Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
6
резултата от
5
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Обаяние
'.
1.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Виждам пред себе си възможността от една пълна свръхземна магия и цветно
обаяние
.
Интелектуалното желание за разрушение при Ницше обаче става особено ясно, когато помислим колко малко той успява да постави на мястото на критикуваните мнения позитивни такива. Той смята, че цялата досегашна култура е реализирала един фалшив човешки идеал. На този реализиран тип човек той противопоставя представата за „свръхчовека“. Като пример за свръхчовек той дава един истински разрушител: Чезаре Борджия. На него му доставя истинска наслада да си представя такъв разрушител във важна историческа роля.
„Виждам пред себе си възможността от една пълна свръхземна магия и цветно обаяние.
Изглежда ми, че тя блести във всеки трепет на рафинирана красота, че едно изкуство е доведено в нея до дело тъй божествено, тъй дяволски божествено, че хилядолетия напразно се е търсела втора такава възможност. Виждам пиеса, тъй сетивна, същевременно така парадоксална, че всички божества от Олимп са имали повод за безсмъртен смях - Чезаре Борджия като папа... Разбирате ли ме? Това би била победата, за която днес жадувам - с това беше ликвидирано християнството! “ (Ницше, Съчинения, Том VIII) Как инстинктът за разрушение при Ницше надделява над този за градеж, е показано в диспозицията на последната му творба „Преоценка на всички ценности“. Три четвърти от нея трябва да са чисто негативни изложения.
към текста >>
2.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Над тези съботни събирания цареше истинско
обаяние
.
Деле Грацие го обичаше повече от всички. Докато можех да посещавам съботните вечери, самият той така и не се появи. Но неговата обожателка ни разкриваше образа на биографа на Тома Аквински от все нови и нови страни, образа на добрия, обичан учен, останал наивен и в най-напреднала възраст. Представяхме си един човек, толкова безкористен, толкова отдаден на нещата, за които говори като историк, толкова прецизен, че си казвахме: „Ах, само ако имаше повече такива историци! “
Над тези съботни събирания цареше истинско обаяние.
Когато се стъмнеше, запалваха една лампа, покрита с червен плат и се разполагахме в едно кръгло пространство от светлина, което внасяше тържествено настроение в цялата компания. Често когато стоящите малко по-встрани от нейния кръг вече си бяха тръгнали, деле Грацие ставаше извънредно разговорлива и имахме възможност да чуем някои думи, които звучаха като въздишката на живота в отзвук на тежки съдбовни дни. Можеше обаче да се чуе и истински хумор по повод превратността на живота и гласове на възмущение от корупцията в пресата и на други места. Между тях се чуваха и саркастичните, често пъти ядовити забележки на Мюлнер по всевъзможни въпроси на философията, изкуството и други. Домът на деле Грацие беше място, където песимизмът се разкриваше с непосредствена жизнена сила, място на настроенията против Гьоте.
към текста >>
Бях развълнуван най-дълбоко в душата си от
обаяние
то на тази личност.
В тясното помещение нямаше място за сядане за толкова много хора. Беше забележително как мъжът, описан като „особняк“, съвсем скоро се оказа духовит събеседник. Всички усетихме, че с това, което започна да се обменя между нашите души в разговора, не бихме могли да останем в спарената теснотия на това помещение. И сега не беше чак толкова трудно да отведем „саможивия особняк“ с нас в един друг „локал“. Всички, с изключение на него и на един друг негов познат, който от доста време идваше в нашия кръг, бяхме млади, но скоро се оказа, че никога още не сме били толкова млади, колкото тази вечер, когато възрастният господин беше сред нас, защото той всъщност беше най-младият.
Бях развълнуван най-дълбоко в душата си от обаянието на тази личност.
Веднага ставаше ясно, че този човек сигурно е сътворил много повече значителни неща, отколкото беше публикувал, и смело го попитах за това. Той ми отговори почти плахо: „Да, вкъщи имам още някои космически неща.“ Успях да го убедя да ми обещае, че следващия път, когато можем да се видим, ще ми ги донесе. Така се запознах с Ферхер фон Щайнванд – един целенасочен, пълен с идеи, приемащ себе си за идеалист поет от Каринтия. Син на бедни родители, той беше прекарал младостта си сред големи лишения. Изтъкнатият анатом Хиртл разбрал колко ценен е той и му осигурил един начин на съществуване, чрез който да може да живее изцяло в своите стихове, мисли и концепции.
към текста >>
3.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как
обаяние
то, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност.
Обаче партията, наследила "Омладина", се смущавала да превърне във важен инструмент точно една такава личност в такова положение. За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история.
Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност.
Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство. Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми. В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди. Последвало събитие, което хвърлило известна светлина върху странни кармически взаимовръзки. Описаната от мен партия продължила да работи.
към текста >>
4.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Такова
обаяние
изобщо не е необходимо за антропософското движение, а импулсът да се представлява може да произлиза от съвсем различно нещо.
А че толкова несериозно го приема, е нещо. предизвикващо особени усещания и чувства, когато помислим за възникването на антропософията. Разбира се, съвсем не е необходимо да имаме особени предпочитания за идеите в антропософското движение, за да станем техни представители. В някое друго движение - какви ли не различни движения има днес, какви ли не сдружения се основават с убеждението, че представят най-необходимото в света, - хората, бих казал, притежават субективния фанатизъм на своето движение. Те са обаяни от програмата си и я смятат за нещо необикновено ощастливяващо, за абсолютна необходимост.
Такова обаяние изобщо не е необходимо за антропософското движение, а импулсът да се представлява може да произлиза от съвсем различно нещо.
И ако трябва накратко да го опиша - някои неща трябва да се описват накратко между нас, понеже при срещите ни винаги имаме толкова малко време, - бих казал: Това, което подтиква някой убеден в истината на антропософските идеи човек да направи всичко възможно за разпространението на тези идеи, е съчувствието към хората, нуждаещи се от тези идеи в настоящето - а в действителност такива са почти всички хора, които срещаме, - съчувствието към хората, които трябва да имат тези идеи, а ако ги нямат, ще бъдат осъдени на тежък живот. Последния път исках да изясня, че много неща на физическото поле външно са неразбираеми и започват да стават разбираеми, когато могат да бъдат обяснени, като се изхожда от връзката с духовния свят. Днес бих желал да представя някои други важни гледни точки, които привидно изглеждат взети от съвсем друга страна. Нека започнем с нещо, което може да ни срещне на всяка крачка. Днес може да се каже, че от много хора, смятащи се за компетентни, се приема като знак за особено религиозно просвещение, ако отблъскват такива идеи, каквито трябва да имаме и които гласят, че щом преминем през прага към духовния свят, срещаме много духовни същества, цели йерархии от духовни същества като ангели, архангели и т. н.
към текста >>
5.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По този начин възникват цветните корони на храсти и дървета, по този начин възниква целият пролетен цъфтеж, цялото пролетно
обаяние
на Земята а именно като едно съприкосновение между най-високо разположените части на растенията и самия астрален свят.
Днес човекът е напреднал до такава степен, че той е в състояние да прибави елементарните сили на Азът и астралното тяло към физическо-етерния организъм. Минералният и растителен свят далеч нямат тези качества. Минералните качества на Земята така както ни се представят те се проявяват като нещо, кое то не допуска Духа вътре в себе си, а само се оставя да бъде обгърнато и залято от неговата творческа мощ. Растителната природа от своя страна също се проявява по такъв начин, че тя не допуска душевните сили в себе си, но все пак ако мога така да се изразя се докосва до тях в своите най-високо разположени части. Защото от духовно-научна гледна точка растението изглежда така че: ако тук долу имаме корените, в средата стъблото, а горе цветовете, то именно в цветната корона на едно устремено нагоре дърво например, това дърво се докосва до астралния свят; астралният свят не прониква в него, но все пак то се докосва до астралния свят.
По този начин възникват цветните корони на храсти и дървета, по този начин възниква целият пролетен цъфтеж, цялото пролетно обаяние на Земята а именно като едно съприкосновение между най-високо разположените части на растенията и самия астрален свят.
Аз често съм прибягвал до поетичното сравнение, че цветната одежда на растението е като целувката, която то си разменя със Слънцето, със Слънчевата светлина. Макар и астрално действие, всичко това представлява един вид съприкосновение. Ако се вгледаме в заобикалящата ни природа, там ние далеч не разграничаваме истинската същност на минералния и растителен свят; там ние далеч не виждаме това, което можем да установим, ако съсредоточим вниманието си върху човешкото същество. В човека ние виждаме взаимно свързаните минерални, растителни, астрални и Азови сили. Сега ние трябва да изключим животните, макар и само за миг.
към текста >>
НАГОРЕ