Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
16
резултата от
10
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Младенец
'.
1.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Симеон, така се казва в Евангелието на Лука, „беше изпълнен с Духа", когато му „донесоха
Младенец
а".
И това, което той видя най-напред в духовните светове, го накара името му беше Азита да отиде в царския дворец и да по търси детето Бодисатва. Когато видя детето, Азита предсказа, утешавайки в същото време баща му, че детето няма да царува над бащиното си царство, а един ден ще стане Буда. После той се разплака, а когато го попитаха дали някаква опасност не грози детето, Азита отговори: „Не! Аз плача, защото съм твърде стар и няма да доживея деня, когато този Спасител, Бодисатва, ще ходи по Земята, вече в тялото на Буда." Азита не можа да доживее превръщането на Бодисатва в Буда и с оглед на това плачът му имаше някакъв смисъл. Същият Азита, който навремето видя Бодисатва, но само като дете в двореца на Судодана, се прероди отново в онази личност, която евангелистът Лука описва като праведния Симеон (Лука 2,25-35).
Симеон, така се казва в Евангелието на Лука, „беше изпълнен с Духа", когато му „донесоха Младенеца".
Той беше същият, който някога като Азита се разплака, понеже в тогавашната си инкарнация не можа да види как Бодисатва се издига в степента Буда. Но сега вече му беше отсъдено да изживее по-висшата еволюционна степен от развитието на тази индивидуалност. И сега, след като „беше изпълнен с Духа", той можа да види при представянето на детето в храма цялото сияние на славата, с която озареният Буда сякаш се надвеси над детето Исус, родено в свещеническата родословна линия на Давидовия род. И тогава той си каза: „Сега вече ти не трябва да плачеш; това, което не можа да видиш в миналото, сега застава пред теб; сега ти виждаш твоя Спасител, озарен от слава, да сияе над детето: „Господи, остави сега Твоя раб да умре с миром."
към текста >>
2.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха
Младенец
а в яслите.
Във всеки период ние трябва да се научим как да съживяваме по винаги нови начини онова, което трябва да влезе в душата и сърцето на човека. Нашето време може само да оцени онова истинско Коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа като на историческа памет, като на нещо от миналото. Така че, ако приемем символът на Коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество. Защото Духовната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време. Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въздуха - и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза - въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-духовния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата.
Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха Младенеца в яслите.
Днес се нуждаем от други средства за да пробудим в душата това настроение. Определено може да ни харесва да се потопяваме в онова, което миналите времена притежаваха като начини да намират Христовото Събитие, но ние трябва също и да преминем отвъд онова, което зависи от времето. Древните хора се приближаваха към тайните на Природата, сливайки се с нея чрез чувствата. Това беше възможно само в едно примитивно време. Днес ние се нуждаем от други средства.
към текста >>
3.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред
Младенец
а, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Ние трябва да виждаме във възкръсналия Христос един вид родоначалник на човечеството: духовният Адам, който прониква в човешките души, ако те са изживели своето пробуждане, и тепърва ги довежда до техния пълен Аз, до онова, което действително оживява човешкия Аз. Както телесният живот на Адам тече във физическите тела на хората, така и онова, което е възкръснало от гроба на Голгота, тече в душите на тези, които намират пътя към него. Това е второто откровение, което е дадено на човечеството, а именно, че то получи благовестието за това, което стана чрез Мистерията на Голгота. Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето. Както хората, заобикалящи детето, вършат това, което е необходимо за него, така ръководството чрез древно-еврейския народ върши за човечеството същото нещо, върши го за едно човечество, което, така да се каже, още не може нито да говори, нито да мисли.
Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота. Сега в това отношение ние отиваме към третата епоха, която може да бъде сравнена с това, че в своя собствен говор детето стига до мисловното съдържание; сега то може да доведе до своето съзнание това, което се крие в неговия говор. Ние се приближаваме към онова откровение, което трябва да ни донесе пълното съдържание, мисловното съдържание, духовното и душевно съдържание на Евангелията. Защото Евангелията не са били разбрани от човечеството по-добре, отколкото детето разбира говора преди да се научи да мисли. В световноисторическо отношение хората трябва да се научат чрез Духовната наука да мислят мисловното съдържание на Евангелията.
към текста >>
4.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Представата за Христос е угаснала на юг; представата за Исус съвсем не се появява по някакъв възвишен начин, а по-скоро така, че завладява духовете на хората, че в душите по чудодеен начин нахлува нещо, възникващо при мисълта как в коледната нощ се ражда
младенец
ът, приел Христос.
По онова време била налице възможността за прозиране на Христовото Същество посредством гнозиса. Това не станало, в космически план, въпреки че съществуващото под формата на гнозис съдържало една цялостна Христова мъдрост. И може да се каже, че пътят, изминат от християнството през южните страни Гърция, Италия, Испания и така нататък този път във все по-голяма степен водел към заличаване на разбирането за онова, което всъщност бил Христос. Предназначението на потъващия Рим, на разпадащия се Рим било да осъществи заличаването на разбирането за Христос. Тук внимание заслужава фактът, че тази връзка на Христос с Исус действа от една страна така, че ние виждаме как в гнозиса пламва една висша представа за Христос и как тя угасва при прехода на християнството през римския свят, и че, от друга страна, при срещата на християнството с народите, които влизат в допир с него от север, възниква представата за Исус.
Представата за Христос е угаснала на юг; представата за Исус съвсем не се появява по някакъв възвишен начин, а по-скоро така, че завладява духовете на хората, че в душите по чудодеен начин нахлува нещо, възникващо при мисълта как в коледната нощ се ражда младенецът, приел Христос.
Точно както на юг липсвала задоволителна представа за Христос, така на север в незадоволителна степен е усвоено усещането за Исус. Това усещане все пак покъртвало дълбоко сърцата на хората, без обаче само по себе си да е напълно разбираемо. Защото сравни ли се безмерно великото, каквото Христос Исус означава за развитието на човечеството, със сантименталната безвкусица, съдържаща се в множество стихове и песни за „милия Исус", с които по навик биват възторгвани сърцата, карани в своя егоизъм да вярват, че по този начин наистина изпитват щурмуващи небесата чувства, тогава непосредствено се придобива впечатлението как нещо иска да улегне, ала това не му се удава напълно, как в случая едно нещо се свързва с друго така, че всъщност онова, в което се крие по-дълбокият смисъл, цялостното по-дълбоко значение, остава в подсъзнанието на хората. А какво остава в подсъзнанието с появата на представата за Исус, на усещането за Исус, на изживяването за Исус? Удивително е как е ставало това!
към текста >>
„И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестявя голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите
Младенец
повит, лежащ в ясли.
А когато бяха те там, дойде и време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в страноприемницата." За него като за първия роден сред онези, които трябва да се намерят в душата, от датския полуостров се била пренесла в отдалечения Изток онази стара свещена мистерийна сила. „В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много." Така и Нерта, която за старото ванско съзнание, ще рече за подсъзнанието в атавистичното ясновидство, витаела в просторите, възвестявала пристигането на хората на земята.
„И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестявя голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше." И тук то казва същото, каквото по време на старинния нордски мистериен ритуал, жрецът на Нерта е казвал на зачеващата жена: Откровението на божественото иде откъм висините по времето, когато цари мир сред човеците, проявяващи добра воля.*174 По думите на Тацит: „Тогава се правят тържества и сватби. Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ."
към текста >>
5.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
На север пък хората, макар и не с представите, които вече не били живи, а с усещанията, които надживели представите, вникнали по-добре в Исусовата мистерия, в усещането за
младенец
а, навлизай в света заради спасението на човечеството.
За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско време тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се намирал в Ютландия, в днешна Дания. По онова време мистерията можела да действа именно в тези области, тъй като всички климатични условия а пък всичко материално си има своите духовни първопричини в тези по-студени региони били по-други в сравнение с топлите южни региони. Докато топлите региони били по -подходящи за разгръщане тайните на Христовото Същество в гнозиса, то чрез наличието на представи за някогашни традиции, северните области подхождали повече за формирането на усещания, отнасящи се именно за Исус. Получило се така, че на юг гнозисът вникнал по-добре, бих казал, във великденското тайнство, в Христовата мистерия. Само че, както вече посочих, представата за нея била изличена от догматиката.
На север пък хората, макар и не с представите, които вече не били живи, а с усещанията, които надживели представите, вникнали по-добре в Исусовата мистерия, в усещането за младенеца, навлизай в света заради спасението на човечеството.
И това могло да се постигне именно защото усетът за старите традиции продължавал да действа. Получило се така, че докато на юг задачата на църквата била да изличи Христовата мистерия, на север нейна задача станало изкореняването на Коледното тайнство и, бих казал, неговото превръщане в нещо по-безобидно, така че по-сетне, през средновековието, коледната представа се оказало онова, което наистина разчита в много отношения, бих казал, на пробуждащото се все повече за материалистическата епоха филистерство на по-новото време. Защото всичко филистерско изцяло си е едно паралелно явление на материализма. Редно е обаче да се досетим, че по-големи, по-значителни представи са битували под формата на усещания в Централна Европа през VIII, IX, че навярно и през Х век, тъй като тези усещания се явявали продължение именно на онова, което все още било налице от старите традиции продължение на шествия и други подобни, които се били запазили в народната памет. Тези стари традиции бих искал да Ви скицирам още веднъж.
към текста >>
6.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В стари времена във всяка къща, където се раждало дете, бивал приветстван
младенец
ът, който единствен, особено в племето на ингевоните, можел да бъде приет като достоен член на племето, докато с недобро око естествено без издребняване се гледало на родените по друго време.
Човек е изложен на оставащи неосъзнати взаимовръзки само дотогава, докато се оплита в личното така, че да не поглежда към бих казал „порядъчните" взаимовръзки, към взаимовръзките в добрия смисъл, докато няма интерес за общочовешкото, което винаги ни въвежда в духовното. Обясних Ви, че гнозисът имал свое разбиране относно представата за Христос, че с изкореняването на гнозиса, представата за Христос била догматизирана, поради което същинската представа за Христос в известен смисъл изчезнала. Духовната Наука има за задача във връзка с духовната еволюция, да възобнови вникването в тази представа за Христос, да състави една представа за Христос, която да не е само на думи, а да бъде съдържателна, да е изпълнена с истинско съдържание. На север изчезнало тъкмо онова, което можело да бъде налице там: усещането за Исус. На север, както казах завчера, до към VIII, IX, Х век след Мистерията на Голгота действително било култивирано усещането за Исус.
В стари времена във всяка къща, където се раждало дете, бивал приветстван младенецът, който единствен, особено в племето на ингевоните, можел да бъде приет като достоен член на племето, докато с недобро око естествено без издребняване се гледало на родените по друго време.
Ние обаче показахме как онова, което впоследствие се разпространило като външно християнство, изтласкало всичко, което под формата на митове и шествия, сиреч в култови обичаи, поддържало връзката със старото усещане за Исус. И ние видяхме как откъм средата на средновековието усърдно се заработило за изличаването на онова, което се било разпространило от Ютландия към Европа и по-специално към Централна Европа. В датските области се намирала централната Мистерия, разпореждаща и надзираваща така да се каже онези условия, които отпосле се проявявали в регулирането на зачеванията и ражданията. Там се намирало мястото, където било развито общо съзнание за една социално обусловена връзка в човечеството, за една връзка, която същевременно била сакраментална, която представлявала истинско социално тайнство. Самата година бивала разпореждана като тайнство и човекът осъзнавал своето вместване в годишното тайнство.
към текста >>
7.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче в онова време хората е трябвало отначало да познават Христос като идващ, който все още е бил
Младенец
,
Младенец
ът на света, който още е трябвало да расте в Космоса.
Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в Гърция. Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете. След това той се въвеждал в разбирането на думите: Това е бог Якхос, който идва. Така гръцкият ученик отрано се подготвял да разбира Мистерията на Христос. На посвещавания в Елевзин по спиритуален начин се представял Христос.
Обаче в онова време хората е трябвало отначало да познават Христос като идващ, който все още е бил Младенец, Младенецът на света, който още е трябвало да расте в Космоса.
Посвещаваните са били наричани телеости - тези, които е трябвало да гледат към края, към целта на земното развитие. А после е настъпил великият прелом. Настъпил прелом, който с цялата си острота е изразен също и исторически в прехода от Платон към Аристотел. Вижте, това е доста особено, скъпи мои приятели. Когато настъпило четвъртото столетие в гръцкото културно развитие, тогава се разиграл първият завой към абстрактността.
към текста >>
Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с
Младенец
а на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране.
Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран. Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран. Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих.
Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Младенеца на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране.
Някои неща, необходими за това разбиране, ще бъдат обсъдени по-късно в нашите лекции. Утре ще ви опиша пътя, донесъл някои дълбоки окултни тайни през Арабия в Европа, за да поставим по този начин пред нашите души определено историческо явление. В лекциите, които трябва да образуват окултната основа на историческото развитие на човечеството и които ще бъдат прочетени на съответното място на Рождество пред делегатите, аз ще говоря за значението на походите на Александър във връзка с аристотелизма.
към текста >>
8.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
» човек достига възможност да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на
младенец
а, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това.
Знанията им са годни само да разбереш как изглежда трупът, те са непригодни за разбиране на живия организъм. Но «азът» трябва да се учи на това след смъртта. От целия Космос трябва да се познае тайната как да се построи тялото. И тук можем да посочим времето, което «азът» прекарва, за да научи от целия свят това, как живее и действа човек вътрешно. Виждате ли, ако благодарение на упражненията, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
» човек достига възможност да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на младенеца, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това.
В обикновения живот на човека не му се удава да надникне толкова далеч назад. Той казва: че какво ме интересува моето детство. Но ако някой използва познавателните ресурси и надникне назад в това кратко време, за което обикновено не си спомняме, той ще види какво се прави в това време. В човека отначало възниква страшно неприятно чувство, ако той се върне към това време. Защото същността на цялото това мятане на малкото детенце се състои в това, че човек се старае да забрави цялото свое знание за Космоса; той предава това космическо знание на тялото, което след това става негов носител.
към текста >>
9.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Богородица с
младенец
а Исус в лявата ръка, на облак; отдолу има още два образа: свети Сикст и света Варвара.
Пейзажната живопис се е появила едва тогава, когато природното чувство е било изгубено. Ако гледате картини от преди няколко века - например картини на Рафаело или Леонардо, - ще видите: рисували са хора, а пейзажът е само щрихиран, малко по детски: защото тогава хората са имали съгласие по това, че пейзажът трябва да се разглежда сред природата. Но в хората се изразявали най-различни черти; защото човекът - това не е просто природа, в него се изразяват най-различни неща! Колко много е изразил Рафаело в своята Мария. Може би познавате тази картина, тя е изложена в Дрезден.
Богородица с младенеца Исус в лявата ръка, на облак; отдолу има още два образа: свети Сикст и света Варвара.
Тази картина се нарича «Сикстинската мадона». Но, господа, Рафаело е нарисувал тази картина, не за да я окачат някъде; не, Мария с младенеца Исус са били нарисувани, за да бъдат като знаме, което са носили пред процесията. Имало е процесии, вървящи към олтар, разположен в полето. При това винаги използвали знаме, което носели отпред. При олтара хората спирали и коленичели.
към текста >>
Но, господа, Рафаело е нарисувал тази картина, не за да я окачат някъде; не, Мария с
младенец
а Исус са били нарисувани, за да бъдат като знаме, което са носили пред процесията.
Но в хората се изразявали най-различни черти; защото човекът - това не е просто природа, в него се изразяват най-различни неща! Колко много е изразил Рафаело в своята Мария. Може би познавате тази картина, тя е изложена в Дрезден. Богородица с младенеца Исус в лявата ръка, на облак; отдолу има още два образа: свети Сикст и света Варвара. Тази картина се нарича «Сикстинската мадона».
Но, господа, Рафаело е нарисувал тази картина, не за да я окачат някъде; не, Мария с младенеца Исус са били нарисувани, за да бъдат като знаме, което са носили пред процесията.
Имало е процесии, вървящи към олтар, разположен в полето. При това винаги използвали знаме, което носели отпред. При олтара хората спирали и коленичели. По-късно някакъв художник е дорисувал (на картината) коленичилите св. Сикст и св. Варвара.
към текста >>
Варвара не по-малко, отколкото на образа на Мария с
младенец
а!
По-късно някакъв художник е дорисувал (на картината) коленичилите св. Сикст и св. Варвара. По-рано тях ги е нямало на картината и те са изпълнени по-зле от това, което първоначално е било създадено от самия Рафаело. Но хората не забелязват това. Даже те се възхищават на доста противния образ на св.
Варвара не по-малко, отколкото на образа на Мария с младенеца!
Всичко това иде да ви покаже: хората вече са се отделили от това, което е имало смисъл в живописта. Защо Рафаело е нарисувал този образ за църковно знаме? Защото хората в процесията е трябвало да имат общи мисли - тук е налице същият смисъл, както при кое да е знаме. На тази почва се появява стремеж да се придаде известен смисъл на това, което е съществувало в древността и тогава е имало напълно реален смисъл. Днес в някои страни, например във Финландия, се срещат хора в старинни одежди.
към текста >>
10.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
И аз съм убеден, че ако
младенец
ът можеше да говори - о, какъв строг критик би бил той!
Не искам нито да защитавам, нито да критикувам, искам само да ви кажа, че това го е имало. Днес всеки, достигнал двадесет години, би се разсмял, ако биха му казали, че трябва да почака до шестдесет със своите съждения! Днешните млади хора не правят така. Без въобще да чакат, едва научили се да държат писалката, започват да пишат във вестниците и да осъждат всичко наред. В това отношение днес сме отишли далеч.
И аз съм убеден, че ако младенецът можеше да говори - о, какъв строг критик би бил той!
Дявол го взел, ако шестмесечен получи дар слово, той също би почнал да критикува всичко в нашите действия! Господа, виждате ли, ние започваме да мислим едва по-късно! Какъв образ обаче описахме? Представете си шестмесечно дете, което още не може да има мисли за стол, но вижда стол, както ние го виждаме. Представете си, че детето би подхванало дискусия за стола.
към текста >>
Половингодишният
младенец
не мисли за всичко това.
Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола. Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма. Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола. Имам някакви мисли за стола!
Половингодишният младенец не мисли за всичко това.
Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта. Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори. Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него.
към текста >>
Младенец
ът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта.
Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола. Имам някакви мисли за стола! Половингодишният младенец не мисли за всичко това. Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест.
Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта.
Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори. Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него. При това самите мисли се отнасят именно към стола. По-рано аз ги нямам.
към текста >>
НАГОРЕ