Търсене в текстове за 'Небе'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 299 резултата от 163 текста с която и да е от думите за : 'Небе'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Процесите на осеяното със звезди небе са били наблюдавани дълго пред и Кеплер и Коперник.
Ако емпиричните факти, които той използува, са отдавна вече надвишени чрез по-точни изследвания на подробностите, даже са отчасти опровергани; то поставените от него идеи са веднъж завинаги основни за науката на организмите, защото те са независими от онези емпирични факти. Както всяка новооткрита планета трябва да се върти около нейното слънце по законите на Кеплер, така всеки процес в органическата природа трябва да става според идеите на Гьоте. Процесите на осеяното със звезди небе са били наблюдавани дълго пред и Кеплер и Коперник. Обаче тези последните откриха първо законите. Органическото царство на природата е било наблюдавано дълго преди Гьоте, обаче Гьоте откри новите закони. Гьоте е Кеплер и Коперник на органическия свят.
към текста >>

2. 01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА' GA_4 Философия на свободата

Дори и прекрасната роза винаги да умира пред безмилостния порив на зимата, тя е изпълнила своята мисия, защото е внесла радост в живота на стотици хора; дори утре някому да би хрумнало да отрече цялото звездно небе: нима хилядолетия наред хората не поглеждат с преклонение нагоре.
Дори и прекрасната роза винаги да умира пред безмилостния порив на зимата, тя е изпълнила своята мисия, защото е внесла радост в живота на стотици хора; дори утре някому да би хрумнало да отрече цялото звездно небе: нима хилядолетия наред хората не поглеждат с преклонение нагоре. Те са съвършени не поради едни или други процеси, разиграващи се във времето, а поради своята вътрешна същност.
към текста >>

3. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Сивото небе на абстракцията е просветлено като от светкавици.
Аз заравям уши под тази музика, чувам нейната причина. Струва ми се, че изживявам нейното възникване. Треперя пред опасности, които съпровождат някое рисковано дело, наслаждавам се на щастливи състояния, за които Бизе не е отговорен. И странно, всъщност не мисля за това, или не знам колко много мисля за това. Защото толкова други мисли минават през главата ми в същото време... Забелязали ли сте, че музиката освобождава духа, че дава криле на мисълта, че прави човека повече философ, повече музикант? Сивото небе на абстракцията е просветлено като от светкавици. Светлината е достатъчна за всеки филигран на нещата. Големите проблеми стават разбираеми. Светът се вижда като от връх. Дефинирах философския патос. И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм?
към текста >>

4. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там Бог е блажен."
"Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи. Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот. "Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е Бог. Там, където свършва разбирането и желанието, там настъпва тъмнина, там Бог свети. Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там Бог е блажен."
към текста >>

5. ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

В първото десетилетие на 16-ия век в замъка от Хайлсберг в Прусия естественонаучният гений Николай Коперник /1473-1543 г./ измисля една постройка от мисли, която принуждава хората от следващите столетия да гледат с други представи към звездното небе, различни от тези, които техните прадеди са имали в древността и в Средновековието.
В първото десетилетие на 16-ия век в замъка от Хайлсберг в Прусия естественонаучният гений Николай Коперник /1473-1543 г./ измисля една постройка от мисли, която принуждава хората от следващите столетия да гледат с други представи към звездното небе, различни от тези, които техните прадеди са имали в древността и в Средновековието. За тези последните Земята беше обиталище на човечеството намиращо се в центъра на вселената. Обаче за тях звездите бяха същества имащи съвършена природа, движението на тези звезди се извършваше в кръг, защото кръгът е образ на съвършенството. В това, което звездите показваха на човешките сетива, хората виждаха нещо не посредствено душевно, духовно. Друг език говореха на човека нещата и процесите на Земята; друг език му говореха светещите звезди, които се явяваха отвъд луната в чистия етер като една духовна същност изпълваща пространството. Николай от Куес си беше съставил вече други мисли.
към текста >>

6. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Примитивният човек, който обича лова, създава едно небе, на което Боговете се отдават на най-блестящия лов.
На такива мисли трябваше да се отдаде мистът. За него това бяха напълно оправдани съмнения. Нека погледнем, си мислеше той, всички представи за Боговете. Не приличат ли те на създанията, които намираме във външния свят? Не ги ли създава човекът, като им прибавя или отнема едно или друго качество от сетивния свят? Примитивният човек, който обича лова, създава едно небе, на което Боговете се отдават на най-блестящия лов. И гъркът поставя на своя Олимп за Богове личности, чиито първообрази се намирали в добре познатата гръцка действителност.
към текста >>

7. ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Плотин описва какъв живот трябва да води душата: „Тя трябва да донесе мир в живота на тялото и в неговите трепети, да съзерцава мира във всичко, което я заобикаля: земята и морето, и въздуха, и самото небе, в тяхната неподвижност.
Плотин описва какъв живот трябва да води душата: „Тя трябва да донесе мир в живота на тялото и в неговите трепети, да съзерцава мира във всичко, което я заобикаля: земята и морето, и въздуха, и самото небе, в тяхната неподвижност. Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния облак и го правят да блести като злато, така и душата, когато влиза в тялото на обградения от небето свят, му предава живот и безсмъртие."
към текста >>

8. ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА GA_9 Теософия

Човекът отправя поглед към звездното небе: възхищението, което изпълва неговата душа, му принадлежи; вечните закони на звездите, които той схваща в духа, в мисълта, не му принадлежат; те принадлежат на самите звезди.
Човекът отправя поглед към звездното небе: възхищението, което изпълва неговата душа, му принадлежи; вечните закони на звездите, които той схваща в духа, в мисълта, не му принадлежат; те принадлежат на самите звезди.
към текста >>

9. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

С възхищението си от звездното небе, аз живея в себе си.
С възхищението си от звездното небе, аз живея в себе си. Мислите, които развивам върху траекторията на небесните тела, имат за мисленето на всеки друг човек същото значение, каквото и за мен. Би било безсмислено да се говори за моята възхита, ако аз самия не съществувах; но не е така безсмислено да се говори за моите мисли, без изобщо да става дума за мен. Защото истината, която мисля днес, вчера е била вярна, ще бъде вярна и утре, дори ако се занимавам само днес. Ако едно познание ми доставя радост, тази радост има стойност дотогава, докато тя живее в мен; истината на познанието има своята стойност изцяло и независимо от тази радост. Душата, която схваща истината, се свързва с нещо, което носи определена стойност в себе си.
към текста >>

10. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Също и в по-късните години, когато човек със здрав разум и с безусловна всеотдайност поглежда към звездното небе и към откровението на висшите сили, той вече е узрял за познанието на свръхсетивните светове.
Това особено важи за едно душевно качество, което е от изключително значение за развитието на човека, а именно чувството на преклонение. Който възпитава това чувство в себе си или го има предварително като щастлив дар от природата, той разполага с добра основа за постигане на свръхсетивно познание. Това познание се отдава особено добре на хора, които в своите детски и юношески години са гледали към някои лица с онова удивление, с което се обръщаме към висшите идеали. Също и в по-късните години, когато човек със здрав разум и с безусловна всеотдайност поглежда към звездното небе и към откровението на висшите сили, той вече е узрял за познанието на свръхсетивните светове. По същия начин стоят и нещата с този, който се удивлява на силите, ръководещи човешкия живот. От не по-малко значение е и случаят, когато един възрастен и зрял човек може да изпитва преклонение, и то до най-висша степен, пред други хора, чиято стойност той предусеща или се надява да познае. Само това преклонение може да разкрие достъпа към висшите светове. Който не стига до преклонението, не може да напредне далеч в своето познание. Който не иска да признае дадено явление в света, за него същността на нещата се затваря.
към текста >>

11. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

написаното на духовното небе,
написаното на духовното небе,
към текста >>

12. ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

Като една мощна звезда свети на духовното небе като отличителен белег за тази степен на развитието изречението "Аз мисля, следователно съм", което Декарт /1596-1650 г./ изказа.
С изтичането на тази трета епоха се променя характерът на философския стремеж. Себесъзнанието на душата е укрепнало чрез продължила векове наред работа, която е било извършена в изпитване действителността на мисловния живот. Хората се научиха да чувстват живота на мислите свързан със същността на душата и в тази връзка да чувстват една вътрешна сигурност на съществуването. Като една мощна звезда свети на духовното небе като отличителен белег за тази степен на развитието изречението "Аз мисля, следователно съм", което Декарт /1596-1650 г./ изказа. Хората чувстват същността на душата да тече в живота на мислителите; и в знанието за това течение те смятат, че изживяват истинското битие на самата душа. Те се чувстват така сигурно в това съществуване съзряно в живота на мислите, че стигат до убеждението: Истинското познание може да бъде само онова, което е изживяно така, както трябва да го изпита в душата построеният на самия себе си мисловен живот. Това става гледище на Спиноза /1632-1677 г./. Сега се раждат философи, които така построяват образа на света, както човек трябва да си го представи, когато обхванатата от мисловния живот себесъзнателна човешка душа трябва да има в него своето подходящо място. Как трябва човек да си представи света, за да може в него човешката душа да бъде мислена така, както тя трябва да бъде мислена в смисъла на това, което той трябва да си представи върху себесъзнанието?
към текста >>

13. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене".
С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството. Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене". Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила. Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността". Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят. Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения.
към текста >>

Следователно човешкият дух се чувства незадоволен от царството навъншната действителност, която Кант разбира със звездното небе и многобройните неща в света, и от моралната закономерност.
Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността". Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят. Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата. Следователно човешкият дух се чувства незадоволен от царството навъншната действителност, която Кант разбира със звездното небе и многобройните неща в света, и от моралната закономерност. Ето защо той си създава едно красиво царство на илюзията, което свързва скованата природна необходимост със свободната целесъобразност. Но човек намира красивото не само в човешките произведения на изкуството, а също и в природата. Наред с красотата на изкуството съществува една красота на природата. Тази природна красота съществува без намесата на човека. Следователно изглежда, като че в действителността все пак може да се наблюдава не само скованата закономерна необходимост, а и една свободна мъдра дейност.
към текста >>

При неговото пътуване в Италия този общ първообраз във всички растителни форми му стана все по-ясен: "Многото растения, които иначе аз бях свикнал да виждам само в кофи и саксии, даже през по-голямата част на годината зад стъкла, тук стоят весели и свежи под свободното небе и изпълнявайки тяхното определение, те ни стават по-ясни.
Даващият тон ботаник на онова време, Лине, казва върху разнообразните видове в света на растенията, че съществуват толкова много такива видове, колкото "различни форми са били създадено в Началото". Който има такова мнение, той може само да полага усилия да изучава свойствата на отделните форми и грижливо да различава тези форми едни от други. Гьоте не можеше да се съгласи с едно такова разглеждане на природата. "Това, което Лине се стараеше да отделя насила едно от друго, то според най-вътрешната потребност на моето същество трябваше да се стреми към съединение". Той търсеше онова, което е общо на всички растения, на всички растителни видове. При неговото пътуване в Италия този общ първообраз във всички растителни форми му стана все по-ясен: "Многото растения, които иначе аз бях свикнал да виждам само в кофи и саксии, даже през по-голямата част на годината зад стъкла, тук стоят весели и свежи под свободното небе и изпълнявайки тяхното определение, те ни стават по-ясни. Гледайки толкова много нови и обновени форми, отново ми дойде старата мисъл, дали между това множество не бих могъл да открия първичното растение /прарастението/? такова първично растение трябва все пак да съществува; иначе по какво бих познал, че тази или онази форма е растение, ако всички те не бяха създадени по един образец? "
към текста >>

14. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Както изследователят на природата, който иска да установи законите на звездното небе, не вярва, че може от тези закони да изгради звездното небе; така и Хегел не вярва, че търсейки закономерните връзки сред света на мислите, може да намери от мислите някакви природонаучни закони, които могат да бъдат установени само чрез опитно наблюдение.
Той прибавя към науката на природата науката на мислите върху природата. Всички мисли, които човек си съставя върху света, съставляват естествено едно единно цяло, както природата също е едно единно цяло. Научният наблюдател добива своите идеи при отделните неща; ето защо в неговия дух те се явяват като отделни, едно от друго. Когато ги разглеждаме така едни до други, те се сглобяват в едно цяло, сред което всяко едно е един член. Това цяло на мислите иска да бъде философията на Хегел. Както изследователят на природата, който иска да установи законите на звездното небе, не вярва, че може от тези закони да изгради звездното небе; така и Хегел не вярва, че търсейки закономерните връзки сред света на мислите, може да намери от мислите някакви природонаучни закони, които могат да бъдат установени само чрез опитно наблюдение. Това, което постоянно и отново се твърди, че Хегел е искал да черпи от чистото мислене пълното и неограничено познание на мировото цяло, то не почива на нищо друго, освен на едно наивно криво разбиране на него вия светоглед. Той самият достатъчно ясно е казал: "- Задача на философията е да разбере това, което е; защото това, което е разумно, то е действително, което е действително, то е разумно. Когато философията рисува своите сиви и сиви тонове /еднообразни/, тогава една форма на живота е остаряла; бухълът на Миневра започва да лети едва при настъпване на здрача". А това не значи нищо друго освен, че фактическите познания трябва да са вече налице, когато идва мислителят и ги осветлява от своята гледна точка. Но нека не се изисква от Хегел той да изведе нови природни закони от чистото мислене; защото той съвсем не е искал това.
към текста >>

От изследователя на природата никой не иска той да създаде звездното небе, въпреки че той прави своите изследвания върху него; възгледите на Хегел се обявяват за безплодни, защото той, който е размислил върху връзката на природните закони, не е създал същевременно тези природни закони.
Той самият достатъчно ясно е казал: "- Задача на философията е да разбере това, което е; защото това, което е разумно, то е действително, което е действително, то е разумно. Когато философията рисува своите сиви и сиви тонове /еднообразни/, тогава една форма на живота е остаряла; бухълът на Миневра започва да лети едва при настъпване на здрача". А това не значи нищо друго освен, че фактическите познания трябва да са вече налице, когато идва мислителят и ги осветлява от своята гледна точка. Но нека не се изисква от Хегел той да изведе нови природни закони от чистото мислене; защото той съвсем не е искал това. Не, той не е искал нищо друго, освен да хвърли една философска светлина върху сбора от природни закони, които са съществували по негова време. От изследователя на природата никой не иска той да създаде звездното небе, въпреки че той прави своите изследвания върху него; възгледите на Хегел се обявяват за безплодни, защото той, който е размислил върху връзката на природните закони, не е създал същевременно тези природни закони.
към текста >>

15. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Следователно небе, земя и т.н.
Вярно е, че Кьонигсбергският мъдрец не е приписвал на идеите тази правечна действителност; обаче за Шопенхауер в схващането на разпростряната в пространството и време действителност царува между Платон и Кант пълна съгласуваност. Скоро този възглед стана негова неопровержима истина. Той си казваше: Аз получавам познания за нещата, доколкото ги виждам, чувам, чувствам и т.н. с една дума: Доколкото си образувам представи за тях. Един предмет за мене само в моята представа. Следователно небе, земя и т.н. са за мене представи, защото "вещта за себе си", която им отговаря, е станала мой предмет само благодарение на това, че е приела характера на представата.
към текста >>

16. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Окен проблясва като една комета на германското небе на светогледа.
Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците. От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни". В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор. Той не се нуждаеше за едно такова предчувствие от пълни съответни факти. Но самото естество на такива предчувствани идеи и такова, че те не правят никакво голямо впечатление върху работниците в полето на науката. Окен проблясва като една комета на германското небе на светогледа. Той развива изобилие от светлина. Изхождайки от едно богато притежание на идеи той дава ръководните понятия за най-различните области на фактите. Обаче начинът, по който той подреждаше връзките на фактите, имаше в себе си нещо принудително. Той работеше усилено за постигане на целта. Такъв беше случаят и при горепосочените закони на повторението на определени животински форми в зародишно развитие на други животински форми.
към текста >>

17. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

На фона на тъмното небе този светъл кръг се открояваше много ярко, а долу живите лъчи потрепваха към центъра и подсказваха подвижната устойчивост на целия строеж.
Когато стигнаха до реката, всички с възторг забелязаха прекрасната дъга над нея, по която жертвоготовната Змия им предоставяше възможността да преминат оттатък. И ако през деня човек се удивляваше на прозрачните скъпоценни камъни, от които мостът изглеждаше съграден, то през нощта удивлението пред неговата сияйна красота беше двойно по-голямо. На фона на тъмното небе този светъл кръг се открояваше много ярко, а долу живите лъчи потрепваха към центъра и подсказваха подвижната устойчивост на целия строеж. Шествието бавно премина по моста, а Лодкарят, който наблюдаваше всичко от своята отдалечена колиба, с удивление следеше светещия кръг и странните пътници, придвижващи се по него.
към текста >>

18. 40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота GA_26 Мистерията на Михаил

Звездното небе се откъсна като телесна същност от действието на божествено-духовните Същества.
След това дойде една друга епоха. Звездното небе се откъсна като телесна същност от действието на божествено-духовните Същества. Роди се това, което може да се нарече Миров Дух и Мирово Тяло. Мировият Дух е едно множество от божествено-духовни Същества. В по-старата епоха те действуваха върху Земята от местата на звездите. Това, което блестеше тогава там от мировите ширини, това, което се излъчваше като сили от центъра на Земята, беше всъщност, в действителност Интелигентността и Волята на божествено-духовните Същества, които управляваха своята творческа дейност върху Земята и върху човечеството.
към текста >>

Ето защо в устройството на звездното небе, което буди удивление в човешката душа, можем да виждаме една минало, но не едно настоящо откровение на Боговете.
Това, в което те първоначално упражняваха своята дейност, стана "мирово тяло", хармонично подреждане на звездите в мировото пространство. Когато насочваме поглед назад върху тези неща в едно духовно съзерцание на света, ние можем да кажем: от първоначалния дух-тяло на творящите света същества се роди мировият дух и мировото тяло. И мировото Тяло показва в подреждането на звездите и в движението на звездите, какво е било някога интелигентното и волево действие на Боговете. Обаче за космическото настояще това, което някога е било свободно движещи се Интелигентност на Боговете и Воля на Боговете в звездите, се е втвърдило като закони в тези звезди. Следователно това, което днес за земните хора идва на Земята като светлина от небесните звезди, не е непосредствен израз на Интелигентността и на Волята на Боговете, а един застинал знак на това, което те са били някога в звездите. Ето защо в устройството на звездното небе, което буди удивление в човешката душа, можем да виждаме една минало, но не едно настоящо откровение на Боговете.
към текста >>

19. 42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания? GA_26 Мистерията на Михаил

Това, което във физическия земен живот е за човека звездното небе, то е духовно взето, в живота между смъртта и едно ново раждане неговото съществуване, което се намира между неговата пълна свързаност с божествено-духовния свят и неговото откъсване от този свят.
В живота между смъртта и едно ново раждане човек изживява съдържанието на времето, за което става ду ма тук, като граница на своя Космос. Това, което във физическия земен живот е за човека звездното небе, то е духовно взето, в живота между смъртта и едно ново раждане неговото съществуване, което се намира между неговата пълна свързаност с божествено-духовния свят и неговото откъсване от този свят. Тук на "границата на света" не се явяват физическите небесни тела, а на мястото на всяка една звезда сборът от божествено-духовни Същества, които съставляват действително звездата.
към текста >>

20. 44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане GA_26 Мистерията на Михаил

Видимият израз на това срещустоене е формата на звездното небе.
Човекът е идеал и цел на боговете. Обаче гледането на това състояние на нещата не може да бъде източник на превъзнасяне и гордост за човека. Защото той трябва да счита като нещо идващо от него само това, което в течение на земните съществувания е направил себесъзнателно от себе си. А изразено в космически отношения, това е твърде малко в сравнение с онова, което Боговете са създали като основа на неговото собствено същество от Макрокосмоса, който те представляват, като микрокосмос, какъвто е самият човек. Божествено-духовните същества стоят в космоса едни срещу други. Видимият израз на това срещустоене е формата на звездното небе. Те искаха да създадат в едно единство това, които самите те са заедно.
към текста >>

21. 46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане? GA_26 Мистерията на Михаил

Това приспособяване на етерното тяло към небесните сили не противоречи на постепенното откъсване на звездното небе от Божествено-духовните Същества, за което говорихме в предидущите съзерцания.
Това приспособяване на етерното тяло към небесните сили не противоречи на постепенното откъсване на звездното небе от Божествено-духовните Същества, за което говорихме в предидущите съзерцания.
към текста >>

живее звездното небе.
Нещо съществено, което човекът получава чрез тази Йерархия, е принадлежността към една група човеци на Земята. Човеците са диференцирани по лицето на Земята. Когато поглеждаме назад в миналото в тази втора епоха, ние не виждаме днешното диференциране в раси и народи, но едно друго диференциране, едно повече духовно диференциране. Такова едно диференциране произхожда от това, че звездните сили се явяват в различни съчетания на различните места на Земята. На Земята, в разпределението на сушата и водата, в климата, в растежа на растенията и т. н. живее звездното небе. Доколкото човекът трябва да се приспособи към тези отношения, които съществуват на Земята като небесни отношения, това приспособяване принадлежи на етерното тяло и изграждането на неговата форма е едно творение на хора на Архангелите.
към текста >>

22. 1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Говори се за действуващи от далечините на света конкретни духовни Същества, както при сетивното гледане на нощното небе се говори за звезди и звездни образования.
Антропософията нарича познанието, което се ражда по този начин, познание чрез инспирация (вдъхновение) или инспиративно познание. (Не трябва да се заблуждаваме чрез такива изрази; те са взети от един принадлежащ на първобитни времена, инстинктивен начин на виждане в духовните светове. Обаче това, което се разбира с тях тук, е казано точно.) И светът, в който човек навлиза чрез Инспирацията, е наречен астрален свят. Когато се говори, както бе обяснено тук, за етерен свят, разбират се действията, които се упражняват от окръжността на света към Земята. Обаче косато се говори за "астрален свят", изхожда се съобразно с това, което инспиративното съзнание наблюдава, от действия, които се упражняват от окръжността на света от определени духовни Същества, които се изявя ват в тези действия, както в изходящите от Земята сили се изявяват земните вещества. Говори се за действуващи от далечините на света конкретни духовни Същества, както при сетивното гледане на нощното небе се говори за звезди и звездни образования. От тук и изразът "астрален свят". В този астрален свят човекът носи третия член на своето същество: астралното тяло.
към текста >>

23. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Така някои късни вечери на езерото Атерзее, когато можех да оставя моите момчета на самите себе си и след като се бях любувал на звездното небе от терасата на къщата, прекарах в изучаване на „Феноменология на нравственото съзнание“ и „Религиозното съзнание на човечеството през стадиите на неговото развитие“.
Така някои късни вечери на езерото Атерзее, когато можех да оставя моите момчета на самите себе си и след като се бях любувал на звездното небе от терасата на къщата, прекарах в изучаване на „Феноменология на нравственото съзнание“ и „Религиозното съзнание на човечеството през стадиите на неговото развитие“. Докато четях тези съчинения, придобивах все по-голяма увереност в собствената си познавателно-теоретична гледна точка.
към текста >>

24. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе.
В дома на Мари Ойгение деле Грацие преживях прекрасни часове от моя живот. Всяка събота вечер беше време за посещения при нея. Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса. Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи. Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе. Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората. И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност.
към текста >>

Ако утре на унищожителната природа ѝ се прииска да унищожи цялото звездно небе, все пак хората хилядолетия наред са вдигали към него поглед, изпълнен с благоговение, и това е достатъчно.
Въпреки това не мога да повярвам, че не съществуват средства, с които да се издигнем над дълбокия песимизъм, идващ от това познание. Това издигане се получава, когато погледна в света на нашата душевност, когато пристъпя по-близо до същността на нашия идеален свят. Той е един затворен в себе си, съвършен в себе си свят, който не може да спечели или пък да загуби нещо от преходността на външните неща. Та не са ли нашите идеали, ако са истински живи индивидуалности, същности сами по себе си, независими от благосклонността или неблагосклонността на природата? Макар и листата на прекрасната роза да могат да бъдат завинаги откъснати от безмилостния порив на вятъра, все пак тя е изпълнила своето послание, защото е зарадвала стотици човешки очи. Ако утре на унищожителната природа ѝ се прииска да унищожи цялото звездно небе, все пак хората хилядолетия наред са вдигали към него поглед, изпълнен с благоговение, и това е достатъчно. Не съществуването във времето, не, вътрешната същност на нещата ги прави съвършени.
към текста >>

25. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото с право Астрономията е една наука, пред която не само човешкият интелект трябва да има най-високо уважение, защото тя ни дава важните познания за далечините на света, но Астрономията е нещо, което въпреки всичката отвлеченост и суровост говори по-най-силен начин на нашата душа, на целия наш дух, така щото можем да кажем: Има нещо понятно в това, че човешката душа се надява да добие разбиране върху най-дълбоките тайни на съществуването от разглеждането на звездното небе, което говори така дълбоко на нашата душа, когато го оставим да ни действува на душата през нощите с разбирането на нещата.
Кой би могъл да се съмнява в това, че трябва да гледаме с оправдани надежди към онази наука, която наричаме Астрономия, когато става дума за възникването на света, за развитието на света? Защото с право Астрономията е една наука, пред която не само човешкият интелект трябва да има най-високо уважение, защото тя ни дава важните познания за далечините на света, но Астрономията е нещо, което въпреки всичката отвлеченост и суровост говори по-най-силен начин на нашата душа, на целия наш дух, така щото можем да кажем: Има нещо понятно в това, че човешката душа се надява да добие разбиране върху най-дълбоките тайни на съществуването от разглеждането на звездното небе, което говори така дълбоко на нашата душа, когато го оставим да ни действува на душата през нощите с разбирането на нещата.
към текста >>

Но тогава и от това, което голямата астрономия предлага от описанието на звездното небе и неговите движения и отношенията по звездите помежду им също не можем да изградим мост до евентуални изпълващи пространството душевни и духовни действия!
Това е именно, което можем богато да извлечем от някои грешки, които се съдържат в споменатата реч на Дю Боа-Реймонд "Върху границите на природопознанието". Обаче ценното в тази реч е: в нея има нещо като една реакция против всесилата и всемъдростта на астрономическото познание. Ако размислим върху това, което можахме да извлечем така богато, ние ще намерим възможност да го пренесем върху голямото астрономическо познание. Да предположим, което без съмнение е правилно: че от астрономическите познания на движението на най-малките частици на материята не можем да намерим мост към душевните и духовните изживявания. Но тогава и от това, което голямата астрономия предлага от описанието на звездното небе и неговите движения и отношенията по звездите помежду им също не можем да изградим мост до евентуални изпълващи пространството душевни и духовни действия! Щом е вярно и правилно е да приемем това като вярно -, че когато в смисъла на Лайбниц и на Дю Боа-Реймонд увеличим нашия мозък толкова много /по-добре казано: ако си го представим увеличен толкова много/, че бихме могли да ходим из него и да гледаме движенията в него както гледаме движенията на небесните тела, и щом в тези движения на нашия мозък не възприемаме нищо от насрещните образи на тези движения, никак не трябва да се чудим, че когато стоим в един така увеличен мозък а именно в образа на света също не можем да намерим моста между движенията на звездите в небесното пространство и евентуалните душевни и духовни дейности, които пронизват мировото пространство и биха се намирали в същото отношение към движенията на звездите, както нашите мисли, чувства и душевни изживявания към движенията на нашата мозъчна материя. Тогава когато Дю Боа-Реймонд изказа това за всеки, който можеше да мисли, беше възможно заключението, което обаче оттогава насам никой не е направил: Ако е вярно това, на което с определена сигурност обърна вниманието Дю Боа-Реймонд, трябва също да кажем: Щом нещо душевно, нещо духовно изпълва пространството, тогава никаква астрономия, никакво астрономическо познание особено тогава, когато то изпълнява споменатия идеал на 19-тия век не може да говори по някакъв начин за или против духовното или душевното, което изпълва пространството, защото от движенията не може да се заключи за духовното.
към текста >>

26. Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Уран означава “небе”, а Гея - “земя”.
Прометей принадлежи на света на Гръцките митове. Той и неговият брат Епиметей са синове на титана Япет. Самите титани са синове на древния гръцки бог Уран и на съпругата му Гея. Уран означава “небе”, а Гея - “земя”. И позволете ми да насоча вниманието ви към факта, че за гърците Уран е същото, което е Варуна за индийците. Така Прометей е титан и един от синовете на Уран, и такъв е също и брат му Епиметей. Кронос (Времето) узурпира трона на своя баща Уран и получава управлението за себе си. Затова той на свой ред е детрониран от своите собствени синове и, заедно с всички титани, е хвърлен в подземния свят. Само Прометей и брат му Епиметей остават верни на Зевс през тези събития.
към текста >>

Уран означава небе, Гея - Земя.
Чрез трите поколения богове - Уран, Кронос и Зевс - ние трябва да разберем три Същества, които бяха водачи на човечеството едно след друго. Уран означава небе, Гея - Земя. Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон8 - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил органите си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето. От брака на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето. Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до началото на Атлантида. Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс. Но Зевс все още е един от водачите, които не преминаха своето обучение на Земята, той все още е един от безмъртните, каквито фактически бяха всички гръцки богове.
към текста >>

27. ІІ. Мисията на Манихейството GA_92 Езотерична космология

Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вследсвие на които земната атмосфера се изчисти - едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Нифелхайм или Небелхайм (земята на мистите) в германската митология е страната на атлантите. В онази епоха Земята бе по-гореща и обвита с парни облаци. Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вследсвие на които земната атмосфера се изчисти - едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата. Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, "дъгата в небето" била нов знак за съюза между Бог и човека.
към текста >>

28. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

3. Духовният свят, или Девакан в санскрит терминологията (Християнското Небе).
3. Духовният свят, или Девакан в санскрит терминологията (Християнското Небе).
към текста >>

29. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността. Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен. Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>

Деваканът е живо небе, където завладяващият подтик към симпатия и действие, съдържащи се в човешката душа, се срещат с неограничено поле на дейност и с изглед към безкрайността.
Това няма нищо общо с пасивно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които мислят, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните. Деваканът е живо небе, където завладяващият подтик към симпатия и действие, съдържащи се в човешката душа, се срещат с неограничено поле на дейност и с изглед към безкрайността.
към текста >>

30. ІІ. Мисията на Манихейството. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, в следсвие на които земната атмосфера се изчисти едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Нифелхайм или Небелхайм (земята на мистите) в германската митология е страната на атлантите. В онази епоха Земята бе по-гореща и обвита с парни облаци. Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, в следсвие на които земната атмосфера се изчисти едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата. Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, “дъгата в небето” била нов знак за съюза между Бог и човека.
към текста >>

31. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

3. Духовният свят, или Девакан в санскрит терминологията (Християнското Небе).
3. Духовният свят, или Девакан в санскрит терминологията (Християнското Небе).
към текста >>

32. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността. Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен. Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>

Деваканът е живо небе, където завладяващият подтик към симпатия и действие, съдържащи се в човешката душа, се срещат с неограничено поле на дейност и с изглед към безкрайността.
Това няма нищо общо с пасивно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които мислят, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните. Деваканът е живо небе, където завладяващият подтик към симпатия и действие, съдържащи се в човешката душа, се срещат с неограничено поле на дейност и с изглед към безкрайността.
към текста >>

33. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Да ви покажа как човекът, както стои днес пред нас, действително е един вид микрокосмос, един малък свят; как включва в себе си като закон на развитието си всичко, което ни заобикаля не само на Земята, а в известно отношение също и на звездното небе.
Днес бих искал да допълня и разширя казаното в последната лекция90 относно жизнения път на човека. При това можем да обсъдим някои по-интимни неща и освен това тук или на друго място да допълним нещо, което трябваше да се изпусне в откритата лекция. Преди всичко бих искал да ви представя този жизнен път като едно голямо цяло. Да ви покажа как човекът, както стои днес пред нас, действително е един вид микрокосмос, един малък свят; как включва в себе си като закон на развитието си всичко, което ни заобикаля не само на Земята, а в известно отношение също и на звездното небе.
към текста >>

34. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

на нощното небе блестящо светва,
на нощното небе блестящо светва,
към текста >>

35. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тогава беше създадена разлика та между това, където хората пребиваваха преди и това, в което те се намират сега: небе и земя.
А сега настъпи моментът, в който протичащият равномерно по-ранен стадии се раздели на две. В началото на земното съществуване хората бяха в едно състояние, в което те като съзнателни хора, като азовост, все още се намираха в "небесата". И сега в телата се спусна на капки Азът. Тогава беше създадена разлика та между това, където хората пребиваваха преди и това, в което те се намират сега: небе и земя. Това е изживяването на вашия Аз при слизането му на земята. Какво е написано в началото на Сътворението?
към текста >>

Твърдта Бог нарече небе, биде вечер, биде утро –
Твърдта Бог нарече небе, биде вечер, биде утро –
към текста >>

което беше отгоре, нарече небе.
което беше отгоре, нарече небе.
към текста >>

36. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако наблюдаваме изпълненото със звезди небе, ние виждаме познатите ни екзотерично планети.
Говорихме за това, че нашата земя се е развила постепенно, говорихме за земните въплъщения. Нашата земя беше най-напред Сатурн, след това стана Слънце, след това Луна и сега е Земя, по-късно ще стане Юпитер, Венера, Вулкан. Сега вие можете да запитате: Днес на небето има Сатурн. Има ли този Сатурн нещо общо със Сатурн, който беше земно въплъщение? Ако наблюдаваме изпълненото със звезди небе, ние виждаме познатите ни екзотерично планети. Имената на планетите не са избрани произволно, поне не като в по-ново време, когато те се наричат на откривателя си, а това са изпълнени със смисъл имена, които са дадени от дълбокото знание за същността на звездите. Днес това вече не се прави, и например Уран не носи така законно име, тъй като е открит по-късно. Това, което днес се намира на небето като Сатурн, се намира на онова ниво на развитие на земята, на което тя беше, когато се намираше в състоянието Сатурн. Екзотеричният Сатурн се отнася така към Земята както момчето към стареца. Точно както старецът се е развил от стоящото до него момче той самият е бил някога старец точно така се е развила Земята от днешния Сатурн.
към текста >>

Древните окултни астрономи си казваха: Звездното небе, което изглежда застинало в спокойствие, в действителност се намира в движение и се върти около духовния център с такава скорост, че за 100 години се измества с 1°.
Знаете, че планетите се движат със съвсем определени скорости около слънцето. Но и то се движи, и това движение,както и движението на планетите е изследвано съвсем точно от окултните астрономи. Изследванията показаха, че слънцето се движи около един духовен център, и че орбитите на планетите са спирали, чиято посока е орбитата на слънцето. Скоростите, с които отделните планети преминават през орбитите си, се съотнасят една към друга в съвсем определени, хармонични отношения, и тези отношения се събират за слушащия като тоновете на една симфония, която беше обозначена от питагорейците като музика на сферите. Това съзвучие, тази музика е едно отражение на космическите процеси, и в това, на което учи питагорейската школа няма нищо измислено. Древните окултни астрономи си казваха: Звездното небе, което изглежда застинало в спокойствие, в действителност се намира в движение и се върти около духовния център с такава скорост, че за 100 години се измества с 1°. Скоростите на планетите се отнасят една към друга както следва:
към текста >>

при което скоростта на Сатурн е 1200 пъти по-голяма от тази на цялото звездно небе, или се измества с 12° на година.
при което скоростта на Сатурн е 1200 пъти по-голяма от тази на цялото звездно небе, или се измества с 12° на година.
към текста >>

37. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Който разглежда движението на всички видими за нас звезди от духовна гледна точка в отношението им със скритите причини, за него звездното небе се измества с един градус за всяко столетие.
Ако вземете скоростта на движенията на Слънцето, Меркурий и Венера, които са приблизително равни, то тя е в отношение 2 : 1 със скоростта на движение на Марс, т.е. е два пъти по-голяма. Ако вземете скоростта на Слънцето, Меркурий и Венера към тази на Луната, то съотношението е 12 : 11 т.е. скоростта е дванадесет пъти по-голяма. Който разглежда движението на всички видими за нас звезди от духовна гледна точка в отношението им със скритите причини, за него звездното небе се измества с един градус за всяко столетие. А скоростта на движението на Сатурн спрямо звездното небе се отнася както 1200 : 1.
към текста >>

А скоростта на движението на Сатурн спрямо звездното небе се отнася както 1200 : 1.
Ако вземете скоростта на движенията на Слънцето, Меркурий и Венера, които са приблизително равни, то тя е в отношение 2 : 1 със скоростта на движение на Марс, т.е. е два пъти по-голяма. Ако вземете скоростта на Слънцето, Меркурий и Венера към тази на Луната, то съотношението е 12 : 11 т.е. скоростта е дванадесет пъти по-голяма. Който разглежда движението на всички видими за нас звезди от духовна гледна точка в отношението им със скритите причини, за него звездното небе се измества с един градус за всяко столетие. А скоростта на движението на Сатурн спрямо звездното небе се отнася както 1200 : 1.
към текста >>

38. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Днес поради абстрактната астрономия за човека, който поглежда към звездното небе, то е изпълнено с абстрактни материални небесни кълба.
При този повод често ни е занимавал дълбокият смисъл на Коледния празник. Днес ще го разгледаме от една различна страна. Днес ще го разгледаме след като най-напред си изясним как антропософските мисли и идеи действуват върху чувствения ни свят, как те действително ще направят от човека нещо различно от това, което е той днес, нещо, от което той от своя страна отново ще знае какво означава това да се усеща непосредствено пулса на духовния живот в природата, топлината, която преминава през света като нещо, което одухотворява всички същества. Днес поради абстрактната астрономия за човека, който поглежда към звездното небе, то е изпълнено с абстрактни материални небесни кълба. Тези кълба ще се явят пред него отново като тела от душа и дух. Пространството за него отново ще се изпълни с душата и духа. Той ще усеща целия космос топъл, както, както усеща приятелската гръд, единствено разбира се космосът за него ще бъде по-величествен и по-огромен.
към текста >>

39. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете.
По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във вавилоно-асирийско-халдео-египетската култура. Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете. В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества. Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни Същества. През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност. Защо египтяните станаха първите геометри? Защото вярваха, че чрез мислите, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя.
към текста >>

40. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тези Същества се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои като слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище.
Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за Съществата, които бяха донесли заложбите на днешния човек. Ако би се запазила онази скорост на развитието, която нашата слънчева система имаше отначало, когато тя възниква из космическия сумрак, човекът не би могъл да намери своето правилно развитие. Би имало едно такова развитие, че бихте се родили, например, сега и след много кратко време бихте били старци. Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци. Следователно в тази първична мъглявина имаше Същества, които се нуждаеха от по-бързо темпо на развитието. Тези Същества се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои като слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище. Те са, които извличат със своите сили слънчевата материя. Защото това Слънце, което днес ни изпраща своята светлина, е населено с духовни Същества, както и всеки слънчев лъч, който прониква надолу, на Земята слизат делата на онези Същества, които в течение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие бяха напреднали толкова много, че сега можеха да изминават едно такова бързо развитие, каквото съществува на днешното Слънце. В началото на Земното развитие с това слънчево съществуване са свързани възвишени духовни Същества. Те именно се отделят. А това, което остава след отделянето на Слънцето, можете да си го представите като едно тяло, което бихте получили, ако в един грамаден съд бихте размесили днешната Земя и днешната Луна.
към текста >>

41. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Те ще живеят на едно ново небе и една нова Земя, т.е.
Те ще живеят на едно ново небе и една нова Земя, т.е. на Юпитер.
към текста >>

42. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Там те си образуваха тяхното небе; там те налучкаха правилното темпо за личното си развитие.
Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него. Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище. Всред висшите Същества имаше и такива, които биха изгубили много в своето развитие, ако трябваше да останат свързани с по-низшите Същества. Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище. Там те си образуваха тяхното небе; там те налучкаха правилното темпо за личното си развитие. Ако биха останали в по-грубите субстанции, които те отхвърлиха на Земята, тогава те не биха могли да напреднат в своето развитие. Това би представлявало едно препятствие, една оловна тежест в тяхното развитие. Следователно, това което настъпва в материалния свят като разцепление на мировата субстанция, идва не само поради физически причини, а чрез силите на определени Същества, които имат нужда от съответно обиталище за своето развитие; основната причина е в това, че те трябва да си изградят свой миров дом. Ето какво трябва да подчертаем: в основата на материалните процеси лежат духовни причини.
към текста >>

43. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

И той усещаше: „Не са истински планините и долините, не са истински облаците във въздуха, не е истинско дори звездното небе: всичко това е само една обвивка.
Пред душата на древния индиец изникваше като един спомен, като един болезнен спомен, неговото истинско, древно отечество, докато сега се виждаше поставен във физическия свят, който е само външната обвивка на духовния свят, и той непрекъснато копнееше да избяга от този външен свят. И той усещаше: „Не са истински планините и долините, не са истински облаците във въздуха, не е истинско дори звездното небе: всичко това е само една обвивка. А истината, скрита зад тази обвивка, Боговете и истинският образ на човека - тях ние не можем да видим. Това, което виждаме, е Майя, неистина; истината е скрита”. Усещането, че човекът е произлязъл от истината, че същинската му родина е в духовния свят, а сетивният свят е илюзия, Майя, това усещане се засилваше все повече. Религиозното настроение на този, който чувствува толкова живо противоположността между духовното и физическото, ограничава интереса му към физическия свят, насочвайки го все повече към това, което посветените виждаха и за което ни говорят свещените Риши. Индиецът копнееше да избяга от тази действителност, от тази сурова действителност, която за него не беше нищо друго, освен една илюзия.
към текста >>

Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят.
Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха. Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия свят като Майя, като илюзия. Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят. И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението. Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”. За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него. Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи.
към текста >>

И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението.
Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха. Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия свят като Майя, като илюзия. Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят. И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението. Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”. За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него. Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи. Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя.
към текста >>

44. Съдържание GA_110 Духовните йерархии

Кристалното небе.
Еволюция на човешката индивидуалност. Съдбата на Земната материя: да изчезва в средищната точка на Земята и да се появява отново в нейната периферия. Кристалното небе. Уран и Нептун. Областта на Божествената Троица. Боговете на препятствията и как чрез тяхната намеса в човешкото астрално тяло у хората възниква възможността да вършат злото. Битката на архангел Михаил с Дракона. Човешкият Аз може свободно да реши дали да приеме Христос и по този начин да спаси Луцифер.
към текста >>

45. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Днешната физика изобщо не може да обясни защо цялото небе е синьо.
Той изглежда оцветен в синьо. Проверете това е помощта на една обикновена запалена свещ: в средата на пламъка виждаме синьо, а около него един светъл кръг. Винаги, когато Вие наблюдавате мрака през едно осветено пространство, той изглежда син. Аз добре съзнавам опасността, че от гледна точка на днешната механическа оптика, подобно твърдение би могло да се окачестви като пълна безсмислица. Обаче тази безсмислица, така или иначе, отговаря на истината. Днешната физика изобщо не може да обясни защо цялото небе е синьо. А то е синьо, защото всъщност е черно, а ние го гледаме през осветеното пространство. Всеки тъмен, черен, неосветен предмет, гледан през осветено пространство, изглежда син. Ето защо, когато Вие поглеждате Сатурн, той Ви изглежда като едно небесно тяло, оцветено в синьо. Нещата, които казвам, са в пълно съответствие с истинските научни факти, но не и с фантастичните теории на днешната наука. Бихме се отклонили прекалено много, ако трябва да обясняваме как днешната физика разглежда възникването на Сатурновите пръстени, защото ти също се поддава на илюзията, че зад осветеното пространство вижда някакви пръстени, съставени от ситен прах.
към текста >>

46. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Размишлявате ли върху човека по този начин, тогава поглеждайки към Зодиака Вие ще откриете съзидателните, творческите сили на звездното небе, които са основата на всички човешки органи и системи.
И така, когато Сатурн се намираше в знака на Лъва, възникнаха първите наченки на сърцето, а когато Сатурн преминаваше през Рака, възникнаха първите наченки на гръдния кош. А първоначалната възможност за симетрично изграждане на човешкия организъм, възможността за "лява" и "дясна" половина на човешкото тяло се появи, когато Сатурн преминаваше през съзвездието Близнаци. Да, по този начин ние можем да проследим изграждането на човешкото тяло частица по частица. Поглеждайки нагоре към съзвездието Овен, ние вече знаем: първите наченки на нашата глава, и особено нейната горна част, са възникнали тогава, когато Старият Сатурн е стоял в знака на Овена. А първите наченки на нашия говорен апарат са вложени в нас, когато Сатурн е стоял в знака на Телеца. Размишлявате ли върху човека по този начин, тогава поглеждайки към Зодиака Вие ще откриете съзидателните, творческите сили на звездното небе, които са основата на всички човешки органи и системи.
към текста >>

47. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Не случайно първичната мъдрост го нарече кристалното небе, и в това кристално небе биха "депонирани" действията на онези Същества, които принадлежат към по-ранната еволюция.
Онова, от което тръгна нашето Земно развитие още преди Стария Сатурн, ние би трябвало да го търсим отвъд Зодиака. Не случайно първичната мъдрост го нарече кристалното небе, и в това кристално небе биха "депонирани" действията на онези Същества, които принадлежат към по-ранната еволюция. Те изградиха, така да се каже, фундамента, върху който новите Същества започнаха своята съзидателна дейност.
към текста >>

48. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Представете си живо тази карти на пастирите поглеждат и в „отвореното небе" виждат под формата на величествени образи Съществата от духовния свят.
В Евангелието на Лука има едно чудно място, където научаваме как един Ангел възвестява на пастирите в полето, че се е родил „Спасителят на света". После се споменава, че към този Ангел след като е възвестил своето пророчество се присъединява „многобройното войнство небесно" (Лука 2,13). Представете си живо тази карти на пастирите поглеждат и в „отвореното небе" виждат под формата на величествени образи Съществата от духовния свят. Какво точно се възвестява на пастирите?
към текста >>

Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
към текста >>

49. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тя съвсем не е била знание, родено по пътя на наблюдението на звездното небе.
Също и в третата културна епоха още съществувала вътрешната интуиция, когато хората вече се придвижили във възприемането на външните неща. В древна Халдея съществувало това, което днес се нарича астрология; това било някакъв вид звездна наука. Днес никой във външната наука не може да знае нищо за същността на астрологията. Днес, даже настойчиво изследвайки достоверните каменни документи, нищо не можете да научите за самата същност на астрологията. Никой днес не може да извика чувството за това, което е представлявала астрологията за древния халдеец. Тя съвсем не е била знание, родено по пътя на наблюдението на звездното небе. Халдеецът не е изучавал физическата планета Марс, насочвайки погледа си към него, а това, което се научава за него, когато позволи вътре в себе си да избухне ясновидски даряваното знание. Това съвсем не е външно комбиниране, и даже няма пълно осъзнаване на това, което възвестява това знание за външното небесно пространство. В древните посветителски центрове са възникнали първите понятия за света на звездите. В това, което се съобщава тук за развитието на Земята, за връзката на Земята с Марс и така нататък, все още имаме знание, раждано отвътре. Египетската геометрия също била родено отвътре знание, използвано не само във външните земемерни работи.
към текста >>

50. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Към тези умствени картини трябва да бъдат прибавени всички впечатления и умствени картини, които идват до нас и от небесното пространство: звездното небе над нас, слънцето, луната.
Бих желал да кажа, че един такъв опит бе направен преди започването на тази световна катастрофа във Виенския лекторкски цикъл, през който аз говорих за живота между смърт и ново раждане по отношение на вътрешните енергии на душата. Днес бих желал да ви обърна внимание преди всичко на една област, която в известно отношение е и трябва да бъде първостепенно занимание на човешкото същество през неговия земен живот. Това трябва да бъде една първостепенна грижа, че точно тази област е затворена за опитност на души, които са преминали през портата на смъртта. Помислете само колко много ние имаме като земни човешки същества чрез умствените картини, които ни идват от минералната и растителната област. Към тези умствени картини трябва да бъдат прибавени всички впечатления и умствени картини, които идват до нас и от небесното пространство: звездното небе над нас, слънцето, луната. Тъй като те ни дават възможност през нашия земен живот да имаме физически, образи като възприятия, те принадлежат точно на онова, което аз наричам минерална природа. Тази минерална природа и съществено казвам съществено растителната природа като природа са изключени от онова, което душите ще възприемат между смърт и ново раждане.
към текста >>

51. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние можем да погледнем нагоре към звездните небеса и сред другите звезди да видим планетите, когато са видими; но докато можем да ги видим в нощното небе, самото Слънце не е видимо.
Точно както денем ние сме предпазени от гледане на собствената си вътрешна същност, а нощем погледът за духовния свят ни е отказан в обикновения сън, така през деня, когато взорът ни е отправен навън, причините за сетивните ни възприятия са скрити от нас. Онова, което лежи зад Слънцето и го свързва с другите тела, принадлежащи на Слънчевата система, със Съществата, чиито външни проявления наричаме Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и т.н. всяко живо взаимодействие между Слънцето и тези небесни тела е скрито за нас през деня. Онова, което възприемаме, е външният ефект на слънчевата светлина. Когато сравним това състояние със състоянието, в което съществува светът около нас през нощта, от залез до изгрев, ние можем да възприемем по определен начин онова, което принадлежи на нашата Слънчева система. Ние можем да погледнем нагоре към звездните небеса и сред другите звезди да видим планетите, когато са видими; но докато можем да ги видим в нощното небе, самото Слънце не е видимо. Следователно трябва да кажем, че онова, което през деня прави сетивния свят видим за нас, през нощта отнема от нас възможността да го виждаме. Нощем целият сетивен свят е невидим.
към текста >>

Звездното небе, което виждаме, е тялото на духовна реалност, лежаща зад него.
Всичко онова, което човек се учи да изживява чрез усилване на своята чувствителност, се отдръпва, както духовният аспект на пространството, от обичайния поглед за деня. То също е скрито и от спектакъла, представян нощем. Защото какво вижда човек през нощта със своите обичайни способности, когато вдигне поглед към небесата? Той вижда само външната страна, точно както вижда външната страна на своето собствено вътрешно същество. Звездното небе, което виждаме, е тялото на духовна реалност, лежаща зад него. Чудесната гледка на звездното небе нощем не е нищо друго, освен физическото тяло на Космическия Дух, проявяващ се чрез това тяло в неговото движение и в неговите външни въздействия. Още веднъж за обикновеното човешко съзнание е дръпнат воал върху всичко, което човек би съзрял, ако беше способен духовно да вижда през гледката, представена му в пространството. Точно както в обикновения живот сме защитени от виждане на своята собствена вътрешна същност, ние също сме защитени и от виждане на духа, лежащ в основата на външния, материален свят; воалът на сетивния свят е разгърнат върху скритата духовната реалност. Защо това трябва да бъде така?
към текста >>

Чудесната гледка на звездното небе нощем не е нищо друго, освен физическото тяло на Космическия Дух, проявяващ се чрез това тяло в неговото движение и в неговите външни въздействия.
Всичко онова, което човек се учи да изживява чрез усилване на своята чувствителност, се отдръпва, както духовният аспект на пространството, от обичайния поглед за деня. То също е скрито и от спектакъла, представян нощем. Защото какво вижда човек през нощта със своите обичайни способности, когато вдигне поглед към небесата? Той вижда само външната страна, точно както вижда външната страна на своето собствено вътрешно същество. Звездното небе, което виждаме, е тялото на духовна реалност, лежаща зад него. Чудесната гледка на звездното небе нощем не е нищо друго, освен физическото тяло на Космическия Дух, проявяващ се чрез това тяло в неговото движение и в неговите външни въздействия. Още веднъж за обикновеното човешко съзнание е дръпнат воал върху всичко, което човек би съзрял, ако беше способен духовно да вижда през гледката, представена му в пространството. Точно както в обикновения живот сме защитени от виждане на своята собствена вътрешна същност, ние също сме защитени и от виждане на духа, лежащ в основата на външния, материален свят; воалът на сетивния свят е разгърнат върху скритата духовната реалност. Защо това трябва да бъде така?
към текста >>

52. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

В своята египетска инкарнация, Кеплер отправяше поглед към звездното небе, и това което тази индивидуалност виждаше там, тя го пренасяше в големите духовни истини на египетската астрология.
В точно определени дни на тях им се припомняше, че са длъжни да живеят според посланията на Боговете, и така египтяните развиха в душите си един вид култ към чистотата. В следващите столетия чистотата не беше издигана на такъв висок пиедестал, но днес, в рамките на Петата културна епоха, ние отново се сблъскваме с драстичните хигиенни мерки, които обаче сега идват не от „посланията на Боговете", а от позицията на една чисто материалистическа логика. И все пак, можем да говорим за един вид повторение на това, което беше извънредно характерно за древния Египет. Ето по колко забележителен начин миналото се намесва в Кармата на човечеството. Макар и Кармата да е една, нейният общ характер непрекъснато се променя. В своята египетска инкарнация, Кеплер отправяше поглед към звездното небе, и това което тази индивидуалност виждаше там, тя го пренасяше в големите духовни истини на египетската астрология. При нейното следващо прераждане в епохата, когато трябваше да се осъществи мисията на материализма, същата индивидуалност пренесе същите факти но вече в съответствие с новата епоха в материалистично оцветените „Кеплерови закони".
към текста >>

53. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ние трябва да почувствуваме, че трябва да отвикнем от обикновеното значение, което носим в душата си за думите "Небе и Земя", "сътворение", "светлина и тъмнина" и всички други думи.
Когато добием едно чувство за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията. Ние трябва да почувствуваме, че трябва да отвикнем от обикновеното значение, което носим в душата си за думите "Небе и Земя", "сътворение", "светлина и тъмнина" и всички други думи. Ние трябва да отвикнем от чувствата, които във всекидневието храним спрямо тези думи и да се решим, да заложим в душата си нови отсевки на чувствата и нови стойности на думите за този цикъл от сказки, за да можем не само да слушаме това, което е вложено в идеите, но за да можем да го слушаме така, както то е замислено и както само може да бъде схващано, когато посрещнем със специално нагласена душа това, което ни говори от тъмни области на света.
към текста >>

54. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ето защо, докато все още с думите "Небе и Земя" свързваме нещо, което съдържа някакъв остатък от сетивно видимото, ние не ще сме стигнали там, където целят първите части на Битието.
Ако искаме да обрисуваме пред душата си произхода на нашия сетивен свят, включително и на човека, ние не можем да останем с нашия начин да си образоваме представи сред сетивния свят. Всички науки, които искат да стигнат до произхода на нещата и не донасят със себе си нищо освен представи, които са взети от сетивния свят, всички такива науки не могат да стигнат до първоначалния произход на сетивното съществуване. Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с помощта на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин. Това, което се нарича Генезис, Сътворението на Света, не започва с описанието на нещо сетивно, не започва с описанието на нещо, което очите биха могли да видят във външния физически свят. И в течение на сказките ние ще се убедим достатъчно, колко погрешно би било, ако бихме искали да отнесем думите от първите части на Генезиса /Битието/ към наша или събития, които едно външно око може да види, които можем да изживеем, когато с нашите външни сетивни органи обгърнем с поглед заобикалящия ни свят. Ето защо, докато все още с думите "Небе и Земя" свързваме нещо, което съдържа някакъв остатък от сетивно видимото, ние не ще сме стигнали там, където целят първите части на Битието. Днес едва ли е възможно да се хвърли светлина в света, за който загатваме тук, по друг начин освен чрез антропософското учение. Но с помощта на това антропософско учение съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи.
към текста >>

И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало".
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език. Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ. От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ. С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света. И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало". И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие. Но преди всичко трябва да се разберем върху въпроса, за какво всъщност говорим от гледището на Антропософията, когато говорим за встъпителните думи в Библията.
към текста >>

Да се постараем колкото е възможно повече да забравим това, което съвременния човек си представя при думите небе и земя; да се постараем да поставим пред душата си двата представни комплекса: комплекса на това, което се проявява навън, което се изявява, комплексът на това, което напира да произведе някакво действие навън, и онзи друг комплекс на вътрешно раздвижване, на това, което иска да изживее себе си във вътрешността, което живо се раздвижва във вътрешността: тогава ще имаме смисъла на думата "ха-шамаим" и на другата дума "ха-арец" и заедно с това и самите Елохими, в течение на сказките ние ще се запознаем още по-точно с тях и ще преведем тяхното име на наш антропософски език; но сега искаме да се опитаме да проникнем до известна степен в смисъла на първичните думи,самите Елохими, що за същество, който иска да си състави една представа за това, което е живяло в душата на древноеврейски мъдрец, когато е употребявал тази дума, трябва да бъде наясно, че през онова време е съществувало едно напълно живо разбиране за това, че нашето Земно развитие има определен смисъл, определена цел.
Следователно вместо размислещата човешка душа си представяме една космическа организация от Същества, които произвеждат по същия начин /само че тяхното мислене е нещо космическо/ два такива комплекса: един комплекс имащ характера на представите, т.е. един такъв комплекс, който изявява нещо, който се проявява навън, който се показва навън; и един друг комплекс, който е от рода на горещото желание, който живее чрез вътрешно раздвижване, нещо възбуждащо се и движещо се вътрешно, нещо проникнато от вътрешно възбуждане. Следователно представяме си онези космически Същества, които са наречени Елохими, представя ме си ги "мислещи". И нека си представим тона "мислене" при думата: "създадоха", "бара". След това да си представим, че чрез това творческо мислене се раждат два такива комплекса: един комплекс, който клони повече към това, да бъде нещо изявяващо се навън, нещо проявяващо се навън, и един друг комплекс, нещо вътрешно движещо се, нещо вътрешно живеещо; тогава ще имаме приблизително онези два преставни комплекса, които са възникнали в душата на древноеврейския мъдрец, които в Библията са преведени с "Небесата и Земята", които изпълвали със своята звучност неговата душа: "ха-шамаим" в "ха-арец". Да се постараем колкото е възможно повече да забравим това, което съвременния човек си представя при думите небе и земя; да се постараем да поставим пред душата си двата представни комплекса: комплекса на това, което се проявява навън, което се изявява, комплексът на това, което напира да произведе някакво действие навън, и онзи друг комплекс на вътрешно раздвижване, на това, което иска да изживее себе си във вътрешността, което живо се раздвижва във вътрешността: тогава ще имаме смисъла на думата "ха-шамаим" и на другата дума "ха-арец" и заедно с това и самите Елохими, в течение на сказките ние ще се запознаем още по-точно с тях и ще преведем тяхното име на наш антропософски език; но сега искаме да се опитаме да проникнем до известна степен в смисъла на първичните думи,самите Елохими, що за същество, който иска да си състави една представа за това, което е живяло в душата на древноеврейски мъдрец, когато е употребявал тази дума, трябва да бъде наясно, че през онова време е съществувало едно напълно живо разбиране за това, че нашето Земно развитие има определен смисъл, определена цел. Кой е този смисъл, коя е целта на Земното развитие?
към текста >>

55. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори.
Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука. Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/. За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така. И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори. "А онова изречение, което се намира, в описанието за първия ден, не се споменава вече за втория ден. Генезисът разказва така, както трябва да изискваме от него според това, което можем да констатираме от гледището на Духовната наука. Тук отново имате едно такова кръстовище, с което тълкувателите от 19-я век не са могли никак да се справят. Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение? навярно писателят го е забравил.
към текста >>

56. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И когато проследяваме с погледа на ясновидеца това, което трябва да се разбира, тогава ние си казваме: С това, което отива нагоре, което се отдалечава от Земята; за което се казва, че Елохимите го нарекоха Небе, с него същевременно се отдалечаваха и душите-духове на човеците.
Така следователно в тези неща се крие една дълбока мъдрост, но аз мога да ви уверя, че нищо от това, което се намира в този документ, не бе внесено в описанието на моята книга "Тайната наука". Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията. При днешните материалистични представи за Библията се налага необходимостта да не се пристъпва така лесно към тълкуването на Библията внасяйки в нея фактите на Духовната наука е тази, която ни принуждава да намерим в Библията това, което трябваше да кажем тези дни, и даже ако се противим, накрая пак ще бъдем принудени да намерим в Библията това, което първо намира ясновидското изследване. След тези предпоставки можем да си кажем: На кое място в описанието на Генезиса трябва да намерим излизането на духовно-душевното, напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планетарни тела или същества, което бе предизвикано от загрубялото състояние на Земята? Ние трябва да го поставим там, където ни се разказва, че чрез възникването на звуковия етер аз много точно ви описах това при разглеждането на така наречения ден втори на сътворението се отделят горните вещества от долните. И когато проследяваме с погледа на ясновидеца това, което трябва да се разбира, тогава ние си казваме: С това, което отива нагоре, което се отдалечава от Земята; за което се казва, че Елохимите го нарекоха Небе, с него същевременно се отдалечаваха и душите-духове на човеците. Така вторият ден на сътворението съвпада с един напълно определен период между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната от Земята, с напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планети.
към текста >>

57. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Или с други думи: у някои хора се е породил възгледът, че в най-скоро време предстои една материална трансформация на Земята и от Земя, тя ще се превърне в Небе.
Ние виждаме, че възвестяването на Царството небесно не е нищо друго, освен едно предсказание към учениците, че те ще стигнат до посвещението. Това ясно проличава в глава 24. от Евангелието на Матей. Ако правилно четем съответните пасажи, съвсем осезателно ще доловим, че Христос насочва мислите към разпространени за времето си учения относно израстването в Царството небесно. Обаче това израстване в Царството небесно е било приемано твърде материалистически и хората са вярвали, че този процес се отнася за цялата Земя, докато в действителност той се отнася само за отделни посветени. Или с други думи: у някои хора се е породил възгледът, че в най-скоро време предстои една материална трансформация на Земята и от Земя, тя ще се превърне в Небе. И Христос предупреждава, че ще дойдат хора, които ще твърдят подобни неща и той неслучайно ги нарича „лъжепророци" (Матей 24, 24). Ето защо е твърде странно, как дори днес мнозина тълкуватели на Евангелията застъпват тезата, че за наближаващото и то в материален смисъл – Божие царство, можем да съдим от думите на самия Христос. Ако човек действително вниква в Евангелието на Матей, той знае, че казаните от Христос Исус думи са един духовен процес, към който се при съединяват не само посветените, но след време и цялото човечество, ако в хода на Земната еволюция то следва Христос, израствайки в Царството небесно не по друг начин, а като одухотворява самата Земя.
към текста >>

58. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Не се съобразяват с това, че тук имаме още нещо, което се установява в съответствие със звездното небе от древни времена.
Но всичко се прави абстрактно в духа на това течение, понеже цялата десетична система е абстрактна система. Това не е критика, а само характеристика. И по подобен начин искат да преодолеят конкретното и в останалото. Какви само предложения не са правени! Например да се пренесе празнуването на Пасха в определен ден от април, за да се избегнат неудобствата за търговията и промишлеността! Не се съобразяват с това, че тук имаме още нещо, което се установява в съответствие със звездното небе от древни времена. Всичко трябва да се излее в абстрактното, и само като тънък ручей се влива в нашата култура конкретното, което се устремява пак към духовното.
към текста >>

А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе.
Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко разбиране на християнството. Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето. Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони. Случило се така, че по време на скитанията си, към които го принуждавало преследването от страна на чичо му, императора, той все пак се сближил с учителите от така наречената неоплатоническа школа и с учениците александрийци, които получили древните предания от Александрия. Едва тук истински се напълнило сърцето на Юлиан с това, към което изпитвал толкова дълбоко влечение. А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе. След това за него настъпило времето, когато от един от последните йерофанти бил посветен в Елевзинските мистерии8.
към текста >>

И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги.
В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство. Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил, разбира се от само себе си, насочен към юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция. Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете. Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило. И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно. Тогава в него възникнало страстно желание възможно най-точно да знае преди всичко тези звездни писмена, възможно най-точно да обозначи пътя на звездите. И най-удивителното е в това, че този човек много скоро, без оглед на съпротивата на семейството си, получил позволение да стане естествоизпитател и астроном, а не проспал живота си над юридическите книги и доктрини. И тъй като на разположение имал големи средства, могъл да си оборудва цяло здание. То било забележително устроено: в неговите горни етажи били разположени инструментите, предназначени за наблюдение на тайните на звездното небе, а в мазето - апарати, с които да се правят различни смесвания и разлагания на вещества.
към текста >>

То било забележително устроено: в неговите горни етажи били разположени инструментите, предназначени за наблюдение на тайните на звездното небе, а в мазето - апарати, с които да се правят различни смесвания и разлагания на вещества.
И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно. Тогава в него възникнало страстно желание възможно най-точно да знае преди всичко тези звездни писмена, възможно най-точно да обозначи пътя на звездите. И най-удивителното е в това, че този човек много скоро, без оглед на съпротивата на семейството си, получил позволение да стане естествоизпитател и астроном, а не проспал живота си над юридическите книги и доктрини. И тъй като на разположение имал големи средства, могъл да си оборудва цяло здание. То било забележително устроено: в неговите горни етажи били разположени инструментите, предназначени за наблюдение на тайните на звездното небе, а в мазето - апарати, с които да се правят различни смесвания и разлагания на вещества. И той работил там, разделяйки времето си между наблюденията в горните етажи и кипенето и варенето, смесването и претеглянето долу, в мазето. Така работил този ум, за да покаже постепенно как законите, които са записани в звездите, законите на планетите и неподвижните звезди, макрокосмическите закони, микрокосмически се възпроизвеждат в математическите числа, които стоят в основата на смесването и разлагането на веществата. И това, което намирал като живо отношение между небесното и земното, той прилагал във фармацевтиката и се старал да състави лекарства, които му докарвали само злобата на околните, защото ги давал даром на тези, на които искал да помогне. Понеже лекарите от това време, желаейки да получават високи цени, негодували против този човек, който предизвиквал "най-ужасното" с това, което се опитвал да пренесе от Небето на земята. За щастие, благодарение на едно събитие този човек се ползвал от благоволението на датския крал Фридрих II9, и докато се ползвал от неговото благоволение, всичко вървяло добре, било достигнато действително необикновено проникване в духовното действие на мировите закони в смисъла, който току-що ви охарактеризирах.
към текста >>

Наистина той нанесъл хиляди нови звезди на картата на звездното небе, направил също и откритие с епохално за времето си значение - открил избухваща и отново изчезваща звезда, Nova Stella, и я описал, но за тези неща много премълчават.
Да, този човек е знаел това-онова за духовното протичане на мировите закони. Той поразявал света с такива неща, каквито сега, разбира се, не биха намерили голямо доверие. Понеже веднъж, когато бил в Рощок, по положението на звездите предсказал смъртта на султан Сюлейман, и тя настъпила след няколко дни, вест, която направила името на Тихо Брахе10 известно в Европа. Сега за Тихо Брахе, чийто живот се простира съвсем близо зад нас, светът знае едва ли повече от това, че той е малко простоват, че той още не е стоял на висотата на материалистическия светоглед на нашето време. Наистина той нанесъл хиляди нови звезди на картата на звездното небе, направил също и откритие с епохално за времето си значение - открил избухваща и отново изчезваща звезда, Nova Stella, и я описал, но за тези неща много премълчават. Светът не знае за него нищо друго освен това, че бил толкова глупав, че е измислил мирова система, в която Земята стои неподвижно, а Слънцето заедно с планетите се върти около Земята; сега светът знае само това. А факта, че си имаме работа с най-изтъкната личност на XVI век, с личност, направила безкрайно много неща за астрономията, които са приложими и днес; че в даденото от него е скрита бездна от дълбока мъдрост - това обикновено не се отбелязва просто по тази причина, че при установяването на точна система Тихо Брахе, от дълбочината на собствените си знания, видял трудности, които не видял Коперник11. И ако това може да се каже, наистина то звучи парадоксално, но за системата на Коперник също още не е казана последна дума, а спорът между двете системи ще занимава човечеството и в бъдеще. Но това е между другото, понеже е още твърде парадоксално за сегашното време.
към текста >>

59. Съдържание GA_130 Езотеричното християнство

Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен
към текста >>

60. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Първият път като деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе.
Първото е известно чрез това, че съществува една така наречена западна философия и че онова, което са елементарни понятия за духовния свят, произхожда от чистите основи на философията. И забележително е онова, което се получава при един преглед на това, което постепенно се е случило в науката на западната култура. Ние виждаме там как някои хора стават чисто интелектуални, как други стоят на почвата на религиозния живот, но същевременно са изпълнени от това, което може да даде само стоящото зад всичко виждане на духовния свят. Навсякъде виждаме да блика от западната философия един духовен живот. Искам да спомена само Владимир Соловьов, руския философ и мислител, един истински ясновидец, макар и през своя живот да е можал да вникне с поглед само три пъти в чисто духовния свят. Първият път като деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе. Тогава в него нахлу нещо, което може да бъде видяно само с ясновидския поглед. Като резултат, в него разцъфтя онова, което се изрази като пророчески поглед в развитието на човечеството. Избликва това, което Шелинг и Хегел бяха постигнали чрез чистото усилие на Духа. Тъй като те стояха самотни на височините на мисълта, ние можем да ги поставим и тук на върха, на който впоследствие ще стоят и всички образовани хора. За всичко това се е говорило в течение на последните столетия и особено в последните четири столетия.
към текста >>

61. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Мирово небе сно тяло!
Мирово небе сно тяло! Действително, така както днес можем да говорим за едно небесно тяло, не можеше да се говори до преди много отдавна в развитието на човечеството. Нужно е само да хвърлим бегъл поглед назад в историческото развитие на човечеството, за да открием, че до неотдавна на хората изобщо не би им хрумвала мисълта да говорят за едно небесно тяло, обитавано от човечеството. В миналото ние откриваме култури, които съставляваха едно цяло и които се развиваха в тесни граници. Индийската култура, персийската и така нататък, бяха ръководени от Духовете на народите на съответната култура; те се развиха при отделни народи, които бяха разделени от планини, морета и реки, и водеха един напълно затворен живот.
към текста >>

62. Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ НАД МЕН – МОРАЛНИЯТ
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ НАД МЕН – МОРАЛНИЯТ
към текста >>

„Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен!
Хората все повече и повече ще установяват какви жизнени сили могат да бъдат извлечени през периода между смъртта и новото раждане. Занапред ще се раждат хора с недоразвити тела, защото, отхвърляйки Духовната наука, те ще са неподготвени да извличат жизнени сили от Космоса. Хората трябва да се стремят към разбиране на Духовната наука и заради самата Земя! Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят! Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света. Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа. Ти имаш лоши подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос! Ние трябва да осъзнаем нашето родство с Макрокосмоса. Днес човекът може само да предусеща това, което протича между смъртта и новото раждане.
към текста >>

Той чувствува: В земното съществувание ти живееш в твоята душа и събираш в твоя Дух силите на звездното небе.
Той чувствува: В земното съществувание ти живееш в твоята душа и събираш в твоя Дух силите на звездното небе. – Ако човекът правилно медитира върху съдържанието на тези думи и ги изживява като представа, те се превръщат в една сила, която е от огромно значение за него.
към текста >>

63. Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Кант казва: „Две неща изпълват душата ми с постоянно нарастващ възторг и благоговение: звездното небе над мен и моралният закон в мен.“ Всеки здравомислещ ще признае, че звездното небе не е възникнало от нищото, а се е формирало постепенно.
Разбира се, тук не става дума за това да се развият всички познания, които се отнасят до човешкия дух. Само трябва да се покаже как работи законът на кармата във физическия живот. Достатъчно е да се знае какво пренася духът от физическия живот в свръхсетивните състояния и какво отново ще донесе при едно ново въплъщение. Той носи превърналите се в качества на неговата същност резултати от преживяванията си в предишния си живот. За да се разбере значението на това, е достатъчно да си изясним този процес с помощта на един пример. Кант казва: „Две неща изпълват душата ми с постоянно нарастващ възторг и благоговение: звездното небе над мен и моралният закон в мен.“ Всеки здравомислещ ще признае, че звездното небе не е възникнало от нищото, а се е формирало постепенно. И Кант се е опитал през 1755 г. да обясни постепенното формиране на космоса в един от основополагащите си трудове. Човек обаче също така не може да възприеме факта за моралния закон без обяснение. Също и този морален закон не е възникнал от нищото. В началните превъплъщения, през които човекът е преминал, моралният закон не е говорил така, както е говорил в Кант.
към текста >>

Затова са нужни много прераждания, докато в напълно отдадения на желанията си човек заговори рафинираният морален закон, който Кант означава като нещо, към което поглежда с такъв възторг, както към звездното небе.
В началните превъплъщения, през които човекът е преминал, моралният закон не е говорил така, както е говорил в Кант. Примитивният човек действа напълно според желанията си. Той отнася преживяванията си, през които е преминал по този начин, в свръхсетивните състояния. Тук те се превръщат в по-висши способности. И при едно друго прераждане в него не действат просто желанията, те се ръководят и от действието на предишните преживявания. Затова са нужни много прераждания, докато в напълно отдадения на желанията си човек заговори рафинираният морален закон, който Кант означава като нещо, към което поглежда с такъв възторг, както към звездното небе.
към текста >>

64. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

От изнесените до сега сказки ще сте разбрали, че когато насочим поглед в планетната система, когато въобще насочваме поглед в звездното небе, ние имаме всъщност за физическия поглед само една майя, една илюзия пред себе си, една велика илюзия, и че стигаме до действителността едвам тогава, когато постепенно си създадем познания върху това, какво действува като духовни Същества в тези различни небесни тела.
От изнесените до сега сказки ще сте разбрали, че когато насочим поглед в планетната система, когато въобще насочваме поглед в звездното небе, ние имаме всъщност за физическия поглед само една майя, една илюзия пред себе си, една велика илюзия, и че стигаме до действителността едвам тогава, когато постепенно си създадем познания върху това, какво действува като духовни Същества в тези различни небесни тела. До сега за нашето разглеждане трябваше да се постараем да се запознаем с отделните духовни Същества, които действуват в мировото пространство, в звездните системи; с други думи: трябваше първо да се постараем да се запознаем с различните същества на трите стоящи над човека йерархии. Вие забелязахте, обични приятели, че досега ние се приближихме до Съществата на тези йерархии, като навсякъде посочихме пътищата, по които окултното съзнание действително прониква до един вид възприятие, до един вид схващане на тези Същества, които в свръхсетивния свят стоят непосредствено или посредствено по-високо от човека. Така ние се опитахме да вървим по един вътрешен, така да се каже по един мистично-езотеричен път, за да добием един вид представа, един вид чисто духовно-душевна представа върху характера на Съществата на по-висшите йерархии, така да се каже да проникнем от вътре навън и да покажем, как чрез съвместното действие на една двойственост в йерархиите на същинските нормални Същества на йерархиите и на луциферическите Същества на йерархиите възникват видимите за сетивата форми на звездите. Преди да пристъпим по-нататък в окултно-езотерично-мистичното разглеждане, в днешната сказка бих искал да потърся от една друга страна а именно от страната, която е дадена на обикновеното съзнание пътя, който след това отново се съединява с пътищата, по които вървяхме в предидущите сказки. Във всеки случай ние ще трябва да се позовем на някои неща, изнесени в миналите часове, когато разглеждаме този повече външен път, който изхожда от съществуващите за обикновеното съзнание факти.
към текста >>

65. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Докато на Земята ние сме едновременно с нещата, които се явяват пред нашите очи, това, което виждаме в звездното небе, понеже не представлява едно състояние, което отговаря на живото настояще, то е една истинска майя, една истинска илюзия, то представлява нещо, което е имало своето пълно значение в миналото и е останало като остатък.
Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела. За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв. Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития. Докато на Земята ние сме едновременно с нещата, които се явяват пред нашите очи, това, което виждаме в звездното небе, понеже не представлява едно състояние, което отговаря на живото настояще, то е една истинска майя, една истинска илюзия, то представлява нещо, което е имало своето пълно значение в миналото и е останало като остатък. Светът на физическите небесни тела представлява остатъците на минали дела на съответните Същества на йерархиите, които достигат в настоящето още само чрез тяхното последействие.
към текста >>

66. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е.
Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот. Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите. С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен. Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди. Където и да насочим погледа върху една неподвижна звезда/окултния поглед/, навсякъде ще срещнем първо нормални Духове на Мъдростта. Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е. изостанали са назад в тяхното развитие звездното небе е несветещо чрез нормалните Духове на Мъдростта, но видимо за духовните очи; то става светещо за физическите очи, показва се в майя /като илюзия/ чрез Луцифер или чрез луциферическите духове, които действуват навсякъде и трябва да действуват.
към текста >>

изостанали са назад в тяхното развитие звездното небе е несветещо чрез нормалните Духове на Мъдростта, но видимо за духовните очи; то става светещо за физическите очи, показва се в майя /като илюзия/ чрез Луцифер или чрез луциферическите духове, които действуват навсякъде и трябва да действуват.
Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите. С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен. Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди. Където и да насочим погледа върху една неподвижна звезда/окултния поглед/, навсякъде ще срещнем първо нормални Духове на Мъдростта. Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е. изостанали са назад в тяхното развитие звездното небе е несветещо чрез нормалните Духове на Мъдростта, но видимо за духовните очи; то става светещо за физическите очи, показва се в майя /като илюзия/ чрез Луцифер или чрез луциферическите духове, които действуват навсякъде и трябва да действуват.
към текста >>

След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе.
Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал. Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство. В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония. Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад. След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе. И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство. Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир. Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
към текста >>

67. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Това, което човек възприема ако той изключи всичките си сетивни органи, а чрез тях и целия външен сетивен свят, насочвайки ясновиждащото съзнание към самия себе, към горния, мозъчен човек това, което сега възприема е всъщност не друго, а звездното небе!
Обаче окултният кандидат, този начинаещ ясновидец, трябва да се научи да вижда и от към другата страна на нещата; а именно това, което можем да сравним с мозъчните сънища, със сънищата, които възпроизвеждат абнормните, хаотичните състояния на мозъка. От тези състояния човекът извлича само символи, и това е много типично, много характерно: напр. как той се движи в една пещера или в един дворец, как над него нещо се сгъстява и натрупва, нещо, в което той може да вникне... Ако окултният кандидат стигне дотам, че да възприема не само състоянията на своя среден човек, а и тези на своя горен човек, на "човекът-глава", трябва да помним, че те не се проявяват както възприятията, идващи от средния човек. В този случай аз изтъквам само един факт настъпва едно напълно закономерно и съзнателно "разширение" на мозъчното съновидение. Да, то може да се изживее съзнателно. Това, което човек възприема ако той изключи всичките си сетивни органи, а чрез тях и целия външен сетивен свят, насочвайки ясновиждащото съзнание към самия себе, към горния, мозъчен човек това, което сега възприема е всъщност не друго, а звездното небе!
към текста >>

И в древните Мистерии точно този беше великият момент от живота на окултния кандидат (а доколкото нещата се изменят в новото посвещение това ще видим по-късно), че той можеше да възприема своята вътрешнотелесна организация, доколкото тя е проявена във вътрешните органи, да възприема тази организация под формата на необгледното звездно небе; този беше великия момент, че макар и без подходящи сетива за навън, човек стигаше до образа на звездното небе.
И в древните Мистерии точно този беше великият момент от живота на окултния кандидат (а доколкото нещата се изменят в новото посвещение това ще видим по-късно), че той можеше да възприема своята вътрешнотелесна организация, доколкото тя е проявена във вътрешните органи, да възприема тази организация под формата на необгледното звездно небе; този беше великия момент, че макар и без подходящи сетива за навън, човек стигаше до образа на звездното небе. А най-великият момент беше този, когато окултният кандидат можеше да наблюдава не горната повърхност на своята глава, а когато, така да се каже, се спускаше надолу към средния човек, и без каквито и да е подходящи сетива, успяваше да долови това, което е долната повърхност на мозъка и осветения от нея среден човек. И тогава в пълен мрак (защото сетивата бяха изключени, и по отношение на външния свят той беше като спящ човек), човекът възприемаше не друго, а "Слънцето в нощта". И античните Мистерии назоваха всичко това с израза "да гледаш Слънцето в среднощния мрак", т.е. да гледат преливащата Слънчева светлина в нейните взаимодействия с много по-слабите нощни звезди. Да, тези изживявания бяха наистина като пътеводни знаци за окултния кандидат.
към текста >>

Ако вие искате да получите една представа за това как стоят нещата защото сами не сте в състояние да проникнете в свръхсетивните светове (естествено, изразите на тогавашните окултисти са били съвсем други), трябва да знаете, че в мислите и представите имате само външния отблясък на една молитвена съсредоточеност, която бди сама в нощта под блясъка на звездното небе."
Обаче в случаите, когато по Земята се събираха хора без изявени интереси към средния човек, т.е. когато те бяха склонни да развиват по-скоро своите мисли и представи, изобщо живота на горния човек, тогава в съображение идваше нещо съвсем друго. В съображение идваше обстоятелството, че тези окултисти които действуваха в света като основатели на религии се обръщаха към хората и им казваха: "Същността на вашите мисли и представи не се намира на този свят. Ако вие искате да получите една представа за това как стоят нещата защото сами не сте в състояние да проникнете в свръхсетивните светове (естествено, изразите на тогавашните окултисти са били съвсем други), трябва да знаете, че в мислите и представите имате само външния отблясък на една молитвена съсредоточеност, която бди сама в нощта под блясъка на звездното небе."
към текста >>

68. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Така че ние все още сме в състояние да си представяме това, което в окултните школи и Мистерии се подразбираше от само себе си: че средния човек можем да отнесем към Слънцето, а горния човек, "човекът-глава", можем да отнесем или към цялото звездно небе, или предимно към Луната.
Но позволете ми сега да Ви припомня, че в предишните лекции трябваше да отнесем горния човек към света на звездите. Обаче тогава ние допълнихме и това, че онази фигура, която Старият Завет познава като Яхве или Йехова спрямо горния човек трябваше да представлява един вид дългосрочно изплащане на това, което човекът беше вече изгубил на тази Земя, на това, което той имаше от Луната. С други думи: Целият горен човек, в известен смисъл, е отворен към Луната. Затова пък средният човек, "човекът-гърди" (Вrust;-Меnsch), човекът, който носи в себе си сърцето, в известна степен, можем да отнесем към Слънцето. Така че ние все още сме в състояние да си представяме това, което в окултните школи и Мистерии се подразбираше от само себе си: че средния човек можем да отнесем към Слънцето, а горния човек, "човекът-глава", можем да отнесем или към цялото звездно небе, или предимно към Луната.
към текста >>

69. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И на какво се дължеше това, че думите на Буда звучаха за всички тях като едно благовестие от самото Небе?
И на какво се дължеше това, че думите на Буда звучаха за всички тях като едно благовестие от самото Небе? Причината беше тази, че учениците и последователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под дървото Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира. Тъкмо това неповторимо и свещено настроение, което живееше в сърцата на учениците и последователите на Буда, е най-важното в случая. За да се научим да разбираме какво точно се случи половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ние трябва да поставим тези факти пред нашия духовен поглед.
към текста >>

70. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

В Пралайя навлиза не само Земята, но и принадлежащото й Небе.
Хората ще продължават да приемат импулсите от Мистерията на Голгота докато съществува самата Земя. После ще настъпи междинният период, разделящ „Земята“ и „Юпитер“. Един такъв междинен период винаги е свързан с това, че се променя не само отделната планета, но и всичко, което се намира около нея; всичко навлиза в един вид хаос, в това, което наричаме „Пралайя“. В Пралайя навлиза не само Земята, но и принадлежащото й Небе. Обаче това, което беше дадено на Земята чрез Словото, произнесено от Христос, чрез Словото, което Той възпламени у тези, които Го разбраха, и което ще продължи да живее у хората, които ще Го разбират занапред, представлява истинската есенция на Земното съществувание. Какво дълбоко разбиране за нещата ни дава истината, съдържаща се в едно от изреченията на евангелиста Матей, което ни дава представа за космическия ход на събитията: А именно, че както Земята, така и Небето, гледано от Земята, ще се променят, след като накрая Земята ще е постигнала своята цел, след като „Небето и Земята ще преминат“ и от тях няма да остане нищо. Обаче Словото, думите, които Христос можа да изрече за Небето и Земята, те ще останат. И когато се обръщаме към Евангелията с правилно разбиране, тогава ние усещаме не само техните най-дълбоки импулси, не само тяхната истинност, но и могъщата сила на Словото, което влиза в самите нас като сила и ни позволява не само да стоим твърдо на Земята, но и да издигаме поглед над Земното кълбо, приемайки с пълно разбиране думите:
към текста >>

71. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато искал да каже, кои неща му вдъхват най-голямо удивление, той казал: "Две неща ми вдъхват най-голямо удивление звездното небе над мене и моралният закон, вътре в мене".
Тук вие виждате, как човек сам гради своята Карма. Когато вземем този факт на окултното изследване, тогава ни става ясно по един чудесен начин едно изказване, което е било направено един вид инстинктивно от философа Кант. Когато искал да каже, кои неща му вдъхват най-голямо удивление, той казал: "Две неща ми вдъхват най-голямо удивление звездното небе над мене и моралният закон, вътре в мене". Привидно това две неща в действителност обаче, това е едно и също нещо. Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе? Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: защото тогава в душата се събужда чувството: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили. И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този свят на звездите. Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание.
към текста >>

Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе?
Тук вие виждате, как човек сам гради своята Карма. Когато вземем този факт на окултното изследване, тогава ни става ясно по един чудесен начин едно изказване, което е било направено един вид инстинктивно от философа Кант. Когато искал да каже, кои неща му вдъхват най-голямо удивление, той казал: "Две неща ми вдъхват най-голямо удивление звездното небе над мене и моралният закон, вътре в мене". Привидно това две неща в действителност обаче, това е едно и също нещо. Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе? Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: защото тогава в душата се събужда чувството: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили. И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този свят на звездите. Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства.
към текста >>

Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание.
Когато искал да каже, кои неща му вдъхват най-голямо удивление, той казал: "Две неща ми вдъхват най-голямо удивление звездното небе над мене и моралният закон, вътре в мене". Привидно това две неща в действителност обаче, това е едно и също нещо. Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе? Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: защото тогава в душата се събужда чувството: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили. И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този свят на звездите. Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло? Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество.
към текста >>

Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе.
Привидно това две неща в действителност обаче, това е едно и също нещо. Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе? Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: защото тогава в душата се събужда чувството: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили. И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този свят на звездите. Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло? Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество. Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства.
Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе? Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: защото тогава в душата се събужда чувството: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили. И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този свят на звездите. Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло? Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество. Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане. Ние запитахме, както до сега сме запитвали: за нашето астрално тяло с неговите връзки, с неговото новоизграждане в духовният свят.
към текста >>

Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество.
Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло? Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество. Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане. Ние запитахме, както до сега сме запитвали: за нашето астрално тяло с неговите връзки, с неговото новоизграждане в духовният свят. Същият въпрос можем да зададем по отношение на нашето етерно тяло. Него ние също разрушаваме в течение на целия наш земен живот. Също така ние трябва да почерпим силите от някъде другаде, за да можем да го изградим отново, за да можем да го поставим в състояние да върши неговата работа за целия човек през време на живота.
към текста >>

Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане.
Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло? Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество. Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане. Ние запитахме, както до сега сме запитвали: за нашето астрално тяло с неговите връзки, с неговото новоизграждане в духовният свят. Същият въпрос можем да зададем по отношение на нашето етерно тяло. Него ние също разрушаваме в течение на целия наш земен живот. Също така ние трябва да почерпим силите от някъде другаде, за да можем да го изградим отново, за да можем да го поставим в състояние да върши неговата работа за целия човек през време на живота.
към текста >>

72. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Кант е изказал знаменитите думи, обаче той ги е изказал само така, като е схванал етиката едностранно: "Две неща ме развълнуват по особен начин, звездното небе над мене и моралният свят вътре в мене".
Кант е изказал знаменитите думи, обаче той ги е изказал само така, като е схванал етиката едностранно: "Две неща ме развълнуват по особен начин, звездното небе над мене и моралният свят вътре в мене". И двете всъщност са едно и също нещо, ние само ги приемаме от небесните светове вътре в нас. Когато имаме в нас нещо морално, когато сме родени с него, причината е тази, че при заспиването, при обратното развитие /завръщането от Космоса/, сферата на Меркурий е могла да даде много, а също и сферата на Венера, когато в земния живот сме били изпълнени с религиозно чувство. Както те в земния живот се събуждаме сутрин възстановени, с ново събудени сили, така също ние се раждаме с това, което Космосът е можал да ни даде като укрепваща сила: ние трябва да приемем този дар съобразно нашата Карма. Доколкото нашата Карма позволява това, така ние се раждаме с нови сили, като заложба в нас.
към текста >>

73. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Кант е направил веднъж хубавото изказване: че за него съществуват две неща, които го възвисяват особено много звездното небе над него и моралният закон в него.
Кант е направил веднъж хубавото изказване: че за него съществуват две неща, които го възвисяват особено много звездното небе над него и моралният закон в него. Това е хубаво изказване поради факта, който Окултизмът ни показва. И двете са едно и също нещо: звездното небе над нас и това което носим в себе си като морален закон. Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе. Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство.
към текста >>

И двете са едно и също нещо: звездното небе над нас и това което носим в себе си като морален закон.
Кант е направил веднъж хубавото изказване: че за него съществуват две неща, които го възвисяват особено много звездното небе над него и моралният закон в него. Това е хубаво изказване поради факта, който Окултизмът ни показва. И двете са едно и също нещо: звездното небе над нас и това което носим в себе си като морален закон. Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе. Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви.
към текста >>

Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе.
Кант е направил веднъж хубавото изказване: че за него съществуват две неща, които го възвисяват особено много звездното небе над него и моралният закон в него. Това е хубаво изказване поради факта, който Окултизмът ни показва. И двете са едно и също нещо: звездното небе над нас и това което носим в себе си като морален закон. Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе. Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си.
към текста >>

74. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ние ставаме все по-големи и все по-големи, имаме под нас Слънцето и над нас цялото велико звездно небе.
Този Импулс ние трябва да добием само на Земята и колко то по-силно сме го добили, толкова по-далече можем да го отнесем в Космоса. Тогава при нас идва Луцифер. Той ни води в света, в който трябва да влезем, за да бъдем подготвени за едно ново въплъщение. И онова от което не можем да се лишим, за да не стане Луцифер опасен за нас, това е отношението на Христовия Импулс, онова, което сме слушали за Христа през време на земния живот. Тогава ние се врастваме в другите сфери, които се намират вън от Слънцето. Ние ставаме все по-големи и все по-големи, имаме под нас Слънцето и над нас цялото велико звездно небе. Ние се врастваме в това велико и мощно мирово пространство, в Космоса до определени граници. И през време когато се врастваме в мировото пространство вън от Слънцето, върху нас действуват космическите сили от всички звезди. Ние стигаме до една граница и след това отново започваме да се смаляваме, да се свиваме и влизаме отново и онова, през което сме минали преди това. Ние се връщаме и минаваме отново през сферата на Слънцето, Венера, Меркурий и Луната и се приближаваме отново до Земята, докато онова което е било изнесено в мировото пространство се свива отново до един зародиш, който се превръща в един нов човек, в една човешка майко. Това става отново тогава, когато човекът се е разширил в мировото пространство и е приел там космическите сили.
към текста >>

Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе.
Тази е тайната на човешкото битие след смъртта, между смъртта и едно ново раждане. След като човекът е минал през вратата на смъртта, излизайки от малкото пространство на Земята, той става все по-голям и по-голям, израства до размерите на сферата на Луната, на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн. Тук ние израстваме в мировото пространство, превръщайки се като духовно същество в един вид огромна сфера. После след като сме приели отново силите на Вселената в себе си, ние отново се смаляваме, свиваме се и носим в нас силите на звездният /път/ свят. Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе. Фактически нашият мозък крие една пълна със значение тайна. И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения. Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят.
към текста >>

Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения.
После след като сме приели отново силите на Вселената в себе си, ние отново се смаляваме, свиваме се и носим в нас силите на звездният /път/ свят. Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе. Фактически нашият мозък крие една пълна със значение тайна. И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения. Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят. То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: то проявява едно влияние. И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба. Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта. Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща.
към текста >>

Кант казва: Има две неща, които са ми направили особено впечатление: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мене.
Съществува едно изказване на Кант, което е много хубаво. Кант казва: Има две неща, които са ми направили особено впечатление: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мене. Прави особено впечатление, когато човек, че и двете са едно и също нещо. Защото между смъртта и едно ново раждане, ние сме разлети в звездното пространство и приемаме неговите сили в нас, а когато сме във физическото тяло тези сили, които сме приели действуват в нас, като наши морални импулси. Когато стоим така и наблюдаваме звездното небе, ние можем да кажем: Това, което живее навън като сили и тъче в мировото пространство, в него ние живеем и тъчем във времето между смъртта и едно ново раждане. И това е сега законът, който дава насока на нашият морален живот. Така звездното небе навън и моралния закон вътре в нас са една и съща действителност, те са само двете стани на тази действителност.
към текста >>

Когато стоим така и наблюдаваме звездното небе, ние можем да кажем: Това, което живее навън като сили и тъче в мировото пространство, в него ние живеем и тъчем във времето между смъртта и едно ново раждане.
Съществува едно изказване на Кант, което е много хубаво. Кант казва: Има две неща, които са ми направили особено впечатление: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мене. Прави особено впечатление, когато човек, че и двете са едно и също нещо. Защото между смъртта и едно ново раждане, ние сме разлети в звездното пространство и приемаме неговите сили в нас, а когато сме във физическото тяло тези сили, които сме приели действуват в нас, като наши морални импулси. Когато стоим така и наблюдаваме звездното небе, ние можем да кажем: Това, което живее навън като сили и тъче в мировото пространство, в него ние живеем и тъчем във времето между смъртта и едно ново раждане. И това е сега законът, който дава насока на нашият морален живот. Така звездното небе навън и моралния закон вътре в нас са една и съща действителност, те са само двете стани на тази действителност. Ние живеем в звездното небе между смъртта и едно ново раждане, а моралният закон преживяване между раждането и смъртта.
към текста >>

Така звездното небе навън и моралния закон вътре в нас са една и съща действителност, те са само двете стани на тази действителност.
Кант казва: Има две неща, които са ми направили особено впечатление: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мене. Прави особено впечатление, когато човек, че и двете са едно и също нещо. Защото между смъртта и едно ново раждане, ние сме разлети в звездното пространство и приемаме неговите сили в нас, а когато сме във физическото тяло тези сили, които сме приели действуват в нас, като наши морални импулси. Когато стоим така и наблюдаваме звездното небе, ние можем да кажем: Това, което живее навън като сили и тъче в мировото пространство, в него ние живеем и тъчем във времето между смъртта и едно ново раждане. И това е сега законът, който дава насока на нашият морален живот. Така звездното небе навън и моралния закон вътре в нас са една и съща действителност, те са само двете стани на тази действителност. Ние живеем в звездното небе между смъртта и едно ново раждане, а моралният закон преживяване между раждането и смъртта.
към текста >>

Ние живеем в звездното небе между смъртта и едно ново раждане, а моралният закон преживяване между раждането и смъртта.
Прави особено впечатление, когато човек, че и двете са едно и също нещо. Защото между смъртта и едно ново раждане, ние сме разлети в звездното пространство и приемаме неговите сили в нас, а когато сме във физическото тяло тези сили, които сме приели действуват в нас, като наши морални импулси. Когато стоим така и наблюдаваме звездното небе, ние можем да кажем: Това, което живее навън като сили и тъче в мировото пространство, в него ние живеем и тъчем във времето между смъртта и едно ново раждане. И това е сега законът, който дава насока на нашият морален живот. Така звездното небе навън и моралния закон вътре в нас са една и съща действителност, те са само двете стани на тази действителност. Ние живеем в звездното небе между смъртта и едно ново раждане, а моралният закон преживяване между раждането и смъртта.
към текста >>

75. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Днес има хора, които знаят по-малко да речем това, което може да се знае за звездното небе.
Колкото по-далече отиваме в миналите времена, в които душите, които са въплътени днес, бяха също вече въплътени, ние намираме все повече и повече, че душите се намираха в една правилна връзка с духовните светове. Хората все повече и повече изгубваха това наследство. И днес ние живеем в това отношение физически в едно време в което нещата са се изменили в развитието на човечеството. Днес много, много неща са се изменили вече. Нека първо преди да обгърнем с поглед сериозните факти, за които говорихме да си изясним, как нещата са се изменили в развитието на човечеството. Днес има хора, които знаят по-малко да речем това, което може да се знае за звездното небе. Без съмнение съществуват още хора, които излизат в ясните звездни нощи и се наслаждават на цялото величие и слава на звездното небе, но тези хора стават все по-рядко. Все по многобройни стават хората, които не могат да различават една планетна от една неподвижна звезда. Но това не е най-важното: даже когато човек излиза днес през една ясна нощ, при осеяно със звезди небе и насочва поглед към това небе, той не вижда нищо освен външни, физически светещи звезди. Не е било така в по-стари времена, не е било така за душите, които се намират сега тук на Земята и в по-стари времена са били въплътени в други тела. Душите, които днес не виждат нищо повече от физическите звезди, са виждали порано, насочвайки погледа към звездното небе, по малко физическата светлина на звездите, но са виждали това, което е било духовно свързано със звездите.
към текста >>

Без съмнение съществуват още хора, които излизат в ясните звездни нощи и се наслаждават на цялото величие и слава на звездното небе, но тези хора стават все по-рядко.
Хората все повече и повече изгубваха това наследство. И днес ние живеем в това отношение физически в едно време в което нещата са се изменили в развитието на човечеството. Днес много, много неща са се изменили вече. Нека първо преди да обгърнем с поглед сериозните факти, за които говорихме да си изясним, как нещата са се изменили в развитието на човечеството. Днес има хора, които знаят по-малко да речем това, което може да се знае за звездното небе. Без съмнение съществуват още хора, които излизат в ясните звездни нощи и се наслаждават на цялото величие и слава на звездното небе, но тези хора стават все по-рядко. Все по многобройни стават хората, които не могат да различават една планетна от една неподвижна звезда. Но това не е най-важното: даже когато човек излиза днес през една ясна нощ, при осеяно със звезди небе и насочва поглед към това небе, той не вижда нищо освен външни, физически светещи звезди. Не е било така в по-стари времена, не е било така за душите, които се намират сега тук на Земята и в по-стари времена са били въплътени в други тела. Душите, които днес не виждат нищо повече от физическите звезди, са виждали порано, насочвайки погледа към звездното небе, по малко физическата светлина на звездите, но са виждали това, което е било духовно свързано със звездите. А със всички звезди са свързани духовни същества.
към текста >>

Но това не е най-важното: даже когато човек излиза днес през една ясна нощ, при осеяно със звезди небе и насочва поглед към това небе, той не вижда нищо освен външни, физически светещи звезди.
Днес много, много неща са се изменили вече. Нека първо преди да обгърнем с поглед сериозните факти, за които говорихме да си изясним, как нещата са се изменили в развитието на човечеството. Днес има хора, които знаят по-малко да речем това, което може да се знае за звездното небе. Без съмнение съществуват още хора, които излизат в ясните звездни нощи и се наслаждават на цялото величие и слава на звездното небе, но тези хора стават все по-рядко. Все по многобройни стават хората, които не могат да различават една планетна от една неподвижна звезда. Но това не е най-важното: даже когато човек излиза днес през една ясна нощ, при осеяно със звезди небе и насочва поглед към това небе, той не вижда нищо освен външни, физически светещи звезди. Не е било така в по-стари времена, не е било така за душите, които се намират сега тук на Земята и в по-стари времена са били въплътени в други тела. Душите, които днес не виждат нищо повече от физическите звезди, са виждали порано, насочвайки погледа към звездното небе, по малко физическата светлина на звездите, но са виждали това, което е било духовно свързано със звездите. А със всички звезди са свързани духовни същества. Онова, за което можем да говорим днес във Духовната наука като за висшите йерархии, това са виждали със своя ясновидски поглед душите в прадревни времена на развитието на човечеството. Това са виждали всички души, както седят виждайки физическия свят, те са виждали също и духовния свят.
към текста >>

Душите, които днес не виждат нищо повече от физическите звезди, са виждали порано, насочвайки погледа към звездното небе, по малко физическата светлина на звездите, но са виждали това, което е било духовно свързано със звездите.
Днес има хора, които знаят по-малко да речем това, което може да се знае за звездното небе. Без съмнение съществуват още хора, които излизат в ясните звездни нощи и се наслаждават на цялото величие и слава на звездното небе, но тези хора стават все по-рядко. Все по многобройни стават хората, които не могат да различават една планетна от една неподвижна звезда. Но това не е най-важното: даже когато човек излиза днес през една ясна нощ, при осеяно със звезди небе и насочва поглед към това небе, той не вижда нищо освен външни, физически светещи звезди. Не е било така в по-стари времена, не е било така за душите, които се намират сега тук на Земята и в по-стари времена са били въплътени в други тела. Душите, които днес не виждат нищо повече от физическите звезди, са виждали порано, насочвайки погледа към звездното небе, по малко физическата светлина на звездите, но са виждали това, което е било духовно свързано със звездите. А със всички звезди са свързани духовни същества. Онова, за което можем да говорим днес във Духовната наука като за висшите йерархии, това са виждали със своя ясновидски поглед душите в прадревни времена на развитието на човечеството. Това са виждали всички души, както седят виждайки физическия свят, те са виждали също и духовния свят. И да се отрече в старо време духовният свят би било голяма глупост. Би било все едно днес да се отрече съществува нето на розите и лилиите, които виждаме със своите очи.
към текста >>

76. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Някога Кант е направил бихме могли да кажем, изразявайки едно предчувствие, важното изказване: "Две неща изпълват душата ми с ново удивление и уважение звездното небе над мене и моралният закон вътре в мене".
А сега искаме да си спомним още за едно нещо. Някога Кант е направил бихме могли да кажем, изразявайки едно предчувствие, важното изказване: "Две неща изпълват душата ми с ново удивление и уважение звездното небе над мене и моралният закон вътре в мене". Това изказване може да се яви като нещо много важно за окултистите. Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот? И двете са едно и също нещо. Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа. В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили!
към текста >>

Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот?
А сега искаме да си спомним още за едно нещо. Някога Кант е направил бихме могли да кажем, изразявайки едно предчувствие, важното изказване: "Две неща изпълват душата ми с ново удивление и уважение звездното небе над мене и моралният закон вътре в мене". Това изказване може да се яви като нещо много важно за окултистите. Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот? И двете са едно и също нещо. Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа. В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас. Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот.
към текста >>

Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа.
А сега искаме да си спомним още за едно нещо. Някога Кант е направил бихме могли да кажем, изразявайки едно предчувствие, важното изказване: "Две неща изпълват душата ми с ново удивление и уважение звездното небе над мене и моралният закон вътре в мене". Това изказване може да се яви като нещо много важно за окултистите. Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот? И двете са едно и също нещо. Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа. В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас. Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот. Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота.
към текста >>

Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас.
Това изказване може да се яви като нещо много важно за окултистите. Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот? И двете са едно и също нещо. Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа. В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас. Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот. Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота. То ни дава действително морална сила и опора в чувствуването, че цялата вселена живее в нас. И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот.
Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот? И двете са едно и също нещо. Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа. В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас. Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот. Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота. То ни дава действително морална сила и опора в чувствуването, че цялата вселена живее в нас. И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане. Да, този живот между смъртта и едно ново раждане е скрит за външният поглед, обаче скрито е също и това, което ни движи в глъбините на нашето душевно битие което ни подбужда в глъбините на нашата душа.
към текста >>

Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване.
И двете са едно и също нещо. Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа. В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас. Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот. Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота. То ни дава действително морална сила и опора в чувствуването, че цялата вселена живее в нас. И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане. Да, този живот между смъртта и едно ново раждане е скрит за външният поглед, обаче скрито е също и това, което ни движи в глъбините на нашето душевно битие което ни подбужда в глъбините на нашата душа. И въпреки това то е в нас, действува в нас и ни дава силата, това наше най-добро битие.
към текста >>

Тогава ние чувствуваме задължението, да станем достойни за това небе, което е направило толкова много за нас, че му дължим цялото наше вътрешно битие.
То ни дава действително морална сила и опора в чувствуването, че цялата вселена живее в нас. И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане. Да, този живот между смъртта и едно ново раждане е скрит за външният поглед, обаче скрито е също и това, което ни движи в глъбините на нашето душевно битие което ни подбужда в глъбините на нашата душа. И въпреки това то е в нас, действува в нас и ни дава силата, това наше най-добро битие. Ние носим небето в себе си, защото живеем в небето преди да влезем в това физическо съществувание. Тогава ние чувствуваме задължението, да станем достойни за това небе, което е направило толкова много за нас, че му дължим цялото наше вътрешно битие.
към текста >>

77. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи.
Обични приятели, когато приемем в себе си такива понятия, идеи и мисли, тогава е така, че гледаме и виждаме света именно с други очи, /защото от древни времена насам човечеството е изгубили нещо/ отколкото преди това. И ще стане все повече необходимо, да се научим да гледаме света с други очи, защото от древни времена насам човечеството е изгубило някои неща. Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните души гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните Същества на Висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение. И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи. Душите са възприемали тези образи в духовния свят. Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта. Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното. Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат.
към текста >>

78. 16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Кант е казал думите: "Две неща изпълват моята душа с постоянно ново и нарастващо възхищение и удивление: Звездното небе над мене и моралния закон вътре в мене".
Онзи, който сега чувствува дълбоко морално, минава през духовният свят и може да чувствува всичко като едно дружелюбно същества. Силата на това идва от звездният живот. Друг някой не се е подготвил така, не е могъл да добие никакви отношения, не е донесъл със себе си никакви одухотворяващи сили, поради което не може да има също никакви морални заложби. Ето защо той минава самотен през посочените небесни сфери. Всичко което се намира в човека, неговите отношения към света, всичко това застава пред нас по един пълен със значение начин чрез едно такова духовно познание. Кант е казал думите: "Две неща изпълват моята душа с постоянно ново и нарастващо възхищение и удивление: Звездното небе над мене и моралния закон вътре в мене". С това той е казал нещо което има извънредно голямо значение. Духовната наука показва, че и двете са едно и също нещо. Това, което изживяваме между смъртта и едно ново раждане, ние го донасяме със себе си на Земята като морален закон.
към текста >>

79. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота предизвиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе.
Удивление и стремеж към познанието от една страна и съвест от друга, са живи знаци на духовния свят. Тези явления не могат да се обяснят, ако в обяснението не се привлекат духовните светове. Да стане антропософ ще бъде по-склонен този човек, който по отношение на световните явленията може да изпитва страхопочитание; страхопочитание и удивление пред явленията на света. Точно развитите души са тези, които все повече и повече могат да се удивляват. Колкото по-малко човекът може да се удивлява, толкова по-малко е напреднала душата му. Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота предизвиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе. Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви пред най-малкото цвете, пред най-малкото цветно листенце, пред незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и пред величествените космически процеси. Всъщност положението с тези неща е съвсем особено. Общо взето човек лесно е подтикнат да търси обяснение на такива факти, които представляват сензация за него. Например жителите около един вулкан ще се стремят да си обяснят причините за вулканичните изригвания, понеже трябва да са особено внимателни спрямо тях и ще ги наблюдават с по-голямо внимание отколкото ежедневните явления. Също и хората, които живеят далеч от някой вулкан, търсят обяснение, понеже такова явление за тях е изненадваща сензация.
към текста >>

80. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Изживяване на кръвообращението и на сърцето като огледален образ на макрокосмическото действие на Слънцето върху Земята; мозъчните процеси като копие (изображение) на космическите отношения на цялото звездно небе; храносмилането като принадлежащо на Земята.
Отношението на нашите хранителни средства към планетите на нашата слънчева система. Вътрешното изживяване на възбудителните средства. Изживяване на кръвообращението и на сърцето като огледален образ на макрокосмическото действие на Слънцето върху Земята; мозъчните процеси като копие (изображение) на космическите отношения на цялото звездно небе; храносмилането като принадлежащо на Земята.
към текста >>

81. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Волята за месна храна означава: на мене така ми допада земното съществувание, че аз се отказвам от всякакво небе и на драго сърце бих искал да се срасна с условията на земното съществувание.
Месната храна е взета от царството, което е специфично земно. Тя не е взета както млякото от непосредствения жизнен процес на човешкото или животинското същество, а е взета от онази част на животинското вещество, което е приготвено вече за животно. Тази местна храна обвързва човека специално към Земята, прави от него едно земно същество така, че можем да кажем: колкото повече човек се прониква с действията на месната храна, толкова повече той се отдалечава от силите, които биха му помогнали въобще да се освободи от земята Чрез месната храна той се свързва в преходния смисъл с планетата Земя. Докато млечната храна към едно преходно място на неговото развитие, чрез месната храна човек се осъжда на това, да направи пребиваването си на Земята нещо постоянно, да се приспособи напълно към това пребиваване на Земята. И решението човек да приема млечна храна означава: аз искам да остана на земята, да мога да изпълня моята мисия върху земята, но не искам да съществувам единствено за Земята. Волята за месна храна означава: на мене така ми допада земното съществувание, че аз се отказвам от всякакво небе и на драго сърце бих искал да се срасна с условията на земното съществувание.
към текста >>

Човешкият мозък има работа с космическите отношения на цялото звездно небе, но не с по-тесните отношения на нашата слънчева система.
Мозъкът на човека има непосредствено много малко работа с това, което са действията на Слънцето върху Земята. Непосредствено казвам аз. Обаче косвено като орган на възприятието той е свързан със Слънцето, като възприема например светлината, цветовете. Но това е именно възприятие. Обаче непосредствено в неговото устройство, в неговата външна подвижност, в целия негов вътрешен живот мозъкът има много малко работа с действията на Слънцето върху Земята; той има работа с всичко това, което се влъчва върху нашата земя от това което се намира вън от нашата слънчева система. Човешкият мозък има работа с космическите отношения на цялото звездно небе, но не с по-тесните отношения на нашата слънчева система. Във всеки случай в едно по-тясно отношение с Луната стои това, което трябва да наречем мозъчно вещество, обаче само дотолкова тя не е зависима от Слънцето, доколкото тя е запазила своята независимост от Слънцето. Така щото следователно това, което става в нашия мозък, отговаря на действията, които се намират вън от онези сили, които имат в нашето сърце тяхното човешко микрокосмическо копие. Слънцето живее в човешкото сърце, това, което съществува вън от Слънцето в Космоса живее в човешкия мозък.
към текста >>

Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно. Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят. Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него. Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система. Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък. Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>

Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята. В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце. От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса. Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>

Чрез своя мозък човекът принадлежи на цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи на Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в един друг смисъл на Земята, той е едно земно същество.
Когато след това се прибавят други гледни точки, всички тези гледни точки се подкрепят взаимно. И Вие ще констатирате още бих могъл да кажа някои други течения на Окултната Наука, които се сливат и от тяхното сливане за Вас ще се получи все повече и повече това, което ще почувствувате като едно пълно доказателство за нещата, които биха могли да изглеждат, че са казани само от една гледна точка. От това Вие виждате обаче също тънкостта на цялата структура на човека. И когато помислите сега, че приемайки храната човекът се свързва така да се каже напълно със Земята, че само при определени вещества той се освобождава отново от Земята (а именно при растителната храна), когато помислите следователно, че именно чрез приемането на храната човекът трябва да стане гражданин на Земята. Вие ще разберете троичния състав на човека по отношение на неговото физическо тяло. Чрез своя мозък човекът принадлежи на цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи на Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в един друг смисъл на Земята, той е едно земно същество. Това също може да бъде изживяно и се изживява, когато външното физическо тяло става по-подвижно.
към текста >>

82. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Но вместо да навлезе в един Девакан, в една духовна област, както е присъщо на човека след смъртта, Христовото Същество извърши тази саможертва, че ако ми позволите този израз свали своето Небе тук долу, на Земята, и започна да търси Небето тук долу, на Земята.
Виждаме, следователно, скъпи мои приятели, че в Христовото Същество имаме пред себе си едно такова Същество, спрямо което ние напълно трябва да променим всички наши понятия, с които сме свикнали да обозначаваме различните душевни състояния на човека. След кратък промеждутък от време, който наричаме период на пречистване, или период на Камалока, човекът преминава в духовния свят, за да се подготви за следващия си земен живот. Следователно, след смъртта човекът се включва в един духовен живот. След Петдесятницата Христовото Същество изживя онова, което за Него има същото значение, каквото за човек има преминаването в Света на Духовете: напускането на Земната сфера. Но вместо да навлезе в един Девакан, в една духовна област, както е присъщо на човека след смъртта, Христовото Същество извърши тази саможертва, че ако ми позволите този израз свали своето Небе тук долу, на Земята, и започна да търси Небето тук долу, на Земята. Човекът напуска Земята, за да замени своето земно обиталище с това на Небето. Христос напуска Небето, за да замени Своето небесно обиталище със Земята. Моля Ви да разгледате този факт с нужното внимание, и после да го свържете с усещането за всичко онова, което настъпи чрез Мистерията на Голгота и чрез самия Христос, чрез Неговата саможертва: а именно напускането на духовните сфери и непосредственото свързване със Земята и със земното човечество, чиято еволюция Той тласна напред благодарение на своя Христов Импулс. Това ни показва, че преди Йоановото Кръщение в реката Йордан, Христос все още не принадлежеше на Земята. Следователно, Христос навлезе в Земната сфера, идвайки от свръхземните сфери.
към текста >>

83. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Част от съседните народи отправяха поглед към звездното небе, към звездите и техните орбити.
Още в самото начало, Старият Завет ни казва, че Яхве създаде човека от пръст, от субстанцията на Земята. Адам означава: направеният от земя, земният. И докато религиозните системи, съществуващи извън древния еврейски народ това може детайлно да се проследи във всеки отделен случай навсякъде се стремяха да виждат елементите, в които почитаха своите Богове, не другаде, а в това, което не произлиза от Земята, древното еврейство виждаше във всичко това, което ставаше на Земята чрез самата нея, елементите, в които трябваше да бъде почитан Богът Яхве или Йехова. Част от съседните народи отправяха поглед към звездното небе, към звездите и техните орбити. Те имаха това, което се нарича астрална, звездна религия. Други народи отправяха поглед към светкавиците и гръмотевиците, към проявлението на елементите в тях, и после се питаха: Как ни говорят божествено-духовните Същества с езика на светкавиците и гръмотевиците, с езика на облаците и другите природни стихии?
към текста >>

2. Познавам един човек в Христа (тук Павел има предвид самия себе си), който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае) бе възнесен до третото небе.
2. Познавам един човек в Христа (тук Павел има предвид самия себе си), който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае) бе възнесен до третото небе.
към текста >>

кънти твоята слава; тя изпълва Небе и Земя.
кънти твоята слава; тя изпълва Небе и Земя.
към текста >>

84. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Ако бихме изследвали, как тази духовна способност съществуваше още в Третата следатлантска културна епоха, бихме намерили, че поне онези, които се бяха издигнали на висотата на тяхното време а процентно това бяха тогава много повече образовани хора отколкото днес че тези хора имаха понятия върху връзките на извънземното, върху това, което се символизираше в звездното небе.
Бихме могли да кажем: Това беше дадено на хората. Хората не бяха си го разработили; то идваше като извиращо от дълбочините на астралното тяло. И то извираше с една чудесна яснота и бистрота от астралното тяло на свещените Риши и техните ученици и общо взето от цялата принадлежаща на Първата след атлантска епоха култура. И това намаля все повече, но все още съществуваше във Втората и Третата след атлантска културна епоха и се запази като един слаб остатък в Четвъртата следатлантска културна епоха. Като какъв остатък? Ако бихме изследвали, как тази духовна способност съществуваше още в Третата следатлантска културна епоха, бихме намерили, че поне онези, които се бяха издигнали на висотата на тяхното време а процентно това бяха тогава много повече образовани хора отколкото днес че тези хора имаха понятия върху връзките на извънземното, върху това, което се символизираше в звездното небе. В движенията на звездите те можеха да четат тайните на мировото съществувание. Ако Христовото Същество би се явило на Земята в Третата следатлантска епоха, тази епоха би познала от звездната писменност, какво представляваше това Същество. Но тази беше необходимата съдба, която по принцип ние често изтъквахме по отношение на развитието на човечеството: че в астралното тяло на човека все повече намаля дарбата, с помощта на която хората се свързваха чрез живи образи с тайните на света. Тези образи станаха все по-хаотични и по-хаотични. Това, което проникваше по този начин в човешката душа, беше все по-малко меродавно не че то не е било никак меродавно, казвам аз, а стана все по-малко и по-малко меродавно за изследването на същинските основи на света.
към текста >>

85. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Едно бъдеще царство, което обаче трябва да бъде свързано с външни жестове с Земята и което трябва да замени настоящото царство, едно Небе на Земята, това е, което пророците възвестяват първо така тясно са свързаните с Геологията.
Аполон преобразява сибилинската черта на Пития чрез това, че самият той се потопява в тази черта и говори чрез сибилата. Пророците искат да подтиснат също естеството на Пития в тяхната душа и да развият единствено това, което действува в ясната сила на Аза, на онзи Аз, който е свързан със Земята, който принадлежи на Земята; на онзи Аз, който е духовният насрещен образ на геологическия елемент. Как вечното в Аза се проявява в спокойствие, когато мълчат сибилинските елементи, когато престава всякакво вътрешно бушуване, когато всичко това бива подтиснато, когато спокойствието царува и гледа в основите на Вечното това искаха да развият юдейските пророчески натури и техните проповеди трябваше да произлязат от такова душевно настроение, което търси в душата това, което отговаря до най-висока степен на Геологията. Това звучи за нас, което е завладяващо при тези пророци, така звучи то срещу нас като едно излияние на геологическия елемент и даже онова, което е станало по начин различен от пророкуваното, ни показва именно, как елементът на пророците е именно геологическият елемент. Едно бъдеще царство, което обаче трябва да бъде свързано с външни жестове с Земята и което трябва да замени настоящото царство, едно Небе на Земята, това е, което пророците възвестяват първо така тясно са свързаните с Геологията. И този геологически елемент на пророците се влива все още в първите времена на Християнството, когато се очаква второто пришествие на Месия, но така, че той трябваше да слезе от облаците и да основе своето царство на Земята. Ние ще разберем това, което се влъчва в юдейската култура само тогава, когато го разберем по този начин като Геология. Този беше копнежът на пророците, това беше, което те донасяха на своите ученици и ги учеха: да подтиснат сибилинския елемент, всичко това, което довежда душата до несъзнателни или подсъзнателни глъбини, и да развият това, което живее в Аза. Всички други народи имат други отношения към техните богове, различни от тези на евреите към техния Яхве. Отношенията на другите народи бяха дадени; защото те бяха отзвуци на това, което се беше образувало в отношението на човека към Духовете на висшите йерархии през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи.
към текста >>

86. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Ето защо те не бяха така глупави по образеца на нашите съвременни физици, да предполагат, че зад възприятията съществуват материални трептения на атомите, а знаеха, че зад тези възприятия има живот и от вътрешността на самите хора изникваха лъчезарящи насреща образите на оживеното звездно небе, даже и Слънцето.
Ако например насочим нашия поглед назад в по-древните времена на египетската, вавилонската култура и разгледаме там хората, тези хора възприемаха света по съвършено друг начин. Без съмнение и те стояха пред външния свят както и ние, но тяхното тяло беше още така организирано, че скритите в сетивните възприятия Имагинации действуваха не само умъртвяващо, но те проникваха в човека с определена оживеност. Но чрез това, че проникваха живо в човека, те извикваха вътре в него насрещния образ на това, което сега остава напълно скрито за нас в Аза и астралното тяло. Духовните Същества на слънчевата природа и планетната система идваха насреща отвътре и отразяваха така да се каже това, което оживяваше чрез Имагинацията, така щото за принадлежащите на по-старата египетска и вавилонска култура имаше определени времена на възприеманието, когато те насочваха погледа си във физическия свят и нямаха само физическите възприятия, както ние ги възприемаме, а внасяха живот в своите възприятия. Те знаеха, че зад техните възприятия се крие нещо, което се изявява в Имагинации. Ето защо те не бяха така глупави по образеца на нашите съвременни физици, да предполагат, че зад възприятията съществуват материални трептения на атомите, а знаеха, че зад тези възприятия има живот и от вътрешността на самите хора изникваха лъчезарящи насреща образите на оживеното звездно небе, даже и Слънцето.
към текста >>

87. 1. ПРЕДГОВОР GA_155 Христос и човешката душа

Защото един християнин, който казва такова нещо, просто е забравил думите на Евангелието: „Небе и Земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат".
Това е така, сякаш е изговорено от християнска гледна точка". Тази Християн ска гледна точка, обаче, е ли тя действително християнска гледна точка? Тази християнска гледна точка прави от нас еретици защото еретизъм би трябвало да се нарече това тази християнска гледна точка взема това като свое предимство и ни обявява за еретици. Тази християнска гледна точка намира нашето християнство или по-добре казано, нашата Антропософия като християнство, за нещо съмнително. Защото днешната християнска душа никога няма да каже: Докато съществува Земята, Христос, за когото става дума тук, ще живее в сърцата на хората". Защо? Защото един християнин, който казва такова нещо, просто е забравил думите на Евангелието: „Небе и Земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат". С това обаче Христос застава пред нас като едно космическо Същество. И този, които прави истински думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", той говори християнски. Този обаче, чийто език се обърква, когато иска да на сочи своето християнство против Антропософията, изпада в грях по отношение на думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", като при това казва: Ние искаме един Христос, които да действува тук, докато съществува Земята". Такъв човек не разбира нищо от истинското християнство, което не стои само в книгите, а стои също и в звездите.
към текста >>

И този, които прави истински думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", той говори християнски.
Тази християнска гледна точка прави от нас еретици защото еретизъм би трябвало да се нарече това тази християнска гледна точка взема това като свое предимство и ни обявява за еретици. Тази християнска гледна точка намира нашето християнство или по-добре казано, нашата Антропософия като християнство, за нещо съмнително. Защото днешната християнска душа никога няма да каже: Докато съществува Земята, Христос, за когото става дума тук, ще живее в сърцата на хората". Защо? Защото един християнин, който казва такова нещо, просто е забравил думите на Евангелието: „Небе и Земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат". С това обаче Христос застава пред нас като едно космическо Същество. И този, които прави истински думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", той говори християнски. Този обаче, чийто език се обърква, когато иска да на сочи своето християнство против Антропософията, изпада в грях по отношение на думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", като при това казва: Ние искаме един Христос, които да действува тук, докато съществува Земята". Такъв човек не разбира нищо от истинското християнство, което не стои само в книгите, а стои също и в звездите.
към текста >>

Този обаче, чийто език се обърква, когато иска да на сочи своето християнство против Антропософията, изпада в грях по отношение на думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", като при това казва: Ние искаме един Христос, които да действува тук, докато съществува Земята".
Тази християнска гледна точка намира нашето християнство или по-добре казано, нашата Антропософия като християнство, за нещо съмнително. Защото днешната християнска душа никога няма да каже: Докато съществува Земята, Христос, за когото става дума тук, ще живее в сърцата на хората". Защо? Защото един християнин, който казва такова нещо, просто е забравил думите на Евангелието: „Небе и Земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат". С това обаче Христос застава пред нас като едно космическо Същество. И този, които прави истински думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", той говори християнски. Този обаче, чийто език се обърква, когато иска да на сочи своето християнство против Антропософията, изпада в грях по отношение на думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", като при това казва: Ние искаме един Христос, които да действува тук, докато съществува Земята". Такъв човек не разбира нищо от истинското християнство, което не стои само в книгите, а стои също и в звездите.
към текста >>

88. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ударил е под високото небе, което, о римляни, се издига над вашия Пантеон и над този вековечен Капитолийски хълм!
Да, той е ударил! Ударил е под високото небе, което, о римляни, се издига над вашия Пантеон и над този вековечен Капитолийски хълм! Тук, където плебсът се съвещавал, тук, където всяко разширяване на римското господство получавало своята благословия, където консулите правели преглед на новобранците и приемали военната им клетва, тук, откъдето магистратите на републиката потегляли, за да поемат предводителството на войските и да завоюват провинциите, където Германик струпал край храма на Фидестро феите от победата си над германците, където триумфиращият Октавиан тържествено потвърдил римската подвла-стност на целия средиземноморски басейн, в тази начална и крайна точка на всеки триумф ние се вричаме на отечеството, тук честваме доброволната жертва, тук издигаме свещените и пожелателните си слова: Да живее нашата война, да живее Рим, да живее Италия, да живее войската и флотът, да живее кралят! Слава и победа! "
към текста >>

Камбаните бият тревога,възгласите на народа се издигат до най-красивото небе на света.
„Рим, 1 часа, голяма битка бе изнесена. Току-що от висотата на Капитолия говорих пред огромно, изпаднало в делириум множество. Камбаните бият тревога,възгласите на народа се издигат до най-красивото небе на света. Блаженство ме опиянява. След френското чудо станах свидетел на италианското чудо."
към текста >>

89. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ех, това красиво италианско небе, загрозено от фабрични комини; ех, този Неапол la bella Napoli, оклепан от параходи и тяхното разтоварване; а и Рим с италианските войници; каква горест по хубавите времена на папския, бурбонския и леополдинския Рим!
Ех, това красиво италианско небе, загрозено от фабрични комини; ех, този Неапол la bella Napoli, оклепан от параходи и тяхното разтоварване; а и Рим с италианските войници; каква горест по хубавите времена на папския, бурбонския и леополдинския Рим! Тези човеколюбиви чувства продължават да образуват основата на всяка англосаксонска и германска преценка за нас, а за да покажа колко дълбоки са били те, е достатъчно да припомня, че са били изразявани от люде, които в други отношения са били превъзходни, както например Грегоровиус и Бурже. Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си. И ако в отговор на това тя отива с възторзите си малко по-далеч, отколкото се полага, редно е да бъде извинена и да намери разбиране. Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях. Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство."
към текста >>

90. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но с физическите възгледи, които хората имат преди Коперник - днес е възможно дори да се нарекат погрешни, - с тези възгледи за мирозданието и за това, че Земята стои на едно място, а Слънцето се върти около нея, че звездите се въртят около Земята и отвъд звездното небе се намира духовна сфера, в която живеят духовни същества, с тези възгледи за мирозданието хората са могли да преминават през портата на смъртта, без като мъртви да бъдат задържани в земната сфера.
В предишните времена от развитието на човечеството е различно. Вие знаете, че до 16-то столетие, до появата на мирогледа на Коперник хората си представят мирозданието по съвсем друг начин. Разбира се, че за човешкия напредък и за проникването на човешката свобода в човешкото развитие става необходимо да се появи мирогледът на Коперник, също както сега трябва да дойде духовната наука. Но с физическите възгледи, които хората имат преди Коперник - днес е възможно дори да се нарекат погрешни, - с тези възгледи за мирозданието и за това, че Земята стои на едно място, а Слънцето се върти около нея, че звездите се въртят около Земята и отвъд звездното небе се намира духовна сфера, в която живеят духовни същества, с тези възгледи за мирозданието хората са могли да преминават през портата на смъртта, без като мъртви да бъдат задържани в земната сфера. Тези възгледи още не са причина хората да се превръщат в разрушители в земната сфера, след като са преминали отвъд портата на смъртта.
към текста >>

91. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Към тези представи за минералния и растителния свят трябва да прибавим всички представи, впечатления и възприятия, свързани с небесните простори, със звездното небе, Слънцето и Луната, доколкото като възприятия в земния ни живот те ни предоставят физически образи и изцяло принадлежат към това, което причисляваме към минералната природа.
Помислете само какво имаме ние, земните хора, като представи, свързани с минералния и растителния свят. Към тези представи за минералния и растителния свят трябва да прибавим всички представи, впечатления и възприятия, свързани с небесните простори, със звездното небе, Слънцето и Луната, доколкото като възприятия в земния ни живот те ни предоставят физически образи и изцяло принадлежат към това, което причисляваме към минералната природа. Тази минерална природа и голяма част от растителната природа не се възприемат през времето между смъртта и ново раждане. Отнасящото се до изживяванията на така наречените мъртви, което можем да изтъкнем като особено характерно в тази насока, е, че относно минералната или растителната природа ние, хората тук, на Земята, имаме съвсем определени представи. Вече сме споменавали, че е илюзия да се говори, че минералният и растителният свят са безчувствени и не изпитват болка. Чрез нашите действия ние, хората, оставяме отпечатъци в минералното и растителното царство, за които с известно право можем да кажем, че без тях те няма да изпитват болка или удоволствие, страдание или радост. Знаем, че когато разтрошим камък, определени елементарни същества там всъщност изпитват удоволствие, но това не достига до нашето обикновено дневно съзнание.
към текста >>

92. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството.
О, мои мили приятели, душата напълно ще достигне до нови чувства, ако тя пожелае да преживее новата Изисова легенда вътре в съвременното човечество. Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството. Ние гледаме с правилен дух към яслата, когато първо пуснем силите, които бушуват през пространството да запалят нашето чувство, а след това да погледнем отново Съществото, което дойде в света чрез Детето. Ние знаем, че носим това същество в себе си, ала трябва да го разберем. Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София. Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София. Настоящият век има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария.
към текста >>

93. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Те гледали звездните небе са така добре, както и минералното и растителното царство в тяхната духовна реалност.
Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно. Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес. Фактът, че онези хора са говорили за звездите, като че те са живи същества не се е дължало, както това вярва сега една несъвършена наука, само на фантазия, но на едно духовно, макар и инстинктивно, атавистично възприемане на звездните небеса. Като гледа ли звездните небеса в стари времена, хората не са виждали само точки или повърхности от светлина, а нещо духовно, нещо което ги карало да бъдат способни да описват съзвездията, както са и правили, като живи същества. Човеците схващали духовното зад широките небеса на звездите. Те гледали звездните небе са така добре, както и минералното и растителното царство в тяхната духовна реалност. С една и съща способност за познание, хората на древността възприемали тези три области на съществуването. Те говорели за звездите като за същества, надарени с душа и също за минералите и растенията като за същества надарени с душа.
към текста >>

94. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност? Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие. И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията. Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология. Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена. И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи.
към текста >>

95. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов. Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят. Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине. Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>

И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине.
Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят. Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине. Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>

96. 1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

След като минем през Портата на смъртта, ние се оказваме под едно небе, от което изгрява нашият човешки Аз, също както от днешното физическо небе всяка сутрин изгрява физическото Слънце.
След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“. Затова пък нашият „вътрешен“ свят се превръща в наш „външен“ свят. Всички наши мисли и чувства се превръщат в един безспорен и обективен външен свят. Както сега около нас кръжи яркото дневно Слънце или пък нощните съзвездия, така и след смъртта нашият външен свят ще се изгражда от нашите мисли и чувства. Всичко, което днес пазим в ненарушимото си и клетвено мълчание, след смъртта се изнася навън в света и ни посреща като могъща поредица от образи. След като минем през Портата на смъртта, ние се оказваме под едно небе, от което изгрява нашият човешки Аз, също както от днешното физическо небе всяка сутрин изгрява физическото Слънце.
към текста >>

Тя е посредникът между отделните земни животи, а не онази скалиста пустиня, която ни се струва, че виждаме в нощното небе.
Тук на Земята, докато сме между раждането и смъртта, ние разполагаме само с една гледна точка: Ние сме стъпили на Земята и наблюдаваме външния свят. След като минем през Портата на смъртта, гледната точка се променя: тогава ние се намираме в сферата и наблюдаваме „назад“ в посока към центъра. През този период от живота между смъртта и новото раждане ние сме поставени в един свят, който е диаметрално противоположен на нашия земен живот. Обаче тъкмо през тези два свята ще бъде пренесено напред това, което, така да се каже е извлечено от нас с помощта на Луната. За нас Луната е изключително важно небесно тяло. Тя е посредникът между отделните земни животи, а не онази скалиста пустиня, която ни се струва, че виждаме в нощното небе.
към текста >>

За да не бъда погрешно разбран, бих допълнил и още нещо: външният живот на човека се превръща в негов вътрешен живот, защото и самият човек става обитател на Слънцето; а всяко вътрешно изживяване доколкото е получено на Земята се превръща в това, което можем да наречем „небе“.
За да не бъда погрешно разбран, бих допълнил и още нещо: външният живот на човека се превръща в негов вътрешен живот, защото и самият човек става обитател на Слънцето; а всяко вътрешно изживяване доколкото е получено на Земята се превръща в това, което можем да наречем „небе“. Да, така е“ през живота между смъртта и новото раждане Земята се превръща в небе, а Слънцето в Земя.
към текста >>

Да, така е“ през живота между смъртта и новото раждане Земята се превръща в небе, а Слънцето в Земя.
За да не бъда погрешно разбран, бих допълнил и още нещо: външният живот на човека се превръща в негов вътрешен живот, защото и самият човек става обитател на Слънцето; а всяко вътрешно изживяване доколкото е получено на Земята се превръща в това, което можем да наречем „небе“. Да, така е“ през живота между смъртта и новото раждане Земята се превръща в небе, а Слънцето в Земя.
към текста >>

97. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Защото ренесансовият живот застава пред нас така, сякаш е приютил в себе си самото небе но не под формата на съзерцание, визионерство или нещо подобно, а под формата на чудесни и живи художествени представи.
Нека обобщим: В теологията пулсира един могъщ луциферически заряд; той впрочем пулсира и в изкуството, което търси своите художествени форми горе в „неусвоения“ от човека свръхсетивен свят. И там, където този свят слиза до човека, ние го виждаме като потопен с един неуловим скок тъкмо в сферата на инстинктите. Защото ренесансовият живот застава пред нас така, сякаш е приютил в себе си самото небе но не под формата на съзерцание, визионерство или нещо подобно, а под формата на чудесни и живи художествени представи.
към текста >>

От една страна ние виждаме как тези типично ренесансови хора разгръщат едно подобие на висш животински живот, от друга страна обаче виждаме как и над двамата се разтваря загатвайки за своите луциферически свойства самото небе, което при единия се проявява като божествена и прекрасна теология, а после при другия тъкмо като луциферическа и съобразена с човешките представи теология.
Но наред с всичко това ние виждаме как се развива и една инстинктивна разновидност на ренесансовия живот. Каква поразителна и ужасна гледка ни предлага историята в лицето на папа Александър VI и Лъв Х. От една страна те са блестящо образовани мъже и носят в своите представи знанието за свръхсетивните светове; като типично ренесансови хора обаче, те далеч не са в състояние да издигнат това, което е човешката личност, до духовните светове. От една страна ние виждаме как тези типично ренесансови хора разгръщат едно подобие на висш животински живот, от друга страна обаче виждаме как и над двамата се разтваря загатвайки за своите луциферически свойства самото небе, което при единия се проявява като божествена и прекрасна теология, а после при другия тъкмо като луциферическа и съобразена с човешките представи теология.
към текста >>

98. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Виждате ли, древните имаха ясното усещане за това и знаеха: Определена част от звездното небе действува върху човека по такъв начин, че го формира отвън, от Космоса.
Виждате ли, древните имаха ясното усещане за това и знаеха: Определена част от звездното небе действува върху човека по такъв начин, че го формира отвън, от Космоса. Разбира се, в хода на времето, над човека изгряват и други звезди. Констелациите се променят. Ако обаче мислено се поставим на мястото на един грък, който размишлява върху тези неща, те биха ни изглеждали по следния начин: Ето, звездите, които са в близост до Овена, действуват отвън, както впрочем и тези, които са в близост до Телеца, Близнаците и Рака. Благодарение на тези съзвездия: Овен, Телец, Близнаци и Рак, човек има своето „вглеждане назад“ към Космоса, своя та вътрешна подвижност, своето себе-докосване, своето себе-заграждане. А с помощта на противоположните съзвездия, които са покрити от Земята, човекът израства като ловец чрез Стрелеца, израства като скотовъдец чрез Козирога, напредва в своето земеделие представете си например примитивното земеделие, при което човек засажда семената и ги полива с вода чрез Водолея.
към текста >>

И накрая той става търговец чрез онази част от звездното небе, която му помага да плува по моретата.
Разбира се, в хода на времето, над човека изгряват и други звезди. Констелациите се променят. Ако обаче мислено се поставим на мястото на един грък, който размишлява върху тези неща, те биха ни изглеждали по следния начин: Ето, звездите, които са в близост до Овена, действуват отвън, както впрочем и тези, които са в близост до Телеца, Близнаците и Рака. Благодарение на тези съзвездия: Овен, Телец, Близнаци и Рак, човек има своето „вглеждане назад“ към Космоса, своя та вътрешна подвижност, своето себе-докосване, своето себе-заграждане. А с помощта на противоположните съзвездия, които са покрити от Земята, човекът израства като ловец чрез Стрелеца, израства като скотовъдец чрез Козирога, напредва в своето земеделие представете си например примитивното земеделие, при което човек засажда семената и ги полива с вода чрез Водолея. И накрая той става търговец чрез онази част от звездното небе, която му помага да плува по моретата. През древните исторически епохи всеки кораб е наподобявал формата на риба. А като символ на търговията били изобразявани два кораба, плуващи един до друг по морските вълни. Така че ако назовем корабите „риби“, на 12-о място ние ще получим: съзвездието Риби.
към текста >>

99. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13).
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг. Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13). Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека. И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек.
към текста >>

Обаче същинският живот се влива в човека не от небето на неподвижните звезди, а от планетарното небе.
Обаче инстинктивната мъдрост на“ древните не е пропуснала нито една подробност от тези връзки. Те знаеха, че човекът приема живота от външния свят и го преобразява по свой дълбоко вътрешен и неповторим начин. Древните казваха: Нека да си представим най-външната сфера на Земното обкръжение тя се издига най-близо до небето на неподвижните звезди, тя е най-близо до онази част от Космоса, на която човек дължи формата на своето тяло. Обаче същинският живот се влива в човека не от небето на неподвижните звезди, а от планетарното небе. И там, в планетарното небе, древните различаваха Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце. Ако например вникнем в истинската същност на Слънцето аз често съм говорил за това, ние ще установим, че то се отличава от останалите тела на планетарната система най-вече поради факта, че то, Слънцето, се явява тук безспорно като единственият източник на светлинна.
към текста >>

И там, в планетарното небе, древните различаваха Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце.
Обаче инстинктивната мъдрост на“ древните не е пропуснала нито една подробност от тези връзки. Те знаеха, че човекът приема живота от външния свят и го преобразява по свой дълбоко вътрешен и неповторим начин. Древните казваха: Нека да си представим най-външната сфера на Земното обкръжение тя се издига най-близо до небето на неподвижните звезди, тя е най-близо до онази част от Космоса, на която човек дължи формата на своето тяло. Обаче същинският живот се влива в човека не от небето на неподвижните звезди, а от планетарното небе. И там, в планетарното небе, древните различаваха Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце. Ако например вникнем в истинската същност на Слънцето аз често съм говорил за това, ние ще установим, че то се отличава от останалите тела на планетарната система най-вече поради факта, че то, Слънцето, се явява тук безспорно като единственият източник на светлинна.
към текста >>

100. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Между момента, в който заспиваме и този, в който се пробуждаме, звездното небе става наш свят също толкова, колкото Земята е наш свят при състоянието на будност.
Това не означава, че трябва да имате за човека понятието, че той се простира всяка нощ на Космическия размер чрез своето астрално тяло би било преувеличено да твърдим това -, но човек се уголемява всяка нощ, прониквайки в космоса. Така, както сме свързани тук долу с растенията, с минералите, с въздуха, така през нощта сме свързани с движенията на планетите и с констелациите на неподвижните звезди. Между момента, в който заспиваме и този, в който се пробуждаме, звездното небе става наш свят също толкова, колкото Земята е наш свят при състоянието на будност.
към текста >>

101. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят. Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното. В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>

102. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна сфера.
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии. Известно време между смъртта и новото раждане ние живеем между духовните същества. Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна сфера. И там е така, че ние наистина подготвяме нашето земно битие. Според това как се отнасяме към звездните сфери, през които преминаваме, се определя и нашето земно битие. Искам да ви го илюстрирам с един пример.
към текста >>

103. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Цялото звездно небе се намира в етерното тяло.
Инициационното познание показва, че това трае само няколко дни, понеже чрез него човек стига дотам, в известен смисъл изкуствено да съзерцава етерното тяло в земния живот. То остава във физическото тяло, но бива използвано от посветения, без да се зачита физическото тяло, и тогава се съзерцава ретроспективната панорама на земния живот. Когато съзерцаваме ретроспективната панорама на своя земен живот, в това етерно тяло същевременно проблясва отражението на целия Всемир. Цялото звездно небе се намира в етерното тяло. Вие изобщо не можете да съзерцавате отделеното от физическото тяло етерно тяло, без то навсякъде да ви показва звездния свят, планетите и постоянните звезди. И тези планети и постоянни звезди накрая поемат етерното тяло. Инициационната наука, инициационното познание може да задържи картинните образи, които се представят по този начин в етерното тяло най-много три до четири дни, след това те изчезват и ако човек иска да запази някаква връзка с него, трябва да се завърне във физическото си тяло, за да може да задържи етерното тяло. Така етерното тяло изчезва няколко дни след смъртта, но чрез това, човек сам се враства все повече и повече в звездния свят.
към текста >>

104. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ние сме целият свят, носим звездното небе в нас.
Тук, в земното битие, имаме нещо като един вид спомен, чрез което знаем, че това царство на духовни същества, виждано от страна на Земята, съответства на Слънцето. Така е и с другите звезди. Нашето духовно съзнание между смъртта и новото раждане става космическо съзнание. Там ние не сме в нашата кожа както тук, ние наистина сме целият свят. Само не бива да си го представяме пространствено. Ние сме целият свят, носим звездното небе в нас. Както на Земята носим нашите бели дробове, сърце, стомах и т.н. в нас, така между смъртта и новото раждане носим в нас Слънцето, Луната, Сатурн и другите звезди като наши вътрешни органи, но те са духовни същества. Това, което тук носим в нас, е тяхното съответствие.
към текста >>

105. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Но ако изображенията са добре запазени, Вие навсякъде ще видите, че образът на бика, възседнат от човека, отвсякъде е заобиколен от звездното небе, от знаците на Зодиака.
Но в Средна Европа, в Германия и главно в областта на Рейн, както и в Западна Франция намираме също остатъци, спомени от древния култ на Митра. Какво беше същественото за този култ? Като външен символ на този култ Вие навсякъде срещате един бик, възседнат от човек, чийто меч пробожда гърлото на бика. Вие намирате също един скорпион, който ужилва бика, или пък една змия в долната част на изображението. Но ако изображенията са добре запазени, Вие навсякъде ще видите, че образът на бика, възседнат от човека, отвсякъде е заобиколен от звездното небе, от знаците на Зодиака. И ние отново се питаме: Какво всъщност изразява този образ? – Тук външното изследване никога не може да ни отговори на въпроса, какво представлява този човек върху бика. За тази цел е необходимо да знаем, че хората, които служеха на този култ, трябваше да минат през едно обучение. Естествено, цялата церемония би могла да бъде представена по такъв начин, че независимо дали изглежда красива или грозна, тя да не даде никакъв смислен отговор. Смислено обяснение можеше да даде само онзи, който е минал през съответното обучение, докато всякакви други описания, свързани с Мистериите на Митра, въпреки многообещаващото им богатство от образи, са пълна безсмислица.
към текста >>

И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес.
За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра. Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък. Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”. През древните епохи едно такова обучение засягаше не толкова разсъдъчните способности на човека, както е прието да се мисли днес, а целия човек и най-вече неговите чувства. И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес.
към текста >>

106. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И когато през пролетта и лятото човекът, покълвайки с кълновете, цъфтейки с цветовете, давайки плод с плодовете, сам развие своите фини усещания за природата, по този начин тъкмо в разгара на лятото той се подготвя за едно пълно отдаване на живота си във Вселената, на живота си в звездното небе.
Съзнанието за природата възниква едва тогава, когато човекът се научава да съучаствува и да се разгръща в нейния покълващ, бликащ живот. Да можеш да покълваш заедно с растението, да можеш да цъфтиш заедно с растението, да можеш да раждаш плодове заедно с растението: това означава да излизаш от своя вътрешен свят и да навлизаш във външната природа. Да развиваш духовност съвсем не означава да се абстрахираш от света. Да развиваш духовност означава: Да следваш Духа във всичките му стъпки. И когато през пролетта и лятото човекът, покълвайки с кълновете, цъфтейки с цветовете, давайки плод с плодовете, сам развие своите фини усещания за природата, по този начин тъкмо в разгара на лятото той се подготвя за едно пълно отдаване на живота си във Вселената, на живота си в звездното небе. И тогава всяка една светулка се превръща в тайнствено откровение на Космоса; тогава в разгара на лятото, бих казал, всеки полъх в атмосферата се превръща в едно космическо възвестяване, което отеква в земния свят.
към текста >>

107. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И за този, който може по правилен начин, съзнателно, с помощта на имагинацията да съзерцава това така, че ако му се отдава, може да следва с обичайното си мислене образите и багрите на изменящите се облаци, когато дава възможност на мислите си, вместо да имат ясни очертания, да метаморфозират и се изменят, когато самите мисли стават ту тесни, ту широки, когато те следват образите на облаците, когато възпроизвеждат образите и цветовете на облачните образувания, тогава човек действително започва да гледа на тази цветна игра над облаците, особено в сутрешното и вечерно небе, като на цветно море, в което се движат луциферическите образи.
В това, което ляга като светлинно сияние на облаците в атмосферата, живеят луциферическите духове, както в издигащата се мъгла живеят ариманическите духове. И за този, който може по правилен начин, съзнателно, с помощта на имагинацията да съзерцава това така, че ако му се отдава, може да следва с обичайното си мислене образите и багрите на изменящите се облаци, когато дава възможност на мислите си, вместо да имат ясни очертания, да метаморфозират и се изменят, когато самите мисли стават ту тесни, ту широки, когато те следват образите на облаците, когато възпроизвеждат образите и цветовете на облачните образувания, тогава човек действително започва да гледа на тази цветна игра над облаците, особено в сутрешното и вечерно небе, като на цветно море, в което се движат луциферическите образи. И когато издигащата се мъгла предизвиква в човека меланхолично настроение, тогава работата стои по такъв начин, че неговите мисли, а с това и неговата душа, се учат в някаква степен да дишат в свръхчовешката свобода при вида на това луциферически струящо светлинно море. Това е особено отношение към обкръжението, в което може да влезе човек, защото тук той действително може да се издигне до чувството, че мисленето му е подобно на дишане в светлината.
към текста >>

108. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе.
От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе. В древните времена при вида на червено-кафяв минерал с блясък на мед, при вида на нашата сегашна мед, не са казвали каквото се казва днес: това е мед, съставна част от Земята, защото тогава не са могли да мислят така. За древните медта е била не съставна част от Земята, а действие на Венера в Земята, което изразявало себе си навсякъде като мед. Земята има такива скални породи, като пясъчниците, съдържащи варовик, за да може да възприема в недрата си това, което Небето присажда на Земята. И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърхността на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята. Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е посадено в нея от някоя планета.
към текста >>

109. Съдържание GA_233a Великденският празник

Разглеждане на духовните връзки в звездното небе.
Разглеждане на духовните връзки в звездното небе. Тайната на Луната. Планетарни зависимости и техните въздействия върху етерното тяло на човека в условията на Лунната светлина. Човекът като носител на Слънчевата светлина. Лунно посвещение: Слизащата отгоре Мистерия на пролетта. Слънчево посвещение: Следсмъртно извисяване в духовния свят на есенните Мистерии.
към текста >>

110. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Но същите неща могат да бъдат изразени и по друг начин: ето, сега аз се изправям в светлата звездна нощ, вдигам поглед към звездното небе и го оставям да действува върху мен.
Но същите неща могат да бъдат изразени и по друг начин: ето, сега аз се изправям в светлата звездна нощ, вдигам поглед към звездното небе и го оставям да действува върху мен. И стига да съм извисен до тази възможност, аз виждам, че то се преобразява: Формата и движенията на съзвездията, на подвижните звезди всичко се преобразява в един грандиозен космически почерк, в едно космическо послание. И това космическо послание се обръща към човека приблизително по онзи начин, по който вчера Ви говорих за тайната на Луната. Но този космически почерк може да се чете само от човек, който изживява звездите не като механичен феномен, а като съставни букви на вечната космическа азбука.
към текста >>

111. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В древността е имало друго човечество, което е можело да нарича Азия долно небе и да разбира като своя земя цялата заобикаляща природа.
Благодарение на тези факти, които приведох, можете да отбележите коренното различие между устройството на душата, което преобладавало сред източните народи в доисторическите времена и устройството на хората от по-късните цивилизации. В древността е имало друго човечество, което е можело да нарича Азия долно небе и да разбира като своя земя цялата заобикаляща природа. Те са знаели, къде е било долното, последно небе. Сравнете това с възгледите на съвременните хора. Колко далеч е съвременният човек от това, че да разглежда всичко обкръжаващо като последно небе! Болшинството хора не могат да мислят за него като за последно по простата причина, че понятие си нямат за никакво предшестващо.
към текста >>

Те са знаели, къде е било долното, последно небе.
Благодарение на тези факти, които приведох, можете да отбележите коренното различие между устройството на душата, което преобладавало сред източните народи в доисторическите времена и устройството на хората от по-късните цивилизации. В древността е имало друго човечество, което е можело да нарича Азия долно небе и да разбира като своя земя цялата заобикаляща природа. Те са знаели, къде е било долното, последно небе. Сравнете това с възгледите на съвременните хора. Колко далеч е съвременният човек от това, че да разглежда всичко обкръжаващо като последно небе! Болшинството хора не могат да мислят за него като за последно по простата причина, че понятие си нямат за никакво предшестващо.
към текста >>

Колко далеч е съвременният човек от това, че да разглежда всичко обкръжаващо като последно небе!
Благодарение на тези факти, които приведох, можете да отбележите коренното различие между устройството на душата, което преобладавало сред източните народи в доисторическите времена и устройството на хората от по-късните цивилизации. В древността е имало друго човечество, което е можело да нарича Азия долно небе и да разбира като своя земя цялата заобикаляща природа. Те са знаели, къде е било долното, последно небе. Сравнете това с възгледите на съвременните хора. Колко далеч е съвременният човек от това, че да разглежда всичко обкръжаващо като последно небе! Болшинството хора не могат да мислят за него като за последно по простата причина, че понятие си нямат за никакво предшестващо.
към текста >>

112. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях.
В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса. Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия. И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи. Но това е било трудно постижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво. И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите. Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях. Особено се е култивирало такова общение в мистериите. И така, жреците на мистериите на Ищар се обърнали към тези духовни сили, към които те винаги се обръщали, когато искали просветление, и станало така, че тези духовни сили наложили някакво наказание на града.
към текста >>

113. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Те проявяват интерес към величието на звездното небе.
В този земен живот съществуват също и хора, които имат много жив интерес за всичко, което се намира около тях във видимия Космос. Има хора, които наблюдават растенията, наблюдават животинския свят, проявяват участие, интерес към това или онова, което се намира във видимия окръжаващ свят. Те проявяват интерес към величието на звездното небе. Със своята душа те присъстват, така да се каже, в целия физически Космос. Вътрешността на един човек, който проявява такъв топъл интерес към физическия Космос, е различна от вътрешността на един човек, който минава покрай света с определено безразличие, с душевна флегматичност.
към текста >>

114. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Да, мои мили приятели, тук на Земята над нас като свод се издига синьото небе с неговите облачни образования, с блясъка на Слънцето и т.
Да, мои мили приятели, тук на Земята над нас като свод се издига синьото небе с неговите облачни образования, с блясъка на Слънцето и т. н., като свод се издига през нощта звездното небе. Между смъртта и едно ново раждане под нас се разпростира дейността на Серафими, Херувими и Престоли. И тези Серафими, Херувими и Престоли гледаме ние, както тук на Земята гледаме нагоре към облаците, към синьото небе, към осеяното със звезди небе. Ние виждаме под нас небето, образувано от дейността на Серафимите, Херувимите и Престолите. Но каква е тази дейност?
към текста >>

н., като свод се издига през нощта звездното небе.
Да, мои мили приятели, тук на Земята над нас като свод се издига синьото небе с неговите облачни образования, с блясъка на Слънцето и т. н., като свод се издига през нощта звездното небе. Между смъртта и едно ново раждане под нас се разпростира дейността на Серафими, Херувими и Престоли. И тези Серафими, Херувими и Престоли гледаме ние, както тук на Земята гледаме нагоре към облаците, към синьото небе, към осеяното със звезди небе. Ние виждаме под нас небето, образувано от дейността на Серафимите, Херувимите и Престолите. Но каква е тази дейност? Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като справедлива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора.
към текста >>

И тези Серафими, Херувими и Престоли гледаме ние, както тук на Земята гледаме нагоре към облаците, към синьото небе, към осеяното със звезди небе.
Да, мои мили приятели, тук на Земята над нас като свод се издига синьото небе с неговите облачни образования, с блясъка на Слънцето и т. н., като свод се издига през нощта звездното небе. Между смъртта и едно ново раждане под нас се разпростира дейността на Серафими, Херувими и Престоли. И тези Серафими, Херувими и Престоли гледаме ние, както тук на Земята гледаме нагоре към облаците, към синьото небе, към осеяното със звезди небе. Ние виждаме под нас небето, образувано от дейността на Серафимите, Херувимите и Престолите. Но каква е тази дейност? Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като справедлива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора. Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дейност и ние гледаме тази дейност като наше небе, което сега е под нас. В делата на боговете ние гледаме последствията на нашите земни дела, гледаме дали нещо е добро или зло, мъдро или глупаво.
към текста >>

Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дейност и ние гледаме тази дейност като наше небе, което сега е под нас.
Между смъртта и едно ново раждане под нас се разпростира дейността на Серафими, Херувими и Престоли. И тези Серафими, Херувими и Престоли гледаме ние, както тук на Земята гледаме нагоре към облаците, към синьото небе, към осеяното със звезди небе. Ние виждаме под нас небето, образувано от дейността на Серафимите, Херувимите и Престолите. Но каква е тази дейност? Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като справедлива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора. Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дейност и ние гледаме тази дейност като наше небе, което сега е под нас. В делата на боговете ние гледаме последствията на нашите земни дела, гледаме дали нещо е добро или зло, мъдро или глупаво. Когато между смъртта и едно ново раждане гледаме надолу, ние се отнасяме към отраженията, към огледалните образи на нашите дела така, както тук на Земята се отнасяме към издигащото се над нас като свод небе. Ние носим нашата вътрешна карма в нашата вътрешна организация. Ние я донасяме на Земята като наши таланти, като наш гений, като наша глупост. Това, което боговете оформят там долу, което те трябва да изживеят вследствие на нашия земен живот, в следващия земен живот идвайки насреща, то ни пресреща като факти на нашата съдба.
към текста >>

Когато между смъртта и едно ново раждане гледаме надолу, ние се отнасяме към отраженията, към огледалните образи на нашите дела така, както тук на Земята се отнасяме към издигащото се над нас като свод небе.
Ние виждаме под нас небето, образувано от дейността на Серафимите, Херувимите и Престолите. Но каква е тази дейност? Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като справедлива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора. Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дейност и ние гледаме тази дейност като наше небе, което сега е под нас. В делата на боговете ние гледаме последствията на нашите земни дела, гледаме дали нещо е добро или зло, мъдро или глупаво. Когато между смъртта и едно ново раждане гледаме надолу, ние се отнасяме към отраженията, към огледалните образи на нашите дела така, както тук на Земята се отнасяме към издигащото се над нас като свод небе. Ние носим нашата вътрешна карма в нашата вътрешна организация. Ние я донасяме на Земята като наши таланти, като наш гений, като наша глупост. Това, което боговете оформят там долу, което те трябва да изживеят вследствие на нашия земен живот, в следващия земен живот идвайки насреща, то ни пресреща като факти на нашата съдба. И ние можем да кажем: - Онова, което всъщност ние проспиваме, то ни довежда при нашия земен живот в нашата съдба. Но вътре в него живее онова, което съответните богове на първата йерархия трябваше да изживеят при себе си като последствие на нашите дела през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Ние виждаме покритото небе.
Човек винаги чувства нужда да изрази такива неща в образи. Ние стоим някъде във физическия свят. Небето е покрито с облаци. Ние виждаме покритото небе. Скоро след това започва да вали дъжд. Това, което още се носеше над нас, скоро след това ние го виждаме в оросените полета, в оросените дървета. Когато с погледа на посветения от човешкия живот поглеждаме обратно във времето, което сме изминали, преди да слезем в земния живот, във времето, което сме прекарали между смъртта и последното раждане, там ние първо виждаме формирането на делата на боговете, последствията на нашите дела в последния ни земен живот; след това виждаме, как това духовно струи като дъжд и долу става наша съдба.
към текста >>

115. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

От онази лекция върху кармата, която аз държах преди осем дни, можете да видите, че онова, което става на Земята, преди това се изживява от съществата на най-висшата йерархия, от Серафими, Херувими и Престоли и че онзи, който прекарва своя живот между смъртта и едно ново раждане, гледа надолу към едно духовно-душевно небе, както ние гледаме тук на Земята нагоре към физическото небе.
От онази лекция върху кармата, която аз държах преди осем дни, можете да видите, че онова, което става на Земята, преди това се изживява от съществата на най-висшата йерархия, от Серафими, Херувими и Престоли и че онзи, който прекарва своя живот между смъртта и едно ново раждане, гледа надолу към едно духовно-душевно небе, както ние гледаме тук на Земята нагоре към физическото небе. Казах ви, че тогава Серафими, Херувими и Престоли изживяват там онова, което след това става наша съдба, когато отново слизаме на Земята и го осъществяваме като съдба в нашия следващ земен живот.
към текста >>

116. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Вижте звездното небе в неговото разнообразие - там звездите са събрани на групи, тук повече са разпръснати, раздалечени една от друга, - тогава трябва да си кажете: - В тази вълшебна светлинна конфигурация невидимото свръхсетивно тяло на Космоса става видимо.
Вижте, в действителност всяка звезда, която виждаме да блести на небето, е входна порта към астралността, така че навсякъде, където блестят звездите, всъщност блести астралното. Вижте звездното небе в неговото разнообразие - там звездите са събрани на групи, тук повече са разпръснати, раздалечени една от друга, - тогава трябва да си кажете: - В тази вълшебна светлинна конфигурация невидимото свръхсетивно тяло на Космоса става видимо. Затова звездният свят не бива да се смята за бездуховен. Да се поглежда нагоре към звездите и да се говори за горящи газови формации е точно същото, когато някой - извинете ме за парадоксалното сравнение, но то е абсолютно подходящо - с любов ви погали и при това държи пръстите си малко разперени, а вие кажете, че това, което чувствате при галенето, са малки ленти, положени върху лицето ви. Точно толкова малко, колкото малки ленти са положени върху лицето ви при галенето, точно толкова и там горе съществуват онези същности, за които говори физиката; а астралното тяло на Космоса постоянно упражнява своите въздействия върху етерната организация, които въздействия са като галенето на лицето ви.
към текста >>

Така, че в звездното небе се вижда душевната проява на световната астралност.
Човек не би издържал толкова дълго галене, но в Космоса това трае по-дълго, понеже там пропорциите са гигантски. Така, че в звездното небе се вижда душевната проява на световната астралност.
към текста >>

Както в нас имаме най-разнообразни приятни усещания чрез нашето астрално тяло, така в Космоса чрез астралността имаме конфигурации на звездното небе.
Както в нас имаме най-разнообразни приятни усещания чрез нашето астрално тяло, така в Космоса чрез астралността имаме конфигурации на звездното небе. Нищо чудно, че една стара инстинктивно ясновидска наука нарече третата съставна част на човека астрално тяло, защото то е от същото естество както това, което се проявява в звездите. Само аза не го намираме да се разкрива в това обкръжение. Защо? Защо това е така, откриваме точно когато наблюдаваме, че този човешки аз, както се изявява на Земята, - което означава и в принадлежащия към нея Космос, който земен свят по същността си е един тричленен свят, един физически, един етерен и един астрален, - азът, както той се изявява там, винаги е повторение на предишния земен живот. И той е винаги вътре в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Това, което се изявява като етерното в това космически божествено и духовно, което ни поглежда през синевата на небето, може да бъде разграничено; освен това в тази божественост може да се различи също и астралното, което ни поглежда през конфигурациите на звездното небе.
В своите мъдри учения тези народи поне бяха почувствали, че Космосът е пронизан и проникнат с една божественост и че трябва да се отличава от тази божественост онова, което във физическия свят е в нашето земно обкръжение. Това, което се изявява като етерното в това космически божествено и духовно, което ни поглежда през синевата на небето, може да бъде разграничено; освен това в тази божественост може да се различи също и астралното, което ни поглежда през конфигурациите на звездното небе.
към текста >>

117. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И както когато излизаме нощно време от нашия дом и в осеяната със звезди нощ виждаме величествената картина на звездното небе с отделните искрящи, светещи точки, а може би и Луната посред него, така на отвъдната страна на небето през станалата прозрачна Земя за посветения поглед се появява цял един свят, който се издига нагоре като от облаци, които се превръщат в живи форми: явява се всичко онова, което живее в света на втората йерархия, в света на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес там се появяват тези същества!
разстила се върху обратната страна на небето, която е закрита от Земята, - това синкаво-виолетово сияние се явява населено. И както когато излизаме нощно време от нашия дом и в осеяната със звезди нощ виждаме величествената картина на звездното небе с отделните искрящи, светещи точки, а може би и Луната посред него, така на отвъдната страна на небето през станалата прозрачна Земя за посветения поглед се появява цял един свят, който се издига нагоре като от облаци, които се превръщат в живи форми: явява се всичко онова, което живее в света на втората йерархия, в света на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес там се появяват тези същества!
към текста >>

118. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Ние гледаме в правилните посоки, когато насочваме нашия поглед към звездното небе.
И ако превърнем в неговата пространствена образност онова, което се изживява извън пространството и времето между смъртта и едно ново раждане, можем да кажем: - Всеки човек си има своя звезда. Той слиза на Земята от посоката на една определена звезда, която е определяща за това, какво той си изработва между смъртта и едно ново раждане. - Така че можем наистина да приемем в сърцето си представата: Когато разглеждаме целия човешки род, който населява Земята, когато обгърнем с поглед Земята и пребродим континентите, ние ги намираме населени с хората, които са въплътени в момента. А другите хора - къде ги намираме в Космоса? Накъде трябва да погледнем в Космоса, когато искаме да насочим душевният си поглед към тях, след като те са прекарали определено време там след преминаването на портата на смъртта? Ние гледаме в правилните посоки, когато насочваме нашия поглед към звездното небе. Там се намират душите, поне тези са посоките, които ни позволяват да намерим душите, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

119. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе.
Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр. Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах. Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе. Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука.
към текста >>

120. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В себе си ние носим едно звездно небе.
За онзи, който прониква в тези неща, начинът по който днешната естествена наука схваща звездите като безразлични, неутрални физически маси, без да вижда моралното, се явява като нещо безбожно. И когато човекът минава през областта на Слънцето, тези морално-религиозни сили са обхванати от етерните сили. И едва когато човекът стига близо до Земята, близо до топлината, до областта на огъня, там на това, което е така приготвено се прибавят последните необходими стадии. Там започват да действат силите, които след това изграждат физическия зародиш за човека, който като духовно-душевно същество слиза надолу. И всеки отделен орган така бива изработен от ширините и далечините на Вселената. В себе си ние носим едно звездно небе. Ние сме свързани със света на растенията, който ни изхранва не само чрез просената каша, която сме вкарали в стомаха и която е готова да бъде обработена в нашия организъм, а сме свързани със силите на целия Космос.
към текста >>

121. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе.
И тогава животът продължава нататък. Когато вече доближим средата между смъртта и едно ново раждане, тогава натъпва нещо особено. Както ние стоим тук на Земята - особено в онези моменти, когато поглеждаме във Всемира, когато блещукащите звезди светят насреща ни, тогава усещаме величието на звездния небосвод. Нещо много по-величествено чувстваме, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу. Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе. Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли. И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние. Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот. Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>

122. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние чувствахме Ексусиаи, Кириотетес, Динамис в нас, но когато, гледайки надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли, ние най-напред ги виждаме извън нас; под нас ние виждаме свръхсетивното небе, защото чисто духовният свят за нас е отгоре.
Тук в земния живот стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност. Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот. Но ние гледаме надолу към Земята. Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли. Но сега не е както по-рано, когато всичко от света го чувствахме в самите нас. Ние чувствахме Ексусиаи, Кириотетес, Динамис в нас, но когато, гледайки надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли, ние най-напред ги виждаме извън нас; под нас ние виждаме свръхсетивното небе, защото чисто духовният свят за нас е отгоре.
към текста >>

Ние виждаме свръхсетивното небе, ние виждаме надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатрун, виждаме да живеят, да се стремят и работят по техния начин Престоли, Херувими и Серафими.
Ние виждаме свръхсетивното небе, ние виждаме надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатрун, виждаме да живеят, да се стремят и работят по техния начин Престоли, Херувими и Серафими. Но какво се разстила пред нашия поглед, когато наблюдаваме тази работа? - Пред нашия поглед, с който преживявайки по свръхсетивен начин ние виждаме да се разстила между Серафими, Херувими и Престоли това, което ще бъде изпълнението на нашата карма в следващия земен живот, което ще изживеем като човек чрез другите хора, понеже по известен начин ние кармически сме свързани с тях. Това преживяваме най-напред чрез божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма.
към текста >>

123. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Така бива да кажем: - Погледнем ли нагоре към планетната система, включваща Слънцето - ние можем да погледнем и към останалите звезди, защото останалото звездно небе също се намира във взаимни връзки с хората, за това още ще говорим, - погледнем ли нагоре, между всичко останало ние гледаме изграждащата се от Космоса човешка карма.
Така бива да кажем: - Погледнем ли нагоре към планетната система, включваща Слънцето - ние можем да погледнем и към останалите звезди, защото останалото звездно небе също се намира във взаимни връзки с хората, за това още ще говорим, - погледнем ли нагоре, между всичко останало ние гледаме изграждащата се от Космоса човешка карма. - Тази Луна, тази Венера, този Юпитер, наистина не са само това, което описва физическата астрономия. В тях, в техните констелации, в техните взаимни отношения, в техния блясък и в цялото тяхно битие, ние виждаме твореца на човешката съдба, на човешкия часовник, в който можем да прочетем нашата съдба. Тя всъщност се излъчва надолу от небесните констелации. Това се е знаело някога в старата инстинктивна мистерийна мъдрост, но тази древна астрология, която е чисто духовно научна, която работеше, познавайки духовните основи на битието, е достигнала до нашето съвремие в една дилетантска и изопачена форма. И отново само чрез антропософията ще се появи нещо, което в истинските духовни взаимовръзки ще покаже, как този човешки живот тук на Земята се изгражда закономерно в хода на съдбата.
към текста >>

124. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид.
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята. Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното. Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот. И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително. Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят. Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери.
към текста >>

И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително.
Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот. И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително. Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят. Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери. Това, което възприемаме като самите нас, то става все по-голямо и по-голямо. И ако по земен начин искаме да кажем какво изживяваме там, би трябвало да кажем следното:
към текста >>

125. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система!
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества.
към текста >>

Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин.
Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества. Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници. Защото в духовния свят ще има един, който ще вземе този пътепоказател, нямащ нищо друго за обновлението на света освен посоката, за да може да основе след това заедно с интелектуализма новата духовност, един, който не ще се нуждае от нищо, освен от този пътепоказател. А това ще бъде, както казваше Аланус аб Инсулис, Свети Михаел: за него трябва да бъде освободено полето; той ще посее пътя с нови семена.
към текста >>

126. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Какво става по-нататък, как Михаел и неговите съратници се стремяха отново да завладеят изплъзналата им се Интелигентност от слънчевото небе, да я завладеят сега в сърцата на хората започвайки от тази епоха на Михаел, от края на 70-те години на миналото столетие, това бих искал да Ви опиша малко.
И така в това време има една подготовка, с оглед общността на Михаел да намери отново в сърцата на хората онова, което е било изгубено, което така да се каже под влиянието на Тайната на Голгота също изми на пътя от небето към Земята, макар и това да беше един по дълъг път. Какво става по-нататък, как Михаел и неговите съратници се стремяха отново да завладеят изплъзналата им се Интелигентност от слънчевото небе, да я завладеят сега в сърцата на хората започвайки от тази епоха на Михаел, от края на 70-те години на миналото столетие, това бих искал да Ви опиша малко. Михаел, който се беше стремил от Слънцето към Земята за онези, които виждат духовното в Космоса, Михаел иска в бъдеще да се настани в сърцата, в душите на земните хора. И това трябва да започне с нашата епоха, това трябва да бъде едно насочване на Християнството в по-дълбоки истини, като Христос трябва да намери своето обяснение, своето вживяване в човечеството чрез този слънчев Дух Михаел който винаги е управлявал разбирането, т.е. интелигентността, който сега не може да я управлява в Космоса, но който в бъдеще иска да я управлява чрез сърцата на хората.
към текста >>

127. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин?
Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин? Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съзнанието за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно. Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, както Слънцето и Луната застават във Вселената. Нашето благоговение, нашата отдайност, нашата самопожертвувателност за Вселената се повишава, когато разбираме да разширим по този начин нашето съществуване до мировото съществуване, за да видим в подробности родството на онова, което живее в нас, с онова, което тъче във Вселената.
към текста >>

128. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Дали се мисли за Учителя или за звездното небе, е все едно.
В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен божествен идеал. Без значение е какъв е този идеал, важно е да се произведе правилно душевно настроение. Дали се мисли за Учителя или за звездното небе, е все едно. Идваха атеисти, които мислеха, че нямат абсолютно никакъв божествен идеал. Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение.
към текста >>

Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение.
В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен божествен идеал. Без значение е какъв е този идеал, важно е да се произведе правилно душевно настроение. Дали се мисли за Учителя или за звездното небе, е все едно. Идваха атеисти, които мислеха, че нямат абсолютно никакъв божествен идеал. Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение.
към текста >>

129. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години.
Вземете сега платоническата слънчева година. За определен период от време Слънцето изгрява в началото на пролетта в определен зодиакален знак. Но пролетната точка минава по-нататък. В древни времена Слънцето изгряваше в началото на пролетта в зодиакалния знак Телец, по-късното изгряваше в зодиакалния знак на Овена, а сега изгрява в зодиалния знак на Риби. Модерната астрономия схематизира. Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години. Платоническата слънчева година брои 25,920 години! Вземете един човешки ден от 71 години: той съдържа 25,920 денонощия; вземете един обикновен ден от 24 часа: човекът прави през това време 25,920 вдишки. Вие виждате, че ние сме включени в ритъма на Космоса. Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм. Ясновидецът се старае да проникне духовно това поставяне на човека в Космоса.
към текста >>

130. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Усещайки себе си като един Аз, човекът усещаше, че принадлежи на звездното небе, а не на Земята.
И особено в първата, Древно-индийската епоха, следователно след като се върнем до 7, 8 хилядолетие преди нашата ера, ние установяваме, че човекът усещаше тук аз не бих могъл да кажа „говореше“, а именно „усещаше“ нещо коренно различно от това, което днес ние изразяваме с думата „Аз“. Разбира се, тогавашните хора не са се произнасяли за нещата по този начин, понеже човешкият език не е бил така развит, обаче ние трябва да ги назоваваме с нашия днешен език. И така, бих искал да кажа, че представителите на Древно-индийската епоха съвсем не говореха за Азът така, както правим това ние, приемайки че той представлява един вид обединяващ център за душевните изживявания; когато древните индийци говореха за Азът, за тях беше нещо самопонятно, че Азът има твърде малко допирни точки със Земята и нейните процеси. Усещайки себе си като един Аз, човекът усещаше, че принадлежи на звездното небе, а не на Земята. От небето на неподвижните звезди той черпеше усещането за устойчивост на своя Аз; от небето на неподвижните звезди той черпеше усещането, че изобщо притежава един Аз. И този Аз съвсем не беше усещан като някакъв човешки Аз. Човекът беше човек само благодарение на това, че слизайки на Земята, разполагаше с обвивката на своето физическо тяло. Той беше Земен гражданин само благодарение на тази обвивка. Обаче в условията на Земния свят Азът винаги беше възприеман като нещо чуждо.
към текста >>

Азът би могъл да ги извлече само от движенията на планетите, само от звездното небе, защото фактически той произлиза от звездите.
Йерофантът в древните Мистерии би казал на своите ученици следното: Ето, вие виждате как вятърът движи дърветата, как реките текат и как морските вълни се разбиват в брега. Обаче от движението на дърветата, реките и морето Азът никога не би могъл да извлече онези двигателни импулси, които човекът трябва да развие през своя Земен живот. Азът никога не би могъл да ги извлече от физическите събития и процеси, които протичат на Земята. Азът би могъл да ги извлече само от движенията на планетите, само от звездното небе, защото фактически той произлиза от звездите.
към текста >>

И така, през Първата следатлантска епоха, през Древно-индийската епоха божественият Аз беше считан за нещо, което принадлежи на звездното небе, на планетарните движения, на взаимодействието между Слънцето и Луната.
И по-нататък, за един човек от тази древна епоха би изглеждало съвсем непонятно, ако някой би казал: Ето виж, сега от твоя мозък се отделят мисли. Да, ако днес някой би се пренесъл назад в душевната същност на хората от онова време, а това е възможно, понеже ние сме живели също и в Древно-индийската епоха, и я съпостави с душевната същност на днешния човек, който смята, че мислите произлизат от мозъка, той би окачествил последното становище за нещо напълно безсмислено. Защото древният човек знаеше, че мислите никога не могат да произлязат от мозъчната тъкан. Той знаеше, че именно Слънцето раздвижва мислите, а Луната е онази, която отново ги успокоява. Той разглеждаше своя собствен мисловен живот като последица от взаимодействието между Слънцето и Луната. И така, през Първата следатлантска епоха, през Древно-индийската епоха божественият Аз беше считан за нещо, което принадлежи на звездното небе, на планетарните движения, на взаимодействието между Слънцето и Луната. Фактически хората усещаха Земното участие в природата на Азът като един вид събития, които минават покрай космическия божествен Аз, а самата същност на Азът за тях за тях си оставаше от космическо-божествен произход.
към текста >>

След като не вижда връзката между мислите и предметите, днешното човечество трябва да извоюва една нова способност: Все повече и повече да се абстрахира от физическия свят, да се абстрахира от физическото звездно небе, от физическия годишен цикъл, да се абстрахира от самите сетивни възприятия.
А по-късно настъпи елинската култура, когато, превръщайки се в гражданин на Земята, човекът започна да усеща себе си като обезбожествен. Сега вече стана необходимо Боговете да бъдат търсени на Земята. Поглеждайки към звездите, древният човек стигаше до познанието за Боговете. А гърците, за да стигнат до Боговете, освен от звездите, се нуждаеха и от някакъв личен елемент. И в хода на времето тази потребност ставаше все по-силна. След като не вижда връзката между мислите и предметите, днешното човечество трябва да извоюва една нова способност: Все повече и повече да се абстрахира от физическия свят, да се абстрахира от физическото звездно небе, от физическия годишен цикъл, да се абстрахира от самите сетивни възприятия. За да намери отново божествено-духовния елемент в сетивно-физическия свят, човекът трябва да се научи й да възприема този елемент като нещо, което не е свързано със сетивните възприятия.
към текста >>

131. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Тук аз привеждам само един пример, защото някога всички знаеха: на Земята става единствено това, което е решил Космосът и което може да бъде прочетено в звездното небе.
Нека да се спрем на онези времена, когато хората все още не са се интересували от съдържанието на своя духовен живот; тогава те са насочвали погледа си към Космоса и тъкмо там са откривали първопричините на всичко онова, което се е разигравало в техните души. Нека да се спрем на онези времена, когато чрез своето ясновидство*17 хората наблюдаваха положението на неподвижните звезди, движението на планетите, както и процесите, произтичащи върху самата Земя, разглеждайки всичко като едно отражение на Космоса. Достатъчно е само да се замислим как древните египтяни, насочвайки поглед към Космоса, пред виждаха дебита на Нил според изгрева на звездата Сириус и според констелациите на Сириус спрямо другите звезди. Звездните констелации в мировото пространство намираха своето земно отражение в това, което например беше дебита на Нил. Тук аз привеждам само един пример, защото някога всички знаеха: на Земята става единствено това, което е решил Космосът и което може да бъде прочетено в звездното небе. Естествено, ние трябва да сме наясно: древните виждаха в звездното небе съвсем различни неща от онова, което днес хората измерват и изследват с така наречената небесна механика или небесна химия. Обаче за нас е извънредно интересно да разберем как древните хора черпейки съдържанието на своя душевен живот направо от Космоса се изразяваха, да речем, поетически.
към текста >>

Естествено, ние трябва да сме наясно: древните виждаха в звездното небе съвсем различни неща от онова, което днес хората измерват и изследват с така наречената небесна механика или небесна химия.
Нека да се спрем на онези времена, когато хората все още не са се интересували от съдържанието на своя духовен живот; тогава те са насочвали погледа си към Космоса и тъкмо там са откривали първопричините на всичко онова, което се е разигравало в техните души. Нека да се спрем на онези времена, когато чрез своето ясновидство*17 хората наблюдаваха положението на неподвижните звезди, движението на планетите, както и процесите, произтичащи върху самата Земя, разглеждайки всичко като едно отражение на Космоса. Достатъчно е само да се замислим как древните египтяни, насочвайки поглед към Космоса, пред виждаха дебита на Нил според изгрева на звездата Сириус и според констелациите на Сириус спрямо другите звезди. Звездните констелации в мировото пространство намираха своето земно отражение в това, което например беше дебита на Нил. Тук аз привеждам само един пример, защото някога всички знаеха: на Земята става единствено това, което е решил Космосът и което може да бъде прочетено в звездното небе. Естествено, ние трябва да сме наясно: древните виждаха в звездното небе съвсем различни неща от онова, което днес хората измерват и изследват с така наречената небесна механика или небесна химия. Обаче за нас е извънредно интересно да разберем как древните хора черпейки съдържанието на своя душевен живот направо от Космоса се изразяваха, да речем, поетически.
към текста >>

Одухотворявани от тази на питка, душите можеха да се справят с онези мисли, които всъщност представляваха едно отражение на звездното небе.
Когато хората мислеха, те се усещаха пренесени в звездното пространство. Ето защо те свързваха мъдростта не с дневната светлина на Слънцето, която заслепява човека и му отнема външните, космически ориентири на мислите; като истинска светлина те чувствуваха пак тази на Слънцето, но вече отразена от Луната в звездния свят. Следвайки древната мистерийна мъдрост, хората си казваха: Денем ние виждаме светлината с физическите очи, обаче нощем ние виждаме не само Слънчевата светлина, но и как тя е уловена от сребърната чаша на Луната. Луната беше онази сребърна чаша, която улавяше Слънчевата светлина през нощта. И тази Слънчева светлина, уловена от сребърната чаша на Луната служеше на човешките души като един вид хранителна напитка. Одухотворявани от тази на питка, душите можеха да се справят с онези мисли, които всъщност представляваха едно отражение на звездното небе.
към текста >>

132. Съдържание GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Планетните богове като свирещи на космическия инструмент на звездното небе.
Съгласният и гласният елемент. Дванадесетте съгласни. Човешкият организъм като музикален инструмент. Животът след смъртта в творческия тон и творческото слово на духовния свят, в света на музиката. Душевно гласното и планетите, душевно съгласното и животинският кръг. Планетните богове като свирещи на космическия инструмент на звездното небе.
към текста >>

133. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Представете си значи земята и около нея първо планетите, след това неподвижното звездно небе, което човек от древността с пълно право си представя като животински кръг.
Когато представяме нещо такова, очевидно говорим образно, но образното е самата действителност. Представете си значи земята и около нея първо планетите, след това неподвижното звездно небе, което човек от древността с пълно право си представя като животински кръг.
към текста >>

И така имате един чудесен космически инструмент на звездното небе, а отзад - нашите планетни богове, които свирят на инструмента на звездното небе.
И така имате един чудесен космически инструмент на звездното небе, а отзад - нашите планетни богове, които свирят на инструмента на звездното небе.
към текста >>

134. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Това произтича от факта, че когато наближаваме Марс, Венера и т.н., тези небесни тела се движат с дадена бързина, а цялото звездно небе, като че ли стои неподвижно.
Окултната астрономия е провела точни изследвания на тези отношения. Тя е изследвала, не само движението на Земята и другите планети, но също така и движението на самото Слънце. Тук човек идва до една определена точка в космическото пространство, която е нещо като духовен център, около който Слънцето, а заедно с него нашата Земя и всички планети се въртят. Различните тела, обаче, не се въртят еднакво бързо. Точно това съотношение на бързината на техните движения, едно спрямо друго, е което окултната астрономия е определила. Това произтича от факта, че когато наближаваме Марс, Венера и т.н., тези небесни тела се движат с дадена бързина, а цялото звездно небе, като че ли стои неподвижно. В смисъла на истинското окултно изследване, тази неподвижност е само привидна. В действителност, това звездно небе изминава определено разстояние за сто години и това разстояние, през което небесната твърд се придвижва е определено като основно число. Ако възприемете това движение и сравните планетните движения с него ще откриете, че движението на Сатурн е два пъти и половина това на Юпитер: Юпитеровото е пет пъти това на Марс, Марсовото два пъти това на Луната. Сатурновото движение, обаче, е 1200 пъти движението на цялата небесна купола.
към текста >>

В действителност, това звездно небе изминава определено разстояние за сто години и това разстояние, през което небесната твърд се придвижва е определено като основно число.
Тук човек идва до една определена точка в космическото пространство, която е нещо като духовен център, около който Слънцето, а заедно с него нашата Земя и всички планети се въртят. Различните тела, обаче, не се въртят еднакво бързо. Точно това съотношение на бързината на техните движения, едно спрямо друго, е което окултната астрономия е определила. Това произтича от факта, че когато наближаваме Марс, Венера и т.н., тези небесни тела се движат с дадена бързина, а цялото звездно небе, като че ли стои неподвижно. В смисъла на истинското окултно изследване, тази неподвижност е само привидна. В действителност, това звездно небе изминава определено разстояние за сто години и това разстояние, през което небесната твърд се придвижва е определено като основно число. Ако възприемете това движение и сравните планетните движения с него ще откриете, че движението на Сатурн е два пъти и половина това на Юпитер: Юпитеровото е пет пъти това на Марс, Марсовото два пъти това на Луната. Сатурновото движение, обаче, е 1200 пъти движението на цялата небесна купола.
към текста >>

135. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Когато поглед на в собственото си сърце, то в него в известен смисъл откривам обратното небе, полярно противоположното: доколкото ето тук имате периферното, бих желал да кажа тази отдалечена в безкрайността точка, свитият кръг го откриваме в човешкото сърце.
Какво от тази околност въздействува? Какво мога да открия в себе си, което да е сродно с нея и да е със същия характер? Когато поглед на в собственото си сърце, то в него в известен смисъл откривам обратното небе, полярно противоположното: доколкото ето тук имате периферното, бих желал да кажа тази отдалечена в безкрайността точка, свитият кръг го откриваме в човешкото сърце. Ето тук вътре е целият свят. Ако трябва да си послужим с един груб образ, то просто бихме могли да попитаме: да си представим, че човекът е застанал и гледа нашироко около себе си света; той е застанал на една планина, вижда широката околност на света, и поставете едно съвсем малко джудженце в човешкото сърце и се опитайте да си представите, какво вижда там вътре това джудже, тогава там вътре ще видите обърнат цялостния образ на света, синтезиран.
към текста >>

136. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Едва чрез мистерийната мъдрост човек вижда отражението на цялото небе от неподвижни звезди в човека между началото на 20-та и края на 20-те години.
Сега обаче вътре възниква въпросът: как продължава това по-нататък? По-късно, когато частите, подлежащи на подновяване стават все по-малко, човек по-късно отново трябва да обновява нещата. Но виждате ли, до 21-та, 22-та година в човешкия растеж действуват Слънцето, Луната, планетарната система. След това, до 28-та от живота действуват и констелациите на неподвижните звезди; това вече съвсем убягва наблюдението. Едва чрез мистерийната мъдрост човек вижда отражението на цялото небе от неподвижни звезди в човека между началото на 20-та и края на 20-те години. След това светът става суров. Той вече не желае да работи в човека; светът става суров. За това своеобразно отношение на човека спрямо света в неговата 28, 29-та година от живота, за това, че светът става суров, за това днешната наука надали знае нещо. Това Аристотел все още го е преподавал на Александър /Велики/, като е казвал: тогава като хора ние се сблъскваме с кристалното небе, и то е твърдо и сурово. С това кристално небе, намиращо се отвъд сферата на неподвижните звезди, добива своето значение и своята реалност за човешкия мироглед.
към текста >>

Това Аристотел все още го е преподавал на Александър /Велики/, като е казвал: тогава като хора ние се сблъскваме с кристалното небе, и то е твърдо и сурово.
След това, до 28-та от живота действуват и констелациите на неподвижните звезди; това вече съвсем убягва наблюдението. Едва чрез мистерийната мъдрост човек вижда отражението на цялото небе от неподвижни звезди в човека между началото на 20-та и края на 20-те години. След това светът става суров. Той вече не желае да работи в човека; светът става суров. За това своеобразно отношение на човека спрямо света в неговата 28, 29-та година от живота, за това, че светът става суров, за това днешната наука надали знае нещо. Това Аристотел все още го е преподавал на Александър /Велики/, като е казвал: тогава като хора ние се сблъскваме с кристалното небе, и то е твърдо и сурово. С това кристално небе, намиращо се отвъд сферата на неподвижните звезди, добива своето значение и своята реалност за човешкия мироглед. С това човек започва да разбира, че когато достигне до края на 20-те години, той вече не може да открие сили във Вселената, чрез които да обновява себе си. Но защо не умираме на 28 години? Този свят, който ни окръжава, той би ни оставил да умрем на 28 години. Наистина, който вижда връзката на човека със света, той сега поглежда на света със съзнанието: О, свят, та ти ме подкрепяш всъщност само до края на 20-те години!
към текста >>

С това кристално небе, намиращо се отвъд сферата на неподвижните звезди, добива своето значение и своята реалност за човешкия мироглед.
Едва чрез мистерийната мъдрост човек вижда отражението на цялото небе от неподвижни звезди в човека между началото на 20-та и края на 20-те години. След това светът става суров. Той вече не желае да работи в човека; светът става суров. За това своеобразно отношение на човека спрямо света в неговата 28, 29-та година от живота, за това, че светът става суров, за това днешната наука надали знае нещо. Това Аристотел все още го е преподавал на Александър /Велики/, като е казвал: тогава като хора ние се сблъскваме с кристалното небе, и то е твърдо и сурово. С това кристално небе, намиращо се отвъд сферата на неподвижните звезди, добива своето значение и своята реалност за човешкия мироглед. С това човек започва да разбира, че когато достигне до края на 20-те години, той вече не може да открие сили във Вселената, чрез които да обновява себе си. Но защо не умираме на 28 години? Този свят, който ни окръжава, той би ни оставил да умрем на 28 години. Наистина, който вижда връзката на човека със света, той сега поглежда на света със съзнанието: О, свят, та ти ме подкрепяш всъщност само до края на 20-те години! Но виждайки именно това, ние започваме да разбираме истински човека в неговата същност.
към текста >>

137. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Парацелзий казва това по своя груб начин и с това чувствува, че заедно с растението човек изяжда цялото небе.
С това засега аз само искам да кажа: разгледайте, скъпи мои приятели, едно растение. Тук имате цялата планетна система на растението. То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например следното: който яде едно растение, той изяжда с това цялата планетна система, защото силите и са вложени в него. Парацелзий казва това по своя груб начин и с това чувствува, че заедно с растението човек изяжда цялото небе. Ето така многообразно е устроен светът, че всъщност навсякъде в непосредственото ни обкръжение ние имаме силите на Макрокосмоса в лицето на растежа, на подреждането, във всичко.
към текста >>

138. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията. Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи. В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>

В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията. Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи. В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>

Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разгледат днешния научен начин на мислене като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите.
Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разгледат днешния научен начин на мислене като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите. Този, който разглежда научното развитие, каквото го наблюдаваме днес, като нещо абсолютно значимо, ще каже: да, в предишното човечество тогава още не са съществували строго научните представи, които то тепърва е трябвало да постига. И това, към което в края на краищата сме стигнали – математико-механичния начин за разглеждане на небесните явления – съответства на обективността, базирано е на действителността. С други думи, се казва: предишните хора са внасяли в мировите явления нещо субективно; новото човечество е постигнало строго научното разбиране на това, което, по същество, съответства сега на действителността.
към текста >>

Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе.
Правим изчисления и нагледно имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления. Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията. Да разгледаме сега, да кажем, молекулата. В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни атоми, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг. Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе. Наричаме това „астрономическо познание“. Разглеждаме атомите като малки мирови тела, молекулата – като малка мирова система, и сме удовлетворени ако това ни се удаде. Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се представя във всички подробности. В краен случай може да се попита, правилно ли са обединени и няма ли нещо друго, освен това, което ни е дал Нютон[7]. Ние сплитаме над всичко това математико-механична мрежа.
към текста >>

Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се представя във всички подробности.
В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни атоми, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг. Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе. Наричаме това „астрономическо познание“. Разглеждаме атомите като малки мирови тела, молекулата – като малка мирова система, и сме удовлетворени ако това ни се удаде. Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се представя във всички подробности. В краен случай може да се попита, правилно ли са обединени и няма ли нещо друго, освен това, което ни е дал Нютон[7]. Ние сплитаме над всичко това математико-механична мрежа. Това, собствено, се добавя към съществуващото. Но това удовлетворява съвременните нужди на човечеството по отношение на научност. И сега внасяме системата, която измислихме, в атомно-молекулярния свят, като доизмисляме атомите и молекулите.
към текста >>

Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността.
И така, от една страна имаме астрономията, която все повече и повече има тенденция към математизиране на представите, и която в съвременната си форма затова е станала толкова величествена, защото е станала чисто математико-механична наука. Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения. Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион? Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка. Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи. Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията.
към текста >>

От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка.
Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките. Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията. От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка. Двата феномена принадлежат един на друг, доколкото едното е само отражение на другото. Ако нищо не разбирате от астрономия, никога няма да разберете силите, действащи в ембриона. И ако нищо не разбирате от ембриология, никога няма да разберете смисъла на въздействията, стоящи в основата на астрономическите явления. Защото тези въздействия се проявяват в малкото в процесите на ембриологията.
към текста >>

139. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята.
След това науката или, по-добре е да се каже, научната тенденция, се е придвижила по-нататък. Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята.
към текста >>

По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе.
По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе. По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето. По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето. Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето.
към текста >>

Специален случай на такова доближаване към човека беше, когато казах, че това, което става във външния свят на звездното небе, трябва да се вижда в неговия отпечатък в ембрионалните факти.
В началото искам да представя само голи съображения. Разбира се ще стигнем и до действителността. Става дума за това, че ако чисто математическото разглеждане е недостатъчно пронизано от действителността, е очевидно, че действителността не присъства в наблюдението в мярата, с която би било възможно правилно да се пристъпи към явленията на външния свят. В такъв случай е необходимо да се доближат небесните явления по-близо до човека, а не да се разглеждат съвсем отделно от човека. Специален случай на такова доближаване към човека беше, когато казах, че това, което става във външния свят на звездното небе, трябва да се вижда в неговия отпечатък в ембрионалните факти. Но засега разглеждаме този въпрос малко повърхностно. Да се запитаме, можем ли да намерим по отношение на небесните явления друг път, освен този, който се опира само на математиката.
към текста >>

140. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива забележки): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе?
Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива забележки): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе? Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане. Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи. И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие.
към текста >>

Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях.
Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива забележки): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе? Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане. Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи. И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие. Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе. Във всеки случай, в нас ще се появи силно чувство, че не можем да го разберем.
към текста >>

Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане.
Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива забележки): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе? Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане. Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи. И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие. Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе. Във всеки случай, в нас ще се появи силно чувство, че не можем да го разберем. Но все пак трябва да допуснем: нещо, което може да стои в основата на разбирането, се съдържа също и в това, което тук съзерцаваме.
към текста >>

Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи.
Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива забележки): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе? Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане. Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи. И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие. Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе. Във всеки случай, в нас ще се появи силно чувство, че не можем да го разберем. Но все пак трябва да допуснем: нещо, което може да стои в основата на разбирането, се съдържа също и в това, което тук съзерцаваме.
към текста >>

И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие.
Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива забележки): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе? Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане. Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи. И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие. Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе. Във всеки случай, в нас ще се появи силно чувство, че не можем да го разберем. Но все пак трябва да допуснем: нещо, което може да стои в основата на разбирането, се съдържа също и в това, което тук съзерцаваме.
към текста >>

Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе.
Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане. Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи. И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие. Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе. Във всеки случай, в нас ще се появи силно чувство, че не можем да го разберем. Но все пак трябва да допуснем: нещо, което може да стои в основата на разбирането, се съдържа също и в това, което тук съзерцаваме.
към текста >>

А именно, ако възприемате метеорологичните явления и се опитвате да установите някаква закономерност, ще се окаже, че това, което можете да внесете тук като закономерност, се отнася към подредения космос в астрономията по същия начин, както всичко, което е изменчиво тук долу в системата на обмяната на веществата и оплождането, се отнася към това, което там горе възниква преди всичко във възприятията, в което свети цялото звездно небе, и което само вътре в нас, в представите ни, започва да става неподреденото.
Сега ще разгледаме само фактите, няма да градим никакви теории, няма да търсим никакви хипотези, а само ще си изясним фактите. Виждате ли, ако търсите в света противоположността на астрономическото, основавайки се единствено на фактите, и противоположността в човека на това, което стои в процеса на възприятието и представата (като продължение на външния свят, на подредения космос), това в човека ще ви доведе до процеса на обмяна на веществата и оплождането, ще ви изведе до неподреденото. Ако тук също започна своето разглеждане (рис. 2) и тук се спусна във външния свят, в известен смисъл напусна астрономията, къде ще ме доведе това? Това ще ме доведе при метеорологията, към всичко това, което също се изправя срещу мен във външните явления и е предмет на метеорологията. А именно, ако възприемате метеорологичните явления и се опитвате да установите някаква закономерност, ще се окаже, че това, което можете да внесете тук като закономерност, се отнася към подредения космос в астрономията по същия начин, както всичко, което е изменчиво тук долу в системата на обмяната на веществата и оплождането, се отнася към това, което там горе възниква преди всичко във възприятията, в което свети цялото звездно небе, и което само вътре в нас, в представите ни, започва да става неподреденото.
към текста >>

Защото човек се намира по средата между картината на света, която особено силно ни се представя в звездното небе и съвсем не се поддава на разшифровка посредством разсъдъчните възможности на представите, и това, което се изправя пред нас под формата на изменчивите процеси на размножение, благодарение на които съществува човешкият род.
Доколкото сега сме надраснали древната система йога, трябва да развием в себе си стремеж към ново проникване в света посредством процеси, които в началото е нужно да се формират, и които не започват просто с нещо привично днес за нас. Защото човек се намира по средата между картината на света, която особено силно ни се представя в звездното небе и съвсем не се поддава на разшифровка посредством разсъдъчните възможности на представите, и това, което се изправя пред нас под формата на изменчивите процеси на размножение, благодарение на които съществува човешкият род. А човек се намира по средата между тези две разглеждани от нас неща и за намирането на някаква връзка, той е длъжен сам да се стреми към развитие, както са го търсели в древната система йога, която днес вече не подхожда за съвременния човек.
към текста >>

141. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Следяло се е привидното движение на звездното небе около Земята, привидното движение на Слънцето.
Да си изясним още един път, как, собствено, ориентирахме цялото разглеждане, което трябва да ни доведе до разбирането на астрономията и нейните връзки със земните явления, как ориентирахме целия ход на това разглеждане. Стремяхме се да обърнем внимание върху това, че такива разглеждания обикновено са насочени да вземат предвид само резултатите от сетивните наблюдения, в това число с помощта на инструменти. Така, всъщност, беше ориентирано всичко това, което чак до наши дни се е привеждало за разбирането, за обяснението на небесните явления. В началото в сферата на наблюдението се е включвало това, което днес се нарича привидно движение на небесните тела. Следяло се е привидното движение на звездното небе около Земята, привидното движение на Слънцето. След това се е видяло, как планетите описват своеобразни траектории. Част от планетните траектории изглеждат просто като примки (рис. 1). Планета се движи в това направление, отново се връща и се движи така. Може да се каже: ако самата Земя се намира в движение, вследствие на това, че не се възприема преди всичко това собствено движение на Земята, действителните движения на небесните тела ще се представят в по-друг вид, отколкото са дадени от непосредственото наблюдение. И тогава посредством интерпретация се е
към текста >>

142. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Виждаме, че е необходимо да разглеждаме сферата така, че тя до известна степен вътрешно се изменя, че тя непрекъснато открива различна конфигурация по отношение на аспектите на звездното небе, което го виждаме във фиксираните звезди, макар това „непрекъснато“, разбира се, да не може да се наблюдава в течение на кратки периоди от време.
Ако съберем за следващите времена преместванията, които можем да констатираме, тоест ако предположим – което е напълно достоверно допускане, – че тези премествания в същия смисъл, или поне примерно в същия смисъл ще стават и по-нататък, тогава след около 50000 години съзвездието ще изглежда примерно така (рис. 3). И така, както в течение на времето се изменя това съзвездие, което избрахме само като пример, се изменят и другите съзвездия. Изобразявайки днешния вид на зодиака, трябва съвсем ясно да разбираме, че цялото това фигурално изображение на зодиака в течение на времето приема, собствено, друг вид, доколкото изчислявайки ние интерпретираме и изобщо в изчисленията си включваме времето. Виждаме, че е необходимо да разглеждаме сферата така, че тя до известна степен вътрешно се изменя, че тя непрекъснато открива различна конфигурация по отношение на аспектите на звездното небе, което го виждаме във фиксираните звезди, макар това „непрекъснато“, разбира се, да не може да се наблюдава в течение на кратки периоди от време. От самосебе си се разбира, че тук наблюденията не могат да бъдат отиващи твърде далеч по отношение на това, което можем да правим за интерпретацията им, макар, както някои от вас знаят, са създадени нови физически устройства за опити, даващи също възможност да се констатират движенията на звездите по линии на визирането, тоест движенията от и към нас. Но все пак, разбираемо е, че винаги си остава много трудно за интерпретация това, което тук, собствено, ни се представя като непрекъснатия аспект на звездното небе. В хода на по-нататъшните разглеждания, разбира се, ще се види доколко тази интерпретация може да има някакво важно значение за човека.
към текста >>

Но все пак, разбираемо е, че винаги си остава много трудно за интерпретация това, което тук, собствено, ни се представя като непрекъснатия аспект на звездното небе.
Ако съберем за следващите времена преместванията, които можем да констатираме, тоест ако предположим – което е напълно достоверно допускане, – че тези премествания в същия смисъл, или поне примерно в същия смисъл ще стават и по-нататък, тогава след около 50000 години съзвездието ще изглежда примерно така (рис. 3). И така, както в течение на времето се изменя това съзвездие, което избрахме само като пример, се изменят и другите съзвездия. Изобразявайки днешния вид на зодиака, трябва съвсем ясно да разбираме, че цялото това фигурално изображение на зодиака в течение на времето приема, собствено, друг вид, доколкото изчислявайки ние интерпретираме и изобщо в изчисленията си включваме времето. Виждаме, че е необходимо да разглеждаме сферата така, че тя до известна степен вътрешно се изменя, че тя непрекъснато открива различна конфигурация по отношение на аспектите на звездното небе, което го виждаме във фиксираните звезди, макар това „непрекъснато“, разбира се, да не може да се наблюдава в течение на кратки периоди от време. От самосебе си се разбира, че тук наблюденията не могат да бъдат отиващи твърде далеч по отношение на това, което можем да правим за интерпретацията им, макар, както някои от вас знаят, са създадени нови физически устройства за опити, даващи също възможност да се констатират движенията на звездите по линии на визирането, тоест движенията от и към нас. Но все пак, разбираемо е, че винаги си остава много трудно за интерпретация това, което тук, собствено, ни се представя като непрекъснатия аспект на звездното небе. В хода на по-нататъшните разглеждания, разбира се, ще се види доколко тази интерпретация може да има някакво важно значение за човека.
към текста >>

143. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе.
Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе. Тогава се получава, че във вертикалната ос на човека по някакъв начин трябва да търсим това, което съответства на траекторията на Слънцето; че във всичко това, което е разположено по лемнискатата, трябва да търсим това, което съответства на траекториите на планетите, имащи форма на лемнискати, разбира се, на променящи се лемнискати. Но от това следва нещо изключително важно. Трябва да си представим, че благодарение на своята вертикала човек е свързан с траекторията на Слънцето. Но как можем сега да мислим за другата траектория, която също не притежава примка, а именно за траекторията на Луната? Естествено, в това, което вече посочихме, трябва – нужно е само без предразсъдъци да се разгледа образуването на Земята – да се търси съответствие на траекторията на Луната в линията, която преминава надолу по гръбнака на животното.
към текста >>

144. Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Трябва да ни е съвсем ясно, че видимото небе е винаги само фрагментарно откровение на действителното, изпълнено със субстанция мирово пространство.
Към тези възприятия се връщаме и днес, ако разглеждаме нещата в правилната светлина, ако се отвоюва способността отново да се преживява цялата Луна. Напълно може да се разбере, обаче, че този, който изхожда от приетата днес представа за „Луна“, казва: не мога напълно да разбера, какво, собствено, отношение трябва да има между Луната и нещо в мен. В края на краищата, наистина е по-добре, когато хората отричат нещо изхождащо от Луната и влияещо на човека, отколкото когато създават по-този повод всякакви фантастични представи. Но още щом представата отново се върне към реалността, че живеем вътре в Луната, тоест, че това, което може да бъде наречено Луна, е обединение от сили, което ни пронизва, тогава вече няма да се учудим, че това обединение на сили формирайки действа също в човека и в животното, и че това, което действа тук, пронизвайки ни, всъщност е нещо имащо работа с формирането на нашия организъм. Следователно, това са такива представи, които отново трябва да отвоюваме за себе си. Трябва да ни е съвсем ясно, че видимото небе е винаги само фрагментарно откровение на действителното, изпълнено със субстанция мирово пространство.
към текста >>

145. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество".
За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви. По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество".
към текста >>

Когато при неговото пътуване на завръщане от Константинопол в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение.
Николай Кузански беше изключителен, пристрастен, обаче въпреки това неговата мисъл беше много сигурна. Когато при неговото пътуване на завръщане от Константинопол в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение.
към текста >>

146. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Азотът, който е в земята, който трябва да се достави на почвата с тора, който трябва да се образува под влиянието на цялото небе, този азот трябва да е жив азот.
Азотът, който е в земята, който трябва да се достави на почвата с тора, който трябва да се образува под влиянието на цялото небе, този азот трябва да е жив азот.
към текста >>

В израстването и развитието на растението участва цялото небе със своите звезди.
Също така детинско е, когато се вярва, че това, което днешната наука констатира в непосредствената близост до растението, или в непосредственото обкръжение, че от него зависи това, което там се наблюдава. В израстването и развитието на растението участва цялото небе със своите звезди. Това трябва да се знае. Това трябва най-после действително да влезе в главите. Човек трябва да си каже, че е също така детинско да се прилага ботаника по днешния начин, както е детински наивно да се говори за стрелката така, както вече казах.
към текста >>

147. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Цялото звездно небе се отразява от Луната към Земята по определен начин, макар че това не може да се докаже на днешния човек с днешните физически методи.
Хората си представят, че Луната само поема слънчевите лъчи и ги отразява върху Земята. При действието на Луната те виждат всъщност само слънчевата светлина. Но това не е единственото, което пристига на Земята. С лунните лъчи на Земята идва също целият отразен Космос. Всичко, което действа върху Луната, бива отразено върху Земята. Цялото звездно небе се отразява от Луната към Земята по определен начин, макар че това не може да се докаже на днешния човек с днешните физически методи. И така, имаме една мощна и много организираща сила, която се излъчва от Луната в растенията, за да могат те да произведат семена и силата на растежа да прерасне в сила на размножението.
към текста >>

148. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И когато имаме трайно и интензивно застудяване, въздействието на небето върху Земята е прекалено силно, растението добива склонност да се превръща в стебло, да образува нишки, да изтънява и понякога, понеже е станало тънко, студът го обзема отвън и го унищожава, така че в прекалено силния студ имаме явление, което може да бъде извънредно вредно за живота на растението, именно защото в почвата навлиза твърде много небе.
Те страдат много от студа. Що се отнася до студа, до мраза изобщо, трябва само да си изясните какво намира израз в действието на студа. Действията при замръзването са винаги съществено засилване на космическото влияние върху Земята. Това космическо влияние се поддържа посредством определена температура. При определена температура имаме влиянието, от което растението се нуждае. И когато имаме трайно и интензивно застудяване, въздействието на небето върху Земята е прекалено силно, растението добива склонност да се превръща в стебло, да образува нишки, да изтънява и понякога, понеже е станало тънко, студът го обзема отвън и го унищожава, така че в прекалено силния студ имаме явление, което може да бъде извънредно вредно за живота на растението, именно защото в почвата навлиза твърде много небе.
към текста >>

149. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Азотът, който е в земята, който трябва да се достави на почвата с тора, който трябва да се образува под влиянието на цялото небе, този азот трябва да е жив азот…» (0., 20)
Азотът, който е в земята, който трябва да се достави на почвата с тора, който трябва да се образува под влиянието на цялото небе, този азот трябва да е жив азот…» (0., 20)
към текста >>

150. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Виждате синьо небе.
Сега искам да ви кажа нещо друго. Представете си, че утринната заря вече е дошла, на двора е ден и, както днес, например въздухът е чист и прозрачен. Какво виждате в такъв случай? Виждате синьо небе. Въобще него като такова го няма, но вие въпреки това го виждате. Макар всичко тук да отива в безкрайността, вие все пак виждате небето, което, подобно на син купол, се намира над Земята, покрива я като синя обвивка. Защо става това?
към текста >>

Помислете сега за древните скотовъдни народи, народите от пастири, които са пасли своите стада и са нощували под открито небе.
Освен това ми се иска да ви кажа още нещо. Помислете сега за древните скотовъдни народи, народите от пастири, които са пасли своите стада и са нощували под открито небе. По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе. Безчислени звезди са сияели отгоре. Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора. Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня. Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал.
към текста >>

По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе.
Освен това ми се иска да ви кажа още нещо. Помислете сега за древните скотовъдни народи, народите от пастири, които са пасли своите стада и са нощували под открито небе. По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе. Безчислени звезди са сияели отгоре. Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора. Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня. Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал. Сънят идвал от тъмнината.
към текста >>

Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора.
Освен това ми се иска да ви кажа още нещо. Помислете сега за древните скотовъдни народи, народите от пастири, които са пасли своите стада и са нощували под открито небе. По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе. Безчислени звезди са сияели отгоре. Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора. Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня. Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал. Сънят идвал от тъмнината. Но звездите светили върху човека. И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал.
към текста >>

Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня.
Освен това ми се иска да ви кажа още нещо. Помислете сега за древните скотовъдни народи, народите от пастири, които са пасли своите стада и са нощували под открито небе. По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе. Безчислени звезди са сияели отгоре. Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора. Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня. Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал. Сънят идвал от тъмнината. Но звездите светили върху човека. И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал. Натам от тялото се е насочвал кислороден поток, «кислороден лъч».
към текста >>

Вътрешно човек е ставал кислородно отражение на цялото звездно небе.
Сънят идвал от тъмнината. Но звездите светили върху човека. И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал. Натам от тялото се е насочвал кислороден поток, «кислороден лъч». Звездните лъчи са вървели срещу «кислородните лъчи», срещу кислородните потоци, така че човек вътрешно изцяло се е пронизвал с такива кислородни «лъчи». Вътрешно човек е ставал кислородно отражение на цялото звездно небе.
към текста >>

Древните скотовъдни народи поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците кислород.
Древните скотовъдни народи поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците кислород. След това те се събуждали. От тези образи те получавали сънища. На тази основа те след това ставали притежатели на астрологията, на науката за звездите. Те създавали удивителна астрология, удивителна наука за звездите. В сънищата им Овенът не е представлявал сбор от определено количество звезди, а те действително са виждали животното Овен, Телец и т.н.
към текста >>

Благодарение на това те чувствали в себе си в образи цялото звездно небе.
След това те се събуждали. От тези образи те получавали сънища. На тази основа те след това ставали притежатели на астрологията, на науката за звездите. Те създавали удивителна астрология, удивителна наука за звездите. В сънищата им Овенът не е представлявал сбор от определено количество звезди, а те действително са виждали животното Овен, Телец и т.н. Благодарение на това те чувствали в себе си в образи цялото звездно небе.
към текста >>

Тази мъдрост може да се разбере, ако се знае: човек, насочващ срещу всеки лъч светлина, срещу всеки звезден лъч ответен кислороден лъч, сам става цяло небе, вътрешно кислородно небе.
Поетичната мъдрост на тези древни скотовъдни народи, запазила се и досега, съдържа извънредно много неща, които и днес могат да се окажат поучителни. Тази мъдрост може да се разбере, ако се знае: човек, насочващ срещу всеки лъч светлина, срещу всеки звезден лъч ответен кислороден лъч, сам става цяло небе, вътрешно кислородно небе.
към текста >>

Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе. Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи. Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе. Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода. Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало.
към текста >>

За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе. Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи. Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе. Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода. Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало. Въпреки това то е свойствено на цялото човечество. Ако се иска да се узнае това, което и досега още носи в себе си човек, трябва да се обърнем към древните времена. Всички хора на Земята навсякъде са произлезли от скотовъдни, пастирски народи; в своето тяло хората на Земята са наследили това, което е могло да произлезе от тези пастирски народи.
към текста >>

151. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако тогава е бил такъв ден, като днешния, и спартанските деца не са искали да правят гимнастиката си под открито небе - това би било нещо невероятно!
Всичко това обаче е имало напълно определени последствия. Знаете, че когато тези малки спартански малчугани с техните намаслени и натъркани с пясък тела са изпълнявали своите гимнастически упражнения, е трябвало да развиват много вътрешна топлина - те са развивали много, много вътрешна топлина. Когато атиняните са правели гимнастика, при тях това е било нещо извън реда на нещата. Ако тогава е бил такъв ден, като днешния, и спартанските деца не са искали да правят гимнастиката си под открито небе - това би било нещо невероятно! Гимнастиците-педагози веднага биха ги вкарали в ред! Ако при атиняните се е случел такъв ден, като днес, такъв ветровит, тогава те биха събрали своите деца вътре, в помещение, и биха се занимавали с тях с риторика. Но когато Слънцето е греело, когато всичко е блестяло, те ги извеждали на воля. И там, на воля, атинските малчугани е трябвало да изпълняват своите гимнастически упражнения. Защото атиняните са разсъждавали различно от спартанците.
към текста >>

152. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Следователно растението не се създава просто от семе - това значи, че то макар и да бъде произведено от семе, самото семе трябва предварително да изпита въздействие от страна на камбия, а това значи - да изпита въздействие от цялото небе.
Следователно растението не се създава просто от семе - това значи, че то макар и да бъде произведено от семе, самото семе трябва предварително да изпита въздействие от страна на камбия, а това значи - да изпита въздействие от цялото небе.
към текста >>

153. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

И доколкото - в случай, когато тя е тънка - ние през прозрачното гледаме в черното, някои хора имат сини очи (тук се подразбира законът за образуване на цвета, според Гьоте: ако гледаме към черно през осветена, прозрачна и разсейваща светлината среда, виждаме синьо; например, гледайки през атмосферата в черното мирово пространство, виждаме синьо небе - бел. пр.).
Тази дъгообразна обвивка или ирисът отпред е достатъчно прозрачен, а от задната страна той е черен. Тази черна задна стена при някои хора е много тънка. И доколкото - в случай, когато тя е тънка - ние през прозрачното гледаме в черното, някои хора имат сини очи (тук се подразбира законът за образуване на цвета, според Гьоте: ако гледаме към черно през осветена, прозрачна и разсейваща светлината среда, виждаме синьо; например, гледайки през атмосферата в черното мирово пространство, виждаме синьо небе - бел. пр.). При тези, при които тази обвивка е дебела, при които ние гледаме към дебелата задна стена на дъгообразната обвивка - при тях очите са черни или тъмни. За кафявите очи ще поговорим после.
към текста >>

Доста съм ви разказвал на тези занятия за това, че човек зависи не само от Земята, но и от цялото звездно небе.
Източник за поразяване на дробовете може да бъде храносмилателната система. Трябва да се знае кой е източникът за поражение. Белодробни заболявания имат много хора. Те възникват по най-различни причини. В това отношение следва да се съблюдава най-голяма предпазливост, защото именно най-прекрасните неща са съпътствани от всякакви безобразия. Доста съм ви разказвал на тези занятия за това, че човек зависи не само от Земята, но и от цялото звездно небе. Но именно в тази област се изисква най-много-странна осведоменост и проницателност. Така може да бъде предотвратена глупостта. Общо взето, шарлатанството и безобразието проникват днес в света от различни астролози. Има сходство между ирисодиагностиката и астрологията. В основата на астрологията стои нещо много благородно и величествено, обаче при тези, които се занимават днес с астрология, в основата няма нищо благородно.
към текста >>

154. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако това животно иска малко небе (иска да се подложи на космическо влияние), тогава то със своята друга страна трябва да бъде винаги обърнато към небето, това благоприятства очите, а също така го прави способно за размножаване.
Въздействието не е толкова явно, както при камбалата, но въпреки това леко се проявява. Окото, насочено към небето и отвърнато от Земята, става малко по-силно. Виждате колко необичайни са тези връзки. Казвал съм ви: по един или друг начин самата природа ни показва с какви сили тя работи. Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества. Ако това животно иска малко небе (иска да се подложи на космическо влияние), тогава то със своята друга страна трябва да бъде винаги обърнато към небето, това благоприятства очите, а също така го прави способно за размножаване. Тази риба достига последното по различен начин от сьомгата. Сьомгата мигрира, тя идва от Северно море в Рейн, а от Рейн - в неговите притоци; това тя предприема, за да може да се размножи. Камбалата просто лежи на едната си страна, за да може върху другата да действа небето; това тя предприема, за да има сетивни органи и способност за размножаване.
към текста >>

155. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея.
Така изглежда това за очите. Виждате, че нашите изказвания не винаги са верни. Събудили сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи. Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб. Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея. Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век. Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство. Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена. Коперник поправил грешката на астрономията като цяло, когато казал: не е вярно, че звездите се движат; те стоят на място. Но Земята с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство.
към текста >>

156. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Вавилонците виждали волята на духовете в звездното небе, което те наблюдавали, тоест в астралното.
Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след смъртта си отново влизам в него. Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин гледали към духовното (духовния свят). Вавилонците виждали волята на духовете в звездното небе, което те наблюдавали, тоест в астралното. И така, всички те вярвали в духове. А за евреите, юдеите, вие знаете, че според техните възгледи Яхве отново ще ги върне в древните времена, когато са живели праотците. Следователно и те всъщност също гледали към това, което свързва човека с духовния свят.
към текста >>

157. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Също така в някакъв смисъл те съотнасяли Яхве към Вселената и звездното небе.
Обръщал съм вниманието, че евреите, за които ви разказах като за четвърти народ в хода на еволюцията, открили четвъртия член на човека, открили Аза на човека. Тази четвърта съставна част, разбирана като божественото вътрешно начало на човека, те наричали Яхве. Също така в някакъв смисъл те съотнасяли Яхве към Вселената и звездното небе.
към текста >>

Налага се да допуснем, че кристалното небе, за което говорили древните, постепенно се реабилитира от науката.
Възможно е тези дни да сте чели, че гарантираното знание за звездите не е толкова стабилно. Скоро стана известно нещо, което беше открито неотдавна: оказва се, че Земята е обкръжена не от празно пространство. Ако се издигнем на височина четиристотин километра, там Земята е обкръжена от твърдите кристали на азота! Налага се да допуснем, че кристалното небе, за което говорили древните, постепенно се реабилитира от науката. Но за това искам да спомена само мимоходом. От подобни примери достатъчно разумните хора от нашето време биха могли да видят колко малко всъщност е известно за света на звездите.
към текста >>

158. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Господин Ербсмел: Иска ми се да попитам защо съвременните хора разглеждат звездното небе така, както го правят сега, докато древните вавилонци са го разглеждали по съвсем друг начин?
Господин Ербсмел: Иска ми се да попитам защо съвременните хора разглеждат звездното небе така, както го правят сега, докато древните вавилонци са го разглеждали по съвсем друг начин?
към текста >>

С това вие получихте първото разяснение относно звездното небе.
Вие бихте могли например за доказателство на това, че лунните сили съвсем не проникват в Земята, да попитате плувците, плуващи на лунна светлина. Те бързо излизат от водата, тъй като у тях възниква чувството, че потъват. Водата замира, чернее. Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята. Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията. С това вие получихте първото разяснение относно звездното небе.
към текста >>

159. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи