Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
15
резултата от
14
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Насърчаване
'.
1.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Възможно е някой при дадени условия да счете за редно да превърне в мотив за своите действия
насърчаване
то на културния напредък, при други условия - подобряването на всеобщото благо, в трети случай - подобряването на собственото си благо.
Но висшият мислим нравствен принцип е този, който не съдържа по начало такава връзка, а произтича от извора на чистата интуиция и едва подир туй търси връзката с възприятието (с живота). Тук определянето на това, какво да се желае, изхожда от по-друга инстанция в сравнение с предходните случаи. Който се придържа към нравствения принцип за всеобщото благо, той при всички свои действия първо ще се запита какво допринасят идеалите му за това всеобщо благо. Точно така ще постъпи и привърженикът на нравствения принцип за културния напредък. Има обаче един по-висш принцип, който в отделния случай не изхожда от определена единична нравствена цел, а отдава определено значение на всички нравствени максими и винаги пита дали в съответния случай по-важен е единият или другият морален принцип.
Възможно е някой при дадени условия да счете за редно да превърне в мотив за своите действия насърчаването на културния напредък, при други условия - подобряването на всеобщото благо, в трети случай - подобряването на собственото си благо.
Но едва след като на заден план минат всички други мотивационни основания, може да се говори преди всичко за самата понятийна интуиция. По този начин другите мотиви се оттеглят от водещата позиция и като мотив за действието функционира само неговото идейно съдържание. Като висша сред степените на характерологичното начало ние означихме онази, която действа като чисто мислене, като практически разум. Сега като висш сред мотивите означихме понятийната интуиция. При по-обстойно размишление веднага се установява, че при тази степен на нравствеността, движеща сила и мотив съвпадат, което ще рече, че на действията ни не влияе нито някакво предварително определено характерологично начало, нито някакъв външен нормативно приет нравствен принцип.
към текста >>
2.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Съзнателната мисъл на философа е на мнение, че познанието за истината е последна цел; несъзнателният инстинкт, който движи мисленето, се стреми към
насърчаване
то на живота.
Едва тогава биха могли тези инстинкти да послужат като средство за постигане на нещо, което стои по-високо от истината. След като „достатъчно дълго е гледал между редовете на философите“, Ницше открива, че „в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища.“ Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината. Те вярват в това, защото не съумяват да прозрат основата на човешката природа. В действителност стремежът към истина се направлява от волята за власт. С помощта на истината силата и житейската пълнота на личността би трябвало да се увеличават.
Съзнателната мисъл на философа е на мнение, че познанието за истината е последна цел; несъзнателният инстинкт, който движи мисленето, се стреми към насърчаването на живота.
За този инстинкт „погрешността на едно съждение не е още възражение срещу това съждение“. За него е важно само „доколко то е жизнеутвърждаващо, запазващо живота, поддържащо вида, а може би култивиращо вида“ („Отвъд доброто и злото“). „Това, което ви тласка, мъдреци, и ви прави толкова страстни, не го ли наричате „воля за истина“? Воля за възможност на всичко съществуващо: тъй наричам вашата воля! Вие искате да направите всичко съществуващо отпърво възможно: защото се съмнявате със справедливо недоверие дали то вече е възможно.
към текста >>
3.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
“ („История“, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за
насърчаване
то на импулсите на определено настояще.
Силите на слабия човек обаче отслабват благодарение на историческия смисъл. За да се определи степента и чрез нея границата, „при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната сила на един човек, на един народ, на една култура. Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“. („История“, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народ или култура. Затова той казва: „по-добре историята да се научи да се занимава с целта на живота!
“ („История“, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за насърчаването на импулсите на определено настояще.
От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в „историческата обективност“, което иска само да вижда и разказва това, което „действително“ се е случило в миналото, което търси само „чистото познание или по-точно, истината, от която нищо не произлиза.“ („История“, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под внимание своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея. Такава личност се е „превърнала в отзвучаваща пасивност, която чрез своето отзвучаване произвежда друга такава пасивност, докато накрая целият въздух се изпълни от такива пърхащи нежно отзвуци“. („История“, § 6) Ницше не вярва, че такава слаба личност може да почувства силите, които са действали в миналото. „Струва ми се, че човек възприема само оберто-новете на онзи оригинален исторически основен тон. Солидността и мощта на оригинала не могат да се изразят от сферично нежния и слаб струнен звук.
към текста >>
4.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако някой не е готов да обмисли
насърчаване
то на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред.
Или пък да се вярва, че една такава заповед ще има достатъчно сила да ги поощри да вложат волята си в своята дейност. Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка. Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото. Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба. Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред.
Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази любов, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната печалба от икономическия живот. Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа. Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава. И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи.
към текста >>
5.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
За
насърчаване
на трансилванското саксонство в този период беше основал седмичен вестник в Херманщат.
Тази топлина живееше в душата ми, когато, заедно със старите и новите си приятели, загърнат в дебели кожи, предприех пътуване с шейна през ледения мраз и скърцащия сняг на юг към Карпатите (трансилванските Алпи). Черен, залесен отвесен планински скат, когато се приближаваш към тях отдалеч; дива, насечена, често всяваща ужас планинска местност, когато вече си там. Съсредоточие на всичките ми преживявания там беше моят дългогодишен приятел. Той все измисляше по нещо ново, за да опозная по-добре трансилванското саксонство. Той все още продължаваше да прекарва известно време ту във Виена, ту в Херманщат.
За насърчаване на трансилванското саксонство в този период беше основал седмичен вестник в Херманщат.
Начинание, състоящо се изцяло от идеализъм и нито грам практическа мисъл, на което обаче сътрудничеха почти всички представители на саксонството. След няколко седмици то се провали. Преживявания като това пътуване ми бяха дадени от съдбата. Чрез тях можах да си изработя отношение към външния свят, нещо, което не ми беше лесно, докато животът в духовния елемент за мен беше нещо напълно естествено. Обратният ми път към Виена беше изпълнен с тъжни спомени.
към текста >>
6.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Цел на Антропософското общество е
насърчаване
то на изследванията в духовната област, а самите изследвания са цел на Университета за Духовна Наука.
Същото се отнася и за изданията на Университета за Духовна Наука, но по отношение на тях Ръководството си запазва правото да оспорва всяка преценка върху тези издания, която не е основана на онова предварително обучение, на което са основани самите издания. И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия научен свят. Ето защо изданията на Университета за Духовна Наука ще носят следната забележка: "Отпечатано като частно издание за нуждите на ... клас към Университета за Духовна Наука при Гьотеанума ... ". "Никому няма да се признава правото за компетентна преценка на тези издания, ако тя не се основава на предварителни познания, придобити в този Университет или извън него по начин, който е признат от Университета за равностоен. Друг вид преценки ще бъдат отхвърляни, доколкото авторите на съответните работи не пожелаят дискусия." 9.
Цел на Антропософското общество е насърчаването на изследванията в духовната област, а самите изследвания са цел на Университета за Духовна Наука.
Антропософското общество е длъжно да изключва всякаква догматика, независимо в коя област възниква. 10. В началото на всяка година Единното Антропософско общество провежда в Гьотеанума редовно годишно събрание, на което Ръководството изнася отчетен доклад. Дневният ред се известява на всички членове шест седмици преди неговото откриване. Ръководството може да насрочи извънредни събрания, чийто дневен ред също се прави достояние на всички членове три седмици преди събранието. Предложения от отделни членове или групи следва да се изпращат не по-късно от една седмица преди датата на заседанието.
към текста >>
7.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тази склонност за подценяване на външния свят и за третирането му като илюзия или Майя, и
насърчаване
то на онези импулси, които са насочени към духовните сфери, беше по-слабо застъпена всред народите, намиращи се на север от Индия.
Тези спомени бяха особено силни у онези народни маси, които се придвижваха на юг към Индия. Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха. Този народ разви силен стремеж към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери. Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните сетива, е само илюзия, Майя. Ето защо у този народ възникна една характерна душевна нагласа: Ние няма защо да се обръщаме към външния сетивен свят, а ще правим всичко, за да могат нашите души днес чрез изкуствени средства, например Йога отново да се издигнат до непосредствените изживявания в духовния свят.
Тази склонност за подценяване на външния свят и за третирането му като илюзия или Майя, и насърчаването на онези импулси, които са насочени към духовните сфери, беше по-слабо застъпена всред народите, намиращи се на север от Индия.
Но тези народи се намираха в едно много трагично положение. По силата на своите наследствени качества, древно-индийският народ можеше значително лесно да премине през развитието Йога, чрез което отново се издигаше в сферите, където беше живял през Атлантската епоха. За него беше съвсем лесно да преодолее това, което той считаше за илюзия. Той го преодоляваше в познанието. Ето как изглеждаше за него висшето познание: Сетивният свят е илюзия, Майя; но когато развиеш своята душа, когато полагаш усилия и се стараеш, тогава ти навлизаш в сферите зад сетивния свят.
към текста >>
8.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
За
насърчаване
на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете към бъдещето на света.
Те вярваха, че едната класа ще бъде обърната изцяло към практическия живот, ще вижда своето благо в производството на хранителни средства, в построяването на машини и т.н., ще се отдава изцяло на практическия живот. А другата класа хора ще бъде онази, към която ще принадлежат хора като Франциск от Асизи, които заради духовния живот напълно ще се отказват от практическия живот. Ето защо беше толкова многозначителен моментът, когато за подготовката на онази гореспомената конференция Кристиян Розенкройц призовава определен брой окултисти, един по-голям кръг от хора, на които постави пред очите двата вида човешки същества, които би трябвало да живеят в бъдещето. Първо той призова един по-голям кръг, за да посочи на хората този съществен факт. Кристиян Розенкройц проведе това предварително събрание няколко години по-рано, не защото му беше неясно какво предстоеше, а защото искаше да накара хората да мислят за перспективата на бъдещето.
За насърчаване на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете към бъдещето на света.
Светът се стреми към практическия живот, към индустрията, към железопътни линии и така нататък. Хората ще станата като впрегатни животни. И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще живеят само за вътрешното си развитие. Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го слушаха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора. Всичко, което би могло да се направи за хората между раждането и смъртта, не ще може да попречи хората да се разделят на тези две класи.
към текста >>
Обаче това, което в будизма беше неподходящо за
насърчаване
на практическия живот на хората между раждането и смъртта, то имаше огромно значение за
насърчаване
на техните души между смъртта и едно ново раждане.
Индивидуалността на Гаутама Буда беше един вид препратена чрез Кристиян Розенкройц от Земята на Марс. Гаутама Буда напусна арената на своята дейност и се отправи към Марс, а през 1604 година извърши за Марс едно дело, подобно на това, което Мистерията на Голгота представляваше за Земята. Кристиян Розенкройц успя да разбере какво би означавало за цялата Вселена, ако Буда продължи да действува там и какво би означавало, ако учението на Буда за Нирвана, учението, че човек трябва да се освободи от Земята, остане там, на Марс. Учението за Нирвана беше неподходящо за насочената към практическия живот Земна култура. Това се потвърди при ученика на Буда, Франциск от Асизи: въпросното учение превръща своите последователи в хора, отчуждени от света.
Обаче това, което в будизма беше неподходящо за насърчаване на практическия живот на хората между раждането и смъртта, то имаше огромно значение за насърчаване на техните души между смъртта и едно ново раждане.
Ето какво разбра Кристиян Розенкройц: За онова, което трябва да послужи на Марс като пречистване, учението на Буда е най-подходящото средство. Както някога Съществото на Любовта, Христос, живя на Земята в едно време и всред един народ, който не беше особено близък до това Съществото на Любовта, така и князът на мира, Буда, се издигна през седемнадесетото столетие към Марс, където царяха войни и битки, за да изпълни там своята мисия. Там душите бяха преди всичко войнствено настроени. Буда извърши едно велико жертвено дело, подобно на онова, което извърши Христос при Мистерията на Голгота. Това беше едно космическо жертвено дело, да бъдеш Буда на Марс.
към текста >>
9.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Когато някой има нужда от утеха и
насърчаване
, той се задълбочава в една или друга глава от Библията, оставя се под въздействието на един или друг библейски текст и само в редки случаи стига до някакво обективно, надлично отношение към Библията.
И ние непрекъснато трябва да напомняме: Християнството се намира едва в началото на своя величествен път. И ако искаме да тръгнем по този път, следва да проявим разбиране за все по-нарастващите откровения, за всички онези импулси, които водят началото си от основаването на християнството. Занапред трябва да научим нещо и далеч не е необходимо някакво ясновидство, за да проумеем колко важно е да напредваме в нашето разбиране за християнството а именно трябва да се научим да четем Библията по един съвършено нов начин. Днес все още има много пречки за това. Отчасти е виновно обстоятелството, че всред по-широките кръгове изучаването на Библията се извършва по един сладникаво-сантиментален начин и тя се приема не като книга на познанието, а като помощно средство за справяне с всевъзможни житейски ситуации.
Когато някой има нужда от утеха и насърчаване, той се задълбочава в една или друга глава от Библията, оставя се под въздействието на един или друг библейски текст и само в редки случаи стига до някакво обективно, надлично отношение към Библията.
От друга страна, през последните няколко десетилетия всъщност през целия 19. век просвещението силно затрудни разбирането на Библията, доколкото големите умове винаги се стремяха да нарушат нейното единство, представяйки например Новия Завет като механичен сбор от най-различни текстове, сглобени едва по-късно, а Стария Завет като сборник от предания, засягащи различни епохи от историята на човечеството. Подобно отношение към Библията става все по-популярно, особено в наши дни. Много хора стигат до възгледа, че примерно Старият Завет е съставен от отделни и разнородни части. Обаче този възглед е в противоречие с всичко онова, което занапред ще възникне като резултат от едно действително сериозно проучване на Библията.
към текста >>
10.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Вярно е, че теоретически това разбиране е било насърчавано по много начина, обаче когато това
насърчаване
трябва да бъде приложено практически в живота тогава работата е съвсем друга.
Други религиозни изповедания са трудно разбираеми за нас в тази сфера сферата на Венера. След това идва сферата на Слънцето. Това е следващото време след смъртта. В сферата на Слънцето може да ни помогне още само онова, което изразява различните религиозни вероизповедания, което може да хвърли мост, от едно религиозно изповедание към друго. Но по отношение на това образуване на мост, хората си имат свои собствени възгледи и не могат лесно да разберат, как може да бъде намерено едно действително разбиране също и на този, който мисли и чувствува различно от нас.
Вярно е, че теоретически това разбиране е било насърчавано по много начина, обаче когато това насърчаване трябва да бъде приложено практически в живота тогава работата е съвсем друга.
Тогава можем да констатираме, че някой който принадлежи на индуската религия, говори наистина за общата съществена ядка на всички религии, обаче той раз бира за обща, съществена ядка само това, което се съдържа в индуската, будистката религия. Последователите на тези религии говорят, проявявайки особени егоизма и когато говорят за това, те са обхванати от един групов егоизъм. Тук бихме могли да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня. Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът. Така Бог събрал народите съществуващи по лицето на Земята, за да могат народите да научат техните езици.
към текста >>
11.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Тъкмо защото през епохата на Съзнателната Душа интелектуалността играе една толкова важна роля, днес призивът за
насърчаване
на чувствата, на усещанията, е също от толкова голяма важност.
В своето съзнание човекът може и да настръхва срещу тези неща, обаче той не може да попречи на това, че въпреки всичко неговата душа е отворена за новата ударна вълна от духовния свят и че тази вълна е вътре в него. Тъкмо този факт се нуждае от едно по-внимателно разглеждане. И понеже вършим това седмици наред, макар и от различни гледни точки, редно е да поставим въпроса: Коя е най-важната способност на човешката душа в нашата епоха? Безспорно, това е интелектуалността. И, ако винаги и с пълно право се изтъква, че човекът трябва да изгради и други душевни сили, освен чистата интелектуалност, то тъкмо днес този призив е толкова настоятелен, обаче човекът усеща, че макар и интелектуалността да е най-важната способност в съвременната епоха, той е длъжен – именно, защото интелектуалносттта иска да го завладее – да не занемарява другите си душевни способности.
Тъкмо защото през епохата на Съзнателната Душа интелектуалността играе една толкова важна роля, днес призивът за насърчаване на чувствата, на усещанията, е също от толкова голяма важност.
Впрочем, относно тази интелектуалност, ние трябва да имаме съвсем ясна представа. Аз съм говорил за нея от различни гледни точки. Вие може би си спомняте, че дори в публичните лекции аз не съм пропускал да говоря колко необходими за съвременната епоха са интелектуалните качества. Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността. Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта.
към текста >>
12.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
За подхода към „умствено недоразвитите'' деца:
Насърчаване
на волята, а не на мисленето!
6. Шеста лекция, 27.08.1919 Мислене, чувства и воля от гледна точка на свръхсетивното познание. Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята воля спи. Върху някои загадъчни страни на детската душевност. За непроявената воля на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища".
За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето!
Особености на етерния ландшафт в Южна Италия. Засега Азът не може да бъде пренасян направо в духовния свят. Непоносимата болка, която човек би изпитал, ако съзнателно изживее процесите на веществообмяната. Азът и неговите три степени на будност в обикновения живот. За космическия произход на Инспирациите.
към текста >>
13.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
По този начин се стига до едно
насърчаване
на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н.
Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло. Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин. И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите.
По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н.
С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ. Тази помощ идва най-вече от укрепването на духовно-душевните сили чрез повишената от масажа степен на съзнанието. Разбира се при масажиране на нозете и стъпалата, ще се получи нещо съвсем друго. Защото онова, което ги пронизва като духовно-душевни сили, то е в органична зависимост с процесите на отделяне, с процесите на разпад. Така че при смущение в тези процеси според обстоятелствата ние можем да помогнем с масаж на нозете и стъпалата.
към текста >>
14.
Обобщение
GA_327 Биодинамично земеделие
7. Оформянето на ландшафта във връзка с
насърчаване
то и регулирането на дивите растения и животни има важно значение за разпределянето и хармонизирането на жизнените сили в земеделското стопанство.
4. Най-важната функция на торенето е оживяването на почвата, специално също и на „твърдата част на самата земя“. Навсякъде може да се разлее етерност, даже астралност. Това се постига с приготвяне и прилагане на тор и кварц, държани в кравешки рога. 5. За да се активизира способността на растението да поеме в собственото си тяло действието на почвата и да го оползотвори, могат да се направят по-нататъшни приготовления, като се използват бял равнец, лайка, коприва, дъбови кори, глухарче и валериана, използвайки отчасти животински обвивки. 6. За да се направи земята неблагосклонна към нежелани, вредни организми, може да се произведат от тези организми отблъскващи, предотвратяващи развъждането им препарати.
7. Оформянето на ландшафта във връзка с насърчаването и регулирането на дивите растения и животни има важно значение за разпределянето и хармонизирането на жизнените сили в земеделското стопанство.
В този смисъл опазването и защитата на природата е важна задача на селското стопанство. 8. Отглеждането на подходящи животни на самото място е важна съставна част на едно здраво селско стопанство. Чрез тяхната еманципирана веществообменна активност и растяща на самото място храна се постига засилване на азовото устройство на селскостопанската индивидуалност. Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността. Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство.
към текста >>
НАГОРЕ