Търсене в текстове за 'Мойсей'

7. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте.
Вече от няколко години аз се опитах тук от това място да държа през зимните месеци сказки върху една област, която си позволих да назова с името Духовна Наука. И през тази зима в поредицата от оповестените сказки ще бъде даден от тази гледна точка един образ за факти на духовния свят. Ще разгледаме това, което принадлежи към великите въпроси на съществуването: Отношението между живота и смъртта, между сън и будност, между човешката душа и душата на животните, човешкия дух и духа на животните, а също и духа в растителното царство. След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния характер на човека. Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте. С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията. След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота. Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание. Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието.
към текста >>

8. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И към онези личности, които ще разгледаме в течение на тези сказки Хермес, Буда, Мойсей принадлежи и Заратустра.
Обаче това, през което хората са минали исторически и са изпитали в своето древно, току що описано състояние на съзнанието, е било преди времената, от които съществуват външни исторически съобщения. Заратустра също живее в една епоха, за която нямаме исторически съобщения, исторически сведения, и Заратустра е една от великите ръководещи личности, които са дали подбуди за големите културни напредъци на човечеството. Такива ръководещи личност и трябва винаги да черпят своите познания от това, което можем да наречем озарение, посвещение във висшите тайни на света, независимо от това, дали нормалното човешко съзнание стои на тази или онази степен. И към онези личности, които ще разгледаме в течение на тези сказки Хермес, Буда, Мойсей принадлежи и Заратустра. Той е живял най-малко осем хиляди години преди настоящия момент в развитието на човечеството и великото, мощното, което е дал на човечеството от своя озарен дух, дълго време е могло да се чувствува ясно като едно от най-действените културни блага на човечеството. Това може да почувствува и днес онзи, който наблюдава по-тайните течения в цялото развитие на човечеството. Заратустра действително принадлежеше към онези, които можеха да изживеят в своята душа истини, мъдрости, възгледи, които бяха далече над нормалното човешко съзнание на тяхното време. Той може да изживее следователно истини от свръхсетивните светове, от онези области на свръх сетивните светове, които стоят много, много високо над това, което нормалното човешкото съзнание от негово време можеше да вижда. Такива истини имаше да предаде на своите себеподобни от онази страна, където по-късно се разшири персийската империя.
към текста >>

И така той ще бъде един от онези, по отношение на които това, което можем да кажем върху даровете на тези велики ръководители за човечеството и тяхното положение сред човечеството също и по отношение на много неща още, които ще чуем още за Хермес, Буда, Мойсей и други велики ръководители,то може да бъде резюмирано в думите:
Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва. И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли! " Така говори Заратустра. И ние искаме да почувствуваме в тези думи, че с тях той можа да каже на човечеството нещо, което действително може да бъде доловено и почувствувано през всички следващи културни епохи. И който има чувството да се вслуша в това, което живее в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата култура с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия. И така той ще бъде един от онези, по отношение на които това, което можем да кажем върху даровете на тези велики ръководители за човечеството и тяхното положение сред човечеството също и по отношение на много неща още, които ще чуем още за Хермес, Буда, Мойсей и други велики ръководители,то може да бъде резюмирано в думите:
към текста >>

9. ЧАСТ ТРЕТА - СЪДЪРЖАНИЕ GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

4. Мойсей; Берлин' 09. 03.
4. Мойсей; Берлин' 09. 03. 1911 г.
към текста >>

10. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

МОЙСЕЙ
МОЙСЕЙ
към текста >>

Когато чувствуваме по отношение на това значение, че постоянно имаме нещо сродно с него в нашата душа, тогава пълното разбиране на импулса на Мойсей се превръща за нас в една твърде особена необходимост.
С Мойсея ще докажем сега, как в живия ход на развитието на човечеството се намесва една личност, която трябваше да донесе на човечеството нещо от най-висше естество, от най-голямо значение. Когато чувствуваме по отношение на това значение, че постоянно имаме нещо сродно с него в нашата душа, тогава пълното разбиране на импулса на Мойсей се превръща за нас в една твърде особена необходимост. Ето защо така да се каже без да излагаме по-нататъшни обстоятелства ние можем да навлезем в мисията на Мойсея. Но ние не можем да разберем тази мисия на Мойсея, ако не предположим, че всъщност на основата на библейското изложение лежи първо съзнанието за един факт, който вече можахме да обгърнем с поглед при разглеждане индивидуалността на Хермес, на Буда и на Заратустра: че по отношение на душевния живот на човека развитието на човечеството е изпитало в течение на времената един преход от едно старо ясновидско състояние към днешното състояние на интелектуалното съзнание. Нека още веднъж напомним, че в прадревни времена човешката душа имаше определени междинни състояния между будността и съня, когато можеше да вижда в един духовен свят, че това, което е било виждано по този начин в духовния свят, е било изложено в образи и че за нас тези образи са били запазени в митологиите и легендите на древните времена. Когато някой задава въпроса: Как може да бъде доказано старото ясновидско съзнание и външно, без Духовната наука? , той може да намери този отговор на зададения въпрос чрез съвестни проучвания, които са били направени и в наше време, но не са намерили още пълно признание.
към текста >>

Това, което можеше да бъде извлечено от него, да бъде почерпено от него, него остави първо Мойсей да действува върху неговата душа.
Това, което трябваше да дойде по-нататък, беше заложено наистина като зародиш в египетската култура, но египетския народ като такъв запазваше своя темперамент, своята особеност, не беше в състояние да даде от себе си форма на новата мисия. Ето защо ръководството и направляването на човечеството трябваше да премине върху един друг елемент на човечеството. Това трябваше наистина да израсне от египетския елемент, но то трябваше все пак да бъде нещо различно. Така ние виждаме като един вид изменение на посоката в общия смисъл на развитието на човечеството. За целта ние трябва да вникнем с мисълта в развитието на египетската мисия. Това, което можеше да бъде извлечено от него, да бъде почерпено от него, него остави първо Мойсей да действува върху неговата душа. Това действуваше и в душите на неговия народ. Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството. И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време. Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души. Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди.
към текста >>

И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време.
Така ние виждаме като един вид изменение на посоката в общия смисъл на развитието на човечеството. За целта ние трябва да вникнем с мисълта в развитието на египетската мисия. Това, което можеше да бъде извлечено от него, да бъде почерпено от него, него остави първо Мойсей да действува върху неговата душа. Това действуваше и в душите на неговия народ. Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството. И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време. Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души. Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно.
към текста >>

Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души.
За целта ние трябва да вникнем с мисълта в развитието на египетската мисия. Това, което можеше да бъде извлечено от него, да бъде почерпено от него, него остави първо Мойсей да действува върху неговата душа. Това действуваше и в душите на неговия народ. Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството. И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време. Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души. Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа.
към текста >>

Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди.
Това, което можеше да бъде извлечено от него, да бъде почерпено от него, него остави първо Мойсей да действува върху неговата душа. Това действуваше и в душите на неговия народ. Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството. И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време. Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души. Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят.
към текста >>

Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура.
Това действуваше и в душите на неговия народ. Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството. И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време. Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души. Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят. Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия.
към текста >>

Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане.
Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството. И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време. Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души. Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят. Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия. С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността.
към текста >>

Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия.
Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят. Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия. С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността. Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската култура и мисия.
към текста >>

Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската култура и мисия.
Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят. Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия. С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността. Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската култура и мисия.
към текста >>

Това става там, където Мойсей побягва и е доведен при един жрец, при мидианитския жрец Йетро или Регуел.
След това в развитието на Мойсея ни се описват външни изживявания. Тук ние отново виждаме, как Библията дава своето описание по такъв начин, че с това тя разбира външни изживявания. Това, което четем в библията върху съдбините на Мойсея и върху всичко, което той изживява като страдания върху поробването на своя народ в страната на Египет, ние можем да го считаме като описание на външни отношения. Но след това бихме могли да кажем незабелязано изложението преминава в едно описание на вътрешни изживявания на Мойсея. Това става там, където Мойсей побягва и е доведен при един жрец, при мидианитския жрец Йетро или Регуел. Който може да познае едно такова описание от изучаването на стари духовни описания, той намира даже и в имената, че тук изложението преминава в описанието на душевни изживявания на Мойсея. Това не трябва да се разбира така, като че Мойсей не е извършил едно пътуване до един храмов център, до един център на жреческа школа, обаче описанието е дадено художествено по такъв начин, че външното е вплетено в изживяванията, през които минава душата на Мойсея. Така външните изживявания, които са ни дадени тук, на това място, навсякъде те са указания за това, до което се издига Мойсей борейки се, за да се издигне до едно по-висше състояние на душата. Какво ни се показва в лицето на Йетро? От Библията лесно може да се разбере, че той е една от индивидуалностите, до които постоянно сме довеждани, когато прохождаме развитието на човечеството, които са се издигнали до висока степен на свръхвиждащото познание, до едно познание, което човек може да добие само тогава, когато бавно и постепенно се вживява чрез душевни борби в това, което единствено може да даде разбиране на онези духовни висоти, по които се движат такива хора.
към текста >>

Това не трябва да се разбира така, като че Мойсей не е извършил едно пътуване до един храмов център, до един център на жреческа школа, обаче описанието е дадено художествено по такъв начин, че външното е вплетено в изживяванията, през които минава душата на Мойсея.
Тук ние отново виждаме, как Библията дава своето описание по такъв начин, че с това тя разбира външни изживявания. Това, което четем в библията върху съдбините на Мойсея и върху всичко, което той изживява като страдания върху поробването на своя народ в страната на Египет, ние можем да го считаме като описание на външни отношения. Но след това бихме могли да кажем незабелязано изложението преминава в едно описание на вътрешни изживявания на Мойсея. Това става там, където Мойсей побягва и е доведен при един жрец, при мидианитския жрец Йетро или Регуел. Който може да познае едно такова описание от изучаването на стари духовни описания, той намира даже и в имената, че тук изложението преминава в описанието на душевни изживявания на Мойсея. Това не трябва да се разбира така, като че Мойсей не е извършил едно пътуване до един храмов център, до един център на жреческа школа, обаче описанието е дадено художествено по такъв начин, че външното е вплетено в изживяванията, през които минава душата на Мойсея. Така външните изживявания, които са ни дадени тук, на това място, навсякъде те са указания за това, до което се издига Мойсей борейки се, за да се издигне до едно по-висше състояние на душата. Какво ни се показва в лицето на Йетро? От Библията лесно може да се разбере, че той е една от индивидуалностите, до които постоянно сме довеждани, когато прохождаме развитието на човечеството, които са се издигнали до висока степен на свръхвиждащото познание, до едно познание, което човек може да добие само тогава, когато бавно и постепенно се вживява чрез душевни борби в това, което единствено може да даде разбиране на онези духовни висоти, по които се движат такива хора. Мойсей трябваше да бъде подбуден за своята мисия чрез това, че стана един вид ученик на една от тези тайнствени индивидуалности, които се оттеглят със своята размисъл от останалото човечество и са само учители на ръководителите на човечеството. Аз зная добре, че с това казах нещо, което ще събуди у мнозина хора днес противодействие.
към текста >>

Така външните изживявания, които са ни дадени тук, на това място, навсякъде те са указания за това, до което се издига Мойсей борейки се, за да се издигне до едно по-висше състояние на душата.
Това, което четем в библията върху съдбините на Мойсея и върху всичко, което той изживява като страдания върху поробването на своя народ в страната на Египет, ние можем да го считаме като описание на външни отношения. Но след това бихме могли да кажем незабелязано изложението преминава в едно описание на вътрешни изживявания на Мойсея. Това става там, където Мойсей побягва и е доведен при един жрец, при мидианитския жрец Йетро или Регуел. Който може да познае едно такова описание от изучаването на стари духовни описания, той намира даже и в имената, че тук изложението преминава в описанието на душевни изживявания на Мойсея. Това не трябва да се разбира така, като че Мойсей не е извършил едно пътуване до един храмов център, до един център на жреческа школа, обаче описанието е дадено художествено по такъв начин, че външното е вплетено в изживяванията, през които минава душата на Мойсея. Така външните изживявания, които са ни дадени тук, на това място, навсякъде те са указания за това, до което се издига Мойсей борейки се, за да се издигне до едно по-висше състояние на душата. Какво ни се показва в лицето на Йетро? От Библията лесно може да се разбере, че той е една от индивидуалностите, до които постоянно сме довеждани, когато прохождаме развитието на човечеството, които са се издигнали до висока степен на свръхвиждащото познание, до едно познание, което човек може да добие само тогава, когато бавно и постепенно се вживява чрез душевни борби в това, което единствено може да даде разбиране на онези духовни висоти, по които се движат такива хора. Мойсей трябваше да бъде подбуден за своята мисия чрез това, че стана един вид ученик на една от тези тайнствени индивидуалности, които се оттеглят със своята размисъл от останалото човечество и са само учители на ръководителите на човечеството. Аз зная добре, че с това казах нещо, което ще събуди у мнозина хора днес противодействие. Обаче то е нещо, което би трябвало да изпъкне и външно за всеки, който наблюдава по-дълбоко историческото развитие на човечеството, че съществуват такива тайни и пълни с тайнственост личности.
към текста >>

Мойсей трябваше да бъде подбуден за своята мисия чрез това, че стана един вид ученик на една от тези тайнствени индивидуалности, които се оттеглят със своята размисъл от останалото човечество и са само учители на ръководителите на човечеството.
Който може да познае едно такова описание от изучаването на стари духовни описания, той намира даже и в имената, че тук изложението преминава в описанието на душевни изживявания на Мойсея. Това не трябва да се разбира така, като че Мойсей не е извършил едно пътуване до един храмов център, до един център на жреческа школа, обаче описанието е дадено художествено по такъв начин, че външното е вплетено в изживяванията, през които минава душата на Мойсея. Така външните изживявания, които са ни дадени тук, на това място, навсякъде те са указания за това, до което се издига Мойсей борейки се, за да се издигне до едно по-висше състояние на душата. Какво ни се показва в лицето на Йетро? От Библията лесно може да се разбере, че той е една от индивидуалностите, до които постоянно сме довеждани, когато прохождаме развитието на човечеството, които са се издигнали до висока степен на свръхвиждащото познание, до едно познание, което човек може да добие само тогава, когато бавно и постепенно се вживява чрез душевни борби в това, което единствено може да даде разбиране на онези духовни висоти, по които се движат такива хора. Мойсей трябваше да бъде подбуден за своята мисия чрез това, че стана един вид ученик на една от тези тайнствени индивидуалности, които се оттеглят със своята размисъл от останалото човечество и са само учители на ръководителите на човечеството. Аз зная добре, че с това казах нещо, което ще събуди у мнозина хора днес противодействие. Обаче то е нещо, което би трябвало да изпъкне и външно за всеки, който наблюдава по-дълбоко историческото развитие на човечеството, че съществуват такива тайни и пълни с тайнственост личности.
към текста >>

Това, което Мойсей трябваше да изживее като ученик на този велик жрец-мъдрец, ни се описва така, че на мястото, където търси жреца, той среща при един кладенец отново един символ, един символ за извора на мъдростта седемте дъщери на жреца-мъдрец.
Това, което Мойсей трябваше да изживее като ученик на този велик жрец-мъдрец, ни се описва така, че на мястото, където търси жреца, той среща при един кладенец отново един символ, един символ за извора на мъдростта седемте дъщери на жреца-мъдрец. Който иска да разбере, какъв по-дълбок смисъл се крие в едно такова описание, трябва преди всичко да си спомни, че във всяко митично описание винаги, през всички времена, това, което душата може да развие в себе си като по-висши познания и като душевни сили въобще, е представено чрез символа за женски образи. Даже и Гьоте в заключителните думи на "Фауст" говори за "Вечно"'Женственото". Така в "седемте дъщери" на жреца Йетро ние отново познаваме седемте човешки душевни сили, с които мъдростта на жреца-мъдрец можеше да разполага. Трябва да помислим, че в онези древни времена, които бяха още напълно оживени от съзнанието на старото ясновидство, царуваха други възгледи върху това, което човешката душа е с нейните отделни сили. Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес.
към текста >>

Когато вземем предвид това, ние сме доведени пред факта, че със своята душа Мойсей стоеше пред общия аспект на седемте човешки душевни сили, но че той имаше предимно задачата да внедри като един импулс на човешкото развитие само една единствена от тях.
Когато вземем предвид това, ние сме доведени пред факта, че със своята душа Мойсей стоеше пред общия аспект на седемте човешки душевни сили, но че той имаше предимно задачата да внедри като един импулс на човешкото развитие само една единствена от тях. Това той можа да стори благодарение на факта, че на особената кръвна заложба и на особения темперамент на неговия народ беше дадено да прояви особен интерес към тази душевна сила, към тази душевна способност, която в нейните действия стига чак до нас. Това беше душевната способност, която включва другите, действуващи по-рано отделно душевни сили, и един единен вътрешен душевен живот, в един живот на Аза. Ето защо се разказва: Мойсей се ожени за една от дъщерите на Йетро. А това значи: в неговата душа прояви особено силно своето действие една от душевните сили, прояви се така в нейното действие, че под неговия импулс стана една душевна сила, която даваше тон продължително време в развитието на човечеството, душевна сила, която обхваща другите в една единна азова-душа.
към текста >>

Ето защо се разказва: Мойсей се ожени за една от дъщерите на Йетро.
Когато вземем предвид това, ние сме доведени пред факта, че със своята душа Мойсей стоеше пред общия аспект на седемте човешки душевни сили, но че той имаше предимно задачата да внедри като един импулс на човешкото развитие само една единствена от тях. Това той можа да стори благодарение на факта, че на особената кръвна заложба и на особения темперамент на неговия народ беше дадено да прояви особен интерес към тази душевна сила, към тази душевна способност, която в нейните действия стига чак до нас. Това беше душевната способност, която включва другите, действуващи по-рано отделно душевни сили, и един единен вътрешен душевен живот, в един живот на Аза. Ето защо се разказва: Мойсей се ожени за една от дъщерите на Йетро. А това значи: в неговата душа прояви особено силно своето действие една от душевните сили, прояви се така в нейното действие, че под неговия импулс стана една душевна сила, която даваше тон продължително време в развитието на човечеството, душевна сила, която обхваща другите в една единна азова-душа.
към текста >>

Следователно, това, което днес считаме като най-важен елемент на културния живот, е получило своя първи импулс чрез Мойсей.
Следователно, това, което днес считаме като най-важен елемент на културния живот, е получило своя първи импулс чрез Мойсей. От тук и чувството, което още имаме в нашата душа на душевна сила за продължаващото действие на Мойсеевия импулс, интелектуалистичното мислене, действието в ума, в разума, беше това което беше дадено на Мойсея. На него то беше още дадено по един съвършено особен начин. Защото всичко, което по-късно трябва да се яви в неговата особена форма, трябва да бъде от по-рано дадено в особено в света на древните времена. Тук ние имаме пред себе си един чудесен пример. Това, което по-късното човечество дължи на Мойсея, е силата за раждане на разума и интелекта, да мисли интелектуално върху света в пълно будно състояние от азовото съзнание, да си обясни интелектуално света.
към текста >>

А това значи: Мойсей наистина имаше първия интелектуалистичен импулс, обаче при него той беше едно ясновиждане.
На него то беше още дадено по един съвършено особен начин. Защото всичко, което по-късно трябва да се яви в неговата особена форма, трябва да бъде от по-рано дадено в особено в света на древните времена. Тук ние имаме пред себе си един чудесен пример. Това, което по-късното човечество дължи на Мойсея, е силата за раждане на разума и интелекта, да мисли интелектуално върху света в пълно будно състояние от азовото съзнание, да си обясни интелектуално света. На Мойсея съзнанието за интелектуалността трябваше да бъде дадено така, че в самия него /в Мойсея/ интелектуалното съзнание трябва да проблесне по начина на старите ясновидци. А това значи: Мойсей наистина имаше първия интелектуалистичен импулс, обаче при него той беше едно ясновиждане. При него той беше първият от нови и последният от старите импулси. Това, което по-късното човечество беше вън от ясновидството, той го имаше в това ясновидство. На него му бе дадено познанието за чистия разум и за ума, когато неговата душа беше пренесена в ясновиждащи състояния чрез влиянието, което той бе получил при мидианитския жрец. Такъв е примерът с неговото изживяване пред "горящата къпина", която обаче гореше в такъв огън, че не изгаряше от него. Тогава мировият Дух се изяви пред Мойсея по нов начин, както не би могъл да се открие на познанието на египтяните в тяхното ясновидство.
към текста >>

Докато предишните народи бяха главно към множеството на мировите сили така, щото тези сили действуваха в човешката душа по такъв начин, че отделните душевни сили не представляваха едно единство, а едно множество, и човешката душа беше само страната за тяхното действие -, сега Мойсей трябваше да познае един миров Дух, който не се изявява само за едно отделна душевна сила която не стои до други равностойни нему духове, действуващи в други душевни сили; а Мойсей трябваше да познае онзи миров Дух, който може да се изяви само в най-дълбокия, в най-свещения център на душевния живот, като се изявява само в самия Аз, където човешката душа осъзнава своя център.
Който е запознат с фактите, знае, как в течение на развитие на човешката душа стига до там, постепенно да вижда изменени външните предмети, така щото на заден план те се явяват протъкани от първообразите, от които са възниквали. И образът, който така величествено ни е показан от Библията в "горящата къпина", този образ познава всеки един, който се издига до едно духовно познание, той го познава отново като нещо, чрез което вижда в духовния свят. Така ние разбираме, как това, което трябваше да бъде дадено на Мойсея по ясновидски начин то трябваше да бъде едно ново съзнание за мировия Дух, който протъкава и изпълва със своя живот света. Докато предишните народи бяха главно към множеството на мировите сили така, щото тези сили действуваха в човешката душа по такъв начин, че отделните душевни сили не представляваха едно единство, а едно множество, и човешката душа беше само страната за тяхното действие -, сега Мойсей трябваше да познае един миров Дух, който не се изявява само за едно отделна душевна сила която не стои до други равностойни нему духове, действуващи в други душевни сили; а Мойсей трябваше да познае онзи миров Дух, който може да се изяви само в най-дълбокия, в най-свещения център на душевния живот, като се изявява само в самия Аз, където човешката душа осъзнава своя център. Когато човешката душа чувствува, че в Аза тя стои така в тъкането и живота на духовното, както някога са се чувствували народите, че с тяхното същество те стоят в духовните мирови сили, тогава душата чувствува това, което на Мойсея се изяви това чрез ясновидско познание и което трябваше да бъде почитано на основа на света, за което народите получиха импулса от Мойсея. Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света. Когато днес често поглежда към центъра на своя душевен живот, самият този център едно нещо, което трябва да му се яви като твърде бедно по съдържание, на всеки че е най-силното, което човек може да изживее. Към този център, на техния душевен живот са се почувствували насочени особено високо надарени натури в течение на техния живот, какъвто е бил например Жан Пол, който разказва в своята автобиография: "Никога няма да забравя неразказаното още никому явление в мене, когато присъствах на раждането на моето себесъзнание, за което явление мога да посоча мястото и времето. В един преди обед стоях като малко момче на вратата на къщата и гледах наляво към дръвника, когато внезапно яви вътрешното видение "аз съм един аз" слезе като светкавица от небето върху мене и от тогава остана светещо: тогава моят аз за първи път видя самия себе си и за вечността.
към текста >>

Така Мойсей се показа в явлението на горящата къпина природата на Яхве или Йехова и не разбирание, че в часа, в който името на Яхве изгря като "АЗ-СЪМ", развитието на човечеството навлезе един нов елемент, че трябваше да бъде заменена старата египетска култура, в която Мойсей трябваше само да развие своята душа, за да разбере това, което трябваше да го срещне с най-висшето в живота.
На кое име трябва да се позова аз за моята мисия? И той получи като отговор: "Ще кажеш: Аз съм АЗ-СЪМ! " /Моето име е "АЗ-СЪМ"/. А това значи: Ти не можеш да изразиш името на онова Същество, което се изявява с най-вътрешната светиня на човешкото същество, по друг начин, освен с думите, които означават собственото битие! /Аз съм/. Така Мойсей се показа в явлението на горящата къпина природата на Яхве или Йехова и не разбирание, че в часа, в който името на Яхве изгря като "АЗ-СЪМ", развитието на човечеството навлезе един нов елемент, че трябваше да бъде заменена старата египетска култура, в която Мойсей трябваше само да развие своята душа, за да разбере това, което трябваше да го срещне с най-висшето в живота.
към текста >>

От този разговор лесно можем да видим, че Мойсей и фараонът стоят един срещу друг и не могат да се разберат.
След това имаме разговора на Мойсея с Фараона. От този разговор лесно можем да видим, че Мойсей и фараонът стоят един срещу друг и не могат да се разберат. Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура. То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят. Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал.
към текста >>

Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура.
След това имаме разговора на Мойсея с Фараона. От този разговор лесно можем да видим, че Мойсей и фараонът стоят един срещу друг и не могат да се разберат. Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура. То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят. Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал. Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ.
към текста >>

Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли.
След това имаме разговора на Мойсея с Фараона. От този разговор лесно можем да видим, че Мойсей и фараонът стоят един срещу друг и не могат да се разберат. Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура. То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят. Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал. Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ. Този преход от старото в новото време намери Мойсей. Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха.
към текста >>

Този преход от старото в новото време намери Мойсей.
То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят. Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал. Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ. Този преход от старото в новото време намери Мойсей. Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха. Пасах = преход/. Защото този Пасах трябваше да напомня, че на Мойсея бе дадена възможността да бъде премината пропастта между старото и новото време. Египтяните не можеха да преминат тази пропаст, не можеха да хвърлят мост над нея, те останаха на едно място като народ и времето мина над тях. Така трябва да си представим отношението на Мойсея към египтяните и към неговия собствен народ.
към текста >>

Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха.
Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал. Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ. Този преход от старото в новото време намери Мойсей. Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха. Пасах = преход/. Защото този Пасах трябваше да напомня, че на Мойсея бе дадена възможността да бъде премината пропастта между старото и новото време. Египтяните не можеха да преминат тази пропаст, не можеха да хвърлят мост над нея, те останаха на едно място като народ и времето мина над тях. Така трябва да си представим отношението на Мойсея към египтяните и към неговия собствен народ.
към текста >>

Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ.
Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ. Що беше то? Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание. В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта. Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е.
към текста >>

Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията.
Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание. В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта. Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е. свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията. С този инструмент беше свързана първо същността на новата култура. Тя трябваше да се изяви така, че това изявяване не ставаше само в духовното, а така, както народът бе изведен вън от другия народ, сред който беше изпитал своята подготовка, и след това разви чисто за себе си в отделно редуване на поколенията, в отделно течение на кръвта през поколенията външен инструмент, външното оръдие, което трябваше да създаде основата на интелектуалната култура за цялото бъдеще.
към текста >>

В Библията можем да видим, как този, който описва нещата, се старае да покаже, че преходът от старата култура на египтяните към културата на Мойсей трябваше да бъде представен в неговото светогледно историческо значение, каквато е например преминаването през Червено Море.
Така на нас ни се показва, как историята на света става пълна със смисъл и как духовното е свързано с външния физически инструмент с кръвта. В Библията можем да видим, как този, който описва нещата, се старае да покаже, че преходът от старата култура на египтяните към културата на Мойсей трябваше да бъде представен в неговото светогледно историческо значение, каквато е например преминаването през Червено Море. Зад преминаването на Червено Море от Израелите и издавянето на Египтяните се крие един чудесен факт за развитието на човечеството. Този факт става обясним за нас, когато разберем тези събития.
към текста >>

Защото сега вече хората трябваше да се научат да прозрат констелациите на външните елементи с ума, а Мойсей трябваше да даде импулса за това от ясновидското съзнание.
Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота. Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят. Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят. Защото сега вече хората трябваше да се научат да прозрат констелациите на външните елементи с ума, а Мойсей трябваше да даде импулса за това от ясновидското съзнание.
към текста >>

Този факт ни се разказва в Библията и ни се показва: Мойсей стои там като основател на новия, интелектуализиран светоглед, който и днес още съвсем не е изтекъл, който отново ще научи човека да доведе практиката на живота в хармония с природните отношения, както Мойсей направи това.
И така ето че виждаме Мойсея и неговия народ застанали пред Червено Море. Чрез едно знание, което е подобно на нашето, което при него е пренесено още в ясновидското състояние, той познава, как чрез природните отношения чрез една особено комбинирана връзка на източния вятър и на приливното и отливното движение на морето съществува една възможност да пренесе своя народ през морето в благоприятния час. Този факт ни се разказва в Библията и ни се показва: Мойсей стои там като основател на новия, интелектуализиран светоглед, който и днес още съвсем не е изтекъл, който отново ще научи човека да доведе практиката на живота в хармония с природните отношения, както Мойсей направи това. Египтяните бяха един народ, чийто час беше минал. Те не можеха вече да знаят, какво ще стане в по-късен час. Старите природните инстинкти бяха изчезнали у тях. Така те се намираха на същото място както в древни времена. Но в древни времена те биха си казали: Сега ние не можем да минем отвъд!
към текста >>

Когато чрез такива привидно външни описания прозрем и разберем това, което всъщност описателят иска да каже, в такива данни ние намираме великите повратни точки на развитието на човечеството, които ни се описват, и разбираме, че никак не е лесно от цялото своебразно описание на старите писания да открием значението на такива, личности, каквато е например Мойсей.
Когато чрез такива привидно външни описания прозрем и разберем това, което всъщност описателят иска да каже, в такива данни ние намираме великите повратни точки на развитието на човечеството, които ни се описват, и разбираме, че никак не е лесно от цялото своебразно описание на старите писания да открием значението на такива, личности, каквато е например Мойсей. Че Мойсей се е опирал напълно на едно старо ясновидство, че при него новата интелектуална култура била още ясновидска, това ни се показва и по-късно там, където трябва да се реши, дали той действително трябва да преведе своя народ в Палестина.
към текста >>

Че Мойсей се е опирал напълно на едно старо ясновидство, че при него новата интелектуална култура била още ясновидска, това ни се показва и по-късно там, където трябва да се реши, дали той действително трябва да преведе своя народ в Палестина.
Когато чрез такива привидно външни описания прозрем и разберем това, което всъщност описателят иска да каже, в такива данни ние намираме великите повратни точки на развитието на човечеството, които ни се описват, и разбираме, че никак не е лесно от цялото своебразно описание на старите писания да открием значението на такива, личности, каквато е например Мойсей. Че Мойсей се е опирал напълно на едно старо ясновидство, че при него новата интелектуална култура била още ясновидска, това ни се показва и по-късно там, където трябва да се реши, дали той действително трябва да преведе своя народ в Палестина.
към текста >>

Това, което Мойсей имаше като ясновидство, не можеше обаче да бъде самата тази култура.
Този народ трябваше да бъде преведен там като нещо, което чрез цялостната форма на кръвта трябваше да основе интелектуалната култура. Това, което Мойсей имаше като ясновидство, не можеше обаче да бъде самата тази култура. Защото тази култура не трябваше да бъде ясновидска; тя трябваше именно да се яви като нещо ново спрямо старото ясновидство. Ето защо виждаме, как Мойсей се чувствуваше призван да доведе своя народ до определена точка, но самият той не можеше да го въведе в новата страна. Той трябваше да предостави това на онези, които бяха призвани за новата култура. Това ясно ни се казва в Библията. Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух.
към текста >>

Ето защо виждаме, как Мойсей се чувствуваше призван да доведе своя народ до определена точка, но самият той не можеше да го въведе в новата страна.
Този народ трябваше да бъде преведен там като нещо, което чрез цялостната форма на кръвта трябваше да основе интелектуалната култура. Това, което Мойсей имаше като ясновидство, не можеше обаче да бъде самата тази култура. Защото тази култура не трябваше да бъде ясновидска; тя трябваше именно да се яви като нещо ново спрямо старото ясновидство. Ето защо виждаме, как Мойсей се чувствуваше призван да доведе своя народ до определена точка, но самият той не можеше да го въведе в новата страна. Той трябваше да предостави това на онези, които бяха призвани за новата култура. Това ясно ни се казва в Библията. Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух. И когато се намира в едно положение, където изоставен на себе си трябва да помогне на своя народ, той прибягва до своята шатра, където отново може да види ясновидски своя Бог. Но там му се казва: Понеже ти не можа да продължиш това, което ти е дадено в ясновидското мислене, един друг трябва да води по-нататък твоя народ.
към текста >>

Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух.
Това, което Мойсей имаше като ясновидство, не можеше обаче да бъде самата тази култура. Защото тази култура не трябваше да бъде ясновидска; тя трябваше именно да се яви като нещо ново спрямо старото ясновидство. Ето защо виждаме, как Мойсей се чувствуваше призван да доведе своя народ до определена точка, но самият той не можеше да го въведе в новата страна. Той трябваше да предостави това на онези, които бяха призвани за новата култура. Това ясно ни се казва в Библията. Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух. И когато се намира в едно положение, където изоставен на себе си трябва да помогне на своя народ, той прибягва до своята шатра, където отново може да види ясновидски своя Бог. Но там му се казва: Понеже ти не можа да продължиш това, което ти е дадено в ясновидското мислене, един друг трябва да води по-нататък твоя народ. От това говори нещо, чрез което Мойсей ни се явява също в едно сияние, което иска да каже, че този, който е ясновиждащ, е един пророк, какъвто вече никой не се е явил в Израел. С това се загатва, че той е бил последният, който с имал едно такова ясновидство, и че новата култура трябваше да действува по-нататък при съответните народи без ясновидство, само на основата на преданието и на този на интелектуалността, за да може да се подготви това, че Азът, които човечеството беше осъзнало сега на тази нова основа на културата, да може да приеме един нов елемент в себе си.
към текста >>

От това говори нещо, чрез което Мойсей ни се явява също в едно сияние, което иска да каже, че този, който е ясновиждащ, е един пророк, какъвто вече никой не се е явил в Израел.
Той трябваше да предостави това на онези, които бяха призвани за новата култура. Това ясно ни се казва в Библията. Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух. И когато се намира в едно положение, където изоставен на себе си трябва да помогне на своя народ, той прибягва до своята шатра, където отново може да види ясновидски своя Бог. Но там му се казва: Понеже ти не можа да продължиш това, което ти е дадено в ясновидското мислене, един друг трябва да води по-нататък твоя народ. От това говори нещо, чрез което Мойсей ни се явява също в едно сияние, което иска да каже, че този, който е ясновиждащ, е един пророк, какъвто вече никой не се е явил в Израел. С това се загатва, че той е бил последният, който с имал едно такова ясновидство, и че новата култура трябваше да действува по-нататък при съответните народи без ясновидство, само на основата на преданието и на този на интелектуалността, за да може да се подготви това, че Азът, които човечеството беше осъзнало сега на тази нова основа на културата, да може да приеме един нов елемент в себе си.
към текста >>

" Мойсей доведе човечеството до основаването на една азова култура.
Чрез мисията на Мойсея човечеството беше доведено до там, където то трябваше да разбере и можеше да разбере, че протъкаващият и оживяващият света миров Дух можеше да бъде най-ясно почувствуван, най-човешки почувствуван в "Аз съм", в най-вътрешния център на човешката душа, но че първо Аз съм трябва да се изпълни с едно съдържание, което сега отново може да обгърне света, така щото бедната дума Аз съм може да получи най-богатото съдържанието за целта беше необходима една друга мисия, мисията, която после можа да бъде изразена със забележителните думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! " Мойсей доведе човечеството до основаването на една азова култура. Сега азовата култура трябваше да се вживее като един дар отгоре, като една култура на народ, като един съсъд, който трябваше да приеме ново съдържание. Азът трябваше първо да се развие в лоното на древноеврейския народ и в съсъда трябваше да се влее онова, което можеше да излезе от едно действително истинско разбиране на палестинските събития на Голготската Тайна. Тук Азът трябваше да приеме едно ново съдържание, което беше почерпено от самия духовен свят. Това, което бе влято като нещо ново в Аза от подготвителното развитие на човечеството и лицето на древноеврейския народ, ние можем да го разберем най-добре, когато хвърлим поглед върху трагедията разказана по чудесен начин в книгата на Йов, но която трагедия можем да разберем само от особеността на древноеврейския народ.
към текста >>

Така ние разбираме, как Мойсей е поставен в човешкото развитие.
С това ние виждаме личността на Мойсея като личност, която се подготвя за Християнството; виждаме как чрез Мойсея в човешкото съзнание бе така да се каже всаден съсъдът, който през цялото бъдещо развитие на човечеството ще трябва да бъде напълнен с вечната духовна субстанциалност, т.е. разбрано в истинския смисъл с Христовата Същност. Така ние разбираме, как Мойсей е поставен в човешкото развитие. Именно чрез едно такова разглеждане всяко преглеждане на историята добива най-дълбокия смисъл. Че в този или онзи момент се явява тази или онази личност, че чрез тези личности в човечеството се вливат онези вечни извори, които водят човечеството напред в неговото развитие, това поражда в нас чувството за истинската връзка на отделния човек с цялото развитие на човечеството, на която връзка бе обърнато вече внимание в предидущата сказка върху Буда.
към текста >>

11. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И по-нататък някой би могъл да каже: Ти неотдавна говори даже сериозно за Мойсей, но ние знаем все пак, че всичко това е вече остаряло.
Без съмнение хората винаги ще казват: Вие хората на Духовната наука сте фантазьори, защото истинските резултати на точната наука противоречат на това, което смятате, че можете да получите чрез Духовната наука. И по-нататък някой би могъл да каже: Ти неотдавна говори даже сериозно за Мойсей, но ние знаем все пак, че всичко това е вече остаряло. Защото тържествуващата естествена наука отдавна ни е научила, колко много сме се издигнали ние вече над онова развитие на света, за което говори Мойсей. Това ни показва естествената наука. Така говорят онези, които присъствуват само отвън при нещата. Но нека попитаме други, които са участвували в тези неща не отвън, а отвътре. Тук бих могъл да ви кажа, как един много известен физик, който е работил много по въпроса за теорията на светлината, БИОТ, е казал: Мойсей или е имал една също така дълбока опитност в науките, каквато има нашият век, или пък той е бил вдъхновен.
към текста >>

Защото тържествуващата естествена наука отдавна ни е научила, колко много сме се издигнали ние вече над онова развитие на света, за което говори Мойсей.
Без съмнение хората винаги ще казват: Вие хората на Духовната наука сте фантазьори, защото истинските резултати на точната наука противоречат на това, което смятате, че можете да получите чрез Духовната наука. И по-нататък някой би могъл да каже: Ти неотдавна говори даже сериозно за Мойсей, но ние знаем все пак, че всичко това е вече остаряло. Защото тържествуващата естествена наука отдавна ни е научила, колко много сме се издигнали ние вече над онова развитие на света, за което говори Мойсей. Това ни показва естествената наука. Така говорят онези, които присъствуват само отвън при нещата. Но нека попитаме други, които са участвували в тези неща не отвън, а отвътре. Тук бих могъл да ви кажа, как един много известен физик, който е работил много по въпроса за теорията на светлината, БИОТ, е казал: Мойсей или е имал една също така дълбока опитност в науките, каквато има нашият век, или пък той е бил вдъхновен.
към текста >>

Тук бих могъл да ви кажа, как един много известен физик, който е работил много по въпроса за теорията на светлината, БИОТ, е казал: Мойсей или е имал една също така дълбока опитност в науките, каквато има нашият век, или пък той е бил вдъхновен.
И по-нататък някой би могъл да каже: Ти неотдавна говори даже сериозно за Мойсей, но ние знаем все пак, че всичко това е вече остаряло. Защото тържествуващата естествена наука отдавна ни е научила, колко много сме се издигнали ние вече над онова развитие на света, за което говори Мойсей. Това ни показва естествената наука. Така говорят онези, които присъствуват само отвън при нещата. Но нека попитаме други, които са участвували в тези неща не отвън, а отвътре. Тук бих могъл да ви кажа, как един много известен физик, който е работил много по въпроса за теорията на светлината, БИОТ, е казал: Мойсей или е имал една също така дълбока опитност в науките, каквато има нашият век, или пък той е бил вдъхновен.
към текста >>

12. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си.
Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена. Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си. И след дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
към текста >>

Всеки, който от становището на Духовната Наука чете за повикът, отправен към Мойсей от Горящия Храст, ще разбере, че всъщност Мойсей тогава беше издигнат в духовния свят.
Самият Стар Завет може да послужи за тема на много спорове, защото събитията там са станали смътни. Но ще бъде ясно за всеки, който не иска да спори, че Старият Завет точно описва значимия процес на проникване на Аза в цялото естество и същност на човека. Всеки, който от становището на Духовната Наука чете за повикът, отправен към Мойсей от Горящия Храст, ще разбере, че всъщност Мойсей тогава беше издигнат в духовния свят. Когато Бог се яви на Мойсей в Горящия Храст, Мойсей попита: “Кой да кажа на хората, че ме е изпратил? " Бог каза: “Кажи им, че Онзи, Който може да каже “Аз съм", те е изпратил." И ако проследим целия процес на въплъщаване на Аза, стъпка по стъпка, тогава Библията осветява това, което самостоятелно е открито от Духовната Наука.
към текста >>

Когато Бог се яви на Мойсей в Горящия Храст, Мойсей попита: “Кой да кажа на хората, че ме е изпратил?
Самият Стар Завет може да послужи за тема на много спорове, защото събитията там са станали смътни. Но ще бъде ясно за всеки, който не иска да спори, че Старият Завет точно описва значимия процес на проникване на Аза в цялото естество и същност на човека. Всеки, който от становището на Духовната Наука чете за повикът, отправен към Мойсей от Горящия Храст, ще разбере, че всъщност Мойсей тогава беше издигнат в духовния свят. Когато Бог се яви на Мойсей в Горящия Храст, Мойсей попита: “Кой да кажа на хората, че ме е изпратил? " Бог каза: “Кажи им, че Онзи, Който може да каже “Аз съм", те е изпратил." И ако проследим целия процес на въплъщаване на Аза, стъпка по стъпка, тогава Библията осветява това, което самостоятелно е открито от Духовната Наука.
към текста >>

13. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_92 Езотерична космология

Учениците Го видяха между Илия и Мойсей.
Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът."
към текста >>

Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те.
Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът."
към текста >>

14. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Техен символ може вече да бъде видян в рогата, традиционно представяни на главата на Мойсей.
Двулистният лотосов цвят лежи зад челото, в корена на носа. Той още е неразвит астрален орган, който един ден ще се развие в две антени или крила. Техен символ може вече да бъде видян в рогата, традиционно представяни на главата на Мойсей.
към текста >>

15. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Ако вземете Петокнижието на Мойсей, там ще намерите някои неща, които показват развитието на човечеството от лемурийската епоха насам.
Ако вземете Петокнижието на Мойсей, там ще намерите някои неща, които показват развитието на човечеството от лемурийската епоха насам. Разказът за Адам и Ева и техните потомци не трябва да се взема буквално наивно. Аз ви моля да имате предвид, че в Петокнижието, в Енох/*3/, в Псалмите и в някои важни глави от евангелията, в Посланията към евреите и някои Послания на апостол Павел и в Апокалипсиса, ние изцяло имаме работа с труда на посветени, така че правилното в тези писания е да търсим едно окултно значение. В окултните школи навсякъде се говори за това значение. Ако Библията не се чете автоматично, без мисъл във висш смисъл, – много неща ще станат ясни. И аз бих могъл да обърна вниманието ви към нещо, което лесно може да бъде пренебрегнато, а трябва да бъде взето съвсем буквално, за да се да види, че нищо в Библията не е безсмислено и че много лесно е някоя мисъл да ни убегне.
към текста >>

Тук трябва да ви напомня, че великите учители на човечеството, такива като Мойсей, индуските Риши, Хермес, Исус Христос, първите християнски учители, всички се придържаха към прераждането.
Може да попитате, защо това се казва в алегорична форма, а не се каже открито? Тук трябва да ви напомня, че великите учители на човечеството, такива като Мойсей, индуските Риши, Хермес, Исус Христос, първите християнски учители, всички се придържаха към прераждането. И този алегоричен начин за съобщаване на мъдростта е имал своето основание. Когато например друидският жрец е говорил за "Нифелхайм" или "Имир Великанът"/*17/ и т. н., това, разбира се, не е поетичен фолклор. Той е говорил това, защото е знаел, че онова, което тогава е преподавал на своя ученик под формата на легенда, когато този дух се прероди, той ще бъде подготвен да разбере истината в една по-съвършена форма. Всички тези приказки, са създадени въз основа на познанието, че духът отново ще се инкарнира и по-късно ще може по-лесно да разбере истината.
към текста >>

16. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво.
Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво. След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим. То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не искало да застане на това място. То не могло да бъде включено в храма и го поставили над един поток като мост.
към текста >>

След това Мойсей отряза своя жезъл от това дърво на живота.
В началото на нашите човешки въплъщения на Земята ние бяхме надарени със силата на живота. Това символично е изразено в легендата, когато Адамовият син Сет взе издънка от Дървото на живота, която по-нататък бе култивирана от синовете Божии. С това се изразява онази трикратна човешка природа, която би трябвало да бъде облагородена. След това Мойсей отряза своя жезъл от това дърво на живота. Този жезъл на Мойсей не е нищо друго освен външния закон. Ала какво е външен закон?
към текста >>

Този жезъл на Мойсей не е нищо друго освен външния закон.
В началото на нашите човешки въплъщения на Земята ние бяхме надарени със силата на живота. Това символично е изразено в легендата, когато Адамовият син Сет взе издънка от Дървото на живота, която по-нататък бе култивирана от синовете Божии. С това се изразява онази трикратна човешка природа, която би трябвало да бъде облагородена. След това Мойсей отряза своя жезъл от това дърво на живота. Този жезъл на Мойсей не е нищо друго освен външния закон. Ала какво е външен закон?
към текста >>

Човечеството е под жезъла на Мойсей.
Външният закон присъства, когато някой, който трябва да издигне една външна сграда има план – това са законните взаимовръзки на хартия – и тогава камъните на външната сграда се издялват и свързват един с друг според плана. Също и стоящият закон в основата на един държавен план е външен закон. Човечеството е под жезъла на Мойсей. И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на награда, следва само външния закон. Но и който разглежда науката само по един външен начин, следва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони! Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони. Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон.
към текста >>

Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей.
Също и стоящият закон в основата на един държавен план е външен закон. Човечеството е под жезъла на Мойсей. И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на награда, следва само външния закон. Но и който разглежда науката само по един външен начин, следва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони! Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони. Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон. Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни. Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа.
към текста >>

Докато хората не бяха узрели да приемат вътрешно законите, дотогава в закона присъстваше Жезълът на Мойсей, който постави човека под робство, дотогава законът лежа в Кивота на завета.
Докато хората не бяха узрели да приемат вътрешно законите, дотогава в закона присъстваше Жезълът на Мойсей, който постави човека под робство, дотогава законът лежа в Кивота на завета. Когато принципът на Павел, принципът на милостта, дойде до човека, той получи възможност да стане свободен от закона. В това лежи дълбочината на павловото схващане, че прави разлика между закон и милост. Когато законът бъде проникнат с любов, когато любовта се съедини със закона, тогава той става милост. По този начин трябва да се разбира павликянското различаване между закона и милостта.
към текста >>

17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Затова може да се предположи, че тайните, които Мойсей повери на свещеничеството, бяха записани по-късно.
Вие знаете, че външното съставяне на Библията правилно се приписва да е станало само няколко стотин години преди раждането на Христос./*2/ Ала Библейското откровение беше една жива традиция от хиляди години преди това. В древността не е било обичайно такива неща да бъдат записвани, те бяха предавани от уста на уста. Затова може да се предположи, че тайните, които Мойсей повери на свещеничеството, бяха записани по-късно.
към текста >>

18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Казва ни се, че висши духове са дали откровение на Мойсей, което той записал.
Основаването на Свободното масонство лежи назад в далечното минало. То се зароди в началото на 4-та културна епоха на нашата съвременна 5-та /следатлантска/ коренна раса. Старият завет, който дава обяснения на тези неща бе записан по същото онова време. Казва ни се, че висши духове са дали откровение на Мойсей, което той записал. Познаването на висшите неща обаче вече съществуваше много по-рано и се предаваше устно от поколение на поколение, от свещеническа уста на свещеническо ухо, докато бе записано в документна форма от Езра/*1/ на когото се приписват записването на тези неща. Когато Старият завет започна да набира сили чрез свещениците, възникна огромно противодействие към тази свещеническа книга в братствата на Свободното масонство по специална причина. Това противодействие винаги е съществувало и то беше необходимо. Трябва да си изясним защо?
към текста >>

19. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега.
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос. Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега. Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
към текста >>

В допълнение на това може да се каже, че църковният отец Юстин мъченикът, 100-165 г., в първата глава от своята книга "Аналогии" сочи, че източникът на Платоновото учение относно създаването на света по всяка вероятност било разказ за издигането на бронзовата змия в пустинята от Мойсей /гл.
В допълнение на това може да се каже, че църковният отец Юстин мъченикът, 100-165 г., в първата глава от своята книга "Аналогии" сочи, че източникът на Платоновото учение относно създаването на света по всяка вероятност било разказ за издигането на бронзовата змия в пустинята от Мойсей /гл. 21, стихове 4-9/.
към текста >>

/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота.
/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом.
към текста >>

В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво?
/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята.
към текста >>

20. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Учениците Го видяха между Илия и Мойсей.
Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: “Аз съм Пътят, и Истината, и Животът.”
към текста >>

Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те.
Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: “Аз съм Пътят, и Истината, и Животът.”
към текста >>

21. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Техен символ може вече да бъде видян в рогата, традиционно представяни на главата на Мойсей.
Двулистният лотосов цвят лежи зад челото, в корена на носа. Той още е неразвит астрален орган, който един ден ще се развие в две антени или крила. Техен символ може вече да бъде видян в рогата, традиционно представяни на главата на Мойсей.
към текста >>

22. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Мойсей: 20,5,2; 4.
4. 2. Мойсей: 20,5,2; 4. Мойсей: 34,7; 2. Мойсей: 14,18; 5. M. 5,9; Йер. 32,18.
към текста >>

Мойсей: 34,7; 2.
4. 2. Мойсей: 20,5,2; 4. Мойсей: 34,7; 2. Мойсей: 14,18; 5. M. 5,9; Йер. 32,18.
към текста >>

Мойсей: 14,18; 5. M.
4. 2. Мойсей: 20,5,2; 4. Мойсей: 34,7; 2. Мойсей: 14,18; 5. M. 5,9; Йер. 32,18.
към текста >>

23. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Мойсей: 1,2.
12) 1. Мойсей: 1,2.
към текста >>

24. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Мойсей: 3,5.
19) 1. Мойсей: 3,5.
към текста >>

25. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Мойсей: 2,7.
51) 1. Мойсей: 2,7.
към текста >>

26. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст.
Когато Адам умира, Сет слага трите семена в устата му и от гроба на Адам израства храст, обвит с пламъци, който имал свойството от дървото, отрязано от него, винаги да се развиват нови клони и листа. В пламъка на горящия храст стоял надписът: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде. Това показва преминаващата през всички инкарнации сила на винаги обновяващия се, развиващия се човек, който слиза от светлината в мрака и отново се изкачва от мрака към светлината. Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст. Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва. От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот. Пред нас застава великият миров символ – животът, който преодолява смъртта. Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво.
към текста >>

27. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Хермес, Заратустра, Буда, Мойсей и най-великият – Христос Исус, трябва още веднъж да вникнем в разликата между обикновеното и астралното, или имагинативното съзнание на човека.
Тези картини, които многократно се опират на сетивните представи, са запазени в религиозните документи, доколкото е било възможно. Например винаги се е говорило за познанието като за светлина, а за мъдростта като един вид течен елемент, като за вода. Винаги, когато наблюдавате точно, ще откриете същите картини и в най-старите времена. Това има съвсем определено основание и днес ще обобщим някои неща от вече познатото, за да разберем правилно как най-старите учители на човечеството са въздействали върху народите, на които са дарили благото на религиозните учения. Ако искаме да си изясним как са въздействали религиозните основатели, които означаваме като великите посветени, т. е. Хермес, Заратустра, Буда, Мойсей и най-великият – Христос Исус, трябва още веднъж да вникнем в разликата между обикновеното и астралното, или имагинативното съзнание на човека. Днес обикновеният човек от сутрин до вечер има това, което наричаме предметно съзнание. То му показва нещата така, че те му изглеждат като стоящи извън самия него, със свойства, възприемани чрез неговите сетива. Това съзнание не е единственото. За повечето днешни хора другите състояния на съзнанието са скрити, потънали са в неопределена смътност, наричана сън без сънища, който обаче има определено значение за посветения.
към текста >>

Мойсей: 3,14; Откровение: 1,8.
87) 2. Мойсей: 3,14; Откровение: 1,8.
към текста >>

28. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Мойсей: 5,3-5.
98) 1. Мойсей: 5,3-5.
към текста >>

29. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Мойсей: 4,1.
114) 1. Мойсей: 4,1.
към текста >>

30. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Мойсей, глава. 4,1.
9. 1. Мойсей, глава. 4,1.
към текста >>

В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей.
В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей. Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: . И от това – казва той, – змиите умрели, а хората избегнали смъртта. Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на кръста, а на чи, прави изказването, че силата на първия Бог е разпростряна като Х в Космоса. "(Цитирано според «Библиотека на църковните отци. Документи на раннохристиянски апологети и мъченици», том I, Кемптен-Мюнхен 1913 г., стр. 73/74).
към текста >>

Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: .
В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей. Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: . И от това – казва той, – змиите умрели, а хората избегнали смъртта. Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на кръста, а на чи, прави изказването, че силата на първия Бог е разпростряна като Х в Космоса. "(Цитирано според «Библиотека на църковните отци. Документи на раннохристиянски апологети и мъченици», том I, Кемптен-Мюнхен 1913 г., стр. 73/74).
към текста >>

31. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Описание на тези различни степени в Библията (1гл, Мойсей).
Ранни степени на развитието на земята и степени на съзнанието на хората. Описание на тези различни степени в Библията (1гл, Мойсей).
към текста >>

32. СЪДЪРЖАНИЕ GA_103 Евангелието на Йоан

Човекът беше роден от „въздух” и “вода” занапред това ще става от Духа „Сина Чо- вешки” Мойсей като предизвестител на Бога, който е въплътеният “АЗ-съм”.
Разговорът с Никодим. Човекът през Лемурийската и Атлантската епоха. Човекът беше роден от „въздух” и “вода” занапред това ще става от Духа „Сина Чо- вешки” Мойсей като предизвестител на Бога, който е въплътеният “АЗ-съм”. Манас или Духът-Себе и “хля- ба на живота”, Буди или Духът-Живот.
към текста >>

33. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

глава от първата Книга на Мойсей:
Настъпват времена, когато хората забравят, че тук става дума за духовното значение на “ден” и “нощ”, и приемат за единствено възможно времето, което се измерва във физически дни. И така, за материалистично мислещия човек, дори за съвременния теолог, “денят” от сътворението се превръща в обикновен ден, защото други “дни” те просто не познават. Върху тези неща теолозите от миналото биха говорили по друг начин. Преди всичко, те биха припомнили, че на важните места в старите религиозни документи не съществува нищо излишно. Като пример нека вземем 2. глава от първата Книга на Мойсей:
към текста >>

34. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлязоха чрез Исуса Христа.
Защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлязоха чрез Исуса Христа.
към текста >>

В Христовия Принцип е вложено и преодоляването на закона: “Защото Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта чрез Христос” (1, 17).
Докато те не бяха още достатъчно напреднали, за да приемат в себе си самостоятелния Аз и съществуваха като членове на една група, техният социален порядък трябваше да се ръководи от един външен закон. Но в много неща, дори и днес, хората не са се издигнали над груповия Аз. В колко много неща съвременният човек не е свободно, а групово същество! Свободният човек - на определена степен от езотеричното обучение, той се нарича “безотечествен” - е все още само един идеал! Само този, който доброволно се включи във всеобщата мирова еволюция, става индивидуален и престава да се ръководи от закона. В Христовия Принцип е вложено и преодоляването на закона: “Защото Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта чрез Христос” (1, 17). В християнски смисъл под благодат се разбира душевната способност да се върши добро по вътрешен подтик. Благодатта и познаваемата по вътрешен път истина, идват чрез Христос. Вие виждате, колко дълбоко свързана е тази мисъл с цялата еволюция на човечеството.
към текста >>

35. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9).
В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело. Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9). Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески. Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим:
към текста >>

„ И както Мойсей издигна змията в пустинята,
„ И както Мойсей издигна змията в пустинята,
към текста >>

Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”.
Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”. Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това. Той трябваше да възвести, че вместо “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, идва времето на “Аз и Отец сме едно”, или с други думи: Азът и духовната първопричина на света са едно цяло. Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен. Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство.
към текста >>

Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство.
Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”. Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това. Той трябваше да възвести, че вместо “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, идва времето на “Аз и Отец сме едно”, или с други думи: Азът и духовната първопричина на света са едно цяло. Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен. Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство. Наистина, Бог действува в кръвта едва след Авраам, но този “баща по кръв” е само външното проявление на духовния Отец.
към текста >>

“Мойсей рече на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа децата израилеви от Египет?
“Мойсей рече на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа децата израилеви от Египет? Той отговори: Аз ще бъда с тебе. А знакът, че Аз те пращам, трябва да бъде този: Когато изведеш моя народ от Египет, ще принесете Богу жертва на тази планина.
към текста >>

Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при децата Израилевии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас!
Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при децата Израилевии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас! а те ме попитат: Как се нарича неговото име ? Какво трябва да им отговаря? ” (2. Мойсей 3,11-13).
към текста >>

Мойсей 3,11-13).
Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при децата Израилевии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас! а те ме попитат: Как се нарича неговото име ? Какво трябва да им отговаря? ” (2. Мойсей 3,11-13).
към текста >>

Мойсей пророчески възвестява един по-висш Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-висш принцип.
Мойсей пророчески възвестява един по-висш Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-висш принцип. Как се нарича неговото име?
към текста >>

(2. Мойсей 3,14).
„Бог рече на Мойсея: аз съм „Аз-съм”! (2. Мойсей 3,14).
към текста >>

” (2, Мойсей 3, 14).
„Ирече: Кажи, прочее, на децата израилеви: „Аз-съм” е този, който ме научи това. ” (2, Мойсей 3, 14).
към текста >>

Мойсей 3, 15).
„Ирече после Бог на Мойсея: Прочее, трябва да кажеш на децата израилеви: Господ, Бог на Вашите отци, Бог на Авраам, Бог на Исаака, Бог на Якова ме изпрати при Вас. ” (2. Мойсей 3, 15).
към текста >>

Ние чуваме името на Логоса и как Логосът се обръща към Мойсей: “Аз съм “Аз-съм”!
По какъв могъщ начин възвестява себе си това, което идва в света чрез Христос Исус. Ние чуваме името на Логоса и как Логосът се обръща към Мойсей: “Аз съм “Аз-съм”! ” Логосът произнася своето име, произнася това, което може да бъде разбрано и чрез ума, чрез интелекта. Това, което проехтя тогава, се яви в плът като инкарнирания Логос в Христос Исус.
към текста >>

36. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

А Мойсей ни заповяда в закона да убиваме такива с камъни; що казваш Ти за нея?
А Мойсей ни заповяда в закона да убиваме такива с камъни; що казваш Ти за нея?
към текста >>

37. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Мойсей чу зова: “Кажи им, когато съобщаваш Моето име, че “Аз-съм” каза това!
Посочихме още, че всред представителите на старозаветния народ, това настроение стигна до определена степен на съвършенство. “Аз и Отец Авраам сме едно”, с други думи, индивидът усещаше себе си като подслонен в родословната верига, стигаща чак до Отец Авраам. В общи линии, това беше основното настроение всред всички нормално развити народи на третата културна епоха. Обаче само представителите на Стария Завет бяха пророчески предупредени: в духовен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията. Ние посочихме и великия момент от еволюцията на човечеството, когато всичко това беше пророчески предизвестено. Мойсей чу зова: “Кажи им, когато съобщаваш Моето име, че “Аз-съм” каза това! ” и точно тогава за пръв път прозвуча възвестяването и откровението на Логоса, на Христос. За тези, които изобщо бяха в състояние да разберат, за пръв път пророчески отекна вестта, че в Бога живее не само това, което е заложено в кръвното родство, а и един чисто духовен елемент. Това е едно от големите пророчества на Стария Завет.
към текста >>

Впрочем кой беше този - ето въпросът, на който бихме искали да се спрем - кой беше този, който тогава възвести пред Мойсей за пръв път своето име по един пророчески начин?
Впрочем кой беше този - ето въпросът, на който бихме искали да се спрем - кой беше този, който тогава възвести пред Мойсей за пръв път своето име по един пророчески начин? Тук отново се натъкваме на едно място, към което тълкувателите на Йоановото Евангелие се отнасят напълно повърхностно и не искат да признаят, че този религиозен документ трябва да се разглежда много по-дълбоко.
към текста >>

В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
Какво вижда Исай? Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос! В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
към текста >>

Ето защо Мойсей казва: “Не си прави никакъв кумир и никакво изображение на това, което е горе на небето!
Ето защо Мойсей казва: “Не си прави никакъв кумир и никакво изображение на това, което е горе на небето! ” (2. Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност. Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за Христос, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът. За тази цел беше избран юдейският народ, а Христовото Събитие трябваше да настъпи именно в четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>

Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност.
Ето защо Мойсей казва: “Не си прави никакъв кумир и никакво изображение на това, което е горе на небето! ” (2. Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност. Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за Христос, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът. За тази цел беше избран юдейският народ, а Христовото Събитие трябваше да настъпи именно в четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>

38. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Когато Мойсей - като посветен в египетските Мистерии - получи от духовния свят поръчението, което вече охарактеризирахме с думите: “Когато им предаваш моите закони, кажи им, че моето име е “Аз-съм” (2.
Първоначалната подготовка в тази насока се свеждаше до едно чисто външно въздействие от духовния свят, което още не беше слязло в света на материята. То се съдържа във великата мисия на еврейския народ. Когато Мойсей - като посветен в египетските Мистерии - получи от духовния свят поръчението, което вече охарактеризирахме с думите: “Когато им предаваш моите закони, кажи им, че моето име е “Аз-съм” (2. Мойсей 3, 14), всъщност той трябваше да разбере следното: Подготви ги, като им говориш за невидимия Бог, който няма форма. Посочи им, че - докато Бог Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния свят!
към текста >>

Мойсей 3, 14), всъщност той трябваше да разбере следното: Подготви ги, като им говориш за невидимия Бог, който няма форма.
Първоначалната подготовка в тази насока се свеждаше до едно чисто външно въздействие от духовния свят, което още не беше слязло в света на материята. То се съдържа във великата мисия на еврейския народ. Когато Мойсей - като посветен в египетските Мистерии - получи от духовния свят поръчението, което вече охарактеризирахме с думите: “Когато им предаваш моите закони, кажи им, че моето име е “Аз-съм” (2. Мойсей 3, 14), всъщност той трябваше да разбере следното: Подготви ги, като им говориш за невидимия Бог, който няма форма. Посочи им, че - докато Бог Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния свят!
към текста >>

Точно в това се състои подготовката на човечеството, която трябваше да извърши Мойсей.
Всичко това стана през третата културна епоха. И ние виждаме как всред еврейския народ възникна мисията да посредничи между човечеството и Бога, който по-късно трябваше да слезе в материята и да се яви в плът. Първо Той беше възвестен, а после стана видим за физическите очи. Точно в това се състои подготовката на човечеството, която трябваше да извърши Мойсей.
към текста >>

Нека да спрем вниманието си на този момент: духовното възвестяване чрез Мойсей и края на това възвестяване, явяването на обещания Месия в лицето на Христос.
Нека да спрем вниманието си на този момент: духовното възвестяване чрез Мойсей и края на това възвестяване, явяването на обещания Месия в лицето на Христос. През тази епоха, която бихме определили като първия период от историята на християнството, в еволюцията на човечеството беше вложен реалният импулс за единство и братство, които ще тържествуват в шестата културна епоха. Нещата изглеждат така, сякаш в еволюцията се влива една огромна сила, която започва да работи, за да се яви накрая и плодът. Тя продължава да работи и в нашата съвременност, когато човечеството изцяло се потопи в материята с интелектуалните си и духовни възможности. Някои би могъл да попита: Защо християнството трябваше да дойде в света като непосредствен предшественик на най-мрачната материалистична епоха?
към текста >>

39. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”.
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят! ”. “Познай себе си! ” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!
към текста >>

40. Съдържание GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Илия и Мойсей като духовни представители на това, което виждаме в образа на двете колони.
Христовото присъствие в лицето на последния Адам. Приемайки Христос в себе си, днешният човек подготвя следващото планетарно въплъщение на нашата Земя: Бъдещият Юпитер. Тялото като храм на азовите сили. Само ако то претърпи правилно развитие, Бъдещият Юпитер ще получи своята подобаваща форма. В рамките на сегашното духовно състояние на Земята се намесват сили на миналото. Илия и Мойсей като духовни представители на това, което виждаме в образа на двете колони. След като човекът одухотвори себе си и след като Земята напредне в своето развитие, той ще бъде достатъчно зрял, за да се съедини отново със силите на Слънцето. Преодолявайки Луната, човекът се свързва със Слънцето: Ето какво представлява образът на жената, която е стъпила на луната и носи слънцето в себе си. Човечеството, което не приема Христовия Принцип ще се обособи на един вид "успоредна" планета: Там ще са налице 4-те типа групови души в техния животински облик и още три други. Това, което остава "в плът" на успоредната Земя, е представено чрез звяра със 7-те глави. Окултизмът обозначава етерните възможности на човека като "глава", а физически осъзнатите части на етерно то тяло като "рога".
към текста >>

41. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Ние си спомняме, как Мойсей, когато трябваше да поведе своя народ, получи поръчението: "кажи, че това, което трябва да извършиш Господ Бог ти го каза. "
Съществото, за което е било казано, че то е най-висшето, към което човек трябва да се стреми, е влязло в историята на човечеството с Христа Исуса. И онзи, който разбира нещо от истинската Духовна Наука, знае, че всяко религиозно възвестяване преди идването на Христа Исуса е едно предвестяване на Христа Исуса. Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния свят, което те са могли да съзерцават като първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа Исуса. Достатъчно е само да вземем един пример: Стария Завет, който също е едно предвестие. Ние си спомняме, как Мойсей, когато трябваше да поведе своя народ, получи поръчението: "кажи, че това, което трябва да извършиш Господ Бог ти го каза. "
към текста >>

Тогава Мойсей отговаря: как ще ми повярват хората, как ще мога да ги убедя аз в това?
Тогава Мойсей отговаря: как ще ми повярват хората, как ще мога да ги убедя аз в това? Какво да им кажа, когато ме запитат: "кой те изпрати? " И отговори му се: "Кажи, че, Аз съм те изпратил." Прочетете това и сравнете го колкото можете по-добре, по-точно с първичния, с оригиналния текст. Вие ще разберете тогава, за какво става дума тук. Какво значи това име "Аз Съм" е името на божественото Същество, на Христовия Принцип в човека, на Съществото, от което човекът долавя само една капка, една искра, когато може да каже "Аз Съм". Камъкът не може да каже "Аз Съм", растението не може да каже "Аз Съм", животното също не може да каже "Аз Съм".
към текста >>

Така трябваше да каже Мойсей на своя народ.
Вие можете да наречете "Аз" само себе си. Никой друг не може да ви нарече "Аз". Тук душата говори със самата себе си в онази дума, където има достъп само едно същество, което не може да стигне до душата чрез никакви външни сетива, по никакъв външен път. Ето защо името "Аз Съм" бе дадено на Съществото, което изпълва света. Кажи, че "Аз Съм" ти каза това! Така трябваше да каже Мойсей на своя народ. Хората се научават само бавно да разбират смисъла, напълно дълбокия смисъл на това "Аз Съм". Те не са се почувствували изведнъж като самостоятелни същества. Вие можете да намерите това в Стария Завет.
към текста >>

Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене.
Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно. Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии. Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса.
към текста >>

"Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно.
Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно. Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии. Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин.
към текста >>

42. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Илия и Мойсей, ако следваме християнското предание, се считат като лични представители на това, което вчера разглеждахме в двата огнени стълбове.
Ние виждаме как вече се подготвя образцово тази Юпитерова епоха. Как хората донасят със себе си плодовете на Земното съществуване, това виждаме ние предварително нарисувано. А сега трябва да бъдем наясно върху факта, че посред това духовно състояние на Земята, посред една по-висока степен на развитието се явява отново онова, което съществуваше по-рано. Преди всичко явяват се носителите на духовните течения, на които се крепи Земята, от които тя е произлязла. Носителите на тези течения се явяват живи. Илия и Мойсей, ако следваме християнското предание, се считат като лични представители на това, което вчера разглеждахме в двата огнени стълбове. Тези, които дават ученията на двата огнени стълбове, са според християнския езотеризъм Илия и Мойсей.
към текста >>

Тези, които дават ученията на двата огнени стълбове, са според християнския езотеризъм Илия и Мойсей.
Как хората донасят със себе си плодовете на Земното съществуване, това виждаме ние предварително нарисувано. А сега трябва да бъдем наясно върху факта, че посред това духовно състояние на Земята, посред една по-висока степен на развитието се явява отново онова, което съществуваше по-рано. Преди всичко явяват се носителите на духовните течения, на които се крепи Земята, от които тя е произлязла. Носителите на тези течения се явяват живи. Илия и Мойсей, ако следваме християнското предание, се считат като лични представители на това, което вчера разглеждахме в двата огнени стълбове. Тези, които дават ученията на двата огнени стълбове, са според християнския езотеризъм Илия и Мойсей.
към текста >>

Илия беше онзи, който донесе на човека посланието на единия стълб, на стълбата на Силата; Мойсей беше онзи, който донесе посланието на стълба на мъдростта.
Илия беше онзи, който донесе на човека посланието на единия стълб, на стълбата на Силата; Мойсей беше онзи, който донесе посланието на стълба на мъдростта. Мойсей значи Мъдрост или Истина, а Илия значи трудно е да се предаде на съвременния език това значение Илия значи сочищата сила, това, което дава направлението, импулса. Така ние виждаме тези двамата да се явяват в одухотворената Земя, а именно на онази степен на развитието, до която те ще са стигнали дотогава. Защото както при Преображението според християнското предание Христос се яви между Мойсей и Илия, така и целият процес в края на Земното развитие се явява така, че Слънцето, духовното Слънце на Любовта, откровението на земната мисия на Любовта, се спира на Слънцето-Марс и на Луната-Меркурий чрез Илия и Мойсей. Както вчера видяхме, двата стълба, които първо се явяват на посветения като символи на Силата и Мъдростта, а над тях Слънцето на Любовта, така днес ние можем да си представим сега Земното развитие отишло малко по-напред и единият стълб ни се явява вече живо и лично като Илия, а другият като Мойсей, а това, което е над тях, като същинският Христов Принцип.
към текста >>

Мойсей значи Мъдрост или Истина, а Илия значи трудно е да се предаде на съвременния език това значение Илия значи сочищата сила, това, което дава направлението, импулса.
Илия беше онзи, който донесе на човека посланието на единия стълб, на стълбата на Силата; Мойсей беше онзи, който донесе посланието на стълба на мъдростта. Мойсей значи Мъдрост или Истина, а Илия значи трудно е да се предаде на съвременния език това значение Илия значи сочищата сила, това, което дава направлението, импулса. Така ние виждаме тези двамата да се явяват в одухотворената Земя, а именно на онази степен на развитието, до която те ще са стигнали дотогава. Защото както при Преображението според християнското предание Христос се яви между Мойсей и Илия, така и целият процес в края на Земното развитие се явява така, че Слънцето, духовното Слънце на Любовта, откровението на земната мисия на Любовта, се спира на Слънцето-Марс и на Луната-Меркурий чрез Илия и Мойсей. Както вчера видяхме, двата стълба, които първо се явяват на посветения като символи на Силата и Мъдростта, а над тях Слънцето на Любовта, така днес ние можем да си представим сега Земното развитие отишло малко по-напред и единият стълб ни се явява вече живо и лично като Илия, а другият като Мойсей, а това, което е над тях, като същинският Христов Принцип.
към текста >>

Защото както при Преображението според християнското предание Христос се яви между Мойсей и Илия, така и целият процес в края на Земното развитие се явява така, че Слънцето, духовното Слънце на Любовта, откровението на земната мисия на Любовта, се спира на Слънцето-Марс и на Луната-Меркурий чрез Илия и Мойсей.
Илия беше онзи, който донесе на човека посланието на единия стълб, на стълбата на Силата; Мойсей беше онзи, който донесе посланието на стълба на мъдростта. Мойсей значи Мъдрост или Истина, а Илия значи трудно е да се предаде на съвременния език това значение Илия значи сочищата сила, това, което дава направлението, импулса. Така ние виждаме тези двамата да се явяват в одухотворената Земя, а именно на онази степен на развитието, до която те ще са стигнали дотогава. Защото както при Преображението според християнското предание Христос се яви между Мойсей и Илия, така и целият процес в края на Земното развитие се явява така, че Слънцето, духовното Слънце на Любовта, откровението на земната мисия на Любовта, се спира на Слънцето-Марс и на Луната-Меркурий чрез Илия и Мойсей. Както вчера видяхме, двата стълба, които първо се явяват на посветения като символи на Силата и Мъдростта, а над тях Слънцето на Любовта, така днес ние можем да си представим сега Земното развитие отишло малко по-напред и единият стълб ни се явява вече живо и лично като Илия, а другият като Мойсей, а това, което е над тях, като същинският Христов Принцип.
към текста >>

Както вчера видяхме, двата стълба, които първо се явяват на посветения като символи на Силата и Мъдростта, а над тях Слънцето на Любовта, така днес ние можем да си представим сега Земното развитие отишло малко по-напред и единият стълб ни се явява вече живо и лично като Илия, а другият като Мойсей, а това, което е над тях, като същинският Христов Принцип.
Илия беше онзи, който донесе на човека посланието на единия стълб, на стълбата на Силата; Мойсей беше онзи, който донесе посланието на стълба на мъдростта. Мойсей значи Мъдрост или Истина, а Илия значи трудно е да се предаде на съвременния език това значение Илия значи сочищата сила, това, което дава направлението, импулса. Така ние виждаме тези двамата да се явяват в одухотворената Земя, а именно на онази степен на развитието, до която те ще са стигнали дотогава. Защото както при Преображението според християнското предание Христос се яви между Мойсей и Илия, така и целият процес в края на Земното развитие се явява така, че Слънцето, духовното Слънце на Любовта, откровението на земната мисия на Любовта, се спира на Слънцето-Марс и на Луната-Меркурий чрез Илия и Мойсей. Както вчера видяхме, двата стълба, които първо се явяват на посветения като символи на Силата и Мъдростта, а над тях Слънцето на Любовта, така днес ние можем да си представим сега Земното развитие отишло малко по-напред и единият стълб ни се явява вече живо и лично като Илия, а другият като Мойсей, а това, което е над тях, като същинският Христов Принцип.
към текста >>

43. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

По-късно тази първична Мъдрост беше възвестявана на древното човечество от Заратустра и неговите ученици, от халдейските и египетските учители, от книгите на Мойсей, за да бликне отново чрез идването на Христос като един съвършено нов духовен импулс.
Да, първичната Мъдрост, достъпна на човека, винаги е била съхранявана в Мистериите на Индия, Персия, Египет, Халдея, в християнските Мистерии, включително и до наши дни*6. До сравнително скоро време, в тези затворени кръгове беше възможно да се приема живата Мъдрост; едва впоследствие тя започна да бъде записвана под формата на книги. Поради причини, които ще изясня именно в предстоящите лекции, ние вече се намираме в епохата, когато живата Мъдрост, съхранявана до този момент в най-тесни кръгове, ще трябва да стане достояние на все по-голяма и по-голяма част от човечеството. Всъщност първичната Мъдрост на свещените Риши никога не е изчезвала. В рамките на нашето време тя просто премина през един извор на подмладяване. По-късно тази първична Мъдрост беше възвестявана на древното човечество от Заратустра и неговите ученици, от халдейските и египетските учители, от книгите на Мойсей, за да бликне отново чрез идването на Христос като един съвършено нов духовен импулс. Но засега ти е толкова интимно и дълбоко скрита, че може да проникне в човечеството само бавно и постепенно. Ето защо от ерата на християнското откровение насам, първичната Мъдрост навлиза в света наистина бавно и едва забележимо.
към текста >>

44. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Пред Мойсей то изяви себе си в горящата къпина и в светкавиците на планината Синай; защото Съществото, което проговори на Мойсей от горящата къпина и от светкавиците на Синай е същото което можа да проникне в човешкия Аз.
Видимият израз на Аза, това е кръвта. Но както кръвта е материалният израз на Аза, така и топлината на кръвта, огънят на кръвта, е, така да се каже, остатък от огъня на Стария Сатурн. А космическото Христово Същество трябваше да се появи по два начина: най-напред в огъня. Пред Мойсей то изяви себе си в горящата къпина и в светкавиците на планината Синай; защото Съществото, което проговори на Мойсей от горящата къпина и от светкавиците на Синай е същото което можа да проникне в човешкия Аз. Тогава то все още подготвяше своето идване на Земята за да се появи по-късно в едно оживено от човешката кръв тяло, в тялото на Исус от Назарет: Слънчевото Същество навлезе в земното тяло на един човек. И благодарение на факта, че Азът все повече и повече се проникваше от силите на Христовото Същество, този Аз постигна съвсем нови качества: а именно способността чрез своите собствени сили да се издигне в духовните светове и да се освобождава от всички влияния, които биха го повлекли надолу в пропастта. Защото това космическо Същество, което проникна дори в Аза, съвсем не приличаше на другите духовни Същества, които до този момент слизаха долу и изпълваха с душевни сили човешкото физическо, етерно и астрално тяло.
към текста >>

45. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато се явява Мойсей, който е бил един приемник на Заратустра, ясновиждащото око на Мойсей се отваря и той можеше да вижда в горящата къпина и в огъня на Синай онзи Дух, който му се изявява под името "ехиех ашер ехиех/, което значи: "Аз съм Този, който Бе, който Е и който Ще Бъде", Яхве или Йехова.
Когато се явява Мойсей, който е бил един приемник на Заратустра, ясновиждащото око на Мойсей се отваря и той можеше да вижда в горящата къпина и в огъня на Синай онзи Дух, който му се изявява под името "ехиех ашер ехиех/, което значи: "Аз съм Този, който Бе, който Е и който Ще Бъде", Яхве или Йехова. Какво се беше случило?
към текста >>

Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет.
От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай. Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим. Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет. Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло. Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново. Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека.
към текста >>

Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е почитал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в Исуса от Назарет, в земно ограниченото човечество.
Но има още и нещо друго. Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е почитал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в Исуса от Назарет, в земно ограниченото човечество. Толкова далече трябваше да стигне то. Но за да може това Същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше Исус от Назарет, необходими бяха много неща. За това беше необходимо самият Исус от Назарет да се намира на една висока степен на развитие. Не всеки човек можеше да стане носител на такова Същество, което идва в света по описания начин. Ние, които сме запознати с Духовната наука, знаем, че има прераждане.
към текста >>

46. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Видяхме, че по времето на Заратустра този Дух можеше да бъде намерен в аурата на Слънцето, "Ахура /Аура/ Маздао"; Мойсей можеше вече да го наблюдава в горящата къпина и в огъня на Синай.
Тогава в целия живот на човечеството бе внесен един нов импулс чрез събитието на Христа, този върховен слънчев Дух, който постепенно слезе на Земята. Видяхме, че по времето на Заратустра този Дух можеше да бъде намерен в аурата на Слънцето, "Ахура /Аура/ Маздао"; Мойсей можеше вече да го наблюдава в горящата къпина и в огъня на Синай. Той постепенно слизаше към тази земна сфера, която щеше да преобрази. Хората трябваше да се научат да позна-ват този Дух, слязъл на Земята.
към текста >>

47. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото?
След като получавал кръщението на Йоана човек се намирал в едно ненормално състояние по отношение на обикновеното състояние на съзнанието през време на будността. Ние видяхме например, че старото посвещение се основавало на едно частично отделяне на етерното тяло от физическото, които иначе са тясно свързани едно с друго, което позволявало, животът на астралното тяло да се отпечати в етерното тяло. Кръщението на Йоана също предизвикваше едно ненормално състояние. Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете. Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени. Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили. Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура.
към текста >>

Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве.
Ние видяхме например, че старото посвещение се основавало на едно частично отделяне на етерното тяло от физическото, които иначе са тясно свързани едно с друго, което позволявало, животът на астралното тяло да се отпечати в етерното тяло. Кръщението на Йоана също предизвикваше едно ненормално състояние. Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете. Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени. Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили. Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите.
към текста >>

Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени.
Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете. Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени. Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили. Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите. Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята.
към текста >>

Заратустра го вижда още като Аура Маздао; Мойсей го съзерцава във външните елементи на Земята, и когато Христос се явява на Земята в тялото на Исуса от Назарет, цялата Христова Сила се съединява в една човешко тяло.
Когато нашето Слънце се отделя от Земята, с него заедно заминават и духовни същества. Техният водач е Христос; той се отдалечава заедно със Слънцето през време на това отделяне. От начало той изпраща лъчите на своята сила към Земята, като отвън, после все повече и повече се приближава до Земята. Заратустра го вижда още като Аура Маздао; Мойсей го съзерцава във външните елементи на Земята, и когато Христос се явява на Земята в тялото на Исуса от Назарет, цялата Христова Сила се съединява в една човешко тяло. Така за Антропософията Христос е истинският център в цялостната картина на преражданията, на същността на човека и на Космоса и т. н......
към текста >>

48. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Павел беше учил по-рано, че Духът, който Заратустра беше съзерцавал на Слънцето, а Мойсей в горящата къпина на планината Синай, слизаше към Земята; той знаеше също, че този Дух трябваше да обитава в едно човешко тяло.
Но това, което винаги съм твърдял е, че във всички евангелия се намира една обща точка: че Христос е слязъл от духовните висини в момента на кръщението, оставил е в тялото на Исуса от Назарет, понесъл е смъртта на кръста и след това е победил смъртта. Ние отново ще се върнем към тази тайна на смъртта на кръста; но нека още днес си зададем въпроса, кое характеризира тази тайна. Същественото в нея е, че тя е едно събитие, което не донася никаква промяна в живота на Христа от преди смъртта и този след тази смърт. Същественото в тази смърт на Христа е, че тя не изменя Христовото Същество, че той остава същият, че доказва несъстоятелността на смъртта така, щото тези, които можаха да познаят природата на тази смърт на Христа, винаги считаха Христа като едно живо Същество. От тази гледна точка, какво се бе случило по пътя за Дамаск, когато този, който се наричаше "Савел", стана "Павел"? Павел беше учил по-рано, че Духът, който Заратустра беше съзерцавал на Слънцето, а Мойсей в горящата къпина на планината Синай, слизаше към Земята; той знаеше също, че този Дух трябваше да обитава в едно човешко тяло. Докато беше още Савел, той не можеше още да разбере, че този човек, носител на Христа, трябваше да мине през най-позорната смърт тази на кръста. Той не можеше да си представи Христа освен тържествуващ и съединяващ се с всичко на Земята, след като се е доближил до нея. Той не можеше да допусне, че онзи, който бе разпънат на кръста, можеше да бъде носител на Христа. Тази е основната идея на Савел преди той да стане Павел. Необходимо беше да се случи нещо, за да може той да се убеди в даден момент, че онзи, който бе разпънат на кръста в тялото на Исуса от Назарет, беше Христос, слезлият на Земята Христос.
към текста >>

49. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Знаем вече, че Христовото Същество е слязло към нашата Земя идвайки от свръхземни области и че на Земята е имало индивидуалности, които са наблюдавали това слизане: Заратустра в слънцето, Мойсей в горящата къпина и в светкавицата на планината Синай и най-после тези, които са познали Христа през време на неговия живот в тялото на Исуса от Назарет.
Знаем вече, че Христовото Същество е слязло към нашата Земя идвайки от свръхземни области и че на Земята е имало индивидуалности, които са наблюдавали това слизане: Заратустра в слънцето, Мойсей в горящата къпина и в светкавицата на планината Синай и най-после тези, които са познали Христа през време на неговия живот в тялото на Исуса от Назарет. Знаем, че земните събития и преди всичко човешкото развитие, са във връзка с цялата слънчева система. Развитието не би имало този ход, който е имало, и даже то не би могло да съществува, ако някога слънцето, а след това и луната не биха се отделили от първоначалното кълбо, което образуваха заедно със Земята, като по този начин поставиха тази последната в състояние на равновесие помежду си. Слънцето беше взело със себе си онези същества, които биха ускорили твърде много земното развитие; след това Луната отнесе със себе си втвърдяващите зародиши. Вчера видяхме, че някои от тези зародиши бяха останали, но че този остатък би довел човечеството до пълен упадък на края на земното развитие, ако не беше дошъл Христовият Импулс да му се противопостави.
към текста >>

50. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното учение на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови.
Задължението, което се налага на хората, е да познаят, че Христос се е съединил със Земята от събитието на Голгота насам. Но за да ги проникне това познание, необходимо е било то да им бъде разкрито от велики духове. Един от първите такива духове е бил Савел, станал после Павел. Какво е могъл да знае Павел, който е получил един вид юдейско посвещение? Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното учение на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови. Но Павел беше също под влиянието на своята епоха и на юдейския закон. Той беше присъствувал на събитието на Голгота и не можа да познае в разпнатия носителя на Христа. Събитията, на които беше свидетел, не можеха да го убедят, че този, който той очакваше според юдейското учение, се беше въплътил в Исуса от Назарет. През каква опитност трябваше да мине той, за да се убеди, че в тялото на Исуса от Назарет издъхващо на кръста, наистина се намираше безсмъртният дух на Христа?
към текста >>

А в закона Мойсей заповядва такива жени да се убиват с камъни.
"И казаха на Исуса: Учителю, тази жена току що бе хваната в прелюбодействие. А в закона Мойсей заповядва такива жени да се убиват с камъни. Ти какво ще кажеш?
към текста >>

51. 5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова.
Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа. Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра. И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина". Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас". Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в духовното развитие на Земята, а отразява Христовата Светлина. Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова. И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху Евангелието на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време Христова Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа. Работата стои така, като че в течение на Земното развитие древният Индра е бил обзет от Христовата Светлина и сега отразяваше върху земята тази Христова Светлина от себе си. Благодарение на това, че бе докоснат от тази Христова Светлина, самият бог Индра претърпя едно развитие. Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра.
към текста >>

52. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество.
И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури. Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите. Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи. Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин. това е духът на Бодисатвите. Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество. Ние можем да ги назовем с това единно име, то е "Великият Учител" и към него поглеждат онези, които искат и могат да приемат ученията на следатлантската епоха. Този Дух на Бодисатвите на нашата Следатлантска епоха е приел много пъти човешка форма, обаче една от тези човешки форми ни интересува особено много. Един Бодисатва е приел надалече светещата човешка форма, независимо как той се е изявил иначе, в онова същество, което е наречено Гаутама Буда. И беше един напредък за съответния Бодисатва, когато той не се нуждаеше да остава само в горните области на духовния свят, но беше стигнал така далече в своето развитие в духовните области, че можа да овладее напълно едно човешко физическо тяло, за да стане човек в Буда. Така в лицето на Буда ние трябва да виждаме едно от човекоставанията, едно от човешките въплъщения на един Бодисатва, едно от човекоставанията на всеобгръщащите форми на мъдростта, които стоят на основата на Земното развитие.
към текста >>

Трябваше да се положат грижи, щото погледът на човека да може да се разшири над тази малка част на неговото разбиране; трябваше предварително да се положат грижи, щото всеобхватната мъдрост, която хората са могли да имат в миналото по времето на Хермес, по времето на Мойсей, по времето на Заратустра, по времето на древните индийски Риши, да може постепенно да оживее отново, отново да се предложи възможността Христос да бъде схващан с все по-широко разбиране.
Те не знаеха нищо за онова, което минава през множество прераждания. Това беше свързано с човешкото разбиране. Само една част от цялостния живот на човека можеше да бъде разбрана: неговият земен живот и онази част от духовния живот, която беше непосредствено свързана с него. Ето защо това ще намерите описано за широките маси хора. Но това не можеше да се запази. Трябваше да се положат грижи, щото погледът на човека да може да се разшири над тази малка част на неговото разбиране; трябваше предварително да се положат грижи, щото всеобхватната мъдрост, която хората са могли да имат в миналото по времето на Хермес, по времето на Мойсей, по времето на Заратустра, по времето на древните индийски Риши, да може постепенно да оживее отново, отново да се предложи възможността Христос да бъде схващан с все по-широко разбиране.
към текста >>

А сега човечеството трябваше да бъде оставено време да изживее идването на Христа, който преди това се беше изявил на Мойсей на планината Сенай; защото това е едно и също същество, Яхве и Христос, само в друга форма.
А сега човечеството трябваше да бъде оставено време да изживее идването на Христа, който преди това се беше изявил на Мойсей на планината Сенай; защото това е едно и също същество, Яхве и Христос, само в друга форма. Сега на човечеството трябваше да бъде предоставено да приеме Христа. Това стана във времето, когато разбирането за такива неща беше мислимо най-малкото. Но трябваше предварително да се положат грижи, щото разбирането, мъдростта да стане отново все по-голяма и по-голяма; а за това се погрижи предварително на Земята също Христос.
към текста >>

53. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Аз и друг път съм споменавал как етерното тяло на Заратустра отново се проявява в етерното тяло на Мойсей: Това е едно и също етерно тяло.
Аз и друг път съм споменавал как етерното тяло на Заратустра отново се проявява в етерното тяло на Мойсей: Това е едно и също етерно тяло. Ако бихме проследили физическите предшественици на Мойсей, щяхме да получим едната наследствена линия. Ако бихме проследили предшествениците на Мойсей според етерното му тяло, щяхме да навлезем в съвсем друга наследствена линия; в този случай ние щяхме да стигнем до етерното тяло на Мойсей.
към текста >>

Ако бихме проследили физическите предшественици на Мойсей, щяхме да получим едната наследствена линия.
Аз и друг път съм споменавал как етерното тяло на Заратустра отново се проявява в етерното тяло на Мойсей: Това е едно и също етерно тяло. Ако бихме проследили физическите предшественици на Мойсей, щяхме да получим едната наследствена линия. Ако бихме проследили предшествениците на Мойсей според етерното му тяло, щяхме да навлезем в съвсем друга наследствена линия; в този случай ние щяхме да стигнем до етерното тяло на Мойсей.
към текста >>

Ако бихме проследили предшествениците на Мойсей според етерното му тяло, щяхме да навлезем в съвсем друга наследствена линия; в този случай ние щяхме да стигнем до етерното тяло на Мойсей.
Аз и друг път съм споменавал как етерното тяло на Заратустра отново се проявява в етерното тяло на Мойсей: Това е едно и също етерно тяло. Ако бихме проследили физическите предшественици на Мойсей, щяхме да получим едната наследствена линия. Ако бихме проследили предшествениците на Мойсей според етерното му тяло, щяхме да навлезем в съвсем друга наследствена линия; в този случай ние щяхме да стигнем до етерното тяло на Мойсей.
към текста >>

54. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всички те дадоха най-добрите си сили за напредъка на човешкия род: и свещените Риши, и Заратустра, основателят на персийската култура, Хермес, Мойсей.
Който работи в името на света, неизбежно черпи от своите сили, или с други думи, остарява. Ако проследим възникването на първата древно-индийска култура, на древно-персийската култура, египетско-халдейската култура и т.н., навсякъде ще установим присъствието на великите предводители на човечеството. Всички те дадоха най-добрите си сили за напредъка на човешкия род: и свещените Риши, и Заратустра, основателят на персийската култура, Хермес, Мойсей. Да вземем някоя личност от древна Индия. В своите последователни прераждания, т.е. до като се е появявала в една или друга от своите инкарнации, душата и непрекъснато е остарявала, ставайки все по-зряла и по-зряла; издигайки се до зрелостта, тя е изгубвала своите свежи и младенчески сили. Човек може да напредне и да извърши неимоверно много, когато носи в себе си една древна, остаряла душа, минала през много инкарнации, но все пак душата е стара. Може да възвестяваш велики истини, да имаш високи постижения, но в същото време ти по необходимост отдаваш и детинската свежест, детинската сила на своята душа.
към текста >>

Онези от Вас, които са слушали и други мои лекции, несъмнено ще си припомнят как Заратустра предостави своето астрално тяло, което по-късно отново оживя в основоположника на египетската култура, в Хермес, и как той предостави своето етерно тяло на Мойсей, предводителя на древния юдейски народ.
И ние лесно можем да си представим, че в хода на своите последователни инкарнации, тази индивидуалност се издигаше до все по-високи степени и ставаше все по-зряла и по-стара, все по-способна за невидими жертви в името на цялото човечество. Онези от Вас, които са слушали и други мои лекции, несъмнено ще си припомнят как Заратустра предостави своето астрално тяло, което по-късно отново оживя в основоположника на египетската култура, в Хермес, и как той предостави своето етерно тяло на Мойсей, предводителя на древния юдейски народ. А всичко това може да бъде постигнато само от една силно развита душа. Ето как една толкова напреднала индивидуалност като Заратустра, която после шестстотин години преди нашето летоброене, когато Буда проповядваше в Индия се появи в Халдея, и то в лицето на великия учител Назаратос или Заратас, който беше също и учител на Питагор. Ето какво можа да постигне онази велика душа, която се инкарнира в предводителя на древноперсийската култура. До този момент тя непрекъснато напредваше в своята зрялост.
към текста >>

И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра.
Евангелията винаги описват истината и за тази цел съвсем не е необходимо да умуваме кой знае колко; а чрез Антропософията хората отново ще се научат да приемат Евангелията дословно. И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света! а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по силите само на една зряла душа. И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра. Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
към текста >>

55. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Заратустра имаше двама ученици: индивидуалността, която по-късно се прероди в египетския Хермес, и онази, която се прероди в Мойсей.
Заратустра имаше двама ученици: индивидуалността, която по-късно се прероди в египетския Хермес, и онази, която се прероди в Мойсей. И когато след време тези две индивидуалности се инкарнираха отново, за да тласнат човечеството напред в неговото развитие, Заратустра пожертвува,своето астрално тяло и го предостави на Хермес. И така, в лицето на египетския Хермес, ние имаме едно превъплъщение на Заратустровото астрално тяло. Хермес носеше в себе си астралното тяло на Заратустра, пропито с могъщите импулси на външната наука, която сега трябваше да намери своето приложение във видимия физически свят. А на Мойсей Заратустра предостави своето етерно тяло, а понеже етерното тяло е свързано с всичко, което се разиграва във времето, Мой сей беше в състояние след като вникна в тайните на своето етерно тяло да пробуди онези величествени процеси, протекли във времето, под формата на забележителните образи, каквито ги срещаме в „Битието". Ето как Заратустра упражни могъщите въздействия на своята индивидуалност, подготвяйки египетската култура, а също и това, което възникна от нея като древноеврейска културна традиция.
към текста >>

А на Мойсей Заратустра предостави своето етерно тяло, а понеже етерното тяло е свързано с всичко, което се разиграва във времето, Мой сей беше в състояние след като вникна в тайните на своето етерно тяло да пробуди онези величествени процеси, протекли във времето, под формата на забележителните образи, каквито ги срещаме в „Битието".
Заратустра имаше двама ученици: индивидуалността, която по-късно се прероди в египетския Хермес, и онази, която се прероди в Мойсей. И когато след време тези две индивидуалности се инкарнираха отново, за да тласнат човечеството напред в неговото развитие, Заратустра пожертвува,своето астрално тяло и го предостави на Хермес. И така, в лицето на египетския Хермес, ние имаме едно превъплъщение на Заратустровото астрално тяло. Хермес носеше в себе си астралното тяло на Заратустра, пропито с могъщите импулси на външната наука, която сега трябваше да намери своето приложение във видимия физически свят. А на Мойсей Заратустра предостави своето етерно тяло, а понеже етерното тяло е свързано с всичко, което се разиграва във времето, Мой сей беше в състояние след като вникна в тайните на своето етерно тяло да пробуди онези величествени процеси, протекли във времето, под формата на забележителните образи, каквито ги срещаме в „Битието". Ето как Заратустра упражни могъщите въздействия на своята индивидуалност, подготвяйки египетската култура, а също и това, което възникна от нея като древноеврейска културна традиция.
към текста >>

На египетската и древноеврейска култура в лицето на Хермес и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото астрално и етерно тяло.
Пророческите книги на Предна Азия винаги са загатвали за тези тайни. И всеки, който действително ги разбира, намира в тях много по-различни факти отколкото хората, които не са научени да мислят. Например в Стария Завет също има две пророчества: едното в апокрифите на Енох, което по-скоро се отнася за Натановия Месия от свещеническата линия, и другото в Псалмите, отнасящо се до Месията от царствената линия. Всички подробности от Стария и Новия Завет напълно съвпадат с данните, които откриваме в хрониката Акаша. Обаче сега Заратустра трябваше да обедини в себе си всички свои сили от миналото. На египетската и древноеврейска култура в лицето на Хермес и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото астрално и етерно тяло. Сега той отново трябваше да обедини тези сили. От Египет той трябваше, така да се каже, отново да си възвърне силите на своето етерно тяло. И сега пред нашия поглед се разкрива една дълбока тайна: Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, който беше прероденият Заратустра, трябваше да бъде отведен в Египет, и той наистина беше отведен там! Защото там се намират силите, които могат да се влеят в неговото астрално и етерно тяло; силите, които той беше предоставил първо на Хермес, а после и на Мойсей. Той трябваше да си върне обратно силите, които беше пожертвувал за основаването на египетската култура.
към текста >>

Защото там се намират силите, които могат да се влеят в неговото астрално и етерно тяло; силите, които той беше предоставил първо на Хермес, а после и на Мойсей.
Обаче сега Заратустра трябваше да обедини в себе си всички свои сили от миналото. На египетската и древноеврейска култура в лицето на Хермес и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото астрално и етерно тяло. Сега той отново трябваше да обедини тези сили. От Египет той трябваше, така да се каже, отново да си възвърне силите на своето етерно тяло. И сега пред нашия поглед се разкрива една дълбока тайна: Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, който беше прероденият Заратустра, трябваше да бъде отведен в Египет, и той наистина беше отведен там! Защото там се намират силите, които могат да се влеят в неговото астрално и етерно тяло; силите, които той беше предоставил първо на Хермес, а после и на Мойсей. Той трябваше да си върне обратно силите, които беше пожертвувал за основаването на египетската култура. Ето какво означаваше „бягството в Египет" и скритият зад него духовен процес: Заратустра трябваше отново да поеме в себе си онези могъщи сили, от които се нуждаеше, за да даде на човечеството в обновена форма това, което вече му беше дал в миналото.
към текста >>

56. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

А това ще постигнем, само ако вникнем в разликата между онова благовестие, което Буда донесе на Индия впрочем за нашата цел ние го описахме достатъчно подробно и благовестието, с което беше удостоен еврейският народ чрез Мойсей и древноеврейските пророци.
Все някога ние трябва да си изясним природата на онова свръхсетивно същество, с което се срещаме в лицето на Йоан Кръстител. А това ще постигнем, само ако вникнем в разликата между онова благовестие, което Буда донесе на Индия впрочем за нашата цел ние го описахме достатъчно подробно и благовестието, с което беше удостоен еврейският народ чрез Мойсей и древноеврейските пророци.
към текста >>

Ето защо мъдрото ръководство на света направи така, че дълго време преди появата на Буда, този по едноазиатски народ получи „Законите" не под формата на вътрешна душевна опитност, а външно, чрез откровенията в Декалога, в десетте Божии заповеди (2.Мойсей 20 2-17).
Но как духовното ръководство на света трябваше да се погрижи за това, че наред с направлението, което намери своя израз в лицето на великия Буда, да възникне и едно друго направление, което едва по-късно прие в себе си всичко онова, което будизмът даде на човечеството? Това стана реалност само благодарение на факта, че всред направлението, което наричаме древноеврейско, хората бяха лишени от възможността да развият Дхарма по собствен път, опирайки се на личните си морални убеждения, или с други думи, да поемат по осемстепенния път. Древноеврейското направление не биваше да има своя Буда". Всичко, което Буда постигна като вътрешна убеденост всред своите последователи, за евреите трябваше да дойде от вън. Ето защо мъдрото ръководство на света направи така, че дълго време преди появата на Буда, този по едноазиатски народ получи „Законите" не под формата на вътрешна душевна опитност, а външно, чрез откровенията в Декалога, в десетте Божии заповеди (2.Мойсей 20 2-17). Това, което за едни стана вътрешно убеждение на душата, за евреите се яви външно под формата на Закон" и неговите десет заповеди. Ето защо, поради детската си еволюционна степен, представителят на древноеврейския народ възприема заповедите като нещо, което му се дава от небето.
към текста >>

А това стана възможно само поради факта за който вече стана дума -, че Заратустра се беше погрижил за продължението на своето дело, предоставяйки етерното си тяло на Мойсей и астралното си тяло на Хермес.
Да, ето как моралният закон беше даден на древно-еврейския народ от вън, сякаш е част от откровенията на самите природни царства. А това стана възможно само поради факта за който вече стана дума -, че Заратустра се беше погрижил за продължението на своето дело, предоставяйки етерното си тяло на Мойсей и астралното си тяло на Хермес. Така Мойсей вече можеше да възприема външния свят по същия начин, както и Заратустра, но не само неговите безлични, неутрални сили, а това, което ръководи света в чисто морален смисъл. Ето защо този древноеврейски народ култивира в себе си това, което можем да наречем послушание, подчинение пред Закона, докато в духовното направление на Буда се запази копнежът по осемстепенния път.
към текста >>

Така Мойсей вече можеше да възприема външния свят по същия начин, както и Заратустра, но не само неговите безлични, неутрални сили, а това, което ръководи света в чисто морален смисъл.
Да, ето как моралният закон беше даден на древно-еврейския народ от вън, сякаш е част от откровенията на самите природни царства. А това стана възможно само поради факта за който вече стана дума -, че Заратустра се беше погрижил за продължението на своето дело, предоставяйки етерното си тяло на Мойсей и астралното си тяло на Хермес. Така Мойсей вече можеше да възприема външния свят по същия начин, както и Заратустра, но не само неговите безлични, неутрални сили, а това, което ръководи света в чисто морален смисъл. Ето защо този древноеврейски народ култивира в себе си това, което можем да наречем послушание, подчинение пред Закона, докато в духовното направление на Буда се запази копнежът по осемстепенния път.
към текста >>

Но беше възможно друго: до Закона да се стига по външен път, чрез озарението отвън, и то благодарение на факта, че Мойсей вече притежаваше етерното тяло на Заратустра и можеше да възприема това, което не възниква в собствената душа.
Обаче древноеврейският народ трябваше да бъде запазен до решителния момент, който ни предстои да опишем: появата на Христовия Принцип. Този народ трябваше ако мога така да се изразя да остане недокоснат и спасен от откровенията на Буда и да се задържи в едно незряло културно състояние. Ето защо всред древно-еврейския народ трябваше да се намерят личности, които да не са в състояние да приемат цялата същност на една индивидуалност, която би била олицетворение на „Закона". Всред древноеврейския народ не беше възможно да се появи една личност като Буда. Но беше възможно друго: до Закона да се стига по външен път, чрез озарението отвън, и то благодарение на факта, че Мойсей вече притежаваше етерното тяло на Заратустра и можеше да възприема това, което не възниква в собствената душа. Възникването на моралния закон в собственото сърце това беше немислимо за еврейския народ. Обаче делото на Мойсей трябваше да бъде продължено, и то така, че в подходящото време да роди подходящия плод. Ето защо всред древноеврейския народ трябваше да се появят онези личности, които познаваме като пророци и ясновидци. А един от най-забележителните ясновидци беше този, когото познаваме под името Илия.
към текста >>

Обаче делото на Мойсей трябваше да бъде продължено, и то така, че в подходящото време да роди подходящия плод.
Този народ трябваше ако мога така да се изразя да остане недокоснат и спасен от откровенията на Буда и да се задържи в едно незряло културно състояние. Ето защо всред древно-еврейския народ трябваше да се намерят личности, които да не са в състояние да приемат цялата същност на една индивидуалност, която би била олицетворение на „Закона". Всред древноеврейския народ не беше възможно да се появи една личност като Буда. Но беше възможно друго: до Закона да се стига по външен път, чрез озарението отвън, и то благодарение на факта, че Мойсей вече притежаваше етерното тяло на Заратустра и можеше да възприема това, което не възниква в собствената душа. Възникването на моралния закон в собственото сърце това беше немислимо за еврейския народ. Обаче делото на Мойсей трябваше да бъде продължено, и то така, че в подходящото време да роди подходящия плод. Ето защо всред древноеврейския народ трябваше да се появят онези личности, които познаваме като пророци и ясновидци. А един от най-забележителните ясновидци беше този, когото познаваме под името Илия.
към текста >>

Всред еврейския народ Илия трябваше да бъде един от застъпниците на това, което беше въведено от Мойсей.
Как да си представим една такава личност? Всред еврейския народ Илия трябваше да бъде един от застъпниците на това, което беше въведено от Мойсей. Обаче от същинската субстанция на народа не можеха да се родят такива хора, които да са напълно вплетени в съдържанието на Мойсеевия закон, понеже той можеше да се получи само като откровение от горе. Това, което описахме като необходимост за индийския народ, а също и за истинската природа на Бодисатва, трябваше да се утвърди и като качество на еврейския народ. Трябваше да се появят такива индивидуалности, които не проникват изцяло в човешката личност, понеже една част от тяхната същност оставаше в духовния свят. Едно такова същество беше Илия. Това, което в условията на физическия свят откриваме в личността на Илия, е само част от съществото на Илия.
към текста >>

57. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И когато великият предтеча на Христос Исус, Мойсей, получи своите откровения всред огнената стихия на планината Синай, тук ние също см.е изправени пред Него, пред приближаващия Христос.
Обаче в резултат на грандиозните космически процеси, това висше Същество все повече и повече се доближаваше до сферата на Земята. Ясновидецът все по-ясно долавяше приближаването на Христос до Земята. И когато великият предтеча на Христос Исус, Мойсей, получи своите откровения всред огнената стихия на планината Синай, тук ние също см.е изправени пред Него, пред приближаващия Христос.
към текста >>

А какво означават откровенията на Мойсей?
А какво означават откровенията на Мойсей? Те означават, че приближаващият се към Земята Христос първоначално се проявява като в един вид отражение, като в един вид огледален образ. Нека да си представим в одухотворена форма процеса, който наблюдаваме на Луната при всяко пълнолуние. При пълнолунието ние виждаме отразената Слънчева светлина, тя струи към нас, само че ние я наричаме „лунна светлина", понеже тя се явява като отразена от Луната. Кого видя Мойсей в горящата къпина на Синай? Христос!
към текста >>

Кого видя Мойсей в горящата къпина на Синай?
А какво означават откровенията на Мойсей? Те означават, че приближаващият се към Земята Христос първоначално се проявява като в един вид отражение, като в един вид огледален образ. Нека да си представим в одухотворена форма процеса, който наблюдаваме на Луната при всяко пълнолуние. При пълнолунието ние виждаме отразената Слънчева светлина, тя струи към нас, само че ние я наричаме „лунна светлина", понеже тя се явява като отразена от Луната. Кого видя Мойсей в горящата къпина на Синай? Христос! Обаче както Слънчевата светлина идва към нас не директно, а отразена от Луната, така и Мойсей видя само едно отражение на Христос. И както виждаме Слънчевата светлина, отразена от Луната, и я наричаме Лунна светлина, така и навремето Христос беше наречен Яхве или Йехова. Ето защо Яхве или Йехова не е нищо друго, освен отражението на Христос, преди той сам да слезе на Земята. Да, ето как Христос възвести себе си на онова човешко същество, което все още не беше в състояние да го съзерцава в неговата истинска първична същност; той възвести себе си косвено, както сама по себе тъмната Луна свети с отразените лъчи на Слънцето.
към текста >>

Обаче както Слънчевата светлина идва към нас не директно, а отразена от Луната, така и Мойсей видя само едно отражение на Христос.
Те означават, че приближаващият се към Земята Христос първоначално се проявява като в един вид отражение, като в един вид огледален образ. Нека да си представим в одухотворена форма процеса, който наблюдаваме на Луната при всяко пълнолуние. При пълнолунието ние виждаме отразената Слънчева светлина, тя струи към нас, само че ние я наричаме „лунна светлина", понеже тя се явява като отразена от Луната. Кого видя Мойсей в горящата къпина на Синай? Христос! Обаче както Слънчевата светлина идва към нас не директно, а отразена от Луната, така и Мойсей видя само едно отражение на Христос. И както виждаме Слънчевата светлина, отразена от Луната, и я наричаме Лунна светлина, така и навремето Христос беше наречен Яхве или Йехова. Ето защо Яхве или Йехова не е нищо друго, освен отражението на Христос, преди той сам да слезе на Земята. Да, ето как Христос възвести себе си на онова човешко същество, което все още не беше в състояние да го съзерцава в неговата истинска първична същност; той възвести себе си косвено, както сама по себе тъмната Луна свети с отразените лъчи на Слънцето.
към текста >>

58. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

А който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той просто не разбира знаците на времето (Лука 12, 54-59).
Но това, което идва от предшествениците, от традициите на миналото, са книжниците и фарисеите, които ревностно пазят старото и не допускат нищо ново. Те държат в ръцете си квас, който е безполезен за бъдещата еволюция на човечеството. А който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той просто не разбира знаците на времето (Лука 12, 54-59). Колко многозначителни са думите на Христос Исус, че изобщо не зависи от предпочитанията на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не; това е просто необходимост в еволюцията на човечеството. С проповедите си от Евангелието на Лука, Христос предупреждава: книжниците и фарисеите не разбират „знаците на времето", те бранят само старото, но то вече не е достатъчно; то е достатъчно само според онези, които не се чувствуват задължени да съдят с оглед на фактите, с оглед на необходимостта, а правят това с оглед на своите предпочитания. Ето защо Христос Исус определя стремежите на книжници и фарисеи като „неистина", като нещо, което вече не е в съответствие с външния свят. Ето какво означава всъщност този израз.
към текста >>

Днес ние бихме били последователи на Христос Исус, само ако намерим смелост подобна на Христовата смелост, когато той се противопостави на онези, които разчитаха единствено на Мойсей и пророците да се обърнем срещу всички, които спират напредъка на човечеството, доколкото те отхвърлят както антропософското тълкуване на Евангелията, така и антропософската интерпретация на природните явления.
Днес ние бихме били последователи на Христос Исус, само ако намерим смелост подобна на Христовата смелост, когато той се противопостави на онези, които разчитаха единствено на Мойсей и пророците да се обърнем срещу всички, които спират напредъка на човечеството, доколкото те отхвърлят както антропософското тълкуване на Евангелията, така и антропософската интерпретация на природните явления. Често това са добронамерени хора, които с готовност поемат борбата за установяването на някакво неясно примирие. В сърцата на всички тях би трябвало да се породи нещо от онова, което Христос Исус говори в Евангелието на Лука.
към текста >>

59. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Непосредствено след тези думи следва сцената на Преображението, където трима от учениците Петър, Яков и Йоан се издигат в духовния свят и там ги пресрещат духовните съответствия на Мойсей и Илия, а на ред с това и самата духовна същност, която живее в Христос Исус (Лука 9,28-36).
Непосредствено след тези думи следва сцената на Преображението, където трима от учениците Петър, Яков и Йоан се издигат в духовния свят и там ги пресрещат духовните съответствия на Мойсей и Илия, а на ред с това и самата духовна същност, която живее в Христос Исус (Лука 9,28-36). За момент те отправят взор в духовния свят, просто за да разполагат с доказателство, че имат поглед в духовния свят дори и без откровението на Соломон, дори и без знамението на Йона. Обаче в същото време се оказва, че те са все още само начинаещи. Те заспиват веднага след като могъщата сила на това, което става, ги изтръгва от техните физически и етерни тела. Ето защо Христос ги заварва спящи! Така трябваше да бъде посочен третият начин за проникване в духовния свят, различен от този на Соломон и Йона.
към текста >>

60. Съдържание GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Връзката на математическия модел на света с вътрешната имагинация се осъществява от Мойсей в Египет.
Мисията на древноеврейския народ. Разсъдъчното мислене, с помощта на което и без ясновидска сила да се разбира Божественото така, както се открива отвън, се подготвя от древноеврейския народ. За целта особената конституция на Авраам трябва да се разпространява по-нататък чрез наследствеността. Връзката на математическия модел на света с вътрешната имагинация се осъществява от Мойсей в Египет. В Арабия се оформя законът. Във вавилонския плен става съприкосновение с източната магия. Повторение на съдбата на древноеврейския народа в появата на витлеемския Исус. Човешко царство или Небесно царство.
към текста >>

Десетте заповеди на Мойсей.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Четирите Евангелия и четирите категории дохристиянско посвещение. Мисията на Авраам и на древноеврейския народ. Жертвата на Исаак. Йосиф в Египет. Десетте заповеди на Мойсей. Пътят на тримата влъхви и Соломоновия Исус като повторение на пътя, който е предприел юдейският народ, на по-висока степен. Бодхисатвите и бъдещото разбиране на Христа. Азът, Богът вътре и Богът във външното откровение.
към текста >>

61. Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Този Заратустра, както е известно, връчил своето астрално тяло на Хермес, а етерното тяло – на Мойсей.
В момчето от Витлеем сега бил въплътен великият Заратустра от древните времена. Този Заратустра, както е известно, връчил своето астрално тяло на Хермес, а етерното тяло – на Мойсей. Неговият Аз повторно се родил в шестстотинте години преди нашата ера в Халдея като Назаратос или Заратос, и, накрая, още един път, като Исус. Това дете Исус е трябвало да бъде заведено в Египет, за да може да живее то там известно време в подходяща среда и отново да оживи в себе си отпечатъка на самия себе си. Следователно не трябва да се вярва, че Исус, за когото говори Лука, е същият за когото разказва Матей. Всички деца под две години били убити по разпореждане на Ирод. Това би засегнало и Йоан Кръстител, ако между неговото раждане и раждането на Исус не беше минало достатъчно време.
към текста >>

62. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

С какво се е различавало това, което е било донесено в света от Буда, от това, което е било донесено от индивидуалността на Мойсей?
С какво се е различавало това, което е било донесено в света от Буда, от това, което е било донесено от индивидуалността на Мойсей? Това, което е донесъл Буда, по правило се нарича великия закон, Дхарма. Буда донесе закона в определена форма, за да може той да се разбира от душата в тази форма, когато хората го открият в собствената си душа. Мойсей донесе закона по съвсем друг начин; той го донесе като Завет, като заповед. В народа, на който го донесе, този закон не може да се разглежда като закон, коренящ се в самата душа, а като божествен закон, даден от висините. Буда каза: закона, който ви съобщавам, ще го намерите в най-дълбоката сила на душата.
към текста >>

Мойсей донесе закона по съвсем друг начин; той го донесе като Завет, като заповед.
С какво се е различавало това, което е било донесено в света от Буда, от това, което е било донесено от индивидуалността на Мойсей? Това, което е донесъл Буда, по правило се нарича великия закон, Дхарма. Буда донесе закона в определена форма, за да може той да се разбира от душата в тази форма, когато хората го открият в собствената си душа. Мойсей донесе закона по съвсем друг начин; той го донесе като Завет, като заповед. В народа, на който го донесе, този закон не може да се разглежда като закон, коренящ се в самата душа, а като божествен закон, даден от висините. Буда каза: закона, който ви съобщавам, ще го намерите в най-дълбоката сила на душата. А Мойсей каза: има Закон Божий, който е донесен тук.
към текста >>

А Мойсей каза: има Закон Божий, който е донесен тук.
Това, което е донесъл Буда, по правило се нарича великия закон, Дхарма. Буда донесе закона в определена форма, за да може той да се разбира от душата в тази форма, когато хората го открият в собствената си душа. Мойсей донесе закона по съвсем друг начин; той го донесе като Завет, като заповед. В народа, на който го донесе, този закон не може да се разглежда като закон, коренящ се в самата душа, а като божествен закон, даден от висините. Буда каза: закона, който ви съобщавам, ще го намерите в най-дълбоката сила на душата. А Мойсей каза: има Закон Божий, който е донесен тук.
към текста >>

63. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Връзката и хармонизацията между древноегипетските преживявания и еврейските познания за мировия ред се осъществи от Мойсей.
Връзката и хармонизацията между древноегипетските преживявания и еврейските познания за мировия ред се осъществи от Мойсей. Когато това било направено, народът отново можел да се върне към това, наученото но непреживяно в Египет, да се преработи на своя почва. Защото ставало дума именно за това, този дар да се предпази от смесване с други народи, да остане неизкривена характерната особеност на кръвта. Но е трябвало да бъде спасено и това, което са успели да добият древните народи. Така наследството от древните времена, това, което било в съкровищницата на мъдростта в египетския народ, било присадено от Мойсей към древноеврейския народ с неговите математико-логически способности. След това народът е трябвало отново да се отдели, защото е трябвало да се наследява това, което като нова способност е било по възможностите само на народа на Авраам.
към текста >>

Така наследството от древните времена, това, което било в съкровищницата на мъдростта в египетския народ, било присадено от Мойсей към древноеврейския народ с неговите математико-логически способности.
Връзката и хармонизацията между древноегипетските преживявания и еврейските познания за мировия ред се осъществи от Мойсей. Когато това било направено, народът отново можел да се върне към това, наученото но непреживяно в Египет, да се преработи на своя почва. Защото ставало дума именно за това, този дар да се предпази от смесване с други народи, да остане неизкривена характерната особеност на кръвта. Но е трябвало да бъде спасено и това, което са успели да добият древните народи. Така наследството от древните времена, това, което било в съкровищницата на мъдростта в египетския народ, било присадено от Мойсей към древноеврейския народ с неговите математико-логически способности. След това народът е трябвало отново да се отдели, защото е трябвало да се наследява това, което като нова способност е било по възможностите само на народа на Авраам.
към текста >>

Всичко, което е разказано за това – пътуванията на Авраам, образуването на дванадесетте колена, приемането на заповедите чрез Мойсей, странстванията в пустинята – може да се сравни с вливащото се в човека на физически план през първите седем години от живота.
В известен смисъл древноеврейският народ извървял този път доста своеобразно. Първо той преживява първия период, от Авраам до времената на първите царе. Това е сравнимо с първия период от индивидуалния живот, до седем години. Тук стават неща, които са в състояние да укрепят характерните особености на кръвта. Всичко, което е разказано за това – пътуванията на Авраам, образуването на дванадесетте колена, приемането на заповедите чрез Мойсей, странстванията в пустинята – може да се сравни с вливащото се в човека на физически план през първите седем години от живота. След това настъпва вторият период: вътрешното укрепване, времето на царете до вавилонския плен. По-нататък върху еврейския народ оказва влияние халдейската мъдрост, източният магизъм. Водачът, който още тогава, от 550. до 600. година преди Христа позволил източното влияние да въздейства върху еврейския народ, бил Заратустра.
към текста >>

64. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Мойсей е можел да даде това на народа, тъй като той е бил египетски посветен.
Но сега става нещо съвсем особено. Еврейският народ е трябвало да разпространява необходимото в своята наследствена линия, а това, което представлява древното наследство, древната мъдрост, е трябвало да му се предава отвън. Древните евреи е трябвало да тръгнат към Египет, за да приемат това, което са можели да приемат там. Мойсей е можел да даде това на народа, тъй като той е бил египетски посветен. Той, разбира се, не би могъл да им го даде, ако го имаше само в египетската форма. Погрешно би било да си представяме, че древноегипетската мъдрост е била просто затворена в това, което се е изливало от Авраам. Културата на древноеврейския народ не би понесла това, защото то би произвело някакво културно недоносче. Мойсей привнесъл към египетското си посвещение и нещо съвсем различно. Затова той не е можел просто да дава на израилтяните това, което е получил от египетското посвещение.
към текста >>

Мойсей привнесъл към египетското си посвещение и нещо съвсем различно.
Древните евреи е трябвало да тръгнат към Египет, за да приемат това, което са можели да приемат там. Мойсей е можел да даде това на народа, тъй като той е бил египетски посветен. Той, разбира се, не би могъл да им го даде, ако го имаше само в египетската форма. Погрешно би било да си представяме, че древноегипетската мъдрост е била просто затворена в това, което се е изливало от Авраам. Културата на древноеврейския народ не би понесла това, защото то би произвело някакво културно недоносче. Мойсей привнесъл към египетското си посвещение и нещо съвсем различно. Затова той не е можел просто да дава на израилтяните това, което е получил от египетското посвещение. Той им дал нещо едва тогава, когато получил откровението на Синай, тоест, извън Египет.
към текста >>

Какво получил тук Мойсей, и какво дал на народа?
Какво представлява откровението на Синай? Какво получил тук Мойсей, и какво дал на народа? Той им дал нещо, което можело да бъде присадено на ствола на този народ, тъй като това им било родствено по съвсем определен начин. Потомците на Исмаил някога емигрирали и се заселили в местностите, през които сега преминавал Мойсей със своя народ. Мойсей намерил в исмаилитите, сред които имало някакво посвещение, качествата, които преминали чрез Агар, качества, получени от Авраам, но запазили в себе си много от древното наследство. От откровенията на този клон на еврейството той заимствал възможността да направи откровението на Синай разбираемо за израилтяните. Затова древната легенда на древноеврейския народ гласи: издънката на Авраам в лицето на Исмаил е прокуден при арабите.
към текста >>

Потомците на Исмаил някога емигрирали и се заселили в местностите, през които сега преминавал Мойсей със своя народ.
Какво представлява откровението на Синай? Какво получил тук Мойсей, и какво дал на народа? Той им дал нещо, което можело да бъде присадено на ствола на този народ, тъй като това им било родствено по съвсем определен начин. Потомците на Исмаил някога емигрирали и се заселили в местностите, през които сега преминавал Мойсей със своя народ. Мойсей намерил в исмаилитите, сред които имало някакво посвещение, качествата, които преминали чрез Агар, качества, получени от Авраам, но запазили в себе си много от древното наследство. От откровенията на този клон на еврейството той заимствал възможността да направи откровението на Синай разбираемо за израилтяните. Затова древната легенда на древноеврейския народ гласи: издънката на Авраам в лицето на Исмаил е прокуден при арабите. Тоест – в пустинята. Това, което ставало вътре в този род, се съдържало също и в учението на Мойсей.
към текста >>

Мойсей намерил в исмаилитите, сред които имало някакво посвещение, качествата, които преминали чрез Агар, качества, получени от Авраам, но запазили в себе си много от древното наследство.
Какво представлява откровението на Синай? Какво получил тук Мойсей, и какво дал на народа? Той им дал нещо, което можело да бъде присадено на ствола на този народ, тъй като това им било родствено по съвсем определен начин. Потомците на Исмаил някога емигрирали и се заселили в местностите, през които сега преминавал Мойсей със своя народ. Мойсей намерил в исмаилитите, сред които имало някакво посвещение, качествата, които преминали чрез Агар, качества, получени от Авраам, но запазили в себе си много от древното наследство. От откровенията на този клон на еврейството той заимствал възможността да направи откровението на Синай разбираемо за израилтяните. Затова древната легенда на древноеврейския народ гласи: издънката на Авраам в лицето на Исмаил е прокуден при арабите. Тоест – в пустинята. Това, което ставало вътре в този род, се съдържало също и в учението на Мойсей. Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай като учение това, което той изтръгнал от своята кръв; той отново получил това обратно отвън.
към текста >>

Това, което ставало вътре в този род, се съдържало също и в учението на Мойсей.
Потомците на Исмаил някога емигрирали и се заселили в местностите, през които сега преминавал Мойсей със своя народ. Мойсей намерил в исмаилитите, сред които имало някакво посвещение, качествата, които преминали чрез Агар, качества, получени от Авраам, но запазили в себе си много от древното наследство. От откровенията на този клон на еврейството той заимствал възможността да направи откровението на Синай разбираемо за израилтяните. Затова древната легенда на древноеврейския народ гласи: издънката на Авраам в лицето на Исмаил е прокуден при арабите. Тоест – в пустинята. Това, което ставало вътре в този род, се съдържало също и в учението на Мойсей. Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай като учение това, което той изтръгнал от своята кръв; той отново получил това обратно отвън.
към текста >>

Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай като учение това, което той изтръгнал от своята кръв; той отново получил това обратно отвън.
Мойсей намерил в исмаилитите, сред които имало някакво посвещение, качествата, които преминали чрез Агар, качества, получени от Авраам, но запазили в себе си много от древното наследство. От откровенията на този клон на еврейството той заимствал възможността да направи откровението на Синай разбираемо за израилтяните. Затова древната легенда на древноеврейския народ гласи: издънката на Авраам в лицето на Исмаил е прокуден при арабите. Тоест – в пустинята. Това, което ставало вътре в този род, се съдържало също и в учението на Мойсей. Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай като учение това, което той изтръгнал от своята кръв; той отново получил това обратно отвън.
към текста >>

Като дар отвън е приел Авраам целия еврейски народ в Исаак; от друга страна – Мойсей и народът му отново получават обратно от потомците на Исмаил това, което по-рано е било отхвърлено.
В това отново виждаме удивителната мисия на еврейското племе, че всичко е трябвало да му се дава по такъв начин, че да го получава вследствие обратно, като дар. Като дар отвън е приел Авраам целия еврейски народ в Исаак; от друга страна – Мойсей и народът му отново получават обратно от потомците на Исмаил това, което по-рано е било отхвърлено. Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си организация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече като дар от своя Бог. Така Яков по-късно отново се примирява с Исав, вследствие на което еврейският народ отново получил обратно това, което някога отделил от себе си в Исав.
към текста >>

От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара.
Библията трябва да се чете много внимателно, за да може наистина правилно да се оцени значението на думите. Такива неща изпълват цялата история на еврейския народ. От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара. Агар на иврит означава същото като Синай, което значи: каменна планина, голям камък. Може също да се каже, че от големия камък, който бил външният израз на Агар, Мойсей получил своето откровение за закона. Това, което еврейският народ имал като свое законодателство, произхождало не от най-добрите качества на Авраам, а произхождало от Агар, от Синай. Така че фарисеите и садукеите, последователите на голото законодателство, както е дошло от Синай, са подложени на опасността да спрат с развитието си. Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не Агнеца, а змията, ехидната.
към текста >>

Може също да се каже, че от големия камък, който бил външният израз на Агар, Мойсей получил своето откровение за закона.
Библията трябва да се чете много внимателно, за да може наистина правилно да се оцени значението на думите. Такива неща изпълват цялата история на еврейския народ. От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара. Агар на иврит означава същото като Синай, което значи: каменна планина, голям камък. Може също да се каже, че от големия камък, който бил външният израз на Агар, Мойсей получил своето откровение за закона. Това, което еврейският народ имал като свое законодателство, произхождало не от най-добрите качества на Авраам, а произхождало от Агар, от Синай. Така че фарисеите и садукеите, последователите на голото законодателство, както е дошло от Синай, са подложени на опасността да спрат с развитието си. Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не Агнеца, а змията, ехидната.
към текста >>

Затова еврейският народ отново приел това в законите на Мойсей на Синай.
Това, което преминало към Исмаил, не можело да остане в кръвта, а е можело да бъде само в опита, в познанията. Затова еврейският народ отново приел това в законите на Мойсей на Синай. Тези закони изчерпили своя смисъл, когато дошло времето, когато повече не са се нуждаели от това, което е дошло от камъка, но имали това, което е трябвало да дойде при човечеството от целия свят. Така постепенно се подготвя времето, когато от камъните ще могат да се появяват синове Божии, тоест хора, когато зад всички камъни и зад цялата Земя се открива духовния свят.
към текста >>

65. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Ако вземем даже толкова трудните неща, засегнати тук в последните лекции – за въплъщенията на Заратустра, свързани с факта, че астралното тяло на Заратустра преминава към Хермес, а етерното тяло на Заратустра преминава към Мойсей, никой не може да твърди, че този, който знае тези неща от духовното изследване, апелира само към сляпата вяра.
Ако вземем даже толкова трудните неща, засегнати тук в последните лекции – за въплъщенията на Заратустра, свързани с факта, че астралното тяло на Заратустра преминава към Хермес, а етерното тяло на Заратустра преминава към Мойсей, никой не може да твърди, че този, който знае тези неща от духовното изследване, апелира само към сляпата вяра. Не, случаят съвсем не е такъв! Ако някой дойде и каже: добре, но аз нямам никакво ясновиждане. Някой тук казва тези неща за Заратустра и неговите въплъщения. Искам сега, като се има предвид всичко, което е на разположение на човека на физически план, да проверя всичко, което историята казва за това, всичко, съдържащо се на каменни скрижали, всичко, съдържащо се в религиозните документи, да проверя всичко това сам най-внимателно. Да предположим, че това, което той е казал е вярно, но отговаря ли на фактите, които могат да бъдат наблюдавани външно?
към текста >>

66. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Мойсей привнася това отвън, свързвайки египетската култура с тази особена мисия на Авраам.
Виждаме, как тези, които са били мисионери на външното мислене съгласно мярката и числото – вече не по предишния път, а чрез Йосиф търсят те именно външната връзка, търсят в отражението в Египет това, което не могат да произведат от самите себе си. Сега те се отправят натам и приемат това, потомците на Авраам приемат в Египет това, от което се нуждаят. Оттук това може да достигне до тях. След това си заминават. Това, което сега е необходимо за по-нататъшната организация на тази мисия, доколкото не могат да го произведат отвътре, им се дава от египетското посвещение отвън. Мойсей привнася това отвън, свързвайки египетската култура с тази особена мисия на Авраам. И сега виждаме, как от поколение на поколение се предава това, което представлява човешкото разбиране от външния свят, познанието от външния свят съгласно мярката, теглото и числото. Навлязъл е нов елемент. Той се разпространява чрез кръвното родство и може да се предава само така, защото е свързан с това, което трябва да преминава по наследство. Това е второто течение.
към текста >>

67. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Когато отиват в Египет, те получават там това чрез Мойсей; сега те са мисионери на външното физическо мислене.
Йосиф още е имал сънища от древния ясновидски вид. Той още е използвал древното ясновиждане; но той е отхвърлен от обществото, тъй като мисията на юдейския народ се е състояла в изключване на тази древна способност за ясновиждане от своето развитие. Така Йосиф отива в изгнание. Вследствие на това той се превръща в посредник между еврейския народ и това, което следва да приеме, за да осъществи културната си мисия. Синовете на Авраам се отказали от получаването на откровения отвътре; това, което обикновено идва чрез вдъхновение, което обикновено се постига като вест отвътре, те е трябвало да го приемат отвън. Когато отиват в Египет, те получават там това чрез Мойсей; сега те са мисионери на външното физическо мислене. Това, което другите народи получавали като откровение, те го получават сега отвън като закон. И наистина, това, което наричаме Десетте заповеди, другите хора го достигали по пътя на вътрешното озарение. Юдеите приемат от Египет чрез Мойсей отвън като заповеди това, което, собствено, е трябвало да бъде небесни откровения.
към текста >>

Юдеите приемат от Египет чрез Мойсей отвън като заповеди това, което, собствено, е трябвало да бъде небесни откровения.
Вследствие на това той се превръща в посредник между еврейския народ и това, което следва да приеме, за да осъществи културната си мисия. Синовете на Авраам се отказали от получаването на откровения отвътре; това, което обикновено идва чрез вдъхновение, което обикновено се постига като вест отвътре, те е трябвало да го приемат отвън. Когато отиват в Египет, те получават там това чрез Мойсей; сега те са мисионери на външното физическо мислене. Това, което другите народи получавали като откровение, те го получават сега отвън като закон. И наистина, това, което наричаме Десетте заповеди, другите хора го достигали по пътя на вътрешното озарение. Юдеите приемат от Египет чрез Мойсей отвън като заповеди това, което, собствено, е трябвало да бъде небесни откровения.
към текста >>

68. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Легендата разказва, че от дървесината на това дърво били направени различни неща: Мойсей направил от това дърво жезъла си, а по-късно от това дърво била взета дървесината за Кръста на Голгота.
Тук можем да обърнем поглед към коледната елха, вече без илюзии за историческата ѝ възраст, но извиквайки в спомените това, което често се е изправяло пред душата, – така наречената Свята легенда. Тя разказва следното: когато Адам бил изгонен от Рая (легендата разказва различно за това, ще я възпроизведа колкото се може по-накратко), той взел със себе си три семена от Дървото на живота, от което хората не смеели да вкусват, след като вкусили от Дървото за познаване на добро и зло. Когато Адам умрял, Сит взел тези три семена, посял ги на гроба на Адам и от гроба на Адам израснало дърво. Легендата разказва, че от дървесината на това дърво били направени различни неща: Мойсей направил от това дърво жезъла си, а по-късно от това дърво била взета дървесината за Кръста на Голгота.
към текста >>

69. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Онези, които някога живяха на земята като Мойсей, Авраам и пророците отново ще стават познати на човешките същества.
Много важно е да се схване това събитие на Христовото появяване защото други събития ще следват след него. Така както други събития предшествуват Христовото събитие в Палестина, така след периода, когато Самият Христос ще стане отново видим за човечеството в етерно тяло, онези, които преди това Го предсказаха сега ще станат Негови приемници. Всички онези, които подготвиха пътя за Него, ще станат познаваеми под нова форма за тези, които ще преживеят новото Христово събитие. Онези, които някога живяха на земята като Мойсей, Авраам и пророците отново ще стават познати на човешките същества. Ще осъзнаем, че така както Авраам предшествува Христос, подготвяйки Неговия път, той също така е възприемал по-късно мисията да помага в работата на Христос. Човешкото същество, което е будно, което не проспи най-великото събития на близкото бъдеше, постепенно влиза в общение с всички онези, които, като патриарси, предшествуваха Христовото събитие; човек се свързва с тях. Тогава отново се появява великото, войнство от онези, към които ние ще сме в състояние да се издигнем. Този, който проведе човешкото слизане във физическото поле, отново се появява след Христос и ще води човека нагоре, за да го свърже отново с духовните светове.
към текста >>

70. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Тази епоха на Авраам бе последвана от епохата на Мойсей, в която Бог Яхве, Световното Аз вече не се проявяваше като тайнствена направляваща сила в човешките съдбини, като един Бог на един само народ.
Тази епоха на Авраам бе последвана от епохата на Мойсей, в която Бог Яхве, Световното Аз вече не се проявяваше като тайнствена направляваща сила в човешките съдбини, като един Бог на един само народ. Както знаем, този Бог разкри себе си през времето на Мойсей в горящата капина като Бог на елементите. Беше голям напредък, когато Световното Аз като Бог, се преживяваше по такъв начин чрез учението на Мойсей, щото човек казваше на себе си: елементите на съществуването – онова, което ние виждаме с физически очи, светкавица и гърмотевица и пр. в края на краищата са еманации, дела на Световното Аз, на единственото Световно Аз.
към текста >>

Както знаем, този Бог разкри себе си през времето на Мойсей в горящата капина като Бог на елементите.
Тази епоха на Авраам бе последвана от епохата на Мойсей, в която Бог Яхве, Световното Аз вече не се проявяваше като тайнствена направляваща сила в човешките съдбини, като един Бог на един само народ. Както знаем, този Бог разкри себе си през времето на Мойсей в горящата капина като Бог на елементите. Беше голям напредък, когато Световното Аз като Бог, се преживяваше по такъв начин чрез учението на Мойсей, щото човек казваше на себе си: елементите на съществуването – онова, което ние виждаме с физически очи, светкавица и гърмотевица и пр. в края на краищата са еманации, дела на Световното Аз, на единственото Световно Аз.
към текста >>

Беше голям напредък, когато Световното Аз като Бог, се преживяваше по такъв начин чрез учението на Мойсей, щото човек казваше на себе си: елементите на съществуването – онова, което ние виждаме с физически очи, светкавица и гърмотевица и пр.
Тази епоха на Авраам бе последвана от епохата на Мойсей, в която Бог Яхве, Световното Аз вече не се проявяваше като тайнствена направляваща сила в човешките съдбини, като един Бог на един само народ. Както знаем, този Бог разкри себе си през времето на Мойсей в горящата капина като Бог на елементите. Беше голям напредък, когато Световното Аз като Бог, се преживяваше по такъв начин чрез учението на Мойсей, щото човек казваше на себе си: елементите на съществуването – онова, което ние виждаме с физически очи, светкавица и гърмотевица и пр. в края на краищата са еманации, дела на Световното Аз, на единственото Световно Аз.
към текста >>

През времето на Мойсей, Единственият Бог става управител на природните явления и се търси зад явленията на природата.
След това по-нататъшен напредък бе постигнат през последното хилядолетие преди основаването на Християнството през времето на Соломон. Така трите хилядолетия преди основаването на Християнството можем да различим по този начин: ние наричаме първото хилядолетие времето на Авраам по името на индивидуалността, която се появява през него и който действува и върху второто. От началото на Кали Юга до Авраам човешките същества подготвяха себе си да познаят единствения Бог зад проявленията на природата и тази възможност изниква с Авраам. През времето на Мойсей, Единственият Бог става управител на природните явления и се търси зад явленията на природата. Всичко това извънредно много се засилва през времето на Соломон. И ние идваме през тази по-късна епоха до точката в еволюцията, в която същото божествено същество, което беше наричано Яхве през времето на Авраам и Мойсей взима човешка форма. В духовно-научно съзерцание на този въпрос строго трябва да се придържаме към факта, че в това отношение Евангелията са прави: ние не можем да различим Христос от Яхве по друг начин освен както различаваме пряката светлина на Слънцето от онази слънчева светлина, която се отразява към нас от Луната. Какъв вид светлина имаме през една лунна нощ? Това е истинска слънчева светлина обаче отразена към нас от луната.
към текста >>

И ние идваме през тази по-късна епоха до точката в еволюцията, в която същото божествено същество, което беше наричано Яхве през времето на Авраам и Мойсей взима човешка форма.
След това по-нататъшен напредък бе постигнат през последното хилядолетие преди основаването на Християнството през времето на Соломон. Така трите хилядолетия преди основаването на Християнството можем да различим по този начин: ние наричаме първото хилядолетие времето на Авраам по името на индивидуалността, която се появява през него и който действува и върху второто. От началото на Кали Юга до Авраам човешките същества подготвяха себе си да познаят единствения Бог зад проявленията на природата и тази възможност изниква с Авраам. През времето на Мойсей, Единственият Бог става управител на природните явления и се търси зад явленията на природата. Всичко това извънредно много се засилва през времето на Соломон. И ние идваме през тази по-късна епоха до точката в еволюцията, в която същото божествено същество, което беше наричано Яхве през времето на Авраам и Мойсей взима човешка форма. В духовно-научно съзерцание на този въпрос строго трябва да се придържаме към факта, че в това отношение Евангелията са прави: ние не можем да различим Христос от Яхве по друг начин освен както различаваме пряката светлина на Слънцето от онази слънчева светлина, която се отразява към нас от Луната. Какъв вид светлина имаме през една лунна нощ? Това е истинска слънчева светлина обаче отразена към нас от луната. Така ние може да имаме тази слънчева светлина пряко през деня или отразена от луната през лунни нощи. Онова, което виждаме тук да става в пространството ни се представя също във времето по начин, по който накрая се появи като Дух Слънце, като Христос, проявен, преди това като отражение Яхве е отражението, което предшествуваше Христос във времето.
към текста >>

Така както лунната светлина е отразена слънчева светлина, така Христовото Същество отрази Себе Си за Авраам, Мойсей и Соломон.
В духовно-научно съзерцание на този въпрос строго трябва да се придържаме към факта, че в това отношение Евангелията са прави: ние не можем да различим Христос от Яхве по друг начин освен както различаваме пряката светлина на Слънцето от онази слънчева светлина, която се отразява към нас от Луната. Какъв вид светлина имаме през една лунна нощ? Това е истинска слънчева светлина обаче отразена към нас от луната. Така ние може да имаме тази слънчева светлина пряко през деня или отразена от луната през лунни нощи. Онова, което виждаме тук да става в пространството ни се представя също във времето по начин, по който накрая се появи като Дух Слънце, като Христос, проявен, преди това като отражение Яхве е отражението, което предшествуваше Христос във времето. Така както лунната светлина е отразена слънчева светлина, така Христовото Същество отрази Себе Си за Авраам, Мойсей и Соломон. Винаги бе едно и също същество. След това Той Самият се появи като Христос Слънце при основаването на Християнството. Така ние имаме подготовката за това велико събитие през времето на Авраам, Мойсей и Соломон.
към текста >>

Така ние имаме подготовката за това велико събитие през времето на Авраам, Мойсей и Соломон.
Така ние може да имаме тази слънчева светлина пряко през деня или отразена от луната през лунни нощи. Онова, което виждаме тук да става в пространството ни се представя също във времето по начин, по който накрая се появи като Дух Слънце, като Христос, проявен, преди това като отражение Яхве е отражението, което предшествуваше Христос във времето. Така както лунната светлина е отразена слънчева светлина, така Христовото Същество отрази Себе Си за Авраам, Мойсей и Соломон. Винаги бе едно и също същество. След това Той Самият се появи като Христос Слънце при основаването на Християнството. Така ние имаме подготовката за това велико събитие през времето на Авраам, Мойсей и Соломон.
към текста >>

След това следва векът, който може да бъде наречен възобновяване на века на Мойсей.
След това следва векът, който може да бъде наречен възобновяване на века на Мойсей. Векът на Соломон след Христос бе последван от века на Мойсей. Когато идваме до второто хилядолетие след Христа, то духът на Мойсей е, който вече прониква в най-добрите човешки същества на онова време. Наистина ние намираме този дух на Мойсей оживен под нова форма. В предхристиянски времена духът на Мойсей отправяше своя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие Световното Аз, да намери Световния Бог като Яхве, като Световното Аз, да Го открие в гърмотевицата и светкавицата, да Го открие в онова, което може да протича отвън като великия закон на човешката деятелност. Така както Световното Аз протича отвън към Мойсей, така както Световното Аз е разкрито, така да се каже, отвън, така намираме във втората епоха, следваща Христос, същото същество да обявява Себе Си вътрешно в човешката душа.
към текста >>

Векът на Соломон след Христос бе последван от века на Мойсей.
След това следва векът, който може да бъде наречен възобновяване на века на Мойсей. Векът на Соломон след Христос бе последван от века на Мойсей. Когато идваме до второто хилядолетие след Христа, то духът на Мойсей е, който вече прониква в най-добрите човешки същества на онова време. Наистина ние намираме този дух на Мойсей оживен под нова форма. В предхристиянски времена духът на Мойсей отправяше своя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие Световното Аз, да намери Световния Бог като Яхве, като Световното Аз, да Го открие в гърмотевицата и светкавицата, да Го открие в онова, което може да протича отвън като великия закон на човешката деятелност. Така както Световното Аз протича отвън към Мойсей, така както Световното Аз е разкрито, така да се каже, отвън, така намираме във втората епоха, следваща Христос, същото същество да обявява Себе Си вътрешно в човешката душа. Впечатлението, което беше за Мойсей, едно външно събитие, както когато той се оттегли от своите хора, за да получи Десетте Божи Заповеди това значително събитие се повтаря.
към текста >>

Когато идваме до второто хилядолетие след Христа, то духът на Мойсей е, който вече прониква в най-добрите човешки същества на онова време.
След това следва векът, който може да бъде наречен възобновяване на века на Мойсей. Векът на Соломон след Христос бе последван от века на Мойсей. Когато идваме до второто хилядолетие след Христа, то духът на Мойсей е, който вече прониква в най-добрите човешки същества на онова време. Наистина ние намираме този дух на Мойсей оживен под нова форма. В предхристиянски времена духът на Мойсей отправяше своя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие Световното Аз, да намери Световния Бог като Яхве, като Световното Аз, да Го открие в гърмотевицата и светкавицата, да Го открие в онова, което може да протича отвън като великия закон на човешката деятелност. Така както Световното Аз протича отвън към Мойсей, така както Световното Аз е разкрито, така да се каже, отвън, така намираме във втората епоха, следваща Христос, същото същество да обявява Себе Си вътрешно в човешката душа. Впечатлението, което беше за Мойсей, едно външно събитие, както когато той се оттегли от своите хора, за да получи Десетте Божи Заповеди това значително събитие се повтаря. То се повтаря през второто хилядолетие след Христос посредством величествено вътрешно откровение.
към текста >>

Наистина ние намираме този дух на Мойсей оживен под нова форма.
След това следва векът, който може да бъде наречен възобновяване на века на Мойсей. Векът на Соломон след Христос бе последван от века на Мойсей. Когато идваме до второто хилядолетие след Христа, то духът на Мойсей е, който вече прониква в най-добрите човешки същества на онова време. Наистина ние намираме този дух на Мойсей оживен под нова форма. В предхристиянски времена духът на Мойсей отправяше своя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие Световното Аз, да намери Световния Бог като Яхве, като Световното Аз, да Го открие в гърмотевицата и светкавицата, да Го открие в онова, което може да протича отвън като великия закон на човешката деятелност. Така както Световното Аз протича отвън към Мойсей, така както Световното Аз е разкрито, така да се каже, отвън, така намираме във втората епоха, следваща Христос, същото същество да обявява Себе Си вътрешно в човешката душа. Впечатлението, което беше за Мойсей, едно външно събитие, както когато той се оттегли от своите хора, за да получи Десетте Божи Заповеди това значително събитие се повтаря. То се повтаря през второто хилядолетие след Христос посредством величествено вътрешно откровение. Нещата не се повтарят по същия начин, но по такъв начин, че онова което се появява последователно, се появява като един вид полярност.
към текста >>

В предхристиянски времена духът на Мойсей отправяше своя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие Световното Аз, да намери Световния Бог като Яхве, като Световното Аз, да Го открие в гърмотевицата и светкавицата, да Го открие в онова, което може да протича отвън като великия закон на човешката деятелност.
След това следва векът, който може да бъде наречен възобновяване на века на Мойсей. Векът на Соломон след Христос бе последван от века на Мойсей. Когато идваме до второто хилядолетие след Христа, то духът на Мойсей е, който вече прониква в най-добрите човешки същества на онова време. Наистина ние намираме този дух на Мойсей оживен под нова форма. В предхристиянски времена духът на Мойсей отправяше своя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие Световното Аз, да намери Световния Бог като Яхве, като Световното Аз, да Го открие в гърмотевицата и светкавицата, да Го открие в онова, което може да протича отвън като великия закон на човешката деятелност. Така както Световното Аз протича отвън към Мойсей, така както Световното Аз е разкрито, така да се каже, отвън, така намираме във втората епоха, следваща Христос, същото същество да обявява Себе Си вътрешно в човешката душа. Впечатлението, което беше за Мойсей, едно външно събитие, както когато той се оттегли от своите хора, за да получи Десетте Божи Заповеди това значително събитие се повтаря. То се повтаря през второто хилядолетие след Христос посредством величествено вътрешно откровение. Нещата не се повтарят по същия начин, но по такъв начин, че онова което се появява последователно, се появява като един вид полярност. Ако следователно Бог разкри Себе Си на Мойсей от елементите на природата.
към текста >>

Така както Световното Аз протича отвън към Мойсей, така както Световното Аз е разкрито, така да се каже, отвън, така намираме във втората епоха, следваща Христос, същото същество да обявява Себе Си вътрешно в човешката душа.
След това следва векът, който може да бъде наречен възобновяване на века на Мойсей. Векът на Соломон след Христос бе последван от века на Мойсей. Когато идваме до второто хилядолетие след Христа, то духът на Мойсей е, който вече прониква в най-добрите човешки същества на онова време. Наистина ние намираме този дух на Мойсей оживен под нова форма. В предхристиянски времена духът на Мойсей отправяше своя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие Световното Аз, да намери Световния Бог като Яхве, като Световното Аз, да Го открие в гърмотевицата и светкавицата, да Го открие в онова, което може да протича отвън като великия закон на човешката деятелност. Така както Световното Аз протича отвън към Мойсей, така както Световното Аз е разкрито, така да се каже, отвън, така намираме във втората епоха, следваща Христос, същото същество да обявява Себе Си вътрешно в човешката душа. Впечатлението, което беше за Мойсей, едно външно събитие, както когато той се оттегли от своите хора, за да получи Десетте Божи Заповеди това значително събитие се повтаря. То се повтаря през второто хилядолетие след Христос посредством величествено вътрешно откровение. Нещата не се повтарят по същия начин, но по такъв начин, че онова което се появява последователно, се появява като един вид полярност. Ако следователно Бог разкри Себе Си на Мойсей от елементите на природата. Той разкрива Себе Си сега, през второто хилядолетие след Христа от най-дълбоките основи на човешката душа.
към текста >>

Впечатлението, което беше за Мойсей, едно външно събитие, както когато той се оттегли от своите хора, за да получи Десетте Божи Заповеди това значително събитие се повтаря.
Векът на Соломон след Христос бе последван от века на Мойсей. Когато идваме до второто хилядолетие след Христа, то духът на Мойсей е, който вече прониква в най-добрите човешки същества на онова време. Наистина ние намираме този дух на Мойсей оживен под нова форма. В предхристиянски времена духът на Мойсей отправяше своя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие Световното Аз, да намери Световния Бог като Яхве, като Световното Аз, да Го открие в гърмотевицата и светкавицата, да Го открие в онова, което може да протича отвън като великия закон на човешката деятелност. Така както Световното Аз протича отвън към Мойсей, така както Световното Аз е разкрито, така да се каже, отвън, така намираме във втората епоха, следваща Христос, същото същество да обявява Себе Си вътрешно в човешката душа. Впечатлението, което беше за Мойсей, едно външно събитие, както когато той се оттегли от своите хора, за да получи Десетте Божи Заповеди това значително събитие се повтаря. То се повтаря през второто хилядолетие след Христос посредством величествено вътрешно откровение. Нещата не се повтарят по същия начин, но по такъв начин, че онова което се появява последователно, се появява като един вид полярност. Ако следователно Бог разкри Себе Си на Мойсей от елементите на природата. Той разкрива Себе Си сега, през второто хилядолетие след Христа от най-дълбоките основи на човешката душа.
към текста >>

Ако следователно Бог разкри Себе Си на Мойсей от елементите на природата.
В предхристиянски времена духът на Мойсей отправяше своя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие Световното Аз, да намери Световния Бог като Яхве, като Световното Аз, да Го открие в гърмотевицата и светкавицата, да Го открие в онова, което може да протича отвън като великия закон на човешката деятелност. Така както Световното Аз протича отвън към Мойсей, така както Световното Аз е разкрито, така да се каже, отвън, така намираме във втората епоха, следваща Христос, същото същество да обявява Себе Си вътрешно в човешката душа. Впечатлението, което беше за Мойсей, едно външно събитие, както когато той се оттегли от своите хора, за да получи Десетте Божи Заповеди това значително събитие се повтаря. То се повтаря през второто хилядолетие след Христос посредством величествено вътрешно откровение. Нещата не се повтарят по същия начин, но по такъв начин, че онова което се появява последователно, се появява като един вид полярност. Ако следователно Бог разкри Себе Си на Мойсей от елементите на природата. Той разкрива Себе Си сега, през второто хилядолетие след Христа от най-дълбоките основи на човешката душа.
към текста >>

Това е било откровение на Световното Аз, работещо така силно отвътре, както то бе работило от елементите при Мойсей през втората предхристиянска епоха.
Човек може да си представи, че този проповедник е бил дълбоко проникнат от онова, което може да се нарече християнски мистицизъм. След това един наглед незабележителен човек идва до същата местност, където той проповядва и първоначално слуша неговите проповеди; и накрая излиза обаче вместо да бъде обикновен човек, че той става инструктор на проповедника на Таулър. Макар че бе постигнал такова високо равнище проповедникът Таулър прекъсна своята проповед, докато не се усети проникнат от онова, което живееше в обикновения човек. И когато след като бе разкрил себе си за това вдъхновение, Таулър отново се качи на амвона, силното впечатление на неговата проповед ни става символично ясна, когато ни се каза, че мнозина от неговите слушатели паднали на земята като мъртви. Това означава, че всичко от по-нисшата природа у тях е било убито. Това е било откровение на Световното Аз, работещо така силно отвътре, както то бе работило от елементите при Мойсей през втората предхристиянска епоха. Така виждаме, че времето на Мойсей отново се съживява и то по такъв начин, че духът на Мойсей прониква и излъчва живот в целия дух на християнския мистицизъм, от Майстор Екхард до най-късните християнски мистици. Духът на Мойсей наистина живееше в тези християнски мистици! Той присъствуваше по такъв начин, че живо навлизаше в душите им.
към текста >>

Така виждаме, че времето на Мойсей отново се съживява и то по такъв начин, че духът на Мойсей прониква и излъчва живот в целия дух на християнския мистицизъм, от Майстор Екхард до най-късните християнски мистици.
След това един наглед незабележителен човек идва до същата местност, където той проповядва и първоначално слуша неговите проповеди; и накрая излиза обаче вместо да бъде обикновен човек, че той става инструктор на проповедника на Таулър. Макар че бе постигнал такова високо равнище проповедникът Таулър прекъсна своята проповед, докато не се усети проникнат от онова, което живееше в обикновения човек. И когато след като бе разкрил себе си за това вдъхновение, Таулър отново се качи на амвона, силното впечатление на неговата проповед ни става символично ясна, когато ни се каза, че мнозина от неговите слушатели паднали на земята като мъртви. Това означава, че всичко от по-нисшата природа у тях е било убито. Това е било откровение на Световното Аз, работещо така силно отвътре, както то бе работило от елементите при Мойсей през втората предхристиянска епоха. Така виждаме, че времето на Мойсей отново се съживява и то по такъв начин, че духът на Мойсей прониква и излъчва живот в целия дух на християнския мистицизъм, от Майстор Екхард до най-късните християнски мистици. Духът на Мойсей наистина живееше в тези християнски мистици! Той присъствуваше по такъв начин, че живо навлизаше в душите им.
към текста >>

Духът на Мойсей наистина живееше в тези християнски мистици!
Макар че бе постигнал такова високо равнище проповедникът Таулър прекъсна своята проповед, докато не се усети проникнат от онова, което живееше в обикновения човек. И когато след като бе разкрил себе си за това вдъхновение, Таулър отново се качи на амвона, силното впечатление на неговата проповед ни става символично ясна, когато ни се каза, че мнозина от неговите слушатели паднали на земята като мъртви. Това означава, че всичко от по-нисшата природа у тях е било убито. Това е било откровение на Световното Аз, работещо така силно отвътре, както то бе работило от елементите при Мойсей през втората предхристиянска епоха. Така виждаме, че времето на Мойсей отново се съживява и то по такъв начин, че духът на Мойсей прониква и излъчва живот в целия дух на християнския мистицизъм, от Майстор Екхард до най-късните християнски мистици. Духът на Мойсей наистина живееше в тези християнски мистици! Той присъствуваше по такъв начин, че живо навлизаше в душите им.
към текста >>

В нея целият характер на времето на Мойсей бе възкръснало.
Това беше втората епоха след Христа. В нея целият характер на времето на Мойсей бе възкръснало. През първото хилядолетие след християнското време вторият век на Соломона оформи концепцията за християнската мистерия, що се касае до онова, което знаем като йерархии например в християнски смисъл: оформи в подробности мъдростта за по-висшите светове. По същия начин вторият век на Мойсей оформи специално онова, което се нарича немски мистицизъм: дълбокото мистично съзнание за Единния Бог, Който може да оживее отново в човешката душа. Който може да възкръсне в човешката душа. Този век на Мойсей специално е силен оттогава в изследване все по-точно на Световното Аз, Единния Бог.
към текста >>

По същия начин вторият век на Мойсей оформи специално онова, което се нарича немски мистицизъм: дълбокото мистично съзнание за Единния Бог, Който може да оживее отново в човешката душа.
Това беше втората епоха след Христа. В нея целият характер на времето на Мойсей бе възкръснало. През първото хилядолетие след християнското време вторият век на Соломона оформи концепцията за християнската мистерия, що се касае до онова, което знаем като йерархии например в християнски смисъл: оформи в подробности мъдростта за по-висшите светове. По същия начин вторият век на Мойсей оформи специално онова, което се нарича немски мистицизъм: дълбокото мистично съзнание за Единния Бог, Който може да оживее отново в човешката душа. Който може да възкръсне в човешката душа. Този век на Мойсей специално е силен оттогава в изследване все по-точно на Световното Аз, Единния Бог.
към текста >>

Този век на Мойсей специално е силен оттогава в изследване все по-точно на Световното Аз, Единния Бог.
Това беше втората епоха след Христа. В нея целият характер на времето на Мойсей бе възкръснало. През първото хилядолетие след християнското време вторият век на Соломона оформи концепцията за християнската мистерия, що се касае до онова, което знаем като йерархии например в християнски смисъл: оформи в подробности мъдростта за по-висшите светове. По същия начин вторият век на Мойсей оформи специално онова, което се нарича немски мистицизъм: дълбокото мистично съзнание за Единния Бог, Който може да оживее отново в човешката душа. Който може да възкръсне в човешката душа. Този век на Мойсей специално е силен оттогава в изследване все по-точно на Световното Аз, Единния Бог.
към текста >>

Така както векът на Авраам и векът на Соломон следваха един след друг в предхристиянските времена, така те следват един друг през Християнската ера в обратен ред: век на Соломон, век на Мойсей и век на Авраам.
Според насоката на човешката еволюция обаче едно възобновяване на века на Авраам ще стане, начевайки през наши времена, с което ние бавно ще преминем в третото хилядолетие. Така както векът на Авраам и векът на Соломон следваха един след друг в предхристиянските времена, така те следват един друг през Християнската ера в обратен ред: век на Соломон, век на Мойсей и век на Авраам. Движиме се към този век на Авраам и той трябва и ще ни донесе велики неща. Нека да си припомним значението на века на Авраам. Тогава изчезна старото ясновидство, тогава съзнание за Бога бе дадено на човека, което да е тясно свързано с човешките способности. Всичко, което човечеството би могло да придобие от това съзнание за Бога, което е свързано с човешкия мозък постепенно е било изчерпано и само съвсем малко все още остава за човешките същества да придобиват посредством тези човешки качества наистина твърде малко. В противоположност ние вървим в точно противоположното направление към новия век на Авраам.
към текста >>

Така както духът на Мойсей управляваше в периода, който привършва през нашето време, така духът на Авраам сега започва да управлява, така че след като въведе човечеството в едно съзнание за Бога в света на сетивата, той сега ще може отново да изведе човечеството от там.
Следователно ние сме непосредствено пред такава една еволюция. Ние проследяваме нашите стъпки, така да се каже, по пътя на еволюцията. С Авраам съзнанието за Бога беше въведено в мозъка; и като навлизаме в един нов век на Авраам, това съзнание за Бога от своя страна ще бъде изведено от мозъка и през следващите 2500 г. ние постепенно ще познаваме човешки същества, които ще притежават онова, което възвишените тайни, на посвещението дават като великите духовни учения за мистериите на вселената. Така както духът на Мойсей управляваше в периода, който привършва през нашето време, така духът на Авраам сега започва да управлява, така че след като въведе човечеството в едно съзнание за Бога в света на сетивата, той сега ще може отново да изведе човечеството от там. Един вечен космичен закон е, че всяка индивидуалност трябва да извърши едно дадено дело неколкократно. Преди всичко ще трябва да извърши делото два пъти един път като че ли прави противоположното на онова, което вече е извършил. Онова, което Авраам свали за човечеството във физическото съзнание, той ще го изкачи отново за човечеството в духовния свят.
към текста >>

Видяхме, че човечеството вече е преживяло отново в християнско вдълбочаване великия момент, който Мойсей преживя чрез своето вдълбочаване в горящата къпина и светкавичния огън на Синай.
Тези неща обаче са свързани и с други. В известни други отношения всичко се възобновява чрез такива подобни повторения. Ние приближаваме до едно време, когато все повече онова, което съществуваше в предхристиянските векове, ще бъде възобновено за човечеството но всичко ще бъде потопено в онова, което човечеството е било в състояние да спечели чрез великото Христово Събитие. Видяхме, че човечеството вече е преживяло отново в християнско вдълбочаване великия момент, който Мойсей преживя чрез своето вдълбочаване в горящата къпина и светкавичния огън на Синай. Сега онези от рода на Таулър и Екхарт ясно съзнават, че когато вътре в тях възникне онова, което Мойсей наричаше Яхве, това е Христос. Обаче вече не е отразеното Христово Същество, а Самият Христос, който възниква от дълбините на сърцето. Онова, което е било преживяно от Мойсей фактически отново се преживява от християнските мистици в една християнска форма във форма променена чрез Христовия Импулс. Онова, което бе преживяно в предхристиянския век на Авраами, ще бъде преживявано в напълно променена нова форма. Какво ще бъде то?
към текста >>

Сега онези от рода на Таулър и Екхарт ясно съзнават, че когато вътре в тях възникне онова, което Мойсей наричаше Яхве, това е Христос.
Тези неща обаче са свързани и с други. В известни други отношения всичко се възобновява чрез такива подобни повторения. Ние приближаваме до едно време, когато все повече онова, което съществуваше в предхристиянските векове, ще бъде възобновено за човечеството но всичко ще бъде потопено в онова, което човечеството е било в състояние да спечели чрез великото Христово Събитие. Видяхме, че човечеството вече е преживяло отново в християнско вдълбочаване великия момент, който Мойсей преживя чрез своето вдълбочаване в горящата къпина и светкавичния огън на Синай. Сега онези от рода на Таулър и Екхарт ясно съзнават, че когато вътре в тях възникне онова, което Мойсей наричаше Яхве, това е Христос. Обаче вече не е отразеното Христово Същество, а Самият Христос, който възниква от дълбините на сърцето. Онова, което е било преживяно от Мойсей фактически отново се преживява от християнските мистици в една християнска форма във форма променена чрез Христовия Импулс. Онова, което бе преживяно в предхристиянския век на Авраами, ще бъде преживявано в напълно променена нова форма. Какво ще бъде то? Всички неща и събития, които се явяват нормално в човешката еволюция хвърлят своята светлина напред така да се каже.
към текста >>

Онова, което е било преживяно от Мойсей фактически отново се преживява от християнските мистици в една християнска форма във форма променена чрез Христовия Импулс.
В известни други отношения всичко се възобновява чрез такива подобни повторения. Ние приближаваме до едно време, когато все повече онова, което съществуваше в предхристиянските векове, ще бъде възобновено за човечеството но всичко ще бъде потопено в онова, което човечеството е било в състояние да спечели чрез великото Христово Събитие. Видяхме, че човечеството вече е преживяло отново в християнско вдълбочаване великия момент, който Мойсей преживя чрез своето вдълбочаване в горящата къпина и светкавичния огън на Синай. Сега онези от рода на Таулър и Екхарт ясно съзнават, че когато вътре в тях възникне онова, което Мойсей наричаше Яхве, това е Христос. Обаче вече не е отразеното Христово Същество, а Самият Христос, който възниква от дълбините на сърцето. Онова, което е било преживяно от Мойсей фактически отново се преживява от християнските мистици в една християнска форма във форма променена чрез Христовия Импулс. Онова, което бе преживяно в предхристиянския век на Авраами, ще бъде преживявано в напълно променена нова форма. Какво ще бъде то? Всички неща и събития, които се явяват нормално в човешката еволюция хвърлят своята светлина напред така да се каже. /Не желая да повтарям баналността, която често се изказва, че събитията "хвърлят своите сенки", а че те хвърлят своите светлини/. Така в известно отношение нещо свързано със събитията на бъдещето, се отпраща напред в светлина чрез онова, което ние наричаме превръщането на Савел в Павел събитието по пътя за Дамаск.
към текста >>

71. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Второто състояние на това откровение на Бога беше преживяно по времето на Мойсей, когато Бог се приближи към човека чрез елементите.
Второто състояние на това откровение на Бога беше преживяно по времето на Мойсей, когато Бог се приближи към човека чрез елементите. В горящата къпина, в гърма и светкавицата на Синай Той разкри Себе си на човешките сетива и говори на човешкото най-вътрешно същество. Минава трето хилядолетие, през което знание за Бога прониква у човека, което хилядолетие е векът на Соломон, когато Бог разкри Себе си чрез символите на Храма, който Соломон съгради в Йерусалим. Така божественото откровение продължава на степени. Бог първо се разкри на Авраам като Аз-Бог или Яхве-Бог, след това на Мойсей в горящата къпина, в гърма и светкавицата и тогава на Соломон в символите на Храма.
към текста >>

Бог първо се разкри на Авраам като Аз-Бог или Яхве-Бог, след това на Мойсей в горящата къпина, в гърма и светкавицата и тогава на Соломон в символите на Храма.
Второто състояние на това откровение на Бога беше преживяно по времето на Мойсей, когато Бог се приближи към човека чрез елементите. В горящата къпина, в гърма и светкавицата на Синай Той разкри Себе си на човешките сетива и говори на човешкото най-вътрешно същество. Минава трето хилядолетие, през което знание за Бога прониква у човека, което хилядолетие е векът на Соломон, когато Бог разкри Себе си чрез символите на Храма, който Соломон съгради в Йерусалим. Така божественото откровение продължава на степени. Бог първо се разкри на Авраам като Аз-Бог или Яхве-Бог, след това на Мойсей в горящата къпина, в гърма и светкавицата и тогава на Соломон в символите на Храма.
към текста >>

През второто хилядолетие след Христа можем да видим едно повторение на века на Мойсей.
През второто хилядолетие след Христа можем да видим едно повторение на века на Мойсей. Онова, което Мойсей преживя външно, тогава се появява в мистицизма на хора като Екхарт, Йоханес Таулер и пр. Мистиците преживяват в своето вътрешно същество онова, което Мойсей бе преживял външно в горящата къпина, в гърма и светкавицата. Те говореха за това как Аз-Бог разкрива Себе си на тях, когато те се оттеглят у себе си, когато те възприемат вътре в собствените си души искрата на техния Аз, тогава Аз-Богът, Единствения Бог Яхве, разкрива себе си на тях. Такъв бе случаят с Таулер, който бе велик проповедник и който искаше да прави силни откровения. При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер.
към текста >>

Онова, което Мойсей преживя външно, тогава се появява в мистицизма на хора като Екхарт, Йоханес Таулер и пр.
През второто хилядолетие след Христа можем да видим едно повторение на века на Мойсей. Онова, което Мойсей преживя външно, тогава се появява в мистицизма на хора като Екхарт, Йоханес Таулер и пр. Мистиците преживяват в своето вътрешно същество онова, което Мойсей бе преживял външно в горящата къпина, в гърма и светкавицата. Те говореха за това как Аз-Бог разкрива Себе си на тях, когато те се оттеглят у себе си, когато те възприемат вътре в собствените си души искрата на техния Аз, тогава Аз-Богът, Единствения Бог Яхве, разкрива себе си на тях. Такъв бе случаят с Таулер, който бе велик проповедник и който искаше да прави силни откровения. При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер. Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал.
към текста >>

Мистиците преживяват в своето вътрешно същество онова, което Мойсей бе преживял външно в горящата къпина, в гърма и светкавицата.
През второто хилядолетие след Христа можем да видим едно повторение на века на Мойсей. Онова, което Мойсей преживя външно, тогава се появява в мистицизма на хора като Екхарт, Йоханес Таулер и пр. Мистиците преживяват в своето вътрешно същество онова, което Мойсей бе преживял външно в горящата къпина, в гърма и светкавицата. Те говореха за това как Аз-Бог разкрива Себе си на тях, когато те се оттеглят у себе си, когато те възприемат вътре в собствените си души искрата на техния Аз, тогава Аз-Богът, Единствения Бог Яхве, разкрива себе си на тях. Такъв бе случаят с Таулер, който бе велик проповедник и който искаше да прави силни откровения. При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер. Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал. Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай.
към текста >>

Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай.
Мистиците преживяват в своето вътрешно същество онова, което Мойсей бе преживял външно в горящата къпина, в гърма и светкавицата. Те говореха за това как Аз-Бог разкрива Себе си на тях, когато те се оттеглят у себе си, когато те възприемат вътре в собствените си души искрата на техния Аз, тогава Аз-Богът, Единствения Бог Яхве, разкрива себе си на тях. Такъв бе случаят с Таулер, който бе велик проповедник и който искаше да прави силни откровения. При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер. Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал. Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай. Вековете до наше време са били изпълнени от този дух. Сега обаче ние навлизаме в една епоха, която припомня и оживява века на Авраам, но в смисъла, че човешки същества се водят на далеч от света, достъпен за нашите физически сетива. Духът на Авраам ще повлияе на нашето знание, така че човешки същества ще се откажат от старата умственост, която складирваше само в сетивния свят. В контраст с Авраам обаче, за когото духът на Бога можеше да бъде намерен само в света на сетивата, сега вече ние ще израстем отвъд света на сетивата към духовния свят.
към текста >>

72. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

И аз настойчиво Ви моля: Не се доверявайте сляпо и не приемайте по силата на авторитета нито едно от моите изказвания върху Заратустра и Исус от Назарет, върху Хермес и Мойсей, върху Один, Тор, или върху самия Христос Исус.
През последните дни пристигналите тук гости от по-южните части на Германия и Средна Европа често споделяха с мен колко свободно общуват с представителите на скандинавския Север. Ето още едно доказателство, за това че макар и за мнозина от нас то да е несъзнателно ние можем да разбираме именно в областта на духовното познание, както аз вече изтъкнах на последния Теософски Конгрес*29 в Будапеща и което после от ново повторих на нашето Общо Събрание в Берлин, където имахме голямата радост да видим всред нас също и приятели от Севера. Би било твърде зле за Духовната наука, ако онзи, който все още не може да вижда в духовния свят, би трябвало сляпо да се доверява на това, което чува. Както в Берлин, така и сега, аз Ви моля да не се доверявате само на това, което вече съм казал или евентуално ще изложа в следващите си лекции. Както знаете, още преди постигане на ясновидството, съществува възможност за пълна проверка на резултатите от свръхсетивното наблюдение. И аз настойчиво Ви моля: Не се доверявайте сляпо и не приемайте по силата на авторитета нито едно от моите изказвания върху Заратустра и Исус от Назарет, върху Хермес и Мойсей, върху Один, Тор, или върху самия Христос Исус. Аз настойчиво Ви моля: Отвикнете да разчитате на авторитета; защото принципът на авторитета може да предизвика за нас само злини и неприятности.
към текста >>

73. Тайните на библейското сътворение на света GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

/СЪТВОРЕНИЕТО В ШЕСТ ДНИ В КНИГАТА НА МОЙСЕЙ/
/СЪТВОРЕНИЕТО В ШЕСТ ДНИ В КНИГАТА НА МОЙСЕЙ/
към текста >>

74. Съдържание GA_123 Евангелието на Матей

Мойсей и Хермес като реинкарнирани ученици на Заратустра.
Тайните на времето и пространството. Мойсей и Хермес като реинкарнирани ученици на Заратустра. Вавилонското пленничество. Еврейският народ и неговата готовност да приеме Слънчевата мъдрост на Исус от Назарет.
към текста >>

Взаимодействието между Хермес и Мойсей като израз на един макрокосмически процес, физическото тяло на Исус от Назарет и неговата подготовка в продължение на 42 поколения.
Взаимодействието между Хермес и Мойсей като израз на един макрокосмически процес, физическото тяло на Исус от Назарет и неговата подготовка в продължение на 42 поколения. Изчезването на старото ясновидство. Аура Маздао.
към текста >>

75. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И този прероден Заратустров ученик е не друг, а Мойсей.
По друг начин стояха нещата с втория ученик на Заратустра. Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в еволюцията като стълкновение между старото и новото. Обаче Заратустра пожертвува и за този ученик една част от своята собствена същност, така че в съответната си инкарнация, този втори ученик също получи жертвата на Заратустра. Следователно, докато индивидуалността на Заратустра остана непокътната, обвивките и бяха отделени от него, обаче поради обстоятелството, че бяха проникнати от една толкова могъща индивидуалност, те не се разпаднаха, а запазиха своята цялост. Този втори ученик, който прие мъдростта на Времето а не мъдростта на пространството получи в определен момент от своята инкарнация етерното тяло*9 на Заратустра, което той пожертва също както своето астрално тяло. И този прероден Заратустров ученик е не друг, а Мойсей. Още в ранната си детска възраст Мойсей получи запазеното етерно тяло на Заратустра.
към текста >>

Още в ранната си детска възраст Мойсей получи запазеното етерно тяло на Заратустра.
Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в еволюцията като стълкновение между старото и новото. Обаче Заратустра пожертвува и за този ученик една част от своята собствена същност, така че в съответната си инкарнация, този втори ученик също получи жертвата на Заратустра. Следователно, докато индивидуалността на Заратустра остана непокътната, обвивките и бяха отделени от него, обаче поради обстоятелството, че бяха проникнати от една толкова могъща индивидуалност, те не се разпаднаха, а запазиха своята цялост. Този втори ученик, който прие мъдростта на Времето а не мъдростта на пространството получи в определен момент от своята инкарнация етерното тяло*9 на Заратустра, което той пожертва също както своето астрално тяло. И този прероден Заратустров ученик е не друг, а Мойсей. Още в ранната си детска възраст Мойсей получи запазеното етерно тяло на Заратустра.
към текста >>

След като Мойсей беше прероденият ученик на Заратустра, и трябваше да приеме запазеното етерно тяло на Заратустра, с него трябваше да се случи нещо твърде особено.
Религиозните документи, които действително се опират на окултизма, съдържат макар и по един загадъчен начин всички онези тайни, до които ние стигаме в хода на окултното изследване. След като Мойсей беше прероденият ученик на Заратустра, и трябваше да приеме запазеното етерно тяло на Заратустра, с него трябваше да се случи нещо твърде особено. Преди още да поеме съответните впечатления от околния свят, преди още те да се натрупат в душата му, там трябваше да се вмъкне чудният наследствен дар от Заратустра. Този важен период е разказан символично: той е поставен в плетен кош и пуснат по реката, нещо, което наподобява едно странно Посвещение. Посвещението се състои в следното: За определен период от време, човек остава изолиран от външния свят и точно тогава в него проникват, така да се каже, твърде специални въздействия. С други думи, когато Мойсей беше изолиран от света по този начин, след определено време в него можа да бъде вложено етерното тяло на Заратустра. И чак тогава в душата му разцъфна онази чудна мъдрост за Времето, която някога му беше предал Заратустра; да, сега той беше надарен с нея и можа да я прояви, като представи тази мъдрост на Времето под формата на подходящи за неговия народ образи.
към текста >>

С други думи, когато Мойсей беше изолиран от света по този начин, след определено време в него можа да бъде вложено етерното тяло на Заратустра.
Религиозните документи, които действително се опират на окултизма, съдържат макар и по един загадъчен начин всички онези тайни, до които ние стигаме в хода на окултното изследване. След като Мойсей беше прероденият ученик на Заратустра, и трябваше да приеме запазеното етерно тяло на Заратустра, с него трябваше да се случи нещо твърде особено. Преди още да поеме съответните впечатления от околния свят, преди още те да се натрупат в душата му, там трябваше да се вмъкне чудният наследствен дар от Заратустра. Този важен период е разказан символично: той е поставен в плетен кош и пуснат по реката, нещо, което наподобява едно странно Посвещение. Посвещението се състои в следното: За определен период от време, човек остава изолиран от външния свят и точно тогава в него проникват, така да се каже, твърде специални въздействия. С други думи, когато Мойсей беше изолиран от света по този начин, след определено време в него можа да бъде вложено етерното тяло на Заратустра. И чак тогава в душата му разцъфна онази чудна мъдрост за Времето, която някога му беше предал Заратустра; да, сега той беше надарен с нея и можа да я прояви, като представи тази мъдрост на Времето под формата на подходящи за неговия народ образи. Ето защо у Мойсей ние срещаме величествените образи на Сътворението като външни имагинации, родени от мъдростта на Времето, произтичаща от Заратустра. Те бяха прероденото познание, преродената мъдрост, която той получи от Заратустра. Всичко това укрепна в неговата вътрешна същност поради факта, че той прие етерната обвивка на самия Заратустра.
към текста >>

Ето защо у Мойсей ние срещаме величествените образи на Сътворението като външни имагинации, родени от мъдростта на Времето, произтичаща от Заратустра.
Преди още да поеме съответните впечатления от околния свят, преди още те да се натрупат в душата му, там трябваше да се вмъкне чудният наследствен дар от Заратустра. Този важен период е разказан символично: той е поставен в плетен кош и пуснат по реката, нещо, което наподобява едно странно Посвещение. Посвещението се състои в следното: За определен период от време, човек остава изолиран от външния свят и точно тогава в него проникват, така да се каже, твърде специални въздействия. С други думи, когато Мойсей беше изолиран от света по този начин, след определено време в него можа да бъде вложено етерното тяло на Заратустра. И чак тогава в душата му разцъфна онази чудна мъдрост за Времето, която някога му беше предал Заратустра; да, сега той беше надарен с нея и можа да я прояви, като представи тази мъдрост на Времето под формата на подходящи за неговия народ образи. Ето защо у Мойсей ние срещаме величествените образи на Сътворението като външни имагинации, родени от мъдростта на Времето, произтичаща от Заратустра. Те бяха прероденото познание, преродената мъдрост, която той получи от Заратустра. Всичко това укрепна в неговата вътрешна същност поради факта, че той прие етерната обвивка на самия Заратустра.
към текста >>

И когато разглеждаме народа-почва, в който попадна Мойсей, за да вложи в него онова, което той беше получил от Заратустра, ще бъде уместно да се занимаем с някои особености на самата Мойсеева мъдрост.
Но за един процес с такова решително значение за общочовешката еволюция е необходим не само посветеният, който полага основите на дадено културно направление; необходимо е и друго: това, което една толкова велика индивидуалност може да посади като зародиш на една култура, да попадне в съответния, или по-точно казано, в подходящия народ. И когато разглеждаме народа-почва, в който попадна Мойсей, за да вложи в него онова, което той беше получил от Заратустра, ще бъде уместно да се занимаем с някои особености на самата Мойсеева мъдрост.
към текста >>

Следователно, в една от предишните си инкарнации, Мойсей беше ученик на Заратустра.
Следователно, в една от предишните си инкарнации, Мойсей беше ученик на Заратустра. По онова време той прие мъдростта на Времето, както и онази тайна, за която ние загатнахме, а именно, че през всички епохи „новото" се сблъсква със „старото" и от този сблъсък възниква определена противоположност. Ако Мойсей трябваше да се намеси в общочовешката еволюция с тази мъдрост, тогава наложително беше той сам да се за познае с една друга, различно устроена мъдрост, каквато беше мъдростта на Хермес. И наистина се случи тъкмо това. Да обобщим: От Заратустра, Хермес получи директната мъдрост, така да се каже, Слънчевата мъдрост, или с други думи, познанието за онова, което непосредствено живее във външната физическа обвивка на светлината и на Слънчевото тяло, следователно онова, което следва своя директен път. При Мой сей нещата не стояха така.
към текста >>

Ако Мойсей трябваше да се намеси в общочовешката еволюция с тази мъдрост, тогава наложително беше той сам да се за познае с една друга, различно устроена мъдрост, каквато беше мъдростта на Хермес.
Следователно, в една от предишните си инкарнации, Мойсей беше ученик на Заратустра. По онова време той прие мъдростта на Времето, както и онази тайна, за която ние загатнахме, а именно, че през всички епохи „новото" се сблъсква със „старото" и от този сблъсък възниква определена противоположност. Ако Мойсей трябваше да се намеси в общочовешката еволюция с тази мъдрост, тогава наложително беше той сам да се за познае с една друга, различно устроена мъдрост, каквато беше мъдростта на Хермес. И наистина се случи тъкмо това. Да обобщим: От Заратустра, Хермес получи директната мъдрост, така да се каже, Слънчевата мъдрост, или с други думи, познанието за онова, което непосредствено живее във външната физическа обвивка на светлината и на Слънчевото тяло, следователно онова, което следва своя директен път. При Мой сей нещата не стояха така. Мойсей получи онази мъдрост, която човек съхранява в по-плътното етерно тяло, а не в астралното тяло. Той получи онази мъдрост, което не само се обръща към Слънцето и пита: „Какво струи от Слънчевото Същество?
към текста >>

Мойсей получи онази мъдрост, която човек съхранява в по-плътното етерно тяло, а не в астралното тяло.
По онова време той прие мъдростта на Времето, както и онази тайна, за която ние загатнахме, а именно, че през всички епохи „новото" се сблъсква със „старото" и от този сблъсък възниква определена противоположност. Ако Мойсей трябваше да се намеси в общочовешката еволюция с тази мъдрост, тогава наложително беше той сам да се за познае с една друга, различно устроена мъдрост, каквато беше мъдростта на Хермес. И наистина се случи тъкмо това. Да обобщим: От Заратустра, Хермес получи директната мъдрост, така да се каже, Слънчевата мъдрост, или с други думи, познанието за онова, което непосредствено живее във външната физическа обвивка на светлината и на Слънчевото тяло, следователно онова, което следва своя директен път. При Мой сей нещата не стояха така. Мойсей получи онази мъдрост, която човек съхранява в по-плътното етерно тяло, а не в астралното тяло. Той получи онази мъдрост, което не само се обръща към Слънцето и пита: „Какво струи от Слънчевото Същество? ", а мъдростта, която обхваща също и това, което се противопоставя на Слънчевата светлина, на Слънчевото благо; онази мъдрост, която преработва в себе си без да бъде накърнена от тях „земните" неща и изобщо всичко, което е станало земно, което се обособява на Земята като нещо втвърдено и старо, или накратко: Земната мъдрост, която живее в Слънчевата мъдрост, но все пак си остава Земна мъдрост. Тайните на Земната еволюция и начинът, по който се развива човекът и Земните субстанции, след като Слънцето се отдели*10 от Земята: Ето какво получи Мойсей. И тъкмо тази е причината когато сега разглеждаме нещата не външно, а вътрешно, поради която в учението на Хермес ние се натъкваме на една крещяща противоположност спрямо Мойсеевата мъдрост.
към текста >>

Тайните на Земната еволюция и начинът, по който се развива човекът и Земните субстанции, след като Слънцето се отдели*10 от Земята: Ето какво получи Мойсей.
Да обобщим: От Заратустра, Хермес получи директната мъдрост, така да се каже, Слънчевата мъдрост, или с други думи, познанието за онова, което непосредствено живее във външната физическа обвивка на светлината и на Слънчевото тяло, следователно онова, което следва своя директен път. При Мой сей нещата не стояха така. Мойсей получи онази мъдрост, която човек съхранява в по-плътното етерно тяло, а не в астралното тяло. Той получи онази мъдрост, което не само се обръща към Слънцето и пита: „Какво струи от Слънчевото Същество? ", а мъдростта, която обхваща също и това, което се противопоставя на Слънчевата светлина, на Слънчевото благо; онази мъдрост, която преработва в себе си без да бъде накърнена от тях „земните" неща и изобщо всичко, което е станало земно, което се обособява на Земята като нещо втвърдено и старо, или накратко: Земната мъдрост, която живее в Слънчевата мъдрост, но все пак си остава Земна мъдрост. Тайните на Земната еволюция и начинът, по който се развива човекът и Земните субстанции, след като Слънцето се отдели*10 от Земята: Ето какво получи Мойсей. И тъкмо тази е причината когато сега разглеждаме нещата не външно, а вътрешно, поради която в учението на Хермес ние се натъкваме на една крещяща противоположност спрямо Мойсеевата мъдрост.
към текста >>

Според тях нещата навсякъде са едни и същи и те просто ликуват, когато ги намират както при Хермес, така и при Мойсей: ето тук имаме троичност и оттатък също троичност, тук имаме четворност, оттатък също четворност.
Несъмнено, днес съществуват възгледи, които се определят от следния принцип: През нощта всички котки са сиви! Според тях нещата навсякъде са едни и същи и те просто ликуват, когато ги намират както при Хермес, така и при Мойсей: ето тук имаме троичност и оттатък също троичност, тук имаме четворност, оттатък също четворност. Но по този начин не се стига до никъде. Всичко това би приличало на следното: Да ден човек иска да възпита някого като ботаник, но съвсем не го учи да различава отделните растения, например розата от карамфила, а му посочва единствено приликите. Отново повтарям по този начин не се стига до никъде. Ние сме длъжни да различаваме не само съществата, но и мъдростите. И така, ние трябва да знаем, че Мойсеевата мъдрост беше съвършено различна от Хермесовата.
към текста >>

Типично Земна мъдрост беше тази, която Мойсей трябваше да утвърди; Слънчева мъдрост беше тази, която трябваше да утвърди Хермес.
Наистина и двете произлизат от Заратустра; но както единицата може да се раздели и да се прояви по различни начини, така също и Заратустра предаде на двамата си ученици различни откровения. Когато отворим сърцата си за Хермесовата мъдрост, ние откриваме всичко, което прави света преизпълнен със светлина, посочвайки ни каква точно е първо причината на света и как светлината действува в него. Обаче в мъдростта на Хермес ние далеч не намираме онези понятия, които да ни показват как във всички етапи от развитието нещо „ново" се намесва в това, което е вече „старо", предизвиквайки по този начин непрекъснати сблъсъци между миналото и настоящото, между мрака и светлината. Земна мъдрост, от която да разбираме как след отделянето на Слънцето, Земя та се е развила заедно с човека това всъщност изобщо не се съдържа в Хермесовата мъдрост. Особената мисия на Мойсеевата мъдрост трябваше да бъде следната: Да направи понятно за човека развитието на Земята след нейното отделяне от Слънцето. Типично Земна мъдрост беше тази, която Мойсей трябваше да утвърди; Слънчева мъдрост беше тази, която трябваше да утвърди Хермес. Следователно, когато Мойсей си при помня всичко, което е приел от Заратустра, в него проблясва еволюцията на Земята и планетарната еволюция на човека. Той тръгва, така да се каже, от земния елемент, от земната същност. Обаче, тази Земна същност се отдели от Слънцето и съдържа в себе си макар и в замъглен вид нещо от Слънцето; ето как Земната същност среща Слънчевата същност. Ето защо и Земната мъдрост на Мойсей, фактически, трябваше да срещне, и то съвсем конкретно, Слънчевата мъдрост на Хермес; тези две направления трябваше да се сблъскат на всяка цена. И този сблъсък е описан по един съвършено чуден начин, като исторически факт в срещата между Мойсей и неговото посвещение от една страна, с мъдростта на Хермес, от друга.
към текста >>

Следователно, когато Мойсей си при помня всичко, което е приел от Заратустра, в него проблясва еволюцията на Земята и планетарната еволюция на човека.
Когато отворим сърцата си за Хермесовата мъдрост, ние откриваме всичко, което прави света преизпълнен със светлина, посочвайки ни каква точно е първо причината на света и как светлината действува в него. Обаче в мъдростта на Хермес ние далеч не намираме онези понятия, които да ни показват как във всички етапи от развитието нещо „ново" се намесва в това, което е вече „старо", предизвиквайки по този начин непрекъснати сблъсъци между миналото и настоящото, между мрака и светлината. Земна мъдрост, от която да разбираме как след отделянето на Слънцето, Земя та се е развила заедно с човека това всъщност изобщо не се съдържа в Хермесовата мъдрост. Особената мисия на Мойсеевата мъдрост трябваше да бъде следната: Да направи понятно за човека развитието на Земята след нейното отделяне от Слънцето. Типично Земна мъдрост беше тази, която Мойсей трябваше да утвърди; Слънчева мъдрост беше тази, която трябваше да утвърди Хермес. Следователно, когато Мойсей си при помня всичко, което е приел от Заратустра, в него проблясва еволюцията на Земята и планетарната еволюция на човека. Той тръгва, така да се каже, от земния елемент, от земната същност. Обаче, тази Земна същност се отдели от Слънцето и съдържа в себе си макар и в замъглен вид нещо от Слънцето; ето как Земната същност среща Слънчевата същност. Ето защо и Земната мъдрост на Мойсей, фактически, трябваше да срещне, и то съвсем конкретно, Слънчевата мъдрост на Хермес; тези две направления трябваше да се сблъскат на всяка цена. И този сблъсък е описан по един съвършено чуден начин, като исторически факт в срещата между Мойсей и неговото посвещение от една страна, с мъдростта на Хермес, от друга. Във факта, че Мойсей се ражда в Египет и че неговият народ е привлечен към Египет, в сблъсъка между Мойсеевия народ и египетския Хермесов народ ние имаме един далечен отблясък от срещата между Слънчевата мъдрост и Земната мъдрост; независимо, че и двете идват от Заратустра, те се проявяват на Земята в два съвършено различни еволюционни потока.
към текста >>

Ето защо и Земната мъдрост на Мойсей, фактически, трябваше да срещне, и то съвсем конкретно, Слънчевата мъдрост на Хермес; тези две направления трябваше да се сблъскат на всяка цена.
Особената мисия на Мойсеевата мъдрост трябваше да бъде следната: Да направи понятно за човека развитието на Земята след нейното отделяне от Слънцето. Типично Земна мъдрост беше тази, която Мойсей трябваше да утвърди; Слънчева мъдрост беше тази, която трябваше да утвърди Хермес. Следователно, когато Мойсей си при помня всичко, което е приел от Заратустра, в него проблясва еволюцията на Земята и планетарната еволюция на човека. Той тръгва, така да се каже, от земния елемент, от земната същност. Обаче, тази Земна същност се отдели от Слънцето и съдържа в себе си макар и в замъглен вид нещо от Слънцето; ето как Земната същност среща Слънчевата същност. Ето защо и Земната мъдрост на Мойсей, фактически, трябваше да срещне, и то съвсем конкретно, Слънчевата мъдрост на Хермес; тези две направления трябваше да се сблъскат на всяка цена. И този сблъсък е описан по един съвършено чуден начин, като исторически факт в срещата между Мойсей и неговото посвещение от една страна, с мъдростта на Хермес, от друга. Във факта, че Мойсей се ражда в Египет и че неговият народ е привлечен към Египет, в сблъсъка между Мойсеевия народ и египетския Хермесов народ ние имаме един далечен отблясък от срещата между Слънчевата мъдрост и Земната мъдрост; независимо, че и двете идват от Заратустра, те се проявяват на Земята в два съвършено различни еволюционни потока. Обаче в определен момент от еволюцията те трябва да се слеят, да се съединят.
към текста >>

И този сблъсък е описан по един съвършено чуден начин, като исторически факт в срещата между Мойсей и неговото посвещение от една страна, с мъдростта на Хермес, от друга.
Типично Земна мъдрост беше тази, която Мойсей трябваше да утвърди; Слънчева мъдрост беше тази, която трябваше да утвърди Хермес. Следователно, когато Мойсей си при помня всичко, което е приел от Заратустра, в него проблясва еволюцията на Земята и планетарната еволюция на човека. Той тръгва, така да се каже, от земния елемент, от земната същност. Обаче, тази Земна същност се отдели от Слънцето и съдържа в себе си макар и в замъглен вид нещо от Слънцето; ето как Земната същност среща Слънчевата същност. Ето защо и Земната мъдрост на Мойсей, фактически, трябваше да срещне, и то съвсем конкретно, Слънчевата мъдрост на Хермес; тези две направления трябваше да се сблъскат на всяка цена. И този сблъсък е описан по един съвършено чуден начин, като исторически факт в срещата между Мойсей и неговото посвещение от една страна, с мъдростта на Хермес, от друга. Във факта, че Мойсей се ражда в Египет и че неговият народ е привлечен към Египет, в сблъсъка между Мойсеевия народ и египетския Хермесов народ ние имаме един далечен отблясък от срещата между Слънчевата мъдрост и Земната мъдрост; независимо, че и двете идват от Заратустра, те се проявяват на Земята в два съвършено различни еволюционни потока. Обаче в определен момент от еволюцията те трябва да се слеят, да се съединят.
към текста >>

Във факта, че Мойсей се ражда в Египет и че неговият народ е привлечен към Египет, в сблъсъка между Мойсеевия народ и египетския Хермесов народ ние имаме един далечен отблясък от срещата между Слънчевата мъдрост и Земната мъдрост; независимо, че и двете идват от Заратустра, те се проявяват на Земята в два съвършено различни еволюционни потока.
Следователно, когато Мойсей си при помня всичко, което е приел от Заратустра, в него проблясва еволюцията на Земята и планетарната еволюция на човека. Той тръгва, така да се каже, от земния елемент, от земната същност. Обаче, тази Земна същност се отдели от Слънцето и съдържа в себе си макар и в замъглен вид нещо от Слънцето; ето как Земната същност среща Слънчевата същност. Ето защо и Земната мъдрост на Мойсей, фактически, трябваше да срещне, и то съвсем конкретно, Слънчевата мъдрост на Хермес; тези две направления трябваше да се сблъскат на всяка цена. И този сблъсък е описан по един съвършено чуден начин, като исторически факт в срещата между Мойсей и неговото посвещение от една страна, с мъдростта на Хермес, от друга. Във факта, че Мойсей се ражда в Египет и че неговият народ е привлечен към Египет, в сблъсъка между Мойсеевия народ и египетския Хермесов народ ние имаме един далечен отблясък от срещата между Слънчевата мъдрост и Земната мъдрост; независимо, че и двете идват от Заратустра, те се проявяват на Земята в два съвършено различни еволюционни потока. Обаче в определен момент от еволюцията те трябва да се слеят, да се съединят.
към текста >>

Така също и срещата между Слънчевата мъдрост на Хермес и Земната мъдрост на Мойсей, която се осъществява в Египет, е донякъде едно величествено отражение на процесите, които се разиграват във външния Космос.
Тази дълбока връзка с Космоса е нещо, което може да ни изпълни с известно страхопочитание спрямо всичко, което ни се казва относно великите събития в общочовешката еволюция и което намираме в образите, извлечени от космическото съществувание. Но има една тайнствена връзка между цялото космическо съществувание и онова, което се разиграва в хода на общочовешката еволюция. Това, което става на Земята, е само едно отражение на това, което става в Космоса. Така също и срещата между Слънчевата мъдрост на Хермес и Земната мъдрост на Мойсей, която се осъществява в Египет, е донякъде едно величествено отражение на процесите, които се разиграват във външния Космос.
към текста >>

Всичко това представлява едно „излъчване" на Земята в посока към Слънцето; същото стана и когато в Египет Земната мъдрост на Мойсей се срещна със Слънчевата мъдрост на Хермес.
Представете си определени действия, които Слънцето насочва към Земята, и други действия, отразявани от Земята към космическото пространство; в този случай никак не е все едно къде ще се срещнат двата вида действия в пространството; и според това дали срещата става в по-близка, или по-далечна точка, резултатът ще бъде коренно различен. В Мистериите сблъсъкът между Хермесовата мъдрост и Мойсеевата мъдрост е бил представян по такъв начин, че да е възможно сравняването му с нещо, което общо взето е било вече налице в Космоса. Това се потвърждава и от нашата духовно-научна космология. Ние знаем, че първо начално е настъпило отделянето на Слънцето от Земята, след което Земята остава, още известно време, свързана с Луната и чак после една част от това небесно тяло се откъсва в пространството, под формата на нашата днешна Луна. Следователно, Земята сама изпраща обратно в пространството една част от себе си под формата на Луната и я отправя към Слънцето. Всичко това представлява едно „излъчване" на Земята в посока към Слънцето; същото стана и когато в Египет Земната мъдрост на Мойсей се срещна със Слънчевата мъдрост на Хермес.
към текста >>

В своето по-нататъшно развитие, мъдростта на Мойсей представляваше нещо, за което бихме могли да кажем: Тя се разви като наука, свързана със Земята и човека, именно след отделянето и от Слънчевата мъдрост, като в същото време тя израсна спрямо Слънцето и прие от него онази „директна" мъдрост, за която вече стана дума.
В своето по-нататъшно развитие, мъдростта на Мойсей представляваше нещо, за което бихме могли да кажем: Тя се разви като наука, свързана със Земята и човека, именно след отделянето и от Слънчевата мъдрост, като в същото време тя израсна спрямо Слънцето и прие от него онази „директна" мъдрост, за която вече стана дума. Но тя трябваше да се изпълни с директната Слънчева мъдрост само до определена степен; след този момент тя трябваше да върви по-нататък сама и да се развива самостоятелно. Ето защо Мойсеевата мъдрост трябваше да остане в Египет дотогава, докато се оказа в състояние да приеме в достатъчен размер онова, от което се нуждаеше; едва след това последва „Изходът на чедата Мойсееви от Египет", така че да бъде асимилирано и смляно всичко онова, което Земната мъдрост можа да приеме от Слънчевата мъдрост; от сега нататък Земната мъдрост трябваше да поеме напълно самостоятелен път.
към текста >>

Вярно е, че Мойсей се роди с това, което Заратустра му даде като земни ориентири.
Но в каква посока трябва да се развива Мойсеевата мъдрост? Каква е нейната задача? Нейната основна задача е да намери отново пътя към Слънцето. Вярно е, че тя се превърна в Земна мъдрост. Вярно е, че Мойсей се роди с това, което Заратустра му даде като земни ориентири. Обаче Мойсей отново трябва да намери пътя към Слънцето. И в различните етапи на своя живот той непрекъснато търси този обратен път, като през първия етап той изцяло се прониква с Хермесовата мъдрост; после развитието му продължава по-нататък. Неговите изживявания могат да бъдат показани най-добре с помощта на образи, извлечени от космическите процеси. Когато това, което става на Земята, отново се излъчва в пространството, тогава по пътя си към Слънцето то среща, най-напред, Меркурий. Обаче, ние знаем, че планетата, която официалната астрономия нарича Венера, според окултната терминология е Меркурий, и обратно, това, което официалната астрономия нарича Меркурий, в окултен смисъл то е Венера.
към текста >>

Обаче Мойсей отново трябва да намери пътя към Слънцето.
Но в каква посока трябва да се развива Мойсеевата мъдрост? Каква е нейната задача? Нейната основна задача е да намери отново пътя към Слънцето. Вярно е, че тя се превърна в Земна мъдрост. Вярно е, че Мойсей се роди с това, което Заратустра му даде като земни ориентири. Обаче Мойсей отново трябва да намери пътя към Слънцето. И в различните етапи на своя живот той непрекъснато търси този обратен път, като през първия етап той изцяло се прониква с Хермесовата мъдрост; после развитието му продължава по-нататък. Неговите изживявания могат да бъдат показани най-добре с помощта на образи, извлечени от космическите процеси. Когато това, което става на Земята, отново се излъчва в пространството, тогава по пътя си към Слънцето то среща, най-напред, Меркурий. Обаче, ние знаем, че планетата, която официалната астрономия нарича Венера, според окултната терминология е Меркурий, и обратно, това, което официалната астрономия нарича Меркурий, в окултен смисъл то е Венера. Следователно, когато напускаме Земята и се насочваме към Слънцето, ние срещаме най-напред това, което е от Меркуриево естество, после това, което е от Венерино естество, и накрая срещаме Слънчевото естество.
към текста >>

Ето защо в хода на вътрешните си душевни процеси, Мойсей трябваше да развие наследените от Заратустра качества по такъв начин, че в своя обратен път той отново да намери Слънчевото естество.
И в различните етапи на своя живот той непрекъснато търси този обратен път, като през първия етап той изцяло се прониква с Хермесовата мъдрост; после развитието му продължава по-нататък. Неговите изживявания могат да бъдат показани най-добре с помощта на образи, извлечени от космическите процеси. Когато това, което става на Земята, отново се излъчва в пространството, тогава по пътя си към Слънцето то среща, най-напред, Меркурий. Обаче, ние знаем, че планетата, която официалната астрономия нарича Венера, според окултната терминология е Меркурий, и обратно, това, което официалната астрономия нарича Меркурий, в окултен смисъл то е Венера. Следователно, когато напускаме Земята и се насочваме към Слънцето, ние срещаме най-напред това, което е от Меркуриево естество, после това, което е от Венерино естество, и накрая срещаме Слънчевото естество. Ето защо в хода на вътрешните си душевни процеси, Мойсей трябваше да развие наследените от Заратустра качества по такъв начин, че в своя обратен път той отново да намери Слънчевото естество. С други думи, той трябваше да се развива до една определена степен. Това, което той пося като мъдрост в западната култура, трябваше да напредне според характера на неговия народ. Същественото за неговия път беше, че след като прие част от Хермесовата мъдрост той отново разви, макар и по обратен път, всичко онова, което Хермес директно изпращаше като радиални лъчи от Слънцето.
към текста >>

Но Мойсей трябваше да стигне до тази степен на Хермес-Меркурий по съвършено различен, противоположен начин.
После преданието сочи, че Хермес, който по-късно бива наречен Меркурий, донася на своя народ изкуството и науката, донася едно външно знание за света, едно външно изкуство, от каквито неговият народ се нуждаеше. Но Мойсей трябваше да стигне до тази степен на Хермес-Меркурий по съвършено различен, противоположен начин. Ние виждаме този факт, представен в историята на еврейския народ, най-вече в епохата и царуването на Давид, заставащ пред нас като царствен псалмопевец и божествен пророк, като истински божи човек, държащ в ръцете си меч, но в същото време и музикален инструмент. Давид ето еврейският Хермес, ето еврейският Меркурий. Ето докъде стигна сега съответното направление на еврейския народ: Той създаде един самостоятелен Херметизъм, един Меркуризъм. Следователно, приетата от Хермес мъдрост, достигна през Давидовата епоха до областта на Меркурий.
към текста >>

В действителност Мойсей срещна онова, което някога беше излязло от Слънцето.
Там отново се случи нещо забележително. В действителност Мойсей срещна онова, което някога беше излязло от Слънцето. Мойсей не самият той, а това, което остави на своя народ чрез мъдростта си се сля направо със слънчевото естество на мъдростта в онези места, където мъдростта на евреите попадна по време на вавилонското робство. Защото през този период от време, в мистерийните центрове край Тигър и Ефрат, до които се докоснаха еврейските мъдреци, там проповядваше реинкарнираният Заратустра. Да, приблизително по времето на Вавилонското робство, самият Заратустра беше инкарниран и обучаваше посветените, предавайки им част от своята мъдрост, за да получи друга част от мъдростта. Самият Заратустра се беше прераждал многократно, и сега в своята инкарнация като Заратас или Назаратос, той стана учител на попадналите под Вавилонско робство евреи, които се докоснаха до светилищата на тези места.
към текста >>

Мойсей не самият той, а това, което остави на своя народ чрез мъдростта си се сля направо със слънчевото естество на мъдростта в онези места, където мъдростта на евреите попадна по време на вавилонското робство.
Там отново се случи нещо забележително. В действителност Мойсей срещна онова, което някога беше излязло от Слънцето. Мойсей не самият той, а това, което остави на своя народ чрез мъдростта си се сля направо със слънчевото естество на мъдростта в онези места, където мъдростта на евреите попадна по време на вавилонското робство. Защото през този период от време, в мистерийните центрове край Тигър и Ефрат, до които се докоснаха еврейските мъдреци, там проповядваше реинкарнираният Заратустра. Да, приблизително по времето на Вавилонското робство, самият Заратустра беше инкарниран и обучаваше посветените, предавайки им част от своята мъдрост, за да получи друга част от мъдростта. Самият Заратустра се беше прераждал многократно, и сега в своята инкарнация като Заратас или Назаратос, той стана учител на попадналите под Вавилонско робство евреи, които се докоснаха до светилищата на тези места.
към текста >>

Да повторим: Мойсей беше ученик на Заратустра.
Да повторим: Мойсей беше ученик на Заратустра. Той беше поставен на такова място в египетската култура, че всичко, което някога Заратустра му беше дал, сега отново просветна в неговата вътрешна същност. Обаче нещата се развиха по такъв начин, сякаш той не знаеше откъде просветна то в него, и се насочи към онова, което някога беше Слънце. В Египет той се насочи към Хермесовата мъдрост, която директно сваля това, което беше Заратустровата мъдрост, а не по неговия косвен, рефлекторен път. И след като беше приел достатъчно от нея, потокът на Мойсеевата мъдрост се разви по-нататък по един самостоятелен, директен път. След като през Давидовата епоха този Мойсеев поток основа един директен херметизъм, една самостоятелна наука и едно самостоятелно изкуство, сега той пое към Слънцето, от което беше излязъл първоначално, макар и в една смекчена форма.
към текста >>

Ако Заратустра трябваше да изложи своето учение в цялата му слънчева същност така, както някога го беше доверил на Хермес и Мойсей, ако трябваше да го покаже в една нова и съответствуваща на времето форма, той трябваше да разполага също и с такива телесни обвивки, които да са съвършен инструмент, нагоден към новата историческа епоха.
В древновавилонските школи, където беше учител също и на Питагор, Заратустра поднасяше своето знание само по онзи начин, по който това беше възможно за тогавашните човешки физически тела. Ако Заратустра трябваше да изложи своето учение в цялата му слънчева същност така, както някога го беше доверил на Хермес и Мойсей, ако трябваше да го покаже в една нова и съответствуваща на времето форма, той трябваше да разполага също и с такива телесни обвивки, които да са съвършен инструмент, нагоден към новата историческа епоха. Заратустра отново можа да възпроизведе всичко онова, което в миналото повери на Питагор, на еврейските мъдреци, на халдейските и вавилонските мъдреци, които тогава, през шестото столетие преди Христос бяха готови да слушат, обаче той постигна това единствено под онази форма, която отговаряше на едно физическо тяло, родено в древен Вавилон. Познанието на Заратустра всъщност беше от такова естество, сякаш нека да си послужим с един пример Слънчевата светлина би била първоначално уловена от Венера и не би могла да стигне направо до Земята; или с други думи, сякаш Заратустровата мъдрост не би могла да изгрее в своята първоначална, а в една отслабена, приглушена светлина. Защото, ако Заратустровата мъдрост би искала да изгрее в своята истинска светлина, Заратустра първо би трябвало да се инкарнира в едно подходящо за целта тяло. А до това подходящо тяло може да се стигне само по един специален начин, който ще охарактеризираме веднага. Вчера споменахме, че в Азия съществуваха три вида Народностни Души: Индийската на юг, иранската и северноазиатско-туранската.
към текста >>

76. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ако искаме да охарактеризираме онзи забележителен процес, а именно взаимодействието между двамата големи ученици на Заратустра, между Хермес или Тот и Мойсей, ние бихме могли да сторим това най-добре, ако го представим като повторение на един велик космически процес, според източниците, с които разполагаме в лицето на окултната мъдрост, на Духовната Наука.
Ако искаме да охарактеризираме онзи забележителен процес, а именно взаимодействието между двамата големи ученици на Заратустра, между Хермес или Тот и Мойсей, ние бихме могли да сторим това най-добре, ако го представим като повторение на един велик космически процес, според източниците, с които разполагаме в лицето на окултната мъдрост, на Духовната Наука. За да си представим нагледно този космически процес, нека отново да обърнем поглед назад към онази епоха, когато нашата Земя се отдели от своето Слънце и, така да се каже, двете небесни тела продължиха своя живот в Космоса, разполагайки със свой самостоятелен център. Ще онагледим този процес още по-пълно, ако си представим как в прадалечното минало, цялата маса на Земята и на Слънцето са образували едно цяло, едно огромно небесно тяло, което в последствие се раздели на две. Нека да не забравяме, че наред с отделянето на Земята и Слънцето, се разиграват и други космически процеси, свързани с отделянето на другите планети от нашата Слънчева система. За целта на нашите лекции, нека засега се абстрахираме от времевите отношения, свързани с отделянето на другите планети, и тогава бихме могли да кажем: В прадалечното минало стана така, че Слънцето образува свой собствен център, а Земята също образува свой собствен център.
към текста >>

Двама от неговите най-близки ученици, които по-късно се преродиха като Хермес и Мойсей, бяха запознати с тези тайни много подробно.
Ето за какво говореше Заратустра на своите ученици. Двама от неговите най-близки ученици, които по-късно се преродиха като Хермес и Мойсей, бяха запознати с тези тайни много подробно. Обаче той им загатна за духовната същност на Слънцето по съвършено различен начин. На Хермес, Заратустра посочи, че той следва да остане в това, което непосредствено идва от Слънцето; а Мойсей инспирира по такъв начин, че той остана главно в спомените за тайната на Слънчевата мъдрост.
към текста >>

На Хермес, Заратустра посочи, че той следва да остане в това, което непосредствено идва от Слънцето; а Мойсей инспирира по такъв начин, че той остана главно в спомените за тайната на Слънчевата мъдрост.
Ето за какво говореше Заратустра на своите ученици. Двама от неговите най-близки ученици, които по-късно се преродиха като Хермес и Мойсей, бяха запознати с тези тайни много подробно. Обаче той им загатна за духовната същност на Слънцето по съвършено различен начин. На Хермес, Заратустра посочи, че той следва да остане в това, което непосредствено идва от Слънцето; а Мойсей инспирира по такъв начин, че той остана главно в спомените за тайната на Слънчевата мъдрост.
към текста >>

Ако приемем откровенията на Заратустра за "Слънчева мъдрост" която той предава от една страна на Хермес,а от друга страна на Мойсей,ясно е, че онова, което живееше у Хермес, понеже той имаше в себе си астралното тяло на Заратустра, беше не друго, а излъчващата се от Заратустра Слънчева мъдрост; а това, което живееше у Мойсей, беше, така да се каже, като затворено в една планета на мъдростта, която тепърва трябваше да се развива спрямо окова, което директно се излъчваше от Слънцето.
Но според космическите съотношения, като един вид отражение, се формират и съотношенията в общочовешката еволюция. Ако приемем откровенията на Заратустра за "Слънчева мъдрост" която той предава от една страна на Хермес,а от друга страна на Мойсей,ясно е, че онова, което живееше у Хермес, понеже той имаше в себе си астралното тяло на Заратустра, беше не друго, а излъчващата се от Заратустра Слънчева мъдрост; а това, което живееше у Мойсей, беше, така да се каже, като затворено в една планета на мъдростта, която тепърва трябваше да се развива спрямо окова, което директно се излъчваше от Слънцето. Следователно, както чрез отделянето на Луната, Земята се отвори за Слънчевото въздействие, така и Мойсеевата мъдрост се отвори за директно излъчващата се от Заратустра Слънчева мъдрост. И ето че двете Земната мъдрост на Мойсей и Слънчевата мъдрост на Хермес се срещнаха в Египет. Така че ние следва да схващаме онова, което Мойсей разви у самия себе си, което отдалечавайки се от Заратустра пробуди у себе си, за да го предаде на своя народ, като нещо аналогично на отхвърлянето на Лунните субстанции от тялото на Земята.
към текста >>

И ето че двете Земната мъдрост на Мойсей и Слънчевата мъдрост на Хермес се срещнаха в Египет.
Но според космическите съотношения, като един вид отражение, се формират и съотношенията в общочовешката еволюция. Ако приемем откровенията на Заратустра за "Слънчева мъдрост" която той предава от една страна на Хермес,а от друга страна на Мойсей,ясно е, че онова, което живееше у Хермес, понеже той имаше в себе си астралното тяло на Заратустра, беше не друго, а излъчващата се от Заратустра Слънчева мъдрост; а това, което живееше у Мойсей, беше, така да се каже, като затворено в една планета на мъдростта, която тепърва трябваше да се развива спрямо окова, което директно се излъчваше от Слънцето. Следователно, както чрез отделянето на Луната, Земята се отвори за Слънчевото въздействие, така и Мойсеевата мъдрост се отвори за директно излъчващата се от Заратустра Слънчева мъдрост. И ето че двете Земната мъдрост на Мойсей и Слънчевата мъдрост на Хермес се срещнаха в Египет. Така че ние следва да схващаме онова, което Мойсей разви у самия себе си, което отдалечавайки се от Заратустра пробуди у себе си, за да го предаде на своя народ, като нещо аналогично на отхвърлянето на Лунните субстанции от тялото на Земята.
към текста >>

Така че ние следва да схващаме онова, което Мойсей разви у самия себе си, което отдалечавайки се от Заратустра пробуди у себе си, за да го предаде на своя народ, като нещо аналогично на отхвърлянето на Лунните субстанции от тялото на Земята.
Но според космическите съотношения, като един вид отражение, се формират и съотношенията в общочовешката еволюция. Ако приемем откровенията на Заратустра за "Слънчева мъдрост" която той предава от една страна на Хермес,а от друга страна на Мойсей,ясно е, че онова, което живееше у Хермес, понеже той имаше в себе си астралното тяло на Заратустра, беше не друго, а излъчващата се от Заратустра Слънчева мъдрост; а това, което живееше у Мойсей, беше, така да се каже, като затворено в една планета на мъдростта, която тепърва трябваше да се развива спрямо окова, което директно се излъчваше от Слънцето. Следователно, както чрез отделянето на Луната, Земята се отвори за Слънчевото въздействие, така и Мойсеевата мъдрост се отвори за директно излъчващата се от Заратустра Слънчева мъдрост. И ето че двете Земната мъдрост на Мойсей и Слънчевата мъдрост на Хермес се срещнаха в Египет. Така че ние следва да схващаме онова, което Мойсей разви у самия себе си, което отдалечавайки се от Заратустра пробуди у себе си, за да го предаде на своя народ, като нещо аналогично на отхвърлянето на Лунните субстанции от тялото на Земята.
към текста >>

А чудната мъдрост, с която Мойсей облъхваше своя народ, ние бихме могли да обозначим с онова име, което поначало я съдържа в себе си Яхве или Йехова; защото ако правилно разбираме името Яхве или Йехова, то действително представлява един вид резюме на цялата Мойсеева мъдрост.
А чудната мъдрост, с която Мойсей облъхваше своя народ, ние бихме могли да обозначим с онова име, което поначало я съдържа в себе си Яхве или Йехова; защото ако правилно разбираме името Яхве или Йехова, то действително представлява един вид резюме на цялата Мойсеева мъдрост. Сега вече, за нас става напълно ясно, защо старите предания гледаха на Яхве или Йехова като на едно Лунно божество. Този факт Вие ще откриете навсякъде, обаче до неговото обяснение бихте могли да стигнете само ако се потопите в дълбоките връзки между нещата. Както Земята отдели от себе си това, което се съдържаше в нея като "Луна", и го запрати към Слънцето, така и Земната мъдрост на Мойсей трябваше да се обърне към Хермес, който притежаваше непосредствената Заратустрова мъдрост, благодарение на пожертвуваното астрално тяло на Заратустра, и чак тогава да продължи своето самостоятелно развитие. Ние вече посочихме, как след тази среща с Хермес, Мойсеевата мъдрост напредна до епохата на Давид и как в негово лице просветна един нов Хермес, един нов Меркурий; ето какво представлява този царствен войн и божествен певец на еврейския народ. И ние видяхме как Мойсеевата мъдрост идва все по-близо до Слънчевия елемент, когато по време на Вавилонското пленничество тя отново се докосва до сияйната Слънчева мъдрост, понеже тогава под името Заратас или Назаратос самият Заратустра беше учител на еврейските посветени.
към текста >>

Както Земята отдели от себе си това, което се съдържаше в нея като "Луна", и го запрати към Слънцето, така и Земната мъдрост на Мойсей трябваше да се обърне към Хермес, който притежаваше непосредствената Заратустрова мъдрост, благодарение на пожертвуваното астрално тяло на Заратустра, и чак тогава да продължи своето самостоятелно развитие.
А чудната мъдрост, с която Мойсей облъхваше своя народ, ние бихме могли да обозначим с онова име, което поначало я съдържа в себе си Яхве или Йехова; защото ако правилно разбираме името Яхве или Йехова, то действително представлява един вид резюме на цялата Мойсеева мъдрост. Сега вече, за нас става напълно ясно, защо старите предания гледаха на Яхве или Йехова като на едно Лунно божество. Този факт Вие ще откриете навсякъде, обаче до неговото обяснение бихте могли да стигнете само ако се потопите в дълбоките връзки между нещата. Както Земята отдели от себе си това, което се съдържаше в нея като "Луна", и го запрати към Слънцето, така и Земната мъдрост на Мойсей трябваше да се обърне към Хермес, който притежаваше непосредствената Заратустрова мъдрост, благодарение на пожертвуваното астрално тяло на Заратустра, и чак тогава да продължи своето самостоятелно развитие. Ние вече посочихме, как след тази среща с Хермес, Мойсеевата мъдрост напредна до епохата на Давид и как в негово лице просветна един нов Хермес, един нов Меркурий; ето какво представлява този царствен войн и божествен певец на еврейския народ. И ние видяхме как Мойсеевата мъдрост идва все по-близо до Слънчевия елемент, когато по време на Вавилонското пленничество тя отново се докосва до сияйната Слънчева мъдрост, понеже тогава под името Заратас или Назаратос самият Заратустра беше учител на еврейските посветени. И така, в Мойсеевата мъдрост ние виждаме нещо, което повтаря целия космически процес, свързан с отделянето на Земята от Слънцето и с това, което после се случи със Земята.
към текста >>

И една личност като Мойсей застана пред тях като пратеник на висшите космически сили.
Тези съотношения породиха дълбоко страхопочитание в душите на древните еврейски мъдреци и в душите на всички, които имаха усет за подобни неща. Те усещаха един вид непосредствени откровения, които напираха към тях от мировите пространства и от самото мирово битие. И една личност като Мойсей застана пред тях като пратеник на висшите космически сили. Ето какво усещаха те. Ето какво трябва да усетим и ние, ако действително искаме да вникнем в древните епохи; иначе всяко усилие остава само една празна абстракция.
към текста >>

Нещата се свеждат до следното: Онова, което се излъчи от Заратустра и чрез Хермес и Мойсей се изля върху човечеството, се разви по съответен начин и по-нататък, така че успя да се прояви под друга, по-висша форма.
Нещата се свеждат до следното: Онова, което се излъчи от Заратустра и чрез Хермес и Мойсей се изля върху човечеството, се разви по съответен начин и по-нататък, така че успя да се прояви под друга, по-висша форма. За тази цел беше необходимо, самият Заратустра т.е. индивидуалността, която по-рано пожертвува своето астрално и етерно тяло да се роди на Земята, за да пожертвува също и своето физическо тяло. Тук имаме една прекрасна градация.
към текста >>

Най-напред живя Заратустра и по свой неповторим начин даде импулса за следатлантското развитие, осъществено в Древно-персийската, в Иранската култура; после той отдаде своето астрално тяло, за да изведе на световната арена чрез Хермес следващата култура; а по-късно той се лиши, в полза на Мойсей, и от своето етерно тяло.
Най-напред живя Заратустра и по свой неповторим начин даде импулса за следатлантското развитие, осъществено в Древно-персийската, в Иранската култура; после той отдаде своето астрално тяло, за да изведе на световната арена чрез Хермес следващата култура; а по-късно той се лиши, в полза на Мойсей, и от своето етерно тяло. Така той пожертвува две от своите телесни обвивки. Сега трябваше да му се предостави възможност да пожертвува и своето физическо тяло! Ето какво изискваше великата тайна на общочовешката еволюция: Едно същество да пожертвува и трите си тела! За Хермес, Заратустра беше пожертвувал своето астрално тяло, за Мойсей своето етерно тяло; третото, което му предстоеше, беше жертвата на физическото тяло. За целта бяха необходими специални приготовления, и те засягаха най-вече физическото тяло на Заратустра.
към текста >>

За Хермес, Заратустра беше пожертвувал своето астрално тяло, за Мойсей своето етерно тяло; третото, което му предстоеше, беше жертвата на физическото тяло.
Най-напред живя Заратустра и по свой неповторим начин даде импулса за следатлантското развитие, осъществено в Древно-персийската, в Иранската култура; после той отдаде своето астрално тяло, за да изведе на световната арена чрез Хермес следващата култура; а по-късно той се лиши, в полза на Мойсей, и от своето етерно тяло. Така той пожертвува две от своите телесни обвивки. Сега трябваше да му се предостави възможност да пожертвува и своето физическо тяло! Ето какво изискваше великата тайна на общочовешката еволюция: Едно същество да пожертвува и трите си тела! За Хермес, Заратустра беше пожертвувал своето астрално тяло, за Мойсей своето етерно тяло; третото, което му предстоеше, беше жертвата на физическото тяло. За целта бяха необходими специални приготовления, и те засягаха най-вече физическото тяло на Заратустра. Вчера посочихме как в хода на поколенията, белязани с особените житейски навици на еврейския народ, беше подготвено онова физическо тяло, което Заратустра принесе като третата си голяма саможертва. За тази цел се наложи следното: всичко, което иначе в рамките на еврейския народ представляваше астрално виждане и изобщо непосредствени духовни възприятия неща, които всред туранските народи потънаха в упадък да се превърне във вътрешна сила, във вътрешна активност.
към текста >>

77. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И ние видяхме също, как Заратустра успя да предаде на Хермес и Мойсей най-доброто, с което разполагаше.
И така, в известен смисъл, възгледите на Заратустра бяха напълно противоположни спрямо тези на древните Риши. Културата, която възникна след индийската, стана забележителна с това, че тя се стремеше да отпечата във външния свят всичко онова, което човекът съумяваше да постигне чрез своите духовни усилия. И ние видяхме също, как Заратустра успя да предаде на Хермес и Мойсей най-доброто, с което разполагаше. За да може Мойсеевата мъдрост да даде своите плодове, нейните семена трябваше да бъдат посети в онзи на род, чийто родоначалник беше Авраам. Защото Авраам беше първият, у когото бяха вложени физическите заложби за извоюване на Яхве-съзнанието; обаче той трябваше да се увери, че Богът, който чрез физическите познавателни сили се изявяваше вътре в него, говори със същия глас, с който говори и вечният, всепроникващ Бог на Мистериите, само че по един стеснен начин, именно за да бъде разбиран от него, от Авраам.
към текста >>

Етерното тяло на Сим беше запазено, също както и етерното тяло на Мойсей, и тъкмо с него си послужи великият посветен в Слънчевите Мистерии, за да се открие на Авраам по един разбираем за него начин.
Една толкова издигната индивидуалност, каквато беше атлантският Слънчев посветен, не можеше да се обръща на разбираем език към всички онези, които в съответната епоха имаха да изпълняват своята неповторима мисия. Подобна висша индивидуалност като тази на Слънчевия посветен, носеща в себе си вечното съществувание, и за която с право се твърдеше именно за да бъде загатнат нейния вечен характер -, че няма нито име и възраст, нито баща и майка, понеже един такъв предводител на човечеството може да се покаже само като си послужи с някаква форма, която да подсказва известно родство спрямо онези, на които трябва да се изяви. И така, за да отправи съответното послание към Авраам, Учителят на Ришите, Учителят на Заратустра, прие такава форма, в която онова етерно тяло, което беше запазено за родоначалника Авраам, същото етерно тяло, с което разполагаше и неговият прародител Сим, синът на Ной*16. Етерното тяло на Сим беше запазено, също както и етерното тяло на Мойсей, и тъкмо с него си послужи великият посветен в Слънчевите Мистерии, за да се открие на Авраам по един разбираем за него начин. Тази среща между Авраам и великият посветен от Слънчевите Мистерии е описана в Стария Завет като срещата между Авраам и царя-свещеник на Всевишния Бог, Мелхиседек или Малек-Задик, както обикновено го наричат*17. Тук ние сме изправени пред една среща от огромно, универсално значение; срещата между Авраам и великия Слънчев посветен, която нека това да не прозвучи смайващо се разигра в етерното тяло на Сим или Сем, родоначалник на семитския клон. И сега Библията ни показва нещо изключително, което за съжаление хората не разбират, а именно откъде се появи това, което Мелхиседек можа да даде на Авраам. Какво всъщност връчи Мелхиседек на Авраам? Не друго, а тайната на Слънцето, тайната на Слънчевото съществувание, която естествено Авраам успя да разбере само по своя ограничен начин: същата, която стои зад пророческите откровения на Заратустра.
към текста >>

Мойсей 22, 17).
Или с други думи: В кръвта на поколенията, съдържаща външния инструмент на Яхве-откровенията, трябваше да е налице същият порядък, който цари в звездните орбити. Следователно, в потомството на Авраам, т.е. в кръвното родство на поколенията трябваше да има нещо, което е един вид отражение на космическата звездна писменост. Ето защо Авраам получи обещанието: „Твоите потомци ще бъдат както са звездите на небето! " Така следва да бъде тълкуван онзи стих, който обикновено гласи: „И ще умножи и преумножи потомството ти като небесните звезди", сякаш най-важното се свежда до числения превес на потомството (1. Мойсей 22, 17). Обаче тук не става дума за числен превес, а за друго: В потомството трябва да цари същият порядък, който говори с езика на Боговете в групирането на звездите. Поглеждайки нагоре, еврейските посветени виждаха порядъка в звездните констелации, в Зодиака: и констелациите на подвижните звезди, на планетите, спрямо Земята, са показвали онези съотношения, в които посветените откриваха езика, с който е възможно да бъдат описани делата на Боговете. Накратко: Дълбоката връзка между планетите и дванадесетте знаци на Зодиака, трябваше да намери отражение в кръвното родство на Авраамовото потомство.
към текста >>

Христос е дошъл „не да наруши закона на Мойсей, а да го изпълни" (Матей 5, 18).
Както вече казах, всичко това става през годината 71, понеже бащата на Гамалиел е загинал предната година при гоненията на евреите. И сега Рави Гамалиел II. не намира друг изход, освен да подкупи съдията. Обаче на следващия ден, подкупеният съдия се позовава на един цитат, взет от първоначалния арамейски текст, лежащ в основата на Евангелието от Матей. И какво казва съдията? Христос е дошъл „не да наруши закона на Мойсей, а да го изпълни" (Матей 5, 18). Така той сметна, че успокоява своята съвест, след като не постъпи според закона, твърдейки, че отсъжда в смисъла на Христовите думи и предава наследството в ръцете на Гамалиел.
към текста >>

Както беше налице външна та подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително" духовно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра.
Сега, след като описахме как това най-велико Събитие, свързано с нашата еволюция, беше подготвено от страна на Заратустра, налага се да разгледаме и някои други, така да се каже помощни духовни направления. Да, в общочовешката еволюция се разиграха много, извънредно много драматични процеси непосредствено преди и непосредствено след Христовото Събитие. За нас трябва да е напълно ясно: Христовото Събитие беше грижливо подготвено, в рамките на продължителен период от време. Както беше налице външна та подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително" духовно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра.
към текста >>

78. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра.
Ние вече споменахме за необикновения път, по който първоначално тръгна онази човешка индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, чийто състав ни описва Евангелието на Матей. Ние знаем: великият Учител, познат под името Заратустра или Зороастер, проповядваше в източния свят онези неща, за които сме говори ли многократно; именно те бяха същинското основание за неговата инкарнация. Знаем още, че той подготви цялата египетска култура на Хермес, като за тази цел пожертвува своето астрално тяло, което после беше прието от Хермес. Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра. Самият Заратустра можа да се инкарнира по-нататък в други астрални и етерни тела. Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на Вавилонското пленничество. За халдейските окултни школи следващите шест столетия бяха наситени с традициите и ритуалите, произлизащи от Заратустровата инкарнация в лицето на Заратас или Назаратос. Ето защо поколения наред от халдейски, вавилонски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия, почитаха в най-висша степен името на този велик свой учител, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос. И преизпълнени с копнеж те очакваха следващата инкарнация на своя велик учител и предводител, понеже те знаеха, че след шестстотин години той отново ще се появи.
към текста >>

79. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло.
И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество. След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло. И това, което до този момент се извършваше от Заратустровата индивидуалност, сега се поема от едно Същество с единствена по рода си природа, представляващо изворът на цялата мъдрост, към която се стремяха всички велики Учители на човечеството: Христос. Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение! ". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан Син, днес аз те родих". Тук ясно проличава, че става дума за едно раждане, а именно за раждането на Христос в онези обвивки, които Заратустра предварително подготви и после принесе в жертва. В момента на Йоановото Кръщение, Христовото Същество навлиза в подготвените от Заратустра човешки обвивки.
към текста >>

80. 10. Десета лекция, 10. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо Евангелието на Матей ни разказва (17, 1-13) как Христос отвежда тези ученици, отворени до най-голяма степен за неговите космически сили, на „високата планина", за да ги издигне над астралния план и да ги въведе в сферата на Девакана, където те можеха да съзерцават не само духовния първообраз на самия Христос Исус и връзките му с Девакана, но и духовните първообрази на онези, които се намираха в най-близки отношения с Христос Исус: Древния пророк Илия, който се беше реинкарнирал като Йоан Кръстител, предтечата на Христос Исус; като освен Илия сцената се разиграва след обезглавяването на Йоан и Йоан, следователно, се намира в духовния свят учениците видяха и другия духовен предводител, Мойсей.
Ето защо Евангелието на Матей ни разказва (17, 1-13) как Христос отвежда тези ученици, отворени до най-голяма степен за неговите космически сили, на „високата планина", за да ги издигне над астралния план и да ги въведе в сферата на Девакана, където те можеха да съзерцават не само духовния първообраз на самия Христос Исус и връзките му с Девакана, но и духовните първообрази на онези, които се намираха в най-близки отношения с Христос Исус: Древния пророк Илия, който се беше реинкарнирал като Йоан Кръстител, предтечата на Христос Исус; като освен Илия сцената се разиграва след обезглавяването на Йоан и Йоан, следователно, се намира в духовния свят учениците видяха и другия духовен предводител, Мойсей. Всичко това стана възможно, само защото тримата избрани ученици бяха издигнати в деваканическия свят, а не само до равнището на астралния свят. А това, че са издигнати в Девакана, узнаваме от следното място на Матеевото Евангелие. Те не само виждат Христос и неговата Слънчева сила „лицето му светна като Слънцето", но и чуват разговора между Христос, Мойсей и Илия. Следователно, всичко тук е възпроизведено с най-голяма точност и в пълно съответствие с онази характеристика на духовния свят, до която се добираме с помощта на духовно-научното изследване. Никакво противоречие между това, което ние твърдим, и обективното повествование в Евангелията: издигането на учениците чрез самия него, първо в астралната област, а после в деваканическата област, в царството на Духа.
към текста >>

Те не само виждат Христос и неговата Слънчева сила „лицето му светна като Слънцето", но и чуват разговора между Христос, Мойсей и Илия.
Ето защо Евангелието на Матей ни разказва (17, 1-13) как Христос отвежда тези ученици, отворени до най-голяма степен за неговите космически сили, на „високата планина", за да ги издигне над астралния план и да ги въведе в сферата на Девакана, където те можеха да съзерцават не само духовния първообраз на самия Христос Исус и връзките му с Девакана, но и духовните първообрази на онези, които се намираха в най-близки отношения с Христос Исус: Древния пророк Илия, който се беше реинкарнирал като Йоан Кръстител, предтечата на Христос Исус; като освен Илия сцената се разиграва след обезглавяването на Йоан и Йоан, следователно, се намира в духовния свят учениците видяха и другия духовен предводител, Мойсей. Всичко това стана възможно, само защото тримата избрани ученици бяха издигнати в деваканическия свят, а не само до равнището на астралния свят. А това, че са издигнати в Девакана, узнаваме от следното място на Матеевото Евангелие. Те не само виждат Христос и неговата Слънчева сила „лицето му светна като Слънцето", но и чуват разговора между Христос, Мойсей и Илия. Следователно, всичко тук е възпроизведено с най-голяма точност и в пълно съответствие с онази характеристика на духовния свят, до която се добираме с помощта на духовно-научното изследване. Никакво противоречие между това, което ние твърдим, и обективното повествование в Евангелията: издигането на учениците чрез самия него, първо в астралната област, а после в деваканическата област, в царството на Духа.
към текста >>

81. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ние вече обсъдихме произхода на Исус от Назарет тъкмо от тази гледна точка и видяхме, че думите, отправени към Мойсей, всъщност означават: „Твоето потомство ще бъде като отражение на онзи порядък, който цари всред звездите на небето" (1.
Обаче между тези две думи, на които се спрях, има и нещо друго, и то може да бъде разбрано, само ако с помощта на едно древно и все пак винаги ново мистерийно учение, според което човекът, такъв, какъвто е на Земята, както и всяка човешка общност, представляват един вид копие на онова, което се разиграва в необятния Космос, в Макрокосмоса. Ние вече обсъдихме произхода на Исус от Назарет тъкмо от тази гледна точка и видяхме, че думите, отправени към Мойсей, всъщност означават: „Твоето потомство ще бъде като отражение на онзи порядък, който цари всред звездите на небето" (1. Мойсей 22, 17).
към текста >>

Мойсей 22, 17).
Обаче между тези две думи, на които се спрях, има и нещо друго, и то може да бъде разбрано, само ако с помощта на едно древно и все пак винаги ново мистерийно учение, според което човекът, такъв, какъвто е на Земята, както и всяка човешка общност, представляват един вид копие на онова, което се разиграва в необятния Космос, в Макрокосмоса. Ние вече обсъдихме произхода на Исус от Назарет тъкмо от тази гледна точка и видяхме, че думите, отправени към Мойсей, всъщност означават: „Твоето потомство ще бъде като отражение на онзи порядък, който цари всред звездите на небето" (1. Мойсей 22, 17).
към текста >>

82. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Йенсен от Марбург, Вие ще откриете забележителни сходства в биографиите на древно-вавилонския Гилгамеш, Мойсей, Исус и Павел.
Съвременните изследователи също потвърждават този факт. В много от общоизвестните, макар и не твърде задълбочени проучвания, Вие ще откриете един вид сравнителни таблици относно големите сходства в биографиите на такива личности. Например в трудовете на проф. Йенсен от Марбург, Вие ще откриете забележителни сходства в биографиите на древно-вавилонския Гилгамеш, Мойсей, Исус и Павел. Да, той е съставил много интересни сравнителни таблици. Той посочва някои характерни черти от живота на всеки един от тях тези черти лесно могат да бъдат съпоставени и в резултат се получават забележителни сходства, забележителни прилики, пред които нашето материалистическо мислене се оказва напълно безпомощно. Естествено изводът, който се прави, е, че един мит е бил преписан от друг; следователно, биографите на Исус са преписали биографията на древно-вавилонския Гилгамеш, биографията на Мойсей е само подражание на древните епоси, така че в края на краищата, като конкретна историческа личност не е съществувал нито един от тях нито Мойсей, нито Исус, нито Павел. Днес хората изобщо не предполагат дълбоко материалистическата природа на т.нар. „исторически изследвания".
към текста >>

Естествено изводът, който се прави, е, че един мит е бил преписан от друг; следователно, биографите на Исус са преписали биографията на древно-вавилонския Гилгамеш, биографията на Мойсей е само подражание на древните епоси, така че в края на краищата, като конкретна историческа личност не е съществувал нито един от тях нито Мойсей, нито Исус, нито Павел.
В много от общоизвестните, макар и не твърде задълбочени проучвания, Вие ще откриете един вид сравнителни таблици относно големите сходства в биографиите на такива личности. Например в трудовете на проф. Йенсен от Марбург, Вие ще откриете забележителни сходства в биографиите на древно-вавилонския Гилгамеш, Мойсей, Исус и Павел. Да, той е съставил много интересни сравнителни таблици. Той посочва някои характерни черти от живота на всеки един от тях тези черти лесно могат да бъдат съпоставени и в резултат се получават забележителни сходства, забележителни прилики, пред които нашето материалистическо мислене се оказва напълно безпомощно. Естествено изводът, който се прави, е, че един мит е бил преписан от друг; следователно, биографите на Исус са преписали биографията на древно-вавилонския Гилгамеш, биографията на Мойсей е само подражание на древните епоси, така че в края на краищата, като конкретна историческа личност не е съществувал нито един от тях нито Мойсей, нито Исус, нито Павел. Днес хората изобщо не предполагат дълбоко материалистическата природа на т.нар. „исторически изследвания".
към текста >>

Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей.
Никой не може да упреква антропософите, когато те не се обръщат към християнството с помощта на онези средства, които са чужди на самото християнство. Христос не може да бъде разбран с източната терминология; там хората просто не го виждат, или пък гледат в приблизително същата посока и си въобразяват, че го виждат. И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на Изтока? Ние би трябвало веднага да се възпротивим, ако някой би поискал да тръгнем след един Христос, донесен ни от Изтока. Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос. Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей. Обаче Мойсей носи в себе си мъдростта на Заратустра; следователно, трябва да проследим влиянието на Заратустра върху Мойсей. А още по-нататък ние трябва да проследим индивидуалността на Заратустра не само според древните текстове, а с оглед на неговите прераждания включително до Исус от Назарет. Ние трябва да вникнем именно там: В законите на развитието. И тогава ние ще търсим, примерно, Буда, не само в шестото столетие преди нашето летоброене, но и в много по-късните описания на евангелиста Лука, където той слиза от висините след като от Бодисатва беше станал Буда за да се влее в астралното тяло на Натановия Исус. Едва сега ние имаме пред себе си истинския Буда и едва сега ние се опитваме да го проследим в неговото сложно развитие.
към текста >>

Обаче Мойсей носи в себе си мъдростта на Заратустра; следователно, трябва да проследим влиянието на Заратустра върху Мойсей.
Христос не може да бъде разбран с източната терминология; там хората просто не го виждат, или пък гледат в приблизително същата посока и си въобразяват, че го виждат. И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на Изтока? Ние би трябвало веднага да се възпротивим, ако някой би поискал да тръгнем след един Христос, донесен ни от Изтока. Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос. Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей. Обаче Мойсей носи в себе си мъдростта на Заратустра; следователно, трябва да проследим влиянието на Заратустра върху Мойсей. А още по-нататък ние трябва да проследим индивидуалността на Заратустра не само според древните текстове, а с оглед на неговите прераждания включително до Исус от Назарет. Ние трябва да вникнем именно там: В законите на развитието. И тогава ние ще търсим, примерно, Буда, не само в шестото столетие преди нашето летоброене, но и в много по-късните описания на евангелиста Лука, където той слиза от висините след като от Бодисатва беше станал Буда за да се влее в астралното тяло на Натановия Исус. Едва сега ние имаме пред себе си истинския Буда и едва сега ние се опитваме да го проследим в неговото сложно развитие.
към текста >>

83. 13. Бележки GA_123 Евангелието на Матей

Книга на Мойсей", 11 лекции в Мюнхен, 1910 (Събр.Съч.
*11 Рудолф Щайнер „Тайните на библейското сътворение според 1. Книга на Мойсей", 11 лекции в Мюнхен, 1910 (Събр.Съч. № 122). Нередактираният български превод от Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

Мойсей 10, 1
*16 1. Мойсей 10, 1
към текста >>

Мойсей 14, 18-20
*17 1. Мойсей 14, 18-20
към текста >>

84. Лекция първа GA_126 Окултна история

Вие вече можахте да забележите това, когато в отделните работни групи се правят опити да се говори за историята по-подробно, например за превъплъщенията на великия водач на персийската религия Заратустра, когато се е говорило за връзката на Заратустра с Мойсей, с Хермес, а също с Иисус от Назарет.
В духовната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото към отделните конкретни неща. Вие вече можахте да забележите това, когато в отделните работни групи се правят опити да се говори за историята по-подробно, например за превъплъщенията на великия водач на персийската религия Заратустра, когато се е говорило за връзката на Заратустра с Мойсей, с Хермес, а също с Иисус от Назарет. Също така и по други поводи са засягани конкретни исторически въпроси. Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно. И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие.
към текста >>

Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей.
Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата. Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица. Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме. Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас. Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да разбираме хората, се прекратява, ако ги разбираме само по аналогия с хората от настоящето време. Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей. Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях, разбира се, в добрия смисъл на думата. И тука се открива своеобразно явление, без познаването на което не можем да разберем хода на историческото развитие.
към текста >>

Какви форми е приело в Александрия юдейството, културата на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало.
И би било немислимо, ако културата на Александрия, построена изцяло на личността, би могла да бъде приведена в действие по друг начин, освен чрез същество, обхванато от личностното начало, какъвто е бил Александър Велики. Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност към висшите духовни светове, приело личен характер. Личностите, които се намират тук пред нас, имат, така да се каже, всичко в себе си; отсега нататък ние вече много малко виждаме силите, които от висшите йерархии ги направляват и ги поставят на тяхното място. Всички различни мъдреци и философи, действащи в Александрия, представят древната мъдрост, изцяло пренесена в човешки-личното; от тях навсякъде звучи личното. В това е особеното: всичко, което в древното езичество е било обяснявано благодарение на това, че винаги се е казвало как боговете се спускали долу и се съединявали с човешките дъщери, за да произлязат героите, в Александрия се пренася в личната активност на човека. Какви форми е приело в Александрия юдейството, културата на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало. Няма вече нищо от тези дълбоки постижения на връзките на света на хората с духовния свят, както това все пак е било във времената на пророците, както това още може да се намери даже в последните две столетия до началото на нашето летоброене. В юдейството всичко също станало лично. Това са все същите разумни хора с необикновена сила за проникване в тайните на древните мистерии, но - всичко е станало лично, в Александрия действат личности. И християнството се появява в Александрия отначало, може да се каже, като че ли в изкривена, детска степен. Християнството, призовано да води личното в човека, все по-високо към свръхличното, се появява особено силно в Александрия.
към текста >>

85. Лекция втора GA_126 Окултна история

Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия.
В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго. Наистина в това, което касае историческото възприемане на развитието на човечеството, от предното духовно разбиране толкова много е загубено и духовната наука ще трябва да се защитава от натиска на материалистичното мислене, което прониква от всички страни и което намира направо за глупост това, което може да бъде съобщено на базата на духовни факти. И ние всъщност отидохме в това много далеко. Например всички тези мощни образи, всички тези мощни символни представи, които произтичали от древното ясновидско познание на хората и които намерили отражение в митологиите, във фигурите на героите, в образите на легендите и приказките, намират днес тълкуватели от най-странен вид. Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция. Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия. По метода на Соломон Рейнак след 60-70 години, тоест когато избледнее външната памет за него, би било лесно да се докаже, че никога не е имало подобен Рейнак, че това е народно творчество, което е пренесло древната идея за Рейнак Лисицата върху Соломон Рейнак. По неговия метод това би било напълно възможно. Това е толкова нелепо, както и това, че както това се разяснява в предисловието, тази книжица "Орфей" е написана "за широки кръгове съвременни образовани хора, а също за юношите"! "За юношите", понеже Рейнак подчертава, че той е избягвал всичко, макар че това да сведе идеята за Деметра до прасето, той не е избягнал, че той е избягвал всичко, което може силно да оскърби нравствените чувства на младите девици! Обаче той обещава, че ако неговата книга придобие влияние, на което се надява, да подготви особено издание на своята книга за госпожи, което ще съдържа всичко това, което все още трябва да бъде скрито от дъщерите.
към текста >>

86. Лекция шеста GA_126 Окултна история

Те подготвяли това посредством прехода от патриарсите към пророците чрез фигурата на Мойсей.
И ако ние разберем това, скъпи приятели, тогава живеещото в тези епохи ще свети в отделната човешка душа и ще разберем как груповата карма трябва да се модифицира благодарение на това, че хората в същото време са и инструменти в хода на историческото развитие. И тогава ще можем да разберем, ако Хрониката Акаша показва, че в Новалис например ние трябва да виждаме нещо водещо към древния Илия. Това е необикновено интересна последователност на инкарнации. Тук ние виждаме как в Илия изплува пророческият елемент, понеже евреите са имали мисия да подготвят това, което трябвало да дойде по-късно. Те подготвяли това посредством прехода от патриарсите към пророците чрез фигурата на Мойсей. В същото време, когато в Авраам все още виждаме, че израилтяните чувстват действието на Бога в себе си, в своята кръв, в Илия ние виждаме прехода към духовните светове.
към текста >>

87. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Този е важният факт, който – естествено – не може да бъде доказан по-нататък, защото може да бъде доказан само чрез окултна опитност: Че поголяма част от хората с европейско светоусещане ще познаят в този образ Мойсей.
Този е важният факт, който – естествено – не може да бъде доказан по-нататък, защото може да бъде доказан само чрез окултна опитност: Че поголяма част от хората с европейско светоусещане ще познаят в този образ Мойсей. Това е един факт, за който винаги се е знаело в розенкройцерските изследвания от Средновековието насам и който бе потвърден чрез много дълбоки изследвания именно през последните години.
към текста >>

И по отношение на окултния живот индивидуалността на Мойсей се явява като онази, която иска сметка за беззаконията, които стават в наше време.
От това Вие можете да разберете, че в началото на живота в Камалока човекът чувствува една много голяма отговорност спрямо предхристиянските сили за всичко онова, което го е увлякло надолу. И по отношение на окултния живот индивидуалността на Мойсей се явява като онази, която иска сметка за беззаконията, които стават в наше време.
към текста >>

Ако се замислим, че днес, когато човек навлиза в Камалока и му се иска сметка от една морално действуваща индивидуалност, от Мойсей, който се свързва все повече с Христовия Импулс, ние ще разберем как ще стане това, което аз мога да опиша като едно преобразуване на образа на Мойсей.
Следователно, трябва да бъдем наясно върху факта, че през Четвъртата следатлантска епоха хората бяха способни да виждат само физическия Христос и поради тази причина Той дойде във физическо тяло. В нашата епоха, в нашето време и по-нататък до третото хилядолетие хората постепенно ще станат способни да виждат етерния Христос. Ето защо Той никога не ще дойде отново в едно физическо тяло. Ако се замислим, че днес, когато човек навлиза в Камалока и му се иска сметка от една морално действуваща индивидуалност, от Мойсей, който се свързва все повече с Христовия Импулс, ние ще разберем как ще стане това, което аз мога да опиша като едно преобразуване на образа на Мойсей. Какво ни показва впрочем Мойсей, когато застава пред нас с регистъра на нашите грехове? Той ни показва какво стои от едната страна, от страната на прегрешенията спрямо нашата Карма. Наистина е важно за една душа в нашето време, че чрез вдъхновението на будизма може да бъде разбрано учението за Кармата, но и че след смъртта действителността на Кармата ни се показва чрез старозаветния образ на Мойсей. Но когато душите се проникнат все повече и повече със свръхсетивния Христос, образът на Мойсей ще се превърне в този на Христос Исус. А това не означава нищо друго, освен че: Нашата Карма идва във връзка с Христос, Христос се свързва с нашата собствена Карма.
към текста >>

Какво ни показва впрочем Мойсей, когато застава пред нас с регистъра на нашите грехове?
Следователно, трябва да бъдем наясно върху факта, че през Четвъртата следатлантска епоха хората бяха способни да виждат само физическия Христос и поради тази причина Той дойде във физическо тяло. В нашата епоха, в нашето време и по-нататък до третото хилядолетие хората постепенно ще станат способни да виждат етерния Христос. Ето защо Той никога не ще дойде отново в едно физическо тяло. Ако се замислим, че днес, когато човек навлиза в Камалока и му се иска сметка от една морално действуваща индивидуалност, от Мойсей, който се свързва все повече с Христовия Импулс, ние ще разберем как ще стане това, което аз мога да опиша като едно преобразуване на образа на Мойсей. Какво ни показва впрочем Мойсей, когато застава пред нас с регистъра на нашите грехове? Той ни показва какво стои от едната страна, от страната на прегрешенията спрямо нашата Карма. Наистина е важно за една душа в нашето време, че чрез вдъхновението на будизма може да бъде разбрано учението за Кармата, но и че след смъртта действителността на Кармата ни се показва чрез старозаветния образ на Мойсей. Но когато душите се проникнат все повече и повече със свръхсетивния Христос, образът на Мойсей ще се превърне в този на Христос Исус. А това не означава нищо друго, освен че: Нашата Карма идва във връзка с Христос, Христос се свързва с нашата собствена Карма.
към текста >>

Наистина е важно за една душа в нашето време, че чрез вдъхновението на будизма може да бъде разбрано учението за Кармата, но и че след смъртта действителността на Кармата ни се показва чрез старозаветния образ на Мойсей.
В нашата епоха, в нашето време и по-нататък до третото хилядолетие хората постепенно ще станат способни да виждат етерния Христос. Ето защо Той никога не ще дойде отново в едно физическо тяло. Ако се замислим, че днес, когато човек навлиза в Камалока и му се иска сметка от една морално действуваща индивидуалност, от Мойсей, който се свързва все повече с Христовия Импулс, ние ще разберем как ще стане това, което аз мога да опиша като едно преобразуване на образа на Мойсей. Какво ни показва впрочем Мойсей, когато застава пред нас с регистъра на нашите грехове? Той ни показва какво стои от едната страна, от страната на прегрешенията спрямо нашата Карма. Наистина е важно за една душа в нашето време, че чрез вдъхновението на будизма може да бъде разбрано учението за Кармата, но и че след смъртта действителността на Кармата ни се показва чрез старозаветния образ на Мойсей. Но когато душите се проникнат все повече и повече със свръхсетивния Христос, образът на Мойсей ще се превърне в този на Христос Исус. А това не означава нищо друго, освен че: Нашата Карма идва във връзка с Христос, Христос се свързва с нашата собствена Карма.
към текста >>

Но когато душите се проникнат все повече и повече със свръхсетивния Христос, образът на Мойсей ще се превърне в този на Христос Исус.
Ето защо Той никога не ще дойде отново в едно физическо тяло. Ако се замислим, че днес, когато човек навлиза в Камалока и му се иска сметка от една морално действуваща индивидуалност, от Мойсей, който се свързва все повече с Христовия Импулс, ние ще разберем как ще стане това, което аз мога да опиша като едно преобразуване на образа на Мойсей. Какво ни показва впрочем Мойсей, когато застава пред нас с регистъра на нашите грехове? Той ни показва какво стои от едната страна, от страната на прегрешенията спрямо нашата Карма. Наистина е важно за една душа в нашето време, че чрез вдъхновението на будизма може да бъде разбрано учението за Кармата, но и че след смъртта действителността на Кармата ни се показва чрез старозаветния образ на Мойсей. Но когато душите се проникнат все повече и повече със свръхсетивния Христос, образът на Мойсей ще се превърне в този на Христос Исус. А това не означава нищо друго, освен че: Нашата Карма идва във връзка с Христос, Христос се свързва с нашата собствена Карма.
към текста >>

Ако насочим нашето развитие така, че вместо Мойсей да срещнем Христос, с когото тогава нашата Карма ще се срастне, това може да бъде изразено чрез съществуващото от тринадесетото столетие християнско-розенкройцерско течение с думите: In Christo morimur, В Христос умираме.
Нашите предишни стадии на развитие, нашите минали животи могат да бъдат обхванати с думите: Ex deo nascimur, От Бога сме родени. Ако насочим нашето развитие така, че вместо Мойсей да срещнем Христос, с когото тогава нашата Карма ще се срастне, това може да бъде изразено чрез съществуващото от тринадесетото столетие християнско-розенкройцерско течение с думите: In Christo morimur, В Христос умираме.
към текста >>

Индивидуалностите, които ще завладеят по този начин личността на друг човек са такива, каквито са живели в древни времена и ще се явят не като едно или друго дете, а именно като индивидуалности от рода на Мойсей, Аврааам, Изекиил.
При всички въплъщения на Бодисатва, който ще стане Майтрейя-Буда, се установява, че именно в това отношение той ще живее в смисъла на Христос. При всички въплъщения на Бодисатва хората не ще знаят при израстването на детето, както и при неговата младост, че той ще стане един Бодисатва. Винаги, когато Бодисатва се ражда, виждаме, че в неговата тридесет до тридесет и първата година една друга индивидуалност завладява неговите тела. Никога този Бодисатва не ще се яви така, че да прояви качествата на Бодисатва още в най-ранна младост. Но в тридесетата до тридесет и първата година той ще се яви с други качества, съвършено различни от дотогавашните, защото една друга индивидуалност е завладяла неговите тела. Индивидуалностите, които ще завладеят по този начин личността на друг човек са такива, каквито са живели в древни времена и ще се явят не като едно или друго дете, а именно като индивидуалности от рода на Мойсей, Аврааам, Изекиил. Така е с Бодисатва и в нашето столетие, който по-късно, след около три хиляди години, ще стане Майтрейя-Буда. Би било чисто окултно дилетантство, ако някой твърди, че този Майтрейя-Буда би могъл да бъде познат като такъв още от млади години. Той се проявява в неговата собствена сила едва между тридесетата и тридесет и първата година, без преди това някой да му е обръщал внимание; той ще убеждава хората чрез своята собствена сила. И хората биха разбрали най-добре, че някъде не се казва истината, ако някой би твърдял за един човек, по-млад от тридесет години, че в негово лице имаме един Бодисатва. Ето по какво ще се познае истинността.
към текста >>

88. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

И той може да бъде една такава индивидуалност като Мойсей, Авраам, Илия.
Така той се подготвя за едно велико събитие. Това ще стане така: Старият Аз ще излезе и един друг Аз ще влезе в него. И той може да бъде една такава индивидуалност като Мойсей, Авраам, Илия. Един такъв Аз ще действува тогава известно време в това тяло; благодарение на това ще настъпят промените, за да бъде подготвен Майтрейя-Буда. Тогава той ще прекарва останалата част от своя живот с този Аз, който ще влезе в него.
към текста >>

89. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Например една такава личност на Бодисатва може да бъде завладяна в това време от една индивидуалност като тази на Мойсей или на Авраам.
Необходимо е още да знаем следното: Към особеностите на въплъщенията на Бодисатва принадлежи това, че той не може да бъде разпознат в неговите млади години. Между неговата тридесета и тридесет и трета година става едно мощно преобразуване, чрез което тази личност става съвършено друга. Например една такава личност на Бодисатва може да бъде завладяна в това време от една индивидуалност като тази на Мойсей или на Авраам.
към текста >>

90. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Първото откровение, дадено на човешката душа от настоящия цикъл на човечеството, за което можем да говорим тук, е откровението, което се е разляло от планината Синай и е намерило своя израз в десетте Заповеди на Мойсей.
Първото откровение, дадено на човешката душа от настоящия цикъл на човечеството, за което можем да говорим тук, е откровението, което се е разляло от планината Синай и е намерило своя израз в десетте Заповеди на Мойсей. Онзи, който размишлява по-дълбоко върху истинското значение на това откровение на човечеството, което е дадено от десетте заповеди, може да наблюдава нещо чудно именно в тези десет заповеди. Обаче тези неща са такива, че те принадлежат към всекидневното благо на човека, върху което той вече не размишлява. Но започне ли да размишлява, той ще трябва да си каже: Странно, в тези десет заповеди е дадено нещо, което откакто е било дадено, минава като закон през човечеството и което всъщност важи дори още и днес, което всъщност лежи в основата на всички законодателства по лицето на Земята, доколкото те са се присъединили постепенно към по-новата култура или са се присъединявали в течение на последните хилядолетия. Това е нещо всеобхватно, величествено, универсално; то е било разкрито на човечеството, когато му е било казано: В духовния свят съществува едно първично Същество, което има тук на Земята своето отражение, Азът, и това първично Същество може да се влее като сила в човешкия Аз така, че човекът да следва онези норми, онези закони, които са дадени в десетте заповеди.
към текста >>

И така, след смъртта си човекът застава пред две фигури: Мойсей е едната от тези фигури; човекът знае много точно, че се явява пред Мойсей, който държи пред него плочите на закона – през Средновековието наричаха това „Мойсей със строгия закон” – и човекът има ясното съзнание колко се е отклонил в най-вътрешната страна на своята душа от закона.
Когато човекът е минал през Портата на смъртта и е преживял онова време, в което може да обгърне с поглед своя досегашен земен живот, когато е изживял времето до момента, когато отхвърля своето етерно тяло, когато човекът преминава във времето на Камалока, той застава пред два образа, пред две фигури. Обикновено се споменава само едната от тези две фигури, обаче заради пълнотата на нещата можем да кажем – и това, което разказвам сега, е един действителен факт за всеки истински окултист: Преди навлизането в периода на Камалока човекът застава пред две фигури. Обаче това, което разказвам сега, важи само за хората на Запада, както и за всички онези хора, които през последните хилядолетия са имали връзка с културата на Запада. И така, след смъртта си човекът застава пред две фигури: Мойсей е едната от тези фигури; човекът знае много точно, че се явява пред Мойсей, който държи пред него плочите на закона – през Средновековието наричаха това „Мойсей със строгия закон” – и човекът има ясното съзнание колко се е отклонил в най-вътрешната страна на своята душа от закона. Другата фигура е тази, която се нарича „Херувимът с огнения меч”, който се произнася относно това отклонение. Става дума за едно изживяване, което човекът има след смъртта, така че в нашия духовнонаучен смисъл можем да кажем: Това, което застава тук пред човека чрез тези две фигури, чрез Мойсей със строгия закон и чрез Херувима с огнения меч, установява, така да се каже, кармическата равносметка.
към текста >>

Става дума за едно изживяване, което човекът има след смъртта, така че в нашия духовнонаучен смисъл можем да кажем: Това, което застава тук пред човека чрез тези две фигури, чрез Мойсей със строгия закон и чрез Херувима с огнения меч, установява, така да се каже, кармическата равносметка.
Когато човекът е минал през Портата на смъртта и е преживял онова време, в което може да обгърне с поглед своя досегашен земен живот, когато е изживял времето до момента, когато отхвърля своето етерно тяло, когато човекът преминава във времето на Камалока, той застава пред два образа, пред две фигури. Обикновено се споменава само едната от тези две фигури, обаче заради пълнотата на нещата можем да кажем – и това, което разказвам сега, е един действителен факт за всеки истински окултист: Преди навлизането в периода на Камалока човекът застава пред две фигури. Обаче това, което разказвам сега, важи само за хората на Запада, както и за всички онези хора, които през последните хилядолетия са имали връзка с културата на Запада. И така, след смъртта си човекът застава пред две фигури: Мойсей е едната от тези фигури; човекът знае много точно, че се явява пред Мойсей, който държи пред него плочите на закона – през Средновековието наричаха това „Мойсей със строгия закон” – и човекът има ясното съзнание колко се е отклонил в най-вътрешната страна на своята душа от закона. Другата фигура е тази, която се нарича „Херувимът с огнения меч”, който се произнася относно това отклонение. Става дума за едно изживяване, което човекът има след смъртта, така че в нашия духовнонаучен смисъл можем да кажем: Това, което застава тук пред човека чрез тези две фигури, чрез Мойсей със строгия закон и чрез Херувима с огнения меч, установява, така да се каже, кармическата равносметка.
към текста >>

91. Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Първото пряко реално действие в нашата епоха настъпи с откровението на Синай, където Христос се яви на Мойсей под името Яхве, или Йехова.
От средата на Атлантската епоха Христовият Принцип може да действува едва в зародишен вид. При човека това става чрез първия Азов зародиш. Първото пряко реално действие в нашата епоха настъпи с откровението на Синай, където Христос се яви на Мойсей под името Яхве, или Йехова. След това стана прякото свързване на Христос със Земята чрез Кръщението в реката Йордан и чрез трите години в телата на Исус от Назарет. Следователно Христовият Принцип се вля в човечеството същевременно с импулса на Аза. Ето защо Христос означава макрокосмическия Аз.
към текста >>

92. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Мойсей 28 и следва.
Към стр...: Урим... Тумим: На еврейски - Блясък и Мъдрост. Виж 2. Мойсей 28 и следва.
към текста >>

Мойсей, 3, 5.
Към стр...: ще бъдете като Бога: 1. Мойсей, 3, 5.
към текста >>

93. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И всъщност за голям брой хора, тази индивидуалност, която заставаше до човека като един вид „счетоводител“ на кармическите сили, беше индивидуалността, или по-добре казано, образът на Мойсей.
И така, в посочения момент, човекът изживява срещата с едно точно определено Същество, което държи в ръцете си неговата кармическа равносметка. И всъщност за голям брой хора, тази индивидуалност, която заставаше до човека като един вид „счетоводител“ на кармическите сили, беше индивидуалността, или по-добре казано, образът на Мойсей.
към текста >>

Оттук и средновековната формула, която произлиза от розенкройцерството: В Часа на смъртта това не е точно така казано, но в случая няма значение Мойсей поставя пред човека списъка на греховете и в същото време му посочва „строгия закон“, за да разбере къде точно е допуснал отклонение от закона.
Оттук и средновековната формула, която произлиза от розенкройцерството: В Часа на смъртта това не е точно така казано, но в случая няма значение Мойсей поставя пред човека списъка на греховете и в същото време му посочва „строгия закон“, за да разбере къде точно е допуснал отклонение от закона.
към текста >>

94. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Когато една индивидуалност се въплъщава в миналите епохи, например Мойсей, това е нещо съвсем различно от случая с Христовата Индивидуалност, където другата индивидуалност, тази на Исус от Назарет, трябваше да напусне своите тела и да ги предостави на Христовата Индивидуалност.
Когато една индивидуалност се въплъщава в миналите епохи, например Мойсей, това е нещо съвсем различно от случая с Христовата Индивидуалност, където другата индивидуалност, тази на Исус от Назарет, трябваше да напусне своите тела и да ги предостави на Христовата Индивидуалност. При Бодисатва ще бъде така, че също ще настъпи един вид „смяна“, но все пак индивидуалността на „носителя“ остава по някакъв начин съхранена; докато през миналите епохи да си представим например патриарсите въпросната индивидуалност, имаща за задача да достави нови сили за общочовешката еволюция, трябваше да се потопи в телата на „носителя“ с такава сила, че съответният човек задължително изживяваше едно могъщо преобразяване на своята душа. Това преобразяване настъпва особено отчетливо между тридесетата и тридесет и третата година. И винаги става така, че никога не може да се знае предварително, т.е. преди да е настъпило въпросното преобразяване, дали именно това човешко тяло ще бъде завладяно от Бодисатва. Този факт никога не е ясен в младежките години на живота; ясният признак е именно този, че по-късните години съвсем не приличат на младежките години.
към текста >>

95. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Мойсей 20
*37. 2. Мойсей 20
към текста >>

96. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ето защо ние срещаме също и в Евангелието на Йоана едно място, което иначе не може да бъде никога разбрано, там където се казва, че при Мойсей става дума за Христос.
Така на еврейската древност се яви в лицето на Яхве това, което е от същия род с Духовете на Мъдростта намиращи се на Слънцето, и ние можем да кажем: както слънчевата светлина е отразена от Луната в пространството, така за действителните познаватели на еврейската древност Яхве беше отражение на онова духовно Същество, което някога, когато хората ще са узрели, ще лъчезари от Слънцето, явяването на което бяха предсказали свещените индийски Риши, Заратустра и служителите на Озирис. Както в пространството слънчевата светлина е отразена от Луната, така в Яхве или Йехова се показва като в едно отражение Принципът на Слънчевия Дух, когото можете да назовете с каквото име искате: с името Вишвакарман, както са го наричали древните индийци, с името Аура Маздао, както го нарече Заратустра, Озирис, както го нарекоха древните египтяни или с името Христос, както го нарече Четвъртата следатлантска културна епоха /Гръцко-Римската/. Това е езотеричното схващане за Яхве: Това е отразеният от Лунния Принцип и понеже е от разен във времето предварително предсказаният Христос. Ето защо ние срещаме също и в Евангелието на Йоана едно място, което иначе не може да бъде никога разбрано, там където се казва, че при Мойсей става дума за Христос. В действителност става дума за Яхве; обаче това е Христос, който бе предизвестен. Върху едно такова място се обръща вниманието там, където се говори за Яхве, защото Носителят на Христос посочва с това факта, че Яхве е само известеният в миналото Христос.
към текста >>

97. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Мойсей трябваше да изучи тази Лунна повинност, да се потопи в този Лунен култ не другаде, а в мистерийните центрове на египетските посветени.
Мойсей трябваше да изучи тази Лунна повинност, да се потопи в този Лунен култ не другаде, а в мистерийните центрове на египетските посветени. И Мойсей беше един от онези велики водачи, който по несравним духовен начин успя да превърне Лунната повинност в религия на древния еврейски народ. Да, древноеврейският култ към Яхве е един одухотворен култ към Луната. Благодарение на този култ, в древно еврейския народ беше вложено живото съзнание за връзките на човека с извънземния свят. И така, древните народи обожествяваха Слънцето и звездите. Но далеч не всички техни представители можеха да съзерцават Слънцето, звездите и Луната с духовния поглед на ясновидеца.
към текста >>

И Мойсей беше един от онези велики водачи, който по несравним духовен начин успя да превърне Лунната повинност в религия на древния еврейски народ.
Мойсей трябваше да изучи тази Лунна повинност, да се потопи в този Лунен култ не другаде, а в мистерийните центрове на египетските посветени. И Мойсей беше един от онези велики водачи, който по несравним духовен начин успя да превърне Лунната повинност в религия на древния еврейски народ. Да, древноеврейският култ към Яхве е един одухотворен култ към Луната. Благодарение на този култ, в древно еврейския народ беше вложено живото съзнание за връзките на човека с извънземния свят. И така, древните народи обожествяваха Слънцето и звездите. Но далеч не всички техни представители можеха да съзерцават Слънцето, звездите и Луната с духовния поглед на ясновидеца. Древните народи едва ли можеха да разберат, ако някой им кажеше: "Да, молете се на нещо, което лежи в основата на вашия среден човек, обаче не се оставяйте под измамния образ на видимото Слънце, а постоянно търсете свръхсетивното, това, което поражда физическото Слънце!
към текста >>

И както поклонниците на Слънцето и звездите не можеха да споделят всички опитности на посветените, така и пред народите на Лунния култ не можеше просто да се каже: "Представете си сега едно невидимо Същество, чието външно тяло е видимата Луна." Обаче можеше да се каже нещо друго и в действителност Мойсей го каза на древния еврейски народ.
Благодарение на този култ, в древно еврейския народ беше вложено живото съзнание за връзките на човека с извънземния свят. И така, древните народи обожествяваха Слънцето и звездите. Но далеч не всички техни представители можеха да съзерцават Слънцето, звездите и Луната с духовния поглед на ясновидеца. Древните народи едва ли можеха да разберат, ако някой им кажеше: "Да, молете се на нещо, което лежи в основата на вашия среден човек, обаче не се оставяйте под измамния образ на видимото Слънце, а постоянно търсете свръхсетивното, това, което поражда физическото Слънце! " По същия начин и поклонниците на звездите едва ли биха разбрали, ако някой им кажеше, че коренът на техните съмнения и изобщо на цялото им мислене се намира в необятния Космос, не във видимите звезди, а в скритите зад тях невидими духовни Същества. И както поклонниците на Слънцето и звездите не можеха да споделят всички опитности на посветените, така и пред народите на Лунния култ не можеше просто да се каже: "Представете си сега едно невидимо Същество, чието външно тяло е видимата Луна." Обаче можеше да се каже нещо друго и в действителност Мойсей го каза на древния еврейски народ.
към текста >>

При това Мойсей насочи своя народ не към видимата Луна, а към онази дълбока същност, в която се коренеше произхода на прадревното ясновиждане, онова ясновиждане, което в хода на историческото развитие бавно губеше от своята стойност и което човек сякаш трябваше да "изплаща на части", тъй като той постоянно редуваше дневното съзнание със нощно, в резултат на което постигаше такова познание за света, каквото може да даде само отразената Слънчева светлина.
И забележителното сега е, че то можеше да се каже тъкмо на древния еврейски народ, а не просто на изповядващите Лунния култ древни народи. При това Мойсей насочи своя народ не към видимата Луна, а към онази дълбока същност, в която се коренеше произхода на прадревното ясновиждане, онова ясновиждане, което в хода на историческото развитие бавно губеше от своята стойност и което човек сякаш трябваше да "изплаща на части", тъй като той постоянно редуваше дневното съзнание със нощно, в резултат на което постигаше такова познание за света, каквото може да даде само отразената Слънчева светлина. Но това познание се ограничаваше само във външния свят, то оставаше едно земно познание, което хората извличаха от своето редуващо се дневно-нощно съзнание и което имаше своя апогей в сферата на видимите звезди. Точно в тази постоянна смяна между дневното и нощно съзнание, на хората беше дадена, така да се каже, възможността да "изплатят на части" онова древно ясновиждане, което е в непосредствена връзка с духовния свят и което зад видимата физическа Луна постоянно се сблъсква с нейния кипящ духовен живот.
към текста >>

И Мойсей настойчиво и с цялата си енергия изискваше от древния еврейски народ да не смесва Яхве с никакъв външен образ, нито пък да прави опити и да го изобразява в дърво, камък или звук.
Когато в хода на човешкото развитие, това ясно виждащо съзнание трябваше да угасне, на древния еврейски народ беше предоставен един духовен заместител на невидимите Лунни сили: Яхве или Йехова. И Мойсей настойчиво и с цялата си енергия изискваше от древния еврейски народ да не смесва Яхве с никакъв външен образ, нито пък да прави опити и да го изобразява в дърво, камък или звук. Точно затова той забрани да се търси какъвто и да е образ на Яхве във видимия външен свят.
към текста >>

98. Съдържание GA_138 За инициацията

Бележките на Бурдах за начина на мислене на Гьоте и образа на Мойсей.
С Теософското движение се осъществява това, което изискват за нашето време духовните сили. В настоящето търсещи души изискват отговори на загадки, възникнали под натиска на практическите интереси на живота, както в книгата на Ратенау „Към критиката на времето“. Херман Грим искаше да осветли нуждите на времето. За Микеланджело това му се удава, за Рафаело – не, тъй като се провали по отношение на разбирането за инкарниращата се отново душевна индивидуалност (Илия – Йоан Кръстител – Рафаело – Новалис). Гьоте обясни образа на Рафаело от свръхсетивното. Бележките на Бурдах за начина на мислене на Гьоте и образа на Мойсей. Духовни сили действат като реални сили през времето. Гьотевият Вилхелм Майстер, двойната Порта на посвещението и духовният живот на нашето време. Христовата тайна като сила на мировото развитие. Духовната наука дава това, което е необходимо на времето. Отговорите на братята Хумболт на духовни въпроси.
към текста >>

99. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях.
Научава се да ги познава в духовните светове, ако е напреднал с няколко степени към инициацията, и се научава още повече да ги познава, когато след това още напредне. Да предположим например, че някой в земния си живот не е имал възможност да се запознае с Буда. Да приемем, че не се е занимавал с него. Познавам хора, които си нямаха дори най-бегло понятие от Буда. За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда. Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях. Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята. С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт. Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество. Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове. Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик!
към текста >>

100. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Цялата история на Мойсей е представена за неговото време по начина, по който го е мислил Гьоте.
Конрад Бурдах твърди за филологията нещо забележително. Който е чел неговото изследване, има чувството: странно е как чистата филология е могла да направи един паралелен портрет на Фауст от по-ранните векове. Старите образи само се представят в модерна форма, както Гьоте го е направил. Цялата история на Мойсей е представена за неговото време по начина, по който го е мислил Гьоте. Конрад Бурдах иска да покаже с това как в Гьотевия начин на мислене се влива всичко, което е структурирано около образа на Мойсей.
към текста >>

Конрад Бурдах иска да покаже с това как в Гьотевия начин на мислене се влива всичко, което е структурирано около образа на Мойсей.
Конрад Бурдах твърди за филологията нещо забележително. Който е чел неговото изследване, има чувството: странно е как чистата филология е могла да направи един паралелен портрет на Фауст от по-ранните векове. Старите образи само се представят в модерна форма, както Гьоте го е направил. Цялата история на Мойсей е представена за неговото време по начина, по който го е мислил Гьоте. Конрад Бурдах иска да покаже с това как в Гьотевия начин на мислене се влива всичко, което е структурирано около образа на Мойсей.
към текста >>

101. Бележки GA_138 За инициацията

Студията му „Фауст и Мойсей“ излиза в „Доклади от заседанията на Царската Пруска академия на науките“.
142 Конрад Бурдах, Кьонигсберг, 1859 г. – Берлин, 1936 г., член на Пруската академия на науките в Берлин, основен застъпник на духовно-научния метод в изследването на езика и литературата. От 1887 до 1902 г. професор в Хале. Студията му „Фауст и Мойсей“ излиза в „Доклади от заседанията на Царската Пруска академия на науките“. Първа част: 2 май 1912 г.; Втора част: 11 юли 1912 г.
към текста >>

102. Съдържание GA_139 Евангелието на Марко

Мойсей и Илия.
Мистерията на Голгота и нейните дълбоки тайни. Окултното значение на изрази като „на планината“, „в езерото“, „в къщата“. Сцената на Преображението. Мойсей и Илия. Помазва-нето във Витания. Смокиновото дърво.
към текста >>

103. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент. В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие. И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий. Духовният елемент прониква все по-дълбоко в тях. А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
към текста >>

104. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

Отвореният ясновиждащ поглед на тези трима вижда как от едната страна застава Илия, от другата страна Мойсей, а самият Христос Исус е в средата, обаче в такъв облик Евангелието описва това по чисто имагинативен път, чрез който Той може да бъде познат в Неговата духовна същност.
Нека сега да разгледаме Преображението тъкмо от тази гледна точка. Само трима от учениците, Петър, Яков и Йоан, се оказват готови за да бъдат въведени в още по-дълбоките тайни, свързани с Мистерията на Голгота. Отвореният ясновиждащ поглед на тези трима вижда как от едната страна застава Илия, от другата страна Мойсей, а самият Христос Исус е в средата, обаче в такъв облик Евангелието описва това по чисто имагинативен път, чрез който Той може да бъде познат в Неговата духовна същност. Евангелието на Марко също ни говори достатъчно ясно:
към текста >>

И яви им се Илия с Мойсей, а те разговаряха с Исус.“ (9, 2-4.)
И яви им се Илия с Мойсей, а те разговаряха с Исус.“ (9, 2-4.)
към текста >>

Първоначално ние виждаме Илия и Мойсей от двете страни на Христос Исус.
И така, след величествения монолог на Бога идва един разговор между тримата. Какво чудно и драматично продължение! Такива художествени композиции има на много места в Евангелието. След като най-напред чуваме Божия монолог, идва един разговор между тримата. И то какъв разговор! Първоначално ние виждаме Илия и Мойсей от двете страни на Христос Исус. Какво искат да ни подскажат образите на Илия и Мойсей?
към текста >>

Какво искат да ни подскажат образите на Илия и Мойсей?
Какво чудно и драматично продължение! Такива художествени композиции има на много места в Евангелието. След като най-напред чуваме Божия монолог, идва един разговор между тримата. И то какъв разговор! Първоначално ние виждаме Илия и Мойсей от двете страни на Христос Исус. Какво искат да ни подскажат образите на Илия и Мойсей?
към текста >>

Образът на Мойсей Ви е достатъчно добре познат, също и откъм окултната му страна, за която често сме говорили.
Образът на Мойсей Ви е достатъчно добре познат, също и откъм окултната му страна, за която често сме говорили. Ние знаем, че световноисторическата мъдрост избра Мойсей като един вид посредник между древните епохи и епохата, която настъпи с Мистерията на Голгота. От лекциите върху Евангелието на Лука знаем, че в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, всъщност трябва да виждаме преродения Заратустра. Знаем също, че по отношение на това, което се намираше около него и в него, Заратустра се беше погрижил за следващата си инкарнация. Аз често съм споменавал как чрез специални окултни процеси етерното тяло на Заратустра беше преотстъпено на Мойсей, така че в Мойсей действуваха силите на Заратустровото етерно тяло. Така че докато Илия и Мойсей стояха от двете страни на Христос Исус, в Мойсей имаме онези сили, които щяха да осъществят прехода от древните култури към онова, което трябваше да се влее в човечеството чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>

Ние знаем, че световноисторическата мъдрост избра Мойсей като един вид посредник между древните епохи и епохата, която настъпи с Мистерията на Голгота.
Образът на Мойсей Ви е достатъчно добре познат, също и откъм окултната му страна, за която често сме говорили. Ние знаем, че световноисторическата мъдрост избра Мойсей като един вид посредник между древните епохи и епохата, която настъпи с Мистерията на Голгота. От лекциите върху Евангелието на Лука знаем, че в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, всъщност трябва да виждаме преродения Заратустра. Знаем също, че по отношение на това, което се намираше около него и в него, Заратустра се беше погрижил за следващата си инкарнация. Аз често съм споменавал как чрез специални окултни процеси етерното тяло на Заратустра беше преотстъпено на Мойсей, така че в Мойсей действуваха силите на Заратустровото етерно тяло. Така че докато Илия и Мойсей стояха от двете страни на Христос Исус, в Мойсей имаме онези сили, които щяха да осъществят прехода от древните култури към онова, което трябваше да се влее в човечеството чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>

Аз често съм споменавал как чрез специални окултни процеси етерното тяло на Заратустра беше преотстъпено на Мойсей, така че в Мойсей действуваха силите на Заратустровото етерно тяло.
Образът на Мойсей Ви е достатъчно добре познат, също и откъм окултната му страна, за която често сме говорили. Ние знаем, че световноисторическата мъдрост избра Мойсей като един вид посредник между древните епохи и епохата, която настъпи с Мистерията на Голгота. От лекциите върху Евангелието на Лука знаем, че в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, всъщност трябва да виждаме преродения Заратустра. Знаем също, че по отношение на това, което се намираше около него и в него, Заратустра се беше погрижил за следващата си инкарнация. Аз често съм споменавал как чрез специални окултни процеси етерното тяло на Заратустра беше преотстъпено на Мойсей, така че в Мойсей действуваха силите на Заратустровото етерно тяло. Така че докато Илия и Мойсей стояха от двете страни на Христос Исус, в Мойсей имаме онези сили, които щяха да осъществят прехода от древните култури към онова, което трябваше да се влее в човечеството чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>

Така че докато Илия и Мойсей стояха от двете страни на Христос Исус, в Мойсей имаме онези сили, които щяха да осъществят прехода от древните култури към онова, което трябваше да се влее в човечеството чрез Мистерията на Голгота.
Образът на Мойсей Ви е достатъчно добре познат, също и откъм окултната му страна, за която често сме говорили. Ние знаем, че световноисторическата мъдрост избра Мойсей като един вид посредник между древните епохи и епохата, която настъпи с Мистерията на Голгота. От лекциите върху Евангелието на Лука знаем, че в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, всъщност трябва да виждаме преродения Заратустра. Знаем също, че по отношение на това, което се намираше около него и в него, Заратустра се беше погрижил за следващата си инкарнация. Аз често съм споменавал как чрез специални окултни процеси етерното тяло на Заратустра беше преотстъпено на Мойсей, така че в Мойсей действуваха силите на Заратустровото етерно тяло. Така че докато Илия и Мойсей стояха от двете страни на Христос Исус, в Мойсей имаме онези сили, които щяха да осъществят прехода от древните култури към онова, което трябваше да се влее в човечеството чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>

Обаче в лицето на Мойсей ние виждаме „образа на прехода“ и под една друга форма.
Обаче в лицето на Мойсей ние виждаме „образа на прехода“ и под една друга форма. Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите народи. Една особена сцена на такова посвещение имаме в срещата му с мидиамския жрец Йетро, която вече сме обсъждали. Тя се намира в Стария Завет (2. Мойсей 2, 16-21). Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло.
към текста >>

Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите народи.
Обаче в лицето на Мойсей ние виждаме „образа на прехода“ и под една друга форма. Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите народи. Една особена сцена на такова посвещение имаме в срещата му с мидиамския жрец Йетро, която вече сме обсъждали. Тя се намира в Стария Завет (2. Мойсей 2, 16-21). Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло. Ето как чрез Мойсей в еврейския народ се вливат посвещенията на целия заобикалящ го свят, така че, макар и на едно по-ниско равнище, той вече подготви това, което трябваше да стане с идването на Христос Исус.
към текста >>

Мойсей 2, 16-21).
Обаче в лицето на Мойсей ние виждаме „образа на прехода“ и под една друга форма. Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите народи. Една особена сцена на такова посвещение имаме в срещата му с мидиамския жрец Йетро, която вече сме обсъждали. Тя се намира в Стария Завет (2. Мойсей 2, 16-21). Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло. Ето как чрез Мойсей в еврейския народ се вливат посвещенията на целия заобикалящ го свят, така че, макар и на едно по-ниско равнище, той вече подготви това, което трябваше да стане с идването на Христос Исус. Това беше едното течение, което трябваше да отведе човечеството до Мистерията на Голгота.
към текста >>

Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло.
Обаче в лицето на Мойсей ние виждаме „образа на прехода“ и под една друга форма. Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите народи. Една особена сцена на такова посвещение имаме в срещата му с мидиамския жрец Йетро, която вече сме обсъждали. Тя се намира в Стария Завет (2. Мойсей 2, 16-21). Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло. Ето как чрез Мойсей в еврейския народ се вливат посвещенията на целия заобикалящ го свят, така че, макар и на едно по-ниско равнище, той вече подготви това, което трябваше да стане с идването на Христос Исус. Това беше едното течение, което трябваше да отведе човечеството до Мистерията на Голгота.
към текста >>

Ето как чрез Мойсей в еврейския народ се вливат посвещенията на целия заобикалящ го свят, така че, макар и на едно по-ниско равнище, той вече подготви това, което трябваше да стане с идването на Христос Исус.
Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите народи. Една особена сцена на такова посвещение имаме в срещата му с мидиамския жрец Йетро, която вече сме обсъждали. Тя се намира в Стария Завет (2. Мойсей 2, 16-21). Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло. Ето как чрез Мойсей в еврейския народ се вливат посвещенията на целия заобикалящ го свят, така че, макар и на едно по-ниско равнище, той вече подготви това, което трябваше да стане с идването на Христос Исус. Това беше едното течение, което трябваше да отведе човечеството до Мистерията на Голгота.
към текста >>

Мойсей беше този, който към потока течащ надолу през поколенията на Авраам, Исаак и Яков прибави всичко онова, което вече беше в света, доколко това беше възможно по негово време.
Другото течение идваше от онзи елемент, за който вече загатнахме, от онзи елемент, всред който по един естествен начин юдейският народ живееше като народ. Мойсей беше този, който към потока течащ надолу през поколенията на Авраам, Исаак и Яков прибави всичко онова, което вече беше в света, доколко това беше възможно по негово време. Наред с това обаче, трябваше да се съхрани и онова, което беше толкова тясно свързано с природата на древноюдейския народ. За какво беше избран този народ? За да подготви човечеството за онази епоха, която се опитахме да обхванем с нашия душевен поглед, когато например говорихме за Древна Гърция, и най-вече за Емпедокъл. Тогава ние отново се спряхме на онази епоха, през която хората изгубиха старите ясновидски способности и им беше отнето непосредственото виждане в духовния свят, за да се роди присъщата на Аза разсъдъчна сила, за да се роди уповаващият се на самия себе си човешки Аз.
към текста >>

Мойсей 22, 2-19.) И така, в Преображението ние имаме, от една страна, духовното течение, представено от Мойсей, тоест всичко онова, което чрез инструмента на юдейския народ трябваше да се влее в Мистерията на Голгота.
Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в следното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза. В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак. Обаче ако това се беше случило, Авраам щеше да пожертва онази организация, която беше предназначена да обезпечи човечеството с физическия инструмент, необходим за утвърждаването на интелекта, а чрез него и на Аза. Той получава Исаак обратно, а с него, като подарък от Бога, и цялата организация, за която става дума. Точно този е грандиозният момент в обратния дар на Бога неприемането на Исаак. (1. Мойсей 22, 2-19.) И така, в Преображението ние имаме, от една страна, духовното течение, представено от Мойсей, тоест всичко онова, което чрез инструмента на юдейския народ трябваше да се влее в Мистерията на Голгота. А какво ни подсказва образът на Илия? Той е напълно достоверно включен в целостта на Божието откровение, живеещо в юдейския народ, която намира своя завършен вид в Мистерията на Голгота. В 4. Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност. Неговата решителност спасява израилтяните, юдейския народ, от това да попаднат под пълната власт на идолопоклонството.
към текста >>

Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност.
Точно този е грандиозният момент в обратния дар на Бога неприемането на Исаак. (1. Мойсей 22, 2-19.) И така, в Преображението ние имаме, от една страна, духовното течение, представено от Мойсей, тоест всичко онова, което чрез инструмента на юдейския народ трябваше да се влее в Мистерията на Голгота. А какво ни подсказва образът на Илия? Той е напълно достоверно включен в целостта на Божието откровение, живеещо в юдейския народ, която намира своя завършен вид в Мистерията на Голгота. В 4. Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност. Неговата решителност спасява израилтяните, юдейския народ, от това да попаднат под пълната власт на идолопоклонството. Кой е този човек? Той е този, за когото в 4. Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа. Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“.
към текста >>

Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа.
В 4. Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност. Неговата решителност спасява израилтяните, юдейския народ, от това да попаднат под пълната власт на идолопоклонството. Кой е този човек? Той е този, за когото в 4. Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа. Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“. В 4. Книга на Мойсей 25, 10-12 четем:
към текста >>

Книга на Мойсей 25, 10-12 четем:
Кой е този човек? Той е този, за когото в 4. Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа. Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“. В 4. Книга на Мойсей 25, 10-12 четем:
към текста >>

„И Господ говори с Мойсей и каза: Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, свещеника, отвърна яростта ми от чедата на Израел, понеже показа пред тях ревност за мене, и аз не изтребих чедата на Израел в ревността си.
„И Господ говори с Мойсей и каза: Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, свещеника, отвърна яростта ми от чедата на Израел, понеже показа пред тях ревност за мене, и аз не изтребих чедата на Израел в ревността си.
към текста >>

Така говори Яхве на Мойсей.
Така говори Яхве на Мойсей. Според древноюдейското тайно учение този текст е от извънредно голямо значение. Но новото окултно изследване също потвърждава този факт. Ние знаем, че от Аарон произлизат всички онези, които упражняват висшето свещеничество в древен Израел, следователно в тях продължава да живее есенцията на онова, което чрез юдейския народ беше дадено на цялото човечество. На това място от световната история, за което се загатва тук, древноюдейското тайно учение, както и по-новото окултно изследване показват, че Яхве съобщава на Мойсей: в лицето на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, следователно внук на Аарон, той дава на древноеврейския народ един изтъкнат свещеник, който се застъпва за него, който е свързан с него. И това тайно учение, както и по-новото окултно изследване потвърждават: В тялото на Пинеас живееше същата душа, която по-късно срещаме в тялото на Илия.
към текста >>

На това място от световната история, за което се загатва тук, древноюдейското тайно учение, както и по-новото окултно изследване показват, че Яхве съобщава на Мойсей: в лицето на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, следователно внук на Аарон, той дава на древноеврейския народ един изтъкнат свещеник, който се застъпва за него, който е свързан с него.
Така говори Яхве на Мойсей. Според древноюдейското тайно учение този текст е от извънредно голямо значение. Но новото окултно изследване също потвърждава този факт. Ние знаем, че от Аарон произлизат всички онези, които упражняват висшето свещеничество в древен Израел, следователно в тях продължава да живее есенцията на онова, което чрез юдейския народ беше дадено на цялото човечество. На това място от световната история, за което се загатва тук, древноюдейското тайно учение, както и по-новото окултно изследване показват, че Яхве съобщава на Мойсей: в лицето на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, следователно внук на Аарон, той дава на древноеврейския народ един изтъкнат свещеник, който се застъпва за него, който е свързан с него. И това тайно учение, както и по-новото окултно изследване потвърждават: В тялото на Пинеас живееше същата душа, която по-късно срещаме в тялото на Илия. Така ние имаме една напредваща линия, чиито отделни точки вече отбелязахме. В Аароновия внук живее душата, която ни интересува, и тя действува там, в Пинеас. После ние отново я срещаме в Илия-Набот, а още по-късно в Йоан Кръстител; след което можем да проследим по-нататъшния й път в еволюцията на човечеството. И така, сега чрез имагинативното виждане ние стигаме, от една страна, до тази душа, а от друга страна до душата на самия Мойсей.
към текста >>

И така, сега чрез имагинативното виждане ние стигаме, от една страна, до тази душа, а от друга страна до душата на самия Мойсей.
На това място от световната история, за което се загатва тук, древноюдейското тайно учение, както и по-новото окултно изследване показват, че Яхве съобщава на Мойсей: в лицето на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, следователно внук на Аарон, той дава на древноеврейския народ един изтъкнат свещеник, който се застъпва за него, който е свързан с него. И това тайно учение, както и по-новото окултно изследване потвърждават: В тялото на Пинеас живееше същата душа, която по-късно срещаме в тялото на Илия. Така ние имаме една напредваща линия, чиито отделни точки вече отбелязахме. В Аароновия внук живее душата, която ни интересува, и тя действува там, в Пинеас. После ние отново я срещаме в Илия-Набот, а още по-късно в Йоан Кръстител; след което можем да проследим по-нататъшния й път в еволюцията на човечеството. И така, сега чрез имагинативното виждане ние стигаме, от една страна, до тази душа, а от друга страна до душата на самия Мойсей.
към текста >>

Защото пред нас стои душата на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, пред нас стои Мойсей, както и Онзи, който извърши Голготската Мистерия.
Ето как в Преображението, което става на планината, ние виждаме сливането на различни духовни течения. Тук е събрана цялата духовност на Земното развитие и най-вече това, което чрез еврейската кръв намира своята есенция в левитството. Защото пред нас стои душата на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, пред нас стои Мойсей, както и Онзи, който извърши Голготската Мистерия. Имагинативното познание на тримата ученици Петър, Яков и Йоан, поели по пътя на посвещението, трябваше да им открие как силите, как духовните течения се сливат в едно цяло. И когато вчера се опитах да опиша като един вид призив това, което се носи от Гърция към Палестина и отговора на този призив, имах предвид нещо много повече от едно образно представяне на фактите. Големият световноисторически разговор трябваше да бъде подготвен. Учениците Петър, Яков и Йоан трябваше да бъдат посветени в това, което имаха да си кажат тези три същества: едното от тях принадлежеше към старозаветния народ, другото, душата на Мойсей, както знаем, носеше много неща в себе си, докато на третото, като космическо Божество, му предстоеше да се свърже със Земята. Ето какво трябваше да видят учениците.
към текста >>

Учениците Петър, Яков и Йоан трябваше да бъдат посветени в това, което имаха да си кажат тези три същества: едното от тях принадлежеше към старозаветния народ, другото, душата на Мойсей, както знаем, носеше много неща в себе си, докато на третото, като космическо Божество, му предстоеше да се свърже със Земята.
Тук е събрана цялата духовност на Земното развитие и най-вече това, което чрез еврейската кръв намира своята есенция в левитството. Защото пред нас стои душата на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, пред нас стои Мойсей, както и Онзи, който извърши Голготската Мистерия. Имагинативното познание на тримата ученици Петър, Яков и Йоан, поели по пътя на посвещението, трябваше да им открие как силите, как духовните течения се сливат в едно цяло. И когато вчера се опитах да опиша като един вид призив това, което се носи от Гърция към Палестина и отговора на този призив, имах предвид нещо много повече от едно образно представяне на фактите. Големият световноисторически разговор трябваше да бъде подготвен. Учениците Петър, Яков и Йоан трябваше да бъдат посветени в това, което имаха да си кажат тези три същества: едното от тях принадлежеше към старозаветния народ, другото, душата на Мойсей, както знаем, носеше много неща в себе си, докато на третото, като космическо Божество, му предстоеше да се свърже със Земята. Ето какво трябваше да видят учениците.
към текста >>

105. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и жената, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката еволюция.
Отивайки към края на Марковото Евангелие, Вие стигате до един друг разговор. Там Христос Исус трябва да отговори по въпросите на брака (10, 1-12). Разговорът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне жена си след като й даде „разводно писмо“. И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и жената, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката еволюция. Или с други думи, Той говори за нещо космическо, за нещо извънземно. Важното тук е, че Христос Исус насочва разговорите, отнасящи се до сетивния свят, към области, които принадлежат на свръхсетивния свят. И още нещо: Със самото си идване на Земята Той сваля свръхземни, космически отношения и ги включва в разговорите си със земните същества.
към текста >>

106. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за следващите поколения.
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека. Ако човек разполагаше с обучен духовен поглед, той все още би могъл да вникне в дълбоките тайни на египетската култура, защото те водеха началото си от първоначалната мъдрост на Хермес, а и присъщо на душата е да търси истинския произход на нещата, а не да се спира върху допълнително развихрилата се поквара. Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за следващите поколения. А покварата в духовния живот продължи да нараства.
към текста >>

При Христос нещата стоят така и Вие бихте могли да ги проследите в „Християнството като мистичен факт“ че Преображението засяга не само Него, но и тримата ученици, пред които се явиха Илия и Мойсей.
По друг повод аз често пъти съм изтъквал, че проследявайки живота на Буда, ние стигаме до онзи момент, който по отношение на Христос евангелистът Марко описва в сцената на Преображението, когато Буда, в самия край на своя земен живот, просто се разтваря в светлината и това е в пълно съответствие с окултната истина. При Христос нещата стоят така и Вие бихте могли да ги проследите в „Християнството като мистичен факт“ че Преображението засяга не само Него, но и тримата ученици, пред които се явиха Илия и Мойсей. Мистерията на Голгота започва тук, на планината, веднага след сцената на Преображението. Този факт ако сравняваме живота на Буда със живота на Христос е така нагледно представен в самите исторически документи, че е невъзможно да бъде отречен. И общо взето, всичко онова, което днес можах да опиша пред Вас за чувствата, пораждащи се у нас в резултат от трагичното непризнаване на Сина Човешки от страна на хората, е само последица от нещата, които загатвам в моята книга „Християнството като мистичен факт“.
към текста >>

107. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./.
Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството. Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове? Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./. С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете! До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./. Тук смисълът е съвършено друг. Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: същото изречение едно указа ние за най-висша цел! Ето потърсете това по същият начин в кое да е друго религиозно вероизповедание! Вие ще намерите, или едното, или другото, но не ще намерите в другите религии и двете. Проучете, но проучете само точно и ще видите как в малкото думи, които бяха казани сега, се намира нещо много важно.
към текста >>

108. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Всичко това е загатнато в древноеврейското учение на Закона, и най-вече в думите на Мойсей.
Ето как троичността на Веди, Санкхия и Йога е като един вид утринната зора на това, което по-късно изгря като самото Слънце. Ведите отново и непосредствено се проявяват в конкретното Христово Същество, навлизайки сега мощно и живо в историческото развитие, и то без да се разливат абстрактно в просторите на времето и пространството, а като една отделна индивидуалност, като живото Слово. Във философията Санкхия Законът застава пред нас и ни напомня по какъв начин се оформя материалната основа, или елементът Пракрити и как той слиза надолу до равнището на грубата материя. Законът разкрива възникването на света и мястото на отделните хора всред него. Всичко това е загатнато в древноеврейското учение на Закона, и най-вече в думите на Мойсей. Доколкото апостол Павел насочва от една страна вниманието ни към този Закон на еврейската древност, той ни отправя към философията Санкхия; доколкото обръща вниманието ни към вярата във Възкръсналия, той посочва онова Слънце, чиято утринна зора се проявява в Йога. Ето как отново се появява всичко онова, което намираме във Ведите, във философията на Санкхия и в Йога.
към текста >>

109. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ние намираме първо религията на Кришна, насочваща към Кришна, второ будистката религия, насочваща назад към Буда, трето староеврейската религия, водеща назад към Мойсей и намираме християнството, водещо към Исус от Назарет.
Какво следва от това? От това следва, че ние намираме различните, разпространени по Земята религии, всичките водещи началото си от този или онзи религиозен основател. Ние намираме първо религията на Кришна, насочваща към Кришна, второ будистката религия, насочваща назад към Буда, трето староеврейската религия, водеща назад към Мойсей и намираме християнството, водещо към Исус от Назарет. Понеже религиите са произлезли от инициацията, трябва да сме наясно, че днес ние не можем да застанем на позициите, които заемат религиозните философи, искащи да се представят за просветени. Сравняващите религиите религиозни философи имат един общ възглед за религиите: те ги възприемат или като погрешни, или като детски степени на човешкото развитие. Ние обаче като антропософи, понеже научаваме, че религиите са само диференцирани форми на инициационните истини, се стремим да разбираме истинското, а не погрешното в различните религиозни системи. Ние признаваме пълното право на религиозните системи да застанат една до друга. Ние ги разглеждаме като равностойни откровения на големите инициационни истини.
към текста >>

110. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Той не можеше да покаже цялото значение на човешкия Аз, той е междинна степен в азовото познание между идеята на Мойсей за Йехова и християнската идея за Христос.
Да обърнем поглед към един такъв образ, какъвто е пророк Илия39. Най-напред да разгледаме пророк Илия сам по себе си. Най-същественото обаче, за което става въпрос при пророк Илия, е, че по определен начин той подготви Мистерията на Голгота. Той насочи към това, че Йехова-импулсът е нещо, което може да бъде разбрано и проумяно само в Аза. Той не можеше да покаже цялото значение на човешкия Аз, той е междинна степен в азовото познание между идеята на Мойсей за Йехова и християнската идея за Христос. Така пророк Илия ни се явява като могъщ херолд, като предизвестител на Христовия импулс, на това, което ще се случи чрез Мистерията на Голгота. И така той се появява могъщ и велик.
към текста >>

111. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

12. Десетте заповеди: 2, Мойсей 20.
12. Десетте заповеди: 2, Мойсей 20.
към текста >>

112. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Но ако днес би дошъл самият Илия тъй рече Исус от Назарет и би из вестил на днешните хора своето познание за духовния свят, не биха се намерили и малцина, които да имат уши за мъдростта на Илия, за мъдростта на древните пророци като Мойсей, Авраам и т.н.
Обаче на сърцето му стана още по-тежко, когато чу високата и оценка за онези неща, които той смяташе за вече преодолени. И накрая той възрази: Добре, всичко това може и да е така. Обаче какво значение има за човечеството, дали древната мъдрост на еврейството отново ще се потвърди чрез мен или друг? Общо взето, това няма никакво значение. Да, ако днешното човечество би имало уши да се вслуша в древните пророци, за него щеше да е полезно, ако мъдростта на пророците се потвърди по един или друг начин. Но ако днес би дошъл самият Илия тъй рече Исус от Назарет и би из вестил на днешните хора своето познание за духовния свят, не биха се намерили и малцина, които да имат уши за мъдростта на Илия, за мъдростта на древните пророци като Мойсей, Авраам и т.н. Днес не би било възможно да се проповядва онова, което навремето проповядваха древните пророци.
към текста >>

113. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

В душата му живееше всичко онова, което беше достигнало до неговите съвременници като предания за отношението на еврейския народ към неговия Бог нещо което обикновено се разглежда като един види „обръщение" на този Бог към Мойсей.
Нека да не забравяме, че онова момче Исус, което след дванадесетата си година носеше в себе си Заратустровия Аз, застана пред книжниците в храма като една индивидуалност, разполагаща с дълбоки и първични познания върху юдейското учение, върху самата същност на древния еврейски Закон и че то беше в състояние да говори за тези неща като истински познавач. С други думи, в душата на това момче Исус живееше целият древно-юдейски свят. В душата му живееше всичко онова, което беше достигнало до неговите съвременници като предания за отношението на еврейския народ към неговия Бог нещо което обикновено се разглежда като един види „обръщение" на този Бог към Мойсей. Следователно, обобщавайки всичко в едно изречение, бихме могли да кажем: в Исус живееше едно богато съкровище от свещеното учение на еврейския народ; и той упражняваше занаята на своя баща в Назарет живееше с това съкровище, с това знание, което непрекъснато преработваше в душата си.
към текста >>

Той вече беше стигнал до непосредствена близост с древното еврейско учение на Закона, така че то просветваше в него под формата на инспирации и той можа да изживее в себе си нещо като отзвук от откровенията, които бяха получили Мойсей и пророците.
А какви бяха възможностите за развитие през онези времена, това Исус от Назарет изпита още през трите периода от живота си преди Кръщението в реката Йордан, и той ги изпита не така, както се изучава нещо външно, а както изживяваме нещо при непосредствения си досег с него. Той вече беше стигнал до непосредствена близост с древното еврейско учение на Закона, така че то просветваше в него под формата на инспирации и той можа да изживее в себе си нещо като отзвук от откровенията, които бяха получили Мойсей и пророците. Обаче той можа да се убеди и в нещо друго: душите от онова време, с тогавашния телесен организъм на хората, вече не бяха в състояние да обхванат тези неща. Бяха настъпили други времена и те вече не можеха изцяло да приемат древното еврейско учение. Благодарение на една свръхсетивна опитност виждайки до жертвените олтари, наред с изпадналите в беда хора, също и демони той ясно разбра как езическите Мистерии бяха привлекли света на демоните. Да, вместо добрите стари езически сили, сега около жертвените олтари се събираха демони. И как, въпреки изискванията на идващото време, за хората беше невъзможно да узнаят нещо от дълбоките тайни на есейския Орден: ето какво изживя той през шестте години преди Кръщението в Йордан.
към текста >>

114. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Мойсей отива със своята тояга при скалата, удря в нея и от Земята започва да блика вода.
Земята развива определени сили, сили на вдишването и издишването, които произвеждат приливите и отливите, нарастването и спадането на водата, вътрешни сили на Земята, същите сили обаче, които движат Луната около Земята. Това са тези сили на Земята. Във водните сили Библията ни рисува потопа като едно по-нататъшно важно събитие след сътворението на Адама, на земния човек. А сега да се пренесем във времето на Мойсея! Ако правилно проучим, за какво се касае: навсякъде имаме действия на Земята. Мойсей отива със своята тояга при скалата, удря в нея и от Земята започва да блика вода. Мойсей се изкачва на планината. Онова, което горе на планината е свързано с действията на Земята и което става именно на тази планина, е земно действие. Защото ние трябва да си представим тази планина само като вулканична или поне като една подобна вулканична планина. Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност. В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим.
към текста >>

Мойсей се изкачва на планината.
Това са тези сили на Земята. Във водните сили Библията ни рисува потопа като едно по-нататъшно важно събитие след сътворението на Адама, на земния човек. А сега да се пренесем във времето на Мойсея! Ако правилно проучим, за какво се касае: навсякъде имаме действия на Земята. Мойсей отива със своята тояга при скалата, удря в нея и от Земята започва да блика вода. Мойсей се изкачва на планината. Онова, което горе на планината е свързано с действията на Земята и което става именно на тази планина, е земно действие. Защото ние трябва да си представим тази планина само като вулканична или поне като една подобна вулканична планина. Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност. В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим. И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи.
към текста >>

В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим.
Мойсей отива със своята тояга при скалата, удря в нея и от Земята започва да блика вода. Мойсей се изкачва на планината. Онова, което горе на планината е свързано с действията на Земята и което става именно на тази планина, е земно действие. Защото ние трябва да си представим тази планина само като вулканична или поне като една подобна вулканична планина. Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност. В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим. И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи. Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята! Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология.
към текста >>

Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве.
Защото ние трябва да си представим тази планина само като вулканична или поне като една подобна вулканична планина. Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност. В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим. И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи. Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята! Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология. Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята. Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята. Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното действие.
към текста >>

115. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

В Стария Завет, е казано, че когато Мойсей изведе евреите от Египет в пустинята, пред тях денем се движеше една облачна колона, а нощем се движеше една огнена колона.
Къде беше Христос за дребното еврейство? В Стария Завет, е казано, че когато Мойсей изведе евреите от Египет в пустинята, пред тях денем се движеше една облачна колона, а нощем се движеше една огнена колона. Казано е, че евреите тръгнаха през морето и че морето се раздели заради тях, така че те можаха да го прегазят, докато египтяните след тях се издавиха, защото морето след евреите отново се затвори. Разказано е, че евреите роптаеха, но че по заповед на техния Бог Мойсей можа да отиде при една скала и можа да добие вода от скалата чрез удар върху нея със своя жезъл и че тази вода е утолила жаждата на евреите.
към текста >>

Разказано е, че евреите роптаеха, но че по заповед на техния Бог Мойсей можа да отиде при една скала и можа да добие вода от скалата чрез удар върху нея със своя жезъл и че тази вода е утолила жаждата на евреите.
Къде беше Христос за дребното еврейство? В Стария Завет, е казано, че когато Мойсей изведе евреите от Египет в пустинята, пред тях денем се движеше една облачна колона, а нощем се движеше една огнена колона. Казано е, че евреите тръгнаха през морето и че морето се раздели заради тях, така че те можаха да го прегазят, докато египтяните след тях се издавиха, защото морето след евреите отново се затвори. Разказано е, че евреите роптаеха, но че по заповед на техния Бог Мойсей можа да отиде при една скала и можа да добие вода от скалата чрез удар върху нея със своя жезъл и че тази вода е утолила жаждата на евреите.
към текста >>

Ако бихме искали да изразим по един човешки разбираем начин това водачество на евреите от Мойсея, то тогава бихме могли да кажем: „Мойсей водеше евреите така, както той самият беше воден от своя Бог".
Ако бихме искали да изразим по един човешки разбираем начин това водачество на евреите от Мойсея, то тогава бихме могли да кажем: „Мойсей водеше евреите така, както той самият беше воден от своя Бог". Кой беше този Бог?
към текста >>

Ние четем в първото послание до Коринтяните, десета глава, пети стих, ред 4, думите на апостол Павел: "Аз не искам да укривам от вас, обични братя, че нашите праотци, всички са били под облака (с това той искаше да каже огнената колона) и всички са преминали през морето, и всички са били покръстени от Мойсей чрез огнената колона и чрез морето, и всички са яли една и съща духовна храна и са пили една и съща духовна напитка; те са пили обаче от духовната скала, която ги следваше и която беше Христос".
На този въпрос да не отговаряме ние първи, скъпи мои приятели, а да оставим апостол Павел да отговори, кой беше Богът, които бодеше евреите през пустинята. Ние четем в първото послание до Коринтяните, десета глава, пети стих, ред 4, думите на апостол Павел: "Аз не искам да укривам от вас, обични братя, че нашите праотци, всички са били под облака (с това той искаше да каже огнената колона) и всички са преминали през морето, и всички са били покръстени от Мойсей чрез огнената колона и чрез морето, и всички са яли една и съща духовна храна и са пили една и съща духовна напитка; те са пили обаче от духовната скала, която ги следваше и която беше Христос".
към текста >>

Само този, който би искал да твърди, че апостол Павел не е християнин, той същият би могъл и да твърди, че не е християнско да виждаме във водещия Бог на Стария Завет, в Бога на Мойсей, самия Христос.
Кои беше според апостол Павел този, които водеше евреите, който говори с Мойсея, които направи да потече вода от скалата и който отклони морето от пътя на евреите? Само този, който би искал да твърди, че апостол Павел не е християнин, той същият би могъл и да твърди, че не е християнско да виждаме във водещия Бог на Стария Завет, в Бога на Мойсей, самия Христос.
към текста >>

„Тогава Мойсей вдигна своята ръка и два пъти удари скалата с жезъла, и тогава бликна много вода, така че народът пи и неговият добитък пи.
„Тогава Мойсей вдигна своята ръка и два пъти удари скалата с жезъла, и тогава бликна много вода, така че народът пи и неговият добитък пи. Но Господ рече на Мойсей и Аарон: За това, че вие не повярвахте в Мен и не ме прославихте пред децата на Израиля, няма да заведете този народ в земята, която Аз искам да му дам."
към текста >>

Но Господ рече на Мойсей и Аарон: За това, че вие не повярвахте в Мен и не ме прославихте пред децата на Израиля, няма да заведете този народ в земята, която Аз искам да му дам."
„Тогава Мойсей вдигна своята ръка и два пъти удари скалата с жезъла, и тогава бликна много вода, така че народът пи и неговият добитък пи. Но Господ рече на Мойсей и Аарон: За това, че вие не повярвахте в Мен и не ме прославихте пред децата на Израиля, няма да заведете този народ в земята, която Аз искам да му дам."
към текста >>

Господ заповядва на Мойсея , докато народът роптае, да удари скалата със своя жезъл; Мойсей удря със своя жезъл скалата и бликва вода; всичко, което Господ заповядва, става чрез Мойсея и Аарона и веднага след това научаваме, че Господ прави един упрек на Мойсей ако това може да е един упрек че той не е повярвал в Него.
Вземете това място, скъпи мои приятели, в неговата взаимовръзка със Стария Завет. Господ заповядва на Мойсея , докато народът роптае, да удари скалата със своя жезъл; Мойсей удря със своя жезъл скалата и бликва вода; всичко, което Господ заповядва, става чрез Мойсея и Аарона и веднага след това научаваме, че Господ прави един упрек на Мойсей ако това може да е един упрек че той не е повярвал в Него. Какво означава това? Вземете всичко, което е било написано като коментарии за това място и се опитайте да разберете мястото с тези коментарии. Хората разбират това място именно така, както разбират много неща в Библията: всъщност те не ги разбират, именно защото зад това място се крие една голяма тайна. Зад това място се крие това, което се иска да ни се каже: Този, който ръководеше Мойсея, който се появи на Мойсея в горящата къпина, който водеше народа през пустинята, който направи да по тече вода от скала та, това беше Господ, това беше Христос! Времето обаче още не беше дошло, и самият Мойсей не го позна, Мойсей още Го считате за някой друг.
към текста >>

Времето обаче още не беше дошло, и самият Мойсей не го позна, Мойсей още Го считате за някой друг.
Господ заповядва на Мойсея , докато народът роптае, да удари скалата със своя жезъл; Мойсей удря със своя жезъл скалата и бликва вода; всичко, което Господ заповядва, става чрез Мойсея и Аарона и веднага след това научаваме, че Господ прави един упрек на Мойсей ако това може да е един упрек че той не е повярвал в Него. Какво означава това? Вземете всичко, което е било написано като коментарии за това място и се опитайте да разберете мястото с тези коментарии. Хората разбират това място именно така, както разбират много неща в Библията: всъщност те не ги разбират, именно защото зад това място се крие една голяма тайна. Зад това място се крие това, което се иска да ни се каже: Този, който ръководеше Мойсея, който се появи на Мойсея в горящата къпина, който водеше народа през пустинята, който направи да по тече вода от скала та, това беше Господ, това беше Христос! Времето обаче още не беше дошло, и самият Мойсей не го позна, Мойсей още Го считате за някой друг. Това означават думите, че Мойсей не бе повярвал в този, който му заповяда да удари с жезъла скалата.
към текста >>

Това означават думите, че Мойсей не бе повярвал в този, който му заповяда да удари с жезъла скалата.
Какво означава това? Вземете всичко, което е било написано като коментарии за това място и се опитайте да разберете мястото с тези коментарии. Хората разбират това място именно така, както разбират много неща в Библията: всъщност те не ги разбират, именно защото зад това място се крие една голяма тайна. Зад това място се крие това, което се иска да ни се каже: Този, който ръководеше Мойсея, който се появи на Мойсея в горящата къпина, който водеше народа през пустинята, който направи да по тече вода от скала та, това беше Господ, това беше Христос! Времето обаче още не беше дошло, и самият Мойсей не го позна, Мойсей още Го считате за някой друг. Това означават думите, че Мойсей не бе повярвал в този, който му заповяда да удари с жезъла скалата.
към текста >>

Най-важното, което Мойсей трябваше да предаде на своя народ чрез устата на Яхве, бяха десетте Божи заповеди.
Тук ние имаме Христос в Стария Завет, тук Той действува, но хората не Го познаха. По какъв начин действуваше Христос? Но не виждаме ли, скъпи мои приятели, как действуваше Той, когато отворим Стария Завет? Най-важното, което Мойсей трябваше да предаде на своя народ чрез устата на Яхве, бяха десетте Божи заповеди. Той ги получи от силата на стихиите, от които Яхве му говори. Мойсей не слезе в глъбините на своята собствена душа, той не се запита в усамотена медитация: „Как говори Богът в моето собствено сърце? ". Той възлезе на планината и чрез силата на стихийните събития му се разкри волята на Бога. Волята ето основният характер на Стария Завет този основен характер е наричан често пъти също и характер на закона. Воля действува чрез развитието на човечеството и тя се изразява в законите, например в декалога, десетте Божи заповеди.
към текста >>

Мойсей не слезе в глъбините на своята собствена душа, той не се запита в усамотена медитация: „Как говори Богът в моето собствено сърце?
Тук ние имаме Христос в Стария Завет, тук Той действува, но хората не Го познаха. По какъв начин действуваше Христос? Но не виждаме ли, скъпи мои приятели, как действуваше Той, когато отворим Стария Завет? Най-важното, което Мойсей трябваше да предаде на своя народ чрез устата на Яхве, бяха десетте Божи заповеди. Той ги получи от силата на стихиите, от които Яхве му говори. Мойсей не слезе в глъбините на своята собствена душа, той не се запита в усамотена медитация: „Как говори Богът в моето собствено сърце? ". Той възлезе на планината и чрез силата на стихийните събития му се разкри волята на Бога. Волята ето основният характер на Стария Завет този основен характер е наричан често пъти също и характер на закона. Воля действува чрез развитието на човечеството и тя се изразява в законите, например в декалога, десетте Божи заповеди. Бог оповести своята Воля на хората чрез силата на стихиите.
към текста >>

Както виждаме, отделната човешка душа можеше да почувствува, че не може да намери в самата себе си силите, които да и показват смисъла на Земното развитие и в историческото развитие се представя при евреите така, че и самият Мойсей, водачът на евреите, не позна този, който го водеше, както и при езичниците изискването „Познай себе си" можеше да бъде изпълнено само в мистерийните центрове, защото човекът такъв, какъвто беше станал в течение на Земното развитие по отношение на връзката на душата с тялото, не можеше да разгърне силата, чрез която да познае самия себе си.
Както виждаме, отделната човешка душа можеше да почувствува, че не може да намери в самата себе си силите, които да и показват смисъла на Земното развитие и в историческото развитие се представя при евреите така, че и самият Мойсей, водачът на евреите, не позна този, който го водеше, както и при езичниците изискването „Познай себе си" можеше да бъде изпълнено само в мистерийните центрове, защото човекът такъв, какъвто беше станал в течение на Земното развитие по отношение на връзката на душата с тялото, не можеше да разгърне силата, чрез която да познае самия себе си. Словото от онези времена звучи, идва към нас и ни казва: „Нито чрез Воля та, нито чрез Мъдростта може да се познае (Господа) Бога". Чрез какво трябваше да бъде познат Богът?
към текста >>

116. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

с 1 Мойсей. 3,5.
18. Вашите очи ще се отворят: срв. с 1 Мойсей. 3,5.
към текста >>

Мойсей, 3.
29. че в Библията Луцифер се представя символично като змия: 1. Мойсей, 3.
към текста >>

117. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Цитат от Библията " Мъдростта на света е изразена в числото и мярката " – Първа книга на Мойсей 15/5 и 22/17.
Цитат от Библията " Мъдростта на света е изразена в числото и мярката " – Първа книга на Мойсей 15/5 и 22/17. Виж също: Р. Щайнер и "Дълбоките тайни на еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията” СС № 117, Дорнах, 1966 г.
към текста >>

Първа книга на Мойсей, 22,17
Първа книга на Мойсей, 22,17
към текста >>

118. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Казах, че на това малко се обръща внимание, доколкото хората при четене на Библията прекрасно четат главите една след друга и не различават такива противоположности, както между книгите на Мойсей и книгата на Йов.
Хората винаги са чувствали тези неща и в една или друга форма са ги изразявали. Например, малко се обръща внимание, че още в Стария Завет се съдържа най-малкото намек за тази полярна противоположност между ариманическо и луциферическо. Казах, че на това малко се обръща внимание, доколкото хората при четене на Библията прекрасно четат главите една след друга и не различават такива противоположности, както между книгите на Мойсей и книгата на Йов. Но в тази противоположност на книгите Мойсееви и книгата на Йов вече стои усещане за полярната противоположност между ариманическо и луциферическо. Мойсей поставя въпроса за злото, присъщо на човешката природа, тоест за това, – както го показах по-горе, – как космическата омраза поражда омразата в човека. Мойсей поставя въпроса за злото. И той представя грандиозната картина на грехопадението. Ние знаем, че зад това грехопадение се крие това, което наричаме навлизане на луциферическото в човешката природа.
към текста >>

Мойсей поставя въпроса за злото, присъщо на човешката природа, тоест за това, – както го показах по-горе, – как космическата омраза поражда омразата в човека.
Хората винаги са чувствали тези неща и в една или друга форма са ги изразявали. Например, малко се обръща внимание, че още в Стария Завет се съдържа най-малкото намек за тази полярна противоположност между ариманическо и луциферическо. Казах, че на това малко се обръща внимание, доколкото хората при четене на Библията прекрасно четат главите една след друга и не различават такива противоположности, както между книгите на Мойсей и книгата на Йов. Но в тази противоположност на книгите Мойсееви и книгата на Йов вече стои усещане за полярната противоположност между ариманическо и луциферическо. Мойсей поставя въпроса за злото, присъщо на човешката природа, тоест за това, – както го показах по-горе, – как космическата омраза поражда омразата в човека. Мойсей поставя въпроса за злото. И той представя грандиозната картина на грехопадението. Ние знаем, че зад това грехопадение се крие това, което наричаме навлизане на луциферическото в човешката природа. По-късно с това са свързани определени последствия и от възгледите на Мойсей следва, че, собствено, от човешкото грехопадение – дочовешкото грехопадение, ако повече ви харесва така – са произлезли всички беди, а също и смъртта. Така че съгласно възгледа на Мойсей: нещастието и смъртта са следствия от грехопадението.
към текста >>

Мойсей поставя въпроса за злото.
Хората винаги са чувствали тези неща и в една или друга форма са ги изразявали. Например, малко се обръща внимание, че още в Стария Завет се съдържа най-малкото намек за тази полярна противоположност между ариманическо и луциферическо. Казах, че на това малко се обръща внимание, доколкото хората при четене на Библията прекрасно четат главите една след друга и не различават такива противоположности, както между книгите на Мойсей и книгата на Йов. Но в тази противоположност на книгите Мойсееви и книгата на Йов вече стои усещане за полярната противоположност между ариманическо и луциферическо. Мойсей поставя въпроса за злото, присъщо на човешката природа, тоест за това, – както го показах по-горе, – как космическата омраза поражда омразата в човека. Мойсей поставя въпроса за злото. И той представя грандиозната картина на грехопадението. Ние знаем, че зад това грехопадение се крие това, което наричаме навлизане на луциферическото в човешката природа. По-късно с това са свързани определени последствия и от възгледите на Мойсей следва, че, собствено, от човешкото грехопадение – дочовешкото грехопадение, ако повече ви харесва така – са произлезли всички беди, а също и смъртта. Така че съгласно възгледа на Мойсей: нещастието и смъртта са следствия от грехопадението.
към текста >>

По-късно с това са свързани определени последствия и от възгледите на Мойсей следва, че, собствено, от човешкото грехопадение – дочовешкото грехопадение, ако повече ви харесва така – са произлезли всички беди, а също и смъртта.
Но в тази противоположност на книгите Мойсееви и книгата на Йов вече стои усещане за полярната противоположност между ариманическо и луциферическо. Мойсей поставя въпроса за злото, присъщо на човешката природа, тоест за това, – както го показах по-горе, – как космическата омраза поражда омразата в човека. Мойсей поставя въпроса за злото. И той представя грандиозната картина на грехопадението. Ние знаем, че зад това грехопадение се крие това, което наричаме навлизане на луциферическото в човешката природа. По-късно с това са свързани определени последствия и от възгледите на Мойсей следва, че, собствено, от човешкото грехопадение – дочовешкото грехопадение, ако повече ви харесва така – са произлезли всички беди, а също и смъртта. Така че съгласно възгледа на Мойсей: нещастието и смъртта са следствия от грехопадението.
към текста >>

Така че съгласно възгледа на Мойсей: нещастието и смъртта са следствия от грехопадението.
Мойсей поставя въпроса за злото, присъщо на човешката природа, тоест за това, – както го показах по-горе, – как космическата омраза поражда омразата в човека. Мойсей поставя въпроса за злото. И той представя грандиозната картина на грехопадението. Ние знаем, че зад това грехопадение се крие това, което наричаме навлизане на луциферическото в човешката природа. По-късно с това са свързани определени последствия и от възгледите на Мойсей следва, че, собствено, от човешкото грехопадение – дочовешкото грехопадение, ако повече ви харесва така – са произлезли всички беди, а също и смъртта. Така че съгласно възгледа на Мойсей: нещастието и смъртта са следствия от грехопадението.
към текста >>

При Мойсей нещастието е следствие от греха, а в книгата на Йов грехът е следствие от нещастието: тази противоположност се е усещала.
И тук става дума не за такъв човек, като Адам, който е изпаднал в грях, а за Йов, който е бил „праведен“. И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в грях на Йов? То иска да го постигне с това, че му донася нещастие! Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях. Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът. При Мойсей нещастието е следствие от греха, а в книгата на Йов грехът е следствие от нещастието: тази противоположност се е усещала. Още тогава се е усещал своего рода дуализъм. Тук имаме работа с радикалната противоположност между възгледа на по-езическата книга на Йов и чисто юдейските книги на Мойсей. Но, както беше казано, тези книги се четат просто една след друга, без да се обръща внимание на такива неща.
към текста >>

Тук имаме работа с радикалната противоположност между възгледа на по-езическата книга на Йов и чисто юдейските книги на Мойсей.
То иска да го постигне с това, че му донася нещастие! Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях. Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът. При Мойсей нещастието е следствие от греха, а в книгата на Йов грехът е следствие от нещастието: тази противоположност се е усещала. Още тогава се е усещал своего рода дуализъм. Тук имаме работа с радикалната противоположност между възгледа на по-езическата книга на Йов и чисто юдейските книги на Мойсей. Но, както беше казано, тези книги се четат просто една след друга, без да се обръща внимание на такива неща.
към текста >>

119. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Представете си и края: топлинната смърт на Земята, в която загива всичко, всичко което сме разказвали за Мойсей, за величието на древния Китай, Индия, Персия, Египет, а после и: Гърция, Рим, до днешния наш свят.
Да, замислете се над тези неща съвсем сериозно. Приемете за начален пункт на Земното развитие една първична мъглявина, от която се отделят неопределени формации, а после се диференцират различните форми на живот, включително и до човека. Представете си и края: топлинната смърт на Земята, в която загива всичко, всичко което сме разказвали за Мойсей, за величието на древния Китай, Индия, Персия, Египет, а после и: Гърция, Рим, до днешния наш свят. Нима върху Земята се разиграват епизоди без начало и край? Разбира се, в този случай историята наистина изглежда безсмислена.
към текста >>

120. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

[1] Мойсей 1, 27..
[1] Мойсей 1, 27..
към текста >>

121. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

[2] Мойсей: Книга I, глава 2, стих 7.
[2] Мойсей: Книга I, глава 2, стих 7.
към текста >>

122. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

33. думите в Библията: Мойсей: Книга І, глава 2, стих 7.
33. думите в Библията: Мойсей: Книга І, глава 2, стих 7.
към текста >>

123. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Така например за Мойсей, за когото са казвали, че не са намерили трупа му (5.
Човек не знае за своята смърт, защото кожата му е твърде тънка. Ако във физически смисъл беше дебелокож, тогава и той също би почнал да се оттегля, да се промъква в пещери и да умира в пещерата. И тогава щяха да почнат да говорят: къде пропадат тези хора? Те отиват на небето, когато умират! Да, господа, за особено почитаните хора в някои народни общини са казвали същото, както и за слоновете. Така например за Мойсей, за когото са казвали, че не са намерили трупа му (5. «И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господ. 6. И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае къде е гробът му. Второзаконие, 34 5-6 - бел. пр.). Той изчезнал и хората си представяли, че с него действително е станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето - бел. пр.). Той станал толкова мъдър, смятали тези хора, както току-що ви казах.
към текста >>

«И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господ. 6.
Ако във физически смисъл беше дебелокож, тогава и той също би почнал да се оттегля, да се промъква в пещери и да умира в пещерата. И тогава щяха да почнат да говорят: къде пропадат тези хора? Те отиват на небето, когато умират! Да, господа, за особено почитаните хора в някои народни общини са казвали същото, както и за слоновете. Така например за Мойсей, за когото са казвали, че не са намерили трупа му (5. «И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господ. 6. И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае къде е гробът му. Второзаконие, 34 5-6 - бел. пр.). Той изчезнал и хората си представяли, че с него действително е станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето - бел. пр.). Той станал толкова мъдър, смятали тези хора, както току-що ви казах. Ако човек във физически смисъл би имал дебела кожа и главен мозък, той би бил изключително разумен, даже не може да се опише колко разумен би бил той!
към текста >>

За Мойсей хората говорят, че той бил толкова умен, както ако би имал дебела кожа; ето защо той си заминал и трупа му така и не намерили.
Той изчезнал и хората си представяли, че с него действително е станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето - бел. пр.). Той станал толкова мъдър, смятали тези хора, както току-що ви казах. Ако човек във физически смисъл би имал дебела кожа и главен мозък, той би бил изключително разумен, даже не може да се опише колко разумен би бил той! Хората знаели за такива връзки, за такива закономерности. Представете си колко удивително е това, което са знаели тези хора! За Мойсей хората говорят, че той бил толкова умен, както ако би имал дебела кожа; ето защо той си заминал и трупа му така и не намерили. Това е много интересна връзка. Или не ви се струва така? А древните сказания са силно свързани с най-чисто, най-прекрасно почитане на животните. За това ми се иска да поговорим следващия път, ако, разбира се, остане време след предложената ни дискусия (има се предвид разговорът с г. Мюлер и др.)
към текста >>

124. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
към текста >>

Англичаните и германците като колонизатори Мойсей и разделянето на морето.
Как Европа може да разпространи своята духовна култура в Азия? Англичаните и германците като колонизатори Мойсей и разделянето на морето. Тибетската култура е наследник на атлантската, но в упадъчен вид. Принципи на управление и силата на свещеничеството в Тибет. Далай-лама. Досега европейците не са направили нищо съществено, поне малко да разпространят истинския духовен живот в Азия. Александър Велики пренесъл в Азия много от гръцката култура. Англичаните и германците като колонизатори.
към текста >>

125. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло. Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека. Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули. И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу. Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>

126. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Въпрос: Как трябва да се разбират чудесата, за които се разказва в Библията във връзка с Мойсей[1] - за укротяването на морето?
Въпрос: Как трябва да се разбират чудесата, за които се разказва в Библията във връзка с Мойсей[1] - за укротяването на морето?
към текста >>

Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето.
към текста >>

На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>

Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>

Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени.
Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>

[1] Мойсей (ок.
[1] Мойсей (ок. 1300 пр. Р. Хр.), основател на юдаизма, пророк, автор на редица книги в Библията, така нареченото Петокнижие Мойсеево.
към текста >>

127. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

58. Мойсей (ок.
58. Мойсей (ок. 1300 пр. Р. Хр.), основател на юдаизма, пророк, автор на редица книги в Библията, така нареченото Петокнижие Мойсеево.
към текста >>

НАГОРЕ

3.6953310966492