Търсене в текстове за 'Мъка'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 143 резултата от 95 текста с корен от думите : 'Мъка'.

1. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Неподвижен, демонът мълчи упорито, докато накрая, принуден от царя да говори, избухва в пронизителен кикот и казва: „Жалко потомство на еднодневки, рожби на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва.
Това, което се има предвид, е въпросът: каква задача поставя Ницше в своята книга „Раждането на трагедията“? Ницше е на мнение, че древните гърци са познавали много добре страданието от съществуването. „В древното предание цар Мидас гони дълго време в гората мъдрия Силен, придружителя на Дионис, без да може да го настигне. Когато най-сетне пада в ръцете му, царят го пита какво е най-доброто за човека. Неподвижен, демонът мълчи упорито, докато накрая, принуден от царя да говори, избухва в пронизителен кикот и казва: „Жалко потомство на еднодневки, рожби на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва. Най-доброто за теб е напълно недостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. А другото най-добро за теб е скоро да умреш! “ („Раждането на трагедията“, § 3) В това предание Ницше открива изразено едно ос-новно усещане на гърците. Той смята за повърхност-но мнението, че гърците са винаги ведър, по детински забавляващ се народ. От трагичното основно усещане трябва да произлезе за гърците стремежът да създават нещо, чрез което да направят битието по-поносимо.
към текста >>

2. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов.
Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори. Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места. Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси. Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов. И трябва да им се помогне за това. (Съчинения, Том VIII, стр. 218) Ницше казва за живота, че е „всъщност заграбване и завладяване на чуждото, коравосърдечие и нараняване на по-слабите, потискане на другите и накрая следва тяхното експлоатиране“ („Отвъд доброто и злото“, § 259) Също и за Леопарди животът представлява непрестанна и ужасяваща борба, в която едните стъпкват другите.
към текста >>

3. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

„Жалък род от еднодневки, деца на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва?
Нищо не може, в смисъла на Ницше, да унижи хората повече от търпеливото приемане на живота такъв, какъвто е. Животът не може да се помири със самия себе си. Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него. Гърците преди Сократ са разбирали това. Ницше вярва, че основното им усещане е изразено в думите, с които, според легендата, мъдрият Силен, спътникът на Дионис, дава отговор на въпроса какво е най-доброто за хората. „Жалък род от еднодневки, деца на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва? Най-доброто за теб е напълно непостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. Второто най-добро нещо за теб е скоро да умреш.“ Изкуството и мъдростта на древните гърци търсят утеха за живота. Дионисиевите служители не искаха да принадлежат към тази житейска общност, а към една по-висша. Това се изразява за Ницше в тяхната култура. „С песни и танци човек се изразява като член на една по-висша общност.
към текста >>

4. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Как си паднал така дълбоко, или от дълбоката душевна мъка е изчезнал разума у тебе, мое нежно дете?
Но и за него също важи това, че с неговото духовно направление може да бъде свързано едно друго съдържание на представите. За това ясно говори фактът, как за него съдържанието на християнското учение става вътрешно изживяване, как неговото отношение към Христа се превръща в отношение на неговия дух към вечната Истина по чисто идейно-духовен начин. Той е съчинил една "Книжка за вечната мъдрост". В тази книжка той оставя "вечната мъдрост" да говори на нейния "служител", т.е. на самия него: "Не ме ли познаваш? Как си паднал така дълбоко, или от дълбоката душевна мъка е изчезнал разума у тебе, мое нежно дете? Ето аз съм, милостивата мъдрост, която е разтворила широка пропастта на бездънната милост, скрита за всички светии, за да приема с благост тебе и всички чисти сърца; аз съм благата, вечна мъдрост, която бях бедна и клета, за да те доведа отново до твоето достойнство; която понесе горчивата смърт, за да ти дам отново живот! Ето ме бледа и окървавена и любвеобилна, както стоях на високата бесилка на кръста, между строгия съд на отца и тебе. Аз съм твоят брат; погледни, аз съм, твоят съпруг! Аз забравих всичко, което си извършил някога срещу мене, като че никога не е било, понеже сега изцяло се връщаш към мене и не се разделяш вече от мене." Всичко телесно-временно в християнските представи за света е за Сузо, както се вижда, превърнато в един духовно-идеален процес във вътрешността на неговата душа.
към текста >>

5. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

По време на съня се заличават представите, страданието и удоволствието, радостта и мъката, способността за целенасочени волеви действия и т.н.
Когато човек се потопи в съня, взаимодействието между неговите съставни части се променя. Това, което остава в леглото от спящия човек, съдържа физическото и етерното тяло, но не и астралното тяло, нито Аза. Тъкмо поради тази причина, че по време на сън етерното тяло остава свързано с физическото, жизнените процеси продължават. Защото от мига, когато физическото тяло би било предоставено на самото себе си, то би трябвало да се разпадне. По време на съня се заличават представите, страданието и удоволствието, радостта и мъката, способността за целенасочени волеви действия и т.н. Носител на всички тях обаче е астралното тяло. Разбира се, непредубеденото мислене изобщо не допуска, че по време на сън астралното тяло заедно с всякакви удоволствия и болки, представи и волеви импулси просто изчезва. То продължава да съществува, само че в друго състояние. За да могат човешкият Аз и астралното тяло не само да бъдат изпълнени с удоволствия, болки и всичко изброено по-горе, но и да имат съзнателни възприятия за него, необходимо е астралното тяло да бъде свързано с физическото и с етерното тяло. Така е по време на будност, но не и по време на сън.
към текста >>

6. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

с копнежите за щастие и с неговата мъка
с копнежите за щастие и с неговата мъка
към текста >>

върху обременените от мъка,
върху обременените от мъка,
към текста >>

от седмици е пълен с мъка.
от седмици е пълен с мъка.
към текста >>

и мъка вместо радост от духа
и мъка вместо радост от духа
към текста >>

7. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

„Горчива мъка ми донесе той,
„Горчива мъка ми донесе той,
към текста >>

ужасна мъка вместо светлина.
ужасна мъка вместо светлина.
към текста >>

донесох тежка мъка.
донесох тежка мъка.
към текста >>

8. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

относно корена на мъката и радостта.
относно корена на мъката и радостта.
към текста >>

9. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

за мъката, стаена в дълбините земни?
за мъката, стаена в дълбините земни?
към текста >>

10. Интермецо GA_14 Четири мистерийни драми

Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж.
Тя му дава силата да разгърне изпълнените си с надежда заложби. От най-чистото въодушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна любов. Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство. Той разцъфтява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си. Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов. Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж. Когато чува за смъртта ѝ, новината не го развълнува особено, защото чувствата му принадлежат единствено на неговата благодетелка. Но все пак той постепенно се убеждава, че приятелските им чувства никога не могат да се превърнат в страстна любов. Това прогонва цялата творческа радост от душата му. Той се чувства все по-опустял в своя вътрешен живот. В такова душевно състояние си спомня отново за своята бедна изоставена.
към текста >>

11. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

донесох най-горчива мъка.
донесох най-горчива мъка.
към текста >>

12. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

Така увеличавате ми мъката,
Така увеличавате ми мъката,
към текста >>

13. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

Най-тежка мъка причиняват
Най-тежка мъка причиняват
към текста >>

14. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

От тях съм чувал често колко мъка им е причинило,
От тях съм чувал често колко мъка им е причинило,
към текста >>

че ѝ платих, отчасти пълен с мъка,
че ѝ платих, отчасти пълен с мъка,
към текста >>

15. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

че мъка днес в душата ви живее.
че мъка днес в душата ви живее.
към текста >>

16. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

така за мъката си разкажи ми.
така за мъката си разкажи ми.
към текста >>

Аз бих забравил мъката, която
Аз бих забравил мъката, която
към текста >>

17. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

и в съществото ѝ изля се мъка.
и в съществото ѝ изля се мъка.
към текста >>

в душата ѝ донесе страшна мъка.
в душата ѝ донесе страшна мъка.
към текста >>

18. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

От смътния живот в душата мъка
От смътния живот в душата мъка
към текста >>

остана, но не беше само мъка.
остана, но не беше само мъка.
към текста >>

19. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

предчувстваш помощ за онази мъка,
предчувстваш помощ за онази мъка,
към текста >>

20. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

остават само мъка и печал,
остават само мъка и печал,
към текста >>

21. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Моят Старец ми поръча да Ви предам, че трябва за преодолеете мъката си, защото голямото нещастие трябва да се гледа като предвестник на най-голямо щастие.
„Съвземете се, Лилия! ", извика старата жена и самата тя избърса една сълза от очите си, която трогателният разказ на нещастното момиче бе изтръгнал от нея; „Съберете сили! Моят Старец ми поръча да Ви предам, че трябва за преодолеете мъката си, защото голямото нещастие трябва да се гледа като предвестник на най-голямо щастие. Защото е дошло времето! И наистина" продължи Старицата, „по целия свят вече стават едни неща... Ето, погледнете само моята ръка как изведнъж почерня. Освен това и много се смали, и сега аз трябва да побързам, докато съвсем не е изчезнала. Ах, защо трябваше да върша услуга на Блуждаещите Светлини; да се срещам с Великана и да потапям ръката си в реката? Не бихте ли могли Вие да ми дадете една зелка, един артишок и една глава лук?
към текста >>

„Колко си студено", извика тя, „но макар и в теб да е останал само половин живот, бъди ми добре дошъл; аз нежно ще те обичам, ще си играя с теб, ще те милвам и винаги ще те притискам до себе си." После тя го пусна, гонеше го от себе си и отново го викаше, шегуваше се толкова мило, толкова весело и невинно си играеше с него на тревата, че човек просто се увличаше от нейната радост, също както по-рано страдаше, покъртен от нейната мъка.
В същото време Красивата Лилия нежно се взираше в прекрасния мопс. Тя се наведе, докосна го и в същия миг кученцето скочи на краката си. То бодро се огледа наоколо, започна да тича насам натам, но побърза да се върне при своята благодетелка, за да я поздрави най- сърдечно. Тя го взе в ръцете си и го притисна до себе си. „Колко си студено", извика тя, „но макар и в теб да е останал само половин живот, бъди ми добре дошъл; аз нежно ще те обичам, ще си играя с теб, ще те милвам и винаги ще те притискам до себе си." После тя го пусна, гонеше го от себе си и отново го викаше, шегуваше се толкова мило, толкова весело и невинно си играеше с него на тревата, че човек просто се увличаше от нейната радост, също както по-рано страдаше, покъртен от нейната мъка.
към текста >>

Тихо загледана в огледалото тя извличаше меки, преливащи се тонове от струните; скоро изглежда мъката и се удвои, а струните отговориха бурно на нейната печал.
Тихо загледана в огледалото тя извличаше меки, преливащи се тонове от струните; скоро изглежда мъката и се удвои, а струните отговориха бурно на нейната печал. Тя понечи да запее, но гласът и отказа да откликне на това желание; тогава болката й се изля в рукналите сълзи; двете момичета я хванаха за ръце те и арфата падна от скута и; бързата прислужница едва успя да хване арфата и я постави настрани.
към текста >>

22. Статия 17: Основата за троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Такова е сегашното положение, видяно от един човек, който, на базата на живия си опит с пълната реалност, с мъка е достигнал до идеята за троичния ред.
Такова е сегашното положение, видяно от един човек, който, на базата на живия си опит с пълната реалност, с мъка е достигнал до идеята за троичния ред. Той би искал да види как тази идея се осъществява. Но думите имат стойност само когато от тях се раждат дела.
към текста >>

23. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него.
Това е както през будното състояние бихме имали впечатлението, че сме не едно единно същество, а сбор от същества съставени от нашите очи, уши, бели дробове и т.н. и като че бихме изгубили чувството за нашето единство. Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него. В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се сравни с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение. Фактически в този момент тя минава през състояния, които трябва да окачествим като събуждащи страх. В този момент на съня тя действително изпитва влиянието на това, което е станало през деня. За съвременния човек, който живее след Тайната на Голгота, това влияние може да бъде плод на едно вътрешно усърдие, на една вътрешна ревност, с която той се е обърнал към Христа и към събитието на Голгота. Всички мисли, които са били посветени на това събитие, всички образи, които човек е замислил, прожектират своите следствия върху този втори етап на съня.
към текста >>

24. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

И това става неговата голяма тайна и мъка, с която ще премине през живота, като непрекъснато ще се опитва да уравновесява тези два свята, чрез изграждане на мисловни форми и понятия за всички възприятия и образи, които ще среща.
С удивление наблюдава влаковете, мелниците, фабриките, опитвайки се да схване как функционира всяко нещо. Но той рано открива и една друга реалност, не по-малко действителна от физическия свят – духовния свят в своята душа. И това става неговата голяма тайна и мъка, с която ще премине през живота, като непрекъснато ще се опитва да уравновесява тези два свята, чрез изграждане на мисловни форми и понятия за всички възприятия и образи, които ще среща.
към текста >>

25. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си.
Тогава човекът не е способен да използва този инструмент пълноценно, така че другите принципи биват възпрепятствани: възниква дисхармония между физическото тяло и другите части. Така изглежда физическата система, която е втвърдена, когато действа прекомерно. Човекът не може да направи отново подвижно онова, което е трябвало да направи подвижно. Вътрешният човек не съумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки. Те се изразяват в това, че човек трябва да насочи силата си към тези вътрешни пречки. Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си. Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като лошо настроение. Много лесно животът ни засяга болезнено и мъчително. Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен. Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза.
към текста >>

За възпитателя на меланхоличното дете ще бъде особено необходимо да му покаже, че има мъка на тоя свят.
Какво трябва да направим, когато сме обезпокоени от заплашващата едностранчивост на меланхоличния темперамент на детето, когато не можем да му внушим това, което то не притежава? Трябва да разчитаме на това, че то има в себе си силата тъкмо да обича пречките, да държи на съпротивата. Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното. Тук е особено важно човек да не разчита на това, че може с благи думи да накара детето да се откаже от своята печал и болка или да го отучи от тях; защото то има предразположение точно към това, към тази затвореност, понеже физическият инструмент на неговото тяло му създава известни затруднения. Ние трябва да разчитаме главно на това, което имаме; трябва да се грижим за това, което е налице. За възпитателя на меланхоличното дете ще бъде особено необходимо да му покаже, че има мъка на тоя свят. Ако искаме да подходим към това дете като възпитатели, то трябва и тук да открием точката, от която да изходим. Меланхоличното дете е предразположено към болката; то има предразположение към болката, към неудоволствието; те са заседнали в душата, тях не можем да изкореним, но можем да ги пренасочим.
към текста >>

Нека го оставим да изпита тъкмо във външния свят оправдана болка, оправдана мъка, за да разбере, че има неща, заради които то може да изпита болка.
И тук има едно средство: да показваме на меланхоличното дете преди всичко, как един човек може да страда. Нека го оставим да изпита тъкмо във външния свят оправдана болка, оправдана мъка, за да разбере, че има неща, заради които то може да изпита болка. Ето за това става дума. Ако искате да го зарадвате, накарайте го да се прибере в собствената си угнетеност. Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява. Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата. Ако го тласкате натам, където може да намери удоволствие, то ще става все по-затворено и по-затворено.
към текста >>

Ето защо е полезно, ако пред това дете - колкото и странно да звучи - издигаме действителни препятствия, пречки, така че то да може да изпита оправдана мъка за определени неща.
Всяко нещо, с което обграждаме детето, трябва да бъде съобразено с неговите наклонности. Ето защо е полезно, ако пред това дете - колкото и странно да звучи - издигаме действителни препятствия, пречки, така че то да може да изпита оправдана мъка за определени неща. Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице като предразположение, може да се разгърне с помощта на външните препятствия и пречки. Тогава детето, душата на детето, ще влезе в други релси.
към текста >>

В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
към текста >>

Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
към текста >>

26. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И само неотдавна, преди около две столетия Франческо Реди предизвика със своето твърдение такава буря на възмущение, че с голяма мъка можа да се спаси от съдбата на Джордано Бруно.
Не е много отдавна, когато великият естествоизпитател Франческо Реди трябваше да защищава с цялата си енергия принципа: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Защото преди този естествоизпитател на 17-тия век не само в кръговете на непосветените, но и в тези на природоизпитателите се считаше за възможно да възникнат и се развият нови организми от гниещата речна тиня, от преминали в гниене органически вещества. Това се вярваше за червеите и даже за рибите. Този възглед, че живото може да се развие само от нещо живо, не е още стар. И само неотдавна, преди около две столетия Франческо Реди предизвика със своето твърдение такава буря на възмущение, че с голяма мъка можа да се спаси от съдбата на Джордано Бруно. Когато човек помисли, че модите на времето се менят, можем да кажем, че имайки предвид съдбата на тази истина, трябва да добием кураж за онази истина, която трябва да изкажем сега тук. Защото тази истина: Живото може да произхожда само от нещо живо предизвика тогава буря от възмущение. Днес онези, които са принудени да черпят от извора на знанието подобни истини за други области, не се изгарят вече на кладата. Това не е вече мода. Но днес над такива хора се надсмиват; Този, който може да съобщи такива неща, се обсипва с подигравки.
към текста >>

27. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Чрез тези образи, учениците на мистериите реконструираха в драмите си мъката, борбата и страдащия Бог, като по този начин показваха Бог на хората, в неговото отражение в човека.
Това е времето, когато тя се разви от предишната пълнота на живота на мистериите. Тогава също започна и онова, което в западен смисъл се схваща като изкуство. От мистериите се разви гръцкото драматично изкуство. Докато в Индия до времето на египетския култ/*10/ човек се занимаваше със страданието и смъртта на боговете, при великите гръцки трагични поети, такива като Есхил, Софокъл и др. имаме работа с отделни човешки личности, които са образи на великото Божество. Чрез тези образи, учениците на мистериите реконструираха в драмите си мъката, борбата и страдащия Бог, като по този начин показваха Бог на хората, в неговото отражение в човека.
към текста >>

28. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Огнената Земя стои във взаимовръзка с това, което чувства, с това, което изпитва удоволствие, наслада или мъка, страдание, т. е.
Материалът от най-горните пластове се раздвижва от силите, произлизащи от плодната Земя, насочени към споменатото празно пространство. Тук имаме въздействия, които произхождат преди всичко от петия пласт на земната вътрешност. Но участва още и това, което наричаме огнена Земя, като тя става неспокойна. Тя всъщност непрекъснато е неспокойна, но е особено неспокойна по времето, в което стават такива абнормени явления като земетресения или вулканични изригвания. Плодната Земя – тази, от която произлиза всякакъв живот – стои във взаимовръзка с всичко живо. Огнената Земя стои във взаимовръзка с това, което чувства, с това, което изпитва удоволствие, наслада или мъка, страдание, т. е. с нисшата душевност, с нейните страсти и пориви.
към текста >>

29. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

потайна е и мъка ни изпълва.
потайна е и мъка ни изпълва.
към текста >>

Щом мъка и наслада сме узнали,
Щом мъка и наслада сме узнали,
към текста >>

30. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Там, където има усещания за радост и мъка, удоволствие и болка, страсти и афекти,астралното тяло се явява носител на тези вътрешни изживявания на съществото.
Ние стигнахме до третото начало на човешкото същество, до астралното тяло, или душевното тяло, както го наричат розенкройцерите. Това астрално тяло човекът притежава само заедно с животните. Там, където има усещания за радост и мъка, удоволствие и болка, страсти и афекти,астралното тяло се явява носител на тези вътрешни изживявания на съществото. Стремежите и желанията също може да се каже, имат своите корени в астралното тяло. Това астрално тяло трябва да се охарактеризира по този начин, че в него има това, което то има и в животинския свят. В животинският свят присъства и съответното съзнание. Астралното естество на животното и човека се удържа в единство от силите, намиращи се в астралния, образния или, както се изразяват розенкройцерите, в стихийния свят, така че силите, съединяващи астралното тяло и предаващи неговата форма, могат да бъдат открити в своя истински вид в астралния свят. За това и животното има свое самосъзнание в астралния свят.
към текста >>

31. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно.
Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път. Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал. Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват. На този екран човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея. Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно. Ние може да съчувстваме на неговата скръб, но болката, която изпитва този човек не усещаме. Така е и с картината от този екран, който ние съзерцаваме веднага след смъртта: той се разгръща пред нас, и в поразителни макар и много кратки, промеждутъци от време ние виждаме всичко, което се е случило с нас в живота чак до най-малки подробности.
към текста >>

Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и болка.
Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и болка. Например, на Земята става сражение. Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план. Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти. Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти.
към текста >>

32. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Вие виждате, че ние живеем "отвътре навън": всяка радост и всяка мъка, живеещи в астралното тяло, идват отново към нас в етерното тяло, всичко имащо свои корени в устойчивите влечения и страсти на етерното тяло, се появява във физическото тяло в качеството на предразположеност.
И ето всичко, което така или иначе е извършено, всичко, което се проявява така, че има последствие във физическия свят от краката и движението на ръката до най-сложните процеси, например, строеж на къща,всичко това се възвръща към човека в новото прераждане отвън, в качеството на действително физическо следствие. Вие виждате, че ние живеем "отвътре навън": всяка радост и всяка мъка, живеещи в астралното тяло, идват отново към нас в етерното тяло, всичко имащо свои корени в устойчивите влечения и страсти на етерното тяло, се появява във физическото тяло в качеството на предразположеност. Обратно, това, което се прави посредством физическото тяло, се проявява в качеството на външна съдба в следващото въплъщение. Така това, което прави астралното тяло, става съдба на физическото тяло, а това, което прави физическото тяло се възвръща назад в следващото прераждане като следствие идващи отвън като физическа реалност.
към текста >>

33. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

само по-високоразвитите животни, възникнали тогава, когато човекът вече можел да изразява чрез звуци своята радост и мъка, едва те заедно с човека получили възможността да изразяват със звуци и крясъци своята болка и своята радост.
които не могат да издават звуци отвътре. Работата е там, че в окултизма съществува много по-правилно разделяне на животните отколкото във външното естествознание, а именно на вътрешно безгласови и такива, които могат да издават звуци вътре в себе си. Наистина, вие ще откриете способността да се издават звуци и при много нисши животни, но това става по механичен път от тренировки и т.н. -, а не отвътре. Дори жабата издава звуци ни от своята вътрешност. само по-високоразвитите животни, възникнали тогава, когато човекът вече можел да изразява чрез звуци своята радост и мъка, едва те заедно с човека получили възможността да изразяват със звуци и крясъци своята болка и своята радост. И ето всички животни, които не могат да издават звуци вътре от себе си, притежават такова образно съзнание. При тези нисши животни няма ясна граница, каквато има в нашето възприемане на образи. Ако някое нисшо животно, например рака, възприема образ, който създава определено неприятно впечатление, той се старае да се отклони от срещата с него. Ракът не вижда предмета, но в отблъскващия образ вижда, че го застрашава някаква беда.
към текста >>

Не само това, което направило човека способен да развие предметното съзнание и едновременно с това способен да изразява със звуци своята радост и мъка,само "Азът" образувало кръвта в човека.
Първоначално те възникнали в слънчевата фаза на битието. След това астралното тяло продължило да работи и през лунната фаза, а "Азът" във фазата на Земята. Така съзрявали до своето сегашно съвършено състояние на жлезите, органите на растежа и т.н. Когато на Луната в работата се включило астралното тяло, за първи път възниква нервната система. Това било, когато човекът притежавал образно съзнание. Не само това, което направило човека способен да развие предметното съзнание и едновременно с това способен да изразява със звуци своята радост и мъка,само "Азът" образувало кръвта в човека.
към текста >>

34. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

През това време стремящият се към християнството посвещение, познава всички страдания и мъка,, всичкото зло и всички нещастия, които са присъщи на земните твари.
Петата степен е мистичната смърт. Човекът литва нагоре, приближавайки се до чувството на собствената си съпричастност към целия свят, отколкото пръстите на ръката. Човек усеща себе си внедрен в целия останал свят, принадлежащ към него. След това то изживява чувство, като че ли всичко около него тъмнее, сякаш го обгръща черен мрак, сякаш се спуска някаква завеса. През това време стремящият се към християнството посвещение, познава всички страдания и мъка,, всичкото зло и всички нещастия, които са присъщи на земните твари. Това е слизане в ада, което трябва да изживее всеки. После настъпва нещо такова, като чели се разкъсва тази завеса, и човек може да погледне тогава в духовните светове. Това се нарича разкъсване на завесата.
към текста >>

35. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тогава изчезват удоволствието и мъката, радостта и болката, всичко, което представлява вътрешния душевен живот, и мъгла и мрак се явява нощният живот около човека.
И с това потапяне дава възможност неговите очи да виждат, ушите да слушат и неговите други сетивни органи да възприемат впечатленията на сетивния свят около него. Той се потапя в своя мозък и нервната система и комбинира сетивните си впечатления. Това е неговия дневен живот. Вечер отново извлича астралното си тяло и Аза от своето физическо и етерно тяло. И когато човек заспи, а неговите физическо и етерно тела лежат в леглото, тогава изчезват всички впечатления на сетивния свят и дневния живот. Тогава изчезват удоволствието и мъката, радостта и болката, всичко, което представлява вътрешния душевен живот, и мъгла и мрак се явява нощният живот около човека.
към текста >>

36. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ти трябва да си представиш какво би било, ако те сполетят всички възможни болки и страдания на света; какво би усетил, ако си изложен под тежестта на всевъзможни препятствия и как би устоявал пред цялата мъка на света!
Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Сега ти трябва да пробудиш в себе си едно друго чувство. Ти трябва да си представиш какво би било, ако те сполетят всички възможни болки и страдания на света; какво би усетил, ако си изложен под тежестта на всевъзможни препятствия и как би устоявал пред цялата мъка на света! И сега, ако ученикът е достатъчно напреднал в обучението, отново се появяват два симптома: Единият се изразява в чувството, като че ли е удрян от всички страни, а другият е свързан с астралното видение на „бичуването”.
към текста >>

Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието.
Петата степен се състои в това, което се нарича „мистичната смърт”. Чувствата, които ученикът трябва да изживее сега, го изправят пред следната опитност: сякаш в един миг целият видим физически свят изчезва зад една плътна черна завеса. Да, изчезва целият свят. Този момент е важен и по друга причина, защото сега - ако действително иска да постигне християнското посвещение в истинския смисъл на думата - ученикът трябва да изживее нещо изключително болезнено. Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието. Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа. Да, това е „слизането в ада”. И ако ученикът стигне до току-що описаното изживяване, черната завеса сякаш се раздира и той вече може да отправи поглед в духовния свят.
към текста >>

37. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят като едно духовно същество.
В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят като едно духовно същество.
към текста >>

38. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Иска ли едно Същество да изцели болката и да премахне страданието, тогава то трябва да се потопи в най-дълбокото страдание, да изпита най-тежката мъка, за да стигне до точните думи, с които да се обърне към хората.
Да предположим, че днес едно висше Същество иска да слезе на Земята; то на всяка цена би следвало да се съобрази с особеностите на човешкото физическо тяло. И само ясновидецът може да идентифицира съответната индивидуалност, понеже той съзира интимните нишки, вплетени в нейната вътрешна същност. Но едно такова Същество, разполагащо с голяма мъдрост, трябва да подготви своето тяло още от детството, за да може в подходящия момент там да се прояви онова, което въпросното Същество е било през миналите си инкарнации. За да пробуди особени усещания в човека, едно такова Същество с оглед земната си инкарнация е длъжно да предвиди, че и самото физическо тяло трябва да понесе целия товар на неговата мисия. В духовните светове нещата не изглеждат така, както във физическия свят. Иска ли едно Същество да изцели болката и да премахне страданието, тогава то трябва да се потопи в най-дълбокото страдание, да изпита най-тежката мъка, за да стигне до точните думи, с които да се обърне към хората.
към текста >>

Тя можа, тя трябваше да изпита цялата мъка, която връхлита човека, когато се разделя е това, което иначе стои най-близо до него; индивидуалността, обитаваща тялото на Натановия Исус трябваше да познае пълната самотност, пълната изоставеност.
То трябваше да пробуди една нова любов, която няма нищо общо с кръвното родство. Обаче за тази цел Съществото, обитаващо тялото на Натановия Исус, трябваше от личен опит да узнае какво точно означава да нямаш никакви кръвни връзки с други хора. Чак тогава то можеше да усети в чист вид това, което наистина свързва две човешки души. Чак тогава то усети себе си свободно от всякакви кръвни връзки, дори от теоретичната възможност за кръвни връзки. Индивидуалността на Натановия Исус трябваше да за стане пред света не само като един „безотечествен" човек, като Буда, който напусна родината си и отиде в чужди земи, а като личност, откъсната от всякакви семейни връзки, изобщо от всичко, имащо нещо общо с кръвното родство. Тя можа, тя трябваше да изпита цялата мъка, която връхлита човека, когато се разделя е това, което иначе стои най-близо до него; индивидуалността, обитаваща тялото на Натановия Исус трябваше да познае пълната самотност, пълната изоставеност. И кое беше това Същество?
към текста >>

39. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Те си казват: "Аз съм познал много скръб, много мъка, но приемам себе си като причина за това.
Това е естествена реакция. Но някой, който практикува мистично задълбочаване, ще има съвсем различно усещане. Такъв човек чувства: "Никога нямаше да изпиташ тази удар, ако не го беше докарал на себе си. Иначе онзи човек нямаше да пресече твоя път. Следователно ти не можеш оправдано да насочваш своя гняв срещу някой, свързал се с теб чрез събитията в света за да ти даде удара, който си заслужил." Такива личности, ако задълбочат различни свои изживявания, придобиват едно определено чувство за своя душевен живот като цяло. Те си казват: "Аз съм познал много скръб, много мъка, но приемам себе си като причина за това. Трябва да съм направил определени неща, дори и да не мога да си ги спомня. Ако не съм заслужил тези страдания в настоящия си живот, тогава очевидно трябва да има друг живот, когато съм направил нещата, за които сега заплащам."
към текста >>

Но ако можехме да имаме от някой човек в екстаз описание на неговия възторг и мъка, щяхме да можем да кажем, че в екстаз човек може да извлече от своето виждане на същества и събития същите изживявания като онези на мистика.
Светът, който виждаме със своите очите и чуваме със своите уши, подбужда в нас определени чувства на удоволствие, болка и т.н. Ние чувстваме, че в нормалния живот всичко това е свързано. Радостта във външния свят, почувствана от един човек, може да бъде по-силна от онази, почувствана от друг, но това са само разлики в степента. Силните страдания и захласи на мистика са значително различни по качество. Също има и големи разлики в качеството между онова, което очите виждат и ушите чуват, и изживяваното от някого в екстаза, когато той е предаден на един свят, който не е като света на сетивата. Но ако можехме да имаме от някой човек в екстаз описание на неговия възторг и мъка, щяхме да можем да кажем, че в екстаз човек може да извлече от своето виждане на същества и събития същите изживявания като онези на мистика. И ако, от друга страна, ние чуехме мистикът описващ своите емоции и чувства, ние щяхме да кажем, че нещо от този род може еднакво добре да се изживее и в екстаза.
към текста >>

40. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Необходимо е само да се издигнем до онази гледна точка, която не ни разрешава да се почувствуваме смазани от бремето на „неизлечимата" болест и от предположението, че светът е пълен с несъвършенство, страдание и мъка.
Следователно, виждаме как правилното кармическо разбиране за „лечимите" и „нелечимите" болести поражда у нас стремежа да помогнем на болния с всички възможни средства; от друга страна, то ни позволява да понесем и всяко друго решение, идващо от духовния свят. Спрямо тези „други решения", не можем да направим нищо, а и не е нужно. Необходимо е само да се издигнем до онази гледна точка, която не ни разрешава да се почувствуваме смазани от бремето на „неизлечимата" болест и от предположението, че светът е пълен с несъвършенство, страдание и мъка. Кармическото разбиране съвсем не парализира нашата воля относно лечението, а я засилва до неподозирани размери. Кармическото разбиране ни поставя в хармония дори и с най-тежките удари на съдбата, когато те ни срещат с „неизлечимостта" на една или друга болест.
към текста >>

41. Лекция първа GA_126 Окултна история

Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду.
Гилгамеш иска да се подложи на това изпитание, но заспива много скоро. Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни. И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду. Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха. Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду.
към текста >>

42. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят.
В Юлиан ние имаме своеобразно зрелище: посветен в древните мистерии, изцяло потопен в това, което може да се придобие, когато духовният живот, благодарение на мистериите, се превръща в действителност, такъв посветен сяда на престола на римските цезари. И колкото и неверни неща да са се промъкнали в тези писания против християните, които са се съхранили от Юлиан, ние все пак знаем какво величие е живяло в светогледа на Юлиан тогава, когато е говорил от величието на своето посвещение. Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят. От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност. И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството. Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството. Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин.
към текста >>

43. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Човек може да изпита истинска мъка от страшно нелогичния живот на света.
Действителни духовни принципи на възпитанието съществуваха малко или почти не съществуваха през последните десетилетия. И сега ние изпитваме последствията от това. Нашето време се отличава с едно много неправилно мислене. Човек може да изпита истинска мъка от страшно нелогичния живот на света. Който е постигнал известно ясновидтсво, усеща това не само така, че да си казва, това е правилно, онова е неправилно, а изпитва истинска болка, когато среща нелогично мислене, и едно приятно чувство при ясното, проницателно мислене. А това значи: човек е постигнал усет за тези неща и той може да ги решава. След като е стигнал до тук, човек може да вземе много по-правилни решения. Да, сега са възможни много по-правилни съждения върху истината и неистината. Това изглежда невероятно, но е така.
към текста >>

44. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

От гняв и мъка стенания издавам
От гняв и мъка стенания издавам
към текста >>

Обгръща прадревната мъка на мрачния ден.
Обгръща прадревната мъка на мрачния ден.
към текста >>

45. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

И тази липса на нещо на определено място ще се усеща като болка и мъка.
Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят. И това се усеща като телесна болка. Така и мислите, които човек има, оказват въздействие върху бъдещето. Той ще ги срещне в бъдещето. Напротив, те ще му липсват и той няма да открие нищо, когато ги потърси на едно определено място, ако не е изпратил към следващата си инкарнация вяра и познавателни сили. И тази липса на нещо на определено място ще се усеща като болка и мъка.
към текста >>

46. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Ако се опитате да се обърнете назад към това, което ви е причинило най-голяма мъка преди десет, двайсет години, лесно ще стигнете до представата за него, лесно ще съумеете в представите си да се вживеете в това, което се е случило, но няма да успеете да преживеете живата мъка, която сте изпитали тогава.
В тази инкарнация си спомняме за нещата, които присъстват в нашите мисли. Всички вие знаете, че човек си спомня сравнително лесно за нещата, с които мислите му са се позанимавали. В обикновения живот обаче не остава чак толкова живо онова, което е занимавало нашите чувства. Ако се опитате да се обърнете назад към това, което ви е причинило най-голяма мъка преди десет, двайсет години, лесно ще стигнете до представата за него, лесно ще съумеете в представите си да се вживеете в това, което се е случило, но няма да успеете да преживеете живата мъка, която сте изпитали тогава. Мъката избледнява, а споменът за нея се влива в представите ни. Това, което бе описано, представлява една душевна памет, една памет на чувствата. А всъщност като такава чувстваме и предишната си инкарнация. В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация.
към текста >>

Мъката избледнява, а споменът за нея се влива в представите ни.
В тази инкарнация си спомняме за нещата, които присъстват в нашите мисли. Всички вие знаете, че човек си спомня сравнително лесно за нещата, с които мислите му са се позанимавали. В обикновения живот обаче не остава чак толкова живо онова, което е занимавало нашите чувства. Ако се опитате да се обърнете назад към това, което ви е причинило най-голяма мъка преди десет, двайсет години, лесно ще стигнете до представата за него, лесно ще съумеете в представите си да се вживеете в това, което се е случило, но няма да успеете да преживеете живата мъка, която сте изпитали тогава. Мъката избледнява, а споменът за нея се влива в представите ни. Това, което бе описано, представлява една душевна памет, една памет на чувствата. А всъщност като такава чувстваме и предишната си инкарнация. В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език.
към текста >>

Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език.
В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език. Езикът е въплътеният представен свят. И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи. Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език. Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
към текста >>

47. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Така срещаме едно същество, за което може да се каже: Пред мене стои същество, което преживява много в света; но то не се занимава с това, което се преживява в любов, болка и мъка, а се занимава с грешките и неморалните действия на земята.
Това „от твойто време и от твоя вид“ е нещо, което следва от същността на нещата. Други времена и друг вид имат хората – друг вид и други времена имат съществата, които по определен начин са били отделени от пътищата на човечеството от земното начало. Така срещаме едно същество, за което може да се каже: Пред мене стои същество, което преживява много в света; но то не се занимава с това, което се преживява в любов, болка и мъка, а се занимава с грешките и неморалните действия на земята. То не знае нищо и не иска нищо да знае за това, което се случва в човешката същност досега. Християнската традиция изразява това обстоятелство с думите: Пред тайната на създаването на човека тези същества са забулили лицето си. Цял един свят е в разликата между тези същества и човешките същества.
към текста >>

48. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят.
И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят. За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта.
към текста >>

49. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта.
Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта. И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от Духовната наука. Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука. Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука. Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият.
към текста >>

50. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Там пред нас застава Арджуна, изпълнен с душевна мъка; ето какво чуваме от водача на бойната колесница, понеже тъкмо той разказва събитията на слепия цар Дритаращра.
А това, което особено ни привлича в Бхагавад Гита, е убедителният начин, по който се говори за пътя на човека, особено много ни привлича с каква нагледност се говори за пътя на човека към света на непреходното. Там пред нас застава Арджуна, изпълнен с душевна мъка; ето какво чуваме от водача на бойната колесница, понеже тъкмо той разказва събитията на слепия цар Дритаращра. Там пред нас застава Арджуна със своята душевна мъка, понеже вижда как воюва с племето Куру, със своите кръвни родственици и сега той казва: Аз трябва да воювам против тези, с които имам кръвно родство, против тези, които са синове на братята на моя баща. Тук има много герои, които трябва да насочат оръжие против своите роднини, а от другата страна на бойното поле също има герои, които трябва да насочат оръжие срещу нас.
към текста >>

Там пред нас застава Арджуна със своята душевна мъка, понеже вижда как воюва с племето Куру, със своите кръвни родственици и сега той казва: Аз трябва да воювам против тези, с които имам кръвно родство, против тези, които са синове на братята на моя баща.
А това, което особено ни привлича в Бхагавад Гита, е убедителният начин, по който се говори за пътя на човека, особено много ни привлича с каква нагледност се говори за пътя на човека към света на непреходното. Там пред нас застава Арджуна, изпълнен с душевна мъка; ето какво чуваме от водача на бойната колесница, понеже тъкмо той разказва събитията на слепия цар Дритаращра. Там пред нас застава Арджуна със своята душевна мъка, понеже вижда как воюва с племето Куру, със своите кръвни родственици и сега той казва: Аз трябва да воювам против тези, с които имам кръвно родство, против тези, които са синове на братята на моя баща. Тук има много герои, които трябва да насочат оръжие против своите роднини, а от другата страна на бойното поле също има герои, които трябва да насочат оръжие срещу нас.
към текста >>

Ето от къде идва неговата душевна мъка: Мога ли да победя в тази битка, трябва ли да победя в тази битка, трябва ли братя да насочват меч срещу братя?
Ето от къде идва неговата душевна мъка: Мога ли да победя в тази битка, трябва ли да победя в тази битка, трябва ли братя да насочват меч срещу братя? Тогава пред него застава Кришна, великият учител на новото човечество, и му казва: Първо се замисли върху човешкия живот и едва после погледни на положението, в което се намираш ти самият. В телата на тези, срещу които ти трябва да воюваш, т.е. в преходни те форми на хората от племето Куру живеят душите, които са непреходни, и в тези форми те търсят само своя външен израз; т.е. в твоите противници живеят вечните души, които търсят начин на изразяване с помощта на формите от външния свят. Вие трябва да воювате, понеже така изисква вашият закон, законът за външната еволюция на човечеството.
към текста >>

По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен.
По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен. И така, ударението във величествената Бхагавад Гита се поставя по особен начин върху едно важно събитие от еволюцията на човечеството, ударението се поставя върху преходното и непреходното. И ние сме на прав път не когато схващаме абстрактните мисли, а когато оставим чувственото съдържание на нещата да се намеси непосредствено в нашия душевен живот. Ние сме на прав път тогава, когато разглеждаме наставленията на Кришна така, сякаш той иска да издигне душата на Арджуна от степента, на която тя стои и чрез която е вплетена в мрежата на преходното; да, той иска да я издигне до една по-висока степен, в която тя да се чувствува над всичко преходно, дори ако то застане пред очите му по един толкова мъчителен начин както в победата или поражението, както в причиняването или понасянето на смъртта.
към текста >>

51. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите представи, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и болка, симпатия и антипатия.
Трите свръхсетивни съставни части на човека могат да бъдат отречени, но човек едно не може да отрече, именно че в себе си той констатира три вида вътрешни изживявания. Едното е, че в душата си той има представи. Всеки знае, че когато погледне даден предмет и се обърне настрана, запазва дадено впечатление от него, той има известна представа. Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите представи, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и болка, симпатия и антипатия. И трето, човек не може да отрече, че има волеви импулси.
към текста >>

Удоволствие и мъка, радост и болка, грижи, притеснения и т. н.
Да вземем сега душевните вълнения. Удоволствие и мъка, радост и болка, грижи, притеснения и т. н. са нещо, което външно, при определени обстоятелства може да ни донесе големи затруднения. Човек, който е подтиснат от своите настроения, не може лесно да заспи. Дори радостни изживявания ни пречат спокойно да заспим.
към текста >>

Но за да му се явят такива неща, той трябвало да бъде свободен от мъка, грижи и душевни вълнения.
Това било едно помещение, една стая със стъклен покрив, която се намирала до неговото жилище. Там наблюдавал движенията на звездите, оставял съзвездията да действат върху душата му. И там достигал до нещата, отнасящи се до бъдещето, които е могъл да разкаже. Това се проявило като интуиция. То произлизало от неговата душевност. Но за да му се явят такива неща, той трябвало да бъде свободен от мъка, грижи и душевни вълнения. Тук имаме пример, как при Ясновидството, също както при здравия сън, не бива да има душевни вълнения.
към текста >>

52. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Някоя мъка, някои тъмни меланхолични настроения могат да се наслоят в душата поради неудовлетворен копнеж за обяснение.
Едните можем да означим като дълбокомислени хора, склонни към разсъждения, които навсякъде могат да изпитат удивление и навсякъде чувстват да се обажда съвестта. Някоя мъка, някои тъмни меланхолични настроения могат да се наслоят в душата поради неудовлетворен копнеж за обяснение. Една чувствителна съвест може много да утежни живота. Но в съвремието има и друг род хора. Те не искат нищо да знаят за подобни обяснения на света. За тях е ужасно скучно това, което като обяснения на нещата се излага от духовното изследване и те просто живеят, без да изпитват нужда от обяснения и когато някой започне да дава подобни обяснения, те вече започват да се прозяват. Наистина е вярно, че при така устроени характери съвестта по-малко се обажда отколкото при другите.
към текста >>

53. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

но и мен обхвана мъката любовна.
но и мен обхвана мъката любовна.
към текста >>

54. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Едно неизмеримо страдание, към което се прибави и мъката за онова човечество, което в своето падение беше стигнало до най-ниската точка именно тогава по времето на Голгота.
Ето го мъченическия път от Кръщението в Йордан до пълната безпомощност. И ние виждаме, как тълпата, която доскоро се удивляваше пред свръхземните сили на Христовото Същество, вече не Го възхвалява, а застанала около Кръста, се подиграва с безсилието на един Бог, който беше слязъл от Небето, за да стане човек: Ако си Бог, слез от Кръста. Ти помогна на другите, помогни сега и на себе си! Ето го мъченическия път на страданието, мъченическия път на Бога от божествената власт до пълната безпомощност. Едно неизмеримо страдание, към което се прибави и мъката за онова човечество, което в своето падение беше стигнало до най-ниската точка именно тогава по времето на Голгота.
към текста >>

Обаче тъкмо от понесеното страдание, от понесената мъка се роди онзи Дух, който се изля над апостолите.
Обаче тъкмо от понесеното страдание, от понесената мъка се роди онзи Дух, който се изля над апостолите. Тъкмо от тези неимоверни страдания се роди всепобеждаващата космическа Любов, която при Кръщението в Йордан слезе от космическите сфери и нахлу в нашата Земя, ставайки все по-близка и сродна с човека, с човешкото тяло, минавайки през такова безкрайно страдание, каквото хората не могат дори да си представят, достигайки до пълна безпомощност, за да роди един съвършено нов еволюционен импулс: Христовия Импулс. Ето как изглеждат нещата, в които трябва да вникнем, ако искаме да разберем огромното значение на Христовия Импулс така, както този Импулс ще бъде разбиран от бъдещото човечество; сега ние ще знаем от какво се нуждае бъдещото човечество, за да напредването в своята култура, в своята еволюция.
към текста >>

55. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Душата му непрекъснато изпитваше горчива мъка, когато виждаше как Демоните, пораждани от Луцифер и от Ариман завладяват хората и как езичниците бяха вече стигнали до там, че вземаха Демоните за Богове и как дори в изображенията на идолите личаха образите на злите, демонични сили, които бяха привличани от тези изображения, от тези култови действия и направо, ако мога така да се изразя, прекрачваха в душите на молещите се хора и ги обсебваха напълно.
Тези пътувания продължиха до към двадесетата, двадесет и втората, двадесет и четвъртата година на Исус. Душата му непрекъснато изпитваше горчива мъка, когато виждаше как Демоните, пораждани от Луцифер и от Ариман завладяват хората и как езичниците бяха вече стигнали до там, че вземаха Демоните за Богове и как дори в изображенията на идолите личаха образите на злите, демонични сили, които бяха привличани от тези изображения, от тези култови действия и направо, ако мога така да се изразя, прекрачваха в душите на молещите се хора и ги обсебваха напълно. Ето как изглеждаха горчивите опитности, с които трябваше да се справя Исус от Назарет и които стигнаха до определен завършек чак в неговата двадесет и четвърта година.
към текста >>

Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове.
След пътуването Исус от Назарет отново се завърна в своя дом. По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи. Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия. Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ.
към текста >>

Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка.
По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи. Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия. Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ. И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
към текста >>

Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ.
Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ. И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
към текста >>

И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ. И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
към текста >>

56. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Дълбока мъка се трупаше в сърцето на Исус поради това, че някога еврейският народ беше отворен за висшите истини на света, че някога самите тела на евреите бяха от такова естество, че можеха да разбират откровенията, но ето че сега времената се промениха, промениха се и телата на евреите и те вече не можеха да вникват в откровенията на праотците.
Дълбока мъка се трупаше в сърцето на Исус поради това, че някога еврейският народ беше отворен за висшите истини на света, че някога самите тела на евреите бяха от такова естество, че можеха да разбират откровенията, но ето че сега времената се промениха, промениха се и телата на евреите и те вече не можеха да вникват в откровенията на праотците.
към текста >>

57. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И сега обременените от мъка и болести хора, струпани около своя олтар, видяха пристигналия чужденец и всяка една душа трепна от мисълта: При нас отново дойде жрец и той отново ще извърши жертвоприношение към Боговете!
И сега обременените от мъка и болести хора, струпани около своя олтар, видяха пристигналия чужденец и всяка една душа трепна от мисълта: При нас отново дойде жрец и той отново ще извърши жертвоприношение към Боговете! Ето какво впечатление направи неговото появяване. Сякаш езичниците видяха своя нов жрец, готов да извърши жертвоприношението.
към текста >>

58. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той сподели с нея не само своята мъка, но и как с всяка измината седмица душата му се разкъсвала от това, че прадревното свещено учение на еврейството вече не достига до ушите на днешните хора и че те вече не могат да вникнат в думите на древните пророци.
Всичко това измъчваше душата му и той го сподели с майката. Той сподели с нея не само своята мъка, но и как с всяка измината седмица душата му се разкъсвала от това, че прадревното свещено учение на еврейството вече не достига до ушите на днешните хора и че те вече не могат да вникнат в думите на древните пророци. Сега неговата доведена майка го разбра и посрещна думите му с дълбоко съчувствие.
към текста >>

И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения.
И тогава той разказа за онова събитие, което изживя, след като беше навършил осемнадесет години и беше за почнал да обикаля из юдейските и езически места. Едва сега той разказа на майката, как при едно от своите пътувания, той посетил един езически храм, който бил напуснат от своите жреци. Това станало, понеже всред местното население избухнала страшна болест, от която можели да се заразят всички. Когато той се приближил до храма, хората го видели и веднага плъзнал слух, че всред тях идва един особен човек. Това било така, защото още с появата си, Исус от Назарет правел извънредно силно впечатление. И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения. Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар. Обаче Исус от Назарет не искал да изпълни техните жертвоприношения. Но той вникнал в дълбоката причина за тяхното страдание. Той видял това, което би могло да се изрази по следния начин: На такива жертвени олтари някога наистина бяха извършвани жертвоприношения, само че тогава те представляваха култов израз на древните мистерийни откровения, присъщи за съответните езически области. Да, мистерийните откровения намираха израз в определени култови действия.
към текста >>

Когато дълбокият смисъл на тези думи пропити не само с мъка, но и с всеотдайна любов към хората проникваше в душата и, тя усещаше как се преобразява, как нейната сила нараства, и сякаш сърцето й се изпълваше от живителната сила на неговите думи.
Начинът по който Исус разказваше всичко това, беше твърде необикновен. Защото неговите думи далеч не бяха отправяни външно и механично към майката, а просто политваха към нейното сърце като живи същества. Когато дълбокият смисъл на тези думи пропити не само с мъка, но и с всеотдайна любов към хората проникваше в душата и, тя усещаше как се преобразява, как нейната сила нараства, и сякаш сърцето й се изпълваше от живителната сила на неговите думи. Ето какво усещаше майката. Действително беше така, сякаш по време на този разговор целият душевен живот на Исус от Назарет беше преминал в душата на майката. Същото се отнасяше и за него. Защото тук по един тайнствен начин, погледът в Хрониката Акаша ни разкрива нещо изключително важно.
към текста >>

59. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И в мъката си тежка
И в мъката си тежка
към текста >>

60. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

От мъката на изоставените,
От мъката на изоставените,
към текста >>

61. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

От мъката на изоставените,
От мъката на изоставените,
към текста >>

62. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

от мъката на изоставените,
от мъката на изоставените,
към текста >>

63. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

от мъката на изоставените,
от мъката на изоставените,
към текста >>

64. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

от мъката на изоставените,
от мъката на изоставените,
към текста >>

65. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Фактът, че мъката и болката се добавят към изживяното между двамата във физическото тяло, променя отношенията, които са свързани само с физическото тяло.
Често, когато се насочи духовно-научен поглед към такива връзки, може да се види, че възникващото по такъв начин е от такова естество, че задължително изисква продължение в резултат от загубата както по отношение на човека, който е останал на физическия план, така и по отношение на този, който е преминал през портата на смъртта в духовния свят. Останалият трябва да понесе загубата. Той е загубил за физическото си обкръжение, ако се изразим абстрактно, един скъп човек във време, когато не е очаквал да го загуби. По този начин той може би се е простил с надеждите за съвместно съжителство в предстоящите години. Тези преживявания са част от житейските опитности, те са част от преживяванията, свързани с физическото тяло. Фактът, че мъката и болката се добавят към изживяното между двамата във физическото тяло, променя отношенията, които са свързани само с физическото тяло. Защото както това, което ежедневно изживяваме, когато сме във физически тела, се влива в кармичната линия, в напредващия поток на развитие, така към ежедневно изживяваното се включват и чувствата, породени от загубата. Всички усещания, всички чувства, които се изживяват, се добавят към опитностите, които човек има по време на живота във физическото тяло. Такива са нещата от гледната точка на този, който е останал във физическия свят.
към текста >>

66. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Невъзможно било да кажа какво ми е, рекъл странникът, защото трябвало да продължи да носи мъката си по света; от него ден нататък щял да знае, че мъката му никога вече не ще можело да се облекчи.
По време на сватбата се появил някакъв странник, който имал такава брада, че веднага си личало колко отдавна до лицето му не се бил допирал бръснач, и който бил много печален. При вида на странника Добрия Герхард се изпълнил със състрадание и го запитал какво му е. Невъзможно било да кажа какво ми е, рекъл странникът, защото трябвало да продължи да носи мъката си по света; от него ден нататък щял да знае, че мъката му никога вече не ще можело да се облекчи. Това бил именно Уилям, който загубил всичките си спътници, попаднал на някакъв бряг,бродил като странник по света и пристигнал едва в неподходящия миг, когато отредената му годеница вече почти била омъжена за сина на Герхард в Кьолн. Герхард рекъл: От само себе си се разбира, че ще получиш законната си годеница, аз ще поговоря със сина си. Понеже и годеницата изпитвала, така да се каже, по-голяма обич към своя изчезнал, принадлежащ и годеник, работата намерила своето решение и след като сватбата сега вече с Уилям била отпразнувана в Кьолн, Герхард отвел Уилям, престолонаследника на Англия, и неговата съпруга в Лондон. Там той отпърво оставил другите да го почакат. Нали бил известен търговец, който често пребивавал в Лондон.
към текста >>

67. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

68. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Достатъчно е да се обърне внимание на едно място в писмо на Ренан, където той изказва мъката си по съвместната работа на Средна Европа над културата на Западна Европа.
Само осъзнаването на това, което сам правиш, ще даде някакво разбиране на ставащото, а не думи, идващи от другите, от тези, които стоят на други национални позиции. Понякога тези неща се чувстват, отгатват се, но отново се забравят. Тъй като най-характерните факти, като правило, се забравят. Ако би било възможно, в течение на последните 40 години отново и отново да се публикува любопитната размяна на писма между Ернст Ренан, французина и Давид Фридрих Щраус, вюртембергския германец /бележка 22/. Полезно би било, ако тези характерни писма, да кажем, поне веднъж на 4 седмици се възстановяваха в съзнанието на европейците: тогава биха се изяснили някои работи от настъпилите събития. Достатъчно е да се обърне внимание на едно място в писмо на Ренан, където той изказва мъката си по съвместната работа на Средна Европа над културата на Западна Европа. Това е бил импулс от силите на вечността. Но веднага Ренан казва: "Но на това се съпротивлява моя патриотизъм, тъй като ако на Франция и бъде отнета Елзас-Лотарингия, то аз, като французин, мога само да се стремя да защитя западната култура от източната" /тоест от Средноевропейската – бел. на прев./. Всичко по-нататъшно прозира вече от това изказване; това е зародишът на всичко, което ще стане по-късно. Това показва, че и най-просветеният и светъл дух по същество твърди: Да, аз виждам съвместния път, предначертан от вечната необходимост, но не мога да вървя по него, тъй като повече искам да бъда французин, отколкото човек.
към текста >>

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

69. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

70. 4. Лекция, 22.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но той остава в мъката на тези, които е оставил, в мислите, чувствата и преживяванията свързани с него.
По силата на историческите събития в наши дни хилядократно се сблъскваме със смъртта, а последния път плътно се приближи и до нашите редици. Ние можем да наблюдаваме тайната на смъртта, така да се каже, там, където тя непосредствено нахлува в живота. Починалият се разделя с живота на сетивата /външните/, той навлиза в други сфери. Но той остава в мъката на тези, които е оставил, в мислите, чувствата и преживяванията свързани с него. Погребалните церемонии са важни – те са нещо прекрасно; отговарящ на дълбоките човешки чувства обичай.
към текста >>

71. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

72. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

73. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

74. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

75. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка.
Той каза: "Да предположим, че ги има тези три вида числа. Не само числата, лежащи на плоскостта на тези две линии, но и числата, лежащи в третото измерение. Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова число с друго число. Ще ви покажа, че ако се умножат, при известни обстоятелства ще се получи нула. Но тъй като това е невъзможно, не може да има и такъв ред числа. Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка. Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула. Това е налагащ се от самосебе си естествен извод. Ако тези здрави съждения живееха в математиката, или в политическите декларации, например, на господин Уилсън /бележка 74/! Не, в тях господства същият, току що демонстриран начин на мислене. Но ако този начин на съждение господства в областта непосредствено засягаща съдбата на човечеството, тук погрешните съждения носят плодове със съвсем друго значение, отколкото в спекулативните разсъждения в тясно ограничена област на науката, както в много случаи става в теоретичните разсъждения на Лео Кьонигсбергер.
към текста >>

Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула.
Не само числата, лежащи на плоскостта на тези две линии, но и числата, лежащи в третото измерение. Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова число с друго число. Ще ви покажа, че ако се умножат, при известни обстоятелства ще се получи нула. Но тъй като това е невъзможно, не може да има и такъв ред числа. Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка. Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула. Това е налагащ се от самосебе си естествен извод. Ако тези здрави съждения живееха в математиката, или в политическите декларации, например, на господин Уилсън /бележка 74/! Не, в тях господства същият, току що демонстриран начин на мислене. Но ако този начин на съждение господства в областта непосредствено засягаща съдбата на човечеството, тук погрешните съждения носят плодове със съвсем друго значение, отколкото в спекулативните разсъждения в тясно ограничена област на науката, както в много случаи става в теоретичните разсъждения на Лео Кьонигсбергер.
към текста >>

76. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер.
Ясновидското съзнание може да даде разяснение и за някои други конкретни моменти от връзките на живите с умрелите. Днес ще засегна още една такава взаимовръзка. Когато наши близки или приятели, или по друг начин кармично свързани с нас хора, преминат портата на смъртта, те си отиват на различна възраст: деца, млади хора или по-възрастни. Когато с ясновидско съзнание се наблюдава, каква връзка се установява с умрелите на различна възраст, за това може да се каже следното. Когато през портата на смъртта преминава дете или млад човек, взаимоотношенията им с останалите може да се опише със следните думи: децата и младите хора, преминавайки портата на смъртта не губят тези, които са им били близки, те остават в непосредственото им обкръжение. И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер. Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук. Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души. Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал.
към текста >>

Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал.
И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер. Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук. Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души. Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал. То се пренася в нас като наша болка, като наша мъка. Нашите млади починали остават с нас. Това е преместване на тяхната собствена болка; тя не трябва да бъде болка, но пренесена в нашата душа, се превръща в болка.
към текста >>

То се пренася в нас като наша болка, като наша мъка.
Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук. Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души. Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал. То се пренася в нас като наша болка, като наша мъка. Нашите млади починали остават с нас. Това е преместване на тяхната собствена болка; тя не трябва да бъде болка, но пренесена в нашата душа, се превръща в болка.
към текста >>

Мъката, която преживяваме, губейки по-възрастен от нас човек, собствено, е наша лична болка.
Мъката, която преживяваме, губейки по-възрастен от нас човек, собствено, е наша лична болка. Искам да кажа, че това е болка, по-малко основана на съчувствие, по-егоистична, лична егоистична болка. Ако искаме от позицията на ясновидското съзнание да опишем отношенията на останалия на земята по-млад човек и починалия възрастен, може да се каже: починалият възрастен, заминал си от нас, не ни губи. Ние губим младия заминал си; старият заминал си не губи нас, останалите тук, той в известен смисъл, взема със себе си /нашата/ душа, той я поддържа чрез себе си в нейните сили по своя по-нататъшен път. Той не губи оставащите. И затова отношението към по-възрастния починал е съвсем различно, отколкото към младия, по-възрастният починал няма стремежи да живее в душата на останалите, тъй като той взема със себе си сякаш вътрешната същност, отпечатък от вътрешното същество на останалия.
към текста >>

77. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Вероятно всички ще си припомните един забавен фокус от цирковите арени: Комикът показва на публиката масивни оловни тежести под формата на гюлета или щанги, повдига ги с мъка и ги пуска долу, при което те просто продънват дървения под.
За да навлезем още по-дълбоко в нашата основна тема, бихме желали да вмъкнем днес и няколко наглед странични размишления. Вероятно всички ще си припомните един забавен фокус от цирковите арени: Комикът показва на публиката масивни оловни тежести под формата на гюлета или щанги, повдига ги с мъка и ги пуска долу, при което те просто продънват дървения под. За още по-голяма правдоподобност върху тежестите са означени и съответните им килограми често до 60, 80, 100 кг. и т.н. И така, след като е опитал мускулната си сила, повдигайки пред публиката едно или друго гюле, една или друга щанга, изведнъж фокусникът замахва и хвърля гюлето към главите на зрителите, или пък кимва на едно малко дете, което грабва гюлето и се затичва с него по манежа: Просто една от тежестите е пълна имитация на гюле или щанга и представлява всъщност боядисан макет от велпапе.
към текста >>

78. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите.
Това, което е лично обсъждано между мен и членовете на Обществото, може, ако самият човек иска -разбира се, не е задължително - да го разкаже на всекиго. Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време. Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите. Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да клеветят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време. Затова особена благодарност на участващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
към текста >>

79. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология. Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>

80. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос. Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
към текста >>

81. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка.
В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно. Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години. Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка. Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>

Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка?
Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка. Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>

Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка.
Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка. Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>

82. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Помислете си как, ако сте изгубили близък човек, след известно време мъката отслабва.
Но споменът, както знаете, е винаги по-слаб и блед от изживяването. Помислете си как, ако сте изгубили близък човек, след известно време мъката отслабва. Така отслабва в съня това живо присъствие в духовния и звездния свят. И затова именно в съня човекът е изложен на всичко, за което ви разказах в началото на днешните разисквания. В съня ние имаме само слабо отражение, в известен смисъл, един космически спомен за духовните и звездните изживявания, които сме имали между смъртта и последното раждане.
към текста >>

83. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее.
Сега стигаме до една извънредно деликатна представа. Представете си, че трябва още веднъж външно да изживеем нашите дела с нашия аз и с астралното тяло. Способността да го направим я усвояваме толкова повече, колкото повече можем да разгърнем любовта. Това е тайната на живота по отношение на любовта. Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее. Защото там той трябва да се намира изцяло извън себе си. Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела. Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота.
към текста >>

84. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И както тези два пожара, така и мъката, проникването в думите: «В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Словото», може да съедини заедно с това, което отново и отново се обяснявало на ученика в Ефес: Изучавай човешката тайна в малкото слово, в Микрологоса, за да съзрееш дотам, да почувстваш в себе си тайната на Макрологоса.
Червено-кафевите цветове, говорещи много, са цветове, които стоят близо до металното! И чрез съединяването с металите е възникнало нещо като спомен в земното. Този спомен, него ние имаме в това, което изгоря заедно с храма в Ефес. И както тези два пожара, така и мъката, проникването в думите: «В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Словото», може да съедини заедно с това, което отново и отново се обяснявало на ученика в Ефес: Изучавай човешката тайна в малкото слово, в Микрологоса, за да съзрееш дотам, да почувстваш в себе си тайната на Макрологоса.
към текста >>

85. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост.
Мистериите, предшествали Мистерията на Голгота и постигнали в нея връхна точка, са имали една особеност при въздействието си върху сетивата. В тях е имало много трагичност. Който достигал посвещение в Мистериите, е трябвало да преживее много страдание и болка. Често съм говорил за това. Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се предчувства. И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост.
към текста >>

86. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни.
Разбира се, в известно отношение древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ. По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм. Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина. След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата. Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота.
към текста >>

87. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>

88. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Можем да кажем: Първата съставна част на кармата - благоразположение, вътрешно добро самочувствие или мъка.
Можем да кажем: Първата съставна част на кармата - благоразположение, вътрешно добро самочувствие или мъка. Второто са симпатиите и антипатиите (виж рис. 2). Ние сме се издигнали в сферата, в която се намират силите за изграждането на животинското царство, когато стигаме до симпатиите и антипатиите в човешката съдба.
към текста >>

Така че ние действително виждаме, как е изградено едно ново царство тук във физическото царство и ние живеем в това царство, не само в благоразположение или в мъка, не само със симпатии и антипатии, а живеем в него като в наши собствени събития и изживявания.
Така че ние действително виждаме, как е изградено едно ново царство тук във физическото царство и ние живеем в това царство, не само в благоразположение или в мъка, не само със симпатии и антипатии, а живеем в него като в наши собствени събития и изживявания.
към текста >>

89. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Когато казвам: „Жената беше потънала в мъка“ това също е проза.
От хората, които пишат стихове, 99 процента не са никакви поети. В поезията важно е не буквалното съдържание, а това, което поетът постига чрез музикалните, ритмически и имагинативни средства. От поетическа гледна точка е все едно ако някой, примерно, каже: „Героят беше обзет от радостен трепет! “ Това е чиста проза, дори и да бъде изказано в поетическа форма. Същественото в поезията е да налучкаме верния ритъм. Когато казвам: „Жената беше потънала в мъка“ това също е проза. Но ако намеря подходящия ритъм, аз ще изобразя мъката още със самата тежест и забавеност на словесния ритъм. Нещата опират до ритъма, до извайването на формата.
към текста >>

Но ако намеря подходящия ритъм, аз ще изобразя мъката още със самата тежест и забавеност на словесния ритъм.
В поезията важно е не буквалното съдържание, а това, което поетът постига чрез музикалните, ритмически и имагинативни средства. От поетическа гледна точка е все едно ако някой, примерно, каже: „Героят беше обзет от радостен трепет! “ Това е чиста проза, дори и да бъде изказано в поетическа форма. Същественото в поезията е да налучкаме верния ритъм. Когато казвам: „Жената беше потънала в мъка“ това също е проза. Но ако намеря подходящия ритъм, аз ще изобразя мъката още със самата тежест и забавеност на словесния ритъм. Нещата опират до ритъма, до извайването на формата.
към текста >>

90. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

С навлизането на терцата, с навлизането на мажор и минор в музикалното, се свързват човешките приповдигнати, радостни, потиснати, болезнени, изпълнени с мъка настроения, които човек изживява като носител на своето физическо и етерно тяло.
В истинската квинтова епоха човекът още беше изцяло унесен в музикалния живот. В терцовата епоха, която настъпи сравнително късно, човекът е в самия себе си чрез музикалното изживяване. Той приема музикалното в своята телесност. Той вплита музикалното в своята телесност. Оттам с терцовите изживявания се появява разликата между мажор и минор и, от една страна, се изживява това, което може да се изживее при мажора, а от друга страна, се преживява онова, което може да се изживее при минора. С навлизането на терцата, с навлизането на мажор и минор в музикалното, се свързват човешките приповдигнати, радостни, потиснати, болезнени, изпълнени с мъка настроения, които човек изживява като носител на своето физическо и етерно тяло. Човекът изключва, така да се каже, своето преживяване на света от космоса и се свързва сам с него. В по-стари времена неговото най-важно изживяване на света беше такова - и такъв беше още случаят в квинтовата епоха, но в една по-висока степен в септимовата епоха, - че то непосредствено го унасяше, така че той можеше да каже: Светът на тоновете непосредствено изважда моя аз и моето астрално тяло от моите физическо и етерно тяло. Аз вплитам моето земно битие в божествено-духовния свят и тоновете прозвучават като нещо, върху чиито криле боговете странстват през света, чието странстване съпреживявам, докато възприемам тоновете.
към текста >>

Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и потиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване на боговете и космическите жалби на боговете.
Но представа би могла да се получи, ако кажа: Човекът преживяваше секундата на следващата октава и терцата на по-следващата. Той изживяваше един вид обективна терца, а така също и двете терци, голяма и малка. Само че терцата - това, което той изживяваше тогава - не е никаква терца в нашия смисъл. Само защото възприемам примата в същата октава, тонът, който мисля в отношение със следващата прима, е терцовият тон. Но тъй като човекът можеше да изживява непосредствено интервалите, които за нас днес са такива, че можем да кажем: Прима в едната ок-тава, секунда в следващата октава, терца в третата октава, така този по-стар човек възприемаше един вид обективен мажор и обективен минор, не мажор и минор, изживявани вътрешно, а мажор и минор, които бяха усещани като израз на душевното изживяване на боговете. Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и потиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване на боговете и космическите жалби на боговете. Ние можем да погледнем назад към една земна епоха, изживявана действително от хората, в която във вселената беше проектирано онова, което човек изживява днес при мажор и минор. Каквото той днес преживява вътрешно, беше проектирано навън. Това, което вълнува днес неговата душевност, той го възприемаше в състояние на отделеност от физическото си тяло като преживяване на боговете отвън. Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като израз на радост от тяхното световно творение. А това, което имаме като вътрешно минорно преживяване, човекът в лемурийската епоха го възприемаше като оплакване на боговете от възможността хората да попаднат в това, което е описано в Библейската история като Грехопадение, като отпадане от божествено-духовните сили, от добрите сили.
към текста >>

91. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но ако му поднесем собствената си тъга, мъка, грижа, тогава то приема отвън това, което има в своя вътрешен свят.
Обаче за подобно възпитание е необходимо да имаме търпение, защото това възпитание не дава ефект от днес за утре, това възпитание действува в продължение на години. То действува по такъв начин, че приемайки отвън нещо, което то има в себе си, детето приема в себе си лечебни сили срещу него. Ако отвън му поднесем нещо съвсем чуждо, ако на сериозното дете му поднесем нещо весело, то остава безразлично спрямо веселото. Но ако му поднесем собствената си тъга, мъка, грижа, тогава то приема отвън това, което има в своя вътрешен свят. По такъв начин в неговия вътрешен свят бива предизвикана ответната реакция – бива предизвикано противоположното. Следвайки в модерна форма старото златно правило: Подобното не само бива разпознато от подобното, но подобното бива и правилно третирано, лекувано с подобното; така именно ние и лекуваме по пътя на педагогиката.
към текста >>

92. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Не може да се отрече, че между по-отдалечените причини за хистерията съществуват и душевни причини мъка, преживени разочарования, някакви осъществими или неосъществими вътрешни вълнения изплуващи след това в хистерични прояви.
Така, служейки си с факти, става необходимо да признаем такива свойства на нерва, които всъщност изцяло противоречат на хипотезите за нервната система. Поради това, че хората по този начин са започнали да разсъждават за нервната система, по тази причина е било погребано всичко, което би трябвало да знаем за нещата разположени в организма под нервната система, за това, какво става например при хистерията. Това което става при хистерията, вчера го характеризирахме чрез процеси във веществообмяната, които само биват възприети от нервите. На това би трябвало да се обърне внимание, вместо това причините за хистерията са били търсени само в един вид ранимост и сътресение на самата нервна система и всичко е било обяснявано с нервната система. Чрез това нямаме наяве още нещо. Не може да се отрече, че между по-отдалечените причини за хистерията съществуват и душевни причини мъка, преживени разочарования, някакви осъществими или неосъществими вътрешни вълнения изплуващи след това в хистерични прояви. Поради това, че целият останал организъм е в известен смисъл отделен от душевния живот и само нервната система действително, директно бива свързана с душевния живот, науката се вижда принудена да стовари всичко върху нервната система. Така възниква един определен възглед, който първо ни най-малко не се покрива с фактите и второ не дава никаква възможност душевното да бъде доближено до човешкия организъм.
към текста >>

93. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н.
Разбира се, лекарят почти не е в състояние да се ориентира по друг начин, освен чрез съобщения, които в повечето случаи, а именно в най-трудните случаи, са неточни. Той почти не е в състояние да наблюдава правилно пациента при заспиването и събуждането, а каквото му разказва пациентът, е най-малко меродавно, дори когато според него фактите са правилни, това е най-малко меродавно. Ако има проблеми при заспиването и събуждането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата. Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва. И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт. Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н. Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма. Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси. Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип.
към текста >>

94. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

– И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят?
Сега би трябвало да поставим въпроса: Откъде идва всичко това? И тук трябва да посоча нещо твърде странно, всъщност потресаващо, а именно, че в момента, когато трябваше да обсъждаме този случай, се получи телеграма за смъртта на бащата, причинена от сърдечен инфаркт. Нека да си припомним и още една подробност от анамнезата. Към майката беше отправен въпросът: Не сте ли имали някакви особени душевни вълнения през бременността? – И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят? – Майката отговори положително. Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си. От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на ембрионалния период. Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
към текста >>

Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си.
И тук трябва да посоча нещо твърде странно, всъщност потресаващо, а именно, че в момента, когато трябваше да обсъждаме този случай, се получи телеграма за смъртта на бащата, причинена от сърдечен инфаркт. Нека да си припомним и още една подробност от анамнезата. Към майката беше отправен въпросът: Не сте ли имали някакви особени душевни вълнения през бременността? – И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят? – Майката отговори положително. Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си. От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на ембрионалния период. Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
към текста >>

95. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише.
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали следното: макар и древните езичници да са имали много богове, въпреки това те са почитали природното начало, в което действа един Бог. Ето защо в мохамеданството намерило своето продължение много от древната наука и изкуство. Работата стояла така: през IX столетие сл. Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише. И това, което той направил в областта на изкуството и науката, било просто дреболия в сравнение с възникналото в Азия при управлението на Харун ал Рашид[5] - така са го наричали, - действал по времето на Карл Велики в качеството си на представител на исляма, на мохамеданството. Там, в Азия, се развивали в голяма степен и изкуството, и науката, при това в съгласие с достиженията на древното езичество. Това изкуство и тази наука се разпространявали в Европа, идвайки от юг през Испания.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0082681179047