сред младежта.
към текста >>

Всички тези неща ни водят назад към древни, твърде дълбокомислени и значителни обичаи, които днес са изгубили своето значение.
Всички тези неща ни водят назад към древни, твърде дълбокомислени и значителни обичаи, които днес са изгубили своето значение. Ако някой е благоразположен към масонството, той не трябва да оценява това, което говоря, като нещо пренебрежително. Исках само да покажа всичко, както си е. Може, разбира се, да съществува и такъв масонски орден, който обединява изключително добри хора и т. н. В днешно време нещо подобно може да стане особено важно. Наистина, ако днес човек се учи, когато стане лекар или юрист, професията не грабва сърцето му.
към текста >>

Доктор Щайнер: Виждате ли, Ку-клукс-клан е най-новото откритие в дадената област, при това такова откритие, на което трябва да се придава по-голяма важност, отколкото обичайно се прави.
Доктор Щайнер: Виждате ли, Ку-клукс-клан е най-новото откритие в дадената област, при това такова откритие, на което трябва да се придава по-голяма важност, отколкото обичайно се прави. Знаете, господа, че само преди няколко десетилетия цареше въодушевление по повод на космополитизма. Днес той още присъства като разбиращо се от само себе си сред пролетариата, сред социалдемократите - те акцентират на интернационалния фактор, но в кръговете на буржоазията и в други кръгове по страшен начин се разпространява и удържа връх национализмът, там са много силни националистическите настроения. Спомнете си, че хората, стоящи зад Удроу Уилсън[2] - самият той е бил само подставено лице, - са слагали национализма в сметките, искали са навсякъде да има национални държави, навсякъде са подстрекавали към национализъм и т. н. На това са възлагали своите надежди! Имало е и такива хора, които днес навсякъде развиват тенденции,
към текста >>

282. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от факта, че то изглежда съвсем не така, както обичайно си го представят!
Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин. Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с духовното Слънце. Тази втора йерархия, имаща работа с усещането, живее на Слънцето. Несъмнено може да се стигне до това - ако само не страдаш от слабоумие, срещащо се днес в мнозина, особено при учените, - може да се стигне до знание, че втората йерархия представлява слънчеви същества. Вътрешността на Слънцето не я познава нито един човек. Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от факта, че то изглежда съвсем не така, както обичайно си го представят! Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те мислят, че то се явява нагорещено газово кълбо. Обаче то не е такова. Всъщност то се състои от изключително всмукващи сили. То е кухо, не просто празно, но и засмуква. Бихме могли да кажем: външно то се проявява като светлина и топлина.
към текста >>

283. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

Впрочем, могат да се образуват и други видове вкаменелости, при това по доста необичаен начин.
Само вземайки това предвид, може да се установи кой от пластовете е по-древен и кой - по-късен. Но тук съвременната наука, градяща изследванията си само на външните факти, казва: най-древен е слоят, в който могат да се намерят най-простите остатъци от животни и растения. По-късно животните и растенията станали по-сложни - следователно по-сложните растения и животни се намират в по-късни пластове. Ако се достигне древен слой, се откриват вкаменелости, които са възниквали, защото от животните са се запазвали варовиковите и силициевите включвания; всичко останало се е разрушило. Ако се достигне по-млад, по-късен слой, тогава там са се запазили скелети. Впрочем, могат да се образуват и други видове вкаменелости, при това по доста необичаен начин. Тези вкаменелости от друг вид могат при някои условия да бъдат много интересни.
към текста >>

Да допуснем, че е имало някога малко момче, което не е обичало да яде раци; то скрило един рак на обеда с родителите си и след това си играло с него, като за това никой не разбрал.
Да допуснем, че е имало някога малко момче, което не е обичало да яде раци; то скрило един рак на обеда с родителите си и след това си играло с него, като за това никой не разбрал. После закопало рака в градината. И така, ракът се оказал закопан в градината. С времето всичко било забравено. По-късно градината сменила собственика. Докато копаел в нея, той обърнал внимание на едно място.
към текста >>

284. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Но тези господа не са записали нищо друго освен това, което вече е било даденост в семейните обичаи в огромната империя.
Вие виждате, господа, че тук е имало култура, в някакъв смисъл духовна; тя е много древна - на около десет хиляди години. И относително късно, едва в първото хилядолетие преди началото на християнството хора, подобни на Лао-дзъ и Конфуций[4], са записали познанията на китайците. Но тези господа не са записали нищо друго освен това, което вече е било даденост в семейните обичаи в огромната империя. Те даже са нямали съзнание за това, че откриват морални, нравствени правила и т. н.; те записвали това, което заварили в качеството на образец на поведение на китайците. По-рано само са говорили за него. И така, по онова време всичко е било различно. Виждате ли, това е нещо, което и днес още може да се наблюдава сред китайците.
към текста >>

285. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

Затова той и обича месо.
При ядене на захар се преживява чувство за сладост. Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло. Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето. Разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст. На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст. Затова той и обича месо. Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
към текста >>

Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло. Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето. Разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст. На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст. Затова той и обича месо. Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
към текста >>

286. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава тялото проявява към него необичайна жадност.
И така, вие виждате: говорейки за хранене, трябва да се обръща внимание на това, по какъв начин се добиват хранителните продукти. Това е извънредно важно. Видяхте вече от различните примери, че човешкото тяло има свойството страстно да желае това, което му е необходимо. Да вземем например следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди - а те обикновено получават храна с недостатъчно съдържание на мазнини - получават толкова неукротима жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, внесена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че тялото изключително силно усеща съществения недостиг на кой да е недостигащ му хранителен продукт. Това свойство не се проявява, ако човек постоянно, ден след ден може нормално да се храни. Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава тялото проявява към него необичайна жадност. Именно него трябва да добавим към менюто.
към текста >>

Затова ще откриете, че журналистът или въобще човек, професионално пишещ, обича кафето, при това съвсем инстинктивно.
Храненето, от което вие в дадения момент главно се интересувате - това е нещо такова, по отношение на което е необходимо истински да се разбере как то е свързано с духа. Когато хората питат за това и искат нещо да разберат, често привеждам следните два примера. Представете си, господа, журналист, на когото се налага така много да мисли - в по-голямата си част без особена необходимост, - но все пак се налага толкова много да мисли, че човек просто не е в състояние да има толкова много мисли, пък и да са логични. Затова ще откриете, че журналистът или въобще човек, професионално пишещ, обича кафето, при това съвсем инстинктивно. Той седи в кафенето, пие кафета едно след друго и гризе писалката си, за да му дойде нещо достойно за написване. Гризането на писалката не му помага, но кафето му помага мислите да идват една след друга, защото той трябва да мисли последователно, да навързва една мисъл с друга.
към текста >>

В обществото не обичат: първо, второ, трето - защото ако първо и второ не са станали, трето и четвърто хич не ги чакай, - в обществото не обичат, ако някой е логичен!
Но виждате ли, ако нещо е свързано с друго, ако едно нещо произтича от друго, това е направо вредно за дипломатите. Защото ако един дипломат е логичен, него го намират за скучен; а те са задължени да бъдат истински събеседници. В обществото не обичат: първо, второ, трето - защото ако първо и второ не са станали, трето и четвърто хич не ги чакай, - в обществото не обичат, ако някой е логичен! За журналиста е недопустимо в статия по финансови въпроси да обсъжда странични неща. Но дипломатът може да говори за кабаре и веднага след това за състоянието на държавния бюджет на страната X, а после за буклите на госпожа еди-коя си, после може да прескочи на плодородието в колониите, след това - къде са най-добрите коне и т. н. Тук трябва да се прескача от мисъл на мисъл. И в този случай, ако желаят да проявят общителност от такъв вид, инстинктивно пият много чай! Чаят разбърква мислите; възниква прескачане на мислите.
към текста >>

287. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Може да ви се стори необичайно, че хората от древността са имали толкова жива фантазия, която е отговаряла на някаква реалност.
Може да ви се стори необичайно, че хората от древността са имали толкова жива фантазия, която е отговаряла на някаква реалност. Но и за това, както виждате, пак са се формирали съвсем неверни представи. Чели сте в учебниците си по история какво голямо значение в развитието на човечеството е имало откриването на така наречената хартия от ленени отпадъци. Да, господа, тази хартия, на която ние днес записваме всички сведения и която се прави от парцалени отпадъци, съществува всичко на всичко от някакви си две столетия! По-рано е трябвало да пишат на пергамент, който се е произвеждал по съвсем друг начин. Растителните влакна, от които първо се прави нашето облекло, след като дрехите ни се износят, се преработват в хартия; този процес хората са открили едва в края на средновековието.
към текста >>

288. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, тя представлява сама по себе си своеобразен нос, при това необичайно фин, чувствителен нос.
Виждате ли, такива същества има. Има същества, които могат просто да помирисват света. Това са растенията. Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. Какво прави теменужката? Виждате ли, тя представлява сама по себе си своеобразен нос, при това необичайно фин, чувствителен нос. Теменужката прекрасно възприема това, което струи, например от Меркурий, и в съответствие с това тя образува своята ароматна телесност. Докато асафетидата много фино възприема това, което струи от Сатурн и в съответствие с това образува своето газообразно тяло, тя вони, мирише ужасно. Така всяко същество от растителния свят, помирисвайки, възприема това, което се предава тук като миризма от света на планетите.
към текста >>

289. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Тези огнедишащи планини по малко необичаен начин се подреждат в линия, която ни позволява да видим Земята като тетраедър.
Да се отправим сега по-нататък. Обрисувахме само повърхността на основата. А тук преминава линията, водеща към Япония. Вижте, надолу по цялата тази линия можем да намерим на повърхността на Земята действащи вулкани! Така че ако някой би обозначил най-важните вулкани, би ги обозначил не на плоскостта, а така, че да образуват някакво тяло, с това той би проявил облика на Земята. Тези огнедишащи планини по малко необичаен начин се подреждат в линия, която ни позволява да видим Земята като тетраедър.
към текста >>

290. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроумни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична наука.
Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроумни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична наука. Всичко съвпада така, както е съвпадало при астронома през 1773 г., пресметнал срещата на кометата със Земята. Но тази комета се е различавала от появилата се по-късно, тя с времето станала толкова разпрашена, че не причинила вреда на Земята! И това, което пресметнал Маркс, по същия начин се основава на блестящо, но несъвършено учение.
към текста >>

291. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Това е необичайно важно.
Такава е, както виждате, началната база за отговор на въпроса, поставен от този господин. Представете си само, колко закономерно е устроена Вселената, ако това число 25 920 се появява отново и отново. В човешкото дишане живее движението на Слънцето. Това е необичайно важно.
към текста >>

НАГОРЕ

7.7117991447449